Friday Squid Blogging: Emotional Support Squid

Post Syndicated from Bruce Schneier original

When asked what makes this an “emotional support squid” and not just another stuffed animal, its creator says:

They’re emotional support squid because they’re large, and cuddly, but also cheerfully bright and derpy. They make great neck pillows (and you can fidget with the arms and tentacles) for travelling, and, on a more personal note, when my mum was sick in the hospital I gave her one and she said it brought her “great comfort” to have her squid tucked up beside her and not be a nuisance while she was sleeping.

As usual, you can also use this squid post to talk about the security stories in the news that I haven’t covered.

Read my blog posting guidelines here.

[$] GitLab CI for the kernel

Post Syndicated from daroc original

Working on the Linux kernel has always been unlike working on
many other software projects.
One particularly noticeable difference is the decentralized nature of the
kernel’s testing infrastructure. Projects such as

, KernelCI,
or the kernel self tests
test the kernel in different ways. On February 28, Helen

a patch set that would add continuous integration (CI) scripts for
the whole kernel. The response was generally positive, but several people
suggested changes.

Metasploit Wrap-Up 05/17/2024

Post Syndicated from Spencer McIntyre original

LDAP Authentication Improvements

Metasploit Wrap-Up 05/17/2024

This week, in Metasploit v6.4.9, the team has added multiple improvements for LDAP related attacks. Two improvements relating to authentication is the new support for Signing and Channel Binding. Microsoft has been making changes to harden the communications to Domain Controllers. Organizations are incorporating these policies which are making LDAP tools without the necessary features unable to operate. The intention behind these changes are to protect communications with Domain Controllers from relay attacks. There are however plenty of scenarios when users may want to authenticate to a domain controller directly with known credentials to perform a variety of tasks.

The new improvements allow Metasploit users to authenticate via either NTLM or Kerberos to LDAP servers with these hardening settings in place. Signing will be performed opportunistically (LDAP::Signing=auto), however it can be either disabled entirely by setting LDAP::Signing to disabled or required with required. Note that setting it to required will raise exceptions with configurations that are incompatible with signing, e.g. connecting over SSL (LDAPS) or using plaintext / simple authentication. At this time channel binding is automatically enabled and can not be disabled in the same way. When connecting over SSL, and authenticating with either NTLM or Kerberos, the binding information is provided to the server.

For users that are unfamiliar with the semi-recent authentication configuration changes introduced in Metasploit v6.3, LDAP modules have an LDAP::Auth option that can be set to one of auto, ntlm, kerberos, schannel, or plaintext.

LDAP Session

In addition to the new LDAP authentication improvements, Metasploit added the latest session type; LDAP sessions this week. Metasploit v6.4 added new protocol-based sessions that allow modules to be run against persistent connections for a variety of services including SMB, MSSQL and MySQL. Once the feature is enabled by running features set ldap_session_type true, users can open sessions with the auxiliary/scanner/ldap/ldap_login module and CreateSession option. These new sessions allow a users to authenticate once and interact with the connection, running queries or modules such as:

By interacting with the session, the query command becomes available to run queries interactively. It has a few options allowing the scope, attributes and filter to be set.

LDAP ( > query -h
Usage: query -f <filter string> -a <attributes>

Run the query against the session.


    -a, --attributes      Comma separated list of attributes for the query
    -b, --base-dn         Base dn for the query
    -f, --filter          Filter string for the query (default: (objectclass=*))
    -h, --help            Help menu
    -o, --output-format   Output format: `table`, `csv` or `json` (default: table)
    -s, --scope           Scope for the query: `base`, `single`, `whole` (default: whole)

As an example, basic information about the domain can be queried:

LDAP ( > query -a ms-DS-MachineAccountQuota,objectSID,name -f '(objectClass=domain)'

 Name                       Attributes
 ----                       ----------
 ms-ds-machineaccountquota  10
 name                       labs1collabu0
 objectsid                  S-1-5-21-795503-3050334394-3644400624

New module content (2)

Windows Registry Security Descriptor Utility

Author: Christophe De La Fuente
Type: Auxiliary
Pull request: #19115 contributed by cdelafuente-r7
Path: admin/registry_security_descriptor

Description: This adds a module to read and write the security descriptor of Windows registry keys.

Kemp LoadMaster Local sudo privilege escalation

Authors: Dave Yesland with Rhino Security Labs and bwatters-r7
Type: Exploit
Pull request: #19100 contributed by bwatters-r7
Path: linux/local/progress_kemp_loadmaster_sudo_privesc_2024

Description: This adds a privilege escalation exploit module for LoadMaster that abuses the configuration of the sudo command combined with weak file system permissions. There is no CVE for this vulnerability.

Enhancements and features (2)

  • #19058 from dwelch-r7 – This adds an LDAP session type allowing users and modules to interact directly with LDAP servers without uploading a payload.
  • #19132 from zeroSteiner – Add channel binding information to Metasploit’s NTLM and Kerberos authentication for the LDAP protocol. This enables users to authenticate to domain controllers where the hardened security configuration setting is in place.
  • #19172 from cgranleese-r7 – Updates the debug command to export the currently enabled user features.

Bugs fixed (1)

  • #19183 from adfoster-r7 – Fix windows platform detection bug when running on a UCRT compiled environment.


You can find the latest Metasploit documentation on our docsite at

Get it

As always, you can update to the latest Metasploit Framework with msfupdate
and you can get more details on the changes since the last blog post from

If you are a git user, you can clone the Metasploit Framework repo (master branch) for the latest.
To install fresh without using git, you can use the open-source-only Nightly Installers or the
commercial edition Metasploit Pro

Културата на разсейването и капанът на допаминовата зависимост

Post Syndicated from original

Културата на разсейването и капанът на допаминовата зависимост

Колко време прекарвате на ден пред екрана на телефона си? А пред компютъра? Не, не по работа, а за удоволствие и развлечение или просто така, от скука – както понякога отваряте по навик хладилника, без да сте точно гладни. Едно е сигурно: всички сме станали повече или по-малко зависими от технологиите, които носим в джобовете си. Те са удобство, но също и робство – факт, който някои хора осъзнават, но това ни най-малко не ги притеснява. Защото всички сме в играта – и малки, и големи.

Тед Джоя е авторът на The Honest Broker – блог за музика, книги, медии и култура. Неотдавна там излезе неговата статия „Състоянието на културата“, която повдига някои твърде важни въпроси.

Ще се опитам да резюмирам и преразкажа накратко основните моменти от речта, с чиято помощ искам да обърна внимание върху слона в стаята, който всички се правим, че не забелязваме. 

Културната хранителна верига

В политиката се въртят едни и същи лица и едни и същи приказки. Истинското действие обаче се случва в масовата култура, която се променя с шеметна скорост тук и сега. Тед Джоя казва, че ако културата беше като политиката, щяхме да имаме само два избора: или изкуство, или развлечение.

Много творчески хора смятат, че това са единствените възможности – както за тях, така и за тяхната публика. Или дават на публиката това, което тя иска (работата на артиста), или поставят изисквания към публиката (оттук започва изкуството). Но те грешат. 

Може би е по-добре да разглеждаме творческата икономика като хранителна верига. Ако сте артист или се стремите да станете такъв, реалността ви често изглежда така:

Културата на разсейването и капанът на допаминовата зависимост

Най-голямата промяна, случваща се в момента, е раждането на постразвлекателната култура. Развлекателните компании са в беда и отчаяно се опитват да се борят за оцеляването си. Да вземем за пример филмовия бизнес:

Disney е в състояние на криза, защото всичко се свива;

Paramount уволни 800 служители и си търси нов собственик; 

Universal вече пуска филми за стрийминг след само 3 седмици в киносалоните; 

Warner Bros. всъщност прави повече пари, когато не пуска нов филм.

Музиката може би е в най-лошо състояние от всички. Sony наскоро инвестира в каталога с песни на Майкъл Джексън на стойност 1,2 млрд. долара. Нито един лейбъл не би инвестирал дори частица от тази сума в представянето на нови артисти. 

Това повдига очевидния въпрос: с какво ще заменим търсенето на нови развлечения? Отговорът вече е налице. Ето един по-актуален модел на културната хранителна верига през 2024 г.:

Културата на разсейването и капанът на допаминовата зависимост

Най-бързо развиващият се сектор на културната икономика е разсейването като забавление

Може да го наречете превъртане или скролване, или губене на време. Но това не е изкуство или забавление, а просто непрестанна активност. Като ключовият момент тук е, че всеки стимул продължава само няколко секунди и трябва да се повтаря.

Това е огромен бизнес и скоро ще бъде по-голям от изкуството и развлеченията, взети заедно. Всичко се превръща в TikTok – подходящо име за платформа за бизнес, базиран на стимули, които трябва да се повторят само след няколко тиктакания на часовника.

Facebook, Instagram, YouTube и Twitter възприеха същия модел. Това ще направят и всички останали, които се опитват да забогатеят в социалните медии.

Става дума за нещо повече от горещата тенденция на 2024 г. Тя може да продължи вечно, защото се основава на химията на тялото, а не на модата или естетиката.

Нашият мозък възнаграждава тези кратки изблици на разсейване. Неврохимичното вещество допамин се освобождава и това ни кара да се чувстваме добре – така че искаме да повторим стимула. Отново, и отново, до безкрай.

Цикълът изглежда така:

Културата на разсейването и капанът на допаминовата зависимост

Това е познат модел за пристрастяване. Едва сега се прилага към културата и творческия свят. И милиарди хора стават неволни доброволци в най-големия експеримент по социално инженерство в човешката история.

Онзи прост модел на изкуство срещу забавление вече не е актуален. Дори разсейването е само стъпало към истинската цел в днешно време — пристрастяването.

Ето я бъдещата културна хранителна верига – преследвана агресивно от технологични платформи, които сега доминират във всеки аспект от живота ни:

Културата на разсейването и капанът на допаминовата зависимост

Технологичните гиганти искат да създадат свят на зависими, в който самите платформи ще бъдат дилърите. Пристрастяването е целта. Не го казват открито, но няма и нужда. Всичко е предназначено да привлече и заключи потребителите в цикъл на пристрастяване.

  • Платформите се пренасочват към интерфейси с безкраен скрол, където стимулите оптимизират допаминовата верига.
  • Всичко, което може да ви убеди да напуснете платформата – новина или всяка външна връзка – се наказва брутално от техните алгоритми. Това може да ви освободи от състоянието на зависимост, следователно не може да бъде позволено.
  • Убеждават ви да сложите очила за виртуална реалност, в която ще бъдете погълнати от стимулите. Канят ви да живеете като пасивен получател на измислени преживявания, като роб от „Матрицата“.

Всички изпълнителни директори на въпросните компании знаят за вредите от своята „услуга“, но въпреки това я предоставят. За тях не е проблем. Колкото повече се използва тяхната технология, толкова по-лоши стават всички психически показатели. Въпреки това те продължава агресивно напред, защото никой не иска да губи пазарен дял от допаминовия картел. 

Всичко се прави със специален фокус върху децата

Технологичните гиганти осъзнаха онова, което всеки търговец на дрога отдавна знае: по-изгодно е потребителите да бъдат привлечени, докато са млади. 30% от децата на възраст между  5 и 7 години са в TikTok. От 2010 г. насам статистиките показват непрекъснато влошаване на младежкото психично здраве.

А очилата за виртуална реалност повдигат още повече проблеми – защото пренастройват мозъците на потребителите. Експертите вече говорят за „симулаторна болест“ и това са само физическите симптоми, сред които гадене, световъртеж и главоболие. Представете си психическите изкривявания и последствията от тях. Повишената тревожност и неспособността за задържане на вниманието са вече ежедневие. 

Това е новата култура. И най-впечатляващата ѝ характеристика е липсата на култура или дори забавление – и двете се заменят от натрапчива активност без смислен резултат.

Културата на разсейването и капанът на допаминовата зависимост

Как преследването на удоволствието може да доведе до по-малко удоволствие?

Всичко е геймифицирано. Всичко може да се превърта. Но какво прави това с нашия мозък, с живота ни? С бъдещето?

Колкото повече зависимите разчитат на тези стимули, толкова по-малко удоволствие получават. В определен момент този цикъл създава анхедония – пълната липса на удоволствие от преживяване, за което се предполага, че е преследвано именно за удоволствие. 

На пръв поглед е парадоксално. Може би като защитен механизъм, но нашите мозъци са устроени точно така. В определен момент зависимите все още преследват стимула, но главната цел вече е да избегнат болката от лишаването от допамин.

Какво се случва, когато същото изживяване бъде доставено на всички чрез телефоните? Резултатите са опустошителни. Дори хора, които са смятали, че са имунизирани срещу пристрастяващо поведение, биват унищожени от допаминовия цикъл. Това, естествено, не е чак толкова ново: първо процесът на пристрастяване беше добре изпробван чрез превъртането на стотиците денонощни канали кабелна и сателитна телевизия. „Запингът“ се появи години преди да сложим телефоните в джобовете си. 

Съществува специфичен, необичаен модел на мозъчно активиране, който присъства при хора, които страдат от анхедония (а тя е ключова характеристика на дълбоката депресия, и отсъства при здрави хора). 

През 2024 г. това, което правим за забавление, е да висим на телефоните си. Но то не ни носи щастие. Някои компании привличат хората с опиати. Други – с приложения и алгоритми. Така или иначе, този изключително успешен модел  произвежда зависими хора.

Тед Джоя прави заключение, че това е нашето дистопично бъдеще. Не толкова „1984“ на Оруел — по-скоро нещо като „Прекрасният нов свят“ на Хъксли.

Децата в прекрасния нов свят

Джонатан Хайд е социален психолог в Бизнес училището „Стърн“ към Нюйоркския университет. Той счита, че децата под 16 години не трябва да имат достъп до каквито и да е социални медии, под 12-годишна възраст не трябва изобщо да притежават смартфони, а във всички училища е необходимо смартфоните да бъдат забранени. 

Хайд е автор на книгата „Тревожното поколение“ и твърди, че ако не се опитаме да ограничим връзката на децата с техните телефони, ще бъдем изправени пред идиокрация в пълен комплект с пандемия от психични заболявания. 

Всички сме наясно, че пълна забрана на телефоните под определена възраст звучи крайно и невъзможно за постигане – най-малкото защото технологиите могат да бъдат изключително полезни в образователния процес. Но все пак може би е време да се замислим над опасността от неограничената им достъпност.  

Наскоро гледах филма „Прекрасни дни“ на режисьора Вим Вендерс. Бавен, съзерцателен, аналогов, той се опитва да ни припомни способността да се живее по друг начин, без страха, че ще пропуснем нещо. Млад мъж влезе в киносалона, без да свали слушалките си, и видимо неспособен да разбере какво се случва на екрана, стана с досада и излезе малко преди средата на филма. Такова, изглежда, е реалното състояние на нещата в световната култура през 2024 г. Допаминовият картел задълбочава най-сериозните ни социални проблеми – в образованието, на работните места и в личния живот. Компаниите няма да спрат да правят това, което им носи пари.

Вие обаче можете поне да опитате, направете си тази малка услуга. Излизайте офлайн от капана – поне от време на време, и започнете да забелязвате дърветата, децата, домашните си любимци и хората около вас. Може общуването с тях да се  окаже доста по-интересно и смислено в реалния живот, отколкото онлайн. 

We Found Something Testing the 5th Gen Intel Xeon Scalable 1P CPUs

Post Syndicated from Patrick Kennedy original

We tested the new top-end single-socket 5th Gen Intel Xeon part and found surprisingly massive performance and power gains

The post We Found Something Testing the 5th Gen Intel Xeon Scalable 1P CPUs appeared first on ServeTheHome.

[$] An update and future plans for DAMON

Post Syndicated from corbet original

subsystem was the subject of the first session in the memory-management
track at the Linux
Storage, Filesystem, Memory Management, and BPF Summit
maintainer SeongJae Park introduced the data-access monitoring
framework, which can generate snapshots of how memory is accessed, enabling
the detection of hot and cold regions of memory in both the virtual and
physical address spaces. The session covered recent changes and future
plans for this tool.

Security updates for Friday

Post Syndicated from daroc original

Security updates have been issued by Fedora (chromium, firefox, and podman), Mageia (chromium-browser-stable, ghostscript, and java-1.8.0, java-11, java-17, java-latest), Red Hat (bind, Firefox, firefox, gnutls, httpd:2.4, and thunderbird), SUSE (glibc, opera, and python-Pillow), and Ubuntu (dotnet7, dotnet8, linux, linux-aws, linux-aws-5.4, linux-azure, linux-azure-5.4,
linux-bluefield, linux-gcp, linux-gcp-5.4, linux-gkeop, linux-hwe-5.4,
linux-ibm, linux-ibm-5.4, linux-iot, linux-kvm, linux-oracle,
linux-oracle-5.4, linux-raspi, linux-raspi-5.4, linux-xilinx-zynqmp, linux, linux-aws, linux-aws-6.5, linux-azure, linux-azure-6.5, linux-gcp,
linux-gcp-6.5, linux-hwe-6.5, linux-laptop, linux-lowlatency,
linux-lowlatency-hwe-6.5, linux-nvidia-6.5, linux-oem-6.5, linux-oracle,
linux-oracle-6.5, linux-raspi, linux-signed, linux-signed-aws,
linux-signed-aws-6.5, linux-starfive, linux-starfive-6.5, linux, linux-aws, linux-azure-4.15, linux-gcp-4.15, linux-hwe, linux-kvm,
linux-oracle, linux, linux-aws, linux-kvm, linux-lts-xenial, and linux, linux-azure, linux-azure-5.15, linux-azure-fde,
linux-azure-fde-5.15, linux-gcp, linux-gcp-5.15, linux-gkeop,
linux-gkeop-5.15, linux-hwe-5.15, linux-ibm, linux-ibm-5.15,
linux-intel-iotg, linux-kvm, linux-lowlatency, linux-lowlatency-hwe-5.15,
linux-nvidia, linux-oracle, linux-raspi).

White paper: Vendor Kernels, Bugs and Stability

Post Syndicated from corbet original

Ronnie Sahlberg, Jonathan Maple, and Jeremy Allison of CiQ have published
a white
looking at the security-relevant bug fixes applied (or not
applied) to the RHEL 8.x kernel over time.

This means that over time, the security of the RHEL kernels get
worse and worse as more issues are discovered in the upstream code
and are potentially exploitable but fewer and fewer of the fixes
for these known bugs are back-ported into RHEL kernels.

After reaching RHEL 8.7, the theory is that the kernel has been
stabilized, with a corresponding improvement in security. However
we still have an influx of newly discovered bugs in the upstream
kernel affecting RHEL 8.7 that are not addressed. Each minor
version of upstream is released on an approximately quarterly basis
and we can see that the influx of new bugs that are unaddressed in
RHEL is growing. The number of known issues in these kernels
increases by approximately 250 new bugs per quarter or more.

FBI Seizes BreachForums Website

Post Syndicated from Bruce Schneier original

The FBI has seized the BreachForums website, used by ransomware criminals to leak stolen corporate data.

If law enforcement has gained access to the hacking forum’s backend data, as they claim, they would have email addresses, IP addresses, and private messages that could expose members and be used in law enforcement investigations.


The FBI is requesting victims and individuals contact them with information about the hacking forum and its members to aid in their investigation.

The seizure messages include ways to contact the FBI about the seizure, including an email, a Telegram account, a TOX account, and a dedicated page hosted on the FBI’s Internet Crime Complaint Center (IC3).

“The Federal Bureau of Investigation (FBI) is investigating the criminal hacking forums known as BreachForums and Raidforums,” reads a dedicated subdomain on the FBI’s IC3 portal.

“From June 2023 until May 2024, BreachForums (hosted at and run by ShinyHunters) was operating as a clear-net marketplace for cybercriminals to buy, sell, and trade contraband, including stolen access devices, means of identification, hacking tools, breached databases, and other illegal services.”

“Previously, a separate version of BreachForums (hosted at and run by pompompurin) operated a similar hacking forum from March 2022 until March 2023. Raidforums (hosted at and run by Omnipotent) was the predecessor hacking forum to both version of BreachForums and ran from early 2015 until February 2022.”

От грозно по-грозно: Физическата среда в училища и детски градини

Post Syndicated from original

От грозно по-грозно: Физическата среда в училища и детски градини

Ученето е активен процес, който може да протича навсякъде, по всяко време, при всякакъв климат, вербално и невербално, писмено, с повторения, чрез грешки, с интерес или досада… Тук можем да изброяваме до безкрай и пак няма да изчерпим всичко, което може да е ученето. Защо тогава го затваряме в еднотипна стая и то приключва с биене на звънец?

Физическата среда в учебната стая (от детската вкъщи, през помещението в детската градина, класната стая в училище, до аудиториите в университета) доказано влияе върху ученето и е важна не само за концентрацията по време на работа, но и за това участниците в учебния процес да се чувстват добре. Подборът и подредбата на мебелите, цветовете, светлината (естествена и изкуствена) – всичко това се отразява на поведението, настроението и постиженията.

Фронтално образование с гръб към бъдещето

Почти всички училищни сгради у нас са от миналия век – построени върху концепцията за фронтално преподаване, с дълги коридори, които се разнообразяват най-много от творчеството на учениците, някоя и друга саксия и портрети на едни и същи личности. Няма място за групова работа, за обмен между различните възрастови групи, за дигитализация. Да не говорим за абсолютния недостиг на пространства и ученето на смени, което прави невъзможно целодневното обучение. За съжаление, по-голямата част от съвременните училищни сгради не са места, на които се чувстваш добре и където желаеш да останеш.

Елементите в класната стая са съвкупност от компоненти, които заедно биха могли да допринесат за по-успешно, по-спокойно протичане на учебния процес. 

От подредбата на местата за сядане зависи какво искаме да инициираме: 

  • едностранна комуникация – на върха, или класическото заставане на учителя фронтално; 
  • работа в групи – т.нар. огнище, което осигурява място за учене, но и за социализация; 
  • езерце – широко място за движение в общи пространства; 
  • пещера – когато е нужно усамотяване и концентрация; 
  • преживяване – за работа с инструменти и на групи; 
  • движение – с уреди за движение в по-големи пространства (за които сегашните пусти коридори са много пригодни). 

Всеки учебен час само би спечелил, ако учителят си позволи свободата да промени поне фронталното преподаване. Учениците във всяка възраст копнеят за разнообразие и излизане от калъпа.

Естетическо възпитание на ученика

Изгледът на самата стая и обзавеждането ѝ влияят непосредствено на заинтересоваността на учащите. Удобните ергономични мебели карат седящия да се чувства добре, което означава, че той може по-успешно да се концентрира, което пък от своя страна спомага за по-висока мотивация и по-активно участие.

Обособяването на макар и минимално лично пространство, като собствен шкаф например, би създало усещане за участие и би повишило със сигурност отговорността към средата като цяло. 

Естетическото излъчване подканва и вдъхновява – светли цветове, интересни произведения на изкуството, подходящо обзавеждане. 

Да започнем с един от малкото добри примери, защото съществуват и такива. Има няколко смели училища, между които и 90. СУ в София. То се прослави като може би първото училище с модерна среда – внимателно обмислена и изключително добре осъществена. Това е резултатът, който се получава, когато се намери пресечната точка между необходимост, знания и желание. 

За съжаление, както ще видим от следващия пример, който е масов при изпълнението на модернизиране на учебната среда, водещите български интериорни дизайнери и архитекти са по-скоро изключени от процедурите за обновяване на учебни заведения и са заместени от общински и държавни служители, които не са специалисти в областта.

От грозно по-грозно: Физическата среда в училища и детски градини
Снимка: Община Пловдив

Това е снимка на актуален интериор в реновирана учебна стая в детска градина в голям български град. Освен липсата на вкус и за необученото око стават видни редица явни недомислици и грешки:

  • Подбор на възможно най-евтини материали.
  • Използване на обзавеждане, предназначено за други цели – офисни ламелни щори и LED таванни осветителни панели, излъчващи светлина в студения спектър.
  • Абсурден подбор на цветове, предизвикващ у нас непреодолимо желание поне за момент да сме далтонисти. Разбира се, че той е направен без каквото и да е, дори повърхностно проучване за възприятието на цветовете от децата, за цветовите гами и комбинации, утвърдени като подходящи за използване в подобни помещения.
  • Видно е, че ролята на интериорния дизайнер в случая е поета може би от фирмата доставчик на мебелите, които пък от своя страна са нефункционални, бидейки затворени, неудобни за използване от деца и скриващи всичко, което е в тях.

От цялостното произведение на строители и доставчици на обзавеждане лъха на късен социализъм, смесен с некачествени и евтини придобивки от ранната демокрация. Когато децата прекарват голяма част от деня си в подобна среда, съставена от безвкусни и евтини мебели и предмети, те нямат шанса да развият своя естетически вкус и усещане за качество още от малки. Това ги лишава в голяма степен от възможността да формират критично мислене и отношение към средата, която обитават и като възрастни. Последствията са видни за всички: грозни и нефункционални общи пространства, еклектични (за да не използваме по-тежка дума) фасади с висящи климатици, усвоени балкони и топлоизолация във всички възможни и невъзможни цветове, загуба на чувство за принадлежност към общност, която да пазим и развиваме. 

За съжаление, всички знаем защо тези помещения дори след ремонт изглеждат като от миналото. Причината, разбира се, се корени в повсеместната корупция. В България има прекрасни производители на обзавеждане (и за учебни заведения), които са ценени по-скоро в чужбина, отколкото у нас, тъй като критериите за подбор тук са различни. Много често обществените поръчки са направени така, че да елиминират истинската конкуренция при провеждането им.

Разбирането ни за обновяване на учебна среда се свежда до подмяна на дограма, мазилки, подови настилки, врати и поставяне на дразнещи очите лампи със студена светлина – и всичко това изпълнено по възможност с най-евтини материали. 

И също както се питахме за учебниците – Защо трябва да е толкова грозно? – може би след години ще установим, че нищо не се е променило и във физическата учебна среда. Със сигурност част от читателите ще се запитат колко пък да е важно това на фона на цялата недъгавост на образователната система. Много е важно, уважаеми читатели, защото всеки от нас, съгласен или несъгласен, плаща за това с данъците си, изпраща децата си точно в тази среда, която е неразривно свързана с развитието им. А уж всички им желаем само доброто. Някак нелогично. Като да очакваме тържество, когато наоколо всичко спи. В грозно мебелирани стаи, в които не ти се празнува, а ти се реве.

Светът се променя с бясна скорост. Професиите, в които ще се развиват поколенията, започващи днес образователния си път, все още не са измислени. Подготвена ли е нашата образователна система, за да отговори на тези предизвикателства? Какво може и трябва да се промени? А как?

Веднъж месечно в рубриката „Възможното образование“ ще говорим за промяната – такава, каквато искаме да я видим, за добрите примери и за посоките, в които може би е добре да обърне поглед българската образователна система.

Светът гледа към Индустрия 5.0, България – към самун хляб

Post Syndicated from Емилия Милчева original

Светът гледа към Индустрия 5.0, България – към самун хляб

Пенсии, заплати и хляб – предизборни „кюфтета“ в кампания, от която е изцедена протестната гражданска енергия, унижават избирателите. Тази най-евтина форма на популизъм не изисква интелектуална енергия и лидерски качества, нито иновации и смислени аргументи. Преди избори разумът е приспан, а политическата шарлатания – необуздана. 

За деветоюнските избори метеори трудно ще изгреят. Протестният вот ще се свие, останалото от него ще се разпръсне. Вместо за първото място, интригата е за второто, третото, че и четвъртото. България подскача по дупките в асфалта, за който един регионален министър беше открил, че е доста „изяден“, и също като магистрала „Струма“, опряла в Кресненското дефиле, не напредва от години. 

Чести смени – къс хоризонт

Честите смени на правителства – редовни и служебни, водят до липса на последователност в политиките и стратегиите, а това пък затруднява дългосрочното планиране и изпълнение на важни реформи. Дори политическото сглобяване се оказа с хоризонт, по-кратък от година, така че никой здравомислещ човек не би очаквал дългосрочни приоритети от подобно управление. Сменящите се управленски екипи променят приоритетите и политиките, което спира започнати проекти или ги променя конюнктурно. (А понякога, като сделката на „Булгаргаз“ с турската компания „Боташ“, обслужва и небългарски интереси.)

Доказателство е Планът за възстановяване и устойчивост, преправян няколко пъти от различни правителства, с така и неизпълнени ключови условия. Резултатът е, че сега България трябваше да работи за последното си четвърто плащане, а е получила само първото – за разлика от останалите държави в ЕС. Служебният кабинет на Димитър Главчев и министърката на финансите Людмила Петкова се опитват да осигурят плащането на втория транш, чието получаване Асен Василев беше обещал за януари-февруари.

Така България ще загуби част от средствата, а с тях и шансовете за трансформация в по-модерна, зелена и дигитална икономика, като същевременно подобри социалната справедливост и качеството на живот на гражданите си. Само така би могла да укрепи своята позиция в Европейския съюз и на глобалната сцена. Но заради политическия си елит, който сега (отново) убеждава избирателите, че иска да направи точно това, което не прави, пропуска тази възможност.

Евтини подаръци

По-високите пенсии и заплати са нискобюджетни подаръци, гузно извинение на фона на ненаказаната корупция, която се шири във всяка сфера, където се изразходват милиарди публични средства – в енергетика, здравеопазване, пътища. Пенсиите са за 2,039 млн. пенсионери, за чиито скромни доходи вървеше срамно наддаване. Кабинетът на Николай Денков ги увеличи с 10% от 1 юли, служебният кабинет на Главчев, сиреч на ГЕРБ, ДПС и президента, вдигна с още 1 процент предизборната „миза“.

Властта раздава и по-високи заплати – за чиновници, полицаи, военни, учители и всички, които бюджетът (тоест данъкоплатците) издържа. За последните 10 години разходите за техните възнаграждения са се увеличили три пъти, каза наскоро финансистът Любомир Дацов. Толкова за „административната реформа“, „края на гишетата“, намаляването на бюрокрацията и обещанията за заплащане съобразно оценката за работата. 

Популистките решения са лесни, не изискват специални умения и се удават на всички политици. За трудните реформи и модернизацията на държавата са нужни лидери с друга закалка. В противен случай властта ще продължава да подхвърля на гражданите малко пари, евтино олио и хляб вместо качествено образование и умения, за да се справят в една модерна икономика на бъдещето. 

Новият свят

Индустрия 5.0, „разказана“ в доклада Industry 5.0 Towards a sustainable, humancentric and resilient European industry на Европейската комисия, звучи като футуристична приказка на фона на българската реалност. Синергия между хората и машините. Вместо да бъдат заменяни хората с роботи и AI, стремежът е да се подобряват човешките способности и производителността чрез сътрудничество. В тази нова индустрия технологии като разширена реалност (AR) и виртуална реалност (VR) ще имат голямо приложение. (Работниците по поддръжката например могат да използват AR очила, за да виждат данни и инструкции в реално време, насложени върху машини. Така ще се намалят грешките и престоят.)

Коботи (роботи за сътрудничество) ще работят заедно с хората, помагайки им в задачи, които изискват прецизност, сила или повтарящи се действия, като оставят място за човешката креативност и вземане на решения. Алгоритмите за изкуствен интелект и машинно обучение ще анализират огромни количества данни, за да се фокусират хората върху стратегическите решения. 

Къде е България в този нов свят със своите над 1 милион граждани в активна възраст, които нито учат, нито работят, нито са регистрирани в бюрата по труда? 

Вее руски знамена на връх Шипка и шумно спори защо „Ергенът“ не е избрал нито една от „джукесите“.

Гражданите не искат хляб, нито пасти

През 1992 г. българинът е изяждал средно по 160,4 кг хляб годишно, през 2023 г. тази консумация е спаднала повече от два пъти – 72,5 кг, и продължава да намалява. 

Таванът от 15% за търговската надценка на бял, „Добруджа“ и типов хляб заедно с удължаването на нулевата ставка по ДДС до края на 2024-та (което прави две години) са проформа мерки. От нулевата ставка по ДДС дотук се възползваха (само) производителите на хлебни изделия и търговците. При годишна инфлация от 2,4% през април – доказателство за охлаждане, мярката е показна, не и смислена. Никой от народните представители не се възпротиви срещу въвеждането ѝ – току-виж го обвинили, че не мисли за „хляба на народа“. Освен това е в навечерието на предизборната кампания. 

Оценка на въздействието на тази законодателна промяна обаче липсваше, затова и депутатите сложиха срок за влизане в сила от 1 юли. Тоест може да я има, а може и да я няма, ако я отменят преди това. Но избирателите вече изядоха захарния памук от новината за евтиния хляб. 

Индустрия 5.0? Наред сега е цената на тока.

Олинклузив туризмът в Тунис – възможност или проблем?

Post Syndicated from Георги Велев original

Олинклузив туризмът в Тунис – възможност или проблем?

В днешно време възприемаме Тунис като все по-популярна средиземноморска дестинация със слънчев климат, алтернатива на стандартните Гърция, Турция и Хърватия за лятна ваканция. По стечение на обстоятелствата обаче северноафриканската държава е изиграла ключова роля в историята на моето семейство в близкото минало. В края на 70-те и началото на 80-те години Тунис се нуждае от квалифицирани специалисти в редица сфери – например лекари, учители и проектанти, които наема по силата на междудържавни споразумения, включително и със социалистически страни като България.

Между семейните разкази и реалността

През 1979 г. моите баба и дядо преподават специализирани инженерни и архитектурни предмети в Строителния техникум в Пловдив (днес професионална гимназия „Арх. Камен Петков“). Решават да участват в програма за изпращане на учители в Тунис, одобрени са от държавата, изучават разговорен френски и с посредничеството на външнотърговското дружество „Техноекспорт“ заминават за пет години в крайбрежния Габес в южната част на страната.

Моят чичо е ученик в гимназиалния етап, затова се премества с родителите си, като завършва средно образование в международен лицей в столицата. Баща ми и майка ми са вече студенти и остават в България, но имат възможност да прекарат медения си месец в Тунис. В детските си години слушах увлекателни истории за далечна държава с изобилие от стоки в магазините, обширни пустини и поля, където виреят шафран, фурми и маслини. 

Превъртам лентата на живота почти три десетилетия напред и се намирам в самолета над Средиземно море, в началото на едноседмична ваканция, по време на която заедно с група приятели отсядаме в олинклузив хотели в курорта Хамамет и в града оазис Тузир. Първоначалното ми впечатление съвпада с епизодичните ми спомени от Българското Черноморие:

стотици туристи, закусващи, обядващи и вечерящи едновременно в огромни ресторанти, в които се приготвя разточително количество храна.

В тризвездните хотели, като този в Хамамет, обилността компенсира сравнително ниското качество на ястията и нерядко комбинацията от престояли продукти и пикантни подправки води до хранителни отравяния. Затова и не е учудващо, че значителна част от храната не се харесва на гостите, остават неизядена и се изхвърля. 

В Тузир ни настаняват в четиризвезден хотел и вкусът на традиционните гозби е осезаемо по-добър. Независимо от това, поведението на гостите не се променя особено – наличието на практически неограничено количество храна се явява своеобразна покана за преяждане и разхищение, което се доказва и от академичните публикации по темата. Ежедневната гледка на десетки чинии, препълнени с кускус, картофи и пилешко месо, които се озовават на боклука, ме подтикна да проуча проблема в малко по-широк контекст.

Ухание на жасмин и магазини с празни рафтове

„Жасминовата революция“ от 2010–2011 г., която дава началото на Арабската пролет и води до отстраняването на дългогодишния диктатор Зин Абидин Бен Али от президентския пост, избухва след емблематичното самозапалване на уличен търговец в Сиди Бу Зид. Причините за масовото недоволство сред хората са коренят във високите нива на безработица, широко разпространената бедност, корупцията, пропила властта, и не на последно място – в недостига на основни хранителни продукти. 

Прохождащият плурализъм в страната и опитите за либерален преход посредством поредица от демократични избори са рязко прекъснати от преврата през юли 2021 г., организиран от дошлия на власт две години по-рано президент Каис Сайед. Впоследствие парламентът и върховният съд са разпуснати и през юли 2022 г. е проведен референдум, бойкотиран от мнозинството граждани, чрез който формата на управление на Тунис се променя в изцяло президентска република. 

Политическата нестабилност през последното десетилетие води до непоследователни действия и хаотични решения в ключов за държавата сектор като земеделието. Към концептуалните проблеми се добавят негативните икономически последствия от пандемията COVID-19 и климатичните промени, които в местен контекст предизвикват намаляване на жизненоважните валежи през зимата и увеличение на летните температури с до 7–12 градуса. 

Официално изчислената безработица от 15,6 % (21,2 % при жените) в средата на 2023 г. и високата инфлация при храните (13,9 % през есента на миналата година) говорят, че значителната бедност сред местното население не може лесно да бъде изкоренена. Въпреки дългогодишната практика на правителството да отделя все повече средства, за да субсидира цените на основни храни, като брашно, ориз, олио и грис, от който се прави традиционният кускус, широко разпространените липси в магазините не могат да се преодолеят. Напротив, оказва се, че подобна политика всъщност е контрапродуктивна, защото изсмуква свежия паричен ресурс в хазната, необходим за осигуряването на продоволствена сигурност.

Въпреки тези негативни тенденции, в олинклузив хотелите липсват мерки за оползотворяване на остатъците от ястията, например чрез даряването ѝ на нуждаещите се хора посредством хранителни банки. Това е донякъде разбираемо в държава, в която практически не съществуват политики за устойчиво управление на хранителните ресурси, а въвеждането им само в конкретно място за настаняване е трудоемко и скъпо. Необходимо е да отчетем и ролята на европейските туроператори, които масово рекламират Тунис като бюджетна дестинация. Затова не е изненадващо, че

туристите очакват в ресторантите обилни порции на ниски цени, без да имат представа за трудностите, пред които са изправени местните жители. 

Възстановяването на ваканционното пътуване след края на епидемията от COVID-19 създава възможности за растеж на туристическата индустрия и в същото време увеличава желанието на бизнеса за бърза печалба, която по същността си е антипод на устойчивите практики. Туризмът допринася за около 5% от брутния вътрешен продукт в Тунис и е от изключителна важност за най-развитите крайбрежни региони, но липсата на наложени устойчиви практики в бранша задълбочава съществуващите в страната екологични проблеми. 

Пластмасата – спасение или непосилно бреме?

Когато пристигнах в Хамамет, носех със себе си метална бутилка за многократна употреба, която се оказа абсолютно безполезна през следващата седмица. Чешмяната вода в Тунис не се препоръчва за пиене от чужденци – вкусът е неприятен, нивата на добавен хлор и флуор са високи и консумацията може да доведе до сериозни стомашни проблеми. Поради тези причини в олинклузив хотелите и ресторантите се ползват огромен брой еднократни пластмасови бутилки за минерална вода.

За да придобиете представа за мащаба на отпадъците,

в един стандартен хотел с 800–900 гости за седем дни могат да се генерират между 10 000 и 15 000 бутилки, които се изхвърлят в огромни кошове.

За намаляване на пластмасовия отпечатък съществуват разнообразни възможности, като инсталиране на системи за пречистване на чешмяната вода чрез обратна осмоза или поне поставяне на диспенсъри за минерална вода, които гостите да ползват със свои чаши и бутилки. 

Според статистиката само между 4 и 7 % от отпадъците в Тунис се рециклират, всяка година се създават нови 2,6 млн. тона отпадъци, а екотаксите са прекалено ниски и не стимулират бизнеса да интегрира иновативни и екосъобразни решения. Неадекватната система за управление на отпадъците в държава със сух и горещ климат води до допълнителни проблеми – разпространение на заразни болести, като тиф, дизентерия и холера, замърсяване на ограничените подземни извори на питейна вода и опасност от пожари в нерегламентирани сметища близо до градовете.

Олинклузив туризмът в Тунис – възможност или проблем?
Улица в Тунис, осеяна с отпадъци © Георги Велев

Както по улиците на древния Картаген в близост до средиземноморското крайбрежие, така и по пътищата, водещи дълбоко в бедуинските територии на юг, видяхме огромно количество пластмасови боклуци, най-вече използвани бутилки и торбички. Кактусите, сред чиито бодли засядат стари найлонови пликчета, за жалост се оказаха една от най-често срещаните гледки по време на пътуването ни. Това, разбира се, не е изолиран проблем само в северноафриканската държава, доколкото плаващите гуми в реките и купчините изхвърлени отпадъци около популярните язовири често изумяват чужденците в България. 

Начините за справяне с пластмасовата криза са идентични за Европа и Африка – увеличаване на рециклирането и компостирането, намаляване на ползването на пластмасови изделия за еднократна употреба, заедно с по-високи данъци, които да отразяват реалното количество генериран боклук от домакинствата и бизнеса и да стимулират налагането на устойчиви практики.

За постигане на дългосрочни резултати в Тунис са необходими последователни усилия в различни сфери – повишаване на осведомеността сред гражданите, включване в процесите на всички заинтересовани страни, включително на неформалните събирачи на боклук, известни като barbechas, и засилване на отчетността и ефективността на общините.

Въпроси без лесни отговори

Разбира се, отговорът на въпроса в заглавието на тази статия няма как да бъде еднозначен и окончателен. Екологичните проблеми имат комплексен характер и компаниите в сектор „хотелиерство и ресторантьорство“ дори при най-добро желание представляват само една брънка в скъсаната верига на устойчивото развитие в Тунис. Бизнесът може да има както позитивна, така и крайно отрицателна роля в подобни процеси, а

държавата е тази, която задава правилата и следва да изисква спазване на определен тип природосъобразни политики.

Моето северноафриканско пътуване ме научи, че проучването на старите фамилни истории е добра изходна точка при пътешествия в непознати държави, но най-важни са липсата на предразсъдъци и отвореното сърце за осъзнаване на предизвикателствата, с които местните хора се сблъскват в настоящето. 

The collective thoughts of the interwebz

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.