Tag Archives: filmspeler

Court Orders Pirate IPTV Linker to Shut Down or Face Penalties Up to €1.25m

Post Syndicated from Andy original https://torrentfreak.com/court-orders-pirate-iptv-linker-to-shut-down-or-face-penalties-up-to-e1-25m-180911/

There are few things guaranteed in life. Death, taxes, and lawsuits filed regularly by Dutch anti-piracy outfit BREIN.

One of its most recent targets was Netherlands-based company Leaper Beheer BV, which also traded under the names Flickstore, Dump Die Deal and Live TV Store. BREIN filed a complaint at the Limburg District Court in Maastricht, claiming that Leaper provides access to unlicensed live TV streams and on-demand movies.

The anti-piracy outfit claimed that around 4,000 live channels were on offer, including Fox Sports, movie channels, commercial and public channels. These could be accessed after the customer made a payment which granted access to a unique activation code which could be entered into a set-top box.

BREIN told the court that the code returned an .M3U playlist, which was effectively a hyperlink to IPTV channels and more than 1,000 movies being made available without permission from their respective copyright holders. As such, this amounted to a communication to the public in contravention of the EU Copyright Directive, BREIN argued.

In its defense, Leaper said that it effectively provided a convenient link-shortening service for content that could already be found online in other ways. The company argued that it is not a distributor of content itself and did not make available anything that wasn’t already public. The company added that it was completely down to the consumer whether illegal content was viewed or not.

The key question for the Court was whether Leaper did indeed make a new “communication to the public” under the EU Copyright Directive, a standard the Court of Justice of the European Union (CJEU) says should be interpreted in a manner that provides a high level of protection for rightsholders.

The Court took a three-point approach in arriving at its decision.

  • Did Leaper act in a deliberate manner when providing access to copyright content, especially when its intervention provided access to consumers who would not ordinarily have access to that content?
  • Did Leaper communicate the works via a new method to a new audience?
  • Did Leaper have a profit motive when it communicated works to the public?
  • The Court found that Leaper did communicate works to the public and intervened “with full knowledge of the consequences of its conduct” when it gave its customers access to protected works.

    “Access to [the content] in a different way would be difficult for those customers, if Leaper were not to provide its services in question,” the Court’s decision reads.

    “Leaper reaches an indeterminate number of potential recipients who can take cognizance of the protected works and form a new audience. The purchasers who register with Leaper are to be regarded as recipients who were not taken into account by the rightful claimants when they gave permission for the original communication of their work to the public.”

    With that, the Court ordered Leaper to cease-and-desist facilitating access to unlicensed streams within 48 hours of the judgment, with non-compliance penalties of 5,000 euros per IPTV subscription sold, link offered, or days exceeded, to a maximum of one million euros.

    But the Court didn’t stop there.

    “Leaper must submit a statement audited by an accountant, supported by (clear, readable copies of) all relevant documents, within 12 days of notification of this judgment of all the relevant (contact) details of the (person or legal persons) with whom the company has had contact regarding the provision of IPTV subscriptions and/or the provision of hyperlinks to sources where films and (live) broadcasts are evidently offered without the permission of the entitled parties,” the Court ruled.

    Failure to comply with this aspect of the ruling will lead to more penalties of 5,000 euros per day up to a maximum of 250,000 euros. Leaper was also ordered to pay BREIN’s costs of 20,700 euros.

    Describing the people behind Leaper as “crooks” who previously sold media boxes with infringing addons (as previously determined to be illegal in the Filmspeler case), BREIN chief Tim Kuik says that a switch of strategy didn’t help them evade the law.

    “[Leaper] sold a link to consumers that gave access to unauthorized content, i.e. pay-TV channels as well as video-on-demand films and series,” BREIN chief Tim Kuik informs TorrentFreak.

    “They did it for profit and should have checked whether the content was authorized. They did not and in fact were aware the content was unauthorized. Which means they are clearly infringing copyright.

    “This is evident from the CJEU case law in GS Media as well as Filmspeler and The Pirate Bay, aka the Dutch trilogy because the three cases came from the Netherlands, but these rulings are applicable throughout the EU.

    “They just keep at it knowing they’re cheating and we’ll take them to the cleaners,” Kuik concludes.

    Source: TF, for the latest info on copyright, file-sharing, torrent sites and more. We also have VPN reviews, discounts, offers and coupons.

    Infamous ‘Kodi Box’ Case Sees Man Pay Back Just £1 to the State

    Post Syndicated from Andy original https://torrentfreak.com/infamous-kodi-box-case-sees-man-pay-back-just-1-to-the-state-180507/

    In 2015, Middlesbrough-based shopkeeper Brian ‘Tomo’ Thompson shot into the headlines after being raided by police and Trading Standards in the UK.

    Thompson had been selling “fully-loaded” piracy-configured Kodi boxes from his shop but didn’t think he’d done anything wrong.

    “All I want to know is whether I am doing anything illegal. I know it’s a gray area but I want it in black and white,” he said.

    Thompson started out with a particularly brave tone. He insisted he’d take the case to Crown Court and even to the European Court. His mission was show what was legal and what wasn’t, he said.

    Very quickly, Thompson’s case took on great importance, with observers everywhere reporting on a potential David versus Goliath copyright battle for the ages. But Thompson’s case wasn’t straightforward.

    The shopkeeper wasn’t charged with basic “making available” under the Copyrights, Designs and Patents Acts that would have found him guilty under the earlier BREIN v Filmspeler case. Instead, he stood accused of two offenses under section 296ZB of the Copyright, Designs and Patents Act, which deals with devices and services designed to “circumvent technological measures”.

    In the end it was all moot. After entering his official ‘not guilty’ plea, last year Thompson suddenly changed his tune. He accepted the prosecution’s version of events, throwing himself at the mercy of the court with a guilty plea.

    In October 2017, Teeside Crown Court heard that Thompson cost Sky around £200,000 in lost subscriptions while the shopkeeper made around £38,500 from selling the devices. But despite the fairly big numbers, Judge Peter Armstrong decided to go reasonably light on the 55-year-old, handing him an 18-month prison term, suspended for two years.

    “I’ve come to the conclusion that in all the circumstances an immediate custodial sentence is not called for. But as a warning to others in future, they may not be so lucky,” the Judge said.

    But things wouldn’t end there for Thompson.

    In the UK, people who make money or obtain assets from criminal activity can be forced to pay back their profits, which are then confiscated by the state under the Proceeds of Crime Act (pdf). Almost anything can be taken, from straight cash to cars, jewellery and houses.

    However, it appears that whatever cash Thompson earned from Kodi Box activities has long since gone.

    During a Proceeds of Crime hearing reported on by Gazette Live, the Court heard that Thompson has no assets whatsoever so any confiscation order would have to be a small one.

    In the end, Judge Simon Hickey decided that Thompson should forfeit a single pound, an amount that could increase if the businessman got lucky moving forward.

    “If anything changes in the future, for instance if you win the lottery, it might come back,” the Judge said.

    With that seeming particularly unlikely, perhaps this will be the end for Thompson. Considering the gravity and importance placed on his case, zero jail time and just a £1 to pay back will probably be acceptable to the 55-year-old and also a lesson to the authorities, who have gotten very little out of this expensive case.

    Who knows, perhaps they might sum up the outcome using the same eight-letter word that Thompson can be seen half-covering in this photograph.

    Source: TF, for the latest info on copyright, file-sharing, torrent sites and more. We also have VPN reviews, discounts, offers and coupons.

    Съд на ЕС: блокиране на достъпа до The Pirate Bay

    Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/05/16/%D1%81%D1%8A%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%81-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%B0-%D0%B4%D0%BE-the-pirate-bay/

    Стана известно заключението на Генералния адвокат Szpunar по дело C‑610/15 Stichting Brein срещу Ziggo BV и XS4ALL Internet BV.

    В това дело  Съдът трябва да конкретизира правните основания и обхвата на евентуалната отговорност за нарушенията, извършени от  уебсайтове като The Pirate Bay („TPB“). TPB е един от най-големите и най-известни уебсайтове за споделяне на файлове, съдържащи музикални и кинематографични произведения. Споделянето е безплатно и при повечето от тези произведения — в нарушение на авторските права.

    Генералният адвокат напомня скорошни решения на Съда на ЕС, свързани с правото на публично разгласяване на произведения в интернет  – Svensson  и GS Media,  ново е и решението  Filmspeler – тези дела се отнасят до вторичното разгласяване на вече достъпни в интернет произведения.

    Ответниците в главното производство  Ziggo BV и XS4ALL Internet BV  са дружества, учредени по нидерландското право, чиято дейност   е доставка на достъп до интернет на потребители. Ищецът Stichting Brein представлява носителите на авторски права.

    Stichting Brein иска да се разпореди на Ziggo и на XS4ALL да блокират достъпа на получателите на техните услуги до интернет адресите на уебсайта TPB, който е торент индексатор за споделяне на файлове на принципа peer-to-peer. Искането се основава на обстоятелството, че получателите на услугите на ответниците в главното производство използват посочените услуги чрез този уебсайт индексатор и така извършват масови нарушения на авторските права, като споделят помежду си файлове, в които се съдържат закриляни обекти (главно музикални и кинематографични произведения), без разрешението на носителите на тези права.

    Преюдициални въпроси:

    „1)      Налице ли е публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 от оператора на уебсайт, ако на този уебсайт няма защитени произведения, но съществува система […], с която намиращи се на компютрите на потребителите метаданни за защитени произведения се индексират и категоризират за потребителите, и посредством която потребителите могат да намират, качват и свалят защитените произведения?

    2)      При отрицателен отговор на въпрос 1:

    –        дават ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 и член 11 от Директива 2004/48 основание за издаването на забрана по отношение на посредник по смисъла на тези разпоредби, който по описания във въпрос 1 начин улеснява извършването на нарушения от трети лица?“.

    В т.т.19-29 Генералният адвокат обяснява функционирането на peer-to-peer мрежите. Според  тази картина сайтове като TPB снабдяват ползвателите с карти за намиране на незаконно съдържание.

    В т.т. 30-42 се исяснява кога има публично разгласяване според правото на ЕС. След което се анализира хипотезата, при която закриляни с авторско право произведения са споделяни в peer-to-peer мрежа. Според ГА операторите на уебсайтове като TPB, които позволяват произведенията да бъдат намирани и достъпни,  организират системата, която позволява на потребителите да получат достъп до произведения, предоставяни на разположение от други потребители. Ето защо според ГА тяхната роля може да се приеме за необходима – и още:

    Вярно е, че такъв уебсайт само регистрира наличното съдържание в peer-to-peer мрежата, т.е. метаданните, свързани с произведенията, които се предлагат за споделяне от потребителите в мрежата. Следователно операторът на уебсайта по принцип няма никакво влияние върху присъствието на дадено произведение в тази мрежа. Той е само посредник, който позволява на потребителите да споделят съдържанието на принципа peer-to-peer. При това положение не може да му бъде отреждана решаваща роля за публичното разгласяване на дадено произведение, ако той не знае, че произведението е било неправомерно предоставено на разположение, или ако, след като бъде предупреден за неправомерния характер на това предоставяне, предприема коректни действия, за да отстрани това. Ако обаче от момента, в който операторът узнае, че предоставянето на разположение е извършено в нарушение на авторските права, и той не предприеме действия, за да блокира достъпа до въпросното произведение, неговото поведение може да се счита за насочено към изрично позволяване неправомерното предоставяне на разположение на произведението да продължи и следователно това поведение може да се счита и за съзнателно.(51)

    Нататък позицията на ГА вече е предвидима:

    53.      Следователно намесата на тези оператори отговаря на изведените в съдебната практика критерии за необходим и съзнателен характер. Поради това според мен следва да се приеме, че тези оператори, едновременно и съвместно с потребителите на мрежата, са също така инициатори на предоставянето на публично разположение на споделяните в мрежата произведения без съгласието на носителите на авторските права, когато съзнават, че това е неправомерно, но не предприемат действия за блокиране на достъпа до тези произведения.

    54.      Ето защо на първия преюдициален въпрос следва да се отговори, че обстоятелството, че операторът на уебсайт индексира файлове, съдържащи закриляни с авторско право произведения, които се предлагат за споделяне в peer-to-peer мрежа, и предоставя търсачка, с което позволява тези файлове да бъдат намирани, представлява публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато операторът знае, че дадено произведение е предоставено на разположение в мрежата без съгласието на носителите на авторските права, но не предприема действия за блокиране на достъпа до това произведение.

    Съответствието на блокирането с основните права

     Според ГА преценката за законосъобразност на такава мярка трябва да се прави за всеки отделен случай, като се анализира пропорционалността между, от една страна, мярката и произтичащото от нея лишаване от достъп до информация, и от друга страна, значението и тежестта на нарушенията на авторските права, извършени чрез този уебсайт. Предприетите мерки не трябва да лишават неоснователно интернет потребителите от възможността за правомерен достъп до предоставяната информация. Все пак е несъмнено, че мярка за блокиране на достъп до уебсайт лишава интернет потребителите от достъп до наличната информация, независимо дали тя е правомерна или не.

    Окончателната преценка за пропорционалност на предвидената мярка е задача на националните юрисдикции.

    Освен това, мярката трябва да има за резултат да предотврати или поне да направи трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждава интернет потребителите, които ползват услугите на адресата на разпореждането, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на авторските права. С други думи, мярката трябва да има за цел да се преустанови и избегне нарушаване на авторски права и при преследването на тази цел тя трябва да бъде ефективна в разумни граници.


    Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

    Съд на ЕС: достъп до уебсайтове за поточно предаване (стрийминг)

    Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/05/16/filmspeler/

    Стана известно решението на Съда на ЕС по дело  C‑527/15 с предмет преюдициално запитване, отправено  от Rechtbank Midden-Nederland (Първоинстанционен съд на Централна Нидерландия, Нидерландия)   в рамките на производство по дело Stichting Brein срещу Jack Frederik Wullems, осъществяващ дейност и под името „Filmspeler“.

    Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1 и член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2001/29/ЕО за авторското право и сродните му права в информационното общество. Wullems  продава на няколко сайта мултимедиен плейър, който дава възможност за свободен достъп до защитени с авторско право аудиовизуални произведения без разрешението на притежателите на авторското право.  Плейърът, който се продава с наименованието „filmspeler“, е периферно устройство, което служи като връзка между източника на образ и/или звук, от една страна, и телевизионния апарат, от друга. При активиране се препраща  към стрийминг уебсайтове, някои от които предоставят достъп до цифрово съдържание с разрешението на притежателите на авторското право, а други — без такова разрешение – и се стартира възпроизвеждането на съдържанието на  плейъра, свързан с телевизионния апарат.

     Stichting Brein иска да се преустанови продажбата на мултимедийните плейъри и  поддържа, че с продажбата на мултимедийния плейър „filmspeler“ г‑н Wullems „публично разгласява“ съответните произведения в нарушение на закона. Г‑н Wullems пък твърди пред запитващата юрисдикция, че стриймингът на защитени с авторско право произведения от незаконен източник попада в обхвата на изключението по местния закон, което трябва да се тълкува в светлината на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, доколкото транспонира тази разпоредба в нидерландското право.

    Преюдициалните въпроси:

    „1)      Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че е налице „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба, когато дадено лице продава продукт (медиен плейър), на който е инсталирало допълнителни модули, съдържащи хипервръзки към уебсайтове, които пряко предоставят на разположение закриляни с авторско право произведения като филми, сериали и предавания на живо без съгласието на притежателите на правата?

    2)      От значение ли е за този въпрос:

    –        дали до този момент закриляните с авторско право произведения изобщо не са били публикувани в интернет със съгласието на притежателите на правата или са били публикувани така само въз основа на абонамент,

    –        дали допълнителните модули, съдържащи хипервръзки към уебсайтове, които пряко предоставят на разположение закриляни с авторско право произведения без съгласието на притежателите на правата, са свободно достъпни и освен това могат да бъдат инсталирани на медийния плейър от самите потребители, и

    –        дали уебсайтовете — а заедно с тях и закриляните с авторско право произведения, предоставяни на разположение без съгласието на притежателите на правата — са публично достъпни и без медийния плейър?

    3)      Трябва ли член 5 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че не е налице „законно използване“ по смисъла на параграф 1, буква б) от тази разпоредба, когато крайният потребител изготвя временно копие на закриляно с авторско право произведение при стрийминг от уебсайт на трето лице, на който това закриляно с авторско право произведение се предлага без съгласието на притежателя или притежателите на правата?

    4)      При отрицателен отговор на третия въпрос, изготвянето от крайния потребител на временно копие на закриляно с авторско право произведение при стрийминг от уебсайт на трето лице, на който това закриляно с авторско право произведение се предлага без съгласието на притежателя или притежателите на правата, отговаря ли в този случай на критериите на „тристепенната проверка“ по член 5, параграф 5 от Директива 2001/29?“.

    Съдът припомня, че

    • понятието „публично разгласяване“ обединява два кумулативни елемента, а именно „акт на разгласяване“ на произведение и „публичност“(29);
    • понятието „публично“ се отнася до неопределен брой потенциални адресати и освен това предполага наличие на доста голям брой лица (32);
    • защитеното произведение трябва да бъде разгласено, като се използва специфичен технически способ, различен от използваните дотогава, или, ако не е използван такъв способ — пред „нова публика“, тоест публика, която не е била вече взета предвид от носителите на авторското право при даването на разрешение за първоначалното публично разгласяване на произведението им (33);
    • не е без значение и дали публичното разгласяване  е извършено с цел печалба.

    Съдът вече е постановил, че предоставянето в уебсайт на активни интернет връзки към закриляни произведения, публикувани на друг уебсайт без каквито и да било ограничения за достъпа, дава на потребителите на първия уебсайт пряк достъп до тези произведения (решение Svensson и др., C‑466/12).

    Наистина, според съображение 27 от Директива 2001/29, самото предоставяне на физически съоръжения, които имат за цел да позволят или реализират разгласяването, като такова не представлява „разгласяване“ по смисъла на Директивата.(39)

    Но при пълно съзнаване на последиците от поведението си г‑н Wullems предварително инсталира на продавания от него мултимедиен плейър „filmspeler“ допълнителни модули, които позволяват конкретно на купувачите на плейъра да получат достъп до защитени произведения, публикувани на стрийминг уебсайтове без разрешението на притежателите на авторското право, и да гледат тези произведения на телевизионния си апарат  – и  въпросната дейност не е тъждествена на просто предоставяне на физически съоръжения, за което става дума в съображение 27 от Директива 2001/29.(41) А и в рекламите на мултимедийния плейър изрично се посочва, че той позволява лесно и безплатно да се гледат на телевизора аудиовизуални материали, незаконно разпространявани в интернет.

    За стрийминга:

    Съгласно член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 дадено действие на възпроизвеждане е освободено от обхвата на правото на възпроизвеждане по член 2 само когато отговаря на пет условия кумулативно, а именно когато:

    –        това действие е временно,

    –        има преходен или инцидентен характер,

    –        представлява неразделна и съществена част от технологичния процес,

    –        неговата единствена цел е да позволи предаването в мрежа между трети лица чрез посредник или законно използване на произведение или закрилян обект, и

    –        посоченото действие няма самостоятелно стопанско значение.(60)

    В случая действията на временно възпроизвеждане с мултимедиен плейър   на защитени с авторско право произведения, получавани чрез стрийминг от уебсайтове на трети лица, които предлагат тези произведения без разрешението на притежателите на авторското право, са годни да засегнат нормалното използване на произведенията и да засегнат неоправдано законните интереси на притежателя на правото, тъй като, както отбелязва генералният адвокат в точки 78 и 79 от заключението си, обикновено това води до намаляване на законните сделки с тези защитени произведения, което неоправдано засяга притежателите на авторското право.

    По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

    1)      Понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО  трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща продажбата на мултимедиен плейър като обсъждания в главното производство, на който предварително са инсталирани налични в интернет допълнителни модули с хипертекстови връзки към уебсайтове със свободен публичен достъп, които предоставят на публично разположение защитени с авторско право произведения без разрешението на притежателите на авторското право.

    2)      Разпоредбите на член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2001/29 трябва да се тълкуват в смисъл, че действията на временно възпроизвеждане с мултимедиен плейър като обсъждания в главното производство на защитено с авторско право произведение, получавано чрез стрийминг от уебсайт на трето лице, който предлага това произведение без разрешението на притежателя на авторското право, не отговарят на условията, предвидени в тези разпоредби.

    Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: съд на ес