Tag Archives: Media Law

Let it be за БНР – Радио Пловдив

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/01/17/let-it-be/

От сайта на Радио Пловдив

Интернет страницата на Радио Пловдив спря обновяване на съдържанието си от 19.12. 2019 година. Отлаганите дълго време финансови въпроси и натрупаните от това проблеми доведоха до вземането на това решение.

Отговорността за случилото се размива между местното и национално ръководство на радиото.

От сайта на Радио Пловдив:

В предаването „Преди всички“ бе прочетено второто отворено писмо на екипа на Радио Пловдив, в което се обяснява защо след един месец все пак е възобновено публикуването на актуална информация и интервюта на сайта на радиото.

В интервю за „Хоризонт“ Неда Велкова разказа, че представители на ръководството на Радио Пловдив и на протестиращите са имали среща с и.д. генералния директор и УС на БНР в навечерието на конкурса за Генерален директор, поради което никакви ангажименти от страна на ръководството не са поети.

Как ще продължат преговорите с новия директор зависи от него, но смятаме, че това трябва да е една от първите му задачи. А от резултатите на преговорите ще зависи какво решение за бъдещи действия ще вземе Общото събрание на Радио Пловдив.

Lessig v The New York Times Co: засягане на доброто име

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/01/14/lessig-v-the-new-york-times/

Джефри Епщайн е американски финансист с обвинение за сексуален трафик, който наскоро се самоуби в затвора. Бяха изнесени факти, че Епщайн е финансирал научни звена, включително MediaLab  на MIT с 800 000 долара. Позициите по случая се разделиха: доколко приемливо е всяко финансиране за научни цели.

Лорънс Лесиг, известен харвардски професор по право и автор на Криейтив комънс, в някаква степен и вид е изразил подкрепа на решението да се приеме финансиране, или поне  Ню Йорк  Таймс  информира за такава позиция.  Сега проф. Лесиг смята, че отразяването е некоректно и завежда дело срещу медията.

Ето за тази статия става дума.

Широк отзвук днес в американските медии, историята в The Verge

Съд на ЕС: Необоснована намеса в основните права, защитени с Хартата

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/01/14/cjeu-charter/

Днес стана известно заключението на Генералния адвокат по  Дело C‑78/18 Европейска комисия срещу Унгария (Прозрачност при сдружаването).

По иск на Комисията Съдът трябва да прецени дали Унгария е нарушила задълженията си съгласно член 63 ДФЕС и членове 7, 8 и 12 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), като със закон  е предвидила някои ограничения по отношение на произхождащите от чужбина дарения в полза на т.нар. „организации на гражданското общество“.

Става дума за закон, създаващ ограничения за оранизации на гражданското общество,  получаващи “чуждестранна подкрепа” – Организацията, получаваща чуждестранна подкрепа, трябва да изпрати   декларация до компетентния съд по своето седалище  и да предостави определени данни.   Регистърният съд  вписва сдружението или фондацията като организация, получаваща чуждестранна подкрепа.

Комисията и шведското правителство твърдят, че посочените от унгарското правителство съображения, свързани с обществения ред и прозрачността, също не оправдават законодателство, което: а) заклеймява организациите, получаващи чуждестранна подкрепа (не всички, тъй като без обективна причина се изключват някои организации като например спортните или религиозните), и б) изхожда от принципа, че дейностите, за които се ползва тази подкрепа, са незаконосъобразни. [52]

Унгарското правителство твърди, че Закон № LXXVI от 2017 г. целял:

–        Да увеличи прозрачността на организациите на гражданското общество предвид нарастващото им влияние при формирането на общественото мнение и в обществения живот. Далеч от идеята да се засяга функционирането им, законодателят искал да ги признае и стимулира, стига да се развиват при спазване на законността. В този ред на мисли те се ползвали от по-благоприятно третиране от политическите партии, които не могат да получават подкрепа от чужбина.

–        Да допринесе за борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. [63]

Според унгарското правителство Закон № LXXVI от 2017 г. не ограничава материалноправното съдържание на свободата на сдружаване, а съобразявайки се с него, урежда упражняването на тази свобода. Задълженията за регистриране и оповестяване се ограничавали до разкриването на неутрално обстоятелство (получаването от чужбина на финансова подкрепа с определено значение), без да е налице твърденият от Комисията възпиращ и заклеймяващ ефект. [69]

Генералният адвокат:

Би трябвало да се преодолее делението на „нарушения на член 63 ДФЕС“, от една страна, и „нарушения на основните права по повод на ограничение на член 63 ДФЕС, допустимо съгласно Договорите“, от друга страна. [98]

Ето защо следва да се изясни:

  •  дали това законодателство има за предмет движение на капитали и при утвърдителен отговор — под какви условия се поставя това движение,
  • ако се установи, че законодателството действително поставя условия за определено движение на капитали, дали наложените изисквания представляват нарушение на посочените от Комисията основни права, в който случай те биха съставлявали ограничение на свободата, гарантирана с член 63 ДФЕС,
  • накрая, дали това ограничение може да бъде оправдано съгласно правото на Съюза, което би попречило то да се определи като необосновано и следователно би било изключено наличието на твърдяното от Комисията нарушение. [104]

Макар да не пречи на създаването на такива субекти, нито да ограничава възможността им за самоорганизация, посоченият закон влияе неблагоприятно на възможностите им за финансиране, което предполага засягане на тяхната жизнеспособност и оцеляване със следващите от това пречки за постигането на социалните им цели. [120]

Комисията изтъква заклеймяващия ефект на задължението за организациите, ползващи се от произхождащи отвън дарения, да се обозначат като „организация, получаваща чуждестранна подкрепа“. Именно такъв ефект се постига, след като самият Закон № LXXVI от 2017 г. ясно подчертава в преамбюла си потенциалните негативни конотации, свързани с тези дарения, които биха могли да застрашат политическите и икономическите интереси на държавата. По този начин най-малкото се създава общо подозрение по отношение на дарителите, което е достатъчно да откаже някои (или много) от тях да участват във финансирането на организациите на гражданското общество. [123]

Намеса, която надхвърля необходимото

Закон № LXXVI от 2017 г. задължава съответните субекти да посочат пред регистърния си съд размера на дарението, произхождащо от чужбина, както и името/наименованието, града и държавата на дарителя, независимо дали последният е физическо или юридическо лице. Достъпът до регистъра, в който се вписват тези данни, е свободен. [126]

Задължението, наложено със Закон № LXXVI от 2017 г., означава, че името на дарителя (което, настоявам, само по себе си е достатъчно за идентифицирането му)  ще бъде неразривно свързано с факта на дарение, извършено в полза на определена организация. Тази връзка сама по себе си свидетелства за близост с тази организация, която близост може да допринесе за определянето на идеологическия профил на дарителя в най-широкия смисъл на понятието .[ 132]

Следователно публикуването в публично достъпен регистър както на името на физическите лица, правещи от чужбина дарения на установени в Унгария организации, така и на размера на посочените дарения, означава намеса в техния личен живот, що се отнася до обработването на личните им данни. [134]

Освен това, понеже, както вече обясних, публикуваните данни (име и дарение) позволяват определянето на идеологическия профил на дарителите, последните може да се окажат разубедени или поне демотивирани да допринасят за издръжката на гражданската организация, с която желаят да си сътрудничат, упражнявайки по този начин свободата си на сдружаване. [135]

Оповестяването на тези данни представлява намеса не само в правата, гарантирани с членове 7 и 8 от Хартата, но също така и в свободата на сдружаване, тъй като възпиращият му ефект може да повлияе на финансовото положение на организациите на гражданското общество и следователно на възможността им да извършват дейностите си [136]

Дори да беше доказана (quod non) връзката между спорните мерки и борбата срещу изпирането на пари, задължението за оповестяване по общ и недиференциран начин на тази информация, включително преди тя да бъде проверена от органите, натоварени да следят дали са налице признаци за изпиране на пари, според мен надхвърля строго необходимото за оправдаване на тази намеса.[147]

Позоваването на прозрачността не оправдава оповестяването на лични данни на лицата, допринасящи с даренията си за финансирането на съответните субекти.[156]

Освен че са недостатъчни и със спорна ефективност, разглежданите мерки са непропорционални.[157]

Ако целта е да се контролират източниците на неправомерно финансиране, Комисията посочва например въвеждането на задължения за уведомяване и за надзор по отношение на подозрителните трансакции, свързани с високорискови държави. Смятам, че именно в тази област могат да се очакват най-добри резултати от ефективни действия на публичните органи.[165]

За сметка на това ми се струва невъзможно да се замени с алтернативна мярка изискването за регистриране и оповестяване на имената на физическите лица, извършващи дарения на избраните от тях организации, имайки предвид естеството му на крайна намеса в сферата на личния живот, гарантирана от Хартата.[166]

По изложените съображения предлагам на Съда да уважи иска на Комисията и да  приеме, че Унгария не е изпълнила задълженията си по член 63 ДФЕС поради нарушение на членове 7, 8 и 12 от Хартата, доколкото с a külföldről támogatott szervezetek átláthatóságáról szóló 2017. évi LXXVI. törvény (Закон № LXXVI от 2017 г. за прозрачността на организациите, които получават финансова подкрепа от чужбина) се въвеждат необосновани ограничения по отношение на даренията с произход от чужбина в полза на някои сдружения и фондации, установени в Унгария.

 *

Заключението съдържа разсъждения, освен другото,  по много актуалния въпрос за балансиране на права, в случая на прозрачността относно финансирането и защитата на личните данни на лицата, осъществили даренията (148 и сл.)

 

В България всеки може да каже каквото си иска: пет години по-късно

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/01/13/freedom_5/

Преди пет години – на 12 януари 2015 – Нова телевизия, все още с Ани Цолова и Виктор Николаев в студиото и Миролюба Бенатова от Париж, излъчва това интервю с министър – председателя:

Бойко Борисов: В България всеки може да каже каквото си иска

Пет години по-късно Ани Цолова и Миролюба Бенатова ги няма в медиите, но миинстър- председателят е същият, и тезата му е същата:

“Свобода на медиите има и то в пълен размер”

 

Борисов повтори тезата си, че не се меси в редакционната политика и никой скандал не е бил премълчан от медиите в България. Той заяви, че протестира срещу държавното радио БНР като не ходи да дава интервюта там, а в държавната БНТ се появява само в обзорното политическо предаване “Панорама”.

 

Водещ: Стана ли дума на срещата ви с Тръмп, че имаме проблем със свободата на словото и с върховенството на закона?
Бойко Борисов: Точно обратното. Аз го гледах с истинско съжаление…
Водещ: Кого гледахте със съжаление?
Бойко Борисов: Президента Тръмп и неговите медии как викаха, как крещяха, как се бутаха, как се биха. Аз не искам да виждам това в България. Това не е правилното за мен. А свободата на медиите в България е толкова голяма, че ако вие ми кажете една тема, едно нещо, което не е било отразено в българските медии и не е стигнало до бял свят, една тема, едно събитие, нещо лошо, негативно.

И на Йордан Цонев тезата е същата:

Аз като политик казвам, че има свобода на медиите, защото никой не ме е ограничил да казвам каквото искам и да ходя навсякъде да говоря по медиите

И на Вежди Рашидов:

Айде стига с тая свобода на словото вече, вие луди ли сте, полудявате ли с тая свобода? Кое не му е свободно? Ами те всички хора ме плюят като каруцари, всеки има свобода на словото. И какво по-свободно от това? Абе хора, прекаляваме с тази свобода на словото и тя ще ни донесе други лоши дивиденти.

Мирослав Янев, Cambridge Analytica и отново за Би Ай Ти

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/01/07/bit/

 

Би Ай Ти, BIT  съществуваше, докато собствениците не решиха да   продадат телевизията. Имат право.

Купи я Мирослав Янев. Капитал предаде какво казва новият собственик преди две години, в началото на 2018:

сваля от ефир всички предавания, защото предстои телевизията да има нов облик. Журналистката Полина Паунова, която води предаването “Хайд парк” по BIT заедно с колежката си, журналистката от БНР Силвия Великова, сподели, че и тяхното предаване е свалено.

В началото на 2020 всеки може да види новия облик на Би Ай Ти. Няма такава. Няма и архив. Няма история, няма география,  няма следи от  огромния талант  на Нери и на децата край нея.  С решение от 15 май 2019 СГС я обявява в несъстоятелност  и скоро след това тя окончателно е заличена от регистъра.

И понеже  Мирослав Янев  се е наел да изпълни тази операция, ето две публикации, може и да помогнат да си отговорим на въпроса кой имаше интерес от изчезването на тази светла телевизия:

Казвам се Миро Янев и представлявам Optimax Digital Ltd., сравнително млада компания, специализирана в областта на дигиталния маркетинг. Нейният авторитетен екип има богат опит в създаването и управлението на значими медийни и IT компании в Централна и Източна Европа. Optimax започна с много положителен опит, подкрепяйки непопулярен кандидат, който изненада всички с висок резултат на последните президентски избори в България. Сега работим върху предстоящите парламентарни избори в България, представлявайки една от основните партии. Много съм заинтересован от сътрудничеството с Cambridge Analytica за настоящия ни проект, както и от проучването на възможно представителство на СА за България и региона на Балканите. Изборите в България ще се проведат на 26 март, така че ще бъда благодарен, ако можем да обсъдим възможностите за сътрудничество възможно най-скоро.

Изборите са на 26 март 2017 г.

Приблизително по това време силиконът се качва високо в дневния ред на телевизията.

 

Вежди Рашидов за свободата на изразяване – парламентарно заседание, 6 декември 2019

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/12/21/parl-3/

Вежди  Рашидов е председател на парламентарната Комисия за култура и медии. Той е предводителят на законодателните инициативи в областта на медиите – поради което възгледите му за свободата на изразяване имат ключово значение. Основните моменти от участието на Вежди Рашидов според  стенограмата от дискусията за свободата на изразяване в НС, 6 декември:

Скоро бяхме извикани – и наши колеги от Комисията по културата присъстваха, в немския Бундестаг, за да ни махат германците с пръст. Аз не отидох умишлено, защото щях да им напомня политиката, която ВАЦ-овете водиха в България, немските медии. И не обичам някой да компрометира моята държава, в която имам толкова права, колкото и медиите, в държавата, където ще бъде и моят гроб, някой да ми омърсява на мен държавата и земята, в която съм се родил, правим го услужливо непрекъснато.
Кой е оторизирал някой да ми дава оценка на кое място съм? Да, има една слободия. Аз помня – половината от живота ми мина в една друга система, когато нямаше свобода на медиите, помните, знаете го това добре, сега знам какво е свободата на медиите обаче и аз съм за тази свобода, за истинската свобода на медиите.
Медийното разнообразие е регулирано и основните активни хора в тази среща са „Репортери без граници“ със страшно отношение към българската ни държава, със страшно вмешателство във вътрешните ни работи – сам да вземам решение, сам да си подредя държавата и мисля, че господин Симов много добре каза: ние ще си решим свободата на словото тук. Не искам „Репортери зад граници“, които получават информации и никой не ги е оторизирал, никой. Ами, ако направим неправителствена организация за слободията на словото, пак ли ще мърсим държавата?
Затова агресията срещу българската държава, че ограничава свободата на словото, не е почтена агресия и не е позволена за мен, не е честно това да става. Всички знаем къде отива информацията оттам и всички знаем защо ядем тези жаби и защо сме на 111-о място, когато всеки може да говори каквото си поиска. 
Затова аз съм човекът, който с Виктор Пасков, светла му памет, сме правили пред българския парламент по времето на управлението на господин Костов два митинга именно за свободата на словото. Всички имаме страшно много необходимост от тази свобода, най-много ние. Най-много ние гражданите.
Няма да отговарям на това, че ми задават въпроса: защо Великова е върната? Ами върна я премиерът Борисов. Кой я върна? Да не би Вие или някой друг? Върнаха я, да, защото не бива така агресивно да бъде наказан или освободен един журналист. Ами слушайте ѝ предаванията, може пък да е имало причина, не знам. Нали обществените медии трябваше да бъдат все пак балансирани, да има и едното, и другото мнение? Както и да е, Вие сте разумен човек, слушайте медиите. Няма да влизам в това.
Но аз питам: може ли да ми посочите един човек тук в тази зала, който е забранил свободата на словото, или един български гражданин, който ходи по улиците, да я е забранил? Не може да говорим в залата за свобода на словото, когато те са корпоративни и те си имат своя политика. Благодаря.

Аз ви казах какъв е проблемът. Проблемът е, че трябва да намерим правилните решения как това да стане, а не тук да казваме какво трябва да правят медиите. Да имат обективни новини, но защо нямат? Защото сме позволили това да е духовната храна на публиката. Явно това се продава. Защо? Защото е разграден двор от 1990 г. и не сме сложили никакви човешки правила, по които всички заедно да се движим.

Благодарение на някои медии доста млади хора напуснаха държавата. В момента Вие не забелязвате ли, че има война срещу политиците, че никакъв авторитет няма българският политик? Преди малко Ви питах: кажете ми един от залата, който е забранил тази свобода?

Дори и моите деца заради едни учиндолски шоу програми заминаха за чужбина. Трябва да вземем някакви мерки. Има примери много за това. Има примери.
Затова Ви предлагаме да направим работни групи, да седнем и да изработим най-накрая едни правила. Това е всичко.

Вижте, има още една малка опасност, която пропуснахме, защото господин Цонев има сериозни опасения в едно отношение, когато вече минават границите на свободата други хора и влизат в територията не само на бизнеса, както господин Биков каза, но и на влияние върху политики. Аз бих отишъл малко по-нататък. Опасенията ми – обществените медии са може би най-толерантни в позициите си в обществото, плурализъм на мнения, разбира се, но, бих казал, не докрай.

Именно, точно онези медии, за които господин Цонев споменава, бавно навлизат с купуване на души и на съвести. Не бих искал тук да кажа поименно – дори предавания, грантаджиите, които често наричаме така, те също външно влияят през обществените медии върху съзнанието на нашето общество.

Подчертаването е от мен.

Цялата дискусия заслужава внимание, но поради институционалната роля на Вежди Рашидов включванията му в обсъждането са предадени почти изцяло.

План за развитие на медийната среда

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/12/07/plan2019/

Навръх Никуден, на 6 декември 2019 г.  в Народното събрание се поставя и обсъжда въпросът за свободата на медиите.  Оценките на свободата варират от “няма свобода” до “не съществува по-голяма свобода”. Инициативата, както става ясно,  е на БСП.  В скоби и за пълнота на контекста  – решението на парламента да увеличи държавните партийни субсидии означава и подкрепа на партийните медии.

1

Активността за промени в медийното законодателство е наистина забележителна:

2

В законопроекта на БСП има две основни идеи:

  • Първо, за източниците и размера на финансиране на БНТ и БНР:  “субсидия от държавния бюджет в размер 1.5 промила от БВП за предходната година” – това е около 200 милиона лв, се казва в мотивите;
  • Второ – така и така ще  се внасят изменения – предлагат се мерки за насърчаване на производство и разпространение на български музикални произведения в радиоуслугите – финансови стимули за доставчици с най-малко 30 на сто от месечното си програмно време за български произведения от послединте пет години. Това не е нова идея, подкрепя се от организациите за колективно управление на права, автори и изпълнители.

Ситуацията напомня за 2015 година, когато пак е внесен  законопроект на БСП за изменение на ЗРТ, пак има работна група – подобно на групата, създадена със заповед на Рашидов – за общи идеи и финансиране на обществените медии и пак има дискусии  – под ръководството на Полина Карастоянова  – с участието на Мартин Захариев –  впрочем към днешна дата и двамата вече са с докторска степен от УНИБИТ, Мартин Захариев е член на Обществения съвет на БНТ.

Четири години по-късно – ако някой гледа отстрани – ще види сходна картина. Само че вече положението е по-тежко. Както казва Кошлуков: БНТ фалира.

3

Народното събрание, след проведени дискусии, е приело решение да се възложи на правителството създаване на План за развитие на медийната среда, включително на модел за финансиране на обществените медии.

Търси се изход от ситуацията с медиите –  Борисов също се е включил  в търсенето на изход, симптоматиката:

(1)   разговорът  на министър-председателя Борисов  с Репортери без граници (РБГ) през седмицата, когато Борисов казва на РБГ

(2) очакваният съветник в посолството на САЩ по правни въпроси и медии – защо го изпращат? – Защото аз съм го поискал, казва Борисов.  От посолството засега не са потвърдили точно тази версия.

4

Какво ли според парламента означава План за развитието на медийната среда?

Първо да си спомним два примера от последните години.

Пример едно.

Когато НДСВ дойде на власт, завари  регулатори, които тъкмо бяха тръгнали да лицензират и да подреждат хаотичната медийна среда.  Мандатите на регулаторите бяха предсрочно прекратени, съставите променени, но и с новия медиен регулатор нещата очевидно не са потръгнали гладко. Тогава ЗРТ беше изменен и лицензирането беше прекратено до приемането на Стратегия за радио- и тв дейност. Ето с тези §5 и §6:

 
§ 5. (1) Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване се изготвя от Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията в срок три месеца от влизането в сила на този закон.
(2) Стратегията по ал. 1 трябва да съдържа националните приоритети и обществените интереси при лицензирането с оглед по-ефективно използване на свободния радиочестотен спектър.
(3) Стратегията по ал. 1 може да се актуализира на всеки три години или на по-кратки периоди в зависимост от икономическото и технологичното развитие на електронния медиен пазар. Актуализацията се осъществява по реда на приемане на стратегията.
§ 6. (1) Нови конкурсни процедури се откриват след приемането от Народното събрание на стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване.(2) Започнали или образувани конкурси и лицензионни процедури до влизането в сила на този закон се финализират след приемането от Народното събрание на стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване и в съответствие с нея.

В отговор се появи    Стратегия (2005). Цялата парламентарна машина се е въртяла, за да се приеме това нещо – един инструмент да се спре дейността на регулатора за определено време.

Защо беше прекратено лицензирането – за да могат на пазара да навлезат  доставчици с временни разрешения  – в т.нар. режим на временна търпимост. В името на чисто корпоративни интереси срокът за издаване на временни бележки беше удължаван. Впрочем  Новото време на Кошлуков (чрез Юлиана Дончева и др.) беше активен фактор за удължаването на срока.

Пример две.

Известният  План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България . Успя ли този план да предотврати или, напротив, улесни концентрацията на мултиплексите у Цветан Василев.  “Едни хора се събрали и се разбрали” за мултиплексите, а формално държавата приела план. Едно тъжно обобщение на ефектите може да се види тук, писала съм през 2015, трябва да се напише втора част.

 

5

И сега, на 6 декември, НС решава да възложи на МС да готви План за развитието на медийната среда.

Какво е медийна среда? Какъв е ресурсът на правителството да я планира?

Нека въпросите останат открити, докато излезе стенограмата  от пленарното заседание, може би пък тя ще проясни задачата.

Когато се появи на сайта на НС, стенограмата ще бъде публикувана  и ТУК.

Нет Инфо срещу Фейсбук

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/12/01/fb-11/

В Централната избрателна комисия е посътпил сигнал от Нет Инфо АД за нарушение на Изборния кодекс, състоящо се в това, че дружеството Фейсбук не е публикувало тарифа за политическа реклама, каквито са изискванвията на ИК, и така е извлякло недобросъвестно конкурентно предимство пред останалите задължени субекти.

Сигнал МИ – 20-360  от 20.11.2019 Нетинфо срещу Фейсбук

Медиите твърдят, че има решение на ЦИК, в което искането за санкция се отхвърля на основание, че Фейсбук не е медийна услуга по смисъла на ИК.

Според ИК, §1 –

15. (Доп. – ДВ, бр. 21 от 2019 г., в сила от 12.03.2019 г.) “Медийна услуга” е създаването и разпространението на информация и съдържание, предназначени за значителна част от аудиторията и с ясно въздействие върху нея, независимо от средствата и технологията, използвани за предаването им. Медийни услуги са:
а) печатните медии – вестници, списания и други периодични издания;
б) медиите, разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи, като:
аа) обществените и търговските електронни медии – лицензираните или регистрираните обществени или търговски доставчици на аудио-визуални медийни услуги или радиоуслуги;
бб) онлайн новинарските услуги – електронните издания на вестници, списания, информационни агенции и други електронни издания.
Не са медийни услуги социалните мрежи – фейсбук, туитър и други подобни, и личните блогове, с изключение на профилите в социалните мрежи на медиите по букви “а” и “б”.
16. “Доставчик на медийна услуга” е физическо лице – едноличен търговец, или юридическо лице, което носи редакционна отговорност за избора на съдържанието на медийната услуга и определя начина, по който тя е организирана. Редакционна отговорност е упражняването на ефективен контрол върху съдържанието, програмните схеми и каталога на предоставяните услуги.

 

Изричното изключване на Фейсбук от обхвата на ИК е известно и на Нет Инфо, защото в сигнала те посочват разпоредбата.

Не  намирам решението на сайта на ЦИК, когато го намеря, ще го публикувам изцяло.

 

 

ЦИК санкционира Волен Сидеров за нарушение на добрите нрави, честта и доброто име

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/12/01/elect_defam/

Централна Избирателна Комисия


РЕШЕНИЕ
№ 1689-МИ
София, 21.11.2019

ОТНОСНО: налагане на административно наказание на Волен Николов Сидеров, в качеството му на председател и представляващ националния предизборен щаб на партия „Атака“ и кандидат за кмет на Столична община, за нарушение на изискването на чл. 183, ал. 4 от Изборния кодекс

Централната избирателна комисия, като разгледа административнонаказателната преписка, образувана въз основа на Акт № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. за установяване на административно нарушение (АУАН), съставен от Стефка Савова Стоева – председател на Централната избирателна комисия, против Волен Николов Сидеров, ЕГН …, с постоянен адрес гр. …, ул. … № …, ет. …, в качеството му на кандидат за кмет на Столична община, на основание чл. 496, ал. 3, предл. второ от Изборния кодекс (ИК) установи, че:

Акт № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. е съставен в изпълнение на Решение № 1280-МИ от 2 октомври 2019 г. на ЦИК, против Волен Николов Сидеров, ЕГН …, с постоянен адрес гр. …, ул. … № …, ет. …, като председател и представляващ националния предизборен щаб на партия „Атака“ и кандидат за кмет на Столична община, затова че на 1 октомври 2019 г. от 21:00 ч. до 22:00 ч., гр. София, в предаването „Референдум“ в програмата на БНТ1 Волен Николов Сидеров е нарушил добрите нрави, честта и доброто име на кандидатите, които са участвали в предаването. Нарушението се изразява в това, че по отношение на Ангел Джамбазки Волен Сидеров е използвал квалификации като „гей“ и „водещ гейпарада“, а спрямо водещата и останалите две участнички е отправил обръщението „ма“. Волен Сидеров, след отнемане на думата му, е заявил, че Красимир Каракачанов е откраднал от българския народ 1 милиард лева, като ги е предоставил на САЩ. Използваните епитети, неспазването на регламента, установен в БНТ1 при провеждането на безплатните диспути, съгласно сключеното Споразумение от 19 септември 2019 г. между генералния директор на БНТ и упълномощените представители на партии и коалиции, показват неспазване от страна на Волен Сидеров на установените правила за отразяване на предизборната кампания от обществена медия.

Извършеното деяние е изрично забранено от нормите на Изборния кодекс, което представлява нарушение на разпоредбата на чл. 183, ал. 4 ИК, за което нарушение е предвидено административно наказание съгласно чл. 480, ал. 2 ИК.

От материалите безспорно се установява използването на неприемливи и обидни думи и квалификации.

Централната избирателна комисия приема, че е налице виновно нарушение на изискването на чл. 183, ал. 4 ИК от страна на Волен Николов Сидеров , в качеството му на председател и представляващ националния предизборен щаб на партия „Атака“ и като кандидат за кмет на Столична община, за което е предвидено административно наказание по чл. 480, ал. 2 ИК.

АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. е съставен на основание чл. 40, ал. 2, предл. първо от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) – в отсъствие на нарушителя, като на основание чл. 44, ал. 1 ЗАНН му е дадена възможност да направи писмени възражения по него в тридневен срок от подписването му. В законоустановения срок в ЦИК не е постъпило писмено възражение срещу АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г.

Установеното в АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. нарушение се потвърждава и от приложените по административнонаказателна преписка доказателства: Решение № 1280-МИ от 2 октомври 2019 г. на ЦИК, АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г., препис-извлечение от протокол № 131 от 02.10.2019 г. на ЦИК, сигнал от БНТ, с вх. № МИ-20-288 от 22.10.2019 г., ведно с декларация на членовете от генералния директор на БНТ, членове на Управителния съвет, изпълнителен директор и директор на дирекция „Информация“, декларация на Обществения съвет на БНТ, 1 бр. CD със запис на предаването „Референдум“ по БНТ1 и сигнал от СЕМ, с вх. № МИ-20-285 от 2 октомври 2019 г., и сигнал от Ангел Чавдаров Джамбазки, с вх. № МИ-10-157 от 2 октомври 2019 г.

В съставения АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. съществува яснота относно характеристиките на деянието и обстоятелствата при които е извършено, начина на извършване.

За установеното в АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. нарушение приложение намира административнонаказателната разпоредба на чл. 480, ал. 2 ИК, съгласно която за нарушение по чл. 183, ал. 4 ИК нарушителят се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв.

След като ЦИК провери АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, прецени събраните доказателства в съответствие с чл. 52, ал. 4 ЗАНН и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, и като взе под внимание тежестта на извършеното нарушение по чл. 183, ал. 4 ИК от Волен Николов Сидеров, ЕГН …, с постоянен адрес гр. …, ул. … № …, ет. …, в качеството му на кандидат за кмет на Столична община и всички свързани с него факти и обстоятелства административнонаказващият орган намира, че не са налице предпоставките за приемане на случая за „маловажен“.

Предвид гореизложеното и като взе предвид принципа за съразмерност на наложеното наказание с извършеното нарушение, Централната избирателна комисия намира, че следва да наложи на нарушителя минималната предвидена в ИК глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.

Поради това и на основание чл. 496, ал. 3, предл. второ във връзка с чл. 498 ИК във връзка с чл. 53, ал. 1 във връзка с чл. 27, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН Централната избирателна комисия

 

Р Е Ш И:

 

НАЛАГА на Волен Николов Сидеров, ЕГН …, с постоянен адрес гр. …, ул. … № …, ет. …, в качеството му на кандидат за кмет на Столична община, глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл. 480, ал. 2 ИК за нарушение на разпоредбата на чл. 183, ал. 4 ИК.

Доброволното плащане на наложената глоба може да се извърши по банков път, по банковата сметка на Централната избирателна комисия: BG07BNBG9661 3000 1070 01, Българска народна банка.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски районен съд чрез Централната избирателна комисия в седемдневен срок от връчването му на нарушителя по реда на ЗАНН.

Председател: Стефка Стоева

Секретар: Севинч Солакова

* Публикувано на

ЕСПЧ: Политическо слово

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/12/01/echr-polit-limonov/

Стана известно  решението на на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Savenko (Limonov) v. Russia (29088/08), представено на 26 ноември 2019.

ЕСПЧ   продължава да разработва стандартите за пределите на свободата на изразяване по чл.10 ЕКПЧ. Този път става дума за допустимите предели на критика и границите между критика и засягане на доброто име.

ЕСПЧ приема  в решението си по делото, че руските съдилища са нарушили Конвенцията.

Фактите

Едуард Лимонов е руски гражданин, активист и писател. В участие на живо по радиото той заявява,  че съдилищата в Москва са  контролирани от кмета на Москва Юрий Лужков и не приемат анти-Лужкови решения. Осъден е да заплати 500 000 рубли на Лужков за клевета, за подкопаване на общественото доверие в органите и причинена вреда на  кмета, който не е обикновен гражданин, а  участва в изпълнителната власт. Тъй като Лимонов няма възможност да заплати сумата,  руските съдилища  ограничават   правото му да напуска Русия. Той се обръща към ЕСПЧ.

Решението

ЕСПЧ се възползва от възможността да  систематизира предишната си практика  и да потвърди елементите, които трябва да се обсъждат от националните органи при прилагането на балансиращия тест по чл.10 ЕКПЧ.

ЕСПЧ установява, че

  • Лимонов е  действал като опозиционен лидер по въпроси от обществен интерес – става дума за политическо слово, което се ползва с високо ниво на защита по смисъла на член 10 от ЕКПЧ относно упражняването на политическите права и функционирането на съдебната система.
  • Коментарите   са били направени по време на радиодебати,  в живо предаване    – което има различен стандарт на точност в сравнение с  писмени твърдения. Лимонов изразява възмущение  от  това, което той възприема като поредното отхвърляне на законни искания срещу правителството на Москва. Изказването се основава и на собствения си опит на Лимонов  от неуспешно отстояване на правото на свобода на мирни събрания в Москва,  а и  на опита на други хора, които са загубили съдебни производства, свързани с кмета на Москва. Съдът приема, че  има достатъчно фактическо основание за  реакцията на Лимонов. Съдът приема също така за установено, че жалбоподателят е имал право да изложи становището си по въпроси от обществен интерес пред  обществен форум . Стандартите, приложени от руските съдилища,  не са в съответствие с принципите, заложени в член 10 ЕКПЧ.
  • Критиката е насочена към политик – следователно лице с ниска степен на защита от критика.  Според съда политиците трябва да приемат и по-остра критика и не могат да претендират за едно и също ниво на защита с  гражданните, особено когато подобни критики не се отнасят личния живот на политиците.

ЕСПЧ установява още много висок размер на присъденото обезщетение – обстоятелство, което има смразяващ ефект.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Мнение в живо предаване, основано на факти – тук   има смисъл да се напомни решението на българския съд по делото Мавродиев срещу Росен Босев.

Остава да очакваме решението на ЕСПЧ по българския случай. Още повече при положение, че съдия по делото срещу Росен Босев  е Петя Крънчева – също адресат на критични публикации на Росен Босев.

 

 

Фондация Конрад Аденауер: обществените медии в Югоизточна Европа

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/11/14/psm_see/

Медийната програма на Фондация Конрад Аденауер публикува проучване по основни въпроси, свързани с обществените медии в десет държави от Югоизточна Европа.

Предпочитанията за  източник на финансиране (за десетте страни):  на първо място е рекламата, на последно – таксите.

what funding

Относно очакваното съдържание: новини на първо място.

 

 

 

Facebook и личните данни на потребителите: какво показва изтекла вътрешна кореспонденция

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/11/09/facebook-17/

Документите, свързани с компанията Facebook, които могат да се прочетат на сайта на NBC News (7000 страници мейли, презентации, доклади, отчети, таблици) показват как лични данни са предоставяни на външни компании, разработващи приложения. Известна част – 1200 страници –  са маркирани като строго поверителни. Те са събирани във връзка с делото Six4Three v. Facebook. Компанията Six4Three съди Facebook за ограничаване на достъпа до предоставени вече данни на потребителите на Facebook.

Сред документите  има много малко доказателства, че неприкосновеността на личния живот на хората е основна грижа на Facebook. Документите  показват, че целта е да се поддържа властта на Facebook на пазара, а не  защита на потребителите, заключава NBC News.

Документите:

СЕМ: обявяване на процедура за избор на генерален директор на Българското национално радио

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/11/09/cem_bnr/

От протокола на заседанието на Съвета за електронни медии, 30 октомври 2019, т.1
Във връзка с предсрочно прекратения мандат на генералния директор на Българското национално радио, следва да бъде обявена процедура за избор на нов генерален директор.

София Владимирова направи уточнение, че в момента не се гласува процедура, тя е приета още 2016 г. от Съвета. В случая се гласува само времевата рамка за провеждането на конкурса. Очаква се визията на кандидатите върху така създалата се ситуация, техните решения, за да не се достига до подобни кризи;  да бъдат поети гаранции за нормализиране на ситуацията; да бъдат решени проблеми, които очевидно дълго време в годините, по една или друга причина, не са решавани и доведоха до ескалация на напрежението вътре в самото радио; да бъдат поети гаранции за спокойната и професионална работа на журналистите, които работят в обществения доставчик.

Решение:
СЕМ реши с 5 (пет) гласа „за”:

  • Открива процедура за избор на генерален директор на Българското национално радио.
  • Срок на подаване на документи: до 05.12.2019г.
  • Обявяване на допуснатите до процедурата кандидати: до 08.01.2020 г.
  • Обявяване на допуснатите до изслушване кандидати: до 15.01.2020 г.
  • Изслушване: 20 – 21.01.2020 г.
  • Избор на генерален директор на БНР: 22.01.2020 г.

ЕСПЧ: право на физически достъп до места и събития

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/11/09/right_access/

Стана известно решението по делото Szurovecz с. Унгария.

Европейският съд по правата на човека приема, че отказът да се предостави достъп до журналист  до  регистрационно-приемателен център за бежанци в Дебрецен, Унгария, е нарушение на правото му на свобода на изразяване по член 10 от ЕКПЧ.

Журналистическите репортажи по въпрос от значителен обществен интерес е съществена част от журналистическата работа. Новинарството, включително получаване на физически достъп до местата, където има важни събития,    е съществен компонент на разследващата журналистика.

Събирането на информация е важна подготвителна стъпка в областта на журналистиката и се намира в обхвата на защитата по чл.10 ЕКПЧ.

По теста за пропорционалност: ЕСПЧ приема, че има намеса в свободата на изразяване, че тя е била предвидена от закона и е преследвала легитимна цел за защита на личния живот на  обитателите на центъра. Въпреки това, като взема предвид значението на медиите в демократичното общество и на ролята на медиите за информиране по въпроси от значителен обществен интерес, ЕСПЧ  приема, че не е показано убедително, че  забраната за влизане е била необходима в едно демократично общество. Липсват данни и за анализ от страна на унгарските власти на баланса дали забраната е пропорционална на предвидените в закона цели.

Нарушение на член 10 ЕКПЧ.

В коментари се посочва, че има известно развитие на съдебната пректика спрямо решението Pentikäinen, според което липсва нарушение на чл.10 ЕКПЧ при арест, преследване и осъждане  на журналист,  отстранен от полицията от мястото на демонстрации, съпътствани и от насилие. Съдът тогава приема, че журналистът е  имал  и други възможности да  докладва за демонстрациите. Сега Съдът признава правото на достъп и заявява, че наличието на други алтернативни източници не погасява правото на пряк достъп до мястото на отразяваните събития, при преобладаващ обществен интерес.

Също така Съдът отново отхвърля тезата, че достъпът до информация не е  в обхвата на чл.10, а също и тезата, че държавите имат само негативно задължение  – да не възпрепятстват неоправдано достъпа, но не и активно да съдействат. 

 

bTV Media Group с нов собственик

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/11/09/btv-3/

Инвестиционната компания PPF Group NV/ Петър Келнер  е подписала договор за придобиване на Central European Media Enterprises Ltd. в сделка на стойност $ 2,1 милиарда, включително за плащане на $ 1.1 милиарда за мажоритарния собственик  AT & T Inc.

PPF купи  Telenor ASA  в Унгария, България, Черна гора и Сърбия.

В допълнение  от Капитал:  Келнер вероятно ще е новият собственик на  bTV Media Group. Сделката не подлежи на одобрение от българския антимонополен регулатор.

В “БТВ медиа груп” като миноритарен собственик участва с 6% и рекламният и медиен консултант Красимир Гергов. Пред “Капитал” той каза, че към момента няма какво да коментира, но не отрече сделката с PPF. Гергов допълни още, че не възнамерява да се разделя с миноритарния си дял в bTV и да го продава.

Финансиране на БНТ и БНР 2020: нормативи и трансфери

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/11/01/2020-budget/

Министерският съвет е приел решение за утвърждаване на нормативи за час продукция на БНТ и на БНР.  Както е известно, размерът на държавната субсидия за двете обществени медии се определя на принцип “на час програма” по тарифа, приемана от МС.

Например за 2016 г. размерът е бил определен така:

Чл. 6. Утвърждава норматив за час програма на Българската национална телевизия за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми в размер 1628 лв.
Чл. 7. Утвърждава норматив за час програма на Българското национално радио за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми в размер 410 лв.

За 2020 намираме проект на решение и доклад на сайта на Министерството на финансите.

1. Утвърждава норматив за час програма за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми на Българската национална телевизия за 2020 г. в размер 1 844 лв.
2. Утвърждава норматив за час програма за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми на Българското национално радио за 2020 г. в размер 443 лв.

Проект на Решение на Министерския съвет за утвърждаване на нормативи за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2020 г.

Ето и прессъобщението за точката, гледана на заседанието на МС на 31 октомври:

Утвърдени са нормативите за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2020 г.

Правителството утвърди нормативите за час програма на Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) за 2020 г. за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми, съответно за БНТ в размер на 1 844 лв. и за БНР в размер на 443 лева. Размерите на нормативите за час програма са съобразени с достигнатия от БНТ и БНР обем /часове/, съответно телевизионна програма и радиопрограма, както и с основните политики и приоритети на проекта на бюджет за 2020 година.

Нормативите за час програма на БНР и БНТ са изготвени на база на издадените от Съвета за електронни медии лицензни за радио- и телевизионна дейност на обществените медии.

На база на утвърдените от Министерския съвет нормативи за час програма се определят проектите на трансфери (субсидия) от държавния бюджет на БНТ и БНР за изпълнението на функциите им като национални обществени доставчици, съответно на аудио-визуални медийни услуги и радиоуслуги.

От доклада разбираме, че предложените нормативи за час програма на БНТ и БНР са изчислени при общ обем, съответно телевизионна програма – 35 136 часа и радиопрограма – 97 356 часа.

Според  проекта на Закона за държавния бюджет 2020:

Чл. 48. Определя бюджетните взаимоотношения с централния бюджет за 2020 г. на Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, както следва:

 

ПоказателиСума
(хил. лв.)
12
1.Българско национално радио47 044,9
     в т.ч.
  – по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията3 900,0
2.Българска национална телевизия70 907,1
     в т.ч.
  – по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията6 100,0
3.Българска телеграфна агенция5 811,4

И за мащаб – Софийският университет според проекта очаква 73 565,5 хил лв.

АЕЖ: Като партиен лидер Борисов може да отказва да говори с дадена медия, като премиер – не

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/11/01/right-to-know/

Тази година федерален апелативен съд в САЩ постанови, че президентът Доналд Тръмп не може да блокира критиците си в Twitter. По-конкретно, съдът определи, че Twitter акаунтът на президента  Тръмп е “обществен форум”, където гражданите имат право да се ангажират със своите коментари, по същия начин по който имат право да го правят офлайн. Това решение има връзка с отношението между властта и медиите – и с “правото да се знае”. То все още  не е окончателно.

Премиерът Борисов заяви на телевизията бТВ “С вас не разговарям” в края на изборния ден (27 октомври). Причината била, че телевизията излъчвала хейтърски материали за кандидатите на ГЕРБ. Мнението на Борисов се превърна в официална оценка, след като ГЕРБ поиска от ЦИК да санкционира бТВ за репортажи, в които се обсъждат  проблеми в градове с кметове на ГЕРБ –  и ЦИК го направи.

Решенията 1594-МИ / 1595-МИ /  не  са окончателни, бТВ обжалва.

Мотивите на ЦИК:

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 4 ИК не се допуска предизборна агитация 24 часа преди изборния ден и в изборния ден.

Централната избирателна комисия приема, че негативни квалификации и внушения срещу даден кандидат, дори извършени по индиректен начин, в изборния ден, представлява нарушение на  разпоредбата на чл. 182, ал. 4 ИК. Нарушението се изразява в излъчването на репортаж, който няма връзка с отразяването на изборния процес в изборния ден, и представлява предизборна агитация по смисъла на § 1, т. 17 ДР на ИК.

Съгласно посочената разпоредба „предизборна агитация“ е  призив за подкрепа или за неподкрепа на кандидат, партия, коалиция или инициативен комитет при участие в избори. За да е налице нарушение на забраната за предизборна агитация е достатъчно да бъде направено политическо внушение и то под всякаква форма. Разпоредбата на чл.182, ал.4 ИК се намира систематически в Раздел ІІ „Предизборна агитация“, който е от глава дванадесета „Правила за провеждане на предизборна кампания“. Забраната за агитация е установена, за да се даде възможност на избирателите в спокойна атмосфера да формират свободно волята си по въпроса кой кандидат да подкрепят. При отправени  внушения и призиви за подкрепа или неподкрепа такава възможност на избирателите не може да се осигури.

ЦИК приема – както се вижда – че нарушението е излъчване  на репортаж, който няма връзка с отразяването на изборния процес в изборния ден, и представлява предизборна агитация.

Също така ЦИК в описанието на фактическата страна показва съдържанието на репортажа –

кадри от вече излъчвани материали, и по-конкретно на ранена жена, чийто съпруг изкъртил три „перки“, поставени като ограничители на ул. „Граф Игнатиев“.

Травма от перките на Графа: ЦИК намира това за индиректно внушение, следователно агитация. По логиката на ЦИК  в изборния ден се забраняват по начало репортажи  за София, които не отразяват изборния процес – макар че във всеки репортаж за днешна София е именно животът на София и софиянци – въздух, вода, деца, транспорт, строителство, услуги –  индиректно или  директно свързан с  начина, по който се управлява столицата.

Има ли право министър-председателят да откаже комуникация с определена медия поради предаване или публикация?  Не се твърди, че бТВ фабрикува или представя превратно факти, а само, че ги е показала в изборния ден.  Асоциацията на европейските журналисти публикува позиция по въпроса:

Освен партиен лидер, Борисов е и министър-председател и в това си качество няма право да отказва да говори с дадена медия. Подобен жест от ръководителя на изпълнителната власт би могъл да се приеме като явен призив за автоцензура.

Междувременно преди втория тур Борисов се появи в сутрешния блок на бТВ и “разговаря с тях”, но – доколкото случаят беше засегнат в разговора – заяви, че репортажите били в нарушение  на закона. Премиерът харесва Графа.

Кодексът за поведение във връзка с дезинформацията: резултати

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/10/31/fake_codex/

Кодексът за поведение във връзка с дезинформацията една година по-
късно: онлайн платформите представят своите доклади за самооценка
Брюксел, 29 октомври 2019 r.

Европейска комисия – Изявление

Европейската комисия публикува първите годишни доклади за самооценка на Facebook, Google, Microsoft, Mozilla, Twitter и седем европейски търговски асоциации съгласно Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията .

В докладите на подписалите Кодекса се описва постигнатото в борбата срещу дезинформацията онлайн за последната една година.

Основаният на принципа на саморегулирането Кодекс за поведение беше въведен през октомври 2018 г. и представлява съществена част от Плана за действие за борба с дезинформацията.

  •  Някои наблюдения на ЕК:
    Напредъкът обаче протича с различни темпове при различните участници и докладите не осигуряват достатъчно информация за реалното въздействие на мерките за саморегулиране, предприети през последната година, нито механизми за независим контрол.
  • Макар изборите за Европейски парламент през 2019 г. очевидно да бяха съпътствани от дезинформация, действията и ежемесечните доклади в навечерието им допринесоха за ограничаване на обхвата на намесата и подобряване на неприкосновеността на услугите, за възпрепятстване на икономическото стимулиране на дезинформацията и за осигуряване на повече
    прозрачност при политическата и тематично ориентираната реклама.
  • Въпреки това продължава да се наблюдава мащабна автоматизирана пропаганда и дезинформация и предстои още работа във всички области, обхванати от Кодекса. Не можем да приемем това положение за нова нормалност.
  • Макар че усилията на онлайн платформите и проверителите на факти намаляват вирусното разпространение на вредно съдържание чрез услугите на платформите, все още е налице неотложна необходимост онлайн платформите да установят конструктивно сътрудничество с по- широк кръг надеждни независими организации. Предоставеният до момента достъп до данни все още не отговаря на нуждите на независимите изследователи.
  • Въпреки значителните ангажименти, поети от всички подписали Кодекса,   той не е подписан от други платформи или корпоративни участници от рекламния сектор.

Основни констатации от докладите за самооценка
Подписалите Кодекса за поведение показват повишаване на прозрачността в сравнение с октомври 2018 г. Води се по-близък диалог с платформите по отношение на политиката им за борба с дезинформацията.
– Докладва се напредък по ангажиментите, наблюдавани от Комисията от януари до май 2019 г. в навечерието на изборите за Европейски парламент, но по изпълнението на ангажиментите за осигуряване на повече права на потребителите и научноизследователската общност се докладва по-малко. Осигуряването на данни и инструменти за търсене все още е епизодично и
произволно и не отговаря на потребностите на изследователите за независим контрол.
– Обхватът на действията, предприети от отделните платформи за изпълнение на ангажиментите им, се различава значително. Също така при прилагането на политиката на платформите, сътрудничеството със заинтересованите страни и чувствителността в контекста на избори продължават да се наблюдават разлики между отделните държави членки.
– Докладите предлагат информация относно политиките за прилагане на Кодекса, включително специфичните показатели на ЕС. Последователността и степента на подробност са различни.
– Представените показатели са предимно за изпълнение, напр. брой премахнати профили.

Следващи стъпки
Продължава работата по цялостната оценка на ефективността на Кодекса от страна на Комисията. В допълнение към самооценката на подписалите Кодекса, Комисията ще вземе предвид също:

информация от Групата на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги (ERGA), както е предвидено в Плана за действие срещу дезинформацията.
-Оценка от външна организация, избрана от подписалите Кодекса, както е предвидено в Кодекса на поведение.
Оценката на независим консултант, ангажиран от Комисията, се очаква в началото на 2020 г.
В следващите месеци Комисията ще представи доклад за изборите за Европейски парламент през 2019 г.
На тази основа Комисията ще представи цялостната си оценка в началото на 2020 г. В случай че резултатите от Кодекса се окажат незадоволителни, Комисията може да предложи по-нататъшни мерки, включително от регулаторен характер.

СЕМ: предсрочно прекратяване на мандата на генералния директор на БНР Светослав Костов

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/10/18/bnr_gendir/

Протокол 45 от 2019 г.  на Съвета за електронни медии отразява обсъждането на откриването на процедура за предсрочно прекратяване мандата на генералния директор на Българското национално радио. По решение на съветниците предстои да бъде открито административно производство. Решението за предсрочно прекратяване на мандата на генералния директор на БНР г-н Светослав Костов е индивидуален административен акт  съгласно разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. На г-н Костов ще бъде изпратено уведомително писмо за откритото производство, за да има възможност да направи възражения или да подаде свое становище в срок седем дни съгласно АПК. След изтичането на този срок  Съветът ще пристъпи към вземане на мотивирано решение.

Решение:
СЕМ реши с 3 (три) гласа „за” и 2 (два) гласа „въздържал се” (Бетина Жотева и Галина Георгиева): Открива се процедура за предсрочно прекратяване на мандата на генералния директор на Българското национално радио.
СЕМ дава срок от пет дни на генералния директор на Българското национално радио за представяне на становище във връзка с откритата процедура.

Протокол 46 от 2019 г. отразява обсъждането на   предсрочното прекратяване мандата на генералния директор на Българското национално радио Светослав Костов.

В определения срок Светослав Костов е предоставил на Съвета своето становище, в което по същество оспорва наличието на основание за предсрочно прекратяване на мандата му. Твърди, че не е налице нито една от хипотезите, предвидени в чл. 67, ал. 1, т. 2 от Закона за радиото и телевизията. Излага съображения, че Българското национално радио създава и предоставя за разпространение освен двете национални програми „Хоризонт” и „Христо Ботев” и регионални радиопрограми. Твърди, че практически не е преустановявано предаването на програма „Хоризонт”, тъй като на 13 септември тя е била достъпна чрез интернет страницата на националното радио. Отбелязва също така, че Съветът не отчита обстоятелството, че три от предавателите са спрени в изпълнение на графика за профилактика, т.е. на територията на цялата страна сигналът не е спрян умишлено от лице от БНР. Като финал намира, че правото на информация на аудиторията, на гражданите на страната, се реализира не само и единствено от програма „Хоризонт”, но и с другата национална програма „Христо Ботев”. В становището си той категорично отрича да е знаел, или с негово знание да се е осъществило преустановяването на сигнала на програмата на 13 септември.

Решение:
СЕМ реши с 5 (пет) гласа „за”: Прекратява мандата на генералния директор на Българско национално радио и договора му за управление, считано от 18.10.2019 г.
Избор на временно изпълняващ длъжността генерален директор на Българското национално радио до провеждане на нов конкурс, който по закон е до три месеца след избора –  за временно изпълняващ длъжността да бъде избран Антон Митов, който в момента е директор на архива на Българското национално радио и подложи предложението на гласуване.
Решение:
СЕМ реши с 5 (пет) гласа „за”: възлага на Антон Митов ръководството на Българското национално радио.

Финансиране на обществените медии: и Норвегия изоставя таксите от 2020

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/10/15/funding-2/

Българските привърженици на финансирането на обществените медии чрез такси продължават да обясняват, че таксите означават независимост.

По мое мнение въвеждането на такси би означавало  още по-малко финансиране на обществените медии, ниска събираемост и липса на яснота с какви средства разполагат БНТ и БНР. В потвърждение на тази теза се наблюдават откази на държава след държава от финансирането на обществените медии чрез такси.

В началото на 2019 Норвегия също обяви, че от 2020 обществените медии ще се финансират вместо чрез такса, която сe дължи за приемането на услугата, чрез прогресивен данък за обществени услуги (public service tax), добавен към данъка общ доход на физическите лица. През лятото парламентът гласува това изменение.  Така завършва преходът на скандинавските държави от такси към данък за финансиране на обществените медии, се казва в публикация на университета в Гьотеборг. В Исландия и Дания данъкът не зависи от дохода, в Швеция, Финландия и Норвегия зависи.

Министърът на културата нарича финансирането чрез такси демодирано и подчертава високата цена на системата за събирането на таксите.