Tag Archives: EU Law

Кодекс срещу враждебната реч в ЕС: поредната оценка на резултатите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/02/04/hate4/

Днес е обявена четвъртата оценка за действието на Кодекс на поведение за противодействие на незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза.

Заместник-председателят на Европейската комисия Андрус Ансип, отговарящ за цифровия единен пазар, заяви:

 Днешната оценка показва, че сътрудничеството с дружествата и гражданското общество носи резултати. Днес дружествата анализират 89 % от посоченото съдържание в рамките на 24 часа и вземат бързи мерки за отстраняването му, ако е необходимо. Това е два пъти повече в сравнение с 2016 г. Още по-важно, Кодексът е ефективен, защото спазва свободата на словото.

ИТ дружествата анализират 89 % от посоченото съдържание в рамките на 24 часа, а 72 % от съдържанието, което се счита за незаконни изказвания, пораждащи омраза, се премахва, в сравнение със съответно 40 % и 28 % през 2016 г., когато беше въведен Кодексът.

2016

В отговор на разпространението на расистки и ксенофобски изказвания, пораждащи омраза през май 2016 г. Европейската комисия и четири големи ИТ дружества (Facebook, Microsoft, Twitter и YouTube) представиха Кодекс на поведение за противодействие на незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза.

На 7 декември 2016 г. Европейската комисия представи резултатите от първия мониторинг, за да се оцени прилагането на Кодекса на поведение.

2017

Резултатите от втория и третия мониторинг, публикувани на 1 юни 2017 г. и на 19 януари 2018 г., отчетоха траен напредък.

На 28 септември Комисията прие съобщение COM(2017) 555 final, в което се предвиждат насоки за действия за борба с незаконното съдържание онлайн.

2018

На 1 март 2018 г. беше публикувана Препоръка на Комисията относно мерки за ефективна борба с незаконното съдържание онлайн. Тя съдържа две части — обща част за мерките, приложими към всички видове незаконно съдържание, и специфична част, включваща специалните мерки, които платформите трябва да предприемат за отстраняване на терористично съдържание.  Нови дружества решиха да се присъединят към Кодекса: Google+(чиято дейност е замираща), Instagram, Snapchat, Dailymotion, френската платформа за игри Webedia (jeuxvideo.com).

Сега се публикуват и резултатите от четвъртия мониторинг.

Резултатите от четирите оценки са сравнени тук.

% of notifications assessed within 24h 1st monitoring

(Dec 2016)

2nd monitoring

(May 2017)

3rd monitoring

(Dec 2017)

4th monitoring

(Dec 2018)

Facebook 50.0% 57.9% 89.3% 92.5%
YouTube 60.8% 42.6% 62.7% 80.9%
Twitter 23.5% 39.0% 80.2% 88.0%
Overall 40% 51.4% 81.6% 88.9%
 
         

За повече информация

Информационен документ с ключови данни относно четвъртия мониторинг на Кодекса на поведение

Информационен документ: Как Кодексът на поведение спомогна за противодействието на незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза

Въпроси и отговори във връзка с четвъртата оценка на Кодекса на поведение за противодействие на незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза

Вето върху разпоредба от изменението на ЗЗЛД – обработване на лични данни за журналистически цели

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/02/04/%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE/

Президентът наложи вето върху установените с § 26 критерии при обработването на лични данни за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване.

Очакваме Народното събрание да се отнесе с внимание и според цялата сериозност на евентуалните последици към въпроса за балансите  – “помиряването” – на права и важността на свободата на изразяване.

 

М О Т И В И

за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредба от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни,  приет от 44-то Народно събрание на 24 януари 2019 г.

Уважаеми народни представители,

Споделям основната цел на промените, направени със Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни (ЗИД ЗЗЛД) – осигуряване на ефективното прилагане на новата правна рамка на Европейския съюз в областта на защитата на личните данни. Без съмнение, същото включва и мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните).

Регламент (ЕС) 2016/679 (Регламентът) в част от разпоредбите си притежава черти на директива и всяка от държавите членки е длъжна да предприеме действия за реализирането на заложените в тези разпоредби цели. Така чл. 85, пар. 1 от Регламента предвижда държавите членки да помиряват (от англ. reconcile – помирявам, съгласувам, сдобрявам) със закон правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване и информация, включително при обработването за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване. Подкрепям изцяло подхода в чл. 85 от Регламента. Като държава членка на Европейския съюз България се ползва от тази рамка за постигане на баланс между двете права чрез законови средства и механизми, които счете за подходящи. В този смисъл е и съображение 153 от Регламента.

Основното положение в чл. 85, пар. 1 от Регламента относно желаното помиряване на двете права е възпроизведено в чл. 25з, ал. 1 от ЗИД ЗЗЛД. В ал. 2 на чл. 25з законодателят е приложил специфичен подход – подредил е в 10 точки критерии, по които журналист, научен работник и писател в своята работа следва да преценява и евентуално да доказва дали и доколко е постигнат балансът между свободата на изразяване и информация, от една страна, и защитата на личните данни, от друга. Ще се преценява естеството на личните данни и обстоятелствата, при които е добита информацията. Ще се отчита въздействието върху личния живот на засегнатите хора, което поставя под въпрос функцията и предназначението на разследващата журналистика. Ще се преценява и общественият интерес, както и дали данните са за лица, заемащи висши публични длъжности, т.е. политици, магистрати и др. Ще се съобразява и дали информацията е за лица, които „поради естеството на своята дейност” имат „по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото”, без да се дава ясна дефиниция кой попада в този кръг.

Заслужава да се отбележи, че самият Регламент не съдържа такъв списък с критерии или нещо подобно. Очевидна е легитимността на преследваната от законодателя и вменената от Регламента цел да бъде намерен законов път за помиряването на двете жизненоважни за гражданите основни права. Но способът, който законодателят е приложил, предизвиква основателни възражения. Помиряването в чл. 85 на Регламента е предвидено за права, прогласени в Хартата на основните права на Европейския съюз – правото на защита на личните данни (чл. 8) и свободата на изразяване на мнение и информация (чл. 11). Съдържанието на т. 1-9 от чл. 25з, ал. 2 от ЗИД ЗЗЛД оставя впечатление, че посочването на критериите е изчерпателно. Точка 10 обаче съдържа „други обстоятелства, относими към конкретния случай“ и опровергава това впечатление, като отваря широко вратата за различни обстоятелства, които медията-администратор, ученият и писателят в своята работа следва да съобразява, а по-късно и да доказва. Законодателят в един момент е осъзнал, че опитът а priori да се фиксират критерии за помиряване, е обречен на неуспех. Показателно за това е, че създаващото впечатление за изчерпателност изброяване по чл. 25з, ал. 2 от ЗИД ЗЗЛД завършва с общата формулировка на точка 10. Демонстрираната колеблива позиция е източник на вътрешна несъгласуваност в законовата уредба в разрез с изискванията за последователност и предвидимост.

Ролята на българския законодател в процеса на постигане целите на Регламента е да създаде подходяща нормативна среда, която да направи възможно уравновесяването на защитата на личните данни и свободата на изразяване и информация. Самият баланс обаче винаги е конкретна величина, която предполага гъвкава индивидуална преценка, съобразена с особеностите на всеки отделен случай. В този смисъл свръхрегулацията не допринася за постигане на желаното равновесие и парадоксално се явява прекомерна, небалансирана мярка. Тя затиска и задушава основните права в разгръщането на техния потенциал. В случая свръхрегулацията на хипотезите, в които ще има конкуренция или колизия на тези две права, резултира в силно накланяне на везните в полза на правото на защита на личните данни, като „се жертва“ свободата на изразяване и информация. Търсеният баланс е убегнал на законодателя, тъй като стремежът да се даде готова абстрактна формула за балансирана преценка не помирява, а генерира допълнително напрежение между защитата на личните данни и свободата на изразяване и информация.

Подобна уредба не е в услуга и на конституционното задължение да се осигури свободно от държавна намеса пространство за разгръщане на личността (чл. 4, ал. 2 от Конституцията). Това, разбира се, не изключва регулация, без която държавата не би могла да се погрижи позитивно за правата. Въпросът е за мярата, тъй като всяка регулация, когато е в повече, е отрицание на същността на личните основни права, която е отбрана срещу навлизането на публичната власт в запазената лична сфера (Решение № 2 от 2006 г. на Конституционния съд).

Свободата на изразяване на мнение и информация, както и правото на защита на личните данни, са права с фундаментално значение в едно демократично общество и в правова държава. Като основно право свободата да се изразяват мнения е провъзгласена както в чл. 39, ал. 1 от Конституцията, така и в чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 10, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Както Конституционният съд е подчертал в тълкувателното си решение № 7 от 1996 г., изразяването на мнение е израз на свободата на убеждение и е преди всичко индивидуално право на личността, което Конституцията предоставя на “всеки”. Всеки има право да търси, получава и разпространява информация (чл. 41 от Конституцията). Що се отнася до правото на защита на личните данни, то е необходимо проявление на неприкосновеността на личната сфера на индивида, провъзгласена в чл. 32-34  от Конституцията, чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 12 от Всеобщата декларация за правата на човека. Съгласно чл. 8, пар. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз всеки има право на защита на неговите лични данни.

Както бе посочено, в чл. 85, пар. 1 от Регламента изрично се повелява на държавите членки на Европейския съюз чрез закон да постигат помиряване на правото на защита на личните данни с правото на изразяване и информация, вкл. при работата на журналисти, писатели и учени. В Регламента обаче не се съдържа, нито се препоръчва като принципно положение да има превес и надмощие в упражняването на едното право над другото, т.е. защитата на личните данни в определени хипотези да е за сметка на свободата на изразяване и информация. Регламентът предвижда балансът да се постига посредством широк арсенал от законови механизми, а приетият закон не съдържа достатъчно гаранции, че едното право няма да е за сметка на другото, особено когато залогът е свободата на словото.

Налага се изводът, че възприетият законодателен подход с изброяване на критериите по чл. 25з, ал. 2, от които т. 10 обезсмисля посочването на предходните, не постига предписаното съгласуване между двете конкуриращи се основни права, като несъразмерно ограничава упражняването на свободата на изразяване и информация. Принципно положение, спазвано при преодоляване на конкуренция или колизия на основните права, вкл. в практиката на българския Конституционен съд (Решение № 3 от 2002 г.), е тяхното балансиране да се извършва по най-щадящ начин. В случая изискването да се изпълняват написаните в 10-те точки критерии, дори и поотделно, представлява ограничение, което засяга същностното ядро на свободата на изразяване и информация като основно право, признато още в епохата на Просвещението в Европа, изпразва го от съдържание и неговото упражняване губи смисъл. Конституционната практика възразява принципно спрямо такъв подход (Решение № 15 от 2010 г.), който се отклонява същностно от установените начала и стандарти на съвременната демокрация, и е недопустим.

Вероятно с така въведените критерии се е целяло „улесняване“ на надзорния орган, съдилищата и дори на лицата, които обработват лични данни, като се създаде предвидимост и сигурност при преценката за законосъобразност на обработването на данни. Опасенията ми обаче са, че под формата на критерии за съразмерност на защитата на личните данни се прикриват законови ограничения на основни конституционни свободи. Реалният обществен ефект от така законово регламентирания списък би рефлектирал върху титулярите на свободата на изразяване на мнение и информация, независимо дали поведението им ще бъде предмет на административно или съдебно производство. Това би направило поведението на журналиста, писателя и учения твърде предвидимо и очаквано вероятно съобразно закона, но не винаги в интерес на истината. В крайна сметка потърпевшо от възприетото законодателно разрешение ще бъде цялото общество. Неслучайно в своята практика Конституционният съд е откроил значението на правото свободно да се изразява мнение като един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество и като основно условие за неговия напредък и за развитието на всеки човек (Решение № 7 от 1996 г.).

Очаквам Народното събрание да изпълни конституционното си задължение и задълбочено да проведе ново обсъждане, което в този случай е особено важно. Не само защото се отнася до баланса между две основни права, но и защото трябва да се разсеят съмненията, че европейското законодателство се използва като фасада за прокарване на неприемливи мерки, които ерозират доверието на българските граждани в европейските ценности.

Уважаеми народни представители,

Въз основа на изложените мотиви упражнявам правото си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане § 26 относно чл. 25з, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, приет от 44-то Народно събрание на 24 януари 2019 г.

 

Прилагането на GDPR – първи оценки

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/02/04/gdpr-8/

В края на януари членове на ЕК направиха съвместно изявление, засягащо прилагането на Регламента за личните данни:

Положителното въздействие на новите правила вече се забелязва. Гражданите осъзнават все повече важността на защитата на данните и своите права. И те вече упражняват тези права, както е видно от ежедневната работа на националните органи за защита на данните. Досега тези органи са получили над 95 000 жалби от граждани.

Органите за защита на данните прилагат новите правила и координират по-добре своите действия също и в рамките на Европейския комитет по защита на данните. Те подкрепят предприятията – особено малките и средните предприятия, и гражданите, като им обясняват техните права и задължения.

Практическото прилагане от страна на държавите членки е вече в напреднала фаза. Прилагането в пет държави членки изостава, но вярваме, че те ще адаптират своето законодателство към новите европейски правила във възможно най-кратки срокове. Комисията продължава да следи този процес, за да се справи с евентуални пропуски и да помогне за това правилата за защита на данните да се прилагат в целия ЕС възможно най-скоро.

Наблюдава се ясно сближаване на международно равнище в посока на въвеждане на модерен режим за защита на данните. Това улеснява обмена на данни и подкрепя търговията. Най-добрият пример за това е неотдавнашното приемане на нашите взаимни констатации за адекватно ниво на защита с Япония. Така ние постигнахме най-голямата в света зона на свободно и безопасно движение на данни. Днес Европа не само гарантира строги вътрешни правила, но има водеща роля в световен мащаб.

Инфографика — ОРЗД в цифри

Информационен документ за опровергаване на митовете

Онлайн инструмент

Насоки на Комисията

Седем стъпки за подготовка на дружествата за Общия регламент относно защитата на данните

Покана за представяне на предложения за органите за защита на данните

Насоки на Комисията относно прилагането на законодателството на Съюза за защита на данните по време на изборите

 

Отговорността на медиите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/01/28/conspiracy/

Има граждани на Обединеното кралство, които отричат Холокоста, показва ново изследване.
Реакцията на Кристиан Аманпур в Twitter заедно с предупреждението на известната журналистка:

Добре е и българските медии   да имат предвид горното мнение за  разпространяването на фалшиви новини и   конспиративни  теории и значението на медиите за информираността.

Или поне тези от медиите, които по закон са длъжни да работят за демократичните, социални и културни потребности на обществото.

ЕК: Процедури за нарушение от месец януари 2019 г. спрямо България

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/01/24/enforcement/

Прессъобщение, свързано с прилагане на правото на ЕС и процедури за нарушение от месец януари 2019 г.

С ежемесечния пакет от решения Европейската комисия предприема правни действия срещу държавите членки, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Решенията по процедури за нарушения спрямо България са в следните области:

  • Земеделие и развитие на селските райони

Комисията изпрати на България мотивирано становище във връзка с нейния Закон за марките и географските означения от 1 септември 1999 г. От 2008 г. насам България поддържа национален регистър на географските означения за селскостопански продукти и храни. Комисията смята, че националната закрила на географските означения не е съвместима с правото на ЕС относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (Регламент (ЕС) № 1151/2012). България е трябвало да сложи край на тази национална система за регистрация от датата на присъединяване към ЕС през 2007 г. и е можела да защитава съществуващите национални географски означения само за срок от 12 месеца след датата на присъединяване, ако през този ограничен период е било подадено заявление на ниво ЕС. България разполага с два месеца, за да отговори на доводите, изложени от Комисията. В противен случай Комисията може да реши да сезира Съда на ЕС.

  • Конкуренция

Европейската комисия реши да прекрати производствата за установяване на нарушение, образувани срещу България, тъй като вече е транспонирала в националното си законодателство Директивата относно исковете за обезщетение за вреди при нарушаване на антитръстовите правила (Директива 2014/104/ЕС).

  • Енергетика

Европейската комисия изпрати официално уведомително писмо до България за правилно транспониране на Директивата относно енергийната ефективност (Директива 2012/27/ЕС) в националните законодателства. С директивата от 2012 г. се установява обща рамка от мерки за насърчаване на енергийната ефективност в ЕС, за да се постигне целта на Съюза за 2020 г. за подобряване на енергийната ефективност с 20 % и да се създадат условия за допълнителни подобрения на енергийната ефективност след тази дата. Съгласно директивата всички държави от ЕС са длъжни да използват енергията по-ефикасно на всички етапи от енергийната верига — от производството до крайното потребление. Ако в рамките на 2 месеца властите не предприемат действия, Комисията може да изпрати мотивирано становище.

  • Околна среда

Европейската комисия призовава България да спазва своите задължения съгласно правилата на ЕС относно опазването на естествените местообитания и защитените видове, включени в мрежата „Натура 2000“ (Директивата за местообитанията, Директива 92/43/ЕИО на Съвета). Държавите членки трябва да определят териториите, включени в списъка ЕС на териториите от значение за Общността, като специални защитени зони (СЗЗ). Те също така трябва да установят необходимите мерки за опазване с цел поддържане или възстановяване на защитените видове и местообитания в благоприятно състояние. Тези действия трябва да бъдат осъществени в срок от шест години от включването на тези територии в списъка на ЕС като територии от значение за Общността (ТЗО). България е определила само 9 от 230 територии от значение за Общността за специални защитени зони в рамките на изисквания срок и като цяло и трайно не е определила специфични за териториите подробни цели и мерки за опазване за всяка от тях.

  • Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП

Комисията изпрати официални уведомителни писма до 15 държави членки, сред които и България, относно съответствието на тяхното национално законодателство с правилата на ЕС в областта на обществените поръчки и концесиите. Новите правила (Директива 2014/24/ЕС, Директива 2014/25/ЕС и Директива 2014/23/ЕС) трябваше да бъдат транспонирани от държавите членки в националното право до 18 април 2016 г.

Европейската комисия също прие решения по процедури за установяване на неизпълнение на задължения срещу 27 държави членки, за да гарантира правилното прилагане на правилата на ЕС относно услугите и професионалните квалификации. Гражданите и предприятията могат да се ползват от многобройните предимства на единния пазар само ако съвместно договорените правила действително се прилагат по места.

Днес Комисията предприема действия, за да гарантира спазването на правилата на ЕС в областта на услугите. Някои препятствия все още пречат на сектора на услугите да достигне своя пълен потенциал в полза на потребителите, търсещите работа и фирмите и да създава икономически растеж в цяла Европа.

  • Правосъдие, потребители и равнопоставеност между половете

Комисията реши да изпрати мотивирано становище до България за това, че не е изпълнила Директивата относно правоприлагането в областта на защитата на данните (Директива (ЕС) 2016/680).

Комисията изпрати и допълнително мотивирано становище до България поради това, че не е транспонирала напълно 4-тата Директива относно борбата с изпирането на пари (Директива (ЕС) 2015/849).

Освен това Комисията настоятелно приканва България да преразгледа своите правила как търговците могат да събират вземания от потребителите, така че тези правила да бъдат в съответствие с правото на ЕС относно неравноправните клаузи в потребителските договори (Директивата за неравноправните клаузи в потребителските договори, Директива 93/13/ЕИО), за да се осигури подходяща защита на потребителите в подобни случаи. Директивата защитава потребителите срещу неравноправни клаузи в договори с търговци, включително доставчици на финансови услуги. Правилата на ЕС гарантират също така, че тези неравноправни клаузи не са обвързващи за потребителите и те разполагат с ефективни средства за правна защита срещу тях при разумни условия. Съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз това означава, че националните съдилища са задължени да преценят неравноправния характер на договорните условия ex officio, тоест дори ако потребителят не повдигне въпроса. До момента в България заповедите за изпълнение и заповедите за незабавно изпълнение обаче се издават без съществени проверки от съдилищата. Потребителите могат да ги оспорват само при много строги условия. По-конкретно, някои кредитори, като например банки, могат да получат заповеди за незабавно изпълнение почти автоматично, като потребителите разполагат с много ограничени възможности, за да предотвратят или да оспорят изпълнението, базиращо се на несправедливи договорни условия. Ако България не изпрати удовлетворителен отговор в рамките на следващите два месеца, Комисията може да издаде мотивирано становище по този въпрос.

Комисията също призовава България да предприеме действия, за да гарантира, че правилата на ЕС за лишаване от свобода (Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета) се изпълняват правилно в националното законодателство. С тези правила се гарантира взаимното признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат присъди за лишаване от свобода.

#saveinternet: позицията на Googlе

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/01/19/saveinternet-googl%D0%B5/

Миналата пролет всички искаха директивата да се приеме, сега всички мразят директивата – всички,   с изключение на германските семейства – притежатели на вестници (които обичаха член 11) и най-големите звукозаписни компании (които отдавна са мечтали за член 13)  –  пише EFF, Фондация Електронна граница.

Сега, когато член 13 няма нито един приятел в света, освен един-единствен самотен германски евродепутат, може би е време да спрем да държим за заложник бъдещето на европейските авторски права  заради няколко звукозаписни компании.

Става дума, разбира се, за ревизията на правната рамка на авторското право в ЕС. Твърдението на EFF е малко преувеличено, но не е далече от истината. Вече се знае, вчера Съветът не подкрепи предложението на Румънско председателство.

А междувременно: позицията на Google по проекта:

Авторското право е сложна област и притежателите на права често не са на едно мнение относно собствеността. В тези случаи става невъзможно за отворените хостинг платформи да вземат разумни решения относно правата по време на процеса на качване.

Платформите не биха имали друг избор, освен да блокират съществуващи и нови  видеоклипове от Европейския съюз с неизвестна или оспорвана информация за авторски права, за да се избегне правна отговорност.

Работим с политици, издатели и творци, за да предоставим препоръки към Директивата за авторското право, които ще помогнат да изпълни истинското си намерение – защита на творчеството и журналистиката.

Платформите, които действат внимателно, за да защитят собствениците на права, не трябва да носят отговорност за нарушаване на авторски права без процедура на предварително уведомяване.

#saveinternet: ход на ревизията на авторското право в ЕС

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/01/19/saveinternet/

Днес Съветът категорично отхвърли мандата за преговори – за последния кръг на преговорите с Европейския парламент (триалог) на 21 януари 2019. Държавите не  постигнаха съгласие по обща позиция по двата най-противоречиви члена, член 11, известен също като link tax, и член 13, който изисква онлайн платформите да използват филтри  и да провеждат контрол на входа – за да предотвратят нарушаването на авторските права, пише в сайта си Юлия Реда.

Общо 11 държави гласуват против компромисния текст, предложен от румънското председателство на Съвета по-рано тази седмица: Германия, Белгия, Нидерландия, Финландия и Словения,  Италия, Полша, Швеция, Хърватия, Люксембург и Португалия.

Срещата на 21 януари е отменена.

Този изненадващ ход на събитията не означава края на Link tax или на  Сensorship machines, подчертава Реда, но   прави приемането на директивата за авторските права преди европейските избори през май по-малко вероятно. Румънското председателство на Съвета трябва да предложи нов текст, за да се опита да намери квалифицирано мнозинство, но това наистина ще бъде трудна задача.

Ансип е изразил разочарованието си –

 

 

ЕС: потребителски разходи за култура 2017

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/01/13/2017eurostat/

На 11 януари 2019 Евростат публикува данни за потребителските разходи на домакинствата по предназначение и по държави в ЕС (инфографика).

През 2017 г. домакинствата в Европейския съюз (ЕС) изразходват 8,5% от общите си разходи за потребление за отдих и култура. Това представлява общ разход от над 710 милиарда евро – 4,6% от БВП на ЕС или 1400 EUR на всеки жител на ЕС.

Дания и Швеция изразходват най-голям дял от разходите на домакинствата за отдих и култура, а  Гърция –  най-малко:

coicop recreation and culture
Между 2007 и 2017 г. делът на разходите за отдих и култура  в общите разходи на домакинствата спада в повечето държави от ЕС. Покачване се отбелязва в Словакия (от 9,0% през 2007 г. до 10,4% през 2017 г.) и Литва.

Слабо покачване има и в България (от 7.5% на 7.9%), но нивото  остава под средното за Съюза.

Данните от Евростат

Испания: големите телевизии и рекламните практики

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/01/11/spain_tv/

Две водещи испански телевизии –  Atresmedia и Mediaset  – могат да бъдат глобени до 100 милиона евро за злоупотреба с господстващо положение, съобщава BroadbandTVNews.

Действията на Atresmedia и Mediaset се отнасят до договорите, които те имат с рекламодателите и медийните агенции. Atresmedia и Mediaset са обвинявани от медиите за задължаване на рекламодателите и агенциите да рекламират в различните им канали,  като по този начин ограничават свободната конкуренция на пазара. Двете групи са задължавали медийните агенции да инвестират в по-малките канали от групите, ако искат да рекламират и в по-гледаните  телевизии като Tele 5 и Antena 3.

Mediaset и Atresmedia контролират около 83% от пазара на телевизионни реклами в страната, според последните данни на CNMC.

И двете телевизионни оператори са посочили, че ще обжалват пред Националния съд, ако бъдат санкционирани от CNMC.

Законопроект за защита на търговската тайна

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/01/03/draft-com-inf/

На сайта на Народното събрание е публикуван внесеният от МС  Законопроект за защита на търговската тайна.

От мотивите:

Търговските тайни са една от най-често използваните от предприятията форми на защита на интелектуални продукти и иновационно ноу-хау, но в същото време в съществуващата правна рамка на ЕС са най-слабо защитените от незаконно придобиване, използване или разкриване.

Отчитайки изложените факти, Европейската комисия стига до извода, че е необходимо сближаване в областта на гражданскоправните средства за защита, което да позволи на иновационните предприятия по-ефективно да гарантират опазването на своите търговски тайни. Унифицираното минимално ниво на закрила на търговските тайни в целия ЕС следва да гарантира, че вносът на стоки от трети държави, когато те са произведени чрез използването на присвоени търговски тайни, може да бъде спрян навсякъде в ЕС при еднакви условия. Същевременно конкуренцията не следва да се ограничава, тъй като не се предоставят изключителни права и всеки конкурент е свободен по независим път да придобие знанията, защитени с търговска тайна. С течение на времето това би трябвало да има положително въздействие върху конкурентоспособността и растежа на икономиката.

На 8 юни 2016 г. като инструмент за преодоляване на горепосочените проблеми и постигане на описаните цели е приета Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване.

Основната цел на законопроекта е привеждането на действащата в страната правна закрила на търговските тайни в съответствие с изискванията на европейското законодателство и подобряване ефективността на юридическата защита на търговските тайни от незаконно придобиване, използване и разкриване.

В законопроекта са дадени определения за ключови понятия – търговска тайна, притежател на търговска тайна, нарушител и стоки – предмет на нарушение; са предвидени изключенията от обхвата на законопроекта; са посочени критериите, относими към преценката за правомерност или неправомерност на придобиването, използването и разкриването на търговски тайни; са регламентирани подробно производството и мерките за защита на търговската тайна по съдебен ред.

Предложените правни механизми за защита ще сведат до минимум рисковете от незаконно присвояване на резултати от развойна дейност, ноу-хау и други ценни данни, представляващи търговска тайна, пред които са изправени предприятията и научноизследователските организации. По този начин ще се създадат гаранции, че конкурентоспособността на българския бизнес, която се основава на такъв вид информация, е адекватно защитена, което от своя страна ще доведе до подобряване на средата за развитие и използване на иновации и трансфер на знания в рамките на целия вътрешен пазар на ЕС.

Правата при онлайн разпространение на програми

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/01/01/satcab/

Обичайно е програми,  които се предоставят за разпространяване по наземен път, да се препредават  по кабел или сателит. Правата, свързани с такова препредаване, са предмет на директива в ЕС (Directive 93/83/EEC, “SatCab Directive”).

Все по-често програмите се разпространяват и онлайн, при това извън държавата по произход. Това налага модернизиране и допълване на  SatCab директивата и за случаите на разпространението онлайн – за услуги, чийто обхват в първоначалното законодателно предложение е определен така:

онлайн услуга, заключаваща се в публичното предоставяне, от или под контрола на излъчваща организация и на нейна отговорност, на радио- или телевизионни програми, едновременно с тяхното излъчване, или в течение на определен период от време след тяхното излъчване, от излъчващата организация, както и на какъвто и да бил материал, произведен от или за излъчващата организация, който подпомага това излъчване

„препредаване“ означава всяко едновременно, непроменено и несъкратено препредаване, различно от кабелното препредаване, така както е определено в Директива 93/83/ЕИО, и различно от препредаването, предоставяно чрез услуга за достъп до интернет, така както е определено в Регламент (ЕС) 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета , предназначено за публично приемане на първоначално предаване от друга държава членка по жичен или безжичен път, включително чрез спътник, но не и онлайн, на телевизионни или радиопрограми, предназначени за публично приемане, при условие че въпросното препредаване се извършва от страна, различна от излъчващата организация, осъществила първоначалното предаване или под чийто контрол и на чиято отговорност е осъществено такова предаване

 

С  директивата се въвежда механизъм за улесняване на лицензирането на права за препредаване на телевизионни и радиопрограми, което включва услуги за препредаване, предоставяни през интернет,  но също така се урежда прякото въвеждане – процес, който радио- и телевизионните оператори използват все повече, за да достигнат предаванията им до техните аудитории и зрители.

 

През декември 2018 е постигнато политическо споразумение по предложеното изменение на SatСab директивата.

 

Съд на ЕС: правата на издателите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/01/01/vgmedia/

Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело C299/17 VG Media Gesellschaft  срещу GoogleLLC.

Спорът

Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор пред Landgericht Berlin (Областен съд Берлин, Германия) между VG Media Gesellschaft zur Verwertung der Urheber- und Leistungsschutzrechte von Medienunternehmen mbH — организация за колективно управление, оправомощена съгласно германското право да управлява авторското право и сродните му права по-специално от името на издатели на периодични издания, и дружеството Google LLC, което управлява интернет търсачката Google search в домейните http://www.google.de и http://www.google.com, както и услугата Google News, която в Германия е достъпна отделно като news.google.de или news.google.com.

От името на своите членове VG Media предявява срещу Google иск за обезщетение във връзка с това, че считано от 1 август 2013 г., Google използва за собствените си услуги откъси от текст, изображения и видеоматериали от пресата и медийно съдържание, произведени от членове на VG Media, без да плаща възнаграждение за това.

Основанието: на 1 август 2013 г. Федерална република Германия въвежда за издателите на периодичен печат право, сродно на авторското право, съгласно членове 87f и 87h от Urheberrechtsgesetz (Закон за авторското право и сродните му права, наричан по-нататък „UrhG“). Германия e първата страна в Европа, която въведе сродно право в полза на издателите – с цел да им даде контрол върху нелицензираното използване на съдържанието на съответните издания от трети страни. Последва я Испания.

Въпросите

Като се има предвид, че въпросният законодателен проект не е бил нотифициран на Комисията в съответствие с член 8, параграф 1 от Директива 98/34 — а санкцията за неизпълнение на това задължение е неприложимостта на националните правни разпоредби, така че, ако не са били нотифицирани, те не могат да бъдат противопоставени на частноправните субекти — Landgericht Berlin (Областен съд Берлин) отправя два въпроса до Съда-

„1)      Национална разпоредба, която забранява единствено на търговците, управляващи интернет търсачки, и на търговците — доставчици на услуги за обработване на съдържание, но не и на други потребители, в това число търговци, да разгласяват публично периодични издания или части от тях (с изключение на отделни думи или съвсем кратки откъси от текст), представлява ли по смисъла на член 1, точки 2 и 5 от Директива [98/34] правило, което не е специално насочено към услугите, определени в тази точка,

и ако отговорът е отрицателен,

2)      национална разпоредба, която забранява единствено на търговците, управляващи интернет търсачки, и на търговците — доставчици на услуги за обработване на съдържание, но не и на други потребители, в това число търговци, да разгласяват публично периодични издания или части от тях (с изключение на отделни думи или съвсем кратки откъси от текст), представлява ли технически регламент по смисъла на член 1, точка 11 от Директива [98/34], и по-конкретно задължително правило, свързано с предоставянето на услуга?“.

Google  твърди, че германското право няма да бъде приложимо, тъй като германското правителство не е уведомило Комисията на ЕС за тази уредба.

Генералният адвокат:

Въпреки че защитата на авторското право попада в приложното поле на член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС и законодателството на ЕС има за цел да установи „високо ниво на защита“, това не е абсолютно право.   Съдът на ЕС е изяснил, че  трябва да се вземат предвид и основните права на другите, включително свободата за извършване на бизнес (член 16 от Хартата). Всичко това изисква постигане на справедлив баланс между различните права.

29.      От практиката на Съда обаче е видно, че правата върху интелектуалната собственост не са абсолютни. Съдът подчертава, че такива изключителни права, и по-специално възможността да се търси правна защита — каквато е искът да се преустанови неправомерното използване или да се забрани извършването на дейност — за да се осигури закрилата им, може да засегне основните права на други субекти, като например свободата на стопанската инициатива, защитена в член 16 от Хартата, и правото на свобода на информация, защитено в член 11 от Хартата. Ако са нарушени няколко основни права, защитени от правото на Съюза, трябва да се осигури справедлив баланс между тях.

 

34.      В становището си испанското правителство посочва, че целта на разглежданите национални разпоредби е да се защитят сродните на авторското право права на издателите на вестници и списания, а не да се регулират по какъвто и да е начин услугите на информационното общество. Според мен фактът, че разглежданите национални законови разпоредби предоставят на такива издатели права върху интелектуална собственост, не показва сам по себе си, че тези разпоредби нямат за цел да регулират по какъвто и да е начин или дори само инцидентно услуги на информационното общество. Действително в становището си Комисията посочва, че според нея интелектуалната собственост не е изключена от приложното поле на Директива 98/34.

 

38.      По отношение на обхвата и въздействието на законодателството трябва, разбира се, да се подхожда реалистично, като се имат предвид актуалните обстоятелства. Според мен е ясно, че основната цел и предмет на тези законодателни промени е да се уреди въпросът с ефекта от интернет търсачките, като се има предвид, че медийното съдържание все повече се чете и разглежда онлайн, както и да се предвиди специално правило в областта на авторското право относно доставяните от операторите на такива интернет търсачки онлайн услуги, свързани с периодични издания. Следователно, дори ако все още има оператори, предоставящи такива търговски услуги офлайн, те едва ли са основният фокус на германския законодател. Макар че по този въпрос в крайна сметка ще се произнесе запитващата юрисдикция, това следва поне имплицитно от тълкуването ѝ на UrhG.

 

За тази цел германското правителство има задължението да уведоми Европейската комисия:

Би било глупаво и наивно да не признаваме, че традиционният търговски модел на вестниците в целия Съюз – продажби и реклама – е   подкопан през последните 20 години чрез онлайн четене на вестници от потребителите, чиято практика от своя страна е улеснена от появата на мощни търсачки като тази, която се управлява от ответника. Все пак, обаче, „нищо от това не означава, че държава-членка има право да заобиколи изискванията за уведомяване от Директива 98/34.”

 

45.      Следователно, тъй като тези национални разпоредби не са били нотифицирани на Комисията по изисквания от член 8, параграф 1 от Директива 98/34 начин, в съответствие с установената практика на Съда Landgericht Berlin (Областен съд Берлин) трябва да откаже да приложи член 87f, параграф 1 и член 87g, параграф 4 от UrhG в разглежданото от него производство между страните пред този съд.

 

В по-широк план, ако Съдът приеме тезата на ГА,   последици биха могли да възникнат

  • за испанското право – в Испания (макар и с различен механизъм) беше приета законодателна инициатива, насочена към постигане на същите цели като на германското право, и  правителството не е уведомило Европейската комисия. Ако Съдът на ЕС постанови в VG Media по начина, предложен от AG Hogan, то и испанското законодателство може да се счита за неприложимо.
  • за чл.11 от проекта за Директива за авторското право – макар формулировката на чл.11 да не изглежда насочена към определени субекти, което според ГА е поразително в случая с Германия (т.26).

 

 

 

 

Втори годишен преглед на функционирането на Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/12/20/eu-us-2/

Обнародван е докладът на ЕК по втория годишен преглед на функционирането на Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ.

На 12 юли 2016 г. Комисията прие решение („решението за адекватността“), в което констатира, че Щитът за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ (Щитът за личните данни, EU-U.S. Privacy Shield) гарантира адекватно ниво на защита на личните данни, предавани от ЕС на организации в САЩ. Решението за адекватността предвижда ежегодна оценка от страна на Комисията на всички аспекти на функционирането на рамката. Първият годишен преглед се състоя на 18 и 19 декември 2017 г. във Вашингтон, а на 18 октомври 2017 г. Комисията прие своя доклад до Европейския парламент и Съвета.
С настоящия доклад приключва вторият годишен преглед на функционирането на
Щита за личните данни. Този доклад, както и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2018) 497), имат същата структура както доклада по първия годишен преглед. Те обхващат всички аспекти на функционирането на Щита за личните данни, също и в светлината на промените, настъпили през изминалата година.

 

Да направим медийните услуги достъпни

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/12/20/odps/

Днес британският регулатор Ofcom публикува на сайта си препоръки към правителството относно изработването на правни правила за подобряване на достъпността на регулираните аудиовизуални медийни услуги по заявка (video on-demand programme services, ODPS).

Искаме да гарантираме, че те могат да се използват и да се радват на възможно най-широка аудитория, независимо от увреждането, което позволява пълноценно участие и включване в социалния и културен живот,  се казва в съобщението.

Making on-demand services accessible

Европейски кодекс за електронни съобщения

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/12/20/dir-1972_18/

Обнародвана е Директива (EС) 2018/1972, с която се приема Европейски кодекс за електронни съобщения.

Мотивите и целите – от  първите рецитали на новата директива:

Директиви 2002/19/EC , 2002/20/EC , 2002/21/EC и 2002/22/EC на Европейския парламент и на Съвета бяха съществено изменени. Поради по-нататъшни изменения и с оглед постигане на яснота, посочените директиви следва да бъдат преработени.

Действието на петте директиви, които са част от съществуващата регулаторна рамка за електронни съобщителни мрежи и услуги, а именно директиви 2002/19/ЕО, 2002/20/ЕО, 2002/21/ЕО и 2002/22/ЕО и Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета , е предмет на периодичен преглед от страна на Комисията, по-специално с оглед определяне на нуждата от изменения в съответствие с технологичните и пазарните промени.

В своето съобщение от 6 май 2015 г. за установяване на Стратегия за цифровия единен пазар за Европа, Комисията заяви, че в прегледа си на правната рамка за далекосъобщенията би се съсредоточила върху мерки, насочени към стимулирането на инвестициите във високоскоростни широколентови мрежи, би въвела по-съгласуван подход с оглед на вътрешния пазар в политиката за радиочестотния спектър и неговото управление, би осигурила условия за истински единен пазар чрез преодоляване на регулаторната разпокъсаност, би гарантирала ефективна защита на потребителите, равнопoставени условия на конкуренция за всички участници на пазара и последователно прилагане на правилата, както и би осигурила по-ефективна регулаторна институционална рамка.

Настоящата директива е част от програмата за регулаторна пригодност (REFIT), обхващаща четири директиви, а именно директиви 2002/19/EО, 2002/20/EО, 2002/21/EО и 2002/22/EО, и Регламент (ЕО) № 1211/2009 на Европейския парламент и на Съвета . Всяка от тези директиви съдържа мерки, приложими към доставчиците на електронни съобщителни мрежи и електронни съобщителни услуги в съответствие с регулаторната история на сектора, съгласно която предприятията бяха вертикално интегрирани, а именно предлагаха както мрежи, така и услуги. Прегледът дава възможност за преработка на четирите директиви с цел да се опрости настоящата структура с оглед подобряване на съгласуваността и достъпността в съответствие с целта по REFIT. Той дава също така възможност структурата да се адаптира към новата пазарна реалност, при която предоставянето на съобщителни услуги вече не е непременно обвързано с предоставянето на мрежа. Както е предвидено в междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове, преработването се състои в приемането на нов правен акт, който включва в един текст както съществените изменения, които внася в предишен акт, така и непроменените разпоредби на този акт. Предложението за преработване се отнася до съществените изменения, които внася в предишен акт, а на вторично ниво включва кодифицирането на непроменените разпоредби на предишния акт заедно с тези съществени изменения.

Настоящата директива създава правна рамка, която да гарантира свобода на предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги, обвързана единствено с условията, установени в настоящата директива, и с евентуалните ограничения в съответствие с член 52, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално с мерките относно обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве и в съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“).

Настоящата директива не засягат възможността отделните държави членки да вземат необходимите мерки, за да гарантират защитата на основните си интереси по сигурността, да опазват обществения ред и обществената сигурност и да позволяват разследването, разкриването и преследването на престъпления, като се има предвид, че всички ограничения на упражняването на правата и свободите, признати от Хартата, и по-специално в членове 7, 8 и 11 от нея, например ограничения във връзка с обработването на данни, трябва да бъдат предвидени в закон, да зачитат основното съдържание на тези права и свободи и да бъдат съобразени с принципа на пропорционалност, в съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата.

Конвергенцията на секторите на далекосъобщенията, медиите и информационните технологии означава, че всички електронни съобщителни мрежи и услуги следва да бъдат обхванати доколкото е възможно от единен Европейски кодекс за електронните съобщения, установен с една единствена директива, с изключение на въпросите, които уреждат по-добре чрез пряко приложими правила, установени с регламенти. Необходимо е регулирането на електронните съобщителни мрежи и услуги да бъде отделено от регулирането на съдържанието. Следователно настоящата директива не обхваща съдържанието на услугите, предоставяни по електронни съобщителни мрежи, ползващи електронни съобщителни услуги, като например разпространяваното радио- и телевизионно съдържание, финансовите услуги и някои услуги на информационното общество, и не засяга мерките, предприемани на ниво на Съюза или на национално ниво по отношение на такива услуги в съответствие с правото на Съюза, с цел да се стимулира културното и езиковото многообразие и да се гарантира медийния плурализъм. Съдържанието на телевизионните програми е обхванато от Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета. Регулирането на аудиовизуалната политика и на съдържанието има за цел постигането на цели от общ интерес като свободата на изразяване, медийния плурализъм, безпристрастността, културното и езиковото многообразие, социалното приобщаване, защитата на потребителите и закрилата на непълнолетните. Разделянето на регулирането на електронните съобщения от регулирането на съдържанието не засяга отчитането на връзките, които съществуват помежду им, и по-специално, с оглед да се гарантира медийният плурализъм, културното многообразие и защитата на потребителите. В границите на своята компетентност компетентните органи следва да допринасят за гарантиране на изпълнението на политиките, насочени към насърчаването на тези цели.

Настоящата директива не засяга прилагането на Директива 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета към радиосъоръженията, но обхваща радиоприемниците за автомобили и потребителските радиоприемници, както и потребителското оборудване за цифрова телевизия.

 

Обединено кралство: RT нарушава изискванията за безпристрастност

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/12/20/rt/

Британският регулатор Ofcom информира, че информационната програма RT е нарушила правилата за телевизионните програми, като не е успяла да запази дължимата си безпристрастност в седем новинарски и актуални предавания за период от шест седмици.

По-рано тази година Ofcom стартира редица разследвания на RT, за да определи дали определени предавания  са спазили  изискванията за безпристрастност.

Регулаторът съобщава:

След като разгледахме предаванията и всички налични доказателства, включително писмените и устни изявления, направени от RT, стигнахме до заключението, че следните седем предавания нарушават изискванията  за безпристрастност:

Спутник, RT, 17 март 2018 г., 19:30 ч .;
Новини, RT, 18 март 2018, 08:00;
Спутник, RT, 7 април 2018 г., 19:30 ч .;
Crosstalk, RT, 13 април 2018 г., 20:30 часа;
Crosstalk, RT, 16 април 2018 г., 20:30 часа;
Crosstalk, RT, 20 април 2018, 08:30; и
Новини, RT, 26 април 2018, 08:00 часа.

Три от анализираните предавания в посочения период не нарушават правилата.
Регулаторът е уведомил RT, че има  намерение да обмисли  налагането на законова санкция.

Broadcast and On Demand Bulletin issue number 369 (PDF, 2.15 MB).

 

Днес ЕК започна прилагането на своя план за действие при липса на споразумение с Обединеното кралство

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/12/19/uk-3/

В прессъобщение ЕК обръща внимание, че Обединеното кралство ще напусне Европейския съюз след 100 дни. Предвид продължаващата несигурност в Обединеното кралство по отношение на ратификацията на споразумението за оттегляне, договорено между ЕС и Обединеното кралство на 25 ноември 2018 г., и призива на Европейския съвет (член 50) от миналата седмица за засилване на работата по подготовката на всички равнища и за всички сценарии днес ЕК започна прилагането на своя план за действие при липса на споразумение.
 
Така Комисията изпълнява своя ангажимент до края на годината да приеме всички необходими предложения във връзка със сценария, при който няма постигнато споразумение, както е посочено в нейното второ съобщение относно готовността за Брекзит от 13 ноември 2018 г.
 
Днешният пакет включва 14 мерки в ограничен брой области, в които липсата на споразумение ще доведе до значителни сътресения за гражданите и предприятията в ЕС-27. Сред тези области са финансовите услуги, въздушният транспорт, митниците и политиката в областта на климата.
 

 

ЕС: Заключения на Съвета относно засилването на европейското съдържание в цифровата икономика

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/12/19/%D0%B5%D1%81-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D1%8E%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB/

ЕС се активизира да приеме множество законодателни предложения относно медиите, електронните комуникации и цифровата икономика преди изборите за ЕП 2019.

Днес в Официален вестник на ЕС са публикувани  Заключения на Съвета относно засилването на европейското съдържание в цифровата икономика. В констативната част четем:

Секторите на производство и разпространение на съдържание, които включват съдържание и творби от медиите (с аудиовизуално, печатно и онлайн съдържание), както и други сектори на културата и творчеството, са основни стълбове на общественото и икономическото развитие на Европа. Качеството и разнообразието на европейското съдържание са вътрешно присъщи на европейската идентичност и изпълняват съществена роля за демокрацията и социалното приобщаване, а също и за динамичния и конкурентоспособен характер на европейските сектори на медиите, културата и творчеството. Тези сектори освен това укрепват меката сила на Европа на световно равнище. Със своето комплексно въздействие те благоприятстват иновациите, творчеството и благосъстоянието в други области;

Цифровите и онлайн технологиите представляват голяма възможност за създаване на благоприятни условия за нова ера на европейското творчество. Освен това те предоставят възможност за по-голям достъп до европейско културно съдържание и за съхраняване, утвърждаване и разпространение на нашето европейско културно наследство, например посредством използването на виртуалната реалност. Цифровите технологии дават възможност на всички участващи страни да придобият нови умения и познания, да разработят нови услуги, продукти и пазари и да достигнат до нова публика. Онлайн платформите, по-специално социалните медии и платформите за споделяне на видеоклипове, осигуряват достъп до огромно разнообразие на съдържание, особено от трети страни, за безброй потребители в Европейския съюз и по целия свят;

Използването на цифровите и онлайн технологиите поражда предизвикателства за европейските сектори на производство и разпространение на съдържание като цяло. Всички участващи страни трябва да адаптират своите бизнес стратегии, да развият нови умения, да разширят своите познания, да преосмислят структурата на своите организации и да направят оценка на своите модели на финансиране и производство/разпространение. Увеличаващото се използване на данни все повече оказва въздействие върху веригите за създаване на стойност на всички равнища. Това развитие има и огромно влияние върху очакванията и поведението на потребителите;

Глобалните онлайн платформи оказаха съществено въздействие върху цифровата трансформация. По-специално основаният на алгоритми бизнес модел на тези онлайн платформи, предлагащи съдържание с културен и творчески характер, включително медийно съдържание, и основани на персонализираното разпространение на съдържание и на реклами, специално насочени към потребителите, породиха въпроси относно прозрачността, дезинформацията, медийния плурализъм, данъчното облагане, възнаграждението на създателите на съдържание, опазването на неприкосновеността на личния живот, популяризирането на съдържанието и културното многообразие.

В горния контекст се изтъкват следните политически приоритети в дневния ред на Европейския съюз:

  • Създаване на благоприятни условия за многообразието, видимостта и иновациите
  • Създаване на равни условия
  • Укрепване на доверието в информацията и източниците
  • Подобряване на уменията и компетентностите.

 

Съд на ЕС: съдиите от ВС на Полша да продължат да изпълняват задълженията си

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/12/18/poland_court_reform/

Dело C‑619/18 с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 ДФЕС на 2 октомври 2018 г. Европейска комисия срещу Република Полша се гледа по реда на бързото производство.

 Поводът

е Законът за Върховния съд в Полша, който намали възрастта за пенсиониране за съдии от 70 до 65 години, предизвика масови улични протести. Една трета от общия брой на съдиите трябваше да се пенсионират.  Очакваше се PiS да  използва закона, за да назначи нови съдии, лоялни към управляващите. Малгожата Герсдорф (65), председател на Върховния съд на Полша, отказа да се оттегли. Тя заяви, че  полската конституция й гарантира правото да изпълнява шестгодишен мандат, и  нарече реформите “чистка”. Управляващите  отрекоха обвиненията с тезата, че съдебната власт в страната не е била правилно реформирана след края на комунизма през 1989 г.

Европейската комисия

иска от Съда на ЕС да  установи, че Република Полша не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като е намалила възрастта за пенсиониране на съдиите във Върховния съд и прилага намалената възраст за назначените съдии във Върховия съд преди 3 април 2018 г., като също така е предоставила на президента на Република Полша право на преценка относно удължаването на активната служба на съдиите във Върховния съд,  като ЕК твърди, че:

  • с разпоредбите  на Закона   за Върховния съд, с които се намалява пенсионната възраст за действащите съдии, назначени във Върховния съд преди деня на влизане в сила на този закон (а именно 3 април 2018 г.), се нарушава принципът на несменяемост на съдиите.
  • с разпоредбите от Закона за Върховния съд, с които на президента на Република Полша се предоставя право на преценка относно удължаването на активната служба на съдиите във Върховния съд, се нарушава принципът на независимост на съдиите.

Временни мерки

В очакване на решението на Съда Комисията е поискала от Съда  като временна мярка да се гарантира, че съдиите от Върховния съд на Полша   могат да продължат да изпълняват задълженията си при условия на работа, каквито са имали преди Закона за Върховният съд да влезе в сила и  Полша да се въздържа от назначаване на нови съдии.

На 17 декември Съдът на ЕС се произнесе в полза на исканите от ЕК временни мерки.

  • Според Съда в конкретния случай аргументите, изтъкнати от Комисията, не изглеждат prima facie неоснователни от гледна точка на  принципите за несменяемост  на съдиите и  съдебна  независимост – тъй като Полша има задължение да гарантира ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на ЕС.
  • Освен това  прилагането на разпоредбите на разглежданото национално законодателство  преди окончателното решение на Съда на ЕС може да причини сериозни и непоправими щети на правния ред на ЕС. Съдът счита, че е налице неотложност.

 

 

Poland: What you need to know

Брекзит и медиите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/12/11/brexit-4/

В Обединеното кралство – вж  парламентарен доклад от 2018 г. и  отговора на правителството  –  се обсъжда бъдещето на цифровите индустрии   след Брекзит.

Брекзит в контекст: Обединеното кралство в контекста на аудиовизуалния пазар на ЕС е  доклад на Европейската аудиовизуална обсерватория, представящ значението на   Обединеното кралство за аудиовизията в ЕС.

Изследване, възложено от Европейския парламент, анализира   Брекзит във връзка с регулаторната среда в ЕС.

Предизвикателствата пред европейските медии  след Брекзит са предмет и на академични анализи  (ТамбиниХаркорт).

В момента над 750 програми, базирани в ОК,  могат  да се разпространяват в целия Европейски съюз без ограничения, тъй като ОК е част от единния пазар на ЕС. Наближаването на датата 29 март 2019 принуждава базираните в Обединеното кралство доставчици внимателно да планират дейността си.

NBC Universal International Networks кандидатства за лицензии за  шест международни телевизионни програми пред  баварския медиен регулатор BLM. Говорител на компанията от NBC Universal International Networks потвърди, че  също като други международни медии, регулирани досега от Ofcom,  NBC се преориентира към лицензиране в други държави от ЕС.

Ирландският медиен регулатор BAI също е получил първото  заявление за лицензия от базиран  в Обединеното кралство тв доставчик.