Tag Archives: България

Спирам свалянето на данни за въздуха

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2023/air-pollution-data/

В последните почти петнадесет години съм отварял, визуализирал и анализирал доста данни. Една част от тях пускам в отворен формат, някои – в реално време. Едни такива данни бяха замерванията за въздуха в София. В началото на 2016-та година започнах да ги тегля със свой скрейпър, който интерпретираше графиките на общината и ги записваше в разбираем и отворен формат.

Това се случи във време, когато въпреки многобройните призиви и запитвания по ЗДОИ, ИАОС отказваше да публикува суровите данни от измерванията. Официалните данни бяха само от пет станции в София с ясна методология. Година по-късно се появиха първите частни станции, но данните от институциите все така бяха недостъпни. Затова данните отваряни в реално време от моя скрипт бяха използвани дълго време от няколко сайта и приложения като отправна точка.

Всичко това спря на 1-ви септември. Тогава съответните антични графики на общината спряха да работят и скриптовете се счупиха. Почти осем години по-късно слагам край на проекта и за това има няколко причини. Архивът му ще остане активен на този сайт.

Първо, след масиран натиск, но най-вече съвестни хора на ключови позиции в определени кабинети, които натискаха за прозрачност и дигитализация, ИАОС все пак публикува данните си. Това става в профила им в портала за отворени данни на кабинета.

Второ, покрай популярността на airbg Столична община подобри визуализацията на сайта си и данните са по-достъпни, включително от ИАОС. Добавиха и още станции в рамките на проекта AirThings, където има удобно api.

Трето, института Gates започна пилотен проект за следене на не само на замърсяването, но и на редица други параметри и проблеми от градската ни среда. Картата им може да намерите на сайта.

Всъщност, именно разговор с Петър от Gates днес на кошера на Тук-Там ме накара да погледна пак скриптовете и да забележа, че са спрели да работят също както и съобщенията за грешки. На практика голяма част от scraper-ите ми вървят от години без поддръжка или да им обръщам особено внимание. Това важи както за документите на институциите, така и за спиранията на ток, парно и вода в София, безследно изчезналите, строежите в София, производството на енергия и прочие.

За разлика от преди 8 години, днес има предостатъчно източници на данни за замърсяването. Това е резултат от инвестираното време, нерви и внимание на множество хора. Продуктът е огромно количество информация, което трябва да се превърне в ефективни политики базирани и оценени като ефект с данни.

Именно заради тази достъпност няма да обръщам внимание на Столична община, че им са се скапали графиките и ще спра скриптовете. В линковете горе ще намерите данните от другите източници.

Ето някои от статии по темата, които съм писал през годините:

The post Спирам свалянето на данни за въздуха first appeared on Блогът на Юруков.

За българската и немската потребителска кошница

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2023/einkaufswagen/

Тази вечер имаше репортаж по bTV Новините за цените, здравословното хранене и потребителската кошница. Сравняваха с Германия. Наскоро имах два разговора точно по тази тема и затова се заслушах. Изкараха около 300 лв на човек разход за здравословно хранене в България срещу 380 лв. в Германия. Имам четири забележки към репортажа и все за неща, с които подвеждат зрителите си.

Първо, говориха за здравословно хранене повече като реклама на определени стоки, отколкото като разнообразна диета. Вкарването на прескъпи „био“ продукти в темата беше повече от излишно. Огромен проблем на здравето ни е не само липсата на движение и спорт масово заместена с пушене, но и еднообразната храна с премного кебапчета, пържено и бира и твърде малко плодове и зеленчуци. И не, салатата покрай бирата не се брои.

Второ, взимаха цените от неназован интернет магазин за доставка на храна и … Фантастико. Харесвам Фантастико, но там цените са често 30% отгоре на тези в други магазини. Същото важи за сайтовете за доставка, макар и по други причини. Затова не може да се каже, че който и да е от източниците им беше представителен за това, което плащаме.

Трето, в Германия може да се храни човек относително по-евтино от България. Ще последва едно „обаче“ след малко, но фактите са, че с ниското ДДС за храните с чисто социална насоченост, големият пазар, работещата дотация на ключови за немското земеделие и животновъдство сектори и в голяма степен наложената от държавната машина практическа липса на печалба у същите компании държащи големите вериги у нас, цените на някои продукти и марки са по-ниски. Комбинирано със значително по-високата средна заплата това означава, че е възможно разходите на човек да са по-ниски не само като процент от бюджета, но и в абсолютна стойност.

Не на последно място обаче, също толкова вярно е, че много вероятно е за вас специално това да не важи. Това казвам често когато се отвори темата – да, може да се храниш по-евтино, но ти точно няма. Причината е многопластова и първата улика е в самия репортаж на bTV – сред главните примери за здравословното хранене бяха домати, краставици и яйца. Да, има по-евтини яйца в Германия, но ако искаш всъщност да имат някакъв вкус и жълтъкът да е жълт, ще платиш 3 пъти отгоре на скъпите във Фантастико. Доматите и краставиците са далеч по-сложни. В Германия трябва бая да се търси, за да намериш нещо с някакъв вкус. При турците е по-скоро добре, но не винаги. Аз плащах по 7 евро килото за домати, които що-годе ставаха, когато в България бяха по 3 лева. Някои свикват след години и не им е такъв проблем – въпрос на приоритети.

Втората улика отново се виждаше в репортажа – сиренето. Към него може да се добави лютеница, баница и прочие. Все неща, с които сте израснали и ще търсите. Намират се по български магазини и са значително по-скъпи от България. В зависимост колко пазарувате там това би било перо в бюджета, което не е за пренебрегване.

Трети и основен фактор е хранителната култура. В България обичаме храната и вкуса ѝ. Немската потребителска кошница е различна от българската по много отношения, особено в липсата на вкус. Имах колеги немци със сходни възможности като моите, които пазаруваха неща, до които от безпаричие съм прибягвал в студентските си години. Те просто не правиха разлика във вкуса. Тук дори не включвам храненето навън или традиционната им вечеря със хляб и шунка. Гледали са ме като луд излизайки с копър, три кила краставици и две кила кисело мляко от магазина. Да напълните количката си с нещата, с които сте свикнали да се храните в България с дори близък вкус и качество ще се охарчите значително повече от онова, което bTV съобщава.

Всичко това е строго индивидуално спрямо това как се храните, какви пари получавате в България и бихте получавали в Германия, както и на какви жертви сте готови. Някои хора свикват, на други не им е проблем изначално, а на трети им харесва дори повече. За 17 години съм минал през широк спектър на възможности и съображения за храненето си. В последните 8 следя в таблица всичките си разходи. Прецених, че ще е полезно да следя изкъсо финансите си, а и исках да видя как се променят през времето спрямо инфлацията. Затова знам точно колко съм давал за храна и каква част от бюджета ми е било към всеки момент.

Продължих да го правя след като се върнах в България на този ден преди точно три години. За това време видях, че разходите ми за храна намаляха между три и четири пъти. Храним се по същия начин, в повечето случаи дори със същите продукти. Сирене, лютеница и киселото мляко ни излизат по-евтино, но шоколадът, телешкото и алкохолът са значително по-скъпи. При други хора, с които сме си споделяли по темата, разликата би била по-скоро между 80% и два пъти, което отново е значително. Всичко зависи от навиците и за какво решиш да даваш пари.

Затова когато видите следващия път снимки на разминаващи се цени в български и немски, холандски, британски или където и да е там магазини, замислете се дали не е поредната въдица за кликове караща ви да гледате през ключалка нещо изолирано и крайно конкретно. Също, ако наистина сте решени да заминете за друга държава, приемете, че ще трябва значително да промените доста повече от езика и пощенския си код. Може би това е целта ви и е добра цел стига да е добре осъзната.

The post За българската и немската потребителска кошница first appeared on Блогът на Юруков.

Динко, неговите камиони и една спяща държавна машина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2023/dinko-i-kamionite-mu/

Вчера стана ясно, че камион се е обърнал блокирайки магистрала Тракия в двете посоки. Тривиална вече за нашия информационен канал история, която иначе би се загубила в потокът жлъч, кръв и скандали. Нещо обаче в отразяването на подробностите около случая ме подразни и реших да потърся сам информация.

За 20-тина минути излязоха доста неща, които описах в пост в социалките. Поради интереса добавих още в коментарите. Ще ги събера тук накратко и ще добавя накрая къде може да се правят такива проверки, ако някой има интерес. Надявам се най-малкото в националните ни медиите да започнат да го правят, защото това, на което сме свидетели е трагично.


Вече беше обявено, че камионът е на Господин Вълев Вълев по известен като Динко. Не, нямам никакво уважение към човека, просто първото му име наистина е „Господин“. Твърди, че имало метал и камъни по пътя, което от АПИ отричат, но добавят, че камионът е с изтекъл технически преглед от април и гумите били изключително изтъркани.

Припомням, че камионът е спукал гума, което се случва лесно при неизправни, поправяни незаконно или просто изпилени гуми, още повече при съмнения за претоварен камион, в резултат на което няколко коли са пострадали, няколко души са в болница, но като по чудо няма жертви.

Ето какво научаваме от регистрите:

Фирмата му е разследвана за данъчни измами, има множество санкции за нарушения с разрешителните за управление на отпадъци и други проблеми покрай тях, включително за нерегламентирана площадка, пожари и прочие. Отделно имаше скандал преди две години, в които със схема трябваше да се продаде цялата въздушно-контактна и канална високоволтова мрежа на Градски транспорт Пловдив за скрап на неговата фирма. Процедурата беше спряна и уж материалите са в прокуратурата. Познайте къде залежават.

Последното разрешително за управление на отпадъци му е от юни. Разрешителното за транспорт обаче е от 13-ти април и включва седем камиона. Още едно разрешително има за други три камиона на другата си фирма. Сред първите е злополучният от днес явно с номер A1256HH. На него му е изтекъл техническия преглед три дни по-рано – на 10-ти април. На още четири от камионите са им изтекли между февруари 2022 и март 2023, но това не пречи явно да са в разрешителното. И така до днес. Не пречи също, че два от тях все още също нямат гражданска.

Впрочем три от същите камиони без технически преглед, включително двата без гражданска, са вписани като средства за извършване на пътна помощ към 20 юни 2023.

Отделно в някои медии го хвалят, че докарал „уникален за района“ камион, който да изгребе отпадъците. Не се вижда точният номер, но изглежда да е със смолянска регистрация. В разрешителните от различните инспекции на която и да от фирмите му липсва камион с близка до тази регистрация, който да има право да превозва отпадъци.

За последните две години камионите му са насъбрали 17 нарушения, за които дължи компенсаторни такси за над 11 хиляди лева. Някои от тях са от 2021-ва. Един от камионите му – У0049АТ, с изтекъл гтп през септември 2022-ра, има регистрирано нарушение, че е карал без маршрутна карта през април 2023-та. Т.е. доказано е карал без ГТП и преди. Отделно двата му камиона Волво, включително този, който се блъсна днес, освен, че са без гтп, нямат нито една маршрутна карта, т.е. тол такса за пътищата в последно време. Включително за днес. Това е още едно нарушение отгоре на другите и отново не е отчитано дълго време.

Горе виждате карта на всички места, където камионите на Динко са хващани между юли 2021 и юни 2023, че не си плащат тол таксите като хората. В червено са местата, където е хващан два пъти. В синьо са местата, където е карал без ГТП и тол такса. В данните липсват двете нарушения на камионът A1256HH, който най-вероятно се е обърнал днес, защото май не е на името на фирмите му. Поне така може да съдим по регистъра отказващ справка по ЕИК. Най-много установени нарушения има през 2022-ра – 10.


От къде научаваме всичко това:

The post Динко, неговите камиони и една спяща държавна машина first appeared on Блогът на Юруков.

За семейството, църквата и всичко останало само на база две числа

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2023/demografiq-v-dve-chisla/

Твърде много хора ми препратиха статията на Христо и Марин Генчеви в Гласове, за да се накарам да я прочета въпреки къде е публикувана.

Тестът е пълен с грешки и крещящо неразбиране на демографските процеси в последните 100 години. Та сипвам си чаша вино и описвам най-очевидните:

Оставям настрана съчиненията какво е направил Бисмарк през 1881 и най-вече защо, но обвързването на каквато и да е форма на социална система с намаляващата раждаемост е подвеждаща до абсурдна. Демографският преход е феномен наблюдаван във всички индустриални общества до ден днешен и идва скоро след урбанизация и специализиране на голяма част от обществото. Сещайте се за повече фабрики и офиси и по-малко земеделие и крехка самодостатъчност. Често идва след бум в раждаемостта причинена от напредъка медицината, някакво здравеопазване и сносна инфраструктура, която не позволява на 2 до 5 от 12-те раждания на жена в началото на 20-ти век да са мъртвородени, а още 4-5 да не доживеят до венчило. Това виждаме и в България.

Прескачат после към соца 80 години по-късно, но там социалните мерки като градини и ясли са въведени, защото са осъзнали, че имат нужда и от жените да работят във фабриките. В голяма степен факта, че се хвалим колко жени имаме в инженерните науки днес е страничен резултат от именно това.

Коефициентът на плодовитост не е среден брой на децата, които една жена има между 15 и 49 г. Да отворят методологията на НСИ най-малкото. Най-общо казано това е индекс показващ колко деца би имала една жена, ако решенията и възможностите ѝ да има деца съвпадаха през целия ѝ живота с тези на жени от различни възрасти родили през дадената година. С други думи едно поколение жени може да има през една година или период нисък коефициент и пак да има толкова деца, колкото родителите си, но просто по-късно – точно каквото наблюдаваме сега. И България се пише с „я“ накрая.

Спадът през 90-те беше продължение на тенденция започнала още 70-те на база отново главно урбанизацията и подобрено здравеопазване, но се задълбочи заради кризите, несигурността и пропадането именно на социалните системи, които описват.

Скокът до преди 15 години се захранваше отчасти с повишаващата се сигурност, но най-вече с решения за първо или следващи деца отлагани от 90-те в някои двойки. Тези сигнали се виждат ясно във възрастовото разпределение на родилките в този период и особено около 2009-та.

Скокът през 2022-ра на 1.78 е странен, но всъщност има просто обяснение – преброяването показа, че има по-малко жени в детеродна възраст. Следва да коригираме старите данни както се прави с оценката на населението след всяко преброяване. Така ще видим същото плавно покачване, както в последните 10 години.

Индексът на плодовитост е един фактор, но е безсмислен най-малкото без да смяташ средната възраст и относителния брой жени в детеродна възраст. Отделно за развитието на населението и повъзрастовата смъртност и демографския преход като цяло. Да не говорим за емиграцията и шовинизма ни, който в голяма степен спира така нужната ни имиграция, а в немалка степен – и емигрантите да се върнат.

Нищо от това няма общо с връщането към някакъв традиционализъм. Всъщност, нарастването на консервативни настроения в едно общество винаги съпровождат застаряването на това общество. Младите са тези, които носят промяна, готови са да поставят установеното под въпрос и да не се водят по предразсъдъците на родителите си. Всъщност, готовността на повече двойки да имат деца е въпреки това наблюдение и заради вече описаното икономическо развитие. Към него може да добавим и елементи като повече сигурност за майките, все повече гъвкавост в работното място, мобилност и покачващ се среден размер на жилищата в градовете.

Не на последно място – да гледаш единствено две точки в развитието на една метрика от многото определящи демографската ситуация и да вадиш генерални изводи за обществото, църквата и семейството не е нещо, което си заслужава сериозно отношение, но ей на – обърнах му някакво.

The post За семейството, църквата и всичко останало само на база две числа first appeared on Блогът на Юруков.

Как да си извадим ЕЗОК без да се кланяме на гишета?

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2023/elektronna-ezok/

Наскоро обещах да опиша процеса на вадене на Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК). Днес я получих, така че го проиграх и мога да споделя. Нека започна с това как тръгна всичко. Ако не ви се чете, може да прескочите към указанията.

Миналата година имахме няколко пътувания в чужбина със семейството и реших, че е добра идея да ни извадя ЕЗОК. До онзи момент не ми се беше налагало, защото до тогава живеехме в Германия, а там всеки здравноосигурен получава карта, която освен за лекарите, болниците и други здравни специалисти в страната се използва и като карта от европейската система. Та отворих съответния сайт на НЗОК и открих, че „нормалният“ начин е да се подаде хартиено заявление в районното на касата или „за улеснение“ – в някой от офисите на ДСК.

Можеше да го направя, но тъй като обичам да си причинявам трудности за едната идея, реших да ги накарам да спазят закона. Според Закона за електронно управление са длъжни да предоставят всичките си услуги в електронен формат. За НЗОК няма изключение тъй като въпреки настояването им не са по „специален закон“, който да ги освобождава.

Та изтеглих тогавашния формуляр, попълних го дигитално, подписах го с електронен подпис и го пратих през Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ). Това беше февруари 2022. В рамките на следващите доста седмици си обменяхме съобщения, откази и опровержения. Те настояваха, че това не важи за тях, че министерството е виновно за наредбата, че не могат така, защото разбираш ли наредбата им вързва ръцете, както и че не могат да приемат така заявлението, защото нямали процес. Отговорих им, че това няма никакво значение тъй като наредбата не може да отмени закон и да си направят процес щом са наясно, че такъв липсва.

В крайна сметка след няколко поправки приеха заявлението. Може да е имало връзка със споменаването на санкциите предвидени в закона и ясната представа кой беше ресорен министър тогава. Нека да го отдадем по-добре на това, че разумът е надделял.

Звъннаха ми скоро след това да мина през централното управление да си взема лично картата. Отидох в уречения час, казах кой съм на неизменната някак за институциите ни охрана и зачаках. Излезе шефката на ПР-ите им да ми благодари за търпението и прочие. След нея излезе друга служителка, която ми даде да подпиша протокол и ми даде картата.

Докато подписвах им подхвърлих, че се надявам да са наясно, че сега вече „това тук“ ще е процеса. Увериха ме, че не, няма да е, но работят по електронна услуга и до „лятото“ ще е готова. Имали работна група, която само изчиствала „някои неща“. Аз друго чух после, но както и да е.

Веднага след това извадих по идентичен начин ЕЗОК на всички в семейството. На децата прикачих само снимка на акта за раждане и подписахме документа с електронните подписи и на двамата родители. Получихме ги отново скоро след това. Бяха само объркали едното име, но го оправиха за ден.

Разпитах и се оказва, че изглежда съм първият, който си издава такава карта по изцяло електронен път. След като писах в Twitter още хора го пробваха и поне двама споделиха, че са успели.

Тази година се наложи да обновя моята карта и тръгнах по същия начин. Открих, че на страницата им е променен формуляра. Както и ги предупредих – точно това, което направих преди година, се превърна в процеса. Добавили са обаче една важна подробност – при подаване електронно може да получиш картата чрез куриер. Съдейки по промените на сайта и новия документ, въвели са го най-рано през декември 2022, а най-вероятно са го качили на сайта чак март.

Друга подробност е, че от 8-ми юли ДСК спират да посредничат с издаването на картите (благодаря на Ирина Марудина, че го откри това), а страницата на специалния сайт на НЗОК за ЕЗОК с местата за издаване към този момент изцяло липсва.

Ето какъв е новият процес:

Картите за децата се издават за 5 години, а за възрастни – за година. Заявление за преиздаване на карта може да подадете най-рано 25 дни преди да изтече настоящата. Иначе трябвало да се подаде заявление за анулиране на картата и едва тогава заявление за нова. Защо така и защо само година – „не е грешка, така дава системата, господине„.

Първо ви трябва електронен подпис и регистрация в ССЕВ. Последното е добра идея по принцип. Това поне докато най-накрая не се въведе електронната идентичност и си извадим лична карта с такава. Трябва също да може да подписвате PDF документи.

Второ, сваляте заявлението и го попълвате направо в документа. Има две уловки – много малко място са оставили за адреса и ако не ви стига, напишете го в съобщението в ССЕВ. Второто е, че са пропуснали да направят възможност да отбележите вида осигуряване. Не знам защо го искат щом могат, а и трябва да го проверяват служебно. Може да го пропуснете. Не забравяйте да проверите имената си на латиница и ЕГН-то.

Трето, отбелязвате, че искате да получите картата с куриер. За София струваше 3.24 лв. Има възможност за доставяне в чужбина, но не знам колко ще струва и колко време ще отнеме.

Четвърто, подписвате документа с електронния подпис. Аз конкретно сложих правоъгълника на мястото за подпис до датата, но не би трябвало да има значение. За дете да подпишат и двамата родители.

Пето, отваряте ССЕВ, пишете си адреса за кореспонденция в съобщението (ако има нужда) и прикачвате подписания документ. Тук пак има две важни подробности. Едната е, че за адресант трябва да изберете службата на НЗОК по постоянен адрес. Втората е, че трябва в текста на съобщението да добавите, че не прикачвате снимка на личната карта, защото според собствената им наредба тя се иска само за справка на изписването на имената, а и по закон са длъжни да проверяват такива неща по служебен път. Ще си спестите време да го пишете като ви я искат. За дете прикачете все пак акт за раждане.

Шесто, чакате. Трябва да ви отговорят с входящ номер. Ако не – напомнете им. Срокът е две седмици, при мен отне 9 дни. Ако оспорят, че нямат такава практика или каквото и да е, насочете ги към НЗОК да се информират и отделно пишете на НЗОК да си говорят с хората.

Птичка пролет не прави, но пак е нещо

Почуда буди защо картите се издават само за година. Обяснението им беше, че всеки е длъжен да има здравна застраховка, но ако някой спре да плаща вноските, така се намалявала щетата на касата. Т.е. картата се преиздава постоянно в случай, че нямате здравна застраховка и вече нямате право на такава.

Защо въобще имаме нужда от карта, а не ни се издава просто номер през приложение или дори мейл? Тогава може да го сменят всеки месец, ако искат. Обяснението тук беше, че в евродирективата имало изискване за физическа карта с определени атрибути. Те затова.

Процесът, макар и наистина минал в електронна услуга извършвана изцяло дистанционно, все още следва мисленето на бюрократ, а не удобството на издържащите самата каса. Заявлението е абсолютно ненужно. Достатъчно е едно ЕГН, което така или иначе го има в електронния подпис и дори в ССЕВ при пращане на съобщение. Може просто през ССЕВ да се пусне съобщение „искам ЕЗОК, пратете на този адрес“ и НЗОК ще има всички данни, за да направи проверките и да направи нова. Преиздаването също може да се автоматизира при известен осигурителен статус и адрес.

Но това са неща, които трудно може да се очакват от администрацията като цяло, а особено от НЗОК. В този случай наистина са се постарали предвид какво знаем и очакваме от тях. Критиката ми за подпомагане на източването на средствата за здраве и особено в контекста за лечение на тежко болни деца си остава. Една електронна услуга повече няма да изчисти имиджа им при все още абсурдния процес на кандидатстване и облагодетелстване на определени посредници и болници.

И не на последно място – има смисъл да се правят такива неща, да се изисква и натиска да се спазва закона.

The post Как да си извадим ЕЗОК без да се кланяме на гишета? first appeared on Блогът на Юруков.

Търговците на надежда и техните жертви

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2023/targovci-na-nadejda/

Зачестяват призивите за събиране на пари за всякакви терапии и здравни процедури на тежко болни. Най-често деца. За съжаление, сред тях все повече се забелязва следата на тези които аз наричам търговци на надежда.

Това са лешояди, най-вече посредници на клиники в Турция, Израел, Швейцария та чак до Индия, които продават всякакви процедури като преливане на столови клетки, неодобрени още лекарства, други експериментални терапии и дори трансплантации като чудодейни лечения за какво ли не. Днес само ми изскочиха три такива за „лечение“ на множествена склероза и аутизъм. За нито едно от двете няма лечение, а второто не е дори болест.

Родните лекари не изостават – събират се баснословни суми за продължителни терапии с барокамери, хомеопатия и прочие. Преди време беше нашумяла една такава клиника обещаваща лечение на вродени митохондриални заболявания с хомеопатия. За такива се събират пари по концерти, магазини и дори общински съвети дават публични средства от чист популизъм.

Всичко това е подхранено от некадърната работа на НЗОК. Има сериозни съмнения за продължаваща корупция, злоупотреби и пряко източване на касата чрез в пъти увеличените разходи за едни и същи лекарствени средства на многократно по-високи цени. Тази липса на ефективност, доверие и всъщност работа с децата, които наистина имат нужда, кара много да се обръщат към каквато и да е помощ.

Така виждаме много кампании за легитимни лечения, но и още повече, които са станали жертва на търговците на надежда. В публичното пространство е трудно да се различат едните от другите, а повечето сайтове за събиране на пари бягат от отговорност, включително наказателна. Понякога от криворазбрано желание да помогнат, а понякога защото просто е добър бизнес.

Всичко това е на фона на пълната липса на палиативна грижа в държавата ни, за каквото всъщност отиват по мои наблюдения 2/3 от събраните средства от кутиите – физиотерапия и поддържаща грижа в прескъпи хотели опакована като лечение за пред отчаяните родители очакващи изцерение. В същото време НЗОК отказва да поеме разходите за медицинска храна, която е крайно нужда на десетки семейства и е малка част от нелогично завишените разходи, които правят за лечение на все по-малко деца през вече бившия фонд.

Вглеждайки се във всеки отделен случай е ужасяващо. Гледайки данните като цяло може да проследим из коридорите на НЗОК следите на папките на десетки починали деца, които е могло да бъдат спасени всяка година.

The post Търговците на надежда и техните жертви first appeared on Блогът на Юруков.

Не-анонимен отговор на подвеждащата реклама на Артекс

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2023/otgovor-arteks/

От небезизвестните Артекс са използвали правото си на отговор към статията на Капитал за новата им кула в Дианабад. В него са пуснали редица подвеждащи твърдения и откровени лъжи, но не са пропуснали възможността да се пробват да си направят реклама, макар и в текст описващ очакваните проблеми на района и самата им сграда.

Първо, намекват, че проблемите с инфраструктурата в квартала засяха сградите на „други строители“. В действителност, именно Диамант 1, а и в новият Диамант 2, спира тока точно толкова, колкото другаде. В последните три месеца само в Диамант 1 е имало поне 6 спирания на тока от по средно час и множество други от под 15 минути.

Второ, описват като някакво решение изграждането на нов трафопост. Това е нещо, което всяка сграда в карето вече има и доказано не помага. Проблемът е, че мрежата е претоварена към самия квартал и новата сграда така планирана ще я претовари допълнително влошавайки подаването и на другите им две сгради. Същото важи и за топлата вода и парното, където разпределителят за съседните сгради е в Диамант 1 и заради лошото качество на изпълнение се получават редовно проблеми, включително спирания и сериозни вибрации.

Пропускат да споменат и че сегашните им сгради са все още строителна площадка. Толкова години след завършването ѝ Диамант 1 се довършва, особено градината. В описанието си колко е зелена сградата пропускат да споменат колко дървета изсякоха вече в имота, както и че е невъзможно строителството без да изсекат или поне осакатят дебелите дървета отсреща на улицата пазещи сянка на цялата улица.

Рекламират хубава гледка към парка, но премълчават, че цялата гора пред сградата им на юг от гара Юнак до Симеоново всъщност е маркирана като готвена за паркинг от същите техни приятелчета в НАГ отрязали всички ограничения и контрол над строежите им. По същия начин представителите им до преди две години не спираха да увещават купувачи, че пред Диамант 1 нямало да се строи високо, а сега същите ще си гледат в спалните вечер.

Не се говори за това, че в същия имот в порутените сгради в мизерни условия от години живеят техни работници, някои от които са имигранти. Не говорят и за съмненията за корупция позволила този и останалите им проекти прекарвайки промените в ПУП известни именно с тяхното име, подарените на безценица жилища на ключови фигури в управляващата столицата ГЕРБ и умишленото прикриване на плановете и нередностите свързани с проектите им и активното саботиране на обжалванията по тях в съда от страна на общината.

Тук далеч не става дума за проблем с прозрачността, защото такава отдавна няма, а за откровена корупция, подвеждане на клиенти и активното саботиране на обжалванията по тях в съда от страна на общината.

Забавно е и как наричат критикуващите „анонимни“, при условие, че в статията сме излезли с имената и снимките си. Разбира се, макар нищо да не е излязло като разрешение за строежа, очакваме да го получат преди местните избори, защото след това уговорките под масата със сегашния главен архитект я са актуални, я не.

The post Не-анонимен отговор на подвеждащата реклама на Артекс first appeared on Блогът на Юруков.

23 независими онлайн медии у нас – на картата на проекта в Европа Съдебните атаки срещу Биволъ и Mediapool – в изследване на Google News Initiative

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/sadebnite-ataki-bivol-mediapool-oasis.html

сряда 19 април 2023


Съдебните атаки срещу две независими български медии – онлайн изданията “Биволъ” и Mediapool.bg са споменати в анализа на медийния пазар в България в международното изследване Project Oasis Europe. Едногодишният изследователски…

Съобщение на БТА Обявиха номинациите за десетото издание на литературния конкурс на „Алеф“

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D0%B2%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0.html

вторник 11 април 2023


Обявиха номинациите за десетото издание на Международния литературен ученически конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”. Те са избрани от жури в състав Георги Бърдаров, Радостина Николова, Румен…

Корупционен скандал с подозрения за шпионаж Български златен паспорт. Скандал в Уругвай с полковник от руското МВР

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/pasport-rusnak-uruguay.html

четвъртък 2 март 2023


Бивш полковник на Министерството на вътрешните работи (МВР) на Руската Федерация Андрей Валериевич Каштанов от 2008 г. притежава паспорт на Република България по скандалната програма “Гражданство срещу инвестиции”. „Биволъ“ писа…

Трансът на Върховния касационен съд

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/transut-na-vurhovniia-kasatsionien-sud/

Вместо увод: няколко терминологични уточнения

Трансът на Върховния касационен съд

Какво означава „транс“? С тази съставна част на думите се означава преминаване на някаква граница или на друго място – например трансатлантически полет или транснационална инициатива. В този смисъл „да изпаднеш в транс“ ще рече, че съзнанието се „пренася“ някъде другаде.

Трансхора пък са онези, чиято джендър идентичност не съответства на пола, с който са се родили, един вид – преминава „границата“ му. Трансмъжете са се родили като жени, но имат устойчива мъжка идентичност (често – от ранна детска възраст); при трансжените е обратното. В българските официални документи се използва терминът „транссексуалност“, макар че в строгия смисъл на думата транссексуалните са само част от трансхората – тези от тях, които променят пола си с хормони и/или операции.

Въпреки демонизирането на понятието „джендър“ в резултат на кампанията против Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, по-известна като Истанбулската конвенция (ИК), има смисъл то да се употребява и да се разграничава от „пол“. „Джендър“ са социалните и психологическите измерения на пола.

Пример: няма различия между половите признаци на жените в България и Афганистан, но първите имат право на образование, а вторите – не. Освен това едни и същи афганистанки доскоро са имали право на образование, а вече нямат, без нищо в биологията им да се е променило. Как едно общество разбира ролята (включително биологичната) на жената, е въпрос на джендър, не на пол.

Решението на Върховния касационен съд за трансхората накратко

В България е възможно трансчовек да смени пола си по документи, или поне беше повече от 30 години – до 20 февруари т.г. Възможността се предвижда в Закона за гражданската регистрация (чл. 75, ал. 5) и в Правилника за издаване на български лични документи (чл. 20, ал. 2, т. 4). А в Допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация изрично се казва, че в дискриминационния признак „пол“ се включват и случаите на промяна на пола (§ 1, т. 17). Тъй като обаче няма ясни правила какви са критериите, за да се допусне такава промяна, съдебната практика в това отношение е противоречива.

На 20 февруари Върховният касационен съд (ВКС) в свое тълкувателно решение отговори на въпроса: „Допустимо ли е и при какви предпоставки съдът да допусне по реда на Закона за гражданската регистрация промяна на данните в съставените актове за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален?“

Краткият отговор на този въпрос според ВКС, е „не“, с което на практика съдът забрани юридическата смяна на пола:

Обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален.

Така смятат 28 от общо 49 съдии, а 21 са на обратната позиция и се подписват под особено мнение, в което мотивират несъгласието си. Според тях решението „трябва да бъде точно в противоположен смисъл. Съдът може да допусне правна промяна на пола на транссексуален човек, като съобрази характерните особености на всеки конкретен случай и наличието на баланс между обществените и личните интереси“.

Решението на ВКС не пада като гръм от ясно небе. Преди него беше Конституционният съд

На 27.07.2018 г. КС отсъди, че ИК противоречи на Конституцията на България, с аргумента, че понятието „джендър идентичност“ не съответства на „половата бинарност“, т.е. на разбирането, че съществуват само два пола. КС също заключи, че само биологичният пол е конституционен и социалната роля на жената е да бъде майка. Да се чуди човек защо конституционни съдийки, подписали се под решението, са станали такива, вместо само да раждат деца.

На 26.10.2021 г. КС постанови в духа на предишното си решение, че полът според Конституцията има единствено биологичен смисъл и няма социално или психологическо изражение, отделно от биологичното. Нищо че в Основния закон не се обяснява какво е пол (както впрочем и в ИК). В мотивите ставаше дума не за човешки права, а за семейство, традиции, религия, църква и бинарност на пола.

Ако след първото решение на КС съдилищата, които трябваше да се произнасят по дела за юридическа смяна на пола на транслица, започнаха да постановяват повече откази, то след второто отказите се увеличиха в още по-голяма степен.

Мисловните еквилибристики на ВКС

В двете си решения КС интерпретира както Конституцията, така и международни документи, които България е ратифицирала, доста фриволно спрямо съдържанието и духа им, но в унисон с доминиращата антиджендър реторика. ВКС не просто се съобразява с КС като с по-висша инстанция, а и надгражда интерпретативните му прийоми в опитите да подчини изцяло правото на личен живот на обществения интерес.

Тълкувайки решението на КС от 2021 г. например, ВКС буквално отменя статута на светска държава на България: понеже „ценностните разбирания на обществото“ са „формирани от религията и морала“ (а кой реши, че именно от това са формирани?), „налагането от страна на държавата на правни разрешения, намиращи се в колизия с установени морални и/или религиозни норми и принципи, би се характеризирало със спорна легитимност и би компрометирало регулативния им потенциал“.

За да останем в религиозната стилистика, ВКС тълкува и конвенциите за правата на човека, които България е ратифицирала, а също и практиките на Европейския съд за правата на човека, както дяволът чете евангелието. България бива съдена от Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) отново и отново за случаи на отказ за смяна на пола, а едно от най-важните дела е „Я.Т. срещу България“. В същото време ВКС твърди, че тази тема е от компетентността на държавите членки на ЕС. Което е само частично вярно – държавите сами решават как точно да спазват човешките права, но са длъжни да ги спазват.

В особеното си мнение несъгласните с решението съдии посочват и абсурда в разбирането за „биологичен пол“ и на ВКС, и на КС:

Според общоупотребимия български език „биологичен“ означава „който е свързан с живота, с живите организми“. Нито българският съд, в продължение на повече от тридесет години, е допускал правна промяна на пола на починали лица, нито ЕСПЧ е приемал, че съществува такава правна възможност. Транссексуалните лица, интерсексуалните лица и другите лица, при които е необходима промяна на пола по медицински причини, са живи хора и техният пол е биологичен според Конституцията на РБ.

Ходещото опровержение на половата бинарност

„Решението на ВКС бетонира юридически дискриминацията на трансхората. Трансчовек вече не може да се оплаче, че е дискриминиран в резултат на отказа за юридическа промяна на пола си, защото според решението няма дискриминация. Най-циничното е, че ВКС не спира трансхората да водят дела, само предопределя изхода им – тези дела трябва да получат отказ“, отбелязва Пол Найденов в разговор с „Тоест“.

Пол Найденов е интерсекс – тоест човек, чийто пол не е ясен по рождение, и то не в смисъла на джендър, а чисто биологически. Той е с мъжки хромозоми и мъжка джендър идентичност, но е резистентен към мъжки полови хормони. При раждането си е записан като жена, а през пубертета насилствено е опериран, за да заприлича на такава, но женска идентичност така и не придобива.

Пол е първият интерсекс човек в България, който завежда дело за промяна на пола в личните си документи. Печели го през 2017 г. Хора като него са живо опровержение на схващането на КС и ВКС, че полът е само бинарен. Опровержение, което няма нищо общо нито с морала, нито с религията.

Пол Найденов обръща внимание, че освен всичките си проблеми, решението на ВКС е противоконституционно спрямо предходното на КС. Защото според ВКС полът, с който човек се е родил, е непроменим. По тази логика интерсекс хората не могат да си сменят пола в документите, а КС подчертава, че това е възможно.

Въпреки че не е транс, на Пол не са му чужди проблемите на трансхората. Преди да спечели делото, му се е случвало да не го назначат на работа след спечелен конкурс само защото в автобиографията си е Пол Найденов, държи се и изглежда като мъж, а името в личната му карта е женско. Опитът го е научил да забелязва неловките детайли във всекидневието на трансхората, чиито документи не са сменени:

В решението на ВКС се казва, че то не накърнява правата на трансхората, но когато трансчовек, изглеждащ като мъж, отиде в болницата и го викат пред всички с женско име, това не е въпрос на човещина.

Според Пол най-неприятното е, че ВКС „препраща топката във вратата на правотворчеството, тоест той буквално настоява да се създаде закон за смяна на пола, което най-вероятно ще рефлектира в абсолютно мракобесно законодателство“. Под „мракобесно“ има предвид например налагането на задължителна кастрация. Така пола си по документи ще могат да сменят само хора, които са готови да се подложат на такава процедура и чието финансово и здравословно състояние я позволява. Той се тревожи, че няма обединена общност на трансхората в България, която да отстоява интересите си, поради което такъв закон няма да е разработен съвместно с тях.

А какво всъщност пише в Конституцията

Ако четем Конституцията по логиката на КС и респективно на ВКС, излиза, че мъжът има само една социална роля. И тя е… да се ожени. Защото единственият път, когато се споменава думата „мъж“ в Основния закон, е в чл. 46, т. 1, в която се казва, че бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Споделям това прозрение с Пол Найденов, който продължава логиката на разсъждение:

Пряко следствие от решението на ВКС е, че чисто хипотетично може да се окаже, че изнасилването не е противоконституционно, защото, ако жената зачене в резултат на него, това значи, че тя изпълнява конституционната си роля да бъде майка.

Ако излезем от паралелната реалност на мисловния транс на ВКС и КС, както и от политическите злоупотреби с темата, Конституцията изглежда съвсем различно.

В Основния ни закон не става дума за биологичен пол. Единствените биологични неща, които се споменават в нея, са ресурси на морските пространства, силно действащи вещества и препарати.

Не се споменават нито „традиционно семейство“, нито „традиционни ценности“, нито „традиции“. Единствената употреба на дума с този корен е в чл. 13, ал. 3, която гласи, че традиционната религия в България е православието. Но в горната алинея се подчертава, че религиозните институции са отделени от държавата, а в долната – че религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели.

По логиката на горното и КС, и ВКС, и партии като БСП, която предизборно обещава да инициира референдум за „джендър идеологията“, пряко нарушават Конституцията.

Ценностите, за които става дума в Основния закон, са два вида – общочовешки (споменават се два пъти) и национални (веднъж). За националните ценности не е уточнено какви са, а общочовешките са шест – „свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост“. Поне пет от тях решенията на КС и ВКС нарушават (за мира може да се спори).

Що се отнася до религията, в Конституцията се търси баланс между религиозната свобода и светското законодателство. „Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите“, се казва в ал. 2 на чл. 58. Не личи КС и ВКС да се съобразяват и с това.

Малко вероятно е съдиите от КС и ВКС да не си дават сметка колко абсурдни решения вземат и какви може да бъдат последствията от тях. Не само за транс и по-общо за ЛГБТИ хората, нито само за жените, преживели насилие, а за България и международния ѝ авторитет като цяло. Тези последствия ще лежат на тяхната съвест.

За финал – опит за нотка оптимизъм

„Надявам се, че ще напишеш оптимистична статия, защото в момента много трансхора буквално са изтрещели. Десетки дела за промяна на пола отлежаваха и сега ще завършат с отрицателни решения“, споделя Пол Найденов в края на разговора ни. Отговарям, че идеята ми беше по-скоро да напиша иронична статия.

Опитвам се да намеря нещо оптимистично в цялата ситуация. И то е в предположението, че абсурдният транс, в която се вкара България в резултат на антиджендър кампанията и чийто последен връх е решението на ВКС, не може да продължава вечно. Рано или късно ще се блъсне в нещо, което ще го спре или поне ограничи. Например в европейските институции.

Но пък не е много оптимистично да се надяваме все някой отвън да ни спасява. Ще ми се жените и трансхората в България повече да се борят за правата си. Както и партиите, които претендират да са демократични и проевропейски, да не се снишават от страх да не им падне рейтингът. И да не оставят само „Възраждане“, БСП, радикални националисти и ултраконсервативни религиозни организации да се изказват по темата.

Чисто теоретично не е невъзможно всичко това да се случи. По-добре теоретичен оптимизъм, отколкото никакъв, нали?

Заглавно изображение: Един от лъвовете пред сградата на Съдебната палата в София, където заседава ВКС.
Снимка: Wikimedia Commons / Bin im Garten
Колаж: „Тоест“

Едно от белите петна на София – част 2

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2023/edno-ot-belite-petna-na-sofia/

Преди точно 6 седмици писах за това как СДВР и ЦГМ имат сериозни бели петна в столицата и усърдно не забелязват определени проблеми и лица. В случая ставаше дума за нещо дребно и прието за ежедневие от повечето – редовно блокиране на тротоарите около ресторант 101, а понякога и буквално отцепване на района от джипове и гардове по време привидни сбирки на небезизвестни лица.

Три седмици след въпросния текст се забелязваха една идея повече патрулки в района на ресторанта, което даде надежда, че някой се е задействал. Проблемите са от двете страни на улицата, но най-вече от страната на тротоара на комплекс Диана и ресторанта, който се намира на ъгъла му. За овладяването на комплекса и околността му е писано доста.

Днес минавах от там и забелязах следната мила картинка. Патрулката беше спряла, изчакваше шофьори на спрели коли и пишеше актове. На отсрещната страна. Където не бяха джиповете на „не го знам тоя чий човек е“.

Докато детска количка се движеше по улицата пред фаровете на джиповете наредени по тротоара, приближих полицаите и ги попитай „След тези ще вземете ли мерки за ония отсреща? Там е основния проблем.“ Видимо изнервен и афектиран единия полицай ми се сопна, че е сам и сега ще се фокусира единствено на това по-отдалечено място. За колите около ресторанта нямали планове.

Отидох до другия. Той се опита да обяснява, че то било обособено място там и защо да им правили проблем. Посочих им къде е тротоара. Отделно, точно по диагонал от тях на място ясно видимо от камерата в колата им се виждаше джип паркирал на нещо, която дори опитите им за реинтерпретация на градската среда не успя да оспори, че е съвсем ясно тротоар. Отделно признаха, че е абсолютно забранено спирането конкретно там според закона. Там не пипали обаче днес.

Питах дали са викнали паяк. Казаха, че не са. Попитах дали ще седят тук докато дойде, защото от ЦГМ са ми казвали, че без патрулка на това място не вдигали, а всеки път като дойдат и патрулката избягала. Вдигнаха ръце възмутено какви глупости им говоря – нямало такова нещо. Викам ок.

Минах през същото място след 7-8 мин. Патрулката вече я нямаше. Джипът и останалите са още там. Една баба заобикаляше умело тях, прелитащите коли и кофите за боклук. Тя ще остане. И гардовете.

The post Едно от белите петна на София – част 2 first appeared on Блогът на Юруков.

Емисиите докладвани от Ковачки в разбираем вид

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2023/emisiite-na-kovachki/

Покрай новината вчера, че европрокуратурата е влязла в ТЕЦ-овете и топлоцентралите свързвани с Ковачки заради измами и укриване на емисии, се сетих за инструмент, който пуснах преди повече от 9 години. Става въпрос за данните на ИАОС, които се подават всяка година от самите замърсяващи индустриални инсталации. Те се съхраняват от години в регистър на сайта им, който както се очаква е в доста труден за разбиране вид.

Затова бях направил интерактивен инструмент, с който да се преглеждат въпросните замърсители според категорията, собственика и прочие. Предвид, че съм го писал преди толкова години, видът не е особено добър и се разглежда удобно само на компютър. Ще се опитам в близките дни да го направя да се отваря прегледно и на телефон.

Последно бях обновявал данните с тези за 2018-ма. Снощи ги обнових до 2021-ва. От тези за 2022-ра само няколко площадки са подали информация. Ако не се лъжа, имат срок до средата на годината. В горната част се виждат бързи филтри за търсене на конкретни замърсители и замърсяващи. Добавих описаните в проверките на европрокурата и свързвани с Ковачки.

Интересното е, че се вижда колко много от замърсяването е изчислено, а не измерено. Всъщност, последно са измервали нещо в който и да е от ТЕЦ-овете му през 2016-та, а последното значимо измерване е имало през 2009-та. По практически всички показатели замърсяването на централите му намалява, с изключение на 2021-ва година, където има покачване. Това е вероятно заради увеличеното производство покрай високите цени на тока.

Показаните данни тук са единствено и само това, което Ковачки е декларирал пред агенцията за емисиите на централите му. Както многократно се коментираше, включително под статиите ми по темата, това е далеч от истината. За съжаление, родната прокуратура и надзорните органи прикриват всичко това години наред. Дори при нашумелите сигнали и проверки в последната година, Гешев не видя риск за хегемонията си, за да извади окото на гарвана. Наложи се Кьовеши да се намеси, за да се случи нещо, което показва отново защо ГЕРБ и Гешев имаха такъв отпор срещу институцията ѝ.

С тези уточнения, може да разгледате подробно данните в самия инструмент. Увеличавайки картата може да се фокусирате върху определени райони и инсталации. Върху всички графики и списъци има филтри. Избраното така съдържание може да се споделя, тъй като адреса на страницата се обновява всеки път. Ще пиша отново, когато обновената версия на графиката е готова.

The post Емисиите докладвани от Ковачки в разбираем вид first appeared on Блогът на Юруков.

Украйна не е загубена, шести епизод: Отложен живот

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/myastoto-ukrayna-ne-e-zagubena-s01e06/

След толкова много обстрели ставаш като животно, което сякаш надушва кога идва опасността.

Украйна не е загубена, шести епизод: Отложен живот

На 24 февруари преди точно една година руската армия нахлу в Украйна. Случи се немислимото за ХХI век – война в Европа. През тези 365 дни Русия подложи Украйна на постоянен обстрел с ракети, а украинците „вече познават по звука какъв тип е снарядът и от какво е изстрелян“.

В страната бяха разрушени болници, училища, детски градини, жилищни блокове, цели села и градове, заради което загинаха хиляди невинни деца и възрастни. В много украински градове бяха извършени зверства от руските войници. „Кланета, изнасилвания… Ужас!“ В навечерието на 2023 г. по нареждане на руската държава в Украйна бяха разрушени топлоцентрали и отоплителна инфраструктура.

Хиляди украински бежанци днес са пръснати в европейски градове. Навсякъде държавите, които ги приемат, се опитват да им осигурят достоен живот. България прави изключение – „тя е държавата, която се отнася с безпрецедентна жестокост към бежанците“. Пак България, за разлика от останалия демократичен свят, е държавата, чийто президент не желае да изпраща военна помощ за Украйна. През това време в Русия пропагандата е толкова могъща, че руснаците не знаят какво се случва наистина в Украйна. „В Русия войната е тема табу. Голяма част от народа там е изпаднал във вътрешна емиграция, за да оцелее, други са напълно зомбирани.“

Това са думите, с които героите ни в този епизод пресъздават своите преживявания в Украйна, България и Русия през тези 365 дни на война. Война, която продължава и до днес.


Автор: Николета Атанасова
Участват: Алла, една украинска жена; Маргарита Шурупова, руска журналистка, избягала в България от режима на Владимир Путин; Десислава Олованова от Фондация „Три жени“; Калоян Константинов, главен редактор на „КлинКлин“, посетил Украйна през 2022 г.; доц. Ирина Перянова, преподавателка в УНСС

Превод от руски: Албена Стаменова и Николета Атанасова

Аудиообработка: Николета Атанасова
Звукови ефекти: Бомбардировка и вой на сирени за тревога в Киев

Звукови среди: Николета Атанасова
Музика: Фрагменти от украинската песен „Червона калина“ в изпълнение на Николета Атанасова и Бойко Амаров
Заглавна снимка: Светлана Йорданова, която изработва брошките „Мир“ в подкрепа на пострадалите от конфликта в Украйна


Поредицата е част от документалния подкаст „Мястото“ с Николета Атанасова.

Абониране: RSS | Spotify | Apple Podcasts | Google Podcasts | Overcast | SoundCloud

Парламентарни избори 2023 – предварителна информация за чужбина

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2023/izbori2023-ranna-informaciq/

Тази информация беше изпратена на 12-ти февруари на над 3000 абонирали се в Glasuvam.org.


На 2-ри април 2023 ще се проведат избори за Народно събрание. Очакваме в рамките на следващите дни да бъде пуснат формуляра за гласуване. Когато това стане, ще изпратя нов мейл с линк към него към всички абонирани за информация на Glasuvam.org. Както и преди ще има картата за следене къде се събират заявления за гласуване и колко не стигат. Това, което знаем от сега е, че подаването на заявленията ще приключи на 7-ми март вечерта, след което ще бъдат определени местата и броя на секциите.

С последните промени на изборния кодекс се въведоха няколко усложнения, които особено засягат българите в чужбина. Най-основното от тях е ефективното връщане на хартиената бюлетина. Така разписан процесът ще удължи времето за гласуване, както и броенето на бюлетините.

Една отдавна чакана промяна беше МИР Чужбина. То отново няма да влезе в сила, тъй като мнозинството от депутатите отказаха да разпишат как точно да бъде приложен. Въпреки опитите в същия пакет от промени за драстично увеличение на нужните заявления за отваряне на секция зад граница, те остават непроменени.

Остава правилото, че ще бъдат автоматично одобрени секции там, където на някой вот в последните 5 години е имало поне 100 гласували. Отделно се откриват в дипломатическите представителства и за където са събрани поне 40 заявления. Отново е добра идея да се организирате на местно ниво, за да се посочва едно и също име на мястото в падащия списък, защото ЦИК не ги групира изрично дори да изглеждат еднакви.

Това не означава, че на тези места непременно ще бъдат открити секции. За да се случи това, трябва да има помещение, секционна комисия и доброволци. Ако бихте искали да помагате с организацията, свържете се с местната българска организация или дипломатическо представителство. Може да станете членове на комисия или наблюдатели също, ако сте част от партия или регистрирана за изборите организация. В такъв случай се свържете с тях.

Подаването на заявления за гласуване не е задължително, но ускорява много процеса на гласуване. Помага също да не гласуват от Ваше име по постоянен адрес, тъй като Ви отписват от списъка там. Не на последно място допринася да се отворят секции и дава някаква индикация за очакваната активност по време на избори.

Една друга промяна е, че тази година смених начина, по който се изпращат мейлите с инфорамцията. Така трябва да е много по-прегледно и надеждно. Ако искате да се абонирате, може да го направите на страницата на Glasuvam.org посочвайки кой е най-близкият до вас град, в който бихте искали да има секция.

The post Парламентарни избори 2023 – предварителна информация за чужбина first appeared on Блогът на Юруков.

Ранна карта на спиранията на тока в западна България

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2023/%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%B0-%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BF/

Когато се опитвам да осмисля някакви данни, често прибягвам до бързи графики и карти, за да разбера измеренията, интересните аспекти или грешките в тях. За целта използвам инструменти като Mapbox, Carto, OpenRefine или дори Google Docs. Почти винаги тези карти биват бързо изстивани или остават за мен. Тук публикувам единствено тези, които са добре описани, документирани и лесни за употреба и разбиране. Сега искам да направя нещо различно

От повече от година събирам данните за спиранията на тока, парното и водата в София. За съжаление, има доста дупки в събирането по различни причини – от грешки в моя скрипт, до блокиране от страна на иначе публичните ресурси на съответните компании.

В последно време пак обърнах внимание специално на данните за тока и искам да ви покажа две такива карти. Първата е на София и показва всички трафопостове на ЧЕЗ/Електрохолд, за които е съобщено поне едно прекъсване на тока в последните 81 дни – от средата на ноември насам. Големината на балона показва колко спирания е имало – между 1 и 32. Цветът – колко сумарно време е нямало ток. В жълто е под два часа. Оранжево – под 12 часа, а в червено – повече от 12 часа.

Тук може би трябва да уточня, че това не са всички трафопостове в западна България, а само онези 4411 трафопоста в столицата, в които е имало поне пет минути спиране на тока за последните почти три месеца.

Следващата карта показва същите данни със същите условия за цветове и размер на точките, но за цялата западна България. Виждаме, че София е дори в добро положение в сравнение с други региони. Тази карта показва 15189 трафопоста.

Картите може да видите на нов прозорец тук за София и тук за западна България. Данните от тях може да свалите тук. Опитвам се да ги систематизирам в инструмент за лесен анализ и преглед, но не знам кога ще имам време. Пропуските в свалянето на данните също е проблем, но съм го оправим в момента. Друг проблем е, че не знаем колко абонати/жители са засегнати от спирането на тока във всеки един трафопост. Ще се опитам да получа тези данни от регулатора, тъй като Електрохолд е частно дружество и не отговаря по ЗДОИ. Все пак ще е интересно да се види как това качество на услугата влияе на хората.

The post Ранна карта на спиранията на тока в западна България first appeared on Блогът на Юруков.

Пример за синхрон в бездействието на СДВР и ЦГМ

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2023/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%80-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD-%D0%B2-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%81/

Тази седмица имах интересен разговор със СДВР и ЦГМ. Това отново от рубриката „Тука е така… както си го направим“.

Вървях в района на спортен комплекс Диана и минах отново покрай ресторант 101. Тротоарът за преден път беше изцяло зает с джипове на два реда. Пред мен жена с малко дете също се възмути, наложи се да мине по пътното платно и един за малко да я отнесе.

На метри по-надолу имаше патрулка. Спират често там, но на почтително разстояние от 101. Проверяват на случаен принцип. Заради случилото се току-що отбелязах на полицая, че видимо се създава опасност. Още повече, че отсрещният тротоар половината го няма, а другата половина е зает също с коли.

Погледна ме, завъртя се, каза, че нищо не можел да направи. Викам спирането на тротоар е забранено по този начин и го има в правилника за движение по пътищата. Именно негова работа е. Вика, че знае, но за „това място“ трябвало ЦГМ да звънна, чак тогава глоба щял да пише. Завърши с „знаете в каква държава живеем“.

Междувременно се чуват още едни спирачки зад мен и виждам още хора слезли на платното да минат, а кола зад тях нервничи, защото иска и тя да се качи на тротоара да паркира пред въпросния ресторант.

Та звъня на ЦГМ. Обяснявам ситуацията и кое е мястото. Уточнявам, че става въпрос конкретно пред ресторанта, а не отсреща или надолу по Титнява. Паяците обичат да вършеят по улицата, но явно има няколко бели петна в картата им и 101 е едно голямо такова.

Накрая добавям, че на място има патрулка и съм говорил с тях. Отсреща променят тона „Ама полицаи ли има?!“ Увещавам ги още, защото настояват, че им трябвало решение „от горна инстанция“, за да вдигат на това място. Щото то тротоар, правилник, ама… Накрая измрънква „Абе те полицаите като ни видят ще избягат пак.“ Там без патрулка не пипали.

И така със СДВР в комбина с общинското дружество-еманация на лошото управление и корупцията на Софийска община. Заведението на Сталийски покровителствано години наред от Фандъкова, спортни министри и трудоустроени кадри на ГЕРБ си остава бяло петно в полезрението на полиция и община. Също остава и любимо място за сбирки на едни мастити индивиди, които редовия полицай не смее да спре за проверка, защото „не се знае на кого са човек“, а и никой в СДВР няма да го защити, а по-скоро ще „изчезне в някоя канавка“, ако мога да цитирам познат в структурата.

Та тука е така… както си го направим.

The post Пример за синхрон в бездействието на СДВР и ЦГМ first appeared on Блогът на Юруков.

Защо София не се справя с безразборните фойерверки?

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2022/sofia-priotehnika/

Струпването на голям брой хора на едно място неизменно идва със своите проблеми. Някои злободневни, някои по-сериозни. Това важи както за единичен блок, така и за цял град. За да може да се спогаждаме, следва да има правила, които да се спазват, но най-вече някакво ниво на съобразителност и обръщане на внимание на околните. Не може, а и не следва всичко да се кодифицира, така че трябва да използваме здрав разум и съобразителност, както във всичко друго. За блока това може да значи да не къртиш по никое време и да не си хвърляш боклука през прозореца. За градовете – да не паркираш където и да е, да не замърсяваш, да не трошиш и да не гърмиш пиротехника когато и както ти падне.

Както повечето знаят от опит, здравият разум е трудно нещо за някои хора. Затова някои от тези неща са регламентирани и имат своите санкции. Целта им често е да пресече особено наглото пренебрегване на правата и спокойствието на околните. В случая с пиротехниката конкретно в София проблем имаше предимно с няколко заведения из града. Като цяло обаче на повечето места в било приемливо до скоро.

Решението на Столичният общински съвет

Дали покрай пандемията, дали заради друго обаче през 2021-ва ситуацията се влоши значително и се чуваха гърмежи из целия град по няколко пъти на седмица. Нещата ескалираха до там, че отдавна обсъждана промяна от Общинския съвет накрая беше приета въвеждаща разрешителен режим за пиротехниката. Едното изключение е на 31 декември до 1 часа. Другите изключения са важни и ще говорим за тях след малко.

Местните кметове трябваше да публикуват информация на страницата си, да дават разрешения както и да публикуват всяко едно. Имаха право да отказват, ако искането е за след 22 часа, при лоши метеорологични условия, както и ако се стреля в междублокови пространства в допълнение на забраните в чл. 60 на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Изискването влезе в сила от началото на март 2022.

В следващите два месеца имаше забележимо намаление на пиротехниката, поне в сравнение със същия период на предходната година. След няколко гърмежа около полунощ реших да подам сигнал да видя как работи контролът. Краткият извод е, че не работи. Подадох няколко сигнала в call.sofia и на 112. От общината отговориха, че нямат правомощия и само СДВР може да санкционира. В два от случаите дадох точно описания кой е ресторанта и че съм видял лично фойерверките да се изстрелват конкретно от персонала. Последствия нямаше. Единият път ми звънна само да ми се кара районният от къде съм знаел, че ония нямали разрешение да гърмят. Отговорих, че съм проверил и щом няма публикувано такова, значи нямат право.

Заявления, разрешения и глоби… може би

Стана ми интересно колко всъщност такива разрешения са искани и дадени. Затова в края на август пуснах искане по ЗДОИ до общината. Отговориха ми всички райони освен Студентски и Младост. За първите малко повече от 6 месеца ми казаха, че са подадени 38 заявления, от които 30 са приети и са издадени разрешения. Интересното в случая е, че в някои райони е имало издадени разрешения направо от Фандъкова в разрез с решението на СО. Те не са публикувани на страницата на Столична община обаче. Тук съм отбелязал местата, за които са искани разрешения. На някои има по две или три такива през месец.

За да следя бъдещи решения, направих скрипт, който да ги намира и да ме уведомява до час. Така откриха, че от искането ми по ЗДОИ до сега е имало само още две заявления – на 2-ри септември в Искър и на 7-ми декември в Студентски. Последното е единственото издадено разрешение за декември, а за октомври и ноември няма никакви. Гърмежи очаквано тогава имаше.

Преглед на заявленията показва някои интересни неща. Нито едно не отговаря стриктно на условията, а няколко дори не отговарят на формалните изисквания в решението на СО. Например, заявления във Витоша, Нови Искър и Изгрев са подадени и решения са публикувани по-малко от 3 дни преди събитието. В един случай – няколко часа преди гърмежите. В един случай в Банкя е разрешена пиротехника до 23:00, макар СО да са решили, че може до 22:00. Четири разрешения са в междублоково пространство. Половината са на по-малко от 300 метра от училища или детски градини. Седем са на по-малко от 500 метра от болница или медицински център. Три разрешения са точно до бензиностанция, а едно е било на 330 метра от резиденция Бояна.

Тук проблемът не е в местните кметове, макар да следва да съблюдават поне часа на исканията. Дефинициите в решението на СО и Законът за оръжията са свободни за интерпретация. Освен да се ходи на място или да се търси подробно на картата къде ще се стреля, трудно може да се разбере кое е междублоково пространство и какво всъщност се счита за такова. Има определение в други нормативни актове, но надали някой е обръщал внимание. Лоши метеорологични условия също може да значат каквото и да е. По-важното е, че не ясно какво означава „в близост“ според ЗОБВПИ. В строгия смисъл може да значи на територията или двора на училище или църква. Тъй като видимо е оставено на здравия разум и собствена преценка на полицията, то има повече смисъл да се гледа далечината, на която може да измине изстреляна ракета. При грешно боравене, това хоризонтално може да е между 300 и 500 метра в зависимост от ракетата.

Това би означавало, че на 300 и 500 метра от изброените в закона и решението на СО обекти в София не трябва да се използва пиротехника. Ако прегледате картата на столицата колко училища, градини, болници, медицински центрове, бензиностанции, църкви и други защитени обекти има, то консервантивно поне 2/3 от жилищната площ на града не следва да се използва пиротехника. Това особено важи за жилищните квартали.

Гръмката тишина извън наредби и закони

Тези 20 души заявили пиротехника поне са се постарали да минат както си му е реда. Към тях има поне пет пъти повече, които разчитат на бездействието на контролните органи. Част от искането ми по ЗДОИ беше и броят подадени сигнали и наложени санкции. Същите ония санкции, за които СО припомни вчера, че щели да глобяват, освен на 31-ви срещу 1-ви. Впрочем, толкова не са в час хората на Фандъкова, че вчера даже са объркали пред БТА, че можело да се гърми до 2 часа на 1-ви януари – по наредба в до 1 часа. Та на моето запитване отговорът беше, че между март и август тази година е нямало нито един регистриран сигнал за такова нарушение в което и да е районно кметство. Никой в София не се бил оплакал според тях над 6 месеца. Съответно няма и нито една наложена санкция. Това е абсурдно, защото аз лично съм подавал няколко по телефона и през call.sofia. Знам за поне 10 сигнала в район Изгрев и Красно село. Някои от тях лесно могат да се намерят в портала на общината по ключови думи.

Въпреки настоятелните ми напомняния МВР реши да не отговори на това колко сигнала са получили, включително от телефон 112. Отговориха обаче, че не са санкционирали никого между март и август 2022 нито във връзка с решението на СО, нито по чл. 60, ал. 1, т. 6 от ЗОБВПИ. С други думи, практически няма контрол над използването на пиротехника в София.

Причини за това има няколко. Обективната е, че се стреля 2-3 минути и се бяга. Това дори е услуга, която някои доставчици на фойерверки предоставят – идват с буса, правят шоу, събират нещата и си тръгват. Известно е обаче, както с шума, някои заведения имат уговорка с местните патрули да не им правят особен проблем. Известни са и заведнията, от които редовно се стреля – най-вече по празници. Някои дори го предлагат неофициално като част от пакета.

Тук идва един любопитен аспект от Наредбата за опазване на обществения ред в София. Чл. 8 прави изключение за пиротехника при масови мероприятия, включително „сватбени, семейни и фирмени тържества“. До тук добре. Алинея 2 обаче изисква да се иска разрешение за това мероприятие и то може да бъде отказано от общината. Ал. 7 пък забранява „внасянето, продажбата и употребата на спиртни напитки“. С други думи, поне де юре, сватбите следва да изберат или алкохола, или фойерверките.

Основната причина за бездействието обаче е нехайството на СДВР и принципно лошата координация между полиция и община за проблемите на града. Много от проблемите като безразборното паркиране, опасното каране и фойерверките не се решават с акции и индивидуална инициатива на някой полицай, а със системни действия и надзор. Ясно е, че не може да се хване всеки, който гърми, за да избива комплекси, но в повечето случаи говорим за едни и същи извършители, често като част от бизнес. В основата си причината за липса на контрол е, че СДВР не разпознава пиротехниката като проблем и не работи добре с хората и месната власт, също както цялата структура по други теми.

С още санкции и регистри не се решават проблеми

Липсата на активност от страна на Фандъкова и СДВР доказано не може да се реши, освен с избори. По инерция, към това нехайство и бездействие се подхожда с още забрани и наредби. В случая обаче тази на СО допълва Закона за оръжията добавяйки междублоковите пространства и лошото време като фактор за отказ. В началото на ноември Административен съд София отмени тази част от наредбата с аргумента, че вече е уреден този режим на разрешение и не е работа на районните кметове да дават още едно разрешение. Отсъждането се обжалва и няма да влезе в сила до тогава.

Районните кметове може би биха се съгласили, че не им е работа. Факт е, че ЗОБВПИ в голяма степен урежда правата и задълженията при боравене с пиротехника. Факт е обаче и че полицията абсолютно бездейства в контрола над въпросния член. Отделно има хипотези, които изискват разбиране за спецификите на района. Отделно е добре да се уведомяват хората в съседство, че ще има гърмене. В този смисъл решението на СО от преди година, въпреки недостатъците си, постигна напредък.

Истината е, че закон има, но за пореден път не се спазва, както по много други параграфи. СДВР оплита всичко в административни безсмислици и дори препраща към прокуратурата, които симулират дейност на принципна основа. Отчасти ги разбирам – заради беззаконието и безсметните чадъри в институциите не знаят дали ще попаднат на човек, дето има човек и после ще им трият сол на главите. Ако мога да цитирам познат в СДВР – ако утре направи проблем на мутра и ония го пребие, не знае дали ръководството няма да го накаже, че си е изцапал с кръв униформата. В този смисъл може само да аплодираме онези 20-тина души, които все пак са си направили труда да поискат разрешение за пиротехника.

Тука е така… както си го направим

Започнах с това, че съвместното съжителство се базира на компромиси. Това важи както за дома, така и за блока и на ниво град. Всеки може да прави каквото си иска, стига да не пречи на другите в разумни граници. Това, което се случва с пиротехниката в последните две години в София надхвърли отдавна тези граници и разума.

Навярно всичко това ви се струва излишно, стъпкване на правата на хората да правят каквото си искат или неизбежна част от градската среда. Градът обаче е такъв, какъвто си го направим. Голяма част от него е кочина, защото именно ние сме си го направили такава. В случая с пиротехниката има редица обективни причини да се търси силно ограничаване, особено имайки предвид взривоопасните вещества, които се складират на територията на болници и бензиностанции. Отделно не следва да чакаме отново да се запали нечия тераса или училище от „заблудила“ се ракета, за да се замислим, дали всъщност не е добра идея да се поспре с това. Не на последно място, макар явно да предпочитаме да не ги виждаме много съдейки по сегрегирането на училищата наложено от директори и родители, децата със специални потребности съществуват и фойерверките им се отразяват доста различно от на вашите деца, например. Сигурен съм, че някои хора с домашни любимци биха се включили с подобни притеснения и опит. Да не започвам дори за замърсяването на въздуха, за което говорим особено активно в последните години.

Затова обръщайте внимание на този и подобни проблеми, защото са неразделна част от качеството на градската среда. Мислете добре на изборите тази година. А в следващите дни – не забравяйте, че няма нито едно издадено разрешително за пиротехника до 8 часа на 31 декември, но и на Фандъкова не и пука, а на структурата под Милтенов не изглежда да иска да направи нещо по въпроса.

The post Защо София не се справя с безразборните фойерверки? first appeared on Блогът на Юруков.

Какво научихме ние и не научи МВР от случая със Сашко?

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2022/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%85%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%B8-%D0%BC%D0%B2%D1%80-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%BB%D1%83/

Статията е първо публикувана на 27 ноември в Капитал.


Има много неща, които държат един родител буден нощем. Несъмнено новинарските емисии, филмите и БГ Мама са развинтили предостатъчно въображението ни за опасностите, дебнещи децата ни от ранна възраст. Сред болестите, катастрофите и наркотиците се нарежда и изчезването. Едно дете да потъне вдън земя е колкото немислимо, толкова и ужасяващо. Затова и такива случаи като правило се приемат присърце.

Случаят на изчезналия Александър извади наяве както съпричастността на обществото и критичната роля на доброволчеството, така и тлеещите от десетилетия проблеми в комуникацията на полицията със същото това общество, но също и неподготвеността на самите масови медии да играят конструктивна роля в такива случаи.

На първо място трябва да кажем, че далеч не всички случаи са като този. Всъщност, в повечето няма нужда и дори би попречило на разследването да се обявява публично каквото и да е. Но когато това е нужно, то следва да става бързо, надеждно, без спекулации, с ясна навременна информация и координация. Такива са изчезванията не само на деца, но и на възрастни хора и такива в уязвимо състояние. Хора, които поради болест, възраст или принуда, трудно биха могли да помогнат сами на себе си.

Докато няма еднакви случаи, лесно може да се види, че проблемите в комуникацията е на институционално ниво. Разпознавайки този проблем преди 13 години, се опитах да намеря технологично решение създавайки проекта Lipsva. Амбицията му никога не е била да намира хора, макар надежда винаги да има, а да покаже, че съобщаването на случаите може да се прави по по-добър начин. В рамките на проекта направих карта, показваща всички известни активни случаи и анонимна статистика за решените, автоматично търсене в социалните мрежи на хора, отбелязали се близо до последното известно местоположение, и изпращане на готови за разпечатване плакати до магазини и кафенета в близост. Всичко това беше достъпно преди повече от 10 години и го предложих безвъзмезно на МВР.

Последваха няколко срещи и доста комуникация в опити за обща работа. Всички бяха много ентусиазирани и съгласни, че това има смисъл. Особено хората по места, чиято работа беше именно да решават тези случаи: тези, на които близките звъняха постоянно с надежда за добри новини, а в от един момент нататък – каквито и да е новини. След години опити и събиране на данни единственият резултат беше, че при всеки случай на изчезване медиите тикаха картата ми в лицето на тогавашния шеф на сектор “Издирване” и го питаха защо МВР не прави нещо подобно.

Причината за всичко това е същата, както множеството проблеми, които виждаме в полицията – дълбоката бюрократична машина и вкоренения от поколения страх от взимане на решения. МВР може да се е деполитизирана преди 30 години, но мисленето и работата не са мръднали особено от 80-те години насам. Това се вижда особено ясно в случаите на издирване. Има някакъв срам изглежда на ниво директор, когато се говори на тази тема и язвителна насмешка, когато хора вътре и извън системата настояват, че има по-добър начин. Това са все неща, с които се сблъсках сам, но трагичното е, че със същото се сблъскват родители на деца, които не спират да настояват на най-горно ниво за действе.

Тук следва да се отбележи, че подобрения в МВР все пак има. В последните няколко години са свързали многобройните си системи и търсенето на информация за издирвани се доближава доста до иначе нереалистичните очаквания, които холивудските филми са загнездили у нас. Докато това определено е подобрение, общуването с неправителствени организации, медии и въобще желаещи да помогнат е изключително затормозено до степен, в която самите издирващи са също толкова фрустрирани от системата, колкото и близките на изчезналите.

Друго нововъведение беше прословутата Amber Europe система, която беше шумно обявена в началото на 2018-та година. Това е мрежа от институции и НПО-та, които си съдействат с проекти, обмен на опит и информация за по-ефективно откриване на деца. Това,на което повечето медии обърнаха внимание, обаче е интеграцията с Facebook, където при изчезнало дете може на момента да се покаже снимката му и информация на всички потребители на мрежата в радиус от 200 км. Именно това стана с Александър, макар и с поне 8 часа закъснение след първата информация в медиите.

Всъщност, четири години след официалното включване в мрежата, това беше първият и единствен път, в който МВР я използва. Има още един случай от преди година, но той се разви в епизод на популярен български сериал. За сравнение Гърция е обявила и открила 40 деца за същия период от време със системата. Липсва и информация дали България се е включила по някакъв начин в обмена на опит, с изключение на няколко кратки споменавания за присъствие на делегати по срещи. Междувременно още от включването на МВР като организация, официалният сайт на Amber Europe все още показва като единствен източник на информация за подобни случаи в България социалните профили на Lipsva в Twitter и Facebook. Оттам не успяха да ми обяснят как се е случило това. Неофициално разбрах, че тези линкове са дадени от самите представители на МВР. Нищо, че активната работа по проекта спря преди 5 години.

Нито спешните реклами на Amber във Facebook, нито карти и технологични решения като Lipsva биха решили проблемите в комуникацията. Те са просто инструменти. МВР обмисляше през годините много други такива – MMS-и към таксиджиите, новини по таблата на метрото и спирките на градския транспорт, спешни бюлетини по радиото и телевизията и ред други шумно обявени, но неосъществени идеи. Докато за някои драматични случаи научаваме сравнително бързо от основните емисии, това става щедро напоено с кадри на страдащи близки и словохотливи съседи, дежурни експерти, бивши и настоящи служители на полицията. Нищо в това не показва както отговорност от стана на МВР, така и капка журналистическа етика от самите медии.

За повечето изчезвания обаче не научаваме дори от сайтовете на МВР. В някои райони на страната повечето такива се подават „ексклузивно“ на конкретни местни медии. Трудно ми е да преброя случаите, в които родители са ми споделяли, че се молят на полицията да разпространи информация по техните канали или да изкарат екипи за издирване. Когато става въпрос за възрастни и често безпомощни хора, ситуацията е най-тежка. Това, комбинирано с хаотичната система от сайтове и начини на публикуване на информация от РДВР-тата, прави изключително трудно намирането на каквато и да е информация за един или повече случаи на изчезване. Именно това целеше да подоби Lipsva и го правеше добре.

Всичкият този комуникационен хаос, но и честата циничност и ярка неподготвеност за боравене с такива случаи на приемащите сигнали създава съвсем очаквано крайно недоверие към способностите и желанието на полицията да се справи с такива случаи. Сензационното отразяване от страна на медиите и търсенето на ефирно време у дежурните експерти пък оставя впечатление, че постоянно изчезват хора и никой не ги открива. Втората цел на Lipsva беше да покаже, че всъщност мнозинството от случаите се решават успешно. Този аспект е изключително важен, защото именно доверието между близки и разследващи, както и вярата на доброволци и неправителствени организации, че решение и смисъл има е това, което неизменно ще повиши успеваемостта. Видяхме го и в случая на Александър.

Докато обаче повечето изчезвания се решават, сложните такива, когато трябва да се действа бързо, да се вземат на сериозно тревожни ранни сигнали или да се предпази уязвим човек от друга опасност е нещо, в което системата се проваля отдавна. Тези случаи са малко, често не са публични, но имат изключително драматичен ефект над семействата дори при иначе успешен край. Тук от критична важност са ясните стриктни процедури, добрата комуникация, малкото бюрокрация и подсилване решимостта и възможностите за действие на тези най-близо до случая – все неща, с които родната полиция не се слави.

Може да направим сравнение с болниците – хората си мислят, че добрите болници са онези с няколкото именити медицински величия способни да извършват невероятни процедури. Истината обаче е, че истинските добри болници са онези, които не позволяват например пациента да умре от вътрешноболнична инфекция след уникалната операция. А такива случаи има доста и продължавайки аналогията са също толкова срамна тема за институциите до степен, в която почти нищо не се прави. Предотвратяват се с ясни стриктни процедури, признаване на грешките и търсене на решения, комуникация и подсилване решимостта и възможностите на онези, които могат да се справят с проблема.

Александър беше открит и се води разследване. Това, което като общество научихме е, че имаме място и роля в тези издивания и не следва да очакваме полицията да се справи сама. Доброволчеството има смисъл, а и има нужда от продължителни постоянни действия тази насока. Това, което не очаквам, е промяна в работата на МВР или подходът на медиите по тези теми. След толкова години повтаряне на едно и съм говорил с много разследващи, които търсят някакво решение и искат промяна, но се сблъскват със същата стена на безразличие и бюрократичен унес, с която се сблъсква всеки от нас застанал пред гише.

Докато има технологични решения, които биха помогнали, нищо не може да замести добрата полицейска работа. Къде нарочно, къде от невежество на ръководството, тя се тика назад, за да не попречи на когото трябва или да не стъпи накриво с грешния прокурор или местен големец. Същото отношение се отразява неизменно и на издирващите, които далеч не се занимават само с установяване на безследно изчезнали.

Макар повечето от нас да не може да си представим, че нещо такова може да се случи точно на нас, неизменно поредният тиражиран из медиите случай ни кара да се замислим. Докато някой възприемат качеството на живот като удобства в дома, колата или почивката, още по-важна характеристика е да има система, процес и специалисти, на които са се облегнеш в безизходна ситуация. Това е както спешната помощ, включително в отдалечени райони, лечение на редки заболявания, реакция при природни бедствия и несъмнено издирване на потъналите в дън земя. Именно доверието в тези системи на помощ допринася значително за качеството на живота. Доверието идва както от наличието въобще и ефективността на тези системи, така и ясната комуникация и прозрачност за работата им. При търсенето на безследно изчезнали, както и при много други функции на МВР, именно това е ключова брънка, която упорито се отрича от ръководството заради институционални недъзи, его, чиновническо и офицерско мислене заровено в преливащите с хартия папки от 80-те.

The post Какво научихме ние и не научи МВР от случая със Сашко? first appeared on Блогът на Юруков.

Стопяващата се (драма за претопяването на българската) нация

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2022/nsi-ethical-distribution/

След излизането на първите данни на НСИ имаше, разбира се, много възгласи колко се е стопила нацията за последните 10 години. Намаление наистина има и то за съжаление е закономерно с процесите започнали още в края на 70-те задълбочени през 90-те и чиито ефекти виждаме ясно днес. Променената възрастова структура на хората имащи деца, многото деца родени и предимно оставащи в чужбина и повишената смъртност през пандемията влошават това положение.

Разбира се, има и много неразбиране на материята, което видяхме излязло на ярък гръмогласен парад през последните месеци. То включва теми като емиграция, раждаемост, смъртност и особено влиянието на сексуалното здраве, образование и абортите.

Затова надали може да се учудим на апокалиптичните сензационни заглавия. Това, което не видяхме обаче, са гръмките заглавия след като миналата седмица НСИ пусна данните за етническото разпределение от преброяването през 2021-ва. Вместо това се потвърди наблюдение базирано на данните от определени райони, което повтарям от години

С години се спекулираше много, включително колко коректен е въпроса и дори дали трябва да се позволява на хората да посочват какви са етнически – някои настояваха, че преброителите трябва да ги преценяват на око на какви им изглеждат с аргумента „ма то си е ясно“. Обсъждал съм нашироко в коментари тук абсурдността на тези и други твърдения. Трудно се говори по темата без да се зачекнат тезите така любими на по-крайно националистически настроените, но сериозно исторически необвързани наши сънародници. Затова искам да ви кажа, защо тези данни са всъщност също толкова тревожни, колкото и голяма част от резултатите от преброяването.

Това, което видяхме и което медиите единодушно решиха, че не си струва, защото не е скандална сензация, е че всъщност двете най-големи малцинствени групи в България намаляват. Наистина, цялото население намалява, но при етническите турци и роми това е много по-силно изразено. Докато при етническите българи намалението е – 9.6%, при определилите за етнически турци то е 13.6%, а при ромите е почти двойно – 18%. Така апокалиптичните прогнози през годините за „претопяване“ всъщност е с обратен знак – делът на ромското население е паднал с 8.5%, а на етническите българи се е увеличил.

Именно това обяснявам от години и срещам почти винаги насмешка – че емиграцията особено сред ромското население е значително по-голяма. Причините са както икономически, така социални, дискриминационни и дори корекционни. Немалко градове и села в страната ефективно са под контрола на местни феодали защитавани от прокуратура и политически сделки. Това важи с особена сила в Родопите. Сегрегацията и сериозната дискриминация на ромите специално пък създава реални пречки да се реализират. Това, както и особено силно изразената бедност в някои региони прави емиграцията единствен избор.

Докато един или повече от тези аргументи важи за повечето български граждани, вече имаме ясни данни доказващи нещо наблюдавано отдавна. Може би най-добре беше илюстрирано от човек, който срещнах докато бях доброволец при изборната секция във Франкфурт преди години. Заговорихме се докато чакаме за трудностите в Германия и отношението към чужденците като цяло. Беше от ромски произход и е работел като строител в България. Сподели, че „и в България се отнасят с мен като циганин, и в Германия се отнасят с мен като с циганин, но ми дават поне шанс да работя нещо смислено“. Към онзи момент имаше строителна фирма, осигуряваше хляб на 10 семейства и си плащаше данъците в Германия.

Примерите са най-шарени, също както емиграцията ни. Нагледал съм се на премного, но предпочитам да говоря за този феномен с данни. Факт е, че както при бежанците, пропускаме голям шанс да приобщим и да работим с всякакви общности и култури. Всичко това е заради някаква дълбока озлобеност и криворазбран модел за хомогенност, който не е съществувал до преди 3 поколения.

Затова нека не говорим по темата демография с емоции и усещания на база кой какво видял в коридор на болница или по някоя улица, а разбиране, че светът е доста по-сложен и шарен. Също и че сами си го причиняваме всичко това и не ни помага никак.

The post Стопяващата се (драма за претопяването на българската) нация first appeared on Блогът на Юруков.