Tag Archives: жени

2018-02-08 FOSDEM

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3378

Спимисе.

В понеделник сутрин се прибрахме от FOSDEM 2018, където правихме видео. Нямам много структурирани спомени, та разни бележки на едно място:

ULB (университетът, в който е FOSDEM) са страшна работа със сигурността, няколко пъти ни заключваха в зали/сгради. И понеже там като цяло хората говорят всякакъв език, стига да е френски, постоянно трябваше да звъним на локалните хора от екипа да се обаждат на охраната да ни отключват. Интересно дали можем да се доберем до тяхната система за контрол…

По време на setup-а се оказа, че имаме един juniper switch за видео laptop-ите. Докато седяхме в NOC-а и си говорехме, че трябва да се конфигурира, влезе един доброволец и каза “аз съм за видео екипа, казаха, че има нещо за кримпване” “можеш ли да конфигурираш juniper switch-ове?” “ами да, занимавал съм се”, след което го затворихме в сървърното и успя да излезе от там чак вечерта…

В първия половин час на конференцията някой се обади по irc – “абе, защо там пише 2017 в ъгъла?”. Оказа се, че фонът е приготвен и commit-нат, но не е бил налян на voctop-ите, та имаше едно много бързо pscp. Във финалната лекция това го споменаха, а преди това няколко човека обикаляха с няколко листа и предложения как да го коригираме (например да напишем 2017++ …).

За 20 минути успяхме в една от залите да сглобим setup, с който лектор да изнесе лекция remote, но па той не можа да се свърже. Жалко, щеше да е интересен експеримент.

Времето в Брюксел беше отвратително – вятър, дъжд, и точно следобяда слънце, че да ми пече в монитора.

Игнат за малко беше на FOSDEM и даже му показах сървърното. Ако го бях пуснал да полази там, дали щеше да спре всичко в рамките на 5 минути…

Като цяло проблемите от нашата техника бяха малко, от тая на университета – доста (аз дебъгвах setup-а в една зала и още не мога да си обясня как е работел досега), но най-големия проблем си остава, че хората не си включват микрофоните… Може би трябва за някакви такива случаи да помислим за някаква система, която чете по движенията на устните и прави субтитри. За догодина задължително monitoring на аудионивата на stream-овете.

Трябва да си намерим полет на връщане, за който да не трябва да ставаме в 6:30, не е човешко.

И понеже все ме питат дали съм гледал една или друга лекция – може би съм един от малкото хора, дето хем са били там, хем не са гледали абсолютно нищо 🙂

Исус и Мери, как сте облечени днес!

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/02/06/echr_moral/

Стана известно решението на Европейския съд за правата на човека по делото Sekmadienis v Lithuania.

Търговско дружество провежда рекламна кампания, в която са включени три реклами, показвани на двадесет рекламни табла  във Вилнюс и на уебсайта на дружеството.

Първата от трите реклами показва млад мъж с дълга коса  и няколко татуировки, облечен  с джинси – и надписът в долната част на изображението гласи:  “Исусе, какви панталони!” (Jėzau, kokios tavo kelnės!).

Втората реклама показва  млада жена, облечена в бяла рокля  – и  надписът в долната част на изображението гласи: “Драга Мария, каква рокля!” ( Marija brangi, kokia suknelė!).

Третата реклама показва  мъжа и жената заедно – и надписът в долната част на изображението този път е “Исус [и] Мария, как сте облечени!” (Jėzau Marija, kuo čia apsirengę!)

Инспекторатът глобява дружеството за нарушение на Закона за рекламата, тъй като кампанията противоречи на обществения морал.  Инспекторатът счита, че рекламите използват религиозни символи по неуважителен и неподходящ начин и че използването на такива символи за  целите на модната реклама е вероятно да  засегне религиозните хора. В последна сметка санкцията от около 500 евро е потвърдена с мотива, че неподходящото изобразяване на Исус  и Мария във въпросните реклами насърчава лековато отношение към етичните ценности на християнската вяра и  начин на живот, който е несъвместим с принципите на религиозния човек.

Търговското дружество се обръща към ЕСПЧ за защита по чл.10, свобода на изразяване.

Решението

Става дума за търговско слово, според практиката на ЕСПЧ то е с ниска степен на защита – изразяваща се в  по-широко зачитане  от страна на Съда на преценката на националните власти –  държавите имат широка свобода на преценка при регламентирането на словото в търговските дела и  рекламата [73]. Задачата на Съда не е да замества компетентните национални органи, а по-скоро да  анализира намесата,  която се оспорва, в светлината на случая като цяло и да  определи дали намесата  е  пропорционална на преследваната легитимна цел   – и  да се увери, че националните органи прилагат стандарти, които са в съответствие с принципите, заложени в член 10 ЕКПЧ, и че  те се позовават на приемлива преценка на релевантните факти [72].

Съдът констатира намеса в свободата на изразяване, като на първо място приема, че тя има легитимни цели, а именно защитата на морала, произтичаща от християнската вяра, и защитата на правото на религиозните хора да не бъдат оскърбявани въз основа на техните вярвания [69].

По-нататък Съдът напомня, че свободата на изразяване е една от  основите на  демократичното общество и едно от основните условия за неговия напредък и за самореализация на всеки индивид. Свободата се отнася  не само за  информация  или  идеи, които са приети благоприятно или се считат за безобидни или безразлични, но и за тези, които обиждат, шокират или смущават. Такива са изискванията за плурализъм и толерантност, без която няма “демократично общество”. Свободата на изразяване има и предели, които обаче трябва да се тълкуват стриктно и необходимостта от каквито и да е ограничения трябва да се установи убедително [70].

Все пак упражняването на свободата на изразяване носи задължения и отговорности. В контекста на религиозните вярвания е задължение да се избягва, доколкото е възможно, израз, който да засяга упражняването на правата по чл.9 ЕКПЧ [74].

Съдът установява, че рекламите не са безпричинно обидни или оскърбителни, нито подбуждат към омраза на религиозни основания. Местните власти имат задължение да представят основателни и достатъчни причини за намеса. Според Съда предоставените от тях основания са  декларативни и неясни и не обясняват достатъчно защо позоваването на религиозните символи в рекламите е обидно и защо насърчаваният от рекламите начин на живот е  непременно   несъвместим  с обществения морал. Освен това Конституционният съд на Литва е постановил, че “никакви възгледи или идеология не могат да бъдат обявени за задължителни и насочени към дадено лице” и че държавата “няма право да създава задължителна система от възгледи”

Според ЕСПЧ фактът, че граждани са се оплакали пред националните власти относно рекламите, не може  сам по себе си да оправдае налагането на санкция.

Нарушение на член 10 ЕКПЧ:   местните органи не са успели да постигнат справедлив баланс между, от една страна, защитата на обществения морал и правата на религиозните хора, а от друга страна, правото на свобода на изразяване [83].

Решението се отнася до слово с противоречив характер, което се приема нееднозначно.То показва, освен другото, че според ЕСПЧ  евентуално засегната чувствителност сама по себе си не е достатъчна, за да оправдае намеса в свободата на изразяване.

 

Визия за електронно бъдеще

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3047

Не се имам за визионер. Най-вече защото смятам за нужно да мога да си представя почти всички стъпки, необходими за реализирането на всичко, което предлагам. И тогава то не е точно „визия“, а по-скоро „план“. Но така или иначе, наскоро се замислих какво бих искал да имаме след като реализираме пътната карта за е-управление (която е доста конкретен план). Нещо като … визия за 2025-та. И направих следния списък:

  • Електронно гражданство – това естонците вече го имат, а в заданието за системата за електронна идентификация бяхме заложили гъвкавост в идентификаторите – в момента са само ЕГН и ЛНЧ, но ако законодателството позволи на произволни чужди граждани да се издава електронна идентичност, това да бъде възможно и със съществуващата система. Това би позволило на чужденци да откриват фирми, да плащат данъци и да развиват дигитален бизнес без да са стъпвали в страната.
  • Гъвкава електронна идентификация – в момента електронната идентификация се предвижда на носител (смарткарта). Това не е най-удобното решение, но за желаните нива на сигурност е горе-долу единствената опция. Но след 5-6 години мобилните телефони, а и други преносими устройства ще имат, надявам се, същото ниво на сигурност (в момента са възможни хибридни схеми със split key между телефон + HSM, но да не влизаме в подробности.)
  • Пълен контрол на гражданите върху данните им – всеки да може да определя кой има достъп до данните му, да вижда кога са четени – не само в публичния сектор но и в частния. Това технологично изглежда трудно, но за публичния сектор е напълно постижимо, а за частния – с развитието на криптографията се надявам да има как да управляваме данните си без да се налага да правим „крипто-шаманизми“, които са трудни дори за напреднали.
  • Всички системи да имат програмни интерфейси и да си „говорят“. Това вече е заложено като изискване, но ще стане реалност най-рано след 4-5 години. Това ще превърне системите на държавата (а и не само) в лего-блокчета, от които и държавата, и бизнесът ще могат да сглобяват нови приложения.
  • Единен портал за граждани – и това е заложено като „първа версия“ в системата за електронна идентификация, но в неговата пълнота би изглеждало така – влизате (с електронната си идентичност) в портала и там виждате всички данни за себе си, всички данъци и такси, които дължите (и история на тяхното плащане), срокове, в които да извършите някакви задължения или препоръчителни действия (технически прегледи, гражданска отговорност, смяна на лична карта, записване на дете в детска градина или училище, профилактични медицински прегледи) и всичко това да може да се направи с един бутон – „плати данъци“, „записи дете в детска градина Х“, „поднови гражданска отговорност“, „запази си час за личния лекар“ и т.н. Някои от нещата може да стават и автоматично и само да получаваме известия, че са станали. Това разбира се би изисквало оптимизиране или изграждане наново на стотици процеси, но е постижимо.
  • Хартия в администрацията и в отношенията между бизнеса и гражданите – само в тоалетната. Това е шега на естонците, но колкото по-малко хартия размотаваме напред-назад, толкова по-добре. И не само заради спасените гори, а защото това би значело, че всичко можем да свършим в движение, отдалечено, лесно и бързо.

Това са неща пряко свързани с електронното управление. Ето още някои идеи за по-добро управление в по-общ смисъл. Те разчитат на голямо хранилище от данни, което може да звучи и малко антиутопично (напр. като в този разказ), но всичко това биха били данни, които държавата вече има и събира и в голямата си част не са данни за отделния гражданин, т.е. не биха нарушили личната му свобода:

  • Автоматична оценка на въздействието на законодателството – всеки закон или наредба в момента трябва да бъде приеман само след като е оценено въздействието му (напр. върху бизнеса). Това обаче далеч не се прави винаги. Според мен може да бъде автоматизирано до голяма степен – ако всички данни на държавата са налични в голямо хранилище и поддържани и класифицирани прилежно, а текстът на законопроектите не се твори „на колянце“, а следват адекватен, електронизиран и прозрачен процес, то той ще може да бъде анализиран машинно и съпоставян с данните, като така ще може по време на писането да е ясно какви аспекти засяга. Разбира се, това няма как да е пълно (освен ако изкуственият интелект не напредне драматично), но поне ще можем да имаме частична картина.
  • Изкуствен интелект за идентифициране на проблемни сфери – следейки гореспоменатите данни за дълги периоди от време, изкуствен интелект ще може да вдига „червени флагчета“ за проблемни сфери – ако раждаемостта намалява 7-8 години поред, значи може би е нужна политика, която да адресира проблема; ако чуждите инвестиции намаляват, значи е нужна политика по привличането им; ако броят на деца, оставащи извън детски градини расте, значи спешно трябва политика по осигуряването на такива (стимул за частни; ускорено строене на общински и др.); ако въздухът е мръсен за продължителен период… и т.н, и т.н. И всеки управляващ (министър/кмет) да има едно табло, на което да вижда проблемите сфери подредени по риск и приоритетност.
  • Система за идентифициране на корупция – в предложения проект за анализ на корупционния риск в пътната карта е залегнало автоматичен анализ, но той не е проактивен – на база на хранилището за данни може да се идентифицира корупция много по-ефективно.

Има обаче и много други аспекти на дигитализацията:

  • Пряко гражданско участие – не само електронно дистанционно гласуване и електронни референдуми, а възможност за активно участие във вземането на решения. Не смятам, че представителната демокрация е лоша и че пряката непременно ще реши всички проблеми, но със сигурност повече възможности за електронно гражданско участие (напр. в гласувания в парламентарни комисии; в изготвяне на законопроекти и др.) биха значели по-демократично-осъзнатео общество.
  • Дигитална грамотност (e-literacy) – в момента България е на последните място в Европа по дигитална грамотност. Не ползваме възможностите, които новите технологии предоставят, не се ориентираме в интернет-лабиринта, вярваме на фалшиви новини, не умеем да комунимираме онлайн и т.н. Това всичко може и трябва да се подобри, за да не изоставаме и да не ставаме по-бедни поради това си изоставане. Политика на министерство на образованието е необходима, но не достатъчна. Трябва електронното ограмотяване да се случва на всички нива, във всички възрасти. И не просто „как да ползваме компютър, за да се обаждаме на децата в чужбина“. А дори да можем да програмираме прости програми, ако щете. Защото това би повишило ефективността ни многократно, без значение от професията.
  • ИТ индустрията да премине отвъд аутсорсинга. Отвъд това да изпълнява тривиални (но времеемки) задачи на големи компании. Имаме потенциала да решаваме световни и местни проблеми и поне някой от е-гигантите на бъдещето да бъде тук. Да, за това е нужно не само технологична експертиза и предприемчивост, а и инвеститорска екосистема, но напредваме в това отношение.
  • Реален единен цифров пазар в Европа (а защо не и Европа+САЩ+други държави). В момента регулациите в различните европейски държави са толкова различни, че ако един бизнес иска да продава навсякъде, трябва да си наема юристи във всяка държава (образно казано). Опитите на настоящата комисия не бяха достатъчни и много сфери останаха или нехармонизирани, или хармонизирани проформа (напр. директивата за авторското право, за която ще пиша скоро, няма изгледи да постигне желания ефект). Дали европейските регламенти и директиви ще премахват местни особености или ще ги хармонизират между нациите, резултатът трябва да е един – единствената разлика между България, Франция, Естоняи и Испания да бъде езикът на потребителския интерфейс. А той би трябвало да бъде превеждан машинно в следващите 5-6 години.
  • Позволяване на реална споделена икономика чрез умни и гъвкави регулации и дерегулации – не твърдя, че Uber и AirBNB „са бъдещето“, но и такива и по-децентрализирани модели на предоставяне на услуги трябва да бъдат допустими, а не „по ръба на закона“. Схемите за репутация на шофьори, хотели, ресторанти и какво ли още не не трябва да са държавен монопол – държавата трябва да ги делегира на технологично по-адекватните.

„Абе т’ва ваш’то не е точно визия“. Сигурно не е, но поне е част от представата ми за възможното и постижимото след 10 години. И наличието просто на един списък с идеи, хрумнали в трамвая, не е начин нещо от тях да се случи. Но може би е първа стъпка, която в комбинация с достатъчна активност, попътен вятър и късмет, може пък и да стане.

Но защо всичко да е дигитално? Защо ни е този напън към електронизация, към преминаване към виртуалния свят? Не е ли това лошо, рисковано, откъсващо ни от корените, антиутопично? Не мисля. Технологията е и ще си остане само средство, а не самоцел, но като средство може да бъде много ефективна – за това да прави хората по отделно, и обществата като цяло, по-щастливи, по-богати (и материално и нематериално) и дори по-добра версия на самите себе си. „Само“ трябва да се научим как да я използваме.

Швейцария: референдум за модела на финансиране на обществените медии

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/02/05/psm_fee/

В Швейцария през март предстои референдум с въпрос: подкрепяте ли отмяната на данъка за обществените медии (Billag – затова инициативата е известна като No Billag).  Проучванията показват, че   (а) има регионални различия, (б) има политически различия: 3 от 4 поддръжници на управляващите подкрепят, опозицията по-скоро е против.

Вижда се, че агитацията  за отрицателен отговор и запазване на данъка  (No to No Billag)  слага знак за равенство между съществуването на обществените медии и финансирането чрез  данък. Такава е и позицията на Ноел Кърън, медиен експерт, публикувана  на   сайта на EBU,  организацията на обществените медии в Европа, в която членуват и БНТ и БНР:

Ако кампанията за отмяна на данъка се окаже успешна, Швейцария ще се превърне в първата страна в Европа без обществени радио и телевизия. Гласът за отмяна на данъка ще означава край на обществените медии в Швейцария.

Това не е референдум за отмяна на таксите. Таксите  са отменени и заместени с данък със  Закона за радиото и телевизията от 2015 г.  Въпреки че в някои медии още се говори за такси/ licence fee –  всъщност става дума за данък, въведен на мястото на таксата. По този закон, действащ и в момента,   задължение да плащат имат  всички домакинства.  Задължени лица са и търговските дружества в зависимост от оборота си, напр. дружества с оборот под CHF 500,000 не плащат – очевидно без оглед дали гледат обществената телевизия и дали слушат обществено радио.  Такса  е цена за услуга  и който не гледа/слуша обществено радио, не плаща – така е било в Швейцария до 2015 г. Вече не.

Размерът на данъка за домакинство е 400 шв.фр. – около 670 лева годишно. Глобата за неплащане на данъка е CHF 5,000. Финансирането от аудиторията  за 2016 г. е около  1.3 млрд шв.франка (2016). Голямата част от тях отиват за обществените медии SBC, но също така част се предоставя на регионални търговски медии с обществени функции.

Какво ще стане, ако швейцарците подкрепят отпадането на данъка за тв и радио? Само ще се промени моделът на финансиране или обществените радио и телевизия са реално застрашени? Дебатите в парламента не са много обнадеждаващи, чуват се гласове на депутати,  че Швейцария е съществувала преди SBC  и ще съществува след корпорацията. 

Вероятно е така, но това за какво точно е аргумент? Швейцария е съществувала и преди интернет.

Полша, Холокоста, забранени думи, най-лошият вид поляци

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/02/05/poland_facts/

Не са много държавите, които изрично със закон се произнасят по исторически факт. И санкционират всекиго, ако твърди нещо друго.

Има държави, в които е престъпление  да отричаш Холокоста.

Франция опита да регламентира и позицията към арменския геноцид от 1915 г., но не се получи (през 2012 г. Конституционният съд обяви закона за противоконституционен).

И ето сега Полша.

Отричането на Холокоста в Полша е престъпление. Или беше досега. Сега с нов законопроект  се забранява израза полски лагер на смъртта/ Polish death camps: според изявлението на правителството днес всеки, който използва лъжливия термин полски лагер на смъртта, не само скверни паметта на жертвите, но трови истината с лъжа, което трябва да се преследва и наказва.

Според   Reuters.com повече от три милиона от общо 3,2 милиона евреи в Полша са убити от нацистите – и това е около половината от евреите, убити в Холокоста. Евреи от цяла Европа са изпращани да бъдат убити в лагери, построени и експлоатирани от германците на полска земя, включително Аушвиц, Треблинка, Белцек и Собибор.

Медиите изнасят, че чл.55   гласи:

“Който обвинява публично и в несъответствие с фактите полската нация или полската държава, че са отговорни или са съучаствали в нацистките престъпления, извършени от Третия германски Райх   или други престъпления против мира и човечеството или военни престъпления или по друг начин грубо омаловажава действителните извършители на тези престъпления, подлежи на глоба или наказание лишаване от свобода до три години. “

Както може да се очаква, текстът среща масово неодобрение. New York Times публикува неласкави мнения – посочва се, че  мярката е част от програма, въведена през последните две години, наречена от правителството на  PiS/Право и справедливост   добра промяна. ​​Промяната включва опити да се узакони правителственият контрол над медиите и да се въведат драконови закони против абортите. PiS също така променят публичността с език, напомнящи новоговора/newspeak на комунистическите години.  Комунистите  говореха за враговете на народа. Днес Качински нарича онези, които критикуват правителството,  най-лошият вид поляци.  Другите, които се радват на правителството, са наричани привърженици на закона и правосъдието.

Най-лошият вид поляци излязоха по улиците, за да протестират по-масово, отколкото Полша е виждала от времето на Солидарност, завършва публикацията.

 

Тоест

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/toest/

В Пловдив след Освобождението бе започнал да излиза първият български вестник “Марица” с брой 1 от 25.VII/6.VIII.1878 г. Издател бил Христо Г. Данов. […] Съобщенията и новините във в. “Марица” били така подробни и достоверни, че в София предпочитали да се осведомяват от него, а не от местните вестници. За да знаят чужденците какво става в България, имало статии и на френски език. […]

В 1907 г. в Пловдив излизаха повече от десет вестника освен периодическите списания: “Балкански новини”, еврейският “Ел Диа” – “Ден”, турският “Ехали” – “Народ”, “Зорница”, гръцкият “Едисие ту ему”, турският “Мувазине”, “Нова Марица”, “Пловдив”, арменският “Размиг” – “Борец”, “Санстефанска България”, гръцкият “Филипополис”, еврейският “Ла семена” – “Седмица”, турският “Хилел” – “Полумесец”. Започнаха да печатат свои вестници и работническите синдикати. В 1908 г. се появи първият брой на вестник “Тютюноработник”, а в края на 1909 г. – на “Кожаро-обущар”. […]

Вестници много, на различни езици, но в 45-хилядния град имаше и много читатели!

Никола Алваджиев, “Пловдивска хроника”

Първият брой на вестник Марица от 1878 година

Първият брой на вестник Марица от 1878 година

Днес в почти половин милионен Пловдив излиза само един ежедневник.

А голяма част от медиите в България са зависими. Подчинени на политическите влияния, на бизнес интересите на собствениците си, или разчитат на благоразположението на рекламодателите си. Автоцензурата също се е превърнала във важно умение за оцеляване на българския журналист и на българския медиен пазар. Така основната роля на медиите да бъдат в полза на обществото и да са критичен коректив на управляващите става невъзможна.

Без свободни медии обаче демокрацията е не просто уязвима – тя не може да съществува. А единствената гаранция за действителна независимост на медиите е да бъде изолирано влиянието на собствениците, рекламодателите и властимащите върху тях, което ще е възможно само ако гражданите се ангажират с финансирането на медиите, на които държат.

От години насам с различни хора обсъждах няколко форма̀та, които по една или друга причина не се реализираха. На 1 февруари, около 5 сутринта, след безсънна нощ и над 12-часова работна сесия, започнала следобеда на предния ден, дръпнахме завесата пред Тоест.

Наясно сме, че започваме скромно, но се надяваме да пораснем бързо и заедно. Екипът ни постепенно расте, защото продължаваме да разговаряме с хора, които да привлечем под една или друга форма. Засега сме разпръснати между София, Пловдив и няколко европейски града. Редакцията ни е виртуална, за да можем да сме навсякъде и защото искаме да изцедим възможностите на съвременните технологии, за да създаваме съдържание и общност около себе си.

Искаме да натежим в посока на думите, които имат смисъл. Искаме да предлагаме стойностни неща за четене, гледане и слушане. Представяме си се като съвременно списание, което „разлиствате“ по-бавно, и избирате подходящия момент, за да се потопите в една или друга тема. Не можем да бъдем прехвърлени набързо. Ще прескачаме злободневните теми, за да се фокусираме върху истински важните. Но ако нямаме автор за дадена тема, ще предпочетем да я пропуснем, отколкото да не бъдем на ниво. Искаме да даваме трибуна на хора с експертност и репутация в своята област и целенасочено ще отбягваме многознайството по всяка тема.

В „Тоест“ няма да препубликуваме чужди материали, а само авторски. Ще съпоставяме факти, ще ги анализираме, а когато сме пристрастни към някоя позиция, ще го декларираме ясно и обосновано. Ще търсим и разказваме историите на хората, които вдъхновяват, и на малкия и средния бизнес, който възражда предприемаческия дух на българите. Ще бъдем критични към управляващите, които и да са те.

И започваме, отказвайки се да публикуваме реклами, отказвайки да се финансираме по програми, отказвайки зад нас да стои нечий бизнес. Заради това регистрирахме фондация, а не търговско дружество за издател на Тоест. Единственият начин да се закрепим над водата е да спечелим доверието на читателите, зрителите и слушателите си, да им носим смисъл и полезност, а те редовно да ни подкрепят с малки суми. Нямаме друга опция. Нещо повече, освен да спечелим доверие, ежедневно ще трябва да го защитаваме и умножаваме.

Съзнаваме, че подобен бизнес модел звучи сякаш сами се препъваме, но пък… ако се получи? В Тоест няма и няма да имаме нужда от търговци, които да продават реклама, за да запълваме страниците си с банери и платени публикации. Няма да броим кликовете върху тях. Няма да се борим за повече трафик, няма да пишем провокативни заглавия, за да привличаме внимание. Дори не ползваме Google Analytics, защото не следим и не профилираме посетителите си – защото няма пред кого да доказваме посещаемост. Няма да слагаме и paywall, за да предлагаме по няколко безплатни статии, а след това да затваряме достъпа до сайта за посетители, които не са платили.

Единственото, което ще реши дали ще оцелеем при този модел, е дали достатъчно хора ни намират за полезни и ни подкрепят. Нито сме първи, нито единствени с подобна идея – има вече успешни проекти по света и това ни дава кураж да опитаме.

Оригинален линк: “Тоест” • Някои права запазени

Съд на ЕС: Максимилиан Шремс може да предяви индивидуален иск срещу Facebook Ireland в Австрия

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/01/26/fb_schrems/

На 25 януари 2018 Съдът на ЕС се произнесе по дело С-498/16 Maximilian Schrems/Facebook Ireland Limited по преюдициално запитване. Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Maximilian Schrems, с местоживеене в Австрия, и Facebook Ireland Limited, със седалище в Ирландия, относно искания за установяване, за преустановяване, за информация, за предоставяне на отчетна документация и за плащане на сума от 4 000 EUR, във връзка с личните профили във Facebook на г‑н Schrems и на седем други лица, прехвърлили му правата си, свързани с тези профили.

Максимилиан Шремс е австрийски студент, сега вече докторант по право,  завел дело за защита на личните данни във Фейсбук – което по-късно доведе до обявяване на невалидността на споразуменията ЕС-САЩ за личните данни (Safe Harbor).  По -късно ЕС и САЩ въведоха нов механизъм  –  “щит за защита на личните данни между ЕС и САЩ”  (Privacy Shield).  Шремс  смята, че мерките в рамките на щита отново не са адекватни за защитата на данните на гражданите на ЕС, в частност относно Facebook и програмата за събиране на данни на Prism на NSA чрез Facebook. Шремс се обръща към Ирландския орган за защита на личните данни,   който от своя страна внася въпроса в Ирландския Върховен съд – вж решението на Ирландския ВС.

Паралелно пред австрийски съд Шремс по същество твърди, че ответникът Facebook  е извършил редица нарушения на разпоредби относно защитата на данни. Шремс иска  да се установи  самото качество на ответника като доставчик на услуги и задължението му да следва указания;  недействителността на договорни клаузи от условията на Facebook;   преустановяване на използването на данните му за свои цели или за целите на трети лица;  информация за използването на данните  и  отчетна документация. Нещо повече – Шремс твърди, че представлява и седем други потребители на Facebook от различни държави със същите искания.

В Австрия възникват въпроси дали Шремс има статус потребител – ако ползва FB за професионални цели, може ли да представлява други лица и каква е подсъдността.

Преюдициалните въпроси

ВС на Австрия пита:

1)      Трябва ли член 15 от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че „потребител“ по смисъла на тази разпоредба губи това качество, когато след сравнително дълго ползване на личен профил във Facebook във връзка с реализирането на правата си това лице публикува книги, чете лекции, в някои случаи и срещу заплащане, управлява интернет сайтове, събира дарения за реализирането на правата и многобройни потребители му прехвърлят правата си срещу уверението, че той ще сподели с тях евентуално спечеленото, след приспадане на процесуалните разноски?

2)      Трябва ли член 16 от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че потребител в дадена държава членка може едновременно със собствените си права, произтичащи от потребителска сделка, да предяви в съда по местоживеенето на ищеца и права със същата цел на други потребители с местоживеене:

а)      в същата държава членка,

б)      в друга държава членка или

в)      в трета страна,

ако правата на тези лица, произтичащи от потребителски сделки със същия ответник в същия правен контекст, са му прехвърлени и ако сделката по прехвърляне не попада в обхвата на професионална или търговска дейност на ищеца, а служи за общото реализиране на правата?“

Решението

По първия въпрос:

40      Всъщност тълкуване на понятието „потребител“, което изключва такива дейности, би попречило за ефективната защита на правата на потребителите спрямо съдоговорителите им търговци, включително правата на защита на личните им данни. Едно такова тълкуване би било в разрез с целта, прогласена в член 169, параграф 1 ДФЕС, да се съдейства за тяхното право на самоорганизиране с цел защита на техните интереси.

41      С оглед на изложените дотук съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 15 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че ползвателят на личен профил във Facebook не губи качеството „потребител“ по смисъла на този член, когато публикува книги, чете лекции, управлява интернет сайтове, събира дарения и многобройни потребители му прехвърлят правата си, за да ги предяви той по съдебен ред.

По втория въпрос

48      Както Съдът е уточнил в друг случай, всъщност цесията на вземания сама по себе си не може да има значение при определянето на компетентния съд. Оттук следва, че компетентността на съдилища, различни от изрично посочените с Регламент № 44/2001, не може да бъде обоснована с концентрирането на множество права у само един ищец. Ето защо, както е отбелязал по същество генералният адвокат в точка 98 от заключението си, цесия като разглежданата по главното производство не може да обоснове нова специална подсъдност за потребителя цесионер.

49      С оглед на изложените дотук съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 16, параграф 1 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага спрямо иска на потребител, с който този потребител предявява пред съда по неговото местоживеене не само собствените си права, но и права, прехвърлени му от други потребители с местоживеене в същата държава членка, в други държави членки или в трети страни.

Веднага след произнасяне на решението Шремс е казал, че щом може да съди FB във Виена,  така и ще направи.

ЕСПЧ: за честта на мъртвите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/01/25/art8/

Две решения на Съда на правата на човека в последно време привличат вниманието към  правната защита на доброто име. Това са решенията по делата  Putitstin v Ukraine  и MAC TV v  Slovakia.

Различните правни системи допускат или не допускат да се водят дела за защита на доброто име на починали лица. В България защитата на доброто име е лична.

Двете решения на ЕСПЧ откриват възможността член 8 ЕКПЧ да разреши при подходящи обстоятелства да бъде предявен иск за честта на мъртвите.   Това би било  радикално ново развитие в практиката на Съда за правата на човека.

В Обединеното кралство този въпрос е бил обект на продължителна кампания от страна на Маргарет и Джеймс Уотсън, родителите на починалата Даян Уотсън. Дори е публикуван консултативен документ за  промяна в закона,   за да се позволи на  съпруга, близките и децата  да съдят издатели, но проектът е отхвърлен от парламента.

Ако двете решения  станат начало на практика на ЕСПЧ (разширяване на прилагането на чл.8 ЕКПЧ),  това ще е  аргумент, че държавата има позитивно задължение да защитава правата на близките – като част от личния им живот – по чл.8 от Конвенцията.

ЕСПЧ: Faludy-Kovács v Hungary

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/01/25/echr-21/

Вдовицата на известен унгарски поет търси по съдебен ред обезщетение.  Твърди, че е засегнато доброто й име в публикация. Според заглавието на тази публикация името на починалия се погазва, защото вдовицата търси известност.

В решението на Съда за правата на човека по делото Faludy-Kovács v. Hungary (application no. 20487/13) се констатира, че няма нарушение на чл.8 от Конвенцията.

Решението е поредното от серията решения, в което се засягат баланса на права (чл.8 v чл.10) и принципите на отговорната журналистика.

Из решението:

28. Съдът вече е имал възможност да определи съответните принципи, които трябва да ръководят неговата оценка в тази област. Установени са критерии  за балансиране на конкурентните права (виж Von Hannover   (№ 2)   и Axel Springer AG §§ 90-95). Съответните критерии са следните: принос към обсъждането на въпроси от обществен интерес, степента на известност на засегнатото лице, предметът на новината, предходното поведение на съответното лице, съдържанието, формата и последиците от публикацията и, когато е подходящо, обстоятелствата, при които е получена информацията или снимката.

29. Когато упражняването на баланса на права   е извършено от националните власти в съответствие с критериите, установени в практиката на Съда, Съдът би изисквал сериозни основания, за да замени със становището си оценката на националните съдилища.

33.  […] въпреки че журналистите имат право на преувеличение или дори на провокация, те все пак имат “задължения и отговорности” и трябва да действат добросъвестно и в съответствие с етиката на журналистиката (вж.  Markkinapörssi Oy  Satamedia Oy v. Finland     и Pentikäinen v. Finland  § 90).

Съдът установява, че информацията в публикацията е била предоставено доброволно, в статията и в заглавието не се съдържат неоснователни твърдения, а заглавието е в рамките на възможността за редакционен избор. В светлината на  широкото медийно отразяване на жалбоподателката и нейния бивш съпруг, предизвикано лично от тях,  Съдът се съгласява с констатацията на местните съдилища, че оспорваното публикуване не е било   вредно за честта и репутацията на жалбоподателката.

Няма нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

Регистърът на ражданията спря сам засрамен от себе си

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/registar-rajdaniq/

Писах по-рано тази седмица в социалките, е прословутия регистър за ражданията е паднал. Сайтът дава сървърна грешка при отваряне. За последно е бил достъпен на 10-ти януари и знам това, тъй като автоматично свалям данните от него. Използвам ги за да покажа колко некачествена е информацията в него и как липсата на контрол единствено генерира фалшиви новини.

Първоначално реших, че най-накрая Министерството на здравеопазването се е вслушало в призивите ми да се спре публичната част поне докато оправят качеството на данните. Предвид грешката обаче ми се стори малко вероятно, още повече, че подобна имаше за кратко и през декември. Затова отново завъртях телефоните на министерството с надеждата този път да получа отговори.

На няколко пъти бях изпращал запитвания по ЗДОИ, на които получавах половинчати отговори или най-често – никакви. Неофициално ми беше казано преди три години, че практически контрол няма. Този път по телефона имах повече късмет. Първо от Информация на МЗ ме насочиха към Националния център по обществено здраве и анализи. Преди също са ми посочвали, че точно те администрират регистъра. От там обаче ми отговориха, че само управляват достъпа до него – сертификати, които се дават на болници и на служители с цел анализи и попълване. Нямали достъп, а и право да администрират самият сървър, софтуера или да проверяват качеството на данните.

След това бях насочен към Медицински одит. Там бях прехвърлен през няколко души докато юристите потвърдиха това, което бях получил неофициално като информация от министерството преди време. Медицински одит не отговаря за проверка дали болниците въвеждат данните коректно, навреме или дали въобще ги въвеждат. Те проверяват дали медицинските дейности са изпълнени, а не дали документацията към министерството, каквото всъщност представлява този регистър, е изрядна. Интересното тук е, че именно министерството на няколко пъти официално са ми отговаряли, че точно Медицински одит следва да правят такива проверки, но не знаят дали има санкционирани.

Накрая се върнах на Министерството и ме свързаха с отговарящите за информационната им инфраструктура. Оказа се, че тъй като регистъра не е част от техните сайтове, не влиза в техните задължения. Още повече, че сървърът по някаква причина е в Медицински одит, които нямат нищо общо с него. Не е ясно как е правена техническа поддръжка до сега, но явно те ще се нарамят в бъдеще. Навярно ще видим сайта отново в следващата седмица, но от това, което разбрах от 10-тината разговори проведени днес излиза, че доста болници може да нямат възможност да въвеждат данни в скоро време.

Всичко това ме връща към темата, която дъвча от доста време – не се прави така. Регистърът за ражданията в никакъв случай не е най-големият проблем на здравеопазването. Може да се нарече дори маловажен. Сред информационните масиви обаче е най-видим и генерира най-много фалшиви новини. За известно време този на Фондът за лечение на деца получи по-голямо внимание, но беше закрит точно, защото показваше твърде много неудобни неща.

В случая с този за ражданията министерството дори изпуска поредна възможност да санкционира болниците за поредното нещо. Не това следва да е мотивацията тук обаче. Първоначалната цел на регистъра е да спомогне за подобряването на женското здраве в страната. Това е важно само по-себе си, но придобива и стратегически измерения в контекста на демографската криза. Регистърът не решава проблемът с раждаемостта, но данните, които следва да се събират в него може да посочат към проблеми, възможности за подобрение, положителни и негативни тенденции и стимули. В него далеч не се събира само броят на ражданията, но от това, което съм видял, следва да се събира дори повече информация.

Без качество на данните, отговорно въвеждане и отчетност обаче нищо от това няма значение. Сега имаме просто поредния софтуер, за който са похарчени едни пари и който бавно умира на някакъв сървър в прашно мазе. След още няколко системни грешки ще им писне и ще спрат да го рестартират и ще спря както толкова други регистри и добри иначе идеи.

В случая не е виновен никой от хората, с които разговарях днес. Самите те навярно са фрустрирани от ситуацията. Проблемът е системен и вина за тази счупена структура от взаимоотношения и отговорности носят именно министъра и зам. министрите. Както сегашните, така и всички преди тях. Да, наистина този регистър не е най-важното в доста проблемната ни здравна система. Същото може да кажем обаче за много подобни неща. Системните проблеми, които прозират тук, всъщност са причина за почти всичко, на което се ядосваме в здравеопазването. Работа на министъра не е да заповяда нещо да се оправи, а да изгради така структурите, че да се хващат такива проблеми веднага. Това важи както за счупен регистър, така и за корупция в болниците, лобизъм около лекарствата или източване на касата.

Междувременно за поне 2-3 седмици кафявите медии и сутрешните шоута ще бъдат лишени от любимата си януарска тема – как „българите сме на изчезване

Съдържа ли вирус Справка по чл. 73 от ЗДДФЛ, версия 6.0?

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2111

Днес мои клиенти ми звъннаха, че компютърът не им позволявал да си свалят новата версия на една програма от НАП. Когато стигнах на място, установих следното:

1. Въпросната програма е Справка от чл. 73 от ЗДДФЛ, версия 6.0
2. „Не може да бъде свалена“, понеже Windows Defender открива в нея вирус – Trojan:Win32/Azden.A!cl – и я блокира.
3. Сайтът на НАП, към който те се свързват, е истинският. Линкът е http://www.nap.bg/document?id=4311

Липсата на време не ми позволи да седна и да анализирам файловете в пакета ръчно, или дори да ги проверя с друг антивирус. Затова не зная дали реално съдържат вирус, или е фалшив позитив на Windows Defender.

Както едното, така и другото се е случвало преди. Надявам се да е фалшива тревога – поне един друг продукт, Xeoma, бива идентифициран погрешно от WD като този вирус. Ако обаче е реална заплаха, е неприятна. Вирусът е доста „модерен“ – събира и изпраща на стопаните си много подробна информация за компютъра и потребителите му, ъпдейтва се автоматично, сваля от Интернет и инсталира още допълнителни вирусни възможности, и позволява отдалечено командване на компютъра. Затова е разумно в този случай да се заложи на предпазливостта.

Свързах се веднага с НАП и ги предупредих за ситуацията. Единствената реакция (упорито повтаряна всеки път, когато се опитвах да обясня, че е възможно положението да е опасно), беше да им пратя е-майл и принтстрийн на съобщението, което получавам. За всеки случай им пратих описание на проблема – току-виж го прочете и някой, който различава компютър от прахосмукачка.

Моят съвет към всички е – задръжте мъничко с инсталирането на тази версия. Изчакайте, докато се разбере дали наистина съдържа вирус, или е фалшива тревога. НАП вероятно скоро ще обявят нещата и в двата случая – елементарна отговорност е да го направят.

Британският орган по конкуренцията: сделката Fox – Sky не е в обществен интерес поради риск за медийния плурализъм

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/01/24/murdoch-3/

Когато беше предложено на правителството на ГЕРБ  да въведе оценка на плурализма при допускане на медийните концентрации, първата страница на Труд беше заета от заглавието Държавни юзди за медиите слага кабинетът. И идеята отпадна от програмата.

Вероятно в медиите на Мърдок и другите засегнати издатели и собственици  също е имало кампания срещу контрола за плурализъм – но той е въведен и действа. Според  прессъобщение от 23 януари 2018  конкурентният орган (CMA) в Обединеното кралство е взел решение, според което  поемането на пълния контрол  над Sky от Fox не е в обществен интерес  поради съображения, свързани с медийния плурализъм.  Още информация от сайта на правителството на Обединеното кралство:

Плурализъм

Плурализмът на медиите е централен въпрос за демократичния процес в Обединеното кралство и като такъв е  защитен от закона. CMA  установява, че ако сделката приключи, както е предложено, тя няма да е в обществен  интерес.  Murdoch Family Trust (MFT), който контролира Fox и News Corporation (News Corp), засилвайки контрола си над Sky, би имал твърде голям контрол над доставчиците на новини във Великобритания във всички медийни платформи (телевизия, радио, онлайн и вестници) и следователно твърде голямо влияние върху общественото мнение и политическия дневен ред. Новините на MFT се гледат, четат или слушат от близо една трета от населението на Обединеното кралство и имат  дял от потреблението, който е значително по-голям  от всички останали доставчици на новини, с изключение на BBC и ITN.

Поради контрола си върху News Corp, фамилията Мърдок вече има значително влияние върху общественото мнение и  поемането на пълния контрол  над Sky от Fox ще го укрепи още повече. Въпреки съществуването  и на други медийни услуги, предоставящи новини в Обединеното кралство, CMA временно е установила, че те няма да бъдат достатъчни, за да неутрализират увеличеното влияние на MFT, ако се даде ход на сделката.

Стандарти за електронни медии

В разследването на CMA са разгледани и редица доказателства, за да се разбере дали Fox, Sky и MFT имат истински ангажимент към стандартите на електронните медии в Обединеното кралство. В това отношение се констатира, че Fox, който ще упражнява пълен контрол над Sky, не е вероятно да действа срещу обществения интерес. Като цяло Fox има истински ангажимент към стандартите   в Обединеното кралство. Тук е утвърден доставчик, притежаващ лицензии  повече от 20 години. CMA взе под внимание политиките и процедурите, които Fox  има, за да гарантира, че стандартите   са изпълнени.

Наистина преди 2012 г. имаше сериозни недостатъци в контролирания от МФТ вестник News of the world, който  спазваше закона и медийните стандарти. Но News Corp впоследствие е въвела процеси и процедури за справяне с проблема. CMA  е установила, че оттогава насам  няма опасения за стандартите в пресата на MFT.

Разследването разгледа неотдавнашните твърдения за сексуален тормоз срещу служители на Fox News в САЩ. Макар да са сериозни, CMA смята, че те не са пряко свързани с постигането на стандартите за радио- и телевизионно разпространение в ОК и не поставят под съмнение ангажимента на Fox или MFT към стандартите  за електронни медии в Обединеното кралство.

Ан Ламбер, ръководеща групата за независими разследвания, заявява:

Плурализмът на медиите е централен въпрос за нашия демократичен процес. Много е важно никоя група или индивид да няма твърде голям контрол над нашите медии или прекалено голяма власт, за да може да повлияе на политическата програма.

Ако сливането Fox / Sky продължи съгласно предложението, то ще бъде в противоречие с обществения интерес. Това би довело до факта, че фамилията  Мърдок ще има твърде голям контрол върху доставчиците на новини в Обединеното кралство и твърде голямо влияние върху общественото мнение и политическия дневен ред.

Следващи стъпки

CMA изложи редица потенциални възможности за справяне с тези проблеми, посочени в обявлението за обществени средства за защита.Органът предложи евентуални средства за защита, като взе предвид и обявяването от компанията Fox на 14 декември 2017 г., че е договорила продажбата на някои активи, включително интересите им в Sky, на The Walt Disney Company. Докладът на CMA ще бъде финализиран и предоставен на министъра по въпросите на цифровите технологии, културата, медиите и спорта до 1 май 2018 г.  Той  ще вземе окончателното решение за предложената сделка.

В момента тече триседмичен период на консултации по  констатациите на СМА.

Правовата държава като обща ценност на EC: Полша и чл.7 ДЕС

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/01/24/7_teu/

ЕК прие поредната препоръка относно принципите на правовата държава в Полша в допълнение към препоръки (ЕС) 2016/1374, (ЕС) 2017/146 и (ЕС) 2017/1520.

В уредбата за правовата държава са дадени насоки за диалог между Комисията и държава от ЕС с цел да се предотврати появата на системна заплаха за върховенството на закона, която би могла да прерасне в „очевиден риск от тежко нарушение“, който потенциално би задействал процедурата по член 7 от ДЕС. Когато в някоя държава от ЕС има ясни признаци за системна заплаха за върховенството на закона, Комисията може да започне диалог със съответната държава.

Европейският съюз се основава на общи ценности, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), в това число зачитане на принципите на правовата държава. Освен че изпълнява задачата да осигурява спазването на правото на ЕС, Комисията носи отговорност също така, заедно с Европейския парламент, държавите   и Съвета, да гарантира общите ценности на Съюза.

Съдебната практика на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека, както и документите, изготвени от Съвета на Европа, по-специално въз основа на експертните познания на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианска комисия), съдържат неизчерпателен списък на тези принципи и по този начин определят основния смисъл на принципите на правовата държава като обща ценност на Съюза в съответствие с член 2 от ДЕС.

Сред тези принципи са законността, което означава прозрачен, отчетен, демократичен и плуралистичен законодателен процес; правната сигурност; забраната на произвол от страна на органите на изпълнителната власт; независимостта и безпристрастността на съда; ефективният съдебен контрол със зачитане на основните права; и равенството пред закона.

В последната препоръка се изразяват нови опасения на Комисията във връзка с върховенството на закона, възникнали след приемането на предишните препоръки.

Комисията приканва полското правителство да реши посочените в настоящата препоръка проблеми в срок от три месеца от получаването на настоящата препоръка и да уведоми Комисията за предприетите мерки в това отношение.

Препоръката е изготвена едновременно с мотивираното предложение, представено от Комисията в съответствие с член 7, параграф 1 от ДЕС, във връзка с принципите на правовата държава в Полша.

Денят започва с култура: позиции

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/01/23/bnt-20/

Сюжетът с предаването Денят започва с култура се развива. Слуховете отстъпват място на информация от самите участници. Към думите се прибавят действия. Пред сградата на БНТ е  имало протест, според медиите при протеста са слезли днешният екип, продуцентката на предаването, журналисти от БНТ. Телевизията е отразила протеста в новините.

Незапомнено е  продуценти и журналисти в обществената телевизия да вземат официално думата – но се е случило точно това:  тези, които по начало говорят само с предаванията си, са проговорили за натиск, принципи и стандарти.

По съображения за пълнота – фактите: позиции  на ръководството, продуцентите и журналистите, а също и на Омбудсмана на БНТ:

Генералният директор Константин Каменаров пред Би Ай Телевизия:

Аз не мога да имам позиция относно протест, хората са големи и си решават сами. Аз имам позиция спрямо предаването „Денят започва с култура“, което харесвам, ценя и го намирам за истински ценна наша придобивка.Тук няма нещо, което да е въпрос на заседания, това е въпрос на програмни решения. Първото решение,че имаме това предаване, харесваме го и искаме да го имаме. Няма нито застрашени хора, нито забранени теми, нито забранени гости. Екипът на предаването са нормални хора, които работят в телевизия много отдавна и знаят много добре за какво става дума, когато се каже телевизия. Единственото, което сме говорили с тях е да не превръщаме това предаване в още една говорилня. Искаме да сме вкусни за гледане, шарени, интересни. Шарени в най- приятни смисъл го разбирайте. Никой не очаква от това предаване да изкъртва рейтингите. Това е специфично предаване в специален сегмент. Няма никакъв натиск кои гости да се канят. Това не е вярно – ние сме най-свободната телевизия- това ви го гарантирам.

Позицията  на Емил Кошлуков, директор на Програма БНТ1 и водещ на Още от деня е в развитие. Първо в социалната мрежа, а оттам и в медиите бяха огласени  14-те точки на Кошлуков. Изрично се заявява, че не се дължи обяснение на издания на един или друг кръг на медийни босове. ПИК със сигурност не е между тях, защото е получил интервю.

Понеже гледам, че някои хора силно се вълнуват от обществена телевизия, нейните цели и задачи:

1. Обществената телевизия е именно това, телевизия на обществото. Не е на ръководството, нито на водещите, нито на служителите. Още по-малко на една партия. Тя защитава обществения интерес.

2. Нейните задачи, цели и функции са описани ясно в закона, особено в чл. 6. Ако някой смята, че може да ги определи по-добре, да влезе в парламента, да напише нов закон и да го приеме. Засега действа този.

3. За да изпълни своята мисия, обществената телевизия трябва да е отново именно това, телевизия. Ако те гледат една шепа хора, как точно изпълняваш ролята си?

4. Обществените телевизии имат висок рейтинг в цяла Европа. Достатъчно е да видите френската, италианската, британската, сръбската и т. н. Просто когато имаш добри предавания, имаш и зрители.

5. БНТ има добри предавания, качествени журналисти и производство, постига и добри резултати. Не винаги, но постига. Нашата цел е да станат още по-добри.

6. Обсъжданията на продукциите, тяхната промяна и подобрение, структурно, съдържателно и програмно, е наша задача. Ние го правим в телевизията, всекидневно. Анализираме данните, следим конкуренцията, проучваме опита на другите по света.

7. Оценката ни я дават отново зрителите, не партийните централи, нито медиите на олигарси. Ние сме обществена телевизия, не сме длъжни да се съобразяваме с политически и други интереси, единствено с обществения.

8. Ако някой смята, че свободата на словото е застрашена, или е нарушен законът по някакъв начин, моля да покаже веднага кога, къде и как е станало това. Незабавно ще сезирам СЕМ лично аз, в качеството си на директор.

9. БНТ е длъжна да осигурява плурализъм на мненията, както и на гледните точки. Именно затова е важно хората да знаят кой какъв е, когато говори от ефира на БНТ. Не е редно да поканиш Лукарски, да речем, като адвокат по темата за Истанбулската конвенция и да не кажеш на зрителя, че той е висш партиен кадър. Добре дошъл е, но той не е просто адвокат, а партиен лидер, неговата позиция не трябва да се крие.

10. Ако имаме проблеми в БНТ, аз вярвам, че трябва да ги решаваме, не да се оправдаваме, че не можем. Нито пък смятам, че дължим обяснение на издания от един, или друг кръг на медийни босове.

11. Твърдо убеден съм, че продукциите на БНТ1 могат да станат още по-популярни и обичани от много хора. Това е моя цел и задача.

12. Знам, че карам някои хора да работят повече, отколкото са свикнали. Именно затова аз самият работя и в предаване, не съм само началник. Добрият ръководител точно така ръководи, с пример, а не с философстване. За да искам повече от колегите, аз лично трябва да давам повече.

13. Видях призива на едни политици, които зоват да си върнат БНТ. Не знаех, че е била тяхна. Но знам, че вече няма да е на нито една партийна централа, колкото и да не им се вярва. БНТ ще бъде обществена телевизия.

14. Надявам се и да бъде гледаема и качествена, каквато тя е била почти винаги. Ще се опитваме да я направим още по-добра, с помощта на нашите зрители.

По-късно Кошлуков е дал интервю  – САМО в ПИК! Емил Кошлуков след скандалната декларация на водещи в БНТ. 

Новото: той съобщава, че след въпросното издание на предаването е получил искане за право на отговор от зрители, а това е вид санкция,  недобре свършена работа на екипа. Отново се развива тезата, че ако видиш някого като експерт, и друг гост като експерт, а се окаже, че те са от една партия –  има проблем за плурализма.

 

Продуцентски съвет на Dирекция „Информация” на БНТ:

Знаем какво означава „обществена телевизия”. Правим я отдавна – и твърдим, че БНТ има много предавания, които хората харесват и гледат. За повече от 10 години БНТ не е ставала обект на голям публичен скандал. Свързали сме живота си с тази телевизия не защото сме нямали други предложения. А защото вярваме, че обществената медиа е основана на стандарти и принципи.
Тези принципи често се цитират, но припомняме, че те имат конкретно съдържание. Например, „редакционна независимост” означава решенията да се вземат след обсъждане, а не по прищевки. „Плурализъм” означава до ефир да имат достъп всички гледни точки съобразно тяхната тежест, а не според личните предпочитания на журналистите или началниците им. „Отговорност” означава да чуеш какво мисли за работата ти обществото – и то цялото, а не онази част, която ти отърва.

Защитавали сме тези принципи досега, ще ги защитаваме и в бъдеще. И това е лесно проверимо. Всеки мониторинг ще докаже, че всекидневните битки са ни научили що е то редакционна независимост, плурализъм и отговорност. Затова не приемаме нашия труд и дългогодишни усилия да бъдат подценявани или обиждани.

Отхвърляме внушението, че рейтингът е единственият критерий за успеха на една обществена медиа. Освен него, значение има и доверието. Тук досега БНТ водеше. Знаем как се прави рейтинг на всяка цена, но не искаме. Вярваме, че телевизията може да бъде достатъчно интересна, но и сериозна, задълбочена, насочена към всички обществени позиции, групи и възрасти. Това не е просто избор; това е дълг на БНТ към обществото.

Нямаме нужда да ни напомнят какво става другаде в Европа. БНТ не е най-малко гледаната европейска обществена телевизия, даже напротив. Със сигурност обаче е най-недофинансираната.

Ние не смятаме, че сме съвършени. Нито се съпротивляваме на промяната. Вярваме, че обществената телевизия е процес; тя е непрекъсната промяна. Тя изключва самодоволството и съпротивата срещу новото. Променяли сме се и ще продължим да се променяме. Но не смятаме да отстъпваме от принципите. Защото без тях обществена телевизия няма.

Искаме ясни гаранции от ръководството на БНТ, че принципите ще бъдат спазвани, а стандартите – защитени. Готови сме на диалог по всеки дискусионен въпрос. Настояваме нашата позиция да бъде обявена публично.

Екип  на „Денят започва с култура“:

Във връзка със случващото се през последните дни в Българската национална телевизия и по-конкретно с възникналите принципни различия между екипа на „Денят започва с култура“ и програмния директор на БНТ1, сме длъжни да изразим и нашата позиция:

Обществената телевизия изпълнява функциите си не като се стреми всяко предаване да бъде за всеки, а като създава и поддържа специализирани предавания, които покриват разнообразните ценности и вкусове на своите зрители. Това е и причината тези предавания да не се въдворяват в рейтинги, а да се оценяват като образоващи, доближаващи се до общочовешки културни ценности и съдействащи за разбирателството и толерантността в отношенията между хората. Такова е и предаването „Денят започва с култура“, което през последната седмица е обект на натиск от страна на програмния директор на БНТ1 – Емил Кошлуков. Още по-притеснителна е намесата в изборите на екипа как да бъдат представяни определени гости и какви въпроси да им бъдат задавани. Крайно неприемливи са и намеците, че някой ни кара да работим повече и това е проблемът на предаването. Това показва пълно неразбиране на спецификата на работата ни, създавайки ежедневно над 100 минути профилирано предаване.

Ето защо заявяваме: • Не защитаваме интересите на нито една партия – каним гостите си не заради партийното им членство, а в качеството им на експерти. • Изискването за повишаване на рейтинга също показва неразбиране на функциите, които обществената телевизия трябва да изпълнява. Критериите за култура, стил и образователна мисия не могат и не трябва да бъдат измервани в числа. • Оценяваме декларираната пълна свобода на теми и събеседници от страна на генералния директор на БНТ – Константин Каменаров. Това са основните журналистически критерии в свободния свят и ние ще се съобразяваме единствено с тях. От този момент оставяме разрешаването на този незаобиколим проблем в ръцете на ръководството на националната телевизия и Съвета за електронни медии. • Уверяваме всички хора на духа, които през последните дни изказват своята подкрепа за това, което правим, че “Денят започва с култура” ще продължи да бъде запазена територия за смислен дебат и свобода на словото.

Омбудсманът на БНТ  Иван Такев отговаря на писмото на проф. Кьосев до него.

Уважаеми господин Кьосев.
Драги Сашо.
След като разменихме позиции в социалните мрежи,и както ти обещах, още днес да ти върна официален отговор по повод на изразените от теб тревоги за съдбата на предаването “Денят започва с култура”! Ще повторя позицията си, че мнението ми за предаването “Денят започва с култура” по нищо не се различава от твоето и на редица други зрители, които ми писаха. Пак ще повторя,че аз високо ценя качествата и усилията на моите уважавани колеги в мисията им на просветители. Странното за мен беше, когато прочетох писмото ти във ФБ, че липсва тяхната позиция и аз, уверявам те, не знаех никакви подробности за срещите им с програмния и генералния директор и за съдържанието на разговорите им. Днес нещата се изясниха. Има декларация на колегите, изявления на Програмния и Генералния Директор на БНТ, с проблема е запознат и СЕМ! Аз вярвам на изявленията на Ген. директор К. Каменаров, цитирам “Няма никакъв вариант това предаване да бъде убивано,потъпквано и мачкано”, защото от практиката си знае,че грубото администриране и намесата в редакционната независимост водят до катастрофа. Това е и моето разбиране, не само защото съм Омбудсман на БНТ, но и защото в моята практика на журналист в БНТ съм ставал жертва на такъв административен произвол. Но случилото се с “Денят започва с култура” поставя отново на дневен ред един основополагащ въпрос – за ролята и принципите на Обществената национална телевизия, каквато е БНТ! Тя продължава да съществува и да се гърчи в “прокрустовото ложе” на остарял и неадекватен на времето закон/ЗТР/, най-вече, в частта за финансирането й! И мисля, че твоята и другата обществена енергия трябва да бъдат насочени натам, да се отвори широк обществен дебат каква БНТ ни е нужна и как тя отговаря на характеристиките на национален обществен оператор!

Докато това не се случи и проблемът с финансирането не се реши, така както е в редица други европейски страни, ще има рецидиви на командно администриране! Готов съм да се включа и активно да участвам в подобен дебат.Отварям една скоба, за да ти кажа, че в редицата писма, които получих има и доста разумни предложения към колегите ми от предаването за неговото обогатяване чрез разтварянето на ветрилото и обогатяването на палитрата от творци на изкуството и културата!Принципите на една обществена телевизия са да информира, образова и забавлява! БНТ ще продължава да произвежда и разпространява формати , утвърждаващи постиженията на българската и световната култура. Надявам се, че отговорът ми е дал отговор на твоите тревоги. Ако смяташ, че той е недостатъчен, готов съм да продължим нашата кореспонденция. С най-добри чувства и пожелания.

В същата публикация на Клуб Зет, в която намираме писмото на Омбудсмана, се цитира и изказване на председателката на СЕМ София Владимирова: СЕМ ще разгледа получения сигнал.

Франция: готвят се нови закони в областта на медиите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/01/14/fr-2/

Президентът на Франция обяви намерения за създаване на два закона, засягащи медиите – закон срещу разпространението на фалшиви новини пo време на предизборна кампания и закон за обществените медии.

Според Макрон на платформите ще бъдат наложени задължения за по-голяма прозрачност на цялото спонсорирано съдържание, за да е ясна самоличността на рекламодателите и на онези, които ги контролират. При разпространение на неверни новини законът ще предвижда мерки –  да се заличи въпросното съдържание,  да се заличи потребителски акаунт, дори да се блокира достъпа до  сайта. В това отношение правомощията на медийния регулатор ще бъдат разширени, за да може да се бори  срещу всеки опит за дестабилизация от доставчици и услуги, контролирани или повлияни от чужди държави.

По отношение на уредбата на обществените медии Макрон обещава изключително широки дебати, както и проучване на различни европейски и международни модели.

Как да допуснем услуги като Uber? [законопроект]

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3032

Съдът в Люксембург реши, че Uber е транспортна компания и предоставя таксиметрови услуги. Това е проблем не само за Uber, а за всички по-съвременни начини да предоставяш транспортна услуга, в това число децентрализирани варианти (например чрез блокчейн, въпреки целия ми скептицизъм към публичните такива).

За да бъдат допустими на пазара тези бизнес модели – дали Uber, дали Lyft, дали дори TaxiMe и TaxiStars, към които таксиметровите компании проявяват недоверие и се оптиват да ги изтикат за сметка на свои приложения, трябва законодателството да го позволява. Докато преди това решение Uber оперираше в (според тях) сива зона на нерегулиран бизнес, вече е ясно, че това не е така. И макар Uber да е най-популярният пример, те не са най-светлият такъв – компанията е на загуба и съвсем не е „цвете за мирисане“. Така че всичко недолу не би следвало да се разглежда като „как да узаконим Uber“, а как да не ограничаваме транспорта в градовете до „жълти коли с табелки, светлинки и таксиметрови апарати“.

Както бях писал преди време – регулациите могат да бъдат правени умно, така че да не ограничават технологични бизнес модели, за които регулаторите не са се сетили. За съжаление, Законът за автомобилните превози е доста остарял и със сигурност не допуска нищо различно от кола с таксиметров апарат с фискална памет, която можеш да си спреш на улицата. Освен това режимът, предвиден в закона е доста утежнен дори за съществуващите превозвачи. Първо, трябва да има регистрация на превозвач. След това всеки шофьор полага изпити и получава удостоверение за водач на таксиметров автомобил. Но това удостоверение на му е достатъчно – трябва да получи и разрешение от общината, която да разгледа удостоверението му и регистрацията на превозвача, чрез който ще осъщестява услугата. Не на последно място, законът предвижда общинските съвети да определят максимален брой таксита, както и разпределението им между регистрираните превозвачи. Това последното звучи доста непазарна мярка и със сигурност би ограничило някои по-иновативни модели.

Поради всичко това реших да напиша законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Докато пишех черновата, видях, че Естония вече е направила нещо такова, с доста сходен подход. Основните цели са:

  • Разграничаване на такситата, които можеш да си вземеш на улицата от тези, които можеш да вземеш единствено чрез диспечерска система (дали мобилно приложение, дали по друг начин, няма значение)
  • Допускане на измерване на разстоянието и съответно отчитането пред НАП със средства, различни от таксиметров апарат (например GPS + система, интегрирана с тази на НАП, както са направили в Естония преди време)
  • Улекотяване на регистрационния режим чрез премахване на разрешението от общината – общините, в които оперира даден автомобил се вписват от превозвача в регистъра на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, откъдето се черпи информация и за дължимия местен данък.
  • Запазване на данъка за таксиметрови превози към общините
  • Запазване на изискванията за техническа изправност, възраст на автомобилите, психическа годност и липса на присъди на водачите
  • Спазване на принципите на елекетронното управление – извличане на данните за автомобилите от регистъра на КАТ, позволяване на подаване на заявления по електронен път, включително автоматизирано, така че превозвачите да могат да интегрират вътрешните си системи за управление на автопарка с централния регистър. Премахване на задължението от носене на документи от страна на таксиметровите шофьори (като удостоверения) и проверката ми по електронен път
  • Премахване на централизираните изпити и обучения и заменянето им с обучителни материали (де факто прехъвлрне на отговорноста за обучение на шофьорите на превозвачите, които така или иначе имат интерес шофьорите им да не са неадекватни)
  • Премахване на възможността общината да определя размера на пазара и да разпределя участниците в него

Последните две точки са пожелателни, но според мен принципно важни. Ето и самият текст, с мотиви към всеки параграф:

Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози

§1. В чл. 12а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т.5 се изменя както следва: „Данни за моторните превозни средства, с които превозвачът извършва превозите:
а) регистрационен номер
б) дали автомобилът ще извършва таксиметров превоз единствено при повикване чрез диспечерска система
в) общините, в които моторното превозно средство ще извършва превози
2. Ал. 2 се отменя;
3. Създава се нова ал. 6: „(6) Заявления за вписване и за промяна на обстоятелства в регистъра, могат да се подават по автоматизирано и по електронен път по реда на Закона за електронното управление“
4. Създава се нова ал. 7: „(7) Обстоятелства за регистрираните автомобили, определени с наредбата по ал. 5, се извличат автоматично на база на регистрационния номер от националния регистър на пътните превозни средства по реда на Закона за електронното управление“
5. Създава се нова ал. 8: „(8) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ извъшва автоматизирани проверки за платен данък за таксиметров превоз на пътници и заличава вписаните в регистъра моторни превозни средства, за които данъкът не е платен за съответната година“
6. Създава се нова ал. 9: „(9) Изискванията към външния вид на автомобилите, които са регистрирани за извършване на таксиметров превоз единствено при повикване чрез диспечерска система могат да са различни от тези за останалите автомобили“
7. Създава се нова ал. 10: „(10) Автомобилите, които са регистрирани за извършване на таксиметров превоз единствено при повикване чрез диспечерска система, нямат право да престояват на местата, обозначени за престояване на таксиметрови автомобили“

Мотиви: Регистърът трябва да съдъдржа актуална информация за автомобилите, с които се извършват таксиметров превоз. Тя трябва да може да бъде променяна по елекетронен път, чрез интеграция на информационната система на превозвача с регистъра.
Достатъчно е вписването единствено на регистрационния номер на автомобилите – останалите данни следва да бъдат извличани (при нужда) от националния регистър на превозните средства в МВР, следвайки принципа на еднократното събиране на данни, заложен в Закона за електронното управление.
Премахва се и ограничението за възраст на автомобила при първа регистрация като превозвач – важното изискване е автомобилите да не са над определена възраст (чл. 24). Премахването на това ограничение допуска динамичното променяне на „автопарка“ на превозвача.
Поради отменените по-надолу разпоредби от чл. 24а, в регистъра в ИААА се предвижда водене и на общините, в които съответните автомобили на превозвача извършват дейност. Това се налага с оглед на плащането на данъка върху таксиметровия превоз на пътници.
Въвежда се важно разграничение на автомобилите, извършващи таксиметров превоз – такива, които извършват услугата единствено при повикване чрез диспечерска система (което включва мобилни приложения и както централизирани, така и разпределени диспечерски системи) и други, които могат да бъдат спирани на пътното платено или вземани от предвидени за това места.
Изрично се допуска възможността автомобилите, които няма да бъдат спирани на пътя, да имат неунифициран външен вид (напр. табела „Такси“, жълт цвят и др.), като обаче нямат право да престояват на т.нар. стоянки за таксита.

§2. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. в ал. 1 след думите „електронен таксиметров апарат с фискална памет“ се добавят думите „или по други начини, позволяващи точно измерване на разстояние и отчитане пред данъчната администрация“, а думите „след издаване на разшрение за таксиметров превоз на пътници“ се заменят с думите „след вписване в регистрите по чл. 12, ал. 2 и по ал. 3, т.5“.
2. в ал. 3, т.5 изменя така: „Вписан е в регистър на водачи, извършващи таксиметров превоз, воден от председателя на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
3. ал. 4 се изменя така: „Ръководителят на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ вписва лицата, отговарящи на изискванията по ал. 3, т. 1-4 и е декларирало, че се е запознало с обучителна информация, определена с наредбата по чл. 12а, ал. 5. Вписването се подновява на всеки 5 години по заявление на водача.
4. ал. 5 се отменя.
5. ал. 6 се изменя така: „Редът за вписването и подновяването на вписването в регистъра на водачите, извършващи таксиметров превоз, и за доказване на съответствието с изискванията по ал. 3, т. 1-4 се определя с наредбата по чл. 12а, ал. 5., като обстоятелствата, необходими за доказване на изискванията, се събират по служебен път“
6. в ал. 17 думите „отнема със заповед удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил“ се заменят с думите „заличава вписването на водач, извършващ таксиметрови превоз“

Мотиви: Носенето на удостоверение е излишно, при положение, че контролиращите органи имат електронен достъп в реално време до регистъра. Поради тази причина изискването за удостоверение се заменя с наличие на вписване в регистъра.
Централизираните обучения не са добър механизъм за информираност на шофьорите (което е видно на практика), но създават административна тежест. Обученията и изпитите се заменят с деклариране (възможно по електронен път) от страна на водача, че се е запознал с обучителните материали. Тези материали могат да бъдат текстови или видео-уроци.
Чрез въвеждане на електронни услуги, водачите ще могат отдалечено и лесно да заявяват вписване в регистъра.
Въвежда се възможност за използване на алтернативни технологии на таксиметровия апарат с фискална памет, като например GPS устройства. С наредба ще бъдат определени условията за интегриране на отчетеното от тези устройства разстояние и съответна цена с данъчната администрация.

§3. В чл. 24а се правят следните изменения и допълнения:
1. ал. 1 се изменя така: „Водач, вписан в регистъра на водачи, извършващи таксиметров превоз, имат право да извършват такъв с всеки автомобил, вписан в регистъра по чл. 12, ал. 2 в рамките на общините, за които е валидно вписването“
2. ал. 2-9 се отменят
3. ал. 10 се изменя така: „Административните органи нямат право да определят ограничения на броя таксиметрови автомобили, опериращи на територията на дадена община“
4. ал. 11 се изменяе така: „Общинските съвети могат да определят минимални и максимални цени за таксиметров превоз на пътници за един километър пробег и за една минута престой по съответната тарифа, валидни за територията на съответната община“

Мотиви: допълнителните административни процедури извън регистрацията на превозвача и на водача са излишна административна тежест. Контролът на таксиметровия пазар от страна на общинския съвет, в т.ч. броя автомобили и тяхното разпределение между превозвачи е потенциален източник на корупция и пречи на конкуренцията.
Чрез регистъра по чл. 12, ал. 2 се събира информация в коя община оперират таксиметровите автомобили. Допуска се един автомобил да оперира в повече от една община, което е приложимо например в курортните комплекси.

§4. В чл. 24б след думите „таксиметровите апарати“ се добавят думите „или другите допустими технологични средства“

Мотиви: с наредба се определят и условията за използване и отчитане на други технологични средства, например GPS устройства.

§5. В чл. 95, се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите „таксиметров апарат“ се добавят думите „или друго допустимо технологично средство за отчитане на разстояние“
2. В ал. 2 се създава нова т.3: „3. извършва таксиметрови услуги в община, за която автомобилът, който управлява, не е регистриран в регистъра по чл. 12, ал 2“
§6. В чл. 96, ал. 4 след думите „таксиметров апарат“ се добавят думите „или друго допустимо технологично средство за отчитане на разстояние“

Разбира се, по-сложната част ще бъде коригирането на наредбите след това, включително намирането на начин за признаване на GPS координатите – ясно е, че както такситата имат „помпички“, така и GPS-ите на телефоните могат да бъдат „лъгани“.

Това е само предложение, на база на което да започне обсъждане. Далеч съм от мисълта, че мога да измисля решение на всички проблеми за един следобед. Нямам законодателна инициатива и не мога да го внеса, а и някои от точките може да не са приемливи за таксиметровия бранш, т.е. да трябва да се търсят компромиси. Все пак смятам, че допускането на повече технологични начини за осъществяване на таксиметрова услуга е добър за пазара и за клиентите.

Мързелът на журналиста, фалшивите новини и регистърът за ражданията

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/marzelat-na-jurnalista/

Днес за пореден път попаднах на сензацонна новина за ражданията през изминалата година. Този път от новините на Нова телевизия препечатана дословно от Дневник.

Позовават се на регистъра на ражданията на МЗ. Ясно им е, че данните там са ненадеждни, но новината е дежурна, сензационна, а трябва да се гони рейтинг. Толкова е дежурна, че понякога не сменят дори числата между годините и просто препечатват. Преди две години дори обявиха „рекордно намаление“, а то имаше увеличение на раждаемостта.

Колко ненадежден е обаче регистърът?

Ето един пример основан на данни. Ако отворите регистъра днес и потърсите родените за първите 11 месеца на годината, ще видите, че са родени малко над 53150 деца. Ако направите същата проверка преди 26 дни на 4-ти декември, броят за същия този изминал период е с над 1200 по-малко. Как така?

Обяснението е просто и съм писал доста по темата в блога. Пиша го всяка година и на редакторите на редица медии. Родилните отделения имат задължението да въвеждат информацията до 3 дни след раждането. На практика никой го не следи или санкционира. Повечето въвеждат след седмици. Някои – веднъж в месеца. Други въобще не въвеждат данните. Може да се проследи по болници дори в самия регистър, но явно никой не си прави труда. От министерство не ми отговориха дори какви мерки са предвидили да се взимат.

От година обаче свалям всеки ден автоматично данните за ражданията от регистъра, за да мога да илюстрирам точно това. Въпреки, че въвеждането на последните ражданията от края на ноември е трябвало да приключи преди поне 26 дни, то все още продължава на пълни обороти. Сравнявам със закъснението в същия период миналата година и тогава е било доста по-малко, макар пак да говорим за няколко стотин случая.

Отново, това не са ражданията на въпросните дати, а попълнените едва сега – с над месец закъснение. Някои от въведените в последната седмица са били родени още през юли и август.

Някой ще кажат, че дори така има 3000 по-малко раждания. Може би, а може би не. Както казах, доста болници не въвеждат данни и няма никакви гаранции, че още повече не са спрели. Ще знаем точния брой на родените българчета през април от НСИ. Второ, видимо тази година се въвеждат с още по-голямо закъснение и само за 3 седмици се е стопила разликата с 1000. Трето, тук не включваме декември и не знаем как се развиват нещара сега. Числата от този месец изглежда ще бъдат въведени чак в края на март съдейки по миналата година.

Всъщност, според данните, които събрах, ако отворите регистъра в който и да е момент, може да сте сигурни, че числото, което виждате е занижено с между 3 и 8%. Това е достатъчно да даде грешна тенденция нагоре или надолу. Сравнението между години, месеци и региони е невъзможно и също толкова измамно, защото пропуските във въвеждането са непостоянни. Затова призовах през март или да се въведе ред чрез санкции и следене на въвеждането, или да се спре публичната част на регистъра, защото сега е нищо повече от генератор на фалшиви новини.

Има ли проблем с приетия от правителство план за управление на Пирин?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3020

Реших да проверя какво точно са приели вчера за Пирин, защото хората взеха да се мятат на амбразурите в социалните мрежи, а детайлите останаха на заден план.

В правителствената информационна система още не са качили документите (обикновено го правят с малко закъснение), но все пак на сайта на правителството има качен проектът на решението: ето тук http://www.government.bg/fce/001/0228/files/T_13.doc . Правя уговорката, че това не е приетото решение, та може да има корекции в последния момент (случват се такива неща с подмяна на листчета в папки минути преди заседание).
Действащият план за управление, който се изменя, е тук (важната част започва от стр. 182): http://pirin.bg/wp-content/uploads/2017/07/Plan-za-uprav.pdf

Промените правят общо взето едно нещо: разрешава се строителството на ски писти и съоръжения в т.нар. „зона за строителство“ и „зона за туризъм“, които са 0,6%+2,2% от територията на парка. Строителството става само след екологична оценка (или поне така пише; дали такава няма да бъде правена проформа е друг въпрос)

„Зоната за строителство“ до момента е допускала строителство на „сгради, пътища и съоръжения“. Това звучи общо, но ще видим след малко какво значи.

Има обаче едно двусмислие в решението – в таблицата на допустимите дейности, строителството става допустима дейност и в „зона за опазване на горските екосистеми и отдих“, която е 45,2% от парка. В съответната точка за тази зона обаче няма промяна, която да позволи строителство там, освен за „водохващане“ (което изглежда оправдано).

Дали това обаче не е хитър начин да се скрие нещо – не знам. Според мен таблицата може да се прецизира и 9-ти ред да се разбие допълнително.

По-интересното обаче е друго – в чл. 21 от Закона за защитените територии се забранява строителство на почти всичко (с някои изключения). Допуска се само ремонт на „спортни съоръжения“. Допуска се строителство на „съоръжения за нуждите на управлението на парка“, към което реферирах няколко абзаца по-нагоре. С изменението на т.1 от нормативната част на плана, на практика законът се нарушава – т.е. планът предвижда възможност за строеж на неща, които законът не допуска.

Тук трябва да се добави и решение на ВАС (Решение № 7214 от 2.10.2001), че ски зоната включва „съоръжения за обслужване на посетители“. Решението е спорно, обаче, тъй като приема, че законът допуска строеж на спортни и други съоръжения, но законът предвижда само техния ремонт. Което тълкуване пък се потвърждава от решение на ВАС по друг казус (№6883 от 09.06.2008 г. на ВАС по адм. д. № 4543 / 2008).

Та, в заключение:
– Зона IIa няма как да е допустима за строителство на писти и лифтове, а ако такова е било намерението, то не е било реализирано, тъй като в текста липсва.
– Измененият план противоречи на чл. 21 от Закона за защитените територии, тъй като позволява строителство на съоръжения, които законът не допуска.

НЕ казвам, че не трябва да има нови писти и нови лифтове. Не знам какво е съотношението на зоните за ски спрямо цялостната територия на планината в други европейски държави. Най-вероятно е добре да има още накъде да се разраства ски туризма.

Но за да стане това ми изглежда, че е необходима промяна на чл. 21 от Закона за защитените територии ИЛИ промяна на границите на парка по реда на глава трета от ЗЗТ.

Така че протестът е обоснован и той е протест както за Пирин, така и за законност.

(Заб.: сега навлизам в темата с Пирин, така че моля коригирайте грешни допускания и заключения, ако видите такива.)

За 2018 година без излишен оптимизъм

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/2018-without-optimism/

От самото начало бързам да заявя, че този текст няма да е песимистичен. Уточнявам го, защото черно-бялото мислене у нас е еталон за преценка на всичко. Ако не си весел, значи си тъжен; ако не си умен, си тъп; ако не си десен, не може да си нищо друго освен ляв, даже направо комунист. Няма средно положение. Какви са тези уклончиви работи – уточни се, мама ти стара, че иначе объркваш хората! Та се уточнявам… ама не за да улеснявам някого. Защото, щем – не щем, живеем сложен живот и нещата няма как да са простички.

Не съм песимист за 2018 година, защото има достатъчно причини да гледаме на следващите няколко месеца с надежда. Добрите новини са свързани с подема на икономиката (и у нас, и в Европа) и с очакванията за още повече ръст, и с липсата на някакви кой знае какви очаквани събития, отключващи потенциални сътресения. В европейски контекст най-интересни може би ще са парламентарните избори в Унгария и Италия и вероятно локалните във Великобритания. От президентските избори в Русия едва ли можем да очакваме нещо различно, но пък изборите през ноември в САЩ вероятно ще са много любопитни.

Липсата на излишен оптимизъм е свързана с България. И с наблюдението, че картелът, който управлява държавата (и политическият му параван) става все по-безочлив и дебелокож. Липсата на критична парламентарна опозиция (ако изобщо може да говорим за каквато и да била опозиция в текущия парламент), отсъствието на четвъртата власт – медиите, като фактор в политическия живот (чрез обсебването им или чриз притискане на собствениците им), и липсата на критична маса гражданска (ре)активност – тези три отсъствия съвсем естествено водят до липсваща демокрация в държавата ни.

За жалост нищо не показва, че през 2018 година това ще се промени, а пропиляването на още една година във вегетативен комфорт отдалечава с много повече време реформите, възстановяването на репутацията на институциите и завръщането на смисъла в тях.

Ние не живеем в демокрация. Прекрачихме прага на опасен тоталитаризъм, който е прикриван зад формална многопартийна система и приватизирани институции. Държавата продължава да се управлява невидимо, с SMS-и, от клика с тежки икономическо-мафиотски взаимоотношения. Нашата корпоратокрация е по-опасна от всяка друга, защото кукловоди продължават да са старите ченгеджийски фамилии, независимо дали се крият зад уж леви, десни или либерални партии. Ако позволим на този нов тоталитаризъм да се установи като нова нормалност, накъдето вече сме се запътили, сме загубени. Заедно с няколко от бъдещите поколения, а най-големият срам ще е да ги обречем на нов преход.

Ключово е да осъзнаем, че сме напълно сами в тази битка. Европейският съюз е затънал в умопомрачително безсилие. Текущият европейски политически елит в последните няколко години не само показа, че трудно управлява кризи (Гърция, мигрантите), но не успява да разпознае и предотврати и задаващи се такива, които имат достатъчно лесни решения (Каталуния). Брюксел все повече изглежда като политическа кооперация, в която формално съкооператорите се събрали да се трудят заедно, но в действителност внимават единствено да не бъдат ощетени откъм права или блага, а малко се вълнуват от общите си задължения.

За съжаление, както писах вчера по друг повод, дали защото не сме заслужили с кой знае какво да сме част от ЕС и ни пуснаха да се шмугнем през задната врата само за да не объркаме маршрутката, сега нашите проблеми нямат особена стойност. Европа, вглъбена в далеч по-важните си грижи, е напълно доволна откъм нас да не се вдига много шум. Което съвпада напълно и с гледната точка на нашенеца в ролята на гратисчия, който се е качил без билетче в автобуса и трепери да не го спипа кондукторът.

Русия ще се възползва максимално от ситуацията, за да държи в изкушение нашия политически картел с орбитата на вечната дружба. Те никога няма да се откажат от това. А той, картелът, така или иначе там му е пъпната връв. Не можем да разчитаме, че в Русия ще се случи нещо, което да ги преориентира към собствените им грижи, за да ни оставят на мира. Напротив. Евентуален нов руски икономически колапс вероятно ще бъде прикриван максимално дълго зад ескалации на замразени конфликти или създаване на нови (специалитет на Путин), а ние сме твърде интересни и твърде близо, за да ни е спокойно. Комшулукът с Ердоган не прави нещата по-розови. Докато Тръмп е в Белия дом, оттам ще се лее предимно непредвидимост. А в НАТО и ООН се отразява същата повсеместна посредственост, безсилие и липса на световно лидерство.

На този фон ние можем да проспим 2018 година и от кръчмите и кафенетата да наблюдаваме радикализацията и профанизацията по света, да сме безразлични към проблемите около нас, да спечелим безусловно световната титла по Facebook многознайство, да се делим и мразим едни други и да оставим да ни разиграват политици на дистанционно управление или журналисти с евтино купена съвест, докато всичко, за което страдаха родителите ни и бабите и дядовците ни, отиде по дяволите.

Можем и друго – например да се съпротивляваме ежедневно, да задаваме неудобни въпроси, да изискваме отчетност и истинска политика, да не купуваме, гледаме или четем свински медии и да си върнем демокрацията и държавата, която час по-рано трябва да се преизгради като модерен и деен участник в един динамичен, различен и много свързан свят. Никой не може да ни спре да искаме по-добро бъдеще. Никой не може и да ни отнеме свободата, ако не се откажем сами от нея. Само от нас зависи да върнем обратно тази блудкава безвкусица, която ни сервират ежедневно, и да я плиснем във врата на некадърните готвачи и техните сервитьорчета. И никой не може да ни спре!

2017-12-25 равносметка

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3372

Седя и си мисля за писането равносметка за годината…

В някакъв ред, какво се случи тая година:

– Роди се Ба’ал (официално известен като Игнат);
– Направихме OpenFest 2017, който въпреки новото място мина доста по-лесно;
(write-up-а за мрежата му се надявам да го изкарам тая година)
– Основа се “Да, България” (на която съм член);
– Избута се и FOSDEM 2017 (и следва 2018, където даже ще водя звяра);
Ожених се;
– Омъжихме и Яна, и разни други хора (май се събраха три сватби тая година);
– Почнах работа в StorPool (и сега интервюирам повече за админи, отколкото за developer-и, и всеки ден откривам как нещо от света около мен не работи);
– Свършихме някакви неща с лаба, като последното е да си имаме podcast студио (в което може да запишем тая година един лабов такъв);
– С Мариян си взехме половин rack в 3DC и си събрахме техниката на едно място, с наш ASN и връзки. Някой ден трябва да го разпиша по-подробно;
– Организирах/правих/помагах в stream-ването и видеото на поне 10 събития;
– Почина най-малката ми братовчедка.

Имам един файл, който е в git и в който си пиша какво имам да правя (нещо като календар, ама допотопен), и май не съм имал много време да си почивам тая година. Може да се опитам догодина…