Tag Archives: България

Кадри от Правец, кокаин и ритони

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-25-29-may-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Под стряхата България тази седмица ври и кипи като водопад. Не Ниагарски, а роден, наш, Крушунски. Къде се изгуби коронавирусът? Ами ген. проф. д-р Венцислав Мутафчийски? Затиснаха ги новите арести на прокуратурата, нови количества заловен кокаин, нови разкрития за убийства – и за ритони. COVID-19 вече не е първа новина: има все повече излекувани и все по-малко заразени, а ген. Мутафчийски вече се появява в костюм на пресконференциите на Националния оперативен щаб. 2020-та, година четвърта от третия мандат на Бойко Борисов.

Това екоминистерство ли е…

… или лавка за уреждане на мръсни бизнеси? Зам.-министърът на околната среда и водите Красимир Живков – в схеми за отпадъци, в момента е в ареста, където са и видните предприемачи братя Бобокови. Според прокуратурата Живков действал като регулировчик за вноса (и износа) на тонове боклуци, насочвайки бизнеса към определени фирми. По тези схеми Бобокови се разследват за престъпления срещу околната среда и данъчни измами в особено големи размери.

Същият Живков е подписвал на два пъти и графици за ползване на вода от пернишкия язовир „Студена“, когато положението е било критично. Заради водната криза в Перник през януари бе арестуван и обвинен в умишлена безстопанственост екоминистърът Нено Димов. След близо 2 месеца го пуснаха под домашен арест. А водният режим в Перник ще отпадне до месец, обеща друг министър.

Заместник-министърът не е някоя герберска „калинка“, това е човек състоятелен, със завиден произход от фамилия, пред която премиерът Бойко Борисов благоговее. Родственик на Тодор Живков – баба му била първа братовчедка на Тато, родом е от Правец, откъдето е и един дългогодишен партньор на Борисов на белот. Само тези няколко условия са достатъчни да се издигне и замогне в България, все едно при БСП или ГЕРБ. Пред БНР тия дни вицепремиерът Томислав Дончев не успя да се сети от коя квота е Живков – на ГЕРБ или на „Обединени патриоти“. Ами ако е от квотата на Борисов? Това би обяснило и временната амнезия на Дончев.

Изглежда, че на върха на МОСВ „проспиват“ и водната криза в Перник, и вноса на съмнителни боклуци на съмнителни места. При тия пристъпи на апнея не са усетили и зловонието, изпускано във Варненския залив от спуканата тръба за фекални води. За изграждането ѝ отговорност носи МОСВ, сключило договора със строителя SFELINOS S.A. през 2011 г., по време на първия кабинет на ГЕРБ и Борисов. А тръбата си тече от миналото лято, но за премълчаването министърът на околната среда Емил Димитров вини Община Варна. Къде са били Басейновата дирекция и местната РИОСВ? Сигурно за риба.

Където е текло, пак ще тече

И текат – пратки с кокаин. За има-няма четири месеца в София бяха заловени близо 900 кг – повече от половин тон в кашоните с лайм през февруари и 320 кг в „Студентски град“ тази седмица.

Според експерта от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов „има опит да се възстановят каналите за разпространение на наркотици“. Потвърждава се информацията на Службата на ООН за контрол на наркотиците и предотвратяване на престъпленията, че Eвропа е била наводнена с кокаин въпреки пандемията. Наркобароните се възползвали от факта, че вносът в Европа на плодове, зеленчуци и други хранителни продукти от Южна Америка е сред малкото сфери, незасегнати сериозно от епидемията. Европейската служба за борба с наркотиците отбелязва в доклад за 2019 г., че България е транзитна страна за доставка на наркотици за Западна Европа и Близкия изток.

А в МВР да мислят за по-правдоподобни обяснения от това, че автомобилът с белия прах в „Студентски град“ бил спрян за „случайна проверка“. Случайна проверка може да има на някой с флешове и расти, у когото да открият цигара джойнт. Не и на кола с пакети кокаин в багажника.

И докато гражданинът – собственик на колата, влиза в ареста, на други им предстои да излязат – с гривна. Спецсъдът реши Арабаджиеви да са под домашен арест. Задържаха ги в Испания на 7 март м.г. и оттогава са все зад решетките.

Австралиецът Джок Полфрийман обаче окончателно остава на свобода, тъй като Върховният касационен съд отказа да възобнови делото, с което предсрочно е освободен. Осъден на 20 години за убийството на Андрей Монов, той излежа 12 и бе освободен предсрочно миналата есен. Вече няма пречка да се завърне в родината си. Но се оказва, че има – МВР му е попречило да се качи на самолет за Австралия, съобщи самият Полфрийман във Facebook. От Вътрешното ведомство неохотно са се задействали след запитвания на журналисти.

Далеч от родината

Други едва ли ще могат да се върнат в родината – не искат, а и не ги пускат. В Сърбия отново отложиха делото за екстрадиция на Цветан Василев, някога собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ). И така шеста година Белград не дава банкера на българските съдебни власти. Не е ясно какви са намеренията и на Обединените арабски емирства относно екстрадицията на хазартния бос Васил Божков, поискана в началото на март.

Колкото и свободни да са в тези чужди държави и все едно в какъв лукс тънат, те вече нямат специалния статут на ВИП, с какъвто се ползваха в България. Там са обикновени богати хора. Не се отнасят към тях с преклонение, никой не им се подмазва – освен сервитьорите, които чакат бакшиш, никой не поддаква и никой не показва, че се страхува от тях. Депресиращо е усещането довчера хората да са шепнели името ти, а днес никой да не те разпознава.

В пореден пост в социалната мрежа Божков обяви, че ритон от колекцията му от антични предмети, конфискувана от властите, се е появил за продан. От Националния исторически музей, където се съхраняват предметите му, отговориха, че ритонът е под видеонаблюдение 24 часа в денонощието. Записите ще бъдат изпратени в съда, за да се докаже, че обвиненията са несъстоятелни.

А на Васил Божков бяха предявени 7 нови обвинения (освен предишните 11) – за подбудителство към четири убийства и опит за изнасилване. Според прокуратурата той е ръководил организирана престъпна група за убийства и изнудвания.

По време на парламентарния контрол пък се разбра и че Държавната комисия по хазарта (ДКХ) е оказвала дългогодишна подкрепа на няколко големи оператора в бизнеса – „Еврофутбол“, „Евробет“, „Ню Геймс“ и „Национална лотария“. Утвърждавала е частично „нищожни“ правила, по които са оперирали фирмите на Божков и на довчерашните му партньори, а днес свидетели срещу него – братя Найденови. Разбра се още, че при 4000 проверки на ДКХ и НАП така и не са открили онези липсващи 700 милиона държавни такси, които сега търси министърът на финансите Горанов от Божков.

В оная „паметна записка“ от миналото лято Божков иска от бизнесмена Кирил Домусчиев да му осигури „пълен съпорт“ от ДКХ. Какъв по-голям съпорт от гореописания?

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Новият сезон на „Шоуто на популистите“

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/noviyat-sezon-na-shouto-na-populistite/

Политически трик на всеки популист, който иска да влезе във властта, е да говори от името на гражданите, защото партиите отдавна са изгубили общественото доверие. И не само системните.

Преди дни Мая Манолова обяви на свикан от нея протест пред Министерския съвет, че е време за смяна на караула, а себе си посочи като единствената алтернатива на това управление.

Само че бившият омбудсман и кандидат за кмет на столицата не е нов, а стар системен политически играч с биография, която поражда повече недоверие, отколкото доверие. А нейното изявление „Ние, гражданите, ще се превърнем в първата политическа сила на държавата“ не е нищо повече от една декларация с вътрешно противоречие, тъй като не може гражданите да са едновременно субект и обект на властови амбиции.

Манолова не каза как ще смени караула на събраното на площада множество, но е ясно, че в условията на демокрация, макар и фасадна, политическа власт се делегира само през избори. Дамата с неувяхващата слава на червено острие в битността ѝ на депутат от БСП при учредяването на „Изправи се.БГ“ заяви, че гражданската платформа няма да става партия, но ще участва в избори. И сега го потвърди. Това на практика означава, че Манолова ще търси ракета носител и е много вероятно това да бъде ДБГ, с която тя се яви в широка коалиция на местните избори за кмет на София. Понеже „лявото“ и „дясното“ загубиха легитимност като икономически и политически практики, а изборите отдавна не са състезание на платформи и идеи, подобен „брак по сметка“ не поражда въпроси, щом ползите са добре пресметнати. Манолова, естествено, се прицелва в таргет групата на традиционно левите избиратели, изгубили доверие в БСП. Но посланието „Изправяме се, за да защитаваме интересите на обикновените хора, защото не желаем партии да говорят от наше име“ разширява възможността да получи и по-широка обществена подкрепа.

Още като омбудсман Мая Манолова се опитваше да монополизира правото да говори от името на гражданите, тази роля ѝ хареса и сега не иска да се откаже от нея. Като обществен защитник тя имаше лостовете да оказва натиск върху институциите и да подкрепя различни каузи, а сега като политик, който се стреми към властта от и във името на гражданите, трябва да излезе с алтернативна управленска програма. Вместо това

тя ни предлага план с 19 мерки, с които за 19 месеца трябва да се излезе от кризата, породена от COVID-19 и от управленската немощ на кабинета „Борисов 3“.

В центъра на този план е програмата „Работа за всеки“, която трябва да осигури 200 000 работни места – само срещу 2,5 млрд. лв. Сигурно на Манолова този план ѝ се вижда особено актрактивен, само че той ще има същия ефект и въздействие върху избирателите, какъвто имаше „Визия за България“ – алтернативната управленска програма на БСП. Просто защото партийните програми никога не са били интересни за народни маси, пък и те отдавна не им вярват. Да не говорим, че веднъж се уловиха на царското обещание да ги „оправи“ за 800 дни, с което Сасккобурготското величество издърпа килимчето под краката на дясното правителство на Иван Костов, но българите останаха с излъгани надежди. Ама никой не им е виновен, защото дума (макар и царска) дупка не прави.

Преди Мая Манолова, заявка да измете корумпираното правителство на Борисов направи Слави Трифонов – другият играч на терена на популизма, който говори от името на народа. След като съдът отхвърли предложението новата му партия да се нарича „Няма такава държава“, шоуменът реши да я кръсти „Има такъв народ“ и така я легитимира като широка народна партия. Социолози вече мериха шансовете ѝ за влизане в парламента и ги оцениха не само като реални, но дори с възможности да се превърне в трета политическа сила, ако измести от това място ДПС, което през всичките 30 години на Прехода държи ключа за оцеляване на всяко правителство.

Ако Мая Манолова реши да се качи на ракетата на Слави, вместо да избере за партньор ДБГ, коалирането на две популистки формации би могло да доведе до неочакван резултат, но незадължително до очаквания от бившия омбудсман и шоумен. Защото и в популистките предизборни обещания е необходима мярка, иначе ефектът може да е обратен.

Дуото „Трифонов–Манолова“ е възможно както всеки друг предизборен формат в една напълно безпринципна битка. В нея програмите, идеите и политическата принадлежност към едно или друго европейско семейство са последното, от което зависят крайните резултати. Затова не е изключено Борисов да отправи към Трифонов по-добра оферта и тя да е за участие в управленска коалиция. Тогава „Има такъв народ“ ще седне на отрупаната с европейски благини маса заедно с „Граждани за европейско развитие на България“, макар че това ще е началото на края на шоуменската партия. А Трифонов ще е поредният популист, погълнат от огромната паст на Борисов.

Към днешна дата предсрочните избори изглеждат нереалистични. Затова пък шансовете на ГЕРБ да ги спечели са по-големи.

Първо, защото продължава инерцията на общественото одобрение на начина, по който кабинетът се справи с пандемията от COVID-19. Второ, защото хората, макар и останали на улицата без работа в тези няколко месеца, все още не са изпаднали в остра безизходица от липсата на средства. Идва лято, няма високи сметки за ток и парно, горивата поевтиняха, а има и обещания от кабинета за още по-ниски цени след изграждането на веригата от държавни бензиностанции.

След зимата ситуацията ще бъде друга, Борисов добре знае това и без политологически и социологически прогнози. Затова няма да е изненада, ако сега той сам предизвика ситуация за предсрочни избори – идеи и инструменти за това не му липсват. Това ще е битката на живота на премиера, защото този път залогът е изключително голям. Става дума за около 30 млрд. евро, които се очаква да получи България в рамките на следващия седемгодишен програмен период от бюджета на ЕС. От тях 11,7 млрд. ще са от общия европейски дълг, който Съюзът възнамерява да поеме за справяне с последиците COVID-19, останалите ще дойдат по линия на европейските фондове. При такъв залог съвсем очаквано е битката да бъде ожесточена и водена с всякакви позволени и непозволени от закона средства. Още повече че съвпада със завладяването и преразпределянето на бизнеси в България, което няма да мине без жертви.

Освен битка за пари, тези избори ще са и битка за оцеляване за националистическите формации или поне за част от тях, от които и Манолова, и особено Трифонов ще отрежат жива плът. В същото време шансовете на БСП да спечели следващите парламентарни избори изглеждат все по-илюзорни на фона на вътрешните противоборства в партията и на пропилените от сегашното ръководство възможности да извлече политически дивиденти от коронакризата и ударите, които тя нанесе върху икономиката на страната. Борисов иззе от социалистите инициативата за сваляне на ДДС, макар и само за отделни браншове, и няма да е никак чудно, ако започне предизборно дебата и за промяна на преките данъци, сигнал за което вече даде финансовият министър Владислав Горанов. Ако и сега БСП остане втора политическа сила, това ще ѝ отреди ролята на вечна опозиция и ще намали свежите попълнения в редиците на социалистите, понеже българинът обича да членува в управляващата партия, където потоците от пари не свършват.

Макар и в условията на по-силна конкуренция, ДПС не е изгубила шансовете си да се пребори за третото място

и партията ще направи всички усилия да запази позицията си на балансьор, а оттам – и на скрития ковчежник в управлението. Не е тайна, че кариерата на Владислав Горанов започва още преди да се е дипломирал в Стопанската академия в Свищов, като експерт по извънбюджетни сметки и фондове и директор на дирекция „Финансова политика“ към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, което от години се управлява от ДПС. А след влизането ни в ЕС това ведомство управлява програмите, финансирани с най-много средства от европейските фондове. Затова Доган имаше дързостта да изрече през юни 2009 г., на предизборна среща в село Кочан, община Сатовча, прословутата фраза „Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата“. Тази роля Доган си запази и до днес, но вече делегира част от правата си на Делян Пеевски, който зададе новия стил на управление на ДПС не като партия, а като бизнес корпорация.

Бъдещето на властта в България е неясно на фона на започналата икономическа криза и предстоящите социални брожения в света. Променената реалност след края на пандемията неминуемо ще създаде условия и за раждането на нови идеи и доктрини. А както твърди Евгений Кънев, може би предстои и предефиниране на „лявото“ и „дясното“, ако демокрацията оцелее.

Заглавна снимка: Бойко Борисов и Мая Манолова по време на конференция за двойния стандарт при храните в ЕС през април 2018 г. Източник: Сайтът на Българското председателство на Съвета на ЕС

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Партиите на Вторите. Накъде с Цветанов

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/partiite-na-vtorite/

Вече оневинен за „Апартаментгейт“, заради който преди година бе изхвърлен от ГЕРБ, Цветан Цветанов подготвя своя политически реванш. През тази една година дискредитираният първи и последен Втори зад Бойко Борисов свърши много работа. Промени външния си вид, успя да влезе в нов публичен образ – на анализатор от НПО и критик на властта, спазвайки през цялото време мярката – и на изявите, и на критиката.

Неправителствената организация, която оглави, не просто помогна за трансформацията му. Показа, че заместникът на Борисов може да разчита на влиятелни презокеански приятели и организации – контакти, създадени и развити в битието му на политик. Позицията в Центъра за сигурност, където Цветанов успя да привлече имена, известни и утвърдени в дясното политическо пространство, му позволи да остане в публичното – в нова легитимност.

От края на 2019 г. настоящият шеф на Евроатлантическия център за сигурност обикаля България. От поне три месеца вървят слухове, че ще прави партия, за която ще разчита на създадените от самия него регионални структури – тези на партия ГЕРБ. Самият той публично не е коментирал слуховете.

ГЕРБ – зряла партия

Банално, но изглежда, че ГЕРБ навлиза в своята зрялост, след като вече дава и филизи. На 14-тата година от учредяването си първоначално като гражданско сдружение Гражданите за европейско развитие на България не изглеждат единни както в началото, но пък са все така опортюнисти.

Дългият престой във властта се „отплаща“ – за три мандата има недоволни, недооценени, обидени, изхвърлени. Видимо са малко на фона на членската маса, а някои затаиха недоволството си след разрива с Цветанов в резултат на миналогодишния скандал с луксозните и евтино напазарувани апартаменти от видни фигури на ГЕРБ. Бившият заместник на Борисов подбираше голяма част от кадрите в партията. Известно е, че лидерът понякога не знаеше имената дори на депутатите от групата.

Днес Цветанов вече го няма в ГЕРБ, а „Апартаментгейт“, заради който си отиде, липсва и в отчета на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Парламентът го одобри тази седмица с гласовете на управляващото мнозинство, но за „гейта“ в него няма и дума. Така, макар и барбекюто на една тераса вече да го няма, високите етажи на властта си останаха високи за Антикорупционната комисия.

Излиза, че Борисов и Цветанов са високоморални политици, след като първият настоял, а вторият подал оставка от постовете в партията и парламента. Наказателна отговорност ли? С постановлението си от 17 февруари т.г. Специализираната прокуратура отказва да образува досъдебно производство и прекратява проверката. И така потвърди едно изявление на Цветанов по БНТ от март м.г., че няма кой да го накаже, защото не е извършил нищо нередно… Достатъчно очистен, за да започне на чисто в политиката.

Фойерверки

Най-новата политическа история на България показва, че партиите на Вторите не се превръщат в движеща сила. Ако успеят, обикновено е за кратко, съдбата им е да бъдат медиен фойерверк. Освен Уикипедия, днес малцина помнят създадената от Касим Дал, някога Втория след лидера на ДПС Ахмед Доган, Народна партия „Свобода и достойнство“. Не наруши особено монолитността на ДПС и „Демократи за отговорност, солидарност и толерантност“ (ДОСТ) на бившия лидер на Движението Лютви Местан, който също бе Втори. (Втори, защото, докато е жив почетният председател, такъв ще е всеки, поставен начело на ДПС.)

Въпреки етикета на „либерали“, по своята същност ДПС е авторитарна партия – централизирана система с лидер най-отгоре, чиято е последната дума за кадровите, организационните и финансовите въпроси. Наред с това носи и белезите на тоталитарна партия, тъй като всеки, напуснал я или отлъчен от нея, бива репресиран. Приликата с ГЕРБ е, че и в едната, и в другата цари дисциплината на неразсъждаващо подчинение на Първия, бил той Доган или Борисов.

Граждани, гражданки и шоумени

За следващите избори през пролетта на 2021 г. ще има поне два нови политически субекта, на които ще им е за първи път да участват в парламентарен вот. По всяка вероятност това ще са формация на шоумена Слави Трифонов заедно с бившия омбудсман Мая Манолова и дясно обединение, центрирано около партия на Цветанов… На първата социолозите даваха шанс да прескочи бариерата от 4% още преди да беше учредена. Все още никой не мери публично шансовете на Цветанов.

И Трифонов, и Манолова вече са дали заявки за участие чрез действията си. Трифонов и сценаристите му започнаха отдавна, още с подписката за референдум, и пета година поддържат огъня, а след като излязоха от bTV чрез телевизията си „Седем осми“, междувременно учредиха и партията „Има такъв народ“.

След като се съвзе от загубата на кметските избори в София, и Манолова се зае да освежава протестърския си аутфит. Нейното ребрандиране като надпартийна „гражданка“ бе следствие от работата ѝ като омбудсман през последните години. Така се стигна до гражданската платформа „Изправи се.БГ“, обявена от нея като проект, който няма да се превръща в партия. Все едно е дали ще се превърне в партия, или не. Яви ли се на избори, това автоматично означава игра на политическия терен. Няма съмнения, че Манолова цели това предвид провалената заявка платформата да решава „конкретни казуси на граждани“ и да се утвърди като някакъв алтернативен омбудсман.

За по-голямо представителство чрез нескончаеми протестни акции се борят и Костадин Костадинов и „Възраждане“, на които е отредено да заемат мястото на „Атака“, същевременно разширявайки базата ѝ.

X-фактор в политиката

Единствено Цветанов засега затаява намеренията си. Известен със своя чутовен работохолизъм и с това, че държи на хората си (за разлика от много други политици), той обаче не притежава харизмата на лица като Трифонов, Манолова, Борисов. Харизмата, позната като „X-фактор в политиката“, няма нищо общо с ефективността на лидерите, но именно тя ни кара да ги следваме. Германският социолог Макс Вебер, който въвежда и термина, обяснява харизматичното господство като определено качество на индивида, което го разграничава от обикновените хора, и той е третиран като надарен със свръхестествени или поне някакви изключителни сили или качества.

Независимо че мнозина не харесват Борисов, намират за лицемерна Манолова, а Слави – за твърде голям популист, не може да се отрече, че мнозина ги и следват. Обяснението е, че някои индивидуални качества, които притежават, им създават по-малко или повече харизма. Например в началото царят притежаваше харизмата на еднорог, но по-късно тази митологема се разсея и дори зацапа.

Цветанов е организиран, дисциплиниран, ефективен, но тези качества не му придават харизма, която да привлече широк кръг избиратели към бъдещ политически проект. Това е и отчасти обяснението защо залага на хора от структурите на ГЕРБ, които го познават и с които е работил. Би могъл да разчита на избирателна база с по-голям обхват, ако привлече и други политически дясноконсервативни сили. Защото в едно поне няма съмнения – къде би се позиционирал Цветанов.

Борисов, човекът-отгоре-на-вертикала, мълчи. Ще се изкаже, ако новият проект е факт, въпреки че формация на бившия Втори не би застрашила ГЕРБ. Но ще я отслаби. Дали е достатъчно за начало на един реванш?

Заглавна снимка: Стопкадър от интервю с Цветан Цветанов в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ на 7 май 2020 г.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Държавният бензин – като нафтата на БДЖ. И паднали ангели

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-18-22-may-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

И сега като падне голямото строителство на обявените 100 държавни бензиностанции… защо и „Джи Пи Груп“ да не получи част от тях. Нали строеше такива на „Лукойл“, когато шеф беше Валентин Златев. Може пък с колонките за горива да ѝ се получи по-добре от плочките на „Графа“. 

Бъдещите 100 бензиностанции няма да са играч за подценяване на пазара на горива на дребно. Макар в България да има свръхдостатъчно – 1971, докато в Австрия са 1651, в Чехия – 1201, в Унгария – 995… В момента най-голямата верига бензиностанции в България с над 220 обекта е на руската компания „Лукойл“, която е и производител на горива, държи и над 70% от данъчните складове. Накратко, „Лукойл“ е господар и командир на пазара. (На OMV са 92, на Shell – 102, и т.н.). Държавната петролна компания обаче ще вземе под свое управление базите на Държавния резерв за съхранение и обновяване на резервите на петролни и енергийни продукти, повечето от които сега също държи „Лукойл“.

За какво изобщо ни е КЗК

Защо ѝ трябва на властта да излиза на пазара като икономически субект? „Държавата ще купува горивото, но ще го продава на реални пазарни стойности“, заяви тази седмица министърът на икономиката Емил Караниколов. Излиза, че държавата не е в състояние чрез Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да регулира пазара, за да няма картелни споразумения между големите играчи, обединени в Българската газова и петролна асоциация. Ако КЗК не се справя, най-добре да я закриват. Проверките и налаганите от време на време глоби не вършат работа, а просто имитират дейност.

Ако искаше да разбие доминацията на „Лукойл“, властта можеше да се ограничи до държавния резерв. А и вече увеличи контрола върху руската компания, след като разпореди да отдели и регистрира като отделни складове шестте си бази, свързани с нефтопровода. Но разпределението на близо 2 милиарда за саниране се услажда, а Държавната петролна компания ще е къде-къде по-голяма баница. После почва краденето, държавният бензин е като нафтата на БДЖ – общ, следователно пълнете тубите.

Вървят едни лозунги и закачки

Ей така и при социализма всичко беше „общо“. А щом е общо, хората просто си вземаха своето: не е кражба да крадеш от държавата, нали е на всички. Партийната номенклатура – от задгранични дружества и големи строежи, продавачите – от сиренето и салама, готвачите – от продуктите в кухнята, кой откъдето свари… А президентът Румен Радев гарантира, че няма да се краде – ако той ни управлява. И премиерът социалист Жан Виденов не крадеше, но какво от това – кризата през 1996–1997 г. е неразделна от неговото име. Виденов беше най-младият премиер, но дори и кадърът на проф. Александър Лилов не беше лозунгар като Радев. Държавният глава да внимава с тия изявления, че няма да намери партия, която да го подкрепи, ако ще рейдва изпълнителната власт.

Президент и премиер се държат като съпрузи, които са си втръснали, и ядно си подхвърлят през медиите разни изречения. Първият обвини Борисов, че управлението му сее смърт, той пък отговори, че са бебета и не спря дотук. „Имaтe рядък шaнc дa ви упрaвлявaмe c мoитe кoлeги, зaщoтo, aкo ви упрaвлявaшe кoлeгaтa Рaдeв, тoй щeшe дa поcтъпи, кaктo поcтъпихa Путин, Бoриc Джoнcън, щяхa дa измрaт хoрa.“ За COVID-19 или за хунта говори Бойко Борисов?

Паднал ангел или whistleblower

Защото от Дубай хазартният бос Васил Божков заяви, че „България се управлява от хунта“. Допреди 4–5 месеца, когато още имаше офиси, лотария, колекция антики и ФК „Левски“ – и нямаше 11 обвинения, Божков не говореше като аватар на Корнелия Нинова. Предишната позиция на недосегаем му е пречила да види колко несправедлива е съдебната система. Но от базата си на паднал ангел вече говори за мутри в управлението, прокуратура бухалка и Делян Пеевски.

Къде беше Божков на протестите срещу Гешев за единствен кандидат за главен прокурор?! А какво би споделил за ерата „Филчев“… Нищо няма да сподели. Най-много да пусне още някой SMS, анкета – или снимка. Но един министър на финансите на царя, финансиран и от Божков, оцеля въпреки снимка на яхта в Монако с известен контрабандист. При първия кабинет на Борисов бяха „изпуснати“ и серия разговори, но въпреки това той управлява с трето правителство.

Като разобличител Васил Божков не е особено убедителен. След като години наред си живял в сенките на слуховете, на гардовете си и на митовете за персоната си, под светлината на прожекторите никак не е комфортно. Дори и да смениш черната тениска с бяла риза и да си играеш със сърцата на сините фенове – макар че „големият футбол в България отдаде богу дух преди двайсетина години“.

Сега в сапунката, която върви от Дубай през Facebook, Божков обяви левскаря футболист Наско Сираков за получател на акциите на „Левски“. Име, което се подгрява от няколко дни. To be continued… Дали дубайският сериал ще прекъсне за лятна почивка? За новия сезон ще се наложи сценаристите да проявят повече фантазия и да включат повече диалози. През лятото обаче може да се пусне чатбот, който да комуникира с потребителите от името на Божков.

Тенът на премиера – реклама на туризма

Някой в България дали проверява футболните клубове за пране на пари и източване на ДДС? Същият въпрос се отнася и за хотели и заведения. С готвената за одобрение в парламента ставка от 9% ДДС за ресторантьорите, контролът на данъчните трябва да е като слънцето, въздуха и безплатния шезлонг за всяко живо същество.

Когато си представим тази картинка, до шезлонга, освен данъчен, неизменно изниква и министърката на туризма Николина Ангелкова в блузка на флорални мотиви. Може ли Ангелкова да не рекламира българския туризъм? Премиерът например винаги може да каже пред камери, че тенът му е от родното Черноморие.

Засега предложението на „Патриотите“ да има ваучери за всички на първа линия в борбата с пандемията, които да почиват не само в държавните бази, удря на камък. Местата в държавните бази са около 15 000, а близо 13 700 души, работещи на първа линия, получиха по 1000 лв. Здравните работници ще отидат в почивни бази на Министерството на здравеопазването, полицаите – в тези на МВР, те и сега имат това право, този закон е абсурден, заяви лидерът на НФСБ Валери Симеонов. Така е – държавата премества едни пари от един джоб в друг. Виж, би имало смисъл, ако базата на Министерския съвет в Евксиноград например се отдели изцяло за хората от първа линия. Но едва ли…

А пчелите умират, хора, пчелите умират. Убиват ги отровите на земеделците и на никого това не пречи.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Непосилното милосърдие. Борбата на един детски социален център

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/neposilnoto-milosurdie/

Може ли една социална услуга да се помещава в жилищен имот? Необходимо ли е съгласието на съседите, за да се осъществява тя? Възможна ли е интеграцията на едно малцинство, ако то не съжителства с мнозинството? Това са само част от въпросите, които поражда казусът с Центъра за обществена подкрепа във варненския квартал „Владислав Варненчик“, който се ръководи от сдружението „Милосърдие за теб“.

Какво представлява центърът на „Милосърдие за теб“

Социалният център се посещава от деца между 4 и 15-годишна възраст. Огромната част от тях са ромчета. В него те получават подготовка за училище, помощ за уроците, имат възможност да се занимават с театър, да ходят редовно на зъболекар, да се консултират с психолог. Голямата част от тези деца са първото поколение в рода си, което е грамотно. Много от най-малките не знаят български и никога не са напускали гетото, преди да започнат да посещават центъра. Всички, които са в училищна възраст, ходят на училище.

Повечето от децата отиват в центъра по желание на родителите си, които искат да им дадат по-добри перспективи от тези, които са имали те. Но има и деца, които са преживели насилие, изоставени са от родителите си, били са жертви на трудова експлоатация.

„Нашият център осигурява вече три години достъп на всички деца до ежеседмична дентална програма. Всяка седмица група от максимум десет деца посещава зъболекар. Децата преодоляха своите страхове и с желание престъпваха прага на кабинета. Дори привлякоха своите приятели, които не са потребители на социални услуги при нас, към посещение при зъболекар“, разказва за „Тоест“ Силвия Бакалова от „Милосърдие за теб“.

Центърът дава възможност на децата за първи път през живота си да отидат на почивка, да бъдат доброволци, като помагат в ремонта на старчески дом, да изнасят театрални представления и дори да правят късометражни филми. Те участват в коледен концерт, организиран от Община Варна, и печелят втора награда в категорията „Социални центрове“ на Варненския пролетен фестивал.

През февруари 2019 г. немската благотворителна организация Christusträger-Waisendienst, която финансира „Милосърдие за теб“, купува апартамент на партерен етаж в жилищен блок, където да се нанесе центърът. Имотът е на 50 метра от ромската махала на „Владислав Варненчик“.

„Аз лично съм работила като учител в 100% сегрегирано училище четири години, вече 11 години работя в ромската общност на квартал „Владислав Варненчик“. Опитът ми показва, че ако децата не се изведат от своята общност за поне една трета от времето на едно денонощие, то дефицитите се задълбочават и трудно можем да поемем по пътя на промяната“, твърди Силвия Бакалова. И се аргументира: „Ако нашите усилия не са да изведем децата от тяхната така наречена „зона на комфорт“, то ние никога няма да постигнем максимална промяна в позитивна насока за тях… Именно затова като ръководител смятам, че нашият център трябва да бъде извън общността, наблизо, за да се чувстват децата и родителите спокойни и сигурни, но все пак и мотивирани за промяна.“

С новото място започват и проблемите за социалния център

Стремежът на „Милосърдие за всеки“ да изкара ромските деца от сегрегираната среда се сблъсква с нежеланието на представителите на етажната собственост. Към тях се присъединяват и живеещи в два съседни входа. Те настояват, че за да се извършва подобна дейност, трябва да се промени предназначението на имота и той да престане да бъде жилищен. Уловката е, че по силата на Закона за етажната собственост, за да се смени предназначението на един имот, е необходимо съгласието на съседите. Които категорично не са съгласни.

Според Силвия Бакалова причината за това несъгласие е дискриминационното отношение към ромчетата, които посещават центъра. Тя изпрати на „Тоест“ снимка на вратата на входа, която е във видимо лошо състояние, с думите „за да видите, че най-големият проблем в случая надали са ромските деца“ (вж. заглавната снимка на статията).

В документите, с които „Тоест“ се запозна, никъде няма пряко изговорено антиромско отношение. В протокол от Общо събрание на етажната собственост от 13 март 2019 г. обаче е записано следното (оригиналният правопис е редактиран):

„По-голямата част от собствениците от етажната собственост изразиха мнения, че не желаят във вх. 18 да се развива социална дейност, защото същата е обвързана с постоянен достъп в сградата на всякакви външни лица, които ще създават за тях и семействата им безпокойство, по-голямо от обичайното. Също така разкриха, че имат притеснения относно лошото влияние, което биха могли да окажат ползващите въпросната социална услуга върху техните малолетни и непълнолетни деца.“

Живеещите във входа предпоставят, че децата, които посещават центъра, за да учат, да се занимават с изкуство и доброволчество, да ходят на зъболекар, могат да окажат лошо влияние.

„Протоколчикът сам е изписал, че се страхуват от лошото влияние на децата ни над техните. За съжаление, той не се съгласи да протоколира, че не искат заради краста и въшки, които ще дойдат от нашите деца“, добавя Силвия Бакалова. Тя предлага да изгради вход с външна стълба към апартамента, така че децата да не влизат директно във входа. Етажната собственост и с това не е съгласна. В цитирания протокол пише, че предложението за външен вход не се приема „предвид мотивите и притесненията“ за дейността на социалната услуга.

Районният кмет на „Владислав Варненчик“ – Николай Костадинов от ГЕРБ – е регистриран по постоянен адрес в същия вход

Пред „Тоест“ той предложи друга аргументация на казуса със стълбата: „Пътят да се направи тази външна стълба е много дълъг, защото трябва отстъпено право на строеж от страна на Общината, но тя не може да го направи без съгласието на етажната собственост. Ние тъкмо си бяхме направили градинката. Колкото и малка да е, все пак е нашата градинка. Тъкмо си я бяхме направили и тя точно там иска да направи стълба.“

Администрацията на район „Владислав Варненчик“ извършва няколко проверки на социалния център по сигнали на съседи. Проверката от 11 март 2019 г. установява, че в апартамента се извършва ремонт, но без да се допуска силен шум и с прекъсване във времето между 14 и 16 часа. На 13 януари 2020 г. в апартамента са се провеждали занятия с пет деца. Не е представен документ за промяна на предназначението на имота, а удостоверение и лиценз за извършване на социални услуги, които според администрацията са валидни за предишния адрес на центъра.

От протокола от проверката на 24 януари 2020 г. научаваме, че родителите на пет деца между четири и шест годинки ги водят в центъра, в който с тях се работи „в посока интеграция и социализация и превенция от отпадане“. Предписанията са да се обсъди достъпът на външни лица във входа на общо събрание на етажната собственост, като решението от него стане задължително, и да се представи документ за промяна на предназначението на апартамента, който да се води като център за обществена подкрепа.

През март 2019 г. кметът на „Владислав Варненчик“ Николай Костадинов представя становище на главния юрисконсулт на района, което може да се обобщи така: според допълнителните разпоредби на Закона за устройството на територията жилищата са предназначени за жилищни нужди, а ако нещо се ползва за друго, то трябва да се смени предназначението му. Юрисконсултът твърди, че дейността на центъра е обществено обслужваща и поради това предназначението на имота трябва да се промени от жилищно в обществено обслужващо.

Въпреки протестите, проверките и становищата социалният център продължава дейността си до март тази година, когато временно затваря заради пандемията от COVID-19. На 14 май Силвия Бакалова получава писмо от заместник-кмета на Варна Тодор Иванов, че социалният център е в нарушение, защото не е сменено предназначението на имота. И че това е основание да се издаде заповед за забрана на ползването му, като се прекъсне подаването на електричество, вода и отопление към него. Така центърът няма да може да продължи дейността си. „Милосърдие за всеки“ ще си търси правата в съда.

Обществено обслужване ли са социалните услуги

Кои са обществените услуги? Такива са например администрацията, учебните заведения и детските градини, болниците, медицинските, културните и религиозните центрове и т.н. В разговора си с „Тоест“ районният кмет Николай Костадинов два пъти употреби „детска градина“ по адрес на социалния център.

Изразът „обществено обслужване“ се употребява най-вече когато става дума за определен тип имот, сграда или строеж. Социалните услуги от своя страна не са обвързани с изисквания за тип сграда или имот. Според Закона за социалните услуги, чието влизане в сила в края на миналата година беше отложено до първи юни, те могат да се извършват в домашна или специализирана среда, както и да бъдат мобилни. Могат да се предоставят и в училища, детски градини или ясли, от което следва, че една детска градина не е социална услуга.

В отговор от юли 2019 г. на запитване на Силвия Бакалова от Агенцията за социално подпомагане (АСП) твърдят: „Социалната услуга ЦОП [център за обществена подкрепа] е услуга в общността и може да се предоставя в част от жилищна сграда (апартамент, офис), без да е необходима промяна на статута на обекта в сградата като обект с обществено предназначение.“

Отново в отговор на Бакалова от Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) подчертават, че по смисъла на Закона за социалните услуги те не са обслужващи дейности.

Има социални услуги впрочем, които масово се осъществяват в жилищни сгради – кризисни центрове за пострадали от насилие или трафик например. Ако за тях се иска съгласието на етажната собственост, това би компрометирало защитеността на социалната услуга.

Поне четири общински имота в район „Владислав Варненчик“ са със статут на жилища, но са предоставени за безвъзмездно ползване на три неправителствени организации и на общинската Дирекция „Социални дейности“, става ясно от писмо от Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ на Община Варна от юни миналата година. Следователно практиката невинаги е да се променя предназначението на имота, когато в него се извършва социална дейност.

За проблемите със социалния център Силвия Бакалова обвинява районния кмет Николай Костадинов, а той – нея

Всеки от тях казва, че другият се държи агресивно. Тя смята, че той е повлиял на съседите да се настроят срещу центъра. Костадинов отрича да е оказвал влияние или да е използвал поста си:

„Когато видях, че става дума за нещо агресивно, арогантно, и знаех, че със сигурност по някакъв начин ще рефлектира върху поста, който заемам, просто на последните събрания дори не съм присъствал. Освен това мерките, които тя казва, че ние сме взели, аз като кмет на район не съм взел абсолютно никакво репресивно решение по отношение на тях. Нито някакво наказание. Няколко пъти колегите са ходили, и то защото са получили сигнал от страна на етажната собственост. И реакцията е била такава, каквато при всеки един случай или казус. Не знам дори дали те са знаели, че отиват в нашия вход на проверка. После вече са разбрали. Но в момента, в който са получили сигнала, те реагират всеки път по един и същи начин. Има сигнал – моментално се отива на проверка.“

Районният кмет твърди, че дори когато иска, не е в състояние да повлияе на съседите си: „Когато ставаше въпрос за санирането, вече бях станал кмет. И ми беше изключително трудно тези хора да ги агитирам, че това е нещо хубаво за нас, въпреки кампаниите, които вървяха. А сега? Ситуацията с какво е по-различна? […] Камо ли пък да имам такова влияние върху тях, каквото тя се опитва да изкара. Аз съм, в интерес на истината, най-пасивният от етажната собственост, и то защото в крайна сметка се оказа, че това ще повлияе на това, което работя.“

Според него е грешка на Бакалова, че не е поговорила предварително с обитателите на входа, за да разбере дали има смисъл да купува апартамент за целите, които си е поставила. Тя казва, че се е консултирала с юрист преди покупката и според него няма законово изискване за съгласието на собствениците във входа нито за закупуването на имот, нито за развиването на социална дейност: „Сами разбирате, че съгласието е непостоянна величина, на която не можем да се осланяме, за да мотивираме своя финансиращ орган да инвестира средства. Всяка продажба на имот във входа би могла да разруши съгласието, а така също всеки човек може да смени по всяко време мнението си.“

Съвсем скоро след купуването на апартамента обаче Силвия Бакалова се е срещнала с живеещите във входа и ги е поканила да посетят социалната услуга на стария ѝ адрес, за да научат повече за дейността ѝ. Според нея на тази среща Костадинов е заявил, че когато услугата е била на предишния си адрес, е имало жалби срещу нея.

„Тоест“ не разполага с доказателства кой какво е казал, но редакцията получи официална кореспонденция между двамата. Бакалова подава заявление с искане за информация дали има подадени сигнали за нарушения срещу социалния център по времето, когато той се е помещавал на стария си адрес. Отговорът на кмета е, че не са постъпвали такива сигнали.

Личен конфликт или структурни проблеми?

Измамно лесно би било да се вземе страна в този конфликт, в зависимост дали сме на страната на организациите, работещи за интеграцията на ромите, или на хората, които не искат да се смущава спокойствието във входа им. Зад взаимните обвинения прозират много по-дълбоки проблеми.

Първият проблем е самовъзпроизвеждането на сегрегацията. Очаква се от ромите да се интегрират, но без да се смесват с мнозинството на етническите българи. Не само жителите на този вход гледат с подозрение на ромските деца. Едва 17,7% от етническите българи у нас биха приели да имат роми за съседи. Да си припомним колко родители изтеглят децата си от училища и детски градини, защото в тях има ромчета, колко роми не са назначавани на работа само заради етническия си произход, макар че притежават необходимата квалификация. Присъствието на антиромската партия ВМРО в управляващата коалиция не допринася за преодоляване на тази ситуация.

Не по-малък проблем е и законовият хаос по отношение на социалните услуги. Законът за социалните услуги понастоящем не действа, но в него така или иначе не е уточнено какви социални услуги в какви типове имоти могат да се осъществяват. А правилник за прилагането на закона няма. Този въпрос не е регламентиран и в Закона за социалното подпомагане, който до неотдавна обхващаше и социалните услуги, нито в правилника към него. Според Закона за устройството на територията жилищата са за живеене.

Предоставянето на социални услуги в имоти със статут на жилища е не само разпространена практика, а и според редица институции, освен АСП и ДАЗД, то е напълно законно. През 2019 г. „Милосърдие за теб“ печели финансиране от Фонд „Социална закрила“ на Министерството на труда и социалната политика, за да оборудва новозакупения апартамент, в който се помещава центърът. От ДАЗД извършват и проверка в центъра на новия адрес, а заключението от нея е, че предоставяната услуга е на много високо ниво. В течение на конфликта с етажната собственост „Милосърдие за теб“ получава подкрепящи писма от Регионалното управление на образованието – Варна, от Дирекция „Образование и младежки дейности“ на Варненската община, както и от три училища. Всичко това едва ли би било възможно, ако дейността на социалната услуга беше незаконна.

В същото време една успешна социална услуга може да бъде прекратена, ако по отношение на нея има недоволство. Кампанията срещу законодателството в областта на социалните услуги е предпоставка за допълнителен правен вакуум, защото въпросите, които се отнасят до тази област, не се уреждат законово. Тези проблеми може да се преодолеят, ако има политическа и законодателна воля, каквато понастоящем липсва.

А междувременно дискриминацията и сегрегацията може да се осъществяват напълно законно. Дори без да се говори за роми, а като се използват формални аргументи като предназначението на един имот. И всичко да е точно, както се пее в песента.

Заглавна снимка: © Силвия Бакалова

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

На Източния фронт нищо ново

Post Syndicated from Станислав Додов original https://toest.bg/na-iztochniya-front-nishto-novo/

С края на епидемичната част от настоящата криза (или усещането за край – предстои да видим) три смели прогнози само отпреди месец вече са опровергани. Същественото от това опровергаване е не просто че експертите и анализаторите за пореден път сгрешиха, а че зад тези грешки стои повсеместно неразбиране как вървим към съвършената консолидация на един автократичен и насилнически режим.

Завръщането на държавата

Всичко, което се отваря и става достъпно в последната седмица като вид разхлабване на противоепидемичните мерки, е само това, което е ориентирано към печалба – съвсем недвусмислено и неприкрито, – защото явно икономиката трябва да се задвижи, без значение в какво състояние е обществото. Който се дразни, че в парка не може каквото може в заведението, отказва да види тази простичка зависимост. Но проблемът, който трябва да излезе на фокус, е далеч по-дълбок.

Мнозина – някои с надежда, някои в ужас – доскоро провиждаха как настоящата глобална криза очертава края на неолиберализма. Понятието „неолиберализъм“, за разлика от по-голямата част от света, у нас е табу вероятно защото нищо не описва доминиращия режим в България по-добре: заместване на всички държавни и обществени институции с пазарни механизми, съответно – измерване на абсолютно всичко според пазарната му стойност и потенциала му за увеличаване на печалбата. На ниво държавна политика, както е съвсем ясно най-малко от последната глобална финансова криза насам, това значи държавата активно да съдейства за подчиняването на всеки обществен сектор на пазарния принцип, като в хода на това социализира загубите от тези трансформации и приватизира печалбите.

Подобни системи имат и незаобиколима склонност към създаването на олигархия и сливане на държавна и корпоративна власт, защото по този начин се гарантират по-високи печалби. В този смисъл дали мерките за подкрепа на бизнеса в настоящата ситуация са били адекватни – зависи кого питаме: Домусчиев или местния хлебопроизводител например. Ясният отговор доказва и характера на режима на управление. А същият въпрос в социалната сфера е напълно излишен. Неслучайно вицепремиерът Томислав Дончев каза, че „темата не е дали да се оказва подкрепа за бизнеса, а как“, докато подобни изречения в социалното поле не бяха чути. За сметка на това разбрахме категорично за „маргиналите“ и че „не може за всички“.

Рядко се подчертава, че „не може за всички“ по същество значи „трябва за някои“.

За да затвърди, че неолиберализмът у нас не само не е в упадък, а е в период на вероятно безпрецедентно втвърдяване, Дончев посочи и морално-психическата му страна (без която той не би бил идеология) – че благоденствието ни е зависимо от моловете и консумацията. В изказването си Дончев е ясен, че моловете са не просто бизнес, а институция и затова могат да битуват с детските градини в едно изречение, посветено на обществените нужди. Ако някой има съмнения дали съществува такова животно като неолиберализъм и ако да, дали то вирее у нас, е добре да свери речниците тъкмо спрямо това изказване.

Така че държавата се завърна, да, както Иван Кръстев например настоя, но основно за да помогне още повече и специално на бизнеса – при това съвсем открито. В България поне със сигурност. И този път бяхме по̀ католици от папата, а докато се дивихме на социалните мерки в бастионите на богатия Запад, у нас лабораторията за тестване на практическите граници на неолибералната доктрина си работеше и продължава да работи на пълни обороти – и демонстрира отлични резултати. ДДС беше смъкнат, но експлицитно заради определен бизнес сектор, докато далеч по-спешни, включително данъчни социални мерки, бяха за пореден път унизително пренебрегнати въпреки обяснимото недоволство.

Добре е да се помни, че тенденцията в последните години е държавната хазна да се пълни все повече от косвени данъци и от данъка върху доходите и все по-малко – от печалбите на бизнеса. Въпросът действително е първо морален и идеологически, тоест какво общество искаме, и после има директно следствие върху икономиката – още повече вземане от бедните мнозинства, още по-малко от богатите малцинства, вследствие на което разширяване на ножицата на неравенствата в и без това първата по този показател страна в Европа и още по-малко приходи в бюджета, които да отидат за съответните критично важни сектори.

Независимо дали си даваме сметка, или не, тъкмо през данъчната справедливост се вижда какво общество правим – стои въпросът дали го искаме.

Кризата се яви перфектният мотив за още една несанкционирана стъпка, която доскоро се избягваше. Борисов правилно каза, че решението за ДДС е „политически риск“, но това касае цялото управление на ГЕРБ, и сигурно затова наскоро настоя, че трябва да сме благодарни как сме случили тъкмо на тях като управляващи. Дали рискът си е струвал, ще покаже или преизбирането на ГЕРБ, или някоя наистина катастрофална социална експлозия – към днешна дата и двете възможности изглеждат еднакво вероятни, но се изключват взаимно. Бедата е, че и двете могат да се случат в отсъствието на каквито и да е било нови идеи, но за това – по-надолу.

Завръщането на експертността

Някои сметнаха, че поради характера на тази криза, тоест пандемия, пряко застрашаваща живота на всеки от нас, доверието в експертността и професионализма се завръща, защото хората усещат колко зависими са от тях. И да, доверието в експертите се завърна, но само за да се срине повече и от преди. Дали поради непредвидимостта на стихията, дали поради неадекватна политика, или поради двете, шансът експертността да значи нещо беше бързо проигран.

Ако преди – поради всички добри причини за това – недоверието беше запазено изключително за анализаторите на обществените и политически събития (социолози, политолози и икономисти) и за тези, занимаващи се с технологията на добрата държава, сега вече то се разрасна незаличимо и спрямо тези, занимаващи се с „твърда наука“, особено в сферата на медицината и биологията. Развръзката е тъкмо обратна на прогнозата и това е закономерно.

У нас специален принос има двубоят „Мангъров–Мутафчийски“, който с помощта на съответните им клакьори от всякакъв тип стана отличният пример как доверието в държавата е неотделимо от доверието в експертността. Двата лагера са по същество лагер на тези, които искат, и лагер на тези, които не искат да се осланят на официалната власт, независимо от критичността на ситуацията. След като страстите в това дерби поутихнаха, закономерно беше на ринга да излязат по-широките и аморфни субекти на генерално вярващите в науката и рационалността срещу вярващите в конспирациите. Този вече обществен сблъсък е в момента на дневен ред, при това не само в България, но и в САЩ, Великобритания, Германия, Гърция, Румъния, тъкмо като свидетелство как експертността – но като знание и вяра в ценността му – е окончателно убита.

Защото действително не може да вярваш в рационалността, без да вярваш в държавата –

държавата не непременно като студена потисническа машина, а като организирано общество, което си излъчва институции, включително такива, които да се грижат за знанието – академията, изкуствата, журналистиката. Обратно, когато тези институции са системно смазвани с недофинансиране, хищническа конкуренция, оплитане в олигархични зависимости и непрестанна сензационност, тъкмо насред криза съвършената ирационалност и омраза към знанието няма как да не избият с все сила. Експертите са просто видимите пионки на тези процеси, движени действително само от това дали някой им вярва, или не.

Залогът е неописуемо висок. Пример: публичното доверие към медицинската експертност няма да възникне просто така, докато медицинските специалисти биват третирани по този начин от държавата дори в сегашния кризисен период – с унизително ниско заплащане и скандални условия на труд. Всичко това кореспондира съвършено с онези, които викат срещу ваксините пред парламента.

Нещо повече – обществената роля на експерта не е, както често се представя, да води. Неговата роля е да съветва при изпълнението на едно или друго действие и да предлага възможни действия. Отличителна черта в политическото поведение на управляващите вече дълго време е арогантното настояване, че винаги има само един ход на действие и той просто зависи от това дали те ще го предприемат. Това не е среда, в която експертността и каквото и да е доверие може да се появи, а напротив – белег е за консолидация на един автократичен режим.

Завръщането на солидарността

Според мнозина (сред които и аз самият до неотдавна) началната обществена реакция към кризата вещаеше и началото на едно по-солидарно общество. Сякаш за момент хората започнаха да се държат като граждани, които са способни да поемат нещата в свои ръце и не са напълно слети с решенията на властта – било то от подкрепяща, критична или безразлична позиция. Небивалата вълна на спонтанна самоорганизация в помощ на всякакви нуждаещи се и уязвими хора и общности беше действително обнадеждаваща в подобна посока.

Но бедата със солидарността, както с всяка друга подобна овехтяла ценност, на която почива демокрацията, е, че или важи винаги и за всички, особено когато трябва да бъдат подкрепени в трудни ситуации, или е просто празни приказки. И съответно – или се практикува като предизвикателство към всяка противостояща сила, била тя и самата държава, или е просто планински бриз. Подобно на знанието, ако не идва от известна споделеност и централизираност, ако не се вижда като ценност в общото ѝ практикуване, тя неизменно става избирателна в своето значение и приложение. И понеже тъкмо това е в крайна сметка случаят, не се наложи от устата на официалната власт – дори и като дума – солидарността да бъде произнесена, камо ли пък някак превърната в действия. Затова и към днешна дата е трудно да се каже

дали сме повече солидарни с ресторантьорите, по-малко солидарни с медицинските специалисти, или просто сме еднакво равнодушни към всички.

Но освен вече едногодишното равнодушие към борбите на медицинските специалисти (и дори на моменти откритата подкрепа за унижението им от страна на властите), безразличието към преживяваното от две други групи хора през изминалите седмици недвусмислено показва, че за завръщане на солидарността и дума не може да става.

През март медиите съобщиха за 200 000 души, завърнали се в България било поради прекратяване на работата, било поради търсене на някаква сигурност или подкрепа за близките им вкъщи. Скоро след това обаче външният министър обяви, че рязко са се увеличили въпросите на много от завърналите се как могат да се върнат обратно на работа в съответните страни. И каква беше реакцията на това, че някой преминава през особено тежка ситуация на опасно пътуване и несигурен труд? Взаимно следене дали завръщащите се са достатъчно дисциплинирани, и репликата „Ако не бяха тези, щяхме да се движим 20–30 на ден – тея ни привнесоха“ от страна на премиера.

Другата група са, разбира се, ромите.

Само преди месец Борисов ги наричаше нашите братя роми“, докато паралелно една вече завършено фашистка политика спрямо тях протича напълно невъзмутимо. Никой не разбра, но и не искаше да разбере има ли сериозни основания за поголовното затваряне специално на ромските квартали из цялата страна. Не стана ясно какви здравни и социални мерки се предприемат, за да може вече веднъж затворените хора да бъдат предпазени вместо оставени на стихията далеч от очите на мнозинството. Не избухна скандал за това, че те биват мерени отдалеч с дронове, а отскоро и пръскани отвисоко със самолет на фона на епична музика – действия, които могат да се свържат само с отглеждането на животни или с концентрационен лагер.

Никой не разбра за полицейското насилие, например във „Факултета“, и всички счетоха, че там хората просто са недисциплинирани и затова се бунтуват, та заслужават още бой. Както никой не разбра, че след Габрово явно вече е напълно възможно полицията да извършва погроми над ромски махали и да бие наред. И накрая, обяснимо, подробното и юридически издържано писмо, в което гражданска инициатива пита Радев, Борисов и Гешев дали управляващите от ВМРО са изобщо съвместими със закона като партия, не получи широка гласност.

Вероятно да се очаква солидарност в едно смазано от несигурност и страх общество е неоснователно. Но сякаш сме преминали и точката на равнодушието към ближния и единствената солидарност е тази със силния. Сякаш достатъчно други тенденции не помагат за това, но май и открито все повече хора предпочитат издигането на авторитарната държава, дори и произлязла от едно провалено по всички критерии управление. Това е, по същество, белег за пълно сдаване на властта от народа.

На Източния фронт нещо ново?

Както гласи известният цитат от „Капитализъм и свобода“ на Милтън Фридман, един от теоретиците на неолибералната доктрина, „само криза – истинска или въобразена – може да предизвика действителна промяна. Когато тази криза възникне, предприеманите действия зависят от идеите, които са на разположение наоколо“. Тъкмо в настоящата криза изглежда, че идеите на разположение в България са си едни и същи, доста хомогенни, и властта просто ги използва, за да укрепне още повече.

Трябва да се има предвид, че това беше първото извънредно положение, в което България се озовава от Втората световна война насам. Същото важи и за много страни в Европа, така че метафорите за настоящата криза като за „война“ (срещу „невидим враг“) са разбираеми. Политически в голяма част от света войната е една и съща и тя по същество е за укрепването чрез видоизменяне на неолибералната в отчетливо авторитарна власт. В този смисъл, противно на дълбоко провинциалния комплекс на българската публичност, има значение какво се случва в тази част на Европа, пък било то и като знак за съществените тенденции другаде.

Идеологическата обработка на хората е съвсем видима. Много пъти беше обръщано внимание, че ръководителят на Националния оперативен щаб се явява с униформа, но това е съществено не единствено самò по себе си, но и защото не беше в лекарска престилка. Лекарят полага грижи, военният командва.

Кабинетът не управлява кризата в името на населението, а управлява населението в името на кризата,

защото е наясно, че след серията си от драматични провали само така може да извлече трайна и значима печалба – за себе си като властници и за околните си олигарси. Оттук и заместването на извънредното положение с извънредна обстановка, в пълен разрез с конституционните и международните норми. Това е начин за удължаване на кризисното управление, който, макар и да не се съгласува с иначе чудесното справяне по собствените думи на правителството, ще позволи, както каза Борисов, „да не се стресират хората“ – да се чете „да свикват“.

Защото тъкмо където не се допускат разнообразни гласове и опозицията от всякакъв тип е съвършено умъртвена, където доминиращата идеология и механизми на властта не срещат никаква критична реакция и съпротива от гражданите – тъкмо там „ще трябва да се научим да живеем с вируса“ означава „ще се научите да живеете под нашето управление“. Едно участие на ГЕРБ в правителството и след идните избори, което засега изглежда съвсем вероятно, ще го докаже окончателно.

Анализаторите ще продължават да грешат, докато отказват да назовават нещата с истинските им имена и се опитват да привличат призраци от миналото. Показателно е, че гледаме и четем все по-ограничен набор от лица от все по-ограничени и монополизирани медии.

Ако има нещо ново, то е, че дори една истинска глобална криза не може да донесе нищо ново в България.

Защото паралелно с изоставянето на всякаква демократична претенция, нашата държава, нагазила чрез ГЕРБ с двата крака в неолибералното блато,  няма накъде другаде да върви, освен към увековечаване на своя режим. Крайно време е да видим колко опасно е това, и да се противопоставим активно – със слушане и даване на глас на безгласните, с насърчаване на идеите и на разнообразието, и на всяка сила, която може да раздвижи обществения живот и да създаде предпоставки за промяна.

В отсъствието на идеи и на пълноценна гражданска опозиция не е случайно, че единственото раздвижване идва от фашизоидни групировки с конспиративна програма като „Възраждане“, които се отличават от управляващите единствено по мащаба си и по това, че крещят: „Ние сме народът“ (което ГЕРБ нямат интерес да правят). Протестиращите на жълтите павета тези дни не са просто шепа хора с екстравагантни идеи, а обществото, което ще бъдем утре, ако не направим нищо.

Заглавна снимка: © Станислав Додов

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Градовете след пандемията

Post Syndicated from Георги Велев original https://toest.bg/gradovete-sled-pandemiyata/

През 90-те години на миналия век по Би Би Си се излъчва шоуто „Колата е звездата“ (The Car’s the Star), в което се разказва за емблематични модели класически автомобили, спрени от производство. Разгледано в по-широк контекст, заглавието на предаването отразява култовия статус на една вещ, цялостно преобразила западните общества през втората половина на ХХ век.

Масовото разпространение и конкурентната цена на автомобилите бързо ги превръща в основен начин за придвижване в градовете и дори в културна особеност в държави като САЩ. В забързаното и консуматорско ежедневие удобството и личната независимост се издигат на пиедестал, а предимствата на публичния транспорт остават на заден план. За дълъг период  местните власти погрешно смятат, че претовареният трафик и задръстванията в градовете могат да се решат с мерки като изграждане на по-широки пътища и кръстовища на няколко нива.

Едва през последните години изследователи, политици и архитекти стигат до общо разбиране относно негативните екологични и социални последствия от урбанистичното планиране, моделирано около колите. Масовото шофиране всъщност означава по-мръсен въздух, повече катастрофи с жертви и материални щети, както и увеличени разходи за поддръжка на транспортната инфраструктура. Градските управи по целия свят започват да променят публичните пространства по концептуален начин, който цели създаване на възможности за удобно придвижване, разходка или вършене на ежедневни задачи, без да се ползват автомобили.

Емблематичен е примерът на нидерландски градове като университетския център Гронинген, в който са изградени стотици километри удобни и сигурни велоалеи, ползващи се редовно от 55% от жителите.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Копенхаген пък е известен като най-приспособената за колоездачи европейска столица, в която жителите притежават пет пъти повече велосипеди, отколкото автомобили. Това постижение е плод на дългогодишни последователни усилия, чието начало датира от 1962 г., когато Общината превръща старата главна улица „Стрьогет“ в пешеходна зона с дължина 1,1 км. В емблематичния си труд „Градове за хората“ Ян Геел разказва как в продължение на пет десетилетия свободните от автомобили пространства в Копенхаген се увеличават от 15 000 кв.м на над 100 000 кв.м, което води до процъфтяване на пешеходното движение и градския живот.

Пример за успешна трансформация на публична зона при съобразяване с интересите на местните жители и търговците е реновирането на „Марияхилфер Щрасе“ (Mariahilfer Straße) във Виена, извършено между 2013 г. и 2015 г. Общината в австрийската столица решава, че следва да се преустанови приоритизирането на автомобилния трафик на дългата 1,6 км търговска улица, една от седемте главни артерии в града. Проектът на нидерландското архитектурно студио B+B Urbanism and Landscape залага на забрана за паркиране на автомобили и обособяване на две отделни споделени зони – вътрешна, в която се допуска ограничен трафик, и външна, чието пространство може да се използва едновременно от пешеходци, велосипедисти и превозни средства.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Първоначално собствениците на бизнеси по „Марияхилфер Щрасе“ се възпротивяват на предложените решения, защото се опасяват от намаляване на оборота на магазините. Общинските власти организират широки дискусии, изслушват различните мнения и в крайна сметка 53% от гласувалите на местен референдум, проведен през пролетта на 2014 г., одобряват предложения проект. Само след няколко години извършеното реновиране получава широка подкрепа, защото зоната се превръща в предпочитано място за пазаруване, прекарване на време на открито и срещи за местните жители и за туристите.

С колело срещу вируса

Пандемията от COVID-19 промени функционирането на обществото по неизброими начини, които ще бъдат анализирани от учените в продължениe на години. Здравните, икономическите и социалните аспекти на кризата, повечето от които са с подчертано негативен оттенък, разбираемо ни вълнуват най-силно и непосредствено. В същото време проблеми като необходимостта от спазване на социална дистанция и ограниченията във функционирането на публичния транспорт създават нови възможности.

Ползването на велосипед за стигане до работа или за пазаруване на храна носи сериозни здравни предимства при наложени ограничения на придвижване в града помага за преодоляване на обездвижването и липсата на физическа активност. Още повече, шансът за заразяване при пътуване с колело е минимален в сравнение с 30-минутен престой в градския транспорт със застоял въздух и множество потенциални носители на зараза. Намаляването на автомобилния трафик, когато повече хора работят от вкъщи, означава и по-сигурни улици за велосипедистите.

През последните два месеца градове по целия свят – от мегаполиси като Богота, Мексико сити и Сидни до средно големи населени места като калифорнийския Оукланд, като Будапеща и Уинипег – предприемат разнообразни мерки, с които целят да стимулират хората да карат колело и да се придвижват пеша. Ограничаване на паркирането по улици, които не се използват активно, разширяване на велоалеи чрез временна маркировка и затваряне на ключови градски зони за автомобили са само част от приетите решения. Действието на някои от тези схеми за градска мобилност вероятно ще бъде прекратено след овладяването на коронавируса, но има и местни власти, които отиват крачка напред и започват да чертаят планове за възстановяване, базирани на смели действия.

В Милано, един от най-тежко засегнатите от пандемията европейски градове, ще бъдат трансформирани улици с дължина от 35 км. Приетият от Общината план включва по-широки тротоари за пешеходците, допълнителни велоалеи на мястото на част от автомобилните платна и ограничаване на скоростта до 30 км/ч. Смята се, че по този начин ще се даде повече пространство за открити маси за барове и ресторанти, както и сигурност за всички жители, предпочели да се придвижват без автомобили. Рестартирането на икономиката след седмици тежки ограничения изисква бързи решения, отчитащи и дългосрочни предизвикателства като климатичните промени и неравенството. Милано има възможност да се превърне в лидер в промяната към по-устойчива градска среда, и то в краткосрочен план, а не след години обсъждания и протести за всяка затворена улица или премахнато паркомясто.

Пешеходен Пловдив?

Както северната провинция Ломбардия в Италия, така и София и Пловдив в България страдат от общ проблем със замърсяването на въздуха, което причинява десетки хиляди смъртни случаи годишно и води до сериозно влошаване на качеството на живота. Преобразяването на облика на градовете след пандемията може да даде импулс за развитие на малките бизнеси и в същото време да доведе до подобряване на здравния статус на жителите им. Накратко, повече пешеходни зони и велоалеи се равняват на по-чист въздух, подобрени възможности за движение и по-активни социални контакти.

В този контекст неприятно впечатление оставиха някои първоначални идеи на пловдивския кмет Здравко Димитров за справяне с коронавируса, като затварянето на велоалеите в града. Този план не се изпълни едва след възникване на обществено недоволство и осъзнаване от местната власт на факта, че подобна забрана не е включена в заповедите на здравния министър Кирил Ананиев. Хаотичните действия на управляващите и безкрайните спорове какво точно е разрешено да се прави от гражданите, изхабиха обществената енергия.

На фона на десетките километри улици, отворени за велосипедисти и пешеходци в градове по целия свят, в Пловдив продължава да липсва дебат за необходимостта от промяна в транспортната политика на Общината. Въпреки че бяха изгубени два месеца, все още не е късно да започне обсъждане по ключови теми, като изграждане на по-сигурна и обхващаща всички квартали мрежа от велоалеи, стартиране на публична услуга за наемане на колела и превръщане на зони от центъра в пешеходни пространства. Успешният пример със затварянето за автомобили на части от квартал „Капана“ и около Епископската базилика трябва да се мултиплицира, като един от подходящите райони е улица „Карловска“.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Популяризирането на каузата за промяна на облика на старата занаятчийска улица и обявяването ѝ за недвижимо културно наследство от местна гражданска група съвпадна с епидемията, причинена от новия коронавирус. Бездействието на градската управа по знакови урбанистични проблеми и готовността да се унищожи вековната настилка от павета на улица „Карловска“ провокираха сериозна активност в обществеността и медиите. Общината се принуди да инициира онлайн анкета, с която да се допита до гражданите за бъдещето на квартала.

Все още няма яснота какво ще стане в крайна сметка и дали стерилният асфалт и паркиралите автомобили няма да унищожат мечтата за пешеходна зона на север от река Марица, в която да съжителстват занаятчийски ателиета, кафенета и галерии. Със сигурност обаче бъдещето на градовете няма да бъде така фокусирано около автомобилите, както през изминалите десетилетия и справянето с последствията от пандемията предоставя качествено различни възможности. Жителите на много населени места ще предпочетат да разполагат с повече пространство, свободно от автомобили.

Дали България ще се присъедини към тази глобална общност – колкото и банално да звучи, – зависи от всички нас.

Снимка: Kristoffer Trolle / Flickr

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

„Скрижалите с Кирилица…“ Но каква?

Post Syndicated from Марин Бодаков original https://toest.bg/bulgarian-cyrillic/

Разликата между руската и българската кирилица
Из манифеста на „За българска кирилица“

Големият поет и преводач Стефан Гечев (1912–2000) е автор на стихотворението „Молитва“. В него той призовава:

Ако благоволиш да ми покажеш, Господи,
някакви нови твои заповеди
да ги разгласям по света,
тогава напиши ги на скрижалите
с Кирилица –
за да ги разбера до съвършенство.

 

За да разберем себе си и света си по-добре, в навечерието на 24 май се обърнахме към трима български познавачи на шрифта с въпроса:

Какво се случи и какво не се случи в българското шрифтово изкуство и в типографските практики у нас през последните години?

Ето техните отговори.

Борил Караиванов

Присъствието на шрифтовото изкуство през последните години е все по-осезаемо както у нас, така и в чужбина. Налице е реален интерес, продиктуван от достъпността на дизайнерската професия и от появата на специализирани образователни програми и събития, допълнително провокиращи интерес към темата.

Днес все повече хора се ориентират в особеностите на калиграфията, летеринга и шрифтовия дизайн. Съвременната типография е посланик на функционалната и красива буква при проекти от различен мащаб. Интернет превърна шрифтовото изкуство в хоби или професия за много българи, а някои от тях са вече добре разпознаваеми имена.

Българската форма на кирилица е реалност с национално значение. Колегите ни от чужбина я признават за професионален стандарт и я включват в шрифтовете си. Съвременната българска буква е историческо постижение, чиято оценка може да бъде направена едва от дистанцията на времето.

В същото време има нужда от повече и разнообразни шрифтове с българска форма, които да отговарят на различни задания. В момента те са бедни на езици, специални символи и често не изглеждат добре при малки размери на екран. Техните създатели не си представят реално кой използва техните букви и какви проблеми разрешават.

Няма разбиране и от страна на възложителите за ролята на типографията в контекста на комуникацията, от която се нуждаят. Често шрифтът се превръща в украса на продукта, услугата или компанията, без това да има реална стойност за потребителя.

Държавните и културните институции не успяват да се възползват от интереса към съвременната българска форма на кирилица. Не разпознават този културен феномен като инструмент за развитие на национални политики в области като образование, култура, градска среда и др.

Борил Караиванов по образование е художник на книгата, който работи в областта на графичния дизайн, рекламата и интернет. Той е от първото поколение уеб дизайнери и реализира знакови за българското дигитално пространство проекти. Един от учредителите на инициативата „За българска кирилица“. Организатор на фестивала „Типофест“ и обученията „Типоклас“.

Кирил Златков

През 2014 г. се появи манифестът на инициативата „За българска кирилица“. Той завършва с програма, която гласи:

Нашата основна цел е съхраняването, разпространяването и развиването на българската кирилица. Насочваме усилията си в три основни посоки:

  1. популяризиране на разликите между българската и руската кирилица както в професионалните среди, така и сред широката общественост в страната и чужбина;
  2. организиране на професионални обучения, изложби, конкурси и други изяви, подпомагащи създаването на нови образци от шрифтове с българска кирилица;
  3. привличане на държавата като защитник на българската кирилица и въвеждане на стандарти за употреба на шрифтове в държавната администрация, образованието, печатните и електронните медии.

Аз продължавам да следвам тази програма, особено по точки 1 и 2. Третата точка е най-трудната. Там успехи още няма. Държавата обича да дава едни знаменца на децата, те да ги развяват с радостни усмивки на 24 май и всички да се радват. Така държавните институции (с много малки изключения) разбират съвременната дейност по въпросите на българската идентичност. Ние не сме се отказали да работим по тази точка 3. Рано или късно ще бъде приет и официален стандарт за формата на буквите на кирилицата у нас. Да видим.

Тук няма да давам отчет за дейностите, които съм инициирал и в които съм участвал, макар те да не са никак малко, но е по-важно да обобщя нещо:

Последните години са най-ползотворните за българското шрифтово изкуство от Яков Крайков насам. Не ни беше писано да имаме наборни шрифтове, създадени от българи през Гутенберговата епоха, нито през епохата на фотонабора. Обаче дигиталната ера се оказва плодотворна. Между 2012 и 2020 г. се появиха оригинални и сериозни наборни шрифтове, мислени за четене на дълги текстове, задълбочено и успешно реализирани и вече внедрени в практиката.

Има млади и не толкова млади художници, които продължават да работят в тази благородна и неблагодарна област. Появиха се издателства, които използват съзнателно тези шрифтове, не като епизодично удовлетворяване на художнически изисквания, а като трайна политика. Шрифтове с българска форма на кирилицата се произвеждат и у нас, и в чужбина. Днес навсякъде различната форма на буквите от българската кирилица е все по-зачитана.

Кирил Златков е художник, който работи в областта на книжното оформление, илюстрацията и шрифта. В областта на типографията специален фокус на търсенията му са наборните шрифтове. Преподава във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Един от авторите на инициативата „За българска кирилица“. Куратор на изложбите „Нова българска типография“ I (2013) и II (2019).

Стефан Пеев

Най-важното събитие в българското шрифтово изкуство през последните десетина години е поколенческият преход. Създателите на първите дигитални шрифтове с българска форма на кирилица (в края на миналия и началото на новия век) отстъпиха място на по-младото поколение типографи.

Традицията за изграждане на българския шрифт в графичния модел, създаден през 60-те години на миналия век, се запази и беше продължена, утвърдена, като вече получи и международно признание. Шрифтове на водещи представители на българската типография вече са конвертируеми в световен мащаб и това е огромен успех, който следва да оценяваме по достойнство.

Успехите не бива да засенчват обаче съществените проблеми пред типографските практики. Става дума за огромните диспропорции в развитието на шрифта у нас.

От едната страна са успехите на международната сцена, а от другата – категоричната липса на теоретичен и исторически интерес към българското шрифтово изкуство. (Последните сериозни трудове по типография у нас са от втората половина на миналия век.)

И още диспропорции: липсата на интерес към наборния издателски шрифт за сметка на шрифтовете, обслужващи съвременната визуална култура – имам предвид екранните шрифтове, шрифтовете в рекламата, насочени към изграждане на търговска марка, стил на марката и т.н.

Прекомерният акцент върху успешния търговски шрифт засенчва изцяло идеята за необходимостта от развитие на историческа типография, насочена към възстановяване на печатни шрифтове и ръкописни начертания, които са неотменна и важна част от историята на българската култура. В такъв смисъл съвременният български шрифт се развива не благодарение на историята си, а въпреки нея.

Отсъствието на какъвто и да е комуникационен център по въпросите на българската типография прави невъзможно обсъждането с обществото на теми, свързани с развитието на типографията. Като например и до днес нерешения проблем за мястото на българската форма на кирилицата в типографските практики у нас.

Към това трябва да добавим още неразвитите пазарни отношения в областта на шрифта, както и изключителното непознаване на естеството на работата на българския типограф от страна на масовия потребител, който откровено нехае и напълно неглижира тази професия и нейните творчески резултати.

Стефан Пеев създава поредица от адаптации на шрифтове със свободен лиценз към българската форма на кирилицата. Поддържа сайта localfonts.eu, в който при спазване на авторските лицензи и условия представя в отделни раздели безплатните и търговските шрифтове с българска форма на кирилица. Сайтът е единственото място в света, където може да се направи точна справка кои шрифтове имат българска форма на кирилица. Негов е шрифтът Repo, който „Тоест“ понастоящем използва.
Заглавна снимка: Откриването на изложбата „Нова българска типография II“ на 24 май 2019 г. © Антония Гласкова

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Ражданията, смъртните случаи, корона, грип и отново справките на НЦОЗА

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/ncoza-korona/

След като вчера попаднах на няколко изказвания как имало бум на раждаемостта, се разтърсих от къде може да идва това. Освен няколко анекдотни наблюдения на завеждащи АГ отделения бяха цитирани числата на Националния център за обществено здраве и анализи. През ноември писах описах критиката си за работата им. Споменавал съм го и преди това в статията си за абортите, например. Затова хвърляйки един поглед на данните видях сигнали за същите проблеми.

Тъй като НЦОЗА са си обновили сайта, свалянето на документите е по-трудно от преди. Все пак успях да обновя архива си съдържащ извадките им от 2017-та насам.

От справките за първото тримесечие научаваме, че ражданията са се увеличили наистина с 325 спрямо същия период на 2019-та или 2.5%. Миналата година също е имало увеличение – с 1.6%. На годишна база обаче имаше намаление за 2019-та и това ни показва, че такъв сигнал точно в данните на тази агенция не значи много. Основния проблем е липсата на методология и разбиране какво всъщност показват тези числа и какви презумпции са направили съставящите ги.

Ако погледнем умиранията, също виждаме драстично намаление за първото тримесечие – с 8.86%, за да сме по-точни. През 2018-та също е имало намаление, но с 4.3% спрямо 2017-та, когато грипната епидемия е особено тежка. Проблемът с тези числа, както и тези за ражданията, е че не е много ясно как са получени.

Затова реших да ги сравня с тези на НСИ, които покрай коронавируса пускат ежеседмични такива. За тях знаем, че включват единствено смъртните случаи в страната, независимо дали са на български граждани или чужденци. Забелязва се, че през последните три години има някакво постоянство от около 2000 души разлика между тези на НСИ и НЦОЗА. Това може да е индикация, че независимо от разминаването, грешката може би е постоянна.

В този смисъл, навярно съм прибързал със заключението си. Докато такъв сигнал в данните не е индикация за резултатът на годишна база, не е пръв път, когато се случва. Може да има и наистина увеличение на ражданията. Това също се е случвало в последните години, включително на годишна база, макар и да беше посрещнато сляпо със стандартните сензации за „поредния антирекорд„.

Затова – да, може би греша в конкретната си критиката към НЦОЗА. Въпреки това продължавам да настоявам, че не може да се разчита на данните им предвид, че липсва описана методология и привиден контрол над качеството.

Докато тършувах из данните реших да разгедам пак тези на НСИ. EuroMOMO и NYT поддържат доста полезни графики за прекомерната смъртност причинена от коронавируса. В България не виждаме този сигнал все още заради силно ограниченото разпространение на вируса. Тепърва ще видим доколко ограниченията са намалили смъртността от грип и травми от една страна и увеличили смъртността от други предотвратими заради отложено лечение.

Сега може да сравняваме единствено минали периоди. На страницата на НСИ показват данните си по седмици на годишна база. Намирам за по-прегледно да поставим в центъра зимния сезон, когато има най-голяма смъртност. Причините за това са по-малко травми и катастрофи и повече инфекциозни заболявания като грип.

В тъмно зелено виждате последния зимен сезон, а в по-светли оттенъци – предходните. Вижда се тежката епидемия през зимата на 2016-та, която отне живота на десетки хиляди. В по-малка степен и по-късно през годината се вижда и тази от минали сезон.

За да придобием по-добра представа за измеренията на смъртните случаи в този период, тук съм ги центрирал по седмиците с пикови стойности. Вертикалната скала е все още в абсолютен брой, макар да съм я отрязал за разлика от горната графика, за да се различават графиките. По хоризонталата виждате седмиците преди и след тази на пика.

Става ясно, че макар наистина да има намаление на смъртните случаи през първите три седмици от 2020 спрямо същите на 2019-та, това до голяма степен се дължи на тежката и закъсняла грипна епидемия тогава. В същото време днешните стойности се доближават до тези в началото на 2016 и 2017.

Тук си направих труда да покажа същите данни, но спрямо средната стойност за съответния сезон. Първо, защото очаквам да ми се направи забележка, че предишната ми графика има отрязана вертикална скала. Второ, защото така се вижда по-отчетливо общия модел на висока смъртност именно по време на грипните епидемии.

Последното е значимо, защото буквално до месец преди да се заговори за COVID-19 като глобална заплаха, масово се отричаше, че грипът е сериозен проблем и че умират хора от него. Сега същите хора настояват, че грипът е изключително смъртоносно заболяване, а не коронавируса. При това същите тези данни, които показвам сега, ги имахме и тогава. Не се взимаха обаче насериозно, защото „просто си е грип“.

Графиките горе всъщност не показват точните стойности по седмици. Неизменно има вариация между тях и в сравнително малка държава като България неизменно се получава шум в поредицата. Това виждаме и в реалните стойности горе. Много по-малко прегледни са. Затова изгладих данните за целите на предишните графики като събрах удвоена стойността на дадена седмица с тази на предходната и следващата и разделих на четири. Така се изравнява тенденцията на умиранията като в същото време се запазва част от динамиката по седмици. Средните стойности и общия брой на годишна база се запазва.

Важно е да се разбере тук, че нищо от тези числа и графики не говори нищо за смъртността от коронавирус и как се отразява на населението ни. Като начало, смъртността се отнася към заболеваемостта, която е изключително ниска към този момент у нас.

По-важното обаче е, че горните числа са предварителни и с доста условности, които трябва да разберем. Имаме броя починали от коронавирус и ги следим, но реална представа за сегашния ефект от пандемията ще получим едва през април 2021-та. Статистическите данни не са просто числа, които съществуват някъде и някой ги крие или не иска да събере. Това, че настояваме отговори точно сега, не означава, че могат да бъдат дадени или че са известни някому. Всичко това отнема обективно време и именно този аспект от кризата е една от основните конфликтни точки.

Горанов, чао! И сЪботажи

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-11-15-may-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Тази седмица не е под знака на COVID-19. Акциите на Васил Божков изместиха коронавируса от първата му позиция в дневния ни ред. Бизнесменът, който е обвинен у нас в 11 престъпления и е на свобода в Обединените арабски емирства, иска да си го върне на властта. Тя му взе хазартния бизнес и уникалната колекция от антики – и за броени дни от могъщ бос го сведе до изгнаник, който никога повече няма да си възстанови предишния статут. Лош съм бил, мафиот съм бил – на̀ ви сега! Мафията е пращала по куриер отрязани уши, пръсти, мъртва риба, писмо с куршум, а Божков праща акции на футболен отбор по куриер – и дава публичност на SMS-и.

Какво излиза от тях

Министърът на финансите на държава членка на ЕС разговаря чрез SMS-и с човек, „пропуснал“ да внесе 700 млн. лв. за 5 години, и му обещава да „инструктира“ шефа на комисия, която би трябвало да регулира и контролира бизнеса му. Това се разбира от скрийншота на чат между два айфона, в който единият събеседник фигурира като Vladi Goranov.

Шеф на Държавната комисия по хазарта (ДКХ) е „девойката“ Мария Филипова, оглавявала ДКХ между 8 февруари 2018 г. и 12 април 2019 г., а сега заместник-председател на Комисията за финансов надзор. Един от SMS-ите е датиран от този период, а друг – от времето, когато начело на ДХК е Александър Георгиев („Сашо“), освободил поста в началото на февруари т.г. ДКХ е същата тази комисия, чийто шеф и един от нейните членове са лични номинации на министъра на финансите, а през януари 2020 г. Горанов предложи да стане и едноличен орган.

Все пак SMS-ите не са снимка. Сега като тръгнат едни изявления – че са манипулирани, че не е сигурно кой е Vladi Goranov и пр. Дали обаче Божков няма и фотографии в архива си от компромати – как двамата седят на маса, не в кабинет в Министерството на финансите, и си говорят? Като онзи кадър на Горанов с Делян Пеевски…

Иначе същността на съобщенията от айфоните е ясна. „Комисията играе срещу нас. По твоя заповед или го прави на своя глава?“ „Дай указания, нали сме се разбрали!“ и слушкането на Vladi Goranov – за среща, за ценни указания, за каквото и да е. Но историята на политическите скандали в България помни далеч по-пиперливи компромати, като разговори на Бойко Борисов, Мирослав Найденов и прокурора Кокинов, на Ваньо Танов, вече покойник, на Симеон Дянков.

Горанов винаги измисля забавни извинения. За снимката с Пеевски, седнали само двамата на маса: „Оказахме се на едно и също място.“ За луксозния апартамент в затворен комплекс: „Живеем в апартамента на кръстника, защото земетресението от 2012 г. стресира децата.“ Сега какво ли ще каже… Отговорникът за приходите и дължимото към хазната заяви, че няма да коментира твърдения на лице с публични задължения от над 700 млн. лв. Божков може да блъфира и да няма други компромати срещу финансовия министър. Ами ако има – от срещата „след ските“ или кой знае, да са се „оказали“ на едно и също място… Горанов обаче може все пак да подаде оставка в знак на несъгласие с „политическото решение“ на Бойко Борисов за 9% ДДС за ресторантьорите. И никой няма да го пита повече за апартамента и хазартните връзки. Край на сЪботажите.

Но държавата също има своите инструменти, а и държи най-близките на Божков хора. Въпреки това за премиера Борисов ще стане още по-сложно. Менда Стоянова – финансов министър? Акциите на задлъжнелия с милиони футболен отбор „Левски“ ще се окажат най-малкият му проблем. Божков постъпи правилно, като ги прехвърли на бащата-на-бащиците-на-футбола. Сега Борисов е хем собственик, хем не е, а се налага да намери решение. За разлика от ромите, на които им прехвърлят дружества с милиони задължения, но хич не им пука. Акциите на „Левски“ са като косите на Апостола, рече баскетболният треньор Тити Папазов, първоначално нарочен от Божков за техен джиритар. (Да не се бърка с главатар.) Е, значи са музейна реликва от българския футбол – защото косите на Дякон Игнатий са такава.

Другото от седмицата

… не е много. След тримесечно прекъсване отново се появи новина за човек, чието име публиката беше забравила. Висшият съдебен съвет е получил чувствителни данни за съдия Андон Миталов, за когото държавният секретар на САЩ Майк Помпео обяви, че има забрана да влиза на територията на Съединените щати заради „корупционно поведение“. Според председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов САЩ не са изпращали до българските власти никакви конкретни данни за съдията, пуснал в Москва обвинен за шпионаж в полза на Русия.

Но едни други данни вече ще се получават редовно в българската данъчна администрация. За тях се бореше някогашният шеф на митниците в първия кабинет на Борисов – Ваньо Танов, но не получи подкрепа дори от финансовия министър Симеон Дянков. Десетина години по-късно се случи малко чудо – третият кабинет на Борисов предложи, а парламентът одобри по-засилен контрол над „Лукойл“. Какво значи това? Означава повече приходи от акцизи например, защото ще трябва за месец руската компания да лицензира шестте бази като отделни данъчни складове, които сега са един; да надгради системите им за видеонаблюдение и да постави повече измервателни уреди по нефтопровода, които ще подават данни към Агенция „Митници“.

И ако тази законодателна промяна заслужава хвала, друга една очаквано е обявена за дискриминационна. Квотите в супермаркетите, въведени от България за български стоки, са нарушение на европейското законодателство – и до месец да ги няма! Това казва Европейската комисия. Какво ще каже земеделската министърка Десислава Танева на едни близки до властта фирми за млечни продукти – си е неин проблем. Само да не им пише SMS-и.

Софийски улици се разтопиха и автомобили на стотици столичани се нацапаха с битум. Столичната община се прочу с калпави ремонти, а кметицата Фандъкова пак извади дежурното обяснение, че ще има санкция за извършителите на ремонта. Впрочем фирми, свързани с Божков, работят по проекти на Столичната община, а правеха и ремонти на уличната мрежа в столицата, на пътища и др. По съвпадение бизнесът на арестуваната негова… позната – Лиляна Деянова (ЛиЛана) – също е свързан с пътищата.

Иначе – отварят моловете. Очаквано, след като разрешиха на ресторантите, кафенетата, парковете и дори басейните да работят. Ген. Венцислав Мутафчийски сложи лятната военна униформа. Тити Папазов пак ще се разплаче. Обявен е конкурс за най-добър политически виц, първа награда – 25 години*. Съботажи.

Предпоследното изречение е съветски виц.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Борисов черпи. Дайте по едно

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/borisov-cherpi-dayte-po-edno/

Излегнати под евтини чадъри, българите хващат тен на „Какао Бийч“, смучат не-чак-толкова-скъпи коктейли – и всеки с българска книга в ръката. Едва ли премиерът Бойко Борисов си е представял точно тази картинка, когато обяви намаление от 20% на 9% ДДС и за ресторантьорите. Казвам „и“, защото сега хотелиерите са единствените с диференцирана ставка по ДДС от 9%. За да парира поне част от неизбежните упреци, Борисов – хайде, от него да мине – обяви и 9% ДДС за книгоиздаването. Духовна храна, каза. Така де, дето кебапчето и салатата, там и книгата.

Политическа безотговорност

Че решението е „политическо“ (по израза на Борисов), не беше трудно и сами да се досетим, ако вземем предвид размерите на неговата безотговорност. Намаление на ставка по ДДС – данъка, който осигурява над 40% от приходите в бюджета, не бива да се взема ad hoc, ако се съобразим с кризата от пандемията от COVID-19 и нейния удар върху икономиката. Според Борисов, който цитира „колегите от ГЕРБ“, от този ход бюджетът ще е на минус 150 млн. лв.

Първо, от кой бюджет ще е този минус – от настоящия или от този за 2021 г.?

Макар първоначално да се твърдеше, че промените на ДДС ще действат от 1 януари 2021 г., внесеният в петък законопроект предвижда да влязат в сила още от 1 юли т.г., със срок до края на 2021 г. Управляващите не изчакаха есента, когато им е времето на данъчните закони. Практиката е през септември правителството да обсъжда макрорамката на бюджета за догодина и промените в данъчното законодателство. А след внасянето на проекта в парламента – в края на октомври, с всичко това да се заемат и законодателите.

Там му е мястото и на „политическото решение“ на Бойко Борисов, когато летният сезон ще е минал, ефектът от действието на схемата „60/40“, удължена до края на юни, ще е отшумял, безработицата вероятно ще е в своя пик, размерът на използваните външни заеми ще е известен, спадът на потреблението и свиването на износа – също. Като цяло, наесен шоковете от кризата и икономическите последици в средносрочен план ще са далеч по-ясни и предвидими, в т.ч. и спадът на ДДС – за да се планират прецизно приходите и разходите на държавата за 2021 г., в които се включва и съществен разход като финансирането за терапията на болните от COVID-19 за догодина.

Към момента лечението на болните с коронавирус – независимо дали са плащали, или не здравните осигуровки – се поема от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). За около месец и половина за тази цел са изхарчени над 700 000 лв., съобщи нейният управител д-р Петко Салчев. Много или малко са те? Бюджетът на НЗОК за 2020 г. е близо 4,775 млрд. лв., така че става въпрос за приблизително 15% от разходите, направени за няма и два месеца (същевременно хоспитализираните стигнаха едва 389 на 10 май).

В опит да компенсира, Касата оряза първоначално с 25%, а вече и с 30% лимитите на болниците, но тази временна мярка едва ли може да стане практика. Частните болници приемат пациенти с COVID-19 само в краен случай – когато са запълнени местата в държавните и общинските здравни заведения. А председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров, който e и управител на една от големите частни болници – „Пълмед“, във всяка своя публична изява обяснява как НЗОК е само за здравноосигурените и лечението на болните с коронавирус не трябва да е за сметка на нейния бюджет.

Ще бъде ли в състояние държавата да гарантира, че догодина ще има – освен средства за обичайните хоспитализации, за лекарства и лични лекари, за които плаща НЗОК – и допълнителни милиарди, предназначени за лечение на COVID-19?

Бюджетът за 2019 г. беше актуализиран и вече е с дефицит от почти 3%, но бяха изразени опасения, че това едва ли ще е последната му актуализация. Тогава бе обявено, че се предвижда да бъдат събрани с около 2,5 млрд. лв. по-малко приходи от данъци и осигуровки. Този спад може да се окаже още по-голям в края на годината. Това означава, че ще са силно ограничени възможностите на бюджета да дотира НОИ и НЗОК както всяка година, за да се осигурят необходимите средства за пенсии и за здравеопазване.

Второ, което следва от първото

Всяко предложение за намаляване на ДДС дори с един процентен пункт би следвало да е придружено от разчети и бюджетен анализ, както и от прогноза за икономическата ситуация в глобален план. (За година на пандемия това означава и хипотеза за очакван край на рецесията.) Независимо дали се прави от управляващите, или от опозицията, такъв анализ следва да е разумният и отговорен подход. Според прогнозата на Европейската комисия българската икономика тази година ще се свие със 7,2%, а според Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) спадът ще е с 5%. Министерството на финансите показва завиден оптимизъм с мартенската си прогноза за едва 3% спад и 6,2% безработица през 2020-та, но със сигурност ще я коригира.

И в тези условия Борисов предлага намаление на ДДС за заведенията, които заедно с хотелиерския бизнес са сред най-сивите сектори. Забавно е, че Борисов и Валери Симеонов от партньорите „Обединени патриоти“ твърдят, че секторът ще се изсветли след този подарък и в него ще се плащат осигуровки и по-високи заплати. Към момента освен тези политически побратими не се е намерил икономически експерт, който да потвърди, че това ще стане – или че намалението ще е стимул за потреблението и намаляването на крайните цени.

Трето, измамите с ДДС

и административният капацитет. След февруарската мисия на екип на Международния валутен фонд в България, от финансовата институция препоръчаха по-добра събираемост на ДДС. Независимо от хвалебствията на министъра на финансите Владислав Горанов и цялото Бойко-Борисово воинство, проблемите остават, в т.ч. и с веригите за ДДС. В миналогодишния си доклад Европейската комисия обяви, че разликата между очакваните приходи и реално събраните от ДДС в България е 625 млн. евро за 2017 г., или близо 1,22 млрд. лв. Този резултат поставя страната малко над средното ниво на несъбран ДДС в Европейския съюз, с 11,8% от общо дължимия данък.

Осъществи ли се обаче „черпнята“ на Борисов, измамите ще се увеличат, а наличният административен капацитет едва ли ще успее да противодейства. Освен това диференцираните ставки са по-трудни за администриране. Представете си ситуация, при която един ресторантьор купува хранителни продукти с 20% ДДС, а ги пуска с 9% – какво възстановяване на ДДС ще настане… Но юристи смятат, че по-ниската ставка може да има и изсветляващ ефект върху сектора, както се е получило в други европейски страни. Те обаче обръщат внимание, че в тези държави действат и по-ниски ставки за храните. „Посещението на ресторант не е от първа необходимост. Когато в държава, в която 30% от населението е бедно, и тези хора купуват основни храни с 20% ДДС, да намалиш ставката за едно луксозно потребление, си е щедър подарък“, отбелязва известен столичен адвокат, пожелал да остане неназован. Според него е важно да се проследи дали една част от настоящите хранителни магазини, които предлагат и сандвичи и др. ястия, няма да се пререгистрират като заведения заради по-ниската ставка.

Кръчмарската държава

Ресторантите и заведенията са част от сектора на услугите, който е най-лошо пострадал от кризата. Според ЕБВР техният дял в българския БВП е 25%, а делът на туризма – 10%. Заедно с това обаче кръчмите и туризмът имат лоша слава от времената на Прехода като „мутренска икономика“ и както казахме – на един от най-сивите сектори.

През годините нито една власт (в т.ч. и трите кабинета на Борисов) не се потруди да извади скритите обороти в тези сектори, да накара работодателите да плащат по-нормални заплати на заетите, нито пък да провери произхода на парите, бетонирали Черноморието. Част от тези пари са от корупция, наркотици, „горещи пари“ от бившите съветски републики – и с тях бяха изградени хотели и заведения. Те определят облика на Черноморието: предимно за масов туризъм и алкохолни турове, въпреки усилията на отделни хотели и вериги да установят добри практики. Не само министърката на туризма Николина Ангелкова, но и предшествениците ѝ не успяха да изградят и наложат туристически бранд на България.

Качеството на храната в заведенията няма как да се повиши от намалената ставка по ДДС – то зависи основно от готвачите в кухнята и качеството на продуктите.

„Борисов искаше да успокои ресторантьорите, които готвеха протест“, коментира по БНР бившият депутат от Реформаторския блок Мартин Димитров. Очаквано заваляха критики и искания и от други браншове. Бойко Борисов спомена нещо за печелене на избори, когато обясняваше, че има несъгласни с него – като финансовия министър. И какво – да не би Асоциацията на заведенията в България и Българската хотелиерска и ресторантьорска организация да са обещали да връщат ДДС на ГЕРБ?

Заглавна снимка: Christine Jou

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

ДДС и новите страхове на началника

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/dds-i-novite-strahove-na-nachalnika/

България е парламентарна република, но всичко в нея се върти около премиера и зависи от неговата воля, променливи настроения и решения. Той е „началник“ (термин от соца, който очевидно му допада) на министрите, на депутатите от ГЕРБ и на цялата си партия. Но всъщност се изживява като началник на всички ни. А над себе си признава само още един началник – този, когото щом спомене, поглежда нагоре и се прекръства.

Преди няколко дни Борисов обяви с типичния си безапелационен маниер, че ще намали ДДС ставката от 20 на 9% за ресторантьорския бизнес, тъй като заедно с хотелиерския са най-пострадали от двумесечното извънредно положение. Това стана след проведени от него срещи с представители на двата бранша, на които адвокатства малкият коалиционен партньор в кабинета в лицето на Валери Симеонов. А мярката бе обявена като

антикризисна, но политически рискова.

Малко по-късно премиерът заяви, че ще настоява книгите и свързаните с духовната храна дейности също да бъдат с 9% ДДС. „Отдавна го обмисляме това, сега имаме възможност да го направим с един законопроект. Така ще опаковаме храната на хората. И едното е храна, и другото – духовна“, обясни образно в привичната си стилистика Бойко Борисов.

Демек купуваме си една торба книги и отиваме да ги прочетем на спокойствие в някой луксозен хотел край морето. Денем четем – я изтегнати на плажа под сянката на чадъра, я в прохладата на стаята си, а вечер се развличаме в някой от многобройните барове. Хубаво де, ама това е за баровците, макар че те не си падат много по четенето. Не е за простолюдието, което господин премиерът презира, въпреки че понякога слиза от джипа си за някоя и друга снимка и лакърдия.

Решението си Борисов обяви въпреки несъгласието на Владислав Горанов, който през февруари обяви публично, че докато той е финансов министър, ДДС-то няма да се намалява. Против 9-процентната ставка се обявиха и Менда Стоянова – председателка на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, и вицепремиерът Томислав Дончев, който припомни, че в програмата на правителството е записано, че данъци няма да се променят нито нагоре, нито надолу. И не виждал причина за подобни промени. Премиерът видимо не се трогна от опонентите си, припомни им кой е началникът и какъв е техният възможен избор.

„Аз имам да споделям с партията. Тя се явява на избори“,

ясно посочи мотивите си Борисов, който неведнъж уверява публиката, че след този мандат ще се занимава само с партията си. Но тя, според плановете му, трябва да продължи да управлява, а за това ще трябва да спечели парламентарните избори догодина. И какъв по-хубав предизборен ход от това да даде рамо на един бизнес, който после ще му се отблагодари щедро. Само че всеки би трябвало да е забелязал клопката: по-ниската ставка на ДДС за ресторантьорския бранш се въвежда временно (до края на следващата година) и с условието, че ако постъпленията в бюджета намалеят, антикризисната мярка ще бъде отменена. И какво от това, нали изборите ще са минали, а подкрепата – вече получена?!

Премиерът е толкова циничен в намеренията си и толкова самоуверен, че дори не прави опити да ги прикрие. Затова неговият бивш финансов министър Симеон Дянков реагира на решението му с коментар, че намаляването на ДДС върху услугите в заведенията няма да подпомогне туризма, а парите ще отидат при богатите собственици на големи туристически заведения. Николай Василев, бивш вицепремиер и министър в две правителства на България, също не очаква резултат от тази мярка и силно се съмнява в ефекта ѝ върху събираемостта на данъците в ситуация на пандемия, когато няма туризъм. „Намаляването на ДДС за заведенията ще доведе до големи злоупотреби, особено при вноса на стоки“, прогнозира икономистът.

И без да разбира от данъчно законодателство, човек може да се досети, че нито цените в ресторанти, барове и кафенета ще паднат, нито качеството на услугите ще се подобри, нито секторът ще изсветлее, както се кълнат неговите представители. А дори и да повишат заплащането на персонала в бранша, работодателите едва ли ще започнат да осигуряват наетите от тях лица върху реалните им заплати. От това ще продължават да губят и работниците, и държавата.

По различен начин ще се отрази намаляването на ДДС върху производството и продажбата на книги.

Новата ставка няма да доведе до намаляване на цените на книгите, които и без това не са високи, въпреки все още битуващото убеждение у някои българи, че е нормално една книга да е по-евтина от килограм сирене например. Но намаляването на ДДС ще осигури по-добро качество на книжния пазар във всяко отношение – превод, редактиране, корекция, оформление, печат и т.н.

За разлика от България, намаляването на ДДС върху книгите е въведено отдавна в държавите членки на ЕС. В повечето от тях върху хартиените книги този косвен данък варира между нула и седем процента. Например в Испания и Италия той е 4%, в Румъния е 5%, а в Гърция – 6%. Само Дания е пред нас. Там косвеният данък е 25%, но се връща в издателския сектор под формата на субсидии за авторите. А за вестници и списания, които излизат повече от веднъж месечно, данъкът е нула процента.

Стандартната ставка на ДДС в страните от ЕС варира от 17% в Люксембург до 27% в Унгария, диференцираните ставки са между  5 и 18%, а силно намалените – от 2,1 до 4,8%.

Намалени данъчни ставки на ДДС има и за различни сектори.

Например във Великобритания ДДС върху електричеството е 5%, а за лекарствата с рецепта, обществения транспорт, книгите, вестниците и детските дрехи има нулева ставка. В Германия ДДС за хранителните продукти е 7 на сто; в Унгария данъкът върху храните, лекарствата, книгите и интернет е 5%; в Гърция с 6% са обложени храните, лекарствата, книгите и билетите за театър; и Румъния намали през миналата година ставката за храни, лекарства и протези на 9%, а за книги и учебници – на 5%.

В България досега няма диференцирани ставки за ДДС, с изключение на тази за туризма. А бюджетът ни се пълни от косвени данъци – ДДС и акцизи, което, разбира се, натоварва най-бедните. През 2019 г. данъчните приходи в бюджета са нараснали с 9,4% до 35,3 млрд. лв., като почти една трета от тях – 11 млрд. лв. – са от ДДС. В същото време чрез ДДС измами, реализирани по различни схеми – основно чрез укриване на данъчни задължения и „източване“ на ДДС с фиктивни сделки – са ощетили през годините държавния бюджет с милиарди левове.

Ощетена е не само българската хазна. Според проучване на ЕК през 2017 г. държавите от ЕС не са събрали 137 млрд. евро приходи от ДДС. Затова премиерът на Полша Матеуш Моравецки призова в интервю пред испанския „Ел Мундо“ ЕС веднъж завинаги да започне наистина да се бори срещу мафията от измамници с ДДС, срещу данъчните убежища и укриването на данъци.

Борисов, който често обича да облъчва от телевизора публиката с реплики от рода на „дал съм ви“, „построил съм ви“, „направил съм ви“, не само че нищо не ни е дал, но с данъчната политика на своето управление продължава да натоварва бедните за сметка на богатите.

Така в държавата с най-ниските заплати и пенсии в ЕС, вкл. и на Балканите, населението плаща едни от най-високите цени за храни и лекарства,

а хората умират, защото нямат пари да платят скъпо струващо лечение в чужбина и се надяват на дарения, докато държавата цинично им е обърнала гръб. И както се оказа, на практика държавният бюджет дори печели от здравеопазването, вместо да го дотира. И докато в хазната ни годишно постъпват около 400 млн. лв. от ДДС върху медикаментите, в някои страни от клуба на богатите в ЕС безплатни лекарства получават както децата до 18-годишна възраст, така и хората над шейсет.

Лявата опозиция в парламента през последните две години четири пъти предлага намаляване на ставките на ДДС върху лекарствата и храните в рамките на годишните бюджети и актуализациите им, но всички нейни предложения бяха отхвърляни от мнозинството. Подобни идеи имаше и от страна на ДПС, а депутатът Делян Пеевски влизаше в Народното събрание единствено в случаите, когато трябваше да обяви една или друга своя законодателна инициатива.

Без да е хунта, както нарича управлението на ГЕРБ и Борисов един от неговите критици от средите на олигарсите, то е лишено от всякаква социална чувствителност и емпатия и се подхранва от корумпирана хранителна среда. А изборът на Йордан Цонев за председател на парламентарната комисия за контрол на изразходваните средства за справяне с епидемията от COVID-19 само потвърждава опасенията на европейската главна прокурорка Лаура Кьовеши, че с обещаните големи суми от европейските фондове в помощ на засегнатите държави ще бъде злоупотребено.

В условията на пандемия социолозите измерват покачване на доверието към Борисов и твърдят, че неговото управление все още остава безалтернативно. Но експерти и представители на извънпарламентарната десница говорят за пълна безидейност в справянето с кризата, а Борисов, по думите на Христо Иванов, се държи като сватбар слухар. Само че дори и не си представя новия свят, в който навлизаме. А задаващата се икономическа криза в глобален мащаб ще промени безусловно света, в т.ч. и политически. Борисов явно все още не осмисля това, но го усеща с кожата си. И се страхува, и то как само.

Заглавна снимка: Arno Mikkor

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Искането за забрана на ВМРО, което не стана новина

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/iskaneto-za-zabrana-na-vmro/

Стигна ли до вас информацията, че има инициатива за поставянето на ВМРО извън закона? В понеделник новосъздадената гражданска инициатива „Граждани за демократична и правова държава“ изпрати отворено писмо до президента Румен Радев, министър-председателя Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. В него се поставя под съмнение съвместимостта на партията ВМРО–БНД с Конституцията на България и редица закони.

„Считаме, че е необходимо да се изясни дали тази политическа партия не нарушава системно Закона за политическите партии и Конституцията и дали дейността на нейни представители не е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията“, се казва в него. Въпреки че писмото е изпратено до редица медии, досега само „Медиапул“, сайтът „От упор“, предаването „Хоризонт до обед“ на БНР и телевизия „България 24“ са го отразили.

Кои са „Граждани за демократична и правова държава“

Отвореното писмо е подписано от ромски активисти и професионалисти в различни области. „Разтревожен съм от събитията в България и заедно с други съмишленици решихме да попитаме държавните институции дали това, което прави партия ВМРО–БНД в управлението на държавата, не противоречи на Конституцията и законите“, коментира пред „Тоест“ един от тях – живеещият в Белгия юрист Орхан Тахир.

Сред инициаторите са три журналистки – Емилия Данчева, Мая Стелиянова и Полина Тодорова, двама предприемачи – Ангел Манушев и Камен Славчев, учителка – Светлана Василева, писател – Димитър Атанасов, икономист – Миленко Миленков. Лиляна Ковачева е доктор по етнология към БАН, Светлана Василева е бивш секретар на Националния съвет по етническите въпроси към Министерския съвет.

В интервю за предаването „В мрежата“ на „България 24“ евродепутатът Ангел Джамбазки коментира писмото така: „Появява се циганска организация, която иска да се закрие политическа партия, наследник на стогодишна революционна българска организация, на страницата на соросоидна медия. Какво искате? Това е класическо соросоидно хибридно циганско мероприятие на хора, които купуват гласове и крадат пари от европейските фондове за интеграция на циганските общности.“

Основания за забрана на ВМРО, посочени в отвореното писмо

Според Конституцията на България се забраняват „организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие“.

Писмото, дълго осем страници, се опира на публикации в медиите.

Търговия с българско гражданство

Една от темите в писмото е информацията за търговия с българско гражданство, свързвана с имената на двама председатели на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), излъчени от ВМРО–БНД: Борис Вангелов и Петър Харалампиев. Срещу двамата, както и срещу бившия секретар на ДАБЧ са повдигнати обвинения.

„На първо място, ние смятаме, че обвиненията срещу представители на ВМРО за продажба на българско гражданство пряко засягат националната сигурност, а те са обвинени в това от бившия директор на Дирекция „Българско гражданство“ към Министерския съвет – Катя Матева. Тя твърди, че ВМРО се издържа от продажба на удостоверения за български произход на чужденци, които не са етнически българи. Например в САЩ са задържани етнически албанци с български паспорти, които са заподозрени в тероризъм. През 2018 г. показно беше задържан бивш шеф на Агенцията за българите в чужбина, който е кадър на ВМРО. Има внесен иск от КПКОНПИ срещу бившия главен секретар на Агенцията за над 760 000 лв. Прокуратурата трябва да изясни ролята на партия ВМРО в тази схема“, обобщава Орхан Тахир.

Антиромска реторика и фалшиви новини

Вниманието на „Граждани за демократична и правова държава“ е основно върху подбуждането към дискриминация, насилие и омраза и разпространяването на фалшиви новини от страна на ВМРО в качеството ѝ на част от управляващата коалиция. Затова дадените примери се отнасят за събития от 2017 г. насам. Акцентът пада върху антиромската реторика, нерядко имаща практически последствия.

В това отношение примерите не са един и два. Евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки не пропуска да спомене „циганския проблем“, който нарича и „цигански въпрос“, по аналогия с „еврейския въпрос“ от времето на нацизма.

Немалка част от примерите са от началото на 2019 г., когато конфликт между българи и роми стана повод за поредната обществена истерия, довела дотам, че голяма част от ромските жители на едно село напуснаха домовете си и не смееха да се върнат, а в расистките протести се включиха и военни. Тогава председателят на партията, вицепремиерът Красимир Каракачанов, заяви: „Циганите в България станаха изключително нагли и търпението на българското общество се изчерпа.“ Пред „Труд“ заместник-председателят на ВМРО Искрен Веселинов каза, без да представи доказателства, че за ромската интеграция са похарчени „десетки милиарди“.

След по-малко от месец партията разпространи „Концепция за промени в политиката за интеграция на циганския (ромския) етнос в Република България и мерките за реализацията им“ с автор Красимир Каракачанов, в която се предлага ромските жени да бъдат подлагани на насилствена стерилизация и аборти и се въвежда терминът „маргинална раждаемост“.

Активистите припомнят и истерията от миналата есен, когато като по команда родители от различни ромски квартали в страната взеха децата си от училище от страх да не им ги отнеме държавата. Следите за насаждането на паниката водеха към пиара на Военното министерство и приближен до Каракачанов Александър Урумов, както намекна и вицепремиерът Томислав Дончев. Освен държавен служител, Урумов е евангелски проповедник, известен с консервативните си възгледи. Фалшивата новина, че ще се вземат децата от училищата, е част от цялостна дезинформационна кампания, в която той играе ключова роля, свързана с демонизирането на Истанбулската конвенция, Стратегията за детето и Закона за социалните услуги.

В писмото се обръща внимание и върху усилията на ВМРО в контекста на пандемията от COVID-19 да бъдат изкарани виновни ромите и да се изолират гетата. Всичко започна с недоказано твърдение на Ангел Джамбазки, че първите съпрузи, починали от коронавирус у нас, са се заразили „на циганско празненство“. Още на следващия ден прокуратурата даде „благословията си“ за поставянето на контролно-пропускателни пунктове на изходите на ромските квартали.

„Има данни, че представителите на ВМРО насаждат етническа омраза и подбуждат към насилие срещу ромите в България. Господин Джамбазки отдавна плаши с гражданска война и говори за „циганизация“, а сега призова за затваряне единствено на ромските „гета“ по време на извънредното положение. Господин Каракачанов продължава да пробутва скандалната си концепция, в която твърди, че държавата трябва да предлага аборт на ромските жени с определен брой деца, за да не раждат повече. Да не говорим за поведението на техните общински съветници“, казва Орхан Тахир.

Обвързаност с неонацизма

От инициативата припомнят и обвързаности на членове на ВМРО с неонацистки символи и организации. През 2017 г. беше разпространена снимка на споменатия вече бивш ръководител на ДАБЧ Петър Харалампиев с тениска, на която пише Wehrmacht (така се наричат въоръжените сили на нацистка Германия). Красимир Каракачанов защити съпартиеца си с аргумента, че това е името на американска рок група и Харалампиев носел нейна тениска. Скандалът стигна и до метълите от Wehrmacht, които се разграничиха, изяснявайки, че нямат такива фланелки и не споделят идеалите на нацизма.

Бившият кандидат на ВМРО за кмет на „Люлин“ Георги Желязков се е снимал пред знаме на забранената в редица страни неонацистка организация „Кръв и чест“. Това излезе наяве, когато той беше предложен за член на борда на „Столичен автотранспорт“ от Карлос Контрера (ВМРО) и Николай Стойнев (ГЕРБ), и доведе до оттегляне на номинацията му.

Исканията на „Граждани за демократична и правова държава“

Авторите на писмото призовават президента Румен Радев да свика Консултативния съвет за национална сигурност, който да обсъди дали участието на ВМРО във властта е заплаха за гражданския мир, сигурността и правата на българските граждани. Също така предлагат държавният глава да изиска от ДАНС анализ на дейността на ВМРО за времето, през което партията е част от управляващата коалиция.

Апелът към министър-председателя Бойко Борисов е „многобройните данни в медиите за противозаконна и противоконституционна дейност на представители на партия ВМРО–БНД“ да се обсъдят на заседание на Министерския съвет.

„Граждани за демократична и правова държава“ приветстват действията на прокуратурата срещу „Български национален съюз – Еделвайс“, която обвини организацията в нарушаване на Конституцията чрез проповядване на насилие и омраза и поиска нейното забраняване. Според тях ситуацията с ВМРО–БНД е аналогична и главният прокурор би следвало да подходи по същия начин.

Ще се загрижат ли адресатите на писмото и ще предприемат ли действия за поставянето на ВМРО извън закона?

Расистките и ксенофобските прояви на „воеводите“ са публично известни, и то доста преди партията да стане част от управляващата коалиция. Не само у нас, а и в чужбина. Още през 2012 г. например Джамбазки участваше в подготовката на международна конференция, свързана с „Луковмарш“, по темата „положението в Европа и белия свят, с акцент върху национализма като единственото спасително решение за европейската цивилизация и бялата раса като цяло“. А заглавието на неговия доклад беше „Циганизация и цигански въпрос в България и Европа. Хронология на десоциализацията и самоизолацията на циганите в българското общество. Причини и последици. Възможни решения на този въпрос в България и в Европа“.

Никоя от расистките и ксенофобските прояви на ВМРО обаче не спря пътя им към властта. Самата власт също проявява дискриминационно отношение към малцинствата, особено към ромите. На 13 май двама специални докладчици на ООН призоваха България да спре дискриминационните и сегрегационните действия в ромските квартали в контекста на пандемията. Ден по късно самолет разпръсна дезинфектант над ромската махала в Ямбол, междувременно блокирана и без достъп на живеещите в нея до работните им места. Не било опасно, но все пак по-добре хората да си останели по къщите.

Ако пръскането с дезинфектанти от въздуха е ефективно и безвредно средство срещу пандемията, защо ли не се използва масово?

В този контекст е малко вероятно Бойко Борисов да се вслуша в отвореното писмо – участието на ВМРО във властта е жизненоважно за оцеляването на собствената му коалиция. А и не става дума за популистка тема, от която могат да се извлекат дивиденти. Не изглежда особено реалистично и главният прокурор Иван Гешев да вземе отношение, освен ако не реши да оказва натиск върху ВМРО. Напротив – да не забравяме, че именно недоказаните твърдения на Джамбазки за „циганското празненство“ станаха повод прокуратурата да разреши контролно-пропускателните пунктове в гетата.

Отношение би могъл да вземе президентът Румен Радев, доколкото реално е в опозиция на управляващата коалиция. Но в контекста на понижения си рейтинг е малко вероятно да се захване с кауза, която едва ли ще му донесе обществено одобрение, дори напротив.

„Важното е да се гарантират законността, гражданският мир и националната сигурност, защото действията на ВМРО във властта са опасни и трябва да се вземат мерки. Комбинацията от корупция, расизъм и безнаказаност може да бъде много опасна и за самите управляващи, защото гражданите започват да губят доверие в институциите и в законите“, казва Орхан Тахир. Ала докато властта се грижи преди всичко за собственото си оцеляване, а не за законността и авторитета на институциите, сериозността на тази опасност едва ли е осъзнавана.

Заглавна снимка: Стопкадър от предизборен клип „ВМРО: Време е за възмездие!“ от 2013 г. В края на клипа Ангел Джамбазки призовава съпартийците си да изгорят няколко чучела с лица на политици, облечени в затворнически дрехи и оковани пред Съдебната палата. На едно от чучелата е изобразен и Бойко Борисов, бъдещият коалиционен партньор на „воеводите“.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Божков ft. Горанов, кеф в пандемия, камери за „Лукойл“

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-4-8-may-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Инфодемията COVID-19 бе нарушена от интервюто на хазартния бос Васил Божков пред bTV от Дубай, с което той обяви, че държи силна покер ръка и може да я покаже: „Само с Влади Горанов (министъра на финансите – б.р.) съм си говорил… Естествено, че (сме имали) лични контакти и срещи, също разговори по телефона, SMS-и. Да не би г-н Горанов да твърди, че не се е срещал с мен многократно? Не вярвам.“

Не, финансовият министър призна за срещи – обсъждали закона за хазарта, не виждал проблем. Един вътрешен министър преди време, Румен Петков (АБВ), така твърдеше, че се е срещнал с братя Галеви не заради пазара на дрога, а за да му… докладват за трафик на наркотици. Макар че първоначално отричаше.

Божков – по пътя на Цветан Василев

Да не би Васил Божков да блъфира? Едва ли. Божков прави същото, което и друг виден беглец преди него – собственикът на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. И Василев започна с изявления, че може да направи публично големи разкрития за връзки с управляващите, че все пак ги е направил – но ги запечатал в каси като застраховка „Живот“. И Божков, както и банкерът беглец обвиняват трети олигарх – Делян Пеевски, който „дърпа конците в сянка“.

Божков, който е с 11 обвинения, на свой ред обвини властта, че била „хунта“. По време на целия Преход той живееше и богатееше необезпокояван от никоя власт, в т.ч. и от тази, която нарече „хунта“. Със съучастието на много власти Василев създаде, разви и изгуби банката си. И двамата днес се намират в чужбина – банкерът е в Сърбия, хазартният бос – в Обединените арабски емирства (ОАЕ), а исканията за екстрадиция на българската прокуратура си отлежават. Дават по някое интервю на избрани от тях медии, по нещо разкриват и разбира се, кроят как да отмъстят на тези, които ги прецакаха.

Цветан Василев например съобщи през 2015 г., че бившият вече управител на БНБ Иван Искров има тайни сметки в банка в Танзания. Божков пък стигна до министъра на финансите, с когото консултирал бизнеса си. И двамата бегълци имат в запас доказателства и за други срещи, а хазартният бос обещава да снабди медиите с нови разкрития… Може и да координират усилия с банкера. В очакване на кулминация и епилог сме.

А премиерът мери мускули с вируса

След няколкомесечно съжителство COVID-19 започна да ни става банален – не колкото джипката на Борисов, но и за това си има време. Вирус и премиер си мерят мускулите в ежедневните новинарски емисии, защото кой може да се справи със заразата, ако не Бойко Борисов. Социологическо проучване на „Галъп Интернешънъл“ тази седмица му отреди 55% одобрение, а според същия сондаж тревожността в българското общество заради пандемията намалява.

Европейските проучвания обаче не са така благосклонни за настроенията в България. Според изследване, направено сред 85 000 европейци и публикувано от агенция „Ройтерс“, българите и гърците са най-недоволни от живота си в условията на ограничения, наложени заради вируса.

Стига тулупи пред телевизорите, плувайте за здраве

И въпреки че Борисов и подчинените му повтарят и повтарят как мерките у нас са най-леки в сравнение с много европейски държави, решиха да се погрижат за психиката на българите – и ги пуснаха навън. Стига са клечали пред телевизорите, бездруго генерал професор доктор Венцислав Мутафчийски ще се явява там вече само веднъж седмично. Затова премахнаха КПП-тата в полунощ на 6 май, отвориха музеите, парковете и планините – и дори басейните (но не и фитнесите). Но най-важното – разрешиха на заведенията, които имат маси на открито, да работят. Лобизмът помогна и разстоянието между масите се запазва, каквото е в момента – 1,5 м, тъй като собствениците на заведения се ядосаха на изискването за дистанция от 2,5 м.

При над 100 заразени на ден връщаме мерките, закани се публично Борисов. Това е по-скоро послание към Мутафчийски и Националния оперативен щаб (НОЩ) – да внимават с тестовете и с бройките. Че тулупите по диваните само това чакат – да се събудят в пет следобед и да почнат да питат Бойко Борисов. Медийната любов е по-изменчива от плеймейтка – едно време журналистки му носеха баници в Банкя и оди за него пишеха, а днес даже го и питат… Но „в пламъка на любовта се крият / нагар или фитил, и те ще я затрият“ („Хамлет“). Ако Борисов обаче го няма, дали пък някои журналистки няма да получат абстинентен синдром?

Фитил има, въпроси няма

А въпроси е важно да се задават. Например как под носа на НОЩ областни болници една по една излизат извън строя. Как видинската болница стана огнище на зараза след първия пациент с COVID-19, приет на 2 април. Болницата в Ямбол – също, а повечето от заразените с коронавирус и настанени за лечение в нея са от ромската махала „Райна княгиня“. И от двете лечебни заведения отправят призиви за помощ, за персонал, от Видин молят армията за дезинфекция. Област Пазарджик остана временно без реанимация, след като шефът, медицинска сестра и санитарка са с коронавирус. ОРАИЛ на МБАЛ – Пазарджик е „единственото напълно оборудвано отделение по реанимация в областта и в него се лекуват най-тежките случаи от града и региона“. А след като и инфекциозното отделение се запълни, някои частни болници в Пазарджишко склониха най-сетне да поемат… общо трима с коронавирус.

Но ген. Мутафчийски успокоява, че огнищата засега били изолирани и здравната система ще издържи. Болници, старчески и социални домове и гурбетчии, които се връщат от чужбина, са източници на зараза. Да му вярваме ли – или да пием кафе на слънце, на евтин или безплатен шезлонг?

Купони за кеф – и малко фурми

Трудови хора на България пътуват към Черно море. При пристигането им ги чакат журналистки с камери и микрофони, за да ги попитат дали са доволни. Все пак правителствените инициативи се нуждаят от ретранслация. А докато народът почива, Борисов и министрите работят без заплати.

Тази картинка засега е… картинка. Зависи как и кога ще се реализира половинмилиардната идея за ваучери, които бюджетът, сиреч ние, да платим за около три милиона работещи, тоест – за себе си. В добавка – и безплатни шезлонги, за които държавата ще плати на концесионерите отново с нашите пари. Но има съществена подробност – част от тези три милиона българи със сигурност не искат да почиват на Българското Черноморие. Някои може и да искат, но не и на хотел.

Този пандемиен кеф е платен с нашите пари. Те ще бъдат раздадени от управляващите на тези, на които разрешиха да бетонират Черноморието и които продължават да го правят.

Същите тези управляващи, които здраво се посрамиха, представяйки бартер между частни фирми като хуманитарна помощ. За фурмите е думата. 32 тона храни от България са изпратили фирмите „Интръст“ на Делян Пеевски и „Градус“, която е имала бизнес отношения със земеделската министърка Десислава Танева. Фурмите пък е пратила инженеринговата компания „Пал Технолоджи“ от Абу Даби, разкри Антикорупционният фонд. Шокирани от пратката, управляващите прехвърлиха фурмите на БЧК. А можеха да ги продадат на някой винпром за ракия, вместо да ги тъпчат в складовете. Оттам и да ги изнесат, няма кой да разбере.

На бас, че…

Но на акцизните складове държавата изведнъж реши да затегне контрола – ускорява се монтирането на камери за 24-часово видеонаблюдение. А наред с това и една особено съществена промяна – „Лукойл България“ ще трябва да отдели и лицензира като отделни данъчни складове шестте си бази, свързани с нефтопровода. Сега те се водят като един данъчен склад. Всеки от тях трябва да има отделна банкова гаранция, както и да бъде снабден с измервателни уреди и видеонаблюдение. „Лукойл“, то се знай, не иска.

Битката ще се реши в парламента – при обсъждането на текстовете в комисии и при гласуването им в пленарната зала. Помагачи „Лукойл“ ще намери лесно. Съпругът на лидерката на социалистите е техен служител, а и да не се забравя на чия земя е построен летният сарай на Доган. Ако този текст мине през парламента… Да бъдем реалисти. Празникът на храбростта – Гергьовден, вече мина. В петък на първо четене в парламента мина и новото законодателство за борба с пандемията, където е и текстът, който нарушава интересите на „Лукойл“. Никой в пленарна зала не отвори дума за това. Да видим какво ще се случи на заседанията на комисиите при подготовката за второ четене.

От „Лукойл“ заплашиха със спиране на работа. Какво следва – среща с премиера?

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Д-р Стойчо Кацаров: „Медицинската и финансовата част на кризата са двете лица на една и съща монета“

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/stoycho-katsarov-interview/

Д Стойчо Кацаров е медик, юрист и политик. Съосновател и председател на УС на Центъра за защита на правата в здравеопазването. Бил е депутат в 38-мото и 39-тото Народно събрание, областен управител на Софийска област (19971999) и зам.-министър на здравеопазването (19992001).

Венелина Попова разговаря с д-р Кацаров за епидемията от коронавирус и как правителството управлява кризата. 


В България всеки ден се регистрират нови случаи на заразяване на лекари с инфекцията от коронавирус – първо във Видин, след това в Сливен, в „Пирогов“ и т.н. Подобна е ситуацията и в други страни. Във Франция броят на заболелите от COVID-19 медици е поне 12 000 според проучване, проведено от близо 400 местни синдикални организации. Къде трябва да се търсят причините – в пренебрегването на опасността от страна на медицинския персонал, в липсата на добра организация и епидемичен контрол или в качеството на предпазните средства, голяма част от които са от Китай?

Мисля, че основната причина е недобрата организация. Личните предпазни средства бяха предоставени на болниците много късно, чувам за извадени от държавния резерв отпреди 30–40 години, които при първото обличане се късали. Второ, продължават да не се тестват медиците у нас. Говоря за онези, които имат пряк контакт с потенциално болни от коронавирусна инфекция, и това е генерален проблем.

Искам да обърна специално внимание на Видин, понеже имам и лична информация от болницата за това, което се случи в града. Там според мен се прояви груба небрежност от страна на Националния център за заразни и паразитни болести. От 24 проби на хора, контактни с доказано болен от COVID-19 пациент, 21 бяха върнати, без да се изследват – става дума за близки на заразения и за медицински персонал. Това стана причина градът да се превърне в огнище на коронавирусна инфекция. А пробите са били върнати заради разпореждане да се изследват само хора със симптоми като кашлица и температура. От тези 21 души една трета са били положителни за COVID-19 – това се доказа по-късно. Но те вече са били разнесли заразата, без да знаят. Един такъв случай не може да бъде подминат, а трябва да се разследва – има множеството заразени в старческите домове и в болницата във Видин, има и жертви.

А трябва ли да се проверяват защитни средства за болниците от даренията и трябва ли те да имат съответен сертификат за произход и качество?

Нямам информация къде и какви дарения са направени у нас. Но по принцип законодателството не е отменено, а в нашите закони са приложени европейски директиви. Специално по отношение на медицинските изделия, каквито се явяват и предпазните средства, и тестовете, има много строги изисквания, включително и сертифициране от съответните компетентни органи. Ако защитните средства не отговарят на тези изисквания, означава, че има нарушаване на закона и трябва да има друго разследване за това кой е позволил да се приемат дарения, които не отговарят на нашето законодателство. Защото така се поставят на риск животът и здравето на много хора.

Как оценявате досега действията на държавата и на Националния оперативен щаб за овладяване на епидемията? И не свърши ли всъщност страхът повече работа, отколкото здравните власти, които действат по метода „проба – грешка“, както на много места по света?

Аз не съм епидемиолог, но съм експерт по мениджмънт на здравната система. И от тази гледна точка мога да кажа много категорично, че действията на правителството са закъснели, лошо организирани, включително и до този момент, в много аспекти. Освен че закъсняха с осигуряването на тестове и на предпазни облекла, управляващите нямаха план какво да правят преди два месеца, нямат и сега. Кабинетът и Националният оперативен щаб въобще не са наясно със ситуацията в страната, с това колко са реално заразените. Вижте абсурда – при по-малко от 2000 души, доказани като положителни за COVID-19 за два месеца, блокираха цялата държава.

През 2006 г. е приет Национален план на България за готовност за грипна пандемия. В него е представена статистика за починалите в болници от пневмония у нас за периода 1995–2004 г. Във възрастовата група 60–69 години относителният дял на смъртността е между 13 и 15%, а над 70-годишна възраст – между 52 и 60%. Как изглежда тази статистика, сравнена със смъртността от COVID-19, като се знае, че в голяма част от случаите болните развиват пневмонии?

Сравнението показва, че не се случва нищо извънредно или невиждано. Този план, за който говорите, е добър, приет с постановление на МС и не е отменян. По него всяка година се обсъждат и се гласуват средства за разработки, за поддържане на готовност и пр. Но така и не получихме отговор защо той не беше приложен за противодействие на коронавирусната инфекция. След първите заразени с новия коронавирус наложиха пълна блокада на страната, а сега, когато случаите стигнаха до 50–60 дневно, започнаха да отменят рестриктивните мерки. Има ли в това някаква логика?

Не можем да сме сигурни в данните, които ни се предоставят. Чувам изводи като „видяха се недостатъците на здравната система“. Обаче нищо не се е видяло, защото здравната система почти не участва в тази ситуация. Тя бездейства, защото редица дейности, като планови операции, имунизации и прочее, бяха спрени. И заради основателния страх на хората да постъпят за лечение в болници, разбира се. За нашата здравна система 350 хоспитализирани болни, от тях 43 в интензивни отделения, е нищо на фона на нейния нормален капацитет. Но аз очаквам, след като се излезе от тази ситуация, може би още през юни, върху системата да се стоварят като огромна тежест всички онези, които не са се преглеждали през последните няколко месеца и са забавили диагностиката и лечението си.

Вие сте застъпник на тезата, че начинът на живот, ефективността на здравните системи, генетичните особености на населението, имунизационният статус и други фактори играят по-важна роля в разпространението на инфекцията и броя на жертвите, отколкото социалната изолация. У нас мненията по този въпрос са полярни, но по-важни са аргументите. Как изградихте своето убеждение, че стратегията на правителството и на Щаба е погрешна?

За каква стратегия и за какво управление на криза можем да говорим, ако нямаме най-важната информация – колко се реално заразените хора. Те очевидно не са 1860, но не знаем и дали са 500 000, както се твърди от преизчисления на базата на имунологичните тестове. Кое число вземаме за отправна точка, за да управляваме кризисната ситуация? Затова и мерките се колебаят така.

Но в коя страна имат реална информация за броя на заразените? Все пак става дума за непознат досега вирус с променящо се поведение.

Напротив, в страните, които най-често даваме като пример за справяне с епидемията – например в Германия и Южна Корея, знаят много точно. Различни държави, включително и САЩ, възприеха този модел, който се основава на тестовете. Тестват се не само повече хора, но и всички контактни. Ето ви един пример – в жилищно-търговска сграда в Сеул откриват служителка на колцентър с положителна проба за коронавируса. И извършват тестове на всички 1400 души, които живеят и работят в сградата. Откриват 95 души, заразени с инфекцията, след което правят тестове и на техните контактни лица, при което излизат още 17 души. И всички са поставени под карантина. По принцип при епидемиите се чертаят математически модели, но за да бъдат те достоверни, трябва да са изследвани достатъчно много хора. А ние нямаме необходимите данни, за да изработим достоверни модели. Измерванията, които се правят сега, показват, че хората с антитела са между 5 и 8%.

А защо у нас не се извършват масови тестове? Парите не могат да бъдат проблем, нали?

С кредита от 75 млн. лв., които ББР даде на онази колекторска фирма, можеха да тестват голяма част от населението. За възможностите на държавата това изобщо не са много пари. Като груба управленска грешка може да се посочи, че още от първия ден не се ангажираха повечето лаборатории в страната. Независимо дали са държавни, частни, общински, дали са в болници, или не, всички трябваше да се включат в този процес. Но това не е направено и досега. И едва онзи ден в Държавен вестник беше публикувано изменение на Националния рамков договор, който урежда въпроса със заплащането на тестовете – два месеца след началото на епидемията.

Ако приемем, че все още нямаме изграден колективен имунитет, очаквате ли най-лошия сценария – бум на пандемията и хаос в системата?

Възможно е тепърва да се срещнем с това заболяване в голям мащаб. Мнозина решиха, че всичко е минало и заминало, а изглежда, че не е така. Ако много малко хора са преболедували, рискът да се развие пълномащабна епидемия е същият, както и преди два месеца. Това е най-лошият възможен сценарий, който може да ни се случи. Защото освен всичко, хората са и уморени, някои останаха без работа, без пари. И в такава ситуация болестта ще бъде посрещната много по-трудно.

Не се ли опитва Борисов с разхлабване на мерките са отпуши насъбраното социално напрежение и така да запази властта си от трусове?

Някои погрешно разделят медицинската и финансовата част на кризата, но те са двете лица на една и съща монета. А управлението на кризата е точно в това – да намериш баланса, най-малките възможни мерки, които няма да ти съсипят икономиката. И в същото време да не допуснеш бум на заразените, така че да затруднят здравната система. Но основният аргумент за налагане на мерките – да не се стигне до претоварване на системата – беше опроверган от самата ситуация. Системата не само не е натоварена, тя дори не е усетила какво се случва. В България се извършват над 50 000 прегледа дневно и над 2 млн. хоспитализации годишно. На фона на това имаме по-малко от 2000 потвърдени случая на заразени с коронавируса и малко над 350 приети в болници. За какво натоварване изобщо можем да говорим? Натоварени са хората от РЗИ, които през останалото време изобщо не са натоварени – това е така.

Но при този дефицит на инфекционисти и на анестезиолози какво би се получило, ако се наложи да се приемат няколко пъти повече болни от COVID-19 в болници? Респиратори бяха доставени, но обучени ли са екипи да работят с тях? Защото знаете, че вместо да помогнат, при неправилна употреба, те могат да убият болния…

Няма нужда от инфекционисти, защото пневмониите се лекуват от специалисти по вътрешни болести. За тежките случаи с COVID-19 със заповед на министъра са определени 1200 реанимационни легла с респиратори от съществуващите над 2060 в цялата страна. Сега от тях са заети около 40 легла.

Но много хора, поставени на респираторно дишане, умират.

В цял свят загиват хора и се спори от чисто медицинската гледна точка доколко помага и доколко пречи поставянето на респиратор. Защото процентът на починалите, поставени на командно дишане, е много голям.

Още един въпрос, свързан с даренията: редно ли е директори на големи и авторитетни болници като ВМА, „Александровска“ и „Пирогов“ да приемат парични суми, предназначени за разпределяне между медицинския персонал? Защото всяко дарение, направено под условие, е съмнително, още повече когато е направено от името на публични личности със спорен обществен авторитет.

Отговорът не е еднозначен. Има теория в правото, която смята, че след като дарението е придобито, всякакви условия отпадат, тоест формално погледнато, можеш да не се съобразиш с тях. На второ място, особено когато става дума за крупни дарения, те трябва да бъдат проверени за пране на пари. Но ще се окаже много жалко, ако нашата държава не може да осигури необходимото на болниците и трябва да разчита на дарения.

За мен друго е необяснимо – че в ситуация на криза бяха дадени 330 млн. лв. допълнително над предвидените в държавния бюджет на МВР и на Министерството на отбраната. А в същото време на лечебните заведения НЗОК плати за март 85% от това, което са заработили предишния месец – дори не 100% от това, което са изкарали. Същото ще бъде и за април.

А къде са тези допълнителни по 1000 лв. за медиците на първа линия, за които ни проглушиха ушите?

Би трябвало да ги получат, но явно и там стана някаква какофония, защото в общински болници, където лекуват пациенти с коронавирус, не са приведени въпросните суми. Макар че и в РЗОК, и в РЗИ разполагат с необходимата информация колко са настанените за лечение с положителен PCR тест. Този пример също доказва, че кризата се управлява лошо. Вижте колко примери разгледахме и навсякъде се натъкнахме на дезорганизация и хаотични действия.

И на дезинформация на обществото, защото всеки ден чуваме по телевизията премиерът да ни натяква какво и колко е дал. Преди време в едно свое интервю казахте, че държавата не само не дава никакви средства за здравеопазването, но и печели от него. Така ли е всъщност?

Да, точно така е. Вие говорите за дезинформация, но тя може да се определи и като манипулация на общественото мнение – насочена, планирана и се отнася не само за коронавируса, но и за бюджета на Здравната каса и парите за лечебните заведения. Държавният бюджет е отделен от бюджета на Здравната каса. Парите, които държавата внася в бюджета на НЗОК, са около 1 млрд. лв., а в последните една-две години тази сума малко се увеличи. Ако се изчисли какви приходи събира държавата от ДДС, от такси, от данъците и осигуровките, които си плащат хората в здравната система, се оказва, че всъщност този милиард се връща отново в държавния бюджет, че дори и отгоре. Сметката показва това.

Не трябва да се злоупотребява с думите. Правителството не само не дава, но и взема от нас, защото си приписват парите от моите и вашите осигуровки на себе си. Казват, че дават, но всъщност даваме ние. А точно сега държавният бюджет трябваше да реагира и да не оставя тежестта на епидемията да се поема от НЗОК. Защото касата трябва да плаща за обичайните заболявания, за стандартното лечение. А в извънредната ситуация трябваше да има и извънредно финансиране. Вместо това вие виждате, че не са платили дори 100% от труда на медиците.

Заглавна снимка: Стопкадър от видео на Центъра за защита правата в здравеопазването

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Пандемия и приоритети. Мерките в Германия и у нас

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/pandemiya-i-prioriteti/

Има критични ситуации, които са като лакмус за спецификите на едно общество. В тях ясно личи какво е отношението на властта към гражданите ѝ, както и на гражданите към нея. Проявяват се и механизмите, по които се вземат важни решения. Пандемията от COVID-19 позволява да се изявят в концентриран вид онези особености на социалните отношения, които обикновено не забелязваме, защото са част от всекидневието ни. За да придобием още по-ясна представа за ситуацията, в която се намираме, добре е да я сравним с друга.

Как се вземат решенията за мерките против коронавируса и тяхното либерализиране в Германия

В Германия се дава думата на експертите. Институтът „Роберт Кох“ отговаря за огласяването на официалната информация, свързана с коронавируса, но това не означава, че има последната дума. Със свои позиции излиза и немската академия „Леополдина“, а специалисти като Кристиан Дростен, вирусолог от университетската болница „Шарите“ в Берлин, са редовни гости в телевизионните предавания.

Освен експертността на вирусолози и епидемиолози, в Германия се цени и професионалното мнение на социолози, психолози, икономисти, педагози, социални работници и специалисти във всевъзможни области. Защото ограниченията засягат множество измерения на човешкия живот. Правилното от гледна точка на един епидемиолог може да е пагубно според психолога, а според социолога – нереалистично. Вземат се предвид мненията и на представители на различни засегнати страни.

Така, след множество дискусии и обглеждане на ситуацията от различни страни, немската държава излиза с позиции кое е за предпочитане в една или друга ситуация. В повечето случаи тези позиции имат статута на препоръки. И тъй като Германия е федерална държава, те се дискутират с ресорни представители на местните правителства. В крайна сметка всяка федерална провинция решава кои са най-подходящите мерки за нея.

Специфики на немската комуникация за коронавируса

За предстоящите промени се съобщава достатъчно време предварително, за да могат хората да свикнат с идеята за тях. Подробно се обясняват основанията за тези промени, възможните гледни точки и защо се избира едно, а не друго. Очертават се и различни времеви хоризонти в зависимост от различните сценарии за развитието на пандемията. И при цялата несигурност на бъдещето германците имат известна яснота, че ако се случи А, с голяма вероятност ще последва Б.

Как немските телевизии отразяват пандемията? Разбира се, по новините и коментарните предавания се дава думата на експертите и политиците. Също така се търсят гледните точки на представители на всевъзможни социални групи, дори на маргинализираните. Неведнъж например в предаването след централните новини на ARD, посветено на коронакризата, се поставя въпросът за това как се справят проститутките по време на пандемията. Думата се дава и на самите тях.

Вземането на решения в България

У нас най-сетне мерките против коронавируса започват да се отхлабват. Дали това е повод за радост, или за притеснение? Хората трудно могат да разберат това, защото властта не разговаря с тях. Вместо това им се кара и издава заповеди. Често пъти тези заповеди се обявяват без предупреждение какво се очаква да последва, взети са набързо и впоследствие претърпяват редица корекции – чрез нови заповеди. Има дни, в които Министерството на здравеопазването издава по няколко заповеди на ден.

А някои от тези заповеди противоречат на елементарната логика, което води до недоверие в смисъла на противоепидемичните мерки изобщо.

Защо повечето магазини (освен в моловете) и фризьорските салони останаха отворени, а излизането на разходка беше забранено? За сравнение – в Германия фризьорските салони заработиха тази седмица, а преди това бяха отворени нехранителните магазини, които са по-малки от 800 квадратни метра. И в най-рестриктивния период държавата препоръчваше разходки на открито при определени ограничения.

Защо мерките се смекчават, след като броят на заразените продължава да расте? Страната ни е една от петте европейски държави, в които епидемията не намалява. Тепърва започваме да ставаме свидетели на масови инфекции в болници и старчески домове. Ако Националният оперативен щаб нарича всяко увеличение на инфектираните „пик“, от това не следва, че истинският пик на заразата е достигнат.

Защо може четирима души да се срещнат в ресторант, но не и да се разходят заедно, ако не са семейство с деца под 12 години? Защо човек да не може да седне сам на пейка в парка, но с приятели в заведение може? Аргументът е, че пейките не се дезинфекцират. Не се дезинфекцират обаче и парапети на стълбища, дръжки на врати, парите в брой и множество други неща, които човек докосва извън дома си. Освен това посетителите в ресторанта по необходимост са без маски и така става лесно да се заразят, ако седят на една маса, независимо че другата маса е на метър и половина. В парка впрочем дистанцията е два метра и половина, въпреки че там хората само се разминават.

Защо може да се посещава басейн? Защото за това е настоял генерал Мутафчийски. А защо е настоял? Не ни се полага отговор на този въпрос. Може да е имал сериозни основания, а може просто да обича да плува… Аналогични въпроси може да се зададат за разрешаването на шофьорските курсове, идеята за ваучери за туризма и т.н. За отворените църкви по Великден смислен отговор така и нямаше.

В тези наглед хаотични решения има една постоянстваща логика:

бизнесът и определени интереси са по-важни за властта от човека.

И то не всеки бизнес, а предимно едрият, влиятелният (чиито представители ще са и основните бенефициери на схемата за подпомагане, известна като 60/40). Критериите за компенсации на „дребните“ губещи са преобладаващо неизпълними. Човекът е важен, доколкото цел на мерките е да не се зарази (ако нещо не се окаже по-важно от това, като например лоялността към Църквата). Напълно се пренебрегва обаче психичното му здраве, както и потребности, важни и за телесното – като да излезеш на чист въздух. С него се общува чрез забрани, глоби и мъмрене от екрана, а не с аргументи.

Разпространено е мнението, че на българите не бива да им се говори с аргументи, а трябва да се действа с твърда ръка, защото те от друго не разбират. Този аргумент не е много по-различен от защитаването на пердашенето на деца. Според американския социолог Питър Бъргър, ако към един човек се обръщат по определен начин, той става точно такъв. В степента, в която с хората се говори с аргументи и проблемите им се вземат под внимание, се увеличава шансът те да реагират с разбиране и съпричастност. Да гледат на ограниченията не като на забрани, които трябва да се премахнат, а като на лична отговорност.

Това обаче значи да възпитаваш граждани, но гражданите са по необходимост критични. А критичното гражданство е нещо, което никоя власт не допуска доброволно. То само̀ се преборва да се отнасят към него с уважение.

Заглавна снимка: „Моля, спазвайте дистанция“ – надпис на сградата на Центъра за изкуство и творчество в Дортмунд. Фотограф: onnola / Flickr

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

„Кармен“ – далече, далече…

Post Syndicated from Цвета Петкова original https://toest.bg/karmen-daleche-daleche/

От повече от 20 години Цвета Петкова работи за развитието и социалното включване на ромските общности. Заедно с проф. дсн Майя Грекова (дългогодишна преподавателка по социология в СУ „Св. Климент Охридски“ и авторка на редица монографии, учебници, научни статии и студии, както и на книгата „Какво е сбъркано с политиките за интеграция на ромите в България“) през юли 2019 г. Цвета посещава казанлъшкия ромски квартал „Кармен“ за мониторинг на работата на здравните медиатори. 

Публикуваме личния ѝ разказ за ситуацията в кв. „Кармен“ – ситуация, която изобщо не се е подобрила и до днес.


Пристигаме в „Кармен“ по обяд. Горещо е. От квартала идва топъл въздух като от огнена пещ. Високи преградни панели от времето на Тодор Живков закриват ромския квартал от погледа на преминаващите от едната страна. От другата пък гордо се пъчи цветният осеметажен саниран блок №41, с който Община Казанлък се хвали в медиите, в Европа.

Сцената на „Кармен“ е добре закрита. Ако искаш да надникнеш, трябва да намериш тесен процеп… Ние преминахме оттатък и сега стоя пред санирания блок. Объркана съм.

Посреща ни с енергична походка здравната медиаторка Златка. Облечена е в червени широки панталони, които се стесняват под коляното. Блузата също е червена. Косата – рижава, късо подстригана. Поклаща се леко, панталоните ѝ се веят, макар въздухът да е застинал. Златка не спира да говори, да разказва. Води ни към отворена врата, а аз правя крачки назад. Не искам да влизам, обаче вече съм в центъра на сцената на „Кармен“. Не мога да осмисля всичко, бавна съм и мълчалива.

Плахо стъпвам, с недоверие се оглеждам, влизам в нещо като стар трафопост. Здравният център на квартала…

Лекарският кабинет прилича на бункер – леко вкопан в земята, с високи тавани и малък прозорец с решетка. Полепналата кал и мръсотия по стъклото са като естествена щора, която спира светлината на яркото слънце. От тавана зее пролука – сигурен знак, че щом завали в кабинета на доктора, ще ти трябва чадър. Точно над кушетката за прегледи, покрита с весело шарено чаршафче на жирафи, таванът се разпада и дъждовете са оставили следи. Тук се правят имунизации, прегледи, говори се за хигиена и здраве, убеждават се родители и деца колко е важно да сме отговорни към здравето си.

Замаяна съм, мисля бавно, а пред мен сцените се забързват. Докторът е дребен, тъмен, доста по-тъмен от жителите на квартала. Говори лош български. Веднага след неговото пристигане една по една прииждат майки, баби, носят на ръце малки деца.

Докторът разказва, че е дошъл от Йемен и че никой друг освен него не се е осмелил да влезе и да лекува жителите на „Кармен“. И така вече 15 години…

Че кой друг би се осмелил, си мисля аз, а докторът добавя: „Без здравните медиатори съм загубен!“ Златка се поклаща гордо в червените си дрехи, чула е думите на доктора. Аз пак се отнесох – далече съм, много съм далече, някъде по-близо до Йемен. И си спомних, че преди 15 години обучавахме едно момче от „Кармен“ за здравен медиатор, че и той се обличаше в червено…

Поглеждам през отворената врата на кабинета и попадам в нова сцена (там паралелно текат няколко сюжета, не мога да обхвана с поглед всеки): започва скандал между две жени. Едната е клекнала кротко на земята, а върху пъстра покривка е наредила за продан дъвки, бонбони, кибрит, пирони, пръстени, сокчета. Внезапно към нейната импровизирана сергия се приближава друга жена, която започва да крещи и да я обижда.

Отнякъде се появява млад мъж с бяла брада, който диша бронз.

Крясъците го изваждат от опиянението му, той шмръква дълбоко от бронза и леко, като призрак, се настанява между двете истерясали жени, чиито гласове кънтят и раздират замрелия нажежен въздух. Бавно и отнесено падналият бронзов ангел поглежда ту едната, ту другата жена и необяснимо как потушава крясъците… Така внезапно, както почна, кавгата свърши.

Около доктора, дошъл от 4600 км, започват да се събират деца, жени, мъже. Сред неговите пациенти е и стройна, красива ромка на 57 години, която носи прозрачнобяло осеммесечно бебе с огромна златна обица на лявото ухо. Тя пояснява, че има 13 внуци, но бебето с обицата е последният ѝ внук, най-любимият, а майка му е бяла – българка. Контрастът между черната ѝ кожа и прозрачнобялото бебе със златна обеца на ухото ме е вцепенил и аз не спирам да ги зяпам, не мога да отместя поглед от тях. Искам да ги снимам, да ги нарисувам, да ги запомня. Къде се намирам? Някъде много далече съм отишла, но не пътувах толкова дълго…

Водят ни в църквата – всички жители на квартала се гордеят с голямата си нова църква. Мирише лошо. От църквата излиза мъж с рошава дълга коса и кръгли очила, който ни заговаря на английски. Той пък е дошъл от Пенсилвания.

Представя се: „Питър… Помагам, уча децата на английски.“ 

Че кой друг ще дойде тук да учи децата на английски, мисля си. Тук му е мястото на Питър. Отново ме връхлита онова странно чувство, че съм някъде много далеч…

Тръгваме из квартала. Боклуци, голи деца под огненото слънце, кучетата са превзели малките сенчици. Срещаме млади красиви момичета и много беззъби жени. Огради и зад тях – невидими къщички. Всичко е оградено. Стена зад сетната ограда, зад оградата – друга ограда и така по няколко пъти и отново: панели, огради, прегради…

Изпраща ни санираният блок, заобиколен от хиляди торбички, които летят от етажите като пъстрите хартийки по сватбите…

А в цветния саниран блок вода има само на първия етаж. Така е от няколко години. Децата всеки ден разнасят 10-литрови туби.

Но пък е цветно и шарено, и санирано, нищо че няма вода. Нищо че в квартала лекува единствено доктор, дошъл от другия край на земята. Нищо че с децата се занимава само Питър, дошъл от още по-далечния друг край на земята…

Пътувах дълго, връщах се отдалече – изкачих планина, слязох в долина, стигнах до морето, пресякох езера и реки и влязох в дебелата сянка на гората. Прибрах се. Това е история за едно много, много далечно място. Всичко това не се случва близо до нас. Бъдете спокойни.

След посещението Цвета Петкова и проф. дсн Майя Грекова изпращат писмо до РЗИ – Стара Загора и до Община Казанлък, в което ги информират за ситуацията в квартала, за мизерията в лекарския кабинет и за липсата на вода в блок, в който живеят 700–800 души. Отговорът от РЗИ е хладен и бюрократичен, в стил, че помещенията на личните лекари не са в техните правомощия. Реакция от Община Казанлък напълно липсва.

И в днешната ситуация на пандемия водата в ромския квартал не достига. Децата продължават да мъкнат бидони от първия до осмия етаж на блока.

Заглавна снимка: Ромски квартал © Анета Василева, WhATA

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

111 нюанса кафяво

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/111-nyuansa-kafyavo/

В България независимите медии са обект на съдебен тормоз, а критичните журналисти стават жертва на кампании за очерняне и дори на насилие.

Това пише в доклада на „Репортери без граници“, в който България за поредна година е класирана на 111-то място по свобода на медиите и е последна от всички страни в ЕС.

В края на миналата седмица „медии бухалки“ от орбитата на вечно приближения до властта бизнесмен и депутат Делян Пеевски грозно атакуваха журналистката Венелина Попова, с която имаме честта да работим почти от самото начало на „Тоест“. Дългогодишен кореспондент на Българското национално радио от Стара Загора и репортер в програма „Хоризонт“, тя днес работи на свободна практика при нас, при колегите от „За истината“ и където другаде реши. Венелина е била притискана два пъти през своята кариера със съдебни процеси, които приключват с оправдателни за нея решения. Носителка е на наградата „Паница“ за гражданска доблест. И ние изписваме всички тези факти във визитката ѝ, която стои под всеки неин текст в нашия сайт – с гордост, че е част от екипа ни.

Венелина бе атакувана след публикуването в сайта „За истината“ на първата част на свое разследване относно популярните напоследък дарения на депутата Делян Пеевски.

Това, разбира се, не ѝ попречи да публикува и втората част преди броени дни. Препоръчваме да прочетете материалите – най-малкото защото реакцията на „бухалките“ е пряко признание за засегнатите интереси на техните покровители. Публикациите повдигат много важни въпроси, част от които следва да провокират проверки от съответните държавни институции – ако те, разбира се, все още приемат, че имат задължения към гражданите си, освен да изчеткват пърхота от раменете на овластените.

Не сме наивни. Синхронът между „бухалките“ и институциите не е от вчера. И не е в полза нито на обществото, нито на тези, които жертват личния си комфорт, за да узнае същото това общество парченце от нечистоплътната истина под повърхността на блатото. Междувременно журналисти биват сваляни от ефир, клеветени, проверявани от данъчните, притискани, глобявани и заплашвани. Целта е всичко да стане кафяво. Без критерии, без еталони, без авторитети.

Проблемът е, че без критична журналистика ще трябва да се сбогуваме и с демокрацията.

Не сме наивни и спрямо тези, които работят в т.нар. „медии“ от кръга на Пеевски. Хора, които да творят лъжи и клевети за другите, винаги са се намирали достатъчно у нас и са се купували евтино. Знаем, че такива хора умеят добре да приспиват съвестта си, но все пак… все остава детското ни любопитство:

Спите ли спокойно вечер?

Заглавна снимка: Elijah O’Donnell

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

О, Шипка, вече ще имаш тунел

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-27-april-1-may-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Рожденият ден на министъра на финансите мина, но България още не е в чакалнята на еврозоната, както си беше пожелал Владислав Горанов за тазгодишния 30 април. За поредното отлагане обаче все пак бяхме подготвени от премиера Борисов още през февруари. Тия дни той произведе събитие, в което беше упомената и въпросната „чакалня“, както наричаме Механизма на обменните курсове (ERM II). Министър-председателят разговарял по телефона с френския президент Еманюел Макрон, обсъдили кризата, предизвикана от COVID-19, мерките за справяне, донорската конференция на 4 май и някъде в последните абзаци на правителственото прессъобщение се мъдри изречението: „Разчитаме на подкрепата Ви за ERM II и днес, след като сме подали официално документи към Европейската централна банка (ЕЦБ)“.

И ето ти недоразумение вместо новина. Нали заявката за ERM II е дадена от по-рано? Наложи се Министерството на финансите (МФ) да поясни, че става въпрос за писмо до ЕЦБ заради „процеса по установяване на тясно сътрудничество с Банковия съюз“. За разлика от досегашния процес на присъединяване към европейската валута, към България бе поставено и условието за присъединяване към Банковия съюз. Макар именно Борисов преди 3 седмици да заяви, че до 30 април България ще кандидатства за чакалнята на еврозоната.

Процесът очевидно върви – властта се надява да сме на скамейката в чакалнята през юли. Тази седмица гуверньорът на БНБ Димитър Радев отново го потвърди, уверявайки, че е изключено левът да се обезцени.

И докато охотно обясняват за еврозоната, управляващите пропуснаха да кажат, че на 4 май България ще пусне емисия външен дълг за 2 млрд. евро. Засега няма подробности за матуритета на книжата и други подробности, но в МФ със сигурност са наясно с неприятната новина, че е поскъпнало обслужването на 10-годишни български облигации. А това означава, че новият дълг вероятно ще струва още по-скъпо на българските данъкоплатци.

Защо се случи? Според някои суаповата линия, която БНБ сключи с ЕЦБ за 2 млрд. евро, е изплашила инвеститорите. ЕЦБ вече има такива линии с Швеция, Швейцария, Великобритания и с още няколко държави, повечето от които не са в еврозоната. Управителят на БНБ и премиерът, в хор с много други, обаче тълкуват тази „пухена възглавничка“ в полза на почти сигурно членство в ERM II.

Правителството едва ли е избрало удачния момент да щурмува антрето на еврозоната. Но на други пандемията от COVID-19 не им пречи. Никак даже.

Филията винаги пада от намазаната страна…

… но в чинията на когото трябва. „Децата ни ядат филии с не знам какво си“, беше казал през септември 2010 г. първият земеделски министър на ГЕРБ Мирослав Найденов. Е, сега ядат само не-знам-какво-си. За изминалите от ония кулинарни представления 10 години в схемите за училищно хранене бяха наместени определени фирми, но храната, както констатират родители, не е добра. Просто земеделските министри спряха да обикалят и да я вкусват пред камерите.

Кое предизвика родителския гняв тази седмица? От една страна, получените 300 грама кашкавал за двата месеца извънредно положение, от друга – желанието на някои семейства да дарят получената храна, но липсата на организация ги обезкуражи. Млечните продукти са дадени на семействата на малките ученици по схемите „Училищно мляко“ и „Училищен плод“, които се финансират основно с европейски средства. За учебната 2019–2020 г. бюджетът на „Училищен плод“ е около 14 млн. лв., а на „Училищно мляко“ – около 16 млн. лв. и към момента изпълнението по двете схеми е близо 70%. Селекцията на фирмите в двете схеми е на Министерството на земеделието и храните и ДФ „Земеделие“, който изплаща средствата.

Пред БНР училищният директор от Враца Румен Петков казва, че зад тези половин милион пакета, които се подготвят по схемите, стоят много сериозни интереси. „Това, че тези хора по време на криза искат да вземат тези пари, които са договорили, не е ощетяване, а нахалство“, заявява той.

Добре е някой да занесе пакет и в кабинета на земеделския министър Десислава Танева, да закуси с 30-те грама кашкавал и краставица вместо плод и да каже стават ли за консумация. Защото изглежда, че държавата храни по-добре няколко фирми, отколкото половин милион български деца.

Под прикритието, че помага на българския бизнес, Танева направи възможното да уреди предимства за някои фирми за млечни продукти в търговските вериги. Тази седмица се усети, че е направила гаф – постановлението на Министерския съвет ги задължава да продават 90% млечни продукти, произведени 100% от българско мляко. Само че толкова крави, овце и кози в България няма, затова производителите забъркват сухо мляко и други съставки в сирената и кашкавала. Така че процентът ще бъде сериозно намален.

Не, г-жа Ангелкова не е виновна за вируса

И докато едни броят евро, а други лапат филии, министърът на туризма недоумява защо браншът иска оставката ѝ. „Оставка се иска, когато си виновен за нещо конкретно, не си направил нещо конкретно… В момента ситуацията е такава, че буквално секторът не функционира и напрежението е огромно. Аз ли съм виновна за това, че има зараза от коронавирус? Аз ли съм буквално разпространила тази зараза?“, пита Николина Ангелкова.

Буквално не. Но какво конкретно е направила освен призивите към българите да изберат българското море? Съгласна е да отпаднат визите за руснаци, а не знае, че това не зависи от България. А и не казва какви комплименти ще получат българите, ако изберат Черноморието – залежала храна, замърсени води, джебчии или например шезлонг и бира за по петарка.

„Патриотизмът е хубаво нещо, но човек не е длъжен да е патриот с риск да бъде набит, нае…, а дори и отровен. Да го подмятат мутрите на плажа, да му взимат пари и за слънцето, дето грее…“, пише д-р Тони Филипов в „Редута“.

Може би генерал Мутафчийски, а не Ангелкова трябва да е рекламното лице за българския туризъм за българи. Смеем ли да откажем покана за родното море от най-одобряваната личност в България? Но този рейтинг не е само тукашен феномен. Американският „Мутафчийски“, д-р Антъни Фаучи, се ползва от 78% одобрение и само 7% неодобрение – и вече е бранд. Лицето му е на отварачки, чаши за кафе, стикери In Dr. Fauci We Trust (по аналогия с In God We Trust), съобщават американски издания.

Ние в Ангелкова не вярваме. Нито в схемите 60/40, съдейки по възползвалите се от тях – луксозни хотели, собственост на офшорки, „Лудогорец“, едно от големите казина, най-голямата столична общинска фирма „Център за градска мобилност“ (ЦГМ) и др. ЦГМ, собственост на община с бюджет от 1,729 млрд. лв. за 2020 г., ще получи 364 000 лв. за мартенските заплати. А за участието си в три борда 31 столични общински съветници получават близо четири пъти повече от тази сума на месец – 1,2 млн. лв., по 4000 лв. на човек. Не за да вземат някакви особено важни решения за столичната приватизация – за 2018 г. приходите от продажби са малко над 52 млн. лв., 45 милиона от които от приватизацията на Общинската банка. А за да мълчат – което и най-добре правят.

Те знаят печелившите числа

Така се мълчи и за проектите за еврофондовете. Прокурорска акция освети някои от печелившите – Лиляна Деянова (ЛиЛана), както и нейния брат Александър Деянов, бенефициер на близо 400 000 лв. за разработване на иновативна „Платформа за бийтбокс обучение и музикална бийтбокс транскрипция – BTL“. Имаш крава – пиеш мляко, знаем. Да де, ама за едни държавата е крава, а за останалите – Сирия.

Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ е под опеката на Министерството на икономиката, а за еврофондовете като цяло отговаря вицепремиерът Томислав Дончев. Дали смятат да проверят и други проекти по вече затворената заради пандемията програма? За периода 2014–2020 г. договорените за България средства по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ са за около 2,6 млрд. лв. Сключени са договори за близо 2,2 млрд. лв. – в т.ч. и за упоменатата платформа. А останалите средства, както обясни наскоро Дончев, ще се насочат към Българската банка за развитие „в подкрепа на най-засегнатите сектори на икономиката“. И тук мъглата пада.

Но голямата новина от седмицата е друга – ще се пробива Стара планина, за да се направи най-сетне тунел под Шипка. Така една идея, одобрена още през 1897 г. от Деветото народно събрание, е на път да се сбъдне срещу повече от 267 млн. лв. (без ДДС). Дааа, „само премиерът работи; кой друг, освен да говори, работи“, избоботи в един сутрешен блок тази седмица депутатът от ГЕРБ Вежди Рашидов. Дааа, само че толкова много говори, че е чудно кога изобщо успява и да работи.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Непридружените деца и мълчанието на властта

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/nepridruzhenite-detsa/

България е една от страните, изразили намерение да приемат непридружени деца от бежанските лагери в Гърция. Такъв ангажимент са поели още Белгия, Германия, Ирландия, Литва, Люксембург, Португалия, Финландия, Франция и Хърватия, както и Швейцария, която не е част от Европейския съюз. Инициативата на десетте държави е в отговор на призив на Европейската комисия (ЕК) от март, когато хиляди бежанци преминаха в Гърция от Турция. В този контекст, съчетан с ужасните битови условия и високия риск от зараза с коронавирус в бежанските лагери, ЕК предложи на европейските страни да участват в схема за презаселване на бежанци, като приемат поне непридружени деца и деца със семейства.

За участието на България в инициативата медиите ни научиха от говорител на ЕК. Седмици по-късно публично говорене по темата от страна на представители на властта така и няма. Нито яснота колко и какви деца възнамеряваме да приемем, дали само непридружени, или със семейства. Затова пък премиерът се похвали: „От миграцията ги спасих българите.“ И изрази увереност, че по същия начин лично ще ни спаси и от коронавируса.

Защо липсата на публична комуникация по темата е притеснителна

В публичния дискурс у нас миграцията се възприема като опасност, а думата „мигранти“ се е превърнала в синоним на „нашественици“. Затова голяма част от хората се чувстват заплашени, когато научат, че ще съжителстват с бежанци или с хора, които търсят убежище. И естествената им реакция е да отхвърлят новодошлите. Още повече че в подобни случаи все се намират пропагандатори националисти, медии и сайтове, които да засилват страха им. В сайтове, които не дават гаранции за истинността на публикуваната в тях информация, се появиха заглавия като „Насред корона-пандемия, Бойко реши да приема „деца-мигpанти“ от Гърция…“

В страната ни вече има печално известни случаи на агресивно отхвърляне на бежанци. Ето някои от тях:

През пролетта на 2014 г. жителите на казанлъшкото село Розово прогониха три бежански семейства – общо 17 души, 6 от които деца. Въпреки че са с легален статут и с договор за наем. Впоследствие сирийските граждани бяха приети от близкото село Крън. Разбира се, не само от човещина, а и срещу наем от 1300 лв. на месец.

На 15 септември същата година – първия учебен ден – учители и местни жители на пернишкото село Калище отказаха да приемат 9 деца от Афганистан в местното училище. Седем от тях бяха първокласници, две – в седми клас. Причините? Децата не знаели български, освен това според протестиращите били заразени с малария, варицела, въшки и глисти – твърдения, които те не се и опитват да докажат. Ден по-късно децата бяха приети в училище в столичния квартал „Враждебна“.

През март 2017 г. католическият свещеник в Белене Паоло Кортези напусна града за няколко месеца, но намери смелост да се върне през октомври същата година. Той стана обект на смъртни заплахи, защото беше приютил семейство сирийски бежанци, а църквата му беше подпалена. Под влияние на местни националисти част от населението на града се вдигна на бунт срещу него.

Спецификата на непридружените деца

също може да провокира страх и отхвърляне, ако липсва публична комуникация по темата.

Германия например планира да приеме между 350 и 500 непридружени деца, като предпочитанията ѝ са те да са по възможност под 14-годишна възраст, болни и момичета. За разлика от България, страната провежда последователна комуникация по темата. Трудният живот в бежанските центрове в Гърция е редовна тема на немските новини, както и отговорността на ЕС като цяло и на Германия в частност за съдбата на най-уязвимите там. Въпреки това, когато пристигнаха първите 47 деца, вестник като „Зюддойче Цайтунг“, който стои в ляволибералната част на политическия спектър, обърна внимание, че само четири измежду тях са момичета.

Колкото и европейците да искат да приемат най-вече малки момиченца, в голямата си част непридружените деца са тъкмо обратното – големи момчета. По данни на Евростат, публикувани неотдавна, през 2019 г. непридружените деца, кандидатстващи за убежище на територията на ЕС (без Великобритания) са 13 460. От тях 11 500, или 85,44%, са момчета. Под 14-годишна възраст са 1500 деца, или малко над 11%. Що се отнася до България, от 525 непридружени деца, регистрирани през миналата година, момчетата са 515 (малко над 98%), а 35, или близо 6,8%, са под 14 години.

Защо непридружените деца са преобладаващо големи момчета?

Първата причина за това е, че ако едно бежанско семейство от страна с патриархална култура (от каквито страни са повечето търсещи убежище) няма възможност да остане заедно, мъжете и поотрасналите момчета са тези, за които се смята, че имат по-голям шанс да оцелеят сами. Освен това за момичетата  има по-висок риск да бъдат изнасилени.

Втората причина е, че има и практики семейства да изпращат малолетните или непълнолетните си синове да печелят пари за семейството в страни с по-висок жизнен стандарт. От една страна, това може да се разглежда като икономическа миграция, но от друга, то е класически случай на трафик на деца с цел трудова експлоатация. Според европейското законодателство тези момчета имат нужда от закрила. И да ходят на училище, ако са в задължителната училищна възраст, вместо да събират пари за зестрата на сестра си например.

Вариантите, в които едно момиче може да се окаже непридружено, са по-редки, между които семейството или близките, с които е бягало, да са загинали, да са го загубили в суматохата, да са насилствено разделени от него.

Какви са възможните сценарии при продължаващо институционално мълчание по темата

Ето няколко хипотези, основани на устойчиви практики на българското правителство, както и на отношението към бежанците в България. Между някои от хипотезите са възможни и комбинации, например описаните в тях сценарии да се осъществят последователно.

„Народът не иска.“ Държавата обявява в последния момент, че ще приеме непридружени деца от гръцките лагери. И гръмва скандал, подбуден от някой гласовит „патриот“. Скандалът впрочем може да гръмне и без държавата да е обявила. Вдига се тук-там протест, телевизиите излъчват репортажи с хора, казващи колко са уплашени от „пришълците“. България се оттегля от схемата за презаселване с аргумента, че гражданите не са съгласни.

Нещо като Розово, Калище или Белене. Децата пристигат в България, но биват отхвърлени от местни общности, на които никой не е обяснил, че те са човешки същества, които имат нужда от закрила. И биват ретравматизирани в страната, поела ангажимент да ги спаси.

Затваряне в център за задържане на чужденци. Децата биват откарани в подобен на затвор център под ръководството на Дирекция „Миграция“ като този в Бусманци. Първоначално – заради карантина, а после – „за тяхно добро“. Остават там толкова дълго, колкото е възможно.

Приемане в център за бежанци под ръководството на Държавната агенция за бежанците (ДАБ). В центровете на ДАБ децата ще бъдат по-свободни, ще имат възможност да ходят и на училище. Но няма да са в семейна среда и няма да им се обръща особено лично внимание.

Институционализиране в центрове от семеен тип. Непридружените деца се пращат в домове за деца без родители. Както е известно, много от тези „домове“ са наследници на бивши интернати и на практика не са реформирани, персоналът в тях често си е същият от десетилетия, отношението – също.

А как трябва да бъде

Като всички деца, и за непридружените най-добре е да бъдат в семейна среда. Това е възможно да стане в приемни семейства. Потенциалните приемни родители обаче трябва да получат много добра подготовка от специалисти в различни области. Някои от тези деца имат нужда и от психотерапия, защото са преживели война, загуба на близки, рисковано бягство. И тъй като малко хора биха изразили желание да приемат в домовете си например 15-годишно момче от Афганистан, добре би било да има широка обществена кампания. А това няма как да стане, ако по темата се мълчи.

Не е изключено и

непридружените деца вече да са тук, а ние така и да не сме разбрали.

Такива деца у нас впрочем вече има, както става ясно от цитираните данни на Евростат. Само за миналата година те са 525 – по всяка вероятност чувствително повече, отколкото България би приела по силата на ангажимента за презаселване (като имаме предвид, че Германия се ангажира с максимум 500 деца). В публичното пространство за тях не се говори. Нито къде са настанени, нито ходят ли на училище, нито каква част от тях са останали в България. Единственото, което научаваме за кандидатите за убежище в България, е, че са „незаконно задържани на границата“. И ситуацията продължава да е представена с думите на премиера: „От миграцията ги спасих българите.“

Някой може да каже, че ако за бежанците и търсещите убежище у нас не се говори, е по-малка вероятността те да станат обект на ксенофобски кампании и насилие. Ала публичността е единственият начин за разбиране и приемане на другия. Колкото повече виждаме, че у нас живеят такива хора, включително и непридружени деца, и имаме възможност да чуем как те преживяват света, толкова повече ще ги допускаме да бъдат част от нашия живот. Табуто върху темата не е решение.

Заглавна снимка: Eddie Perez

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.