Tag Archives: измама

Дезинформация онлайн: ЕК предлага мерки

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/26/disinf-2/

Комисията дефинира дезинформацията като “подлежаща на проверка погрешна или подвеждаща информация, която е създадена, представена и разпространявана за икономическа изгода или за преднамерена измама на обществеността и може да причини обществена вреда “.  Днес  Европейската комисия предлага мерки за борба с дезинформацията онлайн, включително правила за саморегулиране, подкрепа за независима мрежа за fact-cheking  и серия от действия за стимулиране на качествената журналистика и насърчаване на медийната грамотност.

EК ще следи отблизо постигнатия напредък и може  да предложи  допълнителни действия до декември, включително мерки от регулаторен характер, ако резултатите се окажат незадоволителни.

Мерките за борба с дезинформацията онлайн са  представени подробно на сайта на Европейската комисия.

Поредната е-майл измама (този път „Fibank“)

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2125

Цитирам текста на съобщението, което получих днес:

—-

(логото на Fibank)

скъпи клиенти,

Вашата електронна сметка в Fibank.bg е временно заключена от съображения за сигурност.

Ако искате да активирате профила си, следвайте инструкциите по-долу.

можете да го направите тук:

Отключване на профила

С уважение,

Обслужване на клиенти

—-

Както се сещате, линкът „Отключване на профила“ не сочи към Fibank – сочи към домейна mobiocean.com. Домейнът е регистриран на лице със скрита информация, и сайтът е хостнат в secureserver.net – тоест, цялата схема е изпипана за целта на измамата.

Обърнете внимание на добрия български език и оригиналното лого в е-майла. В системата на измамниците с гаранция има и българи, като минимум като преводачи.

Сайтът, който ви очаква на линка, също е прилично копие на този на Fibank – включително масивното предупреждение срещу измами. Естествено, можете да въведете там каквито искате „потребител“ и „парола“ – той ги приема щастливо и „отключва“ акаунта ви.

Не се хващайте. Изсмучат ли кибепрестъпниците парите ви, българските банки ще ви помогнат да си ги върнете дълго след като цъфнат налъмите. Нагледал съм се на достатъчно случаи. Който сам се пази, и Господ го пази. Който не се пази сам, и Господ не може да го опази.

Имиграционният проектозакон на Котън и Пердю

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2077

Преди няколко дни един мой познат, който се интересува от имигриране в Америка, се обърна към мен с въпрос. Научил, че Тръмп предлага нова система от имиграционни правила, и се интересуваше какви са те.

Проучих темата и му обясних нещата. След това се замислих – защо да стискам тази информация за себе си? Може би ще е полезна за още някого… Ето я.

Имиграционната система е предложена от американските сенатори Том Котън и Дейвид Пердю, и подкрепена от президента Тръмп. Базирана е на т.нар. RAISE Act, предложен по-рано тази година от същите сенатори. Целта ѝ е „даване на шанс на американските работници и намаляване на легалната имиграция до историческите ѝ нива“. (Към момента САЩ приемат около 1 милион имигранти годишно – целта е намаляване на този брой наполовина.)

Тя все още не е приета от Конгреса и Сената – всъщност, към момента (20 август 2017 г.) дори не е обсъждана там. Няма гаранции, че ще бъде приета. Няма гаранции, че ако бъде приета, няма да бъде променена в каквото и да било отношение. Тук я представям каквато е в първоначалното предложение на двамата сенатори.

По същество тя е точкова система, подобна на тези в Канада и Австралия. Повечето сегашни имиграционни категории се премахват – например лотарията „зелена карта“ и спонсорирането на роднини, с изключение на съпрузи и малолетни деца на американски граждани. Броят на приетите бежанци се ограничава на до 50 000 годишно (към момента са около 100 000, но този брой почти никога не е бил достиган през последните 20 години). Вместо тези се определя годишна квота зелени карти, която в различните източници варира между 125 000 и 140 000. Те ще бъдат запълвани от кандидатите, които събират най-много точки по точковата система.

Критериите, по които ще се оценяват кандидатите, зависят от няколко показателя – образование, възраст, владеене на английски език, обещана работа, инвестирани средства и изключителни постижения. Информацията колко точки носи всеки показател и при какви условия, както и информацията колко е максималният възможен брой точки и минималният необходим за кандидатстване, се различават в различните източници. Описвам тук най-често срещаният вариант.

При него максималният теоретично възможен брой точки е 100. За кандидатстване за имигриране са необходими минимум 30 точки. Получаването им по категории се разпределя както следва:

—-

1. Образование

– Средно образование – 1 точка.
– Бакалавърска степен от извън САЩ – 5 точки.
– Бакалавърско степен от САЩ – 6 точки.
– Master степен от извън САЩ, ако специалността е STEM – 7 точки.
– Master степен от САЩ, ако специалността е STEM – 8 точки.
– Докторат от извън САЩ, в STEM, бизнес-администрация, медицина или право – 10 точки.
– Докторат от САЩ, в STEM, бизнес-администрация, медицина или право – 13 точки.

Всички тези образования трябва да са признати от американското Ministry of Education.

2. Възраст

– до 18 години – 0 точки. (Плюс че кандидатът е непълнолетен и няма право да кандидатства.)
– 18 до 21 години – 6 точки.
– 22 до 25 години – 8 точки.
– 26 до 30 години – 10 точки.
– 31 до 35 години – 8 точки.
– 36 до 40 години – 6 точки.
– 41 до 45 години – 4 точки.
– 46 до 50 години – 2 точки.
– 50 и повече години – 0 точки.

3. Владеене на английски език

Доказва се с резултат от утвърден официален тест по английски език. Засега се предвижда утвърдените да са TOEFL и IELTS.

Точките се определят според това в кой персентил от полагащите теста се пада кандидатът. (Иначе казано – колко процента от тях са по-зле от него, и колко са по-добре. Ако примерно 70% от полагащите теста са по-зле от кандидата, а 30% са по-добре, той се пада в 70 персентил.)

– До 50 персентил – 0 точки.
– 50-70 персентил – 6 точки.
– 71-80 персентил – 10 точки.
– 81-90 персентил – 11 точки.
– 91-100 персентил – 12 точки.

4. Обещана работа

Оценява се според предложената заплата като процент спрямо средната заплата в щата, където е работата.

– 150-200%: 5 точки.
– 200-300%: 8 точки.
– 300% и по-висока заплата: 13 точки.

(Ако не получавате точки по този параграф, е възможно да ви откажат право на кандидатстване.)

5. Инвестирани средства

Средствата трябва да са инвестирани в проект, който е одобрен от местното правителство (щатско, областно или градско, в зависимост от обхвата на проекта). Инвеститорът трябва да поддържа инвестицията поне 3 години и да участва лично в ръководството на проекта.

– Над 1.35 милиона долара: 6 точки.
– Над 1.8 милиона долара: 12 точки.

6. Изключителни постижения

– Нобелова награда, или сравнимо с нея научно постижение: 25 точки.
– Медал от Олимпийски игри, или първо място на световно първенство в олимпийски спорт: 15 точки.

—-

Ако кандидатът е сключил брак, съпругът/съпругата му също трябва да премине оценяване по образование, възраст и езикови умения. Ако съпругът/съпругата получава по-малко точки от кандидата в някоя от тези категории, броят точки на кандидата се намалява – неговите точки се умножават по 70%, а тези на съпруга/съпругата по 30%, и се сумират.

Ако кандидати с еднакъв брой точки са на границата на приемане, предимство ще бъде дадено на тези с по-високи резултати за образование, след това за владеене на език, и след това за възраст.

Имигриралите чрез тази система няма да имат право да използват социални помощи в продължение на пет години.

Събиране на точките

На теория 30 от 100 точки изглежда една съвсем ниска граница. (За кандидатстване за имигриране в Канада например се изискват минимум 67 от 100 възможни точки, но при твърде различни критерии за оценяване.) На практика обаче събирането на брой точки, близък до максималния, е нереалистично:

– Не е възможно едновременно да се получат точки за предложена работа и за инвестиции. (Работата трябва да е предложена от американски работодател, а инвеститорът трябва да работи лично в свой собствен проект).
– Набирането на повече от едно изключително постижение не е реалистично. (Не ми е известен в историята на човечеството случай, когато Нобелов лауреат е едновременно и олимпийски шампион.) От имиграционна гледна точка, дори едно ще е изключителна рядкост – броят на живите Нобелови лауреати и олимпийски шампиони, които не са американски граждани, е около една стотна от ежегодната квота.

Като се вземат предвид тези ограничения, е що-годе реалистично кандидатът да събере максимум от 45 точки. Дали обаче и това ще е възможно на практика?

Представете си, че сте американски работодател. Отчаяно ви е нужен специалист, какъвто сте успели да намерите зад граница – толкова, че сте се съгласили да му плащате заплата в пъти над средната. Какво става?

Принципно вие нямате право да попитате този кандидат за възрастта му – би било нарушение на анти-дискриминационните разпоредби. Нито да проследите дали за отличния английски на писмата му не помага някой друг. Така че нямате как да прецените дали той ще бъде допуснат да имигрира, и така да получи позволение да работи за вас.

Изхитряте се и провеждате интервю онлайн. За щастие кандидатът изглежда на идеална възраст и английският очевидно му е роден език. Решавате да нарушите регулациите и изисквате от него необходимата ви информация. Той не ви издава или съди, предоставя я – наистина е на 28 години, роден в Англия англичанин, завършил е с отличен успех американски технически университет. Заедно с вашето чудесно предложение за работа би бил приет като имигрант с пълна гаранция.

Като начало, трябва да изчакате до края на годината – дотогава кандидатурите за имигриране се събират. След това още поне 3-4 месеца, докато те бъдат обработени и точкувани. След това още поне 2-3 месеца, докато на всичките 140 000 кандидати бъдат проведени интервюта. След това още 2-3 месеца, докато кандидатите бъдат проучени и визите им бъдат издадени. И след това още поне 1-2 месеца, докато кандидатът, уверил се вече че е приет за имигрант, се разпореди с имущество, работа и прочее и се премести… Общо средно към година и половина от момента, в който сте го намерили. Можете ли да си позволите да чакате толкова, ако сте така закъсали за служител?

Затова подозирам, че такава система ще се превърне в по-грозен вариант на това, което става сега с работните визи H-1. Имиграционните квоти ще бъдат обсебени от компании „роботърговци“, които ще внасят специалисти от чужбина, за да ги предлагат под безумен наем на реално нуждаещите се от тях американски компании. Самите специалисти вероятно ще бъдат изнудвани и държани с твърде брутални средства да не напуснат „роботърговеца“, и вероятно ще получават малка част от официалните си заплати. (Като се има предвид, че те ще са вече законни постоянни жители, тези средства вероятно ще са „документи“, че специалистът „е използвал измама при кандидатстване“, или нещо подобно. Иначе казано, ситуацията с трудовата имиграция ще се превърне от корумпирана в престъпна.)

Изгодна ли е тази система за САЩ?

Принципно идеята за пренасочване на имиграцията от предимно семейна основа към предимно професионално-икономическа основа е мъдра и нужна. Дяволът обаче се крие в детайлите.

Като начало, средният годишен брой имигранти за съществуването на САЩ наистина е от този порядък. Реално обаче е бил такъв, когато населението на САЩ е било 40 милиона. За всякакви икономически, трудови, социални и прочее цели е адекватно имигрантите да се преценяват не като абсолютен брой, а като процент от населението. Тоест, адекватният брой визи е не 140 000, а около 800 000 годишно. (Годишният процент имигранти в Канада и Австралия сега е такъв.)

Другата подробност е, че когато се касае за икономически активни имигранти, които носят икономиката на гърба си, максимален допустим брой просто няма. Да бъде установяван е все едно човек да си установи сам личен максимален приход и да отказва суми над него, ако му бъдат предложени.

Не знам дали тази имиграционна система ще бъде разгледана от Конгреса и Сената, дали ще бъде приета и евентуално с какви поправки. Уважаемите сенатори Котън и Пердю обаче имат отчаяна нужда някой да им обясни примера с личния максимален приход. Вероятно и да им го повтори десетина пъти. Тяхната глупост може да е благо за останалия свят, но за родината им би била начало на катастрофа. А пък никой нормален човек няма изгода от това САЩ да катастрофират – поне не и когато алтернативните модели за икономическо и социално развитие са тези на Русия и Китай.

Съобщение от “DHL”

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2076

Subject: Моля, потвърдете и коригирайте незабавно адреса си за доставка / офис
From: “DHL Delivery”
Date: Wed, August 16, 2017 1:32 pm
To: undisclosed-recipients:;
Priority: Normal

Уважаеми клиенти,

Опитахме се да ви изпратим артикула ви в 08:57 днес 16 август 2017 г.
(Вижте прикачения файл)
Опитът за показване е неуспешен, тъй като никой не присъства на адреса
за доставка, който ни е даден, така че уведомлението автоматично се
изпраща.

Ако парцелът не е насрочен за повторно проектиране или получаване в
рамките на 72 часа през делничните дни, той ще бъде върнат на подателя.

Етикет номер: DB0011622801 / 17BA
Очаквана дата на доставка: 16 август 2017
Пакетни услуги
Агенция (и): Потвърждение за доставка
Статус: Мисията е изпратена
Изпращач: KAIN TRADING & SHIPPING COMPANY
Пакетът ви не е доставен.
Време за доставка: 08:57 ч

За подробности вижте прикачения файл и коригирайте адреса си.

Извиняваме се и ви благодарим за увереността ви.

Благодаря,

Обслужване на клиенти на DHL.
2017 (c) DHL Greece International GmbH. Всички права запазени.

————————————————– ——————–
Това съобщение е сканирано за вируси и вредно съдържание от MailScanner
и се смята, че е чисто.

—-

Както вероятно се досещате, произходът на това съобщение няма нищо общо с DHL. Прикаченият файл съдържа, естествено, вирус. (И то нелош – разпознава дали е отворен на компютър или на телефон, и заразява и двете по съответен начин.)

Това, към което искам да привлека вниманието ви, е сравнително приличният български език. (Има малко грешчици – „парцелът“ и подобни – но човек лесно може да ги пропусне.) Доскоро „въдичарските“ съобщения бяха или на английски, или на доста лош (Google Translate) български. От нещо време насам обаче все по-често ги срещам на приличен български, по-добър от този на Google Translate. Очевидно за киберпрестъпниците вече работят наети преводачи.

Как да разпознаем „въдичарското“ съобщение:

– Очаквате ли пратка по DHL? Ако не – единственият, който ще ви я изпрати неочаквано, е онзи нигерийски принц, дето няма търпение да сподели с вас милионите си. Стига, естествено, първо да му платите дребна сума, после и още малко, после и малко повече, и т.н… Държите ли да си имате вземане-даване с него?

– Ако очаквате пратка по DHL, очаквате ли я именно и точно от KAIN TRADING & SHIPPING COMPANY? Ако не, вашият събеседник всъщност е същият щедър нигерийски принц. И т.н.

– Давали ли сте на DHL точния си адрес и е-майла си? Те (както и която и да е друга читава компания) не събират тази информация от Интернет – могат да я получат само от вас. Ако не сте, вече знаете кой всъщност е вашият събеседник, и т.н.

– Имате ли електронен акаунт в DHL, чрез който да можете да коригирате адреса, който сте им дали? Те не са идиоти, за да ви предлагат да го направите, ако не можете. Ако нямате такъв акаунт, вече знаете кой всъщност е вашият събеседник, и т.н.

– Случайно името ви да е “undisclosed recipients”? Ако DHL изобщо пращат е-майли, те ще са до точно определен човек, с името му и т.н. (Умелите киберпрестъпници нагласят и това, но тези очевидно не са чак толкова умели.) Ако случайно не се казвате така, вече знаете кой всъщност
е вашият събеседник, и т.н. (А ако ви се иска да получите пратка, предназначена за някой друг, си заслужавате вируса.)

– В България доставя пратки DHL България (dhl.bg). DHL Гърция (dhl.gr) няма какво да прави тук. Ако случайно са ви го пратили наистина те, писмото ще е на гръцки, по понятни причини. Сума сумарум, пак вече знаете кой всъщност е вашият събеседник…

– Случайно в 08:57 ч. у вас да е нямало никой? Ако да, това все още не означава нищо – шансът да ви мамят не изчезва. Ако обаче е имало някой, вече знаете кой всъщност е вашият събеседник…

– Ако DHL ви изпращат реална информация за забавяне, тя ще бъде направо в съобщението – няма да бъде като прикачен файл, безкрайно глупаво е да затрудняват и клиента, и себе си. Дори да не разбирате от типове файлове и да не знаете, че този тип файл е изпълнима програма, а не документ, пак би трябвало да се досетите кой всъщност е вашият събеседник…

Човек с добри ИТ познания с лекота ще изброи още десетки други начини да разпознаете измамата. Ограничих се само до разбираемите и за най-некомпютърните хора – те са, които най-често биват излъгвани от киберпрестъпниците.

Колко от тези (и други подобни) признаци е нужно да има в едно съобщение, за да се усъмните? Ако има един, вероятността то да е измама е 99% (за поне половината – 100%). Ако има два или повече, вероятността е 100%.

При каква вероятност за измама е добра идея да проверите съобщението въпреки това? При под 10%.

Изводите са си за вас. Предупредени сте. Или си опичайте акъла, или си плащайте като попове за чистене на вируси от устройствата ви (ако се отървете само с това). Който не си опича акъла, трябва да си плаща, отново и отново, докато не поумнее.

И, моля ви, не бъркайте директността ми с грубост. Ако предпочитате пред навременните предупреждения сладки лъжи, аз съм грешният събеседник – верният за вас е споменатият по-горе.

Мажоритарната система

Гледам, че Слави Трифонов се е изказал с тежката си компетентност по темата с мажоритарното гласуване и пак ми намирисва не много хубаво, понеже е обяснено, като всички факти са завъртяни така, че слънцето да ги огрява под подходящ ъгъл. А това след два дни ще подхлъзне маса народ да гласуват с да на глупавия му референдум.

Та какво твърди Слави трифонов, цитирам: “Ако имаме мажоритарен вот в два тура, при 6 милиона избиратели и 240 едномандатни избирателни райони, ще имаме приблизително по 25 хиляди гласа на район. За да стане депутат, който и да е, ще трябва да спечели 50 процента плюс един от тези 25 хиляди гласа. Как е в момента? Мартин Иванов-Данона – депутат от Пловдив област, благодарение само на 7 процента от гласовете!“.

Първото некоректно нещо в горното изказване е, че се прави заигравка с относителни стойности (проценти), с които масово хората си нямат представа как да работят, а процентите са едни други числа и не са като останалите. Та поради неразбирането, на обикновения човек, какво са относителните стойности, на повечето им звучи много логично – трябват 50%, а той има 7% и е избран. Но тук не се коментира въпросът от каква база са изчислени тези проценти, а в пропорционалните и мажоритарните избори базата е различна. Така че нека да разгледаме абсолютните стойностти – броят на получените гласове.

На последните парламентарни избори в България (през 2014 г.):

  1. Право да гласуват в Пловдив Област са имали 307146 (факт);
  2. Гласували са 151173 (също факт), което прави 49.21% активност на гласуване;
  3. Многомандатният избирателен райн Пловдив област избира 11 депутата, което означава че на всеки от тях се падат по 27922 избиратели (което не е много далече от числото на Слави, че при мажоритарна система с 6 милиона гласоподаватели и 240 депутата, за един средно ще гласуват около 25 хиляди избиратели. Реално числото няма да бъде точно, тъй като ще трябва малко да варира според гъстотата на населението в различните части на страната, така че можем да твърдим, че дотук сметката е приблизително коректна.
  4. Ако 49.21% от тези 27922 избирателя гласуват в мажоритарния вот, това ще прави около 13740 гласували. За да бъде избран за депутат в този едномандатен район, някой от кандидатите ще има нужда от половината + 1 от тези гласове, т.е. 6871 гласа те правят депутат.
  5. Мартин Иванов (чрез партията си) е получил 9814 гласа (факт), което означава, че потенциално би получил 71.42% от гласовете.

Разбира се, аз не съм Слави Трифонов и няма да спекулирам с този резултат – реално, кандидатът би получил много по-малък процент, защото това са гласове за партията, която го е издигнала, а не лично за него. Също така, тези гласове са събрани на по-голяма територия и при по-малък размер на избирателния район вероятно абсолютният брой гласове би бил по-малък. За съжаление не е възможно да преобразуваме на 100% резултата от пропорционалните избори, за да видим какво щеше да се случи ако бяха мажоритарни. Но оставям на вас да прецените, дали Мартин Иванов сега нямаше да е депутат, ако системата беше мажоритарна.

Защо драгият слушател остава измамен от обяснението на Слави Трифонов? На първо място, защото цитираните 7% са получени в многомандатен избирателен район, а не в едномандатен, както би било в една мажоритарна система. Или иначе казано – 11 кандидата са събрали по около 7% в този район, за да станат депутати, което е около 77% от гласовете и вече звучи доста по-легитимно от сравнението на 7% срещу 50%.

Втората мощна измама е, че в обяснението на Слави Трифонов, в контекста на пропорционалната система се гледат гласувалите, а в контекста на мажоритарната се гледат имащите право на глас. Знаейки, че избирателната активност е била малко под 50%, става ясно, че говорим за едно разминаване от два пъти, но както казах – добре е слънцето да огрява най-добре нашите аргументи.

Дали Мартин Иванов е най-големият проблем на пропорционалната избирателна система? В същите тези избори през 2014 г. средната цена на един мандат е била 12240 гласа. От избраните 240 депутати в 43то Народното събрание, 65 (почти една трета) са избрани с по-малко гласове от Мартин Иванов. Тук ще поставя риторичен въпрос: как Слави Трифонов избра именно това име за да онагледи предимството на предлаганата от него избирателна система и защо не избра някой друг от 65те, които имат по-лош резултат от Мартин Иванов и също са избрани.

Сега да видим недостатъците на мажоритарната система, защото Слави обяснява само за плюсовете ѝ, а ако е толкова интелигентен, колкото се опитва да се изкара, когато обяснява за нещо, задължително трябва да каже какви са неговите плюсове и минуси, ако изтъква само плюсовете си е жив популизъм, защото на всички би трябвало да е ясно, че освен плюсове трябва да има и някакви минуси. И така:

  1. Първи недостатък е, че при мажоритарната избирателна система, за избрания кандидат се гласува на много по-малка територия, тъй като едномандатният избирателен район е много по-малък. Сега да си представим т.нар. корпоративен вот или вот под заплаха от уволнение в слабо населен район на страната или просто да си представим купуване на гласове… дали е по-лесно управляемо на голяма територия или на малка? Особено говорейки за пропорции!

    Не само това – едномандатните избирателни райони ще се определят от управляващото мнозинство, което също ще им даде възможност да влияят на резултата чрез дребни нормативни промени. Разбира се, това и сега е възможно, но влиянието на този фактор при мажоритарните избори ще е много по-силно поради по-малкия размер на района.

  2. Вторият недостатък е, че при липсата на ясно изразена партийна система, към каквато се тласкаме чрез мажоритарния вот, създаването на единна политика на управляващото мнозинство е много по-слабо вероятно да се случи.

През последните 200 години много европейски държави са преминали от мажоритарни към пропорционални избирателни системи и почти няма такива, които да са преминали от пропорционална към мажоритарна, тъй като пропорционалните се смятат за по-съвършенни и модерни. Ако ще даваме примери къде мажоритарните системи работят, можем да дадем и примери къде мажоритарните системи не работят. На парламентарните избори в Канада през 1993 г. партията Progressive Conservatives получава 2 мандата срещу 16.1% от гласовете, партията Bloc Quebecois получава 54 мандата срещу 18.1% от гласовете, а партията New Democratic Party получава 9 мандата срещу 6.6% от гласовете.

И накрая само ще кажа, че аз не съм продавал мартеници, не съм пял, не съм правил концерти и не съм водил телевизионно предаване, от 13 години се занимавам с избори, а от 2 години пиша дисертация с тема за оптимизиране на системите за пропорционални избирателни системи. Имам научни публикации по темата и съм докторант в Българската академия на науките. Но ще оставя всеки сам да реши как и дали да гласува на референдума.

Веганство, суровоядство и… деца – 2

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=1952

В предишния запис си позволих да дам някои съвети на един определен тип хора. Отзвукът ми създава усещането, че май само съветите не са достатъчно.

По-долу давам извадки от форуми, посветени на веганство и суровоядство. Български, руски, английски (преведени). Четете и се „радвайте“. :-(

(Имената съм ги заменил с номера, за все пак някаква анонимност. Частите, които са от ключово значение, ги курсивирам. Тук-там смятам да добавя мои коментари в скоби.)

—-

1: На 2.5 годинки сме. Другите деца вече карат велосипедчета и скачат уверено. Нашата даже в пясъчника понякога влиза колебливо, слабичка е в лице, сининки под очите, бледа кожа. Настроението ѝ е отлично ( Григор: ?), подвижна е като всички, интелектът ѝ е в норма, всичко е наред. Ако не е сравнението с другите деца, е идеална. Наглед нищо особено, нормален ръст, лекарите не ни се карат, просто е слабичка.

Тежи към 13 кг. Яде сурово към 70-80%, останалото е кашичка от прораснали зърна, плодово рагу, понякога вега-борш при баба, още по-рядко гречкова каша. И сурови жълтъци.

Плодове и сокове – всичко от плод-зеленчука, екзотики, авокадо и прочее. Мляко от бадеми с банан сутрин и други сурови блюда, без излишен фанатизъм.

Анализ на кръвта – в норма.

Сега главното. Имахме два пъти световъртеж. Невропатологът намира съдови проблеми, даде ни Танакан. Ние засега не го вземаме, искаме първо да се консултираме с форумите.

Знае ли някой, лъжат ли анализите за витамини от групата B? По-специално за B12?

Как смятате, може ли храненето ни да е причина за слабостта и световъртежите? Ще ни спаси ли ако почнем да варим храните? Или в краен случай да даваме и риба?

2: Нашата като тръгне да се разхожда, се уморява бързо. Иначе настроението е отлично, активна като всички, подвижна… КВО СТАВА???????

3: @2 – Абе ние изкарахме, докато костите на детето не почнаха да се чупят сами. Две години беше само на плодове, и двете деца имаха дефицит на B12.

4: @1 – дадохте ли за анализ за паразити?

1: @4 – да. Там всичко е наред. Май не ни достигат разни елементи заради ограниченото хранене.

(Григор: Проблясък на нормалност?)

5: Синът е на 1 година, тежи 8.7 кг, ръст 70 см. Защо толкова малко? Таткото е висок, майката е среден ръст. На пълно суровоядство е – не би трябвало да е от храната!

6: Привет на всички! Минах на суровоядство от януари тази година. Щерката е на година и месец, до година беше само на кърма и плодове. Почнах да ѝ давам и суровоядски каши. Тежи 7.800, ръст 70 см. Изтормозиха ни в поликлиниката, че детето било изоставало в ръста и теглото. Но ми е много жива и подвижна, една минута не седи на място. Споделете опит, как растат децата ви на суровоядство?

7: Привет! И моят е дребничък, 8.500 на 1 година и 7 месеца. Аз съм на суровоядство отдавна, той е само на кърма и от време на време по някой плод да посмуче. Също е подвижен и жизнерадостен и сравнително охранен, но е по-дребен даже от доста едногодишни. Нямаше да се безпокоя, ако не ми обръщаха постоянно внимание на това, особено роднините. Преди време четох една статия за семейства на суровоядци. Там лекарката разказваше, че сега заради месото се получава дегенерация и ранно полово съзряване. Така че не може да се каже със сигурност ние ли сме прекалено дребни, или другите са прекалено едри.

6: @7 – благодаря ви за отговора. Стана ми малко по-спокойно.

(Григор: Питайте „форумите“, те ще ви успокоят!)

1: Не съм чел за това, но и аз подозирам, че децата суровоядци не са дребни, а нормални. Че просто децата дето ги държат на трупове и химия мутират.

1: Защо обаче двегодишната ми щерка постоянно иска да яде? Даваме ѝ пълен асортимент плодове, даже прораснали зърна ги попарваме и ѝ правим каша. Кашата я яде винаги и иска още, а тревните не ѝ харесват. Подскажете на какво да обърнем внимание? Какво да прочетем? Детето изглежда гладно.

8: @1 – МЕСО пробвали ли сте? Би трябвало да помогне.

1: @8 – и ние така мислехме, ама не е така. Не препоръчвайте месо на никого, то е много опасно.

(Григор: Дотук с проблясъка на нормалност. Тежките психични болести не могат да се излекуват с доводи – нужни са ЛЕКАРСТВА. Спешно, докато детето още е относително здраво.)

9: @1 – Привет! Четох при една лечителка, че трябва да се направи дехелминтизация. Най-мекият начин е 300 гр. почистени тиквени семки, за дете съобразно теглото. После се прави клизма или се дава слабително. И повече да се приемат дехелминтни растения – чесън, лук, карамфил, пелин и пр. А може и просто заради периода на активен растеж да ѝ се яде повече.

(Григор: Това „слабително“ дали не е ХИМИЯ?… Контекстът му дори не ми се коментира.)

Малко радости и на тема хигиена на зъбите – не са веганство или суровоядство, но са от същата психична категория:

1: Момичета, какви са тия дивотии? Конци, салфетки, хигиена два пъти дневно? Аз моите изобщо не ги карам, заради принципа. Ще се научат, когато те поискат. Какво като са им с дупки млечните зъби? Голяма работа. Така или иначе ще паднат, и сигурно природата го е измислила не напразно. Да ги лекуваш, или по-точно да вземаш мерки, може само ако болят и пречат да се живее. Всичко останало е измама. Как да вярваш на паста за зъби, дето ти я били препоръчвали най-добрите стоматолози? Тези хора са заинтересовани зъбите на хората да се развалят по-често.

2: И какво, да седим и да чакаме докато не се разпаднат? Себе си сигурно ще идете да лекувате. На децата ще им порастат нови, докато са още с инфекция в устата. Ама нали най-важното е да не идете на доктор…

3: @2 – На децата не им ги лекувам, така или иначе ще ги сменят. И на тия басни за инфекциите не им вярвам, никога не съм виждала бацил. Всичко това са празни приказки на стоматолози.

4: А на мен баба ми казваше: „Ние като бяхме деца, нищо не си чистехме и пак бяхме здрави! Издърпваш моркова от земята, отръскваш го от пръстта и ядеш. Даже не ги миехме. Чистене на зъби ли? А вие си ги миете от деца, и пак ви падат до един!“

И още други мъдрости. Не са показателни за веганството като цяло, но са червена лампичка на тема пропуските на съвременното здравеопазване. И на силата на някои форуми като развъдник на психични епидемии.

1: Веганите не миришат – проблемът е обратният. Обонянието ни се обостря и усещаме всеки мирис на разстояние, тъй като слузта ни е излязла от организма и сме чисти. Извинявайте, ама затова вие може да не харесате на някоя веганка. Не искам да ви обиждам. Минете на веганство, супер е!

2: Всеки ден се мият само clean freaks. Ако се миеш често, се отмива защитният слой на кожата. Не се мия всеки ден, и изобщо не мириша. В нашите времена, когато прясната вода на планетата не достига, да се миеш всеки ден определено не е веганско.

3: Ако ще говорим за човечеството, баните са се появили в историята му сравнително скоро. Точно когато се е появила нуждата да се изкарват от организма шлаките, натрупани от умряла храна. По времената, когато суровоядците са били колкото са сега трупоядците, баните не са били нужни.

4: През 2014 забременях. На 14-тата седмица дадох кръв за анализ. Намериха ми СПИН. Добре че е мъжът, прерови Интернет и намери много важни неща. Че има доктори с висше, дето са се опълчили на лъжата за СПИН и фарма-мафията ги преследва. Че има 70 причини, поради които тестът може да е положителен. И разни други… Не сме наркомани, жизнерадостни и активни сме, не всеки умее да живее като нас… Това за СПИН-а ме стресира. Добре че е мъжът, да ме подкрепи. СПИН няма, има недомогвания. Примерно недостатъчен имунитет може да доведе до пневмония и туберкулоза. Ракът също не съществува… Та, мъжът ме пита – имаш ли бели налепи в устата, скъпа? Увеличени лимфни възли? Температура? Нямам, казах. И решихме, че на него не му трябва тест, и на мен също ми трябва само щастието да родя… Не съм взимала никаква терапия. Детето се роди и също не е взимало. И ваксини не му слагаме. На 13 месеца е, боледувало е един-два пъти и е здраво!… Желая на всички успех и разбиране, че медицината не винаги е полезна. Защо да се тъпчеш с аспирини, когато има лук, чесън, хрян, пелин и прочее?… Добре, че е групата тук! Винаги ще съм активна участничка!

Чудите ли се от кого е хванала алтернативно интелигентната дама СПИН? И откъде ще поддържа занапред същото ниво на интелигентност и информираност по здравни въпроси? Чудете се по-добре дали детето, горкото, не ходи в една детска градина с вашите…

Хората от тази подборка са не само алтернативно интелигентни. Те са също така алтернативно образовани, начетени и знаещи. И от алтернативна полза за децата си и околните. Става ли ви се едни от тях?

Е-майл измами – малко начини за разпознаване и действие

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=1921

Наскоро моя позната получи писмо „от Булбанк“, с указания как да се логне в електронното си банкиране там, за да потвърди получаването на голяма сума пари. За щастие, антивирусът на компютъра ѝ беше активен и актуален.

Струва ми се обаче, че е добра идея да напиша няколко най-основни начина как да разпознаете подобна измама. Списъкът въобще не е изчерпателен, но поне е някакво начало. Повечето от съветите вършат добра работа не само срещу „банкови“ измами.

Като начало, в съобщението може да пише, че е изпратено от който и да било – Булбанк, Барак Обама, Исус Христос, нигерийски принц, починалата ви леля и т.н. Това не означава, че то има каквото и да било общо с „подателя“ – само че това е написано в полето „подател“. Ако мислите иначе, напишете на лист хартия „100 лева“ и идете да напазарувате с него нещо в магазина. Защо не? Нивото на наивност е същото… А това, че някой фалшифицира подателя, вече би трябвало да ви говори дали е добра идея да изпълнявате указанията му.

Имате ли сметка във въпросната банка? Ако нямате, или „не знаете да имате“, това е (неточно адресирана) измама. Да, в 100% от случаите. Да, независимо колко голяма сума ви обещават. Да, независимо колко сте закъсали за пари. И да, в такива случаи после чистя вируса задължително срещу заплащане, дори на приятели, на които иначе не взимам пари. Който е склонен да се хване на тази въдичка, трябва да се научи, че хващането му бръква в джоба. Иначе няма стимул да престане да се хваща.

Ако имате сметка там, използвате ли я за получавате на преводи по нея, и то големи? Очаква ли се някой да ви преведе по нея нещо неочаквано, различно от заплатата ви? Ако не, това е още един белег, че става дума за измама. Да, в 100% от случаите. Да, независимо колко голяма сума ви обещават, и т.н.

(Ако имате сметка, получавате неочаквани преводи по нея и т.н., но други белези говорят за измама, това е много неприятно. Може измамниците просто да са ви улучили по случайност. Може обаче и да имат отнякъде информация за вас. От „ксерокс“ в банката, или невнимателно ваше споменаване, или… възможности много. В този случай е вероятно и занапред да получавате опити за измама, все по-умели. Внимавайте специално!)

На български ли е съобщението? Българска банка няма никаква причина да пише на клиентите си на английски, китайски или руски език. Ако съобщението не е на български, това е измама. Да, в 100% от случаите, и т.н. Точно същото важи и ако българският му език е леко странен – българските банки не си превеждат съобщенията от английски с преводача на Гугъл. Правят го измамниците.

Колко дълго е съобщението? Ако е десетина кратки реда, с много голяма вероятност е измама. Българските банки обикновено пращат дълги съобщения, разкрасени с логота и символи на банката и пълни с оплетена юридическо-финансова терминология, за да впечатлят клиента. Кратките, делови и целенасочени съобщения – особено ако искат от вас да направите нещо онлайн или да стартирате атачмънт – засега са сигурният белег на измамата. С времето измамниците ще се научат да имитират истинско банково съобщение по-добре, но засега този белег работи. (А кой знае, може пък дори банките някога да се научат да са конкретни и делови…)

Всъщност атачмънт към съобщение, който се иска от вас да „отворите“, като правило е вирус или троянски кон. Единствените случаи, в които съм виждал банка да праща атачмънти, са парагоните по банкови операции. Изпраща ли ви банката ви парагони по принцип? Ако не, това е вирус или троянец. Ако да, сравнете внимателно дали това съобщение е абсолютно еднакво като съдържание с предишните от банката, дали името на файла с парагона е сходно, и т.н. Ако в процеса на сравняването се появят дори най-бледи съмнения, го уточнете с банката лично в техен офис, или в краен случай им звъннете на официалния им телефон. (Не го взимайте от това съобщение – ако то е измама, на телефона ще се обади измамникът и ще се представи за банката.)

Това важи с още повече сила, ако в съобщението има някакъв линк и ви карат да цъкнете на него, примерно за да се логнете в електронното си банкиране. (Ако нямате електронно банкиране, да ви казвам ли какво е това съобщение, или ще се сетите сами?) Дори ако линкът изглежда неразличимо от истинския на банката, той е фалшив. На него ще се отвори сайт, който изглежда повече или по-малко като този на банката. Сертификатът на сайта може да не е точно верният, но я забележите това, я не. Въведете ли потребителското име и паролата си, очаквайте сметката си изпразнена до максималния възможен кредит за минути. А в правилата на банката пише, че тя не носи отговорност, ако предоставите паролата си на трети лица. Честито!

Истинските банки никога не ви пращат линкове или атачмънти, на които да трябва да цъкате. Също така, те никога не искат от вас да предоставите онлайн вашите потребител, парола и/или сертификат. Нито ви питат за тях, когато ви звъннат по телефона – може само да ви помагат с указания как да си решите проблем, заради който вие сте им звъннали, това е ОК. Предоставяйте такива данни на банковите служители единствено и само лично, когато се намирате в техен офис. (Не на „служител“, който ви е настигнал на 5 метра от офиса, след като сте излезли от него – върнете се в офиса и тогава говорете! Дори служителят да е истински и да го помните от офиса, навън има предостатъчно недоброжелателни уши.) Ако са истинската банка и се налага да предоставяте данни, те ще ви предложат да идете в техен клон – направете го.

Ако ви казват – по е-майл, телефон и прочее – че се налага да предоставите такива данни, това е 100% измама. Ако ви карат да се логнете по Интернет, като цъкнете на пратен от тях линк, това е 100% измама – освен ако не са ви предупредили при позвъняване от вас на проверено техен телефон, че ще ви го пратят. Ако ви обясняват, че е важно и/или спешно да го направите, това е 110% измама. Ако няма как да отидете навреме в офис на банката и да свършите работата оттам, това е 200% измама… Понякога дори тези правила за сигурност могат да не са достатъчни, но спазвайте поне тях. Неспазването им означава да се простите с парите си и никога да не ги получите обратно.

Ако ситуацията изглежда добросъвестна, но искат да се свържете по техния линк към техния сайт за електронно банкиране, направете един прост трик. Въведете грешна парола, абсолютно различна от истинската. Ако сайтът ви наплюе, че е грешна, я въведете отново. Ако отново ви наплюе, че е грешна, има шанс сайтът да е истинския – чак тогава въведете правилната парола. Ако първия или втория път я глътне спокойно, имате работа с измамници. Уведомете полицията – не че ще си мръднат пръста, но поне за успокоение на съвестта ви. Ако и при третото въвеждане ви наплюе че е грешна, моментално позвънете на банката по проверено техен телефон и изяснете ситуацията. Ако се окаже, че не са били те, моментално искайте сметката да бъде блокирана и данните за достъп сменени. Ако имате късмет, може и да успеете да спасите някаква част от парите си.

Всичко това важи с особена сила за случая, в който ви молят за съдействие, за да заловят измамници. Напоследък това е любим трик на телефонните измамници. „Обаждаме се от полицията, установихме, че се готвят да ви измамят – като се обадят им хвърлете парите от балкона, за да ги арестуваме на място с наличност“. Ако мислите, че молбата е истинска и много искате да ѝ съдействате, направете го, но задължително с тоалетни хартийки вместо пари или фалшиви потребител и парола. Ако това е истинска хайка, ще ги хванат и така.

Ако въпреки всичко не сте склонни да приемате съвети, или ви мързи да ги спазвате, не забравяйте – измамата е вид търговия. Тя е сделка между двама, единият от които има пари, а другият – опит. След сделката този с опита си тръгва с парите, а този с парите – с опит. Измамят ли ви достатъчно пъти, или ще останете без никакви пари, или ще съберете достатъчно опит, за да почнете да слушате съвети как да се пазите.

Успех!

Всяка реклама на хомеопатия е абсолютно незаконна

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/fdT2QmvmcsE/

Тук няма да обсъждам дали хомеопатията въобще работи и дали е измама, а за настоящата нормативна рамка. Наскоро попаднах на един интересен член в Закона за здравето:
Чл. 169. Забраняват се всички форми на реклама на неконвенционални методи, включително свързването им с дейности по профилактика, диагностика, лечение и рехабилитация.

Дефиницията на „неконвенционални методи“ намираме по-горе в същия закон:
Чл. 166. (1) Министърът на здравеопазването контролира прилагането на неконвенционалните методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве, които включват:

използване на нелекарствени продукти от органичен произход;
използване на нелекарствени продукти от минерален произход;
използване на нетрадиционни физикални методи;
хомеопатия;
акупунктура и акупресура;
ирисови, пулсови и аурикуларни методи на изследване;
диетика и лечебно гладуване.

И двата члена са в закона откакто е в сила от 2005-та година и не са променяни. Те недвусмислено показват, че всякаква реклама на хомеопатия е забранена. Това се отнася както електронни, така и печатни медии. Забраната разписана така е абсолютна и включва твърдения, че хомеопатията лекува, облекчава или предотвратятва каквито и да е състояния.
В глава 8 на закона липсва конкретно наказание за нарушения по този член. Глоби има единствено за реклама на алкохол в чл. 218 ал. 7 и 8. Затова би трябвало да се прилага чл. 210 и глобите да са до 5000 лв. или 12000 лв. при второ нарушение.
Съществува обаче Наредба № 1 от 25 януари 2012 г. за изискванията към рекламата на лекарствените продукти. Части от нея видимо противоречат на Закона за здравето:
Чл. 4. При реклама на хомеопатични лекарствени продукти може да се използва само одобрената от ИАЛ информация за продукта.
Чл. 5. (1) Рекламата на лекарствени продукти, предназначена за населението, включително в помещенията и на витрините на аптеките и дрогериите, се изготвя по начин, който ясно показва, че това е рекламен материал на лекарствен продукт.
(2) Рекламата по ал. 1 съдържа:


израза „хомеопатичен лекарствен продукт“ – при реклама на хомеопатичен лекарствен продукт;

Този пропуск е направен най-вероятно по същата причина, по която Холандия и Германия са лобирали силно в европейските институции за прокарването на изрично изключение в правилата за безопасност и ефективност на лекарствата – хомеопатията е многомилиардна индустрия. Според чл. 15 ал. 3 на Закона за нормативните актове обаче Законът за здравето има превес и забраната е важала най-малкото в последните 10 години.
Също така, в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е посочено, че е разрешена рекламата единствено на регистрирани лекарства. Там има и специална глава за изискванията към хомеопатията. Изпълнителната агенция по лекарствата е тази, която издава разрешения за реклама на лекарства след одобрението им.
Има обаче една важна подробност – никъде в този закон не е упоменато изрично, че за хомеопатичните лекарствени продукти се прави изключение спрямо чл. 169 от Закона за здравето – само, че за да може да се внася, произвежда, продава, рекламира и т.н. такъв продукт, има изискване то да е одобрено. Това означава, че забраната все пак важи и всички разрешения на ИАЛ по чл. 17 ал. 8 т. 5 за реклама на хомеопатични продукти са нищожни.
хомеопатия измама
Регулацията от страна на Министерството на здравеопазването в този контекст може да се определи именно като хомеопатична – пише някъде, че има нещо, но на практика няма нищо и ефектът е нулев. Миналата седмица им изпратих запитване и очаквам отговор до следващия понеделник. Днес изпратих и сигнал до СЕМ за забранена реклама. Такива виждаме навсякъде – радио, телевизия, печатни медии. Докато пиша тези редове слушам радио и само в последния час имаше поне 3 реклами на хомеопатични продукти.
Това, което би трябвало да се случи, е да се спрат всички реклами на хомеопатии, включително плакати и брошури в аптеките. Така ще се изпълни изискване на закона пренебрегвано вече десетилетие. По-вероятно е обаче е да не бъдат взети никакви мерки нито от министерството, нито от СЕМ. Най-лошият вариант би бил производителите да лобират за промяна на закона и да успеят да прокарат поредното изрично изключение за хомеопатията. Още по-абсурдно би било да го изкарат от списъка на „неконвенциалните методи“.
Очаквам отговорите и ще следя темата. Междувременно, искам да благодаря на @Julz за помощта със закона. Повече за хомеопатията може да научите в тези статии.


Ваксините и една ясла в Германия

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/09z_H9Xpb_k/

Покрай другите ми статии за ваксините и в различни теми из мрежата на няколко пъти стана въпрос за забавачниците. В България, яслите и детските градини изискват децата да има пълен набор от ваксини. Изключения се правят тези, които имат медицински причини удостоверено от специалните комисии към регионалните здравни инспекции.
Сред аргументите на антиваксърите срещу задължителните ваксинации е това, че в други европейски страни те не били задължителни. Добавят, че детските градини там не изисквали ваксинации. Това всъщност не е съвсем така. Нека илюстрирам как стоят нещата в Германия, която по исторически причини е сред най-либералните от нормативна гледна точка.
Kita_Essen
Когато дъщеря ми се роди, никой не ни пита дали искаме ваксини или не. В последствие разбрах, че ако някой иска да откаже имунизация на детето си, трябва да мине разговор с лекарите, а в някои случаи и със социалните служби. Следващите ваксинации се правят от личния педиатър (в Германия почти винаги е различен от личния лекар). Ставал съм свидетел на няколко случая, в които медицинските сестри са вдигали скандали на родителите за пропуснати ваксини. Последният път беше миналата седмица. Отделно, такива родители получават редовно писма и покани за разговор с лекарите. Затова не, че е задължително, но на практика се съблюдава и те гонят доста повече от България.
У нас може да се разминеш само с глоба и мърморещ личен лекар. Иначе никой не те гони, а трябва. Всъщност единствените проблеми, които родителите си навличат в България са спрените детски и отказът от достъп до ясли и детски градини. Семейства с малко по-висок доход така или иначе не получават детски надбавки. Забавачниците обаче са проблем, освен, ако не успееш да подкупиш лекар, който да подправи картона. Макар това да е документална измама, контакти на недобросъвестни „педита“ циркулират в групите на антиваксърите.
Как стоят нещата в Германия? В яслата на дъщеря ми ни обясниха, че изискват медицинска бележка, на която пише какви ваксинации има всяко дете. Градините и яслите във Франкфурт, а и по принцип в Германия, са изключително самостоятелни и имат право да отказват достъп на всеки. Могат да откажат на дете без ваксини и го правят. От тази ясла казаха, че нямат право да ни уведомяват когато дете с непълни имунизации постъпи. Уточниха обаче, че преди са имали и то е напуснало. В такива случаи, ако се забележат повече болни деца в групата, имат право да задължат родителите да изтеглят неваксинираното си дете и да го държа вкъщи докато лекарят на яслата не прецени, че е безопасно. Ако пък то самото се разболее от предотвратима болест, направо го изключват. Също така, ако някоя от лелките забременее, има право да изиска преназначаване в друга група или преместване на въпросното дете, заради опасността да се зарази самата тя.
Разпитах из немските форуми обсъждащи темата и като цяло почти не се случва децата на отказващи ваксини да постъпват в ясли и детски градини. Освен, че има доста усложнения, като изброените, сравнително често им отказват. Нерядко сами осъзнават рискът при толкова много подсмърчащи. Като правило се обединяват в т.н. Tagespflege – събират 4-5 деца в апартамент и намират жена преминала специално обучение да ги гледа. Заради липсата на достатъчно места в Германия (липсват ясли и градини за няколко стотин хиляди малчугана), тази алтернатива се използва често като временно решение. За неваксинираните поради глупостта на родителите им изглежда е единственият изход. Тези, които нямат ваксини по медицински причини така или иначе не ходят на забавачници, защото медицинското им състояние рядко го позволява.
Затова като чуете някой да разправя как в други държави не били задължителни ваксините, не им вярвайте много. Истината е доста по-сложна. Никоя цивилизована държава не оставя покритието на ваксините да падне под критичното ниво. Просто методите им се различават в зависимост от обществото и историята им. Някои вече виждат проблем с досегашните си методи. В Германия все повече набира скорост дебата за задължителни ваксини за всички или поне най-малкото за яслите – т.е. гонят нашия модел.
Единствените в света, които не само, че не съблюдават това, но и активно спират ваксинациите, са терористични организации като Ал Кайда и Даеш. Те са отговорни за убийства на медицински работници доставящи ваксини в държави като Пакистан и Афганистан. За жалост, не са единствените – призивите на антиваксърите в щатите, които българската група често копира дословно, клонят все повече към въоръжена саморазправа.


Jebem ti сплесканата жОрналистика

Извинявам се за вулгарното заглавие, но пиша в този блог по веднъж на година – две, което е достатъчно показателно, че го ползвам за място за излияния, когато наистина съм силно афектиран!
На сайта „Правен свят" беше публикувана статия озаглавена „Възлагат без конкурс машинното гласуване на държавна фирма без опит". Постоянно се говори за поръчкова журналистика, но честно казано, това, което прочетох надхвърля всякакви мои очаквания. Затова направих, не много кратък, анализ, практически на всяко изречение от публикуваната статия.
Анализът не е насочен в защита на някой от участниците, нито в нападение на друг от участниците, а единствено срещу сплесканата българска „журналистика". Между другото – статията е цитирана и папагалски препечатвана, дори и от сериозни медии в рамките на дните, след като е публикувана, което е още по-трагичен показател за българската журналистика.
Текстовете в курсив и отместени леко навътре са цитирани от статията публикувана в „Правен свят". На практика е цитирана почти цялата статия, с изключение на последните пет параграфа, в които се разглежда мнението на проф. Герджиков, което е изцяло ирелевантно къз засегнатата тема.
И така, да започнем:
Възлагат без конкурс машинното гласуване на държавна фирма без опит
Още в заглавието се говори за „държавна фирма без опит", но никъде не се доказва нито едно от твърденията: Дали изобщо нещо възлагат? Дали фирмата е държавна (по смисъла на българското законодателство)? Дали цитираната фирма няма опит в изборния процес? Дали цитираната фирма няма опит в машинното гласуване? Дали цитираната фирма няма опит в информационните технологии?
Сериозен скандал се задава около машинното гласуване на местните избори и референдума на 25 октомври т.г.
Първото изречение също съдържа фактологически грешки – на националния референдум на 25 октомври 2015 г. няма да се гласува машинно в нито една секция – нито в страната, нито извън страната.
Тръжната процедура по ЗОП за избор на фирма-изпълнител, стартирала в последния момент, днес е била прекратена от Министерския съвет, научи "Правен свят". Това, според запознати, може да доведе не само до опорочаване на машинното гласуване, а и до сериозни съмнения за подмяна на вота на гражданите.
Как по-точно стигнахме до извода, че пускането на процедурата в последния момент ще доведе до подмяна на вота – не става ясно. Кои по-точно са „запознатите", които по-надолу ще бъдат цитирани още много пъти, също не е ясно? По каква причина мнението на ниезвистнети „запознати" е меродавно – също не става ясно? Кой ги е определил за експерти и на каква база, за да се взима под внимание тяхното мнение?
Отделно от това, в доклада на ЦИК за гласуването през 2014 г. в раздел 11, който се отнася до машинното гласуване – основната препоръка е, подготовката на процедурата за избор на доставчик на машини за гласуване да стартира възможно най-рано. Факт с който законодателят по никакъв начин не се е съобразил.
В края на август Централната избирателна комисия (ЦИК) взе решение само в 50 секции в София да се проведе машинно гласуване, и то единствено за общински съветници.
Чакай малко, не прочетохме ли точно преди 4 изречения, за машинно гласуване на референдума?
За първи път този начин на гласуване ще бъде отчетен при крайния резултат на вота.
Едно от трите изречения, които са коректни в цялата статия. Направо е съмнително.
До момента бяха проведени две напълно успешни експериментални гласувания с машини.
Опаааа… я чакай малко. Кой ги определи за успешни? Малко по-надолу пише кой. А по какъв критерий ги определи като успешни? По критерий работят много сигурно? Или по критерий машините са работили без сривове? А къде е документирано че наистина е така? Някъде да има независим анализ на двата експеримента, който да не е изготвен от изпълнителите, възложителите или организаторите?
За първи път това стана на изборите за европарламент през пролетта на миналата година, когато в 100 секции бяха сложени машинки, а вторият път беше на парламентарните избори през октомври 2014 г., когато в 300 секции имаше такава техника. Във връзка с тазгодишното гласуване за местна власт, когато за първи път машинното гласуване ще се взима предвид при крайния резултат от вота, ЦИК очерта техническите параметри за провеждане на обществена поръчка за избор на изпълнител, а Министерският съвет я организира и проведе.
Ето това са второто и третото изречение от статията, които са коректни. Между другото, това са и последните такива изречения в целия текст!
По информация на "Правен свят" са се явили трима кандидати – две частни фирми (едната предложила цена 139 000 лева без ДДС, а другата – 149 000 лв. без ДДС), третата е държавната "Информационно обслужване" с предложение за около 28 000 лева без ДДС.
Значи кои са другите две фирми не е нужно да се споменава в статията – те явно не са от значение? Или просто не трябва да се набива на очи? Въпреки, че техните цени се цитират съвсем точно! Третата фирма обаче се сочи поименно, макар и не много точно. Въпреки, че нейната цена е около някакво число… в офертата не пишеше около, там пише точно 28 950 лв. без ДДС. Говорейки за третата фирма – трябва да отбележим, че по смисъла на българското законодателство „Информационно обслужване" АД е частна фирма – акционерно дружество. Между другото и аз съм акционер в това дружество. За да бъдем напълно коректни – да наистина – държавата е мажоритарен собственик на акциите, но далеч не е единствения.
"Информационно обслужване" е отстранена от процедурата заради нереално ниска цена.
Мда, сигурен съм, че в протокола на комисията точно така е било и записано: „тая цена е нереална". Значи едната цена е нереално ниска, но другите две цени не са нереално високи? В действителност, при дадени две цени – съответно 139 000 и 149 000 лв. без ДДС, средната цена на другите участници е 144 000 лв. без ДДС, като 20% под тези цени прави 115 200 лв. без ДДС. Т.е. каквато и цена да даде „Информационно обслужване" АД – процедурата ще бъде прекратена, а фирмите дисквалифицирани. Истинската причина е малко по-различна от представената в статията манипулация. Нещо повече – в случващата се схема очевидно има нещо нередно, само че ключът от бараката е заровен на съвсем друго място.
По наша информация Министерският съвет е прекратил процедурата по ЗОП с мотив, че няма "излишни" 139 000 лева без ДДС, която е символично малка сума на фона на общата сума избори.
Ахъм – точно така, причината е баш, защото нямат излишни пари. И в протокола вероятно така е записано. А това, че две от фирмите са дали цени над максимално допустимата по процедурата – малко е пропуснато в статията, явно не е много важно. Всъщност насажда се мнението, че процедурата е прекратена заради езотеричното зло – „Информационно обслужване" АД, а не заради другите две фирми.
Вместо това, смята да прибегне до директно възлагане на поръчката на "Информационно обслужване" по Наредбата за възлагане на малки ОП, като при това положение цената трябва да е под 20 000 лева.
Ама че извод – това обявено ли е от някого официално или е предположение на анонимния автор, което се представя като факт? Да не коментираме, че цитираната наредба е отменена 01.04.2012 г, но това е „Правен свят" – те са юристи, аз ли да споря с тях?
Подобен финансов аргумент обаче е не само несъстоятелен, но и абсурден, твърдят запознати и напомнят, че цената по договор за провеждане на пробното машинно гласуване на парламентарните избори м.г. е била 442 800 лева, а общата сума, която ще бъде изхарчена за местния вот и референдума е цели 51 млн. лева.
Оставям на вас да прецените, колко състоятелен аргумент е цената за наем на 50 машини да бъде 139 000 лв. без ДДС – това прави по 2 780 лв на машина – наем за един ден! Подчертавам – наем – машините не се купуват, а се наемат! Между другото – цената през 2014 г. е 442 800 лв. за 300 секции, което прави 1 476 лв. без ДДС за една машина. Т.е. в момента същата машина, със същия софтуер, доставена от същата фирма, излиза с повече от 88% по-скъпо! Наистина фактите са несъстоятелни, само дето фактите са други.
Проблемите в случая са следните.
По-надолу ще видим, че проблемите са съвсем други…
Фирмата, обявена за победител преди прекратяването, има опит при провеждането на машинното гласуване, защото и двата експеримента са организирани и проведени от нея, с нейна техника, т.е. машините са се доказали като работещи, сигурни, защитени от манипулация, гарантиращи тайната на вота и не на последно място – лесни за използване.
Интересна констатация, която никъде не е потвърдена. В доклада на ЦИК за проведените през 2014 г. избори са изброени проблеми, които са възникнали при използването на машините за гласуване. Като успех на машинното гласуване в доклада се посочва броят на гласувалите с използване на машините, което по никакъв начин не показва, че машините са сигурни, защитени от манипулация, гарантират тайната на вота. Интересна е и констатацията, че машините са лесни за използване, защото в доклада на цик се споменава като констатиран проблем, че е имало „затруднения във връзка със стартирането на изборния процес с машини от членове на няколко СИК". Нещо повече – докладът включва и информация за „грешки в протоколи на СИК за отчитане на резултатите от машинното гласуване" и между другото, тези грешки са и публикувани в сайта с резултатите.
Запознати твърдят, че машините на "Информационно обслужване" са обикновени касови апарати, някак пригодени за конкурса, които не предлагат и половината от функционалностите на машините, с които бяха проведени два експериментални вота до момента.
Още по-интереесна констатация. Отново се сблъскваме с мистериозните „запознати", които са някакви имагинерни лица, за които не знаем нищо – нито кои са, нито от къде са запознати, нито дали изобщо са експерти в цитираната област. Нещо повече – в доклада на комисията за оценяване на офертите, стр. 10 се посочва, че: „Комисията счита, че предложеното техническо решение съответства на изискванията на документацията и не е по-различно от предложенията на останалите участници по отношение на интегрираност, високотехнологичност и надеждност" – цитира се техническото решение на „Информационно обслужване" АД. Единственият показател, за който предложението на „Информационно обслужване" АД получава по-малко точки при техническата оценка е размерът на дисплея на машината за гласуване. Твърдението, че предложените машини са „обикновени касови апарати" също не отговаря на истината, тъй като устройствата не отговарят на изискванията на българското законодателство към касови апарати – нямат модули за безжична връзка с НАП, нито фискална памет по смисъла на закона за счетоводството! Това са компютри с процесори, памет, екрани, принтери, четци за карти и друга периферия в пластмасова кутия – точно както и машините на другите участници и е факт, че комисията за оценка на офертите констатира, че предложените решения не се отличават.

Те никога не са участвали в машинно гласуване на парламентарни, президентски или местни избори.
Поредната манипулация – умело се заобикаля истината, като изрично се посочва, че не са участвали в парламентарни, президентски и местни избори, но фактическата истина е, че машините са участвали в избори, просто тези избори не са от изброените видове. Или иначе обяснено – в статията се поставят по-различни изисквания от изискванията на възложителя на поръчката, като умишлено се премълчават останалите факти.
При това положение възникват основателни съмнения, че машинното гласуване не само може да бъде опорочено, но и че самият вот на хората може да бъде подменен.
Още един извод, до който не става ясно как е достигнато? За разлика от автора на статията в „Правен свят", аз не се позовавам на „запознати", а на официални документи – доклади, заповеди, решения и др. документи на различни институции. И в тези документи ясно е посочено, че единствената разлика между предложените решения е размерът на екрана. От статията не става ясно по какъв начин размерът на екрана ще доведе до подмяна на вота?
Някои дори смятат, че така се готви изборна измама в столицата, защото е много трудно да се приеме аргумент, че държавата не може да отдели 139 000 лева без ДДС като възложи поръчката на проверен доставчик на услугата.
Върхът на сладоледа настъпва в края на статията – вече дори не говорим за „запознатите", вече става дума за „някои" – съвсем неназовани лица. Не е ясно и защо се смята, че се възлага на „непроверен доставчик", защото „Информационно обслужване" АД е изпълнител на повече от 12 проекта за компютърна обработка на резултатите от всички избори в България от 2003 г. досега, а също така има и изпълнени проекти за машинно гласуване. Да се твърди, че дружеството няма опит и експертиза в областта е просто смешно.
Още повече, че резултатите от машинното гласуване през 2014 г. бяха високо оценени именно от МС и от ЦИК, които ги обявиха за успешни.
Както цитирах по-горе доклада на ЦИК, експериментите с машинно гласуване през 2014 г. са обявени за успешни на базата на брой гласували с машини. А ако трябва да цитирам по-точно – на базата на 8014 гласували с машини на изборите за членове на Европейския парламент от Република България от общо 24 978 имащи право на глас в секциите, където има разположени машини. Това между другото са малко повече от 32% от избирателите!
Любопитен момент е откъде е дошъл натискът за прекратяване на процедурата по ЗОП.
Любопитен е, наистина е любопитен и при това – много любопитен. Нека още веднъж да разгледаме решението на Министерски съвет за прекратяване на процедурата – мотивите са, че офертите на две от фирмите участващи в процедурата надвишават финансовия ресурс, който възложителят може да осигури. Тук следва да се отбележи, че цената за наем на една машина през 2014 г. от същата фирма е 1 476 лв. без ДДС (442 800 лв. за 300 секции разположени в София, Пловдив, Кюстендил, Плевен и Перник) срещу 2 780 лв. за същите машини, от същата фирма, за същия период (139 000 лв. за 50 секции, всичките разположени в същото населено място, където е седалището на фирмата). Да попитаме още веднъж – откъде е дошъл натискът?
Защото тогава ще стане ясно и за какво и за кого лобира, казват още запознати, които дори стигат до крайност – предполагат, че по този начин се цели премахването на машинното гласуване.
Хайде – „запознатите" се върнаха… за кого се лобира? На 25 септември 2015 г. Нова телевизия излъчва репортаж „от офиса на фирмата, която организира машинното гласуване" с демонснтрация как ще функционира то. Докладът на комисията за избор на такава фирма е от 06 октомври 2015 г. Кой за какво и за кого лобира и дали има връзка между издателя на „Правен свят" и някоя от участващите в конкурса фирми – оставям на вас да прецените.
А за да бъда максимално коректен, за разлика от издателите на „Правен свят", аз не цитирам „запознати" и „някои", а държавни институции и официални документи, към които по-долу ще дам линкове. Освен това горният текст си има автор, за разлика от статията на „Правен свят", в която такъв не е посочен. Още нещо – аз не крия от никого, че работя в една от фирмите участващи в конкурсната процедура, както и че съм акционер в същата фирма – „Информационно обслужване" АД. А горният текст изразява изцяло, само и единствено моето лично мнение и доколкото същото може да бъде експертно в засегнатата област, предвид професионалния ми опит и образованието ми.

Статията в „Правен свят"
http://legalworld.bg/47740.vyzlagat-bez-konkurs-mashinnoto-glasuvane-na-dyrjavna-firma-bez-opit.html

Доклад на ЦИК относно организацията и провеждането на избори през 2014 г.
http://old.cik.bg/f/1184

Процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Осигуряване/наемане на машини за гласуване за провеждане на изборите за общински съветници и за кметове на 25 октомври 2015 г."
http://customerprofile.government.bg/vieworder.php?id=8F935523-5E08-11E5-B97C-0019B90D614A#orderfiles
Тук са публикувани и докладите на комисията за оценка на предложенията, но няма как да се даде директен линк.

Решение на МС за прекратяване на процедурата
http://www.aop.bg/case2.php?mode=show_doc&doc_id=691349&newver=2

Репортаж на Нова телевизия
http://novanews.novatv.bg/news/view/2015/09/25/125223/%D0%97%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%81%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D1%81%D0%BA%D1%8A%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%B2-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-/

В секция с 1018 имащи право на глас, машинно е гласувал само един човек:
http://results.cik.bg/pi2014/mashinno/protokoli/10/2900023.html
http://results.cik.bg/pi2014/protokoli/10/2900023.html

На пазар за кметове и общински съветници

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/-GA7GPGK56M/

Преди седмица кабинетът публикува справка за сменените адресни регистрации. Поместена беше в правителствения портал за отворени данни, от където всеки може да я свали и анализира. В последните дни излязоха няколко статии и карти по темата, които ще опиша по-долу. Повечето се фокусираха върху голямото увеличение на сменилите адреса си в определени общини спрямо предишни периоди.
В началото реших да не се занимавам с темата, тъй като видях, че достатъчно хора разглеждат данните и създават визуализации. Зачудих се обаче какъв би бил реалният ефект върху изборите, ако всички тези регистрации са наистина с цел изборна измама. В повечето населени места говорим за около стотина избиратели в повече и това не прави особено впечатление. С тези цифри всичко изглежда като буря в чаша вода.
Каква част от вота е предрешен?
Открих обаче нещо съвсем различно. По-долу описах цялата ми методология, но накратко казано, ако почти всички допълнителни регистрации наистина гласуват по нечия команда, то те могат да осигурят следното:

81 места в общинските съвети на 42 общини
Над 70% контрол над съветите в две общини
Поне 20% контрол в съветите на още пет общини
31 почти сигурни общински кметове и още 19 с голяма вероятност
196 почти сигурни селски кметове
33 населени места с риск за поне 20% подменен вот

Това са измеренията на проблема. Не осъзнаваме на колко места стигат 50-60 гласа за избор на общински съветник. На следните карти тези данни се виждат по-ясно.
Осигурени места в общинските съвети
Тази карта показва колко места в общинските съвети биха били спечелили, яко допълнително регистрираните гласуват по команда за една партия. Отличават се Грамада, Видин, Трекляно и Кюстендил с 8-9 места. В още 40 други биха се спечелили между едно и 3 места. Това не изглежда много, докато не отчетем факта, че в малките общини съветите са понякога по 10-11 члена. Така излиза, че да контролираш целия съвет в отделни общини, са достатъчни само няколко стотин души.
Отвори картата в пълен размер

Контрол над общинските съвети
Това е алтернативна карта на предишната, в която е отчетен споменатия размер на съветите. Отново се отчита висок процент при Трекляно и Грамада – над 70%. При други пет потенциалното влияние варира между 20 и 30%. Концентрацията им е предимно в северозападна България, но се забелязва активност и в крайморските общини.
Отвори картата в пълен размер

Влияние върху избора на общински кметове
Тази карта показва къде допълнителните гласоподаватели биха наклонили решаващо везните, ако резултатът от кметската надпревара е близък до тази от предишните избори. С други думи, гледа се съотношението между съмнителните регистрации и разликата между водещите кандидати за кмет.
Отличава се Бобошево, Кюстендилско с 20 пъти. Следва Вълчи дол, Добричко със 7 пъти. Средец, Долна митрополия, Грамада, Якимово, Враца и Трекляно са с по 5 пъти. При всички тях има оспорвани избори и допълнителните гласове биха имали огромно влияние.
Отвори картата в пълен размер

Влияние върху избора на селски кметове
Когато разгледаме селските кметове става по-интересно. Там броят на избирателите е много по-малък и възможността за манипулация – много по-лесна. Засякох 196 малки кметства в 111 общини като рискови. В тях има съмнителни регистрации на между 1 и 3 пъти повече хора, отколкото е било нужно, за да се обърне резултата на предишните избори. Тук съм показал само общата бройка кметства към всяка община. Отличават се Нова Загора, Димитров град с по 6, както и Марица, Тополовград, Перник и Бойчиновци с по 4.
Отвори картата в пълен размер

Места с висок риск на подмяна на вота
Тази карта показва общините с високорискови кметства. За такива се смятат тези, в които допълнителните регистрации надвишават 20% от гласувалите на предходните избори. Докато при горните карти показах как резултатът от вота би могъл да бъде подменен в желана посока с малко на брой хора, тук се вижда в абсолютни цифри къде има концентрация на съмнителни смени на настоящ адрес. Забелязва се, че са групирани в близки общини. Тук може да се спекулира, че това са региони, в които работят групи организиращи всичко на местно ниво.
Отвори картата в пълен размер

Методология и условности
В анализа си използвам няколко концепции и предположения, които носят със себе си различни условности. Най-напред е важно да се разбере, че дори сравнително голямо увеличение на сменилите настоящ адрес не означава непременно, че ще има някаква форма на измама. С горните карти показвам какво може да се постигне, ако описаните тук предположения са верни в една или друга степен.
За съмнителни регистрации считам онези, които надвишават значително нормалния брой регистрации за този период. За целта събрах регистрациите по настоящ адрес във всяко населено място между ноември 2014 и април 2015. От тази сума извадих средното за същите шест месеца през 2013 и 2014. Така получих разлика, която в някои случаи значително надвишаваше това, което аз приемам за нормална активност. Преценката тази бройка за разминава при различните анализи именно заради различни методи за преценка на нормалната активност.
Важно е да се отбележи, че тук, както и в други анализи публикувани тази седмица, само предполагаме, че новите регистрации са на пълнолетни българи с право на глас. За това няма индикации в публикуваната справка. Също така, за да имат влияние върху вота, тези хора трябва да подадат заявление за гласуване по настоящ адрес до ЦИК, както и да гласуват там по определен начин. Не на последно място, в този анализ включвам извадка само последните 6 месеца. Подготовка за евентуални манипулации е възможно да е започнала постепенно много по-рано и да остава скрита в шума на данните.
Отново аналогично на други анализи, не се взимат под внимание отписванията по настоящ адрес, както и регистрациите и отписванията по постоянен. Не се взима и предвид динамиката на населението като смъртност, емиграция и младежи, които са навършили пълнолетие от последните избори насам. Всички тези фактори влияят на избирателните списъци, а от там и на вероятността дописаните избиратели да имат ефект. Почти всички населени места, които разгледахме горе, имат силно изразен отрицателен приръст и състаряващо население. Това означава, че изброените тук фактори биха само засилили ефектът от дописаните избиратели.
Гласовете нужни за осигуряване на място в общински съвет пресмятам като взимам данните от местния вот през 2011-та, събирам бюлетините на спечелилите места и разделям на броят съветници. За Сърница взех данните от местния вот от тази година. Така получих силно разминаващи се цифри – между няколко десетки и няколко хиляди гласа нужни за едно място. След това разделих съмнителните регистрации в населените места във всяка община на борят нужни гласове за място и получих броя съветници, които биха могли да осигурят.
Разбира се, тази оценка зависи силно от активността на гласоподавателите в местния вот, броя и подкрепата за отделни кандидати, коалиционни споразумения и скандали в изборната кампания. При толкова много променливи е изключително трудно да се прецени какво и в каква посока би повлияло на резултата. От друга страна обаче, изкуственото вкарване на не голям брой организирани гласоподаватели в процеса може да има сериозен ефект предвид традиционно ниската активност и силната фрагментираност на много места.
Има различни начини да се определи какво би повлияло на изборите за кмет. Единият вариант е да се сметне колко гласове са били нужни до сега. Друг би бил да се вземат 50% от гласоподавателите в населеното място. В тези случаи обаче бихме получили какво е нужно, за да подмени с абсолютна сигурност местния вот. В повечето случаи имаме двама или трима водещи кандидати, които събират около 70% от гласовете. Така разликите между тях варират силно от няколко гласа до няколко хиляди. Затова аз разглеждам какво е нужно, за да се обърне именно този баланс. С помощта на едва стотина гласа би било възможно да се промени коренно изхода.
За целта пресметнах каква е разликата между първия и втория кандидат за общински и селски кметове в двата тура. Изчислявам и колко от гласовете са дадени за останалите кандидати, за да изчистя случаите, в които става въпрос за няколко гласа разлика при значителен брой подадени бюлетини. Така получавам реалистичния брой гласоподаватели, които трябва да бъдат осигурени, за да бъде подменен кметския вот. Разделям спрямо допълнителните регистрации и получавам индекса, който виждате на втората и третата карта. При селските кметове показвам само местата, в които съмнителните регистрации са поне толкова, колкото хора са нужни за подмяната, докато при общинските индексът започва от 50%.
Съмненията ни свързани с допълнителните регистрации сочат към само един вид манипулация. Както е добре известно, купеният и контролиран вот постига значителни резултати използвайки гласоподаватели, които са вече на място. За целта обаче са нужни хора, които да са съгласни да продадат гласа си или такива в икономически и социални зависимости. Допълнителните регистрации са алтернатива, когато тези фактори не са налице. В доста от случаите те може да допълват други схеми за изборни измами, особено в случаите, когато представляват значителна част от избирателите.
В тази връзка търсих кметства, които са в риск от подмяна. Там допълнителните адресни регистрации представляват поне 20% от валидните бюлетини подадени на последния вот. Отново не взимам цялото население или големината на избирателните списъци, защото така не се отчита както на демографските процеси, така и на избирателната активност. Контролирайки значителен процент от активно гласуващите носи голям риск от манипулация, която не би била отчетена при други анализи.
Изводи
В този и други анализи говорим за възможност за изборни манипулации. Има различни процеси, които може да обяснят увеличеното местене на хора в дадено населено място. Когато обаче има толкова рязка промяна в точно определен период преди изборите и то разминаваща се с броят регистрирани по постоянен адрес, най-естественото обяснение е именно изборна схема. Ще забележите, че преценката за съмнителните регистрации варира много. Тя зависи силно от използваната методология. В моят анализ с условностите, които описах горе, те са малко на 23000.
Невъзможно е да кажем дали и как тези допълнителни избиратели биха били използвани. Почти невъзможно е да се прецени и как добавянето на 10 или 20% избиратели в списъците би повлияло на местната избирателна активност, кандидатите и изчисленията в крайният резултат. Това, което става пределно ясно от анализите е, че с малък брой контролирани и стратегически разпределени гласоподаватели, може едновременно да се избере желан селски кмет, да се вкарат няколко общински съветници и да се наклонят везните в борбата за общински кмет.
Склонни сме да подценяваме местния вот като просто подготовка за парламентарните избори. Истината е, че изключвайки пенсиите и социалните плащания, местната власт преразпределя дори повече ресурс, отколкото централната власт. Възможностите за скрити злоупотреби са не по-малки, както стана видно в Ракитово преди дни. Почти никой не следи работата на общинския съвет и кмета си, освен когато вече има сериозен проблем. Надали хората осъзнават, че общината им е била в практически фалит в даден момент дължащ се на лошо управление, злоупотреби с европроекти и други схеми.
Продължаваме напред
Промените в закона за гражданската регистрация са една стъпка за решаването на този проблем. Те няма да имат дългосрочен ефект обаче, ако липсва постоянен контрол на тези регистрации на местно ниво, както и редовни проверки дали последните спазват контрола. Именно това става ясно от проверките сега, но те не трябва да са кампанийни. Никоя промяна в който и да е закон не може да спре изборните измами. Такива има в цял свят в една или друга степен. Целта трябва да бъде да ги ограничим до ниво, при което не може да влияят на крайния резултат, а вероятността да се разкрие такава схема и наказанието да са толкова големи, че партиите и кандидатите да не смеят да рискуват.
Публикуването на отворени данни за смените на адресните регистрации е пример как може гражданите да помогнат. Доста пъти съм казвал, че отворените данни са само инструмент в ръцете на журналисти и организации. Информацията, която виждаме сега и която ще бъде добавяна в бъдеще на портала за отворени данни на правителството, няма да реши проблемите с изборите и управлението ни. Тя може само да ни помогне да засечен проблеми като обсъждания тук по-рано, за да настояваме за своевременни мерки.
Най-важното обаче е нещо, което всички трябва да сме наясно – най-ефективният начин да се противодейства на такива схеми е да се гласува. Трудно ми е да подчертая това повече. Изказвания „всички са маскари“ или „не ме интересува“ са ефект от същите тези схеми. Всеки даден глас преполовява смисъла на контролирания вот. Никоя мярка на държавата, полицията, наблюдаващи НПО-та или който и да е няма да има такъв ефект, както повишената избирателна активност.
Повече по темата ще намерите в ClubZ, които първи пуснаха анализ на данните. Институт за развитие на публичната среда публикува графики и разглежда отделни примери по места. Доста от тях ще намерите и на профила на Антоанета Цонева. Дневник и DW също пуснаха няколко статии по темата. Големите медии като цяло странят от темата. Един интересен разговор ще намерите в Нова.
Горният материал подлежи на същия лиценз, както всички статии в този блог, с единствената разлика, че за препечатването ѝ трябва да се иска изрично разрешение. Може да изпратите запитване през Facebook профила ми или с формата за контакт горе.


Опасността от отворените данни

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/qZ99oscegOE/


В този блог съм писал много за отворените данни – технологиите, ползите, конкретни проекти, напредъка в България и критика за липсата на такъв. Малко обаче се говори за опасността от отворените данни. Както многократно съм изтъквал, те са нищо повече от технологичен инструмент, а почти всеки инструмент може да се използва двояко. Те може да гарантират възможно най-голяма прозрачност, но дяволът винаги е в детайлите.
Тук ще срещнете някои от аргументите, които критиците на open data използват в старанието си да спрат реформите. С риск да им помогна с още такива, реших да събера всичко тук. Към всеки обаче съм добавил как може да се реши или защо значението му се преекспонира. Винаги ще има съпротива и неразбиране към нуждата за прозрачност и в никакъв случай едно решение не може да е перфектно. Още повече технологично решение като отворените данни. Важно е и да разберем какво значат те в сегашния контекст в България.
Риск за лични данни и корпоративна информация
Проблем
Това е едно от най-честите притеснения, когато се обсъжда темата за отворените данни. Когато се „отварят“ масиви от информация, част от тях може да съдържат лични данни или търговска информация. Ако не се внимава, чиновниците може да публикуват всичко и да създадат предпоставка за кражба на самоличност или смяна на собственост на фирма чрез измама.
Анализ
Такива коментари имаше след обсъждането на промяната на тарифата за достъп до базата данни на Търговския регистър. Тя обещава истинско отваряне на данните и възможност обикновени граждани и НПО-та да анализират информацията. В същото време обаче критиците на мярката изтъкват, че автоматичният анализ на данните ще позволи на т.н. „крадци на компании“ да идентифицират по-лесно потенциални жертви.
Има две важни точки, с които трябва да започнем. Първо, кражби на компании са се случвали доста преди публикуването на Търговския регистър. Второ, в описаната мярка не се дава достъп до повече информация, а само улеснява достъпа до вече съществуващ автоматичен интерфейс. В този смисъл потенциалните измамници няма да получат повече информация. Наистина, има вероятност да автоматизират търсенето си, но това е възможно и чрез платените сега системи за търговска информация. По-достъпните отворени данни до Търговския регистър обаче ще позволят на много други организации да следят и анализират за такива измами, което ще помогне за решаването и дори предотвратяването им.
В по-широкия смисъл, риск за личните данни съдържани в държавните информационни системи има и сега. Прилагането на принципа за отворени данни може да има само положителен ефект върху един съществуващ проблем. Всяка такава промяна изисква анализ кое може да е публично и кое не. Автоматизацията на отварянето на данни ще елиминира човешките грешки, като например забравена колона с лични адреси в Excel таблица.
Решение
Отварянето на обществени данни няма да създаде повече проблеми, но ще даде инструменти за решаването на съществуващите. Заради липсата на ясни процедури и протоколи за сигурност, досега сме ставали често свидетели на течове на лични данни. Проблемът тук не е в новата технология, а в начинът на работа до сега. Процесът на отваряне на данни може да промени това.
Друг метод за скриване на лична и служебна информация е агрегирането. Пример за това има в становището ми за новия Административен регистър, където предложих да се публикува сумата от натрупаните отпуски на служителите във всяко ведомство. При достатъчно добре избрано групиране се гарантира неприкосновеността на личността, но и че няма да има загуба на полезна публично достъпна информация.
Потенциална уязвимост в сигурността
Проблем
Тази опасност е вариация на предишната точка. Рискът е, че при автоматичните интерфейси, които предоставят възможност за справки в публична информация, може да има уязвимости. Тази възможност съществува и сега, но аргументът е, че при повече такива интерфейси, рискът за пропуски е по-голям.
Анализ
Пример за такъв пропуск е регистъра за позволенията за сеч на Агенцията по горите. Това е прекрасен пример за прозрачност въведен от последния служебен кабинет, макар и да не може да се квалифицира като отворени данни. Докато го разглеждах, забелязах определена уязвимост с базата данни. След сигнал до администраторите тя беше оправена.
Такива проблеми има винаги във всяка система и изчистването им е продължителен процес. Това обаче не може да бъде аргумент срещу автоматизирането на достъпа до обществена информация. Точно обратното – когато има хора, които се занимават точно с това и използват ресурсите активно, грешките се намират по-бързо. Това всъщност е дори аргумент в ползва на отворения код в администрацията.
Решение
За да се подобри сигурността, трябва повече прозрачност при създаването, тестването и поддържането на информационните системи. Подходът към сигурността на софтуерът сега е подобен на този на цялата администрация – крием всичко с надеждата, че никой няма да забележи дупките. Това очевидно далеч не е достатъчно с днешните технологии.
Манипулация на официалните данни
Проблем
Публикуваните справки може да бъдат манипулирани от съответните ведомства с цел прикриване на злоупотреби. Доверието в отворените данни и автоматизацията на анализа и визуализацията ще скрие тези манипулации.
Анализ
Подмяната на данни е сериозен проблем, който забелязваме и сега. Засичането ѝ е сравнително трудно, освен, ако не знаеш какво търсиш. Тук добър пример е системата за случайно разпределение на дела в съдебната система. Всички резултати от нея са публични, но отдавна се знае колко лесна за манипулиране е.
Решение
В света на отворените данни вече има решение на това и за него се изисква просто повече данни от различни източници. Автоматичната проверка ще покаже грешки в данните, но и проблеми в дефинициите и интерпретацията. Друго решение тук е автоматизирането на справките. При липсата на човешка намеса подмяната на публичните данни ще стане изключително трудна.
Манипулация на интерпретацията на данните
Проблем
Отворените данни са просто инструмент, но като такъв имат нужда от история или графика, която да изведе истинската им стойност. Основавайки се на реални данни, журналисти и НПО-та може да показват грешни интерпретации подменящи значението на информацията.
Анализ
Отново, този проблем съществува и сега. Виждаме го ясно с данните за раждаемостта. Когато псевдо-експерти, журналисти и политици искат да манипулират общественото мнение на база реални данни, то единствената надежда е отговор изтъкващ фактите. За това обаче няма нужда от реални данни – при липсата им първите винаги са си измисляли статистика.
Решение
Достъпа до повече публична информация би дал още инструменти за оборване на подобни подвеждащи изказвания. Не може да има технологично решение за липсата на етика при експерти и журналисти.
Технологична изолация на местния бизнес
Проблем
Това е опасност, която не е толкова очевидна. Информацията е сила, а отворените данни дават възможност за откриване на нови ниши и оптимизация на бизнеса. Големи корпорации със сериозен ресурс може да се възползват по-добре от публичната информация и стандартизирани egov услуги и да надделеят над местния бизнес с локалните му знания и опит.
Анализ
Този проблем може да се илюстрира със създаването и отварянето на кадастър в някои провинции на Индия. Силно фрагментираната и неформално дефинирана собственост на земята там е била пречка за големия бизнес и въпросния регистър е извадил от бизнеса много локални посредници. В България може да се направи подобен аналог с множеството фирми, които се изхранват с попълване на документи и изпълнение на конкретни задачи заради проблемите в администрацията. Друг пример у нас биха били обществените поръчки, ако и когато уведомяването и кандидатстването за тях станат изцяло електронни.
По-добрият и стандартизиран достъп до информация наистина може да помогне на компаниите с повече опит в анализа. Това е аргумент в привличането на чуждестранни инвестиции. Инструментите за анализ обаче са широко достъпни в наши дни и няма пречка за малките компании да ги използват. Точно обратното – това създава огромна технологична ниша на местно ниво. Далеч сме от универсален анализ и интеграция на данни, затова знанията и опита на местно ниво винаги ще бъде нужен. Нещо повече – малкият бизнес дори може да спечели за сметка на големите международни компании, защото ще има достъп до повече инструменти и анализи, които досега са стрували скъпи. Пример за това отново е отварянето на данните на Търговския регистър, постановлението за което все още престоява в Министерски съвет.
Улеснение за корпоративните лобисти
Проблем
Лобистки организации могат да използват същите тези инструменти за прозрачност, за да оптимизират отпорът си срещу регулаторни мерки.
Анализ
Отворените данни могат да се използват за идентифициране на проблеми в администрацията, изобличаване на корупция и проблеми при поръчки. Граждански организации могат да идентифицират рано проекти и наредби и да участват в дебатите. Аналогично обаче лобистките организации и НПО-та с непрозрачно финансиране могат да използват тези инструменти, за да оптимизират натиска си.
Пример за това може да бъдат проектите за закони и нормативни актове. Публикуването им на сайта на НС и Strategy.bg ни помага да реагираме по-рано, да задаваме правилните въпроси и да се организираме срещу корупционни практики и спорни текстове. Същото може да се направи обаче и срещу реформи заложени в тези проекти. Засичайки ги рано, тези организации може да организират кампании на дезинформация създавайки изкуствени скандали.
Решение
Отново този проблем съществува и сега. За жалост не малка част от медиите се използват като пощенски кутии за такива изкуствени скандали. Лобистки поправки и влияние се забелязват отдавана и каналите, по които получават информация за подготвени проекти, далеч не се ограничава до публично публикуваната информация. Отворените данни биха били решение именно на този проблем, защото биха автоматизирали публичността на редица процеси. Пример затова е случайното разпределение на делата, публичните консултации и обществените поръчки.
Обръщането на същия този механизъм срещу прозрачността и в полза на лобиските практики е теоретична възможност. Това само по себе си обаче няма да остане скрито, което до голяма степен ще го обезсмисли. Негативните кампании в медиите съществуват и сега и няма да се преборим с тях чрез повече публичност. Те са въпрос на медийна етика и обществено съзнание – въпроси, които не могат да се решат с технологии.