Tag Archives: общество

Преди предварителните избори

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/priedi-priedvaritielnitie-izbori/

Десният догматизъм с неговата нетолерантност и догматична вяра в общи поучения ми пречи по същия начин, както и левите предразсъдъци, заблуди и утопии. Отказвам и винаги съм отказвал да се причислявам към десницата или левицата. Стоя извън тези политико-идеологически фронтове и съм независим от тях. Пазя своята свобода дотолкова, че без притеснения да имам за всичко собствено мнение и да не се чувствам ограничен от свои предходни самоограничения. Приемам дадено мое мнение да изглежда „левичарско”, друго пък – „десничарско”. И да си призная – все ми е едно. – Вацлав Хавел

Преди предварителните избори

Преди две години реших да споделя свои политически размишления в блога си. Те са валидни и до днес, защото продължавам да вярвам, че България има нужда от нова политическа генерация в целия спектър на ляво–дясното. И за малките деца е ясно, че БСП е все по-ретрограден динозавър, който си е присвоил левия спектър, но с нищо не заслужава да се олицетворява с него. Центърът и дясното също са обсебени от политически вампири като ДПС и ГЕРБ, а етикетите им служат единствено за маска, с която да заблуждават електората си (и безкритичните водещи на сутрешни блокове).

Напоследък беснея след всяко повторение на мантрата за обединение на „дясното“, защото не се изисква особен интелект, за да бъде осъзнато, че това е още от същото. Обединение с кого? И кое „дясно“? Нима точно безпринципните обединения не доведоха до това десетилетно циклене на място? И историческите компромиси с хора с „плаващ“ морал. Химнът за това лелеяно обединение може да звучи добре единствено в главите на тези, търсещи уютно пенсиониране в политическото блато или подмяна на една олигархия с друга. Само че това ще е провал на поредно поколение от вече безкрайния преход и е равносилно на нищо по-малко от национално предателство.

България има нужда от обединение на хората, които мислят в перспектива. С поглед в бъдещето. На хората с идеи. И ще е чудесно, ако оставим изтърканите заклинания в миналото, заедно с приносителите им.

България има нужда от смяна на поколението в политиката и обществения живот. И да ме прощават тези, родените преди 1970 година, но те вече направиха своите грешки. И някои от тях не бяха нито малки, нито простими. Време е да подкрепят някой 40 или дори 30-годишен кандидат.

През тази година предстоят поне две предизборни кампании – през пролетта за Европейски парламент и през есента за нови общински съветници и кметове. Ако няма междувременно и извънредни парламентарни избори. В рамките на една година България може да получи изцяло нова политическа перспектива. И тя може да е позитивна, с хоризонт за развитие и положителна промяна, ако не позволим на скелетите (отляво и отдясно) и политвампирите да подменят отново дневния ред, да унижават институциите и да разкъсват тъканта на гражданското общество.

В момента тече кампания за предварителни избори в „Да, България!“. Тя ще определи кандидатите на движението, които ще бъдат включени в общата листа на „Демократична България“ за Европейския парламент през май. Номинирани са чудесни хора, много от които млади, разумни, образовани, с идеи, които заслужават шанс и подкрепа. Голяма част са без опит в политиката, но с репутация и професионализъм в своята среда, достойни за уважение в много по-голяма степен от този в света на днешната политика. Момчета и момичета, които могат да бъдат носители на промяна.

Дори да не сте членове или симпатизанти на „Да, България!“, можете да гласувате на тези предварителни избори. Всичко, което е нужно, е предварително да се регистрирате преди 4 февруари 2019 г. Самото гласуване ще бъде електронно чрез мобилното приложение на движението (или пък по пощата, ако предпочитате).

Приканвам ви да го направите! Така ще подкрепите модела, в който кандидатите не се спускат от ръководството на организациите, а се определят в преки избори от всички. Ще участвате и в първите свободни електронни (макар и предварителни) избори в България. Можете да гласувате за повече от един кандидат – има значение реда, в който ще ги подредите.

В унисон със своя призив аз възнамерявам да подкрепя няколко млади хора, които познавам и чиито идеи за бъдещето споделям. Това са Владимир Джувинов (№15 в интегралната бюлетина) – колега, пловдивчанин, чиято номинация лично подкрепих заради амбицията му за електронно управление, компетенциите му в сферата на сигурността и Интернет, които стават все по-необходимо базово знание за всеки евродепутат; Мария Спирова (№2) заради доброто познаване на функционирането на европейските институции, активизма ѝ в защита на гласоподавателите зад граница и равенството на жените, както и журналистическата ѝ чувствителност към несправедливостите; и Емил А. Георгиев (№6) заради компетентността му по темите за авторските права и патентите в днешния дигитален свят, както и заради разбиранията му за значимостта на малкия и средния бизнес и идеите му за облекчаване на бюрокрацията пред съществуването му.

Изборът е труден, защото това вероятно е една от най-стойностните листи, които съм виждал досега на избори в България. Със сигурност бих могъл да подкрепя с открито сърце и още хора от списъка, но за себе си съм решил, че в крайна сметка трябва да направя своя извадка. Това е моята. Вашата може да е напълно различна, но… въпреки това – ГЛАСУВАЙТЕ!

Заглавна снимка: „Да, България!“

Преди предварителните избори

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/pre-elections-2019/

Десният догматизъм с неговата нетолерантност и догматична вяра в общи поучения ми пречи по същия начин, както и левите предразсъдъци, заблуди и утопии. Отказвам и винаги съм отказвал да се причислявам към десницата или левицата. Стоя извън тези политико-идеологически фронтове и съм независим от тях. Пазя своята свобода дотолкова, че без притеснения да имам за всичко собствено мнение и да не се чувствам ограничен от свои предходни самоограничения. Приемам дадено мое мнение да изглежда „левичарско”, друго пък – „десничарско”. И да си призная – все ми е едно. – Вацлав Хавел

Преди две години реших да споделя свои политически размишления в блога си. Те са валидни и до днес, защото продължавам да вярвам, че България има нужда от нова политическа генерация в целия спектър на ляво–дясното. И за малките деца е ясно, че БСП е все по-ретрограден динозавър, който си е присвоил левия спектър, но с нищо не заслужава да се олицетворява с него. Центърът и дясното също са обсебени от политически вампири като ДПС и ГЕРБ, а етикетите им служат единствено за маска, с която да заблуждават електората си (и безкритичните водещи на сутрешни блокове).

Напоследък беснея пред всяко повторение на мантрата за обединение на „дясното“, защото не се изисква особен интелект, за да бъде осъзнато, че това е още от същото. Обединение с кого? И кое „дясно“? Нима точно безпринципните обединения не доведоха до това десетилетно циклене на място? И историческите компромиси с хора с „плаващ“ морал. Химнът за това лелеяно обединение може да има смисъл единствено в главите на хора, търсещи уютно пенсиониране в политическото блато или подмяна на една олигархия с друга. Само че това ще е провал на поредното поколение от вече безкрайния преход и е равносилно на нищо по-малко от национално предателство.

България има нужда от обединение на хората, които мислят в перспектива. С поглед в бъдещето. На хората с идеи. И ще е чудесно, ако оставим изтърканите заклинания в миналото, заедно с приносителите им.

България има нужда от смяна на поколението в политиката и обществения живот. И да ме прощават тези, родените преди 1970 година, но те вече направиха своите грешки. И някои от тях не бяха нито малки, нито простими. Следващия път по-добре да подкрепят някой 40 или дори 30-годишен кандидат.

През тази година предстоят поне две предизборни кампании – през пролетта за Европейски парламент и през есента за нови общински съветници и кметове. Ако няма междувременно и извънредни парламентарни избори. В рамките на една година България може да получи изцяло нова политическа перспектива. И тя може да е позитивна, с хоризонт за развитие и положителна промяна, ако не позволим на скелетите (отляво и отдясно) и политвампирите да подменят отново дневния ред, да унижават институциите и да разкъсват тъканта на гражданското общество.

В момента тече кампания за предварителни избори в „Да, България!“. Тя ще определи кандидатите на движението, които ще бъдат включени в общата листа на „Демократична България“ за Европейския парламент през май. Номинирани са чудесни хора, много от които млади, разумни, образовани, с идеи, които заслужават шанс и подкрепа. Голяма част са без опит в политиката, но с репутация и професионализъм в своята среда, достойни за уважение в много по-голяма степен от този в света на днешната политика. Момчета и момичета, които могат да бъдат носители на промяна.

Дори да не сте членове или симпатизанти на „Да, България!“, можете да гласувате на тези предварителни избори. Всичко, което е нужно, е предварително да се регистрирате преди 27 януари 2019 г. Самото гласуване ще бъде електронно чрез мобилното приложение на движението (или пък по пощата, ако предпочитате).

Приканвам ви да го направите! Така ще подкрепите модела, в който кандидатите не се спускат от ръководството на организациите, а се определят в преки избори от всички. Ще участвате и в първите свободни електронни (макар и предварителни) избори в България. Можете да гласувате за повече от един кандидат – има значение реда, в който ще ги подредите.

В унисон със своя призив аз възнамерявам да подкрепя няколко млади хора, които познавам добре и чиито идеи за бъдещето споделям. Това са Владимир Джувинов (№15 в интегралната бюлетина) – колега, пловдивчанин, чиято номинация лично подкрепих заради амбицията му за електронно управление, компетенциите му в сферата на сигурността и Интернет, които стават все по-необходимо базово знание за всеки евродепутат; Мария Спирова (№2) заради доброто познаване на функционирането на европейските институции, активизма ѝ в защита на гласоподавателите зад граница и равенството на жените, както и журналистическата ѝ чувствителност към несправедливостите; и Емил А. Георгиев (№6) заради компетентността му по темите за авторските права и патентите в днешния дигитален свят, както и заради разбиранията му за значимостта на малкия и средния бизнес и идеите му за облекчаване на бюрокрацията пред съществуването му.

Изборът е труден, защото това вероятно е една от най-стойностните листи, които съм виждал досега на избори в България. Със сигурност бих могъл да подкрепя с открито сърце и още хора от списъка, но за себе си съм решил, че в крайна сметка трябва да направя своя извадка. Това е моята. Вашата може да е напълно различна, но… въпреки това – ГЛАСУВАЙТЕ!

Заглавна снимка: „Да, България!“

2018

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/2018-2/

2018

Тази равносметка ще е кратка.

Със зрелостта осъзнавам, че по-ценни са ми равносметките с поглед напред. Погледът назад се обезценява напълно във време, което се надбягва със себе си. Единственият проблем е усещането, че времето напоследък се движи назад. И не за хубаво.

От 2018 ще оставя в спомените си само две смислени неща. Едното е Тоест. Другото е, че (най-накрая) приключих взаимоотношенията си с Openintegra. И двете са от списъка с мечтите, но второто остава завинаги в графата с несбъднатите. По взаимно съгласие.

2018

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/2018-2/

Тази равносметка ще е кратка. Със зрелостта осъзнавам, че по-ценни са ми равносметките с поглед напред. Погледът назад се обезценява напълно във време, което се надбягва със себе си. Единственият проблем е усещането, че времето напоследък се движи назад. И не за хубаво.

От 2018 ще оставя в спомените си само две смислени неща. Едното е Тоест. Другото е, че (най-накрая) приключих взаимоотношенията си с Openintegra. И двете са от списъка с мечтите, но второто остава завинаги в графата с несбъднатите. По взаимно съгласие.

Интернет и ерозията на демокрацията

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/internet-democracy-erosion/

Интернет и ерозията на демокрацията

Текстът е написан специално за първия брой на вестник „К“ за критика, дебати и културни удоволствия, който се явява наследник на досегашния вестник Култура, чийто бранд издателят му реши да залепи на ново списание. Добавям го и тук – в своя личен online архив.

Имах късмет да открия интернет в зората на неговото създаване преди повече от 20 години. Днес за много хора би било трудно да си представят как изглеждаше и се използваше мрежата тогава. Буквално всичко беше различно.

Повечето потребители в тогавашното виртуално пространство бяха сякаш от една порода – предимно хора от научните среди, наивни романтици, обединени от идеята за създаване и споделяне най-вече на знания и опит, опиянени от вкуса на свободата да общуваш без граници. Не бяха нужни никакви регулатори или директиви – всички доброволно следваха няколко прости „правила за поведение в мрежата“ (нетикет), които гарантираха реда и добрия тон. Ако някой ги прекрачеше, просто получаваше забележка; и ако не си вземеше поука, попадаше в изолация и затруднения да си намери интересни събеседници. Всеки новопоявил се в интернет първо се оглеждаше тихо и с респект към установените модели, правила и авторитети. И се стараеше да гради репутация, преди да претендира за разпознаваемост и значимост във виртуалното пространство. Меритокрацията беше в пълен ход.

Този нетикет се спазваше дори в най-тъмните ъгълчета на мрежата, обикновено свързвани с не особено легални забавления или бизнес. Да бъдеш част от интернет тогава не бе нито евтино, нито лесно; и сякаш това филтрираше хора с интересно сечение от базисна грамотност, толерантна култура на общуване и нужното желание да инвестират част от доходите си за връзка с мрежата.

Краят на романтиката

Независимо дали гледаме на интернет от академична перспектива (като на библиотека за трупане на познание) или с предприемачески нагласи (като на потенциален необятен пазар), и за двете има нужда от хора. От много хора. Затова и пионерите в мрежата съвсем естествено си поставиха негласна обща цел да я направят по-достъпна за всички останали, снижавайки и техническите, и икономическите бариери пред достъпа до нея.

Недодяланите в началото браузъри, чието първично предназначение бе да се чете почти единствено и само текст, се преработваха многократно, докато се превърнаха в изключително лесни и универсални инструменти за достъп до всякакво съдържание в интернет. Уебсайтовете еволюираха от статични струпвания на документи през интерактивни и дизайнерски оформени творения на изкуството до днес, когато са буквално пълноценни софтуерни приложения, които работят в браузър.

Шум срещу смисъл

Всичко това имаше едничка цел – глобалната мрежа да може да се използва от всички. Цел, едновременно алтруистична и комерсиално-прагматична. Колкото повече потребители има интернет, толкова повече познание ще се трупа в мрежата, беше наивната нагласа на тези, които гледаха на мрежата като на световна библиотека със знание. Колкото повече потребители има интернет, толкова по-бързо ще расте потенциалът на онлайн бизнеса, си казваха предприемачите. И двете групи в пълна симбиоза си помагаха по пътя към общата цел.

Експоненциалното нарастване на интернет населението обаче направи невъзможно запазването на установената култура на общуване в мрежата от зората на възникването ѝ. Днес нетикет е странно звучаща и напълно непозната дума. Онлайн предприемачите нямаха осъзната потребност да ограмотяват новите потребители, нито интерес да изискват каквито и да било допълнителни усилия от тях. Пазарният стремеж да бъдат свалени всички бариери, за да е лесно и удобно на повече хора, доведе до това, че днешният интернет потребител се появява в мрежата с нагласата, че е център на Вселената, а мрежата до днес е тръпнала в очакване да попие и разпространи неговите гениални разсъждения по всяка злободневна тема.

И така, шумът надделя над полезността.

Илюзията за „безплатното“ потребление

Интернет е скъпо начинание. Винаги е било. И с включването на все повече хора, използващи все повече ресурси, то ще става все по-скъпо. Икономията от мащаба може да редуцира себестойността на издръжката на една платформа, разхвърляна върху нарастващия й брой ползватели, но потребителите във времето винаги ще искат повече и то с нагласата да плащат по-малко. Или нищо.

Бяха възпитани така от бурния стремеж на много онлайн начинания да се продадат „на зелено“ на инвеститора, който да плати за разработката му. Моделът на Силициевата долина за финансиране на сурови идеи в зародишна фаза почти единствено на база потенциал за растеж доведе до търсене на такива бизнес модели, които „зарибяват“ потребители, предлагайки им безплатно удобни услуги само за да бъдат привлечени в обсега на една или друга платформа.

Този модел е порочен не само защото възпитава погрешната нагласа, че всичко в Интернет може и трябва да бъде безплатно, а и по две други много ключови причини. Едната е, че класическите пазарни отношения, свързани със заплащането на една или друга услуга, стават неконкурентни, бивайки притискани от „безплатни“ алтернативи. Втората е, че всъщност потребителите плащат много висока цена, в общия случай без дори да подозират.

Потребителят не е клиент, а стока

Предлагайки безплатни услуги, безплатно пространство за файлове и снимки или безплатна електронна поща, различните интернет платформи имат една цел – да привлекат възможно най-много потребители в своята орбита и територия. Тези потребители живеят с илюзията, че са клиенти, но горчивата истина е, че не са. Основната причина те да бъдат ухажвани и техните потребности да бъдат задоволявани е, че докато активно присъстват и използват платформата, те натрупват и съхраняват своя информация в нея. Именно тази информация е цената, с която заплащат използването на „безплатните“ услуги.

Повечето хора не считат, че техните файлове, снимки и лична кореспонденция представляват интерес за някого. Но натрупването на огромни количества подобни данни от множество хора позволява те да бъдат статистически обработвани. Компютърни алгоритми ги анализират, като на тази база са в състояние да правят допускания за нашите интереси, намерения за покупки на стоки или политически симпатии. Изследват взаимоотношенията ни с останалите хора, с които контактуваме, опитват да установят как си влияем едни на други, кои са лидерите на мнения сред нас, дори как да бъдем провокирани да реагираме на едно или друго или да гласуваме по определен начин.

Нашите данни са нашата дигитална проекция и битката на интернет гигантите не е за нас. Обработените ни данни и извлечената от тях информация са стока, която може да бъде продавана скъпо – включително за маркетингови и политически кампании. Нашите данни са чудесен инструмент за манипулация на нас самите.

Данните са новото злато

След земеделската революция най-ценният ресурс беше земята, след индустриалната станаха машините. Започва нова ера, в която най-ценното нещо – новият петрол и новото злато – ще бъдат данните.

Изследване на Facebook, проведено с над 85 хиляди потребители на платформата, показа прецизността, с която алгоритмите на социалната мрежа преценяват хората. Доброволците са помолени да попълнят въпросник за своите предпочитания и вкусове. За същото са запитани техни приятели, колеги, роднини и съпрузи, за да се направи сравнение колко добре ги познават. Алгоритмите на Facebook не разполагат с отговорите на въпросниците, но са активирани да направят същата преценка само на базата на лайковете и информацията в профилите на изследваните потребители. Оказва се, че при едва 10 лайка Facebook има по-точна преценка от колегите, при 70 – от приятелите, при 150 – от роднините, а при 300 – от съпрузите. *

Средната успеваемост на човек за разпознаване на лице по снимка е около 94-95%. Софтуерните алгоритми вече ни надминаха – тяхната успеваемост за същото днес е 97%.

Всичко това и още много други неща са възможни благодарение на нашите данни. Особено като добавим към тях и биометричните, събирани от умните ни часовници, фитнес гривни и все повече други устройства в бъдеще. Живеем на ръба на исторически момент, в който софтуерът (ще) ни познава по-добре от нас самите.

Разбира се, това не е непременно лошо. Ако софтуерът знае какво искам за вечеря, защо да не го оставя да поръча вместо мен? Данни могат да помогнат и за лечение на различни заболявания. Статистически натрупвания за медицински състояния при други хора могат да се използват от нашите устройства за разпознаване и ранна диагностика на тревожни симптоми без намесата на лекар. Умният часовник на Apple вече може да предупреди за отклонения в сърдечния ви ритъм. Това е възможно заради натрупани медицински данни, събрани от много пациенти. Или пък разпознава, че сте паднал, по движението на ръцете ви при падане и ако не реагирате до половин минута, автоматично ще повика помощ, изпращайки географските координати на мястото, където се намирате.

Натрупани данни обаче бяха ползвани умишлено за политически манипулации и въздействие и при избирането на Тръмп за президент, и при референдума за Брекзит. Най-напред, за да бъдат селектирани колебаещи се хора, върху чието мнение по-лесно може да бъде повлияно, след което същите хора да бъдат облъчени с нужните послания, които биха ги побутнали да вземат желаното решение. И всичко това просто е струвало определена сума пари.

Важно е кой притежава и контролира данните

Проблемът е сложен. От една страна, защото има разминавания в разбиранията за това чия собственост са данните, съхранявани в различните интернет платформи. В общите си условия те се опитват да си присвоят съгласието ви да притежават вашите данни, поставяйки това като условие да ползвате услугите им. В добавка към това хората подценяват колко ценни са техните данни – не толкова конкретно, а като част от извадка, определена група или география.

От друга страна, темповете на технологичния прогрес са такива, че ако едно общество си постави твърде строги бариери пред събирането и анализирането на данни, това може да бъде сериозна пречка пред иновациите и да е причина да бъде изпреварено от други държави или общности. Най-тъжното е, че рискът това да се случи е по-голям в западните общества, където човешките права имат по-висока стойност.

Как да бъде намерен балансът, ще бъде въпрос, който ще определи посоката на развитие на човечеството и засяга пряко темата за социалните неравенства, разпределението на богатството и мира на планетата.

Не на последно място остава притеснението, че ако допуснем, че алгоритмите ни познават достатъчно добре, за да взимат решения от наше име, те ще имат и възможността да манипулират желанията ни така, че да пожелаем да последваме техния избор. Или нечий друг. И това отново да струва определена сума пари.

Гравитацията на платформите

Социалните мрежи са девиация в еволюцията на интернет. Подхлъзване. Недоразумение, което бе създадено именно от антипазарните модели на „безплатните“ услуги и съдържание.

Първоначалната идея и техническа реализация на глобалната мрежа бе да свързва компютрите (сървърите) на много хора, компании и държави по света без централна власт, без незаобиколими острови на влияние и даже със защитни механизми мрежата да бъде винаги достъпна, дори ако някое парче от нея временно изчезне или спре. Идеята на интернет бе да бъде максимално разпределена и децентрализирана мрежа.

Стремежът за събиране на потребители и техните данни в няколко глобални платформи като Google, Facebook, Amazon и др., които постепенно парцелираха мрежата, обаче доведе до един твърде централизиран интернет, в който е трудно да се противостои на гравитацията на гигантите.

Човешките навици, инерция и стремеж за приобщаване на роднини и познати усилват още повече тази гравитация. Така гигантските платформи се превърнаха в световен градски мегдан. И в непреодолим фактор, в технологични Голиати, които, за разлика от библейския си първообраз, са твърде големи, за да бъде допусната хипотеза да се провалят, без това да не е твърде болезнено за мнозина. Засега няма и здравословен механизъм, който да провокира платформите да еволюират в нова посока. А потребителите самоволно и безразсъдно се оставят да бъдат техни заложници.

Ерозия на демокрацията

Наивността на пионерите в интернет, че в мрежата разумът, прагматичността, смисълът и фактите някак по подразбиране ще продължат да надделяват над заблудите и глупостите, се оказа фундаментална грешка. Социалните мрежи се превърнаха в комерсиален усилвател без филтър за адекватност и критерии за достоверност. Централизираният около няколко ключови платформи интернет е силно зависим от техните икономически и политически интереси. Медиите също попаднаха в капана на зависимостта от усилващата роля на социалните мрежи и основно Facebook и така загубиха пряката връзка с публиката си. А критичното мислене не се оказа сред силните качества на масовия интернет потребител.

Най-тревожното на това развитие е, че води до сътресения, които се превръщат в систематична заплаха за демокрацията. Комбинацията от ефективни технологични инструменти за манипулация на общественото мнение, зависими от същите инструменти медии и ниското ниво на критично мислене са перфектната буря, която е в състояние да разруши базисни обществени механизми.

Добрата новина е, че технологиите винаги еволюират и вече се забелязват нови усилия за бъдещ децентрализиран и разпределен интернет. Остава без отговор обаче въпросът дали единствено технологиите трябва да виним за заблатяването на днешната глобална мрежа и само на тях ли да възлагаме надеждите за развитие? И ако продължаваме да подценяваме образованието, етикета и хуманизма, кое ни гарантира, че няма да допуснем същата грешка – отново да надценим способностите на човека?

* Ювал Ноа Харари описва това изследване в книгата си „Homo Deus. Кратка история на бъдещето“ (2018, изд. „Изток-Запад“)

Интернет и ерозията на демокрацията

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/internet-democracy-erosion/

Текстът е написан специално за първия брой на вестник „К“ за критика, дебати и културни удоволствия, който се явява наследник на досегашния вестник Култура, чийто бранд издателят му реши да залепи на ново списание. Добавям го и тук – в своя личен online архив.

Имах късмет да открия интернет в зората на неговото създаване преди повече от 20 години. Днес за много хора би било трудно да си представят как изглеждаше и се използваше мрежата тогава. Буквално всичко беше различно.

Повечето потребители в тогавашното виртуално пространство бяха сякаш от една порода – предимно хора от научните среди, наивни романтици, обединени от идеята за създаване и споделяне най-вече на знания и опит, опиянени от вкуса на свободата да общуваш без граници. Не бяха нужни никакви регулатори или директиви – всички доброволно следваха няколко прости „правила за поведение в мрежата“ (нетикет), които гарантираха реда и добрия тон. Ако някой ги прекрачеше, просто получаваше забележка; и ако не си вземеше поука, попадаше в изолация и затруднения да си намери интересни събеседници. Всеки новопоявил се в интернет първо се оглеждаше тихо и с респект към установените модели, правила и авторитети. И се стараеше да гради репутация, преди да претендира за разпознаваемост и значимост във виртуалното пространство. Меритокрацията беше в пълен ход.

Този нетикет се спазваше дори в най-тъмните ъгълчета на мрежата, обикновено свързвани с не особено легални забавления или бизнес. Да бъдеш част от интернет тогава не бе нито евтино, нито лесно; и сякаш това филтрираше хора с интересно сечение от базисна грамотност, толерантна култура на общуване и нужното желание да инвестират част от доходите си за връзка с мрежата.

Краят на романтиката. Независимо дали гледаме на интернет от академична перспектива (като на библиотека за трупане на познание) или с предприемачески нагласи (като на потенциален необятен пазар), и за двете има нужда от хора. От много хора. Затова и пионерите в мрежата съвсем естествено си поставиха негласна обща цел да я направят по-достъпна за всички останали, снижавайки и техническите, и икономическите бариери пред достъпа до нея.

Недодяланите в началото браузъри, чието първично предназначение бе да се чете почти единствено и само текст, се преработваха многократно, докато се превърнаха в изключително лесни и универсални инструменти за достъп до всякакво съдържание в интернет. Уебсайтовете еволюираха от статични струпвания на документи през интерактивни и дизайнерски оформени творения на изкуството до днес, когато са буквално пълноценни софтуерни приложения, които работят в браузър.

Шум срещу смисъл. Всичко това имаше едничка цел – глобалната мрежа да може да се използва от всички. Цел, едновременно алтруистична и комерсиално-прагматична. Колкото повече потребители има интернет, толкова повече познание ще се трупа в мрежата, беше наивната нагласа на тези, които гледаха на мрежата като на световна библиотека със знание. Колкото повече потребители има интернет, толкова по-бързо ще расте потенциалът на онлайн бизнеса, си казваха предприемачите. И двете групи в пълна симбиоза си помагаха по пътя към общата цел.

Експоненциалното нарастване на интернет населението обаче направи невъзможно запазването на установената култура на общуване в мрежата от зората на възникването й. Днес нетикет е странно звучаща и напълно непозната дума. Онлайн предприемачите нямаха осъзната потребност да ограмотяват новите потребители, нито интерес да изискват каквито и да било допълнителни усилия от тях. Пазарният стремеж да бъдат свалени всички бариери, за да е лесно и удобно на повече хора, доведе до това, че днешният интернет потребител се появява в мрежата с нагласата, че е център на Вселената, а мрежата до днес е тръпнала в очакване да попие и разпространи неговите гениални разсъждения по всяка злободневна тема.

И така, шумът надделя над полезността.

Илюзията за „безплатното“ потребление. Интернет е скъпо начинание. Винаги е било. И с включването на все повече хора, използващи все повече ресурси, то ще става все по-скъпо. Икономията от мащаба може да редуцира себестойността на издръжката на една платформа, разхвърляна върху нарастващия й брой ползватели, но потребителите във времето винаги ще искат повече и то с нагласата да плащат по-малко. Или нищо.

Бяха възпитани така от бурния стремеж на много онлайн начинания да се продадат „на зелено“ на инвеститора, който да плати за разработката му. Моделът на Силициевата долина за финансиране на сурови идеи в зародишна фаза почти единствено на база потенциал за растеж доведе до търсене на такива бизнес модели, които „зарибяват“ потребители, предлагайки им безплатно удобни услуги само за да бъдат привлечени в обсега на една или друга платформа.

Този модел е порочен не само защото възпитава погрешната нагласа, че всичко в Интернет може и трябва да бъде безплатно, а и по две други много ключови причини. Едната е, че класическите пазарни отношения, свързани със заплащането на една или друга услуга, стават неконкурентни, бивайки притискани от „безплатни“ алтернативи. Втората е, че всъщност потребителите плащат много висока цена, в общия случай без дори да подозират.

Потребителят не е клиент, а стока. Предлагайки безплатни услуги, безплатно пространство за файлове и снимки или безплатна електронна поща, различните интернет платформи имат една цел – да привлекат възможно най-много потребители в своята орбита и територия. Тези потребители живеят с илюзията, че са клиенти, но горчивата истина е, че не са. Основната причина те да бъдат ухажвани и техните потребности да бъдат задоволявани е, че докато активно присъстват и използват платформата, те натрупват и съхраняват своя информация в нея. Именно тази информация е цената, с която заплащат използването на „безплатните“ услуги.

Повечето хора не считат, че техните файлове, снимки и лична кореспонденция представляват интерес за някого. Но натрупването на огромни количества подобни данни от множество хора позволява те да бъдат статистически обработвани. Компютърни алгоритми ги анализират, като на тази база са в състояние да правят допускания за нашите интереси, намерения за покупки на стоки или политически симпатии. Изследват взаимоотношенията ни с останалите хора, с които контактуваме, опитват да установят как си влияем едни на други, кои са лидерите на мнения сред нас, дори как да бъдем провокирани да реагираме на едно или друго или да гласуваме по определен начин.

Нашите данни са нашата дигитална проекция и битката на интернет гигантите не е за нас. Обработените ни данни и извлечената от тях информация са стока, която може да бъде продавана скъпо – включително за маркетингови и политически кампании. Нашите данни са чудесен инструмент за манипулация на нас самите.

Данните са новото злато. След земеделската революция най-ценният ресурс беше земята, след индустриалната станаха машините. Започва нова ера, в която най-ценното нещо – новият петрол и новото злато – ще бъдат данните.

Изследване на Facebook, проведено с над 85 хиляди потребители на платформата, показа прецизността, с която алгоритмите на социалната мрежа преценява хората. Доброволците са помолени да попълнят въпросник за своите предпочитания и вкусове. За същото са запитани техни приятели, колеги, роднини и съпрузи, за да се направи сравнение колко добре ги познават. Алгоритмите на Facebook не разполагат с отговорите на въпросниците, но са активирани да направят същата преценка само на базата на лайковете и информацията в профилите на изследваните потребители. Оказва се, че при едва 10 лайка Facebook има по-точна преценка от колегите, при 70 – от приятелите, при 150 – от роднините, а при 300 – от съпрузите. 1

Средната успеваемост на човек за разпознаване на лице по снимка е около 94-95%. Софтуерните алгоритми вече ни надминаха – тяхната успеваемост за същото днес е 97%.

Всичко това и още много други неща са възможни благодарение на нашите данни. Особено като добавим към тях и биометричните, събирани от умните ни часовници, фитнес гривни и все повече други устройства в бъдеще. Живеем на ръба на исторически момент, в който софтуерът (ще) ни познава по-добре от нас самите.

Разбира се, това не е непременно лошо. Ако софтуерът знае какво искам за вечеря, защо да не го оставя да поръча вместо мен? Данни могат да помогнат и за лечение на различни заболявания. Статистически натрупвания за медицински състояния при други хора могат да се използват от нашите устройства за разпознаване и ранна диагностика на тревожни симптоми без намесата на лекар. Умният часовник на Apple вече може да предупреди за отклонения в сърдечния ви ритъм. Това е възможно заради натрупани медицински данни, събрани от много пациенти. Или пък разпознава, че сте паднал, по движението на ръцете ви при падане и ако не реагирате до половин минута, автоматично ще повика помощ, изпращайки географските координати на мястото, където се намирате.

Натрупани данни обаче бяха ползвани умишлено за политически манипулации и въздействие и при избирането на Тръмп за президент, и при референдума за Брекзит. Най-напред, за да бъдат селектирани колебаещи се хора, върху чието мнение по-лесно може да бъде повлияно, след което същите хора да бъдат облъчени с нужните послания, които биха ги побутнали да вземат желаното решение. И всичко това просто е струвало определена сума пари.

Важно е кой притежава и контролира данните. Проблемът е сложен. От една страна, защото има разминавания в разбиранията за това чия собственост са данните, съхранявани в различните интернет платформи. В общите си условия те се опитват да си присвоят съгласието ви да притежават вашите данни, поставяйки това като условие да ползвате услугите им. В добавка към това хората подценяват колко ценни са техните данни – не толкова конкретно, а като част от извадка, определена група или география.

От друга страна, темповете на технологичния прогрес са такива, че ако едно общество си постави твърде строги бариери пред събирането и анализирането на данни, това може да бъде сериозна пречка пред иновациите и да е причина да бъде изпреварено от други държави или общности. Най-тъжното е, че рискът това да се случи е по-голям в западните общества, където човешките права имат по-висока стойност.

Как да бъде намерен балансът, ще бъде въпрос, който ще определи посоката на развитие на човечеството и засяга пряко темата за социалните неравенства, разпределението на богатството и мира на планетата.

Не на последно място остава притеснението, че ако допуснем, че алгоритмите ни познават достатъчно добре, за да взимат решения от наше име, те ще имат и възможността да манипулират желанията ни така, че да пожелаем да последваме техния избор. Или нечий друг. И това отново да струва определена сума пари.

Гравитацията на платформите. Социалните мрежи са девиация в еволюцията на интернет. Подхлъзване. Недоразумение, което бе създадено именно от антипазарните модели на „безплатните“ услуги и съдържание.

Първоначалната идея и техническа реализация на глобалната мрежа бе да свързва компютрите (сървърите) на много хора, компании и държави по света без централна власт, без незаобиколими острови на влияние и даже със защитни механизми мрежата да бъде винаги достъпна, дори ако някое парче от нея временно изчезне или спре. Идеята на интернет бе да бъде максимално разпределена и децентрализирана мрежа.

Стремежът за събиране на потребители и техните данни в няколко глобални платформи като Google, Facebook, Amazon и др., които постепенно парцелираха мрежата, обаче доведе до един твърде централизиран интернет, в който е трудно да се противостои на гравитацията на гигантите.

Човешките навици, инерция и стремеж за приобщаване на роднини и познати усилват още повече тази гравитация. Така гигантските платформи се превърнаха в световен градски мегдан. И в непреодолим фактор, в технологични Голиати, които, за разлика от библейския си първообраз, са твърде големи, за да бъде допусната хипотеза да се провалят, без това да не е твърде болезнено за мнозина. Засега няма и здравословен механизъм, който да провокира платформите да еволюират в нова посока. А потребителите самоволно и безразсъдно се оставят да бъдат техни заложници.

Ерозия на демокрацията.Наивността на пионерите в интернет, че в мрежата разумът, прагматичността, смисълът и фактите някак по подразбиране ще продължат да надделяват над заблудите и глупостите, се оказа фундаментална грешка. Социалните мрежи се превърнаха в комерсиален усилвател без филтър за адекватност и критерии за достоверност. Централизираният около няколко ключови платформи интернет е силно зависим от техните икономически и политически интереси. Медиите също попаднаха в капана на зависимостта от усилващата роля на социалните мрежи и основно Facebook и така загубиха пряката връзка с публиката си. А критичното мислене не се оказа сред силните качества на масовия интернет потребител.

Най-тревожното на това развитие е, че води до сътресения, които се превръщат в систематична заплаха за демокрацията. Комбинацията от ефективни технологични инструменти за манипулация на общественото мнение, зависими от същите инструменти медии и ниското ниво на критично мислене са перфектната буря, която е в състояние да разруши базисни обществени механизми.

Добрата новина е, че технологиите винаги еволюират и вече се забелязват нови усилия за бъдещ децентрализиран и разпределен интернет. Остава без отговор обаче въпросът дали единствено технологиите трябва да виним за заблатяването на днешната глобална мрежа и само на тях ли да възлагаме надеждите за развитие? И ако продължаваме да подценяваме образованието, етикета и хуманизма, кое ни гарантира, че няма да допуснем същата грешка – отново да надценим способностите на човека?

1 Ювал Ноа Харари описва това изследване в книгата си „Homo Deus. Кратка история на бъдещето“ (2018, изд. „Изток-Запад“)

Bona Diada, Catalunya!

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/bona-diada-catalunya/

Bona Diada, Catalunya!

"Хиляди протестираха в Барселона срещу каталунския сепаратизъм" пише вчера привечер Дневник. Факт е, че е една от малкото ключови медии у нас, която изобщо следи отблизо темата. Уви, често пропускат важни детайли.

А важен детайл за всички про-юнионистки демонстрации в Барселона от миналата есен насам е техният екскурзионен характер. Вчерашната също не направи изключение. С което не искам да кажа, че няма каталунци, които подкрепят идеята за единство с Испания, но ми се щеше някоя уважавана медия най-накрая да спре да си затваря очите пред факта, че юнионистите си подсигуряват подкрепа, транспортирайки си хора оттук и оттам. Дали, защото сами не са убедени в подкрепата на място в каталунската столица или защото юнионистките демонстрации отблъскват много хора заради хулиганските прояви и фашизоидните изпълнения, с които неизменно са изпъстрени техните прояви?… Но… затова малко по-късно.

Първо нека малко да се вторачим във въпросните хиляди. Полицията твърди, че са били две хиляди, а организаторите се поизхвърлиха с четиристотин хиляди. Една местна медия си направи труда да преброи хората на площада човече по човече от снимка с висока резолюция, направена на сборния пункт малко преди началото на шествието. Преброили са малко под 8000 души. Ето въпросната снимка:

По-тревожни са, обаче, едни други снимки. А най-опасното е, че медиите здраво стискат очи за тях. Например тази:

Или пък тази (като е добре да се забележи не само татуираната свастика на ръката на единия индивид, а и пръстена на неговата дружка):

Можем, разбира се, да спорим дали точно такова е лицето на про-испанския юнионизъм (или пък задника – понеже има подходяща снимка, ей тук долу). Но по-наблюдателните ще забележат любопитни гербове, знамена, татуировки, включително сърпочукове и петолъчки.

Факт е, че организаторите на тези демонстрации не могат (или не искат) да озаптят и да се разграничат от крайно-десните и фашистки елементи, които са неразделна част от техните прояви:

В Италия, в Германия, Франция, Великобритания, Япония и навсякъде ги наричат фашисти. В Испания (и в българските медии) са противници на каталунския сепаратизъм.

Всички тези неща се случват под прикритието на псевдолиберални партии като Гражданите (които най-често са организатори на проюнионистките манифестации в Каталуния), мълчанието на иначе гръмогласния лидер на Алианса на либералите и демократите в Европа Guy Verhofstadt (има нужда от гласовете на Гражданите в Европарламента човека, и си мълчи та се късa) и разбира се, широко затворените очи на Европа.

Та не се чудете, че четете за смехотворни манифестацийки, но не и че в Испания, скоро ще стане година, без съд и присъда лежат политически затворници. А други са в изгнание зад граница. Защото са проявили характер и организирали референдум, на който хората да изразят свободната си воля.

Многохилядна демонстрация в Барселона наистина ще има, но утре – на 11 септември – националният празник на Каталуния. Досега прояви на омраза, сблъсъци и инциденти на тези събития никога не е имало, въпреки участието на наистина стотици хиляди души. И тази година ще са много. Ще бъдат толкова много, че безсилието на испанското централно правителство стигна до там да затвори въздушното пространство над Барселона утре за да не се види, колко много каталунци ще поискат свобода за политическите си затворници.

Bona diada, Catalunya!

Bona diada, Catalunya!

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/bona-diada-catalunya/

Bona diada, Catalunya!

"Хиляди протестираха в Барселона срещу каталунския сепаратизъм", пише вчера привечер "Дневник". Факт е, че това е една от малкото ключови медии у нас, които изобщо следят отблизо темата. Но уви, често пропускат важни детайли.

А важен детайл за всички про-юнионистки демонстрации в Барселона от миналата есен насам е техният екскурзионен характер. Вчерашната също не направи изключение. С което не искам да кажа, че няма каталунци, които подкрепят идеята за единство с Испания, но е добре да е ясно, че юнионистите си осигуряват площадна подкрепа с влакове и автобуси. Дали защото не са убедени в подкрепата на място в каталунската столица, или защото юнионистките демонстрации отблъскват много хора заради хулиганските прояви и фашизоидните изпълнения, с които неизменно са изпъстрени техните прояви… Но за това – малко по-късно.

Първо, нека малко да се вторачим във въпросните хиляди. Полицията твърди, че са били две хиляди, а организаторите се поизхвърлиха с четиристотин хиляди. Една местна медия си направи труда да преброи хората на площада човече по човече от снимка с висока резолюция, направена на сборния пункт малко преди началото на шествието. Преброили са малко под 8000 души. Ето въпросната снимка:

Тревожни са обаче едни други снимки. А най-опасното е, че медиите здраво стискат очи за тях. Например тази:

Или пък тази (като е добре да се забележи не само татуираната свастика на ръката на единия индивид, а и пръстенът на неговата дружка):

Можем, разбира се, да спорим дали точно това е лицето на испанския юнионизъм (или пък задникът – понеже има подходяща снимка, ей тук долу). Но по-наблюдателните ще забележат любопитни гербове, знамена, татуировки, включително сърпочукове и петолъчки. Гмежта е необятна.

Факт е, че организаторите на тези демонстрации не могат (или не искат) да озаптят и да се разграничат от крайнодесните и фашистки елементи, които са неразделна част от техните прояви:

В Италия, в Германия, Франция, Великобритания, Япония и навсякъде ги наричат фашисти. В Испания (и в българските медии) са противници на каталунския сепаратизъм.

Всички тези неща се случват под прикритието на псевдолиберални партии като Гражданите/ALDE (които най-често са съорганизатори на юнионистките манифестации в Каталуния), мълчанието на иначе гръмогласния лидер на Алианса на либералите и демократите в Европа Guy Verhofstadt (има нужда от гласовете на Гражданите в Европарламента човекът и си мълчи, та се късa) и разбира се, широко затворените очи на Европа.

Та не се чудете, че четете за смехотворни манифестацийки, но почти не се споменава, че в Испания, скоро ще стане година, без съд и присъда лежат политически затворници. А други са в изгнание зад граница. Защото са проявили характер и са организирали референдум, на който хората да изразят свободната си воля.

Многохилядна демонстрация в Барселона наистина ще има, но утре, на 11 септември – националния празник на Каталуния. Досега прояви на омраза, сблъсъци и инциденти на тази дата никога не е имало, въпреки участието на наистина стотици хиляди души. И тази година демонстрантите ще са много. Ще бъдат толкова много, че безсилието на испанското централно правителство стигна до там да затвори въздушното пространство над Барселона утре, за да не се види колко много каталунци ще поискат свобода за политическите си затворници.

Bona diada, Catalunya!

Тихо

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/silence/

Тихо

Сънят на разума ражда чудовища. – Франсиско Гоя

Когато започна промяната – през 1989 – бях на 15 години. Нямах право на глас в първите свободни избори, но се чувствах достатъчно зрял да следя и да се интересувам живо от всичко, което се случваше в страната ми. Помня лозунгите на първите митинги, когато сред всички други искания на хората по площадите беше и вопъла за свободна преса. Помня еуфорията, с която беше посрещнат първия брой на вестник Демокрация в началото на 1990. Чаках на опашка през февруарския ден пред кварталния РЕП за да се сдобия с една от малкото бройки, които свършиха за минути.

Четиридесет и пет тиранични години и един от най-античовешките режими, които историята разпознава не бяха унищожили глада на българите за свободна преса и свободно слово. Идеята колко важно е това, беше излязла от сферата на рационалното и мнозина я усещаха през кожата си. Обществото ни бе като оголен нерв и проявяваше чувствителност, която не съм предполагал, че толкова лесно ще загуби.

Днес е тихо.

Едва няколко правителства за двойно по-кратко време и един подменен преход успяха да убият това, което 45 години грозен тоталитаризъм не успя. Това, за което мнозина бяха готови да протестират денонощно, да се бият с милицията… сега е отстъпило пред това да заведем децата на английски, да си плащаме ипотеката и да се правим, че проблемите на останалите не ни засягат.

Срещнах се с Лили Маринкова броени дни преди старта на Тоест. Не я познавах, свързахме се чрез общи контакти. Поводът и това за какво си говорихме нямат значение днес, но никога няма да забравя тъгата, която сякаш бе попила в нея. Не сме общували след това.

Но без значение дали споделям или не нейните гледни точки за едно или друго, аз бих ги чул с интерес. Тя е журналист – крайъгълен камък в тази професия. Такива камъни вече почти няма. Не останаха.

Затова е и тихо.

Тихо е, и защото не се чуват нито освирквания, нито тъпани или друга някаква шумотевица пред Националното радио, която да стресне удобните безгръбначни в администрацията му. Не се виждат тълпи от други журналисти пред сградата. Вярно някои поне разказаха историята.

Тихо е, вероятно защото колегите ѝ са на море, разнасят деца от балет на английски или са заети да си плащат ипотеката. И забравят, че утре ще е някой от тях. Следващия.

Тихо е, защото ги няма и останалите, които отглеждат деца и плащат ипотеки. Вече не им е тревожно за свободната преса, защото имат Фейсбук. Не се припознават в проблемите на малкия бизнес, защото работят в голям офис. Не са техни грижите на музикантите от БНР, защото слушат Спотифай. Няма значение какво се случва по Черноморието, защото те плажуват в Гърция. Не припознаваме грижите на съседа, защото и той не се вълнува от нашите. И между балета, пианото и английския удобно забравяме, че за децата на България (а и за нас – възрастните) е най-важно да не живеем в общество с така разкъсана тъкан.

С почти цели 20% за последните 10 години е спаднало разбирането, че благополучието на останалите и загрижеността за тях е ключово за едно общество. Защото индивидуализмът може да ни помогне да оцелеем в криза, да избягаме, да се спасим поединично, но алтруизмът и емпатията са това, което ни държи заедно като общество. Нито произхода, нито историите за велико минало или светло бъдеще. Загрижеността за останалите от групата е това, което създава усещането за човечност. Заради чиято липса бягаме другаде или се затваряме в себе си. Но алтруизъм и емпатия не поникват в парка. Те се възпитават. А ние правим обратното.

Унижението в БНР от тази седмица не е за Лили Маринкова – за цялата гилдия е, и за всеки свободен българин. Това е демонстрация как могат да те умножат по нула. Внушение, че справедливостта е недостижима, а стремежът да докажеш правотата – безполезен. Тишината работи точно за това.

И докато не започне да ни пука за останалите… ще става все по-тихо. А тишината ще ражда чудовища.

Тихо

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/silence/

Тихо

Сънят на разума ражда чудовища. – Франсиско Гоя

Когато започна промяната през 1989-та, бях на 15 години. Нямах право на глас в първите свободни избори, но се чувствах достатъчно зрял да следя и да се интересувам живо от всичко, което се случваше в страната ми. Помня лозунгите на първите митинги, когато сред всички други искания на хората по площадите, беше и вопълът за свободна преса. Помня еуфорията, с която в началото на 1990-та бе посрещнат първият брой на вестник "Демокрация". Чаках на опашка през февруарския ден пред кварталния РЕП, за да се сдобия с една от малкото бройки, които свършиха за минути.

Четиридесет и пет тиранични години и един от най-античовешките режими, които историята разпознава, не бяха унищожили глада на българите за свободна преса и свободно слово. Идеята колко важно е това беше излязла от сферата на рационалното и мнозина я усещаха през кожата си. Обществото ни бе като оголен нерв и проявяваше чувствителност, която не съм предполагал, че толкова лесно ще загуби.

Днес е тихо.

Едва няколко правителства за двойно по-кратко време и един подменен преход успяха да убият това, което 45 години грозен тоталитаризъм не успя. Това, за което мнозина бяха готови да протестират денонощно, да се бият с милицията… сега е отстъпило пред това да заведем децата на английски, да си плащаме ипотеката и да се правим, че проблемите на останалите не ни засягат.

Срещнах се с Лили Маринкова броени дни преди старта на Тоест. Не я познавах, свързахме се чрез общи контакти. Поводът за срещата и това за какво си говорихме нямат значение днес, но никога няма да забравя тъгата, която сякаш бе попила в нея. Не сме общували след това.

Но без значение дали споделям или не нейните гледни точки за едно или друго, аз бих ги чул с интерес. Тя е журналист – крайъгълен камък в тази професия. Такива камъни вече почти няма. Не останаха.

Затова е и тихо.

Тихо е и защото не се чуват нито освирквания, нито тъпани, или друга някаква шумотевица пред Националното радио, която да стресне удобните безгръбначни в администрацията му. Не се виждат тълпи от други журналисти пред сградата. Вярно, някои поне разказаха историята.

Тихо е вероятно и защото колегите ѝ са на море, разнасят деца от балет на английски или са заети да си плащат ипотеката. И забравят, че утре ще е някой от тях. Следващият.

Тихо е, защото ги няма и останалите, които отглеждат деца и плащат ипотеки. Вече не им е тревожно за свободната преса, защото имат Фейсбук. Не се припознават в проблемите на малкия бизнес, защото работят в голям офис. Не са техни грижите на музикантите от БНР, защото слушат Spotify. Няма значение какво се случва по Черноморието, защото те плажуват в Гърция. Не припознават грижите на съседа, защото и той не се вълнува от техните. И между балета, пианото и английския удобно забравяме, че за децата на България (а и за нас, възрастните) е най-важно да не живеем в общество с така разкъсана тъкан.

С почти 20% за последните 10 години е спаднало разбирането, че благополучието на останалите и загрижеността за тях е ключово за едно общество. Индивидуализмът може да ни помогне да оцелеем в криза, да избягаме, да се спасим поединично, но алтруизмът и емпатията са това, което ни държи заедно като общество. Не произходът, нито историите за велико минало или светло бъдеще. Загрижеността за останалите от групата е това, което създава усещането за човечност. Заради чиято липса бягаме другаде или се затваряме в себе си. Но алтруизъм и емпатия не поникват в парка. Те се възпитават. А ние правим обратното.

Унижението в БНР от тази седмица не е за Лили Маринкова – за цялата гилдия е, и за всеки свободен българин. Това е демонстрация как могат да те умножат по нула. Опит за внушение, че справедливостта е недостижима, а стремежът да докажеш правотата – безполезен. Тишината работи точно за това.

И докато не започне да ни пука за останалите… ще става все по-тихо. А тишината ще ражда чудовища.

Тихо

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/silence/

Сънят на разума ражда чудовища. – Франсиско Гоя

Когато започна промяната през 1989-та, бях на 15 години. Нямах право на глас в първите свободни избори, но се чувствах достатъчно зрял да следя и да се интересувам живо от всичко, което се случваше в страната ми. Помня лозунгите на първите митинги, когато сред всички други искания на хората по площадите, беше и вопълът за свободна преса. Помня еуфорията, с която в началото на 1990-та бе посрещнат първият брой на вестник „Демокрация“. Чаках на опашка през февруарския ден пред кварталния РЕП, за да се сдобия с една от малкото бройки, които свършиха за минути.

Четиридесет и пет тиранични години и един от най-античовешките режими, които историята разпознава, не бяха унищожили глада на българите за свободна преса и свободно слово. Идеята колко важно е това беше излязла от сферата на рационалното и мнозина я усещаха през кожата си. Обществото ни бе като оголен нерв и проявяваше чувствителност, която не съм предполагал, че толкова лесно ще загуби.

Днес е тихо.

Едва няколко правителства за двойно по-кратко време и един подменен преход успяха да убият това, което 45 години грозен тоталитаризъм не успя. Това, за което мнозина бяха готови да протестират денонощно, да се бият с милицията… сега е отстъпило пред това да заведем децата на английски, да си плащаме ипотеката и да се правим, че проблемите на останалите не ни засягат.

Срещнах се с Лили Маринкова броени дни преди старта на Тоест. Не я познавах, свързахме се чрез общи контакти. Поводът за срещата и това за какво си говорихме нямат значение днес, но никога няма да забравя тъгата, която сякаш бе попила в нея. Не сме общували след това.

Но без значение дали споделям или не нейните гледни точки за едно или друго, аз бих ги чул с интерес. Тя е журналист – крайъгълен камък в тази професия. Такива камъни вече почти няма. Не останаха.

Затова е и тихо.

Тихо е и защото не се чуват нито освирквания, нито тъпани, или друга някаква шумотевица пред Националното радио, която да стресне удобните безгръбначни в администрацията му. Не се виждат тълпи от други журналисти пред сградата. Вярно, някои поне разказаха историята.

Тихо е вероятно и защото колегите ѝ са на море, разнасят деца от балет на английски или са заети да си плащат ипотеката. И забравят, че утре ще е някой от тях. Следващият.

Тихо е, защото ги няма и останалите, които отглеждат деца и плащат ипотеки. Вече не им е тревожно за свободната преса, защото имат Фейсбук. Не се припознават в проблемите на малкия бизнес, защото работят в голям офис. Не са техни грижите на музикантите от БНР, защото слушат Spotify. Няма значение какво се случва по Черноморието, защото те плажуват в Гърция. Не припознават грижите на съседа, защото и той не се вълнува от техните. И между балета, пианото и английския удобно забравяме, че за децата на България (а и за нас, възрастните) е най-важно да не живеем в общество с така разкъсана тъкан.

С почти 20% за последните 10 години е спаднало разбирането, че благополучието на останалите и загрижеността за тях е ключово за едно общество. Индивидуализмът може да ни помогне да оцелеем в криза, да избягаме, да се спасим поединично, но алтруизмът и емпатията са това, което ни държи заедно като общество. Не произходът, нито историите за велико минало или светло бъдеще. Загрижеността за останалите от групата е това, което създава усещането за човечност. Заради чиято липса бягаме другаде или се затваряме в себе си. Но алтруизъм и емпатия не поникват в парка. Те се възпитават. А ние правим обратното.

Унижението в БНР от тази седмица не е за Лили Маринкова – за цялата гилдия е, и за всеки свободен българин. Това е демонстрация как могат да те умножат по нула. Опит за внушение, че справедливостта е недостижима, а стремежът да докажеш правотата – безполезен. Тишината работи точно за това.

И докато не започне да ни пука за останалите… ще става все по-тихо. А тишината ще ражда чудовища.

Оригинален линк: “Тихо” • Някои права запазени

Електронно гласуване в “Да, България!”

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/ieliektronno-ghlasuvanie-v-da-blghariia/

Електронно гласуване в

В събота се проведе първата Национална конференция на Движение "Да, България!".

Право на участие в нея имат абсолютно всички членове на организацията (за разлика от други партии, които излъчват делегати за подобни форуми). Но няма да ви занимавам с речи, нито с политически послания, а с един прагматичен нюанс, който е пример за политика, приложена на практика.

Ако не сте разбрали, понеже повечето национални медии се страхуват да отразяват мнения и действия на "Да, България!" и Демократична България, всички присъствали на конференцията гласуваха електронно през мобилното приложение на партията за iOS и Android. На 23 юни 2018 г., за първи път в България, една организация институционализира решенията на най-висшия си форум чрез електронен вот. И това вече е исторически факт! Това е и политика, защото приложено в нужния мащаб би демократизирало още повече процеса по взимане на решения, вкл. дистанционно. А това е от ключово значение за включването и участието на повече хора във взимането на решения.

Приложено в общински или в национален мащаб, подобно решение (не непременно същото) може да се прилага за сондиране на обществени нагласи на гражданите в общината, за участие в местни референдуми и избори, дава възможност за участие на българите зад граница.

Разбира се, има специфични разлики и изисквания при явно гласуване във вътрешно-организационен контекст и при гласуване на национални или местни избори с таен вот. И тези разлики и продробности са важни, но няма непреодолими технологични пречки тези изисквания и особености да бъдат съобразени и реализирани. Стига да има воля за това в държавата ни.

Аз участвах само в бета-тестове преди събитието и помагах по време на конференцията на хора, които срещаха затруднения. Никога няма да бъдат обаче достатъчни овациите и благодарностите за неколцината доброволци от "Да, България!", които направиха тази система и приложенията реалност!

От опита ми в бизнеса и в технологиите зная, че е напълно обичайно да има поне малко съпротива и мрънкане, когато караш хората да ползват нещо ново, особено такова, с което не са свикнали. Огромната ми изненада бе, че в събота такова мрънкане нямаше – дори хората, на които помагах и имаха затруднения, бяха изключително позитивно настроени и с нагласата да свикнат и да се справят, и само след първите няколко гласувания моята помощ вече не им беше нужна.

Електронно гласуване в

За да се пести време и грешки от влизане и излизане в приложението с имена и пароли, на поканите, разпратени до всички, бяха отпечатани QR-кодове (индивидуален за всеки член). Те съдържаха token, с който хората можеха да влязат в системата, като покажат този код на камерата на смартфона си. Токъните бяха анулирани веднага след края на конференцията.

Технологично решението позволява дистанционно и неприсъствено гласуване, но има юридически ограничения да го осъществим, затова беше въведен процес по check-in на място пред залата на конференцията, така че само хора с токъни/кодове, които са минали през вратата, можеха да гласуват по време на конференцията.

Електронно гласуване в

Участниците можеха да наблюдават резултатите от всяко едно гласуване на личните си устройства.

Електронно гласуване в

Вероятно най-полезният момент бе тогава, когато трябваше да попълним състава на един от органите на партията с 31 нови души. За тази цел бяха номинирани 43-ма. В обичайната ситуация това би означавало да гласуваме с вдигане на ръка за всеки един поотделно, да броим гласовете за всеки, да сумираме (в голяма зала са нужни няколко преброители, които да се разпределят по няколко реда) и накрая комисия да сортира кои са тези 31, които имат най-много гласове. Да оставим настрана възможните грешки при броенето.

Друга опция бе да се направи интегрална бюлетина, да се разпечата, да гласуваме с отбелязване върху бюлетината (с възможните грешки и труден контрол дали някой не е гласувал за повече от 31 души), да се обработват бюлетините една по една (при повече от 500 гласуващи), което отнема адски много време, измеримо в часове.

Докато с електронното гласуване на екраните на телефоните се появи списък с имената на номинираните и възможност да се отбележи всяко едно от тях (като автоматично системата следи да не могат да бъдат маркирани повече от 31 имена) – т.е. няма как бюлетината да стане невалидна. Тъй като кандидатите бяха доста и човек не може да познава всички, имаше подготвени малки книжки с кратки представяния на номинираните и гласуващите имаха около 30 минути за това гласуване, за да преценят на кои от тях биха дали доверието си. Резултатите бяха готови до 5 минути след това. Иначе казано, всичко приключи в рамките на около половин час. Бързо, лесно и удобно.

Посланието е ясно – ако една "малка извънпарламентарна партия" (според Б.Б.) може да го направи, при това съвсем без пари, защото определено не разполагаме с много средства… би било далеч по-лесно за големите, които прибират прилични субсидии, да го реализират. Вие си отговорете на въпроса защо дори не се опитват!

Няма какво да коментирам държавата, за която темата продължава да отсъства, дори след ясното произнасяне на гражданите на референдум, че искат електронно гласуване. Единственият валиден въпрос продължава да бъде: докога ще търпим?

Заглавна снимка: Йовко Ламбрев
Илюстративни снимки в текста: Официални прес-материали на "Да, България!"

Електронно гласуване в “Да, България!”

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/e-voting-yes-bulgaria/

Електронно гласуване в

В събота се проведе първата Национална конференция на Движение "Да, България!".

Право на участие в нея имат абсолютно всички членове на организацията (за разлика от други партии, които излъчват делегати за подобни форуми). Но няма да ви занимавам с речи, нито с политически послания, а с един прагматичен нюанс, който е пример за политика, приложена на практика.

Ако не сте разбрали, понеже повечето национални медии се страхуват да отразяват мнения и действия на "Да, България!" и Демократична България, всички присъствали на конференцията гласуваха електронно през мобилното приложение на партията за iOS и Android. На 23 юни 2018 г., за първи път в България, една организация институционализира решенията на най-висшия си форум чрез електронен вот. И това вече е исторически факт! Това е и политика, защото приложено в нужния мащаб би демократизирало още повече процеса по взимане на решения, вкл. дистанционно. А това е от ключово значение за включването и участието на повече хора във взимането на решения.

Приложено в общински или в национален мащаб, подобно решение (не непременно същото) може да се прилага за сондиране на обществени нагласи на гражданите в общината, за участие в местни референдуми и избори, дава възможност за участие на българите зад граница.

Разбира се, има специфични разлики и изисквания при явно гласуване във вътрешно-организационен контекст и при гласуване на национални или местни избори с таен вот. И тези разлики и продробности са важни, но няма непреодолими технологични пречки тези изисквания и особености да бъдат съобразени и реализирани. Стига да има воля за това в държавата ни.

Аз участвах само в бета-тестове преди събитието и помагах по време на конференцията на хора, които срещаха затруднения. Никога няма да бъдат обаче достатъчни овациите и благодарностите за неколцината доброволци от "Да, България!", които направиха тази система и приложенията реалност!

От опита ми в бизнеса и в технологиите зная, че е напълно обичайно да има поне малко съпротива и мрънкане, когато караш хората да ползват нещо ново, особено такова, с което не са свикнали. Огромната ми изненада бе, че в събота такова мрънкане нямаше – дори хората, на които помагах и имаха затруднения, бяха изключително позитивно настроени и с нагласата да свикнат и да се справят, и само след първите няколко гласувания моята помощ вече не им беше нужна.

Електронно гласуване в

За да се пести време и грешки от влизане и излизане в приложението с имена и пароли, на поканите, разпратени до всички, бяха отпечатани QR-кодове (индивидуален за всеки член). Те съдържаха token, с който хората можеха да влязат в системата, като покажат този код на камерата на смартфона си. Токъните бяха анулирани веднага след края на конференцията.

Технологично решението позволява дистанционно и неприсъствено гласуване, но има юридически ограничения да го осъществим, затова беше въведен процес по check-in на място пред залата на конференцията, така че само хора с токъни/кодове, които са минали през вратата, можеха да гласуват по време на конференцията.

Електронно гласуване в

Участниците можеха да наблюдават резултатите от всяко едно гласуване на личните си устройства.

Електронно гласуване в

Вероятно най-полезният момент бе тогава, когато трябваше да попълним състава на един от органите на партията с 31 нови души. За тази цел бяха номинирани 43-ма. В обичайната ситуация това би означавало да гласуваме с вдигане на ръка за всеки един поотделно, да броим гласовете за всеки, да сумираме (в голяма зала са нужни няколко преброители, които да се разпределят по няколко реда) и накрая комисия да сортира кои са тези 31, които имат най-много гласове. Да оставим настрана възможните грешки при броенето.

Друга опция бе да се направи интегрална бюлетина, да се разпечата, да гласуваме с отбелязване върху бюлетината (с възможните грешки и труден контрол дали някой не е гласувал за повече от 31 души), да се обработват бюлетините една по една (при повече от 500 гласуващи), което отнема адски много време, измеримо в часове.

Докато с електронното гласуване на екраните на телефоните се появи списък с имената на номинираните и възможност да се отбележи всяко едно от тях (като автоматично системата следи да не могат да бъдат маркирани повече от 31 имена) – т.е. няма как бюлетината да стане невалидна. Тъй като кандидатите бяха доста и човек не може да познава всички, имаше подготвени малки книжки с кратки представяния на номинираните и гласуващите имаха около 30 минути за това гласуване, за да преценят на кои от тях биха дали доверието си. Резултатите бяха готови до 5 минути след това. Иначе казано, всичко приключи в рамките на около половин час. Бързо, лесно и удобно.

Посланието е ясно – ако една "малка извънпарламентарна партия" (според Б.Б.) може да го направи, при това съвсем без пари, защото определено не разполагаме с много средства… би било далеч по-лесно за големите, които прибират прилични субсидии, да го реализират. Вие си отговорете на въпроса защо дори не се опитват!

Няма какво да коментирам държавата, за която темата продължава да отсъства, дори след ясното произнасяне на гражданите на референдум, че искат електронно гласуване. Единственият валиден въпрос продължава да бъде: докога ще търпим?


Заглавна снимка: Йовко Ламбрев
Снимки в текста: “Да, България!”

Електронно гласуване в „Да, България!“

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/e-voting-yes-bulgaria/

В събота се проведе първата Национална конференция на Движение „Да, България!“.

Право на участие в нея имат абсолютно всички членове на организацията (за разлика от други партии, които излъчват делегати за подобни форуми). Но няма да ви занимавам с речи, нито с политически послания, а с един прагматичен нюанс, който е пример за политика, приложена на практика.

Ако не сте разбрали, понеже повечето национални медии се страхуват да отразяват мнения и действия на „Да, България!“ и Демократична България, всички присъствали на конференцията гласуваха електронно през мобилното приложение на партията за iOS и Android. На 23 юни 2018 г., за първи път в България, една организация институционализира решенията на най-висшия си форум чрез електронен вот. И това вече е исторически факт! Това е и политика, защото приложено в нужния мащаб би демократизирало още повече процеса по взимане на решения, вкл. дистанционно. А това е от ключово значение за включването и участието на повече хора във взимането на решения.

Приложено в общински или в национален мащаб, подобно решение (не непременно същото) може да се прилага за сондиране на обществени нагласи на гражданите в общината, за участие в местни референдуми и избори, дава възможност за участие на българите зад граница.

Разбира се, има специфични разлики и изисквания при явно гласуване във вътрешно-организационен контекст и при гласуване на национални или местни избори с таен вот. И тези разлики и продробности са важни, но няма непреодолими технологични пречки тези изисквания и особености да бъдат съобразени и реализирани. Стига да има воля за това в държавата ни.

Аз участвах само в бета-тестове преди събитието и помагах по време на конференцията на хора, които срещаха затруднения. Никога няма да бъдат обаче достатъчни овациите и благодарностите за неколцината доброволци от „Да, България!“, които направиха тази система и приложенията реалност!

От опита ми в бизнеса и в технологиите зная, че е напълно обичайно да има поне малко съпротива и мрънкане, когато караш хората да ползват нещо ново, особено такова, с което не са свикнали. Огромната ми изненада бе, че в събота такова мрънкане нямаше – дори хората, на които помагах и имаха затруднения, бяха изключително позитивно настроени и с нагласата да свикнат и да се справят, и само след първите няколко гласувания моята помощ вече не им беше нужна.

Електронно гласуване - Да България

За да се пести време и грешки от влизане и излизане в приложението с имена и пароли, на поканите, разпратени до всички, бяха отпечатани QR-кодове (индивидуален за всеки член). Те съдържаха token, с който хората можеха да влязат в системата, като покажат този код на камерата на смартфона си. Токъните бяха анулирани веднага след края на конференцията.

Технологично решението позволява дистанционно и неприсъствено гласуване, но има юридически ограничения да го осъществим, затова беше въведен процес по check-in на място пред залата на конференцията, така че само хора с токъни/кодове, които са минали през вратата, можеха да гласуват по време на конференцията.

Електронно гласуване - Да България

Участниците можеха да наблюдават резултатите от всяко едно гласуване на личните си устройства.

Електронно гласуване - Да България

Вероятно най-полезният момент бе тогава, когато трябваше да попълним състава на един от органите на партията с 31 нови души. За тази цел бяха номинирани 43-ма. В обичайната ситуация това би означавало да гласуваме с вдигане на ръка за всеки един поотделно, да броим гласовете за всеки, да сумираме (в голяма зала са нужни няколко преброители, които да се разпределят по няколко реда) и накрая комисия да сортира кои са тези 31, които имат най-много гласове. Да оставим настрана възможните грешки при броенето.

Друга опция бе да се направи интегрална бюлетина, да се разпечата, да гласуваме с отбелязване върху бюлетината (с възможните грешки и труден контрол дали някой не е гласувал за повече от 31 души), да се обработват бюлетините една по една (при повече от 500 гласуващи), което отнема адски много време, измеримо в часове.

Докато с електронното гласуване на екраните на телефоните се появи списък с имената на номинираните и възможност да се отбележи всяко едно от тях (като автоматично системата следи да не могат да бъдат маркирани повече от 31 имена) – т.е. няма как бюлетината да стане невалидна. Тъй като кандидатите бяха доста и човек не може да познава всички, имаше подготвени малки книжки с кратки представяния на номинираните и гласуващите имаха около 30 минути за това гласуване, за да преценят на кои от тях биха дали доверието си. Резултатите бяха готови до 5 минути след това. Иначе казано, всичко приключи в рамките на около половин час. Бързо, лесно и удобно.

Посланието е ясно – ако една „малка извънпарламентарна партия“ (според Б.Б.) може да го направи, при това съвсем без пари, защото определено не разполагаме с много средства… би било далеч по-лесно за големите, които прибират прилични субсидии, да го реализират. Вие си отговорете на въпроса защо дори не се опитват!

Няма какво да коментирам държавата, за която темата продължава да отсъства, дори след ясното произнасяне на гражданите на референдум, че искат електронно гласуване. Единственият валиден въпрос продължава да бъде: докога ще търпим?

Заглавна снимка: Йовко Ламбрев
Снимки в текста: „Да, България!“

Оригинален линк: “Електронно гласуване в „Да, България!“” • Някои права запазени

Обратно в блога

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/back-to-my-blog/

Още преди десетина години започнахме да си задаваме въпроси какво се случва с блоговете. Днес все по-малко пишем в тях и все по-често чувам как някой спира или ще спира своя блог, защото му е минало времето или по сходно звучащи причини.

Аз пък ще направя обратното. От една страна, във връзка с #DeleteFacebook, което е малка част от всичко, но от друга – защото днешните тенденции за централизиран Интернет и тотално завземане на Мрежата от няколко технологични гиганта е ужасен проблем не само за Интернет, но и за обществото, медиите, институциите и функционирането на демокрацията изобщо. Нужна е сериозна съпротива срещу това, а ние, простосмъртните, разполагаме само с две-три достъпни оръжия – първото от които е публицистиката. Както професионалната публицистика, така и тази от първо лице. Също и децентрализацията (във всякакъв смисъл – и технологичен, и институционален) и софтуерът с отворен код.

Блогърите сами се предадохме на социалните мрежи. От подхлъзването да пробваме всичко ново и модерно, до илюзията, че популярността има повече смисъл на чужда територия.

Съдържанието обаче тежи повече, когато не е прекъсната връзката с неговия автор и репутацията му. Социалните мрежи от усилвател станаха заглушител с генерирането на плява, посредственост и шум. И ги превърнаха в норма.

Затова вместо да затваряте блогове, отваряйте такива. Преди беше лесно и модерно, сега е малко по-трудно, но по-необходимо. И вместо в Medium, по-добре в WordPress, Ghost или най-добре на собствен хостинг/сървър, ако имате възможност и познания. Има смисъл от всяко усилие, което да върне гласа на хората, които имат какво да кажат. Вместо курирани или целенасочено манипулирани платформи да създават илюзии за плурализъм и диалог с хора, които не могат да формулират завършени изречения.

От следващата седмица няма да ползвам профила си във Facebook за комуникация, няма да влизам и в сайта им, затова не ме търсете там. Когато имам да кажа нещо, ще го пиша тук, в своя блог. Той е конфигуриран автоматично да публикува всеки нов пост и в twitter и във Facebook, затова ако все пак ме следвате там, засега няма съвсем да загубим връзка, но във Facebook тя ще е еднопосочна, защото няма да влизам и да следя кой как е реагирал или коментирал. Това е моята версия на #DeleteFacebook – дълго се колебах дали веднъж завинаги да не изтрия акаунта си (особено след GDPR), за което си мечтая от години. Но от една страна реших, че не е честно да задраскам с лека ръка 500-те виртуални приятели там и останалите 940, които ме следват, а от друга, ми се струва чудесно и перверзно да експлоатирам ненавистта си към Facebook, ползвайки го за оръжие-усилвател срещу самия него.

Все пак за тези, които са позабравили – RSS протоколът е още жив и за мен продължава да е най-удобният начин да следя, без да пропускам нищо от сайтове и блогове, които не прекаляват с интензивността на публикациите си. Виждам, че чрез Feedly и Inoreader все още са абонирани за RSS-емисията ми повече от 500 души. Благодаря ви!

И нещо ново. Отскоро под всяка публикация в моя сайт ще стои малка форма за абонамент за имейл бюлетин, който всяка събота сутрин ще изпраща автоматично всички публикации от седмицата на тези, които са се записали за това. Само ако съм писал нещо ново през седмицата, разбира се.

Основен фокус на писанията ми занапред ще бъдат както обичайните теми, свързани с технологиите и иновациите, така и по-нови за мен, като индустрията, която ме вълнува напоследък, особено как от традиционна да се превърне в такава от бъдещето; също и теми от бизнеса, от Пловдив, за който с група колеги скоро ще анонсираме и нов проект; и вероятно много други, свързани с политиката и обществото.

Ако вече сте забелязали, че в сайта ми повече няма коментари – така е, винаги можем да си общуваме в Mastodon или (все още) в twitter. Или пък по други известни начини… 😉

Снимка: Glenn Carstens-Peters от Unsplash

Оригинален линк: “Обратно в блога” • Някои права запазени

ЕСПЧ: Най-лошото решение за 2017

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/02/echr-24/

Strasbourg Observers традиционно обявяват най-добро и най-лошо решение на ЕСПЧ всяка година.   За най-лошо решение от 2017 г. е обявено особеното мнение по делото Bayev v. Russia  относно закона за  анти-гей-пропагандата в Русия: “Хомофобският характер на несъгласието на съдията от Русия  относно така наречения гей пропаганден закон  беше толкова шокиращ  за нашите читатели, че спечели наградата за най-лошото решение, въпреки че технически не е самостоятелно решение, а само особено мнение”.

Това е добра причина да се представи решението на ЕСПЧ от 2017, така както е представено от Strasbourg Observers:

Делото се отнася до молбите на  руски активисти за правата на хомосексуалните, всеки от които е признат за виновен за административното нарушение на “обществени дейности, насочени към насърчаване на хомосексуалността сред малолетните и непълнолетните”. Първият жалбоподател е провел демонстрация пред средно училище с две знамена, на които пише “Хомосексуализмът е нормален” и “Гордея се с моята хомосексуалност”. Вторият и третият кандидат  демонстрират  пред детска библиотека с банери, на които е написано, че “Русия има най-високата степен на тийнейджърско самоубийство в света, вкл. хомосексуалисти  предприемат тази стъпка поради липсата на информация. Депутатите са убийци на деца. Хомосексуализмът е добър! ”  и  “Децата имат право да знаят. Големите хора също са понякога хомосексуални. Хомосексуалните  също стават страхотни. Хомосексуалността е естествена и нормална “.

Жалбоподателите твърдят пред ЕСПЧ, че руското законодателство нарушава член 10 от ЕКПЧ и е дискриминационно, тъй като не се прилагат подобни ограничения по отношение на хетеросексуалното мнозинство.

Решението

Намеса в свободата на изразяване съществува, чл.10.2 ЕКПЧ предвижда възможност за намеса поради причини, свързани с морала и здравето, ЕСПЧ прави оценка дали в случая намесата има легитимна цел.

ЕСПЧ не вижда причина социалното приемане на хомосексуалността да е несъвместимо с поддържането на семейни ценности. Както е посочено в решението по делото Kozak v Полша,  няма приет правилен начин за лицата да водят личния си семеен или личен живот.

Неприемливи са опитите да се правят паралели между хомосексуалността и педофилията. Дори мнозинството от руснаците да имат отрицателно мнение за хомосексуалността, би било несъвместимо с основните ценности на Конвенцията, ако упражняването на права от малцинствена група е   обусловено от приемането й от мнозинството.

Правителството твърди, че насърчаването на взаимоотношения между лица от един и същ пол трябва да бъде забранено, тъй като отношенията между тях са  риск за общественото здраве и демографското развитие. ЕСПЧ не вижда как подобен закон би могъл да помогне за постигането на желаните демографски цели или как  липсата на такъв закон би ги засегнала неблагоприятно.

Правителството не е доказало и как педофилията и порнографията сред малолетните и непълнолетните (независимо от сексуалната ориентация на засегнатите лица) са свързани с хомосексуалността и с този закон.

Въпросните правни разпоредби не служат за постигане на легитимната цел на защитата на морала,   защита на здравето и защита на правата на другите.  Чрез приемането на такива закони властите засилват стигмата и предразсъдъците и насърчават хомофобията, която е несъвместима с понятията за равенство, плурализъм и толерантност, присъщи на едно демократично общество. Нарушение на  член 10 от ЕКПЧ.

Особеното мнение може да се прочете на сайта на ЕСПЧ. Според него децата трябва да се консултират предимно с родителите си или близки членове на семейството, вместо да получават информация за секса от плакати  на улицата, а също се твърди, че ЕСПЧ   не е взел сериозно предвид факта, че личният живот на децата е по-важен от свободата на изразяване на хомосексуалистите.

 

Pravda-та на Мъск

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/02/pravda/

Елон Мъск споделя в Twitter идеята да създаде нова медия – “crowdsourced site”, наречен Pravda – който според Мъск би позволил на обществеността  “да оцени  истината във всяка статия и  доверието към всеки журналист, редактор и публикация.” Дори репортери са открили заявление за вписване на търговско дружество Pravda Corp.

Мнозина правят паралел между Мъск и Тръмп – заради определянето на негативни новини за тях като фалшиви  и отрицателната оценка за новинарските медии като цяло.

Pravda е много, много лоша идея, се казва в коментар на The Verge: Мъск, както и Тръмп, може да не харесва начина, по който го представят – или като жертва, или като провал – но вие не можете да законодателствате достоверността, нито да  я подлагате на гласуване – и да очаквате някакъв друг резултат, освен дистопия. Неинформираното общество е общество, което може да бъде подведено  да вярва в каквото и да е – че земята е плоска и че човек не е кацал на Луната –  и това е много опасно нещо в ръцете на мотивиран субект.  Особено ако се съчетае с ехо-ефекта на платформите, може да подкопае доверието във всеки източник, който си позволява  да влезе в конфликт с този субект.

Голямата тема не е Мъск,  голямата тема е манипулирането на общественото мнение – и възможното противодействие.

Обществена оценка какво е вярно  е на една крачка от  обществената оценка какво е правилно да се направи – и обяснява резултатите от някои избори и референдуми.

Ако настъпи война – 2: Съветите на Енота

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2143


Под предишния запис от темата можете да намерите няколко линка. Два са тежки за четене, но навеждат на някои мисли. Единият е разказ на преживял окупация по време на гражданската война в Югославия. Другият са съветите на бивш сътрудник на ГРУ (руското военно разузнаване), известен под прякора Енота, как да се оцелее при война.

В някой друг запис, ако ми остане време, ще споделя някои мисли около тях. В този превеждам част от съветите на Енота. Те не са напълно адекватни за България, по куп причини. Например, като знам какво представляват политиците ни, бих очаквал това, че сме победени и завладени, да го научим не от военни действия, а по радиото. Вероятно от същите тези политици…

Но може и да се лъжа – ако тук стане реална война, ситуацията ще е много по-близка до руската, отколкото до шведската. Каквото обществото, такава реалността му. А съветите на Енота са цинични и брутални, но понякога могат да са животоспасяващи. И вие сами си решавате кои от тях да приемете, а кои не.

—-

Сценариите могат да са различни. Същността е винаги една – трябва да оцелеете първите две седмици, после „ще се види“. В първия вариант не се натягайте особено. Изсипят ли се в Москва чеченци или друга подобна измет, хора за „работа“ срещу тях ще се намерят. На вас това не ви трябва. Ето че се ражда и правило номер едно. Не си врете носа никъде, най-вече в бой. За това винаги ще се намерят главорези. Вашата задача е да „опазите трудовите ресурси“, тоест себе си.

При втория вариант ще се наложи да воювате, ако естествено искате. При третия можете и да не воювате вече. Родината я просрахме. Може „със смъртта на храбрите“, може и да продължите да живеете и работите, ако ви позволят.

Главното е, че са възможни три степени на загазване. Локални боеве, пълномащабна война, безперспективна окупация с последващо разчленяване на страната. Обяснявам тези неща, за да разберете един много важен момент, за който хората обикновено забравят под стрес: действията ви зависят от обстановката. Никаква самодейност, само здрав смисъл.

Стрелба на улицата не значи край на света. Даже ако във входа ви е пунктът за първична обработка на ранените, а на двора има 120-мм миномет с разчета си, това не значи, че трябва да бягате веднага. (Е, ако има миномет, сменяйте позицията спешно, задължително ще го бумнат заедно с вас.)

Да-да, стрелбата и труповете още нищо не значат, колкото и да ви е странно. Ненавременната маневра „да се измитаме максимално далече“ може да ви струва живота. Не се суетете, не се паникьосвайте, вместо това внимателно се вгледайте КОЙ и ПО КОГО стреля, и най-важното – ЗАЩО.

Докато сме в града

Ако по време на събитията и безпорядъка ви удари по главата решението да бягате, накратко ще изложа шансовете ви. В град от сорта на Москва или Санкт-Петербург шансовете да оцелеете са много малки. В градовете няма достатъчен запас от продоволствие, а по време на размирици никой няма да го раздава. Храна има само в магазините и складовете (за тях забравете, войската или бандитите ще са там моментално).

Да купувате продоволствие има смисъл през първото денонощие, докато още се продава. После магазините ще ги затворят и персоналът ще ги окраде. Ако сте прозяпали момента за „покупката“, пушката в ръце и тръгвате да „приватизирате“. Съветвам ви да вземете с вас съсед, и не само един. Първо, така ще отнесете повече храна, ще ви трябва и кой да ви прикрива от други юнаци като вас, които ще срещнете там или на обратния път. Второ, огневата ви мощ с гладкостволка клони към нулата, още няколко дула ще са само от полза. Помнете обаче – съберете ли много народ, ставате „групова цел“. Също, подялбата на плячката може да е доста тъжна. 3-4 човека, не повече.

Естествено, трябва да имате у дома запаси от храна и вода. С водата е още по-зле, надали ще ви карат. Спре ли да тече от чешмата, имате в казанчето на тоалетната. Не си и помисляйте да я пускате! Тя е същата вода от крана, просто налята в казанчето. С нея можете да изкарате цяла седмица луксозно (или поне със сигурност да не умрете).

Ако имате възможност, грабвате туба-две и кормите някоя бензиностанция. Горивото е много важно. Не бива обаче да го държите у дома. Парите са лесно запалими. Направете си тайник, най-добре на чердака, в мазето хора ще се крият от обстрелите.

Надали ще ви убиват специално. В мътни времена никой не хаби боеприпасите по хора без оръжие. Естествено, това не е повод да се разхождате и да си подсвирквате преди сън, но помнете – вие не сте цел No. 1. Опитът от град Грозни показва, че мъже, воюващи на пълни обороти, просто игнорират цивилните, не им е до тях. Наказание за глупост винаги можете да получите, особено по здрач, но нещата не са съвсем лоши.

Помнете – не се разполагайте близо нито до телецентър, нито до инфраструктурен обект. Ако в жилището ви нахлуят въоръжени хора и ви „информират“, че то вече е позицията на картечницата им, им кажете „ОК, разполагайте се“, и изчезнете оттам. Без никакви „това е моя собственост, никъде няма да ида“. Получавате куршум в главата моментално, не им е до вас, пречите ли – решават проблема по най-лесния и бърз начин. Махайте се даже ако не ви карат. Противниците им много скоро ще обстрелят позицията им, и не с камъчета от прашка.

Избягвайте да се мотаете и пред болници. И двете страни ще искат да си карат там ранените, сградата е стратегическа, нищо чудно да почнат сражение за нея – а то значи стрелба. Почне ли пък бомбардировка, някой задължително ще цапне болницата, изобщо не се съмнявайте. Тези, дето са писали Женевската конвенция, няма да ги има на бойното поле, така че спазването ѝ е леко условно. Като в „Карибски пирати“: „Това не е законодателство. По-скоро е набор пожелателни правила.“

Не забравяйте – почне ли такава каша, вече нямате собственост. И настоятелно ви съветвам да не проимвате. Убивате, ако някой се опитва да докопа храната и водата ви, всичко останало са дреболии. Ако сте успели да размените в най-близкия полицейски участък колата си срещу автомат, голямо браво. Ако ще да е чисто нов Мерцедес срещу старичък сгъваем калашник със само 2-3 пълнителя, пак голямо браво. Колата вече не ви трябва. Да излезете с нея от града няма да можете 100%, а пък желанието да я надупчат ще е сериозно.

Докато сте в града, избягвайте камуфлажни дрехи. По такива се стреля.

И така, в града ни са почнали улични боеве. Решили сме впредвид обстоятелствата или по тактически съображения да останем там (въпреки че идеята почти винаги е лоша). Знаем, че магазините ще почнат да ги грабят още на второто денонощие, оръжие има в най-близкия полицейски участък, малко вода има в казанчето на тоалетната (ако успеете да се сдобиете с бутилка-две минерална от някой магазин, още по-добре). Собственост вече нямате. Който е въоръжен, той е прав. Където има въоръжени, вас трябва да ви няма. Който се облича като военен – воюва, независимо дали иска. Тайник с гориво е голям плюс, горивото в някой момент може да стане на цената на оръжието и боеприпасите. Към важни обекти не си и помисляте да се приближавате.

И още нещо. НИКОГА И НИКЪДЕ НЕ ХОДИТЕ ПРОСТО ЕЙ ТАКА, ОСОБЕНО ПЪК „ДА ВИДИТЕ КАКВО СТАВА“. В градски бой повечето неща се вършат тихо, по разузнавателно-диверсантски. Види ли ви разузнавателна група, 100% ще тръгне да ви коли. Във филмите ще ви покажат с пръст да мълчите и ще си продължат, в реалния живот ще ви заколят на място. Оцеляването и изпълнението на задачата им зависи от липсата на свидетели. Ако група е заела позиции в кашата на градски бой, в момента в който им видите позициите, ще направи същото. Даже картечен разчет, току-що окопал се на кръстовище, няма да изпитва топли чувства към вас. Ако ви забележат отдалече и ви канят с пръст „да поговорите“, бягайте колкото крака ви държат. Може да се усмихват, да изглеждат приветливо, да ви подмамват с провизии – докопат ли ви, млъквате завинаги. Ликвидирането на проблема „местни ни видяха“ е отработена процедура. Така че без въпроси и без да си показвате рогцата от черупката.

Ако ще напускаме града

Проблемът е, че градът е обкръжен, или в него се водят боеве, или и двете. Ако сте пропуснали момента на началото на сраженията, това е много лошо, но още не сте обречени. Винаги има как да се излезе от града. Независимо от ситуацията, има два етапа. Първи – движение през града. Втори – изход от обкръжението.

Около големите населени пунктове има околовръстни шосета, и те са основният проблем. Мотострелковаци в БТР-и, ако са по асфалт, могат да обкръжат град за няколко часа. Станало ли е вече, забравете всяка мисъл „да се промъкнете незабелязано“. „Непонятно движение“ в бойни условия означава задължително ред от автомата или картечницата. Златното правило „каквото не виждам, по него не стрелям“ често не работи. Обкръжението се преодолява чрез доброволно предаване. Но още не сме стигнали до него.

Важно: не се качвайте на превози! Какъвто и да е транспорт в града задължително ще бъде обстрелян.

И така, имате раница с благинки за оцеляване. В идеалния случай – малогабаритно оръжие (сгъваем калашник плюс пистолет, стандартният набор на ченгетата). И още една торбичка със същото като раницата, но в доста по-скромни мащаби. Примерно в раницата имате храна за три дни, в торбичката за още един ден. Торбичката – завързана за тялото ви така, че да не личи, и не я сваляте. Много важно – вземете отделно, ако щете в гащите, всички скъпоценности, които намерите.

Раницата я замятате с бял чаршаф и го закрепвате на нея стабилно. Прави се, ако ви види някой военен (а такива ще има много, не се и надявайте да се промъкнете незабелязани), да разбере че сте ЦИВИЛЕН и да не си издава позицията заради вас. Ще ви съпроводят в кръстачката на мерника, но ще ви оставят да продължите. Разбира се, не правете манифестация по централната улица, но и не се мажете с кал в стил Шварценегер – ще ви мярнат и отстрелят, понеже няма да знаят кой и какъв сте. Камуфлажа го зарежете, даже ако ви е единствените читави дрехи.

Вие сте цивилен и трябва да изглеждате като цивилен, с бяла раница като бяло знаме, иначе ще ви отстрелят. С целия си вид трябва да показвате, че не представлявате никакъв интерес, просто се омитате. Естествено, оръжието си е с вас, просто го криете, вместо да го носите открито. Пистолетът – в джоба, готов за стрелба. Автомат, ако сте се снабдили – прикладът сгънат, и под куртката. Предпазителя му по-добре свалете предварително, може да е труден за превключване и да се подшашнете. Патрон в цевта, разбира се. На гърдите не носете нищо обемисто, най-много скрития автомат – наложи ли се да залегнете, лежите ли върху някаква торба, дето ви повдига над земята, ще сте по-лесни за целене.

Ако към вас върви открито въоръжен човек, спирайте и „без фокуси“, другарите му са на позиция. Вероятно ще иска да ви обира, ако искаше да ви стреля, щеше да ви е застрелял вече. Поиска ли раницата – давате му я (така или иначе при изхода от обкръжението ще ви я вземат). Молите го да ви остави чаршафа (ще си го метнете на гърба) и малката торбичка. Моментът е психологически, даваме спокойно големите неща и молим да ни оставят малките. Като правило хората се съгласяват, на това и разчитаме още отначало. Да се измъкнете с куп благини няма да ви остави никой, нужни са всекиму.

Питат ли за оръжие – казвате, че имате автомат (не вадите и не показвате, а казвате със спокоен глас), и молите да ви го оставят. Ще ви го вземат 100%, но това ще ви позволи да запазите пистолета. (За него не споменавайте – дадете ли автомата, надали ще ви тършуват.) Автомата ще го забележат винаги, а щом го давате спокойно и без съпротива, значи не сте буен. Един вид разменяте своите неща за свои. Ако нямате пистолет, взимате гладкостволка в разглобен вид, важното е да дадете „голямото и страшно“ оръжие. Изхождаме от допускането, че щом вече градът е обкръжен и са почнали улични боеве, трябва да не сте зяпали реклами по телевизията, а да сте напазарували вече в полицейския участък.

Ако успеете за ден да минете 10-15 километра, това е отлична скорост. Не забравяйте, ще се движите не по права линия, а с много заобиколки заради уличните боеве. Ако по карта домът ви е на 10 километра от околовръстното, няма гаранция, че ще успеете да ги минете за денонощие. Вървете ДЕНЕМ. Тръгне ли някой откаченяк нощем, куршумът му е в кърпа вързан. Вървите денем, с бял чаршаф, предавате се – тръгнете ли да се криете, ще има огън по вас.

Стигнете ли до обкръжението или до заградителните кордони, изхвърляте пистолета и с високо вдигнати ръце и викане, че се предавате, размахвате белия чаршаф и вървите към войниците. При възможност гледайте да отивате не къде да е, а към пропускателен пункт или охранителен пост. Ако трябва, вървете половин километър към него с вдигнати ръце. Идеята е, че пунктовете и постовете са укрепени и често оборудвани за „прием“, войниците се чувстват там по-комфортно и шансовете да ви гръмнат са по-малки. Ще ви претръскат до дупка. Оръжието сте го изхвърлили предварително, кротичък гражданин сте. Ще ви привика офицер, вероятно лейтентант, надали по-старши, не е нужно да биете чело в земята. Намирате начин да говорите на четири очи с него и му предлагате ценности срещу право на преминаване. Мине ли всичко успешно, сте излезли от града.

По пътя с пълна сигурност ще изгубите почти всичко ценно и всичкото оръжие, и ще затриете за това смешно разстояние поне 1-2 дни. ТОВА Е НОРМАЛНО. Обкръжен град е огромен пленнически лагер. Давайте всичко, само за да излезете. Вътре ще почне глад, и то скоро.

И така, вървите внимателно, но не се криете като „разузнавачи“. Облечени сме цивилно, имаме бял парцал на гърба (отпред се вижда, че не носим оръжие, но откъм гърба – не, трябва да се застраховаме). Имаме малка торбичка с най-необходими благини. Имаме скъпоценности (злато) като валута. Оръжие, с което да не забравим да се разделим преди да стигнем до военния пост (намерят ли го у вас, трудно ще минете за цивилен – ще ви пишат или дезертьор, или преоблечен враг). Ако сте успели да излезете с тези неща от града за 1 до 3 дни, преминавайки от район в район, това е нормално.

От личния опит: обикновените фъстъчени сникерси са много хранителни. 6 двойни са дневната норма калории за мъж. Удобства за притопляне на храна надали ще имате. Сникерсите не са шведска маса, но по време на война не бъдете претенциозни към храната. Идеята със сникерсите, честно казано, е открадната от чеченците. Те на тях изкарват войната. Може да се яде в движение и е чудесна идея – захар, глюкоза, повдига настроението (ще ви е много нужно, понеже ще сте физически и психологически в дупка).

Главното – разберете, че момчетата с автоматите са бая напрегнати, по тях стрелят. Адски лесно е да им дадете повод да ви надупчат. Така че внимателно и без да се дуете. В простичък текст, съгласявайте се с всичко.

А сега много кратко ще разкажа накъде и защо натам. Дотук специално разглеждахме най-хардкор сценариите. И сега ще е така. Надявам се да не е нужно да обяснявам защо.

И така, най-лошият вариант: оказваме се извън града, но почти без храна и оръжие. В идеалния случай всеки от вас ще е огледал предварително (примерно сега) картата и ще е нахвърлил няколко места, където може да отстъпи. НИКАКВИ ГЕРОЙСТВА! Първо да се успокои ситуацията, после ще се оправяте къде какво става. Избирайте места според посоките на света. Прост пример: Санкт-Петербург. На запад надали ще е вариант да се отстъпва. На юг също няма смисъл. Ще бягате или на север, към Карелия, или на изток, към Новгородската и Тверската области. И от Москва най-вероятно ще са северното (Архангелск) и източното (Урал) направление.

Помнете: към военни обекти НЕ се приближава! Мисълта, че там са свои, „руски войничета“, и ще ви приемат и нахранят, е глупост. В НАЙ-ДОБРИЯ случай офицерите ще ви напсуват и изритат, не им е до вас, това не е пункт за прием на бежанци. А това, че всеки миг може обектът да бъде бомбардиран, е обективна реалност. Не бива да забравяте и още нещо: срочната служба сега я карат близо до дома. Почне ли патардия, не си и представяйте даже какво става в главите на военните, на които роднините и близките може още да са в града. Помнете – всички са хора. Военните преживяват, нервничат и психясват точно както и цивилните, само дето го правят с оръжие в ръка. Затова идеята, че „войничетата ще помогнат“, не е най-добрата.

Мъдрата идея е да имате „къщичка на село“, където в мазето има склад с консерви, вода, лекарства и прочее, и ще отстъпвате там. Чеченците така правеха – отиваха по селата. Но тук обсъждаме най-лошия възможен сценарий, а много хора нямат въпросното недвижимо имущество.

Най-просто ми е да дам за пример Санкт Петербург. Я да видим картата. Във всяка посока трябва да имате набелязани ПОНЕ по две места, близко и далечно. За близкото препоръчвам някой туристически къмпинг, разположен до неголямо населено място. Ако сте били на излет край някое езеро или рекичка, на барбекю примерно, спокойно можете да идете там. Първо, ще знаете какво ви чака. Ще имате представа къде там има питейна вода и продоволствие. Второ, познавате мястото и това много ще ви крепи психологически.

Бежанците са тъжна картина, тежко е да ги гледаш. А бягството „на стадо“ може да не е организирано от никого, и ще бягате сами и без крайна точка, където да ви приеме някакъв „червен кръст“. А най-вероятно така и ще бъде, не се съмнявайте. Първите сериозни „благотворители“ се появиха в Чечня чак след първата война. Две години цивилните бяха оставени на собствените си грижи.

И така, вече имаме две точки за отстъпление близо до града. Сега са ни нужни две далечни точки. Ако ще отстъпвате на север, бих ви предложил Соловецкия манастир, на остров в Бяло море. Има там едно селище на име Рабочеостровск, от него курсират кораби. Естествено, те няма вече да курсират, но винаги може да „приватизирате“ лодка с гребла на пристанището. Бяло море е сравнително спокойно. Да се преплава е реално (сложно е, но е възможно, от хленчене файда няма, така че гребем). На изток бих отстъпвал към Иверския манастир в Тверска област. Той също е на островче насред езеро. Наблизо има хранителни складове и производства (по трасе М10).

Защо манастири? Тях няма да ги бомбардират първи (това не значи, че после приоритетите няма да се променят). И още нещо: идеите за християнските добродетели ги забравете веднага. Нито ще ви чака там някой, нито ще ви се радва. Отивате там реално да се продавате в робство. Ще работите за тях, селскостопанска работа, или охранителна, или там каквото – те ще ви дават по нещичко за ядене. Стигнете ли, казвате им: „Силен и здрав мъж съм, ще работя каквото кажете срещу храна.“ Темата за морално-нравствената отговорност на поповете пред миряните я забравете веднага, и гък не гъквайте по въпроса.

Разбира се, всичко е условно. Може да изберете друго място. Главното е принципът: собствеността ви вече я няма, доволни сте да сте в полу-робство, ако ще ви хранят. Между другото, липсата на вашата собственост значи липса на собствеността и на другите. Който не може да защити имуществото си с оръжие, няма имущество.

Сега по въпроса за транспорта. Обществен транспорт вече няма да има. Плюс е, че можете да се снабдите с кола – да я „приватизирате“ или намерите захвърлена. Захвърлени с празен резервоар не пипайте, гориво няма откъде да намерите. И да я бутате до бензиностанцията, там няма да ви огрее. Снабдите ли се с кола, накачете я с бели парцали, в идеалния случай лепнете на покрива кръст от червен скоч. Не е панацея, и такива бомбардират, но шансовете да ви пропуснат са малко по-големи.

Движете се бавно! 50-60 км в час, не повече. Може да налетите на военен конвой, ако карате бързо, ще ви опукат „за всеки случай“. Цивилни, които се опитват да ви спрат, не се котират, давайте газ. Те с вас няма да споделят своето, а да „споделят“ вашето ще се пробват. Конвой или дори отделно военно возило – спирате на банкета, отваряте леко прозорец или врата и показвате ръцете. Да излизате не е мъдро, поражда желание да ви преджобят. Седите спокойно, без нерви и се молите наум. Да ги пронизвате с поглед не се препоръчва – гледайте пред себе си или в пода.

Ако всичко се е получило, имате покрив над главата, работа, храна и хора, с които да поговорите (и това е важно). Така можете да изчакате седмица-две, да видите какво става, да оцените ситуацията в страната и да вземате решения.

А сега малко цинизъм. Ако имате „обоз“, демек семейство, сте покойник. Имате ли семейство, сте длъжни да се ометете от града и да цъфнете на вилата (със запаси от храна и вода) в първите секунди, когато на улицата почнат да псуват Великия Пу. Ако нямате къде да отстъпите с „обоза“ си, сте пълнеж за ковчези, и обозът ви също. Не тъпейте, подгответе се предварително, близките ТРЯБВА ДА ИМА КЪДЕ ДА ОТИДАТ. И трябва да имат продоволствие. После правете каквото щете. Ако щете, се връщайте и воювайте, ако щете се връщайте и висете по кръчмите, докато жена ви е „на картофите“. Но мислете за тях предварително, после ще бъде късно. Всичко по-горе е за самотници, дето нямат какво да губят. Имате ли семейство, се пригответе предварително. Историята учи, че семейството е по-скъпо от Родината, поне на първия етап.

—-

Тези съвети (заедно с още – как да воювате и с какво да се снабдите, ако ще воювате) ги има на стотици места из руския Нет, поне от 2013 г. Често с дребни, но забележими разлики в текста. Същността обаче е една и съща.

Реални ли са? Някои ми се струват да не са съвсем. Не вярвам примерно при минаване на обкръжението за един пистолет (особено ако е модел, който не се използва от военни) да ви обявят за дезертьор или преоблечен враг. Дезертьорът ще е захвърлил оръжието до последния патрон, врагът ще носи нещо далеч по-делово от пистолет. (И никой от двамата няма да си каже за него открито.) Ако пък им трябва пушечно месо, и да нямате оръжие, ще ви дадат.

Също, съветът с лодката и гребането до Соловецките острови ми се струва попресилен. От Рабочеостровск до Соловецк са нещо към 70-80 км по права линия. С гребна лодка, каквато може да бъде намерена на пристанище от сорта на това в Рабочеостровск, и световен шампион надали ще ги преодолее за 24 часа, а опитен, но неподготвен за състезание гребец – за 48 часа. Положението се подобрява малко, ако сте цяла лодка яки гребци, но пак трябва да сте сигурни, че ви чакат поне 24 часа екстра време – а прогнози за времето в Онежката губа вероятно тогава също няма да има.

Като цяло впечатлението ми за Енота от разказа му е за човек с опит от войната в Чечня, но и с известна доза художествено въображение.

И си мисля – дано никога и никой не се нуждае от тези съвети.

Което ме навежда на още мисли – но тях ще напиша следващия път.

Швеция: „Ако настъпи криза или война“

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2141

Ако има три неща, които да не могат да се кажат за шведите, те са: че са неорганизирани, че не се грижат за хората си, и най-вече че са глупави. Швеция е пословична с доста неща, и всяко от тях е несъвместимо с тези трите.

Затова се постреснах мъничко, когато до (почти) всяко домакинство в Швеция беше доставена една специална брошура, озаглавена „Ако настъпи криза или война“. През 1947 г. Швеция наистина беше изготвила подобна брошура, и мине се не мине десетилетие през Студената война, я доставяше на домакинствата си. За последен път това се случи през 1990 г. Почти трийсет години беше история. Но сега я доставиха пак – в осъвременен вариант.

Често си мисля, че съм мъничко параноик. (И мъничко оптимист – понякога предвиждам вероятност за лоши неща, понякога за добри…) Но се боя, че моята оценка за мира в света в средносрочно бъдеще също клони към песимистична. Вероятността да се стигне до война в Европа засега ми се струва малка – да кажем, 10%. Но като се има предвид какви ще са последствията, това не е за пренебрегване… Накратко казано – личната ми преценка е да си живея живота щастливо и без страх от война, и да планирам мирни старини, но за всеки случай да имам в някое ъгълче на мозъка си план за действия при подобно развитие.

А има и друго. Държавите имат много начини да се сдобиват с информация за ситуацията в света. Много от тези начини не са от най-чистите и обществено приемливи, и по тази причина (а и по много други) придобитата информация не се огласява. Ако обаче е обезпокоителна в някое отношение, разумните и загрижени за бъдещето си държави вземат мерки според нея. Понякога дори ако тези мерки не харесват особено на електората им.

Как мислите, Швеция разумна и загрижена за бъдещето и хората си държава ли е? Ако да, за каква не-публична нейна информация ви говорят тези мерки? Да, една брошура не е много. Но струва пари, които могат да бъдат дадени за удоволствия за електората, съответно по-добър имидж за управниците. А гледам, че и военният бюджет на Швеция за тази година е подскочил забележимо, след десетилетия без увеличение…

Възможно ли е шведското правителство също да са мъничко параноици? Естествено. Само че правителствата страдат от параноя доста по-рядко от отделните хора. Особено когато тази параноя ги кара да правят неща, които се разминават пряко с изгодата им… Затова съм склонен да приема, че не-публичната (но обоснована на разни информации) оценка на Швеция за ситуацията не е много далече от моята.

Прегледах листовката (ето тук има неин вариант на английски, като PDF). Доколкото мога да го преценя, информацията в нея е типично по шведски простичка, добре премислена и надеждна при употреба. Ако недай боже се случи война (или дори само терористичен акт – листовката разглежда и това), тази информация би била от отлична полза на шведите.

Част от нея, примерно сигналите на сирените, вероятно са различни за България. (За срам не знам българските.) Но много от нещата биха били от отлична полза и за българи. Естествено, у нас само кръгъл идиот ще разчита на правителството или общината да се погрижат за него с шведска добросъвестност. Или да организират съпротива срещу агресор, вместо да ни продадат на него срещу жълти стотинки, мисля си… Но много от съветите в брошурата касаят какви индивидуални действия следва да предприеме човек, за да подобри шансовете си за оцеляване.

За незнаещите английски си позволявам да преведа набързо някои от най-важните изречения и абзаци. (Тук-там с мои коментари.)

—-

Извънредните ситуации могат да попречат на обществото да функционира както сме свикнали. Промените в климата могат да направят наводненията и пожарите по-чести. Катастрофи в други части на света могат да доведат до недостиг на някои храни. Проблеми във важни ИТ системи могат да попречат на електроснабдяването. Много бързо ежедневният ви живот може да се сблъска с проблеми:

– Отоплението спира да работи
– Съхраняването на храни и готвенето може да стане трудно
– Храни и други стоки могат да изчезнат от магазините
– Водоснабдяването може да спре
– Може да няма гориво за колата ви
– Банковите карти и банкоматите може да спрат да работят
– Мобилните телефони и Интернет може да спрат да работят
– Общественият транспорт (а и други видове транспорт) може да спре
– Лекарствата и медицинските услуги може да станат трудно достъпни

Помислете как вие и хората около вас ще можете да се справяте в ситуация, в която нормалните услуги на обществото не работят както обикновено.

Не само „вие“, а „и хората около вас“. Полезно уточнение, от което доста българи имат нужда… а някои са неспособни да схванат изобщо.

В случай на обществени затруднения, помощ ще бъде предоставена (от държавата и общините – Григор) първо на най-нуждаещите се. Мнозинството се очаква да могат да се справят сами, поне отначало. Колкото по-добре сте подготвени, толкова повече ще можете да помогнете на тези, които по една или друга причина не са подготвени.

Най-важно е да имате вода, храна и топлина, и да можете да получавате информация от властите и да поддържате връзка с близките си.

Помислете за рисковете, които засягат конкретно вас и мястото, където живеете и работите. Податливо ли е то на наводнения или свлачища? Има ли наоколо някакво опасно производство или друго, което е добре да знаете?

Така ми се иска да бяхме такова общество. А си зависи само от нас – дори не от всички заедно, а от всеки поотделно… дано схващате намека.

Внимавайте за лъжлива информация

Държави и организации и в момента използват подвеждаща информация, за да се опитат да влияят върху нашите ценности и действия. Целта им може да бъде да подкопаят нашата решителност и желание да защитаваме себе си.

Най-добрата защита срещу лъжлива информация и враждебна пропаганда е критичната оценка на източника:

– Това факти ли са, или мнения?
– Каква е целта на тази информация?
– Кой я изнася?
– Източникът заслужава ли доверие?
– Достъпна ли е тази информация и другаде? Къде?
– Нова ли е или стара тази информация? Защо бива изнасяна точно в този момент?

Търсете и преценявайте сами информацията. Най-добрият начин да противодействате на пропагандата и лъжливата информация е да сте си написали домашното.

Не вярвайте на слухове – използвайте повече от един надежден източник, за да прецените дали дадена информация е вярна.

Не разпространявайте слухове – ако дадена информация не е достоверна, не я предавайте по-нататък.

Не че няма и още много начини за различаване на лъжите от истината – но и това само да прави човек, вече няма да е малко. А напоследък е пълно с лъжи, старателно инженерирани с цел разлагане на „вероятния противник“, да припомня един стандартен израз от едно минало, което всички толкова искаме да е минало завинаги…

Терористичните атаки могат да бъдат насочени срещу отделни хора или групи, срещу масовия гражданин или срещу важни обществени функции като например електроснабдяването или транспортната система. Има много различни начини за извършване на терористична атака, но някои съвети са приложими в почти всички ситуации:

– Отидете на безопасно място и избягвайте големите групи хора.
– Обадете се на полицията и ги информирайте, ако виждате нещо важно.
– Предупредете тези в опасност и помогнете тези, които имат нужда от помощ.
– Изключете звука на мобилния си телефон и не се обаждайте на никой, който може да е в застрашената зона. Позвъняването на телефона може да издаде някой, който се крие.
– Не се обаждайте по мобилен телефон, освен при абсолютна необходимост. Ако мрежата бъде претоварена, особено важни позвънявания може да се окажат невъзможни.
– Изпълнявайте исканията на полицията, пожарната, спасителните екипи и властите.
– Не разпространявайте непотвърдена информация онлайн или по други начини.

Дори аз не се бях замислял, че в подобна ситуация е добре да не звъниш на хора, които може да са в опасност – и изобщо, за да не задръстваш мрежата.

Домашна готовност

Храна:

Важно е да имате в къщи запас от храна, която дава достатъчно калории. Използвайте трайни храни, които се приготвят бързо и не изискват много вода, или могат да се ядат пряко:

– картофи, зеле, моркови, яйца
– траен хляб – тортили, черен хляб, крекери…
– бадемово, соено или сухо мляко
– олио и кашкавал
– спагети, ориз, зърнени храни, сухо картофено пюре
– консерви – боб, леща, зеленчуци, месо, риба, супи…
– доматено пюре, в което могат да се сварят спагетите
– плодови пюрета, сладка и мармалади в буркани
– плодови сокове или други напитки, които могат да се съхраняват при стайна температура
– кафе, чай, шоколад, мед, бадеми, ядки, орехи, енергийни блокчета

Вода:

Питейната вода е жизнено важна. Предвидете поне по три литра на човек на ден. Ако качеството ѝ е съмнително, трябва да намерите как да я преварите.

Ако няма вода за тоалетната, поставете здрав пластмасов чувал в тоалетната чиния. Добрата хигиена на ръцете е важна за избягване на инфекции.

– бутилки
– кофи с капаци
– пластмасови бутилки за замразяване на вода в тях (не ги пълнете догоре, ще се пръснат)
– минерална вода
– туби, в идеалния случай с кранче, в които да събирате вода. Някои можете да напълните с питейна вода за резерв. Тях ги дръжте на хладно и тъмно място.

Топлина:

Ако токът и парното спрат в студено време, домът ви бързо ще изстине. Съберете се в една стая, закачете одеала на прозорците, покрийте пода с килими, направете под маса леговище, което лесно се пази топло. Мислете за риска от пожар. Гасете свещите и печките преди да заспите. Проветрявайте редовно стаята, за да влезе кислород.

– вълнени дрехи
– топли дрехи за излизане навън в студено време
– шапки, ръкавици, шалове
– одеала
– дюшеци
– спални чували
– свещи
– кибрит или запалки
– горивно отопление – газови бутилки с котлон или горелка, парафинови отоплители…

Комуникации:

При сериозен инцидент трябва да имате как да получавате информация от властите. да следите медиите, да поддържате връзка с роднини и приятели, и да потърсите спешна помощ при нужда.

– радио на батерии, слънчеви батерии или ръчно динамо
– автомобилно радио
– списък важни телефонни номера (на хартия)
– допълнителни батерии или пауърбанк за мобилни телефони и подобни
– зареждащо устройство за мобилни телефони, което може да се зарежда в кола

Други:

– спиртен (сух спирт) котлон и гориво за него
– фенерче, евентуално за глава
– батерии
– пари в дребни банкноти
– запас от често употребявани лекарства
– мокри кърпички
– дезинфектант за ръце
– тоалетна хартия и средства за менструална хигиена
– хартиени копия на важни документи, вкл. застраховки, банкова информация, регистрации
– гориво за колата

Списъкът е колкото може да се хване на една страница в брошура. Но който се е сетил сам за всичко това, го поздравявам. Аз имах пропуски.

Трябва да сме способни да отразяваме атаки, насочени срещу страната ни. Дори сега се правят атаки срещу нашите ИТ системи и опити да ни повлияят чрез фалшива информация. Можем да бъдем засегнати и непряко от конфликти в нашия регион. Потенциалните атаки включват:

– Кибератаки, които да повредят важни ИТ системи
– Саботаж на инфраструктурата (напр. пътища, жп линии, мостове, летища, електропроводи, атомни електростанции)
– Терористични атаки, които засягат голям брой хора или важни организации
– Опити да бъдат контролирани овластени хора или жителите на Швеция
– Прекъсване на транспортни връзки, което води до недостиг на храни и други стоки
– Военни атаки – бомбардировки, ракетни атаки и други военни действия

Ако Швеция е атакувана от друга държава, ние никога няма да се предадем. Всяка информация, че съпротивата трябва да се прекрати, е лъжа.

В реални условия дори Швеция може да се наложи да се предаде – но им се възхищавам на духа. Лично аз бих се замислил сериозно, преди да ги нападна.

Намерете предварително какви укрития има близо до местата, където живеете и работите, за в случай че се наложи да ги използвате. При предупреждение за въздушна или друга военна атака, веднага отидете в укритие, или ако няма време за това, в импровизирано укритие като мазе, тунел или станция на метрото.

Дано не се стига до това – но ако ситуацията стане напечена, идеята човек да е предварително информиран е чудесна. Не че в България имаме укрития за други освен слугите на народа, но все пак.

Научете се да оказвате първа помощ. Вашите познания могат да спасят животи. Ако сте първите, които пристигат на мястото на сериозен инцидент, веднага се обадете на телефон 112. Можете да звъните на него дори ако сметката ви не е платена или даже нямате SIM карта в телефона.

Войните са рядкост, за щастие – но автомобилни катастрофи, пожари, падания и други инциденти се случват и в най-добрите времена. Подписвам се с две ръце под съвета за първата помощ. Че каквито „специалисти по първа помощ“ съм виждал – не ти трябва автомобилна катастрофа…

Медийна свобода и плурализъм

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/17/sofia_16052018/

В София се проведе международна  конференция “Медийна свобода и плурализъм: Как да рестартираме основния стълб на ЕС“.

Записи от   конференцията могат да се видят тук:  сесия  I and   сесия II) или тук.

Пълният текст на заключителната декларация, в края са  препоръките:

Свобода на медиите в Европа: Код червено

През 1997 г. Софийската декларация на ЮНЕСКО за свободни и плуралистични медии бе ревностен призив за напредък в контекста, в който появата на нови информационни и комуникационни технологии се считаше за нова възможност за плурализъм, икономическо и социално развитие, демокрация и мир. Сега, 21 години по-късно, независимите медии в Европа претърпяха безпрецедентен натиск. Комбинацията от различни фактори, като убийствата на журналисти и физическите заплахи срещу тях, нарастващия политически и институционален натиск, репресивното законодателство, насочено към медиите, разрушителните технологии и финансовата криза, поставят съществуването на свободните медии в редица европейски страни в риск.

Свободният достъп до разнообразна информация и мнение е не само основно право на човека, но е от съществено значение за гражданите да участват в демократичното общество. Това е основната рамка, позволяваща на хората да държат отговорни представителите на властта, за да се ограничат престъпността и корупцията, което е ключов фактор за осигуряване на функционираща демокрация.

Създаването на контролирани медии е първата стъпка към моделите на публично управление, известни като “меки диктатури” или “завладяна държава”, което създава сериозни заплахи за нормалното функциониране на демокрацията не само за съответните държави, но и за целия Европейски съюз.

Неотдавнашните събития в някои от държавите-членки на ЕС очевидно нарушават националното и международното право, когато става въпрос за защита на медийната свобода, а именно Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС). ЕС и Съветът на Европа създадоха правни процедури за защита на свободата на изразяване в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Въпреки това тези структури понякога не са достатъчни, за да поддържат и наложат основните европейски ценности и конституционните си традиции.

Бюджет на ЕС и върховенство на закона

На 2 май 2018 г. Европейската комисия предложи бюджет за периода 2021-2027 г. и изготви стратегически план за наказване на страни, за които твърди, че са нарушили основните ценности на ЕС. Планът обвързва финансирането от Европейския съюз с принципите на правовата държава, но е твърде ограничен и не споменава свободата на медиите.

Комисията предлага нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от финансовите рискове, свързани с общите недостатъци на правовата държава в държавите-членки. Новите инструменти биха позволили на Съюза да преустанови, намали или ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, който е в съответствие с вида, тежестта и обхвата на недостатъците на правовия ред. Такова решение ще бъде предложено от Комисията и ще бъде прието от Съвета чрез гласуване с квалифицирано мнозинство, което ще направи невъзможно една или две държави да блокират наказателните мерки.

Предложението се очакваше и беше направено в отговор на Полша, първата и единствена страна, която досега е обект на механизма на върховенството на закона, тъй като ЕК установи системно поведение, поставящо демокрацията в опасност. Унгария също е на радара на Комисията, където демократичните условия се влошиха, след като продължителни усилия за институционализиране на “нелибералната демокрация” в страната. Полша и България, председателстваща Съвета на ЕС, бяха сред първите държави, които реагираха отрицателно на предложения нов регламент.

Убийства и физически заплахи

Ерозията на европейския демократичен модел, тенденция, наблюдавана през последните години, продължава и става все по-тревожна. Регионът е разтърсен от две убийства и от заплахи към разследващи репортери, както и безпрецедентни вербални атаки срещу медиите. Традиционно безопасната среда за журналисти в Европа започна да се влошава. Две убийства за пет месеца, първото в Малта и второто в Словакия, показват тревожен спад за демокрациите на континента. В Малта, смъртта на журналистката и блогър Дафне Каруана Галиция, в следствие на умишлено поставена бомба в колата ѝ, повдигна завесата на съдебния тормоз и заплахи, на които постоянно са подложени журналисти от островната държава.

Каруана Галиция е била заплашвана от години и е била обект на 42 граждански и пет наказателни дела. Словакия все още е разтърсена от убийството на 27-годишния репортер, разследващ корупцията и мафията. През април италианските правоохранителни органи осуетиха подготвяното от мафията убийство на журналиста Паоло Боромети.

Икономическа устойчивост

Независимостта на медиите и свободната журналистика е възможна само ако медийните компании са икономически независими и финансово устойчиви. През 21 век издателите на печатни медии остават основните инвеститори в журналистическо съдържание и са увеличили усилия и инвестиции, за да предложат най-новите иновативни дигитални услуги за читателите в Европа и в останалата част на света. Тези постижения се оказват плодотворни, тъй като вестникарските публикации достигат до безпрецедентно висок брой читатели. Този успех само потвърждава, че бъдещето на пресата е не само дигитално, но и пълно с възможности за разширяване на читателския интерес към публикациите на вестници и списания.

За съжаление, през последното десетилетие значителна част от икономическата база на независимите медии е ерозирала. Медийните компании изпитаха двоен шок от кризата в бизнес цикъла и бизнес модела си.

Възстановяването от глобалната финансова криза в Европа беше твърде бавно и твърде скъпо и съвпадна с кризата в медийния бизнес модел. Също така, появата на дигитални платформи и глобални дигитални гиганти като Google и Facebook засили неравнопоставеността между посредниците и инвеститорите и създателите на съдържание, а именно издателите. Въпреки нарастващото търсене на новини и коментари, осигуряването на приходи от такова съдържание се оказва предизвикателство, тъй като авторското право и законите за ДДС от периода преди въвеждането на дигиталните технологии не могат да защитят инвестициите и пазарния дял, както и широкият достъп до онлайн съдържание предоставят на основните платформи лъвския дял от рекламните приходи.

Данните на Бюрото за интерактивна реклама от 2016 г. показват, че 89% от разходите за онлайн реклама са отишли за Google и Facebook, като останалите 11% са за всички останали дигитални играчи.
Много предложения на ЕС, свързани с дигиталната сфера, заплашват с тежки и несправедливи съдебни и административни процедури. Като например предложения за електронна конфиденциалност, които биха дали преимущество на най-силните технологични играчи и биха въпрепятствали по-малките играчи, които са зависими от «бисквитки» и от сложно сътрудничество с трети страни, за да бъдат част от икономиката на данни.

В много страни от ЕС икономическите трудности, които медийните компании са преживели, доведоха директно до концентрация на политически контрол над медиите и засилена зависимост от правителственото финансиране. В някои случаи управляващите политически елити използват средства на правителството и ЕС, за да подкрепят лоялните медии и да манипулират общественото мнение. В тези страни обществената телевизия и радио също са загубили независимост или са под нарастващ политически натиск. На практика тези процеси доведоха до това, че големи части от медийния пазар минаха под контрола на управляващите политици и техните поддръжници за целите на пропагандата, като същевременно предприеха тежки атаки срещу малкото останали независими медии. Близо сме до карйната «цел» за безотчетна власт в някои от страните в ЕС.

Код червено за медийната свобода в държави в Европейския съюз

Полша

Изглежда нищо не е в състояние да спре “Право и справедливост”, национално-консервативната партия, спечелила изборите през октомври 2015 г., която се стреми към радикално реформиране на Полша, както сметне за подходящо, без да зачита онези, които мислят по различен начин. Свободата на медиите е една от основните жертви на техния проект. Обществените медии официално са преименувани на “национални медии” и са преобразувани в говорители на правителствената пропаганда. Техните нови ръководители не търпят нито опозиция, нито неутралност от страна на служителите и отстраняват онези, които отказват да се съобразят.

Разследващият журналист Томаш Пиатек беше заплашен с лишаване от свобода заради критиките, отправени към министъра на отбраната относно връзките му с руските разузнавателни служби и трябваше да изчака много месеци преди обвиненията да бъдат окончателно оттеглени. Съветът за радио и телевизия, който сега е под контрола на правителството, се опита да наложи глоба на частния телевизионен канал TVN за излъчване на антиправителствени послания при отразяването на вълна от протести през декември 2016 г. Впоследствие глобата беше отменена под международен натиск. На всички призиви за умереност правителството отговаря с познатите аргументи, нетърпящи несъгласие.

Унгария

Бизнесмените, които са в тесни връзки с партия «Фидес» на премиера Виктор Орбан, не само успяха да придобият нови медии през 2017 г., но и да заместят чуждестранните медийни компании, инвестирали в унгарски медии. Най-големият им успех бе поемането на контрол над последните три регионални ежедневника. Независимо от това, унгарският медиен пейзаж все още е разнообразен и печатни и онлайн издания не се колебаят да публикуват разследвания за предполагаема корупция, включваща най-влиятелните личности от Фидес и държавни служители. В Унгария съжителстват два типа медии. Единият се състои от проправителствени и про-Фидес медии, обсебени от темата за миграцията, “защитата на Унгария и нейните граници” и очернящата кампания срещу унгарско-американския милиардер филантроп Джордж Сорос.

Другият тип медии са насочени към разкриване на корупционни скандали. Оцеляването на медиите, критикуващи правителството, се дължи до голяма степен на бившия съратник на Орбан Лайош Симичка, който през февруари 2015 г. се разграничи публично от премиера и продължава да финансира медийна империя, създадена първоначално за подкрепа на Фидес. Правителството и неговите бизнес съюзници вече са се наточили на две медии – най-големият търговски канал RTL Klub и водещият политически информационен сайт Index.hu. И двете критикуват правителството.

България

През изминалите години свободата на медиите в България се влошава с тревожни темпове. Според световния индекс за свободата на медиите на Репортери без граници, България се е смъкнала със 75 позиции през последните 12 години – от 36-та през 2006 г. до 111-то през 2018 г. Налице е нарастващ политически натиск и нарастващ брой физически заплахи срещу разследващи журналисти, издатели и независими медии. Основният инструмент за упражняване на натиск е концентрацията на собственост върху медиите, икономическите зависимости и други форми на политически контрол върху по-голямата част от медийното пространство и монопол върху каналите за разпространение на медийно съдържание. Моделът включва също така силно влияние върху правителството, прокуратурата и съдебната власт, както и контрол над повечето независими регулатори. Всичко това представлява огромен политически и бизнес конгломерат, ръководен от действащия политик, бивш магистрат, бизснесмен и медиен собственик Делян Славчев Пеевски.

От 2009 г., с кратки прекъсвания, България е управлявана от ГЕРБ и техния лидер и премиер с три мандата – Бойко Борисов, който се радва на комфорт от страна на контролираните от Пеевски медии. Премиерът Борисов не само постоянно отказва да признае, че съществува заплаха за свободата на медиите, но играе ключова роля за увеличаване на достъпа на г-н Пеевски до публични ресурси, като същевременно му предоставя допълнителни институционални инструменти за репресия, включително законодателни решения, използвани срещу независимите медии.

Малта

2017-та бе белязана от бомбения атентат срещу Дафне Каруана Галиция, разследваща журналистка, която бе разкрила “мръсните тайни” на местната политика и косвено предизвика предсрочни общи избори през юни 2017 г. Години наред тя е била под нарастващ натиск заради популярността на нейния блог и работата ѝ по разплитане на местните връзки от т.нар. Досиета Панама и т.н. Към момента на убийството ѝ срещу нея вече са били заведени 42 граждански иска и пет наказателни дела за клевета. Тя също бе постоянен обект на заплахи и други форми на тормоз. Съдебният тормоз имаше за цел да я отстрани от обществения живот. Нейният случай беше класически пример за съдебни дела, в които влиятелни ищци се опитват да използват страха от огромни разходи за правна защита, за да затворят устата на критиците си. Под заплаха от страна на известни личности или бизнес групи, независимите медии са принуждавани да отстъпят и да премахнат публикации от своите сайтове.

Словакия

Убийството на разследващия репортер Ян Куцяк през февруари 2018 г. предизвика безпрецедентен политически трус в Словакия и стресна международната общност. Куцяк провеждаше разследване за уебсайта Aktuality.sk относно предполагаеми връзки между италианската мафия и Smer-SD (ляво-популистката партия, която оглавява управляващата коалиция) и предполагаемото присвояване на средства от ЕС. В недовършена статия, публикувана след смъртта му, той обвинява премиера Роберт Фицо в пряко участие.

Министрите на културата и вътрешните работи бяха принудени да подадат оставка и след големи улични протести, самият Фицо трябваше да последва примера им. Подобно на други словашки политици, Фицо бе подложен на засилени атаки в медиите. През ноември 2016 г. той описва журналистите като “мръсни антисловашки проститутки” и ги обвинява, че се опитват да възпрепятстват европейското председателство на Словакия. Така той реагира в отговор на въпрос за предполагаеми нередности в обществените поръчки, свързани с председателството. При липсата на силни институции, които биха могли да ги защитят, журналистите в Словакия все повече са изложени на всякакъв вид тормоз, сплашване и оскърбления.

Убийството на Куцяк възобнови въпросите за необяснимото изчезване на двама журналисти, единият през 2008 г., а другият през 2015 г. и отново постави въпроса за безопасността на журналистите. През последните години словашки медии, които преди това бяха собственост на водещи международни медийни компании, бяха придобити от местни олигарси, чиито основни бизнес интереси са извън журналистиката. В момента е запллашен общественият радио и телевизионен оператор RTVS, който през последните години стана символ на журналистически интегритет.

През август 2017 г. неговият генерален директор закри единствената разследваща телевизионна програма в страната, след излъчването на критичен репортаж за по-малката партия в управляващата коалиция. Правото на отговор на критично медийното отразяване, което политиците получиха от медийния закон от 2007 г., бе ограничено в изменение от 2011 г., но клеветата все още се наказва със затвор до 8 години затвор, съгласно разпоредба на Наказателния кодекс, която политиците продължават да използват за подаване на жалби срещу индивидуални журналисти и медии.

Чехия

Трудно е да си представим президент да извади огнестрелно оръжие пред журналисти, но това направи президентът на Чешката република Милош Земан на пресконференция през октомври 2017 г., размахвайки «Калашников» с надпис “за журналисти”. Преизбран през януари 2018 г., Земан има слабост към този вид провокации и многократно е описвал журналистите като “оборска тор” и “хиени”. Президентът и няколко други политически лидери наскоро засилиха вербалните си атаки срещу независимостта на обществените медии, особено на Чешката телевизия. Също така има няколко нови законопроекти, които биха увеличили обхвата на наказателните санкции за клевета, особено клеветата срещу президента. Нивото на концентрация на собственост върху медиите стана критично, тъй като новите олигарси започнаха да използват своето богатство през 2008 г., за да купуват вестници и да засилят влиянието си. Един от тези олигарси, премиерът Андрей Бабиш, притежава един от най-влиятелните ежедневници в Чехия.

Препоръки за провеждане на бъдещи политики:

1. Журналистите, издателите, НПО и други ключови заинтересовани страни трябва да обединят усилията си за подобряване на ефективността при използването на механизми за правна защита в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Една практическа идея би могла да бъде създаването на експертно юридическо лице “Фонд за защита на свободата на медиите”, който да подпомага гражданите, независимите журналисти, издателите и медийните компании при прилагането на международните закони срещу злоупотребата с власт на местните правителства. Такъв фонд би могъл също да инициира и подкрепи независими международни разследвания на случаи на медиен натиск от високопоставени личности в държавите-членки на ЕС;

2. Европейската комисия следва да разшири новопредложената разпоредба, като обвърже отпускането на средства от ЕС не само с правовата държава и върховенството на закона, но и със свободата на медиите в държавите-членки и кандидатите. Освен върховенството на закона, комисията следва също изрично да следи за спазването на местното и европейското законодателство за нарушаване на правата на човека, свободата на изразяване, гражданското общество и функционирането на демокрацията. В страни като България, Унгария и Полша репресиите срещу свободата на медиите се правят през повечето време с правни институционални инструменти, създадени от извънредно законодателство на национално ниво.

На 3 май 2018 г. Европейският парламент гласува резолюция, споед която Комисията трябва да работи за създаването на механизъм на ЕС за демокрация, върховенство на закона и основните права, придружен от независими механизми за наблюдение, които да оценят състоянието на свободата и плурализма на медиите и всички нарушения, свързани с това.

3. Медийният бизнес модел е в преход. Икономическото оцеляване на медийните компании и независимата журналистика на по-малките пазари е много трудно. Свободните медии обаче са крайъгълният камък на гражданското общество и функционирането на демокрацията. ЕС разглежда свободната преса и свободата на изразяване като “обществено благо” и трябва да разработи обществени механизми за устойчивото си финансиране, за да гарантира своята независимост. Това би могло да включва финансиране от ЕС, насочено пряко към журналисти и медийни компании в държавите-членки, като се избягва посредничеството на местното правителство;

4. Насърчаване на иновациите и подпомагане на дигиталната трансформация на медиите в ЕС. ЕС трябва да разработи по-разнообразен инструментариум, който да помогне за преодоляване на технологичните различия между европейските медийни компании и глобалните платформи. Също така, да се насърчи предприемачеството в областта на медиите и новосъздадените компании в търсене на нови, устойчиви бизнес модели и иновативни начини за осигуряване на приходи;

5. Заинтересованите страни от ЕС и държавите членкитрябва да подкрепят категорично правото на издателите във връзка с прегледа на Директивата за авторското право, за да могат издателите да прилагат по-добре своите вече съществуващи права и да спомогнат за преговорите с основните платформи. В допълнение, трябва да се оеднаквят ставките на ДДС за печатни и онлайн издания. Освен това трябва да се гарантира, че дигиталната сфера е място, където всички участници могат да успяват, като осигурят равнопоставеност и повече баланс с технологичните гиганти и платформи. Подкрепата на професионалните медии е от съществено значение за демократичния живот и просветеността на европейските граждани и единственото дългосрочно решение за противодействие на дезинформацията.