Tag Archives: реклама

Неделя, 3 Юни 2018

Post Syndicated from georgi original http://georgi.unixsol.org/diary/archive.php/2018-06-03

Всеки има нужда да бъде спасен от свинщината, наречена “реклама” във
всичките и форми. За хората с компютър и бразуер, това отдавна е решен
проблем благодарение на AdBlock и подобни плъгини (стига да не
използвате браузер като Chrome, но в този случай си заслужавате
всичко дето ви се случва).

По-принцип не оставям компютър без инсталиран AdBlock, това си е направо
обществено полезна дейност. Кофтито е, че на мобилния телефон, дори и да
използвате Firefox и да имате подходящите Addons, програмчетата пак
се изхитряват и ви спамят.

Сега, ако сте root-нали телефона (което никой не прави), можете да
направите нещо по въпроса, но си е разправия, а както всички знаем,
удобството винаги печели пред сигурността.

За щастие има има много лесен начин, да се отървете от долните
спамери в две прости стъпки:

1. Инсталирате си Blokada.

2. Активирате я.

Et voilà – никъде повече няма да ви изкача спам,

Как работи нещото? Прави се на vpn защото това му дава възможност
да филтрира dns заявките и съответно когато някоя програма пита
за pagead.doubleclick.net и подобни – просто му отговаря с 0.0.0.0

Просто, ефективно, не изисква root и бърка директно в джоба на
всичката интернет паплач, която си въобразява, че може да ви залива
с лайна 24/7.

Бюджет на ЕС: мерки в подкрепа на културата и творчеството

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/02/budg/

Брюксел, 30 май 2018 r.,  прессъобщение на ЕК

Европейската комисия предлага в следващия дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г. финансирането за програма „Творческа Европа“, чрез която се подпомагат европейските сектори на културата и творчеството и аудио-визуалните произведения, да се увеличи на 1,85 млрд евро.

Предложението на Комисията за укрепване на секторите на културата и творчеството в ЕС е съсредоточено върху три области: „МЕДИА“ — направлението на програма „Творческа Европа“, чрез което се подпомагат филмовата и другите аудио-визуални индустрии на ЕС, „Култура“ и междусекторни действия:

1. „МЕДИА“: с 1,081 милиарда евро ще се финансират аудио-визуални проекти и ще се стимулира конкурентоспособността на европейския аудио-визуален сектор. Програма „МЕДИА“ ще продължи да подпомага развитието, разпространението и популяризирането на европейски филми, телевизионни програми и видеоигри. През следващите години ще бъдат инвестирани повече средства в рекламата и разпространението на европейски произведения на международно равнище и в новаторските подходи при разказването на истории, включително виртуалната реалност. Ще бъде създадена онлайн директория на филми от ЕС, за да се увеличат достъпността и видимостта на европейските произведения. 

2. Направление „КУЛТУРА“: 609 милиона евро от новия бюджет ще бъдат предназначени за насърчаване на европейските сектори на културата и творчеството. Ще бъдат създадени проекти за сътрудничество, мрежи и платформи, които ще свързват талантливите хора на изкуството от цяла Европа и ще улесняват трансграничното сътрудничество между творците. 

3. ОБЩИ ДЕЙСТВИЯ В СЕКТОРИТЕ НА КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ: със 160 милиона евро ще се финансират МСП и други организации, работещи в секторите на културата и творчеството. Средствата ще се използват и за насърчаване на сътрудничеството в областта на културната политика в целия ЕС , свободата, разнообразието и плурализма на медийната среда, а също и за подпомагане на качествената журналистика и медийната грамотност.

Законодателно предложение и информационен документ

Прозрачност на политическата реклама

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/26/polit_ad_fb_twitter/

Как решавате проблем като този с руската пропаганда? Как  предпазвате от намеса в изборите? c|net информира за нови стъпки на интернет компаниите.

Отговорът на Facebook и Twitter е повече прозрачност относно политическата реклама: двете компании предприемат мерки да се вижда кой плаща политическа реклама. Google също се подготвя за подобна политика на прозрачност.

Facebook създава и архив на данните за политическа реклама на адрес facebook.com/politicalcontentads . Подобен  Ads Transparency Center  предстои да бъде създаден и в Twitter.

В САЩ има проект за закон –  the Honest Ads Act –  ако бъде приет,  прозрачността на политическата реклама онлайн ще е законово задължение.

Текст и обяснение от сайта на Конгреса, мотивите: Законът за честните реклами би попречил на чуждестранните участници да повлияят върху нашите избори, като гарантира, че политическите реклами, продавани онлайн, ще бъдат обхванати от същите правила като рекламите, продавани по телевизията, радиото и сателита.  Въвежда

  •  изискване на цифрови платформи с най-малко 50 000 000 месечни зрители да поддържат публичен архив  – всеки файл  ще съдържа цифрово копие на рекламата, описание на аудиторията, която рекламата цели, броя на генерираните показвания, датите и часовете на публикуване, таксуваните тарифи и информацията за връзка на купувача;
  • изискване  онлайн платформите да положат всички разумни усилия, за да гарантират, че чуждестранни физически и юридически лица не купуват политически реклами, за да повлияят на американския електорат.

 

Медийна свобода и плурализъм

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/17/sofia_16052018/

В София се проведе международна  конференция “Медийна свобода и плурализъм: Как да рестартираме основния стълб на ЕС“.

Записи от   конференцията могат да се видят тук:  сесия  I and   сесия II) или тук.

Пълният текст на заключителната декларация, в края са  препоръките:

Свобода на медиите в Европа: Код червено

През 1997 г. Софийската декларация на ЮНЕСКО за свободни и плуралистични медии бе ревностен призив за напредък в контекста, в който появата на нови информационни и комуникационни технологии се считаше за нова възможност за плурализъм, икономическо и социално развитие, демокрация и мир. Сега, 21 години по-късно, независимите медии в Европа претърпяха безпрецедентен натиск. Комбинацията от различни фактори, като убийствата на журналисти и физическите заплахи срещу тях, нарастващия политически и институционален натиск, репресивното законодателство, насочено към медиите, разрушителните технологии и финансовата криза, поставят съществуването на свободните медии в редица европейски страни в риск.

Свободният достъп до разнообразна информация и мнение е не само основно право на човека, но е от съществено значение за гражданите да участват в демократичното общество. Това е основната рамка, позволяваща на хората да държат отговорни представителите на властта, за да се ограничат престъпността и корупцията, което е ключов фактор за осигуряване на функционираща демокрация.

Създаването на контролирани медии е първата стъпка към моделите на публично управление, известни като “меки диктатури” или “завладяна държава”, което създава сериозни заплахи за нормалното функциониране на демокрацията не само за съответните държави, но и за целия Европейски съюз.

Неотдавнашните събития в някои от държавите-членки на ЕС очевидно нарушават националното и международното право, когато става въпрос за защита на медийната свобода, а именно Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС). ЕС и Съветът на Европа създадоха правни процедури за защита на свободата на изразяване в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Въпреки това тези структури понякога не са достатъчни, за да поддържат и наложат основните европейски ценности и конституционните си традиции.

Бюджет на ЕС и върховенство на закона

На 2 май 2018 г. Европейската комисия предложи бюджет за периода 2021-2027 г. и изготви стратегически план за наказване на страни, за които твърди, че са нарушили основните ценности на ЕС. Планът обвързва финансирането от Европейския съюз с принципите на правовата държава, но е твърде ограничен и не споменава свободата на медиите.

Комисията предлага нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от финансовите рискове, свързани с общите недостатъци на правовата държава в държавите-членки. Новите инструменти биха позволили на Съюза да преустанови, намали или ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, който е в съответствие с вида, тежестта и обхвата на недостатъците на правовия ред. Такова решение ще бъде предложено от Комисията и ще бъде прието от Съвета чрез гласуване с квалифицирано мнозинство, което ще направи невъзможно една или две държави да блокират наказателните мерки.

Предложението се очакваше и беше направено в отговор на Полша, първата и единствена страна, която досега е обект на механизма на върховенството на закона, тъй като ЕК установи системно поведение, поставящо демокрацията в опасност. Унгария също е на радара на Комисията, където демократичните условия се влошиха, след като продължителни усилия за институционализиране на “нелибералната демокрация” в страната. Полша и България, председателстваща Съвета на ЕС, бяха сред първите държави, които реагираха отрицателно на предложения нов регламент.

Убийства и физически заплахи

Ерозията на европейския демократичен модел, тенденция, наблюдавана през последните години, продължава и става все по-тревожна. Регионът е разтърсен от две убийства и от заплахи към разследващи репортери, както и безпрецедентни вербални атаки срещу медиите. Традиционно безопасната среда за журналисти в Европа започна да се влошава. Две убийства за пет месеца, първото в Малта и второто в Словакия, показват тревожен спад за демокрациите на континента. В Малта, смъртта на журналистката и блогър Дафне Каруана Галиция, в следствие на умишлено поставена бомба в колата ѝ, повдигна завесата на съдебния тормоз и заплахи, на които постоянно са подложени журналисти от островната държава.

Каруана Галиция е била заплашвана от години и е била обект на 42 граждански и пет наказателни дела. Словакия все още е разтърсена от убийството на 27-годишния репортер, разследващ корупцията и мафията. През април италианските правоохранителни органи осуетиха подготвяното от мафията убийство на журналиста Паоло Боромети.

Икономическа устойчивост

Независимостта на медиите и свободната журналистика е възможна само ако медийните компании са икономически независими и финансово устойчиви. През 21 век издателите на печатни медии остават основните инвеститори в журналистическо съдържание и са увеличили усилия и инвестиции, за да предложат най-новите иновативни дигитални услуги за читателите в Европа и в останалата част на света. Тези постижения се оказват плодотворни, тъй като вестникарските публикации достигат до безпрецедентно висок брой читатели. Този успех само потвърждава, че бъдещето на пресата е не само дигитално, но и пълно с възможности за разширяване на читателския интерес към публикациите на вестници и списания.

За съжаление, през последното десетилетие значителна част от икономическата база на независимите медии е ерозирала. Медийните компании изпитаха двоен шок от кризата в бизнес цикъла и бизнес модела си.

Възстановяването от глобалната финансова криза в Европа беше твърде бавно и твърде скъпо и съвпадна с кризата в медийния бизнес модел. Също така, появата на дигитални платформи и глобални дигитални гиганти като Google и Facebook засили неравнопоставеността между посредниците и инвеститорите и създателите на съдържание, а именно издателите. Въпреки нарастващото търсене на новини и коментари, осигуряването на приходи от такова съдържание се оказва предизвикателство, тъй като авторското право и законите за ДДС от периода преди въвеждането на дигиталните технологии не могат да защитят инвестициите и пазарния дял, както и широкият достъп до онлайн съдържание предоставят на основните платформи лъвския дял от рекламните приходи.

Данните на Бюрото за интерактивна реклама от 2016 г. показват, че 89% от разходите за онлайн реклама са отишли за Google и Facebook, като останалите 11% са за всички останали дигитални играчи.
Много предложения на ЕС, свързани с дигиталната сфера, заплашват с тежки и несправедливи съдебни и административни процедури. Като например предложения за електронна конфиденциалност, които биха дали преимущество на най-силните технологични играчи и биха въпрепятствали по-малките играчи, които са зависими от «бисквитки» и от сложно сътрудничество с трети страни, за да бъдат част от икономиката на данни.

В много страни от ЕС икономическите трудности, които медийните компании са преживели, доведоха директно до концентрация на политически контрол над медиите и засилена зависимост от правителственото финансиране. В някои случаи управляващите политически елити използват средства на правителството и ЕС, за да подкрепят лоялните медии и да манипулират общественото мнение. В тези страни обществената телевизия и радио също са загубили независимост или са под нарастващ политически натиск. На практика тези процеси доведоха до това, че големи части от медийния пазар минаха под контрола на управляващите политици и техните поддръжници за целите на пропагандата, като същевременно предприеха тежки атаки срещу малкото останали независими медии. Близо сме до карйната «цел» за безотчетна власт в някои от страните в ЕС.

Код червено за медийната свобода в държави в Европейския съюз

Полша

Изглежда нищо не е в състояние да спре “Право и справедливост”, национално-консервативната партия, спечелила изборите през октомври 2015 г., която се стреми към радикално реформиране на Полша, както сметне за подходящо, без да зачита онези, които мислят по различен начин. Свободата на медиите е една от основните жертви на техния проект. Обществените медии официално са преименувани на “национални медии” и са преобразувани в говорители на правителствената пропаганда. Техните нови ръководители не търпят нито опозиция, нито неутралност от страна на служителите и отстраняват онези, които отказват да се съобразят.

Разследващият журналист Томаш Пиатек беше заплашен с лишаване от свобода заради критиките, отправени към министъра на отбраната относно връзките му с руските разузнавателни служби и трябваше да изчака много месеци преди обвиненията да бъдат окончателно оттеглени. Съветът за радио и телевизия, който сега е под контрола на правителството, се опита да наложи глоба на частния телевизионен канал TVN за излъчване на антиправителствени послания при отразяването на вълна от протести през декември 2016 г. Впоследствие глобата беше отменена под международен натиск. На всички призиви за умереност правителството отговаря с познатите аргументи, нетърпящи несъгласие.

Унгария

Бизнесмените, които са в тесни връзки с партия «Фидес» на премиера Виктор Орбан, не само успяха да придобият нови медии през 2017 г., но и да заместят чуждестранните медийни компании, инвестирали в унгарски медии. Най-големият им успех бе поемането на контрол над последните три регионални ежедневника. Независимо от това, унгарският медиен пейзаж все още е разнообразен и печатни и онлайн издания не се колебаят да публикуват разследвания за предполагаема корупция, включваща най-влиятелните личности от Фидес и държавни служители. В Унгария съжителстват два типа медии. Единият се състои от проправителствени и про-Фидес медии, обсебени от темата за миграцията, “защитата на Унгария и нейните граници” и очернящата кампания срещу унгарско-американския милиардер филантроп Джордж Сорос.

Другият тип медии са насочени към разкриване на корупционни скандали. Оцеляването на медиите, критикуващи правителството, се дължи до голяма степен на бившия съратник на Орбан Лайош Симичка, който през февруари 2015 г. се разграничи публично от премиера и продължава да финансира медийна империя, създадена първоначално за подкрепа на Фидес. Правителството и неговите бизнес съюзници вече са се наточили на две медии – най-големият търговски канал RTL Klub и водещият политически информационен сайт Index.hu. И двете критикуват правителството.

България

През изминалите години свободата на медиите в България се влошава с тревожни темпове. Според световния индекс за свободата на медиите на Репортери без граници, България се е смъкнала със 75 позиции през последните 12 години – от 36-та през 2006 г. до 111-то през 2018 г. Налице е нарастващ политически натиск и нарастващ брой физически заплахи срещу разследващи журналисти, издатели и независими медии. Основният инструмент за упражняване на натиск е концентрацията на собственост върху медиите, икономическите зависимости и други форми на политически контрол върху по-голямата част от медийното пространство и монопол върху каналите за разпространение на медийно съдържание. Моделът включва също така силно влияние върху правителството, прокуратурата и съдебната власт, както и контрол над повечето независими регулатори. Всичко това представлява огромен политически и бизнес конгломерат, ръководен от действащия политик, бивш магистрат, бизснесмен и медиен собственик Делян Славчев Пеевски.

От 2009 г., с кратки прекъсвания, България е управлявана от ГЕРБ и техния лидер и премиер с три мандата – Бойко Борисов, който се радва на комфорт от страна на контролираните от Пеевски медии. Премиерът Борисов не само постоянно отказва да признае, че съществува заплаха за свободата на медиите, но играе ключова роля за увеличаване на достъпа на г-н Пеевски до публични ресурси, като същевременно му предоставя допълнителни институционални инструменти за репресия, включително законодателни решения, използвани срещу независимите медии.

Малта

2017-та бе белязана от бомбения атентат срещу Дафне Каруана Галиция, разследваща журналистка, която бе разкрила “мръсните тайни” на местната политика и косвено предизвика предсрочни общи избори през юни 2017 г. Години наред тя е била под нарастващ натиск заради популярността на нейния блог и работата ѝ по разплитане на местните връзки от т.нар. Досиета Панама и т.н. Към момента на убийството ѝ срещу нея вече са били заведени 42 граждански иска и пет наказателни дела за клевета. Тя също бе постоянен обект на заплахи и други форми на тормоз. Съдебният тормоз имаше за цел да я отстрани от обществения живот. Нейният случай беше класически пример за съдебни дела, в които влиятелни ищци се опитват да използват страха от огромни разходи за правна защита, за да затворят устата на критиците си. Под заплаха от страна на известни личности или бизнес групи, независимите медии са принуждавани да отстъпят и да премахнат публикации от своите сайтове.

Словакия

Убийството на разследващия репортер Ян Куцяк през февруари 2018 г. предизвика безпрецедентен политически трус в Словакия и стресна международната общност. Куцяк провеждаше разследване за уебсайта Aktuality.sk относно предполагаеми връзки между италианската мафия и Smer-SD (ляво-популистката партия, която оглавява управляващата коалиция) и предполагаемото присвояване на средства от ЕС. В недовършена статия, публикувана след смъртта му, той обвинява премиера Роберт Фицо в пряко участие.

Министрите на културата и вътрешните работи бяха принудени да подадат оставка и след големи улични протести, самият Фицо трябваше да последва примера им. Подобно на други словашки политици, Фицо бе подложен на засилени атаки в медиите. През ноември 2016 г. той описва журналистите като “мръсни антисловашки проститутки” и ги обвинява, че се опитват да възпрепятстват европейското председателство на Словакия. Така той реагира в отговор на въпрос за предполагаеми нередности в обществените поръчки, свързани с председателството. При липсата на силни институции, които биха могли да ги защитят, журналистите в Словакия все повече са изложени на всякакъв вид тормоз, сплашване и оскърбления.

Убийството на Куцяк възобнови въпросите за необяснимото изчезване на двама журналисти, единият през 2008 г., а другият през 2015 г. и отново постави въпроса за безопасността на журналистите. През последните години словашки медии, които преди това бяха собственост на водещи международни медийни компании, бяха придобити от местни олигарси, чиито основни бизнес интереси са извън журналистиката. В момента е запллашен общественият радио и телевизионен оператор RTVS, който през последните години стана символ на журналистически интегритет.

През август 2017 г. неговият генерален директор закри единствената разследваща телевизионна програма в страната, след излъчването на критичен репортаж за по-малката партия в управляващата коалиция. Правото на отговор на критично медийното отразяване, което политиците получиха от медийния закон от 2007 г., бе ограничено в изменение от 2011 г., но клеветата все още се наказва със затвор до 8 години затвор, съгласно разпоредба на Наказателния кодекс, която политиците продължават да използват за подаване на жалби срещу индивидуални журналисти и медии.

Чехия

Трудно е да си представим президент да извади огнестрелно оръжие пред журналисти, но това направи президентът на Чешката република Милош Земан на пресконференция през октомври 2017 г., размахвайки «Калашников» с надпис “за журналисти”. Преизбран през януари 2018 г., Земан има слабост към този вид провокации и многократно е описвал журналистите като “оборска тор” и “хиени”. Президентът и няколко други политически лидери наскоро засилиха вербалните си атаки срещу независимостта на обществените медии, особено на Чешката телевизия. Също така има няколко нови законопроекти, които биха увеличили обхвата на наказателните санкции за клевета, особено клеветата срещу президента. Нивото на концентрация на собственост върху медиите стана критично, тъй като новите олигарси започнаха да използват своето богатство през 2008 г., за да купуват вестници и да засилят влиянието си. Един от тези олигарси, премиерът Андрей Бабиш, притежава един от най-влиятелните ежедневници в Чехия.

Препоръки за провеждане на бъдещи политики:

1. Журналистите, издателите, НПО и други ключови заинтересовани страни трябва да обединят усилията си за подобряване на ефективността при използването на механизми за правна защита в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Една практическа идея би могла да бъде създаването на експертно юридическо лице “Фонд за защита на свободата на медиите”, който да подпомага гражданите, независимите журналисти, издателите и медийните компании при прилагането на международните закони срещу злоупотребата с власт на местните правителства. Такъв фонд би могъл също да инициира и подкрепи независими международни разследвания на случаи на медиен натиск от високопоставени личности в държавите-членки на ЕС;

2. Европейската комисия следва да разшири новопредложената разпоредба, като обвърже отпускането на средства от ЕС не само с правовата държава и върховенството на закона, но и със свободата на медиите в държавите-членки и кандидатите. Освен върховенството на закона, комисията следва също изрично да следи за спазването на местното и европейското законодателство за нарушаване на правата на човека, свободата на изразяване, гражданското общество и функционирането на демокрацията. В страни като България, Унгария и Полша репресиите срещу свободата на медиите се правят през повечето време с правни институционални инструменти, създадени от извънредно законодателство на национално ниво.

На 3 май 2018 г. Европейският парламент гласува резолюция, споед която Комисията трябва да работи за създаването на механизъм на ЕС за демокрация, върховенство на закона и основните права, придружен от независими механизми за наблюдение, които да оценят състоянието на свободата и плурализма на медиите и всички нарушения, свързани с това.

3. Медийният бизнес модел е в преход. Икономическото оцеляване на медийните компании и независимата журналистика на по-малките пазари е много трудно. Свободните медии обаче са крайъгълният камък на гражданското общество и функционирането на демокрацията. ЕС разглежда свободната преса и свободата на изразяване като “обществено благо” и трябва да разработи обществени механизми за устойчивото си финансиране, за да гарантира своята независимост. Това би могло да включва финансиране от ЕС, насочено пряко към журналисти и медийни компании в държавите-членки, като се избягва посредничеството на местното правителство;

4. Насърчаване на иновациите и подпомагане на дигиталната трансформация на медиите в ЕС. ЕС трябва да разработи по-разнообразен инструментариум, който да помогне за преодоляване на технологичните различия между европейските медийни компании и глобалните платформи. Също така, да се насърчи предприемачеството в областта на медиите и новосъздадените компании в търсене на нови, устойчиви бизнес модели и иновативни начини за осигуряване на приходи;

5. Заинтересованите страни от ЕС и държавите членкитрябва да подкрепят категорично правото на издателите във връзка с прегледа на Директивата за авторското право, за да могат издателите да прилагат по-добре своите вече съществуващи права и да спомогнат за преговорите с основните платформи. В допълнение, трябва да се оеднаквят ставките на ДДС за печатни и онлайн издания. Освен това трябва да се гарантира, че дигиталната сфера е място, където всички участници могат да успяват, като осигурят равнопоставеност и повече баланс с технологичните гиганти и платформи. Подкрепата на професионалните медии е от съществено значение за демократичния живот и просветеността на европейските граждани и единственото дългосрочно решение за противодействие на дезинформацията.

БХК: Правата на човека в България 2017

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/02/hr2017-2/

Публикуван е доклад Правата на човека в България 2017, изготвен от Българския Хелзинкски комитет.

Докладът има част (77-89), посветена на свободата на изразяване, която започва така:

Драстичното влошаване на свободата на изразяване в България продължи със стремглави темпове и през 2017 г. Годината беше белязана най-вече от безпрецедентен политически натиск, атаки и заплахи към журналисти и медии. Отвъд това нивата на автоцензура останаха тревожно високи, много медии продължиха да играят ролята на пазители на комфорта на властта и „бухалки“ срещу опонентите ѝ; а властта продължи да им „плаща“ чрез договори за реклама и медийно отразяване. За поредна година наблюдавахме непрозрачна собственост и финансиране, масово потъпкване на базови етични правила, липса на ясно разграничение между редакционно и платено съдържание. Речта на омразата тържествуваше, а фалшивите новини достигнаха още по-абсурдни и свърхпритеснителни размери.
На този фон звучи още по-притеснително, че България е на последно място от страните в ЕС по медийна грамотност според сравнителен анализ за нивото на медийна грамотност и способността на държавите да се справят с „постистината“, изготвен от Институт „Отворено общество“ – София, се казва в доклада.
.

Директива за аудиовизуалните медийни услуги: ревизия 2018, 9-ти триалог

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/26/avmsd-17/

В прессъобщение на Европейската комисия за резултатите от проведения на 26 април 2018 девети триалог за ревизията на Директива 2010/13/ЕС  се обявява, че Европейският парламент, Съветът и Комисията са постигнали  политическо съгласие относно основните елементи на ревизията.

Преговорите ще приключат официално през юни, когато Европейският парламент, Съветът и Комисията ще се срещнат, за да финализират и обсъдят последните останали технически подробности на предложението, се казва в съобщението.  След официално потвърждаване от Съвета и гласуването в пленарна зала на Европейския парламент новите правила ще трябва да бъдат транспонирани в националните законодателства на държавите.

Прессъобщението очертава какво – според ЕК – е  новото в преработената Директива за аудиовизуални медийни услуги (AVMSD):

  • принципът държава на произход  се отнася както до телевизионните оператори, така и  до доставчиците на услуги при поискване;
  • ревизирана защита на непълнолетни срещу вредно съдържание; платформите за споделяне на видеоклипове предвиждат подходящи мерки за защита на непълнолетните;
  • ревизираната директива се прилага и по отношение на генерираните от потребителите видеоклипове, споделени на платформи, напр. Facebook, когато предоставянето на аудиовизуално съдържание е основна функционалност на услугата;
  • ревизирани правила срещу речта на омразата и провокации към терористични престъпления; правилата ще се прилагат и за платформи за споделяне на видео;
  • най-малко 30%  европейското съдържание в нелинейни услуги ;
  • либерализация по отношение на тв реклама  – продължителност до 20% от времето за излъчване   между 6:00 и 18:00 часа, при това вместо  12 минути на час (сега) – свободно решение на тв оператори кога да показват реклами през целия ден;
  • регулаторите – правно обособени и функционално независими от правителството и всеки друг публичен или частен орган.

Прессъобщението за резултата от триалога е публично,  актуалното състояние на проекта за директива – не.

Според прессъобщението на сайта на ЕП след политическото споразумение текстът ще трябва да бъде гласуван от Комисията по култура и образование, която води преговорите от страна на ЕП. Гласуването в пленарна зала за одобряване на новите правила вероятно ще се проведе през септември.

Има и други интересни моменти, например относно прозрачност на собствеността на медиите, но текстовете все още не са окончателни.

 

 

ЕС: ще се изисква прозрачност на алгоритмите на търсене

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/29/transp/

В интервю за EurActive Мария Габриел обявява  законодателно предложение за онлайн платформите , което ще принуди търсачките да обяснят как се класират резултатите от търсенето. Според интервюто законодателното предложение ще бъде официално публикувано следващият месец и ще се съсредоточи върху три елемента –

  •  прозрачност:   какви са условията, как се прави класирането, как се продават продуктите им;
  • механизъм за обезщетение: да има  редовен диалог с тези, които използват услугите, и при проблеми да има гарантирана реакция;
  • създаването на звено за мониторинг, Европейска обсерватория: защото всички  решения трябва да сде основават на факти.

Наскоро експертната група към ЕК, която представи доклад за мерките срещу дезинформацията, препоръча повече прозрачност и относно това кой плаща за рекламата, която  платформите поместват. Особено когато става дума за политическа реклама.

Данъчно облагане на цифровите дейности в ЕС

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/23/digital_taxation/

На Европейския съвет (22-23 март 2018)  се обсъжда и данъчното облагане в цифровата икономика – ето конкретните въпроси към участниците.

По темата има съобщение на ЕК COM(2017) 547 final.

На 21 март 2018 Комисията направи две законодателни предложения, които според съобщението ще доведат до по-справедливо данъчно облагане на цифровите дейности в ЕС: “Този пакет представя съгласувания подход на ЕС към създаване на система за облагане на цифровите дейности, който е в подкрепа на цифровия единен пазар.”

Първата инициатива има за цел да реформира правилата за корпоративно данъчно облагане, така че печалбите да се отчитат и облагат с данък там, където предприятията имат значително взаимодействие с потребителите посредством цифрови канали. Това е предпочитаното дългосрочно решение на Комисията.

Второто предложение е в отговор на призива на няколко държави членки за временен данък, който да обхваща основните цифрови дейности, които сега не се облагат с данък в ЕС. За разлика от общата реформа на ЕС на съответните правила за данъчно облагане, този косвен данък ще се прилага за приходите от някои цифрови дейности, които изобщо не се облагат с данък съгласно действащата данъчна уредба. Тази система ще се прилага само като временна мярка — до привеждане в действие на комплексната реформа — и разполага с вградени механизми за намаляване на възможностите за двойно данъчно облагане.  Данъкът ще се прилага за приходите от дейности, в които основната роля за създаване на стойност играят потребителите и които са най-трудни за обхващане от действащите данъчни правила, като например приходи:

– получени от продажбата на онлайн пространство за реклама,

– получени от цифрови посреднически дейности, които позволяват на потребителите да си взаимодействат с други потребители и могат да улеснят продажбата на стоки и услуги помежду им,

– получени от продажбата на данни, генерирани от предоставена от потребителите информация.

Приходите от данъка ще се събират от държавата членка, в която се намират потребителите, а данъкът ще се прилага само за дружества, чиито общи приходи от цял свят са 750 милиона евро и чиито приходи в рамките на ЕС са 50 милиона евро. Това ще помогне да се гарантира, че по-малките нововъзникващи и разрастващи се предприятия няма да понесат тежест. Ако данъкът се прилага при ставка в размер на 3 %, се очаква приходите за държавите членки да възлязат на 5 милиарда евро годишно.

Сайт на ЕК –  данъчно  облагане на цифровия сектор

 

 

 

Обществената телевизия

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/09/remit/

Регулаторът в областта на медиите и електронните съобщения Ofcom в Обединеното кралство дефинира пет ключови характеристики   на обществената телевизия:

•  високо качество (добре   финансирано и добре произведено съдържание);
•  оригиналност (ново съдържание в Обединеното кралство, а не повторение или  закупено   съдържание);
•  иновативност (нови идеи, нови подходи и приложенията им);
•  източник на предизвикателства (кара хората да мислят) и
•  широко достъпна (хората имат достъп).

Трите обещания на ръководството на обществените радио и телевизия в Швейцария, след  като спечелиха референдума за финансирането си преди дни:
•  50 на сто от финансирането ще бъде предназначено за новини;
•  ще предложат съдържание, съществено отличаващо се по качество и по начин на предоставяне (ще спрат рекламата) – от търговските медии;
•  ще използват пълноценно възможностите на цифровите технологии и платформите, ще отворят архивите си безплатно.
 .
Два цитата, колкото да поставят немощната немощност на духа в контекст.

ВАС: Бисквити, тенис, заблуждаваща реклама

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/02/27/adv-10/

Години е отнело производството от КЗК до произнасяне на петчленен състав на ВАС относно поместването на лого върху снимки на Григор Димитров и Цветана Пиронкова без тяхно знание и съгласие.

Окончателно съдът приема че:

Поставянето на логото „[наименование]“ върху снимката на тенисистите Григор Димитров и Цветана Пиронкова  може да повлияе на икономическо поведение на потребителите, като по този начин да нанесе вреди на конкурентите. Предвид факта, че световноизвестните тенисисти  водят здравословен начин на живот, притежават и показват при състезания изключителна сила и енергия, а бисквити „[марка]“ се промотират като „балансирана закуска“, даваща „енергия за цялата сутрин“, рекламното послание създавайки асоциативна връзка между световноизвестните тенисистите и бисквити „[марка]” е в състояние да повлияе върху съзнанието на потребителите по начин, който да ги подтикне към покупка на бисквити „[марка]“, като средство даващо изключителна енергия и поддържане на здравословен начин на живот. По този начин потребителите ще предпочетат този продукт, пред останалите конкурентни продукти именно заради обвързаността му със световноизвестните тенисисти.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че изхождайки от текста под снимките следва да се приеме за установено единствено наличие на подкрепа към популярните български тенисисти, но не и рекламно послание. Това би било така, ако върху снимките на известните тенисисти не беше поставено логото на бисквити „[марка]“. С поставянето на логото на продукта върху снимките на известните тенисисти, правилно е прието, че същите се „брандират“ и се превръщат в рекламен материал на бисквити „[марка]”.

Нормата на чл.33, ал.1 от ЗЗК, регламентираща заблуждаваща реклама използва израз относно начина на въздействие на рекламата, даващ възможност за максимално широко тълкуване – „какъвто и да е начин, включително и начина на нейното представяне“, поради което настоящата инстанция счита, че правилно първоинстанционния съд е приел, че независимо от посланието под снимките на известните тенисисти, то с поставянето на логото на бисквити „[марка]” върху снимките им се създава асоциативна връзка между спортистите и продукта, каквато в действителност не съществува, поради което според начина на представянето е налице заблуждаваща реклама.

Решенията на тричленния и петчленния състав на ВАС

Съд на ЕС: видеоканал и рекламен видеоклип в YouTube не са в обхвата на медийната директива

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/02/23/avms_def/

Публикувано е решение на Съда на ЕС по дело C‑132/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия)  в рамките на производство по дело Peugeot Deutschland GmbH срещу Deutsche Umwelthilfe eV.

Преюдициалното запитване е относно тълкуването на член 1, параграф 1, буква a) от Директива 2010/13/ЕС   („Директива за аудиовизуалните медийни услуги“).  Запитването е отправено в рамките на спор между Peugeot Deutschland GmbH и Deutsche Umwelthilfe eV.

Peugeot Deutschland GmbH публикувало в поддържан от него видеоканал в  YouTube  видеоклип с продължителност от около 15 секунди, озаглавен „Peugeot RCZ R Experience: Boxer“.

Германското право изисква производителите и търговците, които издават,   разпространяват или използват по какъвто и да е друг начин писмени рекламни материали,  да гарантират, че в тези документи се съдържа официална информация относно разхода на гориво и официалните специфични емисии на CO2 на съответните нови модели леки автомобили. Изискването не се отнася до аудиовизуалните медийни услуги по смисъла на член 1, параграф 1, буква а) от Директива 2010/13.

Спорът е дали въпросният клип в YouTube е аудиовизуална медийна услуга по смисъла на медийната директива. Ако това е така, Peugeot Deutschland би било освободено от  задължението  да предоставя в посочените видеоклипове официална информация относно разхода на гориво и относно официалните специфични емисии на CO2.    

При тези условия Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Предлага ли лицето, поддържащо видеоканал в интернет приложението YouTube, на който интернет потребителите могат да гледат кратки рекламни видеоклипове за нови модели леки автомобили, аудиовизуална медийна услуга по смисъла на член 1, параграф 1, буква а) от Директива 2010/13?“.

Съдът:

Този видеоклип има за цел да рекламира с изцяло търговска цел представения продукт или представената услуга. [22]

Аудиовизуалната медийна услуга по член 1, параграф 1, буква а), подточка ii) от Директива 2010/13 се състои от „аудиовизуално търговско съобщение“. Последното от своя страна е дефинирано в посочения параграф 1, буква з) като „образи със или без звук, които са предназначени да рекламират, пряко или непряко, стоки, услуги или имидж на физическо или юридическо лице, извършващо стопанска дейност. Такива образи придружават или се включват в дадено предаване срещу заплащане или подобно възнаграждение, или с цел осигуряване на самореклама. Формите на аудиовизуалното търговско съобщение включват, inter alia, телевизионна реклама, спонсорство, телевизионно пазаруване и позициониране на продукти“. Видеоклипове като разглеждания в главното производство обаче не могат да се считат за придружаващи дадено предаване или за включени в него срещу заплащане или подобно възнаграждение, или с цел осигуряване на самореклама. Всъщност, доколкото видеоканал като този, с който разполага Peugeot Deutschland, съдържа единствено видеоклипове като разглеждания в главното производство, които са отделни и независими един от друг, не може основателно да се твърди, че посоченият видеоклип придружава или се включва в „предаване“ по смисъла на член 1, параграф 1, буква з) от Директива 2010/13. [27-28]

От това следва, че по силата на пояснението, че аудиовизуалното търговско съобщение, както е дефинирано в член 1, параграф 1 буква з) от Директива 2010/13, се състои от образи, които придружават или са включени в дадено предаване, рекламен видеоклип като разглеждания в главното производство не попада в приложното поле на член 1, параграф 1, буква a), подточка ii) от тази директива.

Предвид изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 1, буква a) от Директива 2010/13 следва да се тълкува в смисъл, че определението за „аудиовизуална медийна услуга“ не обхваща нито видеоканал като разглеждания в главното производство, на който интернет потребителите могат да гледат кратки рекламни видеоклипове на нови модели леки пътнически автомобили, нито някой от тези видеоклипове, разгледани самостоятелно.[31-32]

 

Исус и Мери, как сте облечени днес!

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/02/06/echr_moral/

Стана известно решението на Европейския съд за правата на човека по делото Sekmadienis v Lithuania.

Търговско дружество провежда рекламна кампания, в която са включени три реклами, показвани на двадесет рекламни табла  във Вилнюс и на уебсайта на дружеството.

Първата от трите реклами показва млад мъж с дълга коса  и няколко татуировки, облечен  с джинси – и надписът в долната част на изображението гласи:  “Исусе, какви панталони!” (Jėzau, kokios tavo kelnės!).

Втората реклама показва  млада жена, облечена в бяла рокля  – и  надписът в долната част на изображението гласи: “Драга Мария, каква рокля!” ( Marija brangi, kokia suknelė!).

Третата реклама показва  мъжа и жената заедно – и надписът в долната част на изображението този път е “Исус [и] Мария, как сте облечени!” (Jėzau Marija, kuo čia apsirengę!)

Инспекторатът глобява дружеството за нарушение на Закона за рекламата, тъй като кампанията противоречи на обществения морал.  Инспекторатът счита, че рекламите използват религиозни символи по неуважителен и неподходящ начин и че използването на такива символи за  целите на модната реклама е вероятно да  засегне религиозните хора. В последна сметка санкцията от около 500 евро е потвърдена с мотива, че неподходящото изобразяване на Исус  и Мария във въпросните реклами насърчава лековато отношение към етичните ценности на християнската вяра и  начин на живот, който е несъвместим с принципите на религиозния човек.

Търговското дружество се обръща към ЕСПЧ за защита по чл.10, свобода на изразяване.

Решението

Става дума за търговско слово, според практиката на ЕСПЧ то е с ниска степен на защита – изразяваща се в  по-широко зачитане  от страна на Съда на преценката на националните власти –  държавите имат широка свобода на преценка при регламентирането на словото в търговските дела и  рекламата [73]. Задачата на Съда не е да замества компетентните национални органи, а по-скоро да  анализира намесата,  която се оспорва, в светлината на случая като цяло и да  определи дали намесата  е  пропорционална на преследваната легитимна цел   – и  да се увери, че националните органи прилагат стандарти, които са в съответствие с принципите, заложени в член 10 ЕКПЧ, и че  те се позовават на приемлива преценка на релевантните факти [72].

Съдът констатира намеса в свободата на изразяване, като на първо място приема, че тя има легитимни цели, а именно защитата на морала, произтичаща от християнската вяра, и защитата на правото на религиозните хора да не бъдат оскърбявани въз основа на техните вярвания [69].

По-нататък Съдът напомня, че свободата на изразяване е една от  основите на  демократичното общество и едно от основните условия за неговия напредък и за самореализация на всеки индивид. Свободата се отнася  не само за  информация  или  идеи, които са приети благоприятно или се считат за безобидни или безразлични, но и за тези, които обиждат, шокират или смущават. Такива са изискванията за плурализъм и толерантност, без която няма “демократично общество”. Свободата на изразяване има и предели, които обаче трябва да се тълкуват стриктно и необходимостта от каквито и да е ограничения трябва да се установи убедително [70].

Все пак упражняването на свободата на изразяване носи задължения и отговорности. В контекста на религиозните вярвания е задължение да се избягва, доколкото е възможно, израз, който да засяга упражняването на правата по чл.9 ЕКПЧ [74].

Съдът установява, че рекламите не са безпричинно обидни или оскърбителни, нито подбуждат към омраза на религиозни основания. Местните власти имат задължение да представят основателни и достатъчни причини за намеса. Според Съда предоставените от тях основания са  декларативни и неясни и не обясняват достатъчно защо позоваването на религиозните символи в рекламите е обидно и защо насърчаваният от рекламите начин на живот е  непременно   несъвместим  с обществения морал. Освен това Конституционният съд на Литва е постановил, че “никакви възгледи или идеология не могат да бъдат обявени за задължителни и насочени към дадено лице” и че държавата “няма право да създава задължителна система от възгледи”

Според ЕСПЧ фактът, че граждани са се оплакали пред националните власти относно рекламите, не може  сам по себе си да оправдае налагането на санкция.

Нарушение на член 10 ЕКПЧ:   местните органи не са успели да постигнат справедлив баланс между, от една страна, защитата на обществения морал и правата на религиозните хора, а от друга страна, правото на свобода на изразяване [83].

Решението се отнася до слово с противоречив характер, което се приема нееднозначно.То показва, освен другото, че според ЕСПЧ  евентуално засегната чувствителност сама по себе си не е достатъчна, за да оправдае намеса в свободата на изразяване.

 

Тоест

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/toest/

Тоест

В Пловдив след Освобождението бе започнал да излиза първият български вестник “Марица” с брой 1 от 25.VII/6.VIII.1878 г. Издател бил Христо Г. Данов. […] Съобщенията и новините във в. “Марица” били така подробни и достоверни, че в София предпочитали да се осведомяват от него, а не от местните вестници. За да знаят чужденците какво става в България, имало статии и на френски език. […]

В 1907 г. в Пловдив излизаха повече от десет вестника освен периодическите списания: “Балкански новини”, еврейският “Ел Диа” – “Ден”, турският “Ехали” – “Народ”, “Зорница”, гръцкият “Едисие ту ему”, турският “Мувазине”, “Нова Марица”, “Пловдив”, арменският “Размиг” – “Борец”, “Санстефанска България”, гръцкият “Филипополис”, еврейският “Ла семена” – “Седмица”, турският “Хилел” – “Полумесец”. Започнаха да печатат свои вестници и работническите синдикати. В 1908 г. се появи първият брой на вестник “Тютюноработник”, а в края на 1909 г. – на “Кожаро-обущар”. […]

Вестници много, на различни езици, но в 45-хилядния град имаше и много читатели!

Никола Алваджиев, “Пловдивска хроника”

[![Първият брой на вестник Марица от 1878 година](https://yovko.net/content/images/2018/02/maritsa1878.jpg)](https://yovko.net/content/images/2018/02/maritsa1878.jpg)
Първият брой на вестник Марица от 1878 година

Днес в почти половин милионен Пловдив излиза само един ежедневник.

А голяма част от медиите в България са зависими. Подчинени на политическите влияния, на бизнес интересите на собствениците си, или разчитат на благоразположението на рекламодателите си. Автоцензурата също се е превърнала във важно умение за оцеляване на българския журналист и на българския медиен пазар. Така основната роля на медиите да бъдат в полза на обществото и да са критичен коректив на управляващите става невъзможна.

Без свободни медии обаче демокрацията е не просто уязвима – тя не може да съществува. А единствената гаранция за действителна независимост на медиите е да бъде изолирано влиянието на собствениците, рекламодателите и властимащите върху тях, което ще е възможно само ако гражданите се ангажират с финансирането на медиите, на които държат.

От години насам с различни хора обсъждах няколко форма̀та, които по една или друга причина не се реализираха. На 1 февруари, около 5 сутринта, след безсънна нощ и над 12-часова работна сесия, започнала следобеда на предния ден, дръпнахме завесата пред Тоест.

Наясно сме, че започваме скромно, но се надяваме да пораснем бързо и заедно. Екипът ни постепенно расте, защото продължаваме да разговаряме с хора, които да привлечем под една или друга форма. Засега сме разпръснати между София, Пловдив и няколко европейски града. Редакцията ни е виртуална, за да можем да сме навсякъде и защото искаме да изцедим възможностите на съвременните технологии, за да създаваме съдържание и общност около себе си.

Искаме да натежим в посока на думите, които имат смисъл. Искаме да предлагаме стойностни неща за четене, гледане и слушане. Представяме си се като съвременно списание, което „разлиствате“ по-бавно, и избирате подходящия момент, за да се потопите в една или друга тема. Не можем да бъдем прехвърлени набързо. Ще прескачаме злободневните теми, за да се фокусираме върху истински важните. Но ако нямаме автор за дадена тема, ще предпочетем да я пропуснем, отколкото да не бъдем на ниво. Искаме да даваме трибуна на хора с експертност и репутация в своята област и целенасочено ще отбягваме многознайството по всяка тема.

В „Тоест“ няма да препубликуваме чужди материали, а само авторски. Ще съпоставяме факти, ще ги анализираме, а когато сме пристрастни към някоя позиция, ще го декларираме ясно и обосновано. Ще търсим и разказваме историите на хората, които вдъхновяват, и на малкия и средния бизнес, който възражда предприемаческия дух на българите. Ще бъдем критични към управляващите, които и да са те.

И започваме, отказвайки се да публикуваме реклами, отказвайки да се финансираме по програми, отказвайки зад нас да стои нечий бизнес. Заради това регистрирахме фондация, а не търговско дружество за издател на Тоест. Единственият начин да се закрепим над водата е да спечелим доверието на читателите, зрителите и слушателите си, да им носим смисъл и полезност, а те редовно да ни подкрепят с малки суми. Нямаме друга опция. Нещо повече, освен да спечелим доверие, ежедневно ще трябва да го защитаваме и умножаваме.

Съзнаваме, че подобен бизнес модел звучи сякаш сами се препъваме, но пък… ако се получи? В Тоест няма и няма да имаме нужда от търговци, които да продават реклама, за да запълваме страниците си с банери и платени публикации. Няма да броим кликовете върху тях. Няма да се борим за повече трафик, няма да пишем провокативни заглавия, за да привличаме внимание. Дори не ползваме Google Analytics, защото не следим и не профилираме посетителите си – защото няма пред кого да доказваме посещаемост. Няма да слагаме и paywall, за да предлагаме по няколко безплатни статии, а след това да затваряме достъпа до сайта за посетители, които не са платили.

Единственото, което ще реши дали ще оцелеем при този модел, е дали достатъчно хора ни намират за полезни и ни подкрепят. Нито сме първи, нито единствени с подобна идея – има вече успешни проекти по света и това ни дава кураж да опитаме.

Тоест

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/toest/

Тоест

В Пловдив след Освобождението бе започнал да излиза първият български вестник “Марица” с брой 1 от 25.VII/6.VIII.1878 г. Издател бил Христо Г. Данов. […] Съобщенията и новините във в. “Марица” били така подробни и достоверни, че в София предпочитали да се осведомяват от него, а не от местните вестници. За да знаят чужденците какво става в България, имало статии и на френски език. […]

В 1907 г. в Пловдив излизаха повече от десет вестника освен периодическите списания: “Балкански новини”, еврейският “Ел Диа” – “Ден”, турският “Ехали” – “Народ”, “Зорница”, гръцкият “Едисие ту ему”, турският “Мувазине”, “Нова Марица”, “Пловдив”, арменският “Размиг” – “Борец”, “Санстефанска България”, гръцкият “Филипополис”, еврейският “Ла семена” – “Седмица”, турският “Хилел” – “Полумесец”. Започнаха да печатат свои вестници и работническите синдикати. В 1908 г. се появи първият брой на вестник “Тютюноработник”, а в края на 1909 г. – на “Кожаро-обущар”. […]

Вестници много, на различни езици, но в 45-хилядния град имаше и много читатели!

Никола Алваджиев, “Пловдивска хроника”

Тоест

Днес в почти половин милионен Пловдив излиза само един ежедневник.

А голяма част от медиите в България са зависими. Подчинени на политическите влияния, на бизнес интересите на собствениците си, или разчитат на благоразположението на рекламодателите си. Автоцензурата също се е превърнала във важно умение за оцеляване на българския журналист и на българския медиен пазар. Така основната роля на медиите да бъдат в полза на обществото и да са критичен коректив на управляващите става невъзможна.

Без свободни медии обаче демокрацията е не просто уязвима – тя не може да съществува. А единствената гаранция за действителна независимост на медиите е да бъде изолирано влиянието на собствениците, рекламодателите и властимащите върху тях, което ще е възможно само ако гражданите се ангажират с финансирането на медиите, на които държат.

От години насам с различни хора обсъждах няколко форма̀та, които по една или друга причина не се реализираха. На 1 февруари, около 5 сутринта, след безсънна нощ и над 12-часова работна сесия, започнала следобеда на предния ден, дръпнахме завесата пред Тоест.

Наясно сме, че започваме скромно, но се надяваме да пораснем бързо и заедно. Екипът ни постепенно расте, защото продължаваме да разговаряме с хора, които да привлечем под една или друга форма. Засега сме разпръснати между София, Пловдив и няколко европейски града. Редакцията ни е виртуална, за да можем да сме навсякъде и защото искаме да изцедим възможностите на съвременните технологии, за да създаваме съдържание и общност около себе си.

Искаме да натежим в посока на думите, които имат смисъл. Искаме да предлагаме стойностни неща за четене, гледане и слушане. Представяме си се като съвременно списание, което „разлиствате“ по-бавно, и избирате подходящия момент, за да се потопите в една или друга тема. Не можем да бъдем прехвърлени набързо. Ще прескачаме злободневните теми, за да се фокусираме върху истински важните. Но ако нямаме автор за дадена тема, ще предпочетем да я пропуснем, отколкото да не бъдем на ниво. Искаме да даваме трибуна на хора с експертност и репутация в своята област и целенасочено ще отбягваме многознайството по всяка тема.

В „Тоест“ няма да препубликуваме чужди материали, а само авторски. Ще съпоставяме факти, ще ги анализираме, а когато сме пристрастни към някоя позиция, ще го декларираме ясно и обосновано. Ще търсим и разказваме историите на хората, които вдъхновяват, и на малкия и средния бизнес, който възражда предприемаческия дух на българите. Ще бъдем критични към управляващите, които и да са те.

И започваме, отказвайки се да публикуваме реклами, отказвайки да се финансираме по програми, отказвайки зад нас да стои нечий бизнес. Заради това регистрирахме фондация, а не търговско дружество за издател на Тоест. Единственият начин да се закрепим над водата е да спечелим доверието на читателите, зрителите и слушателите си, да им носим смисъл и полезност, а те редовно да ни подкрепят с малки суми. Нямаме друга опция. Нещо повече, освен да спечелим доверие, ежедневно ще трябва да го защитаваме и умножаваме.

Съзнаваме, че подобен бизнес модел звучи сякаш сами се препъваме, но пък… ако се получи? В Тоест няма и няма да имаме нужда от търговци, които да продават реклама, за да запълваме страниците си с банери и платени публикации. Няма да броим кликовете върху тях. Няма да се борим за повече трафик, няма да пишем провокативни заглавия, за да привличаме внимание. Дори не ползваме Google Analytics, защото не следим и не профилираме посетителите си – защото няма пред кого да доказваме посещаемост. Няма да слагаме и paywall, за да предлагаме по няколко безплатни статии, а след това да затваряме достъпа до сайта за посетители, които не са платили.

Единственото, което ще реши дали ще оцелеем при този модел, е дали достатъчно хора ни намират за полезни и ни подкрепят. Нито сме първи, нито единствени с подобна идея – има вече успешни проекти по света и това ни дава кураж да опитаме.

Тоест

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/toest/

В Пловдив след Освобождението бе започнал да излиза първият български вестник “Марица” с брой 1 от 25.VII/6.VIII.1878 г. Издател бил Христо Г. Данов. […] Съобщенията и новините във в. “Марица” били така подробни и достоверни, че в София предпочитали да се осведомяват от него, а не от местните вестници. За да знаят чужденците какво става в България, имало статии и на френски език. […]

В 1907 г. в Пловдив излизаха повече от десет вестника освен периодическите списания: “Балкански новини”, еврейският “Ел Диа” – “Ден”, турският “Ехали” – “Народ”, “Зорница”, гръцкият “Едисие ту ему”, турският “Мувазине”, “Нова Марица”, “Пловдив”, арменският “Размиг” – “Борец”, “Санстефанска България”, гръцкият “Филипополис”, еврейският “Ла семена” – “Седмица”, турският “Хилел” – “Полумесец”. Започнаха да печатат свои вестници и работническите синдикати. В 1908 г. се появи първият брой на вестник “Тютюноработник”, а в края на 1909 г. – на “Кожаро-обущар”. […]

Вестници много, на различни езици, но в 45-хилядния град имаше и много читатели!

Никола Алваджиев, “Пловдивска хроника”

Първият брой на вестник Марица от 1878 година

Първият брой на вестник Марица от 1878 година

Днес в почти половин милионен Пловдив излиза само един ежедневник.

А голяма част от медиите в България са зависими. Подчинени на политическите влияния, на бизнес интересите на собствениците си, или разчитат на благоразположението на рекламодателите си. Автоцензурата също се е превърнала във важно умение за оцеляване на българския журналист и на българския медиен пазар. Така основната роля на медиите да бъдат в полза на обществото и да са критичен коректив на управляващите става невъзможна.

Без свободни медии обаче демокрацията е не просто уязвима – тя не може да съществува. А единствената гаранция за действителна независимост на медиите е да бъде изолирано влиянието на собствениците, рекламодателите и властимащите върху тях, което ще е възможно само ако гражданите се ангажират с финансирането на медиите, на които държат.

От години насам с различни хора обсъждах няколко форма̀та, които по една или друга причина не се реализираха. На 1 февруари, около 5 сутринта, след безсънна нощ и над 12-часова работна сесия, започнала следобеда на предния ден, дръпнахме завесата пред Тоест.

Наясно сме, че започваме скромно, но се надяваме да пораснем бързо и заедно. Екипът ни постепенно расте, защото продължаваме да разговаряме с хора, които да привлечем под една или друга форма. Засега сме разпръснати между София, Пловдив и няколко европейски града. Редакцията ни е виртуална, за да можем да сме навсякъде и защото искаме да изцедим възможностите на съвременните технологии, за да създаваме съдържание и общност около себе си.

Искаме да натежим в посока на думите, които имат смисъл. Искаме да предлагаме стойностни неща за четене, гледане и слушане. Представяме си се като съвременно списание, което „разлиствате“ по-бавно, и избирате подходящия момент, за да се потопите в една или друга тема. Не можем да бъдем прехвърлени набързо. Ще прескачаме злободневните теми, за да се фокусираме върху истински важните. Но ако нямаме автор за дадена тема, ще предпочетем да я пропуснем, отколкото да не бъдем на ниво. Искаме да даваме трибуна на хора с експертност и репутация в своята област и целенасочено ще отбягваме многознайството по всяка тема.

В „Тоест“ няма да препубликуваме чужди материали, а само авторски. Ще съпоставяме факти, ще ги анализираме, а когато сме пристрастни към някоя позиция, ще го декларираме ясно и обосновано. Ще търсим и разказваме историите на хората, които вдъхновяват, и на малкия и средния бизнес, който възражда предприемаческия дух на българите. Ще бъдем критични към управляващите, които и да са те.

И започваме, отказвайки се да публикуваме реклами, отказвайки да се финансираме по програми, отказвайки зад нас да стои нечий бизнес. Заради това регистрирахме фондация, а не търговско дружество за издател на Тоест. Единственият начин да се закрепим над водата е да спечелим доверието на читателите, зрителите и слушателите си, да им носим смисъл и полезност, а те редовно да ни подкрепят с малки суми. Нямаме друга опция. Нещо повече, освен да спечелим доверие, ежедневно ще трябва да го защитаваме и умножаваме.

Съзнаваме, че подобен бизнес модел звучи сякаш сами се препъваме, но пък… ако се получи? В Тоест няма и няма да имаме нужда от търговци, които да продават реклама, за да запълваме страниците си с банери и платени публикации. Няма да броим кликовете върху тях. Няма да се борим за повече трафик, няма да пишем провокативни заглавия, за да привличаме внимание. Дори не ползваме Google Analytics, защото не следим и не профилираме посетителите си – защото няма пред кого да доказваме посещаемост. Няма да слагаме и paywall, за да предлагаме по няколко безплатни статии, а след това да затваряме достъпа до сайта за посетители, които не са платили.

Единственото, което ще реши дали ще оцелеем при този модел, е дали достатъчно хора ни намират за полезни и ни подкрепят. Нито сме първи, нито единствени с подобна идея – има вече успешни проекти по света и това ни дава кураж да опитаме.

Оригинален линк: “Тоест” • Някои права запазени

Мария Габриел в София: #AVMSD

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/12/02/avmsd-16/

Мария Габриел, член на Европейската комисия с ресор Цифрова икономика и цифрово общество, участва в кръгла маса на тема: “Предизвикателства пред медийния сектор в Европа“,  организирана от Представителството на Европейската комисия в България и Съветът за електронни медии. Бяха представени две теми:

  • актуалните въпроси по Директивата за аудиовизуалните медийни услуги и 
  • обявената обществена консултация по въпросите на фалшивите новини и дезинформацията.

I

Първата тема – ход на ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги.

Първоначалният проект и развитията по 2016/0151(COD) могат да се следят тук.

Според Стратегическата 18-месечна програма на Съвета (председателство Естония, България, Австрия) трите председателства ще приключат работата по ключови инициативи, свързани с цифровия единен пазар, включително

улесняване на свързаността и постигане на напредък в развитието на конкурентоспособен и справедлив цифров единен пазар чрез насърчаване на трансграничната електронна търговия (онлайн продажба на стоки, предоставяне на цифрово съдържание, реформа на авторското право, аудиовизуални медийни услуги, доставяне на колетни пратки) и чрез преход към интелигентна икономика (свободно движение на данни, преглед на регулаторната рамка в областта на далекосъобщенията, инициативи в областта на дружественото право) и укрепване на доверието и сигурността в сферата на цифровите услуги (нов пакет за защита на данните)

Работата по  медийната директива (впрочем и по директивата за авторското право) продължават по време на Българското председателство – в този дух е съобщението на посланика на Естония в ЕС:

https://platform.twitter.com/widgets.js

 

От изложението на г-жа Габриел стана ясно, че е тази седмица е проведен  пети триалог, в който тя участва лично. Работата продължава (“финализиране се очаква”) по време на Българското председателство. Като открити бяха посочени три тематични области:

(1) разширяване на обхвата на директивата, включване на стрийминга в услугите,  нови адресати – социалните медии и платформите за видеосподеляне;

(2) квотата на произведенията, създадени от европейски продуценти – и празмерът на квотата (предложения: 20 на сто –  ЕК, 30 на сто –  ЕП), и дефинициите са дискусионни;

(3) търговските съобщения – и правилата (почасова продължителност и продължителност за денонощие), и разполагането (предложение: двоен лимит за светло и тъмно време), и прекъсването (предложение: 20-минутно правило) са още предмет на обсъждане.

По повод откритите въпроси:

  • Директивата разширява обхвата си с всяка ревизия. Все пак, когато се обсъжда отговорност на платформите, да бъде в контекста на Директивата за електронната търговия – защото има риск да се стигне  до мълчаливо преуреждане или отмяна на нейните принципи.  В допълнение практиката на ЕСПЧ (решението Делфи за отговорността за съобщения във форумите) илюстрира проблемите, възникващи при нееднозначно разбиране на отговорността в правото на ЕС и в международното право.  По подобни съображения е важна обсъжданата Директива за авторското право, в частност чл.13 – който (споделям позицията на EDRI) трябва да бъде заличен, а нови права не следва да бъдат създавани (чл.11 проекта).
  • Квотата на европейските произведения съществува реално на по-високи нива от предвиденото в директивата. В тази област проблем  е отношението европейска – национална  квота, защото местните индустрии  настояват именно за национална квота – а това би било мярка със съвсем различни цели от   европейската квота (единен пазар).
  • Уредбата на електронните търговски съобщения се либерализира (в България  – и дерегулира) непрекъснато. Все някъде е добре този процес да спре, за да не се превърне телевизията в поредица търговски съобщения, прекъсвани с основно съдържание. Слушаме уверенията на доставчиците, че потребителите  са най-голямата им ценност и телевизиите не биха програмирали против интересите на зрителите, но все пак нека останат и правни гаранции срещу океаните от търговски съобщения.

Ключови за регулацията остават балансите:

  • индустрии / аудитории – както обикновено, натискът на индустриите е мощен и организиран, докато аудиториите са слабо организирани и слабо представени в диалога – дано ЕП  защити интересите на гражданите;
  • гъвкавост / недопускане на фрагментиране – съвсем точно наблюдение: неслучайно при предната ревизия ЕК обърна внимание, че гъвкавост и свобода е добре, но не и свобода при  дефинициите – защото различните дефиниции в националните мерки компрометират ефективното прилагане;
  • регулиране / саморегулиране – никой не е против саморегулирането, но самата ЕК преди време беше заявила, че има области като интелектуалната собственост и конкурентното право, които не могат по естеството си да бъдат оставени само на саморегулиране.

II

По втората тема – фалшивите новини –   г-жа Габриел поясни, че ЕК работи по следната логика:  дефиниция – обзор на добри практики – мерки, като на този етап не се мисли за законодателство. Още за тази част от срещата –  в медиите.

През 2018 г. се очаква:

  • създаване на работна група на високо равнище и доклад в тримесечен срок;
  • Евробарометър по въпроси, свързани с фалшивите новини;
  • Съобщение на ЕК към средата на 2018 г.

Съвсем наскоро (9 ноември 2017 ) Асоциацията на европейските журналисти проведе международна конференция с последващо обучение по въпросите на дезинформацията и фалшивите новини. Имах възможност да участвам (вж последната част от  записа на конференцията):

  • Смятам, че трябва да се започне с  дефиниране, но на следващо място да се продължи с категоризиране на фалшивите новини.
  • Реакцията към различните категории фалшиви новини  трябва да е различна. Правото вече предвижда санкции за някои категории лъжа – напр. клеветата или подвеждащата реклама. Не съм   сигурна, че правото няма да се намеси с нови мерки в най-сериозните случаи, когато става дума за дезинформационни кампании, които могат да заплашат националната сигурност.
  • Няма единно мнение по въпроса кой идентифицира фалшивите новини или – с други думи: кой владее истината.  Италия предлага това да са нов тип конкурентни регулатори (аналогия с регулирането на подвеждащата реклама), Чехия – звено в МВР (при риск за националната сигурност). ЕК казва, че няма нужда от Министерство на истината – но по-добре ли е това да е частна компания? Виждали сме как Facebook различава морално/неморално – предстои ли да се заеме и с преценката вярно/невярно?  Не всички са съгласни. Но точно това се случва, неслучайно се обсъжда – научаваме – контранотификация срещу свръхпремахване на съдържание.

 

Filed under: EU Law, Media Law Tagged: давму, fake

Съд на ЕС: кой може да води дела срещу Фейсбук

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/11/15/fb-4/

Г‑н Maximilian Schrems е завел дело срещу Facebook Ireland Limited пред съд в Австрия. Той твърди, че това дружество е нарушило неговите права на неприкосновеност на личния живот и защита на данните. Schrems ни е известен вече – първо като студент-жалбоподател -активист, после като юрист, експерт в областта на защитата на личните данни: специализира право в областта на информационните технологии и на защитата на данни и пише докторска дисертация върху гражданско-, наказателно- и административноправните аспекти на защитата на данни.

Според правото на ЕС потребителят може да предяви иск срещу насрещната страна по договора пред съд по своето местоживеене. Г‑н Schrems твърди, че съдилищата във Виена, Австрия, са компетентни да разгледат неговия иск, тъй като той е потребител по смисъла на членове 15 и 16 от Регламент № 44/2001.

Статусът му на потребител  се оспорва. Австрийският Върховен съд пита Съда на ЕС:

  1. Ако Schrems вече е професионалист, отпада ли статусът му на потребител?
  2. И ако  е потребител на собствено основание, така ли  е  и по отношение на исковете, с които предявява прехвърлени права на други потребители с местоживеене в същата държава членка, в други държави членки и/или в трети страни?

В представеното на 14 ноември 2017 заключение на ГА Бобек по дело  C‑498/16 Maximilian Schrems срещу Facebook Ireland Limited  се обсъжда трудността при двоичната квалификация да-неличният профил във Facebook може да се използва и за самопредставяне с професионално въздействие или цел: “Всяко лице може да поства информация за своите професионални постижения и дейности от (квази)професионално естество и да ги споделя с общност от „приятели“. Професионалното съдържание под формата на съобщаване на публични изказвания или публикации може дори да стане преобладаващо и да бъде споделяно с широки общности от „приятели“, „приятели на приятели“ или да стане изцяло „публично“.”

47.      Такъв е случаят не само с музикалните изпълнители, футболните играчи, политиците и обществените дейци, а също и с представителите на академичните среди и някои други професии. Да си представим професор по физика с многостранни интереси, който първоначално регистрира свой профил във Facebook, за да споделя само лични снимки с приятели. Постепенно обаче започва да публикува постове и за новото си изследване. Публикува информация за своите нови статии, лекции и други публични изяви. Освен това е запален по готварството и фотографията и качва редица рецепти онлайн, заедно със снимки от местата на проведени конференции по цял свят. Някои от тези снимки, които имат артистична стойност, се предлагат за продажба. Към всичко това се прибавят снимки на любимите му котки и остроумни коментари на политическото (текущо) положение, като последните коментари често се подемат от медиите и водят до покани за разговори и интервюта из цяла Европа.

48.      Според мен такова ползване не придава професионален или търговски характер на профил във Facebook. На практика естеството на социалната мрежа, чийто замисъл е да насърчава личностното развитие и общуването, почти неизбежно може да доведе до положение, при което професионалният свят на лицето навлиза в мрежата. Всички тези измерения обаче явно изразяват лицето и личността. Макар да е ясно, че по един или друг начин някои от тези примери на ползване допринасят за „самореклама“ и повишаване на професионалната репутация, те могат да постигнат това само в дългосрочен план. Те нямат за цел постигането на незабавен търговски ефект.

Заключението на Генералния адвокат Бобек:

Извършването на дейности като издаване на книги, изнасяне на лекции, управление на уебсайтове или набиране на средства за реализирането на права не води до отпадане на качеството на потребител по отношение на права, свързани с личен профил във Facebook, който се използва за лични цели.

Потребителят обаче  не може  едновременно със собствените си права да предяви и права, прехвърлени от други потребители. 

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: FB, съд на ес

Съд на ЕС: финансиране на обществена телевизия, приходите от реклама, казусът TV2 Danmark

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/11/11/tv2-danmark/

I

Публикувано е решение по делото C‑649/15 P TV2/Danmark A/S  срещу Европейска комисия.

С жалбата си TV2/Danmark   иска частична отмяна на решението на Общия съд, с което той отменя Решение 2011/839/ЕС на Комисията относно мерките, приведени в действие от Дания (C 2/03) за TV2/Danmark в частта, в която Комисията е приела, че приходите от реклама  са държавни помощи  и  отхвърля жалбата му в останалата ѝ част.

Държавни помощи — Член 107, параграф 1 ДФЕС — Обществена услуга по разпространение на радио- и телевизионни програми — Мерки, взети от датските органи за датския радио- и телевизионен оператор TV2/Danmark — Понятие за помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка — Решение Altmark

TV2/Danmark е втората обществена телевизия в Дания. Дейността на обществената телевизия  се финансира от  такса, плащана от всички телевизионни зрители в Дания,  и от рекламна дейност.

В резултат на жалба, подадена  от SBS Broadcasting, ЕК анализира финансирането и приема, че това са държавни помощи, съвместими с вътрешния пазар  – с изключение на една сума, която представлява свръхкомпенсация.

Срещу решението на ЕК постъпват четири жалби. Общият съд отменя посоченото решение. Комисията преразглежда въпросните мерки. Тя запазва позицията си относно квалификацията на разглежданите мерки като „държавни помощи“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и приема, че приходите от реклама  представляват ресурси на държавата.

И второто решение на ЕК се обжалва. TV2/Danmark иска от Общия съд да отмени спорното решение в частта, в която Комисията е приела, че:

–        всички разглеждани мерки представляват нови помощи,

–        приходите от  такси, прехвърлени на регионалните станции на TV2/Danmark, представляват държавни помощи за TV2/Danmark,

–        приходите от реклама представляват държавни помощи за TV2/Danmark.

Общият съд отменя спорното решение в частта, в която Комисията е приела, че приходите от реклама представляват държавни помощи, и отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

TV2/Danmark обжалва.

Жалбата  е отхвърлена в нейната цялост,  пълният текст на решението

II

В отделно решение Съдът се произнася и по дело C‑656/15 P   , в което Комисията иска от Съда  да отмени обжалваното съдебно решение в частта му, в която е отменено   решението на Комисията, че приходите от реклама, платени на TV2/Danmark чрез фонд TV2, представляват държавни помощи

Според ЕК:

Общият съд е тълкувал неправилно понятието „ресурси на държава членка“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.  Комисията поддържа, че тъй като TV2 Reklame е публично дружество, чийто единствен акционер е датската държава, това дружество е изцяло под контрола и на разположение на последната, така че средствата му е трябвало да се считат за ресурси на държава членка по смисъла на тази разпоредба. По-конкретно Комисията твърди, че произходът на съответните ресурси не е релевантен за такава квалификация и че първоначално частният характер на тези ресурси не отнема характера им на ресурси на държавата членка.

Според решението:

40      Съгласно постоянната практика на Съда, за да бъде квалифицирана дадена мярка като „помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, трябва да са изпълнени всички посочени в тази разпоредба условия.

41      Посочената разпоредба предвижда четири условия. Първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да може да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя предимство на ползващия се от нея. Четвърто, тя трябва да нарушава или да създава опасност от нарушаване на конкуренцията (вж. решение  Altmark Trans и др.)

45      Всъщност правото на Съюза не може да допусне правилата в областта на държавните помощи да бъдат заобикаляни единствено със създаването на самостоятелни институции, отговарящи за разпределянето на помощите.

46      Освен това следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда член 107, параграф 1 ДФЕС обхваща всички имуществени средства, които публичните органи могат ефективно да използват, за да подкрепят предприятия, като е без значение дали тези средства спадат постоянно или не към патримониума на държавата. Ето защо, макар съответстващите на разглежданата мярка суми да не се притежават постоянно от държавата, обстоятелството, че те остават непрекъснато под публичен контрол и следователно на разположение на компетентните национални власти, е достатъчно, за да бъдат квалифицирани като „държавни ресурси“

47      Следователно, при положение че ресурсите на публичните предприятия попадат под контрола на държавата, така че са на нейно разположение, тези ресурси се обхващат от понятието „ресурси на държава членка“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Всъщност посредством упражняването на своето доминиращо влияние върху тези предприятия държавата е напълно в състояние да насочи използването на техните средства, за да финансира евентуално специфични предимства в полза на други предприятия

52      Вследствие на това въпросните приходи се намират под публичен контрол и на разположение на държавата, която може да взема решения относно тяхното разпределяне.

53      При това положение съгласно припомнената в точки 43—48 от настоящото решение практика на Съда, разглежданите приходи представляват „ресурси на държава членка“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

54      Следователно, като е приел, че приходите от продажбата от TV2 Reklame на рекламните блокове на TV2/Danmark и са преведени на последното посредством фонд TV2, не представляват ресурси на държава членка, поради което Комисията неправилно ги е квалифицирала като „държавна помощ“, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото.

63      Впрочем, както вече бе отбелязано, настоящото дело се отнася до публични предприятия, в случая TV2 Reklame и фонд TV2, създадени, притежавани и упълномощени от датската държава, за да управляват приходите от продажбата на рекламните блокове на друго публично предприятие, а именно TV2/Danmark, така че тези приходи се намират под контрола и на разположение на датската държава.

По изложените съображения Съдът (първи състав) отменя решението на Общия съд TV2/Danmark/Комисия (T‑674/11, EU:T:2015:684), в частта му, в която е отменено Решение 2011/839/ЕС на Комисията относно мерките, приведени в действие от Дания (C 2/03) за TV2/Danmark, в частта, в която Европейската комисия е приела, че приходите от реклама, платени на TV2/Danmark чрез фонд TV2, представляват държавни помощи.

III

По дело C‑657/15 P  с предмет жалба на Viasat Broadcasting UK Ltd, установено в Уест Драйтън (Обединеното кралство) Съдът приема следното –

27      Според Viasat прехвърлянето на съответните средства чрез фонд TV2 не променя факта, че те са ресурси на държава членка, тъй като фонд TV2 също е публично предприятие, контролирано от датската държава.

28      Предвид тези обстоятелства Viasat счита, че настоящото дело се различава съществено от делата, по които са постановени решения от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, EU:C:2001:160), и от 5 март 2009 г., UTECA (C‑222/07, EU:C:2009:124), отнасящи се до случаи, при които съответните ресурси в нито един момент не са напускали частния сектор.

Съдът уважава първото основание, изтъкнато от Viasat,  в подкрепа на жалбата му.

*

За заключенията на ГА

На вниманието на всички, които имат намерение да се произнасят по реформата на финансирането на обществените медии.

Filed under: EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

Обществените медии: към въпроса за финансирането чрез такси

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/08/26/bnt-18/

Разговорите за обществените медии не  престават и  през август, по волята на Съвета за електронни медии, който  направи конкурс  за генерален директор на БНТ през отпускарския за Европа месец.

Капитал публикува Кой ще контролира БНТ, анализира какъв е смисълът от обществената телевизия и в заключение предлага три мерки – “минимумът от задължителни условия, за да може отговорът на въпроса кой ще контролира БНТ да бъде: ние, гражданите”. Една от мерките е “Да се промени начинът, по който се финансира БНТ, и това да става през потребителски такси, а не през субсидия, която се отпуска от правителството и позволява директна намеса на политици в независимостта на медиата.”

Обществените медии трябва да са независими, всички мислими мерки е добре да се предвидят в законодателството. Смятам обаче, че  в днешно време въвеждане на финансиране чрез такси от аудиторията не е реалистична мярка, най-малко защото

  1. Таксата е цена за услуга, плаща само който получава услугата и контролът за това е конкретен във времето. Това е причината, заради която президентът Петър Стоянов наложи вето на тези текстове.
  2. Броят на гледащите БНТ е динамичен, трябва да се следи конкретно, но във всеки случай е такъв,  че ако трябва с таксите на зрителите да се финансира телевизията, размерът на таксите би бил нереалистично голям дори само да се достигне сегашната държавна субсидия.
  3. Доколкото събираемостта е неизвестна величина,  не може да има устойчиво, ефективно и предсказуемо финансиране чрез такси. В някои държави събираемостта е много ниска, другаде постъпленията намаляват – например за 2016 в Полша   събраните такси   са 43 милиона злоти по-малко от 2015 г.
  4. Телевизия се приема чрез различни крайни устройства и принципът такса на приемник (каквато е била въведена у нас при социализма и  се е плащала всеки месец в пощата) не може ефективно да се прилага. Остава принципът такса на домакинство (вариант на този принцип беше  българското решение в закона от 1998 г.), но тогава остава да се реши въпросът кой гледа, съответно дължи такса.
  5. Контролът кой гледа изисква техническо решение.  Системата за мониторинг, както и системата за събиране на таксите  имат цена, която трябва да се взема предвид при определяне на размера на таксите.
  6. Изключенията са много (пенсионери, хора с увреждания и пр.), което намалява обема на финансирането – за България съществено –  и оскъпява контрола за плащането на таксите.
  7. В цифровото време обществените медии произвеждат и предоставят за разпространение не само програми, но и съдържание онлайн. Такси трябва да се дължат и в случай (дори само) при достъп до съдържанието на сайта на БНТ.
  8. Същото упражнение трябва да се повтори за радио, аудиториите са различни.

По данни на EBU за 40 държави:  в 21 основен източник на финансиране са таксите (от 50 до 90 на сто от финансирането), в 18 – държавната субсидия, в 1 – рекламата.

Ако идеята е  да плаща аудиторията, но да се прекъсне връзката услуга – цена за услуга, зрителите  трябва да плащат  данък – не такса:  данъкът   се  дължи без оглед дали се гледа БНТ.  Но публичното финансиране чрез бюджета също има предимства, особено ако е устойчиво и предсказуемо и позволява средносрочно планиране.

Източникът на финансиране е само един от въпросите, който трябва да се решава.  Друг ключов въпрос е от какво финансиране се нуждаят обществените медии. Отговорът , който се чу тези дни, е много пари:  телевизия се прави с много пари. Всъщност не. Парите не трябва да са много или малко – и не трябва повече да е критерий  обемът произведена тв продукция (принцип на час програма), който сега бил по-голям, отколкото преди години.  Парите трябва да са толкова, колкото да се изпълни обществената мисия, без да се нарушават принципите на конкуренцията. Но това е отделна тема.

Filed under: BG Law Making, BG Media, Media Law

Стереотипи, свързани с определен пол, в рекламата

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/08/03/adv-sex/

На 18 юли 2017 г. органът за регулиране на рекламните стандарти в Обединеното кралство (ASA) публикува   доклад, който призовава за прекратяване на  стереотипите, основани на пол, в рекламата.

Обсъждат се шест  категории стереотипи, включително:

(1) роли (професии или длъжности, обикновено свързани с определен пол);

(2) характеристики (атрибути или поведение, свързани с определен пол);

(3) осмиване на хора, които не отговарят на стереотипите;

(4) сексуализиране (представяне с акцент върху сексуални характеристики);

(5) обективизиране (изобразяване на някого по начин, който се фокусира върху тялото му);

(6) изображение на тялото (изобразяване на нездравословен образ на тялото).

Ще бъдат  разработени нови стандарти за рекламодатели и търговци, за които ASA ще  следи.

Темата в сайта на ASA

Filed under: Media Law