Tag Archives: Политика

Територия на връзките. Кой е босът – и кой умира прав

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/teritoriya-na-vruzkite/

Как така бизнесмен като Пламен Бобоков, който с няколко SMS-а може да „задвижи“ премиер и президент да му свършат работа, се оказа клиент на прокуратурата? Вероятна хипотеза е, че падна жертва на съперничеството между двамата, тъй като е по-близо до държавния глава. Българската прокуратура ще трябва да се потруди по уплътняване на обвиненията. Засега се оказва източник на толкова много първи новини в емисии, че Васил Божков ще трябва да представи нещо по-интересно от досегашното „Българско лято“, за да я конкурира.

Вероятността управляващите да преследват бизнесмени, финансиращи техни политически противници, е плашеща. Но нека си спомним онези фрази от записа с гласа, досущ като на Бойко Борисов. „Корнела и Радев са големи сладури… Навсякъде приказват, че ти си им основният гръб. Не е приятно.“ „Ти“ евентуално е председателят на Контролния съвет на „Лукойл“ Валентин Златев.

Жанрът „SMS-и“ vs. жанра „Записи“

Засега жанрът „SMS-и“ води пред жанра „Записи“. Защото записите-с-глас-като-на-Борисов не изненадват никого. Дирижира медии – наясно сме. Унижава съпартийци – известно е. С президента са политически съперници – ама разбира се. Вулгарен е – някой съмнявал ли се е? Егото му е голямо – това новина ли е!

Какво обаче да си мислим за премиера на България, когато един от бизнесмените с репутация и особено голям бизнес се обръща към него с „бос“? В разкритите пред bTV тази седмица SMS-и от Пламен Бобоков същият пише на Борисов: „Добро утро, бос! Задава се голям проблем с Либия! Моля те да се видим за 10 мин и ти ще си прецениш!“

От обясненията на Бобоков се разбра, че Борисов си е преценил: обадил се на премиера Файез Сарадж, последвали са и срещи на външната министърка Екатерина Захариева с либийския ѝ колега. Въпреки това разследването за ябълката на раздора – танкера „Бадр“, бе удължено за пети път тази пролет, плавателният съд така и не е върнат на Либия, а досега собствеността му се е сменила поне три пъти.

Излиза, че няма как да развиваш голям бизнес в България, ако нямаш телефонния номер на Бойко Борисов. Но не само неговия. В телефона на Бобоков се оказа и номерът на президентски съветник, и на президента, че и на съпругата на президента. (За вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов се подразбира, защото му е съгражданин от Русе, кум и кръстник на децата му.) Президентът Радев призова прокуратурата да публикува незабавно цялата му чат кореспонденция с Бобоков, тъй като селекцията на обвинението „създава внушения за нещо скрито и нередно“.

Извън опитите да лобира за прокурор, да уреди помилване или българско гражданство, воден от „граждански дълг“ да помага на „стойностни хора“, една основна тема обвързва SMS-ите на Бобоков и до премиер, и до президент – Либия, или по-скоро либийският петрол.

Либийската връзка

Независимо от твърденията на бизнесмена колко добри са отношенията между България и Либия, нещата не стоят точно така. Не само заради делото срещу българските медици в Либия, при което те прекараха повече от 8 години в либийски затвори, обвинени в заговор срещу джамахирията и умишлено заразяване със СПИН на над 400 либийски деца. От времената на социализма между двете държави остават достатъчно неуредени въпроси и проблемът с „Бадр“ е още едно доказателство.

Случаят е достатъчно сложен, но… мирише на петрол. Либия дължи на българската фирма „Булгаргеомин“ милиони заради търговски отношения, възникнали през 80-те години на миналия век покрай две 25-годишни концесии за добив на петрол. Българската държава е инвестирала близо 200 млн. долара, но в крайна сметка не е получила гарантираните по договор 15% от добития нефт. Работата е замразена през 1993 г. Днес „Булгаргеомин“ е вече приватизирана (в орбитата на „Титан“), но дълговете остават – и стават основание за задържането на „Бадр“ в бургаското пристанище.

Правата за концесиите пък се местеха от „Булгаргеомин“ към „Проучване и добив на нефт и газ“ (днес в състава на „Химимпорт“). Най-накрая изтекоха през 2005 г., а българската държава проигра и възможностите да ги продаде. Но през 2011 г. премиерът Бойко Борисов изведнъж обяви, че България ще поиска възстановяване на изгубените концесии за добив на нефт – или получаване на съответните компенсации, „след като се стабилизира положението в джамахирията“. Материалният интерес на България в концесиите се оценяваше преди години на близо 600 млн. долара. Евентуално развитие на сагата с концесиите днес би означавало вече не държавата България да е страна, а частни инвеститори.

От 2011 г. насам обаче Либия е дестабилизирана от гражданска война и засега не е ясно кога окончателно ще приключи конфликтът, в който се включиха и руските наемници от „Вагнер“, и турски сили, изпратени от президента Ердоган. „Вагнеровците“ се бият на страната на ген. Халифа Хафтар, Анкара подкрепя т.нар. правителство на националното съгласие на Сарадж, което е и международно признато. Продължаващият конфликт обаче влияе върху най-важния източник на приходи – добива и износа на нефт, въпреки усилията на шефа на Националната петролна компания Мустафа Санала, известен като един от най-влиятелните хора в Либия. В доклад от февруари 2019 г. на Оксфордския институт за енергийни изследвания е отчетена неговата значимост, но авторите също така отбелязват, че това е и уязвимост за нефтения и газов сектор на Либия – фактът, че възстановяването му трябваше да зависи толкова много от един човек.

Накратко, стабилност в Либия би означавало петрол и приходи за инвеститори. Стабилност обаче скоро няма да има, но в мътни води се лови най-много риба. „Какво ще изгубите Вие?“, запитаха по bTV Бобоков по повод развитието на случая с „Бадр“ и опитите му да повлияе в името на добрите междудържавни отношения (по неговите думи). „Губя възможности“, отговори предприемачът, без да поясни какви. Можем да направим предположения единствено от изречението в SMS-а му: „Либия има 100 пъти по-голям потенциал от Азербайджан (голям износител на нефт и газ – б.р.) например!“

Петролът е необходим за бизнеса на Бобокови, тръгнал от малка държавна рафинерия в Русе, произвеждаща масла. Затова и Пламен Бобоков влага усилия да се сдобие с решение на ВАС още преди публикуването му, да повлияе на развитието на случая с танкера „Бадр“, да пита дали ще се уреди въпросът с българския паспорт за либиец – и изобщо да стане разпознаваема за Триполи фигура. Освен това братя Бобокови имат и други инвестиции в Северна Африка.

Какво прави президентът

А SMS-ите, публикувани от прокуратурата, добавиха нов опозиционен щрих в говоренето на президента. Този път заради сблъсък с БНТ.

Според Президентството в новинарски емисии „По света и у нас“ не е представена пълната позиция на институцията, а само част от нея, при това интерпретирана „манипулативно и с внушения“. Поводът е разпространената на 30 юни от прокуратурата нова серия SMS-и, в които се коментира помилване на затворника Петър Ненов. От „Дондуков“ 2 са възмутени, че БНТ спестила информацията, че „в президентската институция няма и не се е провеждала процедура за помилване на лицето Петър Ненов“. От БНТ отговориха, че имат свободата да избират реда и начина на представяне на новините, водени „единствено от професионалните си критерии“.

Така Румен Радев, който преди две години призова за „повече светлина“ заради тъмното в държавата, консолидира опозиционното говорене. По отношение на кризата от COVID-19 влиза в обувките на БСП, определяйки мерките като неадекватни; по отношение на прокуратурата – че политическото ѝ заиграване е несъвместимо с демокрацията, президентът е досущ като „Демократична България“; критиките му към авторитарния и диктаторски стил на Борисов напомнят тези на Слави Трифонов. Това прави ли го говорител на опозицията, част от която няма парламентарно представителство, а тази, която има, е заета предимно със себе си? Да не забравяме, че както на партиите им предстоят парламентарни избори идната пролет, избори очакват най-вероятно и Радев – идната есен. Резултатът на първите ще предопредели до голяма степен и този на вторите. Въпросът за финансирането на предстоящите политически кампании е от съществено значение.

А обещани срещи като тази с президента на Либерия – бившия професионален футболист Джордж Уеа, няма да помогнат за рейтинг. Може би за финансиране… Един от SMS-ите, изпратени от Бобоков на Prezident – Rumen Radev, гласи: „Привет от Монровия! Сенатът гласува вчера нашата концесия и Приста Порт е вече официален концесионер на пристанище Бюкянън в следващите 25 години! Президент Джордж Уеа много би се радвал да се види и запознае с теб! Ето защо е необходимо и сериозно назначаване на посланик в Нигерия с акредитация в Либерия!“

Бягане с препятствия

Според условията на концесията основният ѝ приоритет е износът на желязо – заради бизнеса в Либерия на най-големия в света производител ArcelorMittal. Освен това правителството получава приходи от 0,25 долара за метричен тон товари и корпоративни данъци за около 145 млн. долара. „Приста Порт Бюканън“ се ангажира да разкрие и 1000 работни места.

Писмо на евродепутатката от БСП Цветелина Пенкова от февруари т.г. обаче разкрива, че са възникнали препятствия при изпълнението на концесионния договор. (Пенкова е най-младият евродепутат на левицата, представител на клуб „Милениум“.) Тя пише до ръководителката на делегацията на ЕС в Либерия Елен Каве за „некоректно и противозаконно третиране“ на европейски инвеститор от либерийските власти и администрация. Според българската евродепутатка, въпреки одобрения концесионен договор, администрацията все още не е предоставила на „Приста Порт Бюканън“ правото да упражнява функциите си на концесионер и да изпълнява инвестиционния проект. „Приста“ има основателни опасения и доказателства, че служители от администрацията на Либерия са замесени в опит да отменят законно проведената процедура, се посочва в писмото.

През декември 2019 г. и Чери Блеър, съпругата на бившия британски премиер Тони Блеър, която представлява законните интереси на „Приста Порт“ според информация в либерийска медия, призова президента Уеа за намеса „поради очевиден застой в Камарата на представителите“. Изглежда, че застоят продължава – поради заплахите на ArcelorMittal, че ще ограничи инвестиционните си намерения в Либерия, тъй като има съмнения, че сделката за „Приста Порт“ е нарушила негови концесионни права на пристанище „Бюканън“.

„Вие наистина ли сте толкова наивен, за да си мислите, че нещата [в България] се случват „по закон“? Чували ли сте, че стават с връзки“, запита Пламен Бобоков водещия на сутрешния блок на bTV Антон Хекимян. А как стават в Либерия – по закон или с връзки? Защото ако са ги направили по закон, излиза, че са големи наивници – макар Либерия да не е България.

„Направо ми е страшно да си помисля какво изпитва обикновеният гражданин в България. Ако нямаш на кого да се обадиш и кой да те препоръча – умираш прав“, каза още Бобоков. Така си е. Босът не вдига на всеки.

Заглавна снимка: Стопкадър от интервю с Пламен Бобоков в „Денят с Веселин Дремджиев“

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Тодор Тодоров: „Проектът за АЕЦ „Белене“ няма за цел да се построи централата, а да се източва бюджетът“

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/todor-todorov-interview-belene/

Тодор Тодоров е енергиен експерт към екологичното сдружение „За Земята“ и член на Националния експертен съвет по изменение на климата към Министерство на околната среда и водите от 2014 г. Венелина Попова разговаря с него за възобновяването на проекта за АЕЦ „Белене“ и за съпътстващите лъжи, заблуди и манипулации.


Как изглежда днес проектът за АЕЦ „Белене“ в светлината на промененото отношение към ядрената енергетика, на динамичното развитие на енергийния пазар и новите технологии, и на цената, която ще трябва да платят няколко поколения българи за тази централа?

Този проект е морално остарял още преди да бъде реализиран. Според мен през цялото време целта е била не да бъде построена централата, а да бъде източван бюджетът чрез анекси, допълнителни споразумения, договори за консултантски услуги, избор на площадка и пр. Сега, в новата обстановка, свързана с политиката за децентрализация на производството на енергия и със създаването на повече независими потребители и енергийни общности, енергийните мастодонти стават безсмислени. Затова проектът за АЕЦ „Белене“ няма шансове. Новата ядрена централа няма как да бъде конкурентна на либерализирания пазар. Винаги ще се намира по-евтина енергия от тази, която тя би произвела. Към днешна дата според Доклада на банка HSBC цената за построяването ѝ е 10 млрд. евро. Трябва да се добавят и доста други разходи, като тези за хранилище за високорадиоактивните отпадъци.

Как ще коментирате това, че през 2019 г. енергийната министърка Теменужка Петкова обяви пред Европейската комисия, че държавата ще е мажоритарен участник в проекта, а същевременно нас ни заблуждават, че освен с досегашните активи като площадката и реакторите, няма да дадем нито лев повече за проекта?

Аз не знам какви ангажименти е поемала министър Петкова по този проект, но покрай него се казаха изключително много лъжи. Укриваната информация сега научихме покрай писмо на адв. Албена Белянова до ЕК и отговора, който тя получи. От него се разбира, че Комисията е писала на г-жа Петкова през 2019 г. и е обяснила много ясно, че става дума за нов проект, затова процедурите – и за ОВОС, и за лиценза, който трябва да се издаде от Агенцията за ядрено регулиране, – трябва да започнат отново. Но тази информация е била укрита от министър Петкова. А от 2019 г. досега тя продължава да твърди, че ние имаме лицензи, че те са работещи, че докладът от 2007 г. по ОВОС е актуален и пр.

Заблуда е също така, че е създаден консорциум между руската „Росатом“, френската „Фраматом“ и „Дженерал Електрик“ от САЩ. Всъщност има само един меморандум, който няма никаква правна тежест и не обвързва никого. От него става ясно, че френската и американската компания са готови да продадат своята продукция. Но те не са заявили желание да инвестират в проекта, защото са компании производители, а не са инвеститори. Въпросът е, че това беше отново прочетено пропагандно и преиначено по много примитивен начин. Както и лъжата, че всички документи са изрядни и че проектът може да стартира, когато се намери инвеститор. Това пък е заблуда към евентуалния инвеститор, която сега беше разбулена с писмото на ЕК до адвокат Белянова.

За мен всичките тези лъжи, заблуди и преиначавания потвърждават, че целта е да продължи източването на пари по този проект, по който може да се напише учебник по корупция. Включително с участието на министър Петкова, която през 2012 г. като шеф на Агенцията за държавна финансова инспекция установи огромни злоупотреби по проекта – под доклада от проверката стои нейният подпис. През същата година премиерът Борисов пък нарече площадката за бъдещата централа „корупционен гьол“.

ЕК напомня, че при участието на трети страни, които не са членове на ЕС в ядрени проекти, те подлежат на разглеждане в отделна процедура и договорите с тях трябва да бъдат изпратени за преглед от Комисията. Това означава, че дори Южна Корея и Китай да не участват в реализацията на проекта, той би трябвало да мине през тази процедура заради „Росатом“, който към този момент се явява основен инвеститор, нали така?

Разбира се, но това не е голям проблем. Защото ако проектът беше икономически обоснован и доказваше, че е решаващ за енергийната сигурност на страната, щеше да мине през ЕК, както стана с проекта за АЕЦ „Пакш“ 2 в Унгария. Той е със заем от Русия, но беше защитен, защото в него нямаше лъжи в андрешковски стил. Проблемът не е може ли и как може да мине през ЕК. И американска турбина може да се сложи на руски реактор, но това ще оскъпи изключително много изпълнението на проекта и не е ясно дали руснаците ще бъдат готови да загубят 1 млрд. евро, който ще отиде в американската „Дженерал Електрик“. Това ще изисква да се преработи и целият проект, което ще отнеме години.

През последното десетилетие има нарастване с над 50% на БВП на глава от населението и в същото време намаляване на консумацията на електроенергия. Това е нормално и е резултат от мерките за енергийната ефективност и от намаляването на населението. В същото време във всички доклади и анализи още четем колко е необходима АЕЦ „Белене“, и се залагат едни измислени критерии за голям недостиг на енергия, като например, че ще караме един милион електромобили.

Но при положение че нашата електроенергийна система е свързана с европейската, а енергийният ни пазар е интегриран с този в Европа, прогнозите за дефицит на електроенергия и за високата цена, на която ще я купуваме, не са ли фалшиви?

Точно така. Понеже не могат да обосноват АЕЦ „Белене“ като проект, необходим за потреблението в България, защото то е много ниско и продължава да пада, следващата теза е, че централата ще произвежда за износ. Но никъде в стратегиите на съседните страни не е записано, че очакват електричество от АЕЦ „Белене“. Трябва да гледаме още по-напред, защото всичките тези процедури, за които говорим, ще отнемат още години. И няма никакъв смисъл да се инвестират 10 и повече милиарда евро в тези морално остарели реактори, без възможности за реализация на продукцията.

Освен че реакторите отдавна са морално остарели, не е ли необходимо – ако все пак започне изграждането на централата – да се препотвърди и тяхната надеждност, както и да се ревизира целият технически проект? Според министър Петкова той е издържал стрес тестове като във Фукушима, извършени при проверка през 2011 г. Но оттогава досега са минали почти 10 години, това е страшно много време.

Да, но е много важно да се добави, че и самата площадка също е компрометирана, а премиерът я нарече „корупционен гьол“. Водата в гьола измества самата възглавница, върху която трябва да легнат реакторите, тоест там също ще е необходима много сериозна преработка, за да може да се възстанови балансът, предвиден при строежа ѝ. Сеизмичността на региона и допълнителните изисквания за безопасност след Фукушима също поставят под въпрос реализацията на проекта. За мен всички са наясно, че това е невъзможно, но целта е да продължи да се източва бюджетът. Досега съм подавал два пъти заявления по ЗДОИ до НЕК за искане на информация колко струва поддържането на площадката след затварянето на проекта през 2012 г., но така и не ми отговориха, защото били търговско дружество. Обаче същото това търговско дружество взе от бюджета над 1 млрд. лв., за да плати на руснаците реакторите по арбитражното дело.

В интервю за БНТ Богомил Манчев заяви, че отработеното ядрено гориво от АЕЦ „Белене“ ще остане в България в следващите 100 години, но в сигурни контейнери. Това може би трябва да звучи успокоително за публиката?

Няма такива сигурни контейнери, необходимо е хранилище за високорадиоактивни отпадъци, които допреди 5 години се изпращаха от АЕЦ „Козлодуй“ в „Маяк“ (най-големия комплекс за складиране на ядрени отпадъци от цяла Западна Европа) в южната част на Урал. Но руснаците вдигнаха цените неимоверно и износът на отработеното ядрено гориво стана невъзможен. Сега то остава на площадката на централата в Козлодуй. Но това е временно съхранение.

Лъжите на Богомил Манчев са разбираеми, за разлика от тези на правителството и на министъра на енергетиката. Защото това е неговият бизнес, той е основният замесен в схемите с консултантските договори, в нарушението на обществените поръчки и пр. – и аз разбирам това. Но ядрените държави трябва да съхраняват на своя територия високорадиоактивните отпадъци, за което се изисква специална технология. Как си представяте контейнери, които стоят на брега на Дунава? В момента имаме изградено хранилище за ниско- и среднорадиоактивни отпадъци в Козлодуй. Но проблемът с високорадиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво не е решен нито за АЕЦ „Козлодуй“, нито за бъдеща централа в Белене.

Жив ли е още митът, че ядрените държави са защитени от въздушни удари по време на военни действия?

Последната държава, за която се сещам, е Украйна, в която се водиха доста сериозни военни действия, използва се и артилерия, и бомбардировачи. Затова не знам колко могат да бъдат защитени ядрените централи. Но има и икономическа логика да не се строят нови ядрени централи. При това бурно развитие на ВЕИ технологиите те поевтиняха и вече са достъпни за отделните домакинства. Като прибавим и санирането на жилищата, това намалява с над 40% разхода на електроенергия. Индустриалните предприятия също преминаха на газ, наложи им го пазарът, иначе не биха могли да издържат на конкуренцията. Тогава какви са тези ядрени блокове от по 1000 и 2000 мегавата и за кого ще ги строим?

Какво от истината за този проект остава все още тайна за българското общество и коя е най-голямата заблуда за АЕЦ „Белене“?

Най-голямата заблуда е, че ядрената енергия е чиста, евтина и безопасна – огромна заблуда! Освен това този проект е икономически несъстоятелен. Дори в платения от правителството доклад на БАН, в който имаше над 60 сценария, в повечето строежът на новата ядрена централа беше неизгоден. Да не говорим за Бялата книга на БАН от 1990 г.

Предполагам, че около проекта има и тайни, но аз нямам достъп до документите. Един от тези документи е прословутият Анекс 12, който беше подписан от Красимир Първанов като шеф на НЕК през 2011 г., въз основа на който международният арбитражен съд осъди НЕК да плати над 1 млрд. лв. на „Атомстройекспорт“. Тогава министър на енергетиката беше Трайчо Трайков. Той уволни шефа на НЕК, а премиерът уволни министъра и си взе същия този Красимир Първанов за зам.-министър на енергетиката в третото си правителство. Въпросният зам.-министър подаде оставка през 2019 г. около скандалите с „Апартаментгейт“ заради закупен апартамент на ниска цена, но ощетяването на държавата с над 1 млрд. лв. остана без последици за него. Това е един от многото абсурди и „тайни“ на проекта.

Последно: ще плати ли Борисов политическа цена за това, че пренебрегна геополитическите интереси на евро-атлантическите ни партньори с реанимирането на проекта за АЕЦ „Белене“ и участието ни в „Турски поток“?

Според мен не, защото голяма част от медиите у нас са политически зависими и представят пред обществото една фалшива картина, че това са изгодни проекти за България, че „Турски поток“ е „Балкански поток“ и как чрез него ще се постигне диверсификация на доставките на газ – което не е вярно, защото ще продължава да се получава газ от Русия по същия начин. Обществото все още не е достатъчно информирано и няма как да се информира, след като огромна част от медиите надуват фанфари, включително сега покрай тези лъжи за писмото на ЕК и твърденията на министър Петкова, че имало консорциум и обектът бил с пълен набор от документи, лицензи и т.н. И в този случай огромна част от интервютата с медиите бяха с хора, които твърдяха, че е точно така и да, Великите сили ще ни построят централата.

Мисля, че и Вашингтон, и Брюксел имат достатъчно информация, но едва ли „ще мине метър“ заиграването на Борисов с Русия.

Те имат информация, но не мисля, че стилът на работа на ЕС или на Щатите е такъв, че да се намесят грубо и да ни поставят някой честен и свестен човек начело на държавата. Това е решение на българите – тоест, ако ние приемаме тази огромна корупция и се възхищаваме на опростачването на всичките тези процеси с лъжи на примитивно ниво, пак ще си изберем същите хора. Пак казвам – по причина, че другата информация я няма или е по-трудносмилаема. Защото е по-лесно да кажеш например – ето, руснаци, французи и американци ще ни построят централата, а пък Китай ще плати – отколкото да приемеш реалността, че централа в Белене не трябва да се строи, а площадката трябва да се използва за индустриална зона и да започне да носи пари, а не разходи на бюджета. Това ще бъде чудесна възможност за развитие на бизнес в един от най-бедните региони на Европа.

Заглавна снимка: Затворен блок на АЕЦ „Козлодуй“, 2009 г. © Йовко Ламбрев

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Български националотговорни капиталисти

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/bulgarski-natsionalotgovorni-kapitalisti/

Когато през 90-те години на миналия век мутрите с бухалките принуждаваха малките току-що създадени бизнеси да им плащат – или „закриваха“ други, държавата я нямаше. Властта беше заета да порционира държавните активи на България и едновременно с това да забави максимално реформите.

Две-три десетилетия по-късно държавата се превърна в същинска мутра. „Ще ми се отваряш, а“, казва тя със силата на институциите си на нечий изкласил бизнес само защото го е харесал някой, за когото управляващите са приятели по маса, пура, карти, а понякога и споделени секс игри. „Ще ми се отваряш, а“, казват полицаи, които спират по тъмно коли и търсят за какво да се хванат, включително и за забравена лична карта, защото тая нощ са решили да изкарат кеш.

Източните бухалки

В държави, където бедността е голяма, институциите – неукрепени, обективните медии – заглушавани, а върховенството на правото – компрометирано, пиратството на бизнеси е факт. Не става въпрос за „поглъщане“ на компания в рамките на закона, когато например корпоративни рейдъри се опитват да се доберат до контролния пакет акции. Става въпрос за насилствено придобиване на бизнеси с помощта на политици, органи на реда и сигурността, съдии, нотариуси – всички те включени в схемите на шантаж и/или принуда на акционери. Източният блок изобилства от такива примери.

В Украйна ежегодно се извършват над 400 рейдърски атаки над бизнеси, а от 2014 г., когато започнаха протестите, свален бе президентът Виктор Янукович и страната бе дестабилизирана, броят им расте. Един от най-известните примери е „завземането“ на най-големия пазар в Източна Европа – „Барабашово“ в Харков.

Според анализатори на процеса в Русия първата вълна на рейдърство е при масовата приватизация на държавни предприятия през 90-те години на ХХ век, когато на тезгяха е ¾ от цялата промишленост и липсва какъвто и да е контрол над пазара. Сливанията и поглъщанията тогава стават чрез „груби противозаконни методи, подставени лица и фирми, финансиращи сделките“ (според сравнителен анализ на руската компания „Еврофинанси“).

Българската следа

В България никой не отваря дума за такава статистика. Макар че по време на приватизацията в някои предприятия да се случваха остри сблъсъци на конкурентни работническо-мениджърски дружества (РМД, които по закон ползваха големи преференции при сделка: 10% плащане кеш, останалите – разсрочено, в компенсаторни записи и др.).

През 2014 г. един чужд дипломат извади на повърхността случай на рейдване на бизнес с помощта на български съдия, за чието приключване на българското правосъдие му трябваха няколко години. „Навсякъде има гнили ябълки в българската съдебна система“, каза тогава френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан. Шест години по-късно съдът окончателно потвърди уволнението на съдия Румяна Ченалова. Но изземването на бизнеси продължава.

Къде по-шумно, къде по-тихо, в страна членка на ЕС повече от 10 години, бизнеси сменят собствениците си, защото някой от приятелския олигархичен кръг (или приятел на приятел от приятелски олигархичен кръг) си е харесал нечия успешна фирма. Каква е приликата с национализацията на частни фабрики и банки през декември 1947 г. с тази ситуация? Че и в онази, и в тази конфискация на бизнеси участва държавата, вкл. хора от МВР и съдебната система. Следователно застрашените не могат да разчитат на надеждна защита. Какво правят? Някои се изнасят в чужбина; други се предават – имат семейства, близки; трети търсят друг „приятел“ във властта, който да помогне срещу рейдъра; четвърти стават клиенти на прокуратурата.

„Еди-кой си Х много ти е харесал веригата бръснарници.“ „Ти що не дадеш мажоритарен дял на Y – ще се вдигнеш, ще вземеш едни обществени поръчки.“ Искаш да ремонтираш пътища? „Добре, ама тия фирми що не ги прехвърлиш тука на едни наши хора?“ Искаш да развиваш ИТ бизнес? „Абе ти знаеш ли, че един наш човек е хвърлил око на фирмата ти?“ Посланието е: „Или ще правиш бизнес с нас, или чрез нас. Иначе изобщо няма да правиш, нито да застрашаваш бизнеса на нашите приятели.“ Искаш да внасяш самолетно гориво? Конкурираш компания с господстващо положение на пазара. Значи – данъчни проверки до дупка.

Затова и някои предприемачи се „шегуват“, че не е добре да порастват прекалено много. Когато бизнесът ти е малък, не те забелязват. Но станеш ли видим, току-виж някой те „поискал“ – и нито МВР, нито прокуратурата, нито съдът ще може да те защити. Изкривена среда като тази потиска естествения стремеж на бизнеса да се развива, да растат активите, печалбата на компанията, работните места.

В името на партията – в името на народа

Наскоро чух за случай, при който завърнал се от чужбина млад българин създал малък успешен бизнес в също така малкия си роден град. Един ден при него дошъл местен функционер от управляващата партия и му казал: „Абе, момче, виждаме те, развиваш се, що не станеш наш член?“ Публична тайна е, че партийното членство за бизнесмени върви и с определена вноска. Партиите се отличават само по размера ѝ. Предприемачът отказал – и институционалният терор започнал. Проверка след проверка… докато не затворил. Напуснал градчето, напуснал и България. Знае ли Партията, не знае ли – не е важно. (И Бойко Борисов не знаеше, че от негово име се събират тонове еленски суджук.) Но в нейно име се вършат тези безобразия от местните ѝ васали феодали.

Черното рейдърство се случва и между хищници. Но няма как да стане без държавна помощ. В своя блог дъщерята на бившия собственик на КТБ Цветан Василев – Радосвета Василева, пише как през 2014 г. „г-н Делян Пеевски, чрез адвоката си г-н Ангелов, е поискал (от Цветан Василев, б.р.) да му прехвърли активи на КТБ безвъзмездно. Баща ми, разбира се, е отказал. Тогава започна нашият кошмар. Последва класическа „рейдърска атака“ – изфабрикувани обвинения, очерняща кампания в медии, контролирани или близки до г-н Пеевски, опит да убият баща ми, нередовно призоваване, злоупотреба с право…“

Eто това е резултатът, когато някой от хищниците има по-големи „контакти“ на власт. „Хората ми са по-големи от хората ти“, ако перифразираме една песен на Ицо Хазарта. Няма нужда да препрочитаме факсимилетата от изчезналото вече тефтерче на Филип Златанов, безличния шеф на Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), днешна КПКОНПИ, за да знаем, че има и ще има „опраскани“ по нареждане от високите властови позиции.

Случаят „Осемте джуджета“, огласен на 23 юни т.г. от Антикорупционния фонд, отново показва схема на рейдърство, в който печелившата компания за асансьорно оборудване „Изамет“ е превзета с помощта на схема, при която се купува влияние в съдебната система. „Специализирана престъпна група“, както я нарича потърпевшият собственик Илия Златанов, потърсил да си „купи“ влияние в прокуратурата, тъй като не е виждал законен начин да си върне бизнеса. (Софийската градска прокуратура се самосезира за случая и обещава да провери всички твърдения, изнесени в интервюто на Златанов. Не бива обаче да се възлагат големи надежди.)

А иначе „човек в прокуратурата“ е като асо в ръкава. В едни SMS-и бизнесменът и един от собствениците на „Приста Ойл“ Пламен Бобоков търси съдействие, за да уреди прокурора Николай Николов да оглави Окръжна прокуратура – Русе, където е част от бизнеса му.

Неофициално се разбра, че и чешкият милиардер Петр Келнер е станал обект на натиск от най-високо ниво при опита за покупка на „Нова телевизия“ преди година – натиск да има съдружник, удобен и харесван от властта. Отказал… и „Нова телевизия“ му бе „отказана“ от Комисията за защита на конкуренцията.

В завладяната държава институциите и независимите регулатори са контролирани от управляващите, все едно кои. Почтеност, бизнес интегритет – вятър и мъгла. В такава сива среда важни са асата в ръкава; и да имаш хора при данъчните, в прокуратурата, в парламента. Всеки чуждестранен инвеститор е предупреден за схемите за политическо влияние и за евентуалната заплаха някой от клановете на ГЕРБ, на ДПС или на приятели с упоменатите да хареса бизнеса му и да потърси помощ от „приятелите“ си да го „прибере“.

Европа помни примери на държавно рейдърство от Втората световна война – политиката на Хитлер спрямо съветските предприятия, за които през юли 1941 г. разпорежда да се дадат под „аренда“ на германски фирми. Дотогава е действала практиката да „опекунстват“ над заводи и цели отрасли, както Mannesman над металургичния комбинат в Таганрог например. Но в XXI век да изземеш труда на предприемач, инвестирал средства, усилия, безсъници, за да отгледа бизнеса си, е по-лошо от рекета на мутрите, които искат (само) той да плаща, за да му го „пазят“.

С охота обаче се обгрижват бизнес съдружията с властта – „националотговорните“ капиталисти. „Всеки път, когато беше назначаван нов министър, хората обикновено се питаха на кой олигарх той (или тя) принадлежи. Депутатите освен това създадоха здрава мрежа около олигарсите, на които служеха.“ Този разказ, отбелязан в доклад на ОИСР, може да се отнася за българския парламент, но всъщност е за украинската Рада.

Защо българският преход не стана българското възраждане

„Национално отговорен капитал.“ Тази формулировка, измислена от БКП идеолози на нежната демократична революция, изтрива въпросите за генезиса на създалия се през Прехода капитал, получил активите (си) благодарение на конкретна властова констелация. Контролираното обогатяване в стихийния на пръв поглед преход смени контролираното равенство. В така създадената бизнес среда всеки, който реши да „плува“ без политически протекции и откупуване, бива удрян. Набезите върху чужд бизнес в България корелират с високите нива на корупция. Известна е връзката на по-високия брутен вътрешен продукт на глава от населението с по-ниските нива на корупция – и обратно.

„Националотговорният капитал“ обаче така и не роди национални цели и каузи. Неговият мантатилет и светоусещане е далеч от този на индустриалеца и филантроп Евлоги Георгиев, който преди повече от век се допитал до обществеността в Карлово за развитието на града. Така се стигнало до построяването на фабрика за вълнен текстил, която по-късно той дарил на карловци – за да отиват приходите от предприятието за издръжка на болницата и училищата. Никой обаче не е „подарил“ на Евлоги и Христо Георгиеви търговския бизнес, а и не само поради тази причина трудно може да се намери връзка между първите български капиталисти и днешните им съвременници.

За „националотговорен капитал“ се провъзгласиха и членовете на бизнес клуб „Възраждане“ навремето, но предвид… заслугите им към нацията, няма как да бъдат признати за такъв.

Кой тогава е „националотговорният капитал“? Управляващите казват. Това, разбира се, не е атестат за България, в която не е известно властта да спазва строгите норми на върховенството на правото. Затова и никой бизнес не е застрахован от наказателно производство с цел рейдването му или изнудване/натиск на собственика му. В Русия за този тип производства има и специален израз – „заказные уголовные дела“ (наказателни дела по поръчка). В България държавата си приписва заслугите.

Заглавна снимка: Roman Synkevych

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Мътен порой от скандали

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/muten-poroy-ot-skandali/

Имаме си суперактивен главен прокурор. През седмицата той направи поредната заявка, че няма кой да го спре да разследва и обвинява дори тези от най-високите етажи на властта в България. И да, Иван Гешев арестува министри и олигарси; образува дела срещу най-богатите хора в държавата, изградили своите бизнес империи в началото на Прехода; оповестява компрометиращи данни за обвързаности между политици и бизнесмени и за търговия с влияние – поне според неговите публични изявления.

Странно защо обаче действията на обвинител №1 не срещат силно одобрение и подкрепа в обществото, особено сред най-критичната ѝ част, макар социолозите да отчитат лек ръст на доверието към него. В същото време представителите на съдебната система у нас са в ступор от действията на Иван Гешев, страхуват се да разговарят по телефона, някои дори блокират достъпа на обаждания от непознати номера. Защо? Защото са корумпирани и са в паника да не бъдат разобличени? Или защото виждат зад образа на Гешев сянката на мафията, оплела в мрежите си държавата и нейните институции?

Днес всеки в тази държава може да бъде обвинен като участник в организирана престъпна група. Достатъчно условие за това е той да е едно от три или повече лица, за които може да се докаже, че са били в пряк или телефонен контакт и са заявили някакво общо намерение – например желание да убият някого. В този случай, както се изрази един юрист, не става дума за престъпление, а просто за завера.

Когато обаче прокуратурата превърне едно намерение във виновно поведение и обяви участниците в заверата за организирана престъпна група въз основа на някой чат, да речем, възможност за което дава витиеватата формулировка в чл. 93, т. 20 от НК на понятието „организирана престъпна група“, кутията на Пандора е вече отворена.

После делата за ОПГ-та отиват в Специализирания наказателен съд, който заедно със Специализираната прокуратура беше създаден, за да се хвърли прах в очите на Брюксел, че държавата ни има политическа воля да се бори с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. Но вместо да осигурят ефективен и справедлив процес за корумпираните управници в България, тези институции (според юристи като доц. Атанас Славов) започнаха да проявяват тежнения към извънредно правосъдие, забранено от Конституцията.

Овластеният със 7-годишен безконтролен мандат главен прокурор се хвали, че прокуратурата показва на българските граждани „мрежата от зависимости между едър бизнес и политика, оформена на всички нива“. А ревизията на приватизационните сделки даде възможност на Гешев да „удари“ свои врагове и критици, както и такива на управляващата шайка.

По едно такова дело – за приватизацията на 33% държавeн дял в електроразпределителното дружество „ЕВН България“, в неделя трябва да се произнесе Специализираният съд. Сред шестимата обвинени са и бизнесменът и издател Иво Прокопиев, както и бившите министри Симеон Дянков (на финансите) и Трайчо Трайков (на енергетиката). Обвиненията срещу тях, нарушеният ритъм на процеса и форсирането на неговия край в съдебно заседание, продължило 14 часа до полунощ – изобщо цялата тази извънредност и припряност говори за всичко друго, но не и за справедлив изход от това дело.

Разбира се, Иван Гешев очаква ефективни присъди по него. А желанието му за мъст срещу изданията на Прокопиев, които отразяваха критично цялата процедура по издигането и избирането му за главен прокурор, както и гражданските протести срещу него, прозира през публичните му изказвания. Той търси реванш там, където е силен – в полето на един съдебен процес със спорни, дори абсурдни доказателства за вина на обвиняемите, сред които основна фигура е издателят на „вражеските медии“ на властта.

Още преди да бъде избран за главен прокурор, Гешев се обяви против разделението на властите и сред тези, които нарушават стабилността и реда в обществото, посочи с пръст „Прокопиев и кръга негови медии“, като ги нарече „болшевики“ и „десни екстремисти“. И ако имаше възможност, не би се поколебал да ги забрани веднага. С нескрито удоволствие би обявил извън закона и активни граждански организации, които се борят за справедливо и прозрачно правораздаване, както стори генералният прокурор на СССР Андрей Вишински през 30-те години на ХХ век, когато ликвидира много обществени организации в страната.

В държава, в която легитимната и паралелната власт са в топла връзка и имат общи интереси, не можем да очакваме справедливо правосъдие. Още по-малко, когато олигарсите, които Гешев твърди, че преследва, „държат на къса каишка“ прокуратурата.

Всекидневно най-богатият обвиняем в държавата, Васил Божков – Черепа, публикува във Facebook профила си чатове, SMS кореспонденции, снимки и банкови извлечения, директно обвиняващи в корупция премиера Бойко Борисов, финансовия министър Владислав Горанов и други лица от най-близкото обкръжение на властта. А в едно издание се появиха и скандални снимки от спалнята на премиера.

В интервю за предаването „Алтернативата“ банкерът Цветан Василев посочи от Белград, че съглашателството между центъра на Борисов и центъра на Пеевски, довело до фалита на КТБ, датира от 2013 г., а превземането на бизнеси в България се е извършвало по схеми, в които участват прокуратурата, НАП, КПКОНПИ и други репресивни органи. А Минчо Спасов в интервю за „Сега“ нарече премиера „вълк в кошарата, който, вместо да пази агнетата, си ги дели с останалите вълци“.

Как „глутницата“ съсипва един бизнесмен и заграбва неговия бизнес, показва първата част от разследването на Антикорупционния фонд, наречено „Осемте джуджета – една история за магистрати с прякори, бизнес за милиони и един багажник със злато“. Разказът на Илия Златанов, съсобственик в „Изамет“ – най-големия производител на асансьори в България, пред журналиста Николай Стайков звучи зловещо, макар че тонът е спокоен, а героите от тази история – добре познати на публиката.

От разследването изскачат имената на бившия шеф на столичното следствие Петьо Петров с прякор Еврото, чийто брат Емил Петров (един от двамата обвинители по делото за приватизацията на държавните дялове на „ЕВН България“) в началото на тази година бе назначен от прокурорската колегия на ВСС за заместник апелативен прокурор на София; на съпругата на Петьо Еврото – Любена Петрова, организирала протестите през 2015 г. срещу Христо Иванов, тогава министър на правосъдието; на вътрешния министър Младен Маринов и неговия брат, който, по думите на Златанов, бил полицай и личен шофьор на Еврото; на бившия ръководител на Специализираната прокуратура Димитър Франтишек и на Борислав Сарафов – шефа на Националната следствена служба; на двама адвокати и на олигарха Делян Пеевски, харесал бизнеса на Златанов, през който може да усвои 4 млрд. евро от ЕС за цялостната подмяна на старите асансьори в България и заради когото бе задействана цялата тази престъпна схема.

Скандалите не подминаха и държавния глава. Злопаметният главен прокурор няма да му прости за това, че върна избора му през ноември м.г., и ще използва всеки случай да го удари и злепостави. Последният скандал, в който е намесено името на държавния глава, е образуваното дело за търговия с влияние, свързано с неговия съветник по правни въпроси и антикорупция Пламен Узунов.

Предишната атака беше директно насочена срещу президента – въпреки че КПКОНПИ не установи конфликт на интереси на Румен Радев като шеф на ВВС, в началото на тази година Гешев огласи събрани от прокуратурата специални разузнавателни средства, за да провокира съмнения в обществото за извършено престъпление, и дори поиска специално тълкувание от Конституционния съд на състава на чл. 95 от НК за „държавна измяна“, квалифициран като престъпление срещу Републиката.

В четвъртък пък обвиненият в 18 престъпления Васил Божков публикува снимки на прокурора от Специализираната прокуратура Ангел Кънев с коментар, че в последните месеци прокуратурата оказва непрекъснат натиск върху служители на НАП по инструкции на #КОЙ. „Резултатът е десетки нарушения на законите. Заплахи. Рекет.“ Прокурорската колегия на ВСС реагира светкавично с декларация до ЕК, посолствата на страните членки на ЕС, на САЩ и на Великобритания, в която квалифицира действията на олигарха като недопустим натиск върху държавното обвинение, прераснал вече „и в криминален“.

Докато държавата ври и кипи, Борисов се прави на „умряла лисица“ и чака снишен бурята да отмине, по съветите на своя учител Тодор Живков. А Румен Радев, с рефлекса си на военен, привика ръководствата на службите в Президентството, за да обсъди с тях състоянието на националната сигурност и рисковете пред управлението на страната.

Ако приемем, че основната опасност за държавата и нейната вътрешна и външна сигурност е обвързаността между институциите, олигарсите и престъпния свят, то най-логично следва въпросът дали президентът е поискал досега обяснение от шефа на Националната служба за охрана на какво основание в кръга на охраняваните държавни лица попадат Ахмед Доган и Делян Пеевски – единият е бивш председател на партия, другият – депутат, който не стъпва в Народното събрание. И ако знае отговора, защо мълчи? Иначе с какъв кураж си позволява да влиза в ролята на морален коректив на корупмираната върхушка?

Президентът е длъжен да проведе и дълго отлаганата дискусия за съдебната реформа. В противен случай олигарси като Делян Пеевски ще продължават да кадруват в прокуратурата, а тя ще продължава да бъде „инструмент на определени кръгове, които могат да унищожат всичко и всеки […], но не и орган по надзор за законност“, както коментира следователят Бойко Атанасов пред „Фрогнюз“.

Скандалите, които ни заливат всеки ден като мътен порой, са един от друг по-мръсни и по-грозни. Те разбулват картини от родния обществено-политически пейзаж – абсолютно неприемливи за нормалната човешка представа за базисна почтеност на политици, държавници, бизнесмени и магистрати. Тези скандали свалят маски и показват озъбените гримаси на парвенюта, освирепели от алчност и желание да господарстват.

На фона на тази ужасна война за пари и власт, шансовете ни да не потънем окончателно в тресавището, в което ни тикат от десетилетия различни правителства – едно от друго по-продажни и по-некадърни – стават все по-оскъдни. А надеждите да ни „оправи“ Европа или Лаура Кьовеши, или поредният популист, който изгрява на хоризонта, са илюзорни и фалшиви. И ще ни потопят окончателно в блатото.

Заглавна снимка: Paweł Czerwiński

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Геополитическият контекст на българските скандали във властта

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/geopoliticheskiyat-kontekst-na-bulgarskite-skandali-vuv-vlastta/

Скандалите, свързани с публични лица от най-високите нива на властта у нас, се застъпват – преди един да е отшумял, идва друг. Ориентирането в тях е трудно, особено за публиката, която не търси анализ на фактите и обстоятелствата, а само се забавлява с комикси, аудиозаписи и снимки, в които основен персонаж е премиерът на републиката и все още любимец на една част от народонаселението.

Доскоро Бойко Борисов твърдеше, че също се забавлява с „компроматите срещу него“,

каквито нарича SMS кореспонденцията му с обвиняеми олигарси, дискредитиращите го записи, снимки и пр. Но на извънредна пресконференция, свикана панически в сряда, Борисов обяви, че вече се страхува и за физическото си оцеляване. Откъде идват страховете му, той знае сам най-добре, но едва ли истинската причината за тях е „дронът на президента“, който го кара да изпада в параноя. Премиерът съвсем неслучайно постави скандалите в геополитически контекст и заяви, че те се появяват преди решението за приемането на страната ни в чакалнята на еврозоната (което се очаква да стане през юли), след сделката за закупуването на американските изтребители и след напредъка на енергийните проекти.

В същия ден, в който на един сайт се появиха снимките на премиера от неговата спалня в резиденция „Бояна“, Васил Божков публикува извлечения от банковите си сметки, а бившата дясна ръка на Борисов в ГЕРБ Цветан Цветанов подаде заявление за напускане на партията и обяви, че скоро ще може да представи новия си политически проект.

На пръв поглед между тези събития няма видима връзка, но така ли е всъщност?

От Обединените арабски емирства Васил Божков няколко пъти попита Борисов къде са милионите, които олигархът е изтеглил и по негови думи, са били предназначени за върхушката на „хунтата“, както нарича управляващите най-богатият човек в държавата с 18 обвинения от прокуратурата. Но това е само една от версиите, при това без особена тежест – по разбираеми причини. С достоверна информация трябва да разполага финансовото разузнаване на ДАНС, защото, както потвърди и пред БНТ банкерът Левон Хампарцумян, докладите за всяка транзакция над 30 000 лв. се генерират автоматично и няма как теглените от Божков суми да бъдат скрити. Нито пък следите им да бъдат заличени. Въпросът е как службите са използвали тази информация и стигнала ли е тя до когото трябва.

Цветан Цветанов – бившият „сив кардинал“ в ГЕРБ, заяви, че напуска партията, с думите: „Не искам да виждам как граденото и с моите усилия отива по дяволите и как в партията постепенно намират място страх, подмазвачество, интригантство и посредственост.“ Още повече че бил от хората с „енергия и хъс да изграждат“. Затова очакваме да видим и новия политически проект на бившия Втори в управляващата партия, който дълго време живя в сянката на лидера, но не криеше, че тази роля не му е присърце.

Не закъсняха и новините, свързани с напредъка на енергийните проекти.

В четвъртък в Народното събрание министърката на енергетиката Теменужка Петкова съобщи извън дневния ред на парламентарния контрол, че руската компания „Росатом“, френската „Фраматом“ и американската „Дженерал Електрик“ са подписали меморандум и ще участват с обща оферта в процедурата за избор на изпълнител на изграждането на АЕЦ „Белене“ в състезание с две други азиатски компании – Китайската национална ядрена корпорация и Корейската хидроядрена корпорация. Само че „радостната“ новина бе изчетена от Теменужка Петкова с посърнал вид и неоптимистичен тон, защото всеки знае, че съдбата на този проект зависи от Европейската комисия, която трябва да му даде зелена светлина. Ама надали.

Без всякакво съмнение енергийните проекти, които България изпълнява и възнамерява да изпълни с участието на Русия – газопроводът „Турски поток“ и АЕЦ „Белене“, – засягат пряко интересите на САЩ в региона. От друга страна, приемането ни в чакалнята на еврозоната ще отдалечи страната ни от руската орбита на влияние и ще обърка плановете на Кремъл и Путин за Югоизточна Европа. За този геополитически конфликт намекна и Борисов на пресконференцията с недомлъвки.

В подобна на своя български приятел ситуация е и президентът Реджеп Тайип Ердоган,

който също изгражда стратегически енергийни проекти с Русия. Единият от тях е газопроводът „Турски поток“, а в началото на април 2018 г. Ердоган и Путин дадоха символичен старт и на най-голямата руска инвестиция в южната ни съседка – строежа на ядрената централа в Аккую. Тя ще бъде с четири блока, първоначалната ѝ цена е 20 млрд. долара, а 99,2% от акциите са собственост на руската компания „Росатом“.

През 2019 г. Турция приключи и доставката на своя територия на руските ракетни отбранителни системи S-400. Вашингтон не успя да спре тази сделка, с което Ердоган си навлече гнева на Белия дом и предизвика напрежение в НАТО. От този конфликт произлезе риск Анкара да остане и без поръчаните сто американски изтребителя F-35 от пето поколение, а на заплахата турският военен министър Хулуси Акар отговори, че страната му може да започне производството на собствени военни самолети.

Масло в огъня на отношенията между Анкара и Вашингтон наля и гласуваният от турския парламент едногодишен мандат за разполагане на войници в Либия, който накара Тръмп да предупреди своя турски колега, че всяка чужда военна намеса там е нежелана.

На фона на тези събития в южната ни съседка

двама бивши съпартийци на Ердоган напуснаха управляващата Партия на справедливостта и развитието

и обявиха началото на два нови политически проекта. Учредител на първия е 52-годишният Али Бабаджан – бивш икономически вицепремиер, който се оттегли от управляващата ислямско-консервативна партия и заяви, че „има остра нужда да се създаде една по-просперираща и жизнена Турция, а това е невъзможно при сегашното политическо състояние, […] защото управляващата партия е започнала да върши неща, които противоречат на основополагащите ѝ принципи“. Втори фронт срещу Ердоган отвори бившият външен министър – ислямистът Ахмет Давутоглу, който в края на миналата година регистрира опозиционната Партия на бъдещето.

Засега социологическите агенции не отчитат висока подкрепа за тези две нови политически формации. Но тяхната цел е да ерозират бавно влиянието на управляващата партия, която с политиката си засегна американските геостратегически интереси в региона – и е въпрос на време тази цел да бъде изпълнена.

И в България любимият на задкулисието политически инженеринг също е в ход.

Един след друг заявки за участие в битката за властта на следващите парламентарни избори направиха Слави Трифонов, Мая Манолова и Васил Божков. Сред тях се нареди и Цветан Цветанов. Това са новите играчи, но само засега, защото до изборите през март 2021 г. има още време, а залозите – очакваните милиарди евро от Европейския съюз – са изключително високи, ако използваме хазартния термин.

Въпреки скандалите, които не престават да тресат държавата и да омерзяват обществото с падението на политическата класа, социолозите не отчитат партия, която да повишава доверието на избирателите към нея и да трупа шансове да измъкне каруцата на властта от калта, в която е затънала.

Очевидно е, че Борисов се провали. Морално и лидерски.

Оплетен в корупционни скандали, той не може да бъде спасен, независимо от клетвите на ГЕРБ, че ще го бранят до последно. Защото същите тези, които днес му се вричат във вярност, утре, когато пробойните в кораба на управляващите станат големи и той започне да потъва, първи ще избягат от палубата му.

Провалиха се и лидерските амбиции на премиера да бъде основен фактор за европейската интеграция на страните от Западните Балкани. С последния аудиозапис, в който се споменават в унизителен контекст и имена на премиери на държави от ЕС, Борисов изгуби и доверието на партньорите ни от Брюксел, ако някога изобщо го е имал. Провалиха се и опитите му да балансира между регионалните интереси на Москва и Вашингтон, защото за това се изисква много дипломатичност и интелект – интуицията в тази игра не стига.

По тези причини българският премиер е вече бита карта за много посолства в София, които вероятно мислят за това кой ще го замести, каква ще е бъдещата конфигурация в Народното събрание и как би изглеждала следващата управляваща коалиция.

А че ще е коалиция, спор няма.

Защото дори и е да е отново първа политическа сила, ГЕРБ ще е с намалена електорална подкрепа, а следващият парламент – още по-фрагментиран. Затова може да очакваме и бъдещата управленска коалиция да е далеч по-безпринципна от досегашната между ГЕРБ, „Патриотите“ и ДПС зад паравана.

Всеки от новите политически играчи, направили заявка за участие в изборите, има потенциал да преодолее 4-процентната граница за влизане в Народното събрание. Едва ли ще има проблем за това и олигархът от Дубай. По простата причина, че на хората толкова много са им омръзнала физиономиите от телевизора, особено една конкретна, че биха гласували без угризения да сменят един бандит с друг. Като „най-печално известния гангстер в България“, както го нарече бившият временно изпълняващ длъжността посланик на САЩ в България Джон Ордуик, Божков ще може да участва в задкулисни договорки в парламента, но едва ли партията с мандат да състави кабинет би го поканила официално за партньор, дори и някой друг да е начело на неговия политически проект.

Колко са възможните писти, които могат да изстрелят един или друг към върха на изпълнителната власт, можем само да гадаем. Както и какъв порочен договор за усвояването на големите пари от Европа могат да сключат бъдещите партии в парламента, някои от които са дори без ясен профил. Пък и както се вижда от тенденцията в последните години, традиционното разделение дясно–център–ляво няма особено значение за избирателите, както са без тежест идейните послания и програмите на партиите, когато трябва да си избират партньори във властта.

По-интересно е чии геополитически интереси биха защитавали новите партии, ако получат представителство в следващия парламент, независимо че всички ще се кълнат в евро-атлантическите ценности и в избрания от България европейски път на развитие. Ако позиционирането на Цветанов, чийто политически проект вероятно е съгласуван с презокеанските ни партньори, е предвидимо, не можем да кажем същото за Божков или Трифонов, които познаваме в друго качество, не и като политици. Особено важно е и дали ДПС ще запази ролята си на балансьор и досегашните си порции от властта, както и дали Пеевски ще овладее окончателно партията на Доган. Но най-обезкуражаващото за избирателите е, че вероятността политическите партии да се еманципират от паралелната власт изглежда нищожна. Поне към днешна дата.

Заглавна снимка: Борисов и Цветанов на конгрес на ЕНП през 2009 г. Снимка: ЕНП

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Някой каза: „Борисов е гол!“

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/nyakoy-kaza-borisov-e-gol/

В навечерието на първия премиерски мандат на Бойко Борисов цяла България видя счупения му крак; в края на третия го видя полугол, спящ и беззащитен. (Автентичността на тази снимка от пуснатите през седмицата самият той не оспори.)

Елементарен е този сюжет с премиера, овъртолен в евтини чаршафи, и нощно шкафче, пълно с кюлчета злато и банкнотите на мафията – тези от по 500 евро. Като плакат на манифестация, само че за корупция. А и тези златни кюлчета, сякаш извадени от пещерата на Али Баба… Независимо какво мислим за Бойко Борисов, наистина ли вярваме, че къта пачки от по 500 евро – като наркодилър, в нощно шкафче в държавна резиденция, докато отвън пазят гардовете от Националната служба за охрана (НСО) и пускат посетители в резиденцията само след негова санкция? Кой (или коя) е фотографирал(а) спящия Борисов, знае той – и сглобилите компромата.

Банкнотите с номинал 500 евро не се емитират от миналата година. Дълго време бяха обект на спорове в ЕС, тъй като са удобни за подкупи, пране на пари, нелегални плащания – за дрога, трафик и др. Една пачка – 50 000 евро, двайсет правят 1 милион и се събират и в голяма дамска чанта… Сега пачки от по 500 евро „изскачат“ от снимка от спалнята на министър-председателя във вила „Секвоя“ на резиденция „Бояна“. Като скрабъл, в който са ни измислили думата и трябва само да я прочетем. Чрез Facebook обвиненият в 18 престъпления Васил Божков, който се прави на хъш от Дубай, запита: „Ще го търпим ли още? Да си върнем България!“

Пропукване

Но и без снимките от спалнята, които принизяват нивото на обществената дискусия до омачкани чаршафи, към властта и персонално към Борисов са се натрупали недоверие, съмнения, разколебаване в способността му да „държи юздите със здрава ръка“ – както държи волана на джипа. Българският обществен живот, както написа съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов, е „доминиран от неотговорени въпроси“. Причината – няма институции, които да свършат клиничната работа. Тези, с които разполагаме, са бухалки за едни и златни кюлчета за други, не и полезни органи за обществото и неговите публични блага.

Борисов е все по-неубедителен в оправданията. Не че няма институции – има, и хората, които се назначават в тях, са зависими „само“ докато ги избере парламентът. Не че не си е писал съобщения с Божков – ама само за едни двама футболисти на „Левски“. Не че не е говорил такива работи като в записа, в който пуска цинични обиди към Цвета Караянчева и двама-трима европейски лидери, ама всъщност записът е сглобен от няколко негови разговора…

Слаби са и масовките от „инспекциите“ – едни и същи „непринудени разговори“ със строителни работници, кметове, ширнал се път, багери. Сбирането на депутати и видни персони от ГЕРБ зад гърба му, докато е в режим „монолог“, мълчащи и ръкопляскащи, тук-там възклицаващи, е жалка картинка. Уж послание за сила и единност, а на всички им личи колко неловко се чувстват. Ефектите вече не покриват дефектите, създадени от три мандата имитация на реформи и погазено върховенство на правото.

Дестабилизация по Божков или стабилност по Борисов

Компроматите ще предизвикат нестабилност – според Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията; дестабилизация на държавата и (предсрочни) избори, която минава през нов политически проект, нова политическа конфигурация – според главния прокурор Иван Гешев. Но няма да съборят правителството, което вероятно не е и целта. Рано е още.

БСП ще избира свой лидер през септември, а този лидер ще даде тон и на политиката на втората най-голяма партия – колаборация с ГЕРБ (и ДПС) или опозиционери до последна капка кръв. Не са „сглобени“ и новите политически проекти – на бившия Втори в ГЕРБ Цветан Цветанов, на Слави Трифонов – „Има такъв народ“, предстои и позициониране на движението на Мая Манолова, а „Възраждане“ се опитва да разшири електората си (макар и там да започва люспене).

И докато текат тези процеси, както и преговорите между различните политически субекти, компроматите ще вършат своята работа на оръжие за масово поразяване. Ще разклащат националната устойчивост и сигурност като цяло, ще засилват вътрешнополитическата конфронтация, а оттам ще отслабват и националния имунитет, съпротивителните сили на обществото.

В опит да посочи враг, премиерът обяви, че президентът го следи с дрон, а той е жертва на мафиотски сговор, на геополитически интереси и на БСП, Цветан Цветанов, Мая Манолова, Слави Трифонов и „всички ДСБ-та по земните кълбета“. В такъв случай за идентифицирането и противодействието на подобни хибридни операции най-добре е да се обърне за помощ към евро-атлантическите партньори. Това си е трансгранична престъпност.

ДПС не са сред заговорниците. Премиерът каза, че те действали „отзад, тихо“. Сигурно е така, защото не ги виждахме зад гърба му, но знаехме, че са там.

Разбира се, ГЕРБ винаги може да предизвикат предсрочни избори, но за целта им е нужно значимо достижение. Не и членство в Банковия съюз, обещано от Борисов за юли, тъй като не е успех, който мнозинството българи биха разбрали и оценили. Виж, десетина милиарда евро от бъдещия Фонд за възстановяване от коронавируса, който Европейската комисия подготвя, ще вършат чудесна работа. При това компроматно темпо до края на мандата идната пролет рейтингът на Борисов и ГЕРБ може да е сринат. А едва ли има по-голям удар за управляващите от това да останат втори след победоносна серия от спечелени избори в последното десетилетие.

Конкуренцията на Русия

Компроматите в България, започнали с измислената партийна книжка от БКП на Стефан Софиянски, стигнаха ново дъно – и ще продължават. Не само в България. През февруари т.г. един руски художник качи в интернет секс видео, което отказа от надпреварата за кмет на Париж Бенжамен Гриво, кандидат на управляващата партия на Макрон.

Манипулацията с компрометиращи материали е във възход в Русия, особено един случай от края на 90-те години в Русия. (Случайно ли Борисов все дава примери с „учебника на КГБ“…) Става въпрос за Юрий Скуратов, по онова време главен прокурор на Русия и опонент на президента Борис Елцин. Скуратов разследва случаи на корупция около клана на президента, конкретно аферата с Mabetex – швейцарската строителна компания, заподозряна, че е давала подкупи на хората около Борис Елцин. Така получавала поръчки, в т.ч. и за реконструкцията на Кремъл. Неин собственик е Беджет Пацоли, най-богатият албанец в света.

През юли 1998 г. Владимир Путин е назначен за шеф на ФСБ (Федералната служба за сигурност, наследник на КГБ). Същата година по руски телевизионен канал се излъчва видеокасета, озаглавена „трима в леглото“. Показани са мъж в хотелска стая заедно с две проститутки, а самият Путин удостоверява автентичността ѝ и потвърждава самоличността на Скуратов. Прокурорът незабавно бива отстранен. Разследването на корупцията не продължава. А когато Путин става временен президент през 1999 г., с първия си указ гарантира имунитет на Елцин и семейството му. Осигури му неприкосновеност – че не може да бъде съден за действия, които е извършил, докато е бил на президентския пост.

А у нас? У нас прокуратурата си проверява. Сеячите на съмнения се подготвят. След жанровото разнообразие от SMS-и, аудиозаписи и снимки, в очакване сме на видео. Борисов е гол – само че ние отдавна го знаем.

Заглавна снимка: Arno Mikkor

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Честит рожден ден, г-н Борисов! В сезона на мълниите сме

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-8-12-june-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Честит рожден ден, г-н премиер! Онзи ден политологът Христо Панчугов заяви, че спокойствието е латентно и всеки момент може да бъде взривено от нещо.

„Нещото“ се оказа 6-минутен запис, в който подпийнал човек, досущ с гласа и сленга на Бойко Борисов, „опрасква“ разни хора по всякакъв начин – чрез обиди и разпореждания. Под ударите попадат верни кадри на ГЕРБ като Цвета Караянчева заради арменския геноцид, маскиран като „масово изтребление“ – заменка, предложена от нея; европейски лидери; един зам.-министър, вече бивш – Александър Манолев, заради „къща за гости“; един кандидат да купи ЧЕЗ – „Еврохолд“, който не се съобразява с Него; депутатката от БСП Елена Йончева (преди да стане евродепутатка) – пак заради „къща за гости“.

Това идва като първа „честитка“ към премиера. И макар Борисов да е гърмян заек откъм записи, все пак не вече е като при първия му мандат, когато се появиха онези записи от Банкя – тогава още го обичахме.

И бизнесменът с 18 обвинения Васил Божков може да вземе да взриви… фойерверки под прозорците на Борисов. След като десетилетия плаща за политически чадър, сега щял да прави партия – защото „властта трябва да бъде отнета“ от Борисов.

„Мутренско семейство в развод“

Вече не му стига на Божков само да финансира, както беше с кампанията на царя. Впрочем това Борисов би трябвало да го знае не само от „Уикилийкс“ – нали беше телохранител и шофьор на Сакскобургготски, а после главен секретар на МВР в полуцарския-полудоганов кабинет. (Сега обаче царят е смълчан и не издига глас в защита на хазартния бос, по-важно му е да си възвърне пак имотите.) Излиза, че Божков е инвестирал и в Бойко-Борисовия дебют в политиката.

Дааа, някога всички бяха една голяма задружна фамилия, а сега – „мутренско семейство в развод“, по определението на евродепутата Радан Кънев. И сценки от художествена самодейност. Най-напред Божков беше Али Баба, а сега се прави на Индже войвода. Искал върховенство на закона, референдуми за важни за обществото теми, политика с депутати без имунитет и партии без субсидии, финансова ревизия на досегашното управление.

Тази текстура някои медии определиха като микс а ла „Слави Трифонов – Мая Манолова“, а други преброиха колко хиляди са подкрепили Божков във Facebook. В сравнение с милионите безумци, дето търкаха билетчетата от „Национална лотария“ (лека ѝ пръст), тия над 60 000 са пренебрежимо малко. Може пък партията да раздава билетчета – от дубайската лотария. Ще изплаща печалбите, като вземе властта.

Симбионти, симбионти…

И за партията ли Божков ще търси заем от приятели – нали живее на кредит в Дубай, където му дават по милион-два?! Регистрация чака и политическата сила на Слави Трифонов „Има такъв народ“ – до края на юни съдът казва кога ще се появи в правния мир.

Но вече имахме партия, подобна на мислената от Божков – „България без цензура“. Плати я с пари на данъкоплатците собственикът на КТБ Цветан Василев, вече бивш банкер, обвиняем и укриващ се в Белград, който също напомни за себе си тази седмица. Даде интервю – каза, че третото правителство на Борисов е най-лошото, защото лъснала симбиозата му с плана на Доган и Пеевски…

А може би е лошо, защото банкерът вече не е от симбионтите? Все едно, и Божков, и Василев са петимни да говорят, а прокуратурата така и не ги разпитва. Първият дори поиска независимо европейско разследване на сигнала си за корупция. Вместо да си свърши работата, за да „потърси от наше име обективната истина“, прокуратурата отдава цялото си внимание на проверки на приватизацията, за която давността е изтекла, каза съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов.

Кръвожадни за справедливост

Междувременно Делян Пеевски, депутат от ДПС, познат като човек и като метафора (да не се бърка с дуализъм), предложи „ревизия на Прехода“ – парламентарна анкетна комисия, която да провери „генезиса на съмнителни богатства“.

Тази сюжетна линия явно е подкрепление за разследванията на приватизационните сделки от главния прокурор. Докладът на ДАНС за първите 14 сделки начело с „Кремиковци“ вече е на прокурорските бюра. Но и ГЕРБ подкрепя играта на ДПС с комисията за Прехода, за да стане ясно „кой създаде Валентин Златев, Баневи, Бобокови, Божков, всичките кредитни милионери, подплатени от кадрите на ДС, защото те бяха в основата на този криминален преход“. (Дали Златев ще влезе в ареста?)

Как кой ги създаде? Покойният вече Крум Благов го написа в книга още преди десетина години. Лукановите куфарчета с пари са реалност, каза той, и изброи някои „получатели“ – Николай Банев, Христо Ковачки, Васил Божков, Иво Недялков, Илия Павлов, Добромир Гущеров, Димитър Барбуков. Жалко е как тези мимикрии са предназначени да утолят жажда за справедливост. Всъщност вече сме кръвожадни.

Въпрос на доверие

Свалете си шлемовете – това е виртуална реалност. Или останете в „реалността“, в която пиарката на премиера изплаща за по-малко от 5 години заем от 150 000 евро и погасява част от друг за 500 000 евро. С родителски дарения (баща – полицай; майка, работеща на смени в хотел) и със заплати на съпруга от бордове на държавни фирми и от централата на ГЕРБ… Какво да се прави – въпрос на доверие. А на Севделина Арнаудова премиерът вярва повече, отколкото на Цветан Цветанов. Затова и бившият Втори е вън от ГЕРБ. Стяга партия, докато ГЕРБ се стягат за избори, макар да им е трудно – дълго във властта, понатежали, по-тромави, изгубили рефлекси. Апетитите са станали тройно по-големи, нали идват с яденето, тоест – с мандатите.

В третия мандат властта отново помага на ПИБ – като във втория, когато осигуриха държавна подкрепа на банката от 1,2 млрд. лв. Разреши я Европейската комисия, а ПИБ върна парите през май 2016 г. Сега държавата се включи и придоби дял в трезора. Още през 2016 г. на стрес тестове стана ясно, че ПИБ се нуждае от близо 206 млн. лв. капиталов буфер. Днес вече тази дупка е „попълнена“ от Българската банка за развитие в името на прокламираната от управляващите цел – влизане в преддверието на еврозоната, т.нар. ERM II. Проблемът с ПИБ бил „последна пречка“. Ще видим дали е така – ако ни поканят през юли в чакалнята.

Докладът за напредъка към еврозоната, публикуван тази седмица от Европейската комисия, обаче показва, че съвсем не е така. Пречки има поне няколко – и с транспонирането на европейските директиви за пране на пари, и със законодателните решения, гарантиращи независимостта на БНБ, и с нерешените проблеми за несъстоятелността, и още, и още… Борисов иска да вярваме, че помага на ПИБ в името на „общото благо“ – еврото. Затова държавата дава 170 милиона публични средства от необходимите 200 милиона.

Единственото утешение е, че когато България се присъедини към Банковия съюз, Европейската централна банка ще извършва надзор на големите банки (и ПИБ в това число). Един ден.

Спасението ни се вози в джип?

В това време Световната банка публикува доклад, в който България е втората страна в Европа и Централна Азия след Хърватия, в която спадът на БВП ще е най-голям тази година – с 6,2%. Два пъти повече пък са фирмите, които съкращават хора, в сравнение с тези, които ще наемат. Заетостта спада във всички сектори и наесен безработните ще са малка армия. Износът се е сринал през април, също и вносът. Но вместо Национален спасителен план гледаме по телевизиите джипа на Борисов. Нарича се визуализация на спасителите.

Според доклада за конвергенцията на ЕК двигателят на растежа в България е вътрешното потребление и проектите, финансирани с европейски средства. А сайтът „Биволъ“ публикува видео от заседание на Консултативния съвет по овощарство и зеленчукопроизводство в Земеделското министерство, в което министър Десислава Танева признава за измами в схемите за директно подпомагане. И не само признава, но и предлага „да се придържаме, че нямаме такива измами и всичко е наред, защото иначе и това [финансиране] ще ни спрат. В крайна сметка ние изпълнихме това, което браншът искаше. Но сега да се хвалим какви измамници сме? Утре нали ще кажат, значи не трябва да получавате тази помощ!“.

Записът е от 8 юни. На 9 юни се появи съобщение за „видеоконферентна среща между главния прокурор на ЕС г-жа Лаура Кьовеши и главния прокурор на Република България г-н Иван Гешев“ – по инициатива на Кьовеши. Гешев изразил мнение, че предвидените за България двама делегирани европрокурори са крайно недостатъчни.

В сезона на мълниите сме. Да внимават онези по върховете.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Шехерезада от Дубай, мравчене в ГЕРБ, топло 

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-1-5-june-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Какво да кажем за седмицата? Васил Божков все така разказва от Дубай приказки като Шехерезада, но и хвърля по имейл сериозни обвинения; на Черноморието все така строят хотели на плажовете – документално маскирани като подпорни стени; в БСП все така не спират крамолите; испанската полиция пък не спира разследването на „Барселонагейт“.

Но… Националният оперативен щаб спря брифингите (да не се бърка с края на заразата); първи мравки бунтовници в ГЕРБ; държавните бензиностанции получиха зелена светлина от парламента; има огнище на коронавирус в Сърница.

Хиляда и n-тата приказка

Избягалият в Дубай хазартен бос Васил Божков изостави комиксите и се върна към схемите. И при едните, и при другите затаява истина, така както изключи например ДПС от разказа за данъчните промени за хазарта. След като обясни, че управляващите му поискали 20% от печалбата на „Национална лотария“ като такса „спокойствие“, за доказателство представи… данни за теглени суми от личната му сметка. Сега представя отказа си да прехвърли частната лотария на посочен от властта човек като претекст да я национализират (в действителност дейността ѝ беше прекратена).

Между пускането на едната и другата схема под домашен арест излезе неговата приятелка Лиляна Димитрова (ЛиЛана), обвинена, че в съдружие е източила евросредства, продавайки един и същ софтуер на няколко фирми.

Сега идва кулминацията – или голямото плашене. В сигнал до главния прокурор, изпратен по имейл и резюмиран в „Биволъ“, Божков съобщава, че е дал над 60 милиона лева на премиера Борисов и финансовия министър Горанов и е готов да го докаже със свидетели, документи, записи. Министър-председателят публично отрече – не е взел и една стотинка от хазартния бос, само една пура в централата на ГЕРБ, и заяви, че Божков иска да се оневини. През 2016 г. прокуратурата отхвърли молбата на банкера Цветан Василев да бъде разпитан дистанционно чрез видеоконферентна връзка. Как ще действа с Божков – ще видим…

Строежът на Алепу – греда в окото

Един друг разказ също продължава прекалено дълго – как властта удави туризма в Черно море (вместо корумпираните си чиновници). Изглежда, там е най-милото на властта, че и на съдебната система, щом плажовете се бетонираха законно и пак така, в рамките на закона, се разрушават дюни.

„С просто око е видимо, че на плажа в Алепу има хотел“, заяви по bTV вицепремиерът Томислав Дончев. Но чиновниците от строителния надзор имат греда в окото (или плик в джоба) и виждат само… подпорна стена, а не 4-етажен хотел. Пред закона обаче важи какво виждат чиновниците, а не всички останали. Или трябва да им извадим пачките, или гредата в окото.

Защо никой не пита премиера Борисов какво вижда – подпорна стена или хотел? Вместо да командирова служители, защо сам не инспектира на място? Да не би да е заради „Главболгарстрой“, един от любимите строители на Борисов – дъщерна фирма на ГБС е концесионер на плажа и един от тримата инвеститори на строежа. Сега се чака какво ще „види“ прокуратурата. Преди нея Борисов вече се произнесе – в петък вечерта каза в „Панорама“ по БНТ, че подпорната стена ще си остане подпорна стена, а построеното ще стане „чудесно местообитание за птици“. И „най-вероятно курорт няма да има“.

Въпросче към БСП

Лидерска битка или бой през пръстите е кампанията в БСП за избор на нов председател на партията? Насрочен е за 26 септември, а алтернативата на Корнелия Нинова се нарича Кирил Добрев. Социалистите губят не само почва под краката си, но и подкрепа и одобрение. В края на май „Алфа Рисърч“ констатира, че докато опозицията в Европа вдига рейтинг, БСП губи много.

„Нямаме подготвени хора… Тази битка за председател не е необходима. Изкарваме мръсно бельо на показ, но то не обединява, а разделя“, казва пред БНР депутатът от левицата Димитър Стоянов. Участниците в състезанието занимават с уставни и апаратни въпроси обществото, а то не се интересува от това, заявява политологът Борис Попиванов. Не се интересува, така е. А мръсното бельо, което се вее по медиите, изпразва от съдържание всяко усилие на Нинова и левите депутати да се покажат като смислена опозиция.

Това помага на лидерската партия ГЕРБ и Борисов, но и там вече има мравчене – Видин, Плевен… Нормално, за три мандата не могат да нахранят всички, част от недоволните ще отидат в друг мравуняк. Винаги е добре да си подслонен от партия в България, гладен и без пост няма да останеш.

Кой ще оглави ДПК

Кой наистина ще е начело на Държавната петролна компания? Сигурно вече е готов човекът. Сигурно министърът на икономиката Емил Караниколов, към чието министерство ще е ДПК, е наясно. Законопроектът, с който се създават новата държавна фирма и стоте бензиностанции, мина на първо четене в парламента. Толкова голямо одобрение отдавна не е получавал закон на управляващите.

Само соцдепутатът Румен Гечев гласува против него. Председателят на парламентарната Икономическа комисия Петър Кънев (БСП) обаче поздрави публично лидера на НФСБ Валери Симеонов за идеята му част от обемите на данъчните складове да бъдат запазени за определен резерв търговци.

Дали сто държавни бензиностанции могат да принудят монополиста „Лукойл“ и останалите в неофициалния картел да смъкнат цените на горивата? Ще мине поне година, докато разберем.

Казина само в курортите?

Още поне пет години ще минат, докато казината напуснат градове и селца и останат само в курортите, 5-звездните хотели и в селища на не повече от 20 км от граничните пунктове. Това е нов законопроект за промени в Закона за хазарта, внесен отново от Валери Симеонов и депутати от „Обединени патриоти“. Ако бъде приет, това трябва да стане до 2025 г. Впрочем така беше в соца – казината бяха в курортите и големите хотели.

Назовани са курортите, в които ще може да се играе хазарт – Албена, Златни пясъци, Св. св. Константин и Елена, Елените, Слънчев бряг, Дюни, Приморско, Пампорово, Боровец и Банско. Все пак, освен бетона, и хазартът е във визитната картичка на туризма ни.

Сега игралните зали и казината в градове и селца са повече от баничарниците. Симеонов е последователен в аргументацията си и в брандирането си като борец срещу хазартните зависимости. Нали той поиска да се ограничи рекламата на хазарта и частните оператори да не продават лотарийни билети?

В анализ за „Медиапул“ Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията коментира, че „в малките градчета типичен е случаят да нямат аптека, но да имат игрална зала“. Собствениците на тези игрални зали са „местни велможи“, а клиентелата им са „хора с ниски доходи – строителни работници, шофьори, охранители и др.“. По-трудно ще им е да го правят онлайн, дори и част от тях да се пренасочат.

Заразата е тук

Опитите да се намалят хазартно зависимите в България не минават само и единствено през ограничаване на местата, където могат да го правят. Но ограничаването на заразата от коронавирус означава изолация на огнищата. Има ново такова – високо в Родопите, в община Сърница, и се затварят общинската администрация, детски градини, читалища, пенсионерският клуб, петъчният пазар.

Щаба го няма – тоест няма публични брифинги, но хора боледуват. В болницата във Видин почина 77-годишен лекар, върнал се на работа, за да помогне на колегите; в Сливен се разболяха още осем медици, но задължителни PCR тестове за постъпващи в болниците няма и няма да има.

А други тичат за здраве. Снимки на Цветан Цветанов от крос край Дунава показват, че е в добра форма – макар че за партия си трябва маратон. Вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов си е направил своята отдавна, затова сега лежи в окоп и стреля. Е, вече знае, че не е добре да го прави пред камери и фотоапарати. Просто не изглежда героично, а е военен министър. И като войвода не изглежда. Да се учи от премиера – някой да е видял Борисов да стреля залегнал?

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Шеф Борисов готви порциите

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/chef-borisov-gotvi-portsiite/

Какво са избори без подаръци? Все едно коледна елха без играчки. Ако не сте разбрали, ГЕРБ и нейният лидер Бойко Борисов вече работят за избори. В този случай българската традиция повелява да се разпуснат разходите, да се наложи вето на повишенията на данъци и цени и да се обещава. Личният принос на Борисов към тези политически скрижали са „инспекциите“ из страната – яхнал джип и натоварил няколко министри на задната седалка. После via Facebook, знаете…

Пандемията на COVID-19 затихва, маските падат, театрите отварят. Вече не се говори за смърт, а за пари. Какво от това, че през април властта прогнозира брутният вътрешен продукт да се свие с 6 млрд. лв. при очаквани 126,8 млрд. лева тази година. (Нищо че тази седмица Борисов се беше поувлякъл да обяснява как БВП гонел 130 милиарда, а наоколо му гълтаха тия премудрости както мисирки – царевица.)

Всички си чакат подаръците

Не тениска с партийно лого, запалка или платнена торбичка (с брашно, захар и олио), а обществени поръчки, повишения на заплати – такива работи… В постковидния свят обаче ще е трудно. За големите световни икономики се задава рецесия тази година, а Международният валутен фонд описа спада на растежа като „най-лошия след Голямата депресия“.

През април българският парламент одобри първата за годината на пандемия актуализация на бюджет 2020. Вече е планиран дефицит от 3,5 млрд. лв., а лимитът за нов дълг бе вдигнат до 10 млрд. лв. Министерството на финансите съобщи, че по предварителните данни за май има спад в приходите от всички основни видове данъци и изчислява минуса на 352,8 млн. лв.

Забележително е, че при тези обстоятелства, вместо да се стреми да прибере всеки лев в хазната, правителството изпуска някои… субекти. Докато през 2019 г. Министерският съвет е решил държавните предприятия да внесат 50% от печалбата си в бюджета, а Българската банка за развитие (ББР) – 80%, то в решението си от тази седмица ББР е изключена. Оправданието е именно „ситуацията с коронавируса“.

В тази ситуация властта залага на няколко лоста за печелене на одобрение:

1. Данъчен популизъм. Вече е факт. Освен ресторантьорските услуги и книгите, храните за деца до 3 г. и памперсите също ще са с намалена на 9% ставка по ДДС по предложение на ДПС. Алкохолът, в т.ч. и бирата обаче, не попадна в този обхват. Засега – защото пленарната зала току-виж решила друго следващата седмица. Намеренията на властта са от 1 юли новото облагане да действа, за да включи летния сезон. И макар че шефката на Бюджетната комисия Менда Стоянова да бе категорична, че цените на пюретата и памперсите няма да намалеят, всички останали подкрепиха предложението, внесено от Делян Пеевски и Йордан Цонев. Предвижда се намалените ставки да действат до края на 2021-ва – годината, в която ще има и парламентарни, и президентски избори.

2. Малко кеш. Еднократната помощ от 250 лв. за осмокласниците от бедни семейства бе определена като „предизборен ход“ от депутата от БСП Румен Гечев. Разбира се, че е такава. (Не че социалистите не водеха пенсионери на море с пари на данъкоплатците в предизборната година – обявено като двугодишна програма за субсидирани почивки „Активно стареене“.) Но за осмокласниците по-знаменателен е фактът, че такава помощ ще получат 44 000 от общо 67 000 деца. Излиза, че почти 66% са от социално слаби семейства!

3. Строителство. Не, санирането не е мъртво, да живей стиропорът. Програмата, за която бяха изхарчени близо 2 млрд. лв. във втория мандат на ГЕРБ, отново ще бъде рестартирана. С нови заеми за 1,6 млрд. лв. – само да се намерят такива. Строителният бизнес ще бъде „захранен“ и с поръчки по строителството на стоте държавни бензиностанции – или поне на повечето от тях, също с кредитни средства.

4. Цените. В оставащите десетина месеца до следващите парламентарни избори цените – обект на регулация от страна на държавни комисии, са чувствителна тема. Пример за това са обявените от Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) цени за топлоенергия, повишени с 22% спрямо сегашните, но с 14% по-ниски от зимните. Борисов изригна със закана да смени членовете на регулатора, чийто мандат е изтекъл още на 2 април, в т.ч. и на шефа на КЕВР Иван Иванов. От 1 юли средно с 0,55% ще поевтинее токът за бита, въпреки че електроразпределителните дружества поискаха увеличение. За да тушира първоначалното напрежение покрай анонсите на КЕВР, наложи се премиерът да обяви, че в понеделник се връщат „на хората 201 милиона надвзети от „Газпром“ пари“.

5. Милиарди от ЕС за справяне с коронакризата. 13 млрд. евро – според вицепремиера Томислав Дончев, 15 млрд. евро – според евродепутата Емил Радев. Над 3 млрд. евро от тях ще се изплащат за поне 30 години. Това е голям залог, по-сладък и по-голям от няколко бюджетни излишъка накуп. Колко са тези пари? Най-добре личи при сравнение с бюджетните разходи за 2020 г. – 46,8 млрд. лв. по консолидираната фискална програма (около 24 млрд. евро), впоследствие увеличени заради актуализацията. Оказва се, че това си е половин бюджет. Засега европейските средства са само проект, докато фондът за възстановяване „Следващо поколение ЕС“ не бъде одобрен на срещата на европейските лидери по-късно през юни. Но дори и да бъдат намалени, в някои политически централи вече правят сметки на тези пари.

6. Пропаганда. И покрай евромилиардите Томислав Дончев удари тъпана с шлагера за „реиндустриализация и пътни връзки в Северозапада“. Най-бедният и най-изостанал район в най-бедната държава в ЕС, сиреч – и в целия ЕС, се „реиндустриализира“ от поне три правителства насам. Министърът на икономиката в социалистическо-депесарското правителство на Орешарски – Драгомир Стойнев, обяви тогава едни мерки за „реиндустриализация“ – например държавата да си купи пак „Химко“. С тази песен на уста БСП водеше и предизборна кампания – лидерът Станишев обясняваше как готвят „оперативна програма за Северозапада“. А сега кадър от висшия ешелон на ГЕРБ прави реинкарнация на „реиндустриализацията“…

Толкова ли са го закъсали в ГЕРБ, че да повтарят опорни точки на социалистите? Все пак има няколко обекта, които още дълго могат да се инспектират: тунелът под Шипка – оня ден Борисов провери обходния път до него; магистрала „Хемус“ – другата седмица ще е на инспекция там; магистрала „Eвропа“ още от 2010 г.например е в устата на Борисов, а все не е готова. Втората линия на „Турски поток“, известна у нас като „Балкански поток“, трябваше да е готова до края на май – в частта до сръбската граница, но сега ще се забави до края на 2020 г. (Премиерът пак ли ще се извинява и оправдава пред руския президент Путин, който веднъж вече укори българската страна в бавене на газопровода…)

Изглежда, че порции ще има. Въпреки кризата след COVID-19. И никой не противостои на схемите, по които ще се разпределят. Социалистите изглеждат особено заети със себе си и с предстоящите си избори за лидер. Тяхното въздействие върху най-голямата опозиционна партия, каквато се води БСП, е такова, че дори няма нужда политическите конкуренти да извършват диверсия в тила ѝ.

Добре е Борисов и ГЕРБ да си спомнят края на тройната коалиция, която също раздаваше с черпаци. Едно видео от изказване на лидера на ДПС Ахмед Доган в родопското село Кочан през юни 2009 г. обаче особено допринесе за изборната победа на ГЕРБ. Към днешна дата може да се допусне хипотезата, че пускането му е резултат от договорка между двете политически сили. Последвалите събития – и мандати на ГЕРБ, не накърниха властомощията на ДПС…

Предстоящите избори са тройно предизвикателство за ГЕРБ и Бойко Борисов – кризата след COVID-19; за първи път роене и бунтовници в управляващата и допреди година монолитна партия; атаки от чужбина на двама олигарси с по няколко обвинения у нас.

Едната е сериозна – твърдения на хазартния бос Васил Божков от Дубай, че е предал на „директно“ на министъра на финансите Владислав Горанов и на Борисов над 60 милиона лева в периода 2017-2019 г. и е готов да предостави на прокуратурата пълни свидетелски показания и веществени доказателства – в т.ч. документи, банкови извлечения, записи от охранителни камери, снимки. За първи път богат и влиятелен човек като Божков е готов да разкрие корупция на най-високо ниво. Ако наистина се случи, ще събори властта – но няма да върне хазартния бос от Дубай, нито бизнеса и влиянието му.
„Една стотинка не ми е дал на мен и на партията“, обяви премиерът в профила си във Facebook. Повтори го и в „Панорама“ по БНТ и се закле във всичко свято като „много вярващ човек“, че не е вземал „една стотинка, един лев, едно евро“. „От времето, когато бях главен секретар на МВР, не се обяснявам на хора с обвинения“, заяви министър-председателят, припомняйки, че Божков има 18.

Сигурно заради всичко това Борисов започва да готви отрано порциите. И в случай че наесен има втора вълна от заразата, следователно – възобновени извънредни мерки, никой няма да му се бърка.

Заглавна снимка: Бойко Борисов на среща на ЕНП в Брюксел, декември 2019 г.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Али Баба или shaikata – кой кого

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/ali-baba-ili-shaikata-koy-kogo/

В България в мандата на новия главен прокурор се разиграва сериалът „Държавата срещу мафията“. И случаят с обвинения за множество тежки престъпления бизнесмен Васил Божков е само един епизод от него. Уж е издирван от Интерпол, но името му не е сред обявените за арест с червена бюлетина български граждани, като Иво Масларов, Евелин Банев, братята Галеви или банкера Цветан Василев.

В същото време е смехотворно и бутафорно да се издирва лице, за което се знае, че пребивава в Дубай,

с отнет от тамошните власти паспорт след задържането му в края на януари и краткия му престой в затвора – и след като българската държава е подала официално искане до Обединените арабски емирства за екстрадицията му.

Докато прокуратурата у нас повдига нова серия от обвинения към хазартния бос със страховития прякор Черепа, от Дубай той всекидневно сюрпризира публиката с публикации от личните си профили в социалните мрежи. Започна с SMS кореспонденцията си с финансовия министър Владислав Горанов, мина през комикс, създаден по приказката „Али Баба и 40-те разбойници“ с герои от висшия управленски ешелон на властта, които нарече shaika, добави и банкови извлечения за изтеглени милиони левове от авоарите му, дадени на същите „разбойници“ като „съпорт“.

А в петък публикува и инфографика във Facebook, която разкрива схемата на одържавяването на частния лотариен бизнес, след като отказал да предостави безвъзмездно мажоритарния си дял от него на посочен от комикс героите субект (според някои медийни публикации претенции да се настани в този бизнес имал Делян Пеевски).

„Анимациите, комиксите и другите забавни неща са за социалните мрежи и за тези, които ги разбират. Сигналът, който подадох до Прокуратурата от друга страна, е съвсем сериозен. В него хронологично и доказуемо е обяснено как рекетът от управляващата #хунта се превърна в противоконституционен грабеж на частен бизнес“, пише Божков в последната си публикация във Facebook. Сигналът до главния прокурор е изпратен, след като Иван Гешев обяви публично, че „няма да си причини“ да чете SMS-ите между Божков и Горанов, и отказа да образува досъдебно производство по случая. А би трябвало, защото чл. 208, т. 2 от НПК му дава достатъчно основания за това.

В писмото си до главния прокурор Божков твърди: „За период от по-малко от три години, от 2017 г. до края на 2019 г. съм предал директно на министър Владислав Горанов и на министър-председателя Бойко Борисов над 60 милиона лева по тяхно директно искане и разпореждане. В тази връзка имам готовност да предоставя на Прокуратурата пълни свидетелски показания по отношение на гореспоменатите събития, подкрепени от веществени доказателства, включително документи, банкови извлечения, записи от охранителни камери, снимки…“

Късно в петък вечерта пред bTV премиер Борисов категорично отрече твърденията на бизнесмена с думите: „Да пукна, ако един лев съм взел! Васил Божков ме е черпил една пура. […] Аз отговарям за себе си! Към мене и към партията той една стотинка не е дал! Повтарям – към мене и към партията нито стотинка! Всеки друг си носи отговорност – Горанов, Менда Стоянова. Аз им вярвам, но… Не съм аз.“ А накрая добави: „И от един месец не пуша. За да не може да ме почерпи и пура повече!“

Особено важни са публичните признания на Божков, че е плащал години наред подкупи в особено големи размери на длъжностни лица, които чрез законодателни хватки са гарантирали процъфтяването на хазартния му бизнес. От отворената специално за него вратичка в закона той е спечелил милиарди, без да изплати данъците върху печалбите, и с това е ощетил държавния бюджет със стотици милиони левове. Очевидно след разкритията на братята Найденови, чийто баща е с агентурно минало в Шесто управление на ДС, Божков не вижда по-полезен ход от този да признае данъчната афера и да продължи с нейното разплитане и с разобличаването на високопоставените персони от властта. Като покер играч, по думите на Тихомир Безлов,

Божков може да има карти, които да разиграе добре, а може и да блъфира.

Още повече че разполага с време да бави играта, тъй като възможността да бъде върнат и съден в България на този етап изглежда малко вероятна. „Най-печално известният гангстер на България“ едва ли ще преглътне просто така нарушаването на омертата, отнемането на хазартния му бизнес и конфискуването на колекцията му от антични артефакти и картини. Ако той възприема себе си в ролята на Али Баба, тогава в продължението на сюжета трябва да има жертви сред разбойниците. Но това ще разберем, когато му дойде времето, както се изразяваше един бивш цар премиер.

Колкото и хазартният бос да не е надежден източник на обвиненията за корупция по високите етажи на властта, разказаната от него история в комикса изглежда достоверна. Оставяме настрана загубите на хилядите продавачи на билети от „Национална лотария“ и изгорелите с печалбите си след обявяването на фалит от фирмата „Ню Геймс“ и поправките в Закона за хазарта, които свалиха всяка отговорност от държавата за закриването на частните лотарии.

Големият въпрос в този сюжет е политическият.

Мафиотът с неизменната пура в уста нарече управляващите в България хунта, а прокуратурата – тяхна бухалка, но това не предизвика очаквани реакции на възмущение нито в обществото, нито сред партиите. Публиката се забавлява и лайква комиксите и писанията му във Facebook, управляващите мълчат гузно или говорят по темата с недомлъвки, а от опозицията се чува тук-там по някой самотен глас. И само отделни политици и анализатори си позволяват да коментират шумния скандал.

Мълчат и посолствата на държавите от НАТО и ЕС, които от години чакат присъди за корупция на висши държавни служители в България. Въпреки търпимостта и дори безразличието към очевидната симбиоза между държава и мафия, има и граждански движения като БОЕЦ, което подаде сигнал до прокуратурата и до европейския главен прокурор Лаура Кьовеши срещу премиера Борисов, финансовия министър Горанов, председателката на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова и обвинения Васил Божков. Сигналът е базиран на твърденията на самия хазартен бос, че са му поискани 20% от печалбата от лотарийния му бизнес в замяна на създаденото за него удобно законодателство.

В Ябланица Иван Гешев, който продължава да се изживява като шериф, потвърди пред медиите сигналите и коментира, че подсъдими олигарси с медийно влияние се съюзяват срещу прокуратурата.

Ударът срещу Божков е част от поредицата арести на известни представители на бизнеса,

някои от тях назначени в началото на Прехода за новите капиталисти на България. А след хазартния бос на мушката на прокуратурата попаднаха и братята Бобокови, собственици на „Приста Ойл“. Те бяха задържани и обвинени за участие в организирана престъпна група за търговия с боклуци. Но въпреки че арестуването на бизнесмени със съмнителна репутация и биография среща обществено одобрение, остават въпросите дали прокуратурата изпълнява поръчки – и чии. Зададе ги в отворено писмо и Илиян Василев, адвокат на Атанас Бобоков, според когото „през ХХI век в страна от ЕС специализираните прокуратура и съд арестуват невинен човек и унищожават законен бизнес“.

Докато продължава разследването на обвинените богати българи, остават и подозренията за процес на отнемане и преразпределение на бизнеси в България, с който трябва да приключи и продължилият три десетилетия Преход. Причините за това са тема за отделен анализ. Но тези събития ще рефлектират и върху финансирането на опозиционни партии и проекти като „Изправи се.БГ“ на Мая Манолова, за чиято кандидат-кметска кампания Валери Симеонов твърди, че е платена от Васил Божков.

Показните арести имат ясно послание към всеки, който иска да запази бизнеса и имотите си в тази държава. И понеже отново влизаме в предизборна ситуация, скандалните обвинения на Васил Божков, независимо дали прокуратурата ще ги провери и ще образува по тях досъдебни производства, са крайно неудобни за Борисов. Ако не изневери на стила си, той най-вероятно ще се опита да излезе от ситуацията чист, като пожертва Горанов, както направи преди това с Цветан Цветанов.

Само че финансовият министър е кадър на ДПС още от студентските си години и близък с Делян Пеевски, когото и Цветан Василев, и Васил Божков посочват като основна фигура на паралелната власт, като „паяка, който дърпа конците“ и… изяжда жертвите си. Затова смяната на ковчежника на държавата не изглежда толкова лесна, а Борисов ще трябва да плати за нея висока цена.

Има и друг сценарий, според който пожертваният може да бъде самият премиер.

И не е изключено подготовката за отстраняването му от властта вече да се обсъжда в Евро-атлантическия център за сигурност между Цветанов и Пеевски, с чиято протекция Вторият в ГЕРБ беше оневинен от прокуратурата в аферата „Апартаментгейт“. Миналата година Цветанов посрещна гости от Международния републикански институт на САЩ, а във Вашингтон се срещна с представители на Националния демократически институт, с бившия помощник държавен секретар Даниел Фрийд и с бившия заместник-секретар по вътрешна сигурност на САЩ Алън Бързин. С презокеанска подкрепа един подобен сценарий може и да бъде реализиран успешно.

Да си спомним, че Борисов отдавна говори за плановете си след края на този мандат да се оттегли в Банкя и да се занимава само с партията си. Обаче сега, когато на хоризонта се появиха 30 милиарда евро, не е изключено да е променил намеренията си. Освен ако не му кажат директно, че времето му е изтекло и оставането му начело на държавата е невъзможно. И вредно. Във всеки друг случай Борисов ще си осигури необходимите му 800–900 000 гласа и те ще дойдат от армията на чиновниците, която расте всяка година. Защото тя, заедно с клиентелисткия бизнес, възпроизвежда това корумпирано управление вече десет години. Не стигат ли?

Заглавно изображение: Из комикса „Истинската приказка“, публикуван от Васил Божков във Facebook

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Дилемите на конструктивната опозиция

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3579

Миналия месец в свое обаждане до Фрогнюз, Андрей Зографски от Спаси София е казал, че ГЕРБ и Демократична България са внесли заедно доклад за дигитализация. Обаждането е било в контекста на провокативно заглавие от Фрогнюз, което е „прикачало“ Спаси София за Фандъкова, заради пиар събитието, на което заедно представиха проекта за Патриарха. И тезата е била „а като те внасят заедно няма проблем“.

Това, че е внесен доклад с ГЕРБ е невярно твърдение. Няма такъв. Само че нека развия малко темата за конструктивната опозиция.

През декември ДБ внесе доклад за дигитализация, а през януари поиска създаване на работна група, която да направи общ доклад с внесената от ГЕРБ стратегия (която е с по-широк обхват; тази на ДБ се фокусираше предимно върху електронно управление, защото без тези основи, другите неща са по-скоро „научна фантастика“).

Участвах в няколкото срещи на работната група, в която имаше общински съветници, ресорния зам.кмет и експерти. Работата беше конструктивна, възприеха се направените предложения и финалният вариант на документа съдържа необходимите цели, а бъдещата пътна карта (върху която също работи работната група) съдържа и доста конкретика, чрез която да се гарантират целите.

Аз от 5 години като развален телефон повтарям за острата нужда от удобна и масова електронната идентификация, така че идентифицирах това като основен риск пред реализацията на повечето проекти. Предложението (идващо и от предизборната програма) за софийско приложение за eID, което вбъдеще да се интегрира с националната схема, беше оставено за решаване след анализ на възможностите.

В крайна сметка Демократична България е опозиция и реши да не бъде съвносител на доклада за стратегията (т.е. точно обратното на това, което Зографски от Спаси София казва). Съвносителството е символично в случая, но би дало повече публичност на усилията, които бяха вложени от нас в процеса. Отказът от съвносителство е и отказ от „пиар“.

Дълга, деликатна и дискусионна е темата как една опозиция да бъде конструктивна, без да бъде „прилапана“ от управляващите. Аз нямам еднозначен отговор, но мисля, че когато важното е да се свърши работа, приписването на заслуги и снимките в медиите идват на втори план.

При всички положения слухове ще има – щом дори наблюдаващите отблизо процеса си мислят, че ДБ е съвносител (не твърдя, че Зографски лъже – просто не знае).

Трудно е да се намери точката, в която по-опозиционно настроените граждани да одобрят нещо заедно с тези, които искат да бъде вършена работа. Но както при всяка тема, „нищо не вършите“ и „гушнахте се с управляващите“ не са единствените опции, а двата края на един спектър. Комуникационна е задачата да се позиционираш по този спектър. И рискът с едно непремерено действие да отидеш в единия му край не е малък.

Кадри от Правец, кокаин и ритони

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-25-29-may-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Под стряхата България тази седмица ври и кипи като водопад. Не Ниагарски, а роден, наш, Крушунски. Къде се изгуби коронавирусът? Ами ген. проф. д-р Венцислав Мутафчийски? Затиснаха ги новите арести на прокуратурата, нови количества заловен кокаин, нови разкрития за убийства – и за ритони. COVID-19 вече не е първа новина: има все повече излекувани и все по-малко заразени, а ген. Мутафчийски вече се появява в костюм на пресконференциите на Националния оперативен щаб. 2020-та, година четвърта от третия мандат на Бойко Борисов.

Това екоминистерство ли е…

… или лавка за уреждане на мръсни бизнеси? Зам.-министърът на околната среда и водите Красимир Живков – в схеми за отпадъци, в момента е в ареста, където са и видните предприемачи братя Бобокови. Според прокуратурата Живков действал като регулировчик за вноса (и износа) на тонове боклуци, насочвайки бизнеса към определени фирми. По тези схеми Бобокови се разследват за престъпления срещу околната среда и данъчни измами в особено големи размери.

Същият Живков е подписвал на два пъти и графици за ползване на вода от пернишкия язовир „Студена“, когато положението е било критично. Заради водната криза в Перник през януари бе арестуван и обвинен в умишлена безстопанственост екоминистърът Нено Димов. След близо 2 месеца го пуснаха под домашен арест. А водният режим в Перник ще отпадне до месец, обеща друг министър.

Заместник-министърът не е някоя герберска „калинка“, това е човек състоятелен, със завиден произход от фамилия, пред която премиерът Бойко Борисов благоговее. Родственик на Тодор Живков – баба му била първа братовчедка на Тато, родом е от Правец, откъдето е и един дългогодишен партньор на Борисов на белот. Само тези няколко условия са достатъчни да се издигне и замогне в България, все едно при БСП или ГЕРБ. Пред БНР тия дни вицепремиерът Томислав Дончев не успя да се сети от коя квота е Живков – на ГЕРБ или на „Обединени патриоти“. Ами ако е от квотата на Борисов? Това би обяснило и временната амнезия на Дончев.

Изглежда, че на върха на МОСВ „проспиват“ и водната криза в Перник, и вноса на съмнителни боклуци на съмнителни места. При тия пристъпи на апнея не са усетили и зловонието, изпускано във Варненския залив от спуканата тръба за фекални води. За изграждането ѝ отговорност носи МОСВ, сключило договора със строителя SFELINOS S.A. през 2011 г., по време на първия кабинет на ГЕРБ и Борисов. А тръбата си тече от миналото лято, но за премълчаването министърът на околната среда Емил Димитров вини Община Варна. Къде са били Басейновата дирекция и местната РИОСВ? Сигурно за риба.

Където е текло, пак ще тече

И текат – пратки с кокаин. За има-няма четири месеца в София бяха заловени близо 900 кг – повече от половин тон в кашоните с лайм през февруари и 320 кг в „Студентски град“ тази седмица.

Според експерта от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов „има опит да се възстановят каналите за разпространение на наркотици“. Потвърждава се информацията на Службата на ООН за контрол на наркотиците и предотвратяване на престъпленията, че Eвропа е била наводнена с кокаин въпреки пандемията. Наркобароните се възползвали от факта, че вносът в Европа на плодове, зеленчуци и други хранителни продукти от Южна Америка е сред малкото сфери, незасегнати сериозно от епидемията. Европейската служба за борба с наркотиците отбелязва в доклад за 2019 г., че България е транзитна страна за доставка на наркотици за Западна Европа и Близкия изток.

А в МВР да мислят за по-правдоподобни обяснения от това, че автомобилът с белия прах в „Студентски град“ бил спрян за „случайна проверка“. Случайна проверка може да има на някой с флешове и расти, у когото да открият цигара джойнт. Не и на кола с пакети кокаин в багажника.

И докато гражданинът – собственик на колата, влиза в ареста, на други им предстои да излязат – с гривна. Спецсъдът реши Арабаджиеви да са под домашен арест. Задържаха ги в Испания на 7 март м.г. и оттогава са все зад решетките.

Австралиецът Джок Полфрийман обаче окончателно остава на свобода, тъй като Върховният касационен съд отказа да възобнови делото, с което предсрочно е освободен. Осъден на 20 години за убийството на Андрей Монов, той излежа 12 и бе освободен предсрочно миналата есен. Вече няма пречка да се завърне в родината си. Но се оказва, че има – МВР му е попречило да се качи на самолет за Австралия, съобщи самият Полфрийман във Facebook. От Вътрешното ведомство неохотно са се задействали след запитвания на журналисти.

Далеч от родината

Други едва ли ще могат да се върнат в родината – не искат, а и не ги пускат. В Сърбия отново отложиха делото за екстрадиция на Цветан Василев, някога собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ). И така шеста година Белград не дава банкера на българските съдебни власти. Не е ясно какви са намеренията и на Обединените арабски емирства относно екстрадицията на хазартния бос Васил Божков, поискана в началото на март.

Колкото и свободни да са в тези чужди държави и все едно в какъв лукс тънат, те вече нямат специалния статут на ВИП, с какъвто се ползваха в България. Там са обикновени богати хора. Не се отнасят към тях с преклонение, никой не им се подмазва – освен сервитьорите, които чакат бакшиш, никой не поддаква и никой не показва, че се страхува от тях. Депресиращо е усещането довчера хората да са шепнели името ти, а днес никой да не те разпознава.

В пореден пост в социалната мрежа Божков обяви, че ритон от колекцията му от антични предмети, конфискувана от властите, се е появил за продан. От Националния исторически музей, където се съхраняват предметите му, отговориха, че ритонът е под видеонаблюдение 24 часа в денонощието. Записите ще бъдат изпратени в съда, за да се докаже, че обвиненията са несъстоятелни.

А на Васил Божков бяха предявени 7 нови обвинения (освен предишните 11) – за подбудителство към четири убийства и опит за изнасилване. Според прокуратурата той е ръководил организирана престъпна група за убийства и изнудвания.

По време на парламентарния контрол пък се разбра и че Държавната комисия по хазарта (ДКХ) е оказвала дългогодишна подкрепа на няколко големи оператора в бизнеса – „Еврофутбол“, „Евробет“, „Ню Геймс“ и „Национална лотария“. Утвърждавала е частично „нищожни“ правила, по които са оперирали фирмите на Божков и на довчерашните му партньори, а днес свидетели срещу него – братя Найденови. Разбра се още, че при 4000 проверки на ДКХ и НАП така и не са открили онези липсващи 700 милиона държавни такси, които сега търси министърът на финансите Горанов от Божков.

В оная „паметна записка“ от миналото лято Божков иска от бизнесмена Кирил Домусчиев да му осигури „пълен съпорт“ от ДКХ. Какъв по-голям съпорт от гореописания?

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Новият сезон на „Шоуто на популистите“

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/noviyat-sezon-na-shouto-na-populistite/

Политически трик на всеки популист, който иска да влезе във властта, е да говори от името на гражданите, защото партиите отдавна са изгубили общественото доверие. И не само системните.

Преди дни Мая Манолова обяви на свикан от нея протест пред Министерския съвет, че е време за смяна на караула, а себе си посочи като единствената алтернатива на това управление.

Само че бившият омбудсман и кандидат за кмет на столицата не е нов, а стар системен политически играч с биография, която поражда повече недоверие, отколкото доверие. А нейното изявление „Ние, гражданите, ще се превърнем в първата политическа сила на държавата“ не е нищо повече от една декларация с вътрешно противоречие, тъй като не може гражданите да са едновременно субект и обект на властови амбиции.

Манолова не каза как ще смени караула на събраното на площада множество, но е ясно, че в условията на демокрация, макар и фасадна, политическа власт се делегира само през избори. Дамата с неувяхващата слава на червено острие в битността ѝ на депутат от БСП при учредяването на „Изправи се.БГ“ заяви, че гражданската платформа няма да става партия, но ще участва в избори. И сега го потвърди. Това на практика означава, че Манолова ще търси ракета носител и е много вероятно това да бъде ДБГ, с която тя се яви в широка коалиция на местните избори за кмет на София. Понеже „лявото“ и „дясното“ загубиха легитимност като икономически и политически практики, а изборите отдавна не са състезание на платформи и идеи, подобен „брак по сметка“ не поражда въпроси, щом ползите са добре пресметнати. Манолова, естествено, се прицелва в таргет групата на традиционно левите избиратели, изгубили доверие в БСП. Но посланието „Изправяме се, за да защитаваме интересите на обикновените хора, защото не желаем партии да говорят от наше име“ разширява възможността да получи и по-широка обществена подкрепа.

Още като омбудсман Мая Манолова се опитваше да монополизира правото да говори от името на гражданите, тази роля ѝ хареса и сега не иска да се откаже от нея. Като обществен защитник тя имаше лостовете да оказва натиск върху институциите и да подкрепя различни каузи, а сега като политик, който се стреми към властта от и във името на гражданите, трябва да излезе с алтернативна управленска програма. Вместо това

тя ни предлага план с 19 мерки, с които за 19 месеца трябва да се излезе от кризата, породена от COVID-19 и от управленската немощ на кабинета „Борисов 3“.

В центъра на този план е програмата „Работа за всеки“, която трябва да осигури 200 000 работни места – само срещу 2,5 млрд. лв. Сигурно на Манолова този план ѝ се вижда особено актрактивен, само че той ще има същия ефект и въздействие върху избирателите, какъвто имаше „Визия за България“ – алтернативната управленска програма на БСП. Просто защото партийните програми никога не са били интересни за народни маси, пък и те отдавна не им вярват. Да не говорим, че веднъж се уловиха на царското обещание да ги „оправи“ за 800 дни, с което Сасккобурготското величество издърпа килимчето под краката на дясното правителство на Иван Костов, но българите останаха с излъгани надежди. Ама никой не им е виновен, защото дума (макар и царска) дупка не прави.

Преди Мая Манолова, заявка да измете корумпираното правителство на Борисов направи Слави Трифонов – другият играч на терена на популизма, който говори от името на народа. След като съдът отхвърли предложението новата му партия да се нарича „Няма такава държава“, шоуменът реши да я кръсти „Има такъв народ“ и така я легитимира като широка народна партия. Социолози вече мериха шансовете ѝ за влизане в парламента и ги оцениха не само като реални, но дори с възможности да се превърне в трета политическа сила, ако измести от това място ДПС, което през всичките 30 години на Прехода държи ключа за оцеляване на всяко правителство.

Ако Мая Манолова реши да се качи на ракетата на Слави, вместо да избере за партньор ДБГ, коалирането на две популистки формации би могло да доведе до неочакван резултат, но незадължително до очаквания от бившия омбудсман и шоумен. Защото и в популистките предизборни обещания е необходима мярка, иначе ефектът може да е обратен.

Дуото „Трифонов–Манолова“ е възможно както всеки друг предизборен формат в една напълно безпринципна битка. В нея програмите, идеите и политическата принадлежност към едно или друго европейско семейство са последното, от което зависят крайните резултати. Затова не е изключено Борисов да отправи към Трифонов по-добра оферта и тя да е за участие в управленска коалиция. Тогава „Има такъв народ“ ще седне на отрупаната с европейски благини маса заедно с „Граждани за европейско развитие на България“, макар че това ще е началото на края на шоуменската партия. А Трифонов ще е поредният популист, погълнат от огромната паст на Борисов.

Към днешна дата предсрочните избори изглеждат нереалистични. Затова пък шансовете на ГЕРБ да ги спечели са по-големи.

Първо, защото продължава инерцията на общественото одобрение на начина, по който кабинетът се справи с пандемията от COVID-19. Второ, защото хората, макар и останали на улицата без работа в тези няколко месеца, все още не са изпаднали в остра безизходица от липсата на средства. Идва лято, няма високи сметки за ток и парно, горивата поевтиняха, а има и обещания от кабинета за още по-ниски цени след изграждането на веригата от държавни бензиностанции.

След зимата ситуацията ще бъде друга, Борисов добре знае това и без политологически и социологически прогнози. Затова няма да е изненада, ако сега той сам предизвика ситуация за предсрочни избори – идеи и инструменти за това не му липсват. Това ще е битката на живота на премиера, защото този път залогът е изключително голям. Става дума за около 30 млрд. евро, които се очаква да получи България в рамките на следващия седемгодишен програмен период от бюджета на ЕС. От тях 11,7 млрд. ще са от общия европейски дълг, който Съюзът възнамерява да поеме за справяне с последиците COVID-19, останалите ще дойдат по линия на европейските фондове. При такъв залог съвсем очаквано е битката да бъде ожесточена и водена с всякакви позволени и непозволени от закона средства. Още повече че съвпада със завладяването и преразпределянето на бизнеси в България, което няма да мине без жертви.

Освен битка за пари, тези избори ще са и битка за оцеляване за националистическите формации или поне за част от тях, от които и Манолова, и особено Трифонов ще отрежат жива плът. В същото време шансовете на БСП да спечели следващите парламентарни избори изглеждат все по-илюзорни на фона на вътрешните противоборства в партията и на пропилените от сегашното ръководство възможности да извлече политически дивиденти от коронакризата и ударите, които тя нанесе върху икономиката на страната. Борисов иззе от социалистите инициативата за сваляне на ДДС, макар и само за отделни браншове, и няма да е никак чудно, ако започне предизборно дебата и за промяна на преките данъци, сигнал за което вече даде финансовият министър Владислав Горанов. Ако и сега БСП остане втора политическа сила, това ще ѝ отреди ролята на вечна опозиция и ще намали свежите попълнения в редиците на социалистите, понеже българинът обича да членува в управляващата партия, където потоците от пари не свършват.

Макар и в условията на по-силна конкуренция, ДПС не е изгубила шансовете си да се пребори за третото място

и партията ще направи всички усилия да запази позицията си на балансьор, а оттам – и на скрития ковчежник в управлението. Не е тайна, че кариерата на Владислав Горанов започва още преди да се е дипломирал в Стопанската академия в Свищов, като експерт по извънбюджетни сметки и фондове и директор на дирекция „Финансова политика“ към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, което от години се управлява от ДПС. А след влизането ни в ЕС това ведомство управлява програмите, финансирани с най-много средства от европейските фондове. Затова Доган имаше дързостта да изрече през юни 2009 г., на предизборна среща в село Кочан, община Сатовча, прословутата фраза „Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата“. Тази роля Доган си запази и до днес, но вече делегира част от правата си на Делян Пеевски, който зададе новия стил на управление на ДПС не като партия, а като бизнес корпорация.

Бъдещето на властта в България е неясно на фона на започналата икономическа криза и предстоящите социални брожения в света. Променената реалност след края на пандемията неминуемо ще създаде условия и за раждането на нови идеи и доктрини. А както твърди Евгений Кънев, може би предстои и предефиниране на „лявото“ и „дясното“, ако демокрацията оцелее.

Заглавна снимка: Бойко Борисов и Мая Манолова по време на конференция за двойния стандарт при храните в ЕС през април 2018 г. Източник: Сайтът на Българското председателство на Съвета на ЕС

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Партиите на Вторите. Накъде с Цветанов

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/partiite-na-vtorite/

Вече оневинен за „Апартаментгейт“, заради който преди година бе изхвърлен от ГЕРБ, Цветан Цветанов подготвя своя политически реванш. През тази една година дискредитираният първи и последен Втори зад Бойко Борисов свърши много работа. Промени външния си вид, успя да влезе в нов публичен образ – на анализатор от НПО и критик на властта, спазвайки през цялото време мярката – и на изявите, и на критиката.

Неправителствената организация, която оглави, не просто помогна за трансформацията му. Показа, че заместникът на Борисов може да разчита на влиятелни презокеански приятели и организации – контакти, създадени и развити в битието му на политик. Позицията в Центъра за сигурност, където Цветанов успя да привлече имена, известни и утвърдени в дясното политическо пространство, му позволи да остане в публичното – в нова легитимност.

От края на 2019 г. настоящият шеф на Евроатлантическия център за сигурност обикаля България. От поне три месеца вървят слухове, че ще прави партия, за която ще разчита на създадените от самия него регионални структури – тези на партия ГЕРБ. Самият той публично не е коментирал слуховете.

ГЕРБ – зряла партия

Банално, но изглежда, че ГЕРБ навлиза в своята зрялост, след като вече дава и филизи. На 14-тата година от учредяването си първоначално като гражданско сдружение Гражданите за европейско развитие на България не изглеждат единни както в началото, но пък са все така опортюнисти.

Дългият престой във властта се „отплаща“ – за три мандата има недоволни, недооценени, обидени, изхвърлени. Видимо са малко на фона на членската маса, а някои затаиха недоволството си след разрива с Цветанов в резултат на миналогодишния скандал с луксозните и евтино напазарувани апартаменти от видни фигури на ГЕРБ. Бившият заместник на Борисов подбираше голяма част от кадрите в партията. Известно е, че лидерът понякога не знаеше имената дори на депутатите от групата.

Днес Цветанов вече го няма в ГЕРБ, а „Апартаментгейт“, заради който си отиде, липсва и в отчета на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Парламентът го одобри тази седмица с гласовете на управляващото мнозинство, но за „гейта“ в него няма и дума. Така, макар и барбекюто на една тераса вече да го няма, високите етажи на властта си останаха високи за Антикорупционната комисия.

Излиза, че Борисов и Цветанов са високоморални политици, след като първият настоял, а вторият подал оставка от постовете в партията и парламента. Наказателна отговорност ли? С постановлението си от 17 февруари т.г. Специализираната прокуратура отказва да образува досъдебно производство и прекратява проверката. И така потвърди едно изявление на Цветанов по БНТ от март м.г., че няма кой да го накаже, защото не е извършил нищо нередно… Достатъчно очистен, за да започне на чисто в политиката.

Фойерверки

Най-новата политическа история на България показва, че партиите на Вторите не се превръщат в движеща сила. Ако успеят, обикновено е за кратко, съдбата им е да бъдат медиен фойерверк. Освен Уикипедия, днес малцина помнят създадената от Касим Дал, някога Втория след лидера на ДПС Ахмед Доган, Народна партия „Свобода и достойнство“. Не наруши особено монолитността на ДПС и „Демократи за отговорност, солидарност и толерантност“ (ДОСТ) на бившия лидер на Движението Лютви Местан, който също бе Втори. (Втори, защото, докато е жив почетният председател, такъв ще е всеки, поставен начело на ДПС.)

Въпреки етикета на „либерали“, по своята същност ДПС е авторитарна партия – централизирана система с лидер най-отгоре, чиято е последната дума за кадровите, организационните и финансовите въпроси. Наред с това носи и белезите на тоталитарна партия, тъй като всеки, напуснал я или отлъчен от нея, бива репресиран. Приликата с ГЕРБ е, че и в едната, и в другата цари дисциплината на неразсъждаващо подчинение на Първия, бил той Доган или Борисов.

Граждани, гражданки и шоумени

За следващите избори през пролетта на 2021 г. ще има поне два нови политически субекта, на които ще им е за първи път да участват в парламентарен вот. По всяка вероятност това ще са формация на шоумена Слави Трифонов заедно с бившия омбудсман Мая Манолова и дясно обединение, центрирано около партия на Цветанов… На първата социолозите даваха шанс да прескочи бариерата от 4% още преди да беше учредена. Все още никой не мери публично шансовете на Цветанов.

И Трифонов, и Манолова вече са дали заявки за участие чрез действията си. Трифонов и сценаристите му започнаха отдавна, още с подписката за референдум, и пета година поддържат огъня, а след като излязоха от bTV чрез телевизията си „Седем осми“, междувременно учредиха и партията „Има такъв народ“.

След като се съвзе от загубата на кметските избори в София, и Манолова се зае да освежава протестърския си аутфит. Нейното ребрандиране като надпартийна „гражданка“ бе следствие от работата ѝ като омбудсман през последните години. Така се стигна до гражданската платформа „Изправи се.БГ“, обявена от нея като проект, който няма да се превръща в партия. Все едно е дали ще се превърне в партия, или не. Яви ли се на избори, това автоматично означава игра на политическия терен. Няма съмнения, че Манолова цели това предвид провалената заявка платформата да решава „конкретни казуси на граждани“ и да се утвърди като някакъв алтернативен омбудсман.

За по-голямо представителство чрез нескончаеми протестни акции се борят и Костадин Костадинов и „Възраждане“, на които е отредено да заемат мястото на „Атака“, същевременно разширявайки базата ѝ.

X-фактор в политиката

Единствено Цветанов засега затаява намеренията си. Известен със своя чутовен работохолизъм и с това, че държи на хората си (за разлика от много други политици), той обаче не притежава харизмата на лица като Трифонов, Манолова, Борисов. Харизмата, позната като „X-фактор в политиката“, няма нищо общо с ефективността на лидерите, но именно тя ни кара да ги следваме. Германският социолог Макс Вебер, който въвежда и термина, обяснява харизматичното господство като определено качество на индивида, което го разграничава от обикновените хора, и той е третиран като надарен със свръхестествени или поне някакви изключителни сили или качества.

Независимо че мнозина не харесват Борисов, намират за лицемерна Манолова, а Слави – за твърде голям популист, не може да се отрече, че мнозина ги и следват. Обяснението е, че някои индивидуални качества, които притежават, им създават по-малко или повече харизма. Например в началото царят притежаваше харизмата на еднорог, но по-късно тази митологема се разсея и дори зацапа.

Цветанов е организиран, дисциплиниран, ефективен, но тези качества не му придават харизма, която да привлече широк кръг избиратели към бъдещ политически проект. Това е и отчасти обяснението защо залага на хора от структурите на ГЕРБ, които го познават и с които е работил. Би могъл да разчита на избирателна база с по-голям обхват, ако привлече и други политически дясноконсервативни сили. Защото в едно поне няма съмнения – къде би се позиционирал Цветанов.

Борисов, човекът-отгоре-на-вертикала, мълчи. Ще се изкаже, ако новият проект е факт, въпреки че формация на бившия Втори не би застрашила ГЕРБ. Но ще я отслаби. Дали е достатъчно за начало на един реванш?

Заглавна снимка: Стопкадър от интервю с Цветан Цветанов в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ на 7 май 2020 г.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Демокрацията не приключва само до урната

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/demokratsiyata-ne-priklyuchva-samo-do-urnata/

В момента, в който гражданин каже за държавните дела: „Какво ме засяга това?“, държавата е загубена.

Жан-Жак Русо

Ако потърсите „пряка демокрация“ в Google, ще попаднете на няколко типа резултати. Едни я представят като панацея за настоящата демократична криза. Други я критикуват като инструмент, с който управляващата класа легитимира трудни решения, но ограничава промените само дотам, докъдето е удобно. Трети пък твърдят, че пряката демокрация е невъзможна, освен в общества утопии (поне представени като такива от авторите), където съществува силна политическа традиция за тази практика.

Разговорът за пряката демокрация е важен, на първо място, поради безпрецедентното обществено недоволство от демократичната форма на управление такава, каквато я познаваме днес. И то не е напълно безпочвено. Истината е, че настоящата ни представителна демокрация е далеч от идеята на древногръцката δημοκρατία, или „управление на народа“; изборът именно на представителна демокрация в този ѝ вид в края на XVIII в. не е случаен и отразява идеята, че най-добрите трябва да водят останалите в името на общото благо.

Класически пример за поддръжници на тази идея са федералистът и четвърти президент на САЩ Джеймс Мадисън, както и Еманюел Жозеф Сийес, който изиграва основна роля за раждането на Френската република. И двамата противопоставят представителната демокрация на пряката с твърдото убеждение, че политиците трябва да бъдат професионалисти, които да търсят златното сечение на различни интереси.

На практика, разбира се, това остава идеал: историята доказва, че „най-добрите“ е синоним на „най-привилегированите“, а общото благо е отдавна развенчано като политически мираж. Едва ли има българин, който смята, че депутатите в парламента са есенция на най-висша мъдрост и компетентност например.

Така излиза, че повече от двеста години по-късно тази философска и политическа концепция за властта е остаряла, а представителните демокрации са се оплели между идеалите на теорията и суровата реалност на (модерната) практика. От това печелят всякакви популизми, които пък залитат в другата крайност – тирания на масата, която в ерата на дезинформацията се ръководи повече от страсти, отколкото от размисли. Пряката и делиберативната демокрация дават възможност за среща по средата, където най-вероятно се намира и истината.

Швейцарска утопия?

Когато говорим за пряка демокрация в България, обикновено цитираме швейцарския модел. По-точна дефиниция за швейцарската демокрация е полупряка демокрация: задължително е провеждането на референдум при промяна в Конституцията, но не и при законодателни изменения.

Швейцарската система разрешава организирането на референдум след гражданска петиция, събрала над 100 000 подписа. Това „политическо право“ е гарантирано от Конституцията. Референдумът е задължителен за смятаните за спешни федерални законодателни проблеми например, за останалите той може да бъде иницииран. Актуално в контекста на епидемията от COVID-19: макар представителните институции да си запазват правото да гласуват закони в извънредно положение, на гражданите е предоставен конституционен механизъм, който позволява отхвърлянето на въпросните „извънредни“ закони.

Въпреки че тази структура предполага гражданско участие, това не означава, че то непременно е факт. Избирателната активност в Швейцария се движи около 45%. Страната е на последните места в повечето класации по процент граждани, които гласуват. Специалистите, изучаващи швейцарския феномен, говорят за „уморен избирател“ и посочват две причини: честотата на гласуване и сложността на процеса. Не само че гласоподавателят няма време да си „почине“ между циклите на гласуване, но и е изправен пред избори, които често са неясни и трудно различими. „Сложните формулировки“ са сред основната причина младите швейцарци да не гласуват.

Но данните заслужават по-комплексен прочит. Макар че четвърт от швейцарците системно гласуват, а друга четвърт – обратното, останалата част от избирателите често упражняват правото си на глас основно по въпроси, които ги вълнуват. Експерти изтъкват, че така се осигурява здравословно цялостно ниво на участие в демократичния процес, което може да се сравнява с това в останалите развити страни. Ако вземем предвид този факт, полупряката демокрация по-скоро работи въпреки проблемните звена.

Примери от Франция и Ирландия

Референдумът далеч не е единствената форма на пряка или полупряка демокрация. Френският политолог Лоик Блондьо подкрепя идеята за „делиберативна демокрация“, която се състои отчасти в интегрирането на гражданите в законодателния процес. Делиберативната демокрация работи в хармония с представителната демокрация, изграждайки структури, които да включват гражданите в политическия процес. Във Франция такива примери са граждански съвети и работилници, бюджети с участие на гражданите и онлайн консултации с тях по различни въпроси.

Гражданските съвети представляват органи, независими от политическата власт и съставени от жителите на определен квартал или област. Те участват с традиционните местни органи в „градски договор“, чрез който се реализират проекти в градската среда съвместно с централизираната държавна власт, местна власт и други партньори. Целта на гражданските съвети е да гарантират зачитането на различните гледни точки на гражданите и да представят интересите им редом с икономическите и политическите интереси, които неизменно съпътстват всеки проект.

Във френския град Реймс например четири квартала, които попадат в рамките на нова програма за градско обновление за периода 2015–2020 г., участват във формулирането и прилагането на градските политики посредством гражданските съвети. Друга интересна характеристика на този съвет е, че част от членовете му се избират на произволен принцип (от представителна извадка на населението, но с равен брой мъже и жени), а останалите са представители на асоциации или местни активисти. Дейността на съветите се финансира от съответната община, а при нужда членовете могат да поискат допълнителни информационни материали или разговори с експерти по определена тема.

Парижкият бюджет с гражданско участие пък позволява на жителите на столицата да се произнесат относно харченето на 5% от инвестиционния бюджет. Сумата се равнява на половин милиард евро. Гражданите предлагат проекти и решения, които се обсъждат и подлежат на оценка, след което се реализират. Сред осъществените предложения откриваме реставрация на културно наследство, освежителни дейности по спортни терени, ремонт и разширяване на тротоари, озеленяване, обезопасяване на публични пространства, създаване на нови зелени пространства…

Още по-смел е ирландският пример на Гражданското събрание. Създадена след предизборно обещание през 2016 г. и трета по рода си подобна инициатива, Гражданското събрание се задължава да разгледа пет важни за ирландското общество теми: абортите, фиксирания изборен мандат, референдумите, застаряването на населението и климатичните промени. По тези въпроси трябва да бъдат изготвени подробни доклади, които задължително се разглеждат от парламента. Членовете на Гражданското събрание се избират на произволен принцип сред представителна извадка на ирландското общество. Председател на Събранието е бившата върховна съдийка Мери Еленор Лафой.

Гражданското събрание заседава през уикендите, общо 12 пъти между октомври 2016 г. и април 2018 г. По време на срещите гражданите изслушват презентации на медицински лица, професори по право, представители на британската здравна система (ирландките масово пътуват до Великобритания, където абортите в първите три месеца от бременността са разрешени), както и дебати на доктори на науката, които подкрепят едната или другата гледна точка. Цялата информация продължава да бъде достъпна в интернет и до днес. Всеки от членовете на Събранието получава и допълнителни информационни материали. Впоследствие членовете заседават и стигат до цялостно решение, след което представят своя доклад.

Много хора пропускат факта, че именно Гражданското събрание играе основна роля за референдума за либерализиране на абортите през 2018 г.

Няма идеално решение

Когато пряката или делиберативната демокрация не работи, причината обикновено се крие в това, че ефективността им зависи най-вече от традиционната представителна власт, която изгражда тяхната рамка. Първото и основно условие за включване на гражданите в политическия процес е политическата воля за промяна.

Не е задължително саботажът да е очевиден: властта може да конструира механизъм за пряка или делиберативна демокрация по такъв начин, че той да бъде на практика неефективен или загуба на време; тя може да дава възможност на гражданите да участват в процеса, но да не им предоставя финансова подкрепа, например покриване на разходите за път и храна или някакъв вид заплащане. Друг вариант е осигуряването на невярна информация, промотирането на псевдонаука или умишлено скриване на факти, които са важни за дискусионния процес. Най-накрая, но не на последно място, властта запазва правото си да слага етикет „консултативен“ на подобни процеси и да си затваря очите за неудобни решения.

Аргументът, че подобни инициативи не биха работили в България, е несъстоятелен. Той почива на широко разпространено обществено убеждение, че българският гражданин е „с нещо по-долу“ от швейцарския, ирландския и т.н. Дефицити в образователната система и различни нива на образование и политическа култура има навсякъде. Не само че гореизложеното твърдение работи в полза на политическото статукво, но и задълбочава нежеланието на българина да бъде актьор в собствения си политически, а оттам и обществен живот. Подобни теории, които предполагат уреждане на обществото според съществуващи привички и митологеми, а не съобразно стремежа към подобряване на средата, обричат българския социум на застой в собствените му слабости.

Делиберативната и пряката демокрация биха постигнали и нещо друго, силно необходимо на българското общество – свързаност и съгласуваност на експертната общност и гражданския сектор с останалата част от обществото. През последните години важни разговори за социалното законодателство, градската инфраструктура и здравето (както и много други) се водят с крясъци и дезинформация, а обществото е системно настройвано срещу онези, които всъщност работят в негов интерес.

Интегрирането на подобни механизми би насърчило диалога, би постигнало така необходимия баланс на властите и най-вече би върнало на демокрацията най-атрактивното ѝ качество, което я отличава от авторитарната и тоталитарната доктрина – свободата на избор и вземане на решения за собствената среда и живот. Цената е време, усилия и развиване на способност за разговор. Политическата цена за онези, които умишлено бавят промяната или злоупотребяват с публични средства, е още по-висока. Но резултатът обещава доближаване до красивата идея за „общо благо“ – не като политическо обещание, а като практика.

Заглавно изображение: „Атинската школа“ от началото на ХVI век на италианския ренесансов художник Рафаело 

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Държавният бензин – като нафтата на БДЖ. И паднали ангели

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-18-22-may-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

И сега като падне голямото строителство на обявените 100 държавни бензиностанции… защо и „Джи Пи Груп“ да не получи част от тях. Нали строеше такива на „Лукойл“, когато шеф беше Валентин Златев. Може пък с колонките за горива да ѝ се получи по-добре от плочките на „Графа“. 

Бъдещите 100 бензиностанции няма да са играч за подценяване на пазара на горива на дребно. Макар в България да има свръхдостатъчно – 1971, докато в Австрия са 1651, в Чехия – 1201, в Унгария – 995… В момента най-голямата верига бензиностанции в България с над 220 обекта е на руската компания „Лукойл“, която е и производител на горива, държи и над 70% от данъчните складове. Накратко, „Лукойл“ е господар и командир на пазара. (На OMV са 92, на Shell – 102, и т.н.). Държавната петролна компания обаче ще вземе под свое управление базите на Държавния резерв за съхранение и обновяване на резервите на петролни и енергийни продукти, повечето от които сега също държи „Лукойл“.

За какво изобщо ни е КЗК

Защо ѝ трябва на властта да излиза на пазара като икономически субект? „Държавата ще купува горивото, но ще го продава на реални пазарни стойности“, заяви тази седмица министърът на икономиката Емил Караниколов. Излиза, че държавата не е в състояние чрез Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да регулира пазара, за да няма картелни споразумения между големите играчи, обединени в Българската газова и петролна асоциация. Ако КЗК не се справя, най-добре да я закриват. Проверките и налаганите от време на време глоби не вършат работа, а просто имитират дейност.

Ако искаше да разбие доминацията на „Лукойл“, властта можеше да се ограничи до държавния резерв. А и вече увеличи контрола върху руската компания, след като разпореди да отдели и регистрира като отделни складове шестте си бази, свързани с нефтопровода. Но разпределението на близо 2 милиарда за саниране се услажда, а Държавната петролна компания ще е къде-къде по-голяма баница. После почва краденето, държавният бензин е като нафтата на БДЖ – общ, следователно пълнете тубите.

Вървят едни лозунги и закачки

Ей така и при социализма всичко беше „общо“. А щом е общо, хората просто си вземаха своето: не е кражба да крадеш от държавата, нали е на всички. Партийната номенклатура – от задгранични дружества и големи строежи, продавачите – от сиренето и салама, готвачите – от продуктите в кухнята, кой откъдето свари… А президентът Румен Радев гарантира, че няма да се краде – ако той ни управлява. И премиерът социалист Жан Виденов не крадеше, но какво от това – кризата през 1996–1997 г. е неразделна от неговото име. Виденов беше най-младият премиер, но дори и кадърът на проф. Александър Лилов не беше лозунгар като Радев. Държавният глава да внимава с тия изявления, че няма да намери партия, която да го подкрепи, ако ще рейдва изпълнителната власт.

Президент и премиер се държат като съпрузи, които са си втръснали, и ядно си подхвърлят през медиите разни изречения. Първият обвини Борисов, че управлението му сее смърт, той пък отговори, че са бебета и не спря дотук. „Имaтe рядък шaнc дa ви упрaвлявaмe c мoитe кoлeги, зaщoтo, aкo ви упрaвлявaшe кoлeгaтa Рaдeв, тoй щeшe дa поcтъпи, кaктo поcтъпихa Путин, Бoриc Джoнcън, щяхa дa измрaт хoрa.“ За COVID-19 или за хунта говори Бойко Борисов?

Паднал ангел или whistleblower

Защото от Дубай хазартният бос Васил Божков заяви, че „България се управлява от хунта“. Допреди 4–5 месеца, когато още имаше офиси, лотария, колекция антики и ФК „Левски“ – и нямаше 11 обвинения, Божков не говореше като аватар на Корнелия Нинова. Предишната позиция на недосегаем му е пречила да види колко несправедлива е съдебната система. Но от базата си на паднал ангел вече говори за мутри в управлението, прокуратура бухалка и Делян Пеевски.

Къде беше Божков на протестите срещу Гешев за единствен кандидат за главен прокурор?! А какво би споделил за ерата „Филчев“… Нищо няма да сподели. Най-много да пусне още някой SMS, анкета – или снимка. Но един министър на финансите на царя, финансиран и от Божков, оцеля въпреки снимка на яхта в Монако с известен контрабандист. При първия кабинет на Борисов бяха „изпуснати“ и серия разговори, но въпреки това той управлява с трето правителство.

Като разобличител Васил Божков не е особено убедителен. След като години наред си живял в сенките на слуховете, на гардовете си и на митовете за персоната си, под светлината на прожекторите никак не е комфортно. Дори и да смениш черната тениска с бяла риза и да си играеш със сърцата на сините фенове – макар че „големият футбол в България отдаде богу дух преди двайсетина години“.

Сега в сапунката, която върви от Дубай през Facebook, Божков обяви левскаря футболист Наско Сираков за получател на акциите на „Левски“. Име, което се подгрява от няколко дни. To be continued… Дали дубайският сериал ще прекъсне за лятна почивка? За новия сезон ще се наложи сценаристите да проявят повече фантазия и да включат повече диалози. През лятото обаче може да се пусне чатбот, който да комуникира с потребителите от името на Божков.

Тенът на премиера – реклама на туризма

Някой в България дали проверява футболните клубове за пране на пари и източване на ДДС? Същият въпрос се отнася и за хотели и заведения. С готвената за одобрение в парламента ставка от 9% ДДС за ресторантьорите, контролът на данъчните трябва да е като слънцето, въздуха и безплатния шезлонг за всяко живо същество.

Когато си представим тази картинка, до шезлонга, освен данъчен, неизменно изниква и министърката на туризма Николина Ангелкова в блузка на флорални мотиви. Може ли Ангелкова да не рекламира българския туризъм? Премиерът например винаги може да каже пред камери, че тенът му е от родното Черноморие.

Засега предложението на „Патриотите“ да има ваучери за всички на първа линия в борбата с пандемията, които да почиват не само в държавните бази, удря на камък. Местата в държавните бази са около 15 000, а близо 13 700 души, работещи на първа линия, получиха по 1000 лв. Здравните работници ще отидат в почивни бази на Министерството на здравеопазването, полицаите – в тези на МВР, те и сега имат това право, този закон е абсурден, заяви лидерът на НФСБ Валери Симеонов. Така е – държавата премества едни пари от един джоб в друг. Виж, би имало смисъл, ако базата на Министерския съвет в Евксиноград например се отдели изцяло за хората от първа линия. Но едва ли…

А пчелите умират, хора, пчелите умират. Убиват ги отровите на земеделците и на никого това не пречи.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

На Източния фронт нищо ново

Post Syndicated from Станислав Додов original https://toest.bg/na-iztochniya-front-nishto-novo/

С края на епидемичната част от настоящата криза (или усещането за край – предстои да видим) три смели прогнози само отпреди месец вече са опровергани. Същественото от това опровергаване е не просто че експертите и анализаторите за пореден път сгрешиха, а че зад тези грешки стои повсеместно неразбиране как вървим към съвършената консолидация на един автократичен и насилнически режим.

Завръщането на държавата

Всичко, което се отваря и става достъпно в последната седмица като вид разхлабване на противоепидемичните мерки, е само това, което е ориентирано към печалба – съвсем недвусмислено и неприкрито, – защото явно икономиката трябва да се задвижи, без значение в какво състояние е обществото. Който се дразни, че в парка не може каквото може в заведението, отказва да види тази простичка зависимост. Но проблемът, който трябва да излезе на фокус, е далеч по-дълбок.

Мнозина – някои с надежда, някои в ужас – доскоро провиждаха как настоящата глобална криза очертава края на неолиберализма. Понятието „неолиберализъм“, за разлика от по-голямата част от света, у нас е табу вероятно защото нищо не описва доминиращия режим в България по-добре: заместване на всички държавни и обществени институции с пазарни механизми, съответно – измерване на абсолютно всичко според пазарната му стойност и потенциала му за увеличаване на печалбата. На ниво държавна политика, както е съвсем ясно най-малко от последната глобална финансова криза насам, това значи държавата активно да съдейства за подчиняването на всеки обществен сектор на пазарния принцип, като в хода на това социализира загубите от тези трансформации и приватизира печалбите.

Подобни системи имат и незаобиколима склонност към създаването на олигархия и сливане на държавна и корпоративна власт, защото по този начин се гарантират по-високи печалби. В този смисъл дали мерките за подкрепа на бизнеса в настоящата ситуация са били адекватни – зависи кого питаме: Домусчиев или местния хлебопроизводител например. Ясният отговор доказва и характера на режима на управление. А същият въпрос в социалната сфера е напълно излишен. Неслучайно вицепремиерът Томислав Дончев каза, че „темата не е дали да се оказва подкрепа за бизнеса, а как“, докато подобни изречения в социалното поле не бяха чути. За сметка на това разбрахме категорично за „маргиналите“ и че „не може за всички“.

Рядко се подчертава, че „не може за всички“ по същество значи „трябва за някои“.

За да затвърди, че неолиберализмът у нас не само не е в упадък, а е в период на вероятно безпрецедентно втвърдяване, Дончев посочи и морално-психическата му страна (без която той не би бил идеология) – че благоденствието ни е зависимо от моловете и консумацията. В изказването си Дончев е ясен, че моловете са не просто бизнес, а институция и затова могат да битуват с детските градини в едно изречение, посветено на обществените нужди. Ако някой има съмнения дали съществува такова животно като неолиберализъм и ако да, дали то вирее у нас, е добре да свери речниците тъкмо спрямо това изказване.

Така че държавата се завърна, да, както Иван Кръстев например настоя, но основно за да помогне още повече и специално на бизнеса – при това съвсем открито. В България поне със сигурност. И този път бяхме по̀ католици от папата, а докато се дивихме на социалните мерки в бастионите на богатия Запад, у нас лабораторията за тестване на практическите граници на неолибералната доктрина си работеше и продължава да работи на пълни обороти – и демонстрира отлични резултати. ДДС беше смъкнат, но експлицитно заради определен бизнес сектор, докато далеч по-спешни, включително данъчни социални мерки, бяха за пореден път унизително пренебрегнати въпреки обяснимото недоволство.

Добре е да се помни, че тенденцията в последните години е държавната хазна да се пълни все повече от косвени данъци и от данъка върху доходите и все по-малко – от печалбите на бизнеса. Въпросът действително е първо морален и идеологически, тоест какво общество искаме, и после има директно следствие върху икономиката – още повече вземане от бедните мнозинства, още по-малко от богатите малцинства, вследствие на което разширяване на ножицата на неравенствата в и без това първата по този показател страна в Европа и още по-малко приходи в бюджета, които да отидат за съответните критично важни сектори.

Независимо дали си даваме сметка, или не, тъкмо през данъчната справедливост се вижда какво общество правим – стои въпросът дали го искаме.

Кризата се яви перфектният мотив за още една несанкционирана стъпка, която доскоро се избягваше. Борисов правилно каза, че решението за ДДС е „политически риск“, но това касае цялото управление на ГЕРБ, и сигурно затова наскоро настоя, че трябва да сме благодарни как сме случили тъкмо на тях като управляващи. Дали рискът си е струвал, ще покаже или преизбирането на ГЕРБ, или някоя наистина катастрофална социална експлозия – към днешна дата и двете възможности изглеждат еднакво вероятни, но се изключват взаимно. Бедата е, че и двете могат да се случат в отсъствието на каквито и да е било нови идеи, но за това – по-надолу.

Завръщането на експертността

Някои сметнаха, че поради характера на тази криза, тоест пандемия, пряко застрашаваща живота на всеки от нас, доверието в експертността и професионализма се завръща, защото хората усещат колко зависими са от тях. И да, доверието в експертите се завърна, но само за да се срине повече и от преди. Дали поради непредвидимостта на стихията, дали поради неадекватна политика, или поради двете, шансът експертността да значи нещо беше бързо проигран.

Ако преди – поради всички добри причини за това – недоверието беше запазено изключително за анализаторите на обществените и политически събития (социолози, политолози и икономисти) и за тези, занимаващи се с технологията на добрата държава, сега вече то се разрасна незаличимо и спрямо тези, занимаващи се с „твърда наука“, особено в сферата на медицината и биологията. Развръзката е тъкмо обратна на прогнозата и това е закономерно.

У нас специален принос има двубоят „Мангъров–Мутафчийски“, който с помощта на съответните им клакьори от всякакъв тип стана отличният пример как доверието в държавата е неотделимо от доверието в експертността. Двата лагера са по същество лагер на тези, които искат, и лагер на тези, които не искат да се осланят на официалната власт, независимо от критичността на ситуацията. След като страстите в това дерби поутихнаха, закономерно беше на ринга да излязат по-широките и аморфни субекти на генерално вярващите в науката и рационалността срещу вярващите в конспирациите. Този вече обществен сблъсък е в момента на дневен ред, при това не само в България, но и в САЩ, Великобритания, Германия, Гърция, Румъния, тъкмо като свидетелство как експертността – но като знание и вяра в ценността му – е окончателно убита.

Защото действително не може да вярваш в рационалността, без да вярваш в държавата –

държавата не непременно като студена потисническа машина, а като организирано общество, което си излъчва институции, включително такива, които да се грижат за знанието – академията, изкуствата, журналистиката. Обратно, когато тези институции са системно смазвани с недофинансиране, хищническа конкуренция, оплитане в олигархични зависимости и непрестанна сензационност, тъкмо насред криза съвършената ирационалност и омраза към знанието няма как да не избият с все сила. Експертите са просто видимите пионки на тези процеси, движени действително само от това дали някой им вярва, или не.

Залогът е неописуемо висок. Пример: публичното доверие към медицинската експертност няма да възникне просто така, докато медицинските специалисти биват третирани по този начин от държавата дори в сегашния кризисен период – с унизително ниско заплащане и скандални условия на труд. Всичко това кореспондира съвършено с онези, които викат срещу ваксините пред парламента.

Нещо повече – обществената роля на експерта не е, както често се представя, да води. Неговата роля е да съветва при изпълнението на едно или друго действие и да предлага възможни действия. Отличителна черта в политическото поведение на управляващите вече дълго време е арогантното настояване, че винаги има само един ход на действие и той просто зависи от това дали те ще го предприемат. Това не е среда, в която експертността и каквото и да е доверие може да се появи, а напротив – белег е за консолидация на един автократичен режим.

Завръщането на солидарността

Според мнозина (сред които и аз самият до неотдавна) началната обществена реакция към кризата вещаеше и началото на едно по-солидарно общество. Сякаш за момент хората започнаха да се държат като граждани, които са способни да поемат нещата в свои ръце и не са напълно слети с решенията на властта – било то от подкрепяща, критична или безразлична позиция. Небивалата вълна на спонтанна самоорганизация в помощ на всякакви нуждаещи се и уязвими хора и общности беше действително обнадеждаваща в подобна посока.

Но бедата със солидарността, както с всяка друга подобна овехтяла ценност, на която почива демокрацията, е, че или важи винаги и за всички, особено когато трябва да бъдат подкрепени в трудни ситуации, или е просто празни приказки. И съответно – или се практикува като предизвикателство към всяка противостояща сила, била тя и самата държава, или е просто планински бриз. Подобно на знанието, ако не идва от известна споделеност и централизираност, ако не се вижда като ценност в общото ѝ практикуване, тя неизменно става избирателна в своето значение и приложение. И понеже тъкмо това е в крайна сметка случаят, не се наложи от устата на официалната власт – дори и като дума – солидарността да бъде произнесена, камо ли пък някак превърната в действия. Затова и към днешна дата е трудно да се каже

дали сме повече солидарни с ресторантьорите, по-малко солидарни с медицинските специалисти, или просто сме еднакво равнодушни към всички.

Но освен вече едногодишното равнодушие към борбите на медицинските специалисти (и дори на моменти откритата подкрепа за унижението им от страна на властите), безразличието към преживяваното от две други групи хора през изминалите седмици недвусмислено показва, че за завръщане на солидарността и дума не може да става.

През март медиите съобщиха за 200 000 души, завърнали се в България било поради прекратяване на работата, било поради търсене на някаква сигурност или подкрепа за близките им вкъщи. Скоро след това обаче външният министър обяви, че рязко са се увеличили въпросите на много от завърналите се как могат да се върнат обратно на работа в съответните страни. И каква беше реакцията на това, че някой преминава през особено тежка ситуация на опасно пътуване и несигурен труд? Взаимно следене дали завръщащите се са достатъчно дисциплинирани, и репликата „Ако не бяха тези, щяхме да се движим 20–30 на ден – тея ни привнесоха“ от страна на премиера.

Другата група са, разбира се, ромите.

Само преди месец Борисов ги наричаше нашите братя роми“, докато паралелно една вече завършено фашистка политика спрямо тях протича напълно невъзмутимо. Никой не разбра, но и не искаше да разбере има ли сериозни основания за поголовното затваряне специално на ромските квартали из цялата страна. Не стана ясно какви здравни и социални мерки се предприемат, за да може вече веднъж затворените хора да бъдат предпазени вместо оставени на стихията далеч от очите на мнозинството. Не избухна скандал за това, че те биват мерени отдалеч с дронове, а отскоро и пръскани отвисоко със самолет на фона на епична музика – действия, които могат да се свържат само с отглеждането на животни или с концентрационен лагер.

Никой не разбра за полицейското насилие, например във „Факултета“, и всички счетоха, че там хората просто са недисциплинирани и затова се бунтуват, та заслужават още бой. Както никой не разбра, че след Габрово явно вече е напълно възможно полицията да извършва погроми над ромски махали и да бие наред. И накрая, обяснимо, подробното и юридически издържано писмо, в което гражданска инициатива пита Радев, Борисов и Гешев дали управляващите от ВМРО са изобщо съвместими със закона като партия, не получи широка гласност.

Вероятно да се очаква солидарност в едно смазано от несигурност и страх общество е неоснователно. Но сякаш сме преминали и точката на равнодушието към ближния и единствената солидарност е тази със силния. Сякаш достатъчно други тенденции не помагат за това, но май и открито все повече хора предпочитат издигането на авторитарната държава, дори и произлязла от едно провалено по всички критерии управление. Това е, по същество, белег за пълно сдаване на властта от народа.

На Източния фронт нещо ново?

Както гласи известният цитат от „Капитализъм и свобода“ на Милтън Фридман, един от теоретиците на неолибералната доктрина, „само криза – истинска или въобразена – може да предизвика действителна промяна. Когато тази криза възникне, предприеманите действия зависят от идеите, които са на разположение наоколо“. Тъкмо в настоящата криза изглежда, че идеите на разположение в България са си едни и същи, доста хомогенни, и властта просто ги използва, за да укрепне още повече.

Трябва да се има предвид, че това беше първото извънредно положение, в което България се озовава от Втората световна война насам. Същото важи и за много страни в Европа, така че метафорите за настоящата криза като за „война“ (срещу „невидим враг“) са разбираеми. Политически в голяма част от света войната е една и съща и тя по същество е за укрепването чрез видоизменяне на неолибералната в отчетливо авторитарна власт. В този смисъл, противно на дълбоко провинциалния комплекс на българската публичност, има значение какво се случва в тази част на Европа, пък било то и като знак за съществените тенденции другаде.

Идеологическата обработка на хората е съвсем видима. Много пъти беше обръщано внимание, че ръководителят на Националния оперативен щаб се явява с униформа, но това е съществено не единствено самò по себе си, но и защото не беше в лекарска престилка. Лекарят полага грижи, военният командва.

Кабинетът не управлява кризата в името на населението, а управлява населението в името на кризата,

защото е наясно, че след серията си от драматични провали само така може да извлече трайна и значима печалба – за себе си като властници и за околните си олигарси. Оттук и заместването на извънредното положение с извънредна обстановка, в пълен разрез с конституционните и международните норми. Това е начин за удължаване на кризисното управление, който, макар и да не се съгласува с иначе чудесното справяне по собствените думи на правителството, ще позволи, както каза Борисов, „да не се стресират хората“ – да се чете „да свикват“.

Защото тъкмо където не се допускат разнообразни гласове и опозицията от всякакъв тип е съвършено умъртвена, където доминиращата идеология и механизми на властта не срещат никаква критична реакция и съпротива от гражданите – тъкмо там „ще трябва да се научим да живеем с вируса“ означава „ще се научите да живеете под нашето управление“. Едно участие на ГЕРБ в правителството и след идните избори, което засега изглежда съвсем вероятно, ще го докаже окончателно.

Анализаторите ще продължават да грешат, докато отказват да назовават нещата с истинските им имена и се опитват да привличат призраци от миналото. Показателно е, че гледаме и четем все по-ограничен набор от лица от все по-ограничени и монополизирани медии.

Ако има нещо ново, то е, че дори една истинска глобална криза не може да донесе нищо ново в България.

Защото паралелно с изоставянето на всякаква демократична претенция, нашата държава, нагазила чрез ГЕРБ с двата крака в неолибералното блато,  няма накъде другаде да върви, освен към увековечаване на своя режим. Крайно време е да видим колко опасно е това, и да се противопоставим активно – със слушане и даване на глас на безгласните, с насърчаване на идеите и на разнообразието, и на всяка сила, която може да раздвижи обществения живот и да създаде предпоставки за промяна.

В отсъствието на идеи и на пълноценна гражданска опозиция не е случайно, че единственото раздвижване идва от фашизоидни групировки с конспиративна програма като „Възраждане“, които се отличават от управляващите единствено по мащаба си и по това, че крещят: „Ние сме народът“ (което ГЕРБ нямат интерес да правят). Протестиращите на жълтите павета тези дни не са просто шепа хора с екстравагантни идеи, а обществото, което ще бъдем утре, ако не направим нищо.

Заглавна снимка: © Станислав Додов

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Горанов, чао! И сЪботажи

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-11-15-may-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Тази седмица не е под знака на COVID-19. Акциите на Васил Божков изместиха коронавируса от първата му позиция в дневния ни ред. Бизнесменът, който е обвинен у нас в 11 престъпления и е на свобода в Обединените арабски емирства, иска да си го върне на властта. Тя му взе хазартния бизнес и уникалната колекция от антики – и за броени дни от могъщ бос го сведе до изгнаник, който никога повече няма да си възстанови предишния статут. Лош съм бил, мафиот съм бил – на̀ ви сега! Мафията е пращала по куриер отрязани уши, пръсти, мъртва риба, писмо с куршум, а Божков праща акции на футболен отбор по куриер – и дава публичност на SMS-и.

Какво излиза от тях

Министърът на финансите на държава членка на ЕС разговаря чрез SMS-и с човек, „пропуснал“ да внесе 700 млн. лв. за 5 години, и му обещава да „инструктира“ шефа на комисия, която би трябвало да регулира и контролира бизнеса му. Това се разбира от скрийншота на чат между два айфона, в който единият събеседник фигурира като Vladi Goranov.

Шеф на Държавната комисия по хазарта (ДКХ) е „девойката“ Мария Филипова, оглавявала ДКХ между 8 февруари 2018 г. и 12 април 2019 г., а сега заместник-председател на Комисията за финансов надзор. Един от SMS-ите е датиран от този период, а друг – от времето, когато начело на ДХК е Александър Георгиев („Сашо“), освободил поста в началото на февруари т.г. ДКХ е същата тази комисия, чийто шеф и един от нейните членове са лични номинации на министъра на финансите, а през януари 2020 г. Горанов предложи да стане и едноличен орган.

Все пак SMS-ите не са снимка. Сега като тръгнат едни изявления – че са манипулирани, че не е сигурно кой е Vladi Goranov и пр. Дали обаче Божков няма и фотографии в архива си от компромати – как двамата седят на маса, не в кабинет в Министерството на финансите, и си говорят? Като онзи кадър на Горанов с Делян Пеевски…

Иначе същността на съобщенията от айфоните е ясна. „Комисията играе срещу нас. По твоя заповед или го прави на своя глава?“ „Дай указания, нали сме се разбрали!“ и слушкането на Vladi Goranov – за среща, за ценни указания, за каквото и да е. Но историята на политическите скандали в България помни далеч по-пиперливи компромати, като разговори на Бойко Борисов, Мирослав Найденов и прокурора Кокинов, на Ваньо Танов, вече покойник, на Симеон Дянков.

Горанов винаги измисля забавни извинения. За снимката с Пеевски, седнали само двамата на маса: „Оказахме се на едно и също място.“ За луксозния апартамент в затворен комплекс: „Живеем в апартамента на кръстника, защото земетресението от 2012 г. стресира децата.“ Сега какво ли ще каже… Отговорникът за приходите и дължимото към хазната заяви, че няма да коментира твърдения на лице с публични задължения от над 700 млн. лв. Божков може да блъфира и да няма други компромати срещу финансовия министър. Ами ако има – от срещата „след ските“ или кой знае, да са се „оказали“ на едно и също място… Горанов обаче може все пак да подаде оставка в знак на несъгласие с „политическото решение“ на Бойко Борисов за 9% ДДС за ресторантьорите. И никой няма да го пита повече за апартамента и хазартните връзки. Край на сЪботажите.

Но държавата също има своите инструменти, а и държи най-близките на Божков хора. Въпреки това за премиера Борисов ще стане още по-сложно. Менда Стоянова – финансов министър? Акциите на задлъжнелия с милиони футболен отбор „Левски“ ще се окажат най-малкият му проблем. Божков постъпи правилно, като ги прехвърли на бащата-на-бащиците-на-футбола. Сега Борисов е хем собственик, хем не е, а се налага да намери решение. За разлика от ромите, на които им прехвърлят дружества с милиони задължения, но хич не им пука. Акциите на „Левски“ са като косите на Апостола, рече баскетболният треньор Тити Папазов, първоначално нарочен от Божков за техен джиритар. (Да не се бърка с главатар.) Е, значи са музейна реликва от българския футбол – защото косите на Дякон Игнатий са такава.

Другото от седмицата

… не е много. След тримесечно прекъсване отново се появи новина за човек, чието име публиката беше забравила. Висшият съдебен съвет е получил чувствителни данни за съдия Андон Миталов, за когото държавният секретар на САЩ Майк Помпео обяви, че има забрана да влиза на територията на Съединените щати заради „корупционно поведение“. Според председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов САЩ не са изпращали до българските власти никакви конкретни данни за съдията, пуснал в Москва обвинен за шпионаж в полза на Русия.

Но едни други данни вече ще се получават редовно в българската данъчна администрация. За тях се бореше някогашният шеф на митниците в първия кабинет на Борисов – Ваньо Танов, но не получи подкрепа дори от финансовия министър Симеон Дянков. Десетина години по-късно се случи малко чудо – третият кабинет на Борисов предложи, а парламентът одобри по-засилен контрол над „Лукойл“. Какво значи това? Означава повече приходи от акцизи например, защото ще трябва за месец руската компания да лицензира шестте бази като отделни данъчни складове, които сега са един; да надгради системите им за видеонаблюдение и да постави повече измервателни уреди по нефтопровода, които ще подават данни към Агенция „Митници“.

И ако тази законодателна промяна заслужава хвала, друга една очаквано е обявена за дискриминационна. Квотите в супермаркетите, въведени от България за български стоки, са нарушение на европейското законодателство – и до месец да ги няма! Това казва Европейската комисия. Какво ще каже земеделската министърка Десислава Танева на едни близки до властта фирми за млечни продукти – си е неин проблем. Само да не им пише SMS-и.

Софийски улици се разтопиха и автомобили на стотици столичани се нацапаха с битум. Столичната община се прочу с калпави ремонти, а кметицата Фандъкова пак извади дежурното обяснение, че ще има санкция за извършителите на ремонта. Впрочем фирми, свързани с Божков, работят по проекти на Столичната община, а правеха и ремонти на уличната мрежа в столицата, на пътища и др. По съвпадение бизнесът на арестуваната негова… позната – Лиляна Деянова (ЛиЛана) – също е свързан с пътищата.

Иначе – отварят моловете. Очаквано, след като разрешиха на ресторантите, кафенетата, парковете и дори басейните да работят. Ген. Венцислав Мутафчийски сложи лятната военна униформа. Тити Папазов пак ще се разплаче. Обявен е конкурс за най-добър политически виц, първа награда – 25 години*. Съботажи.

Предпоследното изречение е съветски виц.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Борисов черпи. Дайте по едно

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/borisov-cherpi-dayte-po-edno/

Излегнати под евтини чадъри, българите хващат тен на „Какао Бийч“, смучат не-чак-толкова-скъпи коктейли – и всеки с българска книга в ръката. Едва ли премиерът Бойко Борисов си е представял точно тази картинка, когато обяви намаление от 20% на 9% ДДС и за ресторантьорите. Казвам „и“, защото сега хотелиерите са единствените с диференцирана ставка по ДДС от 9%. За да парира поне част от неизбежните упреци, Борисов – хайде, от него да мине – обяви и 9% ДДС за книгоиздаването. Духовна храна, каза. Така де, дето кебапчето и салатата, там и книгата.

Политическа безотговорност

Че решението е „политическо“ (по израза на Борисов), не беше трудно и сами да се досетим, ако вземем предвид размерите на неговата безотговорност. Намаление на ставка по ДДС – данъка, който осигурява над 40% от приходите в бюджета, не бива да се взема ad hoc, ако се съобразим с кризата от пандемията от COVID-19 и нейния удар върху икономиката. Според Борисов, който цитира „колегите от ГЕРБ“, от този ход бюджетът ще е на минус 150 млн. лв.

Първо, от кой бюджет ще е този минус – от настоящия или от този за 2021 г.?

Макар първоначално да се твърдеше, че промените на ДДС ще действат от 1 януари 2021 г., внесеният в петък законопроект предвижда да влязат в сила още от 1 юли т.г., със срок до края на 2021 г. Управляващите не изчакаха есента, когато им е времето на данъчните закони. Практиката е през септември правителството да обсъжда макрорамката на бюджета за догодина и промените в данъчното законодателство. А след внасянето на проекта в парламента – в края на октомври, с всичко това да се заемат и законодателите.

Там му е мястото и на „политическото решение“ на Бойко Борисов, когато летният сезон ще е минал, ефектът от действието на схемата „60/40“, удължена до края на юни, ще е отшумял, безработицата вероятно ще е в своя пик, размерът на използваните външни заеми ще е известен, спадът на потреблението и свиването на износа – също. Като цяло, наесен шоковете от кризата и икономическите последици в средносрочен план ще са далеч по-ясни и предвидими, в т.ч. и спадът на ДДС – за да се планират прецизно приходите и разходите на държавата за 2021 г., в които се включва и съществен разход като финансирането за терапията на болните от COVID-19 за догодина.

Към момента лечението на болните с коронавирус – независимо дали са плащали, или не здравните осигуровки – се поема от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). За около месец и половина за тази цел са изхарчени над 700 000 лв., съобщи нейният управител д-р Петко Салчев. Много или малко са те? Бюджетът на НЗОК за 2020 г. е близо 4,775 млрд. лв., така че става въпрос за приблизително 15% от разходите, направени за няма и два месеца (същевременно хоспитализираните стигнаха едва 389 на 10 май).

В опит да компенсира, Касата оряза първоначално с 25%, а вече и с 30% лимитите на болниците, но тази временна мярка едва ли може да стане практика. Частните болници приемат пациенти с COVID-19 само в краен случай – когато са запълнени местата в държавните и общинските здравни заведения. А председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров, който e и управител на една от големите частни болници – „Пълмед“, във всяка своя публична изява обяснява как НЗОК е само за здравноосигурените и лечението на болните с коронавирус не трябва да е за сметка на нейния бюджет.

Ще бъде ли в състояние държавата да гарантира, че догодина ще има – освен средства за обичайните хоспитализации, за лекарства и лични лекари, за които плаща НЗОК – и допълнителни милиарди, предназначени за лечение на COVID-19?

Бюджетът за 2019 г. беше актуализиран и вече е с дефицит от почти 3%, но бяха изразени опасения, че това едва ли ще е последната му актуализация. Тогава бе обявено, че се предвижда да бъдат събрани с около 2,5 млрд. лв. по-малко приходи от данъци и осигуровки. Този спад може да се окаже още по-голям в края на годината. Това означава, че ще са силно ограничени възможностите на бюджета да дотира НОИ и НЗОК както всяка година, за да се осигурят необходимите средства за пенсии и за здравеопазване.

Второ, което следва от първото

Всяко предложение за намаляване на ДДС дори с един процентен пункт би следвало да е придружено от разчети и бюджетен анализ, както и от прогноза за икономическата ситуация в глобален план. (За година на пандемия това означава и хипотеза за очакван край на рецесията.) Независимо дали се прави от управляващите, или от опозицията, такъв анализ следва да е разумният и отговорен подход. Според прогнозата на Европейската комисия българската икономика тази година ще се свие със 7,2%, а според Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) спадът ще е с 5%. Министерството на финансите показва завиден оптимизъм с мартенската си прогноза за едва 3% спад и 6,2% безработица през 2020-та, но със сигурност ще я коригира.

И в тези условия Борисов предлага намаление на ДДС за заведенията, които заедно с хотелиерския бизнес са сред най-сивите сектори. Забавно е, че Борисов и Валери Симеонов от партньорите „Обединени патриоти“ твърдят, че секторът ще се изсветли след този подарък и в него ще се плащат осигуровки и по-високи заплати. Към момента освен тези политически побратими не се е намерил икономически експерт, който да потвърди, че това ще стане – или че намалението ще е стимул за потреблението и намаляването на крайните цени.

Трето, измамите с ДДС

и административният капацитет. След февруарската мисия на екип на Международния валутен фонд в България, от финансовата институция препоръчаха по-добра събираемост на ДДС. Независимо от хвалебствията на министъра на финансите Владислав Горанов и цялото Бойко-Борисово воинство, проблемите остават, в т.ч. и с веригите за ДДС. В миналогодишния си доклад Европейската комисия обяви, че разликата между очакваните приходи и реално събраните от ДДС в България е 625 млн. евро за 2017 г., или близо 1,22 млрд. лв. Този резултат поставя страната малко над средното ниво на несъбран ДДС в Европейския съюз, с 11,8% от общо дължимия данък.

Осъществи ли се обаче „черпнята“ на Борисов, измамите ще се увеличат, а наличният административен капацитет едва ли ще успее да противодейства. Освен това диференцираните ставки са по-трудни за администриране. Представете си ситуация, при която един ресторантьор купува хранителни продукти с 20% ДДС, а ги пуска с 9% – какво възстановяване на ДДС ще настане… Но юристи смятат, че по-ниската ставка може да има и изсветляващ ефект върху сектора, както се е получило в други европейски страни. Те обаче обръщат внимание, че в тези държави действат и по-ниски ставки за храните. „Посещението на ресторант не е от първа необходимост. Когато в държава, в която 30% от населението е бедно, и тези хора купуват основни храни с 20% ДДС, да намалиш ставката за едно луксозно потребление, си е щедър подарък“, отбелязва известен столичен адвокат, пожелал да остане неназован. Според него е важно да се проследи дали една част от настоящите хранителни магазини, които предлагат и сандвичи и др. ястия, няма да се пререгистрират като заведения заради по-ниската ставка.

Кръчмарската държава

Ресторантите и заведенията са част от сектора на услугите, който е най-лошо пострадал от кризата. Според ЕБВР техният дял в българския БВП е 25%, а делът на туризма – 10%. Заедно с това обаче кръчмите и туризмът имат лоша слава от времената на Прехода като „мутренска икономика“ и както казахме – на един от най-сивите сектори.

През годините нито една власт (в т.ч. и трите кабинета на Борисов) не се потруди да извади скритите обороти в тези сектори, да накара работодателите да плащат по-нормални заплати на заетите, нито пък да провери произхода на парите, бетонирали Черноморието. Част от тези пари са от корупция, наркотици, „горещи пари“ от бившите съветски републики – и с тях бяха изградени хотели и заведения. Те определят облика на Черноморието: предимно за масов туризъм и алкохолни турове, въпреки усилията на отделни хотели и вериги да установят добри практики. Не само министърката на туризма Николина Ангелкова, но и предшествениците ѝ не успяха да изградят и наложат туристически бранд на България.

Качеството на храната в заведенията няма как да се повиши от намалената ставка по ДДС – то зависи основно от готвачите в кухнята и качеството на продуктите.

„Борисов искаше да успокои ресторантьорите, които готвеха протест“, коментира по БНР бившият депутат от Реформаторския блок Мартин Димитров. Очаквано заваляха критики и искания и от други браншове. Бойко Борисов спомена нещо за печелене на избори, когато обясняваше, че има несъгласни с него – като финансовия министър. И какво – да не би Асоциацията на заведенията в България и Българската хотелиерска и ресторантьорска организация да са обещали да връщат ДДС на ГЕРБ?

Заглавна снимка: Christine Jou

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

ДДС и новите страхове на началника

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/dds-i-novite-strahove-na-nachalnika/

България е парламентарна република, но всичко в нея се върти около премиера и зависи от неговата воля, променливи настроения и решения. Той е „началник“ (термин от соца, който очевидно му допада) на министрите, на депутатите от ГЕРБ и на цялата си партия. Но всъщност се изживява като началник на всички ни. А над себе си признава само още един началник – този, когото щом спомене, поглежда нагоре и се прекръства.

Преди няколко дни Борисов обяви с типичния си безапелационен маниер, че ще намали ДДС ставката от 20 на 9% за ресторантьорския бизнес, тъй като заедно с хотелиерския са най-пострадали от двумесечното извънредно положение. Това стана след проведени от него срещи с представители на двата бранша, на които адвокатства малкият коалиционен партньор в кабинета в лицето на Валери Симеонов. А мярката бе обявена като

антикризисна, но политически рискова.

Малко по-късно премиерът заяви, че ще настоява книгите и свързаните с духовната храна дейности също да бъдат с 9% ДДС. „Отдавна го обмисляме това, сега имаме възможност да го направим с един законопроект. Така ще опаковаме храната на хората. И едното е храна, и другото – духовна“, обясни образно в привичната си стилистика Бойко Борисов.

Демек купуваме си една торба книги и отиваме да ги прочетем на спокойствие в някой луксозен хотел край морето. Денем четем – я изтегнати на плажа под сянката на чадъра, я в прохладата на стаята си, а вечер се развличаме в някой от многобройните барове. Хубаво де, ама това е за баровците, макар че те не си падат много по четенето. Не е за простолюдието, което господин премиерът презира, въпреки че понякога слиза от джипа си за някоя и друга снимка и лакърдия.

Решението си Борисов обяви въпреки несъгласието на Владислав Горанов, който през февруари обяви публично, че докато той е финансов министър, ДДС-то няма да се намалява. Против 9-процентната ставка се обявиха и Менда Стоянова – председателка на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, и вицепремиерът Томислав Дончев, който припомни, че в програмата на правителството е записано, че данъци няма да се променят нито нагоре, нито надолу. И не виждал причина за подобни промени. Премиерът видимо не се трогна от опонентите си, припомни им кой е началникът и какъв е техният възможен избор.

„Аз имам да споделям с партията. Тя се явява на избори“,

ясно посочи мотивите си Борисов, който неведнъж уверява публиката, че след този мандат ще се занимава само с партията си. Но тя, според плановете му, трябва да продължи да управлява, а за това ще трябва да спечели парламентарните избори догодина. И какъв по-хубав предизборен ход от това да даде рамо на един бизнес, който после ще му се отблагодари щедро. Само че всеки би трябвало да е забелязал клопката: по-ниската ставка на ДДС за ресторантьорския бранш се въвежда временно (до края на следващата година) и с условието, че ако постъпленията в бюджета намалеят, антикризисната мярка ще бъде отменена. И какво от това, нали изборите ще са минали, а подкрепата – вече получена?!

Премиерът е толкова циничен в намеренията си и толкова самоуверен, че дори не прави опити да ги прикрие. Затова неговият бивш финансов министър Симеон Дянков реагира на решението му с коментар, че намаляването на ДДС върху услугите в заведенията няма да подпомогне туризма, а парите ще отидат при богатите собственици на големи туристически заведения. Николай Василев, бивш вицепремиер и министър в две правителства на България, също не очаква резултат от тази мярка и силно се съмнява в ефекта ѝ върху събираемостта на данъците в ситуация на пандемия, когато няма туризъм. „Намаляването на ДДС за заведенията ще доведе до големи злоупотреби, особено при вноса на стоки“, прогнозира икономистът.

И без да разбира от данъчно законодателство, човек може да се досети, че нито цените в ресторанти, барове и кафенета ще паднат, нито качеството на услугите ще се подобри, нито секторът ще изсветлее, както се кълнат неговите представители. А дори и да повишат заплащането на персонала в бранша, работодателите едва ли ще започнат да осигуряват наетите от тях лица върху реалните им заплати. От това ще продължават да губят и работниците, и държавата.

По различен начин ще се отрази намаляването на ДДС върху производството и продажбата на книги.

Новата ставка няма да доведе до намаляване на цените на книгите, които и без това не са високи, въпреки все още битуващото убеждение у някои българи, че е нормално една книга да е по-евтина от килограм сирене например. Но намаляването на ДДС ще осигури по-добро качество на книжния пазар във всяко отношение – превод, редактиране, корекция, оформление, печат и т.н.

За разлика от България, намаляването на ДДС върху книгите е въведено отдавна в държавите членки на ЕС. В повечето от тях върху хартиените книги този косвен данък варира между нула и седем процента. Например в Испания и Италия той е 4%, в Румъния е 5%, а в Гърция – 6%. Само Дания е пред нас. Там косвеният данък е 25%, но се връща в издателския сектор под формата на субсидии за авторите. А за вестници и списания, които излизат повече от веднъж месечно, данъкът е нула процента.

Стандартната ставка на ДДС в страните от ЕС варира от 17% в Люксембург до 27% в Унгария, диференцираните ставки са между  5 и 18%, а силно намалените – от 2,1 до 4,8%.

Намалени данъчни ставки на ДДС има и за различни сектори.

Например във Великобритания ДДС върху електричеството е 5%, а за лекарствата с рецепта, обществения транспорт, книгите, вестниците и детските дрехи има нулева ставка. В Германия ДДС за хранителните продукти е 7 на сто; в Унгария данъкът върху храните, лекарствата, книгите и интернет е 5%; в Гърция с 6% са обложени храните, лекарствата, книгите и билетите за театър; и Румъния намали през миналата година ставката за храни, лекарства и протези на 9%, а за книги и учебници – на 5%.

В България досега няма диференцирани ставки за ДДС, с изключение на тази за туризма. А бюджетът ни се пълни от косвени данъци – ДДС и акцизи, което, разбира се, натоварва най-бедните. През 2019 г. данъчните приходи в бюджета са нараснали с 9,4% до 35,3 млрд. лв., като почти една трета от тях – 11 млрд. лв. – са от ДДС. В същото време чрез ДДС измами, реализирани по различни схеми – основно чрез укриване на данъчни задължения и „източване“ на ДДС с фиктивни сделки – са ощетили през годините държавния бюджет с милиарди левове.

Ощетена е не само българската хазна. Според проучване на ЕК през 2017 г. държавите от ЕС не са събрали 137 млрд. евро приходи от ДДС. Затова премиерът на Полша Матеуш Моравецки призова в интервю пред испанския „Ел Мундо“ ЕС веднъж завинаги да започне наистина да се бори срещу мафията от измамници с ДДС, срещу данъчните убежища и укриването на данъци.

Борисов, който често обича да облъчва от телевизора публиката с реплики от рода на „дал съм ви“, „построил съм ви“, „направил съм ви“, не само че нищо не ни е дал, но с данъчната политика на своето управление продължава да натоварва бедните за сметка на богатите.

Така в държавата с най-ниските заплати и пенсии в ЕС, вкл. и на Балканите, населението плаща едни от най-високите цени за храни и лекарства,

а хората умират, защото нямат пари да платят скъпо струващо лечение в чужбина и се надяват на дарения, докато държавата цинично им е обърнала гръб. И както се оказа, на практика държавният бюджет дори печели от здравеопазването, вместо да го дотира. И докато в хазната ни годишно постъпват около 400 млн. лв. от ДДС върху медикаментите, в някои страни от клуба на богатите в ЕС безплатни лекарства получават както децата до 18-годишна възраст, така и хората над шейсет.

Лявата опозиция в парламента през последните две години четири пъти предлага намаляване на ставките на ДДС върху лекарствата и храните в рамките на годишните бюджети и актуализациите им, но всички нейни предложения бяха отхвърляни от мнозинството. Подобни идеи имаше и от страна на ДПС, а депутатът Делян Пеевски влизаше в Народното събрание единствено в случаите, когато трябваше да обяви една или друга своя законодателна инициатива.

Без да е хунта, както нарича управлението на ГЕРБ и Борисов един от неговите критици от средите на олигарсите, то е лишено от всякаква социална чувствителност и емпатия и се подхранва от корумпирана хранителна среда. А изборът на Йордан Цонев за председател на парламентарната комисия за контрол на изразходваните средства за справяне с епидемията от COVID-19 само потвърждава опасенията на европейската главна прокурорка Лаура Кьовеши, че с обещаните големи суми от европейските фондове в помощ на засегнатите държави ще бъде злоупотребено.

В условията на пандемия социолозите измерват покачване на доверието към Борисов и твърдят, че неговото управление все още остава безалтернативно. Но експерти и представители на извънпарламентарната десница говорят за пълна безидейност в справянето с кризата, а Борисов, по думите на Христо Иванов, се държи като сватбар слухар. Само че дори и не си представя новия свят, в който навлизаме. А задаващата се икономическа криза в глобален мащаб ще промени безусловно света, в т.ч. и политически. Борисов явно все още не осмисля това, но го усеща с кожата си. И се страхува, и то как само.

Заглавна снимка: Arno Mikkor

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.