Tag Archives: имунизации

Епидемията от туберкулоза в Украйна и смъртта на едно дете

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/tb-ukraine/

Тръгнала е „сензационна“ новина по антивакс групите за временно спряна БЦЖ ваксина в Украйна. Ваксината е българска – на БулБио. Мярката е стандартна, временна и е взета след смъртен случай на новородено. Според лекарите е било здраво и са поставили БЦЖ ваксината, както е по календар. Отново според лекарите смъртта няма връзка с ваксината, но в съответствие с процедурата е спряна до изясняване на случая.

Разбира се, върти се заедно с фалшивата новина, че доц. Маркова от БАН била показала, че ваксината е потенциално опасна, което тя самата отрече да е казвала или да може да се направи като извод от изследването ѝ. Това и още подобни са препечатани вече в Actualno и още няколко сайта.

Интересен момент, който пропускат да споменат за Украйна е, че детската смъртност намалява почти толкова бързо колкото в България – докато при нас е намаляла с 58% за 20 години, при тях е с 55%. Случаите на туберкулоза при тях обаче са многократно повече от нас и се увеличават. При нас има намаление от 8% за 10 години. Към миналата година в България е имала 23 случая на 100 хиляди население, а Украйна – 91. В някои градове като Одеса те са над 110. Те също са в списъка на WHO с високорискови държави заради резистентни щамове на туберкулоза. Анализатори посочват, че проблемът с туберкулозата в Украйна може да създаде проблеми и за Европа. Системата им страда от същите проблеми, както и България, в последващото проследяване и грижа за болните, но в много по-голяма степен. Резултатът е, че смъртността заради туберкулоза при тях е 13 пъти по-голяма отколкото при нас – 0.83 спрямо 11 починали на всеки 100 хиляди население.

В този контекст имунизациите при тях са дори по-важни, отколкото при нас. Докато ние сме много по-близко до премахване на нуждата от масова имунизация и вече постепенно намаляваме реимунизациите, при тях тя още има важна роля в сваляне на заболеваемостта. Затова доверието в системата е толкова важна. Инциденти като този поставят това под въпрос. Причините може да са много и разследването тепърва трябва да посочи какво се е случило. Възможно е конкретната ваксина да е била замърсена. Това се е случвало и преди с БулБио, но винаги е било хващано още при доставките и никога такива не са достигали до лекарите. Тогава трябва да има проверки и последствия за компанията. Възможно е да не е съхранявана правилно, каквито проблеми имаше и в България. Лекарите обаче отричат. Не на последно място, както се посочва в самото съобщение на украинските власти, най-вероятно няма нищо общо с ваксината и става въпрос за състояние пропуснато от лекарите при раждането.

Независимо обаче какво е заключението на разследването, то няма да бъде тиражирано както тази новина в следващите седмици. Просто не е толкова сензационно и спекулативно. Твърдения неприсъстващи в съобщението на украинските власти и сега се вкарват от Actualno, за да направят историята по-пикантна. Тези ще бъдат допълвани и украсявани, както обикновено, докато след месец не видим да се споделя нещо почти незвъзано с оригиналното събитие. Точно както се случи с доц. Маркова от БАН и статията в сп. Осем.

Интересното сега е дали родната агенция по лекарствата ще се задейства да направи проверка на БулБио или ще чака случая да нашуми в медиите или Украйна да поиска такава. Министерството на здравеопазването все още далеч от ваксина, която да има същото ниво на ефективност, както останалите ваксини от календара. Инвестиции в такава се правят отдавна, включително от държавите в западна Европа, където все още десетки хиляди се разболяват всяка година.

Данните за детските надбавки и какво може да научим от тях

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/detski-nadbavki/

В България има демографски проблем. Писал съм доста за него и за това как се спекулира с темата. Едно твърдение, което често ще срещнете е, че някои хора – най-вече ромите – раждат по много деца с цел да точат социални помощи. Тезата продължава с това, че въпреки ниското образование, те са доста организирани и заобикалят правилата, за да получават баснословни суми от държавата. Това е позиция, която се споделя от доста хора, сред които най-притеснително изглежда е и новият заместник министър-председател по демографска политика.

Има няколко добри разяснения защо това е мит. Един публикуван в последните дни ще намерите във Facebook. Аз обаче ще засегна един аспект – детските надбавки. Такива през 2016-та са получавали домакинства със среден доход под 350 лв. на месец. Надбавките в такъв случай са били 37 лв. за едно дете, 85 за две, 130 лв. за три и т.н. Не се дават пари за деца, които не посещават училище или не са напълно имунизирани.

За изминалата година 426559 жени са получавали надбавки за 662217 деца. Това представлява 55.8% от всички деца живеещи в страната. Получих справката по общини след заявление по ЗДОИ до Министерството на труда и социалната политика. Има различни начини как може да съпоставим средните нива на раждаемост в различни части на страната с получаващите детски надбавки. Когато нямаме достъп до детайлите за всеки отделен случай, може само да търсим корелация между различните стойности. Корелацията, разбира се, не означава причинно-следствена връзка, но липсата ѝ най-често показва, че свързаност няма или е достатъчно слаба. Именно това ще илюстрирам тук.

Бедност, не етнос

На следната графика виждате тоталният коефициент на плодовитост в синьо (лявата скала) по области. Той означава колко деца се очаква да има една жена през живота си съдейки по данните от 2016-та. В червено (дясната скала) съм показал разликата между броя деца, които имат жените в региона и за колко получават детски надбавки.

Виждаме, че в столицата жените имат по 1.27 деца. Жените, на които се изплащат надбавки обаче получават такива за 1.51 деца или 19% повече. Това е белег, че домакинствата с ниски доходи имат повече деца от средното за града. В другия край на скалата е Сливен, където средно жените имат по 2.24 деца. Тези, които получават надбавки обаче, ги получават за 1.74 деца. Това не означава непременно, че само жени с по-малко деца получават надбавки. Друг фактор е, че в доста домакинства по едно или две деца не отговарят на критериите – или са отпаднали от училище, или нямат пълен набор имунизации.

det4

Всъщност, с изключение на Ямбол и Сливен, в повечето общини майките получават детски надбавки средно за 1.50-1.55 деца в домакинството. Толкова е средният коефициент на плодовитост в страната. В Ямбол и Сливен е около 1.7 деца, но се вижда и че за много деца не се получават надбавки. Това оборва в известен смисъл мита, че семейства от малцинствата раждат по много деца и мамят системата, само и само за да точат социални помощи. Видимо това не се случва и мерките работят.

Следната графика илюстрира това по още един начин. Подредил съм областите по процент ромско население според преброяването през 2011-та (дясна скала). Отново в синьо е коефициента на плодовитост, а в червено – броят деца, за които се получава надбавки. В Монтана има най-много роми в страната, но и двата коефициента са на нивото на Плевен, където ромите са три пъти по-малко. Аналогично нещо виждаме в Добрич, където плодовитостта и получаващите надбавки са на нивата на Смолян при 19 пъти разлика в дяла на ромското население.

det1

От това ясно се вижда, че не говорим за проблем с етноса като цяло, а с опредени региони. Няма съмнение, че раждаемостта сред ромите е висока и че има сериозни проблеми с достъпа до здравни услуги, както и сексуално образование. От възрастовото разпределение при преброяването това стана пределно ясно. В същото време се спекулира много за измеренията на тези проблеми. Това отново са неща, които лесно биха могли да се проверят и опровергаят – нещо, което съм правил многократно тук.

Още една илюстрация за това е разбивката по общини. Знаейки колко деца са живели във всяка и за колко са получени надбавки, може да преценим какъв дял от домакинствата попадат в изискванията – под 350 лв. доход на член от семейството. Това е един начин да преценим колко бедна е една община. Разбира се, това е индикативно, защото може да се получава надбавки за деца и над 18 годишна възраст когато са все още в гимназия. Тези случаи обаче са много малко и разликата е пренебрежима. Подредил съм общините по процент от децата живеещи там, за които се получават надбавки. В единият край на скалата е Столична община с 30% следвана от Божурище с 35%. В другият край са Трекляно и Маджарово с 95%.

det3

Нарочно не съм показал имената на общините на картата – искам да потърсите тенденция и корелация в данните. Истината е, че такава почти няма. Наистина, при по-бедните общини се вижда повишение на броя деца на майка, за които се получават надбавки. Въпреки това, се виждат силни вариации между тях с коефициент на плодовитост между 1.35 и 1.75 в общини с иначе еднакви показатели. В жълто също така се вижда отново процентът ромско население. Отново тук ясна корелация отново липсва.

Нещо, което явно работи

Понякога същността на данните не е това, което виждаме в тях, а това, което не виждаме. Целта ми тук е да покажа, че поне отнасяйки се до детските надбавки, определено не може да се твърди, че сегашната система се експлоатира по някакъв начин. Точно обратното – изглежда изпълнява доста добре целта си да санкционира напускащите училище и пропусналите имунизации подпомагайки на родители с повече деца в бедни региони. Сумата наистина е малка, но за някои семейства може е от съществено значение.

Тези надбавки са и една мярка, която изглежда всеки се опитва да променя. Лесно е, не струва много и смесено с популистка реторика може да донесе добри политически дивиденти. Проблемът обаче е, че изглежда често в тази реторика не се засягат изложените до тук данни. Съмнявам се, че дори се гледат или разбират по време на обсъжданията.

Вместо това, ако наистина някой иска да прави промени, следва да се запитаме защо има въобще горна граница на доходите за получаването им. Също така, ако все пак е нужна, защо не е диференцирана на регионален принцип спрямо средните доходи? Ако обаче наистина някой иска да подпомогне раждаемостта чрез административни мерки, то защо не се затегне контролът върху фирмите, които уволняват бременни жени? Толкова масова е практиката, че вече се смята почти за нормално. За целта не трябват много повече средства – просто Инспекция по труда и НАП да си вършат работата. Или пък да се направи повече за градините, за улесняване на студентките, които са решили да имат деца по време на следването и прочие. Тези неща обаче са трудни и никой не ги подхваща сериозно.

Затова слушаме само за детските надбавки. Привидно е разбираемо като материя, но явно не е. Когато не боравим с реални данни, предразсъдъците надделяват, решенията са грешни и ефектът е обратен. За съжаление не очаквам нищо различно от новия ни министър.

С какво ли да наплашим родителите днес?

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/splashvane-na-roditelite/

Днес една „новина“ за ваксините обиколи кафявите медии. Става въпрос за дете от Бургас с постваксинална вяла парализа. Няма да давам линк към „новината“, защото съм сигурен, че ще я видите на стените си споделена то вайкащите ви се познати хващаши се на шокиращи новини.

Първо, всяка седмица в България има по 3-4 случая на остра вяла парализа. Почти всички нямат връзка с ваксината срещу полиомиелит. Такава парализа най-често се получава от тежки инфекции засегнали нерв. Неактивната IPV ваксина, която се използва в Европа и у нас, води в изключително редки случаи до лека временна парализа без дълготрайни последствия. Такива случаи има по 1-2 в България на година при 250 хиляди бити дози. За сравнение, в 1 на 100 случая полио вируса води до недъзи и смърт. За същото писах през ноември, когато пак се завъртяха твърдения, че ваксината водела до паралич. Не, не води.

Второ, в статията има личната история на майката и някои доста интересни неща. Определенията за лекари и адвокати няма да коментирам. Изглеждат ми доста поукрасени от кафявите медии. На мен ми беше странен коментарът за това как немски лекари се „шашнали“ на имунизациите в България. Календарите са много подобни (по-долу има сравнение). Разликата е, че в Германия не бият хепатит веднага след раждането и не бият БЦЖ – просто отдавна са намалили заболеваемостта от тези болести, за разлика от нас. За сметка на това отдавна бият ваксини срещу рота вирус след раждането, варицела, менингококи и кърлежов енцефалит. Също така покритието на HPV ваксината е едно от най-високите в света. Затова ми се струва повече от невероятно един немски лекар да реагира така.

Трето, не е вярно, че няма регистър. Не е вярно, че тези случаи не се следят. Има, проверяват се, а точно за вялите парализи има специален регистър покрай усилията за изкореняване на полио. Също, макар в законът формално да го пише, ваксините в България не са въобще задължителни. Всъщност, последствията у нас са дори по-леки от доста държави. Малко като „задължителното“ гласуване.

Четвърто, за обезщетенията за такива случаи отдавна съм казал, че съм абсолютно за идеята. При условия обаче, че се пълни с глоби на родители отказали ваксини, като глобите да бъдат увеличени драстично и да се налагат реално. Сега са само формално преведени в закона, но по думите на РЗИ-тата никой не е глобен. С такъв фонд ще има повече видимост колко са наистина подобните случаи и колко от тях са просто спекулация. Сега половината от съобщените 30-40 случая нямат общо с ваксините, повечето от останалите са или от препоръчителните ваксини за грип, или са фебрилни гърчове след като майките не са пожелали да дадат ибупрофен.

Никой никога не е твърдял, че ваксините са на 100% безопасни или че работят на 100%. Никой не твърди, че рискове няма. Ползата за здравето на всяко едно дете обаче надвишават многократно рисковете. Тук не става въпрос за късмет или „теглене на къса клечка“, а за възможност детето да се пребори с тежки заболявания. Ако организма му реагира така на деактивиран вирус, то представете си как ще реагира на дивата му форма.

В никакъв случай не поставят под съмнение историята на майката. Да ти се случи нещо такова е ужасно и за съжаление мога да си представя през какво минава. Причината да напиша всичко това, беше украсената история завъртяна в медиите търсеща единствено посещаемост за сметка на сплашване на родителите. Липсата на обективност я оставяме на страна – нямам илюзии, че точно тези медии ще потърсят мнение на лекар. Трябва обаче да се поставят нещата в контекст и да се спре с твърденията за паралич, инвалидност и масовост. Проблеми с ваксините има, но те не са в действието им, а в доставките, цените, достъпността и обучението на лекарите. За това ще пиша повече друг път.

Ето тук ще намерите сравнение между календарите на България (в зелено) и Германия (в синьо). Вижда се ясно, че в Германия има повече ваксини и реимунизации. Интерактивна версия ще намерите на сайта на ECDC.

vadebg


Статията е написана на база информация от докладите на Global polio eradication initiative, както и препоръките на Министерството на здравеопазването и Националния център по заразни и паразитни болести. Не следва да взимате медицински съвети от тук или от където и да е в мрежата или масовите медии. Обърнете се към личния си лекар или педиатър, ако имате въпроси или притеснения. Интернетът не е и не може да бъде заместител на медицинските специалисти.

Криворазбраният баланс в една ненужно деликатна тема

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/krivorazbraniqt-balans/

Покрай материалите ми за имунизациите, антивакс движението и псевдонауката, редовно ми препращат статии и статуси по темата. “Виж, виж какви глупости пишат пак.” Наистина, редовно става дума за “скандални разкрития”, “световна конспирация за евтаназия” и преводи на материали в американски или руски издания за “натурален живот”. Такива с лопата да ги ринеш. Днес обаче получих статия на една “холистична нутриционистка” със заявка за балансирано мнение. Линк ще намерите в края на този ми коментар.

Най-общо казано се опитва да посочи ползите от ваксините и правилно показва, че няма научни доказателства, че причиняват аутизъм, астма и други приписвани им заболявания. Описва и как благодарение на модерната медицина и ваксините в частност, детската смъртност е спаднала драстично през последните десетилетия. В целия си текст обаче неизменно следва линията, че ваксините може да “отключат” такива заболявания, че трябва индивидуален подход за всяко дете и най-вече, че ваксините са равностойни на игра на руска рулетка.

Тъй като имах 20 минути за убиване в градския транспорт, реших да ѝ отговоря. В повечето случаи най-добрата стратегия е да игнорираш такива текстове, но този вече беше споделен 150 пъти и имаше 330 харесвания. Макар да изгледа като търсене на баланс, всъщност статията повтаря същите неверни неща, но поднесени така, че да грабнат вниманието на онези родители уязвими след раждането и търсещи всякаква информация. По-долу ще ви илюстрирам защо това е проблем.

В този контекст, отговорът ми беше следният:


Идеята, че моноваксините са някакво по-добро решение дори за отделни случаи при липса на обективни противопоказания е най-малкото медицински неиздържано, но най-вече опасно за децата. Реакцията към една многовалентна ваксина е приблизително същата, както към една моновалентна. 6-валентната ваксина създава реакция у организма като към заплаха, която всъщност не съществува. Удължавайки това състояние 5-6 пъти само поставя детето в ненужен риск.

Тезата, че децата днес са с по-слаба имунна система спрямо децата преди няколко поколения практически не е вярна. Точно обратното – подготвена е много по-добре да де справи с най-сериозните заплахи достатъчно бързо, за да има възможност да преодолее и по-слабите като грип и инфекции. Преди само няколко поколения във всяко семейство е имало по 1-2 деца починали от предотвратима днес болест. Както правилно казахте, най-слабите са си отивали тогава. Днес същите живеят благодарение именно на тези ваксини и антибиотици, но това не променя факта, че имунната им система е по-слаба и боледуват малко повече. Това не означава, че имунната система на всички деца е по-слаба, а че към оцелелите се добавят такива с по-слаба. Изводът Ви е типичен пример за нормална когнитивна склонност базирана на грешката с оцелелите (survivor bias).

Идеята, че храната, която днес ядем е по-токсична, също е далеч от реалността. До преди само 60 г. практически е липсвало охлаждане и храните са се разваляли много лесно. За питейните източници важи същото – нямало е никакво разделение на питейна вода и отпадни води от животните. Хранителните отравяния са били чести. Бактериите и вирусите, от които се разболяваме днес, не са от вчера. Разликата е, че лекарите по времето на бабите ни не са могли да направят нищо при салмонела или диария. Всъщност именно диарията е била основната причина за смърт при малките деца.

Не на последно място, цялата идея, че ваксините “отключват” аутизъм или дефицит на внимание е била оборена многократно. Ако което и да е от твърденията в тази статия беше вярно, то заболеваемостта у децата щеше да нарасне. В дейстивителност и смъртността, и заболеваемостта пада всяка изминала година.

Това, което много родители не искат да си признаят е, че има вероятност мръсната им кола, пушенето в дома или старата печка да е причината за дихателните проблеми на детето. Именно това са първите предписания, които се дават при такава диагноза – всички наоколо да спрат да пушат, да се сменят често филтрите на колата и да се почистват често дивани, легла и възглавници. Много по-лесно е да се обвини чужд фактор, някой друг, отколкото да се приеме, че има фактор в дома или просто фактор на случайност. Вярно е, разбира се, че въздухът в градовете ни днес е много по-замърсен с фини прахови частици, но причината за това е изцяло у нас – печките с твърдо гориво, мръсните стари коли, ерозиралата почва в градинки и паркове и чак на последно място – индустриалното производство.

От друга страна има един фактор, който навярно не сте учили в холистичните си курсове – промените в диагностиката. Това е отчасти заради по-добрата медицинска техника, но най-вече заради промени в методи и класификации. Както при астмата, така и при аутизма и неврологичните заболявания има стократно увеличение на спектъра. Много диагнози за астма на малки деца днес са били просто настинки за лекарите преди 20 г. Всъщност, 90% от диагнозите за астма отпадат след като децата навършат 3-4 г. При аутизма пък през 40-те единствената диагноза е била за най-тежката форма, от която днес в световен мащаб страдат стотина души. В последвалите десетилетия спектърът се разширява, за да включи още много състояния. Това не означава, че броят на хората с аутизъм се е увеличил, а че 99% от същите не са получавали нужното внимание и грижи преди само 10-20 г.

В този смисъл изборът между поставяне на ваксини не е между “руска рулетка” и “естествен подбор”. Руската рулетка предполага шанс 1 към 6 за смърт от ваксина. Реалността е 1 към 100 хиляди за някаква временна некритична реакция и 1 на милион за по-сериозна такава. Вероятността при естествения подбор по времето на бабите ни е била 1 от 4-5 деца да не доживеят венчило. Така изборът реално е между “естествен подбор” и “да те удари гръм”.

Статистиката е суха и жестока. Никой не иска да е сред тези 1 от 100000, но реалността е, че не може да спасим децата си на 100%. Няма такова нещо. Може само да увеличим шансовете им за живот и здраве. Няма имунолог, който да ви каже, че задължителните ваксини в календара в този им вид не постигат точно това.

От обратната страна на монетата, наистина е добре да се въведат тестове за алергии там където може. Специалистите обаче ще ви кажат, че едно бебе на няколко месеца до 2-3 години не показва надеждно алергична реакция. Понякога тялото реагира към даден препарат, материя, лекарство или храна и след няколко месеца вече няма реакция. Така един тест за алергия към ваксините може да покаже реакция в един момент, но след месец тялото да не реагира на ваксината. Може да се случи и обратното – да не покаже реакция при теста, а после при ваксината да реагира. В крайните случаи може да се случи и друго – да получи остра алергична реакция дори към теста, защото за алергиите няма значение дали тялото е имало контакт с 1 нанограм или 1 милиграм от дадено вещество. Тези реакции са толкова редки обаче, че има по-голяма вероятност от катастрофа по пътя за лекаря, отколкото реакция от самата имунизация.

Вярно е също, че не всички лекари дават достатъчно съвети какво родителите трябва да наблюдават при ваксинация. Не предупреждават, че трябва детето да е нямало контакт с болни няколко дни преди ваксината, че трябва да съобщават, ако е имало контакт, ако е кихало или вдигало температура преди това. Не предупреждават, че детето не трябва да има контакт с големи групи от хора или болни седмица-две след ваксинация, защото тялото му се бори с нещо, което възприема като заплаха и може да подаде на други зарази през тези няколко дни. С други думи – никакви молове, детски партита или ясли седмица след ваксинация. Не казват, че ибупрофен или парацетамол в нормалните случаи се дава чак след 38.5-39 градуса температура, за да се даде възможност на тялото само да се пребори, но в случай на ваксина се дава още на 38 градуса, защото е ясно, че инфекция реално няма, а е “фалшива тренировъчна тревога”.

Вярно е също, че Министерството на здравеопазването има огромни проблеми с доставката на ваксини, голяма част от които създадоха сами заради невежество и бюрокрация. Това е причината половината деца в някои области да не са ваксинирани навреме през последните две години. Повечето вече са наваксали с ваксините, но покачването на детската смъртност от инфекциозни заболявания през 2014-та и 2015-та е ясно забележимо.

Трябва да има и електронен регистър на ваксинациите, в които да се следи точно кое дете какво е получавало, кога, от кого, каква доза и как е реагирало (нищо, лека температура, обрив, раздразнение). С такъв регистър ще може да се проследяват както точната инжекция и доставка, която е бита, така и отказите за ваксиниране. Ще има отчетност и от двете страни и проблемите ще се засичат много по-бързо.


Статията на Маги Пашова Да ваксинирам ли детето си? ще намерите в страницата ѝ. Доколкото виждам, пише и в “Жената днес”. Квалификацията и на двама ни е еднакво свързана с медицината – аз съм информатик и инженер, а тя е завършила МИО. Всъщност, тя сега работи като “нутриционист”, за което е минала курс струващ 3500 лв. Вероятно затова консултацитите, които дава за “подсилване на женската енергия, завихряне на творчески заряд и настройване на вибрацията на креативността” заедно с доста съмнителни обещания за здравни ефекти, струват по 600 лв. парчето. Аз пък се занимавам в свободното си време с анализ на данни и опровергаване на когнитивни заблуди. Разликата между нас навярно е, че аз не продавам нищо на сайта си, за да търся някаква сензация с тестовете тук.

Причината да напиша горното под статуса ѝ отчасти беше и следният коментар, който видях в едно от споделянията:

antivax2

Това въобще не е изключение. Макар повечето родители да не подават ухо на такива спекулации, има тревожен брой хора, които “се съмняват” на база “една жена каза” и “не може да няма нещо щом го пише в нета”. Това отчасти се дължи на цинизма заложен в обществото ни и на недоверието в здравната система. Голяма причина да се решават на такива “отлагания” и “откази” е, че психологическата цена да не направиш нещо е много по-ниска от тази да вземеш превантивни мерки. Дори това бездействие на родителите да поставя детето им и околните в риск, те не виждат проблема в себе си, а в останалите.

Друг аспект тук е и крайният егоизъм – простата сметка показва, че едно нарочно неваксинирано дете би било предпазено от обществения имунитет, също както децата с противопоказания или с увредена имунна система заради лечение. Благодарение на този механизъм при достатъчно високо покритие не виждаме епидемии. Това не означава, че децата въобще няма да се разболеят от предотвратими болести, а че вероятността е безкрайно по-малка от пра-родителите им, например. Именно на това разчитат те и решават да експлоатират обществото по подобие на измамите със социални помощи или данъчни кредити. Проблемът идва, когато прекалено много родители вземат такова решение и общото покритие падне под определен праг. Особено когато такива семейства се съберат в една ясла или някакъв курс, епидемията е неизбежна. Именно това се вижда в последните години в щатите, Германия, Франция и Великобритания.

Статии като тази на г-жа Пашова правят заявка за експертност и опит, но всъщност не са по-различни като съдържание и коректност от който и да е антивакс пост в БГМама или съответните групи. Проблемът е, че прекалено много хора им се вързват вместо да разчитат на педиатрите и имунолозите. Намираме се в положение, в което родители вярват повече на жена минала прескъп курс нямаш нищо общо с медицината, науката или реалността, отколкото на лекари учили и практикували поне десетилетие. Проблемът, който имаме с ваксините не е толкова научен или медицински, колкото на доверие и процедури.

Затова не може да го решим представяйки научни аргументи, медицинска статистика, изследвания или доказателства. Никой няма илюзии, че ще променим мнението на шепата шумни фанатици, които вярват, че СЗО, правителството и Бил Гейтс целят евтаназия на българите чрез ваксини. Може обаче да достигнем на онези 60-70 хиляди семейства, които имат деца всяка година. Трябва работа с лекарите и подобряване на самите процедури, а това зависи колкото от политиците, толкова и от пациентските организации и самите нас. Определено трябва да има противовес на материали като този на г-жа Пашова, за да не се насаждат страхове без каквато и да е медицинска или научна стойност у млади родители в един уязвим за тях период.

Ваксините и една ясла в Германия

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/09z_H9Xpb_k/

Покрай другите ми статии за ваксините и в различни теми из мрежата на няколко пъти стана въпрос за забавачниците. В България, яслите и детските градини изискват децата да има пълен набор от ваксини. Изключения се правят тези, които имат медицински причини удостоверено от специалните комисии към регионалните здравни инспекции.
Сред аргументите на антиваксърите срещу задължителните ваксинации е това, че в други европейски страни те не били задължителни. Добавят, че детските градини там не изисквали ваксинации. Това всъщност не е съвсем така. Нека илюстрирам как стоят нещата в Германия, която по исторически причини е сред най-либералните от нормативна гледна точка.
Kita_Essen
Когато дъщеря ми се роди, никой не ни пита дали искаме ваксини или не. В последствие разбрах, че ако някой иска да откаже имунизация на детето си, трябва да мине разговор с лекарите, а в някои случаи и със социалните служби. Следващите ваксинации се правят от личния педиатър (в Германия почти винаги е различен от личния лекар). Ставал съм свидетел на няколко случая, в които медицинските сестри са вдигали скандали на родителите за пропуснати ваксини. Последният път беше миналата седмица. Отделно, такива родители получават редовно писма и покани за разговор с лекарите. Затова не, че е задължително, но на практика се съблюдава и те гонят доста повече от България.
У нас може да се разминеш само с глоба и мърморещ личен лекар. Иначе никой не те гони, а трябва. Всъщност единствените проблеми, които родителите си навличат в България са спрените детски и отказът от достъп до ясли и детски градини. Семейства с малко по-висок доход така или иначе не получават детски надбавки. Забавачниците обаче са проблем, освен, ако не успееш да подкупиш лекар, който да подправи картона. Макар това да е документална измама, контакти на недобросъвестни „педита“ циркулират в групите на антиваксърите.
Как стоят нещата в Германия? В яслата на дъщеря ми ни обясниха, че изискват медицинска бележка, на която пише какви ваксинации има всяко дете. Градините и яслите във Франкфурт, а и по принцип в Германия, са изключително самостоятелни и имат право да отказват достъп на всеки. Могат да откажат на дете без ваксини и го правят. От тази ясла казаха, че нямат право да ни уведомяват когато дете с непълни имунизации постъпи. Уточниха обаче, че преди са имали и то е напуснало. В такива случаи, ако се забележат повече болни деца в групата, имат право да задължат родителите да изтеглят неваксинираното си дете и да го държа вкъщи докато лекарят на яслата не прецени, че е безопасно. Ако пък то самото се разболее от предотвратима болест, направо го изключват. Също така, ако някоя от лелките забременее, има право да изиска преназначаване в друга група или преместване на въпросното дете, заради опасността да се зарази самата тя.
Разпитах из немските форуми обсъждащи темата и като цяло почти не се случва децата на отказващи ваксини да постъпват в ясли и детски градини. Освен, че има доста усложнения, като изброените, сравнително често им отказват. Нерядко сами осъзнават рискът при толкова много подсмърчащи. Като правило се обединяват в т.н. Tagespflege – събират 4-5 деца в апартамент и намират жена преминала специално обучение да ги гледа. Заради липсата на достатъчно места в Германия (липсват ясли и градини за няколко стотин хиляди малчугана), тази алтернатива се използва често като временно решение. За неваксинираните поради глупостта на родителите им изглежда е единственият изход. Тези, които нямат ваксини по медицински причини така или иначе не ходят на забавачници, защото медицинското им състояние рядко го позволява.
Затова като чуете някой да разправя как в други държави не били задължителни ваксините, не им вярвайте много. Истината е доста по-сложна. Никоя цивилизована държава не оставя покритието на ваксините да падне под критичното ниво. Просто методите им се различават в зависимост от обществото и историята им. Някои вече виждат проблем с досегашните си методи. В Германия все повече набира скорост дебата за задължителни ваксини за всички или поне най-малкото за яслите – т.е. гонят нашия модел.
Единствените в света, които не само, че не съблюдават това, но и активно спират ваксинациите, са терористични организации като Ал Кайда и Даеш. Те са отговорни за убийства на медицински работници доставящи ваксини в държави като Пакистан и Афганистан. За жалост, не са единствените – призивите на антиваксърите в щатите, които българската група често копира дословно, клонят все повече към въоръжена саморазправа.


Луксът да не ти пука

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/j3K8NF9XNTw/


В последните седмици няколко истории свързани с лекари влязоха в новините. Общото между всички тях е, че веднага станаха сензации, осъдихме набързо в общественото съзнание който трябва и почти не стана дума за причините да се стигне до там. Една друга история обаче не получи достатъчно внимание. Може би, защото министърът се появи пред камерите, но най-вече защото беше положителна. Става въпрос за чернодробната трансплантация на четиримесечното дете извършена от екипа на проф. Любомир Спасов. Наистина, завъртяха я по новините, но малко или много реакцията беше служебното „е да де, ама всичко останало не ни е наред“.
Този случай ми направи впечатление най-вече заради контекста – нещо, което рядко получаваме от новините. Навярно сте разбрали, че детето е било болно от хепатит, който е унищожил черния му дроб. Разболяло се е от майка си, която го е заразила неволно. Това е нещо, което вече почти не се случва у нас и надали някой осъзнава, че на места по света е все още ежедневие.

Всъщност, знаете ли как вероятно се е случило? Направих си труда да разпитам лекари и е просто. Родилките по правило се тестват за хепатит. Има някакъв шанс тестът да е дал грешен резултат или да не е бил направен правилно. Случва се навсякъде по света. Най-вероятното обаче е майката да се е заразила по време на бременността. Това може да се струва странно на някои, тъй като има стигма срещу тази болест – заразяват се наркомани, хора с лоша хигиена или с безразборен сексуален живот. Макар това да са най-честите предпоставки, има много други начини да се заразиш според вида хепатит – грешно стерилизирани медицински или козметични инструменти, ако имате рана в устата – с храна приготвена от заразен и дори на улицата от просто порязване. Малко знаят, че вирусът издържа часове, а понякога дни на открити повърхности и се премахва много трудно.

Дори да сме чели някъде всичко това, не се замисляме много за риска. И защо да го правим? Не сме чували за епидемия от хепатит. Всяка инфекциозна болест обаче е различна и хепатитът е коварен посвоему. Той е един от основните причинители на цироза и рак на черния дроб. 30% от населението на страната е било заразено с хепатит B или C в един или друг момент. 1/3 от тях нямат симптоми, а повечето успяват да преборят болестта за няколко месеца, през което време са заразни. Около 450 хиляди българи обаче са развили хроничен хепатит B, а 100 хиляди имат хроничен хепатит C.
С други думи, във всеки даден момент между 4 и 8% от населението са носители и могат да заразят околните. По-голямата част от тях дори не подозират това.
Тези цифри означават, че всеки ден всеки от нас има контакт с поне един човек носещ заразната болест. Макар от края на 80-те да има ваксина срещу хепатит B, нивото на ваксинация у нас е много ниско. От 1992 насам в България се ваксинират задължително всички новородени. Така вече има 1.5 милиона души под 23 годишна възраст, които са защитени. Всички останали трябва да си платят ваксината и повечето не го правят. Заради тези цифри България заедно с Молдова са маркирани като териториите с най-висок риск от заразяване в цяла Европа.

Всичко това може да ви стресне, но поне бихте били спокойни, че децата ще бъдат защитени. Има обаче активна кампания да се спре задължителното имунизиране, като някои родители искат да лишат децата си именно от тази ваксина. Маят се защо им е нужна, щом децата не правят секс. Покрай случая с чернодробната трансплантация дори се появиха теории в групата на антиваксърите, че именно ваксината е заразила детето. Други се чудеха как майката е посмяла да го зарази или предполагаха, че лекарите нарочно са предали болестта, за да могат да вземат после пари за операцията.
Съпоставяйки цифрите до тук и тези налудничави обяснения, може би ще разберете защо започнах да пиша всичко това. Борещите се срещу ваксината за хепатит и ваксинирането като цяло имат лукса да не им пука за заразни болести. Обществото ни все още има сравнително високо ниво на обществена защита (т.н. herd immunity) за повечето предотвратими болести, именно защото преобладаващата част от 60000 майки, които раждат всяка година, ваксинират себе си и децата си. Отказът на някои е абсолютно разбираема човешка реакция – експлоатира се обществото без поемане на нищожния риск класифицирайки въпросната експлоатация като човешко право на родителя.
Всичко това не би имало значение, ако става въпрос за шепа хора. Има индикации обаче, че са много повече и тук възниква проблемът – обществената защита работи когато е над определено ниво. Антиваксърите могат да разчитат, че децата им ще са опазени само, ако около тях няма много други неваксинирани. Когато това стане, се получават епидемии каквито виждаме все повече. Специалистите са на мнение, че именно това се е случило с въпросното четиримесечно бебе – майката се е заразила заради многото неваксинирани срещу хепатит около нея.

Въпреки всичко изброено до тук, натискът за отмяна на задължителните имунизации продължава. Законопроектът изготвен от антиваксърското движение и внесен от Атака ще бъде разгледан утре от здравната комисия в НС. Председателката и членове на комисията вече дадоха да се разбере, че това е абсурдно, но политическият въпрос още стои. В групата на антиваксърите вече се организира присъствие на заседанието, за да узурпират дискусиите. За жалост, те няма да се излъчват на живо, но ако сте гледали който и да е псевдо-дебат по сутрешните блокове, може да си представите как ще протече.
Нямам съмнение, че промените ще бъдат отхвърлени. Сидеров гони единствено политически дивиденти от тази паника. Целта на антиваксърите пък е да вкарат колкото се може повече от аргументите си под формата на лични изказвания в официални документи. Това ще им позволи после да излизат със заглавия като „Комисия в НС обяви, че ваксинациите целят стерилизиране на населението“. Никой няма да обърне внимание дали е вярно, просто защото никой не чете протоколи. Ще се споделя обаче масово, както останалите подобни заглавия. Впрочем, тази конспиративна теория е нещо, което повечето водещи в антивакс групата вярват съдейки по коментарите им. Това говори много за начина им на мислене. Показва и колко искрени са като настояват пред медиите, че предложените от тях промени не целят масов отказ от ваксини, а „право на избор на родителите“. Правата на децата не влизат в този контекст.
Спорът около ваксините е абсурден за мнозина, но определено труден предвид сцената, на която се поставя сега. За повечето заразни болести имаме лукса да не ни пука от антиваксърите, тъй като все още достатъчно родители са разумни. При хепатита обаче нещата не стоят така и трябва да се вземат мерки. Това, което се случи с четиримесечното бебе, е рядкост и за щастие лекарите успяха да го спасят. Много по-често обаче има случаи на цироза и рак сред възрастните причинени именно от този вирус. Това струва не само десетки милиони на обществото за лечението им, но и много човешки животи.
Ако искате да се осланяте на природата, не е нужно да правите каквото и да е – няма нищо по-натурално от хепатита и неговите ефекти описани по-горе.
Ако пък искате да научите повече за болестта и как да се предпазите, може да посетите страницата на пациентката организация ХепАктив, организацията Хепасист, блога „Разни мисли на един заразен човек“ или просто да попитате личния си лекар за комбинираната ваксина. Погледнете и тази статия с разяснения по темата.


Трябва ли да са задължителни ваксинациите?

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/lSjW-M8eXDY/


От няколко дни в мрежата се върти подписка за отмяна на задължителните ваксини. До сега е подкрепена от около 3000 души и 4 организации, като се очаква до дни да бъде изпратена на държавните институции. Интересното на писмото е, че започва със следния текст:

Безспорно ваксините са едно от най-големите достижения на науката, но също така е факт, че в съвременното развито общество правото на избор и неприкосновеността на личността са императив, докато у нас по отношение на ваксинопрофилактиката подходът е авторитарен и противоречащ на гарантираното от европейското законодателство право на информация и избор.

Това е основата на аргументацията им защо имунизациите трябва да са само препоръчителни. Включени са и конкретни промени в закона за здравето, сравнение с други европейски държави и полемика за тоталитарни режими и „вредата“ от ваксините. Нека започнем от началото.

Законова основа
В тази подписка, както и повечето стайтове проповядващи отказ от ваксиниране, се цитира Конвенцията за правата на човека и биомедицината и по-специално чл. 2, чл. 5 и чл. 6 ал. 2:
Чл. 2: Интересът и благото на човека имат предимство над интереса на обществото или този на науката.
Чл. 5: Всяка интервенция, свързана със здравето, се извършва само със свободно и съзнателно изразеното съгласие на заинтересованото лице. Това лице получава предварително необходимата информация за целта и естеството на интервенцията, както и за произтичащите от нея последствия и рискове. Заинтересованото лице може свободно да оттегли съгласието си във всеки момент.
Чл. 6 ал. 2: Когато според закона непълнолетно лице е неспособно да даде съгласието си за дадена интервенция, тя не може да бъде извършена без разрешението на посочения от закона негов представител, власт, лице или инстанция…
Това, което винаги се пропуска обаче е чл. 6 ал. 1 и чл. 26.
Чл. 6 ал. 1: Освен ако разпоредбите на чл. 17 и 20 не предвиждат друго, върху лице, неспособно да даде съгласието си, не може да бъде извършена интервенция, освен ако тя не е от пряка полза за него.
Чл. 26: ал 1. Упражняването на правата и разпоредбите за защита, съдържащи се в тази конвенция, не подлежат на никакви ограничения, освен на тези, установени от закона и необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за предотвратяване на престъпления, за защита на здравето или правата и свободите на другите. ал. 2 Ограниченията по смисъла на предходната алинея не се прилагат за чл. 11, 13, 14, 16, 17, 19, 20 и 21.
Съвсем естествено, държавата е задължена да спазва личните права и неприкосновеност на всички граждани. Последните два члена обаче ни връщат отново в дебата за ефекта на ваксините. Медицинската общност е обединена около мнението, че ваксините имат безспорна полза за индивида, когато няма противопоказания за прилагането им в конкретен случай. В този смисъл, чл. 6 ал. 1 дава пълно право на държавата да поставя задължителни ваксини на всички деца отговарящи на условията при спазване на всички медицински стандарти. От друга страна, чл. 26 показва, че споменатите права на индивида може да бъдат нарушени, когато става въпрос за опазване на здравето и правата на другите. Силно инфекциозни болести като морбили и дифтерия са причината за сериозни епидемии и хиляди смъртни случаи преди откриването на ваксините за тях, че и на места дори в наши дни. Именно те са единствената открита защита, която обаче работи добре само, ако нивата на ваксинация са максимално високи.
Това обяснява решението на някои държави да въведат задължителна ваксинация. Дали е най-добрият подход за достигане на високи нива ще обсъдим след малко. Важното тук е, че Конвенцията за правата на човека предвижда обществото да може да откаже правото на родител да не ваксинира детето си, когато това застрашава здравето на детето и на всички останали. Някои твърдят, че така родителите имат право на обезщетения при доказани вредни последствия за децата им. Този материал разисква изключително подробно измеренията на това твърдение и защо е неприложимо при ваксините. По същата логика, родител неваксинирал детето си, което се разболее и зарази 10 други, трябва да бъде съден от заразените.
Текстът на конвенцията обнародван в Държавен вестник ще намерите тук, а това е оригиналният текст.
Помага ли задължението?
Това е по-скоро въпрос на психология и история. Едно такова задължение поставено в различни времена, общества и контекст ще има различен ефект. Важна е също съпътстващата информация, детайлите в закона и как точно е зададен въпроса. Известен е примерът за Холандия и Германия, където под 15% са се записалите да даряват органи, докато в държави като Австия и Белгия са над 98%. Причината е, че първите трябва проактивно да дадат съгласие, докато вторите изискват да се отпишеш, ако не желаеш. Хората просто не се решават да вземат такова трудно решение, но ефектът е коренно различен.
Затова е трудно да преценим до колко това задължение помага или пречи. Тук от голяма помощ е доклада на проекта VENICE. Той изследва всички аспекти на ваксинацията, контрола и образованието. Интересен е случая с Латвия и Словения. В Латвия ваксините са задължителни само за болничен персонал, но препоръчителни за всички останали. Словения е страната с една от най-строгите закони за задължителни ваксини.
WHO има прекрасни данни за покритието на ваксините и ни показва, че в Словения нивата на покритие на ваксините за дифтерия, тетанус, магарешка кашлица, полио, морбили и прочие се движат около 92-95%. Същите ваксини в Латвия имат покритие около 94-97%. Това е интересен резултат. Забелязва се, в Словения последващите ваксинации са често на същите нива, както първите, докато в Латвия са доста по-ниски, тоест много нямат пълна защита. Това може да обясни защо в Латвия заболелите от въпросните предотвратими болести са в пъти над тези в Словения. Виждаме и добър пример защо не може да се правят лекомислени изводи за ефекта от задължителните ваксинации.
В предишните си коментари често давах примери от Германия, където ваксините не са задължителни. При повечето ваксини нивата са 94-99% като показват растеж в последните години. Единствено ваксината за пневмококи е на доста ниски нива и липсва ваксина за туберколоза. В България всички нива са между 94 и 98% и по половината от показателите имаме по-високи стойности. Тоест привидно няма разлика в различните режими на ваксиниране.
Да направим ли ваксините препоръчителни?
Всички тези цифри показват, че е невъзможно да се прецени какъв би бил ефектът от отмяната на задължителните ваксини. Някои твърдят, че родителите биха ваксинирали повече децата си, макар да се съмнявам, че някой родител сега отказва ваксина напук на държавата. Навярно една полза би била намаляването на конспирациите, че държавата работи за печалбите на корпорациите. Съмнявам се обаче предвид параноичността на твърдящите го. В тази връзка е интересно да се каже, че докато ваксинацията за морбили струва 22 лв., лечението на дете заболяло от тази болест излиза 487 лв, при това ако няма по-сериозни усложнения. Немалка част отиват за лекарства, включително от джоба на родителите. Тоест, ако си говорим за конспирации, фармацевтичната индустрия и болниците биха само спечелили финансово от повече отказали ваксини.
Това, от което много се опасяват и което вече виждаме в страни като САЩ, Великобритания, Франция и Германия е, че много родители се отказват поради лични или религиозни убеждения. Много групи популяризират този отказ и убеждават, че болести като полиомиелит, магарешка кашлица и хепатит са редки и безобидни. Разбира се, пропускат факта, че причината да са редки е ваксинацията на всички останали. Опитът в други страни показва, че свалянето на задължението няма непременно да свали покритието, но е възможност. Епидемията от морбили през 2010-та, когато жертви на болестта бяха предимно неваксинирани роми показва, какво ще стане, ако позволим това да се случи.
Какво всъщност предлага подписката?
В предложението им има включен законопроект с конкретните промени. В него освен заличаването на думата „задължителни“, се забелязват и няколко други интересни промени. Една от тях е в чл. 59 и цели да не се позволи на министъра на здравеопазването да организира имунизационни и информационни кампании при отчитане на спад в имунизациите. Това трябвало да се прави само при настъпване на епидемия. Променя също чл. 88 добавяйки изискване лекарите изрично да информират родителите са рискове от ваксините. Тази промяна е странна, защото това е вече предвидено в точка 3 на ал. 1 – за нежелани реакции, болка и неудобства. Лекарите са длъжни да обяснят, че детето може да е раздразнено, да има лека температура или обрив, че трябва да се поставят свещички за температурата и ако не помогне, да се отиде на преглед.
Докато тези две промени целят да се ограничи механизмите за убеждаване на родителите да ваксинират, то вмъкването на „включително ваксините“ в чл. 89 си е нищо друго освен опит да разписване на спекулация в закона. Този член говори за „хирургични интервенции, обща анестезия“ и други процедури, „които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му“. Подписката изисква към това изречение да се добавят и ваксините, независимо, че нямат общо с контекста.
Не, благодаря
Тези няколко примера говорят, че предложените в писмото промени не целят просто отмяна на задължителната ваксинация, а вкарване на твърдения в закона за здравето, които нямат научна и медицинска основа. Така обещаващото начало на писмото – че ваксините са безспорно ваксините са едно от най-големите постижения на науката – е нищо повече от подмамване на повече подписи и скриване на същността на исканията.
До тук показахме, че е трудно да се прецени дали психологическият ефект на задължението да се ваксинира помага или пречи на новото на имунизациите. Бих подкрепил всяка подписка, която показва ясно, че махането на това задължение би увеличило броя на децата с пълен набор ваксини в България. Подписката, която ще видим в близките дни, обаче не би направила нищо повече, от това да даде повече инструменти в ръцете на отричащите ваксините. Ефектът от предложените мерки може да бъде единствено и само намаляване на покритието и поставяне на повече деца в риск.