Tag Archives: журналисти

Децата раждат деца. Да, но колко?

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/D5-dIMURYIM/

Неделя сутрин. Времето навън е хубаво, новините вървят бавно. Сутришният блок на Нова телевизия удря джакпота в медийните дъвки: „Сега към една тема, която има и криминален нюанс, и е здравен проблем, най-вече обаче е социална бомба…“ Включват началника на Акушеро-гинекологичния комплекс на Русенската болница д-р Георги Хубчев, който призовава за съдебно преследване на малолетните родилки. В студиото чакат адвокат и началник в Агенцията за социално подпомагане, които посочват, че идеята е малоумна (цитирам) и че вече има взети мерки, които би трябвало да помогнат в решаването на проблема.
До тук добре – има новина, викнати са експерти, които са взели позиция. Темата обаче започва със статистика, която всички, включително хората работещи с малолетни майки, отминават безропотно и приемат на доверие. Според НоваТВ, броят на родилките под 16 години в България са 3000, а тези под 18 г. – 5500. Числата заедно с интервюто бяха прекопирани от десетки издания и печатни медии. Някои натъртиха „социална бомба“ и украсиха новината твърдейки, че малолетните майки били 3000.
Ами всъщност… не
В материала не става въпрос от къде е дошла тази статистика, но има индикации, че цитират д-р Хубчев. Не става ясно и за какъв период се говори – година, всички непълнолетни сега или друго. Както и да го смятаме обаче, числата не излизат. Единственото обяснение е, че е взел броя малолетни родили в неговото АГ и ги е умножил по всички болници и клиники в страната. Сами разбирате, че това е абсурдно.
Проста справка в сайта на НСИ показва, че през 2014-та децата родени от майки до 16 годишна възраст са 796. От тях 285 са от малолетни (до 14 години включително). Още 2312 деца са родени от майки на 16 и 17 години.
Това е проверка, която никой журналист не си е направил труда да направи. А всъщност въобще не е толкова трудно. Вместо това виждаме пореден случай на грешни данни, които се тиражират като официална статистика. Изпратих запитване до сутришния блок и редакторите на НоваТВ за това и очаквам отговор. Надявам се, че ще реагират по-адекватно от сутрешния блок на БНТ и поне ще коригират подвеждащата информация в ефир.
Тенденцията според както е удобно на рейтинга
В думите на шефа на АГ-то в Русе и последвалата дискусия има също твърдения за задълбочаващ се проблем. Реших да ги проверя използвайки същите онези данни за раждаемостта и възрастта на майките, които използвах в анализа ми за възрастовата структура на родилките. Там вече показах, че броят раждания от момичета под 18 всъщност намалява. „Сензационната новина“ от вчера ме накара да разширя темата.
За да разберем как се е променяла бременността сред момичетата, трябва първо да елиминираме няколко фактора, които изкривяват данните или вкарват шум в тях. Увеличение в общата раждаемост ще се отрази на тази сред малолетните като обща бройка, но няма да е индикация за влошаване на положението. Аналогично, намаляване на броя момичета на определена възраст ще донесе със себе си по-малко раждания сред връстничките им, което лесно може да се обърка с подобрение на ситуацията.
nepa1
Един подход е да погледнем какъв дял са ражданията от малолетни и непълнолетни от общия брой раждания. На горната графика се вида ясно, че пикът е в началото на 90-те. При непълнолетните (дясната синя скала) има постоянно намаление от тогава. Сега делът е 4.6%, колкото поне официално е бил през 1976-та. При малолетните (лявата червена скала) тенденцията също е надолу, макар и не толкова постоянна. Причина за това е в малкият брой такива раждания, което води до голям шум в резултатите. От това, както и от огромния скок през 80-те, се забелязва интересно наблюдение – ражданията от малолетни привидно скачат по време на кризите. Това може да има психологическо обяснение, но за да се докаже, трябва сериозно изследване.
nepa2
За да разберем по-добре обаче тази промяна, трябва да разглеждаме ражданията на всеки 100000 жени. Така се елиминира динамиката в демографията, където има сериозна негативна тенденция в разглеждания период. На горната графика показвам тази разлика като сравнявам с 1991-ва година. Например, през 1996-та раждаемостта е била около 66% от тази през 1991-ва, а през 2009-та е вече над 97%. Пред 2009-та обаче раждаемостта сред малолетните е 83% от тази 18 години по-рано, тоест намалява по-бързо.
Горе се вижда добре известната ни тенденция на намаляваща обща раждаемост. Вижда се рязко увеличение между 1968 и 1993-та в раждаемостта сред малолетните и непълнолетните. От графиката обаче изглежда, че след кратък спад през 90-те, има привидно увеличение кулминиращо през 2009-та. Забелязва се, че това е в синхрон с вероятността жена от която и да е възраст да роди.
За да разберем как се е променяла вероятността едно момиче да роди преди да навърши пълнолетие, трябва да нормализираме данните и да премахнем общото увеличение на раждаемостта. Такова забелязваме в последното десетилетие и по принцип е белег за добри икономически и социални условия за семействата.
nepa3
Горната графика показва как се е променяла вероятността малолетни или непълнолетни да родят независимо от промяната в населението или общата раждаемост. Тоест независимо от всички фактори влияещи на жените като цяло. Взел съм 1993-та като отправна точка, тъй като тогава е пикът.
Виждаме, че през последните 15 години практически няма промяна. Все пак, нивата сега са доста над тези от преди 80-те. Като общ брой намаляват този тип раждания, но основен фактор за това е все по-малкият брой малолетни момичета. В обратна посока пък работи повишаващата се обща раждаемост.
Проблем има, сензация – не
Отново, както и в другите ми статии по темата, не твърдя, че проблем няма. Има и то не малък. Проста справка в данните на World Bank показва, че макар да има подобрение в последните години, ражданията от майки между 15 и 19 години е доста над нивата на други европейски държави, включително Румъния. Както стана дума в студиото на НоваТВ, взети са мерки в тази насока. Ще трябва и още доста работа в образованието, сексуалната култура, социалната защита, съдебното преследване на пълнолетните бащи и прочие.
Не може обаче да говорим за тенденция на влошаване когато абсолютните числа сочат намаление, а анализът с нормализирани данни за вероятността едно „дете да роди дете“ сочи по-скоро липса на промяна от 90-те насам. Липсата на разбиране в тези тенденции и непознаване на истинската статистика у отговорните лица сочи, че не се анализира въобще ситуацията. Тепърва ще видим дали мерките на социалното министерство ще имат ефект, но основната от тях – помощите за непълнолетни майки в натура, илюстрира как отношението към този тип раждания е по-скоро като към умишлено експлоатиране на социалната система, отколкото като социален и културен проблем. Не се говори дали това е въобще сериозен фактор и дали няма други по-големи. Не видяхме мерки за превенция като по-доброто сексуално образование и задържане в училище, което е друг наболял проблем у нас.
Мисли критично или друг решава вместо теб
Реакцията на журналистите не трябва да ни учудва. Не очаквам водещите на неделния сутришен блок на НоваТВ да се поправят в ефир. Ако въобще ми отговорят, ще се оправдаят както другите, че „експертите“ са спуснали това число и те само цитират. Ще добавят „какво толкова“ и ще затворят темата. Липсата на критична мисъл и елементарна проверка е пословична в журналистиката ни, още повече, че експертите, които канят, са често събрани от кол и въже.
Сензациите, грешните статистики и апокалиптичните прогнози в демографията са показателни за по-голям общ проблем. Преди време покрай подобна комуникация с една уж сериозна българска медия ми предложиха да ме вземат като консултат – да проверявам за тях новините конкретно за раждаемостта и смъртността. Отказах по няколко причини, основната от които бе, че видимо пропускат същността на критиката ми към тях. Не се ядосвам, че едните са объркали в пъти броя на малолетните родилки в страната и други твърдят, че българите ще изчезнем след 50-тина години, а че системно се правят такива грешки във всички сфери.
Писал съм неведнъж за това. При демографията просто е по-лесно да ги оборя. Енергетика, екология, финанси, информационни технологии. Пишат се глупости без елементарни познания или проверка на източниците. Тези глупости влияят на общественото мнение, политически настроения и имат съвсем осезаем ефект върху икономиката, държавната политика, хилавите така или иначе реформи и дори нивото на емиграция. Много такива материали са поръчкови в жълти и кафяви медии, но мнозинството са от некадърност, липса на обща култура и безсрамно гонене на сензации. Добър пример за това е отразяването на законопроекта за електронната идентификация и обществената поръчка на МВР.
Лесно е да се плюят „колегите“ от прас-прес и медийните бухалки, но те поне осъзнават много добре какво правят. Какво правят останалите?


Смъртността в България: едно число не значи нищо без контекст

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/Tq3x0KI4cGs/

Днес в сутрешния блок на БНТ отново гостува проф. Иванов. Писал съм доста преди за грешните данни и анализи, които разпространява в медиите. Канят го с охота, защото евтината жълта сензация се продава лесно, особено когато предвещава апокалиптични последствия. Преди точно година разговарях доста с отговорния редактор на въпросния сутрешен блок. Обясних ѝ защо тогава буквално са излъгали зрителите си в търсене на сензация. За жалост, не последва извинение в ефир, а сега виждаме, че подобни практики продължават.
Повечето от изнесените от професора числа съм ги оборил вече многократно в този блог. Говорил съм доста и защо регистърът за ражданията на Министерството на здравеопазването дава грешни данни и не трябва да се използва за сравнение. Това, което обаче ми направи впечатление, е навярно едно от малкото верни числа споменати в този ранен час.
Хайде пак…
15.1 промила смъртност през 2014-та година. Това означава, че 15.1 души на всеки 1000 българи са си отишли за година. Беше дискутирано на дълго и на широко как сме сред първите места в света по този показател, как раждаемостта е по-малко и как след няколко десетилетия ще сме щели да се стопим като население. Както сами разбирате, това далеч не е цялата история.
Смъртността е изключително просто понятие за разбиране – умират Х на брой души, разделяме на населението Y и получаваме смъртност Z. Показва каква е средната вероятност който и да е българин да се спомине в рамките на даден период. Наистина, този коефициент расте – от 14.1 промила през 2000 на 15.1 промила през 2014-та.
Смъртност през 2014-та
Ако разгледаме по възрастови групи обаче ситуацията е доста различна. За българите между 1 и 50 години, смъртността е 1.39 промила или 11 пъти по-малко. Има и голяма разлика между мъже и жени – за същата възрастова група жените имат смъртност от 0.89 спрямо 1.86 промила при мъжете. Всъщност, разгледано по възрастови групи, мъжете имат до 250% по-голяма смъртност от жените.
Смъртност при мъжете спрямо тази на жените
Това, което няма да чуете в никое сутришно шоу или новинарски блок обаче е, че българите всъщност умираме много по-малко. Ако сметнем спрямо населението и сравним през годините излиза, че през 2014-та вероятността българин от дадена възрастова група да почине е намаляла средно с 26%. При децата между 5 и 9 години, намалението е с дори 53%. При възрастите между 10 и 50 години подобрението е с 17-22%. Всичко това е в основата на увеличаващата се очаквана продължителност на живота в България.
Отново, това не е заради намаляването на населението защото коефициентът е за всеки 1000 души. Никой журналист няма да го спомене, защото всичко това е индикация за по-добро здраве, по-добър начин на живот и по-голяма продължителност на живота. Има дори подобрение сред мъжете между 50 и 64 – най-рисковата група от сърдечни проблеми. Влошаване има единствено при жените около 50-те.
Намаление в смъртността по възрастови групи.
Стъкмистика, maybe?
Парадокс, нали? Как може общата смъртност да расте щом смъртността по възрастови групи да намалява. Някои биха казали, че е „стъкмистика“, но всеки може да отвори таблиците на НСИ и провери. Причината е в променящата се структура на населението. Докато смъртността във всички възрастови групи намалява драстично за само 15 години, при българите над 75 съвсем естествено остава висока.
Тук виждате смъртността на 10000 души от всяка възрастова група. Така се вижда, че през 2014-та са си отишли 2110 мъже на всеки 10000 на възраст повече от 85 години и 2.5 души на всеки 10000 между 10 и 14. Тъмните сиви линии от всяка страна показват средния коефициент – 162 за мъжете и 141 за жените.
Смъртност по възрастови групи и пол
Когато погледнем данните за населението, виждаме, че при почти всички възрастови групи има намаление между 2000 и 2014-та. Драстично е увеличението при тези над 80 г. – с 50 и 60%. Малко увеличение има и при хората между 55 и 69. Най-голямото намаление е между 10 и 35 години – с 30-40%. Това се дължи до голяма степен на емиграцията, но както обясних по-рано, сериозна роля има и резкият спад в раждаемостта през 80-те и 90-те, който има отражение върху броя жени навлизащи в детеродна възраст.
Промяната в населението по възрастови групи и пол
Когато комбинираме тези два фактора, се получава, че възрастовите групи с най-висока смъртност имат още по-голяма тежест в оформянето на средния коефициент за цялото население. Така независимо от драстично по-ниската вероятност всеки от нас да си отиде от болести, катастрофи и други фактори, застаряващото население е причината да се увеличи индексът. Затова и всички анализатори предупреждават, че средната смъртност е изключително измамен коефициент, по който може коректно да се сравняват единствено държави с близка демографска структура. Същото важи за статистиката за сексуалното насилие и безследно изчезналите.
Нека илюстрирам всичко това по малко по-различен начин. Навярно така ще стане по-ясно. Представете си, че на една магистрала карат само 30 коли. 15 от тях са по-нови и шофьорите им ги карат с ограничението – 140 км/ч. Другите 15 обаче са стари жигули не могат да вдигнат повече от 80. Така средната скорост на движение на магистралата е 110 км/ч. Нека обаче си представим, че на следващия ден 10 от хората с новите коли заминават в чужбина, а другите 5 си взимат по-добри. Навярно не им пука за ограничението и тези 5 човека решават да карат със 160 км/ч. Заедно с тях на пътя излизат 25 по-стари коли, които обаче са минали ремонт и вече може да вдигат 90. Така средната скорост на пътя вече е 101 км/ч. Всички коли карат доста по-бързо от преди, но заради разликата в „демографията“ средната скорост пада.
Контекстът, Санчо!
Макар числото на смъртността в България да е технически вярно, контекстът е изключително важен. Работа на журналистите е да добавят именно това – контекст във всяка новина или изнесени данни. В противен случай изданието или предаването се превръщат просто в пощенска кутия. Такива в България имаме много. Доста от тях дори разчитат на софтуер, който да събира и препечатва автоматично прес-съобщения, новини от други медии, tweet-ове, снимки от очевидци и прочие. Виждаме това все по-често и без много усилия може да заместим сериозна част от журналистите в България именно с прост скрипт. Ако не искат това да се случи поне в близкото бъдеще, добре ще е да се научат колко важен е контекста и коректността на данните.
В случая БНТ са поканили човек, който те представят за специалист по темата. Не е ясно до колко са проверили дали въобще е такъв или просто са прочели какво сам е написал на визитката си. Нямаше критични въпроси, водещите не бяха подготвени с други анализи, не бяха поканени лица от НСИ и БАН. Наистина, демографията е една от онези теми, с които медиите си запълват празните слотове в предаванията. Знае се, че всичко е зле, може всеки път да се изкара сензация и затова няма нужда от кой знае какво подготвяне. Не говорим все пак за поредната политическа мелодрама, нали? Така често се спъват във фактите и за тяхно щастие никой не забелязва. Почти никой.
Проблем има и никой не го отрича. Също както с твърденията за „експлозия в населението“ на Земята, тезите, че българите ще изчезнем са меко казано преувеличени. За да решим един проблем, трябва първо да знаем много добре какви са измеренията му и да разбираме причините и динамиката в него. На този етап не виждам такова разбиране в нито една медия, а имам сериозни съмнения, че го има и в политиците изготвящи стратегията за развитие на демографията.


Хакнат ли е някой сайт? Лесно ръководство за журналисти

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/kEIfJwXnGFE/

В последните 10 дни сайтовете на няколко държавни инстуции бяха недостъпни за сериозен отрязък от време. Това донякъде беше проблем в изборния ден заради страницата на ЦИК. Надали някой щеше да забележи, че сайтовете на МВР, ГРАО и Президента са паднали, ако журналистите не бяха забили камбаната. По мои наблюдения от проекта @GovAlertEu, хората рядко им обръщат каквото и да е внимание. Сайтът на ДАНС по принцип е хлабав и често пада от нищо.
Журналистите бързо вдигнаха шум как основните сайтове в държавата са били хакнати. Може много да се говори каква глупост е всичко това и Божо го е описал добре. При него ще прочетете и какви най-вероятно са причините някой да плати за такава коодинирана атака.
Разбираемо е обаче дори добросъвестни журналисти да се объркат в терминологията. Няма да им е за пръв път. Лесно е да се подхлъзнеш по изрази, които докарават повече читатели, колкото и да не искаш да си признаеш, че играеш в същата кочинка като жълтите медии.
Затова реших да помогна. Представям ви краткото ръководство за журналисти на тема „Хакнат ли е някой сайт?“. Може да го свалите и в удобен за печатане формат.
chart
Важни бележки под линия:
*: Този знак може да е под формата на пълна подмяна на сайта, подмяна на новини и документи, публикуване на политически, религиозни, расистки или други послания, както и просто подпис на отговорните лица.
**: Макар DDoS атаките да са най-интересни от медийна гледна точка, има много причини един сайт да падне – проблем или обновяване на сървъра, временен срив в межата на държавната институция, проблем с твоя интернет или просто немарлив държавен служител.


Jebem ti сплесканата жОрналистика

Post Syndicated from Илия Горанов original http://9ini.babailiica.com/jornalistika/

Извинявам се за вулгарното заглавие, но пиша в този блог по веднъж на година – две, което е достатъчно показателно, че го ползвам за място за излияния, когато наистина съм силно афектиран!
На сайта „Правен свят" беше публикувана статия озаглавена „Възлагат без конкурс машинното гласуване на държавна фирма без опит". Постоянно се говори за поръчкова журналистика, но честно казано, това, което прочетох надхвърля всякакви мои очаквания. Затова направих, не много кратък, анализ, практически на всяко изречение от публикуваната статия.
Анализът не е насочен в защита на някой от участниците, нито в нападение на друг от участниците, а единствено срещу сплесканата българска „журналистика". Между другото – статията е цитирана и папагалски препечатвана, дори и от сериозни медии в рамките на дните, след като е публикувана, което е още по-трагичен показател за българската журналистика.
Текстовете в курсив и отместени леко навътре са цитирани от статията публикувана в „Правен свят". На практика е цитирана почти цялата статия, с изключение на последните пет параграфа, в които се разглежда мнението на проф. Герджиков, което е изцяло ирелевантно къз засегнатата тема.
И така, да започнем:
Възлагат без конкурс машинното гласуване на държавна фирма без опит
Още в заглавието се говори за „държавна фирма без опит", но никъде не се доказва нито едно от твърденията: Дали изобщо нещо възлагат? Дали фирмата е държавна (по смисъла на българското законодателство)? Дали цитираната фирма няма опит в изборния процес? Дали цитираната фирма няма опит в машинното гласуване? Дали цитираната фирма няма опит в информационните технологии?
Сериозен скандал се задава около машинното гласуване на местните избори и референдума на 25 октомври т.г.
Първото изречение също съдържа фактологически грешки – на националния референдум на 25 октомври 2015 г. няма да се гласува машинно в нито една секция – нито в страната, нито извън страната.
Тръжната процедура по ЗОП за избор на фирма-изпълнител, стартирала в последния момент, днес е била прекратена от Министерския съвет, научи "Правен свят". Това, според запознати, може да доведе не само до опорочаване на машинното гласуване, а и до сериозни съмнения за подмяна на вота на гражданите.
Как по-точно стигнахме до извода, че пускането на процедурата в последния момент ще доведе до подмяна на вота – не става ясно. Кои по-точно са „запознатите", които по-надолу ще бъдат цитирани още много пъти, също не е ясно? По каква причина мнението на ниезвистнети „запознати" е меродавно – също не става ясно? Кой ги е определил за експерти и на каква база, за да се взима под внимание тяхното мнение?
Отделно от това, в доклада на ЦИК за гласуването през 2014 г. в раздел 11, който се отнася до машинното гласуване – основната препоръка е, подготовката на процедурата за избор на доставчик на машини за гласуване да стартира възможно най-рано. Факт с който законодателят по никакъв начин не се е съобразил.
В края на август Централната избирателна комисия (ЦИК) взе решение само в 50 секции в София да се проведе машинно гласуване, и то единствено за общински съветници.
Чакай малко, не прочетохме ли точно преди 4 изречения, за машинно гласуване на референдума?
За първи път този начин на гласуване ще бъде отчетен при крайния резултат на вота.
Едно от трите изречения, които са коректни в цялата статия. Направо е съмнително.
До момента бяха проведени две напълно успешни експериментални гласувания с машини.
Опаааа… я чакай малко. Кой ги определи за успешни? Малко по-надолу пише кой. А по какъв критерий ги определи като успешни? По критерий работят много сигурно? Или по критерий машините са работили без сривове? А къде е документирано че наистина е така? Някъде да има независим анализ на двата експеримента, който да не е изготвен от изпълнителите, възложителите или организаторите?
За първи път това стана на изборите за европарламент през пролетта на миналата година, когато в 100 секции бяха сложени машинки, а вторият път беше на парламентарните избори през октомври 2014 г., когато в 300 секции имаше такава техника. Във връзка с тазгодишното гласуване за местна власт, когато за първи път машинното гласуване ще се взима предвид при крайния резултат от вота, ЦИК очерта техническите параметри за провеждане на обществена поръчка за избор на изпълнител, а Министерският съвет я организира и проведе.
Ето това са второто и третото изречение от статията, които са коректни. Между другото, това са и последните такива изречения в целия текст!
По информация на "Правен свят" са се явили трима кандидати – две частни фирми (едната предложила цена 139 000 лева без ДДС, а другата – 149 000 лв. без ДДС), третата е държавната "Информационно обслужване" с предложение за около 28 000 лева без ДДС.
Значи кои са другите две фирми не е нужно да се споменава в статията – те явно не са от значение? Или просто не трябва да се набива на очи? Въпреки, че техните цени се цитират съвсем точно! Третата фирма обаче се сочи поименно, макар и не много точно. Въпреки, че нейната цена е около някакво число… в офертата не пишеше около, там пише точно 28 950 лв. без ДДС. Говорейки за третата фирма – трябва да отбележим, че по смисъла на българското законодателство „Информационно обслужване" АД е частна фирма – акционерно дружество. Между другото и аз съм акционер в това дружество. За да бъдем напълно коректни – да наистина – държавата е мажоритарен собственик на акциите, но далеч не е единствения.
"Информационно обслужване" е отстранена от процедурата заради нереално ниска цена.
Мда, сигурен съм, че в протокола на комисията точно така е било и записано: „тая цена е нереална". Значи едната цена е нереално ниска, но другите две цени не са нереално високи? В действителност, при дадени две цени – съответно 139 000 и 149 000 лв. без ДДС, средната цена на другите участници е 144 000 лв. без ДДС, като 20% под тези цени прави 115 200 лв. без ДДС. Т.е. каквато и цена да даде „Информационно обслужване" АД – процедурата ще бъде прекратена, а фирмите дисквалифицирани. Истинската причина е малко по-различна от представената в статията манипулация. Нещо повече – в случващата се схема очевидно има нещо нередно, само че ключът от бараката е заровен на съвсем друго място.
По наша информация Министерският съвет е прекратил процедурата по ЗОП с мотив, че няма "излишни" 139 000 лева без ДДС, която е символично малка сума на фона на общата сума избори.
Ахъм – точно така, причината е баш, защото нямат излишни пари. И в протокола вероятно така е записано. А това, че две от фирмите са дали цени над максимално допустимата по процедурата – малко е пропуснато в статията, явно не е много важно. Всъщност насажда се мнението, че процедурата е прекратена заради езотеричното зло – „Информационно обслужване" АД, а не заради другите две фирми.
Вместо това, смята да прибегне до директно възлагане на поръчката на "Информационно обслужване" по Наредбата за възлагане на малки ОП, като при това положение цената трябва да е под 20 000 лева.
Ама че извод – това обявено ли е от някого официално или е предположение на анонимния автор, което се представя като факт? Да не коментираме, че цитираната наредба е отменена 01.04.2012 г, но това е „Правен свят" – те са юристи, аз ли да споря с тях?
Подобен финансов аргумент обаче е не само несъстоятелен, но и абсурден, твърдят запознати и напомнят, че цената по договор за провеждане на пробното машинно гласуване на парламентарните избори м.г. е била 442 800 лева, а общата сума, която ще бъде изхарчена за местния вот и референдума е цели 51 млн. лева.
Оставям на вас да прецените, колко състоятелен аргумент е цената за наем на 50 машини да бъде 139 000 лв. без ДДС – това прави по 2 780 лв на машина – наем за един ден! Подчертавам – наем – машините не се купуват, а се наемат! Между другото – цената през 2014 г. е 442 800 лв. за 300 секции, което прави 1 476 лв. без ДДС за една машина. Т.е. в момента същата машина, със същия софтуер, доставена от същата фирма, излиза с повече от 88% по-скъпо! Наистина фактите са несъстоятелни, само дето фактите са други.
Проблемите в случая са следните.
По-надолу ще видим, че проблемите са съвсем други…
Фирмата, обявена за победител преди прекратяването, има опит при провеждането на машинното гласуване, защото и двата експеримента са организирани и проведени от нея, с нейна техника, т.е. машините са се доказали като работещи, сигурни, защитени от манипулация, гарантиращи тайната на вота и не на последно място – лесни за използване.
Интересна констатация, която никъде не е потвърдена. В доклада на ЦИК за проведените през 2014 г. избори са изброени проблеми, които са възникнали при използването на машините за гласуване. Като успех на машинното гласуване в доклада се посочва броят на гласувалите с използване на машините, което по никакъв начин не показва, че машините са сигурни, защитени от манипулация, гарантират тайната на вота. Интересна е и констатацията, че машините са лесни за използване, защото в доклада на цик се споменава като констатиран проблем, че е имало „затруднения във връзка със стартирането на изборния процес с машини от членове на няколко СИК". Нещо повече – докладът включва и информация за „грешки в протоколи на СИК за отчитане на резултатите от машинното гласуване" и между другото, тези грешки са и публикувани в сайта с резултатите.
Запознати твърдят, че машините на "Информационно обслужване" са обикновени касови апарати, някак пригодени за конкурса, които не предлагат и половината от функционалностите на машините, с които бяха проведени два експериментални вота до момента.
Още по-интереесна констатация. Отново се сблъскваме с мистериозните „запознати", които са някакви имагинерни лица, за които не знаем нищо – нито кои са, нито от къде са запознати, нито дали изобщо са експерти в цитираната област. Нещо повече – в доклада на комисията за оценяване на офертите, стр. 10 се посочва, че: „Комисията счита, че предложеното техническо решение съответства на изискванията на документацията и не е по-различно от предложенията на останалите участници по отношение на интегрираност, високотехнологичност и надеждност" – цитира се техническото решение на „Информационно обслужване" АД. Единственият показател, за който предложението на „Информационно обслужване" АД получава по-малко точки при техническата оценка е размерът на дисплея на машината за гласуване. Твърдението, че предложените машини са „обикновени касови апарати" също не отговаря на истината, тъй като устройствата не отговарят на изискванията на българското законодателство към касови апарати – нямат модули за безжична връзка с НАП, нито фискална памет по смисъла на закона за счетоводството! Това са компютри с процесори, памет, екрани, принтери, четци за карти и друга периферия в пластмасова кутия – точно както и машините на другите участници и е факт, че комисията за оценка на офертите констатира, че предложените решения не се отличават.

Те никога не са участвали в машинно гласуване на парламентарни, президентски или местни избори.
Поредната манипулация – умело се заобикаля истината, като изрично се посочва, че не са участвали в парламентарни, президентски и местни избори, но фактическата истина е, че машините са участвали в избори, просто тези избори не са от изброените видове. Или иначе обяснено – в статията се поставят по-различни изисквания от изискванията на възложителя на поръчката, като умишлено се премълчават останалите факти.
При това положение възникват основателни съмнения, че машинното гласуване не само може да бъде опорочено, но и че самият вот на хората може да бъде подменен.
Още един извод, до който не става ясно как е достигнато? За разлика от автора на статията в „Правен свят", аз не се позовавам на „запознати", а на официални документи – доклади, заповеди, решения и др. документи на различни институции. И в тези документи ясно е посочено, че единствената разлика между предложените решения е размерът на екрана. От статията не става ясно по какъв начин размерът на екрана ще доведе до подмяна на вота?
Някои дори смятат, че така се готви изборна измама в столицата, защото е много трудно да се приеме аргумент, че държавата не може да отдели 139 000 лева без ДДС като възложи поръчката на проверен доставчик на услугата.
Върхът на сладоледа настъпва в края на статията – вече дори не говорим за „запознатите", вече става дума за „някои" – съвсем неназовани лица. Не е ясно и защо се смята, че се възлага на „непроверен доставчик", защото „Информационно обслужване" АД е изпълнител на повече от 12 проекта за компютърна обработка на резултатите от всички избори в България от 2003 г. досега, а също така има и изпълнени проекти за машинно гласуване. Да се твърди, че дружеството няма опит и експертиза в областта е просто смешно.
Още повече, че резултатите от машинното гласуване през 2014 г. бяха високо оценени именно от МС и от ЦИК, които ги обявиха за успешни.
Както цитирах по-горе доклада на ЦИК, експериментите с машинно гласуване през 2014 г. са обявени за успешни на базата на брой гласували с машини. А ако трябва да цитирам по-точно – на базата на 8014 гласували с машини на изборите за членове на Европейския парламент от Република България от общо 24 978 имащи право на глас в секциите, където има разположени машини. Това между другото са малко повече от 32% от избирателите!
Любопитен момент е откъде е дошъл натискът за прекратяване на процедурата по ЗОП.
Любопитен е, наистина е любопитен и при това – много любопитен. Нека още веднъж да разгледаме решението на Министерски съвет за прекратяване на процедурата – мотивите са, че офертите на две от фирмите участващи в процедурата надвишават финансовия ресурс, който възложителят може да осигури. Тук следва да се отбележи, че цената за наем на една машина през 2014 г. от същата фирма е 1 476 лв. без ДДС (442 800 лв. за 300 секции разположени в София, Пловдив, Кюстендил, Плевен и Перник) срещу 2 780 лв. за същите машини, от същата фирма, за същия период (139 000 лв. за 50 секции, всичките разположени в същото населено място, където е седалището на фирмата). Да попитаме още веднъж – откъде е дошъл натискът?
Защото тогава ще стане ясно и за какво и за кого лобира, казват още запознати, които дори стигат до крайност – предполагат, че по този начин се цели премахването на машинното гласуване.
Хайде – „запознатите" се върнаха… за кого се лобира? На 25 септември 2015 г. Нова телевизия излъчва репортаж „от офиса на фирмата, която организира машинното гласуване" с демонснтрация как ще функционира то. Докладът на комисията за избор на такава фирма е от 06 октомври 2015 г. Кой за какво и за кого лобира и дали има връзка между издателя на „Правен свят" и някоя от участващите в конкурса фирми – оставям на вас да прецените.
А за да бъда максимално коректен, за разлика от издателите на „Правен свят", аз не цитирам „запознати" и „някои", а държавни институции и официални документи, към които по-долу ще дам линкове. Освен това горният текст си има автор, за разлика от статията на „Правен свят", в която такъв не е посочен. Още нещо – аз не крия от никого, че работя в една от фирмите участващи в конкурсната процедура, както и че съм акционер в същата фирма – „Информационно обслужване" АД. А горният текст изразява изцяло, само и единствено моето лично мнение и доколкото същото може да бъде експертно в засегнатата област, предвид професионалния ми опит и образованието ми.

Статията в „Правен свят"
http://legalworld.bg/47740.vyzlagat-bez-konkurs-mashinnoto-glasuvane-na-dyrjavna-firma-bez-opit.html

Доклад на ЦИК относно организацията и провеждането на избори през 2014 г.
http://old.cik.bg/f/1184

Процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Осигуряване/наемане на машини за гласуване за провеждане на изборите за общински съветници и за кметове на 25 октомври 2015 г."
http://customerprofile.government.bg/vieworder.php?id=8F935523-5E08-11E5-B97C-0019B90D614A#orderfiles
Тук са публикувани и докладите на комисията за оценка на предложенията, но няма как да се даде директен линк.

Решение на МС за прекратяване на процедурата
http://www.aop.bg/case2.php?mode=show_doc&doc_id=691349&newver=2

Репортаж на Нова телевизия
http://novanews.novatv.bg/news/view/2015/09/25/125223/%D0%97%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%81%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D1%81%D0%BA%D1%8A%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%B2-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-/

В секция с 1018 имащи право на глас, машинно е гласувал само един човек:
http://results.cik.bg/pi2014/mashinno/protokoli/10/2900023.html
http://results.cik.bg/pi2014/protokoli/10/2900023.html

Дигитализирай ми институция

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/Ay-NSTrymnk/

digital-government-image
Обществена поръчка за нов софтуер за управление. След тези думи неизменно идва прозявка и патос. „Нормално“ е да се изхарчат едни пари от който трябва и да се достави нещо, което никой да не използва. Така е било и надали скоро ще има сериозна промяна. Има индикации обаче, че се натъкнахме на едно от малкото изключения от това правило.
Целта на тези поръчки е да се подобри работата в агенции и министерства, да се ускори комуникацията както между дирекциите, така и между институциите. Навярно най-големият проблем, който всяка администрация – частна или държавна – има, е управлението на информация. Това включва както бази данни със задачи и наличности, така и следене на процеси, резултати, разходи и сигурност. В много организации тези неща се правят предимно на хартия или в най-добрия случай на Excel таблици, което е малко подобрение, но създава съвсем други проблеми.
През март т.г. получих мейл от един екип. Споменаха, че правят такава система за управление, бяха видели работата ми с отворени данни и искаха да поговорим по темата. Идеята им беше да заложат този принцип в новата платформа. Обсъдихме плановете им, какви проблеми срещат в събирането на информация и дигитализирането на процесите. Не успях добавя почти нищо към идеите им – нещо, което не ми се е случвало до сега.
Преди два дни Агенция „Пътна инфраструктура“ представи официално платформата. Публичната част включва карта и мобилно приложение, с които може да следим в реално време ремонти, забрани и проблеми по пътищата. Доста медии съобщиха, че картата цели да покаже данните за трафика, които ще бъдат събирани от една друга система, която все още не е довършена. В действителност, тази карта показва като допълнителна опция трафика от Google. Целта ѝ обаче няма много общо с това.
Задача бе на ПР-ите на агенцията да обяснят всичко това и явно не им се е получило. Затова позволете ми го илюстрирам с няколко примера.
Тези неща не ги ли знаехме и преди?
api1
Горе виждате новините на АПИ за затворени пътища и ремонти. На сайта им ще намерите и бюлетина за пътната обстановка. По него всеки може да се ориентира къде какво се случва. На теория. Представен като прост текст, всеки шофьор трябва да следи постоянно бюлетина, да прецени къде е точно 172-рия км. след София и дали му пука от това. Така информацията не може да се подаде на навигация или друг алгоритъм. Публикуването на новините в машинно-четим формат с географски координати, категоризация и описание е единственото решение.
За да се подаде така информацията обаче не стига да се направи една карта, на която чиновниците да кликат. До сега всичко това е било аналогово, което означава, че липсва всякаква потребна дигитална информация къде точно са пътища, знаци, ограничения, настилка, ремонти и прочие. С други думи – липсва информационната инфраструктура за инфраструктурата ни. Освен да се промени формуляра, с който местните дирекции въвеждат в конкретния бюлетин, трябва да се хванат всички данни и процеси в агенцията и да се избутат в 21 век. Това е колкото технологично предизвикателство, толкова и организационно.
api2
Резултатът е, че всички съобщения ги виждаме прегледно на карта като тази. За да е възможно обаче, не стига да се направи просто един сайт, който всъщност е единственият видим за нас елемент. Ще ни се да мислим, че държавната администрация има всички данни, но ги крие като бащиния. В доста случаи това наистина е така. Както обаче казах пред TEDxBG преди година, прекалено често информацията просто я няма или е пръсната по папки из цялата страна. Като човек, който събира данни от институциите, мога да ви кажа, че това е масова практика и далеч не български патент.
Почти милион за един сайт и APP? Всъщност не
Основната критика към проекта е за цената и кой стои зад изпълнителя. По последното не мога да говоря, защото не съм наясно с фирмата и историята ѝ. Капитал писа вече за това и скоро може да очакваме още подробности. Мога да говоря само за свършеното и очаквания ефект от системата. В контекста на написаното до тук, надявам се да сте наясно, че далеч не става въпрос за един app. Всъщност вчера се чух отново с изпълнителите на проекта и ми разказаха какво са доставили. От други източници също научих, че направеното от тях далеч надхвърля поръчаното от АПИ. Дори се е наложило да налагат определени решения – като публични отворени данни – въпреки отпора на отделни чиновници.
Публичната част от платформата разчита на цялостна система за управление заместваща всички процеси и комуникация вътре в агенцията. Ако до сега са изпращали на хартия информация за ремонти и поръчки за нови знаци, сега това става електронно. Всъщност, примерът със знаците е показателен. Има няколко мобилни приложения, които са направени за вътрешно ползване и не са достъпни за всички нас. Един от тях позволява служителите им бързо да картографират всички знаци в България. В рамките на тестовете са поставени около 100 хиляди от тях на картата.
411548_gorod_noch_doroga_znak_1680x1050
Нали се сещате как постоянно виждаме нелогични знаци за намаляване на скоростта или за ремонти без да има нужда от тях? Надали някой би се учудил, че АПИ не знае за тях. Забравят ги заради недоглеждане на местните дирекции. Обяснението е, че просто нямат подходяща информационна система. Признаха за това неотдавна. В същото време десетки милиони се харчат на година за нови и нови знаци.
Е, сега такава система има и вече давала резултати. Всеки служител на всяко ниво може да провери къде има знак, има ли нужда от него, дали може да се махне и използва другаде. Това е нещо дребно на пръв поглед, но първо ще подобри безопасността по пътищата и второ ще спести пари. По предварителни преценки на АПИ, само от прибрани и повторно използвани пътни знаци държавата ще пести по милион лева на година. Това означава, че само от този компонент на платформата ще се изплати целият проект за около 9-10 месеца.
Google не знае всичко, той си го намира
Друг интересен коментар в мрежата беше, че Google също показва тези ремонти и има много по-добра навигация. Това обаче не е така поне за първото. Google работи с местни партньори, които подават каквато информация имат за трафика или инциденти по пътя. Заради липсата на надеждна официална услуга до сега, в България тази информация беше непълна и неточна. Дори данните за трафика са по-скоро предвиждане на база стари данни и клетки на мобилните оператори, отколкото актуално състояние. С новата платформа, дори услуги като картите на Google ще започнат да черпят актуална информация.
scr1
Една друга важна част от платформата е подаването на сигнали и обратната връзка. За последните два дни има доста такива и някои споделят, че вече получават отговор за запланувани ремонти. Дали това ще остане така и дали от системата ще има реален ефект за подобряване на пътищата ни, ще видим в рамките на следващата година. Дали сигналите водят до реални действия ще може да проследят както подалите сигнали, така и ние през картата.
За да се случат интеграцията и гражданския контрол обаче, имаме нужда от въпросните отворени данни и публични услуги, за които пиша толкова време. Документацията за тях не е все още публична, но имам уверение, че ще бъде добавена в правителствения портал за отворени данни през ноември. Така може да включим информацията подадена от АПИ във всякакви приложения и анализи.
Информацията е сила, когато я има и се използва
Макар картата и app-а да са полезни, с тях далеч не се изчерпват целите на събраните данни. Една идея е да се направи система за насочване на линейките. Всъщност, явно вече има принципно съгласие от Министерството на здравеопазването и може би ще го осъществят като проект. Плюсът е, че няма да има нужда от ново оборудване, а ще трябва само да се свържат системите с подходящ алгоритъм между тях.
В момента се взима еднократно решение къде да патрулират линейките в градове като София и Пловдив. Когато има обаждане до 112, най-близката линейка отива до сигнала и оставя региона си празен. Ако има друг сигнал в този регион, останалите линейки са далеч и отнема повече време. Понякога се случвало дори линейка да изоставя един сигнал за друг, ако има индикации, че първият е по-малко спешен. Мисля, че всички имаме примери за закъснели линейки. Одитът на спешната помощ посочва именно лошото планиране и липсата на свързаност между системите като основна причина за това.
slider2-csmp
Използвайки данните за състоянието на пътищата, ремонти и задръствания, сравнително прост алгоритъм би могъл да изчисли каква зона може да покрие дадена линейка. Тоест – от сегашното си положение колко далеч може да стигне в рамките на 10-15 мин. предвид обстановката по пътищата. Засичайки местоположението на всички линейки, този алгоритъм може да пресметне кои зони на града не са покрити и да пренасочи една или повече да патрулират на друго място, за да са по-близо до евентуален инцидент. Ако една бъде викната по спешност, останалите ще бъдат преместени, за да покрият по-добре региона. Така почти изчезва вероятността от сериозно закъснение, защото линейката е трябвало да дойде от другия край на града или е в задръстване/ремонт, за които шофьорът не е знаел.
Фактът, че екипът създал системата са предвидили и наложили на своя глава пускането на отворени данни, означава, че частни компании могат да разработят приложения и да предоставят същите услуги на охранителни фирми, таксита и доставчици. Данните за трафика и ремонтите ще позволи и адекватен анализ на новите инфраструктурни проекти – дали реално са намалили трафика и инцидентите, дали работата по тях не е създала повече проблеми и не са се наложили скъпи ремонти по-късно. До сега това също беше възможно, но изискваше цяла армия от хора да събира информация от бюлетини и папки от цялата страна, да ги въвежда в таблици и да се надява, че никой по веригата не е сгрешил някоя цифра. След около месец би трябвало да получаваме всичко това с един клик.
Тука едни пари…, но с резултат
Съвсем естествено е да има въпроси около поръчката, изпълнителя, свързаните лица и изпълнението. Добре е, че има журналисти, които се вглеждат в подобни поръчки и надали някой има съмнение, че повечето от тях са оваляни в корупция и некадърност. Също така, рядко ще чуете от мен да хваля една или друга софтуерна система в администрацията. Обикновено се правят като дипломна работа в български университет – колкото да мине комисия. След това не се поддържа, което на никой не му прави впечатление, защото не се и използва. Всъщност, който се е занимавал с въвеждането каквито и да е системи от този мащаб знае, че това се случва често дори и частния сектор.
От техническа гледна точка и съдейки по това, което видях и научих, мога да твърдя, че тази платформа ще е от голяма полза не само за АПИ, но и за всички нас чрез публичната си информация. Разбира се, възможно е да греша – не сме видели кода на системата тъй като поръчката е пусната преди изискването за отворен код на всички нови системи. Затова не може да знаем колко добре ще работи в бъдеще и дали съпътстващите проблеми няма да накарат служителите да се върнат към хартията, както се случва отново и отново държавната администрация. За това обаче ще разберем сравнително бързо и ще зависи до голяма степен от ръководните кадри в агенцията.
На този етап мога само да похваля изпълнителите и да се надявам скоро да видим данните и публичните услуги.


На пазар за кметове и общински съветници

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/-GA7GPGK56M/

Преди седмица кабинетът публикува справка за сменените адресни регистрации. Поместена беше в правителствения портал за отворени данни, от където всеки може да я свали и анализира. В последните дни излязоха няколко статии и карти по темата, които ще опиша по-долу. Повечето се фокусираха върху голямото увеличение на сменилите адреса си в определени общини спрямо предишни периоди.
В началото реших да не се занимавам с темата, тъй като видях, че достатъчно хора разглеждат данните и създават визуализации. Зачудих се обаче какъв би бил реалният ефект върху изборите, ако всички тези регистрации са наистина с цел изборна измама. В повечето населени места говорим за около стотина избиратели в повече и това не прави особено впечатление. С тези цифри всичко изглежда като буря в чаша вода.
Каква част от вота е предрешен?
Открих обаче нещо съвсем различно. По-долу описах цялата ми методология, но накратко казано, ако почти всички допълнителни регистрации наистина гласуват по нечия команда, то те могат да осигурят следното:

81 места в общинските съвети на 42 общини
Над 70% контрол над съветите в две общини
Поне 20% контрол в съветите на още пет общини
31 почти сигурни общински кметове и още 19 с голяма вероятност
196 почти сигурни селски кметове
33 населени места с риск за поне 20% подменен вот

Това са измеренията на проблема. Не осъзнаваме на колко места стигат 50-60 гласа за избор на общински съветник. На следните карти тези данни се виждат по-ясно.
Осигурени места в общинските съвети
Тази карта показва колко места в общинските съвети биха били спечелили, яко допълнително регистрираните гласуват по команда за една партия. Отличават се Грамада, Видин, Трекляно и Кюстендил с 8-9 места. В още 40 други биха се спечелили между едно и 3 места. Това не изглежда много, докато не отчетем факта, че в малките общини съветите са понякога по 10-11 члена. Така излиза, че да контролираш целия съвет в отделни общини, са достатъчни само няколко стотин души.
Отвори картата в пълен размер

Контрол над общинските съвети
Това е алтернативна карта на предишната, в която е отчетен споменатия размер на съветите. Отново се отчита висок процент при Трекляно и Грамада – над 70%. При други пет потенциалното влияние варира между 20 и 30%. Концентрацията им е предимно в северозападна България, но се забелязва активност и в крайморските общини.
Отвори картата в пълен размер

Влияние върху избора на общински кметове
Тази карта показва къде допълнителните гласоподаватели биха наклонили решаващо везните, ако резултатът от кметската надпревара е близък до тази от предишните избори. С други думи, гледа се съотношението между съмнителните регистрации и разликата между водещите кандидати за кмет.
Отличава се Бобошево, Кюстендилско с 20 пъти. Следва Вълчи дол, Добричко със 7 пъти. Средец, Долна митрополия, Грамада, Якимово, Враца и Трекляно са с по 5 пъти. При всички тях има оспорвани избори и допълнителните гласове биха имали огромно влияние.
Отвори картата в пълен размер

Влияние върху избора на селски кметове
Когато разгледаме селските кметове става по-интересно. Там броят на избирателите е много по-малък и възможността за манипулация – много по-лесна. Засякох 196 малки кметства в 111 общини като рискови. В тях има съмнителни регистрации на между 1 и 3 пъти повече хора, отколкото е било нужно, за да се обърне резултата на предишните избори. Тук съм показал само общата бройка кметства към всяка община. Отличават се Нова Загора, Димитров град с по 6, както и Марица, Тополовград, Перник и Бойчиновци с по 4.
Отвори картата в пълен размер

Места с висок риск на подмяна на вота
Тази карта показва общините с високорискови кметства. За такива се смятат тези, в които допълнителните регистрации надвишават 20% от гласувалите на предходните избори. Докато при горните карти показах как резултатът от вота би могъл да бъде подменен в желана посока с малко на брой хора, тук се вижда в абсолютни цифри къде има концентрация на съмнителни смени на настоящ адрес. Забелязва се, че са групирани в близки общини. Тук може да се спекулира, че това са региони, в които работят групи организиращи всичко на местно ниво.
Отвори картата в пълен размер

Методология и условности
В анализа си използвам няколко концепции и предположения, които носят със себе си различни условности. Най-напред е важно да се разбере, че дори сравнително голямо увеличение на сменилите настоящ адрес не означава непременно, че ще има някаква форма на измама. С горните карти показвам какво може да се постигне, ако описаните тук предположения са верни в една или друга степен.
За съмнителни регистрации считам онези, които надвишават значително нормалния брой регистрации за този период. За целта събрах регистрациите по настоящ адрес във всяко населено място между ноември 2014 и април 2015. От тази сума извадих средното за същите шест месеца през 2013 и 2014. Така получих разлика, която в някои случаи значително надвишаваше това, което аз приемам за нормална активност. Преценката тази бройка за разминава при различните анализи именно заради различни методи за преценка на нормалната активност.
Важно е да се отбележи, че тук, както и в други анализи публикувани тази седмица, само предполагаме, че новите регистрации са на пълнолетни българи с право на глас. За това няма индикации в публикуваната справка. Също така, за да имат влияние върху вота, тези хора трябва да подадат заявление за гласуване по настоящ адрес до ЦИК, както и да гласуват там по определен начин. Не на последно място, в този анализ включвам извадка само последните 6 месеца. Подготовка за евентуални манипулации е възможно да е започнала постепенно много по-рано и да остава скрита в шума на данните.
Отново аналогично на други анализи, не се взимат под внимание отписванията по настоящ адрес, както и регистрациите и отписванията по постоянен. Не се взима и предвид динамиката на населението като смъртност, емиграция и младежи, които са навършили пълнолетие от последните избори насам. Всички тези фактори влияят на избирателните списъци, а от там и на вероятността дописаните избиратели да имат ефект. Почти всички населени места, които разгледахме горе, имат силно изразен отрицателен приръст и състаряващо население. Това означава, че изброените тук фактори биха само засилили ефектът от дописаните избиратели.
Гласовете нужни за осигуряване на място в общински съвет пресмятам като взимам данните от местния вот през 2011-та, събирам бюлетините на спечелилите места и разделям на броят съветници. За Сърница взех данните от местния вот от тази година. Така получих силно разминаващи се цифри – между няколко десетки и няколко хиляди гласа нужни за едно място. След това разделих съмнителните регистрации в населените места във всяка община на борят нужни гласове за място и получих броя съветници, които биха могли да осигурят.
Разбира се, тази оценка зависи силно от активността на гласоподавателите в местния вот, броя и подкрепата за отделни кандидати, коалиционни споразумения и скандали в изборната кампания. При толкова много променливи е изключително трудно да се прецени какво и в каква посока би повлияло на резултата. От друга страна обаче, изкуственото вкарване на не голям брой организирани гласоподаватели в процеса може да има сериозен ефект предвид традиционно ниската активност и силната фрагментираност на много места.
Има различни начини да се определи какво би повлияло на изборите за кмет. Единият вариант е да се сметне колко гласове са били нужни до сега. Друг би бил да се вземат 50% от гласоподавателите в населеното място. В тези случаи обаче бихме получили какво е нужно, за да подмени с абсолютна сигурност местния вот. В повечето случаи имаме двама или трима водещи кандидати, които събират около 70% от гласовете. Така разликите между тях варират силно от няколко гласа до няколко хиляди. Затова аз разглеждам какво е нужно, за да се обърне именно този баланс. С помощта на едва стотина гласа би било възможно да се промени коренно изхода.
За целта пресметнах каква е разликата между първия и втория кандидат за общински и селски кметове в двата тура. Изчислявам и колко от гласовете са дадени за останалите кандидати, за да изчистя случаите, в които става въпрос за няколко гласа разлика при значителен брой подадени бюлетини. Така получавам реалистичния брой гласоподаватели, които трябва да бъдат осигурени, за да бъде подменен кметския вот. Разделям спрямо допълнителните регистрации и получавам индекса, който виждате на втората и третата карта. При селските кметове показвам само местата, в които съмнителните регистрации са поне толкова, колкото хора са нужни за подмяната, докато при общинските индексът започва от 50%.
Съмненията ни свързани с допълнителните регистрации сочат към само един вид манипулация. Както е добре известно, купеният и контролиран вот постига значителни резултати използвайки гласоподаватели, които са вече на място. За целта обаче са нужни хора, които да са съгласни да продадат гласа си или такива в икономически и социални зависимости. Допълнителните регистрации са алтернатива, когато тези фактори не са налице. В доста от случаите те може да допълват други схеми за изборни измами, особено в случаите, когато представляват значителна част от избирателите.
В тази връзка търсих кметства, които са в риск от подмяна. Там допълнителните адресни регистрации представляват поне 20% от валидните бюлетини подадени на последния вот. Отново не взимам цялото население или големината на избирателните списъци, защото така не се отчита както на демографските процеси, така и на избирателната активност. Контролирайки значителен процент от активно гласуващите носи голям риск от манипулация, която не би била отчетена при други анализи.
Изводи
В този и други анализи говорим за възможност за изборни манипулации. Има различни процеси, които може да обяснят увеличеното местене на хора в дадено населено място. Когато обаче има толкова рязка промяна в точно определен период преди изборите и то разминаваща се с броят регистрирани по постоянен адрес, най-естественото обяснение е именно изборна схема. Ще забележите, че преценката за съмнителните регистрации варира много. Тя зависи силно от използваната методология. В моят анализ с условностите, които описах горе, те са малко на 23000.
Невъзможно е да кажем дали и как тези допълнителни избиратели биха били използвани. Почти невъзможно е да се прецени и как добавянето на 10 или 20% избиратели в списъците би повлияло на местната избирателна активност, кандидатите и изчисленията в крайният резултат. Това, което става пределно ясно от анализите е, че с малък брой контролирани и стратегически разпределени гласоподаватели, може едновременно да се избере желан селски кмет, да се вкарат няколко общински съветници и да се наклонят везните в борбата за общински кмет.
Склонни сме да подценяваме местния вот като просто подготовка за парламентарните избори. Истината е, че изключвайки пенсиите и социалните плащания, местната власт преразпределя дори повече ресурс, отколкото централната власт. Възможностите за скрити злоупотреби са не по-малки, както стана видно в Ракитово преди дни. Почти никой не следи работата на общинския съвет и кмета си, освен когато вече има сериозен проблем. Надали хората осъзнават, че общината им е била в практически фалит в даден момент дължащ се на лошо управление, злоупотреби с европроекти и други схеми.
Продължаваме напред
Промените в закона за гражданската регистрация са една стъпка за решаването на този проблем. Те няма да имат дългосрочен ефект обаче, ако липсва постоянен контрол на тези регистрации на местно ниво, както и редовни проверки дали последните спазват контрола. Именно това става ясно от проверките сега, но те не трябва да са кампанийни. Никоя промяна в който и да е закон не може да спре изборните измами. Такива има в цял свят в една или друга степен. Целта трябва да бъде да ги ограничим до ниво, при което не може да влияят на крайния резултат, а вероятността да се разкрие такава схема и наказанието да са толкова големи, че партиите и кандидатите да не смеят да рискуват.
Публикуването на отворени данни за смените на адресните регистрации е пример как може гражданите да помогнат. Доста пъти съм казвал, че отворените данни са само инструмент в ръцете на журналисти и организации. Информацията, която виждаме сега и която ще бъде добавяна в бъдеще на портала за отворени данни на правителството, няма да реши проблемите с изборите и управлението ни. Тя може само да ни помогне да засечен проблеми като обсъждания тук по-рано, за да настояваме за своевременни мерки.
Най-важното обаче е нещо, което всички трябва да сме наясно – най-ефективният начин да се противодейства на такива схеми е да се гласува. Трудно ми е да подчертая това повече. Изказвания „всички са маскари“ или „не ме интересува“ са ефект от същите тези схеми. Всеки даден глас преполовява смисъла на контролирания вот. Никоя мярка на държавата, полицията, наблюдаващи НПО-та или който и да е няма да има такъв ефект, както повишената избирателна активност.
Повече по темата ще намерите в ClubZ, които първи пуснаха анализ на данните. Институт за развитие на публичната среда публикува графики и разглежда отделни примери по места. Доста от тях ще намерите и на профила на Антоанета Цонева. Дневник и DW също пуснаха няколко статии по темата. Големите медии като цяло странят от темата. Един интересен разговор ще намерите в Нова.
Горният материал подлежи на същия лиценз, както всички статии в този блог, с единствената разлика, че за препечатването ѝ трябва да се иска изрично разрешение. Може да изпратите запитване през Facebook профила ми или с формата за контакт горе.


Лесно е да „си Шарли“

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/Z1-I9IOeJfY/

Атаките в Париж, на които станахме свидетели миналата седмица, са просто престъпления от омраза. Такива са и побоищата над цветнокожи в центъра на София. Докато последните се разглеждат от родната прокуратура като просто хулиганство, то първите бяха бързо обявени за терористични атаки. За едните си заравяме главата в пясъка, но е сложно да се каже дали за тези в Париж властите са прави. Всъщност цялата тема за ислямизма, ектремизма в която и да е религия и тероризма като политическо средство е изключително сложна и многопластова материя. Нямам претенции да разбирам всички нюанси или способност да я обсъждам тук. Има няколко аспекта, които ме занимават в последните дни.
Да започнем със свободата на словото. Много сочат като основна цел на атаките създаване на страх у журналистите да критикуват и осмиват определени теми от исляма. Наистина, доста световни медии не показаха карикатурите на френския вестник и по принцип избягват да показват образи на Мохамед. Това се посочва с пръст като отстъпване от свободата и победа за джихадистите. Междувременно, същите говорят как не трябва да отстъпваме от свободата на словото и че подобни атаки няма да спрат критиката към тиранични режими и потъпкване на правата на хората. Всичко това изглежда на пръв поглед двулично.
Нека погледнем нещата от друг ъгъл. Предоставете си, че утре вестник публикува карикатура на Левски. За да е по-актуално, нека да е от турски издател в Кърджали. И то не просто каквато и да е карикатура, а (с извинение към всички) Левски участваш в оргия с надзирателите си точно преди екзекуцията. Статията да е озаглавена „Левски поне е умрял щастлив“ и да обсъжда положителните според тях страни на турското робство. Абстрахирайте се от контекста на скорошните събития и си представете реакцията на обществото ни. Замислете се как вие бихте се почувствали и какво бихте направили.

Разгледах карикатурите на Шарли и макар наистина да осмиват всички по домова книга, като идея са близки до описаната горе ситуация. Не искам да се навлизам в критика за естетиката на тяхната сатира. Както Ризви писа в Huffington Post, това няма никакво значение. Важно е обаче да разберем, че съвсем разбираемо срещу тях има отпор и яростна критика. Същността на свободното слово е, че всеки има право да казва каквото си иска. Същите тези принципи обаче не гарантират, че такава сатира няма да бъде порицана от опредени групи. Тези принципи диктуват, че въпросните обидени имат право на това.
Разбира се, този отпор не може да има нищо общо с атаките от миналата седмица. Насилието е знак за безсилие и както стана ясно в последните дни, дори е контрапродуктивно. Жертвите от Шарли в никакъв случай не са заслужили съдбата си и определено имат нужда подкрепата ни. Същото важи и за поне 200-те журналиста зад решетки сега и десетките намиращи смъртта си всеки месец без късмета да са граждани на европейска страна. Защитавайки техните права и признавайки острата нужда, която обществото ни има от техния труд, не може да ни накара да изоставим критичното си мислене.
Никой не трябва да порицава една или друга медия, за това, че не публикува карикатурите на Шарли в знак на солидарност. Аналогично, ако описаната горе пародия на Левски наистина излезе, ще има два взаимно свързани и еднакво важни показателя за свободата на обществото ни. Първо, дали ще защитим правото на вестника да публикува и физическата неприкосновеност на авторите. (Съмнявате ли се, че ще има призиви са забрана и бомби пред редакцията? Всеки българин ли ще е лично отговорен за това насилие?) Второ, дали ще оставим на мира обществения отпор, който несъмнено ще заклейми осмиването на важен символ от идентичността ни. Добре е да се смеем и да възприемаме с хумор подобна сатира. Навярно някои ще реагират точно така. Ще има критици за липсата на вкус, както и откровено обидени. Това е част от реалността на свободното слово и не трябва да налагаме един или друг подход като норма.
Тези, за които няма място обаче, са радикалите палещи редакции и пребиващи невинни граждани. В България това са обикновено скинарите и има твърде често такива случаи. Виждаме ги и премного във Франция след атаките. Маршът в Париж вчера беше важен, за да покаже, че Европа е обединена и готова за действие. Европа днес има остра нужда от нещо, за което да е единна. Дали ще има реални действия е друга тема.
Маршът беше обаче също толкова силен политически символ, че няма място за радикални елементи като Льо Пен, Фаранж, Сидеров или Златна зора. Всъщност именно политическите последствия след тези атаки ще навредят най-много на Европа. Иронията е, че свободата на словото може само да спечели. Затова колкото и цинично да звучи, единствените печеливши от тези атаки са крайно десните и самите ислямисти. Първите, защото експлоатират страха и объркването на хората, а вторите, защото мюсюлманите на континента биват отчуждавани и заклеймявани все повече. Подобна е ситуацията с етническите турци в България и политическата симбиоза между ДПС и Атака. Такъв тип политика видяхме във Великобритания от Фаранж покрай емиграцията.
В този контекст става ясно, че макар основната цел на атаките в Париж беше свободното слово, отрицателният ефект ще удари най-вече обществения ред и политическата обстановка в Европа. Вчерашният марш в Париж беше посетен от много световни лидери изразяващи подкрепа за свободата на словото. По ирония, доста от тях сами по себе си са виновни за потъпкването ѝ и най-вероятно ще експлоатират също толкова безсрамно страховете на обществото. Този марш беше важен, но лесен – имаше ясна жертва и ясен външен враг. Лесно е да „си Шарли“. При дискриминацията, престъпленията от омраза, ксенофобията и защитаването на правото да критикуваш, врагът е вътрешен, има пари и право да гласува. Срещу тези престъпления няма да видите многомилионен марш, макар в Германия да виждаме наченки на такива. Няма да видите политически лидери отпред и 24 часово отразяване по световните медии. Тези неща се оправят с пример и постоянство. С гласовете си обаче създадохме среда, в която е политическо самоубийство да отстояваш твърдо такава позиция. Родната политика е ярък пример, но колкото и да ни блазни да сме специални, далеч не е изключение в Европа.
Не може да научим всеки да има чувство за хумор, но може да научим мнозинството на уважение и приемане на критика.


Колко са децата?

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/t7SwYVsf2Qs/

Сякаш по традиция около Нова година все за раждаемост говоря. Надали някой ще се учуди, че пак ще стане дума за данни. Въпросът винаги е един и същ: Колко деца са се родили през изминалата година? Журналистите доста се занимават с този въпрос използвайки гръмки думи. „Здравното министерство отчете пореден антирекорд при родените бебета…“ ще прочетете в Дарик, „Рекордно ниска е раждаемостта…“ в Мениджър. Всички цитират регистъра за ражданията, който няколко пъти описах като крайно ненадежден. Дори сутрешният блок на БНТ спомена този „антирекорд“.
Проблемът с всички тези сензационни заглавие е, че очевидно не са верни. Някои дори умишлено подвеждат читателите. Справка в регистъра за ражданията на МЗ към 14:00 днес сочи, че през 2014-та са се родили 1270 деца повече спрямо предишната 2013-та. В някои медии обаче сравняват с 1997-ма взимайки цифрата на НСИ, което е грешно, просто защото са несравними. Винаги след 1997-ма са се раждали повече деца, но НСИ и МЗ ги броят различно.

Въобще качеството на данните е голям проблем в администрацията, а примерът с ражданията ми е любим и много показателен. Колко деца са се родили наистина? Ако питаме министъра на здравеопазването, то през 2014-та са били 63487. Това включва родените в болниците и може би децата родени вкъщи, но прегледани в болница. Не знаем, тъй като никъде не е описано, а и май отговорните лица имат разминаващо се разбиране. Цифрата за 2014-та обаче расте постоянно, тъй като данните все още се въвеждат – понякога седмици и месеци след раждането.
НСИ ще излезе с тяхната цифра през април. Те пък броят колко деца са били регистрирани в ЕСГРАОН. Според обяснението, което получих преди година, те би трябвало да включат децата родени в чужбина и регистрирани в общината по местоживеене на майката. Само така те получават ЕГН и гражданство. Тези регистрации обаче понякога стават до 6 месеца и дори 2-3 години след раждането според това кога родителите пътуват към България. Това повдига въпроса щом НСИ проверява ЕСГРАОН през април, дали не пропуска онези получили ЕГН по-късно.
Ето как това разминаване обърква. Според Министерството на здравеопазването през 2013-та са се родили 62217. Според НСИ родените са 66578 (обновено на 17.04.2014). Пак според НСИ към 31 декември същата година в страна са живели 64755 деца под годинка, т.е. явно родени през 2013-та. Според ГРАО, българчетата родени в чужбина през 2013-та са 9087. Както и да събирате тези цифри, не може да изкарате сметката. Кое какво е?
Разбираемо е журналистите да се объркат в тази ситуация. Важно е обаче поне да се проверяват цифрите и да се сравняват еднакви неща. Лесно може да се провери, че през 2014-та има повече раждания от 2013-та. Това прави заглавия за „поредния антирекорд“ срамни. Доста медии тръгват по този път. В защита на БНТ трябва да кажа, че след като писах на сутрешния им блок и се чух с редакторите, решиха да подготвят тема засягаща въпроса.
Наистина данните са невинаги ясни, но трябва да се разбере, че не може всеки да си съчинява каквото иска на тяхна база. Виждаме често как разни експерти излизат и говорят глупости подкрепени със случайни цифри. Така зрителите попиват информацията и си формират мнение. Дори иначе интелигентни и образовани хора не се замислят или проверяват. Това далеч не важи само за демографските процеси, но с тях е много по-лесно да посочим ясно проблема с лековатото отразяване и дежурното прекопиране на изказвания в медиите.


Опасността от отворените данни

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/qZ99oscegOE/


В този блог съм писал много за отворените данни – технологиите, ползите, конкретни проекти, напредъка в България и критика за липсата на такъв. Малко обаче се говори за опасността от отворените данни. Както многократно съм изтъквал, те са нищо повече от технологичен инструмент, а почти всеки инструмент може да се използва двояко. Те може да гарантират възможно най-голяма прозрачност, но дяволът винаги е в детайлите.
Тук ще срещнете някои от аргументите, които критиците на open data използват в старанието си да спрат реформите. С риск да им помогна с още такива, реших да събера всичко тук. Към всеки обаче съм добавил как може да се реши или защо значението му се преекспонира. Винаги ще има съпротива и неразбиране към нуждата за прозрачност и в никакъв случай едно решение не може да е перфектно. Още повече технологично решение като отворените данни. Важно е и да разберем какво значат те в сегашния контекст в България.
Риск за лични данни и корпоративна информация
Проблем
Това е едно от най-честите притеснения, когато се обсъжда темата за отворените данни. Когато се „отварят“ масиви от информация, част от тях може да съдържат лични данни или търговска информация. Ако не се внимава, чиновниците може да публикуват всичко и да създадат предпоставка за кражба на самоличност или смяна на собственост на фирма чрез измама.
Анализ
Такива коментари имаше след обсъждането на промяната на тарифата за достъп до базата данни на Търговския регистър. Тя обещава истинско отваряне на данните и възможност обикновени граждани и НПО-та да анализират информацията. В същото време обаче критиците на мярката изтъкват, че автоматичният анализ на данните ще позволи на т.н. „крадци на компании“ да идентифицират по-лесно потенциални жертви.
Има две важни точки, с които трябва да започнем. Първо, кражби на компании са се случвали доста преди публикуването на Търговския регистър. Второ, в описаната мярка не се дава достъп до повече информация, а само улеснява достъпа до вече съществуващ автоматичен интерфейс. В този смисъл потенциалните измамници няма да получат повече информация. Наистина, има вероятност да автоматизират търсенето си, но това е възможно и чрез платените сега системи за търговска информация. По-достъпните отворени данни до Търговския регистър обаче ще позволят на много други организации да следят и анализират за такива измами, което ще помогне за решаването и дори предотвратяването им.
В по-широкия смисъл, риск за личните данни съдържани в държавните информационни системи има и сега. Прилагането на принципа за отворени данни може да има само положителен ефект върху един съществуващ проблем. Всяка такава промяна изисква анализ кое може да е публично и кое не. Автоматизацията на отварянето на данни ще елиминира човешките грешки, като например забравена колона с лични адреси в Excel таблица.
Решение
Отварянето на обществени данни няма да създаде повече проблеми, но ще даде инструменти за решаването на съществуващите. Заради липсата на ясни процедури и протоколи за сигурност, досега сме ставали често свидетели на течове на лични данни. Проблемът тук не е в новата технология, а в начинът на работа до сега. Процесът на отваряне на данни може да промени това.
Друг метод за скриване на лична и служебна информация е агрегирането. Пример за това има в становището ми за новия Административен регистър, където предложих да се публикува сумата от натрупаните отпуски на служителите във всяко ведомство. При достатъчно добре избрано групиране се гарантира неприкосновеността на личността, но и че няма да има загуба на полезна публично достъпна информация.
Потенциална уязвимост в сигурността
Проблем
Тази опасност е вариация на предишната точка. Рискът е, че при автоматичните интерфейси, които предоставят възможност за справки в публична информация, може да има уязвимости. Тази възможност съществува и сега, но аргументът е, че при повече такива интерфейси, рискът за пропуски е по-голям.
Анализ
Пример за такъв пропуск е регистъра за позволенията за сеч на Агенцията по горите. Това е прекрасен пример за прозрачност въведен от последния служебен кабинет, макар и да не може да се квалифицира като отворени данни. Докато го разглеждах, забелязах определена уязвимост с базата данни. След сигнал до администраторите тя беше оправена.
Такива проблеми има винаги във всяка система и изчистването им е продължителен процес. Това обаче не може да бъде аргумент срещу автоматизирането на достъпа до обществена информация. Точно обратното – когато има хора, които се занимават точно с това и използват ресурсите активно, грешките се намират по-бързо. Това всъщност е дори аргумент в ползва на отворения код в администрацията.
Решение
За да се подобри сигурността, трябва повече прозрачност при създаването, тестването и поддържането на информационните системи. Подходът към сигурността на софтуерът сега е подобен на този на цялата администрация – крием всичко с надеждата, че никой няма да забележи дупките. Това очевидно далеч не е достатъчно с днешните технологии.
Манипулация на официалните данни
Проблем
Публикуваните справки може да бъдат манипулирани от съответните ведомства с цел прикриване на злоупотреби. Доверието в отворените данни и автоматизацията на анализа и визуализацията ще скрие тези манипулации.
Анализ
Подмяната на данни е сериозен проблем, който забелязваме и сега. Засичането ѝ е сравнително трудно, освен, ако не знаеш какво търсиш. Тук добър пример е системата за случайно разпределение на дела в съдебната система. Всички резултати от нея са публични, но отдавна се знае колко лесна за манипулиране е.
Решение
В света на отворените данни вече има решение на това и за него се изисква просто повече данни от различни източници. Автоматичната проверка ще покаже грешки в данните, но и проблеми в дефинициите и интерпретацията. Друго решение тук е автоматизирането на справките. При липсата на човешка намеса подмяната на публичните данни ще стане изключително трудна.
Манипулация на интерпретацията на данните
Проблем
Отворените данни са просто инструмент, но като такъв имат нужда от история или графика, която да изведе истинската им стойност. Основавайки се на реални данни, журналисти и НПО-та може да показват грешни интерпретации подменящи значението на информацията.
Анализ
Отново, този проблем съществува и сега. Виждаме го ясно с данните за раждаемостта. Когато псевдо-експерти, журналисти и политици искат да манипулират общественото мнение на база реални данни, то единствената надежда е отговор изтъкващ фактите. За това обаче няма нужда от реални данни – при липсата им първите винаги са си измисляли статистика.
Решение
Достъпа до повече публична информация би дал още инструменти за оборване на подобни подвеждащи изказвания. Не може да има технологично решение за липсата на етика при експерти и журналисти.
Технологична изолация на местния бизнес
Проблем
Това е опасност, която не е толкова очевидна. Информацията е сила, а отворените данни дават възможност за откриване на нови ниши и оптимизация на бизнеса. Големи корпорации със сериозен ресурс може да се възползват по-добре от публичната информация и стандартизирани egov услуги и да надделеят над местния бизнес с локалните му знания и опит.
Анализ
Този проблем може да се илюстрира със създаването и отварянето на кадастър в някои провинции на Индия. Силно фрагментираната и неформално дефинирана собственост на земята там е била пречка за големия бизнес и въпросния регистър е извадил от бизнеса много локални посредници. В България може да се направи подобен аналог с множеството фирми, които се изхранват с попълване на документи и изпълнение на конкретни задачи заради проблемите в администрацията. Друг пример у нас биха били обществените поръчки, ако и когато уведомяването и кандидатстването за тях станат изцяло електронни.
По-добрият и стандартизиран достъп до информация наистина може да помогне на компаниите с повече опит в анализа. Това е аргумент в привличането на чуждестранни инвестиции. Инструментите за анализ обаче са широко достъпни в наши дни и няма пречка за малките компании да ги използват. Точно обратното – това създава огромна технологична ниша на местно ниво. Далеч сме от универсален анализ и интеграция на данни, затова знанията и опита на местно ниво винаги ще бъде нужен. Нещо повече – малкият бизнес дори може да спечели за сметка на големите международни компании, защото ще има достъп до повече инструменти и анализи, които досега са стрували скъпи. Пример за това отново е отварянето на данните на Търговския регистър, постановлението за което все още престоява в Министерски съвет.
Улеснение за корпоративните лобисти
Проблем
Лобистки организации могат да използват същите тези инструменти за прозрачност, за да оптимизират отпорът си срещу регулаторни мерки.
Анализ
Отворените данни могат да се използват за идентифициране на проблеми в администрацията, изобличаване на корупция и проблеми при поръчки. Граждански организации могат да идентифицират рано проекти и наредби и да участват в дебатите. Аналогично обаче лобистките организации и НПО-та с непрозрачно финансиране могат да използват тези инструменти, за да оптимизират натиска си.
Пример за това може да бъдат проектите за закони и нормативни актове. Публикуването им на сайта на НС и Strategy.bg ни помага да реагираме по-рано, да задаваме правилните въпроси и да се организираме срещу корупционни практики и спорни текстове. Същото може да се направи обаче и срещу реформи заложени в тези проекти. Засичайки ги рано, тези организации може да организират кампании на дезинформация създавайки изкуствени скандали.
Решение
Отново този проблем съществува и сега. За жалост не малка част от медиите се използват като пощенски кутии за такива изкуствени скандали. Лобистки поправки и влияние се забелязват отдавана и каналите, по които получават информация за подготвени проекти, далеч не се ограничава до публично публикуваната информация. Отворените данни биха били решение именно на този проблем, защото биха автоматизирали публичността на редица процеси. Пример затова е случайното разпределение на делата, публичните консултации и обществените поръчки.
Обръщането на същия този механизъм срещу прозрачността и в полза на лобиските практики е теоретична възможност. Това само по себе си обаче няма да остане скрито, което до голяма степен ще го обезсмисли. Негативните кампании в медиите съществуват и сега и няма да се преборим с тях чрез повече публичност. Те са въпрос на медийна етика и обществено съзнание – въпроси, които не могат да се решат с технологии.


Полицаи окупират Факултета по журналистика?

Post Syndicated from Selene original https://nookofselene.wordpress.com/2013/11/13/police-in-fjmc/

Полицаи, завардили ФЖМК. Ето така ме посрещнаха. Снимка: Offnews
След студентската окупация на Ректората следва… полицейска на Факултета по журналистика!
Днес преди около час отидох и ме посрещнаха полицаи, завардили входовете към двора на факултета. Поискаха ми студентска книжка, за да ме пуснат да вляза. Обясних им, че нямам такава, защото не съм студент, а докторант. Поискаха ми пропуск, но им обясних, че разполагам единствено с лична карта. Усетих ги, че се чудят какво да правят, но за мой късмет Нели Огнянова беше там и се застъпи за мен. Благодарение на нея успях да вляза вътре.
По-интересното е, че Гриша Атанасов ги засне не просто около факултета, а ВЪТРЕ в него, по коридорите. Във ФЖМК окупация и протест няма и е много странно за какво проверяват, но и да имаше, университетската автономия забранява влизането на полиция в сградата, освен с разрешение от ректора. Такова няма (или поне преподавателите и служителите вътре не знаят да има) и се чудя КАКВО се случва и КОЙ го е заповядал?
Полицай по коридорите на ФЖМК.Снимка: Гриша Атанасов