Tag Archives: EU Law

Румъния и върховенството на правото

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/10/07/romania/

В разискването, проведено в Европейския парламент в Страсбург, Франс Тимерманс (Европейска комисия) посочва нарастващите опасения, свързани с върховенството на правото в Румъния.

Министърът на правосъдието на Румъния се е срещнал на 3 октомври 2018 с представители на Венецианската комисия във връзка с позициите на комисията по спорни въпроси, свързани с правната уредба на съдебната власт. Очаква се Венецианската комисия да публикува окончателен доклад и препоръки към обсъжданите закони.

Пленарното обсъждане на 3 октомври 2018 (видео)

 

Достъп до лични данни за целите на разследване на престъпления

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/10/07/courteu_58-2002/

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑207/16 с предмет преюдициално запитване   от Audiencia Provincial de Tarragona (съд на провинция Тарагона, Испания)   в рамките на производство по дело, образувано по протест на испанското Министерство на финансите по повод разрешаването на достъп на съдебната полиция до лични данни, запазени от доставчици на електронни съобщителни услуги.

Решението  по дело C-207/16 Ministerio Fiscal е част от юриспруденцията относно член 15, който в общи линии позволява на държавите-членки да разрешават намеса в тайната на кореспонденцията при определени обстоятелства, виж и  Digital Rights Ireland (C-293/12 и 594/12), Tele2 / Watson (Joined Cases C-203/15 и C-698/15).

Държавите-членки могат да приемат законодателни мерки, за да ограничат обхвата на правата и задълженията, предвидени в член 5, член 6, член 8, параграф 1, 2, 3, и 4 и член 9 от настоящата директива, когато такова ограничаване представлява необходима, подходяща и пропорционална мярка в рамките на демократично общество, за да гарантира национална сигурност (т.е държавна сигурност), отбрана, обществена безопасност и превенцията, разследването, разкриването и преследването на престъпления или неразрешено използване на електронна комуникационна система, както е посочено в член 13, параграф 1 от Директива 95/46/ЕО. […]

 

Фактите

Извършен е грабеж,  полицията иска   да се разпореди на различни доставчици на електронни съобщителни услуги да предоставят телефонни  номера и личните данни във връзка със самоличността на притежателите или ползвателите на телефонните номера, свързани с разследването.

Съдът отказва – защото 1) исканата мярка не била пригодна за разкриване на извършителите на престъплението и 2) според закона това може да се извършва при тежки престъпления. Съгласно испанския наказателен кодекс тежки били престъпленията, които се наказват с лишаване от свобода над пет години — а разглежданите в главното производство деяния не съставляват такова престъпление. Прокуратурата протестира това определение пред запитващата юрисдикция. Според нея предоставянето на разглежданите данни е трябвало да бъде разрешено поради естеството на деянията.

Въпросите

 1)   Може ли достатъчната тежест на престъплението като критерий, обосноваващ засягането на признатите в членове 7 и 8 от [Хартата] основни права, да се определи единствено с оглед на наказанието, което може да се наложи за разследваното престъпление, или е необходимо освен това да се установи, че с престъпното деяние се увреждат в особена степен индивидуални и/или колективни правни интереси?

2)      Евентуално, ако определянето на тежестта на престъплението с оглед единствено на наказанието, което може да се наложи, отговаря на конституционните принципи на Съюза, приложени от Съда на ЕС в решението му [от 8 април 2014 г., Digital Rights Ireland и др., C‑293/12 и C‑594/12, EU:C:2014:238] като критерии за строг контрол на Директива [2002/58], то какъв следва да е минималният праг за наказанието? Допустимо ли е по общ начин да се предвиди праг от три години лишаване от свобода?“.

Решението

Достъпът на публичните органи до такива данни съставлява намеса в основното право на зачитане на личния живот, закрепено в член 7 от Хартата. Такъв достъп представлява и намеса в основното право на защита на личните данни, гарантирано в член 8 от Хартата, тъй като представлява обработка на лични данни.

Когато  намесата, до която води такъв достъп, не е тежка, този достъп може да бъде обоснован от целта за превенция, разследване, разкриване и преследване общо на „[престъпления]“. [57]

Достъпът само до данните, посочени в разглежданото в главното производство искане, не може да бъде квалифициран като „тежка“ намеса в основните права на лицата [61]

Намесата, до която води достъп до такива данни, може следователно да бъде обоснована от целта за превенция, разследване, разкриване и преследване общо на „[престъпления]“, посочена в член 15, параграф 1, първо изречение от Директива 2002/58, без да е необходимо тези престъпления да са квалифицирани като „тежки“.[62]

В същия смисъл е и Заключението на Генералния адвокат:

мярка, която за целите на борбата с престъпленията дава на компетентните национални органи достъп до идентификационните данни на ползвателите на телефонни номера, активирани с определен мобилен телефон през ограничен период, при обстоятелства като разглежданите в главното производство води до намеса в гарантираните от споменатата директива и Хартата основни права, която не е толкова сериозна, че да налага такъв достъп да се предоставя само в случаите, в които съответното престъпление е тежко.

Коментар на проф. Лорна Удс

ЕП прие измененията в медийната директива

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/10/02/avmsd-20/

На 6 юни 2018 г.  представителите с мандат от Европейския парламент и българското председателство на Съвета на ЕС постигнаха съгласие по  актуализирания текст на  Директивата за аудиовизуални медийни услуги (ДАВМУ) на основата на предложението COM(2016) 287 final, представено от ЕК на 25 май 2016 г. На 13 юни 2018 Корепер одобри текста,  договорен след девет заседания в процедурата по триалог.

Днес, 2 октомври 2018 г., текстът беше гласуван от Европейския парламент на  пленарно заседание и одобрен с 452 гласа срещу 132 против и  65 въздържали се.

Тексът, за който е постигнато споразумение, трябва да бъде официално одобрен  от Съвета на ЕС,  преди измененията на Директивата да влязат в сила.

Държавите   ще имат 21 месеца, за да въведат новите правила в националните законодателства.


Свободното използване на защитени поризведения и практиката на съдилищата

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/09/30/fairuse/

Слави Трифонов води дела от десетина години по повод използването на откъси от Шоуто на Слави в предаването Господари на ефира.  Спорът е интересен,  защото сега се установява практика по ред въпроси – свободно използване на защитени произведения, цитиране и аудиовизуално цитиране, критика и пародия, обзор и критика – при това се появява и практика на Съда на ЕС.

От медиите научаваме, че  

ВКС потвърди решението на Софийския апелативен съд, с което окончателно осъдих  предаването Господари на ефира за нарушаване на авторското право, обяви Слави Трифонов в личния си профил. Съдът е задължил Господарите да платят 13038.25 лв и това е окончателното решение по този казус, обясни Трифонов в социалната мрежа.

Окончателно по този казус, но през 2017 г.  Върховният касационен съд (Решение №112/ 2 август 2017 г.)  отхвърли като неоснователни предявените искове   за неправомерно използване на части от предаването  Шоуто на Слави    в издания на предаването на  Господари  на ефира:

Заключението на мнозинството от експертите по тази експертиза е обосновало категоричен извод, че се касае за цитат от аудиовизуално произведение, изведено от съответните за този тип произведение особености. В тази насока, неоснователно е изложеното разбиране на касатора за това, че след като не е възпроизведен точно и изцяло оригинала, не е налице цитат.

При приложението на чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП цитирането се преценява  съобразно целите визирани в текста, а именно – критика или обзор. В случая е налице първата хипотеза. Необосновано е и разбирането на страната, че пародията няма относимост към критиката, а съставлява отделна предпоставка, невключена в нормата на чл.24, ал.1, т.2 ГПК, което я прави неприложима към случая. Критиката се дефинира като обсъждане, анализиране с цел да се откроят добрите и лошите страни на личност или явления от социалния живот. Или тя е обобщаващото понятие, докато иронията, гротеската, карикатурата, пародията, хиперболата и т.н. са все стилистични похвати, чрез които критиката се изразява. Т.е. те са изразни средства, тъй като именно, чрез тях се подлагат на критика лични и обществени недъзи, които биват осмивани, като по този начин постигат целта си – обсъждането на тези явления и тяхното отричане.

Продуцентът на аудиовизуално произведение, в случая касаторът, няма защитимо право по чл.90а ЗАПСП в хипотезата на критика по смисъла на чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП. Правото на продуцент на звукозаписи  също не е защитимо по този ред, тъй като чл.90 ЗАПСП е изключил т.2 на чл.24 от приложимия по аналогия обхват на нормата.

Няма грешка, въпреки че съобщенията изглежда да си противоречат.

Между  двете търговски дружества (които стоят зад двете предавания) се водят различни дела. По едно от тях решението е влязло в сила, за което съобщава Слави Трифонов, но  има и спорове  в съдебна фаза.

В касационна жалба на Седем – осми  АД (Слави Трифонов) срещу Решение № 2092/05.10.2017 г.   на Софийски апелативен съд се поддържа, че  въззивният съд е приел в противоречие на материалния закон, че

  • използваният откъс от предаването „Шоуто на Слави” в предаването  Господари на ефира  представлява цитат;
  • изискване за посочване на наименованието на продуцента е допустимо само в хипотезата на обзор,  не и в хипотеза на критика;
  • пародията е похват на критиката, признат от българското право;
  •  излъчването на процесния откъс  съответства на обичайната добросъвестна практика;
  • налице са всички кумулативни предпоставки за свободно използване по смисъла на чл.24, ал.1, т.2 от ЗАПСП.

ВКС – Търговска колегия, Първо отделение приема в Определение №398/2018 г., че все пак има основание за допускане на касационно обжалване –

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по формулирания в изложението въпрос относно възможността да се тълкуват разширително хипотезите на свободно използване, съответно конкретните изисквания и предпоставки за свободно използване.

Точката в спора още не е сложена.

За съжаление някои от актовете, цитирани в други от актовете по делата между тези страни,   не са достъпни онлайн чрез справка в базите на съдилищата.

Кодекс за добри практики относно онлайн дезинформация

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/09/30/codeof/

Онлайн платформите и рекламната индустрия са представили кодекс за саморегулиране.

Кодексът за добри практики трябва да допринесе за провеждането на прозрачна, справедлива и надеждна онлайн кампания преди изборите за Европейски парламент през пролетта на 2019 г.

Европейската комисия  препотвърждава вече казаното: ще следи за напредъка и ще анализира  резултатите от прилагането до края на 2018 г. Ако резултатите се окажат незадоволителни,  ще бъдат предприети действия, включително такива от регулаторен характер.

Присъединилите се  към Кодекса се ангажират да предприемат действия в следните пет области:

  • Спиране на рекламните приходи на някои акаунти и уебсайтове, които разпространяват дезинформация;
  • Мерки за прозрачност на политическата реклама;
  • Мерки за справяне  с фалшивите акаунти и онлайн ботове;
  • Оправомощаване на потребителите да могат да докладват за случаи на дезинформация и да имат достъп до различни източници на новини, като същевременно се подобрява видимостта и откриваемостта на качественото съдържание;
  • Оправомощаване на изследователската общност да следи онлайн дезинформацията чрез достъп до данните на платформите, съобразени с неприкосновеността на личните данни.

Кодексът е отворен за подписване от социалните медии, търсачките, онлайн рекламните мрежи и рекламодателите, като всяка една от тези групи предоставя различни видове услуги чрез различни технологии на различни аудитории.

Кодекс за саморегулиране: Code of Practice on Disinformation

Информационен документ: Tackling the spread of disinformation online

Унгария и ценностите, на които се основава Съюзът

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/09/22/7-3/

На 12 септември 2018 г. Европейският парламент прие Резолюция  относно предложение, с което Съветът се призовава да констатира, в съответствие с член 7, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценностите, на които се основава Съюзът.

А това е Предложение за решение на Съвета  за констатиране, в съответствие с член 7, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, на наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценностите, на които се основава Съюзът.

Загрижеността на Парламента се отнася до следните области:

—функционирането на конституционната и избирателната система;—независимостта на съдебните и на други институции, както и правата на съдиите;
—корупцията и конфликтите на интереси;
—правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на данни;
—свободата на изразяване;
—академичната свобода;
—свободата на религията;
—свободата на сдружаване;
—правото на равно третиране;
—правата на лицата, които принадлежат към малцинства, включително ромите и евреите, и защитата от изказвания, изразяващи омраза към тези малцинства;
——икономическите и социалните права.

Мотивираното предложение за решение на Съвета се връчва  на Съвета, на Комисията  и на правителствата и парламентите на държавите- членки.

Става ясно, че правителството и парламентът формално и официално са получили предложението за решение по чл.7 ДЕС:

 

РЕШЕНИЕ:

Член 1

Съществува очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценностите, на които се основава Съюзът.

Член 2

Съветът препоръчва в срок от три месеца след нотифицирането на настоящото решение Унгария да предприеме следните действия: […]

Член 3

Настоящото решение влиза в сила на […] ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресат на настоящото решение е Унгария.

Съставено в Брюксел,

За Съвета

 

 

ОК: проучват необходимостта от регулация на онлайн съдържанието

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/09/18/ofcom-6/

Британският регулатор за медии и електронни съобщения Ofcom  публикува документ за обсъждане,   отнасящ се до причиняващото вреда  онлайн съдържание.

В Обединеното кралство и по света се провежда дискусия   дали е необходима регулация на съдържанието онлайн. Правителството на Обединеното кралство възнамерява да предложи ново законодателство.

Наред с документа за обсъждане, Ofcom публикува  проучване на общественото мнение за необходимостта от регулация.

 

 

 

След Brexit: ефекти за медийните услуги

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/09/18/brexit-2/

Министерството на цифровите технологии, културата, медиите и спорта на Обединеното кралство издаде насоки за аудиовизуалния сектор като част от поредица от технически указания за бизнеса и гражданите  – какво трябва да направят в сценария ” Brexit без споразумение” в случай, че Обединеното кралство напусне ЕС през март 2019 г. без споразумение.

След март 2019 г. Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD) и принципът на “държавата на произход” вече няма да се прилагат за услугите, които се разпространяват в ЕС от доставчици под юрисдикцията на Обединеното кралство, тъй като ОК ще бъде класифицирано като трета страна.

Държавите от ЕС са свободни да предприемат мерки, които смятат за подходящи по отношение на аудиовизуалните медийни услуги, идващи от трети държави, при условие че мерките са в съответствие с правото на Съюза и международните задължения на Съюза.

Ако доставчиците на медийни услуги разчитат на EКTT (Конвенцията за трансгранична телевизия на Съвета на Европа) за разпространение на услуга, те трябва да имат предвид факта, че EКTT няма същите механизми за прилагане като AVMSD. Седем държави от ЕС са извън ЕКТТ (Белгия, Дания, Гърция, Ирландия, Люксембург, Холандия и Швеция).

“Трябва да сте наясно, че може да се наложи да имате две лицензии”, се казва в указанията. “Вие ще имате нужда от лицензия на Ofcom за получаване на услуги в Обединеното кралство. Лицензията на Ofcom може да обхваща и услуги, които могат да се получат в други държави-страни по EКTT (защото съгласно EКTT тези държави трябва да признават лицензите на Ofcom). Лицензиите на Ofcom обаче не биха могли да покрият услуги, които се получават в държави от ЕС, които не са страни по EКTT.”

Също така EКTT не предвижда свобода на приемане на услуги VOD (“видео по заявка”) – регулирането и разрешаването на услугата “видео по заявка” ще се определят на местно ниво и доставчиците следва да търсят местен правен съвет по отношение на състоянието на тяхната услуга.

“Ако не предприемете никакви действия, вероятно ще бъдете разглеждани като излъчващ в ЕС доставчик на телевизионно съдържание от трета страна”, предупреждава DCMS. Това би означавало, че държавите от ЕС са свободни да налагат чрез националните закони изисквания, каквито намерят за добре (без да нарушават правото на ЕС и международните споразумения).

България е страна по Конвенцията за трансгранична телевизия на Съвета на Европа.

Съд на ЕС: Отговорността на YouTube

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/09/17/youtube-3/

Заедно с новината за гласуването на Директивата за авторското право на 12 септември една друга новина от последните дни е  свързана с отговорността на платформите, по-специално с отговорността на YouTube за разпространяване на защитени авторски произведения.

От 2009 г. се води дело срещу YouTube (и Google) за  записи на  Сара Брайтман в YouTube,  които не са свалени след искане на продуцента на записите. Германските съдилища се позовават на националната разпоредба, която въвежда  член 14 от Директивата за електронната търговия.

Германският федерален съд (FCJ) решава да спре производството u да се обърне с преюдициално запитване към Съда на ЕС – ред въпроси, между които:   

Дали операторът на онлайн видео платформа, на която потребителите предоставят   съдържание, защитено с авторско право, без съгласието на собствениците на авторското право, извършва актове на публично разгласяване по смисъла на чл. 3 от директива 29/2001.

Директивата за авторско право: приемането е през 2019

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/09/12/copyr_dir/

Днес проектът на Директивата за авторското право беше одобрен от Европейския парламент заедно с link tax и филтрирането. Все пак това не е окончателно гласуване, остава да видим как ще се развие работата по проекта нататък.

Ето на кого дължим одобрението на филтрите – гласовете по партии:

13.jpg large

Никога няма да разберем всичките тези депутати, подкрепили спорните текстове, имат ли добра представа какво следва, ако директивата бъде приета в този вид.

ЕК: за свободни и честни избори

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/09/12/2019/

Идеите за гарантиране на свободни и честни избори се активизират преди избори – така е в държавите, така е и на наднационално равнище.

Идват избори 2019 за Европейски парламент – ето ги и мерките: COM(2018) 637 final Съобщение на Комисията относно гарантирането на свободни и честни европейски избори.Ето как ЕК представя основните акценти в съобщението:

Наборът от мерки, предложени днес от Европейската комисия, включва:

  • Препоръка относно мрежите за изборно сътрудничество, онлайн прозрачността, защитата срещу кибернетични инциденти и борбата срещу кампаниите за дезинформация;
  • Комисията също така препоръчва по-голяма прозрачност на онлайн политическата реклама и определянето на целева аудитория. Европейските и националните политически партии, фондации и организатори на кампании трябва да предоставят информация за своите разходи за онлайн рекламни кампании, като посочат коя партия илиполитическа група за подкрепа стои зад онлайн политическата реклама, а също така и като публикуват информация за критериите за определяне на целевата аудитория, използвани за  разпространяване на информация сред гражданите. Когато тези принципи не се спазват, държавите членки трябва да налагат санкции на национално равнище.
  • Националните органи, политическите партии и медиите също трябва да вземат мерки за защита на своите мрежи и информационни системи от заплахи за киберсигурността въз основа на насоките, разработени от националните органи в рамките на групата за сътрудничество в областта на мрежовата и информационна сигурност, заедно с Агенцията на ЕС за киберсигурност и Европейската комисия.
  • Насоки относно прилагането на законодателството на ЕС за защита на данните. В светлината на случая Cambridge Analytica и по-общо на нарастващия ефект от микро-насочването към гласоподавателите въз основа на техните лични данни, Комисията припомня задълженията за защита на данните, които важат за всички участници в европейските избори.
  •  Законодателно изменение с цел въвеждане на по-строги правила относно
    финансирането на европейските политически партии. Целенасочената промяна на Регламент № 1141/2014 на Европейския парламент и Съвета относно статута и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации ще направи възможно налагането на финансови санкции за нарушаване на правилата за защита на данните с цел да се повлияе на резултата от европейските избори. Санкциите ще възлизат на 5 % от годишния бюджет на засегнатата европейска политическа
    партия или фондация.

Текстовете:

 

ЕК: мерки срещу терористичното съдържание онлайн

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/09/12/terra/

 
В своята реч за състоянието на Съюза през 2018 г. председателят Жан-Клод Юнкер обяви новите правила за премахването на терористично съдържание от интернет в рамките на един час.

 

COM(2018) 640 final – Регламент за предотвратяване на разпространението на терористично съдържание онлайн

Документи, предоставени от ЕК по темата

Този регламент е поредното едно правно основание за намеса – наред с директивата за авторски права, директивата за аудиовизуални медийни услуги и др.

Коментар на EDRI, Европейската организация за цифрови права


  •  

12 септември: ЕП гласува разпоредбите на Директивата за авторското право

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/09/11/1209savethenet/

Преди началото на лятото Европейският парламент си даде време за нови предложения по проекта на Директива за авторското право.

Постъпили са повече от двеста предложения. По някои от най-противоречивите въпроси има по седем сценария, казват експертите. Юлия Реда обобщава на сайта си предложенията – специално по чл. 11 и чл.13  – от най-рестриктивните до опцията “да се заличат” разпоредбите на чл.11 и чл.13.

Гласуването е утре.

Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/09/08/film_law/

Обществена консултация за проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия

Публикувана на Портала за обществени консултации

Целта на предлаганите изменения и допълнения на Закона за филмовата индустрия е да бъдат въведени изискванията на европейското законодателство в областта на държавните помощи, съответно на  изискванията на Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (ОВ, L 187/1 от 26 юни 2014 г.), наричан по нататък “Регламент (ЕС) № 651/2014” и изискванията на Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (ОВ, L 352/1 от 24 декември 2013 г.), наричан по-нататък “Регламент (ЕС) № 1407/2013.

Цели се да се установи прилагането на три схеми за помощ – две схеми, прилагани на основание Регламент (ЕС) № 651/2014 и една смеха по Регламент (ЕС) № 1407/2013.

Със законопроекта се въвеждат разпоредби, регламентиращи изричното прилагане на двата регламента, като същевременно се предлага процедурите за прилагане за всяка от схемите да бъдат разписани в правилник за прилагане на закона –  условията за предоставяне на минималната помощ съгласно Регламент (ЕС) № 1407/2013 и съответно   условията за предоставяне на държавна помощ съгласно Регламент (ЕС) № 651/2014.

 

Дата на откриване: 27.8.2018 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Култура
Дата на приключване: 09.9.2018 г.

#fixcopyright: Директивата за авторското право в ЕП

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/09/04/fixcopyright/

В началото на лятото имаше важно гласуване за Директивата за авторското право, Европейският парламент  отхвърли възможността работата върху директивата да продължи, без новите предложения  да се гласуват  в пленарна зала.

Сега членовете на ЕП търсят компромиси, които ще позволят на Европейския парламент да започне преговори с Комисията и държавите, включително нова версия на член 13 поради широкото противопоставяне срещу филтрите за качване, което доведе до отхвърлянето на мандата на парламентарната комисия  JURI през юли. Повече се говори за филтрите (чл.13 от проекта)  и по-малко – за сродните права на издателите (чл.11) – също спорен текст;  кампаниите  се фокусираха върху идеята за предварителния контрол, която ще се отрази наистина радикално върху свободата на онлайн информацията.

Идва време депутатите да се възползват от възможността, която си защитиха: до 5 септември 2018 е срокът за нови предложения, а на 12 септември 2018 предложенията  ще се гласуват в Европейския парламент.

Миналата седмица докладчикът Axel Voss е представил предложението си за нов компромис по член 13, но то се смята отново  за неприемливо и едно от най-лошите според Юлия Реда,   анализът на Communia :

copyright 13

Кампания на liberties.eu,  #fixcopyright   #SaveYourInternet #CensorshipMachine

Ход на ревизията

Производителите на съдържание също продължават кампаниите си.  Вчера е оповестена декларация от участници на фестивала във Венеция – вкл. Stephan Komandarev · Volker Schlöndorff · Paolo Taviani · Margarethe von Trotta –  и други известни и по-малко известни имена – да не се отлага приемането на директивата и да се поставят авторите в центъра на защитата.

Венецианска декларация от 3 септември 2018 

 

Реформа на обществените медии във Франция

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/08/21/psm_fr/

Министърът на културата на Франция Франсоаз Нисен представи своя план за реформата на обществените медии – едно от  предизборните обещания на президента на републиката. Нисен обясни подхода на правителството, който се основава на работата, извършена колективно за няколко месеца от представителите на шестте компании в публичния аудиовизуален сектор (Ina, France Médias Monde, Radio France, Arte, TV5 Monde и France Télévisions). Според министъра “В този период на дигитални катаклизми трябва да дадем приоритет на инвестициите в съдържанието, а не на някой  от начините на разпространение”.

Според плана ще се  изпълняват три основни задачи: регионализация (утрояване на броя часове на регионалните програми във France 3), новинарски предавания   и образование. Открива се и платформа, посветена на разкриването и обясняването  на фалшиви новини. Ще  бъде пусната и гама от образователни материали, насочени към широката общественост.

Ще бъде направена значителна инвестиция в цифровите технологии, а 560 млн. евро ще се  инвестират ежегодно за производството на съдържание. Ще бъдат стартирани две нови цифрови платформи: (i)  “изкуство и култура”  и ii) предавания за младежта  с кратки  иновативни формати.

През 2019 г. – след приключване на консултационния процес –  ще бъдат внесени три законопроекта за реформата в управлението, регулирането в цифровата ера и реформата на приноса в обществения аудиовизуален сектор.

Съд на ЕС: използване на фотография, публикувана в интернет

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/08/08/ecj_photo-ip/

 

Преюдициално запитване — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29/ЕО — Информационно общество — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права — Член 3, параграф 1 — Публично разгласяване — Понятие — Публикуване в уебсайт без разрешението на притежателя на авторското право на фотография, която преди това е била публикувана на друг уебсайт без ограничителна мярка и с разрешението на посочения притежател — Нова публика

На 7 август 2018 г. стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑161/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Върховен федерален съд, Германия) с акт от 23 февруари 2017 г., постъпил в Съда на 31 март 2017 г., в рамките на производство по дело Land Nordrhein-Westfalen срещу Dirk Renckhoff.

Запитването е отправено в рамките на спор между Land Nordrhein-Westfalen (Провинция Северен Рейн-Вестфалия, Германия) и г‑н Dirk Renckhoff, фотограф, по повод на използването без разрешение от ученичка в намиращо се в тази провинция училище на направена от г‑н Renckhoff и свободно достъпна в интернет фотография, за да онагледи реферат, публикуван от това училище на друг уебсайт.

Накратко, казусът е “да използваш снимка от интернет”.

Ученичка използва направена от г‑н Renckhoff фотография,   изтеглена от уебсайт, посветен на пътувания. Под нея ученичката е направила позоваване на посочения сайт. Фотографът изтъква, че е дал право на използване само на операторите на уебсайта за пътувания и че поместването на фотографията на училищния уебсайт нарушава неговото авторско право. Той иска от компетентната първоинстанционна юрисдикция да забрани на Провинция Северен Рейн-Вестфалия, под страх от налагане на глоба, да възпроизвежда или да позволява възпроизвеждането и/или да предоставя на разположение или да позволи предоставянето на публично разположение на фотографията, а при условията на евентуалност, да позволява на учениците да възпроизвеждат фотографията с цел публикуването ѝ в интернет.

Съдът в Хамбург приема,  че фотографията е защитена с авторското право и че публикуването ѝ на училищния уебсайт е нарушило правата на възпроизвеждане и на предоставяне на публично разположение, чийто притежател е г‑н Renckhoff. Тази юрисдикция счита за ирелевантно обстоятелството, че фотографията вече е била достъпна без ограничение за всички лица в интернет.  При тези условия Bundesgerichtshof (Върховен федерален съд, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Представлява ли прикачването на произведение от друг уебсайт, където то е свободно достъпно за всички ползватели на интернет с разрешението на носителя на авторското право, към собствен уебсайт, намиращ се на публично разположение, акт на „предоставяне на публично разположение“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато произведението първо е копирано на сървър, а след това е качено оттам на собствен уебсайт?“.

Решението

19  Както Съдът многократно е постановявал, от член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 е видно, че понятието „публично разгласяване“ обединява два кумулативни елемента, а именно „акт на разгласяване“ на произведение и „публичност“ на разгласяването (решения от 16 март 2017 г., AKM, C‑138/16, EU:C:2017:218, т. 22 и от 14 юни 2017 г., Stichting Brein, C‑610/15, EU:C:2017:456, т. 24 и цитираната съдебна практика).

20      Що се отнася до първия от тези елементи, тоест наличието на „акт на разгласяване“, видно от член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, за да бъде налице такъв акт, е достатъчно в частност произведението да е предоставено на публично разположение по такъв начин, че всеки човек от съответната публика да може да има достъп до него, без значение дали тази възможност се използва или не (решения от 13 февруари 2014 г., Svensson и др., C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 19 и от 14 юни 2017 г., Stichting Brein, C‑610/15, EU:C:2017:456, т. 31 и цитираната съдебна практика).

21      В конкретния случай публикуването в уебсайт на фотография, която преди това е била публикувана на друг уебсайт, след като преди това е била копирана на частен сървър, трябва да се квалифицира като „предоставяне на разположение“ и вследствие на това като „акт на разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29. Всъщност подобно публикуване в интернет дава на посетителите на уебсайта, където е направена публикацията, възможността за достъп до тази фотография на този уебсайт.

22      Що се отнася до втория от горепосочените елементи, тоест защитеното произведение да бъде действително „публично“ разгласено, от практиката на Съда следва, че понятието „публично“ се отнася до неопределен брой потенциални адресати и освен това предполага наличие на доста голям брой лица (решения от 13 февруари 2014 г., Svensson и др., C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 21 и от 14 юни 2017 г., Stichting Brein, C‑610/15, EU:C:2017:456, т. 27 и цитираната съдебна практика).

23      В конкретния случай изглежда, че акт на разгласяване като споменатия в точка 21 от настоящото решение визира всички потенциални ползватели на уебсайта, на който е направено публикуването, тоест неопределен и доста голям брой адресати, и трябва при тези условия да се счита за „публично“ разгласяване по смисъла на цитираната съдебна практика.

24      При все това, както става ясно от постоянната съдебна практика, за да бъде възприета правната квалификация „публично разгласяване“, закриляното произведение трябва да бъде разгласено, като се използва специфичен технически способ, различен от използваните дотогава, или, ако не е използван такъв способ — пред „нова публика“, тоест публика, която не е била вече взета предвид от носителите на авторското право при даването на разрешение за първоначалното публично разгласяване на произведението им (решения от 13 февруари 2014 г., Svensson и др., C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 24, от 8 септември 2016 г., GS Media, C‑160/15, EU:C:2016:644, т. 37 и от 14 юни 2017 г., Stichting Brein, C‑610/15, EU:C:2017:456, т. 28).

25      В конкретния случай е безспорно, че както първоначалното разгласяване на произведението на уебсайт, така и последващото му разгласяване на друг уебсайт са били извършени с един и същ технически способ.

26      При все това страните по главното производство и представилите писмени становища заинтересовани лица, посочени в член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз, не постигат съгласие по въпроса дали фотографията е била разгласена на „нова публика“.

Нова публика

35  […]  публикуването на защитено с авторско право произведение на уебсайт, различен от този, на който е било направено първоначалното разгласяване с разрешението на притежателя на авторското право, трябва при обстоятелства като разглежданите в главното производство да се квалифицира като предоставяне на разположение на подобно произведение на нова публика. Всъщност при подобни обстоятелства публиката, която е била взета предвид от притежателя на авторското право, когато той е разрешил разгласяването на своето произведение на уебсайта, на който същото е било първоначално публикувано, се състои единствено от ползвателите на този сайт, а не от ползвателите на уебсайта, на който впоследствие произведението е било публикувано без разрешението на посочения притежател, или други интернет потребители.

37 Съдът безспорно е приел, по-конкретно в решение от 13 февруари 2014 г., Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 25 и 26), и в определение от 21 октомври 2014 г., BestWater International (C‑348/13, непубликувано, EU:C:2014:2315, т. 16), що се отнася до предоставянето на разположение на защитени произведения чрез активна интернет връзка, препращаща към друг уебсайт, на който е било направено първоначалното разгласяване, че публиката, към която е насочено това първоначално разгласяване, са всички потенциални посетители на съответния сайт, тъй като по отношение на достъпа до публикуваните на него произведения не са наложени каквито и да било ограничителни мерки и следователно всички интернет потребители имат свободен достъп до тях. Така Съдът е приел, че предоставянето на разположение на съответните произведения чрез активна интернет връзка като разглежданата в делата, по които са постановени посоченото решение и определение, не води до разгласяването им на нова публика.

38      При все това тази съдебна практика не би могла да се приложи към обстоятелства като разглежданите в главното производство.

39      Всъщност, първо, тази съдебна практика е постановена в специфичния контекст на хипервръзките, които препращат в интернет към защитени произведения, които преди това са били разгласени с разрешението на притежателите на правото.

40      При все това, за разлика от хипервръзките, които съгласно практиката на Съда спомагат по-конкретно за доброто функциониране на интернет, като позволяват разпространението на информация в тази мрежа, в която са на разположение огромни количества информация (решение от 8 септември 2016 г., GS Media, C‑160/15, EU:C:2016:644, т. 45), публикуваното в уебсайт без разрешение на притежателя на авторското право на произведение, което преди това е било разгласено на друг уебсайт със съгласието на този притежател, не спомага в същата степен за постигането на подобна цел.

Справедливият баланс

41      По този начин разрешаването на подобно публикуване, без притежателят на авторското право да може да се позове на правата по член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, би нарушило визирания в съображения 3 и 31 от тази директива справедлив баланс, който следва да се поддържа в цифровата среда, между, от една страна, интереса на притежателите на авторски и сродни права за защитата на тяхната интелектуална собственост, гарантирана с член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и от друга страна, защитата на интересите и основните права на ползвателите на закриляни обекти, и по-специално на свободата им на изразяване на мнение и на информация, гарантирана с член 11 от Хартата на основните права, както и на обществения интерес.

42      В този контекст Провинция Северен Рейн-Вестфалия сочи, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство следва при претеглянето на наличните интереси да се отчита правото на образование, прогласено в член 14 от Хартата на основните права. По-специално действията на въпросната ученичка спадали към упражняването на посоченото право, при положение че фотографията е била поместена с цел онагледяване на първата страница на реферата, който същата е подготвила в рамките на езиково занятие. В това отношение обаче е достатъчно да се констатира, че изложените в точка 35 от настоящото решение съображения относно понятието „нова публика“ са основани не на това дали картинката, която ученичката е поместила в училищния си реферат, има образователен характер, а на обстоятелството, че публикуването на това произведение на училищния уебсайт е направило същото достъпно за всички посетители на този сайт.

43      Впрочем следва да се припомни, че що се отнася до търсенето на равновесие между правото на образование и защитата на правото на интелектуална собственост, законодателят на Съюза е предвидил в член 5, параграф 3, буква а) от Директива 2001/29 възможност за държавите членки да предвидят изключения или ограничения по отношение на правата, предвидени в членове 2 и 3 от тази директива, стига да става въпрос за използване единствено с цел илюстриране в рамките на преподавателска или научно-изследователска дейност, доколкото това е оправдано от преследваната нетърговска цел.

И не става въпрос за хипервръзка

44      Второ, както беше припомнено в точка 29 от настоящото решение, правата, гарантирани на авторите с член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, имат превантивен характер. Що се отнася обаче до акта на разгласяване, който представлява вмъкването в уебсайт на хипервръзка, препращаща към произведение, което преди това е било разгласено с разрешението на притежателя на авторското право, превантивният характер на правата на притежателят е защитен, при положение че за автора е възможно, в случай че не желае повече да разгласява своето произведение на въпросния уебсайт, да го оттегли от уебсайта, на който първоначално го е разгласил, и по този начин да направи невалидни всички хипервръзки, които препращат към него. За сметка на това при обстоятелства като тези по главното производство публикуването на произведение на друг уебсайт води до ново разгласяване, което е независимо от първоначално разрешеното разгласяване. Като последица от това публикуване в интернет би могло подобно произведение да продължи да е достъпно на този последен уебсайт, независимо от предварителното съгласие на автора и въпреки всякакво действие, с което притежателят на правата би решил да не разгласява повече своето произведение на уебсайта, на който то е било първоначално разгласено с неговото разрешение.

45      Накрая, трето, в решение от 13 февруари 2014 г., Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 27 и 28), Съдът, с цел да приеме, че разгласяването, разглеждано в делото, по което е постановено това решение, не е било направено на нова публика, е подчертал липсата на намеса на оператора на уебсайта, в който е била поставена активната интернет връзка, позволяваща достъпа до въпросните произведения на сайта, на който те са били първоначално разгласени с разрешението на притежателя на авторското право.

46      В конкретния случай от акта за преюдициално запитване следва, че ползвателката на разглежданото в главното производство произведение е възпроизвела същото на частен сървър, а след това го е публикувала на уебсайт, различен от този, на който е било направено първоначалното разгласяване. С тези си действия тя е изиграла решаваща роля в разгласяването на това произведение на публика, която не е била взета предвид от автора на същото към момента, в който той е разрешил първоначалното разгласяване.

47      С оглед на всички гореизложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща публикуването на уебсайт на фотография, която преди това е била публикувана на друг уебсайт без ограничителна мярка, забраняваща нейното изтегляне от интернет, и с разрешението на притежателя на авторското право.

 

Видеозаснемане на държавни служители

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/08/07/video-2/

Eugene Volokh пише за видеозаснемането на държавните служители.

Мисля, че решенията на федералните ведомства, признаващи правото на видеозапис на обществени места – решения, които досега са се занимавали с записването на полицейски служители – са правилни: правото на свободно изразяване на мнение е свързано с право на събиране на необходимата информация  –  и записването на това, което правителствените служители правят на обществени места, е важно, за да можем да говорим достоверно за поведението им.

Освен това, както отбелязва Съдът,  свободата на изразяване има особено значение по отношение на управлението, защото  държавата има специален стимул да потиска опозицията и често използва  ефективна сила на потискане на опозицията. “Това важи особено за служителите на правоприлагащите органи, на които е предоставена значителна дискреция, с която може да се злоупотреби и  хората да бъдат лишавани от свободите си. Осигуряването на правото на обществеността да събира информация за държавните  служители не само подпомага разкриването на злоупотреби, но също така може да има благотворен ефект върху функционирането на управлението по-общо.

Вторият абзац изглежда важен не само по отношение на видеозаснемането, но и по-общо за баланса между право на информация и намеса в личния живот. Американският съд, както се вижда, изрично е признал “специалния стимул на държавата да потиска опозицията“.

Но има ли граница на намесата? Повод за размисъл дава записването на пощенски служители по време на работа без обяснима причина. Авторът завършва с разсъждения за възможните граници на намесата:

 

1 Първата поправка не трябва да защитава видеозаписа на обществени места, ако има закони, които го забраняват.

2 Първата поправка трябва да защитава видеозаписа на полицията на обществени места, но не и на пощенските служители, тъй като (а) е важно обществеността да може да наблюдава поведението на полицията, но не толкова важно  да може да наблюдава поведението на пощенските служители и б) полицията вероятно ще се чувства по-малко застрашена от видеозаписи, защото   е въоръжена или в) комбинация от двете.

3 Първата поправка трябва да защитава видеозаписа на всеки държавен служител (или може би на всяко лице) на публично място, ако е направено веднъж или два пъти, но не и ако се прави много често.

4 Първата поправка трябва да защитава видеозаписа на всеки държавен служител (или може би на всяко лице) на публично място, ако е извършено на мястото, където се  случва записът, но не и ако записващият следва обекта.

5 Първата поправка трябва да защитава всички видеоклипове на всеки държавен служител (или може би на всяко лице) на публично място, макар че може би е обект на  ограничения относно, например, колко близо може да се доближи записващият.

6 Нещо друго.

Не съм сигурен, пише Volokh, кой е правилният отговор.  В допълнение аз не съм сигурна, че тук (България) има съдебна практика, която да насочва към отговор, по-точно на мене не ми е известна.

Има известна  практика на ЕСПЧ  – може би в такъв случай следва да се прилагат изведените критерии за баланс между чл.8 и чл. 10 ЕКПЧ.

Литва отново спира разпространението на рускоезичната RTR Planeta

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/08/04/rtr/

През май 2018 Европейското комисия е приела още едно решение, с което прилага Директивата за аудиовизуални медийни услуги, по-специално разпоредбите за ограничаване на свободата на препрадаване на телевизия в  ЕС.

Комисия е решила, че мярката на медийния  регулатор на Литва за временно спиране за дванадесет месеца на препредаването на тв програма на руски език  RTR Planeta  поради подбуждане към омраза е съвместимо с правото на ЕС.

Решението на Литва да спре разпространението на RTR Planeta поради подбуждане към омраза се приема за оправдано от Европейската комисия на основата на Директивата за аудиовизуални медийни услуги.

Литовските власти през март 2018 г. са информирали Комисията, че   RTR Planeta, разпространявана в Литва от Швеция, има съдържание, което може да се отнесе към категорията подбуждане към омраза. Програмата съдържа  недвусмислени заплахи за окупация или унищожаване на държави, включително балтийските държави. Ето защо литовските власти   спират препредаването на програмата за дванадесет месеца  от 23 февруари 2018 г. до 23 февруари 2019 г.

Комисията извършва оценка на мерките, предприети от литовския регулатор въз основа на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD), която забранява речта на омразата и подбуждането към омраза. Литва представя доказателства за явни, сериозни и тежки нарушения на забраната за подбуждане към омраза. След внимателен анализ на случая, на 4 май 2018 г. Комисията решава, че временното прекратяване на предаванията на  RTR Planeta  от Литва е пропорционално и обосновано.

През април 2015 г. Комисията вече беше приела, че временно тримесечно отграничаване на препредаването на  RTR Planeta  въз основа на подбуждане към омраза  е съвместимо с правото на ЕС.

През 2017 г. Комисията стигна до същото заключение.

Сега, с оглед на обстоятелствата и по-специално с оглед повтарящия се характер на нарушенията, Комисията смята, че е оправдано и спиране на разпространението за по-дълъг срок.

Commission Decision of 4.5.2018 on the compatibility of the measures adopted by Lithuania pursuant to Article 3 (2) of Directive 2010/13/EU

RTR Planeta се приема у нас, страницата й във фейсбук твърди, че има 30 милиона зрители по света, от които 1 милион в България. Правата са на Медийна агенция „Марлин Медиа” ООД.

Прилагане на медийната директива: принцип на държавата на произход

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/08/04/avmsd-19/

През 2018 г. Европейската комисия е приела решение, с което прилага въведения от самото начало  на европейското медийно законодателство (директива Телевизия без граници, 1989) принцип на държавата на произход при трансграничен пренос на телевизия и забраната на втори контрол. Принципът е препотвърден и при ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги, която се очаква да завърши до края на 2018 г.

Решението се отнася до следния случай:

Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD)  се основава на принципа на страната на произход, според който  операторите, разпространяващи програми, са обект единствено на правилата на държавата-членка, в която са установени, включително когато програмите се приемат в други държави от ЕС.

AVMSD не забранява рекламирането на алкохол, но позволява на държавите от ЕС  да прилагат по-строги правила, включително пълна забрана, за телевизионните оператори под тяхна юрисдикция. Такава забрана съществува в Швеция.

За да наложи обаче такава забрана на телевизионните оператори от Обединеното кралство, Швеция трябва  да докаже, съгласно специалната процедура, съдържаща се в член 4 от Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, че съответните телевизионни оператори са се установили в Обединеното кралство, за да заобиколят тези правила. Тежестта на доказване се носи от приемащата държава.

Комисията установява, че Швеция не е доказала заобикаляне на директивата. Ето защо шведското намерение да  наложи забрана върху рекламата на алкохол на  оператори, базирани в Обединеното кралство и разпространението на програмите им в Швеция, не е съвместимо с правото на ЕС.

Това е първият път, когато Комисията взема решение относно прилагането на член 4 от директивата. В решението се подчертава значението на принципа на държавата на произход за вътрешния пазар в сектора на аудиовизуалните медии.

Решението на Комисията C(2018) 532 final: SVENFRDE

 

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close