Tag Archives: Политика

10 години Евромайдан. Революция и реакция

Post Syndicated from Иво Илиев original https://www.toest.bg/10-godini-evromaidan-revoliutsiya-i-reaktsiya/

<< Към първа част

10 години Евромайдан. Революция и реакция

На датата, на която се публикува настоящият текст (16 март 2024 г.), се навършват десет години от формалното начало на руската агресия срещу Украйна. Тя започва с прииждането на „малки зелени човечета“ и инсцениран референдум в Крим на 16 март 2014 г., служещ като параван за анексията на автономната република на следващия ден. Паралелно Кремъл подстрекава размирици в градове като Одеса, Харков, Донецк, Луганск в Югоизточна Украйна. Безредиците и неуспешната симулация на гражданска война прерастват впоследствие в зле прикрито руско военно вмешателство в Донбас. Международно забравената война, съсредоточена в тази част на Украйна, ескалира през 2022 г. в открита пълномащабна руска инвазия. 

Моментът, избран за начална точка на тези действия, не оставя никакво съмнение, че те са директна реакция на Кремъл срещу украинската революция, която започва през ноември 2013 г. и кулминира в края на февруари 2014-та. Самият Путин разказва в интервю, че е взел решението да анексира Крим в нощта срещу 23 февруари 2014 г., един ден след като украинският президент Виктор Янукович бяга заедно с покъщнината си от Украйна. Но тук причинно-следствената връзка се губи за много хора.

Какво толкова се случва на Майдана, че кремълският самодържец така да възненавиди цял един народ и цяла една страна?

Както причините, довели до протестите в Киев и описани в първата част на тази тема, така и самата революция са покрити с пластове от пропагандни наративи, опростено представяне и умишлено недоразбиране. Диференцираният разбор на събитията около Евромайдана по необходимост прилича на археологически разкопки, в които с фина четка трябва да се отстраняват натрупванията на времето, за да се стигне до самите артефакти. Трагедията на Украйна не е просто в това, че тя е жертва на агресия; най-печалното е, че агресорът зададе терминологията и маниера, с които светът говори и мисли за нея.

Митовете, култивирани по отношение на Евромайдана, са безчет и не могат да бъдат изчерпателно адресирани в един текст. Но най-главните са два и те по един издайнически начин са огледални един на друг, защото игнорират променливата динамика на революционните събития и представят кратки отрязъци от тях като цялостна картина. Първият мит се фокусира единствено върху началото на протестите и приписва на участниците в тях „геополитически“ мотиви: те уж са „против“ Русия и „за“ Европа. Вторият пък е фиксиран върху края на революцията и гласи, че Майданът е насилствен преврат на крайнодесни „бандеровци“. Тези два статични погледа на свой ред пък обслужват шаблонния медиен имидж на Украйна като страна, която езиково, етнически, и идеологически е разделена на „изток“ и „запад“.

Фазите на революцията 

Протестите на киевския „Майдан Незалежності“ („Площад на независимостта“) продължават три месеца и протичат през няколко фази на мобилизация. Тези фази, както показват детайлни изследвания, базирани на представителни извадки и интервюта с фокус групи, се различават една от друга по отношение на исканията и лозунгите, демографската си композиция и протестния си репертоар. 

Първата мобилизационна вълна започва на 21 ноември 2013 г., броени часове след като президентът Янукович обявява, че няма да подпише Споразумението за асоцииране с Европейския съюз. Тя се състои най-вече от млади хора, студенти, представители на творческите професии, ученици. Те развяват европейския флаг редом с украинския и скандират „Україна – це Європа“ („Украйна е Европа“), а мобилизацията в интернет се осъществява през хаштага #Євромайдан, откъдето протестите добиват международно популярното си название. 

Съществен първоначален организационен тласък е даден от широко споделяна публикация на активиста и журналиста от афганистански произход Мустафа Найем, който приканва съгражданите си да излязат на площада с напомнянето, че „лайковете не се броят“. Впрочем публикацията е написана на руски език.

Демонстрациите бързо се разрастват след 29–30 ноември, когато специалните полицейски части „Беркут“ се нахвърлят върху протестиращите и ги пребиват. Втората мобилизационна вълна вече обхваща много по-широки възрастови и класови групи. На помощ на „студентския“ Майдан се притичва „родителският“: на площадите из цялата страна се стичат и хора на средна възраст с всякакви професии, които се обединяват срещу полицейския произвол. „Кои си въобразявате, че сте? Защо биете нашите деца?“, скандират те. 

Оттук нататък евроинтеграцията остава на заден план като мобилизационен мотив. Както констатира изследователката Олга Онух в серия от интервюта, „медианният“ демонстрант е най-разтревожен от нарастващото ниво на репресия и потъпкването на гражданските свободи, а не от мнимото сближаване с Русия. Това схващане се потвърждава в представително социологическо запитване в началото на февруари 2014 – най-големият дял от запитаните демонстранти (около 70%) посочват именно репресиите като една от трите си главни подбуди за участието в митинга, а отказа от Споразумението с ЕС – едва 53,5%. Тази нова фаза на протестите измества фокуса на мобилизационния дискурс към по-универсални категории: граждански права, прогрес и човешко достойнство. Именно тогава Евромайданът се ребрандира като Революция на достойнството – наименованието, с което ще остане в украинската колективна памет.

Режимът на Янукович реагира на протестите по репресивен, насилствен и същевременно непостоянен начин, който подклажда нови и нови вълни на мобилизация и радикализация. Масови арести се редуват с масови амнистии. Платени провокатори – т.нар. титушки (по фамилното име на Вадим Титушко, платен демонстрант, който през пролетта на 2013 г. пребива журналисти) – се смесват с тълпата и всячески се стремят да я тласнат към насилие. Полицията и други силови структури, работещи за режима, получават все по-често зелена светлина за побой над протестиращите. Маскирани мъже похищават ранени революционери от болниците и се налага доброволци да бдят над тях на смени. 

На 16 януари 2014 г. репресиите кулминират в пакет от „антипротестни“ закони, които имат за цел радикално да ограничат свободния печат и правото на демонстрация. Те са прокарани скорострелно през парламента и развързват ръцете на „Беркут“. Няколко дни по-късно следва втора вълна от побои и за първи път протестиращи загиват в резултат на полицейските действия.

„След първия изстрел вече нищо не беше същото“ 

Пролятата кръв маркира радикален нов период в историята на независима Украйна. Въпреки хаотичния мафиотски характер на прехода, украинският държавен апарат, за разлика от руския и беларуския, до този момент не си е позволявал да прибегне до масово насилие като инструмент за саморазправа със собствените си граждани. А те ясно показват, че не са склонни да търпят прекрачването на тази граница. 

Властта подценява масовия характер на протестите, както и капацитета на участниците в тях за иновация и самоорганизация. Първоначално протестният репертоар се състои предимно от символни и културни практики – концерти, джемсесии (някой е домъкнал пиано отнякъде), речи, открити лекции. Но след всяка проява на полицейщина той се обновява и допълва. Изграждат се барикади; кримските татари спретват полева кухня; организират се доброволчески медицински пунктове; пенсионери, бездомни хора, майки с малки деца, ветерани от войната в Афганистан окупират площада на смени, докато по-младите ходят на работа. Заражда се „Автомайдан“ – мобилно подразделение на протестите, което препречва пътя на полицията, блокира административни сгради, евакуира пострадали. Майданът се превръща в град в града, в карнавал на свободата, в паралелно измерение, където времето и пространството са кондензирани, а общоприетите практики за политика и социализация са преобърнати с главата надолу. Писателката Катерина Мишченко описва тези моменти на радикална солидарност така:

Майданът се роди от нуждата да даваш и да споделяш. В тези нови качества на взаимоотношенията се криеше подривният характер на нашия протест, неговият огромен потенциал, който нямаше нищо общо с партиите или опозиционните политици.

В същото време зачестяващите сблъсъци с държавните силови структури водят до поредна и този път предвидима промяна в композицията на протестиращите: рязко спада пропорционалният брой на жените, който дотогава е почти 50%. Увеличава се и сравнителният дял на националистическите организации и радикално настроените демонстранти, готови да използват насилие като ultima ratio (двете групи се припокриват само отчасти). Особено последните изиграват роля във финалните дни на революцията, макар че до самия край представляват много малка част от протестиращите.

От 18 до 21 февруари революцията излиза от контрол и на места се стига до екстремно насилие. В последната вълна на ескалация „Беркут“ и други специализирани части – „Алфа“, използват драстични методи на репресии срещу демонстрантите: бойни патрони, гранати и снайпери. Някои от радикалните демонстранти, които се самовъоръжават, отвръщат на огъня. Загиват около 90 души. Неколцина от тях са полицаи, а повечето са демонстранти под 25-годишна възраст. Стотици са ранени. Детайлите на този кървав епизод до ден днешен не са напълно изяснени от украинското правосъдие и дават повод за множество взаимни обвинения, както и за конспиративни теории през годините. „След първия изстрел, след първия коктейл „Молотов“ вече нищо не беше същото“, спомня си Сергий Жадан, писател и централна фигура на харковския Майдан.

През цялото време Янукович не показва ни най-малка готовност за пълноценен диалог или компромис. Това го превръща в най-одиозната фигура в украинската политика. Всеобщата непоносимост към неговата власт се превръща в основен мобилизационен мотив към края на протестите. „Банду геть!“ („Бандата вън!“) става доминиращият лозунг, отправен към Партията на регионите, която наистина е трудно различима от вертикално интегрирана криминална организация. 

Едва след февруарското клане и с посредничеството на външните министри на Германия, Полша и Франция Янукович склонява да подпише споразумение с лидерите на опозицията. То предполага служебно правителство и предсрочни президентски избори. Майданът обаче, неконтролируем и отчужден от официалните политически играчи, включително и от опозицията, спонтанно отхвърля споразумението. А Янукович… натоварва съществена част от имàнето си на хеликоптери и бяга от Киев, а впоследствие и от страната. 

Междувременно протестиращи и репортери щурмуват президентската резиденция в Межигирия, превърнала се в символ на вулгарния мафиозен материализъм. Резиденцията шокира със своя кич. Протестиращите се натъкват на всевъзможни реликви на мутробарока. „Каква логика може да се очаква от човек, който използва златна тоалетна?“, пише Сергий Жадан.

Както се оказва впоследствие, украинският президент е планирал бягството си още преди споразумението. Тази стъпка хвърля страната в конституционна криза, тъй като няма правна норма или прецедент, които да регулират такъв извънреден случай. Ново служебно правителство и предсрочни избори се назначават ad hoc заради странната фактическа абдикация на действащия президент.

Митът за разделената Украйна

Колективната памет за Майдана в много страни е доминирана от медийните изображения на насилие и десен радикализъм. Динамиката на протестите през 2013–2014 г. обаче не може да бъде описана от тези статични картини. Евромайданът се различава коренно и от предшестващата го Оранжева революция през 2004 г. Както показват количествените изследвания, оранжевият бунт е демографски доминиран от западните региони на страната, а национално-езиковите мотивации са по-широко застъпени от демократичните.

На фона на това Евромайданът е много по-плуралистичен и много по-граждански ориентиран. Протестиращите тълпи са изключително разнообразни – съставът им преминава през всякакви етнически, класови, политически, възрастови и географски граници. В революцията участват етнически украинци, руснаци, арменци, беларуси, грузинци, кримски татари, евреи, афганистанци. Автомонтьорът от Житомир гради барикади рамо до рамо с програмистите от Киев; пенсионери лагеруват до ученици и студенти; леви и десни активисти временно заравят томахавката. 

Още по-важно е, че революцията изхвърля през прозореца медийните клишета за „разделената между изток и запад Украйна“. Дихотомията между „русофони“ и „украиноговорещи“ не играе никаква роля в протестите. Руският и т.нар. суржик – битово наречие на украинския, лексикално доминирано от руски заемки – са точно толкова lingua franca на демонстрантите, колкото и книжовният украински. Регионалните различия също играят много по-малка роля в сравнение с предишните протести, въпреки че протестната активност е по-ниска на юг и на югоизток. Донецк и Луганск също имат своите по-малки Майдани, както и градове като Харков, Суми, Днипро, Полтава, Одеса, дори кримските Севастопол и Симферопол.

Разбира се, всяка революция по дефиниция е поляризиращо събитие и тази не прави изключение. Далеч не всички в Украйна я подкрепят. Много хора, особено в Донбас, също изпитват неприязън към Янукович, но гледат скептично на Майдана, не споделят лозунгите му, не разбират целите му или пък просто са отблъснати от атмосферата на хаос и противопоставяне. Равнодушните, дори негативните нагласи към промяната са разбираеми с оглед на колективните травми в паметта на региона, страдащ от болезнена деиндустриализация, престъпна приватизация и всекидневие в патримониални структури, доминирани от местни олигарси. 

Този скептицизъм в Донбас обаче не трябва да се бърка със сепаратистки настроения, които тогава, както и в предходните години, не са широко разпространени. Представителни запитвания от март 2014 г. показват, че исканията за „присъединяване“ към Русия в страната остават в едно ограничено малцинство при все регионалните вариации. Дори в Крим, регион със специфична история и демографски състав, изменен от столетия на русификация и етнически чистки на коренното население – кримските татари, такова желание изразява около 1/3 от населението – далеч от нарисуваните по-късно на псевдореферендума 96,57%.

Реакция и последствия

„Геополитическият“ елемент в цялата история в крайна сметка се привнася от Путин и неговия антураж, които от самото начало привиждат в Майдана антируска конспирация и системен конфликт между „Запада“ и „Изтока“, който се възпроизвежда в миниатюра на украинска територия, мислено разделена по поречието на Днепър. Идеята за народно въстание за тях е оксиморон: ако някъде по света избухват размирици, те по дефиниция трябва да са контролирани от „нечий щаб“. Тук не мога да се изразя по-добре от беларуския журналист Артьом Шрайбман

Тези хора не могат и да си представят, че някакви групи от хора са способни да взаимодействат хоризонтално, да живеят без пастир. За тях има само вертикал, само казарма. Само елитите и стадото овце под тях. Щом сме свикнали да живеем в такова общество и да го управляваме, значи всички общества са такива.

Владимир Владимирович дотолкова се опиянява от геополитическите си фантазии, че пристъпва към възможно най-крайните политически действия – военно насилие, инсцениране на спонтанен сепаратизъм, инвазия. Речта, която той държи на 18 март 2014 г. по повод анексирането на Крим, е пълна със злостни коментари за „управляеми“ революции, „неонацисти, русофоби и антисемити“, както и с мракобесни исторически спекулации – дословно същите тропи, с които светът ще бъде облъчен още веднъж на сутринта на 24 февруари 2022 г. 

В този момент вече въобще не става дума за икономическите интереси на Русия – евразийският интеграционен проект, а и самата Украйна имат ограничено значение за руската външна търговия. Основната мотивация е за реванш срещу украинския народ и решението на голямата част от него да се опълчи на плячкосването на страната и затягането на авторитарните гайки.

Още тогава беше видимо с просто око, че всъщност официалната идеология на Кремъл е тази, която залита в крайнодясното, неумело маскирайки империалисткия си милитаризъм с псевдолява антизападна реторика. Но през 2014 г. за мнозина в Европа беше по-удобно безкритично да се възприемат великоруската гледна точка и путинският разказ за „управляемата революция“. Когато не знаеш почти нищо за една страна, най-лесно е да я гледаш през призмата на имперската арогантност и да смяташ нейните граждани за същества без собствена воля, за пешки в геополитическия шахмат. 

Така украинският народ се превърна в проекционно поле за всякакви постимперски шовинизми, национални комплекси и идеологически клишета. Политически предприемачи от всякакъв тип – десни, леви, прогресивни, консерватори, самодоволни моралисти и обикновени циници – вкупом се втурнаха да заклеймяват жертвата и да амнистират насилника. И от българска страна имаше много такива гласове. Но тези необуздани инсинуации по адрес на украинската революция говорят много повече за самите нас, отколкото за нея.


Авторът благодари на Елен Будинова за полезните коментари и подобрения по текста. 

Защо ГЕРБ иска точно тези (шест) министерства?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/zashto-gerb-iska-tochno-tezi-shest-ministerstva/

Защо ГЕРБ иска точно тези (шест) министерства?

„… изглежда като коалиционно, но ние ще казваме, че е само Мария Габриел“, казва съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков в записа от Националния съвет на партията в края на май миналата година. Партийният елит обсъжда бъдещия управленски формат между ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС. Десет месеца по-късно двете политически сили преговарят за коалиционен кабинет – все едно как ще го нарекат – с първия мандат на ГЕРБ–СДС, начело на който по силата на договорената ротация е Мария Габриел.

На 25 март Габриел ще занесе в Президентството папка с имената на министрите и засега единствено сигурното е, че сред тях ще са Николай Денков (като вицепремиер), Асен Василев (на финансите), Калин Стоянов (на вътрешните работи) и Андрей Цеков (на регионалното развитие и благоустройството). Дотогава ПП–ДБ и ГЕРБ, преговарящи за състава на бъдещия кабинет, за механизма за назначения и за мястото на ДПС в разпределението на властта, ще са приключили разговорите. 

След първоначалното затишие в медиите започнаха да се появяват съобщения за кои министерски кресла претендира партията на Бойко Борисов. Общото кратно между публикациите на „24 часа“, „Клуб Z“ и „Капитал“ са шестте министерства – външното, на енергетиката, на отбраната, на земеделието, на иновациите и на околната среда. Почти всички те управляват европейски програми за милиарди – с изключение на МВнР, което се оказа въпрос на престиж и трамплин към позиция в международна институция за Габриел

Апетитите за енергетиката

Министерството на енергетиката (МЕ) и държавните предприятия и дружества под неговата опека са притегателни за всяка власт и в контекста на енергийната трансформация тези апетити нарастват в геометрична прогресия. А при разпределението и управлението на средствата в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) енергетиката няма равна. 

1,6 милиарда лева по ПВУ са за изграждане на инфраструктура от съоръжения за съхранение на електроенергия с 6000 МВт/ч използваем енергиен капацитет – в близост до мощности за възобновяема енергия (ветрогенератори, фотоволтаици, ВЕЦ, геотермална енергия и др.). Над 343 млн. лв. са безвъзмездни средства за централа за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия от геотермални източници; 179 млн. лв. – за енергийно ефективно улично осветление; 240 млн. лв. – за домакинства, които ще поставят слънчеви инсталации за битова гореща вода и фотоволтаични системи до 10 кВп, включително системи за съхранение на електрическа енергия; 139,6 млн. лв. – за пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз.

Под контрола на МЕ е и друг огромен ресурс – отговорността за териториалните планове на трите въглищни района Стара Загора, Перник и Кюстендил за общо 1,1 млрд. евро (близо 2,2 млрд. лв.) и инвестиционните предложения за бизнеси. 

Наред с това, съгласно приета наскоро законова промяна, и министърът на енергетиката вече ще дава становище за промяна на предназначението на земеделска земя с площ над 50 дка, когато върху нея ще се изграждат мощности за производство на възобновяема енергия. Това означава, че без министерски подпис нито един голям проект за зелена енергия няма да види бял свят. 

ГЕРБ бездруго контролира държавната енергетика – правителството на премиера в оставка Николай Денков възстанови на поста изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов и назначи за шеф на АЕЦ „Козлодуй“ друг стар кадър на партията на Борисов – Валентин Николов. Друг енергиен шеф от времето на ГЕРБ – Петьо Иванов, оглави дружеството, което ще строи новите ядрени мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй“.

Кой ще има думата в земеделието?

Независимо как се казва министърът, ДПС винаги е имало контрол върху Министерството на земеделието и храните, в което също са съсредоточени значими ресурси. 

За периода 2023–2027 г. Европейският съюз осигурява почти 2,6 млрд. лв. чрез различни програми, а още 335 млн. лв. предоставя държавният бюджет. От тези около 3 млрд. лв. над 590 млн. се предоставят безвъзмездно за проекти в областта на земеделието и животновъдството. 

Името, спрягано за министър на земеделието, е на Георги Тахов, чиято кариера на попрището на държавните служби започва при кабинета „Орешарски“ – управлението на БСП и ДПС. Тогава той става началник на НАП – Пловдив, а служебният кабинет на президента го постави начело и на ДФ „Земеделие“.

Най-могъщият министър

Министерството на околната среда и водите управлява средствата по програма „Околна среда“ (2021–2027 г.), които надхвърлят 3,6 млрд. лв. заедно с националното съфинансиране. Близо една трета от тези средства са предвидени за разширяване и модернизация на ВиК инфраструктурата за вече консолидираните райони Велико Търново, Габрово, Плевен, София-град, Софийска област, Търговище, Хасково и Добрич. Това означава обществени поръчки за харчене на около 1,4 млрд. лв. Без София, в останалите центрове кметовете са от ГЕРБ, в Добрич – от коалиционния партньор на Борисов СДС.

Проекти, свързани с околната среда, се финансират и от Програмата за развитие на селските райони, както и от ПУДООС. Министърът на околната среда и водите обаче е по-силен от премиера – законът му дава право да спре и пусне всяко производство. Така екоминистърът в кабинета на тройната коалиция Джевдет Чакъров, настоящ съпредседател на ДПС, не одобри доклада за ОВОС на канадската компания „Дънди Прешъс Металс“ за разширение на добива им в златната мина „Челопеч“. Наред с това бавеше свикването на Висш експертен екологичен съвет, който да разгледа доклада за ОВОС за находището „Ада тепе“ в Крумовград, и така блокираше инвестиционните планове на компанията.

Вече действа скрининг за чуждите инвестиции 

Министерството на иновациите и растежа управлява две европейски програми – „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (2021–2027) с бюджет от близо 3 млрд. лв. и „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (2021–2027) с бюджет от 2,14 млрд. лв.

В мандата на бъдещия премиер Мария Габриел започва да действа скринингът на преките чуждестранни инвестиции в България – в съответствие с европейски регламент, за да не се допуска т.нар. корозивен капитал в стратегически сектори. През март влязоха в сила промените за скрининг на чуждестранните инвестиции, предложени от съпредседателя на ДПС Делян Пеевски, санкциониран за значима корупция по Глобалния закон „Магнитски“. По силата на закона към Министерския съвет се създава междуведомствен съвет с представители на осем министерства и на спецслужбите, който ще разглежда всяка чуждестранна инвестиция над 2 млн. евро и съответно ще я разрешава или ще я отказва.

ГЕРБ настояват да получат и министерството на отбраната (МО)

Критикуваният и от свои, и от чужди министър Тодор Тагарев обаче може и да запази поста си. Причината е до голяма степен имиджова – ако партията на Борисов получи и МО, символ на евроатлантизма, какво остава за ПП–ДБ? 

Но освен това военното министерство движи големи проекти за модернизация на армията. Приоритетните проекти до 2026 г. са десет, сред които придобиване на 8 Ф-16 Блок 70 за доизграждане на изтребителна авиационна ескадрила; придобиване на нови трикоординатни радари и др. Именно поръчката за радарите, за която са предвидени 400 млн. лв., повлия на искането за смяната му. Критиката към него е, че не е изискал подобрение на офертата на френската компания „Талес“, но настояваше правителството на Денков да одобри бързо сделката.

В периода 2026–2032 г. за българската армия са предвидени други три големи проекта – специални бронирани инженерни машини за батальонните бойни групи, тактически комуникационно-информационни системи и ракетни катери за повишаване на способностите на военноморските сили. Необходимите за всичките 13 проекта средства са 6,6 млрд. лв.

Небалансирано

Ако тези промени в кабинета се осъществят, ПП–ДБ ще имат твърде малко позиции, макар че запазват Министерството на финансите. Ще се наложи да запазят проблемното Министерство на здравеопазването, което никой от партньорите не иска, бъдещото Министерство на европейското развитие, което ще бъде създадено за Николай Денков, за тях е и Министерството на правосъдието. 

Предвид разкритията, че министърът на вътрешните работи Калин Стоянов е бил номинация на ГЕРБ, балансът на силите рязко се променя. Засега е ясно, че процедурите за избор на нов състав на регулатори и контролни органи няма да стартират веднага. Процедурите по номиниране и проверки за интегритет ще отнемат дълго време, а през май предстои и кампания за евроизборите. Разбира се, за ГЕРБ и ДПС подобно бавене е добре дошло – ще продължи да управлява тяхната гарнитура. Тяхната сглобка се оказа трайна, а на ПП–ДБ и ГЕРБ все така изглежда като коалиция.

Преди изборите, или как се става кандидат-президент в САЩ

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/predi-izborite-ili-kak-se-stava-kandidat-prezident-v-usa/

Изборите в САЩ, част I. Механизмите на вота

Преди изборите, или как се става кандидат-президент в САЩ

Независимо дали обикаляте по улиците на Вашингтон, окръг Колумбия, или се разхождате из малки курортни градчета като Оушън Сити в Мериленд, може да си купите тениска както с лика на Джо Байдън, така и на Доналд Тръмп – и то от един и същи продавач. Излитащите от „Джон Ф. Кенеди“ в Ню Йорк пък могат да занесат у дома сувенирни шоколади с лика на 45-тия или 46-тия американски президент. Под това прозира не само търговска находчивост, американската способност всичко да се превръща в продукт или поредната изборна година, а и дълбоките разделения, които едновременно уж разкъсват обществената тъкан в Америка, но и са всекидневие, към което всички са привикнали. 

САЩ е ключов партньор на България, световна сила и основна страна във все по-горещ военен конфликт, така че предстоящите през ноември президентски избори разбираемо вълнуват не само българите, но и света. Същевременно от САЩ ни дели цял океан, а дигиталната близост до американския свят е илюзорна: за много европейци например изборният процес в Америка е тъмна материя. У нас американската политика често се разглежда или през кратки новини и очерци, или през превратното тълкуване на източници на дезинформация – като тези, които по-рано през годината обявиха началото на гражданска война в САЩ, която така и не се състоя. 

Но това, че Америка е любима тема на антидемократичната пропаганда в България, не означава, че отвъд океана няма съвсем реални и сериозни проблеми. Тяхното разбиране е свързано не само с интереса ни към политиката. То може да ни помогне да разберем по-добре как работи демокрацията, а също и какво може да се случи, когато механизмите ръждясат и не се сменят с нови. Затова в поредица от статии ще разгледаме някои от най-често задаваните въпроси, свързани с американските избори, и ще разнищим защо всъщност е толкова трудно да си направиш демокрация. Започваме от самото начало. 

Първичните избори 

Американските избори са сложен процес с повече стъпки, отколкото стандартните европейски избори. Кампаниите често започват в предходната година, като има множество кандидати от всяка партия. Традиция е партията на управляващия президент да не излъчва други кандидати, ако той е отслужил само един мандат, тоест ако има право на още един. Затова и настоящият президент Джо Байдън не бе предизвикан от свой съпартиец. От 70-те години насам няма действащ президент, който да е бил победен по този начин по време на предварителните избори. 

Тази година обаче в някои щати рекорден брой избиратели на демократите избраха варианта „не подкрепям никого“ по време на първичните избори. Това е резултат от гражданска акция, която използва протестен вот като наказание за политиката на САЩ в конфликта между Израел и Палестина. След терористичната атака на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. и последвалия отговор на Израел (подкрепян от САЩ), към момента са убити над 30 000 цивилни палестинци. Палестинските територии са в хуманитарна криза, като се трупат все повече доказателства за диспропорционално използване на сила от страна на Израел спрямо цивилното население. Конфликтът в Близкия изток подхранва разделения в Демократическата партия и може да предизвика отлив в подкрепата за настоящия президент. 

В изборна година всяко едно събитие, независимо дали става въпрос за вътрешен, или външен конфликт, може да наклони везните в една или друга посока. Същевременно обаче в САЩ се наблюдава т.нар. втвърдяване на електората, за което ще разкажем подробно в следващите текстове. Този феномен води до твърди електорални ядра, които подкрепят кандидатите си независимо от всичко – дори да става дума за множество престъпления като при кандидата на републиканците Доналд Тръмп, за някои от които той вече е осъден. 

Какво представлява Избирателната колегия и демократична ли е тя? 

През 2016 г. Доналд Тръмп спечели изборите, въпреки че по-голяма част от американците гласуваха за Хилари Клинтън. Как се случи това и възможно ли е през 2024 г. да има повторение? 

Демокрацията в САЩ не е пряка, както в много европейски държави. В преките демокрации бюлетините се броят и общият брой се преизчислява в проценти подкрепа за всяка партия. Но когато американците гласуват, те всъщност избират кого ще изберат определени хора от техния щат. 

Звучи сложно? Вероятно защото е. Тези определени хора са част от Избирателната колегия, разписана в американската Конституция от основателите като компромис между директното избиране на президента с гласуване и неговото назначаване от Конгреса. Именно заради Избирателната колегия пет пъти в историята на САЩ се е случвало президент, който не е спечелил най-много гласове, всъщност да спечели изборите.

Колегията има 538 членове. Президентът е избран, ако получи поне 270 от тези 538 гласа. Основният аргумент в полза на Избирателната колегия е, че делегирани представители биха могли да вземат по-добро решение от масите, избягвайки потенциална тирания на мнозинството над малцинството или подвеждане по популисти и демагози.

Разбира се, нищо не гарантира, че членовете на Избирателната колегия са по-образовани или по-компетентни от средностатистическия избирател – днес те са просто партийни назначения, които законите в някои щати задължават да се съобразят с волята на избирателите. На изборите през 2016 г. рекорден брой електори не го направиха. Някои от електорите на демократите например гласуваха за Бърни Сандърс вместо за Хилари Клинтън, тъй като предварителните избори бяха разцепили поддръжниците на партията на две крила. 

Защитниците на Избирателната колегия твърдят, че така се осигурява пропорционално представителство на цялото население на Щатите. В противен случай кандидатите биха концентрирали усилията си върху големите населени места, където има най-много гласоподаватели, и напълно биха игнорирали нуждите на централните, по-слабо населени щати. 

Но в съвремието нуждите и интересите на гласоподавателите не се определят от населението или от големината на техния щат. Разделенията по основните въпроси, като климатичните промени, правото на аборт или Втората поправка, са актуални както в градовете, така и в малките населени места, като в повечето щати има сравнително разнообразие от привърженици на републиканците и демократите, както и безпартийни гласоподаватели.

Все повече експерти са категорични, че Избирателната колегия е недемократична и следва да бъде премахната. Този процес никога не е бил особено популярен и сред гласоподавателите: данни от есента на 2023 г. показват, че 65% от американците искат пряко гласуване на президентски избори. Вместо да има изравняващ ефект между щатите, Избирателната колегия създава т.нар. колебаещи се щати. Те се променят през годините, но идеята е, че получават непропорционално внимание от кандидатите, които са наясно, че гласовете на електорите в останалите щати са им гарантирани. Това оборва и най-силния аргумент в полза на Избирателната колегия. 

Тъй като обаче Колегията обикновено се защитава от онези, в чиято полза работи, Републиканската партия от години блокира нейното премахване, за което призовават демократите. Това е поредна разломна линия между двете партии, превърнала се в заложник по-скоро на политически интереси, отколкото на вслушване в желанието на мнозинството. 

Преди изборите, или как се става кандидат-президент в САЩ
Различни визуализации на изборите през 2016 г. Картата дава грешна представа за политическите настроения в страната не само защото щатите в Средна Америка са много по-слабо населени от щатите по крайбрежието. Скрийншот от VOX
Преди изборите, или как се става кандидат-президент в САЩ
Различни визуализации на изборите през 2016 г. Графиката показва, че в повечето щати има здравословен микс от подкрепящи демократи, републиканци и независими. Скрийншот от VOX

Какво представляват партийните комитети и какво е Супервторник? 

В САЩ съществуват и т.нар. партийни комитети – различни групи, съставени от членове на съответната партия. Тяхната роля да номинират кандидати е ключова в първичните избори, завършващ с т.нар. Супервторник (тази година той беше в началото на март). След Супервторника – последния ден, в който членовете на дадена партия в определен щат гласуват за предпочитаната от тях номинация, е ясен кандидатът за президент от всяка партия, който ще се яви на същинските избори.

Партийните комитети се появяват през 1800 г. и са съставени от членове на Конгреса, които номинират кандидат-президенти. Критиките към тях са, че не успяват да гарантират разделението на властите, т.е. принципа, според който трите власти – изпълнителна (президент), законодателна (Конгрес и Камара на представителите) и съдебна (Върховен съд и съдилища) – трябва да бъдат независими една от друга. През 1812 г. например върху президента Джеймс Мадисън е оказван натиск от членове на Конгреса, които поставят условие той да обяви война на Обединеното кралство, ако иска да го номинират повторно. 

Напрежението, породено от тази система, достига своя пик през 1824 г., когато нито един от кандидатите, номинирани от партийните комитети, не успява да спечели достатъчно гласове и де факто Конгресът трябва да назначи президент. Тогавашната криза и назначението на по-малко популярния кандидат води до разпадането на първата двупартийна система в САЩ и появата на настоящите две партии, макар и не във вида, в който ги познаваме днес. 

Партийните комитети остават силно недемократични до 60-те години на миналия век. На предварителните избори дотогава се гледа по-скоро като на тест дали кандидатът, избран от една партия, ще се справи добре на същинските избори. От 1968 г. насам Демократическата партия постоянно променя функционирането на своите партийни комитети, опитвайки се все повече да ги демократизира. Това е дълъг (и със сигурност скучен за читателя) процес на нововъведения, отмяна на нововъведенията и замяната им с други, разписване на забраненото и позволеното в процеса и т.н. Подобна е ситуацията и при републиканците, които дават повече свобода на щатите сами да определят правила за партийните си комитети. 

Какво ни показват тези сложни механизми? 

Ако от всичко това ви е заболяла глава, не сте единствени. Освен класическото разделение на властите, цялата система на управление на САЩ е изградена от подобни микропроверки и баланси, които понякога работят, а понякога отнемат повече свободи, отколкото дават, в добрите случаи – временно. Компромисът за Избирателната колегия е само един от многото, заложени още в основите на държавата. Тези компромиси между често взаимно изключващи се позиции осигуряват така необходимия баланс, в който може да вирее някаква свобода, включително и най-важната – да се променят вече установени механизми. 

Илюзорно разбиране е, че демокрацията гарантира пълна ефективност на управлението или някаква утопия. Напротив, демокрацията е по-хаотична, изисква повече време и често предполага натиск и борба между определени групи, за да се стигне до най-доброто решение за всички. Демокрацията също така не е равнозначна на свобода и равенство, а само на равния шанс да се стремим към тях и на държава, която ни пази ефективно както от самата себе си, така и от самите нас. 

110 на 3. Или критична маса хора

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/110-na-3-ili-kritichna-masa-hora/

110 на 3. Или критична маса хора

Кой колко ще вкара – въпросът на въпросите за 2024 г. Фундаменталният въпрос, прозиращ зад документите, които ще обсъждат двете управляващи коалиции ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС (заедно с третия неназован партньор ДПС). А после определената преди 9 месеца за премиер за следващите 9 месеца Мария Габриел (ГЕРБ) и нейното правителство ще бъдат гласувани от парламента. Все едно как ще назоват тези документи – меморандум или споразумение, все едно как ще се нарекат помежду си – сглобка или коалиция, но всичко започва с избора на 110 души в регулатори, контролни органи и съдебна власт. Има вероятност и да приключи с него.

„Няма да има коалиция, докато не видим, че реформите са се случили“, заяви съпредседателят на „Продължаваме промяната“ (ПП) Кирил Петков. Независимо че от ПП–ДБ укоряват ГЕРБ как пришпорват коалирането с исканията си и заявяват, че ще продължат с усилията за реформи, такива няма, а управленската програма се изчерпва до края на 2024 г. Има начало на съдебната реформа с приетите промени в Конституцията, други начала̀ няма. Всички останали системи – здравеопазване, образование, енергетика – работят постарому, инхаус процедурите са в сила и даже ги индексират. Ситуацията в държавните ТЕЦ и в мините в комплекса „Марица-изток“ се усложнява и напрежението сред хората расте, тъй като не са наясно какво ги очаква в съвсем близко бъдеще – например дали ще получават заплати до края на годината. 

Висшият приоритет

В проекта си обаче ГЕРБ гръмко обявяват за свой „висш приоритет“ продължаване на съдебната реформа и приемане на нов Закон за съдебната власт. Но проектът за такъв вече е публикуван за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието, ръководено от Атанас Славов от ПП–ДБ. Именно в него са разписани изискванията към изборните кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет: юристи с високи професионални и нравствени качества, с най-малко 15-годишен юридически стаж, независими и партийно неутрални.

Номинации от квотата на Народното събрание ще могат да правят: депутатите; Висшият адвокатски съвет; юридическите факултети или съответните на тях структури във висшите училища; класирани на първите три места съгласно рейтинговата система на висшите училища в България в професионално направление „Право“; неправителствени организации, които най-малко 5 години са работили активно и имат опит в областта на съдебната реформа, чрез народен представител. Какъв ще е резултатът, ще е ясно след няколко месеца; кой ще е главният прокурор – наесен. 

Дотогава управляващото мнозинство трябва да е приключило с изборите на 85-те души в регулаторите и в контролните органи, след като реши през март как ще го прави и колко да отпусне на ДПС. Защото това е неизбежно и двете страни го разбират: ПП–ДБ, които уж се опитват да изолират ДПС, а всъщност да ограничат влиянието им, и ГЕРБ, които смятат, че на ДПС им се полага по подразбиране – нали и те са евроатлантици. А и за първи път след тройната коалиция ДПС получи първата си значима позиция в институция именно при сглобката във вид на място на подуправител на БНБ наравно с ПП–ДБ.

Типично…

… по български, търсят се едни хора за едни места, вместо едно толкова значимо кадрово обновление да бъде предшествано от предварителна оценка на работата на съответните органи и отчитане на необходимостта от законодателни промени, за да бъдат по-ефективни. И едва тогава да се попълват вакантните позиции с новите кандидати. 

Съвкупността на тези кандидати би следвало да представлява онази критична маса, която да осъществи дълбока промяна на държавността – трансформация, която да започне на институционално ниво. Повратната точка, отвъд която няма връщане към „Батко и братко“, „Мишо Бирата“, „Двете каки“, „Ти си го избра“, „ДП“, SS club и прочие символи на безмерната алчност и пошлост на българската политическа битност с нейните мажоретки и джуджета.

Началото на процеса подсказва, че ще наблюдаваме състезание за вкарване на „бройки“ – опити за парцелиране на органите, основано на политически и бизнес интереси. Проектите, които управляващите коалиции предстои да обсъждат, са чисто и просто технология за назначения с нейните механизми за номинации и одобрение. Всяка страна се бори да си подсигури квота, която ще ѝ гарантира и политическо дълголетие, защото партия с представители в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) или в Комисията за финансов надзор (КФН) например би била ухажвана от бизнеса. 

Парцелирането на назначенията на база партийни квоти, а не общи цели би било сред най-лошите последствия предвид обществения интерес. Когато се говори за негативна селекция в институциите, основана на партийна целесъобразност и зависимости, не трябва да се подценява неистовото желание на партиите да управляват системите. 

От началото на Прехода досега всяка партия, която идва на власт, започва поголовна подмяна, която стига и до директорите на училища, а в кметствата – и до чистачките. Непрекъснатите смени с повече или по-малко компетентни, но предимно верни на партията кадри (а често дори не и на партията, а на някой висш/а функционер/ка) са разрушителни за самата държава. 

„А когато става въпрос за главния прокурор, всеки на власт има интерес да разполага с този много сериозен пост“, казва адвокат Ина Лулчева в интервю за БНР. 

Партийните пешки 

От необходимите за подмяна 110 позиции 85 могат да се изберат с обикновено мнозинство, каквото сформират ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС със своите 132 народни представители. Партията на Бойко Борисов ги е изброила в предложеното споразумение: един конституционен съдия, омбудсман, четирима за Сметната палата, нов фискален съвет, Комисия за финансов надзор, Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори, Комисия за защита на конкуренцията, Комисия по икономическа политика и иновации, Агенция за публичните предприятия и контрол, Комисия за енергийно и водно регулиране, НЗОК, НОИ, Комисия за защита от дискриминация, Комисия за защита на личните данни, БТА, СЕМ и др.

Мнозина български граждани едва ли са наясно какво точно вършат част от тях. Например що за орган е Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори? Ами един от многото органи, които проспаха една от най-големите финансови афери в най-новата история на България – тази в Корпоративна търговска банка (КТБ). Комисията не е оказвала ефективен надзор на одиторите от KPMG – компанията, заверявала отчетите на КТБ в периода 2009–2013 г. 

Председател на тази комисия по това време е Ваня Донева (понастоящем е неин член), чийто опит, преди да заеме поста, е на общинска служителка в Балчик, общинска съветничка в Добрич и разбира се, депутатка от ГЕРБ, които я и избират. Начело на КЗК от юни 2016 г. насам е друг кадър на ГЕРБ, може да се определи и като бойкоборисовски – Юлия Ненкова. Решенията, които тези и много други комисии вземат, следва да се разглеждат като функция на интересите на Борисов, но също и на фаворити, по определението на „Капитал“, като Делян Пеевски и Христо Ковачки.

Тези два примера са кратка извадка за партийното овладяване на независими по закон регулатори, чиито решения движат или изхвърлят големи бизнеси. Засега няма убедителни доказателства, че партиите доброволно ще се лишат от тези инструменти заради общественото благо. 

10 години Евромайдан. Политическа икономия на безхаберието

Post Syndicated from Иво Илиев original https://www.toest.bg/10-godini-evromaydan-chast-1/

Част първа

10 години Евромайдан. Политическа икономия на безхаберието

„Всички неща, които живеят дълго, постепенно дотолкова се пропиват с разум, че произходът им от неразума започва да изглежда неправдоподобен“, пише Фридрих Ницше в „Човешко, твърде човешко“. Един век по-късно психологията ще назове този феномен „ретроспективна рационализация“ – механизъм, който ни помага да правим по-приемливи за самите себе си трудни за разбиране или преработване събития от миналото, тълкувайки ги като по-рационални, праволинейни и еднородни, отколкото всъщност са били.

Евромайданът, или украинската Революция на достойнството, която през 2024 г. отбелязва десетата си годишнина насред война и разруха, е пример за комплексно и поляризиращо събитие, което лесно се поддава на изкривяваща рационализация. От дистанцията на времето е лесно да бъде представено като логичен низ от калкулирани решения, взети в „нечий щаб“ – един вид, геополитически шахмат. Такава трактовка широко резонира с битовото политиканстване. Но тя е несъвместима с изконните черти на революцията – стихийност на събитията, липса на координация, преобръщане на утвърдения порядък. И не на последно място – със сивата реалност, че полезрението на политическите актьори често е ограничено, действията им – недообмислени или въобще ирационални, а последствията от тях – непредвидени.

Една стандартна опростенческа интерпретация, популяризирана от хора с голям социален капитал и тесен кръгозор, разглежда началото на Майдана в геополитически контекст. Накратко тази версия гласи: Западът тласка Украйна в своята орбита („Всичко е по вина на НАТО!“), „проруският“ ѝ президент се противопоставя на това, а „прозападната“ част от населението на Украйна въстава срещу него, тласкайки и бездруго разделената страна към гражданска война.

Реалните събития, които предшестват Евромайдана, нямат нищо общо с подобна карикатурна картина. Янукович съвсем не е толкова „проруски“, колкото го рисува популярното въображение, а евроинтеграцията в крайна сметка не е доминиращият мотив на протестите. Разделението между „Изток“ и „Запад“ вътре в самата Украйна е в голямата си част медийна проекция. НАТО пък няма съвсем никакво отношение към тези събития – централният външен актьор в случая е ЕС, но към този момент неговият „геополитически“ интерес към Украйна е, меко казано, хром. Една по-удачна реконструкция на събитията, които водят до революцията, изисква повече внимание към самата Украйна, към ограничената рационалност на политическите актьори и политико-икономическите взаимовръзки между тях.

„Престъпността беше получила своя президент“

След проваления опит за електорална манипулация през 2004 г. Виктор Янукович се завръща в украинската политика с гръм и трясък шест години по-късно и печели президентските избори, този път в открито и конкурентно съревнование. По ирония на съдбата кампанията му е менажирана от Пол Манафорт – онзи, който по-късно ще ръководи кампанията на Доналд Тръмп в САЩ.

Янукович заменя на президентския пост един друг Виктор – Юшченко, който по ред причини се оказа провалена реформаторска надежда. Новият Виктор символизира приемственост вместо промяна. А освен това е стереотипна посткомунистическа мутра. Той е двукратен затворник и издънка на олигархичните кланове от Донецк, а използването на бандитски прийоми в политиката му иде отръки. По време на неговата администрация корпоративният рейд достига небивали размери – според неправителствени организации около 7000 бизнеса стават жертва на изнудване или принудително изземване. 

Близки до президента субекти натрупват приказно богатство за рекордни срокове. Синът на Янукович – Олександър, дипломиран стоматолог с нито един излекуван зъб през живота си, се нарежда сред най-богатите хора в страната и само в периода между април и октомври 2013 г. магически утроява състоянието си от 187 на 510 млн. долара. Плячкосването на държавния бюджет достига такива размери, че международната платежоспособност на страната е под въпрос.

В същото време администрацията на президента започва да затяга обръча около съдебната власт, на практика анулирайки всички политически свободи, извоювани от гражданския сектор в периода 2004–2010 г. На 1 октомври 2010 г. Конституционният съд на Украйна отменя конституционната реформа от 2004 г., която значително ограничава компетенциите на президента и засилва ролята на парламента. През октомври 2011 г. Юлия Тимошенко, някогашната премиерка и основният политически конкурент на Янукович, набързо е осъдена на 7 години затвор. Политиката на Украйна е доминирана от омраза и противопоставяне. „Престъпността беше получила своя президент… По онова време Украйна ми изглеждаше като една голяма противна рана“, спомня си писателката Таня Малярчук в сборник с есета от 2014 г.

ЕС срещу ЕврАзЭС

Трагично съвпадение е, че отговорността за ключови външнополитически решения пада именно върху най-безотговорния и некомпетентен президент, който независима Украйна е имала. От 2009 г. нататък ЕС води нова политика, с която да регулира отношенията си със страните на изток от границите на Съюза след двата големи рунда на разширяване – т.нар. Източно партньорство. Тази политика официално цели да изгради „кръг от държави, които споделят основните ценности и цели на ЕС“. Неофициално това е опит да се тегли чертата на разширяването и да се намери по-минималистична форма на сътрудничество с европейски страни, смятани за неспособни да се реформират и да станат пълноправни членове на Съюза – Армения, Грузия, Молдова, Украйна. 

Тази минималистична рамка включва подписване на т.нар. двустранни споразумения за асоцииране, които обхващат свободна търговия, регулаторно напасване и по-тясно сътрудничество в определени ключови области. Но в нея няма почти нищо от дълбокото взаимно обвързване, характерно за предприсъединителния процес, през който минават България и другите страни. Дори обемът на Споразумението говори сам за себе си: документът е под 1000 страници, докато пълноправното членство в ЕС предполага приемането на законова рамка, надхвърляща 80 000 страници (т.нар. acquis communautaire). И най-важното, при асоциирането изрично липсва перспективата за членство.

Няколко години по-късно Русия лансира собствен проект за регионална интеграция – Евразийски икономически съюз (ЕврАзЭС), първата стъпка от който е Митнически съюз. По думите на самия Путин, този съюз е частично проектиран по модела на ЕС и е насочен към страните от бившия СССР, в това число и Украйна. За нея обаче обвързването с такъв проект е неатрактивно и проблемно. Външнотърговското салдо на Украйна с много от другите бивши съветски републики и без отпадане на митата е отрицателно, а делът на двустранната търговия с Руската федерация (РФ) стремглаво пада от десетилетия без каквато и да е политическа намеса. С други думи, като относителна тежест двете страни стават икономически все по-малко важни една за друга. 

Ключовият внос на Украйна от Русия – енергийните ресурси, може безпроблемно да продължава и без по-тясно търговско обвързване. На всичко отгоре руската икономика има сериозни структурни дефицити, произтичащи от огромната тежест на въглеводородите. Валутата ѝ е нестабилна по същата причина. Русия няма потенциала да бъде пълноценен интеграционен център за региона, затова ЕврАзЭС е движен най-вече от хроничното самонадценяване на кремълските властелини. В официалната външнополитическа концепция на РФ от 2012 г. те нескромно се самоопределят като представители на „един от най-влиятелните и конкурентоспособни центрове на съвременния свят“.

На този фон дори повърхностното обвързване с огромния европейски пазар, предвидено в Споразумението за асоцииране, е значително по-привлекателно от украинска гледна точка. В Москва въпреки това смятат, че в Киев на власт е „нашият кучи син“, както се изразява анонимен представител на Кремъл. Квалификацията е точна, доколкото Янукович е персонаж, много близък и разбираем за руската върхушка – социализиран в късния СССР, издигнал се в анархичния криминален свят на 90-те, циничен, алчен, безскрупулен, смятащ държавните институции за частна собственост, а демокрацията – за куха фасада. Украинските институции пък са пълни с руски колаборационисти и агенти. Освен това Янукович прави съществени отстъпки на Русия още в първите месеци на президентството си: през пролетта на 2010 г. подписва с Дмитрий Медведев споразумение, което автоматично удължава стационирането на Руския черноморски флот в Севастопол до 2042 г.

В Кремъл обаче не отчитат, че от самото си стъпване на власт администрацията на Янукович няма каквото и да било намерение да се присъединява към Митническия съюз на Русия, макар и да избягва открити изявления в тази посока. А двустранната работа с ЕС върви на пълни обороти въпреки многото опасения от европейска страна. В Брюксел с основание смятат, че интересът на украинските управляващи към асоциирането е единствено от финансово естество, а институционалното сътрудничество и правовата държава са им последна грижа. Но все пак Украйна е държавата, която най-бързо изпълнява техническите критерии. След пет години преговори споразумението е готово за подписване на планираното заседание на Европейския съвет във Вилнюс в края на ноември 2013 г.

В месеците преди заседанието Москва засилва натиска върху Янукович, използвайки смесица от икономически шантаж, импортни ограничения, внезапни проверки на товари, заплахи и опити за подкупване. Реториката на Кремъл ескалира. В редица драстични обвинения, традиционно съдържащи резервираност към НАТО, руският дипломатически корпус представя Източното партньорство като мащабна геополитическа интрига, насочена срещу Русия и поставяща пред свършен факт страни като Украйна.

Тази реторика, меко казано, не отговаря на истината, като се има предвид тогавашната липса на задълбочен интерес към Украйна от страна на ЕС. Съюзът си има достатъчно главоболия заради катастрофалните асиметрични ефекти, които еврото създава между страните от Северна и Южна Европа, и заради грешната стратегия за справянето с тях. На този фон отношенията с Украйна и постсъветското пространство изглеждат като третостепенен проблем. Източното партньорство и бездруго не е амбициозен проект: бюджетът му е малък, посветен му е ограничен административен капацитет, а имплементацията му изцяло зависи от политическата воля на местните правителства в целевите държави. Това е един бавен, бюрократичен и дългосрочен инструмент, който няма потенциал да бъде използван за натиск в кризисни ситуации.

Непредвидените последствия на „бързите пари“

Междувременно Украйна е в тежка икономическа ситуация. Годините на некомпетентно управление и плячкосване са довели страната до тежки бюджетни проблеми. Балансът по текущата сметка е алармиращ, а външнотърговският баланс допълнително се влошава заради наложените от Русия ограничителни мерки. Янукович спешно трябва да попълни бюджета, за да си осигури нов мандат на президентските избори през 2015 г. Бавната, дългосрочна и изпълнена с условия политика на Брюксел започва да му дотяга, както и Международният валутен фонд. Организацията предлага на Украйна кредит от 15–20 млрд. долара, който в краткосрочен план да подсигури ликвидност на държавния бюджет, но също го обвързва с провеждането на отдавна належащи реформи в енергийния и банковия сектор. Освен това „краткосрочно“ в речника на Вашингтон означава месеци, дори тримесечия, а в представите на Янукович това е далечно бъдеще с оглед на субективната му нужда от „бърз кеш“.

В същото време Путин прави контраоферта: 15 млрд. долара незабавен кредит от руски банки директно към украинската държава, както и „промоционално намаление“ на цената на газа с 268,50 долара за всеки 1000 куб.м. Това предложение сякаш е сервирано на сребърен поднос, защото липсват каквито и да е искания за дълбоки вътрешни реформи. Но разбира се, има и дребен шрифт. 

Първо, сделката предпоставя, че редица стратегически обекти в Украйна ще бъдат приватизирани от руска страна – излишно е да се казва – с участие на „правилните хора“. Второ, Украйна трябва незабавно да се откаже от асоциирането с Европейския съюз. Тези условия са далеч по-драконовски, отколкото на Международния валутен фонд, но Янукович, заинтересован единствено от опазването на собствената си власт, приема. След две потайни срещи с руския президент при закрити врата реториката на управляващата Партия на регионите прави обратен завой от проевропейска към евроскептична. На 21 ноември 2013 г., само една седмица преди заседанието във Вилнюс, на което Украйна по план трябва да подпише споразумението, украинското правителство обявява, че се оттегля от процеса.

С това Партията на регионите подписва собствената си присъда. Протестите срещу оттеглянето от споразумението започват броени часове след обявяването на решението и в следващите месеци се разрастват и ескалират, а партията де факто се саморазпуска. Украйна е доведена до най-тежката държавна криза в новата си история. Най-трагичното е, че всичко това се случва като непредвидено последствие от безхаберната двойна игра, която украинският президент се опитва да играе, за да извлече краткосрочна политическа изгода, както и от патологичната му неспособност да взема стратегически решения. Защото оттеглянето от преговорите с ЕС само по себе си не е водено от „геополитически“ съображения. Украинската върхушка не изгаря от желание да влиза във васално съглашение с Москва. Дори след ноември 2013 г. Янукович е пределно внимателен да не дава на Путин никакви конкретни обещания. През следващите месеци той всячески се опитва да отклонява натиска от Кремъл и да протака разговорите за присъединяване към Митническия съюз с нонсенс предложения, двузначни изказвания и недомлъвки.

Европейският съюз пък остава в пасивна роля чак до февруари 2014 г. Отказът на Янукович хваща ЕС неподготвен. Единствената обратна връзка, която Брюксел първоначално дава на Киев, е, че „при добро желание вратите остават отворени“. В кулоарите на европейските институции не един и двама смятат, че отпадането на споразумението е неочакван подарък въпреки пропилените пет години, прекарани в преговори. Защо му е всъщност на Съюза да се обвързва с гангстер като Янукович, бил той и легитимно избран президент? Натискът от Москва и радикализирането на реториката ѝ пък се приемат с повдигане на рамене и с типичните за ЕС формални декларации.

Самата Русия ясно заявява намеренията си да откаже Янукович от ЕС, каквато и да е цената. Но московската политика спрямо Украйна не е ръководена от стратегически или икономически съображения, а от традиционната имперска арогантност на центъра към бившата периферия. Русия надценява собствената си притегателна сила и отказва да види нежеланието на киевските елити да се обвържат с неблагонадеждните ѝ проекти. А на всичкото отгоре Кремъл се увлича от собствената си пропаганда и започва да привижда в плахите европейски политики агресивна конспирация срещу собствените си интереси.

Накратко, прелюдията към Евромайдана е една трагикомедия от грешки, най-сполучливо обяснима като политикономия на безхаберието и късогледството.

(Следва продължение)

Осми март, ден първи

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/osmi-mart-den-purvi/

Осми март, ден първи

Вредно за държавата е, ако на всеки 9 месеца политиката започва да клокочи за ново споразумяване между управляващите партии заради разпределение на властови позиции. В края на първия 9-месечен период едната от коалициите – ПП–ДБ, предложи да се надгради съюза, известен по занаятчийски като „сглобка“, до меморандум. Партньорът ѝ ГЕРБ-СДС предлага да се надгради до коалиционно споразумение. 

Несъмнено ще си стиснат ръцете накрая, тъй като и двете страни разглеждат съвместната си работа в хоризонта на пълен мандат, декларират, че не искат предсрочни избори, а няма да търсят и други коалиционни партньори. Наличните като БСП и „Възраждане“ са неприемливи за заявилите се  евроатлантици. Въпросите са кога и как ще бъде скрепен документално съюзът – ще бъдат ли заложени реформи на основни системи, или ще се ограничат до механизма за назначения, изобщо ще се стигне ли до кооперативно равновесие, от което (и) обществото да има известни ползи. 

Двете политически сили формират обикновено мнозинство от 132 депутати – ГЕРБ–СДС с 69, а ПП–ДБ – 63. С 36-те на Движението за права и свободи надхвърлят прага от 160 гласа за избор на членове на регулаторите, който записаха в Конституцията. Със същото това квалифицирано мнозинство приеха промените в основния закон.

Между два есемеса

В настоящата ситуация политиката се люшка между есемеси и телефонни разговори на политици, пресичани от арогантни изблици на други политици, чиято политическа сила е в конкубинат с управляващите две. Съпредседателят на ПП Кирил Петков писал есемес на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, Борисов звънял на съпредседателя на ДБ Христо Иванов и така нататък…

Единственото сигурно е, че на 6 март премиерът Николай Денков ще подаде оставка. Но както се разбра от изявление на Борисов, не е ясно кога точката ще влезе в дневния ред на Народното събрание. Председател на 49-тия парламент все още е Росен Желязков (ГЕРБ), тъй като смяната му със съпредседателя на „Демократична България“ Атанас Атанасов е част от ротацията.

Понеже те (ПП–ДБ, б.а.) са много голямо ръководство, нашият документ ще се мъчим да е съвършен и точен, но тогава ще го предоставим на колегите за обсъждане. Никой не ни е забил датата 6 март. Денков си дава оставката, но както каза Христо Иванов, до април имаме време. След това обсъждаме с ПП. Крайният срок за разбирателство е два месеца преди евроизборите.

За България като най-вероятна дата за евроизборите се очертава 9 юни – тоест 9 април е последната възможна дата за разбирателство. На 5 март ГЕРБ ще представи проекта на партията за коалиционно споразумение, на 6-ти ще го представи на коалиционните партньори, следва конгрес на Европейската народна партия. На 8-ми Денков и Габриел ще са привършили оценките на министрите и ако сме се разбрали, вървим напред, ако ли не – гласуваме оставката на Денков и кабинета и отиваме на избори, каза Бойко Борисов. 

ПП–ДБ пък не са готови да подпишат коалиционно споразумение, преди да са изминали 9-те месеца управление с премиер Мария Габриел, за да видят какво ще се случи, и едва тогава да продължат напред. Съпредседателят на ПП Кирил Петков не иска да коментира „никакви математики“, но иска да види възможно най-бързо предложението на ГЕРБ и да започнат разговори.  

Да видим какво предлагат в съдебната реформа, за регулаторите, за Пепи Еврото и Нотариуса. Ако тази държава се управляваше само от министри, щеше да е процъфтяла. Тази държава се управлява от нереформирани специални служби и регулатори. Управлява се от нереформиран ВСС, който, като му натиснеш enter, гласува с един глас. Нека не отвличаме темата с разпределянето на министрите.

И въпреки че управляват заедно от 9 месеца и са във „фактическо съжителство“, от ПП–ДБ още не искат да произнесат думата „коалиция“. Ако се стигне до коалиционно споразумение обаче, ГЕРБ–СДС ще настояват за разпределение съобразно електоралната тежест, както обясни Борисов.

Първо почваме с министрите – договаряме се с тях пропорционално според електоралната тежест, изразена през депутатите в парламента. Защото сега се оказа, че ДБ имат три министерства – правосъдие, здравеопазване и туризъм. Аз ще предложа на Кирил Петков, докато готвим всичко това, още сега да започнем с КЗК, защото това му вади очите, и регулаторите, които са със 121 гласа, и след това тези, които са със 160 гласа.

По-рано Кирил Петков обяви, че 50 на 50 назначения в регулаторите гарантират взаимен контрол с ГЕРБ (меморандумът предвижда, че номинациите на двете политически сили се обсъждат и одобряват заедно без плаващи мнозинства). Но неговата политическа сила не допуска преговори за позиции в изпълнителната власт, преди да започне и да приключи процесът по избор на членове на регулаторите, на ВСС, на службите и на антикорупционната комисия. От ГЕРБ и ДПС обаче не смятат, че службите трябва да се пипат – работели добре, ловели шпиони. Е, не като във Великобритания, но преди изобщо не се и случваше.

Кога и какво се подписва

Кога ще се подпише „брачното свидетелство“ е съществен за участниците в преговорите въпрос. ПП–ДБ настояват да се случи след най-важните избори – на ръководство на антикорупционната комисия, Висшия прокурорски съвет, ключови регулатори начело с Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Докато ГЕРБ–СДС отрано искат да е бетонирано съгласието до края на мандата и бавят, както могат. Офертата им за коалиционно споразумение е твърде амбициозна – или е отрано написано, или е принципно съгласие за приоритети и назначения, без каквито и да било сериозни реформи. Според Борисов обаче в него ще бъде описано всичко – за регулаторите, за съдебната система и за министрите.

Целият този шум по технологиите на политическата смяна върви паралелно с разкритията за мръсните поръчки в българското правосъдие и изпълнението им от кръговете на Петьо Петров – Еврото, който е в неизвестност, и на Мартин Божанов – Нотариуса, който беше убит. Бившата районна прокурорка на София Невена Зартова не спира да говори, четиримата ѝ заместници – и те. Отново разказаха за рекета Ивайла Бакалова и мъжът ѝ Веселин Денков – този път не пред Антикорупционния фонд, а пред временната парламентарна комисия. Освен репресии като следене, подслушване, проверки на бизнеса им от страна на НАП, която се отчита на спецпрокуратурата какви ревизии прави, Бакалова каза онова, което трудно се изрича.

Прокуратурата е изключително обвързана политически и това го видяхме и при „Барселонагейт“. Всичко това вие го знаете много добре и аз не ви казвам нещо ново. Ако очаквате от мен да си мълча и да ви казвам, че Мартин Нотариуса е най-голямото зло в съдебната система и вече го няма, не мога да ви го кажа. Мартин Божанов беше един изпълнител, който хора от по-високите етажи ползваха за поръчки, и той си изкарваше парите покрай тези неща.

Разкритията за участия на висши прокурори, адвокати и някои съдии в порочни схеми зачестиха и гражданите едва ли ще запомнят имената и аферите. Затова пък затвърждават възприятието си, че съдебната система е нещо много, много мръсно, а мръсотията е потулвана благодарение на чадър от политици и институции, пълни с посочени от ГЕРБ и ДПС кадри. 

Но и настоящите усилия не стигат, за да се свали чадърът над Нотариуса. Депутатката от ПП–ДБ Антоанета Цонева поиска разсекретяване на информацията бил ли е Божанов секретен сътрудник на МВР, тъй като от МВР отказват да отговорят – била класифицирана. Но според колегата ѝ Ивайло Мирчев вече навсякъде се знае, че Божанов е бил сътрудник на Трето РПУ в София. 

„Ако не положите усилия, ще има още мартинбожановци в тази система“, каза Ивайла Бакалова при изслушването си от временната парламентарна комисия. Кого ще изслушват депутатите на следващото заседание, така и не стана ясно. Може да накарат МВР да се размърда или да поканят политици от собствените си редици, ако не са заети да пишат коалиционно споразумение.

Истинската битка започна. „Росенец 2“ е сега

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/istinskata-bitka-zapochna-rosenets-2-e-sega/

Истинската битка започна. „Росенец 2“ е сега

Политическата акция на „Да, България“, при която гумена лодка акостира на плажа до лятната резиденция на Ахмед Доган, беше символен опит да се отвоюва държавата от мафията. Същинският е сега, когато промените в Конституцията и в още няколко закона трябва да бъдат осъществени чрез кадровия подбор – в органите на съдебната власт, в новата антикорупционна комисия, в регулаторите и в службите. Преосноваването на държавата започва от нейните институции. 

Това е истинската битка, която предстои, а не словесните атаки по телевизионни студиа и пред камерите за фактури за газ, „левче“ за бензин, за външен министър или кога да е ротацията. В сражението „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ залагат политическото си бъдеще и шанса да докажат, че са способни да се преборят за върховенството на правото, и да си върнат избиратели, обърнали им гръб заради „сглобяването“ с Бойко Борисов и особено с Делян Пеевски. 

Възможно ли е?

Опраскване 2.0 на хоризонта или…?

Съдебната реформа може да бъде опраскана чрез ново прааас – когато ДПС и ГЕРБ заплашиха с предсрочни избори за Народно събрание заедно с европейските в началото на юни. Статуквото се ядоса на меморандума, предложен от ПП–ДБ на официалния партньор във фактическата коалиция ГЕРБ–СДС. Партиите на Бойко Борисов и на Ахмед Доган го приеха като ултиматум и извиване на ръце, а от ПП–ДБ обясниха, че е начало на преговори. 

Ако има избори 2 в 1, „вероятността новият главен прокурор и новият председател на Върховния административен съд да бъдат избрани от сегашния състав на Висшия съдебен съвет се повишава неимоверно“, прогнозира във Facebook директорката на Българския институт за правни инициативи Биляна Гяурова-Вегертседер. Голяма е и вероятността работата си да продължат регулатори с изтекъл отдавна мандат, от чиито решения зависи всеки български гражданин и всеки бизнес. А това означава, че в тях ще бъдат запазени позициите на ГЕРБ и ДПС или по-скоро на Бойко Борисов, Делян Пеевски и уплътняващите ги обръчи. От това може да се предположи, че предстоят и други афери, подобни на „Червеи“, „Двете каки“, „Осемте джуджета“, „SS Club“ на Нотариуса, както и че ще има търговия с постове и влияние, ще има и натиск върху правосъдието.

Цялата мръсна пяна на аферите излиза при изслушванията във временната парламентарна комисия, създадена за изясняване на обстоятелствата около убийството на Мартин Божанов – Нотариуса. И макар че осмелилата се първа да съобщи за натиска върху нея съдийка Владислава Цариградска каза пред депутатите, че „мафия не се бори с публично изслушване на свидетелите на мафиотските действия“, все пак публичното осветяване на мафиотизацията на съдебната система е от огромно значение за обществената подкрепа за тази битка. Досега гражданите чуваха предимно от политици и неправителствени организации за поръчковите дела, за прокурорските бухалки и рекетираните бизнесмени, за подкупните съдии. 

Сега обаче за първи път излизат и говорят магистрати, хора от съдебната система, и разказват „зловещи неща“, по определението на прокурор Невена Зартова. И нито един от последните двама главни прокурори, а също и настоящият изпълняващ функциите не са извадени пред скоба в този трилър, в който единственият труп е на върховенството на правото. Големите въпроси са ще назоват ли изслушваните магистрати имена на политици и ще бъде ли повикан за изслушване Делян Пеевски, след като председателят на комисията Никола Минчев от ПП заяви, че няма пречка това да стане.

За разлика от декември 2015 г., когато статуквото удари по законодателните промени още при гласуването им, този път заплашва да го направи, преди да бъде приложен механизъм за номинации и одобрение на кадрите. Вулгарният публичен език на Пеевски показа, че в ДПС са се разбеснели заради меморандума, който не им отрежда „квота“ в съдебната власт, нито в регулаторите, за каквато говореше преди време бившата председателка на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова (настояща конституционна съдийка). 

Христо Иванов и олигарсите зад него искат да вземат прокуратурата. Имаше добри разговори за Конституцията – как всичко ще е прозрачно, но Христо Иванов излъга. Христо Иванов пи мазно турско кафе и седеше в скута ми, докато се случи Конституцията, и всички идваха час през час, докато направихме промените, които са важни за България! Сега ще ми казва, че пак ще извади темата ДПС. ДПС крепи това правителство девет месеца. Маските паднаха, Христо, приятелю мой. Всичко свърши!

После Пеевски поиска очна ставка с Христо Иванов, за да стане ясно, че са водени разговори за различни назначения. Сред тях и на бившия прокурор и заместник-министър на правосъдието Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд за главен прокурор или за шеф на Комисията за противодействие на корупцията и на настоящия прокурор Сава Петров за негов заместник. Иванов отрече да са водени такива разговори, коментирайки, че Пеевски е самовзривил опита на ДПС да се препозиционира като приемлива партия.

Това ще бъде решение на бъдещия Висш прокурорски съвет и аз много държа на това. Как ще изберем прокурорски съвет, е наистина много важна тема, политическа, която никой не би трябвало да изненада, че е във фокуса на моето внимание, нали така? Но ако бъдещият Висш прокурорски съвет избере някой с профила на г-н Янкулов, мисля, че ще бъде много добре за България, защото ако някой с профила на господин Янкулов беше избран, нямаше да има Нотариуса, нямаше да има „Осемте джуджета“, щеше да има реално разследване. Да, темата е следващият главен прокурор да не бъде както главния прокурор, който беше избран по времето на доминацията на ГЕРБ и ДПС – Гешев и Цацаров. Ако по мое време бяха избрани такива главни прокурори, аз бих си мълчал, бих бил по-кротък.

Ултиматум или (добро) начало

От известно време лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов настояваше за коалиционно споразумение, но ето че ПП–ДБ изпревариха и предложиха проект на такова, но с условието, че ако не се приеме, следват избори 2 в 1 (за български и европейски парламент в началото на юни 2024 г.). Направиха го еднолично, без предварителни разговори с ГЕРБ (и с ДПС), и поставиха на масата предложението си за скрепяване на съвместното управление. 

В продължение на 9 месеца лидерите на ПП–ДБ бяха подложени на критиките и недоволството на избирателите си заради това, че с приобщаването на ДПС и ГЕРБ към конституционното мнозинство са отстъпили от каузални цели, довело и до избор на подуправител на БНБ, номиниран от ДПС – Петър Чобанов. Експанзията на политическия терен на санкционирания заради корупция от САЩ и Великобритания председател на ПГ на ДПС Делян Пеевски е сред основните причини за гнева. Медийното му (само)утвърждаване като говорител по основните теми на управляващото мнозинство също отблъсква избиратели от ПП и ДБ. 

И докато Христо Иванов се конфронтира с Пеевски, съпредседателят на ПП Кирил Петков предлага „всички малко да се успокоят“ и да укротят емоциите. Трудна работа – развали се рахатлъкът на Бойко Борисов, който формално е ядосан заради несъгласувани назначения, извършени във финансовия сектор, както и заради сливането на НАП и митниците. Последното беше обявено наскоро от Министерството на финансите и ръководството на митниците беше тутакси променено.

Кой съгласува смяната в Агенцията за държавен финансов контрол? В кой меморандум е записано това, ДНСК, БАБХ, митниците? От една и съща партия, еднолично, в разрез на всичко, което е разписано в този меморандум… Независимите регулатори са независими, не се парцелират между Борисов и Петков. Категорично не сме склонни да приемем предложението на ПП–ДБ.

И това – казано от политик, чиято партия обсеби регулаторите. Но Борисов е ядосан, тъй като с меморандума ПП–ДБ го карат да направи избор – с тях или с ДПС. Труден избор в ситуация, в която той отдавна не е лъвът в българската политика, а е по-скоро уморен от дългото управление и притискан и отвън, и отвътре. Европейският съюз е различен след войната на Русия с Украйна. Различна е и Европейската народна партия, където Борисов винаги се е хвалил с добрите си контакти. Но откритият съюз с ДПС – партия, чийто фронтмениджър е лице, санкционирано за корупция, е труден за преглъщане от евроатлантическите партньори. Още по-малко възможен е управленски съюз с проруски политически сили. 

В настоящата ситуация Борисов няма как да прави онези толкова успешни прикляквания и на Изток, и на Запад, с които обичаше да се хвали, самоизтъквайки дипломатическия си усет. Завоите в днешната геополитическа ситуация не са приемливи, още повече в светлината на силно промотирания му в последните 9 месеца евроатлантизъм.

Предсрочните парламентарни избори няма да променят настоящото разпределение на силите в парламента. Така че по-вероятно е прагматикът Борисов да седне на масата на преговорите, осъзнавайки, че сегашната конфигурация е безалтернативна.

Механизъм за назначения и хоризонт от 4 години

Какво обаче е записано в меморандума, който толкова ядоса Пеевски и Борисов? Като всеки проектодоговор, и този съдържа повече, отколкото ще остане при подписването му от лидерите на коалициите. Лайтмотивът в него обаче е подробно разписаният механизъм за назначения в регулаторите, а също и споменатият за първи път публично хоризонт за пълен мандат.

Ключов е следният текст:

5.3.3. За целите на постигане на необходимото мнозинство от 2/3, страните ще оценят съвместно номинациите на други парламентарни групи и координирано ще подкрепят съответен брой кандидати, които в най-голяма степен съответстват на изискванията на конституцията и закона и принципите по параграфи 5.3.1 и 5.3.2, както и 2.1 и 2.2 по-горе.

Това означава, че и пресяването на кандидатите ще става като гласуването – заедно и координирано, а не като в случая с избора на конституционни съдии, при който всяка от двете коалиции предложи свой кандидат и после мнозинството гласува. Този механизъм означава, че процесът с номинациите може да се проточи, но също така е гаранция за обща политическа отговорност и недопускане на компрометирани фигури. Затова е и забраната за плаващи мнозинства – любим похват на ГЕРБ. 

2.6. Забрана за плаващи мнозинства и зачитане на равнопоставеността на страните. Страните се ангажират да не разчитат на плаващи мнозинства и да не прибягват до договорки с други парламентарни сили за съответни техни действия и бездействия, насочени към осигуряването на избор на кандидат против обоснованите и навременно повдигнати възражения (вето) на другата страна. При спазване на принципите в параграф 2.2 за политическа неутралност, страните ще осигурят постигането на равно разпределение на броя кандидати, избирани за членове на съответния орган. Случаите, в които някоя от страните предложи да бъде избран кандидат на друга парламентарно представена партия, се отчитат за номинация на съответната страна, която прави предложението, и не водят до промяна на съотношението между страните.

Ако ГЕРБ иска и ДПС да има номинации, ще трябва да им отстъпи от своя дял. Има и някои неща, също толкова важни, колкото и механизмът за избор, и това са възможността сред номинираните да има представители на неправителствени организации, както и подробно разписаните проверки за интегритет. Тяхната тежест при избора е голяма.

2.8. Право на вето. Всяка една от страните има право да наложи вето на така предложените кандидати от другата страна, при условие че по време на изслушванията и проверката за интегритет са открити факти и данни за действия, които биха сериозно накърнили доверието в институцията, за която даденият кандидат се е кандидатирал. Страните действат добросъвестно и подхождат с уважение към всички кандидати и опазват тяхното достойнство.

Може ли да се мине без гласовете на ДПС при обновяване на регулаторите, след като с промените в Конституцията беше вкарано мнозинство от 160 гласа за избора? Преди това например председателят на Комисията за защита на конкуренцията се избираше с обикновено мнозинство. 

Трудно, но не и невъзможно. Дебаркирането започна.

Кой се страхува от трупа на Нотариуса?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/koy-se-strahuva-ot-trupa-na-notariusa/

Кой се страхува от трупа на Нотариуса?

Шестнайсет дни след убийството на съдържателя на клуб за търговия с правосъдие Мартин Божанов – Нотариуса е ясно, че със съдействието на n броя прокурори, n броя съдии и n броя служители на ДАНС, МВР, НАП той е осъществявал „върховенството на правото“ по дела от голям материален, а също и обществен интерес. Най-вероятно са замесени и висши политици, тъй като никой не може да плете такива мрежи без покровителството на ония, които си избират главните прокурори по каталог, известен само на тях. 

Остава най-трудната работа – да се проведе независимо и ефективно разследване, за да бъдат събрани доказателства, годни за съд. 

Възможно ли е? Или ще бъде затвърдено правилото, че мафиотите ги отстрелват, а мрежите им остават за други „концесионери“. В България разплитането на афери от калибъра на клуба за поръчково правосъдие обикновено не стигат до върховете, където са покровителите и поръчителите. В интервю за БНР тази седмица еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс заяви по повод убийството на Нотариуса, че е важно да има истинско разследване и за тази цел трябва да се променят много неща в България и да се приложи промененото законодателство. 

Важното е да се уверим, че има възможност действително да се проведе реално разследване от независими лица.

Този път на парламента се пада отговорността да е разобличителят на организираната престъпна група (или групи) в съдебната система – не просто на имотните измами, рекета, заплахите към магистрати и уреждането на дела. Това е и изпитание за управляващото мнозинство, с чиито гласове беше одобрена шестата поправка в Конституцията, доколко е искрено в прокламациите си за съдебна реформа. Също е и тест за ПП–ДБ и отколешната им битка със задкулисието. Убийството на Нотариуса им дава шанса да докажат, че онова „Има как България да поеме по пътя на изграждането на справедлива, европейска и модерна държава“ отпреди година не е било само предизборен кьорфишек. 

Показното убийство на Нотариуса, извършено след изчезването на друг дилър на правосъдие – Петьо Петров – Еврото, миналата година, може да даде старт на разплитането на престъпните мрежи в правосъдието. Единственото необходимо е политическа воля.

Същото това убийство осветява силно фигурата на внезапно преминалия в лагера на реформаторите на прокуратурата Борислав Сарафов. Изглежда ли приемлив за главен прокурор, или системата е в състояние да направи по-добра селекция?

Не и Сарафов

Едва ли за разследването може да се възлагат големи надежди на силно компрометираната прокуратура, затваряла си очите от десетилетия за търговията с влияние, извършвана от хора като Нотариуса, Еврото, Черничкия с помощници от службите и МВР. 

Не и докато изпълняващ функциите на главен прокурор е Борислав Сарафов. До средата на 2023 г. той беше дясна ръка на отстранения главен прокурор Иван Гешев и в качеството си на негов предан заместник беше и шеф на националното следствие. В разследването си в три части „Списък за бърз контрол“ Антикорупционният фонд (АКФ) разкри дейността на Нотариуса още през 2021 г., а прокуратурата игнорира изнесените данни. Пострадалите бяха бизнесменът Веселин Денков и жена му Ивайла Бакалова, от която поискаха минимум 100 000 евро, за да освободят мъжа ѝ от ареста. В по-ранно разследване на АКФ за аферата „Осемте джуджета“ (по името на ресторанта, държан от „колегата“ на Нотариуса, Петър Петров – Пепи Еврото) бяха изнесени данни за чести посещения на Сарафов в заведението, както и негови снимки с Еврото.

Сарафов ще е временно изпълняващ функциите (поне) до есента на 2024 г., когато трябва да се състои изборът за нов главен прокурор. Изглежда, че работата по аферите на Нотариуса ще се върши на принципа „кой ще опере пешкира“. Първите изгорели вече са известни – шефката на Софийската районна прокуратура (СРП) Невена Зартова (дъщеря на бившия шеф на Търговското отделение във Върховния съд Явор Зартов) и четиримата ѝ заместници, които обаче се разграничиха с декларация от нея и заявиха, че подкрепят усилията на и.ф. главен прокурор за реформа на прокуратурата. 

Зартова, избрана от Висшия съдебен съвет през 2019 г. без нито един глас против, бе посочена в интервюта на гръцки бизнесмени като магистрат от лагера на Нотариуса. След като подаде оставката си, тя направи медиен рейд, в който обясни, че познава Божанов „официално“ от 2005 г., не подозирала за влиянието му, заведените срещу него общо 19 дела и преписки в СРП са били прекратени. Пред bTV Зартова потвърди, че и тя е посещавала ресторанта „Осемте джуджета“, и съобщи, че миналото лято в СРП било повдигнато обвинение срещу Петьо Петров – Еврото, но Софийската градска прокуратура прекратила делото.

Оставката на Зартова и заместниците ѝ дойде след интервю пред „24 часа“, в което гръцкият бизнесмен Анастасиос Дикос, представител на инвеститор в София Ринг Мол и ИКЕА, разказа за системен рекет от група, свързвана с Мартин Божанов – Нотариуса. СРП незаконно повдигнала обвинение за измама в особено големи размери срещу него и двама негови колеги.

Бяхме заплашвани, искаха ни подкупи. Като в този тормоз постепенно бяха замесени и данъчни служители, прокурори, представители на КПКОНПИ, получавахме телефонни обаждания от служители на ДАНС. За кратко време заведоха срещу нас повече от десет съдебни дела и разследвания. И всичко започна заради наш инвестиционен проект за жилищно строителство.

В интервю за БНР и за „Сега“ адвокат Михаил Екимджиев, известен със спечелените си дела пред Европейския съд по правата на човека, призова за обществен и медиен натиск, за да не се спре само до аферите с Нотариуса и клуба му, каквито опити се правят. 

Елиминират се хора, които са станали неконтролируеми и опасни за политическите си ментори. Те се отстраняват, когато вече е ясно кой ще заеме местата им.

Но журналистът от АКФ Николай Стайков, един от авторите на разследванията за Нотариуса и Пепи Еврото, даде да се разбере в свои медийни изяви, че в неправителствената организация разполагат с данни и за други схеми за търговия в правосъдието. 

Според адвокат Екимджиев повече от основателни са съмненията, че органът, компетентен да разследва, в случая е ръководен от лице, замесено както в „Осемте джуджета“ – „там ще излезе решение на Европейския съд на 22–23 февруари“, така и в други схеми – Борислав Сарафов. 

Изслушването на и.ф. главен прокурор от съдийската колегия на ВСС тази седмица показа, че той не се чувства комфортно, отговаряйки в продължение на близо 5 часа на въпросите по аферата с клуб SS на Нотариуса. Част от тях той отклони с аргумента, че се повтарят, че няма информация, че не знае или че питащият няма правомощия да пита точно това. 

„Не е моментът сега да провеждаме лов на вещици, да гоним неудобните и да закриляме удобните“, заяви Сарафов предвид евентуалното огласяване на имената на магистратите с членски карти от клуба на Нотариуса. Причината – нямало проверена и достоверна информация. 

Циркулирането на разни списъци в публичното пространство е много опасно. Това не трябва да се превръща в повод за някаква институционална репресия и обществена реакция. Опасно е в подобни списъци да попаднат невинни хора. Аз бих изпратил към прокурорската колегия на ВСС и съдийската колегия на ВСС, ако има колегия, а не съвети, само проверени данни в рамките на проверките и ревизиите, които съм назначил. 

Тест за мнозинството в парламента

Сарафов не знаел нищо за списък с имена на магистрати от клуб SS на столичната улица „22 септември“. Но такъв списък е бил подхвърлен в пощенската кутия на депутата Атанас Атанасов (ПП–ДБ), който пък го предал на своя колега Никола Минчев, оглавил временната анкетна комисия на парламента за делата на застреляния Мартин Божанов. Тя ще работи три месеца и амбициите са да изслуша всички замесени, включително заплашваната от Нотариуса съдийка Владислава Цариградска. Временна комисия по случая реши да създаде и съдийската колегия на ВСС, но какво ще проверява – кадровиците тепърва ще решават.

Въпрос на време е имената от списъка да станат публично известни. Първите вече се появиха. Пред БНТ Никола Минчев спомена, че е видял няколко имена на магистрати, предимно от специализираното правосъдие, и уточни, че в този списък няма политици. Но макар Делян Пеевски да не е споменат изрично, също ще бъде поканен. Нотариуса е имал съдия, към когото се е обръщал с „Тони“, като се предполага, че става дума за съдия Андон Миталов, санкциониран за корупция от САЩ през 2020 г.

Важно да се изясни и какви дела са гледали тези магистрати, свързани ли са с Нотариуса по друг начин, освен като посетители на клуба, какво е имотното им състояние. Освен това, ако (изобщо) се докаже, че има дело, решено по точно определен начин заради членството в SS, възможна ли е отмяна на решението – и на какво основание? 

Първото заседание на временната парламентарна комисия обаче започна с разобличителите от АКФ, които от своя страна посъветваха членовете ѝ кого да поканят за изслушване. Списъкът се оказа дълъг. Начело са бившите главни прокурори Иван Гешев и Сотир Цацаров, настоящият и.ф. главен прокурор Сарафов, бившият председател на Апелативния специализиран наказателен съд Георги Ушев. Следва бившият вътрешен министър и настоящ депутат от ПП–ДБ Бойко Рашков, също и Веселин Денков и Ивайла Бакалова. 

Бойко Рашков е наясно с фигурата на Нотариуса и обхвата на влиянието му:

Ние водихме разследване срещу този човек, когато бях министър. Той е свързан със среди и в прокуратурата, и в магистратурата, и в съда. Сега го отстраниха, защото се уплашиха, че ще разкрие факти за връзките му с такива среди. Съдия Владислава Цариградска е написала днес нещо, там има две имена, едното от които напоследък, след промените в Конституцията в частта за прокуратурата, започна да размахва пръст – от държавния глава докъдето прецени. 

Преди коментара на Рашков в парламента заплашваната от Нотариуса съдийка заяви по bTV

Освен това ми беше казано, за да бъда респектирана, че Марти е много близък с Иван Гешев и Пеевски, дали това е вярно – аз не зная.

Споменаването от съдия Цариградска на председателя на ПГ на ДПС и санкциониран за значима корупция по „Магнитски“ Делян Пеевски е сред аргументите да бъде поискано изслушването му от временната комисия. От „Има такъв народ“, настояха за това, а също и ГДБОП да предостави всички факти и документи по казуса „Нотариуса“ от 2021 г. насам. 

Депутатът от ИТН Гроздан Караджов предаде писмо, с което от партията предлагат към списъка с имена да се добавят един от стълбовете на евроатлантическото мнозинство – Пеевски, както и Невена Зартова и министър Калин Стоянов, но и министърът на финансите Асен Василев и шефът на НАП Спецов. Последните двама са споменати в интервюто на гръцкия бизнесмен в контекста на това, че инвеститорът сигнализирал на НАП и Василев за конфликт на интереси на високопоставена данъчна служителка. „Никога Асен Василев не ми се е обаждал, за да ми дава указания кого да проверявам“, каза по този повод Спецов пред Нова телевизия.

Поканата към Ушев пък е свързана с разрешените от него специални разузнавателни средства (СРС) срещу магистрати. За 4 години, до закриването на спецправосъдието, над 150 магистрати са били подслушвани със СРС, но няма образувано нито едно досъдебно производство.

Чадър от МВР

Имаше една шега от годините на Прехода, че МВР назначава престъпните босове. Е, вече ги пази и закриля заедно с прокуратурата. Временната парламентарна комисия би могла да изясни какъв „чадър“ е ползвал Нотариуса – докъде са се простирали мрежите му в ГДБОП, ДАНС и МВР. 

Николай Стайков от АКФ каза, че Мартин Божанов е имал кола със синя лампа и е ползвал служебния паркинг на Специализираната прокуратура за нуждите на частния си клуб, който е в близост. Записи от Google Street View показват, че въпросният паркинг бил охраняван от полицейски коли, които са пазели и клуба. Нотариуса ползвал за охрана полицаи от СДВР, а частният му клуб е работел дни преди убийството му на 31 януари. Заведението е било претърсено чак седмица след това. Но не само с SS клуба е било така. 

Пред ресторанта „Осемте джуджета“ в продължение на две години е имало патрулка, а бившият вътрешен министър на ГЕРБ Младен Маринов така и не отговори на АКФ какво е налагало това. Като правосъден министър Христо Иванов, днес съпредседател на „Демократична България“, на два пъти поиска от ВСС да образува дисциплинарно производство срещу Петьо Петров – Еврото. Но Еврото беше спасен с намесата на главния прокурор Сотир Цацаров, който предложи да се вземе предвид желанието на самия Петров да бъде освободен. А две години по-късно Еврото отвори „Осемте джуджета“. Връзката между групите на Еврото и Нотариуса също подлежи на разследване.

Странно е също така, че съпругата на Нотариуса започва работа в ГДБОП след вътрешен конкурс през май 2021 г. – точно когато за шеф на антимафиотите е назначен Калин Стоянов, настоящият министър на вътрешните работи. Стоянов прекратява договора ѝ след два месеца поради отказ за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация. Но съдът я връща в МВР. 

Промяната на ЕГН-то на Мартин Божанов, както и на фамилията му (от Ангелов на Божанов), е извършена с решение на съдия през 2000 г. Името на магистрата още не е известно, макар процедурата по смяната да е започнала именно със съдебното решение. Не са известни и резултатите от обещаната от вътрешния министър проверка „на място в ГРАО, за да установим кой, как, по какъв начин и с какви мотиви и на какво основание е станало“. 

Разследващият журналист Николай Стайков обясни модела на Божанов – от подкупване на съдии за избор на определени оценители и вещи лица до предизвикване на несъстоятелност на фирми, придобиване на активите им и решаване на дела с голям материален интерес. Три от тях Стайков назова: делото по несъстоятелност на КТБ, делото за конфискацията на активите на Евелин Банев – Брендо и семейството му и делото на убития бизнесмен Борислав Манджуков срещу Инвестбанк. 

Този път всички – от политици до магистрати, си дават сметка, че скандалът не може да приключи с дисциплинарни наказания, както стана след лобисткия скандал с Красимир Георгиев, известен като Красьо Черничкия. Тогава петима бяха наказани заради накърняване на престижа на съдебната власт. Сега обаче става въпрос за подмяната ѝ с организирани престъпни групи. Някои от виновниците за това състояние са част от конституционното мнозинство, амбицирано да реформира съдебната система – където трупът на Нотариуса си мирише. 

Заглавно изображение: Д-р Теодор Цвингер III (1658–1724) – герб с негов портрет в цивилно и в работно облекло със защитен костюм и маска срещу чума. Въпросът е има ли кой да сложи маската и костюма и да се разрoви както трябва там, където никой не иска да влиза. Картината е част от Wellcome Collection.

Все по-уютно преди ротацията

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/vse-po-uyutno-predi-rotatsiyata/

Все по-уютно преди ротацията

Нов тътен друса сглобената по нетрадиционен начин 2+1 власт на България, където „две“ е динамична конструкция – ту е ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС, ту пък ГЕРБ–СДС и ДПС. Формално е ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС. Шумът не е заради опасност от разпадане, както се опитват да внушат ангажираните със специалните ефекти, включващи и протести, а поради наместване на чарковете. Договарят се нови позиции и от ГЕРБ демонстрират, че са хората с пръст на детонатора за стабилността на управлението. ДПС помагат.

Пиротехнически ефекти

Така беше и преди приемането на бюджет 2024, когато на външни наблюдатели им се струваше, че аха-аха сглобката ще се разтури. Поради големите интереси при разпределяне на 24 млрд. лв. бюджетни разходи положението беше сеизмично. Но след като министърът на финансите Асен Василев прие поисканото от ГЕРБ и ДПС, а депутатите от евроатлантическото мнозинство гласуваха, трусовете спряха. 

Сега предстои не просто ротация на премиери и минимални промени в състава на правителството, които неизбежно ще се осъществят през март, но и договарянето на десетки позиции в регулатори и в съдебната система. Извиването на ръце в управляващото мнозинство заради ротацията включва всякакви методи, в това число размразяване на работата на блокирания Столичен общински съвет (СОС) с избора на председател. СОС гласува вчера председател до края на юли да е Цветомир Петров от ПП–ДБ–„Спаси София“. Петров беше избран след осмия опит, но и след заканата на Борисов, изпусната тази седмица – „защо да няма нови [местни – б.а.] избори в София“. Така в един ден беше избран председател на СОС и на масата беше сложена заявката на ГЕРБ да получат Външното министерство, след като Мария Габриел бъде избрана за премиер. Най-вероятно ще го получат – ако не стане, значи са договорили други постове. 

Раздорът

Че бившата еврокомисарка иска да съвместява поста министър на външните работи с министърпредседателския, в политическите среди е известно от поне два месеца. В приетата в края на май 2023 г. Декларация за национално отговорно управление на ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС e записано:

Министър-председател за първия период от 9 месеца ще бъде акад. Николай Денков, а Мария Габриел – заместник министър-председател и министър на външните работи, а за втория период от 9 месеца министър-председател ще бъде Мария Габриел, а акад. Николай Денков – заместник министър-председател.

Настоящият премиер не желае да поеме поста министър на образованието и науката, какъвто е бил в три кабинета – два служебни и един редовен. В коалицията ПП–ДБ дори имаше идея за създаване на ново министерство, след като бъде избран за вицепремиер. Сега се оказва, че МВнР е министерство, което ПП–ДБ настоява да получи. Позицията на Николай Денков е ротацията да продължи, както е била договорена, и след това да се види дали може да се постигне пълен мандат, като за целта ще бъде подготвена управленска програма до края на мандата. Сега такава има до края на 2024 г.

Аз не искам поста на външен министър като такъв, но искам гласът на ПП–ДБ да е достатъчно силен, така че да се чува в чужбина.

За по-малко от 9 месеца като премиер академикът показа добро възпитание, здрави нерви, но най-важното – срещна се с европейски лидери и има своите заслуги (не министърът на вътрешните работи Калин Стоянов) за първия етап от приемането на България в Шенген по вода и въздух, подготвяйки и същинския с очаквана дата за приемането по суша. Денков се срещна с френския президент Макрон на погребението на един от архитектите на ЕС – Жак Делор. Разговаря на четири очи с германския канцлер Олаф Шолц в Брюксел, наскоро се видя с датската премиерка Мете Фредериксен, а тази седмица – и с министър-председателя на Нидерландия Марк Рюте, насърчил България за еврозоната и Шенген.

Присъединяването на България към европейския валутен съюз от 1 януари 2025 г. е все по-видимо, шансовете за Шенген са реални, въпреки че парламентарните избори в Австрия, която се противопоставя на разширяването, ще се проведат най-късно през септември. Тези (вероятни) успехи носят своите дивиденти за партиите – и във вътрешен, и във външнополитически план. ГЕРБ биха могли да си припишат заслугите за еврото – управителят на БНБ Димитър Радев, преизбран миналото лято за втори мандат на поста, е тяхна номинация. България влезе в Европейския валутен механизъм (ERM II), известен като „преддверието за еврото“ в последната година от третото правителство на Борисов. На министъра на финансите, в случая Асен Василев, е отредена доста по-скромна роля. 

Мария Габриел ще бъде премиер от партия, принадлежаща към най-голямото политическо семейство в ЕС – ЕНП, на което проучванията отреждат първо място след евроизборите през юни. Нейните контакти като бивш еврокомисар, активността ѝ като външен министър и синхронът между нея и Денков могат да бъдат отчетени като успехи. Но ГЕРБ не направи никакъв пробив за Шенген по време на трите редовни правителства на Бойко Борисов.

Освен обявилия, че ще напусне правителството и поста министър на здравеопазването Христо Хинков, сериозни промени няма да има. Една от причините е, че още при първоначалното сглобяване някои министри не са били на ПП–ДБ, както се разбра преди време за министъра на вътрешните работи Калин Стоянов. „Подаден“ от Борисов, одобрен от Пеевски. 

Министрите на ресурсните министерства пък продължават политиката, позната от времената на Бойко Борисов. Наскоро Mediapool.bg съобщи, че дни преди Коледа Агенция „Пътна инфраструктура“ е разпределила няколко милиарда с обичайни и известни от времето на ГЕРБ победители. А вчера лидерът на ГЕРБ каза, че в държавния тец и в мини в Маришкия басейн ще бъдат налети нови 160 млн. лв., договорени на среща между него, премиера Николай Денков, съпредседателя на ПП Кирил Петков и председателя на ПГ на ДПС Делян Пеевски. Иначе, ТЕЦ „Марица-изток 2“, която рано или късно ще спре работа заради края на въглищната индустрия, щяла да фалира. Със 150 млн. лв. ще бъдат подкрепени и протестиращите земеделски производители.

Приятелски, уютни разговори

Ето такива договорки се правят в кабинетите в парламента, скрито за журналистите, които нямат достъп до кулоарите, след като депутатите се преместиха в сградата на Партийния дом. За тях съобщи Борисов, по-късно го подкрепи и Пеевски. Не се обади никой от лидерите на ПП–ДБ.

Вчера с Кирил Петков близо три часа сме били заедно в моя кабинет – приятелски, уютен разговор. Всеки ден г-н Петков, Христо Иванов, когато е тук, Атанас Атанасов, Делян Пеевски идват и обикновено Делян Пеевски идва с Кирил Петков и водят изключително приятелски разговор. Данчо Цонев [Йордан Цонев от ДПС – б.а.] и Асен Василев са неразделни. Даже аз два месеца не си говорих с Кирил Петков и ми го доведе Данчо Цонев да ми го сдобрява.

Ето така го обясни Борисов, раздразнен от телевизионно интервю на Лена Бориславова от ПП, в което тя обясни подкрепата на ДПС чрез ГЕРБ. „Искат да ползват целия комфорт на подкрепата на ДПС, а в същото време да излиза, че аз я осигурявам. Това няма да се случва повече“, каза лидерът на ГЕРБ. По-късно, запитан кой му е по-близък – Кирил Петков или Борисов, Пеевски отговори:

Приятелски, политически и двамата са ми много близки. Много ги обичам и двамата.

Независимо от публичните изявления изглежда, че либералите от ПП са намерили път към либералите от ДПС и дистанцията отдавна е скъсена. От ПП–ДБ се мръщят на въпроса какво правят ДПС на всички разговори между двете сили в номиналната сглобка, използвайки различни опорки. Едната е, че партията на Доган подкрепя някои приоритети (твърдят го от „Демократична България“). Другата е, че Движението е заедно с ГЕРБ (любима теза на „Продължаваме промяната“). А всъщност в триъгълника на властта го покани именно коалицията ПП–ДБ, в името на „конституционното мнозинство“. И едните, и другите изчакват журналистите да се уморят да питат, тъй като участието на ДПС и глаголенето на санкционирания за корупция по закона „Магнитски“ Делян Пеевски вече е по подразбиране.

Какво показва „издайническото“ споделяне на информация от Борисов пред камерите и микрофоните? Решенията се вземат в много тесен лидерски кръг. Уверенията, че Денков и Габриел правят оценка на министрите, не са правдоподобни – парламентът, дори не парламентът, а партийните лидери имат думата. 

Как ще бъдат излъчени първите номинации за регулатори в такъв случай? Никой в управляващата коалиция не говори за механизъм за такъв кадрови подбор – чуват се само политически заклинания, че ще бъдат избрани професионалисти, които се ползват с обществена подкрепа.

Става все по-уютно. И е стабилно.

„Г-н Магнитски“ стана разобличител*

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/g-n-magnitski-stana-whistleblower/

„Г-н Магнитски“ стана разобличител*

… И Делян Пеевски застана с вдигнат юмрук срещу президентството и призова прокуратурата да посочи корумпираните на „Дондуков“ 2. А президентът отговори с неизбежна самоотбрана – политическият му проект „Трети март“ е на път. Напомня ли този абсурд на нещо познато, обаче с обратен знак? Под президентския юмрук през 2021 г. се роди „Продължаваме промяната“. Прокуратурата тогава беше бухалка, сега се е смалила до пинчер, но все така е като сляпа къртица за куче-касичките във властта.

Информационната опаковка е следната: 

Председателят на ПГ на ДПС Делян Пеевски [отправи] питания към главния прокурор, главния секретар на МВР и шефовете на ДАНС и Комисията за противодействие на корупцията за „Кешгейт“ – пътя на Копринката и „касиерите“ на президента [Сотир Ушев и Николай Копринков – б.а.]. 

Нито една политическа сила не е питала същите тия служби дали корпулентният разобличител е касиер на Сараите. Но пък той пита прокуратурата защо няма информация за дела с висок обществен интерес. Без майтап.

Знамето

Да видим правилно ли сме разбрали. В страната на лъжците абсурдите са истина. 

Един човек, неизвестно как сдобил се с диплома по право от Югозападния университет; неизвестно как станал лидер на партийна младежка фракция (Сакскобургготски така и не обясни механизма); неизвестно как станал заместник-министър, при това най-младият в историята на България, само на 25; неизвестно как – невидим „съдружник“ в банка, предпочитана от куп държавни фирми; неизвестно как свързани с него фирми печелят големи обществени поръчки; неизвестно как станал мултимилионер; неизвестно как за малко да оглави вътрешната сигурност… 

Тези и други неизвестни не впечатлиха нито една българска институция, но пък САЩ го удостоиха със санкции за значима корупция, наложени по Глобалния закон „Магнитски“. 

Сега същият този човек заплющява като знаме срещу българската корупция. Нищо по-обезсърчаващо за гражданското общество – защото тези, които се самономинираха за знамена срещу корупцията и така влязоха в политиката, мълчат. И мълчейки, си партнират с Пеевски. Ами президентът, комуто гласовете на ДПС помогнаха и който никога не назова – и не назовава – Пеевски като част от „дълбоката държава“?…

Ефектът

Ефектът от акцията на Делян Пеевски е изчислен. На първо място, печелят президентът и неговият политически проект Движение „Трети март“. Такава търговска марка вече е регистрирана преди повече от месец, съобщи „24 часа“

Да те посочи Пеевски за „мистър Кеш“?! С такива обвинители защитници не са нужни и така за самия Румен Радев случаят беше сгòден да потвърди алтернативата – и той го направи:

Българите очакват реална политическа алтернатива, която да се противопостави на взаимното изпиране и индулгенция на корупционните скандали. Алтернатива, която да върне нормалността и европейската перспектива за България.

Румен Радев е първият президент, чиито съветници биват често замесвани в корупционни и лобистки скандали, също и сочени като активно кадруващи по време на служебните правителства: Пламен Узунов – в МВР, вездесъщият Копринков – първо за втория ешелон, после къде ли не. Но заради брандинга му като „борец срещу статуквото“, с което влезе във втория си мандат, тези афери не го опръскаха особено. Не повече от уклона му към Москва. 

Атаката на Пеевски дискредитира онези, които са омразни (и) на Радев – ПП–ДБ, и на практика окарикатури каузата им „Антикорупция“, с която станаха така симпатични на гражданите. Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков единствен от лидерите на управляващото мнозинство направи коментар, но не на действията на Пеевски, а на реакцията на президента:

Чух внимателно думите на президента, той каза, че иска да сезира органите. Моят въпрос към него е: кои органи да сезираме? Ние отдавна искахме да реформираме ДАНС, знаете, че премиерът Денков даже имаше предложение за смяна на шефа на ДАНС, но тази смяна беше блокирана точно от президента. И тук въпросът е как си мисли, че ще бори корупцията със старите нереформирани служби, които реално не са постигнали нищо до този момент.

В действителност от ПП–ДБ нямаше проекти за реформа на службите – освен намерения за смяна на директора. Но не срещнаха и подкрепата на ГЕРБ и ДПС дори и след като един доклад на ДАНС, оказал се справка, бе използван от ГЕРБ, БСП, „Възраждане“ и ИТН като основание за отмяна на машинния вот на първия тур на местните избори. Въпросната справка бе подписана от зам.-председателя на ДАНС Деньо Денев, известен като кадър на ГЕРБ, когото назначеният от президентските управления директор на ДАНС Пламен Тончев отказа да смени.

Псевдонападението на Пеевски над Президентството разсея облаците над главата на министъра на финансите Асен Василев, надвиснали заради „Чаталджагейт“. Председателят на ПГ на ДПС обяви, че държавният глава трябва да се появи на политическия терен и да обяви своя политически проект, както и да се откаже от своя имунитет:

Според мен има много касиери, много касиери. Има много малки кученца, които влачат плячка в тъмната институция. Ако има въпроси, аз съм винаги наличен да отговоря. 

Има. Къде са големите песове?


* Думата (англ. whistleblower) стана нарицателно след разкритията, направени преди години от хора като Джулиан Асанж и Едуард Сноудън.

Българският казан и ЕС

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/bulgarskiyat-kazan-i-es/

Българският казан и ЕС

ЕС е затвор, а само България не може да направи референдум, за да излезе от него, горещеше се навремето лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов, но четири години по-късно вече не иска напускане на „затвора“, а група в Европейския парламент (EП). Същото, към което се стремят и други крайнодесни партии във Франция, Италия, Австрия, Белгия, Испания и Португалия. Възходът е видим и в другата част на Европа – в България и в Румъния, Хърватия, Естония. В Германия напрежението ескалира в многохилядни протести, когато се разбра, че неонацисти и членове на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ са обсъждали планове за депортиране на милиони германци с чуждестранен произход.

Те не искат разпад на ЕС, те искат да управляват ЕС, за да го променят. Недоволството на гражданите, обезпокоени от войната в Украйна, тъй като са засегнати от нейните икономически последици, налива бензин в реториката им. Тя вече не е откровено проруска, колкото евроскептична, а в последните месеци връх отново взема антимигрантският вектор – една от най-дълбоките разделителни линии в европейските общества. От 2014–2015 г. насам, когато военните конфликти в Близкия изток и Северна Африка предизвикаха невиждани емигрантски вълни към Европа, този натиск не е спирал и темата за мигрантите поляризира обществото.

Жонгльори със страхове

Европейските избори са след малко повече от четири месеца, а за партиите в евроатлантическото мнозинство, което управлява България, става все по-трудно да веят синьото знаме с 12 златни звезди. От 2009-та, когато европейските граждани директно гласуват за национални представители в ЕП, предстоящият на 6–9 юни вот е ключов заради възхода на крайната десница и мястото, което ще заеме в 720-членния законодателен орган. Колко от 17-те български евродепутати ще спечели „Възраждане“ при електоралния праг от 5,88%? Трима, колкото и управляващата коалиция ПП–ДБ – според прогноза на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), озаглавена „Рязък завой надясно“ и базирана на проучване в 27-те страни на ЕС. В настоящия ЕП „Демократична България“ има един депутат – Радан Кънев, в групата на Европейската народна партия (ЕНП), на която и това, и всички останали проучвания отново отреждат първото място, макар и в намален състав. Според Politico – 171 вместо сегашните 182-ма. 

Въпреки първоначалните нагласи „Възраждане“ не се представи особено добре на местните избори миналата есен. А за да я чуят избирателите ѝ сега, трябва да се надвиква с БСП и с представители на извънпарламентарната Левица. Но Костадин Костадинов и последователите му вече са доказали, че умеят да жонглират със страховете на хората. Истеризирали са до крайност „опасните ваксини“, „джендърите и еврогейовете“, „храната от насекоми, която предизвиква от рак“, „България ще стане бежански лагер“, „управляващите са фашисти“ – заради демонтажа на МОЧА, „края на българщината“ заради фейка с „премахването на „Аз съм българче“ от учебниците“.

Трудната кампания

За управляващите кампанията ще е трудна. Трудна ще е дори за ДПС с тяхната относително константна подкрепа, която обаче намалява, ако се съди по последните вотове. На европейски избори активността традиционно е по-ниска, а и няма как да гласуват българските изселници в Турция, с чиито гласове Движението минава 300 000 бюлетини. На евровота през 2014-та ДПС спечели четири места, през 2019-та – три, а сега ЕСВП му отрежда двама евродепутати. Смяната на върха също разколебава електората на ДПС, който отдавна не е „рая покорна“. Предстоящият през февруари избор на председателя на парламентарната група Делян Пеевски за колидер заедно с близкия до Доган депутат Джевдет Чакъров не внушава стабилност и единение. 

И в ГЕРБ е неспокойно. Под повърхността, където лидерът Бойко Борисов продължава да ораторства като същи балкански Цицерон, къкри недоволство. Дали ще се уталожи, зависи от раздаването на картите при номинациите за регулаторите, особено за най-важните от тях. Ако например ПП получи Комисията за финансов надзор, ще продължи ли ГЕРБ да управлява Комисията за защита на конкуренцията? И всякакви такива съмнения… Борисов оглави парламентарната група, за да я държи под контрол след предсрочното изваждане от активната политика на Десислава Атанасова и изпращането ѝ в Конституционния съд. С типичния си маниер се обгради основно с жени, каквито са трите му заместнички – Деница Сачева, Рая Назарян и Теменужка Петкова. Четвъртият заместник-председател на ПГ на ГЕРБ е Румен Христов.

Но ако Борисов може да успокои лобитата с постове, след като и интересите им не бяха накърнени при разпределението на бюджетните разходи, за ПП–ДБ ситуацията е далеч по-усложнена.

Бремето на властта

След ротацията правителството ще се управлява от премиер на ГЕРБ – Мария Габриел, и ще е с мандат на ГЕРБ. Каквито и успехи да постигне, ще се приписват на партията на Борисов, а неуспехите – на министрите на ПП–ДБ, защото повечето ще останат. Коалицията влиза във втория цикъл от 9 месеца управление с нащърбен рейтинг от имотните скандали, свързани с министъра на финансите Асен Василев и депутата от ПП–ДБ Даниел Лорер, и от тяхното упорство да обяснят публично случая със сградата на ул. „Чаталджа“ 3. Залагайки на мита, че скандалът ще отшуми, двамата явно не си дават сметка, че мълчанието им ражда всякакви хипотези, а ще се появят и нови разкрития. Останалите в коалицията също ги подкрепиха с мълчание. Само Борисов заяви, че при ротацията ще поиска обяснения от Василев за случая.

Подкрепата за ПП–ДБ е ерозирала и от подписите на лидерите ѝ под силно партийната номинация на Атанасова за съдия в КС и продължаващата липса на публично известен механизъм за назначения. Самите партийни лидери избегнаха каквито и да било коментари пред медиите. Националният съвет на най-голямата партия в ДБ – „Да, България“, направи опит за покаяние, както го определи „Сега“, с няколко реда в резолюция:

Отчитаме като наша грешка неуспеха от провеждането на принципа за въздържане от излъчване на ярки политически лица за позиции, които изискват гласовете на всички участници в мнозинството и предполагат неутралност и професионализъм.

Това „признание“ няма особена стойност, нито обяснява най-същественото – защо подписите на лидерите на „Да, България“ – Христо Иванов, на ДСБ – Атанас Атанасов, и на съпредседателя на ПП Кирил Петков, са под номинацията на Атанасова заедно с тези на Борисов и Делян Пеевски. След като не просто принципът за въздържане, а законът задължава кандидатите за КС да имат високи професионални и нравствени качества. 

Независимо от негодуванието на адвокатски колегии, симпатизанти на ПП–ДБ и различни експерти, избраните за конституционни съдии Атанасова и Борислав Белазелков се заклеха в отсъствието на президента. Той не присъстваше, въпреки че в закона пише следното:

Съдията полага клетвата в едноседмичен срок от назначаването или избирането му в присъствието на председателя на Народното събрание, на президента и на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд.

Румен Радев не се оттегли от клетвата, както направи предшественикът му Росен Плевнелиев, попречил по този начин на Венета Марковска да стане конституционен съдия, а просто не отиде. 

Полагането на клетва за спазване на Конституцията на фона на сериозните съмнения за нейното нарушаване е несъстоятелно, е позицията на президента. Държавният глава не приема думите да противоречат на действията, а церемониите да заменят принципите.

Из съобщение на прессекретариата на Президентството.

„Добре режисирана пиеса…“

В интервю за БНР председателят на Българския институт за правни инициативи Биляна Гяурова определи избора на конституционни съдии от 49-тото НС като добре режисирана пиеса.

Тази много добре режисирана пиеса се заключва в нещо, което каза Десислава Атанасова по време на изслушването и което е квинтесенцията на начина, по който НС избира хора – независимо дали става въпрос за Конституционния съд, Комисията по досиетата, или Сметната палата. Тя каза: Народното събрание се забави с тази процедура, защото нямаше политическа готовност. Това показва, че Народното събрание не избира хора на лидерските позиции в държавата, когато им изтече мандатът, а тогава, когато реши, че има политическа готовност. Когато политическите договорки са стигнали до конкретните имена. 

Седем депутати от ПП–ДБ не дадоха глас за Атанасова. Един от тях – Костадин Бачийски, заяви пред Nova, че депутатите против номинацията на Атанасова били помолени да не влизат в пленарната зала при гласуването, за да няма гласове против. Сред тях са били и несъгласните от Зелено движение, част от ДБ, обявили публично преди вота, че няма да подкрепят кандидатурата.

Номинациите за листата за евроизборите неминуемо ще създадат високо напрежение между ПП и ДБ. Без предварителни консултации, от „Продължаваме промяната“ вече обявиха, че водач ще е Никола Минчев – след като отстъпиха председателското място на парламента на Атанас Атанасов, който пръв си намери „място под слънцето“. Но и ПП, и „Да, България“ ще имат национални форуми през март, а номинациите ще бъдат излъчени след тях. Все още няма и официално одобрение двете формации да се явят в коалиция на европейските избори, независимо че ПП ще търси път към либералите от Renew Europe, където е ДПС. А „Да, България“ – към ЕНП, което значи и идеологическо сближаване с ГЕРБ. Но преди това ще се опита да направи от обединението „Демократична България“ „водещ субект в център-дясното политическо пространство“ – тоест единна партия.

Някои вече тренират

В медиите вече се затъркаляха имена, сред които и това на Даниел Лорер. Изглежда, че той вече загрява за новото поприще, след като вчера предложи заедно с румънски и гръцки евродепутати да се премахне контролът по сухопътните граници между България, Гърция и Румъния.

Какво ще се случи с Радан Кънев, който преди време даде да се разбере, че иска да продължи работата си като евродепутат – на избираемо или на последно място ще е?

От средите на ПП–ДБ припомнят успехите в първите 9 месеца – дългоочакваните конституционни промени и механизма за контрол на главния прокурор, непоколебимата позиция за Украйна и за еврозоната, почти-Шенген. Но веднага след приемането на промените в Конституцията бе потъпкана една от тях – за публични и прозрачни процедури при избора на държавни регулатори, и то именно за КС. 

Премахването на Монумента на окупаторската Червена армия бе събитие, чийто имиджов ефект бе бързо изконсумиран, тъй като не бе продължен с идеи за облика на мястото в Княжеската градина. Без паметник то продължава да е постпаметник. Подкрепата за Украйна е лепилото за сглобката, неотменимо предварително условие. А дали България изпълнява критериите за еврозоната, за да приеме еврото от 1 януари 2025 г., ще стане ясно от конвергентния доклад, който ще поискаме от Европейската комисия напролет – за да бъде оценен напредъкът ни. 

Ако пък България получи дата за сухопътно влизане в Шенген през 2024 г., след като от март 2024 г. отпада контролът на въздушните и морските граници с държавите от Шенгенското пространство, лаврите ще са за вътрешния министър Калин Стоянов, за когото вече се разбра, че е номинация на ГЕРБ. Шансовете за дата не са големи в светлината на предстоящите евроизбори.

На проевропейските сили в България им трябва нов разказ за бъдещето. Иначе рискуват да са непрекъснато в отбранителна позиция и да отбиват атаките на крайната десница за Зелената сделка и бъдещето на Маришкия басейн, както и за върховенството на закона и външната политика, включваща подкрепата за Украйна, разширяването на Съюза и политиките за миграцията. 

Българският казан бавно започва да ври.

Десантът на партийните лейтенанти

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/desantut-na-partiynite-leytenanti/

Десантът на партийните лейтенанти

С доказана биография в системата на националната сигурност. Притежава високи професионални и нравствени качества. 

Това е цитат от предложението, с което през ноември 2018 г. ДПС номинира Илко Желязков, кадър на бившата ДС, за заместник-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Желязков е известен като „лейтенантът на Пеевски“ и по-късно заедно с боса си е санкциониран по Глобалния закон „Магнитски“. 

Ето какво пише в мотивите на Министерството на финансите на САЩ за наложените санкции:

Пеевски използвал Желязков за осъществяването на схема за подкупи, засягаща български документи за пребиваване за чуждестранни граждани, както и за подкупването на държавни служители чрез различни средства, в замяна на информация и лоялност от тяхна страна.

Още от същото

Защо припомняме всичко това? Защото сега започват да се появяват напеви по същите мотиви – през 2024-та предстои парламентът да избере около 80 души в 17 регулатора и различни структури (съдебни кадровици, Антикорупционна комисия и др.). Десантът на партийни лейтенанти започна с номинациите за съдии в Конституционния съд (КС) и конкретно с номинацията на председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова. 

Конституцията дефинира изискванията към съдиите в КС – с 15-годишен юридически стаж и високи професионални и нравствени качества, като органът, който прави избора, носи и отговорността. (КС се състои от 12 конституционни съдии, 1/3 от които се избират от Народното събрание, 1/3 се назначават от президента на републиката и 1/3 се избират на общо събрание на съдиите от Върховния административен съд и Върховния касационен съд.) След като номинациите са на парламента, то моралът и професионализмът се равняват по нивото на парламентаристите.

Ако се вземе средноаритметичната стойност за тези качества в 49-тото НС, показателят не ще да е висок. Следователно Атанасова с лекота прескача ниската летва. И не само нея, но и изискването за 15 години стаж, за което се зачитат годините ѝ като юрисконсулт на общинска болница и парламентарният ѝ опит.

Проблемът е по-голям от очевадната непригодност и обидното приравняване на политически към юридически опит от лидера на ГЕРБ Борисов и от самата Атанасова. В КС има и други съдии, които дължат креслото си на политическо лоби, но те имат академичен опит. За Десислава Атанасова проблемът дори не е в дипломата по право от УНСС и в коментара пред „Сега“ на депутата от ПП–ДБ Бойко Рашков, който е и хабилитиран преподавател в университета.

Ние не сме много доволни от нейното представяне като студент, така да се изразя. Струва ми се, че тя е учила задочно.

Неизвестни обстоятелства може да са попречили на Атанасова да е блестяща студентка, а и Рашков все повече страни от парламентарната си група и критикува действията на колегите си. Но фалстартът дори не е в дипломата и в скромния опит. Фактът, че в обществото Атанасова е известна единствено и само като политическо лице, партиен бюрократ, и то в авторитарна партия като ГЕРБ, означава, че в нея ще сработва създаденият през 15-те години във въпросната партия условен рефлекс за лоялност и подчинение на Вожда. Не и в служба на Конституцията, гарантираща свободите и равенството на гражданите „по достойнство и права“. Достатъчно е да се споменат „тефтерчето на Златанов“ и записките кого да опраска, избирателният натиск от Българската агенция по безопасност на храните, невидимият за Комисията за защита на конкуренцията слон на пазара на горива – „Лукойл“… Списъкът е дълъг. 

Звездата на Атанасова в партията изгря не в първия кабинет на ГЕРБ, където за кратко беше министър на здравеопазването без значима диря, а в последните няколко парламента, в които се заостри като политик. Тя не е известна като речовит парламентарист, нито като авторитетен законотворец, но не само нейна е отговорността за качеството на законодателството в този парламент, прочул се с ремонт на ремонта на закон. 

Но въпреки това под предложението за нейната кандидатура, както и на номинирания от ПП–ДБ пенсиониран върховен съдия Борислав Белазелков са се подписали всички лидери на управляващата коалиция (именно коалиция, макар и без коалиционно споразумение). Бойко Борисов, лидерите на ДБ и ПП Христо Иванов, Атанас Атанасов и Кирил Петков, и разбира се, председателят на ПГ на ДПС Делян Пеевски – всички са съгласни, че Атанасова притежава високи професионални и нравствени качества, за да бъде съдия в Конституционния съд. (Бойко Борисов прекратява кариерата ѝ в политиката с достойно и добре заплатено оттегляне – „Тоест“ още през декември писа, че тя е от недоволните от лидера. Но дори не стигна до опит за свалянето му.)

Така още преди да е минало гласуването в пленарната зала, трите формации са подпечатали съгласието си, че Атанасова и Белазелков ще са новите конституционни съдии. Никой не коментира кандидата на другия и ще гласува безропотно. Това поведение вреди на имиджа на ПП–ДБ, особено на „Демократична България“, тъй като в очите на обществото те изглеждат като опортюнисти, готови на безпринципни компромиси, за да получат своя дял назначения, и така да гарантират интересите на бизнесите и лобитата зад тях.

Между ценностите и прагматизма

Какво толкова – нали в КС ще има кой да редактира решенията. Така е. Атанасова ще трябва да се справи с първоначалното писане в случаите, в които ще е съдия-докладчик. Няма как да ги избегне. Но има и друг проблем, който в случая с Атанасова може да се определи и като „политическа целесъобразност“. Още в първото от поредица серийни назначения коалицията ПП–ДБ загърби уверенията за висок професионализъм, интегритет и обществено доверие при кадровото обновление, най-мащабното от управлението на Иван Костов и СДС насам. Какво да се прави, политиката е изкуство на възможното, сиреч е безнравствена по същността си, тъй като прагматизмът надделява над идеите и идеалите.

Възможно ли е друго „възможно“? Например Кирил Петков да хване Борисов за гушата и да му кресне, че ще разкрие корупция за милиарди от управлението на ГЕРБ, ако не оттегли свой кандидат. Или Христо Иванов да отхвърли номинация на Пеевски заради липса на интегритет… Изобщо да ораторстват пламенно, както го правеха на площада, и да се кълнат, че ще накажат корумпираните, защото сега са ги прегърнали като неизбежно зло. В такъв случай няма никакво значение колко ще са високи критериите за избop нa члeнoвe нa Bиcшия съдебен съвет, на шестимата прокурори от парламентарната квота във Висшия прокурорски съвет, на cъдeбнитe инcпeĸтopи, на членове на Комисията за защита на конкуренцията, на Комисията за финансов надзор и т.н., и т.н., след като е налице мнозинство от 160 гласа, което ще избере всеки посочен.

Мнозинството от две трети, или 160 гласа, за избор на членове на регулатори, с каквото разполагат трите формации ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС, вече е включено и в Конституцията. 

„Има грешка, има и прошка“

Гласуват и прощават, и пак гласуват, и пак прощават. Тези сюжетни линии ще следва управляващата коалиция-без-коалиционно-споразумение в следващите месеци. Така както (о)простиха на министъра на вътрешните работи Калин Стоянов полицейската жестокост по време на протестите на футболните фенове срещу действия на БФС. Има грешка, има и прошка, каза по този повод съпредседателят на „Демократична България“ Атанас Атанасов. Политическа прошка в стил „Тихо, да не ядосаме Пеевски“, както я нарече „Капитал“. Достойно за памфлет, но минава за политически компромис. 

А само преди малко повече от две години по повод затриването на „Булгартабак“ Христо Иванов беше обявил как ченгетата и корумпарите от Сарая са унищожили предприятието. 

Това е моделът „ДПС“. Това е плячкосването. Това е духът на унищожението на Пеевски и Сарая. 

Да не би сега и той като Даниел Лорер от ПП да вярва, че Пеевски и ДПС се променят за добро?! Наивността е присъща не на политиците, а на избирателите.

И тъкмо когато никой не говореше за корупция…

Към гласуването и прошката (не за всички) се прибавя обаче и игнорирането на неудобни разкрития, като на BIRD.bg за имотните сделки на министъра на финансите Асен Василев и на Лорер. След като американски гражданин предявява иск за малко над 5 млн. лв. към „СТВ Консълтинг“ на Василев, която той периодично напуска, щом влезе в политиката, фирмата и Лорер продават сграда в центъра на София на „Интелигентни трафик системи“ (ИТС) и нейната собственичка Светослава Арнаудова. Това дружество няколко години има господстващо положение на пазара на винетки и получава комисиона от 7% от всяка продадена винетка. 

Апартаментът на Лорер в сградата е купен за 1 млн. евро, останалата част от триетажната постройка, земята, гаражи и фитнес – за близо 1,5 млн. евро. В публикацията „5 неудобни въпроса за имотния скандал около Асен Василев и Даниел Лорер“ от „Сега“ отбелязват факта, че продажната цена на имота на Лорер излиза „7940 лв. на квадрат – тоест, той получава за своя имот много повече, при условие че даже не е платил за направения преди това от фирмата на Асен Василев ремонт“.

На бял свят обаче се появява нова интересна информация – два месеца преди продажбата на имотите Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), които предвиждат отпадане на съществуващото изключение АПИ да сключва договори с фирмите за електронно пътно таксуване, без да провежда процедури по реда на ЗОП. ИТС не е съгласна и в становището, което представя, настоява промяната да отпадне. Което и става. Така „Интелигентни трафик системи“ и другите фирми като нея запазват привилегированото си положение.

До момента, освен в изявления във Facebook, и Василев, и Лорер, и Арнаудова избягват всякакви коментари. Депутатът от ПП коментира в четвъртък, 18 януари, казуса с имота си с обширен пост в социалната мрежа, уверявайки, че е купил и продал на пазарни цени. Министерството на финансите също публикува на сайта си становище, с което определя като „некоректни медийните твърдения, според които през юни 2023 г. МФ е приело промени в Закона за обществените поръчки под влияние на външно становище“.

Министърът на финансите е заявил, че ще коментира, след като приключи проверката на прокуратурата, сезирана за случая от Гражданско сдружение БОЕЦ. Но тъй като наблюдаващият прокурор сметнал, че от сигнала не може да се стигне до извода има ли извършени финансови престъпления, възложил проверка в следващите три месеца на Комисията за противодействие на корупцията, съобщи bTV. Това е новото звено, което разследва лица, заемащи публични държавни длъжности. Но неговото ново ръководство трябваше да се избере до 6 януари тази година. Парламентът не се е заел още със задачата да избере тримата, които да я ръководят, а един от тях ще бъде и неин председател на ротационен принцип. Според „Капитал“ това ще стане до два месеца.

Не бива да се възлагат големи надежди на работата на тези органи, тъй като след отстраняването на Иван Гешев от поста главен прокурор прокуратурата активно „обезпаразитява“ от разследвания видни фигури от управляващото мнозинство, като Борисов например. Eдва ли ще допусне да се развали т.нар. сглобка, като пострада един от влиятелните политици в нея – Асен Василев. От ГЕРБ, а и от ДПС са склонни да поемат и поста вицепремиер след ротацията през март, когато Мария Габриел ще стане министър-председател на кабинет с първия мандат на ГЕРБ. 

Започва десантът на партийните лейтенанти. 
Пък ако има нещо – няма нищо*.


* Характерен израз след ходене на гости по соцвремената, омиротворяващ гости и домакини, ако е имало караници.

Джентълмените с късмет. Ротацията продължава

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/dzentulmenite-s-kusmet-rotatsiyata-produlzhava/

Джентълмените с късмет. Ротацията продължава

Мюретата са част от политическата игра. Когато общественото внимание и енергия упорито биват насочвани към конкретна тема, обикновено става въпрос за договаряне далеч от камерите – и за съвсем друго. Ето че технологията на ротацията на премиера на ПП–ДБ акад. Николай Денков с настоящата вицепремиерка Мария Габриел от ГЕРБ измести темата за смените на министри и далеч по-важната – за механизма за номинации за членове на регулаторите. 

След като е налице желанието на съдружниците в управлението то да продължи, значи ротацията ще се осъществи. Останалото е несъществено от гледна точка на обществения интерес.

Смяна през март ще има, правителството с премиер Мария Габриел ще е с мандата на ГЕРБ–СДС. Двама-трима министри ще бъдат сменени. Асен Василев остава министър на финансите, вероятно ще е и вицепремиер. Под въпрос е дали настоящият министър-председател акад. Николай Денков ще е вицепремиер – освен министър на образованието и науката. Наред с това ще се състои и смяната на председателя на 49-тото НС Росен Желязков от ГЕРБ с Никола Минчев от „Продължаваме промяната“.

Можеше да е другояче

Всичко можеше да е по-честно и обществено приемливо, ако беше подписано коалиционно споразумение, където фигурира и механизмът на ротация, както го направиха в Румъния Националнолибералната и Социалдемократическата партия, със срок до провеждането на следващите редовни парламентарни избори. (Третият партньор, подписал споразумението – Демократичният съюз на унгарците в Румъния, напусна коалицията.) Документът предвижда ротация на премиера и размяна на няколко министерства между двете партии. Но в България ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС заложиха на джентълменска дума, упорито избягвайки да подпишат документ, легитимиращ партньорството им. 

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов искаше коалиционно споразумение. От ПП–ДБ упорстваха за някакъв Механизъм за гарантиране на реформаторската програма на правителството, първа точка в който отново бяха назначенията в регулаторите. Нито едното бе възприето, нито другото, но след като управленският съюз укрепва, „коалиция“ звучи далеч по-добре от обидното „сглобка“ или ироничното „не-коалиция“. А и внася известна прозрачност. 

Бездруго вече няма защо да се крият. 

Но пък заради ДПС „узаконяването“ на връзката става някак… комплицирано – хем за управление са се разбрали две коалиции, хем управляващото мнозинство в действителност е на три крака.

Черно на бяло – ДПС го няма, но е във властта

Какво имаме дотук? Декларация за национално отговорно управление на ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС от май миналата година, в която са записани няколко принципа освен известните цели за Шенген и еврозоната. Ротация „за последователни периоди“ от по 9 месеца (с неуточнен брой). Излъчване на правителство с втория мандат. Задължението да бъдат подготвени и приети промени в Конституцията, включително в структурата на прокуратурата и ВСС. „Механизъм за предварително съгласуване между парламентарните групи на номинациите за регулаторните органи, избирани от парламента, с оглед гарантиране на най-добрия подбор на личности с високи професионални и морални качества.“ 

В края на първата и началото на новата „бременност“ с власт такъв механизъм още не е подготвен или поне не е обществено известен, и то в годината, в която предстои обновяването на регулаторите и на съдебните кадровици. 

Налице е и управленска програма на правителството „Денков–Габриел“ от 146 страници плюс законодателни приоритети. Стоп. Законодателните приоритети, обявени през септември миналата година, са договорени обаче не само между ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС, но и с участието на ДПС. Конституционните промени бяха приети и с гласовете на Движението, което е вкарано и при назначенията в регулаторите. Но въпреки че ДПС са част от конституционното и евроатлантическото мнозинство, изобщо от мнозинството зад правителството, джентълменската дума е само между ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС. 

Логично би било и едно (eвентуално) коалиционно споразумение да е между тях – но къде тогава остава ДПС! Партията на Доган отсъства от декларацията с принципи за управление, където фигурира механизмът за назначения. Допускайки я до квота, двете коалиции в действителност нарушават декларирани принципи, качвайки на автостоп третия партньор във властта. 

В ПП–ДБ не обичат думата „квота“, убеждавайки, че ще се излъчват безспорни професионалисти с обществена подкрепа и доверие. Някак трудно е за вярване при повече от десетилетие негативна селекция в съдебната система, констатирана от експерти и анализатори и целенасочено осъществявана от ГЕРБ и ДПС къде с помощта, къде с мълчаливото съгласие на БСП. Първо, че отнякъде ще се изнамерят такива кадри, второ – че ще бъдат допуснати в системата. 

Вторият кабинет – с мандата на първите

Този път се очаква правителството, което ще бъде гласувано през март, да е с мандата на ГЕРБ–СДС – политическата сила, първа на парламентарните избори на 2 април. И Борисов, и премиерът Николай Денков отбелязаха, че така ротацията на премиерите ще е най-лесна. Това е и компенсация за ГЕРБ, които отказаха първия мандат след вота, за да се сглоби кабинет с втория – на ПП–ДБ. Сега, в четвъртия триместър управление, получават и своето правителство. 

В крайна сметка няма значение кой е носителят на мандата, след като има зад гърба си същото мнозинство – ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ, ДПС, и това мнозинство ще диктува какво да се приеме и какво да се отхвърли. 

Включването на ДПС помогна за приемане на конституционните промени. Но се оказа най-удобно за ГЕРБ. Двете политически сили често се обединяваха, проваляйки достатъчно смислени предложения, за да защитят свои бизнес интереси. Например изобщо отхвърлиха каквито и да било промени при търговете за онколекарства и така беше запазена досегашната практика НЗОК да плаща на различните болници лекарства с до 20 пъти разлика в цените. 

Отрязаха предложението и частните болници да обявяват обществени поръчки, защото настоящата ситуация води до същото – оскъпяване на едни и същи лекарства, тъй като повечето частни лечебни заведения имат свои дистрибуторски фирми, а НЗОК плаща и на едните, и на другите с обществен ресурс. А в самото начало при разпределянето на парламентарните комисии ГЕРБ отстъпиха част от своите председателски места на ДПС.

Тандемът ГЕРБ–ДПС има отработено стиковане и в тройното мнозинство представлява един друг политически сбор, на който допреди година се противопоставяха „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. 

Технологията не е тайна

Технологията за ротацията е като при оставка на правителството и преди дни конституционалисти обясниха как ще се случи. Премиерът подава оставка, което означава оставка и на правителството, и започва въртележката с мандатите. Президентът връчва мандата на лице, посочено от ГЕРБ–СДС, в случая Мария Габриел, и следват номинациите на министрите. До началото на март обаче трите политически сили – да, и ДПС също – ще трябва да се разберат кои министри да бъдат сменени и кои ще са новите персони за тези овакантени позиции. 

Но на първо време в дневния ред на парламента и управляващото мнозинство е изборът на двама конституционни съдии, забавен повече от две години. Според сайта Lex.bg най-спряганите имена са на проф. Екатерина Михайлова и на настоящия правосъден министър доц. Атанас Славов.

Така че коалицията ще продължи да управлява и през 2024 г. Само някакъв черен лебед би попречил на второто 9-месечие. Но понякога и черните лебеди са мюрета.

Даровете на политиците

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/darovete-na-polititsite/

Даровете на политиците

Каква година само! 

Два вота – парламентарен и местен, конституционни промени, премахването на Паметника на Съветската армия и премахването на главния прокурор Иван Гешев, убийството на бизнесмена и бивша барета Алексей Петров, изтегляне на „Лукойл“ (и) от България. Писателят Георги Господинов и преводачката му Анджела Родел спечелиха международната литературна награда „Букър“ за романа „Времеубежище“. Филмът „Уроците на Блага“ на режисьора Стефан Командарев вече се разпространява в САЩ – нещо неслучвало се от съкратената версия на „Хан Аспарух“ през миналия век.

Всички тези събития са вплетени в глобалната картина: войната в Украйна, която скоро ще навлезе в третата си година; ужасяващият нов конфликт в Газа между Израел и „Хамас“, който ще посее други; предстоящите президентски избори през ноември 2024 г. в САЩ и през идния март в Русия и Украйна. Изкуственият интелект, който променя настоящето и бъдещето на цивилизацията. Климатичните промени, които – наред с военните конфликти – ще увеличат мигрантския натиск към Европа. Изборите за Европейски парламент, за които крайнодесните, в това число и българската партия „Възраждане“, се борят не просто за представителство, а да бъдат трета политическа в ЕС.

Сглобката е коалиция, коалицията разпределя 

Предсрочните парламентарни избори и геополитическото напрежение „подариха“ на България сглобката между ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС, тутакси разширила се до конституционно = евроатлантическо мнозинство заради кооптирането на ДПС. Тази политическа конвергенция е управляваща коалиция и няма аргументи, които да го опровергаят. Законите за бюджет и данъци, милиардни проекти за модернизация на армията и подкрепа за Украйна, включително решенията за назначения в регулатори, (ще) се вземат с гласовете на две трети от народните представители – колкото съставляват трите политически сили. С техните гласове минаха и трите четения на конституционните промени.

Предстоящите догодина избори за попълване или обновление на различни регулатори и институции са истинският тест за бъдещето на тази коалиция. Тя отдавна не е механична сглобка от отделни елементи, а сплавена конструкция. Обещаният на 1 декември регламент за избор на членове на регулатори и за кадруването в съдебната система още не е готов. Засега няма индикации дали шефовете на службите ще са сред готвените смени.

Ако коалицията не се разпадне след избора на членове на Конституционния съд, Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за енергийно и водно регулиране, Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС), самия ВСС, Висшия прокурорски съвет и на други над 17 регулатора, по сметките на депутата от „Продължаваме промяната“ Никола Минчев евроатлантиците ги чака още управление. Формално договореният срок между ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС изтича в края на следващата година – 9 месеца след ротацията на 6 март. 

Шестата поправка на Конституцията. Кой, той и те в съдебната и във всички останали системи

След като конституционните промени бяха приети, една от причините да го има триъгълника на властта ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ и ДПС отпадна. Но ДПС остава в управляващото мнозинство, тъй като евроатлантизмът също е основание за съществуването му. 

По-значима във вътрешнополитически план е закованата в Конституцията норма за ръководители на регулаторните органи да са гласували две трети от народните представители – и така е невъзможно ДПС да бъде извадено от управленското мнозинство. Мандатите на регулаторите в повечето случаи надхвърлят пълния 4-годишен управленски мандат и са бетонирани срещу предсрочни избори. Според приетите в Конституцията текстове при избора на ръководители на регулаторните органи трябва „да се спазват принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост, за да се гарантира тяхната независимост“. Тепърва тази декларативност ще се изпълва – или не – със смисъл. 

От една страна, нормата може да се тълкува като законодателен израз на очертаващата се тенденция България да бъде управлявана от многопартийни парламенти. Така предвиденото съгласие от минимум 160 гласа би означавало професионална селекция. Практиката досега показва обратното – парцелиране на регулатори и институции. А и председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова обяви пред bTV, че ДПС ще участва в управлението на регулаторите и тежестта му ще е една трета. Макар съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов да отхвърли опцията за „парцелиране“.

Четирийсет и деветият парламент и конституционалистите му имат дълъг срок от 6 месеца, в който да приемат законите, свързани с измененията в Основния закон. И още 3 месеца срок след влизането в сила на тези изменения, за да проведат избори за членове на ВСС и Висшия прокурорски съвет. А после Висшият прокурорски съвет ще избере главен прокурор. 2024-та ще мине под знака на голямото кадрово обновление на системите начело със съдебната, и свои кадри в тях ще имат, освен ГЕРБ и ДПС, които доминираха досега, и ПП–ДБ. Върху тези новоизбрани магистрати ще падне тежестта да изпълнят целите, заложени от политиците. Христо Иванов ги определи така:

Истинска независимост на българския съд по европейски стандарт, отчетна, ефективна и модерна прокуратура, която служи на закона, и справедливо правосъдие.

По думите му, „българската политическа система трябва да използва постигнатия консенсус като платформа за бъдещи съгласия, за да продължи институционалното разграждане на корупционния модел в страната“. Невъзможно за вярване – създателите на корупционния модел в лицето на ГЕРБ и ДПС да участват в демонтажа му. Освен ако не действат по познатата схема – да изхвърлят ненужните им и употребени от тях „бухалки“, както се случи с бившия вече главен прокурор Иван Гешев, и да изберат нови. 

Преди това обаче за промените ще се произнесе Конституционният съд.

„Лукойл“ си тръгва. Да живее „Лукойл“?

ГЕРБ, ПП–ДБ и ДПС си мереха евроатлантизма по санкциите срещу руския петрол и „Лукойл“. В различни периоди и ГЕРБ, и ДПС имаха повече от добро разбирателство с руската компания на местна почва, а с настойчивостта на ПП бе прокарано и изключението за България от европейското ембарго, за да продължи да внася руски суров петрол до края на 2024 г.

Но с промени в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, трите политически сили наложиха от 1 януари 2024 г. отпадане на квотите за износ, а от 1 март и забрана за вноса на руски нефт. Това бързане съвпада с добилата публичност новина, че частната руска компания ще продаде рафинерията си в Бургас – и до голяма степен я обуславя. Кой ще купи рафинерията на „Лукойл“ – свързан с руските ѝ собственици инвеститор, скрит зад инвестиционни фондове, или стратегически инвеститор, – е от значение за пазара на едро на горива в България, където сега „Лукойл“ има господстващо положение.

В 12 без 5 обаче в закона се отвориха вратички, които дават възможност на „Лукойл“ да спечели близо 700 млн. лв. чрез „Нефтохим“. Причината е, че „Лукойл“ рязко е увеличил вноса на руски петрол, за да напълни складовете си. Разкритието направи експертът от Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов в своя анализ на законодателните пробойни.

Тъй като след август 2023 г. България е увеличила вноса на руски нефт успоредно с нарастващите покупки на неруски петрол (около 20% от общите количества, по данни, цитирани от Министерството на икономиката), „Лукойл“ вероятно ще е натрупал запаси от между 4 и 5 млн. барела нефт в края на годината (около месец и половина потребление на България). […]

Допълнителните (натрупани като запаси) количества могат да бъдат преработени в бензини и след това изнесени на световния пазар през 2024 г. според предвидената в закона възможност за износ. Това би осигурило на „Лукойл“ приходи на стойност над 360 млн. долара през 2024 г.

Погребението на митове. Новият разказ

2023-та приключва с демонтажа на Паметника на Съветската армия, по-известен като МОЧА – Монумент на окупаторската Червена армия. 2024-та е за новия наратив за мястото. Трябваше да е започнал. 

Нов паметник, без паметник, скейт парк, място за тренировки по паркур, сцена, розариум, кафене? Освобождението на Княжеската градина от паметници означава разказ за бъдещето.

Евроизборите – равнис по шпагина

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/evroizborite-ravnis-po-shpagina/

Евроизборите – равнис по шпагина

С отрязаната ръка с шпагин при демонтажа на МОЧА на практика започна кампанията за европейските избори през май 2024-та. Про-ЕС и европейската интеграция vs. анти-ЕС; традиционни ценности vs. либерални ценности; Русия vs. Украйна – тези разделителни линии вече са ясно различими.

Операцията по премахването на паметника наля бензин в политическите страсти и оформи два лагера – на защитниците на демонтажа му, в който отново заедно са евроатлантиците и конституционалисти реформатори ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ и ДПС, и на противниците, представени от БСП и „Възраждане“. „Има такъв народ“ уж не защитават МОЧА, но пък провалят заседания на парламента заедно със социалистите и депутатите на Костадин Костадинов. Но в този лагер има и други, като наредилите се да го бранят Мая Манолова от „Изправи се.БГ“ и още политици от обединението „Левицата“, включващо АБВ, „Движение 21“, а също и лица, свързвани с новия политически проект Движение „Трети март“. 

Кристализация вдясно, пренаселване вляво

Преди вота за Европейски парламент (ЕП) политическият терен в България се променя. Докато в център-дясното започва идеологическа верификация, вляво се пренаселва и накрая някой ще е излишен. Принадлежност към европейските политически семейства означава влияние върху процесите и решенията в Общността. От парламентарно представените партии европейски излаз ще търсят политическите сили от управляващата коалиция „Демократична България“ (ДБ) и „Продължаваме промяната“ (ПП), прокремълската „Възраждане“ и „Има такъв народ“ (ИТН). 

С обявения нов курс за център-дясно и единен бранд ДБ ще се стремят към Европейската народна партия, където отдавна са ГЕРБ и „Демократи за силна България“, една от трите партии в ДБ. Така че от гледна точка на Брюксел няма нищо по-нормално от настоящата коалиция, която в България наричаме „сглобка“. Сглобена е посемейному. Какво ще се случи със „Зелено движение“ при десния завой, заявка за който даде водещата политическа сила в ДБ „Да, България“? Или ще се отцепят, или част от тях ще останат в ДБ, а другите ще търсят път към левия спектър, където е родословието на всички зелени движения. 

ПП са избрали либералите, където са и ДПС. „Възраждане“, третата политическа сила в българския парламент, ще търси съмишленици в сегашната група на крайнодесните „Идентичност и демокрация“, петата по големина в ЕП. Амбициите на крайнодесните обаче са да станат трета политическа сила след евроизборите догодина. В декларация, огласена в Народното събрание преди седмица, от „Възраждане“ обявиха, че „това са партньори, с които споделят общи цели, и ще работят съвместно за опазване на традиционните ценности на нашите народи“.

Нашата мисия и историческата ни отговорност, също като тази на нашите съмишленици, са общоевропейски, надхвърлящи националните граници. Така както ние отстояваме българския национален интерес, така и нашите партньори отстояват националните си интереси – италиански, френски, германски, холандски и др.

„Възраждане“ е създала контакти и с евроскептиците от „Алтернатива за Германия“, вече присъединила се към „Идентичност и демокрация“, където са и италианската „Лига“, и френският „Национален сбор“ на Марин Льо Пен. Сред заявените цели на крайнодесните са да реформират политиките на ЕС за имиграцията и да облекчат изискванията за борба с климатичните промени, за да подпомогнат индустрията. Но партиите не са така единни по отношение на руската агресия в Украйна – водената от бившия вицепремиер и вътрешен министър Матео Салвини „Лига“ подкрепя Киев и помощите за Украйна, а представителите на Германия и Австрия заемат проруски позиции.

Болката отляво

За БСП, останала на предпоследното, пето място на последните парламентарни избори, предстоящият европейски вот ще е голямо изпитание – заради конкуренцията, която ще се появи, и обтегнатите отношения с европейските социалисти. Наскоро Euractiv съобщи, че БСП е заплашена от изключване от ПЕС, след като „Позитано“ 20 даде заявка за широка коалиция с проруски националистически партии. Родов белег на българския национализъм в най-новата история е, че всички националисти са и русофили – обратното не е задължително. 

Българските евродепутати социалисти неизменно са на проруски позиции и не подкрепят резолюции, насочени срещу Москва. От 12-те евродепутати от Прогресивния алианс на социалистите и демократите, гласували преди година против резолюцията, с която Русия се обявява за спонсор на тероризма, петима са българските социалисти. Петимата бяха и против резолюцията за нова стратегия на ЕС в отношенията с Русия. Не подкрепиха и документа, с който ЕП настоява да бъде освободен бившият лидер на движението „Отворена Русия“ Андрей Пивоваров, свален през май от самолет за Варшава на летището в Санкт Петербург.

А БСП обяви, че ще работи за ляво-центристко-патриотичен фронт, и вече се срещна с 16 формации – сред тях Партията на зелените, „Български социалдемократи“, „Свобода“, „Български възход“, ВМРО, няколко земеделски съюза, но не и „Атака“ и „Възраждане“.

Напусналите или изключени от БСП социалисти обаче обмислят алтернатива на партията на Корнелия Нинова. Напусналата преди дни БСП Весела Лечева, депутатка от левицата в няколко парламента, даде да се разбере, че такава предстои, тъй като не вижда светлина в тунела за БСП, но не губи надежда, че ще дойдат по-добри дни за социалистите в страната. Изявлението ѝ бе тутакси обвързано с политическия проект, свързван с президента Румен Радев – Движение „Трети март“. Не е тайна, че Лечева е от президентския кръг, тя беше министър на младежта и спорта в назначените от него служебни кабинети.

Засега новата икона на лявото в България – Ваня Григорова, останала втора на кметския пост в София с по-малко от 5000 гласа след кандидата на ПП–ДБ Васил Терзиев, ще трупа още рейтинг като общински съветник в СОС. Нейният потенциал ще бъде изпробван на парламентарни избори. Един от навигаторите ѝ в политиката – председателят на столичната организация на БСП Иван Таков, я държи встрани от по-чести и активни коментари за МОЧА. 

Въпреки изказванията за газовата политика и с колко са ощетени българските данъкоплатци след спиране на руския газ, Григорова е по-умерена от социалистите, разярени срещу демонтажа на паметника. Добре избрана тактика – тя е позиционирана като защитник на оскърбените и унижените, борец за социални права и свободи, нейният профил на синдикалист е по-широк от този на партиен апаратчик. Нека „другарите“ дават политическите оценки.

Колко ляво обаче е съхранено в БСП, която остави на заден план традиционни за левите партии икономически теми и вместо тях извади борбата за национални празници, евроскептицизма, Истанбулската конвенция, традиционните ценности, вкопчила се в шпагина на съветския войник? Но шпагинът вече е на земята, а същият сюжет е захапан и от „Възраждане“, така че на български терен е трудно да различиш леви от крайнодесни. Едните ще станат излишни. 

Златните ябълки, партиите стомаси и триъгълникът на властта

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/zlatnite-yabulki-partiite-stomasi-i-triugulnikut-na-vlastta/

Златните ябълки, партиите стомаси и триъгълникът на властта

Обидно за демокрацията, срамно за държавата, печелившо за управляващата коалиция, която си е съвсем истинска сглобка. Така изглежда политическата ситуация в България, вместена в малко думи. В дългия вариант за всяко от тези съждения има куп аргументи.

Пари и власт и тяхното разпределение между трите политически сили ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС – това са ябълките на раздора в последните седмици на 2023 г. За първи път, откакто ГЕРБ падна от власт през 2021 г., партиите на Бойко Борисов и на Ахмед Доган (пак) се включват в разпределението на разходите в бюджета – като част от конституционноТО, евроатлантическоТО и изобщо управляващоТО мнозинство. А тези партии стомаси са известни с апетитите си – „хранят“ доста бизнеси. Значително по-обиграни са в политически план от ПП–ДБ, а разполагат и с друго тактическо предимство – „играли“ са заедно и преди, сглобката им е смазана от години. 

За ПП–ДБ правителството е безалтернативно и затова се налага да го подкрепят съвместно с ГЕРБ. Присъствието на ДПС също обясняват с крайна необходимост, но не и с партньорство – нужни са 160 гласа за конституционните промени. Какво тогава търсят ДПС и председателят на парламентарната му група Делян Пеевски при вземането на всички решения от управляващото мнозинство?!

Квоти за регулаторите

Освен за бюджетните разходи, неминуеми са кавгите за назначенията в регулаторите и кадровиците на съдебната система, които ще се състоят след конституционните промени, насрочени за гласуване през декември. Дотогава се очаква да е готов и регламент за назначенията, за какъвто се договориха ПП–ДБ, ГЕРБ и ДПС, но не пречи да има назначени и преди приемането му. Как ще се поделят позициите в регулаторите, изглежда най-парливият въпрос, след като всички вече приехме, че най-нормалното нещо на света е това да стане в рамките на новия триъгълник на властта. 

Допреди няколко месеца върли политически противници, днес „добрите“ и „лошите“ управляват заедно, заедно ще реформират съдебната система и най-големият проблем, изглежда, са квотите в регулаторите. Назначените в тях ще укрепят всяка политическа сила, тъй като са с мандати от по няколко години, които надхвърлят средната продължителност на живот на правителствата, и контролират пазари за милиарди, както и информационни масиви. 

Оказа се, че в тази категория са и шефовете на спецслужбите. Но без реформата им, заложена в приоритетите, върху които стъпи правителството на Денков–Габриел. За отсъствието ѝ мълчаливо се съгласиха и трите политически сили. 

Пред bTV тази седмица председателят на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова обяви, че членовете на регулаторите ще се назначават с мнозинство от 160 гласа – и ДПС ще участва в процеса, получавайки 1/3 тежест. От ПП–ДБ са уклончиви дали това е така, след като процесът още не е започнал. Но всъщност е – с избора на ръководство на БНБ, където ГЕРБ си запази гуверньора, избран още при управлението на Бойко Борисов, а ПП–ДБ и ДПС получиха по един подуправител. Публично потвърждение на думите на Атанасова обаче няма да донесе позитиви на ПП–ДБ, които бездруго понасят негативите от управлението.

Отговорът на най-съществения за общественото благо въпрос – как това кадруване ще повлияе на зле изградените и поради това неработещи демократични институции, ще дойде много по-късно. 

Блокадата за бюджета падна

Бюджетът за 2023 г. се прие в средата на годината и нямаше как да предизвика особени крамоли поради крайно належащата необходимост да го има. Предишният за 2022 г. също закъсня, макар и с по-малко. Гласуваха го в края на февруари и също не вдигна по-голям от обичайния шум, въпреки че правителството беше излъчено от широка коалиция между „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“. 

Освобождаването на директора на „Пирогов“ от здравния министър д-р Христо Хинков блокира за кратко обсъждането на проектобюджета за 2024 г. От ГЕРБ обявиха, че са имали уговорка да не се пипа д-р Валентин Димитров – шефът на най-голямото лечебно заведение за спешна помощ в България, „ако няма доклади, които да показват обратното“. 

Преди това обаче с гласовете не само на ГЕРБ и ДПС, но и на други политически сили (без ПП–ДБ), бяха окастрени всички предложения на ръководеното от Асен Василев Министерство на финансите. Отпадна идеята за бонус, ако бъде подаден сигнал до данъчните за укрити данъци и осигуровки, стига да бъдат събрани поне 100 000 лева. Отпадна и предложението ресторантьорите да плащат заплати по банков път, в това число и за работодатели с под 100 работници. Отпаднаха и данък „бакшиш“ и превръщането на гражданските договори в трудови по преценка на НАП. Депутатите обаче одобриха предложение на Десислава Танева от ГЕРБ, макар да не беше подкрепено от бюджетната комисия. Става въпрос за данъчно облекчение за земеделските стопани – субсидии до 100 000 лв. няма да бъдат облагаеми, с тази сума ще се намалява данъчната основа преди облагане.  

Но странното е, че Василев не се ядоса на тeзи промени, а на бавенето на бюджета, и заяви, че: 

Ако един министър не може да си осигури подкрепа за политиката, която провежда, най-правилно е да си подаде оставката, вместо да прави циркове и да блокира държавата.

Де факто искането му за оставка на проф. Хинков беше подкрепено от лидера на ГЕРБ и разгневи ДБ – здравният министър е от тяхната квота (номинация на ДСБ). 

Но бюджетът все пак ще влезе в пленарна зала, след като парламентарната здравна комисия, чийто председател е Костадин Ангелов от ГЕРБ, предложи на министъра да оттегли протокола за отстраняването на шефа на „Пирогов“ до приключване на проверки от външни одити и останалите органи, които го проверяват. Остава въпросът дали Хинков ще се съобрази с тази… препоръка.

Напрежението около отстраняването на д-р Димитров извади наяве и вътрешни конфликти в коалицията ПП–ДБ, тъй като депутати от „Продължаваме промяната“ застанаха (не за първи път) срещу Хинков – било поради лични амбиции за постове или с други мотиви.

Конституционните промени – в галоп

Бързината, с която е програмирано да се приемат конституционните промени – на три четения през декември, изненада мнозина юристи. „Нямам обяснение за бързането с гласуването на промените в Конституцията“, каза тази седмица по БНР проф. Екатерина Михайлова, преподавател по конституционно право в НБУ и зам.-председател на 40-тото и 41-вото Народно събрание. Тя припомни и призива на правосъдния министър Атанас Славов: 

Депутатите да не пришпорват процеса, а по-скоро да се търси качество и сигурност в предлагането на окончателните текстове. 

Но вече стана ясно, че проектът ще претърпи доста промени, част от които свързани с правомощията на президента при назначаване на служебно правителство. Изглежда, че те няма да са така радикални, както беше обявено, а ще се търси възможност за колаборация между двете институции – президент и парламент, при подбора на фигурите в кабинета.

Други основни промени са свързани със съдебната реформа – най-съществената част от проекта, от която зависи дали Висшият съдебен съвет ще бъде разделен на прокурорска и съдийска колегия, в която съдиите да имат мнозинство, и дали прокуратурата ще има по-голяма отчетност и по-малко правомощия. По третата промяна – отпадане на изискването министрите и депутатите да са само български граждани, просто се мълчи.

Тази седмица по bTV депутатът от ПП–ДБ Ивайло Мирчев каза:

Ако Конституцията не бъде приета под тази форма, ключовите министри подават оставка. До момента такива индикации по отношение на Конституцията няма. 

Значи няма да има оставки, но най-вероятно ще се чака произнасяне на Конституционния съд.

„Лукойл“ се изтегля от България

Игрите с премахване на дерогацията за „Лукойл“, което ГЕРБ и ДПС уж все се опитват да изтеглят за 1 януари 2024 г. вместо за март, както се договориха трите политически сили, показват, че развръзката е близо. Предстоящата продажба на бургаската рафинерия очевидно е навлязла в крайна фаза и изостря апетитите на местните (политически) играчи. След като ГЕРБ и ДПС сменяха позиции на 180 градуса буквално за часове, в крайна сметка се разбраха с ПП–ДБ, че дерогацията се прекратява на 1 март 2024 г. – тоест от тази дата рафинерията трябва да преработва само неруски петрол. Това е 7 месеца по-рано от крайния срок, отпуснат от Европейската комисия миналото лято. 

Няма потвърждение с кой инвеститор преговаря частната руска компания – с азерската държавна петролна и газова компания SOCAR, която вече осигурява 30% от газа за България, с инвеститор от Дубай или с американска компания. Появиха се слухове за полския енергиен концерн Orlen и дори за купувачи от Украйна. Едно е сигурно – български политици играят за интересите на някои от потенциалните купувачи. Само така може да бъде обяснена настойчивостта на ГЕРБ и ДПС да бъде отменено изключението за внос на руски суров петрол по море колкото се може по-бързо. Но не и с евроатлантизма на „Д2“, както бяха наречени Делян Добрев от ГЕРБ и Делян Пеевски, които в продължение на дни размахваха пръст, че продажбите на „Лукойл“ финансират войната на Путин в Украйна.

Според енергийния експерт Мартин Владимиров към „Лукойл“ има интерес и от Азербайджан, и от Турция. Пред „Фрогнюз“ експертът от Центъра за изследване на демокрацията отбелязва, че в съседна Турция SOCAR оперира най-голямата рафинерия, като внася основно руски, а не азерски петрол. „В замяна е получила огромен заем от „Литаско“, която е собственик на бургаската рафинерия“, казва Владимиров. Ако тази сделката с азерския купувач се състои, България ще намали зависимостта си от руския петрол само на хартия, прогнозира той.

След като премине през всички тези плитчини, сглобката ще се закали още повече и догодина може и да не е така паянтова, както я нарича Бойко Борисов. Но на политически трусове тези постройки са по-издръжливи от монолитните – защото са си безалтернативни.

ГЕРБ без Борисов, ДПС без Доган/Пеевски? Трудно, но не и невъзможно

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/gerb-bez-borisov-dps-bez-dogan-peevski/

ГЕРБ без Борисов, ДПС без Доган/Пеевски? Трудно, но не и невъзможно

Най-голямата партия в България ГЕРБ и незаобиколимата ДПС са заложници на своите лидери и техните зависимости. Могат ли партиите да отстранят Бойко Борисов, Ахмед Доган и Делян Пеевски, ако натежат повече? Това е въпросът. В развитите демокрации действат партийни механизми, които правят възможно оттеглянето от партията или от поста на лидери, за които има сериозни съмнения за корупция и задкулисни обвързаности или които са загубили избори. Работещите правила позволяват и състезания за лидерския пост. 

Но в България партиите, повече или по-малко, носят автократични белези по рождение и превратите са успешни, когато са вътрешни. Императори и диктатори са били унищожавани от убийци, пратени от тесния им кръг, дългогодишни соцлидери са сваляни от постовете си чрез „реформатори“, отгледани под собственото им крило. Към тежкото наследство се прибавят и лишените от жизненост механизми на демокрацията в България – слабата устойчивост на върховенството на правото и на търсенето на отговорност от политиците.

ГЕРБ носи Борисов на гръб

Годините, в които Борисов носеше ГЕРБ на гърба си, отминаха. Благодарение на трите му почти последователни управления, с кратко прекъсване за година от кабинета „Орешарски“, ГЕРБ изгради силно разклонена мрежа от партийни структури. Сити и доминиращи на всички нива на властта, с „чадъри“ от регулаторите и съдебната система. 

Сега ГЕРБ мъкне Борисов на гърба си, иначе зависимостите му ще го потопят. Задължени са му, направил е толкова много за партията крепост и за всеки от партийния елит. И във вълчата глутница се грижат за по-възрастните, защото и вълците, също като политиците, ловуват групово. А това предполага добра организация. Но политиката е хладнокръвна и кръвожадна работа и ако неин представител носи повече вреди, отколкото ползи на партията си, се оттегля. Или го оттеглят. Иначе не калкулират печалби. 

Засега позицията на ГЕРБ като партньор в управлението на ПП–ДБ, но без да носи отговорност, е удобна. Позволява да критикуват като опозиция и да одобряват като последна инстанция, тъй като без техните гласове и без ДПС не може да минат нито законопроект и бюджет, нито конституционни промени. А и не всички министри в правителството са предложения на ПП–ДБ, както се оказа – министърът на вътрешните работи Калин Стоянов е първото доказателство.

Ропотът в ГЕРБ срещу Борисов не е видим, тъй като стените на партийното леговище са дебели, но се разчува. Извън имиджовите игри за пред публика, в които Делян Добрев се прави на вътрешна опозиция, председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова е от недоволните. През 2009 г. тя скочи в политиката от позицията си на юрисконсулт в русенската многопрофилна болница. Беше депутатка в 41-вото Народно събрание, при първото управление на ГЕРБ, и израсна до днешното си лидерство. А през тези 14 години от борда на ГЕРБ изпаднаха други дами, като Искра Фидосова, Цецка Цачева, Лиляна Павлова, Даниела Дариткова… 

Недоволството беше сдържано покрай местните избори, където ГЕРБ загуби няколко областни центъра, в това число София и Варна, но като цяло запази превъзходство. А и все още неработещият Столичен общински съвет показва, че в крайна сметка някоя компромисна фигура, подкрепяна от ГЕРБ, може да се окаже начело на СОС.

Да бъде „пенсиониран“ Борисов от активната политика в почетно председателство изглежда невероятна цел, но не и невъзможна. В ГЕРБ им е трудно да стискат зъби и макар и спечелили избори, да преклонят главица пред ПП–ДБ, за да не падне главата на лидера им. Те искат онова, което досега им се е полагало като на победители на избори – цялата власт. А след като не може да им я делне на порции, Борисов компенсира частичния отказ от позиции в изпълнителната власт с натиска върху бюджета за 2024 г. Крайната цел е подкрепяните от ГЕРБ бизнеси да получат своето, както и спечелените от партията общини – пари за проектите си и съответно за обръчите около тях. С предложените списъци за проекти на общините, които ще одобри парламентът, ГЕРБ също така ще попречи на министъра на финансите Асен Василев да оказва натиск върху местната власт, лишавайки го от възможността да държи и ножа, и сиренето – инструменти, с които неговите предшественици разполагаха. 

Избраният след бурни скандали в пленарната зала подуправител на НЗОК д-р Момчил Мавров показа, че ГЕРБ продължава играта с други политически сили извън съюза с ПП–ДБ. Депутатите от „Възраждане“ и от „Има такъв народ“ не се включиха в гласуването и така стана възможно Мавров да бъде избран с подкрепата на ГЕРБ–СДС и ДПС и въпреки съпротивата на ПП–ДБ. Самият Борисов по-късно пред журналисти обясни, че такава е била договорката при преговорите с ПП–ДБ – те да получат позицията на управител на Здравната каса, което е спазено, а ГЕРБ – на подуправител.

Като договаряхме този несъвместим модел на НЗОК, те извадиха лаптопа, прочетоха името на сегашния управител и ние го подкрепихме. Хубав, лош – тяхно предложение, подуправителят трябваше да е от нас.

За догодина Здравната каса има рекорден за разпределяне бюджет от 8,16 млрд. лв., който ГЕРБ и ДПС също искат да променят.

Покрай гласуванията на бюджетите вътрешнопартийните страсти ще утихнат. Но отминат ли и конституционните промени, а догодина – и изборът на кадровици на съдебната система и главен прокурор, политическият край на Борисов ще приближи. Освен това парламентът ще трябва да избере и ново ръководство на реформираната КПКОНПИ, която вече е Комисия за противодействие на комисията, но макар законът да е в сила от октомври, процедурата още не е стартирана. Възходът на бъдещия нов лидер на ДПС Делян Пеевски само ще ускори финала за Борисов.

От следващия председател на ГЕРБ зависи дали партията ще остане в руслото на център-дясното и умерения консерватизъм. На партиите, споделящи тази идеология, България дължи модернизацията си след 1996 г. Но съществува и опасността да завие към по-твърди дясноконсервативни възгледи предвид радикализирането на такъв тип движения в Европа и САЩ.

ГЕРБ след Борисов е неизбежен процес, който би могъл да преструктурира и българското политическо пространство. С Бойко Борисов начело, макар и „избелен“, партията е приета за не-коалиционен партньор. Без Борисов коалиционно споразумение би било по-вероятно, както и скъсяване на разстоянието между „Демократична България“ и ГЕРБ. С невъоръжено око се вижда, че атаките от партията на Борисов са насочени към представителите на „Продължаваме промяната“, а ДБ са пощадени.

Бунт на мравките в ДПС?

Зад (почти) всеки успял човек в България стои по една партия, зад особено богатите – я ГЕРБ, я ДПС. Зад Пеевски даже са три – с НДСВ, откъдето влезе в политиката, а вероятно и четири, ако се прибави БСП по времето, когато я управляваше Сергей Станишев. И ако за ГЕРБ съществува макар и малък шанс Борисов да бъде изпратен с почести като о.з. партиен лидер, едва ли някой букмейкър би заложил и лев на такъв вариант за ДПС. Изглежда, че Делян Пеевски – посочен от Доган за лидер – ще бъде избран на националната конференция догодина. 

Само допреди две години тогавашният председател на ДПС Мустафа Карадайъ обясняваше, че Пеевски е от гражданската квота и „никога не е бил част от ДПС“. Днес вече Карадайъ не е част от ДПС, а към Пеевски заваляха номинации за лидер на партията от младежкото ДПС и от най-различни местни организации.

От сформирането на правителството „Денков–Габриел“ Пеевски се държи като последна инстанция. От някакъв известен само нему политически амвон той критикува, разпорежда, заплашва и дори се самопредлага за премиер за месец. Случващото се изглежда като някаква недотам забавна сатира, защото нито един факт в политическата и бизнес кариерата на Делян Пеевски не може да бъде оценяван като принос на ползу роду. Разкостен „Булгартабак“, фалирала „ЛаФка“, срината КТБ, медии, програмирани да бият политически противници, скрити първи милиони от богатството му… Точно тази персона сега раздава политически присъди и откровено се подиграва с усилията на премиера Денков. Парламентарната група на ПП–ДБ обаче избра стратегията на смирението. Тази седмица едната част от коалицията – ПП, все пак излезе с декларация, след като Пеевски се самопредложи за премиер за един месец с арогантното изявление, че ще се справи по-добре.

Изтъкваното от някои анализатори – че за първи път лидер на ДПС няма да е етнически турчин – не е либерална ценност, към която Движението се стреми заради принадлежността си към европейското политическо семейство. Етносът на Пеевски не е сред конкурентните му предимства, други са. Според казаното от председателя на НДПС Гюнер Тахир в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ Пеевски е предпочитан, защото на Доган му трябва бизнесмен. Тахир, един от първите напуснали ДПС след разрив с Ахмед Доган през 1996 г., коментира, че вероятно покрай санкциите по Глобалния закон „Магнитски“ Пеевски и почетният председател на Движението имат финансови затруднения. 

Мерките срещу санкционираните лица включват блокиране на активи в чужбина, което значи, че няма как да се оперира с тях. А в резултат на съвместни действия между Съединените щати и Великобритания „за изкореняване на корупцията в България“ в началото на годината и Лондон оповести санкции за Пеевски, включващи забрана за пътуване и замразяване на активи. Дотук с офшорните зони под американска и британска юрисдикция, което значи спиране на достъпа до огромни средства, ако санкциите не отпаднат. „Дневник“ публикува част от иска, депозиран от адвокати на Делян Пеевски на 6 август миналата година в Окръжния съд на окръг Колумбия.

В резултат на действията на Службата за контрол на чуждестранните активи ищците фактически са отрязани от по-голямата част от глобалната финансова система. Юрисдикцията на Службата достига до чуждестранни финансови институции, които разчитат на финансовата система на САЩ, и ги заплашва със загуба на търговски значим достъп, ако нарушат санкциите на САЩ. Дори когато съществуват общи и специфични лицензи, заплахите за действие на Службата за контрол на чуждестранните активи карат тези институции да отказват да предприемат каквито и да било дейности с ищците от страх да не бъдат подложени на контрол от страна на Службата.

Шансовете на Пеевски като лидер на партия в държава членка на ЕС, парламентарно представена и в българския, и в Европейския парламент, поне на теория изглеждат по-големи. Идната есен в САЩ предстоят президентски избори и изходът от тях също би повлиял върху надеждите на Пеевски най-сетне да разполага със средствата си, ако Републиканската партия спечели.

Единодушното номиниране на Пеевски, дирижирано от Ахмед Доган, няма да се отрази на обикновените избиратели на партията, които намаляват с всеки следващ вот. Едва ли обаче ще се посрещне добре в Турция, на която ДПС разчита да подсили резултатите си. Благодарение на гласовете на изселниците партията успява да надскочи 300 000 гласа. Делян Пеевски не е добре приет в Турция и в ДПС са наясно с това. Но и почетният председател Ахмед Доган също не е желан. С турския президент Ердоган са се срещали изгонените от Доган лидери Лютви Местан и Мустафа Карадайъ, също така евродепутатът и вицепрезидент на АЛДЕ Илхан Кючук, но не и самият Доган. През 2010 г., по време на посещение в София, Реджеп Тайип Ердоган, тогава премиер, се срещна с Бойко Борисов и заместника на Доган – Касим Дал, но не и със Сокола. Влиянието на Турция в България е особено силно през религиозните мюсюлмански средища – мюфтийствата, където Пеевски и Доган не са допуснати, за разлика от Касим Дал например.

Очакванията, че ДПС може да бъде оглавено от човек с европейски опит, като Кючук, Филиз Хюсменова или друг политик, извървял пътя от младежката организация до по-високите стъпала, не се оправдават. С такъв лидер ДПС има шансове да разчупи бранда „Партия на задкулисието“ и да стане по-приемлива за коалиционен партньор в управлението. Но страхът и подчинението не позволяват опълчване срещу Доган, въпреки че все повече български турци не зависят от ДПС за прехраната си. Намаляването на тютюнопроизводителите – естествено следствие от разпада на „Булгартабак“, за който спомогна Пеевски – се отрази и на електората. 

Засега бунтът в ДПС се ограничава до ропот.
Засега.

Чие е МВР?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/chie-e-mvr/

Чие е МВР?

Окървавеният протест на футболни фенове срещу БФС предизвика една изтраяла от ден до пладне дандания да подаде ли оставка вътрешният министър Калин Стоянов заради полицейската жестокост. Премиерът Николай Денков поиска от него да осъди насилието на униформените. Стоянов отговори, че по принцип не толерира насилието и че виновните, било то граждани или полицаи, „ще понесат отговорност“. И акад. Денков остана доволен от този знак.

… казах, че ако министърът продължава да си затваря очите и да замазва проблемите, щях да си тръгна. Министърът тръгна в правилната посока. Надявам се да извърви този път докрай.

Ерго няма да си тръгне, както беше обявил. Неуместно в политически план изявление на Денков, тъй като министър-председателят иска оставки от министрите си и си тръгва, когато политическата сила, която му е гласувала доверие, го оттегли. 

Но настоящата ситуация изкара наяве тайни на т.нар. сглобка, например че министърът на вътрешните работи не е номинация на ПП–ДБ, а на ГЕРБ. Досега публично известното беше, че представител на ГЕРБ в правителството е само Мария Габриел, която е вицепремиер и министър на външните работи, а след ротацията през март ще заеме поста министър-председател. 

Кой посочи Калин Стоянов?

Изборът на Калин Стоянов за министър на вътрешните работи в кабинета „Денков–Габриел“ изненада. Като директор на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) през декември 2021 г. той беше обвинен, че е оказвал натиск върху една от прокурорките, наблюдаващи разследването за пране на пари, свързано с авансовите плащания за строителство на магистрала „Хемус“. Онези 53 млн. лв., теглени от оперативно интересни лица кеш на гише и прибирани в сакове. Според Софийската районна прокуратура Стоянов е искал да бъде смекчено обвинението на Борислав Колев, ако той даде обяснения по случая. Стоянов, тогава директор на ГДБОП, отрича, обяснявайки, че само се е интересувал защо не е бил разпитан Колев. В крайна сметка продължилото година разследване е прекратено няколко месеца преди Калин Стоянов да стане министър.

Към днешна дата и министърът на вътрешните работи, и съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков в телевизионни интервюта открехват вратата към начина, по който са правени назначенията в кабинета, спестявайки каквото не им отърва. Но пък от премълчаното от единия и казано от другия може да се сглоби част от истината. Според Стоянов цели два дни Кирил Петков го увещавал – изразът е „ми се молеше аз да стана министър на вътрешните работи“, а с Петков го свързал настоящият заместник-шеф на ДАНС Петър Петров. Но по онова време Петров не заемаше този пост – беше избран за депутат от ПП–ДБ. Преди това е бил съветник в премиерския кабинет на Кирил Петков и има кариера в контраразузнаването. Неофициално е известно, че е номинацията на ПП–ДБ за шеф на ДАНС, ако настоящият – Пламен Тончев, бъде освободен.

Кирил Петков пък заяви, че Стоянов е кадър на ГЕРБ, с обяснението, че го е взел като експерт. „Номинациите на ПП–ДБ са ясните политически лица, които са бивши депутати. Зад тях заставаме чисто партийно на 100%“, каза той. Но бившите депутати са неколцина – строителният министър Андрей Цеков, правосъдният Атанас Славов, транспортният Георги Гвоздейков. След като прибавим към тях Денков, министъра на финансите Асен Василев, на туризма Зарица Динкова, на електронното управление Александър Йоловски, познати от предишния кабинет на Петков, за една част от членовете на правителството, които оглавяват ключови министерства, не е ясно кой е „подал“ експертните имена. Например за енергетиката, оглавявана от Румен Радев, за икономиката и индустрията, начело с Богдан Богданов, или за земеделието, което е ръководено от Кирил Вътев. 

За МВР беше много важно този човек да не бъде политически обвързан, защото идваха местни избори, трябваше да бъде максимално неутрален. И започнахме и от ПП–ДБ, и от ГЕРБ да се подават експертни имена… Калин Стоянов беше подаден като експерт от ГЕРБ [или от Мария Габриел, или от Борисов, Петков не помнел кой от двамата, но едва ли има съмнение, че го подава лидерът на ГЕРБ – б.а.], като ние обаче, преди да се вземе каквото и да е решение, отидохме да го интервюираме. Когато аз отидох да говоря с него, той казва, че аз съм първият човек, който говори с него… Защо ние решихме, че си заслужава да направим такова предложение? Защото видяхме, че той беше разследвал чувалите с магистралите и тази тема.

Това с магистралите не е много убедително – изглежда, че „интервюиращите“ не са разбрали какво точно е вършил Стоянов. Как иначе щяха да го подадат като експерт от ГЕРБ, ако се е заел да разследва „Хемус“, ключов обект на Бойко Борисов?!

Оплетените обяснения кой кого е посочил за пост в правителството, показаха, че ГЕРБ и ПП–ДБ са договаряли министри в правителството на Денков–Габриел, което не е само на ПП–ДБ, и така саможертвата на ГЕРБ, отказали се да правят кабинет с първия мандат, не изглежда толкова значима. Обществото пък не е наясно кой още освен Стоянов е министър на ГЕРБ – и дали е само на ГЕРБ, или и на ДПС. И двете политически сили защитиха Стоянов, а председателят на парламентарната група на ДПС Делян Пеевски даде да се разбере, че е имал и срещи с вътрешния министър и – в тон с ГЕРБ – че самият министър споделял за опити за влияние върху него. 

Каза, че има опит за влияние за назначаване на полицейски шефове.

Бойко Борисов пък заяви, че назначенията в МВР са експертни и са правени от ПП–ДБ, а не от ГЕРБ.

Когато дойде темата МВР, аз им казах, че трябва да е експерт, професионалист, отдалечен от всички. Предложих да се избира от наличните – назначени от тях по тяхно време години наред или от президента Радев служби. […] Казах да изберем между шефа на полицията, на БОП-а, на жандармерията. Той отиде, консултира се и след това предложиха Калин Стоянов. Аз се съгласих. Аз не съм говорил с него, не съм го убеждавал, не съм се срещал.“

Това сглобяване на кабинета, изяснило се на петия месец от дейността му, показва, че управлява коалиция, съвсем истинска, просто споразуменията не са публично известни. Липсата на разписано коалиционно споразумение ги улеснява. Ако протестът срещу БФС не се беше окървавил, нямаше и да се разбере за механизмите на сглобяването.

Негативната селекция

Проблемът с МВР обаче не е само в начина, по който е избран министърът, проблемът с МВР е много преди Стоянов, много преди Бойко Рашков, Цветан Цветанов и всички изредили се на ул. „Шести септември“. Проблемът е в начина, по който работи МВР, по който политиците употребяват МВР, а също и в негативната селекция на кадри за правоохранителните органи. 

Освен публично известното – че обслужва политическата сила на власт, – МВР функционира на кланов принцип: родово-семейните връзки оказват влияние при назначенията, а всяка управляваща партия е оставила свой кадрови отпечатък. При следващите на власт тези хора просто ги „скатават“, преназначавайки ги на други позиции в системата. Вътрешното министерство е пълно с такива назначения, довели със себе си и още „свои“ – подобно на политиците, и те се обграждат с лоялни подчинени. Повечето гледат да избутат до пенсия, за да получат заплатите накуп. Не странят от подкупите. Такава среда бързо деморализира – ако човек не иска неприятности, се примирява или просто напуска. 

Колко полезно за сигурността на гражданите и правовия ред е такова МВР… Отговорите на реторичния въпрос винаги са болезнени. Окървавеният протест срещу БФС разкри, освен лошия подбор, и брадясалия проблем на МВР – слабото или никакво обучение на кадрите в системата. Години наред, през куп правителства, бюджетът на Вътрешното министерство се изяжда от заплатите, които при това непрекъснато растат, а полицаите не спират да се оплакват от липса на добро облекло, качествена защита и др. В тазгодишния бюджет МВР получи 10% ръст на възнагражденията и допълнителни 100 лв. за някои длъжности. В бюджета за 2024 г. също са предвидени повишения на заплати в Министерството.

Какво толкова! Полицаите бият, политиците лъжат – това им е работата, нали? Банално утешение. Но червената линия, при която един полицай превишава правомощията си, за да наруши човешки права, е все по-проблемна и в развитите, и в неразвитите демокрации – защото протестите стават все по-силни и яростни.

Във Франция например за първите четири месеца на тази година се състояха над 3800 протеста – по изчисления на Bloomberg, срещу вдигането на възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години. Демонстрациите и гражданското недоволство изкараха по улиците и площадите на Франция хиляди полицаи и доведоха до сериозни сблъсъци и дори до смъртта на 17-годишен младеж, застрелян от полицай. Но вътрешният министър Жералд Дарманен неизменно отхвърляше обвиненията в насилие. След остри критики от страна на Лигата за правата на човека (Ligue des droits de l’homme – LDH) и предприетите от нея съдебни действия срещу „несмъртоносните оръжия“, използвани от органите на реда, той дори я заплаши със спиране на държавното финансиране. На една от демонстрациите на земеделски производители и екоактивисти срещу изкуствени водоеми, които извличат подпочвените води, френското МВР е изпратило 3000 полицаи, 4 танка, 9 хеликоптера и водни оръдия.

Какво става с българските полицаи, разследвани за произвол след протеста срещу БФС? Образувани са дисциплинарни производства срещу трима служители за превишаване на полицейските правомощия и те са отстранени от длъжност. По информацията от СДВР срещу други двама тече проверка, която ще определи степента им на виновност. И понеже някой все пак трябваше да бъде уволнен, това беше заместник-министърът на вътрешните работи Стоян Темелакиев – не министърът, нито пък главният секретар на МВР Живко Коцев.

Протестът на футболните фенове се окървави, но недостатъчно, за да подаде оставка министърът на вътрешните работи. При смърт в резултат на полицейско насилие, креслото на Калин Стоянов щеше да изстине. И щеше да седне друг калинстоянов, подаден от някой бойкоборисов.

Игрите с дерогацията и „Лукойл“

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/igrite-s-derogatsiyata-i-lukoil/

Игрите с дерогацията и „Лукойл“

Политиката и петролът винаги са били скачени съдове и България, на чиято територия е най-голямата рафинерия в Югоизточна Европа, не прави изключение. За бургаското предприятие, собственост на най-голямата частна руска компания – „Лукойл“, но главно за българските потребители и държавата, въпросът е кой ще го притежава в близко бъдеще и кой ще се възползва при евентуална сделка и/или необходимостта от бърз внос на горива. 

Смяна на собствеността

Темата излезе на дневен ред след европейското ембарго за внос на руски суров петрол по море, но също и в контекста на засилващите се европейски санкции срещу Русия. Целите на Европейския съюз са до 2030 г. да премахне изцяло енергийната си зависимост от Русия от нефт и газ. България получи изключение от петролното ембарго за две години и половина – до края на 2024 г., по искане на тогавашния премиер Кирил Петков („Продължаваме промяната“) миналото лято. Но в Италия се наложи „Лукойл“ да продаде рафинерията си в Сицилия буквално за няколко месеца – за 1,5 млрд. евро по информация на Financial Times

Тези обстоятелства създадоха обосновани предположения, че същата съдба ще сполети и „Лукойл Нефтохим“ – и премиерът Николай Денков, и министърът на финансите Асен Василев неслучайно обявиха, че е проявен инвеститорски интерес. От Litasco – швейцарската компания, собственик на „Лукойл“, отрекоха, но неписаното правило е, че шумът при такива сделки вреди. Освен рафинерията, „Лукойл“ притежава и над 220 бензиностанции, нефтобази, складове, продуктопровод и др. („Газпром“, който миналата пролет прекрати едностранно доставките на газ за България, вече продава бензиностанциите си.) Запитан за евентуална сделка, тази седмица министър-председателят каза, че знае за интерес от различни страни, но правителството не е част от преговорния процес. 

Интерес има, но дали са напреднали преговорите, никой от нас не може да каже.

Схемите са две: едната е Litasco да продаде българската си компания, другата – най-напред в рафинерията да влезе особен търговски управител, на когото се разрешава да управлява максимум 12 месеца според Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Този управител се избира по предложение на правителството, отговорен е пред Народното събрание и е контролиран от парламентарната Комисия по икономическа политика и иновации. Неин председател е Хамид Хамид от ДПС. 

Законът не дава право на особения търговски управител да се разпорежда със собствеността, но чрез него държавата би могла да повлияе на евентуални инвеститори. Той поема оперативното управление, когато има опасност от засягане на националната сигурност или от нарушаване на ограничителни мерки от международни организации, задължителни за България. 

Ето че тази седмица председателят на парламентарната група на ДПС Делян Пеевски и председателят на енергийната комисия в 49-тото НС Делян Добрев от ГЕРБ сезираха прокуратурата, че „Лукойл“ нарушава европейските санкции. Повод стана разследване на изданието „Политико“, според което рафинерията e преработвала и продавала в чужбина, включително и в страните от ЕС, горива, произведени от руски петрол. Според ДПС компанията го е правила под прикритието на износ за трети страни, претоварвайки ги в открито море. „Лукойл“ отрече и заяви, че ще съдейства на прокуратурата. Агенция „Митници“ в публично изявление опроверга твърденията на политиците, че бургаската рафинерия нарушава условията на получената дерогация за износ на нефтопродукти. Премиерът Денков също каза, че няма данни за нарушения на санкциите.

Пресата се засилва

Властта обаче постепенно увеличава натиска върху руската компания. През септември концесията на руската компания за пристанище „Росенец“, откъдето влиза целият суров петрол, който рафинерията преработва, бе прекратена. Сега държавата оперира порта чрез предприятието си „Пристанищна инфраструктура“.

Парламентът прие и законова промяна в срок от 12 месеца 100% от задължителните запаси на нефт и нефтопродукти да се съхраняват на територията на страната. Преди това ограничението за съхраняване на горива за извънредни ситуации в друга държава членка на ЕС бе 50%.

Подобно изискване означава, че са необходими нови складови бази, а това ще рече и инвестиции за строителството им – 300 млн. евро според министъра на финансите Асен Василев. 

След като възроптаха търговците на горива, според които срокът е твърде кратък, за да успеят, се ядосаха и от ГЕРБ и ДПС. Те поискаха да се върне ограничението за 50-те процента до 30 юни 2024 г., а след това до 30% от всички запаси да бъдат държани в чужбина, както и Държавният резерв да поеме управлението на базите за съхранение на горива на „Лукойл Нефтохим“ в страната. Така дни след обнародването на първоначалната промяна в Държавен вестник бе върнато старото положение с аргумента, че предишната разпоредба обслужва „Лукойл“, който държи 92% от складовете.

„Лукойл Нефтохим“ трябва да внесе и още 270 млн. лв. данък печалба в добавка към авансовата вноска от 89 млн. лв., направена по-рано през годината. Служебният премиер Гълъб Донев обещаваше постъпления от поне 600 млн. лв. годишно, след като компанията премести дейността си в България от 2023 г., но няма и помен от тях. Причината за очакваните милиони е, че от тази година освен 10% данък печалба „Лукойл“ трябва да плаща и „солидарна вноска“, определена от Европейската комисия на 33% от реализираната свръхпечалба на петролните и газовите компании в ЕС заради високите цени на горивата. Но със законови промени 33-те процента бяха повишени на 50 за последното тримесечие на 2023 г. Правителството разчита на тези средства, тъй като милионите по Плана за възстановяване и устойчивост може и да не бъдат получени до края на годината (на тяхната липса се дължи и дефицитът в бюджета).

Рафинерията е задължена да прави и вноски във фонд „Сигурност на електроенергийната система“, които се равняват на ценовата разлика между евтиния руски петрол „Уралс“ и европейския сорт „Брент“. Мярката беше предложена от Делян Добрев – за да се финансира подпомагането на транспортните разходи на уязвимите групи, но санкцията за неизпълнението ѝ е нищожна – 10 000 лв. Законът така и не бе задействан заради заложеното в него изискване за нотификация от ЕК, макар да не бе необходима, а служебното правителство така и не я поиска от Брюксел. Кабинетът на ПП–ДБ поиска такава нотификация и разработи и схеми за подпомагане.

Въпреки това Добрев непрекъснато атакува кабинета на Денков с любимите си въпроси защо не прибира 73 стотинки (най-напред беше левче) от цените на горивата. България потребява годишно около 2,5–3 млн. тона от произвежданите от рафинерията близо 7 млн. тона горива, останалата продукция е за износ. Но не и за Украйна. Украинските спецслужби вкараха в забранителен списък петролните бази в Бургас, Варна, Пловдив, Бяла, също и на „Инса Ойл“ в Белозем, тъй като Киев прекратява вноса на руски горива. Всеки търговец, който иска да вкара петролни продукти, трябва да представи пълна документация за произхода им.

Пеевски се подготвя отрано 

През септември 49-тият парламент прие на първо четене законопроект за скрининг на преките чуждестранни инвестиции от над 1 млн. лв. Като негов основен автор е представен Пеевски. Ако законопроектът бъде приет, това означава, че инвестиции от над 1 млн. евро (колкото луксозна къща в София), свързани със сигурността и обществения ред, ще се разрешават от специално създаден за целта Междуведомствен съвет. Енергетиката попада в обхвата. Председател на Съвета би следвало да е един от заместник-министрите на иновациите и растежа, а десет министерства и спецслужби да имат представители в него. 

Чуждестранните инвеститори са длъжни да подават заявление за разрешение чрез Българската агенция за инвестиции (БАИ). Механизмът, макар и изискван от ЕС по силата на Регламент 2019/452 и мотивиран с бариера пред проникването на руски капитали, до голяма степен повтаря схемата, действала за „златните паспорти“. И при нея БАИ издаваше сертификати за инвестиции и така гарантираше, че са направени. Приеме ли се скринингът, през него ще мине и кандидатът за „Лукойл“, а властта ще определи става или не става.

Сега обаче отпадането на дерогацията е инструментът за извиването на ръцете на правителството. Отново тандемът „Деляновците“ иска премахването ѝ в 3-дневен срок. Предупрежденията в доклад на ДАНС, че горивата ще поскъпнат, обаче бяха чути от парламента, който отхвърли законопроекта им на първо четене. Интересно е, че правителството и ПП–ДБ приемат аргументи от ДАНС, чийто шеф настояват да бъде сменен. Едва ли Пеевски и Добрев са вярвали, че законопроектът им ще бъде приет – така ще предизвикат гражданско недоволство при хаос на пазара и повишение на цените. Но пък продължават с натиска върху правителството и премиерът Денков свика дори Съвета по сигурността заради искането им. 

Няма съмнение, че срокът, договорен от правителството с „Лукойл Нефтохим Бургас“, ще бъде съкратен – парламентът беше приел отпадането на дерогацията да стане по график до 1 октомври догодина. Предложението на ПП–ДБ е това да бъде през март – тогава е насрочена и ротацията между ГЕРБ и ПП–ДБ. Начело на правителството ще застане Мария Габриел, Денков поема поста министър на образованието, а най-вероятно ще има и смени на министри.

До отпадането на дерогацията, когато и да е тя, рафинерията трябва да е готова да премине изцяло към преработване на неруски петрол. Пред bTV съпредседателят на ПП Кирил Петков заяви, че към момента тя преработва около 48% неруски нефт – останалата част е руски. Цялостното му премахване не може да стане изведнъж, тъй като може да предизвика повреди и аварии. Тестването на различните сортове отнема време, а след определянето им следва и сключване на договори за доставка. Преминаването към преработка на неруски нефт означава, че вече няма да има танкери от Новоросийск, които стигат за 36 часа до порт „Росенец“, а за поне 600 часа и преминават през Босфора, както обясниха наскоро от „Лукойл“.

Пропагандни балони

Излиза, че ГЕРБ и ДПС са евроатлантическо(то) мнозинство в 49-тия парламент, защото настояват незабавно да отпадне дерогацията – за да не финансират руските пари от петрол войната срещу Украйна. Пеевски предупреди ПП–ДБ да прочетат знаците и да не рушат това евроатлантическо мнозинство. Може ли да се вярва на тази формална истина, твърдяна от санкциониран по Глобалния закон „Магнитски“?

Регулярно е участвал в корупция, като си е служил с търговия с влияние и подкупи, за да се защити от обществен контрол и за да упражнява контрол върху ключови институции и сектори в българското общество.

Не може да ѝ се вярва, защото през вече продадената медийна група на Пеевски нахлу проруската пропаганда. Защото в съюз с Цветан Василев и руски капитали бе наложена КТБ. Защото нищо от делата му не потвърждава евроатлантическата каузалност. Конверсията на Пеевски е възможна само ако има бизнес интереси. 

И той, и БСП обаче твърдят, че управлява „прокремълски кабинет“. Пеевски дори отиде по-далеч, наричайки гласувалите срещу светкавичното отпадане БСП и „Възраждане“ и въздържалите се от ПП–ДБ „коалиция Путин“. Съидейникът му Делян Добрев пък отсъстваше от пленарната зала.

По БНР политологът проф. Димитър Вацов коментира: 

Става дума за един по-цялостен пазарлък от страна на ГЕРБ и ДПС – значителна част от икономическите лостове на държавата да дойдат пак при тях. 

Подготвяйки ротацията, те се пазарят както и за бюджета за догодина, а стрелите са насочени към финансовия министър, смята той.

Радикализирането на ГЕРБ и ДПС по отношение на „Лукойл“ е повече от странно. От приватизацията на „Нефтохим“ досега „Лукойл“ се е превърнал в синоним на обгрижван от държавата монопол, успешно и законово избягвал плащането на данък печалба в България повече от 15 години. За първи път го направи през 2022 г. с едни 75 млн. лева. (Без)действието на българските регулатори в лицето на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) спомогна за диктатурата на пазара на едро. Едва в края на 2021 г., когато политическата конюнктура се беше променила и ГЕРБ и Бойко Борисов вече не управляваха, КЗК изведнъж забеляза, че „Лукойл“ злоупотребява с господстващо положение, тъй като не допуска други до данъчните си складове за горива и до продуктопроводите си – така пречи на вноса на горива и на конкуренцията на пазара. Комисията, начело на която е кадър на ГЕРБ, санкционира „Лукойл“ с близо 68 млн. лв. и заради ценови натиск върху конкурентите на пазара.

Демонстрирайки сила, ГЕРБ и ДПС провалиха гласуването на втория вот на недоверие към правителството, поискан от БСП заради провал в политиките по сигурността. Сега парламентът се намира в безпрецедентната ситуация на неприключило прегласуване на вот на недоверие, тъй като кворумът в пленарната зала беше провален. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, чийто партньор на карти дълги години бе директорът на „Лукойл България“ Валентин Златев, заяви в кулоарите, че „Лукойл“ е частна компания, пряко подчинена на Кремъл, след като по-рано БСП обвиниха мнозинството, че искат да си я разделят.

Как така заради тоя петрол пусти и тези пари явно са готови да падне правителството, да се съберат с опозиционните уж партии – „Възраждане“, ИТН и БСП, и това да е по-важно от правителството.

Ако Борисов желаеше правителството да падне, ГЕРБ щяха да участват в гласуването, но те не искат – искат си такса спокойствие от ПП–ДБ. До насрочения пети опит за гласуване на вота на недоверие в сряда, 22 ноември, има няколко дни за договаряне с лидерите на ПП–ДБ.

А Пеевски какво – страхува ли ги…?

@MIBulgaria и @GovBulgaria вече са официални в Twitter

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2023/mibulgaria-govbulgaria-official/

От няколко седмици акаунтите @MIBulgaria и @GovBulgaria в Twitter са официални. Създадох ги съответно преди 13 и 9 години с цел да пускат документи, новини и събития съответно от МВР и Министерски съвет. И двата бяха до скоро надлежно маркирани като неофициални и отбелязани като автоматизирани според изискванията на Twitter.

В началото неофициалният акаунт на МВР получаваше новини използвайки Yahoo Pipes. Създадох го покрай акаунта за безследно изчезналите след като осъзнах колко разхвърлен е бюлетинът на полицията и колко трудно се намира каквото и да е. 13 години по-късно това не се е променило, но проектът за безследно изчезналите остава отчасти замразен. В последствие създадох цяла мрежа от акаунти и информационни инструменти обединени около GovAlertEU. Скоро ще пиша пак с новости покрай следенето на презастрояването на градовете ни.

Междувременно акаунтите придобиха популярност, защото бяха наистина информативни по начин, който трудно можеше да се достигне преди това. Събраха над 10 хиляди последователи всеки, цитирани бяха от депутати, дипломати и европейски институции. Някои министерства и други институции създадоха свои акаунти, но тези тук – не и затова все още ги поддържам.

Имаше интерес преди няколко години за поемане на акаунта на МВР от ПР екипа на министерството. Дори имаха достъп известно време и пускаха съобщения. При липса на приемственост на много нива в институциите ни обаче, трайна стратегия за комуникация и разбиране за важността на правилния подход към социалните медии, този опит се провали.

Преди няколко седмици независимо един от друг с мен се свързаха представители на Министерски съвет и МВР и пожелаха да опитаме отново. Целта беше да поемат пълен контрол над съдържанието докато остава частична автоматизация на пускане на новините от сайта им, а аз им помагам безвъзмездно със сигурността и друга поддръжка. Ще намерите описанията и на двата акаунта променени и маркерите за автоматизация – изтрити.

На този етап не се планира верифициране на акаунтите. Причината е отчасти пилотния характер на този експеримент, отчасти финансов. Най-вече обаче в Twitter има сериозни проблеми с верификациите и виждаме някои сайтове несвързани с институции да получават верификация въпреки това. Все пак верификацията като институция е нещо задължително в среден план и ще се случи, когато съответните екипи имат капацитет да поемат изцяло поддръжката на всички аспекти от присъствието в Twitter.

The post @MIBulgaria и @GovBulgaria вече са официални в Twitter first appeared on Блогът на Юруков.