Tag Archives: България

Меко или твърдо падане за Борисов

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/meko-ili-tvurdo-padane-za-borisov/

Меко или твърдо падане? Това е алтернативата пред Бойко Борисов, но не е сигурно, че изборът ще е негов.

Колкото новата отговорничка за туризма ще спаси туризма с бахур и пататник, толкова ще има правителство без Борисов в мандат на Борисов. Каквото и да говореше премиерът пред стоварените в „София Тех Парк“ активисти на управляващата трети мандат партия ГЕРБ. Макар там те да бяха само фон и повод, но не и причина лидерът на ГЕРБ и министър-председател да каже, че над България ще мръкне, ако дойде служебен кабинет; че не му е толкоз важно да е премиер; че „партията на народа“, каквато е ГЕРБ, трябва да се върне при корените си.

Бездарно изпълнение, лош мизансцен и 30-градусови температури. Същото Борисов можеше да каже и на брифинг в Министерския съвет, но щеше да му се наложи да отговоря на въпроси и нямаше да има режисирани, но вяли възгласи „Бойко, Бойко!“.

Преди народа – да си върне партията

Протестите продължават близо месец и няма изгледи скоро да спрат, а вече две социологически агенции констатираха срив на доверието към управляващите. Упорството на премиера да бави оставката си може да се обясни с последни поръчки (като плавателния път до пристанището на Ахмед Доган), но и с липса на стратегия.

Борисов никога не се е славил като стратег; виж, тактик, играч по инстинкт – да. Сега обаче инстинктът му изневерява, действа паникьорски, а след като се отърва от Цветан Цветанов преди година, вече няма и на кого в партията да се осланя. Обградил се е със слаби политически фигури и фигуранти. Заместниците му в партията – кметовете на София и Бургас Йорданка Фандъкова и Димитър Николов, както и заместниците му в правителството Томислав Дончев и Екатерина Захариева не личи да са подбирани по капацитет, целеустременост, организаторски качества и харизма на лидери.

В ситуации като днешната само лоялност не стига, а и не е ясно докога ще е гарантирана.

На ГЕРБ му трябва пълководец, а разполага единствено с… началник. И по началнически Борисов прати най-верния си човек – пиарката си Севделина Арнаудова, да се разпорежда в партията. Но дори тя да успее да въдвори някакъв ред, единството е непостижима цел. В лидерска партия като ГЕРБ достатъчно е Човекът-на-върха да даде знак за колебание и отстъпление – и палубата на кораба майка ще се разтресе от топуркането на хиляди миши крака. Точно когато Борисов обяви завръщане към корените, защото „ние сме партия, създадена от народа… и нашата сила са хората“.

Наред с това Бойко Борисов си създаде достатъчно врагове и сред тези, които прокуди и от ГЕРБ, и от политиката, и от бизнеса. Ще му отмъстят при първа възможност. Реалността е пълна с юди, предали „своите“ не просто за 30 сребърника, а за място в друга политическа сила или за недосегаемост.

ГЕРБ също си пазаруваха такива.

Мирисът на поражение е във въздуха. Това вече личи и в медиите, свързвани с Пеевски, където Борисов все по-често е критикуван, а панегириците са за главния прокурор (чиято оставка протестиращите също настояват да получат). Очаква се и част от бизнесмените да мигрират от ГЕРБ, така както изоставиха БСП след краха на тройната коалиция през 2009 г.

Увеличените с 30% заплати на половината държавна администрация, петдесетачките за пенсионерите, окончателното одобрение на законопроекта, предвиждащ да се заплаща извънредният труд на полицаите, са законни подкупи, но едва ли ще дадат резултат в урните както преди. Причината е, че много от тези хора дължат работното си място, кариерата си на някого от ГЕРБ и страхът да ги загубят е по-голям от дължимата бюлетина.

Дилемата на Хайнц

Нееднородните политически предпочитания на протестиращите – предвестник на бъдеща нестабилност, не могат да бъдат плашило, нито аргумент да не се подават оставки. Колкото по-дълго властта се упражнява чрез настоящия modus operandi, толкова повече се уврежда държавността. Но да се обсъжда дали протестите ще „счупят“ държавата (по Борисов), е като дилемата на Хайнц – правилно ли е постъпил мъжът, разбил аптека, тъй като не успял да събере цялата сума за лекарството, с което да спаси тежко болната си жена.

„Маса от обвиненията към нас са прави“, призна Борисов в „София Тех Парк“ тази седмица. Но на няколко пъти е намеквал, че не е отговорен за избора на настоящия главен прокурор. ГЕРБ не издигна кандидат за главен прокурор, каза премиерът, не моят подпис стои под указа за назначаването му (визирайки президента). Борисов не излъга, но точно тази истина опровергава твърдението му „с ДПС не сме правили коалиция никога“. Eто го резултата от коалицията, а последствията ще са за ГЕРБ.

Изглежда, че Сараите и техният главен прокурор „страхуват“ Борисов повече от протестите.

А те се опитват да формират и следващата управляваща върхушка, за да запазят доминацията си. Подобна мутация в условията на продължаващ мандат на главния прокурор Гешев не просто ще отнеме гражданска енергия. Сбъдване на прогнозата, че може да се смени фасадата, но не и системата, би убило надеждите за промяна и на хилядите българи в чужбина, които за първи път показаха подкрепа от такъв мащаб – на три континента.

ДПС винаги са показвали повратливост при избора на партньори за сенчестата държава. След като тройната коалиция, но главно БСП като водеща партия се посрами с корупция, партията на Доган незабавно я смени с ГЕРБ и дори им помогна да спечелят изборите.

А сега кого подготвят? И дали опитите на Борисов да си купи още малко време не са, за да укрепне избраникът?

Факт е, че не всички от новоизгряващите партии припознават Сараите и техния главен прокурор за вредни за правовата държава.

Тези дни вицепремиерът Томислав Дончев обяви по „Нова телевизия“, че има вариант за оставка на правителството в края на септември. Таймингът съвпада с очаквания още по-голям ръст на заразени с коронавирус и вероятността от извънредни противоепидемични мерки. Изглежда като че ли властта се опитва да се задържи над водата благодарение на COVID-19. Поради тази причина сега управляващите се въздържат от драстични ограничения, въпреки плашещите данни за България.

Затова едно непланирано твърдо падане на Борисов ще разбърка картите,

а и би послужило за превенция на следващите – независимо кои. Да им държи влага, че ако не си вършат работата, за която сме ги назначили, ще бъдат наказани по същия начин.

Ще бъде здравословно за правовата държава ГЕРБ да останат за известно време извън властта. Ще бъде здравословно и за самите Граждани за европейско развитие на България – получават шанс да преустроят в партия настоящия картел. Ще бъде здравословно за дясното, окупирано сега от ерзац десницата ГЕРБ. Но за това е нужна не само енергията на протеста.

Заглавна снимка: Стопкадър от видеозаписа на Националната конференция на ГЕРБ на 5 август 2020 г.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Десет аргумента срещу протеста – и защо са несъстоятелни

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/10-argumenta-sreshtu-protesta-i-zashto-sa-nesustoyatelni/

1. Протестът е малоброен

Всеки път, когато Франция е блокирана в разгара на пореден ожесточен протест, французите се шегуват, че винаги има две различни числа за броя на стачкуващите – едно на полицията и едно на синдикатите. Това важи за повечето протести, разбира се: организаторите твърдят, че се събират хиляди, а онези, срещу които са насочени недоволствата – че са няколкостотин. Някои организатори ангажират доброволци, които да броят преминаващите протестиращи. Не ни е известно обаче това да е правено до момента в България.

От „Свободна Европа“ се запитаха как точно се броят протестиращи, затова се свързаха с английския професор и експерт по управление на тълпи Кийт Стил. Пред медията той представи подробно разяснение на методиката на преброяване. По негова сметка на 16 юли само в София са протестирали между 20 000 и 30 000 души.

2. Протестът няма ясни искания и не предлага алтернатива

Към момента протестиращите искат оставката на премиера Бойко Борисов, на правителството и на главния прокурор Иван Гешев. Поради широкия спектър от нагласи, които протестът събира ведно, има и други, индивидуални искания.

Конкретна алтернатива и мерки предложи извънпарламентарната коалиция „Демократична България“. За мнозинството от протестиращите алтернативата е не смяна на управляващата партия, а реформа на целия модел, който позволява съществуването на порочни практики, независимо кой от хомогенната управляваща политическа класа е формално на власт. Водещи са исканията за съдебна реформа и отчетност на главния прокурор, както и сериозни мерки за борба с корупцията.

3. Протестът е организиран и платен

Потвърждения за организирани протести безспорно има, например митингът на ГЕРБ в подкрепа на властта, на който хора бяха привикани и докарани с автобуси от цялата страна. „Задължително е присъствието на народни представители, общински съветници и общински координатори“ и „Квотата за Самоков е 80 човека!“, гласят съобщенията към местните клубове на партията.


Както казва за протеста един бизнесмен, изявяващ се като жертва на системата, която доскоро хранеше: „Всеки иска да го яхне.“ Доколкото можем да вярваме на записите, разпространени от прокуратурата, Васил Божков е сред яхащите. Други политически лица – като Мая Манолова и дори Корнелия Нинова, която „докара“ Бузлуджа на жълтите павета – се опитаха да се превърнат в лица на протеста. Имаше и опити за провокации, на които протестиращите не се поддадоха.

Голяма част от лозунгите на протеста категорично сочат за осъзнаване на властовите обвързаности в държавата и за отказа на протестиращия българин да се превръща в техен инструмент. А да се спекулира, че протестиращите са платени от тъмна задкулисна сила, не е нещо ново. Това е част от всеки протест и реплика на всеки политик, изправен срещу обществено недоволство. През 2013 г. именно Мая Манолова (тогава от БСП) заяви, че протестът е „нова форма на временна заетост“, за която плащат „едни други хора“.

Политическите машинации и опитите за инсталиране на провокатори в протеста също са неделима част от политическите игри. Но както показват журналистите Миролюба Бенатова и Иво Божков в репортажите си на живо, не е трудно да се различи автентично протестиращият от човека, докаран на манифестация.

И накрая, но не на последно място, заклеймяването на десетки хиляди протестиращи като платени, без да се посочват каквито и да е доказателства, е класически пример за логическа грешка: безспорно съществуват зайци и безспорно някои зайци са черни, но това не може да служи като аргумент, че всички зайци са черни.

4. Протестът иска да върне комунистите на власт

Премиерът Бойко Борисов е бивш член на БКП, отказал да напусне партията след промените. Също така е бил и телохранител на Тодор Живков. Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов е бивш сътрудник на Шесто управление на Държавна сигурност. Депутати с агентурно минало има във всички политически формации в управлението.

Но само миналото не е аргумент. Показателни са и настоящите политики на ГЕРБ: от връщането на плана за АЕЦ „Белене“ до държавните бензиностанции и ВиК, национализация на разпространението на вестници и на хазарта – списъкът е дълъг. Приликите между БСП и ГЕРБ – много.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Освен примера по-горе за организирани митинги в подкрепа на властта, налице са и практики, които подхождат повече на Северна Корея, отколкото на държава членка на ЕС. Преди броени дни Бойко Борисов посети новооткрит завод край Враца, където бе посрещнат с ръкопляскания и благодарности. За посещението са били уведомени само привърженици от местните структури на ГЕРБ. Не само че на журналистите бе отказан достъп до завода, за да отразят визитата, но по-късно критичният репортаж на „ТВ Враца“ е свален от сайта и YouTube канала на медията.

Иначе казано: няма как да се върне онова, което никога не си е отивало.

5. Протестът е в подкрепа на президента

Всеки масов протест събира хора с различни гледища и политически симпатии. Характерното за настоящият е, че е „шарен“ – виждаме представители на т.нар. градска десница, на гражданския сектор, на леви формации, подкрепящи Мая Манолова или Румен Радев…

Въпреки това голяма част от протестиращите се разграничиха от личността на президента. Несъгласието на гражданите е принципно и е насочено към грубото противоправно погазване на президентската институция от страна на главния прокурор Иван Гешев.

© Мария Бабикян

6. Протестират само „жълтопаветниците“ в София

Според проучване на „Галъп“ към 30 юли 59% от българите подкрепят исканията за оставка на премиера и на главния прокурор. Протести има в множество градове в страната – като Пловдив, Русе, Варна, Бургас, Велико Търново, Стара Загора. Съвсем логично е протестите да са най-интензивни в градовете, особено в столицата, където живеят най-много хора и се намират ключовите институции. В големите градове са концентрирани икономически, човешки и политически фактори, които си взаимодействат и играят основна роля във формулирането на граждански искания. Единственият подходящ отговор на опорката, че протестират само граждани, е:

Всеки е гражданин, независимо от местоживеенето и социалния си статус, а протестът е изконно право на всеки активен член на обществото.

© Огнян Цветков

7. Протестът противопоставя „елита“ срещу „народа“

Опорката за „жълтопаветниците“ и „елитите“ болезнено прилича на аргумента за „умните и красивите“ протестиращи, създаден от журналистката Велислава Дърева в статията ѝ за в. „Дума“ от 2013 г. по време на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски. През 2020 г. защитниците на ГЕРБ впрягат същата реторика.

Настоящият протест обединява хора с всякакви политически пристрастия, цели и искания, от всички възрасти и сфери. Общото между тях е непоносимостта към модела, който корумпира всяка власт, без значение каква е нейната номинална идеологическа принадлежност. Исканията на протестиращите за равнопоставеност, справедливост и правова държава по никакъв начин не са елитарни – те се споделят от всеки българин, независимо от неговата политическа, етническа или социална принадлежност. И ако бъдат изпълнени, всички ще живеят по-добре.

Изкуственото създаване на подобно противопоставяне не е новост: всяка властова структура разчита на разделението между хора със сходни проблеми, които биха представлявали заплаха, ако се обединят. Може би една от най-страшните прояви на този феномен е Народният съд след 9 септември 1944 г., а Георги Марков описва делението на „наши“ и „ваши“ подробно в своите „Задочни репортажи за България“.

8. В криза сме, идва зима, оставете ги да работят, без това редовните избори са след 7–8 месеца

Обективно погледнато, световната ситуация действително е тежка: изправени сме пред глобална здравна и икономическа криза, която няма прецедент в съвремието. Но също толкова обективно погледнато, България продължава да няма никакъв план за справяне с тази криза във всичките ѝ измерения. Европейските помощи бяха получени без конкретни планове за тяхната инвестиция; парите в държавата продължават да се раздават „на порции“ и най-вече на думи. От изказванията на премиера се разбира, че мерките се изработват и предлагат в рамките на един уикенд. За подкрепящите властта, които казват, че в случай на оставка България ще рухне, въпросът е само един: „А какъв е планът сега?“ Конкретен отговор няма.

Още преди протестите България изведнъж отхлаби всички мерки срещу разпространението на новия коронавирус, което доведе до скок на заразените. Едно от оправданията бе да бъде спасен българският туризъм, но това така и не се осъществи поради липса на цялостна стратегия. Редица държави въведоха отново карантина за пристигащите от България, а фактът, че страната ни е сред рисковите места в Европа, едва ли предразполага чуждестранните туристи към ваканция на Черноморието.

Бъдещето ще е тежко за България, така или иначе. Но наистина ли изход от кризата може да намери единствено властта, която влоши ситуацията с коронавируса, пословично строи с дефекти, системно злоупотребява с еврофондове, от години отказва да извърши здравна реформа и т.н., и т.н.? Да, ако питате самата власт.

9. Протестират лумпени, които създават анархия

Остроумните лозунги, усмихнатите млади и стари лица, креативните начини за изразяване на гражданско несъгласие, отказът за участие в провокации, забележки сред самите протестиращи относно езика на омразата и дискусиите как точно трябва да протече протестът – нищо от това не влиза в дефиницията за анархия. Още по-малко протестиращи, които, вместо да рушат – чистят.

Участниците в протеста методично не се поддават на провокации и не проявяват агресия към органите на реда. Или както каза аниматорът Теодор Ушев:

В последните години, по чиста случайност, се озовавах на места, където хората отстояваха човешките си права. Каталуня, протестите на „жълтите жилетки“, BLM. Сега в София. Искам да кажа, че българските протестиращи са най-кротките и възпитани протестиращи в света. Както и това, че българската полиция са най-търпеливите, любезни и добронамерени полицаи в света. Всичко това – напук на провокациите, езика на омразата и епитетите, с които управляващите постоянно нагнетяват напрежението. Насилието е в речника на политиците, не по улиците.

10. Протестите пречат на движението по улиците и на останалите работещи граждани

Целта на всяко протестно действие е смущение на обичайния обществен ред. Това смущение може да е от по-лек характер, например чрез организиране на пърформанси, флашмоб и подобни техники за привличане на вниманието; или чрез демонстрации и евентуално блокиране на ключови транспортни възли, така че общественото внимание да се насочи към каузата. Целта на протеста не е да създава положителни емоции, а да провокира информирана дискусия и качествени промени, които често са трудни, когато става въпрос за властови игри.

Идеята е, че когато един обществен проблем стане особено наболял, ежедневното спокойствие в краткосрочен план отстъпва пред риска от влошаването на обществения живот в дългосрочен план. И малко дискомфорт сега ще ни извоюва едно по-комфортно бъдеще утре.

Какво би се случило, ако българските протестиращи бяха толкова решителни, колкото са в Западна Европа и САЩ например? Във Франция „жълтите жилетки“ обсаждаха ключови пътни възли, а стачките на железниците миналата зима блокираха цялата страна в продължение на повече от месец. През 2016 г. хиляди жени в Полша отказаха да работят в знак на протест срещу абортите. През 2019 г. 40 000 германски фермери докараха тракторите си пред Бранденбургската врата заради промени в земеделската политика на правителството, блокирайки Берлин. Още примери има от Лондон, САЩ, Унгария

В демократичните държави протестите не са новост. Не е и новост опитът на властта да насъска българите помежду им с аргумента, че едните пречат на другите. Защото ако всички заедно поискат нормалност, правителството и целият властови апарат вероятно ще трябва да си отидат. Не за друго, а защото именно те май пречат.

Заглавна снимка: © Димитър Цанков

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Политическата реч между безсмислицата и полезния популизъм. Разговор със Стефан Попов

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://toest.bg/stefan-popov-interview/

Стефан Попов е професор по философия и социология в НБУ и директор на Института за публични политики „РискМонитор“. Неотдавна излезе книгата му „Животът на кухите фрази. Критика на политически метафори“ (изд. Нов български университет, 2020). В нея той аналитично разглобява популярни езикови конструкции и защитава тезата, че всекидневният политически език е зарeден с безсмислици, с твърдения, които в същината си са напълно семантично празни.

Йовко Ламбрев разговаря със Стефан Попов за новата му книга, но интервюто търси допирни точки и с актуалните вътрешнополитически теми, които трудно могат да бъдат подминати.


Корицата на книгата „Животът на кухите фрази“Каква е Вашата дефиниция за безсмислица? 

„Безсмислица“ не е просто нещо глупаво, както често се изразяваме във всекидневния език – казваме „Не говори безсмислици“, но имаме предвид „Не дрънкай глупости“. Безсмислицата е важно понятие в съвременната философия на езика. Тя се свързва с ранния Витгенщайн, но може да се проследи до Кант, двама от най-големите мислители на модерността.

Накратко, безсмислицата е езикова форма – фраза, изречение, твърдение, дори система от твърдения, – на която не отговаря никакъв факт, обект, никакво състояние на нещата. Тя е така изградена, че създава привидност за значение, но всъщност не се отнася до нищо. Обичайно такива фрази са противоречията. Когато казваме „дървено желязо“, назоваваме точно това – нещо невъзможно. Друга форма са тавтологиите, които сякаш съобщават някаква информация, а всъщност нищо не казват – например „метално желязо“ е подобна безсмислица, отделена още при Кант.

Забележителна характеристика на съвременния политически живот е степента, в която в него доминира този тип фундаментални безсмислици. Например „война срещу терора“ е класическа безсмислица. Също и други програмни изрази, като „антикорупция“, „организирана престъпност“, „популизъм“, както и някои характерни български фрази с висока популярност, например „етнически модел“ или „твърд електорат“. Също и серия идеологически изрази от 90-те години на миналия век, като „национален капитал“, който, ако е национален, не е капитал, а ако е капитал, не е национален.

Безсмислени ли са метафорите на политическата реч?

Метафората никога не е безсмислена, доколкото функционира като метафора. Съвременната философия на езика клони към това да отъждествява метафората с работата на езика изобщо (за разлика от традиционната лингвистика, която вижда в нея специфична фигура). Така в известен смисъл метафора е самият език, той е работа по пренос на смисъл и разширяване на смисъл.

В политическата реч всичко е допустимо, а говоренето има статус на речево действие, което няма как да е безсмислено. Съвсем друг е въпросът, ако свободните метафори, с които си служи всяко политическо говорене, започнат да се буквализират, да бъдат разбирани като названия на действителни предмети, процеси, проекти и пр., тоест да претендират, че функционират като рационални схеми за бъдещи действия в управлението. Тогава те изискват една критическа инспекция за валидност. „Изискват“, доколкото самите претендират за рационалност.

Фразата „война срещу терора“ има подобна злочеста съдба. „Война“ се употребява като свободна метафора за мобилизация, решителност, упорита кампания, воля и пр. В САЩ често се водят някакви „войни“ – срещу престъпността, срещу „Коза ностра“, срещу дрогата и какво ли още не. Но когато „война срещу терора“ се схване буквално, тероризмът започва да се мисли по логиката на войната – търси се територия, граници, държави, армии и пр. Неоконсерваторите около Джордж Буш-младши така натурализират метафоричните значения и нахлуват в Ирак, където водят реална война в един класически смисъл по Клаузевиц. Но това не е акция срещу „терора“, самият тероризъм с нищо не е засегнат в резултат на войната в Ирак. Напротив, ислямският фундаментализъм намира в действията на САЩ допълнителна мотивация.

В това е голямата вреда от кухите фрази, които до един момент функционират като свободни метафори, но може да бъдат превърнати в програми за действие. Разбира се, тази промяна в статуса е стара история. Такъв е хилядолетният Райх, идеята за равенство при комунизма и т.н. Политическото така работи, то употребява езика и го насочва в произволни посоки. За съжаление, голяма част от съвременните програмни изрази – като „добро управление“, „човешка сигурност“, квалификацията „популист“ и други – функционират по аналогична схема.

Книгата Ви излиза в интересен от историческа гледна точка период – криза в управлението на държавата, воюващи институции, а улиците са изпълнени с протестиращи граждани. В последните години сякаш беше наложено едно особено плитко политическо говорене. Дали и то няма принос за всичко, което става напоследък? Не сме ли свикнали твърде много с кухите фрази?

Кухи фрази в смисъл на общо „празноговорене“ е характерна черта на политическото изобщо, на политическата реч. Нейната цел не е да съобщава истини, а да набави власт на говорещия. Ако истините набавят власт – тоест тежат на избори, носят гласове, – тогава политическата реч се рационализира, става по-чиста, рефлективна и отговорна. В развита, рационализирана среда, която традиционно асоциираме със Западна Европа, тази тенденция е по-силна. Но това е по-редкият случай. Масовата демокрация тласка напред изискването да се говори просто.

Дотук добре: трябва да се говори ясно, това означава просто. Но по-нататък – налага се да се говори все по-популярно и дори инфантилно или откровено примитивно (като чуем реч на Хитлер или Мусолини, не ни се вярва, че е възможно). Така радикалното опростяване води до това политическата реч да възпроизвежда говоренето на риалити шоу, на маркетинг и реклама на прах за пране или паста за зъби, на елементарна съблазън. Този тип празнота не е непременно фундаментална безсмислица, а просто бръщолевене или омайване на слушатели със забавно говорене.

Протестите също не са имунизирани, но в това е отчасти чарът им; те са негативни кампании срещу нещо, затова в тях е допустимо всякакво говорене. Не е така при формиране на представителство, това вече е – по идея, така ни се иска да е – политически отговорна форма.

В книгата си казвате, че политиците не трябва да забравят и ролята си на преводачи, разяснявайки експертните теми на обикновен език, за да стигат посланията им до хората. Иначе казано – полезната страна на популизма. Тогава политическите метафори не са ли полезен инструментариум в този контекст?

Да, тук границата понякога е много деликатна. Когато кажеш, че държавата не се управлява добре, имайки предвид определени аспекти в управлението, казваш нещо разбираемо, критично, по идея отговорно. Но когато от тази критика скочиш няколко нива нагоре в абстракциите и решиш да сглобиш самостойна, амбициозна, при това универсална програма за „добро управление“, правиш една трансформация, която обикновено води до прахосване на ресурс, човешко време, финанси и грешни посоки в политики.

Разбира се, политическото говорене е мощно метафорично, дори в по-тесния и по-традиционен смисъл на думата „метафора“. Политикът трябва да възбуди въображението на хората, те да привидят в него общо бъдеще. Това не става с експертни изказвания или научни програми. Става с поезия, с поетически език. Тази поезия може да бъде агресивна, политически некоректна, със силен утопичен момент, с настоятелна моралистична патетика, силно драматична и каква ли не. Но това не е речта на конкретните политики, които са рационални действия в управлението. Това е речта на политическото и директната амбиция към овластяване.

Моята критика е чувствителна към тази граница: важно е доколко едно политическо говорене целѝ мобилизация или върши терапевтична работа, както е „войната срещу терора“, и доколко се приема като проект и програма за буквално изпълнение.

Защитавате тезата, че популизмът не е еднозначно оцветен в моралния спектър. Колко невидима е границата между примитивния и „елегантния“ популизъм? И какви са рисковете?

Моята концепция за популизъм е развита на базата на предварителна критика на квалификацията и обвинението в популизъм. Най-съществено е да се знае, че тук има либерален парадокс. Либералната нагласа днес би настоявала на универсално право на глас за всички, безусловно. Това е добре, такава е и вътрешната логика, по която се развива идеята за правата от хиляда години насам. Те не признават външни ограничения. Но универсалните граждански и политически права водят до масовизиране на демокрацията.

В масовата демокрация популизмът е неизбежна възможност, той е неин продукт. В популизма няма нищо недемократично. Тъкмо обратното, той е безусловна демокрация в буквален смисъл – демокрация, над която не се поставя никакво ограничение, всеки и всички са участници. И трябва да си даваме сметка, че при тези условия популизмът не е характеристика на един или друг смахнат политик, интригант, фалшив магьосник, пореден Волен Сидеров или нещо подобно, което се схваща като отклонение.

Съвременната демократична политика е подложена на тежка и ускорена профанизация – това е практика, наблюдава се навсякъде. При такива условия популизмът се оформя като устойчива ситуация. И обратно: който решително не приема и бяга от популистката ситуация и нейните императиви за комуникация, има ниски шансове за успех в политическата сфера. Това, което казвам, не е нито съвет, нито одобрение – то е по-скоро тъжна констатация. Но зад нея стои концептуалното условие, че демокрацията е в основата си популистка – такава е била в Атина, после много повече в Рим, а днес това е цикъл, особено след разпадането на двуполюсния модел.

Споделяте ли тезата, че напоследък поляризацията в обществото ни (и сякаш не само у нас) е твърде остра, а оценките за едно или друго – твърде черно-бели? Общуването с клишета не опростява ли прекомерно разговора помежду ни? Как да върнем значението и смисъла на нюансите?

Клишетата са за това – да опростяват и да чертаят графични картини. Но аз не мисля, че в България цари поляризация. Напротив, има спокойно приемане на процеси на криминализация на държавата. ГЕРБ управлява над десетилетие. Парламентът има малък брой предвидими партии, основно три. Тежките дефекти на конституционната система деформират институциите, но хората подминават това. Бойко Борисов май е най-дълго управлявалият премиер в историята на страната ни в несоциалистически режим. Съдебната система е в перманентна криза и скандали, но и това не влияе на избори. Има много фактори за поляризация, но редки избухвания на протестни движения. България има силни протести през 1990 г., през 1996–1997 г., след това през 2013–2014 г. и сега. Каква толкова поляризация? При това протестите са мирни и по-спокойни в сравнение с други места по света.

Куха фраза ли е „градска десница“?

Съвременната политика е градска работа, така че „градска десница“ е порядъчно безсмислена конструкция поради тавтологията в нея. Тя сякаш обозначава привидно конкретна десница, а именно градската. Но „селска десница“ няма – нещо, което съм разказал с известна доза ирония в книгата – в главата за аграрните партии.

В България обаче се има предвид едно културно различаване. Традиционният градски човек – най-вече в София, но и в Пловдив, Варна и т.н. – се смята за непредставен. Той смята, гласно или повече неявно, че държавната власт е завзета от една слабо еманципирана простащина. И не е далеч от истината. Равнището на съвременния политик на власт, особено силно при ГЕРБ, е обидно за образования градски човек. В този смисъл аз разбирам израза като скрито културно дистанциране.

Той има и по-пряк полемичен смисъл – традиционното дясно не приема ГЕРБ за автентична дясна партия. Към подобна полемика можем да се отнасяме многозначно, има различни аспекти в нея. Преди всичко ГЕРБ не може да бъде квалифицирана като обикновена традиционна партия, та да говорим за нея в термини ляво–дясно. ГЕРБ е партия на властта и без властта от нея нищо няма да остане. Подобно беше положението с НДСВ.

Каква част от днешната криза според Вас се корени в конституционния модел? И къде виждате решението на проблемите, свързани с прокуратурата и безконтролната власт на главния прокурор?

Конституцията наглед е документ на позитивното право – нещо писано, четат го посветени. Но не е така. В нея са заложени няколко дефектни конструкции, които в разумна среда биха били коригирани без отлагане.

Първо, има неимоверна диспропорция между директния избор на президент и неговите представителни функции. Второ, съдебната власт е объркана – тя е пасивна и не е точно власт, тъй като властите са сили, те инициират, действат, изпълняват, експанзивни са. Трето, прокуратурата не е ограничена от нормалните за светската държавност механизми за контрол. Четвърто, режимът на служебно правителство всъщност сменя парламентарния с временен президентски модел – това е крайно нередно и има ред злокачествени следствия. Пето, идеята за Велико народно събрание е абсурдна, тя блокира конституционния процес и връща държавата в предмодерни, теократични форми.

Що се отнася конкретно до прокуратурата, тя не е съдебна власт, а в Конституцията е определена така. Няма основание обвинението да се смесва със съда. Но това е общ, концептуален въпрос за отношението между властите. По-важни са контролните механизми, формирането на мандата, възможността за импийчмънт и т.н. Тези въпроси имат различни и доста оспорвани решения. Затова водещата идея трябва да се сведе до контролните механизми, а не да се пита постоянно за структурни въпроси. Номинално прокуратурата може да бъде навсякъде, може и да се заличи от Конституцията, тъй като не е класическа трета власт – такава е само съдът.

Ако се върнем към сегашната политическа ситуация, напомня ли Ви тя с нещо на 90-те години на ХХ в.? И къде намирате важните разлики?

Общото е, че има енергия, има порив. Но днес няма ясен проект, няма я голямата надежда. Дори протестът и най-оптимистичните му участници не си въобразяват, че страната ще бъде излекувана от основните си дефекти в сферата на институциите. Протестните движения сега имат по-нисък утопичен коефициент. От друга страна, днес е много по-ясно какво трябва да се направи, каква схема на държавност е нужна. Но няма големи надежди, че ще се структурира силен субект, който да я осъществи.

Заглавна снимка: Стопкадър от участие на Стефан Попов в предаването „Денят с Веселин Дремждиев“

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Политиката в България. Кратък наръчник за чуждестранни журналисти

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/politikata-v-bulgaria-naruchnik-za-chuzhdentsi/

Read the article in English >>

Уважаеми чуждестранни журналисти,

Не е лесно човек да се ориентира в българския политически контекст, ако не го познава. Отстрани изглежда, че лявата партия в България и левият президент се борят срещу консервативното дяснонационалистическо правителство и срещу партията, представляваща етническите турци в страната. Както и срещу корупцията и главния прокурор, който пък също твърди, че се бори с корупцията. Отправна точка за разбиране на ситуацията е

Правило №1: В България нищо не е такова, каквото изглежда

ГЕРБ

Изглежда, че управляващата партия ГЕРБ е широка дясна консервативна организация от типа на западноевропейските християндемократически партии.

Лице на партията още от създаването ѝ обаче е настоящият премиер Бойко Борисов. Той не само е бил бодигард на Тодор Живков, бившия диктатор от времето на социализма, а и признава Живков за свой пример за подражание. Преди да стане бодигард, Борисов е учил в полицейската академия в Симеоново. Кандидатствал е за факултета „Държавна сигурност“, както се наричат тоталитарните тайни служби. Понеже не е приет там, е учил за пожарникар. След демократичните промени през 1989 г. отказва да напусне Българската комунистическа партия и затова се налага временно да излезе от системата на МВР.

Макар да претендира да е дясна партия, която се „бори с комунистите“, ГЕРБ не възразява срещу определени практики от времето на социализма. Партията се опитва да налага контрол върху икономическия живот, както и да национализира определени предприятия и цели сектори. Близкият до ГЕРБ главен прокурор Иван Гешев гледа на цялата приватизация като на престъпление и иска да я разследва.

Абревиатурата ГЕРБ означава „Граждани за европейско развитие на България“. В същото време обаче управлението на партията задълбочава енергийната зависимост на България от Русия и допуска разпространението на пропутинска и радикална религиозна антиевропейска пропаганда в страната. Също така оттегля закони (и ратификацията на Истанбулската конвенция) под натиска на тази пропаганда.

БСП

Изглежда, че Българската социалистическа партия е лява. В същото време БСП проявява признаци на ултраконсервативност и изпада във фундаменталистко-православен патос. Партията се обявява в защита на „традиционните“ и „православните“ ценности. Тя изигра значителна роля в кампанията против ратифицирането на Истанбулската конвенция. Налива масло и в кампаниите срещу Стратегията за детето и Закона за социалните услуги. Изказът на председателката ѝ е изпълнен с хомофобски и трансфобски патос. Настоящото управление на БСП иска България да се развива по модела на Русия на Путин – с неприемане на хомосексуалните и „затваряне на очите“ за домашното насилие.

Сергей Станишев, бивш председател на БСП, иска партията да прилича повече на западноевропейските си „сестри“. В същото време оглавяваното от него правителство предприе през 2008 г. една от най-радикалните десни икономически мерки в страната – въвеждането на плосък данък от 10% върху доходите и печалбата.

БСП е наследница на БКП (Българската комунистическа партия), управлявала България в периода на тоталитаризма. В края на периода, през 1989 г., властта извършва мащабно етническо прочистване. Над 320 000 етнически турци са изселени в Турция, след като предишните години са принуждавани да сменят родните си имена с български. (През 70-те години насилствено се сменят имената и на българските помаци.)

30 години по-късно БСП не се е разкаяла за Възродителния процес, както е известен този период. А функционери на партията продължават да повтарят, че действията на тоталитарната власт са били „исторически правилни“.

ДПС

Движението за права и свободи е партията, за която гласува голяма част от етническите турци и помаци (и по-малка част от ромите) в България. Тя е член на либералното европейско политическо семейство. Партийните ѝ програми са образец за програма на либерална партия. В ДПС обаче няма нищо либерално. Структурата на партията е авторитарна и е подчинена на харизмата на почетния ѝ председател Ахмед Доган. Агент на Държавна сигурност по времето на социализма, Доган приписва т.нар. български етнически модел (тоест факта, че в България нямаше война като в бивша Югославия) на себе си.

В същото време ДПС не полага усилия етническите малцинства в страната да станат пълноценна част от социалния живот, а засилва тяхната капсулираност. Избирателите на ДПС вярват, че само тази партия може да ги защити от мнозинството на етническите българи, което ги мрази. Това тяхно убеждение се подсилва от националистическите партии, както и от силната антитурска идеология в страната, пропагандирана още от училище. По този начин обаче те стават не защитени, а експлоатирани от ДПС.

Имайки твърд електорат и използвайки похвати и мрежи от тоталитарната Държавна сигурност, ДПС успява да е фактор във властта дори когато формално не е на власт. Пред симпатизанти Ахмед Доган беше казал: „Аз разпределям порциите на властта.“ Поне в това отношение може да му вярваме. Този факт засилва антитурските настроения у нас, въпреки че голяма част от възползващите се от неформалните мрежи за разпределяне на власт, пари и влияние са етнически българи. Включително приближеният до Доган Делян Пеевски, който – къде явно, къде недотам – държи значителна част от медиите в България, както и немалко бизнеси.

Националистите

Обикновено националистическите партии, претендиращи да защитават етническото мнозинство в една страна, са крайнодесни. В България обаче това не може да се каже еднозначно. По-скоро и ГЕРБ, и БСП си имат „свои“ националисти, които им стават коалиционни партньори при необходимост.

До неотдавна БСП разчиташе на пропутинската „Атака“, но партията загуби аурата си, подкрепяйки правителството на Пламен Орешарски. Преди седем години имаше масови протести срещу това правителство поради опита Делян Пеевски от ДПС да бъде сложен начело на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). И електоратът на „Атака“ разбра, че партията и „вождът“ ѝ Волен Сидеров на практика не са против ДПС, въпреки ултранационалистическия си патос. Но на хоризонта се задава друга пропутинска партия – „Възраждане“, – която да заеме ролята на „Атака“.

ГЕРБ разчита на ВМРО и НФСБ, които сега са в коалицията „Обединени патриоти“. „Патриотите“ претендират да са десни, въпреки че председателят на ВМРО Красимир Каракачанов е бил агент на комунистическата Държавна сигурност. Но и те не се противопоставят на зависимостта на управлението на ГЕРБ от ДПС.

Изобщо, ДПС и националистите са като героя на Чарли Чаплин и хлапето от едноименния филм на британския комик. Едните „трошат прозорци“ (създават впечатление за опасност), другите „поправят“ (тоест мобилизират електората). Националистите са „хлапето“.

Националистическите партии в България са декларативно антитурски, но още по-силен е антиромският им патос. Немалка част от ромското малцинство в България е държано в крайна бедност. И – парадоксално – има роми и дори цели ромски избирателни секции, които гласуват например за ВМРО. Защото са им дадени пари, за да гласуват, и/или защото им се обещава, че единствените им жилища няма да бъдат съборени. Въпреки това националистите все успяват да раздухат някой и друг „етнически конфликт“, последствие от който е поредното събаряне на ромски къщи.

Главният прокурор

За първи път на масови протести в България се иска и оставката на главния прокурор Иван Гешев. Изглежда, че главният прокурор се бори с престъпността. А всъщност осъществява политически и икономически натиск върху неудобните. Това се дължи на проблем, заложен в Конституцията, според която над главния прокурор не стои никой. Или както се беше изразил бившият главен прокурор Иван Татарчев: „Над мен е само Бог.“ И макар според Конституционния съд да няма проблем който и да е прокурор да разследва главния, на практика това няма как да стане, защото прокурорът ще е принуден да работи в система, в която всички са подчинени на главния прокурор.

И предишни главни прокурори са злоупотребявали с властта си, но настоящият прави това по твърде видим и агресивен начин, което катализира протести срещу него отвъд тесния слой критични юристи, противопоставящи се на предишните главни прокурори.

Президентът

Немалко чуждестранни медии поддържат тезата, че настоящите протести в България са в защита на президента. Настоящият президент, който е в конфликт с правителството и с главния прокурор, по-скоро се възползва от протестите. Излъчен от БСП, той е президент в опозиция и е заплашван, подлаган на натиск и унижаван от главния прокурор. И без да е в опозиция, всеки президент в България смята, че президентската институция трябва да има по-големи правомощия от заложените в закона. Румен Радев не е изключение в това отношение.

„Демократична България“

Настоящите протести не бяха катализирани нито от президента, нито от БСП, а от представители на малка извънпарламентарна партия, наречена „Да, България“. Тя, заедно с ДСБ („Демократи за силна България“) и „Зелено движение“, съставляват коалицията „Демократична България“.

Преди няколко седмици активисти на „Да, България“, начело с председателя ѝ (и бивш правосъден министър) Христо Иванов, показаха каква е зависимостта на властта от ДПС. Те се опитаха да акостират с лодка на плаж до лятната резиденция на Ахмед Доган, който би трябвало да е държавна собственост, но до него няма достъп. И бяха спрени от гардове на Националната служба за охрана, които нито се представиха, нито имат законово основание да са там. Именно този акт сложи началото на протестите.

Къде в политическия спектър се намира „Демократична България“? Трудно е да се каже. ДСБ има идентичност на дясна, консервативна, християндемократическа партия. „Зелено движение“ е зелена партия, макар и не толкова лява, колкото европейските ѝ зелени посестрими. „Да, България“ предпочита да не се позиционира и да акцентира, че се бори срещу корупцията.

Борбата с корупцията и желанието за съдебна реформа обединява „Демократична България“, но в други отношения партиите в нея са доста различни. Единствената от тях, която се застъпва за права на малцинствата (на етническите, на ЛГБТИ хората и т.н.), е „Зелено движение“. По тези въпроси ДСБ заема по-скоро патриотично-консервативна позиция (макар и не националистическа). А „Да, България“ е принципно за правата на малцинствата, но се страхува, че говоренето по такива теми може да доведе до отлив от и без това немногото ѝ избиратели. Така че заема пасивна позиция.

Има ли в България електорално значим политически субект, който действително се застъпва за правата на малцинствата? Не.

Протести и дежавю

Настоящите протести са своеобразно продължение на протестите против правителството на Пламен Орешарски отпреди 7 години. И в двата случая са против управление, неспособно да се еманципира от зависимостта си от ДПС. Само че през 2013–2014 г. управлението беше на БСП, а днес е на ГЕРБ.

Забавно е да се наблюдава огледалното поведение на двете партии, съвпадащо дори и в лозунгите. Докато преди БСП скандираха „Единство!“, а ГЕРБ – „Оставка!“, днес е обратното. Онези, срещу които беше насочен предишният протест, са част от настоящия (с изключение на ДПС), заедно с новите националисти от „Възраждане“. И макар в основата на протеста сега да са усилията на „Да, България“, няма гаранция, че коалицията „Демократична България“ ще бъде печелившата от протестите, а няма да бъде използвана, за да дойдат други на власт.

Заглавна снимка: © Димитър Цанков

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Ноевият ковчег на властта. ДПС се готви за удар

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/noeviyat-kovcheg-na-vlastta/

Дали пък премиерът Бойко Борисов не си мисли, че корабът на властта като същински Ноев ковчег ще се носи по вълните на гражданското неподчинение – и когато стихне, той и „герберите“ Му ще слязат на твърда земя? За да правят избори…

Едва ли такъв ще е краят на историята. Не само защото протестите няма да спрат – още повече след ремонта на кабинета, който им вля бензин. Но и заради отмъщението на ДПС, което няма да закъснее.

ДПС едва ли ще простят

За първи път в най-новата история бива отнета порция от раздадените на ДПС и почетния му председател Ахмед Доган. (Разрушаването на барбекюто през март 2011 г. не се брои.) Това се случва под натиска на протестите и на извънпарламентарни политически сили, публично и с одобрението и на представените в парламента партии, в т.ч. и на управлявалата с ДПС Българска социалистическа партия.

Става въпрос за отнемането на т.нар. студен резерв,

благодарение на който Доган получава законно милиони приходи. Преди година той изкупи 70% от дяловете във фирмата на Данаил Папазов „Сигда“ и така стана собственик на ТЕЦ „Варна“. А после централата (сиреч той) бе уредена със сделка за студен резерв.

Протестите срещу управлението и акциите на извънпарламентарната „Да, България“ извадиха на преден план обвързаностите (и) на тази власт с ДПС. След разпореждане на Борисов, което беше потвърдено чрез законови промени, одобрени от парламента тази седмица, за студен резерв ще се ползва само държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“. Решението предизвика гнева на ДПС – Рамадан Аталай го определи като действие от омраза.

Прекратяването на сделката за студения резерв идва след серия от действия, които изострят отношенията между доскорошните партньори в конкубината – и всички те се случват за първи път. Сваляне на охраната на НСО от Доган и Пеевски, отстраняване на „министри на ДПС“, установяване като незаконни на кея и няколко сгради в лятното имение на Доган в парк „Росенец“, които и прокуратурата „видя“…

Това са не просто опити за раздалечаване –

те подронват мита за могъществото на ДПС и всесилието на Доган пред избирателите в ключов момент преди избори. „Нахлуването“ на активисти на „Да, България“ с гумена лодка във води и територия – официално държавни, неофициално Доганови – беляза началото на края на мита за недосегаемостта на Доган и мълчанието на всяка власт за неговите придобивки.

Дали „наказанието“ няма да дойде от прокуратурата? Главният прокурор Иван Гешев неколкократно е казвал, че няма недосегаеми. През юни Софийската градска прокуратура се самосезира и започна проверка на първия разпространен запис с глас като на министър-председателя. Така – според лидера на „Да, България“ Христо Иванов – Бойко Борисов е „на трупчета“ в прокуратурата. Излиза, че сега премиерът би следвало да е на страната на протестиращите, които настояват за оставката на главния прокурор и въвеждане на механизъм за контрол – за да се предпази от същия този кръг, от който се опитва да се раздалечи. Но ако ДПС участват в „разобличаването“ му, те от „добрите“ ли ще са?

В края на третия си мандат Борисов си отвори твърде много фронтове, за да успее да се справи.

Смрази се с ДПС, чиито интереси от времето на Иван Костов никой не беше накърнявал. В същинска битка е с държавния глава Румен Радев – след разбирателството, което имаше с президента Георги Първанов, и комфортната сговорчивост на Росен Плевнелиев. Надигна се недоволство и ропот в собствената му партия заради отстраняването на Цветан Цветанов и полезни за партийното благоденствие партийни номенклатури.

Вече са врагове с фигури от задкулисието, с които е бил в съглашателство. Настрои срещу себе си бизнеси, подкрепяли го в първия мандат. С БСП са политически противници по подразбиране, както се казва. Наред с това на Борисов, както и на всички управленци по света, му се налага да се справи с пандемията от COVID-19 и с последиците от нея – на никой друг преди него не му се е случвало подобно зло.

Основният му фронт обаче е гражданското общество, което му показва изхода с гнева си, и извънпарламентарни политически сили, които оспорват неговото „дясно“, неговата „стабилност“, неговия държавен ред. Борисов не е от воините – неговият номер е да пробва да надхитри противниците.

Дългото сбогуване с властта

Без съмнение новите рокади в третото му правителство – общо 15 от началото на мандата, са печелене на време чрез отстъпление пред исканията на протестиращите. „Искате отстраняване на министрите, свързани със Сараите (Доган–Пеевски)? Ето, правя го“, гласят субтитрите на тази късометражка.

Биографиите на новоназначените, които трябва да удържат последния кабинет на Борисов в последните му месеци, показват съществен професионален опит. Но това няма да произведе никакво въздействие върху ефективността на системите, които ще управляват – независимо от протръбения от проправителствени анализатори рестарт.

Дори и да ги нямаше протестите, няма власт, която да е начевала реформи в последната година от мандата си.

Министърът на вътрешните работи Младен Маринов бе заменен от друг полицай – шефа на Главна дирекция „Национална полиция“ Христо Терзийски, с 24 години опит в системата. Лъчезар Борисов, чиято кариера в Министерството на икономиката е започнала преди двайсетина години, се издига от заместник на доскорошния първи във ведомството Емил Караниколов до министър.

На мястото на министъра на финансите Владислав Горанов идва Кирил Ананиев, допреди ден здравен министър. В действителност Ананиев, който беше компромисно назначение в Министерството на здравеопазването (МЗ), се връща пак в Министерството на финансите, където е прекарал над 30 години, част от тях – в изготвяне на бюджети. А начело на Министерството на здравеопазването отново е лекар – проф. Костадин Ангелов, изпълнителен директор на УМБАЛ „Александровска“, който е и член на Националния оперативен щаб за борба с COVID-19.

Макар и за кратко, малкият коалиционен партньор – НФСБ на Валери Симеонов, най-сетне се сдоби с портфейл и най-сетне – с туризма. Марияна Николова, бивша шефка на политическия кабинет на Валери Симеонов, сменила го на вицепремиерския пост след оставката му в края на 2018 г., сега поема туризма. Тя е и изключението от професионалистите, тъй като е политическо лице. Николина Ангелкова, чийто конфликт със Симеонов е известен, е в групата на сменените министри. Така всички вече ще научат името на Марияна Николова – и че има такъв вицепремиер.

Защо чак сега, г-н Борисов

Обявявайки основанията за оставките им, Борисов не спомена ДПС. В действителност, когато ги съобщи за първи път преди седмица, хвърли отговорността върху областните координатори на ГЕРБ, заявявайки как те поискали „да се опровергаят внушенията, че [тримата министри] са в пряка зависимост от ДПС и Делян Пеевски“. Излиза, че никой от тях преди това не си е позволил да сподели съмненията си с Лидера – или пък ръцете им са били заети да топят в соса от порциите…

„Горанов постигна много, но и аз не можах да си отговоря на въпроса защо контролът върху Комисията по хазарта е бил занижен в продължение на 5 години“, каза премиерът. Чак сега Горанов разбра за неплатените такси за 700 млн. лв. от хазартния бизнес на Васил Божков, чак сега Борисов се запита за никаквия контрол? Никой не вярва на тази комедия дел арте.

„Разместване на столовете на палубата на Титаник

Така определи ремонта лидерът на „Да, България“ Христо Иванов. „Единственият политически факт е, че Борисов призна зависимостта на кабинета си от Пеевски“, каза той.

„Имитация на промяна. Сменят се министри, но мафиотският модел на управление остава“, заяви и председателката на БСП Корнелия Нинова.

По един ироничен начин краят на ерата „Борисов“ напомня падането на режима на Тодор Живков: старата власт се опитва да компенсира пороците си чрез социално-икономически отстъпки, всички са срещу БКП, част от тях – организирани от политическо задкулисие, и искат пътна карта на бъдещите промени. Тогава ДПС като че ли защитаваше права. Днес брани порции.

Заглавна снимка: Росенец, 11 юли 2020 г. © Димитър Цанков 

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Краят на ерата „Борисов“

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/krayat-na-erata-borisov/

Очаквано премиерът взе най-грешното от всички възможни решения за собствената си съдба и за съдбата на последния си кабинет. Под натиска на протестите и на усещането си за обреченост, потвърдено от близо петдневната среща на Европейския съвет, Борисов е принуден да действа като капитан на кораб с тежка пробойна в корпуса. В случая обаче разбираме, че за министър-председателя корабът е неговото правителство, а не държавата. А смяната на министри е ход на отчаян човек, който е изгубил управленския си рефлекс и способността си да преценява правилно политическата ситуация в държавата.

Кого с кого замени Борисов в последния си кабинет, няма особено значение, защото е ясно, че с тези ходове той просто се опитва да отложи агонията на управляващата коалиция. Без да броим рокадите, на практика в правителството има две нови лица. И макар поредният здравен министър да не минава за приближен до ДПС, в качеството си на директор на Александровската болница в София д-р Костадин Ангелов отказа на сайта „За истината“ да предостави информация по ЗДОИ за направените от Делян Пеевски дарения.

Като аргумент за смяната на министър Младенов премиерът спомена, освен прекомерната употреба на сила от полицията, и конфликта край лятната резиденция на Ахмед Доган, но спести информацията

кой и с каква цел докара привърженици на ДПС чак от Родопите и Пирин,

при положение че само в Бургас и Айтос партията има около 3000 членове. Затова почетният председател на ДПС, който се оказа изненадан и неподготвен за това посещение, изглеждаше толкова неадекватен пред своите симпатизанти, че успя да каже само една реплика: „Аз много мислих и разбрах, че ви обичам.“

Тази акция беше организирана с единствената цел да ескалира напрежение и да даде фалшив сигнал за етнически конфликт, за да бъдат предотвратени протестните действия в цялата страна. А възмутени представители на районни мюфтийства вече определят случилото се край „Росенец“ като опит да се употребят за пореден път за политически цели представители на мюсюлманската общност в страната. Борисов знае кои са авторите на сценария за провокация, но единственото, от което се вълнува, е потъващият кораб да се запази още малко над водата.

За разлика от оставките на предишните му два кабинета, депозирани винаги под натиска на улицата,

този път премиерът отказва да си тръгне, защото знае, че няма да има ново триумфално завръщане във властта.

И за да не остави съмнения у никого, че след края на този мандат ще се оттегли от изпълнителната власт и ще се занимава само с партията си, той обяви това публично, макар и не за първи път. Защо тогава Борисов се хваща като удавник за сламка за всяка възможност, която отлага съставянето на правителство от президента Румен Радев?

На първо място, защото е уплашен, че през тези няколко месеца срещу него може да започне разследване. Премиерът довчера можеше да се закълне, че с избирането на Иван Гешев за главен прокурор си е осигурил недосегаемост през следващите седем години. Не бива обаче да забравяме, че на този най-висок и на практика безконтролен пост в съдебната ни система новият главен прокурор бе въдворен от нейния кадровик Делян Пеевски. След паническите ходове на Борисов да се дистанцира от ДПС, Ахмед Доган и Делян Пеевски и след преустановяването на захранването на обръча им от фирми все пак

възможно ли е да се окаже, че главният прокурор няма да се държи като вярното куче на премиера?

Неуравновесен емоционално и под угрозата самият той да бъде съдебно преследван, особено след произнасянето на Конституционния съд, че всеки прокурор в републиката може да разследва главния, не е изключено Гешев да се обърне срещу един вече бивш премиер. Това е само хипотеза, но тя не бива да бъде пренебрегвана. Затова на Борисов му е необходимо време, за да се опита да замете следите от извършени от неговите три правителства действия, които са били на ръба на закона или директно са го нарушили.

Но най-важното е някой след Горанов да приключи счетоводно републиканския бюджет – ако не за цялата година, поне за първите девет месеца. И безспорно най-подходящият човек за тази работа в държавата е Кирил Ананиев – бюджетар в няколко български правителства.

Възможно ли е да бъдат прикрити злоупотребите, извършени най-вече чрез обществените поръчки с парите от бюджета и от европейските фондове, могат да кажат експертите. Но както знаем от криминологията,

няма престъпление, което да не оставя следи.

По-важно е, че гражданите отказват повече да бъдат ограбвани и дори се чуха гласове, които призовават европейските лидери да преосмислят отпускането на каквито и да е субсидии на това безнадеждно корумпирано правителство, защото в България парите от европейската солидарност не стигат до бизнеса и хората, които се нуждаят от тях, а крайните им бенефициери се явяват фирмите на олигарсите и едрите земеделски барони.

В страните от Централна и Източна Европа, ръководени от популисти, с парите от европейските фондове беше спонсорирано завладяването на земеделския сектор от частни интереси. А измамите, нередностите и корупционните практики при разпределянето на тези средства, особено в България и Румъния, които са с най-голям дял на земеделския сектор в брутния си вътрешен продукт сред страните от ЕС, заплашват финансовата стабилност на общността.

Разследването на злоупотреби с европейските фондове ще бъде основен приоритет

в работата на бъдещата Европейска прокуратура след структурирането ѝ. Не е изключено обаче в следващото Народно събрание да бъде създадена и специална комисия с тази цел. Оттам със сигурност ще изскочат злоупотреби за милиарди, на чийто фон ревизията на приватизацията ще изглежда като джудже пред слон.

На второ място, премиерът се страхува, че служебен кабинет на президента Радев ще се окаже сериозна пречка пред фалшифицирането и манипулирането на резултатите от следващите парламентарни избори. Независимо че партията на Борисов доминира във всички избирателни комисии, както и навсякъде в местната изпълнителна власт.

Ерата „Борисов“ в българския Преход завърши. Освен че вече е делегитимиран в очите на народа си и на света, най-дълго управлявалият премиер през тези трийсет години е оставен на автопилот от сценаристите на същото задкулисие, което го избра и инсталира във властта.

Но Борисов има още една възможност за завръщане, макар и не в изпълнителната, а в представителната власт.

Това ще бъде неговата лична битка за реванш срещу Румен Радев и той ще мобилизира докрай всичките си останали сили, за да я спечели. Независимо че много пъти през последния си мандат Борисов се кълнеше, че не желае да става президент, той няма за пропилее шанса да се види „баща на нацията“ – роля, за която си мисли, че му отива и му се полага.

Този кабинет ще остави тежко наследство на следващите управляващи, които и да са те. Защото България продължава да е най-бедната и най-корумпираната страна в ЕС, с най-бързо стопяващото се и застаряващо население, с най-висока смъртност. Част от това наследство са нереформираните и страдащи от тежки проблеми сектори, като правосъдието, здравеопазването и

особено енергетиката, през която бяха източени най-много пари от държавата.

Заради страха от общонационална стачка на миньори и енергетици, която би съборила за дни кабинета му, Борисов превърна цялата ни икономика в заложник на въглищната индустрия и изпусна всички срокове да обоснове пред ЕК ключовата роля на комплекса „Марица-изток“ за енергийната сигурност на страната ни.

Кабинетът пропиля и възможността да предложи алтернативни източници на енергия и алтернативна заетост на около 100 000 души, работещи във въглищните централи на Източномаришкия басейн. Обаче ЕК обвърза следващия седемгодишен бюджет на ЕС с новата зелена политика на общността и България може да се окаже тежко потърпевша от това.

Краят на ерата „Борисов“ ще бъде белязан и от провалянето на проекти като АЕЦ „Белене“, който едва ли ще получи „зелена улица“ от ЕК. Както и на „Балканския поток“, в който държавата ни участва с над 1 млрд. евро, но не е ясно – дори и да бъде завършен – за какъв период от време ще бъде възвърната инвестицията при сриването на цените на синьото гориво на международните пазари в резултат на голямото предлагане на втечнен газ в Европа от САЩ, Русия и други страни.

Всичко това може да погълне като черна бездна мераците на Борисов за политическото му бъдеще. Затова не е изключено, вместо да се явява на избори, да се окаже в ситуацията на преследвани от закона персони като Цветан Василев и Васил Божков. Ако преди това не го помете улицата.

Заглавна снимка: Протест в Пловдив на 16 юли 2020 г. © Димитър Цанков

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Има ли живот след Борисов

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/ima-li-zhivot-sled-borisov/

Немислимото допреди месец се случи. Бойко Борисов не просто ще отстъпи по един или друг начин властта. 61-годишният Борисов слиза от политическата сцена след близо 20 години в управлението – четири като главен секретар на МВР, още няколко – като кмет на София, и министър-председател в три правителства. След като два пъти се самосвали от власт, сега е на път да бъде изринат от върха на пирамидата и тази присъда ще е не само за него, но и за ГЕРБ.

Към момента този епилог изглежда невероятен, защото 

като че ли Бойко Борисов се кани да седне на скамейката, докато попие потта и събере сили за поредните избори.

Преди това ще пробва да си откупи време с последни опити да запази властта (докогато е възможно) и да договори (с когото е възможно) своята неприкосновеност от наказателно преследване. 

За да печели време, използва методите на традиционната си медицина: изхвърля министри през борда като политически трупове и плаши – с идването на есента, с кризата, с пандемията и всичко лошо, дето чука на вратата. За първи път използва прозвището „Шиши“ по отношение на един от демиурзите на българското задкулисие и даже потвърди, че става въпрос за депутата от ДПС Делян Пеевски. 

Твърдо или меко падане

Страхът от твърдо падане от власт задвижи колелата на българските институции. На 16 юли 2020 г., по икиндия, партиите в Съвета на управляващата коалиция осъзнали, че „слугуват“ на почетния председател на ДПС Ахмед Доган – заради десетките милиони за студен резерв, които ежегодно получава неговата ТЕЦ „Варна“. А бе уредена да ги получава, след като стана негова собственост през септември 2018 г. 

Парите ще бъдат намалени поне 10 пъти, обеща лидерът на НФСБ Валери Симеонов – чрез законови промени, които премахват търговете за студен резерв, както се разбра по-късно. Според Симеонов проверка на Регионалната дирекция за национален строителен контрол установила, че кеят на яхтеното пристанище на Доган в парк „Росенец“, както и 4 спомагателни постройки в имота му са незаконни. Но Дирекцията не потвърди казаното от Симеонов. 

„Това ще бъде премахнато. Ще се разруши като всеки незаконен строеж. Сигурен съм“, заяви Симеонов пред „Нова телевизия“.

„Осъзнаването“ в края на третия мандат се прояви и в решението след срещата на Борисов с областните координатори на ГЕРБ: оставки на трима министри – на финансите Владислав Горанов, на икономиката Емил Караниколов, на вътрешните работи Младен Маринов. Обосновката в прессъобщението: „опровергаване на внушенията, че ГЕРБ и въпросните министри са в пряка зависимост от ДПС и Делян Пеевски“, тъй като ГЕРБ „незаслужено търпи негативи заради спекулациите в обвързване с ДПС“. 

Незаслужено е думата, която прави от решението карикатура – нещо като махането на Цветан Цветанов заради „подозрения“ и „съмнения“. Сиреч махаме ви, ‘щото други се съмняват във вас – ние не, ама заради техните съмнения патим ние. И не че Борисов така смята, а партията му говори – и той слуша ли, слуша…

Това е политиката на поражението, макар капитулацията да не е обявена. Защото и протестиращите, и останалите български граждани, които по различни причини не могат да излязат в подкрепа на недоволството, си казват: щом на седмия ден от протестите сговорът на ГЕРБ със Сараите се пропуква, какво ли ще е, ако изобщо ги няма във властта?

Обичам те дотук. Това ли казва Борисов на ДПС, Доган и Пеевски?

Мерси, че споделяхме порции публични средства и се сговаряхме със Сараите и главните (им) прокурори – и за КТБ, и за големи обществени поръчки, и за охраната от НСО на специалните фигури; че не гъкнахме, когато се строеше лятната резиденция на Доган на крайбрежна плажна ивица – изключителна държавна собственост; че обещахме, ама не извадихме зулумите за „Цанков камък“ (1,5 милиарда за 80 мегавата мощност); че заблатихме медийната среда; че… Дошло е време разделно – всеки да си спасява кожата и пачките. 

Единственото, на което се надяват управляващите сега, е падането от власт да е меко. Несъмнено служебен кабинет на техния противник – президента Радев, би означавал реваншизъм и те се борят с всякакви средства протежиран от ГЕРБ кабинет да довърши мандата. Това би им запазило надежди за следващите парламентарни избори. Затова и в ГЕРБ очевидно са възприели линия на поведение 

не просто на разграничаване от Сараите, а на допълнително сатанизиране на Доган –

подобна политика се използва не за първи път. Но май не са проумели, че гражданското неподчинение е заради техните грехове, най-големият от които е потъпканата правова държава, а последиците са унизените институции, опростачването и подмяната на (политическия) дебат, ниското качество на живот. „Ние се върнахме, вие се омитайте“, гласи надпис на един от плакатите, които носят млади хора на протестите. 

Омитайте се!

Не е ли рано за политически некролог, питат не само придворните коментатори на управляващите, но и други. Първите – поради страха да изгубят редовното си захранване, вторите – поради неверие и скептицизъм какво ще се случи след протестите. 

Борисов упорства да остане до редовните избори, които са идната пролет – държавата щяла да се „счупи“, ако хвърли оставка, загрижен е и более за нея. Опитите за отсрочка чрез не просто ремонт, а подмяна на кабинета – и режисирайки самоотстраняването си до вота – може да втвърди падането му от власт. Всяко „отстъпление“ увеличава хората по улиците, искащи оставките на правителството и на главния прокурор Иван Гешев, който засега е неотстъпчив. 

Само че хората по улиците не просто искат да бъде коригирана политическата система –

така както много българи след 10 ноември 1989 г. смятаха, че строят си е добър, просто има някои кривици и хора за отстраняване. Искат рестарта ѝ. Макар и надпартиен по същността си, протестът неминуемо опира до политически искания. 

Страната има нужда от радикална демократизация и пътят за това са предсрочни избори, заяви лидерът на „Да, България“ Христо Иванов. Ново управление е необходимо и заради това прокуратурата да бъде поставена под строга отчетност, за да няма избирателно правосъдие, за да няма главен прокурор, който да е бухалка. 

Едва ли ще срещне подкрепата на БСП – все едно кое от лобитата ѝ, защото всяко от тях се ползваше от услугите на бухалките и порциите на Сараите. Поради това, изразявайки подкрепа за протестите, Сергей Станишев ги обяснява предимно със „социално-икономически причини“, а не със завладяната държава – 

и не произнася и дума срещу главния прокурор, Доган и Пеевски.

Не би и могъл – защото никой не е забравил предложения през 2013 г. Пеевски за шеф на ДАНС, корупцията при тройната коалиция и неуспешния му премиерски мандат, тъй като беше сламен човек на двамата над него – Доган и Симеон Сакскобургготски. (Едва ли и съпругата му Моника би била доволна, ако спомене Пеевски в контекста на „Шиши“…) 

Мълчание по искането за оставка на главния прокурор идва и откъм настоящия лидер на БСП Корнелия Нинова – тя също има от какво да се страхува. Съмнително е докъде отвъд пламенните слова е готов да стигне и президентът Румен Радев, за да помогне на гражданите да си върнат държавата. Ако е знаел, че половината от служебния му кабинет е „на Шиши“, както казва в един запис добре осведоменият и обвинен в 19 престъпления Васил Божков – лошо. Ако не е знаел – още по-лошо. 

Макар да отрече публично, още през 2017 г. „Капитал“ разкри, че назначения на министъра на вътрешните работи Пламен Узунов са „пряко свързани с модела КОЙ“. Узунов, бивш шеф на полицията в Пловдив, е известен като близък до пловдивския бизнесмен, виден социалист и почетен консул на Русия Георги Гергов. Днес Узунов е единият от двамата съветници на президента, чиито кабинети бяха претърсени при безпрецедентното нахлуване на прокуратурата в сградата на Президентството, и е обвинен в търговия с влияние (и) заради чатовете с Пламен Бобоков.

Нероденият политически проект на Цветан Цветанов може само да спечели от срутването на ГЕРБ.

Като лидерска и опортюнистка партия, част от избирателния състав на ГЕРБ ще премине към бившия Втори, когото познава и комуто се доверява. Тепърва ще стане ясно дали Цветанов, който не очаква стихване на протестите, ще участва в бъдеща управленска формула и кои реформи би подкрепил.    

Сега обаче най-значимото нещо, случило се в българската демокрация, са днешните протести. Отива си не поредното правителство – идва краят на декадата „Борисов“. 

На въпроса има ли живот след Борисов, отговорът е:

Има – без Борисов. 

Заглавна снимка: Бойко Борисов подарява бъклица с розово масло на Ангела Меркел на заседанието на Европейския съвет на 17 юли 2020 г. Тя навърши 66 години в последния си, четвърти мандат като канцлер.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Подводните камъни на протеста

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/podvodnite-kamuni-na-protesta/

Случи се. На плажа в „Росенец“. Протестиращи етнически българи защитиха етнически турци, изправени срещу тях, от провокатори, които се опитваха да предизвикат бой между първите и вторите. По-късно, седнали заедно на една маса, активистите от ДПС почерпиха тези от „Да, България“ с минерална вода. Дребните жестове на хора от „двете страни на барикадата“ представляват

едно от най-сериозните пропуквания във враждебния към малцинствата национализъм,

грижливо отглеждан у нас още от 60-те години на миналия век. Можем само да гадаем дали събитията щяха да се развият по същия начин, ако на мястото на българските турци имаше роми.

На „Росенец“ (защитена зона „Отманли“) използването на електората на ДПС като плашило и щит, което партията практикува вече три десетилетия, придоби физически измерения. Блокирани часове наред в жегата, изнемогващи от жажда и осъзнаващи, че не са там, за да се видят с Ахмед Доган, немалко от присъстващите активисти са наясно, че са употребени.

И без перспективата да се споминат от слънчев удар, използвани като буфер поради липсата на гардове от НСО, наясно с това са и немалко от представителите на етнически малцинства у нас. Ромският активист Огнян Исаев например твърди във Facebook: „А българският етнически модел на толерантността е един провал, защото авторът му продължава да върти всичко около себе си, а не около благоденствието на хората, чиито свободи и права заявява, че е защитавал и защитава.

Не е проблем личността на Доган, а превръщането ѝ в идеология.“

Исаев смята, че „само безскрупулни хора могат да организират протести срещу естествения граждански порив за справедливост. И най-безсрамно да го нарекат етническо напрежение“. В социалната мрежа се разпространява и следният коментар: „Ето защо българите ще ни мразят. Не защото сме турци, а защото сме защитници на мафията. Доган ни води към морална гибел.“

Поставят ли събитията край лятната резиденция на почетния председател на ДПС обаче началото на края на олицетворявания от Доган „български етнически модел“? Ще се ориентират ли най-сетне етническите турци и ромите към политически сили, които не паразитират върху тях, а действително защитават интересите им? За да отговорим на този въпрос, трябва да зададем друг:

Кой у нас защитава интересите на етническите малцинства и би ги представлявал адекватно?

Има ли представител на институция или политическа формация с ясна заявка, че не етносът те прави български гражданин и че малцинствата заслужават равни права, уважение и приемане?

Живеещият в Белгия ромски активист Орхан Тахир насочва критиките си към президента, който трупа позитиви от протестите: „Аз бих искал да попитам г-н Радев защо мълча, когато министърът на отбраната обяви антихуманната си концепция срещу ромите в България? Защо мълча, когато го призовавахме от площадите на Брюксел, Гент, Хага, Скарбек да излезе с позиция като държавен глава? Още по-важно, защо мълчи в момента, когато сме се обърнали към него с писмо, в което има данни за противоконституционна и противозаконна дейност на ВМРО, от естество да застраши националната сигурност и гражданския мир? Какво демонстрира г-н Радев с това?“

За „Тоест“ Тахир уточни, че два пъти се е обаждал в Президентството по повод изпратеното до институцията писмо на „Граждани за демократична и правова държава“. Авторите му призовават Румен Радев да свика Консултативния съвет за национална сигурност, който да обсъди дали участието на ВМРО във властта е заплаха за гражданския мир, сигурността и правата на българските граждани. От президентската администрация са казали, че не знаят кога и дали ще има отговор на писмото.

„Когато българският президент започне да ни уважава, и ние ще започнем да го уважаваме.

На онези, които вдигнаха табелките Roma are equal [„Ромите са равни“ – б.р.], аз казвам: Practice what you preach! [„Практикувай това, което проповядваш“ – б.р.]“, обобщава активистът.

Огнян Исаев също иска да знае позицията на президента за малцинствата, но и тази на „Демократична България“. Според него избягването на темата ще води до възпроизвеждане на един и същи проблем:

„Президентът Радев е длъжник на малцинствата, защото досега не сме го чули какво мисли. Христо Иванов, Радан Кънев и „Зелено движение“ (Владислав Панев го прави) също трябва да заявят позициите си. ГЕРБ и БСП е ясно какво мислят. Ако заявилите се като алтернатива не тръгнат да тичат по този коридор, винаги ще трябва да се справят с „етнически напрежения“ и да търсят съглашение в някой сарай. Трябва всеки ясно да каже къде и как вижда малцинствата в България, да им върне достойнството, за да може те да се изправят и да разберат, че има и друг пристан за тях и че не са харизани на една или друга партия.“

Деликатният послевкус на ксенофобията в езика на протеста

Въпреки че опитът за провокиране на етнически сблъсък в „Росенец“ беше предотвратен, акцията в близост до лятната резиденция на Доган имаше, макар и деликатен, националистически оттенък. Вероятно това е била цената, която „Да, България“ е платила, за да получат посланията ѝ най-сетне отзвук извън София. Защото говоренето за корупция и правосъдна реформа казва нещо на един много тесен слой от хора, които живеят предимно в столицата.

Реториката за „приватизирането“ на държавна собственост пък звучи ляво. Но когато се каже как един „сарай“ е завзел „българска територия“, и когато се прави опит на плажа да се забие българският флаг, патриотичното чувство, което образователната ни система възпитава у поколения наред, се пробужда. От тази гледна точка акцията на акостирането на плажа беше изключително успешно таргетирана. Проблемът е обаче, че този успех има и обратна страна.

Според Радослав Стоянов от Българския хелзинкски комитет обществото ни е толкова пропито от расизъм и ксенофобия, че сме склонни да ги възпроизвеждаме, без да се усетим. „Актуалният казус с имението на Доган на „Росенец“ е пример за това как 

расизмът и ксенофобията могат да бъдат и неосъзнати и да се възпроизвеждат без зъл умисъл.

Едно от най-коварните средства за това са устойчивите речеви практики на одругостяването – отбелязването и отчуждаването на другия и другостта. Така цялата лексика около събитията е изпълнена съвсем тенденциозно с турцизми, повече, отколкото срещаме в обичайната си ежедневна реч: именията на Доган непрестанно са наричани сараи, а полицаите понякога – заптиета и башибозук.“

Към това може да добавим и че към охранителите от НСО на плажа имаше упреци, че са „еничари“.

„Ако не ставаше въпрос за човек от турски произход, тази лексика или въобще нямаше да се употребява, или щеше да се употребява инцидентно и разговорно. В настоящия случай обаче я намираме в новинарски заглавия и политически изявления. И всичко това (независимо от принципното отсъствие на съзнание за етнизиране на проблема) етнизира проблема. Това са езикови ключове, които пасват на определени ключалки в съзнанието на тези, у които има плодородна почва за предразсъдъци. Тези ключове могат да отключват врати, които бихме искали да останат затворени“, предупреждава Стоянов и призовава: „Ето защо употребата на такава лексика трябва да спре, а нашите сънародници от турски произход да получат повече от всякога потвърждение, че са част от нас и това не е нападение срещу тях, а път към освобождение.“

Огнян Исаев смята, че етническите малцинства у нас несъзнателно възприемат негативните образи, които мнозинството им приписва. Някои български турци например се чувстват виновни заради това, което е ДПС, въпреки че не гласуват за тази партия. И решават, че отношението към тях е заслужено – като цитирания човек по-горе, който казва „затова българите ще ни мразят“. В разговора си пред „Тоест“ Исаев нарече този феномен

„интернализиран расизъм“.

Този интернализиран расизъм, това вменено чувство на вина, че си такъв, какъвто си се родил, се намества на мястото на травмите от т.нар. Възродителен процес. На спомена отпреди 10 години, когато последователи на „Атака“, протестиращи срещу новините на турски език, подпалиха джамията в София. На последствията от училищното образование, възпитаващо в омраза към турците. И на цялата антитурска реторика, за която говори Радослав Стоянов.

Признаване на другия и политическо представителство. И последствия от липсата им

Огнян Исаев казва нещо, което от гледна точка на малцинствата изглежда повече от естествено, но за представителите на малцинството е трудно постижимо. В думите му обаче се крие ключът към успеха на ДПС: „На обикновения етнически българин бих казал да не забелязва произхода на помаците, турците и ромите, които някой хвърля на пангара. Така както никой не забеляза произхода на българите от НСО преди няколко дни на същия бряг.

А и само ДПС им казват – къде от интерес, къде по принуда, че са хора и имат право на това и онова. Никой друг.

Вижте листите с кандидати по време на избори и ще се уверите.“

Така стигаме до точката, от която започнахме: етническите малцинства у нас имат нужда от адекватно политическо представителство. Това означава най-малко две неща. Първото е признаване, че представителите на етническите малцинства у нас са равноценни на етническите българи и не бива да бъдат преценявани според произхода си. Второто е практическо потвърждение на първото – включване на представители на малцинствата в политическите структури на партиите, които реално, а не декларативно искат да отслабят ДПС. И то на избираеми места. Защо помаци, турци и роми не станат водачи на листи, предлага Исаев.

Да, тази тема може да донесе политически негативи. Затова партиите у нас упорито я избягват и предпочитат вместо това да акцентират върху патриотизма, слагащ приоритет върху „българското“. Следствието от това обаче е, че

негативите се стоварват на по-късен етап.

Да вземем например акцията на „Да, България“ в „Росенец“, катализирала масови протести на много места в страната. Опит да си присвоят протестите направиха и президентът Румен Радев, и БСП, и Мая Манолова, и партията на Слави Трифонов, че и заточеният в Дубай Васил Божков. И ако значителна част от протестиращите ги припознават като „чуждо тяло“ и издигат плакати, с които се разграничават от тях, не така стои въпросът с ултранационалистическата партия на Костадин Костадинов – „Възраждане“.

В столицата тази партия и лидерът ѝ все още не са особено разпознаваеми, във Варна обаче Костадинов стигна до балотаж за кметския пост миналата есен. На много места в страната „Възраждане“ полага систематични усилия да оглави протеста. В Пловдив засега не ѝ се получава особено, но във Варна, Стара Загора и Русе например има сериозни успехи, като в някои градове партията е и официалният организатор на протестите. И голяма част от участниците в тях идентифицират борбата срещу корупцията, задкулисната власт на ДПС и главния прокурор Иван Гешев не с Христо Иванов, Иво Мирчев, „Да, България“ и „Демократична България“, а с „Възраждане“ и Костадин Костадинов.

„Възраждане“ обаче е новата „Атака“ –

пропутинска партия, която използва агресивен расистки и хомофобски език, за да обере националистическия вот. И има немалки шансове, защото харизмата на Волен Сидеров вече е в небитието, а „Обединените патриоти“ губят доста от аурата си заради участието си в управлението на ГЕРБ, чиято зависимост от ДПС вече излезе наяве. При евентуално бъдещо управление на БСП „Възраждане“ ще бъде желан коалиционен партньор, играещ същата роля, която „Атака“ изигра в правителството на Орешарски.

Е, очевидно не затова „ручаха жабетата“ в „Росенец“ Христо Иванов и Иво Мирчев. Не заради това организира протести „отровното трио“ – Николай Хаджигенов, Велислав Минеков и Арман Бабикян. Не заради това младежи бяха пребити от полицаи. И не заради това хиляди хора излизат всяка вечер на улицата.

„Не срещу етнос, а срещу мафията“,

гласеше един от плакатите в „Росенец“. Омагьосаният кръг на смяна на популистки правителства, съюзени с националистически партии, които са скрито зависими от ДПС, ще се възпроизвежда, докато с представителите на различни етнически групи у нас не започнем да говорим помежду си. И докато малцинствата не получат реално признание.

Важно е да им се каже, че България е и тяхна, убеден е Огнян Исаев. И добавя: „Труден процес, защото знаем, че десетилетия, може би повече от век, българската държава се прави, че тези хора ги няма, и е подхранвала с изкуствена враждебност и отрова отношенията между хората. Но е възможно. Без този разговор България ще си остане същата. Изборът е ваш. Наш.“

Заглавна снимка: © Гергана Манолова

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

„Мутри, вън“ vs. синдрома на сварените жаби

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/mutri-vun-vs-sindroma-na-svarenite-zhabi/

Да изхвърлим мафията от изпълнителната власт, обяви в реч на площада пред Президентството тази седмица държавният глава Румен Радев. Да извадим мафията от държавата, обяви в навечерието на парламентарните избори през 2017 г. партия „Да, България“.

Достатъчно ли е сродството на двата слогана, за да обедини подкрепящите Радев и бранителите на върховенството на правото и конституционализма? Да събори третия кабинет на Бойко Борисов и да наложи контрол над безконтролната прокуратура чрез конституционна реформа? Да ограничи до здравословни нива корупцията и да премахне схемите в обществените поръчки? Да премахне политическите диспечери (на ГЕРБ), без чието обаждане не минава назначение на бюджетна службица в нито един град? Да прочисти медийните миазми и да има повече обективност във всички медии? И в крайна сметка – да повиши качеството на живот и благосъстоянието на по-голяма част от българите, за да не държим последното място по тези показатели в ЕС?

На площад „Независимост“, между Президентството и Министерския съвет, на 9 юли (датата на първия протест) имаше и от подкрепящите Радев – поддръжници на проруските партии „Възраждане“ и АБВ, на движението на Мая Манолова, социалисти от лагера на Корнелия Нинова; и от бранителите – активисти на „Да, България“, ДСБ, зелени, правозащитници, според които нахлуването на прокуратурата в Президентството разрушава правовата държава. Всички те имат различни основания да настояват за оставката на правителството, независимо от публичните им уверения. Имаше и трети – представители на среди със свои лични причини да искат падането на третия кабинет на Бойко Борисов, защото много бизнеси бяха унищожени, а други – рейдвани. Там беше и Йоло Денев, разбира се.

От Дубай протеста подкрепи и обвиненият в двайсетина престъпления хазартен бос Васил Божков. „Революцията започна и докато хунтата не падне – всички трябва да сме единни. #БъдетеСмели“, четем в профила му във Facebook. (Само Цветан Василев още не се е обадил от Белград.)

Някои от политическите сили и хора на площада са извършвали същите грехове като ГЕРБ, докато са били в управлението. Как да им се вярва, че протестират заради качеството на демокрацията, правовата държава, застрашения институционален ред – а не поради апетитите си за власт, силно потиснати при трите управления на Борисов.

Отечествен фронт зад Радев?

„Виждам хора от всички политически хоризонти и това не е случайно“, заяви Радев. „Независимо от политическите си нюанси, трябва да окажем съпротива на Сараите, които пред очите ни опитват да изядат цялата държава“, призова Христо Иванов. „Има моменти, в които няма идеология“, пише в тон с гражданските настроения на Facebook страницата си Васил Божков.

Анализаторът и бивш посланик в Русия Илиян Василев коментира, че „привързаността към принципите на демокрацията, върховенството на закона и правата на човека е абсолютна ценност, а не е променлива целесъобразност според човека – обект на атака“. Според него Президентството е последната опора на демокрацията и от 9 юли сме в състояние на необявена от прокуратурата гражданска война. Затова и трябва да се излезе на улицата – за да спасим демокрацията.

Ляво, дясно, център – всички сме тук, съобщаваха в социалните мрежи възторжени участници в протеста, а други им благодаряха, задето са защитили демокрацията въпреки „личното си отношение към Радев“. Привърженици на единението на протестиращите пък разприятеляваха противниците му.

Всички лозунги, които се издигат, вече ги знаем. Всички призиви, които се чуват, вече сме ги чували. Всички пътища на протестите в софийския център вече са извървени.

Когато лидерката на БСП Корнелия Нинова казва, че са пред Президентството, за да защитят Конституцията, върховенството на закона и президента Радев, със сигурност помни мълчаливото съгласие на социалистите за кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор, както и позицията на левицата да няма промяна в прокуратурата и да не се пипа Конституцията.

Когато Радев призова преди ден „да изхвърлим мафията от прокуратурата, която прокуратура мафията използва по най-безпардонен начин за свой щит и за политически репресии“, едва ли е забравил как бързо се отрече от реформата на същата тази прокуратура. През 2016 г., като кандидат за президент, той първо подкрепи идеите за намаляване на правомощията на главния прокурор – но още на другия ден се отрече от тях, след като Нинова, двигател на кандидатурата му, даде да се разбере, че има разминаване между него и БСП за съдебната реформа.

Днес обаче обективните обстоятелства са такива, че Радев няма време, нито възможности да създаде свой политически проект. Разследването на негови съветници за търговия с влияние и предаване на класифицирана информация на чужда, не-натовска държава компрометират държавния глава. Съмненията около намеса на Москва при номинацията му също не са разпръснати. Огласените преди време от прокуратурата записи от разговори между него и командира на ВВС ген.-майор Цанко Стойков, в които двамата обсъждат сигнал, свързан с по-ранното назначение на Десислава Радева за пиар на ВВС, се отразиха негативно на рейтинга му. Записите станаха повод главният прокурор да запита Конституционния съд (КС) кога може да бъде разследван президентът. Очаква се до дни КС да се произнесе.

Три в едно: главна роля, мисия и кауза

Настоящите протести дават шанс на Румен Радев не просто за политическа изява, а за главна роля, мисия и кауза едновременно. Особено ако се стигне до оставка на Борисов и служебен кабинет на държавния глава. Доскоро опозиционната дейност на Радев се изчерпваше в нападки и отговори към премиера, днес вече е знаме на протест. Така на президентския вот догодина той би могъл да разшири електоралната си подкрепа – ако успее да се кандидатира за втори мандат, с издигнатия лозунг за „свобода, законност, справедливост за всеки един в България“. Все пак на изборите през 2016 г. успя да привлече стотици хиляди гласове извън БСП, в т.ч. и на разочаровани от ГЕРБ.

Като „стар системен политически играч“ бившата социалистка Мая Манолова знае, че днес нейната антисистемност ѝ носи само дивиденти. Въпреки че нито тя, нито щедрите спонсори ѝ спечелиха битката за кметския пост на София. Някогашният зам.-председател на БСП Румен Петков, който „държеше“ връзките с ДПС, също се яви на протеста пред Президентството – като лидер на АБВ. Като коалиционен партньор във второто правителство на Борисов, от АБВ не само не подкрепиха проекта за съдебна реформа, а и внесоха предложения, които тотално я окастриха. Но ето че в защита на правовата държава в лицето на Радев дойдоха активисти на АБВ, създадена от бившия президент Георги Първанов (комуто дължим „Големия шлем“ – енергийните проекти, договорени с Путин през януари 2008 г.).

Отстраняването на главния прокурор Иван Гешев също е сред исканията на протестиращите. Официално го поискаха и адвокатските колегии на Пловдив, Стара Загора, Благоевград, Хасково, Смолян и отделни адвокати от цялата страна. Протестите срещу безалтернативната му кандидатура миналата есен бяха рехави в сравнение с днешните, десетина месеца по-късно. Самият той обяви на пресконференция, че прокуратурата е подложена на безпрецедентен натиск, с което ще бъдат запознати европейските партньори, и че ще се съобрази с решението на КС за имунитета на президента – може да го разследва и след изтичане на мандата му. А Гешев може да чака, неговият мандат изтича чак в края на 2026 г.

Радев обаче обеща, че протестът срещу мафията се превръща в кампания и няма сила, която да го спре. Отскоро в публичното му говорене е включена и темата за българската природа, тоест таргетира и зелените активисти освен правозащитниците. Само да не прекали, че Мая Манолова го направи по време на кметската кампания, загърбвайки някогашния соцелекторат, и много социалисти не гласуваха за нея.

Но Радев не говори срещу ДПС, Пеевски и Сараите. Та нали спечели първия си мандат благодарение и на техните гласове. И той, и Нинова, и Манолова, и „Възраждане“ са срещу правителството. Протести срещу Сараите и Пеевски се откриват единствено при привържениците на „Демократична България“. А пресечната точка между тях е прокуратурата.

Синдромът на сварените жаби

Тези разнородни по своя политически облик, финансиране и морал сили не дават големи надежди за хоризонта на протестите. Въпреки че се очакват нови и нови, от съществено значение е каква е целта им – и не лозунги, а общи платформи могат да я фокусират. Очевидно е, че мнозина неподкрепящи личността на Радев ще отидат, за да отстояват принципите на защита от посегателства върху президентската институция, срещу мафиотизирането на държавата, и така да направят своя граждански избор.

Но на гражданското общество са нужни гаранции, че при хипотеза за бъдещо (съвместно) управление, всички тези формации ще следват заявените искания за правова държава и няма да отстъпят от подкрепените принципи. Затова е необходимо те да бъдат дефинирани, както и отношението към модела на Сараите.

А дали ги припознават за свои и голямата част от българите, или всички жаби са отдавна сварени? Според известното откритие на френския философ Оливие Клерк, ако поставите жива жаба в съд с вода, който загрявате бавно, жабата в крайна сметка ще умре – в опит постепенно да настрои тялото си към температурата, така и не разбира, че трябва да се измъкне. Но ако пуснете жабата в съд с вряща вода, тя ще изскочи.

Съотнесен към Прехода, този опит потвърждава, че умората от години престой в казана, който бавно ври, е убила съпротивителните сили у повечето хора. Наред с това стотици хиляди други не искат и да го напуснат, задължени за служба, бизнес, услуги – или сплашени от управляващата партия.

Именно поради тези причини акцията на плажа до лятната резиденция на Ахмед Доган получи толкова силна гражданска подкрепа. Активистите на „Да, България“ на живо във Facebook показаха как държавна територия е незаконно владяна от частни интереси, как тези частни интереси се пазят от хора на държавна служба и как тези хора се подиграха с националното знаме.

На следващия ден президентът Радев потвърди принадлежността им към Националната служба за охрана (НСО) и посочи: „Отдавна заявих, че г-н Пеевски и г-н Доган не трябва да се охраняват от НСО.“ Видно от видеото, гардовете действаха агресивно и некоординирано – явно са нямали инструкции. Очевидно ръководството на НСО не е допускало, че някой би се осмелил да акостира на плажа (де юре свободен за всички).

Интеракцията ще бъде запомнена като първа по рода си политическа иновация. Куражът се награждава, обществата харесват смелчаците. Смелост и свързаност – може да помогнат и на други да изскочат от казана, преди да са се сварили.

Но след скока закономерен е въпросът: „А сега накъде?“ Едва ли някой се съмнява, че най-готова за избори в момента е именно управляващата партия ГЕРБ, макар и в не дотам добра кондиция.

Приписват на Софокъл мисълта, че „крайният резултат оправдава всяко зло“. Само по себе си обединението на всички съпротивляващи се срещу ГЕРБ и Борисов не гарантира какъв ще бъде крайният резултат.

Дали не е време за Кръгла маса, която да изработи нови промени в Конституцията (или нова Конституция), съгласие за някои необратими реформи, програма за борба с корупцията? Това би дало публична легитимност на съединилите се в името на същинската промяна, на политики, в които няма да има „обръчи“, тефтерчета с хора за „опраскване“ и институции, които не са превърнати в бухалки. Тези договорени на надпартийно ниво принципи, разписани и като план за действие, няма да са предизборните програми, които не се изпълняват и са традиционен набор от благопожелания.

Иначе, маршрутите до Съдебната палата и Орлов мост си ги знаем.

Заглавна снимка: © Мария Бабикян

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

„Мики Маус“ министри, в чакалнята на еврото сме, мишената НСО – и Радев, обединителят

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-13-17-july-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Я да видим какво имаме тази седмица.

Най-важното е в края ѝ – България и Хърватия влизат в чакалнята на еврото (ERM II) и в Банковия съюз. Това се случи в третия мандат на Бойко Борисов и лаврите ще останат за него. Фиксираният курс на лева към еврото се запазва – 1,95583 лв. за 1 евро, а от 1 октомври т.г. най-големите български банки ще бъдат под прекия надзор на Европейската централна банка.

Борисов обяви новината в петък вечерта пред разделения на две площад „Независимост“ – полицейски кордон изолираше протестиращите срещу правителството, заели позиции пред Президентството, и симпатизантите на ГЕРБ, докарани с автобуси и струпани пред Министерския съвет. „Не сме заедно и затова не съм щастлив“, заяви Борисов, държа реч и се прибра на „Дондуков“ 1. Подкрепящите го свиха знамената, качиха се в автобусите, с които ги докараха, и потеглиха към родните места.

Преди Борисов при „своите“ се появи и президентът Румен Радев, произнесе и той слова, после се прибра на „Дондуков“ 2. А хората пред Президентството поеха по жълтите павета към Народното събрание.

По-рано тази седмица двама президентски съветници бяха арестувани по скандали за търговия с влияние и шпионаж. Затвориха се нощни заведения на закрито заради COVID-19; тези по морето остават, тъй като са на открито. И… Ооо, какъв е този анимационен герой, писукащ във Facebook? Ама това бил министърът на правосъдието! Изглежда, че критериите на управляващите са толкова занижени, че рекрутват и „Мики Маус“ хора*.

Лесно му е на Кирилов

При толкова медийни пажове, пиари и обслужващи ГЕРБ клавиатурки, грехота е да оставят Данаил Кирилов сам да пише постовете си в социалната мрежа. Даже на Бойко Борисов му ги пишат. „Прост съм и ми е лесно“, както казваше глас-като-на-Борисов в скорошен запис. Изглежда, че и Кирилов е улеснен откъм капацитет.

Да се преразкажат обърканите мисли в публикацията му е непосилно; да се осмислят – работа за клиничен психолог. Първоначално хората се питаха дали профилът на министъра не е хакнат, но истината ни разочарова. Кирилов се присмива на акцията на „Да, България“ и лидера ѝ Христо Иванов, който пробва десант на плаж, прикаламисан към имение на Ахмед Доган. Сравнява Иванов със Спондж Боб Квадратните гащи, герой от американска анимационна поредица за деца, и се опитва да бъде ироничен.

Иронията обаче не се удава на човек, който аха-аха да целуне ръка на Лидера, посочил го за министър. Човек, който се навежда толкоз ниско, може да хихика, да се зъби, да пролайва, да поддаква. Не и да е ироничен. Психолозите определят иронията като една от най-нюансираните форми на изразяване, тъй като е свързана с несъответствието между това, което казвате, и това, което не казвате. Присъща е на хора с висока емоционална интелигентност.

Иронични, с каскети, четат Толстой. Що е то?

И главният прокурор се опитва да напредне с иронията – той също се упражни по акцията на „Да, България“.

„Опитът на един засега неуспял политик да щурмува Зимния дворец е неуспешен към този момент поради няколко причини. Най-малкото, това не е Зимният дворец, вътре не е Каренин, той е с гумена лодка, а не с „Аврора“. Явно се опитва да установи работническо-селска власт. Дали ще успее, не мога да ви кажа“, коментира Иван Гешев пред журналисти, като сбърка името на граф Алексей Каренин от романа „Ана Каренина“ с това на Александър Керенски, председател на Временното правителство на Руската република през ранната есен на 1917 г.

Разбира се, можем да допуснем, че романът на Лев Толстой е на нощното шкафче на главния прокурор – и съдбата на изоставения от съпругата си граф го е докоснала някак си. Други догадки няма да правим.

Не иронично, а „принципно“, по собствените му думи, Иван Гешев заяви, че „прокуратурата не се притеснява да разследва Доган, Пеевски“: „По същия начин, по който днес извършваме действия по претърсване и изземване в Администрацията на президента, по същия начин извършихме действия и в Министерството на околната среда и водите и в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Имаме еднакви стандарти и не ги прилагаме в зависимост от това дали става въпрос за министър-председател, за Доган, за Пеевски.“

Така си е – за първи път прокурори влязоха в Президентството и претърсваха часове наред; арестувани са Пламен Узунов, секретар по правни въпроси на президента, и Илия Милушев, съветник по сигурността и отбраната.

А Върховната административна прокуратура разпореди на три министерства – на строителството, на околната среда и на туризма, – както и на ДНСК, да проверят на място и по документи какви строежи са планирани и извършени в местността Аркутино (на границата на общите Созопол и Приморско) и в парк „Росенец“ край Бургас (където е лятната резиденция на Ахмед Доган).

Главният прокурор говори за безстрашието на прокуратурата до изкопи с тонове отпадъци край Червен бряг, определени като опасни, завишили леко нивата на радиоактивност в района. Такива са намерени и край Плевен и „Кремиковци“. Акциите са заради досъдебното производство, по което като обвиняеми са привлечени бизнесмените Атанас и Пламен Бобокови, зам.-министърът на околната среда Красимир Живков и др.

„Ако си бял бизнесмен и правиш това нещо, не искам да си представям какви са черните“, заяви Гешев. Ние знаем, че не иска.

Националната служба за охрана (НСО) стана мишена и бушон

След цялата патаклама на плажа на Догансарай, накрая се оказа, че НСО сама си е виновна, че пази Доган. За такива като почетния председател на ДПС бе вписана специалната алинея 4 към чл. 22 на Закона за НСО, според която НСО пази и „други лица, свързани с националната сигурност, посегателството спрямо които би подронило, отслабило или създало затруднения на властта в Републиката“.

Оставката на шефа на държавната охрана – бригаден генерал Красимир Станчев, не решава проблемите на службата (самият той имаше идеи за промени в края на миналата година, когато я оглави), нито променя факта, че не НСО решава дали да охранява лица като Доган. Прави го специална комисия, в която влизат шефовете на НСО, ДАНС и главният секретар на МВР. Националната служба за охрана няма как да не изпълни вменените ѝ по закон правомощия, ако контраразузнаването е подало оперативна информация.

Ако парламентът приеме внесените тези дни законови промени, следващият шеф на НСО ще има правото сам да решава кой и при какви условия да ползва държавна охрана. „Другите лица“ обаче ще останат.

Борисов размаха писмо, с което НСО е поискала ограничаване на достъпа по вода и суша до района на парк „Росенец“, където е имението на Доган. Но не каза, че според чл. 13, ал. 3 от Закона за НСО осигуряването на безопасността на охраняваните лица в местата на тяхното пребиваване, както и по време на придвижването им е сред описаните функции на службата. Тоест, ако НСО е получила информация от ДАНС (без значение скалъпена или истинска), е длъжна да реагира. А ДАНС, нека припомним, е подчинена пряко на премиера.

Кой удави добрата новина

Членството в ERM II, или Механизма на обменните курсове, е сериозно постижение за правителството, но дали Бойко Борисов ще успее да консумира позитивите му? Лайтмотив в Бойко-Борисовото говорене е как само той и ГЕРБ са защитници на евро-атлантизма (и еврото, и eвропейското изобщо) и затова искат да ги свалят от власт „по учебника на КГБ“. Не е тайна, че за Москва българският път към еврото значи отдалечаване от нейната орбита.

Борисов, ГЕРБ и подопечната им прокуратура обаче изваждат България от орбитата на държавността и демокрацията. Но дори в условията на рекорден брой заразени от коронавирус и връщане на някои ограничения „след дъжд – качулка“ (като например забрана на баловете, когато баловете минаха) управляващите не посмяха да забранят протестите.

Първият, под наслов „Свободата няма нужда от Каскет“, е вече факт и събра на едно място активисти на „Демократична България“, БСП, АБВ, Мая Манолова, както и граждани, подкрепящи президента. Причината – акцията на прокуратурата в Президентството. Ще последват още и още. Против Гешев или в защита на Радев – кое обедини тези хора?

Българското лято ще се окаже твърде горещо. Извънредният труд за полицаите ще е твърде много.

Навремето „Мики Маус“ пари се наричаха т.нар. компенсаторки – един вид, ненужни хартийки без реална стойност. – Б.а.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Колко доказателства се побират на върха на един гигабайт

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/kolko-dokazatelstva-se-pobirat/

В началото на юли главният прокурор Иван Гешев подхвана нова законотворческа инициатива. По време на своя отчет пред парламента за дейността на прокуратурата той обяви, че в следващия месец ще предложи на депутатите промени в наказателното право, целта на които е

обвинителните актове да станат по-кратки и да се намали тежестта на доказателствената част.

Новината мина и замина, но предложението, чието подготвяне е възложено на екип от Върховната касационна прокуратура, тепърва ще стане факт. Нито един народен представител не зададе на главния прокурор въпрос за законодателните му идеи (както впрочем и за отчета му). Това обаче не пречи да поразсъждаваме върху смисъла им и възможните последствия от тях.

Работа на прокуратурата ли е да дава законодателни предложения, и то за такива промени, които биха облекчили собствената ѝ работа? Парламентът е законодателна власт, а прокуратурата – съдебна, и то тази част от съдебната власт, която се занимава с обвинението. Но да си припомним, че според главния прокурор разделението на властите е „виждане“ на „десни екстремисти“, което той не споделя.

Иван Гешев анонсира предложението си с аргумента, че Наказателният кодекс е морално остарял,

защото са възникнали нови обществени отношения, които той не регулира (изслушайте цялото му изказване). На това не би могъл да възрази дори недолюбваният от главния прокурор Български хелзинкски комитет.

В годишния си доклад за 2019 г. БХК обръща внимание например, че НК „продължава да третира домашното насилие като частен проблем“, защото жертвите сами трябва да търсят правата си в съда. В него омразата, телесните повреди и убийствата на основата на сексуална ориентация и джендър идентичност не се отчитат като мотив за извършване на престъпление. Предпоставя се, че само жените могат да бъдат изнасилвани, и то само при „стандартен“ полов акт между мъж и жена. От правозащитната организация препоръчват осъвременяване на НК в тези и в други отношения.

Коментирайки неадекватността на НК за съвременните обществени отношения, главният прокурор обаче не дава подобни примери, а предлага ново правно регулиране на престъпления като подкупа в частния сектор, корупцията, прането на пари.

Доказателства, мерки и теглилки. И „Война и мир“

От предпоставката за моралната остарялост на НК главният обвинител някак стига до заключението, че има сериозен проблем в стандартите за доказване на престъпленията. Според него стандартът за доказване в Наказателно-процесуалния кодекс е „най-високият в целия Европейски съюз. […] Ако в България се иска една единица доказателства, в повечето страни от ЕС се иска 0,1% доказателства“, аргументира се той.

Дотук разбираме, че „в повечето страни от ЕС“ от обвинението се изисква хиляда пъти по-малка доказателствена част, отколкото в България (0,1% от 1 е равно на 0,001).

Как обаче може да се измери коя доказателствена част е по-голяма и коя – по-малка?

За да си го представим, Иван Гешев дава пример с обвинителен акт за пране на пари в Англия (която междувременно вече не е част от ЕС): „Да, това е друга правна система. Не е континенталната, към която ние принадлежим. Този обвинителен акт се състоеше от две странички. И тези страници даже не бяха гъсто изписани, имаше 10–15 абзаца. Български обвинителен акт за пране на пари щеше да е минимум оттук до Съдебната палата.“

Да оставим настрана, че в този пример се сравняват страници и отстояния между градски обекти. От размера на обвинителния акт не можем да съдим на какви доказателства се основава той и дали те не запълват няколко папки.

В други случаи обаче главният прокурор придава особена доказателствена тежест на количеството. По повод на кореспонденцията между бизнесмена Пламен Бобоков и президента Румен Радев той заяви: „Анализът на експертизата само на мобилните устройства – телефони и айпади – е над 260 гигабайта. И за да разберете какво Ви казвам – „Война и мир“ е около 5 гигабайта.“

Изказването на Гешев беше направено пред журналисти, ала никой от тях не го попита за какви формати и други специфики на файловете става дума.

Във формат TXT двата тома на класическото произведение на Толстой са общо малко над 5 мегабайта, тоест 1000 пъти по-малко, отколкото казва главният прокурор. „Война и мир“ може да стане 5 гигабайта, ако 1225-те страници на книгата се сканират със сравнително висока резолюция, така че всяка страница да е около 4 мегабайта. Ако страниците се заснемат в RAW формат с добър съвременен фотоапарат, обемът може да набъбне многократно. А зад 260-те гигабайта експертиза на мобилните устройства нямаме представа какво се крие.

Това уточнение е важно, за да се покаже, че количеството страници, метри, литри, тонове, мегабайти, децибели и т.н. на събраните доказателства не ни казва нищо особено за самите доказателства.

Същото се отнася и за дължината на обвинителните актове. Иван Гешев, който беше прокурор по делото за КТБ, от собствен опит знае, че ако един обвинителен акт е умонепостижимо дълъг, това може повече да попречи на работата на съда, отколкото да доведе до адекватни осъдителни присъди. Да си припомним, че обвинителният акт по делото срещу КТБ беше около 15 000 страници, а заедно с материалите по него, връчени на 18-те обвиняеми, набъбна до 210 000. (За сравнение – материалите по делата от Нюрнбергския процес са 18 000 страници.)

След като за девет месеца в съда изнемогващи прокурори прочетоха 7760 страници от обвинението, докато всички в съдебната зала бяха докарани до пълно изтощение, парламентът прие законодателни промени, според които може да се прочете и само доклад, резюмиращ обвинителния акт. И така представянето на 15-те хиляди страници се сведе до 3 минути.

Гешев и тогава направи сравнение с „Война и мир“ (която, изглежда, му е любима книга, поне що се отнася до сравненията): „Едва ли някой си мисли, че сме мазохисти и сме искали няколко пъти да напишем „Война и мир“. Българските граждани имат право да знаят какво се случи с тези милиарди.“

Тук главният прокурор категорично е прав. Не е добра идея да се пишат обвинителни актове като неговия за КТБ,

в който е излято такова количество насипна информация, тъй щото нито съдът, нито защитата, нито пък медиите да могат да се ориентират във фактите. И резултатът е, че продължават да са на свобода хората, които са източили парите на вложителите в банката, влагайки ги в поръчкови медии, популистки политически проекти и прочее. А българските граждани все още не знаят „какво се случи с тези милиарди“.

Ето защо има смисъл не от безкрайно дълги обвинения, а от истински доказателства – такива, които доказват. И ако това е, което иска Иван Гешев след неуспехите си с делото срещу КТБ, можем само да го поздравим, че е преживял катарзис.

Дано, ама надали, както се казваше в стария виц. Инициативата на главния прокурор за по-кратки обвинителни актове по-скоро е свързана с желанието му съдът да приема доказателства, които… не доказват.

„Най-вероятно“

Пред Народното събрание той мотивира идеите си за законодателни промени така: „Аз съм чел осъдителни присъди на испански съд, на немски съд, на френски съд, в които има термини „най-вероятно“, „при анализ на събраните доказателства няма друг извод, освен че най-вероятно“ еди-какво си. Това са осъдителни присъди, и то доста сериозни. В мотивите на българската съдебна присъда това ще означава оправдателна присъда. И казвам това категорично.“

Следователно недоволството на главния обвинител от „стандартите на доказване“ се отнася не само до количествената им част, а и до качествената. Защото „най-вероятно“ е твърде разтегливо понятие.

В една прецизна юридическа система „най-вероятно“ ще рече „няма друг извод, освен“. А за много хора „най-вероятното“ е това, което те искат да е най-вероятно. И ако такива хора са в съдебната система, а в нея няма прецизни и спазващи се правила, които да ограничават полета на въображението им, надеждата за справедлив процес и презумпцията за невинност отиват „на кино“.

Такива примери около нас има немалко.

Десислава Иванчева например беше обвинена, че е взела подкуп на ръка. След като маркиращо вещество от банкнотите беше открито не по ръцете, а по носа ѝ, за това беше обвинен дъждът, а прокурорът рече, че подкупът може да е бил платен и по банков път. Защо тогава тя и Биляна Петрова бяха подложени на 7-часов зрелищен арест и защо първоначално се твърдеше, че „светят като крушки“ от маркиращото вещество, остава неясно.

На главния прокурор издателя на „Икономедиа“ Иво Прокопиев му изглежда „най-вероятно“ престъпник. Затова цялата мощ на прокуратурата е впрегната, за да докаже, че той е такъв. Въпреки че, както постанови съдът на първа инстанция, да изразиш мнение по време на официално заседание няма как да е престъпление. Но има и втора инстанция, както и много други неща, в които Прокопиев да бъде обявен от прокуратурата за „най-вероятно“ виновен.

Австралиецът Джок Полфрийман „най-вероятно“ не е бил нападнат и не е действал в състояние на неизбежна отбрана. Основното доказателство, което би могло да потвърди обратното, мистериозно изчезва, а останалите доказателства просто не се разглеждат от съда. Дори след като искането на прокуратурата за възстановяване на делото за предсрочното му условно освобождаване беше отхвърлено от съда, той продължава да не може да се прибере в родината си, без за това да има ясно правно основание.

За главния прокурор „най-вероятно“ доказателства са SMS-ите и записите, които прокуратурата огласява пред медиите,

упражнявайки по този начин натиск върху съда чрез манипулиране на общественото мнение. Прокуратурата е склонна да се самосезира по публикации на точно определени медии, независимо дали съдържанието в тях е в стил „една жена каза“. SMS-и, снимки, записи, документи и други доказателства, огласени не от „правилните“ лица и медии, прокуратурата смята „най-вероятно“ за несериозни, а Иван Гешев ги коментира с присмех:

„Прокуратурата не се притеснява да проверява всичко, което фигурира в медиите – независимо дали са 8 джуджета, 10 малки негърчета, някакви други комикси – всичко проверяваме с еднакъв стандарт.“

А за съобщенията между Васил Божков и Владислав Горанов главният прокурор рече: „Не си причиних това да чета тези SMS-и. Разбрах, че има публикувани някакви SMS-и. Колегите, които ги четоха, казаха, че в тях не виждат причина за някаква наказателноправна реакция.“

Примерите могат да станат колкото „Война и мир“, но не е това целта.

А да се покаже принципът на избирателно правосъдие в стил „най-вероятно“, който прокуратурата и сега, без промени в наказателното законодателство, практикува. Но понякога усилията ѝ се сблъскват в остатъците от независим съд. Законодателната инициатива на Гешев впрочем е подета броени дни след като съдът оправда Иво Прокопиев, Трайчо Трайков и Симеон Дянков.

А какъв да е обемът на доказателствата, зависи само от това колко е достатъчно, за да се докаже нещо. Да пресмятаме тежестта им в страници и гигабайти не е по-различно от схоластичния спор за това колко дявола се побират на върха на една игла. Представете си как ще реагират математиците, ако със закон се постанови определен обем на доказателствата на математически теореми. Някои теореми могат да се докажат в няколко реда и от ученици в основното училище. С други и най-модерните суперкомпютри не могат да се справят. По същия начин някои престъпления се доказват лесно, други – по-трудно, а трети така и си остават недоказани.

В правото обаче, за разлика от математиката, всеки е невинен до доказване на противното.

Това е едно от основните човешки права. Ето защо заиграването на прокуратурата с тежестта на доказателствата е опасно. И ако се приеме, то ще бъде поредното нещо, което ни отдалечава от демократичния свят.

Заглавна снимка: Скрийншот от репортаж на „Свободна Европа“ по повод данните на журналисти по делото „КТБ“

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Територия на връзките. Кой е босът – и кой умира прав

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/teritoriya-na-vruzkite/

Как така бизнесмен като Пламен Бобоков, който с няколко SMS-а може да „задвижи“ премиер и президент да му свършат работа, се оказа клиент на прокуратурата? Вероятна хипотеза е, че падна жертва на съперничеството между двамата, тъй като е по-близо до държавния глава. Българската прокуратура ще трябва да се потруди по уплътняване на обвиненията. Засега се оказва източник на толкова много първи новини в емисии, че Васил Божков ще трябва да представи нещо по-интересно от досегашното „Българско лято“, за да я конкурира.

Вероятността управляващите да преследват бизнесмени, финансиращи техни политически противници, е плашеща. Но нека си спомним онези фрази от записа с гласа, досущ като на Бойко Борисов. „Корнела и Радев са големи сладури… Навсякъде приказват, че ти си им основният гръб. Не е приятно.“ „Ти“ евентуално е председателят на Контролния съвет на „Лукойл“ Валентин Златев.

Жанрът „SMS-и“ vs. жанра „Записи“

Засега жанрът „SMS-и“ води пред жанра „Записи“. Защото записите-с-глас-като-на-Борисов не изненадват никого. Дирижира медии – наясно сме. Унижава съпартийци – известно е. С президента са политически съперници – ама разбира се. Вулгарен е – някой съмнявал ли се е? Егото му е голямо – това новина ли е!

Какво обаче да си мислим за премиера на България, когато един от бизнесмените с репутация и особено голям бизнес се обръща към него с „бос“? В разкритите пред bTV тази седмица SMS-и от Пламен Бобоков същият пише на Борисов: „Добро утро, бос! Задава се голям проблем с Либия! Моля те да се видим за 10 мин и ти ще си прецениш!“

От обясненията на Бобоков се разбра, че Борисов си е преценил: обадил се на премиера Файез Сарадж, последвали са и срещи на външната министърка Екатерина Захариева с либийския ѝ колега. Въпреки това разследването за ябълката на раздора – танкера „Бадр“, бе удължено за пети път тази пролет, плавателният съд така и не е върнат на Либия, а досега собствеността му се е сменила поне три пъти.

Излиза, че няма как да развиваш голям бизнес в България, ако нямаш телефонния номер на Бойко Борисов. Но не само неговия. В телефона на Бобоков се оказа и номерът на президентски съветник, и на президента, че и на съпругата на президента. (За вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов се подразбира, защото му е съгражданин от Русе, кум и кръстник на децата му.) Президентът Радев призова прокуратурата да публикува незабавно цялата му чат кореспонденция с Бобоков, тъй като селекцията на обвинението „създава внушения за нещо скрито и нередно“.

Извън опитите да лобира за прокурор, да уреди помилване или българско гражданство, воден от „граждански дълг“ да помага на „стойностни хора“, една основна тема обвързва SMS-ите на Бобоков и до премиер, и до президент – Либия, или по-скоро либийският петрол.

Либийската връзка

Независимо от твърденията на бизнесмена колко добри са отношенията между България и Либия, нещата не стоят точно така. Не само заради делото срещу българските медици в Либия, при което те прекараха повече от 8 години в либийски затвори, обвинени в заговор срещу джамахирията и умишлено заразяване със СПИН на над 400 либийски деца. От времената на социализма между двете държави остават достатъчно неуредени въпроси и проблемът с „Бадр“ е още едно доказателство.

Случаят е достатъчно сложен, но… мирише на петрол. Либия дължи на българската фирма „Булгаргеомин“ милиони заради търговски отношения, възникнали през 80-те години на миналия век покрай две 25-годишни концесии за добив на петрол. Българската държава е инвестирала близо 200 млн. долара, но в крайна сметка не е получила гарантираните по договор 15% от добития нефт. Работата е замразена през 1993 г. Днес „Булгаргеомин“ е вече приватизирана (в орбитата на „Титан“), но дълговете остават – и стават основание за задържането на „Бадр“ в бургаското пристанище.

Правата за концесиите пък се местеха от „Булгаргеомин“ към „Проучване и добив на нефт и газ“ (днес в състава на „Химимпорт“). Най-накрая изтекоха през 2005 г., а българската държава проигра и възможностите да ги продаде. Но през 2011 г. премиерът Бойко Борисов изведнъж обяви, че България ще поиска възстановяване на изгубените концесии за добив на нефт – или получаване на съответните компенсации, „след като се стабилизира положението в джамахирията“. Материалният интерес на България в концесиите се оценяваше преди години на близо 600 млн. долара. Евентуално развитие на сагата с концесиите днес би означавало вече не държавата България да е страна, а частни инвеститори.

От 2011 г. насам обаче Либия е дестабилизирана от гражданска война и засега не е ясно кога окончателно ще приключи конфликтът, в който се включиха и руските наемници от „Вагнер“, и турски сили, изпратени от президента Ердоган. „Вагнеровците“ се бият на страната на ген. Халифа Хафтар, Анкара подкрепя т.нар. правителство на националното съгласие на Сарадж, което е и международно признато. Продължаващият конфликт обаче влияе върху най-важния източник на приходи – добива и износа на нефт, въпреки усилията на шефа на Националната петролна компания Мустафа Санала, известен като един от най-влиятелните хора в Либия. В доклад от февруари 2019 г. на Оксфордския институт за енергийни изследвания е отчетена неговата значимост, но авторите също така отбелязват, че това е и уязвимост за нефтения и газов сектор на Либия – фактът, че възстановяването му трябваше да зависи толкова много от един човек.

Накратко, стабилност в Либия би означавало петрол и приходи за инвеститори. Стабилност обаче скоро няма да има, но в мътни води се лови най-много риба. „Какво ще изгубите Вие?“, запитаха по bTV Бобоков по повод развитието на случая с „Бадр“ и опитите му да повлияе в името на добрите междудържавни отношения (по неговите думи). „Губя възможности“, отговори предприемачът, без да поясни какви. Можем да направим предположения единствено от изречението в SMS-а му: „Либия има 100 пъти по-голям потенциал от Азербайджан (голям износител на нефт и газ – б.р.) например!“

Петролът е необходим за бизнеса на Бобокови, тръгнал от малка държавна рафинерия в Русе, произвеждаща масла. Затова и Пламен Бобоков влага усилия да се сдобие с решение на ВАС още преди публикуването му, да повлияе на развитието на случая с танкера „Бадр“, да пита дали ще се уреди въпросът с българския паспорт за либиец – и изобщо да стане разпознаваема за Триполи фигура. Освен това братя Бобокови имат и други инвестиции в Северна Африка.

Какво прави президентът

А SMS-ите, публикувани от прокуратурата, добавиха нов опозиционен щрих в говоренето на президента. Този път заради сблъсък с БНТ.

Според Президентството в новинарски емисии „По света и у нас“ не е представена пълната позиция на институцията, а само част от нея, при това интерпретирана „манипулативно и с внушения“. Поводът е разпространената на 30 юни от прокуратурата нова серия SMS-и, в които се коментира помилване на затворника Петър Ненов. От „Дондуков“ 2 са възмутени, че БНТ спестила информацията, че „в президентската институция няма и не се е провеждала процедура за помилване на лицето Петър Ненов“. От БНТ отговориха, че имат свободата да избират реда и начина на представяне на новините, водени „единствено от професионалните си критерии“.

Така Румен Радев, който преди две години призова за „повече светлина“ заради тъмното в държавата, консолидира опозиционното говорене. По отношение на кризата от COVID-19 влиза в обувките на БСП, определяйки мерките като неадекватни; по отношение на прокуратурата – че политическото ѝ заиграване е несъвместимо с демокрацията, президентът е досущ като „Демократична България“; критиките му към авторитарния и диктаторски стил на Борисов напомнят тези на Слави Трифонов. Това прави ли го говорител на опозицията, част от която няма парламентарно представителство, а тази, която има, е заета предимно със себе си? Да не забравяме, че както на партиите им предстоят парламентарни избори идната пролет, избори очакват най-вероятно и Радев – идната есен. Резултатът на първите ще предопредели до голяма степен и този на вторите. Въпросът за финансирането на предстоящите политически кампании е от съществено значение.

А обещани срещи като тази с президента на Либерия – бившия професионален футболист Джордж Уеа, няма да помогнат за рейтинг. Може би за финансиране… Един от SMS-ите, изпратени от Бобоков на Prezident – Rumen Radev, гласи: „Привет от Монровия! Сенатът гласува вчера нашата концесия и Приста Порт е вече официален концесионер на пристанище Бюкянън в следващите 25 години! Президент Джордж Уеа много би се радвал да се види и запознае с теб! Ето защо е необходимо и сериозно назначаване на посланик в Нигерия с акредитация в Либерия!“

Бягане с препятствия

Според условията на концесията основният ѝ приоритет е износът на желязо – заради бизнеса в Либерия на най-големия в света производител ArcelorMittal. Освен това правителството получава приходи от 0,25 долара за метричен тон товари и корпоративни данъци за около 145 млн. долара. „Приста Порт Бюканън“ се ангажира да разкрие и 1000 работни места.

Писмо на евродепутатката от БСП Цветелина Пенкова от февруари т.г. обаче разкрива, че са възникнали препятствия при изпълнението на концесионния договор. (Пенкова е най-младият евродепутат на левицата, представител на клуб „Милениум“.) Тя пише до ръководителката на делегацията на ЕС в Либерия Елен Каве за „некоректно и противозаконно третиране“ на европейски инвеститор от либерийските власти и администрация. Според българската евродепутатка, въпреки одобрения концесионен договор, администрацията все още не е предоставила на „Приста Порт Бюканън“ правото да упражнява функциите си на концесионер и да изпълнява инвестиционния проект. „Приста“ има основателни опасения и доказателства, че служители от администрацията на Либерия са замесени в опит да отменят законно проведената процедура, се посочва в писмото.

През декември 2019 г. и Чери Блеър, съпругата на бившия британски премиер Тони Блеър, която представлява законните интереси на „Приста Порт“ според информация в либерийска медия, призова президента Уеа за намеса „поради очевиден застой в Камарата на представителите“. Изглежда, че застоят продължава – поради заплахите на ArcelorMittal, че ще ограничи инвестиционните си намерения в Либерия, тъй като има съмнения, че сделката за „Приста Порт“ е нарушила негови концесионни права на пристанище „Бюканън“.

„Вие наистина ли сте толкова наивен, за да си мислите, че нещата [в България] се случват „по закон“? Чували ли сте, че стават с връзки“, запита Пламен Бобоков водещия на сутрешния блок на bTV Антон Хекимян. А как стават в Либерия – по закон или с връзки? Защото ако са ги направили по закон, излиза, че са големи наивници – макар Либерия да не е България.

„Направо ми е страшно да си помисля какво изпитва обикновеният гражданин в България. Ако нямаш на кого да се обадиш и кой да те препоръча – умираш прав“, каза още Бобоков. Така си е. Босът не вдига на всеки.

Заглавна снимка: Стопкадър от интервю с Пламен Бобоков в „Денят с Веселин Дремджиев“

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Българският ХIХ век според хербария. Разговор с проф. Марко Шьолер

Post Syndicated from Зорница Христова original https://toest.bg/marco-scholler-interview/

Представете си симпатичния, леко комичен персонаж на смахнатия изследовател, готов да нагази в блато с крокодили или да тръгне под стрели и куршуми само защото е мернал лелеяно стръкче от рядка латинка.

Сега си го представете в България през ХIХ век.

Точно за тези географи, геолози, ловци на растения, орнитолози аптекари, романисти, военни кореспонденти, инженери, медици и туристи пише Марко Шьолер, авторът на This Unknown Land („Тази непозната земя“). Книгата е базирана на стотици пътеписи и лични записки на пътешественици от Западна Европа, посетили България, преди да бъде България. Издадена е за първи път преди седмица от ИК „Жанет 45“ и засега е само на английски език.

Зорница Христова разговаря с автора, който е преподавател по арабистика и ориенталистика в Университета в Мюнстер. 


Ако трябваше да пренапишете книгата си като роман, с какво бихте започнали?

(Смее се.) Сигурно ще започна с австро-унгарския ботаник Виктор фон Янка, ловец на растения. Той е идвал в България два пъти, през 1871 г. и 1872 г., обикалял с месеци от Дунава до Кавала и обратно, през Розовата долина, Пловдив, Пиринско – много неща е видял. При това обикалял сам, за разлика от другите, които ползвали водачи, коне, писма или паспорти, за да ги пускат навсякъде… Не, той вървял пеша – конете му били натоварени с растенията, които събирал по пътя. Част от тези растения отпътували с него за Виена, където 20 години по-късно разцъфтели и хората се стичали в Ботаническата градина да ги видят. Самият Фон Янка обаче пътувал трудно, невинаги намирал къде да спи и понякога просто нощувал под някое дърво. На всеки две-три седмици пишел писмо, в което разказвал за премеждията си.

А Вие защо се интересувате от хора като него? Виждате ли връзка между техния интерес към редките растения и своя интерес към редките птици в науката?

Толкова много хора са идвали тук от Германия, Швейцария и особено от Австрия – като естествениците, да речем. Търсели птици, растения, геоложки образувания и т.н. Поне доколкото знам, тяхната история не е разказана никъде. Обикновено говорят за прочутите пътешественици, като Феликс Каниц…

Вие хич не го обичате.

Да, да… Всеки е свободен сам да си прави изводи, но според мен е надувка, стараел се е да се представя като голям изследовател, едва ли не Христофор Колумб на българските земи… Но това не е вярно, много хора са идвали тук преди него, писали са книги, а той идва късно и нищо не е открил в пълния смисъл на думата, просто е писал повече от всеки друг преди него. От друга страна, той се интересувал от култура и политика и бил на страната на славяните, на българите.

Затова и го помнят тук.

Да, не обичал турците, тъй че много от казаното има политически мотиви. Виктор фон Янка пък въобще не коментира културата на българите или турците, не се интересува от това, споменава го само когато пише например: „А, най-добре е да идете в българско село, все ще намерите кой да ви подслони през нощта, а в турските села няма да ви пуснат, за турците къщата е нещо свещено.“

Ние сме свикнали да гледаме на България от ХIХ век като сцена на политически борби, а не като място, където са цъфтели цветя и са бълбукали топли извори. Този контраст личи най-много в онзи епизод, в който един ловец на растения намира търсеното цвете да расте на планински връх, насред купчина бели кости. Удивително е колко различни неща могат да видят двама души в тази сцена.

Да, наистина. Всъщност тези кости са на връх Шипка. Човекът отива там 15 години след битката и костите още си стоят.

А Вие какво мислите за хората, които в този контекст биха обърнали внимание на растенията?

Мисля, че трябва да видим по-широкия контекст. През ХIХ век германците и англичаните (французите – доста по-рядко) обикалят с тази цел света, ходят в Южна Америка и къде ли не. На Балканите идват късно. Защо Фон Янка идва тук? Защото ботаническото изследване на Османската империя е започнало през 1830 г., но след това поне четири десетилетия никой не идвал насам, повечето ботаници изследвали Анадола, Гърция и т.н. А тук територията била свободна.

Част от стремежа да се запълнят белите петна по картата.

Да, не е било конкретно свързано с България: едни ходели в Северна Африка, други – в Азия…

Това е от гледна точка на учените. Но като че ли има и пътешественици с романтични очаквания за Ориента… Впрочем Вие спорите с идеята на Мария Тодорова, че балканизмът и ориентализмът са две различни неща.

Разбира се, че са различни, но според мен думата „ориентализъм“ е толкова обща, че никаква работа не върши. Естествено, че образът на Ориента ще е един спрямо Балканите и друг спрямо Египет, но пък Египет в очите на Запада ще е различен от Истанбул, Френски Алжир и т.н. Мария Тодорова настоява много на междинния статут на Балканите между Запада и Ориента, обаче в текстовете това не личи. Пътешествениците идват от Европа и виждат тук Ориент. Всички казват това. Разбира се, може да не е вярно – знаем, че България по онова време е била доста християнска… Но хората, които са идвали тук, нямали чувството, че се намират между Изтока и Запада. Не това показват текстовете.

Те описват етнически пъстра картина – тази на империята, не на отделната народност.

И разбира се, точно така е било.

Впрочем тези учени публикували ли са находките си в местната преса?

Не. Нямало е къде.

Имало е вестници, списания…

Не. Изобщо не са се интересували от това. Резултатите са изпращани обратно във Виена. Същото, прочее, са правили и в Бавария – и през ум не би им минало да разказват на баварските селяни за откритията си.

Някои биха казали, че това е колонизаторската перспектива – ученият, който привидно работи за чистата наука, но всъщност помага на центъра вместо на мястото, което изследва.

Много често се е случвало така. Земемерите, естествениците и пр. разработвали карта, която колонизаторите после използвали, за да завладеят и владеят въпросната територия. В Северна Америка е така. Тук обаче не е, изследванията не са свързани с колониален интерес. Искали са просто да описват.

А как въобще виждате отношението между наука и идеология сега? Къде е връзката между Вашата книга и новините?

Ха, преди в Германия повечето изучаващи ислямска история бяха германци. Сега повечето са турци и араби. Добре, но когато изучаваш собствената си култура, ти ставаш пристра̀стен. Има такъв стремеж да я изкараш най-великата на света – ние сме били великолепни, открили сме първи Америка… няма значение дали има данни за това. Можеш да го направиш. Можеш да живееш в свят, в който да вярваш в това. Но това не е моят свят.

Не е ли винаги и навсякъде така?

Може и да е навсякъде, но през последните години много се разрасна. И навлезе в академичните среди. А това вече е опасно, защото се губи мярката за истина.

Тези изследователи обаче също идват отнякъде, не са неутрални.

Да, обективността не съществува. Но поне тези, за които разказвам, нямат зад гърба си шовинистично правителство, което да ги подбутва от всеки ъгъл. Лично аз предпочитам да чета анализи на Втората световна война от британски автори, а не от немски. Историята се състои от факти, които всички могат да разглеждат и тълкуват. Но история без факти – това не бива да става. Не бива да има привилегирован достъп до миналото въз основа на съвременните идентичности.

Заглавна снимка: © Манол Пейков

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

За паркоместата в София, зоните и една ЦГМ

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/sofia-parking-data/

В петък общинският съветник от Демократична България Симеон Ставрев публикува информация за това как Центърът за градска мобилност управлява паркоместата в столицицата. По-специално данни колко от тях са средно заети, колко стикери са платени, колко са приходите и колко се реинвестира в тротоари. Предвид колко трудно е било да получи тази информация, дори в ролята си на общински съветник, следва да се досетите, че изводите не са много лицеприятни. Може да се запознаете със запитването и отговора.

Няма да засягам финансовата част от информацията, тъй като там все още има доста неясноти и липса на прозрачност от общинската структура и самата Фандъкова. Вместо това реших да представя в по-пегледен вид данните за самите паркоместа. За разлика от други европейски градове, София няма отворени данни къде точно е всяко паркомясто или информация в реално време колко коли влизат в конкретните зони и излизат. На тази база би могло да се извади оценка за заетостта. Някои градове имат дори евтини сензои на всяко място, които показват точно дали някой е паркирал там или не, позволявайки спестяване на време, нерви, задръствания, бензин, шумово и прахово замърсяване докато хората обикалят да намерят нещо.

Вместо това имаме средна заетост за цялата година по подзони. В отговорът си не са пропуснали да разяснят, че в определени части от деня и месеци заетостта варира силно. Не става ясно обаче как точно я измерват и дали е на база реални данни за влезли коли или обследвания на място.

Тъй като няма публична карта на подзоните в отворен формат, направих такава на база снимките на сайта на ЦГМ. Ще я намерите в GitHub. Имайте предвид, че е правена на ръка и е единствено за целите на визуализацията. Не покрива точно коя страна на улиците в включена в определена зона и други аспекти. Затова не следва да се използва като източник за инфорамация къде са границите им.

След като преписах данните в таблица (защото защо да се отговаря на запитване в четим формат), създадох няколко карти. Първи две са на активните стикери и броя паркоместа. Следващите са на средната заетост по подзони и броя издадени стикери на всеки 100 паркоместа.

Макар да показват доста малко като информация, все пак може да е по-полезна за някого, отколкото сухите числа предоставени на хартия от ЦГМ. Може да отворите картите и на отделна страница от тук и тук. Показва и как би могло да се предоставя информацията без нужда да се бориш за всяко число. Друг пример биха били картите, които направих за движението на градския транспорт в Бургас.

Пет карти за шест български града

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/karti-bulgaria/

В последния месец пуснах на няколко места няколко карти на различни градове. Без контекст или обяснение. Отчасти беше, защото нямах време да описвам подробно, отчасти – експеримент дали някой ще се сети какво означават цветовете.

Сега най-накрая успях да оформя всички карти. Включил съм 6-те най-големи града – София, Пловдив, Бургас, Варна, Русе и Стара Загора. Картите показват 5 аспекта от сградите им – етаж, собственост, предзназначение, застроена площ и година на последната заповед за одобрение.

Данните

Данните взех от кадастъра. Имат geo сървър със свободен достъп, който лесно може да се интегрира в други решения за картография. Първоначално изпозвах скритове да свалям данни и да ги обръщам в GeoJson, но после направо минах към MapBox където просто можех да вкарам данните. По принцип използвам Carto за визуализация на географски данни, но MapBox има друго приложение и е много по-мощен в стилизиране на толкова големи масиви от информация. Както почти всички, използват данните на Openstreetmap, сред които се намира и тези за сградите. Можех да използвам и тях, но се различават доста от тези на кадастъра, а и нямат нужната ми мета информация като собственост и дата на решението.

С тези данни има някои недостатъци. Заради всеизвестните неурециди някои сгради не са вписани в регистъра, има грешна или стара информация, доста не са класифицирани въобще по търсените критерии. Всъщност, гледайки цяла България има все още дупки. Въпреки това има възможност да се види почти всичко в града в интересни детайли.

Данните не показват отделни апартаменти, етажи или лични данни за собствениците, а само отделно стоящи сгради и обща информация. Някои от тях са прилепени, като панелните блокове. В очертанията, които разглеждам за София, се виждат 244 хиляди сгради. Пловдив – 68.5 хиляди, Бургас – 34.4 хил., Варна – 88.4 хил., Загора – 23.4 хил. и Русе – 42.7 хил. Всички може да свалите в отворен и изчистен формат тук.

Легенда

Аспектите, които разглеждам отново зависят от наличната мета информация. Разделението по цветове и групи не произтича от която и да е номенклатура или установен принцип. Търсех нещо, което естетически изглежда добре.

Затова и няма легенда и описание на самите карти. Заех идеята от интернет магазини, които продават картини изработени от очертанията на улиците на световни метрополиси взети от Openstreetmap. Подобно на анимирана ми картата за българчетата родени в чужбина целта не е да показва един отделен елемент, а впечатление за цялата картина наедно. Естетика, а не просто графика

Все пак, за любопитните изработих отделно легенда. Натиснете снимката за по-голям размер.

Картите

Тук съм изброил всички карти. Всяка има два варианта – градът и околността и само вътрешната му част. Отново, натиснете снимките, за да ги видите в пълен размер.

София

Пловдив

Бургас

Варна

Стара Загора

Русе

Резолюцията на тези карти са достатъчно големи, за да се отпечатат. Може да ги използвате свободно за лични цели. Ако все пак някой реши да ги отпечата и сложи в рамка, ще се радвам да ми изпратите снимка какъв е крайният резултат.

Интересен момент от тези карти е, че данните са публично достъпни, но всъщност доста рядко използвани. Извън строго специфичната цел, за която се поддържа кадастъра, намерих твърде малко примери за използването им. Един такъв е инструментът на GIS София, който налага няколко различни слоя и ползволява разглеждане в дълбочина на различни аспекти от столицата.

Един основен проблем в използването им е размерът и сложността на този тип данни. Дори проста таблица с местоположението на автобусите в Бургас е с мащаби значително над възможностите на журналист или ентусиаст работещ с данни. Затова важна стъпка в прозрачността и отворените данни е и достъпността им. Не само трябва да са налични, добре документирани и с високо качество – неща, с които все още България има сериозни проблеми – но и трябва да са са лесни за използване. Това може да стане през формата, с инструменти или интерфейси, които лесно ги филтрират или директно могат да се използват в други инструменти като GIS платформи, както направих в случая.

Идва нова кафява вълна

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-15-19-june-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Какво става тази седмица? Тече, дами и господа – от пробити тръби, от калпави институции, от кални медии, от политици и фейсбуци. Какво правим, докато мине кафявата вода, за да не ни отнесе? Едни се привързват за здрав кол, други – за знаме, трети – за паметник, някои хора – към други хора.

Кафяво край Варна, кално в Перник

Спасителният водопровод за Перник, за който правителството плати 26,5 млн. лв. публични средства на данъкоплатците, излиза от употреба. Както изчислиха в „Сега“, използван е по-малко от три месеца. Изтрая по-малко от тръбопровода във Варненския залив, който се скъса и замърси с фекалии водите.

За него пък са похарчени други публични средства – над 12 млн. лв., по предприсъединителната европрограма ИСПА. Тръбата трябвало да бъде по дъното, но гръцката фирма изпълнител си спестила вкопаването, а Министерството на околната среда и водите, приело обекта през 2011 г., си спестило контрола. След толкова „пестене“, от парите на данъкоплатците отново се вадят 1,3 млн. лв. за ремонта. А Окръжната прокуратура във Варна образува тази седмица досъдебно производство за извършени четири престъпни деяния с участието на длъжностни лица на различни нива – за документно престъпление с цел присвояване на средства от фондовете на ЕС (чл. 212, ал. 3 по НК); за престъпление по служба (чл. 282, ал. 1 от НК); за безстопанственост, от която са последвали значителни щети (чл. 219, ал. 1 от НК); за екологично престъпление (чл. 352, ал. 1 по НК).

Кой кум, кой сват, кой на булката брат

Държавното обвинение работи с темповете на съветска чрезвичайка. Прокуратурата отчита изумителните 97,5% ефективност в своята работа. Как се е отразило това на върховенството на закона и върховенството на правото в България? Възможно е България да стане богато място с богати хора, но когато бъде установено върховенство на правото, каза наскоро по БНР икономистът Георги Ганев. Значи, по заможните ще го познаем.

Засега са малко на брой, сродяват се по кумска, съребрена и пиарска линия и се познават по това, че са свързани – надземно или подземно – с властта. Антикорупционната комисия проверява за конфликт на интереси министъра на образованието Красимир Вълчев и председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов. Защото едни публикации казват, че съпругата на Маргаритов (впрочем мандатът му изтече в края на март) е изпълнителната директорка на Фондация „Просвета“ Мария Карабельова-Маргаритова. Маргаритова е кума на образователния министър и съдружничка с неговата съпруга в консултантското дружество „Бонафиде Адвайзърс“ ООД.

Вълчев казва, че не се притеснява. Така де, тази работа не е отсега, още през 2017 г. я съобщиха от „Трансмедия“. Написаха за разни схеми, разкривайки кой кой е. Маргаритова е била шеф на кабинета на Меглена Кунева; при тройната коалиция Маргаритов е бил шеф на дирекция „Обществени поръчки“ в МОН; и прочее. Властта е до време, кумството – до живот. Например кум на зам.-министърката на спорта три мандата Ваня Колева беше Цветан Цветанов, но след „Апартаментгейт“ и кумът, и кумичката изхвърчаха от властта. Кум на Севделина Арнаудова, пиарката на Борисов, е самият Борисов. Освен непреходното време на брат’чедите, възходящ е и трендът на кумовете.

Но и едните, и другите трябва да са лоялни, да не хапят ръката, която ги храни. Ето сега парламентът открива процедурата за избор на шеф на Комисията за енергийно и водно регулиране и четирима нейни членове. Със сигурност упоменатото качество ще е първи неписан критерий. С Иван Иванов не случиха, но сега ще се „поправят“. С Комисията за защита на конкуренцията обаче уцелиха – майка на депутат от ГЕРБ, кадър на ГЕРБ от Столичната община. С КЗП също…

Гола, нахална и стара

Българската политика винаги е била непресторена в своята голота – разбираме го, когато платим за пийпшоуто. А на българското море дори и времето винаги е хубаво, казва председателят на Съюза на българските артисти Христо Мутафчиев. Актьорската игра му изневерява и в тия реплики. Няма да им стъпи Мутафчиев на византийците, „които ни мразят в червата и са готови не само да ни купят“, и бла-бла-бла.

Но пък ще стъпи при бетоновозите, мутрите, евтиния алкохол, ще стъпи при тия, дето строят когато, каквото и където си искат. Като собственика на имот на първа линия в Синеморец (попадащ на територията на Природен парк „Странджа“ и на две защитени зони от „Натура 2000“), който ще бъде глобен между 5000 и 10 000 лв., защото… строил в период, когато гнездят птиците. Мутафчиев и други като него подкрепят точно този български туризъм. Други обаче не искат да помагат на наглеци, които съсипаха Алепу.

Дааа, лесно е да си прост, кофти е да си сложен, беше казал един човек в един запис. Така е, не можем да караме само на футбол, рушвети, ядене, джипки и SMS договорки. Някои имат сърце, други – морал, което усложнява работата в комбинация със сърцето. Най-лесно е да си пиколо на властта – носиш к’вото трябва, вземаш к’вото ти дадат.

Министърката на туризма Николина Ангелкова обяви, че летният сезон по българското море се удължава до октомври. Със същия успех може да го удължи и до 31 декември – по магистрала „Тракия“ и „Марица“ никога няма да видим опашките като край „Кулата“ от поели към Гърция туристи. Който успява, почива.

Лято, бира, COVID-19

Но коронавирусът покосява все повече хора в България. Само за денонощие има 132 нови случая на заразени. Не се впечатляваме, защото мерките са разхлабени, заведенията отвориха и ги няма ежедневните брифинги на Националния оперативен щаб. А най-вече: не се боим, защото вирусът е по-слаб, а държавата – по-подготвена, казва кой? Борисов.

Икономиката обаче се влошава: според прогнозата на ОИСР през 2020 г. предстои най-сериозното свиване от 90-те години на миналия век насам, а при втора вълна наесен картината е ужасяваща. Предстои втора актуализация на държавния бюджет – заради ангажиментите на България към паневропейския гаранционен фонд за справяне с последиците от коронавируса. Но наесен може да ни чака и трета актуализация.

Компроматите не развенчават герои, само водата покафенява още повече. В такива води оцеляват всякакви зарази. Коронавирусът например е бил в отпадните води на Торино и Милано още от декември 2019 г. В България човек може и да не усети разликата между канализацията и политиката.

Време е обаче да строим диги, вместо да чакаме да изтече мръсната вода.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Геополитическият контекст на българските скандали във властта

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/geopoliticheskiyat-kontekst-na-bulgarskite-skandali-vuv-vlastta/

Скандалите, свързани с публични лица от най-високите нива на властта у нас, се застъпват – преди един да е отшумял, идва друг. Ориентирането в тях е трудно, особено за публиката, която не търси анализ на фактите и обстоятелствата, а само се забавлява с комикси, аудиозаписи и снимки, в които основен персонаж е премиерът на републиката и все още любимец на една част от народонаселението.

Доскоро Бойко Борисов твърдеше, че също се забавлява с „компроматите срещу него“,

каквито нарича SMS кореспонденцията му с обвиняеми олигарси, дискредитиращите го записи, снимки и пр. Но на извънредна пресконференция, свикана панически в сряда, Борисов обяви, че вече се страхува и за физическото си оцеляване. Откъде идват страховете му, той знае сам най-добре, но едва ли истинската причината за тях е „дронът на президента“, който го кара да изпада в параноя. Премиерът съвсем неслучайно постави скандалите в геополитически контекст и заяви, че те се появяват преди решението за приемането на страната ни в чакалнята на еврозоната (което се очаква да стане през юли), след сделката за закупуването на американските изтребители и след напредъка на енергийните проекти.

В същия ден, в който на един сайт се появиха снимките на премиера от неговата спалня в резиденция „Бояна“, Васил Божков публикува извлечения от банковите си сметки, а бившата дясна ръка на Борисов в ГЕРБ Цветан Цветанов подаде заявление за напускане на партията и обяви, че скоро ще може да представи новия си политически проект.

На пръв поглед между тези събития няма видима връзка, но така ли е всъщност?

От Обединените арабски емирства Васил Божков няколко пъти попита Борисов къде са милионите, които олигархът е изтеглил и по негови думи, са били предназначени за върхушката на „хунтата“, както нарича управляващите най-богатият човек в държавата с 18 обвинения от прокуратурата. Но това е само една от версиите, при това без особена тежест – по разбираеми причини. С достоверна информация трябва да разполага финансовото разузнаване на ДАНС, защото, както потвърди и пред БНТ банкерът Левон Хампарцумян, докладите за всяка транзакция над 30 000 лв. се генерират автоматично и няма как теглените от Божков суми да бъдат скрити. Нито пък следите им да бъдат заличени. Въпросът е как службите са използвали тази информация и стигнала ли е тя до когото трябва.

Цветан Цветанов – бившият „сив кардинал“ в ГЕРБ, заяви, че напуска партията, с думите: „Не искам да виждам как граденото и с моите усилия отива по дяволите и как в партията постепенно намират място страх, подмазвачество, интригантство и посредственост.“ Още повече че бил от хората с „енергия и хъс да изграждат“. Затова очакваме да видим и новия политически проект на бившия Втори в управляващата партия, който дълго време живя в сянката на лидера, но не криеше, че тази роля не му е присърце.

Не закъсняха и новините, свързани с напредъка на енергийните проекти.

В четвъртък в Народното събрание министърката на енергетиката Теменужка Петкова съобщи извън дневния ред на парламентарния контрол, че руската компания „Росатом“, френската „Фраматом“ и американската „Дженерал Електрик“ са подписали меморандум и ще участват с обща оферта в процедурата за избор на изпълнител на изграждането на АЕЦ „Белене“ в състезание с две други азиатски компании – Китайската национална ядрена корпорация и Корейската хидроядрена корпорация. Само че „радостната“ новина бе изчетена от Теменужка Петкова с посърнал вид и неоптимистичен тон, защото всеки знае, че съдбата на този проект зависи от Европейската комисия, която трябва да му даде зелена светлина. Ама надали.

Без всякакво съмнение енергийните проекти, които България изпълнява и възнамерява да изпълни с участието на Русия – газопроводът „Турски поток“ и АЕЦ „Белене“, – засягат пряко интересите на САЩ в региона. От друга страна, приемането ни в чакалнята на еврозоната ще отдалечи страната ни от руската орбита на влияние и ще обърка плановете на Кремъл и Путин за Югоизточна Европа. За този геополитически конфликт намекна и Борисов на пресконференцията с недомлъвки.

В подобна на своя български приятел ситуация е и президентът Реджеп Тайип Ердоган,

който също изгражда стратегически енергийни проекти с Русия. Единият от тях е газопроводът „Турски поток“, а в началото на април 2018 г. Ердоган и Путин дадоха символичен старт и на най-голямата руска инвестиция в южната ни съседка – строежа на ядрената централа в Аккую. Тя ще бъде с четири блока, първоначалната ѝ цена е 20 млрд. долара, а 99,2% от акциите са собственост на руската компания „Росатом“.

През 2019 г. Турция приключи и доставката на своя територия на руските ракетни отбранителни системи S-400. Вашингтон не успя да спре тази сделка, с което Ердоган си навлече гнева на Белия дом и предизвика напрежение в НАТО. От този конфликт произлезе риск Анкара да остане и без поръчаните сто американски изтребителя F-35 от пето поколение, а на заплахата турският военен министър Хулуси Акар отговори, че страната му може да започне производството на собствени военни самолети.

Масло в огъня на отношенията между Анкара и Вашингтон наля и гласуваният от турския парламент едногодишен мандат за разполагане на войници в Либия, който накара Тръмп да предупреди своя турски колега, че всяка чужда военна намеса там е нежелана.

На фона на тези събития в южната ни съседка

двама бивши съпартийци на Ердоган напуснаха управляващата Партия на справедливостта и развитието

и обявиха началото на два нови политически проекта. Учредител на първия е 52-годишният Али Бабаджан – бивш икономически вицепремиер, който се оттегли от управляващата ислямско-консервативна партия и заяви, че „има остра нужда да се създаде една по-просперираща и жизнена Турция, а това е невъзможно при сегашното политическо състояние, […] защото управляващата партия е започнала да върши неща, които противоречат на основополагащите ѝ принципи“. Втори фронт срещу Ердоган отвори бившият външен министър – ислямистът Ахмет Давутоглу, който в края на миналата година регистрира опозиционната Партия на бъдещето.

Засега социологическите агенции не отчитат висока подкрепа за тези две нови политически формации. Но тяхната цел е да ерозират бавно влиянието на управляващата партия, която с политиката си засегна американските геостратегически интереси в региона – и е въпрос на време тази цел да бъде изпълнена.

И в България любимият на задкулисието политически инженеринг също е в ход.

Един след друг заявки за участие в битката за властта на следващите парламентарни избори направиха Слави Трифонов, Мая Манолова и Васил Божков. Сред тях се нареди и Цветан Цветанов. Това са новите играчи, но само засега, защото до изборите през март 2021 г. има още време, а залозите – очакваните милиарди евро от Европейския съюз – са изключително високи, ако използваме хазартния термин.

Въпреки скандалите, които не престават да тресат държавата и да омерзяват обществото с падението на политическата класа, социолозите не отчитат партия, която да повишава доверието на избирателите към нея и да трупа шансове да измъкне каруцата на властта от калта, в която е затънала.

Очевидно е, че Борисов се провали. Морално и лидерски.

Оплетен в корупционни скандали, той не може да бъде спасен, независимо от клетвите на ГЕРБ, че ще го бранят до последно. Защото същите тези, които днес му се вричат във вярност, утре, когато пробойните в кораба на управляващите станат големи и той започне да потъва, първи ще избягат от палубата му.

Провалиха се и лидерските амбиции на премиера да бъде основен фактор за европейската интеграция на страните от Западните Балкани. С последния аудиозапис, в който се споменават в унизителен контекст и имена на премиери на държави от ЕС, Борисов изгуби и доверието на партньорите ни от Брюксел, ако някога изобщо го е имал. Провалиха се и опитите му да балансира между регионалните интереси на Москва и Вашингтон, защото за това се изисква много дипломатичност и интелект – интуицията в тази игра не стига.

По тези причини българският премиер е вече бита карта за много посолства в София, които вероятно мислят за това кой ще го замести, каква ще е бъдещата конфигурация в Народното събрание и как би изглеждала следващата управляваща коалиция.

А че ще е коалиция, спор няма.

Защото дори и е да е отново първа политическа сила, ГЕРБ ще е с намалена електорална подкрепа, а следващият парламент – още по-фрагментиран. Затова може да очакваме и бъдещата управленска коалиция да е далеч по-безпринципна от досегашната между ГЕРБ, „Патриотите“ и ДПС зад паравана.

Всеки от новите политически играчи, направили заявка за участие в изборите, има потенциал да преодолее 4-процентната граница за влизане в Народното събрание. Едва ли ще има проблем за това и олигархът от Дубай. По простата причина, че на хората толкова много са им омръзнала физиономиите от телевизора, особено една конкретна, че биха гласували без угризения да сменят един бандит с друг. Като „най-печално известния гангстер в България“, както го нарече бившият временно изпълняващ длъжността посланик на САЩ в България Джон Ордуик, Божков ще може да участва в задкулисни договорки в парламента, но едва ли партията с мандат да състави кабинет би го поканила официално за партньор, дори и някой друг да е начело на неговия политически проект.

Колко са възможните писти, които могат да изстрелят един или друг към върха на изпълнителната власт, можем само да гадаем. Както и какъв порочен договор за усвояването на големите пари от Европа могат да сключат бъдещите партии в парламента, някои от които са дори без ясен профил. Пък и както се вижда от тенденцията в последните години, традиционното разделение дясно–център–ляво няма особено значение за избирателите, както са без тежест идейните послания и програмите на партиите, когато трябва да си избират партньори във властта.

По-интересно е чии геополитически интереси биха защитавали новите партии, ако получат представителство в следващия парламент, независимо че всички ще се кълнат в евро-атлантическите ценности и в избрания от България европейски път на развитие. Ако позиционирането на Цветанов, чийто политически проект вероятно е съгласуван с презокеанските ни партньори, е предвидимо, не можем да кажем същото за Божков или Трифонов, които познаваме в друго качество, не и като политици. Особено важно е и дали ДПС ще запази ролята си на балансьор и досегашните си порции от властта, както и дали Пеевски ще овладее окончателно партията на Доган. Но най-обезкуражаващото за избирателите е, че вероятността политическите партии да се еманципират от паралелната власт изглежда нищожна. Поне към днешна дата.

Заглавна снимка: Борисов и Цветанов на конгрес на ЕНП през 2009 г. Снимка: ЕНП

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Някой каза: „Борисов е гол!“

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/nyakoy-kaza-borisov-e-gol/

В навечерието на първия премиерски мандат на Бойко Борисов цяла България видя счупения му крак; в края на третия го видя полугол, спящ и беззащитен. (Автентичността на тази снимка от пуснатите през седмицата самият той не оспори.)

Елементарен е този сюжет с премиера, овъртолен в евтини чаршафи, и нощно шкафче, пълно с кюлчета злато и банкнотите на мафията – тези от по 500 евро. Като плакат на манифестация, само че за корупция. А и тези златни кюлчета, сякаш извадени от пещерата на Али Баба… Независимо какво мислим за Бойко Борисов, наистина ли вярваме, че къта пачки от по 500 евро – като наркодилър, в нощно шкафче в държавна резиденция, докато отвън пазят гардовете от Националната служба за охрана (НСО) и пускат посетители в резиденцията само след негова санкция? Кой (или коя) е фотографирал(а) спящия Борисов, знае той – и сглобилите компромата.

Банкнотите с номинал 500 евро не се емитират от миналата година. Дълго време бяха обект на спорове в ЕС, тъй като са удобни за подкупи, пране на пари, нелегални плащания – за дрога, трафик и др. Една пачка – 50 000 евро, двайсет правят 1 милион и се събират и в голяма дамска чанта… Сега пачки от по 500 евро „изскачат“ от снимка от спалнята на министър-председателя във вила „Секвоя“ на резиденция „Бояна“. Като скрабъл, в който са ни измислили думата и трябва само да я прочетем. Чрез Facebook обвиненият в 18 престъпления Васил Божков, който се прави на хъш от Дубай, запита: „Ще го търпим ли още? Да си върнем България!“

Пропукване

Но и без снимките от спалнята, които принизяват нивото на обществената дискусия до омачкани чаршафи, към властта и персонално към Борисов са се натрупали недоверие, съмнения, разколебаване в способността му да „държи юздите със здрава ръка“ – както държи волана на джипа. Българският обществен живот, както написа съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов, е „доминиран от неотговорени въпроси“. Причината – няма институции, които да свършат клиничната работа. Тези, с които разполагаме, са бухалки за едни и златни кюлчета за други, не и полезни органи за обществото и неговите публични блага.

Борисов е все по-неубедителен в оправданията. Не че няма институции – има, и хората, които се назначават в тях, са зависими „само“ докато ги избере парламентът. Не че не си е писал съобщения с Божков – ама само за едни двама футболисти на „Левски“. Не че не е говорил такива работи като в записа, в който пуска цинични обиди към Цвета Караянчева и двама-трима европейски лидери, ама всъщност записът е сглобен от няколко негови разговора…

Слаби са и масовките от „инспекциите“ – едни и същи „непринудени разговори“ със строителни работници, кметове, ширнал се път, багери. Сбирането на депутати и видни персони от ГЕРБ зад гърба му, докато е в режим „монолог“, мълчащи и ръкопляскащи, тук-там възклицаващи, е жалка картинка. Уж послание за сила и единност, а на всички им личи колко неловко се чувстват. Ефектите вече не покриват дефектите, създадени от три мандата имитация на реформи и погазено върховенство на правото.

Дестабилизация по Божков или стабилност по Борисов

Компроматите ще предизвикат нестабилност – според Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията; дестабилизация на държавата и (предсрочни) избори, която минава през нов политически проект, нова политическа конфигурация – според главния прокурор Иван Гешев. Но няма да съборят правителството, което вероятно не е и целта. Рано е още.

БСП ще избира свой лидер през септември, а този лидер ще даде тон и на политиката на втората най-голяма партия – колаборация с ГЕРБ (и ДПС) или опозиционери до последна капка кръв. Не са „сглобени“ и новите политически проекти – на бившия Втори в ГЕРБ Цветан Цветанов, на Слави Трифонов – „Има такъв народ“, предстои и позициониране на движението на Мая Манолова, а „Възраждане“ се опитва да разшири електората си (макар и там да започва люспене).

И докато текат тези процеси, както и преговорите между различните политически субекти, компроматите ще вършат своята работа на оръжие за масово поразяване. Ще разклащат националната устойчивост и сигурност като цяло, ще засилват вътрешнополитическата конфронтация, а оттам ще отслабват и националния имунитет, съпротивителните сили на обществото.

В опит да посочи враг, премиерът обяви, че президентът го следи с дрон, а той е жертва на мафиотски сговор, на геополитически интереси и на БСП, Цветан Цветанов, Мая Манолова, Слави Трифонов и „всички ДСБ-та по земните кълбета“. В такъв случай за идентифицирането и противодействието на подобни хибридни операции най-добре е да се обърне за помощ към евро-атлантическите партньори. Това си е трансгранична престъпност.

ДПС не са сред заговорниците. Премиерът каза, че те действали „отзад, тихо“. Сигурно е така, защото не ги виждахме зад гърба му, но знаехме, че са там.

Разбира се, ГЕРБ винаги може да предизвикат предсрочни избори, но за целта им е нужно значимо достижение. Не и членство в Банковия съюз, обещано от Борисов за юли, тъй като не е успех, който мнозинството българи биха разбрали и оценили. Виж, десетина милиарда евро от бъдещия Фонд за възстановяване от коронавируса, който Европейската комисия подготвя, ще вършат чудесна работа. При това компроматно темпо до края на мандата идната пролет рейтингът на Борисов и ГЕРБ може да е сринат. А едва ли има по-голям удар за управляващите от това да останат втори след победоносна серия от спечелени избори в последното десетилетие.

Конкуренцията на Русия

Компроматите в България, започнали с измислената партийна книжка от БКП на Стефан Софиянски, стигнаха ново дъно – и ще продължават. Не само в България. През февруари т.г. един руски художник качи в интернет секс видео, което отказа от надпреварата за кмет на Париж Бенжамен Гриво, кандидат на управляващата партия на Макрон.

Манипулацията с компрометиращи материали е във възход в Русия, особено един случай от края на 90-те години в Русия. (Случайно ли Борисов все дава примери с „учебника на КГБ“…) Става въпрос за Юрий Скуратов, по онова време главен прокурор на Русия и опонент на президента Борис Елцин. Скуратов разследва случаи на корупция около клана на президента, конкретно аферата с Mabetex – швейцарската строителна компания, заподозряна, че е давала подкупи на хората около Борис Елцин. Така получавала поръчки, в т.ч. и за реконструкцията на Кремъл. Неин собственик е Беджет Пацоли, най-богатият албанец в света.

През юли 1998 г. Владимир Путин е назначен за шеф на ФСБ (Федералната служба за сигурност, наследник на КГБ). Същата година по руски телевизионен канал се излъчва видеокасета, озаглавена „трима в леглото“. Показани са мъж в хотелска стая заедно с две проститутки, а самият Путин удостоверява автентичността ѝ и потвърждава самоличността на Скуратов. Прокурорът незабавно бива отстранен. Разследването на корупцията не продължава. А когато Путин става временен президент през 1999 г., с първия си указ гарантира имунитет на Елцин и семейството му. Осигури му неприкосновеност – че не може да бъде съден за действия, които е извършил, докато е бил на президентския пост.

А у нас? У нас прокуратурата си проверява. Сеячите на съмнения се подготвят. След жанровото разнообразие от SMS-и, аудиозаписи и снимки, в очакване сме на видео. Борисов е гол – само че ние отдавна го знаем.

Заглавна снимка: Arno Mikkor

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Честит рожден ден, г-н Борисов! В сезона на мълниите сме

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-8-12-june-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Честит рожден ден, г-н премиер! Онзи ден политологът Христо Панчугов заяви, че спокойствието е латентно и всеки момент може да бъде взривено от нещо.

„Нещото“ се оказа 6-минутен запис, в който подпийнал човек, досущ с гласа и сленга на Бойко Борисов, „опрасква“ разни хора по всякакъв начин – чрез обиди и разпореждания. Под ударите попадат верни кадри на ГЕРБ като Цвета Караянчева заради арменския геноцид, маскиран като „масово изтребление“ – заменка, предложена от нея; европейски лидери; един зам.-министър, вече бивш – Александър Манолев, заради „къща за гости“; един кандидат да купи ЧЕЗ – „Еврохолд“, който не се съобразява с Него; депутатката от БСП Елена Йончева (преди да стане евродепутатка) – пак заради „къща за гости“.

Това идва като първа „честитка“ към премиера. И макар Борисов да е гърмян заек откъм записи, все пак не вече е като при първия му мандат, когато се появиха онези записи от Банкя – тогава още го обичахме.

И бизнесменът с 18 обвинения Васил Божков може да вземе да взриви… фойерверки под прозорците на Борисов. След като десетилетия плаща за политически чадър, сега щял да прави партия – защото „властта трябва да бъде отнета“ от Борисов.

„Мутренско семейство в развод“

Вече не му стига на Божков само да финансира, както беше с кампанията на царя. Впрочем това Борисов би трябвало да го знае не само от „Уикилийкс“ – нали беше телохранител и шофьор на Сакскобургготски, а после главен секретар на МВР в полуцарския-полудоганов кабинет. (Сега обаче царят е смълчан и не издига глас в защита на хазартния бос, по-важно му е да си възвърне пак имотите.) Излиза, че Божков е инвестирал и в Бойко-Борисовия дебют в политиката.

Дааа, някога всички бяха една голяма задружна фамилия, а сега – „мутренско семейство в развод“, по определението на евродепутата Радан Кънев. И сценки от художествена самодейност. Най-напред Божков беше Али Баба, а сега се прави на Индже войвода. Искал върховенство на закона, референдуми за важни за обществото теми, политика с депутати без имунитет и партии без субсидии, финансова ревизия на досегашното управление.

Тази текстура някои медии определиха като микс а ла „Слави Трифонов – Мая Манолова“, а други преброиха колко хиляди са подкрепили Божков във Facebook. В сравнение с милионите безумци, дето търкаха билетчетата от „Национална лотария“ (лека ѝ пръст), тия над 60 000 са пренебрежимо малко. Може пък партията да раздава билетчета – от дубайската лотария. Ще изплаща печалбите, като вземе властта.

Симбионти, симбионти…

И за партията ли Божков ще търси заем от приятели – нали живее на кредит в Дубай, където му дават по милион-два?! Регистрация чака и политическата сила на Слави Трифонов „Има такъв народ“ – до края на юни съдът казва кога ще се появи в правния мир.

Но вече имахме партия, подобна на мислената от Божков – „България без цензура“. Плати я с пари на данъкоплатците собственикът на КТБ Цветан Василев, вече бивш банкер, обвиняем и укриващ се в Белград, който също напомни за себе си тази седмица. Даде интервю – каза, че третото правителство на Борисов е най-лошото, защото лъснала симбиозата му с плана на Доган и Пеевски…

А може би е лошо, защото банкерът вече не е от симбионтите? Все едно, и Божков, и Василев са петимни да говорят, а прокуратурата така и не ги разпитва. Първият дори поиска независимо европейско разследване на сигнала си за корупция. Вместо да си свърши работата, за да „потърси от наше име обективната истина“, прокуратурата отдава цялото си внимание на проверки на приватизацията, за която давността е изтекла, каза съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов.

Кръвожадни за справедливост

Междувременно Делян Пеевски, депутат от ДПС, познат като човек и като метафора (да не се бърка с дуализъм), предложи „ревизия на Прехода“ – парламентарна анкетна комисия, която да провери „генезиса на съмнителни богатства“.

Тази сюжетна линия явно е подкрепление за разследванията на приватизационните сделки от главния прокурор. Докладът на ДАНС за първите 14 сделки начело с „Кремиковци“ вече е на прокурорските бюра. Но и ГЕРБ подкрепя играта на ДПС с комисията за Прехода, за да стане ясно „кой създаде Валентин Златев, Баневи, Бобокови, Божков, всичките кредитни милионери, подплатени от кадрите на ДС, защото те бяха в основата на този криминален преход“. (Дали Златев ще влезе в ареста?)

Как кой ги създаде? Покойният вече Крум Благов го написа в книга още преди десетина години. Лукановите куфарчета с пари са реалност, каза той, и изброи някои „получатели“ – Николай Банев, Христо Ковачки, Васил Божков, Иво Недялков, Илия Павлов, Добромир Гущеров, Димитър Барбуков. Жалко е как тези мимикрии са предназначени да утолят жажда за справедливост. Всъщност вече сме кръвожадни.

Въпрос на доверие

Свалете си шлемовете – това е виртуална реалност. Или останете в „реалността“, в която пиарката на премиера изплаща за по-малко от 5 години заем от 150 000 евро и погасява част от друг за 500 000 евро. С родителски дарения (баща – полицай; майка, работеща на смени в хотел) и със заплати на съпруга от бордове на държавни фирми и от централата на ГЕРБ… Какво да се прави – въпрос на доверие. А на Севделина Арнаудова премиерът вярва повече, отколкото на Цветан Цветанов. Затова и бившият Втори е вън от ГЕРБ. Стяга партия, докато ГЕРБ се стягат за избори, макар да им е трудно – дълго във властта, понатежали, по-тромави, изгубили рефлекси. Апетитите са станали тройно по-големи, нали идват с яденето, тоест – с мандатите.

В третия мандат властта отново помага на ПИБ – като във втория, когато осигуриха държавна подкрепа на банката от 1,2 млрд. лв. Разреши я Европейската комисия, а ПИБ върна парите през май 2016 г. Сега държавата се включи и придоби дял в трезора. Още през 2016 г. на стрес тестове стана ясно, че ПИБ се нуждае от близо 206 млн. лв. капиталов буфер. Днес вече тази дупка е „попълнена“ от Българската банка за развитие в името на прокламираната от управляващите цел – влизане в преддверието на еврозоната, т.нар. ERM II. Проблемът с ПИБ бил „последна пречка“. Ще видим дали е така – ако ни поканят през юли в чакалнята.

Докладът за напредъка към еврозоната, публикуван тази седмица от Европейската комисия, обаче показва, че съвсем не е така. Пречки има поне няколко – и с транспонирането на европейските директиви за пране на пари, и със законодателните решения, гарантиращи независимостта на БНБ, и с нерешените проблеми за несъстоятелността, и още, и още… Борисов иска да вярваме, че помага на ПИБ в името на „общото благо“ – еврото. Затова държавата дава 170 милиона публични средства от необходимите 200 милиона.

Единственото утешение е, че когато България се присъедини към Банковия съюз, Европейската централна банка ще извършва надзор на големите банки (и ПИБ в това число). Един ден.

Спасението ни се вози в джип?

В това време Световната банка публикува доклад, в който България е втората страна в Европа и Централна Азия след Хърватия, в която спадът на БВП ще е най-голям тази година – с 6,2%. Два пъти повече пък са фирмите, които съкращават хора, в сравнение с тези, които ще наемат. Заетостта спада във всички сектори и наесен безработните ще са малка армия. Износът се е сринал през април, също и вносът. Но вместо Национален спасителен план гледаме по телевизиите джипа на Борисов. Нарича се визуализация на спасителите.

Според доклада за конвергенцията на ЕК двигателят на растежа в България е вътрешното потребление и проектите, финансирани с европейски средства. А сайтът „Биволъ“ публикува видео от заседание на Консултативния съвет по овощарство и зеленчукопроизводство в Земеделското министерство, в което министър Десислава Танева признава за измами в схемите за директно подпомагане. И не само признава, но и предлага „да се придържаме, че нямаме такива измами и всичко е наред, защото иначе и това [финансиране] ще ни спрат. В крайна сметка ние изпълнихме това, което браншът искаше. Но сега да се хвалим какви измамници сме? Утре нали ще кажат, значи не трябва да получавате тази помощ!“.

Записът е от 8 юни. На 9 юни се появи съобщение за „видеоконферентна среща между главния прокурор на ЕС г-жа Лаура Кьовеши и главния прокурор на Република България г-н Иван Гешев“ – по инициатива на Кьовеши. Гешев изразил мнение, че предвидените за България двама делегирани европрокурори са крайно недостатъчни.

В сезона на мълниите сме. Да внимават онези по върховете.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

За магистърската програма „Лайфстайл журналистика“ – отвъд иронията

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/lifestyle-journalism-sofia-university/

Неотдавна активното интернет гражданство намери нова тема за възмущение – магистърска програма на име „Лайфстайл журналистика“. Тя се предлага от Факултета по журналистика и масови комуникации (ФЖМК) на Софийския университет. Обект на критика станаха както съществуването на програмата, така и имената на различни дисциплини, включени в нея – например „Медии и пари“, „Гурме и медии“, „Право и лайфстайл“, „Инфотейнмънт“, „Фешън журналистика“. Сред критикуващите и осмиващите се наредиха писатели, журналисти, професори (авторката на настоящия текст също не направи изключение).

Темата отекна и в медиите. Възмущение изрази и собственичката и издателката на лайфстайл сайта „Момичетата от града“: „Веднага ви казвам – като собственик и издател на лайфстайл медия – никога не бих назначила студент, завършил такава „специалност“. И не защото няма да ми върши работа, най-вероятно ще е полезен. А защото очевидно е човек, който няма други стремежи, а това е тъжно. Още по-тъжното е, че най-големият университет в България изобщо предлага такава специалност на своите студенти. Когато нивото пада не само в медиите, но и в университетите, не остава много надежда.“

От ФЖМК предпочетоха да запазят мълчание и да не реагират на скандала.

Масовото обсъждане на темата възпроизвежда илюзията, че магистърската програма „Лайфстайл журналистика“ е нещо ново.

Лесно обаче може да се установи, че програмата се предлага поне от 2014 г., откогато датира страницата ѝ в сайта на СУ. Файлът с описанието ѝ и учебния план, предизвикал бурно недоволство преди броени дни, е качен преди близо година. От 2018 г. магистърската програма има своя страница и във Facebook, на която могат да се видят и видеоразкази на вече дипломирани магистри. Там става ясно и че последното кандидатстване за програмата е било през януари.

И ако разпространяването на „вайръл“ информация в социалните мрежи е обичайна практика, подчиняваща се на определени психологически механизми, то трудно може да се обясни липсата на проверка на информацията от страна на критикуващите от висотата на „сериозната журналистика“.

След като магистърската програма съществува от години, интересното е защо тя става новина чак напоследък.

През 2014 г. България за първи път изпадна от първите 100 държави в класацията на „Репортери без граници“ за свобода на медиите, заемайки 106-то място, след като предишните две години беше на 87-мо. След това спадът продължава, а в последните години страната ни държи 111-то място.

Редица телевизионни журналисти бяха съкратени или принудени да напуснат. През последните години „Нова телевизия“ се раздели с Анна Цолова, Дарина Сарелска, Виктория Бехар, Силва Зурлева, Миролюба Бенатова, Генка Шикерова, Марин Николов, Лора Крумова, Валдес Радев, Мирослава Иванова, Галя Щърбева, Мария Йотова, Станимира Иванова, Живко Константинов… Подобни процеси текат и в БНТ – Искра Ангелова, Камен Алипиев, Роберт Ковачев, Надежда Московска са само част от журналистите, които бяха освободени.

В същото време не престава натискът върху неудобни за властта медии (от „Дневник“ до bTV), а журналистите нямат увереността, че евентуален случай на насилие срещу тях ще бъде честно разследван. За открития във Варненското езеро труп на журналиста Георги Александров разследващите органи дори от „кумова срама“ не допускат версията за убийство.

В тази ситуация лайфстайл журналистиката постепенно заема все по-големи територии от мястото на сериозната.

За разлика от политическата и разследващата журналистика, тя е далеч по-безопасна. А подвизаващите се в този жанр запазват работата си за къде-къде по-дълго време от колегите си, задаващи неудобни политически въпроси. Политическите предавания са се превърнали в пространство, в което представителите на властта да казват всичко, което искат, без да се притесняват, че водещите могат да ги „хванат“ в противоречие или да поискат допълнителна информация. В „Нова телевизия“ критични журналисти комай не останаха. Учебникарски пример е трансформацията на БНТ във все по-удобно „беззъба“ медия. А предаванията за култура на националната телевизия са под постоянен натиск да се преориентират към лайфстайла, ако искат да продължат да съществуват.

И ако допреди две-три години процесите на „олекване“ на медиите в резултат на натиск върху тях или върху определени журналисти протичаха по-неусетно, в последно време приемат драстични измерения. Особено откакто Домусчиеви купиха „Нова телевизия“, Емил Кошлуков оглави БНТ, а Иван Гешев стана главен прокурор и започна да посочва журналистическите си „врагове“ поименно.

Именно в този контекст магистратурата „Лайфстайл журналистика“ изглежда цинично.

Защото университетът, чийто идеал е академизмът, се оказва част от общия процес на изместването на критичната журналистика от лайфстайла. А отъркването в знаменитости и в силните на деня получава допълнителна легитимност, ако е съпроводено с диплома. Как да не си спомним, че телевизия „Алма матер“, също част от ФЖМК, предлагаше на студентки в минижуп да станат известни (както се оказа – за изненада на немалка част от преподавателите във факултета), като носят на шефа кафе и сметана и се усмихват, докато той ги оглежда отзад.

„Аз избрах какъв да бъде моят стил на живот. Избрах да бъда заобиколена от красота, естетика, блясък, елегантност и изящество. Нещо, което винаги е било част от моята същност, но и което затвърдих напълно в университета благодарение на професор Любомир Стойков, за което съм му безкрайно признателна“ – така изразява благодарността си към магистърската програма, по-точно към един от ръководителите ѝ, водещата от „Канал 3“ Ивелина Кунчева.

Е, щом премиерът се хвали, че „три папи“ са го „галили по главата“, каква по-добра реклама за програмата от щастливата магистърка Ивелина Кунчева, погалена от Ален Делон? В това отношение и проф. Любомир Стойков като ръководител на програмата може да се похвали с личен пример – през 2019 г. той е удостоен с награда от президента Румен Радев, за тоалетите на чиято съпруга Стойков нееднократно е отправял комплименти.

Тази стратегия е хем печеливша, хем приятна и студентите много добре разбират това. Ето защо за обучението по лайфстайл журналистика кандидати няма да липсват. Съответно и преподавателите, предлагащи курсове в него, ще са спокойни, че ще имат достатъчно часове.

Въпреки че можем да видим магистратурата по този начин обаче, това не изчерпва смисъла ѝ. 

Освен че е свързано с обществено-политическия контекст, образованието, включително журналистическото, има и своя вътрешна логика. Критиците на злополучната магистърска програма се държат, сякаш тя е единствената, която се предлага от ФЖМК. Някои от коментарите в социалните мрежи включваха реторичния въпрос защо във факултета няма и магистратури по разследваща или по политическа журналистика.

Всъщност за настоящата учебна година ФЖМК предлага общо 16 магистърски програми.

Сред тях – изненада – има и „Вътрешнополитическа журналистика“, а една от дисциплините в нея е „Разследваща журналистика“. 

Тези факти опровергават първоначалното впечатление, че факултетът едва ли не си поставя за цел да произвежда само лайфстайл журналисти.

Също така, въпреки че е забавно, не е коректно да съдим за смисъла и стойността на една учебна дисциплина единствено по заглавието ѝ, без да сме наясно какво и как се преподава в нея. Ако знаем, че курсът „Право и лайфстайл“ се води от проф. Нели Огнянова, името му няма да изглежда смешно. Защото едва ли някой у нас е по-добре запознат от нея с българското и международното право в областта на медиите, както и с границите между личния живот и обществения интерес. А щом доц. Ясен Бориславов интерпретира връзката между пандемията от COVID-19 и изразяването на нежност през концепцията за цивилизацията на социолога Норберт Елиас, курсът му „Гурме и медии“ обещава да е интересен.

Лайфстайл журналистиката може да бъде смислена и висококачествена

въпреки масовото ѝ профанизиране не само в България. Тя не се свежда само до отъркване в знаменитости и папаращина, а може да включва и изследване на различни култури и субкултури, стилове на живот, изкуство и пр. Възможно е да се прави и с уважение и самоуважение. Дори у нас има читави лайфстайл издания, които отговарят на високи критерии. На журналистите в тях вероятно им е толкова тъжно да чуват думата „лайфстайл“ като обида, колкото на „сериозните“ журналисти, които всекидневно се срещат с убеждението, че журналистиката е „мръсна работа“. Възмущението на издателката на лайфстайл сайта „Момичетата и градът“ от съществуването на магистърска програма по същата тема повдига въпроса дали тя не е интернализирала негативното отношение към попрището си. Иначе не би имала причина да мисли, че преподаването му предлага по-тесни хоризонти, отколкото нейното издание.

А доколкото магистърската програма има за таргет и студенти, които искат да се къпят в блясък, да ровят в „мръсното бельо“ на знаменитостите и да са галеници на властта, това не означава друго, освен че и висшето образование е част от общественото възпроизводство – нещо, което едва ли тепърва научаваме.

От друга страна, от презрителното отношение към програмата „Лайфстайл журналистика“ не следва, че „сериозната журналистика“ може да разчита на подкрепа

от страна на активното гражданство. Протестите в защита на журналисти са рядкост и в тях се включват най-вече представители на гилдията. Най-добре умеят да отстояват правата си чрез протест журналистите от Българското национално радио. Но да помните протести и публични демонстрации срещу отстраняването на знакови телевизионни журналисти? По-вероятно е да се случи обратното – журналисти да бъдат подложени на безмилостна критика както от представители на гилдията, така и от граждани.

Блестящ пример в това отношение бяха реакциите по повод на интервюто на Миролюба Бенатова с оглавяващия Националния оперативен щаб за борба с коронавируса ген. Мутафчийски. Това беше първото телевизионно интервю на Бенатова, откакто „Нова телевизия“ ѝ предложи унизителни условия на работа и тя предпочете да си изкарва хляба, карайки такси. Журналистката е искала да разговаря с представител на Министерството на здравеопазването (МЗ), оттам са я пратили при Мутафчийски. И се получава омагьосан кръг – генералът казва, че тя трябва да пита Министерството, а тя отговаря „оттам ми посочиха Вас“.

Голяма част от коментарите за интервюто бяха унищожителни. 

В тях Бенатова беше представена като садистка, съзнателно изкарваща от кожа жертвата си – един достоен хирург – с въпроси, които не са за него. Въпреки че той символизира властта, а тя е в немилост. Имаше и критики, че интервюто е монтирано, в резултат на което беше публикуван и суровият материал – все едно интервютата не се редактират по принцип.

Интервюто на Бенатова имаше впрочем важно последствие – още на следващия ден МЗ обяви, че болниците нямат право да изискват от пациентите да заплащат тестове за коронавирус при постъпване. Именно за тези тестове беше един от основните въпроси на журналистката. Но тази ѝ заслуга потъна сред канонадата от критики. Въпреки че няма по-голяма победа за един журналист от това разкритията или въпросите му да доведат до практическа промяна.

Каква е поуката от тази история за един млад човек, който обмисля каква магистратура по журналистика да запише?

Задаването на въпроси, които могат да засегнат властта, не е желателно. А представителите на властта имат нежни и раними души, които трябва да се щадят. Далеч по-безобидно щеше да е, ако Бенатова беше питала Мутафчийски много ли му е тежко по време на извънредното положение, спи ли нощем, какви са хобитата му, какво символизират различните му униформи. Така че защо да ставаме разследващи журналисти, като има далеч по-безболезнени форми на професията?

Затова, преди да се присмиваме на ФЖМК, да обвиняваме властта и (само)цензурата в медиите за състоянието на „сериозната журналистика“ у нас, добре е да се замислим ние самите какво правим, за да е медийният ни пейзаж такъв, какъвто искаме.

Заглавна снимка: © Огнян Цветков

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.