Tag Archives: EU Law

#LinkTax, #CensorshipMashine – подкрепени в комисия на ЕП. Какво следва?

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/20/linktax-censorshipmashine/

 

 

#link tax, #сensorship machine: интервю на Юлия Реда

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/19/link-tax-%D1%81ensorship-machine/

Kluwer Copyright Blog  е влиятелна медия в областта на авторското право.

Утре е важното гласуване в Комисията по правни въпроси на Европейския парламент, от което ще се видят шансовете за приемане на Директивата за авторското право във вида, в който предвижда “link tax” и “сensorship machine”.

Депутатът, който направи кампания срещу двете нови решения в авторското право на ЕС, е Юлия Реда от Пиратската партия.

В последния ден преди гласуването   Реда дава пространно интервю за Kluwer Copyright Blog, вижте го.

Българските членове на Комисията по правни въпроси са Ангел Джамбазки и Емил Радев.

Както става ясно, българските издатели подкрепят чл.11. Очевидно смятат, че ще работи за тях.

 

Директива за аудиовизуални медийни услуги: ревизията пред финал

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/13/avmsd-18/

Словашко, Малтийско, Естонско председателство – и на 13 юни 2018 посланиците на ЕС са потвърдили постигнатото на 6 юни 2018 г. споразумение  за модернизиране на съществуващите правила за предоставяне на аудиовизуални медийни услуги в Европа.

Директивата ще бъде представена на Европейския парламент за гласуване на първо четене и впоследствие за приемане от Съвета.

Директивата ще влезе в сила на двадесетия ден след публикуването й в Официален вестник на ЕС, а държавите-членки ще разполагат с 21 месеца от влизането й в сила (20 дни след публикуването), за да я транспонират в националното законодателство.

Цялото прессъобщение

Австрийското председателство вече очаква началото, сайтът

Съд на ЕС: марки – цвят

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/12/colour_ceu/

Днес беше оповестено решение на Съда на ЕС (голям състав) по дело C‑163/16

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага, Нидерландия)  в рамките на производство по дело

Christian Louboutin, Christian Louboutin SAS срещу Van Haren Schoenen BV  –

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 22 юни 2017 г.,

предвид определението за възобновяване на устната фаза на производството от 12 октомври 2017 г. и след изложеното в съдебното заседание от 14 ноември 2017 г.,

след като изслуша допълнителното заключение на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 6 февруари 2018 г.,

Член 2 от Директива 2008/95, озаглавен „Знаци, от които може да се състои марката“, предвижда:

„Марка може да се състои от всеки знак, който може да бъде представен графично, по-специално думи, включително лични имена, рисунки, букви, цифри, формата на стоката или на нейната опаковка, при условие че тези знаци са способни да отличават стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия“.

4        Член 3 от същата директива, озаглавен „Основания за отказ или недействителност“, гласи:

„1.      Не се регистрират, а ако бъдат регистрирани, се обявяват за недействителни: […]

д)      знаци, които се състоят изключително от:

i)      формата, която произтича от естеството на самите стоки; или

ii)      формата на стоките, която е нужна за постигане на технически резултат;

iii)      формата, която придава значителна стойност на стоките;

Фактите:

Christian Louboutin създава и произвежда обувки. Спорната марка, чиято защита се търси, е   описана по следния начин: „Марката се състои от червен цвят (Pantone 18‑1663TP), покриващ подметката на обувка по показания на изображението начин (контурът на обувката не е част от марката, а има за цел да изясни разположението на марката)“.

Van Haren, което управлява обекти за търговия на дребно с обувки в Нидерландия, продава обувки на висок ток, чиято подметка е покрита с червен цвят.

Преюдициален въпрос:

„Ограничава ли се понятието за форма по смисъла на член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от [Директива 2008/95] (в текстовете на немски, английски и френски език на [тази директива] съответно: „form“, „shape“ и „forme“) до триизмерните характеристики на стоките като техните контури, размери или обем (които се изразяват в три измерения), или тази разпоредба обхваща и други (нетриизмерни) характеристики на стоките, като цвета?“.

Съдът:

21      В контекста на правото относно марките понятието „форма“ обикновено се разбира, както подчертава Европейската комисия, като обозначаващо съвкупност от линии или контури, която определя съответната стока в пространството.

22      Нито от Директива 2008/95, нито от практиката на Съда, нито от обичайния смисъл на това понятие следва, че даден цвят сам по себе си, без ограничение в пространството, може да представлява форма.

23      Възниква обаче въпросът дали обстоятелството, че определен цвят покрива конкретно място от съответната стока, означава, че разглежданият знак се състои от форма по смисъла на член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95.

24      В това отношение следва да се отбележи, че макар несъмнено формата на стоката или на част от стоката да има някаква роля при определянето на цвета в пространството, все пак не може да се приеме, че даден знак се състои от тази форма, когато с регистрацията на марката се цели да се защити не формата, а само покриването с цвят на конкретно място от посочената стока.

25      Както отбелязват германското и френското правителство, правителството на Обединеното кралство и Комисията, спорната марка не се отнася до специфична форма на подметката на обувки с висок ток, тъй като в описанието на тази марка се посочва изрично, че контурът на обувката не е част от посочената марка, а служи само за изясняване на разположението на червения цвят, обхванат от регистрацията.

26      При всички положения знак като разглеждания в главното производство не може да се счита за състоящ се „изключително“ от формата, когато, както в настоящия случай, основният предмет на този знак е цвят, уточнен с международно признат идентификационен код.

27      С оглед на гореизложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че знак като разглеждания в главното производство, който представлява цвят, покриващ подметката на обувка с висок ток, не се състои изключително от „формата“ по смисъла на тази разпоредба.

Преди няколко години пак имаше подобно решение, вж тук.

6 юни 2018: политическо споразумение за ревизията на ДАВМУ

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/08/6-6-2018/

На 6 юни 2018 г. Европейският парламент, Съветът и Комисията потвърдиха предварителното политическо споразумение, постигнато на 26 април 2018 г., относно ревизията на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги.

След като бъдат официално потвърдени от Съвета и гласувани на пленарно заседание на Европейския парламент, новите правила ще трябва да бъдат въведени в националното законодателство.

Засега са видими общите контури на ревизията. До 6 юни 2018 все още е имало “последни  недоизяснени технически детайли“. Окончателният текст ще стане ясен, когато бъде сложен на масата за одобрение от Съвета и ЕП.

Cпоред EK споразумението открива пътя към по-справедлива регулаторна среда на аудиовизията.

 

#LinkTax : за подкрепа на отпадането на чл.11 от проекта на Директивата за авторското право

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/08/linktax-11/

https://platform.twitter.com/widgets.js

Директива за авторското право: член 11,  за  правна уредба  на сродно право на издателите.

Повече от 100 от членовете на ЕП са против член 11 – нито един от българските депутати не е между тях – засега.  

Член 11 трябва да отпадне – ето малка част от аргументите, изтъквани от MEP и експерти, вж становището на  група експерти и преподаватели  от цяла Европа : 

  • Член 11 е неефективен:  той е опит да се възпроизведе на европейско равнище една идея, която  е доказано неуспешна в Германия и Испания.
  • Член 11 ограничава  свободата на изразяване и достъпа до информация:  не само на бизнеса, но и на отделни лица,   които публикуват новинарски фрагменти, напр. блогъри.
  • Член 11 ограничава споделянето  – включително на качествена журналистика. Качествената журналистика трябва да се насърчава, но не чрез „данък връзки“.
  • Член 11 обезкуражава иновациите в новинарството  и търсенето на нови бизнес модели.
  • Член 11 застрашава правото на свободно използване на защитени произведения.
  • С член 11 Европейският съюз се намесва в  противопоставянето на Аксел Шпрингер и  големите издатели  срещу Гугъл и големите платформи  – и заема  страната на издателските концерни, обясни при идването си в София Юлия Реда, МЕР. Подкрепа на качествената журналистика не означава подкрепа на  мощни лобисти, дори когато са  от ЕС. Ако приходите от реклама вече са у интернет платформите, това не се дължи на авторските права, проблемите са в друго и те трябва да се решават:  личните данни-> таргетираната реклама и т.н.

Чл.13   също остава в центъра на вниманието.

Какво можем да направим в оставащите дни до гласуването на 21 юни – Юлия Реда

ЕНОЗД: Неприкосновеност на личния живот by design – становище 5/2018

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/07/esdp/

Публикувано е становище 5/2018 на Европейския надзорен орган за защита на данните (ЕНОЗД).

Становището е посветено на концепцията Privacy by design.

В началото на 2018 г. публичният дебат за обработката на лични данни  достигна безпрецедентно ниво на внимание, се казва в становището. Целта е да се разбере как  личните данни  се обработват и използват за проследяване на дейностите на гражданите в мрежата.  Въпреки огромния медиен интерес обществеността все още знае само за “върха на айсберга” по отношение на проследяването. 
ЕНОЗД вече анализира използването на лични данни за онлайн манипулиране  в неотдавнашното си становище и предостави препоръки.  Настоящото становище прави преглед на правните и технологичните постижения  в разглежданата област и дава препоръки за мерки, които допълнително ще подобрят защитата на личните данни и защитата на данните  by design.
Терминът означава  широка концепция за технологични мерки за осигуряване на неприкосновеност на личния живот.

Съд на ЕС: отговорност на притежателя на интернет връзка за нарушение на авторски права

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/06/eucourt_ip/

Днес стана известно заключението на Генералния адвокат Спунар по дело  C‑149/17 Bastei Lübbe GmbH & Co. KG / Michael Strotzer с предмет преюдициално запитване – Директива 2001/29/ЕО — Спазване на правата върху интелектуална собственост — Директива 2004/48/ЕО — Обезщетяване в случай на обмен на файлове в нарушение на авторските права — Интернет връзка, достъпна за членове на семейството на притежателя ѝ — Освобождаване на притежателя на връзката от отговорност, без да е необходимо да се уточнява по какъв начин тя е била използвана в семейството.

В качеството си на продуцент на звукозаписи Bastei Lübbe AG, дружество по германското право, е носител на авторските и сродните им права върху аудиоверсията на книга.  Г‑н Michael Strotzer е притежател на интернет връзка, чрез която на 8 май 2010 г. този звукозапис е споделен за изтегляне с неограничен брой потребители на интернет платформа за обмен на файлове (peer-to-peer). Вещо лице установява с точност, че IP адресът принадлежи на г‑н Strotzer.  Bastei Lübbe приканва г‑н Strotzer да преустанови нарушението на авторското право. Тъй като последният не изпълнява тази покана, Bastei Lübbe предявява пред Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен, Германия) иск за парично обезщетение срещу г‑н Strotzer в качеството му на притежател на въпросния IP адрес.  Г‑н Strotzer обаче отрича самият той да е нарушил авторското право и поддържа, че неговата интернет връзка е достатъчно защитена. Той твърди освен това, че достъп до въпросната връзка са имали и родителите му, които обитават същото жилище, но че доколкото му е известно, те не са имали аудиокнигата на своя компютър, не са знаели за съществуването ѝ и не са ползвали софтуера за онлайн обмен на файлове. При това в момента на извършването на разглежданото нарушение компютърът бил изключен.

Ако   член на семейството е имал достъп до въпросната интернет връзка, нейният притежател не е длъжен да посочва допълнителни подробности за момента и начина на ползване на тази връзка предвид защитата на брака и семейството, гарантирана в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и съответните разпоредби на германското конституционно право.

При тези обстоятелства Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли член 8, параграфи 1 и 2 във връзка с член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че санкциите за нарушения на правото на предоставяне на публично разположение на произведение продължават да са „ефективни и възпиращи“ и когато е изключена отговорността за причинени вреди от страна на притежател на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством Filesharing („обмен на файлове“), ако притежателят на интернет връзката посочи най-малко един член на семейството, който наред с него е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи установени посредством съответни проучвания по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет от страна на този член на семейството?

2)      Трябва ли член 3, параграф 2 от Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че мерките за изпълнение на права върху интелектуалната собственост продължават да са „ефективни“ и когато е изключена отговорността за причинени вреди от страна на притежател на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством Filesharing („обмен на файлове“), ако притежателят на интернет връзката посочи най-малко един член на семейството, който наред с него е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи установени посредством съответни проучвания по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет от страна на този член на семейството?“.

Генералният адвокат:

29.      Главното производство се отнася до извършено посредством интернет нарушение на правото на предоставяне на публично разположение. За носителите на права, нарушени по този начин, е трудно да установят самоличността на нарушителите и да докажат участието им. Всъщност извършените посредством интернет нарушения не оставят веществени следи(8) и позволяват до известна степен запазване на анонимността на виновните лица. Обикновено единствената улика, която е възможно да бъде намерена, е IP адресът, от който е извършено нарушението. Идентифицирането на притежателя на IP адреса, макар и да е точно, не е доказателство за отговорността на определено лице, особено ако съответната интернет връзка е била достъпна за повече от едно лица.

30.      Поради тази причина националните правни уредби често предвиждат мерки за облекчаване на тежестта на доказване, която лежи върху понеслите вреди носители на авторски права. Подобна мярка може по-специално да приеме формата на презумпция за виновност на притежателя на интернет връзката за нарушението, извършено от неговия IP адрес. Тези мерки позволяват да се осигури ефективността на правото на носителите на разглежданите права да търсят обезщетение за вреди в случаите на извършени посредством интернет нарушения. Съгласно информацията, която се съдържа в преюдициалното запитване, такава презумпция е въведена в германската правна система по пътя на съдебната практика.

31.      Задължението да се установи подобна презумпция, не е предвидено изрично нито в Директива 2001/29, нито в Директива 2004/48. Ако обаче тази мярка е основното средство, уредено от националното право с цел да се гарантира ефективността на предвиденото в член 8, параграф 2 от Директива 2001/29 право да се търси поправяне на понесените вреди, тя трябва да се прилага последователно и ефикасно. Посочената мярка не би могла да постигне целта си, ако е твърде лесно да бъде оборена презумпцията за виновност, като по този начин засегнатият носител на права бъде оставен без друга възможност да предяви правото си на обезщетение за претърпените вреди. В подобен случай това право би станало илюзорно.

32.      Ето защо, макар член 8, параграф 2 от Директива 2001/29 да не предписва никакво конкретно средство за осигуряване на ефективността на правото да се търси обезщетение за вреди, според мен от тази разпоредба следва, че наличните мерки трябва да се прилагат последователно и ефикасно. В това отношение националните съдилища имат първостепенната роля да преценяват доказателствата и да претеглят различните съществуващи интереси.

33.      Следователно, ако запитващата юрисдикция има съмнения относно тълкуването и прилагането на практиката на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд), свързана с отговорността и задълженията на притежателите на интернет връзка, тя трябва да даде предимство на онова тълкуване и прилагане, което позволява най-добре да се гарантира ефективността на защитата на правата върху интелектуална собственост.

Що се отнася до баланса на права:

46.      При това положение запитващата юрисдикция трябва да провери дали г‑н Strotzer не злоупотребява с правото на закрила на семейния живот, като се позовава на него не за да предотврати евентуалното подвеждане на членовете на семейството му под отговорност за нарушението на авторските права, с което те очевидно нямат никаква връзка, а единствено за да избегне самият той да бъде подведен под отговорност за същото нарушение. Ако случаят е такъв, правото на закрила на семейния живот не би следвало да възпрепятства защитата на интелектуалната собственост на носителите на тези авторски права.

Ето какво предлага ГА – и отново става ясно  колко е съществена ролята на националния законодател.

 Заключение

47.      С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да отговори на поставените от Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I, Германия) преюдициални въпроси по следния начин:

„Член 8, параграф 2 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество и член 13, параграф 1 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкуват в смисъл, че не изискват във вътрешното право на държавите членки да се въведе презумпция за отговорност на притежателя на интернет връзка за нарушенията на авторските права, извършени посредством тази връзка. Ако обаче вътрешното право предвижда такава презумпция с цел да осигури защитата на посочените права, тази презумпция трябва да се прилага последователно, за да се гарантира ефективността на защитата. Правото на зачитане на семейния живот, признато в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не може да се тълкува по начин, който би лишил носителите на авторски права от всякаква реална възможност за защита на правото им на интелектуална собственост, закрепено в член 17, параграф 2 от Хартата на основните права“.

 

Съд на ЕС: поддържане на фен страница във Facebook и лични данни

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/06/eucourt_fb/

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело С – 210/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия)  в рамките на производство по дело Unabhängiges Landeszentrum für Datenschutz Schleswig-Holstein / Wirtschaftsakademie Schleswig-Holstein GmbH=

Генерален адвокат: Y. Bot, мнението.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 95/46/ЕО   за защита на физическите лица при обработването на лични данни. Отнася се до фен-страница във Facebook. Wirtschaftsakademie предлага услуги за обучение чрез фен страница. Фен страниците представляват потребителски профили, които могат да бъдат конфигурирани във Facebook от частноправни субекти или от предприятия. За целта авторът на фен страницата, след като се регистрира във Facebook, може да използва поддържаната от него платформа, за да се представя на потребителите на тази социална мрежа, както и на посетителите на фен страницата, и за да прави изявления от всякакво естество на пазара на медии и мнения. Администраторите на фен страници могат да получават анонимни статистически данни за посетителите на такива страници с помощта на функция, наречена „Facebook Insight“, която им се предоставя безплатно от Facebook при условия на ползване, които не могат да бъдат променяни. Тези данни се събират с помощта на информационни файлове (наричани по-нататък „бисквитки“), всеки от които съдържа уникален код на потребителя, активен е в продължение на две години и се запазва от Facebook на твърдия диск на компютър или всякакъв друг носител на посетителите на фен страницата. Кодът на потребителя, който може да бъде комбиниран с данните за връзката на регистрираните във Facebook потребители, се събира и обработва в момента на отваряне на фен страниците. В това отношение от акта за преюдициално запитване следва, че нито Wirtschaftsakademie, нито Facebook Ireland Ltd упоменават операцията по запазване и функционирането на тази бисквитка, нито последващото обработване на данните, поне в хода на релевантния в главното производство отрязък от време.

Германски орган за личните данни иска WA да деактивира създадената от него фен страница във Facebook на адрес https://www.facebook.com/wirtschaftsakademie, защото не предупреждава потребителите за бисквитките.   WA смята, че няма такова задължение и че органът е трябвало да предприеме действия пряко срещу Facebook.

В хода на спора Федерален административен съд – Германия решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли член 2, буква г) от Директива [95/46] да се тълкува в смисъл, че урежда окончателно и изчерпателно задълженията и отговорността за нарушения на правилата за защита на данните, или — в хипотеза на многостепенни отношения между доставчик и клиент на информация — в рамките на „подходящите мерки“ по член 24 от [тази директива] и на „ефективните правомощия на намеса“ по член 28, параграф 3, второ тире от [същата] е възможно структура, която не е „администратор“ по смисъла на член 2, буква г) от [посочената директива], да носи отговорност за избора на оператор за предлаганата от нея информация?

2)      От задължението на държавите членки по член 17, параграф 2 от Директива [95/46] да предвидят, че когато обработването се извършва от негово име, администраторът трябва „да избере обработващ данните, който осигурява достатъчни гаранции по отношение на мерките за техническа безопасност и организационните мерки, регулиращи обработването, което следва да се извърши“, следва ли a contrario, че при друг вид отношения между доставчик и ползвател, които не са свързани с обработка на лични данни от името на администратора по смисъла на член 2, буква д) от [тази директива], не съществува задължение за полагане на дължимата грижа при избора и такова не [би могло] да се обоснове и по националното право?

3)      В хипотези, в които установено извън Европейския съюз дружество майка поддържа юридически самостоятелни обекти (дъщерни дружества) в различни държави членки, има ли право съгласно член 4 и член 28, параграф 6 от Директива [95/46] надзорният орган на дадена държава членка (в настоящия случай Германия) да упражни правомощията си по член 28, параграф 3 от [същата] спрямо установен на негова територия обект, включително в случаите, когато този обект отговаря единствено за рекламирането и продажбата на рекламни пространства и за други маркетингови мерки, насочени към жителите на тази държава членка, докато съгласно вътрешнокорпоративното разпределение на дейностите за събирането и обработването на лични данни на цялата територия на Европейския съюз и следователно и на територията на другата държава членка (в настоящия случай Германия) отговаря изключително установеният в друга държава членка (в настоящия случай Ирландия) самостоятелен обект (дъщерно дружество), при положение че в действителност решението относно обработката на данни се взема от дружеството майка?

4)      Трябва ли член 4, параграф 1 и член 28, параграф 3 от Директива [95/46] да се тълкуват в смисъл, че в хипотези, в които администраторът има обект на територията на държава членка (в настоящия случай Ирландия) и съществува друг, юридически самостоятелен обект на територията на друга държава членка (в настоящия случай Германия), който по-специално отговаря за продажбата на рекламни пространства и чиято дейност е насочена към жителите на тази държава членка, компетентният надзорен орган в тази друга държава членка (в настоящия случай Германия) може да предприеме мерки и да издаде разпореждания с цел прилагането на законодателството за защита на данните, включително срещу този друг обект (в настоящия случай в Германия), който според вътрешнокорпоративното разпределение на дейностите и отговорностите не отговаря за обработката на данни, или в такава хипотеза мерките и разпорежданията са в компетентността само на надзорния орган на държавата членка (в настоящия случай Ирландия), на чиято територия се намира седалището на структурата, която в рамките на групата отговаря за обработката на данните?

5)      Трябва ли член 4, параграф 1, буква а) и член 28, параграфи 3 и 6 от Директива [95/46] да се тълкуват в смисъл, че в хипотези, в които надзорният орган на държава членка (в настоящия случай Германия) предприема мерки по член 28, параграф 3 от [тази директива] спрямо лице или структура, извършващи дейност на нейна територия, на основание, че не е положена дължимата грижа при избора на участващо в процеса на обработката на данни трето лице (в настоящия случай Facebook), тъй като това трето лице нарушавало законодателството за защита на данните, предприемащият мерки надзорен орган (в настоящия случай Германия) е обвързан с правната преценка относно спазването на правилата на защитата на данните на надзорния орган на другата държава членка, в която е установено отговорното за обработването на данните трето лице (в настоящия случай Ирландия), така че той не може да се отклонява от тази правна преценка, или пък предприемащият мерки надзорен орган (в настоящия случай Германия) може самостоятелно да проверява законосъобразността на обработката на данни от страна на установеното в друга държава членка (в настоящия случай Ирландия) трето лице като предварителен въпрос с оглед на предприемане на неговите собствени действия?

6)      Доколкото предприемащият мерки надзорен орган (в настоящия случай Германия) [би могъл] да извършва самостоятелна проверка: трябва ли член 28, параграф 6, второ изречение от Директива [95/46] да се тълкува в смисъл, че надзорният орган може да упражнява предоставените му по член 28, параграф 3 от [тази директива] ефективни правомощия за намеса спрямо установени на неговата територия лице или структура на основание съвместна отговорност за нарушения на правилата за защита на данните, извършени от установеното в друга държава членка трето лице, само и едва когато предварително е поискал от надзорния орган на тази друга държава членка (в настоящия случай Ирландия) да упражни своите правомощия?“.

Съдът:

Член 2, буква г) от Директивата определя широко понятието „администратор“

Отнася се до субект, който „сам или съвместно с други“ определя целите и средствата за обработването на лични данни, това понятие не препраща непременно към само една структура, а може да се отнася до няколко субекта, участващи в обработването, за всеки от които при това положение съществува задължение да спазва приложимите разпоредби относно защитата на данните.

Facebook Inc., а по отношение на Съюза — Facebook Ireland, трябва да се разглеждат като главните определящи целите и средствата за обработването на личните данни на потребителите на Facebook, както и на лицата, посетили фен страниците, хоствани от Facebook, поради което те попадат в понятието „администратор“ по смисъла на член 2, буква г) от Директива 95/46, което не се поставя под съмнение по настоящото дело.

Wirtschaftsakademie  допринася чрез тази фен страница за определянето, съвместно с Facebook Ireland и Facebook Inc., на целите и средствата за обработването на лични данни на посетителите на тази фен страница, и следователно може също да се счита за „администратор“.

Макар действително статистическите данни за аудиторията, изготвени от Facebook, да се предоставят само на администратора на фен страницата в анонимен вид, това не променя факта, че изготвянето на тези статистически данни се основава на предварителното събиране с помощта на бисквитки, инсталирани от Facebook на компютъра или друго устройство на лицата, които са посетили тази страница, както и на обработването на личните данни на тези посетители за подобни статистически цели.

WA следва да се квалифицира като администратор.

В заключение  Съдът (голям състав) решаваьъефддн:

1)      Член 2, буква г) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „администратор“ по смисъла на тази разпоредба включва администратора на хоствана от социална мрежа фен страница.

2)      Членове 4 и 28 от Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато установено извън Европейския съюз предприятие има няколко обекта в различни държави членки, надзорният орган на държава членка има право да упражни правомощията си по член 28, параграф 3 от тази директива по отношение на разположен на територията на тази държава членка обект на това предприятие, въпреки че съгласно разпределението на дейностите в рамките на групата, от една страна, обектът отговаря единствено за продажбата на рекламни пространства и за други маркетингови дейности на територията на посочената държава членка, а от друга страна, изключителна отговорност за събирането и обработването на лични данни за цялата територия на Европейския съюз се носи от обект, разположен в друга държава членка.

3)      Член 4, параграф 1, буква а) и член 28, параграфи 3 и 6 от Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато надзорният орган на държава членка възнамерява да упражни по отношение на организация, установена на територията на тази държава членка, правомощията за намеса по член 28, параграф 3 от тази директива заради нарушения на правилата относно защитата на лични данни, допуснати от отговарящото за обработването на тези данни като администратор трето лице със седалище в друга държава членка, този надзорен орган е компетентен да прецени самостоятелно от надзорния орган на последната държава членка законосъобразността на такова обработване на данни и може да упражни правомощията си за намеса по отношение на установената на негова територия организация, без предварително да поиска намесата на надзорния орган на другата държава членка.

 

Доклад на ЕС за правата на човека и демокрацията в света през 2017 г.

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/06/2017-hr/

На 28 май 2018 г. Съветът прие годишния доклад на ЕС за правата на човека и демокрацията в света през 2017 г.

През 2017 г. правата на човека останаха в центъра на външната дейност на Европейския съюз и ЕС отново потвърди своята роля като водещ световен защитник на насърчаването и защитата на правата на човека.

Съд на ЕС: понятието съпруг за целите на свободното движение и пребиваване в ЕС

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/06/eucourt/

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑673/16 с предмет преюдициално запитване в рамките на производство по дело Relu Adrian Coman, Robert Clabourn Hamilton, Asociaţia Accept / Inspectoratul General pentru Imigrări, Ministerul Afacerilor Interne.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на разпоредби от Директива 2004/38/ЕО  относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки.

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Relu Adrian Coman, г‑н Robert Clabourn Hamilton и Asociaţia Accept (наричани по-нататък заедно „Coman и др.“), от една страна, и Inspectoratul General pentru Imigrări (Главен инспекторат за имиграцията, Румъния)  и Ministerul Afacerilor Interne (Министерство на вътрешните работи, Румъния), от друга, по повод на запитване за условията за предоставянето на г‑н Hamilton на право на пребиваване в Румъния за повече от три месеца.

Румънският и американски гражданин г‑н Coman и американският гражданин г‑н Hamilton се запознават в Ню Йорк (САЩ) през юни 2002 г. и живеят заедно в този град от май 2005 г. до май 2009 г. След това г‑н Coman се установява в Брюксел (Белгия), за да работи в Европейския парламент като парламентарен сътрудник, а г‑н Hamilton остава да живее в Ню Йорк. Двамата сключват брак в Брюксел на 5 ноември 2010 г. През декември 2012 г. г‑н Coman и г‑н Hamilton отправят запитване до инспектората по каква процедура и при какви условия г‑н Hamilton, който не е гражданин на Съюза, може в качеството си на член на семейството на г‑н Coman да получи право на законно пребиваване в Румъния за повече от три месеца. Инспекторатът уведомява г‑н Coman и г‑н Hamilton, че последният има само право на пребиваване за три месеца, тъй като  не се признава бракът на лица от един и същ пол.

В рамките на производството Curtea Constituţională (Конституционният съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Включва ли понятието „съпруг/съпруга“, съдържащо се в член 2, точка 2, буква а) от Директива 2004/38, във връзка с членове 7, 9, 21 и 45 от Хартата, съпруг от същия пол на гражданин на Съюза, с когото гражданинът е сключил законен брак в съответствие със законодателството на държава членка, различна от приемащата държава, като съпругът на гражданина на Съюза не е от държава — членка на Европейския съюз?

2)      При положителен отговор на първия въпрос, изискват ли член 3, параграф 1 и член 7, параграф [2] от Директива 2004/38, във връзка с членове 7, 9, 21 и 45 от Хартата, приемащата държава да издава разрешение за пребиваване на своя територия за срок, по-дълъг от три месеца, на съпруг на гражданин на Съюза от същия пол?

3)      Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, може ли да се приеме, че съпругът от същия пол на гражданин на Европейския съюз, с когото гражданинът е сключил законен брак в съответствие със законодателството на държава членка, различна от приемащата държава, като съпругът на гражданина на Съюза е от държава, която не е членка на Европейския съюз, попада в обхвата на понятието „всякакви други членове на семейството“ по смисъла на член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2004/38 или на понятието „партньора, с когото гражданинът на Съюза има трайна връзка, което е надлежно удостоверено“ по смисъла на член 3, параграф 2, буква б) от Директива 2004/38, със съответното задължение на приемащата държава да улеснява неговото влизане и пребиваване, дори и когато приемащата държава не признава браковете между лица от един и същи пол и не предвижда каквато и да било алтернативна форма на правно признаване от вида на регистрираното партньорство?

4)      Ако отговорът на третия въпрос е положителен, изискват ли в този случай член 3, параграф 2 и член 7, параграф 2 от Директива 2004/38, във връзка с членове 7, 9, 21 и 45 от Хартата, приемащата държава членка да издава разрешение за пребиваване на своя територия за срок, по-дълъг от три месеца, на съпруг на гражданин на Съюза от същия пол?“.

Решението

35      Колкото до въпроса дали това понятие включва гражданина на трета страна от същия пол като гражданина на Съюза, с когото е сключил брак в държава членка в съответствие с нейното право, следва най-напред да се подчертае, че понятието „съпруг/съпруга“ по смисъла на Директива 2004/38 е неутрално от гледна точка на пола и съответно може да обхваща съпруга от същия пол на съответния гражданин на Съюза.

36      По-нататък е важно да се отбележи, че докато за целите на преценката дали да се квалифицира като „член на семейството“ партньорът, с когото гражданинът на Съюза е сключил регистрирано съжителство въз основа на законодателството на държава членка, член 2, точка 2, буква б) от Директива 2004/38 препраща към условията, посочени в приложимото законодателство на държавата членка, в която смята да отиде или да пребивава въпросният гражданин на Съюза, то член 2, точка 2, буква а) от тази директива, която се прилага по аналогия в настоящия случай, не съдържа подобно препращане във връзка с понятието „съпруг/съпруга“ по смисъла на Директивата. Оттук следва, че държавата членка не може да се позовава на своето национално право, за да откаже да признае на своя територия, единствено за целите на предоставянето на производно право на пребиваване на гражданин на трета страна, сключения от него брак с гражданин на Съюза от същия пол в друга държава членка в съответствие с нейното право.

50      От практиката на Европейския съд по правата на човека обаче следва, че връзката, поддържана от еднополова двойка, би могла да попада в обхвата на понятието „личен живот“ и в обхвата на понятието „семеен живот“ по същия начин, както връзката на двойка лица от различен пол, намиращи се в същото положение (ЕСПЧ, 7 ноември 2013 г., Vallianatos и др. с/у Гърция, CE:ECHR:2013:1107JUD002938109, § 73 и ЕСПЧ, 14 декември 2017 г., Orlandi и др. с/у Италия, CE:ECHR:2017:1214JUD002643112, § 143).

51      По всички изложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че в случаите, в които гражданин на Съюза е използвал свободата си на движение, отивайки в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, и реално пребивавайки там в съответствие с условията по член 7, параграф 1 от Директива 2004/38, и през това време е създал или укрепил семеен живот с гражданин на трета страна от същия пол, с когото се е свързал в законно сключен в приемащата държава членка брак, член 21, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска компетентните органи на държавата членка, чийто гражданин е посоченият гражданин на Съюза, да откажат да предоставят на гражданина на трета страна право на пребиваване на територията на тази държава членка по съображението, че нейното право не предвижда брака между лица от един и същ пол.

56      По изложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 21, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство гражданинът на трета страна от същия пол като гражданина на Съюза, с когото е сключил брак в държава членка в съответствие с нейното право, разполага с право на пребиваване за повече от три месеца на територията на държавата членка, чийто гражданин е посоченият гражданин на Съюза. Това производно право на пребиваване не бива да се обвързва с по-строги условия от предвидените в член 7 от Директива 2004/38.

Бюджет на ЕС: мерки в подкрепа на културата и творчеството

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/02/budg/

Брюксел, 30 май 2018 r.,  прессъобщение на ЕК

Европейската комисия предлага в следващия дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г. финансирането за програма „Творческа Европа“, чрез която се подпомагат европейските сектори на културата и творчеството и аудио-визуалните произведения, да се увеличи на 1,85 млрд евро.

Предложението на Комисията за укрепване на секторите на културата и творчеството в ЕС е съсредоточено върху три области: „МЕДИА“ — направлението на програма „Творческа Европа“, чрез което се подпомагат филмовата и другите аудио-визуални индустрии на ЕС, „Култура“ и междусекторни действия:

1. „МЕДИА“: с 1,081 милиарда евро ще се финансират аудио-визуални проекти и ще се стимулира конкурентоспособността на европейския аудио-визуален сектор. Програма „МЕДИА“ ще продължи да подпомага развитието, разпространението и популяризирането на европейски филми, телевизионни програми и видеоигри. През следващите години ще бъдат инвестирани повече средства в рекламата и разпространението на европейски произведения на международно равнище и в новаторските подходи при разказването на истории, включително виртуалната реалност. Ще бъде създадена онлайн директория на филми от ЕС, за да се увеличат достъпността и видимостта на европейските произведения. 

2. Направление „КУЛТУРА“: 609 милиона евро от новия бюджет ще бъдат предназначени за насърчаване на европейските сектори на културата и творчеството. Ще бъдат създадени проекти за сътрудничество, мрежи и платформи, които ще свързват талантливите хора на изкуството от цяла Европа и ще улесняват трансграничното сътрудничество между творците. 

3. ОБЩИ ДЕЙСТВИЯ В СЕКТОРИТЕ НА КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ: със 160 милиона евро ще се финансират МСП и други организации, работещи в секторите на културата и творчеството. Средствата ще се използват и за насърчаване на сътрудничеството в областта на културната политика в целия ЕС , свободата, разнообразието и плурализма на медийната среда, а също и за подпомагане на качествената журналистика и медийната грамотност.

Законодателно предложение и информационен документ

Законопроект за киберсигурност

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/02/cyber-2/

Министерският съвет е внесъл в парламента Законопроект за киберсигурност.

Според мотивите законопроектът е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като държава – членка на Европейския съюз (ЕС), която до 9 май 2018 г. следва да въведе в националното си законодателство разпоредби и да създаде организация за изпълнението на Директива (ЕС) 2016/1148   относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в съюза (ОВ, L 194 от 19 юли 2016 г.)

Мотивите обясняват още, че

Киберсигурността се приема като функция на Министерството на вътрешните работи, което на практика не е така. Мрежовата и информационната сигурност е един от трите основополагащи стълба на киберсигурността съгласно Европейската стратегия за киберсигурност, заедно с другите два – правоприлагане и киберотбрана. Тази многоинституционална дисциплина води до различията в регулаторната рамка. Срещат се определени опити за регулация в Закона за министерството на вътрешните работи, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Закона за противодействие на тероризма, Закона за електронното управление, Закона за електронните съобщения, Наказателния кодекс, Наредбата за общите изисквания за мрежова и информационна сигурност и др.

Предвижда се създаването на нови компетентни органи, като Национално единно звено за контакт, регламентира се управлението и организацията на националната система за киберсигурност, националния координатор по киберсигурност, секторни екипи за реакция при инциденти в киберсигурността (ЕРИКС), както и национален екип за реакция при инциденти в киберсигурността (създаден от председателя на Държавна агенция „Електронно управление“).

Създаването на нов орган – Съвет по киберсигурност, като нещатен консултационен орган към Министерския съвет и определянето от министър-председателя на Национален координатор по киберсигурност няма да доведе до допълнителни разходи. Функциите на Съвета по киберсигурност няма да се дублират с функциите на вече съществуващи съвети или органи.

Препоръка на ЕК за достъпа до научна информация

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/31/access-9/

Станаха известни новите изисквания за академично израстване, включително изискванията за научна продукция.  Но научната продукция е свързана и с условията за научно творчество, вкл. системна промяна към отворена  наука.

Публикувана е Препоръка (ЕС) 2018/790 на Комисията от 25 април 2018 година относно достъпа до научна информация и нейното съхранение

Държавите членки следва да гарантират, че:

  • тези диалози укрепват свързаната технологична среда за отворена наука, която обхваща всички резултати от всички етапи на жизнения цикъл на научните изследвания (данни, публикации, програмно осигуряване, методи, протоколи и т.н.);
  • постепенно се постига системна промяна към отворена наука, която освен технологичната промяна и ефикасността включва също така принципа на реципрочност, изменения в културата сред изследователите, както и институционална промяна във връзка с научните изследвания в академичните институции и финансиращите органи в посока към отворена наука, в това число въпроси като морал и етика, когато е приложимо.

Държавите  следва да информират Комисията в срок от 18 месеца от публикуването на настоящата препоръка в Официален вестник на Европейския съюз, а след това — веднъж на всеки две години, за действията, предприети в изпълнение на елементите, предвидени в настоящата препоръка. На тази база Комисията следва да извършва преглед на напредъка в рамките на Съюза, за да прецени дали е необходимо допълнително действие за постигане на целите, предложени в настоящата препоръка.

ЕС: информационно табло за правосъдието 2018

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/29/jus/

Информационното табло за правосъдието 2018 вече е публикувано.

Информационното табло е част от използвания от Комисията инструментариум за мониторинг на съдебните системи на държавите членки, заедно с европейския семестър, Рамката относно принципите на правовата държава, Механизма за сътрудничество и проверка и производствата за установяване на нарушения.

Резюме на Информационното табло в областта на правосъдието: Информационен документ

Въпроси и отговори

Анотирани графики с пълни данни

Проучване Евробарометър на тема „Усещането сред широката общественост за независимостта на националните правосъдни системи в ЕС“

Проучване Евробарометър на тема „Усещането сред дружествата за независимостта на националните правосъдни системи в ЕС“

Европейски семестър

Шремс подава оплаквания срещу Google, Facebook, Instagram и WhatsApp

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/27/gdpr-schrems/

Макс Шремс подава оплаквания срещу Google, Facebook, Instagram и WhatsApp. Причината е, че според него е незаконен изборът, пред който са изправени потребителите им – да приемат условията на компаниите или да загубят достъп до услугите им.

Подходът “съгласи се или напусни”, казва Шремс пред Reuters Television, нарушава правото на хората съгласно Общия регламент за защита на данните (GDPR) да избират свободно дали да позволят на компаниите да използват данните им. Трябва да има  избор,  смята Шремс.

Шремс е австриецът, който все не е доволен от защитата на личните данни в социалните мрежи и не ги оставя на мира, като превръща борбата си за защита на данните и в професия, юрист е. Този път действа чрез създадена от него неправителствена организация noyb

Independent.ie 

The Guardian

Директивата за авторско право: ход на ревизията: да се действа сега

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/26/copyright-5/

Ново развитие в ревизията на авторското право в ЕС – става ясно от  съобщенията на българското председателство, участници в ревизията и Юлия Реда – защото тя имаше много ясен възглед какво иска да се промени в правната рамка (общ режим на изключенията, актуализиране – за да имаме правна рамка, адекватна на технологичното развитие) – и сега следи ангажирано законодателния процес.

Правителствата на държавите от ЕС  са приели позиция  относно реформата на авторските права  без съществени промени по чл.11 (новото право за издателите)  и чл.13 (филтрите на входа), проектът е на сайта на Реда,  Politico дава измененията, засягащи правото на издателите, в цвят.

Сега Парламентът трябва да ги спре, пише Реда.

 Сега имате шанса да окажете влияние – шанс, който ще изчезне след две години, когато всички “изведнъж” ще се сблъскат с предизвикателството да се  внедряват филтри   и link tax.  Експертите почти единодушно се съгласяват, че проектът за реформата на авторското право е наистина лош.

Update: Member State governments have just adopted their position on #copyright, with no significant changes to the #CensorshipMachines and #LinkTax provisions. It is now up to Parliament to stop them and #FixCopyright. https://t.co/1JwNvQn24n pic.twitter.com/KAgqV3YYG1

https://platform.twitter.com/widgets.js

Две графики от сайта на Реда – за двата текста,  против които се събира подкрепа (вж и преподавателите) – за  отношението по държави и по партии в ЕП:

 

 

ЕС: Програма за култура 2018

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/23/agenda_culture/

Комисията представя  нова програма за култура.

Оказва се, че за младите европейци културните индустрии са значим вход към пазара на труда – и по-специално в България, Латвия, Румъния, Кипър,  Португалия, Естония
и Испания  по-висок дял  са заети в културата, отколкото в икономиката като цяло. Това е споменаването на България в програмата, иначе се говори за синергии, холистичен подход, трансформативен характер на културата и за Западните Балкани.

Digital  и производни  на думата се срещат 25 пъти в текста, но културно наследство – 35 пъти, има и културен туризъм, кино,  справедливи авторски възнаграждения,   не са стигнали обаче до най-българския специалитет  – да приоритизират комбинация {креативни + рекреативни} индустрии и голф.

 

 

PEW: Кои медии са основен източник на новини

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/22/news-2/

Изследване на PEW за основния източник на новини в няколко държави от ЕС  (дек.2017)

Вижда се както ролята на обществените медии, заемащи първите места, така и различната фрагментация в различните държави – нарастваща в посока от север към юг.

Достъп до документи – триалози – още една стъпка напред

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/22/access_ep/

Документите за триалозите често се оказват в ръцете на  привилегировани лобисти само минути, след като се произвеждат. Даването на гражданите на един и същ достъп до тези документи не е просто въпрос на справедливост, необходимо е да се позволи обществен контрол върху целия законодателен процес. Парламентът многократно призовава за проактивно публикуване на документите за триалозите  на уебсайтовете на институциите.

Коментарът на Юлия Реда за новината, че Комисията по правни въпроси (JURI)  препоръча на Европейския парламент да не обжалва решението на Общия съд по делото De Capitani v. European Parliament , с което се дава достъп до документите от триалозите (вж за решението).