Tag Archives: подмяна

За едно дарение

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3132

През седмицата компанията, която стартирах преди шест месеца, дари лицензи на Държавна агенция „Електронно управление“ за използване (без ограничение във времето) на нашия софтуер, LogSentinel. В допълнение на прессъобщенията и фейсбук анонсите ми се иска да дам малко повече детайли.

Идеята за продукта и съответно компанията се роди няколко месеца след като вече не бях съветник за електронно управление. Шофирайки няколко часа и мислейки за приложение на наученото в последните две години (за блокчейн и за организационните, правните и техническите аспекти на големите институции) реших, че на пазара липсва решение за сигурна одитна следа – нещо, към което да пращаш всички събития, които са се случили в дадена система, и което да ги съхранява по начин, който или не позволява подмяна, или подмяната може да бъде идентифицирана изключително бързо. Попрочетох известно количество научни статии, написах прототип и след няколко месеца (които прекарах в Холандия) формализирахме създаването на компанията.

Софтуерът използва блокчейн по няколко начина – веднъж вътрешно, като структури от данни, и веднъж (опционално) да запише конкретни моменти от историята на събитията в Ethereum (криптовалути обаче не копае и не продава). В този смисъл, можем да го разгледаме като иновативен, макар че тази дума вече е клише.

В един момент решихме (със съдружниците ми), че държавата би имала полза от такова решение. Така или иначе сигурната одитна следа е добра практика и в немалко европейски нормативни актове има изисквания за такава следа. Не че не може да бъде реализирана по други начини – може, но ако всеки изпълнител пише отделно такова решение, както се е случвало досега, това би било загуба на време, а и не би било с такова ниво на сигурност. Пилотният проект е за интеграция със системата за обмен на данни между системи и регистри (т.е. кой до какви данни е искал достъп, в контекста на GDPR), но предстои да бъдат интегрирани и други системи. За щастие интеграцията е лесна и не отнема много време (ако се чудите как ни излиза „сметката“).

Когато журналист от Дневник ме пита „Защо го дарявате“, отговорът ми беше „Защо не?“. Така или иначе сме отделили достатъчно време да помагаме на държавата за електронното управление, не само докато бяхме в Министерски съвет, но и преди и след това, така че беше съвсем логично да помогнем и не само с мнения и документи, а и с това, което разработваме. Нямам намерение да участвам в обществени поръчки, които и да спечеля честно, винаги ще оставят съмнения, че са били наредени – хората до голяма степен с право имат негативни очаквания, че „и тоя си постла да намаже от държавния пост“. Това не е случаят и не искахме да има никакви съмнения по въпроса. Основният ни пазар е частният сектор, не обществените поръчки.

Даряване на софтуер за електронно управление вече се е случвало. Например в Естония. Там основни софтуерни компоненти са били дарени. Е, след това фирмите са получавали поръчки за надграждане и поддръжка (ние нямаме такова намерение). Но благодарение на това взаимодействие между държава и частен сектор, в Естония нещата „потръгват“. Нашето решение не е ключов компонент, така че едно дарение няма да доведе значителни промени и да настигнем Естония, но със сигурност ще бъде от помощ.

Като цяло реакцията на дарението беше позитивна, което е чудесно. Имаше и някои разумни притеснения и критики – например защо не отворим кода, като сме прокарали законово изменение за отворения код. Както неведнъж съм подчертавал, изискването важи само за софтуер, чиято разработка държавата поръчва и съответно става собственик. Случаят не е такъв, става дума за лицензи на готово решение. Но все пак всички компоненти (библиотеки и др.) около продукта са с отворен код и могат да се ползват свободно за интеграция.

Не смятам, че сме направили геройство, а просто една позитивна стъпка. И е факт, че в следствие на тази стъпка продуктът ще получи малко повече популярност. Но идеята на председателя на ДАЕУ беше самото действие на даряване да получи повече популярност и съответно да вдъхнови други доставчици. И би било супер, ако компании с устойчиви бизнеси, дарят по нещо от своето портфолио. Да, работата с държавата е трудна и има доста непредвидени проблеми, а бизнесите работят за да печелят, не за да подаряват. Но допринасянето за по-добра среда е нещо, което бизнесите по света правят. Например в САЩ големи корпорации „даряват“ временно най-добрите си служители на USDS, станал известен като „стартъп в Белия дом“. При нас също има опция за такъв подход (заложена в Закона за електронно управление), но докато стигнем до нея, и даренията на лицензи не са лош подход.

Може би все още не личи отвън, но след промените в закона, които бяха приети 2016-та, електронното управление тръгна, макар и бавно, в правилна посока. Използване на централизирани компоненти, използване на едни и същи решения на няколко места (вместо всеки път всичко от нулата), централна координация на проектите. Нашето решение се вписва в този подход и се надявам да допринесе за по-високата сигурност на системите в администрацията.

Модерният популизъм

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2119

Всички сме чували как политиците се замерят един друг с думата „популизъм“ в ролята на обида. Повечето обаче имаме само смътна представа какво толкова и защо е обидна.

Също, напоследък популизмът претърпя сериозна политическа еволюция. Повечето не се интересуваме професионално от политика и не знаем за нея, затова рискуваме да ни изненада.

Затова мисля да драсна няколко реда по въпроса.

—-

Определението

По начало в политиката се наричат популизъм две неща:

– казването на хората на нещата, които им харесва да чуят, без значение дали са истина
– обещаването на хората на нещата, които те искат, без значение дали са реално изпълними

Както следва да се очаква, популистите обикновено са измамници, които търсят власт заради лична изгода. Успеят ли, те търсят как да запазят властта. Тъй като не могат да изпълнят обещанията си, в демократични условия избирателите ги свалят от власт. Затова популистите като правило търсят начини за подмяна на изборните видове управление с (тяхна) диктатура, или начини за зомбиране на избирателите да ги подкрепят безусловно въпреки очевидните им лъжи, или и двете.

Лявото и дясното

Традиционно гласоподавателите на лявото – бедните хора – са по-глуповати, лековерни, имащи нужда от дори лъжлива надежда и с по-ограничен достъп до информация от богатите. Затова традиционно популизмът е ляв. Почти всички политици, дошли на власт чрез популизъм – Хитлер, Сталин, Пол Пот… – идват с леви обещания.

Напоследък обаче нещата се промениха сериозно, най-вече чрез навлизането на Интернет. Той даде на хората широк избор на източници за информация. Това на практика изравни способността да се информират на левите и десните гласоподаватели. В същото време се оказа, че хората с „дясно“ мислене са много по-склонни да подбират единствено приятни им източници на информация, да избягват контактите с другомислещи и да се изолират в „мехур“ от угоден им светоглед.

(Често се смята, че „левият мехур“ и „десният мехур“ са сходни по размер (в развитите страни – по около 20-25% от гласоподавателите), ако и противоположни по възгледи. На практика се оказа, че не е така. Гласоподавателите от „левия мехур“ обикновено се информират в някаква степен за възгледите и тезите на опонентите си; не повече от 2-3% се изолират напълно. При гласоподавателите от „десния мехур“ е обратното: не повече от 2-3% от тях се информират за възгледите и тезите на опонентите си, останалите се изолират напълно.)

Така се създаде ситуация, в която в развитите страни стабилна опора на левите популисти се оказаха само 2-3% от гласоподавателите – недостатъчно за печелене на избори. Стабилната опора на десните популисти обаче се оказа около 20%, което често е достатъчно за печелене на избори. Затова съвременният успешен популизъм в развитите страни като правило е десен.

Десният популизъм

Десният популизъм обикновено издига тезата, че обществото е разделено на две групи – „народът“ и „корумпираният елит“. Популистът представя себе си като „човекът от народа“, „говорителят на народа“, „водачът на народа“. Той твърди, че традиционната управляваща класа – „истаблишментът“ си е присвоила властта и я използва срещу „народа“, и така е враг на този народ.

Приликата с левите тези е ясно видима. Разликата е, че левите популисти обикновено обявяват за членове и поддръжници на „истаблишмента“ така наречените „експроприатори“ – различните паразити-капиталисти. Десните популисти обикновено обявяват за членове и поддръжници на „истаблишмента“ така наречените „леви интелектуалци“, „очилати чантаджии“, „политкоректна мафия“, „извратени джендъри“, „агенти на ислямизма“ и т.н.

Както левите популисти сеят сред хората страх и недоверие, така го правят и десните. Левите плашат с „агентите на капитализма“, „мръсните експлоататори“, „лакеите на МВФ“, „копоите на САЩ“, „кръвопийците на народа“ и т.н. Десните плашат с „имигрантите-джихадисти“, „джендърите, които ще ви извратят децата“, „лакеите на Сорос“, „копоите на политкоректността“ и разбира се „кръвопийците на народа“. Целта е плашливите да бъдат сплашени до загуба на способност за рационална преценка и сляпа нужда да бъдат „спасени“. (Разбира се, от популиста.)

Има и изключения. Когато например се намери удобен „враг“ в страната или извън нея, популистът обявява война на този „враг“. Той въвежда военно положение или създава негов неофициален еквивалент, в който правата на хората са сериозно ограничени. В тази ситуация той унищожава законодателните, социални и технологични механизми за защита на свободата и информираността на хората.

Ключов елемент от стратегията на почти всеки популист е войната с масмедиите, а напоследък често и с Интернет. Светлината е силен дезинфектант и пречи на лъжите на популиста. Затова той насочва усилията си срещу източниците на светлина. Където има съответната власт, той блокира достъпа до масмедии „временно“, или ги забранява, или ги затваря, или ги сплашва икономически или физически. Където я няма, той залива медиите, пряко или чрез нает или създаден за целта апарат, с порои от лъжи, които целят да ги компрометират. Целта му е да остане единственият приеман източник на информация за хората.

В тази ситуация популистът „повежда народа“ срещу „корумпирания елит“. Той обещава „да ги вкара в затвора“, „да пресуши блатото“, и т.н. Обещанията му задължително съдържат подробни обяснения как точно това ще възроди хората, ще им даде охолство, самочувствие, защита от враговете и т.н. Характерно на този етап е, че той изважда себе си извън социалните правила и ограничения, предвидени да отсяват измамниците – отказва да разкрие ключова информация за себе си, или използва неприемливи поради разрушителността си избирателни прийоми, и т.н.

Нерядко популистът успява да спечели властта чрез законни средства, например избори, и/или (само)ескалация на правомощия. В тези случаи обикновено първата му задача е да стимулира икономиката, за да създаде на избирателите усещането, че се грижи за тях. Обикновено го прави по начини, които водят до бум в краткосрочен план за сметка на спад или дори катастрофа в дългосрочен. (Като мошеник с опит, популистът обикновено смята, че в дългосрочен план или ще е станал вече диктатор и няма да зависи от гласоподавателите, или ще намери някой друг начин да ги измами.)

По-нататъшната съдба на популиста зависи най-вече от способността му да разруши законовите, политически и социални пречки пред измамниците да удържат властта. Тази способност обикновено зависи от механизмите на държавата му повече, отколкото от уменията на популиста. Държави с висока степен на децентрализираност, силна демократична традиция и закони, които категорично ограничават властта, обикновено устояват на всички или почти всички популисти. Централизирани държави с авторитарни традиции най-често падат жертва на всеки популист, освен на най-некадърните.

Ако не успее да разруши защитните механизми на държавата си, популистът стига до нови избори, на които се оказва в зависимост от интелигентността, зрялостта и активността на гласоподавателите. (Реално във всяка държава има както „зомбита“, така и политически ориентирани хора, но съотношението им е твърде различно. Също, колкото е по-висока политическата активност в държавата, толкова по-трудно популистът удържа властта чрез измами.)

Та, това е накратко. Дано съм бил полезен някому.

Има ли проблем с приетия от правителство план за управление на Пирин?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3020

Реших да проверя какво точно са приели вчера за Пирин, защото хората взеха да се мятат на амбразурите в социалните мрежи, а детайлите останаха на заден план.

В правителствената информационна система още не са качили документите (обикновено го правят с малко закъснение), но все пак на сайта на правителството има качен проектът на решението: ето тук http://www.government.bg/fce/001/0228/files/T_13.doc . Правя уговорката, че това не е приетото решение, та може да има корекции в последния момент (случват се такива неща с подмяна на листчета в папки минути преди заседание).
Действащият план за управление, който се изменя, е тук (важната част започва от стр. 182): http://pirin.bg/wp-content/uploads/2017/07/Plan-za-uprav.pdf

Промените правят общо взето едно нещо: разрешава се строителството на ски писти и съоръжения в т.нар. „зона за строителство“ и „зона за туризъм“, които са 0,6%+2,2% от територията на парка. Строителството става само след екологична оценка (или поне така пише; дали такава няма да бъде правена проформа е друг въпрос)

„Зоната за строителство“ до момента е допускала строителство на „сгради, пътища и съоръжения“. Това звучи общо, но ще видим след малко какво значи.

Има обаче едно двусмислие в решението – в таблицата на допустимите дейности, строителството става допустима дейност и в „зона за опазване на горските екосистеми и отдих“, която е 45,2% от парка. В съответната точка за тази зона обаче няма промяна, която да позволи строителство там, освен за „водохващане“ (което изглежда оправдано).

Дали това обаче не е хитър начин да се скрие нещо – не знам. Според мен таблицата може да се прецизира и 9-ти ред да се разбие допълнително.

По-интересното обаче е друго – в чл. 21 от Закона за защитените територии се забранява строителство на почти всичко (с някои изключения). Допуска се само ремонт на „спортни съоръжения“. Допуска се строителство на „съоръжения за нуждите на управлението на парка“, към което реферирах няколко абзаца по-нагоре. С изменението на т.1 от нормативната част на плана, на практика законът се нарушава – т.е. планът предвижда възможност за строеж на неща, които законът не допуска.

Тук трябва да се добави и решение на ВАС (Решение № 7214 от 2.10.2001), че ски зоната включва „съоръжения за обслужване на посетители“. Решението е спорно, обаче, тъй като приема, че законът допуска строеж на спортни и други съоръжения, но законът предвижда само техния ремонт. Което тълкуване пък се потвърждава от решение на ВАС по друг казус (№6883 от 09.06.2008 г. на ВАС по адм. д. № 4543 / 2008).

Та, в заключение:
– Зона IIa няма как да е допустима за строителство на писти и лифтове, а ако такова е било намерението, то не е било реализирано, тъй като в текста липсва.
– Измененият план противоречи на чл. 21 от Закона за защитените територии, тъй като позволява строителство на съоръжения, които законът не допуска.

НЕ казвам, че не трябва да има нови писти и нови лифтове. Не знам какво е съотношението на зоните за ски спрямо цялостната територия на планината в други европейски държави. Най-вероятно е добре да има още накъде да се разраства ски туризма.

Но за да стане това ми изглежда, че е необходима промяна на чл. 21 от Закона за защитените територии ИЛИ промяна на границите на парка по реда на глава трета от ЗЗТ.

Така че протестът е обоснован и той е протест както за Пирин, така и за законност.

(Заб.: сега навлизам в темата с Пирин, така че моля коригирайте грешни допускания и заключения, ако видите такива.)

Признаците на фашизма

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2085


Това е статия, написана през 1995 г. и публикувана във вестник „Невское время“. Авторът ѝ е един от най-мъдрите и дълбоки фантасти – Борис Стругацки.

Превеждам я тук едно към едно. Без никакво зачитане на авторски права. И смятам, че ако Борис Стругацки беше жив, щеше да ми благодари. Защото докато човек го помнят, той е жив. А такива като него трябва да бъдат помнени. Най-малко заради нас самите.

И защото фашизмът не си е тръгнал, и го има предостатъчно – и тук, и в други страни. Иска ли човек да се бори с една болест, трябва да познава симптомите ѝ. (Не зная дали ще събера някой ден смелостта да стъпя в гигантските обувки на Борис Стругацки и да напиша за разпознаването на причинителите на тази болест и лечението ѝ.)

—-

Чумата е в нашия дом. Да я лекуваме не умеем. Нещо повече, масово не умеем дори да поставим правилната диагноза. И заразеният вече често не забелязва, че е болен и сее заразата.

Култ към традицията

Сам по себе си традиционализмът е древно явление и чудесно си съществува без всякакъв фашизъм. Всички известни фашистки движения обаче се опират на идеите на традиционалисти, които търсят смисъл в наследството от миналото. В древни символи, народни ритуали, легенди и митология. Като пример можем да си припомним използването от нацистите на езически символи, включително свастиката, и символите и ритуалите на Свещената римска империя. Възхваляването на мъдростта и традициите на предците до равнището на всенароден култ утвърждава традиционните възгледи, порядки и устои като неоспоримо праведни. Съответно всяко развитие на познанието и убежденията, всяка еволюция на манталитета и на ценностната система биват смятани за априори грешни и вредни явления. За традиционалистите правдата е отдавна очертана, и всяко отклонение от нея може да бъде единствено в посока на неправдата и злото.

Отричане на съвременността

Традиционалистите възприемат враждебно новите технологии и повеи, понеже виждат в тях предизвикателство към традиционните духовни ценности. И макар че и италианските фашисти, и германските нацисти са се гордеели с индустриалните си достижения, цялата им идеология е построена на отричане на съвременния свят. За тях той е плод на западната капиталистическа плутокрация и нравственото разложение на епохата на Възраждането, противопоставила на традиционните ценности такова мерзко нещо като здравия разум.

Действие заради действието

Фашистите от 1930-те са се отнасяли с пренебрежение към интелектуалците, понеже интелектуалното мислене поставя всяко действия под въпроса „защо“. Фашистите упорито не желаят да обосновават действията си, понеже намират прелест в самото действие, даже ако то няма рационално обяснение. Маршове, погроми, смени на символиката, черни ризи, хитлеристки приветствия, помпозни съоръжения без практическо приложение – всичко това трудно може да даде рационален отговор на въпроса „защо“. С поставянето на този въпрос интелигенцията винаги е предизвиквала лютата ненавист на фашистите, и те са я обвинявали в предателство към традиционните ценности.

Несъгласието е предателство

Фашизмът не допуска плурализъм на мненията. За традиционалистите истината е една и всички, които се опитват да я поставят под въпрос, са врагове и предатели.

Ксенофобия

Този древен животински инстинкт – неприязънта към всичко другородно, чуждестранно, непонятно, непривично, ненормално – е благодатна почва за зараждането на фашизма. То е особено важен признак на фашистката идеология – деленето на хората на „наши“ и „не наши“.

Раздразнение сред масите

Неслучайно фашистките движения винаги са набирали особена популярност когато широките слоеве на обществото са преживявали трудни времена, катаклизми, икономическа стагнация, национални унижения (като например в Германия след Първата световна). Обидата и злобата сред широките маси ги прави възприемчиви към агресивни призиви. Раздразненият човек е по-малко склонен да мисли рационално. На него му се иска да излее агресията си.

Спекулиране с патриотизъм

В общество, което страда от комплекс за непълноценност, фашизмът изглежда като някакъв вид лекарство. Той въздига в основен повод за гордост това, което е свойствено на почти всички – да са се родили в тази страна. Идеята на патриотизма работи ефективно само при наличието на външни врагове. Без тях тя губи какъвто и да е смисъл.

Хората трябва да се чувстват обкръжени от врагове.

Образът на врага

Врагът трябва да изглежда едновременно силен и слаб. Той може да бъде по-богат, по-развит, по-добре въоръжен, но трябва да е също така глупав и страхлив. По такъв начин в самия образ на врага се залага сценарий, който вдъхновява патриотите – как по-слабият, но по-хитър и смел задължително ще победи накрая. Повярват ли в този образ, хората няма да разбират пред колко сериозна заплаха са, тъй като ще вярват в неизбежната победа.

Култ към силата и властта

Идеята за народния елитизъм – принадлежност към най-великия народ на света – сама по себе си подразбира превъзходство на едни над други, на по-добрите над по-лошие, на по-силните над по-слабите. Ако нашият народ е най-силният, героичен и духовно праведен, значи има и народи на обратния край – най-слаби, жалки и гнусни. При такъв подход един народ трябва да предизвиква възхищение, а друг (или всички други) – съответно презрение. Ако обществото допуска такава логика, то и вътре в самото него се формира елитарна йерархия, която култивира силата и презира слабостта. Висшестоящите ги възнасят до небесата, силата и храбростта на вождовете бива прославяна, а в низшестоящите си изтриват краката.

Култ към героизма и смъртта

Във фашисткото общество героизмът е норма. Всеки е длъжен да бъде герой, да извършва подвизи, и ако е необходимо, да даде живота си за Родината. Нещо повече – именно героичната смърт е основният вдъхновяващ образ, който фашистките идеолози транслират към своите последователи. Те възхваляват падналите герои и разпространяват истории за подвизите им. Тази тема е много популярна в съвременните песни от жанра „Бялата сила“.

(Бел. прев. – „Бялата сила“ е популярен песенен жанр в Русия. Типичните му теми са славянско-богатирско-патриотични, паднали герои и т.н.)

Култ към мъжествеността

Фашизмът има мъжко лице. И не само лице. Той е груба и агресивна идеология с лице на брутален мачо и алфа-самец. Фашистите обикновено придават на вождовете си именно такъв образ. Джентълмените не се вписват в него, те биват смятани за женствени и биват презирани. Този образ е силно привлекателен, тъй като се опира на основните животински инстинкти за размножаване и стадно поведение.

Избирателен популизъм

От една страна фашизмът е по начало популистка идеология, която мобилизира мнозинството, като дава прости отговори на вълнуващите го проблеми (които предварително му създава). Дразнят ви мигрантите? Да ги изгоним! Дразнят ви гейовете? Да ги забраним! Омръзнали са ви корупционерите? Ще започнем борба с корупционерите! (Или ще я симулира.)

Фашистите винаги оправдават действията си с „волята на народа“. Ясно е, че няма как да има воля, обща за целия народ. В най-добрия случай може да има воля на мнозинството. Фашистите нямат намерение да се съобразяват с волята на мнозинството по въпроси, които не се вписват във фашистката парадигма, така че си присвояват ролята на „глас на обществото“.

Всеки човек трябва да вярва, че действията на фашистките власти винаги отразяват волята на народа, и че ако той се съмнява, значи е сам и изолиран. Присвоявайки си ролята на глас на народа, фашистите се опитват да дискредитират всички свои противници като предатели и антинародни наемници на външни врагове.

Именно с помощта на такава риторика фашистите успяват да убедят масите, че демократичните институции и парламентът не са в състояние да изпълняват волята на народа, и затова основната власт трябва да бъде поверена на „гласа на народа“. Точно така са протекли нещата в Германия и Италия, където парламентарната демокрация е била заменена с фашизъм именно със съгласието на широките маси.

Подмяна на понятията

Фашизмът може да се върне и под маската на борба с фашизма. Уинстън Чърчил казва: „Фашистите на бъдещето ще се наричат антифашисти.“

Коренът на фашизма и досега живее сред нас и може да се възражда под най-невинен облик. Дори под облика на борба с фашизма. Тъй като думата „фашист“ отдавна вече е нарицателно, съвременните фашисти със сигурност няма да се кичат с нея. Могат обаче в най-добрите традиции на Оруеловия новоезик и подмяна на понятията да лепнат клеймото „фашист“ на враговете си. А както вече знаем, за да станеш враг на фашиста е достатъчно да си несъгласен с политиката му, която той спокойно може да нарече „антифашистка“. Противоречивостта и ирационалността са естествени черти на фашизма.

Тръмп, антилиберализмът и психологията

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2027

Напоследък ми стана навик да крада статии оттук-оттам из Нета. Ами какво да правя – навъдиха се хора, които казват каквото мисля по-добре от мен! 🙂 Което е чудесно.

Лошото е, че публикувалият ги сайт понякога умира и мислите им изчезват. Затова искам тяхно копие да има тук, в скромния ми блог. Докато го има.

Сега е модерно да се пише за Тръмп. Само че тази статия на Даниел Смилов в портала „Култура“ е не за личността Тръмп, а за антилиберализма като цяло.

(Тя обръща внимание и на една важна фигура, която не е много позната на българина. Ако руската царица Александра си е имала Распутин, Хитлер си е имал Гьобелс, а Путин си има Дугин, то Тръмп си има Стив Банън. Единствената разлика между последния и първите трима е, че Банън има много повече власт и влияние от тях. Към момента той реално е вторият по сила човек в света, при положение, че Тръмп е първият.)

Антилиберализмът има много отрочета. Нацизмът, фашизмът, комунизмът, русизмът… Неговата кауза е подмяната на свободата с робство, превръщането на невежеството в сила и представянето на войната за мир – накратко, „разделяй и владей“. Искате ли тази кауза да се сбъдне?

Затова е важно всеки мислещ човек да го познава. И да знае защо е нужно да се бори срещу него, дори на цената на лични лишения. Просто иначе ще бъде подложен на далеч по-големи лишения.

Да, знам, че не ви се занимава с политика. Ѝ на мен не ми се занимава. Пишат ми се разкази, правят ми се разни софтуери, грижи ми се за здравето на хората… Но училищните спомени ме подсещат, че ако на теб не ти се занимава с побойника на класа, това само засилва неговото желание да се занимава с теб. И да си затвориш очите води само до това да те бият както си със затворени очи.

Не си затваряйте очите, моля ви. После боли много и за дълго.

—-

Модерно е днес човек да е антилиберал и мнозина станаха такива. Тяхното всемирно вдъхновение е Доналд Тръмп – първият американски президент, който спечели искрените симпатии на БСП. Путин, разбира се, е фърст за Корнелия Нинова и средния социалист, но и Доналд вече не е секънд спрямо никой! А и как да е втори, когато не слиза от заглавията на всички публикации, включително за съжаление и на тази.

Либерализмът пък е осъждан като причина за повечето “бедствия” на планетата – от глобализацията, финансовия капитализъм, мултикултурализма, тероризма, бежанците, политическата коректност та чак до Иван Костов. Всъщност (малко парадоксално) самият Иван Костов също наскоро осъди либерализма.

Пък и какво ли толкова е дал либерализмът на света?!

Е, конституционализмът, разделението на властите, правата на човека, свободата на пазара, антидискриминационното законодателство и международният правов ред сигурно трябва да му бъдат приписани, защото Лок, Монтескьо, Мадисън, Кант, Адам Смит, Токвил, Бентъм, Констан, Келзен минават за либерали в образована среда. Но други приноси либерализмът едва ли има.

Като изключим може би и държавата на благоденствието (все пак) заради Джон Мейнард Кейнс, Джон Роулз и Роналд Дуоркин. И за да не се обидят либертарианците – трябва да се добавят и приносите на Хайек към икономическата теория и идеите за правова държава. Но друго няма. (Ако не броим десегрегацията и движението за граждански права през 60-те години – Мартин Лутър Кинг, Ърл Уорън. Както и критиката на тоталитаризма на Попър и Аренд).

Съвременният антилиберализъм не отрича тези постижения, а само логичните им следствия. Ако твърдите, че свободата на търговията и конкуренцията водят до всеобщ просперитет (както Адам Смит), трябва да искате да падат търговските бариери, както и затрудненията за движението на хора, стоки и капитали. Но Тръмп се оттегли от търговските споразумения с Канада и Азия, и планира да строи стена с Мексико. Ако твърдите, че всички имат равни права без оглед на религия и етнос, не поставяте специални ограничения за мюсюлманите. Но Тръмп направи точно това.

Ако смятате, че хора с различна култура могат да живеят мирно и цивилизовано в едно и също общество, трябва да следвате и някакви правила на уважително отношение към всяка една общност. За Тръмп това е вредна “политическа коректност”, обаче. И накрая, ако сте наистина загрижен за съдбата на работническата класа, трябва да й гарантирате максимално качествени публични услуги и достъп до работни места с генерирани от държавата програми. Това е препоръчвал Кейнс, но Тръмп сваля данъците и тръгва на поход срещу общественото здравно осигуряване и образование.

От логика към психология

Антилиберализмът не залага на логиката. Неговата сила е в психологията. Томас Хобс е първият модерен автор, който е осъзнал политическото значение на страха и параноята: свободата може да носи рискове и опасности. Свободният човек е методологически егоист, който в преследване на интереса си неизбежно (както Хобс е смятал) влиза във война с другите. Война на всеки срещу всеки. За да не се стига до нея, е необходима чудовищно силна, безконтролна власт, от която всеки да изпитва страх. Необходим е Левиатан, Путин или Ердоган. Необходим е някой с нервен пръст върху бутона за ядрен Армагедон, от когото останалият свят да трепери.

Съвременният антилиберализъм не спори с Лок, Монтескьо или Кейнс, а просто цели да убеди психологически населението, че без антилиберален Левиатан войната на всеки срещу всеки ще е неизбежна. Без лидери от типа на Орбан, Льо Пен или Ангел Джамбазки светът ще се свлече в едно “естествено състояние” на хаос и беззаконие, в който животът по Хобс ще е “solitary, poor, nasty, brutish and short” (самотен, беден, гаден, жесток и кратък).
Съвременният антилиберализъм е систематична, методологическа и научно-обоснована психологическа атака срещу населението, която цели да убеди хората, че живеят в света на Хобс. Те трябва да започнат да виждат всеки като потенциална опасност и всяка свобода – като носеща прекалено висок риск. Това се постига, като към нея се прикача въздействащ образ, вдъхващ страх и трепет:

– свобода на движение = “цунами от бежанци”, “нашественици”, “завоеватели”;

– религиозна свобода = “терористи”, “кървави атентати”, зловещ камуфлаж под форма на бурки;

– свобода на търговията = обезлюдени региони, ръждясали предприятия;

– етническа толерантност = “циганска престъпност”

Тъждествата между тези феномени не са нито логически, нито социологически, разбира се. Те са сугестивни, ситуационни и работещи на подсъзнателно ниво. Те внушават опасност, като запалват множество червени лампи и убеждават хората в следното:

– те са сами пред опасностите и трябва да мислят първо за себе си (America first!);

– институциите, които ги защитават, са безсилни (овладени са от някакви лигави либерали, например, които непрекъснато се провалят);

– не бива да разчитат на добронамереност и сътрудничество от никого: нито в държавата, а особено в чужбина (НАТО и ЕС са отживелица);

– трябва да се справят САМИ, като се самовъоръжават и придържат към най-близките – семейството, единоверците, нацията (стена, капиталът обратно от Китай, по-мощни ядрени ракети и другите да се оправят).

Хора с такива нагласи вече живеят в света на Хобс.

Психология и технология

Българският антилиберализъм е първичен, любителски и подражателен. В световен мащаб обаче психологическата атака срещу хората се води професионално, по научните принципи на пропагандната война и на съвременните технологии. Както стана ясно, зад Брекзит и зад Тръмп стои сериозна технологична експертиза, която профилира психологически населението и е в състояние да таргетира почти всеки избирател поотделно в зависимост от неговия психологически профил. Това става чрез Big Data компании, които филтрират огромен обем данни, събрани от бази на фирми, обществени институции или социалните мрежи.

Cambridge Analytica например е компанията, която е помагала на Тед Круз, Тръмп и привържениците на Брекзит и която твърди, че е профилирала (най-вече психологически) американските избиратели – всички 220 милиона от тях![i] Изработени са били 32 психологически профила[ii]с цел по-ефективна кампания: ако човек е по-невротичен например, пращат му картинки на битова престъпност – кражба с взлом. Ако е по-спокоен и склонен към съгласие – семейна снимка на баща и дъщеря на лов за патици. Изводът е един обаче – гласувайте за кандидата, който подкрепя оръжията.

Ако сте по-скоро избирател на Клинтън, тогава психологическата задача е пък да не отидете да гласувате. Като например ви убедят, че тя е отвратителна (nasty woman, crook). Експерти на споменатата компания твърдят, че почти няма съобщение и послание от страна на Тръмп, което да не е било подплатено с данни, генерирани от профилирането.

Стийв Банън – човекът, който в момента е най-влиятелен в Белия дом по мнението на мнозина, – е член на борда на Cambridge Analytica.

Съветската школа е традиционно много силна в областта на пропагандната психологическата война, която в модерната си версия се нарича “хибридна”. Макар и не толкова high tech, и съветската школа е допринесла с прийоми, които са много ефективни. Като техниката на “гнилата сельодка” например, известна от учебниците от 60-те години: подбирате грозна лъжа за опонента и я тиражирате масово. Той е принуден да се оправдава, да се обяснява и попада в неизгодна позиция. Или пък тактиката “60:40” за пропагандна борба в не съвсем гостоприемна среда (в близката чужбина да речем): говорите 60% за НАТО и ЕС и 40% за Русия и санкциите срещу нея. Проевропейците се объркват, про-евразийците се обнадеждават.[iii]

Начало на какво?

Светът на Хобс е нелицеприятен. И той трудно може да бъде обичан. Защо е тогава тази антилиберална фиксация върху насаждането на хобсианска психология?

Хана Аренд отбелязва, че всеки тоталитаризъм започва с неприязън към всичко, което имаш[iv] – в нашия случай, демокрацията, свободите, ЕС, НАТО “Нещата трябва да се променят! Не могат да останат такива!”. Антилиберализмът винаги е насаждал подобни емоции на неприязън. Затова и Карл Льовенщайн нарича фашизмът “емоционализъм”.

Но съвременният антилиберал не е фашист, нито комунист. Той не отхвърля – поне открито – нито конституционализма, нито правата на човека, нито пазарната икономика, нито демокрацията. Напротив, той се бие в гърдите, че е демократ. Антилибералът няма алтернативна визия за обществото, както фашистът: той просто твърди, че “така повече не може” и се опитва да подрони психологическата основа на свободата. Да усилва и генерира страх.

Що за състояние е това? От една страна, либерализмът започва да се политизира и от обща идеология на всички партии в демокрацията, става разделителна линия. От другата страна стоят антилибералите, които не го отричат съдържателно, а “просто” искат да го суспендират временно заради опасности от най-различен характер: от “бежански цунамита” до “обезлюдяване и смърт на нацията”.

Колко временно и кое точно ще се суспендира обаче? Путиновата управляема демокрация ли е моделът? Орбановият диктат на мнозинството, може би? Кои права ще бъдат отменяни, за колко дълго и заради какво? И няма ли други по-цивилизовани начини за постигане на сигурност и мир, освен този, който се предлага?

Антилиберализмът днес предпочита психологията, докато съдържанието му изглежда хлъзгаво и неопределено. Докато то не се изясни, той си остава една психологическа игра, при която на всеки му се вадят такива картинки, които най-пасват на личните му страхове. И всеки почва да слюнкоотделя като кучето на Павлов.

___________

[i] Hannes Grassegger and Mikael Krogerus, The Data that Turned the World Upside Down https://motherboard.vice.com/en_us/article/how-our-likes-helped-trump-win

[ii] Профилирането става на базата на разделянето на хората по пет основни критерия: откритост към нови преживявания; съвестност при изпълнение на задача; интровертност; съгласие; невротичност. От английските наименования на тези критерии е и съкращението OCEAN, което ги обобщава.

[iii] В.Яковлев, Методы боевой спецпропаганды http://aillarionov.livejournal.com/846809.html

[iv] Hannah Arendt: From an Interview http://www.nybooks.com/articles/1978/10/26/hannah-arendt-from-an-interview/

Мажоритарни

Post Syndicated from RealEnder original http://alex.stanev.org/blog/?p=371

Активно започна да се говори за смяна на изборната система – малко като след дъжд качулка. Правят впечатление внушения как промяната на избирателната система ще доведе до промяна на политическата. А това вече е простотия и дебела манипулация.

Целта на всяка демократична избирателна система е да гарантира възможно най-широкото и точно представителство на гласуващите (защото другите са явно незаинтересовани). Ако с процедурни и технологични (разбирайте технология на изборите) хватки някой смята да промени политическия пейзаж, би трябвало сериозно да се замислим за подбудите и търсените резултати.

Мажоритарните избори няма как да подменят политическия елит. В най-безболезнения вариант ще вкарат още малко колорит. Текущия парламент се “радва” на най-високата представителност от гласувалите – над 93% от действителните гласове са дадени за партии, които имат депутати сега. Това, разбира се, води до висока фрагментация и необходимост от коалиране. А коалициите в България по правило са безпринципни. Примерите ги знаете.

От математическа гледна точка, тази ситуация може да се излекува единствено с много висока избирателна активност. Активност, проявена от добре информирани и изискващи гласоподаватели. Бонус – забрана за три последователни мандата за народните представители и възможност за отзоваване чрез местен(районен?) референдум. Първото ще даде възможност за подмяна на лицата и създаване на мозъчни тръстове, а за второто промяна в Конституцията.

Опасно ли е СЕМ да си гледа работата ?

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2016/04/28/cem-28/

 

Вчера НС избра нови членове на СЕМ – Розита Михайлова-Еленова и София Владимирова `(под текста – стенограма от изслушването, важно е да се знае какво поддържат новите членове на СЕМ *).  Заедно с Бетина Жотева от президентската квота новите членове от парламентарната квота попълват състава на регулатора. Заварените членове са Мария Стоянова от президентската квота и Иво Атанасов от парламентарната квота.

СЕМ има текущи задачи, между които  на дневен ред е изборът на   генерални директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Обществените медии са огромна надежда за хората, които търсят безпристрастна и качествена журналистика, следваща обществения дневен ред.  Обществените медии правят обществото по-силно – така е озаглавена една от декларациите на EBU. В този смисъл и отговорността на СЕМ за ръководствата на обществените медии е огромна.

Но отговорно значи ли опасно?

Също вчера  24 часа публикува голяма  статия, озаглавена Защо е опасно този СЕМ да избира шефове на БНТ и БНР. Това е втора публикация от този тип, първата отразяваше срещата в медийната комисия, на която трябваше да се изложат идеите за промени в медийното законодателство. Тогава 24 часа беше единствената медия, която  си позволи манипулация  (това е проверимо, има пълен запис) в заглавието на публикацията – Обединение на БНТ и БНР иска медийната общност. 

Новата публикация е продължение на предходната, но вече не е подписана. Ето   тезите и аргументите към тях в точни цитати:

Първа теза

На новия СЕМ е най-добре да се даде време […] да гласува удължаване на мандата с 6 или 12 месеца на настоящите генерални директори на БНТ и БНР. Това може да се направи с промяна в Закона за радиото и телевизията.

Аргументи:

  • При толкова малко смислени и повече безсмислени корекции на Изборния кодекс подобна промяна е действително наложителна.   
  • Само си представете какво търгуване ще настъпи с техните постове при тези скандали с избирателните промени, които засягат президентския вот наесен.  Кого ще хареса Радан Кънев за шеф на БНТ, който пък няма да е по вкуса на Меглена Кунева, а дори да не си помисляме за критериите, които ще наложи собственикът на тв СКАТ Валери Симеонов. А тия дни той се превърна в незаобиколим фактор и проблем на Борисов около Изборния кодекс.  Да, СЕМ е независим орган и сам избира шефовете на обществените медии, но няма как да не даде ухо кого обсъждат политиците помежду си.  
  • Такива са настроенията сред журналистите и другите служители в двете медии.  
  • [Новите членове] малко или изобщо не познават кандидатите за радиото или пък техните концепции за развитието му. Малко или изобщо не познават досегашната работа на БНР и БНТ – конкурсът за шеф на телевизията все пак е само след месец.  

Няма нужда и от коментари – но защо корекциите на ИК да са аргумент за удължаване на мандатите, защо сега ще настъпи търгуване с постове за обществените медии и  – ако е така – това е антирегулатор, това ли е очакването на 24 часа за СЕМ? – и защо  пък след половин година няма да настъпи търгуване, и наистина ли журналистите в БНР искат още една година управление на Янкулов – остава неясно.

Втора теза

Неудобната тема за обединението на БНТ и БНР: по традиция за нея се говори винаги преди изборите за генерални директори на двете обществени медии и нищо не се казва. Нещо повече, всеки, който повдигне тази тема, бива веднага нарочван, че сам иска да оглави подобен голям и доста добре финансиран от държавата холдинг. […] Имената на Вяра Анкова и настоящия шеф на НДК Мирослав Боршош се появиха като варианти за обединението. И двамата отричат да имат амбиции. Но преди да има кандидати за този медиен холдинг, е необходима политическа воля. […]  Макар че, ако обединението се случи и хипотетично през следващите няколко години, Анкова би била позитивна фигура там. Професионализмът ѝ е факт, потвърден не само от колегите ѝ, но и от зрителите. За двата си мандата тя промени Българската национална телевизия, като я превърна в място, където се водят умни разговори с умерен тон, липсва агресията и скандалът, политици, експерти и общественици обсъждат задълбочено проблемите, без да се надвикват и карат. Многообразието на програмата и различните гледни точки станаха задължителна част от обществената телевизия, която освен това продължава да прави едни от най-добрите тв новини.  Боршош, който съживи мъртвеца НДК, също би бил подходящ водач на холдинга.

Аргументи:

  • Практиката  и по света, а и у нас (виж големите частни телевизии) показва, че подобни медийни корпорации могат да работят много добре.
  • Подобна радио-телевизионна корпорация ще доведе до икономии и творчески синергии, смята Мартин Захариев, бивш депутат, а сега сътрудник на медийната комисия. Според него двете обществени медии могат да влязат като дъщерни компании в акционерно или холдингово дружество. Това ще им позволи да сключват договори с кредитни институции или за продажба и ще подпомогне взаимното им развитие.
  • Асоциацията на телевизионните продуценти също подкрепи обединението, защото по думите на председателя ѝ Евтим Милошев “това ще направи обществената медия по-силна и по-значима и ще създаде повече работа за нас, продуцентите”.

Аргументите против са представени по следния начин:

  • сега  и по-рано почти всеки от екипите на двете [обществени ] медии беше против. И днес единственото, което се чува от по-кресливите публични гласове, е, че събирането на двете медии под една шапка ще увеличи контрола на държавата върху тях, ще намали вероятно парите им и БНР ще загуби влиянието си. Изкаже ли някой друго мнение, веднага бива обявяван за човек, който иска да се уреди на сладка началническа работа.

И по тази теза аргументите нямат нужда от коментари – дали ще има икономии е въпрос на оценка на въздействието, в другите държави данните сочат обратното за  дълъг период. Много добре, че независимите продуценти ясно заявяват интереса си – но водещи по правото на ЕС са   демократичните потребности на хората. А по идеята за търговските дружества – нека някой да си направи труда да предлага сериозни мотиви – тези за сключване  на договори и пр. не са – а и от записа на срещата в НС се създава впечатление, че Мартин Захариев предлага идея, не твърди, че именно това е оптималното решение.

Двете тези заедно в контекст:

Хипотезата [за обединението] продължава да съществува, ако предстоящите конкурси за генерални директори примерно бъдат отложени, а настоящите мандати – удължени. Иначе никой кандидат няма да се съгласи да участва в тежък избор и година по-късно да попадне под чужда шапка.

*

Това ни се предлага като теза на 24 часа: този СЕМ е опасно да избира генерални директори.

Тъжна е тази публикация. Ако нещо е опасно, това е тезата на 24 часа – на първо място с подмятането   за търгуването с постове, което ще падне.

Ако посланието е   да се отнемат  правомощията на СЕМ с изменение в ЗРТ,  за да не избира генерални директори, докато регулаторът не стане дееспособен да избира – това не е голяма иновация.

Царят вече отне от правомощията на СЕМ един път с изменение в ЗРТ, причинявайки дълга пауза в лицензирането. За да не лицензира неправилният СЕМ. И подмени лицензиите с временни бележки за свои хора.

Доколкото разбирам,  предлага се римейк   – подмяна на избора по закон  с  временни бележки за  сегашните директори  – в комплект. 

На идеи  за персонални употреби на закон  трябва да се реагира  – и в случаи на поправки като   анти-Куцкова (преди години приеха промяна в Закона за съдебната власт, която забрани на членовете на  ВСС  да предлагат магистрати за наказание, за да попречат специално на съдия Куцкова да направи предложение),   и в случаи  като про-Лучано (министър без висше образование). 

Ако познавам някого от тези, които разчитат на персонални поправки – да ме извинят, и  особено да ме извинят тези от тях , които харесвам.

 

 

*

Препратките водят към представяне на Владимирова и Еленова  – за всички, които не знаят много за тях и искат да знаят с какви възгледи за регулацията са новите членове – не е много, но поне нещо.

 

 

 

 

Filed under: BG Law Making, BG Media, BG Regulator, Media Law

Хакнат ли е някой сайт? Лесно ръководство за журналисти

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/kEIfJwXnGFE/

В последните 10 дни сайтовете на няколко държавни инстуции бяха недостъпни за сериозен отрязък от време. Това донякъде беше проблем в изборния ден заради страницата на ЦИК. Надали някой щеше да забележи, че сайтовете на МВР, ГРАО и Президента са паднали, ако журналистите не бяха забили камбаната. По мои наблюдения от проекта @GovAlertEu, хората рядко им обръщат каквото и да е внимание. Сайтът на ДАНС по принцип е хлабав и често пада от нищо.
Журналистите бързо вдигнаха шум как основните сайтове в държавата са били хакнати. Може много да се говори каква глупост е всичко това и Божо го е описал добре. При него ще прочетете и какви най-вероятно са причините някой да плати за такава коодинирана атака.
Разбираемо е обаче дори добросъвестни журналисти да се объркат в терминологията. Няма да им е за пръв път. Лесно е да се подхлъзнеш по изрази, които докарават повече читатели, колкото и да не искаш да си признаеш, че играеш в същата кочинка като жълтите медии.
Затова реших да помогна. Представям ви краткото ръководство за журналисти на тема „Хакнат ли е някой сайт?“. Може да го свалите и в удобен за печатане формат.
chart
Важни бележки под линия:
*: Този знак може да е под формата на пълна подмяна на сайта, подмяна на новини и документи, публикуване на политически, религиозни, расистки или други послания, както и просто подпис на отговорните лица.
**: Макар DDoS атаките да са най-интересни от медийна гледна точка, има много причини един сайт да падне – проблем или обновяване на сървъра, временен срив в межата на държавната институция, проблем с твоя интернет или просто немарлив държавен служител.


Jebem ti сплесканата жОрналистика

Извинявам се за вулгарното заглавие, но пиша в този блог по веднъж на година – две, което е достатъчно показателно, че го ползвам за място за излияния, когато наистина съм силно афектиран!
На сайта „Правен свят" беше публикувана статия озаглавена „Възлагат без конкурс машинното гласуване на държавна фирма без опит". Постоянно се говори за поръчкова журналистика, но честно казано, това, което прочетох надхвърля всякакви мои очаквания. Затова направих, не много кратък, анализ, практически на всяко изречение от публикуваната статия.
Анализът не е насочен в защита на някой от участниците, нито в нападение на друг от участниците, а единствено срещу сплесканата българска „журналистика". Между другото – статията е цитирана и папагалски препечатвана, дори и от сериозни медии в рамките на дните, след като е публикувана, което е още по-трагичен показател за българската журналистика.
Текстовете в курсив и отместени леко навътре са цитирани от статията публикувана в „Правен свят". На практика е цитирана почти цялата статия, с изключение на последните пет параграфа, в които се разглежда мнението на проф. Герджиков, което е изцяло ирелевантно къз засегнатата тема.
И така, да започнем:
Възлагат без конкурс машинното гласуване на държавна фирма без опит
Още в заглавието се говори за „държавна фирма без опит", но никъде не се доказва нито едно от твърденията: Дали изобщо нещо възлагат? Дали фирмата е държавна (по смисъла на българското законодателство)? Дали цитираната фирма няма опит в изборния процес? Дали цитираната фирма няма опит в машинното гласуване? Дали цитираната фирма няма опит в информационните технологии?
Сериозен скандал се задава около машинното гласуване на местните избори и референдума на 25 октомври т.г.
Първото изречение също съдържа фактологически грешки – на националния референдум на 25 октомври 2015 г. няма да се гласува машинно в нито една секция – нито в страната, нито извън страната.
Тръжната процедура по ЗОП за избор на фирма-изпълнител, стартирала в последния момент, днес е била прекратена от Министерския съвет, научи "Правен свят". Това, според запознати, може да доведе не само до опорочаване на машинното гласуване, а и до сериозни съмнения за подмяна на вота на гражданите.
Как по-точно стигнахме до извода, че пускането на процедурата в последния момент ще доведе до подмяна на вота – не става ясно. Кои по-точно са „запознатите", които по-надолу ще бъдат цитирани още много пъти, също не е ясно? По каква причина мнението на ниезвистнети „запознати" е меродавно – също не става ясно? Кой ги е определил за експерти и на каква база, за да се взима под внимание тяхното мнение?
Отделно от това, в доклада на ЦИК за гласуването през 2014 г. в раздел 11, който се отнася до машинното гласуване – основната препоръка е, подготовката на процедурата за избор на доставчик на машини за гласуване да стартира възможно най-рано. Факт с който законодателят по никакъв начин не се е съобразил.
В края на август Централната избирателна комисия (ЦИК) взе решение само в 50 секции в София да се проведе машинно гласуване, и то единствено за общински съветници.
Чакай малко, не прочетохме ли точно преди 4 изречения, за машинно гласуване на референдума?
За първи път този начин на гласуване ще бъде отчетен при крайния резултат на вота.
Едно от трите изречения, които са коректни в цялата статия. Направо е съмнително.
До момента бяха проведени две напълно успешни експериментални гласувания с машини.
Опаааа… я чакай малко. Кой ги определи за успешни? Малко по-надолу пише кой. А по какъв критерий ги определи като успешни? По критерий работят много сигурно? Или по критерий машините са работили без сривове? А къде е документирано че наистина е така? Някъде да има независим анализ на двата експеримента, който да не е изготвен от изпълнителите, възложителите или организаторите?
За първи път това стана на изборите за европарламент през пролетта на миналата година, когато в 100 секции бяха сложени машинки, а вторият път беше на парламентарните избори през октомври 2014 г., когато в 300 секции имаше такава техника. Във връзка с тазгодишното гласуване за местна власт, когато за първи път машинното гласуване ще се взима предвид при крайния резултат от вота, ЦИК очерта техническите параметри за провеждане на обществена поръчка за избор на изпълнител, а Министерският съвет я организира и проведе.
Ето това са второто и третото изречение от статията, които са коректни. Между другото, това са и последните такива изречения в целия текст!
По информация на "Правен свят" са се явили трима кандидати – две частни фирми (едната предложила цена 139 000 лева без ДДС, а другата – 149 000 лв. без ДДС), третата е държавната "Информационно обслужване" с предложение за около 28 000 лева без ДДС.
Значи кои са другите две фирми не е нужно да се споменава в статията – те явно не са от значение? Или просто не трябва да се набива на очи? Въпреки, че техните цени се цитират съвсем точно! Третата фирма обаче се сочи поименно, макар и не много точно. Въпреки, че нейната цена е около някакво число… в офертата не пишеше около, там пише точно 28 950 лв. без ДДС. Говорейки за третата фирма – трябва да отбележим, че по смисъла на българското законодателство „Информационно обслужване" АД е частна фирма – акционерно дружество. Между другото и аз съм акционер в това дружество. За да бъдем напълно коректни – да наистина – държавата е мажоритарен собственик на акциите, но далеч не е единствения.
"Информационно обслужване" е отстранена от процедурата заради нереално ниска цена.
Мда, сигурен съм, че в протокола на комисията точно така е било и записано: „тая цена е нереална". Значи едната цена е нереално ниска, но другите две цени не са нереално високи? В действителност, при дадени две цени – съответно 139 000 и 149 000 лв. без ДДС, средната цена на другите участници е 144 000 лв. без ДДС, като 20% под тези цени прави 115 200 лв. без ДДС. Т.е. каквато и цена да даде „Информационно обслужване" АД – процедурата ще бъде прекратена, а фирмите дисквалифицирани. Истинската причина е малко по-различна от представената в статията манипулация. Нещо повече – в случващата се схема очевидно има нещо нередно, само че ключът от бараката е заровен на съвсем друго място.
По наша информация Министерският съвет е прекратил процедурата по ЗОП с мотив, че няма "излишни" 139 000 лева без ДДС, която е символично малка сума на фона на общата сума избори.
Ахъм – точно така, причината е баш, защото нямат излишни пари. И в протокола вероятно така е записано. А това, че две от фирмите са дали цени над максимално допустимата по процедурата – малко е пропуснато в статията, явно не е много важно. Всъщност насажда се мнението, че процедурата е прекратена заради езотеричното зло – „Информационно обслужване" АД, а не заради другите две фирми.
Вместо това, смята да прибегне до директно възлагане на поръчката на "Информационно обслужване" по Наредбата за възлагане на малки ОП, като при това положение цената трябва да е под 20 000 лева.
Ама че извод – това обявено ли е от някого официално или е предположение на анонимния автор, което се представя като факт? Да не коментираме, че цитираната наредба е отменена 01.04.2012 г, но това е „Правен свят" – те са юристи, аз ли да споря с тях?
Подобен финансов аргумент обаче е не само несъстоятелен, но и абсурден, твърдят запознати и напомнят, че цената по договор за провеждане на пробното машинно гласуване на парламентарните избори м.г. е била 442 800 лева, а общата сума, която ще бъде изхарчена за местния вот и референдума е цели 51 млн. лева.
Оставям на вас да прецените, колко състоятелен аргумент е цената за наем на 50 машини да бъде 139 000 лв. без ДДС – това прави по 2 780 лв на машина – наем за един ден! Подчертавам – наем – машините не се купуват, а се наемат! Между другото – цената през 2014 г. е 442 800 лв. за 300 секции, което прави 1 476 лв. без ДДС за една машина. Т.е. в момента същата машина, със същия софтуер, доставена от същата фирма, излиза с повече от 88% по-скъпо! Наистина фактите са несъстоятелни, само дето фактите са други.
Проблемите в случая са следните.
По-надолу ще видим, че проблемите са съвсем други…
Фирмата, обявена за победител преди прекратяването, има опит при провеждането на машинното гласуване, защото и двата експеримента са организирани и проведени от нея, с нейна техника, т.е. машините са се доказали като работещи, сигурни, защитени от манипулация, гарантиращи тайната на вота и не на последно място – лесни за използване.
Интересна констатация, която никъде не е потвърдена. В доклада на ЦИК за проведените през 2014 г. избори са изброени проблеми, които са възникнали при използването на машините за гласуване. Като успех на машинното гласуване в доклада се посочва броят на гласувалите с използване на машините, което по никакъв начин не показва, че машините са сигурни, защитени от манипулация, гарантират тайната на вота. Интересна е и констатацията, че машините са лесни за използване, защото в доклада на цик се споменава като констатиран проблем, че е имало „затруднения във връзка със стартирането на изборния процес с машини от членове на няколко СИК". Нещо повече – докладът включва и информация за „грешки в протоколи на СИК за отчитане на резултатите от машинното гласуване" и между другото, тези грешки са и публикувани в сайта с резултатите.
Запознати твърдят, че машините на "Информационно обслужване" са обикновени касови апарати, някак пригодени за конкурса, които не предлагат и половината от функционалностите на машините, с които бяха проведени два експериментални вота до момента.
Още по-интереесна констатация. Отново се сблъскваме с мистериозните „запознати", които са някакви имагинерни лица, за които не знаем нищо – нито кои са, нито от къде са запознати, нито дали изобщо са експерти в цитираната област. Нещо повече – в доклада на комисията за оценяване на офертите, стр. 10 се посочва, че: „Комисията счита, че предложеното техническо решение съответства на изискванията на документацията и не е по-различно от предложенията на останалите участници по отношение на интегрираност, високотехнологичност и надеждност" – цитира се техническото решение на „Информационно обслужване" АД. Единственият показател, за който предложението на „Информационно обслужване" АД получава по-малко точки при техническата оценка е размерът на дисплея на машината за гласуване. Твърдението, че предложените машини са „обикновени касови апарати" също не отговаря на истината, тъй като устройствата не отговарят на изискванията на българското законодателство към касови апарати – нямат модули за безжична връзка с НАП, нито фискална памет по смисъла на закона за счетоводството! Това са компютри с процесори, памет, екрани, принтери, четци за карти и друга периферия в пластмасова кутия – точно както и машините на другите участници и е факт, че комисията за оценка на офертите констатира, че предложените решения не се отличават.

Те никога не са участвали в машинно гласуване на парламентарни, президентски или местни избори.
Поредната манипулация – умело се заобикаля истината, като изрично се посочва, че не са участвали в парламентарни, президентски и местни избори, но фактическата истина е, че машините са участвали в избори, просто тези избори не са от изброените видове. Или иначе обяснено – в статията се поставят по-различни изисквания от изискванията на възложителя на поръчката, като умишлено се премълчават останалите факти.
При това положение възникват основателни съмнения, че машинното гласуване не само може да бъде опорочено, но и че самият вот на хората може да бъде подменен.
Още един извод, до който не става ясно как е достигнато? За разлика от автора на статията в „Правен свят", аз не се позовавам на „запознати", а на официални документи – доклади, заповеди, решения и др. документи на различни институции. И в тези документи ясно е посочено, че единствената разлика между предложените решения е размерът на екрана. От статията не става ясно по какъв начин размерът на екрана ще доведе до подмяна на вота?
Някои дори смятат, че така се готви изборна измама в столицата, защото е много трудно да се приеме аргумент, че държавата не може да отдели 139 000 лева без ДДС като възложи поръчката на проверен доставчик на услугата.
Върхът на сладоледа настъпва в края на статията – вече дори не говорим за „запознатите", вече става дума за „някои" – съвсем неназовани лица. Не е ясно и защо се смята, че се възлага на „непроверен доставчик", защото „Информационно обслужване" АД е изпълнител на повече от 12 проекта за компютърна обработка на резултатите от всички избори в България от 2003 г. досега, а също така има и изпълнени проекти за машинно гласуване. Да се твърди, че дружеството няма опит и експертиза в областта е просто смешно.
Още повече, че резултатите от машинното гласуване през 2014 г. бяха високо оценени именно от МС и от ЦИК, които ги обявиха за успешни.
Както цитирах по-горе доклада на ЦИК, експериментите с машинно гласуване през 2014 г. са обявени за успешни на базата на брой гласували с машини. А ако трябва да цитирам по-точно – на базата на 8014 гласували с машини на изборите за членове на Европейския парламент от Република България от общо 24 978 имащи право на глас в секциите, където има разположени машини. Това между другото са малко повече от 32% от избирателите!
Любопитен момент е откъде е дошъл натискът за прекратяване на процедурата по ЗОП.
Любопитен е, наистина е любопитен и при това – много любопитен. Нека още веднъж да разгледаме решението на Министерски съвет за прекратяване на процедурата – мотивите са, че офертите на две от фирмите участващи в процедурата надвишават финансовия ресурс, който възложителят може да осигури. Тук следва да се отбележи, че цената за наем на една машина през 2014 г. от същата фирма е 1 476 лв. без ДДС (442 800 лв. за 300 секции разположени в София, Пловдив, Кюстендил, Плевен и Перник) срещу 2 780 лв. за същите машини, от същата фирма, за същия период (139 000 лв. за 50 секции, всичките разположени в същото населено място, където е седалището на фирмата). Да попитаме още веднъж – откъде е дошъл натискът?
Защото тогава ще стане ясно и за какво и за кого лобира, казват още запознати, които дори стигат до крайност – предполагат, че по този начин се цели премахването на машинното гласуване.
Хайде – „запознатите" се върнаха… за кого се лобира? На 25 септември 2015 г. Нова телевизия излъчва репортаж „от офиса на фирмата, която организира машинното гласуване" с демонснтрация как ще функционира то. Докладът на комисията за избор на такава фирма е от 06 октомври 2015 г. Кой за какво и за кого лобира и дали има връзка между издателя на „Правен свят" и някоя от участващите в конкурса фирми – оставям на вас да прецените.
А за да бъда максимално коректен, за разлика от издателите на „Правен свят", аз не цитирам „запознати" и „някои", а държавни институции и официални документи, към които по-долу ще дам линкове. Освен това горният текст си има автор, за разлика от статията на „Правен свят", в която такъв не е посочен. Още нещо – аз не крия от никого, че работя в една от фирмите участващи в конкурсната процедура, както и че съм акционер в същата фирма – „Информационно обслужване" АД. А горният текст изразява изцяло, само и единствено моето лично мнение и доколкото същото може да бъде експертно в засегнатата област, предвид професионалния ми опит и образованието ми.

Статията в „Правен свят"
http://legalworld.bg/47740.vyzlagat-bez-konkurs-mashinnoto-glasuvane-na-dyrjavna-firma-bez-opit.html

Доклад на ЦИК относно организацията и провеждането на избори през 2014 г.
http://old.cik.bg/f/1184

Процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Осигуряване/наемане на машини за гласуване за провеждане на изборите за общински съветници и за кметове на 25 октомври 2015 г."
http://customerprofile.government.bg/vieworder.php?id=8F935523-5E08-11E5-B97C-0019B90D614A#orderfiles
Тук са публикувани и докладите на комисията за оценка на предложенията, но няма как да се даде директен линк.

Решение на МС за прекратяване на процедурата
http://www.aop.bg/case2.php?mode=show_doc&doc_id=691349&newver=2

Репортаж на Нова телевизия
http://novanews.novatv.bg/news/view/2015/09/25/125223/%D0%97%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%81%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D1%81%D0%BA%D1%8A%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%B2-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-/

В секция с 1018 имащи право на глас, машинно е гласувал само един човек:
http://results.cik.bg/pi2014/mashinno/protokoli/10/2900023.html
http://results.cik.bg/pi2014/protokoli/10/2900023.html

Някои идеи за електронното гласуване

Post Syndicated from Delian Delchev original http://feedproxy.google.com/~r/delian/~3/3SzV7avcgtQ/blog-post_24.html

Чета постоянно истерия от представители или почитатели на партии с твърд пенсионерски електорат или партии разчитащи на по малко грамотни граждани срещу електронното гласуване, как то нямало да бъде сигурно.


Аз смятам, че това е най смешната теза на противниците на електронното гласуване преди референдума. Дали електронното гласуване ще бъде сигурно или не, зависи единствено и само от това как ще бъде реализирано. Това е технически проблем, който няма отношение към това дали ще го има или не. Електронното гласуване може да бъде много сигурно, всъщност може да бъде значително по-сигурно отколкото настоящето ни не електронно присъствено гласуване. Но също така може да бъде направено и много несигурно, по малко сигурно отколкото е сегашното ни присъствено гласуване.
Няма принципна причина, която да прави дистанционното гласуване несигурно, различна от избраните процедури за провеждането му. Но това няма отношение към дискусията по референдума – да има или да няма електронно гласуване. Това са техническите детайли, които трябва да се обсъждат открито и активно, ако референдума е положителен и предизвика публична дускусия, която да доведе до промяна на законодателството, която да разреши да има електронно гласуване.


За мен технологичните дискусии на този етап са преждевременни. Те са еквивалентни на дискусиите – дайте да нямаме гласуване въобще, защото може да се подправя. По добре ли ще ни е с един неподправен цар или дикатура на партията? 🙂 Няма съществена разлика в тезите. И вероятно за това царските движения и почитатели на диктатурата на партии, са основните противници на електронното гласуване.


Това не значи, че бягам от обсъждане на технологии. Това ми е страст. В този текст, искам да опиша един процедурен модел, как може да бъде реализирано електронно гласуване сигурно и анонимно. Това не е предложение как да бъде реализирано. Нито твърдение, че ще бъде реализирано точно така. Това е само илюстрация, че може. Технологичната дискусия е въпрос за обсъждане след като бъде взето решение да има електронно гласуване. Там трябва да сме внимателни, за да няма издънки от държавата. Но същевременно, не можем да смятаме, че държавата цели или съществува само за да прави издънки, защото иначе какъв е смисъла от нея? Най добре да дойде друг цар и господар, който да ни управлява нали? Ах, да, рязясних още една от тезите на противниците 🙂


Всъщност няма значение дали говорим за електронно или хартиено, присъствено или дистанционно гласуване, всяко нещо може да бъде реализирано сигурно или несигурно, като основният момент в него никога не е технологията по същество, а алгоритъма – процедурата използвана за реализацията.


В този смисъл нека за момент да не говорим за технология. Нека говорим за процедури-процедура.
И аз нямам за цел, да кажа, че дадена процедура за дистанционно гласуване гарантира абсолютна сигурност. Аз искам само да отбележа, че във всеки един момент, тя е винаги по-добра и по-сигурна отколкото моментната процедура за присъствено гласуване.


Изискванията към гласуването, без значение дали е присъствено или дистанционно, са да бъде лично, тайно, и гарантирано (тоест да не може да се подмени вота).


Тук не става въпрос за електронно гласуване или не. Можем да имаме електронно безприсъствено гласуване и електронно присъствено (което се експериментира от години при вотовете у нас, наричано машинно гласуване, заради помощ от машина), технологията е от не особено съществено значение. Основният въпрос е в процедурите за прилагане (включително и на технология).


Процедурата, която коментирам, е приложима за присъствено и безприсъствено гласуване, машинно или с бюлетини. Подобна процедура вече се разработва и в подходяща законодателна форма от друга група ентусиасти, но основните идеи (макар и да изказвам различно някой специфични детайли) са същите.


При присъственото гласуване, “личното” се гарантира типично чрез механизмите за аутентикация предвидени за личната карта. Ако снимката ти отговаря на личната карта, и ти имаш доверие на картата и издателят и, то ти приемаш (но няма абсолютна гаранция), че лицето е това, за което се представя и идва да гласува лично.


Тайната на вота се гарантира от безименни бюлетини и от гласуване в (макар и) обществена стая, такава в която трети страни твърдят, че е сигурно, че няма никой друг (но няма абсолютна гаранция).


Сигурноста на вота трябва да се гарантира от това, че няма как друга бюлетина да е влязла в урната, освен такава от гласуващи. Бюлетината не може пък да се подмени, защото е пазена зорко, от хора, които се предполага, че са врагове и ще се дебнат един друг (изборната комисия съставена от представители на различни партии).


Ние добре знаем обаче, че над 1 на 10000 лични карти са фалшифицирани.
Знаем, за мъртвите души – хора, които имат право да гласуват, и са в списъците за гласоподаватели, но са починали, и се използват за да се позволи да има останали свободни бюлетини добавяни в последният момент в урните, без това да създава подозрения при централното преброяване, тъй като броят на бюлетините е под или около очакваната бройка.
Само сега, за тези избори са премахнати над 500000 мъртви души (заради правилото за уседналост), но това не са всички, и ни дават чудесен индикатор колко неточни са всъщност изборните списъци. На по-предни избори бяха премахнати други 700000. Но постоянната урбанизация (при местните избори има изискване за уседналост), емиграция, динамика на смъртността, създават естествен процес на проява на мъртви души, тъй като списъците по места, физически няма как да са идеално актуални (макар централно да има как).

Знаем, че някой хора гласуват едновременно на две различни физически места, и поради невъзможност при присъственото гласуване да се подсигури в реално време национална проверка дали вече си гласувал или не, гласът се приема, а поради невъзможност за валидация на бюлетината по произход, не може да се премахнат двойни гласувания и следователно въпреки, че знаем за нарушението, то остава в преброеният резултат и какво ли още не.

Нещо повече, на някой места местни картели от представители в ИК си добавят бюлетини в последният момент, и дори да са преброени много над подписалите се, че са гласували, тъй като няма как да се разбере, кои са истински и кои не са, се броят всички и участват в преброяването. Общо, грешките (невалидни, дублирани бюлетини, мъртви души) плават между 5 и 15% на изборите и обикновено нямат съществено значение по отношение на цялостният изборен резултат. Но имат съществено значение при преразпределението на локалните мандати и при местните избори, където често един мандат (заради фрагментацията) или кмет се избират с по малко от 5000 гласа. Тези грешки, както и ниската избирателна активност имат значение и за партиите, които влизат в парламента или получават субсидия. За пример, на предните парламентарни избори само 50000 гласа по голяма изборна активност (под 1% от всички имащи право на глас) деляха дали АБВ и АТАКА ще влязат в парламента или не. Даже, нямаше значение за кого са гласували тези хора, тъй като става въпрос за фрагментацията от разпределението на мандати. Само ниска избирателна активност. Дали това е една от причините и двете партии да са твърди противници на всякакви методики за повишаване на изборната активност (от реклами, през задължително гласуване, до против електронното гласуване, всъщност АБВ официално е за електронно гласуване, но негови представители се изказват публично против) не знам.

Всички тези дефекти, и други, са породени от това, че няма въведен механизъм за двустранна валидация.
Ние знаем за тях от години, коментират се на всички избори, и постоянно променяме изборният кодекс така че да атакуваме един или друг проблем, до момента не особено ефективно.


Състемата за сигурност на присъственото гласуване разчита прекоменрно много на заплахи (глоби), политически присъствени изборни комисии (които ще се следят едни други поради естествената политическа конкуренция), и изборни наблюдатели за защита. Но с години, постепенно се съкращава количеството хора и партии имащи право да присъстват в изборна комисия, до парламентарно представени или до коалиционно партниращи си субекти, и така започват да се толерират естествени картелни съглашения, които отслабват значително присъственият контрол. Отделно независимите изборните наблюдатели се съкращават (сложна процедура за регистрация, и изискване да трябва да идват от политически партии предимно), а самите сътрудници или наблюдатели от своя страна злоупотребяват като гласоподаватели (предимно с дублиране на гласовете – пример ББЦ, БСП и ДПС на предни избори, те когато гласуват могат да заобикалят правилото за уседналост, което автоматично допуска злоупотреби с дублиране на гласовете, двойно гласуване, и други).


Нека да си представим обаче, следната хипотетична ситуация –


Че имаме разеделние между компонентите – лична оторизация, придобиване на право да гласуваш (бюлетина), асоциирането на бюлетина с вот (гласуване) и преброяване на гласовете. Всеки един от тези елементи се оторизира и проверява в отделна и независима организация, а нещо друго (например математиката?) ни гарантира съседна двустранна асоциация, но не и такава, която прескача съсед. Тогава много изкривявания (но не всички) на текущият модел биха били преодолени автоматично.


Обяснявам малко по детайлно – всичко това си го имаме и сега, но нека си представим че то е напълно отделено в отделни организации и процесите се случват независимо. Следните отделни и независими компоненти, мога да определя:


  1. Оторизация на едно място, че ти си си ти (еквивалент на издаване на личната карта) и получаване на съответният идентификатор за това (сега това е личната карта издадена от МВР, но може да бъде и електроне подпис или друго, от една организация)
  2. Оторизация, че имаш право да получиш бюлетина, с която да гласуваш (сега това го прави изборната комисия, проверяваща те в изборният списък и гарантираща, че ти си ти, чрез сертификата издаден от организация 1, в електронният можеш да получиш генериран математически случаен електронен сертификат, проверяем математически (може да е hash функция) и подписан със сертификата на тази втора организация, така че да е непроменим)
  3. Асоцииране на вот с бюлетина (сега го правиш пред изборната комисия, която подпечатва бюлетината ти, за да гарантира пред трети страни че е валидна, електронно може да е трета организация, например сайт, в който ти подписваш електронно избора си с полученият от 2 сертификат)
  4. Преброяване на бюлетините (прави го ЦИК, с под изпълнител типично ИО, в електронният свят това е преброяване и двойно валидиране на валидноста на електронната бюлетина, от четвърта организация)


Нека си представим преднатата система реализирана така (отново, технологията е примерна, не е важна, важна е процедурата и принципа) –
  1. Отиваш и си издаваш електронен подпис, който валидира, че ти си си ти. Той съдържа уникален твой сертификат валидиран от издателят на сертификата (всъщност днес това го правят всички клонове на банки, за 15 лева), което има това право (еквивалент на МВР). Електронният подпис е само пример. Може да бъде електронната ти идентификационна карта (личната ти карта, която ще можеш да получиш от 2017-та година нататък), може да е One-Time-Password система от друга форма. Няма голямо значение. Технологията не е важна, на този етап.
  2. Отиваш и получаваш електронна бюлетина срещу електронният си подпис, тя представлява да речем hash функционално число, подписано от твоят сертификат (но без идентификационна информация) или от алтернативен по-анонимен алгоритъм, като да речем модифициран DH (или уникален случаен частен ключ, и двете могат да дойдат пак през електронният ти подпис). Получената информация пък е подписана със сертификат от организацията издаваща електронните бюлетин (тук можем да правим вариации, може да имаш уникален публичен и частен ключ, генерирани случайно и дадени за теб например).
  3. Отиваш на сайта за гласуване, там с полученият частен ключ подписваш бюлетината и я пращаш обратно на сайта за гласуване, който я подписва със своят си сертификат (сертификатите играят роля на печатите при ИК) и предава веднага или по късно на организацията за преброяване (или пък я предава веднага на междинна организация, но тя я предава на организацията за преброяване след приключване на изборният ден).
  4. Организацията за преброяване получава всички сертификати. Тя има публичните ключове на (1), 2 и 3 (но не и частните). Като резултат тя може да чете информацията (но никой друг не може да чете освен своята си част) и да направи преброяване и пълна валидация. Отделно от 2 е получила списъка с генерираните хешове, има как да ги валидира математически (че са истински) и приема само тези сертификати, които съдържат коректен хеш.


Какъв е резултата от това разделение на отделни независими и несвързани организации:


Имаме невъзможност за генериране на фалшификати (подписванията при 2 и 3 стават локално при гласуващият, през мрежата пътуват и сайтовете получават само подписани сертификати), за да има фалшификат трябва някой да е компрометирал едновременно 1, 2 и 3 (което може да стане само при личният компютър на гласуващият, но дори той да е компрометиран, пак не може да стане лесно – опитайте се да подмените съдържанието на подписваната информация от електронният подпис в ръцете ви на собственият ви компютър. Ако успеете, ми се обадете).
Дори да приемем това за възможно при компютъра на гласуващият, то ще бъде невъзможно да бъде направено масово (няма как в ограничен период от време да повлияеш и да проконтролираш милиони компютри и милиони сертификати), което го прави по добре стоящо от сегашният модел (ЦИК публикува на всяко гласуване статистика показваща близо поне 100к невалидни или дублирани бюлетини, и то по доста консервативният механизъм на оценка, който имат). Също така, подмяната изисква интерактивно действие в момента, в който потребителят се оторизира. Ще ми бъде изключително интересно да чуя как може да стане при един масов електронен вот, в реално време, в рамките на изборният ден. Дори да имаме 1-2 случая на подмяна, те ще са много малко за да повлияят на резултата, и отделно точно електронното гласуване може да допусне механизъм как да се откриват и поправят.


Имаме и гаранция за тайна на вота. Защото само 1 знае дали имаш право да гласуваш и кой си ти. Само 2 издава бюлетина срещу информацията от 1 (но не е задължително да знае кой си, стига да знае, че имаш валиден сертификат, чиято валидация може да се подсигури анонимно), но не знае дали и за кой си гласувал. Само 3 може да знае (това е опционално, 3 може да не разполага със собственият си публичен ключ и да не може да знае), електронната бюлетина с кой вот е асоциирана, но не знае кой е гласувал. Само 4 може да преброи и да валидира бюлетините, пак без да знае кой е гласувал.
За да компрометираш тайната на вота, трябва да компрометираш всичките едновременно. Това е теоретично възможно за държавата да се организира и да го направи, но това е малко вероятно, защото първо може лесно да се установи (много по лесно от при физическото гласуване, понеже тук всички записи се пазят на всякъде), и второ това не е проблем да се прави и сега, така че за него няма технологичен проблем при присъственото гласуване, има принципен държавен и морален проблем, и не можем да кажем, че е нещо, което ще го докара електронното гласуване. Проблемът ако съществува, ще е проблем е на организацията, държавата и културата.


Тъй като подписите стават локално там където ги извършва гласуващият, то хакер хакнал по отделно 2 или 3 или 4 не може да генерира фалшиви подписи. Нито може да подпише (няма частните ключове или сертификатите при клиента от предната организация), нито да създаде валиден сертификат (защото той изисква участие от край до край). Теоретично е възможно да създаде масови фалшиви подписи ако хакне 1, но пък красотата на всичко тук, е че това може лесно да се установи (от ГРАО, в реално време или постфактум при проверката при 4) и всички гласове генерирани по този начин да се извадят от вота (да се инвалидизират хешовете от 2 или сертификатите от 1 и ще се получи инвалидизация при преброяването при 4), включително пост фактум, отново при запазване на пълна анонимност за гласуващият.


Дублирането е премахнато заради валидацията по активен хеш в организация 4. Но за дублирането ще кажа още нещо по-късно. Всеки електронно гласувал ще има само един единствен валиден вот.


Как гарантираме личното гласуване? Това в хипотезата ми го прави електронният подпис, но той може да бъде валидизиран (при 2) ако трябва от видео или снимка обаждане, и ще получи същата форма на валидизация, каквато има и при изборната комисия (да те видят че си приличаш).


Ами подслушването? Дори да гледаме логове и IP адреси, можем да догадаем че някой е гласувал, но не със сигирност кой е той точно, и определено не и за кого е гласувал. Ако криптираната информация е с еднаква дължина, дори статистически механизми не биха могли да помогнат да се различи от подслушване, кой или колко за кого са гласували. Този отговор може да даде само организация номер 4.
Защитата, която имаме тук е дори значително по-добра, при това дори при пълна откритост, отколкото тази, която имаме при присъственото гласуване. Ако например журналист следи пред сградата с изборни секции и да снима кой влиза и излиза (а това го виждаме по телевизията на всички избори), той получава много по-голяма и точна информация, отколкото ако подслушвате мрежата за електронно гласуване.


Как ще гарантираме, че подписите не се дават на други хора? Гаранция, че не си си дал подписа (паспорта) на някой друг е същата, каквато е и при нормалното гласуване. Никаква. Но отново, много е трудно и малко вероятно това да стане масово, и може да се валидира с видео обаждане (или заснемане при получаване на правото за гласуване).


Звучи сложно? На пръв поглед технологията изглежда сложна и многостъпкова. Сигурно ще е трудно за потребителите да я следват? Всъщност не. Идеята с разделението и многото подписвания не е нова и не е случайна. Всъщност тя се изпълнява от ИК и сега, в присъственото гласуване (личната ти карта е сертификат/електронен подпис издаден от МВР, бюлетина с воден знак е сертификат от издателя на бюлетините, проверката по ИК и лична карта и подписа в избирателният списък е еквивалента на получаването на право за гласуване е моята стъпка 2, гласуването в стаичаката и последващият печат върху бюлетината е еквивалента на стъпка 3, валидацията на печатите, и водният знак бюлетините и съдържанието от ЦИК и ИО е еквивалента на стъпка 4). Тази технология с 3-ен подпис е класическата технология използвана от технологията за оторизация KERBEROS на MIT, която до сега не е разбивана, а всъщност е изключително масово употребявана (Active Directory оторизацията в Windows е базирана на нея). Използва се и от свръх популярната OAUTH2 система за оторизация. За потребителят изглежда че попълва данните си само на едно място, но отзад има двойна (или дори тройна) оторизация, и нито една организация не разполага с цялата и пълната информация за личните данни на участника. По важното е, че потребителите дори не разбират как става, и не се налага да се логват на 3 сайта едновременно. Но това не премахва гаранциите за сигурността.


Компрометирани броусъри, операционни системи, троянски коне не компрометират автоматично например електронният подпис (всъщност всички хакове, за които знаем не компрометират системата по същество, а само дебнат ситуация в която потребителят подписва в реално време и се опитват да изземат сесията. Дори да заподозрем 1-2 такива случая, това е невъзможно да се изпълни масово в изборният ден по начин по който да се повлияе на изборният резултат).


За дублиранията – тъй като имаме вторична анонимна проверка (при 4), потребителят може да гласува безброй пъти анонимно (издавайки си безброй бюлетини), и да му се брои само последният вот. Това не само не е недостатък, но може да е и предимство. Дори да бъде принуден от някой “да се гласува правилно” пред него, по късно потребителят може да гласува пак, и да инвалидизира предното си гласуване. Така насилственият вот може да стане много по труден (но не и продаденият, но той не може да бъде преборен с технология – това е лично решение), тъй като хората ще имат алтернатива. Особено в малките населени места локалното влияние (в изборната секция със заплаха от кмета, както често се случва) може да стане много трудно, тъй като хората могат да отидат и пак да си гласуват валидно – другаде.


Тъй като само потребителят може да е в състояние да прочете информацията от подписите си, то системата може да бъде направена така, че потребителят да може да провери как е гласувал (ако се предостави такава услуга от 4) и да открие фалшификации, хакове, или да инвалидизира гласа си. Нещо повече, никой няма да бъде в състояние да му попречи да го направи, или да разбере, че това се е случило, без да има абсолютно цялата информация от 1,2,3 и 4 (а пък ако дори само един се оплаче, това лесно ще се открива проблема и ще се хваща виновника. При добре работеща полиция, много бързо и точно ще се излавят хората опитващи да правят компрометиране на системата).


Обърнете внимание, технологиите не са толкова важни (ползвам публични-частни ключове, защото са добра и позната илюстрация), а процедурата и разделението са важни. Ние следваме същата процедура и сега, но нямаме разделение, просто всичко е концентрирано на едно място и не се проверява вторично. Така там където е концентрацията (ИК) може да се правят фалшификации, а поради липсата на вторична проверка, не могат да се изфилтрират. Също така в приръственото гласуване днес използваме значително по-лесни за фалшификация идентификатори (номера на кочани, водни знаци), отколкото в една електронна система.


Аз лично не само че не виждам по големи недостатъци при така описаната по горе процедура, за дистанционно електронно гласуване, отколкото при сегашният ни физически модел, но и виждам адресирани едни от най важните технически проблеми при сегашното гласуване – повишаване на изборната активност (с което пък адресираме изкривяванията, които имаме от ниската изборателна активност) поради улесняване, премахване на възможностите за валидно преброяване на дубликати, и също така създаване на алтернативи за запазване на гражданските права и личният избор, с което при добра комуникация с избирателите, можем директно да атакуваме (минимум с оскъпяване на) платеният вот и (да обезсмислим) феодализираният вот.


До момента няма нито един случай, на наистина хакната система за електронно гласуване или за електронно банкиране. Нямаме познат случай, при който да е хакнат електронен подпис (но знаем за хиляди подправени паспорти). Нямаме случай, в който да е хакнат алгоритъм за оторизация.
Имаме случаи на откраднати (физически) електронни подписи (но както и при личният паспорт, те могат да се инвалидизират и за разлика от личният паспорт инвалидизацията може да е мигновенна). Имаме случаи на откраднати статични сертификати. Имаме случаи на пробити банкови системи по друг начин (достъп до софтуера управляващ трансферите на парите). Имаме класически Denial of Service атаки, които блокират или забавят скороста на работа на системите. Но те не нарушават анонимноста или оторизационната система на потребителите, а са плод на грешен дизайн в други части от софтуера. Така че не могат да се ползват като доказателство за несигурност. Сигурността за личноста и решенията накрайните потребители си се запазва. Но некадърността на системите си е друг проблем.


В предложената от мен схема, нито една организация и дори нито една произволна комбинация от две организации, не може да генерира фалшива система за оторизация, фалшива бюлетина, фалшива асоциация с вот, които да минат на проверка при номер 4. Всички те само ги записват, подписванията прави само потребителят локално.
Можем да имаме (умишлено) фалшиво преброяване при 4, но пък всички сертификати/бюлетини си стоят и подлежат на вторична проверка, така че при всяко подозрение, могат да се проверят и изловят. Доста по добре, отколкото при сегашният модел на присъствено гласуване.


Отделно, една от красотите на цялата работа е, че 1,2,3 и частично дори 4, могат да бъдат реализирани частно, и повече от веднъж едновременно. Можете да имате много издатели на оторизационни системи (електронен подпис), много издатели на електронни бюлетини, много сайтове за асоцииране на вот, много преброители. Това не само че не нарушава сигурността, но дори я увеличава. Потребител, който има подозрения, или ако направи проверка за собственият си вот, какво е гласувал и види несъвпадение, може да смени в рамките на изборният период (ден) и да гласува пак на друго място, и така да инвалидизира грешката, както и да заобиколи проблема. Обратно, полицията пък може да сваля фалшиви сайтове.


Фишинг атаки (сайтове за фалшиво гласувне) няма да сработят, тъй като не разполагат със сертификатите от публичните ключове, както за да вземат гласа на потребителя, така за да го пратят валидно към 3 или 4.


Единствената атака, която остава е DoS атака, към електронните места за гласуване, така че да бъдат блокирани и потребителите да не могат да гласуват и да се нервят. Но DoS атаките се решават лесно, с добре дистрибутирани и скалирани системи. Дори и без атака, системата може да бъде крайно бавна, защото е проектирана лошо (и тук мога да дам пример с Търговският Регистър или сайта за електронно преброяване на предните избори). Но това не е причина да няма електронно гласуване, това може да е причина да притиснем държавните организации да бъдат много по сериозни в разработката на софтуера си.


Послепис:
За незапознатите, ще кажа няколко думи за основни алгоритми в криптографията, които могат да се ползват (и всъщност се ползват във всички системи с електронни подписи, онлайн оторизация и електронно банкиране):


Challenge алгоритъм – Представете си че имате две страни които си комуникират през несигурна среда. Страна А иска да валидира, че страна Б е тази, за която се представя. Страна А знае, че страна Б ще се валидира с информация, която страна А знае (да кажем парола).
Когато Б иска да се представи, той моли А да му даде едно случайно число. А му изпраща случайно число. Б използва случайното число, за да криптира (или hash-не) информацията си, и я подава на А. А знае числото, знае алгоритъма за криптация (hash), и извършва действието на Б локално, след което сравнява резултата с това, което е получил от Б. Ако има съвпадение, значи Б е този, за когото се представя.
Ако някой подслушва мрежата, той знае че Б се опитва да се оторизира пред А. Но не знае паролата на Б, тя никога не минава некриптирана. Отделно не може да използва информацията, получена от Б за да се представи за Б някъде другаде, понеже друго случайно число ще бъде използвано в онази оторизация.
В резултат – имаме активна оторизация, която не може да се декриптира, и не може да се използва другаде или тук по друго време.


Асиметрични алгоритми за криптиране – Това са алгоритми с публични частни ключове. Идеята е проста – имаме математически алгоритми, които ни гарантират, с изключително високо ниво на сигурност, че имаме два ключа, наричани условно публичен и частен. С частният ключ можем да криптираме информация, която може да се декриптира само с публичният ключ. Частният не може да я декриптира. А по частният ключ не можем да създадем публичен и обратно. Така ако вземем частен ключ и криптираме с него някакъв текст, то знаем, че той е криптиран и подписан от този, за който се представя отсрещната страна, ако можем да му го декриптираме с публичният ключ. Без да имаме публичният ключ, не можем да декриптираме, без да е криптиран с реципрочният частен ключ, не можем да декриптираме с публичният. Този алгоритъм е хитър, защото можете да раздадете на приятелите си вашият публичен ключ, и само те ще могат да четат криптираната информация, която им пращате. Но никой друг, освен вас, няма да може да им пише и изпраща информация.


Електронен Сертификат – Двоен (или повече) подпис с публични и частни ключове. Пример – представете си, че вие си създадете своя двойка публичен и частен ключ. Частният си е винаги у вас. Но искате публичният да е достъпен за група хора или всички. Отивате в полицията (или Certificate Authority) и те проверяват, че вие сте вие. След което криптират с техният си частен ключ информация-текст, която казва – да, това е лицето Пешо Пешев, и неговият публичен ключ е този и този (записан вътре). Полученото нещо се нарича сертификат, и можете да го публикувате публично (или да го изпращате, с криптираната от вашият частен ключ поща).
Всеки, който получи вашият сертификат, ако има публичният ключ на полицията (CA) ще може да го прочете. И ще знае, че полицията (гарантирано от нейният частен ключ) твърди, че вие сте този, за когото се представяте, и вашият публичен ключ кой е. С него пък получателят ще декриптира вашата поща, и ще знае че тя е написана от вас, защото само вие имате вашият частен ключ.


Дифъл-Хелман алгоритъм – друга форма на асиметрично криптиране, при което участниците дори си разменят публично индикатори за ключовете, от които може да се регенерира публичният (или друг) ключ, но подслушващият не може да го направи.


Еднократна парола – частна форма на challenge алгоритъма, при която криптираната информация, която се обменя за валидация (паролата) се допълва от компонент, който е зависим от времето (или последователността на събитието), примерно времето е добавено към паролата. Така дори някой да подслуша и да се опита да кракне с речник паролата, няма да може, понеже само след да речем минута информацията е чисто нова, и старата инвалидизирана.


Електронен подпис – Това е комбинация от електронен сертификат и еднократна парола. През мрежата се транспортира сертификационна информация, модифицирана и криптирана с форма на еднократна парола. Може да бъде реализиран и по опростено (например чиповете на кредитните карти са с много по опростена форма на оторизация), и по сложно. Но това е избор на имплементацията, а не е проблем на технологията. Технологията може да бъде удивително сигурна, дори и всички публични ключове и информация, да бъдат свободно достъпни в мрежата.

Безспорно е, че нещо може да бъде реализирано несигурно. Но също така е безспорно, че може да бъде реализирано и сигурно. Това обаче не е въпрос на дискусията дали да има или да няма електронно гласуване. Това е дискусия, след като решим да има електронно гласуване, как точно да бъде направено то. Да казваш, по добре да няма, защото може да бъде направено лошо, е същото, като да отказваш да летиш със самолети, защото от време на време падат. Да, няма да паднеш със самолет, но не значи, че ще живееш вечно, или че самолет няма да ти падне на главата. Значи само, че ще си винаги по бавен от тези, които пътуват със самолет.

ППС:
Може по детайлно да го разпиша, но основната идея е в разделението. Ако си представим, че асоциацията на бюлетина с вот, е всъщност като действието по създаване на сертификат, само че имаме частен ключ генериран локално, и публичен ключ асоцииран с анонимен хеш, който половината да речем отива при асоциятора на вота и половината при преброителя директно, то асоциатора (3) може само да валидира информацията, но не и да знае кой е гласувал и какво. Преброителя може да валидира, но не и да знае кой е гласувал. Само потребителят, ще има възможност да провери, да чете и да (пре)гласува, локално при него.
Математиката допуска това. Така работят вече и много електронни системи за оторизации. Така че може да стане сигурно. Въпросът в действителност обаче никога не е бил технологичен, нали?

На пазар за кметове и общински съветници

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/-GA7GPGK56M/

Преди седмица кабинетът публикува справка за сменените адресни регистрации. Поместена беше в правителствения портал за отворени данни, от където всеки може да я свали и анализира. В последните дни излязоха няколко статии и карти по темата, които ще опиша по-долу. Повечето се фокусираха върху голямото увеличение на сменилите адреса си в определени общини спрямо предишни периоди.
В началото реших да не се занимавам с темата, тъй като видях, че достатъчно хора разглеждат данните и създават визуализации. Зачудих се обаче какъв би бил реалният ефект върху изборите, ако всички тези регистрации са наистина с цел изборна измама. В повечето населени места говорим за около стотина избиратели в повече и това не прави особено впечатление. С тези цифри всичко изглежда като буря в чаша вода.
Каква част от вота е предрешен?
Открих обаче нещо съвсем различно. По-долу описах цялата ми методология, но накратко казано, ако почти всички допълнителни регистрации наистина гласуват по нечия команда, то те могат да осигурят следното:

81 места в общинските съвети на 42 общини
Над 70% контрол над съветите в две общини
Поне 20% контрол в съветите на още пет общини
31 почти сигурни общински кметове и още 19 с голяма вероятност
196 почти сигурни селски кметове
33 населени места с риск за поне 20% подменен вот

Това са измеренията на проблема. Не осъзнаваме на колко места стигат 50-60 гласа за избор на общински съветник. На следните карти тези данни се виждат по-ясно.
Осигурени места в общинските съвети
Тази карта показва колко места в общинските съвети биха били спечелили, яко допълнително регистрираните гласуват по команда за една партия. Отличават се Грамада, Видин, Трекляно и Кюстендил с 8-9 места. В още 40 други биха се спечелили между едно и 3 места. Това не изглежда много, докато не отчетем факта, че в малките общини съветите са понякога по 10-11 члена. Така излиза, че да контролираш целия съвет в отделни общини, са достатъчни само няколко стотин души.
Отвори картата в пълен размер

Контрол над общинските съвети
Това е алтернативна карта на предишната, в която е отчетен споменатия размер на съветите. Отново се отчита висок процент при Трекляно и Грамада – над 70%. При други пет потенциалното влияние варира между 20 и 30%. Концентрацията им е предимно в северозападна България, но се забелязва активност и в крайморските общини.
Отвори картата в пълен размер

Влияние върху избора на общински кметове
Тази карта показва къде допълнителните гласоподаватели биха наклонили решаващо везните, ако резултатът от кметската надпревара е близък до тази от предишните избори. С други думи, гледа се съотношението между съмнителните регистрации и разликата между водещите кандидати за кмет.
Отличава се Бобошево, Кюстендилско с 20 пъти. Следва Вълчи дол, Добричко със 7 пъти. Средец, Долна митрополия, Грамада, Якимово, Враца и Трекляно са с по 5 пъти. При всички тях има оспорвани избори и допълнителните гласове биха имали огромно влияние.
Отвори картата в пълен размер

Влияние върху избора на селски кметове
Когато разгледаме селските кметове става по-интересно. Там броят на избирателите е много по-малък и възможността за манипулация – много по-лесна. Засякох 196 малки кметства в 111 общини като рискови. В тях има съмнителни регистрации на между 1 и 3 пъти повече хора, отколкото е било нужно, за да се обърне резултата на предишните избори. Тук съм показал само общата бройка кметства към всяка община. Отличават се Нова Загора, Димитров град с по 6, както и Марица, Тополовград, Перник и Бойчиновци с по 4.
Отвори картата в пълен размер

Места с висок риск на подмяна на вота
Тази карта показва общините с високорискови кметства. За такива се смятат тези, в които допълнителните регистрации надвишават 20% от гласувалите на предходните избори. Докато при горните карти показах как резултатът от вота би могъл да бъде подменен в желана посока с малко на брой хора, тук се вижда в абсолютни цифри къде има концентрация на съмнителни смени на настоящ адрес. Забелязва се, че са групирани в близки общини. Тук може да се спекулира, че това са региони, в които работят групи организиращи всичко на местно ниво.
Отвори картата в пълен размер

Методология и условности
В анализа си използвам няколко концепции и предположения, които носят със себе си различни условности. Най-напред е важно да се разбере, че дори сравнително голямо увеличение на сменилите настоящ адрес не означава непременно, че ще има някаква форма на измама. С горните карти показвам какво може да се постигне, ако описаните тук предположения са верни в една или друга степен.
За съмнителни регистрации считам онези, които надвишават значително нормалния брой регистрации за този период. За целта събрах регистрациите по настоящ адрес във всяко населено място между ноември 2014 и април 2015. От тази сума извадих средното за същите шест месеца през 2013 и 2014. Така получих разлика, която в някои случаи значително надвишаваше това, което аз приемам за нормална активност. Преценката тази бройка за разминава при различните анализи именно заради различни методи за преценка на нормалната активност.
Важно е да се отбележи, че тук, както и в други анализи публикувани тази седмица, само предполагаме, че новите регистрации са на пълнолетни българи с право на глас. За това няма индикации в публикуваната справка. Също така, за да имат влияние върху вота, тези хора трябва да подадат заявление за гласуване по настоящ адрес до ЦИК, както и да гласуват там по определен начин. Не на последно място, в този анализ включвам извадка само последните 6 месеца. Подготовка за евентуални манипулации е възможно да е започнала постепенно много по-рано и да остава скрита в шума на данните.
Отново аналогично на други анализи, не се взимат под внимание отписванията по настоящ адрес, както и регистрациите и отписванията по постоянен. Не се взима и предвид динамиката на населението като смъртност, емиграция и младежи, които са навършили пълнолетие от последните избори насам. Всички тези фактори влияят на избирателните списъци, а от там и на вероятността дописаните избиратели да имат ефект. Почти всички населени места, които разгледахме горе, имат силно изразен отрицателен приръст и състаряващо население. Това означава, че изброените тук фактори биха само засилили ефектът от дописаните избиратели.
Гласовете нужни за осигуряване на място в общински съвет пресмятам като взимам данните от местния вот през 2011-та, събирам бюлетините на спечелилите места и разделям на броят съветници. За Сърница взех данните от местния вот от тази година. Така получих силно разминаващи се цифри – между няколко десетки и няколко хиляди гласа нужни за едно място. След това разделих съмнителните регистрации в населените места във всяка община на борят нужни гласове за място и получих броя съветници, които биха могли да осигурят.
Разбира се, тази оценка зависи силно от активността на гласоподавателите в местния вот, броя и подкрепата за отделни кандидати, коалиционни споразумения и скандали в изборната кампания. При толкова много променливи е изключително трудно да се прецени какво и в каква посока би повлияло на резултата. От друга страна обаче, изкуственото вкарване на не голям брой организирани гласоподаватели в процеса може да има сериозен ефект предвид традиционно ниската активност и силната фрагментираност на много места.
Има различни начини да се определи какво би повлияло на изборите за кмет. Единият вариант е да се сметне колко гласове са били нужни до сега. Друг би бил да се вземат 50% от гласоподавателите в населеното място. В тези случаи обаче бихме получили какво е нужно, за да подмени с абсолютна сигурност местния вот. В повечето случаи имаме двама или трима водещи кандидати, които събират около 70% от гласовете. Така разликите между тях варират силно от няколко гласа до няколко хиляди. Затова аз разглеждам какво е нужно, за да се обърне именно този баланс. С помощта на едва стотина гласа би било възможно да се промени коренно изхода.
За целта пресметнах каква е разликата между първия и втория кандидат за общински и селски кметове в двата тура. Изчислявам и колко от гласовете са дадени за останалите кандидати, за да изчистя случаите, в които става въпрос за няколко гласа разлика при значителен брой подадени бюлетини. Така получавам реалистичния брой гласоподаватели, които трябва да бъдат осигурени, за да бъде подменен кметския вот. Разделям спрямо допълнителните регистрации и получавам индекса, който виждате на втората и третата карта. При селските кметове показвам само местата, в които съмнителните регистрации са поне толкова, колкото хора са нужни за подмяната, докато при общинските индексът започва от 50%.
Съмненията ни свързани с допълнителните регистрации сочат към само един вид манипулация. Както е добре известно, купеният и контролиран вот постига значителни резултати използвайки гласоподаватели, които са вече на място. За целта обаче са нужни хора, които да са съгласни да продадат гласа си или такива в икономически и социални зависимости. Допълнителните регистрации са алтернатива, когато тези фактори не са налице. В доста от случаите те може да допълват други схеми за изборни измами, особено в случаите, когато представляват значителна част от избирателите.
В тази връзка търсих кметства, които са в риск от подмяна. Там допълнителните адресни регистрации представляват поне 20% от валидните бюлетини подадени на последния вот. Отново не взимам цялото население или големината на избирателните списъци, защото така не се отчита както на демографските процеси, така и на избирателната активност. Контролирайки значителен процент от активно гласуващите носи голям риск от манипулация, която не би била отчетена при други анализи.
Изводи
В този и други анализи говорим за възможност за изборни манипулации. Има различни процеси, които може да обяснят увеличеното местене на хора в дадено населено място. Когато обаче има толкова рязка промяна в точно определен период преди изборите и то разминаваща се с броят регистрирани по постоянен адрес, най-естественото обяснение е именно изборна схема. Ще забележите, че преценката за съмнителните регистрации варира много. Тя зависи силно от използваната методология. В моят анализ с условностите, които описах горе, те са малко на 23000.
Невъзможно е да кажем дали и как тези допълнителни избиратели биха били използвани. Почти невъзможно е да се прецени и как добавянето на 10 или 20% избиратели в списъците би повлияло на местната избирателна активност, кандидатите и изчисленията в крайният резултат. Това, което става пределно ясно от анализите е, че с малък брой контролирани и стратегически разпределени гласоподаватели, може едновременно да се избере желан селски кмет, да се вкарат няколко общински съветници и да се наклонят везните в борбата за общински кмет.
Склонни сме да подценяваме местния вот като просто подготовка за парламентарните избори. Истината е, че изключвайки пенсиите и социалните плащания, местната власт преразпределя дори повече ресурс, отколкото централната власт. Възможностите за скрити злоупотреби са не по-малки, както стана видно в Ракитово преди дни. Почти никой не следи работата на общинския съвет и кмета си, освен когато вече има сериозен проблем. Надали хората осъзнават, че общината им е била в практически фалит в даден момент дължащ се на лошо управление, злоупотреби с европроекти и други схеми.
Продължаваме напред
Промените в закона за гражданската регистрация са една стъпка за решаването на този проблем. Те няма да имат дългосрочен ефект обаче, ако липсва постоянен контрол на тези регистрации на местно ниво, както и редовни проверки дали последните спазват контрола. Именно това става ясно от проверките сега, но те не трябва да са кампанийни. Никоя промяна в който и да е закон не може да спре изборните измами. Такива има в цял свят в една или друга степен. Целта трябва да бъде да ги ограничим до ниво, при което не може да влияят на крайния резултат, а вероятността да се разкрие такава схема и наказанието да са толкова големи, че партиите и кандидатите да не смеят да рискуват.
Публикуването на отворени данни за смените на адресните регистрации е пример как може гражданите да помогнат. Доста пъти съм казвал, че отворените данни са само инструмент в ръцете на журналисти и организации. Информацията, която виждаме сега и която ще бъде добавяна в бъдеще на портала за отворени данни на правителството, няма да реши проблемите с изборите и управлението ни. Тя може само да ни помогне да засечен проблеми като обсъждания тук по-рано, за да настояваме за своевременни мерки.
Най-важното обаче е нещо, което всички трябва да сме наясно – най-ефективният начин да се противодейства на такива схеми е да се гласува. Трудно ми е да подчертая това повече. Изказвания „всички са маскари“ или „не ме интересува“ са ефект от същите тези схеми. Всеки даден глас преполовява смисъла на контролирания вот. Никоя мярка на държавата, полицията, наблюдаващи НПО-та или който и да е няма да има такъв ефект, както повишената избирателна активност.
Повече по темата ще намерите в ClubZ, които първи пуснаха анализ на данните. Институт за развитие на публичната среда публикува графики и разглежда отделни примери по места. Доста от тях ще намерите и на профила на Антоанета Цонева. Дневник и DW също пуснаха няколко статии по темата. Големите медии като цяло странят от темата. Един интересен разговор ще намерите в Нова.
Горният материал подлежи на същия лиценз, както всички статии в този блог, с единствената разлика, че за препечатването ѝ трябва да се иска изрично разрешение. Може да изпратите запитване през Facebook профила ми или с формата за контакт горе.


Опасността от отворените данни

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/qZ99oscegOE/


В този блог съм писал много за отворените данни – технологиите, ползите, конкретни проекти, напредъка в България и критика за липсата на такъв. Малко обаче се говори за опасността от отворените данни. Както многократно съм изтъквал, те са нищо повече от технологичен инструмент, а почти всеки инструмент може да се използва двояко. Те може да гарантират възможно най-голяма прозрачност, но дяволът винаги е в детайлите.
Тук ще срещнете някои от аргументите, които критиците на open data използват в старанието си да спрат реформите. С риск да им помогна с още такива, реших да събера всичко тук. Към всеки обаче съм добавил как може да се реши или защо значението му се преекспонира. Винаги ще има съпротива и неразбиране към нуждата за прозрачност и в никакъв случай едно решение не може да е перфектно. Още повече технологично решение като отворените данни. Важно е и да разберем какво значат те в сегашния контекст в България.
Риск за лични данни и корпоративна информация
Проблем
Това е едно от най-честите притеснения, когато се обсъжда темата за отворените данни. Когато се „отварят“ масиви от информация, част от тях може да съдържат лични данни или търговска информация. Ако не се внимава, чиновниците може да публикуват всичко и да създадат предпоставка за кражба на самоличност или смяна на собственост на фирма чрез измама.
Анализ
Такива коментари имаше след обсъждането на промяната на тарифата за достъп до базата данни на Търговския регистър. Тя обещава истинско отваряне на данните и възможност обикновени граждани и НПО-та да анализират информацията. В същото време обаче критиците на мярката изтъкват, че автоматичният анализ на данните ще позволи на т.н. „крадци на компании“ да идентифицират по-лесно потенциални жертви.
Има две важни точки, с които трябва да започнем. Първо, кражби на компании са се случвали доста преди публикуването на Търговския регистър. Второ, в описаната мярка не се дава достъп до повече информация, а само улеснява достъпа до вече съществуващ автоматичен интерфейс. В този смисъл потенциалните измамници няма да получат повече информация. Наистина, има вероятност да автоматизират търсенето си, но това е възможно и чрез платените сега системи за търговска информация. По-достъпните отворени данни до Търговския регистър обаче ще позволят на много други организации да следят и анализират за такива измами, което ще помогне за решаването и дори предотвратяването им.
В по-широкия смисъл, риск за личните данни съдържани в държавните информационни системи има и сега. Прилагането на принципа за отворени данни може да има само положителен ефект върху един съществуващ проблем. Всяка такава промяна изисква анализ кое може да е публично и кое не. Автоматизацията на отварянето на данни ще елиминира човешките грешки, като например забравена колона с лични адреси в Excel таблица.
Решение
Отварянето на обществени данни няма да създаде повече проблеми, но ще даде инструменти за решаването на съществуващите. Заради липсата на ясни процедури и протоколи за сигурност, досега сме ставали често свидетели на течове на лични данни. Проблемът тук не е в новата технология, а в начинът на работа до сега. Процесът на отваряне на данни може да промени това.
Друг метод за скриване на лична и служебна информация е агрегирането. Пример за това има в становището ми за новия Административен регистър, където предложих да се публикува сумата от натрупаните отпуски на служителите във всяко ведомство. При достатъчно добре избрано групиране се гарантира неприкосновеността на личността, но и че няма да има загуба на полезна публично достъпна информация.
Потенциална уязвимост в сигурността
Проблем
Тази опасност е вариация на предишната точка. Рискът е, че при автоматичните интерфейси, които предоставят възможност за справки в публична информация, може да има уязвимости. Тази възможност съществува и сега, но аргументът е, че при повече такива интерфейси, рискът за пропуски е по-голям.
Анализ
Пример за такъв пропуск е регистъра за позволенията за сеч на Агенцията по горите. Това е прекрасен пример за прозрачност въведен от последния служебен кабинет, макар и да не може да се квалифицира като отворени данни. Докато го разглеждах, забелязах определена уязвимост с базата данни. След сигнал до администраторите тя беше оправена.
Такива проблеми има винаги във всяка система и изчистването им е продължителен процес. Това обаче не може да бъде аргумент срещу автоматизирането на достъпа до обществена информация. Точно обратното – когато има хора, които се занимават точно с това и използват ресурсите активно, грешките се намират по-бързо. Това всъщност е дори аргумент в ползва на отворения код в администрацията.
Решение
За да се подобри сигурността, трябва повече прозрачност при създаването, тестването и поддържането на информационните системи. Подходът към сигурността на софтуерът сега е подобен на този на цялата администрация – крием всичко с надеждата, че никой няма да забележи дупките. Това очевидно далеч не е достатъчно с днешните технологии.
Манипулация на официалните данни
Проблем
Публикуваните справки може да бъдат манипулирани от съответните ведомства с цел прикриване на злоупотреби. Доверието в отворените данни и автоматизацията на анализа и визуализацията ще скрие тези манипулации.
Анализ
Подмяната на данни е сериозен проблем, който забелязваме и сега. Засичането ѝ е сравнително трудно, освен, ако не знаеш какво търсиш. Тук добър пример е системата за случайно разпределение на дела в съдебната система. Всички резултати от нея са публични, но отдавна се знае колко лесна за манипулиране е.
Решение
В света на отворените данни вече има решение на това и за него се изисква просто повече данни от различни източници. Автоматичната проверка ще покаже грешки в данните, но и проблеми в дефинициите и интерпретацията. Друго решение тук е автоматизирането на справките. При липсата на човешка намеса подмяната на публичните данни ще стане изключително трудна.
Манипулация на интерпретацията на данните
Проблем
Отворените данни са просто инструмент, но като такъв имат нужда от история или графика, която да изведе истинската им стойност. Основавайки се на реални данни, журналисти и НПО-та може да показват грешни интерпретации подменящи значението на информацията.
Анализ
Отново, този проблем съществува и сега. Виждаме го ясно с данните за раждаемостта. Когато псевдо-експерти, журналисти и политици искат да манипулират общественото мнение на база реални данни, то единствената надежда е отговор изтъкващ фактите. За това обаче няма нужда от реални данни – при липсата им първите винаги са си измисляли статистика.
Решение
Достъпа до повече публична информация би дал още инструменти за оборване на подобни подвеждащи изказвания. Не може да има технологично решение за липсата на етика при експерти и журналисти.
Технологична изолация на местния бизнес
Проблем
Това е опасност, която не е толкова очевидна. Информацията е сила, а отворените данни дават възможност за откриване на нови ниши и оптимизация на бизнеса. Големи корпорации със сериозен ресурс може да се възползват по-добре от публичната информация и стандартизирани egov услуги и да надделеят над местния бизнес с локалните му знания и опит.
Анализ
Този проблем може да се илюстрира със създаването и отварянето на кадастър в някои провинции на Индия. Силно фрагментираната и неформално дефинирана собственост на земята там е била пречка за големия бизнес и въпросния регистър е извадил от бизнеса много локални посредници. В България може да се направи подобен аналог с множеството фирми, които се изхранват с попълване на документи и изпълнение на конкретни задачи заради проблемите в администрацията. Друг пример у нас биха били обществените поръчки, ако и когато уведомяването и кандидатстването за тях станат изцяло електронни.
По-добрият и стандартизиран достъп до информация наистина може да помогне на компаниите с повече опит в анализа. Това е аргумент в привличането на чуждестранни инвестиции. Инструментите за анализ обаче са широко достъпни в наши дни и няма пречка за малките компании да ги използват. Точно обратното – това създава огромна технологична ниша на местно ниво. Далеч сме от универсален анализ и интеграция на данни, затова знанията и опита на местно ниво винаги ще бъде нужен. Нещо повече – малкият бизнес дори може да спечели за сметка на големите международни компании, защото ще има достъп до повече инструменти и анализи, които досега са стрували скъпи. Пример за това отново е отварянето на данните на Търговския регистър, постановлението за което все още престоява в Министерски съвет.
Улеснение за корпоративните лобисти
Проблем
Лобистки организации могат да използват същите тези инструменти за прозрачност, за да оптимизират отпорът си срещу регулаторни мерки.
Анализ
Отворените данни могат да се използват за идентифициране на проблеми в администрацията, изобличаване на корупция и проблеми при поръчки. Граждански организации могат да идентифицират рано проекти и наредби и да участват в дебатите. Аналогично обаче лобистките организации и НПО-та с непрозрачно финансиране могат да използват тези инструменти, за да оптимизират натиска си.
Пример за това може да бъдат проектите за закони и нормативни актове. Публикуването им на сайта на НС и Strategy.bg ни помага да реагираме по-рано, да задаваме правилните въпроси и да се организираме срещу корупционни практики и спорни текстове. Същото може да се направи обаче и срещу реформи заложени в тези проекти. Засичайки ги рано, тези организации може да организират кампании на дезинформация създавайки изкуствени скандали.
Решение
Отново този проблем съществува и сега. За жалост не малка част от медиите се използват като пощенски кутии за такива изкуствени скандали. Лобистки поправки и влияние се забелязват отдавана и каналите, по които получават информация за подготвени проекти, далеч не се ограничава до публично публикуваната информация. Отворените данни биха били решение именно на този проблем, защото биха автоматизирали публичността на редица процеси. Пример затова е случайното разпределение на делата, публичните консултации и обществените поръчки.
Обръщането на същия този механизъм срещу прозрачността и в полза на лобиските практики е теоретична възможност. Това само по себе си обаче няма да остане скрито, което до голяма степен ще го обезсмисли. Негативните кампании в медиите съществуват и сега и няма да се преборим с тях чрез повече публичност. Те са въпрос на медийна етика и обществено съзнание – въпроси, които не могат да се решат с технологии.


Електрическото гласуване

Това, което ще последва е инспирирано от два фактора. Първият е публикацията на Боян Юруков – Електронно гласуване и доверието в изборите, а второто е една моя дискусия в Twiter с Владимир Каролев, където му обещах, че някой ден ще напиша, защо в България електронно правителство няма да има в обозримо бъдеще. И въпреки, че електронното правителство е силно различно от електронното гласуване – факторите, които обуславят провала и на двете са силно свързани.
Нататък тази публикация ще продължи в стил на контра-протест срещу написаното от Боян, защото в голяма степен не съм съгласен нито с него, нито с някои от коментарите под публикацията. Първоначално и аз планирах да напиша коментар, после се получи малко дълго и реших да е цял постинг. И така:
Първо да ви запитам – как по-точно ще стане проверката – дали гласът ми е отчетен правилно, без да се наруши тайната на вота? И как ще се предпази системата (независимо дали е електронна или хартина) от това да се продават по този начин гласовете?!
Както е написал и Спас Колев (коментар под публикацията в блога на Юруков) – основнен проблем на купувача на гласове е, да провери дали продавача “си е свършил работата” – ако има система, чрез която се проверява правилно ли ти е отчетен гласа – това АВТОМАТИЧНО решава основния проблем на купувача, което искаме да избегнем.
По темата с online гласуването – много хора отказват да приемат, че гласуването на национални избори не е като гласуването във Facebook или online анкета и се регулира от някаква нормативна уредба. Колко места по света можете да посочите, където на национални избори се гласува online? Подчертавам – не на избори за телевизионни водещи, мис-красота или снимката с най-красиво бебе, а на НАЦИОНАЛНИ ИЗБОРИ?! В комбинация с българския контекст на явна масова търговия с гласове, изборен туризъм, купуване на цели комисии, подмяна на бюлетини, протоколи и т.н. – въвеждането на online гласуване е на практика вредно. И да – твърдя, че е вредно точно както Боян твърди, че ще е полезно защото повече хора ще гласуват (за повечето хора по-късно). А дории да не е масова практика, дори само съмнения за измами да има – online гласуването само ще ги подсили.
И точно както Боян твърди, че купуването на гласове и подмяната на бюлетини не са проблем, защото “ефектът върху крайния резултат е статистически незначим“, аз пък смея да твърдя, че няма нужда да стимулираме гласуването в чужбина, защото “ефектът върху крайния резултат е статистически незначим“… в момента гласоподавателите в чужбина са около 3% от общия брой. От 250 секции в чужбина гласуват горе долу толкова хора, колкото от 50 секции в България и ако успееш да “купиш” 50% от хората в секцията – 100 секции (от общо почти 12000) могат напълно да игнорират резултата от чужбина.
Тук искам да подчертая, че в никакъв случай горното не е моето мнение и в никакъв случай не желая да игнорирам гласоподавателите извън България, нито твърдя, че са статистически незначими. Давам горното единствено като пример за това колко грешни са според мен разсъжденията, че понеже “ефектът върху крайния резултат е статистически незначим” не трябва да се обръща внимание на измамите.
Също така съм абсолютно категоричен, че причината за ниската избирателна активност (и най-вече при младите) не е свързана с липсата на възможност за електронно или online гласуване. Основната причина е политическата пасивност на масата хора и тази политическа пасивност трудно ще се излекува с online гласуването. По-скоро протестите или други форми на активност на гражданското общество са факторите, които ще събудят повече пасивни, отколкото технологиите.
Не на последно място – когато голяма част от населението е доведена до такова социално положение в което са готови срещу 20 – 50 лв. да си продадат бъдещето за следващите 4 (че и повече) години, трудно можем да повлияем чрез технологии, защото проблемът не е технологичен. И за съжаление (лично мнение) – това е едно от нещата, които въпросните хора извън България не могат да приемат – може би защото живеят в друг контекст и друга среда, но явно не разбират колко лесно е, да манипулираш, управляваш и купуваш хора живеещи с години в условия на постоянен недостатък. И количеството на тези хора е в пъти по-голямо от количеството на политически активните, на българите в Чужбина и на всички онези, които се твърди, че ако ги активизираме на избори, ще се промени резултатът.
Твърдението, че въвеждането на електронно гласуване (било то машинно или online) ще доведе до спестяване на пари също не мога да го подкрепя. Боян си пада по събирането на данни и ще го замоля, ако за него представлява интерес и разполага с необходимата информация, да изготви една инфографика, която да представя разпределение на разходите за провеждането на едни избори по различни пера. Без да съм виждал данните и да съм ги анализирал съм готов да се обзаложа, че едно от основните пера по избори всъщност е за МВР – за охрана на изборите, което няма да се спести чрез електронното гласуване. Перото за обработката също няма да намалее, защото хартиеният процес при всички положения ще остане, а при него цената зависи от броя на секциите, а не от брой на гласувалите – и нито един глас да няма, пак се обработват резултати (нули) от 12 хил. секции. От печатане на бюлетини също няма да има особена икономия, защото там перото е относително малко, а няма да отпадне изцяло. Хонорарите на 12000 секционни комисии средно по 7 човека + други комисии – почти 6 милиона лева също няма да се спестят. Единственото, което евентуално може да бъде сериозно перо на икономия са изборите извън България, тъй като там организацията за една секция е доста по-скъпа от организацията в България. Но ако съпоставим всичко това със стойността на една евентуална такава система – икономия може да се постигне само в някакъв много дългосрочен период.
Докато пишех, набързо спретнах една такава графика базирана на данните обявени в медиите за последните парламентарни избори през май 2013 г. Разпределението е на база 21 милиона лв. разходи.
Разпределение на разходите на парламентарните избори през май 2013 г.
Дори и да става дума за online гласуване при което няма закупуване на хардуер – разходите по внедряването и поддържането на такава система ще бъдат перо. А ако говорим за машинно гласуване – дори и най-евтиното решение, когато включва купуване на хардуер, трябва да се мултиплицира по 12 хил секции и веднага става сериозно перо, което в краткосрочен план е финансово неизгодно. А при такива технологии трудно може да се говори за дългосрочен план, защото рядко такава технология може да намира приложение повече от 4 години – просто технологията ще остарее. А колко избори ще се проведат за 4 години? В най-добрия сценарии 4 пъти, а може и само 2.
Единственото, с което мога да се съглася е, че електронното гласуване под каквато и да е форма може да намали грешките и да облекчи процеса като цяло.
И накрая – електронния подпис. Стига с тоя електронен подпис на избори. Предназначението на електронния подпис е да доказва самоличността на автора – да свързва физическото лице с волеизявлението. Естествено, че online гласуването има нужда от еднозначна идентификация на гласоподавателя, но също така се нуждае и от гарантиране на тайната на вота. Освен това електронният подпис не може да спре купуването на гласовете (да не повдигаме наново спора, дали може да го улесни). А електронните подписи на управителите на фирмите не винаги стават за използване за гласуване, защото зависи какъв е типът на сертификата им и ограничението идва най-вече от ЗЕДЕП, но и Изборният кодекс поставя ограничения, като например §113 (14) т.5, от преходните и заключителни разпоредби, където се казва, че “гарантира, че гласуващите избиратели няма да имат допълнителни разходи извън обичайните разходи за комуникация по интернет“, което автоматично изключва електронния подпис от техническото решение.