Tag Archives: Политика

Съдия Мирослава Тодорова: „Има все по-малко поле за лицемерно отричане на съществуващата опасност за правовата държава“

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/miroslava-todorova-interview/

Мирослава Тодорова е наказателен съдия в Софийския градски съд и бивш председател на Съюза на съдиите в България. Известна е със своята последователна и критична позиция към опитите да бъде подчинена съдебната ни система и е единственият магистрат, завел дело за клевета срещу Цветан Цветанов в качеството му на министър на вътрешните работи. Във Висшия съдебен съвет предложенията за наказание и понижение в длъжност на съдия Тодорова за забавени дела не получиха достатъчна подкрепа и отпаднаха. Пореден опит да бъде заглушен критичният ѝ глас беше публикуването на нейната декларацията за имущество и конфликт на интереси с незаличени лични данни – нейни и на семейството ѝ.

Венелина Попова разговаря с Мирослава Тодорова за практиката на ключови властови позиции в държавата да се поставят лица, посочени от управляващите и паралелната власт, и за възможността за промени в Конституцията, с които да се премахне съветският модел на държавното обвинение.


Съдия Тодорова, в момента най-важната битка на гражданското общество в България е битката за справедливо правораздаване. В нея ясно се обозначиха със своите позиции отделни съдии, между които сте и Вие. Но за това плащате висока цена. Уволнението на двама служители и наказанието на други двама от съдебния Инспекторат премахва ли усещането за целенасочена атака срещу Вас с публикуването на имуществената Ви декларация, която съдържаше личните данни – Вашите, на съпруга и детето Ви, при това без да могат да бъдат заличени?

Смея да твърдя – осъзнавайки непопулярността на тезата като резултат от дългогодишното политическо дискредитиране на съда, – че значителна част от съдийството в годините на Прехода показа издръжливост, целенасоченост и задълбоченост за утвърждаване на разделението на властите, което е в основата на успешната правова държава. Всички съществени реформи в областта на защитата на основните права и за предвиждане на гаранции за справедлив съдебен процес бяха дефинирани и проведени с участието на съдии. В това число включвам и защитата на концепцията за разделяне на административното управление на съдилищата от това на прокуратурите във ВСС и правилата за съдийско самоуправление като контрапункт и противотежест на механизмите за възпроизводство на съдебна номенклатура, която представлява еднакво благоприятна среда и за нечовешко бюрократизиране на институцията, и за властова корупция.

В този смисъл не става въпрос за малцина съдии. Напоследък забелязвам, че актуалният етап на дългогодишния щурм срещу съдебната независимост идва и от политическото популяризиране на невярната теза, че незначително малцинство пречи за пълната победа на съешаването на трите власти, респ. на овладяването на съда от оперативната власт.

Публикуването на личните ми данни създаде впечатление за пореден епизод на индивидуален тормоз с широкоспектърно послание към всички останали съдии, които дръзват. Това налага Инспекторатът към Висшия съдебен съвет ясно да обясни какво се е случило и да обоснове защо са предприети тези тежки дисциплинарни наказания на служители. Без да имаме информация, можем само да спекулираме, а ниското доверие в ИВСС предпоставя и разгръщане на съмнения, че уволненията на редови служители за технически действия са предприети, за да се отклони вниманието от основния проблем.

След избора на главен прокурор предстои такъв и за шеф на КПКОНПИ. Състезанието между двамата кандидати – досегашния главен прокурор Сотир Цацаров и 69-годишния Симеон Найденов, издигнат от партия „Воля“ – прилича на надбягване между здрава и препъната кобила. Пет неправителствени организации обявиха, че бойкотират опорочената парламентарна процедура, за да не я легитимират. Имате ли обяснение за абсолютната арогантност на тези, които налагат насила Гешев и Цацаров на тези постове, без да се съобразяват с мнението на професионалните гилдии, на гражданското общество и на партньорите ни в ЕС?

Като съдия заради разделението на властите не мога да коментирам конкретните партийни номинации. Номинирането на действащия главен прокурор обаче може да се разглежда и като част от големия проблем за прозрачността на подбора, извършван от парламентарните партии, на кандидати за висши държавни длъжности от средите на съдебната власт. Поради това е въпрос, който непосредствено засяга независимостта на съдебната власт – и не само е допустимо, но е и наложително да го обсъждаме.

Когато действащ магистрат е удостоен с вниманието на политическа партия, която го номинира за пост извън съдебната власт, като например за председател на КПКОНПИ или за член на ВСС от парламентарната квота, се изисква не само този избор да бъде защитен на основата на професионалните качества на кандидата, но и да бъде изяснен пътят, по който съответната партия е взела решение за номинацията. Съдебната власт трябва да поддържа здравословна дистанция от политическите власти, поради което поначало магистратите не би следвало да бъдат добре познати нито на депутатите, нито на министрите. Процесът за номиниране ще бъде легитимен, тоест принципите на правовата държава ще бъдат защитени, ако бъде изнесена изчерпателна информация за това кой, кога и защо е предложил кандидата от съдебната власт на партийно обсъждане; кога и при какви обстоятелства са били провеждани предварителните разговори с него; какви проверки и анализи са били извършени върху професионалната му компетентност и нравственост, за да се прецени, че те са адекватните на съответната длъжност или функция.

В демократичните държави този процес е прозрачен от самото начало, като за повишаване на доверието в резултата се осигурява участието на съответните професионални общности – например чрез предварително предлагане на списък с изявени личности и професионални авторитети, от кръга на които може да бъде направен убедително обоснован избор. Така се разсейват и нездравословните съмнения, че подборът е станал на тъмно и е въпрос на индивидуални връзки, или пък представлява зле прикрита форма на властова корупция – магистратът се „награждава“ с високо назначение, защото е бил удобен или услужлив към властта. Иначе казано – защото отношенията между него и тези, които го номинират, са накърнили независимостта на съдебната власт, а оттам и конституционния принцип на разделение на властите и върховенството на правото.

Всичко казано е приложимо с още по-голяма сила за политическата кариера на настоящ главен прокурор. След като прокуратурата по конституционен модел е част от съдебната власт, тя трябва да бъде точно толкова отдалечена от управляващите, колкото е съдът. При това положение е непонятна заявената от министър-председателя в телевизионно интервю от тази седмица осведоменост за личностните качества на настоящия и на следващия главен прокурор. Навярно помните – г-н Борисов каза, че г-н Цацаров много е чел и в диспут с всеки един от своите опоненти щял да победи, а г-н Гешев бил израснал в оперативната работа и бил много по-добър в оперативната дейност. Независимата съдебна власт не предполага подобна форма на близост и опознаване на прокурори с министър-председателя. Независимата съдебна власт изключва и всякакви разговори от типа „Ти си го избра“ или предварителни консултации на съдии и прокурори с министър-председателя преди избор на ВСС за високи административни позиции.

В сегашния случай непрозрачността на процеса, по който вносителите са стигнали до идеята да номинират настоящия главен прокурор за председател на КПКОНПИ, се засилва и от това, че до последния момент номинацията беше държана в тайна. След избора на г-н Гешев за главен прокорур, на журналистически въпрос г-н Цацаров отрече да му е предлагано да бъде номиниран за председател на КПКОНПИ, въпреки че вече течеше срокът за номинации. Непрозрачността на процедурата създава и усещане за предрешеност, на което всъщност реагират и петте неправителствени организации. Те отказаха да зададат въпроси към кандидатите за поста, защото така биха придали формална легитимност на процедурата и биха затвърдили невярната представа в публиката, че отговорите на кандидатите биха имали значение за крайното гласуване.

Задкулисният сговор между управляващите и паралелната власт, гузното мълчание на опозицията, абсурдният маскарад с митингите в подкрепа на Гешев, организирани от медия, близка до Делян Пеевски, с участието на бивши затворници и мутри с едничката цел: да се осигури недосегаемост от правосъдие на политическите и бизнес елитите и на хората от високите етажи на властта – всичко това е видимо за всеки. Има ли според Вас достатъчно професионална и гражданска енергия, за да се противопостави обществото ни на пълзящата диктатура?

Все по-примитивните прийоми на технологията за насаждане на страх имат една положителна последица – лесно се разчитат, поради което все повече хора се ориентират в безпрецедентната ситуация. Това е част от гражданското съзряване на българското общество и е безусловно полезно. Няма друг път за възникване на активно и отговорно гражданство освен този, почерпен от собствения опит, осмислен през собствените ни способности и минало. А ситуацията наистина е безпрецедентна и до голяма степен зловеща. Когато се набира подкрепа на избора на главен прокурор, в която участват осъждани граждани или физически силни млади мъже, които очевидно не показват никаква осведоменост за естеството на избора или за функционирането на съдебната власт и на прокуратурата в частност, очевидно е възникнал сериозен проблем с националната сигурност, за който честно трябва да си дадем сметка.

Същевременно опасността за държавата се засилва от факта, че прокуратурата, която е конституционната институция, овластена да ръководи борбата с престъпността, не показа никакво притеснение от облика на подкрепата за номинирания кандидат за главен прокурор – както преди това не реагира адекватно, когато физически здрави мъже носеха животински глави пред сградата на ВСС или разлепиха некролози приживе на член на ВСС от прокурорската квота. Ако политическата система отказва честно да си даде сметка за тънката граница или прекрачената граница за мафиотизиране на институциите и да поеме отговорност, това означава, че съзнателно се възползва от състоянието на прокуратурата и че прокуратурата е такава, каквато устройва управляващите.

Очаквате ли да се състои смислена експертна дискусия за необходимостта от конституционни промени, свързани с мястото на прокуратурата, каквато президентът Румен Радев заяви, че ще организира? Вече се появиха първите мнения – като това на адвокат Петър Обретенов, публикувано в сайта defacto.bg. В текста си юристът твърди, че статутът на прокуратурата ни, уреден в Конституцията от 1991 г., „e peцидив oт Живĸoвaтa ĸoнcтитyция oт 1971 г. и възпpoизвeждa мoдeлa „Bишинcĸи“ oт cъвeтcĸaтa пpaвнa cиcтeмa“. От свръховластената си позиция сега главният прокурор обвинява, изнася „доказателства“ и произнася присъди преди съда. Оптимистка ли сте, че може да се събере мнозинство за тези необходими конституционни промени?

Анализът на колегата Обретенов е много полезен, защото ни информира за нагласите в началото на Прехода за модела на съдебната власт и за намеренията на създателите на Конституцията. Независимо от намеренията обаче – които по-скоро са били да върнат структурата на прокуратурата, съществувала преди 1947 г., при която прокурорите са функционирали към съдилищата, – резултатът е различен.

Според настоящата Конституция прокуратурата е централизирана и функционира на принципа на единоначалието, но в същото време се ползва със същата форма на независимост като съда, въпреки че съдът е арбитър, а прокуратурата по дефиниция следва да работи в синхрон и сътрудничество с МВР и всеки прокурор е подчинен по делото, по което работи, на горестоящия. Съдебната независимост е гаранция в полза на гражданите, че органът, който ще реши делото – а това винаги и навсякъде е съдът, – е независим от политическата власт и от другата страна по делото. Такава независимост не е присъща на прокурорската функция, поради което, когато се прокламира изкуствено, тя се превръща в основание за безотговорност на върха на пирамидата, от една страна, а от друга – за перфиден (в смисъл на прикрит) контрол върху редовите прокурори, който ги обезличава.

Мисля, че обществената дискусия вече е достатъчно напреднала, за да идентифицира проблема с политическата злоупотреба с прокуратурата и тежките последици за прокурорската общност, чиято професионална култура се деформира опасно. Имахме злощастните граждански шансове да чуем записи за това как се осъществява въздействие, да четем на пресконференции на прокуратурата тефтерче за властови натиск, което след това беше загубено, докато беше на разположение на държавните органи… След като е ясен проблемът и той е забелязан и от европейските институции – Европейския съд по правата на човека, Съвета на Европа и Венецианската комисия в частност, тогава е назрял моментът за следващия етап на съдебна реформа. Съответно има все по-малко поле за лицемерно отричане на съществуващата опасност за правовата държава.

Разделянето на ВСС на две колегии беше важна, но недостатъчна стъпка. Възможно е да бъде продължена реформата в рамките, зададени от практиката на Конституционния съд, включително решение № 3/2003 г., което обичайно служи за алиби на управляващите и опозицията да обясняват нежеланието и бездействието си да реформират прокуратурата. Например да се разширят възможностите за обществен контрол върху прокуратурата чрез увеличаване на политическата квота в прокурорската колегия, която да бъде излъчвана обаче по различен начин от Народното събрание, с широко участие на юридическата и академичната общност. В същото време би следвало да се намали политическата квота в Съдийската колегия, защото стандартите изискват съдът да се администрира от орган, в който съдиите, избрани от съдии, са мнозинство.

Има, разбира се, още много други възможности за конституционни изменения, съобразени с историята на съдебните институции и със съвременното им състояние, които могат да бъдат обсъждани, които могат да допринесат, от една страна, за отчетността и отговорността на прокуратурата, а от друга – за укрепване на независимостта на съда от другите власти. Безусловно е обнадеждаваща изразената от президента решимост да изведе дискусията на ниво, съответно на неговия конситутицонен статус на пpяĸo избpaн oт cyвepeнa; който oлицeтвopявa eдинcтвoтo нa нaциятa и е въpxoвeн apбитъp мeждy ypeдeнитe c Кoнcтитyциятa зaĸoнoдaтeлнa, изпълнитeлнa и cъдeбнa влacт.

Не мога да не Ви попитам как ще коментирате пълното неглижиране на идеята на президента за конституционни промени от страна на премиера Борисов и обещанието да се създаде механизъм за независимо разследване на главния прокурор. А също и изказването му пред bTV, че той е избрал Лозан Панов за председател на Върховния касационен съд, както и че Гешев бил най-подходящият кандидат за шеф на държавното обвинение, защото всички останали с които разговарял, били мързеливи

По отношение на участието на министър-председателя в избора на председател на ВКС трябва да се произнесе достатъчно ясно и категорично ВСС, защото нему е възложена отговорността да брани съдебната независимост. Това признание на г-н Борисов не може да бъде разгледано извън хода на събитията досега, като се започне от избора на предишния главен прокурор, чието име като фаворит на правителството беше публично известно месеци предварително и беше разпространена информация, че докато е бил председател на съд, г-н Цацаров е награждаван от МВР и е чел в нарушение на Закона за съдебната власт делото по обвинение за клевета срещу вътрешния министър, което е изискал от долустоящия съд.

След това е необходимо да продължим със спомена за станалия публично известен разговор на г-н Борисов с г-н Кокинов, градски прокурор на София, в който г-н Кокинов казва емблематичната реплика „Ти си го избра“ по повод г-н Цацаров. Г-н Кокинов беше дисциплинарно наказан с освобождаване от длъжност, но не беше извършено разследване за възможностите на г-н Борисов да влияе при избора на главен прокурор и апелативен прокурор на София, с каквато цел г-н Кокинов беше отишъл при него, видно от записа.

И това не е всичко, налага се да продължим с получения от г-н Панов SMS от министър-председателя по време на заседание на ВСС и с друг публично разпространен разговор между съдиите Ченалова и Янева, в който се коментират възможностите на министър-председателя да настоява главният прокурор да „опраска“ съдия. И това не е краят. Необходимо е да продължим с признанията на бившите председатели на Софийския апелативен съд и Софийския районен съд г-н Пенгезов и г-н Лалов за влиянието на г-н Пеевски върху назначенията и да стигнем до изпуснатата реплика от г-н Цацаров към председателя на ВКС, че изборите на тримата големи се предхождат от посещения в други две сгради.

В този контекст телевизионното изказване на г-н Борисов от тази седмица се вписва като логично продължение. Всичко това придава допълнителна сериозна легитимация на предприетата инициатива от президента за дискутиране на конституционни изменения в модела на съдебната власт. Ситуацията е нетърпима, но има законодателни средства за нейното преодоляване. Министър-председателят изрази готовност да се съобрази с препоръките на Венецианската комисия и изложи своя предварителна трактовка в какво ще се изразят те. Разумно е да приемем, че по същество докладът на Венецианската комисия поставя естественото начало на следващия етап от дискусията.

От практиката си на наказателен съдия можете ли да кажете, че голям процент от делата, особено срещу лица от властта, завършват с оправдателни присъди заради негодно повдигнати обвинения? А това, от своя страна създава повече усещане за подкупност на съда, отколкото на държавното обвинение…

На този въпрос може да се даде валиден отговор единствено на основата на влезлите в сила съдебни актове и практиката на ВКС. Във всяка правова държава именно съдебните решения са корективът на прокуратурата. След като е такъв голям делът на оправдателните присъди по малкото дела, внесени срещу хора на високи държавни позиции, а делата са още по-малко по обвинения срещу хора от управляващите партии към момента на повдигане на обвинението, очевидно има проблем в няколко възможни насоки. Малкият брой дела от посочения вид индикира проблем с ефективността на прокуратурата и съмнения за политическа зависимост. Големият брой оправдателни присъди е сигнал за проблем или с качеството на обвинението, или със събраните доказателства. Вместо да се адресира правилно конкретният проблем обаче и да му се търси решение, властта създаде нови специализирани съдилища. Искрено се надявам, че те няма да удовлетворят опасенията за снижаване на критериите за справедлив процес в полза на прокуратурата, нито ще осигурят трайно спокойствие на силните на деня.

За конституционните промени е необходим и силен обществен натиск, какъвто в България, за съжаление, няма, а протестите в столицата не стигат. Може би ще се окаже, че това население заслужава такова правосъдие. Или?

Държавата е такава, каквато ние я конструираме – със способността ни за труд, постоянство и съпротива. Демократичните институти – независимостта на съда, автентичният политически плурализъм и свободата на медиите, изискват дългогодишни усилия. Няма място за самобичуване. Навсякъде е отнело време, никъде не е било лесно, нито е минало без конфликти и противоборство. Така че предлагам да не губим време за това, а да се съсредоточим върху ясното дефиниране на възможните и желани конституционни промени.

Заглавна снимка: © Надежда Чипева, „Капитал“

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

На Бойко журналистките – и на властта бижутата

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-2-6-december/

В саркастичната рубрика „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществен живот на България през изминалата седмица.

Какво ще прави Бойко Борисов, когато престане да е премиер? Ще стане издател, ще си направи сайт и ще ни каже: „Не ме пипайте.“ В този сайт Борисов ще покани на работа всички журналистки, държали ниско микрофоните си пред него, единствените способни да видят сълзи в очите му след среща с папата, да оценят снагата и силата му и да се греят на сиянието му. Да не забравим и пипащите мускула му – когато още имаше такъв. Брат’чедът Ради ще върти сметките. А когато премиерът пита журналистките дали ги натиска властта, те по условен рефлекс ще отговарят: „Неееееее.“

Премиерът сподели в „Лице в лице“ на bTV: „Утре, като напусна премиерския пост, ще си направя и аз един сайт и ще кажа: „Не ме пипайте.“ Като полицай ще бъда много добър разследващ журналист.“ Само дето никога не е бил полицай. И издател няма да стане. Но едва ли и някой му вярва на заканата.

Нито когато казва – след тестдрайв на пежо с произведената в България електроника 3D i-Cockpit, – че в момента има няколко автомобилни компании, които се колебаят коя да дойде в България, и че „догодина ще имаме такъв инвеститор“. Други обаче се изнасят – като „Хюндай“, която продава завода си у нас за 24,5 млн. долара. Напук на септемврийските премиерски обещания да чакаме инвеститор от Южна Корея в автомобилостроенето. И ако тук сме му свикнали какви ги говори, отвъд Черно море не е съвсем така.

Руският президент Путин се ядоса, че България умишлено протака „Турски поток“, който българските власти упорстват да наричат „Балкански“. На съвместна пресконференция със сръбския държавен глава Александър Вучич в Сочи Путин заяви, че ако България не иска, Русия ще намери други възможности за газопровода, който трябва да пренася синьо гориво към Сърбия (2,5 милиарда куб. м), Унгария (6 млрд. куб. м) и Австрия (3,75 милиарда куб. м). От София Борисов отвърна, че няма забавяне – действаме по процедурите, „средно с 5 км на ден строим“.

Това пък откъде го измисли? Ако се полагат по 5 км тръби на ден, за 615 календарни дни, колкото е срокът на договора със саудитския консорциум „Аркад“, влязъл в сила на 18 септември, тръбопроводът ще излезе 3075 км. А трябва да се построят 474 км – от границата с Турция до тази със Сърбия. Както и да го мисли Путин, който през октомври съобщи, че „Турски поток“ през България и Сърбия ще е готов до края на 2020 г., тръбата няма да е приключена по-рано от лятото на 2021 г.

А догодина ще е готов Трансадриатическият тръбопровод (ТАП), от който България чака 1 млрд. куб. м азерски газ – през газовата връзка с Гърция, която също ще трябва да тръгне догодина. (ТАП е част от Южния газов коридор, който ще снабдява Европа с каспийски газ.) Беше време, когато Борисов говореше, че двата проекта – втората тръба на „Турски поток“ и интерконекторът с Турция, трябва да вървят паралелно. Може и да го е обещал, макар не на чист руски. Само че този път приоритет е газовата връзка с Гърция, която на Русия ѝ се ще да я няма.

Путин действа велзевулски, а Борисов обяснява: „Не им е приятно, че България е толкова лоялен член на ЕС и НАТО.“ Така си е – ето, в Лондон президентът Румен Радев отбеляза, че България е втора в Алианса след САЩ по високи разходи за отбрана. След покупката на американски изтребители за над 2 млрд., догодина предстоят втора и трета сделка – за бойни машини за пехотата за близо 1,5 млрд. лв. и за два патрулни кораба за 984 млн.

Най-бедната членка на ЕС стига американците, докато Франция няма да увеличи вноските си в НАТО, защото президентът Макрон констатира „мозъчната смърт“ на Пакта и се понесоха слухове за напускане. Няма да е за първи път след онова през февруари 1966 г., обявено от генерал Дьо Гол. Ех, къде се дянаха историческите връзки и светлината на Статуята на свободата – френския подарък за американската независимост. Освен кораби с оръжие.

В това време разни хора мерят напрежението между Москва и София с изгонения български дипломат Георги Пройнов, съветник в служба „Търговско-икономически връзки“ в посолството ни. Стига де. В Сърбия гръмна шпионски скандал, в който руски шпионин предава пари на сръбския си агент, а украинската армия в Донбас стреля (и) със сръбски боеприпаси. Но Вучич и Путин се кълнат във ВОЛ, както пишеше в лексиконите през миналия век (Вечна Обич и Любов) – и газова дружба. А Вучич казва как, ако Путин е бил начело на Русия през 1999 г., едва ли НАТО е щяло да бомбардира Сърбия.

Но и след бомбардировките и макар все още да не е член на ЕС, средната пенсия в Сърбия например е по-висока от тази в България – 221,16 евро, или 26 000 динара – докато българската догодина ще стигне 412 лв., или около 207 евро. Hvala lepo! Тази седмица в българския парламент депутатите се поскараха за минималната пенсия, но в крайна сметка я гласуваха на 250 лв. (около 128 евро) от 1 юли догодина. Малко по-висока от албанската, която е 13 753 леки, или близо 112 евро.

Албански стандарт за България. Вече не е актуален и едновремешният израз „албански реотан“ – за тия, дето бавно мислят и трудно схващат. „Българският реотан“, мерен по PISA, е точно такъв. Според резултатите от теста за 2018 г. близо половината от българските ученици не са постигнали базово ниво на умения по четене, а едва 2% от децата различават факт от мнение. И в трите дисциплини на теста – четене, математика и природни науки, резултатите на българските деца орат дъното. Особено ниски са по природни науки. Ще вземе да се сбъдне онова пожелание на Борисов от 2011 г. – студентите да стават овчари, че има голямо търсене на агнешко месо.

И това на фона на хвалбите на финансовия министър Владислав Горанов, че близо 5 млрд. лв. ще бъдат инвестирани в образованието догодина, в т.ч. и поредното повишение на учителските заплати с 18%. Не е само до заплатите.

Покрай окончателното гласуване на държавния бюджет партиите задкулисно се споразумяха и приеха предложението на БСП за 8 лв. субсидия за получен глас. Сега, разбира се, Борисов, който (ужким) настояваше за субсидия от левче, ще каже, че в една парламентарна република думата имат депутатите, така са си решили – и пак ще се окичи с лавров венец. Субсидията става 8 лв., но остават и даренията, или т.нар. отворено финансиране, одобрени по-рано през юни след друго споразумение между ГЕРБ и ДПС. Никой сега не отваря дума да се промени Законът за политическите партии, който ги разреши. На това му се вика голямо плюскане.

Депутатите се уредиха с порциите, но отрязаха други, къде по-скромни. Менда Стоянова (ГЕРБ) и Валери Симеонов („Обединени патриоти“) успяха да пробутат редактираното си няколко пъти предложение, че в онлайн платформи ще могат да се предлагат частни имоти за нощувки само ако са регистрирани или категоризирани. В противен случай се предвижда чрез съдебно решение да се спира достъпът от България до платформи, които предлагат нерегистрирани или некатегоризирани имоти.

Тоест ако бъде хванат Гошо Петров от „Захарна фабрика“ да предлага двустаен апартамент в Airbnb, без да го е регистрирал, властите ще спират достъпа до платформата за България. Кой направил резервации, направил – губи достъп до тях.

А мнозина смятаха, че само правосъдният министър Данаил Кирилов е интелектуалното бижу на тази власт… Цяла бижутерия си имаме.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Чесън в ухото, кметско вероломство и „войвода“ по дънки

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-25-29-november/

В саркастичната рубрика „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществен живот на България през изминалата седмица.

Един китаец си пъхнал скилидка чесън в ухото, за да се излекува от болки, и два месеца я държал, предизвиквайки ново възпаление. „Фокс Нюз“ съобщи новината за наивника, доверил се на сайтове за нетрадиционна медицина.

Наивниците в България, доверили се на предизборните обещания на кандидат-кметове, че няма да вдигат данъците, са повече от китайците с чесън в ухото. В София, Пловдив, Габрово, Хасково вече започнаха – по-високи данъци за коли, за прехвърляне на имот, увеличение на такса смет. Четвъртомандатничката Фандъкова е трогателна, молейки за подкрепа от гражданите, „които искат нашите деца да дишат по-чист въздух“. Тя не била казвала, че няма да вдига данъци. Нямало такъв запис. Значи е внимавала и се е пазила, знаейки, че след това ще го направи. Доста вероломно премълчаване.

И нейната конкурентка за кмет на София Мая Манолова се обръща към гражданите – да я търсят за жалби и сигнали, услугата е безплатна. Манолова ще се пробва като адвокат, паралелно с това pro bono приема и жалби. Така каращисва омбудсмана с арменския поп и го играе гражданка с движение. Игралица е тя и не се отказва пак да се пробва в някакви избори – който я припознае.

Проба-грешка е и политиката на управляващите спрямо дигиталната икономика. Две проби – и две грешки през седмицата. Как да бъде регулиран бизнесът с отдаване на апартаменти под наем чрез платформи като Airbnb – това законодателно усилие в полза на българските хотелиери извършиха в дует Менда Стоянова (ГЕРБ) и Валери Симеонов („Обединени патриоти“/НФСБ). Тази регулация не даваше мира и на министърката на туризма Николина Ангелкова от началото на 2018 г.

Първоначално Стоянова–Симеонов настояваха за задължителна категоризация на апартаментите. Броени дни след това излязоха с ново предложение – отдаваните за краткосрочен наем жилища да се вписват в регистъра на местата за настаняване. При три последователни нарушения ще се спират платформи като Airbnb, Booking, HomeAway, Facebook (групи).

Тези усилия са сламка в колелата на новата икономика. Преди да ѝ се опълчат, да бяха проверили какви ги върши хотелският бизнес. По данни на Националния статистически институт в началото на 2019 г. местата за настаняване с над 10 легла в България са 1872 – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 55 900, а на леглата – 113 600. Според други данни само базата на Слънчев бряг е над 300 000 легла, била е 160 000 преди 12 години. По веригата „построени хотели – официална статистика“ се губят няколкостотин хиляди легла, затова и таксите от нощувки са пренебрежимо малки, въпреки отчетения брой чужденци, посетили България. За първите 8 месеца броят им е близо 6,881 млн. – дори и част от тях да са били в жилища, предлагани чрез платформите, повечето са отседнали в хотели.

Та преди да впримчи гражданите, нека властта да накара бизнеса да плаща дължимите такси, данъци и осигуровки, особено в хотелиерската и туристическа сфера, където са и най-ниските заплати. А за спиране на достъпа до Facebook хич и да не си помислят. Туй е медията на премиера.

Именно от нея всеки ден научаваме как е минал денят на Борисов, кого целува, ръкостиска и/или вози в джипа. От споделеното във Facebook чуваме за опасенията му да не би запалена от пациент цигара да е довела до пожара в „Пирогов“, при който загинаха двама болни. Разследването продължава.

 

А в здравеопазването в туй време си гори. Даже не гори, а вече тлее. На фона на увеличените отново с над 400 млн. лв. разходи на НЗОК до 4,745 млрд. лв., Европейската комисия констатира: твърде много хоспитализации, твърде много болници, твърде много неефективни разходи, висока смъртност, намален достъп до здравни услуги, намаляващ брой лекари и специалисти (особено общопрактикуващи лекари), най-високо в рамките на ЕС доплащане в най-бедната еврочленка.

Има и още. Като некролог е за българската здравна система, в която обаче някои собственици на частни болници печелят доста добре, докато държавни и общински загиват – въпреки че и едните, и другите са търговски дружества и се финансират на един и същи принцип – на база пациенти, преминали чрез клинични пътеки, заплащани от НЗОК. Лъвският пай се отделя за болници и лекарства, между 75% и 80% от разходите на Здравната каса.

На този фон властта смята да купи един медицински хеликоптер за България, защото няма никакъв, и да (до)строи още едно лечебно заведение под благовидния предлог за Национална педиатрична болница. Камарата на архитектите обжалва пред ВАС обществената поръчка, тъй като не смята, че сегашното скеле е годно да се превърне в такава болница, но жалбата бе отхвърлена. Ще се достроява 36-метровата развалина в двора на Александровска болница.

Останалите новини? Президентът Румен Радев подписа указа за назначението на Иван Гешев за главен прокурор. В „Тоест“ го предсказахме на 9 ноември. Вече бившият Сотир Цацаров се е понесъл към друго назначение – ще оглави КПКОНПИ; изслушването в парламента на двамата кандидати за позицията е идната седмица, на 3 декември. Нито единият, нито другият казва какви са резултатите от проверката за „Апартаментгейт“, които се чакаха още през лятото.

Президентът Доналд Тръмп постигна желаното – България ще купува повече втечнен газ Made in USA. Но не договорките за LNG и логистичния център на НАТО във Варна, а дънките, в които бе обут вицепремиерът Каракачанов, и ръчният му багаж на слизане от самолета в база „Арлингтън“ отприщиха зевзеклъци във Facebook. Очевидно пиарите и служителите от протокола не са си свършили работата по брифа – ако изобщо е имало такъв.

 

Може пък българският министър на отбраната да е искал да отдаде почит на денима, запазената марка на домакините, след като на 20 май 1873 г. Леви Страус получава патент №139121 от Американското ведомство за патенти и марки за производство на сини памучни панталони с медни капси. Първите джинси стрували 1 долар и 46 цента.

Каквото и да е искал „войводата“, не му се получи. Но какво пък толкоз – и Борисов не сваля червеното кончѐ от ръката си. Пу, пу… И с чесън в джоба става. Не в ухото.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Черни шпиони, бели шпиони

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/cherni-shpioni-beli-shpioni/

От времената на Руската империя, когато разни политически умове са се възторгвали от идеята за балканска федерация само на „славянските народи“, до днес тя е инструмент за руско влияние на Балканите заедно с православието. По отношение на газовите тръби обаче Москва нe прави разлика между християни и мюсюлмани. Любопитна подробност е, че за идеята за единение на славяните под покровителството и водачеството на Русия пръв говори един хърватин – Юрий Крижанич. Днес Хърватия не може да се нареди сред балканските съюзници на Москва. За Сърбия обаче е по-различно.

Независимо от осветените на сръбска земя руски шпиони от ГРУ (руското военно разузнаване) и техни агенти – сръбски военни, президентът Александър Вучич няма никакво намерение да отменя планираното си за 4 декември посещение в Русия. Казва го в интервю пред Der Spiegel, в което обяснява още, че отношенията с Москва са ясни и честни: „Ние сме приятели, но Сърбия все още иска да бъде част от Европейския съюз.“

Шпионска Балканиада

Същата реакция имаше и българският премиер Бойко Борисов преди два месеца, след ареста на председателя на движение „Русофили“ Николай Малинов, обвинен в шпионаж. Отношенията са приятелски, прагматични, подготвя се посещение на президента Путин в чест на 140-годишнината от установяването на дипломатически отношения, заяви Борисов в парламента, изброявайки достиженията на двустранните отношения с акцент върху руско-турския поток.

Изглежда, че Русия форсира шпионска Балканиада в опит да възпре някои държави от Западните Балкани от европейските им пориви. Тези разузнавателни операции със сигурност не са отсега, нито ще бъдат прекратени. А отпор може да бъде даден само чрез координирани усилия с партньорски служби, както отбелязват в коментари политици от балканските държави.

Миналото лято Гърция изгони двама руски дипломати заради опити да саботират споразумението за името на Македония. През май в Черна гора бяха осъдени задочно двама офицери от ГРУ заради участие в опит за държавен преврат през 2016 г. България извади шпионски скандал срещу Русия и изгони един руски дипломат, също служител на ГРУ.

България: шпионски скандали и отравяне на бизнесмен

Тази седмица съвместно разследване на Bellingcat, The Insider и Der Spiegel разкри съпричастност на осмина от ГРУ към отравянето на българския бизнесмен Емилиян Гебрев, собственик на оръжейната фирма „Емко“ и близък с избягалия в Сърбия мажоритарен собственик на КТБ, днес във фалит, Цветан Василев. Според разследването агентите от ГРУ са посещавали няколко пъти България на групи и под фалшиви самоличности: в средата и края на февруари 2015 г., в началото на март и в края на април, а последната група си заминала на 28 април същата година – деня, в който на Гебрев му прилошава. Експертиза установява, че в организма му има следи от органофосфатни съединения, които се отнасят към нервнопаралитичните съединения от клас „Новичок“ (наименование, познато три години по-късно от отравянето на полк. Скрипал – бивш служител на ГРУ, вербуван от британските спецслужби, и дъщеря му Юлия в британския град Солсбъри).

Арестуваният Николай Малинов също е имал връзки с подслонения от Белград банкер беглец Цветан Василев, както и с руския олигарх Константин Малофеев – персона нон грата за ЕС и САЩ заради „приноса“ му за дестабилизацията на Украйна. През септември т.г. на Малофеев бе наложена забрана за 10 години да влиза и в България, както и на о.з. генерал Леонид Решетников, бивш шеф на Руския институт за стратегически изследвания. Малинов беше освободен от ареста, за да пътува до Москва, където на 4 ноември президентът Путин го награди с орден „Дружба“, придружен от 36 000 евро парична премия. Главният прокурор Сотир Цацаров даде на Инспектората на ВСС съдията от специализирания наказателен съд Андон Миталов, който разреши на заподозрения в шпионаж да пътува.

Кой, ако не партньорите

Засега не е публично известно кой е заснел и пуснал на 17 ноември в YouTube видеото, на което е запечатана срещата на руския подполковник Георгий Клебан със сръбски офицер в парк в Белград. По време на срещата руснакът дава на агента пакет с пари. За „осветяването“ сръбският депутат Милован Дрецун обвини „мощен разузнавателен център, базиран в Скопие“, с участието на шпиони от България, Хърватия, Северна Македония и западни служби. Тези обвинения станаха причината преди седмица българската външна министърка Екатерина Захариева да обяви пред „Нова телевизия“, че „най-вероятно“ МВнР ще извика сръбския посланик на ниво директор. Все още липсва официално съобщение в потвърждение на думите ѝ.

В различните балкански държави Русия има различни интереси и използва инструменти за натиск, съобразени с тях. Може да е православието, панславянската идентичност, икономиката (eнергийни суровини), отбелязва в свой анализ американският Център за стратегически и международни изследвания (CSIS). За сърбите например Русия споделя славянските и православните традиции и подкрепя противопоставянето на независимостта на Косово, а наред с това слага ръка върху част от газопреносната инфраструктура чрез съвместно акционерно дружество и участва в разширяването на газохранилището в Банат. За България, член на ЕС и НАТО, енергетиката е основното оръжие, а тезата за панславизма позаглъхна – въпреки усилията по Живково време и повече от 45 години пропаганда.

Догодина в Сърбия, започнала преговори с ЕС, и в Северна Македония, все още непоканена от Брюксел, но призована в НАТО, предстоят парламентарни избори. За разлика от Скопие, Белград декларира, че не се стреми към членство в Алианса. The Irish Times припомни, че Русия доставя танкове и изтребители на Белград в последните години, а през октомври изпрати и войски, и високотехнологичен хардуер за съвместни военни учения, по време на които президентът Вучич потвърди намеренията за закупуване на модерна система за ПВО „Панцир“ от Москва.

„Разбира се, имаме опасения не само за разполагането на руска военна техника на територията на Сърбия, но и за възможността Сърбия да придобие значими руски военни системи“, казва пред изданието Матю Палмър, заместник-помощник държавен секретар на САЩ и специален представител на американския президент за Западните Балкани. Той дипломатично предупреждава Белград да се въздържа от подобни сделки.

Димитър Бечев, експерт по Балканите в Университета на Северна Каролина, не смята, че Сърбия би се съобразила с това предупреждение. Пред The Irish Times той посочва, че Сърбия едва ли ще прекъсне връзките си с Русия, а Вучич няма да се отметне от сключени вече договори. Сърбия има споразумение за свободна търговия с Евразийския съюз, което би се обезсмислило при евентуално членство в ЕС, казва Вучич в интервюто за Der Spiegel, намеквайки, че Белград очаква повече от Брюксел – и предвид факта, че са привлекли половината от преките чуждестранни инвестиции на Балканите.

Какво ще направи България?

Яснота ще има с новите договори за закупуване на газ – руски, американски втечнен, азерски. Контрактът с „Газпром“ за закупуване на 2,9 млрд. куб. м годишно с клаузата take-or-pay изтича през 2022 г. С възможността да разнообрази източниците на неруски газ, при това на по-ниски цени, София на теория би могла да поставя свои условия, вместо все да прикляква. Тази възможност зависи от реалния пуск на интерконектора с Гърция, предвиден за догодина – проект, чийто учредителен договор беше подписан през далечния март 2010 г.

Това е и една от задачите на разузнавателните мрежи – да предотвратят всеки опит на България да пробие енергийния монопол на Русия. В такива случаи се прибягва до дестабилизация, предсрочни избори. Дали няма да видим отново този сценарий?

Заглавна снимка: Владимир Путин на церемонията по случай 100-годишнината от формирането на ГРУ. Източник: kremlin.ru

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Панта рей: (Г)робокопи, ГРУ и някои належащи нужди

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-18-22-november/

„Да ти пресъхне чешмата“ ще е новата клетва, макар в България 315 000 души от години да са на воден режим. Към тях ще се присъединят още стотина хиляди. Поне до април в Перник ще има вода по 6 часа в денонощие, а на трийсетина километра – в София, догодина ще мият улиците 24 пъти, близо два пъти повече от сега.

Пернишката афера е дежавю на софийската при кмета Янчулев през 1994 г. Тогава вицепремиерът в служебния кабинет на Ренета Инджова – Никола Василев, се чудеше как така никой не може да обясни защо източената вода от язовир „Искър“ превишава данните за консумацията. Четвърт век по-късно никой не обяснява какво се е случило с водата в язовир „Студена“ и кои индустриални предприятия и вецове са отговорни за преразхода. Негодуванието на хората среща дежурното „Прокуратурата проверява“. От Министерство на регионалното развитие и благоустройството обясняват как ще има проекти за рехабилитация на ВиК мрежата, за да намалеят загубите и пр., но нито един от властта не казва защо досега е крито реалното състояние.

Най-отчетливо е мълчанието на Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

Язовир „Студена“, от който черпи вода Перник, е един от комплексните и значими язовири. Какво означава това? Съгласно Закона за водите, Дирекция „Управление на водите“ към МОСВ отговаря за управлението и разпределението на водите на 53 комплексни и значими язовира. Общият им обем е 6839 млн. куб. метра, което е 87% от общия обем на всички язовири в България. На сайта на МОСВ има месечни графици за ползване на водите от „комплексните и значими язовири“.

В тези графици едва през ноември се откриват две писма с подписа на зам.-министър Красимир Живков относно ползването на вода от язовира. В първото, с дата 7 ноември, се казва, че поради ниския обем – 5,731 млн. куб. метра, се намалява водовземането, и е описана схема по колко ще се отпуска за битови нужди и колко – за пернишката „Топлофикация“ и „Стомана Индъстри“. Но 12 дни по-късно същият зам.-министър разписва второ писмо, където е посочен друг обем – 4,759 млн. куб. метра (близо милион по-малко, изпарил се за тези дни?!), удря се алармата и се забранява да се точи вода от „Студена“ освен за битови нужди.

Защо Екоминистерството не е предупредило по-рано за ниския обем на язовира и не е ограничило ползването на вода от него? Сега се оказа, че водите на язовир „Долна Диканя“, на който разчитаха да спаси положението, са заразени със салмонела. Чии фекалии, по дяволите, се изливат там, че има салмонела?

Поне тези проби няма как да се фалшифицират или да изчезнат, както стана с пробата от училището в ямболското село Дражево, където

22 деца, над една пета от всички ученици, бяха приети в инфекциозно отделение заради сериозно хранително натравяне.

„Госпожата в стола“ не съхранила проба, макар да е задължена. Фирмата, която доставяла храна във всички училища в община Тунджа, не била сменяна от години. Очевидно печели обществените поръчки на общината. На последните местни избори пети мандат за кмет на Тунджа взе социалистът Георги Георгиев.

Прокуратурата в Ямбол се самосезира заради натровените деца. Но не бива да се разчита на това. От всички новини за деца, приети в инфекциозни отделения с висока температура, диария и повръщане след почивки на Черноморието, „зелени лагери“ в планински хотели или след хранене в училищни столове нищо не е произтекло. По места всичко се покрива – и консумирането на негодна храна продължава.

Известно е, че българският хотелиер най-мрази да хвърля храна и може да готви на деца дори с вода за поливане. А Българската агенция за безопасност на храните не се справя с контрола не само на храната в училищните столове и лагери, но и с производството –

60 кг пушена скумрия на шайби и 50 кг суджук, заразени с листерия, са били пуснати в магазините и по-голямата част – изядени.

Мирише ли? Още по-миризлив е фактът, че 15,3% от българите обитават жилища с външна тоалетна, втори след румънците.

 

С малко фантазия Бойко-Борисовият тинк-танк би могъл да обърне тази новина в реклама на добро управление. През 2010 г., когато Борисов начеваше първия си мандат, външен нужник са ползвали една четвърт от българите – 24,6%. Днешните данни показват намаление с 9,3% за десетина години. А може просто да се обясни и с факта, че хората са емигрирали или измрели…

Ако Евростат бе продължил с проучванията на терен, щеше да открие още нещо – и да има външни нужници в България, вече няма вестник на пирон вместо тоалетна хартия. Не защото са трудно различими, а защото артикулът за задни части не е дефицитен както преди и е по-евтин от печатните издания. Защо да се цапат хората с ликуващите заглавия за избора на Иван Гешев за главен прокурор и на Сотир Цацаров – за началник на КПКОНПИ? Последният обеща да „събуди“ Антикорупционната комисия от актуалното ѝ състояние. Стани, стани, юнак балкански, от сън дълбок се събуди! Иде (г)робокопът на корупцията…

А докато Антикорупцията се разбужда, шпионски игри излязоха наяве на Балканите.

Руски служител на ГРУ (военното разузнаване) под дипломатическо прикритие е сниман при контакт със свой информатор в Сърбия. Българската следа (според сръбски дипломат) е в център, базиран в македонската столица Скопие, който обединява разузнавачи от България, Хърватия, Германия, Северна Македония.

Според външната министърка Екатерина Захариева обвинението към България е „нелепо и невярно“. Чак пък нелепо… Комшулукът си е комшулук, магистралите са си магистрали, а шпионажът си е шпионаж, той си е сред най-древните професии.

И друга новина в тази връзка, но от Пиренейския полуостров. Испанските служби разследват евентуална намеса на ГРУ във вътрешните работи на Каталуния. Според „Ел Паис“ има доказателства за подкрепа, оказвана от Москва на сепаратистите – елитната военна част №29155 била създадена за организиране на координирана кампания по дестабилизация на Европа…

Обявеният в края на октомври за персона нон грата руски дипломат в България също беше кадър на ГРУ. Явно и партньорските служби дават координиран отпор на гереушниците. Ако оставят на нашите, ще ги водят на риба на язовир „Копринка“.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Американски пай за Борисов

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/amerikanski-pay-za-borisov/

Изглежда, че Бойко Борисов може да реши задачката за руския газ и втората АЕЦ в Белия дом. С американски жокер.

Сигурно е, че енергетиката ще бъде основната тема на първата му официална среща на 25 ноември с президента на САЩ Доналд Тръмп. Но във Вашингтон Борисов идва на крилете на изтребителите F-16 Block 70. Нека просто кажем, че тази сделка за 1,2 млрд. долара, платени накуп, му отвори вратата.

Енергетика, енергетика и пак енергетика

За всичко това се постара да научим американската посланичка в България Нейно превъзходителство Херо Мустафа, която буквално от момента на пристигането си разви невиждана досега публична активност. Даде няколко интервюта, срещна се с патриарха, с министрите на енергетиката и на икономиката и се остави да бъде показана как е прегръщана от Борисов и се вози в премиерския джип. Посолството на САЩ се постара да покаже и човешкото лице на Херо Мустафа – като майка и съпруга, прегърнала дъщерите си, как играе хоро, как се разхожда из столичния център и обикаля Рилския манастир. Дали тази open-minded политика ще се запази и по време на мандата?

Това, което вече знаем, е, че Херо Мустафа се постара да даде гласност на темите, които ще бъдат обсъдени в Белия дом: България да се превърне в истински енергиен хъб; алтернативите за ядрената енергетика; eнергийната сигурност чрез диверсификация; военната модернизация и F16; програмата за безвизово пътуване до САЩ.

Газовият пазар вече не е същият

Във Вашингтон номерът на Борисов с двете тръби, от които по едната щял да тече американски, а по другата руски газ, няма да мине. В Белия дом се интересуват само от едната – газовата връзка с Гърция, която Херо Мустафа подчерта в поне три от срещите си. В последните няколко седмици и българският премиер зачести с употребата на „диверсификацията“ в публичните си изяви и с обещанията „от догодина да доставяме втечнен газ от пет страни“.

Откакто България внесе тази година първите количества втечнен природен газ от Гърция на цени, по-ниски от газпромските, руското синьо гориво вече не изглежда така безалтернативно за най-бедната и най-зависима от него страна в ЕС. За 2019 г. общият внос на втечнен газ, предназначен главно за битови нужди, е близо 400 милиона куб. м. Това надвишава с малко над 10% от годишното потребление на България, което е около 3 млрд. куб. м. Но пробивът е направен.

Американската компания Cheniere е производител на близо половината от доставения втечнен газ и пак тя проявява интерес към резервиране на капацитет от интерконектора между Гърция и България, чието строителство най-сетне започна. През него догодина в България трябва да постъпват договорените 1 млрд. кубика азерски газ годишно, а по-късно – и със средиземноморски произход.

Освен това Cheniere прояви интерес да захранва бъдещия терминал за втечнен газ край Александруполис, в който акционер с 20% ще е и „Булгартрансгаз“. Борисов го гарантира пред американския посланик в Гърция Джефри Пайът по-рано този месец в Солун.

Капацитетът на действащия сега терминал Ревитуса в Гърция е за 5 млрд. куб. м годишно, а на бъдещото съоръжение край някогашния Дедеагач – 5,5 млрд., като заявеният от фирми интерес за резервиране двукратно го надхвърля.

Дадена дума – хвърлен камък

На Борисов най-вероятно ще му се наложи да даде гаранции, че проектите, осигуряващи доставки на газ, различен от руския, ще бъдат с приоритет пред тръби като „Турски поток“, наричан „Балкански поток“ eдинствено от българските управляващи. Защото досега изглеждаше, че е обратното. За да „спечели“ транзит на руски газ през своя територия, държавната компания се задейства в рамките на броени месеци, построени бяха 11 км газопровод до границата с Турция, който да свърже българската газова система с „Турски поток“, и се намериха 75 млн. евро за компресорната станция „Странджа“.

Гаранциите от страна на Борисов в Белия дом ще изискват и определени действия. „Булгартрансгаз“ трудно ще се справи хем с финансиране на тръбата за руския газ, хем с осигуряване на средства за акционерна вноска в компанията за терминала в Александруполис. Държавната фирма вече изтегли 200 млн. евро кредити заради „Турски поток 2“, макар да не е напълно сигурно захранването му с газ, нито зелената светлина от ЕК. „Шапката“ на държавната енергетика – Българският енергиен холдинг, е достатъчно обременен със задължения, за да поеме нов дълг.

И в тая енергийна шарада – Украйна

Украйна е другият невидим играч, освен Русия, който ще присъства на разговорите в Белия дом. От една страна, Европейската комисия, посредник в газовите преговори между Киев и Москва, се стреми към запазване на транзита на руски газ за Европа през Украйна – или поне на част от него, тъй като украинският бюджет би изгубил значителни приходи.

Със сигурност до края на декември вариант ще се намери. Дали ще бъде този на „Газпром“, който предлага директни покупки на 15 млрд. куб. м синьо гориво и транзит за една година, или украинското предложение за по-дълъг срок на договора – още не е ясно. Но в края на декември изтича транзитният договор за руски газ през Украйна, който пълни със синьо гориво и Трансбалканския газопровод през България. Има някакви шансове този транзит да продължи.

Но Украйна стана актуална и поради друга причина. Според противниците на Тръмп – демократите, той е предложил на избрания т.г. държавен глава Владимир Зеленски да разследва какви ги е вършил бившият вицепрезидент Джо Байдън в Украйна в замяна на деблокиране на военна помощ от 400 млн. долара за Киев. Байдън е един от кандидатите на Демократическата партия за президентската кампания догодина. През май 2014 г. Хънтър Байдън, най-малкият син на вицепрезидента на САЩ, е бил назначен за член на Борда на директорите на най-големия частен производител на газ в Украйна – Burisma Holdings. По-рано същата година прозападно правителство начело с милионера Петро Порошенко взе властта в бившата съветска република.

Зеленски е пред труден избор, а дори не са изтекли първите двеста дни от мандата му. Засега 41-годишният актьор, нашумял с телевизионния сериал „Слуга на народа“, където играеше президент на Украйна, се пази да бъде въвлечен в президентската кампания в САЩ, като същевременно се опитва да балансира отношенията с друг хегемон – Русия.

С „Турски поток“, с неслучилия „Южен поток“ и „Северен поток 2“ Русия се опитва да игнорира Украйна като основен транзитьор за руския газ към Европа. В момента това е неприемливо и за Брюксел, и за Вашингтон. Но българските управляващи май играят за руската команда.

ТАСС съобщи тази седмица, че пускът на „Северен поток 2“ се премества за средата на 2020 г., след като за целта първоначално бе обявен за края на тази. Новината дойде, след като американският сенатор републиканец Тед Круз обяви, че Съединените щати могат да задържат влизането в експлоатация на тръбата поне с година заради санкции срещу компаниите в проекта. Става въпрос за една конкретна компания – Allseas, осигуряваща дълбоководен кораб за полагане на тръби по дъното на морето. Ако Вашингтон не успее да спре тръбата, след три месеца газопроводът ще е завършен. Подобни заплахи от американска страна бяха отправяни и към „Турски поток“. Според Круз „Северен поток 2“ представлява „сериозна заплаха за националната сигурност на САЩ и нашите европейски съюзници“.

Договорът на България с „Газпром“ е за доставки на 2,9 млрд. куб. м до 2022 г. с клауза take or pay – тоест длъжни сме да платим цялото количество, независимо колко от него използваме. Големият въпрос е какво ще направят сега българските управляващи. Едва ли ще се осмелят да постъпят като Полша, чиято газова компания обяви, че се отказва от руския газ след изтичането на договора с „Газпром“ също през 2022 г. Надяваме се да разберем след американската визита на Борисов.

На среща с Американската търговска камара вчера посланик Херо Мустафа обяви, че очаква президентът Тръмп и българският премиер да си говорят и за „върховенството на закона“, наред с изброените вече приоритети.

Ще работя с българското правителство и гражданското общество в борбата с корупцията и за подобряването на върховенството на закона… Изграждането на силна демокрация изисква постоянна работа в защита на върховенството на закона и свободата на медиите. Само когато могат да бъдат чути всички гласове, когато гражданите вярват в своето правителство и неговите институции, една държава и една икономика могат да постигнат пълния си потенциал,

заяви посланик Херо Мустафа пред Камарата.

Покрай визитата на Борисов в САЩ излезе една лека задявка с бившия Втори в ГЕРБ Цветан Цветанов, известен с чести визити отвъд Океана, понастоящем глава на Евроатлантически център за сигурност. На 1 ноември в интервю по bTV премиерът, уж на шега, каза, че „той [Цветан Цветанов, б.р.] сега е в САЩ – като се срещна с президент Тръмп на 25 ноември, ще разбера какво е правил в Щатите“.

На бас, че няма да попита.

Заглана снимка: © Arno Mikkor

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Нещо необикновено в правосъдните покои

Post Syndicated from Иван Брегов original https://toest.bg/neshto-neobiknoveno-v-pravosudnite-pokoi/

Съдебните елити в България са от незавиден тип. Свикнахме начело на съдилища и прокуратури да бъдат преобладаващо хора, които трудно съставят изречение. То не бяха конституционни промени, реформи, евронаблюдения – и като краен резултат назначенията довеждат услужливи, но посредствени хора. Предприсъединителните години даваха далеч по-интелектуално изобилие като лица на системата. Постовете се държаха от образовани другари, академични лица и всуе цвят. А какво стана сетне: равняване по политическия елит, демек тотално опростачване и кадри предимно от Магнаурската школа в Симеоново – Меката на полицаите.

На този фон е жалко, че настоящият главен прокурор скоро няма да бъде главен. Той блестеше и превъзхождаше голяма част от съдебната номенклатура. Понякога на заседанията на ВСС с право гледа с презрение. А по разните там комисии много негови критици са го чувствали дори съмишленик – изпитвали са заедно срам от изказвания на министри и депутати по всевъзможни правни теми.

Въпросът е какво оттук нататък след слизането от сцената. Вероятно настоящият главен ще е председател на КПКОНПИ – вече е безспорна номинация, фаворит на всички без една от парламентарно представените партии. От „Воля“ издигнаха негова алтернатива – един вид, подгряваща кандидатура преди неговото избиране. Всички останали го любят, тачат и милеят. Парламентарният му рейтинг е обратен на обществения.

Претенция към реалната власт

Досега процесите вървяха така, щото политическата власт да излъчва свои покорни люде я във ВСС, я по върховете на правосъдието – ВКС, ВАС, ВКП. И след като те изпълнят мисията и мандата си, кротко да ги настанява на удобни, но сравнително безвластни позиции. Татарчев се отдаде на заслужен отдих при освобождаването на длъжността главен прокурор. Филчев прие екзотичното посланическо място в Казахстан, далеч от обективите на българската среда, включително и от лечебните ѝ заведения. Борис Велчев прие да бъде съдия в Конституционния съд – това му дава достатъчно висота, а същевременно и поле за пространните академични познания и изяви. За пръв път действащ главен прокурор, след като отслужи конституционните 7 години, вместо да се отдаде на покой, поема длъжност, почти равносилна на досегашната си властова позиция.

Защо КПКОНПИ?

Отговорът е сравнително кратък. Но преди това да видим защо не всичко останало:

Място в Конституционния съд дава престиж, облаги, привилегии. Мандатът е като тунела „Готард“ в Швейцария – в началото няма как да видиш края му, все пак това са цели 9 години. Изкушението си струва, но само за уморен меланхолик. Просто там гласът ти тежи наравно с гласовете на останалите конституционни съдии и на практика преставаш да бъдеш важен – вече го няма чувството за изключителност, струваш колкото останалите. Пък и дори да те изберат за председател на КС – не си началник, няма предложения за дисциплинарни наказания, няма преки материални интереси по дела и преписки. Няма власт, която да пълни деня, ума и джоба ти така добре.

Посланическата мисия е особен вид санаториум. Един уважаващ себе си добър апаратчик, свикнал да управлява, не би я приел. В това заведение за трупане на спестявания от командировъчни няма какво много да правиш: дипломатическа закуска, обяд и вечеря, приеми от време на време – и толкова. А и понякога се явява някой действащ гост-политик от родната територия и го раздава началник – на теб, някогашното величие, било начело на Върховната касационна прокуратура. Това бъдеще не е за предпочитане, всеки изявен лидер би отказал.

Главен съдебен инспектор към Инспектората на ВСС – хубаво е, ходиш из съдилищата и прокуратурите в страната, размахваш пръст при извършването на проверки, предлагаш хора за разни наказания, но в крайна сметка друг взема решението дали някой да бъде наказан, или не, и това е ВСС. Да го нямаше туй пусто съюзче „към“ в чл. 132а на Конституцията, друго би било. А това съюзче казва, че Инспекторатът на ВСС е, един вид, властник втора категория. Не е на хубаво да те издигат в понижение.

И то не остава много – министерската служба в днешно време е прислужническа работа, при това от квотата на някой олигарх; ако нещо се опънеш, може и да те отзоват, а после и да те превъртят през познатите ти лагери на смъртта: обиколка по прокуратури, НАП и КПКОНПИ, спецсъдии да лаят насреща ти – иди оцелей. Поне едно 5–10 години си извън строя. Губиш форма и капитали, трупани с години.

И накрая КПКОНПИ е единственият възможен ход, защото продължаваш да държиш папките с корупционна биография на политическия елит. Те са отново твои, ти не си им длъжен, председател си, всички са ти подчинени, всички пак ще папкат от корупция и кражби, но ще трябва да те слушкат. КПКОНПИ си става отвсякъде, поне докато не ти се прииска да си я председател на ВКС след година-две, а защо не и за политическа кариера да се мисли по-сетне. Все пак човек с реална оценка на качествата си вижда какво е наоколо, как да не се изкуши. Всичко е възможно, ще поживеем, ще видим и ще се надяваме.

Заглавна снимка: jeshoots.com

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Доналд Туск и троянският кон в крепостта на популизма

Post Syndicated from Иглика Иванова original https://toest.bg/donald-tusk-i-troyanskiyat-kon/

Последното нещо, което искам, е да ви отегча. Особено когато една от най-големите заплахи, пред които сме изправени, са нашите изтъркани номера, новговор, липсата на емоции и скуката. […] След пет години се чувствам преситен с това да бъда главният европейски бюрократ. Готов съм за битка. И се надявам, че вие също сте.

На 20 и 21 ноември т.г. в Загреб се проведе годишният конгрес на Европейската народна партия (ЕНП), най-голямото и най-влиятелно политическо семейство в ЕС. Ключова точка в дневния ред на конгреса бе избирането на нов председател на дясноцентристката партия, чиито представители са лидерите на Европейската комисия и Европейския съвет, а също така съставляват най-голямата група в Европейския парламент.

С 491 гласа „за“, или 93% от всички гласове, за ръководния пост на ЕНП бе избран Доналд Туск – председателят на Европейския съвет в периода 2014–2019 г. (два мандата от по 2 години и половина) и най-дълго управлявалият министър-председател на демократична Полша (2007–2014). Той поема поста от френския политик Жозеф Дол (2013–2019) и трябва да встъпи в длъжност на 1 декември, едновременно със старта на работата на новата ЕК, която обаче най-напред трябва да събере необходимата подкрепа при гласуването на 27 октомври в ЕП. За заместничка на Туск в ЕНП бе избрана Мария Габриел, до 2017 г. евродепутат, а оттогава насам еврокомисар с ресори „Цифрова икономика и общество“ (2017–2019) и „Иновации и младеж“ (2019–2024). Тя събра 422 положителни гласа и освен с Туск ще работи заедно с още девет заместник-председатели на ЕНП.

„Тъй като бях единствен кандидат, няма да се преструвам, че водя предизборна кампания, което би ме накарало да представя позиции по всеки въпрос и да отговоря прецизно на всяко очакване от дългия списък с желания. Затова отправям молба към вас да ми позволите да се фокусирам само върху едно, но по мое мнение най-важното от всички предизвикателства пред нашето политическо семейство“, каза Туск в речта си пред делегатите на ЕНП и участниците в конгреса в Загреб.

Познат като един от най-проевропейските политици в ЕС, той е първият представител на държава членка от Източна Европа, който застава начело на ЕНП от основаването на партията през 1976 г. досега. И като такъв обещава да се противопостави на „популистите, манипулаторите и автократите“.

„Няма да принасяме в жертва ценности като граждански свободи, върховенство на закона и порядъчност на обществения живот на олтара на сигурността и реда, защото това просто не се налага. Защото това не са взаимноизключващи се неща. И който не е способен да го приеме, де факто се позиционира извън нашето семейство“, каза Туск, заявявайки позицията си във връзка с „вътрешния дебат в ЕНП“ по повод трудния баланс между сигурност и свобода.

Говорейки за „популисти, манипулатори и автократи“, Туск не споменава конкретни имена, но с репликата за това как „някои работиха здраво, но само върху своя разказ и самоосъществяване, издигайки огради и билбордове с антиимигрантска пропаганда“, отхвърля всякакви съмнения относно адресата на посланието си. Членството на партията на унгарския министър-председател Виктор Орбан в ЕНП бе суспендирано в началото на годината, след като същата проведе дезинформационна кампания срещу ЕК и миграционната политика на ЕС; делегатите на „Фидес“ не бяха поканени да вземат участие в конгреса в Загреб.

Дали партията на Орбан ще остане в ЕНП, или ще бъде изключена, ще стане ясно в края на януари 2020 г., заяви самият Туск ден след избирането му на председателския пост. Междувременно през декември трябва да се състои поредната среща на унгарския премиер с т.нар. „мъдреци“, чийто лидер е бившият белгийски министър-председател и предшественик на Туск на председателския пост в Европейския съвет Херман Ван Ромпой. След тази среща тричленният комитет ще излезе с цялостна оценка за състоянието на демокрацията и върховенството на закона в Унгария. Критериите, на базата на които се извършва този мониторинг, са заложени в резолюцията на ЕНП за защитата на ценностите на ЕС и опазването на демокрацията. През лятото на 2019-та Ван Ромпой определи позициите на Орбан, декларирани в писмо до ЕНП, като „проблематични“.

„Днес, дори в по-голяма степен, отколкото в миналото, страхът е този, който играе най-голяма роля в политиката“, отбелязва Туск, назовавайки онзи основен и неизчерпаем ресурс, заложен в човешката природа, който прави днешния популизъм възможен. Той прави възможен и антиутопичния свят на „1984“ на Оруел, алюзия към който е сравнението на Туск за политическата реторика на бюрократите с т.нар. „новговор“.

„Повечето хора все още са по-загрижени за сигурността си, отколкото за нещо друго. Така например в моменти, когато сме свидетели на миграционна криза и на нова вълна на тероризъм, именно страхът доминира над други социални емоции. „Дайте ни чувство за сигурност и защитеност!“ – това са призивите, които чуваме в Европа през последните години, и онзи, който отговори по най-добрия начин на тези призиви, получава подкрепата на публиката.“

„Във времена на несигурност, а най-вероятно други времена няма да настъпят, когато всичко около нас се променя и поема във всякакви възможни посоки, хората искат да се чувстват сигурни, че тези, у които е властта, няма да ги изоставят, няма им обърнат гръб. […] Те – или може би трябва да кажа ние сме гладни за признание, достойнство и усещане за значимост и всички ние изпитваме необходимост да бъдем част от по-голяма общност. И да се гордеем с това. Ето защо е толкова лесно сърцата на хората да бъдат печелени от онези, които викат на висок глас: „Изправете се, направете страната си отново велика, върнете си контрола.“ С други думи, онези, които напипат вярната струна – тази на достойнството, ще спечелят гласовете на хората.“

Туск не за пръв път изразява подобен възглед относно политическото говорене. Това е една от темите и на речта му от края на 2018 г. в Техническия университет в Дортмунд във връзка с удостояването му с почетна докторска титла по политически науки. „Синтезът между емоции и разум, синтезът между мит и план, синтезът между символи и прагматизъм е това, което донесе победата. […] Хората няма да се борят с пълно убеждение за начини на действие или за абстрактни идеи. Те ще бъдат готови да бъдат въвлечени в обществените дела и да жертват много само ако емоциите ги озаряват“, каза тогава той в своя разказ за триумфа на „Солидарност“.

В самия край на своята реч 11 месеца по-късно, в деня, в който за пореден път бе избран на лидерски пост, Туск споделя какво му е казал преди време легендарният фронтмен на U2 – Боно: „Бихме загубили, ако разказът ни не е поне толкова мелодраматичен, колкото този на популистите.“ Собственият му коментар за този възглед е, че в политиката впечатленията понякога са по-важни от фактите, което се потвърждава от обстоятелството, че макар да имаме достъп до повече информация от всякога, живеем в ерата на постистината, характеризираща се с политическа култура, в която дебатите са оформени до голяма степен от призив към емоциите на хората. И докато нечии държавни граници като че ли се удебеляват, тази между факт и мнение се размива или просто престава да има значение.

Трябва да сложим край на това. В политическата битка истината и почтеността не може да са напълно безпомощни срещу фалшивите новини, манипулацията и омразата. Трябва да вярвате в себе си и в силата на своите аргументи. Не се страхувайте да изразявате публично онова, което действително чувствате (дори ако понякога гледате на това като на опасен експеримент), и бъдете сигурни, че ще предизвикате емоционална реакция и ще грабнете вниманието на хората.

Възможно ли е някой да разчете погрешно онова, което Туск иска да каже? Да сбърка стратегията на троянския кон със залитане към популизма, чиито представители полският историк, който повече от 40 години неизменно защитава идеите на икономическия либерализъм и правилата на либералната демокрация, не се колебае да изобличава дори когато са в собствените му редици? Защото, както пише Вонегът (в „Майка нощ“, 1962), „ние сме това, на което се правим, така че трябва да внимаваме на какво се правим“. И защото в тясното пространство между populismo и popolarismo всеки ход трябва да бъде премерен, подобно на изпълнението на въжеиграч.

Дотук Туск умело влиза в тази роля. Сега обаче, когато съветът му отпреди година „да се вслушваме в Касандрите, но да избираме лидери като Одисей“ бе последван от съпартийците му в ЕНП със собственото му избиране, все ще се намира някой, който да клати въжето под краката му.

Това е въпросното предизвикателство, върху което Туск иска да се фокусира: „Нека всички заедно застанем един до друг на това най-важно политическо бойно поле, на което от едната страна са партиите на безотговорния популизъм, а от другата – нашата партия на отговорен популяризъм.“

Заглавна снимка: Стопкадър от видеозапис на речта на Доналд Туск пред ЕНП, Загреб, 2019 г.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

78 оборота: Куц лъв, скапани домати и целувка от Бойко

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-11-15-november/

В третия мандат лъвът Любо от разградския зоопарк окуця и прокуратурата отиде да разследва каква жестокост е проявена към него. Такава прокуратура имаме – милозлива и справедлива, с високи нравствени качества – и все на куци лъвове случва. Досущ като преизбрания тази седмица за главен прокурор Иван Гешев.

А като избере парламентът и настоящия главен прокурор Сотир Цацаров за шеф на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), Борисов и ГЕРБ може да си ходят. Техните бухалки ще ги пазят и след края на мандата. Прокуратурата в една пленена държава се връща към своя първообраз. „Хората на краля“, така наричали във Франция през XIV век прокурорите – институция, наложена на европейска земя от крал Филип Хубави, – защото пазели неприкосновената власт на краля.

И докато президентът Румен Радев се чуди колко време да забави указа за назначението на Гешев, така че хем да не изглежда, че се съгласява твърде бързо, хем да е укоризнено,

министърът на културата няма колебания за „колко“-то.

Повереното му министерство е изпуснало срока да обжалва съдебното решение, което отхвърляше претенцията за неустойка от 754 000 лв. заради забавения ремонт на Ларгото в центъра на столицата. „Имам човек“, както пее Ицо Хазарта. А „човекът“ обясняваше на фирмата изпълнител как да си спести неустойката – в оня аудиофайл, пуснат от бившата соцдепутатка Елена Йончева.

„Тези 33 дни да се покрият с акт 10 назад, за да изчезне въобще това условие… Но това трябва да го направим до дни. Да го входираме другата седмица, на ръка. Да ги допълним в документацията на ръка и така тази точка да отпадне – за искане на неустойка.“

ГЕРБ все си избира министри, дето в подходящ момент ги хваща амнезията – и тях, и екипите им. През 2010 г. например тогавашният министър на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев също забрави да обжалва едни заповеди на местната власт на Царево, които разрешаваха строителство на уникалния дюни плаж „Корал“ – причината за забравата е невнесена държавна такса от 20 лв. За държавните имоти тогава отговаряше зам.-министър Екатерина Захариева, днес министър на външните работи, а по време на президентстването на Плевнелиев – началник на кабинета му. А МРРБ забравя, въпреки двумесечните предупреждения на съда, че ако не внесе таксата, губи делото.

Ако министрите на ГЕРБ имат такива сериозни проблеми с паметта, значи когнитивните им способности са нарушени – а щом са нарушени, не са в състояние да изпълняват задълженията си. Ако има умисъл в амнезията, работата е за прокуратурата.

Обаче „хората на краля“ не пипат хората на краля. Дай им куци лъвове.

Плевнелиев не помни за двайсетачката, но помни как Костов от 20 години разцепва дясното. По-добре да се върне към „Аз“ формата, някак повече му отива да говори за президентското си величие, как е бил „член на световното семейство“ (от лидери – б.а.) и „равен на всички тях“. Не че е убедителен, но поне е забавен. В политическите анализи не е нито едно от двете. Активните му про-ГЕРБ позиции напоследък правят впечатление – изглежда, че Росен Плевнелиев, който не получи подкрепата на Борисов/ГЕРБ, за да се кандидатира за втори мандат (а така му се искаше), сега се е спогодил с тях. Сигурно покрай ажиотажите за „Фолксваген“.

Костов му отвърна. „От шест години не се занимавам с политика… Само Плевнелиев, Недялко Недялков (собственик на сайта ПИК – б.а.), Цацаров и Гешев мислят обратното.“ Г-н Плевнелиев сигурно се чувства добре придружен в тази компания.

А Боил Банов няма да подава оставка, искал да сезира прокуратурата, защото „грешката“ не била случайна.

Прокуратурата е като пароструйка – ще почисти и този път, както през април прекрати проверката на „Ало, Банов съм“, понеже не откри данни за престъпление. „Целият сценарий беше на мен да ми се вземе главата много по-рано, но моята глава е здрава, карловска глава и трудно пада.“

Да не би в Карлово главите да ги правят с титаново покритие и да имат защитено наименование за произход? След Цветанов няма глава в ГЕРБ, която да не може да падне. Само тая година Бойко Гилотен колко глави взе. Ако беше индиански вожд, да е окичен със скалпове – но не на врагове, а на съплеменници. Впрочем не е ли време Борисов да даде потлач? За 11-ти пореден път ГЕРБ е първа политическа сила; освен врачката на Берлускони, и политолозите му предричат пълен мандат и дори е постигнал геополитически паритет на родна земя с една тръба за американски и една за руски газ, както сам обяснява.

„Сега си спокойна за диверсификацията, нали?“,

обърна се Борисов към американската посланичка Херо Мустафа тази седмица, когато я покани да види как върви строителството на интерконектора с Гърция. Вози я в джипа си, прегръща я и я целува. И както се присмяха „Господари на ефира“, „ѝ показа природните чудеса на България – строителните работници“. Всичко това – в поредното видео, лиснато на страницата му във Facebook.

Ето това поведение е със защитено наименование за произход – шоп, бабаит, изтупан в „Армани“ (както беше обрисуван Борисов от един друг американски посланик – Джеймс Пардю, в грамите, пуснати от WikiLeaks). Почти като в оная сцена от „Бай Ганьо“, когато при „отворени прозорци“ се хили на една жена и глади „влакнатите си гърди, види се, с туй искаше да я плени“.

На 25 ноември Борисов ще е в Белия дом. Да се готви Мелания Тръмп. Тръпнем за видеото.

А докато се хвали с едната тръба, Борисов в интервю за сръбска медия превъзнася другата – „Балкански поток“, дето е всъщност втората тръба на „Турски поток“. Газ още няма нито по първата, нито по втората тръба, но сигурното е, че по интерконектора ще има. За една седмица премиерът даде два пъти такова уверение – след американската посланичка, и на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис на срещата в Солун на 14 ноември. Колко струват обещанията на Борисов? За газовата връзка с Гърция ги знаем йощ от първия мандат.

А руската тръба може да остане суха като язовир „Студена“, заради който перничани минават на жесток воден режим. Премиерът наредил да се търси резервен язовир. В Хасково още си чакат новите кладенци за питейна вода – а от чешмите тече онази с радиацията, разкрита преди повече от две години и половина.

За капак дойдоха новини – убийци на апетита: че месото родно производство е натъпкано с антибиотици, а едно време доматите бяха истински.

Поне за доматите Костов не е виновен.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Поредното спасяване на ТЕЦ „Марица-изток 2“

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/maritsa-iztok-2/

Анализ на дейността и финансовото състояние на ТЕЦ „Марица-изток 2“ за първите девет месеца на 2019 г. показва, че дружеството е пряко засегнато от новите изисквания на Европейския съюз, продиктувани от приетото Парижко споразумение, както и от процесите, свързани с увеличаване на дела на чистата енергия и предстоящото обединение на енергийните пазари. Затова дружеството не е в състояние да покрива със собствени средства разходите си и разчита основно на финансовата и оперативната подкрепа на Българския енергиен холдинг (БЕХ).

Досега централата има натрупана загуба от 800 млн. лв. и дългове за 1,5 млрд. лв.

Основната причина за увеличаване на задълженията е закупуването на въглеродни емисии. За деветте месеца на годината за тях са платени 257 млн. лв. (при 332 млн. лв. за цялата 2018-та). Тук е важно да се уточни, че сега централата работи с едва 1/3 от мощностите си и с натовареност от 457 мегавата към 13 ноември. В противен случай тежестта на емисиите би станала непоносима за БЕХ.

Въпреки намаленото производство на електроенергия и финансовия колапс обаче няма съкратени работни места и те остават 2400 – несравнимо повече, отколкото са в двете частни електроцентрали в комплекса „Марица-изток“. През този период няма информация и за принудително излизане на работници в отпуск, а за заплати дружеството е платило над 84 млн. лв.

Повече от 5,5 млн. лв., отчетени като „инвестиции“, са отишли и за издръжката на старозагорския футболния клуб „Берое“,

регистриран като дъщерно предприятие на ТЕЦ „Марица-изток 2“. Очевидно за да бъде задоволено егото на определени лица от управляващите в региона, губещо държавно търговско дружество си позволява лукса да издържа футболен отбор, който при това по никакъв начин не възвръща вложените в него средства.

Докато Европа определя в дати края на въглищната индустрия, България продължава да залага на дългосрочното използване на въглищните централи, които осигуряват около 48% от производство на електрическа енергия и са гарант за енергийната сигурност на държавата и за конкурентоспособността на икономиката ни. Това обуславя и ролята на местните лигнитни въглища от Източномаришкия басейн като стратегическа суровина за енергетиката ни. Но ако продължава да трупа задължения с такива темпове, дори и при минимално натоварване на мощности в осемте си енергоблока, ТЕЦ „Марица-изток 2“ ще фалира. А след себе си ще повлече и БЕХ, който не може да продължава да финансира централата и да закупува въглеродните ѝ емисии, чиято цена се покачва непрекъснато.

За да се задържи над водата, дружеството поиска увеличаване на цената на електроенергията на регулирания пазар от юли тази година на 147,87 лв. за мегаватчас. То подаде и искане за компенсиране на разходи като част от критичната инфраструктура в енергетиката в размер на половин милион лева, което не беше прието от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Пред „Тоест“ председателят ѝ Иван Иванов заяви, че

КЕВР няма да допусне да се повишат цените на тока заради въглеродните емисии.

Министерството на енергетиката търси начини да капитализира дълга от 600 млн. лв. на ТЕЦ „Марица-изток 2“, тоест БЕХ да увеличи капитала на централата. Според министър Теменужка Петкова така би постъпил всеки инвеститор в условията на пазарна икономика: „Считаме, че това не е държавна помощ, и сме изложили мотивите си пред ЕК“, коментира тя и посочи, че ако оттам поискат документи, за да видят как холдингът ще спечели от капитализирането на дружеството, такива ще бъдат предоставени. В Брюксел настоявали най-вече да разберат как във времето то ще възстанови тази „инвестиция“.

В четвъртък в Раднево, след „откриването“ на два нови багера във въгледобивното дружество, министър Петкова не отговори на въпроси на журналисти, свързани с темата, но препотвърди позицията на държавата, че в следващите години ще разчита на енергията от въглища. Това е отразено в няколко много важни документа, които ще бъдат изпратени до края на годината в ЕК, на първо място – в интегрирания план „Климат – енергетика“.

В близко бъдеще предстои да влезе в сила и регламент на ЕК с ново ограничение за въглищни централи, които емитират повече от 550 грама въглероден диоксид на киловатчас. За вече съществуващите мерките ще започнат да се прилагат едва от 2025 г., тоест

след 6 години топлоелектрическите централи вече няма да имат право на субсидии и държавна помощ. За такава обаче Комисията приема и заплащането на студения резерв,

който трябва да осигурява електроенергия за системата в пикове на търсене. България продължава да работи по тази схема от години и в началото на август, след като спечелиха търговете на Енергийния системен оператор (ЕСО), Ахмед Доган и Христо Ковачки си поделиха 52 от общо 56 млн. лв. за поддържане на студения резерв. Той е стратегически, но според Меглена Антонова от „Грийнпийс – България“ държавата ни никога не е уведомявала Европейската комисия за прилагането на този механизъм.

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) излезе през юли със становище, че българските предприятия получават най-скъпата електроенергия в Европа. Няколко месеца по-рано от Асоциацията припомниха как през мразовития януари на 2017 година държавата бе принудена да спре износа на ток, за да се осигури вътрешното потребление. И така пое задълженията на централите, на които се плащат милиони левове годишно за студен резерв.

На кръгла маса в Института по енергиен мениджмънт определиха Механизмите за капацитети като част от бъдещия пазарен модел на България. Те може да са различни, но всеки един от тях е по-широка платформа, отколкото студения резерв, и в нея могат да участват повече енергийни дружества. Освен това те създават предвидимост за работата на централите за няколко години напред. Механизъм за капацитет у нас ще поддържа съществуването на топлоелектрическите централи и свързания с тях въгледобив – разбира се, ако ЕК не възрази. Той ще стабилизира системата временно, до пълната либерализация на енергийния пазар. Която, ако се осъществи в България сега, голяма част от дружествата ще фалират.

Правителството успя да осигури безсрочна дерогация за ТЕЦ „Марица-изток 2“, която не може да покрие нормите на Директивата за големите горивни инсталации. От сдружението „За Земята“ обаче оспорват разрешението, дадено от Изпълнителна агенция „Околна среда“, пред Административния съд в Стара Загора.

„Грийнпийс – България“ оспорва анализа, върху който се базира дерогацията и в който се стига до извода, че ползите от модернизирането на централата ще са изключително ниски. От организацията смятат, че причината за толкова нисък резултат на ползите е поредица от грешки в методологията и фактът, че се разглежда влиянието от дейността на централата само в радиус от 45 км. Анализ на зелените неправителствени организации доказва

трансгранично (чак до Солун) и вторично замърсяване

след взаимодействието на серния диоксид с други елементи от атмосферния въздух, от които се образуват най-фините прахови частици. В анализа се прогнозира, че емисиите от ТЕЦ „Марица-изток 2“, позволени съгласно дерогацията, вероятно ще доведат годишно до приблизително 420 преждевременни смъртни случая и 90 случая на новородени с ниско тегло поради излагане на ФПЧ2.5 и азотен диоксид.

Други въздействия включват 190 нови случая годишно на хроничен бронхит при възрастни, 1000 случая – на бронхит при деца, 20 деца дневно, страдащи от астма и бронхитни симптоми, и 1300 души на ден с респираторни инфекции, включително 170 загубени работни дни поради излагане на замърсяване на въздуха от централата. Очакват се и 300 случая на хоспитализиране всяка година на хора с респираторни и сърдечносъдови заболявания.

Прeз мaрт дo cъдeбния cъcтaв e изпрaтeнa мoлбa зa присъединяване (като зaинтeрecoвaни cтрaни по делото) на Гeoргиoc Пacчaлидиc – гражданин от Кавала, и на Thе Grееn Tаnk – нeпрaвитeлcтвeнa oргaнизaция в Гърция. Те настояват, заради застрашеното здрaвe нa хoрaтa в ceвeрнaтa чacт нa страната им, по дерогацията на централата да се проведe консултация между България и Гърция.

Дали разрешената от Изпълнителна агенция „Околна среда“ отмяна на изискванията в Директивата за големите горивни инсталации в ЕК ще остане в сила за ТЕЦ „Марица-изток 2“, или ще бъде прекратена, зависи от решението на съда. Но дори и да продължи да работи в условията на сегашните норми за вредни емисии с оптимизирани разходи и персонал, както и с по-малко натоварени мощности, дружеството ще продължи да плаща за въглеродните емисии. За които държавният Енергиен холдинг не може да осигурява безкраен финансов ресурс.

Как ще развиват енергийните си сектори след края на въглищната ера, в някои европейски страни мислят от години. И не само мислят, а някои предложиха и приеха планове за действие с конкретни дати за поетапно затваряне на централи и за алтернативна заетост на освободените работници. Въпреки това много държави в ЕС продължават да разчитат в голяма степен на изкопаеми горива, а правителствата им отстъпват от водещата си роля в борбата с изменението на климата.

Българската държава закъсня драматично с предлагането на нови политики за поетапна декарбонизация на индустрията ни.

Палиативните мерки ще облекчат временно агонията, но няма да решат проблемите на въглищната индустрия. А според експерти от Центъра за изследване на демокрацията в националния ни план за енергетика и климат липсват амбиция, дългосрочна перспектива и ясна визия за посоката на българския енергиен преход.

Сега правителството има две възможности за избор. Едната е да предприеме драстични съкращения на енергетици, а след това, заради намаленото потребление на въглища – и на миньори. Втората – да увеличи цената на електроенергията, което и бездруго ще стане след либерализацията на енергийния пазар. А въглеродните емисии оскъпяват непосилно тока, произвеждан от местните лигнитни въглища в енергийния комплекс „Марица-изток“.

Който и сценарий да изберат управляващите, той ще доведе до масови синдикални и граждански протести. Които могат да съберат енергия и да съборят кабинета. Всичко е въпрос на време.

Заглавна снимка: Стопкадър от репортаж във връзка с пожар на сероочистващата инсталация на ТЕЦ „Марица-изток 2“ през юни 2019 г.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

За бога, братя, не боледувайте. Яжте пица

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/budget-2020/

Във времената, когато всички обичаха Бойко Борисов, първият финансов министър на ГЕРБ Симеон Дянков оприличи бюджета на пица – и така ѝ тръгна на метафората. В първия мандат – постна пица, в третия – с пармезан и шунка.

Шунката не е за всички, независимо какви ги говори председателката на Комисията по бюджет и финанси в 44-тото Народно събрание Менда Стоянова (ГЕРБ). Тя казва също, че догодина „държавата ще похарчи толкова, колкото и ще събере“, но това не е вярно. Бюджетът е балансиран, но властта ще пусне и нова дългова емисия от 2 млрд. лв. на външните пазари. Това означава, че към предвидените капиталови разходи от 2,913 млрд. ще се прибавят и нови 2 милиарда за харчене. Догодина може да се окаже, че освен „Хемус“, и „Струма“ ще се прави със средства от държавния бюджет.

Тази година от резерва бяха планирани 741 млн. лв. за новото платно на „Струма“ в участъка „Крупник – Кресна“ от Кулата към София и за обходния път на Кресна. Управляващите все така се надяват на безвъзмездни средства от Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура, 2014–2020 г.“, но изгледите май не са оптимистични.

Реформи от ГЕРБ няма да дочакаме, нито прозрачност на разходите.

Доказателство са милионите субсидии за държавните предприятия, сред които най-големите получатели са Национална компания „Железопътна инфраструктура“ със 145 млн. лв. и вечната „черна дупка“ БДЖ със 139 млн. лв., от които 100 милиона ще отидат за нови вагони и локомотиви; отделно още 175 млн. лв. – за компенсации за евтиното возене на ученици, студенти, пенсионери, военни.

В следващите 3 години към „Пристанищна инфраструктура“ ще се насочат 220 милиона държавни пари. С тая „шунка“ ще се почерпи (и) почетният председател на ДПС Ахмед Доган, сдобил се тази година с „Пристанище ТЕЦ Езерово“. Амбицията е то да се превърне в порт за обработка на зърнени и контейнерни товари. Средствата за „Пристанищна инфраструктура“ ще бъдат използвани за удълбочаване до 12,5 м на пристанището във Варна, за да влизат и по-големи кораби, които да обслужват пристанищните терминали за контейнери, зърно, сярна киселина и петролни продукти.

Големите пари в българския бюджет се раздават през капиталовите разходи и субсидиите

за държавните предприятия, общини, ведомства, част от които се харчат през обществените поръчки. Раздават се и чрез данъчни промени като одобрените тази седмица от Бюджетната комисия. Те предвиждат инвеститорите в сгради да си възстановяват данъчен кредит за улици и друга инфраструктура, която е публична държавна или общинска собственост.

Но властта отпуска по някое парче с шунка и на тези, които получават заплатите си от бюджета – с 10-процентно увеличение. За пенсионерите – 6,7% ръст на пенсиите от 1 юли. За децата на социално слаби родители (в тази категория попадат повечето представители на малцинствените групи) бюджетът ще плаща таксите за предучилищна подготовка. Сумите ще се превеждат директно по бюджетите на съответните детски градини.

Освен това държавната хазна ще финансира с по 70 млн. лв. на година специален фонд за изграждането на ясли, детски градини и училища. Както и да го погледнем, това са пари за строителния бизнес. Не е ясно какво мотивира подобни намерения, тъй като броят на живородените деца намалява от година на година, както и на първокласниците. За 2018 г. например броят на живородените деца е 62 197 – в сравнение с предходната броят им намалява с 1758 деца, или с 2,7%. А коефициентът на плодовитост през последните години не преминава нивото от 1,5. Единствено в София дефицитът е сериозен – над 5000 деца останаха извън яслите и градините тази година, когато дори и във Варна имаше свободни места. Досега столицата посрещаше тези разходи със средства от бюджета си, а догодина той стига до 1,9 млрд. лв.

Коледно подаръче за бизнеса

Подаръкът дотук обаче е обикновена шунка в сравнение с пармезана, който коалицията на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ готви за бизнеса, окайващ се от години заради болничните и почивките покрай национални празници. Управляващите решиха да накажат гражданите – и болните, и здравите, с решението първият ден от болничните да не се плаща, като в същото време наградиха системата, благодарение на която българите боледуват все повече и повече, с още близо 400 млн. лв. С толкова бяха увеличени парите за НЗОК за 2020 г. („В името на здравеопазването“ не забравиха и 30 млн. за недотам безспорната необходимост от Национална детска болница, тоест пак за строителство.)

В момента първите три дни болнични са за сметка на работодателя, като изплащаното обезщетение е 70% от осигурителния доход, след това поема НОИ, който изплаща 80%. Един от аргументите за взетото в четвъртък решение е, че за пет години болничните с продължителност от пет дни са се увеличили с 50% – при един и същ брой заети на пазара на труда, по данни на НОИ. Друг – че в повечето страни от Европейския съюз първият ден от болничните не се заплаща. Според Фискалния съвет разходите на предприемачите за първите три дни са около 200 млн. лв. за 2019 г.

Бизнесът се бори за промяната от дълго време. По-рано през годината законопроект за промени в Закона за социалното осигуряване внесоха депутати от корпоративната партия „Воля“, с който предложиха да отпадне задължението на работодателите да плащат първите три дни, които да се поемат от Държавното обществено осигуряване (ДОО). В бюджета за 2018 г. за малко не мина предложението работодателите да плащат 50% за първите три дни вместо 70 на сто.

Ако това е благодарност от властта към бизнеса заради спечелените местни избори – ГЕРБ отново са първа политическа сила, макар и с по-малко съветници и кметове, – нека управляващите не се срамят и кажат кой предложи „отблагодаряването“. Или и те ще мълчат както БСП на въпроса „Кой предложи Пеевски за шеф на ДАНС?“.

Няколко довода срещу решението да не се плаща първият ден болнични

Първо, управляващите негласно признаха поражение на намеренията си да контролират лекарското съсловие за фалшивите болнични. Дали изобщо са опитали? Преди няколко месеца Националното сдружение на общопрактикуващите лекари предложи да се предвиди вторичен преглед и ако пациентът не се яви, издаденият болничен да се анулира. Не им обърнаха внимание.

Второ, нужна е статистика какво е съотношението на болничните, издадени на служители в бюджетния сектор, където всички се осигуряват на реална заплата, и на такива от частния. Някой да познава строителни работници в болнични? (Освен ако работодателят сам не ги е пратил, защото няма поръчки примерно.) Само чиновниците могат да си позволят масово излизане в болнични покрай национални празници и поради факта, че щатовете в администрацията са раздути.

Трето, властта изключи родителите, които ползват болнични за гледане на дете, и хората, претърпели трудова злополука. А къде остават онкоболните и всички, които се нуждаят от продължителна терапия? За хората с тежки заболявания всеки лев е от значение.

Четвърто, населението в България намалява прогресивно (поради смърт и миграция) и застарява. Така че увеличените болнични са следствие от тези процеси – предвид и данните на НОИ, че болничните растат при един и същ пазар на труда. Фалшиви със сигурност има, но това е проблем на държавата, която не може да се справи с контрола.

Пето, защо властта не контролира какво се случва в болниците? Имало ли е реално лежащо болни с диагнозата, написана на болничния лист? Бюджетът на НЗОК, лъвският пай от който отива за болници и лекарства, стига 4,7 млрд. лв. за догодина. Вместо да довърши единната информационна система, чиито основи се наливат от далечната 1999 година, а финалът се отлага за края на 2020-та, още повече пари ще се дадат на нереформираното здравеопазване. В тази система близо 360-те болници нямат никаква друга цел, освен да увеличават колкото може повече хоспитализациите, за да се издържат. И те стигнаха и надминаха 2 млн. на година. Не е ли логично при толкова болна нация да има толкова много болнични?!

А ефектът от орязването на първия ден най-вероятно ще е увеличаване на дължината на болничните. На докопалите се до пармезана – да им е сладко.

Заглавна снимка: Public Domain Pictures

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Ще съумеем ли да видим важното

Post Syndicated from Иван Брегов original https://toest.bg/shte-suumeem-li-da-vidim-vazhnoto/

Време за доволство, време за недоволство

Няколко дни преди 30-годишния юбилей на българския преход от социалистическа към демократична държава президентът Румен Радев отказа да подпише указа за назначаване на Иван Гешев за главен прокурор. От този момент нататък започна очертаването на поредната разделителна линия.

От едната страна стоят доволните от този ход на президента – действията му бяха убедителни, с кратки, но съществени аргументи както по дефицитите на процедурата, така и относно качествата на безусловния кандидат. От другата страна веднага бе наченато и обществено недоволство: Радев не поиска тълкуване от Конституционния съд за това как следва да постъпи Висшият съдебен съвет (ВСС) в този случай – да прегласува Гешев или да стартира отново конкурс за избор на главен прокурор.

Историята познава и двете линии на поведение – когато през далечната 1998 година президентът Петър Стоянов върна избора на Бойко Рашков за главен прокурор, ВСС стартира нова процедура, в чийто завършек Филчев се оказа печеливш. През 2017 г., когато предходният състав на ВСС избра Георги Чолаков за председател на Върховния административен съд и Радев отказа да го назначи, ВСС прегласува Чолаков без нова процедура. Да припомним, президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение от Съвета.

Но фокусът отново се измества от това дали Гешев е преодолим и дали Радев има смелостта и ресурса да инициира изменение в Конституцията

именно за промяна в устройството на прокуратурата. Вместо това дискусията тръгва по наклонената права за качествата на Радев вместо по същностния въпрос – за ролята, действията и устройството на прокуратурата през последните 30 години. А за въпросния период прокуратурата е този елемент от глава VI „Съдебна власт“ на Конституцията на Република България, който бе подминат от съществени реформи. Направиха се изменения на текстовете, но те не засегнаха нито статута на главния прокурор, нито правомощията на прокуратурата в цялост.

Възможности и време на реформа

През настоящата седмица на посещение в България бе експертен екип на Комисията за демокрация чрез право на Съвета на Европа, известна като Венецианска комисия. Мисията ѝ е по искане на министъра на правосъдието Данаил Кирилов за съответствие на неговия законопроект относно възможността за разследване и отстраняване на главния прокурор. Нека отбележим – от 2009 г., когато България е осъдена пред Европейския съд по правата на човека по делото „Колеви срещу България“, за държавата възниква задължение да създаде законови и институционални механизми за независимо ефективно разследване на главния прокурор при съмнение за извършено престъпление.

На този етап предложеното от министър Кирилов поставя под общ знаменател председателите на върховните съдилища и главния прокурор. Инициативата е по-скоро опит да бъде свалена със степен надолу защитата на независимостта на съда, тъй като евентуалното започване на разследване на „тримата големи“ следва да става отново от подчинени на главния прокурор.

Така съдиите ще бъдат още по-зависими от прокуратурата, а главният – тотално неприкосновен.

В този контекст, когато реформата бива тласкана в напълно грешна посока от изпълнителната власт в лицето на ГЕРБ и поддръжниците им, е особено важно поне една държавна институция да насочи отговорно темата към аргументираното търсене на решение. А това няма кой друг да бъде, освен президентската институция. От Народното събрание не се чува нищо.

На ход е политиката

От правна страна каквото и да се каже, е вече известно в юридическите среди. Затова настойчиво трябва да се обърнем към политическите въпроси, за жалост.

На първо място, в тази ситуация Радев е сам – приближените до властта (монолитната власт и единство на партии, мафиотски кръгове и медии) започна атаки срещу него. От академичния нафталин са извадени всевъзможни говорители, за да покажат на Радев правия път.

Редно би било естествен поддръжник на тезите му да бъде, на първо място, политическата партия, издигнала кандидатурата му. Ако БСП държи да се манифестира като опозиция в 44-тото Народно събрание и алтернатива на ГЕРБ, сега е моментът. Веднъж вече БСП продаде мача в областта правосъдие – когато се избираше настоящият състав на ВСС. България цяла сега към улица „Позитано“ отново гледа.

Втори поред са извънпарламентарните дребосъци –

вляво, вдясно, антикорупционно говорещите, антикорупционно действащите. Пред тях следва да излезе на преден план не това дали Радев е достатъчно решителен, а дали има среда, в която да разгърне правомощията си, и има ли кой да издигне темата като национално важен въпрос. След което всички участници в тези процеси да представят възгледите си, да видим вижданията и решенията и на лявото, и на дясното.

На този фон ми се струва удобен пас репликата на Борисов от следизборната конференция на ГЕРБ: всички са комунисти, особено обявилите се за демократи. И твърде елементарно би било (за да се покаже на Борисов кой какъв е)

да се стреля по Радев, като по този начин да се отстреля и възможността за реформа на прокуратурата.

Иначе, в зависимост от това дали Радев ще се ограничи само с връщане на избора на Гешев, ще ни стане ясно и той къде точно се позиционира, тъй като това е най-важният ход в целия му мандат. Няколко седмици търпение и нещата ще си дойдат на мястото.

Заглавна снимка: © Светла Енчева

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Президентът Радев има нужда от нов изтребител

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/prezidentut-radev-ima-nuzhda-ot-nov-iztrebitel/

Ето че президентът Румен Радев излезе на политическия терен с решението си да върне на Висшия съдебен съвет (ВСС) избора на Иван Гешев за главен прокурор и с отказа да подпише указа за назначението му.

Всъщност не е. С този акт най-вероятно ще се изчерпи арсеналът му на политически боец. Радев няма да води тази битка. Няма да пита Конституционния съд (КС), както го призоваха от Инициатива „Правосъдие за всеки“ – дали с връщането на предложението процедурата трябва да започне отначало, или е достатъчно кандидатурата на Гешев само да бъде прегласувана. Докато чака отговора от КС, той може да не подписва указа и така да изтекат няколко месеца, в които, знае ли човек, може и да се стигне до промяна в избора, който изглежда предрешен.

Но президентът Радев не е готов за това, няма политическа опора, нито силен екип.

Извънпарламентарни сили като „Демократична България“ („Да, България“, ДСБ, Зелено движение), особено активни в протестите срещу Гешев, могат да акламират решението му, но не и да му пазят гърба, както и неправителствени организации като Съюза на съдиите в България, „Български адвокати за правата на човека“ и други, призовали го да не подписва указа. Сред тях – загубилата кметските избори в София Мая Манолова и предшественикът на Радев Росен Плевнелиев („забравил“ колко бързо самият той разписа назначението на Сотир Цацаров и уредил на практика избора на Пеевски за шеф на ДАНС, подписвайки указа за обнародване на законови промени, според които парламентът избира председателя на ДАНС по предложение на правителството).

В действителност партията, която подкрепи Радев за държавен глава – БСП, от доста време пази неутралитет по номинацията на Иван Гешев. Критиките на лидерката на социалистите Корнелия Нинова се изливат главно по премиера Бойко Борисов – че изпълнителната власт не е номинирала и друг кандидат, и под сурдинка по правилата за избор на главен прокурор, наложени от десните начело с правосъдния министър Христо Иванов, днес лидер на „Да, България“.

БСП е против избора на Гешев, защото е единствена кандидатура, а „състезание с един кандидат не е състезание“, каза Нинова в интервю по bTV миналата седмица. Нито дума за личността на избрания от ВСС за главен прокурор, за неговия професионализъм и качества; нито намек за кръговете, чийто караул е. Името Делян Пеевски не е произнесено.

А отвъд озвучения опозиционен гняв действия няма, оръжията са свалени.

В същия този ВСС представителите на БСП, която се води най-голямата опозиционна партия – Даниела Марчева и Драгомир Бояджиков, гласуваха за Гешев на 24 октомври. Както направиха и още 18 от общо 24-членния форум, сред които избраните и от ГЕРБ, ДПС, „Обединени патриоти“.

Нинова „извини“ подкрепата на своите с думите, че така и така нямало как да обърнат вота, понеже не било редно партии да казват на съдии и прокурори какво да правят. Сиреч съвестта им е нашепнала да подкрепят безалтернативния – въпреки някои съображения на партията, по чиято воля са във ВСС, което им носи сериозни доходи и възможност да се върнат където си поискат в съдебната система, след като изтече мандатът им. За плосък виц може и да мине, за повече не става – сговорът във ВСС е видим резултат и повече от обосновано предположение.

Не може да се отрече на Нинова, че е последователна в позицията си да пази неутралитет относно фигурата на Гешев.

На откриването на есенната сесия на парламента тя отново повтори обещанието, което лансира от пролетта насам – социалистите да внесат закон за съдебен контрол върху актовете на главния прокурор и на прокуратурата. „Знам, че ще има остри дебати за избора на главен прокурор. Нашата позиция е: върховенство на закона, а не на личността; върховенство на правилата, а не на едноличните решения. Нашата задача е не да избираме главен прокурор, а да създадем такива правила, че съдебната система да функционира пълноценно“, обяви лидерката на БСП от трибуната. Красиви думи, в които е опаковано мълчаливото съгласие на „Позитано“ 20 за новия главен прокурор.

Дори коалиционният партньор – лидерът на НФСБ Валери Симеонов, показа повече смелост от БСП, питайки реторично преди няколко месеца „действително ли Гешев съчетава тази комбинация от качества, която да го прави безпристрастен и да спечели доверието на обществото – определено не е така“. Вече и той замлъкна.

Относно избора на Гешев президентът Радев извади досущ същите мотиви като Нинова.

Няма истинско състезание с един кандидат, а наред с това Гешев е получил и масирана институционална подкрепа: „И преди съм заявявал, че очаквам истинско състезание между кандидати, а не формално изпълнение на процедурата по избор. Издигането на един-единствен кандидат не само я лиши от състезателност, но и отнема от престижа и легитимността на бъдещия главен прокурор – така необходими за неговата нелека и отговорна мисия. Още повече – белег на демократичната държава е наличието на алтернативи при заемането на висши държавни длъжности. Подходът за издигането на единствен кандидат бе подкрепен на практика и от изпълнителната власт, която в лицето на министъра на правосъдието отказа да посочи втори кандидат и така доведе до пълната липса на алтернатива.“

А въпреки изброените в Закона за съдебната власт субекти, които могат да подкрепят номинацията за главен прокурор – като неправителствени организации, професионални организации на магистрати, висши училища и научни организации, – е имало и множество становища от държавни институции, включително от изпълнителната власт, като МВР, ДАНС, ГДБОП. „Така в разрез със закона, превес над мнението на обществените организации взе масираната служебна институционална подкрепа“, пише в изявлението на президента.

Със сигурност върнатият от Радев избор на главен прокурор го постави отново на дъската на „Не се сърди, човече“, в каквато е оразмерена семплата българска политика. Но трудно ще помръдне повече. Най-ярката кампания по време на изминалите три години от мандата му бе свързана с избора на многоцелеви боен самолет за военновъздушните сили. А поради нескритите предпочитания на Радев към шведските Gripen и критиките му към властта заради избора на американските F-16 Block 70 бе заподозрян и в лобизъм, макар да обвини правителството в същото. Разбира се, тези действия може да бъдат обвързани с предишната му месторабота като командващ военновъздушните сили и кариера на пилот, но такава отдаденост не пролича за друг проблем или кауза.

Връщайки на ВСС решението за избора на Гешев, президентът действа като контролирана опозиция.

Разбира се, вината не е у него. Така е конструирана институцията президент по Конституцията, договорена на Кръглата маса. Фигура, ама от слама. Плашило, ама бостанско. От ВСС вече дадоха заявка, че дори и държавният глава да оспори избора, решението ще бъде прегласувано – и Иван Гешев ще е седмият главен прокурор за 30-те години преход. Все-още-главният-прокурор Сотир Цацаров благодари на президента, че е изпълнил конституционните си правомощия и отбеляза, че по процедура в момента не може да се предложи втори кандидат. Нов претендент би могъл да се появи само ако Висшият съдебен съвет при прегласуване на кандидатурата на Гешев не събере необходимите за мнозинство 17 гласа.

Ако възнамерява да има бъдеще в българската политика, Радев би могъл да влезе в тази битка, независимо от изхода, вместо да е церемониалмайсторът от „Дондуков“ 2. Един политик се мери и по битките, в които влиза. Та нали сам инициира през 2017 г. срещи с висши магистрати за продължаване на реформата в правосъдието, а пред избора на главен прокурор отново имаше серия такива по процедурата. Но изглежда, че той просто действа „по устав“, без да се нагърбва с по-високи отговорности. От всички тези действия проличава, че собствен политически проект не му е по силите. Дори АБВ-то на Георги Първанов, единствения избиран за два мандата президент, отдавна клюмна по рейтинг и успеваемост.

Оставащото до края на мандата време е тест за Радев – дали ще съумее да се превърне в политик, след като беше избран за държавен глава (и) заради профила си на военен летец, тоест получи доверие благодарение на пагоните си. А влезе в обувките на скучен и предсказуем критик на властта, макар и с по-добри речи от тези на Корнелия Нинова. Ако продължава да прави това, което прави, рискува да запомним неговия мандат с тоалетите на съпругата му. Изглежда, че спешно се нуждае от нов изтребител.

Заглавна снимка: От интернет страницата на Президентството на Република България

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Орден „Дружба“ и похищението на Темида в българската прокуратура

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/orden-druzhba-i-pohishtenieto-na-temida/

Не искам да пея дитирамби за 10 ноември 1989-та. Не искам да наричам вътрешнопартийния преврат в БКП, с който вождът, висшите функционери на партията и репресивният ѝ апарат спасиха кожите си и ограбиха националното ни богатство, „начало на демократичните промени в България“. Не искам да ругая т.нар. Преход, защото това удобно сваля личната отговорност и вината на онези, които вместо да платят за престъпленията си, се събудиха за една нощ богати и сякаш преживели тежка деменция, забравиха комунистическите идеологеми, с които промиваха съзнанието на няколко поколения българи. А после бързо влязоха в новите си роли на банкери, бизнесмени и предприемачи.

Днес тоталитарният режим трябваше да е описан в учебниците по история без грим, а споменът за него да е останал само в съзнанието на преживелите го. Обаче 30 години по-късно проявите на авторитаризъм в управлението са толкова явни, че Татяна Дончева – председателка на партия „Движение 21“, предупреди в телевизионно интервю пред журналиста Веселин Дремджиев, че ако ГЕРБ продължава да се докопва до победа на изборите чрез прокуратурата, както се опита в Несебър например, на следващите избори може да има „самоубити“.

Прокуратурата в България позволи на властта да я използва като бухалка срещу своите опоненти – политически и икономически.

Как, освен като репресия, може да бъде определено решението на прокуратурата във Видин, с което беше забранено на лидера на Сдружение „Боец“ Георги Георгиев да пътува извън страната, и то дни преди определената дата за операция в Гренобъл, където е трябвало да стане донор на бъбрек за съпругата си? Подобна мярка е недопустима за обвинения в нанасяне на лека телесна повреда на двама души от екип на телевизия „Канал 3“ по хулигански подбуди, повдигнати на Георгиев – основен организатор на протестите в столицата срещу избора на Иван Гешев за главен прокурор.

Какво друго, освен репресия, е и решението на прокурор Ваня Ненкова (направена светкавично окръжен прокурор на Видин след поемането на делото срещу лидера на „Боец“) да смени неговия адвокат Николай Хаджигенов със служебен защитник? Ами права е Дончева, с такива способи, могат да окачат и въже на врата на невинен човек. Въпреки че с последното си постановление прокурорката отмени забраната на Георгиев да напуска страната, той не е сигурен, че на 11 ноември няма да бъде спрян на летище София. Възмутен от погазването на закона и репресиите срещу него, Георгиев написа във Facebook, че

„такова мракобесие не е било дори и в най-мрачните времена на комунизма“.

Било е, разбира се, и много по-страшно, особено в първите години след съветската окупация, когато комунистическият режим се налагаше с брутални мерки, масови убийства и репресии на стотици хиляди хора. Но тогава не е имало медии, които да покажат картата на лагерите в България или репортажи за издевателствата в тях, за убитите по границата, за налагането на колективизацията на земята, за ограбването на имуществото на т.нар. „бивши хора“, за тяхната съдба и съдбата на децата им.

Днес управляващите скърцат със зъби срещу медиите, които разкриват позора на тяхното преяждане с власт, кражби, корупция и своеволия в съдебната ни система. Каквото, поне на пръв поглед, е решението на спецсъдията Андон Миталов да свали за пет дни наложената забрана на обвинения в шпионаж Николай Малинов да пътува в чужбина. Разрешението председателят на Национално движение „Русофили“ да отиде в Русия, за да бъде награден от президента Путин, е взето според главния прокурор Сотир Цацаров в нарушение на закона, защото не е поискано първо становището на наблюдаващия прокурор.

Тази очевидна неравнопоставеност на гражданите пред закона и затварянето на очите на Темида за лица с високо покровителство (в случая с Малинов – директно от Кремъл) е ярко доказателство, че целесъобразността може да измести законосъобразността. Нещо повече – след като руският президент връчи орден „Дружба“ на Николай Малинов, чрез своя прессекретар Дмитрий Песков заплаши, че

това „по никакъв начин не може и не трябва да е причина за някакви преследвания“, в противен случай „би имало твърде пагубни последици“.

На първо място, сред мотивите за тази награда е посочен приносът на Малинов за единството на руския свят. Което би трябвало да означава, че Кремъл продължава да гледа на България като на Задунайска губерния, в която Живков не успя да ни превърне, а преди 30 години всички мислехме, че страната ни се откъсва завинаги от руската орбита на влияние. Трудно е да се каже колко точно руснаци живеят постоянно в България днес, макар да се знае, че закупените от тях имоти надвишават 500 000. Така че заедно с русофилите Малинов има базата за реализиране на заветната си идея за промяна на геополитическата ориентация на България и за връщането ѝ в лоното на великата и православна Русия.

Прокуратурата му повдигна обвинения в шпионаж и даде публичност на неговите записки, в които висшият функционер на БСП и бивш издател на вестник „Дума“ дава предложения на московските си покровители как да придобият печелившите отрасли от българската икономика, да създадат телевизия, информационна агенция и сайтове, мозъчни тръстове и партия. Николай Малинов отрича да е получавал пари от руския олигарх Константин Малофеев, който имал бизнес проект за създаване на телевизия в България; но призна, че го е запознал с Цветан Василев. Който въпреки договорките помежду им, го измамил и не го вписал като собственик на ТВ7. Лидерът на русофилите разказа още, че запознанството му с банкера е станало в кабинета на Сергей Станишев, както и че Делян Пеевски бил дясната ръка на Цветан Василев. Но не пожела медиите да го връщат повече към тази тема.

Събрала ли е прокуратурата достатъчно доказателства за обвиненията, повдигнати на Николай Малинов за шпионаж в полза на Русия, не можем да сме сигурни. Но е ясно, че един такъв процес би стопирал развитието на търговските ни отношения и реализацията на общите ни енергийни проекти с руската страна. Още по-малко вероятен изглежда той, след като Путин награди Малинов, влезе в ролята на негов адвокат и заплаши България, с което арогантно наруши правилата на дипломацията и демонстрира незачитане на суверенитета ни на европейска и натовска държава.

„Демократична България“ нарече намесата на Русия във вътрешните ни работи и съдебната ни система безпрецедентна и призова премиера и президента да поискат извинение от Владимир Путин, както и да отменят поканата към него за посещение на страната ни. Обаче и Борисов, и Радев мълчат като комунисти на разпит и ги тресе страх от сянката на Кремъл. Как ще приемат поведението им в Брюксел и Вашингтон, можем да се досетим, но по-важното в случая е, че мълчанието им ги прави да изглеждат като васали на Русия в очите на обществото и на външните ни партньори.

А всъщност преставала ли е България през последните три десетилетия да бъде зависима от Империята на злото, както нарече Роналд Рейгън СССР още през 1983 г.?

Първо, вътрешнопартийният преврат през 1989 г. в БКП стана с благословията на Горбачов и в изпълнение на неговия план за перестройка в сателитни на Съветския съюз държави от бившия Източен блок.

Второ, с указания от Москва близо десетина години преди това у нас започва подготовката за смяната на собствеността и за създаване на опозиция.

Трето, Русия чрез КГБ и подчинената ѝ ДС създаде партии в страната ни, които през годините финансираше и използваше като свой троянски кон в българския политически живот и в Брюксел.

Четвърто, Русия чрез определени политици като Луканов и Доган (и не само) дирижираха разграбването на националното ни богатство и разпределянето му вече като частен капитал, създаването на групировките, мафиотизирането на българския Преход и укрепването на паралелната власт, която няма да позволи да бъде заплашено статуквото.

Да припомним, че първото демократично правителство на Филип Димитров бе свалено от ДПС

и с това беше преустановена започналата лустрация и създаване на устоите на новата демократична държава. Оттогава до днес тя е в сянката на здрача и в ръцете на безродни управници.

Разследване на Антикорупционния фонд разкри връзки между спрения от Европейската комисия и американски конгресмени „Южен поток“ и фалита на КТБ, както и факта, че парите за руския енергиен проект „с висока доза на печалба“ (по думите на банкера Левон Хампарцумян) е трябвало да минат през банката на Цветан Василев. Проектът е бил контролиран от Делян Пеевски, който селектирал и българските фирми в него – свързани с политици, разбира се.

„В хода на разследването не сме установили някакви неща, които да са свързани с господин Пеевски“, твърди наблюдаващият делото Иван Гешев, понастоящем единствен кандидат за главен прокурор. Обаче във внесеното обвинение от 1360 тома името на депутата от ДПС и неговото семейство се споменават нееднократно. В последните месеци преди затваряне на банката нейните директори често говорят за интересите на „групата на семейството“, а има и данни, че Цветан Василев се е готвил за съдебна война с фирмите, свързани с Делян Пеевски.

Николай Стайков от Антикорупционния фонд, който разследва липсващите имена в обвинението за фалита на КТБ, разкрива следи, водещи към руския депутат Александър Бабаков и ролята му като специален пратеник на Владимир Путин за проекта „Южен поток“ в България; към продажбата на „Булгартабак“ – ВИП клиент на банката на Цветан Василев, според когото реално Пеевски е държал 80% от акциите на държавния тютюнев холдинг; споменава се и Външнотърговската банка на Русия (ВТБ), придобила важни активи на КТБ, което банкерът нарича кражба, и т.н.

Тези и други документи и факти хвърлят важна светлина върху преминаването на големи държавни активи в чужди собственици. От тях изплуват подозрения за директни политически протекции, за търговия с влияние и дори за преки плащания към политици от върховете на властта. Обаче нито едно действие по досието на КТБ не показва интерес към подобно разследване. А Иван Гешев беше избран за главен прокурор от същото това задкулисие, за да пази омертата между субектите в Мрежата (по Даниел Смилов) и да осигурява тяхната недосегаемост. Както и тази на политическата върхушка, която гарантира запазването на статуквото.

Същевременно България върви устремено към държава с авторитарно управление, прикрито зад фасадна демокрация, която периодично се възпроизвежда през избори със съмнителна легитимност.

Заглавна снимка и вградени видеа: Антикорупционен фонд

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Местни избори 2019: Пуканките пукат

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/mestni-izbori-2019-punkankite-pukat/

След 14 години депутатстване лидерът на „Атака“ Волен Сидеров напусна българския парламент, за да започне нова кариера – на столичен общински съветник, обещавайки проблеми на тези, които се опитали да го „заличат“. Новото шоу на Сидеров стартира на 14 ноември, когато му предстои да открие първата сесия на Столичния общински съвет (СОС). Със своите 63 години е най-възрастният – а церемониалността е за белокосите.

От края на юли Сидеров и другите шестима депутати от „Атака“ бяха изключени от парламентарната група на „Обединени патриоти“, макар да останаха партньори в голямата коалиция. А три месеца по-късно, от 30 октомври, и самият председател на партията е вън от парламента.

„Атака“ не е това, което беше.

В парламента ГЕРБ си има харем от „патриоти“, от който предпочитани са ВМРО. На мода е меката русофилия, не Сидеровият хардкор вариант. В Ямбол, родния град на Сидеров, „Атака“ спечели един-единствен съветник в 37-членния Общински съвет, съставен от 7 формации. А в СОС вкара двама, колкото и на предишните местни избори през 2015 г.

Заникът на „Атака“ съвпадна с един шпионски скандал в България, в рамките на който председателят на Национално движение „Русофили“ Николай Малинов бе привлечен като обвиняем в началото на септември. А тези дни един руски военен аташе на име Владимир Русяев бе уличен в шпионаж, благодарение на партньорските служби, и изгонен. Името му разкри украинският сайт „Обозреватель“, според който човекът на ГРУ (руското военно разузнаване), се е срещал с високопоставени лица у нас, разполагащи с достъп до секретна информация, свързана с България, но също и с ЕС и НАТО. Информацията от тях получавал срещу заплащане.

През март т.г. „Капитал“ разкри, че „Атака“ е свързана с руските служби през фирми на Христо Малинов, съветник на Сидеров.

Ако голямата част от българското общество не се трогва от връзките с Москва на партията и лидера ѝ – свикнали са, както с разбитите тротоари и боклука по улиците, – отвъд българските граници това прави лошо впечатление. В някои европейски столици се мръщеха на Борисовото коалиране с националистит в началото на това правителство. Изглежда, премиерът е дал обещания, че ще ги държи под контрол, но предвид развитието на събитията, не му се е удало.

Не му се удаде, защото, както и останалите партийни лидери в България, не осъди ксенофобските прояви на „Атака“, ВМРО и разни паравоенни формирования. Мълчанието е било силно, независимо дали е 2013-та – когато седмици наред медии и депутати на „Атака“ избълваха опасни за етническия мир и насаждащи омраза призиви, а премиерът Орешарски и председателят на БСП Сергей Станишев се правеха, че не виждат шествията на „Атака“ и ВМРО срещу бежанците и мигрантите, – или е 2019 година.

За последно „Атака“ бе публично порицана преди осем години,

с декларацията от 27 май 2011 г., с която 41-вото Народно събрание осъди нападението пред Джамията в София и заяви, че „със своя опит за агресия срещу етническия мир, създаващ заплаха за националната сигурност на Република България, ПП „Атака“ е опасна за управлението на страната“.

Нова ера за „златния пръст“ или…

Въдворяването на Сидеров в СОС обаче не значи… пенсиониране. Но означава загуба на имунитет, какъвто имаше като депутат, позволил му да се разпищолва къде ли не. Сега може би ще озапти юруша.

Напускайки парламента тази седмица, Волен Сидеров не скри, че е обиден на ГЕРБ, допуснали „политическата разправа“ с него и от страх непозволили да каже няколко думи от трибуната на прощаване. Пред БНР лидерът на „Атака“ заяви: „И до момента ръководството на ГЕРБ дължи обяснение защо не изказа позиция. Виждам мълчаливо съгласие, а това означава одобрение на политическата разправа, извършена от ВМРО и НФСБ – те изпълниха ролята на инструмент, на маша, с която се разправиха с мен.“

Последва закана към „тези, които побързаха да ме заличат и които дебелеят в своите министерски кресла“, в която разпознаваме като мишена Красимир Каракачанов, министър на отбраната, навлякъл си гнева на Сидеров заради сделката за американските изтребители.

В аванс лидерът на „Атака“ даде заявка, че ще играе разобличител на далавери в Столичната община,

и за сетен път се обяви за прекратяване на концесията на „Софийска вода“, наследство от ерата на кмета Стефан Софиянски. 25-годишният ѝ срок изтича през 2025 г., а миналата година компанията и Столичната община се договориха за 365 млн. лв. нови инвестиции до края на концесията. От дружеството обявиха, че може да поискат удължаване с още 10 години. Засега не е ясно дали този СОС ще вземе решението, или ще го остави за следващата местна управа, която ще застъпи от 2023 г.

Трудните мнозинства

Ясно е обаче, че в настоящия Столичен общински съвет ГЕРБ ще е по-затруднен откъм събиране на мнозинство. Заради трима съветници по-малко се налага да ползва четиримата от ВМРО в 61-членния СОС – така сглобяват 31. По този начин ВМРО става особено незаменим партньор както в Народното събрание, така и във „втория парламент“, където ще се разпределят близо 2 млрд. лв. догодина. Но ако в 44-тия парламент Борисов и ГЕРБ разчитат, освен на ВМРО, и на ДПС, „Воля“, независими,

в СОС насреща са само „войводите“.

Задачата се усложнява, когато се налага да се гласуват решения с квалифицирано мнозинство от 2/3 – при разпореждане с общинско имущество, заменки, търгове, конкурси. Тогава ще трябва да се търсят съмишленици и в БСП, „Демократична България“, независимия Борис Бонев от „Спаси София“. Това – в случай че Йорданка Фандъкова спечели четвърти мандат на балотажа в неделя. Не успее ли, София ще има за кмет Мая Манолова, която ще трябва да се върти като калайджия между всички групи, тъй като няма свои съветници, за да прокарва обещаните от нея чудесии в столицата. Независимо че БСП, която я подкрепи, има група от 15 съветници, Манолова ще трябва да събира мнозинство от поне 31 души всеки път, когато ще се гласува важно решение.

Макар да е първа политическа сила за 11-ти пореден път, ГЕРБ ще управляват по-трудно не само в София, но и в страната – заради твърде пъстрите общински съвети, в които изгубиха надмощие. Спечелиха кметове, повечето от тях с поредни мандати, но общинските им съветници намаляха. Такава е ситуацията в почти всички общини, където управляващата партия спечели и поне на теория намалява възможността за по-големи порции поради необходимостта да бъдат споделени с други политически партньори, помогнали за победата.

Предстоящите 4 години ще покажат дали ще има „завръщане на политическото в местната политика, или ще продължи тенденцията за корпоративизирането ѝ“,

както твърди политологът Страхил Делийски пред „Дарик“.

В Бургас например, където най-идеалният кмет на ГЕРБ Димитър Николов спечели своя четвърти мандат с 65,83% – втория най-голям резултат след Стара Загора, – ГЕРБ нямат мнозинство в 51-членния Общински съвет. Съветниците, избрани с листата на управляващата партия, са 24, БСП има 7, партия „Средна европейска класа“ – 5, Движение „България на гражданите“ – 4. По два мандата печелят „Демократична България“, СДС, „Възраждане“, НФСБ и „Ние, гражданите“. ДПС вкарва един общински съветник.

Нашумелият заради бизнес отношения с Димитър Желязков – Митьо Очите, общински съветник Бенчо Бенчев отново е в местния бургаски парламент, но този път не от групата на БСП. Милионерът, неизменно в Съвета от 2003-та насам, влезе от квотата на „Ние, гражданите“ и откри първата сесия като най-възрастен съветник.

Няма стабилно мнозинство и във Варна, където настоящият кмет Иван Портних (ГЕРБ) с голяма вероятност ще спечели третия си мандат на балотаж срещу Костадин Костадинов от партия „Възраждане“ – и заради разногласията в местната организация на социалистите.

С тази битка Варна се оформя като люлка на националпатриотичните формации с русофилски уклон.

Иначе тук отново групата на ГЕРБ е най-голяма – 18 души, но изгубиха четири места на тези местни избори, а в Общинския съвет влизат още 10 партии и коалиции. БСП увеличи своето представителство – от 5 на 8. „Демократична България“, „Възраждане“ и Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ имат по четирима представители. ДПС е с трима съветници, а още пет политически сили имат по двама – ВМРО, „Воля“, СДС, „Свобода“ и коалицията Земеделски народен съюз („Гергьовден“ и Съюз на свободните демократи).

Победният марш на ГЕРБ е победен, но не към нови подвизи. Само една трета от общинските съветници в Пловдив са на ГЕРБ. В известния като „Цветановград“ Велико Търново, където Даниел Панов победи без проблеми още на първи тур, ГЕРБ взе по-малко от преди – 17 мандата в 37-членния Общински съвет. ДПС удвои от един на двама своите съветници и се очаква да играят патерица на ГЕРБ в партньорство с ВМРО. В Русе ГЕРБ „спечели“ изборите за Общински съвет само с 1 съветник повече от социалистите – взе 15 срещу 14 за БСП, но изгуби шестима в сравнение с предишните избори. Минимална е преднината на ГЕРБ пред втората БСП и в общинските съвети в Благоевград, Перник, Ловеч.

Ситуацията в смесените райони,

за които Борисов публично възрази на обвиненията на Цветан Цветанов, че има отстъпление, обаче потвърждава именно думите на бившия Втори. В община Търговище ГЕРБ все така отстъпва пред ДПС в Общинския съвет, а на балотажа в неделя кандидатът на управляващите Дарин Димитров ще се бори за кметския пост с човека на ДПС Хамди Илиязов. В Кърджали положението е старото – от общо 41 съветнически места ДПС има 23 (с едно по-малко, тъй като партия ДОСТ успя да вкара човек), БСП увеличи от четирима на петима своите съветници, ГЕРБ запазва 11-те си. Едно място е за „Демократична България – Обединение“.

ДПС затвърждава завзетите от предишни избори позиции в Северозападна България, отбелязано от социолозите на 27 октомври, и увеличава броя на общинските си съветници в Монтана, Берковица и др. Партията на Доган навлиза и в общини като Тетевен, Угърчин, Луковит. Така се сбъдна още една прогноза на Цветанов.

Заради намалената тежест на ГЕРБ в общинските съвети и множеството балотажи – особено предстоящия в София между Йорданка Фандъкова (ГЕРБ) и подкрепяната от БСП Мая Манолова –

социолози и политолози констатираха пропукване на статуквото.

Този шум засега е слаб, като от пуканки, макар на опозицията да ѝ се счува тътен, подобен на стих от пролетарски поет.

Повеят за промяна роди и версията, че Сидеров се спотаи в СОС, за да има време да мобилизира избиратели за евентуални предсрочни избори догодина. Целта би била да се включи в нова управленска конфигурация след тях – нали БСП са му задължени, а Волен Сидеров няма проблем да ги редува с ГЕРБ. През 2013 г. скрепи с пръста си парламентарното мнозинство за кабинета „Орешарски“, след като в предишното правителство услугваше на Борисов.

Несъмнено част от подобна кампания би било плашенето – например как в България ще бъдат разположени средства за противовъздушна отбрана, ракетни установки, насочени срещу Русия (Румъния е част от противоракетния щит на САЩ и НАТО). „Предстои да ни превърнат в част от един бъдещ военен театър и аз не искам да бъда съпричастен към тази национална катастрофа, която следва. Трябва да има силна обществена нагласа срещу това да станем военна зона против трета страна.“

Да влезе пацифистът Сидеров.

Заглавна снимка: Nick Youngson

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Спаси синя София

Post Syndicated from Огнян Касабов original https://toest.bg/spasi-sinya-sofia/

Борис има план за София, но план за София има и Борисов. И докато Борис ще бъде един сред 61 общински съветници в столичния град, у Борисов остават всички лостове на властта в страната. Все още.

След първия тур на местните избори в столицата голямата новина и големият победител безспорно са „Спаси София“. Резултатът на Борис Бонев заслужава адмирации, включително заради това, че беше постигнат без съмнителен финансов ресурс или партийна подкрепа. Всички останали безспорно губят, колкото и да се мъчат да доказват противното. Бързо дотегнаха критиките на „градската десница“ срещу Бонев, че бил разцепил гласоподавателите. Смехотворни са уверенията на БСП, че са се представили прилично, както и

отказът на ГЕРБ да приемат, че избирателите не само в София са им ударили шамар.

Безславно завършилите избори (заедно с тяхната скандално безсъдържателна кампания) естествено бяха увенчани с причудливата комбинация от скука и бъркотия, на която телевизионните зрители на изборните студиа можаха да се насладят в неделя вечер. И все пак в блудкавата каша се консолидира нещо стабилно, една консистентна линия – планът на Борисов. Разбира се, не става дума за смислен план за управление на най-големия град и на най-големия бюджет след държавния – а за тактика за предстоящия втори тур.

В следизборното си обръщение премиерът напълно уместно осмя софийската изборна стратегия на БСП: опозицията не съумя да излъчи свой партиен кандидат, а дори такъв да беше избран, то как щеше да управлява града без свое мнозинство в Общинския съвет? От друга страна, Борисов изрично подчерта, че най-важното в резултата била безапелационната победа срещу БСП. Противоречието настрана;

само слабият би се радвал на победа над толкова нефелен враг.

Премиерът не даде възможност да се замислим върху това. Едва обърнал внимание, че Мая Манолова дори избрала да се яви пред медиите на зелен фон (вместо на червен), Бойко побърза да инсинуира, че нейна победа на втори тур би означавала едва ли не въвеждането на антидемократична диктатура.

По силата на някаква чудодейна предустановена хармония, в телевизионните студиа политическите коментатори добавяха разяснения, следвайки хода на собствената си мисъл. Харалан Александров беше изръсил, че харесва Грамши, въпреки че онзи бил антифашист. Владо Каролев припомни за историческата вина на социалистическия режим. Антоний Гълъбов анатемосваше политическото ляво изобщо. Разбира се, никой не можа на надмине отрицателя на климатичните промени Георги Харизанов.

Поантата е колкото ясна, толкова и абсурдна: ако гласувате за кандидатите на БСП, ще получите диктатура, експроприация и народен съд.

Инсинуацията е нелепа и отвъд това. От въвеждането на плоския данък през скорошния си неоконсервативен обрат, БСП все повече се отдалечава от всякакъв досег с лявата политика. В кампанията Мая Манолова не само избягваше да засяга социални теми, а и последователно отправяше десни послания. Стартъпи, бизнес климат и ниски данъци не отсъстваха от нейните изказвания.

Ако проследим политическата ѝ кариера, можем да обвиним Манолова в непоследователност и опортюнизъм. Но „опасност“ да наложи кой знае колко леви политики, ако стане кмет на София, съвсем явно няма.

Не бива да мислим обаче, че съгласието между коментаторите и политиците от ГЕРБ е плод на някакъв заговор. Употребата на БСП като плашило и уеднаквяването на лявото с репресиите на социалистическия режим е запазена марка на една трудно изличима линия на говорене. В изборния ден във Facebook Огнян Минчев и Даниел Смилов обясняваха как основната битка за София била битката с БСП – при положение че знаем каква патерица на ГЕРБ редовно са били „автентично десните“ районни кметове и общински съветници.

Ако през 1989 г. подобна антикомунистическа линия е била уместна, то 30 години по-късно тя е израз на политическа безпътица.

Години наред ГЕРБ се позиционират като истинския приемник на старото СДС – опит, кулминирал в настоящата им коалиция. Самите СДС не закъсняха да се намесят и през седмицата призоваха да се гласува за Фандъкова.

„Демократична България“ пък прие Фандъкова на гости в централата си само ден след като отказа да я подкрепи официално. Радан Кънев вече беше разведрил обстановката с парадоксалната си констатация, че на София ѝ е нужна промяна, но не бива да се гласува за Манолова – и с последвалата ексцентрична идея да се откаже не само Манолова, но и кандидатът на собствената му коалиция.

Цяла седмица интелектуалци от различен калибър се опитват да събудят носталгията по надеждите от ранния Преход и страха от соца. Вечните крамоли може би са детската болест на лявото, но кухото десничарско единство е старческата болест на Прехода. Живеем в нещо подобно на епохата на късния Брежнев, гарнирана с корупция, социална нестабилност, крещящи неравенства, липса на правосъдие – и лустросана в съмнително синьо.

Неравенствата растат не само между София и останалата част на страната, а и вътре в самата столица. София наистина не е България, но столицата не само съсредоточава голяма част от икономическия продукт на страната, а и дава в концентриран вид нейния обществен облик.

Разбитите плочки в центъра и окепазените обществени поръчки препращат към още по-разбития Видин и корупцията в Хасково. Растящите столични квартали са образ в негатив на обезлюдяващите се по-малки градове.

Затова и Борисов знае, че битката за София е и битка за България. ГЕРБ управляват страната 10 от последните 30 години. Същата партия владее столичния град от 13 години. Както правилно отбелязва не само Евгени Дайнов, за това време ГЕРБ съумя да се окопае във всички клонове на властта в страната – от изпълнителната, през законодателната, до съдебната (Гешев!) – и да създаде зависимости на национално, общинско и дори битово ниво.

Добрата новина от неделя е, че тази власт продължава да се пропуква. Отново: това става не само в София. Лошата е, че кохерентна алтернатива засега няма. Покарали са само крехки кълнове. Можем да спорим за тезите в плана за столицата на „Спаси София“ и Борис Бонев, но заслугата им е именно това, че можем да спорим смислено – че говореха за конкретни политики с конкретни, рационални аргументи.

От Бонев, но и от останалите граждани сега зависи да се излезе отвъд активисткия патос и да се отиде към последователно политическо действие.

Другата лоша новина е, че твърде много политически влиятелни фактори са готови да бранят „стабилността“ на статуквото. Но и това има своята добра страна. Нелепите заплахи, които уж трябва да мобилизират избирателите, издават не само идейна, а и управленска безпомощност. Всички харесваме синия цвят, но това не е аргумент за нищо.

Вторият тур предстои.

Заглавна снимка: © Николай Димитров

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Власт и медии

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/vlast-i-medii/

В България медиите са свободни. Свободни да изберат в каква позиция да застанат спрямо властта. Свободни да предоставят ефирно време или място във вестниците и електронните си издания на управляващите за тяхната пропаганда или да представят политиката им през критичния поглед на журналисти, анализатори и експерти. Свободни да приемат заплащане под различна форма от държавата и бизнеса или да го откажат, ако получените средства ги поставят в зависимости – явни или прикрити. Свободни да изберат ролята на слугинаж или на коректив. Всичко е въпрос на избор и никакви компромиси за оцеляване в силно конкурентната среда не могат да бъдат оправдани.

Никъде по света властта не обича медиите. Но има една граница, която политиците внимават да не прекрачат, защото отвъд нея навлизат в територия на плаващи пясъци. Които могат да ги погълнат.

И в България управляващите недолюбват медиите. Но те дори не могат да ги приемат като неизбежното за тях зло, без което демокрацията няма как да съществува. Затова предпочитат медиите да са под контрола на приближените им бизнесмени. А в провинцията местната власт направо си купува комфорта и спокойствието с договори за „информационно обслужване“, потъва в самодоволство и реагира арогантно спрямо всеки критичен глас.

Държавата ни от години се срива в класацията на „Репортери без граници“ по медийна свобода, за да стигне до срамното 111-то място. Обаче премиерът не спира да твърди, че управляващите по никакъв начин не влияят върху редакционната политика на средствата за масова информация. А на критиките в миналогодишния мониторингов доклад на Европейската комисия, че влошената медийна среда е пречка за реформите в съдебната система и за борбата с корупцията в България, Борисов отговори, че у нас всеки подсъдим за часове може да си направи електронен сайт и да започне да се оплаква от липса на свобода на изразяването. „На кого какво е забранено? Олигарх, създал си медия, за да защитава това, което е откраднал, изведнъж ние не трябва да го пипаме този олигарх, който и да е той“, коментира очевидно изнервен от заключенията тогава премиерът, но не спомена имена.

По същия начин реагира Бойко Борисов и след опита Силвия Великова да бъде сменена като репортер при отразяването на протеста срещу номинирането на Иван Гешев за главен прокурор и след свалянето ѝ от ефир, който замлъкна в цялата страна за пет часа.

Но вместо да разсее съмненията за вмешателство и натиск от страна на изпълнителната власт върху управленските решения в БНР, с изказванията и действията си премиерът ги затвърди.

За „пожара“ на „Драган Цанков“ 4 Борисов обвини „главанаците“ и нарече случая в Националното радио саботаж срещу правителството. Само с едно телефонно обаждане възстанови ресора на журналистката от „Хоризонт“ (с която „редовно си честители празниците по телефона“) и заплаши генералния директор, че ще му поиска оставката чрез парламентарната група на ГЕРБ, ако не оправи кашата, която е забъркал.

Сътвореният от Светослав Костов скандал в престараването му да угоди на #Който-го-е-назначил създаде напрежение в обществото и получи отглас и зад граница. Подсили го и арестът на фоторепортера на „Клуб Z“ Веселин Боришев, който прекара цяла нощ в Първо РУ на МВР в София само защото си позволи да снима струпването на полицейски сили преди началото на протеста срещу единствения кандидат за главен прокурор.

Последва безпардонната улична свада в предаването „Референдум“ по БНТ с главен герой Волен Сидеров – с език на омразата и намеса на жандармерия, която трябваше да усмири лидера на „Атака“ и да го изведе от студиото на проваления предизборен диспут. Телевизионното шоу имаше едничката цел да вдигне рейтинга на депутата пред неговите избиратели. А останалите участници в него предпочетоха да го наблюдават ехидно, вместо да осъдят веднага този тип поведение. Направиха го на следващия ден с половин уста министри от кабинета, защото към онзи момент и без да е „златен пръст“ в парламента, Сидеров поддържаше управляващото мнозинство и извън малката коалиция.

Началото на медийната война тръгна още в началото на септември, преди започването на същинската предизборна кампания, с публикации в Агенция ПИК срещу кандидата на „Демократична България“ за кмет на столицата архитект Борислав Игнатов. Жълто-кафявото електронно издание си позволи да атакува грубо и с непозволени и от закона, и от журналистическата етика средства един от опонентите на модела на управление в София и в страната.

След бурната обществена реакция, в която със свои позиции излязоха и партии, и съсловни журналистически организации, премиерът също се включи с коментар, че партията му се отказва от медията като възможна платформа за предизборна агитация: „Той е като скандала с всички други медии. Ние като партия сме дали от партийната субсидия по 10 000 лв. на всички медии на евроизборите. Сега ние не даваме на никой за политическа реклама – така съм разпоредил. ПИК няма да получи пари от нас за следващите избори, ако това питате. Но няма да дадем и на другите медии, защото считам, че много от тях прекаляват в много други сфери. Единственото, което можем да направим и си е наше право, е да не им отпускаме пари за политическа реклама. Точка.“

Какво е последвало от заричането на Борисов след точката – не знаем.

Както не знаем какви пари има в черните партийни каси, на кого и срещу какво се раздават. Пък и ако ГЕРБ не плати, поне легално, на издания като ПИК, има #КОЙ да подхранва машината за клевети и злостна пропаганда срещу опонентите на статуквото. При това с мълчаливата подкрепа на прокуратурата, която не се самосезира нито по този казус, нито по други скандални случаи на медийна война. Затова пък бързо арестува определени кандидати за кметове и общински съветници за купуване на гласове и поиска от ЦИК да свали имунитета на още други, за да им повдигне обвинения.

Атаката на жълто-кафявите медии сериозно обезпокои международната организация „Репортери без граница“. Затова на 17 октомври нейният генерален секретар се срещна в София с президента Румен Радев. Кристоф Делоар призова държавния глава да използва всички свои правомощия и да гарантира свободата на печата в България, попаднала в ситуация, близка до „медийна гражданска война“, която може да се задълбочи с избора на новия главен прокурор.

Две седмици по-късно последва среща, отново в столицата, между българския министър-председател и изпълнителния директор на „Свободна Европа“. След нея във Facebook страницата си Борисов написа: „С президента и изпълнителен директор на „Свободна Европа“ Джейми Флай обсъдихме актуалната политическа обстановка в страната. Разговаряхме за важността на професионалната и независима журналистика. Радвам се, че тази уважавана медия поднови дейността си в България. Нейното присъствие тук е още един знак за доброто сътрудничеството между България и САЩ във всички сфери.“

Зад думите на Борисов прозира балканско дебелоочие, което се прави, че не знае що за медия е Радио „Свободна Европа“, каква роля изигра за развитието и укрепването на демокрацията в посткомунистическите страни от бившия Съветски блок, както и защо 30 години след вътрешнопартийния преврат в БКП и прехода към пазарна икономика в България поднови работата си в страната ни под формата на дигитална платформа с мултимедийно съдържание.

Въпреки лицемерието в думите на премиера и опитите му да се представи за демократ по душа и убеждения, диктаторът в него често надделява и тогава той показва друго лице, „без маска и без грим“. Така в телевизионните си интервюта той реагира остро на всеки неудобен за него въпрос, а не са редки и случаите, когато „респектира“ с остри забележки водещите. Затова и депутати от неговата партия си позволиха същото поведение, за което после платиха политическа цена.

Но Борисов не плаща такава, нито данък обществено мнение.

А сега, когато една от двете големи частни телевизии стана собственост на бизнесмен от България, близък до властта и не без нейна помощ, а другата голяма телевизия предстои да премине в ръцете на един от най-богатите олигарси в Чехия, премиерът все повече се чувства властелин на ефира. Затова и смята за нормално да отговаря избирателно на журналистически въпроси. И да отказва на медии, на които е обиден, какъвто е последният случай с bTV, заради излъчени в деня на изборите репортажи от страната, които според ГЕРБ и ЦИК са нарушили закона.

Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) излезе със специална декларация, в която се казва, че „като партиен лидер Борисов може да отказва да говори с дадена медия, като премиер – не“. Това поведение на министър-председателя не е прецедент, а по-скоро практика и всеки репортер от страната може да даде примери, в които той просто подминава медиите, които го очакват с въпросите си, или не им отговаря. Защото, по думите му, или не са по темата – например първа копка на магистрала, или не му харесват. Това ме принуди преди време като репортер на БНР да му припомня заявеното сега в позицията на АЕЖ, а именно че щом е приел да бъде премиер, е длъжен да отговаря на журналистически въпроси.

С поведението си Бойко Борисов дава тон и на своите депутати, министри и кметове, затова арогантността и високомерието стана стил на това управление. Поведение, което една немалка част от журналистите, уви, приемат покорно и дори се нахвърлят настървено срещу свои колеги, които дръзват да нарушат премиерския рахат.

Ако това, което се случва в държавата, наистина е медийна гражданска война, тогава и ние трябва да се държим като на война. Възможните изходи от нея не са много – или ще победи диктатурата на силните, или силата на справедливите каузи. Но за такава битка трябва много кураж, солидарност и подкрепата на гражданите.

Заглавна снимка: Стопкадър от репортаж на BiT от ноември 2017 г. Зададените от журналиста Стоян Тричков въпроси видимо не се нравят на премиера Борисов, който на „ти“ го пита от коя медия е, и заплашва да го съди.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Иран днес има две горящи държави, третата е ничия

Post Syndicated from Мария Бабикян original https://toest.bg/iran-dnes-ima-dve-goryashti-durzhavi/

Ливанската революция без име

Всеки народ има своята непроходима гора.

От 2005-та насам, след убийството на министър-председателя Рафик Харири, Ливан започна да се отърсва от дълго насажданите етно-религиозни различия и да върви смело към свободата на многообразието. Кедровата революция (от февруари до април на 2005-та) тръгва по улиците на Бейрут, след като кола бомба се взривява до кортежа на Харири, а с него умират още 22 души. Обвинена е Сирия, тогавашният окупатор на Ливан. След 15 години гражданска война ливанците отказват да допуснат още насилие и жертви, затова в продължение на два месеца протестиращите излизат на площада. Целите тогава са незабавна оставка на правителството и на ръководителите на службите за сигурност, изтеглянето на Сирия от Ливан, както и създаването на международен трибунал към ООН, който да разследва убийството на Харири.

Преди две седмици хиляди граждани отново излязоха по улиците на Бейрут в опит да спрат затягащата се икономическа криза в страната. Финансовият дълг на Ливан е толкова голям, че когато правителството на Саад Харири (син на Рафик Харири) обяви въвеждането на такса за обажданията по безплатната комуникационна мрежа WhatsApp, ливанците разбраха, че нямат време за губене.

Активното присъствие на шиитската военизирана ислямска организация „Хизбула“ (обявена за терористична групировка от САЩ) в ливанския парламент държи икономиката на страната в зависимост от регионалните решения на Иран от дълги години. Всъщност Ливан се оказа третата държава с най-голямо съотношение на дълг спрямо БВП – 152%. Разбира се, вземат се и лоши финансови решения, като изкуствено завишените заплати в публичния сектор. Но когато говорим за Ливан, е трудно да си представим, че базисни услуги като течаща вода и електричество са част от проблемите на страната. През април тази година премиерът Саад Харири (понастоящем вече бивш) проведе реформа за електричеството и обеща, че този път режим на водата няма да има. Но в последния месец над сто опустошителни пожара на юг от Бейрут поставиха министър-председателя в безизходица.

Ливан прие милион и половина бежанци в резултат от войната в Сирия – най-много на глава от населението в сравнение с всички останали държави по света. Но при положение че местното население живее с режим на тока и водата, натискът върху държавата и конкуренцията за работни места усложниха ситуацията въпреки международната помощ.

Непроходимата гора пред Ливан се оказва дълбоката му политическа фрагментарност – правителството е неспособно да постигне консенсус по дълго отлагани реформи. То е съставено по модел, завещан от годините на френското управление и цели да даде възможност за най-широко представителство на ливанското население. Основните места са разпределени между християните маронити, сунитите и шиитите. Според Конституцията на Ливан президентът винаги трябва да е християнин маронит, министър-председателят – сунит, а говорителят на парламента – шиит. Така се оказва, че министър-председателят винаги е в тесни отношения със Саудитска Арабия, а тъй като говорителят на парламента има по-слабо влияние, „Хизбула“ е развита като политическа сила, без която решения в Ливан не могат да се вземат.

Лина Хатиб от „Чатъм Хаус“ (Кралски институт за международни отношения, базиран в Лондон) коментира, че тази пропорционална система всъщност кара политическия елит да пази интереса на своята религиозна общност. Така се оказва, че липсва фокус върху проблемите на обществото като цяло. Този път обаче протестите напуснаха очертанията на Бейрут, а в тях се включват провокатори от „Хизбула“, които предизвикват сблъсъци между протестиращите и силите на реда. Иран не може да отстъпи лесно.

Дори след оставката на министър-председателя Харири протестите продължават, защото младите хора търсят промяна в модела на управление. Знак за това е, че няма искания за отделни реформи, както през 2005-та. Сега и работническата класа в южните части на страната се включва заради непреодолимите икономически фактори. Предстои да наблюдаваме реакции от различни представители на международната общност, тъй като Ливан е ключова държава в региона и нестихващото недоволство не би могло да бъде подминато с лека ръка.

Как Ирак се опитва да изостави миналото

Безкрайните протести в последните пет години показват, че единствeно политическата нестабилност е последователна в Ирак. Тъй като държавата бе съсредоточена върху последиците от войната в съседна Сирия, хората останаха на заден план. Миналата година гражданите протестираха заради отровената от нефтената промишленост вода и липсата на ток в един от най-богатите градове в държавата – Басра.

Подобно на Ливан, и тук политическата класа е разделена на квоти, които гарантират включването на шиити, сунити и кюрди в управлението. Така миналата година президентът на Ирак Барам Салих назначи нов министър-председател, който в качеството си на технократ да успее да спре корупцията в държавата.

Иракската икономика зависи предимно от нефтената индустрия, но и от намесата на Иран, който е идеологически съмишленик. Техеран гради зони на влияние по шиитската линия и поради факта, че Ливан и Ирак правят опити да се отърсят от това влияние, насилието в протестите започна именно тук. Намесата във вътрешните работи на Ирак е толкова сериозна, че анализатори обръщат внимание, че в разгара на новата вълна протести най-високопоставеното лице от Иранската революционна гвардия – Касим Сюлеймани, е кацнал в Багдад вероятно за да даде препоръчителен на вид, но задължителен по характер съвет на управляващите. След посещението на Сюлеймани иракските сили на реда започнаха да използват насилие, за да потушат протестите, а жертвите са стотици.

Една от причините за започването на последната вълна от протести бе смяната на длъжност на един от най-важните иракски генерали в борбата с ИДИЛ – генерал Ал-Саади. Протестиращите вярват, че диктовката е от Техеран, тъй като генералът, изглежда, е неудобен за шиитските милиции в армията. Но всъщност, точно както в Ливан, сякаш всички забравиха за хората, затова не се очаква назначението на новия министър-председател да доведе до осезаема промяна в Ирак в близко бъдеще.

А Сирия е на всички и все така ничия

На 26 октомври мащабна американска операция в село Бариша, провинция Идлиб, доведе до смъртта на избрания за халиф на ИДИЛ – Абу Бакр ал-Багдади. Той бе харизматичният лидер, обвит в мистерия, за когото не се знаеше много, и за разлика от Осама бин Ладен, никога не даде интервю. Макар и редки, неговите изявления допринесоха за разпознаваемостта на групата, но не го направиха неизменна част от съществуването ѝ. В този смисъл лидерите на ИДИЛ не биха претърпели същия удар, който „Ал-Кайда“ понесе преди години, защото групата „продава“ идеите на десетките радикализирани съмишленици, а не на лидер, когото всички да следват в мисия. Всъщност най-важната задача на ИДИЛ бе изключителната децентрализация, затова и разположените клетки и структури на територията на Близкия изток, части от Африка и Азия, както и на Балканите и в сърцето на Европа действат без необходимостта от еднолично одобрение.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви военната операция за огромен успех на своята администрация и подчерта, че лидерът на ИДИЛ е „умрял като куче и като страхливец“. Макар тези думи да звучат, сякаш не носят особено значение, те всъщност съдържат послание. В историята кучетата са смятани за нечисти животни от исляма. С усядането на номадските племена в градовете мюсюлманите започват да вярват, че кучетата са преносители на зарази. Тъй като това твърдение е все още широко разпространено сред изповядващите исляма, думите на Тръмп са подбрани така, че да покажат културно познаване на врага.

Относно унижението в исляма, всеки лидер би желал смъртта му да е асоциирана с героизъм, а не със страх, и тук е вторият словесен удар спрямо привържениците на Ал-Багдади. Всъщност в радикалните течения на исляма фетвите съветват на всяка цена да се избегне попадане в ръцете на врага. Когато това е невъзможно, радикалните учители препоръчват да се прибегне до самоубийство (смятано за грях в традиционния ислям), което по възможност да нанесе и удар по врага. Когато четем, че Ал-Багдади е избягал през таен тунел заедно с децата си, трябва да знаем, че до последно той е вярвал, че те ще го предпазят от покушение. Във военната етика децата се третират с особен статут и често са използвани като щит – така както и цивилните.

Успехът над ИДИЛ е важен на чисто тактическо ниво, тъй като до момента организацията имаше предимството на добре опазената тайна – местонахождението на Ал-Багдади. Провинция Идлиб е всъщност последният бунтовнически анклав, така че в известен смисъл не съществуваха много места, на които лидерът да може да се скрие (не без помощта на сирийската държава в лицето на Асад). От друга страна, смъртта на Ал-Багдади идва като новина в момент, когато организацията претърпява тежки финансови, идеологически и стратегически загуби. След вълната от присъединили се към джихадисткия хадж много бойци се завърнаха в Европа и разказаха за сериозните разминавания в идеологията и ежедневието в ИДИЛ.

По-малко от седмица след смъртта на Ал-Багдади бе обявено името на новия халиф – Абу Ибрахим ал-Хашеми ал-Курайши. С избора на име групата цели да покаже, че той произлиза от племето на пророка Мохамед – ключова квалификация за лидер на халифата. Тъй като лицето е непознато на службите до момента, се счита, че вероятно е използвано военно име и обща характеристика, докато се намери подходящ лидер. За ИДИЛ е от особена важност да не показва момент на слабост с липсата на водач и решението да го пазят в абсолютна тайна за момента е обосновано.

Какво всъщност се случи в последните седмици в Сирия

Тъй като Тръмп благодари на Русия и Турция за операцията срещу Ал-Багдади, изглежда, по отношение на едно нещо трите сили бяха единодушни. Русия контролира въздушното пространство над Идлиб, а Турция бе предупредена за операцията заради разположените сили в региона. Нито една от двете държави не понечи да осуети американската атака, с което всъщност помогнаха за осъществяването ѝ. Напоследък има нещо общо между Кремъл, Анкара и Вашингтон – трима лидери се опитват да спечелят допълнителни политически дивиденти и изглежда, единствената територия на разположение е Сирия.

Иначе трудно бихме могли да обясним кампанията на Ердоган срещу кюрдите, която в момента е в застой. От нея Ердоган, Тръмп и Путин излязоха герои, а единствените загуби бяха човешки, и то за кюрдите. С течение на хода на войната в Сирия и новата политика на отдръпване на Тръмп, кюрдите се превърнаха в тактическия нападател срещу ИДИЛ. С всеки военен успех още едно парченце земя в Северна Сирия ставаше кюрдска автономия, която пък е гранична на Турция. Споразумението между Путин и Ердоган целеше да отблъсне засилващото се кюрдско влияние в северните провинции на държавата, тъй като според Ердоган те представляват заплаха за националния интерес на Турция.

На кюрдите се наложи да потърсят споразумение и закрила от прокремълския режим на Асад, което автоматично направи Путин отговорен за техните бъдещи планове. Така падна и отговорността от Тръмп, а това е последователност във външната му политика. От друга страна, споразумението между Турция и Русия доведе до ново затопляне на взаимоотношенията между двете страни, които поделиха отговорността за турско-сирийската граница. Въпреки оттеглянето на Тръмп, малко вероятно е Ердоган и Путин заедно да сложат край на войната, тъй като решенията, взети днес, са временна мярка. Така след време Дамаск ще бъде изправен пред същите проблеми, пред които и Ливан днес.

Заглавна снимка: Аятолах Сеид Али Хаменеи и Касим Сюлеймани през 2015 г. Източник: Wikimedia

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Легитимната и паралелната власт се споразумяха за нов главен прокурор

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/geshev-nov-glaven-prokuror/

Иван Гешев беше избран за новия главен прокурор почти единодушно във Висшия съдебен съвет. Два дни преди местните избори. И два дни след като Европейската комисия предложи да отпадне наблюдението върху правосъдната ни система.

Процедурата по изслушването на единствения кандидат за поста във ВСС беше лошо режисиран спектакъл от правосъдния министър Данаил Кирилов.

В отговорите на въпросите, зададени му писмено от съсловни и неправителствени организации и от колегите му висши магистрати по време на изслушването, Иван Гешев постоянно се фокусираше върху политически и икономически кръгове с медийно влияние, организирали, по собствените му думи, „кални и хибридни атаки срещу него“. Бъдещият главен прокурор споменаваше (с имената им или описателно) политици, издатели, медии и журналисти; неправителствени и граждански организации, „които се хранят с грантове“, сякаш четеше обвинителен акт срещу тях – направо тръпки да го побият човек при мисълта, че утре това би могло да се случи наистина. А едва сдържаното му желание за реванш предизвика логично някои колеги от ВСС да му зададат въпроси като тези:

  • Какво съдържание влага в това, че не е системен играч, и в понятието „десни екстремисти“?
  • Какво означава политическо говорене и има ли политико-олигархични кръгове, които го подкрепят, а той би разпънал предпазен чадър над тях, в случай че извършат престъпления?
  • Как ще отговори на критиката на Бойко Атанасов, че е сключвал срамно споразумение с представители на организираната престъпност?
  • Защо Делян Пеевски не е разпитан като свидетел по делото КТБ?

И други въпроси, които към края на десетчасовото заседание изнервиха Иван Гешев и той започна да губи контрол върху поведението си.

Кулминацията в изслушването настъпи, когато председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов посочи, че изборът на главен обвинител в една авторитарно-тоталитарна прокуратура от съветски тип, несъразмерна на съвременното ни развитие, е ключов, а субординираната и добре съгласувана подкрепа за Иван Гешев от следователски и прокурорски колегии в страната издава единствено кризисен пиар; че кандидатът за нов главен прокурор е несистемен играч, който арестува, използва бисери от уличния език и има нисък праг на търпимост за критики, което буди подозрения за бъдеща злоупотреба с власт.

Тогава срещу Лозан Панов изригна цялата неприязън на Данаил Кирилов и на Сотир Цацаров.

И понеже правосъдният министър и досегашният главен прокурор не намериха силни аргументи да оборят колегата си, предпочетоха да използват намеци и внушения за неговия избор като шеф на ВКС. Целта им беше да го предизвикат да им отговори и така да изместят центъра на дискусията, както и да омаскарят Панов като основен опонент на Гешев. Разбира се, не успяха. Но от изпуснатите (очевидно от умора и нервно напрежение) реплики на Сотир Цацаров публиката разбра, че изборът на тримата големи в съдебната система не става само в сградата на ВСС, а и „в две други сгради“.

Отговорите на Иван Гешев, че не познава олигарси и не е свързан с никакви групировки, прозвучаха не просто фалшиво, а като грозна лъжа от човека, който претендира да стане един от основните гаранти за спазването на законите в държавата през следващите седем години. И въпреки че нито един от магистратите не посмя да го попита директно #КОЙ организира подкрепата му пред сградата на ВСС, хората от цялата страна разбраха, че това е Агенция ПИК, свързана със скандалния депутат Делян Пеевски – отскоро неформален собственик на ДПС, който управлява партията като акционерно дружество. А достопочтеният лидер Ахмед Доган остана в сянката на корпулентното му тяло и зависи изцяло от неговото и на останалите от Мрежата (термин на Даниел Смилов за паралелната власт) благоволение.

В няколко обширни интервюта по национални телевизии премиерът и лидер на ГЕРБ се опита да убеди гражданите, че няма нищо общо с номинирането и избирането на Иван Гешев за главен прокурор. Само че въпреки добре подаваните въпроси от страна на журналистите, едва ли някой от публиката е повярвал в искреността на Борисов. Защото

всички действия на изпълнителната власт бяха подчинени в услуга на безпрепятствения избор на единствения кандидат за поста.

Първо – до сградата на ВСС беше допусната само агитката, организирана от ПИК с аргумента, че агенцията на Недялко Недялков първа подала в Столичната община искане за това улично мероприятие. Второ – извънредно големият брой полицаи и жандармеристи, а вероятно и цивилни от службите, които с всякакви средства, в т.ч. и с контролно-пропускателни пунктове в центъра на София, трябваше да осигурят спокойствието на митингуващите в подкрепа на Гешев. Камерите ни показаха лица с преобладаващо мутренски профил, облечени с анцузи с качулки, сред които се виждаха множество роми и всякакви маргинали.

Издигнали лозунги като „Гешев – шерифът на народа“ и „Олигарсите в затвора“ на фона на възрожденски песни и изпълнения на любимата на Путин група „Любе“, те отегчено слушаха истеричните речи на ораторите, които призоваваха Гешев да не се страхува от милионите на олигарсите, а да се справи с „цялата Сорос система“, с „Америка за България“, Иван Костов и „групата Прокопиевчета“, с БХК, bTV, „Офнюз“ и т.н. А Христо Иванов, който като бивш правосъден министър предложи промяната на процедурата за избор на главен прокурор, призоваха да си обръсне ритуално брадата и му поставиха диагноза „двуполюсна шизофрения“. Но настоятелните опити тълпата да бъде подгрявана с викове „Гешев! Гешев!“ не бяха подети или се чуваха само вяли отгласи от тях като заглъхващо ехо.

В същото време протестиращите срещу избора на Гешев за главен прокурор не бяха допуснати до сградата на ВСС и бяха изтласкани на стотици метри от агитката на ПИК.

А гражданите, които се опитваха да минат през полицейската обсада, бяха спирани и „респектирани“ от служителите на МВР, като Николай Стайков от Антикорупционния фонд. Това принуди протестиращите да се преместят на Орлов мост и да го блокират до ранните сутрешни часове на петък. Полицията и жандармерията бяха добре инструктирани да не допуснат сериозни конфликти, още по-малко окървавяване на протеста, защото управляващите добре осъзнават какви биха били последиците за тях от подобно развитие на събитията.

Гласуването на кандидатурата на Гешев от висшите магистрати постави ясна разграничителна линия между прокурорската и съдийската колегия. Но едва четирима съдии – Лозан Панов, Атанаска Дишева, Олга Керелска и Красимир Шекерджиев, защитиха честта на колегията, като гласуваха против кандидатурата на Гешев. Другите се наредиха сред участниците в срамния спектакъл.

След десетчасова имитация на изслушване във ВСС кадровиците избраха с 20 от 24 гласа единствения кандидат за поста, който се съревноваваше със самия себе си.

Какво единодушие, каква демонстрация на добре пресметнати ползи от вота, какво лицемерие, прикрито зад празни фрази за професионалните и етичните качества на бъдещия главен обвинител на републиката – струваше си загубата на десет часа и много емоции, за да се изгледа спектакълът докрай и да се видят превъплъщенията на висшите магистрати.

А в края на заседанието, по предложение на правосъдния министър, всички членове на ВСС гласуваха решението им да бъде изпратено „незабавно на държавния глава“, който трябва да подпише указа на назначаването на главния прокурор.

Защо е това паническо бързане от страна на управляващите?

Единствената причина е, че те трябва да си осигурят час по-скоро сигурен гръб и недосегаемост от правосъдие, дори и да им се наложи да излязат от властта. И без реплики от рода на „Ти си го избра“ обществото знае защо реалната и паралелната власт постигнаха консенсус за избора на Гешев.

От „Демократична България“ призоваха в специална декларация протестите срещу „инсталирането на Гешев за главен прокурор“ да продължат, защото това е тежък удар срещу надеждите на българите за бъдеще в правова държава и гарантира безнаказаност за корупционната върхушка в следващите седем години. И поискаха от държавния глава да не подписва указа за назначаването на Гешев.

Сега на ход е президентът.

Какви са възможните ходове на Румен Радев, коментираха не един и двама анализатори и експерти. Според Христо Христев, преподавател по право на Европейския съюз в СУ „Климент Охридски“, държавният глава може да върне еднократно кандидатурата на Иван Гешев във ВСС, но ако Съветът предложи отново същата кандидатура, той е обвързан да издаде указ за назначаването му за главен прокурор. От друга страна, тъй като няма точно определен срок, в който това да стане, президентът може да отлага дълго решението си с риска да бъде упрекнат, че нарушава Конституцията.

Христев припомни случая, в който Росен Плевнелиев блокира назначаването на Венета Марковска за член на Конституционния съд (КС), като напусна залата на Съда, преди тя да положи клетва. Според юриста друг възможен ход на президента Радев е да сезира КС с искане за тълкуване на конституционната уредба по назначаването на председатели на върховните съдилища и на главен прокурор, преди да се произнесе по отправеното от ВСС предложение, или дори да поиска промяна на Конституцията. Но тогава възниква въпросът как една промяна на конституционната уредба би била съотносима към вече проведената процедура за избор на главен прокурор.

Най-вероятно президентът не би пропуснал един от малкото инструменти, които му дава Конституцията, за да изрази своята позиция.

Да подпише веднага указа би означавало да признае, че е част от Мрежата.

Това ще бъде пагубно за репутацията му и загуба на обществено доверие, каквото той сега има възможност да увеличи – и то от страна на десни граждани, които не са гласували за него. Някои очакват, че с този ход Румен Радев ще налее и вода в мелницата на БСП и на Мая Манолова.

Да се прогнозира как скандалният избор на Гешев ще рефлектира върху резултатите от местните избори е трудно. Но е безспорно, че той ще се отрази върху електоралните нагласи на избирателите. Някои от тях ще бъдат обезсърчени да отидат до урните. Една млада жена дори написа във Facebook, че сега даже и хлебарките трябва да напуснат страната. Други, възмутени от тази имитация на законност, могат да се окажат мотивирани да гласуват наказателно.

Но гражданите не бива да забравят, че в периода 2021–2027 г. в България ще влязат с 10% повече средства от ЕС за кохезионна политика, които се дават на най-бедните в Съюза. Става дума за сумата от 10 млрд. лева, една част от които ще бъдат усвоени от големите общини.

Битката за местната власт се оказа отново битка за пари.

И за преразпределянето им от силните на деня и от техните приятелски бизнес кръгове.

Заглавна снимка: Скрийншот от репортаж на „Свободна Европа“ по повод данните на журналисти по делото „КТБ“

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Когато Борисов сее лъвове…

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/kogato-borisov-see-luvove/

Управляващата партия ГЕРБ изкара кампанията за местни избори, трансформирайки своята Изпълнителна комисия в предизборен щаб. Решиха, че партийният орган ще изпълнява и тази функция. Следвайки тази логика, то значи, че председател на щаба се явява премиерът Бойко Борисов, тъй като по силата на Устава на ПП ГЕРБ като партиен лидер оглавява и Изпълнителната комисия, и Националното събрание. На конгреса през юли и след него ГЕРБ така и не избра председател на предизборния щаб, който да замести в партията изхвърления Втори – Цветан Цветанов. Кой друг може да поеме ролята на Втория? Само Първият. От 7 юли насам Втори в ГЕРБ вече няма, няма и да има, броенето по знатност почва от третия нататък.

Тука има – тука няма предизборна агитация

От горните действия следва, че като шеф на Изборната комисия, иначе казано на Националния предизборен щаб, Борисов би трябвало да излезе в отпуск по време на кампанията за местни избори – тоест от края на септември до 27 октомври, защото всяко возене с „джипката“ си е 100% предизборна агитация. А Бойко Борисов кампанира, следвайки максимата, че ако повтори нещо барем сто пъти, това е най-добрата пропаганда.

Така, седмица след седмица, едно и също – заводи никнат като в стихове на Пеньо Пенев „там, дето са пасли магарета“. Какво от това, че го е казвал и в Търговище през април – преди евроизборите, и сега, през октомври, в Пловдивпреди местния вот? Важното е, че магаретата отстъпват пред индустриализацията. „Висококвалифицирани българи“ са заприиждали от чужбина в Батковината – какво от това, че го чуваме всяка поредна година, а тази даже няколко пъти. И пак поиска прошка.

Километражът на служебния джип на Борисов сигурно е превъртял от пътуванията надлъж и нашир из малката и лесна за обиколки държава, а институциите с широко затворени очи не виждат агитацията. Самият премиер се горещи в интервю за „Нова телевизия“ в последния ден от кампанията: „Направили сме си го и си го откриваме. Ние не сме спирали. Какво, да спра за един месец работата по пътя между „Младост“ и „Тракия“, защото са избори? Аз всичко правя със сърце и душа. Знам, че като го направя, ще е разкош за хората.“

Появяват се разни тегоби за избирателните комисии като например за Общинската избирателна комисия (ОИК) – Велико Търново. Тя реши, че няма нарушение на Изборния кодекс във факта, че министър-председателят, управлявайки сам служебния джип, ескортиран от коли на МВР, е разкарвал из старата столица кандидата на ГЕРБ за кмет за трети пореден мандат Даниел Панов, а видеото е споделено в премиерския профил във Facebook.

Борисов беседва с Панов, „коментирайки различните обекти, през които минават, отчитайки направеното през предходния мандат на кмета и изслушвайки и коментирайки плановете му за следващия мандат“, пише в сигнала, подаден до ОИК от Стефан Антонов, представляващ коалицията на БСП, АБВ и „Движение 21“ за кмет на Велико Търново. Всъщност премиерът даде публично подкрепа за Панов, чиято заслуга да е многомандатен кмет се дължи на селекцията на Цветанов. В последния ден от предизборната кампания Борисов заяви в интервюто по „Нова телевизия“: „Никога няма да забравя как на входа на Велико Търново ме посрещна плакат „Цветановград“ (бившият Втори беше народен представител от Велико Търново – б.а.).

Сега вече всичко е наред, Панов целува ръка на стария дон, а в ОИК са се паникьосали какво да направят, след като ЦИК им върна решението, с което отхвърлят жалбата на левицата и се произнасят, че няма нарушение – тоест няма предизборна агитация заради возенето в джипката. И тук се явява един огромен пропуск в изборното законодателство, което не регулира по никакъв начин предизборната кампания в социалните мрежи; извън контрол са и парите, излети за претендентите за политици. Известният скандал за „Кеймбридж Аналитика“ – кражбата на лични данни на милиони души и използването им в предизборна кампания на Доналд Тръмп, не тревожи българската изборна администрация.

Балотаж – синоним на Цветанов?

В това усилно кампанийно време дългогодишният председател на предизборния щаб седи в кабинета си в своя Център за евро-атлантическа сигурност и се готви да брои балотажите в неделя. Един балотаж – една точка за него. Нали си го каза: докато той е правил изборите, в София Йорданка Фандъкова е печелила от първи тур. А сега най-вероятно ще има балотаж, който ще реши изхода от изборите и ще предпостави други, ако ГЕРБ изгубят столицата.

Социолози обаче предричат втори тур и на други места, където досега ГЕРБ е биел безапелационно още на първия. „Маркет Линкс“ прогнозира такъв във Велико Търново, където Панов досега нямаше сериозна конкуренция, както и във Варна, Шумен, Пловдив, Ямбол, Русе и други областни центрове.

В неделя ще стане ясно и дали има отстъпление от досегашните позиции на ГЕРБ в смесените райони, което ще потвърди – или опровергае – още една прогноза на Цветан Цветанов. Отстраняването му заради „Апартаментгейт“ няма да се размине само със загубата на един евродепутат на изборите за Европейски парламент в края на май т.г. Той беше мощна трансмисия между повелите на Центъра и местните интереси по места и колко голяма е щетата от премахването му от партията, ще проличи именно на местните избори.

Седем месеца Борисов сееше лъвове, както би казал Радичков. От април насам обикаля, снима се, реже ленти, вози министри и кандидати за кметове и повтаря като кречетало какъв земен рай ни е построил на Земята – в най-дългата предизборна кампания досега, сляла европейските и местните избори в един голям въпрос:

Идва ли краят на доминацията на ГЕРБ?

Бойко Борисов иска да е първи, все едно с колко. Но ще трябва да изчака 3 ноември, за да сравни(м) картата на победите с онази от октомври 2015 г., показана от Цветанов, където ГЕРБ печелеше 22 от 28 областни града, десет от които – още на първи тур.

И да преброи колко зайци е ожънал.

Заглавна снимка: ЕНП

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.