Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/pasport-rusnak-uruguay.html
Бивш полковник на Министерството на вътрешните работи (МВР) на Руската Федерация Андрей Валериевич Каштанов от 2008 г. притежава паспорт на Република България по скандалната програма “Гражданство срещу инвестиции”. „Биволъ“ писа…
Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/transut-na-vurhovniia-kasatsionien-sud/
Какво означава „транс“? С тази съставна част на думите се означава преминаване на някаква граница или на друго място – например трансатлантически полет или транснационална инициатива. В този смисъл „да изпаднеш в транс“ ще рече, че съзнанието се „пренася“ някъде другаде.
Трансхора пък са онези, чиято джендър идентичност не съответства на пола, с който са се родили, един вид – преминава „границата“ му. Трансмъжете са се родили като жени, но имат устойчива мъжка идентичност (често – от ранна детска възраст); при трансжените е обратното. В българските официални документи се използва терминът „транссексуалност“, макар че в строгия смисъл на думата транссексуалните са само част от трансхората – тези от тях, които променят пола си с хормони и/или операции.
Въпреки демонизирането на понятието „джендър“ в резултат на кампанията против Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, по-известна като Истанбулската конвенция (ИК), има смисъл то да се употребява и да се разграничава от „пол“. „Джендър“ са социалните и психологическите измерения на пола.
Пример: няма различия между половите признаци на жените в България и Афганистан, но първите имат право на образование, а вторите – не. Освен това едни и същи афганистанки доскоро са имали право на образование, а вече нямат, без нищо в биологията им да се е променило. Как едно общество разбира ролята (включително биологичната) на жената, е въпрос на джендър, не на пол.
В България е възможно трансчовек да смени пола си по документи, или поне беше повече от 30 години – до 20 февруари т.г. Възможността се предвижда в Закона за гражданската регистрация (чл. 75, ал. 5) и в Правилника за издаване на български лични документи (чл. 20, ал. 2, т. 4). А в Допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация изрично се казва, че в дискриминационния признак „пол“ се включват и случаите на промяна на пола (§ 1, т. 17). Тъй като обаче няма ясни правила какви са критериите, за да се допусне такава промяна, съдебната практика в това отношение е противоречива.
На 20 февруари Върховният касационен съд (ВКС) в свое тълкувателно решение отговори на въпроса: „Допустимо ли е и при какви предпоставки съдът да допусне по реда на Закона за гражданската регистрация промяна на данните в съставените актове за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален?“
Краткият отговор на този въпрос според ВКС, е „не“, с което на практика съдът забрани юридическата смяна на пола:
Обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален.
Така смятат 28 от общо 49 съдии, а 21 са на обратната позиция и се подписват под особено мнение, в което мотивират несъгласието си. Според тях решението „трябва да бъде точно в противоположен смисъл. Съдът може да допусне правна промяна на пола на транссексуален човек, като съобрази характерните особености на всеки конкретен случай и наличието на баланс между обществените и личните интереси“.
На 27.07.2018 г. КС отсъди, че ИК противоречи на Конституцията на България, с аргумента, че понятието „джендър идентичност“ не съответства на „половата бинарност“, т.е. на разбирането, че съществуват само два пола. КС също заключи, че само биологичният пол е конституционен и социалната роля на жената е да бъде майка. Да се чуди човек защо конституционни съдийки, подписали се под решението, са станали такива, вместо само да раждат деца.
На 26.10.2021 г. КС постанови в духа на предишното си решение, че полът според Конституцията има единствено биологичен смисъл и няма социално или психологическо изражение, отделно от биологичното. Нищо че в Основния закон не се обяснява какво е пол (както впрочем и в ИК). В мотивите ставаше дума не за човешки права, а за семейство, традиции, религия, църква и бинарност на пола.
Ако след първото решение на КС съдилищата, които трябваше да се произнасят по дела за юридическа смяна на пола на транслица, започнаха да постановяват повече откази, то след второто отказите се увеличиха в още по-голяма степен.
В двете си решения КС интерпретира както Конституцията, така и международни документи, които България е ратифицирала, доста фриволно спрямо съдържанието и духа им, но в унисон с доминиращата антиджендър реторика. ВКС не просто се съобразява с КС като с по-висша инстанция, а и надгражда интерпретативните му прийоми в опитите да подчини изцяло правото на личен живот на обществения интерес.
Тълкувайки решението на КС от 2021 г. например, ВКС буквално отменя статута на светска държава на България: понеже „ценностните разбирания на обществото“ са „формирани от религията и морала“ (а кой реши, че именно от това са формирани?), „налагането от страна на държавата на правни разрешения, намиращи се в колизия с установени морални и/или религиозни норми и принципи, би се характеризирало със спорна легитимност и би компрометирало регулативния им потенциал“.
За да останем в религиозната стилистика, ВКС тълкува и конвенциите за правата на човека, които България е ратифицирала, а също и практиките на Европейския съд за правата на човека, както дяволът чете евангелието. България бива съдена от Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) отново и отново за случаи на отказ за смяна на пола, а едно от най-важните дела е „Я.Т. срещу България“. В същото време ВКС твърди, че тази тема е от компетентността на държавите членки на ЕС. Което е само частично вярно – държавите сами решават как точно да спазват човешките права, но са длъжни да ги спазват.
В особеното си мнение несъгласните с решението съдии посочват и абсурда в разбирането за „биологичен пол“ и на ВКС, и на КС:
Според общоупотребимия български език „биологичен“ означава „който е свързан с живота, с живите организми“. Нито българският съд, в продължение на повече от тридесет години, е допускал правна промяна на пола на починали лица, нито ЕСПЧ е приемал, че съществува такава правна възможност. Транссексуалните лица, интерсексуалните лица и другите лица, при които е необходима промяна на пола по медицински причини, са живи хора и техният пол е биологичен според Конституцията на РБ.
„Решението на ВКС бетонира юридически дискриминацията на трансхората. Трансчовек вече не може да се оплаче, че е дискриминиран в резултат на отказа за юридическа промяна на пола си, защото според решението няма дискриминация. Най-циничното е, че ВКС не спира трансхората да водят дела, само предопределя изхода им – тези дела трябва да получат отказ“, отбелязва Пол Найденов в разговор с „Тоест“.
Пол Найденов е интерсекс – тоест човек, чийто пол не е ясен по рождение, и то не в смисъла на джендър, а чисто биологически. Той е с мъжки хромозоми и мъжка джендър идентичност, но е резистентен към мъжки полови хормони. При раждането си е записан като жена, а през пубертета насилствено е опериран, за да заприлича на такава, но женска идентичност така и не придобива.
Пол е първият интерсекс човек в България, който завежда дело за промяна на пола в личните си документи. Печели го през 2017 г. Хора като него са живо опровержение на схващането на КС и ВКС, че полът е само бинарен. Опровержение, което няма нищо общо нито с морала, нито с религията.
Пол Найденов обръща внимание, че освен всичките си проблеми, решението на ВКС е противоконституционно спрямо предходното на КС. Защото според ВКС полът, с който човек се е родил, е непроменим. По тази логика интерсекс хората не могат да си сменят пола в документите, а КС подчертава, че това е възможно.
Въпреки че не е транс, на Пол не са му чужди проблемите на трансхората. Преди да спечели делото, му се е случвало да не го назначат на работа след спечелен конкурс само защото в автобиографията си е Пол Найденов, държи се и изглежда като мъж, а името в личната му карта е женско. Опитът го е научил да забелязва неловките детайли във всекидневието на трансхората, чиито документи не са сменени:
В решението на ВКС се казва, че то не накърнява правата на трансхората, но когато трансчовек, изглеждащ като мъж, отиде в болницата и го викат пред всички с женско име, това не е въпрос на човещина.
Според Пол най-неприятното е, че ВКС „препраща топката във вратата на правотворчеството, тоест той буквално настоява да се създаде закон за смяна на пола, което най-вероятно ще рефлектира в абсолютно мракобесно законодателство“. Под „мракобесно“ има предвид например налагането на задължителна кастрация. Така пола си по документи ще могат да сменят само хора, които са готови да се подложат на такава процедура и чието финансово и здравословно състояние я позволява. Той се тревожи, че няма обединена общност на трансхората в България, която да отстоява интересите си, поради което такъв закон няма да е разработен съвместно с тях.
Ако четем Конституцията по логиката на КС и респективно на ВКС, излиза, че мъжът има само една социална роля. И тя е… да се ожени. Защото единственият път, когато се споменава думата „мъж“ в Основния закон, е в чл. 46, т. 1, в която се казва, че бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Споделям това прозрение с Пол Найденов, който продължава логиката на разсъждение:
Пряко следствие от решението на ВКС е, че чисто хипотетично може да се окаже, че изнасилването не е противоконституционно, защото, ако жената зачене в резултат на него, това значи, че тя изпълнява конституционната си роля да бъде майка.
Ако излезем от паралелната реалност на мисловния транс на ВКС и КС, както и от политическите злоупотреби с темата, Конституцията изглежда съвсем различно.
В Основния ни закон не става дума за биологичен пол. Единствените биологични неща, които се споменават в нея, са ресурси на морските пространства, силно действащи вещества и препарати.
Не се споменават нито „традиционно семейство“, нито „традиционни ценности“, нито „традиции“. Единствената употреба на дума с този корен е в чл. 13, ал. 3, която гласи, че традиционната религия в България е православието. Но в горната алинея се подчертава, че религиозните институции са отделени от държавата, а в долната – че религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели.
По логиката на горното и КС, и ВКС, и партии като БСП, която предизборно обещава да инициира референдум за „джендър идеологията“, пряко нарушават Конституцията.
Ценностите, за които става дума в Основния закон, са два вида – общочовешки (споменават се два пъти) и национални (веднъж). За националните ценности не е уточнено какви са, а общочовешките са шест – „свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост“. Поне пет от тях решенията на КС и ВКС нарушават (за мира може да се спори).
Що се отнася до религията, в Конституцията се търси баланс между религиозната свобода и светското законодателство. „Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите“, се казва в ал. 2 на чл. 58. Не личи КС и ВКС да се съобразяват и с това.
Малко вероятно е съдиите от КС и ВКС да не си дават сметка колко абсурдни решения вземат и какви може да бъдат последствията от тях. Не само за транс и по-общо за ЛГБТИ хората, нито само за жените, преживели насилие, а за България и международния ѝ авторитет като цяло. Тези последствия ще лежат на тяхната съвест.
„Надявам се, че ще напишеш оптимистична статия, защото в момента много трансхора буквално са изтрещели. Десетки дела за промяна на пола отлежаваха и сега ще завършат с отрицателни решения“, споделя Пол Найденов в края на разговора ни. Отговарям, че идеята ми беше по-скоро да напиша иронична статия.
Опитвам се да намеря нещо оптимистично в цялата ситуация. И то е в предположението, че абсурдният транс, в която се вкара България в резултат на антиджендър кампанията и чийто последен връх е решението на ВКС, не може да продължава вечно. Рано или късно ще се блъсне в нещо, което ще го спре или поне ограничи. Например в европейските институции.
Но пък не е много оптимистично да се надяваме все някой отвън да ни спасява. Ще ми се жените и трансхората в България повече да се борят за правата си. Както и партиите, които претендират да са демократични и проевропейски, да не се снишават от страх да не им падне рейтингът. И да не оставят само „Възраждане“, БСП, радикални националисти и ултраконсервативни религиозни организации да се изказват по темата.
Чисто теоретично не е невъзможно всичко това да се случи. По-добре теоретичен оптимизъм, отколкото никакъв, нали?
Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2023/edno-ot-belite-petna-na-sofia/
Преди точно 6 седмици писах за това как СДВР и ЦГМ имат сериозни бели петна в столицата и усърдно не забелязват определени проблеми и лица. В случая ставаше дума за нещо дребно и прието за ежедневие от повечето – редовно блокиране на тротоарите около ресторант 101, а понякога и буквално отцепване на района от джипове и гардове по време привидни сбирки на небезизвестни лица.
Три седмици след въпросния текст се забелязваха една идея повече патрулки в района на ресторанта, което даде надежда, че някой се е задействал. Проблемите са от двете страни на улицата, но най-вече от страната на тротоара на комплекс Диана и ресторанта, който се намира на ъгъла му. За овладяването на комплекса и околността му е писано доста.
Днес минавах от там и забелязах следната мила картинка. Патрулката беше спряла, изчакваше шофьори на спрели коли и пишеше актове. На отсрещната страна. Където не бяха джиповете на „не го знам тоя чий човек е“.
Докато детска количка се движеше по улицата пред фаровете на джиповете наредени по тротоара, приближих полицаите и ги попитай „След тези ще вземете ли мерки за ония отсреща? Там е основния проблем.“ Видимо изнервен и афектиран единия полицай ми се сопна, че е сам и сега ще се фокусира единствено на това по-отдалечено място. За колите около ресторанта нямали планове.
Отидох до другия. Той се опита да обяснява, че то било обособено място там и защо да им правили проблем. Посочих им къде е тротоара. Отделно, точно по диагонал от тях на място ясно видимо от камерата в колата им се виждаше джип паркирал на нещо, която дори опитите им за реинтерпретация на градската среда не успя да оспори, че е съвсем ясно тротоар. Отделно признаха, че е абсолютно забранено спирането конкретно там според закона. Там не пипали обаче днес.
Питах дали са викнали паяк. Казаха, че не са. Попитах дали ще седят тук докато дойде, защото от ЦГМ са ми казвали, че без патрулка на това място не вдигали, а всеки път като дойдат и патрулката избягала. Вдигнаха ръце възмутено какви глупости им говоря – нямало такова нещо. Викам ок.
Минах през същото място след 7-8 мин. Патрулката вече я нямаше. Джипът и останалите са още там. Една баба заобикаляше умело тях, прелитащите коли и кофите за боклук. Тя ще остане. И гардовете.
The post Едно от белите петна на София – част 2 first appeared on Блогът на Юруков.
Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2023/emisiite-na-kovachki/
Покрай новината вчера, че европрокуратурата е влязла в ТЕЦ-овете и топлоцентралите свързвани с Ковачки заради измами и укриване на емисии, се сетих за инструмент, който пуснах преди повече от 9 години. Става въпрос за данните на ИАОС, които се подават всяка година от самите замърсяващи индустриални инсталации. Те се съхраняват от години в регистър на сайта им, който както се очаква е в доста труден за разбиране вид.
Затова бях направил интерактивен инструмент, с който да се преглеждат въпросните замърсители според категорията, собственика и прочие. Предвид, че съм го писал преди толкова години, видът не е особено добър и се разглежда удобно само на компютър. Ще се опитам в близките дни да го направя да се отваря прегледно и на телефон.
Последно бях обновявал данните с тези за 2018-ма. Снощи ги обнових до 2021-ва. От тези за 2022-ра само няколко площадки са подали информация. Ако не се лъжа, имат срок до средата на годината. В горната част се виждат бързи филтри за търсене на конкретни замърсители и замърсяващи. Добавих описаните в проверките на европрокурата и свързвани с Ковачки.
Интересното е, че се вижда колко много от замърсяването е изчислено, а не измерено. Всъщност, последно са измервали нещо в който и да е от ТЕЦ-овете му през 2016-та, а последното значимо измерване е имало през 2009-та. По практически всички показатели замърсяването на централите му намалява, с изключение на 2021-ва година, където има покачване. Това е вероятно заради увеличеното производство покрай високите цени на тока.
Показаните данни тук са единствено и само това, което Ковачки е декларирал пред агенцията за емисиите на централите му. Както многократно се коментираше, включително под статиите ми по темата, това е далеч от истината. За съжаление, родната прокуратура и надзорните органи прикриват всичко това години наред. Дори при нашумелите сигнали и проверки в последната година, Гешев не видя риск за хегемонията си, за да извади окото на гарвана. Наложи се Кьовеши да се намеси, за да се случи нещо, което показва отново защо ГЕРБ и Гешев имаха такъв отпор срещу институцията ѝ.
С тези уточнения, може да разгледате подробно данните в самия инструмент. Увеличавайки картата може да се фокусирате върху определени райони и инсталации. Върху всички графики и списъци има филтри. Избраното така съдържание може да се споделя, тъй като адреса на страницата се обновява всеки път. Ще пиша отново, когато обновената версия на графиката е готова.
The post Емисиите докладвани от Ковачки в разбираем вид first appeared on Блогът на Юруков.
Post Syndicated from original https://www.toest.bg/myastoto-ukrayna-ne-e-zagubena-s01e06/
След толкова много обстрели ставаш като животно, което сякаш надушва кога идва опасността.
На 24 февруари преди точно една година руската армия нахлу в Украйна. Случи се немислимото за ХХI век – война в Европа. През тези 365 дни Русия подложи Украйна на постоянен обстрел с ракети, а украинците „вече познават по звука какъв тип е снарядът и от какво е изстрелян“.
В страната бяха разрушени болници, училища, детски градини, жилищни блокове, цели села и градове, заради което загинаха хиляди невинни деца и възрастни. В много украински градове бяха извършени зверства от руските войници. „Кланета, изнасилвания… Ужас!“ В навечерието на 2023 г. по нареждане на руската държава в Украйна бяха разрушени топлоцентрали и отоплителна инфраструктура.
Хиляди украински бежанци днес са пръснати в европейски градове. Навсякъде държавите, които ги приемат, се опитват да им осигурят достоен живот. България прави изключение – „тя е държавата, която се отнася с безпрецедентна жестокост към бежанците“. Пак България, за разлика от останалия демократичен свят, е държавата, чийто президент не желае да изпраща военна помощ за Украйна. През това време в Русия пропагандата е толкова могъща, че руснаците не знаят какво се случва наистина в Украйна. „В Русия войната е тема табу. Голяма част от народа там е изпаднал във вътрешна емиграция, за да оцелее, други са напълно зомбирани.“
Това са думите, с които героите ни в този епизод пресъздават своите преживявания в Украйна, България и Русия през тези 365 дни на война. Война, която продължава и до днес.
Автор: Николета Атанасова
Участват: Алла, една украинска жена; Маргарита Шурупова, руска журналистка, избягала в България от режима на Владимир Путин; Десислава Олованова от Фондация „Три жени“; Калоян Константинов, главен редактор на „КлинКлин“, посетил Украйна през 2022 г.; доц. Ирина Перянова, преподавателка в УНСС
Превод от руски: Албена Стаменова и Николета Атанасова
Аудиообработка: Николета Атанасова
Звукови ефекти: Бомбардировка и вой на сирени за тревога в Киев
Звукови среди: Николета Атанасова
Музика: Фрагменти от украинската песен „Червона калина“ в изпълнение на Николета Атанасова и Бойко Амаров
Заглавна снимка: Светлана Йорданова, която изработва брошките „Мир“ в подкрепа на пострадалите от конфликта в Украйна
Поредицата е част от документалния подкаст „Мястото“ с Николета Атанасова.
Абониране: RSS | Spotify | Apple Podcasts | Google Podcasts | Overcast | SoundCloud
Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2023/izbori2023-ranna-informaciq/
Тази информация беше изпратена на 12-ти февруари на над 3000 абонирали се в Glasuvam.org.
На 2-ри април 2023 ще се проведат избори за Народно събрание. Очакваме в рамките на следващите дни да бъде пуснат формуляра за гласуване. Когато това стане, ще изпратя нов мейл с линк към него към всички абонирани за информация на Glasuvam.org. Както и преди ще има картата за следене къде се събират заявления за гласуване и колко не стигат. Това, което знаем от сега е, че подаването на заявленията ще приключи на 7-ми март вечерта, след което ще бъдат определени местата и броя на секциите.
С последните промени на изборния кодекс се въведоха няколко усложнения, които особено засягат българите в чужбина. Най-основното от тях е ефективното връщане на хартиената бюлетина. Така разписан процесът ще удължи времето за гласуване, както и броенето на бюлетините.
Една отдавна чакана промяна беше МИР Чужбина. То отново няма да влезе в сила, тъй като мнозинството от депутатите отказаха да разпишат как точно да бъде приложен. Въпреки опитите в същия пакет от промени за драстично увеличение на нужните заявления за отваряне на секция зад граница, те остават непроменени.
Остава правилото, че ще бъдат автоматично одобрени секции там, където на някой вот в последните 5 години е имало поне 100 гласували. Отделно се откриват в дипломатическите представителства и за където са събрани поне 40 заявления. Отново е добра идея да се организирате на местно ниво, за да се посочва едно и също име на мястото в падащия списък, защото ЦИК не ги групира изрично дори да изглеждат еднакви.
Това не означава, че на тези места непременно ще бъдат открити секции. За да се случи това, трябва да има помещение, секционна комисия и доброволци. Ако бихте искали да помагате с организацията, свържете се с местната българска организация или дипломатическо представителство. Може да станете членове на комисия или наблюдатели също, ако сте част от партия или регистрирана за изборите организация. В такъв случай се свържете с тях.
Подаването на заявления за гласуване не е задължително, но ускорява много процеса на гласуване. Помага също да не гласуват от Ваше име по постоянен адрес, тъй като Ви отписват от списъка там. Не на последно място допринася да се отворят секции и дава някаква индикация за очакваната активност по време на избори.
Една друга промяна е, че тази година смених начина, по който се изпращат мейлите с инфорамцията. Така трябва да е много по-прегледно и надеждно. Ако искате да се абонирате, може да го направите на страницата на Glasuvam.org посочвайки кой е най-близкият до вас град, в който бихте искали да има секция.
The post Парламентарни избори 2023 – предварителна информация за чужбина first appeared on Блогът на Юруков.
Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2023/%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%B0-%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BF/
Когато се опитвам да осмисля някакви данни, често прибягвам до бързи графики и карти, за да разбера измеренията, интересните аспекти или грешките в тях. За целта използвам инструменти като Mapbox, Carto, OpenRefine или дори Google Docs. Почти винаги тези карти биват бързо изстивани или остават за мен. Тук публикувам единствено тези, които са добре описани, документирани и лесни за употреба и разбиране. Сега искам да направя нещо различно
От повече от година събирам данните за спиранията на тока, парното и водата в София. За съжаление, има доста дупки в събирането по различни причини – от грешки в моя скрипт, до блокиране от страна на иначе публичните ресурси на съответните компании.
В последно време пак обърнах внимание специално на данните за тока и искам да ви покажа две такива карти. Първата е на София и показва всички трафопостове на ЧЕЗ/Електрохолд, за които е съобщено поне едно прекъсване на тока в последните 81 дни – от средата на ноември насам. Големината на балона показва колко спирания е имало – между 1 и 32. Цветът – колко сумарно време е нямало ток. В жълто е под два часа. Оранжево – под 12 часа, а в червено – повече от 12 часа.
Тук може би трябва да уточня, че това не са всички трафопостове в западна България, а само онези 4411 трафопоста в столицата, в които е имало поне пет минути спиране на тока за последните почти три месеца.
Следващата карта показва същите данни със същите условия за цветове и размер на точките, но за цялата западна България. Виждаме, че София е дори в добро положение в сравнение с други региони. Тази карта показва 15189 трафопоста.
Картите може да видите на нов прозорец тук за София и тук за западна България. Данните от тях може да свалите тук. Опитвам се да ги систематизирам в инструмент за лесен анализ и преглед, но не знам кога ще имам време. Пропуските в свалянето на данните също е проблем, но съм го оправим в момента. Друг проблем е, че не знаем колко абонати/жители са засегнати от спирането на тока във всеки един трафопост. Ще се опитам да получа тези данни от регулатора, тъй като Електрохолд е частно дружество и не отговаря по ЗДОИ. Все пак ще е интересно да се види как това качество на услугата влияе на хората.
The post Ранна карта на спиранията на тока в западна България first appeared on Блогът на Юруков.
Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2023/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%80-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD-%D0%B2-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%81/
Тази седмица имах интересен разговор със СДВР и ЦГМ. Това отново от рубриката „Тука е така… както си го направим“.
Вървях в района на спортен комплекс Диана и минах отново покрай ресторант 101. Тротоарът за преден път беше изцяло зает с джипове на два реда. Пред мен жена с малко дете също се възмути, наложи се да мине по пътното платно и един за малко да я отнесе.
На метри по-надолу имаше патрулка. Спират често там, но на почтително разстояние от 101. Проверяват на случаен принцип. Заради случилото се току-що отбелязах на полицая, че видимо се създава опасност. Още повече, че отсрещният тротоар половината го няма, а другата половина е зает също с коли.
Погледна ме, завъртя се, каза, че нищо не можел да направи. Викам спирането на тротоар е забранено по този начин и го има в правилника за движение по пътищата. Именно негова работа е. Вика, че знае, но за „това място“ трябвало ЦГМ да звънна, чак тогава глоба щял да пише. Завърши с „знаете в каква държава живеем“.
Междувременно се чуват още едни спирачки зад мен и виждам още хора слезли на платното да минат, а кола зад тях нервничи, защото иска и тя да се качи на тротоара да паркира пред въпросния ресторант.
Та звъня на ЦГМ. Обяснявам ситуацията и кое е мястото. Уточнявам, че става въпрос конкретно пред ресторанта, а не отсреща или надолу по Титнява. Паяците обичат да вършеят по улицата, но явно има няколко бели петна в картата им и 101 е едно голямо такова.
Накрая добавям, че на място има патрулка и съм говорил с тях. Отсреща променят тона „Ама полицаи ли има?!“ Увещавам ги още, защото настояват, че им трябвало решение „от горна инстанция“, за да вдигат на това място. Щото то тротоар, правилник, ама… Накрая измрънква „Абе те полицаите като ни видят ще избягат пак.“ Там без патрулка не пипали.
И така със СДВР в комбина с общинското дружество-еманация на лошото управление и корупцията на Софийска община. Заведението на Сталийски покровителствано години наред от Фандъкова, спортни министри и трудоустроени кадри на ГЕРБ си остава бяло петно в полезрението на полиция и община. Също остава и любимо място за сбирки на едни мастити индивиди, които редовия полицай не смее да спре за проверка, защото „не се знае на кого са човек“, а и никой в СДВР няма да го защити, а по-скоро ще „изчезне в някоя канавка“, ако мога да цитирам познат в структурата.
Та тука е така… както си го направим.
The post Пример за синхрон в бездействието на СДВР и ЦГМ first appeared on Блогът на Юруков.
Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2022/sofia-priotehnika/
Струпването на голям брой хора на едно място неизменно идва със своите проблеми. Някои злободневни, някои по-сериозни. Това важи както за единичен блок, така и за цял град. За да може да се спогаждаме, следва да има правила, които да се спазват, но най-вече някакво ниво на съобразителност и обръщане на внимание на околните. Не може, а и не следва всичко да се кодифицира, така че трябва да използваме здрав разум и съобразителност, както във всичко друго. За блока това може да значи да не къртиш по никое време и да не си хвърляш боклука през прозореца. За градовете – да не паркираш където и да е, да не замърсяваш, да не трошиш и да не гърмиш пиротехника когато и както ти падне.
Както повечето знаят от опит, здравият разум е трудно нещо за някои хора. Затова някои от тези неща са регламентирани и имат своите санкции. Целта им често е да пресече особено наглото пренебрегване на правата и спокойствието на околните. В случая с пиротехниката конкретно в София проблем имаше предимно с няколко заведения из града. Като цяло обаче на повечето места в било приемливо до скоро.
Дали покрай пандемията, дали заради друго обаче през 2021-ва ситуацията се влоши значително и се чуваха гърмежи из целия град по няколко пъти на седмица. Нещата ескалираха до там, че отдавна обсъждана промяна от Общинския съвет накрая беше приета въвеждаща разрешителен режим за пиротехниката. Едното изключение е на 31 декември до 1 часа. Другите изключения са важни и ще говорим за тях след малко.
Местните кметове трябваше да публикуват информация на страницата си, да дават разрешения както и да публикуват всяко едно. Имаха право да отказват, ако искането е за след 22 часа, при лоши метеорологични условия, както и ако се стреля в междублокови пространства в допълнение на забраните в чл. 60 на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Изискването влезе в сила от началото на март 2022.
В следващите два месеца имаше забележимо намаление на пиротехниката, поне в сравнение със същия период на предходната година. След няколко гърмежа около полунощ реших да подам сигнал да видя как работи контролът. Краткият извод е, че не работи. Подадох няколко сигнала в call.sofia и на 112. От общината отговориха, че нямат правомощия и само СДВР може да санкционира. В два от случаите дадох точно описания кой е ресторанта и че съм видял лично фойерверките да се изстрелват конкретно от персонала. Последствия нямаше. Единият път ми звънна само да ми се кара районният от къде съм знаел, че ония нямали разрешение да гърмят. Отговорих, че съм проверил и щом няма публикувано такова, значи нямат право.
Стана ми интересно колко всъщност такива разрешения са искани и дадени. Затова в края на август пуснах искане по ЗДОИ до общината. Отговориха ми всички райони освен Студентски и Младост. За първите малко повече от 6 месеца ми казаха, че са подадени 38 заявления, от които 30 са приети и са издадени разрешения. Интересното в случая е, че в някои райони е имало издадени разрешения направо от Фандъкова в разрез с решението на СО. Те не са публикувани на страницата на Столична община обаче. Тук съм отбелязал местата, за които са искани разрешения. На някои има по две или три такива през месец.
За да следя бъдещи решения, направих скрипт, който да ги намира и да ме уведомява до час. Така откриха, че от искането ми по ЗДОИ до сега е имало само още две заявления – на 2-ри септември в Искър и на 7-ми декември в Студентски. Последното е единственото издадено разрешение за декември, а за октомври и ноември няма никакви. Гърмежи очаквано тогава имаше.
Преглед на заявленията показва някои интересни неща. Нито едно не отговаря стриктно на условията, а няколко дори не отговарят на формалните изисквания в решението на СО. Например, заявления във Витоша, Нови Искър и Изгрев са подадени и решения са публикувани по-малко от 3 дни преди събитието. В един случай – няколко часа преди гърмежите. В един случай в Банкя е разрешена пиротехника до 23:00, макар СО да са решили, че може до 22:00. Четири разрешения са в междублоково пространство. Половината са на по-малко от 300 метра от училища или детски градини. Седем са на по-малко от 500 метра от болница или медицински център. Три разрешения са точно до бензиностанция, а едно е било на 330 метра от резиденция Бояна.
Тук проблемът не е в местните кметове, макар да следва да съблюдават поне часа на исканията. Дефинициите в решението на СО и Законът за оръжията са свободни за интерпретация. Освен да се ходи на място или да се търси подробно на картата къде ще се стреля, трудно може да се разбере кое е междублоково пространство и какво всъщност се счита за такова. Има определение в други нормативни актове, но надали някой е обръщал внимание. Лоши метеорологични условия също може да значат каквото и да е. По-важното е, че не ясно какво означава „в близост“ според ЗОБВПИ. В строгия смисъл може да значи на територията или двора на училище или църква. Тъй като видимо е оставено на здравия разум и собствена преценка на полицията, то има повече смисъл да се гледа далечината, на която може да измине изстреляна ракета. При грешно боравене, това хоризонтално може да е между 300 и 500 метра в зависимост от ракетата.
Това би означавало, че на 300 и 500 метра от изброените в закона и решението на СО обекти в София не трябва да се използва пиротехника. Ако прегледате картата на столицата колко училища, градини, болници, медицински центрове, бензиностанции, църкви и други защитени обекти има, то консервантивно поне 2/3 от жилищната площ на града не следва да се използва пиротехника. Това особено важи за жилищните квартали.
Тези 20 души заявили пиротехника поне са се постарали да минат както си му е реда. Към тях има поне пет пъти повече, които разчитат на бездействието на контролните органи. Част от искането ми по ЗДОИ беше и броят подадени сигнали и наложени санкции. Същите ония санкции, за които СО припомни вчера, че щели да глобяват, освен на 31-ви срещу 1-ви. Впрочем, толкова не са в час хората на Фандъкова, че вчера даже са объркали пред БТА, че можело да се гърми до 2 часа на 1-ви януари – по наредба в до 1 часа. Та на моето запитване отговорът беше, че между март и август тази година е нямало нито един регистриран сигнал за такова нарушение в което и да е районно кметство. Никой в София не се бил оплакал според тях над 6 месеца. Съответно няма и нито една наложена санкция. Това е абсурдно, защото аз лично съм подавал няколко по телефона и през call.sofia. Знам за поне 10 сигнала в район Изгрев и Красно село. Някои от тях лесно могат да се намерят в портала на общината по ключови думи.
Въпреки настоятелните ми напомняния МВР реши да не отговори на това колко сигнала са получили, включително от телефон 112. Отговориха обаче, че не са санкционирали никого между март и август 2022 нито във връзка с решението на СО, нито по чл. 60, ал. 1, т. 6 от ЗОБВПИ. С други думи, практически няма контрол над използването на пиротехника в София.
Причини за това има няколко. Обективната е, че се стреля 2-3 минути и се бяга. Това дори е услуга, която някои доставчици на фойерверки предоставят – идват с буса, правят шоу, събират нещата и си тръгват. Известно е обаче, както с шума, някои заведения имат уговорка с местните патрули да не им правят особен проблем. Известни са и заведнията, от които редовно се стреля – най-вече по празници. Някои дори го предлагат неофициално като част от пакета.
Тук идва един любопитен аспект от Наредбата за опазване на обществения ред в София. Чл. 8 прави изключение за пиротехника при масови мероприятия, включително „сватбени, семейни и фирмени тържества“. До тук добре. Алинея 2 обаче изисква да се иска разрешение за това мероприятие и то може да бъде отказано от общината. Ал. 7 пък забранява „внасянето, продажбата и употребата на спиртни напитки“. С други думи, поне де юре, сватбите следва да изберат или алкохола, или фойерверките.
Основната причина за бездействието обаче е нехайството на СДВР и принципно лошата координация между полиция и община за проблемите на града. Много от проблемите като безразборното паркиране, опасното каране и фойерверките не се решават с акции и индивидуална инициатива на някой полицай, а със системни действия и надзор. Ясно е, че не може да се хване всеки, който гърми, за да избива комплекси, но в повечето случаи говорим за едни и същи извършители, често като част от бизнес. В основата си причината за липса на контрол е, че СДВР не разпознава пиротехниката като проблем и не работи добре с хората и месната власт, също както цялата структура по други теми.
Липсата на активност от страна на Фандъкова и СДВР доказано не може да се реши, освен с избори. По инерция, към това нехайство и бездействие се подхожда с още забрани и наредби. В случая обаче тази на СО допълва Закона за оръжията добавяйки междублоковите пространства и лошото време като фактор за отказ. В началото на ноември Административен съд София отмени тази част от наредбата с аргумента, че вече е уреден този режим на разрешение и не е работа на районните кметове да дават още едно разрешение. Отсъждането се обжалва и няма да влезе в сила до тогава.
Районните кметове може би биха се съгласили, че не им е работа. Факт е, че ЗОБВПИ в голяма степен урежда правата и задълженията при боравене с пиротехника. Факт е обаче и че полицията абсолютно бездейства в контрола над въпросния член. Отделно има хипотези, които изискват разбиране за спецификите на района. Отделно е добре да се уведомяват хората в съседство, че ще има гърмене. В този смисъл решението на СО от преди година, въпреки недостатъците си, постигна напредък.
Истината е, че закон има, но за пореден път не се спазва, както по много други параграфи. СДВР оплита всичко в административни безсмислици и дори препраща към прокуратурата, които симулират дейност на принципна основа. Отчасти ги разбирам – заради беззаконието и безсметните чадъри в институциите не знаят дали ще попаднат на човек, дето има човек и после ще им трият сол на главите. Ако мога да цитирам познат в СДВР – ако утре направи проблем на мутра и ония го пребие, не знае дали ръководството няма да го накаже, че си е изцапал с кръв униформата. В този смисъл може само да аплодираме онези 20-тина души, които все пак са си направили труда да поискат разрешение за пиротехника.
Започнах с това, че съвместното съжителство се базира на компромиси. Това важи както за дома, така и за блока и на ниво град. Всеки може да прави каквото си иска, стига да не пречи на другите в разумни граници. Това, което се случва с пиротехниката в последните две години в София надхвърли отдавна тези граници и разума.
Навярно всичко това ви се струва излишно, стъпкване на правата на хората да правят каквото си искат или неизбежна част от градската среда. Градът обаче е такъв, какъвто си го направим. Голяма част от него е кочина, защото именно ние сме си го направили такава. В случая с пиротехниката има редица обективни причини да се търси силно ограничаване, особено имайки предвид взривоопасните вещества, които се складират на територията на болници и бензиностанции. Отделно не следва да чакаме отново да се запали нечия тераса или училище от „заблудила“ се ракета, за да се замислим, дали всъщност не е добра идея да се поспре с това. Не на последно място, макар явно да предпочитаме да не ги виждаме много съдейки по сегрегирането на училищата наложено от директори и родители, децата със специални потребности съществуват и фойерверките им се отразяват доста различно от на вашите деца, например. Сигурен съм, че някои хора с домашни любимци биха се включили с подобни притеснения и опит. Да не започвам дори за замърсяването на въздуха, за което говорим особено активно в последните години.
Затова обръщайте внимание на този и подобни проблеми, защото са неразделна част от качеството на градската среда. Мислете добре на изборите тази година. А в следващите дни – не забравяйте, че няма нито едно издадено разрешително за пиротехника до 8 часа на 31 декември, но и на Фандъкова не и пука, а на структурата под Милтенов не изглежда да иска да направи нещо по въпроса.
The post Защо София не се справя с безразборните фойерверки? first appeared on Блогът на Юруков.
Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2022/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%85%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%B8-%D0%BC%D0%B2%D1%80-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%BB%D1%83/
Статията е първо публикувана на 27 ноември в Капитал.
Има много неща, които държат един родител буден нощем. Несъмнено новинарските емисии, филмите и БГ Мама са развинтили предостатъчно въображението ни за опасностите, дебнещи децата ни от ранна възраст. Сред болестите, катастрофите и наркотиците се нарежда и изчезването. Едно дете да потъне вдън земя е колкото немислимо, толкова и ужасяващо. Затова и такива случаи като правило се приемат присърце.
Случаят на изчезналия Александър извади наяве както съпричастността на обществото и критичната роля на доброволчеството, така и тлеещите от десетилетия проблеми в комуникацията на полицията със същото това общество, но също и неподготвеността на самите масови медии да играят конструктивна роля в такива случаи.
На първо място трябва да кажем, че далеч не всички случаи са като този. Всъщност, в повечето няма нужда и дори би попречило на разследването да се обявява публично каквото и да е. Но когато това е нужно, то следва да става бързо, надеждно, без спекулации, с ясна навременна информация и координация. Такива са изчезванията не само на деца, но и на възрастни хора и такива в уязвимо състояние. Хора, които поради болест, възраст или принуда, трудно биха могли да помогнат сами на себе си.
Докато няма еднакви случаи, лесно може да се види, че проблемите в комуникацията е на институционално ниво. Разпознавайки този проблем преди 13 години, се опитах да намеря технологично решение създавайки проекта Lipsva. Амбицията му никога не е била да намира хора, макар надежда винаги да има, а да покаже, че съобщаването на случаите може да се прави по по-добър начин. В рамките на проекта направих карта, показваща всички известни активни случаи и анонимна статистика за решените, автоматично търсене в социалните мрежи на хора, отбелязали се близо до последното известно местоположение, и изпращане на готови за разпечатване плакати до магазини и кафенета в близост. Всичко това беше достъпно преди повече от 10 години и го предложих безвъзмезно на МВР.
Последваха няколко срещи и доста комуникация в опити за обща работа. Всички бяха много ентусиазирани и съгласни, че това има смисъл. Особено хората по места, чиято работа беше именно да решават тези случаи: тези, на които близките звъняха постоянно с надежда за добри новини, а в от един момент нататък – каквито и да е новини. След години опити и събиране на данни единственият резултат беше, че при всеки случай на изчезване медиите тикаха картата ми в лицето на тогавашния шеф на сектор “Издирване” и го питаха защо МВР не прави нещо подобно.
Причината за всичко това е същата, както множеството проблеми, които виждаме в полицията – дълбоката бюрократична машина и вкоренения от поколения страх от взимане на решения. МВР може да се е деполитизирана преди 30 години, но мисленето и работата не са мръднали особено от 80-те години насам. Това се вижда особено ясно в случаите на издирване. Има някакъв срам изглежда на ниво директор, когато се говори на тази тема и язвителна насмешка, когато хора вътре и извън системата настояват, че има по-добър начин. Това са все неща, с които се сблъсках сам, но трагичното е, че със същото се сблъскват родители на деца, които не спират да настояват на най-горно ниво за действе.
Тук следва да се отбележи, че подобрения в МВР все пак има. В последните няколко години са свързали многобройните си системи и търсенето на информация за издирвани се доближава доста до иначе нереалистичните очаквания, които холивудските филми са загнездили у нас. Докато това определено е подобрение, общуването с неправителствени организации, медии и въобще желаещи да помогнат е изключително затормозено до степен, в която самите издирващи са също толкова фрустрирани от системата, колкото и близките на изчезналите.
Друго нововъведение беше прословутата Amber Europe система, която беше шумно обявена в началото на 2018-та година. Това е мрежа от институции и НПО-та, които си съдействат с проекти, обмен на опит и информация за по-ефективно откриване на деца. Това,на което повечето медии обърнаха внимание, обаче е интеграцията с Facebook, където при изчезнало дете може на момента да се покаже снимката му и информация на всички потребители на мрежата в радиус от 200 км. Именно това стана с Александър, макар и с поне 8 часа закъснение след първата информация в медиите.
Всъщност, четири години след официалното включване в мрежата, това беше първият и единствен път, в който МВР я използва. Има още един случай от преди година, но той се разви в епизод на популярен български сериал. За сравнение Гърция е обявила и открила 40 деца за същия период от време със системата. Липсва и информация дали България се е включила по някакъв начин в обмена на опит, с изключение на няколко кратки споменавания за присъствие на делегати по срещи. Междувременно още от включването на МВР като организация, официалният сайт на Amber Europe все още показва като единствен източник на информация за подобни случаи в България социалните профили на Lipsva в Twitter и Facebook. Оттам не успяха да ми обяснят как се е случило това. Неофициално разбрах, че тези линкове са дадени от самите представители на МВР. Нищо, че активната работа по проекта спря преди 5 години.
Нито спешните реклами на Amber във Facebook, нито карти и технологични решения като Lipsva биха решили проблемите в комуникацията. Те са просто инструменти. МВР обмисляше през годините много други такива – MMS-и към таксиджиите, новини по таблата на метрото и спирките на градския транспорт, спешни бюлетини по радиото и телевизията и ред други шумно обявени, но неосъществени идеи. Докато за някои драматични случаи научаваме сравнително бързо от основните емисии, това става щедро напоено с кадри на страдащи близки и словохотливи съседи, дежурни експерти, бивши и настоящи служители на полицията. Нищо в това не показва както отговорност от стана на МВР, така и капка журналистическа етика от самите медии.
За повечето изчезвания обаче не научаваме дори от сайтовете на МВР. В някои райони на страната повечето такива се подават „ексклузивно“ на конкретни местни медии. Трудно ми е да преброя случаите, в които родители са ми споделяли, че се молят на полицията да разпространи информация по техните канали или да изкарат екипи за издирване. Когато става въпрос за възрастни и често безпомощни хора, ситуацията е най-тежка. Това, комбинирано с хаотичната система от сайтове и начини на публикуване на информация от РДВР-тата, прави изключително трудно намирането на каквато и да е информация за един или повече случаи на изчезване. Именно това целеше да подоби Lipsva и го правеше добре.
Всичкият този комуникационен хаос, но и честата циничност и ярка неподготвеност за боравене с такива случаи на приемащите сигнали създава съвсем очаквано крайно недоверие към способностите и желанието на полицията да се справи с такива случаи. Сензационното отразяване от страна на медиите и търсенето на ефирно време у дежурните експерти пък оставя впечатление, че постоянно изчезват хора и никой не ги открива. Втората цел на Lipsva беше да покаже, че всъщност мнозинството от случаите се решават успешно. Този аспект е изключително важен, защото именно доверието между близки и разследващи, както и вярата на доброволци и неправителствени организации, че решение и смисъл има е това, което неизменно ще повиши успеваемостта. Видяхме го и в случая на Александър.
Докато обаче повечето изчезвания се решават, сложните такива, когато трябва да се действа бързо, да се вземат на сериозно тревожни ранни сигнали или да се предпази уязвим човек от друга опасност е нещо, в което системата се проваля отдавна. Тези случаи са малко, често не са публични, но имат изключително драматичен ефект над семействата дори при иначе успешен край. Тук от критична важност са ясните стриктни процедури, добрата комуникация, малкото бюрокрация и подсилване решимостта и възможностите за действие на тези най-близо до случая – все неща, с които родната полиция не се слави.
Може да направим сравнение с болниците – хората си мислят, че добрите болници са онези с няколкото именити медицински величия способни да извършват невероятни процедури. Истината обаче е, че истинските добри болници са онези, които не позволяват например пациента да умре от вътрешноболнична инфекция след уникалната операция. А такива случаи има доста и продължавайки аналогията са също толкова срамна тема за институциите до степен, в която почти нищо не се прави. Предотвратяват се с ясни стриктни процедури, признаване на грешките и търсене на решения, комуникация и подсилване решимостта и възможностите на онези, които могат да се справят с проблема.
Александър беше открит и се води разследване. Това, което като общество научихме е, че имаме място и роля в тези издивания и не следва да очакваме полицията да се справи сама. Доброволчеството има смисъл, а и има нужда от продължителни постоянни действия тази насока. Това, което не очаквам, е промяна в работата на МВР или подходът на медиите по тези теми. След толкова години повтаряне на едно и съм говорил с много разследващи, които търсят някакво решение и искат промяна, но се сблъскват със същата стена на безразличие и бюрократичен унес, с която се сблъсква всеки от нас застанал пред гише.
Докато има технологични решения, които биха помогнали, нищо не може да замести добрата полицейска работа. Къде нарочно, къде от невежество на ръководството, тя се тика назад, за да не попречи на когото трябва или да не стъпи накриво с грешния прокурор или местен големец. Същото отношение се отразява неизменно и на издирващите, които далеч не се занимават само с установяване на безследно изчезнали.
Макар повечето от нас да не може да си представим, че нещо такова може да се случи точно на нас, неизменно поредният тиражиран из медиите случай ни кара да се замислим. Докато някой възприемат качеството на живот като удобства в дома, колата или почивката, още по-важна характеристика е да има система, процес и специалисти, на които са се облегнеш в безизходна ситуация. Това е както спешната помощ, включително в отдалечени райони, лечение на редки заболявания, реакция при природни бедствия и несъмнено издирване на потъналите в дън земя. Именно доверието в тези системи на помощ допринася значително за качеството на живота. Доверието идва както от наличието въобще и ефективността на тези системи, така и ясната комуникация и прозрачност за работата им. При търсенето на безследно изчезнали, както и при много други функции на МВР, именно това е ключова брънка, която упорито се отрича от ръководството заради институционални недъзи, его, чиновническо и офицерско мислене заровено в преливащите с хартия папки от 80-те.
The post Какво научихме ние и не научи МВР от случая със Сашко? first appeared on Блогът на Юруков.
Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2022/nsi-ethical-distribution/
След излизането на първите данни на НСИ имаше, разбира се, много възгласи колко се е стопила нацията за последните 10 години. Намаление наистина има и то за съжаление е закономерно с процесите започнали още в края на 70-те задълбочени през 90-те и чиито ефекти виждаме ясно днес. Променената възрастова структура на хората имащи деца, многото деца родени и предимно оставащи в чужбина и повишената смъртност през пандемията влошават това положение.
Разбира се, има и много неразбиране на материята, което видяхме излязло на ярък гръмогласен парад през последните месеци. То включва теми като емиграция, раждаемост, смъртност и особено влиянието на сексуалното здраве, образование и абортите.
Затова надали може да се учудим на апокалиптичните сензационни заглавия. Това, което не видяхме обаче, са гръмките заглавия след като миналата седмица НСИ пусна данните за етническото разпределение от преброяването през 2021-ва. Вместо това се потвърди наблюдение базирано на данните от определени райони, което повтарям от години
С години се спекулираше много, включително колко коректен е въпроса и дори дали трябва да се позволява на хората да посочват какви са етнически – някои настояваха, че преброителите трябва да ги преценяват на око на какви им изглеждат с аргумента „ма то си е ясно“. Обсъждал съм нашироко в коментари тук абсурдността на тези и други твърдения. Трудно се говори по темата без да се зачекнат тезите така любими на по-крайно националистически настроените, но сериозно исторически необвързани наши сънародници. Затова искам да ви кажа, защо тези данни са всъщност също толкова тревожни, колкото и голяма част от резултатите от преброяването.
Това, което видяхме и което медиите единодушно решиха, че не си струва, защото не е скандална сензация, е че всъщност двете най-големи малцинствени групи в България намаляват. Наистина, цялото население намалява, но при етническите турци и роми това е много по-силно изразено. Докато при етническите българи намалението е – 9.6%, при определилите за етнически турци то е 13.6%, а при ромите е почти двойно – 18%. Така апокалиптичните прогнози през годините за „претопяване“ всъщност е с обратен знак – делът на ромското население е паднал с 8.5%, а на етническите българи се е увеличил.
Именно това обяснявам от години и срещам почти винаги насмешка – че емиграцията особено сред ромското население е значително по-голяма. Причините са както икономически, така социални, дискриминационни и дори корекционни. Немалко градове и села в страната ефективно са под контрола на местни феодали защитавани от прокуратура и политически сделки. Това важи с особена сила в Родопите. Сегрегацията и сериозната дискриминация на ромите специално пък създава реални пречки да се реализират. Това, както и особено силно изразената бедност в някои региони прави емиграцията единствен избор.
Докато един или повече от тези аргументи важи за повечето български граждани, вече имаме ясни данни доказващи нещо наблюдавано отдавна. Може би най-добре беше илюстрирано от човек, който срещнах докато бях доброволец при изборната секция във Франкфурт преди години. Заговорихме се докато чакаме за трудностите в Германия и отношението към чужденците като цяло. Беше от ромски произход и е работел като строител в България. Сподели, че „и в България се отнасят с мен като циганин, и в Германия се отнасят с мен като с циганин, но ми дават поне шанс да работя нещо смислено“. Към онзи момент имаше строителна фирма, осигуряваше хляб на 10 семейства и си плащаше данъците в Германия.
Примерите са най-шарени, също както емиграцията ни. Нагледал съм се на премного, но предпочитам да говоря за този феномен с данни. Факт е, че както при бежанците, пропускаме голям шанс да приобщим и да работим с всякакви общности и култури. Всичко това е заради някаква дълбока озлобеност и криворазбран модел за хомогенност, който не е съществувал до преди 3 поколения.
Затова нека не говорим по темата демография с емоции и усещания на база кой какво видял в коридор на болница или по някоя улица, а разбиране, че светът е доста по-сложен и шарен. Също и че сами си го причиняваме всичко това и не ни помага никак.
The post Стопяващата се (драма за претопяването на българската) нация first appeared on Блогът на Юруков.
Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%84%D0%B8%D1%80%D0%BC%D0%B8-%D0%B8-%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%B2-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BB.html
Две български фирми и Българо-американската кредитна банка (БАКБ) на Цветелина Бориславова са замесени в мащабния скандал за източване на над €40 млн. при доставка на бланки за биометрични паспорти за…
Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/izborite-im-padnaha-v-rutsete/
Смърт на машините. Триумф на хартията. Това е резултатът от парламентарните баталии, преобразили Изборния кодекс. Изглежда, че на 2 октомври се състояха избори само за да може ГЕРБ, ДПС и БСП да префасонират правилата за гласуване и да върнат хартиените бюлетини за следващите избори. За това помогна и президентът Румен Радев. Държавният глава разтегна близо два месеца процедурата за връчване на първия проучвателен мандат за съставяне на правителство и така позволи на трите партии да се колаборират и да прокарат каквото си искат.
Радев най-сетне ще връчи мандата на ГЕРБ-СДС в понеделник, 5 декември, макар че не пречеше да е тази седмица, след като на 28 ноември се срещна за консултации с последната парламентарно представена политическа сила – „Български възход“. Изчака обаче да приключи окончателното гласуване по промените на Изборния кодекс. Все едно са си стиснали ръцете. Нещо като „давам ви време да смачкате машинното гласуване, за да си правите избори, както ви е угодно, а вие ми давате време да продължа да управлявам до март“.
Това време беше оползотворено с пускане на внушения за конспирации с кодове, които така пасват на масовото разбиране на българите – хора със зла умисъл бърникат в машините, за да добавят по няколко гласа към нечий изборен резултат чрез специален софтуер. Срещу тези съмнения – тъй като никоя от настояващите за хартиена бюлетина партии не е оспорила изборни резултати по съдебен ред – има достатъчно факти за фалшифицирани протоколи, продавачи на гласове и неизменни победители като ГЕРБ и ДПС в т.нар. рискови секции. Голяма част от тях, като тези в Столипиново например, останаха пусти, след като беше въведено машинното гласуване. Няма нищо радостно в това, че хора от ромското гето не са упражнили правото си на глас, но не радва и фактът, че го правят контролирано.
А освен с време, президентското управление помага и с „разкрития“ за работата на сваленото след 7 месеца управление редовно правителство на Кирил Петков. При това акциите са някак съгласувани с ГЕРБ. Когато Делян Добрев например извади някоя фактура за газ, бива допълнен в атаката от служебния енергиен министър Росен Христов. По същия начин атаките срещу действията на назначени от „Продължаваме промяната“ лица в Българската банка за развитие (ББР) идват залпово и от двете страни – от партията на Борисов и от кабинета на Радев. А министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков, освен че разплати част от дължимото на пътните фирми, в т.ч. и инхаус поръчки за магистрала „Хемус“, изми обоснованите предположения за корупция – фирмите не били виновни, ако имало незаконно строителство, то е било по възлагане на държавата. ГЕРБ и Борисов нито за момент не бяха споменати.
Така свързвани с корупция политически сили биват почистени и избелени, а доверието в тези, които настояват за промяна, спада. След зимата българинът ще е забравил за онова, което ГЕРБ и ДПС вършеха в пътния сектор, за раздаването от ББР на огромни кредити на десетина фирми, приклякването в услуга на енергийните и геополитически интереси на Кремъл, рейдването на бизнеси, задкулисието и корупцията в правосъдната система.
Започна се в първия ден на парламента – на 19 октомври, когато БСП внесе законопроекта за връщането на хартиената бюлетина, на 2 ноември Правната комисия го одобри за първо четене, на 4 ноември мина на първо четене в пленарната зала с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП. След това дойде онова 17-часово заседание на Правната комисия, а после и 18-часовото на парламента, започнало на 1 декември и преляло в следващия ден, на което, наред с хартиената бюлетина, бяха прокарани и други промени – те обезсмислиха машините и затъмниха прозрачността на изборния процес. За много от тях помогна и проруската партия „Възраждане“.
Например: след всяко гласуване с машина ще се разпечатва бюлетина, която ще се брои ръчно в края на изборния ден. Така преброяването падна обратно в ръцете на когото-трябва, добре дошли отново на ония нечетливи и надраскани протоколи на СИК. Машината е елиминирана като източник на резултата от машинния вот – няма да вади протокол, следователно такъв няма да се прикачва към изборните книжа. Всичко зависи от преброителите.
Макар да остават, флашките, на които се записват резултатите, също стават непотребни – те няма да показват обобщените резултати на екран или в протокол, както беше досега. Само ако по съдебен път се оспорят резултатите от изборите в някоя от секциите, тогава ще може да се използват запаметените във флашките данни. Това означава, че ако дадена партия не е съгласна с резултатите от изборите, ще трябва да води дела за всичките близо 13 000 секции, за да се добере до записаното в устройствата.
Според разменените в пленарната зала реплики разликите били концептуални. В ГЕРБ вярвали на хората, а „Продължаваме промяната“ – на машините. Но защитата на почтеността на изборите и демократичното участие е част от концепцията за демокрация, която някои партии не възприемат.
Онова, през което изгалопираха депутатите, бе запазването на текста за район „Чужбина“, но с аргументи, че не е ясен броят на мандатите и от кои райони ще се вземат, конкретизирането беше отложено за 2025 г. Необходимите заявления за отваряне на секции в чужбина остават 40, а не 100, както бяха поискали от ГЕРБ. Партията на Бойко Борисов оттегли и предложението си да бъде закрит Общественият съвет към ЦИК. В изборните секции ще има видеонаблюдение и видеозаснемане при броенето на гласовете и попълването на протоколите в края на изборния ден. Гласуването ще е зад паравани.
Изборният кодекс е сред най-често променяните норми в България, наред с данъчните закони, Закона за устройство на територията (ЗУТ), Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс. Политиците се заемат често с ревизията на изборните правила. При това те не налагат промени, които биха подпомогнали демократичния вот – например един кандидат да не води листата в два избирателни района (както поискаха и от ПП); да няма толкова силна защита от преференции, която гарантира първото място за водача на листата – и съответно волята на партийното ръководство; прочистването на избирателните списъци от мъртви души, за което вече няма извинение за отлагане след преброяването от 2021 г., защото сега избирателите са повече от населението; промяна на мандатите на районите съобразно броя на избирателите, отново на база данните от преброяването.
Въпреки че първият проучвателен мандат не е връчен, 48-мият парламент не произвежда особен смисъл, за да бъде оставен още дълго да работи. Изострената до крайност поляризация относно изборните правила обезсърчи и избиратели, и негласували, и неминуемо снижава доверието в самия изборен процес. Вкопчвайки се със зъби, нокти и процедурни хватки в тях, политиците забравиха най-важните въпроси – какъв е смисълът от изборите и защо активността на българските избиратели е толкова ниска. Хората не искат да бранят демокрацията с гласа си, защото всеки втори се съмнява в честността на изборите, били те с машини или с хартия – и все повече граждани губят вяра, че гласуването има значение.
Истинският проблем не е в начина, по който се гласува, а в слабия контрол върху процеса и във факта, че правоохранителните органи се правят, че не виждат контролирания и купения вот.
Съмненията в машинното гласуване не се насаждат отсега и на сметките на ЦИК се пише слабата работа по изграждане на доверие към този процес. За същото призова и президентът преди вота на 2 октомври. На среща с ЦИК той каза, че е необходимо „повишаване на доверието в машинния вот […], ясна методика и публични и прозрачни действия, които да дадат увереност на партиите и гражданите, че няма да има манипулации – от съхраняването, през зареждането на софтуера, до транспортирането, гласуването и отчитането на резултата“.
„Истинската задача пред нас, ако сме отговорни политически партии и хора, не е Изборният кодекс, а да се състави техническо, кратко правителство, да мине зимата, за да работи парламентът“, обясни Бойко Борисов в типичния си патерналистки стил в онлайн изявление на 22 ноември. Без съмнение това е истинската задача, но защо тогава ГЕРБ се втурна да поправя Изборния кодекс в завера с БСП и ДПС? Отговорът е ясен за всички – заради предстоящите наесен местни избори, където малко на брой гласове променят резултата.
Впрочем един от големите проблеми на гласуването с хартиена бюлетина в България – недействителните гласове – се проявява най-сериозно на местни избори. По данни на Института за развитие на публичната среда на местния вот през 2019 г. броят на невалидните бюлетини е бил 15,1%, а на тези през 2015 г. – 14%. На изборите за парламент и европарламент те са в пъти по-малко.
ГЕРБ и ДПС се борят да опазят позициите в местната власт, където са всевластни господари – отслабването им ще постави началото на края. Местната власт е основа за дълголетие на всяка политическа сила в България. Това означава добре нахранени партийни структури, което осигурява и гласове за избори. Ядрата на ГЕРБ и на ДПС са именно там. Трудно ще бъде да ги изместят, но амбициите на бъдещите обединени кандидатури на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ са това да стане в големи областни центрове начело със София. Добре е да си дадат сметка, че срещу техните кандидати ще се изправят не просто местни партийни структури, а обръчите от фирми около кметовете на ГЕРБ и ДПС, заедно с работещите в тях и семействата им и общинската администрация. За БСП (вносител на предложението) остава илюзията, че може да увеличи стапящата се електорална подкрепа.
Опитите за връщането на хартиената бюлетина ще се отразят върху политическия процес за търсене на подкрепа за правителство. Съпредседателят на ПП Кирил Петков заяви наскоро от трибуната, че партията му няма да предложи правителство, ако Народното събрание върне хартиената бюлетина. За да избягат от упреците, че са се вкопчили в Изборния кодекс, вместо да се заемат с решаване на проблемите на хората, от ПП обявиха намерение за правителство на малцинството заедно с ДБ и пакет политики, в които фигурираше и отпадането на хартиената бюлетина.
От понеделник обаче на ход ще е ГЕРБ. Искат ли да се прегърнат пред всички с ДПС, или на Борисов това не му нрави? Или ще си играят на правителство на малцинството, което останалите от „хартиената коалиция“ подкрепят, но в което не участват. Какво пък, изборите им паднаха в ръцете. Вероятно ще се опитат да го направят и с т.нар. закон за главния прокурор – както им е изгодно. Политическата битка, която предстои, е предизборната кампания за „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“. Добре е да го помнят.
Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/izborite-im-padnaha-v-rutsete/
Смърт на машините. Триумф на хартията. Това е резултатът от парламентарните баталии, преобразили Изборния кодекс. Изглежда, че на 2 октомври се състояха избори само за да може ГЕРБ, ДПС и БСП да префасонират правилата за гласуване и да върнат хартиените бюлетини за следващите избори. За това помогна и президентът Румен Радев. Държавният глава разтегна близо два месеца процедурата за връчване на първия проучвателен мандат за съставяне на правителство и така позволи на трите партии да се колаборират и да прокарат каквото си искат.
Радев най-сетне ще връчи мандата на ГЕРБ–СДС в понеделник, 5 декември, макар че не пречеше да е тази седмица, след като на 28 ноември се срещна за консултации с последната парламентарно представена политическа сила – „Български възход“. Изчака обаче да приключи окончателното гласуване по промените на Изборния кодекс. Все едно са си стиснали ръцете. Нещо като „давам ви време да смачкате машинното гласуване, за да си правите избори, както ви е угодно, а вие ми давате време да продължа да управлявам до март“.
Това време беше оползотворено с пускане на внушения за конспирации с кодове, които така пасват на масовото разбиране на българите – хора със зъл умисъл бърникат в машините, за да добавят по няколко гласа към нечий изборен резултат чрез специален софтуер. Срещу тези съмнения – тъй като никоя от настояващите за хартиена бюлетина партии не е оспорила изборни резултати по съдебен ред – има достатъчно факти за фалшифицирани протоколи, продавачи на гласове и неизменни победители като ГЕРБ и ДПС в т.нар. рискови секции. Голяма част от тях, като тези в Столипиново например, останаха пусти, след като беше въведено машинното гласуване. Няма нищо радостно в това, че хора от ромското гето не са упражнили правото си на глас, но не радва и фактът, че го правят контролирано.
А освен с време, президентското управление помага и с „разкрития“ за работата на сваленото след 7 месеца управление редовно правителство на Кирил Петков. При това акциите са някак съгласувани с ГЕРБ. Когато Делян Добрев например извади някоя фактура за газ, бива допълнен в атаката от служебния енергиен министър Росен Христов. По същия начин атаките срещу действията на назначени от „Продължаваме промяната“ лица в Българската банка за развитие (ББР) идват залпово и от двете страни – от партията на Борисов и от кабинета на Радев. А министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков, освен че разплати част от дължимото на пътните фирми, в т.ч. и инхаус поръчки за магистрала „Хемус“, изми обоснованите предположения за корупция – фирмите не били виновни, ако имало незаконно строителство, то е било по възлагане на държавата. ГЕРБ и Борисов нито за момент не бяха споменати.
Така свързвани с корупция политически сили биват почистени и избелени, а доверието в тези, които настояват за промяна, спада. След зимата българинът ще е забравил за онова, което ГЕРБ и ДПС вършеха в пътния сектор, за раздаването от ББР на огромни кредити на десетина фирми, приклякването в услуга на енергийните и геополитически интереси на Кремъл, рейдването на бизнеси, задкулисието и корупцията в правосъдната система.
Започна се в първия ден на парламента – на 19 октомври, когато БСП внесе законопроекта за връщането на хартиената бюлетина, на 2 ноември Правната комисия го одобри за първо четене, на 4 ноември мина на първо четене в пленарната зала с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП. След това дойде онова 17-часово заседание на Правната комисия, а после и 18-часовото на парламента, започнало на 1 декември и преляло в следващия ден, на което, наред с хартиената бюлетина, бяха прокарани и други промени – те обезсмислиха машините и затъмниха прозрачността на изборния процес. За много от тях помогна и проруската партия „Възраждане“.
Например: след всяко гласуване с машина ще се разпечатва бюлетина, която ще се брои ръчно в края на изборния ден. Така преброяването падна обратно в ръцете на когото-трябва, добре дошли отново на ония нечетливи и надраскани протоколи на СИК. Машината е елиминирана като източник на резултата от машинния вот – няма да вади протокол, следователно такъв няма да се прикачва към изборните книжа. Всичко зависи от преброителите.
Макар да остават, флашките, на които се записват резултатите, също стават непотребни – те няма да показват обобщените резултати на екран или в протокол, както беше досега. Само ако по съдебен път се оспорят резултатите от изборите в някоя от секциите, тогава ще може да се използват запаметените във флашките данни. Това означава, че ако дадена партия не е съгласна с резултатите от изборите, ще трябва да води дела за всичките близо 13 000 секции, за да се добере до записаното в устройствата.
Според разменените в пленарната зала реплики разликите били концептуални. В ГЕРБ вярвали на хората, а „Продължаваме промяната“ – на машините. Но защитата на почтеността на изборите и демократичното участие е част от концепцията за демокрация, която някои партии не възприемат.
Онова, през което изгалопираха депутатите, бе запазването на текста за район „Чужбина“, но с аргументи, че не е ясен броят на мандатите и от кои райони ще се вземат, конкретизирането беше отложено за 2025 г. Необходимите заявления за отваряне на секции в чужбина остават 40, а не 100, както бяха поискали от ГЕРБ. Партията на Бойко Борисов оттегли и предложението си да бъде закрит Общественият съвет към ЦИК. В изборните секции ще има видеонаблюдение и видеозаснемане при броенето на гласовете и попълването на протоколите в края на изборния ден. Гласуването ще е зад паравани.
Изборният кодекс е сред най-често променяните норми в България, наред с данъчните закони, Закона за устройство на територията, Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс. Политиците се заемат често с ревизията на изборните правила. При това те не налагат промени, които биха подпомогнали демократичния вот – например един кандидат да не води листата в два избирателни района (както поискаха и от ПП); да няма толкова силна защита от преференции, която гарантира първото място за водача на листата – и съответно волята на партийното ръководство; прочистването на избирателните списъци от мъртви души, за което вече няма извинение за отлагане след преброяването от 2021 г., защото сега избирателите са повече от населението; промяна на мандатите на районите съобразно броя на избирателите, отново на база данните от преброяването.
Въпреки че първият проучвателен мандат не е връчен, 48-мият парламент не произвежда особен смисъл, за да бъде оставен още дълго да работи. Изострената до крайност поляризация относно изборните правила обезсърчи и избиратели, и негласували, и неминуемо снижава доверието в самия изборен процес. Вкопчвайки се със зъби, нокти и процедурни хватки в тях, политиците забравиха най-важните въпроси – какъв е смисълът от изборите и защо активността на българските избиратели е толкова ниска. Хората не искат да бранят демокрацията с гласа си, защото всеки втори се съмнява в честността на изборите, били те с машини или с хартия – и все повече граждани губят вяра, че гласуването има значение.
Истинският проблем не е в начина, по който се гласува, а в слабия контрол върху процеса и във факта, че правоохранителните органи се правят, че не виждат контролирания и купения вот.
Съмненията в машинното гласуване не се насаждат отсега и на сметката на ЦИК се пише слабата работа по изграждане на доверие към този процес. За същото призова и президентът преди вота на 2 октомври. На среща с ЦИК той каза, че е необходимо „повишаване на доверието в машинния вот […], ясна методика и публични и прозрачни действия, които да дадат увереност на партиите и гражданите, че няма да има манипулации – от съхраняването, през зареждането на софтуера, до транспортирането, гласуването и отчитането на резултата“.
„Истинската задача пред нас, ако сме отговорни политически партии и хора, не е Изборният кодекс, а да се състави техническо, кратко правителство, да мине зимата, за да работи парламентът“, обясни Бойко Борисов в типичния си патерналистки стил в онлайн изявление на 22 ноември. Без съмнение това е истинската задача, но защо тогава ГЕРБ се втурна да поправя Изборния кодекс в завера с БСП и ДПС? Отговорът е ясен за всички – заради предстоящите наесен местни избори, където малко на брой гласове променят резултата.
Впрочем един от големите проблеми на гласуването с хартиена бюлетина в България – недействителните гласове – се проявява най-сериозно на местни избори. По данни на Института за развитие на публичната среда на местния вот през 2019 г. броят на невалидните бюлетини е бил 15,1%, а на тези през 2015 г. – 14%. На изборите за Народно събрание и Европарламент те са в пъти по-малко.
ГЕРБ и ДПС се борят да опазят позициите в местната власт, където са всевластни господари – отслабването им ще постави началото на края. Местната власт е основа за дълголетие на всяка политическа сила в България. Това означава добре нахранени партийни структури, което осигурява и гласове за избори. Ядрата на ГЕРБ и на ДПС са именно там. Трудно ще бъде да ги изместят, но амбициите на бъдещите обединени кандидатури на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ са това да стане в големи областни центрове начело със София. Добре е да си дадат сметка, че срещу техните кандидати ще се изправят не просто местни партийни структури, а обръчите от фирми около кметовете на ГЕРБ и ДПС, заедно с работещите в тях и семействата им и общинската администрация. За БСП (вносител на предложението) остава илюзията, че може да увеличи стапящата се електорална подкрепа.
Опитите за връщането на хартиената бюлетина ще се отразят върху политическия процес за търсене на подкрепа за правителство. Съпредседателят на ПП Кирил Петков заяви наскоро от трибуната, че партията му няма да предложи правителство, ако Народното събрание върне хартиената бюлетина. За да избягат от упреците, че са се вкопчили в Изборния кодекс, вместо да се заемат с решаване на проблемите на хората, от ПП обявиха намерение за правителство на малцинството заедно с ДБ и пакет политики, в които фигурираше и отпадането на хартиената бюлетина.
От понеделник обаче на ход ще е ГЕРБ. Искат ли да се прегърнат пред всички с ДПС, или на Борисов това не му се нрави? Или ще си играят на правителство на малцинството, което останалите от „хартиената коалиция“ подкрепят, но в което не участват. Какво пък, изборите им паднаха в ръцете. Вероятно ще се опитат да го направят и с т.нар. закон за главния прокурор – както им е изгодно. Политическата битка, която предстои, е предизборната кампания за „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“. Добре е да го помнят.
Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/izborite-im-padnaha-v-rutsete/
Смърт на машините. Триумф на хартията. Това е резултатът от парламентарните баталии, преобразили Изборния кодекс. Изглежда, че на 2 октомври се състояха избори само за да може ГЕРБ, ДПС и БСП да префасонират правилата за гласуване и да върнат хартиените бюлетини за следващите избори. За това помогна и президентът Румен Радев. Държавният глава разтегна близо два месеца процедурата за връчване на първия проучвателен мандат за съставяне на правителство и така позволи на трите партии да се колаборират и да прокарат каквото си искат.
Радев най-сетне ще връчи мандата на ГЕРБ–СДС в понеделник, 5 декември, макар че не пречеше да е тази седмица, след като на 28 ноември се срещна за консултации с последната парламентарно представена политическа сила – „Български възход“. Изчака обаче да приключи окончателното гласуване по промените на Изборния кодекс. Все едно са си стиснали ръцете. Нещо като „давам ви време да смачкате машинното гласуване, за да си правите избори, както ви е угодно, а вие ми давате време да продължа да управлявам до март“.
Това време беше оползотворено с пускане на внушения за конспирации с кодове, които така пасват на масовото разбиране на българите – хора със зъл умисъл бърникат в машините, за да добавят по няколко гласа към нечий изборен резултат чрез специален софтуер. Срещу тези съмнения – тъй като никоя от настояващите за хартиена бюлетина партии не е оспорила изборни резултати по съдебен ред – има достатъчно факти за фалшифицирани протоколи, продавачи на гласове и неизменни победители като ГЕРБ и ДПС в т.нар. рискови секции. Голяма част от тях, като тези в Столипиново например, останаха пусти, след като беше въведено машинното гласуване. Няма нищо радостно в това, че хора от ромското гето не са упражнили правото си на глас, но не радва и фактът, че го правят контролирано.
А освен с време, президентското управление помага и с „разкрития“ за работата на сваленото след 7 месеца управление редовно правителство на Кирил Петков. При това акциите са някак съгласувани с ГЕРБ. Когато Делян Добрев например извади някоя фактура за газ, бива допълнен в атаката от служебния енергиен министър Росен Христов. По същия начин атаките срещу действията на назначени от „Продължаваме промяната“ лица в Българската банка за развитие (ББР) идват залпово и от двете страни – от партията на Борисов и от кабинета на Радев. А министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков, освен че разплати част от дължимото на пътните фирми, в т.ч. и инхаус поръчки за магистрала „Хемус“, изми обоснованите предположения за корупция – фирмите не били виновни, ако имало незаконно строителство, то е било по възлагане на държавата. ГЕРБ и Борисов нито за момент не бяха споменати.
Така свързвани с корупция политически сили биват почистени и избелени, а доверието в тези, които настояват за промяна, спада. След зимата българинът ще е забравил за онова, което ГЕРБ и ДПС вършеха в пътния сектор, за раздаването от ББР на огромни кредити на десетина фирми, приклякването в услуга на енергийните и геополитически интереси на Кремъл, рейдването на бизнеси, задкулисието и корупцията в правосъдната система.
Започна се в първия ден на парламента – на 19 октомври, когато БСП внесе законопроекта за връщането на хартиената бюлетина, на 2 ноември Правната комисия го одобри за първо четене, на 4 ноември мина на първо четене в пленарната зала с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП. След това дойде онова 17-часово заседание на Правната комисия, а после и 18-часовото на парламента, започнало на 1 декември и преляло в следващия ден, на което, наред с хартиената бюлетина, бяха прокарани и други промени – те обезсмислиха машините и затъмниха прозрачността на изборния процес. За много от тях помогна и проруската партия „Възраждане“.
Например: след всяко гласуване с машина ще се разпечатва бюлетина, която ще се брои ръчно в края на изборния ден. Така преброяването падна обратно в ръцете на когото-трябва, добре дошли отново на ония нечетливи и надраскани протоколи на СИК. Машината е елиминирана като източник на резултата от машинния вот – няма да вади протокол, следователно такъв няма да се прикачва към изборните книжа. Всичко зависи от преброителите.
Макар да остават, флашките, на които се записват резултатите, също стават непотребни – те няма да показват обобщените резултати на екран или в протокол, както беше досега. Само ако по съдебен път се оспорят резултатите от изборите в някоя от секциите, тогава ще може да се използват запаметените във флашките данни. Това означава, че ако дадена партия не е съгласна с резултатите от изборите, ще трябва да води дела за всичките близо 13 000 секции, за да се добере до записаното в устройствата.
Според разменените в пленарната зала реплики разликите били концептуални. В ГЕРБ вярвали на хората, а „Продължаваме промяната“ – на машините. Но защитата на почтеността на изборите и демократичното участие е част от концепцията за демокрация, която някои партии не възприемат.
Онова, през което изгалопираха депутатите, бе запазването на текста за район „Чужбина“, но с аргументи, че не е ясен броят на мандатите и от кои райони ще се вземат, конкретизирането беше отложено за 2025 г. Необходимите заявления за отваряне на секции в чужбина остават 40, а не 100, както бяха поискали от ГЕРБ. Партията на Бойко Борисов оттегли и предложението си да бъде закрит Общественият съвет към ЦИК. В изборните секции ще има видеонаблюдение и видеозаснемане при броенето на гласовете и попълването на протоколите в края на изборния ден. Гласуването ще е зад паравани.
Изборният кодекс е сред най-често променяните норми в България, наред с данъчните закони, Закона за устройство на територията, Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс. Политиците се заемат често с ревизията на изборните правила. При това те не налагат промени, които биха подпомогнали демократичния вот – например един кандидат да не води листата в два избирателни района (както поискаха и от ПП); да няма толкова силна защита от преференции, която гарантира първото място за водача на листата – и съответно волята на партийното ръководство; прочистването на избирателните списъци от мъртви души, за което вече няма извинение за отлагане след преброяването от 2021 г., защото сега избирателите са повече от населението; промяна на мандатите на районите съобразно броя на избирателите, отново на база данните от преброяването.
Въпреки че първият проучвателен мандат не е връчен, 48-мият парламент не произвежда особен смисъл, за да бъде оставен още дълго да работи. Изострената до крайност поляризация относно изборните правила обезсърчи и избиратели, и негласували, и неминуемо снижава доверието в самия изборен процес. Вкопчвайки се със зъби, нокти и процедурни хватки в тях, политиците забравиха най-важните въпроси – какъв е смисълът от изборите и защо активността на българските избиратели е толкова ниска. Хората не искат да бранят демокрацията с гласа си, защото всеки втори се съмнява в честността на изборите, били те с машини или с хартия – и все повече граждани губят вяра, че гласуването има значение.
Истинският проблем не е в начина, по който се гласува, а в слабия контрол върху процеса и във факта, че правоохранителните органи се правят, че не виждат контролирания и купения вот.
Съмненията в машинното гласуване не се насаждат отсега и на сметката на ЦИК се пише слабата работа по изграждане на доверие към този процес. За същото призова и президентът преди вота на 2 октомври. На среща с ЦИК той каза, че е необходимо „повишаване на доверието в машинния вот […], ясна методика и публични и прозрачни действия, които да дадат увереност на партиите и гражданите, че няма да има манипулации – от съхраняването, през зареждането на софтуера, до транспортирането, гласуването и отчитането на резултата“.
„Истинската задача пред нас, ако сме отговорни политически партии и хора, не е Изборният кодекс, а да се състави техническо, кратко правителство, да мине зимата, за да работи парламентът“, обясни Бойко Борисов в типичния си патерналистки стил в онлайн изявление на 22 ноември. Без съмнение това е истинската задача, но защо тогава ГЕРБ се втурна да поправя Изборния кодекс в завера с БСП и ДПС? Отговорът е ясен за всички – заради предстоящите наесен местни избори, където малко на брой гласове променят резултата.
Впрочем един от големите проблеми на гласуването с хартиена бюлетина в България – недействителните гласове – се проявява най-сериозно на местни избори. По данни на Института за развитие на публичната среда на местния вот през 2019 г. броят на невалидните бюлетини е бил 15,1%, а на тези през 2015 г. – 14%. На изборите за Народно събрание и Европарламент те са в пъти по-малко.
ГЕРБ и ДПС се борят да опазят позициите в местната власт, където са всевластни господари – отслабването им ще постави началото на края. Местната власт е основа за дълголетие на всяка политическа сила в България. Това означава добре нахранени партийни структури, което осигурява и гласове за избори. Ядрата на ГЕРБ и на ДПС са именно там. Трудно ще бъде да ги изместят, но амбициите на бъдещите обединени кандидатури на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ са това да стане в големи областни центрове начело със София. Добре е да си дадат сметка, че срещу техните кандидати ще се изправят не просто местни партийни структури, а обръчите от фирми около кметовете на ГЕРБ и ДПС, заедно с работещите в тях и семействата им и общинската администрация. За БСП (вносител на предложението) остава илюзията, че може да увеличи стапящата се електорална подкрепа.
Опитите за връщането на хартиената бюлетина ще се отразят върху политическия процес за търсене на подкрепа за правителство. Съпредседателят на ПП Кирил Петков заяви наскоро от трибуната, че партията му няма да предложи правителство, ако Народното събрание върне хартиената бюлетина. За да избягат от упреците, че са се вкопчили в Изборния кодекс, вместо да се заемат с решаване на проблемите на хората, от ПП обявиха намерение за правителство на малцинството заедно с ДБ и пакет политики, в които фигурираше и отпадането на хартиената бюлетина.
От понеделник обаче на ход ще е ГЕРБ. Искат ли да се прегърнат пред всички с ДПС, или на Борисов това не му се нрави? Или ще си играят на правителство на малцинството, което останалите от „хартиената коалиция“ подкрепят, но в което не участват. Какво пък, изборите им паднаха в ръцете. Вероятно ще се опитат да го направят и с т.нар. закон за главния прокурор – както им е изгодно. Политическата битка, която предстои, е предизборната кампания за „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“. Добре е да го помнят.
Post Syndicated from Петър Георгиев original https://toest.bg/kriviyat-portret-na-ukrainskiya-bezhanets/
Това не са бежанците, с които сме свикнали.
На 25 февруари, ден след като руската армия нахлу в Украйна, бившият министър-председател Кирил Петков се обърна към българския народ след извънредно заседание на Европейския съвет. В опита си да внесе яснота за изхода от конфликта Петков погрешно предрече, че съпротивата на Киев вероятно ще падне до дни. Междувременно само през първото денонощие от войната над 82 000 украинци вече търсеха спасение извън страната. А премиерът призова българите за гостоприемност в очакване на бежанската криза:
Това са европейци, интелигентни, образовани хора. Ние, както и всички други, сме готови да ги посрещнем. Това не е обичайната бежанска вълна от хора с неясно минало. Никоя от европейските страни не се притеснява от тях.
Вместо да стопли сърцата на българите, сравнението на Петков с мигрантите от Близкия изток му донесе обвинения в расизъм. И ако в първите седмици на войната страните от Централна и Източна Европа приветстваха бежанците с оптимизъм, то следващите месеци постепенно опровергаха втората неточна прогноза на Петков. Грижата за милионите новодошли предизвика разногласия между България и европейските ѝ партньори, а криворазбраната стратегия на четворната коалиция рязко промени публичния им образ. Някои украинци откриха кирка, забита в автомобила си, а други – бележка с обиди. През това време буря от фалшиви новини и дезинформация в социалните мрежи превърна търсещите закрила във врагове на обществото.
Правителството на Петков отвърна на бежанската криза с програма за хуманитарна помощ в синхрон с Европейския съюз. Но подвеждащо изказване на тогавашната началничка на кабинета Лена Бориславова при представянето на мерките за социално подпомагане сложи началото на продължителна атака срещу властите. На брифинг през март Бориславова съобщи, че в рамките на три месеца на украински граждани ще се предоставя помощ „в размер на до 40 лв. на ден“. Тези средства не се раздаваха в брой на самите бежанци, а трябваше да осигурят тяхното изхранване и настаняване в хотели. Важната подробност обаче остана изгубена в превода. Журналисти се опитаха да поправят комуникационната грешка на правителството, но това не предотврати острата реакция на обществото.
За украинец – 1200 лв. на месец. За български пенсионер – 400 лв. Това заблуждаващо сравнение започна да очертава демоничния образ на разселените от войната. Бежанците наистина може да кандидатстват за помощ на стойност 375 лв., но тя е еднократна, и то на семейство, а не на човек. Публикации в интернет разпалиха несъществуващо противопоставяне между грижата за гражданите със статут на временна закрила и тази за бедните жители на България. Първата до голяма степен беше осигурена благодарение на средства от кохезионните фондове на ЕС, от които се възползваха и други европейски държави. Подкрепата за украинците не спира повишаването на пенсиите у нас.
Междувременно от началото на руската инвазия в Украйна се разпространяват слухове, че бежанците всъщност изобщо нямат нужда от подкрепа, защото масово карат скъпи автомобили, тъпчат с тях плажовете ни и даже не си плащат за гориво. В очите на обществото подобни единични примери неоснователно прераснаха в представителна извадка на десетките хиляди украинци у нас.
В несъответствие с първоначалния си призив за съпричастност, в края на май самият премиер Петков подхрани вече популярния образ на твърде обгрижвания бежанец, като се обяви против „луксозното пребиваване в България“. Думите му дойдоха в защита на бившата вицепремиерка по ефективно управление Калина Константинова, която беше разкритикувана за назидателния тон в противоречивото си видеообръщение предишния ден. Впоследствие Константинова се извини на бежанците, но този епизод затвърди пропастта между търсещите убежище и част от българското население.
Освен като неудобна тежест, украинските бежанци многократно бяха обрисувани и като заплаха за обществото. Миналата седмица новината за въоръжен грабеж от инкасо автомобил окупира заглавията в пресата. Извършителите са управлявали коли с украински регистрационни табели. Въпреки че табелите се оказаха фалшиви, инцидентът беше използван, за да подсили тезата, че у нас тайно влизат престъпници, прикрити като бежанци.
Наративът за опасните мигранти от Украйна започна да набира скорост още през април с публикации като зле направения, но доста споделян колаж на измислено оскверняване на Паметника на свободата на Шипка. Вандалският стереотип обаче не изглежда толкова популярен в България, колкото в други държави от Централна и Източна Европа. Мащабно разследване на украинската медия „Детектор“ разкрива, че в социалните мрежи на 11 страни бежанците най-често са обвинявани в корупция, неблагодарност и дестабилизиране на обществото.
През април полското издание за проверка на факти „Демагог“ публикува задълбочен анализ на основните типове дезинформация в Полша, Словакия, Унгария и Румъния. Тези държави са приели общо над 1,7 млн. бежанци. В анализа централно място заемат примери за фалшиви новини от Полша и Унгария за агресивни украинци, които нападат местното население и повишават нивата на насилие. Проучването на „Демагог“ показва, че източници на подобни слухове основно са анонимни потребители в Twitter, сайтове с псевдонаучно съдържание, крайнодесни политици или профили, имитиращи реални личности. Чрез тях в полското интернет пространство се разпространяват и разкази за предполагаеми случаи на кражби или изнасилвания, извършени от мигранти от Африка или Близкия изток, пресекли границата с Украйна. Междувременно украинският народ често е представян и като враждебен спрямо малцинства.
Според анализ на Factcheck.bg над един милион потребители в България вероятно са попаднали на неверни твърдения, че българите в Украйна са системно тормозени и дори убивани. Антимигрантската реторика обаче не се изчерпва със заплахата от насилие. Като продължение на дезинформационната вълна от времето на пандемията сред потребители във Facebook и в сайтове с неясна собственост се заговори за наплив от ХИВ-позитивни украински бежанци. Тази теория беше отречена от Factcheck.bg и БНР. Общественото радио изобличи и друго невярно твърдение в сферата на здравеопазването, а именно че Специализираната болница в Панчарево е спряла животоспасяващи рехабилитации, за да настани украинци.
Атмосферата на безпокойство от бежанския наплив у нас беше подплатена и с митове за покваряващото влияние на неустоимата украинска красота. Седмици преди началото на летния сезон мрежата се напълни с предупреждения за млади разкрепостени украинки, които предлагат „масаж с освобождаване“ по Черноморието. Статията е публикувана в Lupa.bg и препечатана в други сайтове, търсещи сензация, като Bradva.bg и Skafeto.com. В нея няма нито един конкретен източник или легитимни данни. Анализ с платформата Crowdtangle показва, че над половин милион потребители във Facebook са попаднали на този текст.
Друг материал в сайта „Флагман“ предупреждава, че „горещите украинки“ са подбили цените на българските еротични танцьорки в Слънчев бряг. Статията се позовава на разказ на анонимно „разгневено момиче от балет на водеща дискотека по морето“. Този текст също намира място и в други медии с подобен профил, като например сайта „Втори фронт“. Двете публикации са генерирали общо почти 10 000 реакции във Facebook. Страховете на българските жени пък бяха разпалени от статия на вестник „Стандарт“, че родните ергени са „пощурели по украинките“. Публикацията се позовава на „статистиката на сключените граждански бракове с украински граждани у нас от началото на войната“. В същото време цитираната статистика в самата статия не дава категорични доказателства в подкрепа на тази теория.
Разследване на киевската медия „Детектор“ показва, че стереотипът за украинските сексуални работнички също изобщо не се ограничава до България, а се превръща в основа на дезинформационни кампании в Централна и Източна Европа. Според изданието проруски източници се опитват да дискредитират украинските бежанки, като твърдят, че масово предават полови болести и се интересуват само от пари.
Кампания за очерняне на украински жени имаше и в Полша. В чат приложението Signal някои потребители получиха линк към статия, която предупреждава, че повечето бежанки са „в детеродна възраст“ и ще бъдат щастливи да получат „постоянен статут на полски съпруги“. Митът за крадящите мъже украинки беше подсилен от история за британец, напуснал семейството си заради млада жена, избягала от Лвов. Разказ на полски за тази афера предизвика хиляди реакции във Facebook.
Разнообразието от слухове и конспиративни теории за злите намерения на бежанците не спря множеството граждански инициативи за подкрепа на пострадалите от войната на Русия в Украйна. Доброволци съдействаха на търсещи закрила да намерят работа и събираха средства за медицинска помощ. Но съпричастността може да отстъпи на агресията в дългосрочен план под натиска на продължаващата война и вълната от дезинформация.
В по-широк план насаждането на омраза срещу украинските бежанци е още един инструмент за оправдаване на руската агресия и за влияние върху обществените нагласи в България спрямо инвазията на Владимир Путин в Украйна. Медии и публични фигури насърчават умишленото демонизиране на бежанците с цел да ограничат подкрепата за Киев, а предстоящият скъп отоплителен сезон допълнително подхранва опитите за характеризиране на украинските граждани като нацисти, терористи или неблагодарни гости. В ситуация на продължаваща политическа криза с неясен изход потърсилите убежище в България може да се окажат жертви не само на войната, но и на борбата за власт.
Post Syndicated from Петър Георгиев original https://www.toest.bg/kriviyat-portret-na-ukrainskiya-bezhanets/
Това не са бежанците, с които сме свикнали.
На 25 февруари, ден след като руската армия нахлу в Украйна, бившият министър-председател Кирил Петков се обърна към българския народ след извънредно заседание на Европейския съвет. В опита си да внесе яснота за изхода от конфликта Петков погрешно предрече, че съпротивата на Киев вероятно ще падне до дни. Междувременно само през първото денонощие от войната над 82 000 украинци вече търсеха спасение извън страната. А премиерът призова българите за гостоприемност в очакване на бежанската криза:
Това са европейци, интелигентни, образовани хора. Ние, както и всички други, сме готови да ги посрещнем. Това не е обичайната бежанска вълна от хора с неясно минало. Никоя от европейските страни не се притеснява от тях.
Вместо да стопли сърцата на българите, сравнението на Петков с мигрантите от Близкия изток му донесе обвинения в расизъм. И ако в първите седмици на войната страните от Централна и Източна Европа приветстваха бежанците с оптимизъм, то следващите месеци постепенно опровергаха втората неточна прогноза на Петков. Грижата за милионите новодошли предизвика разногласия между България и европейските ѝ партньори, а криворазбраната стратегия на четворната коалиция рязко промени публичния им образ. Някои украинци откриха кирка, забита в автомобила си, а други – бележка с обиди. През това време буря от фалшиви новини и дезинформация в социалните мрежи превърна търсещите закрила във врагове на обществото.
Правителството на Петков отвърна на бежанската криза с програма за хуманитарна помощ в синхрон с Европейския съюз. Но подвеждащо изказване на тогавашната началничка на кабинета Лена Бориславова при представянето на мерките за социално подпомагане сложи началото на продължителна атака срещу властите. На брифинг през март Бориславова съобщи, че в рамките на три месеца на украински граждани ще се предоставя помощ „в размер на до 40 лв. на ден“. Тези средства не се раздаваха в брой на самите бежанци, а трябваше да осигурят тяхното изхранване и настаняване в хотели. Важната подробност обаче остана изгубена в превода. Журналисти се опитаха да поправят комуникационната грешка на правителството, но това не предотврати острата реакция на обществото.
За украинец – 1200 лв. на месец. За български пенсионер – 400 лв. Това заблуждаващо сравнение започна да очертава демоничния образ на разселените от войната. Бежанците наистина може да кандидатстват за помощ на стойност 375 лв., но тя е еднократна, и то на семейство, а не на човек. Публикации в интернет разпалиха несъществуващо противопоставяне между грижата за гражданите със статут на временна закрила и тази за бедните жители на България. Първата до голяма степен беше осигурена благодарение на средства от кохезионните фондове на ЕС, от които се възползваха и други европейски държави. Подкрепата за украинците не спира повишаването на пенсиите у нас.
Междувременно от началото на руската инвазия в Украйна се разпространяват слухове, че бежанците всъщност изобщо нямат нужда от подкрепа, защото масово карат скъпи автомобили, тъпчат с тях плажовете ни и даже не си плащат за гориво. В очите на обществото подобни единични примери неоснователно прераснаха в представителна извадка на десетките хиляди украинци у нас.
В несъответствие с първоначалния си призив за съпричастност, в края на май самият премиер Петков подхрани вече популярния образ на твърде обгрижвания бежанец, като се обяви против „луксозното пребиваване в България“. Думите му дойдоха в защита на бившата вицепремиерка по ефективно управление Калина Константинова, която беше разкритикувана за назидателния тон в противоречивото си видеообръщение предишния ден. Впоследствие Константинова се извини на бежанците, но този епизод затвърди пропастта между търсещите убежище и част от българското население.
Освен като неудобна тежест, украинските бежанци многократно бяха обрисувани и като заплаха за обществото. Миналата седмица новината за въоръжен грабеж от инкасо автомобил окупира заглавията в пресата. Извършителите са управлявали коли с украински регистрационни табели. Въпреки че табелите се оказаха фалшиви, инцидентът беше използван, за да подсили тезата, че у нас тайно влизат престъпници, прикрити като бежанци.
Наративът за опасните мигранти от Украйна започна да набира скорост още през април с публикации като зле направения, но доста споделян колаж на измислено оскверняване на Паметника на свободата на Шипка. Вандалският стереотип обаче не изглежда толкова популярен в България, колкото в други държави от Централна и Източна Европа. Мащабно разследване на украинската медия „Детектор“ разкрива, че в социалните мрежи на 11 страни бежанците най-често са обвинявани в корупция, неблагодарност и дестабилизиране на обществото.
През април полското издание за проверка на факти „Демагог“ публикува задълбочен анализ на основните типове дезинформация в Полша, Словакия, Унгария и Румъния. Тези държави са приели общо над 1,7 млн. бежанци. В анализа централно място заемат примери за фалшиви новини от Полша и Унгария за агресивни украинци, които нападат местното население и повишават нивата на насилие. Проучването на „Демагог“ показва, че източници на подобни слухове основно са анонимни потребители в Twitter, сайтове с псевдонаучно съдържание, крайнодесни политици или профили, имитиращи реални личности. Чрез тях в полското интернет пространство се разпространяват и разкази за предполагаеми случаи на кражби или изнасилвания, извършени от мигранти от Африка или Близкия изток, пресекли границата с Украйна. Междувременно украинският народ често е представян и като враждебен спрямо малцинства.
Според анализ на Factcheck.bg над един милион потребители в България вероятно са попаднали на неверни твърдения, че българите в Украйна са системно тормозени и дори убивани. Антимигрантската реторика обаче не се изчерпва със заплахата от насилие. Като продължение на дезинформационната вълна от времето на пандемията сред потребители във Facebook и в сайтове с неясна собственост се заговори за наплив от ХИВ-позитивни украински бежанци. Тази теория беше отречена от Factcheck.bg и БНР. Общественото радио изобличи и друго невярно твърдение в сферата на здравеопазването, а именно че Специализираната болница в Панчарево е спряла животоспасяващи рехабилитации, за да настани украинци.
Атмосферата на безпокойство от бежанския наплив у нас беше подплатена и с митове за покваряващото влияние на неустоимата украинска красота. Седмици преди началото на летния сезон мрежата се напълни с предупреждения за млади разкрепостени украинки, които предлагат „масаж с освобождаване“ по Черноморието. Статията е публикувана в Lupa.bg и препечатана в други сайтове, търсещи сензация, като Bradva.bg и Skafeto.com. В нея няма нито един конкретен източник или легитимни данни. Анализ с платформата Crowdtangle показва, че над половин милион потребители във Facebook са попаднали на този текст.
Друг материал в сайта „Флагман“ предупреждава, че „горещите украинки“ са подбили цените на българските еротични танцьорки в Слънчев бряг. Статията се позовава на разказ на анонимно „разгневено момиче от балет на водеща дискотека по морето“. Този текст също намира място и в други медии с подобен профил, като например сайта „Втори фронт“. Двете публикации са генерирали общо почти 10 000 реакции във Facebook. Страховете на българските жени пък бяха разпалени от статия на вестник „Стандарт“, че родните ергени са „пощурели по украинките“. Публикацията се позовава на „статистиката на сключените граждански бракове с украински граждани у нас от началото на войната“. В същото време цитираната статистика в самата статия не дава категорични доказателства в подкрепа на тази теория.
Разследване на киевската медия „Детектор“ показва, че стереотипът за украинските сексуални работнички също изобщо не се ограничава до България, а се превръща в основа на дезинформационни кампании в Централна и Източна Европа. Според изданието проруски източници се опитват да дискредитират украинските бежанки, като твърдят, че масово предават полови болести и се интересуват само от пари.
Кампания за очерняне на украински жени имаше и в Полша. В чат приложението Signal някои потребители получиха линк към статия, която предупреждава, че повечето бежанки са „в детеродна възраст“ и ще бъдат щастливи да получат „постоянен статут на полски съпруги“. Митът за крадящите мъже украинки беше подсилен от история за британец, напуснал семейството си заради млада жена, избягала от Лвов. Разказ на полски за тази афера предизвика хиляди реакции във Facebook.
Разнообразието от слухове и конспиративни теории за злите намерения на бежанците не спря множеството граждански инициативи за подкрепа на пострадалите от войната на Русия в Украйна. Доброволци съдействаха на търсещи закрила да намерят работа и събираха средства за медицинска помощ. Но съпричастността може да отстъпи на агресията в дългосрочен план под натиска на продължаващата война и вълната от дезинформация.
В по-широк план насаждането на омраза срещу украинските бежанци е още един инструмент за оправдаване на руската агресия и за влияние върху обществените нагласи в България спрямо инвазията на Владимир Путин в Украйна. Медии и публични фигури насърчават умишленото демонизиране на бежанците с цел да ограничат подкрепата за Киев, а предстоящият скъп отоплителен сезон допълнително подхранва опитите за характеризиране на украинските граждани като нацисти, терористи или неблагодарни гости. В ситуация на продължаваща политическа криза с неясен изход потърсилите убежище в България може да се окажат жертви не само на войната, но и на борбата за власт.
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.
Post Syndicated from Петър Георгиев original https://www.toest.bg/kriviyat-portret-na-ukrainskiya-bezhanets/
Това не са бежанците, с които сме свикнали.
На 25 февруари, ден след като руската армия нахлу в Украйна, бившият министър-председател Кирил Петков се обърна към българския народ след извънредно заседание на Европейския съвет. В опита си да внесе яснота за изхода от конфликта Петков погрешно предрече, че съпротивата на Киев вероятно ще падне до дни. Междувременно само през първото денонощие от войната над 82 000 украинци вече търсеха спасение извън страната. А премиерът призова българите за гостоприемност в очакване на бежанската криза:
Това са европейци, интелигентни, образовани хора. Ние, както и всички други, сме готови да ги посрещнем. Това не е обичайната бежанска вълна от хора с неясно минало. Никоя от европейските страни не се притеснява от тях.
Вместо да стопли сърцата на българите, сравнението на Петков с мигрантите от Близкия изток му донесе обвинения в расизъм. И ако в първите седмици на войната страните от Централна и Източна Европа приветстваха бежанците с оптимизъм, то следващите месеци постепенно опровергаха втората неточна прогноза на Петков. Грижата за милионите новодошли предизвика разногласия между България и европейските ѝ партньори, а криворазбраната стратегия на четворната коалиция рязко промени публичния им образ. Някои украинци откриха кирка, забита в автомобила си, а други – бележка с обиди. През това време буря от фалшиви новини и дезинформация в социалните мрежи превърна търсещите закрила във врагове на обществото.
Правителството на Петков отвърна на бежанската криза с програма за хуманитарна помощ в синхрон с Европейския съюз. Но подвеждащо изказване на тогавашната началничка на кабинета Лена Бориславова при представянето на мерките за социално подпомагане сложи началото на продължителна атака срещу властите. На брифинг през март Бориславова съобщи, че в рамките на три месеца на украински граждани ще се предоставя помощ „в размер на до 40 лв. на ден“. Тези средства не се раздаваха в брой на самите бежанци, а трябваше да осигурят тяхното изхранване и настаняване в хотели. Важната подробност обаче остана изгубена в превода. Журналисти се опитаха да поправят комуникационната грешка на правителството, но това не предотврати острата реакция на обществото.
За украинец – 1200 лв. на месец. За български пенсионер – 400 лв. Това заблуждаващо сравнение започна да очертава демоничния образ на разселените от войната. Бежанците наистина може да кандидатстват за помощ на стойност 375 лв., но тя е еднократна, и то на семейство, а не на човек. Публикации в интернет разпалиха несъществуващо противопоставяне между грижата за гражданите със статут на временна закрила и тази за бедните жители на България. Първата до голяма степен беше осигурена благодарение на средства от кохезионните фондове на ЕС, от които се възползваха и други европейски държави. Подкрепата за украинците не спира повишаването на пенсиите у нас.
Междувременно от началото на руската инвазия в Украйна се разпространяват слухове, че бежанците всъщност изобщо нямат нужда от подкрепа, защото масово карат скъпи автомобили, тъпчат с тях плажовете ни и даже не си плащат за гориво. В очите на обществото подобни единични примери неоснователно прераснаха в представителна извадка на десетките хиляди украинци у нас.
В несъответствие с първоначалния си призив за съпричастност, в края на май самият премиер Петков подхрани вече популярния образ на твърде обгрижвания бежанец, като се обяви против „луксозното пребиваване в България“. Думите му дойдоха в защита на бившата вицепремиерка по ефективно управление Калина Константинова, която беше разкритикувана за назидателния тон в противоречивото си видеообръщение предишния ден. Впоследствие Константинова се извини на бежанците, но този епизод затвърди пропастта между търсещите убежище и част от българското население.
Освен като неудобна тежест, украинските бежанци многократно бяха обрисувани и като заплаха за обществото. Миналата седмица новината за въоръжен грабеж от инкасо автомобил окупира заглавията в пресата. Извършителите са управлявали коли с украински регистрационни табели. Въпреки че табелите се оказаха фалшиви, инцидентът беше използван, за да подсили тезата, че у нас тайно влизат престъпници, прикрити като бежанци.
Наративът за опасните мигранти от Украйна започна да набира скорост още през април с публикации като зле направения, но доста споделян колаж на измислено оскверняване на Паметника на свободата на Шипка. Вандалският стереотип обаче не изглежда толкова популярен в България, колкото в други държави от Централна и Източна Европа. Мащабно разследване на украинската медия „Детектор“ разкрива, че в социалните мрежи на 11 страни бежанците най-често са обвинявани в корупция, неблагодарност и дестабилизиране на обществото.
През април полското издание за проверка на факти „Демагог“ публикува задълбочен анализ на основните типове дезинформация в Полша, Словакия, Унгария и Румъния. Тези държави са приели общо над 1,7 млн. бежанци. В анализа централно място заемат примери за фалшиви новини от Полша и Унгария за агресивни украинци, които нападат местното население и повишават нивата на насилие. Проучването на „Демагог“ показва, че източници на подобни слухове основно са анонимни потребители в Twitter, сайтове с псевдонаучно съдържание, крайнодесни политици или профили, имитиращи реални личности. Чрез тях в полското интернет пространство се разпространяват и разкази за предполагаеми случаи на кражби или изнасилвания, извършени от мигранти от Африка или Близкия изток, пресекли границата с Украйна. Междувременно украинският народ често е представян и като враждебен спрямо малцинства.
Според анализ на Factcheck.bg над един милион потребители в България вероятно са попаднали на неверни твърдения, че българите в Украйна са системно тормозени и дори убивани. Антимигрантската реторика обаче не се изчерпва със заплахата от насилие. Като продължение на дезинформационната вълна от времето на пандемията сред потребители във Facebook и в сайтове с неясна собственост се заговори за наплив от ХИВ-позитивни украински бежанци. Тази теория беше отречена от Factcheck.bg и БНР. Общественото радио изобличи и друго невярно твърдение в сферата на здравеопазването, а именно че Специализираната болница в Панчарево е спряла животоспасяващи рехабилитации, за да настани украинци.
Атмосферата на безпокойство от бежанския наплив у нас беше подплатена и с митове за покваряващото влияние на неустоимата украинска красота. Седмици преди началото на летния сезон мрежата се напълни с предупреждения за млади разкрепостени украинки, които предлагат „масаж с освобождаване“ по Черноморието. Статията е публикувана в Lupa.bg и препечатана в други сайтове, търсещи сензация, като Bradva.bg и Skafeto.com. В нея няма нито един конкретен източник или легитимни данни. Анализ с платформата Crowdtangle показва, че над половин милион потребители във Facebook са попаднали на този текст.
Друг материал в сайта „Флагман“ предупреждава, че „горещите украинки“ са подбили цените на българските еротични танцьорки в Слънчев бряг. Статията се позовава на разказ на анонимно „разгневено момиче от балет на водеща дискотека по морето“. Този текст също намира място и в други медии с подобен профил, като например сайта „Втори фронт“. Двете публикации са генерирали общо почти 10 000 реакции във Facebook. Страховете на българските жени пък бяха разпалени от статия на вестник „Стандарт“, че родните ергени са „пощурели по украинките“. Публикацията се позовава на „статистиката на сключените граждански бракове с украински граждани у нас от началото на войната“. В същото време цитираната статистика в самата статия не дава категорични доказателства в подкрепа на тази теория.
Разследване на киевската медия „Детектор“ показва, че стереотипът за украинските сексуални работнички също изобщо не се ограничава до България, а се превръща в основа на дезинформационни кампании в Централна и Източна Европа. Според изданието проруски източници се опитват да дискредитират украинските бежанки, като твърдят, че масово предават полови болести и се интересуват само от пари.
Кампания за очерняне на украински жени имаше и в Полша. В чат приложението Signal някои потребители получиха линк към статия, която предупреждава, че повечето бежанки са „в детеродна възраст“ и ще бъдат щастливи да получат „постоянен статут на полски съпруги“. Митът за крадящите мъже украинки беше подсилен от история за британец, напуснал семейството си заради млада жена, избягала от Лвов. Разказ на полски за тази афера предизвика хиляди реакции във Facebook.
Разнообразието от слухове и конспиративни теории за злите намерения на бежанците не спря множеството граждански инициативи за подкрепа на пострадалите от войната на Русия в Украйна. Доброволци съдействаха на търсещи закрила да намерят работа и събираха средства за медицинска помощ. Но съпричастността може да отстъпи на агресията в дългосрочен план под натиска на продължаващата война и вълната от дезинформация.
В по-широк план насаждането на омраза срещу украинските бежанци е още един инструмент за оправдаване на руската агресия и за влияние върху обществените нагласи в България спрямо инвазията на Владимир Путин в Украйна. Медии и публични фигури насърчават умишленото демонизиране на бежанците с цел да ограничат подкрепата за Киев, а предстоящият скъп отоплителен сезон допълнително подхранва опитите за характеризиране на украинските граждани като нацисти, терористи или неблагодарни гости. В ситуация на продължаваща политическа криза с неясен изход потърсилите убежище в България може да се окажат жертви не само на войната, но и на борбата за власт.
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.
Post Syndicated from Зорница Латева original https://www.toest.bg/osobenosti-na-ruskata-propaganda-v-bulgaria/
В тези времена на война думите са от значение. Свидетели сме на масова пропаганда и дезинформация относно тази скандална атака срещу една свободна и независима държава. Няма да позволим на апологетите на Кремъл да сипят токсичните си лъжи, оправдаващи войната на Путин, нито да сеят семената на разделение в нашия Съюз.
Думите са на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по повод решението на ЕС да забрани разпространението и предаването на няколко руски медии, посочени като източници на кремълската пропаганда. Така към момента на територията на ЕС не са достъпни „Русия днес“, „Спутник“, „Русия РТР“/„РТР Планета“, „Русия 24“ и „ТВ Център Интернешънъл“.
Това обаче далеч не ограничава, камо ли да спира руската пропаганда в Европа и в частност в България. Така например инструментът NewsGuard, който оценява дали даден сайт разпространява фалшиви новини, към момента следи 290 домейна, които са част от руската пропагандна машина. Става въпрос за сайтове, които публикуват информация, свързана с войната на Русия срещу Украйна. В списъка са включени официални руски медии като Агенция ТАСС, „Русия днес“ и „Спутник“, но и много страници, които не са забранени или ограничени. Нещо повече, голяма част от съдържанието се разпространява на езици, различни от руски – английски, немски, френски, италиански, а източниците са местни медии, анонимни сайтове, неправителствени организации и изследователски центрове с неясно финансиране.
Технологията на разпространение на руската пропаганда в България, както и в останалата част от Европа, следва доста прост модел. „Информацията“ тръгва от официални руски източници – представители на Кремъл, включително и самия Владимир Путин. Опорните точки, които те вербализират, се цитират от руски медии, след това се превеждат и „препечатват“ в новинарски сайтове в България. По-голямата част от тези сайтове са просто агрегатори, зад които не стоят журналисти. В тях „информацията“ се появява като копи-пейст от друг източник. След това разпространението продължава с публикуването в социалните мрежи, включително в нарочно създадени за тази цел групи.
Основната част от информацията представлява цитати от наратива на официалните власти в Кремъл. Авторски материали рядко се появяват. Фалшиви новини не липсват, но в никакъв случай не доминират в информационния поток. Това поне показва изследването на руската пропаганда у нас на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания (ФХСИ).
А целта? Целта е оправдаване на агресията на Путин в Украйна, но и прокарване на разделителни линии в обществото и подкопаване на доверието в демокрацията, в Европейския съюз и в НАТО.
В началото на войната на Русия срещу Украйна руските пропагандни материали в българските онлайн медии бележат изключително рязък скок. От средно 39 текста на ден в първите дни на войната броят им скача 10 пъти, казва проф. Димитър Вацов, който е сред авторите на проучването на ФХСИ. В следващите месеци броят на текстовете намалява наполовина, но все пак остава 5 пъти по-висок от предвоенните месеци.
Основните теми са „опорките“ на Кремъл, построени върху геополитическа конспиративна логика. Колективният Запад, в който влизат САЩ, НАТО, а вече и ЕС, чрез своите „марионетки“ („брюкселските еврократи“ и „продажните либерални елити“ в отделните държави) убива суверенитета на народите. Този злодей обгражда и дори води война срещу Русия, която също е жертва – само че тя единствена справедливо се съпротивлява, изплува от пепелта и всъщност е спасителка на Европа и в частност на Украйна. „Целият този разказ тече през минисюжети, но се повтаря“, казва проф. Вацов.
В България същите тези опорни точки се въртят, без да се адаптират към българския културен контекст. Преплитане с местните особености има само покрай политически събития – като изпращането на оръжие на Украйна, спирането на газа, спасяването на българските моряци в Мариупол и др.
Фалшиви новини сред пропагандните материали има, но те са сравнително малък процент. Пример за подобен фейк е „новината“, разпространена дни преди нахлуването на Русия в Украйна, че полски наемници са влезли в Донбас с цел терористични атаки. Информацията е опровергана официално, но въпреки това се тиражира от руски медии, а през тях „влиза“ и в българските новинарски сайтове, които разпространяват руска пропаганда.
Със започването на войната в Украйна изследователите забелязват съществена промяна на източника на информация в обслужващите Кремъл „новини“. Това вече не са медии или говорители извън официалната власт, а представители на Кремъл – Владимир Путин, Сергей Лавров, Дмитрий Песков, Галина Захарова, Елеонора Митрофанова и пр. „Това не бе така преди пет години: тогава руските официални лица говореха все още на дипломатически по-неутрален език, а оставяха провеждането на пропагандата на други медии и говорители. Сега вече цялата руска държава е рупор на пропагандните клишета“, пише в проучването на ФХСИ.
Пропагандните наративи се разпространяват от българските им рупори чрез цитиране или буквален превод на текстове от руски медии. „Има няколко сайта, които въртят руските наративи и влагат душа и сърце в това. Най-отчетливи са сайтовете pogled.info и news-front.info, който е базиран в Крим“, казва проф. Вацов.
Той допълва, че 65% от топ 25 на медиите, които разпространяват руска пропаганда, всъщност са сайтове агрегатори, които само копират текстове от други места и в тях не работят реални хора, още по-малко журналисти. Останалите 35% публикуват съдържание, което страниците ботове препечатват. Освен това въпросните издания се „препечатват“ едно друго.
Част от тези сайтове са свързани. Пример за това е БЛИЦ, около който гравитират още 8 сайта агрегатори. Те са анонимни и са регистрирани на два IP адреса в САЩ, обяснява проф. Вацов. Един руски пропаганден текст се публикува в БЛИЦ и скоро след това се появява без никаква промяна в останалите 8 сайта. За пример: на 10 март БЛИЦ публикува статията на Александър Дугин „Войната в Украйна като сверяване с реалността!“, която е буквално преведена – макар и без позоваване – от izborsk-club.ru. Тя автоматично е препечатана от осемте анонимни сателита, към които, с лека модификация в заглавието, се присъединява и istinata.net.
Според инструмента за анализ на сайтове Similarweb сайтът БЛИЦ е на 4-то място в категорията на медийните сайтове в България, с около 10,7 млн. посещения на месец.
Моделът на разпространение може да се обясни и с това, че вероятно за обслужването на руска пропаганда се плаща на брой статии. А и колкото по-голям е трафикът към страниците, толкова по-голям е шансът за привличане на рекламодатели. „Няма как освен пропагандна информация по веригата да не текат и пари. Те вероятно не са и много, но това е високоефективна инвестиция. Ефектът от тази пропаганда нямаше да е голям, ако имаше противодействие – контрапропаганда, но по смислен и легален начин“, коментира проф. Вацов.
Според проучването на ФХСИ с увеличаването на броя на руските пропагандни материали в българските онлайн медии всъщност намалява броят на българските говорители и на авторските материали в пропагандния поток. „Вероятно е така, защото, веднъж, по-малко са парите, които руснаците директно могат да инвестират на българска сцена. И втори път, съвсем видимо, защото от повтарянето на тези опорки се оттеглят много хора, които не са съгласни с Путиновата война и искат да се разграничат от нея“, пише в изследването.
Според проучването на фондацията, сред малкото медийни и политически лица, които разпространяват тезите на Кремъл, са бившият дипломат Боян Чуков, журналистите Мартин Карбовски, Кеворк Кеворкян, Явор Дачков, лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов и др. Те обаче отстъпват като източник пред официалната руска власт, както и пред световно(не)известни „чуждестранни експерти“ – с руски и англоезични имена – като Скот Ритер, Ник Паркър, Валерий Коровин и пр.
Тоест по-малко са авторските материали в българските сайтове, в които се рециклират руските пропагандни клишета, а много повече са статиите, които репортажно и най-често анонимно отразяват руски източници и/или директно превеждат пропагандни материали.
В доклада и президентът Румен Радев се откроява като публичен говорител и разпространител на руската пропаганда, макар да не използва точно думите на официалната руска власт. Авторите аргументират това твърдение с факта, че периодично Радев изразява мнения, които обслужват интересите на Кремъл – за спирането на газа от Русия, срещу изпращането на оръжия на Украйна, което ще вкара и България във войната, и др.
От онлайн изданията пропагандата се прехвърля и в социалните мрежи, и по-специално във Facebook. Разпространението там се осъществява основно чрез препубликуване на съдържание, което вече е пуснато в определени медии. „Това става чрез разнообразни публични профили, страници и групи“, коментира Вероника Димитрова, която е сред авторите на изследването.
Сред най-активните профили, бълващи руска пропаганда, логично, е страницата на Руското посолство у нас. „Това не е прецедент. Подобно изследване показва, че в Германия положението е същото“, коментира Димитрова.
Най-активните публични разпространители на тезите на Кремъл във Facebook са лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов и журналистът Мартин Карбовски. Влиянието им може да се определи като сериозно, тъй като и двамата имат много последователи в социалната мрежа – тези на Костадинов са 288 000, а на Карбовски – 528 000. В профила на журналиста се публикува много повече съдържание – средно около 11 поста на ден срещу около 4 на стената на политика.
Според анализ на публикациите, направен с инструмента Fanpage Karma, съдържанието в профила на Карбовски представлява основно линкове към страници от определени новинарски сайтове – lentata.com и vtorifront.bg. А сред най-често използваните думи в публикациите, които генерират и реакция от потребителите, са „Русия“, „САЩ“, „Украйна“, „България“.
И в профила на Костадинов сред ключовите думи са „България“, „Украйна“, „война“. Интеракциите, които постовете на лидера на „Възраждане“ предизвикват, са повече от тези на страницата на Карбовски – 2% средно интеракции на пост и на последовател за Костадинов срещу 0,8% за Карбовски. Костадинов разпространява основно „авторско“ съдържание – статуси, снимки и видеа, и много по-малко линкове към информация, създадена от друг.
Освен в тези два профила, много пропагандни материали се разпространяват и в страници на новинарски сайтове като pogled.info, informiran.net, epicenter.bg.
Руската пропаганда таргетира Facebook потребители, недоволни от политически партии и от доскорошни управляващи, също така русофили, хора с носталгия към социализма и привърженици на БСП и на „Възраждане“. Това са изводите от анализа на публичните Facebook групи, които разпространяват пропагандно съдържание.
Най-активните места, в които се публикуват кремълски тези, може да се разделят условно на няколко вида. Първите са Facebook групи с политическа насоченост. „Заглавията им са свързани с протест, недоволство срещу дадени политически лица и формации“, коментира Вероника Димитрова. Според нея в тези „пространства“ се прави опит за манипулация и за канализиране на недоволството през руската пропаганда.
„Много от активните групи са свързани с имената на политици, като президента Румен Радев, лидерката на БСП Корнелия Нинова“, добави Димитрова.
Пропаганда се разпространява и във Facebook групи за хоби и интереси. Така например част от групите срещу ваксините и мерките за ограничаване на COVID-19 се преориентират с началото на войната в Украйна и в тях вече се публикува основно информация, разпространяваща опорните точки на Кремъл.
„Пропагандата се прикачва към недоволството и това води до негативно отношение, виктимизация, загубва се активната гражданска енергия. Има и подривно действие спрямо ангажиментите, които сме поели към ЕС и НАТО“, коментира Вероника Димитрова. Така проруските постове активизират хората във Facebook, карат ги да коментират, харесват и споделят, но същевременно ги правят апатични и граждански неактивни в реалния живот.
Огромният проблем е, че колкото повече реакции от потребителите има даден пост, толкова повече алгоритъмът на Facebook го показва и на други хора със сходни интереси. Така той става още по-популярен и достига до още повече хора. И веднъж харесали, коментирали или споделили такова съдържание, потребителите започват да получават повече от същото.
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.
Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/prezidentsko-izchegurtvane-poredno/
За здравето на българската демокрация е важно с чий мандат ще се състави следващото редовно правителство. Належащата необходимост от такова вече проличава в комуникацията между седемте политически сили в 48-мия парламент. Изглежда, че ГЕРБ са прежалили първия мандат, следователно надежди се възлагат на втория и третия, за който политици предизвестяват, че може да бъде връчен на партия „Български възход“, създадена от президентския човек Стефан Янев.
Бившият бригаден генерал Янев отговаря в стила на военен – „Винаги готов!“ и за премиер, и за правителство. Той вече не цитира Путин, а Кенеди, и дори е обект на ХЕЙТ (написано от него с главни букви), задето БВ е подкрепила изпращането на оръжие за Украйна. За няколко месеца се е трансформирал от русофил, за когото натовските войски са „чуждестранни“, в надежден евро-атлантик, комуто може да се повери управлението на България – за трети път, след като беше премиер в две поредни служебни правителства за седем месеца през 2021 г.
Управление начело с Янев едва ли ще се заеме с кадровите промени, извършени от четвъртия назначен от Радев кабинет – поне не с всички. Така и редовното правителство, ръководено от „Продължаваме промяната“, не смени шефовете на спецслужбите, поставени от третия служебен кабинет. Президентската хватка върху сектор „Сигурност“ не е вдигана.
правителството на ПП, са забележителни. Още в първите си дни направи това, което са вършили и останалите преди него – смени повечето областни управители и полицейски шефове по места. Но не му беше достатъчно – премина и към митниците и данъчните. Близо половината от тях, разкри „Свободна Европа“, са бивши кадри на армията, МВР, ДАНС и бившия репресивен апарат на комунистическата власт – Държавна сигурност. Към момента с нови ръководства са дирекции в министерства, агенции, комисии, държавни дружества и предприятия. „Подновен“ е мениджмънтът на АЕЦ „Козлодуй“ и „Булгаргаз“, както и на Агенция „Пътна инфраструктура“, след като обяви поръчка за поддръжка на пътища за 2,4 млрд. лв.
Кабинетът на Гълъб Донев подмени управата на Българската агенция по безопасност на храните, разкрила аферата на ГКПП „Капитан Андреево“ с частната лаборатория. Вкара двама нови членове в надзора на Българската банка за развитие, единият от които – Росен Карадимов – беше началник на кабинета на премиера на тройната коалиция Сергей Станишев, а името му се завъртя преди години в лобисткия скандал „Хохегер“. (Петер Хохегер стана известен, след като се разбра, че е лобирал за влизането на България в ЕС срещу хонорар от над 1,5 млн. евро по два договора от 2006 и 2008 г., подписани от кабинета „Станишев“.) Правителството на Донев отпуши назначения на консули и посланици, спрени от кабинета на Кирил Петков. „Капитал“ разнищи ударните смени на бордове на държавни предприятия, без конкурс, със статут на временно управляващи.
Удължи до 2046 г. концесията на пристанище „Росенец“ в полза на „Лукойл Нефтохим Бургас“, договорът за която е бил сключен по време на първия мандат на Бойко Борисов като премиер. Направи го въпреки европейския регламент за ограничителни мерки за Русия заради войната в Украйна, забраняващ концесии на руснаци или руски компании, в т.ч. и на такива, които действат от името или в интерес на руснаци. С това действие обаче най-голямата частна компания в Русия получава изгодна концесия за две десетилетия напред и повишава шансовете си, ако продаде бизнеса, да спечели по-добра цена. Наред с това служебният кабинет се опита да издейства пробив в дерогацията, която ЕС даде на България, с възможността да продължи да ползва руски петрол до 2024 г. – поиска и износ на продукти, произведени с тази суровина. Европейската комисия отряза София.
Докъде може и докъде не може да действа едно служебно правителство, назначено от президента? Правителството е с временен характер, казва Конституционният съд в известното си тълкувателно решение от 1992 г. – „предназначението му е да управлява текущите въпроси на вътрешната и външната политика на страната до провеждането на законодателни избори и съставянето на правителство от новоизбраното Народно събрание“. Управлява като редовно, но с ограничено време.
Кабинетът не може да сключва международни договори, например за изтребители, тъй като те изискват одобрение от парламента. Но може да яхне метлата на уволненията и назначенията – и силният реваншизъм е отличителна черта на дейността на Донев и сие.
Първото служебно правителство на Румен Радев през 2017 г. начело с проф. Огнян Герджиков се придържаше основно към организирането на изборите. Макар че в един запис на разговор, публикуван от прокуратурата, хазартният бос Васил Божков казва как в първото му правителство на Радев „повече от половината бяха хора на Шиши“.
В ситуацията, в която е България – изправена пред почти сигурно краткотрайно съществуване на следващо редовно правителство, – президентските кадри най-вероятно ще се запазят. Така под конституционното определение за парламентарна република
Вторият президентски кабинет, в който министри бяха настоящите лидери на ПП Кирил Петков и Асен Василев, също извърши промени в редица институции и държавни фирми – в името на премахване на модела на ГЕРБ.
Въпросът с правомощията на служебното правителство обаче не трябва да зависи от личността на Румен Радев или обвързаностите на Борисов. Ако нямаше служебно управление, кабинетът на ГЕРБ щеше да организира изборите през 2021 г. и кой знае какво щеше да се получи предвид известните през годините манипулации. Но проблемът с купуването на гласове и изборните фалшификации не следва да се обвързва с необходимостта от служебен кабинет – това е проблем за разрешаване от органите на реда и правосъдната система.
Когато изглеждаше, че Радев се бори срещу задкулисието и „мафията, вън“, смените имаха своето обществено оправдание – и одобрение. Но въпросът какво може и какво не може да извършва служебното правителство, изисква друг тип дискусии, изведени на платформата на върховенството на правото. Независимо че се назначава от единствената личност на национално ниво, избрана мажоритарно в България, то провежда кадрова политика, съгласувана единствено с (неизвестни) кръгове около държавния глава. И това няма нищо общо с демократичната легитимност.
By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.
