Tag Archives: ирония

Отново ме блокираха във Facebook

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/block-facebook-2/

За пореден път съм блокиран във Facebook и за втори път причината е, че цитирам с ирония думите на някого друг. В случая коментирах под пост на Йордан Стефанов, който списва „Наука и критично мислене“ и блога 6nine. Поводът беше негово участие при Коритаров, където говори за скорошните протести на антиваксърте срещу задължителния характер на ваксините. В общи линии малко повече може да се каже, отколкото при предишния им протест, но явно има нужда да се повтаря отново и отново. Затова е добре, че Йордан се наема да го прави.

За това си участие си той спечели поредна доза определения из едни групи във фейса. Едно от по-цветущите му изпратих и цитирах под поста му. Ето оригиналния коментар пуснат на стената на един от организаторите на активакс протеста:

Два дни по-късно профилът ми беше блокиран за 24 часа, тъй като коментарът ми не отговарял на стандартите на общността. Ясно съм го означил като цитат, а и от контекста после става ясно. Това, разбира се, няма значение, тъй като алгоритмите не разбират от контекст. Те търсят ключови думи, а в коментара ми определено има няколко притеснителни такива. Затова съм си спечелил и блокиране.

Тъй като статусът на Йордан беше частен, не мисля, че някой е подавал оплаквания конкретно за него. По-скоро са изпращали повече сигнали за мен и други неща, които съм писал. Когато алгоритъмът е хванал въпросната ключова дума, се е задействал. Нещо подобно стана преди две години, когато пак иронизирам мъжкарите, които се пънеха, че бежанците в Германия са били жени, но като стане дума за домашното насилие, всички опорстват. Предвид дебатът за оная конвенция този статус май е все по-актуален.

Интересното в този случай е, че цитираният от мен коментар си стои. Въпреки използването на същите ключови думи и въпреки многобройните докладвания. Моят вече е изтрит. Това всъщност е един дребен пример защо не трябва да се позволява на алгоритми да филтрират съдържание и да раздават наказания. Именно това се готви като законодателство на европейско ниво, но не просто в сферата на интернет тормоза, но и като защитата на интелектуална собственост.

Но в крайна сметка мярката е само за 24 часа и отново ще получа извинение от Fb, както последните пъти. Щом участието на Йордан толкова е подразнило антиваксърите, значи си заслужава да го видите, както и да се насочите към блога му 6nine.

За правото ни на избор да караме децата си пияни

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/kod-grozdova/

Днес попаднах на нещо, което явно много добре се крие. Кой и с какви цели ще се разбере един ден.

Рових се аз в данните за катастрофите и открих с учудване, че 99.1% от катастрофите с жертви се причиняват от хора, които не са пили или поне частично са били трезви. Защо не се говори за това!? Опитват се да ни убедят, че да караш пил едва ли не убива на пътя, а то се оказва, че е над 100 пъти по-безопасно от това да караш непил. При това крият данните колко всъщност са били убити от пусти трезвеници и колко от порядъчно пияни.

Защо е всичко това? За пари, разбира се! Дали искат да унищожат изконната ни пивоварна индустрия за сметка на тия вредни сокове и коли? Дали защото искат просто по документи да изкарат някакви числа? Или да събират яки глоби?! Почти всеки прозрял истината и обърнал по няколко преди да се качи зад волана – само и само да спаси околните от нараняване – бива бързо глобен.

Всичко е наложено от западната медицина! Имало ли е изследвания, за да докажат, че у нас точно алкохолът не помага при каране?! Не, разбира се. Крият. Има обаче множество изследвания, които показват, че има дори повече катастрофи в Близкия Изток, където алкохолът е забранен. Какво крият от нас?! Колко живота щяха да бъдат спасени иначе?

Какво следва да се направи, ще питате. Въпреки всичко, което открих чрез научните си изследвания из мрежата, не съм против карането трезвен. Не смятам, че трябва да се задължават всички да карат пияни. Не е редно обаче да има забрани, ограничения и глоби за доказано по-безопасното. Трябва да е препоръчително. Всеки следва да може да направи свободен информиран избор дали да кара децата си пиян или не. Какво пречи това на другите – ако вярвате на пропагандата на подкупните ни власти, карайте си трезви като си мислите, че това пази децата ви. От къде на къде ще очаквате от другите да карат трезви? Това е тоталитарен режим!


Това, разбира се, е ирония. В същото време е и точен преразказ на това, което беше изписано като аргументи из антивакс групите. Единствено замених „не ваксинирам децата си“ с „карам децата си пиян“. Безотговорността при двете е приблизително еднаква. Разликата е, че пияните шофьори са убили една идея повече деца на пътя, отколкото неваксинирани деца са умрели от предотвратими болести в страната за последните 10 години. Голяма част от последните са били твърде малки, за да получат МПР ваксината, например.

С предложенията за отмяна на задължителния характер на ваксините и другите ограничения като детските надбавки и детските градини, в скоро време тази тенденция ще се обърне. Разбира се, всичко това се отрича от искащите „информиран избор“, тъй като те не вярват, че обществения имунитет пази най-малките и имунокомпрометираните или че ваксинациите водят до имунитет.

Всъщност, няколкократно съм посочвал, че съм за това ваксините да не са задължителни. Ще се подпиша първи на призив за това, но само при условие, че някой ми покаже как това би помогнало на повишаване на обхвата на ваксините. Това, че имунизационният обхват нямало да падне, се забелязва още след аргументите им и присъстваше в призива им преди 3 години. Тогава за пръв път се „ребрандиха“ от „против ваксини“ към „само искаме избор“ следвайки линията от антиваксърите в щатите. Никой обаче до днес не успя да обясни как точно ще стане това. Когато попитах, ми беше отговорено, че съм много нагъл да искам увеличение на покритието. При условие, че то и сега е опасно ниско в страната, лесно е да се досетите накъде ще тръгнат нещата. Именно затова страни като Италия, Франция и Австралия започнаха да прилагат мерки приближавайки се до тези в България.

Лешоядите са всъщност много полезни създания

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/za-leshoqdite/

Снощи ми дойде в повече. По принцио се опитвам да не коментирам подходът на родните журналисти към трагични случаи като вчерашния. Не знам обаче този път какво ме жегна. Дали бяха снимките с дрон, паническото бягане между колите или служебните лица, които се опитваха да отпъдят камерите. Както на доста други, за пореден път ми остана лош вкус в устата.

Именно затова снощи седнах и обявих награда „Златен лешояд“. Скунксовете отдавана са обезценени заради поведението на въпросното предаване. Затова смених животното. „Раздадох ги“ на няколко репортера и водещи, които видях в конкретните емисии и които според мен прекрачиха дълбоко зад границата на благоприличието и етиката. Включих и редакторите им, тъй като поне те би следвало да хванат подобни издънки. Наградата не е само за вчерашните им подвизи, а за това, което виждам като модел на поведение в медиите им при всеки такъв случай.

Споменатите журналисти бяха от Нова и БТВ, тъй като именно техните емисии ме възмутиха. Не твърдя, че са единствените заслужили и ще се радвам, ако сами предложат техни колеги от други медии, които са се провинили по подобен начин. Сигурен съм, че има. Очакваме го някак от жълтите медии – този тон на притеснение към жертвите примесен с трескаво гонене на по-близка снимка, по-якра локва кръв, повече сълзи в интервю, повече мъка в близките, повече скандал в изказванията. Видях го вчера и макар на пръв поглед да беше просто стандартната „кървава“ статистика, с която ни обливат ежедневно в новините, някак ме накара да реагирам.

Малко след поста ми един след друг ми писаха няколко познати от двете телевизии. Питаха ме защо мисля така за техните колеги, защитаваха репортажите като професионални и грешките в тях като неизбежни. Интересното е, че и от двете телевизии посочваха другата като „ама те първо повлякоха крак с такова отразяване“ като аргумент защо са влезли при автобуса и пострадалите. Посочваха, че в късните емисии са „поизчистили“ кадрите, че първите излъчвания са били по-сурови, без редакторска намеса и прочие. Също, че е нечестно да се обиждат така журналисти с толкова добра кариера и професионално отношение. Единият коментар включваше „какво искаш, нали всичко го правят това и искат да видят“. Друг – „ако не сме ние, друг ще го направи“.

Наистина, постът ми беше по-скоро емоционален и може би би обидил журналистите. Навярно и аз с иначе „професионалното си отношение“ съм пуснал „радакторска намеса“ „по-сурово“ отразяване на работата им в репортажите. Може би, следвайки същата логика, сравнението произлиза от там, че „доста хора мислят така“ и „търсят такава“ оценка за днешната работа на тези журналисти. Може би не е коректно да определям като лешояди журналисти, поне част от които иначе уважавам и които имат доста качествена журналистика зад себе си.

Може би, ако някой от тях случайно е забелязал и се е обидил от определението, в контекста изложен до тук биха разбрали колко е важно да се внимава при подобни първосигнални „подхлъзвания“, както ми бяха обяснени недоразумения от вчера. Докато аз коментирам работата на шепа журналисти (и видимо прекалявам с иронията понякога), те излъчиха на живо шокът и страданието на доста хора. Някои дори пречеха на спасителите в процеса и напираха въпреки упреците на самите пострадали. Това е обидно, непрофесионално, неетично и най-малкото грозно на екрана.

Всъщност, наистина изборът на животно за статуетката не е коректно. Както отбелязаха под поста ми – лешоядът е изключително полезно животно. То е доста важно за прочистване на екосистемите и предпазване от болести. В този смисъл „лешояд“ би било похвала за тези журналисти и бих им го дал, ако се бяха поинтересували какво се случва с обещаните миналата година мерки за повече сигурност в автобусите. Ей така – не защото има сензация, а защото следва да гонят силните на деня, да задават неудобни въпроси и така биха се опазили поне няколко живота като тези днес.

Не поставям под съмнение професионализма по принцип на споменатите в поста ми. Не твърдя, че нямат критични интервюта и добри разследвания. Вчерашния ден обаче беше поредното дъно за журналистиката поне в тези две медии и се надявам да го осъзнават. Ако и те се оправдават, че „няма нищо лошо“, че са само няколко пропуска и че „другите са по-зле“, то въобще не трябва да се учудваме, че нивото е такова. Телеграф са в няколко нива надолу под дъното, но поне са наясно със себе си и какво правят.

Откъде идвал грипът

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2123

– Здрасти!

Едва не подскочих. Не всеки ден се случва да те поздравят зад гърба ти, докато чакаш на опашката в магазина, умислен в нещо.

– Здрасти да е. Какво става с теб? – Беше стар познат, с когото се срещаме, обикновено на улицата, по веднъж-два пъти годишно.

– Абе, карах някакъв грип напоследък нещо. Гадна работа, вече втори месец направо не съм същият. Слабост, мине не мине пак се разкихвам и ми става зле…

– Грипът е така, разбишква имунитета лошо. Може до шест месеца да влачиш след него проблеми…

– Я стига бе! Толкова дълго действащи отрови има ли?

– Не е отрова. Вирусът оказва ефект върху популацията на белите кръвни клетки…

– Глупости. Ти си доктор бе, как не те е срам да не знаеш какво е грипът и откъде идва!

Премигах на парцали.

– Да не знам какво е грипът и откъде идва? Какво имаш предвид?

– Явно не знаеш. А поне не си ли наясно защо на грипа му викат испанска болест?… Добре, де – защото германците атакуват с него най-напред в Испания. През Първата световна. През нея повече хора са умрели от грип, отколкото от военните действия, това не го ли знаеш?

– Германците атакуват с грип в Испания? През Първата световна война?!

– Разбира се! Всичките тези германски заводи, Байер и прочее, те първоначално са създадени за производство на химическо оръжие. Дето вие му викате фарма и го гълтате. Доброволни опитни мишки за новите германски оръжия…

– Че ти не пиеш ли лекарства?! – тръсна устата ми сама. Идиотски въпрос, но бях твърде пищисан, за да се контролирам.

– Разбира се, че не пия! Аз не съм такъв идиот като стадото. Дето и ти го пасеш и тъпчеш с експерименти. Ама конкретно на теб ти е простено, защото си наивник, искрено вярваш, че правиш добро.

– Ами преди две години като ме питаше какво върши най-добра работа за зъбобол?! – Шокът продължаваше. Наивността също – акълът ми е от този сорт, дето идва с ден закъснение.

– Айде сега глупости. Да не мислиш, че съм пил нещо от тия, дето ми изреди? Отидох на зъболекар, извади ми зъба, всичко е както трябва.

– Щом така си решил… – Успях да се сетя, че не е добра идея да му казвам, че зъб с кариес има нужда от най-обикновена пломба, и ще продължи да му служи още десетки години, може би доживотно. Никой не обича да му кажат, че е постъпил като идиот. А полза от казването май нямаше да има.

– Вземи и се стегни! Вируси не съществуват. Те са измислица на военно-промишления комплекс, да си прикрие опитите с химическо оръжие. Спонсорират всички медицински ВУЗ-ове по света, да ви лъжат, че има вируси. И да пробутват на пациентите ви нови оръжия за тестване, като лекарства срещу вируси. И най-вече като ваксини. Срещу вируси и не само. Всички ваксини са всъщност прикритие за тестване на химически оръжия. Примерно тази за детския паралич е тестове на френско химическо оръжие. Института Пастьор е прикритие за френските военни заводи. Целият Европейски съюз за това съществува – за да могат Англия, Франция и Германия да си изпробват химическото оръжие върху другите страни в него. Срамота е интелигентен човек да не го знае…

– А все пак, ако тая ваксина не вършеше работа, нямаше ли детският паралич да продължава да се вихри наоколо? Пък нещо не забелязвам…

– Именнооооо! Не се ли сещаш, че детският паралич всъщност не съществува? Той е измислица на французите, да си прикрият тестването на оръжия за масово поразяване! Платили са някоя стотинка на историците, да впишат тайно в старите документи, че винаги го е имало. Имам познат, историк – той ми е казвал, че шефът му лично е бил замесен и е фалшифицирал български исторически документи на тема болести. Те после затова и го прибраха, да не приказва много. Уж бил психично болен, ама не на мен тая! Знаем как стават тия работи…

– Чакай малко, аз съм виждал с очите си деца, болни от детски паралич! Като бях студент, имаше епидемия, не помня точно в кой град, и бяха докарали три деца в Медицинска академия. Беше направо тъжна гледка – петгодишно дете на изкуствено обдишване. И трите бяха неваксинирани…

– Нищо подобно! Организирали са го преподавателите ви, за да ви мотаят главите. Обещали са на дечицата по някоя играчка, да се преструват пред вас на парализирани. Или пък даже специално са ги натровили с нещо, дето парализира. Някое друго оръжие за масово поразяване, от любимата ти фарма. Хем да не могат да ви кажат, че са били ваксинирани, нали беше тогава задължително…

Преди няколко месеца се бях натъкнал на подобен случай. Тогава се отнесох с ирония и вътрешна насмешка. Сега обаче се впрегнах сериозно. Дали защото медицината ми е по на душата от езотериката? Или защото потенциалът за вреда на тази сфера на лудостта е толкова по-голям?… За щастие, вече стоях пред касиера.

– Ъъъ, не ми се струва много вероятно. Ако го бяха организирали заради нас, щяха да ги покажат на всички студенти. А ги бяхме видели само четири групи от четиридесет и осем, после преди изпита бях говорил с колеги…

– Мръсните дела трудно се правят на светло. Затова са ги показали само на някои, пък вие ще разкажете на останалите. Направили са ви съучастници, без дори да подозирате… Зловеща работа е тая, фарма мафията. И оръжейната. Добре, че в Русия не могат да пробият толкова лесно, там сами си разработват лекарствата и всичко. Женшен, байкалски шлемник, все природни билки, нямат нищо общо с фармата. Ама сега и в Щатите Тръмп ще им види сметката. Той е човек от народа, няма да търпи подобно нещо… Айде чао ти, и се осведомявай по-добре!

… Чудя се, как ли би трябвало да се казва диагнозата на такива? Изтрещяли – не, абсолютно ненаучно е. Алтернативно интелигентни – не, това е по-подходящо за малоумните… Алтернативно адекватни, може би?

И още нещо ме замисля. Повечето от тоя сорт зомбита се кланят на Русия и очакват Тръмп, човекът от народа, да освободи Америка от каквото е злодеят за съответното зомби. Не всички, но доста над 50%. (По-малко драстични случаи съм видял поне десетина.) Аз ли съм помешан на тема Русия и Тръмп, та ги виждам навсякъде? Май не – защо почти не ги срещам в разговорите си с нормални хора или „обикновени“ луди?…

Всъщност, не е честно да се присмивам на такива хора и да ги обиждам. Някои от тези, които съм срещал, ги познавам сравнително добре. Всички са стигнали до вярването в подобни глупости от много и гадни неприятности. Кой вече от двайсетина години е реално клошар, живее където и както завари, не знае къде ще спи утре. Кой изгубил цялото си семейство в глупави, но смъртоносни инциденти… И май всичките – изгубили надеждата си, че някъде напред в бъдещето ги чака нещо по-добро. И започнали да вярват в на каквито дивотии са налетели, за да имат на какво да се опрат вътре в себе си. Когато реалността не предоставя нищо, на което да се опреш…

Но как иначе да ги нарека, освен луди? Познавам стотици психично болни – шизофреници, с биполярно разстройство, с ОКР… Между тях почти няма луди. Те не са загубили връзката си с реалността, или поне не така дълбоко и опустошително. Изглежда, че „психична болест“ и „лудост“ са две съвсем различни понятия, и допирът между тях не е голям. И че напоследък хората, които са психично здрави, но в същото време са и луди за връзване, не са малко.

… Както и да е. Мили мои читатели, искам да ви помоля – не губете надеждата си. Каквото и да става, вярвайте, че ще ви се отвори начин да оправите нещата, или че ще се намери кой да ви помогне да ги оправите. Вие лично, не някакви обстоятелства извън вас. Почнете ли да търсите обстоятелства извън вас, на които да разчитате, рискувате да станете като тези мои познайници.

Да станете… алтернативно адекватни. Или, казано политически некоректно – луди за връзване.

За испанската съдебна независимост отвътре

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/spain-judiciary-independence/

За испанската съдебна независимост отвътре

Този текст е специално зa тези мои познати и приятели, които продължават да не разбират иронията, с която се отнасям към „независимата съдебна власт“ в Испания и намират паралелите, които правя с България, за прекалени и неуместни. Голяма част от тях ме обвиняват в пристрастия, на които гледам с насмешка не заради друго, а защото те самите отказват да вдигнат глава от собствената си романтична представа и клишета в главите си и да погледнат действителността, с различна нагласа от тази на фенщината към Реал Мадрид например. За разлика от повечето си критици, се старая да защитавам своите „пристрастия“ с факти, които сверявам през два, а понякога и повече канали, а когато източникът е медия, проверявам даже и собствеността и сондирам репутацията им, преди да се позовавам на нея.

Твърдото ми убеждение е, че испанската съдебна система често се ползва за репресии, когато политическата власт не иска да си намокри краката или не може да намери политическо решение. Аз лично съм потресен колко разследвания, арести, обвинения и запокитени в затвора (при това не за кратко време) има буквално ежемесечно в Испания, в които потърпевши са политически противници или критично настроени към властта обикновени хора. Включително за „провинения“ като шеги и вицове в хумористични издания или социални мрежи. Организират се показни съдебни процеси заради провокативни артистични инсталации – наскоро приключи едно такова дело, след което обвиненият в крайна сметка влезе в затвора (за тероризъм!).

Но да оставим моите впечатления и лично мнение настрана. Със сигурност обобщените мнения на 11%-ова извадка от испанските съдии към собственото им ежедневие би трябвало да тежи повече. Затова предлагам да разгледаме едно изследване, в което има доста данни. Предполагам, че някои хора вече са го чели, но са го направили от българска гледна точка. Нека да го погледнем и от испанска, а понеже е големичко, ще резюмирам само това, което мен лично ме стряска най-много.

Изследването е на European Network of Councils for the Judiciary, за периода 2016-2017 и е базирано на отговорите на въпросник, който е попълнен от 11712 съдии от 26 страни (22 от ЕС плюс Албания, Сърбия, Черна гора и Норвегия). Испанските съдии, които са участвали, са 718, или това са 11% от всички съдии в държавата. Числата по-долу са на база техните отговори и се отнасят за обследвания период от две години.

  • 18.1% считат, че през последните две години е имало дела, които са били разпределени към съдии по начин, различен от установената процедура, и с цел да се повлияе на изхода от делото. Испания е лидер в тази класация.
  • 64.3% считат, че съдии са назначавани по критерии, различни от тяхната пригодност и опит. Испания води и тази класация с цели 40% над средното ниво за всички държави в проучването.
  • 77.7% намират, че съдии са били повишавани на база критерии, различни от тяхната пригодност и опит. Испания води и тази черна класация, с повече от 40% над средното ниво.
  • 45% считат, че решения на съдии са били повлияни от действия на медиите (преса, телевизия и радио). Тук Испания отстъпва само на Италия, Хърватска, България и Словакия. А 17% смятат, че решения на съдии са били повлияни от социалните мрежи, като Испания е след Италия, Хърватска, Албания и България.
  • 27.7% считат, че правителството не зачита тяхната независимост като съдии. Това е десетият най-лош резултат. Тук води Полша (с над 70%), следвана от България (с над 50%). 15.5% отбелязват, че собствените им началници в съдилищата не уважават тяхната независимост. Това е вторият най-лош резултат след Португалия (21.7%). А 25.6% считат, че тяхната независимост не се уважава от Съдебния съвет. Испания е отново лидер с повече от 20% над средното ниво (като тук се отбелязва, че не всички държави имат такъв орган). България и Португалия следваме испанците плътно и в този срам.
  • 62.2% считат, че Съдебният съвет не разполага с нужните механизми и процедури да защити ефективно независимостта на съдебната власт. Това е вторият най-лош резултат в Европа (след Полша).
  • 10% признават, че през последните две години им е оказван неуместен натиск да вземат решение по дело по определен начин. Испания е петата страна по „натиск“ след Албания (24%), Хърватска (12%), Литва (12%) и Латвия (11%).
  • 10% признават, че са били санкционирани или са били заплашени, че ще бъдат санкционирани за това как са решили дадено дело. Испания е шеста по този критерий след Литва (19%), Латвия (18%), Полша (14%), Румъния (14%) и Италия (11%).
  • 25.6% са били притискани от администрацията на съда им да решат дадено дело в определен срок. Испания е четвърта след Хърватска, Полша и Словения.

Нямам коментар. Числата говорят.

За испанската съдебна независимост отвътре

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/spain-judiciary-independence/

За испанската съдебна независимост отвътре

Този текст е специално зa тези мои познати и приятели, които продължават да не разбират иронията, с която се отнасям към „независимата съдебна власт“ в Испания и намират паралелите, които правя с България, за прекалени и неуместни. Голяма част от тях ме обвиняват в пристрастия, на които гледам с насмешка не заради друго, а защото те самите отказват да вдигнат глава от собствената си романтична представа и клишета в главите си и да погледнат действителността, с различна нагласа от тази на фенщината към Реал Мадрид например. За разлика от повечето си критици, се старая да защитавам своите „пристрастия“ с факти, които сверявам през два, а понякога и повече канали, а когато източникът е медия, проверявам даже и собствеността и сондирам репутацията им, преди да се позовавам на нея.

Твърдото ми убеждение е, че испанската съдебна система често се ползва за репресии, когато политическата власт не иска да си намокри краката или не може да намери политическо решение. Аз лично съм потресен колко разследвания, арести, обвинения и запокитени в затвора (при това не за кратко време) има буквално ежемесечно в Испания, в които потърпевши са политически противници или критично настроени към властта обикновени хора. Включително за „провинения“ като шеги и вицове в хумористични издания или социални мрежи. Организират се показни съдебни процеси заради провокативни артистични инсталации – наскоро приключи едно такова дело, след което обвиненият в крайна сметка влезе в затвора (за тероризъм!).

Но да оставим моите впечатления и лично мнение настрана. Със сигурност обобщените мнения на 11%-ова извадка от испанските съдии към собственото им ежедневие би трябвало да тежи повече. Затова предлагам да разгледаме едно изследване, в което има доста данни. Предполагам, че някои хора вече са го чели, но са го направили от българска гледна точка. Нека да го погледнем и от испанска, а понеже е големичко, ще резюмирам само това, което мен лично ме стряска най-много.

Изследването е на European Network of Councils for the Judiciary, за периода 2016-2017 и е базирано на отговорите на въпросник, който е попълнен от 11712 съдии от 26 страни (22 от ЕС плюс Албания, Сърбия, Черна гора и Норвегия). Испанските съдии, които са участвали, са 718, или това са 11% от всички съдии в държавата. Числата по-долу са на база техните отговори и се отнасят за обследвания период от две години.

  • 18.1% считат, че през последните две години е имало дела, които са били разпределени към съдии по начин, различен от установената процедура, и с цел да се повлияе на изхода от делото. Испания е лидер в тази класация.
  • 64.3% считат, че съдии са назначавани по критерии, различни от тяхната пригодност и опит. Испания води и тази класация с цели 40% над средното ниво за всички държави в проучването.
  • 77.7% намират, че съдии са били повишавани на база критерии, различни от тяхната пригодност и опит. Испания води и тази черна класация, с повече от 40% над средното ниво.
  • 45% считат, че решения на съдии са били повлияни от действия на медиите (преса, телевизия и радио). Тук Испания отстъпва само на Италия, Хърватска, България и Словакия. А 17% смятат, че решения на съдии са били повлияни от социалните мрежи, като Испания е след Италия, Хърватска, Албания и България.
  • 27.7% считат, че правителството не зачита тяхната независимост като съдии. Това е десетият най-лош резултат. Тук води Полша (с над 70%), следвана от България (с над 50%). 15.5% отбелязват, че собствените им началници в съдилищата не уважават тяхната независимост. Това е вторият най-лош резултат след Португалия (21.7%). А 25.6% считат, че тяхната независимост не се уважава от Съдебния съвет. Испания е отново лидер с повече от 20% над средното ниво (като тук се отбелязва, че не всички държави имат такъв орган). България и Португалия следваме испанците плътно и в този срам.
  • 62.2% считат, че Съдебният съвет не разполага с нужните механизми и процедури да защити ефективно независимостта на съдебната власт. Това е вторият най-лош резултат в Европа (след Полша).
  • 10% признават, че през последните две години им е оказван неуместен натиск да вземат решение по дело по определен начин. Испания е петата страна по „натиск“ след Албания (24%), Хърватска (12%), Литва (12%) и Латвия (11%).
  • 10% признават, че са били санкционирани или са били заплашени, че ще бъдат санкционирани за това как са решили дадено дело. Испания е шеста по този критерий след Литва (19%), Латвия (18%), Полша (14%), Румъния (14%) и Италия (11%).
  • 25.6% са били притискани от администрацията на съда им да решат дадено дело в определен срок. Испания е четвърта след Хърватска, Полша и Словения.

Нямам коментар. Числата говорят.

За испанската съдебна независимост отвътре

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/spain-judiciary-independence/

Този текст е специално зa тези мои познати и приятели, които продължават да не разбират иронията, с която се отнасям към „независимата съдебна власт“ в Испания и намират паралелите, които правя с България, за прекалени и неуместни. Голяма част от тях ме обвиняват в пристрастия, на които гледам с насмешка не заради друго, а защото те самите отказват да вдигнат глава от собствената си романтична представа и клишета в главите си и да погледнат действителността, с различна нагласа от тази на фенщината към Реал Мадрид например. За разлика от повечето си критици, се старая да защитавам своите „пристрастия“ с факти, които сверявам през два, а понякога и повече канали, а когато източникът е медия, проверявам даже и собствеността и сондирам репутацията им, преди да се позовавам на нея.

Твърдото ми убеждение е, че испанската съдебна система често се ползва за репресии, когато политическата власт не иска да си намокри краката или не може да намери политическо решение. Аз лично съм потресен колко разследвания, арести, обвинения и запокитени в затвора (при това не за кратко време) има буквално ежемесечно в Испания, в които потърпевши са политически противници или критично настроени към властта обикновени хора. Включително за „провинения“ като шеги и вицове в хумористични издания или социални мрежи. Организират се показни съдебни процеси заради провокативни артистични инсталации – наскоро приключи едно такова дело, след което обвиненият в крайна сметка влезе в затвора (за тероризъм!).

Но да оставим моите впечатления и лично мнение настрана. Със сигурност обобщените мнения на 11%-ова извадка от испанските съдии към собственото им ежедневие би трябвало да тежи повече. Затова предлагам да разгледаме едно изследване, в което има доста данни. Предполагам, че някои хора вече са го чели, но са го направили от българска гледна точка. Нека да го погледнем и от испанска, а понеже е големичко, ще резюмирам само това, което мен лично ме стряска най-много.

Изследването е на European Network of Councils for the Judiciary, за периода 2016-2017 и е базирано на отговорите на въпросник, който е попълнен от 11712 съдии от 26 страни (22 от ЕС плюс Албания, Сърбия, Черна гора и Норвегия). Испанските съдии, които са участвали, са 718, или това са 11% от всички съдии в държавата. Числата по-долу са на база техните отговори и се отнасят за обследвания период от две години.

  • 18.1% считат, че през последните две години е имало дела, които са били разпределени към съдии по начин, различен от установената процедура, и с цел да се повлияе на изхода от делото. Испания е лидер в тази класация.
  • 64.3% считат, че съдии са назначавани по критерии, различни от тяхната пригодност и опит. Испания води и тази класация с цели 40% над средното ниво за всички държави в проучването.
  • 77.7% намират, че съдии са били повишавани на база критерии, различни от тяхната пригодност и опит. Испания води и тази черна класация, с повече от 40% над средното ниво.
  • 45% считат, че решения на съдии са били повлияни от действия на медиите (преса, телевизия и радио). Тук Испания отстъпва само на Италия, Хърватска, България и Словакия. А 17% смятат, че решения на съдии са били повлияни от социалните мрежи, като Испания е след Италия, Хърватска, Албания и България.
  • 27.7% считат, че правителството не зачита тяхната независимост като съдии. Това е десетият най-лош резултат. Тук води Полша (с над 70%), следвана от България (с над 50%). 15.5% отбелязват, че собствените им началници в съдилищата не уважават тяхната независимост. Това е вторият най-лош резултат след Португалия (21.7%). А 25.6% считат, че тяхната независимост не се уважава от Съдебния съвет. Испания е отново лидер с повече от 20% над средното ниво (като тук се отбелязва, че не всички държави имат такъв орган). България и Португалия следваме испанците плътно и в този срам.
  • 62.2% считат, че Съдебният съвет не разполага с нужните механизми и процедури да защити ефективно независимостта на съдебната власт. Това е вторият най-лош резултат в Европа (след Полша).
  • 10% признават, че през последните две години им е оказван неуместен натиск да вземат решение по дело по определен начин. Испания е петата страна по „натиск“ след Албания (24%), Хърватска (12%), Литва (12%) и Латвия (11%).
  • 10% признават, че са били санкционирани или са били заплашени, че ще бъдат санкционирани за това как са решили дадено дело. Испания е шеста по този критерий след Литва (19%), Латвия (18%), Полша (14%), Румъния (14%) и Италия (11%).
  • 25.6% са били притискани от администрацията на съда им да решат дадено дело в определен срок. Испания е четвърта след Хърватска, Полша и Словения.

Нямам коментар. Числата говорят.

Оригинален линк: “За испанската съдебна независимост отвътре” • Някои права запазени

Господари на ефира – творци или пирати? Съдът се произнесе

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/09/12/gospodari/

Върховният касационен съд   оставя в сила решението на Софийския апелативен съд, с което след отмяна на решение №2065/15г. и решение №1316/13г. по т.д. № 557/07г. на СГС, по същество са отхвърлени като неоснователни предявените искове  за неправомерно използване на части от предаването „Ш на С.”   в издания на предаването на „ Г на е”  и  части от предаването „В на д” в издание на „Г на е” –   пълен текст на решението. 

Според ВКС (подборка от цитати от решението):

Ищец в производството е продуцент на предаването „ Ш на С.”, като именно в това свое качество е предявил и разглежданите искове с правно основание чл.94,чл.94а, чл.95, ал.1, т.1,т.2 и т.6 ЗАПСП -за неправомерно използване на части от предаването.

Процесните откъси са били излъчени в предаването „ Г на е”, без да бъде поискано разрешение от продуцента – ищец в производството и без заплащане. Ответниците са се позовали на правото си по чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП, като правилно  въззивният съд е обсъждал предпоставките на нормата и тяхното доказване в процеса, с оглед възможността аудиовизуалните произведения да могат да бъдат използвани свободно и без заплащане на възнаграждение.

Не е било спорно, че „Ш на С.” и др. са били разгласени произведения, тъй като са излъчвани в ефир. Спорило се е между страните, дали използваните части от тези предавания и от песента са съставлявали цитати, с оглед изискването на обсъжданата норма,  т.е. дали тяхното включване в предаването „ Г на е” е отговаряло на изискването за цитиране.

Заключението на мнозинството от експертите по тази експертиза е обосновало категоричен извод, че се касае за цитат от аудиовизуално произведение, изведено от съответните за този тип произведение особености. В тази насока, неоснователно е изложеното разбиране на касатора за това, че след като не е възпроизведен точно и изцяло оригинала, не е налице цитат.

При приложението на чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП цитирането се преценява  съобразно целите визирани в текста, а именно – критика или обзор. В случая е налице първата хипотеза. Необосновано е и разбирането на страната, че пародията няма относимост към критиката, а съставлява отделна предпоставка, невключена в нормата на чл.24, ал.1, т.2 ГПК, което я прави неприложима към случая. Критиката се дефинира като обсъждане, анализиране с цел да се откроят добрите и лошите страни на личност или явления от социалния живот. Или тя е обобщаващото понятие, докато иронията, гротеската, карикатурата, пародията, хиперболата и т.н. са все стилистични похвати, чрез които критиката се изразява. Т.е. те са изразни средства, тъй като именно, чрез тях се подлагат на критика лични и обществени недъзи, които биват осмивани, като по този начин постигат целта си – обсъждането на тези явления и тяхното отричане. Или, след като експертизата е обосновала разбирането си, че „ Г на е” е аудиовизуално произведение, което има за цел коментар на телевизионни гафове, анализ и представяне на собствена позиция по теми с обществен интерес, разследващи репортажи и значими обществени проблеми, то и използваните художествени похвати като пародия, гротеска, фарс, бурлеска е допустимо, т.е. тези похвати служат за да се осъществява именно критика. Доколкото в експертизата е обосновано и професионалното мнение на експертите, че излъчените части от спорните предавания са разпознаваеми, независимо от използваните похвати, то и следва да се приеме, че цитирането на тези части от аудиовизуалното произведение е съобразно обичайната практика т.е. достатъчно за предотвратяване на объркване в съзнанието на зрителя относно това, че се касае за чуждо аудиовизуално произведение и подчинено на целта на предаването.

С оглед времетраенето на излъчените откъси, очевидно се касае за обем, съответстващ на целите на предаването.

Става дума за правно регламентирано изключение, обхващащо използване на части от чужди произведения, свободно и без заплащане.

Съобразно изложеното и на основание чл.293, ал.1 ГПК, обжалваното решение като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила. Решението е окончателно.

Filed under: BG Content, BG Media, Media Law

Пловдивските варвари

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/barbarians-of-plovdiv/

Манол ми е приятел. Казвам го в началото, за да не бъда обвинен, че се правя на неутрален наблюдател. Като не само, че нямам претенция да съм такъв, а и дори не искам да бъда. В Пловдив скандалите станаха толкова много, че да бъдеш неутрален, може да означава само две неща — или си част от безобразията, които съсипват града ни или си съучастник в масовия кататоничен ступор, в който безразличието, а не смъртта погребва бъдещето на пловдивчани.

Преди три години Пловдив спечели възможността да бъде Европейска столица на културата през 2019 година. Но същинското състезание спечелиха една група идеалисти, с много труд, емоции, усилия и лични жертви. Те са от онези мои съграждани, които сбъдват мечти… и е вдъхновяващо да познаваш част от тях.

Тези хора — и днес, и утре ще продължават да са такива. Независимо от всичко. Незвисимо, че спечелиха най-важната битка, но загубиха войната — вечната сякаш война с посредствеността на политиците от управлението, с дребните душици в общинския съвет и пасивността на съгражданите си.

Общинската фондация „Пловдив 2019“ бе превзета – бавно, методично и вече окончателно. Бяха изхвърлени или докарани до отчаяние дотам, че да напуснат, повечето ключови фигури и смислени хора с репутация, които се бориха за възможността Пловдив да бъде европейска културна столица. Местните политици използваха гражданите да им спечелят титлата (очевидно за тях това е трофей, а не възможност), след което ги изхвърлиха, за да не им се пречкат в усилията да провалят всичко постигнато.

В последните дни Пловдив проспа и друг огромен скандал. Едно от доказателствата, че градът ни има осемхилядолетна история бе изринато с багери, а днес залято с бетон, докато общински и районен кмет и всички общинари широко са затворили очи за случващото се… Титаничен срам! На нас не ни е нужен ИДИЛ/ДАЕШ да руши миналото ни — справяме се блестящо сами!

И сме виновни всички, които търпим! Защото на последния марш за европейско правосъдие в Пловдив бяхме стотина и нещо души, докато останалите ни гледаха с тъпо учудване от кафенетата. Защото докато не сте готови да се разделите с охладената си следобедна биричка и да пожертвате малко време да следите и държите в мъртва хватка всеки продажен политик, те ще продължават с безобразията си.

Бях наскоро на едно особено показателно заседание на пловдивския общински съвет. Да — всеки може да отиде и поне да ги наблюдава, и ако тези, които ходят вземат да стават повече или пък да чакат отвън след заседание за да поразпитват какви са ги свършили, също предвиждам едно друго ниво на регионалната ни политика, но… уви — двата реда за публика в залата най-често са рехаво-празни. Това беше същото заседание, на което общинарите се отметнаха от решението си от миналата есен да откажат акциите от Панаира и решиха да ги приемат. Между другото, заради иронията на историята е добре да припомня, че още на следващото заседание отново се отказаха от тях. И е трудно да се намери толкова красноречив пример, който така тъжно да илюстрира принципната безпринципност сред утайката, която имаме за общински съветници. Двойно отмятане на 180 градуса…

Гьонсуратлъкът очевидно е ключова дарба на кмета Иван Тотев, с която компенсира липсата на красноречие, харизма и други по-важни качества. Не само защото не защити Манол Пейков като член на УС, на който самият той се явява председател, или поне да му даде възможност да се самозащити, не само защото изговори купчина глупости за недоразумение или грешка, която уж трябваше да бъде поправена на 8 юни на извънредна сесия, каквато не се състоя, но и на вчерашната редовна сесия пред очите на други членове на УС на Фондацията предложи нови хора, и нито дума за Манол Пейков. И това няма как да е случайно… Това е демонстрация на безпардонност!

Много ми се иска, както сте започнали, да прочетете и текста на Иво Дернев от „Под тепето“ — акцентира върху важни детайли към историята.

Иначе на онази сесия — панаирджийската — кметът Тотев завърши свое изказване така:

И когато тук някои сравняват къде историята ще ми отреди място, искам да кажа, че моята задача е да изкарам достойно втория мандат и след 20 години някой да каже: Искам да бъда кмет като Иван Тотев.

Не съм сигурен, че цитатът е точен, но такъв е според в. Марица. Все едно — това беше смисъла. И е чуден симптом на самозабравянето, комплексарщината и липсата на санитарна скромност.

Чувайки това, едва не прихнах, и се зачудих дали някой съветва г-н Кмета да чете повече история и да си припомня по-честичко, че в общества, където институциите не работят в полза на гражданите, се случва някоя капка да прелее чашата на търпението на простосмъртните така, че след 20 години хората още да помнят как инж. Иван Тотев е бил изхвърлен като въшлив дюшек от общината, заедно с повечето общински съветници. След разрушени и опожарени тютюневи складове, провалени проекти като „Пловдив 2019“, транспортния или този за площад Централен, бетонирани могили, прокурорски упражнения, все по-често си мисля, че би било напълно справедливо Пловдив, съгражданите ми и най-вече лично г-н Тотев да имат такъв мил спомен след време.

„Неуспелият преврат“ ли?

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=1963

В предишния си запис писах за неуспелия преврат в Турция и поуките от него. В този ще се поправя. Превратът в Турция успя, напълно.

Просто не имитацията, която видяхме – а истинският преврат. Този на Ердоган срещу демокрацията.

Наричам опита за преврат имитация, защото всъщност беше театър, разигран от хора на Ердоган. За който има глава не само за да носи шапка, ето и доказателства по списък:

– Започна там, където ще се вижда, а не там, където ще свърши работа. Танкове и войници по мостовете над Босфора, декларации по телевизията… Но не и блокиране на полицията или несъгласните армейски подразделения. Грешка, която не биха допуснали поне 50% от децата на и над 12 години.

– Също, часът на започването е около 10 вечерта – времето, когато ще се вдигне най-много шум. Несравнимо по-логично би било да почне около 3 или 4 сутринта, тогава най-лесно ще хване противниците си неподготвени. Още една грешка, която дори кръчмарски превратаджия не би допуснал.

– При преврат срещу силен държавен глава ликвидирането му е първата задача. Всичко друго е после – тогава е лесно, без царя царството рухва. (И излизането на военните изглежда естествено и не буди подозрения.) Да, хотелът на Ердоган бил взривен – но чак след като Ердоган излетял за Анкара. Повече от час след началото на събитията по мостовете на Босфора. (Погледнете видеото с обръщението на Ердоган, заснето на мобилния му телефон. Вижте часа и задния фон – Ердоган го е записал в стая, не в самолет.) Тия превратаджии от коя детска градина са излезли?

(Висши турски политици твърдят, че военното разузнаване е надушило преврата няколко часа предварително и е уведомило Ердоган навреме. Това обаче продължава да не обяснява горното разминаване във времето.)

– Още през първите 20 часа след преврата бяха арестувани около 3000… съдии! Когато светът се учуди, висши турски политици заявиха, че списъците за арестуване са били готови и то се е предвиждало, и затова „враговете на Турция“ са направили опит за преврат. (И не е успял, понеже е бил скалъпен набързо.) За арестуването на 3000 съдии обаче са нужни поне три пъти по толкова полиция. В условия на преврат, инспириран от съдиите, те сигурно ще се крият и ще са охранявани от въоръжени симпатизанти – това прави нужна за арестуването им поне десет пъти повече полиция, тежко въоръжена. Кой държавен глава би заделил тези хора и оръжие в самия разгар на истински преврат срещу него, когато още нещата не са решени? И при положение, че превратът го правят военни – тоест, съдиите със сигурност нямат командна роля, че да са приоритетни за арестуване…

– Съгласно изтеклата до момента информация, ръководител на преврата (или един от ръководителите му) е командващият военновъздушните сили. На страната на преврата обаче участваха само два хеликоптера, които бяха свалени именно от изтребители. Само на мен ли това ми се струва леко странно? Да, сред военните може да има и поддръжници на Ердоган, но точно военните ще знаят с голяма сигурност кой от своите чий е и на кого могат да разчитат.

– При преврат, организиран от командира на ВВС, няма по-глупава идея за държавния глава от тази да излети със самолет. Всички авиодиспечери на страната, военни и цивилни, ще видят веднага самолета му на радарите си, заедно с и най-малката промяна на курса му. Все едно е да се разгърди срещу дулата на превратаджиите – всеки техен изтребител наоколо ще се надпреварва да го свали, да отчете заслуги пред командира си и бъдещия президент. Не питам как Ердоган е оцелял – питам как е посмял, ако превратът е истински!

– Ердоган се хвали, че самолетът му бил взет на прицел от два изтребителя F-15 на превратаджиите, но те го изпуснали или се отказали. Горките турски военновъздушни сили, в които два изтребителя F-15 изпускат пътнически самолет! И в които пилотите не изпълняват заповедите на командването си!

– Мостовете на Босфора са блокирани от танкове „Леопард“ и автоматчици. Срещу тях излиза полиция с камионетки с водопръскачки, пистолети и автомати. И смело открива огън по танковете с ръчно оръжие и с водопръскачките! Не мога да си представя колко уверени трябва да са били, че танковете няма да отвърнат на огъня. Отвърнеха ли, превратът щеше да успее на минутата. Каквото останеше живо от полицията щеше да се разбяга като пилци – свикнала е тя да стреля и бие, а не по нея да стрелят.

– При стрелбата на полицията само на Босфора са убити десетки войници от превратаджиите. Каква е нормалната реакция на кой да е танкист, когато види, че по другарите му стрелят и ги убиват? „Леопард“ е изключителна машина, от танковете на въоръжение в момента го конкурира само израелският „Меркава“. Дори танкистът да не открие огън с оръдието или тежката картечница, просто газта да настъпи, от полицаите барабар с камионетките им нищо няма да остане. Как нито един от танкистите не го направи? Горката турска армия – какви пацифисти са танкистите ѝ до последния човек, без нито едно изключение за цяр! Или може би турската полиция е смела, понеже си има щатни пророци и те знаят, че танкистите са пацифисти?

(При Ердоган полицаите получиха такива привилегии, че масово се изявяват вече не като пазители на реда, а като ецилопи. Познайте колко ги обича турският наборник (а танковете са управлявани от наборници), и дали те не го знаят.)

– Турските политици твърдят, че хората масово са се противопоставили на преврата. Конфронтирани с войниците тълпи с турски знамена обаче се виждат и на кадри отпреди изявлението на превратаджиите. (Обръщението на Ердоган дойде още по-късно.) А че това е преврат, а не да речем учение, се разбра именно от това изявление. Да не би не само полицията в Турция да има щатни пророци?

(Поддръжниците на светското в Турция, които са противници на Ердоган, в Истанбул са мнозинство сред хората, които биха излезли на улицата. И повечето от тях охотно биха подкрепили преврат на светски настроените военни срещу Ердоган. Те обаче очевидно нямаха щатни пророци – не се появи нито една тяхна група.)

– Ердоган пусна изявлението си в Туитър и Фейсбук (каква ирония – той редовно ги забранява). Заяви, че реакцията на хората е, която е провалила преврата, и че те са гарантите той да не успее. Само че почти веднага след това забрани Туитър, Фейсбук и Ютюб. Доста странна постъпка за държавник, който разчита на реакцията на хората. Логична за държавник, който се бои от тази реакция.

– Съвпадение ли е, че това се случва две седмици след като Ердоган си говори с Путин? Налаганата от турските власти хипотеза е, че Ердоган се е сдобрил с Путин и е видял ръцете си развързани. Само че Путин не е човек, който ще пропусне възможност да се намеси с военна сила при първа бъркотия някъде. Доказал го е в най-близки братски държави – защо да пропусне традиционно вражеска Турция? И Ердоган знае това отлично. Ако не го знаеше, отдавна вече нямаше да е президент. Какви точно гаранции от страна на Путин са го убедили, че може да си позволи преврата?

(Ако предполагате, че Путин няма да се намеси, понеже НАТО пази Турция – НАТО я пазеше преди преврата още по-охотно. Тоест, Ердоган е нямал нужда да се унижава. А човек като него няма да го направи без нужда за нищо на света… Ердоган е получил уверения, на които би повярвал. Надали заради извинението си – Путин не е емоционално-сълзлив тип. Какви са те?)

… Спомням си как на последните избори в Турция всички прогнози бяха, че Ердоган ще ги изгуби, а кюрдите ще спечелят много. Точно преди изборите обаче се случи страхотно кървав атентат, който Ердоган приписа на Кюрдската работническа партия. Тя отрече (странно – друг път гордо поема отговорност), но турците се обединиха и го подкрепиха. Още тогава си рекох, че този атентат му дойде толкова удобно, че ще е направо странно да не го е спретнал той. Кому е изгодно, Едмонд Дантес?… Същия въпрос си задавам и сега.

Възможно е част от информацията ми да е погрешна и някои от нещата, които изброих, всъщност да не са така. Твърде много са обаче, базирани на най-различни информации, и за да е верен изводът от тях е достатъчно да са верни едно-две. Затова мисля, че тезата може да се смята за доказана.

… Тук този запис трябваше да свърши. Но на мен продължава да не ми дава покой въпросът какви гаранции трябва Путин да е дал на Ердоган. Гледам, че на Султана изобщо не му мигва окото не само от заплахите да му спрат преговорите с ЕС, но и от заплахите да бъде изхвърлен от НАТО. Без НАТО Турция няма на какво да се надява срещу Русия. Да не би…?

(Да, на турска територия има към 90 атомни бомби, но всичките са американски. При изхвърляне на Турция от НАТО американците ще си ги приберат. Без тях ръцете на Путин са развързани – формално Турция не е съюзник на Русия, че да си оцапа авторитета, ако внезапно я атакува. Примерно под предлог, че помага на Ислямска държава. Ердоган няма как да не се сеща за това. Чудя се дали Русия няма да даде рамо на Турция да задържи тези атомни бомби?…)

Е, това последното е само спекулация.

Засега.

„Apple ми откраднаха музиката. Наистина.“

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=1943


Оригиналът на този запис е в блога Vellum Atlanta.

Не зная как да реагирам. От една страна, моят блог е един от тези, които публикуваха записа „2018“ – и често съм предупреждавал, че ако не пазим правата си, един ден той може да стане реалност. От друга страна, нещо в мен упорито е отказвало да приеме, че е възможно това да се случи реално. А сега чета нещо отвъд и свръх това!…

За щастие, записът има продължение, което разсейва някои от страховете. Засега. И дано наистина да се е оказал просто заблуда. (Или може би зле премислено корпоративно решение, което поредната капка в чашата е преляла и отмила към канализацията. Кой знае?) Дори така обаче е добре да сме нащрек и да мислим за информационната си самостоятелност и самоподсигуреност.

– Софтуерът функционира както е предвидено – отговори Амбър.

– Чакайте малко – попитах аз. – Предвидено е да изтрие личните ми файлове от вградения ми харддиск, без да ме попита за разрешение?

– Да – отвърна тя.

Току-що бях обяснил на Амбър, че 122 гигабайта музика са изчезнали от лаптопа ми. Разказах как бях посетил онлайн форума, където обаче не открих помощ. Няколко души бяха описали проблеми, подобни на моя, но бяха осмени от снизходителни „гурута“, които казваха, че сигурно сме си преместили файловете по погрешка другаде (размерът на празното място на диска ми доказваше, че не е така), или че трябва да сме си изтрили файловете сами (не бяхме). Амбър ми обясни, че трябва да не обръщам внимание на тези обезкуражаващи предлагани онлайн „решения“, тъй като служителите на Apple официално не използват форумите. Очевидно тази чест е запазена за отчаяни и разтревожени хора като мен, и (поне в този случай) всезнайковци които по-скоро ще ни сметнат за некомпетентни или лъжци, отколкото да приемат грозната истина, че Apple са прекрачили границата наистина юнашки.

Обяснението на Амбър беше точно това, от което се боях: през абонамента за Apple Music, който си бях направил, Apple сега изтриват файловете от компютрите на потребителите. Когато се абонирах за Apple Music, iTunes беше проверило огромната ми колекция от MP3 и WAV файлове, беше претърсило базата на Apple за каквото то сметне за съответствия, и беше премахнало оригиналните файлове от компютъра ми. Беше ги ПРЕМАХНАЛО. Изтрило. Ако Apple Music попадне на файл, който не му е познат – което се беше случвало често, тъй като съм композитор на свободна практика и имам много музикални файлове, които съм създал сам – то ги изпращаше в базата данни на Apple, изтриваше ги от харддиска ми и след това ми ги стриймваше обратно когато искам да ги чуя. Точно както и всичката друга музика, която беше изтрило.

Това водеше до четири непосредствени проблема:

1. Ако моята музика ми я стриймва Apple, това означава, че когато нямам Интернет достъп, не мога да си я слушам. Когато казвам „моята музика“, нямам предвид просто музиката, която за последните 20 години (още отпреди да съществува iTunes) съм старателно импортирал от хилядите си CD-та и съм записал на харддиска си. Имам предвид също собствената си музика, която съм изпълнил и записал на компютъра си. Вече Apple и достъпът ми до Интернет решават какво, къде и кога мога да слушам.

2. Неща, за които Apple решава че са „същите“, често не са. Рядката ми ранна версия на “I’ll Do The Driving” от Fountains of Wayne, обозначена с това име? Пак си е под същото име, само дето е заменена с по-късната, по-широко известна версия на песента. Демонстрацията на пиано на “Sister Jack”, която свалих пряко от сайта на Spoon преди десет години? Заменена с другата, по-честа демо версия на песента. Тоест това означава, че Apple изработват бъдеще, в което редките или специфични миксове и версии на песни няма да съществуват, освен ако Apple не го одобри. Въпросните алтернативни версии ще бъдат заменени с най-популярната версия, въпреки че имат оригиналните си, верни някога заглавия, етикети и съдържания на файловете.

3. Мога да цъкна малката иконка с облачето до заглавието на всяка песен и да си ги „взема обратно“ от Apple, но сървърите им не са достатъчно бързи, за да бъде това лесна задача. Би ми отнело към трийсет часа, за да си върна музиката обратно. И дори тогава…

4. Избера ли да си върна песните чрез сваляне, файловете, които ще получа, няма непременно да са същите като оригиналните ми файлове. Като композитор записвам композициите си на WAV, а не на MP3 файлове. WAV файловете имат около десет пъти повече сампъли, така че звучат по-добре. Тъй като Apple Music не поддържа WAV файлове, докато са крадяли композициите ми и са ги записвали на сървърите си, освен това са ги и конвертирали към MP3 и AAC. Така че не само вече се налага да си плащам, за да имам достъп до собствената си музика, но освен това се налага да слушам и по-нискокачествени версии от тези, които съм създал.

Разбира се, проблемите не са само тези. Apple се сблъскват непрекъснато с оплаквания от Apple Music заради показване на погрешни обложки на албуми, съсипани информации за файлове и че „гениите“ от персонала им не са информирани по темата, така че не предлагат реални решения.

Ако се чудите защо Apple още не са дадени под съд – причината е, че лицензът на iTunes споменава мъгляво нещо по темата, след което освобождава от отговорност Apple и забранява да бъдат съдени от потребителите, които са одръстили:

„Музикалната библиотека в iCloud се включва автоматично, когато направите абонамента си за Apple Music… Когато абонаментът ви за Apple Music свърши… вие ще изгубите достъп до всички песни, записани във вашата музикална библиотека в iCloud.

Вие изрично потвърждавате, че вашето използване на услугата Apple Music, или неспособността ви да я използвате, е единствено ваш риск. Услугата Apple Music и всички продукти и услуги, доставяни ви чрез услугата Apple Music, са (освен където Apple изрично указват другояче) ви се предлагат във вида, в който са и в който са достъпни, без никакви изрични или подразбирани гаранции за каквото и да е.

При никакви положения Apple, техните директори, мениджъри, служители, свързани с тях лица, агенти, контрактори или лицензори, няма да бъдат отговорни за каквито и да е преки, косвени, случайни, наказателни, специални или произтичащи от други вреди, последвали от вашето използване на услугата Apple Music, или пък за каквито и да било други ваши претенции, свързани по какъвто и да е начин с вашето използване на услугата Apple Music, включително, но не само всякакви грешки или пропуски в каквото и да е съдържание на продуктите на Apple Music, или каквито и да било загуби от какъвто и да е тип, понесени като резултат от употребата на каквото и да било съдържание или продукти на Apple Music, получени, прехвърлени или направени достъпни по какъвто и да е друг начин чрез услугата Apple Music, дори ако сте предупредили за подобна възможност.”

Успях да възстановя оригиналните си музикални файлове единствено като прибягнах към резервно копие, направено няколко седмици по-рано. Много хора обаче не правят резервни копия толкова често, колкото би трябвало, така че нямат този вариант. Амбър ми предаде, че ѝ се е налагало да понесе немалко обаждания от хора, които са си прекратили абонамента за Apple Music след началните безплатни три месеца, и са открили че всичките им музикални файлове са изтрити и нямат как да си ги върнат.

Моите файлове бяха възстановени засега. Според Амбър обаче единственият начин да попреча това да се случи отново е да прекратя абонамента си за Apple Music (който тя не използва поради описаните по-горе причини) и да се погрижа настройките ми са iCloud да не включват съхраняване на копия от музика.

Вече от десет години предупреждавам хората – пазете си носителите. Ще дойде ден да не можете да си купите филм. Ще купувате правото да гледате филм, който ще ви бъде стриймван. Ако фирмите, които стриймват филмите, не искат да го видите, или искат да сменят нещо в него, ще имат властта да го направят. Те ще могат да променят историята и ще могат да ви накарат да плащате отново и отново за неща, които преди просто сте можели да купите. Информацията ще бъде услуга, а не стока. Дори информацията, която сте създали сами, ще изисква непрекъснати периодични плащания, за да можете да имате достъп до нея.

Докато правех предупрежденията си обаче, дори в най-оруеловско параноичните си моменти не съм допускал, че доставчици на съдържание като Apple ще бръкват в компютъра ви и ще изтриват това, което имате. Ако Netfix предлага „Шофьор на такси“, те няма да дойдат у вас и да ви откраднат DVD-то с филма, което имате. Натам обаче сме тръгнали. И в музиката Apple вече са там.

Безочливо. Нахално. Налудничаво. Това са само някои от прилагателните, които използвах в разговора си с Амбър. Тя всъщност ме попита какво смятам да правя оттук нататък, прехвърляйки задачата да намеря решение на мен. Разбирам защо – тя е точно така безсилна, както и аз. Бих обожавал Apple да си понесат публичното отхвърляне и финансовите последствия за посегателството им върху клиентите по толкова нагъл и неетичен анализ, но за момента като че ли са недостижими. Наложи се да сменя трима техни представители, преди да стигна до някой, който изобщо може да разбере за какво му говоря. И дори когато тя призна за престъпната практика на Apple, не можеше да ми предложи друго решение освен „не използвайте продукта“. Когато обаче собствените ни данни бъдат превърнати в платена услуга, „просто не използвайте продукта“ ще престане да е опция. Apple ще ни държи под контрола си, превръщайки тяхната прочута реклама „1984“ в отрицанието ѝ – смазваща, подтискаща ирония.

За щастие или нещастие, одисеята не свършва тук. Ето съдържанието на последващия запис на Джеймс:

Само часове след като записът за премеждията ми с Apple Music стана популярен, получих телефонно обаждане от Джон, представител на Apple. Изслушах го предпазливо.

За да изчерпа темата, Джон ни свърза към Дейв, техник от Apple. Въпреки уверенията на Амбър, Дейв заяви, че изтриването на оригиналните файлове не трябва да се случва. Очевидно съм предпазлив, тъй като Apple ми дават два противоречащи си отговора, но се надявам Дейв да е прав. Алтернативата е мрачна като Робокоп 2.

Иска ми се да вярвам в бъдеще, което е по-малко Ready Player One и повече Bill and Ted’s Excellent Adventure. Поговорих си с Дейв за какво точно е станало и отговорих най-старателно на всичките му въпроси. Той изяснява в момента проблема и обещавам да се погрижа да пусна тук ъпдейт ако или когато постигнем някакъв напредък. Междувременно използвам Swinsian като алтернатива на iTunes, и засега наистина ме радва колко гладко и интуитивно работи. Не, нямам техни акции. Засега.

Предишният ми запис беше предупреждение, насочено да помогне на другите да избегнат подобна ситуация. Но ако Амбър не е права и Apple Music не се предполага да изтрива музикалните файлове на потребителите си, това е голямо облекчение за мен. То означава, че всички, които сме пострадали от това, сме жертви на обикновен бъг, а не на злонамереност.

Ще видим. Или може би никога няма да разберем. А междувременно, както е казал Ейбрахам Линкълн, нека бъдем безупречни един към друг.

Заедно

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original http://yovko.net/together/

Наистина адски срамно и тъжно е това, което се случи в Пловдив със сградата на ул.“Одрин“, но… иронията и умотворенията на някои софийски „приятели“ ми идват леко в повече…
Понеже с какво е по-различно положението на баните в Банкя, Овча купел или Горна баня от това на тютюневото градче в Пловдив? Успя(ва) ли София да ги спаси? Ами Захарната фабрика? Ами Пивоварната на братя Прошек? А Сердика? Къщата с ягодите? Къщата на Пейо Яворов? Тази на Стефан Стамболов? Да не споменавам загиналите жени под самосрутилата се сграда на Алабин? От позицията на какъв по-позитивен опит иронизирате?
Нямаме различни врагове. Врагът е общ. A е силен, защото ‪#‎заедно‬ е само дума, в която не вярваме достатъчно.

Блокиране във Facebook

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/N4YPDWtiVLs/

Всеки ден виждаме много неща във Facebook, които не ни се нравят. Някои са расистки, сексистки или показват насилие, но повечето са просто глупави или обидни. Това, че нещо ни обижда, не означава, че не може да е в мрежата. Това е идеята на свободния изказ. Facebook си има правила, които трябва да се спазват – без расизъм, голота, насилие и прочие.
В понеделник споменах на страницата си, че в последните дни имам затруднения да споделям линкове. Не от конкретен сайт – при всякакви Facebook ми отказваше с аргумент, че намира нещо странно. Не съм увеличил активността си. Дори напротив – напоследък споделям по-малко. Нямам app-ове, които автоматично да качват статуси и статии.
Вчера разбрах какъв е бил проблемът. Изглежда е имало масово съобщаване (report) срещу статуса ми за двуличието в защитата на „нашите жени“ от „пришълците от агресивни култури“. Facebook ми съобщи, че премахва статуса ми заради несъответствие с правилата. Нямаше обяснение защо точно, те не дават такива.
Screenshot from 2016-01-12 17:53:22
Написах статуса скоро след статията ми, която разглеждаше колко погрешно е да се смята, че сексуалното насилие е нещо внесено в нашето общество. Някои възприеха тези два коментара като едва ли не обида срещу България, отричане на насилието в Кьолн или сравнение на тях самите с гаменчетата на онзи площад. Още в статията си, както и на няколко места след това, споделих, че виновните трябва да бъдат наказани. В последната седмица научихме много за случая, включително прикриване на подобна престъпност в други държави. Ще има доста неща, които трябва да бъдат разкрити.
Не трябва обаче да си въобразяваме, че проблемът със сексуалното насилие не е стар или го няма. Голяма част от изнасилванията и посегателствата стават в позната среда и от близки хора. Сравнително малък процент е от непознати. В България не се говори за това. Дори има не един и два случая на полицаи, които са били хващани в такива деяния, а последствията са никакви. Нямаме дори реална представа какви са измеренията на проблема, защото жените се страхуват да съобщят за тях.
Колкото и да бъдат докладвани статусите ми, това няма да се промени. А това, че някои са били обидени от думите ми не означава, че не са верни или че не трябва да ги казвам.
Допълнение 13 януари 10:30
Може да решите, че статусът ми е бил махнат заради използваните с ирония определения в него. Разбираемо би било просто да са си превели теста търсейки ключови думи без да отделят време да вникнат в контекста. Сигурен съм обаче, че не е това причината, защото аз и много други сме съобщавали за редица страници, групи, постове и коментари с откровено расистко съдържание призоваващи към насилие. Ето няколко примера от @RadidaG и @_lanzz_:

@yurukov Прекрасно! Пък на мен ми отговориха, че този коментар не нарушава правилата им… pic.twitter.com/8yK316PB5f
— Radida G. (@RadidaG) January 13, 2016

@yurukov нормално, като се има предвид какви неща са ок за стандартите на @facebook: https://t.co/N7DYWarIrq pic.twitter.com/83X6viqa9s
— мàймýн (@_lanzz_) January 12, 2016

@yurukov @facebook pic.twitter.com/yTsCFqbRJu
— мàймýн (@_lanzz_) January 12, 2016

@yurukov @facebook pic.twitter.com/zw12nSuGX5
— мàймýн (@_lanzz_) January 12, 2016

По мои наблюдения, Facebook не премахва дадено съдържание или група докато то ѝ създава трафик. Тоест може да пускате каквото си искате на страницата и профила си, стига много хора постоянно да коментират и да го споделят. Именно затова неонаци групите си стоят. Именно затова и моят статус беше свален едва когато дискусията около него стихна.
Допълнение 13 януари 11:40
Веднага след като Facebook ме уведоми за статуса ми, им изпратих сигнал, че са премахнали нещо, което не противоречи на правилата. Отвърнаха ми с формален автоматичен мейл как мога да съобщавам конкретни постове за нарушения и запитването беше затворено. Реших, че това е всичко.
Току-що обаче получих следното съобщение от тях:
Screenshot from 2016-01-13 10:40:26
Статусът беше незабавно възстановен. Може да го видите заедно с дискусията под него тук:

(function(d, s, id) { var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) return; js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = “//connect.facebook.net/bg_BG/sdk.js#xfbml=1&version=v2.3”; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs);}(document, ‘script’, ‘facebook-jssdk’));

Българският мъжкар не вижда проблем да шляпва по гъза и да дърпа блузата на непознати момичета. Това е негово право и дъ…
Публикувахте от Боян Юруков в 7 януари 2016 г.

Допълнение 14 януари 12:00
Някой пак е подал сигнал, но този път срещу два от моите статуси. Facebook ме предупреди, че ги преглеждат за „голота“. Някой много е обидчив явно.
s2
s1


Буря в каца с лайна

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original http://yovko.net/%D0%B1%D1%83%D1%80%D1%8F-%D0%B2-%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B0-%D1%81-%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0/

Че не се прави така, както го направи финансовият министър Горанов е ясно. Освен ако това не е стъпка от някакъв мъглив политически танц, което може да се оцени от странно до тревожно.
Че МВР трябва да се реформира спешно и решително също е ясно. А и моментът е подходящ – очевидно властта има подкрепата на обществото, току-що препотвърдена повече от категорично на местните избори. Кога, ако не сега?
Че Борисов ще отстъпи (дано само частично) е не по-малко ясно. Както е ясно, че със сигурност в МВР има свестни хора и не всички са корумпирани. Всички познаваме такива, но… Тези свестни и некорумпирани хора често са широко-затворили очи пред безчинствата на „колегите“ си.
Такива свестни хора подкрепиха, поне на думи и съвсем в началото онези летни протести, които имаха потенциал да променят България, но началството бързо им скръцна със зъби и те се появиха след това маскирани, озъбени и без отличителни знаци срещу гражданското недоволство. И биеха и нарушаваха закона… не само в нощта на белия автобус. Без напън за обмисляне дали не сме от една страна на барикадата…
А сега очакват разбиране и съчувствие?…
Тези, които са призвани да пазят реда и закона, вчера се държаха като футболни хулигани и го прегазиха най-безцеремонно. Демонстрираха сила и простащина. И отново заплашваха граждани – неясно в каква роля. Днес продължават! (Свестните в МВР нещо недовиждат, или пак колегиално мълчат?) И това не е дреболия, защото тук размислите спират. Тук всичко свършва и се срутва…
P.S. Реакциите на ДПС, БСП, омбудсмана Мая Манолова и синдикатите говорят еднозначно. И не за хубаво
P.P.S. Фактът, че ДПС критикува Румяна Бъчварова, а мълчи като свестен полицай от системата на МВР за Горанов е двойно по-любопитен. И още толкова опасен!
P.P.P.S. И да… Не се извинявам за заглавието! Още по-малко за иронията…

Между емоциите и разума

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original http://yovko.net/emotions-rationality/

Че българинът гласува емоционално, а не рационално отдавна не е новина. Но ме изненадва реакцията на хора с претенции да гласуват прагматично, а след резултатите да се обливат в емоции.
Някъде скоро попаднах на една от онези остроумни картинки, които циклят из Мрежата – на нея имаше едно уравнение (цитирам по памет, понеже не си спомням къде е източника):

Щастие = Реалност – Очаквания

Иначе казано… приятели, сверете си очакванията 😉 Ако те са твърде големи, по-големи от реалността, ще имате отрицателно щастие, по-известно като нещастие 🙂
Аз не мисля, че резултатите от референдума са лоши. Не съм очаквал по-добри. Позицията е категорично изразена от тези, които са счели за нужно да я изразят. При това изразена въпреки процедурните номерца и затруднения. Окей – по закон гласувалите не са достатъчно, за да бъде директно валиден референдума, но нека да си спомним, че бариерата е поставена доста високо умишлено от същото това политическо статукво, което брани лоения си комфорт. Да не говорим, че това с активността е една безумна математика, понеже нашата държава така и не е решила както трябва проблема с избирателните списъци и раздуването им с мъртви души. А ако не знаем колко са избирателите каква активност изобщо пресмятаме??
Та, аз виждам много интересни неща в резултатите от референдума – разпределението по възраст показва, че дори и по-възрастните хора (60+), които принципно са най-консервативни и се притесняват от технологични нововъведения не се отличават от категорично изразената позиция ЗА. Разбивката по партии също е адски интересна, понеже дори електоратът на партиите, които бяха гласно против е раздвоен и почти половината и от техните гласоподаватели са се еманципирали от партийната повеля. А това, драги зрители и радиослушатели е ПРЕКРАСНА новина, понеже партиите започват да не успяват да водят за носа дори твърдите си електорати!
Референдумът все пак постигна достатъчна тежест да бъде задължително да мине през Парламента. А това е хубаво, защото парламентарно представените партии ще трябва ясно да декларират позиция. Такова категорично ДА е трудно да се неглижира дори и от клинични гьонсурати.
Що се отнася до технологичния спор за конкретната реализация (доколкото е възможен, защото на практика той към момента е труден при безкраен брой голи хипотези) – аз останах разочарован от колегите, които предпочетоха иронията и позицията „това няма как да стане“. Разочарован не от капацитета им като експерти, а въпреки това. Защото работата на всеки експерт е да предлага решения, понякога не съвършени, но възможно най-работещите. Самоцелният перфекционизъм не винаги е полезен, особено когато си на фаза мечта или прототип.
В моят професионален път съм имал и провали и успехи, но това което научих по пътя си е да избягвам да работя с хора, които те посрещат с „това няма как да стане“. Животът е твърде кратък за да се заобикаляте с такива хора. Може да не е лесно, може да крие рискове, но всяко нещо е невъзможно докато не стане възможно по един или друг начин. Всеки бизнес-човек ще каже, че рискът не е лошо нещо, ако е управляем. А работа на технологичните хора е не само да си свършат добре работата в детайлите, защото да – дяволът е в детайлите – но и да свършат тази работа, от която някой има нужда. Нарича се възможност, ниша, you name it…
В същия момент бих помолил за разбиране и другата страна, която иска да има е-гласуване, но няма експертността да прецени сложността на задачата и очаква, че някой ще предложи перфектното решение, понеже „щом банкираме електронно, значи може и така да гласуваме“. Това от гледната точка на неспециалист е адски логично и вярно, но на експерта това звучи безумно и му вади пара от ушите.
Най-лошото, което може да се случи е да продължим да се замеряме с „литературни“ доводи вместо да оставим на всеки неговото. ИК си свършиха не лошо работата с „продаването“ на идеята на хората, особено без подкрепата на политиците (а може би пък това помогна!), те пък с референдума принуждават Парламента да „купи“ идеята, и ако там не я заметат в ъгъла, експертите са на ход… А между другото, не рядко точно тези, които са казвали „това няма да стане“ дават след някакво време най-добрите идеи как да стане.
Нека не живеем с илюзията, че от утре веднага ще може да гласуваме и електронно. Важно е да мине новият закон за е-идентичност, който изглежда много добре като предложениe. Важно е да се реши и проблемът с доверието и одитабилността на една бъдеща платформа за е-гласуване. Важно е и кой и как ще я реализира, защото с подхвърляне на туитове и коментари тук-там определено няма да стане със сигурност 🙂
И тук е моето притеснение – не виждам тази фигура (или екип), която да е разпознаваема в обществото и да получи общественото доверие, но и политическата подкрепа, да сътвори такава платформа (и процедури). Понеже без категорична политическа воля и подкрепа ще е трудно. А ако е само формална, каквато изглежда в момента, ще е хипер-абсурдно.
Ако след местните избори на политиците им изглежда, че имат обществената подкрепа за текущия управленски формат, а е факт, че резултатите го показват, то това означава, че трябва и да имат куража да започнат работа по горното без шикалкавения и използвайки ясния вот, който обществото е изразило на референдума.
А за самите местни избори – при това отсъствие на идеи и лидерство – резултатите са според прогнозите. С т.нар. „левица“ в България е свършено, което отваря територия за нещо ново и дано да е смислено, ГЕРБ се бетонира където е, РБ запазва позиции, а по-либералните проекти в България (ДПС ООД не го броим за такъв) засега не успяват да излязат на повърхността, но и това ще се случи с времето. ДЕОС, не унивайте!
ГЕРБ очевидно ще бъде ключов политически субект за осезаемо време напред – добрата новина е, че са с про-европейска ориентация и това на което можем да се надяваме е там в бъдеще да тежат повече позициите на технократи като Томислав Дончев, Андрей Ковачев или Ева Паунова и по-малко на вътрешнопартийни кариеристи.
РБ продължава да не иска да отговори какво е – дори пред собствените си избиратели. И постепенно лидерите на съставните партии завиха към това да се харесват на твърдите си ядра, вместо да бъдат носители на промяната в българската политика. Продължават да не успяват да разпознават и адресират тази част от обществото, която искаше да види една по-отворена и по-гражданска политическа платформа, в която оста ляво-дясно е на заден план пред по-смислени и актуални теми като реформи, образование, устойчиво развитие, граждански активно общество, технологии, малък и среден бизнес, Европа… А тази част от обществото, за разлика от твърдите ядра, има потенциал да расте.
Привидният уют на класически „дясното“ има същия проблем със свиващата се възрастова пирамида, който и електората на БСП. А съвременният човек е многопластов, той е дясно-ляв, не обича клишета и етикети. Бъдещият още по-малко ще иска да се позиционира по една толкова скучна ос. Формациите с поглед напред би трябвало да го осъзнават… Дори либерално-консервативният модел е по-близо до съвремието, отколкото ляво-десният…
Вчера прочетох някъде, че резултатите показвали, че партиите надвили над гражданите. Аз пък мисля, че е точно обратното! Партиите опитаха да успят обществото, но не се получи. Освен може би донякъде с местните избори, но определено не се получи с референдума. За мен най-добрата новина е, че гражданско активното общество, колкото и крехко и политически разноцветно да е, успява да надскочи различията си в полза на общия обществен интерес, което е белег за узряване и не лош базис в сблъсъка срещу политическите елити. И занапред ще става все по-силно и невъзможно за заобикаляне!

Да се радваш на ехото си

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/fVu9x18mhQ4/


Често приятели и познати са ми казвали да спра. Наистина съм похлупак на твърде много гърнета. Коментирам случайни неща, които видя в мрежата, особено, ако ме дразнят. Дали е редно и дали съм прав в мненията си е дълга тема. Това, което ми е интересно обаче е ефектът на ограничаване на дискусиите до хора, които са съгласни с теб. Английският термин за това е echo chamber – зала образуваща ехо. В нея се събират само хора повтарящи еднакви становища, а всички различни се изхвърлят докато не се образува хомогенна маса от чувство за единност и правота.
Описах този ефект покрай групите на антиваксърите, но може да го забележим навсякъде. Предпочитаме да го приписваме на опонентите си като обяснение защо са толкова ограничени, че не виждат нашата гледна точка. Ако се загледате обаче, ще го забележите и за собствените си дискусии. Всъщност самите алгоритми на социалните мрежи често са създадени така, че ни поднасят почти изцяло новини и мнения, които приличат на нашите. От продуктова гледна точка това има смисъл, но е пагубно за всякакъв дебат и въобще за използването на мрежата като платформа за демократичен процес. Тук обаче не обсъждам тези алгоритми, а държанието на всеки един от нас, което постига същия ефект.
Ето един пример от последните дни. Забелязах тази споделена статия и коментирах под нея. Махнах имената и снимките, защото няма значение за кого точно става дума. Изглежда сарказмът в коментарите ми беше твърде завоалиран и бързо бях блокиран.


Всъщност напоследък имам проблем с използването на сарказъм. Ето още един пример от Twitter малко по-рано. След този tweet последваха коментари одобряващи „идеята“, която беше най-малкото вредна. Предположих, че от главните букви (крещенето) в текста се подразбира.

Забелязвам, че повечето дискусии в мрежата се развиват така – споделяме нещо; няколко души одобряват мнението ни; появяват се други, които критикуват; последва или дружно охулване, или блокиране. Радикализираме се във всички мнения. Дебати за най-малкото нещо ескалират до конфликти едва ли не на национално ниво. Това важи както за политически и социални теми, така и за злободневни неща. Аз също попадам в този капан често. Най-лесно би било да не коментираме там, където не сме съгласни, но това ще постигне точно обратния ефект. Мрежата не помага да откриваме гледни точки и да говорим повече. Парадоксът е, че ни затваря още повече.
Препоръчвам ви тези два TED talk-а по темата:


Лесно е да „си Шарли“

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/Z1-I9IOeJfY/

Атаките в Париж, на които станахме свидетели миналата седмица, са просто престъпления от омраза. Такива са и побоищата над цветнокожи в центъра на София. Докато последните се разглеждат от родната прокуратура като просто хулиганство, то първите бяха бързо обявени за терористични атаки. За едните си заравяме главата в пясъка, но е сложно да се каже дали за тези в Париж властите са прави. Всъщност цялата тема за ислямизма, ектремизма в която и да е религия и тероризма като политическо средство е изключително сложна и многопластова материя. Нямам претенции да разбирам всички нюанси или способност да я обсъждам тук. Има няколко аспекта, които ме занимават в последните дни.
Да започнем със свободата на словото. Много сочат като основна цел на атаките създаване на страх у журналистите да критикуват и осмиват определени теми от исляма. Наистина, доста световни медии не показаха карикатурите на френския вестник и по принцип избягват да показват образи на Мохамед. Това се посочва с пръст като отстъпване от свободата и победа за джихадистите. Междувременно, същите говорят как не трябва да отстъпваме от свободата на словото и че подобни атаки няма да спрат критиката към тиранични режими и потъпкване на правата на хората. Всичко това изглежда на пръв поглед двулично.
Нека погледнем нещата от друг ъгъл. Предоставете си, че утре вестник публикува карикатура на Левски. За да е по-актуално, нека да е от турски издател в Кърджали. И то не просто каквато и да е карикатура, а (с извинение към всички) Левски участваш в оргия с надзирателите си точно преди екзекуцията. Статията да е озаглавена „Левски поне е умрял щастлив“ и да обсъжда положителните според тях страни на турското робство. Абстрахирайте се от контекста на скорошните събития и си представете реакцията на обществото ни. Замислете се как вие бихте се почувствали и какво бихте направили.

Разгледах карикатурите на Шарли и макар наистина да осмиват всички по домова книга, като идея са близки до описаната горе ситуация. Не искам да се навлизам в критика за естетиката на тяхната сатира. Както Ризви писа в Huffington Post, това няма никакво значение. Важно е обаче да разберем, че съвсем разбираемо срещу тях има отпор и яростна критика. Същността на свободното слово е, че всеки има право да казва каквото си иска. Същите тези принципи обаче не гарантират, че такава сатира няма да бъде порицана от опредени групи. Тези принципи диктуват, че въпросните обидени имат право на това.
Разбира се, този отпор не може да има нищо общо с атаките от миналата седмица. Насилието е знак за безсилие и както стана ясно в последните дни, дори е контрапродуктивно. Жертвите от Шарли в никакъв случай не са заслужили съдбата си и определено имат нужда подкрепата ни. Същото важи и за поне 200-те журналиста зад решетки сега и десетките намиращи смъртта си всеки месец без късмета да са граждани на европейска страна. Защитавайки техните права и признавайки острата нужда, която обществото ни има от техния труд, не може да ни накара да изоставим критичното си мислене.
Никой не трябва да порицава една или друга медия, за това, че не публикува карикатурите на Шарли в знак на солидарност. Аналогично, ако описаната горе пародия на Левски наистина излезе, ще има два взаимно свързани и еднакво важни показателя за свободата на обществото ни. Първо, дали ще защитим правото на вестника да публикува и физическата неприкосновеност на авторите. (Съмнявате ли се, че ще има призиви са забрана и бомби пред редакцията? Всеки българин ли ще е лично отговорен за това насилие?) Второ, дали ще оставим на мира обществения отпор, който несъмнено ще заклейми осмиването на важен символ от идентичността ни. Добре е да се смеем и да възприемаме с хумор подобна сатира. Навярно някои ще реагират точно така. Ще има критици за липсата на вкус, както и откровено обидени. Това е част от реалността на свободното слово и не трябва да налагаме един или друг подход като норма.
Тези, за които няма място обаче, са радикалите палещи редакции и пребиващи невинни граждани. В България това са обикновено скинарите и има твърде често такива случаи. Виждаме ги и премного във Франция след атаките. Маршът в Париж вчера беше важен, за да покаже, че Европа е обединена и готова за действие. Европа днес има остра нужда от нещо, за което да е единна. Дали ще има реални действия е друга тема.
Маршът беше обаче също толкова силен политически символ, че няма място за радикални елементи като Льо Пен, Фаранж, Сидеров или Златна зора. Всъщност именно политическите последствия след тези атаки ще навредят най-много на Европа. Иронията е, че свободата на словото може само да спечели. Затова колкото и цинично да звучи, единствените печеливши от тези атаки са крайно десните и самите ислямисти. Първите, защото експлоатират страха и объркването на хората, а вторите, защото мюсюлманите на континента биват отчуждавани и заклеймявани все повече. Подобна е ситуацията с етническите турци в България и политическата симбиоза между ДПС и Атака. Такъв тип политика видяхме във Великобритания от Фаранж покрай емиграцията.
В този контекст става ясно, че макар основната цел на атаките в Париж беше свободното слово, отрицателният ефект ще удари най-вече обществения ред и политическата обстановка в Европа. Вчерашният марш в Париж беше посетен от много световни лидери изразяващи подкрепа за свободата на словото. По ирония, доста от тях сами по себе си са виновни за потъпкването ѝ и най-вероятно ще експлоатират също толкова безсрамно страховете на обществото. Този марш беше важен, но лесен – имаше ясна жертва и ясен външен враг. Лесно е да „си Шарли“. При дискриминацията, престъпленията от омраза, ксенофобията и защитаването на правото да критикуваш, врагът е вътрешен, има пари и право да гласува. Срещу тези престъпления няма да видите многомилионен марш, макар в Германия да виждаме наченки на такива. Няма да видите политически лидери отпред и 24 часово отразяване по световните медии. Тези неща се оправят с пример и постоянство. С гласовете си обаче създадохме среда, в която е политическо самоубийство да отстояваш твърдо такава позиция. Родната политика е ярък пример, но колкото и да ни блазни да сме специални, далеч не е изключение в Европа.
Не може да научим всеки да има чувство за хумор, но може да научим мнозинството на уважение и приемане на критика.