Tag Archives: пиратство

2018 Специален доклад 301

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/02/2018-301/

В изпълнение на Търговския закон от 1974 г. американското правителство публикува доклад  – т.нар. Доклад 301 – за наличието на адекватна и ефективна защита на правата  на интелектуалната собственост по света – в държавите-търговски партньори на САЩ.

Сега  е оповестен Доклад 301 за 2018 година (2018 Special 301 Report on Intellectual Property Rights).

За миналата година 11 държави са в  т.нар. Priority Watch List, между тях Китай, Индия, Русия, Украйна,   и 23 – в  Watch List, между тях България. Тази година България е извадена от Watch List – с обяснението на стр. 28, че България през март 2018 г. е приела изменения на закона за авторското право,  участвала е в операция  ЕВРОПОЛ  срещу голяма пиратска мрежа в региона,  отделила е  допълнителни ресурси на звеното за разследване на онлайн пиратството, а Главна прокуратура се е ангажирала да предприеме допълнителни стъпки за подобряване на прилагането. Според доклада проблемите, свързани с прилагането на законодателството, продължават да се отнасят до високите нива на онлайн пиратството, недостатъчното съдебно преследване, недостатъчно възспиращото действие на наказателните санкции.

Министерството на външните работи е отбелязало новия доклад 301 с отделно съобщение, в което се казва, че “в резултат на дългогодишните усилия на посолството на Република България във Вашингтон и българските институции  страната ни вече е изключена от т.нар. „черен списък“ за защита на интелектуалната собственост на САЩ.”

Няма съмнение, че напускането на Watch List  е изисквало усилия. Все пак съобщението е можело да бъде по-прецизно по отношение на т.нар. в съобщението черен списък, защото – както се вижда, има черен, има и по-черен. 

Критично отношение към доклада изразява EFF:  “Някои доклади и публикации от американските правителствени агенции имат репутация на задълбочени, актуални и основани на факти[…] Специален доклад  301, чието последно годишно издание е публикуванo миналата седмица, не е такъв.” Според EFF докладът разкрива законите, политиките и практиките, които не осигуряват адекватна и ефективна защита на интелектуалната собственост, но  няма последователна методология за оценка  кое  е  адекватно и ефективно.

Неотдавна ЕК обяви обществена консултация относно евентуално наблюдение на защитата на интелектуалната собственост по света.

Европейски Доклад 301? ЕК открива консултация за наблюдение на пиратството по света

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/01/26/euro301/

 Известно е, че правителството на САЩ осъществява наблюдение върху защитата на интелектуалната собственост по света  и ежегодно изготвя Доклад 301.

ЕК открива обществена консултация за създаването на първия си световен списък за наблюдение  – и няма как да избегнем аналогията с наблюдението, основано на американския Търговски закон, специален раздел 301.

Целта е да се идентифицират пазарите извън ЕС, където фалшифицирането, пиратството или други форми на злоупотреба с интелектуална собственост са обичайна практика. Инициативата е част от стратегията на Комисията, обявена в съобщението от 2017 г. “Балансирана система за прилагане на интелектуалната собственост в отговор на днешните социални предизвикателства”.  Комисията   ще следи и  мерките, предприети от държавите, за намаляване на наличието на стоки и услуги, нарушаващи правата върху интелектуалната собственост на определени пазари.

Консултацията продължава до  31 март 2018 г.

Интелектуална собственост: Доклад 301 за 2017 г.

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/04/29/301-2017/

Отново е пролет – и както всяка пролет  вече десетки години (в изпълнение на Търговския закон от 1974 г.) американското правителство публикува доклад  – т.нар. Доклад 301 – за наличието на адекватна и ефективна защита на правата  на интелектуалната собственост по света – в държавите-търговски партньори на САЩ.

Сега  е оповестен Доклад 301 за 2017 година (2017 Special 301 Report on Intellectual Property Rights).

34 държави попадат  в списъците на проблемните – 11 в  т.нар. Priority Watch List, между тях Китай, Индия, Русия, Украйна,   и 23 – в  Watch List, между тях България.

Съдейки по този блог, България си е там и през 2006 година, в навечерието на членството в ЕС. Основанията може и да варират през годините, защото технологиите се развиват – изчезнала е тротоарната търговия със CD, сега са посочени пиратството онлайн и при кабелните телевизии.

 2017 Special 301 Report

Filed under: Digital, Media Law, US Law

Поредните вируси

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=1940

Напоследък буквално не съм видял е-майл, който да не прелива от вируси. И преди е имало кампании, но тази направо смайва с мащабите си.

Почти месец вече нямам време да се огледам и всеки ден отлагам писането за тази опасност, с надеждата пороят да секне и да ми спести усилието. Той обаче продължава. Слава Богу, нощта срещу Великден е, така че мога да заделя половин час. :-) Който е шаран в тези неща сигурно се е хванал вече, но все пак по-добре късно, отколкото никога.

Е-майлите се изпращат от масивен ботнет – мисля, че е поне 200 000 компютъра. Разпространението му е по целия свят – засякъл съм машини в Северна и Южна Америка, Европа, Русия, Индия, Китай… Изглежда като да е под контрола на руска кибербанда. Не съм успял да пипна лично заразена машина, нито съм имал времето да заразя и тествам някоя, но май системата му е модулна P2P. Линуксите май не са в опасност, за Маковете не съм имал възможност да проверя.

Получените е-майли са адресирани както до реални акаунти по списък, така и до предполагаеми често срещани акаунти в домейни – [email protected] и прочее. Всички съдържат прикрепен ZIP файл и текст, който да подлъже получателя да отвори файла. Разнообразието на текстовете е огромно – „неплатени фактури“, „снимки“, „сканирани изображения“, „съобщения от шефа“, „застрахователни полици“, „сметки за плащане“, дори немалко „прикрепен файл“, „прикрепена картинка“ и прочее. „Изпращачът“ също е най-различен – някакво име, или е-майл адрес в същия или друг домейн, или дори адресът на получателя…

Съдържанието на ZIP-а e .js файл. Най-често името му е от десетина цифри, долно тире и още десетина цифри. Размерът варира, обикновено около 10-20 КБ некомпресиран. Голямата част от съдържанието му е някакъв текст, сложен да заблуди скенерите на антивирусите. Пак със същата цел променливите в малкото (около 1 К) реален код са с дълги (често над 50 знака), генерирани на случаен принцип имена, а присвояваните на тях стойности са обфускирани по наглед некадърно прост, но често успяващ да заблуди антивируса начин. Написан е от руски киберкримки.

Единствената задача на JavaScript кода е свалянето (от предварително пробит легален сървър) и изпълнението на определен файл. (Тъй като JS файлът се изпълнява през браузер, сваленият файл се изпълнява с правата на браузера, обикновено това ще рече с тези на текущия юзер.) Нямах време да го чопля подробно – видимото на пръв поглед е, че пробва срещу Windows набор експлойти, повечето от тях май вече запушени от ъпдейтове. Логично е да се очаква, че успешно заразените машини стават част от ботнета.

Какво може да се очаква от вируса? За каквото бъде изкомандван да си свали и стартира модул. Очевадното до момента е, че компютърът ще започне да сее спам от описания по-горе. Възможно е и всичко друго, от шифроване на информацията ви и искане на откуп, през използване на компютъра ви за DDOS атаки, та до събиране на уличаваща ви в каквото и да е информация и изпращането ѝ на някой, който ще може да ви изнудва с нея после. (Нямате такава? А оня филм, дето го изпиратствахте? Знаете ли какви наказания предвижда законът за пиратство?…)

Накратко:

– ако получите е-майл с прикрепено нещо, го стартирайте само ако познавате изпращача и той ви се е обадил да ви предупреди, че ви изпраща нещото. Ако то изглежда дори най-малко подозрително, му звъннете да попитате пращал ли го е.

– настройте си Windows и разархивиращите програми да ви показват разширенията на файловете. (И „благодарете“ на Майкрософт, че в последните версии на Windows те по подразбиране са скрити.) Ако нещото съдържа какъвто и да е изпълним код (например е документ на Microsoft Office), то е вирус до лично гласово или визуално потвърждение от познат ви изпращач за противното.

– ако нещото пристига от непознат и се опитва да ви убеждава в нещо или да ви кара да „отворите“ нещо, то е вирус, без право на обжалване. (Ако наистина е писмо от български данъчни, че им дължите пари, според мен е особено опасен вирус. Имам опит с такъв – ако мислите, че има на кого да обясниш къде точно са сбъркали, не живеете на този свят.)

– ако нещото се опитва да ви бие по емоциите (и особено по страха или желанието за секс), то е вирус, независимо как изглежда. (Или наистина писмо от шефа или любовницата, но тогава ще научите за него и по гласов и т.н. път. Въпросът дали тези пратки не са сред най-опасните вируси също го оставяме настрана.)

Успех и най-вече бистра глава! Данните ви не са Христос – умрат ли, няма да възкръснат дори на Великден.

За обществените медии, регулаторите и правната им уредба

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2016/03/10/parl1/

За тези, които са нямали два часа, за да проследят дискусията “Ролята и мястото на регулаторните органи и обществените медии и възможността за промяна на тяхната дейност в обществен интерес”, която се проведе на 10 март 2016 в НС и беше предавана пряко от БНТ.
Непълно и субективно проследяване на изказванията.
2.30 Председателите  на комисиите – медийна и транспортна –  приветстват събраните в залата.
2.40 Предс. Полина Карастоянова представя  целите на обществените медии.
2.45 Предс. Настимир Ананиев въвежда темата за липсата на координация на двата регулатора.
2.46 Веселин Божков, предс. КРС.  Изпълнили сме точ-в-точ закона. Бил съм тревога за изпълнението на европейската регулаторна рамка. Няма разнобой между институциите. Но да видим накъде ще тръгне разговорът.
2.48 Иво Атанасов, СЕМ. Не успяхме да седнем на едно място, но сме тук. Готвят се промени в евродирективата. Изяснени са три основни сфери и ще се представят от комисаря Йотингер: независимост на националните регулатори по съдържанието – вкл. финансирането, за СЕМ  само с 35 хил лв разходите надхвърлят приходите;  защита на децата, медийна грамотност;  промени в юрисдикцията. Конвергенция не на регулаторите, а на регулацията. Не сливане на регулаторите, а развитие на правомощията им. Идеи за промяна, произтичащи от прилагането на закона – не се получават наказателните актове;
2.58 Вяра Анкова, БНТ.  Мисия и финансиране. Параметри на финансирането. Най-важната дискусия е за качеството на програмата, казва Райна Константинова. Фондът. Рекламите. Държавната помощ. БНТ е потърпевша от модела на цифровизацията.
3.07 Радослав Янкулов, БНР. А сега малка изненада. Ще прочета това, което ще кажа. Сихронът между лявата и дясната ръка трябва да е по-добър.  Парите не стигат, деца. Ние да бъдем какво – Островът на съкровищата ли? А не да мислим, че вечно трябва да живеем в санаториум. Важно е не кой, а какъв ще бъде регулировчикът. Правилата, Санчо. Слободията ни праща извън стотицата в класирането. Толкова. Повече, когато ни покани СЕМ, КРС или както ще се нарича това, което ще държи палката.
3.14.  Полина Карастоянова – Евтим Милошев, Диана Андреева, Мартин Захариев са поискали вече думата, другите след това.
3.15  Мартин Захариев –  три въпроса висят във въздуха, повече от шест години висят и ги казвам, ето ги

необходим ли е нов закон;
необходим ли е конвергентен регулатор;
необходимо ли е сливане на БНТ и БНР.

Мрежовото общество е факт. Регулаторът е имунната система на пазара. Това е решение политическо и не е на нивото на тези две комисии. Директивата е остаряла, но няма за цел мегаоргани. Съдържанието в интернет не е обект на регулиране.  Няма ярко налагащи се аргументи за конвергентен регулатор. МС може да образува акционерни дружества. БНТ и БНР могат да бъдат акционерни дружества  – самостоятелни или  холдингови. Ще могат да сключват договори от различен вид.
3.25 Диана Андреева. Пакт за култура. 840 милиона. Аудиовизуално производство.
3.31 Евтим Милошев. За силна обществена медия. Бюджетите да са адекватни. Обединение на БНТ и БНР. Това ще даде повече възможности за производителите на съдържание. Законът не отговаря на реалностите на пазара. За органа – да е по-авторитетен. Продуцентите искаме среда, в която да се развиваме.
3.35 Ирена Соколова, зам.председател. Работата да продължи в работна група.
3.38 Венелина Гочева. Разговорът трябваше да тръгне от тези три точки, които Мартин Захариев каза -когато ми звънна Поли Карастоянова и ме покани за тази среща – Поли знае, че един кръг се срещаме и говорим за медии  – и знаем какво трябва да се направи.
Основен въпрос – има ли политическа воля за промяна. Законът да бъде променен в посока интернет пространството.
3.41  Ани Горанова АБРО. Въпросът за пиратството. Сива зона: кой има компетентност за борба с пиратството, не се проверява, не се контролира, правомощия няма определени, нека да има функционална интеграция. Финансиране на обществените медии, прозрачност и контрол, държавната помощ да не създава дисбаланс.
3.45 Валери Тодоров. Продължителността на мандатите на ръководствата на обществените медии да се увеличи. Нови услуги  – да са в регулация. Конвергенция на регулаторите – когато и където  развити пазари. Обединение на БНТ и БНР – няма да доведе до икономия. Оптимизация е необходима, в рамките на съществуващите структури. Холдинг. Общи продуцентски центрове.
3.52 Ивo Инджов ИМП. Да се регулират медиите в интернет пространството. Поддръжник на таксите от аудиторията, но сега е късно. Срещу сливане на БНТ и БНР. Защо гледаемостта и слушаемостта  са ниски.
4.00 Бойко Василев, БНТ Имаме последен шанс да направим нещо за тази телевизия.
4.04 Веселин Божков отново. Не знаехме за какво ще говорим. Сега разбрахме, три точки. За Българското национално радио – когато си си напълнил гащите, по-добре да не пискаш. Четете директиви – необходимо е отделяне на регулирането на преноса от регулирането на съдържанието. Лондон и пр. Вивиан Рединг и пр.  Да не поставяме държавата пред угрозата на инфринджмънт
4.12 Мартин Захариев. Поемам отговорността за трите точки.
4-13. Полина Карастоянова. Няма значение кой в колко точки говори.
4.14. Мария Стоянова, СЕМ. Поправя Мартин Захариев от коя година е последната ревизия на медийната директива – 2010, а не 2007. (Всъщност не:   от  2010 г. е консолидираната директива, няма ревизия  – но изобщо:  налага ли ce да се поправя Мартин Захариев за годината на последната ревизия).
4-18. Христин Стрижлев, БНР. По-рано за час програма в БНР се даваха 500 лева, сега 400 лева
4.21 Константин Тилев, КРС. КРС работи друго, не медии. Говорите за неща, които нямат релация с нашата дейност.
4.23 Велизар Соколов. Законът за авторското право и сродните права е много важен. Да влезе в Светата троица. Парите са на пазара, трябва да вземем парите от този пазар и да ги вложим в продукти.
4.29 Светослав Терзиев. СБЖ. Има опасност от свръхрегулация. Вестниците и сайтовете ще бъдат под контрол. За саморегулиране.
4.33 Иван Иванов, заместник-председател на НС. За силни независими обществени медии, за обществена мисия, обществено финансиране, модерни независими компетентни регулатори, срещу политическите номинации. И обществените медии, и регулаторите имат много аспекти в некоординирана зона, така че отговорността е на парламента – българския парламент.
4.38 Петър Кънев, председателите – финални думи от президиума. Карастоянова: експертната среда решава бъдещето на регулацията.  Настимир Ананиев:  за регулиране на съдържанието в интернет.
Запис на събитието от БНТ.  Когато стане готова стенограмата, ще  бъде добавена тук.
Стенограма, пдф
*
 
Преди месец  писах за  ключовите въпроси на уредбата на обществените медии.  С идеята да не се отделя време за ясни неща. Срещата показа обаче, че за едни е ясно едно, за други – друго.
 Filed under: BG Content, BG Law Making, BG Media, Media Law

„С пълни джобове е най-добре“

Post Syndicated from Selene original https://nookofselene.wordpress.com/2012/08/06/djobovete-na-krisko/

– това е основният рефрен на един от летните хитове в момента – той е на Криско и е тотален хит (или поне звучи отвсякъде). Мелодийката е зарибяваща, текстът – порядъчно плосък. Но пък става за тананикане в жегите.
Новоизгрелият рапър явно бърза да си напълни джобовете час по-скоро и е открил върл враг в това си начинание – а именно собствените му фенове, които слушат песните му безплатно в Интернет, че си ги и теглят. Вместо да се радва, че така набира по-бързо по-голяма популярност, което означава повече участия, повече продадени билети, повече рекламодатели, а защо не и повече продадени албуми (вече има достатъчно западни изследвания, посочващи така нареченото Интернет пиратство като вдигащо продажбите на любимите произведения), той явно рони крокодилски сълзи срещу лошите пирати.
Не се е поучил и от резила на Асен Блатечки – колко бъзика станаха с неговата реклама, не е истина просто. Колажи с тлъст Блатечки и надпис „Спрете да теглите филмите му, вижте какво му причинихте на човека!“, снимка на детенце, катерещо се по рафтовете на хладилник и надпис „От малък го влече!“ и снимки на секси звезди с коментари „Бързам да му/й тегля филмите!!“ са само част от примерите.
Но не, нашият герой не се е поучил и си има вече свой собствен бисер в борбата с пиратите (разбирайте – с феновете му) –

На рапър му отива да се прави на тарикат, задигащ коли, но… момент, не трябваше ли мацката да е криминалното лице в случая?
Има някаква абсурдност в тези реклами, нещо, което кара хората да се смеят, когато ги гледат, а не да попиват със съгласие вложеното послание. Чудя се дали това идва от некадърността на създателите им или от самото послание?
Начинът на предлагане на посланието със сигурност е важен фактор, но едва ли е лесна задачата да се опитваш да убедиш хората, че ползването на свободен достъп до информация е престъпление, сравнимо с кражби и убийства. Нито пък е лесно да внушиш на света, че е нормално наказанието за това да е по-голямо от наказанието за изнасилване и убийство по непредпазливост.
Но нали „с пълни джобове е най-добре“ – парите на правоносителите са най-важни. 🙂

АСТА е мъртва, да живее АСТА?

Post Syndicated from Selene original https://nookofselene.wordpress.com/2012/07/05/acta-in-bulgaria-again/

Вчера хората, които излязохме през зимата да протестираме срещу АСТА, официално получихме това, което искаме – Европейският парламент отхвърли ратифицирането на така нареченото търговско споразумение за борба с фалшифицирането.
Това се случи след като стотици хиляди европейци изпълниха европейските площади и протестираха срещу АСТА и срещу така наречената „борба с пиратството“, в името на която се готвеше окупиране на Интернет – но не от движението „Окупирай Уолстрийт“, а от същите корпорации, които вече са окупирали почти всичко, намиращо се оффлайн и бързат да завземат и онлайн пространството.
Сред тези европейци бяхме и ние. На 11-ти февруари многохилядно шествие скандира „НЕ на ACTA“ по улиците на София и изпълни целия площад пред парламента, принуждавайки управляващите да обещаят, че ще „приемат споразумението с резерви“, а именно без частта за следенето на Интернет. Крайно недостатъчно, защото това споразумение или се приемаше цялото или не се приемаше цялото (да не говорим, че имаше ужасно гнили неща и сред незасягащите Интернет), но – забележете – поеха ангажимент да не осъществяват това следене на Интернет.
Сега, след като Европарламентът сложи край на цялото споразумение, би трябвало да си отдъхнем? Уви, не.
Защото проектът за нов Наказателен кодекс на България е предвидил нови драконовски мерки. Минимална предвидена присъда за т.нар. „пиратство“ е 1 година затвор или пробация, присъдата за масовия случай се вдига от 5 на 6 години, т.е. става тежко престъпление, щом е над 5 години затвор. Това означава, че „пиратстството“ се наказва в някои случаи по-строго от престъпления като изнасилване или от убийство по непредпазливост. Отпадат и административните наказания за „маловажни“ случаи – заменят се директно със затвор или пробация.
Ще цитирам конкретните членове от проекта за нов НК. Целият можете да прочетете тук.

Ползване на чужда интелектуална собственост
Чл. 195. (1) Който противозаконно записва или използва по какъвто и да е начин предмет по чл. 193 без съгласието на носителя на съответното право, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба.
(2) Който противозаконно държи носители на предмет по чл. 193 в големи размери или в голямо количество, или държи матрица за възпроизвеждане на такива носители, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години и с глоба не по-малко от две хиляди лева.
(3) Когато предметът по ал. 2 е в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева, като съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на дееца.
(4) Когато с деянието по ал. 1 – 3 са причинени значителни вредни последици, наказанието е:
1. в случаите по ал. 1 или 2 – лишаване от свобода от една до шест години и глоба от три хиляди до десет хиляди лева;
2. в случаите по ал. 3 – лишаване от свобода от три до десет години, глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
(5) Когато деянието по ал. 1 или 2 представлява маловажен случай, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.
(6) Предметът на престъплението по ал. 2 и 3 се отнема в полза на държавата и се унищожава.

Извод 1 – ACTA официално е отхвърлена от цялата Европейска общност, но нашите управляващи са решили да си направят българска АCTA.
Извод 2 (нищо ново) – на думите на управляващите в България не може да се вярва.
Извод 3 – в името на интересите на малцина, се правят свръхнаказания и свръхмерки за ограничаване на свободата на информация и свободата в Интернет като цяло на всички останали. Защото както от опит знаем, борбата с пиратстото не се изчерпва само със защитаване на правата на (евентуално и хипотетично) ощетени творци. Обикновено тя бързо се изражда в перфектното оръжие срещу свободата на словото. И без този Наказателен кодекс все още да действа такива случаи вече има, просто без наказание за нещастния човек, който си е позволил да изкаже критика.
Извод 4 – ако искаме да спрем тази лудост, ще трябва отново да протестираме, отново за същото нещо. Имам чувството, че разчитат на нашата късопаметност, разсеяност и умора. Че очакват да ни писне, да вдигнем рамене и да кажем „Правете каквото искате, майната ви!!“. Само че аз не мисля, че това ще се случи.
А вие?