Tag Archives: прах

Съдържа ли вирус Справка по чл. 73 от ЗДДФЛ, версия 6.0?

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2111

Днес мои клиенти ми звъннаха, че компютърът не им позволявал да си свалят новата версия на една програма от НАП. Когато стигнах на място, установих следното:

1. Въпросната програма е Справка от чл. 73 от ЗДДФЛ, версия 6.0
2. „Не може да бъде свалена“, понеже Windows Defender открива в нея вирус – Trojan:Win32/Azden.A!cl – и я блокира.
3. Сайтът на НАП, към който те се свързват, е истинският. Линкът е http://www.nap.bg/document?id=4311

Липсата на време не ми позволи да седна и да анализирам файловете в пакета ръчно, или дори да ги проверя с друг антивирус. Затова не зная дали реално съдържат вирус, или е фалшив позитив на Windows Defender.

Както едното, така и другото се е случвало преди. Надявам се да е фалшива тревога – поне един друг продукт, Xeoma, бива идентифициран погрешно от WD като този вирус. Ако обаче е реална заплаха, е неприятна. Вирусът е доста „модерен“ – събира и изпраща на стопаните си много подробна информация за компютъра и потребителите му, ъпдейтва се автоматично, сваля от Интернет и инсталира още допълнителни вирусни възможности, и позволява отдалечено командване на компютъра. Затова е разумно в този случай да се заложи на предпазливостта.

Свързах се веднага с НАП и ги предупредих за ситуацията. Единствената реакция (упорито повтаряна всеки път, когато се опитвах да обясня, че е възможно положението да е опасно), беше да им пратя е-майл и принтстрийн на съобщението, което получавам. За всеки случай им пратих описание на проблема – току-виж го прочете и някой, който различава компютър от прахосмукачка.

Моят съвет към всички е – задръжте мъничко с инсталирането на тази версия. Изчакайте, докато се разбере дали наистина съдържа вирус, или е фалшива тревога. НАП вероятно скоро ще обявят нещата и в двата случая – елементарна отговорност е да го направят.

Предупрежденията за замърсяването в София … ъ, к’во?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/simulirane-na-deinost/

През февруари една новина обиколи медиите – БАН разработва система за ранно предупреждаване за замърсен въздух в София. Беше обявено дори, че суперкомпютър ще бъде използван в симулациите. Наскоро пък стана ясно, че системата е била вече готова, но от община София не пускали информацията. По думите на Фандъкова – за да не задаваме много въпроси за мерките.

Притесненията ѝ са основателни. Мерките се оказаха добри на хартия, но умишлено разписани така, че да не се прилагат. Изискванията за това кога следва да реагира общината нямат много общо със ситуацията в града и динамиката на замърсяването. Изглежда ключова роля ще изиграе и въпросното ранно предупреждаване на БАН.

Що се отнася до самата система, по всичко личи, че е „като по поръчка“. Всъщност точно за нея Фандъкова надали може да има някакви притеснения. Първите данни излязоха на 14-ти и съдейки по тези няколко дни, на общината няма въобще да им се наложи да изтупат (метафорично) прахта от папката с гласувани мерки.

Първият проблем със системата е, че дава прогноза на база ден – от 0:00 до 23:59. Преценяват колко ще е средната стойност и показват цвят. Виждате я горе. Не знам какъв суперкомпютър използват, но така създадена системата има шанс около 50 на 50 да познае. Причината е, че средно за който и да е ден рядко нивата надвишават 100. Обикновено са около 40-80 през зимата. Сутрин и вечерно време превишават за няколко часа между 3 и 10 пъти критичната граница, а през останалото време падат под нея.

Всъщност, ето ви алгоритъм, с който ще постигнете абсолютно същия резултат като системата на БАН

  • Ако на даденото място температурата ще е под 5°, покажи жълто
  • Ако температурата ще е под 5° и има шанс за мъгла през по-голямата част от деня, покажи оранжево
  • В противен случай покажи зелено

Това е. Други възможности няма. Всеки може да ги разбере по прогнозата на времето. Тази система за предупреждаване щеше да е полезна, ако имаше разбивка по часове или поне на 4-6 часови интервали. Приложения като Plume го правят вече и то доста успешно.

Друг проблем с тази система е, че дори цветовете бърка. Поне за първият ден, за който резултатите са публични. Тъй като от две години свалям по часове данните за замърсяването на София, извадих стойностите за 15-ти. Горе се вижда, че според БАН само в Хиподрума нивата ще са над 50. Не казват колко. От станциите на ИАОС обаче виждаме друго – в Надежда и Павлово нивата са също над границата от 50 и дори по-високи от тези в Хиподрума. В Младост ситуацията в същата, но БАН не ги включва в прогнозите.

Ето тук съм показал движението на нивата през деня. Вижда се, че през почти цялата светла част от деня, когато хората са навън и (предимно) дишат, нивата са над критичната норма. За няколко часа в Надежда и Павлово нивата са били два и три пъти отгоре. Ето такава прогноза би била полезна, а не цветове показващи нещо, което всеки може да си предвиди за следващия ден от прогнозата за времето.

В първия ден са познали за Дружба, Хиподрума и Копитото. Последното обаче не се брои, защото там нивата никога не минават 15. Значи 50% успеваемост или колкото, ако хвърляте зар. Е, да не споменавам, че Дружба е на границата с 45, но както и да е. Ще свалям и тези данни за в бъдеще, за да направим по-добра съпоставка доколко има смисъл от системата. До тук обаче нищо не ни вдъхва доверие, че в неделя и понеделник всичко ще е чисто, както твърдят.

Данните ми от станциите за последните две години ще намерите тук. На airsofia.info ще намерите информация от лични станции. В графиката горе липсват данни от станцията на Надежда, защото не подава такива от 17 часа вчера до 8 часа днес.

Уличка в дъжда

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/2987

Отдавна не съм публикувал поезия, но ето нещо малко, за разнообразие:

Уличка в дъжда.
Малка и невзрачна
Уличка със своя собствен чар.
Шумен е града.
Тихо хора плачат,
будни насред дневния кошмар.

Хора във дъжда.
Малки и невзрачни.
Хорица със своя собствен страх.
Щъкат из града
С погледи прозрачни.
С бъдеще обгърнато от прах.

Сенки, тишина.
Гняв и отвращение.
Парещи несигурностни страсти.
Хора в тъмнина
търсят упоение
с жажда за неслучило се щастие.

Господа министри, мерете си данните

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/2965

Когато някой „по телевизора“ изкаже някакво твърдение, никога не е ясно откъде са му данните. Разпространяват се доста митове, основани на гледане в тавана. Но в тези случаи има поне частично обяснение – хората може би просто няма откъде да вземат данните, за да ги анализират.

Не така стоят нещата с министрите, обаче. Министрите (и председателите на агенции) разполагат с администрация, която може да им даде данни. Прави впечатление обаче фриволното боравене с метарията, и разпространяване на данни, които просто са грешни. Боян Юруков вече е писал за председателя на агенцията за българите в чужбина, който напълно необосновано обяви, че има 6-7 милиона българи в чужбина.

Аз ще се спра на министъра на околната среда, Нено Димов, който през седмицата е обявил, че „през 2016 г. в столицата е имало едва две минимални превишения на показателите за замърсяване с фини прахови частици“. Това ми звучеше доста малко вероятно, предвид, че данните за 2015-та, които съм разглеждал, показваха 60 дни над нормата (при допустими 35). За 1 година такъв напредък, въпреки позитивния тренд, изглеждаше невероятен.

За съжаление ИАОС не публикува суровите данни във формата, в който бях взел тези до 2015 (с искане за обществена информация), но благодарение на инициативата за отворени данни все пак всеки ден качват данни от бюлетина за качеството на въздуха, където пише коя станция е превишила дадена норма. На база на тези данни не мога да направя същите графики като в предишния анализ, но мога да проверя твърдението на министъра.

И то, разбира се, се оказа грешно. Ето броя дни, в които нормата е превишена:

Превишена стойност в поне 1 станция: 74 дни
Превишена стойност в поне 2 станции: 48 дни
Превишена стойност в поне 3 станции: 43 дни
Превишена стойност в поне 4 станции: 36 дни
Превишена стойност в поне 5 станции: 15 дни

По спомен, станциите са 6, но последната е на Копитото и там винаги е чисто. С наличните данни (които са качени за 340, а не за 365 дни) не мога да кажа за средната стойност за града, но когато 4 от 5 станции имат превишение 36 дни (1 над европейската норма), министърът просто изнася грешни данни. Или „е имал предвид друго“, в който случай – нека обясни.

Пак подчертавам, че трендът наистина изглежда позитивен. Също така приветствам вземането на мерки срещу замърсяването от страна на министерството – именно национална политика по въпроса е начинът за решаване на проблема. Но не е редно да имаш цялата администрация на МОСВ и ИАОС под себе си и да кажеш, че само 2 дни била превишена нормата. Надявам се мерките, които се подготвят, да са основание на по-верни данни.

Всъщност, трендът може би изглежда възходящ заради факта, че от няколко години измервателната станция на Орлов мост е премахната. Там, разбира се, фините прахови частици са в най-големи количества. Вероятно има разумно обяснение за премахването (наистина Орлов мост е граничен случай), но трябва да го имаме предвид.

И в това всъщност е част от проблема – в София има доста малко измервателни станции, за да придобием пълна картина. Най-близката станция до мен е на километри. За щастие има проекта airbg.info, чрез който всеки може да си постави измервателна станция и да докладва данните. Така се създава доста по-пълна картина на замърсяването. В съботната сутрин, без мъгли и без нужда от сериозно отопление, картата на София изглежда добре.

Но да се върнем на министрите и данните. Политиката за отворени данни има за цел както повече прозрачност, така и по-информирани решения в управлението. Второто засега не изглежда да е постигнато, решения продължават често да се вземат „по интуиция“, а официални лица продължават да разпространяват неосновани на данни твърдения. Но поне данните ги има, та гражданите можем да посочим грешките.

Пушенето е вредно във всичките си форми, но явно не това е темата сега

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/pusheneto-e-vredno/

В последната седмица един трагичен инцидент между деца изведнъж изтегли забраните за пушене и по-специално наргилетата на дневен ред. Темата колко вредни са те стана централна, което лесно може да се забележи по търсенията в интернет – Google показва двойно увеличение на търсенията на „наргиле“, а на места като София – дори тройно и четворно.

Забелязах сериозен интерес към две мои статии – увеличение с няколко хиляди посещения само за няколко дни. Първата статия е от 2008-ма, където правя прост тест с хартия и прахосмукачка, за да покажа каква мръсотия се гълта от една цигара и едно цяло наргиле. Именно този тест ме накара да се разровя в изследванията по темата и през 2013-та обобщих няколко от тях. Преди няколко дни блогът за наука 6nine също писа за подобни изследвания показващи аналогични резултати.

Изводите са ясни – вреда има при всяко пушене, но да се сравняват цигари и наргилета е просто глупаво. Както писах преди 4 години, вредата от наргилетата зависи много от използвания тютюн, типа наргиле, приготвянето, стила и продължителността на пушене и прочие. При цигарите има стандартизиране и тестовете са много по-лесни, но и там има разминавания. Изследванията ясно показват, че никотина при наргилетата е доста по-малък, а от там и пристрастяването. В същото време обаче карцерогенните вещества може да са много повече дори в най-добрия случай.

Сериозен недостатък при наргилетата е липсата на следене на качеството на тютюните, както и това колко лесно може да се приготви грешно наргилето. Съдейки по многото мейли и коментари под статиите ми за приготвяне на наргилета от преди 10 години, въпросът „защо наргилето е толкова тежко“ се среща притеснително често. Всъщност, именно заради тези ми статии в последните дни започнах да получавам странни съобщения защо съм бил подтиквал „младите“ към това „развращаващо нещо“.

Истината е, че има много митове за наргилетата и те са заради липсата на информация. Тютюнът не трябва да гори, а да се топи или пече, за да не излиза толкова сажди и въглероден монооксид. Наргилетата наистина са вредни. Водата не пречиства пушека от веществата – иначе нямаше да има какъвто и да е вкус. Водата наистина маха някои от едрите сажди и катрани, но доста все пак се вдишват. Истинската работа на водата е да изстудява пушека. Тя дори би добавяла мръсотии, ако не се сменя често и наргилето не се чисти. Всичко това съм описал в статиите си преди толкова много години. В никакъв случай, че са безвредни.

Целият дебат, който се завъртя около темата, обаче ме учудва. Никой никъде не е поставял под въпрос, че деца не бива да пушат наргиле или каквото и да е друго. Това обаче се прави от години насам и никой не контролира продажбата както на самите наргилета, така и на тютюна на деца. Бил съм свидетел как без проблем ученици взимат такива като подарък. Също така, пушенето на наргилета някак остана встрани от дебата за забраната за пушене на публични места. Отново – масово се пуши в заведения както цигари, така и наргилета. Ефектът на проверките е по-скоро пожелателен. Данни за това пуснах през февруари.

Законодатели и журналисти обаче се засилиха бързо към новия скандал. Започнаха изказвания как наргилетата са били 100 пъти по-вредни от цигарите, че са едва ли не новият наркотик за младите и прочие. Отново, никой не спори за вредата, но нито сравнението е възможно, нито проблемът е нов, нито изисква нови мерки – просто адекватното прилагане на вече съществуващите. За това обаче не може и да става дума, тъй като би навредило на бизнеса на едни определени структури в държавата. Предполагам, че затова се залита толкова по сензационни „разкрития“ вместо да се говори за нуждата от работещ регулатор в лицето на РЗИ и някакъв поне адекватен съдебен контрол над системните нарушители.

Без това всичко изговорено в последната седмица е безсмислено. Всички „спешни“ мерки за един масов феномен в последните 10 години са просто популизъм без реална цел как да се подобрят нещата. Не крия, че пуша наргиле с удоволствие, макар в последните години откакто се роди дъщеря ми да не съм пушил почти. Подкрепям изцяло забраната за пушене и подавам винаги сигнали, когато видя да се нарушава. Писал съм много и за другите опити за лобизъм и изместване на проблемът с цигарите. Пушенето от непълнолетни винаги е било забранено и независимо какво се пуши, проблемът е липсата на работещи институции. Именно за това трябва да говорим, а не да изкарваме цигарите едва ли не безвредни в сравнение. Явно обаче не това е целта сега.

10 мита за замърсяването на въздуха, които ще срещнете днес

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/10-mita-za-zamarsqwaneto/

В последния месец се случи нещо прекрасно. Най-накрая започнахме да говорим по този наболял въпрос и има изгледи общественият натиск да накара отговорните лица да се размърдат. Както с всеки проблем в България обаче, и този бързо се превърна в евтина дъвка. Виждат се все повече карти в червено и сензационни сравнения. Описват се апокалиптични картини с насоки как да избягваме излизането навън и да опазим децата си. Макар продължителното излагане на замърсяване наистина да е здравен проблем, сеенето на паника за лична изгода не помага с нищо.

Събрах 10 мита, които срещаме все по-често в мрежата и медиите напоследък. Развенчаването им далеч не изчерпателно. Ще допълвам с илюстрации и линкове в коментарите. Целта ми тук е да покажа, че темата не е толкова проста и праволинейна, колкото изглежда.

1. Замърсяването е нов проблем

Това го срещнах няколко пъти из мрежата. Беше и мимолетно споменато в сутришен блок. Въпреки сериозното прахово замърсяване, която наблюдаваме сега, качеството на въздуха се е подобрило рязко не само спрямо социализма, но дори и в последните 10 години. Причините са във филтриращите инсталации на заводите, по-малкото тежко машиностроене и по-малкото ТЕЦ мощности. В сравнение с 90-те пък има много по-малко запустяла и ерозираща почва около градовете.

2. Заводи и ТЕЦ-ове замърсяват градовете

Това може да е важало до преди 10-тина години, но вече не. Във визуализацията ми за индустриалното замърсяване се вижда, че то е намаляло драстично в последно време по всички показатели. Има единични инциденти на обгазяване в някои градове. Праховото замърсяване от тях обаче е пренебрежимо.

3. Като е толкова замърсено навън, ще стоя на затворено

Макар вече да говорим значително повече за качеството на въздуха в градовете, все още не става въобще дума за замърсяването на закрито. То е особен проблем особено в стари сгради с лошо проветрение, стара боя и отопление на дърва или въглища. В новите офис сгради има климатични системи, които пречистват въздуха, но и те не винаги работят оптимално. Дори в средностатистическия дом нерядко замърсяването с финни прахови частици може да е също толкова високо, колкото и стойностите в София, които ни стряскат сега.

4. Държавата ни трови

Не точно. Правилното е да се каже, че държавата не си върши работата да ни опази да се изтровим един друг. За сравнение, ако се возим в една кола и един запали цигара, наша си е вината, ако не му кажем да спре. На ниво град и община тази роля е вменена на институциите. Държавата е въвела редица регулации, които трябва да се съблюдават за тази цел.

Една от тях е контролните прегледи на колите. Не трябва да се пускат коли превишаващи лимитите, както и такива без катализатор и филтър за твърди частици (при дизеловите). Това обаче се прави масово и дори услуги за махането на филтрите се рекламират открито. Обществото не протестира, защото това ще засегне пряко джоба ни, нищо, че всъщност това замърсяване ни вреди пряко.

5. Общините бездействат

Нещо се прави. Има стратегии, комисии, срещи и проекти. Там спира почти всичко. Има отделни инициативи, но не постигат много. Изпълнителната агенция по околната среда споделя данните от измервателните станции, а само 3 общини споделят данните с гражданите си. Решението наистина започва с анализ на източниците и кои са най-ефективните решения. Такива анализи има, но са остарели и неадекватни. Не се прави достатъчно също за измерване на замърсяването.

Основният проблем не е, че общините не правят нищо, а че не правят това, което трябва – да се въвеждат забрани за движение на коли и отоплението с твърдо гориво, да се увеличава градския транспорт и да се прави по-чист, да се увеличи санирането, да се озеленят площите. Освен, че струват скъпо обаче, голяма част от мерките са изключително непопулярни.

6. Укриват се измеренията на проблема

Обичаме да казваме, че нещо се крие от нас. Така сякаш вината за проблема се прехвърля на онези, които „крият“. Истината е, че информация за това има отдавна. От години се пише и говори за това, но едва наскоро темата привлече внимание. Причината не е в повишеното замърсяване, защото миналата зима не беше по-ниско. Данни за превишенията се публикуват от Агенцията по околна среда и общината.

Определено има какво да се иска като прозрачност – липсват отворени данни в реално време, станциите са недостатъчни и информацията е недостъпна за широката публика. В никакъв случай обаче не може да се каже, че проблемът се укрива. Просто обществеността не обръщаше внимание на предупрежденията на експертите до сега.

7. Отоплението на дърва зимно време замърсява въздуха

Това наистина е един от основните замърсители, но далеч не е единствения. Всъщност, нямаме точна представа какво е реалното разпределение на замърсителите географски и като дял. Някои експерти казват, че основна роля има прахта донасяна от Африка, други посочват замърсяването на колите, трети – климатични особености. Истината е някъде по средата. Затова която и графика да видите по тази тема, ще е малко или много грешна. Причината е, че всеки град е различен и тежестта на замърсителите в различните части на деня е различна.

Лесно е обяснението, че отоплението с дърва и въглища замърсява най-много с финни прахови частици, защото отоплителният сезон съвпада с пиковете в замърсяването. Такива пикове обаче има и в горещото лято. През зимата в София и Пловдив пък се задържа много по-често мъгла, която лесно се превръща в смог. Това означава, че прахта генерирана от транспорта би се разсейвала много по-малко, отколкото през лятото, например.

8. Въздухът в България е по-мръсен дори от Китай

Това го забелязах днес като сравнение. Основава се на индексите в сайтове за качество на въздуха като AQICN. Първото, което трябва да се разбере за такива сайтове е, че показват индекс на замърсяване, а не конкретната концентрация на прахови частици. Някои станции може да измерват само няколко параметъра и индексът им да не е пълен. Тези в Китай, например, публикуват замърсяването от PM2.5 – ултра финни частици, които са още по-опасни от измерваните в България. Всъщност, у нас също се измерва концентрацията на PM2.5, но информацията въобще не се публикува никъде. Връзката между индексите и концентрацията на замърсителите не е линейна и има различни методологии за изчислението им. Затова като видите индекс 300 в AQICN, моля не пишете, че замърсяването е 6 пъти над нормата, защото не е – лимитът е за концентрация, а не за индекса.

Вторият проблем е, че се сравняват две станции в даден момент. В София през зимата по-често може да срещнете замърсяване под нормата, отколкото над нормата, още по-малко в пъти. Аналогично в Китай все може да се намери станция с ниски стойности в даден момент. Трябва да се гледа средното за града през продължителен период. Тези данни показват, че сме далеч от замърсяването в Китай, а и по-голямата част от Азия. София остава обаче един от най-замърсените градове в Европа с финни прахови частици. Замърсяването с азотни и серни оксиди не е такъв проблем, но като причини е свързан с това с прах.

И не, това че сте видели някакви карти и индекси в мрежата не означава, че замърсяването в един или друг град е превишено. Има различни модели, които интерполират измервания в Европа и смятат как ще се пренася прахта от ветровете. Един такъв модел е прогнозата на БАН за следващите 72 часа. Той обаче не означава, че замърсяването в даден квартал или дори град ще е над нормата, а че има вероятност замърсяване от други градове да повлияе.

9. Въздухът е отровно мръсен

Има няколко доклада свързващи замърсяването на въздуха със здравословни проблеми. Този материал доста добре ги обобщава. Един на СЗО посочва, че има хиляди жертви от него в България и стотици хиляди в Европа на година. Тук е важно да се разбере, че всъщност никой няма представа и че оценката всъщност се базира на общата смъртност. Тъй като смъртността в България сега е висока, причините за което разясних вече няколко пъти, твърдението за жертвите се получава високо.

ФПЧ наистина вредят на здравето, но косвено. Продължителното излагане на замърсен въздух увеличава риска от белодробни заболявания, асма, а според някои – рак на белите дробове и кръвоносната система. Това обаче не прави въздуха токсичен. Не означава, че трябва да се затваряме вкъщи или да носим маски – поне не при нивата в нашите градове. Състоянието на градовете ни е тревожно, но от паника и сензационни заглавия никой няма полза… освен жълтите медии и сутришните блокове, разбира се.

10. Държавата трябва да изчисти въздуха, аз нищо не мога да направя

Държавата може да наложи ограничения и да съблюдава регулациите, които целят намаление на замърсителите. Санирането, въпреки всичките скандали, е всъщност добра добра мярка за намаление на емисиите от големите блокове. Истинските решения обаче може да се наложат точно от общините, които отговарят за транспорта, енергийните помощи и местните решения.

Тези мерки обаче, както споменах по-рано, са крайно непопулярни. Преди малко видях, че Фандъкова е казала, че „обществото е узряло“ за решение на проблема. Това може да си го преведете като „ако направя каквото и да е от нужното, няма да ми отсекат главата веднага“. Това изглежда наистина е така, но не променя факта, че толкова години нито тя, нито предшествениците ѝ нямаха смелостта да вземат каквото и да е адекватни мерки. Погледът беше и е само към следващите избори. Това важи както за София, така и за другите градове с голямо замърсяване. Единственият начин това да се промени, е достатъчно хора да поставят това като условие за изборите и да изискат ограниченията за съседите си и за себе си.

Нямам илюзия, че който и да е от нас ще смени методът на отопление или ще спре старата си кола само защото замърсява. Това е свързано с разходи и когато повечето от останалите не го правят, личното действие изглежда като безсмислена капка в морето. Затова трябва да има забрана на общинско ниво и по-важното – да се спазва. Паралелно с това трябва да има много по-голям контрол над строежите и колко замърсяват улиците около себе си, на индустриалните инсталации, на горенето на сметища и стърнища и ред други неща, които и сега зависят от държавните органи, но не се случват адекватно.

Бонус: Ще се изнеса на село в планината на чисто

Както не всеки град в България има проблем със замърсяването на въздуха, така и не всяко село е с чист такъв. Това, че няма измервания и се виждат звездите не означава, че едно средно голямо село разположено в котловина, в което повечето се греят на дърва, не образува смог. Още повече, че отоплението със старите печки замърсява доста въздуха в самата къща. Така че колкото и да е приятна топлината, в една зимна вчера в къща в планината може да дишате по-мръсен въздух отколкото на Орлов мост.

Пациенти, пациенти – 3

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=1928

(Предишните два записа можете да намерите тук и тук.)
Повечето от тези са от Интернет. Някои са от мои познати лекари и аптекари. Ето, радвайте се:

—-

– На детенцето ми нещо му тече от ухото и има температура. Да не е от слънчевите изригвания?

—-

Бърза помощ. Повикване – „лошо му е“. Пристигаме – кръвното почти го няма, глухи сърдечни тонове, мраморна кожа, студена лепкава пот, задъхва се и не може да легне… По данни на жената – три дни го болели гърдите, не разрешавал да викнат нас и слушал на запис някакъв биолечител. ЕКГ – инфаркт. Смъртен изход 15 минути след постъпването в реанимацията.

—-

Ражда при нас сектантка. Тежко – налага се животоспасяващо преливане на кръв. Роднините категорично отказват да дадат съгласие. Теглим майната и преливаме на своя отговорност. Спасяваме я на косъм. Тя ни съди после… Оправдаха ни чак на последна инстанция!

—-

Детенце, родено в седми месец, Даун, тетрада на Фало, вътреутробна инфекция… пълен комплект. Мамичка на 16 години, татко няма. Баба на 30 и малко, от които поне 20 не се е разделяла с бутилката и цигарата. Дошли да им се отчетем защо не им даваме да си вземат детето, а го държим и лекуваме.

Обясняваме какво означава недоносеност, генетични дефекти, пороци и прочее. Рисуваме на хартия. На въпроса „Е как се е получило така?“ обясняваме как бременността трябва да се наблюдава, да се правят анализи… Реакция:

– Я стига сте ни дрънкали! Заразили сте ни детето с гъне… гане… гнетическите си болести, а после нас обвинявате! Сега какво да правим? Вие при раждането не видяхте ли, че детето не е читаво? Не можахте ли да го набутате обратно, да поседи още малко, докато се оправи? Безсъвестници такива!…

—-

Този направо го извадихме от гроба. Умираше от туберкулоза. Закърпихме го, съвзехме го, помогнахме му да спре наркотика. Жена му междувременно роди. Сложи си той снимка на детенцето над леглото. Ден преди да го изпишем докопал от някъде дрогата си, боцнал си я и дотам. Умря на леглото, под снимката на детето.

—-

Излиза един от стоматолозите ни в отпуск по болест. Остеохондроза на ръката, не може да я мръдне. А на следващия ден пациент иска да се запише точно при него.

– Няма как, господине. В отпуск по болест е, ръката му е на практика парализирана.

– Е и кво, не може ли да работи с една ръка?

—-

Четиригодишно детенце. Повръщане, жажда, ужасна дехидратация. Пускаме изследвания на кръвта – всички кръвни клетки в норма, инфекция няма. Рентген на череп – няма оток на мозъка. Гастроскопия – нищо подозрително. Две седмици го държим живо на системи, не можем да открием какво му е. Родителите ни гледат намусено и мърморят под нос какви некадърни са лекарите и колко по-добри от тях са натуропатите.

Почваме да пускаме всякакви безумни изследвания, дано нещо ни закачи вниманието. На едно се сещаме да пуснем проба за калций в кръвта – излиза ниво, близко до несъвместимо с живота! Зяпваме и се чудим – детето е при нас, храната е болнична, няма как да го прехранваме с калций. Нито с витамин D… Тук един от нас, очевидно слушал по-внимателно какво мърморят родителите, ги притиска до стената. След малко по-настоятелно разпитване си признават, че са му давали слонска доза витамин D в течение на месеци, по предписване на натуропат. Не сметнали за нужно да ни кажат, понеже то е природно и безвредно, и не е наша работа. Освен с витамина също така го тъпчели със сребро на прах, соли за вана и камилско мляко. Тайно от нас, докато са сами с него в стаята.

Веднага терапия за предозирания витамин, хелати за среброто и всичко останало. Седмица по-късно детето е кукуряк. Обясняваме на родителите, че терапията на натуропата го е отровила. Те се извиняват и чудят. Четем в очите им недоверие. Предлагаме им, ако не ни вярват, да я почнат пак, като си го вземат в къщи, и им казваме след колко време ще почне да повръща пак. Почват да се усещат, че не ги лъжем, и наистина са си докарали детето на ръба на гроба. Обещават да спрат “терапията”.

Не вярвам. Рано или късно ако не този натуропат, някой друг ще им пробута друго натуролечение…

—-

– Ултразвука действа страшно зле на зародишите! Докато го правите, те крещят от ужас и се обръщат настрана! Вие просто печете бебето си живо като в микровълнова печка! Доказано е, че след ултразвук ДНК-клетките пищят по още половин месец и зарязяват с писъка си съседните здрави клетки!

—-

Докараха ни наскоро случай на тройно сътресение на мозъка.

Шестгодишно момченце. Люлеел се на люлката, решил да скочи – туп по лице, разбит нос и ударено чело. Опитал се да се надигне – люлката, която още се люлеела, го халосала отзад по тила. В този момент пристига скочилата от пейките наблизо майка, дръпва го от пътя на люлката, поглежда го вижда кръвта по челото и припада. Халосвайки му главата в асфалта.
След точно два дни юнакът вече по цял ден се носи по коридорите на отделението и лекарите търчат след него, спъвайки и подхлъзвайки се и докарвайки на себе си сътресения на мозъка…

—-

– Може ли да ви питам нещо, докато сме само двете? Една позната ми казва, че като мъжът се възбужда, излиза от таза му една кост и се пъхва знаете къде, и затова таковата, членът му става твърд. А като се умори той, костта се прибира. Вярно ли е?

—-

Тригодишно детенце. Имало температура. А освен температурата установявам, че има и зверска диария – очевидно инфекцията е чревна. Изписвам антибиотик за нея. Майката ме гледа със смес поравно възмущение и съжаление:

– Вие не знаете ли, че диарията не бива да се лекува!

– Моля?! Детето е с чревна инфекция!

– Именно! Детето трябва да изака инфекцията, иначе тя ще остане в червата и ще се размножава!

—-

– Докторе, боли ме коляното, ама направо адски! Половин година ме мъчи вече, едвам се търпи, а вчера така ме заболя, че чак се наложи да му правя компрес със зелеви листа!

—-

Дежурен съм в травматологичния кабинет. Мъж отвън напира да влезе преди другите, да съм му сложел инжекция срещу бяс.

– Взехте ли си номерче от регистратурата?

– Не.

– Добре, вземете и елате, ще ви сложа инжекцията без ред.

– Ако ви се обидя и си тръгна, няма после очите да ми видите!

След половин час ми звънят от регистратурата:

– Тук някакъв поиска книгата за оплаквания и изписа три страници жалба срещу теб…

Май беше прав да иска спешно инжекция срещу бяс…

—-

Идва четиридесетинагодишен мъж. Води четиригодишния си син, ама идва заради себе си. Имал температура. 37.2… Въздъхвам и пиша цялата бумащина около прегледа. През това време малчуганът идва при мен и ми заявява:

– Чичко, ти си мухльо!

Прав е.

—-

31 декември сутринта. В Бърза помощ звъни млада жена. Вече половин година я болял корем, та решила все пак да провери дали не е нещо лошо. И понеже не знае отворена ли е болницата днес…

—-

Обяснения на новогодишни пациенти:
– Просто исках да видя защо пиратката не ще да гръмне…
– Исках да покажа на приятелчетата как се чупят бутилки с глава…
– Само една бутилка съм изпил! Не може ли човек да почете Новата година?!
– Просто реших да се изкъпя малко, да се поразхладя…
– Бях любопитен какво ще стане, ако седнеш на бутилката с шампанското…
– Голяма работа, че съм отварял бутилката срещу лицето си!
– Че кво му е на бебето! И то е човек, не може ли да пийне и замези за Новата година?

—-

И за завършек на записа малко аптечни бисери:

– Ало, аптеката ли е? Докараха ли ви таблетки?

– Преди месец ми дадохте един страхотен чай, може ли още от него?… Не, не помня как се казваше… Как от какво лекува? От всичко ме излекува!…

– Имате ли един такъв обезболяващ препарат за спортисти, казва се „аерозол“? Че го търся по сума ти аптеки, и никъде го нямат.

– Като ви ги докарат тия инжекции, може ли и да ми ги сложите?

– Търся лепило за челюсти.

– Имате ли трева от червено дърво?

– Какъв ви е размерът на капкомерите?

– Имате ли спринцовки по 2 кубически метра?

– Една диетична помада, ако обичате.

– Имате ли освободителни таблетки? (Слабителни.)

– Имате ли спирален бинт?

– Имате ли таблетки за нощем? (Виагра.)

– Дайте ми бромхексин на Бевърли Хилс. (Берлин Хеми.)

– Имате ли трихомоназа? (Трихомонацид.)

– Продавате ли аспиринова киселина?

– Имате ли настойка от електрошок? (Елеутерокок.)

– Свещички дето се слагат вечер, трябва ли да се вадят сутрин?

– Имате ли помпа за източване на тлъстини?
– ?!
– Литър струвал на черния пазар 1500 долара! Пък аз, както виждате, си имам в излишък…

Пред щанда с презервативите:
– Момиче, може ли един скафандър за излизане в космоса?
– Имате ли нещо срещу температура, за тримесечно дете?
– За тази възраст – само свещички. Искате ли?
– Не стават! Претърсих му цялото дупе – няма къде да ги пъхна!…

– Имате ли простатит?
– Това е болест, не лекарство.
– Ама имате ли?
– Не, за щастие. Да не търсите простамол?
– Ега ти аптеките! Никъде го нямат!…

– Дайте ми нещо срещу алергия.
– Искате ли кларитин?
– Искам, ама… Господи боже, това ли е цената?!
– Да ви дам тогава лоратадин? Стотинки е.
– Абе я не ми пробутвайте тия евтинии!…

Да дишаме ли в София днес?

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/da-dishame-li-v-sofia/

Забелязах, че пак се повдигна темата за замърсяването на въздуха в София и реших да видя какво показват данните, които тегля от сайта на общината. Скриптът, който направих преди почти година, разглежда графиките и извежда директно от тях стойностите по часове. Оригиналните данни от ИАОС липсват, защото от агенцията изглежда се притеснявали с тях да не се “злоупотребява”. Все пак публикуват бюлетин с превишенията и подават средни стойности на Европейската комисия.

Всичко това обсъждах няколко пъти до сега. Може да видите следните статии за повече подробности:

Тук само ще покажа последните данни в няколко различни изглежда. Всъщност, днес добавих всички събрани от мен данни от станциите в София в гражданския профил на портала за отворени данни на кабинета. Описал съм съдържанието и как е изведено. Ще го обновявам когато имам възможност. Данните започват от 16:00 на 20 януари 2016. Така липсват два от най-студените месеци – декември и януари. Обещавам, че ще обновя и опиша всички данни преди края на март, за да имаме цялостна картина.

Последните данни

Замърсителят, който най-много обсъждаме, са фините прахови частици до 10 микрона. Т.н. PM10. С тях има най-голям проблем в столицата. Докладите на агенцията и много експерти посочват като причини отоплението с твърдо гориво (дърва, въглища, неефективни печки, непочистени комини), автомобилния транспорт (стар автопарк, много дизелови коли, липса на филтри за твърди частици), строителството (неспазване на разпоредбите за чистота, липса на контрол от страна на общината) и ерозията на почвата (изоставени зелени площи, строителни материали).

Всички те в една или друга степен допринасят за натрупването на прахови частици. Особения климат и география на града обаче са основна причина за задържането им. Когато падне мъгла и се превръща бързо в смог. Това се случва най-често в студените месеци, както се вижда ясно в данните. В тази графика показвам ниските, средни и максимални стойности измерени във всеки ден от края на януари до сега.

pic3

Маркирал съм и разрешения праг от 50 µg/m3. Той е установен на европейско ниво и не трябва средната стойност на повече от 35 дни в годината да го надвишава. Също така, средната стойност за цялата година трябва да е 40 µg/m3. Сами се сещате, че София надвишава тези стойности. На следната графика съм показал средно в колко часа от деня този условен праг е бил надвишен. Вижда се, че и през летните месеци има превишения, но са значително по-малко.

pic2

Наричам тези прагове условни, защото никой не твърди, че при 49 µg/m3 въздухът е безопасен, а на при 51 вече е опасен. Също толкова важно е продължителността на излагането на замърсения въздух. Затова със следващата графика съм показал периодите, в които софиянци са били изложени продължително на превишаващи лимита нива на прахово замърсяване. За да се прекъсне такава поредица, съм посочил, че замърсяването трябва да падне под лимита за поне 6 часа.

Така се вижда, например, че започвайки от 16-ти ноември, в замърсяването е било почти постоянно над нормата в рамките на 100 часа. Същото се е случило и на 23-ти – 71 поредни часа мръсен въздух. Няколко такива периода е имало и през януари и февруари.

pic1

Друга метрика, която също се сочи като сериозен проблем от колите и отоплението е азотния оксид. София изглежда обаче няма проблем по този показател или поне далеч не такъв, какъвто други големи градове в Европа. Всъщност, в София лимитът от 200 µg/m3 практическине е бил надвишаван в разглеждания период. По мои наблюдения това важи и за останалите замърсители. Разглеждайте данните в случай, че съм пропуснал нещо.

pic4

Да, дишайте

Тези превишения не означават непременно, че въздухът “ви убива”, както се изписа доста в медии и социални мрежи. Докладите на WHO и Европейската агенция по околната среда показваха различни оценки за това колко жертви е взел мръсния въздух в Европа и у нас. Тези оценки, както пише и в самите доклади, не трябва да се приемат буквално. Те се базират на общата смъртност, която пък се влияе до голяма степен от застаряващото ни население.

Няма съмнение, че замърсяването с фини прахови частици води до здравословни проблеми. В последните години се говори все повече за това, че трябва да следим по-изкъсо PM2.5 – по-финните частици, за които сега нямаме данни в реално време, а само средногодишна стойност. Именно те причинявали най-много поражения на дробовете. WHO дори цитира изследвания правещи връзка със заболявания на сърдечната система. Останалите замърсители, макар технически под нормата, също не са за подценяване.

Трудността да се прецени реалният ефект върху общественото здраве идва от недостатъчните данни. В София има 5 измервателни станции и още една на Копитото, която изключвам от графиките горе. Средна стойност за цяла София е безмислена предвид размерът и различията в инфраструктура, топология и жилища в частите на града. Дори замърсяването до една станция да е голямо, това не означава, че на километър въздухът няма да е сравнително чист. Също така, забравяме, че дори по-голям проблем е замърсяването на затворените пространства. Големите офис сгради имат климатични инсталации, които почистват въздуха. Домовете ни и повечето обществени сгради като училища и дори болници нямат такива. Същото важи за повечето коли.

Продължителността на излагане също е от огромно значение. 2-3 часа замърсен въздух има в повечето градове по света, които страдат от час-пик. Въпросът е да не е в пъти над нормата и да не продължава по 3-4 дни, както виждаме горе. Възможни мерки има много и повечето са непопулярни. Готви се явно нов план за борба със замърсяването на въздуха, но явно пак ще остане на хартия съдейки по това, че общината продължава да купува дизелови автобуси. Други мерки като забрана за движение на стари коли в града или поне в центъра ще доведе до незабавна политическа смърт на който се опита да го въведе. Забраната за отопление с дърва и въглища ще доведе до сериозен социален проблем, ако няма предвидена алтернатива.

Всички решения искат сериозна политическа воля и немалко пари. Ако не дадем парите сега обаче, ще ги дадем после за неизбежната глоба на Европейската комисия за това, че се тровим сами себе си. Политическата воля някой трябва да я поиска и да убеди околните, че повече така не може.

Криворазбраният баланс в една ненужно деликатна тема

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/krivorazbraniqt-balans/

Покрай материалите ми за имунизациите, антивакс движението и псевдонауката, редовно ми препращат статии и статуси по темата. “Виж, виж какви глупости пишат пак.” Наистина, редовно става дума за “скандални разкрития”, “световна конспирация за евтаназия” и преводи на материали в американски или руски издания за “натурален живот”. Такива с лопата да ги ринеш. Днес обаче получих статия на една “холистична нутриционистка” със заявка за балансирано мнение. Линк ще намерите в края на този ми коментар.

Най-общо казано се опитва да посочи ползите от ваксините и правилно показва, че няма научни доказателства, че причиняват аутизъм, астма и други приписвани им заболявания. Описва и как благодарение на модерната медицина и ваксините в частност, детската смъртност е спаднала драстично през последните десетилетия. В целия си текст обаче неизменно следва линията, че ваксините може да “отключат” такива заболявания, че трябва индивидуален подход за всяко дете и най-вече, че ваксините са равностойни на игра на руска рулетка.

Тъй като имах 20 минути за убиване в градския транспорт, реших да ѝ отговоря. В повечето случаи най-добрата стратегия е да игнорираш такива текстове, но този вече беше споделен 150 пъти и имаше 330 харесвания. Макар да изгледа като търсене на баланс, всъщност статията повтаря същите неверни неща, но поднесени така, че да грабнат вниманието на онези родители уязвими след раждането и търсещи всякаква информация. По-долу ще ви илюстрирам защо това е проблем.

В този контекст, отговорът ми беше следният:


Идеята, че моноваксините са някакво по-добро решение дори за отделни случаи при липса на обективни противопоказания е най-малкото медицински неиздържано, но най-вече опасно за децата. Реакцията към една многовалентна ваксина е приблизително същата, както към една моновалентна. 6-валентната ваксина създава реакция у организма като към заплаха, която всъщност не съществува. Удължавайки това състояние 5-6 пъти само поставя детето в ненужен риск.

Тезата, че децата днес са с по-слаба имунна система спрямо децата преди няколко поколения практически не е вярна. Точно обратното – подготвена е много по-добре да де справи с най-сериозните заплахи достатъчно бързо, за да има възможност да преодолее и по-слабите като грип и инфекции. Преди само няколко поколения във всяко семейство е имало по 1-2 деца починали от предотвратима днес болест. Както правилно казахте, най-слабите са си отивали тогава. Днес същите живеят благодарение именно на тези ваксини и антибиотици, но това не променя факта, че имунната им система е по-слаба и боледуват малко повече. Това не означава, че имунната система на всички деца е по-слаба, а че към оцелелите се добавят такива с по-слаба. Изводът Ви е типичен пример за нормална когнитивна склонност базирана на грешката с оцелелите (survivor bias).

Идеята, че храната, която днес ядем е по-токсична, също е далеч от реалността. До преди само 60 г. практически е липсвало охлаждане и храните са се разваляли много лесно. За питейните източници важи същото – нямало е никакво разделение на питейна вода и отпадни води от животните. Хранителните отравяния са били чести. Бактериите и вирусите, от които се разболяваме днес, не са от вчера. Разликата е, че лекарите по времето на бабите ни не са могли да направят нищо при салмонела или диария. Всъщност именно диарията е била основната причина за смърт при малките деца.

Не на последно място, цялата идея, че ваксините “отключват” аутизъм или дефицит на внимание е била оборена многократно. Ако което и да е от твърденията в тази статия беше вярно, то заболеваемостта у децата щеше да нарасне. В дейстивителност и смъртността, и заболеваемостта пада всяка изминала година.

Това, което много родители не искат да си признаят е, че има вероятност мръсната им кола, пушенето в дома или старата печка да е причината за дихателните проблеми на детето. Именно това са първите предписания, които се дават при такава диагноза – всички наоколо да спрат да пушат, да се сменят често филтрите на колата и да се почистват често дивани, легла и възглавници. Много по-лесно е да се обвини чужд фактор, някой друг, отколкото да се приеме, че има фактор в дома или просто фактор на случайност. Вярно е, разбира се, че въздухът в градовете ни днес е много по-замърсен с фини прахови частици, но причината за това е изцяло у нас – печките с твърдо гориво, мръсните стари коли, ерозиралата почва в градинки и паркове и чак на последно място – индустриалното производство.

От друга страна има един фактор, който навярно не сте учили в холистичните си курсове – промените в диагностиката. Това е отчасти заради по-добрата медицинска техника, но най-вече заради промени в методи и класификации. Както при астмата, така и при аутизма и неврологичните заболявания има стократно увеличение на спектъра. Много диагнози за астма на малки деца днес са били просто настинки за лекарите преди 20 г. Всъщност, 90% от диагнозите за астма отпадат след като децата навършат 3-4 г. При аутизма пък през 40-те единствената диагноза е била за най-тежката форма, от която днес в световен мащаб страдат стотина души. В последвалите десетилетия спектърът се разширява, за да включи още много състояния. Това не означава, че броят на хората с аутизъм се е увеличил, а че 99% от същите не са получавали нужното внимание и грижи преди само 10-20 г.

В този смисъл изборът между поставяне на ваксини не е между “руска рулетка” и “естествен подбор”. Руската рулетка предполага шанс 1 към 6 за смърт от ваксина. Реалността е 1 към 100 хиляди за някаква временна некритична реакция и 1 на милион за по-сериозна такава. Вероятността при естествения подбор по времето на бабите ни е била 1 от 4-5 деца да не доживеят венчило. Така изборът реално е между “естествен подбор” и “да те удари гръм”.

Статистиката е суха и жестока. Никой не иска да е сред тези 1 от 100000, но реалността е, че не може да спасим децата си на 100%. Няма такова нещо. Може само да увеличим шансовете им за живот и здраве. Няма имунолог, който да ви каже, че задължителните ваксини в календара в този им вид не постигат точно това.

От обратната страна на монетата, наистина е добре да се въведат тестове за алергии там където може. Специалистите обаче ще ви кажат, че едно бебе на няколко месеца до 2-3 години не показва надеждно алергична реакция. Понякога тялото реагира към даден препарат, материя, лекарство или храна и след няколко месеца вече няма реакция. Така един тест за алергия към ваксините може да покаже реакция в един момент, но след месец тялото да не реагира на ваксината. Може да се случи и обратното – да не покаже реакция при теста, а после при ваксината да реагира. В крайните случаи може да се случи и друго – да получи остра алергична реакция дори към теста, защото за алергиите няма значение дали тялото е имало контакт с 1 нанограм или 1 милиграм от дадено вещество. Тези реакции са толкова редки обаче, че има по-голяма вероятност от катастрофа по пътя за лекаря, отколкото реакция от самата имунизация.

Вярно е също, че не всички лекари дават достатъчно съвети какво родителите трябва да наблюдават при ваксинация. Не предупреждават, че трябва детето да е нямало контакт с болни няколко дни преди ваксината, че трябва да съобщават, ако е имало контакт, ако е кихало или вдигало температура преди това. Не предупреждават, че детето не трябва да има контакт с големи групи от хора или болни седмица-две след ваксинация, защото тялото му се бори с нещо, което възприема като заплаха и може да подаде на други зарази през тези няколко дни. С други думи – никакви молове, детски партита или ясли седмица след ваксинация. Не казват, че ибупрофен или парацетамол в нормалните случаи се дава чак след 38.5-39 градуса температура, за да се даде възможност на тялото само да се пребори, но в случай на ваксина се дава още на 38 градуса, защото е ясно, че инфекция реално няма, а е “фалшива тренировъчна тревога”.

Вярно е също, че Министерството на здравеопазването има огромни проблеми с доставката на ваксини, голяма част от които създадоха сами заради невежество и бюрокрация. Това е причината половината деца в някои области да не са ваксинирани навреме през последните две години. Повечето вече са наваксали с ваксините, но покачването на детската смъртност от инфекциозни заболявания през 2014-та и 2015-та е ясно забележимо.

Трябва да има и електронен регистър на ваксинациите, в които да се следи точно кое дете какво е получавало, кога, от кого, каква доза и как е реагирало (нищо, лека температура, обрив, раздразнение). С такъв регистър ще може да се проследяват както точната инжекция и доставка, която е бита, така и отказите за ваксиниране. Ще има отчетност и от двете страни и проблемите ще се засичат много по-бързо.


Статията на Маги Пашова Да ваксинирам ли детето си? ще намерите в страницата ѝ. Доколкото виждам, пише и в “Жената днес”. Квалификацията и на двама ни е еднакво свързана с медицината – аз съм информатик и инженер, а тя е завършила МИО. Всъщност, тя сега работи като “нутриционист”, за което е минала курс струващ 3500 лв. Вероятно затова консултацитите, които дава за “подсилване на женската енергия, завихряне на творчески заряд и настройване на вибрацията на креативността” заедно с доста съмнителни обещания за здравни ефекти, струват по 600 лв. парчето. Аз пък се занимавам в свободното си време с анализ на данни и опровергаване на когнитивни заблуди. Разликата между нас навярно е, че аз не продавам нищо на сайта си, за да търся някаква сензация с тестовете тук.

Причината да напиша горното под статуса ѝ отчасти беше и следният коментар, който видях в едно от споделянията:

antivax2

Това въобще не е изключение. Макар повечето родители да не подават ухо на такива спекулации, има тревожен брой хора, които “се съмняват” на база “една жена каза” и “не може да няма нещо щом го пише в нета”. Това отчасти се дължи на цинизма заложен в обществото ни и на недоверието в здравната система. Голяма причина да се решават на такива “отлагания” и “откази” е, че психологическата цена да не направиш нещо е много по-ниска от тази да вземеш превантивни мерки. Дори това бездействие на родителите да поставя детето им и околните в риск, те не виждат проблема в себе си, а в останалите.

Друг аспект тук е и крайният егоизъм – простата сметка показва, че едно нарочно неваксинирано дете би било предпазено от обществения имунитет, също както децата с противопоказания или с увредена имунна система заради лечение. Благодарение на този механизъм при достатъчно високо покритие не виждаме епидемии. Това не означава, че децата въобще няма да се разболеят от предотвратими болести, а че вероятността е безкрайно по-малка от пра-родителите им, например. Именно на това разчитат те и решават да експлоатират обществото по подобие на измамите със социални помощи или данъчни кредити. Проблемът идва, когато прекалено много родители вземат такова решение и общото покритие падне под определен праг. Особено когато такива семейства се съберат в една ясла или някакъв курс, епидемията е неизбежна. Именно това се вижда в последните години в щатите, Германия, Франция и Великобритания.

Статии като тази на г-жа Пашова правят заявка за експертност и опит, но всъщност не са по-различни като съдържание и коректност от който и да е антивакс пост в БГМама или съответните групи. Проблемът е, че прекалено много хора им се вързват вместо да разчитат на педиатрите и имунолозите. Намираме се в положение, в което родители вярват повече на жена минала прескъп курс нямаш нищо общо с медицината, науката или реалността, отколкото на лекари учили и практикували поне десетилетие. Проблемът, който имаме с ваксините не е толкова научен или медицински, колкото на доверие и процедури.

Затова не може да го решим представяйки научни аргументи, медицинска статистика, изследвания или доказателства. Никой няма илюзии, че ще променим мнението на шепата шумни фанатици, които вярват, че СЗО, правителството и Бил Гейтс целят евтаназия на българите чрез ваксини. Може обаче да достигнем на онези 60-70 хиляди семейства, които имат деца всяка година. Трябва работа с лекарите и подобряване на самите процедури, а това зависи колкото от политиците, толкова и от пациентските организации и самите нас. Определено трябва да има противовес на материали като този на г-жа Пашова, за да не се насаждат страхове без каквато и да е медицинска или научна стойност у млади родители в един уязвим за тях период.

Замърсяването на въздуха засяга половината от населението на България

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/30IZVhAkSS0/

В първата статия от поредицата разгледах най-общо какъв е проблемът с въздуха на София. В следващата изложих повече информация от станциите и аргументи защо данните от тях трябва да са отворени и достъпни за анализ на всички. Също така показах, че публичната информация от Изпълнителната агенция по околната среда има за цел по-скоро да отговори на изискванията за докладване на европейския регулатор, а не толкова да информира обществото за проблема. Съобщенията им за превишените прагови стойности по дни не само не могат да ни покажат замърсяването в реално време, но също така правят почти невъзможно търсенето на причините и възможно решение.
За да илюстрирам това, свалих всички данни за превишения за последните четири години. Всъщност, свалих данните за последните десет години, но колкото по-назад във времето се връщаме, качеството на съобщената информация изглежда намалява драстично. Пример за това е липсата на всякакви превишавания през пролетта и лятото на 2013-та, което е повече от странно. Затова в графиките тук ще покажа единствено периода между април 2012 и февруари 2016-та.
България не е само София
Основните замърсители на въздуха в градовете ни са финните прахови частици (PM10), азотните оксиди (NO и NO2), серния доксид (SO2) и озона (O3). Има доста други замърсители като въглероден оксид или бензен, но при тях почти няма превишаване на нормите. Концентрираме се често на праховите частици, защото там проблемът е най-голям. На тази карта съм показал всички превишения по станции в страната за последните 4 години.

Вижда се ясно масовото превишение на ограничението от 50 µg/m3 във всички големи градове в страната. Всъщност, ако сметнем по население, излиза, че около половината българи живеем в региони, където замърсяването с фини прахови частици е често над нормата. Виждат се ясно и целогодишните обгазявания на Гълабово, Сливен и Димитровград със серен оксид. Прекомерното замърсяване с озон и азотни оксиди са по-редки, но все пак се срещат.
При праховото замърсяване ще забележите една периодичност. На следващата графика тя се вижда по-добре. Показал съм броя станции, в които се превишава праговете от различни замърсители в даден ден от годината. Общо станциите в страната са между 40 и 50 според това кои не работят в даден ден. Разделил съм на станции превишаващи нормите с малко и тези превишаващи ги два и повече пъти (в тъмно червено).
Превишения по дни
На следващите две графики съм групирал превишенията по месеци. Всяка колона показва колко превишения е имало в страната за даден месец независимо от коя станция. През януари 2016-та, например, 450 пъти са превишавали нормите за прахово замърсяване като в 175 от тях замърсяването е било повече от двойно над нормата.
Превишения по месеци
Превишения по месеци
От втората графика се вижда, че превишаванията от други замърсители са много по-малко като брой. Те обаче често са концентирани на няколко места. При праховото замърсяване е очевидно силното увеличение през зимните месеци. Проверка в данните на БАН за температурите през тези периоди показва силна корелация.
Това още по-силно говори в полза на тезата, че не транспорта, а отоплението е това, което причинява най-силното прахово замърсяване. При това най-вече отоплението с твърдо гориво в градовете, а не от индустриалните инсталации като ТЕЦ-ове и заводи. Данните за последните отворих и визуализирах преди 3 години. Обнових ги наскоро и показват ясно, че замърсяването от тези източници е паднало драстично и допринася много малко за общото замърсяване в последните години.
С кое мърсим повече – печките или колите?
Наблюдения до тук обаче не съответстват с изводите на Столична община. В предишната ми статия писах, че градовете в България изглежда нямат план как да се справят с това замърсяване. Оказва се, че не е съвсем така. Всъщност по поръчка на общината, Химикотехнологичния и металургичен университет е изготвил такъв план преди 5 години. В него се разискват всички възможни източници на замърсяване – от заводи и строежи, през транспорт и отопление та чак до птицеферми. Описано е добре как аномалии в климата влияят на концентрацията на замърсителите.
Интересни са данните за отоплението и промяна между 2007-ма и 2010-та. Изглежда намаление има единствено при отоплението на ток. Най-много се отопляват на парно – над 60%. Леко увеличение има при отопляващите се на газ, като това е вторият предпочитан метод с 18%. Отопляващите се на дърва не само са се увеличили, но се е увеличило двойно количеството изгорени дърва за огрев.

ch4(Графиката е от плана изготвен за Столична община. Не мислете, че ще направя нещо толкова грозно.)
Планът отбелязва драстичен общ ръст на замърсяването. От строителството има 60% по-малко замърсяване, което най-вероятно се дължи на кризата след 2008-ма. Твърдението в документа обаче е, че 63% от праховото замърсяване е от транспорта срещу едва 23% от отопление. Това би означавало, че при спадане на температурите, промяната на нивото на прахови частици и азотни оксиди трябва да е по-малка от 25% в едни и същи часове и дни от седмицата. С други думи, в един летен и зимен работен ден с чисто небе и липса на мъгла не трябва да има голяма разлика в качеството на въздуха. Това е странно, защото виждаме драстична разлика между замърсяването през лятото и зимата в такива дни.
Друго интересно в докладите са следните карти показващи регионалните концентрации на ФПЧ. Докато досега обсъждахме измерванията на отделни станции в града, тук виждаме модел на разпределението на замърсяването на база промишлени зони, транспортна инфраструктура и други източници.
Карта на праховото замърсяване в СофияКарта на праховото замърсяване в СофияКарта на праховото замърсяване в София
На страницата за замърсяването на община Пловдив се вижда подобна карта, но в реално време. Там има графики за последните 24 часа за PM10 и NO2 отделно за индустрията и като общо замърсяване. Тук съм направил анимация за последните 60 часа.
Карта на праховото замърсяване в Пловдив
Разбира се, това е просто симулация от ИАОС. Реалните измервания са на две или три места в града. Забелязва се обаче, че най-голямо замърсяване има вечерно време около 8 до 11 часа. Т.е. след час-пик и когато хората са си вкъщи. Тогава всички квартали, с изключение на Тракия, превишават сериозно лимита от 50 микрограма.
Стъпка назад
На този етап би трябвало да разбирате колко сложни аспекти има дори в този един показател. Няма спор, че има сериозно замърсяване на въздуха във големите български градове. Всички го усещаме. Няма съмнение, че това вреди на здравето на половината българи. Има много начини да се илюстрира проблема и никой от тях няма да е изчерпателен или изцяло точен.
Планове и стратегии на хартия има. Според официалните данни обаче напредък липсва. За да има обществен натиск, трябва проблемът да е видим и близко до хората. Макар всеки в София, Пловдив, Бургас, Варна и Плевен да вдишва този прах всяка изминала минута, осъзнаването каква е вредата идва трудно. Чрез визуализациите, които показах в тази поредица, трудно може да се извлече личен извод и да се стимулира някакво недоволство към липсата на напредък.
Човешката природа просто е такава – докато един проблем не стъпи на входната ни врата, трудно бихме му обърнали внимание. Този проблем отдавна е влязъл и ни бърка ежедневно в здравето, но не го забелязваме. Трябва да намерим начин това да се промени. Апокалиптичните предсказвания и шокиращи лозунги явно вече не помагат, защото сме претръпнали. С такива се промотира всичко – от вафли до политически амбиции.
Какво би накарало жителите на един град да настояват пред общината си за решителни действия за качеството на въздуха?


Замърсяването на въздуха – евростандартът, агенцията и какво липсва

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/HXLxaMGnijM/

Мръсният въздух в големите градове се припознава като все по-голям здравен проблем в България. Наскоро математически модел на учени от Италия, Франция, Норвегия и Австрия предвиди, че до 2030 четири наши града ще са с изключително замърсен въздух, а още девет – с много замърсен. Такава е прогнозата за много градове из Европа като най-голяма концентрация ще има в Италия и Полша.
Някои градове като Париж вече взимат мерки ограничавайки още повече движението на коли в централните части. При други, като тези в България, план изглежда няма. Това, за което изследователите на проблема са единодушни е, че решението трябва да е индивидуално за всеки град предвид топологията, климата, динамиката на населението, колите по пътищата и градското планиране. Тези решения не трябва да се спускат от Брюксел или правителствата, а да дойдат от местната власт, жителите и организациите.
За да разберем обаче конкретните причини и предизвикателства, имаме нужда от надеждни данни от измервания и добър модел за предвиждане. Само така ще може да оценим ефекта на едно или друго решение, вместо да стреляме на сляпо. Актуалните данни за ситуацията в даден град помагат и за информираността на гражданите и упражняването на натиск върху местната власт да предприеме въобще някакви стъпки.
Евростандартите не ни върши работа
Това до тук бе теорията. На практика нещата са винаги по-сложни. В предишната ми статия описах как данните за замърсяването би следвало да се интерпретират. Най-общо казано, има 6-7 измервателни станции в София и още доста в страната следящи между 3 и 7 замърсителя плюс температура, налягане, вятър и слънчева радиация. Данните за всички тях се усредняват на всеки 1, 8 или 24 часа. Има зададени прагове, които не трябва да бъдат превишавани определен брой пъти. При фините прахови частици (PM10), например, не може повече от 35 дни в годината да се надвишава прага от 50 µg/m3. При азотния диоксид (NO2) – не може повече от 18 часа в годината да надвишават 200 µg/m3.
Важното, което трябва да разберем в тези ограничения на европейско ниво, е те са създадени от чиновници за чиновници. Целта е да позволи на регулаторния орган да оцени какво е общото замърсяване за по-голям период от време. Затова ограниченията за бензен, олово, прахта от 2.5 микрона и други е за средна стойност на годишна база. Логиката на тези норми е, че именно продължителното излагане на такова замърсяване е опасно, а не еднократно такова или няколко случайни пика. Никой от тези прагове обаче не може да ни помогне да разберем дали въздухът, който дишаме тук и сега, е опасно мръсен. Така, освен информираност за мащабите на проблема, бихме могли да избегнем акумулирането на въпросното продължително излагане.
Мерене за доклади и мерене в реално време
Както с данните за раждаемостта, изглежда е важно кой как мери. Конкретно за фините прахови частици може да видим лесно как се разминават оценките за замърсяването по тази графика с показателите за Дружба, София. В жълто виждате стойностите по часове. В синьо – усреднените стойности за 24 часови периоди както обясних в предишната статия. В червено виждате какво ИАОС ще съобщи на Европейската комисия.
Дружба
ИАОС смята средни стойности на база денонощия. Аз изравнявам данните взимайки предишните и следващите 12 часа на даден момент. Вижда се ясно разликата в детайлността. ИАОС няма да съобщи, че 22-ри януари, 1-ви или 10-ти февруари са били с високо замърсяване, защото средното за денонощията е малко под нормата. Преди 12 ч. обаче на тези дати не е било препоръчително да излизате навън с деца или ако имате дихателни проблеми.
Ето данните за Младост, Павлово, Красно село и Надежда. Измерванията на Копитото не са надвишавали нормите. Станцията в Младост беше изключена в определени периоди маркирани тук в сиво.
Младост Павлово
Красно селоНадежда
„Правилната“ методология
Няма правилна. Зависи какво пресмятате. Европейската комисия се интересува само колко е средното на година и колко дни са превишили нормите. Ако правите приложение като Plume, което предупреждава колко мръсен (ще) е въздуха навън, имате нужда от оценка в реално време и модел за предвиждане занапред. Трябва да има някакво усредняване на измерванията, защото както се вижда горе, те варират силно. Затова в медиите четем, че показателите за PM10 в София са били 9-10 пъти над нормата, но не се споменава, че е става дума за много кратко време, а средното за деня е било „само“ 5-6 пъти.
Затова имаме нужда от данните от измервателните станции в цялата страна в реално време. Тук говорим само за София и предимно за праховото замърсяване, който изглежда е най-големият проблем. Превишения се забелязват обаче и при серния диоксид, азотните оксиди и други. ИАОС публикува тези превишения за предишни периоди, което е добро начало. Предоставя данните в реално време обаче само на общините, а само три от тях имат работещи портали информиращи гражданите им. За доста от останалите има разработени такива, но или са добре скрити, или не работят отдавна.
Един от изтъкнатите неофициално аргументи за ограничението от страна на ИАОС е, че данните в реално време може да създадат грешна представа. Също така се случва измерванията да не са потвърдени или уредите са дефектни. Агенцията призовава да се следи само информацията изготвена за европейските институции, но очевидно това далеч не е достатъчно.
inf6
Нещо повече, ако разглеждаме „изгладените“ стойности чрез усредняване на 24 часови интервали и данните подадени на Европейската комисия, излиза, че за повечето станции в София ИАОС би съобщила за повече периоди с прекомерно замърсяване. На горната графика се вижда какъв процент от времето между 22-ри януари и 22-ри февруари станциите в София са регистрирали превишаване на нормите. Трите колони показват различните методологии на смятане.
В Дружба според ИАОС въздухът е бил прекомерно мръсен 53% от времето докато по другия метод излиза 48%. Разликата тук е сравнително малка, но при определени ситуации би била значително по-голяма. Тук не става дума кои измервания са по-удобни от медийна гледна точка, а кои носят повече и по-полезна информация за гражданите на даден град.
Освен съобщаване в реално време, отварянето на данните би помогнало за създаването на ето такива инфографики, които да покажат по-нагледно проблема. Показал съм отново усреднените показатели и тези на ИАОС.
infografic
Станцията на Копитото е в зелено, защото там няма превишавания. Станцията на Орлов мост е спряна. Доколкото знам е преместена в Младост.
Недостатъчно данни, недостатъчно станции
На тази карта виждате всички регистрирани станции за следене качеството на въздуха към октомври 2015-та. В повечето големи градове има по една или две. Дори в София, където има пет на нивото на улиците, се вижда, че не покриват сериозна част от града.

Затова има нужда от още такива станции. Не е задължително те да са на държавната агенция, макар иначе няма да може да се включат в докладите към ЕК. Както писах във Facebook наскоро, всеки с малко повече технически знания може да сглоби станция за по-малко от 150 лв. След предишната ми статия с мен се свързаха няколко организации и отделни хора, които работят по такива или планират в скоро време. Аз също поръчах части и ще се опитам да сглобя прототип на детектор за PM10 базиран на Arduino. Разбира се, ще подава данни в реално време в мрежата. Когато е готов ще пусна кода и стъпките в мрежата.
В зависимост каква платформа и колко сензори се използват, цената може да падне и под 80 лева на станция. Отделно, тези детектори може да следят и въздуха в затворени пространства. Замърсяването на въздуха на затворено е дори по-голям проблем, за който изглежда въобще не говорим.
Има доста неправителствени организации, които имат ресурсите да изградят и поддържат мрежа от частни външни измервателни уреди в големите градове. Така бихме добавили много точки на горната карта. За целта трябва да се определи протокол за споделяне и формат за отваряне на данните, за да може всички да ги изследват и визуализират.
Не, не ни е виновна държавата
Това далеч не означава, че не трябва да искаме и получим данните на държавната агенция. Именно те имат експертния потенциал и точно от техните данни се реши дали да има процедура на Европейската комисия срещу България или не. Като граждани не трябва да чакаме това. Макар да плащаме с данъците си евентуална глоба, живущите в тези градове плащат много повече със здравето си и това на децата. Това се отразява осезаемо на смъртността и със сигурност на разходите за здравеопазване.
Тук не ни е виновна държавата и решението няма да дойде от нея. Решението трябва да дойде на местно ниво от кметове и общински съветници. Трябват трудни решения, които далеч няма да се харесат на всички. За да го направят, трябва натиск от гражданите, а това идва чрез информираност за проблема. Държавата може да помогне единствено за последното. До скоро май по-скоро пречеше.


Замърсеният въздух на София

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/0VgfnzmblsM/

Измина точно месец, откакто започнах да тегля данните за замърсяването на въздуха в София в реално време. Междувременно пуснах няколко графики с извадки от тези данни. Пример са тези от 24-ти януари разглеждащи няколко показателя в рамките на четири дни:

Проблемът с тези графики и много други коментари по темата са, че не взимат под внимание точната дефиниция на ограничението от 50 µg/m3. За да се смята въздухът за замърсен, трябва средното количество фини прахови частици (PM10) за 24 часа да надвишава 50 микрограма на кубичен метър. Почти винаги, когато прочетете в медиите или във фейса (включително понякога в моя профил), че въздухът в София е 4 или 5 пъти над нормата, значи някой е отворил портала на общината и е видял замърсяването в последния час. Това обаче е грешно.
За да получим истинските надвишавания, трябва да усредним стойностите за всички периоди от 24 часа. Именно това направих днес и получих следните изводи за праховото замърсяване в периода 22 януари – 21 февруари. Взех средното за всички станции в столицата, но не включвам измерванията на Копитото по очевидни причини.

Нивото на PM10 e било над нормата в 48% от времето
15% от времето е било 2 пъти над нормата, 6% – 3 пъти, 4% – 4 пъти
Сумарно в почти ден от този месец замърсяването е било 5 пъти над нормата
Средното замърсяване за целия период е 62 µg/m3

На следната графика може да видите всички периоди с превишения на 24-овите усреднявания. Вертикалната скала показва колко пъти е превишен лимита.

Отново повтарям, че тези параметри не са за отделни часове, а за цели 24 часови периоди. Когато няколко периода се припокриват, ги събирам. Например, между 2-ри февруари 00:00 и 6-ти февруари 03:00 усреднените стойности са над лимита. Зачитам обаче само времето между 2-ри 12:00 и 5-ти 15:00, защото това са средите на съответните 24 часови периоди. В началото и края им средно-часовите стойности падат доста под 50 микрограма и да се показва целия период на усредненото 24-часово превишаване би било подвеждащо.
В същото време обаче, е интересно да се посочи, че ако смятаме по часове, превишаващите 50 µg/m3 са едва 43.5% от времето. Ако смятаме целите периоди, а не условността, която описах горе, получаваме не 48%, а 57%. Тоест с правилната методика ще излезе, че дори по-голяма част от времето въздухът е бил замърсен (уточнение в коментарите). Именно обяснението за грешна интерпретация на данните е редовното обяснение на ИАОС когато коментира публикациите в медиите. Явно смятайки по периоди стигаме до дори по-лоши изводи.
За съжаление, тези данни не са достъпни в отворен формат. На страницата на ИАОС в портала за отворени данни на правителството са публикувани таблици единствено с превишенията, но не и почасовите стойности на всички станции и параметри. Така бихме могли да следим в реално време и да потвърждаваме изчисленията им. Принципно не е проблем да ги публикуват, тъй като вече ги предоставят свободно на всички общини. Именно така се генерират различни графики на страниците на общините в София, Пловдив и Бургас. Доколкото разбрах обаче, не предоставят таблиците публично, защото се притесняват от грешни интерпретации и неразбиране на установените от ЕС лимити. По тази логика обаче не трябва да се пускат никакви данни за демографията или емиграцията, тъй като е пълно с грешни интерпретации. Все пак, в новия план на кабинета за отваряне на данни фигурират тези справки и надеждата е, че ще започнем да ги получаваме в скоро време.
Конкретно за София свалям данните чрез автоматичен анализ на графиките на сайта им. Това носи със себе си риск от грешки, но според сметките ми те са по-малко от 0.1%. Това не би довело до изкривяване на резултатите илюстрирани до тук. Може да свалите и анализирате сами данните ми от последния месец. Включват всички параметри на станциите в София.
Повече за мръсния въздух, здравните и икономическите му ефекти може да прочетете в Дневник, WHO и Washington Post. За индустриалното замърсяване ще намерите интерактивна графика и разяснения в статията ми от 2013-та.


Честване на 1000 години от рождението на Цар Киро в Брестница и Пещерна

Post Syndicated from Delian Delchev original http://feedproxy.google.com/~r/delian/~3/WIifkOC1mFo/1000.html

Получих информация, че инициативен комитет цигани от село Пещерна са построили пет метра висока статуя на Цар Киро насред главното кръстовище, до чешмичката на здравната служба. Това било подготовка, за честванията от хиляда годишнината от рождението на Цар Киро, цар на циганите от Пещерна!
По този повод, и циганите от Брестница съставили инициативен комитет, обрали пари, и построили паметник на Цар Киро, 6 метра висок, да го сложат на път E772, на площада срещу училището, до църквата.
Обаче малко се били понапили, и настанал бой, извадили ножове и полицията едвам ги усмирила, та и за това ние въобще разбираме за тези паметници, и свързаните с тях културни събития.
По принцип Брестница смята, че Пещерна не е село, а махала на Брестница. Така било и в миналото когато Цар Гого, бащата на Цар Киро, държал нещата здраво в своите здрави ръце! За доказателство, Брестнинските цигани посочват факта, че двете села са много близо един до друг и са населени със селяни. Имало и други доказателства. И двете села били говорили на цигански диалекти. “Пещерници са Бресненци, обаче са много тъпи та не го знаят!” смята Хасан Димитров-историка, най-старият Брестненски циганин – на 42 и следователно пазител на историята, народната памет и национално усещане. Историка е придобил голямо уважение и популярност сред местните, защото твърди че е намирал у гората заровени вампири и дори често носи кравешки черепи за доказателство! “Само Брестненец, може да е толкова тъп, че да си мисли, че не е Брестненец” добавя той. “Не може да съществува цар на Пещерна, щом Пещерна не съществува като отделно село! Ако има цар, да роби всички, то той ще да е робил най-вече Брестница!”. Димитров също смята, че голямо доказателство за какво наистина смятат Пещерници за техният произход е и факта, че постоянно прииждали в Брестница. Всички твърдения, че това може да се обясни и с по-евтините Брестненски жени както и магистралата Е772 с автобусна спирка, която позволява лесно заминаване за София или Ловеч, са остро отречени! Дори заплаши, че ще ме омучат вампири ако продължавам с тези глупости!
Пещернинци обаче не са съгласни. Те смятат, че по принцип са по-древни дори от Брестнинци, и дори произлизат от древни пещерни хора, и за това са хем толкова черни, хем така и са се нарекли. Всякакви хипотези за произход на чернотата от евентуални индустриални прахове от недалечната Златна панега, са напълно отхърлени. Какво черно можело да идва от там, щом се казва Златна? Те също смятат, че първият който е признал Пещерна за това, което наистина си е, бил Цар Киро, и за това те с основание го смятат за своят си цар, а не за цар на Брестненци.
Брестненци естествено не приемат тези твърдения. Те посочват, че Цар Киро се е самоопределил за цар на всички роми, което може да значи единствено Бресненци, а правото му на самоопределение е легитимно, защото произлиза като наследство от баща му Цар Гого, който се е самопровъзгласил за цар на всички роми още преди това, а за него се било знаело със сигурност, че е Брестненец, от историка!
Пещерници оспорват това. Цар Киро всъщност не бил син на Цар Гого. Дори не бил роден в Столипиново, както сам твърдял, а в село Миравци. Миравци обаче на староцигански било значило църни манговци, следователно директно свързвало Цар Киро с Пещерници, а липсата на реална роднинска връзка с цар Гого, означавало, че няма как да имал връзка и с Брестница!
Изглежда факта, че няма как Цар Киро да е на 1000 години не притеснява местните хора. Това и е едно от малкото неща, по които те са взаимно съгласни, тъй като двама византийски цигани им го били обяснили още преди няколко месеца. Нищо че тия двамата византийски цигани по принцип били известни с това, че много лъжели.
Не ги притеснява и това, че Цар Киро по принцип царува в южната част на страната тъй като те са убедени, че ако все пак бъде осъден, ще бъде изпратен в Ловечкият затвор, близо до техните сърца! Въпреки това, било и малко вероятно да бъде осъден, защото имало слухове и твърдения от попа, че може и вече да е получил шести инфаркт в затвора, като бил видил върволицата ослепени цигани, дето пили от неговата ракия “Цар Самуил”.
За местните, безспорни са и заслугите на Цар Киро за културното и историческото развитие на местният регион: заради него са ставали поне два големи и исторически боя, и също така има оставено древно писмо “Цр Кири” написано със спрей на стената на пощата, за което легендите говорят, че било написано още в най-древни времена от Гошо Паисия, почитаният местен учен и писател. Всеки друг цар или човек не можел да се сравнява по стойност, важност и наследство с Цар Киро, и за това не заслужавал паметник на толкова централно място.
Никой от местните не е виждал и не знае как изглежда Цар Киро. За това са използвали различни модели за направата на паметниците, които са гипсови, че железото е кът.
В Пещерна за модел е послужила Жозефина с големите цици, защото истинноста на всеки цар се крие най-вече в големите му цици! Наблегнато е основно на царственоста та за това паметника представлява две големи цици качени на един стол, с чучур от чешмичката, някога стояла на същото място!
В Брестница пък е бил обявен естетичен конкурс за предварителен макет с размер не по-голям от 20см, та из между всички железа докарани за участие само един фалос е покрил изискванията замервани по гърлото на бутилка за боза на широчина, и на дължина. За това и самият паметник изобразява един 6 метров фалос, с преклонена от прекаленото тежък труд глава. И тъй като на площада си е тъмно и постоянно се стелят мъгли от циментовият завод, авторите се съгласили да сложат отгоре му две крушки за очи, за да светят и да осветляват околноста, така както Цар Киро осветлява душите им! И децата много го обичали, наричали го Лазерният дилдо взор!
Като разбрали за това, Пещернци сложили един голям фар на техният паметник за да има височина, и за да свети, и го увили в гирлянди и коледна украса! Само огромният фалос на фара е достоен да се мери с едно дилдо! Брестненци отговорили с жива духова музика свиреща класически сонети от Кондьо и Софи Маринова до паметника. Изнервени Пещернци разпръснали около своят паметник бонбони, и от чучура на фара потекла боза – та децата да могат да си пият направо.

Артистична репрезентация на
статуята на Цар Киро в Брестница
(очите и светят)

Въпреки меренето на фалоси и присвояването на Цар Киро, двете групи са съгласни в едно: важно е тия паметници да са си сложени баш в центъра, без значение дали другите хора го одобряват или не! Те българите отдавна си били свикнали и без това никой за нищо да не ги пита, та не ги и питали. “Как може някой да не е съгласен с фалос, кич и духова музика бе бате?” затапва Историка! “Аз не знам какво да мислия” каза Освалдо местно момче “Но се радвам, че най-сетне ромската култура достигна до това ниво да слагаме паметници на самозвани ромски царе насред селото”. На откриването на паметниците присъствали знатни и учени особи, от кмета, през пощальона, до попа. Дори аз бях там, и пих и се веселих, и за това сега мога да ви разказвам за тези важни културни и ограмотителни народни инициативи!

Контрабандни цигари – коя от тези две думи е по-лошата?

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/1Ynbjc_U0LI/


От известно време тече кампания срещу контрабандните цигари. Води се от Булгартабак, което е нормално, защото те губят най-много и като бизнес само това ги интересува. В нея обаче участват също МВР, Министерството на финансите, митниците и няколко организации.
Фокусът на досегашните реклами беше, че контрабандата финансира международната престъпност и подпомага другите им дейности. Това наистина е така – докладите за трафика на хора подчертават, че често се използват същите канали, както тези за нелегални стоки. Една подобна пан-европейска кампания дори говори срещу всички фалшиви стоки и най-вече лекарствата. Те са особено опасни, тъй като често са неразличими от оригинала, но съдържат отрови.

Българската кампания обаче се фокусира само върху цигарите и загубите на бюджета от акцизи. Това ви дава представа колко им пука на чиновниците одобрили рекламите. Не става дума дали нелегално внесените цигари са много по-опасни, което си е реален риск при неизвестен производител. Темата се избягва, защото ще отвори пак дебата за опасността от цигарите въобще. Чиновниците зад тази кампания ги интересува само акциза, защото това им е работата. Интересува ги живо и печалбата на Булгартабак, защото шефовете им зависят пряко от ония млад успял мъж. Затова няма да видите и името на Министерството на здравеопазването под кампанията.
Последните плакати наблягат точно на това – как бюджетът губи от акцизи, а това била причината да няма пари за пенсии и детски градини. Реших да поправя плакатите, за да покажа къде е реалният проблем. Основната причина за смъртността в България са сърдечните и респираторните заболявания. Те са отговорни за поне 68% от смъртните случаи без дори да броим рака. Заедно с липсата на спорт, праховото замърсяване и нередовните прегледи, именно пушенето се сочи като основен рисков фактор. Страната ни е сред водещите по този показател в Европа.
Ако гледаме цинично на въпроса, както уважаемите чиновници, трябва да си зададем въпроса колко губи бюджета от данъци, болнични и пенсии заради загубена работоспособност, здравни разходи и смърт. Имаме оценка за финансовия ефект на замърсяването от ТЕЦ-овете. Защо не от цигарите?

Допълнение
Поправих и другите плакати от кампанията срещу контрабандните цигари. На последния дори не трябваше да му сменям текста.
Тези не са на Булгартабак, а са част от отделна кампания отново срещу нелегалните цигари. Ако трябва да съм честен, харесва ми съобщението и идеята им. Отново обаче се фокусират точно върху цигарите, а не върху други нелегални стоки, което е странно. Затова коригирах и тях.