Tag Archives: Политика

Двойното дъно на властовите привилегии

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/dvoynoto-duno-na-vlastovite-privilegii/

Премиерът на България реши, че е добре властта отново да има своя болница.

И то само година след като поиска болница „Лозенец“ да не се нарича правителствена, защото това го дразнело. Да, но раздразнението му явно вече е преминало и той е размислил – видите ли, било напълно в реда на нещата здравето на най-важните хора в държавата да бъде отново в специален режим на обгрижване. Но въпросното действие трябва да бъде законово регламентирано и съответно финансирано. Затова в бъдеще лечебното заведение за властта ще се определя от Министерския съвет по предложение на здравния министър и ще получава допълнително финансиране от държавата. Но ще бъде от списъка на държавните болници.

Дали „Лозенец“, която неуспешно искаха да превърнат в детска болница, ще си върне статута на правителствена, или ще изберат друга – Военномедицинската академия например, няма особено значение. Проблемът не е коя болница ще бъде избрана, нито дори в това, че държавата ще налива допълнително пари в нея, освен средствата от НЗОК, за да осигури комфорт и високоспециализирана медицинска помощ за висшия ешелон на властта.

Проблемът е, че държавният и политически елит намира това за нормално, а гражданите – за омерзително.

Съвсем пресен е случаят с контузията на Цвета Караянчева по време на пътен инцидент – заради счупена ключица председателката на Народното събрание бе транспортирана до столицата с правителствения хеликоптер, сякаш е душа беряла. Тези хора – от президента и премиера до останалите надолу в йерархията на привилегированите – имат всички възможности да се лекуват, като изберат най-добрата болница, специалисти и медикаменти. И не само у нас. Но това не им стига. Те искат да бъдат едва ли не кастово отделени от „простолюдието“.

В същото време всяка година стотици деца умират от различни редки и тежки заболявания, защото родителите им нямат средства да ги лекуват в чужбина; стотици хора угасват с надежда да получат шанс за живот чрез трансплантация на органи; домове за деца и възрастни с умствени увреждания приличат на концлагери; болници източват касата със скъпи медикаменти, а цените на някои от тях са по-високи, отколкото в други страни по света. Затова приходите на участниците във фармацевтичния пазар от публичния и частния сектор в България достигат милиарди левове (през 2017 г. само продажбите на лекарства по цени на едро, без аптечните надценки от около 15–20%, възлизат на 3,164 млрд. лв.), а разходите за фармацевтични продукти и изделия у нас са 43% от публичните средства за здравеопазване – доста над средното за Европейския съюз.

Хората от властта винаги са получавали специално внимание и грижи не само в правителствената болница. Но такова лечение може да има и всеки простосмъртен, който може да си го плати. Защото здравеопазването в България е превърнато със закон в търговска дейност и никой, поне на този етап, не възнамерява да промени това положение, независимо от недоволството и на пациентите, и на голяма част от лекарското съсловие. Нещо повече – в дните между Коледа и Нова година Министерският съвет е приел поправки, които след гласуването им в парламента ще узаконят доплащанията за болнично лечение. Така ще свалят и последните кожи на недоубитите от болести пациенти.

И понеже разговорът е за привилегиите на властта, особено внимание заслужава „забележителният“ проект на ДПС за промени в Закона за Националната служба по охрана (НСО).

Поправките предвиждат началникът на службата да предлага нови имена в ограничения списък на лицата, които могат да бъдат пазени от държавата, а министърът на финансите да разпише тарифа, по която клиентите на НСО да заплащат охраната си. Тоест сме свидетели на опит да се наложи моделът на публично-частно партньорство в специфичната и важна сфера на националната сигурност.

В края на миналата година бригаден генерал Красимир Станчев, шеф на НСО, също постави въпроса за необходимостта от промени в закона, приет само преди пет години, и посочи, че много от подчинените му служители са демотивирани и обезкуражени – заради възнагражденията, материално-техническото осигуряване и липсата на достатъчно обществена подкрепа за работата им.

Истина е, че НСО не се ползва с високо обществено доверие, въпреки добрите оценки, които службата получава за обезпечаването на сигурността по време на посещения в страната – например това на папата или на държавните глави по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Но за това си има причини. Гражданите нямат информация за качеството на кадрите, за техния функционален капацитет и култура и единствените случаи, в които вижда резултатите от работата им, са множеството инциденти по пътищата, които никога не са по вина на държавните охранители. Тяхното арогантно поведение, използваната често без причина звукова и светлинна сигнализация на автомобилите на НСО, притискането и безцеремонното отнемане на предимствата на останалите участници в движението – всичко това създава негативни нагласи на хората към охранителите на властта.

Но най-голямо недоумение и възмущение предизвиква държавната охрана на Ахмед Доган и Делян Пеевски.

Мотивите, че посегателството спрямо тях като лица, свързани с националната сигурност, би подронило, отслабило или създало затруднения на властта, са описани в разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната служба за охрана. Въпроси за това кой застрашава живота и сигурността на двамата поставят не само гражданите, но и представители на управляващите, като Валери Симеонов. Само че междуведомствената комисия, която решава кои извън определените от закона лица имат право на охрана, не отговори напълно на въпросите на вече бившия вицепремиер. Тя посочи само, че охраната на почетния председател на ДПС датира от 2009 г. Всяка друга информация „би улеснила планирането или извършването на опити за терористични действия или друго посегателство“, се казва в отговора на НСО.

В обществената дискусия сега се включиха и президентът Румен Радев, и бившият шеф на службата ген. Димитър Владимиров – и двамата изразиха категорично мнение, че Ахмед Доган и Делян Пеевски не трябва да имат държавна охрана. Защо тогава управляващите нагнетяват допълнително напрежение и недоволство срещу себе си, като разрешават НСО да охранява един от най-спорните политици на Прехода, както и най-одиозния депутат в Народното събрание? Защо освен частните им охранители, и държавата е впрегнала ресурс да не падне и косъм от главите им? Най-баналният и най-лесен отговор, внушаван и от почетния председател на ДПС, е, че тази прекомерна защита е свързана със запазването на етническия мир в страната, чийто гарант се явява той.

Но Пеевски? Гарант на какво е той и как евентуално посегателство срещу него би застрашило националната ни сигурност?

И дали това не доказва подозренията, че Ахмед Доган и Делян Пеевски са част от руската резидентура в България, която изигра важна роля в прехвърлянето на властта и промяната на собствеността у нас след падането на комунистическия режим?

В началото на Прехода тази резидентура заедно с Държавна сигурност съдейства националното ни богатство да премине в ръцете на няколко десетки комунистически фамилии, а процесът бе съпроводен от кървави показни убийства, включително и политически. А чрез масовата приватизация част от руските активи у нас бяха прехвърлени в компании, управлявани от български мениджъри. Според доклад на Центъра за изследване на демокрацията делът на руските инвестиции в България към 2014 г. е около 10% – инвестиции в стратегически компании, като големите рафинерии, мрежите за продажби и разпространение на горива, газопреносните мрежи и газохранилища и телекомуникационни дружества, тоест говорим за управлението на милиарди левове.

За прокарване на своите геополитически интереси в България резидентурата на Москва не можеше да заложи само на БСП. Затова създаде ДПС като пета колона у нас и като балансьор в българския политически живот. А освен това във всеки момент може да извади етническата карта и да предизвика политическа и управленска криза.

Покушението срещу Ахмед Доган с пистолета играчка бе повод той да бъде отстранен като лидер на ДПС заради изхабяването му и загубата на влияние сред турско-мюсюлманския електорат. А властовият център в партията се премести към офисите на Делян Пеевски, който започна да я управлява като корпорация дори и по време на избори. Задкулисието се погрижи да запази ореола на Доган като философ и политик, който не се занимава със злободневните теми, а прогнозира дългосрочно. Затова всяка година в речите му се вторачват и ги коментират доксан-докус анализатори, политолози и журналисти. Заедно с това почетният председател на ДПС получи и апетитни порции от държавната пица, за която преди години се хвалеше, че раздава.

Доган и Пеевски са видимата част от паралелната власт, която става все по-силна от официалната.

Господарите им очакват от тях да им осигуряват свежи капитали от държавния бюджет и европейските фондове – чрез обществени поръчки, в които участват техни фирми; чрез подаръци от държавата като десетките милиони, които взема тецът на Доган за т.нар. „студен резерв“; чрез големи енергийни проекти и т.н.

За миналото и настоящето на Доган и Пеевски знаят и в Европа, и в САЩ, и в Турция. Неслучайно Турция наложи забрана за влизане на двамата в страната заради заетата от тях „проруска“ позиция, след като Анкара свали руски изтребител, навлязъл във въздушното ѝ пространство. Това бе само поводът, а всъщност Ердоган предприе този ход тъкмо заради зависимостта на Доган и Пеевски от Москва и връзките им с олигархичния руски капитал, който се опита чрез контрабандата на цигари в Турция да разпростре пипалата си и там.

Ето затова Борисов ще пази Доган и Пеевски. И не атентати срещу тях ще разклатят националната ни сигурност, а ако бъде успешен опитът им да овладеят НСО чрез предлаганите от ДПС поправки в закона. Тогава всеки може да се досети какви възможности ще отвори това пред руската резидентура, която води хибридна война от години в България. И далеч не само в България.

Заглавна снимка: Стопкадър от видео на Николай Стайков от 2013 г. 

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

И потекоха реки от кръв

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-13-17-january-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Тази седмица в България започна по Достоевски – така и завърши.

Прокуратурата разкри подробности около убийството на 18-годишната Андреа от село Галиче,

открита изнасилена и с прерязано гърло в двора на бедна неизмазана къща, която е родният ѝ дом. „Много жестоко убийство на млад човек по подбуди, които по-скоро са присъщи на животни, а не на хората. Те са на много ниско ниво на човешките потребности“, заяви министърът на вътрешните работи Младен Маринов по повод извършителя – 17-годишен съсед на момичето, завършил само първи клас.

Министърът се е объркал. Да се говори за „зверската“ жестокост на човек е страшно несправедливо и обидно за животните, казва Достоевски. „Звярът никога не може да бъде така жесток като човека, така артистично, така художествено жесток“, пише той в „Братя Карамазови“. Добре е министърът на вътрешните работи да чете Достоевски, макар и този автор да не е сред препоръчаната от премиера Борисов литература.

След изнесеното от прокуратурата медиите убиха Андреа още няколко пъти – със заглавия и още подробности. Кръвта ѝ изтичаше от телевизии, вестници и сайтове като в криминале на Тарантино. Колко жалко, че не могат да излъчат самото убийство – не от срам, просто не разполагат със запис.

Взрив във Варна прекъсна червената река. 66-годишен бивш военен и бивш полицай, уволнен заради корупция, взриви панелка в кв. „Владислав Варненчик“

– и така остави без покрив над 30 семейства, тъй като експлозията направи жилищата им негодни за обитаване. За взрива е използвал бензин и пропан-бутан, с което уби невинен човек. Самият той се оказа едната от двете жертви, открити сред останките. Взривът е отмъщението му към жената, която е малтретирал през 24-те години съвместен живот – побоища, психически тормоз, заплахи за убийство. Подпалил е апартамента ѝ – и сам е изгорял в него, докато тя е намерила временно убежище в кризисен център.

Може да звучи по руски, като у Бердяев: „Жената е само вътрешната трагедия на мъжа“, но у нас новината отеква като още един служител на правоохранителните органи, насилник у дома – завършил живота си с поредно насилие над невинни. Защото често от тези среди са мъжете, посегнали на най-близките си – на жени, отказали връзка или решили да ги напуснат. Явно в МВР има някакъв особен метод на подбор, но понеже във Варна няма прерязано гърло, министърът на вътрешните работи не говори за „зверски подбуди“.

Човекът е деспот по природа и му харесва да е мъчител, казва Достоевски. А какво казва Институтът по психология на МВР? Май е време да се заеме с насилниците от системата – достатъчно е да преброим колко от тях в последните десет години убиха жени, семействата си, себе си.

Пожарите продължиха – този път не с експлозия, а с подпалване на родната къща в Ихтиман на известна българска адвокатка.

Ирена Савова е свързана с ключови дела – защитаваше бившата зам.-кметица на столичния район „Младост“ Биляна Петрова, както и бившия председател на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, нашумял с тефтерчето си; тя представлява държавата и по делата за т.нар. „царски имоти“ и е адвокат на осъдената районна кметица на „Младост“ Десислава Иванчева по делото ѝ в Страсбург.

Преди време неизвестни бяха разлепили некролози с лика ѝ, а в колата ѝ бяха открити проследяващи устройства. Вместо да издирят тези, които я заплашват, прокуратурата и полицията не направиха нищо. „Защо институции допускат да се случва поредица събития с адвокати, които заради изпълнение на служебните си задължения търпят толкова много страдания“, запита Савова по bTV. В нейна подкрепа гневно реагираха от Висшия адвокатски съвет, Софийската адвокатска колегия, Българския хелзинкски комитет. В отворено писмо до главния прокурор директорът на правната програма на БХК адвокат Адела Качаунова го призова да извърши „срочна проверка“ по всички преписки, отнасящи се до инцидентите с адвокат Савова.

Хора като нея би трябвало да пази Националната служба за охрана (НСО), вместо години наред да охранява Ахмед Доган и Делян Пеевски

и да засекретява както причините за тази… „належаща нужда“, така и колко струва тя на данъкоплатците. Сега от ДПС предлагат законопроект – да се плаща за тия услуги по тарифа, утвърдена от министъра на финансите, ама да се вършат под егидата на НСО. Причината е, че правомощията на НСО са много по-големи от тези на частните гардове, които наброяват близо 200 000 – могат да отцепват охраняема зона в близост до охраняемия обект, могат да искат съдействие от „баретите“ – Специализирания отряд за борба с тероризма; могат да извършват обиски и да упражняват сила, включително и с шокови куршуми, електрошокови палки, химически вещества и дори бронирани машини. Нищо от това обикновен гард не може да направи, така че колкото и да си плащат Доган и Пеевски, все ще е малко за услугите на НСО.

Не е добре НСО да се бърка с частна фирма, каза по този повод президентът Радев. Не е, особено след като не достигат пари и ресурси на МВР, за да охранява по-добре сигурността в селата. А там освен лумпени и деградирали от български произход има и от чуждестранен. Като един 63-годишен французин, задържан за блудство с три деца в село Царичино. Миналата есен педофил от Германия бе открит в сливенско гето в компанията на малолетни.

И за да се сгъстят още повече боите, тази седмица проговори жертва на Валиумния изнасилвач –

нидерландец, обвинен в брутално изнасилване на 32-годишна българка по Коледа. Жената е лежала в болница след случилото се заради тежки травми. Оказа се, че има и втора жертва на 38-годишния Йохан-Фредерик Стелингверф – унгарка, насилена два дни преди българката пак в апартамента, който той държал в София. Чак сега прокуратурата поиска задържане под стража, след като за първото насилване бе пуснат под домашен арест.

Подобна мярка за неотклонение бе отказана обаче на бившия вече министър на околната среда и водите Нено Димов.

Апелативният специализиран съд го остави окончателно в ареста по обвинение в умишлена безстопанственост заради водната криза в Перник. Вицепремиерът Красимир Каракачанов, от чиято ВМРО квота е излъчен Димов, все така твърди, че той е „изкупителна жертва“ заради „проблеми, натрупани с десетилетия“. Хайде сега, ами че последното десетилетие управлява Бойко Борисов – тъй че Нено Димов е „козел отпущения“ на несвършеното от Борисов.

Но само с един курбан няма да се размине. В третото си и последно правителство на Борисов ще му се наложи да преживее куп сътресения, каквито не е и помирисвал в първите две.

Перник, който е на драстичен воден режим от ноември, бе сериозно обгазен със серен диоксид не за първи път.

Причината е местната топлофикация, която гори въглища. При всяко предишно обгазяване екоминистър Нено Димов и бившата вече кметица от ГЕРБ д-р Вяра Церовска отричаха това да е ТЕЦ „Република“ на Христо Ковачки и търсеха помощ от МВР, ДАНС и прочие ведомства, за да установят кой трови въздуха. По същия начин криеха от хората и водната криза.

По същия начин и Борисов манкира и не иска да каже публично кога България ще се откаже от въглищните централи, осигуряващи 42% от енергията в страната.

Няма да посмее в свой мандат, известен е страхът му от протести и склонността към съглашателство. Германия вече заяви, че ще го направи до 2038 г.

Според медийни публикации България няма да осигурява подкрепа на тецовете на въглища след 2025 г. Дотогава серният диоксид все така ще замърсява въздуха в Перник и Стара Загора, а държавата ще трябва да проектира алтернативна заетост за над двайсетте хиляди, заети в добива на въглища и в тецовете. Съвсем ясно е, че няма да се справи – такава не осигуриха няколко предишни правителства за работещите в добива на оловно-цинкова руда и на уран, закрит през 1992 г.

България ще получи 458 млн. евро от Фонда за справедлив преход на ЕС, който предвижда помощ за страните да се откажат постепенно от промишлените сектори с най-големи въглеродни емисии. За Полша, където заетостта в добива на въглища е най-голяма, е предвиден най-големият дял – 2 милиарда евро, или 27% от помощите.

Сумата за България не е малка, но основната грижа все пак е на изпълнителната власт. Ако не се вземат мерки, и без това закъснели, огнищата на социално напрежение в България ще изгорят нечия политическа кариера. А протестите на миньорите няма да са кротки като на обезводнените перничани.

И за последно Достоевски. Човек търси не толкова Бога, колкото чудеса. Чудеса няма.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Ревизоро в годината на Плъха

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/revizoro-v-godinata-na-pluha/

… И какво, ако прясно избраният министър на околната среда и водите не е експерт в областта – важно е кого не трябва да закача премиерът Борисов. А с това Емил Димитров Симеонов, брандирал се с прякора Ревизоро, е съвсем наясно.

Там, откъдето е тръгнал – Движение „Гергьовден“, са такива, знаещи. От известно време Ревизоро е паркирал във ВМРО, от чието име е втори мандат депутат от Шуменския избирателен район. Но все пак „Гергьовден“ и ВМРО бяха партньори и за изборите през 2001 г., и в КТБ коалицията „България без цензура“ през 2014 г. – заедно с едни земеделци за пълнеж. Това е друго качество на „гергьовденци“ – флуидни са. Ако в началото вървяха заедно със Слави Трифонов, днес си партнират с ГЕРБ за избори.

Димитров надделя над други две кандидатури на ВМРО –

на зам.-председателя на партията Искрен Веселинов, лидер на парламентарната група на „Обединените патриоти“, и на настоящия зам.-министър на екологията и водите Николай Кънчев. Според парламентарни слухове Веселинов е бил отхвърлен, тъй като на негово място е щял да влезе човек на „Атака“ от листата на „Патриотите“, а партията на Волен Сидеров сега е извън парламентарната група, макар и във властта. Кънчев, също кадър на ВМРО, който никога преди това не е работил в сферата на екологията, отговаря за управлението на отпадъците, а МВР в момента води разследване за вноса на боклуци от Италия – бизнес, в който участва и мафията. Оказа се, че Кънчев разписал вноса на ония 25 тона отпадъци, складирани в Плевен.

Потвърждава се практиката да се използват коалиционни партньори за ракета носител на кандидати за министри, зад които стоят надпартийни обръчи и интереси – както беше случаят с Нено Димов, чиито корени не са от ВМРО, и министъра на икономиката Емил Караниколов, номиниран от… „Атака“. Така при евентуален публичен фал коалиционният партньор обира негативите – заедно с дежурното оправдание за „политическото лице“.

„Политическо лице“

Този израз от политическата лексика, камуфлажна по своето естество, е един от най-безсрамно откровените. Той е не просто снизхождение, а оправдателна присъда за всичко, което смята и предстои да извърши новият министър. Той е „лицето“ на всичко, което обществото не вижда и което „приятелските медии“ и завладени институции не позволяват да вижда: задкулисните договорки, коалиционните споразумявания, „услугите“, офшорните сметки, назначенията на „калинки“.

За разлика от много други „политически лица“, които са управлявали – в т.ч. и от предшественика си Нено Димов, Емил Димитров притежава едно важно умение (освен че е добър игралец на народни танци) – комуникативен е. Също като Бойко Борисов, и при него не е важно какво прави, а какво ни говори, че прави. Не защото е ходил на курсове по креативна комуникация и импровизация, може си го. На това му вродено умение се дължи и наложеният бранд, че е „борец с корупцията“. В парламента, при избора му за министър, се похвали, че е извадил на светло част от сивата икономика като ревизор и шеф на митниците, обясни, че ще бъде „администратор“, а „никой друг освен премиера не може да реши кризата с водата на Перник“.

Бенгалски огън

Също като Борисов, с когото се познават от правителството на НДСВ–ДПС, и той е майстор на конспиративните внушения и умело ги използва. Достатъчно е да се прочетат доминираните от Аза му „Митнически дневници“ – трилогия, въпреки че заемаше поста директор на Митниците при кабинета „Сакскобургготски“ едва половин година. Тогава той също беше външен за системата човек и неуспял кандидат-депутат от коалицията „ВМРО–Гергьовден“. В типичния си припрян стил, който понякога се бърка с курназлък, Емил Димитров обикаляше на нощни мисии с джипа си и със своята заместничка Богдана Джонова – негово персонално назначение, за да бори контрабандата – и ръсеше закани. Първите му няколко дни на поста се помнят с голяма серия уволнения и странни преназначавания, които според коментарите тогава прочистват системата от едни кръгове в услуга на други (свързвани с „Мултигруп“, сред подпомагащите царя и НДСВ) и връщат „основните каналджии по митниците“.

Припомнянето какво свърши Емил Димитров, когато е бил назначен в сфера извън преките му компетенции и професионален опит, илюстрира как се справя в непозната среда и с неприсъщи задължения. Резултатът може да бъде метафорично представен чрез пиротехническите ефекти на „бенгалския огън“ – пукот и краткотраен блясък.

Сега вероятно си е взел поуки.

Няма да обикаля язовирите, нито да прелита с хеликоптер над тях – МВР и ДАНС проверяват обемите на комплексните и значими язовири по разпореждане на главния прокурор Иван Гешев. Въпреки че те са 53 на брой и се следят пряко от МОСВ чрез Дирекция  „Управление на водите“ и четирите Басейнови дирекции. Но някак по-така звучи, като се каже, че МВР и контраразузнаването се правят на нивомери.

Няма да се занимава с боклуците, защото премиерът Бойко Борисов поиска едногодишен мораториум за вноса им. Целта е в това време да се проверят горивните инсталации, да се види дали те затварят устройствата за видеонаблюдение и дали спазват т.нар. „дълбок ОВОС“, обясни по БНТ бившият екоминистър и настоящ депутат от ГЕРБ Ивелина Василева. През това време текат разследвания на вноса на боклук, а наред с това съдът задължи МОСВ да обяви публично кой какви отпадъци е внесъл в България през 2017 и 2018 г., след като първоначално Изпълнителната агенция за околна среда и водите отказа тази информация на „Капитал“.

Ревизоро няма да се занимава и с вецовете, защото Борисов възложи на министъра на икономиката да провери каква питейна вода ползват.

И изобщо… няма никакво значение как ще се казва министърът на околната среда и водите

в третото правителство на Борисов – дали Кънчев, Димитров, или когото изтегли папагалът от шапката с имена. Евдокия Манева, екоминистър в кабинета на Иван Костов и заместник-министър в първото правителство на Борисов, заяви по БНР, че е стъписана от решението за Ревизоро:

Помислих си, че това е някакъв ход да се закрие Министерството на околната среда и водите. След това погледнах с оптимизъм на това предложение и си казах, че Емил Димитров е човек с много широк спектър на подготовка – от хореография до лобизъм за видни олигарси (чрез един закон за горивата през 2018 г. – за „Лукойл“ и Валентин Златев , чрез друг – за братя Домусчиеви и др. – б.а). Може би това е нестандартното решение в състояние на криза.

Нестандартно решение в кризисна ситуация, с която правителството няма как да се справи,

е наистина Емил Димитров. Той ще закърпи комуникационно положението до падането на този кабинет, което изглежда все по-вероятно да се случи тази година. Такава роля игра некомпетентната като министър на здравеопазването Десислава Атанасова, която довърши мандата на предишния – д-р Стефан Константинов, в първия кабинет на Борисов. Сега обаче водната криза в Перник, сушавата зима, която се очертава, и мръсният въздух са за „ГЕРБ и Ко.“ като четвъртия конник на Апокалипсиса.

Макар Емил Димитров така да е създал мита за Ревизоро, че в медиите след избора му се появиха заглавия като „Ревизоро подхвана язовирите и водната криза“ – това няма как да стане, защото не знае откъде да ги подхване.

Но винаги може да изиграе едно граовско.

Заглавна илюстрация: © Александра Димитрова

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Какво правим с правото

Post Syndicated from Анастас Пунев original https://toest.bg/kakvo-pravim-s-pravoto/

През 2019 г. съдебната власт получи необичайно медийно внимание на фона на традиционната си роля на най-тихата от трите власти. Доколкото по дефиниция нейната дейност трябва да се развива по-скоро експертно, затворено и без политически заряд, истинско чудо е колко много дискусии, протести, анализи или просто интернет шеги и мемове се появиха по повод на правосъдието в България.

Еволюцията изяжда децата си

Популяризирането на темата може да се обясни отчасти с обективни фактори – колкото повече се повишават доходите на населението, толкова по-често то може да си позволи да обсъжда неща, които „не се ядат“. Има обаче и причини от субективен характер. Политическият маркетинг превърна правосъдието в евъргрийн, тъй като опозицията получава възможност да трупа точки предвид очевидната липса на смели реформи, а за управляващите диалогът с магистратите не може да се сведе до обичайното запълване на дупки и запушване на недоволни усти. Все пак поне формално съдебната власт е независима и съответно по-опасна или поне „повратлива“. Тази динамика няма да се промени и през настоящата година.

В по-едър мащаб наблюдаваното обсебване на вниманието от правосъдието е като цяло полезно, защото постепенно започва да се схваща, че ефектите от него са видими в целия ни обществен живот, а не са ограничени до бутикови спорове на неразбираем жаргон. Но ако всички Facebook глупости, изписани през 2019 г. по висящи дела (предимно наказателни), могат да се простят като знак за все още незрялото гражданско общество, същественият риск от масово обсъждане на темата се корени именно в нейното преексплоатиране. Отдавна е установено, че

всяко обединяване около популярни послания създава стаден инстинкт,

при който за едно сериозно мнозинство осмислянето на сложните процеси отстъпва пред удобните и предлагани от друг отговори. Макар да е известно, че и през 2020 г. виновни за мнозина ще са прокуратурата и редица други персонализирани субекти, може би си струва да се анализира къде грешат онези с добрите намерения. И то тъкмо заради добрите им намерения – те безспорно са най-важното, но единствено с тях не се печелят битки.

Върховенство на кое?

Каква изобщо е целта на „битката за правосъдие“? Въпросът изглежда излишен, но въпреки това отговорът не е очевиден. Ако се концентрираме върху централния „реформаторски“ апел, той гласи, че липсва върховенство на правото. Звучи ясно, но всъщност е крайно проблематично. При все че може много ясно да се посочат девиации от върховенството на правото, както и да се работи с това понятие, включително като лозунг, то е далеч от невинно. Най-елементарният казус, с който се сблъскваме ежедневно, е

напрежението между несправедливия закон и неписаната несправедливост.

Отвъд научната дискусия по темата, която не е приключила от векове, в България има два цитата, които постоянно се споменават в грижливо подбрани моменти, и тяхната красива словесност някак успокоява съвестите на фона на скучната юридическа материя. Единият цитат има спорно авторство и според него казусът трябва да се сложи на сърцето и каквото каже то, значи е правилно, и после е лесно да се преведе на езика на правото. Другият цитат е от Кристиан Таков и гласи, че правото трябва да се пази дори и от закона.

При цялата им грациозност обаче употребата на тези цитати затваря общността, вместо да я отваря. Те заявяват много ясни твърдения, но не отговарят на последващите въпроси. Неподчинението на закона може ли да бъде добродетел? И ако е така, защо тогава в други случаи се настоява, че законът трябва да се спазва абсолютно строго от всеки и че именно неспазването му е големият ни проблем?

„Правото“, на чието върховенство се настоява, включва и законите, приети от все по-омразния законодател, както и съдебните актове, постановени от все по-омразния съд.

Същевременно, когато те съответстват на усещането ни за несправедливост, всичко е наред. Подобно усещане за лицемерие оставиха някои реакции от миналия януари, когато Върховният административен съд внезапно се превърна в добър герой, защото отмени промените в плана за управление на Национален парк „Пирин“ и бързо се забравиха протестите срещу предходни решения на съда, включително по сходни екологични въпроси. Разбира се, най-нормалното нещо е съдът да бъде критикуван, когато е решил грешно, както и обратното – но подобно двойнствено отношение показва, че дилемите за „правото“ и „закона“ не могат да бъдат решени по окончателен и легитимен начин, и мъдростта е в приемането им като непреодолима дилема.

Кой от кои е?

Освен че съществува проблем с формулирането на послания, липсата на по-дълбоко обществено ангажиране с правосъдните теми се дължи и на комуникационни причини. В изопнатата публична среда, развила се на принципа „наши срещу ваши“, е изключително трудно да се каже нещо, което да не бъде прикачено към някой от „лагерите“. Сред подобна крехкост основен принцип на омаскаряването през 2019 г. стана съешаването с омаскарени лица. И ако за онези, свикнали, че кадрите решават всичко, е нормално да мислят така, как да приемем същото при истински свободните? Факт е, че свободното малцинство в съдебната система и около нея е по-маргинализирано от всякога, а войната срещу него е неравностойна и отвратителна. Но тази война ще приключи със служебна загуба, ако се възприемат същите или сходни методи, включващи нетолерантност към различното мнение, агресия или извънредна кампанийност.

Тук е мястото да се спомене и изборът на теми. Дали прокуратурата да е в изпълнителната или съдебната власт, е безспорно фундаментален въпрос, но също така и абсолютно безплоден към настоящия момент. От Полша до Хонконг може да се научи един и същи протестен урок: протестът срещу овладяването на съдебната система се разпалва най-добре, когато има малко на брой, но конкретни поводи и много ясни и разбираеми контрапослания.

Изобилните нападки също имат по-скоро обратен ефект

и изслушването на Иван Гешев е такъв пример. Процедурата действително беше силно публична, колкото и някои да не искат да го признаят. Но вместо засипване с въпроси и коментари, по-силен ефект щеше да има повтарянето на реторичния въпрос – наистина ли „ЦУМгейт“ е „въпрос на личен живот“, както Гешев убедено смяташе? Обществената енергия не е безгранична и това се потвърди, когато от умора по Гешев се проспа по-опасният избор: на Сотир Цацаров за началник на институция със съмнителни правомощия и битие на границата на конституционно позволеното.

Сложен е и балансът между нормативния фетишизъм и фиксацията върху личности. През 2019 г. наблюдавахме много и от двете, но в крайна сметка общото между тях е, че заявени самостоятелно, се превръщат във форми на утопично мислене. Ако решението на проблемите е в създаването на по-добра правна рамка, как да си обясним, че Европейският съюз заяви, че премахва Механизма за сътрудничество и проверка, който се занимава предимно с видимостта на правната рамка? Ако обаче решението е в назначаването на нови хора, значи се подценяват структурните дефицити, каквито също има.

Операция „Мръсни ръце“

Сред настойчивото призоваване за повече морал се пропуска нещо ключово. Борбата за по-добра съдебна власт е винаги политическа. Разбира се, в нея не участват само партии и не се реализира само политически резултат (стига да е искрена), но правилата на играта са политически.

Понякога впрочем политическо действие е да се запази навреме пространство за протест. Затова платените протестиращи напълно законно бяха заели мястото пред ВСС по време на избора на главен прокурор и неплатените, колкото и прави да бяха, изглеждаха и звучаха „бета“. Достатъчно е да се каже, че Иван Гешев беше най-предполагаемият кандидат (и в действителност единствен, след като скандалите около Пламен Георгиев станаха прекалено много) месеци преди началото на процедурата, но активните действия срещу кандидатурата му започнаха, когато вече бяха обречени поради липсата на своевременен натиск и евентуално издигане на „граждански кандидат“.

Страхът от омърсяване си личи при споменаване на другата чувствителна дума – корупция.

Всеки иска да има по-малко корупция, но какво точно значи това? Да се очаква, че ще има усещане за справедливост без изриване на статуквото, е точно толкова празно и наивно, колкото да се каже, че хората не бива да се обиждат помежду си. Промяната на толкова мащабно ниво изисква да се счупят няколко яйца, по израза на Ленин, включително да се примирим с евентуалното ограничаване на някои граждански свободи, потенциалното „натопяване“ на невинни и други такива. Позитивен резултат ще има, но ще се наблюдава след десетки години.

Така погледнато, се разбира колко порочно е да се говори за върховенство на „правото“. Няма обективно застинало право, за чиито скрижали да се воюва. Има право, което облагодетелства по-широки и по-тесни слоеве от населението; право, което отдава приоритет на една или друга група от хора (собственици или наематели, работодатели или работници) или решава по различен начин баланса между различни субекти (престъпниците или жертвите им). Има и стриктно, и по-гъвкаво разбиране за правото.

Изглежда контраинтуитивно един файтон от хора да се скарат помежду си, но

липсата на караница доказано обрича на едно и също: различното се оказва много повече от общото.

Роенето, което се наблюдава във всяка реформаторска общност (не само в правосъдието) през последните 30 години се преодолява единствено със стабилни корени и изграждане на групи по интереси вътре в тактическия съюз. В момента „пазарът“ на безкористност е толкова свит, че синдикалните дейци, да речем, не биха тръгнали да водят полемика със защитниците на човешките права само защото всички те искат „върховенство на правото“.

Какво да се прави?

След подобни съмнения отговорите могат да бъдат само откъслечни. Това означава не само че са недостатъчни, а че отделните решения дават резултат само на определено ниво, а не изобщо. В някакъв смисъл е добре да се изостави моралното превъзходство като стратегия, в друг – да се правят невидими усилия, в трети – да се запасим със самоирония. Всичко това не е изчерпателно и няма как да бъде.

И все пак – изглежда, че трябва да се угаси пламъкът на революцията и да се настоява на бавното, сложно и професионално решение.

Независимо от различните разбирания за бъдещето на съдебната власт, тя е толкова неуловим обект на обладаване, защото формира последната преграда, най-устойчивото и в някакъв смисъл консервативното – границата на лудостта на политиците. Фактът, че правосъдието може да извади хората на шествия, е хубава новина, но не е част от решението по същество, защото то е винаги по-скучно и не се корени в „народната воля“.

Ако например се говори за прокуратурата, трябва да се влезе равностойно в дебата за рамките (и съответно спирачките), които разследването поставя на нейната дейност, тъй като реформата в полицейските органи е всъщност по-наложителна от тази в прокуратурата. Ако се говори за корупцията, да се разберем от какво бихме се отказали и къде да пипаме – в материалния или в процесуалния закон… И така нататък.

И накрая – друга една любима история за цитиране е за онзи германски селянин, който се срещнал с произвола на държавата, дошла да му вземе мелницата, и отговорил смело: „Вие може да ми вземете мелницата, но в Берлин има един съдия, който ще отсъди справедливо в моя полза.“ Симптоматично е, че и до днес не знаем името на този съдия.

Заглавна снимка: pxfuel

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Стари изрезки от вестници: Славчо Трънски за личността и управлението на Живков

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/stari-izrezki-slavcho-transki/

Текстът е публикуван във в. “Учителско дело”, бр. 49, 29.XI.1990 г. Повече за Славчо Трънски ще прочетете в desebg.com.


Изказване на народния представител Славчо Трънски през XI сесия на Народното събрание

Другарки и другари народни представители, 

Поставен е въпросът пред Народното събрание за освобождаването на Тодор Живков от поста председател на Държавния съвет. Ако до вчерашния пленум някой е имал съмнение дали да му благодари и пожелае щастливи старини, то след изказванията на редица другари, които разкриха неговия истински лик на ръководител, у никого не ще остане съмнение, че той заслужава такава чест. 35 години той стои на кормилото на партията и държавата и 35 години тормози нашата икономика с какви ли не концепции, реорганизации и най-различни измишльотини. 35 години той насажда последователно и настойчиво командно-бюрократични методи, обявява съвсем произволно и ненаучно етапите на социализма, наричайки ги ту зрял, ту реален, ту толкова развит, че родил две Българии, а ние сега виждаме, че няма нито една – каквато сме искали и мечтали. Груб волунтаризъм, безпределна самонадеяност, високо самочувствие и редки пръсти – ето с какво се характеризира неговото дългогодишно ръководство. Ние тепърва ще разберем как са вземани решение за строителството на заводи-гиганти, за които са изразходвани милиарди, тепърва ще чуем за неговите методи на ръководство, за недопустимите подходи на човек от този ранг, как е противопоставял един на друг своите колеги, как е налагал своето мнение, как е премахвал неудобните или тези, които е подозирал, че ще му вземат мястото. Свидетел съм на много неща и аз. 

Неведнъж през целия команден състав на Българската народна армия той е унижавал министъра на народната отбрана ген. Добри Джуров, наричайки го въшкар, как изгони от ЦК на партията, а сетне и от Народното събрание др. Р. Григоров, защото той се осмели да изрази несъгласие с неговото неудачно предложение за издигане на длъжност секретар на ЦК по селското стопанство не агроном, а минен инженер, защото се беше влюбил в него, а само след няколко години го разлюби и го извади от ЦК; как обруга Стоян Михайлов, за да го извади от ЦК.

В последно време той не можеше да се владее и често губеше равновесие. Толкова беше уверен в своята несменяемост, та на три пъти подхвърли в ЦК, че баща му живял 105 години, с други думи – мислете му, няма скоро да умра.

Малко са ръководителите в света, които си издигнаха приживе паметник, а нали е хитрец, уж от скромност нареди на милицията да вдигне паметника от родното му село. После се разбра, че го е вдигнал не от скромност, а защото не го е харесал. Тази фалшива скромност се разкрива на всяка крачка. Погледнете колко са трудовете му – те дори не могат да се преброят. Какво са Достоевски, Балзак, Вазов при световноизвестния “писател” Тодор Живков  и жалко е, че неговият послушник Любомир Левчев не го прие за член на Съюза на писателите – това е голям пропуск. Няма кътче на света, където да не са издадени. Но, разбира се, за издаването им плаща не някой друг, а българския народ. При това плаща валута за най-фина хартия и най-скъпа подвързия. Може да запитате – кога ли го пише? Имате право. Пише ги колектив от 20-ина души, а той само се подписва. Стана практика отчетни доклади от ЦК за пленуми или конгреси, върху които са работили по няколко десетки души, да се отпечатват като негови лични доклади, а следователно и негови трудове, но, разбира се, това не би могло да става, ако нямаше такива блюдолизци като Милко Балев, който пак за сметка на държавата се разхождаше по целия свят, за да донесе на автора лично първия екземпляр. Може спокойно да запитаме имат ли съвест тези хора, или нямат?

Едно време цар Фердинад, а сетне и синът му Борис са имали всичко на всичко 4 резиденции – Варна, Кричим, Боровец и Евксиноград. А колко има нашият цар, когото сме направили герой на България  и на социалистическия труд, и от скромност, видите ли, не пожела да му се присвои и трето геройско звание. Сега Тодор Живков има не по-малко от 30 резиденции и ненапразно хората се шегуват, че по резиденции на глава от населението България е на първо място. Поне да се използват! А те стоят с години и чакат или президента, или някой гостенин, за да преспи, а разходите по поддържането им си вървят. Вчера направих предложение на пренума на ЦК да се помисли за най-рационалното им използване, защото и най-богатата държава не постъпва така. И още нещо – резиденция “Евксиноград” при цар Борис беше отворена за посещение  и много ученици са видели как живее царят, а днес Еквсиноград е недостъпен за туристи и други посетители. Да не говорим пък за ловните стопанства. Почти цяла България е превърната в резервати, в които ловува президентът, и естествено е той да има най-богатата колекция от сърнешки и еленови рога и свински зъби, и който не ги е видял, да отиде в Ловно-рибарския съюз да ги види. Пита се кога намира този човек време и дебели книги да пише, и концепции да разработва, и на лов да ходи, и речите да си готви? Станал е смешен и със своите докладни записки до Политбюро. Минат не минат няколко месеца и следва докладна. Ще попитате: толкова ли неговите другари не му дават възможност да се изкаже в Политбюро, та им пише докладни записки? Сигурно такава обстановка е създал, такъв стил е въвел. Нашият президент е майстор, страшен майстор на реорганизации.  И съсипа България с тези чести реорганизации. Ама че някаква организационна структура още не е изявила своите хубави и лоши страни – няма значение, и ако днес е предложил някаква огранизационна структура, след като преспи, му хрумва друга, отменя старата и въвежда нова. Не ми е ясно защо другарите в ЦК му уйдисваха на акъла, защо му позволяваха да разваля добри организационни форми, за да прави неудачни и непригодни. Ние в България сме станали за смях пред другите страни с тези реорганизации. Но и тук се майсторлък и шопска хитрост. Хем нищо съществено да не правим, хем да се създава впечатление, че правим нещо ново и голямо. 

Другари и другарки, народни представители, аз много се съмнявам дали той искрено желае и се стреми към преустройство. Сигурно си спомняте неговата докладна записка до Политбюро от 4.II.1987 г. Основната нишка, която пронизваше писмото, бе, че ние с Априлския пленум сме извършили преустройство, следователно няма какво да преустройваме и за първи път той каза, че ще правим преустройство, когато бе на посещение в Китай. Моля, ако греша, да ме поправите, но мисля, че така беше. Помня това писмо, защото сътрудниците в съветското посолство бяха в паника – какво става, защо така? И аз съчиних оправдание: “Че какво пък, рекох, нека, има и такива страни, които да са стабилни, за да помагат на тези, които се преустройват.”

Нашият президент е страшно злонамерен човек и преследва до дупка. И аз съм му сърбал попарата. И нещо още по-лошо, опитвал се е да вбива клин между мен и най-близките ми бойни другари. Той не веднъж инценираше сложни обстановки около мен и когато нещата идваха до моето разпъване на кръст, той се явяваше в ролята на мой спасител. Нали всичко трябваше да е негова заслуга, негово дело. Той не търпеше и не можеше да търпи край себе си хора, които са имали по-голям актив от неговия и които са по-полулярни от него. Най-характерно за неговия стил  и подход е старата мисъл – “разделяй и владей”. Той не само, че противопоставяше хората един на друг и подпираше най-верните нему, но и забележеше ли някои от апарата на ЦК много да се сближават, той незабавно ги разгонваше. Страхуваше се очевидно от преврат. В стила му бе да създава такива ситуации, че накрая да дойдат работите до него. Той да ги реши – да се подчертае, че именно той, а не друг го е решил. Пак благодарение на неговия душеприказчик Милко Балев. Ето как изкуствено се създаваше ореол около неговата личност. И все беше недоволен от написаното от него в мемоарната литература. Недоволен бе от Веселин Андреев и го подгони; недоволен беше и от Добри Джуров, недоволен бе и от Петър Илиев и все за това, че малко са написали за него, че не са изтъкнали особено силно неговата роля и личност. Такъв ненаситен и жаден за слава е нашият досегашен президент. Беше време, когато издателствата не печатаха мемоарна книга, ако в нея не е изтъкната и особено подчертана ролята на Тодор Живков. Зная, че мнозина се поддаваха на това. Известно ми е, че негови бойни другари от отряда “Чавдар”, желаейки му добро, са ходили при него да му внушат по другарски, че Милко Балев не е чистоплътен човек, че той срива неговия авторитет и са отправяли призив да се освободи от него, но вместо да се вслуша в техните призиви, ги постави в крайно трудно положение. И това е обяснимо. Кой сече дясната си ръка? Кой убива душеприказчика си, своя образ и подобие?  

Другарки и другари, нашата страна беше много близко до обстоятелството до стане наследствена социалистическа република. Към това Тодор Живков се стремеше с всички сили. Знаете, че той направи член на Политбюро дъщеря си, а преди около два месеца разбута един отдел в ЦК, за да направи от него три, единият от които за неговия Владко. Е, сигурно е мислил най-напред да го направи зав. отдел, следващия скок – или секретар на ЦК, или направо член на Политбюро. И това пак благодарение на блюдолизците, някои от които бяха в Политбюро и Секретариата, а други в Държания съвет.

Ние всички имаме деца и всеки родители милее за децата си. Затова и разбирам неговия стремеж. Но трябва да има пипе, да има качества. И все пак вълнува ме въпросът – какво научихме от нашия президент и с какво ще го запомним? С оглед да се увековечи личността на Живков и фамилията му се разсипаха луди пари за Правец. Помня, едно време той разказваше как Хрушчов при едно негово посещение го питал: “Тодоре, ти направили ли нещо в селото си?” Живко отвърнал: “Не съм”. “Е, това ти е грешката” – рекъл Хрушчов. Но Тодор Живков бързо поправи грешката си и превърна Правец в дворец и втора столица на България начело с неговия монумент. Че нали заради увековечаването на фамилията бе и създаването на фондацията “Людмила Живкова”, която се предава по наследство, и “Знаме на мира”, и “Камбаните”, и много други неща. Целта е всяка вечер по телевизията да се чува фамилията Живкови. На всичко това шопът би казал: “Боже, боже, аз ли се криво молих, или ти ме криво разбра”.

Сега се носят най-различни разговори около фондацията “Людмила Живкова”. А следствието на Живко Попов и други задържани от органите на МВР и минали през съда показва, че тази фондация е давала възможност на мнозина да натрупат големи богатства. Ето защо предлагам да се създаде партийно-правителствена комисия, и ако трябва да остане да съществува, да се запушат всички канали, през които биха изтичали средства. Освен това през тези дни чуждите радиостанции излъчиха съобщение, че Владимир Живков (Владко) е проиграл в някаква столица на комар няколко милиона долара. Да се провери вярно ли е това и ако е вярно, да се провери чии са тези пари – негови, таткови или народни, и да се потърси съдебна отговорност.

Известно ви е, че през годините 1948-1952, или както го наричаме период на култа, от органите на МВР бяха задържани десетки комунисти, между тях много бивши партизани, сред които и аз.  Тези другари бяха подложени на нечуван физически и морален тормоз. Това дойде до знанието на Политбюро и Владимир Поптомов пое инициативата да се създаде комисия до Политбюро, която да надникне в следствието. Но на 1 май 1952 г. др. Поптомов почина и Тодор Живков, използвайки отсъствието на Поптомов, приписа заслугата за създаването на тази комисия на себе си. Нали мъртвите не могат да говорят, той обра славата и за това, и за много други неща. Той съчини версията, че в навечерието на 9-и септември е оглавил някакво оперативно бюро, което осъществило въстанието. Това нещо се оспори преди известно време от другарите Антон Югов, Георги Чанков и Цола Драгойчева в доклад до ЦК, като казват, че такова бюро не е имало.

И така благодарение на подлизурковците всичко се свързва с името на Тодор Живков – и въстанието, и победата, и строителството на социализма. Но ще се вдигне завесата, ще се научи истината. Ще се научи истината и защо на Бузлуджа в мемориала наред с Д. Благоев е направен берелеф  от мозайка и на Тодор Живков. Но на него не му неудобно от едно такова превъзнасяне и приравняване със световноизвестни исторически личности. Напротив, той се чувства много добре редом с Дядото и Георги Димитров. Обяснението е, че той бе всьо и вся, хората се стараеха да му угаждат и свързваха едва ли не цялото съществуване на България от основаването и до днес с неговата особа и се разтапяше от задоволство, когато го наричаха “стратег” и “архитект на априлския период”, когато изтъкваха неговия “почерк”, че, виждате ли, само той може да вижда новото, само той може да прозре бъдещето, а сега и ние виждаме докъде доведе България  това негово ясновидство. Добре е, другарки и другари, че ни се отдава възможност да му кажем тия неща, когато е жив и е сред нас, да чуе и се убеди във фалша и своето божество. И когато говорим за тези неща, ние същевременно напомняме и на новия председател на Държавния съвет, и на другите другари да бъдат внимателни, да не се поддават на хвалби суперлативи, защото подхалимите си нямат друга работа, освен да хвалят и да превъзнасят, защото са сигурни, че от това ще имат лична полза.

Другарки и другари, народни представители. Това, което казах, е само една малка част от онова, което трябва да се каже за Тодор Живков, за неговия стил и живот.

Съгласен съм той да бъде освободен от поста председател на Държавния съвет, поддържам предложението да бъде избран за поста председател на Държавния съвет др. Петър Младенов и поддържам всички останали предложения за назначения и ще гласувам за тях.

Нено се удави в Перник

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-6-10-january-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Да пие една студена вода Нено Димов за министерския пост и изобщо за всякакви постове оттук нататък. Каквото беше – беше. Двайсет и три години в политиката си е доходно занятие, но идва ден, в който се налага да си намериш добър адвокат, да му плащаш добри хонорари и да чакаш. Едва ли е проблем. Всички обвинени български министри си намират добри адвокати. Знаем, че в един хубав момент всичко това ще свърши, обвинението ще се издъни в съда, Димов ще бъде оправдан, както и другите преди него.

Но днес арестът на екоминистъра се отбелязва с акцента, че е „първият действащ министър, преспал в ареста“. За 30 години Преход са ни управлявали чисти, неподкупни и принципни люде!

С тези темпове след още 30 години може и да има действащ министър/политик с присъда.

А дали няма да е по-скоро? Стига прокуратурата да успее да докаже повдигнатото на Нено Димов обвинение за умишлена безстопанственост в качеството му на длъжностно лице. Позволил е подаването на вода за промишлени нужди към „Топлофикация“ и „Стомана Перник“, въпреки че пернишкото ВиК дружество многократно е предупреждавало за намаляването на обема на язовир „Студена“. Язовирът се стопанисва от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и информация за нивото му постъпва там. Предмет на прокурорската проверка е и ремонтът на стената. „От събраните 48 тома доказателства считаме, че министърът на околната среда и водите е осъществил умишлено това престъпление“, каза наблюдаващият прокурор Ангел Кънев.

Въдворяване в Перник

До момента на доказване на това обвинение и последваща присъда (може би) язовир „Студена“, единственият източник на питейна вода за близо 82 000 души от Перник, Батановци и 17 села, ще се напълни и хората ще забравят ада, в който живеят днес. Имаш ли болен на легло у дома или бебе, или се връщаш скапан от работа и искаш душ, или си бременна и често повръщаш – трябва ти вода, а в Перник я няма. Тоалетните миришат, в кухните се настила смрад. И никакви мерки няма да помогнат, ако зимата е суха и няма валежи, а 70% от водата от почти пресъхналия язовир така и не стига до хората, защото се губи по старата мрежа. А сега си представете, че това трае 6 месеца, колкото в най-добрия случай ще е кризата в Перник.

Какво може да е наказанието за това? Едно-единствено: да изпратят отговорните – така и така друго възмездие няма да има –

да споделят бремето на перничани.

Освен Димов да бъде въдворена и отстранената заради водната криза областна управителка на Перник и бивша депутатка от ГЕРБ Ирена Соколова, също и бившият вече управител на ВиК Иван Витанов. И да не се подминават и отговорни служители от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. А може би цялото правителство трябва да бъде преместено в Перник заради безочието и пренебрежението към обикновените потребности на хората.

Този път няма да стане с кръвопускане

Борисов трудно ще потуши напрежението с прокурорски акции, арести и отстранени министри. Това не ти е „Апартаментгейт“, нито аферата с продавачите на българско гражданство в Държавната агенция за българите в чужбина, нито подслоненият от добросърдечен кръстник в луксозен комплекс министър на финансите Владислав Горанов, нито дори КТБ, която ни иззе 4 милиарда… В тези случаи кризите стихнаха с отстраняването на лицата – или с проверки „на трупчета“ и проточили се дела за лицата. Журналистите вече ги преброиха – една трета от третото правителство на Бойко Борисов.

Но при кризата в Перник хората страдат месеци наред и ще продължат. Това не е някакво село, а многохиляден областен град, твърде близо до столицата. Следователно социалното напрежение няма как да се скрие и остава високо, защото проблемът не е отстранен. Димов ще излезе от ареста, ще напусне министерския пост, ще дойде друг – или друга. А проблемът с водата на Перник и на други места няма да бъде решен.

Няма да бъдат изчистени и камарите боклуци, струпани на незаконни площадки на много места в България,

пристигнали по незнайни канали и с неясно съдържание от Африка и Италия. Заради складираните 50 тона тонер касети – отпадъци от Италия, на терен във Враца, който не е лицензиран за целта, собственикът ще бъде наказан само с глоба. Контролът над бизнеса с отпадъци е в ръцете на няколко души в България и властта не смята да им разваля рахатлъка. Въпреки че главният прокурор Иван Гешев разпореди на министъра на вътрешните работи и на председателя на ДАНС да проверят всички „притежатели на отпадъци в страната“. Тази седмица Гешев е в своя апогей – разпореди се и за специален надзор върху разследванията на „къщите за гости“, както и за водната криза в Перник.

Което не значи нищо. Освен че е енергичен и също като Сотир Цацаров има уклон към театрални акции, дори още по-голям. Лично Гешев като заместник главен прокурор проследи следствените действия при ареста на една кметица и заместничката ѝ, държани часове наред с белезници пред Спортната палата. А сега продължава с „министър, спал в ареста“, прибран преди това от работното си място с прокурорска кола.

Системите дават „накъсо“

Голямата беда е, че след 10 години липса на реформи системите в България дават „накъсо“ и екстрените мерки не могат да се справят с имплозиите. Дори могат да създадат нови. Кризисната ситуация в Перник е проява на системен проблем във ВиК сектора; протестите на медицинските специалисти – на системно нерешените проблеми в здравеопазването; обидните пенсии и компрометираният „втори стълб“ – на забатачената пенсионна система; неефективното правосъдие и тежката корупция – на липсата на върховенство на правото; бюрокрацията и диктатът на „гишетата“ – на отсъствието на електронно правителство.

По данни от обявения тази седмица здравен профил на България, подготвен от Еврокомисията и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие,

най-бедната държава в ЕС отново е рекордьор

по доплащане за здравеопазване, с най-ниска продължителност на живота, с най-висока сърдечносъдова смъртност и най-голям брой болнични легла на глава от населението след Германия. Който и да дойде на власт след Бойко Борисов, нито една от реформите не може да остане „на трупчета“, като прокурорските проверки, защото самите системи изключват и стават опасни за гражданите.

В същото време БСП, която пропиля шанса за реформи по време на управлението си, внася вот на недоверие заради водната криза, който няма намерение да оттегли въпреки оставката на Димов и проверките, които от другата седмица ще извършат МВР и ДАНС на всички ВиК оператори в страната.

А ДПС празнува юбилей – 30 години в българската политика.

На сайта си партията публикува „10 следи, които ДПС остави в Прехода“, а в тях името на един от основателите, днес почетен председател – Ахмед Доган, се споменава по-често от това на ДПС. Номер 9 е единствената „следа“, в която почетният председател е „пропуснат“. Тя гласи как за 30 години ДПС се е наложило като „абсолютен коректив на властта“, а депесарският шут стряскал „всяко правителство, което излизаше от вектора на националните интереси – от Филип Димитров, през Иван Костов и Сергей Станишев“.

Явно по координатната система на ДПС Борисов държи правилния вектор.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Борисов и приятели

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/borisov-i-priyateli/

Борисов и приятели официално откриха на 8 януари газопровода „Турски поток“. Не че Борисов може да покани Путин, Ердоган и Вучич на барбекю и белотче в къщата в Банкя, но те го смятали за свой приятел, „както и за приятел на Тръмп и на Брюксел“. И макар приятелите да си вярват, единственият премиер сред трима президенти в Истанбул занесе на Путин снимки как върви строителството на втората линия на „Турски поток“, и го попита на руски език дали са го информирали за това:

„Вам сказали как мы строим?“

Едва ли руският президент разчита на тази информация. Съществуват сателитни снимки, икономически шпионаж и български „братушки“ – може и в обратен ред. На същия 8 януари във Facebook профила на българския министър-председател е публикувано кратко съобщение как мы строим. И информацията за готовата част от „Турски поток 2“ в България не звучи като от хеликоптера, на който се качи Борисов на 2 януари, за да покаже от птичи поглед още една магистрала – този път за газ. На 2 януари „150 км бяха готови“, шест дни по-късно вече „се работи на няколко участъка с обща дължина 150 км“. Съществена разлика – и дори не се съобщава колко километра са окончателно завършени.

Какво всъщност има да се строи от българското продължение на „Турски поток“, което единствено Борисов и другите от властта упорстват да наричат „Балкански поток“, а повечето български медии също не смеят да пречупят волята на премиера. За всички останали – ЕС, САЩ, Москва и чуждестранните медии – това, което се строи в България, е втората линия на „Турски поток“, предназначена да транзитира 15,75 млрд. куб. м газ годишно към Сърбия и Унгария, за която са предназначени над 6 млрд. кубика. Първата линия, която доставя руско синьо гориво за турския пазар, е за същите количества – 15,75 млрд. куб. м.

Българската част се състои от три участъка: построените през октомври м.г. 11 км от турската граница до компресорна станция „Странджа“; готово трасе от спрения от 1 януари Трансбалкански газопровод от компресорна станция „Странджа“ до компресорна станция „Нова Провадия“ (край Варна), което е около 160 км и може да се използва и за реверсивни доставки; строящото се трасе от „Нова Провадия“ до границата със Сърбия, което е близо 464 км.

Ако 150 от 464-те км наистина са готови, това би значело, че тръбата ще е факт много преди края на май. Но те не са. Доста неубедителен резултат за проект, чиито строителни дейности са стартирали в средата на септември м.г.

В Сърбия, където строи „Газпром“, трасето е готово, но ще трябва да изчака окончателното приключване от българската страна, което няма да стане през май. А Борисов склони сръбския президент Александър Вучич да нарича тръбата „Балкански поток“.

Кой превари, той завари

Това е и обяснението за бързането на проекта. В състезанието за газовите пазари на Европа който пръв построи газова инфраструктура, ще има думата при доставките. На този пазар вече има нови играчи – доставчиците на американски втечнен газ (LNG), чиито цени са по-ниски от тези на руския природен газ и от който България закупи около 430 млн. куб. м, близо една седма от годишното си потребление. Дори Борисов отбеляза, че американският газ е с 10% по-евтин от руския, и заяви, че директно с американски компании производители ще се опитат да договорят изгодни цени.

На пазара е и Южният газов коридор, чрез който европейски страни ще получават каспийски газ, а България – 1 млрд. куб. м азерски газ годишно, когато е готова газовата връзка с Гърция. Срокът за нея е тази година. Проблемът за Южния газов коридор обаче е липсата на достатъчно газ. Има и още един „играч“ – газът от Средиземноморието, който EastMed ще доставя един ден, но засега тръбата, която среща отпора на Турция, е само проект. Ердоган даже завърши речта си на откриването на „Турски поток“ в Истанбул с предупреждението: „Нека не превръщаме Средиземно море в море на конфликти…“ Така че на този етап реалният конкурент на руския газ е американският втечнен газ. За да идва през тръбите, необходими са терминали за регазификация.

И ето че в деня, в който Борисов замина за Истанбул, за да завърти демонстрационния вентил на „Турски поток“, правителството прие едно дългоочаквано от американска страна решение: „Булгартрансгаз“ ЕАД става акционер с 20% от капитала в проектната компания Gastrade S.A., която изгражда терминала за втечнен природен газ край Александруполис. Синьото гориво ще се доставя през интерконектора с Гърция.

Според правителственото прессъобщение „проектът е идентифициран от Групата на високо равнище за газова свързаност на Централна и Югоизточна Европа (CESEC), както и от Европейската стратегия за Енергиен съюз“.

„Булгаргаз“ ще участва в обвързващата фаза на процедурата по пазарен тест за резервиране на капацитет от терминала, като резервира от 300 млн. до 500 млн. куб. м на година за 3 до 5 години. Проектният капацитет на терминала е за 5,5 млрд. куб. м. Правителството е „пропуснало“ детайла на колко възлиза новата инвестиция. „Капитал“ се позовава на прогнозни сметки на Gastrade S.A., че терминалът ще струва общо 370 млн. евро, което означава, че българската част от инвестицията трябва да е около 74 млн. евро.

Съвсем не е случайно, че чаканото от месеци решение идва точно в деня, в който бе дадено началото на Стратегическия диалог САЩ–България, съвпаднал с визитата на Борисов в Истанбул. Една от първите приветствани от Вашингтон договорености бе именно за решението за включване в терминала край Александруполис и резервиране на капацитет. Очакват се доставчици от САЩ, Катар, Израел, Алжир, Кипър.

Само че продължението на „Турски поток“ през България, на входа с Турция и на изхода към Сърбия, е резервирано преимуществено от руски доставчици („Газпром“ и негово прокси), като са оставени едни 10–20%. „Булгартрансгаз“ умишлено не казва колко е резервирал „Газпром“ и колко – регистрираната в Швейцария MET Group. И ето че петият липсващ на церемонията в Истанбул – премиерът на Унгария Виктор Орбан, даде пример. Авторитарният критик на ЕС реши… да спази европейските енергийни изисквания – Унгария разрешава само 50% от тръбата да бъдат заделени за руски газ, останалите са за алтернативни доставчици, в случая румънски. Това е едно от условията, на които да отговарят новите газопроводи в ЕС, което не бе спазено при спрения проект „Южен поток“, разчетен на двойно по-голям капацитет от „Турски поток“ и предвиден да стига до Австрия и Италия.

Печеливши и губещи

„В рамките на един ден бяхме с геостратегическите ни партньори САЩ, бяхме и с нашите съседи. И с всички сме постигнали разбирателство и проекти, които носят просперитет“, заяви след завръщането си от Истанбул премиерът Борисов. Така е, проектите носят просперитет: за едни – повече, за други – кой знае колко. За „Булгартрансгаз“, който се е нагърбил с финансирането на „Турски поток 2“, известен и като „Балкански поток“, рисковете са големи при осигуряване на нужните над 3 милиарда лв. По БНР Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество заяви, че „става въпрос за рискова инвестиция – около 3,5 млрд. лв. с лихвите по кредита и ДДС“. Това е повече от целия собствен капитал на „Булгартрансгаз“, подчерта той. Според него операцията изглежда рискова и „по-скоро няма да излезе сметката“. По БНТ тази седмица експертът Христо Казанджиев също изтъкна, че проектът е икономически неефективен за България.

Най-големите опасности да не излезе сметката са две – евентуални санкции от „приятеля Тръмп“ и липса на достатъчно големи обеми газ за транзитиране, приходите от които биха осигурили изплащане на кредитите. Липсата на газ е по-малката от двете беди. Опасността втората тръба на „Турски поток“ да се окаже полупразна е фактът, че Турция купува все повече втечнен газ. Според Пламен Димитров това означава, че част от доставяния по първата тръба руски газ може да бъде пренасочен през България. Турция е вторият най-голям пазар на втечнен газ в Европа, разполага с 4 терминала и поради ниските му цени в момента е активен купувач. Няма транзит – няма транзитни такси. А за тази година те ще бъдат скромни, предвид късото разстояние, на което България транзитира газ за Гърция и Северна Македония от първата линия на „Турски поток“, и основателните съмнения колко газ и изобщо ще текне ли по т.нар. „Балкански поток“.

А се задават и санкции. Уж властта беше спокойна, че американските санкции засягат само евентуални нови тръби към „Турски поток“ по морското дъно. А дали няма да ударят финансирането? От „Булгартрансгаз“ не казват каква част от осигурените кредитни средства е с руски произход – скоро ще разберем дали това няма да се окаже проблем.

Eдно интервю по БНР тази седмица – на заместник държавния секретар на САЩ Дейвид Хейл, хвърля светлина, или по-скоро мрак, върху газовата магистрала през България. „Съединените щати са против втората линия на газопровода „Турски поток“, предназначена за доставки на газ за Югоизточна Европа през България, тъй като я разглеждат като геостратегически проект на Русия“, казва Хейл. Всъщност Вашингтон винаги е бил против и още в края на 2018 г. Унгария и нейните съседи бяха предупредени да я отхвърлят. Хейл трябваше да води американската делегация, която Борисов прие на 8 януари, преди да отпътува за Истанбул, но не дойде. Извиниха отсъствието му с напрежението в Иран, но причината е именно истанбулската визита. Недипломатичната прямота на Хейл означава, че най-вероятно санкции за прекръстения в България „Турски поток“ ще има. Дори и Борисов да се обади на „приятеля Тръмп“.

Стабилността започва да се пропуква. Няма да е първото правителство, паднало заради руски газ.

Заглавна снимка: kremlin.ru

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Водна криза, боклуци и мръсен въздух за политическа употреба

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/vodna-kriza-boklutsi-mrusen-vuzduh/

Във всяка нормална държава след криза, подобна на тази в Перник, правителството щеше да е свалено. И то не с парламентарен вот на недоверие, какъвто БСП подготвя за четвърти път срещу коалиционния кабинет на ГЕРБ и „Обединените патриоти“. Такова правителство щеше да бъде пометено от бунта на оставените без вода стотина хиляди граждани. Българите, свикнали да търпят всякакъв управленски произвол, преглътнаха и това. И не излязоха на масови протести, за щастие на Борисов, който се ужасява от уличния натиск. За да го предотврати, той изпрати полицейски подкрепления в града с обяснението, че униформените щели да помагат за справянето с проблема. Вярно, жители на три пернишки села блокираха пътя към Кулата, но не с искане за отмяна, а за въвеждане на воден режим! Така щели да са сигурни, че поне няколко часа в денонощието ще имат достъп до течаща вода, без значение дали мътна, или бистра.

Днес без вода са перничани, утре наред са жителите на Ботевград.

Проверка на службите и на прокуратурата трябва да установи виновните лица за водната криза в Перник, която е на път да се превърне в заплаха за националната сигурност. Разследването трябва да даде и отговор на въпроса дали вецът на Васил Златев – и баща на бизнесмена Валентин Златев – е причината за загубите на големи водни обеми от язовир „Бебреш“, както и дали организирана престъпна група от ВиК дружеството в Ботевград е ощетявала държавната хазна за милиони левове със знанието на неговия кмет. Разследването трябва да разкрие още и дали водата в язовира, строен някога за индустриални нужди, има необходимите качества за питейна вода, както и дали смеските, с които се почиства магистрала „Хемус“, се оттичат към него, а оттам – и в градските чешми.

След проверка, разпоредена от Сотир Цацаров, пернишката Окръжна прокуратура обяви, че министрите на околната среда и на регионалното развитие „са нанесли щети и вреди за човешкото здраве, като не са направили необходимото, за да бъде избегната кризата с водоснабдяването на града“. Не е изненада, че новият главен прокурор Иван Гешев прехвърли разследванията за безпрецедентната водна криза на Спецпрокуратурата и ги взе под свой надзор.

В четвъртък прокуратурата проведе в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) показна спецакция в стил „Гешев“,

а министър Нено Димов бе отведен за разпит и по-късно бе задържан с полицейска заповед за 24 часа. Шумните арести в България обаче невинаги водят до понасяне на наказателна отговорност. А в нашата съдебна практика не са единични случаите, в които се повдигат негодни обвинения към лица от списъка на недосегаемите и впоследствие те излизат сухи от съдебната зала. Затова едва ли има много ентусиазирани граждани от кризисната пиар акция на Иван Гешев.

Задържането на Нено Димов, което неговият колега в Министерския съвет Красимир Каракачанов нарече „показно убийство“, освен повод за добър старт на новия главен прокурор, е и в услуга за самия Борисов, защото му развързва ръцете да смени министъра, без да създава проблеми с коалиционните му партньори. Акцията безспорно има за цел и да демонстрира активността на службите и прокуратурата пред новия надзорник на правосъдната ни система в Посолството на САЩ у нас.

Кризата с водата в продължаващата суха зима заплашва да обхване и други региони в страната, които вече са с режим.

Със средства от Оперативната програма „Околна среда“ в много градове бяха изпълнени договори за водни цикли. Въпреки това дружествата в страната продължават да отчитат загуби по мрежата от над 50%. Дали водата изтича в земята само от компрометираните водопроводи, или тече в ромски махали, без да се отчита и плаща – това са много сериозни въпроси, но защото са политически некоректни, по тях властта си мълчи. Мълчи се и за масовите кражби на вода в страната, особено по селата, а едва сега бе поставен на дневен ред и въпросът за необходимостта от централизирано управление на ВиК дружествата.

И така, вода няма, въпреки това цената ѝ расте, и то най-много в регионите, които са на режим. Затова всеки абонат на ВиК би могъл да оспори по съдебен път огромните загуби на вода и би спечелил дело срещу операторите. Само че у нас гражданите нямат културата да защитават правата си в съда, а ги спира и недоверието към правораздавателната ни система. Затова пък ще продължат да си плащат безропотно все по-високата цена за питейна вода, която повечето хора даже и не пият заради съмнителните ѝ качества на много места у нас.

Към тенденцията за тревожно намаляване на водните обеми в язовирите се добавя и строителството на малки вецове по поречията.

Репортажът на журналиста Александър Файст „Как България унищожава своите реки“, спечелил злато в категорията „Природа и околна среда“ на филмовия фестивал WorldFest в Хюстън, показва как с пари от ЕС у нас са изградени 270 водни централи, като някои от тях са в територии по „Натура 2000“, нарушавайки закона. Най-голямата сред тях е „Цанков камък“, но добивът на енергия от нея е относително малък. Тези вецове имат незначителен дял от произвежданата в страната електроенергия, но нанасят непоправими щети на пълноводните ни реки, за да осигурят печалба на своите собственици. А правителството е одобрило изграждането на още 300 такива централи. Подобни минивецове заплашват последните свободно течащи реки и потоци в Европа. Около 3000 централи от Словения до Гърция са планирани или вече се строят, а концесии за хора, близки до властта, съсипват природата на Балканите, пише „Дойче Веле“.

Сред мотивите за вота на недоверие, който БСП ще внесе на 20 януари в Народното събрание, е и лошото качество на въздуха, предизвикано от огромните количества боклук, внасян у нас от Италия и страни от Третия свят. Въпросният боклук се изгаря не в специални инсинератори, а в котлите на тецове и топлофикации, собственост предимно на бизнесмена Христо Ковачки.

Реакцията на хората и срещу мръсния въздух е толкова вяла, че изобщо не стряска никого –

нито местната, нито централната власт, нито олигарсите, които печелят от този бизнес, който често е свързван с мафията. Причината за липсата на гражданска съпротива срещу редовното замърсяване на въздуха от тези горивни инсталации не е една. На първо място е страхът, че ако бъдат закрити тецовете, както настоява Европейският съюз, в обозримо бъдеще мнозина ще останат без работа, още повече че правителството няма стратегия за развитието на индустрията ни след етапа с въглищата. На второ място отново е страхът, този път от местната власт, която в повечето случаи си партнира явно или задкулисно с олигарсите, които използват боклука като суровина, заместваща поетапно въглищата като гориво. Така на практика се оказва, че хората предпочитат хляба пред алтернативата да живеят в чиста среда. А олигарсите – по модела на италианските мафиоти – осигуряват препитание на местните общности, но изискват послушание от тях.

Дали в България се внасят опасни отпадъци, трябва да се произнесат разследващите органи. Но и тези, които се внасят за изгаряне, са източник на вредни емисии в околната среда. Затова Административният съд в Стара Загора определи като неправилно решението на РИОСВ да издаде разрешително на ТЕЦ „Брикел“ за експериментално изгаряне на отпадъци без Оценка за въздействие върху околната среда. Делото беше заведено от организацията „За Земята – достъп до правосъдие“. „Грийнпийс“ оспорва по съдебен път и разрешителното за горене на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“, а съдът задължи МОСВ да предостави информация за вноса на отпадъци в България през 2017 и 2018 г. на вестник „Капитал“.

Тук е мястото да припомним, че в началото на 2018 г. доклад на „Грийнпийс България“ на тема „Финансовите мини“ освети феномена „Христо Ковачки“ в българската енергетика и дейността на 19-те му дружества, определени като „въглищната мрежа“ на олигарха. Въпреки че към края на 2016 г. те имат натрупани задължения за повече от 1,112 млрд. лв. и не отговарят на нормите на новото европейско екологично законодателство, дружествата продължават да работят. Нещо повече – Ковачки и Доган си поделят парите от държавата за т.нар. „студен резерв“ на енергийната ни система.

Две години след публичното оповестяване на доклада, прокуратурата не се е самосезирала и не е започнала разследване

защо държавата субсидира с данъци групата на Ковачки, вместо да получава корпоративен данък от функционирането на дружествата му. Не разследва и кой лобира за интересите на енергийния бос и позволява старите му и амортизирани централи да продължават да работят, вместо отдавна да са закрити. А сега вече и да изгарят боклуци, за да спестяват огромните средства за въглеродните квоти и да увеличават печалбите си за сметка на околната среда и здравето на хората.

След публикации в няколко медии относно трафика на боклуци и изгарянето им у нас, МОСВ предложи за обществено обсъждане Проект за изменение и допълнение на Наредбата за предоставяне на информация за дейностите по отпадъците, както и на реда за водене на публични регистри. „Грийнпийс“ и „За Земята“ вече оповестиха становището си по предлаганите промени, които според тях имат за цел да прикрият скандалните разкрития, но не и да решат проблема.

За привидното раздвижване на институциите говори и фактът, че въвеждането на задължителната Национална информационна система „Отпадъци“ (НИСО) се очаква чак през 2021 г., коментира Дарита Заричинова от „За Земята“. Според тези екологични организации няма и утвърдена методика за вземане на проби и анализи за установяване на съдържанието на отпадъците. Това позволява опасни отпадъци да бъдат етикетирани и декларирани пред митническите служби като неопасни, а изгарянето им след това да предизвиква тежки екологични вреди.

Държавата отново се опитва да имитира активност за спазване на европейското законодателство,

в случая на Регламент 1013/2006, свързан с превоза на отпадъци. В писмено становище до МОСВ от Управителния съвет на Българската стопанска камара изразяват безпокойство, че предлаганите промени на практика ще доведат до завишаване на административните задължения на изрядните оператори, без да се намали нерегламентираният внос на отпадъци от оператори в сивия сектор.

Пореден, обречен на неуспех вот на недоверие е политическият отзвук от кризата с водата и въздуха. Това обаче не е пречка пред парламентарната опозиция да поиска отговорност от управляващите за цялостната им политика или за политиката в отделните сектори. Министър Нено Димов вече подаде оставка. Но това няма да разреши водната криза. А и смяната на министри не е от особено значение, защото, както знаем, те са по-скоро марионетки в коалиционния кабинет „Борисов 3“. Големият въпрос е докога държавата ще продължава да бъде оплитана в задкулисни зависимости и интереси, на които обществото е заложник, а управлението – просто параван…

Заглавна снимка: Стопкадър от Пенко Русев 

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Да убиеш сянката на командира

Post Syndicated from Мария Бабикян original https://toest.bg/da-ubiesh-syankata-na-komandira/

В края на декември миналата година американската военната база К1 е ударена от „Катаиб Хизбула“. В отговор на проиранската милиция Вашингтон нанася поражения над нейни военни цели в Сирия и Ирак, при които загиват 25 бойци. Следват организирани протести пред посолството в Багдад и двудневен погром, който силите на реда овладяват трудно.

САЩ отговарят с покушение над втория човек в Иран – Касем Солеймани.

Наричат го „Командира в сянка“ по една причина – дълги години Солеймани избягва публичните изяви, тъй като е зает със задачата да бъде главен архитект на военното подразделение на Революционната гвардия на Иран – „Ал Кудс“, отговорно за борбата с всички външни за режима заплахи. Солеймани поставя стратегията и определя тактиките на проиранските милиции в Ирак, Ливан, Йемен, Либия, Афганистан и Сирия. Смятан е за основна фигура, която поддържа режима на сирийския президент Башар Асад от началото на войната. Шиитските милиции играят важна роля във всички критични моменти, в които режимът на Асад търпи поражения.

Солеймани е не просто главнокомандващ на армията, той играе и ролята на „външен министър“ на Иран, понеже в последните години режимът на аятоласите цели предимно военно надмощие в Близкия изток. Тъй като поне по численост Иран е по-слабата страна в битката за влияние между шиити и сунити, Солеймани развива усилено мрежи от бойци по цял свят.

„На господин Тръмп, комарджията, казвам – знайте, че сме близо до вас. Точно там, където не подозирате, ние сме близо до вас.“

Тези думи на Солеймани носят послание не само към основните врагове на режима, САЩ и Израел, но и към всички техни партньори по света. Атентатът на летището в Сарафово например бе извършен от членове на ливанската Хизбула, управлявана финансово и стратегически от Иран. Този удар е пример за организационните способности на Иран и показва, че дори държава като България, за която обикновено се смята, че е извън обсега на терористичните атаки в Европа, става тяхно поле.

Иранската вътрешна политика пада жертва на външните си амбиции

От революцията през 1979 г. Иран се изолира от света в теократичен, консервативен режим, неприсъщ дотогава за страната. В резултат това води до задълбочаващи се икономически проблеми, подсилени и от външни санкции, а подрастващото поколение трудно да намира перспектива в бъдещето.

Протестите срещу режима започнаха първо отвън – в Ливан и Ирак, две държави, в които силите на „Ал Кудс“ са дълбоко вплетени във властта и определят замръзналата във времето политика (за тях разказахме в края на миналата година). По-късно недоволството заля като вълна и цял Иран – в над сто града хиляди демонстранти излязоха по улиците срещу управляващите и тяхната упорита самодостатъчност. Режимът не се поколеба да спре интернет комуникациите и да убие между 600 и 1500 души, за да задържи властта.

След убийството на Солеймани протестите в Иран преляха в тридневно погребално шествие, на което познатият революционен рефрен „Смърт за Америка“ възкръсна. Иранците излязоха в името на своя свален генерал, а не срещу режима. Най-голямата погребална процесия след тази на аятолах Хомейни през 1989 г. бе отчасти организирана от режима, но в нея се включиха и много хора, за които Солеймани е герой, посветил живота си в името на Иран.

Погребението на Касем Солеймани в Техеран, 6 януари 2020 г. Фотограф: Mohammad Mohsenifar (CC BY 4.0)

В Ирак милициите на Солеймани от години имаха за цел да изтласкат американските части. Същевременно обаче САЩ бе партньор в борбата срещу ИДИЛ. С отслабването на терористичната организация в Ирак антиамериканската реторика върна шансовете си за популярност в страната.

В дългосрочен план Иран вероятно ще се опита да разшири влиянието си в региона и да утвърди своята роля, но това идва с цената на финансови утежнения за задушаващия се режим, на който Тръмп обеща и нови санкции. Колкото повече се увеличава желанието на Иран да контролира външните пространства, толкова повече ще се задълбочават проблемите отвътре.

Международното право не е въпрос на избор

Да поръчаш убийството на главнокомандващ на друга страна бе обявено за дързък ход, който прикова световното внимание. Спрямо международното право, принципът на непосредствена заплаха служи за обосноваване на убийството на Солеймани. Американският държавен секретар Майк Помпео потвърди, че е имало планирани атаки върху военни бази и посолства на САЩ в региона, които са застрашавали живота на техни граждани.

Иран, от своя страна, неведнъж е нарушавал международното право. От тайното развиване на ядрена програма, през финансирането и контрола на терористични организации, до уж най-незначителното – забраната на ООН Солеймани да напуска Иран, която той наруши многократно. Всички тези ходове казваха едно: Иран не се подчинява на установените международни правила. В допълнение, засилващата се роля на Солеймани го издигна в култ, той бе дясната ръка на върховния водач Хаменей и вероятно готвен за наследник на президента Рохани.

Ето защо неговото отстраняване бе от толкова голяма стратегическа важност.

Върховният вочач Хаменей (прав, в средата) на погребението на Солеймани. Източник: Fars News (CC BY 4.0)

Но поверяването на корпуса „Ал Кудс“ в ръцете на един човек прави задачата на неговия наследник тежка. На Есмаил Гаани, новоназначения военнокомандващ, през годините са давани второстепенни задачи в района на Централна Азия и Африка. Той придобива популярност след санкциите, наложени му от САЩ през 2010 г., когато танкери под негово командване са заловени на пристанището в Лагос да пренасят ракети „Катюша“. В сравнение със Солеймани, който наставляваше на място бойците си срещу ИДИЛ в Ирак, на Гаани му липсва същия опит на терен, особено в Близкия изток. Превъплъщаването му в харизматичния образ на Солеймани би било труднопостижимо и това е основното поражение за иранския режим.

Войната не започва, а продължава

В последното си изявление американският президент Доналд Тръмп отправи призив към своите партньори в НАТО да увеличат помощта си към Алианса. Още повече, че позициите на европейските лидери бяха далеч от категорични по отношение на Иран в най-напрегнатите моменти от конфликта заради търговските отношения на Европейския съюз с режима. Конфликтът в региона събра на извънредна среща в петък 28-те външни министри на Съюза с цел да се определи единна европейска позиция.

Но основополагащ принцип на партньорството в НАТО е този на колективната защита. Така след 11 септември държавите членки изпратиха свои контингенти в подкрепа на международната коалиция, сформирана от САЩ в борбата с тероризма. Общата визия на Алианса предполага единни действия по отношение на конфликти, които застрашават международната сигурност. В случая европейските търговски интереси до този момент вземаха превес. Но е важно да се отбележи, че ако опасността е намерила почва на летище Сарафово, то тя е още по-вероятна в сърцето на Европа. Отговорността за международната сигурност изисква равнопоставени усилия. А обща европейска позиция по този въпрос към момента липсва (до редакционното приключване на статията на 10 януари – б.а.).

Войните в Близкия изток отдавна не са това, с което сме свикнали от историята.

Не се изправят две армии една срещу друга с цялата си военна мощ. Конфликтите там в последните години биха могли да бъдат най-добре онагледени със стратегията на генерал Солеймани за постоянна асиметрична мобилизация. Това е предпочитана стратегия, тъй като най-често отговорността се прехвърля на отделна фракция, а не на държавно ниво. Отрича се до доказване на противното.

Всички са в Близкия изток – битката за надмощие там не е спирала и в този смисъл Трета световна война не започва. Разликите в намесата идват от енергийната и нефтена независимост на Щатите, за които присъствие в региона отдавна не е жизненонеобходимо. С убийството на Солеймани цените на суровия нефт се покачиха, но в рамките на едва няколко дни се върнаха към нормалните си стойности. Преди години подобен ход би имал много по-осезаемо и дълготрайно влияние върху пазара. Това обаче не означава, че САЩ ще се изтеглят от Ирак. Споразумението за сътрудничество между двете държави е в сила на правителствено ниво, тоест не се определя от гласуванията в иракския парламент или от външен натиск. То бе изключително важно в битката срещу ИДИЛ, която превзе сериозни територии от Ирак.

От другата страна, като основен износител на нефт, за Русия всеки скок на цените е добре дошъл.

Путин обаче се фокусира върху това да окаже подкрепа на сирийския президент Башар Асад в посещение, обявено в последния момент. Визитата му в Сирия целеше да утвърди партньорството на Москва с Дамаск в момент, в който Иран изгуби баланс. За Русия е икономически невъзможно да поддържа сирийския режим без помощта на Иран, затова убийството на Солеймани предизвика мигновената реакция на Кремъл.

За Иран проблемът остава – населението нараства все повече, а отживелият режим трудно може да адресира проблемите на хората, докато търси своите врагове навън.

Новите санкции засягат пряко частни лица, които притежават, управляват или търгуват в някои сектори в Иран. Икономиката на страната ще претърпи загуби в строителната индустрия, производството, текстилния и минния сектор. В допълнение, най-големите производители на стомана и желязо в Иран също станаха обект на новите санкции. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео заяви на пресконференция на 10 януари, че мерките ще засегнат европейските търговски отношения със страната.

Междувременно в Ливан и Ирак протестите за отдръпване на влиянието на иранския режим продължават. Аятоласите затвориха очите на Солеймани, но дойде време да погледнат право във вперените в тях очи на площада.

Заглавна снимка: khamenei.ir (CC BY 4.0)

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Когато светът си сменя кожата

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/kogato-svetut-si-smenya-kozhata/

Времето: някъде между 1886 и 1888 година. Мястото: унижената от Бисмарк и изолирана от Европа Франция. От републиканския либерален национализъм, родил се стотина години по-рано с Френската революция, е останало много малко; конструктивният период на този национализъм приключва след 1850 г., асимилиран от старите структури на монарси и земевладелци, за които е инструмент за постигане на лични политически цели. Във Франция витае само споменът за демократичните идеали на революционерите републиканци (макар и днес да обвързваме либерализма с демокрацията, те далеч не са еквиваленти). На тяхно място през 80-те години на ХIХ в. национализмът търси своята идентичност или като изолационизъм и реваншизъм, или като колониален експанзионизъм, който под маската на „цивилизоването“ търси икономическа облага.

Нещо повече: от 70-те години на ХIХ в. нататък Европа страда от тежка икономическа криза. Тя обаче е по-различна от селскостопанските кризи през 30-те или 40-те години, когато лошата реколта e била сред причините за недоимъка и избухването на революции, подхранвани от либералните среди. Новата криза носи първите белези на глобализацията и индустриализацията. Но и революции също не липсват: това е златната ера на печатната преса. Информацията е по-достъпна от всякога, а четирите най-популярни вестника във Франция могат да се похвалят с тираж от над милион екземпляра всеки. Съвременната политическа система се ражда вследствие на нарастващите възможности за пътуване и образование, на индустриализацията и нейните предизвикателства (например лошите условия на труд за работниците), на преселването на все повече хора от провинцията в градовете, както и на икономическите кризи и подеми. Тъй като все повече хора имат право на глас (разбира се, все още става въпрос единствено за мъже), се появяват масовите партии;

на мястото на благородниците и земевладелците се формира зародишът на съвременния идеологически спектър.

Тези феномени не протичат изолирано един от друг, напротив. Подобно на магнити, те се привличат или отблъскват. В тези бързо променящи се времена национализмът преминава от ляво вдясно; от идеята за народа, за гражданите като суверен, за националната идея като обединяваща и съзидателна – към националното като превъзходство и омраза към другия, чуждия. Кулминацията, разбира се, е печално позната на всички: две световни войни, милиони загинали. Последствията продължаваме да живеем и днес, макар и често да не си даваме сметка за това.

Но нека за секунда надникнем отново в тази Франция в залеза на ХIХ в. Интелектуалци и политически фигури като Шарл Морас и генерал Жорж Буланже смятат, че Републиката е предала Родината. Отговорът на проблемите на настоящето според тях се намира в миналото: нужно е завръщане към традиционните френски ценности – централизираната власт на абсолютната монархия и морално изкупление на греховете с помощта на Католическата църква. Морас (четен в наши дни между другото не от кого да е, а от идеолога на „културната война“ на алт-райта Стивън Банън) смята, че френската нация е под заплаха от четири страни: протестантите, франкмасоните, евреите и чужденците. Струва си да се спомене, че от другата страна на границата Бисмарк води война с католиците с подобни аргументи.

Генерал Буланже пък е в центъра на вероятно един от първите култове на личността в съвременната епоха. Популярността на „генерал Реванш“, както го наричат, му коства поста на военен министър. Въпреки това той продължава да се радва на подкрепата на работниците, монархистите и католиците в малките и големите градове; държавата е опасно близо до преврат и диктатура през 1889-та. Провалът на пуча се дължи колкото на неорганизираността на Буланже, толкова и на факта, че политическото статукво се обединява в общ фронт, ужасено от популярността на генерала сред масите. Процесът обаче е факт: кризата, експлоатирането на националистическите идеи от страна на пресата с цел големи тиражи, както и политизирането на сериозен брой хора могат напълно да сринат установените механизми.

Превъртаме напред към края на второто десетилетие на ХХI в. В рамките на двайсетина години начинът, по който комуникираме със света, се е променил из основи.

Подбираме новините според предпочитанията си за това как би трябвало да изглежда реалността, удобно забравяйки, че човешката ни природа винаги пречупва събитията през призмата на емоциите и убежденията ни. Вместо вестници и списания консумираме далеч по-фино от психологическа гледна точка съдържание: то мига, невинно и шарено, докато държи юздите на допамина, серотонина и адреналина, правейки ни по-скоро зависими, отколкото информирани. Пътуваме все по-бързо и навсякъде, ала сме все по-отдалечени един от друг, затворени в реален и виртуален сапунен мехур, в чиито стени се отразяват себеподобните, с които избираме да общуваме. Блокирането на инакомислието е рефлекс, бутонът – или на един клик разстояние, или посредством агресия там, където липсват аргументи в реалността. След края на двуполюсната епоха на Студената война ни е все по-трудно да живеем в многополюсен свят, в който разделенията са по-скоро идеологически, отколкото национални. Към този коктейл се прибавят нестабилен пазар на труда, израждане на икономиката в олигополи в световен план и климатична криза.

Традиционно протестиращата Франция е разтърсвана от необичайни бунтове, зародили се в социалните мрежи; синдикатите пък се борят за опазване на държавата на всеобщото благоденствие, без да признават, че обезопасителните механизми на социалната политика често са употребявани злонамерено – включително от самите тях, и в известна степен забавят така нужния прогрес в определени сектори. Във Великобритания на Брекзит – апотеоз на съвременния национализъм и изолационизъм, Работническата партия претърпя най-тежката си загуба от 1935 г. насам. Френските традиционни ляво и дясно бяха сринати с победата на Еманюел Макрон през 2017 г. (негова реална опозиция в момента е крайнодясното на Льо Пен, ако се придържаме към статистиката), а крайнодясното е във възход в цяла Европа. Симбиозата на политика и бизнес в САЩ, започнала през 70-те години на ХХ в., достига невиждани размери; както американците, така и французите заявяват рекордни нива на недоверие към политическата система.

Възраждането на крайния национализъм, инструментализиран от популистите през последните десетина години, не означава по-силна национална държава.

Напротив – разделенията и неравенствата продължават да се задълбочават в развитите страни, а икономическите и политическите проблеми остават неразрешени в основата си. В най-добрия случай се лекуват симптоми, а в най-лошия врагоманията скрива истинските виновници за несигурността и влошаващите се условия на живот, поставяйки на тяхно място най-слабите. На международната сцена декларациите и преговорите си остават символични, а престъпването на граници, смятани някога за червени линии, се превръща в ежедневие. Причината за липса на значими пробиви в международните отношения през последното десетилетие е именно отсъствието на националната държава (забележете, не националистическата), която е градивна единица за мултилатерализма. Когато тя е сведена до кампаниен слоган с цел концентрация на власт и когато реалните проблеми се отричат и вниманието се отклонява в името на консолидацията на тази власт, независимо дали става дума за политика или петрол – в крайна сметка всички губят поравно.

Всички признаци сочат, че се намираме в навечерието на огромна еволюция в политическата и социалната структура. Болежките на ХХI в. няма как да бъдат лекувани с церове от предходните столетия.

Трусовете в политическите системи на най-старите демокрации в света са индикатор за това. Как ще изглежда светът на бъдещето? Такъв въпрос са си задавали философи, дипломати, политолози и историци от ранга на Хенри Кисинджър, Самюел Хънтингтън, Бенджамин Барбър, Ювал Ноа Харари и други. Световете, рисувани от тях, имат нещо общо помежду си: всички те са невероятно сложни и многопластови, а пълното идентифициране с национализма не е достатъчно, за да отрази тези натрупвания. Напротив – те са съвкупност от история, идеология, политически „ген“ и културна идентичност. Последните трудно се затварят в граници; същевременно държавата като структура е единствената, която може да ги осмисли и насочи в положителна посока, поне засега.

Разбира се, подобни промени пораждат страх. У едни това е страхът от новото, независимо дали става въпрос за хора или традиции, политики или професии: страх от онези, чийто език не разбираме; страх за сигурността ни, за сигурността на близките ни; страх, че занаятът ни вече е ненужен, че самите ние сме отхвърлени от света. За други това е страхът, че човешката слабост коства невинни животи, независимо дали говорим за безкрайни военни конфликти, или за давещи се бежанци в Средиземноморието; че ценности като свободата, солидарността и толерантността ще бъдат погубени в името на авторитарна сигурност; че хладнокръвието на времето, нужно за вземане на реални решения за човешкото бъдеще, ще отстъпи пред простотата на агресивната първичност, която ще го погуби.

Само глупаците не се тревожат.

Ако останем верни на архетипните символи, светът е змия, захапала опашката си – уроборос. Историците доказват неговото съществуване с огромно количество данни, които ни показват цикличността на историята, нейния привиден кръговрат. Надеждата е в пътуването през измеренията: кръгът е кръг само в двуизмерната вселена – в триизмерната реалност е вероятно да се окаже спирала. Изправени пред поредния цикъл на промяна, имаме шанс за друга колективна реакция, ако си спомним уроците на миналото.

Какво да правим, когато светът сменя кожата си? Както е казал Оруел, най-успешният начин да унищожиш хората е да отречеш и заличиш собственото им разбиране за миналото. Като за начало – да не допускаме забравата и страха. После, по Твен, да си спомним, че историята не се повтаря, но се римува. От нас зависи каква ще е римата.

Заглавна илюстрация: Уроборос, изобразен в началото на ХVII в. от Майкъл Майер – лекар, алхимик и съветник на римския император Рудолф II. Източник: Wikimedia

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Боклуци приемаме секакви

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-9-13-december/

В саркастичната рубрика „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществен живот на България през изминалата седмица.

По пътя за „задния двор“ на Европа влакова композиция, наблъскана с боклуци, спря край Милано. Италианските власти застопориха там 815 тона миризливи бали, напъдени към България. Много други вагони с отпадъци обаче са стигнали до управляваната от Бойко Борисов страна (кой не познава Борисов, кой не е чувал за него!), изгорени са тук – в циментови заводи или тецове, и са замърсили допълнително въздуха, който бездруго не става за дишане.

Според разследване на „Биволъ“ от август 2019 г., в което са използвани и факти, установени от други медии, италиански отпадъци се горят в български топлоелектроцентрали, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, а в Румъния са изгаряни в циментови заводи на Holsim, каквито има и в България. Но не само там. През 2016 г. тогавашната министърка на околната среда и водите Ивелина Василева и областният управител на Варна Спас Пасев публично заявиха, че има договор за изгаряне на балирана смет от Европа в български циментови заводи и тя се внася през пристанище „Варна“.

А в българските заводи на Holsim, както и в други два се горят битовите отпадъци на София. Сега това ще правят фирми на Ковачки – „Топлофикация Сливен“ и ТЕЦ „Бобов дол“. Столичната община плаща над 50 млн. лв. да ѝ горят RDF отпадъците.

Защо заводи и топлоцентрали горят боклук? Много просто. Намаляват разходите си за произведения продукт, цимент или енергия, а освен това им плащат, за да го правят.

Колко несправедливо. Европа ни взема мозъците, а ни праща боклуци. Като че ли нашите не са ни достатъчни.

И какво излиза? Властта разрешава на тецове на Ковачки да заменят въглищата с по-евтино гориво, каквото са отпадъците, за да произвеждат енергия, но иска да вкарва граждани в затвора, които горят боклуци, за да се топлят?! Това е като криминализирането на еднократната доза преди години от една партия – „Новото време“. И стана така, че в затвора попадаха дребни наркомани, а големи шмъркачи и търговци на дрога си живееха царски.

Столичната община и Министерството на околната среда и водите (МОСВ) – чрез Закона за качеството на атмосферния въздух и Закона за управлението на отпадъците – и сега могат да оказват контрол, да правят проверки и да предприемат действия (в т.ч. дори и спиране на производство) за по-чист въздух. Не им се получава. Представете си кметицата Фандъкова да спре строителни дейности в София заради замърсяване с фини прахови частици…

А сега МВР клинчи, че няма информация поради следствена тайна кой е бенефициентът на италианските боклучави бали.

МОСВ, с министър Нено Димов отпреде си, не признава, че чужбински отпадъци се горят в България, както си траеше за изтичащата вода на Перник. Макар същият Димов да разписваше графиците за точенето.

А водата си изтича и при водния режим – не през чешмите на перничани, а към индустриалната зона, в т.ч. към „Стомана Индъстри“: цели 40% от водата на града, въпреки забраната да се ползва за промишлени нужди при сегашното състояние на язовир „Студена“. Собственик на завода е гръцката компания „Виохалко“, но дял има и предишният собственик Людмил Стойков – „барманът, който стана индустриалец“. Същият, който е зад проекта за строеж на къмпинг „Градина“, за който зелена светлина даде поделение на МОСВ – екоинспекцията в Бургас.

Защо премиерът Борисов не вземе да интернира министър Димов и екипа му в Перник – да живеят и да  се къпят там, докато не решат проблема на хората, който е създаден и благодарение на тяхното бездействие?

Прокурор Красимира Минчева от Окръжната прокуратура в Перник е намерила данни за проявена безстопанственост от страна на Димов и министърката на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова. „С бездействията си министрите на МОСВ и на МРРБ не са положили достатъчно грижи за стопанисването на имуществото, в резултат на които са последвали щети, а и вреди за човешкото здраве, респективно преписката съдържа данни за евентуално осъществен състав на престъпление по чл. 219 от НК (безстопанственост)“, се казва в постановлението на Минчева, препратено към Спецпрокуратурата, която разследва министри.

Акцията на обвинението обаче по-скоро напомня на фейк. Опит да бъдат успокоени, макар и за кратко, над 100 000 души от Перник и десетина села, които искат справедливост и наказание заради безводието, на което са обречени от 18 ноември. Невероятно е да си представим, че действащи министри в България могат да получат присъди.

Сега изглежда, че имаме не Екоминистерство, а Министерство на боклуците, сушата и строителството на Черноморието.

В МОСВ са добре обучени – освен че пропускат намаляващите нива на язовирите, не виждат ни защитена зона, ни дюни там, където влезе багер – както в случая с „Градина“. Макар мястото да е именно в защитената зона „Бакърлъка“ за опазване на дивите птици и да граничи със защитената зона „Плаж Градина – Златна рибка“ за опазване на природните местообитания.

Димов, точно както и столичната кметица Йорданка Фандъкова, не усеща мръсния въздух зад прозорците на служебния мерцедес. Не усещат и тримата заместници на Димов, нито деветимата зам.-кметове на Фандъкова в своите служебни коли. Нито хилядите бюрократи.

„Видин и Париж са по-замърсени от София, а тя е след 20-то място“, даже казва Нено Димов по Канал 3. А в Пекин какъв смог има – сякаш сто хиляди печки от частната фирма на Димов димят. Но екоминистърът диша ли, диша – ако ще целият боклук на Неапол да изгори в България.

Според западни медии мафията владее боклука на Италия и печели от управлението на отпадъците. С кого в България тогава се договаря мафията на Италия? Никой няма да си признае, така че нека приемем, че преговаря с конници без глава.

Но има един човек, който би могъл да извади главите на конниците от мястото, където са ги заврели.

Страшен. Новият шеф на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) Сотир Цацаров. На бившия главен прокурор се довериха толкова много депутати, даже и от БСП, които имаха партийна забрана да го правят. Защото Цацаров ще ги запомни, поименно – и другите също, докато новият главен прокурор Гешев брои колко „дела на трупчета“ има на склад. На първо четене се сещаме за апартамента-даден-от-кръстника на финансовия министър Горанов, както и за така и неприключилите проверки за „Апартаментгейт“.

Докато в парламента бързат с големите назначения и гласуват данъчните закони, както всяка година по същото време властта (си) раздава пари: 2,7 млрд. тази година, от които най-много – 1,38 млрд. лв. – за магистрала „Хемус“.

„Неведнъж съм казвал, че българите ще живеят достойно, когато възпитат политиците си да живеят само от заплата“, каза тази седмица в интервю за bTV президентът Румен Радев. Затрудняват се политиците – затова на помощ се притичват Кръстниците.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Съдия Мирослава Тодорова: „Има все по-малко поле за лицемерно отричане на съществуващата опасност за правовата държава“

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/miroslava-todorova-interview/

Мирослава Тодорова е наказателен съдия в Софийския градски съд и бивш председател на Съюза на съдиите в България. Известна е със своята последователна и критична позиция към опитите да бъде подчинена съдебната ни система и е единственият магистрат, завел дело за клевета срещу Цветан Цветанов в качеството му на министър на вътрешните работи. Във Висшия съдебен съвет предложенията за наказание и понижение в длъжност на съдия Тодорова за забавени дела не получиха достатъчна подкрепа и отпаднаха. Пореден опит да бъде заглушен критичният ѝ глас беше публикуването на нейната декларацията за имущество и конфликт на интереси с незаличени лични данни – нейни и на семейството ѝ.

Венелина Попова разговаря с Мирослава Тодорова за практиката на ключови властови позиции в държавата да се поставят лица, посочени от управляващите и паралелната власт, и за възможността за промени в Конституцията, с които да се премахне съветският модел на държавното обвинение.


Съдия Тодорова, в момента най-важната битка на гражданското общество в България е битката за справедливо правораздаване. В нея ясно се обозначиха със своите позиции отделни съдии, между които сте и Вие. Но за това плащате висока цена. Уволнението на двама служители и наказанието на други двама от съдебния Инспекторат премахва ли усещането за целенасочена атака срещу Вас с публикуването на имуществената Ви декларация, която съдържаше личните данни – Вашите, на съпруга и детето Ви, при това без да могат да бъдат заличени?

Смея да твърдя – осъзнавайки непопулярността на тезата като резултат от дългогодишното политическо дискредитиране на съда, – че значителна част от съдийството в годините на Прехода показа издръжливост, целенасоченост и задълбоченост за утвърждаване на разделението на властите, което е в основата на успешната правова държава. Всички съществени реформи в областта на защитата на основните права и за предвиждане на гаранции за справедлив съдебен процес бяха дефинирани и проведени с участието на съдии. В това число включвам и защитата на концепцията за разделяне на административното управление на съдилищата от това на прокуратурите във ВСС и правилата за съдийско самоуправление като контрапункт и противотежест на механизмите за възпроизводство на съдебна номенклатура, която представлява еднакво благоприятна среда и за нечовешко бюрократизиране на институцията, и за властова корупция.

В този смисъл не става въпрос за малцина съдии. Напоследък забелязвам, че актуалният етап на дългогодишния щурм срещу съдебната независимост идва и от политическото популяризиране на невярната теза, че незначително малцинство пречи за пълната победа на съешаването на трите власти, респ. на овладяването на съда от оперативната власт.

Публикуването на личните ми данни създаде впечатление за пореден епизод на индивидуален тормоз с широкоспектърно послание към всички останали съдии, които дръзват. Това налага Инспекторатът към Висшия съдебен съвет ясно да обясни какво се е случило и да обоснове защо са предприети тези тежки дисциплинарни наказания на служители. Без да имаме информация, можем само да спекулираме, а ниското доверие в ИВСС предпоставя и разгръщане на съмнения, че уволненията на редови служители за технически действия са предприети, за да се отклони вниманието от основния проблем.

След избора на главен прокурор предстои такъв и за шеф на КПКОНПИ. Състезанието между двамата кандидати – досегашния главен прокурор Сотир Цацаров и 69-годишния Симеон Найденов, издигнат от партия „Воля“ – прилича на надбягване между здрава и препъната кобила. Пет неправителствени организации обявиха, че бойкотират опорочената парламентарна процедура, за да не я легитимират. Имате ли обяснение за абсолютната арогантност на тези, които налагат насила Гешев и Цацаров на тези постове, без да се съобразяват с мнението на професионалните гилдии, на гражданското общество и на партньорите ни в ЕС?

Като съдия заради разделението на властите не мога да коментирам конкретните партийни номинации. Номинирането на действащия главен прокурор обаче може да се разглежда и като част от големия проблем за прозрачността на подбора, извършван от парламентарните партии, на кандидати за висши държавни длъжности от средите на съдебната власт. Поради това е въпрос, който непосредствено засяга независимостта на съдебната власт – и не само е допустимо, но е и наложително да го обсъждаме.

Когато действащ магистрат е удостоен с вниманието на политическа партия, която го номинира за пост извън съдебната власт, като например за председател на КПКОНПИ или за член на ВСС от парламентарната квота, се изисква не само този избор да бъде защитен на основата на професионалните качества на кандидата, но и да бъде изяснен пътят, по който съответната партия е взела решение за номинацията. Съдебната власт трябва да поддържа здравословна дистанция от политическите власти, поради което поначало магистратите не би следвало да бъдат добре познати нито на депутатите, нито на министрите. Процесът за номиниране ще бъде легитимен, тоест принципите на правовата държава ще бъдат защитени, ако бъде изнесена изчерпателна информация за това кой, кога и защо е предложил кандидата от съдебната власт на партийно обсъждане; кога и при какви обстоятелства са били провеждани предварителните разговори с него; какви проверки и анализи са били извършени върху професионалната му компетентност и нравственост, за да се прецени, че те са адекватните на съответната длъжност или функция.

В демократичните държави този процес е прозрачен от самото начало, като за повишаване на доверието в резултата се осигурява участието на съответните професионални общности – например чрез предварително предлагане на списък с изявени личности и професионални авторитети, от кръга на които може да бъде направен убедително обоснован избор. Така се разсейват и нездравословните съмнения, че подборът е станал на тъмно и е въпрос на индивидуални връзки, или пък представлява зле прикрита форма на властова корупция – магистратът се „награждава“ с високо назначение, защото е бил удобен или услужлив към властта. Иначе казано – защото отношенията между него и тези, които го номинират, са накърнили независимостта на съдебната власт, а оттам и конституционния принцип на разделение на властите и върховенството на правото.

Всичко казано е приложимо с още по-голяма сила за политическата кариера на настоящ главен прокурор. След като прокуратурата по конституционен модел е част от съдебната власт, тя трябва да бъде точно толкова отдалечена от управляващите, колкото е съдът. При това положение е непонятна заявената от министър-председателя в телевизионно интервю от тази седмица осведоменост за личностните качества на настоящия и на следващия главен прокурор. Навярно помните – г-н Борисов каза, че г-н Цацаров много е чел и в диспут с всеки един от своите опоненти щял да победи, а г-н Гешев бил израснал в оперативната работа и бил много по-добър в оперативната дейност. Независимата съдебна власт не предполага подобна форма на близост и опознаване на прокурори с министър-председателя. Независимата съдебна власт изключва и всякакви разговори от типа „Ти си го избра“ или предварителни консултации на съдии и прокурори с министър-председателя преди избор на ВСС за високи административни позиции.

В сегашния случай непрозрачността на процеса, по който вносителите са стигнали до идеята да номинират настоящия главен прокурор за председател на КПКОНПИ, се засилва и от това, че до последния момент номинацията беше държана в тайна. След избора на г-н Гешев за главен прокорур, на журналистически въпрос г-н Цацаров отрече да му е предлагано да бъде номиниран за председател на КПКОНПИ, въпреки че вече течеше срокът за номинации. Непрозрачността на процедурата създава и усещане за предрешеност, на което всъщност реагират и петте неправителствени организации. Те отказаха да зададат въпроси към кандидатите за поста, защото така биха придали формална легитимност на процедурата и биха затвърдили невярната представа в публиката, че отговорите на кандидатите биха имали значение за крайното гласуване.

Задкулисният сговор между управляващите и паралелната власт, гузното мълчание на опозицията, абсурдният маскарад с митингите в подкрепа на Гешев, организирани от медия, близка до Делян Пеевски, с участието на бивши затворници и мутри с едничката цел: да се осигури недосегаемост от правосъдие на политическите и бизнес елитите и на хората от високите етажи на властта – всичко това е видимо за всеки. Има ли според Вас достатъчно професионална и гражданска енергия, за да се противопостави обществото ни на пълзящата диктатура?

Все по-примитивните прийоми на технологията за насаждане на страх имат една положителна последица – лесно се разчитат, поради което все повече хора се ориентират в безпрецедентната ситуация. Това е част от гражданското съзряване на българското общество и е безусловно полезно. Няма друг път за възникване на активно и отговорно гражданство освен този, почерпен от собствения опит, осмислен през собствените ни способности и минало. А ситуацията наистина е безпрецедентна и до голяма степен зловеща. Когато се набира подкрепа на избора на главен прокурор, в която участват осъждани граждани или физически силни млади мъже, които очевидно не показват никаква осведоменост за естеството на избора или за функционирането на съдебната власт и на прокуратурата в частност, очевидно е възникнал сериозен проблем с националната сигурност, за който честно трябва да си дадем сметка.

Същевременно опасността за държавата се засилва от факта, че прокуратурата, която е конституционната институция, овластена да ръководи борбата с престъпността, не показа никакво притеснение от облика на подкрепата за номинирания кандидат за главен прокурор – както преди това не реагира адекватно, когато физически здрави мъже носеха животински глави пред сградата на ВСС или разлепиха некролози приживе на член на ВСС от прокурорската квота. Ако политическата система отказва честно да си даде сметка за тънката граница или прекрачената граница за мафиотизиране на институциите и да поеме отговорност, това означава, че съзнателно се възползва от състоянието на прокуратурата и че прокуратурата е такава, каквато устройва управляващите.

Очаквате ли да се състои смислена експертна дискусия за необходимостта от конституционни промени, свързани с мястото на прокуратурата, каквато президентът Румен Радев заяви, че ще организира? Вече се появиха първите мнения – като това на адвокат Петър Обретенов, публикувано в сайта defacto.bg. В текста си юристът твърди, че статутът на прокуратурата ни, уреден в Конституцията от 1991 г., „e peцидив oт Живĸoвaтa ĸoнcтитyция oт 1971 г. и възпpoизвeждa мoдeлa „Bишинcĸи“ oт cъвeтcĸaтa пpaвнa cиcтeмa“. От свръховластената си позиция сега главният прокурор обвинява, изнася „доказателства“ и произнася присъди преди съда. Оптимистка ли сте, че може да се събере мнозинство за тези необходими конституционни промени?

Анализът на колегата Обретенов е много полезен, защото ни информира за нагласите в началото на Прехода за модела на съдебната власт и за намеренията на създателите на Конституцията. Независимо от намеренията обаче – които по-скоро са били да върнат структурата на прокуратурата, съществувала преди 1947 г., при която прокурорите са функционирали към съдилищата, – резултатът е различен.

Според настоящата Конституция прокуратурата е централизирана и функционира на принципа на единоначалието, но в същото време се ползва със същата форма на независимост като съда, въпреки че съдът е арбитър, а прокуратурата по дефиниция следва да работи в синхрон и сътрудничество с МВР и всеки прокурор е подчинен по делото, по което работи, на горестоящия. Съдебната независимост е гаранция в полза на гражданите, че органът, който ще реши делото – а това винаги и навсякъде е съдът, – е независим от политическата власт и от другата страна по делото. Такава независимост не е присъща на прокурорската функция, поради което, когато се прокламира изкуствено, тя се превръща в основание за безотговорност на върха на пирамидата, от една страна, а от друга – за перфиден (в смисъл на прикрит) контрол върху редовите прокурори, който ги обезличава.

Мисля, че обществената дискусия вече е достатъчно напреднала, за да идентифицира проблема с политическата злоупотреба с прокуратурата и тежките последици за прокурорската общност, чиято професионална култура се деформира опасно. Имахме злощастните граждански шансове да чуем записи за това как се осъществява въздействие, да четем на пресконференции на прокуратурата тефтерче за властови натиск, което след това беше загубено, докато беше на разположение на държавните органи… След като е ясен проблемът и той е забелязан и от европейските институции – Европейския съд по правата на човека, Съвета на Европа и Венецианската комисия в частност, тогава е назрял моментът за следващия етап на съдебна реформа. Съответно има все по-малко поле за лицемерно отричане на съществуващата опасност за правовата държава.

Разделянето на ВСС на две колегии беше важна, но недостатъчна стъпка. Възможно е да бъде продължена реформата в рамките, зададени от практиката на Конституционния съд, включително решение № 3/2003 г., което обичайно служи за алиби на управляващите и опозицията да обясняват нежеланието и бездействието си да реформират прокуратурата. Например да се разширят възможностите за обществен контрол върху прокуратурата чрез увеличаване на политическата квота в прокурорската колегия, която да бъде излъчвана обаче по различен начин от Народното събрание, с широко участие на юридическата и академичната общност. В същото време би следвало да се намали политическата квота в Съдийската колегия, защото стандартите изискват съдът да се администрира от орган, в който съдиите, избрани от съдии, са мнозинство.

Има, разбира се, още много други възможности за конституционни изменения, съобразени с историята на съдебните институции и със съвременното им състояние, които могат да бъдат обсъждани, които могат да допринесат, от една страна, за отчетността и отговорността на прокуратурата, а от друга – за укрепване на независимостта на съда от другите власти. Безусловно е обнадеждаваща изразената от президента решимост да изведе дискусията на ниво, съответно на неговия конситутицонен статус на пpяĸo избpaн oт cyвepeнa; който oлицeтвopявa eдинcтвoтo нa нaциятa и е въpxoвeн apбитъp мeждy ypeдeнитe c Кoнcтитyциятa зaĸoнoдaтeлнa, изпълнитeлнa и cъдeбнa влacт.

Не мога да не Ви попитам как ще коментирате пълното неглижиране на идеята на президента за конституционни промени от страна на премиера Борисов и обещанието да се създаде механизъм за независимо разследване на главния прокурор. А също и изказването му пред bTV, че той е избрал Лозан Панов за председател на Върховния касационен съд, както и че Гешев бил най-подходящият кандидат за шеф на държавното обвинение, защото всички останали с които разговарял, били мързеливи

По отношение на участието на министър-председателя в избора на председател на ВКС трябва да се произнесе достатъчно ясно и категорично ВСС, защото нему е възложена отговорността да брани съдебната независимост. Това признание на г-н Борисов не може да бъде разгледано извън хода на събитията досега, като се започне от избора на предишния главен прокурор, чието име като фаворит на правителството беше публично известно месеци предварително и беше разпространена информация, че докато е бил председател на съд, г-н Цацаров е награждаван от МВР и е чел в нарушение на Закона за съдебната власт делото по обвинение за клевета срещу вътрешния министър, което е изискал от долустоящия съд.

След това е необходимо да продължим със спомена за станалия публично известен разговор на г-н Борисов с г-н Кокинов, градски прокурор на София, в който г-н Кокинов казва емблематичната реплика „Ти си го избра“ по повод г-н Цацаров. Г-н Кокинов беше дисциплинарно наказан с освобождаване от длъжност, но не беше извършено разследване за възможностите на г-н Борисов да влияе при избора на главен прокурор и апелативен прокурор на София, с каквато цел г-н Кокинов беше отишъл при него, видно от записа.

И това не е всичко, налага се да продължим с получения от г-н Панов SMS от министър-председателя по време на заседание на ВСС и с друг публично разпространен разговор между съдиите Ченалова и Янева, в който се коментират възможностите на министър-председателя да настоява главният прокурор да „опраска“ съдия. И това не е краят. Необходимо е да продължим с признанията на бившите председатели на Софийския апелативен съд и Софийския районен съд г-н Пенгезов и г-н Лалов за влиянието на г-н Пеевски върху назначенията и да стигнем до изпуснатата реплика от г-н Цацаров към председателя на ВКС, че изборите на тримата големи се предхождат от посещения в други две сгради.

В този контекст телевизионното изказване на г-н Борисов от тази седмица се вписва като логично продължение. Всичко това придава допълнителна сериозна легитимация на предприетата инициатива от президента за дискутиране на конституционни изменения в модела на съдебната власт. Ситуацията е нетърпима, но има законодателни средства за нейното преодоляване. Министър-председателят изрази готовност да се съобрази с препоръките на Венецианската комисия и изложи своя предварителна трактовка в какво ще се изразят те. Разумно е да приемем, че по същество докладът на Венецианската комисия поставя естественото начало на следващия етап от дискусията.

От практиката си на наказателен съдия можете ли да кажете, че голям процент от делата, особено срещу лица от властта, завършват с оправдателни присъди заради негодно повдигнати обвинения? А това, от своя страна създава повече усещане за подкупност на съда, отколкото на държавното обвинение…

На този въпрос може да се даде валиден отговор единствено на основата на влезлите в сила съдебни актове и практиката на ВКС. Във всяка правова държава именно съдебните решения са корективът на прокуратурата. След като е такъв голям делът на оправдателните присъди по малкото дела, внесени срещу хора на високи държавни позиции, а делата са още по-малко по обвинения срещу хора от управляващите партии към момента на повдигане на обвинението, очевидно има проблем в няколко възможни насоки. Малкият брой дела от посочения вид индикира проблем с ефективността на прокуратурата и съмнения за политическа зависимост. Големият брой оправдателни присъди е сигнал за проблем или с качеството на обвинението, или със събраните доказателства. Вместо да се адресира правилно конкретният проблем обаче и да му се търси решение, властта създаде нови специализирани съдилища. Искрено се надявам, че те няма да удовлетворят опасенията за снижаване на критериите за справедлив процес в полза на прокуратурата, нито ще осигурят трайно спокойствие на силните на деня.

За конституционните промени е необходим и силен обществен натиск, какъвто в България, за съжаление, няма, а протестите в столицата не стигат. Може би ще се окаже, че това население заслужава такова правосъдие. Или?

Държавата е такава, каквато ние я конструираме – със способността ни за труд, постоянство и съпротива. Демократичните институти – независимостта на съда, автентичният политически плурализъм и свободата на медиите, изискват дългогодишни усилия. Няма място за самобичуване. Навсякъде е отнело време, никъде не е било лесно, нито е минало без конфликти и противоборство. Така че предлагам да не губим време за това, а да се съсредоточим върху ясното дефиниране на възможните и желани конституционни промени.

Заглавна снимка: © Надежда Чипева, „Капитал“

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

На Бойко журналистките – и на властта бижутата

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-2-6-december/

В саркастичната рубрика „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществен живот на България през изминалата седмица.

Какво ще прави Бойко Борисов, когато престане да е премиер? Ще стане издател, ще си направи сайт и ще ни каже: „Не ме пипайте.“ В този сайт Борисов ще покани на работа всички журналистки, държали ниско микрофоните си пред него, единствените способни да видят сълзи в очите му след среща с папата, да оценят снагата и силата му и да се греят на сиянието му. Да не забравим и пипащите мускула му – когато още имаше такъв. Брат’чедът Ради ще върти сметките. А когато премиерът пита журналистките дали ги натиска властта, те по условен рефлекс ще отговарят: „Неееееее.“

Премиерът сподели в „Лице в лице“ на bTV: „Утре, като напусна премиерския пост, ще си направя и аз един сайт и ще кажа: „Не ме пипайте.“ Като полицай ще бъда много добър разследващ журналист.“ Само дето никога не е бил полицай. И издател няма да стане. Но едва ли и някой му вярва на заканата.

Нито когато казва – след тестдрайв на пежо с произведената в България електроника 3D i-Cockpit, – че в момента има няколко автомобилни компании, които се колебаят коя да дойде в България, и че „догодина ще имаме такъв инвеститор“. Други обаче се изнасят – като „Хюндай“, която продава завода си у нас за 24,5 млн. долара. Напук на септемврийските премиерски обещания да чакаме инвеститор от Южна Корея в автомобилостроенето. И ако тук сме му свикнали какви ги говори, отвъд Черно море не е съвсем така.

Руският президент Путин се ядоса, че България умишлено протака „Турски поток“, който българските власти упорстват да наричат „Балкански“. На съвместна пресконференция със сръбския държавен глава Александър Вучич в Сочи Путин заяви, че ако България не иска, Русия ще намери други възможности за газопровода, който трябва да пренася синьо гориво към Сърбия (2,5 милиарда куб. м), Унгария (6 млрд. куб. м) и Австрия (3,75 милиарда куб. м). От София Борисов отвърна, че няма забавяне – действаме по процедурите, „средно с 5 км на ден строим“.

Това пък откъде го измисли? Ако се полагат по 5 км тръби на ден, за 615 календарни дни, колкото е срокът на договора със саудитския консорциум „Аркад“, влязъл в сила на 18 септември, тръбопроводът ще излезе 3075 км. А трябва да се построят 474 км – от границата с Турция до тази със Сърбия. Както и да го мисли Путин, който през октомври съобщи, че „Турски поток“ през България и Сърбия ще е готов до края на 2020 г., тръбата няма да е приключена по-рано от лятото на 2021 г.

А догодина ще е готов Трансадриатическият тръбопровод (ТАП), от който България чака 1 млрд. куб. м азерски газ – през газовата връзка с Гърция, която също ще трябва да тръгне догодина. (ТАП е част от Южния газов коридор, който ще снабдява Европа с каспийски газ.) Беше време, когато Борисов говореше, че двата проекта – втората тръба на „Турски поток“ и интерконекторът с Турция, трябва да вървят паралелно. Може и да го е обещал, макар не на чист руски. Само че този път приоритет е газовата връзка с Гърция, която на Русия ѝ се ще да я няма.

Путин действа велзевулски, а Борисов обяснява: „Не им е приятно, че България е толкова лоялен член на ЕС и НАТО.“ Така си е – ето, в Лондон президентът Румен Радев отбеляза, че България е втора в Алианса след САЩ по високи разходи за отбрана. След покупката на американски изтребители за над 2 млрд., догодина предстоят втора и трета сделка – за бойни машини за пехотата за близо 1,5 млрд. лв. и за два патрулни кораба за 984 млн.

Най-бедната членка на ЕС стига американците, докато Франция няма да увеличи вноските си в НАТО, защото президентът Макрон констатира „мозъчната смърт“ на Пакта и се понесоха слухове за напускане. Няма да е за първи път след онова през февруари 1966 г., обявено от генерал Дьо Гол. Ех, къде се дянаха историческите връзки и светлината на Статуята на свободата – френския подарък за американската независимост. Освен кораби с оръжие.

В това време разни хора мерят напрежението между Москва и София с изгонения български дипломат Георги Пройнов, съветник в служба „Търговско-икономически връзки“ в посолството ни. Стига де. В Сърбия гръмна шпионски скандал, в който руски шпионин предава пари на сръбския си агент, а украинската армия в Донбас стреля (и) със сръбски боеприпаси. Но Вучич и Путин се кълнат във ВОЛ, както пишеше в лексиконите през миналия век (Вечна Обич и Любов) – и газова дружба. А Вучич казва как, ако Путин е бил начело на Русия през 1999 г., едва ли НАТО е щяло да бомбардира Сърбия.

Но и след бомбардировките и макар все още да не е член на ЕС, средната пенсия в Сърбия например е по-висока от тази в България – 221,16 евро, или 26 000 динара – докато българската догодина ще стигне 412 лв., или около 207 евро. Hvala lepo! Тази седмица в българския парламент депутатите се поскараха за минималната пенсия, но в крайна сметка я гласуваха на 250 лв. (около 128 евро) от 1 юли догодина. Малко по-висока от албанската, която е 13 753 леки, или близо 112 евро.

Албански стандарт за България. Вече не е актуален и едновремешният израз „албански реотан“ – за тия, дето бавно мислят и трудно схващат. „Българският реотан“, мерен по PISA, е точно такъв. Според резултатите от теста за 2018 г. близо половината от българските ученици не са постигнали базово ниво на умения по четене, а едва 2% от децата различават факт от мнение. И в трите дисциплини на теста – четене, математика и природни науки, резултатите на българските деца орат дъното. Особено ниски са по природни науки. Ще вземе да се сбъдне онова пожелание на Борисов от 2011 г. – студентите да стават овчари, че има голямо търсене на агнешко месо.

И това на фона на хвалбите на финансовия министър Владислав Горанов, че близо 5 млрд. лв. ще бъдат инвестирани в образованието догодина, в т.ч. и поредното повишение на учителските заплати с 18%. Не е само до заплатите.

Покрай окончателното гласуване на държавния бюджет партиите задкулисно се споразумяха и приеха предложението на БСП за 8 лв. субсидия за получен глас. Сега, разбира се, Борисов, който (ужким) настояваше за субсидия от левче, ще каже, че в една парламентарна република думата имат депутатите, така са си решили – и пак ще се окичи с лавров венец. Субсидията става 8 лв., но остават и даренията, или т.нар. отворено финансиране, одобрени по-рано през юни след друго споразумение между ГЕРБ и ДПС. Никой сега не отваря дума да се промени Законът за политическите партии, който ги разреши. На това му се вика голямо плюскане.

Депутатите се уредиха с порциите, но отрязаха други, къде по-скромни. Менда Стоянова (ГЕРБ) и Валери Симеонов („Обединени патриоти“) успяха да пробутат редактираното си няколко пъти предложение, че в онлайн платформи ще могат да се предлагат частни имоти за нощувки само ако са регистрирани или категоризирани. В противен случай се предвижда чрез съдебно решение да се спира достъпът от България до платформи, които предлагат нерегистрирани или некатегоризирани имоти.

Тоест ако бъде хванат Гошо Петров от „Захарна фабрика“ да предлага двустаен апартамент в Airbnb, без да го е регистрирал, властите ще спират достъпа до платформата за България. Кой направил резервации, направил – губи достъп до тях.

А мнозина смятаха, че само правосъдният министър Данаил Кирилов е интелектуалното бижу на тази власт… Цяла бижутерия си имаме.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Чесън в ухото, кметско вероломство и „войвода“ по дънки

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-25-29-november/

В саркастичната рубрика „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществен живот на България през изминалата седмица.

Един китаец си пъхнал скилидка чесън в ухото, за да се излекува от болки, и два месеца я държал, предизвиквайки ново възпаление. „Фокс Нюз“ съобщи новината за наивника, доверил се на сайтове за нетрадиционна медицина.

Наивниците в България, доверили се на предизборните обещания на кандидат-кметове, че няма да вдигат данъците, са повече от китайците с чесън в ухото. В София, Пловдив, Габрово, Хасково вече започнаха – по-високи данъци за коли, за прехвърляне на имот, увеличение на такса смет. Четвъртомандатничката Фандъкова е трогателна, молейки за подкрепа от гражданите, „които искат нашите деца да дишат по-чист въздух“. Тя не била казвала, че няма да вдига данъци. Нямало такъв запис. Значи е внимавала и се е пазила, знаейки, че след това ще го направи. Доста вероломно премълчаване.

И нейната конкурентка за кмет на София Мая Манолова се обръща към гражданите – да я търсят за жалби и сигнали, услугата е безплатна. Манолова ще се пробва като адвокат, паралелно с това pro bono приема и жалби. Така каращисва омбудсмана с арменския поп и го играе гражданка с движение. Игралица е тя и не се отказва пак да се пробва в някакви избори – който я припознае.

Проба-грешка е и политиката на управляващите спрямо дигиталната икономика. Две проби – и две грешки през седмицата. Как да бъде регулиран бизнесът с отдаване на апартаменти под наем чрез платформи като Airbnb – това законодателно усилие в полза на българските хотелиери извършиха в дует Менда Стоянова (ГЕРБ) и Валери Симеонов („Обединени патриоти“/НФСБ). Тази регулация не даваше мира и на министърката на туризма Николина Ангелкова от началото на 2018 г.

Първоначално Стоянова–Симеонов настояваха за задължителна категоризация на апартаментите. Броени дни след това излязоха с ново предложение – отдаваните за краткосрочен наем жилища да се вписват в регистъра на местата за настаняване. При три последователни нарушения ще се спират платформи като Airbnb, Booking, HomeAway, Facebook (групи).

Тези усилия са сламка в колелата на новата икономика. Преди да ѝ се опълчат, да бяха проверили какви ги върши хотелският бизнес. По данни на Националния статистически институт в началото на 2019 г. местата за настаняване с над 10 легла в България са 1872 – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 55 900, а на леглата – 113 600. Според други данни само базата на Слънчев бряг е над 300 000 легла, била е 160 000 преди 12 години. По веригата „построени хотели – официална статистика“ се губят няколкостотин хиляди легла, затова и таксите от нощувки са пренебрежимо малки, въпреки отчетения брой чужденци, посетили България. За първите 8 месеца броят им е близо 6,881 млн. – дори и част от тях да са били в жилища, предлагани чрез платформите, повечето са отседнали в хотели.

Та преди да впримчи гражданите, нека властта да накара бизнеса да плаща дължимите такси, данъци и осигуровки, особено в хотелиерската и туристическа сфера, където са и най-ниските заплати. А за спиране на достъпа до Facebook хич и да не си помислят. Туй е медията на премиера.

Именно от нея всеки ден научаваме как е минал денят на Борисов, кого целува, ръкостиска и/или вози в джипа. От споделеното във Facebook чуваме за опасенията му да не би запалена от пациент цигара да е довела до пожара в „Пирогов“, при който загинаха двама болни. Разследването продължава.

 

А в здравеопазването в туй време си гори. Даже не гори, а вече тлее. На фона на увеличените отново с над 400 млн. лв. разходи на НЗОК до 4,745 млрд. лв., Европейската комисия констатира: твърде много хоспитализации, твърде много болници, твърде много неефективни разходи, висока смъртност, намален достъп до здравни услуги, намаляващ брой лекари и специалисти (особено общопрактикуващи лекари), най-високо в рамките на ЕС доплащане в най-бедната еврочленка.

Има и още. Като некролог е за българската здравна система, в която обаче някои собственици на частни болници печелят доста добре, докато държавни и общински загиват – въпреки че и едните, и другите са търговски дружества и се финансират на един и същи принцип – на база пациенти, преминали чрез клинични пътеки, заплащани от НЗОК. Лъвският пай се отделя за болници и лекарства, между 75% и 80% от разходите на Здравната каса.

На този фон властта смята да купи един медицински хеликоптер за България, защото няма никакъв, и да (до)строи още едно лечебно заведение под благовидния предлог за Национална педиатрична болница. Камарата на архитектите обжалва пред ВАС обществената поръчка, тъй като не смята, че сегашното скеле е годно да се превърне в такава болница, но жалбата бе отхвърлена. Ще се достроява 36-метровата развалина в двора на Александровска болница.

Останалите новини? Президентът Румен Радев подписа указа за назначението на Иван Гешев за главен прокурор. В „Тоест“ го предсказахме на 9 ноември. Вече бившият Сотир Цацаров се е понесъл към друго назначение – ще оглави КПКОНПИ; изслушването в парламента на двамата кандидати за позицията е идната седмица, на 3 декември. Нито единият, нито другият казва какви са резултатите от проверката за „Апартаментгейт“, които се чакаха още през лятото.

Президентът Доналд Тръмп постигна желаното – България ще купува повече втечнен газ Made in USA. Но не договорките за LNG и логистичния център на НАТО във Варна, а дънките, в които бе обут вицепремиерът Каракачанов, и ръчният му багаж на слизане от самолета в база „Арлингтън“ отприщиха зевзеклъци във Facebook. Очевидно пиарите и служителите от протокола не са си свършили работата по брифа – ако изобщо е имало такъв.

 

Може пък българският министър на отбраната да е искал да отдаде почит на денима, запазената марка на домакините, след като на 20 май 1873 г. Леви Страус получава патент №139121 от Американското ведомство за патенти и марки за производство на сини памучни панталони с медни капси. Първите джинси стрували 1 долар и 46 цента.

Каквото и да е искал „войводата“, не му се получи. Но какво пък толкоз – и Борисов не сваля червеното кончѐ от ръката си. Пу, пу… И с чесън в джоба става. Не в ухото.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Черни шпиони, бели шпиони

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/cherni-shpioni-beli-shpioni/

От времената на Руската империя, когато разни политически умове са се възторгвали от идеята за балканска федерация само на „славянските народи“, до днес тя е инструмент за руско влияние на Балканите заедно с православието. По отношение на газовите тръби обаче Москва нe прави разлика между християни и мюсюлмани. Любопитна подробност е, че за идеята за единение на славяните под покровителството и водачеството на Русия пръв говори един хърватин – Юрий Крижанич. Днес Хърватия не може да се нареди сред балканските съюзници на Москва. За Сърбия обаче е по-различно.

Независимо от осветените на сръбска земя руски шпиони от ГРУ (руското военно разузнаване) и техни агенти – сръбски военни, президентът Александър Вучич няма никакво намерение да отменя планираното си за 4 декември посещение в Русия. Казва го в интервю пред Der Spiegel, в което обяснява още, че отношенията с Москва са ясни и честни: „Ние сме приятели, но Сърбия все още иска да бъде част от Европейския съюз.“

Шпионска Балканиада

Същата реакция имаше и българският премиер Бойко Борисов преди два месеца, след ареста на председателя на движение „Русофили“ Николай Малинов, обвинен в шпионаж. Отношенията са приятелски, прагматични, подготвя се посещение на президента Путин в чест на 140-годишнината от установяването на дипломатически отношения, заяви Борисов в парламента, изброявайки достиженията на двустранните отношения с акцент върху руско-турския поток.

Изглежда, че Русия форсира шпионска Балканиада в опит да възпре някои държави от Западните Балкани от европейските им пориви. Тези разузнавателни операции със сигурност не са отсега, нито ще бъдат прекратени. А отпор може да бъде даден само чрез координирани усилия с партньорски служби, както отбелязват в коментари политици от балканските държави.

Миналото лято Гърция изгони двама руски дипломати заради опити да саботират споразумението за името на Македония. През май в Черна гора бяха осъдени задочно двама офицери от ГРУ заради участие в опит за държавен преврат през 2016 г. България извади шпионски скандал срещу Русия и изгони един руски дипломат, също служител на ГРУ.

България: шпионски скандали и отравяне на бизнесмен

Тази седмица съвместно разследване на Bellingcat, The Insider и Der Spiegel разкри съпричастност на осмина от ГРУ към отравянето на българския бизнесмен Емилиян Гебрев, собственик на оръжейната фирма „Емко“ и близък с избягалия в Сърбия мажоритарен собственик на КТБ, днес във фалит, Цветан Василев. Според разследването агентите от ГРУ са посещавали няколко пъти България на групи и под фалшиви самоличности: в средата и края на февруари 2015 г., в началото на март и в края на април, а последната група си заминала на 28 април същата година – деня, в който на Гебрев му прилошава. Експертиза установява, че в организма му има следи от органофосфатни съединения, които се отнасят към нервнопаралитичните съединения от клас „Новичок“ (наименование, познато три години по-късно от отравянето на полк. Скрипал – бивш служител на ГРУ, вербуван от британските спецслужби, и дъщеря му Юлия в британския град Солсбъри).

Арестуваният Николай Малинов също е имал връзки с подслонения от Белград банкер беглец Цветан Василев, както и с руския олигарх Константин Малофеев – персона нон грата за ЕС и САЩ заради „приноса“ му за дестабилизацията на Украйна. През септември т.г. на Малофеев бе наложена забрана за 10 години да влиза и в България, както и на о.з. генерал Леонид Решетников, бивш шеф на Руския институт за стратегически изследвания. Малинов беше освободен от ареста, за да пътува до Москва, където на 4 ноември президентът Путин го награди с орден „Дружба“, придружен от 36 000 евро парична премия. Главният прокурор Сотир Цацаров даде на Инспектората на ВСС съдията от специализирания наказателен съд Андон Миталов, който разреши на заподозрения в шпионаж да пътува.

Кой, ако не партньорите

Засега не е публично известно кой е заснел и пуснал на 17 ноември в YouTube видеото, на което е запечатана срещата на руския подполковник Георгий Клебан със сръбски офицер в парк в Белград. По време на срещата руснакът дава на агента пакет с пари. За „осветяването“ сръбският депутат Милован Дрецун обвини „мощен разузнавателен център, базиран в Скопие“, с участието на шпиони от България, Хърватия, Северна Македония и западни служби. Тези обвинения станаха причината преди седмица българската външна министърка Екатерина Захариева да обяви пред „Нова телевизия“, че „най-вероятно“ МВнР ще извика сръбския посланик на ниво директор. Все още липсва официално съобщение в потвърждение на думите ѝ.

В различните балкански държави Русия има различни интереси и използва инструменти за натиск, съобразени с тях. Може да е православието, панславянската идентичност, икономиката (eнергийни суровини), отбелязва в свой анализ американският Център за стратегически и международни изследвания (CSIS). За сърбите например Русия споделя славянските и православните традиции и подкрепя противопоставянето на независимостта на Косово, а наред с това слага ръка върху част от газопреносната инфраструктура чрез съвместно акционерно дружество и участва в разширяването на газохранилището в Банат. За България, член на ЕС и НАТО, енергетиката е основното оръжие, а тезата за панславизма позаглъхна – въпреки усилията по Живково време и повече от 45 години пропаганда.

Догодина в Сърбия, започнала преговори с ЕС, и в Северна Македония, все още непоканена от Брюксел, но призована в НАТО, предстоят парламентарни избори. За разлика от Скопие, Белград декларира, че не се стреми към членство в Алианса. The Irish Times припомни, че Русия доставя танкове и изтребители на Белград в последните години, а през октомври изпрати и войски, и високотехнологичен хардуер за съвместни военни учения, по време на които президентът Вучич потвърди намеренията за закупуване на модерна система за ПВО „Панцир“ от Москва.

„Разбира се, имаме опасения не само за разполагането на руска военна техника на територията на Сърбия, но и за възможността Сърбия да придобие значими руски военни системи“, казва пред изданието Матю Палмър, заместник-помощник държавен секретар на САЩ и специален представител на американския президент за Западните Балкани. Той дипломатично предупреждава Белград да се въздържа от подобни сделки.

Димитър Бечев, експерт по Балканите в Университета на Северна Каролина, не смята, че Сърбия би се съобразила с това предупреждение. Пред The Irish Times той посочва, че Сърбия едва ли ще прекъсне връзките си с Русия, а Вучич няма да се отметне от сключени вече договори. Сърбия има споразумение за свободна търговия с Евразийския съюз, което би се обезсмислило при евентуално членство в ЕС, казва Вучич в интервюто за Der Spiegel, намеквайки, че Белград очаква повече от Брюксел – и предвид факта, че са привлекли половината от преките чуждестранни инвестиции на Балканите.

Какво ще направи България?

Яснота ще има с новите договори за закупуване на газ – руски, американски втечнен, азерски. Контрактът с „Газпром“ за закупуване на 2,9 млрд. куб. м годишно с клаузата take-or-pay изтича през 2022 г. С възможността да разнообрази източниците на неруски газ, при това на по-ниски цени, София на теория би могла да поставя свои условия, вместо все да прикляква. Тази възможност зависи от реалния пуск на интерконектора с Гърция, предвиден за догодина – проект, чийто учредителен договор беше подписан през далечния март 2010 г.

Това е и една от задачите на разузнавателните мрежи – да предотвратят всеки опит на България да пробие енергийния монопол на Русия. В такива случаи се прибягва до дестабилизация, предсрочни избори. Дали няма да видим отново този сценарий?

Заглавна снимка: Владимир Путин на церемонията по случай 100-годишнината от формирането на ГРУ. Източник: kremlin.ru

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Панта рей: (Г)робокопи, ГРУ и някои належащи нужди

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-18-22-november/

„Да ти пресъхне чешмата“ ще е новата клетва, макар в България 315 000 души от години да са на воден режим. Към тях ще се присъединят още стотина хиляди. Поне до април в Перник ще има вода по 6 часа в денонощие, а на трийсетина километра – в София, догодина ще мият улиците 24 пъти, близо два пъти повече от сега.

Пернишката афера е дежавю на софийската при кмета Янчулев през 1994 г. Тогава вицепремиерът в служебния кабинет на Ренета Инджова – Никола Василев, се чудеше как така никой не може да обясни защо източената вода от язовир „Искър“ превишава данните за консумацията. Четвърт век по-късно никой не обяснява какво се е случило с водата в язовир „Студена“ и кои индустриални предприятия и вецове са отговорни за преразхода. Негодуванието на хората среща дежурното „Прокуратурата проверява“. От Министерство на регионалното развитие и благоустройството обясняват как ще има проекти за рехабилитация на ВиК мрежата, за да намалеят загубите и пр., но нито един от властта не казва защо досега е крито реалното състояние.

Най-отчетливо е мълчанието на Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

Язовир „Студена“, от който черпи вода Перник, е един от комплексните и значими язовири. Какво означава това? Съгласно Закона за водите, Дирекция „Управление на водите“ към МОСВ отговаря за управлението и разпределението на водите на 53 комплексни и значими язовира. Общият им обем е 6839 млн. куб. метра, което е 87% от общия обем на всички язовири в България. На сайта на МОСВ има месечни графици за ползване на водите от „комплексните и значими язовири“.

В тези графици едва през ноември се откриват две писма с подписа на зам.-министър Красимир Живков относно ползването на вода от язовира. В първото, с дата 7 ноември, се казва, че поради ниския обем – 5,731 млн. куб. метра, се намалява водовземането, и е описана схема по колко ще се отпуска за битови нужди и колко – за пернишката „Топлофикация“ и „Стомана Индъстри“. Но 12 дни по-късно същият зам.-министър разписва второ писмо, където е посочен друг обем – 4,759 млн. куб. метра (близо милион по-малко, изпарил се за тези дни?!), удря се алармата и се забранява да се точи вода от „Студена“ освен за битови нужди.

Защо Екоминистерството не е предупредило по-рано за ниския обем на язовира и не е ограничило ползването на вода от него? Сега се оказа, че водите на язовир „Долна Диканя“, на който разчитаха да спаси положението, са заразени със салмонела. Чии фекалии, по дяволите, се изливат там, че има салмонела?

Поне тези проби няма как да се фалшифицират или да изчезнат, както стана с пробата от училището в ямболското село Дражево, където

22 деца, над една пета от всички ученици, бяха приети в инфекциозно отделение заради сериозно хранително натравяне.

„Госпожата в стола“ не съхранила проба, макар да е задължена. Фирмата, която доставяла храна във всички училища в община Тунджа, не била сменяна от години. Очевидно печели обществените поръчки на общината. На последните местни избори пети мандат за кмет на Тунджа взе социалистът Георги Георгиев.

Прокуратурата в Ямбол се самосезира заради натровените деца. Но не бива да се разчита на това. От всички новини за деца, приети в инфекциозни отделения с висока температура, диария и повръщане след почивки на Черноморието, „зелени лагери“ в планински хотели или след хранене в училищни столове нищо не е произтекло. По места всичко се покрива – и консумирането на негодна храна продължава.

Известно е, че българският хотелиер най-мрази да хвърля храна и може да готви на деца дори с вода за поливане. А Българската агенция за безопасност на храните не се справя с контрола не само на храната в училищните столове и лагери, но и с производството –

60 кг пушена скумрия на шайби и 50 кг суджук, заразени с листерия, са били пуснати в магазините и по-голямата част – изядени.

Мирише ли? Още по-миризлив е фактът, че 15,3% от българите обитават жилища с външна тоалетна, втори след румънците.

 

С малко фантазия Бойко-Борисовият тинк-танк би могъл да обърне тази новина в реклама на добро управление. През 2010 г., когато Борисов начеваше първия си мандат, външен нужник са ползвали една четвърт от българите – 24,6%. Днешните данни показват намаление с 9,3% за десетина години. А може просто да се обясни и с факта, че хората са емигрирали или измрели…

Ако Евростат бе продължил с проучванията на терен, щеше да открие още нещо – и да има външни нужници в България, вече няма вестник на пирон вместо тоалетна хартия. Не защото са трудно различими, а защото артикулът за задни части не е дефицитен както преди и е по-евтин от печатните издания. Защо да се цапат хората с ликуващите заглавия за избора на Иван Гешев за главен прокурор и на Сотир Цацаров – за началник на КПКОНПИ? Последният обеща да „събуди“ Антикорупционната комисия от актуалното ѝ състояние. Стани, стани, юнак балкански, от сън дълбок се събуди! Иде (г)робокопът на корупцията…

А докато Антикорупцията се разбужда, шпионски игри излязоха наяве на Балканите.

Руски служител на ГРУ (военното разузнаване) под дипломатическо прикритие е сниман при контакт със свой информатор в Сърбия. Българската следа (според сръбски дипломат) е в център, базиран в македонската столица Скопие, който обединява разузнавачи от България, Хърватия, Германия, Северна Македония.

Според външната министърка Екатерина Захариева обвинението към България е „нелепо и невярно“. Чак пък нелепо… Комшулукът си е комшулук, магистралите са си магистрали, а шпионажът си е шпионаж, той си е сред най-древните професии.

И друга новина в тази връзка, но от Пиренейския полуостров. Испанските служби разследват евентуална намеса на ГРУ във вътрешните работи на Каталуния. Според „Ел Паис“ има доказателства за подкрепа, оказвана от Москва на сепаратистите – елитната военна част №29155 била създадена за организиране на координирана кампания по дестабилизация на Европа…

Обявеният в края на октомври за персона нон грата руски дипломат в България също беше кадър на ГРУ. Явно и партньорските служби дават координиран отпор на гереушниците. Ако оставят на нашите, ще ги водят на риба на язовир „Копринка“.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Американски пай за Борисов

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/amerikanski-pay-za-borisov/

Изглежда, че Бойко Борисов може да реши задачката за руския газ и втората АЕЦ в Белия дом. С американски жокер.

Сигурно е, че енергетиката ще бъде основната тема на първата му официална среща на 25 ноември с президента на САЩ Доналд Тръмп. Но във Вашингтон Борисов идва на крилете на изтребителите F-16 Block 70. Нека просто кажем, че тази сделка за 1,2 млрд. долара, платени накуп, му отвори вратата.

Енергетика, енергетика и пак енергетика

За всичко това се постара да научим американската посланичка в България Нейно превъзходителство Херо Мустафа, която буквално от момента на пристигането си разви невиждана досега публична активност. Даде няколко интервюта, срещна се с патриарха, с министрите на енергетиката и на икономиката и се остави да бъде показана как е прегръщана от Борисов и се вози в премиерския джип. Посолството на САЩ се постара да покаже и човешкото лице на Херо Мустафа – като майка и съпруга, прегърнала дъщерите си, как играе хоро, как се разхожда из столичния център и обикаля Рилския манастир. Дали тази open-minded политика ще се запази и по време на мандата?

Това, което вече знаем, е, че Херо Мустафа се постара да даде гласност на темите, които ще бъдат обсъдени в Белия дом: България да се превърне в истински енергиен хъб; алтернативите за ядрената енергетика; eнергийната сигурност чрез диверсификация; военната модернизация и F16; програмата за безвизово пътуване до САЩ.

Газовият пазар вече не е същият

Във Вашингтон номерът на Борисов с двете тръби, от които по едната щял да тече американски, а по другата руски газ, няма да мине. В Белия дом се интересуват само от едната – газовата връзка с Гърция, която Херо Мустафа подчерта в поне три от срещите си. В последните няколко седмици и българският премиер зачести с употребата на „диверсификацията“ в публичните си изяви и с обещанията „от догодина да доставяме втечнен газ от пет страни“.

Откакто България внесе тази година първите количества втечнен природен газ от Гърция на цени, по-ниски от газпромските, руското синьо гориво вече не изглежда така безалтернативно за най-бедната и най-зависима от него страна в ЕС. За 2019 г. общият внос на втечнен газ, предназначен главно за битови нужди, е близо 400 милиона куб. м. Това надвишава с малко над 10% от годишното потребление на България, което е около 3 млрд. куб. м. Но пробивът е направен.

Американската компания Cheniere е производител на близо половината от доставения втечнен газ и пак тя проявява интерес към резервиране на капацитет от интерконектора между Гърция и България, чието строителство най-сетне започна. През него догодина в България трябва да постъпват договорените 1 млрд. кубика азерски газ годишно, а по-късно – и със средиземноморски произход.

Освен това Cheniere прояви интерес да захранва бъдещия терминал за втечнен газ край Александруполис, в който акционер с 20% ще е и „Булгартрансгаз“. Борисов го гарантира пред американския посланик в Гърция Джефри Пайът по-рано този месец в Солун.

Капацитетът на действащия сега терминал Ревитуса в Гърция е за 5 млрд. куб. м годишно, а на бъдещото съоръжение край някогашния Дедеагач – 5,5 млрд., като заявеният от фирми интерес за резервиране двукратно го надхвърля.

Дадена дума – хвърлен камък

На Борисов най-вероятно ще му се наложи да даде гаранции, че проектите, осигуряващи доставки на газ, различен от руския, ще бъдат с приоритет пред тръби като „Турски поток“, наричан „Балкански поток“ eдинствено от българските управляващи. Защото досега изглеждаше, че е обратното. За да „спечели“ транзит на руски газ през своя територия, държавната компания се задейства в рамките на броени месеци, построени бяха 11 км газопровод до границата с Турция, който да свърже българската газова система с „Турски поток“, и се намериха 75 млн. евро за компресорната станция „Странджа“.

Гаранциите от страна на Борисов в Белия дом ще изискват и определени действия. „Булгартрансгаз“ трудно ще се справи хем с финансиране на тръбата за руския газ, хем с осигуряване на средства за акционерна вноска в компанията за терминала в Александруполис. Държавната фирма вече изтегли 200 млн. евро кредити заради „Турски поток 2“, макар да не е напълно сигурно захранването му с газ, нито зелената светлина от ЕК. „Шапката“ на държавната енергетика – Българският енергиен холдинг, е достатъчно обременен със задължения, за да поеме нов дълг.

И в тая енергийна шарада – Украйна

Украйна е другият невидим играч, освен Русия, който ще присъства на разговорите в Белия дом. От една страна, Европейската комисия, посредник в газовите преговори между Киев и Москва, се стреми към запазване на транзита на руски газ за Европа през Украйна – или поне на част от него, тъй като украинският бюджет би изгубил значителни приходи.

Със сигурност до края на декември вариант ще се намери. Дали ще бъде този на „Газпром“, който предлага директни покупки на 15 млрд. куб. м синьо гориво и транзит за една година, или украинското предложение за по-дълъг срок на договора – още не е ясно. Но в края на декември изтича транзитният договор за руски газ през Украйна, който пълни със синьо гориво и Трансбалканския газопровод през България. Има някакви шансове този транзит да продължи.

Но Украйна стана актуална и поради друга причина. Според противниците на Тръмп – демократите, той е предложил на избрания т.г. държавен глава Владимир Зеленски да разследва какви ги е вършил бившият вицепрезидент Джо Байдън в Украйна в замяна на деблокиране на военна помощ от 400 млн. долара за Киев. Байдън е един от кандидатите на Демократическата партия за президентската кампания догодина. През май 2014 г. Хънтър Байдън, най-малкият син на вицепрезидента на САЩ, е бил назначен за член на Борда на директорите на най-големия частен производител на газ в Украйна – Burisma Holdings. По-рано същата година прозападно правителство начело с милионера Петро Порошенко взе властта в бившата съветска република.

Зеленски е пред труден избор, а дори не са изтекли първите двеста дни от мандата му. Засега 41-годишният актьор, нашумял с телевизионния сериал „Слуга на народа“, където играеше президент на Украйна, се пази да бъде въвлечен в президентската кампания в САЩ, като същевременно се опитва да балансира отношенията с друг хегемон – Русия.

С „Турски поток“, с неслучилия „Южен поток“ и „Северен поток 2“ Русия се опитва да игнорира Украйна като основен транзитьор за руския газ към Европа. В момента това е неприемливо и за Брюксел, и за Вашингтон. Но българските управляващи май играят за руската команда.

ТАСС съобщи тази седмица, че пускът на „Северен поток 2“ се премества за средата на 2020 г., след като за целта първоначално бе обявен за края на тази. Новината дойде, след като американският сенатор републиканец Тед Круз обяви, че Съединените щати могат да задържат влизането в експлоатация на тръбата поне с година заради санкции срещу компаниите в проекта. Става въпрос за една конкретна компания – Allseas, осигуряваща дълбоководен кораб за полагане на тръби по дъното на морето. Ако Вашингтон не успее да спре тръбата, след три месеца газопроводът ще е завършен. Подобни заплахи от американска страна бяха отправяни и към „Турски поток“. Според Круз „Северен поток 2“ представлява „сериозна заплаха за националната сигурност на САЩ и нашите европейски съюзници“.

Договорът на България с „Газпром“ е за доставки на 2,9 млрд. куб. м до 2022 г. с клауза take or pay – тоест длъжни сме да платим цялото количество, независимо колко от него използваме. Големият въпрос е какво ще направят сега българските управляващи. Едва ли ще се осмелят да постъпят като Полша, чиято газова компания обяви, че се отказва от руския газ след изтичането на договора с „Газпром“ също през 2022 г. Надяваме се да разберем след американската визита на Борисов.

На среща с Американската търговска камара вчера посланик Херо Мустафа обяви, че очаква президентът Тръмп и българският премиер да си говорят и за „върховенството на закона“, наред с изброените вече приоритети.

Ще работя с българското правителство и гражданското общество в борбата с корупцията и за подобряването на върховенството на закона… Изграждането на силна демокрация изисква постоянна работа в защита на върховенството на закона и свободата на медиите. Само когато могат да бъдат чути всички гласове, когато гражданите вярват в своето правителство и неговите институции, една държава и една икономика могат да постигнат пълния си потенциал,

заяви посланик Херо Мустафа пред Камарата.

Покрай визитата на Борисов в САЩ излезе една лека задявка с бившия Втори в ГЕРБ Цветан Цветанов, известен с чести визити отвъд Океана, понастоящем глава на Евроатлантически център за сигурност. На 1 ноември в интервю по bTV премиерът, уж на шега, каза, че „той [Цветан Цветанов, б.р.] сега е в САЩ – като се срещна с президент Тръмп на 25 ноември, ще разбера какво е правил в Щатите“.

На бас, че няма да попита.

Заглана снимка: © Arno Mikkor

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Нещо необикновено в правосъдните покои

Post Syndicated from Иван Брегов original https://toest.bg/neshto-neobiknoveno-v-pravosudnite-pokoi/

Съдебните елити в България са от незавиден тип. Свикнахме начело на съдилища и прокуратури да бъдат преобладаващо хора, които трудно съставят изречение. То не бяха конституционни промени, реформи, евронаблюдения – и като краен резултат назначенията довеждат услужливи, но посредствени хора. Предприсъединителните години даваха далеч по-интелектуално изобилие като лица на системата. Постовете се държаха от образовани другари, академични лица и всуе цвят. А какво стана сетне: равняване по политическия елит, демек тотално опростачване и кадри предимно от Магнаурската школа в Симеоново – Меката на полицаите.

На този фон е жалко, че настоящият главен прокурор скоро няма да бъде главен. Той блестеше и превъзхождаше голяма част от съдебната номенклатура. Понякога на заседанията на ВСС с право гледа с презрение. А по разните там комисии много негови критици са го чувствали дори съмишленик – изпитвали са заедно срам от изказвания на министри и депутати по всевъзможни правни теми.

Въпросът е какво оттук нататък след слизането от сцената. Вероятно настоящият главен ще е председател на КПКОНПИ – вече е безспорна номинация, фаворит на всички без една от парламентарно представените партии. От „Воля“ издигнаха негова алтернатива – един вид, подгряваща кандидатура преди неговото избиране. Всички останали го любят, тачат и милеят. Парламентарният му рейтинг е обратен на обществения.

Претенция към реалната власт

Досега процесите вървяха така, щото политическата власт да излъчва свои покорни люде я във ВСС, я по върховете на правосъдието – ВКС, ВАС, ВКП. И след като те изпълнят мисията и мандата си, кротко да ги настанява на удобни, но сравнително безвластни позиции. Татарчев се отдаде на заслужен отдих при освобождаването на длъжността главен прокурор. Филчев прие екзотичното посланическо място в Казахстан, далеч от обективите на българската среда, включително и от лечебните ѝ заведения. Борис Велчев прие да бъде съдия в Конституционния съд – това му дава достатъчно висота, а същевременно и поле за пространните академични познания и изяви. За пръв път действащ главен прокурор, след като отслужи конституционните 7 години, вместо да се отдаде на покой, поема длъжност, почти равносилна на досегашната си властова позиция.

Защо КПКОНПИ?

Отговорът е сравнително кратък. Но преди това да видим защо не всичко останало:

Място в Конституционния съд дава престиж, облаги, привилегии. Мандатът е като тунела „Готард“ в Швейцария – в началото няма как да видиш края му, все пак това са цели 9 години. Изкушението си струва, но само за уморен меланхолик. Просто там гласът ти тежи наравно с гласовете на останалите конституционни съдии и на практика преставаш да бъдеш важен – вече го няма чувството за изключителност, струваш колкото останалите. Пък и дори да те изберат за председател на КС – не си началник, няма предложения за дисциплинарни наказания, няма преки материални интереси по дела и преписки. Няма власт, която да пълни деня, ума и джоба ти така добре.

Посланическата мисия е особен вид санаториум. Един уважаващ себе си добър апаратчик, свикнал да управлява, не би я приел. В това заведение за трупане на спестявания от командировъчни няма какво много да правиш: дипломатическа закуска, обяд и вечеря, приеми от време на време – и толкова. А и понякога се явява някой действащ гост-политик от родната територия и го раздава началник – на теб, някогашното величие, било начело на Върховната касационна прокуратура. Това бъдеще не е за предпочитане, всеки изявен лидер би отказал.

Главен съдебен инспектор към Инспектората на ВСС – хубаво е, ходиш из съдилищата и прокуратурите в страната, размахваш пръст при извършването на проверки, предлагаш хора за разни наказания, но в крайна сметка друг взема решението дали някой да бъде наказан, или не, и това е ВСС. Да го нямаше туй пусто съюзче „към“ в чл. 132а на Конституцията, друго би било. А това съюзче казва, че Инспекторатът на ВСС е, един вид, властник втора категория. Не е на хубаво да те издигат в понижение.

И то не остава много – министерската служба в днешно време е прислужническа работа, при това от квотата на някой олигарх; ако нещо се опънеш, може и да те отзоват, а после и да те превъртят през познатите ти лагери на смъртта: обиколка по прокуратури, НАП и КПКОНПИ, спецсъдии да лаят насреща ти – иди оцелей. Поне едно 5–10 години си извън строя. Губиш форма и капитали, трупани с години.

И накрая КПКОНПИ е единственият възможен ход, защото продължаваш да държиш папките с корупционна биография на политическия елит. Те са отново твои, ти не си им длъжен, председател си, всички са ти подчинени, всички пак ще папкат от корупция и кражби, но ще трябва да те слушкат. КПКОНПИ си става отвсякъде, поне докато не ти се прииска да си я председател на ВКС след година-две, а защо не и за политическа кариера да се мисли по-сетне. Все пак човек с реална оценка на качествата си вижда какво е наоколо, как да не се изкуши. Всичко е възможно, ще поживеем, ще видим и ще се надяваме.

Заглавна снимка: jeshoots.com

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Доналд Туск и троянският кон в крепостта на популизма

Post Syndicated from Иглика Иванова original https://toest.bg/donald-tusk-i-troyanskiyat-kon/

Последното нещо, което искам, е да ви отегча. Особено когато една от най-големите заплахи, пред които сме изправени, са нашите изтъркани номера, новговор, липсата на емоции и скуката. […] След пет години се чувствам преситен с това да бъда главният европейски бюрократ. Готов съм за битка. И се надявам, че вие също сте.

На 20 и 21 ноември т.г. в Загреб се проведе годишният конгрес на Европейската народна партия (ЕНП), най-голямото и най-влиятелно политическо семейство в ЕС. Ключова точка в дневния ред на конгреса бе избирането на нов председател на дясноцентристката партия, чиито представители са лидерите на Европейската комисия и Европейския съвет, а също така съставляват най-голямата група в Европейския парламент.

С 491 гласа „за“, или 93% от всички гласове, за ръководния пост на ЕНП бе избран Доналд Туск – председателят на Европейския съвет в периода 2014–2019 г. (два мандата от по 2 години и половина) и най-дълго управлявалият министър-председател на демократична Полша (2007–2014). Той поема поста от френския политик Жозеф Дол (2013–2019) и трябва да встъпи в длъжност на 1 декември, едновременно със старта на работата на новата ЕК, която обаче най-напред трябва да събере необходимата подкрепа при гласуването на 27 октомври в ЕП. За заместничка на Туск в ЕНП бе избрана Мария Габриел, до 2017 г. евродепутат, а оттогава насам еврокомисар с ресори „Цифрова икономика и общество“ (2017–2019) и „Иновации и младеж“ (2019–2024). Тя събра 422 положителни гласа и освен с Туск ще работи заедно с още девет заместник-председатели на ЕНП.

„Тъй като бях единствен кандидат, няма да се преструвам, че водя предизборна кампания, което би ме накарало да представя позиции по всеки въпрос и да отговоря прецизно на всяко очакване от дългия списък с желания. Затова отправям молба към вас да ми позволите да се фокусирам само върху едно, но по мое мнение най-важното от всички предизвикателства пред нашето политическо семейство“, каза Туск в речта си пред делегатите на ЕНП и участниците в конгреса в Загреб.

Познат като един от най-проевропейските политици в ЕС, той е първият представител на държава членка от Източна Европа, който застава начело на ЕНП от основаването на партията през 1976 г. досега. И като такъв обещава да се противопостави на „популистите, манипулаторите и автократите“.

„Няма да принасяме в жертва ценности като граждански свободи, върховенство на закона и порядъчност на обществения живот на олтара на сигурността и реда, защото това просто не се налага. Защото това не са взаимноизключващи се неща. И който не е способен да го приеме, де факто се позиционира извън нашето семейство“, каза Туск, заявявайки позицията си във връзка с „вътрешния дебат в ЕНП“ по повод трудния баланс между сигурност и свобода.

Говорейки за „популисти, манипулатори и автократи“, Туск не споменава конкретни имена, но с репликата за това как „някои работиха здраво, но само върху своя разказ и самоосъществяване, издигайки огради и билбордове с антиимигрантска пропаганда“, отхвърля всякакви съмнения относно адресата на посланието си. Членството на партията на унгарския министър-председател Виктор Орбан в ЕНП бе суспендирано в началото на годината, след като същата проведе дезинформационна кампания срещу ЕК и миграционната политика на ЕС; делегатите на „Фидес“ не бяха поканени да вземат участие в конгреса в Загреб.

Дали партията на Орбан ще остане в ЕНП, или ще бъде изключена, ще стане ясно в края на януари 2020 г., заяви самият Туск ден след избирането му на председателския пост. Междувременно през декември трябва да се състои поредната среща на унгарския премиер с т.нар. „мъдреци“, чийто лидер е бившият белгийски министър-председател и предшественик на Туск на председателския пост в Европейския съвет Херман Ван Ромпой. След тази среща тричленният комитет ще излезе с цялостна оценка за състоянието на демокрацията и върховенството на закона в Унгария. Критериите, на базата на които се извършва този мониторинг, са заложени в резолюцията на ЕНП за защитата на ценностите на ЕС и опазването на демокрацията. През лятото на 2019-та Ван Ромпой определи позициите на Орбан, декларирани в писмо до ЕНП, като „проблематични“.

„Днес, дори в по-голяма степен, отколкото в миналото, страхът е този, който играе най-голяма роля в политиката“, отбелязва Туск, назовавайки онзи основен и неизчерпаем ресурс, заложен в човешката природа, който прави днешния популизъм възможен. Той прави възможен и антиутопичния свят на „1984“ на Оруел, алюзия към който е сравнението на Туск за политическата реторика на бюрократите с т.нар. „новговор“.

„Повечето хора все още са по-загрижени за сигурността си, отколкото за нещо друго. Така например в моменти, когато сме свидетели на миграционна криза и на нова вълна на тероризъм, именно страхът доминира над други социални емоции. „Дайте ни чувство за сигурност и защитеност!“ – това са призивите, които чуваме в Европа през последните години, и онзи, който отговори по най-добрия начин на тези призиви, получава подкрепата на публиката.“

„Във времена на несигурност, а най-вероятно други времена няма да настъпят, когато всичко около нас се променя и поема във всякакви възможни посоки, хората искат да се чувстват сигурни, че тези, у които е властта, няма да ги изоставят, няма им обърнат гръб. […] Те – или може би трябва да кажа ние сме гладни за признание, достойнство и усещане за значимост и всички ние изпитваме необходимост да бъдем част от по-голяма общност. И да се гордеем с това. Ето защо е толкова лесно сърцата на хората да бъдат печелени от онези, които викат на висок глас: „Изправете се, направете страната си отново велика, върнете си контрола.“ С други думи, онези, които напипат вярната струна – тази на достойнството, ще спечелят гласовете на хората.“

Туск не за пръв път изразява подобен възглед относно политическото говорене. Това е една от темите и на речта му от края на 2018 г. в Техническия университет в Дортмунд във връзка с удостояването му с почетна докторска титла по политически науки. „Синтезът между емоции и разум, синтезът между мит и план, синтезът между символи и прагматизъм е това, което донесе победата. […] Хората няма да се борят с пълно убеждение за начини на действие или за абстрактни идеи. Те ще бъдат готови да бъдат въвлечени в обществените дела и да жертват много само ако емоциите ги озаряват“, каза тогава той в своя разказ за триумфа на „Солидарност“.

В самия край на своята реч 11 месеца по-късно, в деня, в който за пореден път бе избран на лидерски пост, Туск споделя какво му е казал преди време легендарният фронтмен на U2 – Боно: „Бихме загубили, ако разказът ни не е поне толкова мелодраматичен, колкото този на популистите.“ Собственият му коментар за този възглед е, че в политиката впечатленията понякога са по-важни от фактите, което се потвърждава от обстоятелството, че макар да имаме достъп до повече информация от всякога, живеем в ерата на постистината, характеризираща се с политическа култура, в която дебатите са оформени до голяма степен от призив към емоциите на хората. И докато нечии държавни граници като че ли се удебеляват, тази между факт и мнение се размива или просто престава да има значение.

Трябва да сложим край на това. В политическата битка истината и почтеността не може да са напълно безпомощни срещу фалшивите новини, манипулацията и омразата. Трябва да вярвате в себе си и в силата на своите аргументи. Не се страхувайте да изразявате публично онова, което действително чувствате (дори ако понякога гледате на това като на опасен експеримент), и бъдете сигурни, че ще предизвикате емоционална реакция и ще грабнете вниманието на хората.

Възможно ли е някой да разчете погрешно онова, което Туск иска да каже? Да сбърка стратегията на троянския кон със залитане към популизма, чиито представители полският историк, който повече от 40 години неизменно защитава идеите на икономическия либерализъм и правилата на либералната демокрация, не се колебае да изобличава дори когато са в собствените му редици? Защото, както пише Вонегът (в „Майка нощ“, 1962), „ние сме това, на което се правим, така че трябва да внимаваме на какво се правим“. И защото в тясното пространство между populismo и popolarismo всеки ход трябва да бъде премерен, подобно на изпълнението на въжеиграч.

Дотук Туск умело влиза в тази роля. Сега обаче, когато съветът му отпреди година „да се вслушваме в Касандрите, но да избираме лидери като Одисей“ бе последван от съпартийците му в ЕНП със собственото му избиране, все ще се намира някой, който да клати въжето под краката му.

Това е въпросното предизвикателство, върху което Туск иска да се фокусира: „Нека всички заедно застанем един до друг на това най-важно политическо бойно поле, на което от едната страна са партиите на безотговорния популизъм, а от другата – нашата партия на отговорен популяризъм.“

Заглавна снимка: Стопкадър от видеозапис на речта на Доналд Туск пред ЕНП, Загреб, 2019 г.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

78 оборота: Куц лъв, скапани домати и целувка от Бойко

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-11-15-november/

В третия мандат лъвът Любо от разградския зоопарк окуця и прокуратурата отиде да разследва каква жестокост е проявена към него. Такава прокуратура имаме – милозлива и справедлива, с високи нравствени качества – и все на куци лъвове случва. Досущ като преизбрания тази седмица за главен прокурор Иван Гешев.

А като избере парламентът и настоящия главен прокурор Сотир Цацаров за шеф на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), Борисов и ГЕРБ може да си ходят. Техните бухалки ще ги пазят и след края на мандата. Прокуратурата в една пленена държава се връща към своя първообраз. „Хората на краля“, така наричали във Франция през XIV век прокурорите – институция, наложена на европейска земя от крал Филип Хубави, – защото пазели неприкосновената власт на краля.

И докато президентът Румен Радев се чуди колко време да забави указа за назначението на Гешев, така че хем да не изглежда, че се съгласява твърде бързо, хем да е укоризнено,

министърът на културата няма колебания за „колко“-то.

Повереното му министерство е изпуснало срока да обжалва съдебното решение, което отхвърляше претенцията за неустойка от 754 000 лв. заради забавения ремонт на Ларгото в центъра на столицата. „Имам човек“, както пее Ицо Хазарта. А „човекът“ обясняваше на фирмата изпълнител как да си спести неустойката – в оня аудиофайл, пуснат от бившата соцдепутатка Елена Йончева.

„Тези 33 дни да се покрият с акт 10 назад, за да изчезне въобще това условие… Но това трябва да го направим до дни. Да го входираме другата седмица, на ръка. Да ги допълним в документацията на ръка и така тази точка да отпадне – за искане на неустойка.“

ГЕРБ все си избира министри, дето в подходящ момент ги хваща амнезията – и тях, и екипите им. През 2010 г. например тогавашният министър на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев също забрави да обжалва едни заповеди на местната власт на Царево, които разрешаваха строителство на уникалния дюни плаж „Корал“ – причината за забравата е невнесена държавна такса от 20 лв. За държавните имоти тогава отговаряше зам.-министър Екатерина Захариева, днес министър на външните работи, а по време на президентстването на Плевнелиев – началник на кабинета му. А МРРБ забравя, въпреки двумесечните предупреждения на съда, че ако не внесе таксата, губи делото.

Ако министрите на ГЕРБ имат такива сериозни проблеми с паметта, значи когнитивните им способности са нарушени – а щом са нарушени, не са в състояние да изпълняват задълженията си. Ако има умисъл в амнезията, работата е за прокуратурата.

Обаче „хората на краля“ не пипат хората на краля. Дай им куци лъвове.

Плевнелиев не помни за двайсетачката, но помни как Костов от 20 години разцепва дясното. По-добре да се върне към „Аз“ формата, някак повече му отива да говори за президентското си величие, как е бил „член на световното семейство“ (от лидери – б.а.) и „равен на всички тях“. Не че е убедителен, но поне е забавен. В политическите анализи не е нито едно от двете. Активните му про-ГЕРБ позиции напоследък правят впечатление – изглежда, че Росен Плевнелиев, който не получи подкрепата на Борисов/ГЕРБ, за да се кандидатира за втори мандат (а така му се искаше), сега се е спогодил с тях. Сигурно покрай ажиотажите за „Фолксваген“.

Костов му отвърна. „От шест години не се занимавам с политика… Само Плевнелиев, Недялко Недялков (собственик на сайта ПИК – б.а.), Цацаров и Гешев мислят обратното.“ Г-н Плевнелиев сигурно се чувства добре придружен в тази компания.

А Боил Банов няма да подава оставка, искал да сезира прокуратурата, защото „грешката“ не била случайна.

Прокуратурата е като пароструйка – ще почисти и този път, както през април прекрати проверката на „Ало, Банов съм“, понеже не откри данни за престъпление. „Целият сценарий беше на мен да ми се вземе главата много по-рано, но моята глава е здрава, карловска глава и трудно пада.“

Да не би в Карлово главите да ги правят с титаново покритие и да имат защитено наименование за произход? След Цветанов няма глава в ГЕРБ, която да не може да падне. Само тая година Бойко Гилотен колко глави взе. Ако беше индиански вожд, да е окичен със скалпове – но не на врагове, а на съплеменници. Впрочем не е ли време Борисов да даде потлач? За 11-ти пореден път ГЕРБ е първа политическа сила; освен врачката на Берлускони, и политолозите му предричат пълен мандат и дори е постигнал геополитически паритет на родна земя с една тръба за американски и една за руски газ, както сам обяснява.

„Сега си спокойна за диверсификацията, нали?“,

обърна се Борисов към американската посланичка Херо Мустафа тази седмица, когато я покани да види как върви строителството на интерконектора с Гърция. Вози я в джипа си, прегръща я и я целува. И както се присмяха „Господари на ефира“, „ѝ показа природните чудеса на България – строителните работници“. Всичко това – в поредното видео, лиснато на страницата му във Facebook.

Ето това поведение е със защитено наименование за произход – шоп, бабаит, изтупан в „Армани“ (както беше обрисуван Борисов от един друг американски посланик – Джеймс Пардю, в грамите, пуснати от WikiLeaks). Почти като в оная сцена от „Бай Ганьо“, когато при „отворени прозорци“ се хили на една жена и глади „влакнатите си гърди, види се, с туй искаше да я плени“.

На 25 ноември Борисов ще е в Белия дом. Да се готви Мелания Тръмп. Тръпнем за видеото.

А докато се хвали с едната тръба, Борисов в интервю за сръбска медия превъзнася другата – „Балкански поток“, дето е всъщност втората тръба на „Турски поток“. Газ още няма нито по първата, нито по втората тръба, но сигурното е, че по интерконектора ще има. За една седмица премиерът даде два пъти такова уверение – след американската посланичка, и на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис на срещата в Солун на 14 ноември. Колко струват обещанията на Борисов? За газовата връзка с Гърция ги знаем йощ от първия мандат.

А руската тръба може да остане суха като язовир „Студена“, заради който перничани минават на жесток воден режим. Премиерът наредил да се търси резервен язовир. В Хасково още си чакат новите кладенци за питейна вода – а от чешмите тече онази с радиацията, разкрита преди повече от две години и половина.

За капак дойдоха новини – убийци на апетита: че месото родно производство е натъпкано с антибиотици, а едно време доматите бяха истински.

Поне за доматите Костов не е виновен.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.