Tag Archives: Media Law

Eвропейската комисия откри процедури за нарушение относно авторското право в цифровия единен пазар на ЕС

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/07/30/790/

През изминалата седмица стана ясно, че Европейската комисия  иска от Австрия, Белгия, България, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Гърция, Испания, Финландия, Франция, Хърватия, Ирландия, Италия, Литва, Люксембург, Латвия, Полша, Португалия, Румъния, Швеция, Словения и Словакия да съобщят как въвеждат в националното им законодателство правилата, включени в Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар (Директива (ЕС) 2019/790).

Комисията също така иска от Австрия, Белгия, България, Кипър, Чехия, Естония, Гърция, Испания, Финландия, Франция, Хърватия, Ирландия, Италия, Литва, Люксембург, Латвия, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Словакия да съобщят информация за начина, по който е транспонирана Директива (ЕС2019/789) относно онлайн телевизионните и радиопрограмите.

Тъй като горепосочените държави членки не са съобщили за национални мерки за транспониране или са го направили само частично,  Комисията реши да открие производства за установяване на нарушение, като изпрати официални уведомителни писма. Двете директиви имат за цел да модернизират правилата на ЕС в областта на авторското право и да дадат възможност на потребителите и творците да се възползват максимално от цифровия свят. Те укрепват позицията на творческите индустрии, дават възможност за повече цифрово използване в основни области на обществото и улесняват разпространението на радио- и телевизионни програми в целия ЕС.

Крайният срок за транспониране на тези директиви в националното законодателство беше 7 юни 2021 г. Тези държави членки разполагат със срок от два месеца, за да отговорят на писмата и да предприемат необходимите мерки. При липса на задоволителен отговор Комисията може да премине към следващ етап от процедурата, като издаде мотивирани становища.

Това се казва в официалното съобщение на ЕК,  но трябва да се знае, че едва на 4 юни, практически при изтекъл срок за въвеждане на директивата, Европейската комисия  публикува   Насоки относно член 17 от   Директива за авторското право, в които се предвиждат нови правила относно онлайн платформите за споделяне на съдържание.

Няма как държавите и да спазят срока, и да прочетат и съобразят Насоките.

Не е фатално, ще се забави малко националната транспозиция, важното е да е качествена и адекватна.

Парламентарен въпрос относно Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/07/30/zfi/

НА 28 юли 2021 г. в Народното събрание е постъпил въпрос 46-154-06-110 от народен представител от ПП  Има такъв народ  относно Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия.

Въпросът   заслужава внимание, защото е част от усилията за изясняване на необходимостта от мерки, които по мнение на част от заетите в киноиндустрията – мнение, което аз споделям – са лобистки  и не са в обществен интерес.

Пълен текст на въпроса 46-154-06-110

За измененията в Закона за филмовата индустрия и същността на противоречията има публикации в този блог –

тук /  тук /  тук, вкл.  за позицията  на посолството  на САЩ в подкрепа на измененията;/  тук за обнародването на промените в закона.

Сега вече става въпрос за Правилника за прилагане на ЗФИ,

Бойко Борисов осъден за клеветнически твърдения

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/07/29/45zzd/

Преди юлските парламентарни избори е станало известно  решение на СРС от 9 март 2021 г. по дело на Мая Манолова срещу Бойко Борисов, председател на ГЕРБ.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е осъден да плати обезщетение от 10 000 лв. на Мая Манолова за “претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в неверни клеветнически твърдения”.

Мая Манолова е подала иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника Б. М. Б. – Бойко Методиев Борисов – да заплати сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в обидни думи и клеветнически твърдения, разпространени по време на дадено интервю от 01.11.2019 г. в предаването „Тази сутрин” по БТВ на  01.11.2019 г.

Какво се твърди:

В предаването Б. М. Б. е изнесъл неверни, обидни, клеветнически и уронващи доброто име на ищеца твърдения, както следва: че ищцата предната вечер конспиративно  е отишла де се спазарява кои роми да излязат да кажат „Галеви ми платиха,   за да гласуваме за нея”, че Братя Галеви са и помогнали много пред ромските лидери, както и че няма да се изненада ако и на първия тур са правили „такива магарии”.

Според Манолова  изявленията на ответника са неверни и клеветнически,   възприети  са лично от ищцата като обидни и като засягащи честта, доброто и име, самочувствието и като човек, политик и обществена личност и  в пряка причнинно-следствена връзка със същите Манолова е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания, изразяващи в безпокойство, нервно напрежение и стрес, безсъние, раздразнителност, унижения и необходимост да отговаря на множество поставени въпроси от близки, приятели и семейството.

Защитата:

  • Всеки има право на негативна оценка, пряко или косвено засягащо конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие;
  • Не е твърдение за факт – изложеното, че братя Г. са помогнали на ищцата и че изявлението „Няма да ме учуди, ако и на първия тур са правили такива магарии” представляват изказване на предположение, което не е нито твърдение на конкретен факт, нито съдържа обидни квалификации спрямо личността на ищцата.
  • Държавните органи, политиците и държавните служители следва да търпят критика в по-голяма степен от обикновените хора;
  • Ответникът не е автор на част от посочените изявления, а предава информация на възмутен човек
  • Има право на коментар с цел информиране на обществото по общественозначима тема
  • Изразите са извадени от контекста.
  • Изложените фактически твърдения на ответника в изявлението за проведената среща са верни.

СРС:

По делото не са представени каквито и да било доказателства за истинността на тези твърдения.

Те не могат да се окачествят като оценъчно съждение (оценка на факт), нито като изразяване на мнение или на критика по политически или други обществено значими въпроси.

От значение са не само употребените конкретни думи и изрази, извадени от общия контекст и разглеждани поотделно, но и цялостното внушение в интервюто, общото впечатление и замисъл. В случая не само цялостното внушение на изявлението на ответника е насочено към извършени съмнителни политически практики, спрямо които ищцата безспорно като обществена личност следва да има по-висок праг на търпимост, но и са наведени конкретни твърдения за извършени от ищцата престъпления.

От събраните по делото доказателства се установява наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, необходими за ангажиране отговорността на ответника досежно част от изразите в интервюто (преписващи на ищцата извършването на престъпление), както подробно бе описано по-горе в настоящото решение. Безспорно ответникът лично е разпространил противоправното изявление и то публично в национален ефир. Действително в изказването си ответникът се позовава на таен източник от предизборния щаб на ищцата, което обаче не освобождава ответника от отговорността му за неистинност на твърдението.

При определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид, че авторът на изявлението е публична личност, лидер на П. партия Г., заемащ длъжността министър-председател на Р. България към датата на интервюто, чиито изказвания са обект на засилен интерес от обществеността и се приемат от широк кръг от аудиторията за достоверни по своето същество, без да се подлагат на задълбочена критика. Същият като своеобразен представител на държавата и особено в телевизионните си участия би следвало да е мотивиран да подбира адекватно използваните изразни средства, оповестяваното съдържание с оглед постигане на градивен политически диалог в Р. България като правова държава по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Конституцията.

Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че ищцата е публична личност, че общува в широк кръг от колеги и граждани в работната среда, на които интервюто е или е могло да стане достояние, както и че материалът е достигнал до значителен брой зрители за неограничен период от време с оглед факта, че е излъчен в национален ефир и е публикуван в интернет сайта на медията, т.е достъпен е до неограничен брой адресати, независимо от тяхното местонахождение. Съдът взема предвид, че   ищцата е публична личност предполага по-голям интерес към нейната личност, респективно изграден по-висок праг на търпимост към подобни прояви, които по необходимост са част от политическия живот и доколкото темата е с повишен обществен интерес, е допустимо по-интензивно интервениране в сферата на пострадалата, в това число и чрез употребата на по-критичен изказ.

Предвид казаното СРС реши:

ОСЪЖДА Б. М. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], Б., [улица] ДА ЗАПЛАТИ НА М. Б. М. – Н., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се наведени клеветнически твърдения, разпространени по време на дадено интервю от 01.11.2019 г. в предаването „Тази сутрин” по БТВ  ведно със законната лихва от 01.11.2019 г. и разноски.

Решението  подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните. Няма данни дали е обжалвано, вероятно е.

Междувременно Елена Йончева осъди окончателно Борисов за твърдение по време на кампанията 2017

“Ще ли сте успешни журналисти вие, ако по няколко милиона държавата ви плаща за едно интервю взето? Питам: Ако за интервю държавата България, през една от централите си, плаща на журналистка за интервюта в чужбина по няколко милиона струвайки, които даже нашето правителство беше принудено от предишното да доплати” и “бяхме принудени милиони да платим за нея. С мъж – премиер тогава”, каза Борисов.

Държавен ресурс за Blitz.bg

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/07/25/blitz-bg/

И по-рано са изнасяни данни, че държавата се грижи за Пик и Блиц, които са образец за не-медии. Пилотната разяснителна кампания за българското председателство на Съвета беше поверена на Пик и Блиц – което не трябва да е възможно предвид цялостното им поведение, но и в частност предвид анти-ЕС публикации, предшестващи това финансиране.

Нова публикация на Капитал съобщава за  договор между държавно дружество и Блиц.  Формално по договора парите се дават за тематични статии, но фактически такива статии няма (Капитал намира три –  вместо дължимите десетки  – публикации). Няма никакво съмнение, става дума за финансиране на проправителствен (тогава) и  про-ГЕРБ  –  сайт  с държавни средства.

Това е само щрих от профила на държавното дружество Автомагистрали, за което се оказва, че е платило поне  800 млн. лв.  на трети частни дружества  за пътни отсечки, по които дори няма разрешение за строеж. Значителна част от поръчките, които “Автомагистрали” е получила от Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ), са превъзложени и “изпълнителят по договорите е заменен”, което е абсолютно в разрез със закона, показва проверката на Сметната палата (СП).

Реклама на адвокатските услуги

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/07/23/adv_123-2006/

Днешният доклад за прилагането на правото на ЕС  напомня за едно неизпълнено задължение на Бълария, по което има открита процедура – въвеждане на чл.24 от Директивата за услугите. Има открита процедура през 2020 поради  забраните  на реклама в чл. 42 от Закона за адвокатурата.

Член 24

Търговски съобщения на регулирани професии

1.   Държавите-членки премахват всички общи забрани на търговски съобщения на регулираните професии.

2.   Държавите-членки гарантират, че търговските съобщения на регулираните професии се съобразяват с професионалните правила, в съответствие с правото на Общността, които са свързани, по-специално с независимостта, достойнството и доброто име на професията, а също и с професионалната тайна, по начин съвместим със специфичния характер на всяка професия. Професионалните правила за търговските съобщения са недискриминационни, оправдани от наложителни причини, свързани с обществения интерес и пропорционални.

Прилагане на правото на ЕС 2020

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/07/23/2020-infrin/

Днес е публикуван поредният годишен доклад относно мониторинга върху прилагането на правото на ЕС.   Доклади се публикуват от 1984 г.

През 2020 г. Европейската комисия е започнала общо 903 нови производства за установяване на неизпълнение на задължения спрямо държавите членки на ЕС. Това представлява увеличение с 13 % в сравнение с 2019 г., когато броят на новите случаи беше 797. През 2020 г. най-малък брой нови производства за неправилно транспониране или неправилно прилагане на правото на ЕС имаше срещу Дания, Финландия, Ирландия и Нидерландия, а най-голям брой — срещу България, Италия, Малта и Гърция.

Ефективното прилагане на правото на ЕС е важно за европейците, тъй като то спомага да се гарантира, че те могат да се ползват от правата си и ползите, произтичащи от това право.

България традиционно има  добро представяне в сферата на транспонирането на директиви, Всички наблюдения отчитат проблеми главно в прилагането на  – по начало безпроблемно – транспонираните текстове.

2020_Annual_Report_on_monitoring_the_application_of_EU_law_European_Commission_-_2021-07-23_19.51.42

Ето и докладът само за България.

Графики

Частта от доклада за областта на медиите, технологиите  и ел. съобщения

145а НК – незаконно разгласяване на информация, събрана законно

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/07/23/145a/

Събирането и огласяването на информация със специални средства извън предвидените в закон случаи е предмет на българското право (чл. 145а НК и чл. 339а НК).

Днес се говори за чл.145а, който ще използва служебният министър Бойко Рашков, за да привлече към наказателна отговорност главният прокурор Гешев.

През 1997 г. законодателят обяви за престъпления:

  • незаконното събиране на информация с помощта на специални технически средства – чл. 339а НК;
  • незаконното разгласяване и използване на информация, събрана законно чрез СРС – чл. 145а НК.

„ал. 1 Който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.

Ал. 2 Когато деянието е извършено от длъжностно лице, което е придобило информацията или тя му е станала известна в кръга на неговата служба, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и глоба до пет хиляди лева.

Ал. 3 В случаите по предходната алинея съдът може да постанови лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.“

Конкретните хипотези, довели до въвеждане на чл 145а НК,  бяха свързани с незаконен достъп до комуникационна инфраструктура – и така става възможно данни, по начало събирани законно, да се използват за други цели – една ситуация, за която  нямаше предвидена санкция.

Чл.145а НК не се прилага често, поради което   намерението на министър Рашков заслужава отбелязване.

Според него главният прокурор е разгласил информация, събрана със СРС, чрез прессъобщения на държавното обвинение.

СРС по дело с паралегална цел

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/07/23/95-penal-code/

От седмици се обсъжда въпросът има ли незаконно подслушване на участници в протестите през 2020 г.

Атанас Атанасов и Бойко Рашков, служебен вътрешен министър, казват, че има.

Прокуратурата казва, че няма.

Сайтът BIRD публикува прокурорско искане за прилагане на СРС и обосновка за продължаване на прилагането.

Днес в парламента по време на изслушването на министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи беше потвърдено следното:

Прилагане на СРС по отношение на участници в протестите има.

Прокуратурата смята, че прилагането е законно, защото има разрешение от председателя на спецсъда.

Но важното за разказа  е по какво дело са искани СРС – та:  по дело по Особената част на НК, чл.95 – преврат – във вр. с чл.321 НК организирана престъпна група, ОПГ:

с организирането на протестите лицата целят да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката и извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, което съставлява нарушение на чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, вр. с чл. 95 от НК.

Както днес народни представители изтъкнаха, чл.95 НК не е прилаган от 50-те години на миналия век.

Каква свобода на изразяване, каква свобода на политическото слово. Свободна Европа цитира адв. Екимджиев, според когото

за всеки вещ в наказателното право е ясна паралегалната цел на това безумно досъдебно производство – създаване на формално основание за подслушване, външно наблюдение, арести, претърсвания.

Образува се безумно наказателно производство за опит за преврат, което формално легитимира действията по свръхупотреба на СРС. На формално ниво Сийка Милева е права [че няма данни за незаконно подслушване], защото според прокуратурата ние сме подслушвани, за да бъде предотвратен опит за преврат. Всички ние обаче сме наясно дали това беше опит за преврат или легитимен протест срещу самозабравила се клептокрация и налуден главен прокурор.

Тук не става дума за свобода на медиите, а за нещо базисно – свобода на изразяване. Индексите за 2020 за свобода на изразяване вече са изготвени, късно идва тази информация, за да бъде взета предвид.

Но по отношение на Гешев не е късно да бъде взета предвид.

Медийни предпочитания на българската аудитория в предизборните кампании за парламентарните избори на 4 април и 11 юли 2021

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/07/23/2021/

На 21 юли 2021 г.  Съветът за електронни медии представи социологическо изследване на тема “Медийни предпочитания на българската аудитория в предизборните кампании за парламентарните избори на 04 април и 11 юли 2021 г.”.

  • Презентация
  • Доклад  – включително от него се виждат зададените въпроси за изясняване откъде се информират хората по време на двете кампании през 2021 г.
Данните бяха представени от Лидия Йорданова, Екзакта. Данните от двете национални проучвания на  Екзакта, проведени в последните седмици на двете кампании, дават възможност да се коментират както по-трайните , така и по-динамичните нагласи, се казва в началото на доклада.
 
Моето мнение, което по технически причини не успях да представя на самото обсъждане, макар да чух представянето почти до края:
 
1. Подобни изследвания се очаква да станат обичайна рутинна дейност и регулаторът да ни информира за потреблението на новини не само по време на предизборна кампания. За сравнение – ако отворим сайта на британския регулатор Офком, ще видим, че той по закон взема evidence based / основани на данни решения.  С поредица от доклади Офком информира за   потреблението на новини в Обединеното кралство и  за отношението на хората към различни видове съдържание на различни платформи.  И нещо повече – Офком съобразява регулирането с констатираните потребителски модели. Дано и българският регулатор се ориентира към evidence based  решения.
 
2. Имам и някои въпроси:
 
  • Каква е била концепцията за качествена журналистика при изготвяне на картата. Проучвано е дали респондентите се интересуват от следните четири характеристики на информацията – обективност, изчерпателност, достоверност и актуалност. Установено е, че три четвърти от респондентите  се интересуват от тези характеристики, а за останалите (които не се интересуват) социолозите установяват, че са с ниско образование и от малцинствата. Качествената журналистика  заслужава специална защита – ето защо по мое мнение подготовката на картата в тази част заслужава специално внимание. Концепцията за качествена журналистика следва да има много по-широко приложение, дори за процеса на финансиране на медиите. 


  • Прави ли се разлика между медийни предпочитания и доверие. Темата на изследването  е “Медийните предпочитания”, а въпросите в изследването са – имате ли доверие, на кого имате по-голямо доверие и пр.  Аз лично смятам, че  няма съвпадение между “източник” (или “медийни предпочитания”)  и “медия, в която имам доверие”. В самото изследване се установява например, че   част от гражданите се информират от няколко медии. Аз  самата се информирам от повече медии, между тях  и медии, в които нямам никакво доверие – но бих отговорила, ако ме попитат, че ги чета.


3. Възможно ли е да се разшири и задълбочи интерпретацията на резултатите.

Числата са важни, но истинската задача на тези изследвания е да позволят анализ отвъд числата. Истинската задача е да се следи дали медиите (тези, които са в обхвата на дейност на СЕМ) осигуряват информиран избор. Особено по време на предизборна кампания. Не просто откъде се информират хората – важно е  да се направи извод дали медийният сектор гарантира информирания избор на гражданите.
 
Като пример вземам въпроса за БНТ като източник на информация (или, както в доклада – според мен спорно – се говори за доверие към БНТ). В доклада се сравнява делът на хората, които се информират от БНТ през април и юли,  с дела на хората, които се информират от частните телевизии през април и юли, и се прави  извод:
  1. През юли намалява с 3 пункта делът на вярващите повече на обществената телевизия БНТ, отколкото на частните телевизии. В същото време с 6 пункта, в сравнение с март, расте делът на имащите повече доверие на частните телевизии, отколкото на БНТ.

Освен резервите ми, че става дума не за доверие, а за потребление, което е нещо различно, смятам, че интерпретацията би могла да даде много повече – а не просто да прочете числата. Според мен съотношение 41:24 в полза на частните телевизии означава, че – ако се запази тенденцията – скоро частните тв ще бъдат два пъти по-предпочитани от БНТ за ориентация в предизборно време – а БНТ по закон трябва да прави това, финансирана с публичен ресурс, за да прави именно това (“демократичните потребности на гражданите” според правото на ЕС), и в допълнение е получила тъкмо сега 20 милиона извън предвиденото в Закона за държавния бюджет. Според мен има смисъл да се продължи съдържателният анализ отвъд числата и цитираната т.7 от доклада по-горе.

4. И последното, което бих споделила в обсъждането, е да вземем предвид изводите на OSCEспоред доклада на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа:

  • В разрез с въведените през декември 2020 г. законови изисквания, СЕМ не  проведе систематичен мониторинг на онлайн аудио-визуално съдържание;
  • Въпреки активния медиен мониторинг на СЕМ, ЦИК не предприе ефективни правни мерки в случаите на установени нарушения в медиите.

Ще завърша с пожелание СЕМ да взема все повече evidence based / основани на данни решения. 

EBU: потребление на услугите на обществената телевизия и общественото радио

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/07/21/ebu-5/

 Нов доклад на  EBU  – Европейски съюз за радио и телевизия –  предоставя преглед на еволюцията на телевизионната аудитория на обществените медии между 2015 и 2020 г., на базата на  национални системи за измерване на телевизионна аудитория  в държавите от EBU.

В този доклад се използват общи показатели -време, обхват и пазарен дял. Ефективността на обществените медии (PSM) телевизионните услуги се представят чрез седмичен обхват и ежедневни данни за пазарен дял. Данните са предоставени за всички европейски граждани (физически лица) и младите хора (15–24).

TV_Audience_Trends_-_EBU-MIS-TV_Audience_Trends_2021-public.pdf_-_2021-07-21_10.37.08

Аналогичен доклад на EBU за общественото радио.

Radio_Audience_Trends_-_EBU-MIS-Radio_Audience_Trends_2021-public.pdf_-_2021-07-21_10.43.54

ЕС: нови мерки срещу изпирането на пари

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/07/20/money_l/

Днес Европейската комисия представи амбициозен пакет от законодателни предложения за засилване на правните норми на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Пакетът включва и предложение за създаване на нов орган на ЕС за борба с изпирането на пари. Този пакет е част от ангажимента на Комисията за защита на гражданите и финансовата система на ЕС от изпиране на пари и финансиране на тероризма.

Днешният пакет се състои от четири законодателни предложения:

  • регламент за създаване на нов орган на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма;
  • регламент относно борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, сред чиито пряко приложими разпоредби са тези относно комплексната проверка на клиента и относно действителните собственици;
  • Шеста директива относно борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, с която се заменя действащата Директива (ЕС) 2015/849 (изменена с петата директива относно борбата с изпирането на пари) и сред чиито разпоредби, които ще бъдат внедрени в националното законодателство, са тези относно националните надзорни органи и относно звената за финансово разузнаване в държавите членки;
  • преразглеждане на регламента от 2015 г. относно паричните преводи (Регламент (ЕС) 2015/847) с цел да се проследяват прехвърлянията на криптоактиви.

Изпирането на пари е важно за медийния сектор на много основания, но в частност директивите за мерки срещу изпирането на пари съдържат мепанизми за разкриване на действителните собственици.  Така че националните медийни закони могат просто да слагат препратки към съответните механизмu – след проверка доколко това е уместно.

ЕС: Върховенство на правото 2021

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/07/20/%D0%B5%D1%81-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-2021/

Европейската комисия публикува втория доклад относно върховенството на закона със съобщение, в което се описва ситуацията в ЕС като цяло, и със специална глава за всяка държава членка. В доклада за 2021 г. се разглеждат новите събития от миналия септември насам, като се задълбочава оценката на проблемите, посочени в предишния доклад, и се взема предвид въздействието на пандемията от COVID-19.

Докладът за 2021 г. се основава на методиката и обхвата на предишния доклад, като акцентът е поставен върху четирите ключови елемента: правосъдни системи; уредба за борба с корупцията; медиен плурализъм и свобода на медиите; и други институционални въпроси, свързани с принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване.

Повече информация ще намерите  тук.

Докладът за България SWD(2021) 703 final

Резюме

Реформите в България в области като правосъдието и корупцията първоначално се
следяха от Комисията чрез механизма за сътрудничество и проверка (МСП), а
понастоящем се проследяват в рамките на механизма за върховенството на закона. В
отговор на Доклада относно върховенството на закона за 2020 г. българските органи
приеха специален план за изпълнение, обхващащ въпроси във всичките четири стълба.

Съдебната реформа в България е постепенен процес с важни последици за
независимостта на съдебната власт и общественото доверие, но продължават да са
налице предизвикателства. Влезе в сила нов закон за главния прокурор и неговите
заместници. Междувременно същият закон беше оспорен пред Конституционния съд,
който го обяви за противоконституционен. В резултат на тези развития
предизвикателството във връзка с отчетността и наказателната отговорност на главния
прокурор продължава да съществува. Продължават да съществуват и опасения,
свързани със състава и функционирането на Висшия съдебен съвет. В проект за нова
конституция беше предложена реформа по този въпрос, но тя в крайна сметка не беше
приета. Главният инспектор и инспекторите към Инспектората към Висшия съдебен
съвет продължават работата си въпреки изтичането на мандата им през април 2020 г.
Уредбата на повишаването в длъжност в съдебната власт поражда опасения, тъй като
назначенията на съдии на повисоки длъжности не се извършват съгласно
обикновената процедура за открит конкурс. Въпреки законодателните усилия
цифровизацията на правосъдието все още изостава на практика. Ефикасността на
системата за административно правосъдие отбелязва значителен напредък.


Изпълнението на институционалните реформи в областта на борбата с корупцията
беше консолидирано. Беше одобрена новата стратегия за борба с корупцията за
периода 20212027 г. с нов набор от приоритети, а именно укрепване на капацитета за
борба с корупцията; повишаване на отчетността на местните органи; и създаване на
среда срещу корупцията, способна да реагира своевременно. Продължават да
съществуват значителни предизвикателства по отношение на ефективността на
мерките, свързани с почтеността на публичната администрация, лобирането и защитата
на лицата, сигнализиращи за нередности, които не са предмет на специална
нормативна уредба. Въпреки засилената дейност по разследване и увеличаването на
ресурсите, окончателните присъди по знакови случаи на корупция продължават да
бъдат малко и в това отношение все още предстои да бъдат постигнати солидни резултати.


Що се отнася до медийния плурализъм, българската правна уредба се основава на
набор от конституционни гаранции и законодателни мерки. Беше прието ново
законодателство за транспониране на Директивата за аудио-визуалните медийни
услуги, което има за цел да укрепи независимостта на медийния регулатор – Съвета за
електронни медии. Липсата на прозрачност по отношение на собствеността върху
медиите продължава да буди безпокойство. Работната среда и безопасността на
журналистите изглежда не са се подобрили. Пандемията от COVID-19 засегна
медийния плурализъм и защитата на журналистите в икономическо отношение,
особено що се отнася до регионалната журналистика, но не бяха въведени конкретни
мерки за подкрепа.

Ограниченото използване на оценки на въздействието и обществени консултации в
законодателния процес продължава да буди безпокойство, особено по отношение на
законопроектите, предложени от Народното събрание. Подобни опасения продължават
да съществуват и по отношение на практиката на въвеждане на важни промени чрез
изменения на други несвързани правни актове, с което се заобикалят изискванията за
обществена консултация и оценка на въздействието. Извънредният режим, свързан с
пандемията от COVID19, все още е в сила. Ресурсите на националните институции по
правата на човека бяха увеличени. Законопроектът за чуждестранното финансиране за
неправителствените организации беше изоставен, но гражданското пространство в
страната продължава да бъде стеснено.

Част 3 Медиен плурализъм и свобода на медиите

Българската правна уредба  се основава на набор от конституционни гаранции и законодателни мерки, като Закона за радиото и телевизията. Законът за достъп до обществена информация урежда достъпа до обществена информация, както и повторното използване на информация от обществения сектор. Медийният регулатор Съветът за електронни медии (СЕМ), е създаден и функционира в съответствие със Закона за радиото и телевизията.
Беше прието ново законодателство за укрепване на независимостта на медийния регулатор СЕМ и се предприемат стъпки за увеличаване на неговите ресурси.
През декември 2020 г. Народното събрание прие Закон
136 за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията с цел транспониране на преразгледаната Директива за аудиовизуалните медийни услуги (ДАВМУ). Това ще повиши независимостта на СЕМ, поспециално като гарантира, че той ще следи обществения интерес и ще предприеме действия за защита на свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на доставчиците на медийни услуги. Увеличението на бюджета на СЕМ с 574 867 евро (1,12 млн. лева), предвидено в държавния бюджет за 2021 г., има за цел да отговори на опасенията, изразени в Доклада относно върховенството на закона за 2020 г., във връзка с недостига на ресурси, необходими за ефективното изпълнение на задачите на СЕМ137. Въпреки че това беше положително развитие, неотдавна през март и април 2021 г., правителството намали бюджета на регулаторния орган. Освен това предстои да се види дали планираното увеличение на бюджета ще бъде достатъчно с оглед на допълнителните задачи, свързани с прилагането на преразгледаната ДАВМУ.
Липсата на прозрачност по отношение на собствеността върху медиите продължава да буди безпокойство. Въпреки редовното актуализиране на публичния регистър на СЕМ на линейните и нелинейните медийни услуги, посочен в доклада относно върховенството на закона за 2020 г., данните относно собствеността на медиите все още не са напълно оповестени на обществеността. Някои заинтересовани страни изразиха опасения, че въпросът за прозрачността на медиите може да бъде утежнен от значителната концентрация на новинарски медии през 2020 г.
.
Липсата на регулаторни гаранции за справедливо и прозрачно разпределение на държавната реклама
продължава да буди безпокойство. Освен това заинтересованите страни подчертаха, че прозрачността при разпределянето на
публичното финансиране за медиите остава проблематична
.
Политическата намеса в медиите продължава да бъде належащ проблем. Липсата на законодателство, което да попречи на политиците и партиите да притежават медии, изглежда важен фактор и в това отношение е регистриран повисок риск в секторите на телевизията и вестниците
. Органите представиха план за изпълнение, в който този въпрос е включен като един от приоритетите в българската Национална програма за развитие до 2030 г.. Все още обаче не са посочени конкретни мерки.
Пандемията от COVID19 се отрази отрицателно на медийния плурализъм и не са въведени мерки за пряка подкрепа на медийния сектор. Пандемията засегна медийния плурализъм и защитата на журналистите главно в икономическо отношение поради намаляването на заплатите и забавянето на плащанията, което оказа сериозно ъздействие върху регионалната журналистика, както беше подчертано от заинтересованите страни.

Високо ниво на концентрация е регистрирано в сектора на телевизията (92 % общ пазарен дял на четиримата основни собственици). Кумулативните дялове от аудиторията на четирите найголеми телевизионни медийни групи (74 %) и на четирите найголеми радиогрупи (79 %) също е показателен за висока концентрация. Секторът на онлайн медиите се характеризира с липса на точни данни. Съобщава се, че някои от помалките и регионалните медии са изпаднали в несъстоятелност вследствие на пандемията. Работната среда и безопасността на журналистите продължават да будят безпокойство. Достъпът до публична информация продължава да бъде труден и журналистите продължават да бъдат подлагани на политически натиск и автоцензура. След последния доклад в платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите бяха регистрирани шест нови сигнала за нападения и тормоз над журналисти. Това включва един сигнал, който прокуратурата е отказала да разследва, във връзка със случая на журналист, който според твърденията е бил бит от полицията и задържан в продължение на 24 часа. Другите сигнали са за нападения и тормоз над журналисти и
други работещи в медиите лица, както и злоупотреби с правото на съдебен процес. Освен това пандемията от COVID19 доведе до спиране на работата по пътната карта, изпратена на българските органи от „Репортери без граници“ през март 2020 г. в отговор на опасенията относно свободата на печата в България, включително аспекти
като безопасността на журналистите, достъпа до информация, разпределянето на държавната реклама и финансирането на медиите
..

В Приложение ! има впечатляващ списък на източниците, на които се позовава ЕК.

По отношение на медиите е демонстрирана добра информираност в координация с доклада за медийния плурализъм 2021, който излезе също днес.

Мониторинг за медиен плурализъм в ЕС – публикуван е новият доклад #MPM2021

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/07/20/mpm2021-bulgaria/

Днес Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от редовно провеждания в последните години  Мониторинг за медиен плурализъм за държавите от ЕС, а също Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция.

Събират се данни по 200 въпроса, които позволяват да се наблюдават 20 индикатора, обединени в 4 групи – базови (главно законодателна рамка на свободата на изразяване), пазарни, политически и социални.

На тази основа се прави оценка за рисковете за медийния плурализъм и,  както се вижда на инфографиките по-долу,    за всяка група индикатори държавите попадат в зона на нисък, среден или висок риск (зелена-жълта-червена).

Въпросникът   е актуализиран, за да включи аспекти на цифровите права и плурализма в цифрова среда.  Много предишни индикатори са адаптирани за измерване както на традиционните, така и на онлайн медиите.

MPM2021 е поредно прилагане на методиката на MPM в целия ЕС.  Констатациите показват обща стагнация или влошаване на медийния плурализъм и медийната свобода в четирите основни области, обхванати от MPM.

 

Доклад за България 2021 (отнася се за 2020)

BULGARIA_-_RESULTS_-_MPM_2021

Общ доклад, общи данни и предходните доклади за ЕС

Европейското цифрово десетилетие: Комисията започва консултации и дискусии относно цифровите принципи на ЕС

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/07/20/decade/

Като продължение по темата – предмет на Съобщението на ЕК  за цифровото десетилетие от 9 март,  Комисията започва обществена консултация относно формулирането на набор от принципи за насърчаване и отстояване на ценностите на ЕС в цифровото пространство.

Консултацията, открита до 2 септември, има за цел да събере мнения на граждани, неправителствени организации и организации на гражданското общество, предприятия, администрации и всички заинтересовани страни.

Тези принципи ще ръководят ЕС и държавите-членки при разработването на цифрови правила и принципи.

Съобщение за пресата

Консултацията

Проект за Препоръка на Комитета на министрите на държавите от Съвета на Европа за противодействие на враждебната реч

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/07/19/hate-6/

Публикуван е за обществено обсъждане Проект за Препоръка на Комитета на министрите на държавите от Съвета на Европа за противодействие на враждебната реч.

Обществената консултация по проекта ще продължи до 8 август 2021 г.

Тази препоръка ще предостави необвързващи насоки за държавите-членки и други ключови заинтересовани страни относно цялостен подход за справяне с враждената реч в рамките на правата на човека. Той ще надгражда съответната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека и ще обърне специално внимание на онлайн средата.

Материали за процеса на консултация могат да бъдат изпращани на [email protected] до 8 август 2021 г.

OSCE: Международна мисия за наблюдение на избори, 11 юли 2021 г.

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/07/19/osce-3/

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа публикува на сайта си доклад с резултатите от наблюдението у нас по време на последните парламентарни избори.

Докладът започва с резюме на основните изводи на наблюдателите:

 

  • Предсрочните парламентарни избори на 11 юли бяха оспорвани и се проведоха при зачитане на основните свободи.
  • Обстановката по време на предизборната кампания беше доминирана от взаимни обвинения в корупция между предишната управляваща партия и служебното правителство и подкрепена от действията на правоприлагащите органи за справяне с купуването на гласове.
    Изборите се проведоха съгласно адекватна правна рамка, която претърпя значителни изменения непосредствено преди изборите, което затрудни подготовката за тях и се отрази на правната сигурност.
  • Техническите аспекти на изборите бяха управлявани по ефикасен начин, въпреки съкратеното време, пандемията от КОВИД-19 и късното приемане на някои важни процедурни правила.
  • Прозрачността и отчетността на финансирането на предизборната кампания бяха занижени заради недостатъчния надзор и ограничените изисквания за докладване.
  • Осигуреното от медиите редакционно и новинарско отразяване на предизборната кампания беше оскъдно, което повлия върху възможността на избирателите да направят информиран избор.
  • В ограничения брой наблюдавани избирателни секции, изборният процес беше прозрачен и процедурите като цяло се спазиха. Въвеждането на изключителната употреба на машинно гласуване за по-голямата част от избирателите беше осъществено като цяло успешно, като беше съобщено само за малки технически проблеми

При общите изводи по-специално за медиите се посочват:

  • високата концентрация на медийната собственост с възможност за политическо влияние;
  • липсата на задълбочено журналистическо отразяване, в разрез с международните стандарти;
  • липсата на цялостно разследване на нападенията над журналисти;
  • дефинирането на клеветата като престъпление по българското право (отсъствие на декриминализация);
  • още повече автоцензура;
  • както се отбелязва същевременно подобрен достъп на журналистите до публична информация, осигурен от служебното правителство.

На стр.15-18 от доклада се очертава картината на българските медии по време на кампанията и изборите. В тази част се сочат:

концентрацията в медийния сектор;

смяната на собствеността на двете големи частни телевизии като фактор, свързан със степента на свобода;

наличието на медии на политически партии;

мястото на БНТ и връзката между допълнителното й финансиране и редакционната й политика;

физически нападения срещу журналисти и отказ от правосъдие;

достъп до информация и благоприятни тенденции по време на служебното правителство;

медиите по време на кампания действат като платформа за кандидатите, а не като форум и пространство за журналистическо отразяване и дебати;

БНТ и Нова подчертано ограничават отразяването заради футбол, а БТВ – без посочване на конкретна причина (специално в сутрешния блок)

въздържането от отразяване се обяснява още с липсата на яснота какво е законосъобразно;

установява се количествено дефицит на отразяване в БНТ1, като две трети от времето е за ГЕРБ (“участниците в изборите получиха общо само 28 минути в сутрешните и вечерните централни новини, като те бяха посветени предимно на ГЕРБ (17минути), основно с положителен тон”). Общо наблюдение е, че тонът на отразяване на ГЕРБ е положителен или неутрален.

един абзац е посветен на пристрастността при селектирането и отразяването, посочени са поименно медии, заменили безпристрастното журналистическо отразяване с пропаганда в полза на ГЕРБ –  и 24 часа стои до Блиц, (но спомнете си кой чете приветствено слово пред абсолвентите на Факултета по журналистика преди 3-4 години);

един абзац е посветен на регулатора и взаимодействието му с ЦИК по време на кампания, посочва се, че е провеждан мониторинг, но се проследява защо в резултат от дейността на двата органа няма особена реакция на установени нарушения. Отчита се, че в изборния ден ЦИК наложи глоби на шест интернет страници.

В залючение:

 Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа предоставя поредния доклад, който в детайли описва съществени елементи на изборната кампания и провеждането на изборите.

Докладът не съдържа препоръки, но за сметка на това съдържа достатъчно факти, които показват – в частност –  слабостите на медиите, институциите и  законодателството (медийно, изборно, наказателно)  и особено неизпълнението на функцията на медиите  да съдействат за информиран избор. 

 

Граници на свободата: Борисов си служи с колаж на снимка на загинали астронавти, посолството на САЩ реагира

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/07/18/astro_bb/

Посолството_на_САЩ_реагира_на_колажа_с_космонавтите,_използван_от_Борисов_-_2021-07-18_09.59.22

Граници на свободата на изразяване.

Борисов на пресконференция показа колаж, в който снимки на политическите му противници бяха включени в обща снимка на загинали американски космонавти.  Няма изненада, Борисов не се е доказал като познавач на стандарти в областта на свободата на изразяване. Да не припомням всичко, но той е плащал глоба по решение на Комисията за защита от дискриминация преди време.

Допустима ли е такава употреба: мненията в социалните мрежи се разделиха.

  • От една страна, помним привържениците на Шарли Ебдо, според които няма зони – табу. За този възглед хора жертват живота си.
  • От друга, смъртта, скръбта, национални герои, жертви на исторически събития  не са материал – или поне традиционен материал – за политическа сатира.
  • И от трета, в тази зона според ЕСПЧ няма общи стандарти. Както каза  френският посланик по казуса Шарли Ебдо, карикатурата във Франция има многовековна традиция. България не е Франция, САЩ не е Европа.

В светлината на третото съображение, научаваме се, че “въпросът е повдигнат”. Посолството на САЩ, което несъмнено следи за спазване на стандартите – включително  за почитане на загинали американски астронавти, очевидно намира, че прагът е преминат.

САЩ: Противодействие на здравната дезинформация

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/07/18/covid-misinfo/

Строго погледнато, в доклада става дума за мисинформация, тоест не непременно злонамерено разпространение на невярна информация, което обаче може да доведе до тежки неблагоприятни последици за здравето и живота на гражданите.

Доклад на американската здравна администрация 2021 – с препоръки и указания

Съд на ЕС: филтриране и отговорност на доставчиците на онлайн услуги

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/07/18/17_dir_copyright/

Генералният адвокат Saugmandsgaard Øe този път изпълни дадената дума. На предварително посочената дата 15 юли имаме дългоочакваното заключение на ГА по дело C401/19 Република Полша срещу Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз.

„Жалба за отмяна — Директива (ЕС) 2019/790 — Авторско право и сродни права — Използване на защитено съдържание от доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание — Публично разгласяване — Отговорност на тези доставчици — Член 17 — Освобождаване от отговорност — Параграф 4, буква б) и буква в), in fine — Филтриране на съдържанието, публикувано онлайн от потребителите — Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 11, параграф 1 — Съвместимост — Гаранции, съпътстващи това филтриране“.

Крайният срок за прилагане на директивата (ЕС) 2019/790 беше   7 юни 2021. Както вече стана дума, надеждата беше за произнасяне на Съда по делото на Полша и за оповестяване на насоките на ЕК по чл.17 достатъчно време преди срока, за да могат държавите да ги вземат предвид. Комисията и Съдът се движат с известно забавяне.

1

Република Полша иска от Съда, главно, да отмени член 17, параграф 4, буква б) и буква в), in fine от Директива (ЕС) 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар, а при условията на евентуалност — да отмени член 17 изцяло. Тази проблематика вече е била отнесена до Съда по съединени дела C‑682/18, YouTube, и C‑683/18, Cyando, от гледна точка на рамката, създадена от Директива 2000/31/ЕО.

Разпоредбата налага на посочените доставчици задължения за контрол на съдържанието, което потребителите на техните услуги публикуват онлайн, за да предотвратят качването на закриляни произведения и обекти, които правоносителите не желаят да правят достъпни чрез тези услуги. По правило този предварителен контрол следва да е под формата на филтриране на съдържанието. Същевременно т. 8 (параграф 8, както Съдът предпочита) съдържа изискване “Прилагането на настоящия член не води до общо задължение за контрол”.

Филтрирането следователно повдига сложни въпроси относно свободата на изразяване на мнение и свободата на информация на потребителите на услугите за споделяне, гарантирани в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

В продължение на решенията си Scarlet Extended, SABAM и Glawischnig-Piesczek Съдът ще трябва да определи дали, и евентуално при какви условия, такова филтриране е съвместимо с посочените свободи. Това означава той да вземе предвид както предимствата, така и рисковете, до които води подобно филтриране, и в този контекст да гарантира поддържането на „справедливо равновесие“ между, от една страна, интереса на правоносителите от ефективна защита на интелектуалната им собственост, и от друга страна, интереса на тези потребители и на обществеността като цяло от свободното движение на информацията онлайн.

2

Изисква се филтриране

В пар. 12-24 ГА припомня аргументацията, предхождаща създаването на чл.17 и мотива за достъпността на творческото съдържание в целия Съюз, като същевременно се поддържа цифровата среда в „справедливо равновесие“ с други обществени интереси. В случая се дава възможност, според ГА, правоносителите да контролират по-лесно използването на техните закриляни произведения. За целта се въвежда правило, че когато доставчиците на услуги за споделяне не са получили разрешение от правоносителите, те носят отговорност за „неправомерните“ действия по публично разгласяване, осъществени посредством техните услуги – всеки път, когато закриляно произведение или закрилян обект се качва незаконно в интернет чрез техните услуги (пар.31). Но “подобна обективна отговорност би принудила посочените доставчици да променят напълно икономическия модел — и по този начин да се откажат от самия модел на интерактивния „Web 2.0“.”

Все пак те биха могли да се освободят от отговорност, като докажат, че:

„a)      са положили всички възможни усилия за получаване на разрешение; и

б)      в съответствие с високите секторни стандарти за дължима професионална грижа са положили всички възможни усилия, за да се гарантира неналичността на конкретните произведения и други обекти, за които правоносителите са предоставили на доставчиците на услуги съответната и необходима информация; и във всеки случай

в)      са действали експедитивно, след като са получили достатъчно обосновано уведомление от страна на правоносителите, за да преустановят достъпа до или да премахнат от своите уебсайтове произведенията или другите обекти, за които е постъпило уведомлението, и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“.

Следователно доставчиците трябва да се намесят преди публикуването на съдържанието онлайн. Налага се превантивен контрол, подчертава ГА.

Как? Като доставчиците използват инструменти за разпознаване на съдържание.

Защо? За да филтрират съдържанието, което потребителите на услугите им публикуват онлайн, и при необходимост да блокират част от него преди качването му

3

Налице е ограничаване на свободата на изразяване и според ГА то може да бъде допустимо

В пар. 70-87 Генералният адвокат излага възглед за правната квалификация на иначе признатото за необходимо ограничение за свободата на изразяване.

Според ЕП и Съвета доставчиците на услуги за споделяне могат в качеството си на частни оператори свободно да избират информацията, която желаят да бъде разпространена чрез техните услуги, и съответно да вземат решение за филтриране и блокиране на съдържание. Дори да се допуснело, че това представлява „намеса“ в свободата на изразяване на мнение на потребителите, отговорност за нея във всички случаи не носел законодателят на Съюза.

Защо им е да филтрират, ако правото на ЕС не изисква това. Законодателят е делегирал на тези доставчици задачата да контролират правилното прилагане на авторското право в цифровата среда. Това е стара мечта на законодателя – да натовари доставчиците с прилагане, да си спомним АСТА, френския закон HADOPI и трите удара.

Като ни съобщава това, ГА по-нататък прилага известният от практиката на Съда за правата на човека и съдилищата тест за пропорционалност – като още в пар.91 съобщава логиката на разсъждения и извода, до който стига: “ще изложа причините, поради които разглежданото ограничаване е „предвидено в закон“ (подточка а), защо зачита „основното съдържание“ на правото на свобода на изразяване на мнение (подточка б) и защо, стига член 17 от Директива 2019/790 да се тълкува правилно, зачита принципа на пропорционалност (подточка в).”

Трудна е задачата на ГА. Той:

приема, че 102. Несъмнено превантивните мерки за контрол върху информацията по принцип се считат за особено сериозна намеса в свободата на изразяване на мнение, поради крайностите, до които могат да доведат. Тези превантивни мерки по принцип се отричат в едно демократично общество, тъй като се счита, че ограничавайки определена информация още преди разпространението ѝ, тези мерки възпрепятстват всякакъв публичен дебат по съдържанието, лишавайки по този начин свободата на изразяване на мнение от самата ѝ функция на вектор на плурализма. Поради тези причини множество държави членки забраняват в своите конституции генерализирания предварителен контрол върху информацията.

сочи чл.15 ДЕТ105. В този контекст член 15 от Директива 2000/31 според мен е от основно значение. Като предвижда, че на междинните доставчици не може да бъде наложено „общо задължение […] да контролират информацията, която пренасят или съхраняват“, тази разпоредба не допуска подлагането на онлайн информацията на генерализиран предварителен контрол, възложен на тези посредници – тази забрана е общ принцип на правото, регулиращо интернет, тъй като той конкретизира основната свобода на комуникация в цифровата среда; забраната надхвърля рамката на член 15 и е задължителна не само за държавите членки, но и за законодателя на Съюза.

и влиза в разграничаване на общото и конкретното, за да доведе нещата до възможния конкретен контрол115. макар законодателят на Съюза да не може да делегира на онлайн посредници задачата да извършват генерализиран предварителен контрол на информацията, споделяна или предавана чрез техните услуги, според мен той може, без да засегне „основното съдържание“ на свободата на изразяване на мнение, да реши да наложи на някои онлайн посредници някои мерки за активен контрол по отношение на някоя конкретна незаконна информация – стига ограничаването да е 1) „подходящо“ 2) „необходимо“ и 3) „пропорционално“.

Тук ГА стига дори до решение Delfi AS с/у Естония на ЕСПЧ.

4

Необходимите гаранции

И понеже си дава сметка какво казва, втората половина от заключението ГА е посветил на необходимите гаранции. Значи не е априори цензура, но може да е, ако не се спазят определени гаранции.

В тази част ГА подчертава “фундаментално различие в разбирането относно конкретния начин, по който правата на потребителите трябва да се зачитат на практика.”

ГА констатира война на интерпретациите:

или: доставчиците на услуги за споделяне блокират ex ante всяко съдържание, възпроизвеждащо изцяло или отчасти посочените от тях произведения и други закриляни обекти — независимо дали нарушават техните права — а потребителят, който счита, че използва законно тези обекти, подава жалба

или: право на потребителите на услуги за споделяне да използват законно закриляни обекти, трябва да се вземе предвид ex ante от доставчиците на тези услуги

и се присъединява към второто разбиране. При това

208. Както твърдят Парламентът, Съветът и Комисията, в двусмислени положения съответното съдържание трябва да се приеме за законно по презумпция и публикуването му онлайн не може да бъде възпрепятствано.

209. Трудността се състои в намирането на практически решения за прилагането на това раздвояване с помощта на инструментите за автоматично разпознаване на съдържание.

5

В резултат

220. От всички изложени по-горе съображения следва, че произтичащото от обжалваните разпоредби ограничаване на упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, съгласно тълкуването на тези разпоредби в настоящото заключение, отговаря на всички условия, предвидени в член 52, параграф 1 от Хартата. Ето защо това ограничаване според мен е съвместимо с посочения правен акт. Поради това считам, че жалбата на Република Полша трябва да бъде отхвърлена.

В края на текста има и критични бележки към Насоките на ЕК.

6

Първи коментари

Критиката, предхождаща решението

Експертите казват, че това заключение е очаквано предвид позициите на ГА по YouTube , C-682/18 и C-683/18 от същия AG. Eleonora Rosati :

  • Първо, той поддържа това, което е изразил в мнението на YouTube за миналата година , т.е. режимът в член 17 е „нов режим на отговорност“; 
  • На второ място, той твърди, че член 17 налага на доставчиците задължение да следят съдържанието – „като общо правило е под формата на филтриране“; 
  • На трето място, преценката за пропроционалност да бъде в светлината на насоките, предоставени от Съда на Европейския съюз в по-ранните си решения в Scarlet , SABAM и Glawischnig-Piesczek .

Като се вземе предвид решението на YouTube от миналия месец, очаква се Съдът, поне по ключовия въпрос за съвместимостта между член 17 и Хартата, да последва AG, завършва Rosati.

ЕFF:

 

И една покана за 20 юли:

 

ЦИК: Видеозаснемане и видеоизлъчване в реално време при отчитане на резултатите от изборите за народни представители на 11 юли 2021 г.

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/07/12/%D1%86%D0%B8%D0%BA-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B8-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D1%8A%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5/

На 9 юли ЦИК с решение прие следното:

1. Видеозаснемане/видеоизлъчване в реално време в изборното помещение на избирателна секция по чл. 272 ИК се осъществява след края на изборния ден при обявяване на гласуването за приключило и обхваща:

– действията на секционната избирателна комисия при установяване на резултатите от гласуването;

– процеса на броене на хартиени бюлетини – в избирателни секции, в които е гласувано с хартиени бюлетини;

– процеса на съставяне и попълване на секционния протокол с резултатите от гласуването в избирателната секция.

2. Видеозаснемане/видеоизлъчване в реално време на процеса на предаване, приемане и проверка на протоколите на секционните избирателни комисии и прехвърляне на данните от записващото техническо устройство в районната избирателна комисия се осъществява на определеното от районната избирателна комисия място за лицата по чл. 288а ИК, така че да не се затруднява работата на комисията и на изчислителния пункт към районната избирателна комисия.

3. Видеозаснемането и видеоизлъчването по т. 1. и т. 2. се извършват при спазване на изискванията за защита на личните данни и на противоепидемичните мерки, въведени от министъра на здравеопазването и Указанията за провеждане на изборите за народни представители в страната на 11 юли 2021 г. в условията на обявена извънредна епидемична обстановка във връзка с COVID-19.

Не се допуска заснемане на избирателни списъци!

Копие от настоящото решение да се изпрати на районните избирателни комисии и на кметовете на общини и райони, а чрез тях и на съответните секционни избирателни комисии.

*

Както напомнят медиите, на изборите през април 2021 предишният състав на ЦИК реши да обжалва решението на Софийския административен съд, което позволява видеозаснемане на броенето на бюлетините, без да посочи мотиви.

Така заради липсата на време и възможност за произнасяне на Върховния административен съд при предишния вот видеозаснемането не беше възможно.