Tag Archives: Media Law

Национални мерки за транспониране на третата ревизия на медийната директива

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/01/17/1808-3/

Европейската комисия откри процедури за нарушение срещу 23 държави от ЕС  и Обединеното кралство, тъй като не са въвели в законодателството си новите правила от третата ревизия на медийната директива.

Двумесечният срок от откриването изтича на 23 януари 2021 г. България е между 14-те държави, които са нотифицирали националните си мерки.

Състоянието на транспонирането се вижда тук:

Национални мерки за транспониране, съобщени от държавите членки, относно Директива (ЕС) 2018/1808 от 14 ноември 2018 година за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги), предвид променящите се пазарни условия.

Платформата е съобщението: Тръмп говори чрез Белия дом, още няколко дни

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/01/16/platf-2/

Мерките срещу Тръмп като цензура

Има широко разпространено мнение, че мерките на платформите срещу Тръмп са цензура, поради което политици организират мерки срещу мерките.

Мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор е съобщил за медиите, че възнамерява да ръководи международните усилия за борба с цензурата – каквато според него представляват мерките, които платформите предприеха срещу американския президент Тръмп. Администрацията на президента Лопес Обрадор ще се обърне към правителствата, за да формира общ фронт по въпроса. „На първата среща на Г-20, която имаме, ще направя предложение по този въпрос“, казва Лопес Обрадор. Според него частните компании не трябва да имат правото да решават кой може да говори. Подобно на Тръмп, Лопес Обрадор смята, че традиционните медии са предубедени срещу него. Тръмп нарече Лопес Обрадор „велик джентълмен, мой приятел“ и му благодари. Проведени са разговори с официални лица във Франция, Германия, Европейския съюз, Африка, Латинска Америка и Югоизточна Азия .

Германският канцлер Ангела Меркел е сред критиците на мерките. Нейният говорител е заявил, че германският лидер намира за проблематични мерки, които не са определени от закона.

Министър-председателят на Полша Матеуш Моравецки също е за разпоредби на наднационално равнище, които да ограничат Facebook, Twitter и Instagram в Европейския съюз. Според него „собствениците на корпоративни гиганти не трябва да решават кои възгледи са правилни и кои не“. Подготвян в Полша законопроект ще направи незаконно технологичните компании да предприемат подобни действия там. От партията Право и справедливост (PiS) ясно са заявили, че смятат, че борбата им срещу технологичните компании е част от идеологическа война за защита на десни и крайнодесни политически позиции, пише Гардиан.

Неправителствените организации в Полша са изразили мнение, че националните закони са по-добър ориентир за това какво съдържание трябва да бъде разрешено онлайн от произволни решения, взети от технологични компании.

 

Мерките срещу Тръмп като реакция по отношение  на незащитено слово

Както вече стана дума, аргументацията в подкрепа на закриването на профила на Тръмп в Twitter върви по няколко линии, най-малко следните:

(а) не всяка намеса в съдържанието е цензура; има обоснована намеса; платформите имат право на намеса по съответните общностни стандарти;

(б) съдържанието в частните платформи не се ползва със защитата на Първата поправка;

(в) приема се, че изказвания на Тръмп, с които призовава хората да тръгнат към Капитолия са незащитено слово по смисъла на решението Бранденбург срещу Охайо;

(г) оценката трябва да се прави в по-общ контекст: Тръмп съвсем не е останал без достъп до медиите, може да свиква пресконференции, има официален президентски профил, а след гласуването на импичмънта се е появил чрез Белия дом, каквото и да значи това (a statement through the White House). Politico казва нещо по-конкретно:

Също така забележителен като съдържанието на посланието беше начинът, по който то беше направено.  С помощта на аутокю, за да следва приготвената реч,  Тръмп говори директно пред камера. Клипът е изпратен от профила на Белия дом в  Twitter, а не от профила, достъпа до който му беше отнет. Тръмп не направи обръщение в праймтайма. И всъщност той изобщо не е правил интервю [напоследък].

Платформата е съобщението. Маклуън отново.

Едва преди стотина дни статията ми “Платформата е съобщението” излезе в сп. Медиалог, не си представях колко нови доказателства ще се появят .

В заключение:

ако за конкретното решение мерките могат да бъдат подкрепени, стилът на платформите да решават дали и какви мерки да налагат, не намира подкрепа. Както казва Навални, хора, които не са известни, решават кой да е в мрежата по процедури, които не са известни.

И един глас от австралийския парламент за решението Тръмп:

https://platform.twitter.com/widgets.js

Кой определя правилата: Тръмп v Twitter

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/01/14/trump-v-twitter-2/

В ефира на Дарик Радио по въпросите на свободата на изразяване и платформите. Водеща Пролет Велкова, с Георги Лозанов.

https://darikradio.bg/imashe-li-pravo-tuitar-da-zalichi-akaunta-na-donald-tramp.html

Някои от тезите:

Нека институциите да се занимават с политиците, нека има институционални реакции, не само реакции на платформите.

Платформите при определени обстоятелства имат право да се намесят в съдържанието. Да се проведе разговора за абсолютната свобода и да се съгласим, че такава няма.

Платормите нямат задължение да не заличават профила на когото и да е или да му дават думата. И традиционните медии не са длъжни по Конституция в САЩ или тук да дават думата на източници на дезинформация, пропаганда, хибридни заплахи. Ако дадат – в реално време да означат съдържанието, което подлага живота, здравето или изборите на хората на риск.

Намесата на платформите по отношение на Тръмп е с основания, сходни с някои от основанията в резолюцията за импичмънт. Долната камара гласува за импичмънт впрочем днес.

Двата модела за намеса в съдържанието – на държавата чрез правото и от страна на самите платформи – имат и силни, и слаби страни. Едва ли може да се очаква да продължава така. На път е правна рамка за платформите – в ЕС, в ОК, в САЩ също се обсъжда ревизия, с изисквания за прозрачност и за начини за легитимиране и контрол върху на решенията на платформите.

Традиционните медии в САЩ претърпяха голямо развитие през периода, в който бяха обвинени за врагове на народа. Научиха се да не се оставят да ги обсебват и присвояват. Този урок е добре да се анализира и от нашите медии, който често транслират от откровени глупости до пропаганда, особено казани от лица на някаква позиция – без да реагират.

Първият президент на САЩ с втора процедура за импичмънт: въпросът за незащитеното слово

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/01/12/trump-unprotected/

След атаката срещу Капитолия възникна недоумението наистина ли защитата на демократичните ценности в САЩ е предоставена на платформите, след като Facebook наложи мярка срещу президента Тръмп за неопределено време, а Twitter заличи @realDonaldTrump.

Пет дни по-късно реакциите и извън интернет индустрията са вече видими. Големи компании обявиха, че спират финансирането на лица, които не са подкрепили сертифицирането на гласовете за избор на президент.  Това е ясно и ефективно послание.

Може да се прочете и проекта на решение за импичмънт – политическия отговор на Камарата на представителите. В историята Тръмп ще остане като първият президент на САЩ с две процедури за импичмънт, при това на различни основания. Новата процедура има основания, свързани с   оказване на натиск върху институциите (три телефонни разговора с държавни служители в Джорджия, в които Тръмп настоява да се намерят 11 000 гласа) и  подбуждане към бунт (“If you don’t fight like hell, you’re not going to have a country anymore.”). Според юристи, цитирани от Ню Йорк Таймс, има и   конкретна незаконна цел – да повлияе върху решение, запазено по Конституция за законодателната власт – и по този начин да не се съобрази с конституционния принцип за разделение на властите. 

Когато миналата седмица платформите вземаха решенията си да наложат мерки срещу Тръмп, още нямаше институционални оценки. Доколкото става дума за частни компании, общо е мнението, че засега Първата поправка не ги обвързва по начина, по който обвързва държавата – въпреки че съдебната практика в това отношение е динамична и  съдилищата вече са на път да правят някои аналогии, вж решенията за Тръмп в Twitter, според които съобщенията му са официално правителствено слово (факт) и поради това той  няма право да блокира критика –  Knight First Amendment Institute at Columbia University v Donald Trump (2018) u решението на Апелативния съд (2019).

Но вън от това  изявленията на Тръмп подлежат на анализ от гледна точка на стандартите в съществуващата в тази област съдебна практика за защитено и  незащитено слово. Решението  Brandenburg v. Ohio (1969)  дефинира три критерия – (1) дали лицето действително  използва думи, които насърчават хората  да предприемат незаконни действия,  (2) дали опасността   е непосредствена – а не в неопределено бъдеще  и (3)  дали изявлението е направено в ситуация, в която е вероятно да последва  насилие.

Впрочем Тръмп   и друг път е бил съден за призоваване на насилие –  –Nwanguma v. Trump през 2016 заради  “Get ’em out of here”  като кандидат- президент, което е било последвано действително от употреба на сила по отношение на хора, но Апелативният съд се позовава на “Don’t hurt ’em” и решава, че все пак изявлението е било в рамките на защитеното слово.

Съдейки от мотивите за импичмънт, в случая критериите за незащитено слово изглежда по-скоро да са изпълнени, особено третият критерий е изпълнен със сигурност – не само е имало вероятност да последва насилие,  но като пряк резултат следва  смърт на участници в събитията.

Тези факти се пропускат от защитниците на неограничена свобода на изразяване. Неограничена свобода няма нито офлайн, нито онлайн и по никое право. Отдавна е известно, че има незащитено слово в случаи като “Да извикаш Пожар! в препълнен театър” или – от киното – clear and present danger.

В обичайни условия дали критериите са изпълнени  решава съдът. Той може да установи неизпълнение, както в решението Hess v. Indiana, където лицето казва на последователите си ‘We’ll take the fucking street later’ – и вторият критерий не е изпълнен.

Но през 2021 – при вземане на решение за ограничаване на президент на държава – решение, каквото не се взема всеки ден – съдът не участва. Решенията са на самите платформи. И бордът по съдържанието на Facebook не се забелязва да участва дори. Този въпрос – за легитимиране на решенията – стои открит.

Когато Ансип каза, че ЕК няма да предлага Министерство на информацията и платформите ще се саморегулират, изказването беше прието с ентусиазъм. Още тогава беше ясно, че няма ли ги държавите, ще ни модерират индустриите. И това няма да ни хареса. Също няма да ни хареса.

Търси се третия път.

След Тръмп: за медиите и публичността

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/01/09/trump-5/

Процедурите по предаване на властта в САЩ следват своя ход, гласовете са преброени, вицепрезидентът Майк Пенс обяви, че Байдън е получил 306 гласа от Изборната колегия при необходими за избор 270.

Но това е в ранната утрин на 7 януари, а предходният ден ще остане в историята като урок в много отношения. Това е характерен момент в отношението между Тръмп и избраните от него комуникационни канали, които той наложи за общуване с американските граждани и дори с институциите: известно е, че и висши служители са уволнявани с туит. Тръмп заобиколи традиционните медии и избра Twitter за бързо и директно изпращане на посланията си до милиони последователи, като в някои дни броят на съобщенията му надминава сто.

Друг момент е, че ако Тръмп публикува видео, особено по важен политически въпрос, телевизиите го включват в институционалните си новини. Така възможността за граждански контрол и интерактивност чрез журналистиката отпада, а медията Тръмп не се съобразява с никакви журналистически стандарти и е доказан източник на дезинформация.

Какво обаче се наблюдава в края на президентството:

Традиционните медии

В такъв контекст традиционните медии и главно качествената журналистика бяха изправени пред дилемата да отразяват ли или не фантазиите и пропагандата с източник Тръмп. Проверката на фактите – последваща и често отдалечена във времето – не доведе до очаквания резултат, хората не се мотивираха от обясненията, че Тръмп не се основава на факти, а си измисля и прави пропагандни внушения. Изборите през ноември показаха нов и по-ефективен подход, заимстван от социалниет мрежи – традиционните медии етикетираха, вземаха отношение към истинността още в заглавието: “Тръмп без доказателства каза, че печели Джорджия”. Вместо – както беше дотогава: “Тръмп обяви, че печели Джорджия” да бъде последвано от проверка на фактите в отделен материал.

Платформите

Платформите предприемат мерки,  по-решително реагира Twitter, мерки наложиха Facebook u Instagram, и  YouTube, и останалите мрежи. Ню Йорк Таймс обобщава обстановката:  Президентът губи платформите си (7 януари)  и Twitter действа след Facebook, Snapchat, Twitch и другите (9 януари).

Дори Tik Tok, където Тръмп по известни причини няма профил,   заличава клипове от безредиците във Вашитгтон и призиви към насилие .

И още новини – Parler изглежда няма да може да стане новият дом на alt-right пропагандата, защото Google u Apple няма да допуснат това.

Ескалацията на реакциите е очевидна: Facebook  започна с временно ограничение, което премина в постоянно, а мерките на Twitter започнаха с  означаване, след това –  заключване и забрана за ретуит, докато накрая се стигна до  заличаване на профила.

Основанието е приложено по отношение на по- широк кръг хора –

Ограниченията: въпросът не е черно – бял

Дискусиите, които сега имат повод да се разгърнат,  в специализирана среда текат вече няколко години. Сега въпросът е могат ли  да заличат профила на Тръмп, но рамковият въпрос е за отговорността на платформите за съдържание, предоставено от трети лица, съответно правото им да се намесват в съдържанието. В САЩ дискусиите се активизираха около Infowars, сега и около нежеланието на Тръмп да напусне политическата сцена.

Неизброими вече са поводите, по които   обсъждана  отговорността на платформите, да напомня само новата разпоредба на чл.17 в директивата за авторското право 2019/790, за правомерността на която Полша  води и дело пред Съда на ЕС, както казват – с изгледи да го спечели.

Естествената склонност на държавите е  интензивно да регулират съдържанието. Тръмп показа как властта може да се използва по напълно личен повод: Twitter означи негово съобщение, той в отговор каза, че “няма да позволи   шепа компании да прераснат в титани, които контролират жизненоважни пътища за националния  дискурс под прикритието на насърчаване на открити форуми за дебати” и че те ще  носят отговорност като всеки традиционен редактор и издател. Трябваше в срок от 60 дни да започне ревизия на параграф 230, но няма информация това да е станало.  

Същевременно си пробива път убеждението, че платформите не са само транспорт. Защото не са. Води се  обсъждане  на параграф 230 в САЩ, очаква се приемане на DSA в Европа:  развръзките в нормативно отношение приближават.

От отговорността на платформите към въпроса за  демокрацията

Платформите несъмнено са технологии с възможна двойна употреба – с положителни и отрицателни ефекти. Вярно е, че човечеството прави и лоши избори – и платформите му помагат да ги прави.

Изглежда наблюдаваме, че човечеството е решило платформите да поемат отговорност за лошите избори, които то, човечеството, прави. Но големите платформи под американска юрисдикция днес са продукт на частна търговска дейност, те дори едва благодарение на Върховния съд на САЩ и едва от скоро са в някакви отношения с Първата поправка. Ето решение по такъв въпрос, Сотомайор пише особеното мнение.

Така че финалният въпрос е : как изобщо нещата са доведени дотам – от решенията на едни бизнесмени като Дорси и Зукърбърг – да зависят драматично общественият ред, националната сигурност, демокрацията. Натали Хелбергер пише в Twitter:

 

Съд на ЕС: делото на Полша срещу филтрирането

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/01/05/c-401-19/

Приемането на директивата за авторското право (ЕС) 2019/790 беше свързана с доста вълнения по повод въведеното задължение за контрол на входа, сега чл. 17.

В последна сметка Полша атакува разпоредбата пред Съда на ЕС и поиска от Съда да отмени член 17, параграф 4, буква б) и член 17, параграф 4, буква в) in fine (а именно в частта, съдържаща израза „и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“) от Директива (ЕС) 2019/790.

Ответници  по дело С-401/19 са Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз.  Европейската комисия и правителствата на Франция и Испания  също са встъпили в делото на страната на институциите, но са представили  “поразително противоречиви” тълкувания на това, което член 17 всъщност изисква от платформите:  Комисията, Съветът и Европейският парламент твърдят, че член 17 съдържа достатъчно вътрешни гаранции, за да се предотврати неоправдано ограничаване на основните права на потребителите, а  Франция и Испания твърдят, че  ограничения на основните свободи са оправдани от целта, която член 17 се стреми да постигне.

От  Kluwer Copyright научаваме за развитието на това дело пред Съда. В края на 2020 г. се  е състояло изслушване, което според експертите е показало, че Съдът приема жалбата на Полша много сериозно и че съответствието на оспорените разпоредби на член 17 с Хартата далеч не е очевидно. Често е имало позоваване на  заключението на генералния адвокат Saugmandsgaard Øe по делата YouTube и Cyando, което е силно критично към изискването платформите да контролират нарушенията на авторските права на техните потребители.

Според Франция и Испания всеки конфликт между основните права на носителите на права и ползвателите винаги трябва да се разрешава в полза на носителите на права, защото според тях вредата за носителите на  права, която може да бъде причинена от временната наличност на произведения, нарушаващи правата им, на платформи, е много по-голяма от всяка вреда за потребителите, която би била причинена от временното блокиране на правомерно качване.

Полша е подчертала, че дори тълкуването на член 17, предложено от Комисията и Съвета, противоречи директно на твърденията на Франция и че „това ясно показва, че има проблем с член 17 като такива “.

Интересът на Съда е бил насочен към въпроса дали качванията трябва да останат достъпни, докато са в процес на проверка, или трябва да бъдат блокирани, докато законността им бъде потвърдена.

Въпреки многократните въпроси от Съда, никоя от страните не е посочила алтернативи на използването на филтриращи технологии. Никой не е успял да се проитвопостави убедително на тезата на Полша, че единственият ефективен начин за спазване на член 17, параграф 4, букви б) и в) е използването на филтри. 

Съдът се е интересувал от съдбата на  забраната за общи задължения за наблюдение и дори е нарекъл наивно съмнението във факта,  че  големите носители на права ще представят дълги списъци с хиляди произведения, които да бъдат блокирани, веднага щом директивата влезе в сила.

Изглежда правдоподобно, се казва в публикацията,  Съдът на ЕС  да отмени спорните разпоредби в член 17. Ако го направи, това вероятно ще се дължи на факта, че те представляват общо задължение за наблюдение в нарушение на Директивата за електронната търговия и  Хартата на основните права на ЕС.

Но срокът за въвеждане на директивата (ЕС) 2019/790 вероятно ще изече преди решението на Съда да стане известно.

Съд на ЕС: право да бъдеш забравен – делото Google/ CNIL

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/01/05/rtbf-4/

През септември 2020 стана известно още едно решение на Съда на ЕС – по дело C‑507/17 с предмет преюдициално запитване в рамките на производство по дело Google LLC, правоприемник на Google Inc., срещу Commission nationale de l’informatique et des libertés (CNIL).

Тук – за разлика от решението по дело 136/17, където акцентът е върху защитата по отношение на чувствителни данни – става дума за географския обхват на реализацията на правото  да бъдеш забравен.  CNIL изисква от Google глобално прилагане. Google отказва и ограничава заличаването до (1) търсения, извършени с имена на домейни, съответстващи на версиите на неговата търсачка в държавите-членки на ЕС; и (2) „геоблокиране“ на изтритите резултати „независимо от версията на използваната търсачка“ въз основа на търсене, извършено с използване на IP адрес, който се намира в държавата по местопребиваване на съответното лице. CNIL смята тези стъпки за недостатъчни и санкционира Google със 100 000 евро. Google иска отмяна на решението на CNIL пред Conseil d’État, който задава няколко преюдициални въпроса към Съда на ЕС.

Въпросите

1)      Трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“, изведено от [Съда] в неговото решение от 13 май 2014 г., [Google Spain и Google (C‑131/12, EU:C:2014:317),] на основание на разпоредбите на член 12, буква б) и член 14, [първа алинея,] буква а) от Директива [95/46], да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да извърши това премахване за всички имена на домейни на своята интернет търсачка, така че спорните хипервръзки да не се показват повече, независимо откъде се извършва търсенето по името на подалото искането лице, дори ако търсенето се извършва извън териториалния обхват на Директива [95/46]?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“  да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да заличи единствено спорните хипервръзки от показаните резултати при търсене, извършено по името на подалото искането лице, в името на домейна, съответстващ на държавата, в която се счита, че е направено искането, или по-общо, в имената на домейни на интернет търсачката, съответстващи на националните ѝ разширения за всички държави членки […]?

3)      Трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“ да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно, чрез така наречената техника „геоблокиране“, да заличи спорните резултати от търсенията, извършени по името на лицето с „право на премахване от резултатите при търсене“ от IP адрес, за който се смята, че се намира в държавата, в която пребивава това правоимащо лице, или дори по-общо, от IP адрес, за който се счита, че се намира в една от държавите членки, за които се прилага Директива [95/46], при това независимо от името на домейна, използван от извършващия търсенето интернет потребител?“.

Заключение на Генералния адвокат Szpunar  по дело С-507/17 Google / CNIL

Генералният адвокат Szpunar  приема, че исканията за търсене, направени извън ЕС, не трябва да бъдат засегнати в резултатите от търсенето и предлага Съдът да приеме право на „европейско отклонение“.  Директива 95/46 не може да   създаде права отвъд границите на Европейския съюз.

Все пак обаче Генералният адвокат не е изключил възможността в някои обстоятелства да е уместно да се разпореди глобално действие: „Това не означава обаче, че правото на ЕС никога не може да изисква оператор на търсачка като Google да предприема  глобални действия. Не изключвам възможността да съществуват ситуации, при които [законът] изисква прилагането на разпоредбите на Директива 95/46 извън територията на Съюза.“  За Генералния адвокат е трудно да се прецени кога могат да възникнат такива случаи , но съдилищата познават казуси като Equustek.

 
 Главното производство е образувано по спор между Google и CNIL по въпроса как търсачката да приложи правото на премахване от резултатите при търсене, когато установи, че субектът на данните има право връзки към уебстраници, които съдържат отнасящи се до него лични данни, да бъдат изтрити от списъка на резултатите, който се показва при търсене въз основа на неговото име.
 

 В рамките на Регламент 2016/679 това право на субекта на данни на премахване от резултатите при търсене вече намира своето основание в член 17 от него, специално уреждащ „правото на изтриване“, което в заглавието на този член е наречено още „право „да бъдеш забравен“. Съгласно член 17, параграф 1  субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от изброените в тази разпоредба основания. От  член 3, параграф 1 следва, че   субектите на данни могат да предявят правото си на премахване от резултатите при търсене пред управляващото интернет търсачка лице, което разполага с едно или повече места на установяване на територията на Съюза и което в контекста на дейностите на тези места обработва лични данни на тези субекти, при това независимо дали обработването се извършва в Съюза или не.    

 Обстоятелството, че  търсачката се управлява от предприятие на трета държава, не може да изключи обработването на лични данни за нуждите на функционирането на посочената търсачка в държава от ЕС,  обект на администратора, от обхвата на предвидените в   Регламент 2016/679 задължения и гаранции (вж. в този смисъл решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 58).

Достъпът на интернет потребителите, и особено тези извън Съюза, до включена в резултатите при търсене хипервръзка, която препраща към информация за лице от ЕС може да има незабавни и съществени последици за него.   Подобни съображения могат да обосноват наличието на компетентност на законодателя на Съюза да предвиди, че когато управляващият интернет търсачка изпълнява подадено от такова лице искане за премахване от резултатите при търсене, той е длъжен да извърши това премахване във всички версии на своята търсачка.

Следва обаче да се подчертае, че редица трети държави не познават правото на премахване от резултатите при търсене или възприемат различен подход по отношение на това право.    Към това се добавя и фактът, че балансът между правото на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, от една страна, и свободата на интернет потребителите на информация, от друга, може да варира значително по света.  По силата на член 17, параграф 1 търсачката не може да бъде задължена да извърши премахване от резултатите при търсене във всички версии.

 Що се отнася до въпроса дали такова премахване от резултатите при търсене трябва да се извършва във версиите на интернет търсачката, съответстващи на държавите от ЕС, или само във версията ѝ, съответстваща на държавата членка по пребиваване на лицето с право на такова премахване – регламентът действа за всички държави членки, но резултатът от претеглянето  не е непременно един и същ  – още повече като се има предвид член 85 от Регламент 2016/679  за журналистическото изключение.

Накрая е важно да се подчертае, че макар в настоящия си етап на развитие правото на Съюза да не изисква допуснатото премахване от резултатите при търсене да се отнася до всички версии на съответната интернет търсачка, то  и не забранява това. Следователно, надзорен орган или съдебен орган на държава членка запазва компетентността си да извърши съгласно националните стандарти за защита на основните права  претегляне между, от една страна, правото на субекта на данни на зачитане на личния му живот и на защита на личните му данни и от друга, правото на свобода на информация и след това да изиска евентуално от управляващото интернет търсачката лице да извърши премахване от резултатите при търсене във всички нейни версии.

С оглед на всичко изложено по-горе на поставените въпроси следва да се отговори, че член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква a) от Директива 95/46, както и член 17, параграф 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в приложение на тези разпоредби изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, управляващото интернет търсачка лице е длъжно да извърши премахването не във всички версии на своята търсачка, а във версиите ѝ, съответстващи на всички държави членки, включително, ако е необходимо, като използва мерки, които отговарят на законовите изисквания и същевременно дават действително възможност да бъдат възпрени или поне сериозно разколебани интернет потребителите, които извършват търсене въз основа на името на субекта на данни от една от държавите членки, да осъществяват достъп до хипервръзките, предмет на искането, чрез списъка на резултатите, който се показва след това търсене.

 

Съд на ЕС: право да бъдеш забравен

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/01/05/rtbf-3/

През септември  2020 г. стана известно решението по дело C‑136/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Conseil d’État (Държавен съвет, Франция)  в рамките на производство по дело GC и др. /  Commission nationale de l’informatique et des libertés (CNIL).

Френски граждани  искат да не се показват  в резултатите от търсене различни URL адреси, на които има материали за лицата. По-специално:

GC е поискала да бъде премахната от списъка с резултатите връзка, която препраща към сатиричен фотомонтаж, публикуван онлайн в YouTube на 18 февруари 2011 г. под псевдоним, в който видеоматериал тя е изобразена до кмета на общината, на когото е била началник-кабинет, като се демонстрира недвусмислено интимната им връзка, както и отражението на тази връзка върху собствената ѝ политическа кариера. Този фотомонтаж е публикуван онлайн по повод на предизборната кампания в кантона, в който GC участва като кандидат. Когато получава отказ на искането си за премахване от резултатите при търсене, заинтересованото лице не е нито избрано, нито кандидат за местна изборна длъжност и вече не изпълнява функциите на началник-кабинет на кмета на общината.

АF е поискал да бъдат премахнати от списъка с резултати връзки, които препращат към статия в ежедневника Libération от 9 септември 2008 г., възпроизведена на сайта на Centre contre les manipulations mentales (Център за борба с манипулирането на съзнанието, CCMM) (Франция) относно самоубийството на последовател на Сциентоложката църква през декември 2006 г. В статията AF се споменава в качеството си на отговарящ за връзките с обществеността на Сциентоложката църква — длъжност, която оттогава е престанало да упражнява. Впрочем авторът на въпросната статия посочва, че се е свързал с AF, за да разбере неговата версия за фактите, и излага казаното от него във връзка със случая.

 BH е поискал да бъдат премахнати от списъка с резултатите връзки, които водят към статии, предимно от пресата, свързани с разследване, започнало през юни 1995 г., относно финансирането на републиканската партия (PR), в рамките на което е привлечен като обвиняем заедно с няколко бизнесмени и политици. Воденото спрямо него производство е прекратено с определение за прекратяване от 26 февруари 2010 г. Повечето от спорните връзки водят към статии, публикувани към момента на започване на разследването, и съответно в тях не се посочва как то е приключило.

ED е поискал да бъдат премахнати от списъка с резултатите връзки, които водят към две статии, публикувани в Nice-Matin и Le Figaro, отразяващи заседанието по наказателното дело, в хода на което той е осъден на седем години лишаване от свобода и на допълнително наказание пробация за срок от десет години за деяния, квалифицирани като сексуално насилие над непълнолетни лица на петнадесет годишна възраст. Освен това в една от тези съдебни хроники се споменават редица интимни подробности, отнасящи се до ED, които са разкрити в хода на наказателния процес.

Както Google, така и френският орган за защита на данните (CNIL) отказват да разпореждат исканията на жалбоподателите. Гражданите обжалват отказа и френският съд се обръща към Съда на ЕС.

Въпросите – като първият от тях е дали  забраната за  обработване на данни, посочени в член 8, параграфи 1 и 5 от Директива [95/46] — при спазване на предвидените в нея изключения — е приложима и за   интернет търсачка, в качеството на администратор на данни, каквито тази търсачка обработва.  Търси се отговор на въпроси относно     реализацията на правото  да бъдеш забравен.  

Генералният адвокат Szpunar  приема, че    при такива обстоятелства е необходимо операторът на търсачката да провежда балансиране на базата на „всеки отделен случай“ между, от една страна, правото на зачитане на личния живот и правото на защита на данните  и правото на обществеността да има достъп до съответната информация, като същевременно отчита факта, че тази информация се отнася до журналистиката или представлява артистичен или литературен израз.

Съдът:

Доколкото дейността на интернет търсачка може да засегне значително и в допълнителна степен по отношение на дейността на издателите на уебсайтове основните права на зачитане на личнияживот и на защита на личните данни, лицето, което управлява търсачката в качеството си на лице, което определя целите и средствата на тази дейност, трябва да гарантира в рамките на своята отговорност, компетентност и възможности, че дейността му отговаря на изискванията на правото на Съюза.

Обработването на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения, членство в професионални съюзи, както и обработването на данни, свързани със здравословното състояние и половия живот,е забранено, с някои изключения и дерогации.

Лицето, което управлява интернет търсачка, е отговорно не поради факта че лични данни се намират на определена уеб страница,  а поради факта,  че се препраща към тази страница – като се посочва връзката към нея в списъка с резултатите, представен на интернет потребителите, след търсенето. Ограниченията за интернет търсачката са   именно поради това препращане (рефериране).

За баланса:    решението отчита   естеството на въпросната информация и   чувствителността ѝ по отношение на личния живот на съответното физическо лице, както и   интереса на обществеността да разполага с тази информация, който интерес може да бъде различен в зависимост от ролята на това лице в обществения живот.

Когато от търсачката се иска премахване на резултатите при търсене на връзка към уебстраница, на която са публикувани чувствителни данни, търсачката  трябва, въз основа на всички относими към конкретния случай обстоятелства и предвид тежестта на намесата в  личния живот  да провери дали включването на тази връзка в списъка с резултати, който се показва след търсене, извършено въз основа на името на това лице, се оказва напълно необходимо за защитата на свободата на информация на потребителите на интернет.

Когато обработването се отнася до данни, които явно са направени публично достояние от съответното физическо лице, търсачката може да откаже да уважи искане за премахване на резултатите при търсене.

По отношение на уебстраници, съдържащи данни за съдебно производство в областта на наказателното право, водено по-специално срещу дадено лице от  по-ранен етап от това производство,  които вече не отговарят на действителното положение,  търсачката трябва да прецени дали това лице има право въпросната информация да не бъде повече свързвана към настоящия момент с неговото име чрез списък с резултати, който се показва след търсене, извършено въз основа на неговото име – като  вземе предвид всички обстоятелства по случая, каквито са по-специално естеството и тежестта на въпросното закононарушение, развитието и резултатът от производството, изтеклият период от време, ролята на това лице в обществения живот и поведението му в миналото, интересът на обществеността към момента на подаване на искането, съдържанието и формата на публикацията, както и нейните последици за въпросното лице.

Когато лицето, което управлява интернет търсачка,   констатира, че съответното физическо лице няма право на премахване от резултатите при търсене,   все пак търсачката  е длъжна  да преустрои списъка с резултатите, така че общата представа, която получава интернет потребителят, да  отразява актуалното съдебно положение – следователно връзки към уебстраници, съдържащи информация по този въпрос, да се появяват на първо място в този списък.

Съд на ЕС: право да бъдеш забравен

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/01/05/rtbf-2/

Преди седмица Генералният адвокат Szpunar представи две заключения, свързани с правото да бъдеш забравен.

Разглежданият от Генералния адвокат акт е вече заменената Директива 95/46 за защита на данните,   но въпросите са значими без оглед на това. Решенията на Съда на ЕС се очакват през следващите месеци.

Следващите кратки коментари са по публикация в  Inforrm’s Blog

Заключение по дело C-136/17 GC и др. / CNIL

Въпросите

Първото заключение засяга четири отделни случая, като жалбоподателите   искат да не се включват в резултатите   URL адреси, които съдържат различни материали за тях. Както Google LLC, така и френският орган за защита на данните (CNIL) отказват да разпореждат да се изпълнят исканията на жалбоподателите.

Conseil d’État счита, че пред делата има „редица сериозни затруднения при тълкуването на Директива 95/46“ и отправят няколко въпроса към Съда на ЕС. Двата най-интересни въпроса се отнасят до това как забраните за обработка на чувствителни лични данни съгласно директивата се прилагат за търсачките; и как да се действа, когато връзките съдържат журналистически материали.

Генералният адвокат Szpunar   предлага на Съда да приеме, че при такива обстоятелства е необходимо операторът на търсачката да провежда балансиране на базата на „всеки отделен случай“ между, от една страна, правото на зачитане на личния живот и правото на защита на данните съгласно членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз и, от друга страна, правото на обществеността да има достъп до съответната информация, като същевременно отчита факта, че тази информация се отнася до журналистиката или представлява артистичен или литературен израз.

Заключение по дело С-506/17 Google / CNIL

Въпросите

Делото се отнася до  географския обхват на реализацията на правото  да бъдеш забравен.

CNIL изисква от Google глобално прилагане. Google отказва и ограничава заличаването до (1) търсения, извършени с имена на домейни, съответстващи на версиите на неговата търсачка в държавите-членки на ЕС; и (2) „геоблокиране“ на изтритите резултати „независимо от версията на използваната търсачка“ въз основа на търсене, извършено с използване на IP адрес, който се намира в държавата по местопребиваване на съответното лице.

CNIL смята тези стъпки за недостатъчни и санкционира Google със 100 000 евро.

Google иска отмяна на решението на CNIL пред Conseil d’État, който задава няколко преюдициални въпроса към Съда на ЕС.

Генералният адвокат приема, че исканията за търсене, направени извън ЕС, не трябва да бъдат засегнати в резултатите от търсенето и предлага Съдът да приеме право на „европейско отклонение“.  Директива 95/46 не може да   създаде права отвъд границите на Европейския съюз.

Все пак обаче Генералният адвокат не е изключил възможността в някои обстоятелства да е уместно да се разпореди глобално действие: „Това не означава обаче, че правото на ЕС никога не може да изисква оператор на търсачка като Google да предприема  глобални действия. Не изключвам възможността да съществуват ситуации, при които [законът] изисква прилагането на разпоредбите на Директива 95/46 извън територията на Съюза.“  За Генералния адвокат е трудно да се прецени кога могат да възникнат такива случаи , но съдилищата познават казуси като Equustek.

ERGA: Меморандум за разбирателство между националните регулатори

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/01/03/erga/

Сътрудничеството на националните регулатори е безусловно необходимо за прилагане на правилата, свързани с медиите. При последната ревизия на медийната директива за целта сътрудничеството беше институционализирано, като вече самата директива предвиди Група на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги (ERGA), съставена от представители на националните регулатори в държавите от Европейския съюз, като Исландия, Лихтенщайн и Норвегия също участват, но без право на глас.

С цел да се гарантира последователното прилагане на регулаторната рамка на Съюза за аудиовизуални медии във всички държави членки, Комисията създаде ERGA с решение  от 3 февруари 2014 г. Ролята на ERGA е да осигурява технически експертен опит на Комисията в работата ѝ по гарантиране на последователното прилагане на Директива 2010/13/ЕС във всички държави членки и да улеснява сътрудничеството между националните регулаторни органи или служби, както и между националните регулаторни органи или служби и Комисията.

ERGA има положителен принос за установяването на последователни регулаторни практики и осигурява високо равнище на становищата, предоставяни на Комисията по въпроси, свързани с прилагането. Поради това е уместно нейната роля да бъде призната официално и засилена в Директива 2010/13/ЕС. По тази причина ERGA следва да бъде създадена въз основа на посочената директива.

Комисията следва да може да иска консултации от ERGA по всякакви въпроси, свързани с аудиовизуалните медийни услуги и платформите за споделяне на видеоклипове. ERGA следва да подпомага Комисията, като осигурява технически експертен опит и становища и като улеснява обмена на най-добри практики, включително относно кодексите за поведение в областта на саморегулирането и съвместното регулиране. По-специално, Комисията следва да се консултира с ERGA при прилагането на Директива 2010/13/ЕС, за да се улесни нейното еднообразно прилагане. По искане на Комисията ERGA следва да предоставя необвързващи становища относно юрисдикцията, относно мерките за дерогация от свободата на приемане и относно мерките по отношение на заобикалянето на юрисдикцията. ERGA следва също така да бъде в състояние да предоставя технически становища по всеки регулаторен въпрос, който се отнася до рамката за аудиовизуалните медийни услуги, включително в областта на речта, подбуждаща към омраза, и на защитата на непълнолетните лица, както и по съдържанието на аудиовизуалните търговски съобщения за храни с високо съдържание на мазнини, сол или натрий и захари.

Освен в рецитали 56-58, циитрани по-горе, статусът на ERGA е очертан в чл. 30б на ревизираната директива.

Новото е, че през декември 2020 г. представителите на членовете на ERGA  са подписали меморандум за разбирателство, който има  значение за прилагането на директивата, макар че – както е изрично посочено – няма обвързващо значение и не може да се противопоставя на националните мерки.

Меморандумът определя рамка  за сътрудничество и обмен на информация между националните регулатори   с цел да се разрешат  практическите въпроси, свързани с прилагането на директивата. Освен това в него се определят механизми, които да позволят ефективен обмен  на информация, опит и най-добри практики относно прилагането на регулаторната рамка за аудиовизуалните медийни услуги и платформите за споделяне на видеоклипове.

Дефиницията за враждебна реч

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/01/02/hate-5/

Британският регулатор променя дефиницията за враждебна реч, за да включи и нетърпимост по транссексуални въпроси и политическите или други мнения.

Това става чрез актуализацията на  кодекса (Глава три), който преди това изискваше от телевизионните оператори да гарантират, че програмите не съдържат подбуждане към омраза въз основа на раса, пол, религия или националност. Сега враждебната реч/ реч  на омразата се дефинира като:

 Всички форми на изразяване, които разпространяват, подбуждат, насърчават или оправдават омраза, базирана върху нетърпимост на едно от следните основания:  увреждане, етническа принадлежност, социален произход, пол, биологичен пол, смяна на пола, националност, раса, религия или убеждения,  сексуална ориентация, цвят, генетични особености, език, политическо или друго мнение, членство в национално малцинство, собственост, произход  или възраст.  

По време на консултационния период ViacomCBS Networks,  собственик на Channel 5, изисква от регулатора  да вземе предвид контекста, когато решава какво е враждебна реч и например да позволи  използване на хумор за изследване на обществени проблеми, ако не се  причинява вреда. 

Според регулатора контекстът е „много важна част от анализа при разглеждане на правилата“. Пояснява се, че контекстът  включва например жанрови и редакционни параметри, състав   и вероятни очаквания на аудиторията: в драма, комедия или сатира  е възможно да е обосновано включването на предизвикателни или екстремни възгледи. 

Промените са влезли  в сила в 23:00 в навечерието на Нова година.

Обединено кралство: защита на участниците в реалити формати

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/01/02/ofcom-7/

Британските радио- и телевизионни оператори ще бъдат изрично задължени да защитават психичното здраве и доброто състояние на хората, които участват в техните предавания.

Регулаторът OFCOM извършва преглед на съществуващите мерки поради нарастващата загриженост за състоянието на някои участници във форматите и нарастващия брой жалби. Правилата са преразгледани след смъртта през март 2019 г. на бившия участник в ITV Love Island Майк Таласитис. Има и други случаи, например друг участник – Стив Даймънд – е починал скоро след неуспешен тест с детектора на лъжата в шоуто на Джеръми Кайл.

Ако предаването има вероятност да привлече голям интерес интерес, медиите трябва да са особено внимателни. Участниците трябва да бъдат информирани за всички потенциални рискове, които могат да възникнат от тяхното участие, както и за всички мерки, осигурени в случай на настъпване на подобни събития. Регулаторът търси баланс между творческата свобода на медиите и интереса на участниците.

Мерките ще се прилагат за програми, които започват да се произвеждат на 5 април 2021 г.

Консултационен документ

Изявление на регулатора от 18 декември 2020

 

Зимата идва

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/12/26/j_rosen/

Венелин Петков, досегашен шеф на новините в бТВ, е освободен и няма предложение за друга позиция в телевизията, в която работи от основаването й. Решението е на новия изпълнителен директор   Мaртин Швeхлaк. 

Венелин Петков е написал кратък коментар във фейсбук: Зимата идва. После са изборите.  Медиите наричат коментара загадъчен и многозначителен.

1

Джей Роузън: Зимата идва

Случвало се е журналист да изведе в заглавие на своя публикация Зимата идва. През декември 2016,  непосредствено след изборите в САЩ,  Джей Роузън, професор по журналистика,  пише в блога си Pressthink   анализ на перспективата за медиите при Тръмп  – и озаглавява този анализ Зимата идва.

“Лошо ли е положението? Лошо е.  Много фактори деактивират сериозната журналистика”, пише Роузън  и посочва 17 причини за “най-мрачното време” с повсеместна цензура и заглушаване на несъгласията.

Много съкратено  и много приблизително  представяне на основните фактори,   които деактивират сериозната журналистика според Роузън, включва:

  1. икономическа криза в новинарските компании,  редакциите са опустошени от ефектите на цифровите технологии, цифровитепари отиват в   Google и Facebook;
  2. ниско доверие към властта и институциите, които по начало се отразяват в новините;
  3. неработещ  модел на политическата журналистика;
  4. организирано дискредитиране на журналистиката от Стив Банън до  армията на онлайн троловете на Тръмп, като Breitbart, Drudge Report, talk radio и пр. , представяне като „фалшива новина“ на всяка публикация, която противоречи на управляващите;
  5. бърза ескалация на дискредитирането на журналистиката – “медиите не трябва да   отразяват президента от ваше име, от името на  американския  народ.” –  с други думи, медиите  не трябва да имат право да отразява Тръмп.
  6. доверието в новинарските медии като институция  е по-ниско от всякога, само двама от десет  се доверяват  на информацията от медиите, за републиканците доверието е 14%;
  7. журналистите са неподготвени за явлението Тръмп: приемат го  буквално, но не сериозно; докато неговите поддръжници го приемат сериозно, но не буквално;
  8. Тръмп засилва омразата срещу медиите, при това излъчва чрез своя канал в Twitter възмутително неверни изявления. Пресата реагира,  като се опитва да ги „провери“, но   фурорът работи в негова полза, като журналистите са представени  в ролята на маловажен противен антагонист; 
  9. появява се авторитарен политически стил,  атакуват се стандартите на американската демокрация, Тръмп поставя  под съмнение легитимността на изборите или предлага наказателно преследване на своя опонент. Това е особено обезпокоително, защото именно нормите на демокрацията  отреждат място на медиите като четвърта власт – атакуват ли ес основите на демокрацията, не можем да очакваме много и да медиите;
  10. атакува се  перспективата за  дебати, основани на факти, в които журналистите имат полезна роля за информирането на хората, защото лидерът  се чувства свободен да излъчва напълно неверни твърдения и да създава своя реалност   – като предизвиква омраза към всеки, който се опитва да се основава на доказателства и за речта на основните фигури не остават и най-минималните фактически ограничения;
  11. води се културна война, засилва се политическата поляризация и асиметричното недоверие към пресата, при което  – вместо да доведат до по-голяма обществена осведоменост и постепенно движение към реформи –  изобличенията в корупция само засилват ускоряващото се политическо разделение. С други думи, журналистиката в стил Уотъргейт  поляризира, вместо да информира и алармира обществеността. Колкото по-осъдителни и неопровержими са констатациите, толкова по-вероятна е  яростна реакция, особено когато и Тръмп  се включва в атаките срещу журналистите и новинарските организации (врагове на народа);
  12.  проверката на фактите  не дава нужния резултат, а политиците вземат доказани факти и създават съмнение в тях – един  триумф  над журналистическия занаят, който  се основава на проверка на факти и доказване на твърдения;
  13.  Забавляваме се до смърт, както   казва  Нийл Постман. Новинарството и изискванията на политическите дебати са подчинени на развлекателни ценности и търговски  императиви –  като същевременно претендират, че по този начин служат на желанията на обществото;
  14.  Facebook, същество от технологичната индустрия, което няма ангажираност към журналистиката и което иска да избегне отговорността за  съдържанието, става център на новинарската екосистема;
  15. отстраняването на новинарски компании  и новинари от бизнеса чрез използване на съдебната система и съдебните процеси, което може да предизвика обществено отвращение към медиите  е стратегия с плашещ ефект;
  16. медиите работят в условия на криза на представителството, трябва да се справят с разнопосочно говорене на хора, всеки с претенции да говори от името на властта,   без някой  да може надеждно да каже какви са неговите позиции или да обясни причините за заемането на тези позиции, тъй като  се чувства свободен да противоречи на съветници, говорители  и предишни изявления. Журналистите имат нужда от хора, които да интервюират –   и  го правят – въпреки че може да дезинформират обществеността. Те дори могат да осъзнават това  – и пак да го правят. 
  17.  слабо лидерство и липса на организация – журналистика, която не е свикнала да се организира, за да отвърне на удара или да действа активно по някакъв координиран начин

Добрата новина е, че медиите в САЩ посрещнаха много по-подготвени избори 2020 и не позволиха Тръмп чрез Twitter да определя дневния им ред и да превзема новините. Параметрите на подготвената журналистика, отново в съкратен и преразказан вид: 

Вместо обичайните формулировки  – че коментарите на Тръмп са „противоречиви“, „оспорвани“ или „отхвърлени от експерти“, медиите  казаха това, което всъщност твърденията бяха бяха: Лъжи. Опити за отнемане на демократичните права на избирателите. Атаки върху  основите на това, което представлява демократичната държава. Те работеха неуморно, за да защитят хората, които броят гласове,  белязани като заговорници от Белия дом. Обясняваха с ясни изрази как работи избирателният процес, какво се брои къде и защо,  защо съдебният процес, който администрацията на Тръмп води, е неоснователен.

Строгият баланс в този контекст би анихилирал гледните точки, би дал  еднакъв глас на тези, които искат да унищожат демокрацията,  и тези, които искат да я защитят. Но ако първите победят, в бъдеще няма да се чуват и двете страни. Когато демокрацията е застрашена, обективните репортери я защитават като основа, върху която те могат да продължат да изпълняват своите професионални задължения. 

2

И у нас

Независимо дали казаното от Венелин Петков е препратка или не, публикацията на Роузън  е съвсем относима към българската медийна среда – или,  може и по друг начин да се каже  – към българската информационна екосистема по времето на популистката власт на ГЕРБ и Обединени патриоти, в синхрон с ДПС.

Медии в криза, ниско доверие към институциите, дискредитиране на журналистиката,   засилване на поляризацията, забавления до смърт, собствена платформа – джипка,  обвинения, уволнения, неорганизирана съпротива  и разделени журналисти. 

Самостоятелна тема е дали медиите и журналистиката  съучастват  – ето например това наблюдение на Роузън –

Журналистите имат нужда от хора, които да интервюират –   и  го правят, въпреки че може да дезинформират обществеността. Те дори могат да осъзнават това  – и пак да го правят. 

Медиите всеки ден по много пъти  и по различни теми дават думата на хора  – включително на високи позиции –  които нямат никаква идея за това, за което говорят – и в някои случаи са само и просто скандални или комични или объркващи  с безпросветността си, но в други случаи са вредни и опасни

Ежедневен е и привидният   и формален баланс на гледни точки (той каза, тя каза), който ги анихилира.

Както се вижда, по скалата на Роузън  зимата за българските медии  не просто идва – тя вече е дошла.

Закон за радиото и телевизията: измененията за въвеждане на Директива (ЕС) 2018/1808 влязоха в сила

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/12/25/2018-1808-2/

 

Третата ревизия на Директивата за аудиовизуалин медийни услуги е въведена в Закона за радиото и телевизията, измененията са обнародвани в Държавен вестник, бр.109/2020  и са влезли в сила от 22 декември 2020.

Изминатият път от създаването на работна група  е описан тук, новото в измененията накратко – тук.

Консолидираният текст на Закона за радиото и телевизията след последните изменения.  

Може да се намери също вече в правните бази данни, например тук.

Предстои прилагане. Смисълът на тези изменения на Закона за радиото и телевизията  е в прилагането, иначе са само букви.

Именно прилагането води до промени, прилагането е и тест  дали разпоредбите работят или не.

ЕС: Доклад за гражданството на ЕС за 2020 г. Оправомощаване на гражданите и защита на техните права

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/12/24/2020_730/

Гражданството на ЕС е едно от най-важните постижения на европейския проект.

Правата, произтичащи от гражданството на ЕС, включително свободното движение, политическите и демократичните права, както и правото на гражданите на ЕС да се възползват от консулска закрила от други държави от ЕС, когато не са представени в чужбина, са оказали трансформиращо въздействие върху Европа.

Комисията докладва за прилагането на разпоредбите за гражданството на ЕС на всеки три години и предлага нови приоритети за следващите три години. Излезе новият доклад за гражданството COM (2020) 730 final .

Съгласно член 25 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Комисията е длъжна на всеки три години да изготвя доклад относно прилагането на разпоредбите (от част втора от Договора) относно недискриминацията и гражданството на Съюза.

Настоящият девети доклад, представен съгласно член 25 от ДФЕС, обхваща периода от 1 юли 2016г. до 30юни 2020 г. u прави преглед на разпоредбите от част II от ДФЕС относно: i)гражданството на Съюза, ii)недискриминацията; iii)свободното движение и пребиваване на територията на държавите членки; iv)правото на гражданите да избират и да бъдат избирани на местни избори и на изборите за Европейски парламент в държавата членка, на територията на която пребивават; v)правото на консулска закрила; vii)правото на петиции до Европейския парламент; и vii)правото да отправят жалби до Омбудсмана.

Настоящият доклад COM (2020) 731 final придружава Доклада за гражданството на ЕС —„Овластяване на гражданите и защита на техните права в трудни времена“ –

COM (2020) 731 final – 25 ОТ ДФЕС –  Относно напредъка към ефективно гражданство на ЕС за периода 2016—2020 г.

Apple/Facebook: AppTrackingTransparency

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/12/19/apple-facebook/

Apple пусна на пазара AppTrackingTransparency за iOS 14, iPadOS 14 и tvOS 14 . Компанията казва, че е нормално приложенията да изискват разрешение от потребителя за достъп до определени функции на устройството или данни.

Принуждаването на приложенията да изискват тези разрешения дава на потребителите информация за това, какво правят приложенията. Така че AppTrackingTransparency е полезно за хората, защото им предоставя знания и контрол върху техните лични данни.

Facebook е  компания, които ще бъде  особено  засегната от новите политики на Apple за поверителност, тъй като разчита   на реклами и лични данни от потребителите. Facebook отвръща с кампания срещу AppTrackingTransparency, включително плаща цяла страница реклама в американските вестници срещу Apple  поради приложението, което ще изисква разрешение от потребителите  – и съответно ще има  възможност   потребителите да не дават разрешение за  проследяване в мрежата. 

Освен това при достъп до приложения като Facebook Business Suite и Facebook Ads в iOS, в горната част на екрана се появява предупреждение, че новото приложение на Apple   може “значително да повлияе върху начина, по който можете да пускате реклами, да измервате ефективността и да ангажирате клиентите”.  Според FB промените с iOS 14 ще „навредят на растежа на бизнеса и безплатния интернет“. 

Facebook обявява и публичен уеб семинар на 7 януари 2021 г. (безплатен, иска регистрация), в който ще се обсъди защо компанията не е съгласна „с подхода на Apple към техните промени в политиката на iOS 14 под знака за повишена поверителност на личните данни на  хората“. Ръководителите на Facebook ще обясняват  въздействието, което новите промени ще имат върху потребителите и професионалистите, работещи с Facebook.

Тим Кук   в Twitter остава на мнение, че „потребителите трябва да имат избор по отношение на данните, които се събират за тях“.

We believe users should have the choice over the data that is being collected about them and how it’s used. Facebook can continue to track users across apps and websites as before, App Tracking Transparency in iOS 14 will just require that they ask for your permission first. pic.twitter.com/UnnAONZ61I

— Tim Cook (@tim_cook) December 17, 2020

Същевременно експерти обръщат внимание, че ще е добре и Apple да се откаже от практиките си на проследяване: “Apple също да играе по своите правила”. По този повод от компанията са отговорили, че “собствените й приложения и услуги трябва да отговарят на правилата за проследяване и че собствената й рекламна мрежа, наречена SKAdNetwork, е безплатна за разработчици и Apple не печели пари от това”.

Как да се ориентираме в ситуацията?

Ето какво казва  правозащитната организация EFF:

като начало не бива да позволяваме на компаниите да нарушават нашите права.  Ако фирмите искат нашето внимание и пари, те трябва да го направят, като зачитат нашите права, включително правото ни на неприкосновеност на личния живот и контрол върху нашите данни. 

Като цяло AppTrackingTransparency е страхотна стъпка напред за Apple.  Тук Apple е прав, а Facebook не е прав. Следваща стъпка: същите защити за Android. Вие сте на ход, Google.

Но засега, ако имате iPhone u iPad, идете в  AppStore и сами вижте за какво става дума.

Сега: МВР не откри полицейско насилие срещу бития журналист Димитър Кенаров

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/12/19/kenarov/

Министерството на вътрешните работи не откри упражнено полицейско насилие срещу журналиста на свободна практика Димитър Кенаров, който беше пребит, докато отразяваше масовия антиправителствен протест на 2 септември, информира електронното издание Сега

Това става ясно от отговори на Столична дирекция на вътрешните работи, които “Сега” получи след запитване по Закона за достъп до обществена информация. Оказва се, че проверката по случая е приключила тихомълком още на 3 декември. “Комисията по категоричен начин е установила, че няма данни, които да потвърждават и да дават основание за изразената загриженост относно предполагаема атака на българската полиция”, казват от СДВР. Без обяснение е оставен фактът, че раните на Димитър Кенаров са видими и е явно, че са получени от побой. Проверката е установила единствено, че служител на реда е извършил “административно нарушение във връзка с работа с документи”, заради което ще получи “съответното наказание”. От Столична полиция обаче не уточняват в какво се изразява въпросното нарушение, нито пък каква ще бъде конкретната санкция. Вероятно става дума за това, че журналистът Димитър Кенаров е задържан с белезници, без дори да е издадена заповед. Това констатира Софийският районен съд, след като пострадалият обжалва ареста си. Жалбата обаче беше отхвърлена именно защото няма официално издаден документ.

При такъв отговор могат да се очакват развития  в две посоки:

  • Кенаров ще продължи да търси правата си пред съд;
  • случаят Кенаров ще влезе в доклада за върховенството на правото на ЕК  и в доклада за медийния плурализъм 2021.

А би трябвало да има и развития в трета посока: установяване и наказване на виновните и предприемане на мерки в бъдеще да няма повече случаи на насилие срещу журналисти, особено по време на изпълнение на служебните им задължения.

Уведомления за предстоящи концентрации

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/12/19/united_notif/

На сайта на КЗК има две нови уведомления за предстоящи концентрации – от 14 декември и от 18 декември, днес – – СБП-77-14.12.2020 и СБП-79-18.12.2020 3.

1

Комисията се уведомява за намерението на „Юнайтед Медия“ С.а.р.л. (United Media S.a.r.l.) да осъществи концентрация посредством придобиване на контрол по смисъла на Глава V от ЗЗК,
както следва:

  •   едноличен контрол върху „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД, ЕИК 205738443
    и следните контролирани от „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД предприятия:
    „Нет Инфо“ ЕАД, ЕИК 202632567; „Дарик нюз“ ЕООД, ЕИК 175032949; „Ви
    Бокс“ ЕАД, ЕИК 175323082; „Елит Медия България“ ЕООД, ЕИК 130275893;
    „Радио Веселина“ ЕАД, ЕИК 115164960; „Радио Експрес“ АД, ЕИК
    831053592; „Витоша ФМ“ ЕООД, ЕИК 131365158; „Агенция Витоша“ ЕООД,
    ЕИК 831654881 и „Агенция Атлантик“ ЕООД, ЕИК 831905305;  и
  • съвместен контрол върху следните предприятия, понастоящем съвместно
    контролирани от „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД и трети лица: „Файненшъл
    Маркетплейс“ АД, ЕИК 204346635; „Грабо Медия“ АД, ЕИК 203412406 и
    „Атика Ева“ АД, ЕИК 203710235.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:
Дейността в България на групата, към която „Юнайтед Медия“ С.а.р.л.
принадлежи, може да бъде обобщена в следните основни направления:
– предоставяне на фиксирани телефонни услуги;
– предоставяне на мобилни телефонни услуги;
– предоставяне на достъп до интернет;
– предоставяне на дребно на платена телевизия;
– разпространение на радио- и телевизионен сигнал чрез наземно излъчване;
– предоставяне на сателитни услуги;
– предоставяне на линии под наем.

2

Комисията се уведомява за намерението на „Юнайтед Медия“ С.а.р.л. (United Media S.a.r.l.) да осъществи  концентрация посредством придобиване на контрол по смисъла на Глава V от ЗЗК,
както следва:

  • едноличен контрол върху „Вестник Телеграф” ЕООД, ЕИК 205461291,
    (придобивано дружество) със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
    ”Цариградско шосе” №115 – Н ет.6, представлявано от управителя Александър
    Кирилов Георгиев, и
  • съвместен контрол върху „Издателска къща Борба“ АД, ЕИК 200614908,
    понастоящем съвместно контролирано от „Вестник Телеграф“ ЕООД и трето
    лице (физическо лице).

Търговските дейности на въпросните предприятия са:
Дейността в България към настоящия момент на групата, към която
„Юнайтед Медия“ С.а.р.л. принадлежи, може да бъде обобщена в следните
основни направления:
– предоставяне на фиксирани телефонни услуги;
– предоставяне на мобилни телефонни услуги;
– предоставяне на достъп до интернет;
– предоставяне на дребно на платена телевизия;
– разпространение на радио- и телевизионен сигнал чрез наземно излъчване;
– предоставяне на сателитни услуги;
– предоставяне на линии под наем.

Дейността в България към настоящия момент на придобиваното
предприятие може да бъде обобщена в следните основни направления:
– издаване на вестници
– печатна реклама във вестници
– онлайн новинарски и информационни услуги
– интернет реклама.

КЗК си запазва правото да се произнесе с окончателно решение след извършването на цялостна оценка на нотифицираните сделки, се казва на сайта на КЗК.

Новото в Закона за радиото и телевизията

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/12/17/2018_1808/

Новостите в правната уредба, които въвежда приетият днес Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията,  не са малко.

Директивата, която изменителният закон въвежда,  има нова глава  IXа  Разпоредби, приложими за услугите на платформите за  споделяне на видеоклипове и практически нова (разширена и преименувана)  глава XI Pегулаторни органи и служби на държавите членки.

В Закона за радиото и телевизията съответно са отразени – освен новите понятия и промените в дефинициите на някои съществени понятия – също и: 

  • засилен принцип на държавата на произход, съгласувани процедури за дерогация  и възможности за дерогации  от свободата на препредаване за целите  на обществената сигурност и при сериозни рискове за общественото здраве;
  • новите правила за платформите за споделяне на видео – наред с досегашните два стълба (линейни услуги и видео по заявка) в закона се появява трети стълб – услуги на платформите за споделяне на видео, при определени условия  – и социалните медии;
  • защита на децата срещу вредното съдържание  онлайн, по-добра защита при видео по заявка  и разширяване на обхвата на  задължението за защита  и към платформи за споделяне на видеосъдържание;  засилени разпоредби за защита на децата от неподходящи аудиовизуални търговски съобщения;
  • засилена защита на хората с увреждания – за България това е сериозен напредък в сравнение с досегашната пожелателна разпоредба;
  • засилена защита срещу подбуждане към насилие или омраза и публични провокации за извършване на терористични престъпления за линейните услуги, видеото по заявка, платформите;
  • популяризиране на европейските произведения в нелинейните услуги  (видео по заявка) – досега европейската квота за каталозите беше само препоръчителна, в бъдеще те трябва да имат поне 30% дял  европейското съдържание  и да гарантират видимостта на това съдържание;
  • гъвкавост в регламентирането на телевизионната реклама: въвежда се период (от 0 до 6 часа) без ограничение за времетраенето, а в останалото време времетраенето от 12 минути на час, което се запазва, се контролира по периоди; при търговските съобщения продължава либерализацията, формално се разрешава позиционирането на продукти, досега формално забранено от Директива 2013/10;
  • независимост на аудиовизуалните регулатори, като се гарантира, че те са правно обособени и функционално независими от правителството и от всеки друг публичен или частен орган;
  • насърчаване на медийната грамотност на гражданите от всички възрасти и по отношение на всички видове медии, като се създават задължения на министъра на културата и на регулатора.

Медийният регулатор е изправен пред нови задачи по две причини:

  • първо, разширен е обхватът на закона, който регулаторът прилага, по отношение на услугите в три посоки:

 (1) платформите за споделяне на видеоклипове;

(2) части от интернет сайтове (електронни версии на печатни издания или просто новинарски сайтове) с обособено видеосъдържание – директивата се съобразява с решенията на Съда на ЕС,   вж  решение на Съда на ЕС по дело C-347/14 New Media Online;

(3) социалните медии, ако предоставянето на предавания и генерирани от потребители видеоклипове представлява съществена функционална възможност на услугата.

  • второ, разширени са правомощията по отношение (неизчерпателно) на

(1)   трансграничния пренос и свободата на препредаване, както и по отношение на информационното осигуряване на Комисията и сътрудничеството на регулаторите;

(2)   медийната грамотност;

(3)  водените регистри, като се включва връзка към информацията за структурата на собствеността и за действителните собственици на съответните доставчици, предоставена на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари;

(4) защитата на децата, вкл изработват Кодекс за поведение в тази област;

(5) съвместното регулиране и др.  

Няма съмнение, че това ще постави на дневен въпрос въпросите на стриктното и ефективно прилагане на стандартите на правото на ЕС в медийния сектор.

Заслужава отбелязване фактът, че в закона не е въведена важна разпоредба от директивата, която изисква осигуряване на регулатора с финансови и човешки ресурси (чл.30 параграф 4). Както може да се види от Таблица на съответствието с правото на Европейския съюз на сайта за обществени консултации (файл), такава разпоредба е била предложена, но не е останала в текста, внесен в МС.

Очакването, че СЕМ – като най-заинтересуван от наличието на капацитет – ще даде гласност на това отсъствие и ще консолидира подкрепата на сектора – не се оправдаха.

Закон за радиото и телевизията: НС прие ЗИД ЗРТ за въвеждане на Директива (ЕС) 2018/1808

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/12/17/2018-1808/

На второ четене в зала беше приет ЗИД ЗРТ, внесен от МС, за въвеждане на третата ревизия на медийната директива. Ходът на законопроекта до второ четене в зала е проследен тук, досието на сайта на Народното събрание е тук.

На депутата от ГЕРБ Евгени Будинов беше възложено да представи доклада на водещата комисия. Доколкото никакви промени по доклада на комисията не бяха направени в зала, може да се смята, че това е текстът, който е приет днес.

Приемането на този закон е в двумесечния срок, даден от Европейската комисия в производствата за установяване на неизпълнение на 24 държави, които не бяха въвели ревизията в срока 19 септември 2020, определен в самата директива.

Новостите в правната уредба не са малко и заслужават малко по-подробно описание.