Tag Archives: EU Law

Изпълнението на Регламента за единната цифрова платформа

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/03/02/2018-1724/

 

В Официален вестник на ЕС: Насоки за изпълнението на работната програма във връзка с Регламента за единната цифрова платформа за периода 2021—2022 г.

Регламент (ЕС) 2018/1724 предвижда създаване на единна цифрова платформа, която да улесни онлайн достъпа до информация, до административни процедури и до услуги за оказване на помощ, необходими на гражданите и предприятията, за да се движат в рамките на Съюза и да извършват търговия, да се установяват и разширяват стопанската си дейност в друга държава членка.

В член 31, параграф 1 от Регламента се предвижда приемането на годишна работна програма, в която се определят конкретно действията в посока изпълнение на регламента. Първата работна програма, в която е обхванат периодът от юли 2019 г. до декември 2020 г., беше публикувана в Официален вестник (ОВ C 257) на 31 юли 2019 г.

Тясното сътрудничество с държавите членки през тези 2 години даде възможност да бъдат изпълнени повечето от задачите, изброени в първата работна програма, и особено да се осигури навременното стартиране на платформата през декември 2020 г. въпреки извънредното положение във връзка с пандемията от COVID-19. Тази криза допълнително подчерта необходимостта от по-цифровизирани и лесни за ползване държавни администрации.

В настоящата втора работна програма се определят по-нататъшните действия, насочени към прилагане на изискванията за единната цифрова платформа.

Facebook, Google, Microsoft, Twitter, TikTok и Mozilla: доклади за противодействие на дезинформацията

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/02/26/covid_reports/

Европейската комисия публиква съобщение   относно  новите доклади на Facebook, Google, Microsoft, Twitter, TikTok и Mozilla, подписали Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията. В докладите се прави преглед на развитието на мерките, предприети през януари 2021 г.

ЕК акцентира по-специално върху мерките за противодействие на дезинформацията, свързана с коронавируса. Отчита се активизиране на платформите.

  • Google разширява своята функция за търсене, предоставяща информация и списък на разрешените ваксини според географското местоположение на потребителя в отговор на свързани търсения в 23 държави от ЕС.
  • TikTok прилага вече  етикет за ваксина срещу COVID-19 за над пет хиляди видеоматериала в Европейския съюз.
  • Microsoft съфинансира кампанията #VaxFacts, започната от NewsGuard, която предоставя безплатен браузър за защита от дезинформация за ваксини срещу коронавируса.
  • Mozilla докладва, че контролираното авторитетно съдържание от приложението Pocket (read-it-later) е събрало над 5.8 милиарда импресии в целия ЕС.
  • Facebook започна да премахва неверни твърдения за ваксините, и добавя авторитетна информация за ваксините в своите панели COVID-19.

ЕК напомня, че задължението за докладване важи до средата на 2021.

Докладите:

ЗИД ЗРТ за въвеждане на Съобщението за държавната помощ. Безобразието със спортните права

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/02/24/zrt-5/

Във вторник, денят преди сряда – в сряда се провежда редовното заседание на Министерския съвет – в Народното събрание е внесен законопроект на Министерския съвет за изменение на Закона за радиото и телевизията.  Вероятно, според чл.46 (2) от Устройствения правилник на МС,  приетите неприсъствено от Министерския съвет актове се вписват в протокола от първото след тяхното приемане заседание. Утре ще видим.

 Какво налага такава спешност, че да не може да се изчака до сряда? Вероятният отговор е, че изтичат последните часове на това Народно събрание и управляващите не биха желали да оставят тази задача за следващия парламент.

Тук вече е ставало дума за двата паралелни закона, които се изготвяха от две работни групи, създадени със заповед на министъра на културата.

Първият закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията трябваше да въведе в българското право ревизията на медийната директива – Директива 2018/1808. Така и стана. Тук особен медиен интерес нямаше, ако нещо имаше – това беше шум, свързан с въпроса как СЕМ досега не регулирал интернет, а пък отсега щял да го регулира. Нито досега не го е регулирал, нито отсега ще го регулира целия, но този разговор си върви.

За отбелязване е, че при въвеждането отпадна важна разпоредба, въвеждаща ново задължение в  директивата за финансово, кадрово и ресурсно осигуряване на Съвета за електронни медии. 

Вторият закон трябваше да въведе в българското право Съобщението на ЕК за държавната помощ за обществените радио и телевизия от 2009 г. и да приведе в съответствие Закона за радиото и телевизията със Закона за публичните финанси. Съобщението за държавната помощ  изисква финансирането на обществените радио и телевизия да става в съответствие с тяхната обществена мисия. Този  законопроект минава  през различни перипетии, на моменти  изглежда, че законопроектът е напълно и безвъзвратно загубен – но така или иначе днес, половин година по-късно, и този законопроект влиза в Народното събрание, ето това е той:  

Законопроект за изменение и допълнение на ЗРТ 

Този законопроект съдържа разпоредби,  отговарящи на шестте изисквания на Съобщението за държавната помощ:

  1. Изискване „мисия” . ЕС изисква от държавите ясно определяне на обществената мисия на обществените електронни медии. Обществената мисия трябва да даде отговор на въпроса  какво оправдава съществуването на българските обществени  медии. 
  2. Изискване „възлагане”. Обществената мисия трябва да бъде   записана в обвързващ правен акт. 
  3. Изискване „оценка ex ante с оглед мисията” („тест Амстердам”). Услугите, които обществените радио и телевизия ще въвеждат в бъдеще, трябва да се оценяват за тяхната добавена стойност от гледна точка на обществената мисия – демократичните, социални  и културни потребности на обществото.
  4. Изискване „оценка ex post с оглед мисията”. Всяка държава има задължение да въведе надежден механизъм за надзор върху изпълнението на обществената мисия. Механизмът има две нива – вътрешен (система за управление на качеството) и външен – мерки за надзор от страна на регулатора, независим одит и др. 
  5. Изискване „принцип на нетните разходи” (финансов„тест за пропорционалност”). Компенсацията чрез обществeното финансиране трябва да вземе предвид    нетните разходи за изпълнение на обществената мисия. Не се допуска свръхкомпенсация и кроссубсидиране.
  6. Изискване „финансов контрол“. Изисква се ефективен външен финансов контрол дали финансирането е разходвано законосъобразно и за изпълнение на мисията, както и с оглед прилагане на  принципа на нетните разходи.

Извън това се закрива фонд Радио и телевизия, внасят се някои изменения в управлението (включително предлага се удължаване на мандатите от 3 на 5 години и тяхното съгласуване), а също се въвежда пропуснатата разпоредба на чл.30 параграф 4 от Директива 2018/1808 за кадрово, технологично и финансово осигуряване на СЕМ.

И сега – внимание:  след завършване на работата на групата в текста се е появила следната разпоредба – чл.6 ал. 3 т. 15:  Българското национално радио и Българската национална телевизия:

15. предоставят медийни услуги и дейности, свързани само с международни спортни прояви, в които участват български спортни отбори и спортисти, представляващи Република България, и които не са изчерпателно разпространени или отразени по програмите на търговски доставчици на медийни услуги.

Обществена мисия на остатъчен принцип.

Не знам кой  е формулирал това  безобразие, но се надявам то да няма бъдеще в закона.

    

 

Пост-Брекзит аудиовизия в Европа

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/02/23/post-brexit/

Европейската аудиовизуална обдерватория публикува доклад, който анализира ефектите от Брекзит за аудиовизуалната индустрия в Европа.

Докладът  обяснява, че търговските отношения между Обединеното кралство и ЕС сега се управляват от така нареченото Споразумение за търговия и сътрудничество (Trade and Cooperation Agreement, TCA).

Обсъждат се правилата за   сътрудничеството между Обединеното кралство и ЕС: движението на хора и стоки.

Обединеното кралство е загубило директен достъп до програмата „Творческа Европа“, но много международни форми на обучение   ще останат отворени за участниците  от Обединеното кралство.

Аудиовизуалните медийни услуги в Обединеното кралство вече не се ползват от свободата на приемане и препредаване, съдържаща се в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги на ЕС. От това следва, че страните от ЕС имат теоретично право въз основа на собственото си национално законодателство и, където е приложимо, на правилата на Европейската конвенция за трансгранична телевизия, да ограничават приемането и препредаването на аудиовизуални медийни услуги с произход от Обединеното кралство. Докладът обяснява новите правила относно лицензирането и юрисдикцията за услугите в Обединеното кралство и ЕС.

Завършвайки с друга основна тема, интелектуалната собственост, докладът очертава новата рамка, отнасяща се до   аудиовизуалния пейзаж след Брекзит.

Както вече е ставало дума по друг повод, след Брекзит произведенията от Обединеното кралство – страна по Конвенцията за трансгранична телевизия на Съвета на Европа – остават европейски за целите на определяне на квотата, която е изискване в Директивата за аудиовизуални медийни услуги,  макар Обединеното кралство да губи статуса си на държава от ЕС.

ЕК: не гарантирате ефективно наказателно преследване на престъпленията от омраза

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/02/18/2008-913/

Преди десет години съм писала  за това рамково решение, въведено в НК –  може да се види и разликата между проекта и приетия текст –  162, ал. 1 НК: Който чрез слово проповядва или подбужда

Е, с известно закъснение от десет години днес Европейската комисия е решила да изпрати официални уведомителни писма на България и още четири държави членки, тъй като

“националното им законодателство не транспонира изцяло или точно правилата на ЕС за борба с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (Рамково решение 2008/913/ПВР).

Българската правна уредба не гарантира, че расистките и ксенофобските мотиви се разглеждат като утежняващо обстоятелство от националните съдилища по отношение на всички извършени престъпления, като по този начин те не гарантират ефективното и адекватно наказателно преследване на престъпленията от омраза.

България не е транспонирала правилно инкриминирането на конкретни форми на изказвания, които подбуждат към насилие или омраза, а именно публичното оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на международните престъпления и на Холокоста. Освен това България не е инкриминирала конкретни форми на изказвания, подбуждащи към омраза, а именно публичното оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на международните престъпления и на Холокоста.”

Няма как човек да не свърже тази информация с Волен Сидеров и делата срещу него.

Регламент относно зачитането на личния живот и защитата на личните данни в електронните съобщения и за отмяна на Директива 2002/58/ЕО: крачка напред

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/02/11/eprivacy/

От сайта на Съвета:

На 10 февруари 2021 държавите от ЕС  се договориха за мандат за преговори с Европейския парламент за ревизията на правилата за защита на неприкосновеността на личния живот и поверителността при използването на електронни съобщителни услуги. Тези актуализирани правила за  e -Privacy ще определят случаите, в които на доставчиците на услуги е разрешено да обработват електронни комуникационни данни или да имат достъп до данни, съхранявани на устройствата на крайните потребители.

Необходима е актуализация на съществуващата директива за e -Privacy  от 2002 г., за да се отговори на новите технологични и пазарни разработки, като настоящото широко разпространено използване на Voice over IP, уеб базирани услуги за електронна поща и съобщения и появата на нови техники за проследяване на потребителите онлайн поведение. Проектът за регламент за електронната поверителност ще отмени съществуващата директива за е-privacy. Като lex specialis към общия регламент за защита на данните (GDPR), той ще конкретизира и допълва GDPR. Например, за разлика от GDPR, много разпоредби за електронна поверителност ще се прилагат както за физически, така и за юридически лица.

Днешното споразумение позволява на португалското председателство да започне преговори с Европейския парламент по окончателния текст.

Пътят до позицията на Съвета не беше лесен, но сега имаме мандат, който постига добър баланс между солидна защита на личния живот на хората и насърчаване на развитието на нови технологии и иновации.

Правилата ще се прилагат, когато крайните потребители са в ЕС. Това обхваща и случаите, когато обработката се извършва извън ЕС или доставчикът на услуги е установен или се намира извън ЕС.

Като основно правило електронните комуникационни данни ще бъдат поверителни. Всякаква намеса, включително прослушване, наблюдение и обработка на данни от лице, различно от крайния потребител, ще бъде забранена, освен когато това е разрешено от регламента за поверителност на ePrivacy.

Тъй като крайното оборудване на потребителя, включително хардуер и софтуер, може да съхранява изключително лична информация, като снимки и списъци с контакти, използването на възможности за обработка и съхранение и събирането на информация от устройството ще бъде разрешено само със съгласието на потребителя или за други специфични прозрачни цели, определени в регламента. Крайният потребител трябва да има истински избор дали да приеме бисквитки или подобни идентификатори. Осигуряването на достъп до уебсайт зависи от съгласието за използването на бисквитки за допълнителни цели като алтернатива на платена услуга ще бъде разрешено, ако потребителят може да избира между тази оферта и еквивалентна оферта от същия доставчик, която не включва съгласие за бисквитки . 

Проект на Регламент относно зачитането на личния живот и защитата на личните данни в електронните съобщения и за отмяна на Директива 2002/58/ЕО  -Мандат за преговори с ЕП 

ЕНОЗД относно проектите на ЕК за цифровите услуги (DSA) и цифровите пазари (DMA)

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/02/10/dsa_dma/

Европейският надзорен орган за защита на данните (ЕНОЗД) публикува днес две мнения за двата проекта, публикувани от Европейската комисия през декември –     Законодателен акт за цифровите услуги/ Digital Services Act  и  Законодателен акт за цифровите пазари/ Digital Markets Act.

1

ЕНОЗД приветства предложението за Законодателен акт за цифровите услуги, който има за цел да насърчи прозрачна и безопасна онлайн среда. В своето становище ЕНОЗД препоръчва допълнителни мерки за по-добра защита на лицата, когато става въпрос за модерация на съдържание, онлайн таргетирана реклама и препоръчителни системи, използвани от онлайн платформи.

Wojciech Wiewiórowski, ЕНОЗД, казва: Отбелязваме, че законодателното предложение не налага общо задължение за мониторинг, то съдържа разумни основания за освобождаване от отговорност.

ЕНОЗД подчертава, че всяка форма на модериране на съдържание трябва да се извършва в съответствие с принципа на правовата държава. Профилирането с цел модериране на съдържание трябва да бъде забранено, освен ако доставчикът на онлайн услуги не може да докаже, че такива мерки са строго необходими за справяне със системните рискове, изрично посочени в Законодателния акт за цифровите услуги.

Освен това европейските законодатели трябва да обмислят забрана за онлайн таргетирана реклама, основана на проследяване, и да ограничат категориите данни, които могат да бъдат обработвани за такива методи на рекламиране.

2

В своето становище относно Законодателния акт за цифровите пазари ЕНОЗД приветства предложението на Европейската комисия, което има за цел да насърчи справедливите и отворени цифрови пазари и справедливото обработване на лични данни чрез регулиране на големите онлайн платформи, действащи като gatekeepers, вратари. Wojciech Wiewiórowski казва: „Законът за конкуренцията, защитата на потребителите и защитата на данните са три неразривно свързани области на политиката в контекста на платформената икономиката.

Ирландия: секторна пътна карта за радиото и телевизията

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/02/10/bairoadmap/

Ирландският медиен регулатор Broadcasting Authority of Ireland (BAI)  публикува пътна карта за устойчивост за ирландския сектор за радио  и телевизия.  Целта е  да се насърчат най-добрите практики и да се  осигури   по-зелено, по-приобщаващо и по-устойчиво бъдеще за всички.

Секторната пътна карта   е предназначена да подкрепя и насочва сектора на радиото и телевизията  по пътя на устойчивото развитие, заедно с препоръчителни действия и ключови показатели, които помагат за проследяване и измерване на ефекта.

Според регулатора секторната пътна карта ще се изпълнява от целия сектор,  обединяващ търговския и обществения сектор  в радиото и телевизията.

 Пътната карта за сектора на радиото и телевизията в Ирландия.

Twitter, Facebook, Google, MS, TikTok продължават да докладват на ЕК за мерките за дезинформация

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/02/03/twitter-facebook-google-ms-tiktok/

Петте компании подписаха кодекса на Европейския съюз за борба с разпространението на дезинформация на техните платформи и поеха задължение да представят доклади за своите усилия през първоначалния шестмесечен период след подписването.

Новината е, че срокът е удължен с още шест месеца след представянето на докладите.

Facebook, Google, Microsoft, Twitter и TikTok са представили доклади, обхващащи техните действия от началото на кризата до юли, и последващи месечни доклади за техните действия за ограничаване разпространението на дезинформацията на COVID-19. Днес са публикувани докладите от януари 2021 г. за действията, предприети и през декември 2020 г. Докладите продължават да предоставят преглед на мерките, въведени от платформите за ограничаване разпространението на дезинформацията на COVID-19.

Тъй като кризата все още се развива, службите на Комисията искат от платформите да продължат програмата до юни 2021 г., когато ситуацията ще бъде отново оценена. В същото време подписалите компании са помолени да засилят усилията си и да отстранят недостатъците от предходните месеци.

С оглед на значителните предизвикателства, които дезинформацията, свързана с ваксините, причинява в настоящата фаза на пандемията, докладите трябва да включват и специален акцент върху борбата с дезинформацията на ваксините COVID-19.

Brexit и европейските произведения

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/02/02/brexit-6/

Комисията по култура и образование на Европейския парламент е помолена да представи становище пред Комисията по външни работи и Комисията по международна търговия за някои последици от Brexit за сектора на образованието и културата в ЕС. Комисията по култура и образование разгледа въпроса на заседанието си от 26 януари 2021 г. и направи предложения, които да бъдат включени в съответна резолюция на ЕП.

В т.10 от предложенията се обсъжда въпроса за аудиовизуалните произведения с произход Обединеното кралство. Комисията

припомня, че тъй като Обединеното кралство е страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия [на Съвета на Европа], аудиовизуалните произведения с произход от Обединеното кралство се считат по принцип за „европейски произведения“ за целите на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги в съответствие с член 1 , параграф 1, буква н) и параграф 3; подчертава в това отношение, че те могат да бъдат използвани за изпълнение на 30% от европейските произведения в каталозите на доставчиците на медийни услуги на аудиовизуални медийни услуги по заявка в държавите-членки; счита, че ситуацията трябва да се следи внимателно.

 Обединеното кралство, съответно, приема в националното си законодателство, че

Европейски  произведения

 Произведенията с произход от Обединеното кралство след напускане  на ЕС ще продължат да бъдат европейски произведения и да могат да бъдат включвани в квотата за такива произведения в целия Европейски съюз. Тези изисквания се изпълняват от доставчиците с лицензии,   издадени от Ofcom съгласно раздел 335 от Закона за комуникациите от 2003 г.  

Задълженията по чл.16-18 ДАВМУ продължават да се третират като международни задължения.  Ofcom  поддържа съответните  изисквания за европейска квота  в лицензиите на доставчиците.

Европейските произведения в каталозите на доставчиците на аудиовизуални медийни услуги по заявка

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/01/27/vod-prominence/

Европейската аудиовизуална обсерватория следи изпълнението на разпоредбите за европейска квота в нелинейните услуги и изискването за видимост на европейското аудиовизуално съдържание. Публикувани са два нови доклада (декември 2020-януари 2021) –

Европейската аудиовизуална обсерватория поддържа и бази данни в тази област:

Точната информация за изпълнението на директивата зависи от еднообразното прилагане на разпоредбите за определяне на националността на произведенията. Директивата определя кое произведение е европейско за целите на оценка на европейската квота, но се чуват все повече гласове за необходимостта да се гарантира, че оценката на националността на аудиовизуалните произведения се извършва по един и същ  начин и на едни и същи основания в целия ЕС.

Целта е доставчиците на услуги при поискване  да не бъдат изправени пред несигурност и трудности, когато се опитват да изпълнят  новото задължение да осигурят и популяризират поне 30% от каталозите си с  европейски  произведения. 

 

По този въпрос  – не само за каталозите,  а по принцип – Европейската аудиовизуална обсерватория издаде сравнителното изследване

Дефинициите в проекта на Законодателен акт за цифровите услуги

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/01/23/dsa-def/

От декември 2020 е известен проектът на Европейската комисия на Законодателен акт за цифровите услуги (DSA). Още на този етап е полезно да се видят определенията, с които ЕК предлага да се работи – дори на тази ранна фаза, неофициално и необвързващо  – в чл.2 на проекта, защото към момента различията в използваните дефиниции са големи.

По-специално в помощ на студентите и на всички, които търсят определение за онлайн платформа. Тук онлайн платформата  е дефинирана – както впрочем и медията – като доставчик, не като услугата.

а)           “услуги на информационното общество” означава услуги по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535;

б )          “получател на услугата” означава всяко физическо или юридическо лице, което използва съответната посредническа услуга;

в)           “потребител” означава всяко физическо лице, което действа за цели извън неговата търговска, стопанска или професионална дейност;

г)           “да предлагат услуги в Съюза” означава даване на възможност на юридически или физически лица в една или повече държави членки да използват услугите на доставчика на услуги на информационното общество, който има съществена връзка със Съюза; счита се, че такава съществена връзка съществува, когато доставчикът има място на установяване в Съюза; при липса на такова установяване оценката на съществена връзка се основава на специфични фактически критерии, като:

  • значителен брой потребители в една или повече държави членки; Или
  • насочването на дейностите към една или повече държави членки.

д)           “търговец” означава всяко физическо лице или юридическо лице, независимо дали е частна или публична собственост, което действа, включително чрез лице, действащо от негово име или от негово име, за цели, свързани с неговата търговска, стопанска или професионална дейност;

е)           “посредническа услуга” означава една от следните услуги:

  • услуга за “обикновен пренос”, която се състои в предаването в комуникационна мрежа на информация, предоставяна от получателя на услугата, или предоставянето на достъп до комуникационна мрежа;
  • услуга за кеширане, която се състои в предаването в комуникационна мрежа на информация, предоставена от получателя на услугата, включваща автоматично, междинно и временно съхраняване на тази информация, с единствената цел да се направи по-ефективна информацията по-нататък предаването на информацията до други получатели при поискване от тяхна страна;
  • услуга “хостинг”, която се състои в съхраняването на информацията, предоставена от получателя на услугата и по искане на получател науслугата;

ж)          “незаконно съдържание” означава всяка информация, която сама по себе си или чрез позоваване на дадена дейност, включително продажбата на продукти или предоставянето на услуги, не е в съответствие с правото на Съюза или с правото на държава членка, независимо от точния предмет или естество на това право;

(з)          “онлайн платформа” означава  доставчик на хостинг услуга, който по искане на получател на услугата съхранява и разпространява до обществеността   информация, освен ако тази дейност е незначителна и изцяло спомагателна характеристика на друга услуга и поради обективни и технически причини не може да се използва без тази друга услуга, а включването на тази характеристика в другата услуга не е средство за заобикаляне на приложимостта на настоящия регламент.

(и)           “разпространяване сред обществеността” означава предоставяне на информация, по искане на получателя на услугата, който е предоставил информацията, на потенциално неограничен брой трети страни;

й)        “договор от разстояние” означава договор по смисъла на член 2, параграф 7 от Директива 2011/83/ЕС;

(к)          “онлайн интерфейс” означава всеки софтуер, включително уебсайт или част от него, и приложения, включително мобилни приложения;

л )      “Координатор на цифрови услуги за установяване” означава координаторът на цифровите услуги на държавата членка, в която е установен доставчикът на посредническа услуга или  пребивава или е установен законен представител;

(м)         “координатор на цифрови услуги по местоназначение” означава координатор на цифрови услуги на държава членка,  в която се предоставя посредническата услуга;

(н)          “реклама” означава информация, предназначена да популяризира посланието на юридическо или физическо лице, независимо дали да постигне търговски или нетърговска цел и да се показва от онлайн платформа на нейния онлайн интерфейс срещу възнаграждение, специално  предназначено за популяризиране на тази информация;

о)           “система на препоръчващ” означава напълно или частично автоматизирана система, използвана от онлайн платформата, за да предложи в своя онлайн интерфейс конкретна информация на получателите на услугата, включително в резултат на търсене, започнало от получателя, или по друг начин се определя относителният ред или по-широкото показване на показваната информация;

(п)          “модериране на съдържанието” означава дейностите, предприети от доставчиците на междинни услуги, насочени към откриване, идентифициране и адресиране на незаконно съдържание или информация, несъвместими с техните условия, предоставяни от получателите на услугата, включително предприетите мерки, които засягат наличността, видимостта и достъпността на това незаконно съдържание или тази информация, като например разрушаване, блокиране на достъпа до или отстраняване на достъпа до тях, или способността на получателите да предоставят тази информация, като например прекратяване или спиране на сметката на получателя;

(р)          “условия” означава всички условия или спецификации, независимо от тяхното наименование или форма, които уреждат договорните отношения между доставчика на междинни услуги и получателите на услугите.

СЕМ: публикуван е образец на заявление за вписване на доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/01/22/cem_pvs/

На 20 януари 2021 г. Съветът за електронни медии е приел образец на заявление за вписване на доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове.  Заявлението може да се види или да се изтегли на интернет страницата на СЕМ, раздел Лицензиране и регистриране.

Изготвянето на образец на заявлението е стъпка, необходима за прилагане на последните изния в Закона за радиото и телевизията, които разширяват обхвата на закона и към платформите за видеосподеляне. За тях, както за услугите по заявка, в измененията се предвижда уведомителен режим  в специално създадения нов раздел  Услуги на платформи за споделяне на видеоклипове.

Чл. 125р. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.) Лицата, които имат намерение да осъществяват услуги на платформи за споделяне на видеоклипове, уведомяват за това Съвета за електронни медии по реда на чл. 125с.
Чл. 125с. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.) (1) Лицата по чл. 125р подават до Съвета за електронни медии уведомление по образец, което съдържа:
1. идентификационни данни – наименование (фирма), седалище и адрес на управление и съответния единен идентификационен код;
2. интернет адрес (URL) на платформата за споделяне на видеоклипове;
3. териториален обхват;
4. телефон, факс, електронен адрес, адрес за кореспонденция и лице за контакти;
5. предполагаема дата за стартиране на дейността.
(2) Уведомлението по ал. 1 се подава на български език.
(3) Към уведомлението се прилага проект на общи условия за ползване на платформата за видеосподеляне.

Образецът е публикуван в срока, предвиден в ПЗР на ЗИД ЗРТ:

§ 59. В срок до един месец от влизането в сила на този закон Съветът за електронни медии утвърждава образеца на уведомление по чл. 125с, ал. 1 и го публикува на страницата си в интернет.

§ 60. В срок до два месеца от влизането в сила на този закон лицата, които осъществяват услуги на платформи за споделяне на видеоклипове, подават до Съвета за електронни медии уведомление по чл. 125с, ал. 1.

Така до месец би трябвало да има яснота кои са платформите за споделяне на видеоклипове под българска юрисдикция. В изпълнение на чл.125с, ал.3, към заявлението се прилага и Проект на Общи условия за ползване на платформата за споделяне на видеоклипове.

За проекта и за по-нататъшната процедура се прилата чл.125 т ЗРТ, като последната алинея предвижда публичност на общите условия:

Чл. 125т. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.)

(1) Общите условия на услугите на платформите за споделяне на видеоклипове задължително съдържат:

1. идентификационни данни на доставчика на услуги на платформа за споделяне на видеоклипове – наименование, седалище и адрес на управление;

2. условия за ползване на услугите на платформата за видеосподеляне;

3. основни права и задължения на потребителите на услугите на платформата за споделяне на видеоклипове;

4. описание на мерките по чл. 19д, ал. 6 и 8;

5. отговорности и санкции при неизпълнение на общите условия;

6. условия и ред за ограничаване достъпа до съдържание или до услугите на платформата при нарушения от страна на потребителите.

(2) В случай на непълнота на уведомлението по чл. 125с, ал. 1 в 7-дневен срок от получаването му Съветът за електронни медии писмено уведомява лицето да отстрани непълнотите.

(3) В случай че общите условия не отговарят на изискванията на този закон, Съветът за електронни медии уведомява за това лицето по чл. 125р, като дава указания и срок за отстраняване на недостатъците.

(4) Съветът за електронни медии вписва лицето в регистъра по чл. 125к, ал. 2, т. 6 и съгласува общите условия в 30-дневен срок от датата на получаване на уведомлението или от отстраняването на непълнотите и недостатъците по реда на ал. 2 и 3.

(5) Общите условия се публикуват на интернет страницата на доставчика на услуги на платформи за споделяне на видеоклипове, като се осигурява лесен, пряк и бърз достъп до тях.

Европейска гражданска инициатива за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/01/18/ini_biometric/

В Официален вестник на ЕС:

Решение на Комисията от 7 януари 2021 година

относно искането за регистрация на европейската гражданска инициатива под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/788 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно европейската гражданска инициатива (1), и по-специално член 6 от него,

като има предвид, че:

(1) На 15 октомври 2020 г. на Комисията бе представено искане за регистрация на европейската гражданска инициатива под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“. На 11 ноември 2020 г. Комисията уведоми групата на организаторите за оценката си (2), че инициативата не може да бъде регистрирана изцяло, тъй като някои от предлаганите с нея мерки не отговарят на изискването, предвидено в член 6, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕС) 2019/788. Комисията се приканваше да приеме препоръка на Комисията, да започне производства за установяване на неизпълнение на задължения и да извърши обстойни проучвания, докато от нея може да бъде поискано единствено да направи предложения за правни актове на Съюза съгласно посочения регламент.
(2) В резултат на това на 7 декември 2020 г. на Комисията бе представена изменена версия на инициативата.
(3) Целите на изменената инициатива са формулирани по следния начин: „Призоваваме Европейската комисия да регулира стриктно използването на биометрични технологии, за да не се допуска неоснователна намеса в основните права. По-специално отправяме искане към Комисията да забрани, законово и на практика, безразборното или произволно използване на биометрични технологии, което може да доведе до незаконно масово наблюдение. Тези нарушаващи неприкосновеността на личния живот системи не трябва да се разработват, да се внедряват (дори пробно) или да се използват от публични или частни субекти, доколкото могат да доведат до ненужна или непропорционална намеса в основните права на хората. Данните сочат, че използването на масово биометрично наблюдение в държавите членки и от агенциите на ЕС е довело до нарушения на законодателството на ЕС относно защитата на данните и неоснователно е ограничило правата на хората, включително правото на неприкосновеност на личния живот, правото на свобода на словото, правото на протест и правото на недискриминация. Широкото използване на биометрично наблюдение, профилиране и прогнозиране е заплаха за принципите на правовата държава и нашите най-основни свободи. Ето защо в тази европейска гражданска инициатива настоятелно призоваваме Комисията да предложи правен акт, който да се основава на общите забрани, предвидени в ОРЗД (3) и в Директива относно правоприлагането в областта на защитата на данните (4), и да ги спазва изцяло, за да се гарантира, че в правото на ЕС изрично и конкретно се забранява масовото биометрично наблюдение“.
(4) В приложение се предоставят допълнителни подробности относно предмета, целите и контекста на гражданската инициатива и се отбелязва, че биометричните данни все по-повече се използват от публични, национални и европейски правоприлагащи органи и частни субекти за идентифициране или профилиране на хора на обществени места, което представлява „по своята същност ненужна и непропорционална намеса в широк кръг основни права, включително неприкосновеността на личния живот и защитата на данните“. В приложението се отбелязва също, че макар „в съществуващата правна уредба на ЕС да се пояснява […], че използването на биометрични данни се ограничава до строго необходимото по отношение на преследваната законосъобразна цел, като се спазва принципът на пропорционалност […], спрямо тези общи принципи се прилагат широки изключения“.
(5) Организаторите представиха допълнителна обща информация, отнасяща се до предложението им за правен акт на Съюза и възможни съпътстващи мерки, както и проект на правен акт.
(6) С изменената инициатива Комисията се приканва да представи предложение за правен акт за забрана на безразборното използване на биометрични технологии, което може да доведе до масово наблюдение. Както Комисията вече посочи на организаторите в оценката си от 11 ноември 2020 г., това предложение би могло да се основава на член 16, параграф 2 или на член 114 от Договора, или и на двете разпоредби, в зависимост от това дали използването на биометрични технологии се забранява, или се регламентира стриктно. Член 16, параграф 2 от Договора представлява правно основание за представяне от Комисията на предложения за правни актове относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и от държавите членки при извършване на дейности, попадащи в приложното поле на правото на Съюза, както и относно правилата за свободното движение на лични данни. Член 114 от Договора представлява правно основание за представяне от Комисията на предложения за мерки за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки, отнасящи се до създаването и функционирането на вътрешния пазар.
(7) С оглед на това нито една от частите на инициативата не попада явно извън обхвата на правомощията на Комисията да представи предложение за правен акт на Съюза за целите на прилагането на Договорите, както се изисква в член 6, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕС) 2019/788.
(8) В приложението към инициативата се посочват четири възможни съпътстващи мерки. Тъй като от Комисията не се изисква да представи предложение за правен акт на Съюза по отношение на нито една от тези мерки, те не отговарят на условието, определено в член 6, параграф 3, буква в) от Регламента, за регистрацията им като част от предмета на инициативата. Следователно тези мерки не попадат в обхвата на настоящото решение за регистрация. Ако обаче Комисията счете за целесъобразно да приеме предложение за правен акт в областта, обхваната от инициативата, тя може също така да разгледа възможността в предложението да се вземат предвид някои от тези мерки, а именно необходимостта от насоки за държавите членки относно прилагането на неговите разпоредби, участието на органите за защита на данните в прилагането на тези разпоредби, както и съдържанието и принципите на Насоките относно етичните аспекти на Експертната група на високо равнище по въпросите на изкуствения интелект (5).
(9) Групата на организаторите е предоставила подходящи доказателства, че отговаря на изискванията, установени в член 5, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2019/788, и че е определила лицата за контакт в съответствие с член 5, параграф 3, първа алинея от този регламент.
(10) Инициативата не представлява явна злоупотреба с право, не е явно несериозна или злонамерена, нито е в явно противоречие с ценностите на Съюза, установени в член 2 от Договора за Европейския съюз, и правата, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз.
(11) В заключение, инициативата под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“ отговаря на всички изисквания, определени в член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/788, и поради това следва да бъде регистрирана,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Европейската гражданска инициатива под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“ се регистрира.

Член 2

Адресат на настоящото решение е групата на организаторите на европейската гражданска инициатива под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“, представлявана от г-н Diego Javier NARANJO BARROSO и г-н Riccardo COLUCCINI в качеството им на лица за контакт.

Национални мерки за транспониране на третата ревизия на медийната директива

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/01/17/1808-3/

Европейската комисия откри процедури за нарушение срещу 23 държави от ЕС  и Обединеното кралство, тъй като не са въвели в законодателството си новите правила от третата ревизия на медийната директива.

Двумесечният срок от откриването изтича на 23 януари 2021 г. България е между 14-те държави, които са нотифицирали националните си мерки.

Състоянието на транспонирането се вижда тук:

Национални мерки за транспониране, съобщени от държавите членки, относно Директива (ЕС) 2018/1808 от 14 ноември 2018 година за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги), предвид променящите се пазарни условия.

Платформата е съобщението: Тръмп говори чрез Белия дом, още няколко дни

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/01/16/platf-2/

Мерките срещу Тръмп като цензура

Има широко разпространено мнение, че мерките на платформите срещу Тръмп са цензура, поради което политици организират мерки срещу мерките.

Мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор е съобщил за медиите, че възнамерява да ръководи международните усилия за борба с цензурата – каквато според него представляват мерките, които платформите предприеха срещу американския президент Тръмп. Администрацията на президента Лопес Обрадор ще се обърне към правителствата, за да формира общ фронт по въпроса. „На първата среща на Г-20, която имаме, ще направя предложение по този въпрос“, казва Лопес Обрадор. Според него частните компании не трябва да имат правото да решават кой може да говори. Подобно на Тръмп, Лопес Обрадор смята, че традиционните медии са предубедени срещу него. Тръмп нарече Лопес Обрадор „велик джентълмен, мой приятел“ и му благодари. Проведени са разговори с официални лица във Франция, Германия, Европейския съюз, Африка, Латинска Америка и Югоизточна Азия .

Германският канцлер Ангела Меркел е сред критиците на мерките. Нейният говорител е заявил, че германският лидер намира за проблематични мерки, които не са определени от закона.

Министър-председателят на Полша Матеуш Моравецки също е за разпоредби на наднационално равнище, които да ограничат Facebook, Twitter и Instagram в Европейския съюз. Според него „собствениците на корпоративни гиганти не трябва да решават кои възгледи са правилни и кои не“. Подготвян в Полша законопроект ще направи незаконно технологичните компании да предприемат подобни действия там. От партията Право и справедливост (PiS) ясно са заявили, че смятат, че борбата им срещу технологичните компании е част от идеологическа война за защита на десни и крайнодесни политически позиции, пише Гардиан.

Неправителствените организации в Полша са изразили мнение, че националните закони са по-добър ориентир за това какво съдържание трябва да бъде разрешено онлайн от произволни решения, взети от технологични компании.

 

Мерките срещу Тръмп като реакция по отношение  на незащитено слово

Както вече стана дума, аргументацията в подкрепа на закриването на профила на Тръмп в Twitter върви по няколко линии, най-малко следните:

(а) не всяка намеса в съдържанието е цензура; има обоснована намеса; платформите имат право на намеса по съответните общностни стандарти;

(б) съдържанието в частните платформи не се ползва със защитата на Първата поправка;

(в) приема се, че изказвания на Тръмп, с които призовава хората да тръгнат към Капитолия са незащитено слово по смисъла на решението Бранденбург срещу Охайо;

(г) оценката трябва да се прави в по-общ контекст: Тръмп съвсем не е останал без достъп до медиите, може да свиква пресконференции, има официален президентски профил, а след гласуването на импичмънта се е появил чрез Белия дом, каквото и да значи това (a statement through the White House). Politico казва нещо по-конкретно:

Също така забележителен като съдържанието на посланието беше начинът, по който то беше направено.  С помощта на аутокю, за да следва приготвената реч,  Тръмп говори директно пред камера. Клипът е изпратен от профила на Белия дом в  Twitter, а не от профила, достъпа до който му беше отнет. Тръмп не направи обръщение в праймтайма. И всъщност той изобщо не е правил интервю [напоследък].

Платформата е съобщението. Маклуън отново.

Едва преди стотина дни статията ми “Платформата е съобщението” излезе в сп. Медиалог, не си представях колко нови доказателства ще се появят .

В заключение:

ако за конкретното решение мерките могат да бъдат подкрепени, стилът на платформите да решават дали и какви мерки да налагат, не намира подкрепа. Както казва Навални, хора, които не са известни, решават кой да е в мрежата по процедури, които не са известни.

И един глас от австралийския парламент за решението Тръмп:

https://platform.twitter.com/widgets.js

Съд на ЕС: делото на Полша срещу филтрирането

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/01/05/c-401-19/

Приемането на директивата за авторското право (ЕС) 2019/790 беше свързана с доста вълнения по повод въведеното задължение за контрол на входа, сега чл. 17.

В последна сметка Полша атакува разпоредбата пред Съда на ЕС и поиска от Съда да отмени член 17, параграф 4, буква б) и член 17, параграф 4, буква в) in fine (а именно в частта, съдържаща израза „и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“) от Директива (ЕС) 2019/790.

Ответници  по дело С-401/19 са Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз.  Европейската комисия и правителствата на Франция и Испания  също са встъпили в делото на страната на институциите, но са представили  “поразително противоречиви” тълкувания на това, което член 17 всъщност изисква от платформите:  Комисията, Съветът и Европейският парламент твърдят, че член 17 съдържа достатъчно вътрешни гаранции, за да се предотврати неоправдано ограничаване на основните права на потребителите, а  Франция и Испания твърдят, че  ограничения на основните свободи са оправдани от целта, която член 17 се стреми да постигне.

От  Kluwer Copyright научаваме за развитието на това дело пред Съда. В края на 2020 г. се  е състояло изслушване, което според експертите е показало, че Съдът приема жалбата на Полша много сериозно и че съответствието на оспорените разпоредби на член 17 с Хартата далеч не е очевидно. Често е имало позоваване на  заключението на генералния адвокат Saugmandsgaard Øe по делата YouTube и Cyando, което е силно критично към изискването платформите да контролират нарушенията на авторските права на техните потребители.

Според Франция и Испания всеки конфликт между основните права на носителите на права и ползвателите винаги трябва да се разрешава в полза на носителите на права, защото според тях вредата за носителите на  права, която може да бъде причинена от временната наличност на произведения, нарушаващи правата им, на платформи, е много по-голяма от всяка вреда за потребителите, която би била причинена от временното блокиране на правомерно качване.

Полша е подчертала, че дори тълкуването на член 17, предложено от Комисията и Съвета, противоречи директно на твърденията на Франция и че „това ясно показва, че има проблем с член 17 като такива “.

Интересът на Съда е бил насочен към въпроса дали качванията трябва да останат достъпни, докато са в процес на проверка, или трябва да бъдат блокирани, докато законността им бъде потвърдена.

Въпреки многократните въпроси от Съда, никоя от страните не е посочила алтернативи на използването на филтриращи технологии. Никой не е успял да се проитвопостави убедително на тезата на Полша, че единственият ефективен начин за спазване на член 17, параграф 4, букви б) и в) е използването на филтри. 

Съдът се е интересувал от съдбата на  забраната за общи задължения за наблюдение и дори е нарекъл наивно съмнението във факта,  че  големите носители на права ще представят дълги списъци с хиляди произведения, които да бъдат блокирани, веднага щом директивата влезе в сила.

Изглежда правдоподобно, се казва в публикацията,  Съдът на ЕС  да отмени спорните разпоредби в член 17. Ако го направи, това вероятно ще се дължи на факта, че те представляват общо задължение за наблюдение в нарушение на Директивата за електронната търговия и  Хартата на основните права на ЕС.

Но срокът за въвеждане на директивата (ЕС) 2019/790 вероятно ще изече преди решението на Съда да стане известно.

Съд на ЕС: право да бъдеш забравен – делото Google/ CNIL

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/01/05/rtbf-4/

През септември 2020 стана известно още едно решение на Съда на ЕС – по дело C‑507/17 с предмет преюдициално запитване в рамките на производство по дело Google LLC, правоприемник на Google Inc., срещу Commission nationale de l’informatique et des libertés (CNIL).

Тук – за разлика от решението по дело 136/17, където акцентът е върху защитата по отношение на чувствителни данни – става дума за географския обхват на реализацията на правото  да бъдеш забравен.  CNIL изисква от Google глобално прилагане. Google отказва и ограничава заличаването до (1) търсения, извършени с имена на домейни, съответстващи на версиите на неговата търсачка в държавите-членки на ЕС; и (2) „геоблокиране“ на изтритите резултати „независимо от версията на използваната търсачка“ въз основа на търсене, извършено с използване на IP адрес, който се намира в държавата по местопребиваване на съответното лице. CNIL смята тези стъпки за недостатъчни и санкционира Google със 100 000 евро. Google иска отмяна на решението на CNIL пред Conseil d’État, който задава няколко преюдициални въпроса към Съда на ЕС.

Въпросите

1)      Трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“, изведено от [Съда] в неговото решение от 13 май 2014 г., [Google Spain и Google (C‑131/12, EU:C:2014:317),] на основание на разпоредбите на член 12, буква б) и член 14, [първа алинея,] буква а) от Директива [95/46], да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да извърши това премахване за всички имена на домейни на своята интернет търсачка, така че спорните хипервръзки да не се показват повече, независимо откъде се извършва търсенето по името на подалото искането лице, дори ако търсенето се извършва извън териториалния обхват на Директива [95/46]?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“  да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да заличи единствено спорните хипервръзки от показаните резултати при търсене, извършено по името на подалото искането лице, в името на домейна, съответстващ на държавата, в която се счита, че е направено искането, или по-общо, в имената на домейни на интернет търсачката, съответстващи на националните ѝ разширения за всички държави членки […]?

3)      Трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“ да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно, чрез така наречената техника „геоблокиране“, да заличи спорните резултати от търсенията, извършени по името на лицето с „право на премахване от резултатите при търсене“ от IP адрес, за който се смята, че се намира в държавата, в която пребивава това правоимащо лице, или дори по-общо, от IP адрес, за който се счита, че се намира в една от държавите членки, за които се прилага Директива [95/46], при това независимо от името на домейна, използван от извършващия търсенето интернет потребител?“.

Заключение на Генералния адвокат Szpunar  по дело С-507/17 Google / CNIL

Генералният адвокат Szpunar  приема, че исканията за търсене, направени извън ЕС, не трябва да бъдат засегнати в резултатите от търсенето и предлага Съдът да приеме право на „европейско отклонение“.  Директива 95/46 не може да   създаде права отвъд границите на Европейския съюз.

Все пак обаче Генералният адвокат не е изключил възможността в някои обстоятелства да е уместно да се разпореди глобално действие: „Това не означава обаче, че правото на ЕС никога не може да изисква оператор на търсачка като Google да предприема  глобални действия. Не изключвам възможността да съществуват ситуации, при които [законът] изисква прилагането на разпоредбите на Директива 95/46 извън територията на Съюза.“  За Генералния адвокат е трудно да се прецени кога могат да възникнат такива случаи , но съдилищата познават казуси като Equustek.

 
 Главното производство е образувано по спор между Google и CNIL по въпроса как търсачката да приложи правото на премахване от резултатите при търсене, когато установи, че субектът на данните има право връзки към уебстраници, които съдържат отнасящи се до него лични данни, да бъдат изтрити от списъка на резултатите, който се показва при търсене въз основа на неговото име.
 

 В рамките на Регламент 2016/679 това право на субекта на данни на премахване от резултатите при търсене вече намира своето основание в член 17 от него, специално уреждащ „правото на изтриване“, което в заглавието на този член е наречено още „право „да бъдеш забравен“. Съгласно член 17, параграф 1  субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от изброените в тази разпоредба основания. От  член 3, параграф 1 следва, че   субектите на данни могат да предявят правото си на премахване от резултатите при търсене пред управляващото интернет търсачка лице, което разполага с едно или повече места на установяване на територията на Съюза и което в контекста на дейностите на тези места обработва лични данни на тези субекти, при това независимо дали обработването се извършва в Съюза или не.    

 Обстоятелството, че  търсачката се управлява от предприятие на трета държава, не може да изключи обработването на лични данни за нуждите на функционирането на посочената търсачка в държава от ЕС,  обект на администратора, от обхвата на предвидените в   Регламент 2016/679 задължения и гаранции (вж. в този смисъл решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 58).

Достъпът на интернет потребителите, и особено тези извън Съюза, до включена в резултатите при търсене хипервръзка, която препраща към информация за лице от ЕС може да има незабавни и съществени последици за него.   Подобни съображения могат да обосноват наличието на компетентност на законодателя на Съюза да предвиди, че когато управляващият интернет търсачка изпълнява подадено от такова лице искане за премахване от резултатите при търсене, той е длъжен да извърши това премахване във всички версии на своята търсачка.

Следва обаче да се подчертае, че редица трети държави не познават правото на премахване от резултатите при търсене или възприемат различен подход по отношение на това право.    Към това се добавя и фактът, че балансът между правото на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, от една страна, и свободата на интернет потребителите на информация, от друга, може да варира значително по света.  По силата на член 17, параграф 1 търсачката не може да бъде задължена да извърши премахване от резултатите при търсене във всички версии.

 Що се отнася до въпроса дали такова премахване от резултатите при търсене трябва да се извършва във версиите на интернет търсачката, съответстващи на държавите от ЕС, или само във версията ѝ, съответстваща на държавата членка по пребиваване на лицето с право на такова премахване – регламентът действа за всички държави членки, но резултатът от претеглянето  не е непременно един и същ  – още повече като се има предвид член 85 от Регламент 2016/679  за журналистическото изключение.

Накрая е важно да се подчертае, че макар в настоящия си етап на развитие правото на Съюза да не изисква допуснатото премахване от резултатите при търсене да се отнася до всички версии на съответната интернет търсачка, то  и не забранява това. Следователно, надзорен орган или съдебен орган на държава членка запазва компетентността си да извърши съгласно националните стандарти за защита на основните права  претегляне между, от една страна, правото на субекта на данни на зачитане на личния му живот и на защита на личните му данни и от друга, правото на свобода на информация и след това да изиска евентуално от управляващото интернет търсачката лице да извърши премахване от резултатите при търсене във всички нейни версии.

С оглед на всичко изложено по-горе на поставените въпроси следва да се отговори, че член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква a) от Директива 95/46, както и член 17, параграф 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в приложение на тези разпоредби изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, управляващото интернет търсачка лице е длъжно да извърши премахването не във всички версии на своята търсачка, а във версиите ѝ, съответстващи на всички държави членки, включително, ако е необходимо, като използва мерки, които отговарят на законовите изисквания и същевременно дават действително възможност да бъдат възпрени или поне сериозно разколебани интернет потребителите, които извършват търсене въз основа на името на субекта на данни от една от държавите членки, да осъществяват достъп до хипервръзките, предмет на искането, чрез списъка на резултатите, който се показва след това търсене.

 

Съд на ЕС: право да бъдеш забравен

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/01/05/rtbf-3/

През септември  2020 г. стана известно решението по дело C‑136/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Conseil d’État (Държавен съвет, Франция)  в рамките на производство по дело GC и др. /  Commission nationale de l’informatique et des libertés (CNIL).

Френски граждани  искат да не се показват  в резултатите от търсене различни URL адреси, на които има материали за лицата. По-специално:

GC е поискала да бъде премахната от списъка с резултатите връзка, която препраща към сатиричен фотомонтаж, публикуван онлайн в YouTube на 18 февруари 2011 г. под псевдоним, в който видеоматериал тя е изобразена до кмета на общината, на когото е била началник-кабинет, като се демонстрира недвусмислено интимната им връзка, както и отражението на тази връзка върху собствената ѝ политическа кариера. Този фотомонтаж е публикуван онлайн по повод на предизборната кампания в кантона, в който GC участва като кандидат. Когато получава отказ на искането си за премахване от резултатите при търсене, заинтересованото лице не е нито избрано, нито кандидат за местна изборна длъжност и вече не изпълнява функциите на началник-кабинет на кмета на общината.

АF е поискал да бъдат премахнати от списъка с резултати връзки, които препращат към статия в ежедневника Libération от 9 септември 2008 г., възпроизведена на сайта на Centre contre les manipulations mentales (Център за борба с манипулирането на съзнанието, CCMM) (Франция) относно самоубийството на последовател на Сциентоложката църква през декември 2006 г. В статията AF се споменава в качеството си на отговарящ за връзките с обществеността на Сциентоложката църква — длъжност, която оттогава е престанало да упражнява. Впрочем авторът на въпросната статия посочва, че се е свързал с AF, за да разбере неговата версия за фактите, и излага казаното от него във връзка със случая.

 BH е поискал да бъдат премахнати от списъка с резултатите връзки, които водят към статии, предимно от пресата, свързани с разследване, започнало през юни 1995 г., относно финансирането на републиканската партия (PR), в рамките на което е привлечен като обвиняем заедно с няколко бизнесмени и политици. Воденото спрямо него производство е прекратено с определение за прекратяване от 26 февруари 2010 г. Повечето от спорните връзки водят към статии, публикувани към момента на започване на разследването, и съответно в тях не се посочва как то е приключило.

ED е поискал да бъдат премахнати от списъка с резултатите връзки, които водят към две статии, публикувани в Nice-Matin и Le Figaro, отразяващи заседанието по наказателното дело, в хода на което той е осъден на седем години лишаване от свобода и на допълнително наказание пробация за срок от десет години за деяния, квалифицирани като сексуално насилие над непълнолетни лица на петнадесет годишна възраст. Освен това в една от тези съдебни хроники се споменават редица интимни подробности, отнасящи се до ED, които са разкрити в хода на наказателния процес.

Както Google, така и френският орган за защита на данните (CNIL) отказват да разпореждат исканията на жалбоподателите. Гражданите обжалват отказа и френският съд се обръща към Съда на ЕС.

Въпросите – като първият от тях е дали  забраната за  обработване на данни, посочени в член 8, параграфи 1 и 5 от Директива [95/46] — при спазване на предвидените в нея изключения — е приложима и за   интернет търсачка, в качеството на администратор на данни, каквито тази търсачка обработва.  Търси се отговор на въпроси относно     реализацията на правото  да бъдеш забравен.  

Генералният адвокат Szpunar  приема, че    при такива обстоятелства е необходимо операторът на търсачката да провежда балансиране на базата на „всеки отделен случай“ между, от една страна, правото на зачитане на личния живот и правото на защита на данните  и правото на обществеността да има достъп до съответната информация, като същевременно отчита факта, че тази информация се отнася до журналистиката или представлява артистичен или литературен израз.

Съдът:

Доколкото дейността на интернет търсачка може да засегне значително и в допълнителна степен по отношение на дейността на издателите на уебсайтове основните права на зачитане на личнияживот и на защита на личните данни, лицето, което управлява търсачката в качеството си на лице, което определя целите и средствата на тази дейност, трябва да гарантира в рамките на своята отговорност, компетентност и възможности, че дейността му отговаря на изискванията на правото на Съюза.

Обработването на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения, членство в професионални съюзи, както и обработването на данни, свързани със здравословното състояние и половия живот,е забранено, с някои изключения и дерогации.

Лицето, което управлява интернет търсачка, е отговорно не поради факта че лични данни се намират на определена уеб страница,  а поради факта,  че се препраща към тази страница – като се посочва връзката към нея в списъка с резултатите, представен на интернет потребителите, след търсенето. Ограниченията за интернет търсачката са   именно поради това препращане (рефериране).

За баланса:    решението отчита   естеството на въпросната информация и   чувствителността ѝ по отношение на личния живот на съответното физическо лице, както и   интереса на обществеността да разполага с тази информация, който интерес може да бъде различен в зависимост от ролята на това лице в обществения живот.

Когато от търсачката се иска премахване на резултатите при търсене на връзка към уебстраница, на която са публикувани чувствителни данни, търсачката  трябва, въз основа на всички относими към конкретния случай обстоятелства и предвид тежестта на намесата в  личния живот  да провери дали включването на тази връзка в списъка с резултати, който се показва след търсене, извършено въз основа на името на това лице, се оказва напълно необходимо за защитата на свободата на информация на потребителите на интернет.

Когато обработването се отнася до данни, които явно са направени публично достояние от съответното физическо лице, търсачката може да откаже да уважи искане за премахване на резултатите при търсене.

По отношение на уебстраници, съдържащи данни за съдебно производство в областта на наказателното право, водено по-специално срещу дадено лице от  по-ранен етап от това производство,  които вече не отговарят на действителното положение,  търсачката трябва да прецени дали това лице има право въпросната информация да не бъде повече свързвана към настоящия момент с неговото име чрез списък с резултати, който се показва след търсене, извършено въз основа на неговото име – като  вземе предвид всички обстоятелства по случая, каквито са по-специално естеството и тежестта на въпросното закононарушение, развитието и резултатът от производството, изтеклият период от време, ролята на това лице в обществения живот и поведението му в миналото, интересът на обществеността към момента на подаване на искането, съдържанието и формата на публикацията, както и нейните последици за въпросното лице.

Когато лицето, което управлява интернет търсачка,   констатира, че съответното физическо лице няма право на премахване от резултатите при търсене,   все пак търсачката  е длъжна  да преустрои списъка с резултатите, така че общата представа, която получава интернет потребителят, да  отразява актуалното съдебно положение – следователно връзки към уебстраници, съдържащи информация по този въпрос, да се появяват на първо място в този списък.

Съд на ЕС: право да бъдеш забравен

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/01/05/rtbf-2/

Преди седмица Генералният адвокат Szpunar представи две заключения, свързани с правото да бъдеш забравен.

Разглежданият от Генералния адвокат акт е вече заменената Директива 95/46 за защита на данните,   но въпросите са значими без оглед на това. Решенията на Съда на ЕС се очакват през следващите месеци.

Следващите кратки коментари са по публикация в  Inforrm’s Blog

Заключение по дело C-136/17 GC и др. / CNIL

Въпросите

Първото заключение засяга четири отделни случая, като жалбоподателите   искат да не се включват в резултатите   URL адреси, които съдържат различни материали за тях. Както Google LLC, така и френският орган за защита на данните (CNIL) отказват да разпореждат да се изпълнят исканията на жалбоподателите.

Conseil d’État счита, че пред делата има „редица сериозни затруднения при тълкуването на Директива 95/46“ и отправят няколко въпроса към Съда на ЕС. Двата най-интересни въпроса се отнасят до това как забраните за обработка на чувствителни лични данни съгласно директивата се прилагат за търсачките; и как да се действа, когато връзките съдържат журналистически материали.

Генералният адвокат Szpunar   предлага на Съда да приеме, че при такива обстоятелства е необходимо операторът на търсачката да провежда балансиране на базата на „всеки отделен случай“ между, от една страна, правото на зачитане на личния живот и правото на защита на данните съгласно членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз и, от друга страна, правото на обществеността да има достъп до съответната информация, като същевременно отчита факта, че тази информация се отнася до журналистиката или представлява артистичен или литературен израз.

Заключение по дело С-506/17 Google / CNIL

Въпросите

Делото се отнася до  географския обхват на реализацията на правото  да бъдеш забравен.

CNIL изисква от Google глобално прилагане. Google отказва и ограничава заличаването до (1) търсения, извършени с имена на домейни, съответстващи на версиите на неговата търсачка в държавите-членки на ЕС; и (2) „геоблокиране“ на изтритите резултати „независимо от версията на използваната търсачка“ въз основа на търсене, извършено с използване на IP адрес, който се намира в държавата по местопребиваване на съответното лице.

CNIL смята тези стъпки за недостатъчни и санкционира Google със 100 000 евро.

Google иска отмяна на решението на CNIL пред Conseil d’État, който задава няколко преюдициални въпроса към Съда на ЕС.

Генералният адвокат приема, че исканията за търсене, направени извън ЕС, не трябва да бъдат засегнати в резултатите от търсенето и предлага Съдът да приеме право на „европейско отклонение“.  Директива 95/46 не може да   създаде права отвъд границите на Европейския съюз.

Все пак обаче Генералният адвокат не е изключил възможността в някои обстоятелства да е уместно да се разпореди глобално действие: „Това не означава обаче, че правото на ЕС никога не може да изисква оператор на търсачка като Google да предприема  глобални действия. Не изключвам възможността да съществуват ситуации, при които [законът] изисква прилагането на разпоредбите на Директива 95/46 извън територията на Съюза.“  За Генералния адвокат е трудно да се прецени кога могат да възникнат такива случаи , но съдилищата познават казуси като Equustek.