Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2707

(Ех, тия мои дъъълги писания…)

… В Балтийско море има островче на име Маркет. Малко над 300 метра дълго, малко над 100 широко, 2 м над морето, необитаема гола скала. Разделена преди повече от 200 години с договор между Финландия и Швеция. През 1885 г. обаче Финландия построява на острова фар – мястото наоколо е опасно, засядали са десетки кораби годишно. Швеция ѝ отдава дължимата благодарност.

Но се оказва, че по погрешка фарът е построен от шведската страна на границата. Към 100 години проблемът е просто игнориран. Преди 40-тина години страните се споразумяват да преместят границата така, че фарът да е във финландската част, но никоя от тях да не изгуби територия и разделението на бреговата линия да не се промени (от него зависят правата за риболов наоколо). И в момента по тая 300 метра дълга и 100 метра широка скала минава близо 500 метра безумно криволичеща граница. Което не смущава нито шведи, нито финландци и на грам. Що да се косят за всъщност безумна дреболия?!

… Между Гренландия и Канада има подобно островче – остров Ханс. Също необитаема гола скала. И двете страни са го смятали за свой. В продължение на почти 40 години на него се води „война“, известна като „Войната на уискито“. По веднъж годишно делегация от едната от страните посещава острова, маха оттам флага на другата, поставя своя и оставя за делегацията от другата страна (която ще дойде след 6 месеца) бутилка канадско уиски или датски шнапс. На срещи дипломатите от двете страни се шегуват и веселят по повод „войната“ между тях, разменят си комични ноти, рекламират своя суверенитет в Google…

През 2005 г. се договарят да създадат комисия по темата. Която след почти 20 години работа – приоритетът на такава „война“ хич не е висок – постига договореност как точно да си поделят острова. Като резултат, светът остава без още една война – най-веселата и добродушна в историята на човечеството. А Канада и ЕС се сдобиват със сухоземна граница.

… Насред река Бидасоа, която разделя Франция и Испания, лежи Фазановият остров. Необитаем и без фазани. Но за сметка на това споделен между двете държави, още от 1659 г. Всяка го управлява по 6 месеца в годината, предават си го една на друга на церемониални тържества. До война за него, дори подобна на „войната на уискито“, никога не са стигали. Така или иначе островчето е природен резерват – нужно ли е хора да умират за него?!

(Весела подробност: според договора, с който е установено това споделяне, по време на френско управление той е под властта на вицекраля на Франция. И тъй като документът е международен и обвързващ, френският администратор, който отговаря за него 6 месеца годишно, се налага да носи за това време титлата вицекрал на Франция. Въпреки че тя е една от най-агресивно републиканските държави в света…)

… През 2000 г. в делтата на Дунав, точно между Румъния и Украйна, започва да се образува от наносите на реката ново островче. Румънците го кръщават остров К, украинците – Новая Земля. И двете държави претендират за него – с количество хумор, доста подобно на това около остров Ханс. През 2009 г. накрая се разбират да си го поделят. А междувременно островът непрекъснато се променя – реката ту ще го подяде отнякъде, ту ще остави нови наноси отдругаде… Към момента около 60% от територията му е украинска, около 40% – румънска. И това със сигурност ще се променя за в бъдеще. Но нито на румънците, нито на украинците им пука особено.

… В Холандия, точно до белгийската граница, е градчето Баарле-Насау. Отвъд границата срещу него е белгийското градче Баарле-Хертог; реално са един град. Границата между тях е безумна. В и около Баарле-Насау има 22 енклава, които принадлежат на Баарле-Хертог – белгийски енклави в Холандия. (В най-големия от тях пък има 6 холандски енклава; още 2 холандски енклава са вътре пък в два други белгийски енклава.) Отделно пък в Баарле-Хертог има енклави на Баарле-Насау – холандски в Белгия… Много неща в двата града са общи – библиотеката и т.н.

Границата минава през магазини, улици, дворове, къщи. Маркирана е, да е информиран туристът в коя държава е в момента. Ако границата минава през магазин, той е в държавата, където е входът за клиенти. (Качат ли ти данъците, си местиш вратата – и си в другата държава.) Ако минава през двор, той е в която държава е къщата. Ако минава през нея – в която държава е спалнята. Ако минава през нея – в която държава е леглото. Местиш си леглото една педя – и дворът и домът ти са вече в другата държава.) Познайте дали там има като у нас враждебна агентура, представяща се за националисти, великопатриоти и подобни, и опитваща се да накара местните холандци и белгийци да се мразят помежду си.

… Историята на Европа е пълна с ужаси. Кланета между държави, масови избивания, стогодишни войни – реки от кръв. Омрази между нации, които са нямали равни другаде. Но малко по малко този ад се успокоява и на негово място, постепенно и бавно, се създават търпимост, приятелство и усещане за едно цяло. Омразата между прусаци и баварци е минало – вече и едните, и другите са германци. Между бургундци и гасконци също – вече са французи… И до днес баварците често уреждат сватби в национални костюми, използват баварски диалект и прочее. Гасконците – също. Запазили са културата си, но са изгубили омразата си. Изхвърлили са злото, но са запазили ценното.

Малко по малко върви натам цяла Европа. Въпреки че враговете ѝ се съдират от желание да сеят омраза и неразбирателство в нея, за да могат да я поробят парче по парче. Вместо инструмент за отприщване на властници и поробване на обикновените хора, ЕС се оказа могъщ инструмент за свобода на хората и озаптяване на властниците. Границите в Европа стават все по-символични – пресичаме ги, често без да можем да различим къде точно минават. Точно както пътуваме през България, без да ни е грижа, че пресичаме границата между Търновското и Видинското царства. Не просто граничари ни позволяват да излезем или влезем някъде – граничари няма. Намаляваме скоростта на границата единствено заради остри завои или неравности по пътя.

Вече къде ли не по света – видях го с очите си преди дни в САЩ и в Турция – не питат дали паспортът ми е български, питат дали е европейски. И видят ли, че е, ме гледат с уважение. Да си европеец постепенно се превръща в най-уважаваната националност на света. Дори в държави, изстрадали в миналото много от европейците. Заслужаваме го вече не с железен юмрук и оръжие, а с помощ и подкрепа. Истински.

И това е съградено именно върху разбирателството и приятелството между европейските народи и държави. Успеем ли да се опазим от отровата на омразата, която Клавдиевци наливат в ушите ни докато спим, след поколение-две ще сме най-първо европейци. Ще пазим националностите, езиците и културите си, и ще се гордеем с тях. Но и ще знаем, че сме едно цяло, и че бъде ли малтретиран един от нас, го подкрепяме всички. Че нашето единство е нашата сила – и именно затова тези, които ни смятат за врагове и искат да им станем роби, правят всичко, за да го разрушат.

Че Европа не е съвършена и никога няма да бъде. Демокрациите винаги могат да се променят към още по-добро. Съвършени са диктатурите – те не могат. Точно както животът винаги е несъвършен, съвършена е само смъртта… И точно както нормалният човек избира живота пред смъртта, колкото и да е несъвършен, така избира и демокрацията пред „суверенната демокрация“, „патриотичната демокрация“ и другите видове диктатура.

Че химнът на Европа се нарича „Ода на радостта“, но истинското му име е „Ода на свободата“. Радостта може чудеса, но свободата е, повеят на чието крило прави хората братя. Тези, които преживяхме 10 ноември, го помним. Някои – с усещането, че всички околни са ни близки и искаме да им помагаме и да ги подкрепяме, че сме получили криле и сили да въплътим мечтите си. Други – с беса от гледката как ние си вярваме и се подкрепяме, с провала на мечтата им да ни поддържат безсилни, за да са ни господари.

(По това и ще ни различите. За нас 10 ноември е денят на свободата ни, когато получихме най-ценното ни – сила и достойнство. За другите е „банановден“ – денят на ненавистта им, когато изгубиха най-ценното си, свободата да отнемат нашата свобода.)

… Преди почти година си говорих в Холандия със специалист по AI от карибски (и очевидно и африкански) произход. Засегнахме и тези теми – и думите му бяха, по памет: „Ти си европеец просто защото си се родил тук. Аз съм европеец, защото съм избрал да бъда и съм положил огромни усилия, за да стана. Ти не знаеш колко по-малко нещо е да не си, аз го знам – знам по-добре от теб колко ценно и велико е да си. Ако Европа бъде нападната, колкото и да бързаш да се запишеш в армията й, аз ще се запиша преди теб. Защото знам по-добре от теб колко много ще изгубят децата ми, ако Европа бъде победена и направена на не-Европа.“

Мисля си – това е, което имаме нужда да разберем всички сега. Колко безценно е, че сме част от Европа. Какво всъщност целят тези, които искат да ни излъжат да се откажем от това. И защо не бива да им го позволяваме, за нищо на света.