Tag Archives: playboy

The devil wears Pravda

Post Syndicated from Robert Graham original https://blog.erratasec.com/2018/05/the-devil-wears-pravda.html

Classic Bond villain, Elon Musk, has a new plan to create a website dedicated to measuring the credibility and adherence to “core truth” of journalists. He is, without any sense of irony, going to call this “Pravda”. This is not simply wrong but evil.

Musk has a point. Journalists do suck, and many suck consistently. I see this in my own industry, cybersecurity, and I frequently criticize them for their suckage.

But what he’s doing here is not correcting them when they make mistakes (or what Musk sees as mistakes), but questioning their legitimacy. This legitimacy isn’t measured by whether they follow established journalism ethics, but whether their “core truths” agree with Musk’s “core truths”.

An example of the problem is how the press fixates on Tesla car crashes due to its “autopilot” feature. Pretty much every autopilot crash makes national headlines, while the press ignores the other 40,000 car crashes that happen in the United States each year. Musk spies on Tesla drivers (hello, classic Bond villain everyone) so he can see the dip in autopilot usage every time such a news story breaks. He’s got good reason to be concerned about this.

He argues that autopilot is safer than humans driving, and he’s got the statistics and government studies to back this up. Therefore, the press’s fixation on Tesla crashes is illegitimate “fake news”, titillating the audience with distorted truth.

But here’s the thing: that’s still only Musk’s version of the truth. Yes, on a mile-per-mile basis, autopilot is safer, but there’s nuance here. Autopilot is used primarily on freeways, which already have a low mile-per-mile accident rate. People choose autopilot only when conditions are incredibly safe and drivers are unlikely to have an accident anyway. Musk is therefore being intentionally deceptive comparing apples to oranges. Autopilot may still be safer, it’s just that the numbers Musk uses don’t demonstrate this.

And then there is the truth calling it “autopilot” to begin with, because it isn’t. The public is overrating the capabilities of the feature. It’s little different than “lane keeping” and “adaptive cruise control” you can now find in other cars. In many ways, the technology is behind — my Tesla doesn’t beep at me when a pedestrian walks behind my car while backing up, but virtually every new car on the market does.

Yes, the press unduly covers Tesla autopilot crashes, but Musk has only himself to blame by unduly exaggerating his car’s capabilities by calling it “autopilot”.

What’s “core truth” is thus rather difficult to obtain. What the press satisfies itself with instead is smaller truths, what they can document. The facts are in such cases that the accident happened, and they try to get Tesla or Musk to comment on it.

What you can criticize a journalist for is therefore not “core truth” but whether they did journalism correctly. When such stories criticize “autopilot”, but don’t do their diligence in getting Tesla’s side of the story, then that’s a violation of journalistic practice. When I criticize journalists for their poor handling of stories in my industry, I try to focus on which journalistic principles they get wrong. For example, the NYTimes reporters do a lot of stories quoting anonymous government sources in clear violation of journalistic principles.

If “credibility” is the concern, then it’s the classic Bond villain here that’s the problem: Musk himself. His track record on business statements is abysmal. For example, when he announced the Model 3 he claimed production targets that every Wall Street analyst claimed were absurd. He didn’t make those targets, he didn’t come close. Model 3 production is still lagging behind Musk’s twice adjusted targets.


So who has a credibility gap here, the press, or Musk himself?

Not only is Musk’s credibility problem ironic, so is the name he chose, “Pravada”, the Russian word for truth that was the name of the Soviet Union Communist Party’s official newspaper. This is so absurd this has to be a joke, yet Musk claims to be serious about all this.

Yes, the press has a lot of problems, and if Musk were some journalism professor concerned about journalists meeting the objective standards of their industry (e.g. abusing anonymous sources), then this would be a fine thing. But it’s not. It’s Musk who is upset the press’s version of “core truth” does not agree with his version — a version that he’s proven time and time again differs from “real truth”.

Just in case Musk is serious, I’ve already registered “www.antipravda.com” to start measuring the credibility of statements by billionaire playboy CEOs. Let’s see who blinks first.

I stole the title, with permission, from this tweet:

Линкинг: Playboy съди BoingBoing

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/11/17/playboyg/

Playboy Entertainment Group съди BoingBoing – блог с публикации по разнообразни въпроси, свързани с културата и технологиите. Делото е   по повод връзка към колекция от изображения. Според Playboy който отразява една колекция по магически начин носи отговорност за използването на изображенията, пише techdirt.comBoingBoing не разпространява  файловете, не ги хоства и не ги копира, сайтът просто съобщава за съществуването им (и казва хубави неща за тях).

Очаква се ново решение за линкинг,  междувременно Playboy участва в  дело за линкинг  пред Съда на ЕС – C-160/15, GS Media BV v. Sanoma Media – където според решението

за да се установи дали поставянето на уебсайт на хипервръзки към произведения, обект на закрила, които са свободно достъпни на друг уебсайт без разрешение от носителя на авторското право, представлява „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба, следва да се прецени дали тези връзки са предоставени, без да се цели получаване на печалба, от лице, което не е знаело и нормално не е могло да знае, че публикуването на тези произведения на другия уебсайт е незаконно или, напротив, посочените връзки са предоставени с цел печалба, в който случай знанието се предполага.

вж  и тук

Filed under: Digital, EU Law, Media Law, US Law Tagged: линкинг, съд на ес

Съд на ЕС: отново за отговорността за линкинг

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2016/09/16/ecj-16/

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело С –  160/15 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия)  в рамките на производство по дело GS Media BV срещу Sanoma Media Netherlands BV, Playboy Enterprises International Inc.,Britt Geertruida Dekker.


 Sanoma издава списанието Playboy. Фотографът г‑н C. Hermès прави  снимки и предоставя на Sanoma изключително разрешение за публикуване на тези снимки в списанието.

GS Media е оператор на сайта Geenstijl, на който според предоставената от този сайт информация се намират „новини, скандални разкрития и журналистически разследвания по развлекателни теми и закачливи безсмислици“ и който всеки ден се посещава от над 230 000 души, което го прави един от десетте най-посещавани новинарски сайта в Нидерландия.

GeenStijl получава  хипервръзка към електронен файл  на австралийския уебсайт за съхраняване на данни Filefactory.com  с процесните снимки и публикува следното съобщение: „А сега и линкът със снимките, които очаквате. […]“ След кликване върху придружаваща този текст хипервръзка интернет потребителите се препращат към сайта Filefactory, на който друга хипервръзка им позволява да заредят единадесет електронни файла, съдържащи по една от посочените снимки.

 Sanoma и др. предявяват иск пред rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам, Нидерландия), като по-специално изтъкват, че с поставянето на хипервръзки ес нарушава авторското право. РС в Амстредам се съгласява, но Апелативният съд приема, че няма нарушение, при положение, че още преди това снимките са станали публично достъпни с качването им в интернет на сайта Filefactory.


При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховният съд на Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      a)      Налице ли е „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато лице, различно от носителя на авторското право, препраща — посредством хипервръзка в уебсайт, на който e оператор — към друг, достъпен за всички интернет потребители уебсайт с оператор трето лице, където произведението е предоставено на публично разположение без разрешението на носителя на авторското право?

      б)      Във връзка с това от значение ли е дали произведението преди това е било предоставено по друг начин на публично разположение без съгласието на носителя на авторското право?

      в)      От значение ли е дали създалото хипервръзката лице е знаело или е трябвало да знае, че носителят на авторското право не е дал разрешение за публикуването на произведението на посочения в първия въпрос, буква a) уебсайт с оператор трето лице, и евентуално че произведението също така не е било вече публично разгласено по друг начин със съгласието на носителя на авторското право?

2)      a)      При отрицателен отговор на първия въпрос, буква a), в този случай налице ли е или би ли могло да е налице публично разгласяване, ако уебсайтът, към който препраща хипервръзката — а заедно с него и произведението — са публично, но не и лесно достъпни за интернет потребителите, така че поставянето на хипервръзка в голяма степен улеснява намирането на произведението?

      б)      От значение ли е за отговора на втория въпрос, буква а), дали създалото хипервръзката лице е знаело или е трябвало да знае, че уебсайтът, към който препраща хипервръзката, не може да бъде намерен лесно от интернет потребителите?

3)      Следва ли при отговора на въпроса дали е налице публично разгласяване да бъдат взети предвид други обстоятелства, когато посредством хипервръзка се предоставя достъп до произведение, което не е било преди това предоставено на публично разположение с разрешение на носителя на авторското право?“.

По преюдициалните въпроси

Акт на разгласяване има,  когато, като съзнава напълно последиците от своето поведение, ползвателят се намесва, за да предостави на клиентите си достъп до произведение, което е обект на закрила, и по-специално когато без намесата му тези клиенти по принцип не биха могли да се ползват от разпространеното произведение. [т.35]

Публичност има, при неопределен брой потенциални адресати – като се предполага наличие на доста голям брой лица.[ т.36 ]

Според решението Svensson и определението BestWater предоставянето   на хипервръзки към свободно достъпни на друг уебсайт произведения не представлява „публично разгласяване“. 

Сега Съдът казва обаче, че – видно от мотивите – намерението на Съда в Svensson u Best Water е било да се произнесе единствено относно поставянето на хипервръзки към произведения, които са станали свободно достъпни на друг уебсайт със съгласието на носителя на правото, като той стига до извода, че липсва публично разгласяване, тъй като актът на разгласяване не е извършено пред нова публика. [т.41]

И вече – според новото решение –  за целите на индивидуализираната преценка за наличие на „публично разгласяване“ се гледа дали (1)  поставянето на хипервръзка към произведение, което е свободно достъпно на друг уебсайт, е извършено от лице, което с поставянето ѝ не е целяло получаване на печалба,  и (2) дали  това лице не знае и нормално не може да знае, че това произведение е публикувано в интернет без разрешение на носителя на авторско право – или, напротив, посочените връзки са предоставени с цел печалба, в който случай знанието се предполага. [т.55]

Обобщение на Martin Husovec  – по The IPKat:



Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: съд на ес