Tag Archives: жени

Пет мита за електронното гласуване

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3004

Тази седмица ЦИК ще направи демонстрация на електронно гласуване в рамките на проекта, който преди малко повече от година заложихме в пътната карта за електронно управление. На „дистанционно електронно гласуване“, ако трябва да сме коректни – терминологията не е унифицирана, и често само „електронно гласуване“ може да значи и „машинно“. Та във връзка с раздвижването по темата, по медиите канят знайни и незнайни хора (сред които и уважавани експерти) да коментират. Случват се и разни събития/кръгли маси/конференции по темата, на някои от които присъствам.

Това, което чувам са доста неинформирани мнения и разпространяване и преповтаряне на митове. Затова реших да си избера пет мита, които говорещите против електронното гласуване разпространяват. Винаги дяволът е в детайлите, а с една подхвърлена полуистина в ефира се създават настроения в обществото.

„Много държави го забраниха или се отказаха“ – тук посланието е „всички се отказват от него, ние къде сме тръгнали“. Разбира се, това е невярно. Половината от държавите, които се изреждат, не са и опитвали дистанционно електронно гласуване, а само машинно. И поради машини „черни кутии“ (със затворен код) и висока цена, наистина се отказват от тях. Но когато говорим за дистанционно електронно гласуване, картинката е по-различна. Експертимент, след който не е пристъпено към реално гласуване, е имало в Норвегия. Причината за да не се пристъпи нататък? В официалния доклад техническият проблем е тривиален – функцията за генериране на случайни числа не е била добра. Но по-важният фактор е, че на власт е дошла опозицията (социалистическата партия) и тя е спряла проекта на предишното правителство. Германският Конституционен съд пък е взел решение – експерименти е нямало, та докато нашия Конституционен съд не вземе такова решение за действащия изборен кодекс, нямаме такъв проблем (има решения за предишни текстове в кодекса, но това е по вина на текстовете – новите адресират мотивите на съда). Холандия е забранила машини, не дистанционно електронно, и то по много специфични за конкретната машина съображения, така че не е по темата с дистанционно електронно. „Франция го забрани/се отказа“ също не е вярно. Франция позволява дистанционно електронно гласуване от 2012-та, но конкретно на тазгодишните избори реши да не позволява този канал за гласуване, заради потенциалната руска намеса. Това не значи, че на следващите избори няма да имат електронно гласуване, нито, че решението е било мотивирано с нещо различно от страх. В нашия изборен кодекс тази опция е предвидена – ЦИК може да вземе решение да не прилага дистанционно електронно гласуване, ако мотивира това с технически доклад за неизбежни и непосредствени рискове. Това обаче не е „винаги“. Та, като някой тръгне да ви изрежда държави, които го били „забранили“…не приемайте това като чиста истина.

„Само Естония гласува електронно“ – на национални избори – Естония и Франция (за живеещите извън Франция), но няколко швейцарски кантона гласуват електронно, един австралийски щат (Нови Южен Уелс, в който е Сидни), Аляска и общини на различни места по света, в т.ч. Мексико Сити. Това, разбира се, не е аргумент сам по себе си – другите държави имат много различен дневен ред и изборна ситуация. Структурата на нашето население е специфична – немалка част от него е в чужбина, а това не може да се каже за много други европейски държави. Според доклад на ООН 14% от българите живеят в чужбина. Другите държави са нямали референдум за електронно гласуване, нямат и такъв проблем с купен и контролиран вот, имат по-висока избирателна активност и т.н. Много други държави обаче позволяват гласуване по пощата, което е аналоговото решение на сходен проблем. На нашите пощи обаче не може да се разчита, нито на процеса, в който се отварят пликовете.

„Естонското беше хакнато“ – това е съвсем невярно. Базира се на един доклад на Алекс Халдерман, който критикува някои аспекти на оперативната сигурност (т.е. практиките на длъжностните лица при провеждане на изборите). Отговорът на естонската агенция за електронно управление е доста ясен – нямало е манипулации, а оперативните практики се подобряват постоянно. И имайки предвид, че Русия организира сериозна кибератака срещу Естония преди десетина години (във връзка с премахване на паметник), липсата на проблеми след над 10 години електронно гласуване е показателна. Освен докладът на Халдерман, тази година стана ясно, че производителят на чипа в естонските лични карти е допуснал грешка, заради която те не са толкова сигурни, колкото сме си мислели. Това не засяга всички естонски лични карти, а засегнатите се подменят. Ако по това време имаше електронно гласуване, то просто щеше да бъде спряно и хората щяха да бъдат уведомени да отидат да гласуват на хартия, както позволява естонският изборен кодекс, и съответно нашият (в който сме заимствали от естонския). Т.е. не, естонското не е хакнато, а при установяване на нерешим проблем, избирателната комисия има правото да го спре и да прати хората да гласуват на хартия (защото електронното е няколко дни преди изборния ден).

„Ще улесни купуването на гласове“ – не, няма. По много причини, някои технологични, други – пазарни. Кодексът предвижда предварителна регистрация за електронно гласуване, предвижда и двустепенна оторизация (т.е. използване на мобилен телефон освен електронната личната карта), предвижда технически мерки за ограничаване на много последователни гласувания от един компютър. И докато всички тези неща са заобиколими със стройна организация и технически умения на купуващите, това ще бъде много по-трудно, отколкото просто да купиш гласовете и да пратиш хората да гласуват на хартия в секция. Да сравним правенето на списък и чакането пред секция на неквалифициран персонал (най-често цигански тартор), със зачистване на регистри/смяна на мак адреси, събиране на лични карти И телефони, и то за период от няколко дни, за да не може купеният да си промени гласа след това. И отгоре на всичко, в ЦИК и МВР ще има карта на регистрираните за електронно гласуване, така че ако в рискови райони има концентрация, да бъде направена проверка. Т.е. бариерите пред купуването (а и контролирането) на гласове при електронното гласуване са много повече от тези при хартиеното. Сценарият „ще им събере личните карти и ще напуска гласове“ звучи възможен само ако човек не познава подробностите.

„Трябва да има първо електронно управление и чак тогава електронно гласуване“ – бившият председател на естонската комисия за електронно гласуване ми разказа интересна история. Преди първото електронно гласуване (2005-та) броят активно използвани електронни лични карти е бил около пет хиляди. Да, Естония ги въвежда 2001-ва, но докато хората ги получат, докато започнат да ползват услуги, докато се появяват услуги, минават няколко години. На първото електронно гласуване онлайн гласуват 9300 души, т.е. почти два пъти повече. Електронното гласуване е катализатор на електронното управление и няма причина да чакаме да си вържем всички регистри, за да имаме електронно гласуване. Единствената предпоставка е електронната идентификация (електронна лична карта или друго средство). За съжаление, там правителството доста изостава от планираните срокове (това лято отложи електронната лична карта с още една година).

Почти всичко това съм го разказал в детайли в лекцията си от преди две години. Но детайлите са скучни и затормозяващи и затова пръскането на митове в ефира е по-ефективно и по-въздействащо.

Аз също съм против прибързаното въвеждане на технология в толкова важен процес като изборите, и съм го казвал неведнъж. Но референдумът беше 2015-та, а първите обвързващи електронни избори трябва да са 2019-та. Три години и половина не е „прибързване“. Затова има пътна карта, има проект, има изборен кодекс, има предвидени симулации и експерименти.

Но линията, която в момента започва все по-отчетливо да се появява е „абе, то не е сигурно, дай да го отложим за неопределено време“. Иска ми се да я отдам на неиформираност, а не на конспирация. И когато януари 2019-та стигнем до момента на вземане на решение „спазваме или изборния кодекс или не“, силно се надявам решението да бъде доста по-информирано от простото цитиране на горните митове.

Колективно управление на права: иск на ЕК срещу България

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/12/10/2014-26-ip/

На  7 декември 2017 r. стана известно решението на ЕК да предяви иск пред Съда на ЕС срещу България, Испания, Люксембург и Румъния поради липса на уведомление за цялостно транспониране в националното законодателство  на разпоредбите на ЕС в областта на колективното управление на авторското право и сродните му права и на многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн, т. е. транспониране на Директивата относно колективното управление на правата (Директива 2014/26/ЕС), което  е предвидено да се извърши до 10 април 2016 г. Процедурите за нарушение са открити през май 2016 г. , но Комисията все още не е получила уведомление, че са предприети необходимите мерки за транспониране на директивата.

Комисията реагира при липса на уведомление, при частично или неправилно транспониране.  По-нататък в съобщението се казва, че

Комисията призовава Съда да наложи финансови санкции на тези четири държави (България — 19 121,60 EUR на ден, Испания — 123 928,64 EUR на ден, Люксембург — 12 920,00 EUR на ден и Румъния — 42 377,60 EUR на ден).

Относно процедурата

Макар че по-известната реакция е Комисията да предложи финансова санкция (едва) в случай на неизпълнение на решение на Съда,  с нововъведение от Договора от Лисабон (чл.260, нов параграф 3 ДФЕС)  се предвижда следното: „Когато Комисията сезира Съда на Европейския съюз с иск по силата на член 258, тъй като счита, че тази държава  не е изпълнила задължението си да съобщи за мерките за транспониране на директива, приета съгласно определена законодателна процедура, тя може, ако счете за уместно, да определи размера на еднократно платимата сума или периодичната имуществена санкция, която тази държава трябва да заплати, и която според нея е съобразена с обстоятелствата.

Ако Съдът на Европейския съюз установи, че има неизпълнение на горепосоченото задължение, той може да наложи на тази държава  да заплати еднократно платимата сума или периодичната имуществена санкция, в рамките на размера, определен от Комисията. Задължението за плащане влиза в сила на датата, определена в решението на Съда на Европейския съюз.“

Както се посочва и в SEC(2010) 1371 окончателен, този параграф създава изцяло нов инструмент. Комисията може да предложи на Съда на Европейския съюз  още от момента на подаване на иска си за установяване на неизпълнение на задължение по силата на член 258 ДФЕС  да наложи заплащането на еднократно платимата сума или на периодичната имуществена санкция със същото решение, с което се установява неизпълнението от страна на държава-членка на задължението ѝ да съобщи за мерки за транспонирането на директива, приета съгласно законодателната процедура.

Комисията може да използва новата възможност  „ако счете  за уместно“ – какъвто очевидно е нашият случай.

Комисията вече е прилагала чл.260, параграф 3 ДФЕС по отношение на България – по дело С-203/13 искането на ЕК е Съдът освен отстраняване на допуснатите нарушения в законодателство, да наложи на Република България в съответствие c член 260, параграф 3 от ДФЕС и имуществена санкция в размер на 8448 евро на ден за всяка частично транспонирана директива  в областта на енергетиката.  Комисията  впоследствие е оттеглила иска си в резултат на поведението на Република България, която е предприела необходимите за изпълнение на задълженията си мерки едва след предявяването на иска.

По същество

Очаква въвеждане  Директива относно колективното управление на правата (Директива 2014/26/ЕС)

Директивата  има за цел да подобри начина, по който се управляват всички организации за колективно управление чрез създаване на общи стандарти за управление, прозрачност и финансова дисциплина. С нея също така се определят общи стандарти за многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар. Директивата относно колективното управление на правата е важна част от законодателството за авторското право в Европа. Всички организации за колективно управление трябва да подобрят своите стандарти за управление и за прозрачност.

В Румъния според ЕК има неправилно прилагане – законодателството на ЕС предвижда, че авторите могат да разрешават или забраняват разгласяването пред публика на своите произведения, но в Румъния авторите нямат друг избор, освен да оставят управлението на своето право на публично разгласяване на музикални произведения на организация за колективно управление. Това води до лишаване от изключителното авторско право на публично разгласяване, което, по мнението на Комисията, не е оправдано по смисъла на правото на ЕС.  Другите три държави, вкл. България,  не са уведомили ЕК за транспониране.

Рискът от санкция и необходимостта от експедитивност не намалява изискванията към националния законодателен процес за обоснованост, балансираност, съобразяване на различните интереси. Става дума за стандарти за прозрачност на организациите за колективно управление – и това прави националната мярка особено важна.

Събщение за медиите

Filed under: Uncategorized Tagged: съд на ес

Мария Габриел в София: #AVMSD

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/12/02/avmsd-16/

Мария Габриел, член на Европейската комисия с ресор Цифрова икономика и цифрово общество, участва в кръгла маса на тема: “Предизвикателства пред медийния сектор в Европа“,  организирана от Представителството на Европейската комисия в България и Съветът за електронни медии. Бяха представени две теми:

  • актуалните въпроси по Директивата за аудиовизуалните медийни услуги и 
  • обявената обществена консултация по въпросите на фалшивите новини и дезинформацията.

I

Първата тема – ход на ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги.

Първоначалният проект и развитията по 2016/0151(COD) могат да се следят тук.

Според Стратегическата 18-месечна програма на Съвета (председателство Естония, България, Австрия) трите председателства ще приключат работата по ключови инициативи, свързани с цифровия единен пазар, включително

улесняване на свързаността и постигане на напредък в развитието на конкурентоспособен и справедлив цифров единен пазар чрез насърчаване на трансграничната електронна търговия (онлайн продажба на стоки, предоставяне на цифрово съдържание, реформа на авторското право, аудиовизуални медийни услуги, доставяне на колетни пратки) и чрез преход към интелигентна икономика (свободно движение на данни, преглед на регулаторната рамка в областта на далекосъобщенията, инициативи в областта на дружественото право) и укрепване на доверието и сигурността в сферата на цифровите услуги (нов пакет за защита на данните)

Работата по  медийната директива (впрочем и по директивата за авторското право) продължават по време на Българското председателство – в този дух е съобщението на посланика на Естония в ЕС:

https://platform.twitter.com/widgets.js

 

От изложението на г-жа Габриел стана ясно, че е тази седмица е проведен  пети триалог, в който тя участва лично. Работата продължава (“финализиране се очаква”) по време на Българското председателство. Като открити бяха посочени три тематични области:

(1) разширяване на обхвата на директивата, включване на стрийминга в услугите,  нови адресати – социалните медии и платформите за видеосподеляне;

(2) квотата на произведенията, създадени от европейски продуценти – и празмерът на квотата (предложения: 20 на сто –  ЕК, 30 на сто –  ЕП), и дефинициите са дискусионни;

(3) търговските съобщения – и правилата (почасова продължителност и продължителност за денонощие), и разполагането (предложение: двоен лимит за светло и тъмно време), и прекъсването (предложение: 20-минутно правило) са още предмет на обсъждане.

По повод откритите въпроси:

  • Директивата разширява обхвата си с всяка ревизия. Все пак, когато се обсъжда отговорност на платформите, да бъде в контекста на Директивата за електронната търговия – защото има риск да се стигне  до мълчаливо преуреждане или отмяна на нейните принципи.  В допълнение практиката на ЕСПЧ (решението Делфи за отговорността за съобщения във форумите) илюстрира проблемите, възникващи при нееднозначно разбиране на отговорността в правото на ЕС и в международното право.  По подобни съображения е важна обсъжданата Директива за авторското право, в частност чл.13 – който (споделям позицията на EDRI) трябва да бъде заличен, а нови права не следва да бъдат създавани (чл.11 проекта).
  • Квотата на европейските произведения съществува реално на по-високи нива от предвиденото в директивата. В тази област проблем  е отношението европейска – национална  квота, защото местните индустрии  настояват именно за национална квота – а това би било мярка със съвсем различни цели от   европейската квота (единен пазар).
  • Уредбата на електронните търговски съобщения се либерализира (в България  – и дерегулира) непрекъснато. Все някъде е добре този процес да спре, за да не се превърне телевизията в поредица търговски съобщения, прекъсвани с основно съдържание. Слушаме уверенията на доставчиците, че потребителите  са най-голямата им ценност и телевизиите не биха програмирали против интересите на зрителите, но все пак нека останат и правни гаранции срещу океаните от търговски съобщения.

Ключови за регулацията остават балансите:

  • индустрии / аудитории – както обикновено, натискът на индустриите е мощен и организиран, докато аудиториите са слабо организирани и слабо представени в диалога – дано ЕП  защити интересите на гражданите;
  • гъвкавост / недопускане на фрагментиране – съвсем точно наблюдение: неслучайно при предната ревизия ЕК обърна внимание, че гъвкавост и свобода е добре, но не и свобода при  дефинициите – защото различните дефиниции в националните мерки компрометират ефективното прилагане;
  • регулиране / саморегулиране – никой не е против саморегулирането, но самата ЕК преди време беше заявила, че има области като интелектуалната собственост и конкурентното право, които не могат по естеството си да бъдат оставени само на саморегулиране.

II

По втората тема – фалшивите новини –   г-жа Габриел поясни, че ЕК работи по следната логика:  дефиниция – обзор на добри практики – мерки, като на този етап не се мисли за законодателство. Още за тази част от срещата –  в медиите.

През 2018 г. се очаква:

  • създаване на работна група на високо равнище и доклад в тримесечен срок;
  • Евробарометър по въпроси, свързани с фалшивите новини;
  • Съобщение на ЕК към средата на 2018 г.

Съвсем наскоро (9 ноември 2017 ) Асоциацията на европейските журналисти проведе международна конференция с последващо обучение по въпросите на дезинформацията и фалшивите новини. Имах възможност да участвам (вж последната част от  записа на конференцията):

  • Смятам, че трябва да се започне с  дефиниране, но на следващо място да се продължи с категоризиране на фалшивите новини.
  • Реакцията към различните категории фалшиви новини  трябва да е различна. Правото вече предвижда санкции за някои категории лъжа – напр. клеветата или подвеждащата реклама. Не съм   сигурна, че правото няма да се намеси с нови мерки в най-сериозните случаи, когато става дума за дезинформационни кампании, които могат да заплашат националната сигурност.
  • Няма единно мнение по въпроса кой идентифицира фалшивите новини или – с други думи: кой владее истината.  Италия предлага това да са нов тип конкурентни регулатори (аналогия с регулирането на подвеждащата реклама), Чехия – звено в МВР (при риск за националната сигурност). ЕК казва, че няма нужда от Министерство на истината – но по-добре ли е това да е частна компания? Виждали сме как Facebook различава морално/неморално – предстои ли да се заеме и с преценката вярно/невярно?  Не всички са съгласни. Но точно това се случва, неслучайно се обсъжда – научаваме – контранотификация срещу свръхпремахване на съдържание.

 

Filed under: EU Law, Media Law Tagged: давму, fake

КЗЛД: Десет практически стъпки за прилагане на новия Регламент относно защитата на данните (GDPR)

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/11/28/gdpr/

На 25 май 2018 г. влиза в сила новият Общ регламент относно защитата на   данните –  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО 

Комисията за защита на личните данни е издала указания – десет практически стъпки за прилагане на новия Общ регламент.

 

 

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: gdpr

Новото законодателство за изпиране на пари: разкриване на действителните собственици

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/11/28/ownership-2/

Разкриването на действителните собственици в медийния сектор у нас е нерешен въпрос в годините на прехода. Предвидени мерки има, водят се и регистри:  от МК  – на действителните собственици на печатни издания и от СЕМ – на доставчиците на радио и телевизия. Но мерките не водят до задоволителен резултат.

В допълнение: не само  собствеността,  но и механизмите за влияние върху решенията следва да се идентифицират и да бъдат прозрачни –

като   необезпечените кредити от КТБ за 24 часа и Труд  и

като  фигурата на консултантите – Красимир Гергов, Ирена Кръстева и пр. –  т.нар. консултант може да се окаже собственик с права на контрол върху важни решения (вж напр.  т.4.4 в този договор).

 

Ето защо   установяването на действителните собственици и изясняването на произхода на средствата, предвидени в приетия на първо четене законопроект за мерките против изпиране на пари – въвеждащ съответната директива на ЕС – имат връзка с евентуалната прозрачност на собствеността и влиянията в медийния сектор.

Дали това е добър инструмент – да не се забравя, става дума за много сериозно навлизане в личната сфера, така че трябва да бъдат осигурени пропорционалност и баланс –  и дали в България е възможно властта да приема мерки, които ефективно могат да се насочват и срещу нейни представители и спонсори – остава да видим.

*

702-01-14 законопроект с мотиви

Из мотивите към законопроекта:

В раздели V и VІ са регламентирани съответно условията и редът за идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация, както и идентифицирането на действителните собственици и проверка на тяхната идентификация.

Отчетена е необходимостта от точна и актуална информация за действителния собственик като ключов фактор при разкриването на престъпления с оглед на възможността самоличността на дадено лице да бъде скрита зад дружествена структура.

Сред основните промени в сега действащия режим по идентифициране на действителните собственици и проверка на тяхната идентификация е изричното формулиране на задължение за всички учредени на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и лицата им за контакт, както и всички физически и юридически лица и други правни образувания, които действат на територията на Република България в качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, и лицата им за контакт да получават, да разполагат и да предоставят в определените в закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. Друго съществено задължение за тези лица и правни образувания е да предоставят на задължените по закона субекти при извършване на идентификация и нейната проверка информация относно действителните собственици. Предвидено е и задължение такава информацията да се предоставя при поискване и на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” и на компетентните органи по този закон в определения от тях срок.

Така формулираните задължения кореспондират с изискванията на чл. 30 и 31 от Директивата и на Препоръки 24 и 25 на FATF и имат за цел въвеждане на гаранции за възможността на задължените по закона субекти да извършват идентификация на действителните собственици и нейната проверка.

Изискването за наличието на лицe за контакт, което да отговаря за изпълнението на изискването за прозрачност на действителния собственик, съответства на международните стандарти (Тълкувателни бележки по Препоръка 24, буква „Б”, т. 9 на FATF).

В § 2 от Допълнителните разпоредби към законопроекта е формулирана подробна дефиниция на понятието „действителен собственик”, която съответства напълно на дефиницията в чл. 3 т. 6 от Директивата. С цел внасяне на яснота при тълкуването и улесняване прилагането на разпоредбите относно идентифицирането на действителните собственици и проверката на тяхната идентификация в дефиницията прекият и непрекият контрол са разграничени. Дефиницията не се прилага за публичните дружества, но в законопроекта е предвидено задължение за задължените по закона субекти по отношение на техни клиенти – юридически лица, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, които се подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, да събират информация за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на глава единадесета, раздел I от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.

Предвидено е информацията и данните за действителните собственици да се вписват по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър и в регистър БУЛСТАТ, а на физическите и юридическите лица и други правни образувания, които действат на територията на Република България в качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост – в регистър БУЛСТАТ.

С цел транспониране на разпоредбите на чл. 30 и 31 от Директивата в Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са предвидени промени и в Търговския закон, Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Закона за кооперациите, Закона за регистър БУЛСТАТ, Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици и др. При регламентиране на реда и условията за идентификация и проверка на идентификацията на действителните собственици са взети предвид и препоръките, отправени към България от Глобалния форум за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

В раздел VІІ са регламентирани редът и условията за изясняване на произхода на средствата.

Предвиждат се следните допустими способи за прилагане на тази мярка – събиране на информация от клиента за основната му дейност, включително за действителния и за очаквания обем на деловите взаимоотношения и на операциите или сделките, които се очаква да бъдат извършвани в рамките на тези взаимоотношения, чрез попълване на въпросник или по друг подходящ начин; събиране на друга информация от официални независими източници  – данни от публично достъпни регистри и бази от данни и др.; информация, събирана във връзка с изпълнението на изискванията на този или на други закони и подзаконови нормативни актове, включително Валутния закон, която да показва ясен произход на средствата; използване на информация, обменяна в рамките на групата, която да показва ясен произход на средствата, когато е приложимо; проследяване на паричните потоци в рамките на установените делови взаимоотношения с клиента, при което да е виден ясен произход на средствата, когато е приложимо.

Filed under: BG Law Making, BG Media, EU Law, Media Law

Добре отъпканите пътеки и тротоари на България

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/heatmap-activnost/

Да се представят и осмислят големи масиви от информация е трудна задача. В бизнеса тя обаче става все по-важна, тъй като много фирми разбират важността на данните, които събират и ползата, която могат да имат от тях. Част от тези данни могат да бъдат пуснати свободно в полза на обществото, което както съм писал преди, е новата дефиниция на социална отговорност.

Данните обаче не трябва да са сухи, графиките скучни и затворени в нескопосани слайдове. Те може да са красиви, същинско изкуство. Всъщност, самият процес на създаване да доставя дори повече удоволствие от самия резултат. За мен лично такъв беше проектът за карта на българчетата родени в чужбина. В началото на ноември попаднах на нещо много по-добро, всеобхватно и красиво. Услугата за следене на спортна активност Strava са обновили картата си съдържаща един милард записани дейности – каране на колело, бягане, плуване – по цял свят. Резултатът е просто прекрасен.

Само хора, които са се занимавали с визуализация на гео данни биха оценили описанието как се е променила картата за последните две години. Сложността в изчистване на неточности в измерванията, изглаждане на линиите за сметка на точността, но в полза на четимостта, филтриране на данните и прочие подробности са твърде технически. Затова ще покажа само няколко отрязъка от картата, които може да са интересни на всички. Интерактивната версия ще намерите тук.

В началото виждате картата на София събираща цялата дейност. Забелязват се няколко доста „горещи“ региона – най-вече парковете. Следващата снимка показва само бягането и ходенето наложени върху сателитна снимка на града. Отново парковете са изключително посещавани. Почти нищо във Факултета, Красно село, Манастирски ливади и няколко други крайни квартала.

Тук не разглеждам активността плуване, макар да се забелязват няколко басейна в градовете – най-вече по гребната в Пловдив. Липсата на активност по езерата е ясно видима и показва колко нечисти са и колко липсва спортна инфраструктура.

Ако погледнем зимните спортове (ски, кънки), вижда се ясно очертана пистата на Витоша заедно с няколко връщания с колите до София.

Погледнато по на юг се вижда значително по-голяма активност на Боровец и Банско заедно с ясни очертания къде са пистите.

За цяла България карането на ски изглежда ето така. Това изглежда е практически единственият зимен спорт. Разбира се, важно е да се разбере, че това тук не е представителна извадка за всички спортуващи – нито каращите ски, нито колело, нито бягащите. Това показва активността единствено на потребителите на едно от много приложения за следене на спортна активност, макар и едно от големите. Явно достатъчно в България го използват, за да виждаме толкова добре очертанията.

Често Банско се сравнява с пистите в Алпите – какви цени и условия имало там и какви тук. Това се дава като аргумент ту за, ту против конкретния концесионер, нова писта или лифт. Тези карти дават ясна представа за разликата в мащабите и възможностите, които предоставя релефа. От там идва и конкуренцията, алтернативите и прочие.

Тук виждате по-голямата част от Алпите – предимно Швейцария и Австрийската част. Мащабът е еднакъв с горната карта.

Връщаме се в България, тъй като всъщност ските не са единствените зимни спортове записани от мобилното приложение. Ето тук виждате ледената пързалка в Пловдив.Такива се забелязват в София и други градове.

И накрая – пешеходната карта на България. Мисля, че всички дължим овации на онези записали активност „ходене“ по билото на Стара Планина от край до край.

Картата сама по себе си е интересна и красива, поне по мое мнение, но може да бъде полезна по още неочаквани начини. Strava очевидно са направили картата, за да покажат колко много потребители имат и да поставят в контекст активността на всеки от тях. Данните, които са пуснали са анонимизирани и взети заедно показват „горещите“ точки в градовете. Това може да е още един източник на информация за пропуски в инфраструктурата, неизползван потенциал, концентрация на пешеходци и велосипедисти, а от там и повишен риск от инциденти и прочие. Именно от там идва ползата частни компании да споделят „изчистени“ данни от работата си – допринасят към общата екосистема.

Ислямските терористи – как да ги разпознаем

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2100

Преди няколко дни Ислямска държава извърши пореден терористичен атентат.

Ако не сте следили внимателно медиите, може и да сте го пропуснали – повечето го споменаха, но някак с половин уста. За разлика от атентатите в Европа. И дори от атентата срещу руския самолет, в същата държава и кажи-речи на същото място… Става дума за атентата в Египет, в Синай.

Като начало, да се почуди човек откъде дойде този атентат. В Египет хич нямат толерантност към „меките китки“ и подобни. Нито пък приемат бежанци на тонове. Е кой тогава взе, та изби над триста души? Не би трябвало да има кой. Поне ако съдим по преобладаващото сред българите мнение кой и най-вече защо прави атентати в Европа.

А, то имало. Египет е ислямска държава, следователно Ислямска държава направо царува там. Как няма да има кой?… Само че пък възниква въпросът – кого са избили? Понеже, видите ли, атентатът е извършен в джамия. И избитите са се били събрали да се молят там. Мъчи ме подозрение – дали случайно не са били мюсюлмани?

… Още много горчив сарказъм може да се изсипе върху масовите ни заблуди, но надали ще ни излекува. По-добре нека си кажем нещата право в очите.

Атентати на Ислямска държава в Европа или САЩ се вършат към по веднъж годишно, и обикновено отнемат средно по десетина живота. (Не-мюсюлманските атентати, от сорта на този на Брайвик, този в Лас Вегас, този в Орландо отнемат по доста повече.) Атентатите на Ислямска държава в различни ислямски държави са почти ежедневие, и отнемат средно по повече животи. Към 99% от жертвите на атентати на Ислямска държава са мюсюлмани.

Като изключим по някоя и друга бомбардировка от руски или американски самолети, всички реално воюващи с Ислямска държава – иракчани, кюрди, сирийци, турци, иранци – са мюсюлмани. Почти 100% от тези, които реално се бият и рискуват живота си срещу Ислямска държава са мюсюлмани. (Сред жертвите – също.) Немюсюлманите предимно се тупаме по гърдите и приказваме големи приказки. На маса или пред медиите.

На всеки проведен атентат на Ислямска държава в Европа и САЩ се падат купища успешно осуетени от местните власти. Благодарение на информация откъде, би се запитал разсъдливият? В 95% от случаите информацията за някой радикализиран и подготвящ атентат я подават мюсюлмани. Въпреки че в повечето европейски държави са нищожно малцинство – даже в „тотално ислямизираната“ Франция са едва 5% от населението…

И какво се оказва, като погледнем реалността? Основно – да не кажа почти само – потърпевши от Ислямска държава са обикновените мюсюлмани. И пак те са най-решителният, действен и резултатен враг на Ислямска държава. Този, който изнася на гърба си и плаща с кръвта си войната срещу нея.

При това положение колко умна е пропагандата, че всички мюсюлмани са ислямски екстремисти, и най-вече тези дето бягат от Ислямска държава? И колко мъдро е зорлем да се мъчим да отблъснем обикновените мюсюлмани и насила да ги натикаме в обятията на ислямския тероризъм?… Да го вярват искрено пропагандистите не вярвам. Ако наистина бяха чак такива идиоти, нямаше да могат да говорят. Да не говорим за писане на статии, коментари и прочее.

А другата възможност е само една. Както обича да казва Шерлок Холмс, махнете невъзможното и остава истината, колкото и невероятно да звучи.

Накратко – ето ви начинът да разпознаете ислямските терористи и техните помощници. Те са тези, които твърдят, че всеки мюсюлманин или бежанец е потенциален терорист.

—-

След атентата срещу Шарли Ебдо оставих цветенца пред френското посолство. След атентата срещу руския самолет не смогнах да оставя и пред руското посолство, за мой срам. Дано утре или други ден успея да мина и да оставя пред египетското посолство. (То е на улица „6 септември“, точно срещу градинката на „Кристал“, с паметника на Стефан Стамболов.)

Въпрос на човечност е – а тя е въпрос на самоуважение.

Права върху снимка

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/11/18/photo_copyright/

Маймуната Наруто си прави селфи с фотоапарата на британския фотограф Дейвид Слейтър. На кого са правата върху снимката? На този, който натиска бутона? На Наруто? На Брадли Купър, който заснема с апарата на Дедженерис  група  кинозвезди в нощта на Оскарите?

На Наруто, на фотографа – или снимката е в публичния домейн?

За всяка от трите опции  има субект с интерес:  Дружеството за защита на животните,  Дейвид Слейтър и Уикипедия.

Слейтър постига извънсъдебно споразумение с дружеството, сега се очаква и дело с Уикипедия. Именно по този повод вчера е излязла интересна публикация с позоваване на практиката на Съда на ЕС: фотографията е повече от натискане на бутон  – снимката   може да има характера на художествено произведение по смисъла  на закона за авторското право, ако задачата оставя  достатъчно пространство за индивидуално творческо решение – вж делото C‑145/10 Painer:

88      Както следва от съображение 17 от Директива 93/98, дадено интелектуално творение е собствено авторско интелектуално творение, когато то отразява личността на автора.

89      Такъв е обаче случаят, ако авторът е могъл да изрази своите творчески способности при реализирането на произведението, като е направил свободен и творчески избор (вж. a contrario Решение от 4 октомври 2011 г. по дело Football Association Premier League и др., C‑403/08 и C‑429/08, точка 98).

90      Що се отнася до портретна снимка, следва да се посочи, че авторът може да направи своя свободен и творчески избор по няколко начини и в различни моменти при реализирането ѝ.

91      На подготвителния етап авторът може да избере фона на снимката, позата на сниманото лице или осветлението. При заснемането на портретната снимка той може да избере разполагането в кадър, ъгъла на снимане или още създадената атмосфера. Накрая, при проявяването на снимката авторът може да избере между различните съществуващи техники на проявяване тази, която желае да възприеме, или, ако е необходимо, да използва софтуер.

92      Чрез тези различни видове избор авторът на дадена портретна снимка може по този начин да остави своя „индивидуален отпечатък“ върху създаденото произведение.

93      Следователно, когато става въпрос за портретна снимка, свободата, с която разполага авторът, за да упражни своите творчески способности, не би била задължително ограничена или несъществуваща.

94      С оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че по силата на член 6 от Директива 93/98 портретна снимка може да бъде закриляна от авторско право, при условие — което националната юрисдикция следва да провери във всеки конкретен случай — че такава фотография е авторско интелектуално творение, което отразява личността на автора и е проява на неговия свободен и творчески избор при реализирането на тази фотография.

 

Filed under: Media Law Tagged: снимка, съд на ес

Линкинг: Playboy съди BoingBoing

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/11/17/playboyg/

Playboy Entertainment Group съди BoingBoing – блог с публикации по разнообразни въпроси, свързани с културата и технологиите. Делото е   по повод връзка към колекция от изображения. Според Playboy който отразява една колекция по магически начин носи отговорност за използването на изображенията, пише techdirt.comBoingBoing не разпространява  файловете, не ги хоства и не ги копира, сайтът просто съобщава за съществуването им (и казва хубави неща за тях).

Очаква се ново решение за линкинг,  междувременно Playboy участва в  дело за линкинг  пред Съда на ЕС – C-160/15, GS Media BV v. Sanoma Media – където според решението

за да се установи дали поставянето на уебсайт на хипервръзки към произведения, обект на закрила, които са свободно достъпни на друг уебсайт без разрешение от носителя на авторското право, представлява „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба, следва да се прецени дали тези връзки са предоставени, без да се цели получаване на печалба, от лице, което не е знаело и нормално не е могло да знае, че публикуването на тези произведения на другия уебсайт е незаконно или, напротив, посочените връзки са предоставени с цел печалба, в който случай знанието се предполага.

вж  и тук

Filed under: Digital, EU Law, Media Law, US Law Tagged: линкинг, съд на ес

Съд на ЕС: кой може да води дела срещу Фейсбук

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/11/15/fb-4/

Г‑н Maximilian Schrems е завел дело срещу Facebook Ireland Limited пред съд в Австрия. Той твърди, че това дружество е нарушило неговите права на неприкосновеност на личния живот и защита на данните. Schrems ни е известен вече – първо като студент-жалбоподател -активист, после като юрист, експерт в областта на защитата на личните данни: специализира право в областта на информационните технологии и на защитата на данни и пише докторска дисертация върху гражданско-, наказателно- и административноправните аспекти на защитата на данни.

Според правото на ЕС потребителят може да предяви иск срещу насрещната страна по договора пред съд по своето местоживеене. Г‑н Schrems твърди, че съдилищата във Виена, Австрия, са компетентни да разгледат неговия иск, тъй като той е потребител по смисъла на членове 15 и 16 от Регламент № 44/2001.

Статусът му на потребител  се оспорва. Австрийският Върховен съд пита Съда на ЕС:

  1. Ако Schrems вече е професионалист, отпада ли статусът му на потребител?
  2. И ако  е потребител на собствено основание, така ли  е  и по отношение на исковете, с които предявява прехвърлени права на други потребители с местоживеене в същата държава членка, в други държави членки и/или в трети страни?

В представеното на 14 ноември 2017 заключение на ГА Бобек по дело  C‑498/16 Maximilian Schrems срещу Facebook Ireland Limited  се обсъжда трудността при двоичната квалификация да-неличният профил във Facebook може да се използва и за самопредставяне с професионално въздействие или цел: “Всяко лице може да поства информация за своите професионални постижения и дейности от (квази)професионално естество и да ги споделя с общност от „приятели“. Професионалното съдържание под формата на съобщаване на публични изказвания или публикации може дори да стане преобладаващо и да бъде споделяно с широки общности от „приятели“, „приятели на приятели“ или да стане изцяло „публично“.”

47.      Такъв е случаят не само с музикалните изпълнители, футболните играчи, политиците и обществените дейци, а също и с представителите на академичните среди и някои други професии. Да си представим професор по физика с многостранни интереси, който първоначално регистрира свой профил във Facebook, за да споделя само лични снимки с приятели. Постепенно обаче започва да публикува постове и за новото си изследване. Публикува информация за своите нови статии, лекции и други публични изяви. Освен това е запален по готварството и фотографията и качва редица рецепти онлайн, заедно със снимки от местата на проведени конференции по цял свят. Някои от тези снимки, които имат артистична стойност, се предлагат за продажба. Към всичко това се прибавят снимки на любимите му котки и остроумни коментари на политическото (текущо) положение, като последните коментари често се подемат от медиите и водят до покани за разговори и интервюта из цяла Европа.

48.      Според мен такова ползване не придава професионален или търговски характер на профил във Facebook. На практика естеството на социалната мрежа, чийто замисъл е да насърчава личностното развитие и общуването, почти неизбежно може да доведе до положение, при което професионалният свят на лицето навлиза в мрежата. Всички тези измерения обаче явно изразяват лицето и личността. Макар да е ясно, че по един или друг начин някои от тези примери на ползване допринасят за „самореклама“ и повишаване на професионалната репутация, те могат да постигнат това само в дългосрочен план. Те нямат за цел постигането на незабавен търговски ефект.

Заключението на Генералния адвокат Бобек:

Извършването на дейности като издаване на книги, изнасяне на лекции, управление на уебсайтове или набиране на средства за реализирането на права не води до отпадане на качеството на потребител по отношение на права, свързани с личен профил във Facebook, който се използва за лични цели.

Потребителят обаче  не може  едновременно със собствените си права да предяви и права, прехвърлени от други потребители. 

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: FB, съд на ес

Съд на ЕС: финансиране на обществена телевизия, приходите от реклама, казусът TV2 Danmark

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/11/11/tv2-danmark/

I

Публикувано е решение по делото C‑649/15 P TV2/Danmark A/S  срещу Европейска комисия.

С жалбата си TV2/Danmark   иска частична отмяна на решението на Общия съд, с което той отменя Решение 2011/839/ЕС на Комисията относно мерките, приведени в действие от Дания (C 2/03) за TV2/Danmark в частта, в която Комисията е приела, че приходите от реклама  са държавни помощи  и  отхвърля жалбата му в останалата ѝ част.

Държавни помощи — Член 107, параграф 1 ДФЕС — Обществена услуга по разпространение на радио- и телевизионни програми — Мерки, взети от датските органи за датския радио- и телевизионен оператор TV2/Danmark — Понятие за помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка — Решение Altmark

TV2/Danmark е втората обществена телевизия в Дания. Дейността на обществената телевизия  се финансира от  такса, плащана от всички телевизионни зрители в Дания,  и от рекламна дейност.

В резултат на жалба, подадена  от SBS Broadcasting, ЕК анализира финансирането и приема, че това са държавни помощи, съвместими с вътрешния пазар  – с изключение на една сума, която представлява свръхкомпенсация.

Срещу решението на ЕК постъпват четири жалби. Общият съд отменя посоченото решение. Комисията преразглежда въпросните мерки. Тя запазва позицията си относно квалификацията на разглежданите мерки като „държавни помощи“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и приема, че приходите от реклама  представляват ресурси на държавата.

И второто решение на ЕК се обжалва. TV2/Danmark иска от Общия съд да отмени спорното решение в частта, в която Комисията е приела, че:

–        всички разглеждани мерки представляват нови помощи,

–        приходите от  такси, прехвърлени на регионалните станции на TV2/Danmark, представляват държавни помощи за TV2/Danmark,

–        приходите от реклама представляват държавни помощи за TV2/Danmark.

Общият съд отменя спорното решение в частта, в която Комисията е приела, че приходите от реклама представляват държавни помощи, и отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

TV2/Danmark обжалва.

Жалбата  е отхвърлена в нейната цялост,  пълният текст на решението

II

В отделно решение Съдът се произнася и по дело C‑656/15 P   , в което Комисията иска от Съда  да отмени обжалваното съдебно решение в частта му, в която е отменено   решението на Комисията, че приходите от реклама, платени на TV2/Danmark чрез фонд TV2, представляват държавни помощи

Според ЕК:

Общият съд е тълкувал неправилно понятието „ресурси на държава членка“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.  Комисията поддържа, че тъй като TV2 Reklame е публично дружество, чийто единствен акционер е датската държава, това дружество е изцяло под контрола и на разположение на последната, така че средствата му е трябвало да се считат за ресурси на държава членка по смисъла на тази разпоредба. По-конкретно Комисията твърди, че произходът на съответните ресурси не е релевантен за такава квалификация и че първоначално частният характер на тези ресурси не отнема характера им на ресурси на държавата членка.

Според решението:

40      Съгласно постоянната практика на Съда, за да бъде квалифицирана дадена мярка като „помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, трябва да са изпълнени всички посочени в тази разпоредба условия.

41      Посочената разпоредба предвижда четири условия. Първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да може да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя предимство на ползващия се от нея. Четвърто, тя трябва да нарушава или да създава опасност от нарушаване на конкуренцията (вж. решение  Altmark Trans и др.)

45      Всъщност правото на Съюза не може да допусне правилата в областта на държавните помощи да бъдат заобикаляни единствено със създаването на самостоятелни институции, отговарящи за разпределянето на помощите.

46      Освен това следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда член 107, параграф 1 ДФЕС обхваща всички имуществени средства, които публичните органи могат ефективно да използват, за да подкрепят предприятия, като е без значение дали тези средства спадат постоянно или не към патримониума на държавата. Ето защо, макар съответстващите на разглежданата мярка суми да не се притежават постоянно от държавата, обстоятелството, че те остават непрекъснато под публичен контрол и следователно на разположение на компетентните национални власти, е достатъчно, за да бъдат квалифицирани като „държавни ресурси“

47      Следователно, при положение че ресурсите на публичните предприятия попадат под контрола на държавата, така че са на нейно разположение, тези ресурси се обхващат от понятието „ресурси на държава членка“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Всъщност посредством упражняването на своето доминиращо влияние върху тези предприятия държавата е напълно в състояние да насочи използването на техните средства, за да финансира евентуално специфични предимства в полза на други предприятия

52      Вследствие на това въпросните приходи се намират под публичен контрол и на разположение на държавата, която може да взема решения относно тяхното разпределяне.

53      При това положение съгласно припомнената в точки 43—48 от настоящото решение практика на Съда, разглежданите приходи представляват „ресурси на държава членка“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

54      Следователно, като е приел, че приходите от продажбата от TV2 Reklame на рекламните блокове на TV2/Danmark и са преведени на последното посредством фонд TV2, не представляват ресурси на държава членка, поради което Комисията неправилно ги е квалифицирала като „държавна помощ“, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото.

63      Впрочем, както вече бе отбелязано, настоящото дело се отнася до публични предприятия, в случая TV2 Reklame и фонд TV2, създадени, притежавани и упълномощени от датската държава, за да управляват приходите от продажбата на рекламните блокове на друго публично предприятие, а именно TV2/Danmark, така че тези приходи се намират под контрола и на разположение на датската държава.

По изложените съображения Съдът (първи състав) отменя решението на Общия съд TV2/Danmark/Комисия (T‑674/11, EU:T:2015:684), в частта му, в която е отменено Решение 2011/839/ЕС на Комисията относно мерките, приведени в действие от Дания (C 2/03) за TV2/Danmark, в частта, в която Европейската комисия е приела, че приходите от реклама, платени на TV2/Danmark чрез фонд TV2, представляват държавни помощи.

III

По дело C‑657/15 P  с предмет жалба на Viasat Broadcasting UK Ltd, установено в Уест Драйтън (Обединеното кралство) Съдът приема следното –

27      Според Viasat прехвърлянето на съответните средства чрез фонд TV2 не променя факта, че те са ресурси на държава членка, тъй като фонд TV2 също е публично предприятие, контролирано от датската държава.

28      Предвид тези обстоятелства Viasat счита, че настоящото дело се различава съществено от делата, по които са постановени решения от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, EU:C:2001:160), и от 5 март 2009 г., UTECA (C‑222/07, EU:C:2009:124), отнасящи се до случаи, при които съответните ресурси в нито един момент не са напускали частния сектор.

Съдът уважава първото основание, изтъкнато от Viasat,  в подкрепа на жалбата му.

*

За заключенията на ГА

На вниманието на всички, които имат намерение да се произнасят по реформата на финансирането на обществените медии.

Filed under: EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

Тръмп с идея да се разследват новинарски медии за фалшиви новини

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/11/08/trump-2/

https://platform.twitter.com/widgets.js

Президентът на САЩ  в Twitter с предложение Сенатската комисия за разузнаване да разследва новинарските медии и да установи защо толкова много от новините са фалшиви.

Предложението  идва един ден след като лидерите на комисията обявиха, че техните констатации потвърждават заключенията на американското разузнаване, че Русия се е опитала да се намеси в президентските избори през 2016 г.  и  предупредиха, че руснаците може да се опитат да продължат да се намесват в бъдещите избори, включително следващата година и президентските избори през 2020 г., пише Вашингтон Пост.

 

Filed under: Media Law, US Law

За сексуалните посегателства и ценностите

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/2979

Тези дни се появиха немалко статии и мнения, които омаловажаваха сексуалните посегателства срещу жени. Една от по-коментираните беше тази, в която тезата е грубо казано „аз два пъти имах шанса да съм в положение да откажа и да не стана жертва, значи всички сте мрънкала“. Темата тръгна от разкритията за Харви Уайстийн (или както там се чете), който се е възползвал от положението си на продуцент в отношенията си с млади актриси (ако мога да се изразя деликатно).

Разбира се, немалка част от мъжката част от населението е склонна да подмине всички случаи на сексуални посегателства, разказани в станалия „вайръл“ хештаг #MeТoo. Явно част и от женската, които (за щастие) не са ставали жертва на такива действия. А какви са те – ами всякакви, нежелани от жертвата действия със сексуален елемент.

Ще се опитам да дам кратки отговори на някои от стандартните подмятания и риторични въпроси, в които темата се неглижира, игнорира или дори повдигащите я биват обвинявани, че „то ако това е посегателство, така къде ще му излезе краят“.

Коментар: Какво толкова е едно опипване / стискане / …, нали не е изнасилване?
Отговор: Номинално не е изнасилване, да. Но е възползване от позицията на по-силния за задоволяване на сексуални желания. Именно позицията на невъзможност за съпротива (срещу „силния пол“) е това, което прави тези действия толкова проблемни. „Какво толкова е…“ не знам, но нека оставим жертвите да определят какво толкова е, не ние, които не сме били подложени на нещо такова. Имам едно може би нелепо сравнение, но ще го направя. Хора, чийто апартамент е бил обран, се чувстват ужасно. Не защото са им взели нещо (понякога почти нищо ценно не е взето), а защото някой е нарушил неприкосновеността на дома им. Разбил го е, омърсил го е, разпилял го, и вече обраният не се чувства комфортно в собствения си дом. Е, умножете това чувство по сто, защото става дума не за дом, а за тялото на жертвата.

К: Защо чак сега се сещат да кажат?
О: Защото дори сега, толкова години напред в социалното развитие, все още са посрещани с недоверие и обвинения (например, че „са си го търсили“). Освен това такова преживяване е травматично; нещо, което предпочиташ да забравиш; нещо, за което говоренето е трудно. Как отиваш и разказваш травматично преживяване, за което имаш опасения, че никой няма да ти повярва и даже може да има негативни ефекти върху теб?

К: Къде е границата? Не може ли да се натискат хора в дискотека?
О: Може, докато е доброволно. Да, под влияние на алкохола вероятно е по-трудно човек да разбере намеци на несъгласие, но „като се напия ставам свиня“ не е никакво оправдание. Някой като се напие може да взема пушката и да почва да стреля. Границата в някои случаи наистина е трудно да се установи, но тези случаи според мен са сравнително малко.

К: Какво сега, да подписваме декларации за всеки флирт ли?
О: Залитането в крайности е грешно. Граничните случаи, в които е трудно да се определи съгласие, са малко, и няма нужда процесът да бъде бюрократизиран

К: Жените трябва да са по-силни психически, ако искат да имат равни права!
О: Психическата стабилност, т.е. възможността да се справиш с едно такова посегателство без то да ти се отрази и без да те травмира е спектър, а не само две точки „мъж“ и „жена“. Някои са по-чувствителни, други – не. Но това колко си чувствителен по никакъв начин не трябва да влияе върху това какви права имаш. Ако не се съгласим по този въпрос, имаме по-сериозен проблем.

К: Преувеличават, изобщо няма толкова много случаи…
О: Дали е 50%, „всяка трета жена“ или „всяка пета“, разликата не е толкова съществена. На първо място, статистиката няма как да е напълно достоверна, защото много жени не си казват (защо – виж няколко отговора по-нагоре). Но дори и 5 процента да са – това пак е прекалено много. И трябва да посочим проблема, да четем за проблема, да знаем за него. За да не прекрачваме границата, и да не позволяваме прекрачването на границата да бъде „нормално“. А всъщност, всеки познава поне по една жена, която е била жертва на сексуално посегателство (дори да не се е стигнало до насилие).

К: Някакви хора изнудват и разрушават кариерата на звезди със спорни истории от миналото
О: Когато излезеш и разкажеш история, не е изнудване. Изнудване е ако заплашиш да разкажеш историята, ако изнудваният не направи нещо в твоя полза. В тези случаи изнудването често е доказауемо (става с писма/съобщения, които могат да бъдат приложени като доказателства в съд). Вероятно има случаи, в които изнудвания отказва да даде исканото, но не му се занимава със съдебен процес, а изнудващия спира да блъфира и разказва историята. Но това са прекалено малка част от случаите. Всъщност, популярните личности, замесени в такива скандали са много малка част от случаите. Просто чуваме за тях, защото са известни.

К: С тия истории целят само да придобият популярност
О: Ако ми кажете някой, който „е станал известен като жертвата на Х“, може и да започнем да спорим по тая хипотеза. Но едва ли има такива случаи. Не на последно място, кой точно иска да стане известен с това, че някой го е използвал за сексуално удовлетворение?

К: Те в Африка и някои мюсюлмански държавни са по-зле…
О: Е, и? В Саудитска арабия убиват с камъни, ама това не значи, че е окей ние да убиваме с Итонг (че сме по-развити). Да, в развитите общества жените имат значително повече права и са в много по-добра позиция отколкото в (част от) ислямския свят и в държави от третия свят. Но това не значи, че няма проблеми.

К: Не се ли превръщат тези скандали в лов на вещици?
О: Това винаги е риск. Махалото да отиде в другата посока; покрай сухото да изгори и суровото. Затова не трябва да оставяме нагнетяването на такова напрежение, което да избухне по определен повод. Може би Дъстин Хофман просто има вулгарен език, може би някой друг е имал зле изразени романтични намерения. Но може и да е унижаване от позиция на силния. Може да е сексуално посегателство. Да, социалните мрежи имат способността да заклеймяват прибързано, да демонизират. Но това е друг проблем (че трябва да се научим да ползваме технологиите не като средство за избиване на комплексите си, а за по-удобна комуникация).

К: Това ли е най-големият проблем?
О: Няма най-голям проблем. Има множество проблеми, често свързани помежду си, които с времето трябва да решаваме, движени от споделени ценности. Като ги решим, ще живеем по-добре. Като решим един конкретен, ще помогнем за решаването на няколко други. И така нататък.

Проблемът съществува. Проблемът не е малък и много жени биват травмирани, което се отразява и на самочувствието им, и на много други аспекти от живота им. Да, понякога дори от едно по-грубо опипване, когато знаят, че не могат нищо да направят. Всяка история е различна, всяка психика е специфична, но общото е, че все още твърде много мъже се чувстват безнаказани да се възползват от положението си (дали на физическа сила, дали на висока позиция).

И самият факт, че изобщо водим спорове за това дали „не се правят на ощипани“, показва, че проблемът продължава да го има. А той е, че изглежда все още нямаме базовата ценност, че чуждото тяло е неприкосновено.

Съд на ЕС: отговорност на оператора на фенстраница във Фейсбук

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/11/05/fb-3/

Стана известно заключението на Генералния адвокат Бот по дело C−210/16 Unabhängiges Landeszentrum für Datenschutz Schleswig-Holstein

срещу Wirtschaftsakademie Schleswig-Holstein GmbH в присъствието на Facebook Ireland Ltd.

„Преюдициално запитване — Директива 95/46/ЕО — Членове 2, 4 и 28 — Защита на физическите лица при обработване на лични данни и свободно движение на такива данни — Разпореждане за деактивиране на фенстраница в социалната мрежа Facebook — Понятие „администратор“ — Отговорност на оператора на фенстраница — Съвместна отговорност — Приложимо национално право — Обхват на правомощията за намеса на надзорните органи“

Запитването е отправено в рамките на спор между Wirtschaftsakademie Schleswig-Holstein GmbH, частноправно дружество, специализирано в областта на образованието  и  органа за защита на данните на Шлезвиг-Холщайн („ULD“), във връзка със законосъобразността на разпореждане, прието от последно посочения орган срещу Wirtschaftsakademie, с което се иска деактивиране на „фенстраница“ (Fanpage), хоствана на сайта на Facebook Ireland Ltd (наричано по-нататък „Facebook Ireland“).

Това разпореждане е мотивирано от твърдяното нарушение на разпоредбите на германското право за транспониране на Директива 95/46, по-специално поради факта, че посетителите на дадена фенстраница не са информирани за това, че техните лични данни се събират от социалната мрежа Facebook благодарение на „бисквитки“, които се разполагат на техния твърд диск, като това събиране се извършва с цел да се изготвят статистически данни за посетителите, които са предназначени за оператора на посочената страница, и за да се предостави възможност на Facebook да разпространява целеви реклами.

Надзорните органи на няколко държави  от ЕС са решили през последните месеци да наложат глоби на Facebook за нарушаване на правилата за защита на личните данни на неговите потребители – на 11 септември 2017 г. Agencia española de protección de datos (испанската Агенция за защита на данните) е обявила, че налага глоба в размер на 1,2 милиона евро на Facebook Inc. Преди това, на 27 април 2017 г. Commission nationale de l’informatique et des libertés (Националната комисия по въпросите на информатиката и свободите, CNIL, Франция) приема решение срещу дружествата Facebook Inc. и Facebook Ireland, като при условията на солидарна отговорност им налага имуществена санкция в размер на 150 000 EUR.

Разглежданото дело ще даде възможност на Съда да уточни обхвата на правомощията за намеса, с които разполага надзорен орган като ULD при обработване на лични данни, включващо участието на няколко субекта.

Преюдициалните въпроси

Заключението:

„1)      Член 2, буква г) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 29 септември 2003 г., трябва да се тълкува в смисъл, че съгласно тази разпоредба за администратор следва да се счита операторът на фенстраница в социална мрежа като Facebook, що се отнася до етапа на обработване на лични данни, състоящ се в събирането от тази социална мрежа на данни относно лицата, които консултират тази страница, с оглед на изготвянето на статистически данни за посетителите на посочената страница.

2)      Член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46, изменена с Регламент № 1882/2003, трябва да се тълкува в смисъл, че обработване на лични данни като разглежданото в главното производство, се извършва в контекста на дейностите на установен на територията на държава членка обект на администратора по смисъла на посочената разпоредба, когато предприятието, което управлява социална мрежа, създава в тази държава членка дъщерно дружество, чието предназначение е да осигури рекламирането и продажбата на рекламните пространства, предлагани от това предприятие, и чиято дейност е насочена към лицата, живеещи в тази държава членка.

3)      В положение като разглежданото в главното производство, при което към съответното обработване на лични данни се прилага националното право на държавата членка на надзорния орган, член 28, параграфи 1, 3 и 6 от Директива 95/46, изменена с Регламент № 1882/2003, трябва да се тълкува в смисъл, че този надзорен орган може да упражнява всички възложени му в съответствие с член 28, параграф 3 от посочената директива ефективни правомощия за намеса по отношение на администратора, включително когато администраторът е установен в друга държава членка или пък в трета държава.

4)      Член 28, параграфи 1, 3 и 6 от Директива 95/46, изменена с Регламент № 1882/2003, трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство надзорният орган на държавата членка, в която се намира обектът на администратора, има право да упражнява самостоятелно правомощията си за намеса по отношение на този администратор и без да е длъжен предварително да поиска от надзорния орган на държавата членка, в която се намира посоченият администратор, да упражни своите правомощия“.

u Techcrunch

Filed under: EU Law, Media Law Tagged: данни, FB, съд на ес

Съд на ЕС: медийни концентрации

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/11/05/kpn19560/

Стана известно решение  на Общия съд по дело T‑394/15 KPN BV  (Netherlands),  v European Commission

 

Жалбоподателят KPN BV е активен в сектора на кабелните мрежи за телевизионни, широколентови интернет, фиксирани телефонни услуги и мобилни телекомуникационни услуги, по-специално в Нидерландия.

Liberty Global plc е международен кабелен оператор, който притежава и експлоатира кабелни мрежи, предлагащи телевизия, широколентов интернет, фиксирана телефония и мобилни телекомуникационни услуги в единадесет държави-членки на Европейския съюз и Швейцария. Г-н Джон Малоун, американски гражданин, притежава най-голямото миноритарно участие в Liberty Global.

Ziggo NV притежава и управлява широколентова кабелна мрежа, която обхваща повече от половината от територията на Нидерландия. Това предприятие предоставя цифрови и аналогови кабелни видео, широколентов интернет, мобилни телекомуникации и услуги за цифрова телефония (Voice over Internet Protocol). Ziggo притежава 50% от HBO Nederland.

На 10 октомври 2014 г. Комисията приема Решение C (2014) 7241, с което обявява концентрацията, включваща придобиването от Liberty Global на изключителен контрол над Ziggo, за съвместима с вътрешния пазар и със Споразумението за ЕИП (Дело COMP / M.7000 – Liberty Global / Ziggo) (ОВ 2015, C 145, стр. 7) .

KPN обжалва решението  на три правни основания –  явна грешка в преценката относно евентуалните вертикални последици на концентрацията на пазара на pay tv,  нарушение на задължението за анализ на евентуалните вертикални антиконкурентни ефекти на пазара на спортни телевизионни канали  и   явна грешка в преценката относно упражняването на решаващо влияние върху г-н Malone върху Liberty Global.

Съдът анализира второто основание – липсата на мотиви – и потвърждава, че обжалваното решение не съдържа достатъчен  анализ относно вертикалните ефекти, които биха произтекли от предложената концентрация.

В резултат отменя решението на ЕК.

Filed under: EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

Бащино име на родените в чужбина ще се получава вече лесно

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/bashtino-ime/

Преди повече от две години писах за един проблем, с който десетки хиляди българи се сблъскват. Става въпрос за издаването на български актове за раждане на деца родени зад граница. Както показах по-рано, такива има доста и макар самата процедура да е лесна, често се сблъскват с един проблем – бащиното име. В доста страни не позволяват вписването на такова, а практиката на ГРАО е да спазва буквата на закона и да вписва буквално транслитерираното име както е оригиналният акт за раждане. Така много деца остават без бащино име.

Това само по себе си не е такъв проблем, макар да създава някои административни трудности пред българските институции и дори фирми. За да се добави се налагаше да се мине през съда, да се наема адвокати и да се губят стотици човекочаса между съда, общината, агенцията за защита на децата и прочие за нещо тривиално.

Още през 2015-та, когато няколко души повдигнахме въпроса пред тогавашния омбудсмана беше внесен законопроект, който да позволи вкарване на името още при подаването на документите с писмена декларация на родителите. Законопроектът остана висящ в комисията за българите в чужбина. Не помогна и това, че вносителят нямаше подкрепа, а и МРРБ, който отговарят за ГРАО, открито се противопоставяха на текста.

В началото на тази година беше внесен аналогичен законопроект от Обединени патриоти, който беше приет окончателно вчера. Той има допълнение, което позволява добавяне на бащиното име в последствие с писмено заявление до общината, което ще спести доста време и пари на семейства вече минали процедурата с акта.

Където си трябва, отдавам заслуженото на ОП – наистина са натискали за проекта. Определено е помогнало това, че МРРБ променя позицията си, омбудсмана продължава да натиска, МВР няма становище и практически всички вече са за промените, за разлика от преди две години. Това показва и как дискусията започнала тогава е помогнала ситуацията да узрее, за да може да се направи една толкова малка промяна, която ще помогне на много.

За да може да се възползват семейства живеещи в чужбина, законът трябва първо да бъде публикуват в Държавен вестник. След това може да искат писмено в свободен текст да бъде добавено бащино име към заявлението за нов акт за раждане или към вече издаден акт издаден на база оригинал от чужбина, в който липсва второ име.

Разбира се, това е само една спънка от многото, с които се сблъскват българите в чужбина. Добър напредък е, но има още много какво да се желае. Пример за това е, че такива актове за раждане по закон може да се вадят в самите консулства. Това обаче никога не е правено, просто защото отнема почти година. Същото важи за много услуги и причината е най-вече в претовареността на консулствата. За това писах миналата година показвайки с колко малко персонал се налага се справят. Успях да осъдя МВнР за данните за приходите на консулставата и това колко инвестират в тях, но те в момента обжалват във ВАС твърдейки, че им се вменява „несвойствено задължение“ да следят финансите на консулствата си. Делото е през февруари.

ЕСПЧ: стандартите на отговорната журналистика са валидни и при сериозен обществен интерес

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/10/26/echr-fuchsmann/

На 19 октомври 2017 г. Съдът за правата на човека се произнесе по делото Fuchsmann v. Germany. В решението се обсъжда баланса между правата по чл.8 (личен живот) и чл.10 (свобода на изразяване) ЕКПЧ.

Борис Фуксман е собственик на телевизия в Киев.  Ню Йорк Таймс (електронно издание) публикува статия, в която се споменава подкуп за украинска администрация с цел получаването на лицензия за телевизионна дейност, също така споменават се  предполагаемите връзки на Фуксман с руската организирана престъпност и че на лицето е забранено да влиза в САЩ.

Онлайн версията е достъпна от Германия, засегнато е името на  гражданин на Германия, със случая се занимават съдилища в Германия. Фуксман твърди, че е оклеветен, но съдилищата стигат до извода, че има справедлив баланс между свободата на изразяване на изданието и защитата на личния живот на бизнесмена. В последна сметка Фуксман завежда дело пред ЕСПЧ.

Решението

Съдът е установил наличие на обществен интерес, данните са изнесени в светлината на корупционни скандали в Ню Йорк.

Съдът приема, че Фуксман е публична фигура в качеството си на германски предприемач, работещ глобално в областта на медиите.

Съдът приема, че публикацията има достатъчна фактическа основа – основен  източник на изявленията  е вътрешен доклад на ФБР, подкрепен от други доклади. Журналистът е основал своите статии на достатъчно надеждни източници, при това не само на въпросния доклад. Той е действал в съответствие с журналистическите стандарти за работа с източници. В това отношение ЕСПЧ утвърждава отново стандартите на отговорната журналистика:

Съдът отново заявява, че член 10 от Конвенцията не гарантира напълно свободна свобода на изразяване, дори и по отношение на пресата за въпроси от сериозен обществен интерес. Съгласно чл.10, параграф 2   свободата на изразяване е придружена от “задължения и отговорности”, които се отнасят и за медиите, дори по отношение на въпроси от сериозен обществен интерес. Поради тези “задължения и отговорности” защитата, предоставена от член 10 на журналистите във връзка с отразяването на въпроси от обществен интерес, е подчинена на условието те да действат добросъвестно, за да предоставят точна и надеждна информация в съответствие с етиката на журналистиката (вж. например Fressoz и Roire срещу Франция [GC], № 29183/95, § 54, ЕКПЧ 1999-I и Pedersen и Baadsgaard срещу Дания [GC], № 49017/99 , § 78, ЕКПЧ 2004-XI). [42]

Не се разкриват подробности от личния живот на лицето и лични данни.

Според ЕСПЧ националните органи са анализирали баланса на права в съответствие с практиката на Съда.  Необходими са сериозни мотиви, за да се промени оценката им. В случая няма такива мотиви, тъй като германският съд е постигнал разумен баланс между конкуриращите се права и е действал в рамките на своята свобода на преценка [54].

Няма нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

Интересен момент в решението е акцентирането върху ролята на онлайн архивите за проучване на важни минали събития.

[…] описването на предполагаемия криминален произход на някои от участващите лица е било необходимо за разбирането на публикацията. Съдът също така взе предвид, че статията остава достъпна в онлайн архив на всекидневника. […] има признат обществен интерес не само от информацията за текущите събития, но и от възможността да се изследват събития от новата история.[16]

Filed under: Media Law Tagged: еспч, клевета, отговорна журналистика

Анатомия на соц-типа: Съветският човек в емиграция

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2092


Този запис е превод от блога на Андрей Шипилов – или, както казва той, неговото лично информационно средство. Благодаря на Вени Марковски, че ме насочи към него.

Оригиналът е тук. Ако знаете руски, прочетете него – преводът ми е бледа сянка. Ние нямаме съответствия на руските думи „совок“ и „ватник“, които да носят същите многозначимост и емоционален заряд.

Прав ли е Шипилов? Не зная, нямам много наблюдения върху руски емигранти. Но върху българските имам. Тези, които са успели да попият западната нормалната ценностна система, са изключително читави хора. Има обаче и неуспели – и те с точност покриват описанието тук. Човек лесно можеш да го извадиш от комунизма, но комунизмът от човека – понякога е трудно.

Понеже България с доста точност покрива описанието на Русия тук. Когато четете „Русия“, мислете „България“. Надали ще сбъркате много.

—-

За начало един виц, който отразява до немай-къде точно същността на тези редове:

Затворническа килия. Двама рецидивисти гледат по телевизора юбилейния концерт на Алла Пугачова. Единият отбелязва:

– Кат си помислиш само, Пугачова е на шейсет вече, а как само изглежда! Как ли се поддържа?

Вторият:

– Как как? Цял живот на свобода. И се храни здравословно – сланинка, маргаринче, тортички, пържолки…

И сам се сблъсквам с това, и непрекъснато чувам отвсякъде недоумяващи възгласи. Как така хората, дето са избягали на Запад от СССР и после от Русия, от същия този комунизъм, на Запад се превръщат в негови най-предани поклонници и пропагандисти?

Защо най-възторжените поддръжници на превземането на Крим и руската имперщина са бивши съветски и руски граждани, избягали на Запад? Защо след като избягат от комунизма, те го пренасят със себе си и се опитват да го налагат в сегашното си обкръжение?

(Бележка от преводача: Чувам понякога, че е „понеже там всъщност е зле“. Е като им е толкова зле там, защо не се връщат тук? Нямат пари за път ли, насила ли ги държат там или…?)

На практика всичко е простичко. Сядайте наоколо, ще ви обясня!

Мъдрият сенатор Маккейн беше нарекъл Русия страна-бензиностанция. Прав беше, само че беше сгрешил. Прав в смисъл, че съвременна Русия изобщо не е страна. А сгрешил, понеже я приемаше за бензиностанция.

Какво е бензиностанцията? За разлика от Русия е полезно и нужно нещо. Общото ѝ с Русия е само че и двете търгуват с петролни продукти.

Русия обаче не е бензиностанция. Русия е един огромен концлагер.

Да, да, знам. Често я сравняват с концлагер. Нищо ново не казвам.

Само че не я сравнявам! Не употребявам тази дума като епитет, нито в преносен смисъл. Русия е съвсем истински концлагер, маскиран като страна. В него няма граждани и правителство. Има затворници и лагерна администрация.

Преценете сами! Ако живеете в Русия, всеки от вас може във всеки момент да бъде лишен от собственост, свобода и живот. Просто по прищявка на лагерната администрация, без никаква вина от ваша страна, или пък повод.

Когато си купувате жилище или вила, имате ли каквато и да е гаранция, че те са наистина ваши? Че утре няма да дойдат и да ви кажат, че владеете това незаконно и трябва да се разделите с него? Или няма просто да ви ги съборят, понеже пречат на Някого?

Не сте ли чували от най-високопоставени усти изявления като „Никой няма право да се прикрива зад разни хартийки за собственост!“?

Когато започвате бизнес, убедени ли сте, че той е ваш? Че утре няма да ви го вземат, че няма да ви съборят лавката само защото на нейно място трябва да застане лавката на „по-правилен“ човек?

Убедени ли сте, че ще бъдете в безопасност, ако се окажете на пътя на някой фуражкаджия или друг представител на лагерната администрация?

Че ако такъв „представител“ блъсне детето ви, няма в кръвта на детето да открият огромни количества алкохол? Че родственикът ви, който е бил блъснат на пешеходна пътека от кола „с лампа“, няма да се окаже сам виновен? И че ако потърсите справедливост, няма внезапно да ви претърсят, да открият наркотици и да ви вкарат в затвора?

Вие ли решавате дали ще ядете френски пармезан или турски зеленчуци, или го решава за вас лагерната администрация? Как и на какво ще бъде учено детето ви? От вас ли зависи дали ще бъде платено или не лечението на детето ви, ако не дай боже то се разболее тежко? Можете ли да решите дали ще получава обезболяващи страдащ от хронична болка ваш родител?

Искате да ме убедите, че всичко това са нормални отношения между граждани и правителство на една държава? Не. Нормални са, когато са между концлагеристи и лагерна администрация.

Както във всеки концлагер, и в Русия има неформална йерархия. За разлика от концлагерната, тя не се ограничава с няколко простички нива. Руската концлагерна йерархия е много по-многослойна и разклонена. Само дето това не променя същността ѝ.

В неформалната концлагерна йерархия, която пронизва цялото руско общество, шофьорът на третия заместник на младшия помощник на някой прокурор стои несравнимо по-високо, отколкото някой действителен член на Академията на науките и Нобелов лауреат. Прокурорският шофьор може просто да прегази академика и няма изобщо да бъде наказан за това. А академикът не може дума напреки да каже на шофьора.

Защото шофьорът е член на лагерната администрация, а академикът е просто концлагерист, ако и по-привилегирован от повечето.

Мястото в хранителната екосистема на руския концлагер се определя именно от положението в тази неформална концлагерно-криминална йерархия. Нито заплатата, нито името на длъжността, нито количеството собственост нямат никакво значение на фона на концлагерната йерархия.

Именно затова целият живот на човек в Русия се състои от постоянно отстояване на мястото си в тази йерархия. От ежедневни и ежеминутни опити да демонстрира на околните, че дори само за миг, но точно в този момент и тази точка на времето и пространството, той заема по-високо положение.

Вие дори не го забелязвате!

Тази демонстрация на позиции в лагерната йерархия до такава степен е част от живота на съветския човек (казвам „съветски“, а не „руски“, понеже този типаж е характерен далеч не само за Русия), станала е толкова обикновена и неразделна част от ежедневието, че човек не я осъзнава, не вижда в нея нищо особено и не разбира как би могло да е иначе.

Лекарят в поликлиниката с чувство на гордо удовлетворение ще откаже да ви приеме, понеже сте закъснели десет минути. Не защото е зает или има други пациенти, а защото се е намерил формален повод да ви демонстрира, че той е „по-главният“.

Вие ще тичате към току-що пуснатата каса в супермаркета, разблъсквайки с лакти околните, не защото бързате и е важно да спестите една минута. А защото, когато се окажете пред всички, вие ще демонстрирате „предимство“, и като че ли ще заемете за миг мъничко по-високо стъпало в йерархията.

Касиерът в същия супермаркет високомерно ще ви дръпне лекция по повод… по какъвто и да е повод, който успее да намери, за да ви покаже, че точно тук и в този момент той, като длъжностно лице в супермаркета, стои над вас.

Вие няма да пропуснете другата кола, с която сте се засрещнали на тясна уличка, не защото ви е работа да ѝ попречите да мине, или ще спечелите нещо от това. А защото отстъпите ли път на някого, с това ще принизите в собствените си очи позицията си в концлагерната йерархия.

Ще се хвърляте да „наливате акъл“ на отнелия ви предимство на пътя джигит не защото разчитате с това да му помогнете да се поправи, а за да му покажете, че мястото му в йерархията е под вашето.

Съветските хора почти никога не се извиняват и не признават грешките си. Защото да се окажеш неправ е неприемливо! Признавайки грешката си, ти се съгласяваш с това да заемеш по-ниско място в йерархията!

Съветските хора не съобщават в полицията, когато някой нарушава закона. Не защото те одобряват и поддържат нарушаването на закона, а понеже да донасяш по концлагерните мерки е неприемливо. Концлагеристите трябва да се подкрепят един друг в отношенията с лагерната администрация. Ако съобщиш за престъпление на съседа, ти с това предаваш братството на концлагеристите и минаваш на страната на администрацията, ставаш „слухар“.

И вие живеете в този концлагер и ежедневно и ежеминутно вършите тези идиотски постъпки, без да се замисляте за същността им. Целият ви живот, даже ако не го осъзнавате, е подчинен на тази една цел – да обозначите място в лагерната йерархия и да дадете на околните да разберат, че вие сте в нея по-високо от тях. Повтарям – вие даже не го осъзнавате. Не го осъзнавате, понеже никога не сте живели в общество без концлагерна йерархия и не разбирате, че е възможно иначе.

В западния свят също е пълно с най-различни йерархии – служебни, професионални, корпоративни, семейни. Там обаче няма такава глобална йерархия, която да пронизва цялото общество отгоре додолу. Няма концлагерна йерархия, понеже там е не концлагер, а страна.

Там има не лагерна администрация и концлагеристи, а правителство и граждани. И ако случайно правителството там вземе да реши да определя могат ли гражданите да ядат пармезан или не, тогава… всъщност, няма нищо да стане, понеже на никой и през ум няма да му мине, че подобно нещо е работа на правителството. То не е. Работа е на лагерната администрация.

Проблемът на съветския човек е, че когато се окаже на Запад, той продължава да запазва този си шаблон на поведение. Продължава да демонстрира на околните мястото си в лагерната йерархия. Само че йерархията я няма! Той демонстрира място, а йерархията я няма! И той не разбира какво става. Нали дори не осъзнава, че това което върши, е демонстриране на място в йерархия. Просто се държи така, както е свикнал при соца. И реакцията на околните на неговото поведение го хвърля в смут.

Съветският човек хуква към току-що пуснатата каса в супермаркета, а околните вместо да му преграждат пътя и да се опитват да го изместят, му отстъпват път с любезни усмивки. Те виждат нещо съвсем различно от това, което вижда съветският човек. В Русия публиката, която вижда някой да се прережда, не го пуска – това е неприемливо, който те предреди, те е изместил в йерархията! А западнякът вижда, че човекът бърза, и значи е хубаво да му бъде отстъпен път! Напълно логична реакция.

Съветският човек обаче възприема това като слабост. След като ме пускат, мисли си той, значи са слабаци. значи ми отстъпват място в йерархията, и трябва успехът да бъде закрепен! И започва да „закрепва“ успеха си, и този път получава категоричен отпор. И много болезнен.

Защото като „закрепваш успеха“, е много лесно да прекрачиш границата, която разделя „демонстрация на място в йерархията“ от „нарушаване на правата на другите“. И соц-типът винаги я прекрачва. Той нито разбира местните реалности, нито се опитва да ги разбере. Нито пък, между другото, разбира какво е това „правата на другите“!

Само че западният човек може да не разбира какво е „борба за място в йерархията“, поради липсата на такава в обществото му, но фактът на нарушаване на правата му го разбира отлично. А умението да се сражава за правата си той го е попил с млякото на майка си, която пък е получила това умение от много поколения свободни предци.

Няколко картинки от натура, на които ми се е налагало да бъда свидетел:

Пристига руски юнак на чуждото море да се попече на слънце, и най-напред демонстрира на всички околни мястото си в йерархията по най-простия и достъпен способ – наема яка лимузина за четиристотин евро на денонощие. И я настъпва по местния аутобан.

Кажете обаче, кой мухльо ще се влачи със сто и двайсет по такъв разкошен аутобан с такава яка кола? А пък не можеш да я настъпиш – непрекъснато ти се мотаят отпред таратайките на разни аборигени. И когато един местен съвсем прекалява – не ще да отбие на банкета и да му освободи пътя – нашият герой решава по руски обичай да му преподаде урок. Задминава го, завива рязко пред него и се изправя на спирачките! Дръпне малко напред – пак на спирачките! И е много учуден, когато на изхода на магистралата го спира пътна полиция.

Какво са обаче някакви западни ченгета пред руския герой! Знае си той мястото в йерархията, то е много над разните там нобелови лауреати. За негово учудване обаче, опитът да сложи досадните куки на мястото им приключва с тримесечен престой в кауша. Почти на брега на морето, само дето не на плажа, а зад решетките.

Или пък друга история. Поредният съветски човек взима под наем апартамент на брега на морето, и пристигайки на новото местожителство, първата му работа е да заеме най-удобното паркомясто в комплекса. Само че то си има собственик, който го притежава. Вижда този собственик, че някой използва неговото паркомясто, и оставя под чистачките вежлива записка с молба да паркират другаде. Съветският човек възприема това като атака и опит да го свалят надолу по йерархичната стълбица. Демонстративно накъсва записката на парченца и продължава да паркира там. Собственикът улавя момент, когато съветският човек тъкмо паркира, идва при него и се опитва вежливо да му обясни, че това място е негова собственост и той не е давал разрешение за паркиране. И получава отговор:

– Ти това място не го използваш, значи е свободно и ще паркирам на него аз. Защото така ми е удобно, защо!

Гледа съветският човек как собственикът си тръгва, радва се колко лесно е показал на тоя мухльо къде му е мястото в йерархията, прибира се, но след десет минути покоя му го нарушават полицаи. Дошли да му съставят протокол за незаконно навлизане в частна собственост. Разбирайки, че посещението на полицаите го е свалило по йерархичната стълбица чак додолу, съветският човек отива при собственика на паркомястото, за да възстановява изгубените позиции и да обясни на този урод, че читавите момци не тропат на ченгетата. И отново го навестяват полицаите, но този път след протокола следва посещение в съда и депортиране.

Разбира се, случаи с толкова екстремален завършек като затвор или депортация са редки. Обикновено сраженията, които водят соц-типовете на Запад за място в несъществуващата йерархия, са много по-дребни и получените уроци не са толкова болезнени. Неизменно обаче остава едно. Соц-типът се опитва да заеме място в местната йерархия – и се проваля! Пак се опитва да заеме място – пак се проваля!

Той не разбира, че причината за провала е, че там просто не съществува концлагерна йерархия. Той възприема всеки свой неуспешен опит да заеме място в нея като спускане в нея. И накрая в един момент почва да се чувства на дъното ѝ.

Тогава на него (в представите му) му остава само едно – да се прилепи към някоя яка глутница. Ако не може личният му статут, поне статутът на глутницата му да бъде по-висок. Само че бедата продължава – там не само концлагерни йерархии няма, ама май и вълчи глутници също.

И тогава погледът му се обръща към напуснатата родина. Да, той е избягал от този концлагер, но в него поне е имал някакъв статус, ако и не висок. Все пак е бил малко над дъното, а не точно на него. И… я как само се плашат тук всички от Путин! Я как само Русия огъва де когото свари! Сирия! Крим е наш! Значи Русия е яка глутница! И щом съм руснак, значи съм член на тази глутница!

Ей, вие наоколо, я ме чуйте! Аз не съм ви тукашната последна дупка на кавала, както си мислите! Аз съм член на яка глутница, уважавайте ме! Ама защо пак не ме уважавате? Като дойде Путин, ще ви даде да разберете! Ей, Вова, я ги постави тези тук на място!

Попреувеличено е малко, но тъй като живея на Запад, доста пъти съм виждал този процес. И уверявам ви, в основата на целия този „кримнашизъм“ и „великорусизъм“ сред дошлите на Запад е само желанието да демонстрират на околните принадлежността си към силна глутница. Нищо друго.

Миналия уикенд бях свидетел как един бивш съветски експат, а сега просто емигрирал ватенкаджия, започна да се възхищава в компанията на себеподобни от „великия Путин“ и „Крим е наш“. И изведнъж бая грубичко го сложиха на мястото му: „Ти пък какво отношение имаш към това, нали не си руски гражданин?“

Ще рече простичко: „Не се притривай към силната ни глутница, ти не си неин член!“

Да побутнем бъдещето

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/push-the-future/

Представете си, че сме няколко години напред в бъдещето. Но не повече от пръстите на едната ви ръка. Искате да произведете някакъв продукт. Влизате във фабриката с проектната си документация, записана на някакъв цифров носител… Или не – дори нямате съвсем прецизна такава, но с помощта на инженерния екип тя скоро става готова, като междувременно сте изяснили всички въпроси, свързани с това какви точно материали да бъдат вложени, какви техни специфики да бъдат използвани или евентуални проблеми и слаби места да бъдат избегнати. Как всичко да се направи при най-оптимална цена и бързина на производство. Повечето от тези решения ви подсказва самата информационна система на фабриката, защото разполага с натрупани данни и статистика, а machine learning алгоритмите стават все по-добри. Съобразени са регулационните изисквания, ако продуктът има отношения към тях. Уточнени са доставчиците на материали, цените им, дори разполагате с прогноза как би се отразила върху вашата цена някоя промяна на пазарите на суровини и материали. Знаете кои и какви са възможните най-подходящи заместители. Знаете подробно как ще се рециклира продуктът ви, след като приключи експлотационният му период. Имате най-детайлни количествени сметки и при всяка промяна в изделието те се опресняват автоматично. Накрая слагате очила за виртуална реалност и разглеждате продукта си „на живо“ още преди изобщо той да е влязъл в производство.

Ако всичко е както трябва – пускате поръчката за продукция, фабриката се преконфигурира съобразно новото изделие, а това с всяка следваща година ще се случва все по-автоматично и бързо. Транспортни роботи ще зареждат от склад нужните материали, колаборативните им „колеги“ (коботи) по поточните линии ще обслужват машините и производството на новото изделие (сменяйки например изхабените инструменти, зареждайки заготовки, опаковайки и т.н.), а накрая, вече в склада за готова продукция, ще финишират подредени, с етикети или маркирани с RFID, NFC или QR бройките завършени изделия, готови за експедиция. Таговете на съответната маркировка вероятно ще са в blockchain база, за проследяемост и доказване на оригинално производство и произход. Хора все още ще са нужни, но повечето ще са в инженерния отдел или в, да го наречем, контролния център на фабриката. Сред машините ще бъдат все по-малко и по-малко. А подобно производството за все повече неща ще е все по-възможно да бъде дори денонощно.

По време на целия процес ще можете да следите бройките, темпото, разхода на суровини и енергия – и не в някакви ужасни таблици с мърдащи числа, а чрез удобни, човешки интерфейси и визуализации, включително отдалечено чрез смартфон или таблет, защото всъщност няма какво толкова да правите във фабриката… Системите за анализиране на данните от датчиците и следене на параметрите на машините ще „предвиждат“ и подсказват за евентуални претоварвания на машини и инструменти, за потенциални проблеми и брак…

„Мечтая да е възможно фабриката ми да е продължение на нервната ми система, да мога да я почувствам и да взимам решения на тази база“, ми каза наскоро един индустриалец.

И нека тук спрем да си представяме, защото… това изобщо не е фантастика. Технологиите, които са нужни това да бъде възможно, са вече около нас. В индустрията обаче има много препъни камъни, заложени основно от различни вендори, в стремеж да запазят пазарни сегменти за себе си. Много машини не споделят никакви данни. Често липсват стандарти (или пък те не се ползват), които да спомагат интеграцията между компоненти от различни производители. Доставчиците на информационни системи се опитват да продават това, което вече са разработили, и твърде малко се интересуват от реалните нужди и проблеми в производствения сектор. След десетилетия, в които се извършва автоматизация и цифровизация (да, формално третата индустриална революция започва през 70-те години на миналия век), информационните технологии продължават да са фокусирани предимно в enablement и поддръжка, и твърде малко в реални, практични и ползотворни, специфични за сегмента иновации. В света на ИТ продължава да вирее горделивото, но безпочвено очакване индустрията да се напасне към тях, вместо технологиите да са пригодни за индустрията.

Но в крайна сметка иновациите се случват – при това лавинообразно. Някои са по-значими от други или пък изчакват своя момент да заблестят. И това съвсем не е самоцелно или извън контекст.

Такава модерна, дигитална фабрика е напълно възможна. От днешна гледна точка е по-лесно да си я представим като плавна еволюция на съществуваща традиционна такава, отколкото да се планира и построи от нулата. И при това не са нужни твърде много време, твърде много хора или някакви огромни усилия. Трябва да се огледат и оценят налични платформи и технологии заедно с възможните интеграции помежду им. Да се отсеят тези с най-добър потенциал и да се тестват в реална среда. Да се подберат или доработят приложения. И нещата ще започнат да се получават – не изведнъж, но всичко това е напълно реалистично – и ако се стартира сега, да започнат да се виждат реални резултати между 2020 и 2025 година. При това в България, в Пловдив, в Търново или Габрово. Или навсякъде другаде, но преди няколко дни с един от визионерите в индустрията около Пловдив обсъждахме, че ако успеем да го направим тук, значи може да се направи навсякъде. И да се мултиплексира колкото е нужно.

Нужни са няколко души с капацитет и готовност да се фокусират в темата – в идеалния случай ще са хора, малко по-широкопрофилни като натрупан опит, които не се страхуват да мислят извън рамките на текущата си тясна специалност. Такива, които да са с нагласа бързо да скачат и навлизат в нова територия, софтуер или платформа. Да имат способността да вникват под повърхността на техническата документация, за да преценят потенциала на една система. Важен е интеграторският подход – погледът към общата картинка и крайната цел всичко да работи заедно. Потенциалът на една машина или система извън контекста на общата интеграция, ако тя е твърде трудна, скъпа или невъзможна, е с пренебрежимо значение. Всякакъв ИТ опит ще е от полза, но в идеалния случай комбинацията от ИТ и инженерство (електроника и/или автоматизация) ще е брилянтната сплав. Иначе всяко окей по някоя (или повече) от следните посоки ще е плюс:

  • аналитично и критично мислене (креативно и out-of-the-box)
  • някой от стандартните езици за програмиране като C или Java
  • някоя и друга база-данни (поне SQL), както и HTML, и REST
  • опит с програмиране на контролери
  • IoT или IIoT (Industrial IoT), MQTT (или други M2M протоколи)
  • комфортно ползване на различни операционни системи (минимум Linux и Windows)
  • PLM (product lifecycle management), но не PLCM (product life-cycle management в маркетинг смисъл)
  • machine learning
  • всякакъв друг опит в/от индустрията
  • умения за кратко и фокусирано изразяване и писане
  • готовност за споделяне на знания и работа в екип
  • прагматичен и практически-ориентиран подход към проблемите
  • използване на инструменти за управление на задачи, проекти и лични ангажименти (календар, trello, todoist и др.)

Английският език е нужен като минимум на работно ниво, защото макар и не непрекъснато, ще се работи в многоезична среда и този език се явява най-малкото общо кратно за общуване и документиране.

И ако това по-горе зазвучи претенциозно в нечии уши, бързам да уточня, че няма да правим никакви революции и иновации – просто ще свършим малко полезна работа. В идеалния случай просто ще побутнем леко еволюцията напред. 🙂

Такива неща вече се правят в една или друга степен. Започват да се появяват и вендори, които ще твърдят, че могат да продадат най-подходящото цялостно решение. Истината е, че много от тях просто се опитват да вкарат колкото могат повече клиенти в собствената си екосистема. Няма универсални решения – във всяко индустриално производство има много специфики, които трябва да се имат наум. Решенията е добре да са „ушити“ по мярка и интегрирани, с подбор на най-оптималните компоненти от различни вендори.

Затова размахвам знаменце, че търся колеги и партньори. Имам подадени ръце и готовност за съвместна работа с представители на индустрията около Пловдив (в момента ми е най-лесно и на мен, и на тях, да разсъждаваме в рамките на Пловдив). Основната тяхна тревога е, че няма да се намерят нужните хора. Затова искам да проведа като начало един тур от разговори с тези, които биха се заинтересували да работим заедно по темата, а след това ще обсъждаме следващи стъпки. Имам няколко души наум, с които ще говоря лично, но по-голямата част от тях са ангажирани с други неща. Затова, пишейки този текст, се надявам, че ще се намерим и с нови колеги.

Аз лично вярвам, че успехът е свързан с партньорство и колаборация, а не е заключен в ревнивото пазене на двадесетте реда код, които си написал така или иначе пак като импровизация върху нечий друг труд, положен преди теб. Знанието, затворено между двете ти уши, просто остарява бързо и не върши никаква работа, ако не си го споделил с останалите. Времето на парцелираното познание и ексклузивни умения приключи неотдавна. Сега можем да постигнем нещо смислено само чрез взаимни усилия и екипна работа.

В случай че проявявате интерес, моля свържете се с мен (чрез формуляра по-долу) и споделете каквото прецените за важно за ваш предишен опит или нагласа към темата. С най-интересните хора ще се постарая да се видим на живо възможно най-скоро.

Нова посока

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/new-direction/

Досега винаги накратко съм се представял като ИТ инженер (с пълното съзнание, че е леко странно, дори може би малко смешно). Но истината е, че минавайки през това да бъда програмист (започнах като ученик), после доста години системен и мрежови администратор, след това ИТ архитект на разни по-сложни системи и внедрявания, консултант, а дори в последните години и търговец, и мениджър… напоследък имам потребността да свържа точките. И да добавя още малко повече инженер към ИТ коктейла.

Неотдавна се оттеглих от частично моя компания, защото имам потребност да чувствам и усещам резултата след положените усилия, а тя има друг свой път.

Междувременно с партньори създадохме Trakia Tech, с идеята да раздвижим допълнително предприемаческата общност в посока трансформация на традиционните индустрии (като за такава броим и финансовата – нищо че тя най-добре успява да подхранва илюзията, че ако не се е трансформирала напълно, то едва ли не го прави всеки ден, но уви, това е твърде далеч от горчивата истина). И като казвам трансформация, имам предвид това, което по света решиха да наричат digital transformation (за да не се бърка с дигитализацията и автоматизацията, които са предхождащи един вид).

Trakia Tech си поставя за цел да подслонява хора или екипи с идеи, да ги свързва с подходящи ментори, така че идеите да не се развиват самоцелно, а да намират бързо реално приложение и, разбира се, да провокира инвеститори със свободен капитал да превърнат тези идеи в бизнес. Всичко това отнема доста време и усилия, но нещата започват да се случват. Междувременно стартирахме с няколко подгряващи събития заедно с партньори, защото образователните инициативи и изобщо всички начини да провокираме диалог, контакти и създаване на мрежа между хората с интереси в областта ще ни бъде и занапред основен фокус.

Пиша това не без конкретна причина, а защото утре или в идните няколко дни ще пусна анонс, с който ще се опитам да събера няколко души. Ако се сработим и се окаже, че имаме сходна визия, може много бързо да сформираме екип, който да се захване с амбициозен, но напълно реален проект, с потенциал да ускори сериозно дигитализацията на индустрията – дори не само в локален, а и в глобален мащаб.

Всичко това не е пряко свързано с Trakia Tech, но не е и извадено от контекста. Следствие е от усилията ми напоследък да подредя парченца от пъзела така, че да се получи ползотворна картинка, но стигнах до момент, в който не мога да продължа съвсем сам, а мрежата на Trakia Tech още тепърва се изгражда.

Имам нужда от свеж социален и интелектуален капитал! 🙂

Stay tuned…