Tag Archives: сайт

ЕСПЧ: Най-лошото решение за 2017

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/02/echr-24/

Strasbourg Observers традиционно обявяват най-добро и най-лошо решение на ЕСПЧ всяка година.   За най-лошо решение от 2017 г. е обявено особеното мнение по делото Bayev v. Russia  относно закона за  анти-гей-пропагандата в Русия: “Хомофобският характер на несъгласието на съдията от Русия  относно така наречения гей пропаганден закон  беше толкова шокиращ  за нашите читатели, че спечели наградата за най-лошото решение, въпреки че технически не е самостоятелно решение, а само особено мнение”.

Това е добра причина да се представи решението на ЕСПЧ от 2017, така както е представено от Strasbourg Observers:

Делото се отнася до молбите на  руски активисти за правата на хомосексуалните, всеки от които е признат за виновен за административното нарушение на “обществени дейности, насочени към насърчаване на хомосексуалността сред малолетните и непълнолетните”. Първият жалбоподател е провел демонстрация пред средно училище с две знамена, на които пише “Хомосексуализмът е нормален” и “Гордея се с моята хомосексуалност”. Вторият и третият кандидат  демонстрират  пред детска библиотека с банери, на които е написано, че “Русия има най-високата степен на тийнейджърско самоубийство в света, вкл. хомосексуалисти  предприемат тази стъпка поради липсата на информация. Депутатите са убийци на деца. Хомосексуализмът е добър! ”  и  “Децата имат право да знаят. Големите хора също са понякога хомосексуални. Хомосексуалните  също стават страхотни. Хомосексуалността е естествена и нормална “.

Жалбоподателите твърдят пред ЕСПЧ, че руското законодателство нарушава член 10 от ЕКПЧ и е дискриминационно, тъй като не се прилагат подобни ограничения по отношение на хетеросексуалното мнозинство.

Решението

Намеса в свободата на изразяване съществува, чл.10.2 ЕКПЧ предвижда възможност за намеса поради причини, свързани с морала и здравето, ЕСПЧ прави оценка дали в случая намесата има легитимна цел.

ЕСПЧ не вижда причина социалното приемане на хомосексуалността да е несъвместимо с поддържането на семейни ценности. Както е посочено в решението по делото Kozak v Полша,  няма приет правилен начин за лицата да водят личния си семеен или личен живот.

Неприемливи са опитите да се правят паралели между хомосексуалността и педофилията. Дори мнозинството от руснаците да имат отрицателно мнение за хомосексуалността, би било несъвместимо с основните ценности на Конвенцията, ако упражняването на права от малцинствена група е   обусловено от приемането й от мнозинството.

Правителството твърди, че насърчаването на взаимоотношения между лица от един и същ пол трябва да бъде забранено, тъй като отношенията между тях са  риск за общественото здраве и демографското развитие. ЕСПЧ не вижда как подобен закон би могъл да помогне за постигането на желаните демографски цели или как  липсата на такъв закон би ги засегнала неблагоприятно.

Правителството не е доказало и как педофилията и порнографията сред малолетните и непълнолетните (независимо от сексуалната ориентация на засегнатите лица) са свързани с хомосексуалността и с този закон.

Въпросните правни разпоредби не служат за постигане на легитимната цел на защитата на морала,   защита на здравето и защита на правата на другите.  Чрез приемането на такива закони властите засилват стигмата и предразсъдъците и насърчават хомофобията, която е несъвместима с понятията за равенство, плурализъм и толерантност, присъщи на едно демократично общество. Нарушение на  член 10 от ЕКПЧ.

Особеното мнение може да се прочете на сайта на ЕСПЧ. Според него децата трябва да се консултират предимно с родителите си или близки членове на семейството, вместо да получават информация за секса от плакати  на улицата, а също се твърди, че ЕСПЧ   не е взел сериозно предвид факта, че личният живот на децата е по-важен от свободата на изразяване на хомосексуалистите.

 

Папуа Нова Гвинея спира достъпа до Фейсбук за месец

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/02/fb-7/

Правителството на Папуа Нова Гвинея  забранява Facebook за един месец, за да се справи с фалшивите профили и да проучи ефектите, които сайтът има върху населението.

Уникално: едновременно това е мярка – защото държавата ще филтрира – и експеримент – защото ще проучва. Остава да видим дали тази практика ще се разпространи и извън Папуа Нова Гвинея.

“Времето ще позволи да се събере информация за идентифициране на потребители, които се крият зад фалшиви профили, потребители, които качват порнографски изображения, потребители, които публикуват невярна и подвеждаща информация във Фейсбук, за да бъде филтрирано и премахнато това съдържание”.

The Guardian пише.

 

Правилник за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България: проект и консултация

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/27/acad_min_r/

Основната цел на предлаганите с постановлението изменения и допълнения на Правилника е да се осигури съответствие с направените изменения и допълнения в Закона за развитието на академичния състав в Република България.

Акцент на промените е създаването на условия за обективно и безпристрастно прилагане на минимални национални изисквания към научната, преподавателската и/или художествено-творческата или спортната дейност на кандидатите за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности.

Необходими са тези минимални изисквания, защото в закона има препратка към тях.

Срокът за обществено обсъждане е   25.06.2018 г.

Има коментари и непосредствено на сайта.

Сегашният текст на правилника и   измененият закон, ако ви потрябва за справка

Директивата за авторско право: ход на ревизията: да се действа сега

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/26/copyright-5/

Ново развитие в ревизията на авторското право в ЕС – става ясно от  съобщенията на българското председателство, участници в ревизията и Юлия Реда – защото тя имаше много ясен възглед какво иска да се промени в правната рамка (общ режим на изключенията, актуализиране – за да имаме правна рамка, адекватна на технологичното развитие) – и сега следи ангажирано законодателния процес.

Правителствата на държавите от ЕС  са приели позиция  относно реформата на авторските права  без съществени промени по чл.11 (новото право за издателите)  и чл.13 (филтрите на входа), проектът е на сайта на Реда,  Politico дава измененията, засягащи правото на издателите, в цвят.

Сега Парламентът трябва да ги спре, пише Реда.

 Сега имате шанса да окажете влияние – шанс, който ще изчезне след две години, когато всички “изведнъж” ще се сблъскат с предизвикателството да се  внедряват филтри   и link tax.  Експертите почти единодушно се съгласяват, че проектът за реформата на авторското право е наистина лош.

Update: Member State governments have just adopted their position on #copyright, with no significant changes to the #CensorshipMachines and #LinkTax provisions. It is now up to Parliament to stop them and #FixCopyright. https://t.co/1JwNvQn24n pic.twitter.com/KAgqV3YYG1

https://platform.twitter.com/widgets.js

Две графики от сайта на Реда – за двата текста,  против които се събира подкрепа (вж и преподавателите) – за  отношението по държави и по партии в ЕП:

 

 

Прозрачност на политическата реклама

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/26/polit_ad_fb_twitter/

Как решавате проблем като този с руската пропаганда? Как  предпазвате от намеса в изборите? c|net информира за нови стъпки на интернет компаниите.

Отговорът на Facebook и Twitter е повече прозрачност относно политическата реклама: двете компании предприемат мерки да се вижда кой плаща политическа реклама. Google също се подготвя за подобна политика на прозрачност.

Facebook създава и архив на данните за политическа реклама на адрес facebook.com/politicalcontentads . Подобен  Ads Transparency Center  предстои да бъде създаден и в Twitter.

В САЩ има проект за закон –  the Honest Ads Act –  ако бъде приет,  прозрачността на политическата реклама онлайн ще е законово задължение.

Текст и обяснение от сайта на Конгреса, мотивите: Законът за честните реклами би попречил на чуждестранните участници да повлияят върху нашите избори, като гарантира, че политическите реклами, продавани онлайн, ще бъдат обхванати от същите правила като рекламите, продавани по телевизията, радиото и сателита.  Въвежда

  •  изискване на цифрови платформи с най-малко 50 000 000 месечни зрители да поддържат публичен архив  – всеки файл  ще съдържа цифрово копие на рекламата, описание на аудиторията, която рекламата цели, броя на генерираните показвания, датите и часовете на публикуване, таксуваните тарифи и информацията за връзка на купувача;
  • изискване  онлайн платформите да положат всички разумни усилия, за да гарантират, че чуждестранни физически и юридически лица не купуват политически реклами, за да повлияят на американския електорат.

 

Зукърбърг пред ЕП

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/23/fb-ep/

Все пак публично изслушване имаше, имаше и стрийминг на сайта на Европейския парламент.

Цялата информация –  от сайта на CSPAN, а европейски поглед – от лайв блогинга на The Guardian 

Ги Верхофстат каза, че познава Зукърбърг от романа на Дейв Егерс Кръгът,  но това не направи впечатление на госта.

Достъп до документи – триалози – още една стъпка напред

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/22/access_ep/

Документите за триалозите често се оказват в ръцете на  привилегировани лобисти само минути, след като се произвеждат. Даването на гражданите на един и същ достъп до тези документи не е просто въпрос на справедливост, необходимо е да се позволи обществен контрол върху целия законодателен процес. Парламентът многократно призовава за проактивно публикуване на документите за триалозите  на уебсайтовете на институциите.

Коментарът на Юлия Реда за новината, че Комисията по правни въпроси (JURI)  препоръча на Европейския парламент да не обжалва решението на Общия съд по делото De Capitani v. European Parliament , с което се дава достъп до документите от триалозите (вж за решението).

 

Медийна свобода и плурализъм

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/17/sofia_16052018/

В София се проведе международна  конференция “Медийна свобода и плурализъм: Как да рестартираме основния стълб на ЕС“.

Записи от   конференцията могат да се видят тук:  сесия  I and   сесия II) или тук.

Пълният текст на заключителната декларация, в края са  препоръките:

Свобода на медиите в Европа: Код червено

През 1997 г. Софийската декларация на ЮНЕСКО за свободни и плуралистични медии бе ревностен призив за напредък в контекста, в който появата на нови информационни и комуникационни технологии се считаше за нова възможност за плурализъм, икономическо и социално развитие, демокрация и мир. Сега, 21 години по-късно, независимите медии в Европа претърпяха безпрецедентен натиск. Комбинацията от различни фактори, като убийствата на журналисти и физическите заплахи срещу тях, нарастващия политически и институционален натиск, репресивното законодателство, насочено към медиите, разрушителните технологии и финансовата криза, поставят съществуването на свободните медии в редица европейски страни в риск.

Свободният достъп до разнообразна информация и мнение е не само основно право на човека, но е от съществено значение за гражданите да участват в демократичното общество. Това е основната рамка, позволяваща на хората да държат отговорни представителите на властта, за да се ограничат престъпността и корупцията, което е ключов фактор за осигуряване на функционираща демокрация.

Създаването на контролирани медии е първата стъпка към моделите на публично управление, известни като “меки диктатури” или “завладяна държава”, което създава сериозни заплахи за нормалното функциониране на демокрацията не само за съответните държави, но и за целия Европейски съюз.

Неотдавнашните събития в някои от държавите-членки на ЕС очевидно нарушават националното и международното право, когато става въпрос за защита на медийната свобода, а именно Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС). ЕС и Съветът на Европа създадоха правни процедури за защита на свободата на изразяване в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Въпреки това тези структури понякога не са достатъчни, за да поддържат и наложат основните европейски ценности и конституционните си традиции.

Бюджет на ЕС и върховенство на закона

На 2 май 2018 г. Европейската комисия предложи бюджет за периода 2021-2027 г. и изготви стратегически план за наказване на страни, за които твърди, че са нарушили основните ценности на ЕС. Планът обвързва финансирането от Европейския съюз с принципите на правовата държава, но е твърде ограничен и не споменава свободата на медиите.

Комисията предлага нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от финансовите рискове, свързани с общите недостатъци на правовата държава в държавите-членки. Новите инструменти биха позволили на Съюза да преустанови, намали или ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, който е в съответствие с вида, тежестта и обхвата на недостатъците на правовия ред. Такова решение ще бъде предложено от Комисията и ще бъде прието от Съвета чрез гласуване с квалифицирано мнозинство, което ще направи невъзможно една или две държави да блокират наказателните мерки.

Предложението се очакваше и беше направено в отговор на Полша, първата и единствена страна, която досега е обект на механизма на върховенството на закона, тъй като ЕК установи системно поведение, поставящо демокрацията в опасност. Унгария също е на радара на Комисията, където демократичните условия се влошиха, след като продължителни усилия за институционализиране на “нелибералната демокрация” в страната. Полша и България, председателстваща Съвета на ЕС, бяха сред първите държави, които реагираха отрицателно на предложения нов регламент.

Убийства и физически заплахи

Ерозията на европейския демократичен модел, тенденция, наблюдавана през последните години, продължава и става все по-тревожна. Регионът е разтърсен от две убийства и от заплахи към разследващи репортери, както и безпрецедентни вербални атаки срещу медиите. Традиционно безопасната среда за журналисти в Европа започна да се влошава. Две убийства за пет месеца, първото в Малта и второто в Словакия, показват тревожен спад за демокрациите на континента. В Малта, смъртта на журналистката и блогър Дафне Каруана Галиция, в следствие на умишлено поставена бомба в колата ѝ, повдигна завесата на съдебния тормоз и заплахи, на които постоянно са подложени журналисти от островната държава.

Каруана Галиция е била заплашвана от години и е била обект на 42 граждански и пет наказателни дела. Словакия все още е разтърсена от убийството на 27-годишния репортер, разследващ корупцията и мафията. През април италианските правоохранителни органи осуетиха подготвяното от мафията убийство на журналиста Паоло Боромети.

Икономическа устойчивост

Независимостта на медиите и свободната журналистика е възможна само ако медийните компании са икономически независими и финансово устойчиви. През 21 век издателите на печатни медии остават основните инвеститори в журналистическо съдържание и са увеличили усилия и инвестиции, за да предложат най-новите иновативни дигитални услуги за читателите в Европа и в останалата част на света. Тези постижения се оказват плодотворни, тъй като вестникарските публикации достигат до безпрецедентно висок брой читатели. Този успех само потвърждава, че бъдещето на пресата е не само дигитално, но и пълно с възможности за разширяване на читателския интерес към публикациите на вестници и списания.

За съжаление, през последното десетилетие значителна част от икономическата база на независимите медии е ерозирала. Медийните компании изпитаха двоен шок от кризата в бизнес цикъла и бизнес модела си.

Възстановяването от глобалната финансова криза в Европа беше твърде бавно и твърде скъпо и съвпадна с кризата в медийния бизнес модел. Също така, появата на дигитални платформи и глобални дигитални гиганти като Google и Facebook засили неравнопоставеността между посредниците и инвеститорите и създателите на съдържание, а именно издателите. Въпреки нарастващото търсене на новини и коментари, осигуряването на приходи от такова съдържание се оказва предизвикателство, тъй като авторското право и законите за ДДС от периода преди въвеждането на дигиталните технологии не могат да защитят инвестициите и пазарния дял, както и широкият достъп до онлайн съдържание предоставят на основните платформи лъвския дял от рекламните приходи.

Данните на Бюрото за интерактивна реклама от 2016 г. показват, че 89% от разходите за онлайн реклама са отишли за Google и Facebook, като останалите 11% са за всички останали дигитални играчи.
Много предложения на ЕС, свързани с дигиталната сфера, заплашват с тежки и несправедливи съдебни и административни процедури. Като например предложения за електронна конфиденциалност, които биха дали преимущество на най-силните технологични играчи и биха въпрепятствали по-малките играчи, които са зависими от «бисквитки» и от сложно сътрудничество с трети страни, за да бъдат част от икономиката на данни.

В много страни от ЕС икономическите трудности, които медийните компании са преживели, доведоха директно до концентрация на политически контрол над медиите и засилена зависимост от правителственото финансиране. В някои случаи управляващите политически елити използват средства на правителството и ЕС, за да подкрепят лоялните медии и да манипулират общественото мнение. В тези страни обществената телевизия и радио също са загубили независимост или са под нарастващ политически натиск. На практика тези процеси доведоха до това, че големи части от медийния пазар минаха под контрола на управляващите политици и техните поддръжници за целите на пропагандата, като същевременно предприеха тежки атаки срещу малкото останали независими медии. Близо сме до карйната «цел» за безотчетна власт в някои от страните в ЕС.

Код червено за медийната свобода в държави в Европейския съюз

Полша

Изглежда нищо не е в състояние да спре “Право и справедливост”, национално-консервативната партия, спечелила изборите през октомври 2015 г., която се стреми към радикално реформиране на Полша, както сметне за подходящо, без да зачита онези, които мислят по различен начин. Свободата на медиите е една от основните жертви на техния проект. Обществените медии официално са преименувани на “национални медии” и са преобразувани в говорители на правителствената пропаганда. Техните нови ръководители не търпят нито опозиция, нито неутралност от страна на служителите и отстраняват онези, които отказват да се съобразят.

Разследващият журналист Томаш Пиатек беше заплашен с лишаване от свобода заради критиките, отправени към министъра на отбраната относно връзките му с руските разузнавателни служби и трябваше да изчака много месеци преди обвиненията да бъдат окончателно оттеглени. Съветът за радио и телевизия, който сега е под контрола на правителството, се опита да наложи глоба на частния телевизионен канал TVN за излъчване на антиправителствени послания при отразяването на вълна от протести през декември 2016 г. Впоследствие глобата беше отменена под международен натиск. На всички призиви за умереност правителството отговаря с познатите аргументи, нетърпящи несъгласие.

Унгария

Бизнесмените, които са в тесни връзки с партия «Фидес» на премиера Виктор Орбан, не само успяха да придобият нови медии през 2017 г., но и да заместят чуждестранните медийни компании, инвестирали в унгарски медии. Най-големият им успех бе поемането на контрол над последните три регионални ежедневника. Независимо от това, унгарският медиен пейзаж все още е разнообразен и печатни и онлайн издания не се колебаят да публикуват разследвания за предполагаема корупция, включваща най-влиятелните личности от Фидес и държавни служители. В Унгария съжителстват два типа медии. Единият се състои от проправителствени и про-Фидес медии, обсебени от темата за миграцията, “защитата на Унгария и нейните граници” и очернящата кампания срещу унгарско-американския милиардер филантроп Джордж Сорос.

Другият тип медии са насочени към разкриване на корупционни скандали. Оцеляването на медиите, критикуващи правителството, се дължи до голяма степен на бившия съратник на Орбан Лайош Симичка, който през февруари 2015 г. се разграничи публично от премиера и продължава да финансира медийна империя, създадена първоначално за подкрепа на Фидес. Правителството и неговите бизнес съюзници вече са се наточили на две медии – най-големият търговски канал RTL Klub и водещият политически информационен сайт Index.hu. И двете критикуват правителството.

България

През изминалите години свободата на медиите в България се влошава с тревожни темпове. Според световния индекс за свободата на медиите на Репортери без граници, България се е смъкнала със 75 позиции през последните 12 години – от 36-та през 2006 г. до 111-то през 2018 г. Налице е нарастващ политически натиск и нарастващ брой физически заплахи срещу разследващи журналисти, издатели и независими медии. Основният инструмент за упражняване на натиск е концентрацията на собственост върху медиите, икономическите зависимости и други форми на политически контрол върху по-голямата част от медийното пространство и монопол върху каналите за разпространение на медийно съдържание. Моделът включва също така силно влияние върху правителството, прокуратурата и съдебната власт, както и контрол над повечето независими регулатори. Всичко това представлява огромен политически и бизнес конгломерат, ръководен от действащия политик, бивш магистрат, бизснесмен и медиен собственик Делян Славчев Пеевски.

От 2009 г., с кратки прекъсвания, България е управлявана от ГЕРБ и техния лидер и премиер с три мандата – Бойко Борисов, който се радва на комфорт от страна на контролираните от Пеевски медии. Премиерът Борисов не само постоянно отказва да признае, че съществува заплаха за свободата на медиите, но играе ключова роля за увеличаване на достъпа на г-н Пеевски до публични ресурси, като същевременно му предоставя допълнителни институционални инструменти за репресия, включително законодателни решения, използвани срещу независимите медии.

Малта

2017-та бе белязана от бомбения атентат срещу Дафне Каруана Галиция, разследваща журналистка, която бе разкрила “мръсните тайни” на местната политика и косвено предизвика предсрочни общи избори през юни 2017 г. Години наред тя е била под нарастващ натиск заради популярността на нейния блог и работата ѝ по разплитане на местните връзки от т.нар. Досиета Панама и т.н. Към момента на убийството ѝ срещу нея вече са били заведени 42 граждански иска и пет наказателни дела за клевета. Тя също бе постоянен обект на заплахи и други форми на тормоз. Съдебният тормоз имаше за цел да я отстрани от обществения живот. Нейният случай беше класически пример за съдебни дела, в които влиятелни ищци се опитват да използват страха от огромни разходи за правна защита, за да затворят устата на критиците си. Под заплаха от страна на известни личности или бизнес групи, независимите медии са принуждавани да отстъпят и да премахнат публикации от своите сайтове.

Словакия

Убийството на разследващия репортер Ян Куцяк през февруари 2018 г. предизвика безпрецедентен политически трус в Словакия и стресна международната общност. Куцяк провеждаше разследване за уебсайта Aktuality.sk относно предполагаеми връзки между италианската мафия и Smer-SD (ляво-популистката партия, която оглавява управляващата коалиция) и предполагаемото присвояване на средства от ЕС. В недовършена статия, публикувана след смъртта му, той обвинява премиера Роберт Фицо в пряко участие.

Министрите на културата и вътрешните работи бяха принудени да подадат оставка и след големи улични протести, самият Фицо трябваше да последва примера им. Подобно на други словашки политици, Фицо бе подложен на засилени атаки в медиите. През ноември 2016 г. той описва журналистите като “мръсни антисловашки проститутки” и ги обвинява, че се опитват да възпрепятстват европейското председателство на Словакия. Така той реагира в отговор на въпрос за предполагаеми нередности в обществените поръчки, свързани с председателството. При липсата на силни институции, които биха могли да ги защитят, журналистите в Словакия все повече са изложени на всякакъв вид тормоз, сплашване и оскърбления.

Убийството на Куцяк възобнови въпросите за необяснимото изчезване на двама журналисти, единият през 2008 г., а другият през 2015 г. и отново постави въпроса за безопасността на журналистите. През последните години словашки медии, които преди това бяха собственост на водещи международни медийни компании, бяха придобити от местни олигарси, чиито основни бизнес интереси са извън журналистиката. В момента е запллашен общественият радио и телевизионен оператор RTVS, който през последните години стана символ на журналистически интегритет.

През август 2017 г. неговият генерален директор закри единствената разследваща телевизионна програма в страната, след излъчването на критичен репортаж за по-малката партия в управляващата коалиция. Правото на отговор на критично медийното отразяване, което политиците получиха от медийния закон от 2007 г., бе ограничено в изменение от 2011 г., но клеветата все още се наказва със затвор до 8 години затвор, съгласно разпоредба на Наказателния кодекс, която политиците продължават да използват за подаване на жалби срещу индивидуални журналисти и медии.

Чехия

Трудно е да си представим президент да извади огнестрелно оръжие пред журналисти, но това направи президентът на Чешката република Милош Земан на пресконференция през октомври 2017 г., размахвайки «Калашников» с надпис “за журналисти”. Преизбран през януари 2018 г., Земан има слабост към този вид провокации и многократно е описвал журналистите като “оборска тор” и “хиени”. Президентът и няколко други политически лидери наскоро засилиха вербалните си атаки срещу независимостта на обществените медии, особено на Чешката телевизия. Също така има няколко нови законопроекти, които биха увеличили обхвата на наказателните санкции за клевета, особено клеветата срещу президента. Нивото на концентрация на собственост върху медиите стана критично, тъй като новите олигарси започнаха да използват своето богатство през 2008 г., за да купуват вестници и да засилят влиянието си. Един от тези олигарси, премиерът Андрей Бабиш, притежава един от най-влиятелните ежедневници в Чехия.

Препоръки за провеждане на бъдещи политики:

1. Журналистите, издателите, НПО и други ключови заинтересовани страни трябва да обединят усилията си за подобряване на ефективността при използването на механизми за правна защита в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Една практическа идея би могла да бъде създаването на експертно юридическо лице “Фонд за защита на свободата на медиите”, който да подпомага гражданите, независимите журналисти, издателите и медийните компании при прилагането на международните закони срещу злоупотребата с власт на местните правителства. Такъв фонд би могъл също да инициира и подкрепи независими международни разследвания на случаи на медиен натиск от високопоставени личности в държавите-членки на ЕС;

2. Европейската комисия следва да разшири новопредложената разпоредба, като обвърже отпускането на средства от ЕС не само с правовата държава и върховенството на закона, но и със свободата на медиите в държавите-членки и кандидатите. Освен върховенството на закона, комисията следва също изрично да следи за спазването на местното и европейското законодателство за нарушаване на правата на човека, свободата на изразяване, гражданското общество и функционирането на демокрацията. В страни като България, Унгария и Полша репресиите срещу свободата на медиите се правят през повечето време с правни институционални инструменти, създадени от извънредно законодателство на национално ниво.

На 3 май 2018 г. Европейският парламент гласува резолюция, споед която Комисията трябва да работи за създаването на механизъм на ЕС за демокрация, върховенство на закона и основните права, придружен от независими механизми за наблюдение, които да оценят състоянието на свободата и плурализма на медиите и всички нарушения, свързани с това.

3. Медийният бизнес модел е в преход. Икономическото оцеляване на медийните компании и независимата журналистика на по-малките пазари е много трудно. Свободните медии обаче са крайъгълният камък на гражданското общество и функционирането на демокрацията. ЕС разглежда свободната преса и свободата на изразяване като “обществено благо” и трябва да разработи обществени механизми за устойчивото си финансиране, за да гарантира своята независимост. Това би могло да включва финансиране от ЕС, насочено пряко към журналисти и медийни компании в държавите-членки, като се избягва посредничеството на местното правителство;

4. Насърчаване на иновациите и подпомагане на дигиталната трансформация на медиите в ЕС. ЕС трябва да разработи по-разнообразен инструментариум, който да помогне за преодоляване на технологичните различия между европейските медийни компании и глобалните платформи. Също така, да се насърчи предприемачеството в областта на медиите и новосъздадените компании в търсене на нови, устойчиви бизнес модели и иновативни начини за осигуряване на приходи;

5. Заинтересованите страни от ЕС и държавите членкитрябва да подкрепят категорично правото на издателите във връзка с прегледа на Директивата за авторското право, за да могат издателите да прилагат по-добре своите вече съществуващи права и да спомогнат за преговорите с основните платформи. В допълнение, трябва да се оеднаквят ставките на ДДС за печатни и онлайн издания. Освен това трябва да се гарантира, че дигиталната сфера е място, където всички участници могат да успяват, като осигурят равнопоставеност и повече баланс с технологичните гиганти и платформи. Подкрепата на професионалните медии е от съществено значение за демократичния живот и просветеността на европейските граждани и единственото дългосрочно решение за противодействие на дезинформацията.

Тази тема с медиите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/12/borisov/

Ето какво казал премиерът за медиите.

 

 

 Надявам се в Парламента да се вдигне тази тема с медиите и да се приключи – ако трябва никакви държавни пари за никой или да идват да им направим томбола, както за посещението с папата.

Защото и това е фалшива новина – кои медии изобщо можем ние да контролираме?

Затова никакви държавни пари – трябва да видим най-добрия модел и такъв да бъде.

Сега и на Московски ще му кажа – ако имате проблем с разпространението, пощите да вземат да ги разпространяват.

Сега всичко е във Фейсбук, в хиляди сайтове и да не говорим, че голяма част от тях пишат толкова фалшиви неща, че човек може да полудее. Добре, че не ги чета, но все ще се намери някой да ми каже: “Бе ти разбра ли?”

 

Каква томбола като за посещението при папата?

Държавни пари никакви за какво?

Как стигнаха работите до пощите – нали секторен анализ?

 

Седем мита за GDPR

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3105

GDPR, или новият Общ регламент относно защитата на данните, е гореща тема, тъй като влиза в сила на 25-ти май. И разбира се, публичното пространство е пълно с мнения и заключения по въпроса. За съжаление повечето от тях са грешни. На база на наблюденията ми от последните месеци реших да извадя 7 мита за Регламента.

От края на миналата година активно консултирам малки и големи компании относно регламента, водя обучения и семинари и пиша технически разяснения. И не, не съм юрист, но Регламентът изисква познаване както на правните, така и на технологичните аспекти на защитата на данните.

1. „GDPR ми е ясен, разбрал съм го“

Най-опасното е човек да мисли, че разбира нещо след като само е чувал за него или е прочел две статии в новинарски сайт (както за GDPR така и в по-общ смисъл). Аз самият все още не твърдя, че познавам всички ъгълчета на Регламента. Но по конференции, кръгли маси, обучения, срещи, форуми и фейсбук групи съм чул и прочел твърде много глупости относно GDPR. И то такива, които могат да се оборят с „Не е вярно, виж чл. Х“. В тази категория за съжаление влизат и юристи, и IT специалисти, и хора на ръководни позиции.

От мита, че познаваме GDPR, произлизат и всички останали митове. Част от вината за това е и на самия Регламент. Дълъг е, чете се трудно, има лоши законодателни практики (3 различни хипотези в едно изречение??) и нито Европейската Комисия, нито някоя друга европейска институция си е направила труда да го разясни за хората, за които се отнася – а именно, за почти всички. Т.нар. „работна група по чл. 29 (от предишната Директива)“ има разяснения по някои въпроси, но те са също толкова дълги и трудно четими ако човек няма контекст. При толкова широкообхватно законодателство е голяма грешка то да се остави нерязяснено. Да, в него има много нюанси и много условности (което е друг негов минус), но е редно поне общите положения да бъдат разказани ясно и то от практическа гледна точка.

Така че не – да не си мислим, че сме разбрали GDPR.

2. „Личните данни са тайна“

Определението за лични данни в Регламента може би характеризира целия Регламент – трудно четима и „увъртяно“:

„лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице;

Всъщност лични данни са всичко, което се отнася за нас. Включително съвсем очевидни неща като цвят на очи и коса, ръст и т.н. И не, личните данни не са тайна. Имената ни не са тайна, ръстът ни не е тайна. ЕГН-то ни не е тайна (да, не е). Има специални категории лични данни, които могат да бъдат тайна (напр. медицински данни), но за тях има специален ред.

Разграничаването, което GDPR не прави ясно, за разлика от едно разяснение на NIST – има лични данни, на база на които хората могат да бъдат идентифицирани, и такива, с които не могат, но се отнасят за тях. По цвят на косата не можем да бъдем идентифицирани. Но цветът на косата представлява лични данни. По професия не можем да бъдем идентифицирани. (По три имена и професия обаче – евентуално може и да можем). И тук едно много важно нещо, посочено в последните изречения на съображение 26 – данни, които са лични, но не могат да бъдат отнесени към конкретно лице, и на база на които не може да бъде идентифицирано такова, не попадат в обхвата на регламента. И съвсем не са тайна – „имаме 120 клиента на възраст 32 години, които са си купили телефон Sony между Април и Юли“ е напълно окей.

Та, личните данни не са та тайни – някои даже са съвсем явни и видни. Целта на GDPR е да уреди тяхната обработка с автоматизирани средства (или полуавтоматизирани в структуриран вид, т.е. тетрадки). С други думи – кой има право да ги съхранява, за какво има право да ги използва и как трябва да ги съхранява и използва.

3. „GDPR не се отнася за мен“

Няма почти никакви изключения в Регламента. Компании под 250 души не са длъжни да водят едни регистри, а компании, които нямат мащабна обработка и наблюдение на субекти на данни нямат задължение за длъжностно лице по защита на данните (Data protection officer; тази точка е дискусионна с оглед на предложенията за изменения на българския закон за защита на личните данни, които разширяват прекалено много изискванията за DPO). Всичко останало важи за всички, които обработват лични данни. И всички граждани на ЕС имат всички права, посочени в Регламента.

4. „Ще ни глобят 20 милиона евро“

Тези глоби са единствената причина GDPR да е популярен. Ако не бяха те, на никого нямаше да му дреме за поредното европейско законодателство. Обаче заради плашещите глоби всякакви консултанти ходят и обясняват как „ами те глобите, знаете, са до 20 милиона“.

Но колкото и да се повтарят тези 20 милиона (или както някои пресоляват манджата „глоби над 20 милиона евро“), това не ги прави реалистични. Първо, има процес, който всички регулатори ще следват, и който включва няколко стъпки на „препоръки“ преди налагане на глоба. Идва комисията, установява несъответствие, прави препоръки, идва пак, установява взети ли са мерки. И ако сте съвсем недобросъвестни и не направите нищо, тогава идват глобите. И тези глоби са пропорционални на риска и на количеството данни. Не е „добър ден, 20 милиона“. Според мен 20-те милиона ще са само за огромни международни компании, като Google и Facebook, които обработват данни на милиони хора. За тетрадката с вересиите глоба няма да има (правото да бъдеш забравен се реализира със задраскване, но само ако магазинерът няма легитимен интерес да ги съхранява, а именно – да му върнете парите :)).

Тук една скоба за българското законодателство – то предвижда доста високи минимуми на глобите (10 хил. лева). Това се оспорва в рамките на общественото обсъждане и е несъразмерно на минимумите в други европейски държави и се надявам да спадне значително.

5. „Трябва да спрем да обработваме лични данни“

В никакъв случай. GDPR не забранява обработката на лични данни, просто урежда как и кога те да се обработват. Имате право да обработвате всички данни, които са ви нужни, за да си свършите работата.

Някои интернет компании напоследък обявиха, че спират работа заради GDPR, защото не им позволявал да обработват данни. И това в общия случай са глупости. Или те така или иначе са били на загуба и сега си търсят оправдание, или са били такъв разграден двор и са продавали данните ви наляво и надясно без ваше знание и съгласие, че GDPR представлява риск. Но то това му е идеята – да няма такива практики. Защото (както твърди Регламентът) това представлява риск за правата и свободите на субектите на данни (субект на данните – това звучи гордо).

6. „Трябва да искаме съгласие за всичко“

Съгласието на потребителите е само едно от основанията за обработка на данните. Има доста други и те дори са по-често срещани в реалния бизнес. Както отбелязах по-горе, ако можете да докажете легитимен интерес да обработвате данните, за да си свършите работата, може да го правите без съгласие. Имате ли право да събирате адреса и телефона на клиента, ако доставяте храна? Разбира се, иначе не може да му я доставите. Няма нужда от съгласие в този случай (би имало нужда от съгласие ако освен за доставката, ползвате данните му и за други цели). Нужно ли е съгласие за обработка на лични данни в рамките на трудово правоотношение? Не, защото Кодекса на труда изисква работодателят да води трудово досие. Има ли нужда банката да поиска съгласие, за да ви обработва личните данни за кредита? Не, защото те са нужни за изпълнението на договора за кредит (и не, не можете да кажете на банката да ви „забрави“ кредита; правото да бъдеш забравен важи само в някои случаи).

Усещането ми обаче е, че ще плъзнат едни декларации и чекбоксове за съгласие, които ще са напълно излишни…но вж. т.1. А дори когато трябва да ги има, ще бъдат прекалено общи, а не за определени цели (съгласявам се да ми обработвате данните, ама за какво точно?).

7. „Съответсвието с GDPR е трудно и скъпо“

…и съответно Регламентът е голяма административна тежест, излишно натоварване на бизнеса и т.н. Ами не, не е. Съответствието с GDPR изисква осъзната обработка на личните данни. Да, изисква и няколко хартии – политики и процедури, с които да докажете, че знаете какви лични данни обработвате и че ги обработвате съвестно, както и че знаете, че гражданите имат някакви права във връзка с данните си (и че всъщност не вие, а те са собственици на тези данни), но извън това съответствието не е тежко. Е, ако хал хабер си нямате какви данни и бизнес процеси имате, може и да отнеме време да ги вкарате в ред, но това е нещо, което по принцип e добре да се случи, със или без GDPR.

Ако например досега в една болница данните за пациентите са били на незащитен по никакъв начин сървър и всеки е имал достъп до него, без това да оставя следа, и също така е имало още 3-4 сървъра, на които никой не е знаел, че има данни (щото „IT-то“ е напуснало преди 2 години), то да, ще трябват малко усилия.

Но почти всичко в GDPR са „добри практики“ така или иначе. Неща, които са полезни и за самия бизнес, не само за гражданите.

Разбира се, синдромът „по-светец и от Папата“ започва да се наблюдава. Освен компаниите, които са изсипали милиони на юристи, консултанти, доставчици (и което накрая е имало плачевен резултат и се е оказало, че за един месец няколко човека могат да я свършат цялата тая работа) има и такива, които четат Регламента като „по-добре да не даваме никакви данни никъде, за всеки случай“. Презастраховането на големи компании, като Twitter и Facebook например, има риск да „удари“ компании, които зависят от техните данни. Но отново – вж. т.1.


В заключение, GDPR не е нещо страшно, не е нещо лошо и не е „измислица на бюрократите в Брюксел“. Има много какво да се желае откъм яснотата му и предполагам ще има какво да се желае откъм приложението му, но „по принцип“ е окей.

И както става винаги със законодателства, обхващащи много хора и бизнеси – в началото ще има не само 7, а 77 мита, които с времето и с практиката ще се изяснят. Ще има грешки на растежа, има риск (особено в по-малки и корумпирани държави) някой „да го отнесе“, но гледайки голямата картинка, смятам, че с този Регламент след 5 години ще сме по-добре откъм защита на данните и откъм последици от липсата на на такава защита.

Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията: обновяването на състава на СЕМ

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/05/zidzrt/

На сайта на Народното събрание може да се види нов законопроект за изменение на ЗРТ, внесен от отделни народни представители – шест от ГЕРБ, между които двама председатели на комисии (културна и правна) и един от БСП.

 Законопроект за изменение на ЗРТ  – 854-01-31

Параграф единствен. В чл.24 ал.2 се отменя.

Законопроектът се появява в момент, когато президентът атакува същата разпоредба пред Конституционния съд.

Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането на президента на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията. Това е разпоредбата, според която указът на президента и решението на Народното събрание за избиране на членове на СЕМ влизат в сила едновременно.

Дело №7/2018, съдия Константин Пенчев

Директива за аудиовизуалните медийни услуги: ревизия 2018, 9-ти триалог

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/26/avmsd-17/

В прессъобщение на Европейската комисия за резултатите от проведения на 26 април 2018 девети триалог за ревизията на Директива 2010/13/ЕС  се обявява, че Европейският парламент, Съветът и Комисията са постигнали  политическо съгласие относно основните елементи на ревизията.

Преговорите ще приключат официално през юни, когато Европейският парламент, Съветът и Комисията ще се срещнат, за да финализират и обсъдят последните останали технически подробности на предложението, се казва в съобщението.  След официално потвърждаване от Съвета и гласуването в пленарна зала на Европейския парламент новите правила ще трябва да бъдат транспонирани в националните законодателства на държавите.

Прессъобщението очертава какво – според ЕК – е  новото в преработената Директива за аудиовизуални медийни услуги (AVMSD):

  • принципът държава на произход  се отнася както до телевизионните оператори, така и  до доставчиците на услуги при поискване;
  • ревизирана защита на непълнолетни срещу вредно съдържание; платформите за споделяне на видеоклипове предвиждат подходящи мерки за защита на непълнолетните;
  • ревизираната директива се прилага и по отношение на генерираните от потребителите видеоклипове, споделени на платформи, напр. Facebook, когато предоставянето на аудиовизуално съдържание е основна функционалност на услугата;
  • ревизирани правила срещу речта на омразата и провокации към терористични престъпления; правилата ще се прилагат и за платформи за споделяне на видео;
  • най-малко 30%  европейското съдържание в нелинейни услуги ;
  • либерализация по отношение на тв реклама  – продължителност до 20% от времето за излъчване   между 6:00 и 18:00 часа, при това вместо  12 минути на час (сега) – свободно решение на тв оператори кога да показват реклами през целия ден;
  • регулаторите – правно обособени и функционално независими от правителството и всеки друг публичен или частен орган.

Прессъобщението за резултата от триалога е публично,  актуалното състояние на проекта за директива – не.

Според прессъобщението на сайта на ЕП след политическото споразумение текстът ще трябва да бъде гласуван от Комисията по култура и образование, която води преговорите от страна на ЕП. Гласуването в пленарна зала за одобряване на новите правила вероятно ще се проведе през септември.

Има и други интересни моменти, например относно прозрачност на собствеността на медиите, но текстовете все още не са окончателни.

 

 

Дезинформация онлайн: ЕК предлага мерки

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/26/disinf-2/

Комисията дефинира дезинформацията като “подлежаща на проверка погрешна или подвеждаща информация, която е създадена, представена и разпространявана за икономическа изгода или за преднамерена измама на обществеността и може да причини обществена вреда “.  Днес  Европейската комисия предлага мерки за борба с дезинформацията онлайн, включително правила за саморегулиране, подкрепа за независима мрежа за fact-cheking  и серия от действия за стимулиране на качествената журналистика и насърчаване на медийната грамотност.

EК ще следи отблизо постигнатия напредък и може  да предложи  допълнителни действия до декември, включително мерки от регулаторен характер, ако резултатите се окажат незадоволителни.

Мерките за борба с дезинформацията онлайн са  представени подробно на сайта на Европейската комисия.

Цифрова икономика и цифрово общество

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/26/eu_digital-4/

От сайта на Съвета на ЕС – обобщение за хода на изпълнението на цифровата стратегия на ЕС:

  • премахване на таксите за роуминг;
  • модернизиране на защитата на данни;
  • гарантиране на трансгранична преносимост на онлайн съдържание;
  • насърчаване на електронната търговия чрез преустановяване на необоснованото геоблокиране.

ЕК готви голям нов пакет от амбициозни мерки за подпомагане завършването на цифровия единен пазар  с цел по-нататъшното разширяване на цифровата икономика на ЕС и премахването на регулаторните пречки между държавите от ЕС  като например в областта на

Задачите на дневен ред – от сайта на ЕК:

На 26 април 2018 е поредното 9-то заседание/ триалог за ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги

На 26 април 2018 се обявяват и мерките за справяне с дезинформацията онлайн.

Също днес ЕК огласява мерки за справедливо третиране на дружествата от страна на платформите и търсачките.

Доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека 2017

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/22/hr2017/

Публикуван е поредният доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека през 2017 г.

Докладът има раздел за свободата на изразяване и медиите.

Законодателството предвижда съответните права, констатира се в доклада.

Но корпоративният и политически натиск, съчетан с нарастващата и непрозрачна концентрация на мрежи за собственост и разпространение на медиите, както и правителственото регулиране на ресурсите   за медиите, сериозно засягат медийната свобода и медийния плурализъм.

Индексът за устойчивост на медиите в Международния институт за изследвания и обмен (IREX) от 2017 г. сочи нарастването на политическия натиск и използването на медиите от олигарсите за “упражняване на влияние, разрушаване на репутацията на политически и бизнес опоненти и манипулиране на общественото мнение” като основни заплахи за общественото доверие в медиите. IREX отбелязва, че правителството активно възпрепятства свободното медийно развитие. Съобщенията за сплашване и насилие срещу журналисти продължават.

  • Свобода на изразяване:

Критика на  правителството  обичайно не води до репресии,  но са докладвани и няколко такива случая (напр. Васил Коцев за разпит във връзка с постинг за министър-председателя).

Напомня се глобата на Икономедиа, наложена от Комисията за финансов надзор/Стоян Мавродиев – да напомним връзката му с  фигура от организираната престъпност.

По отношение на речта на омразата  се отбелязва, че присъствието на националистически партии в правителството  оправомощава  някои да прибягват до речта на омразата като норма, а не изключение.

  • Преса и медийна свобода:

Според “Репортери без граници” от 2017 г.  пресата е “доминирана от корупция и тайни споразумения между медиите, политиците и олигарсите”. Докладът отбелязва, че липсва прозрачност при разпределянето от страна на правителството  – което води до ефект на подкупване:  да са снизходителни в отразяването на политиците  или да се въздържат от отразяване на проблемни случаи.

Вътрешни и международни организации критикуват както печатни, така и електронни медии за липса на прозрачност на собствеността и финансовата прозрачност, както и за податливост на  икономическо и политическо влияние.

На 21 март издателите на  Прас Прес  подават жалба до Комисията за защита на конкуренцията, като заявиха, че Националната дистрибуторска компания е злоупотребила с господстващото си положение на пазара за разпространение на пресата и е спряла първото издание на Прас Прес от продажба в неговите магазини.

  • Насилие и тормоз:

Отбелязва се нападението над Иво Никодимов, БНТ.

Депутатът от управляващите Антон Тодоров казва в ефир на журналиста Виктор Николаев, че “би го уволнил” за въпрос. Вицепремиерът Валери Симеонов по подобен начин заплашва журналиста. По-късно Симеонов призовава (чрез сайта на правителството!) за извинение  медиите, които интерпретират думите му като заплашване.

  •  Цензуриране или ограничения на съдържанието:

Журналистите продължават да отчитат автоцензура, редакционни забрани за отразяване на конкретни лица и теми и налагането на политически възгледи от корпоративни лидери. През март бизнесменът и издателят Сашо Дончев заявява на бизнес форум, че е бил поканен на частна среща с главния прокурор, където главният прокурор го обвинява в подкрепа за конкретна политическа партия и  предупреждава, че комуникациите му се наблюдават. Главният прокурор  излага  друга версия – че Дончев иска влияние върху прокурорите, работещи по дело, свързано с него.

Правителството не ограничава интернет( 63,5% от домакинствата имат достъп до интернет през 2016 г. според ITU).

 

СЕМ: липсва баланс между свободата на изразяване и защитата на личния живот

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/20/cem-30/

Съветът за електронни медии е публикувал на сайта си изводи от експресен мониторинг върху телевизионното отразяване на катастрофата от средата на месец април, при която има загинали и ранени.

Съветът е получил 12 сигнала от граждани, главно за нарушение на професионални стандарти.

СЕМ напомня първо, че е подчертавал многократно, че “правото на личен живот и правото на свобода на изразяване нямат предимство едно пред друго.”

След това  регулаторът споменава друга двойка права –  при отразяването   липсва баланс между “правото на гражданите да получават пълна информация и правото на ненамеса в личния им живот.”

СЕМ говори  в изводите  за морално-етични норми и саморегулационни механизми, в изводите  липсват констатации за нарушение на закона или лицензиите.

*

 

Чл. 10. (1) ЗРТ (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) При осъществяването на своята дейност доставчиците на медийни услуги се ръководят от следните принципи:
1. гарантиране на правото на свободно изразяване на мнение;
2. гарантиране на правото на информация;
3. запазване на тайната на източника на информация;
4. защита на личната неприкосновеност на гражданите […]

 

Директивата за авторското право: компромисен проект на Българското председателство, април 2018

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/14/copyrigt_dir_bg_pres_compr/

Актуални новини за  хода на Директивата за авторското право в цифровия единен пазар – и участието на Българското председателство в процеса на постигане на съгласие по текстовете.

В Twitter се разпространяват два документа, публикувани на сайта на Австрийския парламент.

Компромисът на Българското председателство, който ще се обсъжда в понеделник, 16 април:

https://platform.twitter.com/widgets.js

И заедно с това уточнения и предложения по спорните разпоредби, вкл. чл.11 и чл.13 – отново предложение на Българското председателство:

https://platform.twitter.com/widgets.js

Извличане на данни (web scraping)

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/14/web-scraping/

Според съд в DC използването на автоматизирани инструменти (“web scrapers”) за достъп до публично достъпна информация   не е компютърно престъпление. Делото е Sandvig v. Sessions.

Изследователи, компютърни специалисти и журналисти  искат да използват автоматизирани инструменти за достъп до данни онлайн. Според някои тълкувания 1986 Computer Fraud and Abuse Act (CFAA) забранява това. Така се стига до  произнасяне на съда, FCC съобщава:

Първата поправка на Конституцията защитава не само правото на изказване, но и правото на получаване на информация.  Фактът, че “ищецът желае да получава по автоматизиран път данни от уеб сайтове, а не да записва ръчно информация, не променя заключението”. Използването на автоматизирани инструменти е просто технологичен напредък, който прави събирането на информация по-лесно. То не е по същество различно от използването на средства за звукозапис, вместо да се правят писмени бележки или  от използването на  панорамна функция на смартфон, вместо да се правят серии от снимки от различни позиции, смята съдът.

Това е второто произнасяне – отново в същия смисъл, преди това съдът заключава, че “широкото тълкуване на CFАA,  ако бъде прието, би могло да има дълбок ефект върху отворения достъп до интернет, което Конгресът не би могъл да възнамерява, когато е приел закона преди три десетилетия.”

Миналата седмица широко се обсъждаше  нивото на технологична експертиза на сенаторите в САЩ, но и на съдиите не им е лесно – като гледам как прибягват до сравнения с по-познати неща. Още преди години това правеше силно впечатление.

Всички са маскари?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3078

Вчера се обяви политическото обединение Демократична България – с Да, България, ДСБ и Зелените. И като част от екипа, обявен като алтернатива на управлението, ще си позволя да напиша първия ми фокусирано партиен блогпост от изборите миналата година досега.

Съгласих се да стана част от екипа на управленската алтернатива защото не обичам да се „скатавам“. Да, мога да измисля достатъчно оправдания защо да не участвам, а и публичността носи рискове, но оправдания всеки има. Дигиталната трансформация, и електронното управление като част от нея, са нещо, с което смятам, че мога да помогна. И също така – нещо, което е крайно належащо, ако не искаме да изоставаме като държава в дългосрочен план.

Но няма да се фокусирам върху моята роля, няма да влизам в патетични слова за светлото бъдеще, за топлите отношения в новото обединение, за грандиозните ни резултати на следващите избори и т.н. Вместо това ще обобщя коментарите на хората (из социалните мрежи и новинарските сайтове) и ще опитам да дам друга перспектвиа.

У доста хора има осезаем негативизъм към това обединение. Всеки със своята причина, с която не мога да споря. но този негативизъм кулминира в крайно множество твърдения за обединението и за партиите в него, които твърдения мога да опитам да оспоря. И целта не е да кажа „аха! не сте прави да не ни харесвате“ (защото това е субективно и всеки има право да не харесва каквото си иска), а по-скоро да допълня картината, която всеки има за политическия пейзаж. Ще разгледам 10 твърдения/коментара, които са преобладаващи. И не за да влизам в „обяснителен режим“, а за да вляза в своеобразен диалог с по-скептичните.

Обединяватe се само за да минете 4-процентовата бариера

Едно от следствията на такова обединение ще е влизане в парламента. Но целта на обединението не е това. Целта е хората с демократични виждания за България (а те всъщност не са малко) да има за кого да гласуват без да се чудят дали не помагат на БСП, ДПС, Кремъл или който и да е друг. Целта е дългосрочна. И предвид обявяването на конкретен управленски екип, целта е управление. И то адекватно, съвременно и експертно, а не махленско.

Има и друг аспект – откакто се учреди Да, България имаме един „стъклен таван“, изразяващ се в „абе, харесваме ви, ама ще влезете ли?“ (чувал съм го на няколко срещи с потенциални избиратели). Та, надяваме се с това обединение да счупим този стъклен таван, т.е. тези, които биха ни подкрепили, да го направят. Социолозите да кажат.

Късно е либе за китка / защо чак сега

…или продължаващото вече година обвинение срещу Да, България, че „е разцепила дясното“. Както имах случай да спомена днес – предишните избори не бяха успех, но решението за явяване като „Да, България“ все пак беше правилно. По много причини, които тук само ще маркирам – след изборите направих един анализ на екзит половете и от него излезе, че макар да не е постигнала желания резултата, Да, България е привлякла най-голям процент нови избиратели и гласуващи за първи път. Взела е повече от ГЕРБ, отколкото от РБ(2014). В „дългата нива“, която имаме да орем, това всичко е от значение. Дали от по-голямо значение от едно евентуално влизане в парламента, не знам. Но в момента имаме Да, България със собствено лице и послания, която влиза в продуктивен диалог и обединения. Която привлича нови хора в местни структури из страната. Да, България на 2 седмици, влизаща в „поредното дясно обединение“ (както несъмнено щеше да бъде наречена евентуална коалиция тогава), не е ясно дали щеше да има същата съдба. Наскоро някой ми каза, че е приятно изненадан, че не сме умрели след изборите. И да, не сме.

Оставете жълтите павета и ходете из страната

Съвсем правилно. Това и правим. За една година учредихме десетки местни структури – в областни градове, но и в по-малки населени места. Съвсем наясно сме, че избори не се печелят във фейсбук и с разходки между Кърниградска и Драган Цанков (адресите на централите на ДСБ и Да, България).

Леви сте, не сте десни!

Това „обвинение“ към Да, България тръгна от самото начало без още да имаме програма. После продължи въпреки програмата и въпреки десетките позиции, с които излизахме. Може би идва от първоначалното определяне като „нито ляво, нито дясно“, не знам. И макар да смятам лявото и дясното за изпразнени от съдържание в България, все пак трябва да подчертая, че Да, България е центристка партия, стояща все пак от дясната страна на центъра. По много причини – от политическото позициониране на самите членове, през предизборната програма, до десетките позиции по различни теми, в които неизменно присъстват защитата на частната собственост, частната инициатива, предприемачеството ненамесата на държавата в личния живот на хората и др. десни принципи и ценности. Да, сред позициите има и някои, които могат да се определят като по-леви (сещам се за 1-2 примера), но именно затова сме в центъра. Може би объркването на мястото в спектъра идва заради противопоставянето на либералното и консервативното. И тъй като в САЩ лявото и либерално, а дясното – консервативно, някой може да реши, че това непременно винаги е така. Ами не е. Не, не сме леви. И да, по-скоро либерални, отколкото консервативни сме (но това не значи, че нямаме консервативно-мислещи хора).

Ама Зелените са леви!

Исторически, зелените партии наистина са в лявата част на спектъра. Защитата на природата от човешката дейност е неизменно в конфликт с неограничената свобода на бизнеса. Но конкретни нашите Зелени по-скоро клонят към центъра. Съпредседател в момента им в Владислав Панев, финансист с доста дясно мислене. В органите на зелените има както по-ляво, така и по-дясно мислещи хора. А в настоящия момент, „зелено“ може и да не значи „ляво“ – устойчивото развитие е добро и за бизнеса и за природата, просто е различен поглед. Един пример от днес – министър Нено Димов, който е считан за много десен (идвайки от Институт за дясна политика), предлага зелени мерки във връзка с автомобилите. А и дори зелените да са по-вляво от центъра, съгласили сме се да сме на различни мнения по някои теми. В България трима души не могат да са на едно мнение по всички теми, камо ли три партии. Имаме общи цели, а всяка партия си има собствено лице.

Поредното механично обединение без смисъл

…или „с какво е по-различно от Синята коалиция и РБ“. Без това да се разглежда като критика към предните десни обединения, това не идва в предизборен период. Не сядаме на една маса заради идващи избори, а с по-дългосрочна перспектива. Освен това то идва след една година общи позиции и действия по редица въпроси, както на национално ниво, така и по места. Така че обединението не е механично – със сигурност и с ДСБ и със Зелените имаме общи ценности за това какво е правова държава.

Сорос, Америка за България и Прокопиев ви финансират!

Тук мога да дам напълно верния отговор, че това са пълни глупости. Партията не е получавала нито лев – нито от Сорос, нито от Америка за България, нито от Прокопиев. Има си списък с дарители, сметната палата го има, отчетите са ни публични. Пари общо взето почти нямаме. Ако Сорос е искал да превежда, объркал е IBAN-а. Мога да вляза и в подробности, също така. Да, някои хора от ръководството са били част от НПО-та, които са получавали грантово финансиране. Но НПО-тата не са лоши, а грантовото финансиране не е пари на калпак. В момента, доколкото ми е известно, няколко члена на Да, България участват в НПО, което е бенефициент на Америка за България. Но именно това беше причината те да нямат желание да бъдат в органите на партията, за да няма погрешни тълкувания. Е, това не спира Блиц и ПИК да обясняват за грантовете.

Защо не говорите за (проблем Х, който за мен е важен)

Говорим по много проблеми, имаме много позиции. Но най-вероятно това не стига до вас, отчасти заради наши грешки, отчасти защото извън няколко онлайн издания, отразяването ни по медиите е силно ограничено (канят всякакви алкохолици в националните медии, но отменят участие на Христо Иванов, например). Ясно е, че това е средата, в която работим и трябва да се съобразяваме с нея. Което включва фокусиране в няколко по-ключови теми, а не разпиляването в много теми, така че много хора да припознаят своя проблем.

Само говорите, а нищо не правите

Всъщност правим, но отново голяма част от активността не достига до широк кръг хора. Повечето конкретни действия са на местно ниво, но и на национално не са само приказки – организирали сме акции, изпращали сме становища и предложения за изменения на законопроекти до Народното събрание. И да, говорили сме по темите, които са важни и сме посочвали проблеми. Защото политическото говорене все пак е „правене на нещо“.

Със стари к*рви, нов бардак!

Кой е стара к*рва бе?? 🙂 А сериозно – в лицата, обявени днес има някои познати (с по един-два мандата в парламента, например), и доста непознати на широката публика. Така че това е по-скоро клише по инерция, отколкото базирано на някакви обективни факти. Естествено, че трябва да има хора с опит и естествено, че има много нови лица.

В обобщение – нормално и правилно е избирателите да са взискателни. И при опита който имаме с разпадащи се десни обединения е нормално да са скептични. Надявам се да съм разсеял поне малко от този скептицизъм. Но той е и полезен. Нямаме претенции за безгрешност и святост и всяка критика простираща се отвън „я се разкарайте“ няма да бъде подмината.

А иначе, всички са маскари, то е ясно.

Осъдих Външно за данните за издръжката на консулствата ни

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/osadih-vanshno/

Преди точно две години пуснах заявление за достъп до обществена информация до Министерството на външните работи. С него исках данни за работата на дипломатическите ни представителства. Запитването включваше както колко хора работят с граждани в консулствата и какви приходи имат от такси, така и колко са разходите за издръжка на представителствата. Исках да видя колко Външно инвестира като хора и ресурси и колко пари получава обратно от предоставените услуги.

От 8-те въпроса, които зададох, ми беше отговорено само на половината – тези за броя служители в консулствата. На тяхна база показах колко крайно недостатъчни са хората, които работят с българите зад граница. В западна Европа, САЩ и Канада през 2016-та е имало 26 консулски служби със 70 служителя. Българите в тези региони са над милион. Това е все едно кметство в малко градче да поеме управлението на град като София. 2/3 от всички консулства са били с един или двама служителя. Такъв беше случая с консулството във Франкфурт, което отговаря за 100 хиляди българи.

europe

Резултатът е, че за някои хора излиза по-бързо и евтино да летят до България да извадят нужните им документи. Електронните услуги, за които бяха платени стотици хиляди, не са достъпни за всички, а и не работят съвсем, както сам се убедих. За доста обаче пътуването не е възможно, както свидетелстват редовните опашки пред консулствата ни. В щатите и Канада това довежда до по-малко деца получили български акт за раждане, въпреки, че имат право на това. Това е процедура, която по закон консулствата следва да правят дори сами, но отсъства от вътрешните указания и е практически невъзможно.

Броят на служителите е обаче само една страна от монетата. Натоварването на консулствата е друг съществен аспект и е много трудно да се оцени. Един начин да се сравни колко пари получават от консулски услуги и колко Външно инвестира обратно под формата на техника, заплати и други. Консулите далеч не са само чиновници подпечатващи пълномощни или молби за паспорти. Те имат ред други задължения включително с българските общности и ако нямат достатъчно ресурс, няма да могат да ги изпълняват адекватно.

Именно тези данни ми бяха отказани от Външно и реших да ги съдя. Подадох жалба до Административен съд София-град и през октомври 2016 той отсъди в моя полза. Защитата на постоянния секретар на Министерство на външните работи беше, че данните били вече на страницата на министерството и са ме насочили да си ги взема от там. В действителност в бюджетните им отчети бяха публикувани само общо приходи и разходи от всички дейности без разбивка по консулства. Отделно по закон дори информацията да е достъпна някъде, при запитване по ЗДОИ следва да ми я предоставят директно като отговор, а не да ме насочват „вижте ни сайта“.

Скоро след това Външно обжалва пред ВАС и делото беше насрочено за март 2018. Вчера излезе решението, което потвърждава долната инстанция. Това означава, че Външно трябва да ми предостави данните във вида, в който съм ги искал. Съдейки по опита ми с тях обаче, имам известни съмнения, че това няма да стане съвсем. Предполагам, че пак ще се налага да пускам жалби за неизпълнение на съдебно решение, за което в случая постоянният секретар ще носи лична финансова отговорност.

Интересното в това дело е, че направих всичко през интернет без адвокат или друг представител. Пуснах жалбите и последвалите становища по мейл с електронен подпис. Платих таксата с електронно банкиране. Нямах възможност да присъствам и реших да пробвам без адвокат. Отделих доста време да се ровя из нормативните актове определящи дейността на Външно, както и вътрешните им правила. В становищата си се аргументирах коя дирекция и защо следва да има информацията, която искам и то именно във вида, в който я очаквам. Опитах се да оборя тезите в заповедта и жалбата на Външно и свободните им интерпретации на ЗДОИ. Единственото ми притеснение беше, че Външно ще искат да покрия разходите им за юристконсулта по тарифи за частен адвокат (около 500 лв). Докато чаках заседанието обаче промениха закона, че може да искат само сума колкото за служебен защитник (около 150 лв). Не се наложи обаче.

Този пример всъщност ми дава увереност да гоня през съда повече министерства и агенции, които са ми отказвали отговори. Докато в някои случаи просто решават да не отговорят и дори да дадат входящ номер, в други отказват да коментират или споделят източници на твърдения, които са правили. Както съм споделял преди, системата работи, но има нужда от побутване. Трябва упорство, а и отнема време, което е донякъде нормално предвид вида жалба и натовареността на съда.

Днес ще припомня на Външно да ми изпратят данните и ще пусна ново запитване за същите данни от 2016-та насам. Когато ги предоставят, ще пусна обновен анализ на това как държавата ни общува с българите в чужбина. Заявки виждаме много, но на практика може да се окаже, че емиграцията ни не само е най-големият инвеститор в икономиката, а и че практически издържа дипломатическите ни представителства.

Ето данните, за които осъдих Външно:

  1. Справка за приходите от такси за издаване на документи, сключване на граждански брак, легализация и заверка на документи, както и други услуги извършвани в консулските ни служби разделена по консулства и години за последните 10 години
  2. Справка за разходите за издръжка, заплати, командировъчни и представителни изплатени на консулските ни служби разделена по консулства и години за последните 10 години
  3. Справка за разходите за издръжка, заплати, командировъчни и представителни изплатени на всички останали дипломатически представителства (включително търговските представители в консулствата) разделена по представителства и години за последните 10 години
  4. Справка за разходите за ново техническо оборудване, поддържане или ремонт на съществуващото – компютри, телефони, копирни машини и друга техника необходима за извършване на консулски услуги – разделена по консулства и години за последните 10 години