Tag Archives: Media Law

Обединено кралство: OFCOM: доклад за състоянието на медиите Media Nations 2018

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/18/medianations/

На сайта на регулатора за електронни съобщения и медии в Обединеното кралство е публикуван първи годишен доклад на OFCOM за медиите – Media Nations 2018.

Не че досега най-хубавите количествени анализи за състоянието на медиите не бяха отново на OFCOM, но това е нов формат, вече може да се разглежда и интерактивно.

В доклада се разглеждат основните тенденции в  сектора радио и телевизия, включително VOD и стрийминг.

 

Тръмп в страната на свободните медии

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/18/%D1%82%D1%80%D1%8A%D0%BC%D0%BF-%D0%B2-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B8/

 

По повод срещата на върха в Хелзинки  Тръмп  нарече  новинарските медии “врагове на народа” и публикациите им –  “фалшиви новини” –

Междувременно близо 300 билборда, посветени на отношенията на президентите Тръмп и Путин с медиите , можеха да се видят  по маршрутите от летището до мястото на срещата на върха в Хелзинки – инициатива на издателската компания Helsingin Sanomat,  ABC News по темата:

trump-billboard-helsinki-5-ht-jt-180715_hpEmbed_17x11_992.jpg

trump-billboard-helsinki-3-ht-jt-180715_hpEmbed_21x13_992.jpg

Финландия е в челото на класациите по свобода на изразяване.

Съвет на Европа: Препоръка Rec (2018)7 за зачитане, защита и изпълнение на правата на детето в цифровата среда

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/15/rec-20187/

Комитетът на министрите на Съвета на Европа прие на 4 юли 2018 г.  Препоръка CM / Rec (2018) 7   към държавите-членки  относно насоките за зачитане, защита и изпълнение на правата на детето в цифровата среда.

Препоръчва се на правителствата:

1. да преразгледат своето законодателство, политики и практика, за да гарантират, че те съответстват на препоръките, принципите и допълнителните насоки, посочени в приложението към настоящата препоръка, да насърчават тяхното прилагане във всички съответни области и да оценяват ефективността на мерките, интервали, с участието на съответните заинтересовани страни;

2. да гарантират, че настоящата препоръка, включително насоките в приложението, се превежда и разпространява възможно най-широко между компетентните органи и заинтересовани страни, включително парламентите, специализираните публични агенции и организациите на гражданското общество, както и децата, и чрез достъпни средства, начини и формати на комуникация;

3. да изискват от предприятията да изпълняват своята отговорност за зачитане на правата на детето в цифровата среда и да предприемат мерки за прилагане и да ги насърчават да си сътрудничат със съответните заинтересовани страни, организациите на гражданското общество и децата, като вземат предвид съответните международни и Европейски стандарти и насоки;

4. да си сътрудничат със Съвета на Европа, като създават, прилагат и наблюдават стратегии и програми, които зачитат, защитават и изпълняват правата на детето в цифровата среда и редовно споделят примери за стратегии, планове за действие, законодателството и добрите практики, свързани с изпълнението на тази препоръка;

5. да проучват прилагането на тази препоръка и насоките в приложението към нея в рамките на Комитета на министрите и с участието на съответните заинтересовани страни най-малко на всеки пет години и, ако е целесъобразно, на по- малки интервали от време.

 

 

 

Идеята за чужди агенти в медиите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/14/russ_agents/

Един законопроект, който ГЕРБ и патриотите подкрепиха на първо четене, по-точно идеята за контрол върху т.нар. непазарно финансиране,  силно напомня  философията на правната уредба на иноагентите (инностранные агенты, чужди агенти) в Русия.

Вносителите на законопроекта са от ДПС,  но – няма съмнение – ходът на законопроекта Пеевски е възможен само с подкрепата на управляващото мнозинство.

Очевидна е  несъвместимостта на проекта със Закона за нормативните актове и невъзможността на проекта да осигури прозрачност, но прави впечатление доближаването  до подхода на Кремъл.

В Русия приемат закони, засягащи културата и медиите – насочени към юридически лица с чуждо участие, предимно с  американски  акционери или спонсори,  но и в по-широк смисъл засягащи всички, които получават   пари от чужбина, вкл. от ЕС и държави от ЕС.

Преди половин година Путин подписа закона за чуждите агенти.

Чужд агент (иноагент) е   юридическо лице или структура, която разпространява информация и получава чуждестранно финансиране. Министерството на правосъдието определя в регистър кои медии  съответстват на такава широка дефиниция  и решава какви  ограничения да бъдат наложени.

Внесени са поправки в АПК за глоби до 5 млн. рубли  за чуждите агенти при нарушаване на изискванията.

Чуждестранната собственост в медиите е ограничена до 20 на сто, което променя динамично медийния пейзаж – отделна тема е кой поема дяловете, от които трябва да се освободят чуждестранните компании.

Аналогичен, но отделен закон е приет за интернет-кината, отново чуждестранната собственост се ограничава до 20 на сто.  Доколкото става ясно, това са нелинейните аудиовизуални услуги онлайн, предоставящи достъп до големи каталози от филми.

.

Властта има и моменти на благоразположение, но това е друга тема.

94958DBB-4D90-4CA7-9E44-591027B60EE5

Снимка: Импакт Прес Груп

Украйна: санкционират медии за непредоставяне на информация за собствеността и контрола

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/14/ownership_ukr/

В Украйна ca санкционирали 173 електронни медии за неизпълнение на задължението им да предоставят информация за структурата на собствеността.

По следите на закона (за радио и телевизия от 1993 г.), въвел това задължение, се открива изменение от 2015 г., което  се отнася до следното:

Структурата на собствеността на доставчика се признава за прозрачна, ако информацията, която  се оповестява публично на   официалния му уебсайт и предоставя на медийния регулатор, позволява да се определят всички лица, които имат пряко и / или непряко съществено участие в юридическото лице, или възможност за значително или решаващо влияние върху управлението и / или дейността на юридическо лице, включително отношения на контрол   по веригата на собствеността на корпоративни права, по отношение на това юридическо лице, както и да определи крайния собственик.

Информация за структурата на собствеността  се публикува на официалния уебсайт  на доставчика в съответствие с изискванията на този закон.

Информацията задължително се актуализира ежегодно до 31 март   и се предоставя на регулатора  по начин и във форма,  установени от регулатора. Непредоставянето, неспазването на срока  или предоставянето на невярна информация води до санкции  в съответствие с този закон.

Ако в информацията за структурата на собствеността, предоставена на Националния съвет, се установи техническа грешка, доставчикът е длъжен да я отстрани в двуседмичен срок.

Съществено участие  е  прякото и / или непрякото притежаване, самостоятелно или съвместно с други лица, на  10 и повече на сто от акциите с право на глас или възможността – независимо от формалната  собственост   – за значително въздействие върху управлението, по силата на сделка или на друго основание.

{Изменителен закон № 674-VІІ от 03.09.2015 г.}

В Украйна имат проблеми с прилагането – за 2017 г. изискването са изпълнили 862 медии, 200 не са спазили срока, а  482 са санкционирани.

Според медиите санкциите са смешни по размер.

Регулаторът е поискал законът да бъде изменен, вкл. само на това основание да могат да се отнемат лицензии и заличават регистрации.

Известни и на нас проблеми са проверката на достоверността на данните, както и липса на данни за офшорни компании – както тук например се появяват едни 15 на сто в Кипър.

Ако проследим какви трудности среща прилагането, виждаме и  български връзки, например тази.

 

Интелектуална свобода срещу интелектуална собственост: спор в съда

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/11/ip_v_freedom/

Спор между Moët Hennessey Champagne Services (MHCS) – собственик на известната марка “Champ Champagne Dom Pérignon” –  и белгийски художник стигна до съда в Белгия. Съдът трябва да отсъди относно баланса между правото на   интелектуалната собственост и  свободата на художествено изразяване.

Както интелектуалната собственост, така и  свободата на изразяване са защитени от Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС.

В произведенията на белгийския художник,  представител на поп-арта, има редица луксозни марки, предимно френски и италиански луксозни марки за потребителски или дизайнерски стоки, вкл.  Dom Pérignon като символ на начин на живот.

Dom Per01

Освен това художникът е пуснал колекция от пуловери и тениски със стилизиран и опростен образ на тези картини. Дрехите са предназначени да функционират като промоционален инструмент за картините.

С решение от 12 април 2018 г. търговският съд в Брюксел се произнася в полза на търговското дружество MCHS. Той счита, че използването на фигуративния знак и на думата “Damn Pérignon” върху дрехите представлява вид използване на търговска марка; налице е извличане на  несправедливо предимство от авторитета на търговска марка “Dom Pérignon” и  освен това се засяга доброто име на носителя на права поради лежерния характер на произведенията. Правото на MHCS да защитава марката е с предимство пред   правото на  свобода на изразяване.

Но при развитието на производството съдът има въпроси относно  единното тълкуване на правото на Бенелюкс, които  се подават пред Съда на Бенелюкс (когато са извън хармонизацията на ЕС, вж C-23/01).  Отправени са следните въпроси до Съда на Бенелюкс:

Може ли правото на свобода на словото и на свободата на художествено изразяване  – изкуството в частност – гарантирани от член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и член 11 от Хартата на основните права на ЕС, да бъдат “дължими причина “по смисъла на член 2.20, параграф 1, буква г) от Конвенцията на Бенелюкс относно интелектуалната собственост?

При положителен отговор какви са критериите, които националната юрисдикция трябва да вземе предвид при установяването на баланс между тези основни права и значението, което трябва да се придаде на всеки от тези критерии?

По-специално, ако националният съд вземе предвид:

  • степента, до която изразяването има търговски характер или цел;
  • степента, до която изразяването  е от общ интерес,  социално значимо или за нуждите на обществени дебати;
  • връзката между тези два критерия;
  • степента на репутация на запазената марка;
  • степента на използване, неговата интензивност и систематичен характер, както и   територия, време и обем;
  • степента, в която изразяването и обстоятелствата, придружаващи го, като   име, наименование или начин на популяризиране, засягат отличителния характер, репутацията и имиджа на упоменатата търговска марка (“рекламна функция”),
  • степента, до която изразяването съдържа творчески принос и степента, в която се опитва да предотврати объркването или асоциацията с упоменатата търговска марка, или впечатлението, че има търговска или друга връзка между израз и собственик на запазената марка (” функция за обозначаване на произхода “).

До този момент има единични решения на ЕСПЧ относно баланса, но не и по така поставените въпроси.

Съд на ЕС: Свидетели на Йехова и лични данни

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/11/dp-24/

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑25/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Korkein hallinto-oikeus (Върховен административен съд, Финландия).

Комисията за защита на данните във Финландия постановява решение, с което забранява на религиозната общност „Свидетели на Йехова“ да събира или да обработва лични данни при извършваната от членовете ѝ проповедническа дейност „от врата на врата“, доколкото не са изпълнени законовите изисквания за обработването на такива данни. Освен това  Комисията за защита на данните задължава тази общност да направи в шестмесечен срок необходимото, за да гарантира, че за нейните цели лични данни няма да се събират в нарушение на тези изисквания.

Според констатациите на запитващата юрисдикция при проповедническата си дейност „от врата на врата“ членовете на религиозната общност „Свидетели на Йехова“ водят записки за направените посещения на лица, които самите те или посочената общност не познават. Събраните данни съдържали, евентуално и наред с другото, името и адреса на посетените лица, както и сведения за техните религиозни убеждения и семейни отношения. Тези данни били събирани като напомнителни бележки, за да може информацията да бъде намерена и използвана при следващи посещения, като съответните лица нито са давали съгласие, нито са били уведомявани за това.

Религиозната организация обжалва.  Съдът решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли изключенията от приложното поле на Директива [95/46], посочени в член 3, параграф 2, първо и второ тире, да се тълкуват в смисъл, че събирането и другите видове обработка на лични данни, които членовете на дадена религиозна общност извършват във връзка с осъществяваната проповедническа дейност „от врата на врата“, не попадат в приложното поле на Директивата? Какво значение при преценката на приложимостта на Директива [95/46] имат, от една страна, обстоятелството, че проповедническата дейност, във връзка с която се събират данните, се организира от религиозната общност и от нейните сборове, и от друга страна, обстоятелството, че едновременно с това става дума и за изповядване на религия лично от членовете на религиозната общност?

2)      Като се отчитат съображения 26 и 27 от Директива [95/46], трябва ли определението на понятието „файл“ в член 2, буква в) от Директивата да се тълкува в смисъл, че съвкупността от лични данни, които се събират с неавтоматични средства във връзка с описаната по-горе проповедническа дейност „от врата на врата“ (име и адрес, както и други възможни данни и характеристики, отнасящи се до лицето),

a)      не представлява такъв файл, тъй като не става въпрос за специфични картотеки или списъци или други подобни класификационни системи по смисъла на определението в [Закон № 523/1999];

б)      представлява такъв файл, тъй като от данните предвид тяхното предназначение на практика е възможно лесно и без неоправдани разходи да бъде извлечена необходимата за по-нататъшно ползване информация, както е предвидено в [Закон № 523/1999]?

3)      Трябва ли изразът в член 2, буква г) от Директива [95/46] „който сам или съвместно с други определя целите и средствата на обработка на лични данни“ да се тълкува в смисъл, че религиозна общност, организираща дейност, при която се събират лични данни (в това число чрез определянето на радиуса на действие на проповедниците, чрез проследяването на проповедническата дейност и поддържането на регистри на лицата, които не желаят да бъдат посещавани от проповедници), може да бъде разглеждана като администратор на лични данни по отношение на тази дейност на нейните членове, въпреки твърдението на религиозната общност, че само отделните проповедници имат достъп до записаната информация?

4)      Трябва ли член 2, буква г) от Директива [95/46] да се тълкува в смисъл, че религиозната общност може да се класифицира като администратор само когато предприема други специфични мерки, като нареждания или писмени указания, с които управлява събирането на данни, или е достатъчно религиозната общност фактически да играе роля при управлението на дейността на членовете си?

Решението

1 Както следва от член 1, параграф 1 и от съображение 10 от Директива 95/46, нейната цел е да се гарантира висока степен на защита на основните права и свободи на физическите лица, и в частност на правото им на личен живот при обработването на лични данни (решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 66 и от 5 юни 2018 г., Wirtschaftsakademie Schleswig-Holstein, C‑210/16, EU:C:2018:388, т. 26).

Макар извършваната от членове на религиозна общност проповедническа дейност „от врата на врата“ да е по този начин защитена с член 10, параграф 1 от Хартата като израз на вярата на проповедника или проповедниците, това обстоятелство не придава на тази дейност характер на изцяло лично или домашно занимание по смисъла на член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46. Проповедническата дейност излиза извън личната сфера на проповядващите членове на дадена религиозна общност.

С оглед на гореизложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 2 от Директива 95/46, разглеждан във връзка с член 10, параграф 1 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че събирането на лични данни, извършвано от членове на религиозна общност при проповедническата им дейност „от врата на врата“, и по-нататъшното обработване на тези данни не представляват нито обработване на лични данни при извършване на дейности, посочени в член 3, параграф 2, първо тире от тази директива, нито обработване на лични данни, извършвано от физически лица в хода на изцяло лични или домашни занимания по смисъла на член 3, параграф 2, второ тире от същата директива. [51]

2 Относно понятието файл – директивата определя широко понятието „файл“, по-специално визирайки „всеки“ структуриран набор от лични данни.

Въпросът точно по какъв критерий и под каква форма на практика е структурирана съвкупността от лични данни, събирани от всеки от проповедниците, е без значение, стига тази съвкупност да позволява лесно да се откриват данните на съответното посетено лице — нещо, което  запитващата юрисдикция следва да провери с оглед на всички обстоятелства в случая в главното производство.

3 Религиозна общност, съвместно с проповядващите нейни членове, може да бъде квалифицирана като администратор на личните данни, обработвани от последните в рамките на проповедническа дейност „от врата на врата“, организирана, съгласувана и насърчавана от тази общност, без да е необходимо въпросната общност да има достъп до данните или да е установено, че тя е дала на членовете си писмени указания или нареждания във връзка с обработването.

Проверка на фактите: съдействие и съпротива

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/09/fact-check/

Методологията за проверка на фактите като основен път за противодействие на фалшивите новини непрекъснато се обогатява. Значение за това има и обстоятелството, че всички разбират: ако саморегулирането не е ефективно, държавите ще преминат към законови мерки.

Според washingtonpost.com  Facebook взаимодейства с  24 организации за проверка на фактите в 14 страни, за да ограничи фалшивите новини. Както се вижда от предния пост,  компанията заявява, че ще продължава да използва проверка на фактите заедно с други методи за редуциране на фалшивите новини. 

B Бразилия, Италия и Испания и в Европейския съюз вече има взаимодействие с факт-чекърите на политическо ниво.  Google отбелязва проверката на факти в  резултатите от търсенето си и Bing разработва специална страница за проверка на фактите, която включва скорошни фактически проверки.

Но медиите отбелязват и съпротивата срещу проверката на фактите,  появяват се  обвинения в пристрастия и партизанство, които неутралният журналистически формат трябва  да избегне.

Един от упреците е в това, че пристрастно се решава кои факти да се проверят.   Например в САЩ в ерата на Тръмп  процентът на   проверките на демократите е намалял след края на президентството на Барак Обама. Все пак  това е обяснимо с фокуса върху актуалното управление.

Алексио Манцарлис , директор на Международната мрежа за проверка на фактите (IFCN), съобщава, че в Турция, Филипините и   Бразилия има  съгласувани кампании, целящи да омаловажат проверката на фактите като инструмент.

Докладът на Групата на високо равнище към Европейската комисия от  април 2018 г. относно дезинформацията подчерта правилата  на IFCN като модел, който трябва да бъде следван.  В момента има 57 организации, присъединили се към кодекса на IFCN.

Fake news is…

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/09/fake-news-is/

img_0546.jpg

Зукърбърг отказа изслушване  в британския парламент, но с интензивна кампания Facebook се опитва да убеди британците в същото, в което Зукърбърг убеждава парламентите: ограничаваме фалшивите новини с помощта на хора и технология.

ЕСПЧ: право да бъдеш забравен и свобода на изразяване

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/07/echr-8-vs-10/

Стана известно решението по делото M.L. and W.W. v. Germany

На 28 юни 2018 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) реши, че правото да се поиска заличаване на лични данни за предишни присъди трябва да бъде балансирано с  правото на свобода на изразяване и информация и може да отстъпи пред свободата на информацията.  Съдът потвърди предходната съдебна практика, според която законното право на достъп на обществеността до архивите на електронните медии е защитено от чл.10 ЕКПЧ и   ограниченията на това право трябва да бъдат обосновани от особено наложителни причини.

Фактите по делото

Двама германски граждани (ML и WW) са осъдени   за убийството на популярен актьор. ML и WW  подават няколко неуспешни заявления за преразглеждане на процедурата.

След освобождаването им  ML и WW започват три съдебни производства срещу различни медии с искане техните имена (и индивидуализиращата информация) да бъдат заличени от статии в медиите. ML и WW твърдят, че  правото им на неприкосновеност на личния живот доминира над интереса на обществеността да бъде информирана за съдебното производство. ML и WW  твърдят, че статиите застрашават тяхната социална реинтеграция.

Решението на ЕСПЧ

Според Съда широката общественост не само има право да бъде информирана за настоящите събития, но също така има право да бъде информирана за  минали събития. Съдът подчертава предимствата на интернет, който дава възможност на обществеността да получи достъп до тази информация и заключава, че мисията на медиите в подпомагането на формирането на общественото мнение включва задължението да се предостави достъп на широката общественост до  информация за миналото, съхранявана в архивите им.

По отношение на евентуалното анонимизиране  (т.е. изтриване на имената и индивидуализиращи факти) ЕСПЧ приема, че това би представлявало по-малко натрапчива намеса в правото на свобода на изразяване и на информация. Предоставянето на имена и индивидуализираща информация обаче е важна част от работата на пресата и увеличава доверието в информацията. На тази основа Съдът решава, че степента на намеса е въпрос на журналистическа преценка, но наличието на статиите все още допринася за дебати от обществен интерес, който не е изчезнал в течение на времето.

Решението е взето единодушно, българският съдия Йонко Грозев е в състава, прессъобщението

КЗЛД: лични данни, обвиняеми, журналистика

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/07/gdpr-6/

КЗЛД прие становище в отговор на постъпило запитване от Главния прокурор на Република България, относно приложението на Регламент (ЕС) 2016/679 при публикуване на прессъобщения и предоставяне на информация за журналистически цели от Прокуратурата на Република България.
В своето становище КЗЛД прави анализ на поставените въпроси при прилагане  на новите европейски правила за защита на данните, дефинирани в Регламент (ЕС)2016/679 (Общ регламент за защита на данните) и Директива (ЕС) 2016/680 за защита на личните данни в полицейската и наказателната дейност.
В отговор на поставените въпроси, КЗЛД изразява следното становище:
„1. Публикуването на лични данни на обвиняеми лица в досъдебното производство на интернет страниците на прокуратурите, както и предоставянето им на медиите за журналистически цели е законосъобразно, когато има законово задължение или е налице надделяващ обществен интерес. В случаите, когато с оглед на общественополезната цел е невъзможно или нецелесъобразно информацията да бъде публикувана в анонимизиран или псевдонимизиран вид, тогава посочването на името, длъжността или местоработата на обвиняемия биха били достатъчни за постигане на обществена осведоменост, докато публикуването на ЕГН, адрес, връзки с трети лица извън процеса и пр. би било прекомерно.
2. По правило не бива да се публикуват или разкриват по друг начин лични данни на други участници в досъдебното производство, като свидетели, вещи лица или свързани с тези категории трети лица и др., доколкото по отношение на тях не е налице законово задължение или надделяващ обществен интерес. Изключение би могло да има по отношение на лица, заемащи висши публични длъжности по смисъла на чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество или друго лице, което поради естеството на своята дейност има влияние върху обществото, или когато публикуването на информацията защитава жизненоважни интереси на субекта на данните.
3. Във всички случаи на публикуване на лични данни на участници в досъдебното производство или предоставянето им на медиите следва да се спазват принципите за обработване на лични данни в чл. 5 на Регламент (ЕС) 2016/679, по-специално принципите на свеждане на данните до минимум с оглед постигане на целта, точност на данните и ограничение на времето на съхранение.”

КЗЛД: Кога не е необходимо искане на съгласие

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/07/gdpr-5/

Съобщение на сайта на Комисията за защита на личните данни:
В последно време сме свидетели на засилено искане на съгласие за събиране и обработване на лични данни на граждани при предоставянето на различни видове услуги. В КЗЛД ежедневно постъпват сигнали и въпроси относно необходимостта да се иска и дава съгласие. Не трябва да се забравя, че както лесно е дадено, така лесно съгласието може да бъде оттеглено, поради което обработването на лични данни само въз основа на съгласие не винаги е най-удачен избор и е добре да се направи преценка дали не е налице друго правно основание.
Във връзка с повишения обществен интерес и явната значимост на този въпрос, КЗЛД изготви информационен материал относно случаите, в които администраторите / обработващите лични данни не следва да изискват съгласие от физическите лица, за да събират и обработват техни лични данни.
*

Примерен неизчерпателен списък на случаи, в които не се изисква съгласие:

В съответствие с посочените критерии, по правило не е необходимо отделно съгласие от лицата, в това число подписването на всякакви форми на декларации, за обработване на личните им данни от изброените по-долу администратори в хода на тяхната обичайна професионална дейност. Това не включва обработването на лични данни за директен маркетинг, където съгласието следва да е водещо основание.
– лекари, зъболекари и фармацевти;
– адвокати;
– работодатели;
– публични органи (държавни и общински);
– учебни заведения (детски градини, училища и висши учебни заведения);
– банки и други кредитни институции;
– застрахователи;
– предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги;
– куриерски фирми и други пощенски оператори;
– предприятия, предоставящи комунални услуги (електроразпределителни дружества, ВиК, топлофикации);
– обработващи лични данни (счетоводители, служби по трудова медицина и др.);
– хотелиери и туристически агенции;
– управителите на етажна собственост (домоуправители);
– копирни услуги;
– преводачи;
– журналисти, фотографи и видеооператори;
– религиозни, политически, обществени и синдикални организации;
– и други.

Парламентарен контрол върху разходите на Би Би Си (2018)

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/06/bbc-11/

Доклад  на парламентарна комисия The Public Accounts Committee report) в Обединеното кралство от юли 2018 г. твърди, че Би Би Си е изправена пред нарастващи предизвикателства поради конкуренцията на   Netflix и Amazon. Това, разбира се, е очевидно и се отнася не само за Би Би Си.

Обществените, както и търговските телевизии работят на все по-конкурентен пазар. Зрителите  прекарват по-малко време в гледането на класическите тв програми   и вместо това са абонати на стрийминг  услуги.

Чрез своята търговска дейност Би Би Си се стреми да  осигури допълнително финансиране за програмите на Би Би Си, като допринесе за изпълнение на обществената си мисия    и   популяризира марката на Би Би Си по света. Но обществените телевизии в ЕС имат силни ограничения върху търговската си дейност поради общественото финансиране, което получават.

 

Необходимостта от промяна – специално за обществените телевизии – и това е важно за всяка държава в ЕС – създава значителни възможности за възникване на конфликти. Ако Би Би Си реши да разшири наличието на програми в iPlayer (част от обществената услуга), това  намалява възможностите за търговско използване на   програмите.

Трябва да се постигне равновесие и е от жизненоважно значение Би Би Си да подкрепя решенията си със солидни данни и ясна оценка на възможностите.

Точно това е основното съобщение – дори не толкова за Би Би Си, където има установена практика решенията да са базирани на факти, колкото за нас.

Би Би Си трябва да помни, че става дума за парите на хората. Тя никога не бива да губи от поглед задълженията си към аудиторията в Обединеното кралство.

И БНТ така. Но това е от темите, които сякаш не съществуват у нас.

EП гласува: директивата за авторското право през есента ще се обсъжда в ЕП

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/05/copyright-6/

Как може Европейският парламент да не приеме решението на водещата комисия по едно законодателно предложение – ето така. Не мислете за филтриране на всичко, е цитиран да казва Джими Уолс, по-добре мислете  за договаряне с платформите за по-справедливо възнаграждение.

Срещу какво гласува ЕП? По заглавията в медиите човек може да си помисли, че директивата е отхвърлена – всъщност не, несъгласието е само относно процедурата: депутатите отхвърлиха непрозрачното съгласуване на текстове между представители на ЕП и държавите. Това бюрократизира законодателния процес, ограничава възможностите и на членовете на ЕП,  и на гражданите да влияят върху законодателството. Скорост или прозрачност – това гласува днес ЕП в полза на втората опция.

За сравнение, ЕП подкрепи триалозите при медийната директива.

Как са гласували българите – стр. 7:

Джамбазки подкрепя  проекта, и Хюсменова така, и Ковачев и Новаков заедно с ЕНП (и ГЕРБ)  подкрепят.

Курумбашев   подкрепя, макар групата му да е разделена на две.

Малинов се е въздържал.

 

Австрия: застрашена ли е независимостта на обществените медии

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/30/orf-4/

В Австрия промените на политическите сили на власт водят до промени в обществените медии. Това изглежда да е правило, според публикация в Index on censorship. Правителството на Австрия планира обширна реформа на обществения доставчик на медийни услуги ORF. Правителствената програма включва “предефиниране на мандата на обществените медии”, както и “структурни и финансови реформи”, вкл. отпадане на  данъка за ORF, основния  източник на финансиране сега, който  гарантира отговорността на обществото и служи като най-важната гаранция за способността на ORF  да поддържа своята критична функция.

“Финансирането на общественото радиоразпръскване чрез публичния бюджет вместо чрез  данък ще  направи ОRF уязвим”, смята австрийският президент Ван дер Белен. Други смятат, че  бюджетното финансиране не е добър ход, защото “ще зависи от поведението на журналистите на ORF”. А системата за финансиране има реални проблеми. Няма задължение при мобилно приемане и при стрийминг. През 2015 г. Verwaltungsgerichtshof (Федерален административен съд)   се произнесе по въпроса дали се дължи плащане на данъка при приемане на телевизия чрез интернет (стрийминг).  Не: защото стриймингът не представлява “излъчване”. Съответно компютрите  не са приемници по смисъла на закона. Съдът реши, че GIS (Gebuehren Info Service) не може да търси плащане  при разпространение чрез стрийминг. От това приходите силно намаляват.

Художници, медийни експерти, публицисти и писатели основаха платформата We for ORF. Заявената цел –

Искаме да се изправим радикално срещу  една стара, упорита болест: политическото усвояване на ORF.

 

 

КЗК: Секторен анализ на конкурентната среда на медийния пазар в имагинерния свят

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/29/cpc717/

Какви нелепици са ни представяли за истина, какви измислици, какви басни:

Валерия Велева в известния портрет на Цветан Василев: “Изрично подчертава – не финансира медии чрез банката. Това е в отговор на публикациите, че с парите на държавата финансира частни медии. Вади лични средства, когато види в даден проект потенциал. Развива го и го продава. Прави го от инвеститорска страст.”

 

Лютви Местан, тогава председател на ДПС:  Г-н Пеевски няма вестници, но ако приемем, че тези на семейството му са и негови, те да имат дял от не повече от 5-6% от пазара на вестниците в България, това е едва около 1% от медийния пазар изобщо. А дали може да се оказва натиск чрез разпространителските фирми е въпрос от компетенцията на Комисията за защита на конкуренцията.

“Не финансира медии чрез банката” – вече не е така, вече е иначе: ето същият Цветан Василев, вече от Сърбия:

 Медиите от групата на Блъсков той [Пеевски] припозна официално като свои. То по стила се вижда. В момента, в който един вестник отиде в свинеобразния стил на “Монитор” и “Телеграф”, се разбира и на кого е.

“24 часа” и “Труд”?

В момента не знам какво точно е разпределението, но там реалната собственост е на Пеевски и “Винпром Пещера”. За своя дял Пеевски взе пари от банката, а пещерняците са си платили техния дял. Предполагам, че след удара срещу мен, може да са дали някакъв интерес и на Гочева, и на Блъсков. Самият факт, че Блъсков се рефинансира през ПИБ, означава, че собствениците на банката също биха могли да имат някакъв интерес. Но той би бил свързан с политиката на изданията, а не с бизнеса. Тия издания са трошачници на пари и някой трябва да ги финансира.

Кой е в “Стандарт”?

Пеевски, кой.

В такъв контекст говорим за лоялна конкуренция и за защита на конкуренцията. Защита на конкуренцията? Когато са дадени 300 милиона за ТВ7  и десетки милиони необезпечени кредити за вестници – къде са, в кой анализ?

Ще има секторен анализ на конкурентната среда, когато се изяснят действителните, а не номиналните собственици;  действителните фактори, от които зависи медийното съдържание.

Секторният анализ без истината за фактите може да се отнася за някакъв  имагинерен свят, но не и за този тук.

 

  • 2013 година

КЗК се занимава с конкуренцията на медийния пазар. Заради Пеевски. Комисията има  две решения  от 2013 г. по темата  –  секторен анализ и разрешение за концентрация:

Решение 1454/2013 (секторен анализ) – налице е концентриране както на хоризонтално ниво (между разпространителите), така и на вертикално между разпространители и издатели, но няма данни, и  самите участници нямат точна оценка за разпределението на пазарните дялове, дори и по отношение на собствената им пазарна позиция.

Решение 1455/2013 –  няма данни,  но КЗК приема, че  операцията Лафка / Цигари и преса на всеки ъгъл няма да възпрепятства конкуренцията.  В допълнение  КЗК препоръчва стартиране на дискутиране по бъдещи подходящи мерки.

  •  2018 година

КЗК се занимава с медийния пазар  пет години по-късно, отново заради Пеевски.

Междувременно КТБ мина на нашата сметка, междувременно избраха Пеевски за  шеф на ДАНС, Вежди Рашидов в опозиция наруга журналистите (Всички ли сте роби на такъв изрод! Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години!), после ГЕРБ отново  дойде на власт, Вежди Рашидов също е на власт –  и   за всеки случай  наруга журналистите – този път, че много говорят на държавна ясла, но вече не пита как е станал този боклук мултимилиардер. А може да пита, да изисква отговори, да упражнява парламентарен контрол.

И отново   КЗК  гледа конкуренцията на медийния пазар.

Отново ще имаме две решения за конкуренцията на медийния  пазар,  едното отново  е секторен анализ, а другото ще е становище по законопроекта на Пеевски и другари.

Първото решение – 717/2018 –  с дата 28 юни 2018 г. – вече е известно,  секторен анализ на конкурентната среда на медийния пазар.

Какви са изводите – под индиго известните ни изводи от 2013 г.: липса на надеждна информация относно тиражите на печатните издания. В допълнение: КЗК счита за уместно да препоръча – какво?  стартиране на дискутиране с цел предприемане на политики. Регистър. Регистър има от 2010 г., декоративен.   При наличието на регистър  г-н Пеевски нямаше вестници доскоро според регистъра. Когато пожела, се вписа за каквото пожела.  Нищо не  последва от публичното му признание, че има вестници по времето, когато твърдеше, че няма.

КЗК, орган за защита на конкуренцията:   това ли е анализ на конкурентната среда, вие сериозно ли.

ВС на САЩ: Личната неприкосновеност в цифровото време

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/23/scotus_privacy/

Върховният съд на САЩ прие решение, съществено за тайната на личния живот в цифровата ера и прилагането на Четвъртата поправка.

Необходимо е съдебно разрешение за получаване на данни за местоположението на клиентите на доставчиците на мобилна телефония.

“Ние отказваме да предоставим на държавата неограничен достъп до базата данни на мобилен оператор за физическа информация за местоположението на лицето”, пише Джон Г. Робъртс за мнозинството.

Решението (5:4) приема, че трябва да се вземат предвид огромните технологични промени. “Цифровите данни могат да осигурят изчерпателен, подробен и навлизащ дълбоко в личната сфера преглед на частните дела, какъвто не бихме могли да си представим доскоро.”

.
Ню Йорк Таймс  за решението

Ню Йорк Таймс за важните решения на ВС на САЩ през 2018

Решението с особените  мнения

 

#LinkTax, #CensorshipMashine – подкрепени в комисия на ЕП. Какво следва?

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/20/linktax-censorshipmashine/

 

 

ЕСПЧ: проследяване на съобщенията на правозащитна организация

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/19/echr_8-3/

Днес стана известно решение по дело Centrum För Rättvisa v. Sweden на ЕСПЧ.

Център за правосъдие е шведска организация с нестопанска цел. Тя смята, че съществува опасност нейната комуникация чрез мобилни телефони и мобилни широколентови услуги да бъде следена и електронните сйобщения да са прихващани.

В Решение по дело Roman Zakharov v. Russia, ЕСПЧ  установява  минимални гаранции при проследяване на съобщенията, за да се сведе до минимум рискът от злоупотреби.

По настоящото дело ЕСПЧ съответно установява:

  •  Всички законови разпоредби по темата са официално публикувани и достъпни за обществеността.
  • Целите, за постигането на които може да се извършва проследяване, са адекватно посочени в закона  с достатъчна яснота.
  • Законът   ясно посочва периода, след който изтича разрешението, и условията, при които може да бъде подновено, макар  не и обстоятелствата, при които трябва  да бъде прекратено следене. Въпреки това, всяко разрешение е валидно за максимум шест месеца, а подновяването изисква преглед дали условията все още са изпълнени. Съществуващите предпазни мерки адекватно уреждат продължителността, подновяването и отмяната на мерките за прихващане.
  • Наблюдението е   предмет на система за предварително разрешение. Задачата   е възложена на орган, чиито председатели са били или са били съдии.
  • Процедурите, които трябва да се следват за съхраняване, достъп, разглеждане, използване и унищожаване на задържаните данни, са адекватни. Трябва  да се положат всички разумни усилия, за да се коригират, блокират и унищожат личните данни, които са неправилни или непълни по отношение на целта. Законодателството осигурява адекватни предпазни мерки срещу злоупотребата с третирането на лични данни и по този начин служи за защита на личната неприкосновеност на личността.
  • Условия за предаване на задържаните данни на други страни – има основания за безпокойство,  законът посочва, че данните могат да бъдат съобщени на “други държави или международни организации” и няма разпоредба, която да изисква от получателя да защитава данните с подобни предпазни мерки като тези, приложими съгласно шведското законодателство.
  • Надзорът върху прилагането на мерките  е ефективен, отворен за публичен контрол.
  • Уведомяване за мерките за   наблюдение и наличните средства за защита: въпреки че изискването за уведомяване е при проследяване на  физически лица и по този начин не е било приложимо за Центъра,    съществуват някои средства за защита, чрез които дадено лице може да инициира проверка на законосъобразността на мерките, предприети по време на функционирането на сигнализиращата система.

Накратко, анализът  не разкрива  значителни недостатъци в  структурата и функционирането на системата, мерките са пропорционални на преследваната цел и предоставят адекватни и достатъчни гаранции срещу произвол и риска от злоупотреби.
Няма нарушение по чл. 8 ЕКПЧ

,

Албания: изменения в медийния закон предизвикаха реакция на ОССЕ

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/19/osce_alb/

 
Измененията на медийния закон в Албания  са изготвени от собствениците и директорите на четири местни и две национални телевизионни станции в Албания – колко интересно.

Едно от ключовите изменения е частните телевизионни оператори да получат част от таксата,  с която се финансира общественият радио- и телевизионен оператор  RTSH.

Според ОССЕ всяка система от държавни субсидии за медиите трябва да бъде обект на обществено допитване, включващо всички   заинтересовани страни.

Тези изменения  още не са приети.

 

са по път към приемане.