Tag Archives: сайт

Един tweet, един мейл и една стая за повиване на втори терминал

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/qTi3jxymbRU/

Преди точно три седмици @StanBB пусна следната снимка от втори терминал на летище София:

Моята реакция беше следната:

До тук добре – насолих ги в социалките. По-късно се замислих обаче, че с обсъждане в твитерджийницата нищо няма да стане и писах направо на летище София. Разказах им, че съм минавал няколко пъти през терминала с бебе и всеки път в стаята за повиване или са спели хора, или е била изключително мръсна. Имаше дори мухъл по стените. Всъщност, в повечето случаи се наложи да отидем в едно от кафенетата. Попитах също защо на табелката пише „Baby room“ на английски, а на български – „Стая за майки с деца“. Българските бащи нищо общо ли нямаме със сменянето на памперси?

Седмица по-късно получих мейл, че се прави проверка. След още седмица получих следният отговор:

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЮРУКОВ,
Благодарим Ви за отделеното време и за гражданската позиция, която заемате чрез отправените коментари и препоръки.
Вашето мнение е ценна и полезна информация и Ви уверяваме, че то ще допринесе за подобряване качеството на предлаганите от нас услуги.
Веднага след подадения от Вас сигнал, стаите за деца в обществената зона и в граничната зона на Летище София бяха боядисани, почистени и приведени в приветлив вид. Възложено е на дежурни служители от отдел „Терминали“ да извършват постоянни проверки и да гарантират поддържането на стаите в изряден вид.
Във времето от 23:00ч. до 04:00ч. стаите за деца се заключват с цел да бъде избегнато неправомерно ползване.
Като се надяваме случаят да не остави у Вас негативно отношение спрямо „Летище София“ ЕАД, Ви пожелаваме приятни бъдещи пътувания.
С уважение,
Comments Sofia Airport

Това, разбира се, трябваше да се провери и помолих в Twitter, ако някой минава през летището, да ми прати снимки. Няколко души откликнаха в следващите дни. На снимките им стаята определено изглежда по-добре – поне спрямо състоянието, което си спомням. Дори табелката е сменена на „Детска стая“. Благодаря на @Zmeyche, @inovakov и @thefuriousdi за помощта.
След няколко месеца ще минавам през летището и ще погледна дали стаята се поддържа. Дали е чиста зависи до голяма степен и от обноските на ползващите я, но е задължение на летището да я пази в добро състояние. Радвам се, че реагираха на сигнала ми и се надявам, че ще отделят средства да направят поне още една стая в обществената зона. При такъв пътникопоток е странно да има само една отвън, макар в зоната след проверката за сигурност да има още. Всъщност, няма да е зле да сложат карта на летището на сайта си, защото стаята явно не се намира толкова лесно.


Българчетата родени в чужбина и новата ми най-любима карта

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/GpvuNlm2HdM/

bmap10
Картата, която виждате тук, показва за 60 секунди всички българчета родени в чужбина за последните 10 години – 96653 деца в целия свят. Тази карта е най-любимата ми до сега по няколко причини. Първата е, че показва данни, които не може да видим никъде в общественото пространство. Втората е, че реално не е истинска – поне не изцяло. Третата причина е най-важната – как точно я съставих. Не на последно място е и факта, че просто изглежда яко.
Защо я направих?
Преди 3 месеца с помощта на хора от Twitter взех данните за българчетата родени в чужбина. За да сме по-точни, справката показва по години и държави броят на децата родени между 2004 и 2013, на които е изваден български акт за раждане въз основа акт от друга държава. Това не са всички деца на българи зад граница, но за останалите няма как да знаем. Тогава само пуснах данните свободно в мрежата, но не направих карта. Проблемът беше, че държавите в справката на ГРАО бяха записани с нестандарни имена.

Първата карта с ражданията
Миналия петък седнах и попълних на ръка трибуквените ISO кодове на всички държави. Това ми позволи да направя тази карта, снимка на която виждате горе. Картата е доста обикновенна и показва в различни цветове държавите, където най-много българи са имали деца за тези 10 години. Все пак е интересна, защото дава възможност да се видят точната бройка за всяка страна. Нещо обаче липсва в нея. Макар цялата информация да е пред нас, картата си е чисто статистическа и малко суха.
Затова реших да заема подхода на Twitter. Те правят карти с tweet-ове покрай големи събития. Картите им показват точка всеки път когато някой някъде пише за избори, например. Така в рамките на няколко секунди може да видим как цели държави избухват в коментари по дадена тема. Исках да направя същото за ражданията – да покажа по една такава точка за всяко раждане в чужбина. Проблемът обаче е, че реално нямам точните места и дата на раждане на всяко бебе – само бройката. Тук стигаме до любимата ми част от проекта – как всъщност направих картата.

4 набора от данни в едно
Набор от данни (или dataset) е всяка таблица, справка, географски данни или каквото и да е, което може да участва в анализ. Първият, който използвах, е справката от ГРАО. Имах вече ражданията по години и можех по тях да интерполирам приблизително колко са ражданията във всеки ден от годината. Тук виждате извадката за Испания:
Натисни за по-голяма снимка
Знам обаче, че жените не раждат равномерно през годината – лятото обикновенно има пик. Вместо да търся статистика за всяка държава поотделно, се обърнах към българския регистър за ражданията. Отворих данните от него преди време и от тях извадих индекс за всеки месец от годината. Това е вторият набор от данни.
Натисни за по-голяма снимка
Горната графика всъщност не е коректна, защото не взима нула за отправна точка на вертикалната скала. Следващата е правилната и ни показва, че разликите в месеците не са чак толкова големи. За по-голяма точност обаче ги използвах във визуализацията си.
Натисни за по-голяма снимка
Прилагайки тези индекси, получих долните цифри за Испания по месеци. Можех, разбира се, да умножа по полинома, за да няма скок от декември към януари, а плавен преход, но прецених, че тези стойности са достатъчно добри, а и навярно ще позволят да се забележи рязка промяна в ражданията там, където я има.
Натисни за по-голяма снимка
След като имах месеците, просто избрах случаен ден за всяко раждане. При 10 години ускорени в 60 секунди точната дата няма значение. Преди малко се сетих, че трябваше да завъртя индексите за южното полукулбо заради обърнатите сезони, но често казано не ми се занимава повече.
Къде са българите по света?
Следващата стъпка беше по-трудна – как да избера коодинатите. Очевидният изход е да се вземат случайни точки на територията на дадена държава. Това е относително лесно: взимам третия ми dataset – границите на държавите в geojson формат, избирам случайна точка между най-североизточната и най-югозападната точка (правоъгълните очертания) и проверявам дали е в реалните граници. Повтарям докато имам достатъчно точки за визуализацията. За целта използвах javascript и този модул заедно с моя имплементация специално за geojson стандарта. Ето как би изглеждал този подход за Испания:
Натисни за по-голяма снимка
Както сами виждате, точките са пръснати по цялата карта. Доста от тях са далеч от населени места, където би могло да има родени българчета. В някои държави маркерите биха попаднали в пустини и планини. Трябва да изберем точки близо до българските диаспори. За жалост, не знаем къде са те, затова решението би било да се вземе карта на гъстотата на населението и да се работи с тези данни. Тази за Испания изглежда така:
Източник: Wikipedia. Натисни за по-голяма снимка
Да се търсят такива за всички държави обаче не е практично, а и не може да се автоматизира извеждането на маркерите. Затова направих нещо друго – взех данните от Glasuvam.org (четвъртият dataset). Това е един мой проект, в който българи в чужбина се абонират за новини около изборите. За целта дават града, в който живеят. Не записвам точните им координати, а случайна точка в града, за да мога после да им кажа коя е най-близката до тях секция. В събота пуснах карта показваща регистрациите в сайта през годините, на която се вижда как те се увеличават месец преди всеки вот. Взех тези данни като отправни точки. Ето тези в Испания:
Натисни за по-голяма снимка
Новият алгоритъм избираше случайна точка на максимално 15 км. от регистрация в сайта за изборите. Отново проверявах дали са в границите, за да не се окаже някоя в морето. Така избрах колкото точки са ми нужни и получих много по-реалистично разпределение на ражданията.
Това е дори по-добър подход от този с гъстотата на населението, защото отчита къде реално има българи. За държавите, в които няма абонирали се, използвах предходния алгоритъм. Това не е проблем, тъй като почти всички останали са малки по размер и брой раждания. Ето резултата за Испания:
Натисни за по-голяма снимка
Написах три скрипта, които прилагат тези алгоритми, пуснах ги за всички държави и получих списък с дати и координати. Вкарах списъка в CartoDB и след няколко настройки получих новата карта на българчетата родени в чужбина.
Измислена, но не съвсем
Казват, че изкуството създава лъжа, за да покаже истината. Тази карта далеч не е изкуство, но аз я намирам за красива. Не ви лъжа като казвам, че това е карта на ражданията, защото най-малкото бройката е истинска. Датите и координатите са доста добро приближение. Дори да имахме истинските, надали можеше да ги публикуваме по този начин. Поне не с точните координати. В този смисъл, закръгляне на истинските координати и дати с цел опазване на анонимността на семействата би дало резултат, който е много близък до моята картата. В същото време, използването им по този начин не би добавило голяма стойност към визуализацията.
Харесвам тази карта, защото за разлика от цветната, с която започнах, тя привлича повече вниманието към конкретни събития – като едно раждане в централна Африка или остров насред океана. В другата те са просто сурови цифри, които избледняват пред мащатите на други държави.
Любима ми е най-вече, защото в изготвянето ѝ ми се наложи да реша реален проблем като използвам няколко привидно несвързани източника на данни. Най-често, когато искаме да покажем ползата от отворените данни смесвайки различни източници (т.н. mashup), се получава малко насила. Не осъзнаваме колко достъпните източници на информация ни помагат в ежедневието – app-ове, карти, справки. Затова не разпознаваме тези примери като успешни mashup-и. Налага се да се илюстрира нещо нарочно с етикет opendata, за да има онзи „аха“ момент. Тук свързването се получи естествено и мисля, че резултатът е добър.
Може да разгледате картата на цяла страница в CartoDb.
В Github ще намерите кода и входните данни, с които я изготвих.


Отворена карта на землищата в България

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/Ki_kr92tPB8/

Граници на землищата в България
Ако не сте забелязали до сега, обичам картите като тип визуализация. Показват в пространството изключително сложна информация, а в ръцете на добър дизайнер може да се превърнат дори в изкуство. Именно затова направих инструмента за анализ на изборите. Целта му беше да сравняваме по общини резултатите както от различни вотове, така и с данни от НСИ и Министерството на финансите.
Покрай изборите обаче бързо разбрах, че имаме нужда от още по-детайлни карти – по градове и села. Това стана още по-очевидно, когато отворих данните за разрешителните за сеч, където всичко е кодирано по землища. Възможно е да се покажат данните като точки с координатите на селищата, но това рядко изглежда добре или е полезно. Проблемът е, че е изключително трудно да се открият административните граници в България. Картата на общините я изведох от OpenStreetMap. Агенцията по геодезия, която поддържа кадастъра, публикува някакви карти, но са неизползваеми в този си вид. Затова преди време се захванах и събирайки информация от различни източници съставих карта на всички землища в България. Актуална е към януари 2015 и може да я свалите свободно от Github, където е документирана.
Картата е в geojson формат и съдържа 4626 землища. Очертанията им не съвпадат с реалните, а са доста точно приближение – до 100-130 метра. Опростих геометрията и ограничих точността на координатите, за да намаля размера на файла. Сега е около 2Mb, което позволява да се използва в интерактивни карти. Всяко землище има кода на населеното място по ЕКАТТЕ. Някои от землищата имат и списък със селища, които са на територията им, защото нямат собствени землища. В България има около 600 такива, три от които са градове.

Приложения
Отново в Github ще намерите и таблица с ЕКАТТЕ кодовете, имената на населените места, кода на общината, площта на землището им и населението към декември 2013. Някои селища нямат площ на землището или население. На картата в лилаво се вижда разпределението на населението из страната. На втората карта в червено пък се виждат разрешението количества дървесина за сеч между април 2011 и декември 2014.
Разпределение на населението в странатаРазпределение на населението в страната
Разрешителни за сеч по землищаРазрешителни за сеч по землища
Следващите три примера са от парламентарните избори през 2014-та. Първата карта показва къде най-много са били дописвани гласоподаватели като процент от всички в списъка. Дясната карта показва същите данни, но на общинско ниво. За община Аврен 22% от имената в списъците са дописани. Ако разделим обаче на селища, виждаме, че в самия Аврен нивото е ниско, а в околните села то стига до 75%. Следващите карти показва избирателната активност и къде има най-много зачетени бюлетини (между 60 и 100%).
Гласоподаватели дописани в списъцитеГласоподаватели дописани в списъците – по селища и по общини
Избирателна активност - НС 2014Избирателна активност – НС 2014
Най-много зачетени бюлетини - НС 2014Най-много зачетени бюлетини – НС 2014
Умишлено не съм сложил легенда на тези карти – целта им е визуално да сравните точността на представената информация. При такава степен на детайлност, цифрите за конкретните селища не са от такова съществено значение. Най-често се търси концентрация на събития тип heatmap или сравнение на селски и градски региони. При визуализация на данни свързани с населението като избори и статистика на НСИ ще е полезно да се слагат различни стойности на прозрачност в съответствие с населението на региона. Така ще изпъкват регионите с най-голямо значение за общия резултат – нещо, което сега не виждаме. Ще го видите в тази карта на NYT. В зависимост от данните, трябва да се избира правилно групиране за цветовете. Аз предпочитам равните интервали. При прозрачността обаче трябва log, защото населението на София ще изтрие всички останали селища от картата с минимална прозрачност.
Ограничения
Най-важното, което трябва да знаете за тази карта е, че тя не представя точно границите на населените места, а доста точно приближение. Затова не е подходяща за преценка дали една точка е в границите на землище или не. Всъщност, списъкът на „включени селища“ към някои землища е направена точно така – взех координатите на населените места и проверих в кой полигон се намират. Ако обаче точката е била твърде близо до границата, може да се окаже, че селището е приписано на съседното землище. Използвах този алгоритъм, но ни трябват много по-точни граници, за да направим коректна справка. Тъй като обаче селата са малки, не мисля, че това ще има отражение към визуализациите. Не трябва обаче да се забравя, че при показване на данни, трябва да се събират стойностите за всички селища в едно землище.
Картата показва състояние към началото на тази година, така че може да има проблеми при показване на по-стари данни, където населените места имат различни имена или сега са закрити. Не открих информация за промяна на самите землища в последните десетилетия. По-скоро има промяна в това кои селища влизат в тях. Затова ще се опитам в бъдеще да добавя списък с всички ЕКАТТЕ кодове, които влизат или са влизали в тях.
На картите горе ще забележите бели петна. Това не са липсващи землища, а грешки при напасването на данните. Резултатите от избори 2014-та на ЦИК, например, имат кодове за населеното място на всяка секция. Някои от тях обаче не съвпадат с кодовете на землищата. Нямах време да проверя защо това е така и направих само няколко бързи примера. В Github обаче ще обновя картата, ако открия грешки. Ако някой иска да помогне с добавянето на кодове към землищата или поправянето им, може да го направи директно там.
Другo, което се вижда на примерните снимки тук е, че има леки процепи между землищата. Това не са празни пространства между самите граници, а козметичен дефект заради закръглянето на координатите при намаляване на полигоните в geojson.io. Всъщност, наистина има няколко празни места на картите, но са едва забележими. Причината за тях е опростяването на геометрията, което направих с mapshaper. Има две решения на този проблем. Първото е да се добавят граници (border,stroke) с широчина един пиксел и същия цвят като полигона. Така землищата се припокриват незабележимо и запълват дупките. Второто решение е да се слеят полигоните с еднакъв цвят с помощта на mapshaper, след това да се съберат пак в един файл. Това ще намали размера наполовина. Добре ще е обаче да се мине отново файла с mapshaper, за да се опрости геометрията (90%, например) и да се махнат белите петна. Така визуализацията може да се намали до 30-200Kb. Всичко това може да се направи динамично на сайта или с node на сървъра.
Това не е решение
Аналогично на останалите данни, които съм отварял, това тук е само временно решение. Кадастъра трябва да публикува землищата в отворен формат и актуални към всяка промяна настъпила с решение на МС. Данните ще са под 1Gb zip-нати за последните 100 г. Ако го направят по-умно с версиониране, ще е дори не повече от 100-200 Mb. Същото важи за границите на общините и областите. Друга важна мярка е унифициране на наименованията на населените места в регистрите. Странно е, че всички институции публикуват справки в съвсем различен формат. Някои използват стари имена, други дори да посочват ЕКАТТЕ, слагат грешни кодове. Пълен хаос.
Тези карти сами по себе си не са информация, която може да анализираме, но са от критично значение, когато искаме да осмислим данните на институциите. Показателен пример е сравнението между дописаните избиратели по общини и селища в Аврен. Трябва да може да захранваме лесно цифрите от справки от институциите, а не да се пишат конвертори всеки път, както правя аз. Примерът горе с изборите показва колко проблеми създава това. От тази карта може да се изваждат и определени региони – област или община, когато искаме да покажем разбивка на информация на местно ниво. Пример би било колко от бюджета отива за училища, здраве и ремонти в главния град и селата.
Базите данни на кадастъра са защитени тъй като по закон се плаща такса за справки. Това се отнася до конкретни имоти, собствениците им и скиците им. Не може да важи за публична информация като административната карта на държавата. Не може да крият къде точно минават границите на държавата, областите, общините и землищата. Всъщност, тази информация може да се намери на сайта им, но те твърдят, че е защитена. Картата, която споделям тук, не съдържа нито една цифра от границите предоставени публично на сайта на кадастъра.


Тука едно регистърче, моля

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/CV0iOkTXnAU/


Миналата седмица покрай Хакатона на Общество реших да споделя отново данните си за производството на енергия. Съдържат производство и износ по минути и часове за последните няколко години. Свалих дори последните гаранции за ток от възобновими източници.
Изпратиха ми някои интересни графики направени на база тези данни и се надявам, че ще ги видите в най-скоро време. Покрай тях обаче забелязах, че някои от историческите данни не са били свалени. Причината е, че сайтът на ЕСО дава грешки. Това ме накара да се разровя още и открих отчет за първите 45 дни от 2014 и 2015 (вече е обновен до 22-ри). Реших да сравня данните в него с произведения ток по цифрите, които съм зареждал в реално време. Идеята ми беше, че трябва да са еднакви – средното производство умножено по броя часове трябва да даде произведеното, което са дали в отчета си или поне нещо близко.
Да, ама не.

Оказва се, че има разминаване с между 2 и 18%. Дори да не разбирам данните, би трябвало отклонението по различните показатели да е относително същото и то най-вече между двете години. Това, което открих, е напълно хаотично. Потреблението за първите дни на 2015-та е 5.9 млн. MWh, а от данните в реално време от сайта им излиза 5.59 млн. Износът за същия период през 2014-та според отчета им е 1079.89 хиляди MWh., а справка в регистъра на сайта им показва 1040 хил. Обобщил съм всички разминавания в тази таблица.
Получава се същото както с регистъра за ражданията на Министерството на здравеопазването. От една страна липсва разбиране какво точно показват данните, липсва документация какво е включено и как се измерва. От друга обаче съвсем не става ясно до колко са точни цифрите. При производството от фотоволтици, например, е широко известно, че данните в реално време са просто оценка на база формула, а не реални измервания. Подобни съмнения има и за ветрените централи. Въпреки това, би трябвало да са възможно най-близки до реалните стойности. Толкова големи разминавания напълно обезсмислят не само анализа на данните, но и самото им публикуване.
Потребление, внос и износ между 2006 и 2012-та – линк
Едно друго обяснение, разбира се, би било, че тези цифри показват злоупотреби в ЕСО и изкупуването на енергия. Това далеч не е толкова невероятно, като имаме предвид злоупотребите в сектора. Всъщност, идеята да има публичност на данните е именно, за да правим анализ на производството, потреблението, дефицитите и реалното състояние. Това, което получаваме обаче е една картинка, няколко видимо случайни цифри и гръмка декларация колко са прозрачни.
На няколко пъти съм споменавал, че е важно да използваме наличните данни и да показваме ползата от тях. В противен случай институциите ще имат повод да твърдят, че са направили усилие към прозрачност, но явно няма интерес. Качеството на данните обаче е от решаващо значение тук. Публикуват се някакви регистри и документи без яснота какво означават цифрите в тях, какво е качеството и кой отговаря за него. Всичко до тук е имитация на дейност.


БГ Мама и антиваксърите

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/VRFDTpoDZg8/

Заедно с подкрепата за тях се разпространяват и други неща
Ваксините работят толкова добре,
че заедно с болестите са заличили
спомена и мъката от унищожението
от преди само няколко поколения.
Споменаването за БГ Мама е нещо като табу сред блогърите. За форума може да се дадат много определения, но всички ще се съгласят, че е най-посещаваният и влиятелен единичен сайт. Затова избягваме да говорим за тях – мненията са разнопосочни, страстите се разгорещяват и се стига до неприятни ситуации.
Наруших това неписано правило преди две години, когато отворих темата за ваксините и как родителите от глупост поставят децата си в риск. През декември пуснах още една статия обсъждаща новите шествалентни ваксини в България. Двете статии получиха голямо внимание и неизменно бяха пуснати и в БГ Мама. Имаше положителни коментари, но предимно нападки.

Anti-vax като религия
След няколко стотин коментара тук и спорове на всякакви места стигнах до извода, че има три вида антиваксъри (от anti-vax или отричащи ваксините) – мисионери, защитници и немислещи. Първите активно обикалят форуми, блогове и новинарски сайтове и убеждават всички каква лъжа били ваксините. Най-често имат собствен сайт със събрана информация, а се случва да са свързани с интернет магазини за билки и хомеопатия. Втората група са защитниците. Тяхната теза е, че може да нямат идея каква е вредата и ползата, но е тяхно право да решават какво е добре за децата им. Третата група са вайкащите се по форуми и социални мрежи, които прочитайки нещо стряскащо (като това, че ваксини и кемтрейлз причиняват рак и аутизъм), го споделят навсякъде без много мисъл и представа дали е вярно.
Всяка от трите групи работи по свой начин и усмотрение срещу ваксините. Ефектът е поразяващ, но и трудно измерим. В доста държави със силни такива кампании, нивата на ваксиниране спадат и епидемии забравени от десетилетия се завръщат. У нас нивата на ваксиниране поне официално са все още високи, но това може да не е цялата истина. Следя от доста време форуми и групи във Facebook активно пропагандиращи срещу ваксините и в тях често се споменава за лекари подправящи имунизационните картони. „Само трябва да имаш познат лекар“ поучаваха на едно място.
Най-интересният ефект обаче е промяната във възприятието. Темата се е превърнала в чувствителна със силни нападки и от двете страни. Почти като спор за религия. И аз съм виновен отчасти за това залагайки такъв тон в статиите си. Стига се до там, че когато се роди Калина, сестра ми много внимателно ме попита дали ще я ваксинираме. Когато стана въпрос за това, други бяха също толкова предпазливи. Сякаш хората ги е страх дали въпросът би обидил родителите. Естествено, че я ваксинирах! Що за въпрос е това? Не живеем в 18 век.
Едно ядро и много последователи
Аргументите и логическите небивалици на това движение са много и не толкова трудни за опровергаване. Четейки форумите обаче имах чувството, че едни и същи хора пишат навсякъде. Реших да открия кои са онези „мисионери“. Затова отворих БГ мама и взех най-голямата тема – „ВАКСИНИ – дискусия САМО за вредата от тях“. Свалих коментарите от всички 32 части и изкарах статистика за тях. Общо става въпрос за 25000 коментара в рамите на последните 6 години, които са прочетени общо 836000 пъти. Систематизирал съм всички данни тук заедно с интерактивни графики и сравнения, а тук може да свалите страниците и скрипта. (бележка)
Активността по темите срещу ваксини.
От цифрите бързо изплуват няколко извода. Има шепа хора, които са ядрото на дискусията. Това важи за всички форуми, разбира се, но тук се забелязва нещо интересно – топ 5 коментиращите са писали във форума поне 2 дни седмично в течение на години. Един дори 4 дни по много коментара. Няколко души присъстват в темата от самото начало до сега и водят дискусията на смени. Изписали са стотици коментари, повечето с голяма дължина и много линкове. Така се отличават stelt77, XVisible, Green-shiny, Мечка-Малинарка и Christian. Същите лица и са започвали новите теми и са наложили да се говори „САМО“ за „вредата“ от ваксините.
Активността на това ядро създава впечатлението, че прекарват по-голямата част от свободно си време там. В това, разбира се, няма нищо лошо – тяхно си е времето. Както с всяка епидемия обаче, първо трябва да разберем как се разпространява заразата. Това се опитах да открия. Статистиката в прикачената таблица разглежда само честотата на коментарите, но не и съдържанието. Прегледах повечето коментари и рядко се срещат такива оборващи тезите на антиваксърите. Ще забележите, че и аз присъствам в статистиката с 6 коментара. Доколкото разбирам повечето такива се трият от администаторите, но един от „ядрото“ помоли да не трият моите, защото били „показателни“.
Активност на коментиращите в темите
Затова въобще не е вярно, че всички в темите са заклети антиваксъри. Дори напротив – забелязва се, че повечето задават въпроси или се вайкат на това, което едно малко ядро от хора коментира. Пускат се различни статии, спекулации, клипове и рецепти за мехлеми и пречистване. Дискусия няма, защото така е зададена темата. Получава се нещо като затворена пещера, в която се чува само ехо от говорещите без оборващи факти и мнения. Ефектът е, че имаме нищо повече от място, където бъдещи родители да бъдат наплашени достатъчно, за да изложат децата си на риск.
Една тема от многото
Не може да поставим всички в БГ Мама под общ знаменател съдейки по тази тема. Има много както в полза, така и срещу ваксините. Лесно се намират стотици сайтове и групи във Facebook, където „приобщават“ нови родители. Всичко това създава един затворен кръг от сплашване без допълнителна информация. Добрата новина е, че ако съдим по тази тема, има индикации, че интересът към движението спада. Може да е защото са се пренесли във Facebook, а може да са си намерили друго място за обсъждане. Факт е обаче, че коментарите са намалели в пъти спрямо пика от преди няколко години.
Тези писания обаче остават в мрежата и се множат. Дори да оборим една лъжа като онова фалшиво изследване свързващо ваксините и аутизма или твърденията, че в инжекциите има алуминий и живак, пак те ще бъдат повтаряни и препечатвани. Интересен е един случай преди година, в който дете почина след ваксинация в Стара Загора. Чухте го по телевизията. Веднага след трагедията майката е обиколила всички теми и е писала на всички да не ваксинират децата си, защото това убива. По-късно се е оказало, че лекарката не е обърнала внимание, че бебето е доста болно и е ваксинирала въпреки това. Настъпили са усложнения и се е стигнало до фатален край.
Това показва един от рисковете, който може лесно да се предотврати с по-добри процедури и информираност. Не трябва да забравяме, че дори тези случаи на лекарска небрежност са изключително редки. Усложненията свързани по какъвто и да е начин с ваксинирането са няколко за десетилетия при стотици хиляди ваксинирани деца. Когато обаче сте млади наплашени родители и получите такова съобщение, то лесно може да ви раздели с разума. Аналогично, търсейки информация за ваксините, ще попаднете първо на темите като обсъжданата горе. Ако не се замислите сериозно, може лесно да решите, че имате повече знания и разбиране от лекари и епидемиолозите борещи се с тези болести от десетилетия.
Защо тази кампания е толкова вредна?
Проблемът има две страни. Може да не ни направи впечатление, но дори малък спад в броя ваксинирани може да доведе до епидемия, особено когато такива деца са концентрирани в един квартал или детска градина. Вече виждаме такива случаи в Холандия, Франция и щатите. Макар някои родители да твърдят, че си е тяхна работа и не трябва да ни занимава дали ваксинират децата си, реалността е съвсем друга. Много деца са твърде малки за някои ваксини, други не може да бъдат ваксинирани заради автоимунни заболявания или определено лечение. Те разчитат единствено на това, че хората около тях ще са защитени и няма да им предадат болестта. Отделно ваксините само помагат на организма да разпознае заплахата. При някои деца това работи по-добре от други. Когато се разболеят от грип или друга болест, имунната им система е отслабена и дори да разпознае опасна болест, може да не успее да я пребори. Ваксините в никакъв случай не са идеални и работят най-добре при масова ваксинация. Това обаче не означава, че трябва да се връщаме към средновековието позволявайки половината ни деца да умират преди пубертета, само защото откритото решение не е 100% ефективно.
Холандия през 2013-та. В синьо са общините с най-малковаксинирани срещу морбили. В червено – случаите на заболели.
Вторият проблем е, че целият дебат около ваксините се измества. От споровете с фанатичните антиваксъри не остава време и среда, в която да обсъждаме истинските проблеми в системата. Това са информационната кампания, образованието, минимизиране на лекарските грешки, контролът над фармацевтичните компании и внимателен анализ на всички данни. Преди четири години имаше епидемия от морбили в България заради ниското ниво на ваксинации в циганските махали. Има лекари, които дават съвети опасни за здравето на децата, като идеята ваксините да се бият поотделно през 2-3 седмици или че някоя от ваксините не е нужна, защото заболеваемостта била ниска. Образоваността на лекарите е също толкова важно, колкото това на родителите.
Говорейки за тези неща обаче е трудно, защото антиваксърите веднага наскачат и изваждат от контекст всички изказвания. Дискусията бързо се обръща от това как да подобрим една система към това как системата всъщност убивала децата с цел печалба. Вместо да говорим за по-добри процедури и отчетност, се налага да обясняваме, че във ваксините няма тежки метали, а съединенията със страшни имена ги има в кърмата в много по-голяма концентрация.
Продължаваме напред
Ситуацията е въобще абсурдна. Антиваксърите (не обичат това име, както ще забележите) са доста шумни, а за медицинските специалисти това е твърде голяма глупост, за да се занимават с нея. Трудно е да преценим какви са реалните измерения на проблема, тъй като доста родители мамят с документите заради детски градини и училища. Това не би трябвало да ни учудва, щом е честа практика да вадят медицинско на децата си за хронични заболявания.
Не може да виним БГ Мама за конкретната дискусия, но трябва да е ясно, че средата определя тона. Тези теми са капка в морето на сайта, а като структура и манталитет коментиращите не са нищо специално. Статистиката горе само потвърждава съмненията ми, че малко ядро от хора създава сериозен проблем за всички. В никакъв случай не мисля, че го правят за своя облага, макар да има доста антиваксъри по света, които да са създали успешен бизнес от страданието на другите. Това, че изброените горе коментират през ден в течение на години също не говори за нарочна организация – всички активисти го правим по различни теми. Важно е обаче да покажем, че този проблем съществува, че незабелязано се превръща в епидемия и ако му позволим да се разпространи, ще върне много болести, ужасът от които тъкмо забравихме.


Опасността от отворените данни

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/qZ99oscegOE/


В този блог съм писал много за отворените данни – технологиите, ползите, конкретни проекти, напредъка в България и критика за липсата на такъв. Малко обаче се говори за опасността от отворените данни. Както многократно съм изтъквал, те са нищо повече от технологичен инструмент, а почти всеки инструмент може да се използва двояко. Те може да гарантират възможно най-голяма прозрачност, но дяволът винаги е в детайлите.
Тук ще срещнете някои от аргументите, които критиците на open data използват в старанието си да спрат реформите. С риск да им помогна с още такива, реших да събера всичко тук. Към всеки обаче съм добавил как може да се реши или защо значението му се преекспонира. Винаги ще има съпротива и неразбиране към нуждата за прозрачност и в никакъв случай едно решение не може да е перфектно. Още повече технологично решение като отворените данни. Важно е и да разберем какво значат те в сегашния контекст в България.
Риск за лични данни и корпоративна информация
Проблем
Това е едно от най-честите притеснения, когато се обсъжда темата за отворените данни. Когато се „отварят“ масиви от информация, част от тях може да съдържат лични данни или търговска информация. Ако не се внимава, чиновниците може да публикуват всичко и да създадат предпоставка за кражба на самоличност или смяна на собственост на фирма чрез измама.
Анализ
Такива коментари имаше след обсъждането на промяната на тарифата за достъп до базата данни на Търговския регистър. Тя обещава истинско отваряне на данните и възможност обикновени граждани и НПО-та да анализират информацията. В същото време обаче критиците на мярката изтъкват, че автоматичният анализ на данните ще позволи на т.н. „крадци на компании“ да идентифицират по-лесно потенциални жертви.
Има две важни точки, с които трябва да започнем. Първо, кражби на компании са се случвали доста преди публикуването на Търговския регистър. Второ, в описаната мярка не се дава достъп до повече информация, а само улеснява достъпа до вече съществуващ автоматичен интерфейс. В този смисъл потенциалните измамници няма да получат повече информация. Наистина, има вероятност да автоматизират търсенето си, но това е възможно и чрез платените сега системи за търговска информация. По-достъпните отворени данни до Търговския регистър обаче ще позволят на много други организации да следят и анализират за такива измами, което ще помогне за решаването и дори предотвратяването им.
В по-широкия смисъл, риск за личните данни съдържани в държавните информационни системи има и сега. Прилагането на принципа за отворени данни може да има само положителен ефект върху един съществуващ проблем. Всяка такава промяна изисква анализ кое може да е публично и кое не. Автоматизацията на отварянето на данни ще елиминира човешките грешки, като например забравена колона с лични адреси в Excel таблица.
Решение
Отварянето на обществени данни няма да създаде повече проблеми, но ще даде инструменти за решаването на съществуващите. Заради липсата на ясни процедури и протоколи за сигурност, досега сме ставали често свидетели на течове на лични данни. Проблемът тук не е в новата технология, а в начинът на работа до сега. Процесът на отваряне на данни може да промени това.
Друг метод за скриване на лична и служебна информация е агрегирането. Пример за това има в становището ми за новия Административен регистър, където предложих да се публикува сумата от натрупаните отпуски на служителите във всяко ведомство. При достатъчно добре избрано групиране се гарантира неприкосновеността на личността, но и че няма да има загуба на полезна публично достъпна информация.
Потенциална уязвимост в сигурността
Проблем
Тази опасност е вариация на предишната точка. Рискът е, че при автоматичните интерфейси, които предоставят възможност за справки в публична информация, може да има уязвимости. Тази възможност съществува и сега, но аргументът е, че при повече такива интерфейси, рискът за пропуски е по-голям.
Анализ
Пример за такъв пропуск е регистъра за позволенията за сеч на Агенцията по горите. Това е прекрасен пример за прозрачност въведен от последния служебен кабинет, макар и да не може да се квалифицира като отворени данни. Докато го разглеждах, забелязах определена уязвимост с базата данни. След сигнал до администраторите тя беше оправена.
Такива проблеми има винаги във всяка система и изчистването им е продължителен процес. Това обаче не може да бъде аргумент срещу автоматизирането на достъпа до обществена информация. Точно обратното – когато има хора, които се занимават точно с това и използват ресурсите активно, грешките се намират по-бързо. Това всъщност е дори аргумент в ползва на отворения код в администрацията.
Решение
За да се подобри сигурността, трябва повече прозрачност при създаването, тестването и поддържането на информационните системи. Подходът към сигурността на софтуерът сега е подобен на този на цялата администрация – крием всичко с надеждата, че никой няма да забележи дупките. Това очевидно далеч не е достатъчно с днешните технологии.
Манипулация на официалните данни
Проблем
Публикуваните справки може да бъдат манипулирани от съответните ведомства с цел прикриване на злоупотреби. Доверието в отворените данни и автоматизацията на анализа и визуализацията ще скрие тези манипулации.
Анализ
Подмяната на данни е сериозен проблем, който забелязваме и сега. Засичането ѝ е сравнително трудно, освен, ако не знаеш какво търсиш. Тук добър пример е системата за случайно разпределение на дела в съдебната система. Всички резултати от нея са публични, но отдавна се знае колко лесна за манипулиране е.
Решение
В света на отворените данни вече има решение на това и за него се изисква просто повече данни от различни източници. Автоматичната проверка ще покаже грешки в данните, но и проблеми в дефинициите и интерпретацията. Друго решение тук е автоматизирането на справките. При липсата на човешка намеса подмяната на публичните данни ще стане изключително трудна.
Манипулация на интерпретацията на данните
Проблем
Отворените данни са просто инструмент, но като такъв имат нужда от история или графика, която да изведе истинската им стойност. Основавайки се на реални данни, журналисти и НПО-та може да показват грешни интерпретации подменящи значението на информацията.
Анализ
Отново, този проблем съществува и сега. Виждаме го ясно с данните за раждаемостта. Когато псевдо-експерти, журналисти и политици искат да манипулират общественото мнение на база реални данни, то единствената надежда е отговор изтъкващ фактите. За това обаче няма нужда от реални данни – при липсата им първите винаги са си измисляли статистика.
Решение
Достъпа до повече публична информация би дал още инструменти за оборване на подобни подвеждащи изказвания. Не може да има технологично решение за липсата на етика при експерти и журналисти.
Технологична изолация на местния бизнес
Проблем
Това е опасност, която не е толкова очевидна. Информацията е сила, а отворените данни дават възможност за откриване на нови ниши и оптимизация на бизнеса. Големи корпорации със сериозен ресурс може да се възползват по-добре от публичната информация и стандартизирани egov услуги и да надделеят над местния бизнес с локалните му знания и опит.
Анализ
Този проблем може да се илюстрира със създаването и отварянето на кадастър в някои провинции на Индия. Силно фрагментираната и неформално дефинирана собственост на земята там е била пречка за големия бизнес и въпросния регистър е извадил от бизнеса много локални посредници. В България може да се направи подобен аналог с множеството фирми, които се изхранват с попълване на документи и изпълнение на конкретни задачи заради проблемите в администрацията. Друг пример у нас биха били обществените поръчки, ако и когато уведомяването и кандидатстването за тях станат изцяло електронни.
По-добрият и стандартизиран достъп до информация наистина може да помогне на компаниите с повече опит в анализа. Това е аргумент в привличането на чуждестранни инвестиции. Инструментите за анализ обаче са широко достъпни в наши дни и няма пречка за малките компании да ги използват. Точно обратното – това създава огромна технологична ниша на местно ниво. Далеч сме от универсален анализ и интеграция на данни, затова знанията и опита на местно ниво винаги ще бъде нужен. Нещо повече – малкият бизнес дори може да спечели за сметка на големите международни компании, защото ще има достъп до повече инструменти и анализи, които досега са стрували скъпи. Пример за това отново е отварянето на данните на Търговския регистър, постановлението за което все още престоява в Министерски съвет.
Улеснение за корпоративните лобисти
Проблем
Лобистки организации могат да използват същите тези инструменти за прозрачност, за да оптимизират отпорът си срещу регулаторни мерки.
Анализ
Отворените данни могат да се използват за идентифициране на проблеми в администрацията, изобличаване на корупция и проблеми при поръчки. Граждански организации могат да идентифицират рано проекти и наредби и да участват в дебатите. Аналогично обаче лобистките организации и НПО-та с непрозрачно финансиране могат да използват тези инструменти, за да оптимизират натиска си.
Пример за това може да бъдат проектите за закони и нормативни актове. Публикуването им на сайта на НС и Strategy.bg ни помага да реагираме по-рано, да задаваме правилните въпроси и да се организираме срещу корупционни практики и спорни текстове. Същото може да се направи обаче и срещу реформи заложени в тези проекти. Засичайки ги рано, тези организации може да организират кампании на дезинформация създавайки изкуствени скандали.
Решение
Отново този проблем съществува и сега. За жалост не малка част от медиите се използват като пощенски кутии за такива изкуствени скандали. Лобистки поправки и влияние се забелязват отдавана и каналите, по които получават информация за подготвени проекти, далеч не се ограничава до публично публикуваната информация. Отворените данни биха били решение именно на този проблем, защото биха автоматизирали публичността на редица процеси. Пример затова е случайното разпределение на делата, публичните консултации и обществените поръчки.
Обръщането на същия този механизъм срещу прозрачността и в полза на лобиските практики е теоретична възможност. Това само по себе си обаче няма да остане скрито, което до голяма степен ще го обезсмисли. Негативните кампании в медиите съществуват и сега и няма да се преборим с тях чрез повече публичност. Те са въпрос на медийна етика и обществено съзнание – въпроси, които не могат да се решат с технологии.


Lapni.bg – лапни го ти

Човек и добре да живее, все някой ден се сблъсква с on-line търговията.
Горното може да обобщи най-кратко и ясно тъжната картинка на българската on-line търговия, ако изобщо може да се нарече on-line и ако изобщо може да се нарече търговия. Историята започва с това, че решавам, да си закупя ваучер за нещо (тук се абстрахираме за какво точно, защото няма връзка с историята) от някой сайт… например от Lapni.bg. Всичко е прекрасно, избрал съм офертата и съм готов да пазарувам:
1. Проверявам как може да се плати. Разбира се – информация на сайта няма, той се състои от купчина оферти. А може и да има, ама е скрита някъде на тайно място. Обаче виждам на началната страница, че има големи лога на различни платежни инструменти. И сред тях се мъдри логото на PayPal – явно приемат плащания и с PayPal. Супер – продължаваме.
Явно приемат PayPal
2. Откривам с изненада, че имам регистрация в сайта, естествено не си помня паролата… кликвам, че е забравена и след известна стандартна процедура получавам нова парола. Дотук всичко ОК. Решавам да си сменя новогенерираната парола с нещо, което се надявам, че ще запомня по-лесно и започва едно търсене… Оказва се, 10 минути по-късно, че паролата се сменя от менюто “Моите ваучери”. Супер, как не се сетих по-рано, а? Добре, в “Моите ваучери” има подменю “Настройки”… А там – има смяна на парола… и паролата се въвежда в? Не познахте – не в поле за парола, а в обикновено текстово поле. Признавам – много е удобно – виждаш си паролата!
3. Дотук – бели кахъри. Смених си паролата и се отправих към тайната страница за поръчване на оферта. И какво имам там – голям бутон “Направи подарък”… ОК, няма да се правя на ударен, сетих се, че се поръчва с големия червен плюс, ама не беше чак толкова очевидно.
Червения плюс
Кликваш на червения плюс и след няколко екрана за приключване на поръчката се озоваваш при един бутон “Плати сега”. Кликваш го и се зарежда следната форма:
Формата за плащане
Не знам, дали на вас ви прави впечатление, но на мен ми прави впечатление, че в изброените опции за плащане няма PayPal – доста разочароващо. След известен размисъл решавам, че ще избера опцията “Кредитна / Дебитна карта – Плащане директно с Вашата кредитна/дебитна карта”. Въпреки, че по-принцип съм доста мнителен, да не кажа параноичен по отношение на всевъзможни платежни системи със съмнително качество, произход и функционалност. Продължаваме нанатък и – изненада! Попадаме на някакъв зловещ сайт на БОРИКА, който изглежда приблизително така:
БОРИКА
Да започнем с това, че логото на търговеца не се зарежда… в едни браузъри се изписва мъдрият надпис “Merchant Logo”, в други стои дупка с очертание. Първото ми подозрение беше, че логото не е по https и затова не се зарежда, при по-обстойната проверка установих, че просто не работи – сървърът просто връща празен отговор, на всичкото отгоре с header Content-Typе: text/plain. Е не че нещо ме учудва – това е БОРИКА все пак.
След това – отдолу се мъдри следната забележка: “Ако Вашата карта поддържа 3D автентификация, може да се наложи да се идентифицирате след натискане на бутона “Плащане”.” И понеже моята карта не е беше с 3D автентикация, продължих най-спокойно нататък. Излезе съобщение, че всъщност моята карта поддържа 3D сигурност и въпреки, че аз съм отказал в банката да използвам тази опция – ако желая да платя през системата на БОРИКА, ще се наложи да се съглася да използвам въпросната 3D сигурност. Но затова по-късно…
4. Попълних всички полета и кликнах заветния бутон “Плащане”. Замърдаха някакви progress bar-ове… и “Системата каза не” – изписа ми, че е възникнала грешка… някаква грешка, никой не знае каква точно, да опитам отново по-късно. Обаче не става ясно, минало ли е плащане или не? Голяма работа – опитайте пак, ако платите два пъти – здраве да е.
Тук правя неочаквано отклонение, което не беше планирано в целия процес на on-line търговията. Вадя си електрическия подпис, пускам другия лаптоп, защото там е инсталирано всичок за него… и влизам в on-line банкерането на банката, която е издала картата, за да проверя, дали имам някакви картови авторизации през последния час. Барем, ако е минало плащане – да ходя да се разправям с някого. Да де, ама не е минало, сакън.
5. Понеже на сайта на БОРИКА има голям надпис, да не се използва BACK бутон или REFRESH (това е от грамотност на програмистите, от опит го знам) – решавам, да се върна ръчно на Lapni.bg и да опитам втори път да платя. Връщам се, обаче там няма опция да направиш плащане за поръчка, която първия път не е била платена по някаква причина. Добре – ще пуснем нова поръчка… Техниката вече е отработена – цък, цък, цък… готово, вече сме на сайта на БОРИКА… попълвам пак данните, “Плащане”… progress bar… ура – няма грешка… излиза надпис, че тази карта поддържа 3D сигурност и трябва да посоча някаква парола, която аз естествено нямам, понеже нямам 3D сигурност. След четене на някакъв help, който между другото е настроен да се отваря по подразбиране, като натиснеш Enter в някое поле на формата става ясно, че въпреки, че аз не ползвам 3D сигурност, ако искам да платя през тази система, ще трябва да си регистрирам картата за 3D сигурност в банката, която я е издала…
Следва една друга част, която може да разкажа някой друг път… но да речем, че след около 20 – 30 минути вече имам 3D сигурност на картата и си знам въпросната парола… Естествено – сесията в БОРИКА вече е изтекла и всичок започва отначало.
Тук трябав да отбележим, че бройт на ваучерите в Lapni.bg е ограничен и това изрично е посочено в офертата. Прави ми впечатление, че всеки път, като поръчам ваучер и не успея да го платя – бройката на “продадените” се увеличава. И ако си мислите, че причината е, че някой друг също си купува в момента – аз не мисля така, защото действието се развива в малките часове на нощта и просто по-вероятният сценарий е, системата да е малоумна.
6. Минавам през целия сценарий, пускам нова поръчка, вече знам всички подводни камъни, стигам до плащането на БОРИКА, няма грешка и няма да трябва да опитам пак по-късно… пита ме за тайната парола за 3D сигурност… въвеждам я (буквално преди минути съм я получил от банката)… и “Системата каза не” – паролата била грешна. Въвеждам я втори път… “Системата каза не“… трети път, много внимателно, въвеждам я извън полето за парола, за да виждам точно какво се изписва (тук иронично си припомних, колко е удобна формата на Lapni.bg където за паролата не се използва поле за пароли), копирам 100% сигурно правилната парола, поставям я и “Системата каза не“… На третия опит вече ми каза, че съм лош хакер и не мога да платя и ме изхвърли… Егаси!
7. Върнах се до on-line банкерането, да проверя, да не би да съм въвел грешно паролата при регистрацията за 3D сигурност… въпреки, че имаше поле за повторно въвеждане на паролата, но уви – оказа се, че няма как да го проверя. Единствената опция е, да си сменя паролата срещу скромната сума от 10 стотинки. Теглих им една майна на всичките (за пореден път)… и реших, че преди да сменям паролата (въпросът е принципен, не в 10-те стотинки) ще се опитам още веднъж да мина по цялата пътечка отначало – докрай. Барем нещо стане най-накрая… Междувременно след всеки неуспешен опит ходя да проверя дали имам картова авторизация, щото вече на никого и на никоя система вяра нямам.
И така – започнах за пореден, не знам кой подрес път, да попълвам всички полета и поленца отначало… намерих офертата, поръчах я още веднъж, избрах метод на плащане, отидох на сайта на БОРИКА, въведох данните, попита ме за паролата за 3D сигурност… и О!Чудо – същата парола, която използвах преди малко и беше грешна, без да я сменям – сега вече не е грешна.
8. Надпис – успешно плащане, проверявам в банката – имаме успешна картова авторизация, пристига SMS за плащането, фамфари, конфети… радост, едночасова битка е на път да приключи с победа на човека над on-line търговията. Връщам се в Lapni.bg и там няма нищо… Когато използваш on-line инструменти за плащане и търговия очакваш, че нещата се случват в реално време – уви, оказва се, че се случвали до няколко минути… След няколко минути всичко се появи.
9. Междувременно други проблеми които възникнаха, но не са описани по-горе:
9.1. На сайта на Lapni.bg няма контактен телефон, на окйто да се обадиш, ако имаш проблеми като горе описаните.
9.2. На сайта на БОРИКА пише, да се свържа с администратора, но естествено също няма нито телефон, нито e-mail.
9.3. На Lapni.bg има едни тайни линкове, до които успях да се докопам чак на другия ден, защото някой титан на техническата мисъл е сложил JavaScript за infinite scroll и в момента в който скролнеш най-долу, да да видиш линковете във footer-а, динамично се зареждат още оферти и footer-а изчезва надолу… и така може да си го гониш до умопомрачаване.
9.4. Търсачката на Lapni.bg бърза да търси, докато пишеш… че пишеш разбира по това, че се натискат клавиши. Да обаче няма сложен timeout и колкото и бързо да пишеш – на всеки клавиш се опитва да презареди резултатите. В резултат на това става мазало. На всичкото отгоре – ако натискаш стрелките в полето за търсене (т.е. нищо не пишеш) – резултатите от търсенето отново се презареждат.
И така, някои биха заключили, че опитът ми за on-line търговия е бил успешен, защото всичко е добре, когато завършва добре. Аз обаче ще кажа – НЕ, ОПИТЪТ БЕШЕ НЕУСПЕШЕН, защото не вярвам, че енормално елементарна покупка от Интернет да отнеме в крайна сметка почти два астрономически часа! Това е дейност, която се очаква да бъде бърза, достъпна и лесна.
P.S. докато пишех този пост и правех screenshots в сайтовете на Lapni.bg и БОРИКА, ненадейно установих, че всъщност има опция за плащане с PayPal… просто я има в други оферти. От никъде и от нищо не става ясно, защо едни оферти могат да бъдат платени с PayPal, а други не. Може би цената е определяща, а може би нещо друго. Това обаче не се споменава в сайта… в “Често задавани въпроси” пише: “PayPal.com е международна система за електронни плащания. Поддържа всички видове кредитни карти, както и дебитни карти Visa Electron, които поддържат електронни плащания. За да платите от PayPal.com, трябва предварително да имате регистриран акаунт, както и добавена и потвърдена банкова карта. Ако нямате акаунт в PayPal.com, разгледайте останалите начини за плащане.“.

Защо сменям банките

За последен път в този блог съм писал на 4 май 2011 г. – смятайте, колко съм покъртен, потресен и възмутен, за да се върна след повече от 2 години!
Всичко започна безобидно – вчера играта на Heineken ми скъси живота с половин година, а поддръжката на сайта им, ми скъси живота с още половин. И всичкото това ми припомни, че преди две седмици в ОББ ме попитаха, защо си закривам сметките в тяхната банка.
Реших да им изпратя писмо, но се оказа доста по-трудно от това да изтеглиш кредит за милиони, направо невъзможно. Може би трябваше да си напиша реч, вместо писмо и да я издекламирам на телефона за обслужване на клиенти (всъщност идеята не е никак лоша!?).
И така и така го написах (писмото, не речта)… и така и така е сложно да се изпрати, ще вземат, да не го получат, по-добре да го пусна, като отворено писмо.
Следва и самото отворено писмо, предназначено за ОББ:
Първо, не разбрах, защо е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се попълнят ДЕВЕТ полета, за да изпратиш една препоръка. Сигурен съм, че в банката имате предостатъчно мастити професионалисти-експерти по този въпрос, които ако още не са си свършили работата, да напишат 500 стр. доклад обосноваващ необходимостта от това, значи не са си заслужили заплатата и незабавно трябва да го направят. След това, задължително докладът трябва да бъде публикуван на сайта на банката – на него и без друго е пълно с безполезна информация – никога не намираш това, което ти трябва, затова пък е пълно с неща, които не ти трябват.
А сега по същество
Бях клиент на ОББ в продължение на 10 години. За добро или за лошо, бях клиент на банката не по собствено желание, а по желание на работодателя ми. Тъй като работодателят НАЙ-НАКРАЯ след 10 години разбра, че НЕ Е НОРМАЛНО да ти налага да ползваш неговата банка, сега си получавам заплатата в друга банка – в банка на която също съм клиент от над 10 години и от която съм доволен, бил съм доволен всеки един ден през тези над десет години, продължавам да саъм доволен и се надявам че ще продължи да бъде така.
Когато си закривах всички сметки, профили, депозити, карти и т.н. в ОББ, служителите в офиса бяха така любезни да ме попитат, защо не желая да използвам услугите на ОББ занапред. В момента не можах да си формулирам мисълта достатъчно точно и просто им отговорих, че сменям работодателя (в интерес на истината, не го сменям).
После обаче помислих и реших, че ако изобщо има надежда в България някой ден да дочакам нормално обслужване, не само в банка, а където и да било изобщо, може би трябва да пробвам да им кажа къде им е проблемът? Доста песимистично съм настроен, досега, където и да си дам мнението, в общи линии само съм си загубил времето. А на мен времето ми е ценно, затова се надявам, че ще оцените това, което ще ви напиша по-надолу.
На първо място уеб сайта и онлайн банкирането. Не мога да разбера, как за 10 години нещата могат или да не мръднат на милиметър или да стават само по-зле? Особено по отношение на онлайн банкирането, тъй като ненавиждам да ходя по офиси, разположени на Мачу Пикчу у царевичака, на места, където не може да се стигне нито с градски транспорт, нито може да се паркира като хората с кола. Явно или имате доста клиенти с много свободно време или всичките до един са ви клиенти, защото работодателят им е избрал ОББ.
Та на сайта за онлайн банкиране първо има прекалено много информация, която е абсолютно ирелевантна към самия процес на онлайн банкирането. На първо място – чий го дирят реклами там, вероятно проява на онези горните специалисти, дето много ги виждат нещата, ама само са ги чели в букварчето, никога не са ги правили наживо. След това началната страница е три екрана висока, скролираш като луд нагоре – надолу, това защо? Няма ли къде да се подреди малко всичката тая информация? Отварям сайт за услуга, забога! Очаквам да видя само едно единствено нещо и абсолютно нищо друго – голям и красив login екран. Няма такова нещо – единственото, за което може да дойде човек на този сайт (да си влезе в профила) е най-малкото нещо на екрана.
Навигацията е пълна скръб и кръгла нула… там изобщо няма да коментирам, защото просто каквото има, трябва да се изгори и да се забрави, за да не се сетят бъдните поколения повече никога за него!
Кой, бих желал да знам кой, беше този “специалист”, дето препоръча една система да бъде повече шарена и Fancy, отколкото работеща? С тия динамични зарежданици на всеки ъгъл, след като се логнеш, постоянно нещо от тях не работи. Разберете го и го запомнете добре, ако не можете, напишете си го на голям лист, сложете го в рамка и го окачете на всяка врата в банката: една система преди да е красива трябва да работи, това не е конкурс за красота. Изобщо няма да се впечатля от заоблените ъгълчета, от AJAX зареждането, от прогрес баровете и т.н, ако накрая нещо не проработи и дори не знам защо не е сработило! Примерно един прогрес бар остава на екрана и се върти с часове. Явно някой от горните специалисти е преценил, че не е необходимо да се поставят съобщения за грешки… защо да притесняваме горкия потребител, по-добре да си почака още малко?!
Продължаваме нататък – тия сертификати дето се издават от ОББ – егаси мъката, докато го взема… мислех, че ипотечен кредит за 100 милиона тегля. В началото (преди 10 години) по неизвестни причини системата работеше само със сертификати издадени от банката. Ако имаш “Универсален електронен подпис”, който дори според закона е УНИВЕРСАЛЕН се оказва, че баш с ОББ не можело да се използва. Най-закостенялата администрация на света, дето никога не е имала за цел да е в помощ на жертвите си – данъчните, и те работят със сертификатите така, че да им е удобно на хората. На всичкото отгоре потребителското име е клиентски номер… ама разбира се, защо не… хората обичат да помнят дълги номера. А ако не могат да го запомнят, защо да не си го запишат на листче ида си го залепят на монитора – хем е по-удобно, хем е по-сигурно. Не знам, може би по-късно се е появила възможност да си избереш нормално потребителско име, но съм готов да се обзаложа, че ако имам от старите имена-номера, няма начин да го сменя?! Ама като гледам формата за регистрация – не виждам поле за избор на име, така че видимо печеля баса?!!
Разбира се – всяко нещо си има различна визия и свое виждане по въпроса… например екранът за регистриране прилича на всичко друго, но не и на останалите екрани от онлайн банкирането. Есттествено, различен е и от визията на основния сайт. Това е древна военна тактика за объркване на врага, пардон – клиента. И като допълнение – на всяка крачка има безкрайни обяснения – “натиснете този бутон, за да направите…”; “попълнете в това поле данни за вашата…”; “въведете 600 реда описание на…”. Ако интерфейсът на това нещо не е достатъчно ясен за потребителя, изтрийте го, жестоко накажете този, който го е направил (съжалявам за жестокостта, ама трябва да се научи повече да не прави така) и започнете отначало, най-добре с друг “специалист”.
Стига толкова за онлайн банкирането. Да речем, че понеже чеп за зеле не става от онлайн присъствието, решавам да дойда в клон на банката и да ме “обслужат” наживо. Супер идея, направо съм превъзбуден от мисълта. Тук поне ще ви похваля малко – офисите приличат на офиси, слава на бога. И повечето служители, с които съм се сблъсквал са любезни, приветливи, в общи линии помагат или ако не могат, поне правят всичко по силите си да помогнат. Което си е хубаво си е хубаво… обаче:
Първо в централния офис – тая машина с билетчетата, да я вземете и на тоя, дето ви е пробутал, как с нея ще се подобри обслужването на клиентите, да му я заврете – знаете къде. Ама ЦЯ-ЛА-ТА! Тоя няма начин, дори специалист да е бил. Влизам в офис на банката. В офиса има 20 гишета. Поне на 10 от тях има служител. Трима души чакат на “опашка” – седнали са на столчета покрай прозорците. Отиваш до машината и естествено искаш да свършиш някаква работа, за която не е написана очевидна опция. Мислиш, размишляваш, накрая теглиш някакво билетче, за което смяташ, че е максимално близко до това, което искаш да свършиш и очакваш, че до 5 минути ще ти дойде ред. Все пак има 10 служители и три клиента. Няма такова нещо – висиш и чакаш като сопол. В КАТ системата с билетчета, дето не работи, и тя работи по-добре. Може би по-зле са само в ДСК – там за една и съща услуга клиент, който е влязъл и изтеглил билет след теб му идва реда преди твоя. Ама на тях им е простено – ако някой е толкова зле, че да стане клиент и на ДСК, заслужава да чака до гроб на опашка. И то защо – щото ДСК-директ е напълно съпоставимо по безполезност с онлайн банкирането на ОББ. Накрая се оказва, че естествено услугата за която си дошъл не е тази, за която си изтеглил билетче – нищо, че за твоята услуга няма опция на машината за билетчета… А не дай си боже да имаш да свършиш повече от едно нещо в банката… или теглиш два билета на влизане и стискаш палци да не ти дойде реда и за двата едновременно. Или за по-сигурно теглиш един и като свършиш – теглиш втори. В крайна сметка – какво лошо има в това да почакаш малко на опашката? Пък и столчета има, можеш да поседнеш, да не ти отмалеят крачетата – това само трябва да ти подскаже колко ти предстои да почакаш.
Абстрахираме се от билетчетата и чакането. Да речем, че отиваме в някой по-малък офис… неочаквано, но там обслужването е по-добре, отколкото в централния офис. Влизаш и има трима служители и нито един клиент. Питаш къде да се насочиш за услугата Х и се случва невижданото чудо – оказва се, че и тримата могат да те обслужат – не екато в централния офис да има 20 гишета, но можеш да си свършиш работа само на едно от тях и навсичкото отгоре – не знаеш кое е то! Сядаш… връчват ти химикалка и кочанИ – в множествено число. И се започва великото писане. Изписваш “Под игото”, откъсваш го от кочана и го даваш на любезната служителка, която ти подава следващия формуляр, изписваш “Война и мир”, подписваш се с творчески псевдоним и пак нататък… трети формуляр, четвърти формуляр… и накрая само още една бланчица. Само ще напомня, че влязох за услугата Х, не за услугИТЕ X, Y, Z! На всичкото отгоре – аз съм напълно непознат човек за банката! Никой не знае кой съм… аз съм фантомът от операта! Трябва да си попълня всичките данни сякаш за първи път влизам в този офис. При това на всяка бланка – да не съм капо. Пиши име, пиши презиме, пиши фамилия, пиши ЕГН, лична карта, издадена на, от МВР, валидна до, номер, снимка в профил, амфас и отгоре, пиши адрес, родители, роднини, милиционери, номер на сметката (аз си ги помня – 8 IBAN номера по 22 символя си ги помня като поп)… BIC кодове, SWIFT кодове, на баба ти кодове. Ама разбира се, разбира се, че трябва да ги попълня – банката от къде може да ги знае всичките тия работи? Да не би компютри да ползват там… нееее, и системи нямат. Би било адско усилие, ако ми пуснат на принтера попълнена бланка – това е инвестиция в принтери, каквито може би в клоновете няма?! И инвестиция в “специалисти”, които да измислят невъзможен алгоритъм как това да се случва… още инвестиции – в други специалисти, които да направят нова система… и още инвестиции за нещо, за което не се сещам. Я да питам – защо изобщо ползвате индигирана хартия на НЯКОИ (не на всички) бланки… аз примерно като попълвам такива документи изключително много държа да попълня всяко от 100-те копия собственоръчно. Имам сериозни опасения, че “специалистите” вече са разработили специално индиго, което подменя цифрите на всяко от копията! Освен това клиентът трябва да попълва хартия до припадък, след това го свестяват и продължава. И особено трябва да се внимава, да не се допусне някаква грешка при ръчното попълване… най-вече на последните полета, щото иначе… започваш отначало.
В крайна сметка – какво се получи – искам да ползвам обслужване през Интернет, ама не става, щото пет пари не струва. Решавам да се обслужа наживо – пак не става, щото те правят на маймуна… Ми к`во пра`им – лесно е – сменяме банката. Все пак ще ви успокоя, ОББ не е най-голямото зло на банковия пазар… да не забравяме за съществуването на ДСК и Unicredit. Както е казал поетът – винаги може и още… по-зле!
P.S. Е как не се сетих, ако искам да се свържа с банката трябва да си посоча клиентския номер – това е така закономерно, че ако анализирам още малко, мога та предвидя бъдещето за 50 години напред!

Пайнерът и европроектите

Post Syndicated from Longanlon original http://kaka-cuuka.com/3254


По повод придобилия небивала известност европейски проект по програма “Конкурентноспособност” на фирма Пайнер ООД на стойност към 2 млн., си припомних колко напред е Митьо Пайнера в развиването на бизнеса си и печеленето на пари, както и колко много аз харесвам чалгата (не музикално, а идеологически).
Но по-важно, припомних си какво написах преди време в списание Forbes относно европейските проекти като цяло и техния смисъл (или по-скоро липсата на такъв). Не, проект за развитие на конкурентсноспособността на Пайнер ООД не е неморален – напротив – спечелили са хората, да си го изпълняват. Неморална е самата система на европейските проекти, която раздава пари за абсолютни глупости. Статията ми в сайта на Forbes, отразяваща мнението ми, формирано след почти десетгодишна работа в сферата на европейските проекти.

(Чети още…) (0 думи)


Разпределен WPA PSK одит

Post Syndicated from RealEnder original http://alex.stanev.org/blog/?p=291

Алгоритъмът за оторизация към WPA/WPA2 мрежи не е дълбоко пазена тайна и е доста добре описан. Това, което затруднява “пробиването” му са 4096-те SHA1 итерации + HMAC-SHA1 и минималната дължина на ключа от 8 байта, което дори и за съвременен процесор е тежка задача. Често потребителите смятат, че просто слагането на “някаква парола” прави безжичната им мрежа достатъчно сигурна.
Offloading-а на изчисленията върху графична карта (GPU) ускорява значително процеса поради специфичната архитектура на този вид хардуер. Съществуват платени и свободни(pyrit) имплементации за такъв вид атаки, като съвсем наскоро oclHashcat-plus също се сдоби с такава поддръжка.
За целите на одита на безжичните мрежи или ако просто искате да проверите дали някой не е прихванал и изпратил WPA handshakes към вашата мрежа за чупене, създадох Distributed WPA PSK auditor. Услугата приема WPA handshakes в libpcap формат и поддържа специално създадени и уникално филтрирани списъци с думи(wordlists). Самият сървър не извършва cracking процеса, като това се прави от потребители, които автоматизирано с помощта на help_crack свалят поредния packet capture и wordlist и тестват за съвпадение. Скрипта е написан на python и е многоплатформен. За момента под Windows се поддържа aircrack-ng, а под posix системи pyrit и aircrack-ng. Можете да видите открития PSK само за мрежи, информацията за които сте качили вие самите, като преди това е необходимо да сте си генерирали уникален ключ. Повече информация можете да откриете на самия сайт.
Идеята за всичко това дойде от sorbo, който поддържа wpa.darkircop.org. DWPA е написан от нулата и има доста разлики и подобрения – по добро управление на речниците, многоплатформеност на help_crack, специално създадени речници с помощта на wlc, оторизационна схема за достъп до откритите PSK и много други.
Когато пооправя сорса, ще го пусна с отворен код. Междувременно, можете да помогнете като дарите CPU/GPU чрез help_crack.

sec.stanev.org прераждане

Post Syndicated from RealEnder original http://alex.stanev.org/blog/?p=283

Преди десетина години създадох sec.stanev.org като място, където да публикувам проблемите в сигурността, които откривам в различни приложения. Когато смених работата си, първите ми задължения в новата компания бяха да подобря сигурността на разработваните системи и електронни услуги. Това на практика спря всякаква активност в sec.stanev.org, тъй като откритите проблеми трябваше да си останат под покрива (NDA), а извънкласно почти не ми се занимаваше, след като цял ден съм се взирал в странен код и съм писал patches на поразия. Доста интересни неща се погребаха по този начин, но през годините винаги ми е трепвало, когато бъг, на който съм попаднал преди време изскочи в пространството.
От спортна злоба реших да препипам сайта и когато ми прищрака ще пускам по нещо. Днес пуснах advisory, по проблем, за който разказах на последния OpenFest. Там имаше интересни коментари и се събраха още весели идеи по темата.
Ще ми е интересно да коментирате какво ново искате да видите на сайта.

Webloz 11

Вече достатъчно много хора ме попитаха, защо не съм блогвал още за тазгодишното издание на конкурса Webloz… може би вече е време да блогна?
Започвам с кратка предистория, като пропускам миналата година. През февруари Тихомил ми се обади и каза, че имам най-висока оценка от членовете на журито миналата година и държи, да участвам отново. И понеже аз също исках да участвам отново… съгласих се.
Първо какво ново: тази година имаше допълнителна категория на “малките” – от 5ти до 8ми клас. Не знаехме какво можем да очакваме от тази категория. Другата интересна новост, която на мен ми допадна много, е че по един от членовете на журитата беше победител от предходна година. В моето жури – за програмирането, това беше Николай Стоицев, който е победител в категорията от миналата година.
Третият човек в моето жури тази година беше Атанас Георгиев от ФМИ. Когато Тихомил ми каза за това, признавам си, първото, което си помислих е – егаси, няк’ъв от ФМИ, ще е някой сухар… хич не ги харесвам тия типове, ама ще го преживея. За добро или за лошо с Наско се запознахме чак в хотел Островче, като пристигнах за мероприятието. Въпреки, че емам колега в моя отдел, която е работила с него, не знаех нищо за Наско. Това беше едно от първите УАУ… оказа се егаси якия пич. Между другото, тази подробност не я бях споделял с никого – нито с Тихомил, нито с Николай, нито със самия Наско… Нищо против нямам Стоян и Гено – членовете на журито от миналата година, но на моя акъл ми идваха малко по-сериозни. С Наско и Ники обстановката се получи доста по-разчупена, което ми помогна по-късно да не изпуша.
Проектите, които бяха представени и тази година бяха УАУ. Това ме учуди по-малко от миналата година, защото бях психически подготвен отново да видя много добри работи. Освен това, да не забравяме, това са 20-те проекта отсяти от над 100, които са били най-добрите сред всички кандидатстващи.
Тихомил ме беше предупредил още преди самата конкурсна програма, че в категорията на “малките” има проекти, които са по-силни от проектите в категорията на “големите”. Така че и за този феномен бях подготвен, макар че това, което видях надмина дори и подготвените ми очаквания.
Победителят в категорията на “малките” – Атанас Господинов, беше направил система за училищен дневник. На пръв поглед нищо кой знае какво. Но системата беше направена на JAVA – доста нестандартен избор на технология. Не на последно място – целият проект беше много завършен. Имаше ясна цел, визия как точно да се постигне, всичко беше реализирано с изпипани детайли… пак ще кажа – системата сама по себе си не е нещо кой знае какво, но е по-приятно да видиш завършена система, отколкото велик проект, но реализиран до средата или реализиран целия, но с немърливо отношение към детайлите. Наско от журито разпитваше хлапето така, както мен не са ме изпитвали в университета. През цялото време беше убеден, че някой друг е писал системата, а момчето само я представя. И наистина изглеждаше невероятно, че такава корпоративна технология се прилага от ученик в 8ми клас. Но всичко, което той показа, само потвърди, че не само разбира технологията, но и има в главата си визия за това как работи всичко вътре, което е достатъчно убедително доказателство, че наистина е автор на проекта и дори и да е получил помощ от други, то със сигурност е напълно в течение на всичко.
Ще разкрия малко тайни от кухнята, но с журито имахме спор по отношение на този проект, тъй като на фона на всичко представено той беше като Rocket Science – все едно на автомобилно рали да отидеш с ракета. Може би Димитър Вулджев беше другият човек сред участниците, който прави някакви опити за висш пилотаж, като разработва неща, които дори и журито не знае как всъщност работят. И ако има малко по-сериозно отношение и към това, което прави и към представянето на работата си, ако проуктите му придобият завършен вид – има реални шансове догодина най-накрая да не е втори (както е тази и миналата година!) Та да се върна на въпросът с проекта на JAVA – моят довод беше, че въпреки, че съревнованието срещу такъв противник е неравна битка, усилието и инвестицията в знания и умения, която е направил Атанас Господинов е несъпоставима с тази на другите участници и би било несправедливо спрямо него, ако не му дадем наградата.
Какво не очаквах: след като миналата година похвалихме (дори може да се каже поощрихме) използването на Frameworks като цяло и на Code Igniter в частност, тази година масово имаше проекти с Code Igniter. Именно по тази причина от журито оставихме без отговор въпросът от страна на една учителка “Какво би ви впечатлило в конкурса догодина?“. Ако посочим нещо конкретно, рискуваме догодина всички да са направили това, а всъщност силата на конкурса е в разнообразността на проектите.
Това, което силно се надявам да видя догодина е повече завършени проекти с изпипан детайл – системи, които освен качествен код имат и други компоненти, които не са основното в категорията за програмиране, но са изключително важен добавък към един проект. Хубав дизайн, добре подбрано име за домейн, комбинирани технологии, дребни екстри, които правят комфортно потребителското изживяване в един сайт или система – AJAX и визуални ефекти, бърза и responsive архитектура. Не казвам, че не видяхме такива неща в някои от проектите, но ми се ще да виждам повече.
Какво ми хареса: на първо място съм впечатлен от начина на представяне на голяма част от проектите. Забелязах доста голямо подобрение в начина на общуване на участниците с журито и публиката в залата. Далеч е от най-добрите образци, но да не забравяме че това са ученици, които в общия случай нямат опит с говоренето пред публика. Виждал съм куп студенти, които се притесняват да говорят пред изпитната комисия след 6 години обучение в университет. Така че браво на хлапетата.
Малко критика: доста лошо проектирани бази данни. От 20 проекта в категорияна та големите имаше около 3 – 4 проекта, които имаха прилично проектирана база данни. Понеже беше една от основните ми забележки в дискусията с журито – надявам се догодина да видя повече и по-добре проектирани бази данни.
Малко и за победителя в категорията на “големите” – проектът е Slides.bg на Георги Ангелов – сайт за “споделяне на идеи”. Първото впечатление, което ми направи е, че също е много завършен проект – въпреки, че в конкурса се оценява предимно програмирането, тук не липсва нито дизайн, нито внимание към детайла – дори домейнът .bg е достатъчно голям фактор за това, че проектът е направен с мерак. Но всъщност най-впечатляващото е технологията, която стои зад сайта… или по-точно технологиите… или още по-точно умелото съчетаване на много различни технологии за постигане на оптимален резултат. Бих казал, че това е професионален подход към един проект – използвани са нестандартни решения, които не са достъпни на повечето виртуални хостинги, които се продават масово в Интернет, но всичко, което е приложено е поставено там за постигане на целта. Представянето на проекта също беше на доста добро ниво и макар да не навлязохме много надълбоко в кода и технологиите, дори и от презентациите си личеше, че момчето е наясно с това, което представя.
Другите проекти, които ми направиха специално впечатление: единият е SlideMate на Георги Костадинов и основното с което ми “обра точките” е това, че направи представянето на системата чрез самата система. Не ми беше хрумнало, макар че е съвсем логично, тъй като системата представлява online инструмент за правене на презентации. Тъй като представянето беше след една от почивките – направи ми впечатление, че размерът на слайдовете на екрана е по-малък от предходните. Предположих, че през почивката някой е разбъзикал проектора – играл си е със zoom колелцето или нещо такова. Чак след като приключи представянето и видях, че това е било в браузъра – разбрах какво се е случило и много се изкефих. Всъщност аз лично исках проектът да е в челната тройка, но за съжаление конкуренцията беше доста силна. Иначе този проект си го бях набелязал още на първия кръг като един от фаворитите. Ако не беше якото артистично представяне на момчето от Националната търговска гимназия – това е проектът който щеше да вземе наградата за най-добра презентация.
Друг проект, който ми (ни) направи страхотно впечатление е сайтът за пиратологията и двамата “малки пирати” – Янчо Янчев и Ивелин Тодоров, които го представяха. В действителност сайтът е чист HTML, качен е на сървър на hit.bg – изобщо имаше пълната предпоставка дори да не достигне до финалното класиране… но отново имахме пример за завършеност на проекта, много добро представяне, пък и участниците бяха шестокласници (на практика най-малките участници) и направеното наистина беше впечатляващо. Отново за съжаление, конкуренцията беше прекалено силна и не се пребориха за повече, но петото място на финално класиране е доста добро представяне и ако продължат да се интересуват от материята (имам предвид web и програмиране, не пиратите), сигурен съм, че след няколко години може да ги видим в много по-горни позиции в този или други подобни конкурси.
Кое беше трудно: колкото и да звучи невероятно – трудно беше да се определи кои проекти да останат на последно място. Много по-трудно от това да се определи кои да заемат първите места. Не само защото е трудно да кажеш на някого, че се е справил по-зле от останалите, но и защото фаворитите се очертават бързо и ясно – силните проекти се набиват на очи. Но въпросът е как да кажеш измежду останалите кой е по-добър и кой не, как да ги сортираш достатъчно прецизно? Всички участници са доста запознати с материала… това е финален кръг – никой не е попаднал тук случайно, това не е изпит, на който да “сгащиш” някого, че не си е научил урока. Задачата е не просто неприятна, но и трудна и сложна.
За да не си мислят участниците, че тия от журито са едни гадни типове, дето идват и “раздават правосъдие”, после си отиват и си лягат, ще разкрия още една тайна от кухнята, която мисля, че се поразчу още в неделя, но: след вечерята журито се затвори в една от залите и дописвахме точки, оценявахме, обсъждахме и коментирахме проектите, представянията и документацията към проектите до 4:30 през нощта. Лично аз имах доброто намерение да пиша точките докато тече представянето. Но оценяването е по 24 критерия и трябваше да избирам – или да се съсредоточа върху попълването на таблицата или да се съсредоточа върху представянето на участниците. Прецених, че първо ще бъде неуважение да забия нос в таблиците, вместо да слушам презентацията и второ – ако не слушам представянето, как мога изобщо да го оценя? Затова при всяко представяне си водех кратки бележки – кое ми е харесало и кое не… а по-късно преминахме към писането на точките. И в действителност задачата се оказа доста тежка. На другия ден станах в 6:30 за да успея да се изкъпя, да закуся и да мога да се присъединя обратно към групата. Постарах се да изглеждам свеж, но на връщане изпих две енергийни напитки, за да мога да карам до София. Прибрах се и заспах с влизането вкъщи.
Какво още: освен че участвах в журито, тази година фирмата в която работя успя да задели малко пари и да подпомогне “младия уеб”, като станахме спонсори на мероприятието. Радвам се, че се намират спонсори и за такива конкурси, които са далеч от комерсиалността на големиете конкурси, които от години са окупирани от различни студия, които ги използват предимно за PR и реклама. Не искам да визирам конкретни имена – нито на конкурси, нито на фирми участници, нито порочните практики, които там се развиват от години. Тъй като в Webloz няма такава търговска ориентация, тук нещата са доста по-чисти и приятни за окото от професионална гледна точка. Затова казвам, че е похвално, че се намират спонсори, които да финансират такава дейност, въпреки, че тя не може да се съпостави със силата на рекламата в комерсиалните конкурси. И разбира се – трябва да благодарим и на Тихомил и фондация Технология за младите за всичко, което правят.
P.S. благодарение на Webloz поствам в този блог поне веднъж годишно… очаквайте да се натутам и да кача снимки от мястото на събитието.

Мултигами

Multigami

Multigami, originally uploaded by Ilia Goranov.

Една тематична закачка за любителите на оригамите. Идеята ми се върти в главата от много време, но все не намирах време да я реализирам… дори бях забравил. Подсетих се, след като с журито на на конкурса Webloz си направихме схватка “програмисти vs. дизайнери”, като нещата започнаха, след като разказах един виц за програмисти на Борил. По-късно в конкурса за дизайн спечели един сайт за оригами, а председател на журито за категория дизайн беше Борил.
Освен това, този пост ще е тест на връзката между Flickr и WordPress инсталацията на 9INI… ще видим какво ще излезе.

Adblock

Post Syndicated from RealEnder original http://alex.stanev.org/blog/?p=242

След почти три годишно ослушване, най-после днес намерих време да скова (свестен) сайт за българския adblock списък. Като подхванах, направих и интеграция с Twitter, където commit log-овете от кодовото хранилище заминават директно.
Другото ново нещо е филтъра за Opera, който се генерира автоматично от моя списък в комбинация с актуалния на Fanboy.
В процес на разработка са и статистики за използването(10x myst!) на списъка, но за тях – по-нататък.
Приятно сърфиране!