Предизборно плашене с хиперинфлация

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/predizborno-plashene-s-hiperinflatsiya/

През един септемврийски ден с почуда осъзнавате, че ваши възрастни близки са започнали панически да се презапасяват. Купуват трайни хранителни стоки, като консерви, олио, захар, ориз, боб, брашно. Настояват да ви дадат поне няколко опаковки макарони и консерви с домати, дори да не обичате нито едното, нито другото. Защото можело да ви потрябват. На учуденото ви питане на какво се дължи това странно поведение, отговарят с контравъпрос – как не сте забелязали, че цените се вдигат непрекъснато? Всеки ден хлябът е с нова цена. Всичко поскъпва, ще стане страшно! Ще се повтори Виденовата зима!

Чудите се дали на близките си да вярвате, или на собствения си опит. Да, някои неща действително поскъпват – например пресните плодове и зеленчуци, но така е от години. След локдауните поради пандемията от COVID-19 чувствително са се повишили цените в заведенията. Но любимото ви кисело мляко например си е с една и съща цена от години, освен когато се предлага с намаление. Както други стоки, които си купувате редовно. Може би с възрастните ви близки просто си купувате различни неща?

Или някой предизборно манипулира хората и се опитва да всява паника?

С тези чудения в главата сядате да гледате новините по телевизията. И що да видите – ВМРО е изпълзяло от забвението си и организира протест. Този път не срещу бежанците или гей хората, а срещу… високите цени. И не щеш ли, скоро след това попадате и на думите на бившия премиер Бойко Борисов, че ако Румен Радев отново стане президент, ни чака нова Виденова зима, която „сега ще е Румен-Радевата“. Брей, казвате, си, хипотезата, че става дума за политическа манипулация, може и да излезе вярна.

Да припомним накратко. Като „Виденовата зима“ е известен периодът в края на 1996 и началото на 1997 г. По онова време премиер беше Жан Виденов от БСП. България влезе в спирала на неконтролируема хиперинфлация. Ако не си бяхте купили нещо сутринта, вечерта то струваше двойно. Заплатата на професор в Софийския университет стана около 7 (седем) щатски долара. Фалираха банки, раздавали „лоши кредити“, единици станаха „кредитни милионери“, а голяма част от хората в България не можеха да си позволят стоки от първа необходимост. След масови протести правителството на Жан Виденов падна. Беше въведен валутен борд с цел налагане на финансова дисциплина, като левът беше „вързан“ за германската марка. Бордът продължава и до ден днешен, но марки вече няма, така че левът е зависим от еврото.

Отвъд субективността на личните впечатления, вдигат ли се цените?

Да, някои цени се повишават, като започнем от тези на горивата и електричеството. Ситуацията е такава не само в България, а в целия Европейски съюз и е свързана с прехода на ЕС към екологична енергия (т.нар. Зелена сделка) и повишаването на таксите за въглеродните емисии. Към това се прибавя и недостигът на газ, който Русия отказва да доставя на ЕС през Украйна, по всяка вероятност за да принуди Европа да приеме газопровода „Северен поток“. В България рекордно поскъпва токът за бизнеса и индустрията, което очаквано ще доведе и до повишаване на цените на редица стоки и услуги. Твърде вероятно е и електричеството за бита да стане по-скъпо.

Освен това много бизнеси, пострадали в периода на пандемията, повишават цените, за да компенсират поне отчасти загубите. Това се усеща особено силно в сферата на услугите и на местата, където има повече търсене – например в големите градове и курортите. Ако в някое обезлюдено и не особено популярно за туристите градче все още може да хапнете навън „на народни цени“, сметката в средностатистически софийски ресторант би излязла горе-долу колкото в някой от по-скъпите за живеене немски градове. А в случайно заведение в Несебър може да се „изръсите“ почти колкото на аналогично място в Швейцария (като изключим, че в Швейцария бихте случили на друго ниво на хигиена и обслужване).

Едно от последствията от пандемията е и глобалният недостиг на чипове. До него се стигна, след като значителна част от световното население премина към онлайн образование или работа, което доведе до купуването на огромно количество електроника (предимно лаптопи и таблети) в рамките на доста кратък период. Производителите на електроника обаче не бяха в състояние да осигуряват толкова големи количества, които да задоволят търсенето, още повече че и нормалната работа на индустрията беше затруднена от пандемията. В резултат покупката на евтин компютър с прилични характеристики стана почти невъзможна задача. Недостигът на чипове засяга дори производството на автомобили. И макар пикът му вече да е поотминал, ако не е спешно да си купувате компютър, по-добре е да поизчакате поне година.

Известна инфлация е неизбежна и поради огромното количество средства, които ЕС отделя за борба с последствията от пандемията.

„Наливането“ на пари логично води до това, че те започват да струват по-малко от преди, тоест с тях може да си позволите по-малко неща. Но в подобна ситуация на криза това се оказва най-безболезненият начин да се спасят не само цели икономики, а и животът на много хора, които иначе биха изпаднали в крайна бедност и безизходица.

Специално за България, освен европейските средства за справяне с пандемията, бяха повишени и редица социални разходи. Започна се с добавките от 50 лв. за пенсионерите, които правителството на Бойко Борисов въведе като антикризисна мярка. Мярката всъщност беше популистка и предизборна. Въпреки че като цяло пенсиите у нас са нечовешки ниски, пенсионерите не са социална група, която търпи преки икономически загуби от пандемията. За сметка на това обаче съставляват голяма част от избирателите. В ситуация на избори след избори никое управление не би рискувало да премахне тази мярка. Служебното правителство на Румен Радев и 46-тото Народно събрание успяха да стигнат до по-устойчиво решение за повишаването на пенсиите, така че минималната пенсия за трудов стаж да надхвърля официалния за България праг на бедността. Покрай това предизборно се повишиха и други социални разходи, например за втората година на майчинството.

Водят ли всички тези фактори до инфлация? Да. Има ли обаче риск от хиперинфлация? Не.

Повечето от причините за повишаването на цените не са вътрешни, а са било на европейско, било на световно равнище. Повишаването на социалните разходи у нас със сигурност има най-малък дял в това. Да, България можеше да положи повече усилия за преминаване към зелена енергия и осигуряване на алтернативи за заетите в неекологичните производства. Но това са проблеми, които в една или друга степен се наблюдават в цяла Европа и решаването на които отнема не една и две години. Да, страната ни можеше да предложи по-адекватни компенсации на засегнатите от пандемията бизнеси и домакинства, вместо средствата за това да потънат в избрани джобове. Всичко това обаче не омаловажава факта, че настоящият период на инфлация, която е вероятно тепърва да се усеща повече, е на наднационално равнище. Парите ни се обезценяват в известна степен не просто защото цените в България растат, а най-вече защото има аналогични процеси в ЕС, а левът, както знаем, е „вързан“ за еврото.

Поради същата причина обаче опасността инфлацията да прерасне в хиперинфлация клони към нула. За разлика от 90-те години, България вече не е сама, а е част от ЕС, а и валутата ѝ не е независима. БНБ няма правото да печата толкова пари, колкото управляващите пожелаят. За да се стигне до хиперинфлация, тя трябва да обхване целия ЕС, а това едва ли ще се случи. ЕС разполага с достатъчно механизми, за да не допусне финансовата ситуация напълно да излезе от контрол, което буквално би го взривило. Да, по всяка вероятност излизането от кризата няма да е лесно и бързо. Но поне ще е в определени граници на поносимост.

Виденовата зима обаче е травматично място в колективната памет на българското общество.

Бившите коалиционни партньори в лицето на ГЕРБ и „Патриотите“ много добре знаят това. Ето защо Бойко Борисов прави внушения, че може да се повтори зимата на 1996–1997 г. Години след това БСП беше символ на хиперинфлация. Част от тези внушения включват факта, че Жан Виденов беше от БСП, а президентът Румен Радев, който е съставител на служебното правителство, е избран с подкрепата на „столетницата“. Борисов нееднократно е заявявал, че служебното правителство е еднолична диктатура на президента. Подчертавайки връзката му с БСП, той представя хиперинфлацията като нещо неизбежно, ако Радев бъде преизбран. Макар днес ситуацията да е коренно различна от тази преди четвърт век.

Предизборните инсинуации обаче изобщо не са невинни, защото влияят не само на електоралното, а и на икономическото поведение на избирателите. Всяването на страх, че се задава хиперинфлация, може да доведе до реална паника. А тя – до дефицити на определени стоки в магазините и с немалка вероятност – до вдигането на цените поне на някои от тях. След като в първата фаза на пандемията и уж разумните германци изкупиха тоалетната хартия, дезинфектантите, по-евтините консерви и някои други стоки, с което предизвикаха сериозен дефицит, какво остава за доста по-лесно поддаващото се на пропаганда българско население?

Свикнали сме у нас предизборните кампании да се провеждат на гърба на определени уязвими групи – ромите, бежанците, ЛГБТИ хората, децата и т.н. Затова често не забелязваме, че те се провеждат и на гърба на мнозинството, експлоатирайки неговите уязвимости. А после всички теглим последствията. Плашенето с хиперинфлация прекрасно показва как сме използвани за политически цели, като се паразитира върху травмите и страховете ни. Предизборната кампания ще свърши след ноември, а ние трябва да положим усилия да продължим да живеем и след това – с възможно по-малко поражения.

Заглавна снимка: Moscow-Live / Flickr

Източник

Дясното отиде „у лево“

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/dyasnoto-otide-u-levo/

Предприятия затварят, бизнесът е настръхнал срещу властта, по улиците се тълпят гневни хора заради поскъпналия ток, храни и услуги. За капак синдикатите организират енергетици и миньори от Маришкия басейн, които да пристигнат за протести в София. Възможно ли е така дългоочакваното ново правителство, „на сто процента“ обещано ни след изборите на 14 ноември, да бъде посрещнато като в дежа вю от зимите на Прехода? Реален сценарий. Възможни ли са „десни политики за постигане на леви цели“ (по Кирил Петков и Асен Василев)? Всъщност не – на ход са само левите.

Дори и да не се изпълни в детайли описаният сценарий, проблемите със скъпия ток и газ, ускоряващата се инфлация, новите болни от COVID-19 и липсата на план-график за затварянето на въглищните централи в Маришкия басейн трябва да намерят разрешение. Така че още с конституирането на 47-мия парламент, още докато се върти рулетката с мандатите, 240-те народни избраници са длъжни да се заемат с това, което съзнателно пренебрегваха – кога да бъдат затворени мините и електроцентралите на въглища, какви да бъдат заместващите мощности и графикът за изграждането и включването им в енергийната система, какви мерки да се предприемат за защита на хората в засегнатите райони, какви да са новите индустрии.

Без отлагане

Защо тази работа не търпи отлагане? Защото без ясна програма, придружена от мерки, Европейската комисия няма да приеме за разглеждане Националния план за възстановяване и устойчивост. Все някога ще го приеме и одобри, ще кажат някои, неизбежно е, след като прие на останалите държави в ЕС. Така е. Но това означава, че предвиденият първи транш от 1,6 млрд. лв. – 13% от общото финансиране от 12,6 млрд. лв.– ще дойде догодина.

А проблемът е, че част от тези пари вече са „изядени“ на зелено, тъй като в актуализацията на бюджета бяха предвидени 424 млн. лв. от тях. Бившият служебен министър Асен Василев беше критикуван в парламента, че залага средства, за които никак не е сигурно кога ще бъдат получени. Още по-голям проблем е, че тези 1,6 млрд. лв. са вписани като приход в консолидираната фискална програма за 2021 г., а може да пристигнат догодина. Причината е, че Планът все още не е изпратен в Брюксел и може да се забави заради липсата на съгласие от българска страна за въглищните централи. В резултат предвиденият с актуализацията бюджетен дефицит от 3,6% – по разчетите на Министерството на финансите, ще бъде по-висок.

Компенсациите трябва да продължат

Наред с това компенсациите, които служебният кабинет ще предложи на бизнеса и енергийно бедните домакинства заради скъпия ток и газ, трябва да продължат и през следващите зимни месеци. Служебният премиер Стефан Янев обеща пакетът неотложни мерки да стане ясен до дни. Но средства за него трябва да се заложат и в бюджета за 2022 г., така че тази лява мярка също ще се запази. Ще са нужни по-големи разходи, за да няма фалити и загуба на работни места и да бъде увеличен обхватът на енергийните помощи, които сега получават 284 000 домакинства. България е държавата в ЕС с най-голям брой хора, които студуват и трудно посрещат разходите за отопление през зимата.

Освен енергийно бедните, от държавна помощ ще имат нужда и домакинства, които няма да могат да платят сметките си за водоснабдяване в райони, където водата се изпомпва от дълбоко и скъпият ток надува цените. Миналата есен правителството на ГЕРБ публикува за обществено обсъждане законопроект за водоснабдяването и канализацията, който предвиждаше нова формула за изчисление на кубик вода и социално подпомагане за хора, които са от уязвими групи. Въпреки че за приемането му се настоява от 14 години – като условие за еврофинансиране, нов закон няма. Омбудсманът Диана Ковачева също е защитавала позицията за отделна цена на ВиК услугите в различните райони в зависимост от действителните разходи и мерки за целева помощ за социално слаби граждани. Поради скъпия ток необходимостта от такъв закон е повече от належаща.

Високите енергийни сметки удариха всички в Европа, но най-жестоко България, тъй като е най-бедната членка на ЕС. Мерки за подпомагане обаче предприеха незабавно в Гърция, където управлява консервативната „Нова демокрация“, и в Испания, където на власт е ляво правителство, също и в Италия, която ще похарчи 3 млрд. евро, за да бъдат намалени енергийните сметки на битовите абонати. Гръцкото дясно правителство ще похарчи 150 млн. евро за субсидия от 9 евро за първите 300 киловатчаса, консумирани месечно от гръцките домакинства – схемата ще обхване около 70% от битовите абонати. Най-голямата електрическа компания в Гърция – Public Power Corp. (PPC), в която държавата има 51% дял, също ще предложи големи отстъпки на потребителите, за да смекчи енергийния удар.

В България работодатели поискаха (за сметка на печалбата на държавната АЕЦ „Козлодуй“) компенсации за всички, които купуват ток по пазарни цени – бизнеса, болниците, училищата. А тези цени в момента се движат между 130 и 150 евро за мегаватчас, близо три пъти по-скъпо от средната цена миналата година.

Два милиарда за пенсии – и в бюджет 2022

В новия бюджет за 2022 г. разходите ще са по-големи не само заради ръста на инфлацията, но и заради допълнителните 1,88 млрд. лв., необходими за увеличението на минималната пенсия от 300 на 370 лв., и преизчислението на останалите пенсии с коефициент за една година осигурителен стаж 1,35 вместо досегашния 1,2. Такова беше решението на 46-тия парламент, което влиза в сила от 25 декември т.г.

Няма съмнение, че преизчислението на мизерните български пенсии е повече от необходимо – такова не беше правено от 13 години. Но парите за това ще трябва да се намерят и вариантите са известни – повишаване на данъци и/или социални осигуровки или вземане на нов дълг, който ще се плаща от всички.

Така че нека забравим за десните мерки (като намаляване на данъци, помощи и субсидии) и да попитаме кандидатите за власт за левите.

Заглавна снимка: Bruno Kelzer / Unsplash

Източник

Парламентарно мнозинство около „Продължаваме промяната“ – реалност или блян

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/parlamentarno-mnozinstvo-okolo-produlzhavame-promyanata/

Кирил Петков и Асен Василев, архитектите на проекта „Продължаваме промяната“, са в своя романтичен период – така се изрази публично Корнелия Нинова, която очаква да се срещне с тях на сериозния политически терен след „отрезвяването“ им. Бившите вече министри от предишния служебен кабинет на президента Радев наистина изглеждат опиянени от новите си роли, защото те им дават възможност да изявят своите лидерски качества и потенциал. А как точно ще ги реализират – мнозина са нетърпеливите да видят.

Въодушевление е обхванало и първите сподвижници на Петков и Василев, избрани от екипите на министерствата, които двамата ръководиха близо четири месеца. При първата си публична поява тези мъже и жени изглеждаха по-скоро корпоративно – млади, позитивни, целеустремени, самоуверени, знаещи какво искат и как да го постигнат. И това е обяснимо, защото всички идват от средите на бизнеса или на публичната администрация.

Не знаем дали Петков и Василев следват определена пиар стратегия, но очевидно поведението и посланията им имат ефект. По принцип хората харесват претенденти за властта, които излъчват увереност и самочувствие на победители дори още преди да са станали такива. Но докато Бойко Борисов през цялата си управленска кариера демонстрираше превъзходството на своята физика, политическа интуиция, пъргав ум и селски тарикатлък, който му помагаше да излиза сух от всяка ситуация,

Кирил Петков е чаровен, симпатично самонадеян и не престава да се усмихва като успелите мъже отвъд Океана.

За разлика от силно комплексирания шоумен Слави Трифонов, който вече като лидер на партия гледа строго и не спира да се мръщи, колчем се покаже пред камери. И ако в Борисов и Трифонов хората виждат типични, макар и не най-добрите черти от националния ни манталитет, в Петков и Василев откриват една друга култура, изграждана далеч от нашия бит и нрави. Тя може и да не докосва мнозина, други е възможно дори да плаши, но със сигурност печели симпатии, особено в средите на образованите и успели българи у нас и по света. Поне засега.

Кирил Петков – още преди да е регистрирана коалицията в ЦИК, преди да е представила програмата си и преди социолозите да измерят тежестта на новия политически проект – заяви, че очакват да получат 30% от вота на избирателите през есента. Това прозвуча прекалено самоуверено и предизвика усмивки. Проучване на „Маркет Линкс“, направено по поръчка на bTV, обаче показва, че новата формация на Петков и Василев се нарежда в класацията едва на пето място с 11% подкрепа. Този резултат кореспондира с предварителните прогнози на социолозите, че

бъдещата партия няма да създаде висока електорална вълна, която да промени изцяло българския политически пейзаж.

Както се случи през 2001 г., когато НДСВ спечели изборите. Тогава Симеон Сакскобурготски декларира, че ще основе „едно обществено движение за нов морал в политиката, за нови икономически решения, с нови за България идеи и с нови хора“. И поиска да му „верваме“. Голяма част от българите застанаха зад него – заради честта на царската корона и идеализирания образ, който си бяха създали за монарха в изгнание. Двайсет години по-късно призивите на царя за нов морал в политиката изглеждат карикатурно. Той не само не успя да оправи държавата за 800 дни, но за времето, в което пребивава във властта, успя бавно и подмолно да ерозира доверието в политическите партии – гръбнак на всяка парламентарна демокрация.

В представянето на своя проект Кирил Петков и Асен Василев издигнаха почтеността на пиедестал. Заявката им за „коалиция на почтените“ предизвика оживена дискусия в традиционните и социалните медии, а социалният антрополог Харалан Александров нарече новия проект „професионално маркетиран стартъп, роден в инкубатора на служебното правителство и продуциран от президента“, който проект обаче създава ново политическо разделение на почтени и непочтени.

„Аз вярвам, че в следващия парламент с „Продължаваме промяната“ ще имаме над 121 депутати от коалиция на почтените“,

заяви Кирил Петков при обявяването на новия политически проект на 19 септември и допълни, че в следващите седмици ще се види кои ще бъдат включени в тази коалиция. Ден по-късно Петков и Василев обявиха, че ще се явяват на изборите с регистрациите на партиите „Волт“ и „Средна европейска класа“, с което двамата нови политически играчи детронираха почтеността като базисно изискване към хората, с които ще „продължат промяната“.

Партия „Волт“ е на бившия депутат от „Реформаторски блок“ Настимир Ананиев и до миналата седмица беше част от коалицията „Изправи се БГ! Ние идваме!“. До учредяването на партията си през август 2018 г. Ананиев беше член на Движение „България на гражданите“ на Меглена Кунева. По-рано оглавяваше Транспортната комисия в парламента, а през 2014 г. регистрира на свое има марката „Реформаторски блок“.

„Средна европейска класа“ участва в различни коалиции на национални избори, в т.ч. и в „Обединени патриоти“ през 2017-а. Тази година ЦИК на два пъти заличи партията за участие в парламентарните избори – и през април, и през юли. Името на доскорошния ѝ лидер Георги Манев се свързва с Бенчо Бенчев (станал известен с казуса за суджуците и арестуван в началото на август 2018 г. заедно с Димитър Желязков – Митьо Очите). Само три дни преди да бъде обявено съвместното явяване на изборите на неговата партия с „Продължаваме промяната“, Манев изненадващо заяви, че се оттегля от политиката, а начело на партията му застана неговият заместник и общински съветник в Бургас Константин Бачийски.

На този етап изглежда непосилна амбицията на Петков и Василев да намерят 121 депутати за мнозинство в следващия парламент.

Ясен знак за готовност да си сътрудничат с „Продължаваме промяната“ дойде от „Демократична България“ и „Изправи се БГ! Ние идваме!“. Но от двете формации призоваха да се явят на изборите заедно, обединени в предизборна коалиция. Според евродепутата от ДБ/ЕНП Радан Кънев за първи път от 1997 г. има шанс реформаторските сили обединени да спечелят изборите и да получат първи мандат за съставяне на кабинет. „Аз не бих пропуснал този шанс. Не мисля, че скоро ще се повтори. Отделното явяване означава първо място за Борисов, второ – за Слави Трифонов“, заяви Кънев пред БНР.

Арман Бабикян от ИБГНИ, също в коментар пред националното радио, изрази съмненията си, че добре „излъсканите харвардски обувки“ могат да преминат през блатото, в което се намираме, сами да се справят с мафията и да изградят една модерна икономика.

Към момента в подреждането на политическия пасианс „Има такъв народ“ не фигурира. Трифонов и сценаристите му предпочитат засега да запазят мълчание. Но и без помощта на социологическите агенции те не могат да не си дават сметка, че Петков и Василев, които им отказаха да станат министри в техния проектокабинет, ги изместиха елегантно от лидерската им позиция сред протестните партии.

Истината е, че участието в предизборна коалиция с ИБГНИ и ДБ би калкулирало загуби за новия политически проект на Петков и Василев.

Защото той ще трябва да поеме всички натрупани стари грехове и провали на партньорите. Освен това двамата дебютанти в политиката искат да бъдат лидери в коалицията не само в предизборната кампания. Те вече заявиха категорично, че тяхната група ще бъде център на бъдещото парламентарно мнозинство, тоест те ще водят преговорите с партиите и коалициите, тяхна ще е санкцията кои ще станат част от него. Петков и Василев най-вероятно ще имат претенцията да съставят персонално и новия кабинет.

Създаването на предизборна коалиция е невъзможно и поради други причини – като разминаването в позициите на „Продължаваме промяната“ и на „Демократична България“ относно затварянето на въглищните централи в енергийния комплекс „Марица-изток“ например. Но най-важната причина е, че Петков и Василев заявиха подкрепа за втори мандат на президента Румен Радев, който ги избра и назначи за министри в служебния си кабинет. А ДБ ще се яви на изборите за държавен глава със свой кандидат, чието име още не знаем. Тогава как ще гласуват с една бюлетина за парламентарния вот и с две различни за президентския? И как после биха имали единна позиция относно дейността на държавния глава?

Сформирането на управленско мнозинство в новия парламент е с все повече въпросителни.

Защото резултатите от последните социологически проучвания показват, че без участието на някоя от системните партии – ГЕРБ, БСП, ДПС – заветните 121 депутати не могат да бъдат събрани. С това Петков и Василев са наясно, затова „обърнаха плочата“ и заговориха, че няма леви и десни, важното е да се събере мнозинство. Но в един парламент, избран пропорционално, това е възможно само ако цяла една група се присъедини за образуването на такова мнозинство. То трябва да извърши реформите, да се пребори с мафията, да свали главния прокурор, да възстанови парламентаризма, да укрепи институционално държавата и да намали нивата на корупция.

Коя от партиите на статуквото биха поканили протестните партии? И как биха постигнали консенсус дали това да е БСП, или ДПС (ако приемем, че ГЕРБ е невъзможен партньор)? Как би работила например „Демократична България“ с ДПС, след като цялата ѝ предизборна кампания беше изградена върху отричането на партията на Ахмед Доган? Какво ще натежи при избора и ще има ли значение почтеността?

Най-важният въпрос остава дали ще има достатъчно политическа воля и разум да се предотврати нова парламентарна криза, или накрая системните партии ще използват ситуацията, за да прекрачат червените граници помежду си и да направят „правителство на националното спасение“ – хипотеза, която довчера всички отхвърляха.

Заглавна снимка: government.bg

Източник

Извън усвояването, съответствието и поносимостта. Оптимистично за ВиК отрасъла

Post Syndicated from Радослав Русев original https://toest.bg/optimistichno-za-vik-otrasula/

Има един сектор в икономиката ни, който рядко генерира положителни новини. По-рядко дори от енергетиката, здравеопазването и образованието, където проблемите са наистина дълбоки. Става дума за водоснабдяването и канализацията, накратко ВиК, като в тази абревиатура влиза и все по-важният (и скъп) компонент „пречистване на отпадъчните води“.

В бранша често цитираме две неприятни азбучни истини: 1) хората се сещат за ВиК-то най-вече когато водата спре, и 2) никой не знае как точно се сформира месечната му сметка за вода, но знае, че е „много висока“ и че „сега пак щели да увеличават цената“.

Ако потребителските нагласи са само една от гледните точки, то нека чуем какво казват и „отговорните институции“. Тук преобладаващите термини са „усвояване“, „съответствие“ и „поносимост“:

„Усвояването“ е процентът от средствата по Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС), тоест колко сме прибрали от ЕС спрямо заложения бюджет, без особено значение за какво сме ги похарчили…

„Съответствието“ е процентът изградени пречиствателни станции за отпадъчни води в градове над 2000 души – нищо че вече имаме областни градове с трайно нарушено питейно водоснабдяване, тоест обективно по-значими инвестиционни приоритети. „Тука водата от чешмата пиете ли я?“ е чест въпрос по тези места.

А „поносимостта“ е съотношението между сметката за вода на едно домакинство и нетния му разполагаем доход за същия период.

И не че тези неща нямат значение (особено последното), но вторачени в клишетата, като че ли забравяме базовите неща – да има вода, тя да става за пиене, да строим качествени тръбопроводи и резервоари с дълъг живот, да прилагаме съвременните технологии и секторът като цяло да е интересен и смислен за 20-те хиляди души (и още поне толкова подизпълнители), пряко ангажирани в него.

Настоящият момент

Нека погледнем и по-тясната конюнктура – какво става във ВиК сектора в края на 2021 г.

Регулаторът (КЕВР) разглежда бизнес планове и тарифи за следващия регулаторен период 2022–2026 г., тоест предложения за инвестиции и нови тарифи.

Навлизаме в новия 7-годишен рамков период на ЕС (2021–2027), но във ВиК отрасъла големите инвестиции по ОПОС за периода 2014–2020 г. тепърва ще се осъществяват заради закъснели подготвителни дейности.

Трети пореден за годината нов парламент ще предлага законодателни промени, като „цената на водата“ е обичаен сюжет за парламентарна активност. Пример: за краткия живот на последния парламент по темата бяха направени три различни законодателни предложения от различни парламентарни групи.

Междувременно рязко повишените цени на електроенергията буквално обричат на фалит част от дружествата, които имат висока консумация на електричество (Добрич, Шумен, Разград, Сливен и други, в някои от които тя може да достигне 50% от всички месечни разходи).

В тази ситуация е логично ВиК отрасълът да не генерира особено положителни новини.

Защо дяволът не е толкова черен

Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб.

Ницше

Че пред отрасъла има пропаст, има. Но дали е толкова черна и дълбока, до голяма степен зависи и от аршина на взиращия се. Наскоро говорих с външен за сектора чуждестранен експерт, който смело обобщи: „Абе, не че нямате проблеми, ама какво толкова мрънкате – вода имате (като ресурс в природата), повечето ви големи градове даже си имат язовири, скъпите съоръжения (сондажи, резервоари, станции, довеждащи водопроводи) са изградени, инженерите ви ги знаят по цял свят.“ И е доста прав…

Несъмнено и двете позиции (песимистичната и оптимистичната) имат своите основания. Ако си управител на ВиК дружество и на бюрото ти има непосилна сметка за електроенергия, чийто падеж наближава, логично е да виждаш пропаст. Ако си ВиК консултант или проектен ръководител, който се прибира от Северна Африка или Близкия изток, е лесно да кажеш, че „това не са сериозни проблеми“.

Както обикновено, истината е някъде между двете крайни позиции, но не непременно по средата. Личната ми позиция е, че реалното положение е много по-близко до розовата част на спектъра, поне в сравнение с наистина проблемните сектори в икономиката и обществения живот в България. И ако нещата останат дългосрочно зле, то основната причина е в нашата колективна глупост, алчност и късогледство, а не толкова в климата, бедността и старите тръби.

Какво може – и защо сега

Дори за най-черногледите ни сънародници е ясно, че в момента България има шанс да направи крачки в положителна посока, при това в различни области на обществения живот и икономиката. Бавно и от третия път, но вероятно по Коледа ще имаме ново правителство – и то натоварено със справедливи очаквания за промени.

Във ВиК отрасъла, както навсякъде другаде, е хубаво да внимаваме какво си пожелаваме, защото най-често то се сбъдва. И ако си пожелаем повече „усвояване“, да сме наясно, че това е нещо различно от „чиста вода за пиене“. Някъде тук е време тази статия да завие към няколко предложения. Без претенции, че това са най-важните (или пък спешни) приоритети пред сектора, но те ще ни отклонят от опасното и излишно вторачване в бездната.

  • Да свържем отрасъла с големите теми

От поне десетина години всевъзможни класации (например ежегодната класация на World Economic Forum) поставят водата в топ 3 на световните рискове. Отскоро обаче започват да се виждат някои интересни възможности, които надхвърлят секторната тематика, тоест идентифицират се ВиК решения на проблеми от други сфери на живота. Няколко конкретни примера:

Анализ на отпадъчните води с цел откриване на вируси и бактерии (т.нар. epidemiological surveillance). Тази тема придоби огромна популярност около многобройните проекти за проследяване на разпространението на новия коронавирус и неговите мутации. Истината е, че от години е разпространена технологията за откриване на огнища на други вируси и патогени (причиняващи хепатит, полиомиелит и др.), на прекомерна употреба на опиоиди и антибиотици, и други. Редица страни – Австрия, Холандия, Португалия, Великобритания – въведоха наблюдението на отпадъчни води като основен елемент в националните си планове за управление на пандемията. Вероятно променената Директива за пречистване на градските отпадъчни води (в момента тече обществена консултация) ще наложи подобен мониторинг като задължителен стандарт за страните членки на ЕС.

Гъвкаво управление на консумацията на електричество. Особено в условията на рязко поскъпнала електроенергия ВиК дружествата гледат на доставчиците (включително на т.нар. балансиращи групи) като на основна заплаха. Част от истината е обаче, че ВиК операторите и техните контролни зали могат да бъдат най-добрият приятел на енергийните търговци, като предоставят частична възможност за гъвкаво управление на консумацията. Повечето ВиК дружества разполагат с резервоари, които играят ролята на буфери, тоест потреблението на електричество от сондажи и помпени станции може да бъде интелигентно премествано поне с няколко часа, което да помогне на търговците на електроенергия да управляват своите баланси – ситуация, от която и двете страни могат да спечелят.

Използване на пречистени отпадъчни води за напояване. Идеята не е нова и се прилага в страни със сух климат, включително в Южна Европа (Испания, Португалия и др.). Технологично изглежда просто, но както обикновено, дяволът е в детайлите – да се оставят ли полезни елементи (фосфор и азот) във водата при пречистването, каква дезинфекция да се използва, какви са другите рискове, подходящите поливни култури и т.н. Посоката обаче е ясна и постепенно отпадъчните води (а и утайките) ще стават все по-ценен ресурс за селското стопанство.

Посочените примери са установени практики в редица страни. В ограничен формат подобни пилотни проекти са изпълнявани и у нас, като голяма част от необходимата експертност е налична. Тези примери показват как ВиК секторът помага за попълването на сериозни дефицити в сферата на общественото здраве, енергетиката и селското стопанство, а междувременно решава свои проблеми и генерира приходи. Едно побутване от страна на държавата или браншовите организации – Министерството на регионалното развитие и благоустройството, „Български ВиК холдинг“, Българската асоциация по водите, Съюза на ВиК операторите – ще даде необходимия начален тласък.

  • ВиК секторът като среда за развитие на високи технологии

Водоснабдяването и канализацията са известни като отрасъл с критично ниско, бавно и неадекватно навлизане на технологиите. В по-широката рамка на т.нар. ютилити индустрия експертите в бранша обикновено се шегуваме, че технологиите най-напред навлизат в комуникациите, десетина години след това – в енергетиката, а евентуално след още десет – и при нас.

Тезата е особено вярна в България, но точно сега имаме добър шанс секторът да се превърне в среда за създаване и развиване на високи технологии, а не само да бъде поле за прилагането им. Два са основните фактори за тази възможност: 1) наличието на активна и растяща екосистема от ИТ компании, които жадуват за възможността да прилагат т.нар. интернет на нещата (IoT), анализ на големи масиви данни (big data) и други високотехнологични решения в реална среда, и 2) обективното наличие на огромни масиви неизползвани до момента данни във ВиК отрасъла – за клиенти, активи и процеси.

Накратко: ВиК дружествата са перфектната среда за пилотни проекти на иновативни компании или единични изследователи. Интерес съществува, успешни примери също не липсват, но една заявена държавна подкрепа (или поне позволение) може много да помогне – при това без излишно субсидиране, а изцяло на пазарен принцип. И сега български компании предлагат в чужбина ВиК решения (системи за мониторинг, софтуер, аналитични модули), базирани на пилотни проекти в България. Този прохождащ модел може да стане норма на работа.

  • Повече свобода за експертите

Предвид пословично консервативния сектор с презюмирано високо ниво на корупция, не е пресилено да се каже, че организационната среда в отрасъла е токсична. Чак е учудващо как млади инженери, химици и биолози продължават да постъпват на работа в провинциални ВиК дружества за заплати, по-ниски от тези на касиер в хипермаркет. Но го правят. Било за стаж, било от младежки идеализъм.

Представете си обаче, че институционалната шапка над всички ВиК дружества – „Български ВиК Холдинг“ – създаде програма (не инцидентен проект), в рамките на която ежегодно се одобряват и финансират по няколко десетки предложения, идентифицирани и управлявани от вътрешни за системата кадри. Представете си, че всеки районен началник, главен енергетик или старши лаборант може да предлага решения, с които да се подобри и оптимизира експлоатацията, да се спестят разходи и да се постигне широка полезност за обществото. Именно така ще се задържат в сектора младите инженери, химици и биолози – та дори при заплати, по-ниски от тези на касиер в хипермаркет. (И именно подобни проекти биха им проправили пътя и към по-високи заплати.)

ВиК отрасълът в България може много повече. Първата ни задача обаче е да си го поискаме това много повече. Да си го представим, да го нарисуваме, да го обсъдим помежду си. Политическото и оперативното ръководство на сектора, регулаторът и браншовите организации, както и цялата широка общественост са част от този дебат.

Заглавна снимка: Manki Kim / Unsplash

Източник

Джейкъб Лорънс, или когато историята се превърне в изкуство

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/jacob-lawrence/

„В края на 60-те всичко минаваше за изкуство. Всички бяха творци в края на 60-те. Нещо като пънка през 70-те“, споделя спомените си писателят Ричард Прайс в интервю за Paris Review. Разбира се, легендарното десетилетие не започва с отбелязването на новата 1960-та, а се заражда още през следвоенните години.

Това е ерата на авангарда, модернизма, сюрреализма и абстрактните форми. В този контекст някои критици смятат, че едно от най-смелите решения на художника Джейкъб Лорънс (1917–2000) е да откаже да създава странно и новаторско изкуство просто в името на новаторството. На фона на творци като Ханс Хартунг, Франц Клайн, Вилем де Кунинг, Марк Ротко и други свои съвременници Лорънс може да мине дори за леко скучен. Но сякаш именно поради липсата на усилие да провокира или пък да създава изкуство, което умишлено да заобикаля рационалното и да се прицелва в емоционалното, той успява да сътвори нещо ново, което не е имитация и не може да бъде имитирано.

„Докато Лорънс създава трийсетте пана от серията „Американската борба“, всяко с големина 30 х 40 см, хоризонтално или вертикално, неговите съвременници абстракционисти и експресионисти гонят коренно противоположни и монументални мащаби. Този контраст съдържа в себе си въпрос: кое предизвикателство е по-голямо – широтата на по-големия размер и масивните пропорции или дестилирането и кондензацията, които са нужни, за да работиш с толкова интимно тясно пространство? Някак Лорънс разбира, че една степен по-малък мащаб може да е по-ефективен в способността си да комуникира и да подхрани връзка с картината“, пишат Линда Роско Хартигън и Браян П. Кенеди от музея „Пийбоди“ в Есекс, Масачузетс.

Лорънс определя стила си като „динамичен кубизъм“ – техниката му определено е интересна и мигновено привлича вниманието. Но едно от най-важните качества на изкуството му е, че работи директно с исторически извори, построявайки мост между изговорената и неизговорена история (конкретно физическо измерение) и визуалното, което може да бъде видяно и осъзнато, но не и преживяно. Така изкуството на Лорънс е политическо и социално, без задължително да има за цел да бъде такова, както се случва често и в наши дни. И ако опитите за морализаторски и политически нотки в творчеството често завършват някъде между досадата и пропагандата, то изкуството на Лорънс не поучава, а показва и разказва чрез два посредника – писаното историческо слово и картината. И още нещо – Лорънс прави всичко това от позицията на чернокож артист, който твори и говори за бурните епизоди в историята на САЩ в една все още сегрегирана Америка.

Дете на разведени мигранти от Юга, Лорънс израства в Харлем, Ню Йорк, където майка му го записва на вечерни уроци по рисуване. Едва 23-годишен, Джейкъб Лорънс изгрява на сцената със серията „Миграция“ – 60 пана, които проследяват миграцията на афроамериканци от южните към северните щати след Първата световна война. Лорънс работи с бързосъхнещи бои и рисува цвят по цвят, за да няма разлика в нюансите. Разказите в картини с кратки изречения напомнят на комикс.

Серия „Миграция“, пано 1: „Началото на миграцията на чернокожи от юг на север след войната.“
Серия „Миграция“, пано 5 (горе): „На мигрантите се разрешава да пътуват с билети за влак, платени от индустрията на север. Разходите се възстановяват от мигрантите от бъдещите им заплати.“; пано 13 (долу): „Реколтата [на юг] е оставена да изсъхне и да гние. Няма кой да я прибере.“
Серия „Миграция“, пано 51: „Афроамериканците, които търсят по-добри условия за живот, се опитват да се нанесат в нови квартали. Вследствие на това домовете им са бомбардирани.“
Разглеждане на всички пана от серията „Миграция“

В началото на 50-те години Лорънс търси тема за нов проект. В ерата на следвоенния консенсус икономиката на САЩ просперира и „американската мечта“ се превръща в продукт за антисъветска пропаганда в контекста на Студената война. Но не всеки има право да мечтае. Макар да са се били рамо до рамо със своите съграждани във Втората световна война, чернокожите войници са интегрирани едва през 1948 г. и нямат достъп до голяма част от следвоенните програми, които подпомагат ветераните. През 1954 г., когато Лорънс започва работа над следваща серия пана, най-сетне е прекратена сегрегацията в училищата.

Макар Конституцията да гарантира равни права, в южните щати, но не само, важи доктрината „разделени, но равни“. Според този принцип чернокожите и белите трябва да живеят отделно, но да имат равен достъп до образование и работа. Разбира се, това няма нищо общо с реалността – на юг насилието над чернокожи е ежедневие и ключови инфраструктури като училищата са в окаяно състояние. Лорънс рисува в разгара на борбата за граждански права и се обръща към историята, за да попита: „Кой има право на Америка?“

„Картините, които предлагам, ще изобразяват борбата на един народ да създаде нация и опитът му да построят демокрация. Серията ще започне с причините и събитията, довели до Революцията, и ще приключат с околосветското пътешествие на американския флот от 1908 г. Между тези две събития ще бъдат изобразени голямото преселение на запад, което заема по-голямата част от XIX в., и инцидентите, довели до Гражданската война и индустриалната революция“, казва Лорънс на 16 декември 1954 г. Всяка картина е съпроводена с цитат от исторически извори.

Серия „Америкаската борба“, пано 1: „… толкоз ли е скъп животът и толкоз ли е сладка свободата, че да се получат на цената на вериги и робство?“ (Патрик Хенри, 1775 г.)

Патрик Хенри е един от бащите на американската нация, а цитатът е от негова реч в контекста на борбата за свобода от „тиранията“ на британската корона, която завършва с обявяването на независимостта на колониите през 1776 г. Изборът на Лорънс със сигурност е ироничен: нация, освободила се от тирания само за да я наложи на свой ред. Паното е завършено през 1955 г. – годината на бойкота в Монтгомъри.

 

Серия „Американската мечта“, пано 6: „… взаимно се заклеваме в нашия живот, в нашата съдба и в свещената си чест.“ (Из Декларацията за независимост на САЩ, 4 юли 1776 г.)

„Лорънс си представя клетвата от Декларацията за независимост като бреме, което се носи от всяко следващо поколение, точно както земеделецът, който се бори да прибере реколтата и се нуждае от подкрепата на онези, които са готови да хванат косата и вилата заради него. Самотният селянин носи тежестта на сламата, напредва под тежестта на независимостта, въплъщавайки ключовата фигура на човешкото оцеляване във враждебна среда“, пише художникът Дейвид Дрискел в каталога към изложбата.

Интересен е и изборът именно на този цитат: ако декларативното начало на историческия документ е познато не само на американците, но и на целия свят, то финалната фраза е смирено напомняне, че животът, свободата и стремежът към щастие не могат да бъдат постигнати без отговорност към другия.

 

Серия „Американската мечта“, пано 12: „И жена застана на оръдието.“

Маргарет Кохран Корбин придружава съпруга си в една от битките по време на Революцията през 1776 г. и когато той е убит, тя заема неговия пост и стреля с оръдието. Маргарет Корбин губи ръката си по време на сражението и се присъединява към ранените войници до официалното си освобождаване през 1783 г. Поради недъга си тя не може да се издържа и изхранва и живее в нищета. Година преди смъртта ѝ през 1800 г. е наградена с пенсия, чиято сума е наполовина по-малка от тази на мъжете, редом с които се е сражавала.

 

Серия „Американската мечта“, пано 18: „Във всичките си срещи с местните се отнасяйте с тях възможно най-приятелски и мирно, доколкото позволява тяхното собствено поведение…“ (Томас Джеферсън към Луис и Кларк, 1803 г.)

След като Наполеон продава Луизиана през 1803 г., територията на САЩ се увеличава почти двойно. Президентът Джеферсън изпраща Мериуедър Луис и Уилям Кларк на експедиция до непознатата земя, населена с коренни жители. Сакагауеа – жена от племето шошони, женена за френски трапер – става техен спътник и преводач в експедицията, като се смята, че мисията на Луис и Кларк би била провал без нейната съобразителност.

Картината на Лорънс, вдъхновена от цитата, поставя именно Сакагауеа на преден план, в момента, в който тя разбира, че вождът, с когото са се срещнали, всъщност е неин брат. Луис и Кларк са изобразени с оръжия и само едно индианско копие е видимо на снимката. Нещо в атмосферата загатва, че в следващите 150 години коренното население ще бъде многократно премествано, претопявано и насилствено асимилирано, докато от него не остане почти никой.

 

Серия „Американската мечта“, пано 28: „Имигранти, приети от всички страни, от 1820 до 1840 г. – 115 773“

Цитатът е от Енциклопедия на американската история, публикувана през 1953 г. Картината на Лорънс е антипод на романтичния американски мит за имигрантите. Той предполага, че новодошлите са оставили някакво ужасно минало зад гърба си и само малко труд е достатъчен, за да вкусят плодовете на американската мечта. Хората на картината са тъжни, изтощени от пътя, с мръсни, прокъсани дрехи.

През 1952 г., малко преди началото на проекта на Лорънс, е приет Актът „Маккарън–Уолтър“: имиграционен закон, чиято цел според един от авторите е да „защити държавата от комунисти, еврейски интереси и чужди интереси, които застрашават националната сигурност“. Законът продължава наложените през 1924 г. квоти (каквито е имало включително за българи и други източно- и южноевропейци, смятани от нативистите за твърде различни, за да бъдат асимилирани) и въвежда таван от 100 души годишно от различни азиатски държави. До 100 имигранти годишно са допускани и от България според същия закон.

Преди началото на Втората световна война, през 1939 г., Конгресът на САЩ отказва да увеличи имиграционните квоти, за да приеме възможно най-голям брой европейски бежанци. Вместо това са проведени напразни опити да убедят държави в Латинска Америка да приемат евреи. Антиимиграционната реторика и нативизмът са част от историята на САЩ много преди войните – около 1850–1860 г. се отбелязва краят на първата вълна на масова миграция от Европа към САЩ и разпространяването на антикатолически възгледи сред протестантското население, което възприема новодошлите европейци и най-вече ирландците като заплаха за установения ред в държавата.

 

Серия „Американската борба“, пано 30: „Старата Америка сякаш се разпада и отива на Запад…“ (Имигрант от Великобритания, 1817 г.)

Цитатът е от дневника на Морис Биркбек, английски квакер, който описва пътуването си от Вирджиния до Илиной. Записките на Биркбек се възприемат като утопично обещание за по-добър живот в Америка. По това време Европа се лута между опити за налагане на имперски ред и революционни бунтове, подхранвани от наскоро родилата се национална идея, която бързо се разпространява на континента. Радикалните и антиаристократични идеи на Биркбек не са по вкуса на английските консервативни среди и текстовете му предизвикват сериозни полемики.

 

Триизмерна обиколка на паната от серията „Американската борба“

Серията „Американската борба“ обхваща САЩ във всичките им нюанси – не само от гледна точка на гражданските права, робството и расизма спрямо афроамериканците. Ключови исторически моменти са представени в съвсем нова светлина както чрез необичайни цитати от исторически извори, така и визуално – чрез ярки цветове и уж обикновеното, достъпното. От общо 60 пана близо половината са все още в неизвестност.

Творчеството на Лорънс е особено актуално в годините след „края на историята“, когато представата за САЩ на много европейци от двете страни на падналата желязна завеса е многократно поставяна под въпрос. Безкрайните войни в Близкия изток, Гуантанамо, ислямофобията и антимигрантската реторика спрямо латиноамериканци – всички тези нюанси се съдържат в багрите на „Американската борба“, просто в друга форма. Въпросът „Кой има право на Америка?“ е също толкова актуален днес, колкото и преди 70 години. Същото важи и за въпроса как САЩ осмислят и променят собствената си история, как говорят за нея и коя история избират да разкажат на света.

Заглавно изображение: Фрагмент от пано 18 от серията „Американската борба“ на Джейкъб Лорънс. Източник: Музея „Пийбоди“ в Есекс, Масачузетс

Източник

От местопрестъплението: Facebook

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://toest.bg/csi-facebook/

Когато в началото на март 2020 г. се установихме по домовете си и (които можaхме) заработихме оттам, първите ни разговори с колеги и клиенти се въртяха около това дали науката е способна бързо да намери ваксина срещу COVID-19 и най-вече дали регулаторите ще бъдат достатъчно бързи с одобрението ѝ. За да можем да си върнем нормалния живот и ежедневие. Никога не бих допуснал, че голяма част от същите тези хора днес още няма да са ваксинирани, а с някои от тях ще спорим ожесточено по темата. Какво се случи през тази година и половина?

Със сигурност локалният контекст е важен. Генерализациите не са полезни, но е трудно да се обори наблюдението, че българите сме недоверчиви по природа. Изчакваме първо някой да похвали нещо, преди да си го купим, или съседите да пробват нов продукт или услуга, преди да се решим да тестваме сами. Вярно е също и че институциите ни не заслужават доверие, а управлението на кризата стартира повоенному – с генералски униформи, заплахи и овикване вместо с научни аргументи и човешки обяснения. Всичко това няма как да не е част от причините за най-ниското ниво на ваксинирани у нас. Но дали е само това?

Всъщност антивакс пропагандата онлайн е поредното проявление на проблем, който пуска все по-дълбоки корени сред обществата ни – по целия свят.

Същият проблем, който направи възможен Брекзит и докара на власт опасен палячо като Доналд Тръмп. Технологиите ни свързват повече от всякога, но донесоха едни от най-ужасните противопоставяния в най-новата история на човечеството.

Брекзит стана факт след минимално числено превъзходство на гласовете за напускане на ЕС, в референдум, който в значителна степен бе манипулиран чрез лъжи и дезинформация в социалните мрежи и най-вече във Facebook. Механизмите вече са до болка известни – набелязване на група колебаещи се гласоподаватели, които биват облъчвани с реклами и съдържание, обострящо техните лични страхове или чувствителност по определени теми. И тъй като няма контролен механизъм какво съдържание вижда всеки на стената си и то е индивидуално подбрано за него, няма как дори това да бъде впоследствие разследвано, оборено или съпоставено с друго.

Технологията, експлоатирана до крайност, е в състояние да създаде в главата на един човек паралелна реалност, която няма допирни точки с тази в главите на останалите. Така британците започнаха да се страхуват от бежанци и имигранти дори където ги няма. Или че Турция ще стане част от ЕС, въпреки че дори не се полагат усилия за това.

Но не са само лъжите. Социалните мрежи и платформи се превърнаха в рупор на страх, омраза и разделение. Срещу заплащане. Без никакъв контрол върху произхода на средствата, източника на дезинформация или дори яснота кой е поръчителят, доколкото той може да се скрие зад друга компания или посредник.

По-лошото е, че невинаги виждаме лъжите, на които са подложени другите, защото често не сме таргетирани.

Виждаме малка част от мащаба, който е далеч по-голям от всичко, което можем да допуснем или да си представим. Същият модел и техники бяха приложени и при избирането на Тръмп за президент на САЩ. Иронично, не без помощта и на други създадени в името на демокрацията и свободното слово проекти – като WikiLeaks. Същото се случва и с пропагандата срещу ваксините. Уви, за част от разпространението ѝ този път дори не се заплаща, защото радикализацията на хората по темата спомага за автозахранването ѝ със съдържание. Днес, благодарение на технологичните гиганти, страх и омраза се леят из интернет напълно безнаказано. А в контекста на отричане на рисковете от COVID-19 и ползите от ваксините това вече пряко причинява смърт.

Живеем в глобален онлайн експеримент, в който сме се самопоставили в ролята на лабораторни мишки, докато съпреживяваме разпада на демокрациите си. След повече от век избирателно законодателство и изстрадани права в световен план всичко това се разрушава от технологиите. Без съпротива от наша страна.

Оказва се, че правителствата са неспособни да контролират адекватно транснационални корпорации.

Отделна е темата дали наистина имат желание да го направят. Бунтът трудно ще започне от потребителите, докато те бавно биват сварявани като жаби в яхнията на дезинформацията. Провалът ни е свързан с приемането на демокрацията за даденост и недостатъчното гражданско образование в посока хуманитаризъм. Нужно е спешно загърбване на индивидуализма, в който бяха възпитани поне три поредни поколения, и поне малко завръщане на мисълта за общото и за принадлежността ни (и в тази връзка ангажиментите ни) като част от него. Нужни са усилия и за завръщане на авторитета на науката. А това няма как да стане, ако непрекъснато противопоставяме на научните факти псевдонаучни концепции и даваме думата на опиянени от себелюбие и жадни за внимание псевдоавторитети, борещи се за лидерство върху някакво мнение.

Разпространението на псевдонаука и лъжи, безплатно или платено с пари с неясен произход, няма нищо общо с демокрацията или свободата на словото. Това е саботаж, подривна дейност. Оръжие в тиха война с драматични последствия. Защото най-страшното не е, че Тръмп спечели президентските избори през 2017 г. или че Великобритания напусна ЕС.

Главният въпрос пред нас е как да съхраним обществения си договор.

Ще можем ли някога отново да проведем честни и свободни избори изобщо? Ще можем ли да върнем доверието помежду си? Ще имаме ли отново свободни медии извън хватката на платформите? Ще оцелеем ли?

Време е за осъзнаване и съпротива. Не можем да си позволим да оставим социалните мрежи да бъдат основният източник на новини и информация на хората. Време е да изискваме поемане на адекватна отговорност, когато се окаже, че технологичните гиганти влияят на установените механизми на демокрацията и посредничат за разрухата на обществата ни. Защото докато си споделяме снимки на котенца, покълналите плевели ще превземат всичко, ако не бъдат изкоренени.

Заглавна снимка: Annie Spratt / Unsplash

Източник

Седмицата в „Тоест“ (20–24 септември)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-20-24-september-2021/

Светла Енчева

Актуалното плашило напоследък, което всички очакват да изскочи иззад ъгъла, ако не се е настанило вече в хладилниците, фризерите и мазетата на народонаселението, е инфлацията. Факт е, че някои стоки поскъпват, цените на електроенергията винаги са чувствителна тема, а идва и зима. Но всъщност по-важното е, че идват избори и плашилата са нужни на някои политици да мобилизират електората си. Иначе инфлационните тенденции са глобални, а за България по-скоро привнесени, но и са естествени за възстановяващата се постковид световна икономика. Светла Енчева разглежда темата в статията си „Предизборно плашене с хиперинфлация“.


Емилия Милчева

И в този ред на мисли, когато предприятия затварят, бизнесът е настръхнал срещу властта, по улиците се тълпят гневни хора заради поскъпналия ток, храни и услуги, възможни ли са десни политики за постигане на леви цели, пита Емилия Милчева – и отговаря още със заглавието на новия си вътрешнополитически анализ „Дясното отиде „у лево“.


Венелина Попова

Разбира се, че във фокуса на вниманието в тази предизборна кампания ще продължава да бъде най-новият проект на родната политическа сцена – този на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев. Реалност или блян е хипотезата за парламентарно мнозинство около „Продължаваме промяната“, се пита пък Венелина Попова в тазседмичния си коментар.


Радослав Русев

Радослав Русев продължава да споделя с читателите на „Тоест“ своя оптимизъм за развитието на един сектор в икономиката ни, който рядко генерира положителни новини и основно се свързва с липса на свежи идеи. Става дума за водоснабдяването и канализацията, накратко ВиК. Според него реалното положение е всъщност много по-оптимистично и ако нещата останат дългосрочно зле, то основната причина е в нашата колективна глупост, алчност и късогледство, а не толкова в климата, бедността и старите тръби. Прочетете статията му „Извън усвояването, съответствието и поносимостта. Оптимистично за ВиК отрасъла“.


Йоанна Елми

„Когато историята се превърне в изкуство“ е материал на Йоанна Елми за чернокожия художник Джейкъб Лорънс, творил през бурните периоди в историята на сегрегирана Америка и в разгара на борбата за граждански права. Според Йоанна едно от най-важните качества на изкуството му е, че работи директно с исторически извори, построявайки мост между изговорената и неизговорена история, от една страна, и визуалното, от друга. Това прави изкуството му актуално и обговарящо човешките разделения и след падането на желязната завеса, безкрайните войни в Близкия изток, до днешната ислямофобия и антиимигрантски настроения.


Йовко Ламбрев

Завършваме с предупреждението на Йовко Ламбрев, според когото настроенията против ваксините срещу COVID-19 имат благодатна почва не само заради специфики от родния контекст, но и заради стар и познат глобален проблем – съсредоточаването на твърде много безконтролна власт в социалните мрежи и платформи и оставянето им да бъдат основен източник на новини, измествайки медиите и заглушавайки авторитетите. Решенията не са очевидни, но спешни контрадействия са крайно наложителни.

Приятно четене!

Източник

Configure Amazon EMR Studio and Amazon EKS to run notebooks with Amazon EMR on EKS

Post Syndicated from Randy DeFauw original https://aws.amazon.com/blogs/big-data/configure-amazon-emr-studio-and-amazon-eks-to-run-notebooks-with-amazon-emr-on-eks/

Amazon EMR on Amazon EKS provides a deployment option for Amazon EMR that allows you to run analytics workloads on Amazon Elastic Kubernetes Service (Amazon EKS). This is an attractive option because it allows you to run applications on a common pool of resources without having to provision infrastructure. In addition, you can use Amazon EMR Studio to build analytics code running on Amazon EKS clusters. EMR Studio is a web-based, integrated development environment (IDE) using fully managed Jupyter notebooks that can be attached to any EMR cluster, including EMR on EKS. It uses AWS Single Sign-On (SSO) or a compatible identity provider (IdP) to log directly in to EMR Studio through a secure URL using corporate credentials.

Deploying EMR Studio to attach to EMR on EKS requires integrating several AWS services:

In addition, you need to install the following EMR on EKS components:

This post helps you build all the necessary components and stitch them together by running a single script. We also describe the architecture of this setup and how the components work together.

Architecture overview

With EMR on EKS, you can run Spark applications alongside other types of applications on the same Amazon EKS cluster, which improves resource allocation and simplifies infrastructure management. For more information about how Amazon EMR operates inside an Amazon EKS cluster, see New – Amazon EMR on Amazon Elastic Kubernetes Service (EKS). EMR Studio provides a web-based IDE that makes it easy to develop, visualize, and debug applications that run in EMR. For more information, see Amazon EMR Studio (Preview): A new notebook-first IDE experience with Amazon EMR.

Spark kernels are scheduled pods in a namespace in an Amazon EKS cluster. EMR Studio uses Jupyter Enterprise Gateway (JEG) to launch Spark kernels on Amazon EKS. A managed endpoint of type JEG is provisioned as a Kubernetes deployment in the EMR virtual cluster’s associated namespace and exposed as a Kubernetes service. Each EMR virtual cluster maps to a Kubernetes namespace registered with the Amazon EKS cluster; virtual clusters don’t manage physical compute or storage, but point to the Kubernetes namespace where the workload is scheduled. Each virtual cluster can have several managed endpoints, each with their own configured kernels for different use cases and needs. JEG managed endpoints provide HTTPS endpoints, serviced by an Application Load Balancer (ALB), that are reachable only from EMR Studio and self-hosted notebooks that are created within a private subnet of the Amazon EKS VPC.

The following diagram illustrates the solution architecture.

The managed endpoint is created in the virtual cluster’s Amazon EKS namespace (in this case, sparkns) and the HTTPS endpoints are serviced from private subnets. The kernel pods run with the job-execution IAM role defined in the managed endpoint. During managed endpoint creation, EMR on EKS uses the AWS Load Balancer Controller in the kube-system namespace to create an ALB with a target group that connects with the JEG managed endpoint in the virtual cluster’s Kubernetes namespace.

You can configure each managed endpoint’s kernel differently. For example, to permit a Spark kernel to use AWS Glue as their catalog, you can apply the following configuration JSON file in the —configuration-overrides flag when creating a managed endpoint:

aws emr-containers create-managed-endpoint \
--type JUPYTER_ENTERPRISE_GATEWAY \
--virtual-cluster-id ${virtclusterid} \
--name ${virtendpointname} \
--execution-role-arn ${role_arn} \
--release-label ${emr_release_label} \
--certificate-arn ${certarn} \
--region ${region} \
--configuration-overrides '{
    "applicationConfiguration": [
      {
        "classification": "spark-defaults",
        "properties": {
          "spark.hadoop.hive.metastore.client.factory.class": "com.amazonaws.glue.catalog.metastore.AWSGlueDataCatalogHiveClientFactory",
          "spark.sql.catalogImplementation": "hive"
        }
      }
    ]
  }'

The managed endpoint is a Kubernetes deployment fronted by a service inside the configured namespace (in this case, sparkns). When we trace the endpoint information, we can see how the Jupyter Enterprise Gateway deployment connects with the ALB and the target group:

# Get the endpoint ID
aws emr-containers list-managed-endpoints --region us-east-1 --virtual-cluster-id idzdhw2qltdr0dxkgx2oh4bp1
{
    "endpoints": [
        {
            "id": "5vbuwntrbzil1",
            "name": "virtual-emr-endpoint-demo",
            ...
            "serverUrl": "https://internal-k8s-default-ingress5-4f482e2d41-2097665209.us-east-1.elb.amazonaws.com:18888",

# List the deployment
kubectl get deployments -n sparkns -l "emr-containers.amazonaws.com/managed-endpoint-id=5vbuwntrbzil1"

NAME                READY   UP-TO-DATE   AVAILABLE   AGE
jeg-5vbuwntrbzil1   1/1     1            1           4h54m


# List the service
kubectl get svc -n sparkns -l "emr-containers.amazonaws.com/managed-endpoint-id=5vbuwntrbzil1"

NAME                    TYPE       CLUSTER-IP       EXTERNAL-IP   PORT(S)           AGE
service-5vbuwntrbzil1   NodePort   10.100.172.157   <none>        18888:30091/TCP   4h58m

# List the TargetGroups to get the TargetGroup ARN

kubectl get targetgroupbinding -n sparkns -o json | jq .items | jq .[].spec.targetGroupARN

"arn:aws:elasticloadbalancing:us-east-1:< account id >:targetgroup/k8s-sparkns-servicey-a37caa5e1e/02d10652a64cebd8"

# Get the TargetGroup Port number

aws elbv2 describe-target-groups --target-group-arns arn:aws:elasticloadbalancing:us-east-1:< account id >:targetgroup/k8s-sparkns-servicey-a37caa5e1e/02d10652a64cebd8 | jq .TargetGroups | jq .[].Port

30091


# Get Load Balancer ARN

aws elbv2 describe-target-groups --target-group-arns arn:aws:elasticloadbalancing:us-east-1:< account id >:targetgroup/k8s-sparkns-servicey-a37caa5e1e/02d10652a64cebd8 | jq .TargetGroups | jq .[].LoadBalancerArns | jq .[]

"arn:aws:elasticloadbalancing:us-east-1:< account id >:loadbalancer/app/k8s-sparkns-ingressy-830efa48aa/12199b1a7baee273"

# Get Listener Port number

aws elbv2 describe-listeners --load-balancer-arn arn:aws:elasticloadbalancing:us-east-1:< account id >:loadbalancer/app/k8s-sparkns-ingressy-830efa48aa/12199b1a7baee273 | jq .Listeners | jq .[].Port

18888

To look at how this connects, consider two EMR Studio sessions. The ALB exposes port 18888 to the EMR Studio sessions. The JEG service maps the external port 18888 on the ALB to the dynamic NodePort on the JEG service (in this case, 30091). The JEG service forwards the traffic to the TargetPort 9547, which routes the traffic to the appropriate Spark driver pod. Each notebook session has its own kernel, which has its own respective Spark driver and executor pods, as the following diagram illustrates.

Attach EMR Studio to a virtual cluster and managed endpoint

Each time a user attaches a virtual cluster and a managed endpoint to their Studio Workspace and launches a Spark session, Spark drivers and Spark executors are scheduled. You can see that when you run kubectl to check what pods were launched:

$ kubectl get all -l app=enterprise-gateway
NAME                                  READY   STATUS      RESTARTS   AGE
pod/kb1a317e8-b77b-448c-9b7d-exec-1   1/1     Running     0          2m30s
pod/kb1a317e8-b77b-448c-9b7d-exec-2   1/1     Running     0          2m30s
pod/kb1a317e8-b77b-448c-9b7d-driver   2/2     Running     0          2m38s

$ kubectl get pods -n sparkns
NAME                                  READY   STATUS      RESTARTS   AGE
jeg-5vbuwntrbzil1-5fc8469d5f-pfdv9    1/1     Running     0          3d7h
kb1a317e8-b77b-448c-9b7d-exec-1       1/1     Running     0          2m38s
kb1a317e8-b77b-448c-9b7d-exec-2       1/1     Running     0          2m38s
kb1a317e8-b77b-448c-9b7d-driver       2/2     Running     0          2m46s

Each notebook Spark kernel session deploys a driver pod and executor pods that continue running until the kernel session is shut down.

The code in the notebook cells runs in the executor pods that were deployed in the Amazon EKS cluster.

Set up EMR on EKS and EMR Studio

Several steps and pieces are required to set up both EMR on EKS and EMR Studio. Enabling AWS SSO is a prerequisite. You can use the two provided launch scripts in this section or manually deploy it using the steps provided later in this post.

We provide two launch scripts in this post. One is a bash script that uses AWS CloudFormation, eksctl, and AWS Command Line Interface (AWS CLI) commands to provide an end-to-end deployment of a complete solution. The other uses the AWS Cloud Development Kit (AWS CDK) to do so.

The following diagram shows the architecture and components that we deploy.

Prerequisites

Make sure to complete the following prerequisites:

For information about the supported IdPs, see Enable AWS Single Sign-On for Amazon EMR Studio.

Bash script

The script is available on GitHub.

Prerequisites

The script requires you to use AWS Cloud9. Follow the instructions in the Amazon EKS Workshop. Make sure to follow these instructions carefully:

After you deploy the AWS Cloud9 desktop, proceed to the next steps.

Preparation

Use the following code to clone the GitHub repo and prepare the AWS Cloud9 prerequisites:

# Download script from the repository
$ git clone https://github.com/aws-samples/amazon-emr-on-eks-emr-studio.git

# Prepare the Cloud9 Desktop pre-requisites
$ cd amazon-emr-on-eks-emr-studio
$ bash ./prepare_cloud9.sh

Deploy the stack

Before running the script, provide the following information:

  • The AWS account ID and Region, if your AWS Cloud9 desktop isn’t in the same account ID or Region where you want to deploy EMR on EKS
  • The name of the Amazon Simple Storage Service (Amazon S3) bucket to create
  • The AWS SSO user to be associated with the EMR Studio session

After the script deploys the stack, the URL to the deployed EMR Studio is displayed:

# Launch the script and follow the instructions to provide user parameters
$ bash ./deploy_eks_cluster_bash.sh

...
Go to https://***. emrstudio-prod.us-east-1.amazonaws.com and login using < SSO user > ...

AWS CDK script

The AWS CDK scripts are available on GitHub. You need to checkout the main branch. The stacks deploy an Amazon EKS cluster and EMR on EKS virtual cluster in a new VPC with private subnets, and optionally an Amazon Managed Apache Airflow (Amazon MWAA) environment and EMR Studio.

Prerequisites

You need the AWS CDK version 1.90.1 or higher. For more information, see Getting started with the AWS CDK.

We use a prefix list to restrict access to some resources to network IP ranges that you approve. Create a prefix list if you don’t already have one.

If you plan to use EMR Studio, you need AWS SSO configured in your account.

Preparation

After you clone the repository and checkout the main branch, create and activate a new Python virtual environment:

# Clone the repository
$ git clone https://github.com/aws-samples/aws-cdk-for-emr-on-eks.git
$ cd aws-cdk-for-emr-on-eks/
$ git checkout main

# 
$ python3 -m venv .venv
$ source .venv/bin/activate

Now install the Python dependencies:

$ pip install -r requirements.txt

Lastly, bootstrap the AWS CDK:

$ cdk bootstrap aws://<account>/<region> \
  --context prefix=<prefix list> \
  --context instance=m5.xlarge \
  --context username=<SSO user name>

Deploy the stacks

Synthesize the AWS CDK stacks with the following code:

$ cdk synth \
  --context prefix=<prefix list> \
  --context instance=m5.xlarge \
  --context username=<SSO user name>

This command generates four stacks:

  • emr-eks-cdk – The main stack
  • mwaa-cdk – Adds Amazon MWAA
  • studio-cdk – Adds EMR Studio prerequisites
  • studio-cdk-live – Adds EMR Studio

The following diagram illustrates the resources deployed by the AWS CDK stacks.

Start by deploying the first stack:

$ cdk deploy <stack name> \
  --context prefix=<prefix list> \
  --context instance=m5.xlarge  \
  --context username=<SSO user name> \
  emr-eks-cdk

If you want to use Apache Airflow as your orchestrator, deploy that stack:

$ cdk deploy <stack name> \
  --context prefix=<prefix list> \
  --context instance=m5.xlarge \
  --context username=<SSO user name> \
  mwaa-cdk

Deploy the first EMR Studio stack:

$ cdk deploy <stack name> \
  --context prefix=<prefix list> \
  --context instance=m5.xlarge \
  --context username=<SSO user name> \
  studio-cdk

Wait for the managed endpoint to become active. You can check the status by running the following code:

$ aws emr-containers list-managed-endpoints --virtual-cluster-id <cluster ID> | jq '.endpoints[].state'

The virtual cluster ID is available in the AWS CDK output from the emr-eks-cdk stack.

When the endpoint is active, deploy the second EMR Studio stack:

$ cdk deploy <stack name> \
  --context prefix=<prefix list> \
  --context instance=m5.xlarge \
  --context username=<SSO user name> \
  studio-live-cdk

Manual deployment

If you prefer to manually deploy EMR on EKS and EMR Studio, use the steps in this section.

Set up a VPC

If you’re using Amazon EKS v. 1.18, set up a VPC that also has private subnets and appropriately tagged for external load balancers. For tagging, see: Application load balancing on Amazon EKS and Create an EMR Studio service role.

Create an Amazon EKS cluster

Launch an Amazon EKS cluster with at least one managed node group. For instructions, see Setting up and Getting Started with Amazon EKS.

Create relevant IAM policies, roles, IdP, and SSL/TLS certificate

To create your IAM policies, roles, IdP, and SSL/TLS certificate, complete the following steps:

  1. Enable cluster access for EMR on EKS.
  2. Create an IdP in IAM based on the EKS OIDC provider URL.
  3. Create an SSL/TLS certificate and place it in AWS Certificate Manager.
  4. Create the relevant IAM policies and roles:
    1. Job execution role
    2. Update the trust policy for the job execution role
    3. Deploy and create the IAM policy for the AWS Load Balancer Controller
    4. EMR Studio service role
    5. EMR Studio user role
    6. EMR Studio user policies associated with AWS SSO users and groups
  5. Register the Amazon EKS cluster with Amazon EMR to create the virtual EMR cluster
  6. Create the appropriate security groups to be attached to each EMR Studio created:
    1. Workspace security group
    2. Engine security group
  7. Tag the security groups with the appropriate tags. For instructions, see Create an EMR Studio service role.

Required installs in Amazon EKS

Deploy the AWS Load Balancer Controller in the Amazon EKS cluster if you haven’t already done so.

Create EMR on EKS relevant pieces and map the user to EMR Studio

Complete the following steps:

  1. Create at least one EMR virtual cluster associated with the Amazon EKS cluster. For instructions, see Step 1 of Set up Amazon EMR on EKS for EMR Studio.
  2. Create at least one managed endpoint. For instructions, see Step 2 of Set up Amazon EMR on EKS for EMR Studio.
  3. Create at least one EMR Studio; associate the EMR Studio with the private subnets configured with the Amazon EKS cluster. For instructions, see Create an EMR Studio.
  4. When the EMR Studio is available, map an AWS SSO user or group to the EMR Studio and apply an appropriate IAM policy to that user.

Use EMR Studio

To start using EMR Studio, complete the following steps:

  1. Find the URL for EMR Studio by the studios in a Region:
$ aws emr list-studios --region us-east-1
{
    "Studios": [
        {
            "StudioId": "es-XXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXX",
            "Name": "emr_studio_1",
            "VpcId": "vpc-XXXXXXXXXXXXXXXXXXXX",
            "Url": "https://es-XXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXX.emrstudio-prod.us-east-1.amazonaws.com",
            "CreationTime": "2021-02-10T14:04:13.672000+00:00"
        }
    ]
}
  1. With the listed URL, log in using the AWS SSO username you used earlier.

After authentication, the user is routed to the EMR Studio dashboard.

  1. Choose Create Workspace.
  2. For Workspace name, enter a name.
  3. For Subnet, choose the subnet that corresponds to one of the subnets associated with the managed node group.
  4. For S3 location, enter an S3 bucket where you can store the notebook content.

  1. After you create the Workspace, choose one that is in the Ready status.

  1. In the sidebar, choose the EMR cluster icon.
  2. Under Cluster type¸ choose EMR Cluster on EKS.
  3. Choose the available virtual cluster and available managed endpoint.
  4. Choose Attach.

After it’s attached, EMR Studio displays the kernels available in the Notebook and Console section.

  1. Choose PySpark (Kubernetes) to launch a notebook kernel and start a Spark session.

Because the endpoint configuration here uses AWS Glue for its metastore, you can list the databases and tables connected to the AWS Glue Data Catalog. You can use the following example script to test the setup. Modify the script as necessary for the appropriate database and table that you have in your Data Catalog:

words='Welcome to Amazon EMR Studio'.split(' ')
wordRDD = sc.parallelize(words)
wc = wordRDD.map(lambda word: (word, 1)).reduceByKey(lambda a,b: a+b)
print(wc.collect())

# Connect to Glue Catalog
spark.sql("""show databases like '< Database Name >'""").show(truncate=False)
spark.sql("""show tables in < Database Name >""").show(truncate=False)
# Run a simple select
spark.sql("""select * from < Database Name >.< Table Name > limit 10""").show(truncate=False)


Clean up

To avoid incurring future charges, delete the resources launched here by running remove_setup.sh:

# Launch the script
$ bash ./remove_setup.sh</p>

Conclusion

EMR on EKS allows you to run applications on a common pool of resources inside an Amazon EKS cluster without having to provision infrastructure. EMR Studio is a fully managed Jupyter notebook and tool that provisions kernels that run on EMR clusters, including virtual clusters on Amazon EKS. In this post, we described the architecture of how EMR Studio connects with EMR on EKS and provided scripts to automatically deploy all the components to connect the two services.

If you have questions or suggestions, please leave a comment.


About the Authors

Randy DeFauw is a Principal Solutions Architect at Amazon Web Services. He works with the AWS customers to provide guidance and technical assistance on database projects, helping them improve the value of their solutions when using AWS.

Matthew Tan is a Senior Analytics Solutions Architect at Amazon Web Services and provides guidance to customers developing solutions with AWS Analytics services on their analytics workloads.

Metasploit Wrap-Up

Post Syndicated from Adam Galway original https://blog.rapid7.com/2021/09/24/metasploit-wrap-up-131/

Vulnerability is in the eye of the beholder

Metasploit Wrap-Up

Exploiting firmware authored by UDP Technology and provided to multiple large OEMs (including Geutebruck), community contributor TrGFxX has authored a neat module that allows RCE as root on machines running the web interface of the Geutebruck G-Cam and G-Code products. For more information on the vulnerability check out the CISA advisory.

OpManager exploit is OP plz nerf

Our very own zeroSteiner authored a module implementing both an exploit and patch bypass for a Java deserialization vulnerability that exists in numerous versions of ManageEngine’s OpManager software. This module allows payload execution as either NT AUTHORITY\SYSTEM on Windows or root on Linux. On top of this new module, zeroSteiner made improvements to help utilize the increasingly essential YSoSerial tool. You should definitely check it out if you’re interested in exploring other Java deserialization vulns.

Putting the Win in WinRM

In a big win for Metasploit, community contributor smashery finished off their month-long effort to get fully functional shells working across WinRM! These new sessions support post modules, NTLMSSP authentication, and are also able to run without a payload in remote memory, making these sessions pretty hard to detect. This is a major improvement over the previous WinRM implementation that only supported execution of a single command, so huge thanks again to smashery.

You can tell a lot about a protocol from its handshake

In one final noteworthy addition, smashery has once again come through with a PR that significantly improves our RDP library. Metasploit users can now capture the NETBIOS computer name, NETBIOS domain name, DNS computer name, DNS domain name, and OS version from the NTLM handshake carried out over RDP, and our rdp_scanner module has been updated to display this info to all the RDP sniffers out there.

New module content (3)

Enhancements and features

  • #15684 from adfoster-r7 – This improves interactive shell performance for pasted user input.
  • #15696 from smashery – This updates the RDP scanner module to extract and show additional information gathered from the NTLM handshake used for Network Level Authentication (NLA).
  • #15632 from smashery – This improves Metasploit’s WinRM capabilities by allowing shell sessions to be established over the protocol. The shell sessions are interactive and are usable with post modules.

Bugs fixed

  • #15600 from agalway-r7 – This fixes an issue with encrypted payloads during session setup. The logic that gathers session info is now located in the bootstrap method, which ensures that this functionality is always carried out before any commands are sent.
  • #15666 from timwr – This fixes an issue found in Meterpreter’s download functionality where downloading a file with a name containing unicode characters would fail due to incompatible encoding.
  • #15679 from nvn1729 – This fixes a bug where the tomcat_mgr_upload module was not correctly undeploying the app after exploitation occurred.
  • #15686 from jmartin-r7 – This fixes a crash in msfrpc that occurs due to the exploit/linux/misc/saltstack_salt_unauth_rce module’s MINIONS option default being a regex instead of a string.
  • #15695 from adfoster-r7 – This fixes a crash in the exploit/unix/local/setuid_nmap module and adds logging to print the result of the exploit’s last command so the user knows what happened in the event of a failure.
  • #15697 from smashery – This updates the HTTP NTLM information enumeration module to use the Net::NTLM library for consistent data processing without a custom parser.

Get it

As always, you can update to the latest Metasploit Framework with msfupdate and you can get more details on the changes since the last blog post from GitHub:

If you are a git user, you can clone the Metasploit Framework repo (master branch) for the latest. To install fresh without using git, you can use the open-source-only Nightly Installers or the binary installers (which also include the commercial edition).

I Am Not Satoshi Nakamoto

Post Syndicated from Bruce Schneier original https://www.schneier.com/blog/archives/2021/09/i-am-not-satoshi-nakamoto.html

This isn’t the first time I’ve received an e-mail like this:

Hey! I’ve done my research and looked at a lot of facts and old forgotten archives. I know that you are Satoshi, I do not want to tell anyone about this. I just wanted to say that you created weapons of mass destruction where niches remained poor and the rich got richer! When bitcoin first appeared, I was small, and alas, my family lost everything on this, you won’t find an apple in the winter garden, people only need strength and money. Sorry for the English, I am from Russia, I can write with errors. You are an amazingly intelligent person, very intelligent, but the road to hell is paved with good intentions. Once I dreamed of a better life for myself and my children, but this will never come …

I like the bit about “old forgotten archives,” by which I assume he’s referring to the sci.crypt Usenet group and the Cypherpunks mailing list. (I posted to the latter a lot, and the former rarely.)

For the record, I am not Satoshi Nakamoto. I suppose I could have invented the bitcoin protocols, but I wouldn’t have done it in secret. I would have drafted a paper, showed it to a lot of smart people, and improved it based on their comments. And then I would have published it under my own name. Maybe I would have realized how dumb the whole idea is. I doubt I would have predicted that it would become so popular and contribute materially to global climate change. In any case, I did nothing of the sort.

Read the paper. It doesn’t even sound like me.

Of course, this will convince no one who doesn’t already believe. Such is the nature of conspiracy theories.

AWS achieves GSMA security certification for US East (Ohio) Region

Post Syndicated from Janice Leung original https://aws.amazon.com/blogs/security/aws-achieves-gsma-security-certification-for-us-east-ohio-region/

We continue to expand the scope of our assurance programs at Amazon Web Services (AWS) and are pleased to announce that our US East (Ohio) Region (us-east-2) is now certified by the GSM Association (GSMA) under its Security Accreditation Scheme Subscription Management (SAS-SM) with scope Data Center Operations and Management (DCOM). This alignment with GSMA requirements demonstrates our continuous commitment to adhere to the heightened expectations for cloud service providers. AWS customers who provide embedded Universal Integrated Circuit Card (eUICC) for mobile devices can run their remote provisioning applications with confidence in the AWS Cloud in the GSMA-certified US East (Ohio) Region.

As of this writing, 128 services offered in the US East (Ohio) Region are in scope of this certification. For up-to-date information, including when additional services are added, see the AWS Services in Scope by Compliance Program and choose GSMA.

AWS was evaluated by independent third-party auditors chosen by GSMA. The Certificate of Compliance illustrating the AWS GSMA compliance status is available on the GSMA website and through AWS Artifact. AWS Artifact is a self-service portal for on-demand access to AWS compliance reports. Sign in to AWS Artifact in the AWS Management Console, or learn more at Getting Started with AWS Artifact.

To learn more about our compliance and security programs, see AWS Compliance Programs. As always, we value your feedback and questions; reach out to the AWS Compliance team through the Contact Us page.

If you have feedback about this post, submit comments in the Comments section below.

Want more AWS Security how-to content, news, and feature announcements? Follow us on Twitter.

Author

Janice Leung

Janice is a Security Audit Program Manager at AWS, based in New York. She leads various security audit programs across Europe. She previously worked in security assurance and technology risk management in the financial industry for 10 years.

Author

Karthik Amrutesh

Karthik is a Senior Manager, Security Assurance at AWS, based in New York. He leads a team responsible for audits, attestations, and certifications across the European Union. Karthik has previously worked in risk management, security assurance, and technology audits for over 18 years.

[$] Two security improvements for GCC

Post Syndicated from corbet original https://lwn.net/Articles/870045/rss

It has often been said that the competition between the GCC and LLVM
compilers is good for both of them. One place where that competition
shows up is in the area of security features; if one compiler adds a way to
harden programs, the other is likely to follow suit. Qing
Zhao’s session
at the 2021
Linux Plumbers Conference
told the story of how GCC successfully played
catch-up for two security-related features that were of special interest to
the kernel community.

Netflix Cloud Packaging in the Terabyte Era

Post Syndicated from Netflix Technology Blog original https://netflixtechblog.com/netflix-cloud-packaging-in-the-terabyte-era-d6869b4b84ae

By Xiaomei Liu, Rosanna Lee, Cyril Concolato

Introduction

Behind the scenes of the beloved Netflix streaming service and content, there are many technology innovations in media processing. Packaging has always been an important step in media processing. After content ingestion, inspection and encoding, the packaging step encapsulates encoded video and audio in codec agnostic container formats and provides features such as audio video synchronization, random access and DRM protection. Our previous tech blog Packaging award-winning shows with award-winning technology detailed our packaging technology deployed on the streaming side.

As Netflix becomes a producer of award winning content, the studio and content creation needs are also pushing the envelope of technology advancements. As an example, cloud-based post-production editing and collaboration pipelines demand a complex set of functionalities, including the generation and hosting of high quality proxy content. Supporting those workflows poses new challenges to our packaging service.

The Terabyte Era

Apple ProRes encoded video and PCM audio with Quicktime container are one of the most popular formats in professional post-production editing. The ProRes codec family provides great editing performance and image quality. ProRes 422 HQ offers visually lossless preservation of the highest quality professional HD video and is a great video format choice for high quality editing proxy.

As described by the white paper Apple ProRes (link), the target data rate of the Apple ProRes HQ for 1920×1080 at 29.97 is 220 Mbps. With the wide adoption of 4K content across the production pipeline, the generation of ProRes 422 HQ at the resolution of 3840×2160 requires our processing pipeline to encode and package content in the order of terabytes. The following table gives us an example of file sizes for 4K ProRes 422 HQ proxies.

Table 1: Movie and File Size Examples

Initial Architecture

A simplified view of our initial cloud video processing pipeline is illustrated in the following diagram. The inspection stage examines the input media for compliance with Netflix’s delivery specifications and generates rich metadata. This metadata includes both file level information such as video encoding format, video frame rate, and resolution, as well as frame level information such as frame offset, frame dependency, and frame active region to facilitate downstream processing stages. After the inspection stage, we leverage the cloud scaling functionality to slice the video into chunks for the encoding to expedite this computationally intensive process (more details in High Quality Video Encoding at Scale) with parallel chunk encoding in multiple cloud instances. Once all the chunks are encoded, they are physically stitched back into a final encoded bitstream. Lastly, the packager kicks in, adding a system layer to the asset, making it ready to be consumed by the clients.

Figure 1: A Simplified Video Processing Pipeline

With this architecture, chunk encoding is very efficient and processed in distributed cloud computing instances. However, assembly and packaging become the processing bottleneck, especially when the file size increases to the terabyte range. From chunk encoding to assembly and packaging, the result of each previous processing step must be uploaded to cloud storage and then downloaded by the next processing step.

Uploading and downloading data always come with a penalty, namely latency. While the input to our encoders, assemblers and packager instances is mounted using MezzFS and therefore read in parallel to be processed, output data is uploaded only after all processing is complete. The following table breaks down the various processing (including download) and uploading phases within an assembler and packager instance operating on large media files. It is worth pointing out that cloud processing is always subject to variable network conditions.

Table 2: Assembler and Packager Processing Time

Additionally, in this architecture, the packager still needs access to local storage for its packaged output (before uploading it to the final cloud destination) and any intermediate output if there are multiple passes in the processing. Since not all projects are terabytes projects, allocating the largest cloud storage to all packager instances is not an efficient use of cloud resources. We took the approach of allocating small or large cloud storage space depending on the actual packaging input size (Figure 2). Jobs processing large files were directed to instances with cloud storage large enough to hold intermediate results and packaged output.

Figure 2: Cloud Resource and Job Sizes

This initial architecture was designed at a time when packaging from a list of chunks was not possible and terabyte-sized files were not considered. It is very clear now that there will be significant processing savings if the physical assembly of the encoded chunks can be avoided. Also, the use of different sizes of local storage is not optimal, given that we can only support a small number of storage configurations, and given that the configurations need periodic updates as the maximum file size in the catalog inevitably grows.

Improved Architecture

In order to address the limitations of our initial architecture, we proceeded to make some optimizations.

Virtual Assembly

Figure 3 describes how a virtual assembly of the encoded chunks replaces the physical assembly used in our previous architecture. In this approach, an index assembler generates an index file, maintaining the temporal order of the encoded chunks. Care has been taken to ensure all chunks are accounted for and are in the right order during the virtual assembly to ensure the consistency of the final packaged stream and the original source. The index file keeps track of the physical location (URL) of each chunk and also keeps track of the physical location (URL + byte offset + size) of each video frame to facilitate downstream processing. The main advantage of using an assembled index is that any processing downstream of the video encoding can be abstracted away from the physical storage of the encoded video. Media processing services downstream of video encoding have intelligent downloaders that consume the assembled index file in order to mount the encoded video as video frames or encoded chunks. This is also the case with the packager, which reads and writes the encoded chunks only when it is generating the packaged output.

Figure 3: Video Processing with Index and Virtual Assembly

Using virtual assembly greatly improves the latency performance of the ProRes 422 HQ proxy generation by removing one round trip of cloud downloading and cloud uploading by the physical assembler.

Writable MezzFS

As described in a previous blog post, MezzFS is a tool developed by Netflix that allows cloud storage objects to be mounted as local files via FUSE. It allows our encoders and packagers to do random access reads of cloud storage objects without having to download an entire object before beginning their processing.

With similar goals in mind for write operations, we set about supporting storage of objects in the cloud without incurring any local storage and before the entire object has been created so that data generation and uploading can occur simultaneously. There are existing distributed file systems for the cloud as well as off-the-shelf FUSE modules for S3. We chose to enhance MezzFS instead of using these other solutions because the cloud storage system where packager stores its output is a custom object store service built on top of S3 with additional security features. Doing so has the added advantage of being able to design and tune the enhancement to suit the requirements of packager and our other encoding applications.

The requirements and challenges for supporting write operations are different from those for read operations. Our previous blog post described how MezzFS addresses the challenges for reads using various techniques, such as adaptive buffering and regional caches, to make the system performant and to lower costs. For write operations, those challenges do not apply. Furthermore, the goal for writes is not to build a general purpose system that supports arbitrary writers, but rather one that maximizes potential packager performance. In order to do so, we started by analyzing the packager’s IO patterns and configuring the packager to make its patterns more friendly to cloud writes.

The problematic pattern of packagers is that they do not always generate data linearly. They sometimes update parts of the file that had been written earlier for various reasons. For example, both ISOBMFF (ISO/IEC 14496–12) and Apple Quicktime use box structures to represent packaged media. The ‘moov’ box represents the metadata header describing the media while the ‘mdat’ box encapsulates the media content. Boxes start with a header which gives size and type of the box before the box content. When a packager is encapsulating the media content into the ‘mdat’ box, the size of the box is not known until all the media data are processed. To optimize the packager for writable MezzFS, we did not utilize the packager features that require multi-pass processing, intermediate storage and frequent update of headers.

With this packager constraint, there are a number of ways to design a writable MezzFS feature, but we wanted a solution that best fit the IO patterns of the packager in terms of latency, network utilization, and memory usage. In order to do that, the storage cloud object is modeled as a number of fixed size parts. MezzFS maintains a pool of upload buffers that correspond to a subset of these parts. As the packager creates and writes data to the object, data fills up the buffers, which are automatically uploaded asynchronously to the cloud. You can think of packaging as creating a stream of output that is stored directly in the cloud.

What happens when the packager references bytes that have already been uploaded (e.g. when it updates the ‘mdat’ size)? Any single read or write operation may involve a mix of previously uploaded and yet-to-be uploaded bytes. MezzFS borrows from how operating systems handle page faults. It downloads the part(s) that contain the referenced, uploaded bytes and keeps them in an LRU active cache. Packager’s read/write operations are then translated into operations on the upload buffers and/or buffers in the active cache. The buffers in the active cache are uploaded to the cloud as the cache becomes full. Just as with virtual memory management systems, locality of reference is important in determining the active cache size and performance. If the packager updates random, unrelated parts of the file within short periods of time, thrashing would occur and performance would be degraded. Our analysis of packager’s IO patterns determined that the packager makes updates with close proximity to each other — at most few parts at a time — thus making this design viable.

Figure 4: Overview of Writable MezzFS Design

Use of MezzFS is not without its cost in terms of performance. Use of FUSE means that file operations must go through MezzFS instead of directly to the kernel. As faster disk technology such as NVMe SSD are adopted, this overhead becomes increasingly noticeable and the time saved by uploading while packaging is counterbalanced by this overhead. As shown in Figure 5, packaging locally using non-NVMe local storage such as AWS Elastic Block Store (EBS) and then uploading takes more time than using MezzFS, but doing the same with NVMe SSD takes less time.

Figure 5: Performance Comparison of Packager Jobs using Writable MezzFS

However, time savings is not the only factor to consider when choosing between different upload techniques. Use of writable MezzFS offers the advantage of not requiring a large disk — larger and faster disks incur higher monetary costs and multiple disk size configurations make resource scheduling and sharing more challenging.

Conclusion

Supporting packaging of media content at terabytes scale is challenging. With innovation from system architecture, platform engineering and underlying packaging tools, processing terabyte-sized media files is now supported with greater efficiency.

The overall ProRes video processing speed is increased from 50GB/Hour to 300GB/Hour. From a different perspective, the processing time to movie runtime ratio is reduced from 6:1 to about 1:1. This significantly improves the Studio high quality proxy generation efficiency and workflow latency.

In addition to speed improvements, there is no longer a need to keep different configurations of local storage for cloud packagers. All the cloud packager instances now share a single scheduling queue with optimized compute resource utilization. There is also no need for multi-terabyte local storage, and no more unexpected out-of-disk processing failures. The single-sized local disk storage is future-proof for movies with longer runtime and higher resolution.

Acknowledgements

We would like to thank Anush Moorthy, Subbu Venkatrav and Chao Chen for their contribution to virtual assembly, Zoran Simic and Barak Alon for their contribution to writable MezzFS.

We’re hiring!

If you are passionate about media processing and platform engineering, come join us at Netflix! The Media Systems team is hiring. Please contact Flavio Ribeiro for more information.


Netflix Cloud Packaging in the Terabyte Era was originally published in Netflix TechBlog on Medium, where people are continuing the conversation by highlighting and responding to this story.

How to Back Up Old Email Accounts

Post Syndicated from Nicole Perry original https://www.backblaze.com/blog/how-to-back-up-old-email-accounts/

Growing up, a common conversation I overheard between my mom and grandma went like this: “Do you have that recipe from our great aunt?”

“Sure, I do. Let me email it to you. Also, I have some funny jokes to forward along.”

My mom, and I’m guessing many others too, have kept every email they’ve ever received from their parents, family, and friends because they don’t want to lose the funny jokes, family recipes, announcements, and more that they’ve sent back and forth over the years. In the moment, our email accounts can feel like a day-to-day concern, or worse, a repository of spam. But for most of us, every email account holds some amount of treasured memories.

Nowadays, my mom has many different email accounts. But, she wanted to find a way to keep all of those emails she loved without having to keep the accounts themselves. She also found that she had so many emails in her inbox that she was running out of storage space.

Buying more storage can become expensive and doesn’t guarantee that those emails are safely backed up and remain accessible. One option is to download the emails, delete them in the client, and back them up somewhere reliable and accessible for the long term.

If you’re looking for a way to keep old emails or just want to clean up your inbox storage because you’re running out of space, this post walks you through the steps of how to download your data from various email platforms.

We’ve gathered a handful of guides to help you protect content across many different platforms—including social media, sync services, and more. We’re working on developing this list—please comment below if you’d like to see another platform covered.

Getting Started: How to Download One Email

If you know the exact email you want to make sure you have a copy of, it’s very easy to download it from any client.

For this example, we are going to use Gmail, but this should work for most email clients. If you run into an email client that it does not work with, feel free to note it in the comments below and we’ll update the guidance.

  1. Log in to the email address you would like to download a copy of the email from. (I’m using Gmail.)
  2. Find the email you would like to download. For this example, I will be downloading a family recipe sent by my mom.
  3. Select “Print” in the top right corner.
  4. When the print screen appears, save the email as a PDF on to your computer.
  5. And presto, you have a copy of that email you would like to save forever.

This process can be a bit tedious as you would have to download each email one at a time. It also can be tough if you don’t remember how to find the email you would like to save. If this is true, there are also ways that you can download all of your email data.

While there are other file formats you can download individual emails in, we strongly recommend that—if you want to be able to manage or search your old emails—you download all of your emails (which we explain how to do below). This provides the data in easily manageable formats and is far more time efficient.

Getting Serious: How to Download All of Your Emails

Below, I explain how to download your email data from two top free email websites. Don’t see the email platform you use? Leave a comment below and we’ll work to add material to help you!

How to Download Outlook Emails

A lot of people use Outlook for various reasons, often for work or school. If you downloaded Microsoft 365, then you also have access to Outlook email. To export your email from Outlook and save it as a PST file (don’t worry about what a PST file is quite yet, we’ll explain below), do the following:

  1. Sign in to your Outlook account.
  2. Click the gear button in the upper right corner.
  3. Scroll down on the settings panel to “View all Outlook settings.”
  4. Click on the button with a gear symbol labeled “General.”
  5. Select “Privacy and data” on the second panel that appears.
  6. On the right side, there will be a button labeled “Export mailbox.” Select this button.
  7. The button will grey out and a status update will appear to let you know the download is in progress.
  8. When the export is complete, we’ve found that Outlook may not notify your inbox. If this is the case, you will need to repeat steps one through five and navigate to the “Download here” button. This button will only appear once your emails are ready to download.
  9. Click “Download here” to download your PST file with all of your email data. (Scroll past the section on downloading Gmail data to learn what to do with this file type.)

How to Download Gmail Emails

In a previous post, we explained how to download all of your data from Google Drive. But, if you are just looking to download your Gmail data, here is a more detailed way to just do that.

  1. Log in to the Google Account you’d like to download your emails from.
  2. Once signed in, you will want to go to: myaccount.google.com.
  3. Go to the “Privacy & personalization” section and select “Manage your data & privacy.”
  4. On the next screen it takes you to, you’ll want to scroll down to a section labeled “Data from apps and services you use.” Here, you’ll select “Download your data” in the “Download or delete your data” section.
  5. From here, it’ll take you to the Google Takeout page. On this page, you’ll be given the option to select to download all of your Gmail emails and also your Google Chrome bookmarks, transactions from various Google services, locations stored in Google Maps, Google Drive contents, and other Google-related products you may use.
  6. If you want to download all your Google data, keep everything selected. If you just want a copy of your emails, deselect all and only select Google Mail to be downloaded.
  7. Click the next step on the bottom of the page.
  8. On the next page, you’ll decide what file type you would like it sent as, the frequency you would like this action to happen (Example: If you would like your data to be downloaded every six months, this is where you can set that to happen.), and the destination you would like your data to be sent to. For this example, I picked a one time download.
  9. Select “Create export” and you’ll see an export in progress page.
  10. An email will appear in a few minutes, hours, or a couple of days (depending on the size of data you are downloading), informing you that your Google data is ready to download. Once you have this email in your inbox, you have a week to download the data. Click the “Download your files” button in the email and you will have a ZIP file or a TGZ file (depending on what type of file you picked) on your computer with your Google data.
  11. When you open the ZIP, you will have all of your emails (including spam and trash) in an MBOX file.

What Is a PST File? What Is a MBOX File? How Do I Open Them?

A PST file is used by Microsoft programs to store data and items such as email messages, calendar events, and contacts. By moving items to an Outlook Data File (also known as a PST file) saved to your computer, you can free up storage space in the mailbox on your mail server. If you would like to make this file usable by other email clients, here’s a guide on how to convert your newly downloaded PST file to a MBOX file type.

An MBOX file is an email mailbox saved in a mail storage format used for organizing email messages in a single text file. It saves messages in a connected order where each message is stored after another, starting with the “From” header.

To open a MBOX file, you will need a third-party email program, such as Apple Mail or Mozilla Thunderbird. We recommend Mozilla Thunderbird, as it’s a free email client and it’s supported by both Macs and PCs.

This step is helpful if you would like to view the emails you downloaded. It also helps if you were looking to take the emails you downloaded and move them to a new inbox. For example, if you are afraid the email account you’ve used to sign up for everything over the past 10 years is vulnerable, you can download the emails from that inbox and move them to a new inbox using Apple Mail or Mozilla Thunderbird.

Great, now you’ve downloaded your emails. You’re not done yet! Read on to learn how to safely back up your emails so that you can hold on to them forever.

Use Backblaze B2 Cloud Storage Buckets to Keep an Organized Archive of Your Emails

Once you have your email data downloaded to your computer, it’s best practice to make sure that you have at least one copy of your data stored off-site in the cloud. Storing it in the cloud alongside two local copies ensures you never lose all those important emails.

A simple way to do this is with Backblaze B2, where you can upload and organize your files in buckets. To upload your files to a bucket, follow the steps below.

  1. Sign in to your Backblaze account.
  2. In the left hand column, select “Buckets” under the section “B2 Cloud Storage.”
  3. Click on the button “Create a bucket.”
  4. In the next step, you will need to create a unique name for your bucket and select some settings for it, like if it will be public or private or if you would like to enable encryption.
  5. Once the bucket is created, it will take you to a page where you can upload your files. You will want to drag and drop the email files you want to upload to it. If the MBOX file is too large to drag and drop into the bucket, you can use a third-party integration like Cyberduck to facilitate the upload. You can read the guide to using Cyberduck for Backblaze B2 bucket uploads here.

Alternatively, if you’re not worried about organizing or working with your email archives and just want to know they’re stored away safely, you can keep your downloaded files on your computer. If you follow this route, remember to sign up for a backup service that makes a copy of all of your computer’s files in the cloud. In the case of any data loss, a service like Backblaze Computer Backup would have a copy of all of your data ready for you to restore. If your email applications are locally stored on your computer, Backblaze will automatically back up your emails. You can learn more about how this works here. This approach will take up more room on your computer, but it’s a simple path to peace of mind.

From here, your MBOX file with all your emails from your family, friends, and reminders to yourself (We all have those!) will be safe in the cloud. If you ever want to pull out the archive and read the emails you saved, remember to use the third-party tools mentioned above. What’s important is that you have all your memories stored, safely with a provider who will ensure their redundancy and reliability.

Have questions or want to see a guide for an email client we didn’t mention above? Feel free to let us know in the comments!

The post How to Back Up Old Email Accounts appeared first on Backblaze Blog | Cloud Storage & Cloud Backup.

coreutils-9.0 released

Post Syndicated from jake original https://lwn.net/Articles/870372/rss

The GNU Core Utilities (coreutils) has announced the release of version 9.0 of “the basic file, shell and text manipulation utilities” used by the GNU operating system and various Linux distributions. In the year and a half or so since the last major release (8.32), various new features were added, including:

cp has changed how it handles data

  • enables CoW [copy on write] by default (through FICLONE ioctl),
  • uses copy offload where available (through copy_file_range),
  • detects holes differently (though SEEK_HOLE)
  • This also applies to mv and install.

The collective thoughts of the interwebz

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close