Tag Archives: измами

Установяване на действителните собственици по новия Закон за мерките срещу изпиране на пари

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/02/ultimate-beneficial-owners/

В бр.27/2018 на Държавен вестник е обнародван новият Закон за мерките срещу изпиране на пари, приет на 14 март 2018 г., който въвежда Директива (ЕС) 2015/849 относно предотвратяването на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма (” Директивата за борба с измамите”).

.

Мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари са:
1. комплексна проверка на клиентите;
2. събиране и изготвяне на документи и друга информация при условията и по реда на този закон;
3. съхраняване на събраните и изготвените за целите на този закон документи, данни и информация;
4. оценка на риска от изпиране на пари;
5. разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти;
6. разкриване на друга информация за целите на този закон;
7. контрол върху дейността на задължените субекти;
8. обмен на информация и взаимодействие на национално равнище, както и обмен на информация и взаимодействие между дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, звената за финансово разузнаване на други държави и юрисдикции, както и с компетентните в съответната сфера органи и организации на други държави.
.
Комплексната проверка на клиентите включва:
1. идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация въз основа на документи, данни или информация, получени от надеждни и независими източници;
2. идентифициране на действителния собственик и предприемане на подходящи действия за проверка на неговата идентификация по начин, който дава достатъчно основание на лицето по чл. 4 да приеме за установен действителния собственик, включително прилагане на подходящи мерки за изясняване на структурата на собственост и контрол на клиента;
3. събиране на информация и оценка на целта и характера на деловите взаимоотношения, които са установени или предстои да бъдат установени с клиента, в предвидените в закона случаи;
4. изясняване на произхода на средствата в предвидените в закона случаи;
5. текущо наблюдение върху установените делови взаимоотношения и проверка на сделките и операциите, извършвани през цялото времетраене на тези взаимоотношения, доколко те съответстват на рисковия профил на клиента и на събраната при прилагане на мерките по т. 1 – 4 информация за клиента и/или за неговата стопанска дейност, както и своевременно актуализиране на събраните документи, данни и информация.
Клиентите – юридически лица, или други правни образувания с номинални директори, номинални секретари или номинални собственици на капитала, представят удостоверение, договор или друг валиден документ според законодателството на юрисдикцията, в която са регистрирани, изходящ от централен регистър или от регистриращ агент, от който е видно кои са действителните собственици на клиента – юридическо лице или друго правно образувание.
.
Действителен собственик е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия:
1. По отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.
Индикация за пряко притежаване е налице, когато физическо лице/лица притежава акционерно или дялово участие най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно образувание.
Индикация за косвено притежаване е налице, когато най-малко 25 на сто от акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.
2. По отношение на доверителната собственост, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, действителният собственик е:
а) учредителят;
б) доверителният собственик;
в) пазителят, ако има такъв;
г) бенефициерът или класът бенефициери, или
д) лицето, в чийто главен интерес е създадена или се управлява доверителната собственост, когато физическото лице, което се облагодетелства от нея, предстои да бъде определено;
е) всяко друго физическо лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост посредством пряко или косвено притежаване или чрез други средства.
3. По отношение на фондации и правни форми, подобни на доверителна собственост – физическото лице или лица, които заемат длъжности, еквивалентни или сходни с посочените в т. 2.
(2) Не е действителен собственик физичес­кото лице или физическите лица, които са номинални директори, секретари, акционери или собственици на капитала на юридическо лице или друго правно образувание, ако е установен друг действителен собственик.
В срок до 1 октомври 2018 г. Агенцията по вписванията осигурява възможност за вписване на данните по този закон.
Лицата, за които се прилага изискването за вписване на данните,  заявяват за вписване тези данни в срок до 1 февруари 2019 г.

Поредната е-майл измама (този път „Fibank“)

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2125

Цитирам текста на съобщението, което получих днес:

—-

(логото на Fibank)

скъпи клиенти,

Вашата електронна сметка в Fibank.bg е временно заключена от съображения за сигурност.

Ако искате да активирате профила си, следвайте инструкциите по-долу.

можете да го направите тук:

Отключване на профила

С уважение,

Обслужване на клиенти

—-

Както се сещате, линкът „Отключване на профила“ не сочи към Fibank – сочи към домейна mobiocean.com. Домейнът е регистриран на лице със скрита информация, и сайтът е хостнат в secureserver.net – тоест, цялата схема е изпипана за целта на измамата.

Обърнете внимание на добрия български език и оригиналното лого в е-майла. В системата на измамниците с гаранция има и българи, като минимум като преводачи.

Сайтът, който ви очаква на линка, също е прилично копие на този на Fibank – включително масивното предупреждение срещу измами. Естествено, можете да въведете там каквито искате „потребител“ и „парола“ – той ги приема щастливо и „отключва“ акаунта ви.

Не се хващайте. Изсмучат ли кибепрестъпниците парите ви, българските банки ще ви помогнат да си ги върнете дълго след като цъфнат налъмите. Нагледал съм се на достатъчно случаи. Който сам се пази, и Господ го пази. Който не се пази сам, и Господ не може да го опази.

Модерният популизъм

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2119

Всички сме чували как политиците се замерят един друг с думата „популизъм“ в ролята на обида. Повечето обаче имаме само смътна представа какво толкова и защо е обидна.

Също, напоследък популизмът претърпя сериозна политическа еволюция. Повечето не се интересуваме професионално от политика и не знаем за нея, затова рискуваме да ни изненада.

Затова мисля да драсна няколко реда по въпроса.

—-

Определението

По начало в политиката се наричат популизъм две неща:

– казването на хората на нещата, които им харесва да чуят, без значение дали са истина
– обещаването на хората на нещата, които те искат, без значение дали са реално изпълними

Както следва да се очаква, популистите обикновено са измамници, които търсят власт заради лична изгода. Успеят ли, те търсят как да запазят властта. Тъй като не могат да изпълнят обещанията си, в демократични условия избирателите ги свалят от власт. Затова популистите като правило търсят начини за подмяна на изборните видове управление с (тяхна) диктатура, или начини за зомбиране на избирателите да ги подкрепят безусловно въпреки очевидните им лъжи, или и двете.

Лявото и дясното

Традиционно гласоподавателите на лявото – бедните хора – са по-глуповати, лековерни, имащи нужда от дори лъжлива надежда и с по-ограничен достъп до информация от богатите. Затова традиционно популизмът е ляв. Почти всички политици, дошли на власт чрез популизъм – Хитлер, Сталин, Пол Пот… – идват с леви обещания.

Напоследък обаче нещата се промениха сериозно, най-вече чрез навлизането на Интернет. Той даде на хората широк избор на източници за информация. Това на практика изравни способността да се информират на левите и десните гласоподаватели. В същото време се оказа, че хората с „дясно“ мислене са много по-склонни да подбират единствено приятни им източници на информация, да избягват контактите с другомислещи и да се изолират в „мехур“ от угоден им светоглед.

(Често се смята, че „левият мехур“ и „десният мехур“ са сходни по размер (в развитите страни – по около 20-25% от гласоподавателите), ако и противоположни по възгледи. На практика се оказа, че не е така. Гласоподавателите от „левия мехур“ обикновено се информират в някаква степен за възгледите и тезите на опонентите си; не повече от 2-3% се изолират напълно. При гласоподавателите от „десния мехур“ е обратното: не повече от 2-3% от тях се информират за възгледите и тезите на опонентите си, останалите се изолират напълно.)

Така се създаде ситуация, в която в развитите страни стабилна опора на левите популисти се оказаха само 2-3% от гласоподавателите – недостатъчно за печелене на избори. Стабилната опора на десните популисти обаче се оказа около 20%, което често е достатъчно за печелене на избори. Затова съвременният успешен популизъм в развитите страни като правило е десен.

Десният популизъм

Десният популизъм обикновено издига тезата, че обществото е разделено на две групи – „народът“ и „корумпираният елит“. Популистът представя себе си като „човекът от народа“, „говорителят на народа“, „водачът на народа“. Той твърди, че традиционната управляваща класа – „истаблишментът“ си е присвоила властта и я използва срещу „народа“, и така е враг на този народ.

Приликата с левите тези е ясно видима. Разликата е, че левите популисти обикновено обявяват за членове и поддръжници на „истаблишмента“ така наречените „експроприатори“ – различните паразити-капиталисти. Десните популисти обикновено обявяват за членове и поддръжници на „истаблишмента“ така наречените „леви интелектуалци“, „очилати чантаджии“, „политкоректна мафия“, „извратени джендъри“, „агенти на ислямизма“ и т.н.

Както левите популисти сеят сред хората страх и недоверие, така го правят и десните. Левите плашат с „агентите на капитализма“, „мръсните експлоататори“, „лакеите на МВФ“, „копоите на САЩ“, „кръвопийците на народа“ и т.н. Десните плашат с „имигрантите-джихадисти“, „джендърите, които ще ви извратят децата“, „лакеите на Сорос“, „копоите на политкоректността“ и разбира се „кръвопийците на народа“. Целта е плашливите да бъдат сплашени до загуба на способност за рационална преценка и сляпа нужда да бъдат „спасени“. (Разбира се, от популиста.)

Има и изключения. Когато например се намери удобен „враг“ в страната или извън нея, популистът обявява война на този „враг“. Той въвежда военно положение или създава негов неофициален еквивалент, в който правата на хората са сериозно ограничени. В тази ситуация той унищожава законодателните, социални и технологични механизми за защита на свободата и информираността на хората.

Ключов елемент от стратегията на почти всеки популист е войната с масмедиите, а напоследък често и с Интернет. Светлината е силен дезинфектант и пречи на лъжите на популиста. Затова той насочва усилията си срещу източниците на светлина. Където има съответната власт, той блокира достъпа до масмедии „временно“, или ги забранява, или ги затваря, или ги сплашва икономически или физически. Където я няма, той залива медиите, пряко или чрез нает или създаден за целта апарат, с порои от лъжи, които целят да ги компрометират. Целта му е да остане единственият приеман източник на информация за хората.

В тази ситуация популистът „повежда народа“ срещу „корумпирания елит“. Той обещава „да ги вкара в затвора“, „да пресуши блатото“, и т.н. Обещанията му задължително съдържат подробни обяснения как точно това ще възроди хората, ще им даде охолство, самочувствие, защита от враговете и т.н. Характерно на този етап е, че той изважда себе си извън социалните правила и ограничения, предвидени да отсяват измамниците – отказва да разкрие ключова информация за себе си, или използва неприемливи поради разрушителността си избирателни прийоми, и т.н.

Нерядко популистът успява да спечели властта чрез законни средства, например избори, и/или (само)ескалация на правомощия. В тези случаи обикновено първата му задача е да стимулира икономиката, за да създаде на избирателите усещането, че се грижи за тях. Обикновено го прави по начини, които водят до бум в краткосрочен план за сметка на спад или дори катастрофа в дългосрочен. (Като мошеник с опит, популистът обикновено смята, че в дългосрочен план или ще е станал вече диктатор и няма да зависи от гласоподавателите, или ще намери някой друг начин да ги измами.)

По-нататъшната съдба на популиста зависи най-вече от способността му да разруши законовите, политически и социални пречки пред измамниците да удържат властта. Тази способност обикновено зависи от механизмите на държавата му повече, отколкото от уменията на популиста. Държави с висока степен на децентрализираност, силна демократична традиция и закони, които категорично ограничават властта, обикновено устояват на всички или почти всички популисти. Централизирани държави с авторитарни традиции най-често падат жертва на всеки популист, освен на най-некадърните.

Ако не успее да разруши защитните механизми на държавата си, популистът стига до нови избори, на които се оказва в зависимост от интелигентността, зрялостта и активността на гласоподавателите. (Реално във всяка държава има както „зомбита“, така и политически ориентирани хора, но съотношението им е твърде различно. Също, колкото е по-висока политическата активност в държавата, толкова по-трудно популистът удържа властта чрез измами.)

Та, това е накратко. Дано съм бил полезен някому.

Хазарт: ЕК прекратява производства за нарушения

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/12/22/eu_gambling/

Интересно съобщение  на Европейската комисия, засягащо хазарта онлайн, баланса публично – частно и защитата на обществения интерес. Браво на Комисията.

От съобщението:

В съответствие с политическия си ангажимент за по-стратегически подход при прилагането на правото на ЕС, Европейската комисия реши  да прекрати производствата за установяване на нарушение и обработването на жалби в сектора на хазартните игри. От самото начало на работата си Комисията „Юнкер“ съсредоточава усилията си върху политическите си приоритети и ги преследва енергично. Този политически подход е отразен и в начина, по който Комисията работи по случаи, свързани с установяване на нарушения. В Съобщението „Право на ЕС: по-добри резултати чрез по-добро прилагане“ се установява подхода на Комисията във връзка със стратегическото определяне на приоритетите по случаите, като внимателно се претеглят различните публични и частни интереси, които са засегнати.

В този дух Комисията реши  да прекрати производствата за установяване на нарушения в областта на хазартните игри по интернет, както и работата по съответни жалби срещу редица държави членки.

Съдът на ЕС е признавал многократно правата на държавите членки да ограничават услугите в областта на хазартните игри, когато това е необходимо за защитата на целите от обществен интерес, като например защитата на малолетните и непълнолетните, борбата с пристрастяването към хазарта и борбата с нередностите и измамите. Комисията признава по-голямата политическа легитимност на целите от обществен интерес, които държавите членки преследват с регулирането на услугите в областта на хазартните игри.

Комисията отбелязва също така усилията на държавите членки да модернизират правната си уредба в областта на хазартните игри по интернет, да пренасочат търсенето на хазартни игри от страна на гражданите от нерегламентираното предлагане към разрешени и контролирани уебсайтове, и да гарантират, че стопанските субекти плащат данъци.

С оглед на това Комисията няма за приоритет да използва правомощията си във връзка с установяването на нарушения, за да насърчава единен пазар на ЕС в областта на услугите за хазартни игри по интернет.

Комисията ще продължи да подкрепя държавите членки в усилията им да модернизират националната си правна уредба в областта на хазартните игри по интернет и да улеснява сътрудничеството между националните регулаторни органи в областта на хазарта.

За повече информация вж. пълното съобщение за медиите.

Filed under: Digital, EU Law

Какво трябва да се случи с електронното управление според пътната карта?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/2887

„Пътна карта за развитие на стратегията за електронно управление“ звучи като тежко бюрократичен документ. Когато го писахме дори си позволих да иронизирам стратегическите документи.

Но всъщност такива документи са необходими, за да се знаят както посоката и целите, така и конкретните проекти и интервенции, които трябва да се случат. Пътната карта обхваща разбирането на авторите ѝ (и техните ръководители) за това какво трябва да се случи в следващите няколко години.

Медиите спорадично се сещат за пътната карта – като например при приемането ѝ генерираха мини-скандал как така държавата ще прави електронна поща за 25 милиона, което беше напълно грешен опит за тълкуване на един абзац от документ. Наскоро пътната карта беше преоткрита, в частта за изцяло нов адресен регистър и ново ГРАО, този път с по-позитивна конотация. Но отново цялостния и лесно разбираем поглед липсва.

Признавам си, че макар да беше доста харесана от хора извън администрацията (напр. бизнеса), пътната карта все пак е голям документ с много текст, който не непременно е интересен за четене. Затова година и половина след приемането ѝ, но преди който и да било от проектите вътре да се е случил, ще опитам да я разясня – по няколко изречения на проект. В самата пътна карта има малко повече информация (което всъщност не е стандартно за пътни карти – обикновено те включват доста общи и разтегливи мерки. Ние решихме да бъдат конкретни проекти с реални цели и резултати). Може някои от тях да са скучни или прекалено „вътрешни“, но електронизацията на цяла държава е дълъг и сложен процес пълен с много детайли. „Прости“ решения няма и малко неща са „wow, това е яко“. Но ето по няколко думи за проектите:

  • Електронно гласуване – започвам с този проект, макар да е в края на таблицата, защото е популярен в момента – Мая Манолова е „вдигнала“ темата след писмо, което е получила. Проектът беше вкаран като приоритетен в пътната карта през есента (няколко месеца след като бяха приети измененията в изборния кодекс). Оттогава досега мина доста време, но проектът най-накрая е в някаква видима фаза. Първата стъпка е да се проучат добрите практики по света и на база на това да се подготви техническо задание за системата. Това може да се разгледа като известно изоставане от първоначалния график, но така или иначе другия ключов за електронното гласуван проект – този за електронната идентификация – също е назад. Все пак срокът „май 2019-та“ не е непостижим, особено ако се използва някое от готовите решения на пазара, вместо да се изгражда нещо от нулата. ЦИК и Държавната агнеция за е-управление засега изглежда да имат намерения да изпълнят проекта. Има ли риск да стане както с машините, с които ЦИК не беше готова навреме? Има, но според мен това няма да е фатално – 6 месеца или 1 година по-късно, електронното гласуване ще е факт, а по-добре малко закъснение, отколкото прибързано въвеждане на нещо с такова голямо значение. Защото объркаме ли го, втори шанс няма да има скоро. (Защо системата се казва „пилотна“ – защото първо ще има пилотно внедряване. След това обаче няма да се прави нова система, а просто пилотната ще бъде въведена в продукционен режим)
  • Одит на информационната и комуникационната инфраструктура (на администрацията и в сектор „правосъдие“). Проблемът в момента е че никой в държавата не знае какви компютри, какви мрежи, какви лицензи, какъв софтуер, какви и колко стари компютри има по администрациите. Идеята е тази информация да се събере еднократно и след това да бъде поддържана в актуален вид чрез изграден за целта регистър. Нормативното задължение го създадохме с наредба, сега остава да бъде изпълнен и проекта. Защо това е нужно изобщо? За да се планира каквото и да било в мащаб, е нужна информация. За да се правят изгодни сделки за лицензи, например, е нужно да се знае какво има налично. На практика най-вероятно ще се окаже, че държавата е купила два пъти повече лицензи за бази данни, отколкото реално ползва. Отделно, тази информация ще позволи да се консолидират част от тези ресурси в облачна инфраструктура. Но за да може да се планира каквото и да било, трябва информацията да е налична. Документацията за проекта е налична на сайта на Държавна агенция „Електронно управление“
  • Държавен хибриден частен облак, или серия от дейта-центрове, в които държавата да си консолидира хардуерния ресурс. В момента „сървъри“ биват наричани всевъзможни настолни компютри, стоящи в краката на някой системен администратор или секретарка, или в добрия случай – в килера на чистачките. Това няма да е първият опит за държавен дейта-център, но целта е най-накрая да се направи както трябва. Не просто да бъдат изсипани железа, а реално да предлага „инфраструктура като услуга“ – администрация Х казва „трябва ми толкова RAM и толкова дисково пространство“ през потребителски интерфейс…и го получава веднага, автоматично. И не се грижи за поддръжката му, защото тя е осигурена централно, в т.ч. резервни копия, защита от атаки, резервираност и т.н.
  • Развитие на пилотната система за електронна идентификация – това е един от най-важните проекти, който се основава на цял закон – целта е да има софтуерна инфраструктура за идентифициране на гражданите в електронна среда. Това на практика значи, че всеки ще може да получи електронна идентичност на избран от него носител (лична карта, друга карта, „флашка“ с електронния му подпис, мобилен телефон) и с нея ще има достъп до всички електронни услуги в държавата. И не само в нашата държава, а във всички европейски държави, защото електронната идентификация ще има трансгранично признаване. Този проект е най-напреднал, и е на етап набиране на оферти. Всички други проекти имат предвидена интеграция с него, така че е важно, че се движи пред останалите (макар и всички да изостават от планираните срокове). (Защо пилотна система – защото има такава, дадени са пари за нея, и трябва да се ползва като отправна точка)
  • Реализиране на система за мониторинг на индикаторите за изпълнение на всички оперативни програми – сравнително скучен от гледна точка на цялостната картина вътрешен проект, който просто е необходим за мониторинга на евросредствата. Има още два проекта за НСИ, които са „вътрешни“ и са свързани с покриване на задължителни изисквания, идващи от ЕС.
  • Публични регистри за бюджетен и проектен контрол и информационни ресурси на електронното управление – със Закона за електронното управление беше създадена държавна агенция с доста правомощия за контрол. Причината е, че нещата в държавата се случват некоординирано, „както дойде“ и „на парче“ и за да имаме накаква устойчивост, трябва това да спре. За целта агенцията трябва да осъществява контрол на всички проекти и дейности и на всички бюджети за информационни технологии. А не всеки да си „маже“ технически задания, които изпълнителите могат да тълкуват както им е удобно, или пък да харчи пари за лицензи и компютри, каквито си е купил само една година преди това и реално не му трябват. В момента агенцията започва да осъществява този контрол без такива регистри (използвайки интернет страницата си вместо това), но тези регистри ще позволят по-плавното му и по-прозрачното му осъществяване.
  • Реализира не на ЦАИС „Съдебен статус“ – това е прословутото „свидетелство за съдимост“. В момента съществува система за това, на база на което е реализирано електронното свидетелство за съдимост, но тя е децентрализирана и остаряла, изисква много ръчно въвеждане на данни, и няма да може да обслужи достатъчно нарастващ брой автоматизирани заявки. За това трябва да се изгради изцяло нова такава, централизирана, така че на едно място да има съдебния статус на всички граждани, и със съответния контрол на досдтъпа тази информация да се предоставя на администрациите (и на гражданите, ако например искат да представят свидетелството в чужбина).
  • Реализиране на универсална ЦАИС „Анализ на корупционния риск“ – каквото и антикорупционно звено да бъде направено, то трябва да има аналитичен капацитет, за да може да установява конфликти на интереси и корупционни практики. Това „на ръка“ не че няма как да стане, но е много несигурно, бавно и подлежащо на „външни влияния“. Целта на системата за анализ на корупционния риск е да събира на едно място информация за лица, заемащи публични длъжности от множество източници и да търси в тях потенциални конфликти на интерерси. Да сравнява декларации пред сметната палата с данни от НАП, да сравнява обществени поръчки с фирми, регистрирани от свързани лица, и т.н. В един момент бях предложил дори данните от системата да бъдат частично публични – т.е. всеки месец системата да публикува колко потенциални проблеми е открила системата, и по колко от тях са образувани проверки. Така неща по-трудно ще се замитат под килима. Вероятно този проект ще трябва да изчака създаването на поредния антикорупционен орган.
  • Реализиране на ЦАИС „Единна входна точка“ за подаване годишни финансови отчети – всеки, който има бизнес, сигурно е „псувал“ защо държавата му иска едни и същи данни по няколко пъти – НАП, Търговския регистър, НСИ. Отговорът е – защото никой не се е бил сетил да ги обедини, а и да се е бил сетил, е нямало техническа И нормативна възможност. Реално в момента законите не позволяват това да се случи, защото Законът за счетоводството изисква печат на счетоводител преди да бъде качен документа, с което се губи машинната му четимост. Т.е. освен проекта ще трябват и нормативни изменения, но идеята е като дойде време за отчитане пред държавата, счетоводителят да извади един файл от счетоводната си система, да го прати на управителя, който да го качи в единната система (подписано с електронен подпис)… и това е. Без декларации и отчети към няколко институции – системата сама ще преценя коя част от данните на коя институция да изпрати. Реализирането на този проект трябва да стартира всеки момент (ако вече не е).
  • Надграждане на Тъговския регистър – Търговският регистър е едно от най-хубавите неща за електронното ни управление по принцип. На практика има много неща, които могат да бъдат подобрени. На първо място – потребителският интерфейс. В рамките на проекта той трябва да стане по-съвременен (най-накрая), но и много други неща – обмен на данни с европейските търговски регистри, както и с имотния регистър. Също така регистърът на особените залози (който е на 20 години и „плаче“ за пълно подновяване) и регистъра на юридическите с нестопанска цел минават към агенция по вписванията, та съответните промени в Търговския регистър трябва да бъдат реализирани. Това може би звучи скучно, но всъщност е ключово, тъй като в Агенцията по вписванията е съсредоточен доста материален интерес – фирми, имоти, особени залози, и системите трябва да са в добро състояние, за да няма злоупотреби.
  • Надграждане на имотния регистър – имотният регистър в момента предоставя малка част от услугите, които реално може, а процесът по закупуване на имот включват доста „хартиени“ стъпки, които от своя страна отварят вратички за имотни измами. Тези дупки трябва да бъдат затворени, а административните услуги на имотния регистър трябва да се електронизират, за да се спестят опашки.
  • Базов регистър на субекти, обекти и събития – в държавата се водят хиляди регистри и регистърчета. Голяма част са на хартия, друга голяма част с в екселски таблици или (не се бъзикам) в Doc файлове. За много от тях би било прекалено скъпа и излишна инвестиция да бъдат изграждани отделни информационни системи – те съдържат малко данни, обновяват се рядко. Но минусите на хартията и екселските таблици (на които не се правят резервни копия) са много. Затова целта на този проект е да има централизирана държавна система за „регистър като услуга“ – някой от съответната администрация (включително общинска) влиза, натиска „създай регистър“, дефинира какви полета има в него, кой има достъп до него, и готово – вече имаме електронен регистър, с резервни копия, отворени данни, контрол на достъпа, защита от атаки и какво ли още не. Това, разбира се, няма да е приложимо на големите и важни регистри като Търговския, имотния, ГРАО, защото там вписванията минават през сложни процеси, но мнозинството от регистрите могат да бъдат електронизирани много лесно чрез такава система. Идеята за проекта тръгна от т.нар. „професионално-квалифицирани лица“, тъй като в секторите „Здравеопазване“ и „Правосъдие“ има множество регистри, в които се водят различни лица – лекари, сестри, санитари, фармацевти, съответно вещи лица, заклети преводачи, оценители, синдици и т.н. Но от „регистър за хора“ решихме, че стъпката до „регистър за всичко“ е лесна и дава много повече ползи.
  • Реализиране на ЦАИС „Гражданска регистрация“ и ЦАИС „Адресен регистър“ – може би най-важните бази данни в държавата – тези на физическите лица (и адресите). Реално това са два проекта, обединени в един, тъй като са към едни и същи институции – ГРАО и ДАЕУ. В момента ГРАО е децентрализирано, писано е на архаична технология, за която поддръжка е много трудно да се намери, не е ясно дали ще издръжи на хиляди заявки в реално време (каквато е целта на електронното управление). Изцяло нова, централизирана система, с уеб-услуги, отворени данни (при защита на личните данни) ще „отключи“ електронното управление. Адресен регистър обаче досега няма. Има номенклатура с адреси на физически лица, има кадастър, но и двете не са достатъчни – съответно съществуват отделни бази данни с адреси в ГРАО, в пощите, в кадастъра и вероятно по частните компании. Целта е всеки адрес да има единен идентификатор, който не се променя никога (за разлика от тези в кадстъра), и по който да може да бъде рефериран и намерен всеки адрес. Т.е. вместо в базата данни да се записва целия адрес, ще се записва само един идентификатор, а реалния адрес ще се извлича от адресния регистър. Плюсовете са много, но един пример е – преименуване на улица. Ако една улица се преименува, всички бази данни, в които са записани адреси, ще имат грешни адреси. Ако използват референция към адресния регистър, това няма да е проблем (а в регистъра ще се вижда кога и защо е преименувана дадената улица).
  • Регистър на годишните технически прегледи и на проведените изпити за водачи – общо взето регистри на ИААА (известна като ДАИ). Няма нужда от много пояснения, но съществуващите системи (част от които са децентрализирани и/или разчитат на хартиен обмен на документи) трябва да се приведат в модерен вид. Защо? Защото в момента се допускат много грешки, данните са неконсистентни и системите не си говорят помежду си.
  • Централизиран регистър на МПС – в момента има регистър, който обаче е децентрализиран, стар, неинтегриран с европейската платформа EUCaris и на който му липсва доста важна функционалност. Най-вече новият регистър ще позволи по-бързото и лесно регистриране на автомобили, тъй като процесите по регистрация ще са част от регистъра и ще бъдат оптимизирани.
  • Регистър на пълномощните – в момента нотариусите имат нещо като регистър на пълномощните, но той е толкова „нефелен“, че реално не върши работа – когато отидеш с пълномощно някъде (напр. в банка), оттам звънят на нотариуса да го питат за пълномощното, защото не всички пълномощни се въвеждат, ако се – не веднага, а и се въвеждат в свободен текст, в който се допускат грешки. Например веднъж в мое пълномощно беше сбъркано ЕГН-то ми, което установих в банката. Ако пълномощното беше вписано, тази проверка щеше да „изгърми“ още при нотариуса. Но това е само на повърхността – от регистъра ще могат да се избират типови пълномощни, пълномощни да се преглеждат и оттеглят от граждани по електронен път.
  • Регистър на запорите – освен нотариусите, и съдебните изпълнители (частни и държавни) имат нужда от централизирана система. Освен чисто административното улеснение, такава система ще намали и злоупотребите на някои ЧСИ-та, които се случват в момента
  • Административно-наказателна дейност. в момента всеки държавен орган с право да „наказва“, си вписва актовете както му дойде – къса ги от кочан най-често. Целта е цялата административно-наказателна дейност в държавата да се вписва в централизиран регистър. Така ще може да се следи кой какви актове съставя, на какви основания, каква част от тях биват платени, в какви срокове. Ще могат да се идентифицират законови текстове, които се нарушават твърде често (или с които администрацията злоупотребява твърде често, налагайки „сплашващи“ глоби), както и законови текстове, които са напрактика глухи – има ги, ама никой не следи за тях. Това от своя страна ще позволи намаляване на административната тежест на база на реалността, а не на база на „тука ни хрумна, че можем да оправим нещо“. Проследимостта на вземанията също е важна, тъй като администрациите рядко знаят дали НАП е събрала глобите, които са наложили.
  • Реализиране на „ЦАИС“ Обществени поръчкитемата беше популярна преди месец-два във връзка с Auxionize. За съжаление държавната централизирана платформа за изцяло електронни обществени поръчки още не е факт, основно заради обжалвания и решения на КЗК. Но целта е ясна – всички обществени поръчки задължително да са изцяло електронни, през централна система, която да е сигурна и прозрачна (т.е. да публикува автоматично отворени данни за всички поръчки, а не както сега това да става ръчно).
  • Реализиране на национална здравна информационна система – това е огромен проект, с няколко етапа, като първите неща (които трябваше да са се случили преди 2 години, но вместо тях получихме пръстови отпечатъци) са – електронна рецепта, електронно направление, електронен здравен запис. На база на това ще се изграждат още доста системи, чрез които лекарите да не са залети с бюрокрация, пациентите да не разнасят хартии напред-назад и да са по-добре информирани. Централизирана (и вярна) здравна статистика ще позволи реална политика в здравеопазването, а не гледане в тавана.
  • Надграждане на основните системи на НАП – НАП е най-електронната администрация (заедно с Агенция по вписванията), но и там има доста кусури. Не всички системи предоставят възможност за интеграция, когато такава има, тя е по архаичен начин с копиране на файлове, а потребителските интерфейси често са ужасни. Тези и други проблеми трябва да бъдат адресирани с този проект. Аналогичен проект за Агенция митници, на който няма да се спирам, и чиято цел е подобряване на вътрешните системи на агенцията. Все пак би трябвало в рамките на проекта най-накрая да направят човешко електронно получаване на EORI номер, че това, което има в момента, е обидно.
  • Национален портал за пространствени данни – има европейска директива INSPIRE, според която трбва да имаме национален портал с отворени пространствени данни. Има няколко опити за такива, всичките са катастрофа (колкото и в администрацията да твърдят иначе), съответно сме на практика в нарушение на директивата и подлежим на санкции. Порталът ще бъде интегриран с портала за отворени данни и ще включва географски данни от страната – пътища, административни единици, водоизточници и др. Като цяло директивата не се изпълнява и от доста други страни, а наличните данни са с кофти качество, така че личното ми мнение е, че не е особено смислена предвид резултатите, но да видим.
  • Портал за споделени ресурси за разработка на софтуерни системи за електронно управление – нещо като „Бг-мама“ за електронно управление. В момента разработчиците на системи за държавата откриват топлата вода всеки път – всеки си пише компоненти за интеграция, аплети за електронни подписи, интеграции с деловодни системи и какво ли още не – идеята е всички да споделят както код, така и знание чрез обща система, така че да не губим време в откриване на топлата вода.
  • Цифровизиране на кадастрални карти – далеч не цялата кадастрална информация е електронизирана, а трябва. Всъщност към момента само за 20% от страната има цифрови кадастрални карти. А електронни услуги на кадастъра всъщност съществуват, но са с ужасен потребителски интерфейс и много малко хора реално знаят за тях и могат да ги ползват. Това трябва да се промени.
  • Регистър на недвижимите културни ценности – помните като изгоряха тютюневите складове в Пловдив. Или като събориха поредната къща-паметник на културата. Ами, това, че те са паметник на културата всъщност е трудно установимо, тъй като няма централизиран регистър, няма и публично достъпна систематизирана информация. Е, целта на този проект е да има такава.
  • Единна информационна точка – общо взето целта е да има информация за подземна инфраструктура (тръби, кабели), така че някой като копае някъде, да не вземе да скъса нещо. И да е ясно, къдет вече има прокопано, така че да не се копае излишно. По-сложно е, разбира се, и произтича от европейска директива, но накратко е това.

Ако сте оцелели дотук – супер. Но всичките тези детайли вероятно не интересуват много хора. Което е и единият от проблемите на електронното управление – нито печелят избори, нито някой забелязва, когато нещо се случи (например последният проект и да стане, много малко хора ще разберат, но от друга страна ще бъдта спестени доста пари и доста главоболия на бизнеса; или пък това, че ще има ново ГРАО едва ли ще бъде усетено директно, но това ключово за развитието на … всичко).

И се надявам да е видимо, че нещата са „мислени“. Дали ще бъдат реализирани както са замислени е друга тема – засега виждаме само забавяне (по редица причини, някои от които обективни, други – свързани със смяната на властта, трети – с мудност на част от администрацията). Пътната карта има и втора част със следващи проекти, но там съвсем ще ви отегча, та ще я оставя за момента, в който сме по-близо до нея – например след 2 години.

А дотогава всички проекти по-горе трябва да са се случили, трябва да са с отворен код, за да можем да следим дали се случват както трябва, да предоставят отворени данни, за да следим дали оперират както трябва след като бъдат внедрени, и изобщо – да „станат както трябва, а не както обикновено“. И като казвам „трябва“ – имам предвид, че го пише в закон и наредба. Дали ще се спазват – ще видим.

Фейсбук: мерки срещу дезинформацията и фалшивите новини

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/05/01/fb_inf_operations/

На 27 април 2017 беше публикувана бяла книга, наречена Информационните операции и Фейсбук (13 страници). Имената на авторите са посочени, но текстът има ролята на корпоративен документ – службата по сигурността обявява   намеренията на компанията да се противопоставя на действия, насочени към манипулиране на общественото мнение. По-точно, ФБ ще  се противопоставя на информационни кампании – координирани усилия за дезинформиране на потребителите  и съответно формиране на специфични обществени настроения. ФБ признава, че мрежата е използвана от правителства, които се опитват да манипулират общественото мнение –  включително по време на президентските избори в САЩ и Франция. Възможни цели са налагане на един конкретен възглед,  създаване на недоверие в политическите институции и др.

Дефинират се понятия като информационни операции, дезинформация, фалшиви новини.  Посочва се, че в момента използването на понятието фалшиви новини и подобни понятия е неопределено и свободно, като така се означават фактически неточности, пародии и сатира,  измами, слухове, злоупотреби, измислени изявления и др.

ФБ се ангажира за ограничаване на определени информационни операции – разбирани по-широко от фалшиви новини  и включващи още целево събиране на данни, нужни например за картографиране на социалните мрежи на целите за шпиониране и измами. Освен това ФБ ще  следи за нови опити за манипулиране, ще разработва нови начини за идентифициране на фалшиви профили, ще обучава хората  как да запазят своята информация.


Filed under: Digital, Media Law

За истините и лъжите

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2020


— Чувайте бе, господа, че най-важното сме забравили — извика бай Ганьо подире им, — ами че как ще кръстим нашия вестник?
— Добре, кайш бе, бай Ганьо, ама че сме… такива! — отзовават се Гочоолу и Дочоолу.
— Туй е един сериозен въпрос — казва Гуньо Адвокатина — и знаете ли защо е сериозен? Защото онези дяволи взели всичките хубави имена, не оставили за нас. Ама все ще се намерят. Аз мисля, най си е на мястото да кръстим нашия вестник Справедливост, па ще прибавим в скоби едно фин дю сийекъл.
— Какво?
— Тя е французка дума, вий не я разбирате.
— Не щеме ний французки; латински, ако можеш, тури нещо, колкото за адет.
— Да му теглим едно Tempora mutantur?…
— Тегли му, ако си е на място. Ти, Гочоолу, на какво си мнение? — обръща се бай Ганьо.
— „Справедливост“ е хубава дума, ама чини ми се, че Народна мъдрост ще бъде още по-хубава — отговаря Гочоолу.
— Не съм съгласен — обажда се Дочоолу, — туй име много попско изглежда, по-добре Българска гордост да го наречем.
— Ами ти, Харсъз, какво ще речеш?
— Аз ли? Че знам ли аз? Да му изтърсим една Народна храброст, па да става, каквото ще. Ще турим за отговорен редактор Саръ-Чизмели Мехмедаа, а?
— Всичко бошлаф. Да ви кажа ли аз вам? — заявява авторитетно бай Ганьо. — Нашия вестник ще кръстим или България за нас, или Народно величие. Изберете си едно от двете.
— „Народно величие“! Съгласен! „Народно величие“! Тъй, тъй, да живей!

Едно от нещата, с които трябва да се гордеем, че сме ги дали на света, е бай Ганьо. Имам предвид естествено не байганьовщината, а литературната ѝ идентификация и описание. Толкова точно я е посочил Алеко Константинов, че на моменти се чудя – наистина ли е убит по погрешка?

Това описание е важен принос, понеже бай Ганьо не е само почти симпатичният простак, самопоканил се у Иречек и впечатлил виенците в банята. Той е и организаторът на избори, и посетителят на двореца, и авторът на писмото до Константин Величков. В един момент палячото се превръща в нещо, излязло като от роман на Стивън Кинг. Не, не от „То“ – от „Мъртвата зона“.

А най-лошото е, че бай Ганьо не е локално българско явление. Има го навсякъде, и навсякъде търси как да се докопа до власт. Било над държавата, било „само“ над „процесорите“ на тези, на които не им работи антивирусът. Чрез измами, полуистини, „научни“ твърдения и други лъжи. И докопа ли се веднъж, е готов на всичко, за да задържи и умножи тази власт.

Напоследък се появи нов термин по въпроса – „алтернативни факти“. За щастие, водещият на CNN Чък Тод отреагира мигновено при срещата си с този термин – „Алтернативните факти не са факти. Те са лъжи.“ Подозирам, че издателите на „Народно величие“ – бай Ганьо, Гочоолу, Дочоолу и Данко Хаирсъзина – не биха го наели за списвател. Сигурно и мен, защото без колебание бих добавил: „А разпространителите на алтернативни факти са лъжци“.

(Чудя се дали думата „алтернативно“ няма да се закрепи в езика като устойчива частица за отрицание? Неудобно длъшка е, но е толкова точно в контекста…)

Нужно ли ни е да разпознаваме лъжите от истините? Да, и не само за да знаем истината, че да сме свободни. За да знаем и кои хора са лъжци. За да можем, когато те дойдат и поискат доверието ни, да си припомним един полезен и за невярващите библейски пасаж: „Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей?“ Примерно за да можем да преценим този или онзи президент – било задокеански, било наш си.

И за завършек, още един безсмъртен пасаж от Щастливеца. Как издателите на „Народно величие“ изпращат до царя петиция в подкрепа на Стамболов, но междувременно Стамболов е паднал от власт и петицията е добре да се преправи. Както би казал Гуньо Адвокатина, tempora mutantur. Не, не значи нищо за мутанти или за мутри. Значи „времената се менят“.

Пускам го, понеже много добре илюстрира на кого и за какво са му нужни лъжите в медиите. А на кого и какво ви напомня решавайте вие.

Гуньо се поизкашля…
— Дай хартията и калема — каза той тревожно. — Вий гледайте, аз ще пиша.
И той почна да пише: „Ваше Царско Височество! Небесни гръмове се посипаха върху нашите нещастни глави!…“
— Сега трябва да го напишем наопаки. Как да го напишем?… Чакайте… Одобрявате ли така: „Небесата се отвориха и посипаха благодат върху нашето отечество.“
— Само отечество много просто излиза — заявява бай Ганьо, тури „нашето мило отечество“.
— И аз мисля, че без мило не чини — казва бай Михал.
— Добре, турих мило. По-нататък: „Петвековното ни робство е приятен сън в сравнение с грозния удар“… Сега наопаки: „Освобождението ни от петвековното ни робство е нищо в сравнение с бляскавото събитие, което разруши веригите на грозния тиранин.“ Съгласни ли сте?
— Да беше прибавил още „изчадие на пъкъла“ — заявява бай Ганьо. — Ама нейсе, по-сетне.
— …„който Северният враг ни нанася чрез оставката на нашия — о! има ли думи! — най-гениалния вожд, този Цицерон, този Нютон на българския небосклон.“
— Сега туй как да го обърнем?… Чакайте… Ето как: „И което се дължи единствено на Ваше Царско Височество, всемилостивейши баща и татко, като приехте оставката на този — о! има ли думи — най-грозен мъчител, този Калигула, този Тамерлан на българския небосклон.“
— Браво бе, Гуньо! — извика с възторжено блеснали очи бай Ганьо.
— Че ти как го мислиш Гуня? — ласкае Михал.
— „O tempora, o mores!“… Туй може да си остане. То, дето и да го туриш, все си е на мястото… „Не, Ваше Царско Височество!“… Да турим: „Да, Ваше Царско Височество!… Ний още вярваме в здравия смисъл на доблестния български народ и очакваме, че той няма да се раздели с человека…“ Сега вместо „няма да се раздели“ ще турим „и ще изтрие от лицето на земята“, а вместо „человека“ ще турим „свирепия звяр“.
— Не, по-добре тури „бясното чудовище“ — поправя бай Ганьо.
— Аз пък мисля да турим „Геена огненная“ — каза Михал.
— Ех, че го набута! Ха-ха-ха! Че отде-накъде „Геена огненная?“ По-добре да турим „мръсния кръволок“ — казва Гуньо.
— Ха, видя ли сега! Аферим! — одобрява бай Ганьо.

Криворазбраният баланс в една ненужно деликатна тема

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/krivorazbraniqt-balans/

Покрай материалите ми за имунизациите, антивакс движението и псевдонауката, редовно ми препращат статии и статуси по темата. “Виж, виж какви глупости пишат пак.” Наистина, редовно става дума за “скандални разкрития”, “световна конспирация за евтаназия” и преводи на материали в американски или руски издания за “натурален живот”. Такива с лопата да ги ринеш. Днес обаче получих статия на една “холистична нутриционистка” със заявка за балансирано мнение. Линк ще намерите в края на този ми коментар.

Най-общо казано се опитва да посочи ползите от ваксините и правилно показва, че няма научни доказателства, че причиняват аутизъм, астма и други приписвани им заболявания. Описва и как благодарение на модерната медицина и ваксините в частност, детската смъртност е спаднала драстично през последните десетилетия. В целия си текст обаче неизменно следва линията, че ваксините може да “отключат” такива заболявания, че трябва индивидуален подход за всяко дете и най-вече, че ваксините са равностойни на игра на руска рулетка.

Тъй като имах 20 минути за убиване в градския транспорт, реших да ѝ отговоря. В повечето случаи най-добрата стратегия е да игнорираш такива текстове, но този вече беше споделен 150 пъти и имаше 330 харесвания. Макар да изгледа като търсене на баланс, всъщност статията повтаря същите неверни неща, но поднесени така, че да грабнат вниманието на онези родители уязвими след раждането и търсещи всякаква информация. По-долу ще ви илюстрирам защо това е проблем.

В този контекст, отговорът ми беше следният:


Идеята, че моноваксините са някакво по-добро решение дори за отделни случаи при липса на обективни противопоказания е най-малкото медицински неиздържано, но най-вече опасно за децата. Реакцията към една многовалентна ваксина е приблизително същата, както към една моновалентна. 6-валентната ваксина създава реакция у организма като към заплаха, която всъщност не съществува. Удължавайки това състояние 5-6 пъти само поставя детето в ненужен риск.

Тезата, че децата днес са с по-слаба имунна система спрямо децата преди няколко поколения практически не е вярна. Точно обратното – подготвена е много по-добре да де справи с най-сериозните заплахи достатъчно бързо, за да има възможност да преодолее и по-слабите като грип и инфекции. Преди само няколко поколения във всяко семейство е имало по 1-2 деца починали от предотвратима днес болест. Както правилно казахте, най-слабите са си отивали тогава. Днес същите живеят благодарение именно на тези ваксини и антибиотици, но това не променя факта, че имунната им система е по-слаба и боледуват малко повече. Това не означава, че имунната система на всички деца е по-слаба, а че към оцелелите се добавят такива с по-слаба. Изводът Ви е типичен пример за нормална когнитивна склонност базирана на грешката с оцелелите (survivor bias).

Идеята, че храната, която днес ядем е по-токсична, също е далеч от реалността. До преди само 60 г. практически е липсвало охлаждане и храните са се разваляли много лесно. За питейните източници важи същото – нямало е никакво разделение на питейна вода и отпадни води от животните. Хранителните отравяния са били чести. Бактериите и вирусите, от които се разболяваме днес, не са от вчера. Разликата е, че лекарите по времето на бабите ни не са могли да направят нищо при салмонела или диария. Всъщност именно диарията е била основната причина за смърт при малките деца.

Не на последно място, цялата идея, че ваксините “отключват” аутизъм или дефицит на внимание е била оборена многократно. Ако което и да е от твърденията в тази статия беше вярно, то заболеваемостта у децата щеше да нарасне. В дейстивителност и смъртността, и заболеваемостта пада всяка изминала година.

Това, което много родители не искат да си признаят е, че има вероятност мръсната им кола, пушенето в дома или старата печка да е причината за дихателните проблеми на детето. Именно това са първите предписания, които се дават при такава диагноза – всички наоколо да спрат да пушат, да се сменят често филтрите на колата и да се почистват често дивани, легла и възглавници. Много по-лесно е да се обвини чужд фактор, някой друг, отколкото да се приеме, че има фактор в дома или просто фактор на случайност. Вярно е, разбира се, че въздухът в градовете ни днес е много по-замърсен с фини прахови частици, но причината за това е изцяло у нас – печките с твърдо гориво, мръсните стари коли, ерозиралата почва в градинки и паркове и чак на последно място – индустриалното производство.

От друга страна има един фактор, който навярно не сте учили в холистичните си курсове – промените в диагностиката. Това е отчасти заради по-добрата медицинска техника, но най-вече заради промени в методи и класификации. Както при астмата, така и при аутизма и неврологичните заболявания има стократно увеличение на спектъра. Много диагнози за астма на малки деца днес са били просто настинки за лекарите преди 20 г. Всъщност, 90% от диагнозите за астма отпадат след като децата навършат 3-4 г. При аутизма пък през 40-те единствената диагноза е била за най-тежката форма, от която днес в световен мащаб страдат стотина души. В последвалите десетилетия спектърът се разширява, за да включи още много състояния. Това не означава, че броят на хората с аутизъм се е увеличил, а че 99% от същите не са получавали нужното внимание и грижи преди само 10-20 г.

В този смисъл изборът между поставяне на ваксини не е между “руска рулетка” и “естествен подбор”. Руската рулетка предполага шанс 1 към 6 за смърт от ваксина. Реалността е 1 към 100 хиляди за някаква временна некритична реакция и 1 на милион за по-сериозна такава. Вероятността при естествения подбор по времето на бабите ни е била 1 от 4-5 деца да не доживеят венчило. Така изборът реално е между “естествен подбор” и “да те удари гръм”.

Статистиката е суха и жестока. Никой не иска да е сред тези 1 от 100000, но реалността е, че не може да спасим децата си на 100%. Няма такова нещо. Може само да увеличим шансовете им за живот и здраве. Няма имунолог, който да ви каже, че задължителните ваксини в календара в този им вид не постигат точно това.

От обратната страна на монетата, наистина е добре да се въведат тестове за алергии там където може. Специалистите обаче ще ви кажат, че едно бебе на няколко месеца до 2-3 години не показва надеждно алергична реакция. Понякога тялото реагира към даден препарат, материя, лекарство или храна и след няколко месеца вече няма реакция. Така един тест за алергия към ваксините може да покаже реакция в един момент, но след месец тялото да не реагира на ваксината. Може да се случи и обратното – да не покаже реакция при теста, а после при ваксината да реагира. В крайните случаи може да се случи и друго – да получи остра алергична реакция дори към теста, защото за алергиите няма значение дали тялото е имало контакт с 1 нанограм или 1 милиграм от дадено вещество. Тези реакции са толкова редки обаче, че има по-голяма вероятност от катастрофа по пътя за лекаря, отколкото реакция от самата имунизация.

Вярно е също, че не всички лекари дават достатъчно съвети какво родителите трябва да наблюдават при ваксинация. Не предупреждават, че трябва детето да е нямало контакт с болни няколко дни преди ваксината, че трябва да съобщават, ако е имало контакт, ако е кихало или вдигало температура преди това. Не предупреждават, че детето не трябва да има контакт с големи групи от хора или болни седмица-две след ваксинация, защото тялото му се бори с нещо, което възприема като заплаха и може да подаде на други зарази през тези няколко дни. С други думи – никакви молове, детски партита или ясли седмица след ваксинация. Не казват, че ибупрофен или парацетамол в нормалните случаи се дава чак след 38.5-39 градуса температура, за да се даде възможност на тялото само да се пребори, но в случай на ваксина се дава още на 38 градуса, защото е ясно, че инфекция реално няма, а е “фалшива тренировъчна тревога”.

Вярно е също, че Министерството на здравеопазването има огромни проблеми с доставката на ваксини, голяма част от които създадоха сами заради невежество и бюрокрация. Това е причината половината деца в някои области да не са ваксинирани навреме през последните две години. Повечето вече са наваксали с ваксините, но покачването на детската смъртност от инфекциозни заболявания през 2014-та и 2015-та е ясно забележимо.

Трябва да има и електронен регистър на ваксинациите, в които да се следи точно кое дете какво е получавало, кога, от кого, каква доза и как е реагирало (нищо, лека температура, обрив, раздразнение). С такъв регистър ще може да се проследяват както точната инжекция и доставка, която е бита, така и отказите за ваксиниране. Ще има отчетност и от двете страни и проблемите ще се засичат много по-бързо.


Статията на Маги Пашова Да ваксинирам ли детето си? ще намерите в страницата ѝ. Доколкото виждам, пише и в “Жената днес”. Квалификацията и на двама ни е еднакво свързана с медицината – аз съм информатик и инженер, а тя е завършила МИО. Всъщност, тя сега работи като “нутриционист”, за което е минала курс струващ 3500 лв. Вероятно затова консултацитите, които дава за “подсилване на женската енергия, завихряне на творчески заряд и настройване на вибрацията на креативността” заедно с доста съмнителни обещания за здравни ефекти, струват по 600 лв. парчето. Аз пък се занимавам в свободното си време с анализ на данни и опровергаване на когнитивни заблуди. Разликата между нас навярно е, че аз не продавам нищо на сайта си, за да търся някаква сензация с тестовете тук.

Причината да напиша горното под статуса ѝ отчасти беше и следният коментар, който видях в едно от споделянията:

antivax2

Това въобще не е изключение. Макар повечето родители да не подават ухо на такива спекулации, има тревожен брой хора, които “се съмняват” на база “една жена каза” и “не може да няма нещо щом го пише в нета”. Това отчасти се дължи на цинизма заложен в обществото ни и на недоверието в здравната система. Голяма причина да се решават на такива “отлагания” и “откази” е, че психологическата цена да не направиш нещо е много по-ниска от тази да вземеш превантивни мерки. Дори това бездействие на родителите да поставя детето им и околните в риск, те не виждат проблема в себе си, а в останалите.

Друг аспект тук е и крайният егоизъм – простата сметка показва, че едно нарочно неваксинирано дете би било предпазено от обществения имунитет, също както децата с противопоказания или с увредена имунна система заради лечение. Благодарение на този механизъм при достатъчно високо покритие не виждаме епидемии. Това не означава, че децата въобще няма да се разболеят от предотвратими болести, а че вероятността е безкрайно по-малка от пра-родителите им, например. Именно на това разчитат те и решават да експлоатират обществото по подобие на измамите със социални помощи или данъчни кредити. Проблемът идва, когато прекалено много родители вземат такова решение и общото покритие падне под определен праг. Особено когато такива семейства се съберат в една ясла или някакъв курс, епидемията е неизбежна. Именно това се вижда в последните години в щатите, Германия, Франция и Великобритания.

Статии като тази на г-жа Пашова правят заявка за експертност и опит, но всъщност не са по-различни като съдържание и коректност от който и да е антивакс пост в БГМама или съответните групи. Проблемът е, че прекалено много хора им се вързват вместо да разчитат на педиатрите и имунолозите. Намираме се в положение, в което родители вярват повече на жена минала прескъп курс нямаш нищо общо с медицината, науката или реалността, отколкото на лекари учили и практикували поне десетилетие. Проблемът, който имаме с ваксините не е толкова научен или медицински, колкото на доверие и процедури.

Затова не може да го решим представяйки научни аргументи, медицинска статистика, изследвания или доказателства. Никой няма илюзии, че ще променим мнението на шепата шумни фанатици, които вярват, че СЗО, правителството и Бил Гейтс целят евтаназия на българите чрез ваксини. Може обаче да достигнем на онези 60-70 хиляди семейства, които имат деца всяка година. Трябва работа с лекарите и подобряване на самите процедури, а това зависи колкото от политиците, толкова и от пациентските организации и самите нас. Определено трябва да има противовес на материали като този на г-жа Пашова, за да не се насаждат страхове без каквато и да е медицинска или научна стойност у млади родители в един уязвим за тях период.

Интернет измами

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=1937

Скъпи господине / госпожо (име),

Пише ви X, мениджър по развитието във фирмата Y. Ние сме бързо развиваща се западна фирма с над 10 000 души персонал, над 4 милиарда годишен оборот и над 200 милиона годишна печалба. Поради отличните приходи и силния растеж на фирмата търсим начини да стъпим в нови страни.

След старателен преглед на Вашия (профил във Facebook / LinkedIn / Google+, CV в еди-кой си сайт за работа, други места за лични данни в Мрежата, ненужното да се зачеркне) ние преценихме, че Вие имате точно търсената от нас комбинация от качества. Затова имам честта да ви предложа работа във фирмата ни, като един от първите служители в новооткриващия се клон във Вашата страна.

Ключова за нас е преценката на специалистите ни по човешки ресурси, че на вас може да се вярва и разчита. Затова смятаме да ви поверим ръководството на отдел според Вашата специалност, когато го попълним кадрово. Това се очаква да отнеме около два месеца.

Междувременно можем да ви предложим длъжността мениджър на финансови потоци в клона ни. Наши дистрибутори вече извършват продажби във вашия регион, но заради големия им брой срещаме проблеми с координирането на парите от продажбите. Длъжността е временна, но ако се справяте добре и проявите желание, ще можете да я превърнете в постоянната ви работа. Заплащането е отлично, както се полага на мениджърска позиция и за отговорна работа с пари.

Ако проявявате интерес, моля пишете ни.

С уважение,
X
Мениджър по развитието
Фирма Y

—-

Уважаеми Х,

Предложението ви ми се струва интересно. Бихте ли могли да предоставите повече информация?

(име)

—-

Разбира се, (име) – за мен ще е удоволствие!

Работата изисква от Вас да координирате, обединявате и документирате приходите от различните ни дистрибутори. За целта е необходимо да си направите банкова сметка, може повече от една, по която дистрибуторите да изпращат парите от продажбите. Не давайте достъп до тези банкови сметки на никого, дори ако някой твърди, че е наш представител – напоследък измамите са взели драстични размери! Информация за тях можете да дадете дори на нас единствено след назначаването Ви и постъпването Ви на работа в наш офис.

Изпратете ни след това номерата на банковите сметки. Ние ще ги предадем на дистрибуторите ни, за да могат да Ви изпращат парите. (Повтарям: погрижете се от тези сметки да не може да тегли пари никой освен Вас! Други хора трябва да могат единствено да превеждат пари по тях.)

След като плащанията започнат да пристигат, Вашата работа е да попълвате ежедневно размера на сумите и от коя сметка са пристигнали в онлайн софтуер, до който ще Ви дадем достъп. При текущото натоварване това се очаква да е между час и три часа работа дневно. Самият софтуер е изключително интуитивен и няма да имате никакви проблеми с използването му.

На всяка четна дата Вие трябва да превеждате 80% от постъпилите по сметките пари на наша сметка, която ще ви изпратим. Останалите 20% са вашето заплащане. При текущия оборот то се очаква да е около 15 000 месечно. С нарастването на продажбите и работата Ви то ще расте.

Това е всичко. Ако сте съгласни, ни изпратете номер на една или повече сметки за превеждане на пари, а ние ще Ви изпратим сметка, по която да ги превеждате и линк и достъп за софтуера, в който трябва да описвате приходите.

С уважение,
X
Мениджър по развитието
Фирма Y

—-

След малко колебания решавате да разпитате в някоя банка. Служителите там потвърждават информацията – да, по обикновена сметка може да внася пари всеки, но може да ги тегли и да се разпорежда по всякакъв друг начин със сметката само титулярът. Предпазливо си правите една сметка и пращате номера ѝ на любезния X от фирма Y.

Още същия ден получавате от него номер на сметка, по която да препращате парите, и линк, юзер и парола за софтуера за описване на приходите. А след ден-два, за най-голямо ваше изумление, започват да пристигат и те. Отначало не са много, но след първите няколко дни нарастват значително. Правите най-добрите пари в живота си. С нетърпение очаквате момента, в който фирмата Y ще ви покани в офиса си за официално назначаване. За да ѝ кажете, че искате да продължите работа като мениджър парични потоци…

Само че вместо това на вратата ви почуква полиция. Без много обяснения ви щракват белезниците и закарват в ареста. За щастие ваш добър приятел е адвокат и се опитва да ви помогне. От него и научавате истината за нещата.

Фирмата Y не съществува, както и вероятно любезният господин X – или поне не се казва така. Имали сте работа с банда киберпрестъпници. Парите, които сте получавали, идват от източени банкови сметки, кредитни карти и така нататък. Следвайки пътя им, полицията е стигнала до вас.

След като се съвземате от шока, вие разказвате цялата история. Обяснявате как сте мислели, че работите честно, и т.н. Давате на полицията всичко, което знаете за киберпрестъпниците. Това обаче не ви изкарва от затвора. И приятелят ви адвокат хич не е оптимистичен.

От полицията всъщност не се иска да хване престъпникА. Иска се да хване престъпник. Вие сте приемали откраднатите пари и сте ги препращали на банкова сметка в страна, където банковата тайна не се разкрива за разследвания. Нещо повече, вие сте задържали процент от парите, което не само сте имали глупостта да кажете в показанията си, но и ясно си личи от списъка на преводите ви. (Защото в България банковата тайна не е така строга и съдът лесно задължава банките да сътрудничат на полицията.) Иначе казано, вие отговаряте на всички без изключение критерии за важен съучастник в престъплението, ако не и негов организатор. И понеже другите престъпници няма как да бъдат хванати, се налага вие да оперете пред закона целия пешкир.

Така и свършва сладката „работа“. Полицията е отчела залавяне на престъпник. Следствието – разкриване на престъпник. Прокуратурата – изправяне на престъпник пред съда. Съдът – осъждане на престъпник, с радваща обществото тежка присъда. (За който освен другото и няма кой важен да се застъпи, така че е ох как добре дошъл…) Честито!

… Напоследък Нета е пълен с подобни измами. Конкретно тази бива наричана на английски “money mule”, „финансово муле“. Писал съм за нея и преди, но гледам, че напоследък зачестява – полезно е да драсна пак. Едного да опазя да не се хване, ще си е струвало единия час безсъница.

… Напоследък е пълно и с фирмени измами – чудя се дали да не спретна една хубава лекция на тези тема. Или изобщо на тема компютърна сигурност и предпазване от проблеми – то ще е не лекция, а направо семинар, ще глътне поне един ден. Мисля обаче, че ще си струва. Като гледам какви ги вършат моите собствени клиенти, като си обърна гърба, май имам предостатъчно, което да кажа на типичната българска фирма. Петнайсет години опит в ИТ поддръжката на фирми не е малко.

Е-майл измами – малко начини за разпознаване и действие

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=1921

Наскоро моя позната получи писмо „от Булбанк“, с указания как да се логне в електронното си банкиране там, за да потвърди получаването на голяма сума пари. За щастие, антивирусът на компютъра ѝ беше активен и актуален.

Струва ми се обаче, че е добра идея да напиша няколко най-основни начина как да разпознаете подобна измама. Списъкът въобще не е изчерпателен, но поне е някакво начало. Повечето от съветите вършат добра работа не само срещу „банкови“ измами.

Като начало, в съобщението може да пише, че е изпратено от който и да било – Булбанк, Барак Обама, Исус Христос, нигерийски принц, починалата ви леля и т.н. Това не означава, че то има каквото и да било общо с „подателя“ – само че това е написано в полето „подател“. Ако мислите иначе, напишете на лист хартия „100 лева“ и идете да напазарувате с него нещо в магазина. Защо не? Нивото на наивност е същото… А това, че някой фалшифицира подателя, вече би трябвало да ви говори дали е добра идея да изпълнявате указанията му.

Имате ли сметка във въпросната банка? Ако нямате, или „не знаете да имате“, това е (неточно адресирана) измама. Да, в 100% от случаите. Да, независимо колко голяма сума ви обещават. Да, независимо колко сте закъсали за пари. И да, в такива случаи после чистя вируса задължително срещу заплащане, дори на приятели, на които иначе не взимам пари. Който е склонен да се хване на тази въдичка, трябва да се научи, че хващането му бръква в джоба. Иначе няма стимул да престане да се хваща.

Ако имате сметка там, използвате ли я за получавате на преводи по нея, и то големи? Очаква ли се някой да ви преведе по нея нещо неочаквано, различно от заплатата ви? Ако не, това е още един белег, че става дума за измама. Да, в 100% от случаите. Да, независимо колко голяма сума ви обещават, и т.н.

(Ако имате сметка, получавате неочаквани преводи по нея и т.н., но други белези говорят за измама, това е много неприятно. Може измамниците просто да са ви улучили по случайност. Може обаче и да имат отнякъде информация за вас. От „ксерокс“ в банката, или невнимателно ваше споменаване, или… възможности много. В този случай е вероятно и занапред да получавате опити за измама, все по-умели. Внимавайте специално!)

На български ли е съобщението? Българска банка няма никаква причина да пише на клиентите си на английски, китайски или руски език. Ако съобщението не е на български, това е измама. Да, в 100% от случаите, и т.н. Точно същото важи и ако българският му език е леко странен – българските банки не си превеждат съобщенията от английски с преводача на Гугъл. Правят го измамниците.

Колко дълго е съобщението? Ако е десетина кратки реда, с много голяма вероятност е измама. Българските банки обикновено пращат дълги съобщения, разкрасени с логота и символи на банката и пълни с оплетена юридическо-финансова терминология, за да впечатлят клиента. Кратките, делови и целенасочени съобщения – особено ако искат от вас да направите нещо онлайн или да стартирате атачмънт – засега са сигурният белег на измамата. С времето измамниците ще се научат да имитират истинско банково съобщение по-добре, но засега този белег работи. (А кой знае, може пък дори банките някога да се научат да са конкретни и делови…)

Всъщност атачмънт към съобщение, който се иска от вас да „отворите“, като правило е вирус или троянски кон. Единствените случаи, в които съм виждал банка да праща атачмънти, са парагоните по банкови операции. Изпраща ли ви банката ви парагони по принцип? Ако не, това е вирус или троянец. Ако да, сравнете внимателно дали това съобщение е абсолютно еднакво като съдържание с предишните от банката, дали името на файла с парагона е сходно, и т.н. Ако в процеса на сравняването се появят дори най-бледи съмнения, го уточнете с банката лично в техен офис, или в краен случай им звъннете на официалния им телефон. (Не го взимайте от това съобщение – ако то е измама, на телефона ще се обади измамникът и ще се представи за банката.)

Това важи с още повече сила, ако в съобщението има някакъв линк и ви карат да цъкнете на него, примерно за да се логнете в електронното си банкиране. (Ако нямате електронно банкиране, да ви казвам ли какво е това съобщение, или ще се сетите сами?) Дори ако линкът изглежда неразличимо от истинския на банката, той е фалшив. На него ще се отвори сайт, който изглежда повече или по-малко като този на банката. Сертификатът на сайта може да не е точно верният, но я забележите това, я не. Въведете ли потребителското име и паролата си, очаквайте сметката си изпразнена до максималния възможен кредит за минути. А в правилата на банката пише, че тя не носи отговорност, ако предоставите паролата си на трети лица. Честито!

Истинските банки никога не ви пращат линкове или атачмънти, на които да трябва да цъкате. Също така, те никога не искат от вас да предоставите онлайн вашите потребител, парола и/или сертификат. Нито ви питат за тях, когато ви звъннат по телефона – може само да ви помагат с указания как да си решите проблем, заради който вие сте им звъннали, това е ОК. Предоставяйте такива данни на банковите служители единствено и само лично, когато се намирате в техен офис. (Не на „служител“, който ви е настигнал на 5 метра от офиса, след като сте излезли от него – върнете се в офиса и тогава говорете! Дори служителят да е истински и да го помните от офиса, навън има предостатъчно недоброжелателни уши.) Ако са истинската банка и се налага да предоставяте данни, те ще ви предложат да идете в техен клон – направете го.

Ако ви казват – по е-майл, телефон и прочее – че се налага да предоставите такива данни, това е 100% измама. Ако ви карат да се логнете по Интернет, като цъкнете на пратен от тях линк, това е 100% измама – освен ако не са ви предупредили при позвъняване от вас на проверено техен телефон, че ще ви го пратят. Ако ви обясняват, че е важно и/или спешно да го направите, това е 110% измама. Ако няма как да отидете навреме в офис на банката и да свършите работата оттам, това е 200% измама… Понякога дори тези правила за сигурност могат да не са достатъчни, но спазвайте поне тях. Неспазването им означава да се простите с парите си и никога да не ги получите обратно.

Ако ситуацията изглежда добросъвестна, но искат да се свържете по техния линк към техния сайт за електронно банкиране, направете един прост трик. Въведете грешна парола, абсолютно различна от истинската. Ако сайтът ви наплюе, че е грешна, я въведете отново. Ако отново ви наплюе, че е грешна, има шанс сайтът да е истинския – чак тогава въведете правилната парола. Ако първия или втория път я глътне спокойно, имате работа с измамници. Уведомете полицията – не че ще си мръднат пръста, но поне за успокоение на съвестта ви. Ако и при третото въвеждане ви наплюе че е грешна, моментално позвънете на банката по проверено техен телефон и изяснете ситуацията. Ако се окаже, че не са били те, моментално искайте сметката да бъде блокирана и данните за достъп сменени. Ако имате късмет, може и да успеете да спасите някаква част от парите си.

Всичко това важи с особена сила за случая, в който ви молят за съдействие, за да заловят измамници. Напоследък това е любим трик на телефонните измамници. „Обаждаме се от полицията, установихме, че се готвят да ви измамят – като се обадят им хвърлете парите от балкона, за да ги арестуваме на място с наличност“. Ако мислите, че молбата е истинска и много искате да ѝ съдействате, направете го, но задължително с тоалетни хартийки вместо пари или фалшиви потребител и парола. Ако това е истинска хайка, ще ги хванат и така.

Ако въпреки всичко не сте склонни да приемате съвети, или ви мързи да ги спазвате, не забравяйте – измамата е вид търговия. Тя е сделка между двама, единият от които има пари, а другият – опит. След сделката този с опита си тръгва с парите, а този с парите – с опит. Измамят ли ви достатъчно пъти, или ще останете без никакви пари, или ще съберете достатъчно опит, за да почнете да слушате съвети как да се пазите.

Успех!

На пазар за кметове и общински съветници

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/-GA7GPGK56M/

Преди седмица кабинетът публикува справка за сменените адресни регистрации. Поместена беше в правителствения портал за отворени данни, от където всеки може да я свали и анализира. В последните дни излязоха няколко статии и карти по темата, които ще опиша по-долу. Повечето се фокусираха върху голямото увеличение на сменилите адреса си в определени общини спрямо предишни периоди.
В началото реших да не се занимавам с темата, тъй като видях, че достатъчно хора разглеждат данните и създават визуализации. Зачудих се обаче какъв би бил реалният ефект върху изборите, ако всички тези регистрации са наистина с цел изборна измама. В повечето населени места говорим за около стотина избиратели в повече и това не прави особено впечатление. С тези цифри всичко изглежда като буря в чаша вода.
Каква част от вота е предрешен?
Открих обаче нещо съвсем различно. По-долу описах цялата ми методология, но накратко казано, ако почти всички допълнителни регистрации наистина гласуват по нечия команда, то те могат да осигурят следното:

81 места в общинските съвети на 42 общини
Над 70% контрол над съветите в две общини
Поне 20% контрол в съветите на още пет общини
31 почти сигурни общински кметове и още 19 с голяма вероятност
196 почти сигурни селски кметове
33 населени места с риск за поне 20% подменен вот

Това са измеренията на проблема. Не осъзнаваме на колко места стигат 50-60 гласа за избор на общински съветник. На следните карти тези данни се виждат по-ясно.
Осигурени места в общинските съвети
Тази карта показва колко места в общинските съвети биха били спечелили, яко допълнително регистрираните гласуват по команда за една партия. Отличават се Грамада, Видин, Трекляно и Кюстендил с 8-9 места. В още 40 други биха се спечелили между едно и 3 места. Това не изглежда много, докато не отчетем факта, че в малките общини съветите са понякога по 10-11 члена. Така излиза, че да контролираш целия съвет в отделни общини, са достатъчни само няколко стотин души.
Отвори картата в пълен размер

Контрол над общинските съвети
Това е алтернативна карта на предишната, в която е отчетен споменатия размер на съветите. Отново се отчита висок процент при Трекляно и Грамада – над 70%. При други пет потенциалното влияние варира между 20 и 30%. Концентрацията им е предимно в северозападна България, но се забелязва активност и в крайморските общини.
Отвори картата в пълен размер

Влияние върху избора на общински кметове
Тази карта показва къде допълнителните гласоподаватели биха наклонили решаващо везните, ако резултатът от кметската надпревара е близък до тази от предишните избори. С други думи, гледа се съотношението между съмнителните регистрации и разликата между водещите кандидати за кмет.
Отличава се Бобошево, Кюстендилско с 20 пъти. Следва Вълчи дол, Добричко със 7 пъти. Средец, Долна митрополия, Грамада, Якимово, Враца и Трекляно са с по 5 пъти. При всички тях има оспорвани избори и допълнителните гласове биха имали огромно влияние.
Отвори картата в пълен размер

Влияние върху избора на селски кметове
Когато разгледаме селските кметове става по-интересно. Там броят на избирателите е много по-малък и възможността за манипулация – много по-лесна. Засякох 196 малки кметства в 111 общини като рискови. В тях има съмнителни регистрации на между 1 и 3 пъти повече хора, отколкото е било нужно, за да се обърне резултата на предишните избори. Тук съм показал само общата бройка кметства към всяка община. Отличават се Нова Загора, Димитров град с по 6, както и Марица, Тополовград, Перник и Бойчиновци с по 4.
Отвори картата в пълен размер

Места с висок риск на подмяна на вота
Тази карта показва общините с високорискови кметства. За такива се смятат тези, в които допълнителните регистрации надвишават 20% от гласувалите на предходните избори. Докато при горните карти показах как резултатът от вота би могъл да бъде подменен в желана посока с малко на брой хора, тук се вижда в абсолютни цифри къде има концентрация на съмнителни смени на настоящ адрес. Забелязва се, че са групирани в близки общини. Тук може да се спекулира, че това са региони, в които работят групи организиращи всичко на местно ниво.
Отвори картата в пълен размер

Методология и условности
В анализа си използвам няколко концепции и предположения, които носят със себе си различни условности. Най-напред е важно да се разбере, че дори сравнително голямо увеличение на сменилите настоящ адрес не означава непременно, че ще има някаква форма на измама. С горните карти показвам какво може да се постигне, ако описаните тук предположения са верни в една или друга степен.
За съмнителни регистрации считам онези, които надвишават значително нормалния брой регистрации за този период. За целта събрах регистрациите по настоящ адрес във всяко населено място между ноември 2014 и април 2015. От тази сума извадих средното за същите шест месеца през 2013 и 2014. Така получих разлика, която в някои случаи значително надвишаваше това, което аз приемам за нормална активност. Преценката тази бройка за разминава при различните анализи именно заради различни методи за преценка на нормалната активност.
Важно е да се отбележи, че тук, както и в други анализи публикувани тази седмица, само предполагаме, че новите регистрации са на пълнолетни българи с право на глас. За това няма индикации в публикуваната справка. Също така, за да имат влияние върху вота, тези хора трябва да подадат заявление за гласуване по настоящ адрес до ЦИК, както и да гласуват там по определен начин. Не на последно място, в този анализ включвам извадка само последните 6 месеца. Подготовка за евентуални манипулации е възможно да е започнала постепенно много по-рано и да остава скрита в шума на данните.
Отново аналогично на други анализи, не се взимат под внимание отписванията по настоящ адрес, както и регистрациите и отписванията по постоянен. Не се взима и предвид динамиката на населението като смъртност, емиграция и младежи, които са навършили пълнолетие от последните избори насам. Всички тези фактори влияят на избирателните списъци, а от там и на вероятността дописаните избиратели да имат ефект. Почти всички населени места, които разгледахме горе, имат силно изразен отрицателен приръст и състаряващо население. Това означава, че изброените тук фактори биха само засилили ефектът от дописаните избиратели.
Гласовете нужни за осигуряване на място в общински съвет пресмятам като взимам данните от местния вот през 2011-та, събирам бюлетините на спечелилите места и разделям на броят съветници. За Сърница взех данните от местния вот от тази година. Така получих силно разминаващи се цифри – между няколко десетки и няколко хиляди гласа нужни за едно място. След това разделих съмнителните регистрации в населените места във всяка община на борят нужни гласове за място и получих броя съветници, които биха могли да осигурят.
Разбира се, тази оценка зависи силно от активността на гласоподавателите в местния вот, броя и подкрепата за отделни кандидати, коалиционни споразумения и скандали в изборната кампания. При толкова много променливи е изключително трудно да се прецени какво и в каква посока би повлияло на резултата. От друга страна обаче, изкуственото вкарване на не голям брой организирани гласоподаватели в процеса може да има сериозен ефект предвид традиционно ниската активност и силната фрагментираност на много места.
Има различни начини да се определи какво би повлияло на изборите за кмет. Единият вариант е да се сметне колко гласове са били нужни до сега. Друг би бил да се вземат 50% от гласоподавателите в населеното място. В тези случаи обаче бихме получили какво е нужно, за да подмени с абсолютна сигурност местния вот. В повечето случаи имаме двама или трима водещи кандидати, които събират около 70% от гласовете. Така разликите между тях варират силно от няколко гласа до няколко хиляди. Затова аз разглеждам какво е нужно, за да се обърне именно този баланс. С помощта на едва стотина гласа би било възможно да се промени коренно изхода.
За целта пресметнах каква е разликата между първия и втория кандидат за общински и селски кметове в двата тура. Изчислявам и колко от гласовете са дадени за останалите кандидати, за да изчистя случаите, в които става въпрос за няколко гласа разлика при значителен брой подадени бюлетини. Така получавам реалистичния брой гласоподаватели, които трябва да бъдат осигурени, за да бъде подменен кметския вот. Разделям спрямо допълнителните регистрации и получавам индекса, който виждате на втората и третата карта. При селските кметове показвам само местата, в които съмнителните регистрации са поне толкова, колкото хора са нужни за подмяната, докато при общинските индексът започва от 50%.
Съмненията ни свързани с допълнителните регистрации сочат към само един вид манипулация. Както е добре известно, купеният и контролиран вот постига значителни резултати използвайки гласоподаватели, които са вече на място. За целта обаче са нужни хора, които да са съгласни да продадат гласа си или такива в икономически и социални зависимости. Допълнителните регистрации са алтернатива, когато тези фактори не са налице. В доста от случаите те може да допълват други схеми за изборни измами, особено в случаите, когато представляват значителна част от избирателите.
В тази връзка търсих кметства, които са в риск от подмяна. Там допълнителните адресни регистрации представляват поне 20% от валидните бюлетини подадени на последния вот. Отново не взимам цялото население или големината на избирателните списъци, защото така не се отчита както на демографските процеси, така и на избирателната активност. Контролирайки значителен процент от активно гласуващите носи голям риск от манипулация, която не би била отчетена при други анализи.
Изводи
В този и други анализи говорим за възможност за изборни манипулации. Има различни процеси, които може да обяснят увеличеното местене на хора в дадено населено място. Когато обаче има толкова рязка промяна в точно определен период преди изборите и то разминаваща се с броят регистрирани по постоянен адрес, най-естественото обяснение е именно изборна схема. Ще забележите, че преценката за съмнителните регистрации варира много. Тя зависи силно от използваната методология. В моят анализ с условностите, които описах горе, те са малко на 23000.
Невъзможно е да кажем дали и как тези допълнителни избиратели биха били използвани. Почти невъзможно е да се прецени и как добавянето на 10 или 20% избиратели в списъците би повлияло на местната избирателна активност, кандидатите и изчисленията в крайният резултат. Това, което става пределно ясно от анализите е, че с малък брой контролирани и стратегически разпределени гласоподаватели, може едновременно да се избере желан селски кмет, да се вкарат няколко общински съветници и да се наклонят везните в борбата за общински кмет.
Склонни сме да подценяваме местния вот като просто подготовка за парламентарните избори. Истината е, че изключвайки пенсиите и социалните плащания, местната власт преразпределя дори повече ресурс, отколкото централната власт. Възможностите за скрити злоупотреби са не по-малки, както стана видно в Ракитово преди дни. Почти никой не следи работата на общинския съвет и кмета си, освен когато вече има сериозен проблем. Надали хората осъзнават, че общината им е била в практически фалит в даден момент дължащ се на лошо управление, злоупотреби с европроекти и други схеми.
Продължаваме напред
Промените в закона за гражданската регистрация са една стъпка за решаването на този проблем. Те няма да имат дългосрочен ефект обаче, ако липсва постоянен контрол на тези регистрации на местно ниво, както и редовни проверки дали последните спазват контрола. Именно това става ясно от проверките сега, но те не трябва да са кампанийни. Никоя промяна в който и да е закон не може да спре изборните измами. Такива има в цял свят в една или друга степен. Целта трябва да бъде да ги ограничим до ниво, при което не може да влияят на крайния резултат, а вероятността да се разкрие такава схема и наказанието да са толкова големи, че партиите и кандидатите да не смеят да рискуват.
Публикуването на отворени данни за смените на адресните регистрации е пример как може гражданите да помогнат. Доста пъти съм казвал, че отворените данни са само инструмент в ръцете на журналисти и организации. Информацията, която виждаме сега и която ще бъде добавяна в бъдеще на портала за отворени данни на правителството, няма да реши проблемите с изборите и управлението ни. Тя може само да ни помогне да засечен проблеми като обсъждания тук по-рано, за да настояваме за своевременни мерки.
Най-важното обаче е нещо, което всички трябва да сме наясно – най-ефективният начин да се противодейства на такива схеми е да се гласува. Трудно ми е да подчертая това повече. Изказвания „всички са маскари“ или „не ме интересува“ са ефект от същите тези схеми. Всеки даден глас преполовява смисъла на контролирания вот. Никоя мярка на държавата, полицията, наблюдаващи НПО-та или който и да е няма да има такъв ефект, както повишената избирателна активност.
Повече по темата ще намерите в ClubZ, които първи пуснаха анализ на данните. Институт за развитие на публичната среда публикува графики и разглежда отделни примери по места. Доста от тях ще намерите и на профила на Антоанета Цонева. Дневник и DW също пуснаха няколко статии по темата. Големите медии като цяло странят от темата. Един интересен разговор ще намерите в Нова.
Горният материал подлежи на същия лиценз, както всички статии в този блог, с единствената разлика, че за препечатването ѝ трябва да се иска изрично разрешение. Може да изпратите запитване през Facebook профила ми или с формата за контакт горе.


Българче да се наричам…

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/qZbQXcdVA0o/


Преди да се роди дъщеря ми, се запознах доста подробно какво ме чака като бюрокрация и в Германия, и в България. Бяха ми казвали, че е ненормално утежнена регистрацията на дете родено в чужбина. Това, което открих, беше съвсем друго. Стига да не се отлага с години, взимането български акт за раждане беше сравнително лесно. Още повече, че с влизането на България в Конвенцията за издаване на многоезични извлечения, не се налага дори легализация. Трябваше само да преведа акта за раждане от немската община, да му сложа апостил и да го занеса в общината в България. След 2-3 седмици българският акт беше готов. Дяволът обаче е в детайлите, а те не са толкова приятни.
Проблемът с имената
Отдавна е известен проблемът с именуването на българчетата родени в чужбина. Има много частни случаи, но най-честите разминавания са при фамилното и бащиното име. В някои страни не позволяват момичетата да имат окончание -ова, а други не позволяват да се добавя бащино име. В Германия, например, практиката е много различна според това, в коя община си. От една страна, децата имащи право на немско гражданство се наименуват според немската традиция. От друга, немската страна признава правото на емигрантите да прилагат родната си именна традиция. За тази цел консулствата ни са уведомили немската служба одобряваща имената на новородените как точно се формират те в България.
На практика обаче немският чиновник е цар и всеки решава сам какво да приложи. Когато вадех акт за раждане във Франкфурт, ми отказаха да приложат бащино име като второ собствено, а за да завършва фамилията на -ова, се наложи да пишем, че е наименувана на майка си. В съседната община Дармщадт при идентични условия не са направили проблем. След мен и други са спорили за това, но без успех. Впрочем един интересен ефект от това, че Калина взе името на майка си е, че ако следващото ни дете е момче, то също трябвало да вземе нейната фамилия. Само съм чувал за това правило и изглежда зависи най-вече на какъв чиновник попаднеш.
Бащиното име в българския акт
Това да нямаш бащино име в немския акт е по-скоро правило. Доста от българите получили гражданство се вписват без бащино име в немския си паспорт, за да си спестят обясненията после. Все пак, исках да добавим бащино име на Калина в акта в България. ГРАО обаче отказа цитирайки вътрешната си инструкция да копират дословно името в оригиналния акт.
Единственият ми изход беше да мина през съда за промяна на името. 300 лв. и няколко месеца по-късно всичко привърши и дъщеря ми вече имаше три имена. Делото е доста рутинно, макар да се иска становище от общината и Агенцията за закрила на детето. Обикновено канят родителите и други свидетели да обяснят, защото смяната на името е нужна. Естествено, не бяхме в България тогава, но за наш късмет имаше кой да отиде.
Проблем ли е всичко това?
Започнах с това, че ваденето на български акт за раждане не е нещо сложно. Проблемът обаче е, че физически трябва да отидеш в общината по адресна регистрация на майката и то сравнително скоро след раждането – не повече от година. Доста го правят, но за много това е проблем – особено, ако живееш извън Европа. Именно в тази връзка направих справката за това колко българчета са родени извън България за последните 10 години. В нея се вижда, че има несъразмерно по-малко деца регистрирани от щатите. Това не означава, че раждат по-малко. Много от емигриралите българи признават, че нямат възможност да се връщат толкова скоро след раждането, а някои нямат и роднини в България, които да се занимават с документите.
Това, което много не знаят (включително и аз до скоро), е че български акт за раждане може да се издаде направо в консулството в дадената стана. След като получат акта за раждане от родителите, те ще го препратят на отговорната община и ще получат обратно българския акт. Нещо повече – в законът е вменено задължение на българските представителства зад граница да издават служебно български актове, когато научат, че български граждани са родили дете в чужбина. За целта те трябва да изискат от общината копие от оригиналния акт и да го изпратят в България.
Реалността обаче е малко по-сложна. Съвсем естествено, тази услуга струва по-скъпо от обикновения акт и то най-вече заради дипломатическата поща, с която се изпращат всички документи. Самата поща минавала на всеки 4 до 6 месеца, което означава, че изваждането на български акт по този начин отнема около година. Затова повечето предпочитат да го извадят лично като се приберат. Това, разбира се, не би било проблем за тези, които нямат възможност да пътуват доста след раждането. За жалост обаче повечето родители не знаят за тази услуга.
Преди месец пуснах запитване по ЗДОИ до Външно за това колко акта за раждане са изваждани по този начин в консулствата ни. Отговориха ми, че не пазят такава информация и нямат представа дали консулите спазват законовото си задължение да вадят служебно актове за раждане, когато научат, че се е родило българче при тях. Попитах ги и колко служители работят във всяко консулство и обслужват българите там, какви са бюджетите и приходите им. Целта ми беше да покажа това, което всички зад граница виждаме много ясно – че осигуреният от министерството персонал и технически възможности са абсолютно неадекватни. Отказаха да ми предоставят каквато и да е информация в тази връзка.
По-бърз акт за раждане – надали
Едно решение би било ваденето на актове за гражданско състояние направо в консулството. Проблемът е, че за целта трябва да има служител на ГРАО във всяко консулство. Алтернативно, самите консули може да бъдат сертифицирани да вписват данни в системата на ГРАО. Както се вижда, качествените консулски услуги не са въобще приоритет на Външно. Затова не виждам как това би могло да стане.
Втората възможност е промяна на наредбите, за да може да се изпраща чуждестранния акт за раждане изцяло електронно. Хартиеното копие пак ще се изпраща по поща, но само за архивите. Българският акт да може се печата на място в консулствата след подадени данни от ГРАО. Това би ускорило услугата до същия срок, както предлаганата услуга в българската община.
Казусът с бащиното име
Тук нещата са доста по-сложни. Законът за гражданската регистрация не е еднозначен и изглежда единствено наредбата на ГРАО не дава възможност да се вписва бащино име. През април имаше две жалби до омбудсмана по този въпрос – една от мен и една от Стефан Манов. Това накара омбудсмана да на изпрати препоръка до Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Не съм съвсем съгласен с някои определения в препоръката, но в същността си е точно това, което искаме – в рамките на позволеното от закона да се позволи родителите да добавят бащино име още при издаването на акт за раждане.
Тази препоръка накара министерството да се обърне в защитен режим, обяснявайки, че ГРАО не са отказвали изваждане на ЕГН на никой. Всъщност с точно този текст в препоръката не бях съгласен и именно той накара куп жълти медии да излязат със „сензационни“ заглавия. В позицията си, министерството изтъква, че и сега позволяват смяна на фамилното име на -ова, когато това е наложително и поискано. Според тях обаче добавянето на бащино име в съответствие с българските традиции би създало нова идентичност, което „би създало затруднения за самите лица“. Добавят също така, че според техните служители липсвал интерес от страна родителите.
В това становище има няколко проблема. Първо, почти всички познати, които са вадили български акт за раждане, са питали може ли да добавят бащино име и им е било отказвано. Тоест или познавам всички, които „са проявявали интерес“, или нещо във впечатленията на ГРАО не е наред. Второто обяснение се подкрепя от няколкото съдебни дела, които намерих, в които родители се е наложило да сменят името на дъщеря си на -ова. Това би могло лесно да се направи при ваденето на акта за раждане, ако обаче служителите им обяснят, че трябва да подадат молба. Повечето родители се осланят на това, което чиновника им обясни.
Съдейки по това, че масово чиновници на ГРАО искат легализация на актове за гражданско състояние от страни в Конвенцията, която споменах по-рано, може спокойно да кажем, че и на тях не им е много ясна процедурата. Всъщност, преди да извадим българския акт на дъщеря ми писах на централата на ГРАО и на няколко местни клона дали ми трябва легализация. Централата каза „не“, 2-3 общини казаха – „да“, а останалите ми казаха „май не, ама направете го за всеки случай“. Това ви дава представа до колко смисъл има в становището на министерството.
Следващи стъпки
Всъщност, наистина е трудно да се прецени какъв е интересът към добавяне на бащино име. Липсата му би могла да създаде административни трудности в България и ние вече се сблъскахме с такива. Един контра-аргумент е, че повечето надали ще се върнат в страната и няма да им трябва. Той няма обаче отношение тук. Намерих 9 съдебни акта на завършили дела само от началото на година именно за добавяне на бащино име. Справката ми включваше само няколко съдилища, а навярно има още много дела, които не са завършили. Тази цифра изглежда нищожна на фона на хилядите деца родени зад граница. Тук обаче навлизаме в същия аргумент като този за малкото българчета родени в щатите – ако има възможност, доста повече биха се възползвали. Сега привидно няма интерес, просто защото процедурата е усложнена, на повечето хора не им се харчат 300-400 лв. или нямат време, което да отделят докато са в България.
Добрата новина е, че вече има внесен законопроект от председателя на Комисия по политиките за българите в чужбина. Той предвижда да може да се добавя бащино име след подадена молба от родителите. Аргументите в полза на тази мярка е, че смяната на окончанието на фамилията, което е възможно след аналогична молба, също променя името. Освен това идентичността, за която се говори, има много повече атрибути като дата и място на раждане. По сегашния ред също може да се добави бащино име през съда. Прегледах стотици съдебни актове и не открих дори един случай, в който съдия да е отказвал такава промяна. Изглежда съда въобще не е съгласен с юридическите съображения на министерството и с готовност добавя бащино име. Това прави съдебния процес една скъпа и тромава формалност. Единствената логична стъпка е да се добави в стандартната процедура.
Предвид натовареността на водещата комисия, не виждам как този законопроект ще бъде прегледан скоро. Това е предпоставка дори да бъде пропуснат изцяло. Има вероятност да бъде слят с другите промени по гражданската регистрация целящи борба с изборните измами. Тепърва ще видим как ще протекат нещата. Във всеки случай, нещо не е наред в процедурата и трябва да се оправи.


Три добри аналогии показват защо антиваксърите грешат

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/efD9l_yRhIg/

Т.н. „welfare queen“ – нарицателно за живеещитена гърба социалната система
Днес злоупотребих леко с познатите си във Facebook като направих кратък експеримент. Влизам често в спорове с някои от тях на социални и икономически теми. Затова исках да видя какво би станало, ако пусна следното съобщение:
Онзи ден проведох интересен разговор. Една ми обясняваше, че е абсурдно, че трябва да работи, щом може да получава социални помощи. Обясних ѝ, че не става така – ами ако половината решат просто така, че не им се работи. Тя ми се сопна, че си е нейно право да избира и какво ми пука щом социалните идват от държавата. Какво ме засягало лично мен това? Който искал да работи, който искал – не.
Това, наистина се случи и то не с „една“, а с много в мрежата напоследък. Разликата обаче е, че не става дума за социални помощи, а за имунна защита и не спорехме дали им се работи, а дали децата трябва да се имунизират. Надявам се да виждате аналогията. Не може да направим пълен паралел между експлоатирането на социални помощи и отказа от ваксинации. Освен по честите документални измами, те си приличат по две важни точки – неразбиране как работи системата и чувство за лично право, което всички останали трябва да ти осигурят за тяхна сметка.
Съвсем естествено, само за 10 минути този статус получи редица възмутени коментари колко нагло е такова отношение, как въпросната не разбира елементарни неща и тем подобни. Тогава обясних, че „съм се объркал“ и всъщност става дума за ваксини и че не се експлоатира социалната система, а обществената имунна защита (herd immunity).
Тези 10 минути във Facebook показаха един интересен феномен – готови сме да скочим веднага в защита на една кауза, когато тя ни удря макар и косвено по джобовете. Когато обаче става дума за здравен проблем, който ни засяга по абсолютно същия начин, хората някак го отминават. Слава Богу, в последната седмица видяхме много хора, които се противопоставяха на течащата сега кампания срещу задължителните ваксини. Това дава надежда.
Дали експлоатиращите социалните помощи са толкова по-страшни от това, че смъртоносни болести се завръщат заради глупостта и активизма на шепа хора?
Затегнете коланите
Знаят ли родителите му, че тези колани предизвикватаутизъм и са по-опасни от катастрофите?
Трудно е да се обясни как работят ваксините на хора, които отричат основите на химията и биологията. Всъщност, невъзможно е да ги убедим, че говорят глупости, но е съвсем лесно да се покаже как логическият им процес и подбирането на удобни цифри води до смешни резултати.
Добър пример за това е тази статия, която показва с примери и статистика как коланите в колите и столчетата за деца водят до повече наранявания, отколкото самите катастрофи. Посочва се също, че химикалите в коланите (aliphatic polyamides) водят до аутизъм и натравяния и че оцеляването от катастрофа води до по-добра гъвкавост и защита от следващите катастрофи. Сравняват се данни, които показват, че аутизмът и използването на колани в колите са се покачвали паралелно, както и че единствената цел да има задължителни детски столчета е, за да могат големите компании да печелят.
Тестът е написан изцяло в стила на антиваксърите, със същите аргументи и дори източници. Завършва с обяснение, че това е сатира, която обаче много добре показва как с изкривяване на фактите и насаждане на страх от неизвестното можеш да отречеш всичко. Определено ви препоръчвам да я прочетете цялата.
Не бихте ли си взели чадър?
„Абе хора, не усещам никакъв дъжд!Защо като овце всички сте с чадъри?“
Тази аналогия ми е навярно най-любима. В една картинка е показано толкова много, че напълно потвърждава поговорката. Когато стоиш на сухо е лесно да отречеш, че съществува дъжд и небе.
Малко история
Вместо заключение ще ви оставя с една карикатура от списанието Australian Women’s Weekly публикувана на 3 October 1956. Тогава морбилито съвсем не било шега. Днес антиваксърите твърдят, че заразните болести, срещу които има задължителна ваксинация, всъщност се карат като настинки.
„Пошегувал си се с КОЙ, че имаш морбили?“


Опасността от отворените данни

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/qZ99oscegOE/


В този блог съм писал много за отворените данни – технологиите, ползите, конкретни проекти, напредъка в България и критика за липсата на такъв. Малко обаче се говори за опасността от отворените данни. Както многократно съм изтъквал, те са нищо повече от технологичен инструмент, а почти всеки инструмент може да се използва двояко. Те може да гарантират възможно най-голяма прозрачност, но дяволът винаги е в детайлите.
Тук ще срещнете някои от аргументите, които критиците на open data използват в старанието си да спрат реформите. С риск да им помогна с още такива, реших да събера всичко тук. Към всеки обаче съм добавил как може да се реши или защо значението му се преекспонира. Винаги ще има съпротива и неразбиране към нуждата за прозрачност и в никакъв случай едно решение не може да е перфектно. Още повече технологично решение като отворените данни. Важно е и да разберем какво значат те в сегашния контекст в България.
Риск за лични данни и корпоративна информация
Проблем
Това е едно от най-честите притеснения, когато се обсъжда темата за отворените данни. Когато се „отварят“ масиви от информация, част от тях може да съдържат лични данни или търговска информация. Ако не се внимава, чиновниците може да публикуват всичко и да създадат предпоставка за кражба на самоличност или смяна на собственост на фирма чрез измама.
Анализ
Такива коментари имаше след обсъждането на промяната на тарифата за достъп до базата данни на Търговския регистър. Тя обещава истинско отваряне на данните и възможност обикновени граждани и НПО-та да анализират информацията. В същото време обаче критиците на мярката изтъкват, че автоматичният анализ на данните ще позволи на т.н. „крадци на компании“ да идентифицират по-лесно потенциални жертви.
Има две важни точки, с които трябва да започнем. Първо, кражби на компании са се случвали доста преди публикуването на Търговския регистър. Второ, в описаната мярка не се дава достъп до повече информация, а само улеснява достъпа до вече съществуващ автоматичен интерфейс. В този смисъл потенциалните измамници няма да получат повече информация. Наистина, има вероятност да автоматизират търсенето си, но това е възможно и чрез платените сега системи за търговска информация. По-достъпните отворени данни до Търговския регистър обаче ще позволят на много други организации да следят и анализират за такива измами, което ще помогне за решаването и дори предотвратяването им.
В по-широкия смисъл, риск за личните данни съдържани в държавните информационни системи има и сега. Прилагането на принципа за отворени данни може да има само положителен ефект върху един съществуващ проблем. Всяка такава промяна изисква анализ кое може да е публично и кое не. Автоматизацията на отварянето на данни ще елиминира човешките грешки, като например забравена колона с лични адреси в Excel таблица.
Решение
Отварянето на обществени данни няма да създаде повече проблеми, но ще даде инструменти за решаването на съществуващите. Заради липсата на ясни процедури и протоколи за сигурност, досега сме ставали често свидетели на течове на лични данни. Проблемът тук не е в новата технология, а в начинът на работа до сега. Процесът на отваряне на данни може да промени това.
Друг метод за скриване на лична и служебна информация е агрегирането. Пример за това има в становището ми за новия Административен регистър, където предложих да се публикува сумата от натрупаните отпуски на служителите във всяко ведомство. При достатъчно добре избрано групиране се гарантира неприкосновеността на личността, но и че няма да има загуба на полезна публично достъпна информация.
Потенциална уязвимост в сигурността
Проблем
Тази опасност е вариация на предишната точка. Рискът е, че при автоматичните интерфейси, които предоставят възможност за справки в публична информация, може да има уязвимости. Тази възможност съществува и сега, но аргументът е, че при повече такива интерфейси, рискът за пропуски е по-голям.
Анализ
Пример за такъв пропуск е регистъра за позволенията за сеч на Агенцията по горите. Това е прекрасен пример за прозрачност въведен от последния служебен кабинет, макар и да не може да се квалифицира като отворени данни. Докато го разглеждах, забелязах определена уязвимост с базата данни. След сигнал до администраторите тя беше оправена.
Такива проблеми има винаги във всяка система и изчистването им е продължителен процес. Това обаче не може да бъде аргумент срещу автоматизирането на достъпа до обществена информация. Точно обратното – когато има хора, които се занимават точно с това и използват ресурсите активно, грешките се намират по-бързо. Това всъщност е дори аргумент в ползва на отворения код в администрацията.
Решение
За да се подобри сигурността, трябва повече прозрачност при създаването, тестването и поддържането на информационните системи. Подходът към сигурността на софтуерът сега е подобен на този на цялата администрация – крием всичко с надеждата, че никой няма да забележи дупките. Това очевидно далеч не е достатъчно с днешните технологии.
Манипулация на официалните данни
Проблем
Публикуваните справки може да бъдат манипулирани от съответните ведомства с цел прикриване на злоупотреби. Доверието в отворените данни и автоматизацията на анализа и визуализацията ще скрие тези манипулации.
Анализ
Подмяната на данни е сериозен проблем, който забелязваме и сега. Засичането ѝ е сравнително трудно, освен, ако не знаеш какво търсиш. Тук добър пример е системата за случайно разпределение на дела в съдебната система. Всички резултати от нея са публични, но отдавна се знае колко лесна за манипулиране е.
Решение
В света на отворените данни вече има решение на това и за него се изисква просто повече данни от различни източници. Автоматичната проверка ще покаже грешки в данните, но и проблеми в дефинициите и интерпретацията. Друго решение тук е автоматизирането на справките. При липсата на човешка намеса подмяната на публичните данни ще стане изключително трудна.
Манипулация на интерпретацията на данните
Проблем
Отворените данни са просто инструмент, но като такъв имат нужда от история или графика, която да изведе истинската им стойност. Основавайки се на реални данни, журналисти и НПО-та може да показват грешни интерпретации подменящи значението на информацията.
Анализ
Отново, този проблем съществува и сега. Виждаме го ясно с данните за раждаемостта. Когато псевдо-експерти, журналисти и политици искат да манипулират общественото мнение на база реални данни, то единствената надежда е отговор изтъкващ фактите. За това обаче няма нужда от реални данни – при липсата им първите винаги са си измисляли статистика.
Решение
Достъпа до повече публична информация би дал още инструменти за оборване на подобни подвеждащи изказвания. Не може да има технологично решение за липсата на етика при експерти и журналисти.
Технологична изолация на местния бизнес
Проблем
Това е опасност, която не е толкова очевидна. Информацията е сила, а отворените данни дават възможност за откриване на нови ниши и оптимизация на бизнеса. Големи корпорации със сериозен ресурс може да се възползват по-добре от публичната информация и стандартизирани egov услуги и да надделеят над местния бизнес с локалните му знания и опит.
Анализ
Този проблем може да се илюстрира със създаването и отварянето на кадастър в някои провинции на Индия. Силно фрагментираната и неформално дефинирана собственост на земята там е била пречка за големия бизнес и въпросния регистър е извадил от бизнеса много локални посредници. В България може да се направи подобен аналог с множеството фирми, които се изхранват с попълване на документи и изпълнение на конкретни задачи заради проблемите в администрацията. Друг пример у нас биха били обществените поръчки, ако и когато уведомяването и кандидатстването за тях станат изцяло електронни.
По-добрият и стандартизиран достъп до информация наистина може да помогне на компаниите с повече опит в анализа. Това е аргумент в привличането на чуждестранни инвестиции. Инструментите за анализ обаче са широко достъпни в наши дни и няма пречка за малките компании да ги използват. Точно обратното – това създава огромна технологична ниша на местно ниво. Далеч сме от универсален анализ и интеграция на данни, затова знанията и опита на местно ниво винаги ще бъде нужен. Нещо повече – малкият бизнес дори може да спечели за сметка на големите международни компании, защото ще има достъп до повече инструменти и анализи, които досега са стрували скъпи. Пример за това отново е отварянето на данните на Търговския регистър, постановлението за което все още престоява в Министерски съвет.
Улеснение за корпоративните лобисти
Проблем
Лобистки организации могат да използват същите тези инструменти за прозрачност, за да оптимизират отпорът си срещу регулаторни мерки.
Анализ
Отворените данни могат да се използват за идентифициране на проблеми в администрацията, изобличаване на корупция и проблеми при поръчки. Граждански организации могат да идентифицират рано проекти и наредби и да участват в дебатите. Аналогично обаче лобистките организации и НПО-та с непрозрачно финансиране могат да използват тези инструменти, за да оптимизират натиска си.
Пример за това може да бъдат проектите за закони и нормативни актове. Публикуването им на сайта на НС и Strategy.bg ни помага да реагираме по-рано, да задаваме правилните въпроси и да се организираме срещу корупционни практики и спорни текстове. Същото може да се направи обаче и срещу реформи заложени в тези проекти. Засичайки ги рано, тези организации може да организират кампании на дезинформация създавайки изкуствени скандали.
Решение
Отново този проблем съществува и сега. За жалост не малка част от медиите се използват като пощенски кутии за такива изкуствени скандали. Лобистки поправки и влияние се забелязват отдавана и каналите, по които получават информация за подготвени проекти, далеч не се ограничава до публично публикуваната информация. Отворените данни биха били решение именно на този проблем, защото биха автоматизирали публичността на редица процеси. Пример затова е случайното разпределение на делата, публичните консултации и обществените поръчки.
Обръщането на същия този механизъм срещу прозрачността и в полза на лобиските практики е теоретична възможност. Това само по себе си обаче няма да остане скрито, което до голяма степен ще го обезсмисли. Негативните кампании в медиите съществуват и сега и няма да се преборим с тях чрез повече публичност. Те са въпрос на медийна етика и обществено съзнание – въпроси, които не могат да се решат с технологии.


Първородният грях на бъдещото управление

Post Syndicated from Пейо original http://blog.peio.org/?p=12942

Мога да се обзаложа, че България няма да има правителство, докато няма яснота за размера и източниците на парите, които ще послужат за обогатяването на участниците в управлението. Целия кастинг, който тричленката на ГЕРБ организира, всички изявления сред срещите са стъпки, насочени за печелене на време и създаване усещане за криза, която изисква (и оправдава) последващи жертви и компромиси, свързани с нови разходи. Предмет на обсъждане на т.нар. „консултации“ са политическите платформи (които и самите преговарящи не познават), общо-теоретични позиции на политическите партии, но никой не говори за важното – за парите. Иначе казано – Бойко, който сам демонстрира, че е едноличен лидер на ГЕРБ, е пратил „жените“ да пълнят ефира с шум, докато той чака да стане време за истинската сделка, относно това откъде ще дойдат парите.
Моето предвиждане е, че правителство ще се сформира чрез сделката относно това колко ще се плати за КТБ и какъв ще е размера на увеличаване на държавния дълг. Още повече, според мен, Народното събрание първо ще вземе решения относно размера на дълга и КТБ и с подкрепата за тези решения ще стане ясна коалицията, която ще управлява страната. Това ще е нещо като своеобразен „първороден грях“ на коалицията, което престъпление ще докаже решимостта им, ще ги поквари и държи заедно.
Настоящата ситуация е характерна с това, че лесните пари свършиха. Също така имаме и предстоящи разходи, дефицити в държавния бюджет и обща криза на приходите, които още повече ще намалят средствата за обогатяване и ще намалят възможностите за бъдеща кариера на участниците в евентуално управление. За да съм по-ясен, ето кратка история на някои от приходоизточниците на паразитната политическа класа:

„Имотния бум“, когато строителството и спекулациите с недвижими имоти бяха най-лесния начин за бърза печалба. Мнозина участници в местната и държавна власт направиха състояния в резултат на заменки, разпродажба на държавни и общински имоти, приватизация на дружества, собственици на значителни терени, публично-частни партньорства, утвърждаването на АДСИЦ схемите и други действия, които доведоха до застрояването на морето и планините.
ВЕИ. След спукването на имотния балон на мода дойдоха възобновяемите източници, заради гарантираната си цена за изкупване на енергията от тях. Множество политици се превърнаха в енергийни експерти и пряко или непряко се сдобиха със соларни и ветро паркове, използвайки политическите си контакти за съдействие за включване към електроразпределителната мрежа. Нивите станаха жълти от рапица, Доган взе хонорар като хидро-консултант и задължителните проценти за енергия от ВЕИ бяха бързо достигнати и задминати.
Европейските проекти станаха актуални веднага след приемането ни в ЕС. За мнозина членството ни се свързва единствено с митичните „европейски пари“ и бездънните фондове. Обкръжението на мнозина политици и много бивши участници в управлението започнаха да се занимават с „евро-проекти“, използвайки контактите си за прокарване на тяхната схема за изписване на европейски пари. Запознати сте с безкрайните скандали за измами, „обезпокоените“ писма на контролиращите органи, санкциите и спирането на плащанията – все знаци за престъпното използване на тази възможност от участници в политическия живот. Особено внимание заслужават земеделските субсидии фонд „Земеделие „, които купиха ролс-ройсове на едрите земевладелци и бетонираха ДПС на власт.
Енергетиката – консолидацията на държавната енергетика в БЕХ с последващия феноменален успех на политиците да фалират така създадения монопол. Източването на НЕК, чрез постоянно започващото строене на енергийни проекти като АЕЦ Белене, Южен поток, Цанков камък, облигационните заеми на БЕХ, концентрацията на средствата в КТБ. Трагичното положение на енергетиката тепърва ще става ясно, особено като се съчетае с вече започналите дела.

Всички посочени „схеми“ и източници са повече или по-малко изчерпани. Паразитите търсят нови източници на средства, нови източници на жизнени сили, чрез които не просто да монетизират властта, но и да осигурят оцеляването си. Тъй като не се вижда друга схема, подобна на посочените, лесният избор, който имат, е взимането на нов дълг. Ситуацията е още по-сложна от неизпълнението на приходната част на бюждета и следващия дефицит, както и с няколко решения, свързани с огромни средства:

КТБ – не само осигуряване на липсващия 1,6 милиард във Фонда за гарантиране на депозитите, но и желаното от мнозина пълно възстановяване на депозитите
Практическия фалит на НЕК, която е в неплатежоспособност
„Дупката“ в НОИ
Арбитражните дела заведени заради Белене от Атомекспортстрой и делото на електроразпределителните дружества срещу задържането на парите от НЕК
Разходите за „Южен поток“ и 7ми блок към Уестингхаус

За запушването на всяка една от тези „дупки“, са нужни средства, които се измерват в милиарди, каквито ние нямаме. Това са проблеми, които са следствие на зависимостта на управлението на икономиката от политическата власт. Ние сме пред поредната тежка криза, защото „политиците“ се държат като паразити, които се хранят от разпределението на финансови потоци, обогатяват се от упражняването на властта и са зависими за оцеляването си от участието в нея.
Проблемът може да бъде отложен чрез вземане на поредица от нови заеми или чрез много тежки решения, които ще унищожат тези, които ще ги вземат. Който политик вземе тези решения, то той няма да може да се занимава повече с политика, защото ефекта им ще бъде усетен години след това. Пример за такава съдба е правителството на Иван Костов, което взе подобни самоубийствени решения да изкара огромни части от икономиката изън обхвата на държавната власт. Разликата е от преди и след Костов е че след 2001ва година икономиката стана значително по-малко зависима от това кой е на власт. Естествения фалит на много държавни предприятия, приватизацията, дерегулацията и намаляването на държавното участие в икономиката ограничиха значително източниците на приходи на политическата класа.
Когато няма сигурност за източниците на приходи, за обогатяване, а алтернативата са тежки реформи, които ще унищожат политическото бъдеще на решаващия,  желанието за управление намалява. По тази причина и Бойко не бърза. Гледайте парите.

Аз симпатизирам на Протестна Мрежа

Post Syndicated from Delian Delchev original http://feedproxy.google.com/~r/delian/~3/V0eLEaBID44/blog-post.html

Аз симпатизирам на Протестна мрежа. Аз нямам политически партии и идеологизирани лидери, които следвам. Аз следвам своите си каузи, които са ясно дефинирани от години и ясно изразени и изказвани в моят блог, отново от години (равняващи се на няколко парламента). Нямам личен политически интерес или стремеж. Не искам да влизам в политиката. Имам либерални виждания, но не смятам, че у нас има либерални партии.

Искам в политиката да има морал. Да има последователност. Искам да има постоянство. Да има значително по малко популизъм. Да не се забравя миналото, за да не правим същите грешки в бъдещето. Да се постъпва, така както смятам, че е правилно, дори и ако от това за политиците да следва загуба на власта (тоест не приемам че власта заслужава всяка цена, не приемам безпринципни решения в нейно име, нито отстъпки в името на това “нашите да са на власт”). Не приемам политик да лъже, и особено да отрича очевидното (абсолютно всички политически лидери на всички водещи партии у нас са засегнати от това). Не приемам за допустимо да се изкривява истината, така че да е “по приемлива” за някой. Не приемам да се шмекерува със законодателството и правилата (което ясно определя защо съм против Южен Поток, Белене и Уестингхаус), това си е лъжа. Няма кауза, която да бъде оправдавана от лъжа, а за много политици лъжата се оправдава с каузи. Не приемам твърдения – дай да подкрепим това лошо, за да не дойде друго лошо, това е малодушие гарантиращо липсата на промяна и запазване на статуквото. Не приемам “идеали”, които биват оправдавани с лъжи, измами, насилие, корупция. Всеки такъв идеал за мен е само действията, които го създават – лъжи, измами, насилие, корупция. Смятам и че хората, които са правили това, нямат правото да обвиняват, че другите правят като тях, но това не оправдава другите да постъпват по същият начин. Лошо не оправдава лошо. Престъпление не оправдава престъпление. Лъжа не оправдава лъжа. Не приемами тезата, че другите носят отговорност за собственото ми/си безделие и грешки.

Аз смятам, че гражданското общество трябва да е активно в търсене на каузите си, без да чака обединения или партии. Всеки чрез гонене и защитаване на собствените си каузи създава гражданското общество, а не някой друг да му го създава и той да се включва. Обществото не се създава от това да чакаш някой друг да гони или изпълнява твоите каузи, па камо ли и да го държиш виновен за това. Всеки път преди да зададеш въпроса “къде беше…” трябва да имаш отговор на въпроса къде съм и къде бях аз.
В този смисъл аз смятам, че Протестна Мрежа, каквато е в момента – динамично неформално обединение на граждани обединени от общи динамични каузи, е точен пример за проява на гражданско общество, каквато аз подкрепям поради всичко изказано по-горе. И доколкото имаме съвпадения на каузите за които се борим и начина, по който да го правим, аз ще симпатизирам и ще бъда част от Протестна мрежа, така както и протестна мрежа ще бъде част от мен.
За това, си позволявам да си сложа баджа на Протестна мрежа – като израз на моята подкрепа. Всеки е свободен да направи своят избор. От правенето или неправенето на избор, зависи това какво ни се случва всеки ден.

Електрическото гласуване

Post Syndicated from Илия Горанов original http://9ini.babailiica.com/e-voting/

Това, което ще последва е инспирирано от два фактора. Първият е публикацията на Боян Юруков – Електронно гласуване и доверието в изборите, а второто е една моя дискусия в Twiter с Владимир Каролев, където му обещах, че някой ден ще напиша, защо в България електронно правителство няма да има в обозримо бъдеще. И въпреки, че електронното правителство е силно различно от електронното гласуване – факторите, които обуславят провала и на двете са силно свързани.
Нататък тази публикация ще продължи в стил на контра-протест срещу написаното от Боян, защото в голяма степен не съм съгласен нито с него, нито с някои от коментарите под публикацията. Първоначално и аз планирах да напиша коментар, после се получи малко дълго и реших да е цял постинг. И така:
Първо да ви запитам – как по-точно ще стане проверката – дали гласът ми е отчетен правилно, без да се наруши тайната на вота? И как ще се предпази системата (независимо дали е електронна или хартина) от това да се продават по този начин гласовете?!
Както е написал и Спас Колев (коментар под публикацията в блога на Юруков) – основнен проблем на купувача на гласове е, да провери дали продавача “си е свършил работата” – ако има система, чрез която се проверява правилно ли ти е отчетен гласа – това АВТОМАТИЧНО решава основния проблем на купувача, което искаме да избегнем.
По темата с online гласуването – много хора отказват да приемат, че гласуването на национални избори не е като гласуването във Facebook или online анкета и се регулира от някаква нормативна уредба. Колко места по света можете да посочите, където на национални избори се гласува online? Подчертавам – не на избори за телевизионни водещи, мис-красота или снимката с най-красиво бебе, а на НАЦИОНАЛНИ ИЗБОРИ?! В комбинация с българския контекст на явна масова търговия с гласове, изборен туризъм, купуване на цели комисии, подмяна на бюлетини, протоколи и т.н. – въвеждането на online гласуване е на практика вредно. И да – твърдя, че е вредно точно както Боян твърди, че ще е полезно защото повече хора ще гласуват (за повечето хора по-късно). А дории да не е масова практика, дори само съмнения за измами да има – online гласуването само ще ги подсили.
И точно както Боян твърди, че купуването на гласове и подмяната на бюлетини не са проблем, защото “ефектът върху крайния резултат е статистически незначим“, аз пък смея да твърдя, че няма нужда да стимулираме гласуването в чужбина, защото “ефектът върху крайния резултат е статистически незначим“… в момента гласоподавателите в чужбина са около 3% от общия брой. От 250 секции в чужбина гласуват горе долу толкова хора, колкото от 50 секции в България и ако успееш да “купиш” 50% от хората в секцията – 100 секции (от общо почти 12000) могат напълно да игнорират резултата от чужбина.
Тук искам да подчертая, че в никакъв случай горното не е моето мнение и в никакъв случай не желая да игнорирам гласоподавателите извън България, нито твърдя, че са статистически незначими. Давам горното единствено като пример за това колко грешни са според мен разсъжденията, че понеже “ефектът върху крайния резултат е статистически незначим” не трябва да се обръща внимание на измамите.
Също така съм абсолютно категоричен, че причината за ниската избирателна активност (и най-вече при младите) не е свързана с липсата на възможност за електронно или online гласуване. Основната причина е политическата пасивност на масата хора и тази политическа пасивност трудно ще се излекува с online гласуването. По-скоро протестите или други форми на активност на гражданското общество са факторите, които ще събудят повече пасивни, отколкото технологиите.
Не на последно място – когато голяма част от населението е доведена до такова социално положение в което са готови срещу 20 – 50 лв. да си продадат бъдещето за следващите 4 (че и повече) години, трудно можем да повлияем чрез технологии, защото проблемът не е технологичен. И за съжаление (лично мнение) – това е едно от нещата, които въпросните хора извън България не могат да приемат – може би защото живеят в друг контекст и друга среда, но явно не разбират колко лесно е, да манипулираш, управляваш и купуваш хора живеещи с години в условия на постоянен недостатък. И количеството на тези хора е в пъти по-голямо от количеството на политически активните, на българите в Чужбина и на всички онези, които се твърди, че ако ги активизираме на избори, ще се промени резултатът.
Твърдението, че въвеждането на електронно гласуване (било то машинно или online) ще доведе до спестяване на пари също не мога да го подкрепя. Боян си пада по събирането на данни и ще го замоля, ако за него представлява интерес и разполага с необходимата информация, да изготви една инфографика, която да представя разпределение на разходите за провеждането на едни избори по различни пера. Без да съм виждал данните и да съм ги анализирал съм готов да се обзаложа, че едно от основните пера по избори всъщност е за МВР – за охрана на изборите, което няма да се спести чрез електронното гласуване. Перото за обработката също няма да намалее, защото хартиеният процес при всички положения ще остане, а при него цената зависи от броя на секциите, а не от брой на гласувалите – и нито един глас да няма, пак се обработват резултати (нули) от 12 хил. секции. От печатане на бюлетини също няма да има особена икономия, защото там перото е относително малко, а няма да отпадне изцяло. Хонорарите на 12000 секционни комисии средно по 7 човека + други комисии – почти 6 милиона лева също няма да се спестят. Единственото, което евентуално може да бъде сериозно перо на икономия са изборите извън България, тъй като там организацията за една секция е доста по-скъпа от организацията в България. Но ако съпоставим всичко това със стойността на една евентуална такава система – икономия може да се постигне само в някакъв много дългосрочен период.
Докато пишех, набързо спретнах една такава графика базирана на данните обявени в медиите за последните парламентарни избори през май 2013 г. Разпределението е на база 21 милиона лв. разходи.
Разпределение на разходите на парламентарните избори през май 2013 г.
Дори и да става дума за online гласуване при което няма закупуване на хардуер – разходите по внедряването и поддържането на такава система ще бъдат перо. А ако говорим за машинно гласуване – дори и най-евтиното решение, когато включва купуване на хардуер, трябва да се мултиплицира по 12 хил секции и веднага става сериозно перо, което в краткосрочен план е финансово неизгодно. А при такива технологии трудно може да се говори за дългосрочен план, защото рядко такава технология може да намира приложение повече от 4 години – просто технологията ще остарее. А колко избори ще се проведат за 4 години? В най-добрия сценарии 4 пъти, а може и само 2.
Единственото, с което мога да се съглася е, че електронното гласуване под каквато и да е форма може да намали грешките и да облекчи процеса като цяло.
И накрая – електронния подпис. Стига с тоя електронен подпис на избори. Предназначението на електронния подпис е да доказва самоличността на автора – да свързва физическото лице с волеизявлението. Естествено, че online гласуването има нужда от еднозначна идентификация на гласоподавателя, но също така се нуждае и от гарантиране на тайната на вота. Освен това електронният подпис не може да спре купуването на гласовете (да не повдигаме наново спора, дали може да го улесни). А електронните подписи на управителите на фирмите не винаги стават за използване за гласуване, защото зависи какъв е типът на сертификата им и ограничението идва най-вече от ЗЕДЕП, но и Изборният кодекс поставя ограничения, като например §113 (14) т.5, от преходните и заключителни разпоредби, където се казва, че “гарантира, че гласуващите избиратели няма да имат допълнителни разходи извън обичайните разходи за комуникация по интернет“, което автоматично изключва електронния подпис от техническото решение.