Tag Archives: България

Vivacom SMS-ите за мръсния въздух са безполезни. Ето по-добрите варианти

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/vivacom-air-info/

Изглежда Vivacom са пуснали услуга за известяване за замърсяването на въздуха. Услугата е платена – по лев на седмица и разчита изцяло на отворените данни на инициативата AirSofia.info. Вчера вече писах как в. Труд определят обществения проект за измамен и оборих тълкуването им като подвеждащо.

Явно Vivacom не обръщат внимание на това, защото въпросната услуга е с чисто търговска цел. За това надали може да ги виним – виждат интерес у обществото и решават да изкарат пари от него. Това е целта на всяко търговско дружество в крайна сметка. При това използването на данните формално е законно, тъй като се публикуват с изцяло отворени лиценз.

Това обаче не означава, че следва да ги използвате. Всъщност има някои приложения, които може да използвате напълно безплатно. Vivacom хвали услугата си с това, че не се налага да използвате интернет и да инсталирате нищо, но всъщност всяко приложение ще ви дава много повече информация в много по-разбираем вид, отколкото един SMS. Да не говорим, че вече практически всеки план има мобилен интернет и няма нужда да плащате допълнително за нещо, което следва да е безплатно като замисъл.

Ако все пак искате да дадете парите си някъде, за същата сума, която бихте дали за тези SMS-и, може да осиновите измервателна станция на AirBg.info или сами да построите такава. Така ще се разшири мрежата, ще се подобрят данните, с които разполагаме и разбирането за проблема. Напомням, че Vivacom не подпомага по никакъв начин проекта с тази услуга, а само се възползва от вече изграденото.

Всъщност, освен моралните изражения на това да използват данните така, има и друга причина да не одобрявам тази SMS услуга. Похвално е, че са направили известяване на база местоположението на абоната взимайки публично достъпни данни, които може да са му от полза. Ако се интересуваха от социално значимият аспект на това обаче, щяха отдавна да въведат подобно известяване за безследно изчезнали, каквото вече обсъждаха многократно с полицията. Дори по-лесно е за изпълнение, има дори предвидена възможност за спешни съобщения в системите им. Разликата е, че не може да се взимат пари за подобни SMS-и.

Добрите алтернативи

Очаква излизането на официално приложение от самите Luftdaten, което да показва в реално време данните от мрежата. Също така по всяко време може да отворите AirSofia.info или AirTube.info, които ще ви дадат най-добра представа. Ако от Vivacom може би се притесняват, че мобилният им интернет няма да е достатъчно добър за зареждането на такива сайтове и приложения, то може би не е добра идея да го показват с подобни SMS услуги.


Plume Air Report. Това е приложението, което сам използвам. Дава информация за различни градове по света с доста подробна информация и надеждни прогнози за следващите дни. Разчита на всякакви източници, включително данните от мрежата на Luftdaten.


AirVisual. Това приложение също е доста удобно и интуитивно. Използвах го известно време, но харесвам Plume повече. Използва предимно официални данни, но дава и по-дълга прогноза


BreezoMeter. Нямам впечатления от това приложение, но ми беше препоръчано от познати. Подобно на останалите дава данни за мястото, където се намирате и прогнози за идните дни.


Air Quality: Real time AQI. Това е приложението към популярният сайт aqicn. Показва данните предимно от официални източници. Изказвах доста критика към тях защото не е ясно как взимат данните си, а и доста хора не разбират, че показват индекс, а не буквално замерванията. Този индекс обаче е много полезен за сравняване между градове и държави, както и между градове, когато се отчитат по няколко замърсителя като азотни и серни оксиди, а не само един като праховото замърсяване.


Сайтът AirSofia.info е важен и достатъчно точен инструмент

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/airsofia-e-vajen/

Миналата седмица в. Труд излезе с обширен материал на първа страница с твърдението, че сайтът AirSofia.info бил давал сбъркани данни и лъжел хората за качеството на въздуха. Цитират анонимен експерт, професор, зам. кмет на столицата и всичко кулминира в извода, че сайтът бил измама.

Предистория

Първото, което трябва да се разбере е, че AirSofia.info е една визуализация на определени данни. Всъщност страницата използва буквално картата на Luftdaten.info – оригиналният немски проект, от който е започнало всичко. Именно те изграждат първите станции, създадват софтуера, ръководствата, картите и до ден днешен събират данните. Всичко е с отворен код, постоянно се правят подобрения, добавят по-добри сензори и се търсят начини за подобрение.

Именно в тук влиза AirBg.info, които превеждат софтуера на български и започват кампания за поставяне на въпросните сензори в България. Устройствата пак подават данни в рамките на мрежата на Luftdaten и се възползват от обществото около проекта, но всеки има възможност да използва наученото самостоятелно. Създадоха също сайтът AirTube.info, който дава по-добра визуализация на данните и по-лесно следене през времето.

Всъщност българската кампанията е една от най-успешните предвид колко много сензори са пуснати за толкова кратко време и бързо покриват цели градове. В Германия това отнема години и за сега има съизмеримо покритие само за града, от който е тръгнало всичко – Щутгарт.

Най-големият успех на кампанията обаче е, че накара хората да мислят и да говорят по темата. Доста време преди да започне проекта бихме камбаната за замърсяването, анализирахме данните на ИАОС и показвахме къде са проблемите. Едва със станциите на AirBG обществото осъзна проблема и започна да се работи по-сериозно.

Доколко са точни

До голяма степен именно заради този си социален ефект проектът попадна под мерника на знайни и незнайни експерти. Най-вече на общината. Критиките бяха, че данните не са официални, не са точни и че нищо не е сертифицирано от ИАОС.

И са прави, „частните“ уреди не дават точни данни и не могат да дават такива. Сензорите са на цена около 30 евро и далеч не може да достигнат качеството на измерване на тези на агенцията. От една страна често засичат мъглата, от друга самите те се замърсяват. Най-вече обаче биват поставяни до тераси и мръсни фасади, под които се пуши, пече се на скара, варят се буркани, гори се боклук и прочие, което влияе на конкретното местно измерване. Всичко това внася шум в данните и е причината да виждаме спорадични лилави точки със измервания от 2000 на картата.

Станциите на агенцията имат задължително отстояние от улици и сгради, оградени са, за да няма конкретен източник на шум, който да влияе и ако такъв бъде засечен – като накладен огън в съседство – данните биват премахвани като невалидни. Целта на онези станции е да мери фоновия шум – каква е средната концентрация във въздуха за града взимайки няколко точки.

Едно сравнение би било, че станциите на агенцията мерят колко е средното съдържание на урина в басейна след като е бил добре разбъркан, докато частните станции мерят с по-прости уреди, но много по-често колко ти е мръсно конкретно при теб докато хората около теб пикаят в басейна. Вече въпросът е кои данни намираме за по-ценни за себе си.

Лъже ли AirSofia?

Не. В никакъв случай. Макар замерванията да не са толкова точни, колкото тези на агенцията, всъщност сравнявайки час по час и ден по ден отклонението в данните е под 5%. С други думи взимайки всички сензори в даден регион, може да сте сигурни, че превишението на замърсяването, което показват, е сериозно. Грешка може да има само в това дали е 5 или 5.5 пъти над нормата.

Наистина данните на AirSofia не могат да бъдат използвани за съобщаване на европейската агенция, която следи за превишенията и следва да санкционира страната ни за бездействие по темата. Факт е, че ИАОС поставя измервателните си станции спрямо изискванията, но също така мами в известен смисъл слагайки ги стратегически, така че да измерват по-малко. Това е причината да махнат една от станциите в центъра – да не засичала замърсяването при инфраструктурните проекти и неизменните последвали ремонти върху тях. Всъщност това се прави от почти всички държави, така че нашите не са уникални в нищо освен собственическото си чувство към данните.

Тук идва разковничето обаче. Кои данни са полезни на обществото? Тези на агенцията са наистина най-точни в техния контекст и се използват за сравнение с другите страни, но частните станции показват доста явни какво дишат хората на даденото място. Това няма толкова общо с алгоритъм или вид сензор, а в логика на мрежата, начин на работа и целта.

Ползата от тези сензори

Несъмнен е социалният ефект от тези сензори. Освен, че помага на хората да видят реалното състояние на нещата, генерира натиск върху ИАОС и общината за повече мерки.

Самата агенция всъщност отказва да предостави данните си в реално време, за да се следят от обществеността. След много разговори, които водихме, стана ясно още преди години, че не виждат нужда обществото да ги вижда и да си формира мнение на база евентуални техни грешни замервания. Отделно искат да са видими само средните дневни стойности, но не и почасовите, защото лимитите поставени на европейско ниво били такива.

Ние, съвсем естествени, не сме съгласни и това е една от движещите сили зад частните станции. Аз самият имам такава и планирам още няколко. Това е и причината от години да точа данните в реално време от общината, за да ги отварям въпреки нежеланието на агенцията да ги предостави. Европейският индекс за качеството на въздуха също показва данните със забавяне, а понякога и с липсващи замервания.

Прогнозите, които общината използва и в. Труд цитира, пък са съвсем сбъркани. Показах това още в началото и може да се види без да е човек експерт дори гледайки данните на агенцията. Успеваемостта е практически нулева и ако има някой, който подвежда обществото, то това са именно те. Вестникът обаче се опитва да им внесе някакъв авторитет използвайки сложни за читателите им термини, които обаче губят тежест, когато видим резултатите.

Различни данни, различни цели

Винаги е важно да не се забравят ограниченията и контекста на данните. Това съм обсъждал многократно тук. Затова самият аз критикувам нерядко хора използващи данни от мрежата на Luftdaten за генерални изводи и дори да оборват данните на агенцията. Не това е целта и не могат да се използват по този начин.

Твърденията на в. Труд и хора от общината, че сайтът подвеждал хората обаче е нищо повече от пропаганда и реакция към ефектът, който проектът има върху активното гражданско общество. Това явно пречи на онези, чиято работа е именно да взимат мерки. Вече отдавна не стига просто да се правят стратегии на хартия и да се усвояват някакви средства. Видимо в. Труд за пореден път се притича на помощ на „неоправданите“ скатаващи се чиновници и експерти, също както традиционно прави с корумпирани такива.

Не, българите в чужбина не са 2.4 млн.

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/balgari-v-chijbina/

Вчера сайтът EuroChicago пусна справка поискана по ЗДОИ от Министерството на външните работи. Тя включва въпрос за броя българи по страни в чужбина и получените числа обиколиха медиите тази сутрин. Малката подробност обаче е, че те не са верни.

Според справката на МВнР българските граждани в чужбина са 2 млн. и 417 хиляди. НСИ още не са пуснали окончателният брой на населението на България към края на миналата година, но се очаква да е около 7 млн. Така излиза, че българските граждани общо са поне 9.1 млн., т.е. повече отколкото през 1989 г. Това е математически невъзможно имайки предвид започналата още през 70-те тенденция на висока смъртност и намаляваща раждаемост.

Ако се вземат предвид всички фактори като вътрешни миграционни процеси и чужденците получили гражданство, почти всички от които не живеят в България, то реалистичният брой на българските граждани в чужбина не надвишава 1.3 млн. При това, ако включваме децата на български семейства родени в чужбина и получили български акт за раждане и ЕГН.

В публикуваните вчера данни се вижда силно закръгляне нагоре и откровено грешни числа. За Германия посочват 416 хиляди. Данните на DeStatis за 2018-та не са излезли, но тези за 2017-та са 310 хиляди, а на година се увеличават с по 40-тина хиляди в последните 2-3 г. С други думи е невъзможно МВнР да има данните от 2018-та, защото немците ги нямат, а числото от 416 хиляди просто не може да е вярно. Данните за другите страни са аналогично завишени, понякога в пъти.

Докато EuroChicago споменава тези проблеми и посочва, че никой няма точна представа колко са българите в чужбина, все пак наблягат на сензацията със заглавията, определенията и изводите на статията. Много добре знаят, че получените от тях данни не са верни, защото и преди сме обсъждали това. Не са си направили труда да сравнят полученото с официалните числа, макар друг път да са ги цитирали, когато е било полезно за конкретната им теза.

Тази проверка, разбира се, беше пропусната и от всички медии препечатали новината наготово. Завишаването на броя българи в чужбина е тактика, която се ползва отдавна както за търсене на сензации, така и за определени мерки. По аналогичен начин медиите отразиха широко твърденията на подсъдимият вече Харалампиев, че българите в чужбина били 6, 7, че и 9 млн. Тогава той използваше тези аргументи, за да убеди парламента да му даде повече власт в даването на паспорти. Вече знаем защо. В други случаи фалшиви числа се цитират без да е известен източника с чисто рекламна цел. Такъв е примерът за твърдението, че 2.5 млн. българи работили в чужбина, което често се използва като официално, но проследих до рекламна кампания.

Другата справка за работещите в консулствата всъщност е полезна. Преди две години поисках същата за 10 години назад и изготвих анализ за възможността да обслужват населението, за което отговарят. Оказа се, че в повечето случаи излиза по-евтино и бързо да се хване просто самолет и да се отиде в България за нужните документи. В западна Германия едно консулство с капацитета на селско кметство отговаря за над 100 хиляди души.

С броя българи в чужбина много се спекулира. Няма спор, че емиграцията е голяма и че сериозна част от нея не е предимно от млади хора. Няма спор, че това не е един от основните проблеми за демографията в България. Преекспонирането на този проблем обаче не води до нищо друго, освен захранване на някакъв странен глад за жлъч, който изпитва обществото ни. Примерът с Агенцията за българите в чужбина е показателен как подправянето на данните с лека ръка всъщност води до негативни последици.

В случая както EuroChicago, така и медиите цитирали ги се задължават от журналистическата етика най-малкото да проверяват това, което пускат като информация. Новината тук е, че Министерството на външните работи няма идея колко българи къде има, макар да пита консулствата сравнително често. Числата, които са предоставили дори не отразяват подаденото от дипломатическите представителства, което показва липсва на вътрешна комуникация в министерството – някои чиновник просто е написал справката на крак по своя преценка. Това пряко води до видими проблеми с обезпечението с хора и ресурси на консулските представителства, а от там и още по-голямо желание на много българи зад граница да си нямат нищо общо с българската държава.

Лицето Б.Ю., фондация „За храната“ и нечия истина някъде по средата

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/magi-pashova-i-srzi/

Пак станах лицето Б.Ю. и пак някой пише за своята истина. Този път е Маги Пашова описваща се като „нутриционист“. За нея съм писал и преди, но нека започнем от началото.

Нарушение и наказание

През 2016-та забелязах, че все по-често от българския ефир се ръсят странни съвети за здравето на хората. Особено от предавания като „На кафе“ известно с уринотерапия, бръмбари и пускане на ток. Поинтересувах се кои са представяните за експерти в ефира и сред имената изскочи това на Маги Пашова. След кратко търсене стана ясно, че няма диплома по диетология или каквото и да е образование свързано със здравето. Завършила е курс за „нутриционист“, какъвто срещу няколко стотин долара може да мине всеки по същия начин през интернет. Малката подробност е, че такова нещо като „нутриционист“ технически няма. Всеки може да си лепне такова заглавие и видимо всеки го прави.

Законът за здравето диктува, че лица най-малкото без здравно образование не може да се предоставят здравни услуги. Звучи логично, нали? Именно това беше основният проблем с г-жа Пашова и заедно с адв. Мария Шаркова пуснахме сигнал до СРЗИ. Първият отговор от тях беше, че Пашова всъщност не води здравна дейност, а консултантска. После научихме, че са се разровили по-дълбоко и са установили какво всъщност прави тя, от което е последвало акт. В двете статии съм заличил името на Пашова, но тъй като сама вече обяви всичко, не виждам причина да не я споменавам по име.

Това не е първият път, когато попада в полезрението ми. По-рано същата година беше публикувала статия за ваксините, в която даваше аналогични здравни съвети и твърдения. Скоро след това тя изтри текста, както и голяма част от съдържанието на сайта си, което беше в нарушение на закона. Същото направиха и други нутриционисти, срещу които съм подавал такива сигнали, включително една, която предлагаше генетични тестове.

Фондация „За храната“

Миналата година забелязах, че Маги Пашова освен, че продължава да предлага курсове и продава книга със съвети за хранене, се е включила във Фондация „За храната“. По-късно това ми беше посочено от родители, които са чели блога ми и споделиха някои детайли на какво са били свидетели.

Тогава отново писах до СРЗИ и ми отговориха, че фондацията има лекари, включително уважаваната проф. д-р Стефка Петрова, които изготвят съветите и само те водят курсовете. Също така, че Пашова участвала единствено като организатор, никога не се включвала в работилниците и сама по себе си не извършва здравна дейност. Това би било напълно в реда на нещата – нормално е да използват услугите на кулинарни блогъри и хора, които могат да предадат суха материя по достъпен за родители и деца начин.

Проблемът е, че с това далеч не се изчерпват нещата. Родители споделят, че някои от работилниците в градините на децата им са водени именно от Маги Пашова. Тук не говорим за рецепти или учене на децата как да готвят, а съвети какво да ядат в дома и в градината. Именно това беше причината СРЗИ да я санкционира първия път.

Нещо повече, блогът „Наука и критично мислене“ посочи, че има също проблем със самите диети, които видимо се предлагат на децата, като далеч не могат да бъдат наречени балансирани. В статията си цитират моя сигнал и посочват, че Пашова е част от консултативния съвет – нещо, което се вижда ясно на сайта на фондацията.

Нейната истина някъде там

Преди два дни Маги Пашова явно решава да отговори на обвиненията определяйки ги за безпочвени. Потвърждава, че няма здравно образование и че е имало проверка на РЗИ. Прави обаче няколко интересни твърдения.

Първо, че СРЗИ не били открили нарушения, но че са се върнали „полуразплакани“ защото им бил оказан натиск. Именно затова ѝ били съставили акт и сами я призовали да обжалва, въпреки, че по нейни думи не била „казала нищо невярно и няма ограничения кой може да говори в медиите.“

Второ, след като подписва акта и входира жалба срещу него, чакала няколко месеца за наказателно постановление, което така и не дошло. След като проверила твърди, че РЗИ го било пратило на грешен адрес, но въпреки това се водело за връчено, а срокът за обжалване – изтекъл.

Трето, съветвала се с юристи, които казали, че постановлението лесно би паднало в съда, но нямало какво да се направи заради изтеклия срок. В следващите редове кълне държавата и как тя се опитвала да направи нещо, но омразата на хората я спирала и прочие.

Всяко от тези твърдения е доста странно. За първото не може да знаем каква комуникация е имала с СРЗИ. Затова пуснах запитване по ЗДОИ какво, кога, къде са пращали, дали е имало натиск и от кого и дали са ѝ ревали по телефона. За следващите две точки обаче ясно може да кажем, че или не предава коректно всички факти, или е била сериозно подведена от въпросните юристи, ако се е консултирала с такива. Ще оставя на адв. Шаркова да обясни:

Уважаема госпожо Пашова,

съгласно Закона за административните нарушения и наказания (Чл. 58. ал. 1) препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя. В закона е предвидено, че когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Следователно, ако вие сте търсена на адрес, който не сте посочвала НИКОГА или пък имате адрес, който може да бъде намерен, посоченото постановление не е влязло в сила и вие можете да го жалите. Явно не сте се възползвала от тази възможност, но за това не са виновни от РЗИ и само потвърждава техните констатации. Може би не сте обжалвала, защото ако съдът беше потвърдил издаденото от тях НП, нямаше да имате подобни оправдания. Ако живеете на адрес, който не сте посочвали в личната си карта и който не е известен на властите, е нормално да не ви намерят и да ви връчат НП. Но казуса, който описвате е правно невъзможен и за всеки право грамотен човек се вижда, че се оправдавате.

Използвайте по-добри юристи!

За да разберем какво всъщност се е случило, следва да изчакаме отговорът на СРЗИ. Интересното в думите на Пашова е, че всъщност не оспорва, че е нарушила закона и че няма здравно образование, а от там и че няма право да прави това, което прави.

Проблем ли е всичко това?

Може би не. Може би авторът на „Наука и критично мислене“ греши в преценката си за диетите и съветите, които Фондация „За храната“ с помощта на Маги Пашова е изготвила. Може би тя по време на работилниците, курсовете и в книгите си дава достатъчно ясно да се разбере, че съветите, които идват от нея са просто на блогър пишещ за рецепти, а не на човек, които разбира или следва да съветва хората за здравето им.

Но нека погледнем работата ѝ в детските градини от друг ъгъл. Представете си, че водите детето си една сутрин и ви запознават с Христо – усмихнато и приветливо момче. Бил блогър, който пишел за възпитанието на деца и дори имал свое. Щели да го включат в персонала да се грижи за децата, да им дава съвети как да се държат, как да преодоляват различията си, как да ходят до тоалетна, да се преобличат и прочие. Малката подробност е, че няма никакъв опит на възпитател, образование на педагог или детски психолог или каквото и да е свързано с деца. Е, минал е някакъв интернет курс, но много иска да се грижи за децата ви.

Стана ли ви някак неудобно?

Работата е там, че е напълно възможно както Христо, така и Маги да се грижат добре за децата и да им дават добри съвети. Случаите обаче са идентични по това, че нито един от двамата няма нужното образование, за да прави това, в което се представя за експерт. Защо тогава Христо би бил изритан безцеремонно от детската градина, а Маги участва в консултативният съвет на фондация?

Промяна наистина е нужна

Всъщност проблем има наистина с това как се хранят децата ни. Затова като първо чух за фондацията я приветствах. Дори подминах с насмешка някои от постовете им и както и това, че Пашова участва. Заявката, че всичко се води от здравни експерти беше обещаваща, но изглежда не е съвсем така.

Всичко това всъщност подкопава идеята и заявеното в етичният им кодекс. Жалко е, тъй като подобна инициатива е крайно нужна – не само на децата, но и на родителите. Следва да се променят не само менютата в градините, но и тези в дома. Колкото и да им се натяква за салати и плодове, ако родителите им не ги ядат, то и децата ще ги отказват. Писал съм доста за смъртността в България, за неразбирането ѝ като концепция и за причините зад нея. Храната е основен фактор заедно с липсата на активност. В тази посока фондация „За храната“ би могла да промени нещо, ако не залага на псевдонаука и стереотипи и не поставя на преден план лица, които правят бизнес базирани на тях.

Имената и лицата на едни 35 убити жени

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/edni-35-ubiti-jeni/

Макар по възможно най-глупавият и вреден начин, цялата драма около т.н. Истанбулска конвенция все пак подбуди някаква анемична форма на дебат около домашното насилие, тормоза от близки и убийствата на жени в България. Покрай това изплуваха доста други нелицеприятни черти и теми, но общо взето всичко се въртеше около това има ли или няма домашно насилие в България, страдат и умират ли предимно жените от него или не и ако да, проблем ли е това въобще.

В основата на това подобие на дебат стана пределно ясно, че липсват достатъчно данни за въпроса. Ако сега отидете на сайта на Евростат ще намерите само дузина европейски държави, които активно събират статистика за насилието и смъртните случаи, при които насилникът и жертвата са в роднинска или друга връзка. Не, че помогна много да не тръгват всякакви фалшиви истории и стереотипи, но това е друга тема. В България се изнасят някакви числа от полицията за сигнали и арести, но нито са постоянни, нито детайлни, нито проверими или позволяващи някакъв анализ. Всъщност една от целите на въпросната конвенция беше именно да провери това плюс следене на напредъка по съществуващи и евентуални мерки, но да кажем, че отчетността и следенето на работата не е сред силните страни на държавната ни машина в която и да е сфера.

Трудно е да се скрие

Все пак, чуваме за случаите на жени починали в ръцете на съпрузи, партньори или бивши. Рая Раева от Българския хелзински комитет с помощта на група доброволци от мрежата се е наела да събира тази информация. Така знаем, че през 2018-та е имало 35 жени убити по описания начин. Една се е самозапалила след дългогодишен тормоз.

Говорейки за тези случаи като проста статистика обаче не ни донася много. Затова направих нещо, което да постави имена и лица за числата. Порталът DomesticViolenceBG.com показва всички публично известни случаи. За 2019-та вече има три. Добавям в момента и известните опити за убийство.

Картата освен, че ще помогне да се следят и визуализират случаите, позволява филтриране и търсене на конкретен тип. Категоризирани са според връзката на убиеца с жертвата и имат кратко описание и линк към източника. Цялата информация в сайта е на база медийни публикации и публично налична информация за случаите. Не събира лични данни извън публично оповестеното за жертвите, а и от посетителите.

Проектът на БХК

В последните седмици излезе и проект на Българският хелзински комитет базиран на данни от съдебната практика за последните няколко години. Съдържат и случаите, които са изброени в картата. Ще намерите всички изводи в сайта Ubita.org, а повече за проекта ще намерите на страницата им.

Картата, която изготвих цели да подпомогне събирането на информацията нужна за анализите, които БХК прави, както и да ги направи достъпни за повече хора.

И какво от това?

Това въобще не включва случаите, в които жената е оцелявала, но влиза в болница или е често насинена. Полицията говори за няколко хиляди сигнала за същия период, но добре знаем, че повечето не се съобщават дори в държави с доста по-добре обучени полицаи и работеща правозащитна система. Това всъщност води до увеличаване именно на убийствата В няколко от случаите е добре известно, че полицията е получавала сигнали, на които не е обръщано внимание.

Именно тези детайли са важни и трябва да се виждат. Те остават настрана когато говорим просто за едно число, което не изглежда голямо на пръв поглед, поне докато не разбереш какво се крие заровено под него. Целта на сайта е да помогне в промяната на видимостта и разбирането на проблема.

За да илюстрирам това, всеки случай на родилка, която умира в България обикаля медиите със седмици. Говори се постоянно за това и с право всички са възмутени. Призовава се за мерки, за наказания на отговорните, които не са обърнали внимание и оставки на шефовете им. Не веднъж обаче виждам, че хората остават с впечатление, че постоянно умират жени покрай раждане. Всъщност случаите са 4-5 на година. Това пак не е малко и под тях също се крие заровена не по-малка камара с проблеми, както стана доста ясно покрай случаите в Сливен. Факт е обаче, че когато жената е в ролята на майка всички са възмутени от причинена или непредотвратена смърт. Когато обаче това дори по-често се случва докато са в ролята си на човек, тези смъртни случаи се приемат за тъжна, но нормална статистика.

Ами мъжете?

Тук неизбежно някой задава този въпрос. Наистина, има случаи на убийство на мъже от жени. За миналата година мисля, че са два. Преди време бях извадил статистика по въпроса. Друг аргумент е, че мъжете убиват, но и умират много повече – най-вече в ръцете на други мъже.

Това са валидни аргументи и в същността си са верни. Наистина насилствената смърт сред мъжете е по-голяма поради престъпност, пиянски свади и други. В същото време по официалната статистика на полицията 1/3 от предумишлените убийства са на жени и почти всички са от техни близки. Същите са се увеличили с 50% за година.

Странното в случая е защо това се използва като аргумент срещу говоренето за жените жертва на същата тази агресия. Друг аспект на същата статистика е, че мъжете в България убиват и биват убивани много повече от средното за Европа. В този смисъл издиша аргументът, че проблемът с домашното насилие го няма или е в жените или че трябва да бъде оставен да се реши в семейството без непременно външна намеса, защита или най-малкото внимание.

Затова в карта ще се попълват и случаите на умишлени убийства на мъже. Към този момент са известни два в последните години, които ще въведа скоро за сравнение. Това, което отново няма да се види, е насилието, които не води до убийство. Домашното насилие е сериозен проблем и това, че има случаи на мъже пострадали от него не омаловажава насилието над жените, а потвърждава, че трябват много повече мерки за разпознаването и решаването на такива случаи. Особено при условие, че накрая най-много страдат децата.

Стара платформа в нов вид

Сайтът е базиран на Ushahidi. Това е платформа от Кения, която се установи отдавна като лесен инструмент за събиране на всякаква информация. В случая просто показвам данните с него и искам да помогна да се въвеждат по-лесно от доброволците. В миналото съм го използвал за регистър на престъпността и сигнали за изборни измами. И двата проекта за жалост спряха, до голяма степен заради непосилната задача да се модерират сигналите. Това, всъщност, беше и една от причините да спре Lipsva.

Затова не знам дали този сайт ще има смисъл в този си вид, но поне като представяне на една тревожна статистика в по-разбираем формат може да бъде полезен.

Ако имате въпроси за платформата и данните в сайтът ще се радвам да отговоря. Също ще се радвам на предложения как може да се подобри видимостта на тези случаи и въобще разбирането ни за проблема.

Няма смисъл да се спори с антиваксърите и все пак се налага

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/ne-sporete-s-antivax/

В последната седмица темата за антиваксърите излезе доста на дневен ред особено в любимото им поприще – форуми и Facebook групи. Следя ги от доста време – активността, тезите, опитите за законодателна промяна, конкретни аргументи и дори положителни неща, които идват от тях. Следя активността им в свободното си време от близо 8 години от чисто академичен интерес как може да се заформи такова движение и да има такъв голям ефект.

Част от това време минава в спорове във въпросните групи – от чисто спортна страст. Отдавна съм разбрал, че няма смисъл – никой не трябва да има илюзии, че антиваксър ще бъде убеден в нещо различно. За това си има дори изследвания и психологическо обяснение, което може да забележим във всякакви сфери – спорт, политика, религия. Работата е там, че докато при повечето най-често не се стига до някаква вреда, при борбата срещу превантивното здравеопазване говорим за епидемии и смърт.

Именно затова WHO включи антиваксърите към списъка си с опасности за световното здраве. Това привлече вниманието към тях и хора, които не знаеха за движението или ги отхвърляха с лека ръка се видяха в чудо четейки докъде е стигнало всичко. Забелязах, че доста влизат в групите и започват да спорят, което отново казвам – не носи никаква полза, ако гледаме самите антиваксъри.

Причината аз от време да споря обаче е първо чисто човешка – издивявам на някои от твърденията и спекулирането с човешката мъка. Ядосвам се и когато хора използват антиваксърските настроения, в старанието си да събират пари, макар и за предполагаеми лечения, както и да продават всякакви цярове за детокс и лечение.

По-важното обаче е, че има нужда в тези групи да се вижда и обратното мнение, та дори то да е кратко и да са му скочили 10-тина да го осмиват като платено от „биг фарма“. Причината е, че почти няма млад родител, който да се притеснява от тези неща. Особено като си останал само с биологията от 10-ти клас и чуваш някакви неща. Тогава търсейки нещо в нета ти излизат три страници изписани в стил БГ Мама и „ша мрем“. Не помага това и че куп медии са яхнали вълната и бълват същите тези и линкове. Съдейки по посещаемостта и активността, поне 1/3 от младите родители в България са влизали в такива групи и форуми.

Същността на проблемът не е всъщност нито в търсенето, групите или в твърденията. Никое от тях не е нещо ново – тезите се претоплят и преопаковат през няколко месеца до няколко години, а антивакс движението е връстник с първата ваксина срещу едра шарка. Проблемът е в липсата на авторитет и кризата на фактите.

Замислете се, в кого имаме достатъчно доверие в България, който да излезе и да даде мнение, което ако не да се приеме буквално, то поне да се уважава като становище на специалист работещ с данни и факти? Още повече в медицината? Всъщност, в която и да е сфера? При това не говоря за конкретна личност, а дори позиция изискваща квалификация, която да буди доверие или институция, която с традициите и дейността си да е заслужила такава. Няма.

От там каквото и да бъде казано за ваксините от която и да е трибуна лесно бива поставяно на едно ниво с ентусиазирана майка прекарала една вечер усилено търсене в нета. Именно това се случва при всяко интервю или дебат с престорен баланс в медиите.

Причината да няма установен авторитет, настрана от цинизма, който сме развили като национална черта, е в системното подкопаване на институциите като устои, доверие и дори експертен потенциал. С лека ръка политици, медии, а дори собствените им ръководители се забърсват с тях или замитат поредния скандал.

Работата с фактите също не е това, което беше. Проблемът нито тръгна с последните избори в щатите, нито е ограничено до политиката. Този феномен се вижда в сферата на т.н. алтернативна медицина, антиваксърството, конспиративните теории и прочие от десетилетия. Разликата сега е, че с инфлацията на публично доверие и избуяването на заблудата, че всяко мнение е валидно и трябва да има някакъв фалшив баланс между тях, виждаме издигането на тези доскоро смятани за лунатични идеи до позицията на масовост. И докато все още се смята, че е наложително да се предупрежават жените да не си слагат билки в тампоните или мъжете да се мажат с горчица където не трябва, то все пак се налага да се публикуват официални предупреждения от здравните власти. Точно това направи WHO в началото на годината – предупреди ни вече официално, че антиваксърите са сериозен проблем, който тепърва ще се разраства.

Не мога да ви дам съвет какво да правите, ако като мен избеснявате от хора, които приемат, че знаят повече от лекарите си и предпочитат съвети от „една жена каза“ в нета, отколкото от тях. Факт е, че сам не знам. Ако толкова ви се спори в нета и имате време за губене – давайте, забавно е. Всъщност WHO публикува съвети по темата преди няколко години, който може да ви е полезен.

На повечето обаче най-вероятно им е писнало да четат тези глупости и който иска да се трепи както иска. Проблемът е, че докато при детските столчета и коланите това наистина да е така, при повечето болести съвсем не е. Ако те ухапе селско куче и откажеш ваксина за бяс въпреки предупрежденията, че е скитало из горите, твой си проблем – успех с тая 100% смъртност. Но когато си отказвал ваксина, детето ти хване морбили както 24 хиляди други в България преди няколко години, кара го просто като грип, защото е голямо и силно, но зарази бебе твърде малко за ваксината, а то умре, както стана с 20-тина тогава, вече не е проблем само на онова семейство. Все повече държави в Европа изпитаха това на гърба си в последната година, а преди дни щат в САЩ обяви спешно положение заради епидемия от морбили, която не могат да овладеят.

Съгласен съм, че всичко това е абстрактно и далечно и най-вероятно не е работа на който и да е отделен човек да поправя глупостта на другите. Наистина има много дефекти не само в организацията и следенето на имунизациите в България, но и в комуникацията и подготвеността както на здравните власти, така и на самите лекари. Последният съм, който ще оспори това.

Все пак, най-малкото това предупреждение на WHO и всичко, което ви е било натрапвано като информация в последно време би следвало да е лампичка, че проблем има и той далеч не е ограничен до „няколко кокошки в БГ Мама“ както отговаряха на предупрежденията ми преди години.

Затова е добра идея когато чуете подобни глупости този път да си кажете нещо. Не, не в нета – безполезен е за това, а лице в лице. Не призовавам да спорите за ползите и рисковете или тем подобни – с факти и числа най-много да стигнете до обвинение, че сте платени, повярвайте ми. Просто кажете нещо – дори само, че сте поставили ваксините и всичко е наред. Защото в тази среда, в която ваксините са станали „деликатна“ тема, четейки човек остава с впечатлението, че всяко второ дете било увредено от ваксините и всички наследствени и прочие болести са точно заради тях. После като се окаже съвсем друго и винаги някой излиза с „ама знаеш ли колко още има“.

Именно заради това мълчание на родители и здравни служители се стигна до тук. Все повече вярват в теориите на конспирацията прикривани зад новото ампоа на свободен избор. Лице в лице е най-трудно да кажеш на някого, че говори глупости. Всъщност обаче е лесно – просто си представете, че се сопвате на баба си или майка си, която предлага да изкъпете бебето в пресолена вода или да му се оправи запека с мушкато отзад. Абсолютно същото е от гледна точка на медицината, но баба ви няма толкова линове под ръка.

Преди предварителните избори

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/pre-elections-2019/

Десният догматизъм с неговата нетолерантност и догматична вяра в общи поучения ми пречи по същия начин, както и левите предразсъдъци, заблуди и утопии. Отказвам и винаги съм отказвал да се причислявам към десницата или левицата. Стоя извън тези политико-идеологически фронтове и съм независим от тях. Пазя своята свобода дотолкова, че без притеснения да имам за всичко собствено мнение и да не се чувствам ограничен от свои предходни самоограничения. Приемам дадено мое мнение да изглежда „левичарско”, друго пък – „десничарско”. И да си призная – все ми е едно. – Вацлав Хавел

Преди две години реших да споделя свои политически размишления в блога си. Те са валидни и до днес, защото продължавам да вярвам, че България има нужда от нова политическа генерация в целия спектър на ляво–дясното. И за малките деца е ясно, че БСП е все по-ретрограден динозавър, който си е присвоил левия спектър, но с нищо не заслужава да се олицетворява с него. Центърът и дясното също са обсебени от политически вампири като ДПС и ГЕРБ, а етикетите им служат единствено за маска, с която да заблуждават електората си (и безкритичните водещи на сутрешни блокове).

Напоследък беснея пред всяко повторение на мантрата за обединение на „дясното“, защото не се изисква особен интелект, за да бъде осъзнато, че това е още от същото. Обединение с кого? И кое „дясно“? Нима точно безпринципните обединения не доведоха до това десетилетно циклене на място? И историческите компромиси с хора с „плаващ“ морал. Химнът за това лелеяно обединение може да има смисъл единствено в главите на хора, търсещи уютно пенсиониране в политическото блато или подмяна на една олигархия с друга. Само че това ще е провал на поредното поколение от вече безкрайния преход и е равносилно на нищо по-малко от национално предателство.

България има нужда от обединение на хората, които мислят в перспектива. С поглед в бъдещето. На хората с идеи. И ще е чудесно, ако оставим изтърканите заклинания в миналото, заедно с приносителите им.

България има нужда от смяна на поколението в политиката и обществения живот. И да ме прощават тези, родените преди 1970 година, но те вече направиха своите грешки. И някои от тях не бяха нито малки, нито простими. Следващия път по-добре да подкрепят някой 40 или дори 30-годишен кандидат.

През тази година предстоят поне две предизборни кампании – през пролетта за Европейски парламент и през есента за нови общински съветници и кметове. Ако няма междувременно и извънредни парламентарни избори. В рамките на една година България може да получи изцяло нова политическа перспектива. И тя може да е позитивна, с хоризонт за развитие и положителна промяна, ако не позволим на скелетите (отляво и отдясно) и политвампирите да подменят отново дневния ред, да унижават институциите и да разкъсват тъканта на гражданското общество.

В момента тече кампания за предварителни избори в „Да, България!“. Тя ще определи кандидатите на движението, които ще бъдат включени в общата листа на „Демократична България“ за Европейския парламент през май. Номинирани са чудесни хора, много от които млади, разумни, образовани, с идеи, които заслужават шанс и подкрепа. Голяма част са без опит в политиката, но с репутация и професионализъм в своята среда, достойни за уважение в много по-голяма степен от този в света на днешната политика. Момчета и момичета, които могат да бъдат носители на промяна.

Дори да не сте членове или симпатизанти на „Да, България!“, можете да гласувате на тези предварителни избори. Всичко, което е нужно, е предварително да се регистрирате преди 27 януари 2019 г. Самото гласуване ще бъде електронно чрез мобилното приложение на движението (или пък по пощата, ако предпочитате).

Приканвам ви да го направите! Така ще подкрепите модела, в който кандидатите не се спускат от ръководството на организациите, а се определят в преки избори от всички. Ще участвате и в първите свободни електронни (макар и предварителни) избори в България. Можете да гласувате за повече от един кандидат – има значение реда, в който ще ги подредите.

В унисон със своя призив аз възнамерявам да подкрепя няколко млади хора, които познавам добре и чиито идеи за бъдещето споделям. Това са Владимир Джувинов (№15 в интегралната бюлетина) – колега, пловдивчанин, чиято номинация лично подкрепих заради амбицията му за електронно управление, компетенциите му в сферата на сигурността и Интернет, които стават все по-необходимо базово знание за всеки евродепутат; Мария Спирова (№2) заради доброто познаване на функционирането на европейските институции, активизма ѝ в защита на гласоподавателите зад граница и равенството на жените, както и журналистическата ѝ чувствителност към несправедливостите; и Емил А. Георгиев (№6) заради компетентността му по темите за авторските права и патентите в днешния дигитален свят, както и заради разбиранията му за значимостта на малкия и средния бизнес и идеите му за облекчаване на бюрокрацията пред съществуването му.

Изборът е труден, защото това вероятно е една от най-стойностните листи, които съм виждал досега на избори в България. Със сигурност бих могъл да подкрепя с открито сърце и още хора от списъка, но за себе си съм решил, че в крайна сметка трябва да направя своя извадка. Това е моята. Вашата може да е напълно различна, но… въпреки това – ГЛАСУВАЙТЕ!

Заглавна снимка: „Да, България!“

Немската демографска криза, проблемите и решението им

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/demografskiq-problem-na-germaniq/

Прочетох статията на Ивайло Дичев за DW и наблюденията ми съвпадат с неговите.

Бежанската вълна в Германия съвсем не е без проблеми, също както е и емиграционната. Големият проблем на политиката на Меркел е, че не постави правилни очаквания – не обясни че решение има, но е нужно да се случи. Вместо това само се говореше, че всичко е наред и няма проблем. Истината обаче е, че нито престъпността, нито заболеваемостта се са качили забележимо. Точно обратното – като цяло намаляват постоянно.

Това неразбиране стана инструмент в кампанията на страх на AfD, но нито то, нито самите емигранти са причина техните „патрЕоти“ да се борят за втора политическа сила. Причината всъщност е разтваряща се ножица на доходите, свиващият се стандарт на голяма част от немците независимо, че икономиката расте и Германия е една от най-силните и стабилни страни. Обикновеният немец не го вижда това и му е писнало да му говорят, че много мрънка, щом ситуацията е супер (познато?). Ефектът от този растеж обаче помага само на малък процент от елита – по модела на щатите, макар все още в доста по-малък контраст. Пенсионерите имат също голям проблем, но културните различия с южна Европа все още помагат, както описах вече. Затова е много лесно за популисти да яхнат вълната на социално недоволство и да посочат за „виновни“ най-лесните жертви – бежанци, емигранти, „другите“. Същото го виждаме и в България.

Тази промяна в популацията, за която говори Дичев, обаче е неизбежна – немският демографски проблем е много по-голям от нашия и населението не намалява само заради емиграцията и бежанците. Дори така обаче анализи сочат, че Германия има нужда от още няколко милиона емигранти отгоре на очаквания поток, за да не започне да се свива икономиката в следващите години. Също както в България не достигат всякакви служители – дори неквалифицирани. Тези анализи бяха причината за рязък завой на политиката и говоренето по темата в кабинета на Меркел преди години, когато доста от министрите ѝ, а и масовите медии залитаха по анти-български и румънски изказвания по подобие на британците.

Интересен момент е, че политиката на интеграция донесе също ползи за най-бедните и безработните – отвориха се много работни места в социалните програми – чиновници, учители (след кратък курс) и т.н. Има дори програма помагаща на пенсионерите да бъдат активни – хваща една немска баба 2-3-ма бежанци и ги развежда из града и по институциите. Самият процес на интеграция обаче е доста проблемен и то на политическа и административна основа. Имаше доста скандали, парите потъвали и това беше една от основните теми по изборите наскоро. Отдавна се предупреждава, че дискриминацията в немската образователна система е голяма пречка не само за интегриране на бежанците, а и на сегашните емигранти и дори деца второ поколение немци.

Иначе за руснаците – те са не само много, но и паралелна държава в Германия. Има много вицове за турците в Германия, но турците общуват, работят и са активна част от обществото и политиката. Руснаците имат свои градини, училища, курсове и всякакви аспекти от ежедневието. Едно дете родено в руско семейство може да навърши пълнолетие без да излиза от затвореният им кръг. Това е много по-голям проблем за Германия от бежанците.

В тази връзка, описал съм няколко числа и изводи за българите в Германия. Особено за образованието беше доста учудващо за мен колко много са с основно.

Amber и отговорът на МВР за изчезналите деца

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/amber-mvr-otgovor/

През ноември писах за системата Amber и по-специално за въвеждането ѝ в България. Предвид информацията, която видях и обратната връзка от международната инициатива Amber Alert останах със съмнения, че системата не работи и не се използва. Интересно беше и че въпросната инициатива сочи Lipsva като източник за информация за безследно изчезнали деца в България. Подробности за това, както и критиката ми към МВР ще намерите в предишната ми статия.

След запитване по ЗДОИ до МВР получих отговори на няколко въпроса. Уверяват, че системата е въведена в България, интеграцията е завършена и се управлява от ГДБОП. Amber системата на Facebook работи като публикува снимка и описание на изчезналото дете на всички потребители намиращи се в радиус от 200 км. от последното известно местонахождение. Общо взето както работят рекламите, но това съобщение ще излиза най-отгоре на екрана.

За да се обяви случай в Amber, трябвало да отговаря на следните изисквания на Facebook:

  • да е под 16 години
  • да е отвлечено или да има непосредствена заплаха за живота му
  • да не е избягало от вкъщи
  • да не отвлечено от единия родител, независимо дали има родителски права над него или не

В такива случаи отдел „Издирване“ щели да се свържат с ГДБОП, които да изготвят страница и постер и да предадат информацията на Facebook. Предполагам, че постерите ще са на същия онзи адрес, за който писах през ноември и който сега съдържа директория със случайни снимки и пробни страници.

Потвърдиха, че за изминалата година от въвеждането му тази възможност не е използвана. Не е имало нито един случай отговарящ на изискванията от общо 125 изчезнали непълнолетни деца за този период. Това е съвсем възможно – от данните на Lipsva стана ясно, че мнозинството от издирваните деца са всъщност избягали или прибрани от единия родител или друг роднина. Изключително рядко се случва да има изчезнали или отвлечени от непознато лице. По-често е дори родител в международен брак да изнесе детето в чужбина и да го търси съда през Интерпол.

Истината е, че далеч не всички случаи следва да се обявяват. Това е нещо, което съм описвал подробно преди. За доста от тези, които се издирват, се знае къде се намират. Спомням си за няколко случая на деца избягали от домовете за сираци, когато още ги имаше. Едно беше отишло при брат си. В други случаи бягат от един родител, за да отидат при роднини. Понякога пък има причини публичното обявяване дори ще навреди на издирването. Тук обаче говорим за онези случаи, в които добре информираната общественост би могла да помогне. Реакцията в първите минути и часове е съществена и колкото отделни полицаи и екипи да вършат страхотна работа, надали някой ще отрече, че координацията и комуникацията в системата и с други държавни органи далеч не е на ниво.

От отговорите на МВР личи убеждението им, че са готови да реагират във всеки един момент на такова изчезване на малко дете и да пуснат информацията веднага. Настрана от цинизма подхранван от скорошните провали на информационната инфраструктура в държавната информация, изпитвам известни съмнения за това. Първо, че комуникацията вътре в самото МВР е доста затруднена и това се видя през годините включително в случаи на изчезнали. Възможно е ситуацията да се е променила, но предвид маниера на работа на висшите чиновници и сигналите, които идват от системата, това надали е така.

Отделно чисто технически изглежда липсва готова система за изготвяне на дори прости плакати и информационна страница, която да се споделя по описания начин от Facebook. По всичко личи, че като изскочи такъв случай, някой техничар в ГДБОП ще седне и ще нахвърли един HTML код на ръка. Не, че няма да сработи, но е жалко, защото това беше възможност да направят единна информационна страница не само за целите на Amber Alert, но и за всички деца и дори всички изчезнали. Това е нещо, за което призовавам от девет години, но дори с обновяването на сайта на МВР все още липсва.

Ако сочат именно изискванията на Facebook като причина да не е използвана вече готовата по техни думи система, тогава нищо не пречи да публикуват такива страници и плакати за другите изчезнали деца. Надали ще е изненада, че почти никой не следи всички 28 бюлетина за изчезнали. Затова съм направил Lipsva ги публикува автоматично в Twitter акаунта си до час след обявяването. Защо МВР не може?

За мерцедесите на немските пенсионери и „достойните пенсии“

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/nemskite-pensioneri/

Пенсиите в България са ниски. В това няма никакъв спор. Станало е чак нарицателно и неизменна част от представянето ни в европейските хроники. Често сравняваме средните и минималните пенсии дори със съседните ни балкански страни. Искам да погледнем един по-различен аспект на тези приходи.

Пенсионерите в България са 2.2 млн. Според данни на социалното министерство 60% от тях живеят под прага на бедността. Повечето от тези хора получават инвалидна пенсия, такава за старост или други социални надбавки. За сравнение, в Германия оценките са, че около 15% от пенсионерите живеят под аналогичния за страната праг. Разликата е сериозна, но подробностите са любопитни.

Прагът на бедността в България за 2018 беше 321 лева на член от домакинството и се изчислява като 60% от медианния доход в България. В Германия се изчисляват по аналогичен начин, но на две нива – за живеещ сам човек от 781 евро и за двойка – 1181 евро. Разликата е сериозна като абсолютна сума, но не трябва да забравяме, че това са доходи, под които човек има трудности да покрива основни сметки и нужди в конкретната държава. Също така, тези прагове са средни за държавата. Както в Германия, така и в България има голяма амплитуда между разходите в големите градове и малките села. Работим обаче с данните, които са на разположение и които може да сравняваме.

Оценката за 15% от немските пенсионери всъщност включва всички доходи, които получават. В България се смята само държавната пенсия и социалните надбавки. Други доходи като заплати и наеми не се включват, а и голяма част от тях не се декларират като правило у нас. Ако сравняваме само пенсиите, както е направена оценката в България, ще получим, че между 45 и 50% от немските пенсионери биха живели под прага на бедността. Има също голяма разлика между пенсиите на жени и мъже като на места жените получават с 20 до 30% по-малко. Така бедността сред пенсионерките, особено след смъртта на мъжа им, е доста голяма.

Парите на немските пенсионери

Откъде идват тогава тези „15%“? Отговорът има няколко части – допълнителни пенсии, добра финансова култура, културни различия в грижата за себе си, осигуровки за старческа грижа, развита мрежа от старчески домове и задължение за покриване на остатъчните разходи от наследниците. 

В Германия от сравнително отдавна има допълнително пенсионно осигуряване. Зависи от вида и къде работите, но често се допълва от работодателя. В момента средно донася между 150 и 200 евро отгоре на пенсията, което вдига доста хора малко над обсъждания праг.

Освен спестяване под формата на допълнителни пенсии, доста хора инвестират в различни финансови продукти. Предпоставка е значително по-високата финансова култура в Германия. Това са както споделени фондове, така и акции и други дългосрочни инвестиции. Когато опре до старини обаче повечето хора правят това, което се прави и в България в последните години – инвестира се в имоти за наем и препродажба. 

Повечето хора обаче не могат да си позволят да купуват повече имоти и разчитат на собственото си жилище като инвестиция. Тук има една културна разлика спрямо България – най-често нито имота, нито друга част от доходите не се предава на наследниците, а се използва за издръжка в старините. За целта във все повече случаи всичко се продава или направо преотстъпва на старчески домове. Такива домове има доста, включително социални, но вече се говори за остър недостиг на персонал. Работата там е тежка и не особено добре платена.

В Германия отгоре на пенсионното осигуряване от заплатата се взимат и 2.8% за осигуровки за старческа грижа. С други думи, ако човек не може да се грижи за себе си заради болест, старческа деменция или други причини, тази осигуровка би покрила някаква част от разходите. А те варират силно според състоянието, нуждите и региона – между 3 и 8 хиляди евро на месец.

Разликата след осигуровките се плаща от пенсията и други лични доходи. Както споменах, някои продават жилището си, за да си осигурят стая във въпросните комплекси. Когато и това не стига обаче, а има нужда от грижа в такъв дом, държавата плаща и търси парите от наследниците. Това се случва при около 8% от пенсионерите в Германия. Ефективно децата или внуците доплащат на старческите домове или друга форма на грижа. Понякога при липса на преки наследници се гонят далечни такива. Преди няколко години имаше спечелено дело, в което оспорваха такива задължения за чичо, който не са виждали въобще. Делото обаче е по-скоро изключение. 

Хубаво, ама там е така

Накратко казано, в Германия по-малко пенсионери живеят под прага на бедността, защото спестяват и инвестират повече, не дават толкова на наследниците си, а по-скоро при нужда последните са задължени да плащат. 

Разбира се, доста от тези неща трудно биха се пренесли в България. Най-малкото подобно на немалко работещи в Германия, инвестициите в активи не са по възможностите на мнозинството. Ниската финансова култура в България обаче излиза скъпо на доста още в младините. Също така е трудно да си представим, че така типичната за южна Европа черта да се дава всичко за децата и внуците ще се промени в скоро време.  Има и други различия като това, че Германия голяма част от изброеното, включително пенсиите, се облагат с данъци, както и че дори пенсионерите плащат здравни осигуровки. Тези различия правят сравнението на бедността сред най-възрастните далеч не толкова лесно, колкото може да очакваме от един търсещ внимание репортаж по новините, например.

Много пенсионери в България ще се споминат, ако децата им не плащат сметки и не помагат по други начини. Пенсиите са наистина мизерни. С повишаването на доходите в градове като София и Пловдив скачат разходите за живот в цялата околност и това създава допълнителни проблеми за най-бедните, включително пенсионерите.

В Германия има аналогичен проблем – инфлацията не е малка, а и доста пенсионери живеят под наем. Въпреки, че има редица регулации ограничаващи вдигането просто така, има вратички и начин се намира. В градове като Франкфурт много хора в напреднала възраст се оплакват, че не оцеляват с немалките си иначе пенсии. Точно такива хора избират да се преместят в страни като Испания, Гърция и България, където може да си позволят много повече. Други инвестирали в къщи в малки села откриват, че регионът им е залязъл и имотът се обезценява. С напредването на урбанизацията в Германия има цели села, които се обезлюдяват и ако си разчитал на инвестиция там за старините си, изведнъж имаш проблем да я продадеш въобще. 

Има причина за стереотипите

В никакъв случай не сравнявам живота на българските и немските пенсионери. Сигурен съм, че веднага ще започнат да ми цитират картини на прегърбени баби по българските села и немски баби в мерцедеси. Аз също имам такава баба в родопско село и знам какво отива за грижата й.  Виждал съм и немските пенсионери със скъпи коли по селата. Хазаите ми са именно от ония, които са могли да си позволят инвестиция в имоти, от които сега живеят. При това имат толкова пари, че дори са им останали да купят апартамент на сина си – нещо нетипично за Германия и нещо, което постоянно натъртваха когато се запознахме.

Не трябва да се забравя обаче, че има също така и немалко пенсионери в България, които живеят в апартаменти за стотици хиляди – най-вече получени от реституция. Също така има доста възрастни в Германия, които трудно свързват двата края и продължават да работят, за да преживяват. Пропорциите на едните и другите, разбира се, са по-скоро обратни.

Разликите очевидно са големи както във възможностите, така и в системата. Трудно е някой да си представи, че ще остарее и че ще има нужда от помощ един ден. Затова и толкова малко от нас се замислят, че е нужно да планират от сега. Затова и много укриват доходи и после ще псуват държавата като получат само минимална пенсия. В Германия има един жесток, но донякъде верен лаф: „Ако при пенсиониране ти падне твърде много стандарта на живот, значи стандартът на живот преди това ти е бил твърде висок“. Препратка към нежеланието на много е да спестяват за старини, но е жесток, защото политици го използват най-вече за хората с ниски доходи, които нямат такива възможности и се жалват после от ниските пенсии. 

Няма „достойни пенсии“

Истината е, че солидарното пенсионно осигуряване никога не е имало за цел да позволи на хората да живеят добре в старините си. Концепцията за „достойни пенсии“ я няма когато говорим за тази система. Тя е социална и поне като замисъл трябва да не остави никой да умре от глад. За жалост сама по себе си не успява, както е видно на доста места. Тя също така не е направена само за бедните, а и като осигурителна мрежа за онези, които изгубват инвестициите си покрай цикличните кризи, фалити и измами в частните фондове и прочие. 

Тук не засягам дори неколкократното източване на пенсионните фондове в България през комунизма, хаоса и кризите в последните 30 години спрямо относителната стабилност на инвестициите и доходите в Германия за същия период. Нито говоря за демографската криза засягаща цяла Европа. Тези неща са ключови за доходите и пенсиите и постоянно се говори за тях. Разглеждам само моментното състояние и защо често се цитират грешни числа. 

Затова когато се сравняваме с другите страни е полезно да разбираме контекста. Изводите най-често са същите – няма съмнение, че пенсионерите ни са много по-бедни от която и да е европейска държава. Разликата е обаче, че може да разберем защо и да съпоставим сравними неща. Иначе ще си останем с дежурното „ниски са доходите“, което макар и вярно, както видяхме далеч не изчерпва всичко.

Няколко числа за мъртвородените в Сливен

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/martvorodeni-sliven/

Покрай поредния фатален случай в Сливен и критиката за родилната помощ там се разрових из данните. През 2017-та в Сливен е имало 2391 раждания. 19 от тях са били с мъртвородени деца. Това означава почти 8 на 1000 раждания. За сравнение, средното за цялата страна е 6.28. Миналата година в страната е имало 404 мъртвородени деца. Тази до началото на октомври са били 243.

На пръв поглед  в областта се забелязва известно подобрение през последните 18 години. Дори така проблемът е много по-сериозен от средното за страната. Пикът е бил през 2008-ма, когато е имало 38 мъртвородени. Тук съм показал движението през годините. Числата за 2018-та се базират само на първите 9 месеца от годината. 

Тъй като броят раждания не е голям, а и самите мъртвородени са малко като абсолютен брой, наблюдението за намаление може да е измамно. Всеки един случай има сериозен ефект върху този индекс и затова при малка извадка е трудно да се прецени. Това е обяснението и за големите вариации между годините в Сливен – нещо, което не се наблюдава за страната. 

Друг момент тук е промяната през годините на дефинициите кое е аборт, мъртвородени и кое е починало дете след раждане. От лична гледна точка това беше важно за майките. За статистиката ефектът беше да се прехвърлят някои от случаите между въпросните индикатори. Тези промени създават т.н. break in sequence на данните и правят сравнението между годините малко по-трудно.  Ето, например, абсолютният брой мъртвородени.

Един интересен аргумент, който виждам често, е че има доста фатални случаи заради „преобладаващият“ брой малолетни родилки най-вече от ромски произход в Сливен. Докато наистина е вярно, че немалко от ражданията там са от хора от този етнос, също е вярно, че доста от населението на областта е ромско. Това, както и малко над средната фертилност на ромите обяснява повечето раждания.

Това, което не е вярно обаче, че мнозинството са малолетни или непълнолетни. Писах подробно по тази тема вече. Специално за Сливен средната възраст на раждане на първо детете е 23.1 години, а на което и да е дете – 25.2. Навярно заради този аргумент, впрочем, почти всички новинарски емисии натрапчиво посочваха още в началото на новината, че родилката е била на 27 и това е било първото ѝ дете. Може би, за да оборят презумпцията, че е от „определена демография“ и да накарат читателите им все пак да им пука и да прочетат. 

А проблемът е сериозен. Макар като статистика детската и майчината смъртност да намалява, все още остава доста над средното за Европа. Причините в някои региони наистина са специфични, но като цяло има сериозен проблем със следенето на бременността, здравното образование, подаване на ухо на небивалици в нета, подхода на самите акушери и лекари и не на последно място вътрешноболничните инфекции. За всички тези в една или друга степен носят отговорност здравните власти, но роля имат и неправителствените организации и самите майки. Последните два проблема обаче са най-сериозни и са изцяло в ръцете на болниците. Реалните разследвания, носенето на отговорност, взимането на мерки и стриктното следене на протоколите за работа не са нещо, с което може да се похвалят здравните ни заведения. Докато това не е проблем уникален за България, определено не се вижда напредък.

Още по темата: 
Малко данни за родилната помощ в България
Тази новина може да навреди на вашето здраве
Предотвратимата смърт в България – само наполовина това, което си мислите
Източници: НСИ, НЦОЗА

Почти никой в България не помни тази болест. Изглежда това създава проблем.

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/smallpox/

На 9-ти декември 1979 г. панел от учени на база наличните данни приема доклад, че светът е заличил първата заразна болест на световно ниво. През май идната година е обявено официално.

Между 20 и 60% от заразените от тази болест са умирали, 80% от децата. Оцелелите почти винаги са били с жестоки белези и увреждания. Около половин милиард са жертвите през 20-ти век, а болестта съществува от векове. Само 13 години преди да бъде заличена е имало 15 милиона заразени и 2 милиона жертви в световен мащаб.

В България има сведения от началото на 18-ти век, че се практикувала инокулация – изкуствено заразяване с близка болест, което води до ефективен имунитет срещу едра шарка. Имало е 0.5 до 2% смъртност, но предвид алтернативата хората сами са се предпазвали. Именно съобщенията за тези практика в европейските части на Османската империя и Китай пряко спомагат да се прилага същата и в Европа, което по-късно води до разработването ефективна ваксина.

През 1903-та година в България ваксинацията срещу едра шарка става със задължителен характер. Съвсем не без отпор, разбира се. Броят антитела само в тази една ваксина е бил по-голям, отколкото всички ваксини, които някой днес в България получава през живота си и то като включим ЧПВ, рота и сезонните противогрипни.

Последният случай на местно заразяване в България е бил през 1923-та. Последните големи взривове са били през 1919 и 1920 от общо 1500 заразени. Последният случай въобще на територията на страната е бил внесен през 1939. През 1972 блокираме спешно границата със Сърбия, защото там се открива последният случай на болестта в Европа.

Последният заразен в световен мащаб е Али Маалин в Сомалия през 1977. Заразява се докато помага при транспорта на болни от едра шарка. Изолират го и успява да се възстанови. Умира през 2013-та от малария докато работи в световната програмата за заличаване на полио. Някои от колегите му биват убити в следващите години от радикализирани фракции подаващи ухо на антивакс конспиративни теории.

Една от тези теории, която се споделя и из родните антивакс групи, е че едрата шарка никога не е била толкова опасна, колкото се говори и че всъщност е лека шарка, която не е заличена, а просто преименувана и съществува и днес. Снимките на обезобразени деца били обработени, за да се продават ваксини в началото на века.

Впрочем, същото твърдят и за полио – и сега имало, разбираш ли, полиомиелит в България. Почти никой не помни и тази болест и ефектът, който е имала върху живота на хората. Човешката памет е странно нещо. Това е и основната причина да видим 30% увеличение на случаите на морбили в Европа – болест със смъртност едно на няколко стотин, която до скоро се смяташе за практически елемнинирана в Европа.

Едни (не)отворени данни за жертвите от войните ни

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/danni-ot-voinite/

Когато ми хрумне нещо, започвам да се ровя за информация, за да си отговоря на въпроса. Събирам таблици, където ги има. Където не – пускам заявления по ЗДОИ или пиша скриптове, за да отворя нужните данни. Така стана и като тръгнах да търся нещо конкретно за българите в Германия и 2 часа по-късно имах 30 таблици и цяла статия със статистика.

Така се случва да събирам доста информация. Често имам идея как да я визуализирам или обработя като картата на българчетата родени в чужбина. Друг път не ми остава време или просто не успявам заради нужната обработка на ръка. Затова, например, преди почти две години, пуснах свободно архив с данните предоставени ми от всички РЗИ-та в България относно сигналите за пушене и проверките по тях.

Днес пускам още един такъв архив – на жертвите от войните на България през новата ни история. Всъщност тези данни са публични отдавна на Държавната агенция архиви. Проблемът е, че сайтът им е ужасен и през търсачката може да се прави много малко. И са сваляне са доста трудни заради странния формат. Като добавим, че са преписвани на ръка от списъците и има доста дублиращи се понятия и правописни грешки, задачата по обработването им става доста трудна. Това, което направих е да ги сваля в удобен формат (TSV), с който да е много по-лесно да се работи.

Първо агенцията отвори данните от Балканските войни. Отворих ги преди 5-6 години и си стоят така от тогава. Идеята ми беше да поставя на карта всяко споменато родно и лобно място на загинал войник. След това да проследя през времето пътя на тези войници между тези точки следвайки местата на смърт на хора от същите военни части и добавяйки исторически източници, за да са по-точни числата. Така може да се визуализират загубите на България през войните през времето, да се проследят отделни части, от къде са минали загиналите от даден град или да се проследи пътя на отделен човек. Така използвайки съвкупността от данните може да използваме известното за всички заедно, за да покажем пътя до смъртта на всеки един. Не знам дали ще е полезно и дори дали ще е визуално възможно, но ми се стори още тогава, че ще е навярно полезен инструмент за изучаване на тези войни.

Проблемът обаче идва от там, че доста от населените места ги няма врече, преименувани са или са слети с градове. В данните на ДАА има на места споменато настоящото име, което помага. Мислих да използвам Националния регистър на населените места, където има споменати всички стари селища, но там свалянето на данните е още по-тежко и търсенето е трудно. С други думи трябва доста работа на ръка. Един вариант беше да направя crowdsourcing проект, в който повече хора да помагат с картографирането, както направих с катастрофите в София преди 6 години. Така и не седнах да го напиша. Затова и картата я няма още. Единственото, което направих всъщност, е че през 2013-та пуснах възпоменание в Twitter на всеки загинал в на датата, в която е загинал, но 100 години по-рано.

Преди няколко дни ми писаха във връзка с таблицата за балканските войни – че била полезна за търсене и ме питаха дали нямам същите за другите. Дори не бях забелязал, че ДАА са пуснали данните. Затова написах бърз скрипт да свали всичко и да ги оформи като таблици. Резултатът е 140 хиляди записа за загубили живота си за България през Сръбско-българската, Балканските, Първата и Втората световна война. Може да ги свалите свободно и използвате както намерите за добре. Интересно е например, че някои от записите съдържат причина за смъртта. Данните са точно това, което ДАА е публикувало, но в несравнимо по-удобен вид. Осъзнавам, че на страницата им пише „Всички права запазени“, но също така знам, че нямат никакво право да слагат такъв лиценз. Както и миналия път, ще се радвам, ако пуснете линк отдолу към текста или визуализацията, която се направили.

Анкетата на БАСКОМ е сбъркана, но с кампанията „ЗАвръщането“ ще сбъркат повече

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/zavrashtaneto/

Добрите новини в българските медии са рядкост. Не се харчат много. Затова доста хора прегърнаха заглавията, че 1/3 от българите в чужбина искали да се върнат.

Новината се базираше на прес-съобщение на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и имаше доста разновидности. Някои цитираха дословно, че 31% процента биха се прибрали, а 21% се колебаят. Други добавяха, че само 14% биха се върнали със сигурност, но едва 3% имали квалификация да работят в софтуерната промишленост. Трети пък не си даваха толкова зор и направо обявиха, че половината емигранти ще се върнат.

Всичко това са интерпретации, за които, ако трябва сме честни, БАСКОМ няма особена вина. Не съм запознат с работата им и затова нямам мнение са тях. Разграничавайки се от свободните съчинения в медиите и взимайки допитването им дословно обаче виждам много проблеми.

Как е направено?

Първо, то беше представено от доста хора като изследване, докато всъщност е проста анкета, както самите автори пишат. При това интернет анкета разпространявана между познати и с реклами. Използвали са Google Forms формуляр, който вече е затворен и не може да видим точно какви са били въпросите. Независимо от тях и дори взимайки големият брой хора, които са го попълнили, тези резултати в никакъв случай не могат да се нарекат представителни не само за българите в чужбина, а дори и за определена част от тях. Иначе казано, тези числа не ни помагат по никакъв начин да разберем както мислят тези 1.2 млн. души родени в България и напуснали в последните 30 години.

Миналата година по подобен начин пуснах една анкета с въпроси за религиозността на хората. Целта ми беше да илюстрирам критиката си към изследване на Pew Research. Анкетата беше попълнена от 3120 души – извадка съизмерима с интернет допитването на БАСКОМ. Въпреки това, когато пуснах резултатите и анализа ми, отделих цяла страница само на това да опиша недостатъците на интернет анкетите, условностите на тази конкретно и защо в никакъв случай не е представителна.

БАСКОМ не са споделили нищо от това, а нито един журналист изглежда не му е хрумнало да попита. Всички издания, включително уважавани от мен, са копирали дословно новината. Изнесените твърдения са силно подвеждащи, но никой не се усъмни тъй като елементи от тях утвърждават предразсъдъците на читателите и самите журналисти – като приказката за теча на мозъци, например. Всъщност, моите наблюдения също са, че много хора в чужбина се двоумят и първият ми инстинкт като прочетох заглавията беше да се съглася. Това обаче се базира на анекдотни примери в моя балон от познати, което е приблизително същото, на което се опира БАСКОМ.

А защо не?

Най-интересното от всичко обаче остава ключовата дума „биха“. Със сигурност „биха“, по-скоро „биха“… Защо БАСКОМ не са попитали „а, защо не вече?“ Това е най-същественият въпрос, но отговорът му е неприятен. Това е най-голямата ми критика към тази анкета и целия шум в медиите – никой не направи втората крачка. Наистина, IT сферата, а и не само тя, се развива доста бързо и заплатите се изравняват бързо с аналогичните в Европа. Наистина, възможностите за започване на нов бизнес в България са доста по-добри от доста държави, както и че покупателната способност при по-висока заплата е несравнима. Верни са и много други аргументи.

Ако БАСКОМ бяха питали обаче, щяха да получат малко отговори свързани със заплатите и повече със средата. Защото възможностите за бизнес са дори, но както един мой приятел започнал такъв в България сподели, появяват се по едно време разни индивиди и започват да оглеждат как да ти откраднат фирмата. Като не разбрали какъв е бизнес модела, се отказали. Той си живее в чужбина впрочем.

Иначе компании и шефове има всякакви – идиоти и тук, и другаде. Дома и офиса може да са супер и с покупателната способност и глада за кадри в България един добър професионалист може да си уреди доста по-добър живот от много други места из Европа. Проблемът идва в пространството между дома и офиса. Тротоарите, градинките, въздуха, безнаказаната наглост на тарикати, а и на онези, които уж следва да контролират. Това е ежедневие, което доста не искат и заради които някои всъщност са напуснали. Не дори толкова заплатите. Както каза друг мой приятел – „В България имам по-висок стандарт на живот, но там имам по-висока степен на нормалност“. Същия сега е в България и прави много, включително на политическо ниво, да подобри нещата.

Желанието е там, кампанията е сбъркана

Всеки има различни приоритети. За все повече България е добър избор, независимо от влошаващото се върховенство на закона, зациклилото електронно управление и съдебна реформа и прочие проблеми. Познавам хора, които се върнаха в последните месеци дори и са доволни. Знам и че доста IT фирми успешно привличат кадри работещи на добри заплати в Германия. БАСКОМ не са далече от истината, макар анкетата да не е добра и числата им да са доста спорни. Проблемът е изводът, до който неизменно се стига, когато заговорим за темата – че просто трябва „да ги убедим“, да покажем заплатите, офисите, хубави снимки на планините, някой в носия, ако трябва. Без изключение на това се залага в подобни кампании, които следя от години и е ужасно сгрешено.

Всъщност, решението винаги е било нещо, което повтарям постоянно – единственият начин да върнеш тези, които се двоумят е да направиш така, че повече хора в България да не искат да заминават. Това понякога са заплатите, особено когато става дума за по-бедните региони. От там обаче огромна част от хората не тръгват към чужбина, а към София. Именно от големите градове е голямата емиграция, а там проблемите са ясни. Някои дори не са толкова трудни – дори да се оправят тротоарите би помогнало много. Всъщност, тук не говоря, че „трябва да се оправи България първо“, а да стане ясно, че промяната се случва и е в добра посока. На това се усеща жестока липса и то от много време. Никой не вярва, че България е тръгнала на добре и то въпреки, че заплатите и покупателната способност наистина растат нагоре.

Всичко това обаче отива към темите за овладяната държава, спец. прокуратурата изпълняваща мокри поръчки, неработещите регулаторни органи и влошаващата се медийна свобода. Разбираемо е защо БАСКОМ ги избягва. Вместо обаче да пишат писма на българите в чужбина, както щеше да прави един арестуван шеф на ДАБЧ, следва да се обърнат към хората във властта и да поискат работещ съд, за да не се замитат престъпленията на „когото трябва“. Или към местната власт, за да има нормална градска среда. Или дори към собствените си членове, за да се отнасят по-добре със служителите си.

Последните хора, към които такива кампании като ЗАвръщането трябва да са обърнати, са българите в чужбина. Тези, които „биха“ искали да се върнат, виждат. Когато нещо тръгне на добре се забелязва веднага. Особено в градската среда. Обратните примери като спирането на електронното гласуване, сделките в кабинета, продажбата на паспорти, презастрояването на София и скапаните булеварди са по-шумни, особено в социалките, но личните примери имат дори по-голям и траен ефект. Когато близките им споделят, че „абе знаеш ли, май тръгнаха да стават нещата“, поне част от българите в чужбина наистина биха се върнали. Това кога?

Текстът на БАСКОМ ще намерите тук, а това е презентацията към него.

Данни за българите в Германия за 2017

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/danni_bg_de/

Към декември 2017 е имало 310445 българи в Германия (без немски паспорт). От тях 67525 или 22% са непълнолетни. 6115 или 2% са над 65 годишна възраст.

1739 българи са получили немско гражданство през 2017-та. От тях 695 са с брак, а 263 са непълнолетни. Около 14500 са с двойно гражданство. 4000 българи са взели немско гражданство и са се отказали от българското си (всички са преди да влезем в ЕС, когато това беше изискване).

87230 българи са „влезли“ в Германия за 2017-та и 40250 са я напуснали. 74% от изнеслите се от Германия са били по-малко от 5 години в страната. 190 са починали. От „влезлите“ 67185 (77%) са емигрирали за пръв път от други България или други страни. Няма, разбивка за тази година, но предишни показват, че повечето идват от трети европейски страни. 16170 (18%) българи са се върнали в Германия. 3050 са родените българчета в Германия (не става ясно дали броят и тези получили автоматично немско гражданство).

88% от българите в Германия са емигранти. Останалите са родени в Германия. 6.6% са с двойно гражданство. 15% само са с висше образование.

В Германия има 130 хиляди домакинства, в които поне един член е българин. 1/3 от тях са от сам българин. Поне 35% от българите в Германия са живели под прага на бедността през 2017-та. Средното за Германия е 20-25%. Около 10% от домакинствата се водят за богати по немските стандарти. Средният доход на домакинство с българин в него от заплатите на всички членове е бил 2187 евро нето. Средното за Германия е 2790.

43.6% имат работа (41% жените и 56.5% мъжете). 36% ги издържат близки. 2% получават пенсия. 13% получават пари за безработица, а още 4.5% получават друга форма на социални помощи. 51% работят повече от 40 часа на седмица, а 9% – повече от 45 часа (поне официално). 41% работят в събота (пак само официално – и аз работя често в събота и неделя без да се пише никъде), а още 25% работят в неделя и празници.

29% от семействата, в които има поне един българин, са обявили, че се говори основно на немски в дома им. 44% са казали български (по-точно „друг европейски език“). 10% са казали турски.

По време на допитване миналата година 8.3% са отговорили, че са дошли в Германия заради образованието. 34.2% – заради работа. 31% са казали, че са дошли, за да се съберат с емигрирали по-рано роднини.

5% от българите в Германия се определят като в лошо здраве. 30% от пълнолетните са с наднормено тегло, а още 19% страдат от затлъсяване. 40% от българите над 15 години са казали, че пушат. Още 10% са пробвали преди цигари. 35% пушат редовно. Средно са пропушили на 18. Средно за Германия 22.6% пушат.

Може да разгледате и аналогичните данни от преди две години. Тук пък има карта на разпределението на българите в Германия за последните 10 години. Всички изводи тук се базират на данните на DeStatis.

Amber, безследно изчезналите и едното обещание

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/amber-lipsva-i-edno-obeshtanie/

Преди девет години в главата ми започна да се оформи идеята за използване на данни, crowdsourcing и интернет инструмент в помощ на безследно изчезналите. Така скоро след това се роди Lipsva.com. Той представляваше карта и регистър на безследно изчезналите събирайки информация от хаотичния бюлетин на полицията, местни и национални медии, както и директно подадени сигнали. Пазеше се информация, анонимизирана статистика за обявените за разкрити случаи и прочие. На база тези данни генерираше автоматично плакат, споделяше в социалните мрежи и дори търсеше хора чекирали се близо до изчезването в доста популярната тогава 4sq.

Карта от Lipsva с прогорени точки където са изчезвали хора.

Още в началото нямах илюзии, че сайтът ще помогне пряко на откриването на някого. Основната му цел винаги е била да повиши разбирането за проблема, че отговорността не е само на полицията, а на всички нас, че трябва да участваме с доброволчество и вече за разлика от внушенията на много медии всъщност огромна част от случаите се решават бързо и успешно. Също обаче исках и донякъде успях да покажа колко плачевно е състоянието на комуникацията на МВР по въпроса. С изключение на шепа нашумели случаи, повечето остават скрити по регионалните сайтове на полицията. Аз ги откривам, защото имам програми да ги следят автоматично. Случва се нерядко и самите полицаи да подават „новината“ само на определени местни медии, вместо да я публикуват бързо на общодостъпно място. Заради всичко това се стигна до комичната ситуация, че години наред на почти всяко участие на тогавашния дългогодишен шеф на отдел Издирване Захария Стоянов му показваха моята карта и го питаха „А това защо го няма полицията?“

Защо наистина?

През 2012-та и 2013-та имах няколко разговора и срещи в МВР. Беше заявено ясно, че сътрудничество се търси и се опитват да направят нещо. Още тогава искаха да въведат „сигнализиране с масови sms-и или нето такова“. Това, което се разбрахме е не да ми подават някаква информация, а поне да имам начин да потвърждавам дали случай е решен, за да е коректно това, което се публикува. Не стана. С годините многократно им предлагах софтуера и интеграциите, които имах безплатно в комплект с акаунтите в социалките, които бяха набрали сериозна аудитория. Не ги взеха.

Заради всичко това модерацията на Lipsva.com стана непосилна за мен задача. Не можех вече да гарантирам минимално качество на данните. В същото време настоявам на принципа, че ако с инициативата или НПО-то си нямаш план за решение или поне изглед за подобрение на даден проблем, но тъпчейки на едно място съвсем скоро ставаш част от този проблем. Затова през 2014-та спрях сайта. Повече за аргументите ми може да прочетете тук. Все пак, оставих автоматичните скриптове, които зареждат информация от сайта на МВР и Интерпол и захранват акаунта в Twitter.

От отчета на Amber Alert за 2017-та

Amber Alert в България

През януари тази година огря лъч надежда. МВР обяви, че най-накрая се включва в международната инициатива Amber Alert. Тя е за безследно изчезнали деца, но пак е нещо. В сътрудничество с организацията и Facebook ще създадат портал и ще подават бързи сигнали през социалната мрежа до всички в даден регион. Системата работи успешно в редица държави и България щеше да бъде една от тях.

Щеше…

Още през януари забелязах в илюстрациите на новината, че са използвали редактирани снимки на мобилно приложение – взели са това на Facebook и са добавили български текст. Такова приложение обаче няма. Забелязва се и сайт на домейна на cybercrime.bg, който отворих. Вътре беше проста директория със снимки и проби за плакати. Общо взето доста по-зле на това, което правих през 2011-та. Реших обаче, че все още работят по въпроса и предпазливо ги похвалих за активността.

Из страницата на cybercrime.bg и илюстрация от пресконференцията

Единадесет месеца по-късно промяна няма. Сайтът http://www.cybercrime.bg/amber/ е в абсолютно същото състояние. Интеграция няма. Обществена поръчка за портал на открих. Свързах се с международната организация Amber Alert и не можаха да ми дадат детайли за дейността си с българските власти. Не знам дали от тактичност или просто защото нямаха, но не цитираха никакви клаузи на поверителност. Все пак споразуменията са доста преди януари и България е включена като страна членка в годишния им доклад за 2017-та и са пуснали идентична новина като тази на МВР.

Lipsva.com в Amber Alert

За моя изненада обаче открих нещо друго – на сайта на организацията България е вписана с два социални акаунта, където „може да откриете актуална информация за безследно изчезнали деца“. Тези акаунти са именно на Lipsva.com. След няколко телефонни разговора с тях се оказа, че не знаят как са получили тези акаунти. Изглежда човекът започнал разговорите с МВР преди повече от година вече не работи при тях. Не можаха да отговорят дали са ги получили от българските си партньори или са ги намерили просто някъде в мрежата. Бяха толкова учудени, колкото и аз.

Във всеки случай акаунтите още седят на сайта им и в известен смисъл са си на място. Дори 4 години след като проектът спря и е останал само един безпризорен скрипт, който не съм пипал от поне две години и който работи самотно на някой сървър в тъмна стаичка, пак Twitter акаунта на @Lipsva си остава единственото място, което събира на едно място информация за безследно изчезналите българи у нас и в чужбина. Буквално замених част от комуникацията на МВР с прост скрипт.

Не твърдя, че МВР са дали Lipsva.com акаунтите на Amber Alert, за да могат да покажат все нещо. Дори и да са го направили, не мога да ги коря след като години наред им ги бутах безплатно само и само да имат нещо. Не твърдя, че не се работи или че вече не е готова интеграцията на МВР със Facebook и Amber Alert. Не откривам никакви белези за това обаче, от самата организация не потвърдиха, а и никой от случаите на изчезнали деца обявен в медиите през изминалите месеци не беше обявен през тази система.

Не твърдя и никога не съм твърдял, че Lipsva.com е решението. Никога не е изграждан да бъде решение, а и не може да бъде. Кодът вече е остарял и безполезен. Данните и интеграциите – също. Принципът на работа с проекта беше неустойчив без тясна работа с полицията. От самият сайт на Amber Alert ще видите в други държави цели организации, които се занимават с темата и помагат както на полицията в бързото решаване на отделни случаи, така и на обществото да разбере проблема и да съдейства на онези, които с години се надяват и търсят. Това не може да се замени с един скрипт или карта, но не се решава и с пресконференции и фотошопнати снимки на сайтове.

Без сигнали за промяна

В България имаше няколко опита за такива НПО-та, но нещата не се случиха. Голяма вина за това има именно опърничавото и назадничаво отношение на редица ръководства на МВР. Казвам „ръководства“, защото с редовите служители съм работил добре. През годините бая хора в системата по места видяха, че сайтът е полезен и говориха с мен неофициално. Потвърждаваха, че някой е открит и трябва да залича лични данни, споделяха проблемите в системата или приемаха сигнали, които съм получавал през сайта. Всеки път, когато съм виждал лъч надежда и ентусиазъм у някой служител на МВР за някаква промяна, разбирах скоро след това, че е била стъпкана „отгоре“. „Защото тия неща ние така не ги правим“, ако мога да цитирам един бивш зам. министър.

Затова, ако се чудите какво става с Amber Alerts в България, то почти сигурно съдбата е същата, както със снимките на изчезнали по видео таблата на метрото, mms-ите до таксиметровите шофьори, регионалните масови sms-и и прочие идеи, които са били обсъждани през години и „ей сега да станат“. Ако се чудите защо не може да откриете почти никаква информация за безследно изчезналите в България, то това е, защото тази тема явно е срамна. Както криминалната статистика. Или броят вътрешни системи и хаоса в софтуера и информационните масиви на МВР. Въпрос на манталитет, а не техническо решение.

Пластмасови неволи

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/plastmasovi-nevoli/

Новините, че Европейският парламент е забранил използването на пластмаси за еднократна употреба е доста преувеличено. Приели са предложение, което трябва да бъде одобрено от съвета и страните членки и е сигурно, че ще претърпи още промени. Преглеждайки го на диагонал мисля, че в предложението има смисъл. Наистина продуктите за еднократна употреба като сламки, лъжички и чаши представляват огромен замърсител, който практически не се рециклира. В същото време, има съображения, които трябва да се имат предвид, както такива мерки, колкото и доброжелателни, може да имат неочаквани странични ефекти.

Изделия, които трябва да бъдат еднократни, са например тези използвани в медицината, където стерилността на инструментите е най-важното. Това са спринцовки, тръби, инхалатори и прочие. Тези се използват не само в болниците, а и извън тях и са свободно достъпни в аптеките. Неизбежното добавяне на изключение за тези най-вероятно ще доведе до вратички в забраните, каквито видяхме за крушките с нажежена жичка.

Спирането дори на ежедневни продукти може да създадат проблем. Ето два примера.

Отскоро се говори много са сламките и макар да има убедителни данни, че представляват нищожен процент от общото замърсяване, има силен натиск за спирането им. Хора с увреждания обаче изразяват притеснение, че това ще ги затрудни в голяма степен. Хора с определена форма на парализа или недъзи на крайниците използват сламки, за да пият и ядат. При това използват по много на ден по хигиенни причини. Сламките им дават възможност да се относително самостоятелни и спирането им ще им отнеме това или най-малкото ще им донесе големи разходи.

Надали някой ще оспори, че намаляването на пластмасовите торбички е лоша идея. В България това започна, макар практически всички магазини да намериха как да заобиколят мерките. В град като Сан Диего обаче мярката е проработила толкова добре, че да откриеш пластмасова торба в боклука е станало почти невъзможно. Един неочакван ефект от това е била епидемия от Хепатит А сред бездомниците. Оказва се, че рутина за хората живеещи на улицата в този град е да си вършат работата в торбички, които да изхвърлят обратно в кофите. Когато торбичките са изчезнали от кофите, те са нямали избор да се изхождат в алеите, където някои от тях спят. Хепатит А се пренася при лоша хигиена и именно липсата на торбички е довело до влошаването ѝ. Стигнало се е до там, че неправителствени организации са започнали да внасят рола с торбички от други щати и да раздават на бездомниците.

Не оспорвам, че някакво ограничение трябва да бъде въведено. Особено имайки предвид как редовно научаваме за негативният ефект на пластмасата върху околната среда. След като имаше скандал около оригиналното изследване за микрочастиците в козметиката, в последните месеци научихме, че такива са открити в солта и хранителната ни система.

Винаги обаче има съображения, които трябва да се вземат предвид, за да има ефект такава забрана. Първо, когато се говори за толкова съществен материал за модерното ни съществуване, трябва да има на разположение заместител или поне да има изглед за такъв, който да достигне разумна цена в близко бъдеще. Именно това се случи с крушките. Икономическият смисъл от материалите е важен, защото висока цена на производство и рециклиране може да накарат много да заобикалят забраната и да увеличат бедността сред други.

Второ, макар потреблението на енергия и продукти да е най-високо в развития свят, към който България спада, огромна част от замърсяването произтича именно от развиващия се такъв. Ако не се лъжа, оценките бяха, че 2/3 от замърсяването на океаните идва от южна Азия, а доста малко идваха от Европа и щатите. От топ 10 държавите произвеждащи най-много такива отпадъци, нито една не е в развития свят. В този смисъл ограничаването на пластмасата тук не означава, че ще има забележим общ ефект. Това съвсем не означава, че не сме отново виновни за замърсяването в южна Азия, тъй като доста от процесите използвани за производството на техника, дрехи и какво ли не водят до замърсяване там, докато самите те се продават тук. Така към мерките за намаляване на пластмасата трябва да бъде взето предвид не само това, което влиза в нашите кофи, но и това, което остава по веригата на стоките, които внасяме от по-бедни страни. Шансовете това да се случи обаче са нищожни, имайки предвид как вече от десетилетия не може да накараме производителите на дрехи, например, да спрат експлоатацията на детски труд и да подобрят условията на работа във фабриките си в Азия.

Не на последно място, всяко такова ограничение съвсем естествено ще срещне съпротива, но трябва да се мисли в посока как да се накарат хората да видят смисъла от него. При крушките това се случи като видяхме намалените сметки за ток. При пластмасата обаче прякото наблюдения ще е единствено по-скъпи стоки и неудобство в ежедневието. Неудобство, което е нужно, ако искаме да се справим с проблема, но такова, което ще обезсмисли ограниченията скоро. Трябва да се работи много повече в посока промяна на мисленето на хората – да работят повече за разделяне и рециклиране, да мислят от къде идва стоката, кое е по-изгодно и по-здравословно за тях самите. Именно в тази посока работят инициативи като Капачки за бъдеще и Плети с тениска. Макар събраното от тях да е минимална част от това, което изхвърляме всеки ден като общество, основната им цел е да ни накарат да се замислим какво потребяваме, какво носим и какво оставяме след себе си. Също така как може да се използва по различен начин и колко е лесно да се събира правилно, ако просто ни е грижа за нещо конкретно. Разбиват и митовете за липсата на рециклиране в България и помагат на социални каузи в процеса.

Тепърва ще се говори повече за въпросните предложения на ЕП и не трябва да забравяме всички тези нюанси на темата когато българските представители имат думата.

Заглавната снимка е взета от Плетчица и е от завода за рециклиране в София.

Малко данни за родилната помощ в България

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/danni-za-rodilnata-pomosht/

Всяко чудо за три дни, но на всеки три дни – чудо.

Това, за жалост, е мантрата на общественото внимание в България. Преди месец почина жена по време на раждане. Две седмици рано – друга. Всеки такъв случай е строго индивидуален и всеки лекар ще ви каже, че нерядко е невъзможно да се прецени предварително ситуацията. В същото време описанията на притеснително голяма група жени буди тревога. Тази тема заля страната докато не беше изместена от следващият повод за притеснение.

Нека се върнем за кратко към нея

В началото на август написах статия обсъждаща майчината смъртност и факта, че смъртните случаи са голямо изключение. За този текст получих доста критика, че съм принизявал проблема и съм заемал страната на лекарите. В действителност се опитвах да оборя настояването на някои и чувството налагано в доста от изписаното по темата, че едва ли не жени умират всеки ден по подобен начин. Реалността е съвсем друга и шансовете нещо такова да се случи са нищожни. Налагането на такова впечатление обаче има осезаемо негативно влияние върху бъдещите майки.

В същото време е вярно, че никой не може да каже какво се случва в родилното. Дали извършените процедури са били нужни, какво е било отношението, зачитани ли са били правата и желанията на бъдещата майка и дори е поставен животът ѝ в опасност. Макар повечето раждания да протичат леко, всичко може да се промени в рамките на минути. Невъзможно е да се следи всяко раждане обективно.

Това, което може да следим обаче е резултата. За целта ни трябват данни от болниците, а такива няма на разположение. Мария Шаркова писа много правилно в Майко Мила, че е нужно да има стандарт и събиране на информация за случващото се по време на всяко раждане. „Липсата на данни означава, че нито едно твърдение не може да се отрече или потвърди.“ Напълно съм съгласен.

Данни обаче има… почти

Има едно такова чудо наречено регистър на ражданията, което от няколко години хуля в блога си. В предишната си статия посочих колко грешни са данните в него и направих паралел между лошото му поддържане и това на Търговския регистър. Многократно съм посочвал, че в този си вид публичните данни в регистъра единствено генерират фалшиви новини за раждаемостта и е най-добре да бъде спрян.

Затова някои може би ще се учудят, че тук ще цитирам именно този регистър. Всъщност, истинската му цел е именно тази, за която Мария писа – да се събира информация за ражданията с цел подобряване на родилната помощ в България. Докато в публичната част е достъпен само (неточният) брой раждания за всеки ден от годината във всяка област, в защитената част има още около 25 параметъра като възраст на майката, брой раждания преди това, използване на форцепс, цезарово, местене в друга болница, мерки на бебето, АПГАР и прочие. Тъй като тези данни съдържат доста лична информация, те са скрити и към тях би трябвало да имат достъп само специалисти и изследователи по темата. От отговорите, които получих от министерството – официални и неофициални – данните не са предоставяни за такива изследвания дори след като са поискани многократно. С други думи, информацията се събира, но не се използва.

Успях обаче да получа от надежден източник две справки, които биха били интересни за всеки, когото занимава темата. Показват броя раждания по болници в страната за 2015 и 2016 и в колко случая са правени определени манипулации. Тук ще посоча само някои числа от тази таблица, а цялата ще прикача в края на статията.

Условностите на данните

Преди да започна обаче искам да посоча някои важни условности. Данните идват от регистър, който сам аз определям като крайно ненадежден. Тази ненадеждност обаче е в контекста на общия брой раждания и по-малко в детайлите около тези, които са вече въведени. Поради липсата на контрол и санкции над болниците далеч не всички раждания се въвеждат. Това означава, че не може да се използва като статистика за ражданията, по което практически всички медии залитат. Поставя и въпрос обаче над това, което самите болници са въвеждали като детайли за всяко отделно раждане. В този смисъл сравнението между болниците тук би било единствено на база това, което самите те до голяма степен доброволно са въвеждали в регистъра със знанието, че това е защитена информация. Тук е моментът да кажа, че съм нямал достъп до регистъра и до каквито и да е лични данни. Това, което получих и пускам тук е единствено статистическа справка, която така или иначе следва да бъде публична.

Най-интересните изводи

Взимайки това предвид, ето някои числа от таблицата:

  • Най-много раждания в страната има в Майчин дом (София) – по 3900 на година. На второ място е Света София и Шейново с 2500 и 2300*
  • Извън София най-много раждания има в Проф. Д. Стаматов (Варна) и Свети Георги (Пловдив) с по около 2000
  • 50% от всички раждания в страната стават в 18 болници, от които 5 са в София. Останалите 50% са в други 92 болници
  • 30% от ражданията в страната стават в частни болници**
  • 60% от ражданията в частни болници са със секцио. При другите болници нивото е 37%
  • 41% от всички раждания със секцио са в частни болници
  • 52% от ражданията са класифицирани като нормални. 44% са със секцио. 1.5% са прематурни (1100). 0.18% са седалищни (108)
  • При 250 раждания (0.41%) е използван форцепс, а при 448 (0.74%) – вакум. От използвалите вакум повече от половината (232) са в Св. Лазар (София).
  • При 53% от всички нормални раждания не е имало оперативна намеса. При останалите (24% от всички раждания) са приложени процедури, сред които епизиотомия.

*: закръглям
**: за частна болница смятам такава с поне 50% частна собственост

Най-много секцио има в Хигия (Хасково) – 106 от 108 раждания за двете години. Следват ги Св. Марина (Плевен), Торакс (Пловдив), УБ Лозенец (София), Д-р Щерев (София), Селена (Пловдив), Ниамед (Стара Загора), Здраве (Пловдив), Парк Хоспитал (Пловдив) и Света София (София) – всички с над 70% секцио. Логично обяснение е, че жени, които са се решили на секцио или имат планирано такова заради рискови фактори, биха предпочели частна болница. Също така, някои клиники може да са специализирани в по-тежите раждания. Тези фактори биха били особено изразени извън големите градове, където изборът на болници е значително по-малък. Затова прякото сравнение тук е доста трудно.

Все пак числата при някои от тях са доста интересни. За сравнение Шейново има 48%, а Майчин дом (София) – 49%. Сред частните тези с най-нисък процент са Хаджи Димитър (Сливен) с 26%, Рахила Ангелова (Перник) с 29% и Уни Хоспитал (Панагюрище) с 35% (от 64 раждания). Всички останали частни имат над 45%. Препоръката на WHO за „нормални нива“ е 15-20% взимайки предвид разликите във възрастта на родилките в световен мащаб. По тази тема писах по-подробно преди две години.

Това далеч не стига като информация

Тези данни, за жалост, не са достатъчни, за да се създаде добра картина на родилната помощ в страната. Дават обаче бърз поглед с какво разполагаме в момента като данни и открехват донякъде вратата. За да има възможност да се взимат адекватни решения на база задълбочен анализ, освен, че трябва данните да са надеждни и достъпни за изследователите, трябва да обхващат значително по-голям обем от параметри. Ще е интересно, например, да се вписва дали е присъствал бащата или друг придружител, използвано ли е „магаре“, дали е дадено веднага на майката, кога е започнала да кърми, колко време е прекарало детето при майката в болницата. Това ще позволи не само да се направи връзка между дейностите и изходът на раждането, но и ще е основа за интервюта с майките, задълбочен анализ на отношението в родилната зала и как да се подходи към този проблем.

Докато това се случи, може да свалите таблицата и да прецените сами. Не забравяйте обаче предупреждението ми за възможните проблеми заложени в събирането им.

Другият паднал регистър

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/drugiqt-padnal-registar/

Покрай провалът на Агенцията по вписванията и кабинета с Търговския регистър се сетих за това как стабилността на системите и качеството на данните е принципен проблем в администрацията. Един такъв пример е регистъра за ражданията, към който се връщам отново и отново покрай ширещите се фалшиви новини за демографията. Макар този регистър в никакъв случай да не е важен и дори да съм призовавал да се затвори публичната част, той е показателен за работата с подобна инфраструктура.

В началото на годината предвидих, че ще тръгнат „сензационни“ новини за критичен спад в раждаемостта. Причината е, че повечето журналисти не си правят труда да проверяват снесените им сензации, а и често гледат да създадат свои търсейки каквито и да е числа, с които да украсят материала си. В случая регистърът за ражданията е удобен макар да сервира невалидни данни, за което самото министерство признава. Дори ръководството на Националният център по обществено здраве говори за това, което обаче не им пречи да публикуват редовно справки от него. Такава е инструкцията явно.

Тази година данните са особено изкривени заради няколкото продължителни периода, в който регистъра не работеше. Това в никакъв случай не беше проблем. Дори беше добре, защото ни спести малко жлъч. Създаде трудности единствено за шепа журналисти в кафяви медии, които нямаха от къде да си набавят числа и се наложи да се обърнат към други подобни източници. Счупеният регистър обаче означаваше, че данни не се въвеждаха продължително време и дори болниците, които се опитват да подават някаква информация, им трябва време да наваксат.

При първия подобен инцидент през януари, когато регистърът падна за 2 седмици, показах как това се отразява на забавянето във въвеждането. След като през юни и юли отново се скапа, но вече за 6 седмици, и без това грешните данни показваха още по-ниско ниво на раждания. Днес, например показва 27583 раждания от началото на 2018-та, а за същия период на 2017-та показва с почти 10000 по-малко – 37186. Това, разбира се, не отразява реалността, но за жалост рядко се случва реалността да продава вестници и печели гласове.

Ето обновената графика със забавянията към днес. Вижда се, че в последните 4 седмици се въвеждат данни за раждания от преди средно 35-40 дни. Формалното изискване на МЗ е за 3 дни. Някои болници още въвеждат за януари.

Анализът се базира на данни, които събирам автоматично всеки ден за попълнения брой раждания в регистъра. Цялата таблица може да свалите тук. Съдържа 127756 записа с брой раждания във всяка област за всеки ден. Повечето записи са проверки за нови попълнени данни за един и същи ден на раждането. Например за броя раждания през 1-ви януари 2018 съм проверявал през всеки ден от 2-ри до сега, за да видя кога болниците са въвели за тази дата.

Закъснелите данни са само част от проблема на този регистър, както съм предупреждавал многократно до сега. Липсват стандарти и гаранции за качество на информацията, както и реални санкции за болниците. Данните показват, че някои въобще не въвеждат ражданията, за което може да има много причини, включително, че не искат да разкрият какви процедури са включени в тях. Всичко това е просто пореден пример за това как се прави поредния регистър без да се следи за качеството и поддръжката, което практически обезсмисля цялото усилие и разходи.

Регистрите са лесно чиновническо решение за всеки проблем. В повечето случаи законодател или министър виждат тези проблеми като по-скоро фонов шум и се опитват да го заглушат с имитиране на дейност. Именно затова ще получим нов регистър на инвалидите, например. Проблемът винаги е, че не е ясно нужни ли са тези регистри, какви са изискванията към тях, кой отговаря за събирането и качеството на информацията, какво е нужно да се поддържа и кой ще осигури средствата за това. В същото време често подаването на информация натоварва фирми и граждани изрично за нещо, което в крайна сметка може и да не се използва. Най-често тези регистри свършват в кофата, когато човекът поддържал го от началото, напусне и никой няма идея как да продължи.

Тази новина може да навреди на вашето здраве

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/tazi-novina-moje-da-navredi-na-vasheto-zdrave/

В България умират по 4-5 жени заради бременност, по време на раждане или усложнения след него. На година. 5 жени през 2017-ма или 4.4 средно между 2010 и 2017. От около 65 хиляди раждания годишно.

Всяко от тях, без съмнение, е трагично и близките са в пълното си право да търсят отговори и да се съмняват. Разследванията са задължителни и при установени нарушения трябва да има последствия. Надали някой ще оспори това.

Прекрасно е, че в обществото ни има толкова голяма чувствителност към такъв проблем в здравната ни система. Обаче…

Самият факт, че доста не биха повярвали на числата, с които започнах, е пример за негативния ефект, който получаваме при преекспонирането на всякакви новини. Нямате нужда дори от статистика – всеки един случай се върти седмици наред в медиите, коментира се от зам. министри и експерти, бутат се микрофони в разплаканите гневни лица на близките и прочие „журналистически“ хватки.

Създава се чувството, че това се случва постоянно. Вкарват се необосновани и ненужни страхове на десетките хиляди жени, които са бременни към който и да е момент. Не на последно място, обезсърчават се хиляди здравни служители, които виждат себе си обрисувани като нехаещи касапи. И всичко това без осезаем положителен ефект върху майчината смъртност.

Многократно съм говорил за това как повърхностното и сензационно отразяване всъщност косвено задълбочава проблемите в демографията, здравеопазването и дори политическата ни система. Без контекст или с измислени числа всички аргументи биват лишени от смисъл извън гоненето на евтин ПР. За жалост, много инициативи с иначе добри намерения се осланят именно на такива тактики пренебрегвайки „страничните жертви“ на усилията си. А те, съдейки по наркотичния глад за жлъч на обществото ни, може да имат доста по-голям негативен ефект.

Несъмнено, всеки такъв случай не трябва да се гледа като поредната статистика, а да се разберат причините и да се вземат мерки. Нормално е за всички, още повече бъдещите майки и особено когато става дума за деца, да усещат как някой ги рита в сърцето. Очаквано близките търсят начин случая им да се разчуе и да стигне до горните етажи на властта в страха си да не бъде потулен. Недоверието в системата всъщност е един от основните ѝ дефекти, на който може да отдадем дори известна част от здравните проблеми на населението.

Всичко това обаче не променя факта, че тези случаи са изключение и нерядко медицината е непосилна да ги установи достатъчно рано и да помогне. Някои интервенции като секцио несъмнено повишават риска и това навярно не става достатъчно ясно. Има и доста други неща, които ще помогнат не само на родилките, а и на всички минаващи през здравната система. Следващия път като разпитвате зам. министър, например, попитайте го за сериозните вътрешноболнични инфекции и практическото бездействие по решаването им в страната ни. Защото много по-често се случва някой да влезе за рутинна операция и да си отиде от друго.

В никакъв случай не твърдя, че една смърт е по-тежка от друга. Как да намалим вероятността да се случва която и да е от тях обаче невинаги минава през шумни скандали, преекспониране или фокусиране върху конкретен аспект. И да, за съжаление е нужна една доза доверие в специалистите, колкото и да сме цинични по темата.