Tag Archives: game of thrones

Watch Game of Thrones with a Raspberry Pi-powered Drogon

Post Syndicated from Alex Bate original https://www.raspberrypi.org/blog/watch-game-of-thrones-with-raspberry-pi-powered-drogon/

Channel your inner Targaryen by building this voice-activated, colour-changing, 3D-printed Drogon before watching the next episode of Game of Thrones.

Winter has come

This is a spoiler-free zone! I’ve already seen the new episode of season 8, but I won’t ruin anything, I promise.

Even if you’ve never watched an episode of Game of Thrones (if so, that’s fine, I don’t judge you), you’re probably aware that the final season has started.

And you might also know that the show has dragons in it — big, hulking, scaley dragons called Rhaegal, Viserion, and Drogon. They look a little something like this:Daenerys-Targaryen-game-of-thrones

Well, not anymore. They look like this now:


Raspberry Pi voice-responsive dragon!

The creator of this project goes by the moniker Botmation. To begin with, they 3D printed modified a Drogon model they found on Thingiverse. Then, with Dremel in hand, they modified the print, to replace its eyes with RGB LEDs. Before drawing the LEDs through the hollowed-out body of the model, they soldered them to wires connected to a Raspberry Pi Zero W‘s GPIO pins.

Located in the tin beneath Drogon, the Pi Zero W is also equipped with a microphone and runs the Python code for the project. And thanks to Google’s Speech to Text API, Drogon’s eyes change colour whenever a GoT character repeats one of two keywords: white turns the eyes blue, while fire turns them red.

If you’d like more information about building your own interactive Drogon, here’s a handy video. At the end, Botmation asks viewers to help improve their code for a cleaner voice-activation experience.

3D printed Drogon with LED eyes for Game of Thrones

Going into the final season of Game of Thrones with your very own 3D printed Drogron dragon! The eyes are made of LEDs that changes between Red and Blue depending on what happens in the show. When you’re watching the show, Drogon will watch the show with you and listen for cues to change the eye color.

Drogon for the throne!

I’ve managed to bag two of the three dragons in the Pi Towers Game of Thrones fantasy league, so I reckon my chances of winning are pretty good thanks to all the points I’ll rack up by killing White Walker.

Wait — does killing a White Walker count as a kill, since they’re already dead?

Ah, crud.

The post Watch Game of Thrones with a Raspberry Pi-powered Drogon appeared first on Raspberry Pi.

The Pi Towers Secret Santa Babbage

Post Syndicated from Mark Calleja original https://www.raspberrypi.org/blog/secret-santa-babbage/

Tired of pulling names out of a hat for office Secret Santa? Upgrade your festive tradition with a Raspberry Pi, thermal printer, and everybody’s favourite microcomputer mascot, Babbage Bear.

Raspberry Pi Babbage Bear Secret Santa

The name’s Santa. Secret Santa.

It’s that time of year again, when the cosiness gets turned up to 11 and everyone starts thinking about jolly fat men, reindeer, toys, and benevolent home invasion. At Raspberry Pi, we’re running a Secret Santa pool: everyone buys a gift for someone else in the office. Obviously, the person you buy for has to be picked in secret and at random, or the whole thing wouldn’t work. With that in mind, I created Secret Santa Babbage to do the somewhat mundane task of choosing gift recipients. This could’ve just been done with some names in a hat, but we’re Raspberry Pi! If we don’t make a Python-based Babbage robot wearing a jaunty hat and programmed to spread Christmas cheer, who will?

Secret Santa Babbage

Ho ho ho!

Mecha-Babbage Xmas shenanigans

The script the robot runs is pretty basic: a list of names entered as comma-separated strings is shuffled at the press of a GPIO button, then a name is popped off the end and stored as a variable. The name is matched to a photo of the person stored on the Raspberry Pi, and a thermal printer pinched from Alex’s super awesome PastyCam (blog post forthcoming, maybe) prints out the picture and name of the person you will need to shower with gifts at the Christmas party. (Well, OK — with one gift. No more than five quid’s worth. Nothing untoward.) There’s also a redo function, just in case you pick yourself: press another button and the last picked name — still stored as a variable — is appended to the list again, which is shuffled once more, and a new name is popped off the end.

Secret Santa Babbage prototyping


As the build was a bit of a rush job undertaken at the request of our ‘Director of Vibe’ Emily, there are a few things I’d like to improve about this functionality that I didn’t get around to — more on that later. To add some extra holiday spirit to the project at the last minute, I used Pygame to play a WAV file of Santa’s jolly laugh while Babbage chooses a name for you. The file is included in the GitHub repo along with everything else, because ‘tis the season, etc., etc.

Secret Santa Babbage prototyping

Editor’s note: Considering these desk adornments, Mark’s Secret Santa gift-giver has a lot to go on.

Writing the code for Xmas Mecha-Babbage was fairly straightforward, though it uses some tricky bits for managing the thermal printer. You’ll need to install the drivers to make it go, as well as the CUPS package for managing the print hosting. You can find instructions for these things here, thanks to the wonderful Adafruit crew. Also, for reasons I couldn’t fathom, this will all only work on a Pi 2 and not a Pi 3, as there are some compatibility issues with the thermal printer otherwise. (I also tested the script on a Pi Zero W…no dice.)

Building a Christmassy throne

The hardest (well, fiddliest) parts of making the whole build were constructing the throne and wiring the bear. Using MakerCase, Inkscape, a bit of ingenuity, and a laser cutter, I was able to rig up a Christmassy plywood throne which has a hole through the seat so I could run the wires down from Babbage and to the Pi inside. I finished the throne by rubbing a couple of fingers of beeswax into it; as well as making the wood shine just a little bit and protecting it against getting wet, this had the added bonus of making it smell awesome.

Secret Santa Babbage inside

Next year’s iteration will be mulled wine–scented.

I next soldered two LEDs to some lengths of wire, and then ran the wires through holes at the top of the throne and down the back along a small channel I had carved with a narrow chisel to connect them to the Pi’s GPIO pins. The green LED will remain on as long as Babbage is running his program, and the red one will light up while he is processing your request. Once the red LED goes off again, the next person can have a go. I also laser-cut a final piece of wood to overlay the back of Babbage’s Xmas throne and cover the wiring a bit.

Creating a Xmas cyborg bear

Taking two 6 mm tactile buttons, I clipped the spiky metal legs off one side of each (the buttons were going into a stuffed christmas toy, after all) and soldered a length of wire to each of the remaining legs. Next, I made a small incision into Babbage with my trusty Swiss army knife (in a place that actually made me cringe a little) and fed the buttons up into his paws. At some point in this process I was standing in the office wrestling with the bear and muttering to myself, which elicited some very strange looks from my colleagues.

Secret Santa Babbage throne

Poor Babbage…

One thing to note here is to make sure the wires remain attached at the solder points while you push them up into Babbage’s paws. The first time I tried it, I snapped one of my connections and had to start again. It helped to remove some stuffing like a tunnel and then replace it afterward. Moreover, you can use your fingertip to support the joints as you poke the wire in. Finally, a couple of squirts of hot glue to keep Babbage’s furry cheeks firmly on the seat, and done!

Secret Santa Babbage

Next year: Game of Thrones–inspired candy cane throne

The Secret Santa Babbage masterpiece

The whole build process was the perfect holiday mix of cheerful and macabre, and while getting the thermal printer to work was a little time-consuming, the finished product definitely raised some smiles around the office and added a bit of interesting digital flavour to a staid office tradition. And it also helped people who are new to the office or from other branches of the Foundation to know for whom they will be buying a gift.

Secret Santa Babbage

Ready to dispense Christmas cheer!

There are a few ways in which I’ll polish this project before next year, such as having the script write the names to external text files to create a record that will persist in case of a reboot, and maybe having Secret Santa Babbage play you a random Christmas carol when you squeeze his paw instead of just laughing merrily every time. (I also thought about adding electric shocks for those people who are on the naughty list, but HR said no. Bah, humbug!)

Make your own

The code and laser cut plans for the whole build are available here. If you plan to make your own, let us know which stuffed toy you will be turning into a Secret Santa cyborg! And if you’ve been working on any other Christmas-themed Raspberry Pi projects, we’d like to see those too, so tag us on social media to share the festive maker cheer.

The post The Pi Towers Secret Santa Babbage appeared first on Raspberry Pi.

IoT Sleepbuddy, the robotic babysitter

Post Syndicated from Janina Ander original https://www.raspberrypi.org/blog/sleepbuddy-robotic-babysitter/

You’re watching the new episode of Game of Thrones, and suddenly you hear your children, up and about after their bedtime! Now you’ll probably miss a crucial moment of the show because you have to put them to bed again. Or you’re out to dinner with friends and longing for the sight of your sleeping small humans. What do you do? Text the babysitter to check on them? Well, luckily for you these issues could soon be things of the past, thanks to Bert Vuylsteke and his Pi-powered Sleepbuddy. This IoT-controlled social robot could fulfil all your remote babysitting needs!

IoT Sleepbuddy – babyphone – Design concept

This is the actual concept of my robot and in what context it can be used.

A social robot?

A social robot fulfils a role normally played by a person, and interacts with humans via human language, gestures, and facial expressions. This is what Bert says about the role of the Sleepbuddy:

[For children, it] is a friend or safeguard from nightmares, but it is so much more for the babysitters or parents. The babysitters or parents connect their smartphone/tablet/PC to the Sleepbuddy. This will give them access to control all his emotions, gestures, microphone, speaker and camera. In the eye is a hidden camera to see the kids sleeping. The speaker and microphone allow communication with the kids through WiFi.

The roots of the Sleepbuddy

As a student at Ghent University, Bert had to build a social robot using OPSORO, the university’s open-source robotics platform. The developers of this platform create social robots for research purposes. They are also making all software, as well as hardware design plans, available on GitHub. In addition, you will soon be able to purchase their robot kits via a Kickstarter. OPSORO robots are designed around the Raspberry Pi, and controlled via a web interface. The interface allows you to customise your robot’s behaviour, using visual or text-based programming languages.

Sleepbuddy Bert Vuylsteke components

The Sleepbuddy’s components

Building the Sleepbuddy

Bert has provided a detailed Instructable describing the process of putting the Sleepbuddy together, complete with video walk-throughs. However, the making techniques he has used include thermoforming, laser cutting, and 3D printing. If you want to recreate this build, you may need to contact your local makerspace to find out whether they have the necessary equipment.

Sleepbuddy Bert Vuylsteke assembly

Assembling the Sleepbuddy

Finally, Bert added an especially cute touch to this project by covering the Sleepbuddy in blackboard paint. Therefore, kids can draw on the robot to really make it their own!

So many robots!

At Pi Towers we are partial to all kinds of robots, be they ones that test medical devices, play chess or Connect 4, or fight other robots. If they twerk, or are cute, tiny, or shoddy, we maybe even like them a tiny bit more.

Do you share our love of robots? Would you like to make your own? Then check out our resource for building a simple robot buggy. Maybe it will kick-start your career as the general of a robot army. A robot army that does good, of course! Let us know your benevolent robot overlord plans in the comments.

The post IoT Sleepbuddy, the robotic babysitter appeared first on Raspberry Pi.

2016-06-26 Лекцията ми от ПловдивConf, “ХУДЛ: една полезна дрога”

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3309

(колебаех се дали да пиша за brexit или за лекцията ми, но някакси човешката глупост трябва да стои на по-заден план от полезните неща)

Докато четях “The view from the cheap seats” на Нийл Геймън, ми хрумна да направя тая лекция. Може да гледате слайдовете, докато я четете, но да знаете, че няма нито една картинка. Опитал съм се да следвам донякъде каквото говорих на самата презентация.
(добавих нещо интересно към генератора ми на презентациите, epub версия, която може да се гледа на някакъв reader вместо бележки)

ХУДЛ: една полезна дрога

Добрутро, добри хора.

Радвам се, че въпреки жегата има някакви хора да ме слушат, и няма да обвинявам никой, ако заспи.

Заглавието нарочно беше избрано така, за да останат някакви хора в залата, а и ми беше интересно колко ще избягат, като видят за какво става въпрос. Може би беше грешка, понеже колкото повече хора има в залата, толкова по-горещо става…

Темата е художествената литература.
(брех, никой не избяга. Може би защото всички спят?)

Та, защо трябва на някой да му пука за литературата, и защо изобщо трябва да ви говоря по въпроса? Литературата е силно недооценена във влиянието си, в полезността си и в това какво невероятно изживяване ни дава. Много хора считат книгите за нещо, което ги карат да учат в училище и с което им губят времето, нещо, което няма смисъл. Това е доста неприятно, понеже хората, които планират колко големи трябва да са затворите в бъдеще са открили сериозна корелация в едно поколение между количеството хора, които не са чели като деца и броят от същото поколение, които са станали затворници.
(това важи за американските затвори, за нашите нищо не може да се каже)
Както ще разказвам по-долу, има много полезни моменти в четенето, както и защо е толкова приятно.

Защо ви го разказвам аз? Понеже няма много други хора, които да се хванат да го правят – има разни инициативи, насочени към обществото, като “аз чета” и не-помня-какви-други, но те са много широки и се мотаят често по медии, на които никой не вярва. Аз ще се опитам да направя лекция, насочена поне донякъде към IT хората, с надеждата да има някакъв ефект (не само да не влезем в затвора 🙂 ). Също така, на мен литературата ми е помогнала много и искам да го споделя и с вас, понеже мисля, че не трябва да съм един от малкото облагодетелствани 🙂

Има неща, за които няма да говоря. Ще пропусна всичкият non-fiction (който в момента може би е половината от това, което чета) – техническа, историческа и всякаква научна литература – там има също шедьоври и полезни неща, но те изискват по-скоро цикъл лекции (например “на какво може да ни научи историческата литература”, “технически книги, написани добре” или “основен курс по политика и защо ни е”). Иска ми се да говоря и за комиксите, но те заслужават съвсем отделна лекция, и също така ще пропусна книгите-игри, понеже имам твърде малък досег с тях.

И нека да започна с това защо книгите и художествената литература по-специално имат са полезни за нас.

Най-мощният анти-депресант, който съм откривал (изписвали са ми някакви неща, без да стигам до тия от конския тип), е всъщност да се озовете в ситуация, която да ви накара да видите колко не е страшно вашето текущо положение, да го видите от страни и да може да поставите в перспектива това, което ви се случва. Моят пример беше да бъда настанен преди да ми правят дупката в главата в невро-онкологичното отделение (в превод – рак на главата). Така, като видиш около себе си хора с доста по-сериозен проблем, твоят поглед върху нещата започва да се променя. Не го препоръчвам на никого (въпреки че имаше идеята разни депресирани техничари да ходят да помагат на болни от рак хора), но върши работа.

По-лек вариант на това е просто да се озовете в друг свят, който да ви помогне да си промените представите. Има различни начини:

Може да гледате филми. Те обаче са кратки, нямат достатъчно история, филмите над два часа не се получават, а в два часа никаква история не може да се събере.
Също така, няма достатъчно, няма достатъчно материал – единствено порно-индустрията произвежда достатъчно материал (май беше 4 часа за всеки час реално време), но там историите куцат и твърде бързо омръзва.
Филмите вдигат и шум – все някой говори и трябва да се слуша, а и дори да сте фенове на нямото кино, там пак има soundtrack, който си е част от историята. Това прави цялото нещо не-толкова-социално, щото не могат трима човека да гледат три филма в една стая, няма как да се получи. Някои хора, на които си изнасях преди това лекцията казаха, че това е само мой проблем, но не мога да го пропусна.
И най-вече, в наше време всички филми са ужасно клиширани.

Друг вариант са сериалите (всъщност аз даже гледам сериали). Те имат предимството, че са по-дълги и могат да съберат една книга както трябва, да изградят историята и героите както трябва, и даже могат в общи линии да предадат една книга – примерът е как Game of thrones се получава (на филм нямаше как да стане), и поне според мен Властелинът на пръстените щеше да е много по-добре на сериал, отколкото на 10 часа филми.
Проблем е пак, че няма достатъчно материал – освен, че няма порно сериали, по принцип производството им е бавно и тежко. Въобще, всичко кинематографично иска много по-голям ресурс.
Също така, и двете не оставят време за мислене. И филмите, и сериалите се движат със собствено темпо, което не ви дава възможност да спрете и да помислите, да предъвчете информацията. Също така трудно може да се избърза – например наскоро гледах сериал, на който първия сезон беше зле, втория ставаше и третия беше невероятен, но нямаше как да мина бързо през първия, понеже не е само пълнеж, но и setup на историята, който си е важен. Може би просто няма решение на тоя проблем…
Пак вдигат шум, и пак са ужасно клиширани. Всеки път, като гледаш нещо в общи линии е ясно какво ще се случи, просто защото пътеките са утъпкани и никой не смее да излезе извън тях (с много малко изключения, като например Black Mirror).

Имаме и резервен вариант – алкохол и/или халюциногени, които могат да са супер ефективни (към публиката: да, наздраве, и се надявам да е алкохол, не халюциноген, че не е ясно какво ще виждаш), но са вредни за черния дроб (и не само), и като цяло са твърде опасни.
(вероятно трябва да направим една лекция за различните вещества и въздействието им, но май няма да е моя такава. Но, ако видите из турнето лекция, която се казва “бензин”, ще е за нещо такова, щото човекът е пил бензин, и се надявам да го навия)

А книгите…
Книгите са огромно количество. Да прочетете 1 GB чист текст ви трябват 20на години (сметката е, че 1 страница е около 4kb, което прави ~250000 страници, дори при моя темп на четене са 5 години). Само в проекта Гутенберг има 21GB книги (проектът, който събира книгите с изтекли авторски права), да не говорим за количеството други архиви, като например libgen (където има около 10 милиона книги). Според една сметка на google до 2010 е имало 129 милиона книги, които няма как да бъдат прочетени от един човек, дори един процент е непосилно число. Аз, с много желание, за целия си живот има шанс да прочета най-много 10000 книги, ако се старая много.
Книги може да четете навсякъде, без да пречите на хората (с изключение на случаите, в които четете докато някакви хора ви обръщат внимание).
Разнообразието на идеи в книги е най-голямото съществуващо – всички идеи тръгват от някакви книги или ги има в такива, и има нещо като правило 34 на internet-а (което гласи, че ако има нещо, то има порно с него) – ако нещо съществува, то има книга по темата. При 129 милиона книги не е трудно.
Има и формати, които работят без ток – има хартиени книги, работят без ток, само със светлина (даже не е задължително да е слънчева), не им трябва даже internet. Предполагам, все още сте виждали такива напред-назад, ако ще да е само да си подпирате монитора 🙂
И книгите са най-близкото нещо, което имаме до телепатия. Малко по-нататък ще ви го покажа 🙂

Книгите ни дават нова информация и перспективи. Никой от нас не знае всичко.
Авторите постоянно си задават въпроси от типа на “ако продължава така” (бежанската криза), “какво щеше да стане, ако…” (хората развият свръхестествени способности), пробват да намерят отговори, и с това ви карат и вие да си задавате същите въпроси и да стигате до някакви отговори, или да оспорвате техните. Като цяло, ви карат да мислите, а съм чувал (е, или съм чел някъде), че да мислиш е полезно. Не знам някой да го е доказал, та ще го оставя като аксиома 🙂

Развива важното за нас въображение. Ето един цитат:
‘Oh, you know for years we’ve been making wonderful things. We make your iPods. We make phones. We make them better than anybody else, but we don’t come up with any of these ideas. You bring us things and then we make them. So we went on a tour of America talking to people at Microsoft, at Google, at Apple, and we asked them a lot of questions about themselves, just the people working there. And we discovered that they all read science fiction when they were teenagers. So we think maybe it’s a good thing.’

Идва от първата организирана от държава (Китай) конференция за фантастика. Събрали там разни писатели и свързани хора, и Нийл Геймън, който бил там попитал местен партиец – защо правят такова нещо, никъде другаде не бил виждал нещо подобно. Отговорът е цитатът по-горе, че колкото и да са добри китайците в копирането или правенето на техника, нищо от това, което правят не е измислено там. Та, някакви хора отишли, разпитвали всякакви работещи из Силициевата долина и общото, което намерили било четенето на фантастика в ранна възраст. Та, може би е нещо хубаво?
Предположението е, че това развива (важното за нас) въображение.

Също така, от книгите могат да дойдат много нови идеи и насоки (за което имам три пълни слайда):

Фантастика с вампири в космоса ме накара да седна и прочета много неща по темата за човешкото съзнание, мислене, свободната воля и свързаните теми. Беше доста странно, понеже попаднах на нея от thread в един блог, където се питаше за наистина важна книга от последните 10 години, и там много хора казваха – тази книга е страхотна, не се плашете от вампирите. Ще я спомена даже по-нататък пак.

“Нощната стража” и няколко други книги на Тери Пратчет ме накараха да се замисля върху смисъла и работата на полицията (и да си потърся малко книги по темата). В нашата държава ние виждаме полицаите като нещо, което пречи и някак смислената им роля се губи. Като цяло Пратчет е замислящ по редица подобни теми.

“Дзен и изкуството да поддържаш мотоциклет” (странно заглавие, доста стара книга) е книгата, заради която спрях да пиша оценки, вътре има глава, която обяснява много добре защо.

“Fight club” и темата за консумеризма – книгата е прилично по-добра от филма (въпреки че филмът много се старае).

Dead air на Iain Banks и как се бори човек с идиоти е също доста забавна.

И да, наистина представата ми за армията и казармата отвътре все още се базират на “Приключенията на добрия войник Швейк” на Ярослав Хашек. На мен казармата ми се размина, но си мисля, че нямаше много да ми мръдне представата…

“Little brother” и “Homeland” на Кори Доктороу дадоха интересни идеи за следващите протести (каквато е и целта им, те са не толкова книги, колкото наръчници).

“Махалото на Фуко” и “Пражкото гробище” на Умберто Еко са може би най-закопаващите книги за конспиративните теории.

“Сатанински строфи” на Салман Рушди ме накара да се ровя повече в Исляма и да се опитам да разбера какъв точно им е проблема на тия хора с книгата.

Братя Стругацки и всичко, което са написали само по себе си е много храна за размисъл, по всякакви социални теми.

Крайтън и Хейли са ме карали да се интересувам от инфраструктурата на всичко – заводи, летища, болници…

Като пример не за мен – Артър Кларк е измислил комуникационните спътници.

И всякакви други неща, които не ми е преписват от слайда 🙂

Разбира се, може да четем просто за удоволствие. Спомням си как първата книга, която наистина ми хареса (“Откраднатата баба” на Атанас Мочуров – не помнех автора, ама я издирих по заглавието) съм я чел 39 пъти, просто щото ми харесваше. Идея си нямам защо съм ги броил, но мисля, че в един момент я знаех почти на изуст (трябва да съм бил на 6-7-8 години).
Спомням си една такава случка, като беше излязла “Нощната стража” на Тери Пратчет, със съквартиранта си я бяхме взели и вечерта като се прибрахме, седнахме да четем, всеки в неговата стая. По едно време аз свърших книгата, погледнах навън и без да се усетя, казах на глас “Брех, то се е съмнало!”. От другата стая чух “А, вярно бе!”…

Дори самият език може да достави огромно удоволствие. Ето малко цитати:
(дължа бира на Андрей, щото се сети от къде са няколко от тях)

“И наистина, бай Ганьо разлюти супата си до такваз степен, щото един непривикнал човек би се отровил.”
Тоя цитат винаги си го спомням, като ям шкембе чорба.

“The house had four windows set in the front of a size and proportion which more or less exactly failed to please the eye.”
(“Пътеводител на галактическия стопаджия”)

“Отдавна умряла проститутка гонеше съвсем жив мъж през тълпата и си искаше отдавна дължими пари за минала услуга.”
(Стивън Ериксън, една от книгите за Корбал Броуч и Бочалайн.

“What is a flower? A giant sexual organ in its Sunday best. The truth has been known for a long time, yet, over-aged adolescents that we are, we persist in speaking sentimental drives about the delicacy of flowers. We construct idiotic phrases like “So-and-so is in the flower of his youth”, which is as absurd as saying “in the vagina of his youth””
(Амели Нотомб, “Любовен саботаж”)

“Икономиката е псевдонауката, която разглежда илюзорните отношения на субектите от първи и втори род във връзка с халюцинаторния процес на тяхното въображаемо забогатяване.”
(Виктор Пелевин, “Generation П”, любим цитат ми е да го казвам на икономисти. Доста близък до реалността, донякъде чак притеснителен как една измислица движи голяма част от обществото)

“Political language is designed to make lies sound truthful and murder respectable, and to give an appearance of solidity to pure wind.”
(Оруел, разбира се)

“Some humans would do anything to see if it was possible to do it. If you put a large switch in some cave somewhere, with a sign on it saying ‘End-of-the-World Switch. PLEASE DO NOT TOUCH’, the paint wouldn’t even have time to dry.”

Честно казано, бих могъл да направя презентация само от цитати и пак да звучи добре, но ще е малко нечестно 🙂

Разбира се, чувал съм и доста оплаквания. Можем да започнем с “ама това не ли бягство от реалността”, и ще отговоря пак с цитат (който е цитат от някой друг): “C. S. Lewis wisely pointed out that the only people who inveigh against escape tend to be jailers.” (Нийл Геймън). Интересно, че като човек чете (non-fiction) книги за правилата по разни тоталитарни лагери и затвори (съветските са един много добър пример), там всякакви такива неща като личен живот и бягане от реалността са максимално забранени (има един особено добър пример в румънските “превъзпитателни” лагери), като успяват да потрошат психически сериозна част от хората. Да се чуди човек Оруел без да е бил там как толкова добре ги е описал…

За някои хора е бавно. Не знам защо бързат, а човек се научава да чете с повече четене. Това дори е предимство, защото ни дава възможност да четем със собственото си темпо, да обмисляме нещата – няма какво да ни припира.

Чувал съм хора да казват, че книгите са им скучни. Това значи, че четат грешните книги – при толкова много съществуващи не е особено възможно да няма нищо интересно. Има всякакви странни неща, включително преди няколко години някой написа “Гордост и предразсъдъци със зомбита”…

А защо това подзаглавие, къде е дрогата? Пробвайте 🙂 Става ясно много бързо, нуждата да разберете какво става, да се нарадвате на езика, на идеите… Доколкото знам, хората се лекуват от желанието си за четене чрез умиране (за разлика от опиатите, където поне има програми и институции да помогнат). Винаги има желанието да се намери още нещо такова, толкова интересно и забавно (а защо не и повече?). В статистиката на goodreads (които са не-чак-толкова-голяма социална мрежа) за миналата година в reading challenge има 1,722,620 участника и 29,258,154 прочетени книги. Забавното е, че аз, дето чета по около 100 книги годишно, не влизам даже в топ 20-30%, щото има хора, дето четат по 900…

“Какво да четем” е доста често срещан въпрос. Правилният отговор (и най-лесният) е “каквото ви хареса”. Никой друг няма как да знае какво ще ви хареса, та каквото хванете и ви е забавно – четете го 🙂 Дал съм по-долу малко идеи, но моят вкус може сериозно да се различава от вашия. Това не е проблем, щото, както казах по-горе – 129 милиона…
(започвам с цитат от книгата, с > отпред)

> “Истината е, че откакто ме назначиха в тоалетните на четирийсет и четвъртия етаж, ходенето по нужда се бе превърнало в политически акт.”
“Изумление и трепет” на Амели Нотомб е кратко, забавно, леко странно (както повечето ѝ книги) и се чете бързо и с удоволствие. Започвам с него, преди да продължа с тухлите.

> – How long do you want these messages to remain secret?[…]
> – I want them to remain secret for as long as men are capable of evil.
“Cryptonomicon”-а на Нийл Стивънсън мисля, че съм споменавал и преди – в книжните си лекции в initLab и в кило други post-ове. Криптография, валути, втората световна война, модерните крипто-пънкове, Алан Тюринг, и просто радост за душата. За всички, на които е харесала Стивънсън е написал Бароковия цикъл, който е три такива тухли в края си има спор между Нютон и Лайбниц на темата за свободната воля. От нея може да ви станат интересни много неща.

> ‘And what would humans be without love?’
> RARE, said Death.
Чудех се и не можах да избера една книга на Тери Пратчет, за това препоръчвам целия. Имаше проблем с част от преводите му, в оригинал е прекрасен, пробвайте го.

> “Bill could smell Its breath and it was a smell like exploded animals lying on the highway at midnight.”
Стивън Кинг е човекът с телепатията. В книгите му е пълно с такива изречения, които в един момент започвате да си представяте. Има хора, които твърдят, че не е сериозен писател, понеже пише там някакви си популярни ужаси, но истината е, че той е един от наистина големите майстори на езика и на това да бръкне някъде във вас. Може би и буквално 🙂 От него препоръчвам като за начало “Мъртвата зона”, “То”, “Зеления път”, или каквото изобщо си харесате. Има много филми по него, и сполучливите са точно защото са успели да предадат телепатията достатъчно добре на екрана.

> “This is how you communicate with a fellow intelligence: You hurt it, you keep on hurting it, until you can distinguish the speech from the screams.”
Blindsight на Peter Watts (“Слепоглед” на български, не съм гледал как е превода) е книгата с вампирите в космоса и една от най-издържаните научно фантастики, на които съм попадал. Авторът е океански биолог, работил по специалността си 10на години, публикувал и т.н., и решил в един момент да мине към фантастиката. Това е първа книга от втората му поредица, и това беше много замисляща книга, в която намерих и много от неща по темата за изкуствения интелект, които преди това бях виждал в “Новият разум на царя” на Роджър Пенроуз (математик, книгата е научно-популярна на темата докъде може да стигне изкуствения интелект, с прилично количество математика).
А за вампирите обяснението е, че те са вътрешно-видов хищник, който се храни с хора, има много добро зрение, и е изчезнал когато хората са започнали да строят къщи, понеже ако вампир види прав ъгъл, му се задействат едновременно твърде много от зрителните рецептори, получава се претоварване и нещо близко до припадък. За останалото препоръчвам да хванете книгата 🙂

> “Governments always commit their entire populations when the demands grow heavy enough. By their passive acceptance, these populations become accessories to whatever is done in their name.”
“Експериментът Досейди” на Франк Хърбърт. Повечето хора знаят за “Дюн”, но това също си заслужава да се прочете, поне като идея за посоката, в която може да тръгне дадено общество под натиск (и която може да отговори защо хората от много потиснати общества успяват да “hack”-нат тези от по-свободните, на по-прост език защо престъпността в Европа след 1989 е осново от източно-европейски произход).

> “We are a wretched, petty species, and we have been given power to destroy ourselves with.”
“Worm” на Wildbow е интересен случай. Ако не беше толкова добро, и толкова трудно за оставяне, не знам дали нямаше да застрелям човека, който ми я препоръча – книгата е около 5000 страници, и не дава възможност да я оставиш. И докато с други книги това е в общи линии да не се спи една нощ, тук това беше две седмици непрестанно четене до ранните часове. Може да се намери online на url-то, и я препоръчвам на всички, не само защото искам и други хора да преживеят същото нещо 🙂 Може просто да я започнете, то не е нужно много…

Имаше няколко въпроса след лекцията:
Функциониращ адрес на libgen – не се намира трудно, има един, завършващ на .rus.ec….
Техники за бързо четене дали използвам – мисля, че само една, че не субвокализирам (т.е. не си произнасям на ум думите), но не помня как съм го научил, случи се във ваканцията ми между първи и втори клас, просто започнах да чета по-бързо. Има някакви начини и доста информация по темата, може да е полезно да се пробва. Скоростта на четене много зависи и от количеството информация, има неща (като фентъзита), които могат да се четат много по-бързо, понеже просто информацията вътре не е толкова много.
Ако до края на живота си съм принуден да избера една книга, която да препрочитам, коя ще е – никаква идея. Мислих, мислих, но ще трябва да е нещо много по-дебело от Worm …
Минавало ли ми е през ума да пиша някаква книга – аз не пиша особено добре, а и това иска доста време и спокойствие, които нямам. Доколкото знам, е нужно да напишеш около милион думи текстове, за да свикнеш да пишеш добре, не знам дали съм стигнал до там. Иначе, многото четене е изискване за доброто писане, но не е достатъчно.