Tag Archives: EU Law

Брекзит и медиите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/12/11/brexit-4/

В Обединеното кралство – вж  парламентарен доклад от 2018 г. и  отговора на правителството  –  се обсъжда бъдещето на цифровите индустрии   след Брекзит.

Брекзит в контекст: Обединеното кралство в контекста на аудиовизуалния пазар на ЕС е  доклад на Европейската аудиовизуална обсерватория, представящ значението на   Обединеното кралство за аудиовизията в ЕС.

Изследване, възложено от Европейския парламент, анализира   Брекзит във връзка с регулаторната среда в ЕС.

Предизвикателствата пред европейските медии  след Брекзит са предмет и на академични анализи  (ТамбиниХаркорт).

В момента над 750 програми, базирани в ОК,  могат  да се разпространяват в целия Европейски съюз без ограничения, тъй като ОК е част от единния пазар на ЕС. Наближаването на датата 29 март 2019 принуждава базираните в Обединеното кралство доставчици внимателно да планират дейността си.

NBC Universal International Networks кандидатства за лицензии за  шест международни телевизионни програми пред  баварския медиен регулатор BLM. Говорител на компанията от NBC Universal International Networks потвърди, че  също като други международни медии, регулирани досега от Ofcom,  NBC се преориентира към лицензиране в други държави от ЕС.

Ирландският медиен регулатор BAI също е получил първото  заявление за лицензия от базиран  в Обединеното кралство тв доставчик.

ЕСПЧ: отговорност за хипервръзки

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/12/06/echr-28/

На 4 декември 2018 г. стана известно решението на  Съда за правата на човека  по дело Magyar Jeti Zrt v. Hungary 

Фактите

През септември 2013 г. група футболни фенове по пътя си от Унгария към Румъния спира в начално училище в Унгария с  предимно ромски ученици. Феновете правят расистки забележки. Ръководителят на местното ромско-малцинствено самоуправление дава интервю на ромска медия, като асоциира футболните фенове с унгарската политическа партия  Jobbik, която сама по себе си често се свързва с антиромски предразсъдъци. Уебсайтът http://www.444.hu публикува статия за събитието с връзка към  интервюто в YouTube. Jobbik  съди собственика на уебсайта (и други, включително кмета) за нарушаване на репутацията му и печели делото.

Собственикът на 444.hu се обръща към Съда за правата на човека с искане да се установи нарушение на чл.10 ЕКПЧ, свобода на изразяване.

Становища

В становища по делото Buzzfeed, Electronic Frontier Foundation, проф. Лорна Уудс и др. заявяват, че хипервръзката дава възможност съдържанието да бъде доставено по-бързо и лесно,  освен това позволява на читателите да проверяват за себе си оригиналните източници на журналистическото съдържание и по този начин да проверяват верността на публикацията. Хипервръзката също така насърчава разнообразието в медиите. Налагането на стриктна отговорност за хипервръзка има смразяващ ефект, тъй като журналистите не са  в състояние винаги да проверят законността на съдържанието на всички свързани страници и вследствие на това те биха се въздържали от тази техника на докладване в бъдеще. Освен това съдържанието, към което води хипервръзка,  може да бъде променено, така че да престане да бъде законно – и е   неразумно да се държи отговорен журналистът, който е сложил връзката.   Дизайнът на интернет е предпоставка за   свободно свързване на информация. Хипервръзките сами по себе си не са предназначени да представляват изявления  и хипервръзка не означава непременно одобрение. Хипервръзките просто посочват други страници или уеб ресурси, чието съдържание може и да се промени след първата хипервръзка, която се публикува.

Налагането на санкция означава   да се приеме, че всяка хипервръзка  сочи съдържание, което  медиите  могат да проверят.

Mozilla Foundation и Mozilla Corporation (заедно Mozilla) твърдят, че единствената цел на хипервръзките е да позволят на читателите да навигират към и от информация. Хипервръзките са технически и автоматични средства за потребителите да имат достъп до информация, намираща се другаде, и не могат да се считат за публикуване на тази информация. Ограничението на използването на хипервръзки би подкопало самата цел на световната мрежа да направи информацията достъпна, като я свърже помежду си. Как хората биха могли да предават информация в неопределения брой на съществуващите днес уеб страници, ако хипервръзката би могла да води до отговорност. [ 53.]

Европейският институт за информационно общество заявява, че хипервръзките са основен инструмент за цифрова навигация: те позволяват незабавен достъп до други текстове, за разлика от традиционните цитати.  Хипервръзките допринасят за развитието на нови медии и осигуряват повече а) интерактивност между журналисти и читатели, б) доверие – чрез даване на контекст, факти и източници за подкрепа на информацията, в) прозрачност, като позволяват на читателите да проследят процеса на отчитане и събиране на новини,  г) критично четене, като позволява на журналисти и читатели да сравняват контрастни източници. Хипервръзките позволяват не-редакционна децентрализирана реч, която допълва ролята на наблюдател, традиционно свързана с основните медии. Прилагането на строги правила за отговорност за хипервръзки неизбежно ще доведе до самоцензуриране. [54.]

Вижда се – богата аргументация в тази посока.

Съдът

Съдът отбелязва, че практиката на националните съдилища освобождава издателите от гражданска отговорност за възпроизвеждане на материали от  пресконференции, ако по обективен и обективен начин предоставят данни от публичен интерес [подобна разпоредба у нас в ЗРТ за освобождаване от отговорност при възпроизвеждане на определени официални източници, но т.4 – при републикуване – беше отменена] [71]

Самата цел на хипервръзките е чрез насочване към други страници и уеб ресурси да се даде възможност на интернет потребителите да навигират до и от материали в мрежа, характеризираща се с наличието на огромно количество информация. Хипервръзките допринасят за безпрепятственото функциониране на интернет, като  правят информацията достъпна чрез свързване между отделните източници. [73].

Хипервръзките […] не представят свързани  изявления  и не съобщават съдържание, а само привличат вниманието на читателите към съществуването на материал на друг уебсайт.[74].

Лицето, което се позовава на информация чрез хипервръзка, не упражнява контрол върху съдържанието на уебсайта, към който хипервръзката дава достъп, което може да бъде променено след създаването на връзката [75].

Следователно, като се имат предвид особеностите на хипервръзките, Съдът не може да се съгласи с подхода на местните съдилища, който се състои в това да се приравни самото публикуване на хипервръзка с разпространението на клеветническата информация, което автоматично води до отговорност за самото съдържание. Той по-скоро счита, че въпросът дали публикуването на хипервръзка може основателно от гледна точка на член 10 да породи такава отговорност изисква индивидуална оценка във всеки отделен случай, като се имат предвид редица елементи.[76].

Съдът идентифицира по-специално следните аспекти, които са от значение за анализ на отговорността : i) има ли одобрение на оспорваното съдържание; (ii) има ли повторение на оспореното съдържание (без одобрение); (iii) кой включва хипервръзката; (iv) известно ли е и би ли могло да бъде известно според разумни критерии, че оспорваното съдържание е клеветническо или по друг начин незаконно; (v) медията действа ли добросъвестно, като уважава етиката на журналистиката и изпълнява дължимата грижа, която се очаква в отговорната журналистика? [77].

В конкретния случай Съдът отбелязва, че има препратка към интервю в YouTube  без допълнителни коментари или повтаряне дори на части от самото  интервю.  Никъде в статията авторът не е посочил по никакъв начин, че изявленията, достъпни чрез хипервръзката, са верни или че е одобрил хипервръзката или е поел отговорност за нея. Нито пък използва хипервръзката в контекст, който сам по себе си съдържа клеветнически смисъл.  Оспорваната статия не представлява потвърждение на обвиненото съдържание.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Няма как да не напомня сложностите според практиката на Съда на ЕС, вж решението на Съда на ЕС по дело С –  160/15 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия)  в рамките на производство по дело GS Media BV срещу Sanoma Media Netherlands BV, Playboy Enterprises International Inc.,Britt Geertruida Dekker.

Вярно, има практика и в двете правни рамки – международна и право на ЕС, им богата експертна аргументация към новото решение – това като положителна страна – но, както в други случаи (отговорност на посредниците),  се отваря работа по анализиране на съответствието на подхода в двете правни рамки.

Генералният адвокат: Чл. 50 ДЕС позволява едностранна отмяна на уведомлението за намерение за напускане на ЕС

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/12/04/50/

На 4 декември стана известно заключението на генералния адвокат по дело C621/18 (Брекзит).

Предлагам на Съда на ЕС да отговори на поставения от Съда на публичната служба, Inner House, First Division (Шотландия) въпрос, както следва:

Когато държава-членка е уведомила Европейския съвет за намерението си да се оттегли от Европейския съюз, член 50 от Договора за Европейския съюз позволява едностранна отмяна на това уведомление до сключването на официално споразумение за оттегляне, при условие че решението за отмяната е взето  в съответствие с конституционните изисквания на държавата-членка, официално е уведомен Европейския съвет и отмяната не включва злоупотреба с право.

Унгария: нов проправителствен медиен конгломерат заплашва плурализма

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/11/30/hu_media-pl/

Под заглавие “Унгария: нов проправителствен медиен конгломерат заплашва плурализма” Международната федерация на журналистите   призовава  унгарските власти да не дават ход на формирането на огромен медиен конгломерат, който поставя под съмнение медийния плурализъм.

Собствениците на мнозинството от проправителствените медии в Унгария заявиха в сряда, че даряват своите компании на фондация “Централноевропейска преса и медийна фондация”. Новият десен медиен конгломерат ще включва кабелни новинарски канали, онлайн новинарски портали, таблоидни и спортни вестници и всички регионални общински вестници, няколко радиостанции и многобройни списания.

Според медиите, повечето от медиите, дарени на Фондацията, са били придобити или основани от съюзниците на премиера Виктор Орбан през последните няколко години. Някои от тях се превърнаха от относително независими в проправителствени медии  с обилна държавна и държавна реклама.

Медийните операции на фондацията ще бъдат ръководени от издател, известен с лоялността си към Виктор Орбан.

Според MPM 2017  “за унгарската медийна среда e характерен висок риск за медийния плурализъм […] чрез пряка и непряка намеса на правителството в медиите. В частния сектор на медиите все повече  доминират олигарси, близки до правителството”.

IFJ и EFJ припомнят, че държавите от ЕС имат   задължение да осигурят медиен плурализъм и среда, в която гражданите да могат да участват в обществения дебат и да изразяват идеи и мнения без страх. IFJ и EFJ призовават Европейската комисия като пазител на договорите да третира опитите на унгарското правителство да навреди на свободата и плурализма на медиите като сериозна и системна злоупотреба с власт.

Днес е публикувано изменението на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/11/28/1808-2018/

В Официален вестник на Европейския съюз  (OB L 303, 28.11.2018 г., стр. 69—92) е публикувана   Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги), предвид променящите се пазарни условия.

Държавите от ЕС  въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с изменителната директива, до 19 септември 2020 г.

Държавите от ЕС съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с  Директива 2018/1808.

Директивата влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Мотивите:

Последното съществено изменение на Директива 89/552/ЕИО (Телевизия без граници), кодифицирана впоследствие с Директива 2010/13/ЕС, беше направено през 2007 г. с приемането на Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Оттогава пазарът на аудиовизуалните медийни услуги се разви значително и бързо поради протичащото сближаване между телевизионните услуги и интернет услугите. Технологичното развитие дава възможност за появата на нови видове услуги и предложения за потребителите. Зрителските навици, по-специално на по-младите поколения, значително са се променили. При все че основният телевизионен екран продължава да бъде важно устройство за споделяне на аудиовизуални изживявания, много зрители са преминали към други преносими устройства за гледане на аудиовизуално съдържание.

На традиционното телевизионно съдържание все още се пада основен дял от среднодневното време, прекарано в гледане. Въпреки това нови видове съдържание, като например видеоклипове или генерирано от зрителите съдържание, придобиват все по-голямо значение, а новите участници, включително доставчиците на услуги за видео по заявка и платформи за споделяне на видеоклипове, вече са добре установени.

Това сближаване на медиите изисква актуализирана правна рамка, с цел да се отразят развитията на пазара и да се постигне баланс между достъпа до услуги за онлайн съдържание, защитата на потребителите и конкурентоспособността.

ЗИД ЗАПСП: задължителен пренос срещу заплащане – настъплението на доставчиците

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/11/27/mustcarry/

На сайта на Народното събрание беше публикуван законопроект за изменение на Закона за авторското право и сродните му права.

Изменение на ЗАПСП, което всъщност е дълбоко навлизащ в уредбата на задължителния пренос (must carry) проект.

Кой е вносител на законопроекта:

  1. Данаил Кирилов, ГЕРБ
  2. Ана Александрова, ГЕРБ
  3. Емил Димитров Ревизоро, Обединени патриоти

Законопроектът предлага да се изменят две разпоредби от ЗАПСП: 

Чл.91, ал.1, .4 се изменя така:

Чл. 91. (1)  Радио- и телевизионната организация, която е осъществила първоначалното излъчване или предаване на собствена програма, има изключително право да разрешава срещу заплащане:

……………………………..

4. публичното изпълнение на програмата, ако това се извършва в места, достъпни за публика срещу заплащане на входна такса.

 

А пар.5 ал.2 ДР ЗАПСП се изменя така:

§5 (2) (Доп. – ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Когато използването се договаря чрез организация за колективно управление на права или независимо дружество за управление на права или сдружение на радио и/или телевизионни организации, размерът на възнаграждението се определя по споразумение между организацията или дружеството и ползвателите или техни представителни организации.

Законопроектът предлага ощеи промени в Закона за електронните съобщения:
Чл. 49в. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) (1) Комисията може да възложи задължения за пренос на предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, в случай че тези мрежи се използват от значителен брой крайни потребители, включително крайни потребители с увреждания, като основно средство за приемане на радио- и телевизионни програми.
(2) Радио- и телевизионните програми по ал. 1 се определят от Съвета за електронни медии съвместно с доставчиците на медийни услуги по реда на Закона за радиото и телевизията.

(3) Комисията налага задължението по ал. 1 въз основа на решението на Съвета за електронни медии за определяне на програмите по ал. 2 след провеждане на консултации по реда на чл. 37.

(4) Предприятията по ал. 1 определят цени за разпространение на радио- и телевизионните програми по ал. 2 при спазване на принципа за разходоориентираност. при заплащане  на справедливо възнаграждение по чл.91.1.1. ЗАПСП.

(5) Комисията преразглежда наложените задължения по ал. 1 с оглед на тяхното продължаване, изменяне или отменяне най-малко веднъж на всеки 5 години.

 

Как точно да става това? Ето и последното ново предложение във внесения законопроект:

В 6-месечен срок от влизане в сила на този законопроект СЕМ заедно с доставчиците приемат правила за определяне на програмите по чл.49в.1  ЗЕС.


*

Какво предлага следователно законопроектът, да обобщим:

  1. в чл.91 – разширяване на обхвата, в който доставчиците имат изключително право да дават разрешението за заплащане.
  2. В пар.5 се появява правомощие на  сдружения на доставчици.
  3. Там, където ЗЕС урежда задължителния пренос, се предвижда СЕМ да определя програмите заедно с доставчиците.
  4. А ето централната идея – must carry  за доставчиците срещу заплащане
  5. По правила, определени от СЕМ заедно с доставчиците.

Има и една разпоредба срещу криенето на броя на абонатите.

В България сме виждали  лобизъм при регламентацията на must carry и досега –   вж Чии програми ще гледаме (2010) –  но този законопроект е нов връх, заедно с мотивите му.


Току -що на сайта на парламента се появи съобщение, че проектът е оттеглен.

Мониторинг за медиен плурализъм MPM 2017

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/11/27/mpm-2017/

Центърът за медиен плурализъм и медийна свобода (CMPF) публикува Доклад за 2017 г. по проекта Мониторинг за медиен плурализъм (Media Pluralism Monitor, MPM 2017). С помощта на МРМ се идентифицират рисковете за медийния плурализъм в държавите от ЕС, Черна гора и Турция в четири области – основна защита, пазарен плурализъм, политическа независимост и пазарно включване.

Мониторингът започна с пилотно изследване в девет държави, вкл. България, за 2014 г.  (МРМ 2014) и продължи с анализ на плурализма за 2016 г.

Резултатите за България са получени чрез анализ на данни за 2017 г. и отбелязват влошаване на ситуацията в сравнение с 2016 г.:

  • Основна защита (41% риск – среден риск)
  • Пазарен плурализъм (71% риск – висок риск)
  • Политическа независимост (63% риск – среден риск)
  • Социално включване (73% риск – висок риск)

 

Изучаването на медийния плурализъм в ЕС е важна задача, намерила подкрепа и от Европейския парламент:

50.  призовава Комисията да разпределя постоянно и подходящо финансиране в рамките на бюджета на ЕС за подкрепа на мониторинга на плурализма на медиите на Центъра за плурализъм и свобода на медиите и за създаване на годишен механизъм за оценка на рисковете за плурализма на медиите в държавите членки; подчертава, че същият механизъм следва да се прилага и за измерване на плурализма на медиите в държавите кандидатки и че резултатите от мониторинга на плурализма на медиите следва да оказват влияние върху напредъка на процеса на преговорите;

53.  призовава Комисията да вземе под внимание препоръките, съдържащи се в резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; в този смисъл призовава Комисията да включи резултатите и препоръките от мониторинга на плурализма на медиите относно рисковете за плурализма и свободата на медиите в ЕС при изготвянето на годишния си доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (европейски доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права);

Проектът е финансиран от Европейската комисия, изпълнява се от Европейския университетски институт – Флоренция с помощта на национални екипи.

Българският екип е в състав Орлин Спасов, Нели Огнянова, Николета Даскалова.

Кратък обзор на негативните статистики относно медийната свобода и причините за тях  може да се види тук.

В последните месеци има и нови развития, включително свързани с приемането на закона Пеевски-Цонев и др. и поредния доклад COM(2018) 850 final  на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка, в който за първи път се съдържа толкова подробна оценка на медийната среда.

20 години Закон за радиото и телевизията

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/11/23/20zrt/

720046ca_o

Законът за радиото и телевизията е обнародван в Държавен вестник на 24 ноември 1998 г.

Още в началото той беше посрещнат с вето, с което Народното събрание се съобрази и това доведе до действащия модел на финансиране на радиото и телевизията чрез такси.

Законът е изменян и допълван 57 пъти, от тях 20 (ежегодни) са измененията, с които се удължава действието на временното решение за финансиране на БНТ и БНР от бюджета.

Пред Конституционния съд са атакувани повече от 20 разпоредби. За противоконституционна е обявена лустрацията – ограничението за сътрудници на бившата ДС и РУМНО да бъдат членове на регулатора и генерални директори на БНТ и БНР. Противоконституционността е обявена  при втори опит – през 1999 г. тогавашният състав на КС с докладчик Иван Григоров се произнесе, че лустрационната разпоредба е конституционносъобразна, но през 2013 г. КС в друг състав c докладчик Благовест Пунев реши обратното.

Законът въведе правото на ЕС в българското законодателство като част от подготовката  за членство в ЕС и позволи участие на България в програма MEDIA още от 2002, а не както Румъния – от началото на членството в ЕС. ЗРТ  е основа за лицензирането и регистрирането на радио и телевизия в България.

На 6 ноември 2018 г беше приета поредната ревизия на правото на ЕС. Очаква се обнародване на изменителната директива, след което на държавите са дадени 21 месеца за въвеждане на директивата в национални мерки.

 

КЗЛД: становища относно прилагането на Регламент 2016/679 (GDPR)

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/11/22/gdpr-7/

КЗЛД прие становищa по актуални въпроси, свързани с приложението на Регламент 2016/679 (Общ регламент относно защита на данните)

В отговор на запитвания от банки и пощенски оператори, КЗЛД направи тълкуване на правните фигури „администратор” и „обработващ лични данни” в контекста на предоставянето на услуги.
Позицията на КЗЛД, изразена в няколко становища, е следната:
 „1. Дружествата, които предоставят услуги при условията на строга и изчерпателна законова регламентация, въз основа на лицензия или аналогично индивидуално разрешение от държавата и под контрола на изрично определени публични органи, по принцип не биха могли да се разглеждат като обработващи лични данни, а като самостоятелни администратори. Примери за такива администратори са пощенските оператори, банките и застрахователните дружества.
2. Предвид многообразието от обществени отношения и в съответствие с принципа за отчетност, регламентиран в чл. 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, участниците в търговския и гражданския оборот следва сами да определят във всеки отделен случай какви са техните правоотношения във връзка с обработваните от тях лични данни – самостоятелни администратори, администратор и обработващ или съвместни администратори. Техният избор не следва да е формален и трябва да гарантира в най-голяма степен съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 и ефективна защита на правата на субектите на данни.
Пълният текст на становищата за 2018 е на сайта на КЗЛД.

Изменение на ЗАПСП в полза на хора с увреждане на зрението

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/11/18/1564-2017/

В Държавен вестник е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, който въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2017/1564   от 13 септември 2017 г. относно определени позволени видове използване на определени произведения и други обекти, закриляни от авторското право и сродните му права, в полза на слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали, и за изменение на Директива 2001/29/ЕО.

Някои от промените:

В чл. 24, ал. 1 т. 10 се изменя така:
„10. използването на вече разгласени произведения в полза на хора с увреждания, ако е пряко свързано с конкретното увреждане и не се извършва с цел печалба, извън случаите на раздел II от тази глава;“.
В глава пета се създава раздел II с чл. 26а – 26д:
„Раздел II
Особени разпоредби за лица с увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали
Предмет
Чл. 26а. (1) Без съгласието на носителя на права и без заплащане на възнаграждение е допустимо използването по реда на този раздел на писмени произведения или свързани с тях други обекти на закрила в полза на лица с увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали.
(2) Писмено произведение или свързан с него друг обект на закрила е:
1. произведение, създадено в писмена форма, което е било разгласено и е възпроизведено в съответствие с този закон по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, като книга, специализирано издание, вестник, списание, нотен материал, музикална партитура и илюстрация;
2. обект на сродно право, който включва обекта по т. 1 или е неразделна част от него.
(3) Лице с увреждане, което не позволява четенето на печатни материали, е лице, което:
1. е незрящо;
2. е с трайно нарушено зрение и е неспособно да чете печатни произведения в същата степен както лице без такова увреждане;
3. е със сетивно или възпрепятстващо четенето увреждане и е неспособно да чете печатни произведения в същата степен както лице без такова увреждане;
4. поради физическо увреждане не е в състояние да държи книга или да борави с нея, или не може да фокусира зрението си, или да движи очите си в степента, която обикновено е необходима за четене.
[…]

Доклад на ЕК относно напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка 2018

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/11/15/cvm2018/

Стана известен поредният доклад COM(2018) 850 final  на ЕК по CVM  – .

Медиите обръщат внимание, освен другото, на частта с оценка за медийната среда.

Международните наблюдатели отбелязаха съществено влошаване на медийната среда в България през последните години, като българският медиен сектор се характеризира с непрозрачна собственост и слабо прилагане на журналистическите стандарти. Това положение се отразява върху качеството на обществения дебат и следователно поражда риск от ограничаване на достъпа на обществеността до информация поради ограничения брой независими източници.  Медийната среда е от особено значение за независимостта на съдебната власт на фона на целенасочени атаки срещу съдии в някои медии, свързани с непрозрачни интереси, и трудности при намирането на ефективни средства за правна защита. Висшият съдебен съвет играе ключова роля в защитата на съдебната власт и отстояването на нейната независимост срещу подобни атаки.
В по-общ план, способността на медиите и на гражданското общество да търсят отговорност на властващите в плуралистична среда, свободна от натиск, представлява важна основа за осъществяването на реформите, обхванати от МСП, и като цяло е основа за по-добро управление.
В препратка докладът се позовава на изследвания, вкл. на MPM за България
Заключението: България трябва да продължи да показва конкретни резултати.

Франция: Сенатът отново отхвърли законопроекта за фалшивите новини

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/11/06/fake_fr/

Днес Френският Сенат отново отхвърли законопроекта за фалшивите новини (Закон срещу манипулирането на информацията)  след два часа и половина дебати.

За първи път това се случи през септември.

Третата ревизия на медийната директива – приета

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/11/06/avmsd_revision_adopted/

Съветът гласува третата ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги. Европейският парламент одобри текста на 2 октомври 2018 г.

Директивата ще влезе в сила на двадесетия ден след публикуването й в Официален вестник на ЕС. Държавите от ЕС  ще разполагат с 21 месеца, за да  транспонират директивата в националното законодателство.

Дания, Нидерландия, Чешката република, Финландия и Ирландия гласуват против,  Люксембург  и Обединеното кралство се въздържат (стр.23)

Според прессъобщението на Съвета новите правила ще създадат равни условия за защита на зрителите по отношение на услугите на всички доставчици, независимо от предоставяната от тях услуга и платформата, която използват. Това означава, че потребителите ще получат еднаква защита, независимо дали гледат филм на традиционна телевизия или на телевизионна услуга по заявка. Освен това защитата на непълнолетните и на всички потребители от насилствено или вредно съдържание, включително от речта на омразата, ще бъде усъвършенствана чрез въвеждане на ясна отговорност за платформите за споделяне на видеоклипове. Държавите от ЕС  ще могат да предприемат действия чрез своите национални аудиовизуални регулатори срещу тези доставчици, които не спазват правилата.
Директивата допринася за увеличаване на културното разнообразие и  популяризиране на  европейско съдържание, тъй като доставчиците на аудиовизуални медийни услуги по заявка ще трябва да гарантират, че поне 30% от техните каталози се състоят от европейско съдържание.
Очаква се инвестиране на ресурси в производството на европейско съдържание,  като държавите ще могат да изискват финансов принос от страна на доставчиците на телевизионни услуги и услуги при поискване.
Подобрява се  сътрудничеството между аудиовизуалните органи на държавитеот ЕС  чрез укрепване на групата на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги (ERGA) и определяне на нейната роля.

В първите коментари се подчертава, че ще се  изисква по-голяма прозрачност по отношение на собствеността на доставчиците на медийни услуги и  правителствата ще могат да предприемат мерки по отношение на медийните дейности от името на обществения интерес, доколкото те са оправдани и пропорционални.

 

Директивата за авторско право: има ли риск, идващ от Италия

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/10/27/italy_ip/

Италия има ново правителство, което се противопоставя на филтрите – и това може да се окаже важно за приемането на Директивата за авторското право, пише BoingBoing.

Има перспектива да се формира “блокиращо малцинство”, което да препречи пътя на проекта или   да доведе до  съществено преразглеждане. С италианците, които се противопоставят на директивата заради  филтрирането,   държавите Германия, Финландия, Холандия , Словения, Белгия и Унгария – противопоставящи се на предложените мерки – могат да постигнат нужния брой гласове.

За съжаление опонентите на член 11 (данък върху връзките) и член 13 (филтри) не са обединени  и  имат различни идеи за това, което биха искали да видят в проекта. Ако те съберат заедно, това може да бъде краят на тези разпоредби, пише BoingBoing.

EFF по темата

За правото да не изразяваш мнение, в което не вярваш: сватбените торти за гей бракове

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/10/27/oregon_us/

Помните ли делото Masterpiece Cakeshop? Г-н Филипс – сладкар и кулинарен артист –  отказва да изработи торта за брака между лица от един и същи пол в противоречие с религиозната си вяра. Младоженците  смятат, че той нарушава закон, забраняващ дискриминация, основана на сексуална ориентация. Спорът стига до ВС на САЩ.  Със 7:2 гласа съдът  се произнася в полза на г-н Филипс.

Аналогично решение има в Обединеното кралство през октомври 2018 г. Пекарна в Белфаст на евангелисти също отказва да изработи сватбена торта. И не е била длъжна, единодушно решава  съдът. И тук решението е приветствано като победа за свободата на словото, но осъдено   като стъпка назад в борбата с дискриминацията.

Свободата на изразяване, гарантирана от член 10 от Европейската конвенция за правата на човека, включва правото на човека да не изразява мнение, в което не е убеден. Никой не трябва да бъде принуден да има или да изразява политическо мнение, в което той не вярва.

Загубилите  обмислят възможност за жалба пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

През изминалата седмица до ВС на САЩ достигна ново дело по темата – Klein v. Oregon Bureau of Labor and Industries Този път казусът идва от Орегон, семейства сладкари отказват да приемат поръчка за торта и са санкционирани със 135 000 долара. Очаква се решението на ВС да изясни въпроси, които Върховният съд не урежда в решението по казуса от Колорадо.

Съд на ЕС: отговорност на притежателя на интернет връзка за нарушение на авторски права

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/10/23/bastei-lubbe/

 Преюдициално запитване — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29/ЕО — Спазване на правата върху интелектуална собственост — Директива 2004/48/ЕО — Обезщетяване в случай на обмен на файлове в нарушение на авторските права — Интернет връзка, достъпна за членове на семейството на притежателя ѝ — Освобождаване на притежателя на връзката от отговорност, без да е необходимо да се уточнява по какъв начин тя е била използвана от члена на семейството — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 7

На сайта на Съда на ЕС е решението по дело C‑149/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I, Германия)   в рамките на производство по дело Bastei Lübbe GmbH & Co. KG срещу Michael Strotzer.

Запитването е отправено в рамките на спор между Bastei Lübbe GmbH & Co. Kg, издателска къща, и г‑н Michael Strotzer във връзка с искане за обезщетение вследствие на нарушение на авторското право чрез споделяне на файлове. В качеството си на продуцент на звукозаписи Bastei Lübbe е носител на авторските и сродните им права върху аудиоизданието на книга. Тази аудиокнига е споделена за изтегляне с неограничен брой потребители на интернет платформа за обмен на файлове (peer-to-peer). Вещо лице установява с точност, че съответният IP адрес принадлежи на г‑н Strotzer.

Bastei Lübbe приканва г‑н Strotzer да преустанови констатираното нарушение на авторското право. Тъй като последният не изпълнява тази покана, Bastei Lübbe предявява пред Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен, Германия) иск за парично обезщетение срещу г‑н Strotzer в качеството му на притежател на въпросния IP адрес.

Г‑н Strotzer  отрича самият той да е нарушил авторското право,   достъп до въпросната връзка са имали и родителите му, които обитават същото жилище като него. На това основание Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен) отхвърля предявения от Bastei Lübbe иск за обезщетение с мотива, че г‑н Strotzer не може да бъде приет за отговорен за твърдяното нарушение на авторското право.

Според практиката на съда ищецът   носи тежестта да докаже извършеното нарушение на авторското право. Ако интернет връзката не е защитена в достатъчна степен, както в случая,  не съществува презумпция, че нарушението е извършено от притежателя на връзката.

При тези обстоятелства Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли член 8, параграфи 1 и 2 във връзка с член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че санкциите за нарушения на правото на предоставяне на публично разположение на произведение продължават да са „ефективни и възпиращи“ и когато е изключена отговорността за причинени вреди от страна на притежател на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством Filesharing („обмен на файлове“), ако притежателят на интернет връзката посочи най-малко един член на семейството, който наред с него е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи установени посредством съответни проучвания по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет от страна на този член на семейството?

2)      Трябва ли член 3, параграф 2 от Директива 2004/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че мерките за изпълнение на права върху интелектуалната собственост продължават да са „ефективни“ и когато е изключена отговорността за причинени вреди от страна на притежател на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством Filesharing („обмен на файлове“), ако притежателят на интернет връзката посочи най-малко един член на семейството, който наред с него е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи установени посредством съответни проучвания по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет от страна на този член на семейството?“.

Решението:

С оглед на тази съдебна практика и за да се осигури допълващо прилагане на Директиви 2001/29 и 2004/48, на двата поставени от запитващата юрисдикция въпроса следва да се отговори общо. В Директива 2004/48 се посочва, че предвидените от държавите членки мерки, процедури и средства за защита трябва да са ефективни, пропорционални и разубеждаващи.

От гледна точка на разглежданото национално законодателство зачитането на основното право на закрила на семейния живот е пречка за това увреденото лице да получи от насрещната страна необходимите доказателства, които са в подкрепа на претенциите му. Но директивата по-специално има за цел да гарантира пълното зачитане на интелектуалната собственост. Така преюдициалното запитване по настоящото дело повдига въпроса за необходимото съвместяване на изискванията, свързани със защитата на няколко основни права, а именно, от една страна, правото на ефективна съдебна защита и правото на интелектуална собственост, и от друга, правото на зачитане на личния и семейния живот (вж. по аналогия решение от 16 юли 2015 г., Coty Germany, C‑580/13, EU:C:2015:485, т. 33).[44]

 В това отношение следва да се припомни, от една страна, че съгласно практиката на Съда правото на Съюза изисква от държавите членки, когато транспонират съответните директиви, да ги тълкуват по начин, който да осигури подходящо равновесие между различните основни права, защитени от правния ред на Съюза. На следващо място, при въвеждане на мерките за транспониране на тези директиви органите и юрисдикциите на държавите членки трябва не само да тълкуват националното си право в съответствие с тези директиви, но и да не се основават на тълкуване на последните, което би влязло в противоречие с посочените основни права или с другите общи принципи на правото на Съюза [45]

…не може да се приеме,  че като предоставя почти абсолютна защита на членовете на семейството на притежателя на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторското право посредством обмен на файлове, разглежданото в главното производство национално законодателство е достатъчно ефективно и позволява в крайна сметка на извършителя на нарушението да бъде наложена ефективна и възпираща санкция. Освен това производството, образувано вследствие на упражненото в главното производство средство за защита, не може да гарантира зачитането на правата върху интелектуална собственост, изисквано в член 3, параграф 1 от Директива 2004/48.[52]

Landgericht München I следва да провери дали съответното вътрешно право евентуално предвижда други средства, процедури и способи за защита, които биха позволили на компетентните съдебни органи да разпоредят представянето на необходимите данни, позволяващи в обстоятелства като тези по настоящия случай да бъде установено нарушението на авторските права и самоличността на неговия извършител.

В продължение на тази логика Съдът приема, че посочените разпоредби

трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство —  съгласно което притежателят на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторското право посредством обмен на файлове, не може да бъде подведен под отговорност, ако посочи най-малко един член на семейството си, който е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет връзката от страна на този член на семейството.

ГА акцентираше върху значението на националното законодателство.

Румъния и върховенството на правото

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/10/07/romania/

В разискването, проведено в Европейския парламент в Страсбург, Франс Тимерманс (Европейска комисия) посочва нарастващите опасения, свързани с върховенството на правото в Румъния.

Министърът на правосъдието на Румъния се е срещнал на 3 октомври 2018 с представители на Венецианската комисия във връзка с позициите на комисията по спорни въпроси, свързани с правната уредба на съдебната власт. Очаква се Венецианската комисия да публикува окончателен доклад и препоръки към обсъжданите закони.

Пленарното обсъждане на 3 октомври 2018 (видео)

 

Достъп до лични данни за целите на разследване на престъпления

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/10/07/courteu_58-2002/

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑207/16 с предмет преюдициално запитване   от Audiencia Provincial de Tarragona (съд на провинция Тарагона, Испания)   в рамките на производство по дело, образувано по протест на испанското Министерство на финансите по повод разрешаването на достъп на съдебната полиция до лични данни, запазени от доставчици на електронни съобщителни услуги.

Решението  по дело C-207/16 Ministerio Fiscal е част от юриспруденцията относно член 15, който в общи линии позволява на държавите-членки да разрешават намеса в тайната на кореспонденцията при определени обстоятелства, виж и  Digital Rights Ireland (C-293/12 и 594/12), Tele2 / Watson (Joined Cases C-203/15 и C-698/15).

Държавите-членки могат да приемат законодателни мерки, за да ограничат обхвата на правата и задълженията, предвидени в член 5, член 6, член 8, параграф 1, 2, 3, и 4 и член 9 от настоящата директива, когато такова ограничаване представлява необходима, подходяща и пропорционална мярка в рамките на демократично общество, за да гарантира национална сигурност (т.е държавна сигурност), отбрана, обществена безопасност и превенцията, разследването, разкриването и преследването на престъпления или неразрешено използване на електронна комуникационна система, както е посочено в член 13, параграф 1 от Директива 95/46/ЕО. […]

 

Фактите

Извършен е грабеж,  полицията иска   да се разпореди на различни доставчици на електронни съобщителни услуги да предоставят телефонни  номера и личните данни във връзка със самоличността на притежателите или ползвателите на телефонните номера, свързани с разследването.

Съдът отказва – защото 1) исканата мярка не била пригодна за разкриване на извършителите на престъплението и 2) според закона това може да се извършва при тежки престъпления. Съгласно испанския наказателен кодекс тежки били престъпленията, които се наказват с лишаване от свобода над пет години — а разглежданите в главното производство деяния не съставляват такова престъпление. Прокуратурата протестира това определение пред запитващата юрисдикция. Според нея предоставянето на разглежданите данни е трябвало да бъде разрешено поради естеството на деянията.

Въпросите

 1)   Може ли достатъчната тежест на престъплението като критерий, обосноваващ засягането на признатите в членове 7 и 8 от [Хартата] основни права, да се определи единствено с оглед на наказанието, което може да се наложи за разследваното престъпление, или е необходимо освен това да се установи, че с престъпното деяние се увреждат в особена степен индивидуални и/или колективни правни интереси?

2)      Евентуално, ако определянето на тежестта на престъплението с оглед единствено на наказанието, което може да се наложи, отговаря на конституционните принципи на Съюза, приложени от Съда на ЕС в решението му [от 8 април 2014 г., Digital Rights Ireland и др., C‑293/12 и C‑594/12, EU:C:2014:238] като критерии за строг контрол на Директива [2002/58], то какъв следва да е минималният праг за наказанието? Допустимо ли е по общ начин да се предвиди праг от три години лишаване от свобода?“.

Решението

Достъпът на публичните органи до такива данни съставлява намеса в основното право на зачитане на личния живот, закрепено в член 7 от Хартата. Такъв достъп представлява и намеса в основното право на защита на личните данни, гарантирано в член 8 от Хартата, тъй като представлява обработка на лични данни.

Когато  намесата, до която води такъв достъп, не е тежка, този достъп може да бъде обоснован от целта за превенция, разследване, разкриване и преследване общо на „[престъпления]“. [57]

Достъпът само до данните, посочени в разглежданото в главното производство искане, не може да бъде квалифициран като „тежка“ намеса в основните права на лицата [61]

Намесата, до която води достъп до такива данни, може следователно да бъде обоснована от целта за превенция, разследване, разкриване и преследване общо на „[престъпления]“, посочена в член 15, параграф 1, първо изречение от Директива 2002/58, без да е необходимо тези престъпления да са квалифицирани като „тежки“.[62]

В същия смисъл е и Заключението на Генералния адвокат:

мярка, която за целите на борбата с престъпленията дава на компетентните национални органи достъп до идентификационните данни на ползвателите на телефонни номера, активирани с определен мобилен телефон през ограничен период, при обстоятелства като разглежданите в главното производство води до намеса в гарантираните от споменатата директива и Хартата основни права, която не е толкова сериозна, че да налага такъв достъп да се предоставя само в случаите, в които съответното престъпление е тежко.

Коментар на проф. Лорна Удс

ЕП прие измененията в медийната директива

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/10/02/avmsd-20/

На 6 юни 2018 г.  представителите с мандат от Европейския парламент и българското председателство на Съвета на ЕС постигнаха съгласие по  актуализирания текст на  Директивата за аудиовизуални медийни услуги (ДАВМУ) на основата на предложението COM(2016) 287 final, представено от ЕК на 25 май 2016 г. На 13 юни 2018 Корепер одобри текста,  договорен след девет заседания в процедурата по триалог.

Днес, 2 октомври 2018 г., текстът беше гласуван от Европейския парламент на  пленарно заседание и одобрен с 452 гласа срещу 132 против и  65 въздържали се.

Тексът, за който е постигнато споразумение, трябва да бъде официално одобрен  от Съвета на ЕС,  преди измененията на Директивата да влязат в сила.

Държавите   ще имат 21 месеца, за да въведат новите правила в националните законодателства.