Kernel prepatch 5.2-rc1

Post Syndicated from corbet original

Linus has released the 5.2-rc2 kernel
prepatch and closed the merge window for this development cycle.
Nothing particularly odd going on this merge window. I had some
travel in the middle of it, but to offset that I had a new faster
test-build setup, and most of the pull requests came in early (thank you)
so my travels didn’t actually end up affecting the merge window all that

JKS: Extending a Self-Signed Certificate

Post Syndicated from Bozho original

Sometimes you don’t have a PKI in place but you still need a key and a corresponding certificate to sign stuff (outside of the TLS context). And after the certificate in initially generated jks file expires, you have few options – either generate an entirely new keypair, or somehow “extend” the existing certificate. This is useful mostly for testing and internal systems, but still worth mentioning.

Extending certificates is generally not possible – once they expire, they’re done. However, you can have a new certificate with the same private key and a longer period. This sounds like something that should be easy to do, but it turns it it isn’t that easy with keytool. Even with my favourite tool, keystore explorer, it’s not immediately possible.

In order to reuse the private key to have a new, longer certificate, you need to do the following:

  1. Export the private key (with keytool & openssl or through the keystore-explorer UI, which is much simpler)
  2. Make a certificate signing request (with keytool or through the keystore-explorer UI)
  3. Sign the request with the private key (i.e. self-signed)
  4. Import the certificate in the store to replace the old (expired) one

The last two steps seem to be not straightforward with keytool or keystore exporer. If you try to sign the request with your existing keystore keypair, the current certificate is used as the root of the chain (and you don’t want that). And you can’t remove the certificate and generate a new one.

So you need to use OpenSSL:

x509 -req -days 3650 -in req.csr -signkey private.key -sha256 -extfile extfile.cnf -out result.crt

The extfile.cnf is optional and is used if you want to specify extensions. E.g. for timestamping, the extension file looks like this:


After that “simply” create a new keystore and import the private key and the newly generated certificate. This is straightforward through the keystore-explorer UI, and much less easy through the command line.

You’ve noticed my preference for keytool-explorer. It is a great tool that makes working with keys and keystores easy and predictable, as opposed to command-line tools like keytool and openssl, which I’m sure nobody is able to use without googling every single command. Of course, if you have to do very specific or odd stuff, you’ll have to revert to command line, but for most operations the UI is sufficient (unless you have to automate it, in which case, obviously, use the CLI).

You’d rarely need to do what I’ve shown above, but in case you have to, I hope the hints above were useful.

The post JKS: Extending a Self-Signed Certificate appeared first on Bozho's tech blog.

Can a New Anti-Piracy System Really Defeat Cinema “Camming”?

Post Syndicated from Andy original

During February, China’s National Copyright Administration (NCAC) announced that it would be upping efforts to deal with copyright infringement.

On top of a promise to “dig deep” into the sources of piracy and “sternly investigate” online platforms that help to distribute pirated content, the NCAC said it would also target unauthorized “camming”.

Camming, the act of recording movies in theaters with video cameras, has been a major headache for the entertainment industries for decades. Illegal copies often hit the Internet within hours of a movie’s premiere, as was the case last month with Avengers: Endgame.

While the NCAC clearly couldn’t do anything about that serious event, the question remains whether physical deterrents (such as bag searches and action against complicit theater owners) can also be augmented by technical measures.

Before Endgame dramatically hit the web, the China-based partnership of Ogilvy and Focus Film Media, part of Focus Media Group, announced that they had developed a new system to prevent camming taking in place in cinemas.

“Originality is the soul of the film industry and the foundation from which it thrives upon; it is our job to protect this originality,” said Jason Jiang, Founder and Chairman of Focus Media Group.

“We are delighted to have gone beyond a conventional approach and develop the ‘Piracy Blockr,’ which allows us to address the problem in a discrete but effective way, ensuring that the film industry is protected for years to come.”

Piracy Blockr in action? (Credit: Ogilvy/Focus Film Media)

The image above, although clearly mocked up, provides an idea of how the system is supposed to work. A watermark, invisible to the viewer, is captured by camcorders when an attempt is made to record the screen.

So how does it work? TorrentFreak spoke with Ogilvy to find out.

“There is a lot more to light than what mere human eyes can detect, but a device in your pocket can help you see beyond your biological limits. Our eyes can only detect colors of light that we see as a rainbow, primarily shades of red, orange, yellow, green, blue, indigo, and violet,” says Silvia Zhang, Ogilvy Marketing & Communications Manager.

“So while our naked eyes can’t pick up on the wavelength of infrared light, the sensors in your phones and cameras can – essentially making the invisible visible.”

Image: Supplied by Ogilvy

Anyone with a smartphone can easily see what the system is about. Simply press a button on an infrared remote control and point it at the camera lens and the image on the screen will display the infrared light emitted by the device. The camera can ‘see’ the infrared light, we can’t.

“We used this to our advantage to combat the multi-billion dollar illegal cam recording industry by embedding panels of infrared light powered watermarks, which we call the ‘Piracy Blockr’, behind cinema screens in China,” Zhang adds.

The idea of using infrared light to foil pirates isn’t new. A report dating back almost 10 years reveals that Japan’s National Institute of Informatics had teamed up with Sharp to pulse infrared light through cinema screens to disturb digital recording devices.

Since we haven’t heard of any such devices actually being deployed in cinemas, we asked Ogilvy how many screens its system currently ‘protects’ in China. The company didn’t respond to our question, despite repeated attempts.

We also asked how the Piracy Blockr system is able to defeat determined cammers who attach infrared filters to their devices. The company didn’t respond to that question either. A request for a real-life image or video clip of Piracy Blockr in action received the same response.

Some research appears to have been carried out in India (pdf) which considered the challenges presented by pirates who deploy infrared filtering but the problem clearly isn’t straightforward. If it was, someone would be making millions by now while resigning ‘camming’ to history.

As for Piracy Blockr, we won’t be holding our breath while waiting for a live demo.

Source: TF, for the latest info on copyright, file-sharing, torrent sites and more. We also have VPN reviews, discounts, offers and coupons.


Post Syndicated from original

неделя 19 май 2019

Апартаментгейт: След затварянето на Имотния регистър Името на Цацаров изчезна от скандална сделка

Post Syndicated from Биволъ original

неделя 19 май 2019

The Pirate Bay’s Oldest Torrents Survived 15 Years of Turmoil

Post Syndicated from Ernesto original

When The Pirate Bay launched in the second half of 2003, the World Wide Web looked nothing like it does today.

Mark Zuckerberg was still preoccupied with “Facemash,” the “hot or not” site he launched before Facebook was invented. YouTube wasn’t around yet either, nor were Twitter and Instagram, which launched years later.

At the time nearly everyone used regular computers to access the web. Smartphones and tablets didn’t exist, and high-quality online video streaming was unthinkable on most residential Internet connections. If there was anything to stream at all.

People interested in watching a movie could use the Internet to buy a DVD at one of the early webshops or sign up with Netflix, which shipped DVDs through the mail. There were no download stores yet.

Given this context, imagine the appeal of a website that offered a high-quality archive of digital movies and tv-series to download, for free.

That site was The Pirate Bay.

TPB in 2014

Remarkably, many of the videos that were posted on the site during the early days remain available today. In fact, quite a few torrents on The Pirate Bay have been around longer than some of the site’s users.

This is quite an achievement, as torrents require at least one person with a full copy of the file to keep it alive. This prompted us to take a look at the oldest Pirate Bay torrents that are still being shared today.

During the early months of the site, it appears that some torrents were purged or otherwise lost. The oldest ones we can find data back to March 2004, which means that they are well over 15 years old today. 

An episode of “The High Chaparral” has the honor of being the oldest torrent. The file was originally uploaded on March 25, 2004, and although it lists zero seeders in search results, there are still several people actively sharing the torrent.

Many of the other torrents in the list above need some help. However, the Top Secret Recipes E-Books and a copy of the documentary Revolution OS, which covers the history of Linux, GNU, and the free software movement, are doing very well.

While these torrents have survived one-and-a-half decades of turmoil, including two raids, they’re still going strong. In part, perhaps, because some people want to keep history alive.

“To maintain history, I will gladly put this on my seedbox forever,” one commenter writes below the High Chaparral torrent, with another one adding “I will save this torrent for history!!!”

History indeed, as it is clear that things have changed over the past 15 years. In the early days, The Pirate Bay wasn’t just popular because people didn’t have to pay. It was often the only option to get a digital copy of a movie, TV-show, or even a music album. It was a revolution in a way.

This is still the case to a certain degree in some countries, but to many, the magical appeal has gone now that there are so many legal alternatives online.

It’s worth keeping in mind, though, that these legal alternatives were in part a direct answer to sites such as The Pirate Bay.

In fact, if piracy hadn’t existed the world might have looked entirely different today. Piracy showed the entertainment industries that people wanted instant online access to media, a demand that was later fulfilled by iTunes, Netflix streaming, Spotify, and many others.

Today The Pirate Bay remains online. Despite several raids, criminal prosecutions, dozens of website blockades, and other anti-piracy measures, the site continues to thrive. And so do its torrents.

Source: TF, for the latest info on copyright, file-sharing, torrent sites and more. We also have VPN reviews, discounts, offers and coupons.

Къщи за тъщи: Имотният регистър, регистрите на ДФЗ и отворените данни на Търговския регистър са недостъпни

Post Syndicated from Биволъ original

събота 18 май 2019

Rightscorp Done Anti-Pirating? Stock Worthless, Website Gone

Post Syndicated from Andy original

For many years, anti-piracy outfit Rightscorp has been on a mission to turn piracy into profit.

The company monitors BitTorrent networks, captures IP addresses, then asks ISPs to forward cash settlement demands to its subscribers.

While some companies in the same niche have “gone big” by demanding hundreds or even thousands of dollars for each alleged infringement, Rightscorp deployed a “speeding fine” model. To make Rightscorp go away, the company regularly demanded settlements of between $20 and $30, shared with rightsholders 50/50.

These, of course, mounted up. According to a set of financial results covering the three months ended September 30, 2017, Rightscorp had closed more than 230,000 alleged cases of infringement.

What happened after that is unclear, as the company opted not to report any further financial details in public. If it had, they probably wouldn’t have made pretty reading.

During the nine months ended September 30, 2017, Rightscorp recorded a net loss of $1,448,899. During the same period a year earlier, it lost $1,380,698. As a result, the company had just $3,147 left in cash at the end of September 2017.

Against the odds, however, Rightscorp appears to have kept going, although what that means on an operational level is anyone’s guess. Now, however, the writing appears to be on the wall.

A cursory visit to Rightscorp’s website today doesn’t yield any detailed information. Or, indeed, any information at all.

Most pages are completely blank apart from a solitary line of text on its investor page. An ironic one too given how Rightscorp frequently demanded that ISPs should suspend the accounts of subscribers who refuse to pay up.

Those who called for those to be suspended, have been suspended

We’re not aware of any public explanations being made by Rightscorp but things don’t look bright and sunny on the investor front either.

In January 2012, Rightscorp shares (RIHT) reached the dizzy heights of $0.80 each. At the beginning of 2015, they were worth $0.074, falling to $0.017 in January 2017.

From there, things only got worse. At the time of writing Rightscorp stock is currently worth just $0.0025.

So what next for Rightscorp? It seems unlikely the company is still sending out settlement demands, without a working website it can’t handle any payments. But even if it could, the amounts probably wouldn’t amount to much.

During its last reporting period covering the three months to September 2017, it collected just $45,848 from BitTorrent users but paid out $22,924 of that amount to copyright holders.

Finally (and whatever happens to the company next), it’s important to note that Rightscorp data is still being utilized in various copyright infringement lawsuits filed by music companies against ISPs in the United States, including against Cox Communications and Grande Communications.

Indeed, the data collated for use against Grande customers cost the RIAA $700,000. That was considerably better value for Rightscorp than scraping $20 from each infringer and then having to pay $10 straight back out. That last big deal might’ve been the last throw of the dice but only time will tell.

Meanwhile, Rightscorp founder and former CEO Christopher Sabec is currently advising “cannabis cultivators, manufacturers and other licensees” over at Fox Rothschild LLP, an appointment that was announced this March.

Source: TF, for the latest info on copyright, file-sharing, torrent sites and more. We also have VPN reviews, discounts, offers and coupons.

Cloudflare architecture and how BPF eats the world

Post Syndicated from Marek Majkowski original

Cloudflare architecture and how BPF eats the world

Recently at Netdev 0x13, the Conference on Linux Networking in Prague, I gave a short talk titled “Linux at Cloudflare”. The talk ended up being mostly about BPF. It seems, no matter the question – BPF is the answer.

Here is a transcript of a slightly adjusted version of that talk.

Cloudflare architecture and how BPF eats the world

At Cloudflare we run Linux on our servers. We operate two categories of data centers: large “Core” data centers, processing logs, analyzing attacks, computing analytics, and the “Edge” server fleet, delivering customer content from 180 locations across the world.

In this talk, we will focus on the “Edge” servers. It’s here where we use the newest Linux features, optimize for performance and care deeply about DoS resilience.

Cloudflare architecture and how BPF eats the world

Our edge service is special due to our network configuration – we are extensively using anycast routing. Anycast means that the same set of IP addresses are announced by all our data centers.

This design has great advantages. First, it guarantees the optimal speed for end users. No matter where you are located, you will always reach the closest data center. Then, anycast helps us to spread out DoS traffic. During attacks each of the locations receives a small fraction of the total traffic, making it easier to ingest and filter out unwanted traffic.

Cloudflare architecture and how BPF eats the world

Anycast allows us to keep the networking setup uniform across all edge data centers. We applied the same design inside our data centers – our software stack is uniform across the edge servers. All software pieces are running on all the servers.

In principle, every machine can handle every task – and we run many diverse and demanding tasks. We have a full HTTP stack, the magical Cloudflare Workers, two sets of DNS servers – authoritative and resolver, and many other publicly facing applications like Spectrum and Warp.

Even though every server has all the software running, requests typically cross many machines on their journey through the stack. For example, an HTTP request might be handled by a different machine during each of the 5 stages of the processing.

Cloudflare architecture and how BPF eats the world

Let me walk you through the early stages of inbound packet processing:

(1) First, the packets hit our router. The router does ECMP, and forwards packets onto our Linux servers. We use ECMP to spread each target IP across many, at least 16, machines. This is used as a rudimentary load balancing technique.

(2) On the servers we ingest packets with XDP eBPF. In XDP we perform two stages. First, we run volumetric DoS mitigations, dropping packets belonging to very large layer 3 attacks.

(3) Then, still in XDP, we perform layer 4 load balancing. All the non-attack packets are redirected across the machines. This is used to work around the ECMP problems, gives us fine-granularity load balancing and allows us to gracefully take servers out of service.

(4) Following the redirection the packets reach a designated machine. At this point they are ingested by the normal Linux networking stack, go through the usual iptables firewall, and are dispatched to an appropriate network socket.

(5) Finally packets are received by an application. For example HTTP connections are handled by a “protocol” server, responsible for performing TLS encryption and processing HTTP, HTTP/2 and QUIC protocols.

It’s in these early phases of request processing where we use the coolest new Linux features. We can group useful modern functionalities into three categories:

  • DoS handling
  • Load balancing
  • Socket dispatch

Cloudflare architecture and how BPF eats the world

Let’s discuss DoS handling in more detail. As mentioned earlier, the first step after ECMP routing is Linux’s XDP stack where, among other things, we run DoS mitigations.

Historically our mitigations for volumetric attacks were expressed in classic BPF and iptables-style grammar. Recently we adapted them to execute in the XDP eBPF context, which turned out to be surprisingly hard. Read on about our adventures:

During this project we encountered a number of eBPF/XDP limitations. One of them was the lack of concurrency primitives. It was very hard to implement things like race-free token buckets. Later we found that Facebook engineer Julia Kartseva had the same issues. In February this problem has been addressed with the introduction of bpf_spin_lock helper.

Cloudflare architecture and how BPF eats the world

While our modern volumetric DoS defenses are done in XDP layer, we still rely on iptables for application layer 7 mitigations. Here, a higher level firewall’s features are useful: connlimit, hashlimits and ipsets. We also use the xt_bpf iptables module to run cBPF in iptables to match on packet payloads. We talked about this in the past:

Cloudflare architecture and how BPF eats the world

After XDP and iptables, we have one final kernel side DoS defense layer.

Consider a situation when our UDP mitigations fail. In such case we might be left with a flood of packets hitting our application UDP socket. This might overflow the socket causing packet loss. This is problematic – both good and bad packets will be dropped indiscriminately. For applications like DNS it’s catastrophic. In the past to reduce the harm, we ran one UDP socket per IP address. An unmitigated flood was bad, but at least it didn’t affect the traffic to other server IP addresses.

Nowadays that architecture is no longer suitable. We are running more than 30,000 DNS IP’s and running that number of UDP sockets is not optimal. Our modern solution is to run a single UDP socket with a complex eBPF socket filter on it – using the SO_ATTACH_BPF socket option. We talked about running eBPF on network sockets in past blog posts:

The mentioned eBPF rate limits the packets. It keeps the state – packet counts – in an eBPF map. We can be sure that a single flooded IP won’t affect other traffic. This works well, though during work on this project we found a rather worrying bug in the eBPF verifier:

I guess running eBPF on a UDP socket is not a common thing to do.

Cloudflare architecture and how BPF eats the world

Apart from the DoS, in XDP we also run a layer 4 load balancer layer. This is a new project, and we haven’t talked much about it yet. Without getting into many details: in certain situations we need to perform a socket lookup from XDP.

The problem is relatively simple – our code needs to look up the “socket” kernel structure for a 5-tuple extracted from a packet. This is generally easy – there is a bpf_sk_lookup helper available for this. Unsurprisingly, there were some complications. One problem was the inability to verify if a received ACK packet was a valid part of a three-way handshake when SYN-cookies are enabled. My colleague Lorenz Bauer is working on adding support for this corner case.

Cloudflare architecture and how BPF eats the world

After DoS and the load balancing layers, the packets are passed onto the usual Linux TCP / UDP stack. Here we do a socket dispatch – for example packets going to port 53 are passed onto a socket belonging to our DNS server.

We do our best to use vanilla Linux features, but things get complex when you use thousands of IP addresses on the servers.

Convincing Linux to route packets correctly is relatively easy with the “AnyIP” trick. Ensuring packets are dispatched to the right application is another matter. Unfortunately, standard Linux socket dispatch logic is not flexible enough for our needs. For popular ports like TCP/80 we want to share the port between multiple applications, each handling it on a different IP range. Linux doesn’t support this out of the box. You can call bind() either on a specific IP address or all IP’s (with

Cloudflare architecture and how BPF eats the world

In order to fix this, we developed a custom kernel patch which adds a SO_BINDTOPREFIX socket option. As the name suggests – it allows us to call bind() on a selected IP prefix. This solves the problem of multiple applications sharing popular ports like 53 or 80.

Then we run into another problem. For our Spectrum product we need to listen on all 65535 ports. Running so many listen sockets is not a good idea (see our old war story blog), so we had to find another way. After some experiments we learned to utilize an obscure iptables module – TPROXY – for this purpose. Read about it here:

This setup is working, but we don’t like the extra firewall rules. We are working on solving this problem correctly – actually extending the socket dispatch logic. You guessed it – we want to extend socket dispatch logic by utilizing eBPF. Expect some patches from us.

Cloudflare architecture and how BPF eats the world

Then there is a way to use eBPF to improve applications. Recently we got excited about doing TCP splicing with SOCKMAP:

This technique has a great potential for improving tail latency across many pieces of our software stack. The current SOCKMAP implementation is not quite ready for prime time yet, but the potential is vast.

Similarly, the new TCP-BPF aka BPF_SOCK_OPS hooks provide a great way of inspecting performance parameters of TCP flows. This functionality is super useful for our performance team.

Cloudflare architecture and how BPF eats the world

Some Linux features didn’t age well and we need to work around them. For example, we are hitting limitations of networking metrics. Don’t get me wrong – the networking metrics are awesome, but sadly they are not granular enough. Things like TcpExtListenDrops and TcpExtListenOverflows are reported as global counters, while we need to know it on a per-application basis.

Our solution is to use eBPF probes to extract the numbers directly from the kernel. My colleague Ivan Babrou wrote a Prometheus metrics exporter called “ebpf_exporter” to facilitate this. Read on:

With “ebpf_exporter” we can generate all manner of detailed metrics. It is very powerful and saved us on many occasions.

Cloudflare architecture and how BPF eats the world

In this talk we discussed 6 layers of BPFs running on our edge servers:

  • Volumetric DoS mitigations are running on XDP eBPF
  • Iptables xt_bpf cBPF for application-layer attacks
  • SO_ATTACH_BPF for rate limits on UDP sockets
  • Load balancer, running on XDP
  • eBPFs running application helpers like SOCKMAP for TCP socket splicing, and TCP-BPF for TCP measurements
  • “ebpf_exporter” for granular metrics

And we’re just getting started! Soon we will be doing more with eBPF based socket dispatch, eBPF running on Linux TC (Traffic Control) layer and more integration with cgroup eBPF hooks. Then, our SRE team is maintaining ever-growing list of BCC scripts useful for debugging.

It feels like Linux stopped developing new API’s and all the new features are implemented as eBPF hooks and helpers. This is fine and it has strong advantages. It’s easier and safer to upgrade eBPF program than having to recompile a kernel module. Some things like TCP-BPF, exposing high-volume performance tracing data, would probably be impossible without eBPF.

Some say “software is eating the world”, I would say that: “BPF is eating the software”.

Movie Piracy Giant Shuts Down

Post Syndicated from Ernesto original

To most people in the West, may not ring a bell, but in Arabic speaking countries, it’s been a piracy beacon for years.

The site, which proudly boasted a “Made in Egypt” tagline, offered access to pirated copies of movies and TV-shows. These could be downloaded and streamed for free, often with subtitles. was most popular in Egypt where it was among the ten most visited sites in the country. In addition, it was also the number one pirate site in many neighboring countries, including Algeria, Kuwait, Morocco and Saudi Arabia.

This week, however, the site’s operators decided to throw in the towel, without prior warning. Those who access today only see the site’s logo, with النهاية. underneath it, which means “the end.”

It’s unclear why the site, dubbed by some as the Netflix for the poor, took this drastic decision.

In a message on the site’s official Facebook account, which has since been removed, the site mentioned that several Egyptian ISPs has started to block the site. Shortly after, the site shut down, but whether there’s a connection remains uncertain.

ISP blockades were indeed put in place recently. They didn’t just target, but also other sites including Arab Lions, Akoam, Movies land, Arab Seed, Mazzika Today, Shahid4u, and Cima4up. Some of these switched to new domain names subsequently, but Egy didn’t.

Some people assumed that the blockades triggered the shutdown, but that would be a rather unusual response. This is also what a follow-up message in the Facebook comment section suggests. There, a site operator noted that it’s bigger than just the blocking efforts in Egypt.

Without an official statement on the reason for the shutdown, people can only speculate. The most likely explanation, perhaps, is some kind of legal pressure, but until the operators share more details, that remains a guess.

Whatever the real reason might be, for millions of people the site’s closure is a big blow. Twitter is littered with messages from people mourning the site’s demise. Not just from Egypt, but from many other Arabic speaking countries as well.

“Whoever did it & was reason of closing it [sic], you take some good prayers from many of us in this Ramadan..,” one commenter noted, with someone else adding that “Summer without #egybest will be a sad summer.”

Others expressed their state of mind through memes.’s gone

Considering the massive size of the site, there’s a huge void to be filled and several ‘copycats’ and competitors are eager to jump in. We’ve already seen several people hijacking the #egybest hashtag on Twitter to promote alternative streaming sites and piracy portals.

There’s little doubt that many of’s users will ultimately find a new home, but considering the massive response on social media, the original will be missed.

Source: TF, for the latest info on copyright, file-sharing, torrent sites and more. We also have VPN reviews, discounts, offers and coupons.

Седмицата в „Тоест“ (13–17 май)

Post Syndicated from Тоест original

Мъдростта не е натрупване на факти, а по-задълбочено вникване в големите истини. […] Ако проучите бедността, ще попаднете на обезправени жени. Ако проучите благоденствието, ще откриете жени, които имат сила и власт и я използват.

Когато жените могат да решават дали и кога да имат деца, когато могат да решават дали, кога и за кого да се омъжват, когато те имат достъп до здравни грижи, когато сами преценяват колко неплатен труд да полагат, когато получават желаното образование, вземат необходимите за себе си финансови решения, радват се на уважение на работното място, имат равни права с мъжете и се издигнат с помощта на други жени и мъже, които ни учат на лидерство и ни насърчават да заемаме по-високи постове, тогава жените благоденстват, а семействата и общностите им благоденстват заедно с тях.

Може да възприемаме всеки един от тези проблеми като стена или като врата. Мисля, че аз вече знам по кой от двата начина да ги възприемам. В сърцето и съзнанието на придобилите сила жени днес „всяка стена е врата“.

Нека заедно да разрушим стените и да минем през вратите.

Мелинда Гейтс, „Няма връщане назад“ (изд. Обсидиан, 2019)

Започваме редакционния си текст с този цитат на Мелинда Гейтс не само защото книгата ѝ предстои да излезе на български език идния вторник. През изминалата седмица щатът Алабама прие най-строгите ограничения на правото на аборт, приемани досега в САЩ. Факт, който може и да изглежда далечен, но е тревожен знак за регрес по отношение на правата на жените, извоювани и отстоявани трудно и до днес. А в днешния свързан свят нищо не е твърде далеч.

Йоанна ЕлмиВ сходен контекст започнахме този брой още вчера с извънредното публикуване на обширното изследване в две части на Йоанна Елми по темата за публичната истерия около Националната стратегия за детето 2019–2030 г. Считаме темата за изключително важна, включително извън контекста на конкретния казус.

Или както друг наш автор по същия повод коментира: „В обществото ни се използва модел на пропаганда и дезинформация, който цели да разруши демократичната култура и мислене, доколкото такива изобщо има у нас. Стъпвайки на неинформираността и разрушеното доверие в публичните институции, използвайки перверзните ефекти на комуникацията в интернет, инструментализирайки естествените страховете на хората за децата им, този модел прилага по учебник ментално отравяне на обществената среда.“

Христо ХристевТова са думи на експерта по право на ЕС доц. д-р Христо Христев, чиято лекция „Европа под въпрос(и)?“, изнесена в Университета на Лотарингия, продължаваме да публикуваме в адаптиран превод на български и тази седмица. Днес може да прочетете втората част, озаглавена „Какво е Европа за гражданите?“. Очаквайте последната, трета част в следващия ни брой идната събота.

Александър Детев🎧 Извън обичайния си ритъм е и подкастът ни „Паралели и меридиани“, а причината, разбира се, са изборите за Европейски парламент следващата неделя. Миналата седмица отправихме поглед към предизборната ситуация във Великобритания, Франция и Холандия, а в новия ни епизод Александър Детев обсъжда евроизборите и кампанията в Австрия и Германия с Иван Пранджев, член на австрийската либерална формация НЕОС, и Боян Юруков, който живее в Германия и е ангажиран с гласуването на българите зад граница.

Но това не е всичко. Специално за „Тоест“ се съгласи да даде интервю белгийският режисьор Лоде Десмет, автор на документалния филм Brexit: Behind Closed Doors, който бе излъчен на 8 и 9 май по BBC4 и проследява детайли от кухнята на преговорите между ЕС и Великобритания. Чуйте го в новия ни подкаст епизод.

Светла ЕнчеваНа същия 8 май, но у нас, парламентът гласува на първо четене промени в Наказателния кодекс, с които на практика разшири обхвата на неизбежната отбрана. Проблемът е, че според юристи промените противоречат на Конституцията на Република България и на Европейската конвенция за защита на правата на човека, а предложенията на „Обединени патриоти“ отново експлоатират страховете на хората и недоверието в институциите. В тази връзка прочетете материала на Светла Енчева „Колко неизбежна е „неизбежната отбрана“?“.

Иначе, не че недоверието в институциите у нас е безпочвено. Особено когато непрекъснато доказват, че мерят с двоен аршин. Може ли дребна грешка в данъчната ви декларация да превъзбуди НАП така, че буквално да ви докара инфаркт? Уви, точно това се е случило с документалистката и наша авторка Малина Петрова. А историята ѝ разказва Венелина Попова.

Да не си помислихте, че някой се е извинил за причиненото неудобство и здравословни грижи? Не, разбира се. Но пък за сметка на това прошка от съпартийците си през седмицата поиска не кой да е, а Ахмед Доган. Разбира се, излишно е да се впечатляваме от този акт, подгизнал от фалш и неискреност, но пък е редно да се запитаме какво стои под повърхността. Прочетете коментара на Емилия Милчева „Кой ще прости на Доган“.

Георги ВелевИ накрая, нека ви разходим до Париж. Пролетта е най-подходящият сезон за това. Текстът ни обаче не е пътепис, а поредният материал от рубриката ни „Градове за хората“. Георги Велев разказва за урбанистичната еволюция на френската столица в статията си „Новата парижка революция“.

Приятно четене и слушане!

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Какво е Европа за гражданите?

Post Syndicated from Христо Христев original

<< Към част първа

Ако трябва да потърсим отговор на въпроса има ли защо да търсим заедно преодоляването на трудностите, пред които е изправен днес Европейският съюз, вероятно най-убедителните аргументи в подкрепа на това процесът на европейска интеграция да продължи, са свързани с всичко, което Обединена Европа даде и дава на гражданите от своето възникване и развитие до наши дни. И в това отношение трябва да се подчертае, че особено значим е приносът на ЕС за страните от Централна и Източна Европа.

Безпрецедентен период на мир, свобода, социален прогрес и възходящо икономическо развитие

Европейският съюз е част от нашия живот от десетилетия. Дори в „новите“ държави членки от Централна и Източна Европа вече има поколение, което не си спомня или не знае нищо от времето преди присъединяването на държавите ни към ЕС – от целия процес на преговори, сближаване на законодателствата, от всички усилия, които обществата ни осъществиха, за да постигнат историческата цел да станат част от европейската интеграция. Забравени са ограниченията за пътуване в друга държава и дългите опашки пред посолствата на държавите от ЕС, на които се чакаше от ранни зори за виза, за да се отиде за няколко дни до свободното общо европейско пространство. Необходимостта да получиш разрешително, за да пребиваваш, учиш или работиш в друга държава, която съществуваше, преди да бъдем част от европейската интеграция.

Пътуването за уикенд или почивка до друга държава в Европа вече е част от нашето ежедневие. Финансирането, предоставяно от фондовете на ЕС за цели от обществен интерес, е по-познато и по-достъпно за частни субекти от финансирането от националния бюджет, доколкото такова изобщо съществува. Общият бюджет на Съюза подкрепя и допълва националните политики в много области, като земеделие, регионално развитие, транспорт, научни изследвания и иновации, висше образование, социална проблематика, което е от особено значение за по-бедните държави в Съюза.

И въпреки всичко това въпросът какво прави Европа за нас продължава да се поставя. Затова, в навечерието на изборите за Европейския парламент, които несъмнено представляват най-значимият момент на формиране на обща воля за развитието на ЕС и с оглед на всички трудности, пред които европейското обединение е изправено, все пак си струва да си дадем ясна сметка за най-същественото, което ЕС е дал и дава на всеки от нас, гражданите на Европа.

Макар да е казано много пъти, никога не трябва да забравяме и да се уморяваме да напомняме, че европейската интеграция осигури на гражданите на всички държави в Европа, които днес са и граждани на ЕС, най-дългия период на мир, който историята на нашия континент познава от векове. Без този траен мир изключителното икономическо развитие, благоприятните условия на живот и всички останали предпоставки за запазване на европейския модел общество, основан на върховенството на правото, плурализма на идеите и демокрацията, не биха били възможни.

Европейското обединение и връщането на държавите от Източна Европа в Европа

За страните от Централна и Източна Европа, които в продължение на почти половин век бяха подчинени на тоталитарен модел на управление, доминиран от режима на съветския комунизъм, и откъснати от общите тенденции на развитие на Европа и свободния свят, европейската интеграция даде дори повече. Присъединяването на държавите от тази част на континента към ЕС беше мощен, основен и определящ фактор на демократизация, икономически растеж и излизане от мъртвата зона на влияние на Москва.

Ресурсите, отделени от европейския бюджет за реформиране на икономиките, институциите, публичната система и гражданското общество на бившите комунистически държави, бяха основен фактор за промяната в нашите общества, за установяването на необходимите условия за изграждане на пазарна икономика и постигане на висок и устойчив икономически растеж. Без помощта на ЕС историческият скок, който Централна и Източна Европа направи в своето развитие спрямо десетилетията преди това, не би бил възможен.

Различните възможности за свободно движениe, гарантирани на гражданите на ЕС, за да учим, работим и живеем в страна, която изберем, за да се радваме на нещата, които харесваме и докосват сърцата ни, са станали естествена и неразривна част от нашия живот. Без дори да се замисляме как бихме живeли, ако между нашите държави се издигнат граници, ако загубим правото да пътуваме свободно между тях.

Социалният капитал, който свободното движение в Европа създава, е изключително значим фактор за развитието на отделните страни в ЕС, особено на тези държави от Съюза, които са по-назад от общото ниво на развитие. Именно това свободно движение и в двете посоки и обвързване на обществата е най-ценното нещо, което европейската интеграция дава. Без това взаимно свързване на хората, което европейското обединение позволи, бившите комунистически държави не биха могли действително да преодолеят неофеодалния модел на общество на институционализирана несвобода, който Москва наложи след края на Втората световна война, откъсвайки държавите от Централна и Източна Европа от естествения им път на развитие, от мястото, което обективно имат в Европа.

Членството на държавите от Централна и Източна Европа в ЕС е също така мощен фактор за еволюция и израстване в юридически план, за сближаване на правните системи на нашите държави и установяването на правен порядък и модел на публично регулиране, който почива на защитата на правата на човека, правната сигурност, равенството на гражданите; на действителни ефективни гаранции, че публичната власт няма да бъде упражнявана произволно, държавата няма да се държи като феодален собственик на своите граждани, обществените ресурси няма да облагодетелстват основно тези, в чиито ръце в даден момент се намира кормилото на управлението.

Запазване и развитие на европейския обществен модел

В този контекст, въпреки всички дефицити и трудности, които ЕС има, и отвъд пропагандата, развивана от крайните политически и обществени кръгове в Европа с помощта на външни сили, които целят да отслабят и разпаднат европейското обединение – не трябва да губим ясната представа, че европейската интеграция е най-важното средство, с което разполагаме, за да запазим и развием този модел на общество, който позволи на Европа да има изключителната си роля и място в израстването на човешката цивилизация. Обществен модел на свобода, ефективно гарантирани и приложими основни права, плурализъм на идеите, частна собственост и свобода на икономическа инициатива, толерантност и ефективно равенство пред закона, но също така включващ премерена публична регулация, основана на солидарността и съвместното решаване на общите проблеми. Този модел на общество, който дава собственият облик на Европа и европейската демокрация спрямо всички други свободни общества извън нашия континент.

Запазването и развиването на европейския обществен модел е невъзможно без общо действие в рамките на ЕС. Както поради външните фактори и рискове, които го поставят под въпрос – враждебна и агресивна политика на трети страни, икономическа експанзия на държави и икономики, които конкурират европейския бизнес, обективни проблеми, които надхвърлят националните граници, като очертаващата се климатична криза или масовите миграционни потоци; така и поради „вътрешни“ фактори, като генерализирането на корупцията в някои държави от ЕС, проблемите на бедността и маргинализацията на големи групи граждани, ерозирането на гражданската и демократична култура, абсолютното преследване на печалба, съчетано с нежелание да се носи каквато и да е отговорност към обществото, да се спазват установените мерки на защита на слабите страни в икономическите отношения и в обществото – потребители, работници и служители, болни хора и лица с увреждания.

Илюзорно е да се смята, че дори големите държави в Европа, като Германия, Франция или Италия, могат да запазят самостоятелно европейския модел общество. Да запазят и развият витална обществена система, която просперира в глобализирания свят. Още по-опасно е да се вярва на сирените, които пеят, че това може да стане чрез връщането на границите, издигането на стени, изолирането ни от другите в Европа или от света.

И ако все още се съмняваме какво ни дава и защо ни е необходима Обединена Европа, добре е да си поставим честно въпросите:

Как отделните държави на европейския континент, сами и без мащаба и възможностите за консолидирано общо действие, които осигурява ЕС, ще преодолеят проблемите, които надхвърлят националните граници или дори границите на един континент? Как точно ще успеем чрез национален егоизъм и високомерие, граници, визи и изолирани до отделни страни решения да вървим напред във време, когато икономиката, комуникациите, но и проблемите, които заплашват бъдещето, не познават национални граници?

Честният отговор на този въпрос е, че такъв път напред не съществува.

Настоящата публикация е втората част от лекцията „Европа под въпрос(и)?“, изнесена от автора в Университета на Лотарингия по покана на Европейския университетски център и Градската агломерация на Нанси.

Заглавна снимка: Priscilla Du Preez

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Колко неизбежна е „неизбежната отбрана“?

Post Syndicated from Светла Енчева original

Миналата седмица парламентът прие на първо четене промени в Наказателния кодекс (НК), с които се разширява обхватът на така наречената „неизбежна отбрана“. Според гласуваното с пълно мнозинство от присъстващите предложение на „Обединени патриоти“ няма предели за неизбежната отбрана, когато „нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилището“, както и когато е насочено срещу „живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем“. При това не е задължително и двете хипотези да се случват едновременно. Тоест може да става дума само за противозаконно влизане в жилището или само за заплаха за живота, здравето и т.н. Да го кажем по-просто. Приемат ли се окончателно тези промени в НК, ако прецените, че някой незаконно е влязъл у вас, ще можете да го убиете. Ако някой тръгне да ви бие, пак ще можете да го убиете.

Според юристи изменението в НК противоречи както на Конституцията на България, така и на основни документи, които страната ни е ратифицирала, например Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. В Конституцията ни е записано, че България гарантира живота, достойнството и правата на личността (чл. 41, ал. 2), както и: „Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.“ (чл. 28).

Законопроектът на „Патриотите“ всъщност отлежава повече от година – внесен е още на 18 април 2018 г. Тогава той бе отхвърлен от работна група към Правосъдното министерство, от Върховната касационна прокуратура, от адвокати и преподаватели по право. И изненадващо сега е приет на първо четене в навечерието на изборите за Европейски парламент, като окончателното му гласуване е оставено за след тях.

Типично за „Патриотите“, предложението за промени в НК е кампанийно. Но какъв е поводът за него?

Законопроектът беше внесен, след като в началото на март миналата година пловдивският анестезиолог Иван Димитров застреля човек, опитал се да извърши кражба в гаража му. Според първоначалната версия убитият е влязъл през нощта в дома на лекаря, където освен него са били жена му и децата му, и той е действал при самозащита. После стана ясно, че истината е друга – стрелецът е наблюдавал през прозореца поне половин час приготовленията за обира на гаража му, без да сигнализира на полицията. После излязъл на двора с незаконен пистолет, започнал да крещи, че е от полицията, и накрая застрелял Жоро Девизов. Убитият е разполагал с нож и отвертка, но така и не ги е извадил от дрехите си.

Още преди да бъдат изнесени тези подробности обаче, хиляди хора протестираха в Пловдив в защита на лекаря. Именно по време на тези протести започна да се говори за промяна на статута на неизбежната отбрана. И въпреки че фактите се оказаха други, пловдивският анестезиолог се превърна в своеобразна емблема на борбата за правото да убиеш някого, който влиза у вас и застрашава теб и семейството ти.

Историята и реакциите към нея поразително напомнят на случая с иконописеца Йордан Опиц от 2012 г. Тогава той уби бягащ човек, застрелвайки го в гръб само защото е бил във входа му и според сина му е възнамерявал да извърши кражба. Опиц оправда постъпката си с думите: „Аз не съм защитавал моя живот, а съм защитавал жилищата на моите съседи.“ И все пак общественото мнение застана на страната на иконописеца, а не на пристрастената му към наркотиците жертва.

Съвсем скорошен случай, по отношение на който също се правят аналогии с „неизбежната отбрана“, е този за кипърския фермер, прегазил с пикапа си човек, който не за първи път е извършвал кражба в имота му. И после минал още няколко пъти през него, за да е сигурно, че го е убил. Очевидно е, че нищо неизбежно и отбранително няма тук.

Масовото съзнание у нас обаче не прави ясна разлика между човешки живот, дом и собственост. Още по-притеснително е, че очевидно и законодателят не прави.

В гласуваните промени в НК става дума за незаконно влизане в жилището и за нападения, насочени срещу хора. Само че в предварителната оценка на въздействието, приложена към мотивите за законопроекта, се забелязва съвсем различен акцент. Там точно три пъти се споменава думата „собственост“, в два от тях – в словосъчетание с „частна“. Конкретните цитати са „зачестилите случаи на нарушаване на неприкосновеността на частната собственост и застрашаване на живота и здравето на българските граждани“, „ще подейства превантивно на лицата, които посягат на частната собственост“ и „предотвратяването на престъпленията срещу собствеността, застрашаващи живота и здравето на гражданите“.

Последната формулировка заслужава особено внимание, защото показва пълното объркване на вносителите, което е на път да бъде узаконено. Престъпленията срещу личността и престъпленията срещу собствеността са коренно различни неща. Убийството и телесните повреди например са престъпления срещу личността, а кражбата и грабежът – срещу собствеността. Те са предмет и на различни глави в НК – съответно втора и пета. Няма как предотвратяването на единия тип престъпления да окаже влияние върху другия само защото в нечии глави се правят популистки аналогии между тях.

Подобни размивания на основни понятия са повече от опасни. Те превръщат саморазправата в легитимна и пренебрегват проблемите за границите и допустимостта. Да защитаваш себе си и семейството си и да защитаваш имота си се възприема като едно и също. По същия начин не се прави разлика между дом, имот и етажна собственост.

И иконописецът, и анестезиологът, и фермерът не са извършили убийствата в домовете си. По тази логика престъпленията им не попадат в обсега на промените на НК.

Попадат обаче в логиката на вносителите, които под знамето на защитата на личността се опитват да прокарат правото на неограничена защита на собствеността. Целта е не толкова да защитаваш себе си и семейството си, колкото да имаш правото да застреляш всеки, който влезе в имота ти. Или във входа ти.

Докъде може да стигне размиването на понятията? Нищо чудно в скоро време да престане да се прави разлика между дом и квартал, населено място, държава. Лозунги като „Нашият дом е България“ могат да се превърнат в морално основание за застрелване на всеки, който ни изглежда съмнителен.

Другото притеснително нещо в мотивите на законопроекта и обществените настроения, свързани с тях, е, че слагането на знак за равенство между личност и собственост привилегирова личностите със собственост за сметка на онези без. От едната страна имаме хора с имоти, от другата – такива, които нямат какво да им се открадне. Според основните български, европейски и международни правозащитни документи и едните, и другите в еднаква степен имат право на живот. В Наказателния ни кодекс обаче това може скоро да се промени.

Вече се появиха хипотези, че гласуваните промени са стъпка към бъдещи опити за либерализиране на режима за притежание на оръжие. За разлика от САЩ, Европа е по-рестриктивна по отношение на огнестрелното оръжие, поради което и масовите убийства в училища например са особена рядкост. В Германия дори се обмисля забрана на носенето на ножове с острие, по-дълго от 6 сантиметра. След атентата в Крайстчърч Нова Зеландия забрани полуавтоматичните оръжия. А България се е запътила към Дивия запад.

Трябва да признаем, че обществените настроения, на които отговарят промените в НК, имат своите основания. Те се коренят в страховете на хората, че не са защитени.

Особено в малките населени места, в които полицай почти не стъпва и както кражбите, така и посегателствата срещу личността могат да приемат страховити размери. Затова понякога саморазправата изглежда единственият възможен изход. Ала не бива да се забравя, че вината за това е в лошото функциониране на институциите. Ако саморазправата се легализира, това няма да ги накара да заработят по-добре. Нито ще намали престъпността. Само убийствата ще станат повече.

Решението би било в това полицията да е там, където и когато има нужда от нея, а съдът да си върши работата професионално. Също и да има мерки за подкрепа и ресоциализация за хора, изпаднали от обществото и оказали се в омагьосания кръг между бедността, зависимостите и престъпността.

Тези мерки обаче не са популистки, а напротив – хората трябва да бъдат убеждавани в смисъла им, а в България няма кой да прояви политическата воля за това. Другият им „недостатък“ е, че не са подходящи за предизборно „изтъргуване“ на още малко парламентарен комфорт за управляващите.

Заглавна снимка: © Marcus Trapp

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Колко струва един сгрешен код

Post Syndicated from Венелина Попова original

Ако се казвате Румен Порожанов и подадете пред Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) невярна или непълна имуществена декларация, което на практика е едно и също, се оказва, че не сте отговорен пред закона. Или поне това не личи от действията на Комисията, създадена да следи прилагането на същия този закон.

Както стана ясно миналата седмица, в качената на сайта на КПКОНПИ електронна декларация за доходите и имуществото на вече бившия министър на земеделието и храните за 2017 г. не фигурират данни за придобитите от съпругата му апартаменти и земеделска земя. В хартиеното копие от декларацията, която Порожанов е подал, тези обстоятелства обаче фигурират.

Причина за разминаването между данните в двата документа е не грешка, а напълно съзнателно декларирано желание на висшия чиновник да скрие тази информация. Това се оказа възможно с едно просто отбелязване на поле, използвано за партньори във фактическо съжителство, но без брак, какъвто случаят с Порожанов не е. В Комисията обаче никой не си е направил труда да провери посочените обстоятелства, преди да публикува електронния вариант на декларацията, въпреки очевидното съвпадение на фамилните имена на министъра и на неговата съпруга. Разминаването в данните, посочени в двете форми на декларацията – електронната и хартиената, техният подател обясни пред медиите с техническа грешка, а в КПКОНПИ се чудеха как е станало това.

Ако не сте от кастата на недосегаемите, съществува голям риск да се окажете в тежка беда, в случай че допуснете техническа грешка я в годишна декларация, я в платежно нареждане за превод към бюджета. Санкцията няма да ви се размине. И няма значение кой сте, какъв сте, какво сте правили. Няма значение, защото всички сме равни пред закона или поне би трябвало, нали така?

Ето накратко една поучителна история за отношението на държавата към нейните граждани. Случила се е на документалистката Малина Петрова, но всеки един от нас би могъл да бъде на нейното място. Десетина дни преди Великден тя получава електронно съобщение от частен съдия-изпълнител, че е образувано административно производство спрямо нея и е издадено постановление за обезпечителни мерки по повод дължима сума от 3049,70 лв. на основание чл. 200 във връзка с чл. 195, ал. 1–3 и чл. 201–207 от ДОПК.

В същото писмо е посочен и седемдневен срок, в който постановлението може да бъде обжалвано или да се възрази. Същият срок важи и за „предоставяне на документи, сведения или предприемане на действия, ако това се изисква“, пише в електронното съобщение до Петрова. Превантивно съдия-изпълнителят е запорирал личната ѝ сметка и е въпрос на дни да приложи изпълнението. Денят е петък. На разположение има само 5 работни дни за възражения и доказателства за невинност. Генерирано съобщение уведомява НАП, че тя е получила уведомлението и срокът започва да тече от мига на неговото отваряне. Накратко: няма мърдане.

Съобщението е шоково за нищо неподозиращата до този момент гражданка, пенсионерка от шест години, но работеща на свободна практика. За разлика от повечето наивни данъкоплатци, които не пазят документи и се доверяват на компютърните умения на държавната администрация, Петрова не е забравила старото римско правило, че думите отлитат, написаното остава. Тя намира всички платежни нареждания, сканира ги и ги изпраща на съдия-изпълнителя, дори за платени задължения, но с изтекъл срок на давност. Това, че съществува петгодишна давност, научава случайно от интернет.

Но после започва истинската сага – банковите документи доказват несъстоятелността на претенцията, но нищо не може да се направи, докато не бъдат нанесени поправките в системата. Този път интернет връзката е еднопосочна. Никакъв НАП не генерира съобщение, че получава писмата с приложените документи, и реагира чак на писмо с обратна разписка по остарелия, но сигурен метод – чрез Български пощи. Дали защото писмото е влязло във входящата поща, или заради споделения факт, че тази история е причинила инфаркт на Малина Петрова, но незабавно е възложена проверка, която приключва със заключението, че гражданката не дължи нито стотинка на държавата, всички суми са били платени в срок и завеждането на съдебен иск е резултат от недоразумение.

Трябваше ми доста време, за да се ориентирам в кореспонденцията и документацията по този заплетен казус. За да разбера накрая, че до тази драматична сага се стига заради един… код. Просто когато превеждала данъка по данъчната си декларация за 2013 г., Петрова вписала към единната сметка кода за социалното осигуряване, а не за данъка върху общия доход. И така, заради объркания код, парите са стояли в същата сметка цели 6 години, без това да направи впечатление на когото и да е. Завели дело, осъдили я, към сумата прибавяли нови задължения, също платени в срок, натрупали се лихви и от 730 лв. в началото сумата набъбнала с лихвите до 3049,70 лв., а госпожата се оказала длъжница на държавата без абсолютно никакво основание. Просто така, заради един сгрешен код. После ви дават на съдия-изпълнител и той ви довършва, ако не сте имали благоразумието да си пазите документите и да докажете в седемдневния срок, че сте невинен.

Някой би попитал защо ми беше да разказвам този случай и да не би да е първият, който ни прави свидетели на административния произвол на държавата. Направих го, защото някои от вас може да познават Малина Петрова или да са гледали нейни филми – поне „Приключено по давност“, който не е изгубил давност, за съжаление. В контекста на нестихващите скандали за ограбването на държавните и европейските средства у нас, сравнението за прилагането на двоен стандарт спрямо обикновените граждани и „недосегаемите“ от различните етажи на властта се набива в очи драстично.

Попитайте всеки адвокат има ли подобни случаи в своята практика. Ще чуете умопомрачителни истории за хора, останали на улицата, с конфискувани жилища и запорирани банкови сметки. Някои заради 50 лева. Както и за договорки между нотариуси и частни съдебни изпълнители, които ограбват имуществото на гражданите, предимно на възрастни и беззащитни хора. Потресаващи практики под закрилата на закона в европейска държава в ХХI век.

Както виждаме, и в двата описани случая – на Румен Порожанов и на Малина Петрова – става дума за сгрешени кодове. Само че в първия случай това е направено напълно съзнателно и с умисъл да бъде прикрито имущество на съпругата на бившия земеделски министър – деяние, което дори и да не е ощетило държавния бюджет, е нарушение на закона и опит да се скрият следите на едни имоти, очевидно от гузна съвест. В случая с известната документалистка става дума за недопустимо чиновническо безхаберие и бюрократично отношение към гражданите, което може да съсипе човешки живот.

Заглавна снимка: © Димитър Механджиев

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Кой ще прости на Доган

Post Syndicated from Емилия Милчева original

В българската политика има един човек, когото, подобно на Делян Пеевски, никой не е виждал публично вече шеста година. До нас достигат свидетелства за материалната му наличност благодарение на речите, които държи по Коледа пред партийна върхушка в покоите си, и редки писмени изявления. Тези откровения на прорицателя биват тълкувани и разнищвани от дарака на „общественото мнение“, издигнало Ахмед Доган до позицията на магьосник с обществени функции (ползваме определението на Джеймс Фрейзър от антропологичното му изследване „Златната клонка“).

Първобитните общества според Фрейзър познават двама човекобогове – на религията и на магията. Човекобогът от магически тип е „чисто и просто човек с необикновени способности, каквито повечето му събратя му приписват“. „Цялото му същество, телом и духом, е така фино настроено към хармонията на света, че докосването на ръката или обръщането на главата му може да предизвика трепет, който ще премине през всеобщата схема на нещата…“

Това може да ни помогне да разберем по-добре морфичния резонанс, за който (ни) говореше Ахмед Доган през 2015 г. – и „не се ебаваше“. Така разбираме и че Доган го има – мисли, следователно съществува (по Рене Декарт). Тази седмица той отново просъществува чрез призив, разпространен от ДПС, подписан с „Винаги ваш Ахмед Доган“, в който почетният председател се обръща към „разсърдените и разочарованите“, за да поиска прошка с думите: „… ако има допуснати грешки в близкото минало – Простете!“

Ако има?

Разкаянието е преди прошката. А прошката се дава лично и означава, че прощаващите се отказват да търсят правосъдие и справедливост на земята, отказват се да настояват и да чакат възмездие и обезщетение. Как човек, който се има за човекобог, за свръхчовек, моли за прошка?

Студентът Разколников от „Престъпление и наказание“ на Достоевски (любим автор на Доган), който убива бабичката лихварка и добрата ѝ сестра, станала свидетел на престъплението, го прави, защото се има за избран, необикновен, не за някой от тълпата, но се пречиства чрез покаяние и изкупление, за да стигне до прошката. Няма разкаяние в Догановото „простете“. Има „ако“. Ако има нещо, няма нищо, нали така казваме.

От позицията на човекобог, комуто са присвоили званието „пазител на етническия мир в България“, пожизненият партиен лидер натъртва колко важни са европейските избори за ДПС и как трасират пътя за добро представяне на следващите местни и парламентарни избори. Четирима евродепутати, колкото сегашните, е поставил като цел Доган – разбира се, по-рано. Към момента социологическите проучвания дават твърди два мандата на ДПС, за три ще се изискват по-сериозни усилия – представянето на листата не е предизвикало възторг сред избирателите на Движението.

Самата листа бе рекламирана като най-младата, със средна възраст 30 години. Преференциите при ДПС са забранени, а на първите четири места са недотам младежи: 1. Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ (49 години), 2. Делян Пеевски (38 години), депутат с един работен ден досега в 44-тия парламент; 3. Илхан Кючюк (33 години), евродепутат и председател на младежкото ДПС; 4. Искра Михайлова (61 години), евродепутатка и бивша министърка на екологията.

Може би Доган трябва да поиска прошка заради листата.

Защото Пеевски не е изразител на интересите на избирателите на ДПС, той крепи интересите на една друга група, значително по-малка, но осигуряваща огромни материални блага на почетния председател на ДПС и управляващата Движението клика. Няма български гражданин, който да не е наясно с това. Присъствието му във всички листи на ДПС от 2009-та насам и съзаклятието между почти всички политически сили да не произнасят името му, освен с добро, го направи нарицателно.

„Политическият код на ДПС се основава на постоянното подмладяване и непрекъснато движение към по-добри условия на живот, с по-голяма свобода, отговорност и толерантност“, заявява Доган в тазседмичния призив.

ДПС не спира развитието на младите хора да живеят в един по-добър свят, който „имат куража да изградят за себе си“. Пеевски е доказателство. Когато го вкараха в политиката, едва беше прескочил 20 години, днес вече е метафора на сенките – но изградил за себе си и за още неколцина един по-добър свят.

Може би Доган трябва да поиска прошка заради „Булгартабак“.

След като му простят за Пеевски, ще трябва да поиска прошка заради „Булгартабак“. Защото поне на два пъти бе пресечен пътят на сериозни стратегически инвеститори, които искаха да купят холдинга. Но вместо това попадна в ръцете на фирма, регистрирана с руски капитали, предала го по-нататък в Пеевските ръце. А те пък го приключиха. С което от българския пазар изчезна един от големите купувачи на тютюн, произведен именно от избиратели на Движението.

Може би Доган трябва да поиска прошка заради същите тия тютюнджии.

Защото в началото на тоя век, когато ДПС официално управляваше заедно с царската партия, им обеща алтернативен поминък – земеделие, което да замести отглеждането на тютюн. И това не се случи.

Може би Доган трябва да поиска прошка заради разминаването между думи и действия.

В последната известна засега реч – предновогодишната в края на 2018-та, почетният председател на обявилата се за либерална партия ДПС говори за нарастващата бедност, спад с 85% на инвестициите за десет години (2008–2018) и как „погрешно поднесената неолиберална концепция за тотална дерегулация на новородената пазарна икономика“ я е осакатила. „Сега нямаме нито пазарна икономика, нито свободна конкуренция, нито сериозен държавен ангажимент в икономиката“, заяви Доган. А ДПС, заедно с всички управлявали досега партии, трябва да поиска прошка за това.

В същата тази реч Доган заяви: „На евроизборите, на местните избори и на следващите парламентарни избори (редовни или предсрочни) всяка партия да представи проект за ускорено развитие на страната, които да предизвикат обществен дебат“. Къде е проектът на ДПС – или партията не изпълнява заръките на човекобога?

Както беше написал д-р Тони Филипов в един от прочутите си „Делници на един луд“, като чете някоя от речите на доктора по философия, пред очите му „се явяват отрудените избиратели на агата, които нижат тутун и цъкат с език: „Бу адама чок челеби!“ Но някои избиратели на ДПС не нижат тютюн – управляват къщи за гости, защото са част от фамилията на лидера Карадайъ и защото ДПС от години, явно или скрито, разпределя едни порции от европейските средства за земеделие. И това не се променя от факта дали БСП, или ГЕРБ са на власт.

В друга реч, от Осмата национална конференция през януари 2013 г., последната му публична проява, Доган каза относно Борисов: „Навярно тепърва ще се анализира случаят „ГЕРБ и Бойко Борисов“ в най-новата история на България. Най-вече от гледна точка на въпроса защо след близо 20-годишен преход към пазарна икономика и демокрация Властовата система на държавата беше обсебена от идентифицирани летящи обекти от подземния свят?“

Но ако се намери отговор на този въпрос, тогава трябва да се намери и на друг – за съюза на Доган и ДПС с „Мултигруп“ и Илия Павлов.

А може би най-напред трябва да поиска прошка от българските турци,

които толкова дълго плашеше с „Възродителния процес“, но така и не поиска възмездие за извършителите му. Да не би защото се съюзи с тях…

На Осмата национална конференция на ДПС срещу Ахмед Доган бе извършено покушение с газов пистолет от Октай Енимехмедов и на следващия ден Доган обяви, че се оттегля като председател на Движението за права и свободи. Оттогава досега единствената информация за него са речите му и увеличаването на личното му богатство – от собствеността на Боянските сараи до ТЕЦ „Варна“ и сделката за студен резерв и проекта за пристанище.

Почетният председател на ДПС не е единственият, чието благосъстояние се е увеличило. Нито единственият, който смята, че му се полага по право. Но по това се различават общественият магьосник и българския политик. Първият се наема със задачи, които са за доброто на племето, вторият го прави заради егото си и лакомията си за власт и богатство.

Заглавна снимка: Стопкадър от приветствието на д-р Ахмед Доган на Деветата национална конференция на ДПС

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Новата парижка революция

Post Syndicated from Георги Велев original

Със своите около 11 милиона жители агломерацията на Париж е най-голямата в Европейския съюз, като изпреварва Лондон, района Рур в Германия и Мадрид. Звучи логично всички тези хора да имат ежедневна необходимост да ползват автомобилите си – за да стигнат до работа, да се видят с приятели или да гледат театрално представление в центъра на града. Неслучайно и премиерът на Франция от 1962 г. до 1968 г. Жорж Помпиду е твърдял разпалено, че les Français aiment leurs bagnoles („французите обичат колите си“), докато под негово ръководство 13 километра стари пътища и кейове по десния бряг на Сена се превръщат в шестлентов булевард.

Както и много от останалите световни мегаполиси, Париж преживява сериозна трансформация през 60-те и 70-те години на XX век, когато водеща тенденция в градското планиране е приоритизацията на автомобилния трафик пред нуждите на пешеходците и велосипедистите. Освен булеварда край Сена се изгражда и дългият 35 км, обикалящ центъра околовръстен път, известен като Boulevard périphérique de Paris, който цели по-лесното придвижване между отделните части на метрополията. Едва десетилетия по-късно и след множество емпирични проучвания урбанистите стигат до извода, че повече пътища с подобрена пропускливост всъщност водят до нарастващо ползване на автомобили в градовете, което пък спомага за увеличаването на задръстванията.

За щастие на туристите и гражданските групи, защитаващи културното наследство, и в онази епоха центърът на Париж е считан за твърде красив и осеян със забележителни сгради, така че новите автомобилни артерии до голяма степен го заобикалят. Този факт съдържа в себе си доза историческа ирония, защото емблематичните широки булеварди, около които са подредени неокласически сгради с фасади с цвят на слонова кост, са творение на една предходна градска революция.

През втората половина на XIX век, по време на управлението на Наполеон III, историята на френската столица е белязана от радикалните идеи на Жорж-Южѐн Осман. Администраторът от немски произход e избран за префект на регион Сена и преобразява Париж, като събаря почти 20 000 сгради и изгражда 34 000 нови на тяхно място. Извън чистата статистика, старите къщи са били ниски, схлупени и непроменени от Средновековието, а масивните сгради от времето на Осман са именно това, което изниква в съзнанието, когато говорим за „парижка архитектура“. Благодарение на неговата амбиция и упорство, се превръщат в реалност мащабни проекти като Северната и Източната гара (Gare du Nord и Gare de l’Est), Централните хали (Halles de Paris), някои от най-известните площади и паркове в града, в т.ч. Булонският и Венсенският лес (Bois de Boulogne и Bois de Vincennes), Операта (Palais Garnier) и десетки булеварди.

Радикалните идеи и методи на Осман му създават множество врагове и когато е принуден да напусне длъжността си през 1870 г., след 18 години начело на Париж, яростният му противник – републиканецът Жул Фери, възкликва: „Ние плачем с очи, пълни със сълзи, за стария Париж, за Париж на Волтер, на Демулен, за Париж от 1830 г. и 1848 г., когато виждаме гигантските, неприемливи сгради, скъпоструващото объркване, триумфалната вулгарност, ужасния материализъм, които ще завещаем на наследниците си.“

Сто и четирийсет години след Жорж-Южèн Осман, Париж претърпява нова урбанистична революция, макар и в по-скромни мащаби и с далеч по-деликатни средства. В опит да се пребори с километричните задръствания и пословично мръсния въздух, първата жена кмет на столичния град Ан Идалго предприема твърда и последователна политика. В нейната визия колите в центъра на мегаполиса трябва да намалеят, хората да имат повече място за разходка, игра и прекарване на време на открито, а велосипедистите се превръщат във важен участник в трафика. Концепцията на Идалго поставя на водещо място проблеми като необходимостта от трансформация на знакови градски пространства, адаптацията към климатичните промени в урбанистични условия и намаляването на заболяванията, причинени от автомобилния трафик чрез отделяне на фини прахови частици и азотни оксиди. Дори само няколко дни, прекарани в пешеходни обиколки из централните части на Париж, демонстрират нагледно предимствата на иновативните ѝ идеи, изпреварващи по смелост политиките в градове като Лондон и Ню Йорк.

Квартал „Марѐ“ без автомобили

Квартал „Марѐ“ без автомобили

Квартал „Марѐ“ без автомобили

Квартал „Марѐ“ без автомобили

Квартал „Марѐ“ се намира в близост до десния бряг на Сена и представлява лабиринт от тесни, виещи се улички и малки площади с градини, между които са разположени сгради с вековна аристократична история или магазини, принадлежащи на местното еврейско общество. Градоустройствените промени на Наполеон III пропускат района и след период на упадък, продължил до края на 60-те години на XX век, днес Марѐ е известен със своите галерии, музеи, кафенета и ресторанти.

За да бъде освободено повече пространство за туристи, колоездачи и улични артисти, в неделя и на официални празници улиците в квартала се затварят за движение. Мярката не изисква инвестиция на сериозни суми, като пешеходните зони се обособяват с временни знаци, поставят се кашпи с цветя или саксии с ниски дръвчета. През работните дни улиците отново се освобождават за движение, а от мнението на жителите на Париж зависи дали в бъдеще „Марѐ“ ще се превърне в споделена или изцяло пешеходна зона. Концепцията „Париж диша“ (Parisrespire) включва създаването на временни пешеходни зони и в други централни градски части, като улиците около известния канал „Сен Мартен“ и почти целия артистичен квартал „Монмартър“.

Канал „Сен Мартен“

Канал „Сен Мартен“

Улица „Мормартр“

Улица „Мормартър“

Седем километра от историческите кейове покрай река Сена, защитени от Конвенцията за опазване на световното наследство на ЮНЕСКО, вече втора година са зона, обособена за пешеходци, велосипеди и скутери (т.нар. лек трафик). През топлите пролетни дни крайречните алеи са прекрасно място за бягство от забързаното ежедневие и са изпълнени с желаещи за пикник, джогинг или йога.

Забраната за движение на автомобили по някогашните транзитни артерии е посрещната от асоциации на автомобилистите с яростна съпротива и поредица от съдебни дела, но през октомври 2018 г. администрацията на Идалго постига победа след окончателно решение на Административния съд в Париж. Трансформацията на кейовете, вече брандирани от градската управа като „парковете на река Сена“, представлява емблематична победа на съвременна устройствена визия над политиките на Помпиду. И в този случай водеща е концепцията, че градовете трябва да са максимално приятни и удобни за хората, а не за автомобилите.

Източния бряг на р. Сена

Пешеходният източен бряг на р. Сена

Млади хора на брега на Сена

В топлите вечери брегът се изпълва с млади хора

Градската управа е твърдо решена да продължи новаторския си подход и по отношение на емблематичния булевард „Шанз-Елизе“. Въпреки че през годините е смятан за една от най-красивите градски зони в света, всъщност голяма част от пространството е заето от осемте ленти за движение, по които ежедневно преминават десетки хиляди автомобили. До 2025 г. е планирано разширяване на пешеходното пространство, намаляване на пътните ленти и отделяне на обособена зона за трамваи и електрически автобуси. Изглежда, че след няколко години „Шанз-Елизе“ ще бъде по-тиха и зелена улица, а по този начин и още по-приятно място за разходка, кафе с приятели или просто наблюдаване на нескончаемия поток от туристи с фотоапарати.

Бул. „Шанз-Елизе“

Булевард „Шанз-Елизе“

Парк „Андре Ситроен“

Парк „Андре Ситроен“

Политиките на Идалго изглеждат крайно смели, почти революционни, но разгледани в перспектива представляват логична последица от опитите на предишни парижки кметове, като Жак Ширак, Жан Тибери и Бертран Делано, да върнат публичните пространства обратно на гражданите. От създаването на един от най-големите паркове в южната част на Париж на мястото на стария завод на „Ситроен“ през 1992 г., през забраните и ограниченията за движение на автомобили през знакови площади като „Конкорд“, до построяването на стотици километри нови велоалеи, в рамките на последните две десетилетия Париж се трансформира в устойчив зелен град, предизвикващ адмирации с иновативните си методи.

Снимки: © Георги Велев

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

The collective thoughts of the interwebz

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.