Tag Archives: забрана

Неродените моми и момци и безгласните им майки

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/nerodenite/

Не съм вярвал, че ще цитирам тук изказване на свещеник, но ето, че и това се случва. Това е мой превод на текст написан от Dave Barnhart от преди година. Попаднах на него чрез Colin Hanks:

„Неродените“ са удобна група, за която да се бориш. Те не отправят искания към теб; не са сложни морално, за разлика от затворниците, пристрастените или трайно бедните; не негодуват срещу твоето снисхождение и не се оплакват, че не си политически коректен. За разлика от вдовиците не те карат да поставяш под въпрос патриархата; за разлика от сираците нямат нужда от пари, обазование или социални услуги; за разлика от имигрантите не носят расов, културен и религиозен багаж, който не ти се нрави.

Те ти позволяват да се чувстваш добре от себе си без никакъв вложен труд за изграждане или поддържане на взаимоотношения. Когато са родени пък, може да забравиш за тях, защото спират да бъдат „неродени“. Може да обичаш неродените и да се бориш за тях без особено да поставяш под въпрос богатството, силата или положението си. Без да преправяш социални структури, да се извиняваш или отплащаш на някого. Накратко казано, те са идеалните обекти на обожание, ако твърдиш, че си набожен, но всъщност не понасяш всички, които дишат.

Затворници? Имигранти? Болните? Бедните? Вдовиците? Сираците? Това са все групи, които са изрично споменати в Библията. Всички те биват хвърляни в огъня на борбата за „неродените“.

Илюстрация на неродена мома от приказките. Няма такива за неродени момци. За причините защо ще си говорим друг път.

Имам позиция, която изтъквам често когато стане въпрос за ограничаване на абортите – не заради неродените. Това е претекст. Когато стане дума за някакви ограничения и дори забрани, каквито все повече виждаме в щатите, все се твърди, че мислили за децата, за семействата, за духовното и прочие. Както добре е илюстрирал горе Барнхарт, това е просто удобно извинение.

В действителност истинската причина е контрол над репродуктивните функции на жените. Абортът в никакъв случай не е добро решение и сведенията за здравната цена от него не са за пренебрегване. Възможността за такъв обаче за някои е буквално животоспасяващо – дали заради медицински усложнения, изнасилване, домашно насилие или други проблеми, които твърде често поставят почти изцяло само жени в безизходица.

Несъмнено има проблем с броят аборти в България. Има известно неразбиране в обществото какво е положението и какви са данните, но няма две мнения, че българките прибягват твърде често до тази мярка. Някои ще посочат като причини някакъв морален упадък и ще направят връзка с намаляващата раждаемост. Тези послания идват от неразбиране на здравните, образователни и демографски аспекти.

Вярно е, че абортите могат да доведат до по-ниска фертилност заради усложнения. Аборт в по-ранна възраст обаче не означава, че една жена няма да иска и да има едно, две или дори повече деца по-късно. Нашите баби са имали средно по 2-3 аборта преди да родят средно 2.5 деца.

Всъщност единственият начин да се намалят абортите е, че да се повиши здравната култура – най-вече сексуалната – както на подрастващите, така и на възрастните. Най-много аборти има именно между 20 и 30 годишните. Недостатъчното използване на контрацепция и непознаване на основни неща от биологията си довежда до нежелани бременности. Отделно има много какво да се желае от отношението на лекари и акушери, както и от дородилната помощ.

Иронията тук е, че същите борещи се срещу правото на жените да решават какво да правят с телата си, са против и сексуалното образование в училищата. Тук всъщност прозира истинските причини за това консервативно движение пропито с крайни религиозни елементи – образованието и достъпа до безопасен аборт в краен случай дава контрол на една жена над собствената ѝ биология. Тя решава кога какво да прави и това плаши някои. Контраинтуитивно е, но това всъщност би помогнало на демографията в дългосрочен план заради намаляването на нежеланите бременности и абортите и подобреното женско здраве.

Тук се сблъскват две идейни течения относно демографската криза завладяла развития свят – дали решението е (1) да се ограничават ефективно правата на жените връщайки ги в средните векове докато не започнат пак да раждат по 3-4 деца или (2) да им се даде контрол над собствените им решения, а да се промени обществото така, че едно дете да не означава край на образование, кариера, амбиции и възможности. В момента сме някъде по средата и има силен натиск на консервативни елементи да се обърне напредъка постигнат в последните 50 години в посока втория вариант.

Съвместима ли е таксата за радио и телевизия с правото на ЕС

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/13/fee_psm/

През март  2018 г. Oberverwaltungsgericht Rheinland-Pfalz (Върховен административен съд на Рейнланд-Пфалц – OVG Rheinland-Pfalz) решава, че таксата за радио и телевизия в Германия е съвместима с правото на ЕС (дело № 7 A 11938/17) . Съдът отхвърля тезата, че таксата е несъвместима с правото на ЕС, тъй като предоставя на обществените радио- и телевизионни доставчици на медийни услуги несправедливо предимство пред техните частни конкуренти.

Съдът посочва, че през 2016 г. Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд – BVerwG) вече е установил съответствието на таксата  – в новата й форма, въведена през 2013 г. – с правото на ЕС (решение от 18 март 2016 г., BVerwG 6 С 6.15). Съгласно това решение въвеждането на таксата  не изисква съгласието на Европейската комисия и е с съвместимо с Директивата за аудиовизуалните медийни услуги.  Обществените и частните радио- и телевизионни оператори  неизбежно ще бъдат финансирани по различни начини. Това обаче не означава непременно, че обществените радио- и телевизионни оператори са получили несправедливо предимство, тъй като за разлика от частните радио- и телевизионни оператори те са подложени на много по-ограничителни правила за рекламиране и следователно са финансово зависими от таксата.

Междувременно Landgericht Tübingen (Районен съд в Тюбинген, решение от 3 август 2017 г., дело № 5 T 246/17 и др.) е постановил, че таксата  нарушава правото на ЕС  – и в резултат има подадено преюдициално запитване до Съда на ЕС –  дело  С-492/17.

 

Преюдициални въпроси:

1)

Несъвместим ли е с правото на Съюза националният Gesetz vom 18.10.2011 zur Geltung des Rundfunkbeitragsstaatsvertrags (RdFunkBeitrStVtrBW) vom 17 Dezember 2010 (Закон от 18 октомври 2011 г. за прилагане на Държавния договор за вноската за радио- и телевизионно разпространение от 17 декември 2010 г., наричан по-нататък „RdFunkBeitrStVtrBW“) на провинция Баден-Вюртемберг, последно изменен с член 4 от Neunzehnter Rundfunkänderungsstaatsvertrag (Деветнадесети държавен договор за изменение на Държавните договори за радио- и телевизионно разпространение) от 3 декември 2015 г. (Закон от 23 февруари 2016 г., GBl. стр. 126, 129), поради това че вноската, събирана от 1 януари 2013 г. съгласно този закон безусловно по принцип от всяко живеещо в германската федерална провинция Баден-Вюртемберг пълнолетно лице в полза на радио- и телевизионните оператори SWR и ZDF, представлява помощ, която противоречи на правото на Съюза и предоставя по-благоприятно третиране само в полза на тези обществени радио- и телевизионни оператори спрямо частни радио- и телевизионни оператори? Трябва ли членове 107 и 108 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че за Закона за вноската за радио- и телевизионно разпространение е трябвало да се получи разрешението на Комисията и поради липсата на разрешение той е невалиден?

2)

Трябва ли член 107 ДФЕС, съответно член 108 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попада правна уредба, установена в националния закон „RdFunkBeitrStVtrBW“, която предвижда, че по принцип от всяко живеещо в Баден-Вюртемберг пълнолетно лице безусловно се събира вноска в полза само на държавни/обществени радио- и телевизионни оператори, поради това че тази вноска съдържа противоречаща на правото на Съюза и предоставяща по-благоприятно третиране помощ с цел изключването по технически причини на оператори от държави от Европейския съюз, доколкото вноските са предназначени да се използват за създаването на конкурентен начин на пренос (монопол върху DVB-T2), без да е предвидено той да се използва от чуждестранни оператори? Трябва ли член 107 ДФЕС, съответно член 108 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попадат не само преки субсидии, но и други релевантни от икономическа гледна точка привилегии (право на издаване на изпълнителен лист, правомощия за предприемане на действия както в качеството на стопанско предприятие, така и в качеството на орган, поставяне в по-благоприятно положение при изчисляването на дълговете)?

3)

Съвместимо ли е с принципа на равно третиране и със забраната за предоставящи привилегии помощи положение, при което на основание национален закон на провинция Баден-Вюртемберг германски телевизионен оператор, който се урежда от нормите на публичното право и има предоставени правомощия на орган, но същевременно се конкурира с частни радио- и телевизионни оператори на рекламния пазар, е привилегирован в сравнение с тези оператори поради това че не трябва като частните конкуренти да иска по общия съдебен ред да му бъде издаден изпълнителен лист за вземанията му срещу зрителите, преди да може да пристъпи към принудително изпълнение, а самият той има право, без участието на съд, да издаде титул, който същевременно му дава право на принудително изпълнение?

4)

Съвместимо ли е с член 10 от ЕКПЧ /член [11] от Хартата на основните права (свобода на информация) положение, при което държава членка предвижда в национален закон на провинция Баден-Вюртемберг, че телевизионен оператор, на който са предоставени правомощия на орган, има право да изисква плащането на вноска от всяко живеещо в зоната на радио- и телевизионното излъчване пълнолетно лице за целите на финансирането на точно този оператор, при неплащането на която е предвидена глоба, независимо дали това лице въобще разполага с приемник или само използва услугите на други, а именно чуждестранни или други, частни оператори?

5)

Съвместим ли е националният закон „RdFunkBeitrStVtrBW“, и по-специално членове 2 и 3, с установените в правото на Съюза принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация в положение, при което вноската, която следва да се плаща безусловно от всеки жител за целите на финансирането на обществен телевизионен оператор, налага на всяко лице, което само отглежда детето си, тежест в размер, многократно по-висок от сумата, дължима от лице, което живее в общо жилище с други хора? Следва ли Директива 2004/113/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че спорната вноска също попада в обхвата ѝ и че e достатъчно да е налице косвено поставяне в по-неблагоприятно положение, след като с оглед на реалните дадености 90 % от жените понасят по-голяма тежест?

6)

Съвместим ли националният закон „RdFunkBeitrStVtrBW“, и по-специално членове 2 и 3, с установените в правото на Съюза принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация в положение, при което вноската, която следва да се плаща безусловно от всеки жител за целите на финансирането на обществен телевизионен оператор, за нуждаещите се от второ жилище лица по свързана с работата причина е двойно по-голяма, отколкото за други работници?

7)

Съвместим ли е националният закон „RdFunkBeitrStVtrBW“, и по-специално членове 2 и 3, с установените в правото на Съюза принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация и със свободата на установяване, ако вноската, която следва да се плаща безусловно от всеки жител за целите на финансирането на обществен телевизионен оператор, е уредена по такъв начин, че при еднаква възможност за приемане на радио- и телевизионно разпространение непосредствено преди границата със съседна държава от ЕС германски гражданин дължи вноската само поради мястото си на пребиваване, докато германският гражданин, живущ непосредствено от другата страна на границата, не дължи вноската, също както гражданинът на друга държава — членка на ЕС, който по свързани с работата причини трябва да се установи непосредствено от другата страна на вътрешна граница на ЕС, понася тежестта на вноската, но не и гражданинът на ЕС, живущ непосредствено преди границата, дори и никой от двамата да не се интересува от приемането на излъчванията на германския оператор?

Коментар по въпрос №4:  допуснат е въпрос за съвместимост с чл.10 от Конвенцията за правата на човека. Съдът за правата на човека вече се е произнасял, има съображения за недопустимост по сходно дело отпреди десетина години –  ето тук съм писала – вж Faccio v Italy – но нека да се произнесе и Съдът на ЕС.

И – отново за характера на таксата: ако  плащат и хората без приемник, това очевидно не е такса в смисъл цена за услуга, а данъчно вземане, по мое мнение това е тенденцията.

Чакаме решението на Съда на ЕС. Нека да се развива и множи практиката.

Отново тезата на премиера, че нямал общо със състоянието на медиите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/05/20299borisov/

Премиерът Борисов   се е изказал отново, че свободата на медиите зависи от собствениците и той няма общо със ситуацията:

Проблемът на свободата на словото е в собствениците на медиите. Ние на тях не им се месим. Какво можем да направим ние?

Това вече го слушаме вече девет години, каза го още  при Валерия Велева, 2009:

Между мен и медиите има коректен тон и нормални отношения. Моята любов с медиите не е платена. Давам на всички информация, но на никого не съм казал какво да пише. Докато любовта между тройната коалиция и медиите бе платена любов. Моята поне е без пари.

След като твърдението се повтаря – налага се и реакцията да се повтаря: не, не е без пари, платена е – дори ако не говорим за комуникационните бюджети по европейските програми – любовта на медиите към ГЕРБ  е платена щедро: с  уредено спокойствие на олигарсите над закона   –  това е цената.

Има изрично изказване на Вежди Рашидов за бартера:

Бойко се е предоверил, за да има едно спокойствие. Добре, получил е това спокойствие. Защото дайте да не се лъжем – всяка нормална партия иска да има някаква медийна подкрепа. Медиите са сила и няма защо да си затваряме очите. Медиите са страшна сила […]   Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя… на Доган, парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха.

Пеевски “нямаше медии” въпреки изискванията на законите –  банкер казва за Пеевски следното  (преди сделките, с които той се легализира като собственик на медии):

Самият Пеевски няма фирми, защото няма право по закон.  Ноторен факт е, че той е собственик на Булгартабак, пресгрупата и така нататък.

Красимир Гергов “нямаше медии” въпреки изискванията на законите:

относно предположенията, че имам участия в Би Ти Ви,  Триада, Фокс лайф и др., ще кажа, че не мога да имам такива, понеже ми е забранено по закон.

ГЕРБ не просто го остави – ГЕРБ отмени законова забрана  за вертикална интеграция, за да може Гергов да се легализира като собственик.

Цветан Василев “нямаше медии”, нито мултиплекси – министърът Московски дори не знаеше на кого са мултиплексите  (ще проверя и ще ви кажа в понеделник – понеделникът, който не настъпи)   – а в това време от средствата в банката  се е плащало за въпросната любов – 300 милиона за ТВ Седем и още:

„След като толкова много цялото правителство се бори да връща парите, какво прави с вестниците на Тошо Тошев, т. нар вестник на Тошо Тошев и на Даниел Руц (Преса)? Какво прави с т. нар. вестници на Венелина Гочева (24 часа) и на Петьо Блъсков (Труд)? Какво прави с т. нар. вестник на Славка Бозукова и на Тодор Батков (Стандарт)? Да ги изреждам ли? (…) Всички дължат пари. Защо не работи държавата по връщането на тези пари? Защото обслужват тези, които са на власт”.

Докладът на Репортери без граници за 2018 г. казва именно това:  преплитане на власт, олигарси и медии – което е несвобода (колкото и Йордан Цонев да твърди, че свободата е, ако той говори, без да го цензурират) :

Корупцията и тайните споразумения между медиите, политиците и олигарсите са широко разпространени. Най-прословутото въплъщение на тази аномалия е Дилян Пеевски, бивш шеф на ДАНС и собственик на Нова  българска медийна група.

Отделна тема са обществените медии, които били антиправителствени и били оставени на мира –  на мира?  с две промени на закона, ясно защо,  и след време със сглобяване на сегашното ръководство на БНТ (стил Митко, казах ти да не го питаш и Кошлуков с приятели).

И накрая – за чуденето на премиера  “Какво да направим, за да спрем Пеевски и Прокопиев да воюват?”  

Премиерът  от години обяснява системни последици от  липсата на върховенство на закона със сценария   двама братя се боричкат и Пеевски и Прокопиев воюват. Това не е махалата, едни младежи се закачат – това е държава. Върховенство на правото е средството, иначе законите  – и да ги има – ще продължават да не се отнасят до прословутото въплъщение и до обръчите на управляващите, както Доган вече ни обясни.

 

m121(сн.24 часа)

м8 (сн. БТА)

м14 (сн:Пик)

Малайзия: закон срещу фалшивите новини

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/05/20115-fake/

 Mинистърът на комуникациите и мултимедията на Малайзия защитава новия  закон срещу фалшивите новини, като се обосновава с  мерките в Европа: “Германия  прие закон, който предвижда глоби в размер до 50 милиона евро  за мрежи, които не успяват да свалят незаконното съдържание в рамките на 24 часа; във Франция президентът Емануел Макрон обеща да въведе закон за забрана на фалшиви новини по време на избори; британският премиер Тереза ​​Май създаде отдел за бързо реагиране “да се справи бързо с дезинформацията и да възвърне реалните обществени дебати”. Това не са репресивни режими, а европейски страни, които са известни със свободата на словото и гражданските свободи. Тенденцията е ясна – държавите, които искат да насърчават здравословни дебати и демократичен процес, основан на фактите, осъзнават, че трябва да действат срещу бича на фалшивите новини.”

В Малайзия идват избори. Според критиците приетият закон е опасен, определението за фалшиви новини – неясно, санкциите непропорционални – предвижда се затвор до 6 години за фалшиви новини ( по проект – 10 години). Законът на Малайзия определя фалшивите новини като “новини, информация, данни и отчети, които са изцяло или частично неверни” в печатна, аудио и видеоформа. Отнася се и до социалните медии, включително и когато авторите са зад граница, ако от информацията са засегнати Малайзия или граждани на Малайзия.

Розовите играчки

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/rozovi-igrachki/

Когато се роди Калина се опитах да наложа забрана на розовите дрехи. Не защото не исках да я обличам като момиченце, а защото не ми се нравеше да изглежда като топка захарен памук. Поне не през цялото време. Трябва известно усилие да се намерят, но има достатъчно шарени дрешки за момиченца и нещата бяха ок за известно време. Естествено, това не продължи дълго, а и се случи „Леденото царство“ и изведнъж „принцеският“ цвят се превърна в синьо. Сама си избира дрехите вече и макар да има розови неща, повечето не са.

Като родители си мислим, че може да повлияем на децата си. Дори често успяваме, но причината е по-скоро поведението ни, отколкото наставленията или укоряването. Ако пием достатъчно вода, и те ще пият вода. Ако крещим и бием – и те ще бият. Личният пример е неизмерно по-важен от думите.

В този смисъл важни са играчките и как играем с тях. Когато беше малка, гледахме да взимаме предимно дървени играчки просто защото ни харесват на допир. Тази тук ни допадна, защото спомага както за координацията, така и за логиката. Всъщност, вече не съм сигурен дали сме я купували или е получена като подарък.

Идеята е, че мечето-момче и мечето-момиче имат дрехи за различни ситуации, разделени са на три части като пъзел и трябва да се комбинират правилно. Например – ботуши с ушанка и яке или бански с лопатка. Доста сме си играли с нея на периоди, както често става с децата. После отива на дъното на кашона докато не бъде „открита“ отново след някой друг месец.

Така при едно такова „преоткриване“ забелязах нещо интересно. Бяхме наредили по пода всички комбинации от дрехи и съвсем очаквано бяха по двойки – плаж, зимно време, есенно време, спорт. Интересна беше комбинацията за „работа“. Когато се наредят всички останали двойки момиче-момче, остават само тези две възможни за „работа“.

Настрана от „униформата“ на момиченцето, асоциацията, която се прави, ми стана неприятна. Още повече като баща на дъщеря. Започнах да забелязвам много повече такива неща откакто се роди тя. Наистина, доста майки стоят вкъщи, но ми беше странно това да се предава чрез играчки. Конкретната кутия с мечета е купена в Германия, където този стеротип е не по-малко наложен. Споделял съм вече как се и утвърждава от самата система на образование, детски грижи, социална и данъчна политика.

Месеци по-късно се случи фиаското около Конвенцията на Съвета на Европа. Някак цялата вихрушка от дискусии що е то социално установен пол ме подсети за тези мечета, с които Калина си играеше. Изгубени в превода забравихме да говорим именно за тези стимули, на които се подлагат децата ни още от най-малки. А те са важни. Ако жената „се поставя на място“ там, където явно 80% от сънародниците ни смятат, че ѝ е мястото, то синовете ѝ също ще „поставят“ на място, а дъщерите ѝ ще го приемат. Никой закон или конвенция няма да промени този цикъл или да спре изцяло екстремума му под форма на насилие. Задачата на Конвенцията беше друга, но тя остана настрана покрай прегракналите ругатни и паника.

Промяната и възпитанието се прави с личен пример и отнема много време. В никакъв случай играчки като тази не трябва да бъдат „цензурирани“ или да се налага забрана на стереотипите, както аз се пробвах неуспешно преди 4 години. Всъщност, Калина нареди дрехите за „работа“ както на картинката, с която започнах. Може би, защото тя се облича така за градина, а за нея това е работата ѝ. Може би, защото майка ѝ се облича по подобен начин за работа. Рядко знаем как ще им повлияем и това прави задачата трудна. Тези неща обаче винаги се проявяват по някое време. Затова като видя дете да бие куклите си или да е грубо с други деца, имам едно на ум от къде вероятно идва това поведение.

Ако имате малко дете, разгледайте играчките му. Бързо ще откриете такива примери. Замислете се дали искате те самите да са в такива роли. Например домакиня с розова мини-рокличка или гамен с пистолет и бухалка. Въпросът не е да се избягват тези примери, а да се поставят в контекст. Поне ние така правим. Вие може да имате друг подход. Няма верен отговор. Грешните се виждат предимно когато е вече късно.

ЕСПЧ: неправителственият сектор има закрила, сходна с тази на пресата

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/14/echr_ngo_gra/

Стана известно решение на ЕСПЧ по делото GRA Stiftung gegen Rassismus und Antisemitismus v. Switzerland.

GRA Stuftung Rassismus Und Antisemitismus (Фондация GRA срещу расизма и антисемитизма) е швейцарска неправителствена организация, която насърчава толерантността и осъжда расово мотивираната дискриминация.

Швейцарски политик подкрепя ограничения за исляма :  швейцарската  култура, основана на християнството, не може да се позволи да бъде заменена от други култури,  забраната на минаретата е  израз на запазването на швейцарската идентичност и др.под.

Неправителствената организация  окачествява някои от изказванията като расистки в публикация  на сайта си, наречена “Хронология – вербален расизъм”. Политикът осъжда организацията за засягане на доброто му име. Тя се обръща за защита към съд в Страсбург.

Европейският съд  за правата на човека прилага теста за пропорционалност и  констатира, че

  • има намеса в свободата на изразяване;
  • намесата е предвидена в закона (защита от дискриминация);
  • намесата има легитимна цел – защита на правата на другите.

Необходима ли е намесата в едно демократично общество? ЕСПЧ обсъжда баланса на чл.8 (личен живот) и чл. 10 (свобода на изразяване).

Преди всичко съдът взема отношение към свободата на изразяване, упражнявана в неправителствения сектор: когато една неправителствена организация  обръща внимание на въпроси от обществен интерес, тя упражнява роля на обществен  наблюдател  със сходно значение като тази на пресата  – поради което има  закрила по Конвенцията,  подобна на тази, предоставена на пресата.

По отношение на баланса ЕСПЧ смята, че  използването на термина ” вербален расизъм”

  • е подкрепено с факти и има фактическа основа;
  • е в контекста на интензивен обществен дебат дали строителството на минарета трябва да бъде забранено в Швейцария (политическо слово);
  • “вербален расизъм” представлява ценностна преценка;
  • санкцията има смразяващ ефект върху участник в обсъждането и нагласата му да критикува политическите изявления в бъдеще.

Заключение:   националните съдилища не са балансирали в достатъчна степен правото на зачитане на личния живот на политик срещу правото на  свободно изразяване на мнение.

Нарушение на член 10 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи (свобода на изразяване).

Регламент за забрана на необоснованото геоблокиране

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/02/%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE/

Съветът прие регламент за забрана на необоснованото геоблокиране във вътрешния пазар.

Геоблокирането представлява дискриминационна практика, която не позволява на онлайн клиентите да получават достъп до продукти или услуги и да ги закупуват от уебсайт, установен в друга държава от ЕС.

В изявленията на Германия, Франция и Люксембург се подчертава значението на т.нар. ‘Review clause’ и оценката на въздействието  две години след влизането в сила на регламента.

Блокиране на географски принцип: резолюция на Европейския парламент

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/02/23/geoblocking/

Като част от мерките, свързани с изграждането на цифров единен пазар, се обсъжда регламент за геоблокинга.

На 6 февруари 2018 Европейският парламент е гласувал   Законодателна резолюция  относно предложението за регламент   за преодоляване на блокирането на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, мястото на пребиваване или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (COM(2016)0289 – C8-0192/2016 – 2016/0152(COD)) (Обикновена законодателна процедура: първо четене).

На страницата, на която е резолюцията, има и консолидиран текст на проекта за регламент. 

Юлия Реда нарича гласуването “малка стъпка”  поради изключенията от обхвата, например стрийминга, Асоциацията на потребителите също нарича решението “половинчато”.

Все пак надежди се свързват с  чл.9 – клауза за преразглеждане:

Член 9

Клауза за преразглеждане

1.  До… [две години след влизането в сила на настоящия регламент] и след това на всеки пет години Комисията докладва на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно оценката на настоящия регламент. В този процес Комисията отчита цялостното въздействие на регламента върху вътрешния пазар и трансграничната електронна търговия, включително по-специално евентуалната допълнителна административна и финансова тежест за търговците, произтичаща от съществуването на различни приложими регулаторни режими в областта на потребителското договорно право. Докладът се придружава при необходимост от предложение за изменение на настоящия регламент с оглед на правното, техническо и икономическо развитие.

2.  Първата оценка, посочена в параграф 1, се извършва по-специално с оглед да се оцени приложното поле на настоящия регламент и обхвата на забраната, установена в член 4, параграф 1, буква б), както и дали настоящият регламент следва да се прилага и за услуги, предоставяни по електронен път, чиято основна характеристика е предоставянето на достъп до защитени с авторско право произведения или до други защитени обекти и на възможност за ползването им, включително продажбата на защитени с авторско право произведения или защитени обекти в нематериална форма, при условие че търговецът разполага с необходимите права за съответните територии.

 

Европейската комисия е направила следното изявление по този повод:

“Комисията взема предвид текста на член 9, приет от Европейския парламент и Съвета.

Без да се засяга правото ѝ на инициатива по силата на Договора, Комисията иска в този контекст да потвърди, че, в съответствие с член 9, в първата си оценка на настоящия регламент, която следва да бъде извършена в срок от две години след влизането в сила на регламента, тя ще направи задълбочена оценка на начина, по който регламентът се изпълнява и е допринесъл за ефективното функциониране на вътрешния пазар. По този начин тя ще вземе предвид нарастващите очаквания на потребителите, особено на онези, които нямат достъп до защитени с авторско право услуги.

Като част от оценката тя ще извърши задълбочен анализ на осъществимостта и на потенциалните разходи и ползи, произтичащи от евентуални промени в обхвата на регламента, по-специално по отношение на евентуалното заличаване на изключването на доставяните по електронен път услуги, чиято основна особеност е предоставянето на достъп до или използването на защитени с авторско право произведения или други защитени обекти, от разпоредбите на член 4, параграф 1, буква б), когато търговецът притежава необходимите права за съответните територии, като надлежно взема под внимание евентуалното въздействие, което евентуално разширяване на приложното поле на регламента би имало върху потребителите и предприятията, както и относно засегнатите сектори, в целия Европейски съюз. Комисията също така внимателно ще анализира въпроса дали в други сектори, включително тези, които не са обхванати от Директива 2006/123/ЕО, които също са изключени от приложното поле на регламента по силата на член 1, параграф 3 от него, например услугите в областта на транспорта и аудио-визуалните услуги, следва да бъдат премахнати оставащите необосновани ограничения, основани на националност, място на пребиваване или място на установяване.

Ако в оценката на Комисията се стигне до заключението, че приложното поле на регламента трябва да бъде изменено, Комисията съответно ще приложи към нея законодателно предложение.”

 

Правовата държава като обща ценност на EC: Полша и чл.7 ДЕС

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/01/24/7_teu/

ЕК прие поредната препоръка относно принципите на правовата държава в Полша в допълнение към препоръки (ЕС) 2016/1374, (ЕС) 2017/146 и (ЕС) 2017/1520.

В уредбата за правовата държава са дадени насоки за диалог между Комисията и държава от ЕС с цел да се предотврати появата на системна заплаха за върховенството на закона, която би могла да прерасне в „очевиден риск от тежко нарушение“, който потенциално би задействал процедурата по член 7 от ДЕС. Когато в някоя държава от ЕС има ясни признаци за системна заплаха за върховенството на закона, Комисията може да започне диалог със съответната държава.

Европейският съюз се основава на общи ценности, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), в това число зачитане на принципите на правовата държава. Освен че изпълнява задачата да осигурява спазването на правото на ЕС, Комисията носи отговорност също така, заедно с Европейския парламент, държавите   и Съвета, да гарантира общите ценности на Съюза.

Съдебната практика на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека, както и документите, изготвени от Съвета на Европа, по-специално въз основа на експертните познания на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианска комисия), съдържат неизчерпателен списък на тези принципи и по този начин определят основния смисъл на принципите на правовата държава като обща ценност на Съюза в съответствие с член 2 от ДЕС.

Сред тези принципи са законността, което означава прозрачен, отчетен, демократичен и плуралистичен законодателен процес; правната сигурност; забраната на произвол от страна на органите на изпълнителната власт; независимостта и безпристрастността на съда; ефективният съдебен контрол със зачитане на основните права; и равенството пред закона.

В последната препоръка се изразяват нови опасения на Комисията във връзка с върховенството на закона, възникнали след приемането на предишните препоръки.

Комисията приканва полското правителство да реши посочените в настоящата препоръка проблеми в срок от три месеца от получаването на настоящата препоръка и да уведоми Комисията за предприетите мерки в това отношение.

Препоръката е изготвена едновременно с мотивираното предложение, представено от Комисията в съответствие с член 7, параграф 1 от ДЕС, във връзка с принципите на правовата държава в Полша.

Какво искат каталунците? (Част 2)

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/what-catalans-want-2/

Какво искат каталунците? (Част 2)

След 1939 г. Испания потъва в мрачния период на диктатурата на Франко. Каталуния отново е наказана да не говори своя език под смъртна заплаха. Докато живях в Барселона, лично се запознах със съвсем млади каталунци, загубили дядо или баба заради това. Рани, твърде скорошни, за да бъдат забравени или простени. Още по-малко, че прошка не е поискана.

Първите години след войната са кошмарно тежки за цяла Испания. Едва в края на 50-те и началото на 60-те започва икономическо и културно възстановяване на Каталуния. Езикът все още е забранен в медиите, но бива позволен в театрите, иначе въпреки забраната книгопечатането на литература на каталунски, макар и силно затруднено, не е прекъсвало. Както вероятно вече сте разбрали от първата част каталунците са смели и много упорити хора.

Каталунският език

Един от митовете за каталунския език е, че той е диалект на кастилския (испанския), което обаче изобщо не е вярно. Езикът има само някои прилики с кастилския, както има с френския и италианския, което е нормално, доколкото са в една езикова група и с близка география. Думите, значението и произношението са в огромна степен различни. Глаголите са различни и с различни корени, макар да има сходни. Има и капани – такива глаголи, които се изписват еднакво, но в различните езици имат напълно друго значение (напр. acostar на кастилски е лягам, докато на каталунски е да донеса нещо по-близо). Ако искам да кажа простичкото как се казвам – на кастилски ще е Me llamo Yovko или Mi nombre es Yovko, а на каталунски Em dic Yovko (произнася се ам дик Йовко) или ако спазим горния конструкт El meu nom és Yovko (обърнете внимание на членуването). Кастилският е еволюирал и се е опростил значително в доста отношения заради по-масовата му употреба, докато каталунският е останал по-близо до древността и корените, носи по-сложна граматика.

Живо доказателство, че каталунският е различен език, е, че говорещите кастилски не могат да говорят каталунски. Разбират по смисъл думите, които са сходни, но дотам. По същия начин испанците и италианците се разбират в прилична степен дори и всеки да говори на своя език – това не означава, че единият език е диалект на другия, нали?

В моят курс по каталунски със съпругата ми бяхме единствените, на които кастилският не им е майчин език или поне не основен. Нещо повече – нашият кастилски беше ужасно базов. И макар да учехме нов език (каталунски), чрез друг език, който не владеем добре (кастилския), ние завършихме сред отличниците, докато на доста курсисти с роден кастилски им беше трудно да достигнат дори средни резултати. Иначе казано познанията по кастилски не носеха някакво предимство.

Сега тук по-веселото е, че самият каталунски има поне три диалекта, без да броим валенсианския, който си е всъщност каталунски с някои дребни разлики. Но пък тук ще вземем да вбесим валенсианците, затова млъквам!

Така или иначе темата за езика е чувствителна за каталунците – те си го обичат много, изстрадали са възможността да го говорят и имат всички основания да го пазят като репер на своята културна идентичност. Това е тяхно право, достойно за уважение от всички ни!

Управлението на автономията

По време на своето управление Франко всъщност не възстановява монархията, едва малко преди да умре кротко в леглото си през 1975 г. е посочил наследника си – поредният Бурбон, внук на последния крал и дочакал да седне на престола на Кралство Испания под крилото на Франко – Хуан-Карлос.

Каталунци-конституционалисти оказват сериозна юридическа помощ при съставянето на днешната Испанска конституция от 1978 г., с която Каталуния възстановява своята политическа и културна автономия. Година по-късно, през 1979 г., е приет и Статутът на автономията (основният закон на областта).

Според този основен закон Каталуния е автономна област със самостоятелно политическо и юридическо самоуправление. Парламентът се избира през 4 години и излъчва президент (който е и министър-председател) и правителство.

Каталуния има собствена военизирана полиция (жандармерия) – Mossos d’Esquadra, която е под командването на каталунското правителство и не е подчинена на националните Guardia Civil (жандармерия) и Policía Nacional (полиция). Единствено ако бъде суспендирана автономията, Испания може да подчини Mossos-ите на националните сили за сигурност (чл.155 от Конституцията). Затова, когато ви разиграват сценки от селски вечеринки, че някакъв си прокурор, бил той и главен или гневен, се бил разпоредил каталунската полиция да се подчини на Guardia Civil, им кажете, както направиха каталунците – да си гледат работата – защото това не може да се случи с прокурорско разпореждане. Испанските закони бива да важат и за Испания, нали?

Националните сили за сигурност в Каталуния имат правомощия единствено да охраняват пристанища, летища, крайбрежие, национални граници, митници и да се грижат за имиграционния контрол и антитерористични операции.

Народната партия и Мариано Рахой

През 2006 г. е одобрен новият Статут на Каталуния чрез референдум, както е по правилата. Гласуван е също и с мнозинство от каталунския и от испанския парламент. Промените обаче са обжалвани пред Конституционния съд от кръгове около дясно-консервативната Народна партия (Partido Popular), която от 2004 г. се ръководи от Мариано Рахой, а от 2011 г. досега управлява Испания. През 2015 г. те всъщност загубиха изборите, но понеже не се сформира правителство, останаха на власт до следващите предсрочни избори през 2016 г., след които управляват чрез правителство на малцинството, тъй като социалистите от PSOE тихо съдействаха, отказвайки се да участват в гласуването, което позволи Pахой да прокара кабинета си през парламента с обикновено мнозинство. Реално подкрепата на изборите за Народната партия бе едва 33% (от 70% гласували) – иначе казано се ползва с доверието на едва 23% от имащите право на глас в Испания.

Partido Popular е консервативна християндемократическа партия, член на ЕНП (Европейската народна партия). Под ръководството на Рахой партията все повече залита към патриотични и националистически тези, толерира фашизоидни изцепки, а политическата му стратегия е основана на две базови теми – едната да противостои на административната и политическа еволюция на Каталуния (вкл. оспорвайки дефакто одобрения ѝ статут), а другата – да се противи на политическите договорки с баските. Чудно, нали?

Partido Popular и Рахой не са в състояние да генерират никакво модерно и ново политическо послание. Единственото им спасение е да концентрират влияние чрез десен популизъм и радикализиране на патриотични тези, защото на тази плоскост могат да пързалят гласоподавателите си, които са предимно сред по-възрастните, консервативните, религиозните и по-заможните испанци. В същия момент профилът на техните гласоподаватели е най-слаб откъм образование.

Добавете към това и бележката, че в сърцата на някои испанци симпатиите към Франко все още никак не са угаснали. И те гравитират доста около Partido Popular. Нещо като любовта към Тодор Живков у нас…

Partido Popular е затънала в корупционни скандали – точно утихне един и се случва следващ – черни партийни каси и странни парични потоци във всякакви посоки, очевидно за търговия с влияние, все излизат на яве, изгаря по някой бушон, но Мариано Рахой се крепи над водата. Интересен факт е, че цели петима последователни ковчежници на партията му са съдени, разследвани, обвинени или отстранени. И Европа, и ЕНП си мълчат и стискат широко затворени очи, щото нали, в името на стабилността, че иначе ако дойде Подемос на власт…

Всъщност, испанската политика в последните години се изразява горе-долу в това Partido Popular и PSOE да си подават топката. Това ще ви обясни защо испанците са склонни да търсят изход в Подемос и други нови партии, опитвайки се да избягат от пинг-понга между двете основни големи партии, потънали в корупционни скандали и безгранични сфери на задкулисно влияние.

Най-близкото приближение на Partido Popular у нас е ГЕРБ (те са и членове на ЕНП неслучайно), а на PSOE е БСП. И сега си представете ту да ви управлява ГЕРБ, ту БСП… познато ли ви е усещането? А присви ли ви стомахчето? Ами така и трябва! И испанците ги присвива от доста време насам!

Но да се върнем в Каталуния…

Възпалението на раната

През 2010 г. Конституционният съд, сезиран от хора на Partido Popular, отмени част от текстовете в Статута. Важно е да уточним, че в състава на този съд преобладават членове, които дължат постовете си на Partido Popular. В момента през 2017 г. това е още по-вярно. Конституционният съд на Испания, включително самият му Председател, е тежко зависим от партията на премиера Мариано Рахой! И да не си помислите сега, че искам да внушавам нещо – съвсем си е законно всичко. Това са едни почтени и достолепни хорица, в които нямаме никакво право да се усъмним. Поглеждате към нашия Конституционен съд или ВСС и… чувствате хармонията, нали? Хайде, опитайте се да прокарате нещо смислено през тях, да ви видя…

Та нищо че каталунските и испанските парламенти одобряват промените в Статута с нужното мнозинство, нищо че цяла Каталуния се е произнесла и е одобрила промените чрез законен Референдум. Излизат една шепа съдии и отменят 14 члена като противоконституционни и дават ограничителни тълкувания на други 27. Така е… това им е работата. А въпросните текстове са свързани предимно с автономната правосъдна система на Каталуния, някои важни детайли в преразпределянето на финансирането, статутът на каталунския език и определянето на Каталуния като нация.

След всичко това през 2010 г. каталунците истински се ядосаха! По улиците на Барселона излязоха между милион и милион и половина души. Сформира се гражданска организация, която се нарече ANC – Assemblea Nacional Catalana (Национално събрание на Каталуния), която си постави за цел да постигне независимост. А всяка година на 11 септември – националният празник на Каталуния – оттогава насам се организират масови демонстрации за независимост.

Още масло в огъня

Уточнихме вече, че драмата с каталунския език е чувствителна тема, след всички забранявания и преследвания и загинали заради езика си до съвсем скоро. Испанската конституция обаче се грижи за задължителността единствено на кастилския език (това, което сме свикнали да наричаме испански), а каталунците вписаха като задължителен и каталунския в границите на автономията си, но точно този текст бе сред отменените.

Не стига това, ами през 2012 г. министърът на образованието на Испания се изцепи, че неговата цел е “да се испанизират (“españolizar”) каталунските ученици” и вкара законопроект, който не само противоречи на каталунската юрисдикция, ами позволява каталунските деца да бъдат обучавани едноезично на испански, което от една страна е тъпо, когато детето ти може да излезе с два езика от училище, да го насилваш да излезе с един, а от друга – каталунците възприеха това като колониална политика, каквато тя недвусмислено беше.

Та испанската държава и управляващите от Partido Popular вместо да ходят на пръсти по тънкия лед на регионалната си политика, скачат шумно с кални обувки отгоре ѝ.

На 23 януари 2013 г. каталунският парламент прие Декларация за суверенитет и право на самоопределение на Каталуния, която, разбира се, беше първо суспендирана от Конституционния съд, а после отменена частта ѝ за суверенитета. След още купчина юридически пречки все пак Правителството на Каталуния организира необвързващ референдум за независимост на 9 ноември 2014 и 81% от участвалите се произнесоха в полза на независима Каталуния. Активността обаче беше ниска (37-42% според зависи кой и как брои, защото Референдумът беше необвързващ и беше дадена възможност на 16 и 17-годишни да гласуват, както и на неиспански граждани, което иначе не би било възможно). Заради организирането на това допитване тогавашният президент на Каталуния Artur Mas, вицепрезидентът Joana Ortega и образователният министър Irene Rigau бяха обвинени и осъдени около две години да не заемат обществени постове, както и на глоби – най-голямата за Мас, възлизаща на 36 500 евро. Текущо има и нови обвинения за 5,2 милиона евро заради разходване на публични средства за същото допитване. Преди това обаче Мас разпусна правителството си и свика извънредни парламентарни избори на 27 септември 2015, които бяха спечелени от коалиция от партии, които подкрепят независимостта.

Кралят

Междувременно покрай тези събития Хуан Карлос абдикира в полза на сина си, Фелипе VI – нещо, което испанската конституция също не допуска, но беше променена скоростно за по-малко от седмица, което само показа на каталунците колко невъзможна е тяхната кауза в текущия политически контекст в Мадрид.

След лавината от скандали в кралското семейство на Хуан Карлос, свързани с извънбрачна връзка на краля от която има незаконен син, харчовете на двореца, особено в кризата, ловджийските му гафове, скандалите с корупционни схеми на едната му дъщеря и прането на пари и укриването на данъци от зет му, имиджът на монархията в Испания напоследък хич не е висок. Прехвърлянето на топката към Фелипе VI изглеждаше като спасителен ход в контекста на зачестилите демонстрации, искащи референдум за република, и доколкото младият крал изглежда умерен и по-рационален, за разлика от баща си – женен е за простосмъртна съпруга (била е журналистка преди да се омъжи за него), говори свободно каталунски, освен испански. Дори се бяха появили надежди, че с перфектния си каталунски може да спечели сърцата на всички като поеме ролята на медиатор и спаси ситуацията в Каталуния, но до този момент не се забелязва такова негово желание и едва ли някой още мисли, че това е възможно, доколкото той вече избра обичайната позиция на кралска надменност към проблемите на простосмъртните.

Подготовката на процеса за независимост

Предсрочните избори от 2015 г. имаха допълнителна цел. Основните партии, подкрепящи независимостта, участваха и спечелиха с обща гражданска (непартийна) листа, към която впоследствие се присъедини и една по-малка партия. Така управляващата коалиция в Каталуния има мнозинство в локалния парламент, с което прокара няколко закона от ключово значение за евентуална бъдеща независима република – например за Каталунска данъчна администрация, за въпросния референдум и т.н.

Реално юристите от двете страни спорят каква част от това законодателство е ОК, но предвид сложността на юрисдикциите на автономните области в Испания отговорът не е еднозначен. Тук за Рахой работи простичката теза – абе, не може локалното законодателство да има превес над националното и тези закони са “незаконни” – но всъщност не е така, зависи от много неща. Каталуния не е област Стара Загора, а автономия със собствен основен закон и локално законодателство. То не може да противоречи на националното, но може да бъде много различно от него в много посоки. И не подценявайте юридическата култура и опит на каталунците, моля – обърнете се назад и вижте натрупванията им…

Всъщност популярна теза, която испанските медии и Народната партия на Рахой непрекъснато повтарят, е, че всичко, което се случва в Каталуния, е “незаконно”. Това е непрецизно и популистко обобщение. Доказателство е, че дори приятелски настроеният към Рахой и партията му Конституционен съд на Испания не твърди такова нещо. Няма твърдение, че референдумът е незаконен или противоконституционен, а е само суспендиран от Конституционния съд, докато той прегледа законосъобразността му и се произнесе.

Не четете само El País – това е все едно да се информирате само от “24 часа”, като с това изречение правя лек и незаслужен комплимент на последните.

Вярно, редно е да признаем, че и каталунците използват всички процедурни хватки в своя полза. Законите бяха гласувани в последния момент, за да оставят в цайтнот тромавия Конституционен съд. Но реално това не е нарушение. Войната на нерви се води с всички средства и от двете страни. Особено когато няма желание за диалог.

Данъците

Популярна теза е, че каталунците искат повече пари за себе си и това е проява на егоизъм от тяхна страна. От друга те са богат, индустриален район, който осигурява солидна част за националната икономика – 20% от БВП на Испания и 25% от износа, а е само един от седемнайсетте района. Богатите райони подкрепят бедните региони при преразпределение на данъците, но проблемът е в математиката и кой как пресмята.

Според каталунските икономисти фискалният дефицит на региона надвишава 8% от БВП, което според всички международни стандарти е твърде голяма стойност и спъва развитието на икономиката. Те спорят, че реално стойността е по-голяма, защото има разминаване между разпределения дял (на хартия) за Каталуния от националните финанси, които се връщат най-вече под формата на инфраструктура, и това, което реално Каталуния получава.

Испанската държава не е съгласна. И това е нещо, което се решава на масата на преговорите, с експертни оценки и експертни спорове. Народната партия и Мариано Рахой обаче с години отказват да дискутират каталунските теми – така това се превърна в ключов аргумент на индепендистите.

И не е случайно, че прогресивните испанци твърдят, че основният двигател на процеса на независимост на Каталуния е правителството в Мадрид.

Политически диалог ли?

И за среднограмотен човек е ясно, че ако беше проведен някакъв политически диалог, всичко можеше да се размине. Но двете страни си говорят през медиите и с декларации. Испания пропиля 7 пълни години, през които можеше да потуши напрежението. Пропиля ги генерално и пълноценно, отказвайки всяко предложение за диалог. Лично Рахой се грижеше да аргументира всеки отказ.

В пространно интервю в края на август президентът на Каталуния потвърди, че дори и в последния момент, ако испанската държава се реши на диалог, той ще откликне.

Уви, Мариано Рахой е от друга планета и думите “преговори” и “политически диалог” очевидно са му чужди. Всъщност това отговаря напълно на неговия сценарий – конфронтация и радикализация. Рискува да счупи миноритарното си управление, но това е единствената стратегия, която празната му откъм идеи глава може да роди.

На 15 септември 2017 г. отново Президентът на Каталуния, Вицепрезидентът, Председателката на Каталунския парламент и кметът на Барселона заедно изпратиха писмо до Рахой и краля с предложение за диалог.

Същият ден Рахой каза само, че неговото правителство ще направи всичко възможно да осуети референдума, неговият говорител пък, че в Мадрид не са получили писмото, но така в последния момент можели да го тълкуват само като заплаха, а кралят… той, както обикновено, запази царствено мълчание.

Всичко това не е от вчера

Друга весела теза е, че каталунците едва ли не вчера им е хрумнала идеята за независимост. По повода ще остава само тази картинка – отляво е вестник Guardian от края на 1918 година, а отдясно статия в същия вестник отпреди няколко дни. Сами открийте разликите 🙂

Какво искат каталунците? (Част 2)

Републиката

Нещо, което някак остава под килима, но е редно да отчетем, е фактът, че каталунците в мнозинството си са прорепубликански настроени. Това обяснява антипатията на краля и монархистите към тях, но всеки обсъждан дотук референдум не поставя под никакво съмнение, че евентуалната независима Каталуния ще бъде република.

В Испания също се чуват гласове за референдум за ново държавно устройство и това кара определени консервативни и влиятелни кръгове да потръпват при мисълта това да се случи.

Демократичността на испанската конституция

Каталунците често критикуват демократичността на испанската конституция по принцип, макар двама от бащите ѝ да са каталунци. Истината е, че имат основания. Четирима от седмината “бащи” на испанската конституция са били част от фашисткия апарат, включително един от тях е Министърът на пропагандата на Франко. Представете си дали е възможно съвременната германска конституция да е писана от Гьобелс?

Армията е оказала силно влияние в процеса на създаване на конституцията, за да опази своя интерес, и макар одобрена на референдум с 88%, съмненията, че зад този резултат стои пряката или косвена заплаха на бившите военни на Франко, са напълно основателни.

Обобщение

Всъщност, макар и тлеещ отдавна, проблемът не беше нерешим. Каталунците са сговорчиви и работливи хора, които в мнозинството си искат да бъдат оставени на мира да си вадят хляба, да правят музика, книги и изкуство и да се веселят на многобройните си фестивали. Те са адски толерантни и широкоскроени хора, с модерни възгледи за себе си, бъдещето и Европа.

Каквото и да четете в испанските медии, в мнозинството си каталунците нямат нищо против испанците. Това, което им тежи, не са съседите, а испанската държава. Те точно така наричат държавата си – испанската държава – за да акцентират на административния апарат, а не на нацията, и… за да намекнат, че не е тяхната държава…

А тя не е тяхна, защото в общия национален парламент те имат скромно присъствие, обусловено от тежестта на региона върху картата. Не биха могли да прокарат нищо през националния парламент без подкрепата на основните испански партии, които рядко изобщо обръщат внимание на регионите. Локалното им законодателство е под терора на Конституциония съд, който особено откакто Рахой и Partido Popular са на власт, действа по поръчка.

Испания отказва всякакъв диалог с каталунските представители, въпреки че те са легитимно избрани и овластени от хората. Прави го и защото се страхува, че ако изгуби Каталуния, ще последват баските, а после може би Галисия. Баските също от години чакат обещанията на Мадрид да се реализират и все повече губят търпение, но и за това няма да прочетете много в испанските, нашите или европейските медии…

Каталуния е разделена

Истината е, че въпреки всичко Каталуния е разделена. Важно е да правим разлика между това, че 70-80% от каталунците са с нагласа да гласуват на този Референдум, и това как точно ще гласуват.

Ако не се беше стигнало до тази ескалация в последните дни, реално по-малко от половината каталунци щяха да гласуват за отделяне в неделя и всичко щеше да утихне поне за някакъв период от време. Рахой обаче изпрати жандармерия и полиция в нечуван обем, арестува каталунски политици, претърси медии и печатници, конфискува бюлетини, урни и плакати, обвини предварително стотици кметове, че съдействат на организацията по референдума, заплаши да спре националната каталунска телевизия, блокира каталунски сайтове и заплаши да спре целият top level domain на Каталуния .cat, докато междувременно е насъскал прокуратурата да рови за някоя мръсна риза на текущия каталунски президент от времето, когато е бил кмет, чрез прокурорско разпореждане се опита да вземе контрола над каталунската жандармерия, което е незаконно и противоречи едновременно на испанската конституция и на каталунския статут.

Всичко това преди референдумът да се е случил и преди да е обявен за незаконен от Конституционния съд – иначе казано, дори да допуснем хипотезата, че референдумът е престъпление – то още не е се е случило, за да има виновни за него!

След всичко това никой вече не знае как ще гласуват каталунците, защото ескалацията и радикализацията и от двете страни е факт и играта на нерви вече не е безопасна.

Европа звучно мълчи, защото основните европейски партии са обречени в своите “приятелски” зависимости. Иска им се това да си остане вътрешна работа на Испания и нещата да се оправят някак от само себе си. Отдавна трябваше да бъде предложено посредничество в този спор, да бъде уговорен Рахой да отстъпи нещичко и да изглади нещата. Но ЕНП няма този кураж. А обикновените европейци за пореден път наблюдават една куха бюрокрация, която се страхува да работи, скатава се и прибира дъждобрана точно когато завали проливен дъжд (ако изобщо е имало дъждобран). Затова не се чудете, когато хората залитат насам и натам, търсейки изход – кой в популизма, кой в национализма, кой в крайнолеви и дори понякога утопични концепции.

Искат гласът им да се чува и да има значение!

Всъщност каталунците искат едно нещо – да гласуват и гласът им да има значение – и това не може и не бива да противоречи на никоя конституция! Още по-малко в Европа! Днес. Правото на свободно мнение е основно човешко право и е наднационално!

Събудете се, хора! Какви легенди са наблъскали в главите ви, ако ви е нужна причина или повод, за да признаете правото на някого да изрази позиция – особено пък когато това са няколко милиона души? Наистина ли сте затрили чувствителността си към свободата, това което сте – а сте свободни хора, когато не са ви нужни причини и правила, за да изразите волята си. Правилата са за да ви гарантират това право, а не за да ви го отнемат. Правилата идват после – първо е свободната воля!

Дали каталунците ще се отделят или не е второстепеннен въпрос. По-важният е да могат да решат това свободно! А ние, останалите, няма да сме европейци и не заслужаваме да се наричаме свободни хора, ако не защитим това им право – звучно и категорично!

Visca Catalunya!

Какво искат каталунците? (Част 2)

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/what-catalans-want-2/

Какво искат каталунците? (Част 2)

След 1939 г. Испания потъва в мрачния период на диктатурата на Франко. Каталуния отново е наказана да не говори своя език под смъртна заплаха. Докато живях в Барселона, лично се запознах със съвсем млади каталунци, загубили дядо или баба заради това. Рани, твърде скорошни, за да бъдат забравени или простени. Още по-малко, че прошка не е поискана.

Първите години след войната са кошмарно тежки за цяла Испания. Едва в края на 50-те и началото на 60-те започва икономическо и културно възстановяване на Каталуния. Езикът все още е забранен в медиите, но бива позволен в театрите, иначе въпреки забраната книгопечатането на литература на каталунски, макар и силно затруднено, не е прекъсвало. Както вероятно вече сте разбрали от първата част каталунците са смели и много упорити хора.

Каталунският език

Един от митовете за каталунския език е, че той е диалект на кастилския (испанския), което обаче изобщо не е вярно. Езикът има само някои прилики с кастилския, както има с френския и италианския, което е нормално, доколкото са в една езикова група и с близка география. Думите, значението и произношението са в огромна степен различни. Глаголите са различни и с различни корени, макар да има сходни. Има и капани – такива глаголи, които се изписват еднакво, но в различните езици имат напълно друго значение (напр. acostar на кастилски е лягам, докато на каталунски е да донеса нещо по-близо). Ако искам да кажа простичкото как се казвам – на кастилски ще е Me llamo Yovko или Mi nombre es Yovko, а на каталунски Em dic Yovko (произнася се ам дик Йовко) или ако спазим горния конструкт El meu nom és Yovko (обърнете внимание на членуването). Кастилският е еволюирал и се е опростил значително в доста отношения заради по-масовата му употреба, докато каталунският е останал по-близо до древността и корените, носи по-сложна граматика.

Живо доказателство, че каталунският е различен език, е, че говорещите кастилски не могат да говорят каталунски. Разбират по смисъл думите, които са сходни, но дотам. По същия начин испанците и италианците се разбират в прилична степен дори и всеки да говори на своя език – това не означава, че единият език е диалект на другия, нали?

В моят курс по каталунски със съпругата ми бяхме единствените, на които кастилският не им е майчин език или поне не основен. Нещо повече – нашият кастилски беше ужасно базов. И макар да учехме нов език (каталунски), чрез друг език, който не владеем добре (кастилския), ние завършихме сред отличниците, докато на доста курсисти с роден кастилски им беше трудно да достигнат дори средни резултати. Иначе казано познанията по кастилски не носеха някакво предимство.

Сега тук по-веселото е, че самият каталунски има поне три диалекта, без да броим валенсианския, който си е всъщност каталунски с някои дребни разлики. Но пък тук ще вземем да вбесим валенсианците, затова млъквам!

Така или иначе темата за езика е чувствителна за каталунците – те си го обичат много, изстрадали са възможността да го говорят и имат всички основания да го пазят като репер на своята културна идентичност. Това е тяхно право, достойно за уважение от всички ни!

Управлението на автономията

По време на своето управление Франко всъщност не възстановява монархията, едва малко преди да умре кротко в леглото си през 1975 г. е посочил наследника си – поредният Бурбон, внук на последния крал и дочакал да седне на престола на Кралство Испания под крилото на Франко – Хуан-Карлос.

Каталунци-конституционалисти оказват сериозна юридическа помощ при съставянето на днешната Испанска конституция от 1978 г., с която Каталуния възстановява своята политическа и културна автономия. Година по-късно, през 1979 г., е приет и Статутът на автономията (основният закон на областта).

Според този основен закон Каталуния е автономна област със самостоятелно политическо и юридическо самоуправление. Парламентът се избира през 4 години и излъчва президент (който е и министър-председател) и правителство.

Каталуния има собствена военизирана полиция (жандармерия) – Mossos d’Esquadra, която е под командването на каталунското правителство и не е подчинена на националните Guardia Civil (жандармерия) и Policía Nacional (полиция). Единствено ако бъде суспендирана автономията, Испания може да подчини Mossos-ите на националните сили за сигурност (чл.155 от Конституцията). Затова, когато ви разиграват сценки от селски вечеринки, че някакъв си прокурор, бил той и главен или гневен, се бил разпоредил каталунската полиция да се подчини на Guardia Civil, им кажете, както направиха каталунците – да си гледат работата – защото това не може да се случи с прокурорско разпореждане. Испанските закони бива да важат и за Испания, нали?

Националните сили за сигурност в Каталуния имат правомощия единствено да охраняват пристанища, летища, крайбрежие, национални граници, митници и да се грижат за имиграционния контрол и антитерористични операции.

Народната партия и Мариано Рахой

През 2006 г. е одобрен новият Статут на Каталуния чрез референдум, както е по правилата. Гласуван е също и с мнозинство от каталунския и от испанския парламент. Промените обаче са обжалвани пред Конституционния съд от кръгове около дясно-консервативната Народна партия (Partido Popular), която от 2004 г. се ръководи от Мариано Рахой, а от 2011 г. досега управлява Испания. През 2015 г. те всъщност загубиха изборите, но понеже не се сформира правителство, останаха на власт до следващите предсрочни избори през 2016 г., след които управляват чрез правителство на малцинството, тъй като социалистите от PSOE тихо съдействаха, отказвайки се да участват в гласуването, което позволи Pахой да прокара кабинета си през парламента с обикновено мнозинство. Реално подкрепата на изборите за Народната партия бе едва 33% (от 70% гласували) – иначе казано се ползва с доверието на едва 23% от имащите право на глас в Испания.

Partido Popular е консервативна християндемократическа партия, член на ЕНП (Европейската народна партия). Под ръководството на Рахой партията все повече залита към патриотични и националистически тези, толерира фашизоидни изцепки, а политическата му стратегия е основана на две базови теми – едната да противостои на административната и политическа еволюция на Каталуния (вкл. оспорвайки дефакто одобрения ѝ статут), а другата – да се противи на политическите договорки с баските. Чудно, нали?

Partido Popular и Рахой не са в състояние да генерират никакво модерно и ново политическо послание. Единственото им спасение е да концентрират влияние чрез десен популизъм и радикализиране на патриотични тези, защото на тази плоскост могат да пързалят гласоподавателите си, които са предимно сред по-възрастните, консервативните, религиозните и по-заможните испанци. В същия момент профилът на техните гласоподаватели е най-слаб откъм образование.

Добавете към това и бележката, че в сърцата на някои испанци симпатиите към Франко все още никак не са угаснали. И те гравитират доста около Partido Popular. Нещо като любовта към Тодор Живков у нас…

Partido Popular е затънала в корупционни скандали – точно утихне един и се случва следващ – черни партийни каси и странни парични потоци във всякакви посоки, очевидно за търговия с влияние, все излизат на яве, изгаря по някой бушон, но Мариано Рахой се крепи над водата. Интересен факт е, че цели петима последователни ковчежници на партията му са съдени, разследвани, обвинени или отстранени. И Европа, и ЕНП си мълчат и стискат широко затворени очи, щото нали, в името на стабилността, че иначе ако дойде Подемос на власт…

Всъщност, испанската политика в последните години се изразява горе-долу в това Partido Popular и PSOE да си подават топката. Това ще ви обясни защо испанците са склонни да търсят изход в Подемос и други нови партии, опитвайки се да избягат от пинг-понга между двете основни големи партии, потънали в корупционни скандали и безгранични сфери на задкулисно влияние.

Най-близкото приближение на Partido Popular у нас е ГЕРБ (те са и членове на ЕНП неслучайно), а на PSOE е БСП. И сега си представете ту да ви управлява ГЕРБ, ту БСП… познато ли ви е усещането? А присви ли ви стомахчето? Ами така и трябва! И испанците ги присвива от доста време насам!

Но да се върнем в Каталуния…

Възпалението на раната

През 2010 г. Конституционният съд, сезиран от хора на Partido Popular, отмени част от текстовете в Статута. Важно е да уточним, че в състава на този съд преобладават членове, които дължат постовете си на Partido Popular. В момента през 2017 г. това е още по-вярно. Конституционният съд на Испания, включително самият му Председател, е тежко зависим от партията на премиера Мариано Рахой! И да не си помислите сега, че искам да внушавам нещо – съвсем си е законно всичко. Това са едни почтени и достолепни хорица, в които нямаме никакво право да се усъмним. Поглеждате към нашия Конституционен съд или ВСС и… чувствате хармонията, нали? Хайде, опитайте се да прокарате нещо смислено през тях, да ви видя…

Та нищо че каталунските и испанските парламенти одобряват промените в Статута с нужното мнозинство, нищо че цяла Каталуния се е произнесла и е одобрила промените чрез законен Референдум. Излизат една шепа съдии и отменят 14 члена като противоконституционни и дават ограничителни тълкувания на други 27. Така е… това им е работата. А въпросните текстове са свързани предимно с автономната правосъдна система на Каталуния, някои важни детайли в преразпределянето на финансирането, статутът на каталунския език и определянето на Каталуния като нация.

След всичко това през 2010 г. каталунците истински се ядосаха! По улиците на Барселона излязоха между милион и милион и половина души. Сформира се гражданска организация, която се нарече ANC – Assemblea Nacional Catalana (Национално събрание на Каталуния), която си постави за цел да постигне независимост. А всяка година на 11 септември – националният празник на Каталуния – оттогава насам се организират масови демонстрации за независимост.

Още масло в огъня

Уточнихме вече, че драмата с каталунския език е чувствителна тема, след всички забранявания и преследвания и загинали заради езика си до съвсем скоро. Испанската конституция обаче се грижи за задължителността единствено на кастилския език (това, което сме свикнали да наричаме испански), а каталунците вписаха като задължителен и каталунския в границите на автономията си, но точно този текст бе сред отменените.

Не стига това, ами през 2012 г. министърът на образованието на Испания се изцепи, че неговата цел е “да се испанизират (“españolizar”) каталунските ученици” и вкара законопроект, който не само противоречи на каталунската юрисдикция, ами позволява каталунските деца да бъдат обучавани едноезично на испански, което от една страна е тъпо, когато детето ти може да излезе с два езика от училище, да го насилваш да излезе с един, а от друга – каталунците възприеха това като колониална политика, каквато тя недвусмислено беше.

Та испанската държава и управляващите от Partido Popular вместо да ходят на пръсти по тънкия лед на регионалната си политика, скачат шумно с кални обувки отгоре ѝ.

На 23 януари 2013 г. каталунският парламент прие Декларация за суверенитет и право на самоопределение на Каталуния, която, разбира се, беше първо суспендирана от Конституционния съд, а после отменена частта ѝ за суверенитета. След още купчина юридически пречки все пак Правителството на Каталуния организира необвързващ референдум за независимост на 9 ноември 2014 и 81% от участвалите се произнесоха в полза на независима Каталуния. Активността обаче беше ниска (37-42% според зависи кой и как брои, защото Референдумът беше необвързващ и беше дадена възможност на 16 и 17-годишни да гласуват, както и на неиспански граждани, което иначе не би било възможно). Заради организирането на това допитване тогавашният президент на Каталуния Artur Mas, вицепрезидентът Joana Ortega и образователният министър Irene Rigau бяха обвинени и осъдени около две години да не заемат обществени постове, както и на глоби – най-голямата за Мас, възлизаща на 36 500 евро. Текущо има и нови обвинения за 5,2 милиона евро заради разходване на публични средства за същото допитване. Преди това обаче Мас разпусна правителството си и свика извънредни парламентарни избори на 27 септември 2015, които бяха спечелени от коалиция от партии, които подкрепят независимостта.

Кралят

Междувременно покрай тези събития Хуан Карлос абдикира в полза на сина си, Фелипе VI – нещо, което испанската конституция също не допуска, но беше променена скоростно за по-малко от седмица, което само показа на каталунците колко невъзможна е тяхната кауза в текущия политически контекст в Мадрид.

След лавината от скандали в кралското семейство на Хуан Карлос, свързани с извънбрачна връзка на краля от която има незаконен син, харчовете на двореца, особено в кризата, ловджийските му гафове, скандалите с корупционни схеми на едната му дъщеря и прането на пари и укриването на данъци от зет му, имиджът на монархията в Испания напоследък хич не е висок. Прехвърлянето на топката към Фелипе VI изглеждаше като спасителен ход в контекста на зачестилите демонстрации, искащи референдум за република, и доколкото младият крал изглежда умерен и по-рационален, за разлика от баща си – женен е за простосмъртна съпруга (била е журналистка преди да се омъжи за него), говори свободно каталунски, освен испански. Дори се бяха появили надежди, че с перфектния си каталунски може да спечели сърцата на всички като поеме ролята на медиатор и спаси ситуацията в Каталуния, но до този момент не се забелязва такова негово желание и едва ли някой още мисли, че това е възможно, доколкото той вече избра обичайната позиция на кралска надменност към проблемите на простосмъртните.

Подготовката на процеса за независимост

Предсрочните избори от 2015 г. имаха допълнителна цел. Основните партии, подкрепящи независимостта, участваха и спечелиха с обща гражданска (непартийна) листа, към която впоследствие се присъедини и една по-малка партия. Така управляващата коалиция в Каталуния има мнозинство в локалния парламент, с което прокара няколко закона от ключово значение за евентуална бъдеща независима република – например за Каталунска данъчна администрация, за въпросния референдум и т.н.

Реално юристите от двете страни спорят каква част от това законодателство е ОК, но предвид сложността на юрисдикциите на автономните области в Испания отговорът не е еднозначен. Тук за Рахой работи простичката теза – абе, не може локалното законодателство да има превес над националното и тези закони са “незаконни” – но всъщност не е така, зависи от много неща. Каталуния не е област Стара Загора, а автономия със собствен основен закон и локално законодателство. То не може да противоречи на националното, но може да бъде много различно от него в много посоки. И не подценявайте юридическата култура и опит на каталунците, моля – обърнете се назад и вижте натрупванията им…

Всъщност популярна теза, която испанските медии и Народната партия на Рахой непрекъснато повтарят, е, че всичко, което се случва в Каталуния, е “незаконно”. Това е непрецизно и популистко обобщение. Доказателство е, че дори приятелски настроеният към Рахой и партията му Конституционен съд на Испания не твърди такова нещо. Няма твърдение, че референдумът е незаконен или противоконституционен, а е само суспендиран от Конституционния съд, докато той прегледа законосъобразността му и се произнесе.

Не четете само El País – това е все едно да се информирате само от “24 часа”, като с това изречение правя лек и незаслужен комплимент на последните.

Вярно, редно е да признаем, че и каталунците използват всички процедурни хватки в своя полза. Законите бяха гласувани в последния момент, за да оставят в цайтнот тромавия Конституционен съд. Но реално това не е нарушение. Войната на нерви се води с всички средства и от двете страни. Особено когато няма желание за диалог.

Данъците

Популярна теза е, че каталунците искат повече пари за себе си и това е проява на егоизъм от тяхна страна. От друга те са богат, индустриален район, който осигурява солидна част за националната икономика – 20% от БВП на Испания и 25% от износа, а е само един от седемнайсетте района. Богатите райони подкрепят бедните региони при преразпределение на данъците, но проблемът е в математиката и кой как пресмята.

Според каталунските икономисти фискалният дефицит на региона надвишава 8% от БВП, което според всички международни стандарти е твърде голяма стойност и спъва развитието на икономиката. Те спорят, че реално стойността е по-голяма, защото има разминаване между разпределения дял (на хартия) за Каталуния от националните финанси, които се връщат най-вече под формата на инфраструктура, и това, което реално Каталуния получава.

Испанската държава не е съгласна. И това е нещо, което се решава на масата на преговорите, с експертни оценки и експертни спорове. Народната партия и Мариано Рахой обаче с години отказват да дискутират каталунските теми – така това се превърна в ключов аргумент на индепендистите.

И не е случайно, че прогресивните испанци твърдят, че основният двигател на процеса на независимост на Каталуния е правителството в Мадрид.

Политически диалог ли?

И за среднограмотен човек е ясно, че ако беше проведен някакъв политически диалог, всичко можеше да се размине. Но двете страни си говорят през медиите и с декларации. Испания пропиля 7 пълни години, през които можеше да потуши напрежението. Пропиля ги генерално и пълноценно, отказвайки всяко предложение за диалог. Лично Рахой се грижеше да аргументира всеки отказ.

В пространно интервю в края на август президентът на Каталуния потвърди, че дори и в последния момент, ако испанската държава се реши на диалог, той ще откликне.

Уви, Мариано Рахой е от друга планета и думите “преговори” и “политически диалог” очевидно са му чужди. Всъщност това отговаря напълно на неговия сценарий – конфронтация и радикализация. Рискува да счупи миноритарното си управление, но това е единствената стратегия, която празната му откъм идеи глава може да роди.

На 15 септември 2017 г. отново Президентът на Каталуния, Вицепрезидентът, Председателката на Каталунския парламент и кметът на Барселона заедно изпратиха писмо до Рахой и краля с предложение за диалог.

Същият ден Рахой каза само, че неговото правителство ще направи всичко възможно да осуети референдума, неговият говорител пък, че в Мадрид не са получили писмото, но така в последния момент можели да го тълкуват само като заплаха, а кралят… той, както обикновено, запази царствено мълчание.

Всичко това не е от вчера

Друга весела теза е, че каталунците едва ли не вчера им е хрумнала идеята за независимост. По повода ще остава само тази картинка – отляво е вестник Guardian от края на 1918 година, а отдясно статия в същия вестник отпреди няколко дни. Сами открийте разликите 🙂

Какво искат каталунците? (Част 2)

Републиката

Нещо, което някак остава под килима, но е редно да отчетем, е фактът, че каталунците в мнозинството си са прорепубликански настроени. Това обяснява антипатията на краля и монархистите към тях, но всеки обсъждан дотук референдум не поставя под никакво съмнение, че евентуалната независима Каталуния ще бъде република.

В Испания също се чуват гласове за референдум за ново държавно устройство и това кара определени консервативни и влиятелни кръгове да потръпват при мисълта това да се случи.

Демократичността на испанската конституция

Каталунците често критикуват демократичността на испанската конституция по принцип, макар двама от бащите ѝ да са каталунци. Истината е, че имат основания. Четирима от седмината “бащи” на испанската конституция са били част от фашисткия апарат, включително един от тях е Министърът на пропагандата на Франко. Представете си дали е възможно съвременната германска конституция да е писана от Гьобелс?

Армията е оказала силно влияние в процеса на създаване на конституцията, за да опази своя интерес, и макар одобрена на референдум с 88%, съмненията, че зад този резултат стои пряката или косвена заплаха на бившите военни на Франко, са напълно основателни.

Обобщение

Всъщност, макар и тлеещ отдавна, проблемът не беше нерешим. Каталунците са сговорчиви и работливи хора, които в мнозинството си искат да бъдат оставени на мира да си вадят хляба, да правят музика, книги и изкуство и да се веселят на многобройните си фестивали. Те са адски толерантни и широкоскроени хора, с модерни възгледи за себе си, бъдещето и Европа.

Каквото и да четете в испанските медии, в мнозинството си каталунците нямат нищо против испанците. Това, което им тежи, не са съседите, а испанската държава. Те точно така наричат държавата си – испанската държава – за да акцентират на административния апарат, а не на нацията, и… за да намекнат, че не е тяхната държава…

А тя не е тяхна, защото в общия национален парламент те имат скромно присъствие, обусловено от тежестта на региона върху картата. Не биха могли да прокарат нищо през националния парламент без подкрепата на основните испански партии, които рядко изобщо обръщат внимание на регионите. Локалното им законодателство е под терора на Конституциония съд, който особено откакто Рахой и Partido Popular са на власт, действа по поръчка.

Испания отказва всякакъв диалог с каталунските представители, въпреки че те са легитимно избрани и овластени от хората. Прави го и защото се страхува, че ако изгуби Каталуния, ще последват баските, а после може би Галисия. Баските също от години чакат обещанията на Мадрид да се реализират и все повече губят търпение, но и за това няма да прочетете много в испанските, нашите или европейските медии…

Каталуния е разделена

Истината е, че въпреки всичко Каталуния е разделена. Важно е да правим разлика между това, че 70-80% от каталунците са с нагласа да гласуват на този Референдум, и това как точно ще гласуват.

Ако не се беше стигнало до тази ескалация в последните дни, реално по-малко от половината каталунци щяха да гласуват за отделяне в неделя и всичко щеше да утихне поне за някакъв период от време. Рахой обаче изпрати жандармерия и полиция в нечуван обем, арестува каталунски политици, претърси медии и печатници, конфискува бюлетини, урни и плакати, обвини предварително стотици кметове, че съдействат на организацията по референдума, заплаши да спре националната каталунска телевизия, блокира каталунски сайтове и заплаши да спре целият top level domain на Каталуния .cat, докато междувременно е насъскал прокуратурата да рови за някоя мръсна риза на текущия каталунски президент от времето, когато е бил кмет, чрез прокурорско разпореждане се опита да вземе контрола над каталунската жандармерия, което е незаконно и противоречи едновременно на испанската конституция и на каталунския статут.

Всичко това преди референдумът да се е случил и преди да е обявен за незаконен от Конституционния съд – иначе казано, дори да допуснем хипотезата, че референдумът е престъпление – то още не е се е случило, за да има виновни за него!

След всичко това никой вече не знае как ще гласуват каталунците, защото ескалацията и радикализацията и от двете страни е факт и играта на нерви вече не е безопасна.

Европа звучно мълчи, защото основните европейски партии са обречени в своите “приятелски” зависимости. Иска им се това да си остане вътрешна работа на Испания и нещата да се оправят някак от само себе си. Отдавна трябваше да бъде предложено посредничество в този спор, да бъде уговорен Рахой да отстъпи нещичко и да изглади нещата. Но ЕНП няма този кураж. А обикновените европейци за пореден път наблюдават една куха бюрокрация, която се страхува да работи, скатава се и прибира дъждобрана точно когато завали проливен дъжд (ако изобщо е имало дъждобран). Затова не се чудете, когато хората залитат насам и натам, търсейки изход – кой в популизма, кой в национализма, кой в крайнолеви и дори понякога утопични концепции.

Искат гласът им да се чува и да има значение!

Всъщност каталунците искат едно нещо – да гласуват и гласът им да има значение – и това не може и не бива да противоречи на никоя конституция! Още по-малко в Европа! Днес. Правото на свободно мнение е основно човешко право и е наднационално!

Събудете се, хора! Какви легенди са наблъскали в главите ви, ако ви е нужна причина или повод, за да признаете правото на някого да изрази позиция – особено пък когато това са няколко милиона души? Наистина ли сте затрили чувствителността си към свободата, това което сте – а сте свободни хора, когато не са ви нужни причини и правила, за да изразите волята си. Правилата са за да ви гарантират това право, а не за да ви го отнемат. Правилата идват после – първо е свободната воля!

Дали каталунците ще се отделят или не е второстепеннен въпрос. По-важният е да могат да решат това свободно! А ние, останалите, няма да сме европейци и не заслужаваме да се наричаме свободни хора, ако не защитим това им право – звучно и категорично!

Visca Catalunya!

Какво искат каталунците? (Част 2)

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/what-catalans-want-2/

След 1939 г. Испания потъва в мрачния период на диктатурата на Франко. Каталуния отново е наказана да не говори своя език под смъртна заплаха. Докато живях в Барселона, лично се запознах със съвсем млади каталунци, загубили дядо или баба заради това. Рани, твърде скорошни, за да бъдат забравени или простени. Още по-малко, че прошка не е поискана.

Първите години след войната са кошмарно тежки за цяла Испания. Едва в края на 50-те и началото на 60-те започва икономическо и културно възстановяване на Каталуния. Езикът все още е забранен в медиите, но бива позволен в театрите, иначе въпреки забраната книгопечатането на литература на каталунски, макар и силно затруднено, не е прекъсвало. Както вероятно вече сте разбрали от първата част каталунците са смели и много упорити хора.

Каталунският език

Един от митовете за каталунския език е, че той е диалект на кастилския (испанския), което обаче изобщо не е вярно. Езикът има само някои прилики с кастилския, както има с френския и италианския, което е нормално, доколкото са в една езикова група и с близка география. Думите, значението и произношението са в огромна степен различни. Глаголите са различни и с различни корени, макар да има сходни. Има и капани – такива глаголи, които се изписват еднакво, но в различните езици имат напълно друго значение (напр. acostar на кастилски е лягам, докато на каталунски е да донеса нещо по-близо). Ако искам да кажа простичкото как се казвам – на кастилски ще е Me llamo Yovko или Mi nombre es Yovko, а на каталунски Em dic Yovko (произнася се ам дик Йовко) или ако спазим горния конструкт El meu nom és Yovko (обърнете внимание на членуването). Кастилският е еволюирал и се е опростил значително в доста отношения заради по-масовата му употреба, докато каталунският е останал по-близо до древността и корените, носи по-сложна граматика.

Живо доказателство, че каталунският е различен език, е, че говорещите кастилски не могат да говорят каталунски. Разбират по смисъл думите, които са сходни, но дотам. По същия начин испанците и италианците се разбират в прилична степен дори и всеки да говори на своя език – това не означава, че единият език е диалект на другия, нали?

В моят курс по каталунски със съпругата ми бяхме единствените, на които кастилският не им е майчин език или поне не основен. Нещо повече – нашият кастилски беше ужасно базов. И макар да учехме нов език (каталунски), чрез друг език, който не владеем добре (кастилския), ние завършихме сред отличниците, докато на доста курсисти с роден кастилски им беше трудно да достигнат дори средни резултати. Иначе казано познанията по кастилски не носеха никакво предимство.

Сега тук по-веселото е, че самият каталунски има поне три диалекта, без да броим валенсианския, който си е всъщност каталунски с някои дребни разлики. Но пък тук ще вземем да вбесим валенсианците, затова млъквам!

Така или иначе темата за езика е чувствителна за каталунците – те си го обичат много, изстрадали са възможността да го говорят и имат всички основания да го пазят като репер на своята културна идентичност. Това е тяхно право, достойно за уважение от всички ни!

Управлението на автономията

По време на своето управление Франко всъщност не възстановява монархията, едва малко преди да умре кротко в леглото си през 1975 г. е посочил наследника си – поредният Бурбон, внук на последния крал и дочакал да седне на престола на Кралство Испания под крилото на Франко – Хуан-Карлос.

Каталунци-конституционалисти оказват сериозна юридическа помощ при съставянето на днешната Испанска конституция от 1978 г., с която Каталуния възстановява своята политическа и културна автономия. Година по-късно, през 1979 г., е приет и Статутът на автономията (основният закон на областта).

Според този основен закон Каталуния е автономна област със самостоятелно политическо и юридическо самоуправление. Парламентът се избира през 4 години и излъчва президент (който е и министър-председател) и правителство.

Каталуния има собствена военизирана полиция (жандармерия) – Mossos d’Esquadra, която е под командването на каталунското правителство и не е подчинена на националните Guardia Civil (жандармерия) и Policía Nacional (полиция). Единствено ако бъде суспендирана автономията, Испания може да подчини Mossos-ите на националните сили за сигурност (чл.155 от Конституцията). Затова, когато ви разиграват сценки от селски вечеринки, че някакъв си прокурор, бил той и главен или гневен, се бил разпоредил каталунската полиция да се подчини на Guardia Civil, им кажете, както направиха каталунците – да си гледат работата – защото това не може да се случи с прокурорско разпореждане. Испанските закони бива да важат и за Испания, нали?

Националните сили за сигурност в Каталуния имат правомощия само да охраняват пристанища, летища, крайбрежие, национални граници, митници и да се грижат за имиграционния контрол и антитерористични операции.

Народната партия и Мариано Рахой

През 2006 г. е одобрен новият Статут на Каталуния чрез референдум, както е по правилата. Гласуван е също и с мнозинство от каталунския и от испанския парламент. Промените обаче са обжалвани пред Конституционния съд от кръгове около дясно-консервативната Народна партия (Partido Popular), която от 2004 г. се ръководи от Мариано Рахой, а от 2011 г. досега управлява Испания. През 2015 г. те всъщност загубиха изборите, но понеже не се сформира правителство, останаха на власт до следващите предсрочни избори през 2016 г., след които управляват в правителство на малцинството, тъй като социалистите от PSOE тихо съдействаха, отказвайки се да участват в гласуването, което позволи Pахой да прокара кабинета си през парламента с обикновено мнозинство. Реално подкрепата на изборите за Народната партия бе едва 33% (от 70% гласували) – иначе казано се ползва с доверието на едва 23% от имащите право на глас в Испания.

Partido Popular е консервативна християндемократическа партия, член на ЕНП (Европейската народна партия). Под ръководството на Рахой партията все повече залита към патриотични и националистически тези, а политическата му стратегия е основана на две базови теми – едната да противостои на административната и политическа еволюция на Каталуния (вкл. оспорвайки дефакто одобрения ѝ статут), а другата – да противостои на политическите договорки с баските. Чудно, нали?

Partido Popular и Рахой не са в състояние да генерират никакво модерно и ново политическо послание. Единственото им спасение е да концентрират влияние чрез десен популизъм и радикализиране на патриотични тези, защото на тази плоскост могат да пързалят гласоподавателите си, които са предимно сред по-възрастните, консервативните, религиозните и по-заможните испанци. В същия момент профилът на техните гласоподаватели е най-слаб откъм образование.

Partido Popular е затънала в корупционни скандали – точно утихне един и се случва следващ – черни партийни каси и странни парични потоци във всякакви посоки, очевидно за търговия с влияние, все излизат на яве, изгаря по някой бушон, но Мариано Рахой се крепи над водата. Интересен факт е, че цели петима последователни ковчежници на партията му са съдени, разследвани, обвинени или отстранени. И Европа, и ЕНП си мълчат и стискат широко затворени очи, щото нали, в името на стабилността, че иначе ако дойде Подемос на власт…

Всъщност, испанската политика в последните години се изразява горе-долу в това Partido Popular и PSOE да си подават топката. Това ще ви обясни защо испанците са склонни да търсят изход в Подемос и други нови партии, опитвайки се да избягат от пинг-понга между двете основни големи партии, потънали в корупционни скандали и безгранични сфери на задкулисно влияние.

Най-близкото приближение на Partido Popular у нас е ГЕРБ (те са и членове на ЕНП неслучайно), а на PSOE е БСП. И сега си представете ту да ви управлява ГЕРБ, ту БСП… познато ли ви е усещането? А присви ли ви душичката. Ами така и трябва! И испанците ги присвива от доста време насам!

Но да се върнем в Каталуния…

Възпалението на раната

През 2010 г. Конституционният съд, сезиран от хора на Partido Popular, отмени част от текстовете в Статута. Важно е да уточним, че в състава на този съд преобладават членове, които дължат постовете си на Partido Popular. В момента през 2017 г. това е още по-вярно. Конституционният съд на Испания, включително самият му Председател, е тежко зависим от партията на премиера Мариано Рахой! И да не си помислите сега, че искам да внушавам нещо – съвсем си е законно всичко. Това са едни почтени и достолепни хорица, в които нямаме никакво право да се усъмним. Поглеждате към нашия Конституционен съд или ВСС и… чувствате хармонията, нали? Хайде, опитайте се да прокарате нещо смислено през тях, да ви видя…

Та нищо че каталунските и испанските парламенти одобряват промените в Статута с нужното мнозинство, нищо че цяла Каталуния се е произнесла и е одобрила промените чрез законен Референдум. Излизат една шепа съдии и отменят 14 члена като противоконституционни и дават ограничителни тълкувания на други 27. Текстовете им са свързани предимно с автономната правосъдна система на Каталуния, някои важни детайли в преразпределянето на финансирането, статутът на каталунския език и определянето на Каталуния като нация.

След всичко това през 2010 г. каталунците истински се ядосаха! По улиците на Барселона излязоха между милион и милион и половина души. Сформира се гражданска организация, която се нарече ANC – Assemblea Nacional Catalana (Национално събрание на Каталуния), която си постави за цел да постигне независимост. А всяка година на 11 септември – националният празник на Каталуния – оттогава насам се организират масови демонстрации за независимост.

Още масло в огъня

Уточнихме вече, че драмата с каталунския език е чувствителна тема, след всички забранявания и преследвания и загинали заради езика си до съвсем скоро. Испанската конституция обаче се грижи за задължителността единствено на кастилския език (това, което сме свикнали да наричаме испански), а каталунците вписаха като задължителен и каталунския в границите на автономията си, но точно този текст бе сред отменените.

Не стига това, ами през 2012 г. министърът на образованието на Испания се изцепи, че неговата цел е “да се испанизират (“españolizar”) каталунските ученици” и вкара законопроект, който не само противоречи на каталунската юрисдикция, ами позволява каталунските деца да бъдат обучавани едноезично на испански, което от една страна е тъпо, когато детето ти може да излезе с два езика от училище, да го насилваш да излезе с един, а от друга – каталунците възприеха това като колониална политика, каквато тя недвусмислено беше.

Та испанската държава и управляващите от Partido Popular вместо да ходят на пръсти по тънкия лед на регионалната си политика, скачат шумно с кални обувки отгоре му.

На 23 януари 2013 г. каталунският парламент прие Декларация за суверенитет и право на самоопределение на Каталуния, която, разбира се, беше първо суспендирана от Конституционния съд, а после отменена частта ѝ за суверенитета. След още купчина юридически пречки все пак Правителството на Каталуния организира необвързващ референдум за независимост на 9 ноември 2014 и 81% от участвалите се произнесоха в полза на независима Каталуния. Активността обаче беше ниска (37-42% според зависи кой и как брои, защото Референдумът беше необвързващ и беше дадена възможност на 16 и 17-годишни да гласуват, както и на неиспански граждани, което иначе не би било възможно). Заради организирането на това допитване тогавашният президент Artur Mas, вицепрезидентът Joana Ortega и образователният министър Irene Rigau бяха обвинени и осъдени на около две години да не заемат обществени постове, както и на глоби – най-голямата за Мас, възлизаща на 36 500 евро. Има и нови обвинения за 5.2 милиона евро заради разходване на публични средства за същото допитване. Преди това обаче Мас разпусна правителството си и свика извънредни парламентарни избори на 27 септември 2015, които бяха спечелени от коалиция от партии, които подкрепят независимостта.

Кралят

Междувременно покрай тези събития Хуан Карлос абдикира в полза на сина си, Фелипе VI – нещо, което испанската конституция също не допуска, но беше променена скоростно за по-малко от седмица, което само показа на каталунците колко невъзможна е тяхната кауза в текущия политически контекст в Мадрид.

След лавината от скандали в кралското семейство на Хуан Карлос, свързани с извънбрачна връзка на краля и негов незаконен син, харчовете на двореца, особено в кризата, ловджийските му гафове, скандалите с корупционни схеми на едната му дъщеря и прането на пари и укриването на данъци от зет му, имиджът на монархията в Испания напоследък хич не е висок. Прехвърлянето на топката към Фелипе VI изглеждаше като спасителен ход в контекста на зачестилите демонстрации, искащи референдум за република, и доколкото младият крал изглежда умерен и по-рационален, за разлика от баща си – женен е за простосмъртна съпруга (била е журналистка преди да се омъжи за него), говори свободно каталунски, освен испански. Дори се бяха появили надежди, че с перфектния си каталунски може да спечели сърцата на всички като поеме ролята на медиатор и спаси ситуацията в Каталуния, но до този момент не се забелязва такова негово желание и едва ли някой още мисли, че това е възможно, доколкото той вече избра обичайната позиция на кралска надменност към проблемите на простосмъртните.

Подготовката на процеса за независимост

Предсрочните избори от 2015 г. имаха допълнителна цел. Основните партии, подкрепящи независимостта, участваха с обща гражданска (непартийна) листа, към която впоследствие се присъедини и една по-малка партия. Така управляващата коалиция в Каталуния има мнозинство в локалния парламент, с което прокара няколко закона от ключово значение за евентуална бъдеща независима република – например за Каталунска данъчна администрация, за въпросния референдум и т.н.

Реално юристите от двете страни спорят каква част от това законодателство е ОК, но предвид сложността на юрисдикциите на автономните области в Испания отговорът не е еднозначен. Тук за Рахой работи простичката теза – абе, не може локалното законодателство да има превес над националното и тези закони са “незаконни” – но всъщност не е така, зависи от много неща. Каталуния не е област Стара Загора, а автономия със собствен основен закон и локално законодателство. То не може да противоречи на националното, но може да бъде много различно от него в много посоки. И не подценявайте юридическата култура и опит на каталунците, моля – обърнете се назад и вижте натрупванията им…

Всъщност популярна теза, която испанските медии и Народната партия на Рахой непрекъснато повтарят, е, че всичко, което се случва в Каталуния, е “незаконно”. Това е непрецизно и популистко обобщение. Доказателство е, че дори приятелски настроеният към Рахой и партията му Конституционен съд на Испания не твърди такова нещо. Няма твърдение, че референдумът е незаконен или противоконституционен, а е само суспендиран от Конституционния съд, докато той прегледа законосъобразността му и се произнесе.

Не четете само El País – това е все едно да се информирате само от “24 часа”.

Вярно, редно е да признаем, че и каталунците използват всички процедурни хватки в своя полза. Законите бяха гласувани в последния момент, за да оставят в цайтнот тромавия Конституционният съд. Но реално това не е нарушение. Войната на нерви се води с всички средства и от двете страни. Особено когато няма желание за диалог.

Данъците

Популярна теза е, че каталунците искат повече пари за себе си и това е проява на егоизъм от тяхна страна. От друга те са богат, индустриален район, който осигурява солидна част за националната икономика – 20% от БВП на Испания и 25% от износа, а е само един от седемнайсетте района. Богатите райони подкрепят бедните региони при преразпределение на данъците, но проблемът е в математиката и кой как пресмята.

Според каталунските икономисти фискалният дефицит на региона надвишава 8% от БВП, което според всички международни стандарти е твърде голяма стойност и спъва развитието на икономиката. Те спорят, че реално стойността е по-голяма, защото има разминаване между разпределения дял (на хартия) за Каталуния от националните финанси, които се връщат най-вече под формата на инфраструктура, и това, което реално Каталуния получава.

Испанската държава не е съгласна. И това е нещо, което се решава на масата на преговорите, с експертни оценки и експертни спорове. Народната партия и Мариано Рахой обаче с години отказват да дискутират каталунските теми – така това се превърна в ключов аргумент на индепендистите.

И не е случайно, че прогресивните испанци твърдят, че основният двигател на процеса на независимост на Каталуния е правителството в Мадрид.

Политически диалог ли?

И за среднограмотен човек е ясно, че ако беше проведен някакъв политически диалог, всичко можеше да се размине. Но двете страни си говорят през медиите и с декларации. Испания пропиля 7 пълни години, през които можеше да потуши напрежението. Пропиля ги генерално и пълноценно, отказвайки всяко предложение да диалог. Лично Рахой се грижеше да аргументира всеки отказ.

В пространно интервю в края на август президентът на Каталуния потвърди, че дори и в последния момент, ако испанската държава се реши на диалог, той ще откликне.

Уви, Мариано Рахой е от друга планета и думите “преговори” и “политически диалог” очевидно са му чужди. Всъщност това отговаря напълно на неговия сценарий – конфронтация и радикализация. Рискува да счупи миноритарното си управление, но това е единствената стратегия, която празната му откъм идеи глава може да роди.

На 15 септември 2017 г. отново Президентът на Каталуния, Вицепрезидентът, Председателката на Каталунския парламент и кметът на Барселона заедно изпратиха писмо до Рахой и краля с предложение за диалог.

Същият ден Рахой каза само, че неговото правителство ще направи всичко възможно да осуети референдума, неговият говорител пък, че в Мадрид не са получили писмото, но в последния момент можели да го тълкуват само като заплаха, а кралят… той, както обикновено, запази царствено мълчание.

Всичко това не е от вчера

Друга весела теза е, че каталунците едва ли не вчера им е хрумнала идеята за независимост. По повода ще остава само тази картинка – отляво е вестник Guardian от края на 1918 година, а отдясно статия в същия вестник отпреди няколко дни. Открийте разликите 🙂

guardian

Републиката

Нещо, което някак остава под килима, но е редно да отчетем, е фактът, че каталунците в мнозинството си са прорепубликански настроени. Това обяснява антипатията на краля и монархистите към тях, но всеки обсъждан дотук референдум не поставя под никакво съмнение, че евентуалната независима Каталуния ще бъде република.

В Испания също се чуват гласове за референдум за ново държавно устройство и това кара определени консервативни и влиятелни кръгове да потръпват при мисълта това да се случи.

Демократичността на испанската конституция

Каталунците често критикуват демократичността на испанската конституция по принцип, макар двама от бащите ѝ да са каталунци. Истината е, че имат основания. Четирима от седмината “бащи” на испанската конституция са били част от фашисткия апарат, включително един от тях е Министърът на пропагандата на Франко. Представете си дали е възможно съвременната германска конституция да е писана от Гьобелс?

Армията е оказала силно влияние в процеса на създаване на конституцията, за да опази своя интерес, и макар одобрена на референдум с 88%, съмненията, че зад този резултат стои пряката или косвена заплаха на бившите военни на Франко, са напълно основателни.

Обобщение

Всъщност, макар и тлеещ отдавна, проблемът не беше нерешим. Каталунците са сговорчиви и работливи хора, които в мнозинството си искат да бъдат оставени на мира да си вадят хляба, да правят музика, книги и изкуство и да се веселят на многобройните си фестивали. Те са адски толерантни и широкоскроени хора, с модерни възгледи за себе си, бъдещето и Европа.

Каквото и да четете в испанските медии, в мнозинството си каталунците нямат нищо против испанците. Това, което им тежи, не са съседите, а испанската държава. Те точно така наричат държавата си – испанската държава – за да акцентират на административния апарат, а не на нацията, и… за да намекнат, че не е тяхната държава…

А тя не е тяхна, защото в общия национален парламент те имат скромно присъствие, обусловено от тежестта на региона върху картата. Не биха могли да прокарат нищо през националния парламент без подкрепата на основните испански партии, които рядко изобщо обръщат внимание на регионите. Локалното им законодателство е под терора на Конституциония съд, който особено откакто Рахой и Partido Popular са на власт, действа по поръчка.

Испания отказва всякакъв диалог с каталунските представители, въпреки че те са легитимно избрани и овластени от хората. Прави го и защото се страхува, че ако изгуби Каталуния, ще последват баските, а после може би Галисия. Баските също от години чакат обещанията на Мадрид да се реализират и все повече губят търпение, но и за това няма да прочетете много в испанските, нашите или европейските медии…

Каталуния е разделена

Истината е, че въпреки всичко Каталуния е разделена. Важно е да правим разлика между това, че 70-80% от каталунците са с нагласа да гласуват на този Референдум, и това как точно ще гласуват.

Ако не се беше стигнало до тази ескалация в последните дни, реално по-малко от половината каталунци щяха да гласуват за отделяне в неделя и всичко щеше да утихне поне за някакъв период от време. Рахой обаче изпрати жандармерия и полиция в нечуван обем, арестува каталунски политици, претърси медии и печатници, конфискува бюлетини, урни и плакати, обвини предварително стотици кметове, че съдействат на организацията по референдума, заплаши да спре националната каталунска телевизия, блокира каталунски сайтове и заплаши да спре целият top level domain на Каталуния .cat, докато междувременно е насъскал прокуратурата да рови за някоя мръсна риза на текущия каталунски президент от времето, когато е бил кмет, чрез прокурорско разпореждане се опита да вземе контрола над каталунската жандармерия, което е незаконно и противоречи едновременно на испанската конституция и на каталунския статут.

Всичко това преди референдумът да се е случил и преди да е обявен за незаконен от Конституционния съд – иначе казано, дори да допуснем хипотезата, че референдумът е престъпление – то още не е се е случило, за да има виновни за него!

След всичко това никой вече не знае как ще гласуват каталунците, защото ескалацията и радикализацията и от двете страни е факт и играта на нерви вече не е безопасна.

Европа мълчи, защото основните европейски партии са обречени заради своите “приятелски” зависимости. Иска им се това да си остане вътрешна работа на Испания и нещата да се оправят някак от само себе си. Отдавна трябваше да бъде предложено посредничество в този спор, да бъде уговорен Рахой да отстъпи нещичко и да изглади нещата. Но ЕНП няма този кураж. А европейците за пореден път виждат една куха бюрокрация, която не работи, скатава се и прибира дъждобрана точно когато завали проливен дъжд (ако изобщо е имало дъждобран). Затова не се чудете, когато хората залитат насам и натам, търсейки изход – кой в популизма, кой в национализма, кой в крайнолеви и дори понякога утопични концепции.

Искат гласът им да се чува и да има значение!

Всъщност каталунците искат едно нещо – да гласуват и гласът им да има значение – и това не може и не бива да противоречи на никоя конституция! Още по-малко в Европа! Днес. Правото на глас и самоопределение е основно човешко право и е наднационално!

Събудете се, хора! Какви легенди са наблъскали в главите ви, ако ви е нужна причина или повод, за да признаете правото на някого да изрази позиция – особено пък когато това са няколко милиона души? Наистина ли сте затрили чувствителността си към свободата, това което сте – а сте свободни хора – когато не са ви нужни причини и правила, за да изразите волята си. Правилата са за да ви гарантират това право, а не за да ви го отнемат. Правилата идват после – първо е свободната воля!

Дали каталунците ще се отделят или не е второстепеннен въпрос. По-важният е да могат да решат това свободно! А ние, останалите, няма да сме европейци и не заслужаваме да се наричаме свободни хора, ако не защитим това им право – звучно и категорично!

Visca Catalunya!

ЕСПЧ: за забраната за огласяване на резултатите от електорални проучвания

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/09/13/echr_exitpolls/

Съдът за правата на човека се произнесе по жалбите на гръцки граждани срещу прието в Гърция законодателно решение, според което  публикуването и разпространението от медиите на резултатите от  проучвания на намеренията за гласуване са забранени за определен срок преди избори и референдуми.  Законът предвижда  глоби в размер от 30 000 до 300 000 евро (EUR) за неспазване на тези разпоредби.

 В решението си по делото Dimitras and others v Greece ( 59573/09 и 65211/09) Съдът   единодушно обявява жалбите за недопустими.  Решението е окончателно.
 
Жалбоподателите, в качеството им на избиратели, твърдят, че забраната за разпространение на проучвания на общественото мнение е  в нарушение на правото им   да получават информация. Предвид продължителността на забраната, те  се оплакват, че са били лишени от свободен достъп до информация, която им позволява да упражнят правото си на ефективно гласуване. На последно място, те заявяват, че в Гърция не са  налице ефективни средства за компенсиране на  нарушаването на свободата им да получават информация.

Според решението:  за да се счита, че жалбоподателите са пряко засегнати от разглежданото законодателство, не е достатъчно самото съществуване на законодателство, засягащо всеки гръцки гражданин с избирателни права.   Въпросната правна уредба не е насочена лично към жалбоподателите и че те са били засегнати по същия начин, както и всички избиратели  – никой от които не е имал достъп до проучванията на общественото мнение.  Същевременно жалбоподателите имат право ефективно да гласуват. 

Следователно според ЕСПЧ те не могат да претендират за нарушение на член 10 от Конвенцията. 

Filed under: Media Law Tagged: еспч

Пушенето е вредно във всичките си форми, но явно не това е темата сега

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/pusheneto-e-vredno/

В последната седмица един трагичен инцидент между деца изведнъж изтегли забраните за пушене и по-специално наргилетата на дневен ред. Темата колко вредни са те стана централна, което лесно може да се забележи по търсенията в интернет – Google показва двойно увеличение на търсенията на „наргиле“, а на места като София – дори тройно и четворно.

Забелязах сериозен интерес към две мои статии – увеличение с няколко хиляди посещения само за няколко дни. Първата статия е от 2008-ма, където правя прост тест с хартия и прахосмукачка, за да покажа каква мръсотия се гълта от една цигара и едно цяло наргиле. Именно този тест ме накара да се разровя в изследванията по темата и през 2013-та обобщих няколко от тях. Преди няколко дни блогът за наука 6nine също писа за подобни изследвания показващи аналогични резултати.

Изводите са ясни – вреда има при всяко пушене, но да се сравняват цигари и наргилета е просто глупаво. Както писах преди 4 години, вредата от наргилетата зависи много от използвания тютюн, типа наргиле, приготвянето, стила и продължителността на пушене и прочие. При цигарите има стандартизиране и тестовете са много по-лесни, но и там има разминавания. Изследванията ясно показват, че никотина при наргилетата е доста по-малък, а от там и пристрастяването. В същото време обаче карцерогенните вещества може да са много повече дори в най-добрия случай.

Сериозен недостатък при наргилетата е липсата на следене на качеството на тютюните, както и това колко лесно може да се приготви грешно наргилето. Съдейки по многото мейли и коментари под статиите ми за приготвяне на наргилета от преди 10 години, въпросът „защо наргилето е толкова тежко“ се среща притеснително често. Всъщност, именно заради тези ми статии в последните дни започнах да получавам странни съобщения защо съм бил подтиквал „младите“ към това „развращаващо нещо“.

Истината е, че има много митове за наргилетата и те са заради липсата на информация. Тютюнът не трябва да гори, а да се топи или пече, за да не излиза толкова сажди и въглероден монооксид. Наргилетата наистина са вредни. Водата не пречиства пушека от веществата – иначе нямаше да има какъвто и да е вкус. Водата наистина маха някои от едрите сажди и катрани, но доста все пак се вдишват. Истинската работа на водата е да изстудява пушека. Тя дори би добавяла мръсотии, ако не се сменя често и наргилето не се чисти. Всичко това съм описал в статиите си преди толкова много години. В никакъв случай, че са безвредни.

Целият дебат, който се завъртя около темата, обаче ме учудва. Никой никъде не е поставял под въпрос, че деца не бива да пушат наргиле или каквото и да е друго. Това обаче се прави от години насам и никой не контролира продажбата както на самите наргилета, така и на тютюна на деца. Бил съм свидетел как без проблем ученици взимат такива като подарък. Също така, пушенето на наргилета някак остана встрани от дебата за забраната за пушене на публични места. Отново – масово се пуши в заведения както цигари, така и наргилета. Ефектът на проверките е по-скоро пожелателен. Данни за това пуснах през февруари.

Законодатели и журналисти обаче се засилиха бързо към новия скандал. Започнаха изказвания как наргилетата са били 100 пъти по-вредни от цигарите, че са едва ли не новият наркотик за младите и прочие. Отново, никой не спори за вредата, но нито сравнението е възможно, нито проблемът е нов, нито изисква нови мерки – просто адекватното прилагане на вече съществуващите. За това обаче не може и да става дума, тъй като би навредило на бизнеса на едни определени структури в държавата. Предполагам, че затова се залита толкова по сензационни „разкрития“ вместо да се говори за нуждата от работещ регулатор в лицето на РЗИ и някакъв поне адекватен съдебен контрол над системните нарушители.

Без това всичко изговорено в последната седмица е безсмислено. Всички „спешни“ мерки за един масов феномен в последните 10 години са просто популизъм без реална цел как да се подобрят нещата. Не крия, че пуша наргиле с удоволствие, макар в последните години откакто се роди дъщеря ми да не съм пушил почти. Подкрепям изцяло забраната за пушене и подавам винаги сигнали, когато видя да се нарушава. Писал съм много и за другите опити за лобизъм и изместване на проблемът с цигарите. Пушенето от непълнолетни винаги е било забранено и независимо какво се пуши, проблемът е липсата на работещи институции. Именно за това трябва да говорим, а не да изкарваме цигарите едва ли не безвредни в сравнение. Явно обаче не това е целта сега.

Медии и избори

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/07/22/elections/

Медии и избори – голяма и важна тема.

Нищо че дори свързаните с темата не обръщат внимание в кой закон се урежда поведението на медиите по време на предизборна кампания – започне ли  разговор за промени в медийния закон, най-често даваният пример са  правилата за поведението на медиите по време на избори – “да се преосмисли забраната за обявяване на резултатите по време на изборите” и др.под. Да се преосмисли – само че предизборната кампания се урежда в друг закон.

 

В  полза на интересуващите се Европейската аудиовизуална обсерватория издаде обзор  на правната рамка по темата медии и избори в държави от Европа.

Filed under: EU Law, Media Law

Съд на ЕС: за достъпа до The Pirate Bay

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/06/15/the-pirate-bay-5/

Вчера беше публикувано решението на Съда на ЕС по дело C‑610/15 Stichting Brein срещу Ziggo BV и XS4ALL Internet BV.

Решението засяга функционирането и достъпа до The Pirate Bay.

Спорът

9 Ziggo и XS4ALL са доставчици на достъп до интернет. Значителна част от техните абонати ползват платформата за онлайн споделяне TPB, индексатор на BitTorrent файлове. BitTorrent е протокол, чрез който потребителите (наричани „равноправни устройства“ или „peers“) могат да споделят файлове. Съществената характеристика на BitTorrent се състои в това, че файловете, които се споделят, са разделени на малки сегменти, като по този начин отпада необходимостта от централен сървър за съхраняване на тези файлове, което облекчава тежестта на индивидуалните сървъри в процеса на споделянето. За да могат да споделят файлове, потребителите трябва най-напред да свалят специален софтуер, наречен „BitTorrent клиент“, който не се предлага от платформата за онлайн споделяне TPB. Този BitTorrent клиент представлява софтуер, който позволява създаването на торент файлове.

10      Потребителите (наричани „seeders“ [сийдъри]), които желаят да предоставят файл от своя компютър на разположение на други потребители (наричани „leechers“ [лийчъри]), трябва да създадат торент файл чрез своя BitTorrent клиент. Торент файловете препращат към централен сървър (наричан „tracker“ [тракер]), който идентифицира потребители, които могат да споделят конкретен торент файл, както и прилежащия към него медиен файл. Тези торент файлове се качват (upload) от сийдърите (на платформа за онлайн споделяне, каквато е TPB, която след това ги индексира, за да могат те да бъдат намирани от потребителите на платформата за онлайн споделяне и произведенията, към които тези торент файлове препращат, да могат да бъдат сваляни (download) на компютрите на последните на отделни сегменти чрез техния BitTorrent клиент.

11      Често пъти вместо торенти се използват магнитни линкове. Тези линкове идентифицират съдържанието на торента и препращат към него чрез цифров отпечатък.

12      Голямото мнозинство от предлаганите на платформата за онлайн споделяне TPB торент файлове препращат към произведения, които са обект на закрила от авторски права, без да е дадено разрешение от носителите на авторското право на администраторите и на потребителите на тази платформа за извършване на действията по споделянето.

13      Главното искане на Stichting Brein в производството пред националната юрисдикция е да разпореди на Ziggo и на XS4ALL да блокират имената на домейни и интернет адресите на платформата за онлайн споделяне TPB с цел да се предотврати възможността за ползване на услугите на тези доставчици на достъп до интернет за нарушаване на авторското и сродните му права на носителите на правата, чиито интереси защитава Stichting Brein.

Въпросите

 При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Налице ли е публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 от страна на администратора на уебсайт, ако на този уебсайт не са налице защитени произведения, но съществува система […], с която намиращи се в компютрите на потребителите метаданни за защитени произведения се индексират и категоризират за потребителите по начин, по който последните могат да проследяват, да качват онлайн, както и да свалят закриляните произведения?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос:

Дават ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 и член 11 от Директива 2004/48 основание за издаването на забрана по отношение на посредник по смисъла на тези разпоредби, който по описания във въпрос 1 начин улеснява извършването на нарушения от трети лица?“.

Вече имаме заключението на Генералния адвокат Szpunar, според което

обстоятелството, че операторът на уебсайт индексира файлове, съдържащи закриляни с авторско право произведения, които се предлагат за споделяне в peer-to-peer мрежа, и предоставя търсачка, с което позволява тези файлове да бъдат намирани, представлява публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато операторът знае, че дадено произведение е предоставено на разположение в мрежата без съгласието на носителите на авторските права, но не предприема действия за блокиране на достъпа до това произведение.

Решението

Понятието „публично разгласяване“ обединява два кумулативни елемента, а именно „акт на разгласяване“ на произведение и „публичност“ на разгласяването (решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 29 и цитираната съдебна практика). За да се прецени дали даден ползвател извършва акт на публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, трябва да се отчетат няколко допълнителни критерия, които не са самостоятелни и са взаимозависими.

  • ключовата роля на потребителя и съзнателния характер на неговата намеса. Всъщност този потребител извършва акт на разгласяване, когато, като съзнава напълно последиците от своето поведение, се намесва, за да предостави на клиентите си достъп до произведение, което е обект на закрила, и по-специално когато без неговата намеса тези клиенти по принцип не биха могли да се ползват от разпространеното произведение. (вж. в този смисъл решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 31 и цитираната съдебна практика).
  • понятието „публично“ се отнася до неопределен брой потенциални адресати и освен това предполага наличие на доста голям брой лица (решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 32 и цитираната съдебна практика).
  • закриляното произведение трябва да бъде разгласено, като се използва специфичен технически способ, различен от използваните дотогава, или, ако не е използван такъв способ — пред „нова публика“, тоест публика, която не е била вече взета предвид от носителите на авторското право при даването на разрешение за първоначалното публично разгласяване на произведението им (решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 33 и цитираната съдебна практика).
  • дали публичното разгласяване  е извършено с цел печалба (решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 34 и цитираната съдебна практика).

42 В случая, видно от акта за преюдициално запитване, значителна част от абонатите на Ziggo и XS4ALL са сваляли медийни файлове чрез платформата за онлайн споделяне TPB. Както следва и от представените пред Съда становища, тази платформа се използва от значителен брой лица, като администраторите от TPB съобщават на своята платформа за онлайн споделяне за десетки милиони „потребители“. В това отношение разглежданото в главното производство разгласяване се отнася най-малкото до всички потребители на тази платформа. Тези потребители могат да имат достъп във всеки момент и едновременно до защитените произведения, които са споделени посредством посочената платформа. Следователно това разгласяване се отнася до неопределен брой потенциални адресати и предполага наличие на голям брой лица (вж. в този смисъл решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 45 и цитираната съдебна практика).

43      От това следва, че с разгласяване като разглежданото в главното производство закриляни произведения действително се разгласяват „публично“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.

44      Освен това, що се отнася до въпроса дали тези произведения са разгласяват на „нова“ публика по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 28 от настоящото съдебно решение, следва да се посочи, че в решението си от 13 февруари 2014 г., Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 24 и 31), както и в определението си от 21 октомври 2014 г., BestWater International (C‑348/13, EU:C:2014:2315, т. 14) Съдът е приел, че това е публика, която носителите на авторските права не са имали предвид, когато са дали разрешение за първоначалното разгласяване.

45      В случая, видно от становищата, представени пред Съда, от една страна, администраторите на платформата за онлайн споделяне TPB са знаели, че тази платформа, която предоставят на разположение на потребителите и която администрират, дава достъп до произведения, публикувани без разрешение на носителите на правата, и от друга страна, че същите администратори изразяват изрично в блоговете и форумите на тази платформа своята цел да предоставят закриляните произведения на разположение на потребителите и поощряват последните да реализират копия от тези произведения. Във всички случаи, видно от акта за преюдициално запитване, администраторите на онлайн платформата TPB не може да не са знаели, че тази платформа дава достъп до произведения, публикувани без разрешението на носителите на правата, с оглед на обстоятелството, което се подчертава изрично от запитващата юрисдикция, че голяма част от торент файловете, които се намират на платформата за онлайн споделяне TPB, препращат към произведения, публикувани без разрешението на носителите на правата. При тези обстоятелства следва да се приеме, че е налице разгласяване пред „нова публика“ (вж. в този смисъл решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 50).

46      От друга страна, не може да се оспори, че предоставянето на разположение и администрирането на платформа за онлайн споделяне като разглежданата в главното производство се извършва с цел да се извлече печалба, тъй като тази платформа генерира, видно от становищата, представени пред Съда, значителни приходи от реклама.

47      Вследствие на това трябва да се приеме, че предоставянето на разположение и администрирането на платформа за онлайн споделяне като разглежданата в главното производство, съставлява „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.

48      С оглед на всички изложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че понятието „публично разгласяване“  трябва да се тълкува в смисъл, че  в неговия обхват попада предоставянето на разположение и администрирането в интернет на платформа за споделяне, която чрез индексиране на метаданните относно закриляните произведения и с предлагането на търсачка позволява на потребителите на платформата да намират тези произведения и да ги споделят в рамките на мрежа с равноправен достъп (peer-to-peer).

Масовите коментари са, че решението засилва позициите на търсещите блокиране организации.

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

Съд на ЕС: блокиране на достъпа до The Pirate Bay

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/05/16/%D1%81%D1%8A%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%81-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%B0-%D0%B4%D0%BE-the-pirate-bay/

Стана известно заключението на Генералния адвокат Szpunar по дело C‑610/15 Stichting Brein срещу Ziggo BV и XS4ALL Internet BV.

В това дело  Съдът трябва да конкретизира правните основания и обхвата на евентуалната отговорност за нарушенията, извършени от  уебсайтове като The Pirate Bay („TPB“). TPB е един от най-големите и най-известни уебсайтове за споделяне на файлове, съдържащи музикални и кинематографични произведения. Споделянето е безплатно и при повечето от тези произведения — в нарушение на авторските права.

Генералният адвокат напомня скорошни решения на Съда на ЕС, свързани с правото на публично разгласяване на произведения в интернет  – Svensson  и GS Media,  ново е и решението  Filmspeler – тези дела се отнасят до вторичното разгласяване на вече достъпни в интернет произведения.

Ответниците в главното производство  Ziggo BV и XS4ALL Internet BV  са дружества, учредени по нидерландското право, чиято дейност   е доставка на достъп до интернет на потребители. Ищецът Stichting Brein представлява носителите на авторски права.

Stichting Brein иска да се разпореди на Ziggo и на XS4ALL да блокират достъпа на получателите на техните услуги до интернет адресите на уебсайта TPB, който е торент индексатор за споделяне на файлове на принципа peer-to-peer. Искането се основава на обстоятелството, че получателите на услугите на ответниците в главното производство използват посочените услуги чрез този уебсайт индексатор и така извършват масови нарушения на авторските права, като споделят помежду си файлове, в които се съдържат закриляни обекти (главно музикални и кинематографични произведения), без разрешението на носителите на тези права.

Преюдициални въпроси:

„1)      Налице ли е публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 от оператора на уебсайт, ако на този уебсайт няма защитени произведения, но съществува система […], с която намиращи се на компютрите на потребителите метаданни за защитени произведения се индексират и категоризират за потребителите, и посредством която потребителите могат да намират, качват и свалят защитените произведения?

2)      При отрицателен отговор на въпрос 1:

–        дават ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 и член 11 от Директива 2004/48 основание за издаването на забрана по отношение на посредник по смисъла на тези разпоредби, който по описания във въпрос 1 начин улеснява извършването на нарушения от трети лица?“.

В т.т.19-29 Генералният адвокат обяснява функционирането на peer-to-peer мрежите. Според  тази картина сайтове като TPB снабдяват ползвателите с карти за намиране на незаконно съдържание.

В т.т. 30-42 се исяснява кога има публично разгласяване според правото на ЕС. След което се анализира хипотезата, при която закриляни с авторско право произведения са споделяни в peer-to-peer мрежа. Според ГА операторите на уебсайтове като TPB, които позволяват произведенията да бъдат намирани и достъпни,  организират системата, която позволява на потребителите да получат достъп до произведения, предоставяни на разположение от други потребители. Ето защо според ГА тяхната роля може да се приеме за необходима – и още:

Вярно е, че такъв уебсайт само регистрира наличното съдържание в peer-to-peer мрежата, т.е. метаданните, свързани с произведенията, които се предлагат за споделяне от потребителите в мрежата. Следователно операторът на уебсайта по принцип няма никакво влияние върху присъствието на дадено произведение в тази мрежа. Той е само посредник, който позволява на потребителите да споделят съдържанието на принципа peer-to-peer. При това положение не може да му бъде отреждана решаваща роля за публичното разгласяване на дадено произведение, ако той не знае, че произведението е било неправомерно предоставено на разположение, или ако, след като бъде предупреден за неправомерния характер на това предоставяне, предприема коректни действия, за да отстрани това. Ако обаче от момента, в който операторът узнае, че предоставянето на разположение е извършено в нарушение на авторските права, и той не предприеме действия, за да блокира достъпа до въпросното произведение, неговото поведение може да се счита за насочено към изрично позволяване неправомерното предоставяне на разположение на произведението да продължи и следователно това поведение може да се счита и за съзнателно.(51)

Нататък позицията на ГА вече е предвидима:

53.      Следователно намесата на тези оператори отговаря на изведените в съдебната практика критерии за необходим и съзнателен характер. Поради това според мен следва да се приеме, че тези оператори, едновременно и съвместно с потребителите на мрежата, са също така инициатори на предоставянето на публично разположение на споделяните в мрежата произведения без съгласието на носителите на авторските права, когато съзнават, че това е неправомерно, но не предприемат действия за блокиране на достъпа до тези произведения.

54.      Ето защо на първия преюдициален въпрос следва да се отговори, че обстоятелството, че операторът на уебсайт индексира файлове, съдържащи закриляни с авторско право произведения, които се предлагат за споделяне в peer-to-peer мрежа, и предоставя търсачка, с което позволява тези файлове да бъдат намирани, представлява публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато операторът знае, че дадено произведение е предоставено на разположение в мрежата без съгласието на носителите на авторските права, но не предприема действия за блокиране на достъпа до това произведение.

Съответствието на блокирането с основните права

 Според ГА преценката за законосъобразност на такава мярка трябва да се прави за всеки отделен случай, като се анализира пропорционалността между, от една страна, мярката и произтичащото от нея лишаване от достъп до информация, и от друга страна, значението и тежестта на нарушенията на авторските права, извършени чрез този уебсайт. Предприетите мерки не трябва да лишават неоснователно интернет потребителите от възможността за правомерен достъп до предоставяната информация. Все пак е несъмнено, че мярка за блокиране на достъп до уебсайт лишава интернет потребителите от достъп до наличната информация, независимо дали тя е правомерна или не.

Окончателната преценка за пропорционалност на предвидената мярка е задача на националните юрисдикции.

Освен това, мярката трябва да има за резултат да предотврати или поне да направи трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждава интернет потребителите, които ползват услугите на адресата на разпореждането, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на авторските права. С други думи, мярката трябва да има за цел да се преустанови и избегне нарушаване на авторски права и при преследването на тази цел тя трябва да бъде ефективна в разумни граници.

 

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

Правилният отговор на тероризма

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2043

Става дума за една статия в CNN, която можете да прочетете тук.

Статията съдържа доста анти-Тръмп реторика. Вярна или не е тя, бих посъветвал читателите да я игнорират. Защото статията съдържа и нещо много по-важно – истината за това какъв е правилният начин да се борим с тероризма. И авторът ѝ е професионален контра-терорист, необременен с нуждата да угажда в това си писание на избиратели или шефове. Той просто е казал истината, на която са го научили обучението и опитът му.

Вече съм писал тук преди – съвременният ислямски тероризъм не е радикализиран ислямизъм, той е ислямизиран радикализъм. Разликата е ключово важна. Ако беше радикализиран ислямизъм, забраната на исляма би могла да го подтисне. При положение че е ислямизиран радикализъм обаче забраната на исляма няма да го намали.

За ислямския радикализъм ислямът е не движещ мотив, а форма на изразяване – мотивът е радикализмът. Да му вземете тази форма на изразяване означава просто че той ще намери друга, точно както ако забраните на любител на драскането на графити достъпа до една стена, той просто ще иде да драска на друга. Ако не може да бъде ислямист, радикалът ще стане християнин, комунист, атеист, будист и каквото друго му хрумне, че може да облече в него радикализма си – тоест, всеки възможен възглед. Но няма да го изостави.

Важно ли е да правим тази разлика? Да, защото от нея зависи дали ще се сражаваме с причините да ни тероризират, или с маските, под които ни биват показвани тези причини. В първия случай при правилни действия можем да имаме успех. Във втория случай няма как да имаме успех, независимо от действията ни. От него имат изгода само тези, които имат нужда от плашило за наивните или от враг-обединител – включително на цената на здравето и живота на хората.

Толкова от мен.

ЦИК, предизборната кампания, Пеевските т.нар. материали

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/03/20/elect_/

И в тази предизборна кампания има неозначена реклама – напр. за РБ по Канал 3 –

  1. решение 4547-НС / 18.03.2017 ОТНОСНО : сигнал за нарушение на разпоредбата на чл. 179 от ИК в програмата на „Канал 3“ на доставчика на медийни услуги „Елит Медия България“ ЕООД. и
  2. или агитация на Марешки в аптечната мрежа -решение 4546-НС / 18.03.2017 ОТНОСНО : нарушение на правилата за водене на предизборна агитация от партия „ВОЛЯ“, представлявана от Веселин Найденов Марешки

Има и сигнал за голия Волен Сидеров в предаване, излъчено по бТВ – решение 4503-НС / 14.03.2017 ОТНОСНО : сигнал на СЕМ за нарушение на чл. 183, ал. 4 от ИК в предаването „Мармалад“, излъчено по БТВ на 11.03.2017 г.

За съжаление в рекламна форма се вижда посланикът на Турция Гьокче  – в случая нарушението е квалифицирано като нарушение на добрите нрави.

Но първенството по активност се пада на Пеевските  – не са точно медии,  но по смисъла на Изборния кодекс §1 т.19 все пак са  – медии, печатни издания – Телеграф и Монитор. Всички посочени по-долу жалби са от Да, България и Христо Иванов в лично качество.

  1. № 4553-НС / 20.03.2017  ОТНОСНО : нарушения на правилата за предизборната кампания в изборите за народни представители на 26 март 2017 г.
  2. 4548-НС / 19.03.2017  ОТНОСНО : нарушения на правилата за водене на предизборна агитация
  3. 4545-НС / 18.03.2017 ОТНОСНО : нарушения на правилата за предизборната кампания
  4. 4544-НС / 18.03.2017 ОТНОСНО : нарушения на правилата за предизборната кампания
  5. 4518-НС / 15.03.2017ОТНОСНО : нарушения на правилата за предизборната кампания

Иновация са масовите безплатни притурки, разпространявани с Телеграф. Решението на ЦИК от днес:

Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от ИК се забранява използването на материали (не само агитационни материали), които накърняват добрите нрави, честта и доброто име на кандидатите. В понятието „добрите нрави“ попадат тези правила и норми, които бранят принципи и ценности, чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло. Нарушаването на тези принципи и ценности се има предвид по смисъла на разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от ИК в частта относно понятието „добрите нрави“. В притурката със заглавие „Маската на задкулисието“ се нарушават правата на коалицията с неправилното й изписване като „Дай България“, тъй като по този начин се правят негативни внушения относно коалицията, което е недопустимо в условията на предизборна кампания.

Видно от съдържанието на книгата е, че в отделни нейни части се коментират лица, регистрирани като кандидати за народни представители в изборите за народни представители на 26 март 2017 г. С коментарите се цели да се направят внушения във вреда на тези кандидати по начин, който е недопустим в условията на предизборна кампания. На стр. 67 под снимката на Трайчо Трайков – кандидат за народен представител, е записано, че същият може да отнесе до 12 г. затвор за аферата с EVN, на стр. 210 под снимката на Антоанета Цонева е описано, че тя е „сивият кардинал“ в „Дай България“, на стр. 211 под снимката на Тома Велев е записано, че същият е „зеленият октопод“, който прави опит за политическа кариера, а Христо Иванов е наречен „грантовият барон“. В притурката са коментирани и кандидатите за депутати, като напр. Атанас Атанасов, Татяна Дончева, Асен Агов и други, като коментарите са в смисъла и духа на заглавието на предговора на книгата, а именно „Партии на мафията“, и целят да се направят внушения в този смисъл. На корицата на книгата са публикувани снимки на някои от кандидатите за народни представители под формата на фотоколажи – изобразени са като маски, чрез които кандидатите са представени в негативна светлина. Именно с тези фотоколажи и коментари във вреда на определени кандидати за народни представители от партии и коалиции се засяга доброто име, честта и достойнството им по начин, несъвместим с моралните норми.

Предвид изложеното Централната избирателна комисия приема, че в. „Телеграф“ с разпространението на притурката със заглавие „Маските на задкулисието“ пряко се засягат доброто име, честта и достойнството на кандидати за народни представители, както и че с изписването на наименованието на коалиция „Движение Да България“ като „Дай България“ се нарушават добрите нрави по смисъла на чл. 183, ал. 4 от ИК.

Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ИК доставчикът на медийната услуга носи редакционната отговорност за избора на съдържание на медийната услуга, както и за определяне на начина, по който тя е организирана. Редакционната отговорност се изразява чрез упражняването на ефективен контрол върху съдържанието на предоставените медийни услуги по време на предизборната кампания.

Централната избирателна комисия приема, че нарушението е извършено от управителя на „Телеграф“ ЕООД, доколкото носи редакционната отговорност за съдържанието на публикувания материал.

Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 26 и 45 във връзка с чл. 183, ал. 4, чл. 480, ал. 2 и чл. 496 от Изборния кодекс и § 1, т. 16 от ДР на ИК Централната избирателна комисия

 

Р Е Ш И:

УСТАНОВЯВА нарушение на забраната на чл. 183, ал. 4 от ИК от управителя на „Телеграф“ ЕООД, ЕИК 130446187, със седалище: гр. София 1527, район „Оборище“, ул. „Екзарх Йосиф“ № 119, Александър Кирилов Георгиев, за разпространението, извършено на 20 март 2017 г., на притурка (книга) към в. „Телеграф“ със заглавие „Маските на задкулисието“ по отношение на кандидатите за народни представители Христо Любомиров Иванов, Радан Миленов Кънев, Антоанета Димитрова Цонева, Тома Георгиев Велев и Трайчо Георгиев Трайков и коалиция „ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“.

ПОСТАНОВЯВА спиране на разпространението на притурка (книга) към в. „Телеграф“ със заглавие „Маските на задкулисието“ от всички доставчици на медийни услуги.

*

И в допълнение – предходното решение от 19 март 2017 не допуска известното от практиката в други страни предварително ограничение (injunction, задължение за въздържане – в случая от разпространение на притурката):

Не може обаче непосредствено да се направи изводът, без да се познава съдържанието на още неразпространената книга, че слоганът „Партии на мафията напират към властта“ е адресиран към конкретна партия или коалиция. Извън правомощията на Централната избирателна комисия е да налага санкции по чл. 186, ал. 2 от ИК, без да са налице ясни и недвусмислени доказателства за нарушение на чл. 183, ал. 4 от ИК във вече разпространени агитационни материали, със съдържанието на които членовете на ЦИК да могат да се запознаят. Член 186, ал. 2 от ИК изобщо не допуска такава възможност.

Би било интересно в контекста на притурките да се види реализация на чл.131 ИК – право на отговор – 250 страници (в решенията на американския ВС това е един от аргументите срещу право на отговор – ако трябва да е в същия обем…)

Чл. 131. (1) Доставчик на медийна услуга, с изключение на електронните медии, публикувал материал, накърняващ правата и доброто име на кандидат или на лице, което представлява партията, коалицията от партии или инициативния комитет, е длъжен незабавно след получаването на отговор да го публикува. Публикуването на отговора става на същото място, със същия размер, вид и формат шрифт и без коментар.
(2) Отговорът се публикува безплатно до обема на материала, на който отговаря.

Filed under: BG Content, BG Media

10 мита за замърсяването на въздуха, които ще срещнете днес

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/10-mita-za-zamarsqwaneto/

В последния месец се случи нещо прекрасно. Най-накрая започнахме да говорим по този наболял въпрос и има изгледи общественият натиск да накара отговорните лица да се размърдат. Както с всеки проблем в България обаче, и този бързо се превърна в евтина дъвка. Виждат се все повече карти в червено и сензационни сравнения. Описват се апокалиптични картини с насоки как да избягваме излизането навън и да опазим децата си. Макар продължителното излагане на замърсяване наистина да е здравен проблем, сеенето на паника за лична изгода не помага с нищо.

Събрах 10 мита, които срещаме все по-често в мрежата и медиите напоследък. Развенчаването им далеч не изчерпателно. Ще допълвам с илюстрации и линкове в коментарите. Целта ми тук е да покажа, че темата не е толкова проста и праволинейна, колкото изглежда.

1. Замърсяването е нов проблем

Това го срещнах няколко пъти из мрежата. Беше и мимолетно споменато в сутришен блок. Въпреки сериозното прахово замърсяване, която наблюдаваме сега, качеството на въздуха се е подобрило рязко не само спрямо социализма, но дори и в последните 10 години. Причините са във филтриращите инсталации на заводите, по-малкото тежко машиностроене и по-малкото ТЕЦ мощности. В сравнение с 90-те пък има много по-малко запустяла и ерозираща почва около градовете.

2. Заводи и ТЕЦ-ове замърсяват градовете

Това може да е важало до преди 10-тина години, но вече не. Във визуализацията ми за индустриалното замърсяване се вижда, че то е намаляло драстично в последно време по всички показатели. Има единични инциденти на обгазяване в някои градове. Праховото замърсяване от тях обаче е пренебрежимо.

3. Като е толкова замърсено навън, ще стоя на затворено

Макар вече да говорим значително повече за качеството на въздуха в градовете, все още не става въобще дума за замърсяването на закрито. То е особен проблем особено в стари сгради с лошо проветрение, стара боя и отопление на дърва или въглища. В новите офис сгради има климатични системи, които пречистват въздуха, но и те не винаги работят оптимално. Дори в средностатистическия дом нерядко замърсяването с финни прахови частици може да е също толкова високо, колкото и стойностите в София, които ни стряскат сега.

4. Държавата ни трови

Не точно. Правилното е да се каже, че държавата не си върши работата да ни опази да се изтровим един друг. За сравнение, ако се возим в една кола и един запали цигара, наша си е вината, ако не му кажем да спре. На ниво град и община тази роля е вменена на институциите. Държавата е въвела редица регулации, които трябва да се съблюдават за тази цел.

Една от тях е контролните прегледи на колите. Не трябва да се пускат коли превишаващи лимитите, както и такива без катализатор и филтър за твърди частици (при дизеловите). Това обаче се прави масово и дори услуги за махането на филтрите се рекламират открито. Обществото не протестира, защото това ще засегне пряко джоба ни, нищо, че всъщност това замърсяване ни вреди пряко.

5. Общините бездействат

Нещо се прави. Има стратегии, комисии, срещи и проекти. Там спира почти всичко. Има отделни инициативи, но не постигат много. Изпълнителната агенция по околната среда споделя данните от измервателните станции, а само 3 общини споделят данните с гражданите си. Решението наистина започва с анализ на източниците и кои са най-ефективните решения. Такива анализи има, но са остарели и неадекватни. Не се прави достатъчно също за измерване на замърсяването.

Основният проблем не е, че общините не правят нищо, а че не правят това, което трябва – да се въвеждат забрани за движение на коли и отоплението с твърдо гориво, да се увеличава градския транспорт и да се прави по-чист, да се увеличи санирането, да се озеленят площите. Освен, че струват скъпо обаче, голяма част от мерките са изключително непопулярни.

6. Укриват се измеренията на проблема

Обичаме да казваме, че нещо се крие от нас. Така сякаш вината за проблема се прехвърля на онези, които „крият“. Истината е, че информация за това има отдавна. От години се пише и говори за това, но едва наскоро темата привлече внимание. Причината не е в повишеното замърсяване, защото миналата зима не беше по-ниско. Данни за превишенията се публикуват от Агенцията по околна среда и общината.

Определено има какво да се иска като прозрачност – липсват отворени данни в реално време, станциите са недостатъчни и информацията е недостъпна за широката публика. В никакъв случай обаче не може да се каже, че проблемът се укрива. Просто обществеността не обръщаше внимание на предупрежденията на експертите до сега.

7. Отоплението на дърва зимно време замърсява въздуха

Това наистина е един от основните замърсители, но далеч не е единствения. Всъщност, нямаме точна представа какво е реалното разпределение на замърсителите географски и като дял. Някои експерти казват, че основна роля има прахта донасяна от Африка, други посочват замърсяването на колите, трети – климатични особености. Истината е някъде по средата. Затова която и графика да видите по тази тема, ще е малко или много грешна. Причината е, че всеки град е различен и тежестта на замърсителите в различните части на деня е различна.

Лесно е обяснението, че отоплението с дърва и въглища замърсява най-много с финни прахови частици, защото отоплителният сезон съвпада с пиковете в замърсяването. Такива пикове обаче има и в горещото лято. През зимата в София и Пловдив пък се задържа много по-често мъгла, която лесно се превръща в смог. Това означава, че прахта генерирана от транспорта би се разсейвала много по-малко, отколкото през лятото, например.

8. Въздухът в България е по-мръсен дори от Китай

Това го забелязах днес като сравнение. Основава се на индексите в сайтове за качество на въздуха като AQICN. Първото, което трябва да се разбере за такива сайтове е, че показват индекс на замърсяване, а не конкретната концентрация на прахови частици. Някои станции може да измерват само няколко параметъра и индексът им да не е пълен. Тези в Китай, например, публикуват замърсяването от PM2.5 – ултра финни частици, които са още по-опасни от измерваните в България. Всъщност, у нас също се измерва концентрацията на PM2.5, но информацията въобще не се публикува никъде. Връзката между индексите и концентрацията на замърсителите не е линейна и има различни методологии за изчислението им. Затова като видите индекс 300 в AQICN, моля не пишете, че замърсяването е 6 пъти над нормата, защото не е – лимитът е за концентрация, а не за индекса.

Вторият проблем е, че се сравняват две станции в даден момент. В София през зимата по-често може да срещнете замърсяване под нормата, отколкото над нормата, още по-малко в пъти. Аналогично в Китай все може да се намери станция с ниски стойности в даден момент. Трябва да се гледа средното за града през продължителен период. Тези данни показват, че сме далеч от замърсяването в Китай, а и по-голямата част от Азия. София остава обаче един от най-замърсените градове в Европа с финни прахови частици. Замърсяването с азотни и серни оксиди не е такъв проблем, но като причини е свързан с това с прах.

И не, това че сте видели някакви карти и индекси в мрежата не означава, че замърсяването в един или друг град е превишено. Има различни модели, които интерполират измервания в Европа и смятат как ще се пренася прахта от ветровете. Един такъв модел е прогнозата на БАН за следващите 72 часа. Той обаче не означава, че замърсяването в даден квартал или дори град ще е над нормата, а че има вероятност замърсяване от други градове да повлияе.

9. Въздухът е отровно мръсен

Има няколко доклада свързващи замърсяването на въздуха със здравословни проблеми. Този материал доста добре ги обобщава. Един на СЗО посочва, че има хиляди жертви от него в България и стотици хиляди в Европа на година. Тук е важно да се разбере, че всъщност никой няма представа и че оценката всъщност се базира на общата смъртност. Тъй като смъртността в България сега е висока, причините за което разясних вече няколко пъти, твърдението за жертвите се получава високо.

ФПЧ наистина вредят на здравето, но косвено. Продължителното излагане на замърсен въздух увеличава риска от белодробни заболявания, асма, а според някои – рак на белите дробове и кръвоносната система. Това обаче не прави въздуха токсичен. Не означава, че трябва да се затваряме вкъщи или да носим маски – поне не при нивата в нашите градове. Състоянието на градовете ни е тревожно, но от паника и сензационни заглавия никой няма полза… освен жълтите медии и сутришните блокове, разбира се.

10. Държавата трябва да изчисти въздуха, аз нищо не мога да направя

Държавата може да наложи ограничения и да съблюдава регулациите, които целят намаление на замърсителите. Санирането, въпреки всичките скандали, е всъщност добра добра мярка за намаление на емисиите от големите блокове. Истинските решения обаче може да се наложат точно от общините, които отговарят за транспорта, енергийните помощи и местните решения.

Тези мерки обаче, както споменах по-рано, са крайно непопулярни. Преди малко видях, че Фандъкова е казала, че „обществото е узряло“ за решение на проблема. Това може да си го преведете като „ако направя каквото и да е от нужното, няма да ми отсекат главата веднага“. Това изглежда наистина е така, но не променя факта, че толкова години нито тя, нито предшествениците ѝ нямаха смелостта да вземат каквото и да е адекватни мерки. Погледът беше и е само към следващите избори. Това важи както за София, така и за другите градове с голямо замърсяване. Единственият начин това да се промени, е достатъчно хора да поставят това като условие за изборите и да изискат ограниченията за съседите си и за себе си.

Нямам илюзия, че който и да е от нас ще смени методът на отопление или ще спре старата си кола само защото замърсява. Това е свързано с разходи и когато повечето от останалите не го правят, личното действие изглежда като безсмислена капка в морето. Затова трябва да има забрана на общинско ниво и по-важното – да се спазва. Паралелно с това трябва да има много по-голям контрол над строежите и колко замърсяват улиците около себе си, на индустриалните инсталации, на горенето на сметища и стърнища и ред други неща, които и сега зависят от държавните органи, но не се случват адекватно.

Бонус: Ще се изнеса на село в планината на чисто

Както не всеки град в България има проблем със замърсяването на въздуха, така и не всяко село е с чист такъв. Това, че няма измервания и се виждат звездите не означава, че едно средно голямо село разположено в котловина, в което повечето се греят на дърва, не образува смог. Още повече, че отоплението със старите печки замърсява доста въздуха в самата къща. Така че колкото и да е приятна топлината, в една зимна вчера в къща в планината може да дишате по-мръсен въздух отколкото на Орлов мост.