Tag Archives: статистика

Лешоядите са всъщност много полезни създания

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/za-leshoqdite/

Снощи ми дойде в повече. По принцио се опитвам да не коментирам подходът на родните журналисти към трагични случаи като вчерашния. Не знам обаче този път какво ме жегна. Дали бяха снимките с дрон, паническото бягане между колите или служебните лица, които се опитваха да отпъдят камерите. Както на доста други, за пореден път ми остана лош вкус в устата.

Именно затова снощи седнах и обявих награда „Златен лешояд“. Скунксовете отдавана са обезценени заради поведението на въпросното предаване. Затова смених животното. „Раздадох ги“ на няколко репортера и водещи, които видях в конкретните емисии и които според мен прекрачиха дълбоко зад границата на благоприличието и етиката. Включих и редакторите им, тъй като поне те би следвало да хванат подобни издънки. Наградата не е само за вчерашните им подвизи, а за това, което виждам като модел на поведение в медиите им при всеки такъв случай.

Споменатите журналисти бяха от Нова и БТВ, тъй като именно техните емисии ме възмутиха. Не твърдя, че са единствените заслужили и ще се радвам, ако сами предложат техни колеги от други медии, които са се провинили по подобен начин. Сигурен съм, че има. Очакваме го някак от жълтите медии – този тон на притеснение към жертвите примесен с трескаво гонене на по-близка снимка, по-якра локва кръв, повече сълзи в интервю, повече мъка в близките, повече скандал в изказванията. Видях го вчера и макар на пръв поглед да беше просто стандартната „кървава“ статистика, с която ни обливат ежедневно в новините, някак ме накара да реагирам.

Малко след поста ми един след друг ми писаха няколко познати от двете телевизии. Питаха ме защо мисля така за техните колеги, защитаваха репортажите като професионални и грешките в тях като неизбежни. Интересното е, че и от двете телевизии посочваха другата като „ама те първо повлякоха крак с такова отразяване“ като аргумент защо са влезли при автобуса и пострадалите. Посочваха, че в късните емисии са „поизчистили“ кадрите, че първите излъчвания са били по-сурови, без редакторска намеса и прочие. Също, че е нечестно да се обиждат така журналисти с толкова добра кариера и професионално отношение. Единият коментар включваше „какво искаш, нали всичко го правят това и искат да видят“. Друг – „ако не сме ние, друг ще го направи“.

Наистина, постът ми беше по-скоро емоционален и може би би обидил журналистите. Навярно и аз с иначе „професионалното си отношение“ съм пуснал „радакторска намеса“ „по-сурово“ отразяване на работата им в репортажите. Може би, следвайки същата логика, сравнението произлиза от там, че „доста хора мислят така“ и „търсят такава“ оценка за днешната работа на тези журналисти. Може би не е коректно да определям като лешояди журналисти, поне част от които иначе уважавам и които имат доста качествена журналистика зад себе си.

Може би, ако някой от тях случайно е забелязал и се е обидил от определението, в контекста изложен до тук биха разбрали колко е важно да се внимава при подобни първосигнални „подхлъзвания“, както ми бяха обяснени недоразумения от вчера. Докато аз коментирам работата на шепа журналисти (и видимо прекалявам с иронията понякога), те излъчиха на живо шокът и страданието на доста хора. Някои дори пречеха на спасителите в процеса и напираха въпреки упреците на самите пострадали. Това е обидно, непрофесионално, неетично и най-малкото грозно на екрана.

Всъщност, наистина изборът на животно за статуетката не е коректно. Както отбелязаха под поста ми – лешоядът е изключително полезно животно. То е доста важно за прочистване на екосистемите и предпазване от болести. В този смисъл „лешояд“ би било похвала за тези журналисти и бих им го дал, ако се бяха поинтересували какво се случва с обещаните миналата година мерки за повече сигурност в автобусите. Ей така – не защото има сензация, а защото следва да гонят силните на деня, да задават неудобни въпроси и така биха се опазили поне няколко живота като тези днес.

Не поставям под съмнение професионализма по принцип на споменатите в поста ми. Не твърдя, че нямат критични интервюта и добри разследвания. Вчерашния ден обаче беше поредното дъно за журналистиката поне в тези две медии и се надявам да го осъзнават. Ако и те се оправдават, че „няма нищо лошо“, че са само няколко пропуска и че „другите са по-зле“, то въобще не трябва да се учудваме, че нивото е такова. Телеграф са в няколко нива надолу под дъното, но поне са наясно със себе си и какво правят.

Прогноза за демографското време утре – мазно с превалявания от жлъч

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/demografsko-verme/

Отново е април и наближава един вид празник за всички сутрешни блокове – обновяване на демографските данни на НСИ. Това ще стане утре и покрай много други показатели ще видим броя на ражданията и смъртните случаи за 2017-та. Писал съм доста по тези теми, както и за яркото неразбиране на процесите и дори терминологията от екрана.

Това, което може да очакваме в следващите дни е отново същата сензационност поднесена в мазен вестник и с ехидна усмивка на чичка от пазара, който определено не иска да задаваме въпроси защо вестникът е мазен и най-вече откъде е извадил това, което ни подава в него. Водещите ще канят знайни и незнайни експерти и също няма да поставят под съмнение нито мазния вестник, нито твърденията на гостите си. Поне стига да са достатъчно сензационни и жлъчни.

Разбира се, ще чуем неща като „българите сме на изчезване“ или че сме сред първите места по смъртност. Неизменно ще чуем и за регистъра за ражданията – този любим източник за фалшиви новини за родните журналисти. Тази година той предоставя още по-пикантни детайли. Ако сравните в него ражданията през първите три месеца от годината, както неизменно журналистите ще искат да „украсят“ данните на НСИ, ще забележите, че за 2017-ва са 14019, а през 2018-та – 10841. Тоест цели 3170 раждания по-малко или привидно намаление с 22.7%. Крайно изкушителна възможност за сензация, на която несъмнено доста ще се отдадат.

Истината обаче е отново в нещо, за което предупреждавам от години – регистърът е безполезен. През декември писах за големите забавяния и пропуски във въвеждането на данните. Различни лица в Министерството на здравеопазването признаха, че на практика липсва контрол над качеството на данните и не се налагат санкции над нарушаващите заповедта болници. Когато през януари сървърът на регистъра падна, отне три седмици да го възстановят. Причината далеч не беше това, че отделните служители не си вършат работата, а че организацията идваща от ниво заместник министри и предвидена в нормативната уредба е толкова сбъркана, че практически никой не отговоря да се следи изцяло правилната работа на регистъра. Наскоро разбрах, че донякъде това, че съм въртял телефони из дирекции в министерството всъщност е ускорило възстановяването на сървъра.

Резултатът от този проблем е, че имаше сериозно забавяне във въвеждането, което все още не е наваксано. Съществува допълнителен проблем със системата и сертификатите, които се използват от отговорни лица в болниците, за да въвеждат данните. Както изглежда, някои от тях все още нямат достъп до системата или просто са решили да не въвеждат повече. Резултатът е, че и без това забавените и неточни данни сега са с още почти 1/4 по-малко верни.

Както споделих преди, намерих начин да следя автоматично какво се въвежда в регистъра всеки ден. Накратко казано – ако на 7-ми януари се родят 20 деца в област Пловдив, мога да проследя кога са въведени в системата. Например 10 на третия ден, още 3 след седмица и останалите – в различни дни през следващия месец. На тази графика съм показал с какво забавяне са въвеждани данните по седмици. Не кога са се родили децата, а с колко средно са се забавяли болниците, когато са въвеждали в регистъра. Вижда се дупката през трите седмици, когато сървърът е бил паднал. Вижда се и пикът след това на забавените въвеждания.

Според изискването, данните следва да се добавят до 3 дни след раждането – маркирал съм тази граница в зелено. Средното забавяне е повече от две седмици тази година. Миналата година 1/3 от ражданията са били въвеждани чак след месец. При това тук говорим за данните, които се въвеждат. Както показах в предишните си анализи, има цели болници, които не въвеждат данни или до правят наведнъж няколко пъти в годината.

Дефектите не са само във вътрешната организации и непукизма на политическото ръководство на министерството, но и в самата система и достъпа до нея. Данните имат за цел не просто да броим ражданията, а да се правят научни изследвания какви са проблемите и как да се подобри както майчината грижа, така и да се намали детската смъртност и заболеваемост. Данни от регистъра обаче се отказват дори на тези, за които са предназначени – научните работници. Наскоро обявиха, че се планира създаването на нов регистър. Това обаче може би ще подобри само техническата страна, която е най-малкия проблем. WHO и UNICEF имат стандартизирани категоризации на състояния и събития, които следва да следим и у нас чрез такъв регистър. Дали ще се въведат е доста съмнително след като не могат да се оправят дори с наличното.

Всичко това показва, че очакваната сензация за „рекордно намаление на ражданията в началото на 2018-та“ ще е поредното журналистическо недоразумение по темата. Може да изглежда маловажно, но всъщност не е. Едното число е много важно в действителност, тъй като около него, тенденциите и анализите се формират политики. Затова виждаме странните опити на ДАБЧ да прокара идеята, че имало 8-9 млн. българи зад граница. Фалшивите новини влияят не само на широката публика, но и на официални лица, които би трябвало най-добре да знаят фактите. Новината за работещите българи в чужбина е друг пример за това.

Каква ще е реалният брой раждания на деца в България ще видим утре. Очаквам да е малко по-нисък от 2017-та, най-вече защото броят на жените в детеродна възраст намалява плавно. Описвал съм вече причините за това и защо цялата дискусия по темата е сбъркана.

При това условие някои биха ме запитали, както са правили и преди, „Какво се пениш, като все пак намаляваме?“ Позволете ми една аналогия – по редица причини губите контрол над колата и тя се забива в дърво. Ще се разминете ли с огъната броня или ще загинете? Има огромна разлика между това дали се движите с 120 и 20 км/ч, дали сте с колан и дали правите маневри преди сблъсъка. В момента ни облъчват с крясъци, че се движим с 200 км/ч към сигурна смърт и трябва да вдигнем ръце в паника. Истината е доста различна когато разберем данните, а не сравняваме ябълки с трактори. Да, няма толкова кръв и жлъч и това навярно е проблема. Може би имаме нужда от южноамерикански футболен коментатор, който с разпален глас да обяснява базови статистически концепции и анализи.

1 315 561

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/11/12/1-315-561/

Точно преди десет години в този блог има постинг, озаглавен по подобен начин с число

1 116 967

са правоспособните юристи в САЩ за 2006.

Според статистиката блогове имат под 1% от юристите. Малко е нужно  – пет фактора: време, вкус към новото, експертиза, сериозен ангажимент (”да имаш блог е като да имаш куче”) и кураж.

Тази проста рецепта може да се радикализира като рецепта за успех в какво ли не. Наистина в какво ли не.

За 2016 юристите в САЩ вече са 1 315 561,

US Legal Blogs Top 100 List

Filed under: Law, Future of Law, US Law

Фалшиви новини, статистика за употребата

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/11/11/fake_trump/

Фалшиви новиниизмислено съдържание, което преднамерено се представя като новинарско отразяване на действителните събития.

Според президента Тръмп не е така – а е новинарското отразяване, което не е съпричастно към неговата администрация и неговата работа, дори когато новините са точни – вж и тук за двете употреби на понятието
Ето и статистика – 153 пъти Тръмп е говорил  за фалшиви новини към 6 ноември 2017, публикацията е тук

 

 

 

Filed under: Media Law Tagged: fake

За сексуалните посегателства и ценностите

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/2979

Тези дни се появиха немалко статии и мнения, които омаловажаваха сексуалните посегателства срещу жени. Една от по-коментираните беше тази, в която тезата е грубо казано „аз два пъти имах шанса да съм в положение да откажа и да не стана жертва, значи всички сте мрънкала“. Темата тръгна от разкритията за Харви Уайстийн (или както там се чете), който се е възползвал от положението си на продуцент в отношенията си с млади актриси (ако мога да се изразя деликатно).

Разбира се, немалка част от мъжката част от населението е склонна да подмине всички случаи на сексуални посегателства, разказани в станалия „вайръл“ хештаг #MeТoo. Явно част и от женската, които (за щастие) не са ставали жертва на такива действия. А какви са те – ами всякакви, нежелани от жертвата действия със сексуален елемент.

Ще се опитам да дам кратки отговори на някои от стандартните подмятания и риторични въпроси, в които темата се неглижира, игнорира или дори повдигащите я биват обвинявани, че „то ако това е посегателство, така къде ще му излезе краят“.

Коментар: Какво толкова е едно опипване / стискане / …, нали не е изнасилване?
Отговор: Номинално не е изнасилване, да. Но е възползване от позицията на по-силния за задоволяване на сексуални желания. Именно позицията на невъзможност за съпротива (срещу „силния пол“) е това, което прави тези действия толкова проблемни. „Какво толкова е…“ не знам, но нека оставим жертвите да определят какво толкова е, не ние, които не сме били подложени на нещо такова. Имам едно може би нелепо сравнение, но ще го направя. Хора, чийто апартамент е бил обран, се чувстват ужасно. Не защото са им взели нещо (понякога почти нищо ценно не е взето), а защото някой е нарушил неприкосновеността на дома им. Разбил го е, омърсил го е, разпилял го, и вече обраният не се чувства комфортно в собствения си дом. Е, умножете това чувство по сто, защото става дума не за дом, а за тялото на жертвата.

К: Защо чак сега се сещат да кажат?
О: Защото дори сега, толкова години напред в социалното развитие, все още са посрещани с недоверие и обвинения (например, че „са си го търсили“). Освен това такова преживяване е травматично; нещо, което предпочиташ да забравиш; нещо, за което говоренето е трудно. Как отиваш и разказваш травматично преживяване, за което имаш опасения, че никой няма да ти повярва и даже може да има негативни ефекти върху теб?

К: Къде е границата? Не може ли да се натискат хора в дискотека?
О: Може, докато е доброволно. Да, под влияние на алкохола вероятно е по-трудно човек да разбере намеци на несъгласие, но „като се напия ставам свиня“ не е никакво оправдание. Някой като се напие може да взема пушката и да почва да стреля. Границата в някои случаи наистина е трудно да се установи, но тези случаи според мен са сравнително малко.

К: Какво сега, да подписваме декларации за всеки флирт ли?
О: Залитането в крайности е грешно. Граничните случаи, в които е трудно да се определи съгласие, са малко, и няма нужда процесът да бъде бюрократизиран

К: Жените трябва да са по-силни психически, ако искат да имат равни права!
О: Психическата стабилност, т.е. възможността да се справиш с едно такова посегателство без то да ти се отрази и без да те травмира е спектър, а не само две точки „мъж“ и „жена“. Някои са по-чувствителни, други – не. Но това колко си чувствителен по никакъв начин не трябва да влияе върху това какви права имаш. Ако не се съгласим по този въпрос, имаме по-сериозен проблем.

К: Преувеличават, изобщо няма толкова много случаи…
О: Дали е 50%, „всяка трета жена“ или „всяка пета“, разликата не е толкова съществена. На първо място, статистиката няма как да е напълно достоверна, защото много жени не си казват (защо – виж няколко отговора по-нагоре). Но дори и 5 процента да са – това пак е прекалено много. И трябва да посочим проблема, да четем за проблема, да знаем за него. За да не прекрачваме границата, и да не позволяваме прекрачването на границата да бъде „нормално“. А всъщност, всеки познава поне по една жена, която е била жертва на сексуално посегателство (дори да не се е стигнало до насилие).

К: Някакви хора изнудват и разрушават кариерата на звезди със спорни истории от миналото
О: Когато излезеш и разкажеш история, не е изнудване. Изнудване е ако заплашиш да разкажеш историята, ако изнудваният не направи нещо в твоя полза. В тези случаи изнудването често е доказауемо (става с писма/съобщения, които могат да бъдат приложени като доказателства в съд). Вероятно има случаи, в които изнудвания отказва да даде исканото, но не му се занимава със съдебен процес, а изнудващия спира да блъфира и разказва историята. Но това са прекалено малка част от случаите. Всъщност, популярните личности, замесени в такива скандали са много малка част от случаите. Просто чуваме за тях, защото са известни.

К: С тия истории целят само да придобият популярност
О: Ако ми кажете някой, който „е станал известен като жертвата на Х“, може и да започнем да спорим по тая хипотеза. Но едва ли има такива случаи. Не на последно място, кой точно иска да стане известен с това, че някой го е използвал за сексуално удовлетворение?

К: Те в Африка и някои мюсюлмански държавни са по-зле…
О: Е, и? В Саудитска арабия убиват с камъни, ама това не значи, че е окей ние да убиваме с Итонг (че сме по-развити). Да, в развитите общества жените имат значително повече права и са в много по-добра позиция отколкото в (част от) ислямския свят и в държави от третия свят. Но това не значи, че няма проблеми.

К: Не се ли превръщат тези скандали в лов на вещици?
О: Това винаги е риск. Махалото да отиде в другата посока; покрай сухото да изгори и суровото. Затова не трябва да оставяме нагнетяването на такова напрежение, което да избухне по определен повод. Може би Дъстин Хофман просто има вулгарен език, може би някой друг е имал зле изразени романтични намерения. Но може и да е унижаване от позиция на силния. Може да е сексуално посегателство. Да, социалните мрежи имат способността да заклеймяват прибързано, да демонизират. Но това е друг проблем (че трябва да се научим да ползваме технологиите не като средство за избиване на комплексите си, а за по-удобна комуникация).

К: Това ли е най-големият проблем?
О: Няма най-голям проблем. Има множество проблеми, често свързани помежду си, които с времето трябва да решаваме, движени от споделени ценности. Като ги решим, ще живеем по-добре. Като решим един конкретен, ще помогнем за решаването на няколко други. И така нататък.

Проблемът съществува. Проблемът не е малък и много жени биват травмирани, което се отразява и на самочувствието им, и на много други аспекти от живота им. Да, понякога дори от едно по-грубо опипване, когато знаят, че не могат нищо да направят. Всяка история е различна, всяка психика е специфична, но общото е, че все още твърде много мъже се чувстват безнаказани да се възползват от положението си (дали на физическа сила, дали на висока позиция).

И самият факт, че изобщо водим спорове за това дали „не се правят на ощипани“, показва, че проблемът продължава да го има. А той е, че изглежда все още нямаме базовата ценност, че чуждото тяло е неприкосновено.

Да побутнем бъдещето

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/push-the-future/

Да побутнем бъдещето

Представете си, че сме няколко години напред в бъдещето. Но не повече от пръстите на едната ви ръка. Искате да произведете някакъв продукт. Влизате във фабриката с проектната си документация, записана на някакъв цифров носител… Или не – дори нямате съвсем прецизна такава, но с помощта на инженерния екип тя скоро става готова, като междувременно сте изяснили всички въпроси, свързани с това какви точно материали да бъдат вложени, какви техни специфики да бъдат използвани или евентуални проблеми и слаби места да бъдат избегнати. Как всичко да се направи при най-оптимална цена и бързина на производство. Повечето от тези решения ви подсказва самата информационна система на фабриката, защото разполага с натрупани данни и статистика, а machine learning алгоритмите стават все по-добри. Съобразени са регулационните изисквания, ако продуктът има отношения към тях. Уточнени са доставчиците на материали, цените им, дори разполагате с прогноза как би се отразила върху вашата цена някоя промяна на пазарите на суровини и материали. Знаете кои и какви са възможните най-подходящи заместители. Знаете подробно как ще се рециклира продуктът ви, след като приключи експлотационният му период. Имате най-детайлни количествени сметки и при всяка промяна в изделието те се опресняват автоматично. Накрая слагате очила за виртуална реалност и разглеждате продукта си „на живо“ още преди изобщо той да е влязъл в производство.

Ако всичко е както трябва – пускате поръчката за продукция, фабриката се преконфигурира съобразно новото изделие, а това с всяка следваща година ще се случва все по-автоматично и бързо. Транспортни роботи ще зареждат от склад нужните материали, колаборативните им „колеги“ (коботи) по поточните линии ще обслужват машините и производството на новото изделие (сменяйки например изхабените инструменти, зареждайки заготовки, опаковайки и т.н.), а накрая, вече в склада за готова продукция, ще финишират подредени, с етикети или маркирани с RFID, NFC или QR бройките завършени изделия, готови за експедиция. Таговете на съответната маркировка вероятно ще са в blockchain база, за проследяемост и доказване на оригинално производство и произход. Хора все още ще са нужни, но повечето ще са в инженерния отдел или в, да го наречем, контролния център на фабриката. Сред машините ще бъдат все по-малко и по-малко. А подобно производството за все повече неща ще е все по-възможно да бъде дори денонощно.

По време на целия процес ще можете да следите бройките, темпото, разхода на суровини и енергия – и не в някакви ужасни таблици с мърдащи числа, а чрез удобни, човешки интерфейси и визуализации, включително отдалечено чрез смартфон или таблет, защото всъщност няма какво толкова да правите във фабриката… Системите за анализиране на данните от датчиците и следене на параметрите на машините ще „предвиждат“ и подсказват за евентуални претоварвания на машини и инструменти, за потенциални проблеми и брак…

„Мечтая да е възможно фабриката ми да е продължение на нервната ми система, да мога да я почувствам и да взимам решения на тази база“, ми каза наскоро един индустриалец.

И нека тук спрем да си представяме, защото… това изобщо не е фантастика. Технологиите, които са нужни това да бъде възможно, са вече около нас. В индустрията обаче има много препъни камъни, заложени основно от различни вендори, в стремеж да запазят пазарни сегменти за себе си. Много машини не споделят никакви данни. Често липсват стандарти (или пък те не се ползват), които да спомагат интеграцията между компоненти от различни производители. Доставчиците на информационни системи се опитват да продават това, което вече са разработили, и твърде малко се интересуват от реалните нужди и проблеми в производствения сектор. След десетилетия, в които се извършва автоматизация и цифровизация (да, формално третата индустриална революция започва през 70-те години на миналия век), информационните технологии продължават да са фокусирани предимно в enablement и поддръжка, и твърде малко в реални, практични и ползотворни, специфични за сегмента иновации. В света на ИТ продължава да вирее горделивото, но безпочвено очакване индустрията да се напасне към тях, вместо технологиите да са пригодни за индустрията.

Но в крайна сметка иновациите се случват – при това лавинообразно. Някои са по-значими от други или пък изчакват своя момент да заблестят. И това съвсем не е самоцелно или извън контекст.

Такава модерна, дигитална фабрика е напълно възможна. От днешна гледна точка е по-лесно да си я представим като плавна еволюция на съществуваща традиционна такава, отколкото да се планира и построи от нулата. И при това не са нужни твърде много време, твърде много хора или някакви огромни усилия. Трябва да се огледат и оценят налични платформи и технологии заедно с възможните интеграции помежду им. Да се отсеят тези с най-добър потенциал и да се тестват в реална среда. Да се подберат или доработят приложения. И нещата ще започнат да се получават – не изведнъж, но всичко това е напълно реалистично – и ако се стартира сега, да започнат да се виждат реални резултати между 2020 и 2025 година. При това в България, в Пловдив, в Търново или Габрово. Или навсякъде другаде, но преди няколко дни с един от визионерите в индустрията около Пловдив обсъждахме, че ако успеем да го направим тук, значи може да се направи навсякъде. И да се мултиплексира колкото е нужно.

Нужни са няколко души с капацитет и готовност да се фокусират в темата – в идеалния случай ще са хора, малко по-широкопрофилни като натрупан опит, които не се страхуват да мислят извън рамките на текущата си тясна специалност. Такива, които да са с нагласа бързо да скачат и навлизат в нова територия, софтуер или платформа. Да имат способността да вникват под повърхността на техническата документация, за да преценят потенциала на една система. Важен е интеграторският подход – погледът към общата картинка и крайната цел всичко да работи заедно. Потенциалът на една машина или система извън контекста на общата интеграция, ако тя е твърде трудна, скъпа или невъзможна, е с пренебрежимо значение. Всякакъв ИТ опит ще е от полза, но в идеалния случай комбинацията от ИТ и инженерство (електроника и/или автоматизация) ще е брилянтната сплав. Иначе всяко окей по някоя (или повече) от следните посоки ще е плюс:

  • аналитично и критично мислене (креативно и out-of-the-box)
  • някой от стандартните езици за програмиране като C или Java
  • някоя и друга база-данни (поне SQL), както и HTML, и REST
  • опит с програмиране на контролери
  • IoT или IIoT (Industrial IoT), MQTT (или други M2M протоколи)
  • комфортно ползване на различни операционни системи (минимум Linux и Windows)
  • PLM (product lifecycle management), но не PLCM (product life-cycle management в маркетинг смисъл)
  • machine learning
  • всякакъв друг опит в/от индустрията
  • умения за кратко и фокусирано изразяване и писане
  • готовност за споделяне на знания и работа в екип
  • прагматичен и практически-ориентиран подход към проблемите
  • използване на инструменти за управление на задачи, проекти и лични ангажименти (календар, trello, todoist и др.)

Английският език е нужен като минимум на работно ниво, защото макар и не непрекъснато, ще се работи в многоезична среда и този език се явява най-малкото общо кратно за общуване и документиране.

И ако това по-горе зазвучи претенциозно в нечии уши, бързам да уточня, че няма да правим никакви революции и иновации – просто ще свършим малко полезна работа. В идеалния случай просто ще побутнем леко еволюцията напред. 🙂

Такива неща вече се правят в една или друга степен. Започват да се появяват и вендори, които ще твърдят, че могат да продадат най-подходящото цялостно решение. Истината е, че много от тях просто се опитват да вкарат колкото могат повече клиенти в собствената си екосистема. Няма универсални решения – във всяко индустриално производство има много специфики, които трябва да се имат наум. Решенията е добре да са „ушити“ по мярка и интегрирани, с подбор на най-оптималните компоненти от различни вендори.

Затова размахвам знаменце, че търся колеги и партньори. Имам подадени ръце и готовност за съвместна работа с представители на индустрията около Пловдив (в момента ми е най-лесно и на мен, и на тях, да разсъждаваме в рамките на Пловдив). Основната тяхна тревога е, че няма да се намерят нужните хора. Затова искам да проведа като начало един тур от разговори с тези, които биха се заинтересували да работим заедно по темата, а след това ще обсъждаме следващи стъпки. Имам няколко души наум, с които ще говоря лично, но по-голямата част от тях са ангажирани с други неща. Затова, пишейки този текст, се надявам, че ще се намерим и с нови колеги.

Аз лично вярвам, че успехът е свързан с партньорство и колаборация, а не е заключен в ревнивото пазене на двадесетте реда код, които си написал така или иначе пак като импровизация върху нечий друг труд, положен преди теб. Знанието, затворено между двете ти уши, просто остарява бързо и не върши никаква работа, ако не си го споделил с останалите. Времето на парцелираното познание и ексклузивни умения приключи неотдавна. Сега можем да постигнем нещо смислено само чрез взаимни усилия и екипна работа.

В случай че проявявате интерес, моля свържете се с мен и споделете каквото прецените за важно за ваш предишен опит или нагласа към темата. С най-интересните хора ще се постарая да се видим на живо възможно най-скоро.

Да побутнем бъдещето

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/push-the-future/

Да побутнем бъдещето

Представете си, че сме няколко години напред в бъдещето. Но не повече от пръстите на едната ви ръка. Искате да произведете някакъв продукт. Влизате във фабриката с проектната си документация, записана на някакъв цифров носител… Или не – дори нямате съвсем прецизна такава, но с помощта на инженерния екип тя скоро става готова, като междувременно сте изяснили всички въпроси, свързани с това какви точно материали да бъдат вложени, какви техни специфики да бъдат използвани или евентуални проблеми и слаби места да бъдат избегнати. Как всичко да се направи при най-оптимална цена и бързина на производство. Повечето от тези решения ви подсказва самата информационна система на фабриката, защото разполага с натрупани данни и статистика, а machine learning алгоритмите стават все по-добри. Съобразени са регулационните изисквания, ако продуктът има отношения към тях. Уточнени са доставчиците на материали, цените им, дори разполагате с прогноза как би се отразила върху вашата цена някоя промяна на пазарите на суровини и материали. Знаете кои и какви са възможните най-подходящи заместители. Знаете подробно как ще се рециклира продуктът ви, след като приключи експлотационният му период. Имате най-детайлни количествени сметки и при всяка промяна в изделието те се опресняват автоматично. Накрая слагате очила за виртуална реалност и разглеждате продукта си „на живо“ още преди изобщо той да е влязъл в производство.

Ако всичко е както трябва – пускате поръчката за продукция, фабриката се преконфигурира съобразно новото изделие, а това с всяка следваща година ще се случва все по-автоматично и бързо. Транспортни роботи ще зареждат от склад нужните материали, колаборативните им „колеги“ (коботи) по поточните линии ще обслужват машините и производството на новото изделие (сменяйки например изхабените инструменти, зареждайки заготовки, опаковайки и т.н.), а накрая, вече в склада за готова продукция, ще финишират подредени, с етикети или маркирани с RFID, NFC или QR бройките завършени изделия, готови за експедиция. Таговете на съответната маркировка вероятно ще са в blockchain база, за проследяемост и доказване на оригинално производство и произход. Хора все още ще са нужни, но повечето ще са в инженерния отдел или в, да го наречем, контролния център на фабриката. Сред машините ще бъдат все по-малко и по-малко. А подобно производството за все повече неща ще е все по-възможно да бъде дори денонощно.

По време на целия процес ще можете да следите бройките, темпото, разхода на суровини и енергия – и не в някакви ужасни таблици с мърдащи числа, а чрез удобни, човешки интерфейси и визуализации, включително отдалечено чрез смартфон или таблет, защото всъщност няма какво толкова да правите във фабриката… Системите за анализиране на данните от датчиците и следене на параметрите на машините ще „предвиждат“ и подсказват за евентуални претоварвания на машини и инструменти, за потенциални проблеми и брак…

„Мечтая да е възможно фабриката ми да е продължение на нервната ми система, да мога да я почувствам и да взимам решения на тази база“, ми каза наскоро един индустриалец.

И нека тук спрем да си представяме, защото… това изобщо не е фантастика. Технологиите, които са нужни това да бъде възможно, са вече около нас. В индустрията обаче има много препъни камъни, заложени основно от различни вендори, в стремеж да запазят пазарни сегменти за себе си. Много машини не споделят никакви данни. Често липсват стандарти (или пък те не се ползват), които да спомагат интеграцията между компоненти от различни производители. Доставчиците на информационни системи се опитват да продават това, което вече са разработили, и твърде малко се интересуват от реалните нужди и проблеми в производствения сектор. След десетилетия, в които се извършва автоматизация и цифровизация (да, формално третата индустриална революция започва през 70-те години на миналия век), информационните технологии продължават да са фокусирани предимно в enablement и поддръжка, и твърде малко в реални, практични и ползотворни, специфични за сегмента иновации. В света на ИТ продължава да вирее горделивото, но безпочвено очакване индустрията да се напасне към тях, вместо технологиите да са пригодни за индустрията.

Но в крайна сметка иновациите се случват – при това лавинообразно. Някои са по-значими от други или пък изчакват своя момент да заблестят. И това съвсем не е самоцелно или извън контекст.

Такава модерна, дигитална фабрика е напълно възможна. От днешна гледна точка е по-лесно да си я представим като плавна еволюция на съществуваща традиционна такава, отколкото да се планира и построи от нулата. И при това не са нужни твърде много време, твърде много хора или някакви огромни усилия. Трябва да се огледат и оценят налични платформи и технологии заедно с възможните интеграции помежду им. Да се отсеят тези с най-добър потенциал и да се тестват в реална среда. Да се подберат или доработят приложения. И нещата ще започнат да се получават – не изведнъж, но всичко това е напълно реалистично – и ако се стартира сега, да започнат да се виждат реални резултати между 2020 и 2025 година. При това в България, в Пловдив, в Търново или Габрово. Или навсякъде другаде, но преди няколко дни с един от визионерите в индустрията около Пловдив обсъждахме, че ако успеем да го направим тук, значи може да се направи навсякъде. И да се мултиплексира колкото е нужно.

Нужни са няколко души с капацитет и готовност да се фокусират в темата – в идеалния случай ще са хора, малко по-широкопрофилни като натрупан опит, които не се страхуват да мислят извън рамките на текущата си тясна специалност. Такива, които да са с нагласа бързо да скачат и навлизат в нова територия, софтуер или платформа. Да имат способността да вникват под повърхността на техническата документация, за да преценят потенциала на една система. Важен е интеграторският подход – погледът към общата картинка и крайната цел всичко да работи заедно. Потенциалът на една машина или система извън контекста на общата интеграция, ако тя е твърде трудна, скъпа или невъзможна, е с пренебрежимо значение. Всякакъв ИТ опит ще е от полза, но в идеалния случай комбинацията от ИТ и инженерство (електроника и/или автоматизация) ще е брилянтната сплав. Иначе всяко окей по някоя (или повече) от следните посоки ще е плюс:

  • аналитично и критично мислене (креативно и out-of-the-box)
  • някой от стандартните езици за програмиране като C или Java
  • някоя и друга база-данни (поне SQL), както и HTML, и REST
  • опит с програмиране на контролери
  • IoT или IIoT (Industrial IoT), MQTT (или други M2M протоколи)
  • комфортно ползване на различни операционни системи (минимум Linux и Windows)
  • PLM (product lifecycle management), но не PLCM (product life-cycle management в маркетинг смисъл)
  • machine learning
  • всякакъв друг опит в/от индустрията
  • умения за кратко и фокусирано изразяване и писане
  • готовност за споделяне на знания и работа в екип
  • прагматичен и практически-ориентиран подход към проблемите
  • използване на инструменти за управление на задачи, проекти и лични ангажименти (календар, trello, todoist и др.)

Английският език е нужен като минимум на работно ниво, защото макар и не непрекъснато, ще се работи в многоезична среда и този език се явява най-малкото общо кратно за общуване и документиране.

И ако това по-горе зазвучи претенциозно в нечии уши, бързам да уточня, че няма да правим никакви революции и иновации – просто ще свършим малко полезна работа. В идеалния случай просто ще побутнем леко еволюцията напред. 🙂

Такива неща вече се правят в една или друга степен. Започват да се появяват и вендори, които ще твърдят, че могат да продадат най-подходящото цялостно решение. Истината е, че много от тях просто се опитват да вкарат колкото могат повече клиенти в собствената си екосистема. Няма универсални решения – във всяко индустриално производство има много специфики, които трябва да се имат наум. Решенията е добре да са „ушити“ по мярка и интегрирани, с подбор на най-оптималните компоненти от различни вендори.

Затова размахвам знаменце, че търся колеги и партньори. Имам подадени ръце и готовност за съвместна работа с представители на индустрията около Пловдив (в момента ми е най-лесно и на мен, и на тях, да разсъждаваме в рамките на Пловдив). Основната тяхна тревога е, че няма да се намерят нужните хора. Затова искам да проведа като начало един тур от разговори с тези, които биха се заинтересували да работим заедно по темата, а след това ще обсъждаме следващи стъпки. Имам няколко души наум, с които ще говоря лично, но по-голямата част от тях са ангажирани с други неща. Затова, пишейки този текст, се надявам, че ще се намерим и с нови колеги.

Аз лично вярвам, че успехът е свързан с партньорство и колаборация, а не е заключен в ревнивото пазене на двадесетте реда код, които си написал така или иначе пак като импровизация върху нечий друг труд, положен преди теб. Знанието, затворено между двете ти уши, просто остарява бързо и не върши никаква работа, ако не си го споделил с останалите. Времето на парцелираното познание и ексклузивни умения приключи неотдавна. Сега можем да постигнем нещо смислено само чрез взаимни усилия и екипна работа.

В случай че проявявате интерес, моля свържете се с мен и споделете каквото прецените за важно за ваш предишен опит или нагласа към темата. С най-интересните хора ще се постарая да се видим на живо възможно най-скоро.

Да побутнем бъдещето

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/push-the-future/

Представете си, че сме няколко години напред в бъдещето. Но не повече от пръстите на едната ви ръка. Искате да произведете някакъв продукт. Влизате във фабриката с проектната си документация, записана на някакъв цифров носител… Или не – дори нямате съвсем прецизна такава, но с помощта на инженерния екип тя скоро става готова, като междувременно сте изяснили всички въпроси, свързани с това какви точно материали да бъдат вложени, какви техни специфики да бъдат използвани или евентуални проблеми и слаби места да бъдат избегнати. Как всичко да се направи при най-оптимална цена и бързина на производство. Повечето от тези решения ви подсказва самата информационна система на фабриката, защото разполага с натрупани данни и статистика, а machine learning алгоритмите стават все по-добри. Съобразени са регулационните изисквания, ако продуктът има отношения към тях. Уточнени са доставчиците на материали, цените им, дори разполагате с прогноза как би се отразила върху вашата цена някоя промяна на пазарите на суровини и материали. Знаете кои и какви са възможните най-подходящи заместители. Знаете подробно как ще се рециклира продуктът ви, след като приключи експлотационният му период. Имате най-детайлни количествени сметки и при всяка промяна в изделието те се опресняват автоматично. Накрая слагате очила за виртуална реалност и разглеждате продукта си „на живо“ още преди изобщо той да е влязъл в производство.

Ако всичко е както трябва – пускате поръчката за продукция, фабриката се преконфигурира съобразно новото изделие, а това с всяка следваща година ще се случва все по-автоматично и бързо. Транспортни роботи ще зареждат от склад нужните материали, колаборативните им „колеги“ (коботи) по поточните линии ще обслужват машините и производството на новото изделие (сменяйки например изхабените инструменти, зареждайки заготовки, опаковайки и т.н.), а накрая, вече в склада за готова продукция, ще финишират подредени, с етикети или маркирани с RFID, NFC или QR бройките завършени изделия, готови за експедиция. Таговете на съответната маркировка вероятно ще са в blockchain база, за проследяемост и доказване на оригинално производство и произход. Хора все още ще са нужни, но повечето ще са в инженерния отдел или в, да го наречем, контролния център на фабриката. Сред машините ще бъдат все по-малко и по-малко. А подобно производството за все повече неща ще е все по-възможно да бъде дори денонощно.

По време на целия процес ще можете да следите бройките, темпото, разхода на суровини и енергия – и не в някакви ужасни таблици с мърдащи числа, а чрез удобни, човешки интерфейси и визуализации, включително отдалечено чрез смартфон или таблет, защото всъщност няма какво толкова да правите във фабриката… Системите за анализиране на данните от датчиците и следене на параметрите на машините ще „предвиждат“ и подсказват за евентуални претоварвания на машини и инструменти, за потенциални проблеми и брак…

„Мечтая да е възможно фабриката ми да е продължение на нервната ми система, да мога да я почувствам и да взимам решения на тази база“, ми каза наскоро един индустриалец.

И нека тук спрем да си представяме, защото… това изобщо не е фантастика. Технологиите, които са нужни това да бъде възможно, са вече около нас. В индустрията обаче има много препъни камъни, заложени основно от различни вендори, в стремеж да запазят пазарни сегменти за себе си. Много машини не споделят никакви данни. Често липсват стандарти (или пък те не се ползват), които да спомагат интеграцията между компоненти от различни производители. Доставчиците на информационни системи се опитват да продават това, което вече са разработили, и твърде малко се интересуват от реалните нужди и проблеми в производствения сектор. След десетилетия, в които се извършва автоматизация и цифровизация (да, формално третата индустриална революция започва през 70-те години на миналия век), информационните технологии продължават да са фокусирани предимно в enablement и поддръжка, и твърде малко в реални, практични и ползотворни, специфични за сегмента иновации. В света на ИТ продължава да вирее горделивото, но безпочвено очакване индустрията да се напасне към тях, вместо технологиите да са пригодни за индустрията.

Но в крайна сметка иновациите се случват – при това лавинообразно. Някои са по-значими от други или пък изчакват своя момент да заблестят. И това съвсем не е самоцелно или извън контекст.

Такава модерна, дигитална фабрика е напълно възможна. От днешна гледна точка е по-лесно да си я представим като плавна еволюция на съществуваща традиционна такава, отколкото да се планира и построи от нулата. И при това не са нужни твърде много време, твърде много хора или някакви огромни усилия. Трябва да се огледат и оценят налични платформи и технологии заедно с възможните интеграции помежду им. Да се отсеят тези с най-добър потенциал и да се тестват в реална среда. Да се подберат или доработят приложения. И нещата ще започнат да се получават – не изведнъж, но всичко това е напълно реалистично – и ако се стартира сега, да започнат да се виждат реални резултати между 2020 и 2025 година. При това в България, в Пловдив, в Търново или Габрово. Или навсякъде другаде, но преди няколко дни с един от визионерите в индустрията около Пловдив обсъждахме, че ако успеем да го направим тук, значи може да се направи навсякъде. И да се мултиплексира колкото е нужно.

Нужни са няколко души с капацитет и готовност да се фокусират в темата – в идеалния случай ще са хора, малко по-широкопрофилни като натрупан опит, които не се страхуват да мислят извън рамките на текущата си тясна специалност. Такива, които да са с нагласа бързо да скачат и навлизат в нова територия, софтуер или платформа. Да имат способността да вникват под повърхността на техническата документация, за да преценят потенциала на една система. Важен е интеграторският подход – погледът към общата картинка и крайната цел всичко да работи заедно. Потенциалът на една машина или система извън контекста на общата интеграция, ако тя е твърде трудна, скъпа или невъзможна, е с пренебрежимо значение. Всякакъв ИТ опит ще е от полза, но в идеалния случай комбинацията от ИТ и инженерство (електроника и/или автоматизация) ще е брилянтната сплав. Иначе всяко окей по някоя (или повече) от следните посоки ще е плюс:

  • аналитично и критично мислене (креативно и out-of-the-box)
  • някой от стандартните езици за програмиране като C или Java
  • някоя и друга база-данни (поне SQL), както и HTML, и REST
  • опит с програмиране на контролери
  • IoT или IIoT (Industrial IoT), MQTT (или други M2M протоколи)
  • комфортно ползване на различни операционни системи (минимум Linux и Windows)
  • PLM (product lifecycle management), но не PLCM (product life-cycle management в маркетинг смисъл)
  • machine learning
  • всякакъв друг опит в/от индустрията
  • умения за кратко и фокусирано изразяване и писане
  • готовност за споделяне на знания и работа в екип
  • прагматичен и практически-ориентиран подход към проблемите
  • използване на инструменти за управление на задачи, проекти и лични ангажименти (календар, trello, todoist и др.)

Английският език е нужен като минимум на работно ниво, защото макар и не непрекъснато, ще се работи в многоезична среда и този език се явява най-малкото общо кратно за общуване и документиране.

И ако това по-горе зазвучи претенциозно в нечии уши, бързам да уточня, че няма да правим никакви революции и иновации – просто ще свършим малко полезна работа. В идеалния случай просто ще побутнем леко еволюцията напред. 🙂

Такива неща вече се правят в една или друга степен. Започват да се появяват и вендори, които ще твърдят, че могат да продадат най-подходящото цялостно решение. Истината е, че много от тях просто се опитват да вкарат колкото могат повече клиенти в собствената си екосистема. Няма универсални решения – във всяко индустриално производство има много специфики, които трябва да се имат наум. Решенията е добре да са „ушити“ по мярка и интегрирани, с подбор на най-оптималните компоненти от различни вендори.

Затова размахвам знаменце, че търся колеги и партньори. Имам подадени ръце и готовност за съвместна работа с представители на индустрията около Пловдив (в момента ми е най-лесно и на мен, и на тях, да разсъждаваме в рамките на Пловдив). Основната тяхна тревога е, че няма да се намерят нужните хора. Затова искам да проведа като начало един тур от разговори с тези, които биха се заинтересували да работим заедно по темата, а след това ще обсъждаме следващи стъпки. Имам няколко души наум, с които ще говоря лично, но по-голямата част от тях са ангажирани с други неща. Затова, пишейки този текст, се надявам, че ще се намерим и с нови колеги.

Аз лично вярвам, че успехът е свързан с партньорство и колаборация, а не е заключен в ревнивото пазене на двадесетте реда код, които си написал така или иначе пак като импровизация върху нечий друг труд, положен преди теб. Знанието, затворено между двете ти уши, просто остарява бързо и не върши никаква работа, ако не си го споделил с останалите. Времето на парцелираното познание и ексклузивни умения приключи неотдавна. Сега можем да постигнем нещо смислено само чрез взаимни усилия и екипна работа.

В случай че проявявате интерес, моля свържете се с мен (чрез формуляра по-долу) и споделете каквото прецените за важно за ваш предишен опит или нагласа към темата. С най-интересните хора ще се постарая да се видим на живо възможно най-скоро.

Кой бяга от здравната ни система?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/koi-bqga-ot-zdravnata-ni-sistema/

Едно от най-честите обяснения, които се дават за състоянието на здравната ни система, е липсата на хора – лекари, акушерки и медицински сестри. Наистина, почти всички сфери изискващи специалисти в страната страдат от този проблем. Най-осезаемо това се вижда в сферата на информационните технологии и машиностроенето. Доколкото е вярно обаче това за здравеопазването?

Преди няколко години споделих в социалките една графика, която направих набързо от данните на НСИ. Сравняваше колко лекари работят в България като абсолютен брой и спрямо глава от населението. Също така, колко учат в сферата на здравеопазването и колко завършват. Днес реших да обновя тези графики с последните данни и да ги разширя. Макар да дават само сухи числа за един единствен аспект от системата, от тях може да научим доста. Здравеопазването определено има сериозни проблеми, които са не само многопласови, но и трудно може да се дестилират в няколко графики. С такива обаче може да се опитаме да оборим няколко мита.

Както винаги, започвам с условностите. Тези данни събират всички практикуващи лекари – лични, тесни специалисти, хирурзи, анестезиолозите и прочие. В категорията медицински специалисти се включват мед. сестри, акушерки, лаборанти, фледшери и други. Не може да анализираме това колко от тях работят на повече от едно място, колко операции и процедури правят, колко специализират, колко отпадат, колко получават точно от всичко това и колко са натоварени, просто защото такива данни няма. Навярно се пазят в болниците, но надали някой има илюзия, че ще ги споделят. Затова може да говорим само за общ брой. НСИ има разбивка по области, но тук не ги разглеждам. Учащите в сферата на здравеопазването са „наедно“ като разглеждам само бакалаврите и магистрите. Във всички графики долу взимам показателите през 2001-ва за основа и сравнявам.

Нека да започнем с броя работещи лекари и медицински специалисти в страната. От данните на НСИ се вижда, че за последите 15 години те всъщност се увеличават като абсолютен брой. Особено при лекарите тенденцията е почти изцяло нагоре. При медицинските специалисти има намаление в последните 3 години, но все още сме над нивото от 2001-ва. Интересно е, че когато първо пуснах тази графика тогава се говореше как масово напускат, а всъщност имаше няколкогодишно увеличение с по 1-2% на година. Лекарите през 2016-та в страната, например, са били с над 8% повече от 2001-ва. Най-големият скок е бил в последните 7 години.

Ако разгледаме спрямо населението, тенденцията става още по-стръмна нагоре. Няма спор, че заради отрицателния приръст и емиграцията (макар намаляваща) населението намалява и това е проблем. Това обаче означава, че на един лекар и медицинска сестра се падат по-малко хора. Също е вярно, че заради застаряващото население са нужни всъщност повече ресурси за здравни грижи, но както виждаме, тенденцията при последните далеч не е универсално надолу. Последният проблем всъщност до голяма степен ще „отмине“ след 20-25 години, заедно с поколението на т.н. baby-boomer-и – бумът в раждането и по-важно оцеляването на бебетата преди 60-тина години. Така виждаме, че на всеки 1000 пациента има с поне 12% повече медицински сестри и над 20% повече лекари, отколкото 15 години по-рано.

Гледайки напред във времето виждаме и постоянен скок в броя учащи и завършващи лекари и медицински специалисти. Разбира се, може да се поспори за качеството и съм сигурен, че доста лекари биха имали да кажат по нещо за това. Когато говорим за масови здравни грижи обаче, 90% от състоянията имат нужда от някакъв личен лекар с що-годе сносни знания. Също така, международната слава на медицинските ни университети въобще не е лоша. Всичко това дори с напускането на някои лекари и чуждестранните студенти, които въобще не са малко, виждаме, че на година завършват и остават в страната повече специалисти по здравни грижи, отколкото са нужни за обновяване на системата. При това този процес се засилва.

При лекарите е видно, че неизменно има увеличение. Няма спор, че в определени професии има проблем. Такива са анестезиолозите, недостиг на които има в цял свят. Заедно с антибиотичната резистентност липсата им се сочи като основен риск за операциите в бъдещето. Кадри в други критични сфери се губят дори в богати държави като Германия и Великобритания. Като по-голям проблем у нас се сочи липсата на медицински сестри и акушерки. Затова ето разбивка как кадрите заети в болници и клиники са се движили в последните 15 години.

Несъмнено има намаление при акушерките, но броят им се стабилизирал в последните 6 години. При медицинските сестри и фелдшерите дори е имало увеличение, което рязко тръгва надолу в последните години. В това може би ще прозрем провали в определени политики в здравната сфера на последните кабинети. Погледнато спрямо населението обаче виждаме друга картинка. Отново – отрицателният приръст е огромен проблем, но погледнат спрямо брой пациенти на мед. сестри и акушерки, всъщност тенденцията е към подобрение независимо от негативите.

Затова нека спрем с извинението, че няма лекари и медицински специалисти. Кадри поне в тази сфера има. Ако има проблем в разпределението им, то това е заради грешни стимули и сбъркана политика. Ако има проблем в качеството, то това е заради специализациите, които абсолютно всеки е съгласен, че са сбъркани като принцип. Финансирането, пътеките, болниците източващи касата и биващи източвани, ненужните процедури, връзките с фармацевтичните компании, наработещата спешна помощ, шарлатаните с алтернативни лечения и неефективната превенция и диагностика са сред огромните проблеми. Еднозначно решения няма и никой не е намерил.

Подобни проблеми има в цял свят, но успяват да държат пълна малко по-малко продънената си кофа с несъизмеримо по-голям поток от пари. У нас нямаме такава възможност. Поне не докато не се вдигне производителността и приходите от вноски. Междувременно трябва да спрем да броим лекарите, а да говорим по-сериозно какво се налага да правят в рамките на стандартния ден, как да спрем злоупотребите, грубото отношение от двете страни, как да запазим здравето и живота и на двете страни и как да подобрим доверието и най-вече очакванията у хората какво медицината може и какво не. Липсите в тези сфери карат все повече не само да харчат неимоверни суми за шамани и „алтернативи“, но и откровено застрашават живота на децата си.

Тук не давам решение и не изброявам всички проблеми, а показвам къде не е проблемът или поне къде най-малко е. Така отговорът на заглавието горе е, че не лекарите и медицинските сестри бягат. Не бягат и толкова пациентите, защото медицинският туризъм се засилва, а все повече болници отварят врати. Бяга се единствено от отговорност. Липсата на доверие в тази и други системи гони и немалка част от българите, които решават, че някъде може би е по-добре. Дали са прави или не е по-трудно да се каже, отколкото си мислят повечето, а и не е въпроса тук. Ефектът е видим.

За пестицидите, яйцата, хората и мишките

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/fipronil/

Изрових тези числа когато тръгна скандалът с холандските яйца в Германия. Ей така, от любопитство. Не ги пуснах тогава, защото не смятах, че на някого ще му е интересно. Вчера обаче стана ясно, че пестицидът фипронил е открит и на българския пазар. Видях също, че доста хора копират дословно едни числа и добавят свои интерпретации и затова ето какво открих.

Всички медии съвсем естествено цитираха съобщението на агенцията по храните, че нивото на остатъчното замърсяване с фипронил е „0,027 мг/кг, което е значително под опасната доза за човек от 0,72 мг/кг“. От къде идва това число и какво означава? Всъщност, такова ограничение няма. Има няколко изследвания за консумация на яйца в кратък или продължителен период върху зайци и плъхове. Повечето правят препратки към немското изследване (в линковете долу) и задават именно 0.72 мг/кг като горна граница на безопасност.

Тъй като нито БАБХ, нито медиите разясняват, ето какво означава това число. Това е безопасен лимит за остатъчен пестицид на черупката или в яйцето към килограм яйчен продукт. Не както блогът за наука 6nine писа в Twitter, че това е няколко милиграма погълнати спрямо теглото на потребителя. Напротив. Това означава, че ако ядете колкото средностатистическия човек, но яйца замърсени с повече от 0.03 мг. (30 микрограма) фипронил всяко, то много вероятно да да имате сериозни здравни проблеми. При деца или продължително излагане ограничението е много по-ниско. В изследванията се посочва, че пестицидът се изхвърля след най-малко 7 месеца. Това означава, че може бързо да се натрупа и доведе до неврологични проблеми.

Това, което съществува като лимит за максимална концентрация е 0.02 мг/кг яйчно вещество. Той е въведен както от ЕС, така и от FAO. В ЕС обаче от 2015-та е намален на 0.015, а от миналата година – на 0.005. Това се смятат за безопасни нива при консумация в краткосрочен план. Данните на FAO показват и друго интересно нещо – лимитът спрямо тегло на потребителя. То е 0.0002 мг. поет чрез храна пестицид на кг. човешко тегло при продължително излагане или 0.003 мг. – при еднократно излагане. Именно на база тези оценки плюс статистиката за средната консумация за яйца, средното тегло на населението и доста закръгляне надолу са получени лимитите за безопасност на ЕС. Отново по същия начин е изчислен и прословутата граница от 0.72 мг/кг, която ще видите във всички медии.

От това се разбира, че всъщност откритите нива на фипронил в българските яйца съвсем не са безопасни и затова БАБХ бият камбаната. Те са над старите лимити за безопасност на ЕС и пет пъти над обновените за този пестицид. Все пак, са доста под откритите в Холандия и Белгия, където някои партиди са надвишавали дори критичните 0.72 мг/кг (или 30 микрограма на яйце). Затова там е имало хоспитализирани с натравяне. Такова в България почти е сигурно, че няма да видим, освен ако някой не реши да направи 300 кг. омлет. Целта на тези предупреждения е да се избегне продължителното излагане, което дори при ниските стойности може да е вредно и то особено за децата.

И отново – всички тези лимити и микрограмове са груби оценки на учени и бюрократи на база продължителни изследвания върху мишки. Закръгляли са яко надолу за всеки случай. Нищо от вчерашните новини не означава, че „ядем отровни яйца“. Просто няма да е лоша идея да избягвате тези партиди. Ако вече пак сте яли от тях, няма проблем – тялото се справя със всякакви „отрови“ – било то „естествени“ или изкуствени. Нямате си идея какво има в „био“ и „селските“ зеленчуци дори без да се пръскат и само на база изкуствената селекция. Ако трябва да се притеснявате, че нещо ще ви разболее, обърнете внимание на замърсяването на въздуха в градовете ни. Прегледайте се най-после защо ви е високо кръвното и защо оная кашлица не си отива. Точно тези яйца са несравнимо по-малък проблем.


Източници: съобщението на БАБХ, база данни с пестицидите на ЕК, база данни с пестицидите на FAO, изследване на ефектите на фипронил в Белгия, последен доклад на FAO за дневната употреба, datasheet на FAO за фипронила.

Какво трябва да се случи с електронното управление според пътната карта?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/2887

„Пътна карта за развитие на стратегията за електронно управление“ звучи като тежко бюрократичен документ. Когато го писахме дори си позволих да иронизирам стратегическите документи.

Но всъщност такива документи са необходими, за да се знаят както посоката и целите, така и конкретните проекти и интервенции, които трябва да се случат. Пътната карта обхваща разбирането на авторите ѝ (и техните ръководители) за това какво трябва да се случи в следващите няколко години.

Медиите спорадично се сещат за пътната карта – като например при приемането ѝ генерираха мини-скандал как така държавата ще прави електронна поща за 25 милиона, което беше напълно грешен опит за тълкуване на един абзац от документ. Наскоро пътната карта беше преоткрита, в частта за изцяло нов адресен регистър и ново ГРАО, този път с по-позитивна конотация. Но отново цялостния и лесно разбираем поглед липсва.

Признавам си, че макар да беше доста харесана от хора извън администрацията (напр. бизнеса), пътната карта все пак е голям документ с много текст, който не непременно е интересен за четене. Затова година и половина след приемането ѝ, но преди който и да било от проектите вътре да се е случил, ще опитам да я разясня – по няколко изречения на проект. В самата пътна карта има малко повече информация (което всъщност не е стандартно за пътни карти – обикновено те включват доста общи и разтегливи мерки. Ние решихме да бъдат конкретни проекти с реални цели и резултати). Може някои от тях да са скучни или прекалено „вътрешни“, но електронизацията на цяла държава е дълъг и сложен процес пълен с много детайли. „Прости“ решения няма и малко неща са „wow, това е яко“. Но ето по няколко думи за проектите:

  • Електронно гласуване – започвам с този проект, макар да е в края на таблицата, защото е популярен в момента – Мая Манолова е „вдигнала“ темата след писмо, което е получила. Проектът беше вкаран като приоритетен в пътната карта през есента (няколко месеца след като бяха приети измененията в изборния кодекс). Оттогава досега мина доста време, но проектът най-накрая е в някаква видима фаза. Първата стъпка е да се проучат добрите практики по света и на база на това да се подготви техническо задание за системата. Това може да се разгледа като известно изоставане от първоначалния график, но така или иначе другия ключов за електронното гласуван проект – този за електронната идентификация – също е назад. Все пак срокът „май 2019-та“ не е непостижим, особено ако се използва някое от готовите решения на пазара, вместо да се изгражда нещо от нулата. ЦИК и Държавната агнеция за е-управление засега изглежда да имат намерения да изпълнят проекта. Има ли риск да стане както с машините, с които ЦИК не беше готова навреме? Има, но според мен това няма да е фатално – 6 месеца или 1 година по-късно, електронното гласуване ще е факт, а по-добре малко закъснение, отколкото прибързано въвеждане на нещо с такова голямо значение. Защото объркаме ли го, втори шанс няма да има скоро. (Защо системата се казва „пилотна“ – защото първо ще има пилотно внедряване. След това обаче няма да се прави нова система, а просто пилотната ще бъде въведена в продукционен режим)
  • Одит на информационната и комуникационната инфраструктура (на администрацията и в сектор „правосъдие“). Проблемът в момента е че никой в държавата не знае какви компютри, какви мрежи, какви лицензи, какъв софтуер, какви и колко стари компютри има по администрациите. Идеята е тази информация да се събере еднократно и след това да бъде поддържана в актуален вид чрез изграден за целта регистър. Нормативното задължение го създадохме с наредба, сега остава да бъде изпълнен и проекта. Защо това е нужно изобщо? За да се планира каквото и да било в мащаб, е нужна информация. За да се правят изгодни сделки за лицензи, например, е нужно да се знае какво има налично. На практика най-вероятно ще се окаже, че държавата е купила два пъти повече лицензи за бази данни, отколкото реално ползва. Отделно, тази информация ще позволи да се консолидират част от тези ресурси в облачна инфраструктура. Но за да може да се планира каквото и да било, трябва информацията да е налична. Документацията за проекта е налична на сайта на Държавна агенция „Електронно управление“
  • Държавен хибриден частен облак, или серия от дейта-центрове, в които държавата да си консолидира хардуерния ресурс. В момента „сървъри“ биват наричани всевъзможни настолни компютри, стоящи в краката на някой системен администратор или секретарка, или в добрия случай – в килера на чистачките. Това няма да е първият опит за държавен дейта-център, но целта е най-накрая да се направи както трябва. Не просто да бъдат изсипани железа, а реално да предлага „инфраструктура като услуга“ – администрация Х казва „трябва ми толкова RAM и толкова дисково пространство“ през потребителски интерфейс…и го получава веднага, автоматично. И не се грижи за поддръжката му, защото тя е осигурена централно, в т.ч. резервни копия, защита от атаки, резервираност и т.н.
  • Развитие на пилотната система за електронна идентификация – това е един от най-важните проекти, който се основава на цял закон – целта е да има софтуерна инфраструктура за идентифициране на гражданите в електронна среда. Това на практика значи, че всеки ще може да получи електронна идентичност на избран от него носител (лична карта, друга карта, „флашка“ с електронния му подпис, мобилен телефон) и с нея ще има достъп до всички електронни услуги в държавата. И не само в нашата държава, а във всички европейски държави, защото електронната идентификация ще има трансгранично признаване. Този проект е най-напреднал, и е на етап набиране на оферти. Всички други проекти имат предвидена интеграция с него, така че е важно, че се движи пред останалите (макар и всички да изостават от планираните срокове). (Защо пилотна система – защото има такава, дадени са пари за нея, и трябва да се ползва като отправна точка)
  • Реализиране на система за мониторинг на индикаторите за изпълнение на всички оперативни програми – сравнително скучен от гледна точка на цялостната картина вътрешен проект, който просто е необходим за мониторинга на евросредствата. Има още два проекта за НСИ, които са „вътрешни“ и са свързани с покриване на задължителни изисквания, идващи от ЕС.
  • Публични регистри за бюджетен и проектен контрол и информационни ресурси на електронното управление – със Закона за електронното управление беше създадена държавна агенция с доста правомощия за контрол. Причината е, че нещата в държавата се случват некоординирано, „както дойде“ и „на парче“ и за да имаме накаква устойчивост, трябва това да спре. За целта агенцията трябва да осъществява контрол на всички проекти и дейности и на всички бюджети за информационни технологии. А не всеки да си „маже“ технически задания, които изпълнителите могат да тълкуват както им е удобно, или пък да харчи пари за лицензи и компютри, каквито си е купил само една година преди това и реално не му трябват. В момента агенцията започва да осъществява този контрол без такива регистри (използвайки интернет страницата си вместо това), но тези регистри ще позволят по-плавното му и по-прозрачното му осъществяване.
  • Реализира не на ЦАИС „Съдебен статус“ – това е прословутото „свидетелство за съдимост“. В момента съществува система за това, на база на което е реализирано електронното свидетелство за съдимост, но тя е децентрализирана и остаряла, изисква много ръчно въвеждане на данни, и няма да може да обслужи достатъчно нарастващ брой автоматизирани заявки. За това трябва да се изгради изцяло нова такава, централизирана, така че на едно място да има съдебния статус на всички граждани, и със съответния контрол на досдтъпа тази информация да се предоставя на администрациите (и на гражданите, ако например искат да представят свидетелството в чужбина).
  • Реализиране на универсална ЦАИС „Анализ на корупционния риск“ – каквото и антикорупционно звено да бъде направено, то трябва да има аналитичен капацитет, за да може да установява конфликти на интереси и корупционни практики. Това „на ръка“ не че няма как да стане, но е много несигурно, бавно и подлежащо на „външни влияния“. Целта на системата за анализ на корупционния риск е да събира на едно място информация за лица, заемащи публични длъжности от множество източници и да търси в тях потенциални конфликти на интерерси. Да сравнява декларации пред сметната палата с данни от НАП, да сравнява обществени поръчки с фирми, регистрирани от свързани лица, и т.н. В един момент бях предложил дори данните от системата да бъдат частично публични – т.е. всеки месец системата да публикува колко потенциални проблеми е открила системата, и по колко от тях са образувани проверки. Така неща по-трудно ще се замитат под килима. Вероятно този проект ще трябва да изчака създаването на поредния антикорупционен орган.
  • Реализиране на ЦАИС „Единна входна точка“ за подаване годишни финансови отчети – всеки, който има бизнес, сигурно е „псувал“ защо държавата му иска едни и същи данни по няколко пъти – НАП, Търговския регистър, НСИ. Отговорът е – защото никой не се е бил сетил да ги обедини, а и да се е бил сетил, е нямало техническа И нормативна възможност. Реално в момента законите не позволяват това да се случи, защото Законът за счетоводството изисква печат на счетоводител преди да бъде качен документа, с което се губи машинната му четимост. Т.е. освен проекта ще трябват и нормативни изменения, но идеята е като дойде време за отчитане пред държавата, счетоводителят да извади един файл от счетоводната си система, да го прати на управителя, който да го качи в единната система (подписано с електронен подпис)… и това е. Без декларации и отчети към няколко институции – системата сама ще преценя коя част от данните на коя институция да изпрати. Реализирането на този проект трябва да стартира всеки момент (ако вече не е).
  • Надграждане на Тъговския регистър – Търговският регистър е едно от най-хубавите неща за електронното ни управление по принцип. На практика има много неща, които могат да бъдат подобрени. На първо място – потребителският интерфейс. В рамките на проекта той трябва да стане по-съвременен (най-накрая), но и много други неща – обмен на данни с европейските търговски регистри, както и с имотния регистър. Също така регистърът на особените залози (който е на 20 години и „плаче“ за пълно подновяване) и регистъра на юридическите с нестопанска цел минават към агенция по вписванията, та съответните промени в Търговския регистър трябва да бъдат реализирани. Това може би звучи скучно, но всъщност е ключово, тъй като в Агенцията по вписванията е съсредоточен доста материален интерес – фирми, имоти, особени залози, и системите трябва да са в добро състояние, за да няма злоупотреби.
  • Надграждане на имотния регистър – имотният регистър в момента предоставя малка част от услугите, които реално може, а процесът по закупуване на имот включват доста „хартиени“ стъпки, които от своя страна отварят вратички за имотни измами. Тези дупки трябва да бъдат затворени, а административните услуги на имотния регистър трябва да се електронизират, за да се спестят опашки.
  • Базов регистър на субекти, обекти и събития – в държавата се водят хиляди регистри и регистърчета. Голяма част са на хартия, друга голяма част с в екселски таблици или (не се бъзикам) в Doc файлове. За много от тях би било прекалено скъпа и излишна инвестиция да бъдат изграждани отделни информационни системи – те съдържат малко данни, обновяват се рядко. Но минусите на хартията и екселските таблици (на които не се правят резервни копия) са много. Затова целта на този проект е да има централизирана държавна система за „регистър като услуга“ – някой от съответната администрация (включително общинска) влиза, натиска „създай регистър“, дефинира какви полета има в него, кой има достъп до него, и готово – вече имаме електронен регистър, с резервни копия, отворени данни, контрол на достъпа, защита от атаки и какво ли още не. Това, разбира се, няма да е приложимо на големите и важни регистри като Търговския, имотния, ГРАО, защото там вписванията минават през сложни процеси, но мнозинството от регистрите могат да бъдат електронизирани много лесно чрез такава система. Идеята за проекта тръгна от т.нар. „професионално-квалифицирани лица“, тъй като в секторите „Здравеопазване“ и „Правосъдие“ има множество регистри, в които се водят различни лица – лекари, сестри, санитари, фармацевти, съответно вещи лица, заклети преводачи, оценители, синдици и т.н. Но от „регистър за хора“ решихме, че стъпката до „регистър за всичко“ е лесна и дава много повече ползи.
  • Реализиране на ЦАИС „Гражданска регистрация“ и ЦАИС „Адресен регистър“ – може би най-важните бази данни в държавата – тези на физическите лица (и адресите). Реално това са два проекта, обединени в един, тъй като са към едни и същи институции – ГРАО и ДАЕУ. В момента ГРАО е децентрализирано, писано е на архаична технология, за която поддръжка е много трудно да се намери, не е ясно дали ще издръжи на хиляди заявки в реално време (каквато е целта на електронното управление). Изцяло нова, централизирана система, с уеб-услуги, отворени данни (при защита на личните данни) ще „отключи“ електронното управление. Адресен регистър обаче досега няма. Има номенклатура с адреси на физически лица, има кадастър, но и двете не са достатъчни – съответно съществуват отделни бази данни с адреси в ГРАО, в пощите, в кадастъра и вероятно по частните компании. Целта е всеки адрес да има единен идентификатор, който не се променя никога (за разлика от тези в кадстъра), и по който да може да бъде рефериран и намерен всеки адрес. Т.е. вместо в базата данни да се записва целия адрес, ще се записва само един идентификатор, а реалния адрес ще се извлича от адресния регистър. Плюсовете са много, но един пример е – преименуване на улица. Ако една улица се преименува, всички бази данни, в които са записани адреси, ще имат грешни адреси. Ако използват референция към адресния регистър, това няма да е проблем (а в регистъра ще се вижда кога и защо е преименувана дадената улица).
  • Регистър на годишните технически прегледи и на проведените изпити за водачи – общо взето регистри на ИААА (известна като ДАИ). Няма нужда от много пояснения, но съществуващите системи (част от които са децентрализирани и/или разчитат на хартиен обмен на документи) трябва да се приведат в модерен вид. Защо? Защото в момента се допускат много грешки, данните са неконсистентни и системите не си говорят помежду си.
  • Централизиран регистър на МПС – в момента има регистър, който обаче е децентрализиран, стар, неинтегриран с европейската платформа EUCaris и на който му липсва доста важна функционалност. Най-вече новият регистър ще позволи по-бързото и лесно регистриране на автомобили, тъй като процесите по регистрация ще са част от регистъра и ще бъдат оптимизирани.
  • Регистър на пълномощните – в момента нотариусите имат нещо като регистър на пълномощните, но той е толкова „нефелен“, че реално не върши работа – когато отидеш с пълномощно някъде (напр. в банка), оттам звънят на нотариуса да го питат за пълномощното, защото не всички пълномощни се въвеждат, ако се – не веднага, а и се въвеждат в свободен текст, в който се допускат грешки. Например веднъж в мое пълномощно беше сбъркано ЕГН-то ми, което установих в банката. Ако пълномощното беше вписано, тази проверка щеше да „изгърми“ още при нотариуса. Но това е само на повърхността – от регистъра ще могат да се избират типови пълномощни, пълномощни да се преглеждат и оттеглят от граждани по електронен път.
  • Регистър на запорите – освен нотариусите, и съдебните изпълнители (частни и държавни) имат нужда от централизирана система. Освен чисто административното улеснение, такава система ще намали и злоупотребите на някои ЧСИ-та, които се случват в момента
  • Административно-наказателна дейност. в момента всеки държавен орган с право да „наказва“, си вписва актовете както му дойде – къса ги от кочан най-често. Целта е цялата административно-наказателна дейност в държавата да се вписва в централизиран регистър. Така ще може да се следи кой какви актове съставя, на какви основания, каква част от тях биват платени, в какви срокове. Ще могат да се идентифицират законови текстове, които се нарушават твърде често (или с които администрацията злоупотребява твърде често, налагайки „сплашващи“ глоби), както и законови текстове, които са напрактика глухи – има ги, ама никой не следи за тях. Това от своя страна ще позволи намаляване на административната тежест на база на реалността, а не на база на „тука ни хрумна, че можем да оправим нещо“. Проследимостта на вземанията също е важна, тъй като администрациите рядко знаят дали НАП е събрала глобите, които са наложили.
  • Реализиране на „ЦАИС“ Обществени поръчкитемата беше популярна преди месец-два във връзка с Auxionize. За съжаление държавната централизирана платформа за изцяло електронни обществени поръчки още не е факт, основно заради обжалвания и решения на КЗК. Но целта е ясна – всички обществени поръчки задължително да са изцяло електронни, през централна система, която да е сигурна и прозрачна (т.е. да публикува автоматично отворени данни за всички поръчки, а не както сега това да става ръчно).
  • Реализиране на национална здравна информационна система – това е огромен проект, с няколко етапа, като първите неща (които трябваше да са се случили преди 2 години, но вместо тях получихме пръстови отпечатъци) са – електронна рецепта, електронно направление, електронен здравен запис. На база на това ще се изграждат още доста системи, чрез които лекарите да не са залети с бюрокрация, пациентите да не разнасят хартии напред-назад и да са по-добре информирани. Централизирана (и вярна) здравна статистика ще позволи реална политика в здравеопазването, а не гледане в тавана.
  • Надграждане на основните системи на НАП – НАП е най-електронната администрация (заедно с Агенция по вписванията), но и там има доста кусури. Не всички системи предоставят възможност за интеграция, когато такава има, тя е по архаичен начин с копиране на файлове, а потребителските интерфейси често са ужасни. Тези и други проблеми трябва да бъдат адресирани с този проект. Аналогичен проект за Агенция митници, на който няма да се спирам, и чиято цел е подобряване на вътрешните системи на агенцията. Все пак би трябвало в рамките на проекта най-накрая да направят човешко електронно получаване на EORI номер, че това, което има в момента, е обидно.
  • Национален портал за пространствени данни – има европейска директива INSPIRE, според която трбва да имаме национален портал с отворени пространствени данни. Има няколко опити за такива, всичките са катастрофа (колкото и в администрацията да твърдят иначе), съответно сме на практика в нарушение на директивата и подлежим на санкции. Порталът ще бъде интегриран с портала за отворени данни и ще включва географски данни от страната – пътища, административни единици, водоизточници и др. Като цяло директивата не се изпълнява и от доста други страни, а наличните данни са с кофти качество, така че личното ми мнение е, че не е особено смислена предвид резултатите, но да видим.
  • Портал за споделени ресурси за разработка на софтуерни системи за електронно управление – нещо като „Бг-мама“ за електронно управление. В момента разработчиците на системи за държавата откриват топлата вода всеки път – всеки си пише компоненти за интеграция, аплети за електронни подписи, интеграции с деловодни системи и какво ли още не – идеята е всички да споделят както код, така и знание чрез обща система, така че да не губим време в откриване на топлата вода.
  • Цифровизиране на кадастрални карти – далеч не цялата кадастрална информация е електронизирана, а трябва. Всъщност към момента само за 20% от страната има цифрови кадастрални карти. А електронни услуги на кадастъра всъщност съществуват, но са с ужасен потребителски интерфейс и много малко хора реално знаят за тях и могат да ги ползват. Това трябва да се промени.
  • Регистър на недвижимите културни ценности – помните като изгоряха тютюневите складове в Пловдив. Или като събориха поредната къща-паметник на културата. Ами, това, че те са паметник на културата всъщност е трудно установимо, тъй като няма централизиран регистър, няма и публично достъпна систематизирана информация. Е, целта на този проект е да има такава.
  • Единна информационна точка – общо взето целта е да има информация за подземна инфраструктура (тръби, кабели), така че някой като копае някъде, да не вземе да скъса нещо. И да е ясно, къдет вече има прокопано, така че да не се копае излишно. По-сложно е, разбира се, и произтича от европейска директива, но накратко е това.

Ако сте оцелели дотук – супер. Но всичките тези детайли вероятно не интересуват много хора. Което е и единият от проблемите на електронното управление – нито печелят избори, нито някой забелязва, когато нещо се случи (например последният проект и да стане, много малко хора ще разберат, но от друга страна ще бъдта спестени доста пари и доста главоболия на бизнеса; или пък това, че ще има ново ГРАО едва ли ще бъде усетено директно, но това ключово за развитието на … всичко).

И се надявам да е видимо, че нещата са „мислени“. Дали ще бъдат реализирани както са замислени е друга тема – засега виждаме само забавяне (по редица причини, някои от които обективни, други – свързани със смяната на властта, трети – с мудност на част от администрацията). Пътната карта има и втора част със следващи проекти, но там съвсем ще ви отегча, та ще я оставя за момента, в който сме по-близо до нея – например след 2 години.

А дотогава всички проекти по-горе трябва да са се случили, трябва да са с отворен код, за да можем да следим дали се случват както трябва, да предоставят отворени данни, за да следим дали оперират както трябва след като бъдат внедрени, и изобщо – да „станат както трябва, а не както обикновено“. И като казвам „трябва“ – имам предвид, че го пише в закон и наредба. Дали ще се спазват – ще видим.

Повечето коли на дизел в Германия сега ще е проблем за България в бъдеще

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/poveche-koli-na-disel/

В Германия за всеки ден от 2016-та са били използвани по 121 млн. литра дизел. Независимо колко по-чисти са колите, това е пак огромно замърсяване. Да сравним с България.

Средната възраст на колите в Германия е 9 години. 40% от тези в България са над 20 годишни. На човек от населението, немците изразходват с 2/3 повече дизел и над 3 пъти повече бензин всеки ден. Дизелът може да се обясни с по-силната индустрия (повече камиони, доставки), но не и бензина. Просто немците карат много повече. Немалка част пътуват по 1-1.5 часа на посока до работа с колите си всеки ден.

Преди 17 години разликата е била още по-драстична. Тогава немците са използвали с 85% повече дизел на глава от населението от нас и 5 пъти повече бензин. От тогава насам потреблението на бензин в Германия е намаляло с 41%, а на дизел се е увеличило с 30%. Все повече хора са минавали от бензин на дизел, което днес създава сериозен проблем със замърсяването. В последните месеци се забелязва обръщане на тази тенденция.

В България пък за последните 15 години има двойно увеличение на потреблението на дизел и 16% намаление на бензина. Караме повече колите си и автопаркът се увеличава с по-бързи темпове. Доста коли у нас се движат на газ и не ги включвам тук. Удвояването на изгорения дизел по пътищата, още повече от доста по-стари коли, може да ви даде представа колко по-зле е положението у нас спрямо Германия.

Ясно е, че сериозна част от вече старите дизели в Германия ще свършат в Германия. Този процес ще се ускори от новите забрани, които се очаква да бъдат въведени в близко време в някои градове. Дори самият дебат около ограничаване на дизела под стандарта Евро 6 изтри около милиард евро от оценките на старите коли според експерти от ADAC. Това означава, че притежатели на мощни коли на дизел с Евро 4 и Евро 5 ще могат да получат много по-малко пари при продажба, отколкото биха очаквали преди 6 месеца. Така стават още по-достъпни за потребителите в страни като България. Отчасти може да гледаме на това като положителна тенденция, тъй като семейство със заделени 3 до 5 хиляди евро за кола ще може да си вземе доста по-нова и по-чиста такава. От друга страна обаче, евтини стари дизели ще отместят от предпочитанията по-чисти коли на бензин и газ, както и по-малко мощни такива.

Мерките срещу всичко това са видимо съвсем неадекватни. Малко или много е ясно какво следва да се направи, но чисто политически е трудно. Трябва да се обърне логиката на данъците и да се вдигнат драстично данъците за стари и замърсяващи коли. Трябва да следват логиката на замърсяването и по-малко на обема на двигателя. Сега на практика награждаваме димящите печки по улиците. Следва да се въведат и ограничения за мръсни коли в централните части на градовете.

Всичко това обаче изисква политическа воля, а тя идва само след обществен натиск и смели политици. Изпитваме остра липса и от двете.

Първоначално пуснах този текст като статус във Facebook. Този Tweet на немската статистическа служба ме провокира да направя сравнението. В него има линк към данните им от 2016-та и 1999. За България използвах данните на НСИ за енергийните продукти. За обръщане на тонове в литри използвах 1177 и 1360 литра в метричен тон съответно за дизел и бензин.

Питах ДАБЧ къде са 6-7-те млн. българи в чужбина. Отказаха ми.

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/aba_taina_maina/

Преди около месец проверих твърдението на Петър Харалампиев от позицията на шеф на Държавната агенция за българите в чужбина, че извън страната има „6-7 млн. българи“. Всъщност, още на следващия ден в предаването „Тази сутрин“ по БТВ той вече говореше за 8-9 млн. Когато стана дума от къде идват тези числа, той не беше толкова словоохотлив:

…по изчисленията, които … така ние имаме, координирано със статистиката…

Тъй като това не ми стигаше, поисках следната информация по ЗДОИ:

В становище до ресорната комисия в Народното събрание на председателя на агенцията г-н Харалампиев на 5 юли 2017 той цитира оценка за между 6 и 7 млн. българи по света. На 7 юли в студиото на БТВ споменава друга цифра – 8-9 млн.

  1. Каква е оценката на ДАБЧ за броя българи родени в страната, които към този момент са в чужбина?
  2. Каква е оценката на ДАБЧ за броя деца родени в чужбина, които имат един или двама родители българи?
  3. Каква е оценката на ДАБЧ за броя българи в историческите общности, кои са те и колко българи смятат, че има във всяка?
  4. На какви данни и източници се базират тези оценки?
  5. На какви източници се базират оценките дадени от г-н Харалампиев в НС? На какво се дължи разминаването с изявлението му два дни по-късно пред БТВ?
  6. Оценките на г-н Харалампиев в тези два случая отразяват ли позицията на ДАБЧ и базират ли се на данни събрани от различни източници в ДАБЧ?

Изпратих запитването на 11-ти юли и 14 дни след това, колкото е срокът по закон, отговор нямаше. Писах им, че срокът изтича и им напомних, че ако имат нужда от удължаване на срока, за да съберат информацията, то следва да ме информират своевременно. Това и направиха – веднага получих две съобщения за удължаване с 10 дни от различни служители на агенцията.

Днес най-накрая получих отговор. Отказват да ми предоставят информацията, защото „не представляват обществена информация“ в смисъла на ЗДОИ. Посочват също, че дата в запитването ми е сгрешена, което е вярно.

Не е вярно обаче е, че исканите от мен данни не са обществена информация. В изказванията на г-н Харалампиев говореше за оценки на ДАБЧ и информация, с която разполагат в агенцията. Може би юристите им да смятат, че първите пет въпроса се отнасят до искане на мнение, а не на обективна информация. Навярно е можело да формулирам по-добре тези точки, макар именно „бате Харо“ да даваше оценки от името на агенцията. Последният въпрос обаче е ясен и се отнася до официалната позиция на ДАБЧ и данни, които са събирани в агенцията.

Също така, това, че удължиха срока с 10 дни, означава, че се възползват от чл. 30 от ЗДОИ. Този член позволява това единствено, когато данните са с голям размер и подготовката отнема време. Изисква също да се даде обосновка в уведомлението. Посочих им тези две неща, както и че това, че използването на чл. 30 предполага, че имат данните, че ги събират и следва да ги предоставят.

Все пак, отговор няма. Мисля, че всички сме наясно защо. Щеше да е полезно да имаме официално потвърждение, че си ги изсмукал от пръстите тия милиони. Поне Министерството на образованието имаше доблестта да си признае, че нямат данни подкрепящи подобни странни твърдения на тогавашния министър Игнатов.

Сега въпросът е дали да обжалвам пред Административен съд София-град или не?
Мислите ли, че си струва?

Може ли КАТ да бъде ефективен?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/2857

След поредната катастрофа на Тракия, предизвикана от каращ в аварийната лента идиот, мярнах следната новина: „За 6 месеца са засечени 142 случая на шофиране в аварийната лента на магистрали“. От тях само на двама бил съставен акт. Какво е станало с останалите, не е ясно.

Това пък (със странен поток на мисълта) ме подсети за една моя случка от преди 4 години. Карам си аз по Сливница към Сточна гара към 19ч. Светва зелено, колите тръгват, правя десен завой…обаче както съм минал светофара и съм върху пешеходната пътека, някой идиот 4 коли по-напред просто спира. И аз оставам в кръстовището. Моя грешка, не прецених. Но тъй като нямаше почти никакви коли, изчаках 3-4 идващи от „кръговото“ да се източат напред, и като свършиха, с колоната потеглихме. Всичко спокойно, никакви драми. Свирнах на идиота, заради който сега пък тролей не можеше да излезе от спирка, и ние продължавахме да чакаме, (този път вече в реда на нещата, не в кръстовището, а на булеварда). Добре, обаче в кръговото бяха спрели полицаи, които тръгнаха, пуснаха сирени зад мен и поискаха да спра. Отбих. Питаха дали спазвам сигналите на светофара. Няма да минавам през всичките им заучени реплики, но тезата им беше, че аз съм минал на червено и съм създал опасност за движението, някой щял да ме удари, и затова ми свирнал (само аз свирнах в цялата ситуация).

Изглежда обаче не познаваха кръстовището добре, защото спориха, че колите, отиващи по Левски от кръговото, били наляво. А те са направо. Накрая казаха „абеее, наляво-направо, все тая, в нарушение си“. Спорих и че не съм създал опасност и че никой не ми е свирил. И че не съм останал там, където съм бил, за да не преча на пешеходци, стоейки върху пешеходна пътека. На няколко пъти единият със замах и „абе…“ тръгваше да записва нещо в тетрадка…казаха, че 100 лв и 10т, обаче ако пишат, че е „с опасност за движението“ е 3 месеца без книжка. А, да, имаше го и въпроса „какво работиш“. „В офис“, разбира се.

Видяха, че няма да инициирам протокола за подкуп, дори под угрозата да остана без книжка и с няколкостотин лева по-малко, и затова те пробваха – „сега, празници идват, Божидаре, не искаме да ти ги разваляме. Искаме да направим компромис (пауза… вдигам рамене)… кажи сега, да направим ли компромис или не…прецени“ .. вдигам рамене, казвам „не знам“…

Ядоса се, върна ми документите, развика се „аз ли да знам..аз какво да правя сега, трябва и аз да си върша работата…от 5ч съм тука, кво ми остава, пистолета ли да извадя“.. и отпрашиха.

Разбира се, подадох сигнал за корупция, посочвайки часа и мястото на проверката (за съжаление бях забравил да запиша номера). И разбира се, корупция не беше установена.

Преди да премина към общата картинка, ще формулирам няколко съвета, които написах и преди 4 години след случката. Може би не важат за всички катаджии (веднъж един разбра погрешно мой въпрос и побърза да каже, че той не е като другите колеги, които вземат на ръка – та явно има):

  • знайте какво точно се случва около вас. Дори да сте нарушили нещо, знайте точно какво.
  • не се подавайте на опити за сплашване от страна на полицаите. Те ще се опитат да изкарат нарушението много голямо, с много голяма глоба и евентуално вземане на книжка. Така че 20-те лева на ръка да изглеждат логичния изход.
  • имате право да пишете възражения на акта – възползвайте се.
  • спорът с полицая по принцип е излишен – ако наистина ще ви пишат акт най-вероятно няма да се опитват да обясняват. Но можете да си позволите да се защитите, когато ви обвинят в нещо. А може и просто да мълчите, те не трябва да говорят с вас.
  • всеки опит да ви обяснят колко е лошо нарушението и колко много пари ще трябва да дадете е с цел да ви склонят да дадете подкуп
  • по възможност запомнете/запишете номера / имената им, и ги докладвайте за опит за корупция
  • мързи ги да пишат актове, губи се време. Ако не минете по бързата процедура с 20лв те изпускат други „клиенти“. Ако дори когато почти открито ви поискат пари свиете рамене, най-много да ви навикат.
  • не давайте подкупи на пътни полицаи.

Дори когато не вземат подкуп, ефективността им е трагична – 2 акта за каране в аварийната лента за 6 месеца. Следващият проблем към е събирането на глобите – те хубаво пишат акта, обаче после дали той ще бъде платен? По-скоро не (статистика). Често пък се случва актовете да падат в съда, ако бъдат обжалвани, или пък шофьорът да не бъде намерен, защото се крие от куриерите или защото използва вратички в закона. Любимото ми тълкувателно решение на ВАС пък, че GPS координатите не са достатъчни за установяване на мястото на нарушението, допринася за проблемите с глобяването.

Докато бях съветник анализирахме закона и установихме, че той покрива от 30% от възможните хипотези в процеса издаване-връчване-заплащане на глоба. Останалите са „сива зона“, заради които или актове (и фишове) падат в съда, или не се събират.

Т.е. имаме корумпирани катаджии, несъвършен закон, счупен процес по събиране, малко камери. Може ли изобщо КАТ да бъде ефективен? Явно е, че трудно ще подменим всички катаджии (припомням новината, че „от 60 екипа на КАТ, само един не взема подкуп“). Бързо и лесно няма да може да се промени нито манталитета на катаджиите, нито манталитета на шофьорите, които са готови да „дадат“. Затова трябва максимално да бъдат елиминирани катаджиите от процеса.

Някои стъпки в положителна посока вече са направени. След много мъки, т.нар. „електронен фиш“ е факт от няколко години (който всъщност трябва да бъде „електронно-съставен фиш“, защото той пак е хартиен). Връзка между КАТ и НАП има отскоро, така че поне проблемът със събираемостта трябва да понамалее.

Само че е нужно още доста. Основен ремонт на Закона за движение по пътищата в частта му за автоматизираните технически средства за контрол. В момента, за да могат да се използват за доказателства, трябва да са минали метрологичен контрол, което ги оскъпява значително. За нарушения за скорост (и евентуално минаване на червено) това е разбираемо, но с камери могат да се установяват и други нарушения – например, че някой кара без гражданска или без технически преглед. Законът за административните нарушения и наказания (който е от 60-те и още съдържа текстове като „наказва с порицание пред трудовия колектив, в който работи“), също трябва да бъде ремонтиран – процесът по връчване на фишове и актове е счупен и остарял, не позволява електронно връчване, и има немалко вратички, заради които актове падат в съда. По електронните аспекти работихме с колегите (макар да не бях в МВР) но не остана време да бъдат реализирани (макар че по някои от темите има напредък – електронното издаване на фишове например).

Нужна е повече аналитична мисъл, за да се събират данни по-адекватно и да се анализират. Нужно е да се въведат още доста камери, включително за зоново засичане на скорост. Това, че си минал с превишена скорост през определено място е едно, но доста по-показателно е, ако средната ти скорост за даден участък е над разрешената. Това засичане на може да се избегне като просто намаляваш пред камерите (които са обозначени и/или ги има в някое мобилно приложение).

Нужно е все пак и ефективно да се борим с корупцията. В Грузия преди години Саакашвили е предприел крайна мярка – за един ден е уволнил целия КАТ (30 хиляди души). Не твърдя, че тя е правилната, но само автоматизираните технически средства за контрол няма да са достатъчни дългосрочно. Видеонаблюдение в полицейските коли, задължително регистриране на всяка проверка в електронна система, внезапни проверки на Вътрешна сигурност (ама без всички да знаят за тях 2 дни предварително), дисциплинарни уволенения и т.н.

В заключение, мисля, че КАТ може и трябва да бъде по-ефективен и това минава през повече технически средства, които не са в ръцете на катаджиите. Изискват се обаче координирани и обмислени усилия в посока подобряване на нормативната уредба и поглед върху детайла при реализиране на техническите решения, иначе и в тях ще се намерят вратички.

А целта на всичко това е по-малко жертви, по-малко ранени, по-малко нерви на пътя. Когато КАТ се научи да дисциплинира себе си, и шофьорите ще бъдат дисциплинирани. А докато това стане, малко по малко, е наша отговорност да сме внимателни на пътя. Както всъщност са направили грузинците, когато са разбрали, че известно време няма да има пътен контрол – станали са по-внимателни.

Проверка на твърдения: КНСБ, милион емигрирали и минималната заплата

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/factchecking-knsb/

КНСБ се активизираха пак в медиите и изсипаха доста твърдения, които е добре да се разгледат. Тук ще се концентрирам върху едно засягащо любимата ми тема – демографията. Имат обаче доста любопитни. Пример е искането им за семейно подпомагане само при „отговорно родителство“, каквото и да значи това. Подкрепят го с твърдение, че в „Холандия“ слагали камери пред домовете на социално слабите, а „Дания, Холандия и Финландия“ изисквали брак за надбавки и социални помощи. Всичко това ми се струва повече от абсурдно, особено познавайки отношението на тези страни към личната неприкосновеност и съжителството. Нямам обаче време да проверявам всичко. Не се съмнявам също, че икономистите вече беснеят над изказванията как прогнозираният растеж ще доведе до вдигане на заплатите в някои сектори със 100 лева месечно.

Твърдението, което ми хвана окото, е че близо милион българи са емигрирали за последните 17 години. Това отразиха редица медии вчера, а някои дори излязаха с такова заглавие. Ако се зачетем по-внимателно, онова, което Димитров всъщност казва е, че 906 хиляди българи с трудоспособна възраст са трайно напуснали страната. „Положението става катастрофално“ продължава шефът на КНСБ.

Няма да споря, че положението с работоспособното население в България, както и в практически целия развит свят, е доста проблемно. Както обясних в последната си статия, именно данните, перспективите и разбирането им ще покажат дали нещо може да се определи като катастрофално, катастрофирало вече или просто проблемно.

Данните на НСИ

За работоспособно население се смятат всички между 15 и 65 годишна възраст. Ако се чудите защо КНСБ говори за последните 17 години, а не за 10 или 20, то е защото са гледали буквално данните на НСИ – системата им позволява бързи справки точно за този период. Може да се заровите в годишниците в електронната им библиотека, както съм правил многократно тук, но това е далеч по-трудно за произвеждането на проста сензационна новина.

Разбира се, може да погледнете данните за външната миграция. Там има разбивка по възрастови групи и градове/села. Пренебрегвайки нарочно входящата миграция (не е въобще малко, но нали все пак търсим сензация), ще получим около 160 хиляди емигрирали за последните 10 години и не повече от 200 хиляди за последните 17. Това не е толкова интересно, а и доста хора се съмняват в моделите на НСИ и това, че не отчитат много „скрити“ емигрирали. Затова продължаваме търсенето.

Сметката на КНСБ излиза, ако гледаме цялото работоспособно население през 2000 и 2016-та. Те са съответно 5551767 и 4628724. Разликата за 17 години така е 926 хиляди. Ако са гледали междинни данни и закръгляли по месец на раждане, излиза наистина около 906 хиляди. До тук изглежда вярно – с толкова е намаляло българите между 15 и 65 години от 2000-та година до сега. Това обаче далеч не означава, че толкова са емигрирали.

Всъщност, най-големият принос към това намаление е намалената раждаемост през 80-те и 90-те. Децата, които са били на 15-19 години през 2000 г. са били родени в началото на 80-те. Между 2000 и 2009-та в работоспособна възраст започват да влизат все по-малко и по-малко деца, най-вече защото много по-малко са раждани между 1981 и 1990-та. Отделно от групата на работоспособните излизат хора родени през 30-те и 40-те – период с изключително голяма раждаемост и дори по-важно – повишено оцеляване на децата. Така само с раждаемостта се обяснява почти цялото намаление. Тук използвам данните от статията ми за историческата раждаемост в България.

Нека разгледаме българите в страната от едната възрастова група – 15 до 19 годишните. Те са тези, които тепърва ще започват работа. КНСБ са прави, че през 2016-та са 244329 по-малко, отколкото през 2000 г. Това, което пропускат обаче е, че ражданията между 1997 и 2001 (днешните 15-19 годишни) са с 268961 по-малко, отколкото родените между 1981 и 1985 (15-19 годишни през 2000 г). Отгоре на това добавяме смъртността, която макар и все по-намаляваща в България, все пак е отговорна за „изчезването“ на още няколко хиляди.

Ако се чудите защо разликата е раждаемостта е по-голяма от разликата в сегашното население с цели 24 хиляди, обяснението е, че в абсолютен брой емигриралите сред сегашните 20-годишни са много по-малко от емигриралите сред 20-годишните преди 17 години. Това далеч не е успокоение, защото и общият им брой намалява. Както видяхме обаче, причината е почти изцяло в намалената раждаемост десетилетия по-рано.

Теглейки чертата

Като съберем аналогичните разлики в намалената раждаемост и смъртност на всички възрастови групи се получава почти цялата сума съобщена от Димитров в медиите като „емигрирали“. Реалният брой „липсващи“ в тези сметки всъщност съвпада с оценката на НСИ – 150 до 200 хиляди. Това далеч не е малко, но явно е недостатъчно за медийна сензация. Особено на фона на хиперболата на шефа на ДАБЧ за 9 млн. българи в чужбина, която също оборих.

Какво означава всичко това? Българите в трудоспособна възраст определено намаляват. Съотношението между работещи/пенсионирани несъмнено ще пада все повече. Емиграцията е огромен проблем и то не само за броя работещи, но и за жените в детеродна възраст и раждаемостта. В същото време обаче не е вярно, че близо милион българи между 15 и 65 г. са емигрирали за този период. Всъщност, приблизително толкова са всички емигрирали от всички възрастови групи за последните 30 години.

На база данните от раждаемостта и емиграцията от последните 60 години може да очакваме, че броят влизащи в работоспособна възраст ще се стабилизира на сегашните нива. В същото време, повече хора ще излизат от нея, просто защото преди 60 години е имало т.н. baby boom – голяма раждаемост, много оцелели бебета последвано от силно намаление. Това ще продължи в следващите 30-тина години, когато броят на пенсионерите ще започне рязко да намалява и именно от сегашната раждаемост ще зависи колко ще са българите в работоспособна възраст.

Фалшиви новини за политически цели

КНСБ както винаги искат повишаване на пенсиите и минималната заплата. Твърдят, че така ще се запазят повече хора в страната, което е абсурдно. Както показах вече, когато българин емигрира в Германия, има доста по-голяма вероятност да не може да свързва двата края, отколкото останалите в България. Причината 250 хиляди да изберат този път често не са парите, а липсата на доверие в системите – съдебна, здравна, образователна, местна власт. Понякога това недоверие не се базира на факти, а на внушения и фалшиви новини като обсъжданото тук. Друг път личният опит е повече от красноречив. Независимо от причините обаче недоверието е най-големият двигател на емиграцията и не може да се реши с повече фалшиви послания.

Такива са изказванията им за минималната заплата. Тя не може да повиши доходите. Някои от целите ѝ са да спре спекулацията на отделни работодатели и да намали крайната бедност. Средната работна заплата не може да се вдигне с мерки на кабинета и определено не с което и да е предложенията на КНСБ. В същото време идеята за отделна МРЗ за висшисти е нищо повече от евтин популизъм. Да учиш „нещо висше“ без особени знания и опит е по-скоро правило, отколкото изключение. За купуването на дипломи да не започвам. Исканията им са разхвърлени и странни.

Тук идва разковничето защо КНСБ ще цитира грешна статистика за емиграцията. Ако разгледаме изказванията на определени политици от коалиционните партньори на ГЕРБ, ще видим припокриване на аргументите и грешките в тях с тези на профсъюзите. Наскоро темата за емиграцията беше подета и от Валери Симеонов и шефа на ДАБЧ от патрЕотите. Те също правят аналогични заявки за вдигане на МРЗ и настояват да се спират надбавки и социални плащания на база също толкова грешни внушения.

Надуването на данните за емиграцията им позволява да отклоняват общественото внимание от бездействието им по други проблеми пречещи на раждаемостта – лошото сексуално образование и семейно планиране; непропорционално високата цена на всякакви бебешки стоки; практическата липса на защита на работното място на жените, когато решат да имат деца. Особено последното е точно в ресора на КНСБ. Понякога наглед прости неща като разбитите улици оказват негативно влияние. Дори когато говорят за емиграцията, внушават, че с повишаване на минималните доходи ще успят да върнат хора. Истината е, че мнозинството от хората напускат заради липсата на сигурност и доверие.

Гледайте съда и корупцията, не пиратките около пенсии и минимални заплати

Нито патрЕотите, нито КНСБ говорят за истинска съдебна реформа, за борба с корупцията. Вместо това с ГЕРБ вървят точно в обратната посока – намаляване на прозрачността и запушване на устата на критикуващите. Казвал съм многократно, че единственият начин да се спре емиграцията и дори да се върнат някои от заминалите, е да се направи България добрия избор, а не просто патриотичния такъв. Това няма да стане с въртене на „Облаче ле бяло“ и политици в народни носии, а когато все по-малко българи в страната виждат терминал 2 като единствен изход за проблемите си. Когато не се притесняваш, че ще ти откраднат бизнеса с чадър от прокурор; че работодателят ще ти да спре заплати, защото не го е страх от съда; че като някой гамен пребие или изнасили на улицата, няма да го срещнеш след ден, защото са го пуснали от „липса на доказателства“ или „процедурни грешки“. Навсякъде по света има такива гамени, работодатели и некоректни бизнес партньори. Разликата е доверието, че в крайна сметка ще законът ще бъде наложен.

В България това доверие деградира все повече въпреки подобрението в редица области и повишеното качество на живот. Затова се опитват с фалшиви числа да подкрепят мерки, които уж ще оправят нещо отклонявайки погледа ни от зеещи проблеми другаде или лобистки поправки, които тихомълком внасят. От медийните послания личи, че вече има политическа сделка и твърдения като това, което оборих тук, имат за цел само да ни го „продадат“. Тепърва ще видим какво са измислили и какво се опитват да скрият.

За религиозността на няколко хиляди в социалките и защо повечето такива изследвания са счупени

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/religia-i-schupeni-anketi/

Постоянно сме облъчвани от анкети и социологически проучвания. Особено когато става дума за избори, политика и мнения по актуални за деня въпроси. През май излезе едно такова изследване на Pew Research засягащо отношението на религията в източна Европа. То, както и няколко често споделяни мемета в социалните мрежи, ме накараха да направя свой експеримент преди месец. Пуснах анкета за „религиозността на българите“.

Преди да задълбая в резултатите, има няколко важни детайла, които трябва да обсъдим. Първият е, че анкетата ми в никакъв случай не претендира за представителност. Не съм започвал анкетата с тази идея и нямам илюзии, че може да е. Причините за това е важно да се разберат, ако искаме да разпознаваме лошата „статистика“ и ще ги обсъдя подробно по-долу.

Въпреки това, интересно и до голяма степен неочаквано е, че беше попълнена от 3120 души, 2400 от които в първите 24 часа. Това само по себе си показва, че темата за религията занимава много хора от всички страни на дебата и определено е нещо, за което трябва да говорим повече. В този смисъл, самата дискусия и активност около анкетата може да е дори по-показателна от самите данни.

Също така, някои обърнаха внимание на някои странни въпроси като този за църковния данък. Целта му, както и подборът на отговорите на повечето въпроси, беше да илюстрирам същността на критиката ми към изследването на Pew Research. Тезата ми не е, че умишлено са подправили данните, а че липсата на разбиране за културните различния ги обезсмисля.

Не на последно място, дори взимайки предвид всички условности, резултатите от тези няколко хиляди отговора си остават интересни и с доста уговорки може да ни покажат позициите и самоопределянето ако не на друго, то поне на балона от познати и техни приятели, които има около мен в социалките.

Самоопределяне, политика и изучаване на религия

След като отметнахме всичко това, мисля да започна отзад напред. Не заради друго, а просто защото отговорите са интересни.

В следващите няколко графики съм обединил всички самоопределящи се към някоя религия в една група и всички, които не се самоопределят – в друга. Знам, че това ще раздразни някои, но за по-кратко ще ги наричам „религиозни“ и „нерелигиозни“. Разпределението впрочем е съответно 51.4% „религиозни“ срещу 44.7% с още 3.9% отговорили „друго“. Разбивка на отговорите им ще видите вдясно, а вляво е средното за всички анкетирани. Скрил съм колебаещите се. В червено са отворите „вярно“, а в лилаво – „невярно“.

При първия въпрос няма изненади – 91% от „нерелигиозните“ са отговорили, че религията не е важна за тях. Интересно е, че 20% от „религиозните“ са отговорили по същия начин. Значително повече хора и от двете групи отговарят обаче, че религията е (предимно) важна част от българската идентичност – 71% и 26%. 50% от всички отговорили са дали този отговор срещу 30% отговорили с „не“. Това съвпада с изводите на Pew.

Разминаване идва обаче при следващите въпроси. Едва 17% от отговорилите са казали, че религията влияе на религиозните им убеждения, а 19% – че трябва да играе роля в политическия живот. Дори сред отговорилите, че религията е определено важна за тях, едва половината казват, че тя им влияе политически. В България някак този въпрос е естествен – „вържи попа … да ти е мирно селото“, както се казваше в приказката. В доста държави обаче не е така и щатите определено са сред тях. В анализите на Pew се опитват да направят връзка между религиозността на източна Европа и мнението за Русия. Внушават също, че увеличаване на религиозността би имала някакъв осезаем ефект във външнополитическите ни взаимоотношенията с тях. Макар за отделни маргинални групи това да е вярно, то определено не е сериозен фактор в политиката ни, най-малкото заради мястото на официалната църква.

Следващият въпрос също не изненадва – почти половината от самоопределящите се с някоя религия смятат, че религиозният канон трябва да се изучава в училище, докато 90% от „нерелигиозните“ не са съгласни. Интересно е обаче единодушието по последния въпрос – да се изучава историята на всички религии в час. Над 60% от анкетираните отговарят така и само 24% са против.

Религиозни, религиозни, колкото да сме религиозни

Така, нека да обясня. Чест проблем при съставянето на анкетите е приемането, че всички ще възприемат концепциите по един и същ начин. Мона Чалаби от The Guardian дава един интересен пример с нашумяло изследване за мнението на мюсюлманите във Великобритания за джихада. Мнозинството са отговорили, че го подкрепят и точно тези няколко думи обикалят световните медии. Не става ясно обаче, че повечето анкетирани също отговарят, че възприемат дефиницията за „джихад“ като „мирна вътрешна борба за лично израстване“.

Аналогично, въпросът за самоопределянето с дадена религия може да има доста различен смисъл. Именно на база това направихме разбивка на данните до сега. В следващите въпроси се вижда, че дори „религиозните“ се възпротивяват срещу въвеждането на църковен данък. Едва 15% от „религиозните“ смятат, че трябва да се въведе, а 20% биха го плащали, ако се наложи. 74% от „религиозните“, които смятат, че трябва да се въведе, биха се регистрирали и плащали.

Изборът на точно тази сума не е случайна. Взимам за пример Германия, където такъв църковен данък има отдавна и е процент от заплатата. Този процент варира, но съпоставен със средните доходи там, би се равнявал на около 25 лв. месечно у нас. В Германия този данък се плаща единствено, ако се регистрираш като принадлежащ към някоя от църквите. Доста емигрирали българи правят грешката да се пишат просто „християни“ и още с първата си заплата осъзнават, че вече спонсорират деноминацията на църквата, към която конкретният данъчен служител принадлежи. Лесно е да се отрегистрираш и немалко немци го правят като станат на 18 години. Тогава обаче нямат право на църковна сватба, кръщене или погребение с поп. Общо взето или си в клуба и плащаш, или не си. Затова много немци плащат църковен данък и годишно той генерира около 17 млрд. евро разпределени най-вече между католическата и евангелистката църква.

Този принцип е толкова залегнал в разбирането им за религиозност, че ако зададеш въпрос на немец дали е религиозен, почти сигурно е да отговори с „не“, ако не плаща данъка. Онези, които плащат данъци пък са особено религиозни. Всъщност Германия въпреки либералния си облик е доста религиозна държава. Едва наскоро научих, че в петъка преди Великден всички клубове са затворени и партита забранени. Стига се до викане на полиция и глоби. Това идва изцяло от християнския канон. Все още общините са разделени по линиите католици/евангелисти и гледат да се придържат към общностите си. За празничните паради да не обяснявам. Не мислете и че думата „християн-“ в името на партията на Меркел е просто така – религията има сериозна роля в политиките и кампаниите им.

В същото време, поне съдейки по тези данни, ако в България бъде въведен такъв данък, 4/5 от идентифициращите се с някоя религия и 2/3 от отговорилите, че религията е важна за тях ще „окапят“. Причината да посочвам това, че различни мемета в мрежата показват колко по-религиозни сме от тях. Едно такова нарежда Германия сред атеистичните държави, които са и мирни и прави връзка между тези неща. Някои посочват като източник изследвания като това на Галъп, където наистина се твърди, че Германия има драстично повече атеисти. Ако и в България се налага да плащаш колкото месечна винетка за отговора „религиозен“, съвсем лесно ще ги задминем в атеизма.

В графиката горе ще забележите и че с 50% повече „нерелигиозни“ смятат, че трябва да се въведе данъка, в сравнение с „религиозните“. Причината може би е, че държавата отдели 4.5 млн. лв от бюджета за 2016-та за субсидии на вероизповеданията. През годините има тенденция на увеличаване и повечето пари отиват за ремонти. Няколко стотин хиляди са за подпомагане на български църкви зад граница. Ако се въведе данък и наистина онези 7.7% отговорили с твърдо „да“ се регистрират, то субсидията ще набъбне на поне 60 млн. Това би разтоварило останалите данъкоплатци с поне няколко милиона, с което си обяснявам отговорите на „нерелигиозните“. Разбира се, всичко това е условно, защото анкетата далеч не е представителна за всички работещи.

Социо-стъкмистика

Въпросът за представителността на анкетата беше засегнат още от самото ѝ пускане. Навсякъде коментирах, че целта въобще не е представителност и че нямам намерение да правя обобщения за „религиозността на нацията“. Изводите, които описах до тук, идват с много условности и уговорки. Похвално е, че толкова много хора ги забелязаха от рано и това ми дава надежда, че все пак критичното мислене не е залязло толкова, колкото си мислим.

Най-очевиднияt проблем с анкетата ми е, че се провежда в мрежата. Това само по себе си силно ограничава качеството, защото не покрива представителна извадка от населението. Отделно, анкетата беше разпространяване в социалките от човек на човек, което още повече предполага затвореност на кръга на хора, които я попълват. Най-ясно изразеният белег за това се вижда в активността и групирането на отговарящите през времето. Тази графика показва точно това – в синьо са попълнилите на час, а в червено – дялът самоопределящи се с някоя религия. Вижда се ясно, че в 9 до 11 сутринта е имало много попълващи „нерелигиозни“, докато тенденцията се обръща около 14 часа и вечерта. Това съвпада като време със споделянията на групи на тема атеизъм и религия.

Представителността е най-ключовото понятие, за което трябва да внимаваме. Белезите за „счупена“ представителност са много – анкети в интернет, само пред стационарен телефон или друго ограничено средство за комуникация, концентриране само върху градовете или дори центъра им и прочие. Най-ясен пример за такива дефекти се виждат в социологическите проучвания около изборите. Почти без изключение те са безсмислени като данни, но за сметка на това имат огромно влияние върху общественото мнение. Няма по-известен пример от провала на прогнозите за изборите през 2016-та в щатите. Сайтът FiveThirtyEight има доста добро обяснение защо се случи това. Сред основните причини е именно пропускането на цели демографски групи в допитванията.

Друг фактор в мащабът. Тук всъщност той говори в моя полза, тъй като дори големите социологически агенции боравят с няколко хиляди анкетирани. Ако се вгледате в доклада на Pew Research, техните изводи за България се основават на само 1619 души. Разбира се, броят няма значение, когато в извадката няма представителност. Те твърдят, че са използвали методи осигуряващи такава. Това обаче трябва да се докаже. Обикновено сред въпросите се поставя такъв, резултатите от които може да се сравнят с обективна статистика. Например – възрастовото разпределение на населението, броят женени или брой деца в домакинството. Ако средните стойности по възрастови групи или местоживеене не отговарят на средното за страната, то извадката не е представителна. Именно такъв сериозен дефект илюстрирах с едно друго нашумяло изследване разглеждащо отлагането на деца и брака сред младите в България. Pew още не са публикували данните си, за да сравним. 1600 души обаче не са много. Вчера Инфограф предупреди, че привидното повишаване на дяла бедни българи може да се дължи на увеличената извадка в анкетата на НСИ – от 7300 на 8600 домакинства. Това може да е индикация, че старата извадка е била твърде малка или недостатъчно представителна. Разликата между анкетираните от НСИ и Pew e 4.5 пъти.

Дефект на всяка една подобна анкета е, че разчита на субективни фактори. В повечето случаи, като етническото и религиозното самоопределяне, това е неизбежно. Ако не сме внимателни обаче, това може да доведе до сериозни проблеми. Чалаби посочва, че онази анкета за мюсюлманите и джихада също е била през интернет и отговорилите са били доста малко предвид голямото мюсюлманско население на Великобритания. По-важното обаче е, че е нямало абсолютно никакъв начин да се потвърди, че някой не е попълвал анкетата без да е мюсюлманин просто така – за да изкриви резултата. Това съвсем не е за пренебрегване предвид медийният отзвук, който такива „изследвания“ привличат. Бихте се учудили колко от сензационните новини, които четем, всъщност се осланят именно на изследвания като цитираното от Чалаби и това, което аз направих. Разликата е, че там не говорят за условностите, а дори сериозни медии скачат на бомбастични изводи без да направят критична проверка.

Не по-малко важни са и предложените отговори. Вече обсъдихме как въпросите може да се разбират различно в различните държави и култури. Изборът на отговори също може да изкриви значително резултата. Нарочно добавих отговор „други религии“ и „други“ при въпроса за самоопределянето. Идеята какво е религия доста се разминава между хората. Аз, например се самоопределям като православен християнин, но в никакъв случай не бих се самоопределил с БПЦ. Също така вярванията ми са много по-близки до агностиците, отколкото до религиозните. Това разминаване между възприятие за религия, традиции, празници и спиритуалност трудно се вписва в която и да е от кутийките, които сам дадох като отговори. Съвсем естествено липсата на „атеист“ и различни степени от спектъра на вярващите раздразни някои хора. Отново обаче повтарям – целта ми не беше да изследвам религиозността, което е невъзможно предвид вложените дефекти описани тук. Основната ми цел е да илюстрирам тези дефекти.

Другите въпроси

В анкетата имаше още няколко точки, които добавих просто, защото бяха интересни и присъстваха в оригиналното изследване на Pew. Малко над 22% от отговорилите и около 41% от религиозните казват, че ходят поне веднъж месечно в храм. 57% от всички или посещават църкви, джамии и синагоги като туристи, или не ходят въобще. Интересно е, че едва 25% посещаващите храм всяка седмица, казват, че са съгласни с въвеждането на църковен данък. Ако се въведе, по-малко от половината от тях (45%) казват, че биха го плащали. Струва ми се, че това показва друг интересен аспект на връзката между религиозност и църква поне сред балона ни от познати в мрежата.

В следващите отговори се забелязва относително единодушие. Разделени сме дали възрастните са повече или по-малко религиозни от соца насам. За религиозността на младите има известно разминаване между двата лагера, но мнозинството не смята, че се е увеличила. Това се разминава и с резултатите на Pew. Над 60% от всички групи смятат, че религията има място само в семейни традиции и празници. Това пък потвърждава голямото мнозинство отговорили, че религията няма място в политиката. Все пак, също толкова смятат, че политиците се опитват и навярно успяват да я използват в кампаниите си.

Тук виждате разбивката по възрасти. Не се различава драстично от разпределението на населението на страната, но това не го прави приложимо към населението. Също така, 75% от попълнилите живеят в град на 100 хиляди души, а 10% са в чужбина. Това говори повече за социалния ми балон, отколкото за религиозността на българите като цяло.

Тук съм показал религиозността по възрасти. Вижда се ясна пропорционална корелация между възрастта и самоопределянието с някоя религия. Отрязал съм графиката на 50 години, защото попълнилите посочили над тази възраст са по 10-20, което не позволява да се правят изводи.

Всъщност, именно затова не направих сравнение на отговорите по възрастови групи. Тъй като анкетата е проведена в интернет, се вижда ясно практическата липса на отговорили над 65 години. Така не мога да сравнявам „млади“ и „стари“. Това не означава, че доста „изследвания“ го правят – взима се извадка от 1000 души, 10 от тях са в пенсионна възраст и на тяхна база се съди за всички 1.4 млн. българи в тази група.

Данни и препратки

Статиите на Pew Research заедно с въпросниците и целият доклад за религията в източна Европа ще намерите на страницата им. Данните от моята анкета ще може да свалите като Excel файл. Може да го използвате както намерите за добре, но ще се радвам, ако сложите обратна връзка.

Други подобни анализи са разяснението ми за смъртността и как не разбираме тази метрика, раждаемостта и как е пълно с фалшиви новини, броя на работещите българи в чужбина и как тази статистика е просто измислена и не на последно място – защо не разбираме данните за бедността.

17000 българи са взели немски паспорт за 16 години. 4000 са скъсали българския

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/nemsko-grajdanstvo-otkaz/

За последните 16 години, близо 17000 българи са получили немски паспорт. 4000 от тях са се отказали от българското си гражданство – почти всички преди 2007-ма, когато влизаме в ЕС. След това по 30-40 души на година се отказват от Българския си паспорт, независимо, че няма нужда да го правят.

Около 70% от натурализираните в Германия са били поне 8 години в страната. На още 7-8% се е полагало заради дете родено и живяло достатъчно време в Германия.

Към началото на миналата година в Германия е имало 230000 българи В това число не включваме взелите немско гражданство и децата родени в Германия с поне един родител българин. Очаква се от тогава да са станали 250000. Според немският статистически институт, мнозинството от българите пристигнали в Германия в последните няколко години са се преместили от страни като Испания, Италия и Гърция.

Данните за разпределението на българите из Германия от 2014-та ще намерите тук. През 2015-та пък писах за перипетите в получаването на българско гражданство за дете родено в чужбина. Преди 4 години проведох анкета сред българи в Германия защо взимат немско гражданство. Отговорите им обясняват доста добре тази статистика. От друга страна, има притеснителни данни за нивото на бедност сред българите в Германия – 25% получават социални, а между 30 и 40% имат проблем да покрият елементарни нужни.

Източник: Destatis

2017-05-09 bias-и и дебъгване

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3352

Нещо странично.

Тия дни в офиса около някакви занимания обсъждахме следната задача:

“Имаме банда пирати (N на брой, капитан и N-1 останали членове), които искат да си разделят съкровище от 100 пари. Пиратите имат строга линейна йерархия (знае се кой след кой е). Разделянето става по следния начин – текущият капитан предлага разпределение, гласува се и ако събере половината или повече от гласовете се приема, ако не – убиват го и следващия по веригата предлага разпределение. Въпросът е какво трябва да предложи капитанът, така че всички да се съгласят, ако приемем, че всички в екипажа са перфектни логици. Също така пиратите са кръвожадни и ако при гласуване против има шанс да спечели и същите пари, пак ще предпочете да убие капитана. Също така всички са алчни и целта е капитанът да запази най-много за себе си.”
(задачата не идва от икономиката, въпреки че и там всички са перфектни логици и за това толкова много им се дънят теориите)

Решението на задачата е интересно (за него – по-долу), но е доста по-интересно колко трудно се оказа да я реша. Първоначалната ми идея беше просто на горната половина от пиратите да се разделят намалящи суми, понеже това е стандартния начин, по който се случват нещата. Това се оказа неефективно. После ми напомниха (което сам трябваше да се сетя), че такива задачи се решават отзад-напред и по индукция, и като за начало започнахме с въпроса, какво става ако са само двама?

Първият ми отговор беше – ами другия член на екипажа ще иска винаги да убие капитана, щото така ще вземе всичко. Обаче се оказа, че и капитана има глас, т.е. ако останат само двама, капитанът взима всичко и разпределението е 100 за него и нищо за другия.

Какво следва, ако са трима? Казах – добре, тогава даваш на единия 1, на другия 2, и останалото за капитана, понеже ако останат само двама, последния няма да вземе нищо, капитанът гласува за себе си и втория и да е за и против, няма значение. Само че няма нужда да даваме нищо на средния, щото не ни пука за мнението му, така всъщност правилното разпределение идва 1, 0, 99. Тук пак си пролича bias-а, пак очаквах да има някаква пропорция.

Long story short, следващата итерация е 0, 1, 0, 99, понеже така ако не се съгласят, на следващия ход предпоследния ако не се съгласи няма да вземе нищо, и на другите двама мнението няма значение. Pattern-а мисля, че си личи 🙂

Лошото е колко много влияеше bias-а, който съм натрупал от четене за разпределения в реалния живот – какво са пиратите, как няма перфектни логици (и реално никой няма да смята по тоя начин, а ще се стремят към нещо, което им се вижда честно), как това тотално изключва политическата възможност N/2+1 от долната част да гласуват винаги против, докато не дойде всичкото до тях и после да си го разделят по равно и всякакви подобни варианти от реалния живот. Ако примерът беше с каквото и да е друго (например не включваше хора), вероятно щеше да е доста по-лесно да гледам абстрактно.

Което е още един довод в подкрепа на идеята ми, че много по-лесно се дебъгва нещо чуждо (често и което никога не си виждал), отколкото нещо, с което почти постоянно се занимаваш. Над 90% от проблемите (това не се базира на никаква статистика, а на усещане) са достатъчно прости, че да могат да се решат със стандартни методи и да не изискват много задълбочено познаване на системата (половината ми живот е минал в дебъгване на неща, които не разбирам, доста по-често успешно, отколкото не) и вероятно като/ако правя debug workshop-а (за който много хора ми натякват), ще е с проблеми, с които и аз не съм запознат, да е наистина забавно …

България след лековерните

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/balgariq-sled-lekovernite/

В последната седмица един текст обиколи мрежата. Най-вероятно се го забелязали, когато някой се възмущавал във фейса на копирането на фалшиви новини. Поне ако, както при мен, в кръга ви от приятели има предимно образовани и мислещи хора. Иначе, ако някой от познатите ви се е вързал, трябва сериозно да се замисли за предразсъдъците и връзката си с реалността.

Става въпрос на един текст на Бъзикилийкс от преди почти 4 години. В текста се говори за „изчезване на българите“, Турция и прочие теми, които уж са засегнати от експерт в доклад на конференция в Брюксел. Заглавието е „България след българите“.

На 8-ми февруари е препечатан от pogled.info дословно като „скандално разкритие“. Споделена е 1.8 хиляди пъти в социалките. На 9-ти се препечатва от paralelnews.bg и се споделя още 20 хиляди пъти. В следващите дни се препечатва от поне 20 хибридни и/или жълти сайтове, включително bultimes.com, bradva.bg и petel.bg. Публикува се и във vesti.bg, но го трият ден по-късно. През тях се споделя още поне 6 хиляди пъти. Така само за седмица достига до десетки хиляди българи в мрежата, които вярват, че това е факт.

Миналата седмица писах как медии и дори официални лица използват грешна статистика за скандални новини. В случая с този текст обаче става дума за очевидно фалшива новина, която е лесно проверима. Заради детинска лековерност, липсата на критично мислене и тъй като затвърждава убежденията на доста читатели, с лекота достига до всичките им познати.

Наркотичния ни глад за негативни новини, самосъжаление и жлъч не само ни пречи да различим лъжите от фактите, но и пряко влошава ситуацията в страната. Не е нужно списващите жълти издания да се мъчат да подправят фактите – достатъчно е да измислят нещо достатъчно черно и всички ще го приемат за чиста монета. Щом звучи логично, значи е вярно, а логично ни звучат само новините, че положението е от зле по-зле и няма оправия.

А хрумвало ли ви е, че може би е така?

Как един регистър се превърна в инкубатор за фалшиви новини

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/inkubator-za-falshivi-novini/

Писал съм доста за демографията. Първо, колко измамни са сензациите за „антирекорди“ в раждаемостта, „рекордна“ смъртност и „изчезването на нацията“. Второ, как постоянно се бърка статистиката за броя раждания през изминалата година (тук и тук). Трето, как журналистите използват къде умишлено, къде от неграмотност това объркване, за да привличат аудитория. Четвърто, изследвах исторически данни за процесите, за да покажа накъде се движим като население (тук, тук, тук, тук и тук).

Има много неразбиране по материята. Далеч не се дължи само на липсата на базови познания по статистика. В определен смисъл и данните са объркани. Когато има натиск за по-голяма аудитория, лесно е един журналист да залитне към „скандалните“ числа, без да потвърди каквото и да е било. В такива случаи бързат да прехвърлят отговорността на съответната институция. „Ама той министърът така каза“. Както видяхме преди, това не е критерий и всеки уважаващ себе си журналист би следвало да го знае.

Институционална стъкмистика

Разбира се, институциите имат вина за грешната информация, която публикуват. В случая с ражданията трябва да посочим регистъра на ражданията. Многократно съм писал, че не трябва да се използва. Причината е, че болниците не въвеждат ражданията в срок. Според наредбата на Министерството на здравеопазването това трябва да става до 3 дни след самото раждане. Въвеждат се редица параметри, които би следвало да са полезни за изследователи и проверяващи после. Ние имаме достъп само до броя родени за всеки ден от годината по области.

Проблемът е, че никой не следи дали и кога се въвежда. Това беше потвърдено от бивш министър. Няма белези да са взети мерки и от доскорошния кабинет. Няма реакция и на призивите ми да се спре публикуването на данните. Знам, че е парадоксално аз точно да искам такова нещо, но по-добре никакви данните, отколкото грешни.

Отделно, не всички деца са родени в болниците и не се вписват в този регистър. Някои се раждат при пътуване в чужбина, други – у дома. Не знаем обаче колко са, защото не може да разчитаме на болниците да попълват регистъра изчерпателно. Затова виждаме разминаване между данните на НСИ и тези на МЗ от порядъка на 5 до 10%. НСИ разчита на справките на ГРАО за извадено ЕГН на новородени през съответната година. За 2015-та, например, регистърът показва 61374 раждания, а НСИ и ГРАО – 66370 или 5000 повече. Аналогично е разминаването през 2014-та.

Къде са най-безотговорни?

Досега ми беше изключително трудно да илюстрирам какъв е проблемът с този регистър. Намерих обаче начин да тегля редовно данните и вече имам нужната извадка.

Първо да сравним данните за цялата 2016-та. Ако погледнете регистъра в средата на декември, както направиха много медии, ще излезете със сензационното заглавие, че ражданията са 57300 и надали ще минат 59000 в следващите две седмици. Ако още махмурлии погледнете пак на 1-ви януари, регистъращът вече показва 60172 раждания. Към днешна дата са вече 61012. Съдейки по закъснението, което някои болници имат във въвеждането, като нищо ще мине броя от миналата година.

Тук задаваме въпросът – колко по-късно се въвеждат данните в регистъра. Това може лесно да се открие – гледаме на 9-ти декември колко пише, че са родени на 6-ти по области. След това поглеждаме два месеца по-късно и сравняваме. Ако на 9-ти пише 10 родени в Пловдив, а месеци по-късно пише 20, значи 50% от ражданията са въведени след срокът. Малко по-сложно става когато гледаме всички дати и периоди.

Именно това направих тук. Справката е само за декември 2016-та. Добавих 3 работни дни, за да съм по-честен към болниците. Това означава, че ако дете е родено в събота, очаквам болницата да го въведе до сряда вечерта или 5 дни по-късно. Така махнах и почивните дни. Нямаме, за жалост, разбивка по болници.

Вижда се, че има области като Добрич, Видин и Кърджали, където 4 от 5 раждания се въвеждат късно. За болниците там, както и в Шумен и Монтана може спокойно да се каже, че не спазват въобще изискванията на министерството. Останалите се забавят в между 20 и 60% от случаите. Отличават се Разград и Перник, където поне през декември са въвели всичко в срок. Нямам пълните данни за януари, но Разград изглежда отличник и тогава с под 3% забавяния.

По-фрапиращо е положението при забавянето с 30 дни. Тук съм показал именно това. Вижда се, че Благоевград и Добрич въвеждат поне 1 от 5 раждания чак след месец. Проблем има и във Враца и Сливен. Това може да дори е по вина на една или две болници в тези области, които въвеждат данните си 2-3 пъти в годината наведнъж когато им хрумне.

Сега, надявам се, разбирате, защо този регистър е безполезен. Поглеждайки един период в него дори месец по-късно, нямаме гаранция дали има отклонение с 5, 10 или 30% от реалните стойности. Именно затова призовавам винаги да се гледат данните на НСИ, които излизат през април. Така няма да се залита по твърдения, че „има антирекорд на ражданията“ през 2016-та. Забравя се 1995-та и индекса на раждаемостта.

Имаме новина – чиновниците бездействат

Министерството на здравеопазването трябва да следи по-добре болниците за нещо толкова елементарно. Справката кой е закъснял е повече от лесна. При това не става въпрос за едната статистика – данните от регистъра, които не са публични, са важни за засичане на проблемите в майчиното здраве, здравното образование и дори белези за лекарска небрежност.

Ако министерството и агенциите не са достатъчно компетентни да се справят с тази иначе проста задача, по-добре е наистина да спрат публичния модул на регистъра. В момента той не случи за нищо друго, освен да помага на жълти медии с фалшивите новини и да храни наркотичния глад на сериозна част от обществото ни за жлъч и негативизъм.

В никакъв случай не отричам, че има сериозен проблем с раждаемостта. Една от съществените стъпки към решаването му е да говорим с коректни данни и разбиране. В противен случай се впускаме в безнадеждни стонове и популистки небивалици. Видяхме, че и служебния министър сега залита в тази посока, което е още една илюстрация за проблема.