Tag Archives: Политика

Когато па-, когато паднеее…

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kogato-pa-kogato-padneee/

Когато па-, когато паднеее…

Мнозина от хората, дошли на протест в центъра на София на 26 ноември, не са чели „Фермата на животните“ (1945) на Оруел, нито са слушали Animals (1977) на Pink Floyd. Те принадлежат към друго поколение, не са бейбибумъри, но със сигурност също не искат тиранични алчни прасета (един от подвидовете на човешката раса според концепцията на Роджър Уотърс за този албум) да управляват България. Затова бяха на площад „Независимост“ и носеха плакати с надпис: „България не е на прасетата“.

Бумърите също не бяхме малко на този площад, превърнат в терен на гражданско недоволство в ΧΧI век, обграден от масивните тежки сгради на един брутален режим, останал в историята. 

Неговите прасета обаче още са тук. 

В Animals огромно прасе лети над фабриката на Battersea Power Station като символ на обсебващата и безотговорна власт, автократизма и алчността. „Летящото прасе стана символ на протест – както пише ΒΒC. – Kато символ намеква за всичко – от антиестаблишмънт протести до оруелска дистопия […]“

 Една българска версия на пинкфлойдския Αlgie летя и над площад „Независимост“ с надпис „Ненаситно прасе“. 

За българските граждани прасето е разбираем символ. Лакомията на властта явно прозира в бюджета за 2026-та, предизвикал протеста. Неотстъпчивостта, с която мнозинството на ГЕРБ–СДС, ДПС – Ново начало, БСП и „Има такъв народ“ отрязваше всяко разумно предложение и опит за диалог, допълнително нагнети напрежението. Бизнес, синдикати, опозиция, финансови анализатори, а тези дни и Европейската комисия критикуваха проектобюджета, който изземва от бизнеса, преразпределя в полза на репресивен апарат, магистрати и чиновници и захранва с милиарди непрозрачни държавни образувания, като Българската банка за развитие и Българския енергиен холдинг. Накратко: законов обир на средната класа. 

Нищо не спря хода на марш на този бюджет: нито безпрецедентната липса на одобрение от Националната комисия за тристранно сътрудничество; нито призивите да се спре главоломното нарастване на публичния дълг; нито фантасмагориите с нереално завишените приходи и счетоводните трикове да се сгъне дефицитът до около 3%. 

Още по-малко да се постави началото на реформи – например категориите държавни служители, в това число полицаите, които не плащат осигуровки, да започнат да го правят. За 2025 г. разходите за пенсии са 21,8 млрд. лв., а директният трансфер от държавния бюджет е 11,8 млрд. лв. – по-голям от приходите от осигуровки. 

Увеличените с над 10% за догодина осигуровки няма да напълнят касичката за пенсии, тъй като част от осигуряващите се ще минат в сивия сектор. 

Нито приходите от данък дивидент, предвиден да нарасне двойно – от 5 на 10%, ще компенсират големия дял на сивата икономика (33–34%).

През цялото време управляващите внушаваха, че това е единственият възможен бюджет, че хубавият ще е догодина. И точно когато се навлезе във фазата на окончателно приемане, Бойко Борисов дръпна аварийната спирачка. На сутринта след протеста на 26 ноември той съобщи пред журналисти, че е разпоредил бюджетът да се изтегли. 

Събрах подкрепящите партии и „домсъвета“, премиера и финансовия министър като мандатоносител и им казах този бюджет да се изтегли – или да се намери законова форма, защото е приет на първо четене. Докато диалогът не се възстанови… Десетилетия наред съм работил винаги в диалог с Тристранката.

Новината свари неподготвен стълба на управлението Делян Пеевски, който се окопити два часа по-късно, за да контраатакува, че и той можел да блокира парламента със своите симпатизанти. Колко му е. Ще ги качат на автобуси, ще ги докарат пред парламента, ще им дадат плакати в ръцете и ще стоят. Чист криндж.

Даже назначените и протежирани от него в съдебната и изпълнителната власт не биха излезли доброволно в подкрепа на покровителя си.

Номерът на Борисов

Не е тайна обаче, че гражданското недоволство плаши Борисов. Само допреди дни той обясняваше как протестите били, за да не се приеме първият бюджет в евро, и нямало нищо лошо да се протестира. След протеста се опита да влезе в кожата на стария Борисов – Генерала, Бате Бойко, познавача на народната социология, който не е „пешка на Пеевски“, както го изкарват от „Да, България“. И дори един човек да протестира, се опитва да чуе какво казва. 

От сутрешното изявление на Борисов изминаха повече от 24 часа и освен че „диалогът е възстановен“, съвсем не е ясно какво става с бюджета. На запитване на ClubZ от Министерския съвет са отговорили, че процедурата по приемане е отложена:

Отлагаме бюджетната процедура по приемането на проекта на Закон за държавния бюджет за 2026 г. и бюджетите на ДОО и НЗОК до провеждане на диалог със социалните партньори (синдикати и работодатели). Целта е постигане на съгласие по основните параметри на бюджета.

Не е ясно кои са параметрите. Едва ли обаче ще се намалят разходите за увеличените възнаграждения на полицаите, чиновниците, магистратите. БСП се осмели да заплаши с оттегляне от коалицията, ако бъдат пипнати социалните политики – това била червената им линия:

Компромиси с доходите, семействата, пенсиите, здравето, състоянието на общините не може да има. Ако няма възможност да изпълним тези ангажименти и да продължим заложените социални политики, БСП – Обединена левица ще преосмисли своето участие в управлението.

Впрочем в бюджета за 2026 г. са предвидени 920 млн. евро, с които да се разплащат започнати вече проекти на общините – двойно повече от заложените тази година. Тези средства се управляват от МРРБ, оглавявано от кадъра на БСП Иван Иванов. А вчера вицепремиерът и лидер на БСП Атанас Зафиров бе заснет на влизане в най-големия кабинет в сградата на парламента – 222, някога ползван от бившия Първи – Тодор Живков, а днес обитаван от Пеевски. 

Червената линия може да му е начертана там. Председателят на ДПС – Ново начало също гарантира, че всички социални политики ще бъдат запазени.

На този фон дългото затишие откъм ИТН прави впечатление. Поведението им е обяснимо – нямат интерес да бъдат видими в конфликт, който не контролират, и затова просто гласуват заедно с останалите от коалицията. А и министърът на културата от тяхната квота Мариан Бачев бе замесен в гей скандал.

Може ли да падне тази власт?

Разбира се, маньовърът на Борисов може да е най-обикновен трик за сваляне на напрежението и за разреждането му в близките седмици – става студено, идват коледните празници… Ако управляващите се откажат от вдигане на осигуровките или от увеличения данък дивидент, могат да спечелят благоразположението на бизнеса и да си стиснат ръцете. После в парламента ще използват аргумента, че вече са постигнали съгласие, и така ще парират възраженията на опозицията.

Малко вероятно е Министерството на финансите да успее да прекрои бюджета така, че да е реформаторски, с дългосрочни политики и устойчиви публични финанси. Независимо че Борисов допусна влизането в еврозоната да е с със стария бюджет – законът изисква да се харчи 1/12 от него месечно и да се спазва правилото, че разходите са само на база събраните приходи от различни източници. 

По-смелата хипотеза е, ако управляващата коалиция се разцепи заради бюджета и ГЕРБ–СДС реши да се оттегли с цел да предизвика предсрочни парламентарни избори догодина. 

Слабостите на тази власт ясно проличават – липса на стратегическа визия, свръхзависимост от силовото Ново начало в коалицията, а към тях вече се прибавя и страхът от уличното недоволство.

В този смисъл номерът на Борисов може да се окаже не жест на „диалогичност“, а първа стъпка към безопасно отстъпление – да излезе от коалицията като „разумния“, за да отиде на избори в по-добра форма, отколкото ще бъде след няколко месеца. Протестът на 26 ноември недвусмислено му показа, че е излязъл извън границите на политическите кръгове, а той умее да разчита тези знаци. 

Гражданите излязоха не само срещу бюджета за 2026 г., а срещу опитите да бъдат третирани като статисти в собствената си държава – без право на глас, без участие в решенията и без гаранция, че утре правилата няма да се променят пак, пак и пак, стига Пеевски да разпореди. 

Така че въпросът не е дали властта може да падне, а как ще изглежда самото падане. 

България няма да е на прасетата.

Гневни ли сте?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/gnevni-li-ste/

Гневни ли сте?

Какво очаква председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев, призовавайки за окупация на парламента на 25 ноември, когато ще се обсъжда бюджетът за 2026-та? 

Да окупираме парламента идния вторник, когато се приема бюджетът и да не позволим на прасетата да го приемат. Защото после трудно ще е връщането назад.

Окупацията няма да попречи на ГЕРБ–СДС, БСП, „Има такъв народ“ и ДПС – Ново начало да гласуват бюджета. Освен ако в нея не се включат синдикати, бизнес – изобщо всички недоволни от този бюджет, и не щурмуват парламента. Тоест да се повтори 10 януари 1997 г. 

Но това няма да се случи и Асен Василев е наясно. А той готов ли е да поведе щурм? Едно е да поставиш фигура на розово прасе касичка пред Народното събрание, съвсем друго да предвождаш разгневени хора. 

Но подобни призиви не са прецедент и показват, че демократични партии адаптират методи, типични за радикалния популизъм, за да постигнат своите цели. Гневът вече не е монопол на екстремистите или националистите, а се превръща в инструмент за мобилизация и натиск.

10 януари няма да се повтори

В действителност Асен Василев не призовава към 10 януари, просто дава сигнал. Политически жест – комуникационен, не революционен, който вдига адреналина на симпатизанти и избиратели, но без реален риск да запали улицата.

Общественият гняв днес е „разреден“ – хората скандират „Свобода!“ и са недоволни, но не са в онзи стадий на екзистенциален страх и отчаяние от 1996–1997 г., когато икономическата катастрофа засегна почти всички. Да, храните поскъпват, бюджетът е силно популистки, но няма хиперинфлация, празни магазини, фалирали банки и масова безизходица. След 40 дни България ще е в еврозоната. Стандартът на живот все още изостава от средните нива за ЕС, но се е подобрил. 

Тоест няма маса от десетки хиляди хора, готови да протестират с риск от сблъсък с полицията или арест. През зимата на 1997 г. блокади и протести имаше в цяла България и всички, излезли на улицата, искаха едно: правителството на Жан Виденов и БСП да падне от власт.

За третото тримесечие на 2025 г. индексът на обществено напрежение, който измерва Центърът за анализ и кризисни комуникации заедно със Социологическа агенция „Мяра“, е 6,09 по скалата от 0 до 10. Тази стойност се формира от 21 показателя, сред които държавност и среда, където са всички показатели за политическата ситуация и външните катаклизми, благосъстояниe, публичност и др. Според социолозите 6,09 е в зоната „високо напрежение, трудно контролируем риск“ – или една стъпка дели обществото от „почти неуправляема ситуация“. 

При това в края на септември дори не беше внесен спорният бюджет за 2026 г. и все още имаше шанс мярката за неотклонение на кмета на Варна Благомир Коцев да бъде променена в по-лека – от задържане под стража в домашен арест.

Разнопосочни недоволства

Въпреки че данните показват висок индекс на обществено напрежение, липсва колективен фокус. За сериозна окупация са необходими общ враг и общ мотив, а в момента има само разнопосочни недоволства. Едни са гневни заради несправедливото правосъдие и институциите бухалки. Няколко хиляди души в София, Варна и Пловдив се отзоваха на призива на ПП–ДБ за протести в защита на варненския кмет Благомир Коцев, който е 130 дни в ареста. Шествието под наслов „Свобода за политическите затворници“ стигна и до централата на ДПС на ул. „Врабча“. 

Тази седмица делото срещу Коцев взе нов обрат. Върховният касационен съд се произнесе по спора кой съд е компетентен да го гледа – Софийският градски или Окръжният във Варна, и го прати на местния съд.

Петимата обвиняеми са от Варна, както и 25 от 28 свидетели, твърди се, че престъпленията са извършени във Варна – значи процесът трябва да се разглежда там.

Включването на неизвестно лице, за което е налице единствено твърдение, че разполага с имунитет, което твърдение не може да бъде проверено по съответния процесуален ред, не е достатъчно, за да обуслови наличието на специална подсъдност […].

Партиите не искат ескалация, затова и не се чуват отчетливи призиви за оставка. Дори симпатизантите на протестните формации са предпазливи към „революционни“ жестове, които могат да бъдат използвани срещу тях. А без политическа коалиция няма критична маса на улицата – правило, доказано от всички протести в най-новата история. 

Бизнесът е недоволен заради вдигането на осигуровките с 2 процентни пункта, което е над 10%, и заради данък дивидент, но настоява за преговори, не за барикади. Нито една работодателска организация няма да подкрепи окупация, за да си остави врата за преговори – макар че от години не е имало такъв разрив между управляващите и организациите на предприемачите заради разходите на държавата. Асоциацията на индустриалния капитал в България определи бюджета като „безнадеждно неадекватен“, а Българската работодателска асоциация иновативни технологии предупреди за ефект от забавяне на растежа и отлагане на инвестиции.

В БСП зрее недоволство заради „безгръбначното поведение на ръководството пред Борисов и Пеевски“. ИТН са раздразнени от растящото влияние на Пеевски. Синдикатите пък, в началото гневни заради минималната работна заплата, впоследствие се разбраха с управляващите – както винаги впрочем.

Но пък стотици софиянци са ядосани заради обявената от Столичната община „реформа“, която разширява синята и зелената зона и удвоява цените на платеното почасово паркиране. Кметът Васил Терзиев намери няколко аргумента, за да оправдае действията – корекции на цените не са правени повече от 10 години, мерките ще внесат повече ред, а получените приходи ще се реинвестират в районите. Липсват обаче разчети за прогнозните приходи, какви проекти са подготвени срещу тях, а и как ще се договаря с Центъра за градска мобилност каква част да отива за районните кметства, защото средствата постъпват най-напред в него.

Гневът не преминава в действие

За да стане гневът действие, са необходими ясна цел, усещане, че промяна на системата е възможна – значи има алтернатива, лидерство и готовност да се поеме колективен риск. В момента никоя от парламентарно представените партии не се осмелява да се заяви като алтернатива. Рисковете са прекалено големи – несигурността на пазара на горива, предстоящата смяна на валутата, натискът върху публичните разходи. Затова и предпочитат по-скоро да поддържат огъня, отколкото да вадят кестени от него.

А когато гневът не води до решаване на проблема или преодоляване на препятствието, постепенно се трансформира във фрустрация – усещане за безсилие, разочарование, вътрешно напрежение.

Така че буревестници още няма. Политиците се надвикват, но никой не води. 

Истинският въпрос не е „Гневни ли сте?“. Истинският въпрос е кой е способен да превърне гнева в действие, не в динамит.

СПЕЦиалният управител

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/spetsialniyat-upravitel/

СПЕЦиалният управител

С три промени в законодателството санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски овладя контрола върху бъдещето на „Лукойл“ в България, докато лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов усърдно се опитва да запази фасона си на Първия в държавата. Борисов обяснява на журналисти как България ще получи изключение от американските санкции върху най-голямата руска частна компания и че е бил ятак на собственика на КТБ Цветан Василев, за да го пази от Пеевския гняв, а същият Пеевски методично преследва целите си.

Парламентарната група на ГЕРБ–СДС изглежда напълно подчинена на „особения си управител“, както и останалите партньори в коалиционното управление, и само за месец законодателните промени са вече в правния мир. 

Резултатът е, че чрез зависими от него лица олигархът слага ръка върху най-голямата компания в България и решенията кому да принадлежи в бъдеще. Разбира се, тези решения ще минават през някаква степен на съгласуване с американската Служба за управление на задграничните активи (OFAC) и Европейската комисия, но това едва ли ще ограничи амбициите (и илюзиите) му, че заслугите му ще бъдат взети предвид и Вашингтон ще отмени санкциите по „Магнитски“. Борисов и ГЕРБ са легитимен параван на тези щения. Недоволството в парламентарната група, а също и в правителството бива укротено – засега.

Само за месец

Най-напред ДАНС бе „монтирана“ в Закона за насърчаване на инвестициите. Само с нейното положително становище може да се продават четирите дружества на „Лукойл“ в България: рафинерията в Бургас, над 220 бензиностанции и другите две дружества – „Лукойл Ейвиейшън България“ и „Състейнабъл Енерджи Съплай“. ДАНС се оглавява от фаворита на Пеевски Деньо Денев, който беше временно изпълняващ пет месеца, но явно сега предстои да бъде избран от парламента за титуляр.

После президентската институция бе заличена от закона за ДАНС, за да не пречи на това назначение, и така правомощието по назначаване или освобождаване на председателя на Агенцията остана само за парламента. (А Конституционният съд образува дело по тези промени.) 

Наскоро управляващото мнозинство извърши друг набег в законодателството, като разшири правомощията на въведения през 2023 г. „особен управител“ с промени в Закона за контрол по прилагането на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. 

През 2023 г. особеният управител на рафинерията подлежеше на контрол от Комисията по икономическа политика и иновации, както и от Народното събрание в цялост. Той беше задължен по закон да представя подробни шестмесечни планове за действие, неразделна част от договора за управление, които да бъдат приемани от Комисията по икономическа политика и иновации. През ноември 2025 г. особеният управител получи огромни и безпрецедентни правомощия: да извършва разпоредителни сделки с активи на „Лукойл“ без съгласието на собствениците и действията му да не подлежат на никакъв контрол – административен и съдебен. Тази фигура удобно е възседнала върховенството на правото в България, чийто връх бездруго е пречупен. 

Освен опцията за национализация – или по-скоро за експроприация, особеният управител ще трябва да обезпечи доставките на гориво и да гарантира оперативната работа на рафинерията.

Ветото на президента върху тези промени беше преодоляно за по-малко от 24 часа и сега единствената възможност на Радев да се противопостави остана обнародването им – дали ще ги пусне преди, или след 21 ноември, когато санкциите започват да действат.

„Продавачът“ и ΟFAC

Интересът към активите на „Лукойл“ в България и по света не е намалял предвид трудната позиция, в която се намира компанията. В условията на санкции купувачите може да ги получат на цена по-ниска от възможната в нормални пазарни условия. Reuters съобщи, че Shell се интересува от дълбоководните блокове на „Лукойл“ в Гана и Нигерия. Продават се и трите нефтени концесии на руската компания в Египет. Правителството на Молдова е започнало преговори за национализация на инфраструктурата на „Лукойл“ на летището в Кишинев. 

В този ред е споменато и че България се готви да завземе рафинерията на „Лукойл“ в Бургас, за която азербайджанската държавна фирма Socar и турският Cengiz Holding съвместно са подали оферта преди санкциите. Появи се и информация, отново на Reuters, че американската мултинационална компания Carlyle проучва възможността да купи чуждестранните активи на „Лукойл“, но за целта трябва да получи разрешение от американските власти. Един от източниците на агенцията не е изключил възможността фондът да се откаже от сделката.

Каквито и средства обаче да постъпят от продажбите на активи, руската компания няма да може да разполага с тях, тъй като остават замразени до вдигането на санкциите. В България се предвижда при евентуални сделки средствата да постъпят в специална сметка в държавната Българска банка за развитие. Самата „Лукойл“ поиска от Финансовото министерство на Съединените щати да отложи влизането в сила на санкциите, предвидено за 21 ноември. Дотогава България, Молдова и Румъния ще разберат дали може да влязат в управление на активите на „Лукойл“, които се намират на тяхна територия.

Междувременно, Великобритания вдигна санкциите за две от дъщерните компании на „Лукойл“ в България. Това са „Лукойл България“ ЕООД и „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, както и техните дъщерни компании. Бизнесът ще има право да работи с тези компании до 14 февруари. Според източник на Reuters очаква се и САЩ да направят същото скоро.

Особеният управител – какво си мислиха някои, какво стана

Единствените предположения за особен управител, завъртели се преди 14 ноември, бяха на човек, близък до Пеевски, и на друг, свързван с ГЕРБ. До момента никой от двамата не е направил какъвто и да било публичен коментар. Петров, бивш мениджър в ΟΜV и дългогодишен съдружник на Георги Самуилов – собственик на „Инса Ойл“, втората след „Лукойл“ компания на пазара на горива, в момента работи в Италия. Петко Николов управляваше повече от два мандата Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) – от 2003 г. до юни 2016 г. След 13-годишното му управление Борисов го назначи за шеф на Патентното ведомство.

По времето на Николов КЗК направи секторен анализ на пазара на горива по инициатива на тогавашния министър на икономиката Трайчо Трайков от първия кабинет „Борисов“. Въз основа на анализа големите дистрибутори на горива бяха уличени в картел, а „Лукойл“ – в злоупотреба с монополно положение на пазара на горива. КЗК започна разследване срещу тях в началото на 2016 г., което така и не стигна до финал.

„Инса Ойл“ е една от трите фирми, за които шефът на Държавния резерв Асен Асенов посочи по bTV, че не поддържат резерв от горива. Втората значима след „Лукойл“ компания заяви, че този ангажимент струва твърде скъпо на частните фирми. Преди време разследващият сайт BIRD посочи „Инса ойл“ и още няколко фирми като добри печелещи от войната в Украйна, с износа на руски горива за нападнатата от Русия държава.

В крайна сметка името на особения управител стана известно след заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет. Това ще е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (НАП) Румен Спецов, който поема и четирите дружества на „Лукойл“ в България. Бившият шампион по културизъм зае поста си в НАП благодарение на „Продължаваме промяната“ в правителството на Кирил Петков през 2021 г., поканен от тогавашния финансов министър Асен Василев. BIRD разкри, че през април 2016 г. Спецов е продал 50% от своя фирма с натрупани 1,5 милиона задължения на сламен човек.

През юни тази година от „Да, България“ коментираха, че Спецов е станал „рекламен агент на Пеевски“. Причината е, че предложението на олигарха за т.нар. магазини за хората, които държавата одобри и за които бяха заделени 10 млн. лв., беше мотивирано и с оплакването от страна на Спецов от високите цени.

В този първи сезон, в един от ключовите епизоди, Румен Спецов, след като целува пръстена на Пеевски, става негов рекламен агент. И започва да обяснява наляво-надясно как цените рязко са скочили, за да може следващата седмица Пеевски да излезе и да каже: „В моите магазини за хората ще решим проблема с цените.“

Ивайло Мирчев

Цени, банки, пазар на горива

След една седмица ще стане ясно дали пазарът на горива ще се опази от сътресения. Факт е, че цените на бензин и дизел тръгнаха нагоре след новината за американските санкции на „Лукойл“. За около три седмици те са поскъпнали с около 10 стотинки на литър.

Все още не е ясно кои ще останат обслужващите банки на „Лукойл“ в България. Веднага след санкциите „Лукойл България“ уведоми контрагентите си, че от 24 октомври трябва да извършват плащанията си по сметките ѝ в „Интернешънъл Асет Банк“, зад която се смята, че стои бизнесменът Младен Михалев – Маджо. Основните банки за вътрешногрупови разплащания са „УниКредит Булбанк“ и „Банка Машрек“ от ОАЕ, а през 2024 г. са открити сметки в „Интернешънъл Асет Банк“, Българо-американска кредитна банка, в чийто надзорен съвет е Цветелина Бориславова – спътница в живота на Бойко Борисов до 2009 г., и Първа инвестиционна банка, чийто основен акционер е Цеко Минев

Вече стана ясно, че две от банките, с които „Лукойл“ работи в България, са поискали да спрат да обслужват компанията – ЦКБ и „УниКредит“. Борисов помолил финансовата министърка да ги убеди да не спират преди 21 ноември.

Аз мога да гарантирам на българите, че България ще получи дерогация и няма да се създаде такъв проблем. Защото САЩ са наш партньор, ние сме много надежден партньор в НАТО, а OFAC ни приветстваха за това, което сме направили.

Ще получи ли България изключение от санкциите и съответно генерален лиценз да управлява активите на „Лукойл“ и за колко време – шест месеца или повече? Лидерът на ГЕРБ уверява, че още на 14 ноември ще бъде получен такъв лиценз със срок на действие половин година. 

България се оказа на ръба на нова реалност: една частна компания, санкционирана от САЩ и Великобритания, ще е под контрола на олигарх, а институциите, които би трябвало да стоят над него, са параван на решенията му. Докато Борисов и ГЕРБ пазят фасадата на „първия човек в държавата“, обществото става свидетел на бавна, но сигурна трансформация на властта – от публична към лична и неотчетна. И докато парламентът и правителството се укротяват „засега“, въпросът остава: какво ще струва това на обществото?

Какво става в Сърбия? Езикът на протестите – музика и архитектура

Post Syndicated from Джорджа Спадони original https://www.toest.bg/kakvo-stava-v-surbiya-ezikut-na-protestite-muzika-i-arhitektura/

Какво става в Сърбия? Езикът на протестите – музика и архитектура

На около 20 минути от центъра на Белград се намира т.нар. Novo groblje (Новото гробище), което всъщност никак не е ново, а датира от 1886 г. и все още е главното в града по размери и културно значение. Августовският следобед е изключително горещ. С нова група туристи от Италия търсим малко сянка на Бранковия мост, докато чакаме автобус 65, за да стигнем до гробището.

Застанали сме над Сава и гледаме на юг. Вляво се извисяват чудовищните мрачни небостъргачи на спорния проект Belgrade Waterfront (BW), или Beograd na vodi („Белград на водата“), насред реката изплуват самотни бетонни колони, а вдясно се вижда зелена метална арка. Едно момче пита дали това е някакъв мост. Да, отговаряме, и е една от най-старите и важни архитектурни емблеми на столицата – Савския мост. Част е от градския пейзаж от 1942 г. и е символ на съпротивата срещу нацистката окупация на Белград.

– Ремонтират ли го?

– Не, разрушават го след месеци непрекъснат отпор от група активисти, които прекараха цели дни и нощи в палатки на моста. Защото не пасва на Мордор.

Мордор наричаме пред гостите грамадната купчина черни стъкла с лого BW навсякъде – хем за безопасност, хем с презрение. Именно поради съмнителния проект на Beograd na vodi през ноември 2024 г., след години опити, Савският мост е окончателно затворен за движение и се очаква разрушаването му. На негово място властите възнамеряват да бъде построен нов, по-модерен и технологичен мост от китайска компания.

Земя и камък

Докато пътуваме към гробището, автобусът минава покрай някакво училище. От един прозорец виси транспарант, който гласи: Ovo je zemlja za nas? Посочвам надписа на гостите, превеждам и пояснявам, че изречението „Това е страната за нас“ е цитат от Zemlja, известна песен на групата Ekatarina Velika (EKV), която е сред най-влиятелните югославски рок банди. Първият куплет започва точно така, но без въпросителния знак.

Написана е през 1987 г., когато националистическите ветрове отново задухват из късната Югославска федерация. Парчето е един вид подкана към всеки югославски гражданин. Напразно, ако имаме предвид разпадането на държавата. Или може би не съвсем. През последните месеци стихът се появява сред слоганите на сегашните протести, понякога нарочно с въпросителна, понякога нарочно с удивителна като знак за твърдо искане.

Ovo je zemlja za nas
Ovo je zemlja za sve naše ljude
Ovo je kuća za nas
Ovo je kuća za svu našu decu

Това е страната за нас
Това е страната за всички наши хора
Това е домът за нас
Това е домът за всички наши деца

Влизаме в гробището и след като сме отдали почит на личности като Иво Андрич и Зоран Джинджич, се събираме около мраморната възпоменателна плоча на фронтмена на EKV Милан Младенович. Две години след Димитър Воев от „Нова генерация“ внезапно и трагично на 36 години умира и харизматичният лидер на Ekatarina Velika, оставяйки незаличима следа в културната среда на бивша Югославия. И точно както Димитър Воев е силно обичан дори от поколенията, родени след неговата смърт.

До средата на 90-те EKV непрекъснато се противопоставя чрез музиката си на популистките вълни и на това, което политиците все по-шумно обещават за тяхната zemlja. През 1989 г. всичко това се предусеща в албума на бандата Samo par godina za nas, а едноименната песен от него започва с потресаващо прозрение:

Moj prijatelj i ja sedimo na klupi, gledamo zvezde
Slušamo vesti što su upravo stigle
Kažu da imamo još samo par godina za nas

Седим с моя приятел на пейката, гледаме звездите
слушаме новините, които току-що пристигат
казаха, че ще имаме още само няколко години за нас

През 1992 г. Младенович и членове на други известни групи основават Rimtutituki – амбициозен антивоенен проект. Записват сингъла Slušaj ‘vamo („Слушай т’ва“) и рефренът mir, brate, mir! бързо се разнася. След като не получават разрешение от властите да изнесат планирания си концерт в Белград, се качват в ремаркето на един камион, с който обикалят улиците на града, свирят, пеят и раздават листовки, брошки и тениски против войната. Инициативата е финансово подкрепена от бившия президент Иван Стамболич. Следващият им концерт, този път разрешен, събира около 55 000 души в центъра на столицата.

Какво става в Сърбия? Езикът на протестите – музика и архитектура
Изложба, посветена на EKV и Милан Младенович, в Националната библиотека на Сърбия © Джорджа Спадони

Докато разказваме тези истории, по алеята зад надгробната плоча минава господин на около 60 години. Застава и ни гледа учудено – не разбира езика. Обръщаме се на сръбски към него: „Разказваме за EKV и Милан Младенович на тази група италианци, водим ги на туристическа обиколка.“ Очите на мъжа светват с тъга, ръката му посочва гроба: Baš volim njihovu muziku… („Много обичам тяхната музика…“) Аз веднага му отговарям: I mi! („И ние!“)

Отзвуци през годините

Стиховете на EKV не са единствените музикални цитати, които са се появили на протестите през последните месеци. Чуват се и се четат и откъси от песни, изпълвали улиците и площадите и при падането на президента Слободан Милошевич. Един пример е парчето Buka u modi („Шум в модата“) на Disciplina Kičme, записано през 1990 г. и бързо включено във всички манифестации срещу тогавашния режим. Енергичната мелодия добре изразява желанието за свобода и бунт, въпреки че текстът не съдържа такова пряко послание.

Далеч по-категорични са Pada vlada („Пада властта“) на Момчил Баягич – Баяга и Živeti slobodno („Да живееш свободно“) на Джордже Балашевич – и двамата култови сръбски музиканти. Първото парче е от 2003 г. и от сегашна гледна точка може да се тълкува като мантра, понеже иронично се върти почти изцяло около двете думи от заглавието.

Pada pada pada pada
Šta to pada, pada vlada
Već su mnoge pale vlasti
Pa ćeš i ti dragi pasti

Пада, пада, пада, пада
Какво пада, пада властта
Вече много пъти е падала властта 
Така че и ти, скъпи, ще паднеш

Živeti slobodno е записана през 2000 г. и веднага става химн на тогавашните протести. Текстът е на Джордже Балашевич, който е легенда в югославската музика. Песните му често представляват плътни стихотворения, дълбоко потопени в националния контекст и много трудни за превод. Živeti slobodno се появява отново и на сегашните антиправителствени протести.

Какво става в Сърбия? Езикът на протестите – музика и архитектура
„Кой е виновен?“, „Машинни инженери срещу машинациите“, „Ще вземем и този изпит“. Сградата на Техническия факултет в Белград, октомври 2025 г. © Джорджа Спадони

Особено забележителни са два стиха, използвани от студентите от Юридическия факултет: Dokle, bre, da nas voza / zli čarobnjak iz Oza? („Докога ще ни води за нос / Злият магьосник от Оз?“). През 2000 г. въпросният „магьосник“ е Слободан Милошевич, но сравнението, за съжаление, отлично работи и днес при неговия наследник Александър Вучич.

От друга страна, поддръжниците на президента и на неговата Сръбска прогресивна партия (Srpska napredna stranka) – СПП, използват „своя“ музика по време на „контрапротестите“ – предимно турбофолк и народни песни, без точно послание. Поне допреди масовия митинг на 1 ноември, когато граждани от цялата страна се насочиха към Нови Сад, за да отбележат годишнината от трагедията на гарата.

Какво става в Сърбия? Езикът на протестите – музика и архитектура
„СПП убива“ © Джорджа Спадони

В същия ден Дияна Хърка, майка на младия Стефан, убит при срутването на бетонната козирка, обявява гладна стачка, докато правителството не изпълни три искания: истина и справедливост за нейния син и другите жертви; свобода за всички незаконно задържани студенти; предсрочни избори. Сутринта на 2 ноември тя започва акцията си в непосредствена близост до парламента и до вече известния палатков лагер. Към нея за подкрепа се присъединяват стотици граждани.

Междувременно лагерът е охраняван от кордони полиция и започва да се пълни с още симпатизанти на СПП, докарани с автобуси. Късно вечерта там се играе коло и се надуват националистически песни, сред които и Morem plovi jedna mala barka („Малка лодка плува през морето“) на Baja Mali Knindža. В песента се разказва за майка, която търси сина си. И в този момент симпатизантите на СПП се доближават до Хърка и запяват към нея Pošla majka da potraži sina („Тръгнала майка да търси сина си“). Полицията остава между двете фракции, без да реагира.

Какво става в Сърбия? Езикът на протестите – музика и архитектура
Палатковият лагер пред парламента, октомври 2025 г. © Джорджа Спадони

Инфраструктурни заплахи

Ден след посещението ни на Новото гробище пресичаме отново Бранковия мост, но с минибуса ни – този път предстои по-голяма обиколка из страната. Групата веднага разпознава Мордор и този път всички сме еднакво натъжени, щом виждаме изоставената зелена арка на Савския мост. Пускам песента на Здравко Чолич April u Beogradu – няма значение, че е август – и превеждам.

Ispod Savskog mosta
Dok se sumrak sprema
Više mene nema

Под Савския мост
докато бавно се здрачава
мен вече ме няма

Савският мост и козирката в Нови Сад далеч не са единствените инфраструктурни катастрофи в страната. Покрай поръчките, възлагани без конкурс на китайски компании, през миналия юли самият Вучич откри отсечка от магистрала в Югозападна Сърбия, като мина по нея с двуетажен автобус. Отсечката е без разрешение за експлоатация и без доказан технически преглед, като властите си затвориха очите за изискванията за безопасност в тунели, само и само Вучич да бъде сниман по правилния начин. Главният изпълнител на проекта е дружеството China Communications Construction Company, Ltd., което участва и в ремонта на гарата в Нови Сад.

Един месец преди това е представен проект за разширението на Beograd na vodi до другия бряг на Сава въпреки 10 000 протестни писма, получени в рамките на няколко дни след известието. През юли разширяването на Мордор е гласувано. Заради това и заради безконтролните планове, свързани с Експо 2027, под заплаха са също парк „Ушче“ – най-голямата зелена площ на столицата, и комплексът „Белградски панаир“ (Beogradski sajam), който е защитен като паметник на културата.

Друга застрашена сграда е т.нар. Генералщаб. Става въпрос за огромния модернистичен комплекс, където до края на миналия век се помещават Министерството на отбраната и Генералният щаб на Югославската армия. Той е проектиран и построен между 1955 и 1965 г., а по време на бомбардировките на NATO над Белград през 1999 г. е сериозно повреден и веднага се превръща в емблема. Няколко години по-късно е поставен под защита като паметник на културата. 

През март 2024 г. обаче сръбското правителство сключва меморандум, с който комплексът ще бъде отдаден за 99 години на Kushner Realty и Atlantic Incubation Partners Llc. – офшорни компании на Джаред Къшнър, зет на Доналд Тръмп. През януари 2025 г. предприемачът обяви, че целта му е на мястото да се построи луксозен хотел на стойност на 500 млн. долара, който ще носи името „Тръмп Тауър“. Институтът за защита на паметниците на култура на Белград, опозицията, протестиращите студенти и граждани веднага се противопоставиха на плана, докато правителство се опитва да премахне статута на културния обект. От казуса се интересува активно и общоевропейското гражданско движение за опазване на културното и природното наследство на континента Europa Nostra.

По-малко от седмица след масовия митинг в Нови Сад 130 от общо 171 депутати в Народната скупщина на Сърбия приеха lex specialis относно сградата на Генералщаба, с което се разрешава събарянето ѝ. Веднага последваха протести в защита на сградата.

След десет дни пътуване се прибираме в столицата – обиколката свършва. Излизаме от магистралата в Нови Белград и след един завой сред югославския жилищен брутализъм от една огромна кооперация ни дебне друг транспарант, където този път пише на кирилица: Земљя за нас. Без въпросителна, без възклицателна, а с едно голямо червено сърце.

Какво става в Сърбия? Езикът на протестите – музика и архитектура
© Джорджа Спадони

С колегата ми и шофьора чуваме гласовете на двете момичета в групата, които знаят руски – четат надписа високо и го посочват на другите. Малко след това чуваме и гласа на Милан Младенович от тонколоните на микробуса, който повтаря същите думи. И тримата се усмихваме. Няма нужда да обясняваме нищо повече.

In Fight We Trust. Паравоенните организации в САЩ

Post Syndicated from Искрен Иванов original https://www.toest.bg/in-fight-we-trust-paravoennite-organizatsii-v-usa/

In Fight We Trust. Паравоенните организации в САЩ

Темата за паравоенните организации и т.нар. „невидими армии“ набира особена популярност в последните години, когато тези недържавни субекти започнаха да вземат все по-активно участие в политическия живот на развитите демокрации. Да си член на такава организация днес се възприема като възможност да станеш участник в държавен преврат. Законите в различните държави предвиждат строги наказания, обикновено свързани с лишаване от свобода, а в демократична Турция дори е възможно подсъдимите да се сдобият с присъда доживотен затвор. 

В представите на хората, участващи в тези организации, нещата стоят по различен начин. Обикновено за тях това е уникален шанс да бъдат част от нещо голямо, което завинаги ще промени хода на историята – мисъл също толкова опасна, колкото и убеждението на религиозно радикализираните терористи, че са борци за свобода. В някои отношения обаче паравоенните организации са дори по-опасни, отколкото сестринските им организации, проповядващи радикализъм, тъй като последните обикновено се мобилизират извън държавите, докато първите могат да се прегрупират за относително кратко време на територията на страната. 

В САЩ тези мрежи са много добре развити. От тях неведнъж са се формирали мощни лобистки групи, които застават зад някои действия на правителството, например National Rifle Organization, Gun Owners of America, National Association for Gun Rights.

За целите на този текст т.нар. militias, както са познати подобни фракции в САЩ, ще бъдат наричани „паравоенни организации“ и „военни опълчения“.

Какво всъщност са американските militias?

Подобно на повечето фракции в САЩ, военните опълчения са частни организации, които не получават държавно финансиране и се издържат изцяло от собствени приходи и дарения. Но кой би им дарил средства и защо изобщо американското общество би толерирало създаването на неправителствени въоръжени движения? Отговорът е комплексен.

In Fight We Trust. Паравоенните организации в САЩ
Член на The Citizens Militia of Mississippi на учение в собствения си имот. Снимка: Jim Tuttle / News21, CC BY 3.0 US via Wikimedia Commons

Основната причина за съществуването на американските militias е презумпцията, че гражданите могат да се събират мирно, за да отстояват интересите си. Терминът „мирно“ обаче има доста широко тълкуване в американските закони. Правният консенсус, че всяко събрание, което прилага насилие или нарушава закона, е нелегално, се отнася с пълна сила за свободата на сдружаването в САЩ, но тези ограничения не се простират нормативно до ресурсите, с които участниците в едно събрание могат да боравят. Това ни отвежда и до втората причина за възникването на паравоенните организации – Втората поправка в Конституцията на САЩ, която дава възможност на гражданите свободно да притежават оръжие. Казано с други думи, една организация може и да е мирна по своя замисъл, но това не пречи участниците ѝ да купуват и съхраняват оръжие, което в един момент да се използва за насилие. Въпреки тези нормативни противоречия позицията на Върховния съд на САЩ в полза на Втората поправка и до днес остава твърда.

Военните опълчения в САЩ не са ново явление. Тяхното начало се губи в периода, когато новосъздадената държава води войни с Британия, за да защити независимостта си. Тогава политическият консенсус, че гражданите в американските колонии имат право да притежават и ползват лично оръжие, помага на американците да се мобилизират срещу британските войски сравнително бързо. Исторически погледнато, военните опълчения на практика водят първите сражения с британците до момента, когато бащите основатели на САЩ не се консолидират, за да придадат на тази борба по-организиран вид, който в крайна сметка намира окончателното си изражение в Американската революция. 

След приемането на Устава на Конфедерацията – първата американска конституция – опълченията продължават да играят важна роля, тъй като те стоят зад конституционния преход от конфедерация към организирана федеративна държавност. Капитан Даниел Шейс – герой от революцията, е един от първите инициатори на въоръжената съпротива срещу Конфедерацията. Въпреки че много историци днес дебатират доколко ролята на Шейс в тези процеси е положителна, съществува съгласие, че в крайна сметка той е част от механизма, задвижващ разпада на Конфедерацията, която се оказва неспособна да отстоява независимостта на колониите от Британия. Впоследствие това довежда и до приемането на Конституцията на САЩ.

След Гражданската война, отмяната на робството с Тринайсетата поправка и утвърждаването на Вашингтон като велика сила с победата в Испано-американската война опълченията губят силата си, тъй като американските президенти са заети да работят за интересите на страната по време на двете световни войни и нямат време да обръщат внимание на паравоенните мрежи в страната. Изключение правят „Ку-клукс-клан“ и дъщерните ѝ организации, чиито действия се изразяват по-скоро в изолирани актове на насилие, отколкото в организирана съпротива срещу правителството.

Възраждането на опълченията започва през 60-те години на ХХ век, по време на Студената война, когато Америка е залята от студентски бунтове. Този период е изключително удобен за т.нар. militias, тъй като те се стараят да пленят сърцата на американците, които живеят със спомените отпреди Втората световна война и не желаят САЩ да победят в Студената война, понеже виждат в това конспиративен заговор, който ще отприщи Нов световен ред. Преоблечени в дрехите на наследниците на старите борци за свобода срещу Британската империя, новите „революционери“ се обявяват против политиката на правителството, открито призовавайки за промяна на обществения договор. Става въпрос за ултраконсервативните американци, които искат САЩ да поемат към изолационизъм. Те са наследници на антиимпериалистката фракция от Първата световна война, която е против участието на Вашингтон в Голямата война. Или поне се заявяват като такива, но нямат много общо с образованите хора, които тогава са настоявали Америка да не се меси в Европа.

Мотивация, идеология и крайна цел

Разпадането на СССР така и не позволява на САЩ да се фокусират върху вътрешното си единство и това дава възможност на паравоенните организации да извършат третата и най-опасна своя трансформация. Някои от тях започват да се обявяват за „конституционни сили за съпротива“, считайки се за пазители на Конституцията от федералното правителство и действията му. Това ги поставя по естествен начин в графата на крайнодесните сили в Америка, които реагират на бурните обществени промени в обществото и се опитват с помощта на популистка реторика да обсебят политическата социализация на по-младото поколение.

Тази вътрешна идеологическа борба в САЩ е добре дошла за наследника на СССР – Русия, която вижда в кливиджа възможност да се вмъкне незабелязано в дневния ред на американския политически процес. Най-много примери в това отношения могат да бъдат дадени отново с „Ку-клукс-клан“, чиито лидери редовно проповядват думите на Александър Дугин пред своите последователи. Постулатите на паравоенните организации често припознават идеологията на дугинизма, особено в частта ѝ, в която сблъсъкът между логоса и хаоса се възприема като неизбежен. Това реакционно разбиране на Дугин за разликата между добро и зло почива върху схващането, че дори лошият хаос е по-добър от покварения логос. С други думи, идеята отразява руското мистично разбиране, че хаосът е за предпочитане, когато ценностите на едно общество вече са покварени.

In Fight We Trust. Паравоенните организации в САЩ
Билборд на Oath Keepers в Пайн Ривър, Минесота, с правописна грешка в думата triumph, който гласи: „За да триумфира злото, добрите хора не трябва да правят нищо“. Снимка: Myotus / CC0 via Wikimedia Commons

Мотивацията на военните опълчения в САЩ не се различава от тази на терористичните организации – в двата случая се призовава за прилагане на политически мотивирано насилие срещу цивилни. И ако стремежът към насилствена промяна на политическата формула в една държава често завършва с преврат или контрапреврат, то когато военните опълчения излязат по улиците, последиците се понасят не толкова от политиците, колкото от цивилните. 

Тук можем да кажем, че на практика конфронтацията между крайнодесните и крайнолевите движения в САЩ напомня на своеобразна минигражданска война, която продължава да разделя американското общество. Големият проблем с мотивацията на паравоенните организации е, че те няма как да бъдат убедени по мирен път, че не са наследници на бащите основатели или на Даниел Шейс – в крайна сметка американските революционери са се борили за свободата на американците, а не против самите граждани. Нещо повече, предвид свободите, които американското законодателство е връчило в ръцете на гражданите, самата граница между опълчение и организация с мирна цел остава много неясна.

Основен генератор на идеи за тези организации са конспиративните теории, които, за жалост, можем да намерим в социалните мрежи и в много книги, излизащи и на американския пазар – в тях се говори за „еврейския заговор“, „злите елити, контролиращи правителството“, „нисшите и висшите раси“. 

„Опълченец“ ли е Доналд Тръмп?

Доста сериозен въпрос, който тревожи немалка част от американското общество, е връзката на паравоенните организации с политическия елит в САЩ. Идеята, че глобалистите са овладели Америка и искат всячески да наложат на нейното общество ценности, различни от традиционните, е добре известен мотив, който се чува в реториката на много политици и в Европа. Флиртът на политическата класа с военните опълчения обаче може да бъде много опасен, защото рано или късно тези агенти на хаоса ще излязат извън контрола на елитите, които ги подкрепят. Това се случи по време на щурма на Капитолия на 6 януари 2021 г. Малцина предполагаха, че мирно събралите се протестиращи ще нахлуят в сърцето на американската демокрация и ще се опитат да похитят законно избраните от американците политици – независимо дали става въпрос за Нанси Пелоси, или за Майк Пенс. В тези условия си струва да се запитаме част ли е Доналд Тръмп от грандиозния антидемократичен заговор.

Важно е да подчертаем, че щурмът на Капитолия беше безпрецедентно събитие в американската история, чиито измерения надхвърля единствено Гражданската война. Това беше моментът, в който крайнолевите и крайнодесните си стиснаха ръцете пред възможността да подронят американската демокрация. Тази чудовищна сплав от Антифа и Oath Keepers породи вълна от насилие, насочено не само към промяна на политическия дневен ред. Голяма част от хората, които участваха в пуча, едва ли щяха да се спрат само до Капитолия. Някои американски медии прокараха нишки между Антифа, Oath Keepers и Русия, но американското разузнаване така и не представи доказателства в полза или против това твърдение. Ето защо е прагматично да приемем, че тяхната мотивация не се различава от традиционното кредо на антисистемните фракции, които целят мобилизация на радикализирана маса от членове с цел въоръжена борба срещу статуквото. 

Да се счита обаче, че Тръмп е президент, който с помощта на военните опълчения се опитва да установи диктатура в САЩ, е опасно измамно както за американската демокрация, така и за политиката на Вашингтон като цяло. Факт е, че част от паравоенните организации застанаха зад кандидатурата на американския президент открито и взеха участие в щурма на Капитолия – „шоу“, което всички видяхме по медиите. Но дойде момент, когато политиците в Америка започнаха да се плашат от флирта си с крайните фракции, които ги подкрепят. Така например, въпреки че обамистката фракция открито застана зад Black Lives Matter (BLM), по време на президентството на Байдън членовете на BLM на няколко пъти изразиха несъгласие с политиката на президента по отношение на реформата в полицията, което доведе до разрив.

Сходни процеси се наблюдаваха и по време на втората президентска кампания на Тръмп, когато той се дистанцира от хора като Лoра Лумър и последователите ѝ въпреки оказваната му от тях подкрепа. Сякаш американските политици се усетиха, че невидимите им поддръжници започват да стават опасни, а последователите на тези поддръжници постепенно се превръщат в полезни инструменти в ръцете на Русия и Китай.

Важно е да си дадем сметка и за още нещо – американците са свободолюбив народ и колкото и мазохистично да звучи в ушите на един европеец, едва ли ще жертват Втората поправка и законите на страната, за да спрат влиянието на паравоенните организации. Или както гласи едно ценностно мото: „По-добре политически равни, но икономически неравни“. Обикновеният американец може да направи компромис дори с жизнения си стандарт, но не и със свободите си. В тези условия насилието от отделни индивиди или от цели организации в двата края на политическия спектър, на което ставаме свидетели в последните години, е отговорност преди всичко на „групите по интереси“ и на политическия елит от двете партии, който много дълго време флиртуваше с тях.

На фона на обсъжданите процеси полицията в Америка става все по-рестриктивна. В същото време повечето американци смятат, че войниците им вече трябва да бъдат изтеглени от Ирак и Сирия. Това може да доведе до включването в militias на нови прясно снети от служба военни, които продължават да търсят начини да защитават страната си. Въпросът е как ще бъдат използвани. 

Ето защо, ако САЩ имат проблем, той не е в едно или в две лица, а в събирателния образ на политика, който е готов да стане „опълченец“ в името на собствената си власт и амбиции. Това е погубвало императори, крале и диктатори. Дано не стане така и в САЩ.

А ти готов ли си да се биеш за демокрацията?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/a-ti-gotov-li-si-da-se-biesh-za-demokratsiyata/

А ти готов ли си да се биеш за демокрацията?

Демокрацията в България става фронтова линия. Но в държавата живеят 1,5 милиона души, готови да я защитят. Наистина ли има такова ядро на гражданска устойчивост срещу авторитарни тенденции, както установява проучване на Институт „Отворено общество“… 

Защото тази седмица с гласовете на 111 народни представители българският парламент създаде временна комисия за разследване на дейността на филантропа Джордж Сорос и Александър Сорос и на техните фондации на територията на България. Предложи го олигархо-политикът Делян Пеевски, а инициативата подкрепиха неговите депутати от ДПС – Ново начало, „Възраждане“, БСП – Обединена левица, „Има такъв народ“, МЕЧ, „Величие“ и независимите депутати. Липсващите в залата 17 народни представители от ПП–ДБ и ГЕРБ го „позволиха“ (петима от ГЕРБ, девет от „Продължаваме промяната“, трима от „Демократична България“). 

Останалите от ГЕРБ, от ПП–ДБ и от групата на Ахмед Доган, които се възпротивиха на предложението, не успяха да надделеят. Макар да беше известно какво предстои в дневния ред, случайно или не от залата отсъстваха знакови имена, като лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, на ПП – Асен Василев и още петима от Изпълнителната комисия на партията. 

Но във временната комисия ГЕРБ ще подкрепи Сорос. Гарантирано от Борисов, който в зала не се осмели да гласува срещу предложението на Пеевски.

Аз самият се познавам лично със Сорос, срещал съм се с него и ще продължа да го подкрепям, защото много неща в демокрацията, които прави, аз ги одобрявам, харесвам и заедно сме ги правили.

Бойко Борисов не е конкретизирал каква демокрация е строил заедно със Сорос. За няколкото тухли, които е вложил в българската, сигурно му е възложено с инхаус процедура. За Сорос е известно какво е правил – за повече от три десетилетия създадената от него Open Society Foundations е вложила 24,2 млрд. долара в своите програми. 

Временната комисия ще разследва какво е правила организацията в България. Същата тази организация, в чиито управителни съвети са били български интелектуалци като Блага Димитрова, Борис Христов, проф. Богдан Богданов, Йордан Радичков и др. А парадоксалното е, че Пеевски, който ръководи партия с гласоподаватели от етническите малцинства, организира тази кампания.

Парадоксално е, че партията на Делян Пеевски, която е в парламента благодарение в най-голяма степен на гласовете на хора от малцинствата повежда мракобесна кампания на лов за вещици срещу големия филантроп Джордж Сорос и неговите партньори в България. Важни инициативи в подкрепа на културата и образованието на бесарабските българи бяха осъществени със средства на Сорос. По време на голямата икономическа криза в България през първата половина на 1997 г. Сорос отдели 10 млн. долара за благотворителни цели.

Михаил Иванов, съветник по етническите въпроси на президента Желев

Но изглежда, че санкционираният от Вашингтон по Глобалния закон „Магнитски“ Делян Пеевски иска да покаже, че следва презокеанските повели. Американският президент Тръмп заплашва с репресии либерални неправителствени организации и групи, противопоставящи се на неговия дневен ред. За целта администрацията му планира да използва американския апарат за борба с тероризма, включително ФБР, Министерството на вътрешната сигурност и Министерството на правосъдието, както и Службата за вътрешни приходи (IRS) и Министерството на финансите срещу определени леви групи, които обвинява, че финансират и организират политическо насилие.

Агенция „Ройтерс“ разговаря с трима представители на Белия дом, четирима служители от Министерството на вътрешната сигурност и един представител на Министерството на правосъдието, за да изготви първия цялостен отчет за това как се вземат решенията, как се разполагат силите и как се координират операциите в рамките на тази кампания за репресии.

Познато. По подобен начин в България са използвани прокуратурата, службите и Комисията за противодействие на корупцията за смазване на вътрешни опоненти. По същия начин действа в Унгария и близкият до Тръмп Орбан.

Това е само началото

Ами ако предложението не беше за създаване на тази смехотворна комисия, в която има пропаганда, но не и смисъл? Ами ако тази антиевропейска и проруска клика в 51-вия парламент, част от която е в управляващата коалиция, а друга е номинална опозиция, предлагаше всички либерално мислещи хора да бъдат сегрегирани и водени на специален отчет от службите? Абсурд, ще възразят някои, това е манипулативен въпрос. Но Народното събрание прие достатъчно абсурди, като изучаване на религия в светските училища с бонус „добродетели“, също и забрана на онова, което забраняващите определят с пропагандния неологизъм „джендър пропаганда“

Този термин не описва реална социална практика, но пък служи за идеологическа и главно морална мобилизация срещу либерални ценности, граждански права, Запада. В българския контекст беше внедрен след дебатите около Истанбулската конвенция през 2018 г. и се превърна в символен маркер на антиевропейски и антидемократични наративи. Изглежда като лошо преписано копие на закона срещу гей пропагандата в Русия, приет през 2013 г.

Така че онези, които биха защитили демокрацията, със сигурност са европейци по дух, либерали по убеждения и граждани по съвест. 

Когато една власт става все по-авторитарна и мракобесна, тя атакува най-напред гражданските организации, образованието, медиите. После идва редът на всички останали и накрая… помним онези стихове на Мартин Нимьолер:

Когато дойдоха за мен –
вече не бяха останали хора,
които да ме защитят.

„Когато нацистите дойдоха за мен“, превод Борис Борисов и Александър Ножаров

Онези, които протестират

Данните за обществените нагласи към демокрацията в България през 2025 г. дават известен оптимизъм за състоянието на българското общество – всеки трети българин (33%) е готов да рискува личната си сигурност в защита на демокрацията, а всеки пети (20%) би се записал като доброволец при война.

33% от анкетираните заявяват, че биха защитили демокрацията с цената на личната си сигурност, а 28% биха го направили дори ако станат обект на очерняща кампания. 

Тези дялове означават, че приблизително един милион и 500 хиляди български граждани на декларативно ниво са готови да поемат лични рискове, за да защитят демократичния ред в страната.

Доклад „Обществени нагласи към демокрацията в България 2025“ на „Отворено общество“ 

Това са хора, които биха се записали като доброволци, които няма да избягат, ако автократизмът се засили, нито пък ще изберат конформизма и амнезията. 

На фона на политическата фрагментация, разочарованието от институциите и спада в доверието към парламентарната демокрация, тези данни са особено ценни. България има ядро от активни хора, макар и малцинство, с висока степен на гражданска осъзнатост. Тези хора няма да предадат каузите, дори да се разочароват от лидерите си.

Изследването показва, че те са представители на две възрастови групи – по-стари и по-млади. Хората между 45 и 59 години са най-активните защитници на демокрацията – 41% от тях заявяват подобна готовност при 33% средно за страната. Те са основните носители на демократична култура. Тази възрастова група и най-младите, на възраст 18–29 години, по-често от останалите заявяват готовност да станат доброволци в случай на война.

Поколението между 45 и 59 години знае какво е живот без демокрация, има спомени от тоталитарния режим преди 1989 г., преживяло е Прехода и първите покълнали надежди за демокрация и днес усеща реалната заплаха от връщане назад. Точно това поколение знае, че демокрацията не е даденост, а нещо, което се губи постепенно – чрез институционално овладяване, цензура и натиск над гражданското общество. По БНР изпълнителният директор на „Отворено общество“ Георги Стойчев го обяснява така:

Те имат много ярък спомен за това какво е да се живее в недемократично общество, и са прекарали по-голямата част от съзнателния си живот в рамките на една изграждаща се демокрация. Фактът, че те могат да сравнят живота в демокрация и извън демокрация, според мен е едно от логичните обяснения за готовността на това поколение в по-голяма степен да защитава демокрацията.

Младите хора (18–29 г.), израснали в българската почтидемокрация, не са така убедени и няма само една причина за тази неготовност. Те не притежават личен исторически опит, а гражданското образование в училищата е твърде слабо. Развили са цинизъм към политиката и незаинтересованост, присъща на възрастните – „всички са еднакви“, „нищо не зависи от мен“. Освен това техните източници на информация са предимно социалните мрежи, а там властелини са емоционалните и конспиративните наративи.

Разривът между поколенията е видим. По-опасното е, че той е сигнал за рискове пред устойчивостта на демократичната култура в бъдеще.

Мисия „Лондон“

Докато за едни българи демокрацията е лична отговорност, за други е политическа фасада. Не е лесна за поддържане, особено когато всичките ти коалиционни партньори са подкрепили временната комисия срещу Сорос заедно с прононсираните проруски и евроскептични партии.

Борисов има богат строителен опит – не с демокрацията, а с нейното подкопаване.

Тази седмица той призна, или по-скоро информира (като че се разбира от само себе си), че лично е лобирал пред високопоставени представители на Великобритания за отпадане на санкциите срещу Делян Пеевски, наложени му заради значима корупция. Тоест докато едни българи са готови да рискуват личната си сигурност, за да защитят демокрацията, други, които се кълнат в нея, са готови да рискуват репутацията на държавата, за да защитят корупцията. Бойко Борисов не вярва, че Пеевски е продавал паспорти, и още през 2021 г., когато Вашингтон наложи санкциите по „Магнитски“, лидерът на ГЕРБ заяви, че „той е силен, сериозен човек, в живота си е доказал и неслучайно ДПС си го върнаха“.

Всячески искат да сложат Пеевски при мен, а те [ПП–ДБ, б.а.] да се отърсят от това си минало. Не ми пука. Докато има стабилно мнозинство чрез него и в правителството, и в държавата, аз ще го правя.

Бойко Борисов, 6 ноември 2025 г.

По същия начин, по който величае Пеевски, допреди години Борисов ласкаеше Доган. 

2008 г.:
Ахмед Доган е най-великият български политик. 

2011 г.:
Доган е най-сериозният депутат. 

2014 г.:
Г-н Доган е най-високият пост в държавата. Той действително разпределя всичко.[…] Когато за 24 години г-н Доган поне 5 пъти е управлявал държавата, не мога да не му призная резултата. Почетен председател, не подписва нищо, не ходи в парламента.

След 2020 г. лидерът на ГЕРБ вече пое нов курс. 

Преди две години изхвърли Владислав Горанов от ГЕРБ, след като беше санкциониран по „Магнитски“, и дори се разграничи от него. 

По-късно Горанов вече стана „най-добрият ни финансов експерт“, а се разбра и че Борисов активно съдейства той и Пеевски да бъдат освободени от тежестта на санкциите. Не само се оказа, че не е по силите му, но беше наказано и самохвалството му. След като лидерът на ГЕРБ публично заяви, че в лична среща с бившия външен министър Дейвид Камерън е преговарял за сваляне на санкциите, Посолството на Великобритания го „зашлеви“ с позиция:

Всички режими за санкции, въведени от Обединеното кралство, имат конкретни цели, определени в съответното законодателство. Целта на режима за глобални санкции срещу корупцията е да предотвратява и противодейства на сериозни случаи на корупция. Санкциите остават в сила.

Санкционираните по „Магнитски“ публично се опитваха да омаловажат санкциите, обяснявайки как те не действат в Европа и пр. В действителност обаче те са белязани и шампионът по управление Борисов с всеки изминал ден печели не стабилност, а ерозия от подкрепата им. Тези хора знаят как да защитават корупцията, не и демокрацията. Демокрацията стана фронтова линия и има милион и петстотин хиляди защитници. Не стигат.

Тоест разговаряме – епизод 3

Post Syndicated from Владислав Севов original https://www.toest.bg/toest-razgovaryame-epizod-3/

Тоест разговаряме – епизод 3

Между правилата и усета – къде е съвременният български език? В третия епизод на „Тоест разговаряме“ с Павлина Върбанова обсъдихме нуждата от осъвременяване на езика, растящата дистанция между говоримия и книжовния български, „вечните“ въпроси: пълния и краткия член; дублетите; слятото, полуслятото и разделното писане; ползите и ограниченията на изкуствения интелект при редактиране и коригиране.

Правилата в езика са като другите правила в живота, посочи Павлина – спазването им прави общуването по-лесно и подредено. Будителството днес тя приема не като лозунг, а като стремеж към изява на добрия пример и всекидневна грижа за думите и общуването.

Гледайте целия разговор в нашия YouTube канал:

Може да го чуете и като аудиозапис в SoundCloud:



По време на нашия разговор на живо включихме и много въпроси от публиката, но за съжаление, ограниченото време не ни даде възможност да обхванем всички. Затова помолих Павлина да отговори тук на още един въпрос на зрител:

Защо мъчим учениците с толкова подробни правила по български език, които само редакторите трябва да знаят?

Лесният дежурен отговор на този въпрос е „Защото авторите на учебниците са едни лоши хора, които искат само да натъпчат куп излишни знания в главите на учениците“. По-трудният е дълъг, но ето го накратко. Съставянето на учебниците, които фактически определят обема от знания в съответната област, е сложен процес. В основата му стоят учебните програми за всеки клас по всеки учебен предмет, спускани от МОН (на теория има някакво обсъждане с по-широк кръг специалисти, вкл. и с учители, но на практика то е формално).

В програмата по български език за Х клас например е заложено овладяването на правоговорната, правописната, граматичната, пунктуационната и лексикалната норма, без да се уточнява какъв е обемът от правила за всяка от тези норми. Оттук нататък авторите на учебника трябва да преценят какво да включат. При това трябва да имат предвид, че всеки учебник се одобрява по множество критерии от МОН (също и за практическа приложимост от учителите), за да се използва в училище. Ако си спестят част от правилата, учебникът може да не бъде одобрен.

Признавам, че в резултат на това от учениците се изисква да владеят не една и две тънкости в правописа, граматиката и т.н. Получава се така, че стремейки се да научим децата едва ли не на всичко, ги научаваме на малко. А най-голямото ми опасение е, че при сегашното ръководство на МОН не се вижда никаква светлина в тунела. Грешка – в пещерата.

Преди срещата ви помолихме да отговорите на кратката ни анкета. Ето и резултатите от нея:



Павлина Върбанова е доктор по български език. Автор е на учебници и учебни помагала по български език и на образователната платформа „Как се пише?“, извоювала си доверието на много хора. От създаването на „Тоест“ е езикова редакторка и коректорка на медията, а от началото на 2024 г. води рубриката „Порция език“. Следи отблизо процесите в българския език и промените в неговата книжовна форма. Вярва, че правилата са създадени за хората, а не хората – за правилата.

Следващият епизод на „Тоест разговаряме“ ще бъде с Йовко Ламбрев, ИТ експерт, съосновател на „Тоест“ и водещ на рубриката „Аз, киборгът“. Срещата ще се проведе на живо в YouTube Live на 22 ноември 2025 г., събота, от 16:00 ч.

Тоест разговаряме – епизод 3

В „Тоест разговаряме“ всеки месец ви срещаме с автори, които познавате добре от анализите или от рубриките им в „Тоест“, но този път ще ги видите и чуете в по-личен и непосредствен формат. Във видеоразговорите, предавани на живо, активно участие имате и вие, нашата публика – със своите въпроси, коментари и включване в тематичната анкета. Водещ на поредицата е Владислав Севов, дългогодишен телевизионен журналист и съосновател на „Тоест“.

Тоест разговаряме – епизод 3

„Тоест разговаряме“ е поредица, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.

„Лукойл“, ти роден наш

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/lukoyl-ti-roden-nash/

„Лукойл“, ти роден наш

Въздишките на облекчение, които се чуват, идват откъм Министерския съвет. Вече не е необходимо правителството да прави постановки, че има план за действие, за да предотврати дефицит и спекула с горива в България заради санкциите върху „Лукойл“. Те бяха наложени от американската Служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на две от най-големите руски компании – държавната „Роснефт“ и частната „Лукойл“, и влизат в сила на 21 ноември. Причината е, че руските енергийни компании са основен източник за финансиране на войната, която Русия започна в Украйна през 2022 г. и не желае да спре.

В очакване на решението 

Сега на българското и на други европейски правителства, като тези на Нидерландия и Румъния, където „Лукойл“ има собственост, им остава само да чакат дали ΟFAC ще издаде разрешение за сделка, или по-скоро за обвързващото споразумение, между кипърската Gunvor Group Ltd. и дъщерната компания на „Лукойл“ – LUKOIL International GmbH, регистрирана във Виена, която притежава задграничните ѝ активи. Защото кипърското дружество със седалище в Женева подаде оферта да ги купи и руската компания веднага я прие и няма да преговаря с други потенциални кандидати. 

„Лукойл“ най-напред съобщи, че продава задграничните си активи. Три дни по-късно дойде и новината за купувача с изявление от руската компания, че „ключово важните условия на сделката са били предварително договорени от страните“.

Не става ясна цената – прогнозите се движат от над 9 до 12–15 млрд. долара, което надхвърля повече от два пъти собствения капитал на Gunvor. Но колкото и да получи „Лукойл“, те ще останат блокирани в специална ескроу сметка, докато не бъдат вдигнати санкциите. Може да се наложи купувачът и продавачът да поискат от ΟFAC да удължи срока за влизане на санкциите в сила, за да осигурят непрекъсната дейност и банкови услуги по време на процеса по приключване на сделката.

В обхвата на чуждестранните активи на „Лукойл“ попада и рафинерията в България – най-голямата на Балканите, чийто капацитет е за преработка на над 196 000 тона барела на ден, – също и над 220 бензиностанции, складове за горива, тръбопроводи, терминали в София, Варна, Пловдив, Стара Загора, Враца и още логистична инфраструктура. Друго дружество на „Лукойл“ в България отговаря за т.нар. бункеровка – доставки и зареждане на горива за кораби в черноморските пристанища, а още едно – за авиационно гориво, обслужвайки летищата в София, Варна и Бургас. 

„Лукойл“ има господстващо положение на пазара на горива на едро в България и този дял не може да бъде компенсиран с внос, ако рафинерията спре работа. А причината е, че съседни държави също ще се нуждаят от внос на горива, тъй като и румънската рафинерия на „Лукойл“ ще спре. Предприятието в Плоещ (Petrotel Lukoil) e с четирикратно по-малък капацитет от българското.

Надеждите да не бъде разтърсен пазарът на горива, а с това да се повиши инфлацията, са в законовото задължение за 90-дневен запас от горива за всички страни в ЕС. Остава и да са налични. Управляващите през ден уверяват, че горива ще има до Нова година, а и след това. 

Сърбия след 25 ноември?

Но и сръбският президент Александър Вучич преди седмици уверяваше в същото гражданите на Сърбия, обезпокоени заради санкциите, наложени на Naftna Industrija Srbije (NIS), в която мажоритарен акционер е руската „Газпром“ (NIS е и операторът на рафинерията в Панчево):

До Нова година няма да има проблеми с доставките на горива. Имаме достатъчно количества – бензин, дизел, мазут – резервите ни са пълни, няма къде да съхраняваме повече.

Реалността се оказа по-различна. По бензиностанциите от веригата ΝΙS се стигна до хаос заради невъзможността да се плати с карта, а ритмичното снабдяване с горива изглежда застрашено. „Единствената петролна рафинерия в Сърбия ще продължи да работи само до 25 ноември, ако не бъдат осигурени нови доставки на суров петрол, преустановени заради американските санкции“, съобщи агенция „Танюг“, цитирайки енергийната министърка на Сърбия.

Никой обаче не се наема да коментира какво ще се случи, ако дотогава ΟFAC не разреши сделката. Или пък ако не я разреши изобщо заедно с други приложими лицензи и разрешения в съответните юрисдикции.

Министерството на финансите на САЩ вече издаде временен лиценз, който освобождава германския бизнес на „Роснефт“ от санкции до април 2026 г. Берлин разглежда вариантите за изземване на активите на санкционираната компания и продажбата им на чуждестранен инвеститор. „Роснефт“ притежава контролен дял в ключовата рафинерия „Швет“, която осигурява по-голямата част от горивото за Берлин и Източна Германия, включително за летището и химическата индустрия. Компанията е акционер и в рафинериите MiRo и Bayernoil, но не държи контролен пакет, затова те не попадат под санкции.

Как удрят геополитическите бури

Вървят и предположения, че продажбата може да е била договорена на най-високо ниво между президентите на САЩ и Русия. Официално потвърждение за тези хипотези няма. Но това е мащабна сделка, а петролът винаги е бил геополитика. 

Има ли договорка, ще проличи по действията на ΟFAC, която ще трябва да одобри или да отхвърли кандидат-купувача. А макар компанията Gunvor Group Ltd. да е един от най-големите търговци на суров петрол в света и да работи в повече от 100 държави, славата ѝ има дълбоки руски корени.

Gunvor e регистрирана в Кипър през 2000 г., а само няколко месеца по-рано международната одиторска компания Arthur Andersen, наета като консултант от Агенцията за приватизация избира „Лукойл“ за купувач на „Нефтохим – Бургас“. Gunvor е създадена от шведа Торбьорн Торнквист и руснака Генадий Тимченко, който е от приближените на президента Путин. 

Наскоро той купи дела от 50% на британската Shell в находище за петрол в западната част на Сибир. Forbes го определя като шестия най-богат човек в Русия, с нетно богатство от 23,3 млрд. долара. През 2014 г., буквално часове преди да попадне в списъка на санкционирани руснаци заради руската анексия на Крим, Тимченко продава дела си от 43,5% на своя съдружник Торнквист, който уверява, че компанията не работи с руски петрол, а доставя по-голямата част от нефта си от Северна и Южна Америка. 

Според украинското издание Kyiv IndependentGunvor e най-големият търговец на руски петрол преди пълномащабната военна инвазия в Украйна“. В свое изявление компанията осъди войната.

За 2024 г. отчетените от Gunvor приходи са за 136 млрд. долара, нетната печалба – 729 млн. долара от търговия с 232 млн. тона петрол.

Тъмните петна на Gunvor

Онова, което липсва в официалния уебсайт на компанията, са разследванията за сделките ѝ в Африка и Латинска Америка. Gunvor e била обект на серия разследвания за подкупи, пране на пари и липса на адекватни мерки за предотвратяване на корупция в няколко държави (Конго, Кот д’Ивоар, Еквадор и др.). През октомври 2019 г. търговецът на петрол е осъден да плати почти 94 млн. швейцарски франка (94,8 млн. долара) заради корупция в Конго и Кот д’Ивоар. Споразумението включва глоба от 4 млн. швейцарски франка (при максимална 5 млн.), както и брутна печалба плюс лихва, реализирана от петролни сделки в двете западноафрикански страни през 2009–2011 г. за стотици милиони долари. През 2023–2024 г. в Швейцария бе повдигнато обвинение срещу бивш финансов мениджър на Gunvor, отговарял за операциите в Конго.

В Еквадор компанията е обвинена в корупционни схеми, при които е плащано, за да бъдат печелени договори и придобивана вътрешна информация от държавната Petroecuador. Част от разследванията са засегнали и други търговци (Vitol, Glencore и др.), твърди Public Eye.

На 1 март Gunvor беше призната за виновна от съдилища в Швейцария и Съединените щати за подкупване на еквадорски длъжностни лица с цел получаване на барели петрол на цени под пазарните между 2013 и 2020 г. Доколкото ни е известно, никой от висшето ръководство на Gunvor досега не е бил разследван. Непубликуван документ, с който разполага Public Eye, показва, че много високопоставен ръководител е осъществявал контакти с Petroecuador, за да улесни сключването на договори за петрол.

На сайта на американското Министерство на правосъдието може да се прочете, че на 1 март 2024 г. (във втория мандат на президента Джо Байдън – б.а.) Gunvor се признава за виновна пред федералния съд в Бруклин и сключва споразумение да заплати над 661 млн. долара (в това число около 375 млн. долара наказателна глоба и над 287 млн. долара конфискация на „недобросъвестни печалби“). Компанията е поела отговорност за действията на някои от бившите си служители.

Подкупването на чуждестранни длъжностни лица окуражава корумпираните служители и подкопава върховенството на закона. Признанието за вина на Gunvor показва, че Наказателният отдел остава решителен в усилията си да изкорени подкупите и корупцията сред длъжностните лица. В координация с нашите международни партньори ще продължим да държим отговорни както корпорациите, така и лицата, които подкупват чуждестранни длъжностни лица.

Брент Уибъл, Министерство на правосъдието на САЩ

Ето тази компания, която анализаторите продължават да смятат за руски аватар, ще придобие активите на „Лукойл“. А те са значими: дял в едни от най-големите петролни находища в света – иракските „Ериду“ и West Qurna-2, от което се добиват над 480 000 барела на ден; дял в находищата „Шах Дениз“ в Азербайджан (19,99%), в „Карачаганак“ и „Тенгиз“ в Казахстан (13,5% и 5%), в „Кандъм-Каузак-Шади“ и „Гисар“ в Узбекистан. „Лукойл“ притежава 10% от нефтения и газов проект „Гаша“ в Абу Даби, а в Мексико съвместно с италианската Eni и мексиканската PetroBal разработва четири блока. В Африка участва в проекти в Гана (Deepwater Tano/Cape Three Points), Египет (West Esh El-Mallaha – WEEM, Meleiha и продължение на WEEM), Камерун (Etinde), Република Конго (Marine XII) и Нигерия (блок OML-140).

Освен рафинериите в България и Румъния руската компания притежава 45% от рафинерията Zeeland в Нидерландия чрез съвместно дружество с френската Total Energies. Компанията управлява мрежа от над 2456 бензиностанции в чужбина.

Заради санкциите на САЩ и Обединеното кралство обаче чуждестранните партньори на „Лукойл“ в тези проекти ще „преоценят“ своето участие. Ако сделката с Gunvor бъде одобрена, Shell, японската Ιnpex и Total Energies може да продължат бизнеса си.

Оттук нататък 

Държавите, в които „Лукойл“ и „Роснефт“ имат активи, предприемат различни стъпки. Румъния ще анализира обявената потенциална сделка за активите на „Лукойл“ чрез комисията си, отговорна за чуждестранните инвестиции, стана ясно от изявление на румънското Министерство на енергетиката.

Преди да се вземе каквото и да е решение, е необходимо да се анализира позицията, която ще заеме Европейският съюз, като се има предвид, че Румъния вече прилага режима на санкции на ЕС и ще действа стриктно в тази рамка.

Германия върви към национализация на активите на „Роснефт“. Белград се надява крайният срок да се удължи поне до декември, докато Вашингтон очаква „Газпром“ да продаде дела си в NIS. За дерогация за руския петрол ще моли Тръмп и унгарският президент Виктор Орбан на среща на 7 ноември. Орбан изтъква, че без руски доставки „цените ще скочат“ и икономиката ще се срине, а аргументът му е, че Унгария получава главно руски петрол през тръбопровода „Дружба“. Орбан е под натиск заради предстоящите догодина избори, които предварителните сондажи показват, че ще изгуби.

Какво прави България?

На този фон българските власти не смеят да гъкнат. Упоритите слухове, че „Лукойл“ продава активите си в България, вървят от две години и за кандидати бяха спрягани държавни компании от Азербайджан, Киргизстан и Унгария. Наскоро управляващото мнозинство начело с Борисов/Пеевски прокара скандалната поправка ДАНС да одобрява или отхвърля кандидата за бургаската рафинерия – въпреки че има 17-членен Съвет за скрининг на чуждестранните инвестиции, в който са представени и службите. Тази възможност съществува от 2024 г., когато законът влезе в сила, но прилагането на скрининга се отложи до 22 юли 2025 г., след като бяха приети и публикувани правилниците за прилагане и за дейността на Междуведомствения съвет за скрининг. С ДАНС поправката се прокламира, че ако такива разпоредителни сделки бъдат извършени без подобно одобрение, ще се смятат за нищожни.

Новината за Gunvor свари управляващите неподготвени, а вкарването на особен управител в рафинерията – представител на държавата, който да поеме оперативното ръководство, ги плаши. Тази фигура беше уредена законодателно през 2022 г., когато Русия нападна Украйна. Целта е да действа от името на правителството и да защитава националния интерес.

Засега не е ясно дали българското контраразузнаване може да отхвърли Gunvor като купувач на четирите дружества на „Лукойл“ в България. Ако България може да направи това, значи и останалите европейски държави, където руската компания има активи, трябва да се произнесат. В българския закон за скрининг на чуждестранните инвестиции, който действа и в над 20 държави от ЕС, се изисква съгласуване с Европейската комисия при продажба на стратегически активи. Така че най-напред ще се чака произнасяне на OFAC и ЕК.

Този процес ще отнеме време, а правителството „успокоява“, че горива има до Нова година, тоест за два месеца. Междувременно управляващата коалиция поиска парламентът да забрани износа на дизел и на авиационно гориво. 

ГЕРБ предлага да се ограничи износът на дизел и авиационно гориво. Това се прави с цел да се предотврати спекула с цените на горивата и злоупотреба с количествата, които България съхранява.

Делян Добрев

В последната седмица има рязък износ на горива в посока Сърбия, заяви депутатът Ивайло Мирчев (ПП–ДБ), който критикува управляващите, че нямат ясен план и предприемат „пожарни действия“.

Преди близо 10 дни поискахме изслушване в НС на министрите за ситуацията с горивата. Беше ни отказано, а управляващите уверяваха, че всичко е наред и има запаси за 90 дни. Всички знаем, че това са глупости, защото част от търговците на горива не участват в попълването на запаси.

Засега властта е заела любимата поза на българските управници пред (геополитическите) бури – снишаване. Ако обаче не гарантират ритмичния поток на снабдяване с горива, докато чакат решението на Вашингтон, ветровете може и да ги съборят.

А вие ще танцувате ли с президента?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/a-vie-shte-tantsuvate-li-s-prezidenta/

А вие ще танцувате ли с президента?

Решението на президента Румен Радев да пътува с личен автомобил „Шкода Октавия“ звучи като неплатена реклама, макар че някои се умилиха на училищната пиеска. Един от близките на Радев бизнесмени, свързал биографията си с „Мултигруп“ като негов вицепрезидент – Николай Вълканов, можеше да му отстъпи за временно ползване някоя лимузина. Все пак Вълканов беше дарен, макар и някак срамливо, с орден „Стара планина“ от самия Радев и служебното му правителство с премиер Гълъб Донев. 

Лидерът на „Величие“ Ивелин Михайлов получи два автомобила – „Макларън“ и „Ферари“, от един от едрите зърнопроизводители – Светослав Илчовски, за партийна дейност, за да показва „лицето на българската мафия“. Нали за това са спонсорите! През 2021 г. Илчовски беше доведен в парламента от Мая Манолова, по онова време депутатка от „Изправи се! Мутри вън!“ и председателка на временната комисия по ревизия на управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов, за да разкаже как е бил изнудван. 

А междувременно подкастът „Свободен глас“, един от комуникационните канали на „Величие“, изрази подкрепа за държавния глава и излезе с призив:

Да застанем зад президента, който служи на народа, а не на мафията! Отсега нататък той ще се охранява от будните самоинициативни българи, които няма да позволят повече прасетата да се гаврят с държавността!

Комичното в цялата ситуация с колите за президентската институция е, че Националната служба за охрана (НСО) така или иначе ще ескортира Радев – длъжна е да го прави. В действителност с атаката срещу колите на НСО, които сътрудниците на президента ползват, и с отнемането на това им право предводителят на ДПС – Ново начало Делян Пеевски се оказа в доста жалко положение в опита си да унижи Радев. Вместо да го принизи, го качи на бял кон. 

Първо, президентът се солидаризира с екипа си и също отказа да ползва автомобилите на държавните гардове. Точка за него. Второ, самият Радев призова депутатите да слязат от служебните автомобили, а един от съветниците му разкри, че в деня, в който са отнели 7 автомобила на Президентството, парламентът си е купил 70 нови. Още една точка. Трето, ДПС – Ново начало се обърна към министъра на финансите да отпусне средства за служебни коли на президентската институция. Пак точка – и признак за поражение. Четвърто, накрая и Бойко Борисов „разпореди“ всички коли и шофьори, използвани от президента, с постановление да бъдат прехвърлени на Президентството.

Румен Радев се възползва от ситуацията, за да засегне и двамата:

Аз не идвам от улични банди, нито от политическа епруветка. Аз съм се оформил като ценностна система именно сред тези хора – хората със сини пагони, където понятията „дълг“, „отговорност“ и „солидарност“ не са празни понятия.

Човек би помислил, че Борисов и Пеевски работят за имиджа на държавния глава. 

В действителност същественото е невидимо. 

Важният въпрос

Когато на политическата сцена се готви да излезе нов играч, комуто звезди и анализатори предричат успех, въпросът е как ще реагират основните играчи – ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ, ДПС – Ново начало и националистическите формации. Няма да се посместят, за да му направят място.

За проекта, който може да задържи Радев в активната политика, се мисли като за фактор, способен да пренареди баланса на силите – макар електоралният му потенциал засега да остава неясен. Ако се окаже мощен, ще блесне като свръхнова. Ако не прояви такава енергия, ще се нареди на опашката на борците за второ-трето място редом с ПП–ДБ, ДПС – Ново начало и „Възраждане“.

Настоящата политическа констелация се характеризира с изострено съперничество – ГЕРБ се бори да оцелее на върха, докато лидерът ѝ демонстрира как е НАЙ.

ДПС – Ново начало с тарана Делян Пеевски действа брутално и прагматично в преследване на интересите и на враговете си. 

ПП–ДБ се стреми да остане видима, да се представя като алтернатива, търсейки по-убедителна идентичност.

„Възраждане“ се опитва да се маскира като ПП–ДБ, като борец срещу корупцията и като „Има такъв народ“, но изглежда като в костюм за Хелоуин.

ГЕРБ е всеяден

ГЕРБ–СДС вероятно ще възприемат проекта на Радев като пряка заплаха, особено ако президентът се опита да обедини антисистемния вот и разочарованите от статуквото избиратели. За ГЕРБ ще бъде ключово да представят Радев като фактор на нестабилност и популизъм, а в онази реч Борисов дори го определи като „проруска алтернатива“.

Дилема за ПП–ДБ

ПП–ДБ ще бъдат изправени пред дилема – от една страна, влизали са в конфликт с президента по теми като съдебната реформа и позицията към Русия, но от друга, част от техния електорат споделя антисистемните настроения, на които Радев разчита. 

В 51-вия парламент те нямат истински съюзници, освен че им се налага да формират плаващи мнозинства по вотове на недоверие с руските мажоретки националисти. 

В последните месеци Румен Радев обаче се държи като един от тях, изостави реториката за Русия, еврото и Брюксел, охлади антиевропейските нотки и започна да говори на езика на институционалната отговорност и „европейския прагматизъм“. Изглежда, си е избрал политическия център, където стои все по-уверено.

Умерено патриотичен

Националистическите партии може да видят в Радев естествен съюзник по теми като суверенитет, миграция и дистанция от Запада. Ако проектът му заеме умерено патриотична линия, той може да отнеме от техния електорат, но и да създаде основа за бъдещи коалиции, които да обединят патриотични, проевропейски и центристки сили.

Но Румен Радев има и друга политическа биография, включваща онова, за което днес избягва да говори – неподкрепените от него санкции срещу Русия, станали още по-тежки, заиграването му с различни бизнес кръгове, опитите за влияние във външната и вътрешната политика чрез служебните му правителства, които се опитва да омаловажи и представи като спасение на отечеството. Тази част от биографията му напомня, че настоящото му поведение е по-скоро тактически инструмент, а не вътрешно убеждение.

А въпросът кои от партиите ще танцуват в политиката с Румен Радев, си стои.

Конграчулейшънс, Борисов 2.0

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/congratulations-borisov-2-0/

Конграчулейшънс, Борисов 2.0

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е в 42-рата гестационна седмица и скоро ще (се) роди променена власт, която обаче едва ли ще издържи дълго след ремонта. Не и до изборите за президент и вицепрезидент следващата есен. 

Въпреки петъчните изявления, че никой от партията не иска избори, след 42-рата седмица вече е рисково и за „майката“, и за „бебето“ и всеки лекар би посъветвал за секцио по спешност. А Борисов и премиерът Росен Желязков предложиха разговори за укрепване на коалицията, в които освен ГЕРБ–СДС, БСП и „Има такъв народ“ ще включи и ДПС – Ново начало. Там ще се разберат как да узаконят съвместното съжителство с Пеевски.

Резултатите от докладите на областните координатори, кметовете и депутатите показват, че никой не иска да ходи на избори, включително и ГЕРБ.

Тежките отговорности

Егото на Борисов кърви. На партията и на неговия гръб тежат отговорностите на управлението, докато съюзниците във властта берат плодове и правят компоти. Дори сгромолясващата се по нанадолнището БСП получава 493 гласа повече спрямо 2023 г. на извънредните избори за общински съвет в Пазарджик. А ГЕРБ, вместо да получават шестици, са шестаци, защото са на шесто място, и разни хиени ръфат периферията и си проправят път към твърдото партийно ядро. Премиерът Росен Желязков е добре посрещнат на европейски форуми, а в България всички крила на опозицията плюс президента Радев нападат Борисов, че Пеевски му е стъпил на врата, и го ядосват с подигравчийски есемеси. Но в действителност му показват кой глозга ГЕРБ и не се насища.

Олигархът партиен лидер може да е спасение за стабилността, но „ковиден“ за ГЕРБ, тъй като умерените избиратели на партията не приемат този съюз. Не го приемат и някои представители на партийните кръгове. ГЕРБ може да разчита на клиентелисткия си електорат, но заради факта, че властта се споделя с повече политически сили, той също е намалял.

След като всички телевизии ретранслираха гибелния гняв на трикратния премиер и началник на първата политическа сила Бойко Методиев Борисов, държавата спря работа. Министър-председателят отмени заседанията на правителството, парламентът няма кворум и също не работи. Като че ли е обявен национален траур, а не антракт преди второ действие с договаряне и преразпределение на порции в изпълнителната власт. Зад кулисите тръгна „преформатирането“.

В понеделник, все едно че нищо не се е случило, държавата пак ще заработи след дългата пауза, в която нито една министерска или депутатска заплата не е била прекъсната. 

Конкуренцията настъпва

Лидерът на ГЕРБ ще изтръска некои от широкия си гръб, за да гарантира и зрелищата. Засега е изпаднал само директорът на Областната дирекция на МВР в Пазарджик старши комисар Даниел Бараков, иначе трябваше да е министърът на вътрешните работи Даниел Митов, който е и заместник-председател на ГЕРБ.

Каквото и да прави Борисов обаче, нито ще потуши напрежението в управляващата коалиция, нито ще възвърне доминацията му на политическата сцена. А през 2026 г. ще има сериозна конкуренция в лицето на нов партиен лидер – Румен Радев. Защо не и партньор? За разлика от Пеевски, водачът на ГЕРБ не влиза в остра конфронтация с Радев – макар да го нарече „проруска алтернатива“ във вулканичното си слово – и никак не са изключени контакти между двамата далеч от публичността.

Въпреки че всички все още са предпазливи в говоренето за предсрочните избори, никой вече не се съмнява, че настоящият президент има амбиции за изпълнителната власт.

Това означава, че ще напусне „Дондуков“ 2 доста по-рано от януари 2027 г., когато е клетвата на новите президент и вицепрезидент. За да го направи, е необходим взрив на социално напрежение, което да му утъпче пътя на спасител и да го издигне до първите места в социологическите проучвания.

Колко рано? Напролет или наесен? Бързината, с която Борисов поиска да бъде сменена председателката на 51-вото Народно събрание Наталия Киселова (БСП), означава, че може да са по-рано, и за да няма изненади, „домовата книга“ с кандидати за премиери трябва да бъде попълнена с „правилната“ селекция. Председателят на парламента е първият, който ще бъде поканен за служебен премиер при предсрочни избори. А освен че бе нарочена за смяна, Киселова бе и публично опозорена с обидния коментар на Бойко Борисов.

Киселова, където види празник на роза, на ягода, на череша, на слива, на джанка, на маруля – заминава там да се показва. Камо ли ако има мач, ако има нещо волейбол… то е чудо. Деветнайсет депутати или там колко има зад гърба си… Откъде накъде? Трябва да пита, преди да тръгне: имате ли против?

Въпреки това Киселова не може да стигне Бойко-Борисовата Цвета Караянчева, която „дари“ старите килими от парламента на театъра в Кърджали. 

Социалистите дадоха да се разбере, че нямат нищо против да жертват преподавателката по конституционно право. Председателят на БСП Атанас Зафиров, който е и вицепремиер, обяви, че са готови на всякакви разговори, за да запазят правителството. Никой не е и очаквал друго.

Засега не е ясно дали Киселова е „помилвана“ от отстраняване. Все пак беше единствената, чието име беше огласено от Бойко Борисов за незабавна смяна.

А Зафиров даде тон за калесването на ДПС – Ново начало, което за него не било официализирано.

Критика по същество срещу работата на госпожа Киселова аз не съм чул до момента. В същото време, ако се върви към преформатиране на това управление, към ново управленско мнозинство, формално, защото то съществува в момента това мнозинство, но не е официализирано, тогава е съвсем нормално този разговор да започне отначало, включително с позицията председател на НС.

Тоест няма против да се посместят на „Дондуков“ 1, за да пуснат в Министерския съвет и новите депесари.

Санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания даже чака пред вратата. „Ако има нужда да споделим отговорността и на ГЕРБ им тежи това нещо, ние сме готови“, каза Пеевски на въпрос ще дадат ли министри. 

Щели да имат решение до понеделник, предполагам, че той изчаква Борисов, всичко е в ръцете на Борисов – дали ще хвърли държавата в бездната… Видяхте колко време подкрепяме този кабинет без нищо, само заради хората. Готови сме и така да продължим да го подкрепяме, готови сме и да споделим отговорността.

Но Европейската народна партия едва ли ще е съгласна с точно това споделяне на отговорности.

Тихо, тихо! Пре-фор-ма-ти-ра-не

„Преформатиране на управлението“ означава пренареждане на участниците и ролите във властта, без формално да се стига до оставка и нови избори. Иначе е известно като „ремонт на кабинета“, но „преформатиране“ звучи някак технократско, по-авторитетно и… трудоемко. Борисов и Пеевски с чукове в ръка скулптират масивния ръбест коалиционен блок, изчуквайки оттук-оттам някое бесепе или итънъ. За да бъде разбран от широката публика, лидерът на ГЕРБ нарича този процес „разсънването на будалата“. 

Борисов не чупи коалицията: „Няма да чупим коалицията, но и няма да стоим тук по този начин.“ Само пречупва партньорите, за да приемат решенията му.

Ако пусне Пеевски през парадния вход на властта, Борисов ще завърши легитимирането му, макар и да не успя да го избели чрез сваляне на санкциите по „Магнитски“. Е, поне опита. БСП са съгласни съжителството с Пеевски да се узакони, остава и ИТН да се произнесат. Засега мълчат. Лидерът Слави Трифонов има опит в развалянето на правителства. Ако реши, че участието в настоящия кабинет е лебедовата им песен във властта, може и да склони. Но може и да се престорят на бегачи на дълги разстояния и да откажат.

С „официален“ Пеевски обаче Борисов би подписал предсмъртното си писмо, а и самият Пеевски няма полза да убие своя гостоприемник. Без партия, на чийто гръб да тежи, той е никой въпреки маниакалното възвеличаване и контрола над съдебната власт. 

А за президента Румен Радев се откриват най-добрите мишени.

Ставаме свидетели как Борисов капитулира пред Пеевски и му предава властта. 

Преддверие на криза

Преформатирането обаче е преддверие на криза и предсрочни избори. От ПП–ДБ виждат две решения: или правителството на Желязков да поиска вот на доверие, или да преформатират правителството с нови лица. „Страната има нелегитимен център на власт – институциите, службите и съдебната система са пленени“, заяви съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев и отбеляза, че това прави невъзможно провеждането на нормални, честни избори. По повод подкрепата, която Борисов поиска от ПП–ДБ, другият съпредседател – Божидар Божанов, коментира, че завладяната държава и ролята на Пеевски в нея са фундаменталните проблеми на политическата система в България:

Ако Борисов не беше тотално приклещен от Пеевски, вече щеше да е представил план за пълното му изолиране от властта.

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов смята, че Борисов е уплашен, и определя речта му като „зов за помощ“. 

Ако беше разгневен, във вторник щеше да е напуснал правителството. Примирено е избрал ролята на Ахмед Доган… Ако намери достатъчно смелост в себе си, ще отиде на избори. Собствената му партия иска избори.

Според Костадинов Борисов и Пеевски са в „смъртоносна схватка за надмощие и оцеляване“, но това няма да продължава вечно, защото ГЕРБ няма как да се примири с ролята си на втора цигулка.

Предвид двете особено трудни задачи пред управляващите – бюджет 2026 и подготовката за еврозоната от 1 януари, кандидатите за властта са се поснишили. Така де, като ГЕРБ са поели отговорността, да си я носят заедно с оглозганите кокали!

Да се остави процесът по въвеждане на еврото в ръцете на служебно правителство е безразсъдно и безотговорно. Смените на няколко министри сега биха разредили напрежението, но няма да се решат структурните слабости на бюджета за догодина, за които предупреждават бизнес и анализатори.

Без структурни мерки ще има дефицити и бюджетът ще катастрофира. Трябва да имаме дефицит, не по-голям от 2% от БВП… България може да стане първата държава в еврозоната, която в първата си година няма да има растеж.

Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите

До края на годината бюджетът за 2026-та ще изглежда нарисуван много добре. Това не означава, че ще бъде полезен. Знаем кой със сигурност ще спечели – хората на висша държавна длъжност, особено т.нар. органи за сигурност. Ако вземете бюджета на съдебната система, особено прокуратурата, той е увеличен два пъти за три години.

Красен Станчев, Институт за пазарна икономика

Дори гуверньорът на БНБ Димитър Радев наруши традиционното за централен банкер мълчание, за да предупреди, че ако бюджет 2026 прилича на тазгодишния, идва криза, а България се отдалечава от модела на пазарна икономика, защото растежът идва от държавните заплати, а не от частния сектор.

„Преформатирането“ няма да реши нито един от тези значими проблеми. Гражданите нямат нужда от моноспектаклите на Борисов (който сигурно е проумял, че повече никога няма да бъде премиер), а от големия разговор за модернизацията на държавата и от законност и справедливост. Този език Борисов не го говори, Пеевски още по-малко.

Тоест разговаряме – епизод 2

Post Syndicated from Владислав Севов original https://www.toest.bg/toest-razgovaryame-epizod-2/

Тоест разговаряме – епизод 2

В разговора с Емилия Милчева стъпихме на нейното кредо за бавна журналистика и основната роля на въпроса „Защо?“. Говорихме за банализираната корупция и културата „имам човек“… Важна тема бяха и протестите – лекуват ли системата и има ли опасност да са в помощ на „други играчи“. Гражданските сдружения и участието им в политиката, нуждата политиците да търсят жива връзка с избирателите, регулаторните комисии и възможните подходи към работата им по същество, а не като „бухалки“ – на такива теми посветихме частта със зрителски въпроси. Завършихме с личното „защо“ на Емилия Милчева към професията и предстоящите ѝ планове – книгата с работно заглавие „Колелото на късмета“ и документалния подкаст за т.нар. Възродителния процес.

Гледайте целия разговор в нашия YouTube канал:

Може да го чуете и като аудиозапис в SoundCloud:



Злодей ли е Пеевски?

Лесно е да се мисли в категориите „черно и бяло“, „добър и лош“ – удобно е предимно от пропагандна гледна точка. Да, той е злодей, защото носи отговорност за една порочна система. Но не цялата отговорност. Част от нея носим и всички ние, които с бездействие или с това, че очакваме и искаме да бъдем корумпирани, съдействаме за нея.

Той е злодей, защото е символ на определен модел на власт – чрез страх и мрежи от интереси. Но той не е аномалия, а резултат от начина, по който българската политическа и икономическа среда „възнаграждава“ бруталните играчи, а съдебната система се страхува да им търси отговорност. Зад гърба на Пеевски се крият много „пеевчета“ – и което е още по-страшно, ние не познаваме техните лица. Те може да са възпитани, мили, красиви, но в същността си да са Пеевски.

Злодеи в демокрацията няма – има неработещи институции, които позволяват на един човек да концентрира власт, без да носи отговорност, и да злоупотребява с нея, както намери за добре.

Преди срещата ви помолихме да отговорите на кратката ни анкета. Ето и резултатите от нея:

Тоест разговаряме – епизод 2

Емилия Милчева е редовна коментаторка на политическите процеси в България, от 2018 г. е авторка на анализи в „Тоест“ и на репортажи за българската редакция на „Дойче Веле“. Журналистка, която не се задоволява с „какво“ – винаги търси „защо“. В текстовете ѝ няма ефектни фрази, а точен поглед върху онова, което често остава под повърхността. Вярва в критичния ум, любопитството и щипката лудост.

Следващата среща на „Тоест разговаряме“ ще бъде с Павлина Върбанова, водещата на рубриката „Порция език“, и ще се проведе на 1 ноември 2025 г., събота, от 16:00 ч. на живо в YouTube Live.


В „Тоест разговаряме“ всеки месец ви срещаме с автори, които познавате добре от анализите или от рубриките им в „Тоест“, но този път ще ги видите и чуете в по-личен и непосредствен формат. Във видеоразговорите, предавани на живо, активно участие имате и вие, нашата публика – със своите въпроси, коментари и включване в тематичната анкета. Водещ на поредицата е Владислав Севов, дългогодишен телевизионен журналист и съосновател на „Тоест“.

Тоест разговаряме – епизод 2

„Тоест разговаряме“ е поредица, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.

Една година след трагедията в Нови Сад. Какво става в Сърбия?

Post Syndicated from Джорджа Спадони original https://www.toest.bg/edna-godina-sled-tragediyata-v-novi-sad-kakvo-stava-v-surbiya/

Една година след трагедията в Нови Сад. Какво става в Сърбия?

В един априлски следобед с петнайсетина италианци вървим между огромните блокове и по широките булеварди на Нови Белград. Водим обиколка из сръбската столица не само по класическите забележителности на града, но и по малко по-особени места – гробища, жилищни квартали и разбира се, из най-ярките примери за югославски архитектурен брутализъм, с които е осеян Белград.

Току-що сме се възхитили на кулата „Генекс“ и чакаме на светофара, за да пресечем улицата и да се насладим на още jugobeton. Преди да стъпим на пешеходната пътека, покрай нас профучава кола, откъдето се чуват несъмнено сръбски псувни. Jebite se, blokaderi! Към нас ли беше това? 

След десетина минути стигаме до друга емблематична сграда – блок 28. От детската градина наблизо излизат две жени с количка. Наблюдават ни внимателно, загрижено. Питат ни уплашено и любезно дали възнамеряваме да блокираме нещо в района, дали ще се състои някаква blokada.

По това време вече от почти седем месеца през Сърбия преминава непрекъсната вълна от антиправителствени протести, по-мащабни и от тези, принудили преди 25 години президентa Слободан Милошевич да подаде оставка.

Всичко започва на 1 ноември 2024 г., петък 

В сградата на железопътната гара в Нови Сад влизат и излизат хора. Редовна натоварена сутрин във втория по големина и значение град в страната. Студенти се прибират от университета за уикенда, роднини се срещат и сбогуват, приятели се чакат. В началото на юли същата година сградата е официално открита след тригодишен ремонт, направен според компетентните органи „в съответствие с европейските стандарти“.

В 11:52 ч. бетонната козирка над входа с дължина 48 метра изведнъж рухва. Загиват общо 14 души, сред тях и две деца. Ранени са около 30 души, двама от които по-късно умират. 

Реакцията е незабавна, цялата държава е разтърсена. Пред гарата се събират хора, за да оставят цветя, да запалят свещи и да почетат с минута мълчание всяка жертва. Веднага се появяват и първите лозунги – Ruke su vam krvave, Korupcija ubija, Ostavke („Ръцете ви са окървавени“, „Корупцията убива“, „Оставки“). Главната причина за станалото според гражданите, излезли на улицата, е некачественото изпълнение на непрозрачно спечелените инфраструктурни проекти, което се дължи на тежката корупция в страната, ширеща се под погледа на президента Александър Вучич (бивш министър на информацията по времето на президента Милошевич, а по-късно и министър на отбраната, както и вицепремиер и премиер) и на неговата Сръбска прогресивна партия (Srpska napredna stranka, СПП), която управлява без прекъсване вече 13 години.

На 22 ноември студентите от Факултета по драматични изкуства спират движението в центъра на Белград за 15-минутно мълчание и са нападнати от симпатизанти на СПП, както показват по-късно видеозаписите. Тогава младите хора решават да окупират университетите, като в това начинание ги подкрепят и много от преподавателите им. Продължават да протестират всеки петък в 11:52, след което започват да организират събирания и акции пред различни институции и в други градове.

Забележително е решението да прекосят държавата пеша, за да говорят директно с хората, които живеят в провинцията, и да им разкажат за случващото се. През април една група стига с велосипеди до Страсбург, а през май друга бяга близо 2000 км до Брюксел.

Към студентите бързо се присъединяват учители, фермери, предприемачи, ветерани, адвокати, пенсионери – всички граждани, които искат да живеят в „работеща държава“. Протестите бързо стават масови с пикове от над 100 000 души на 22 декември, почти един милион на площад „Славия“ на 15 март 2025 г. (когато се твърди, че властите са използвали звуково оръдие за разпръскване на множеството) и около 140 000 на 28 юни 2025 г., и то само в Белград. Нови Сад, Ниш, Крагуевац, Ужице, Нови Пазар и други градове в страната се включват едновременно в протестите.

Исканията са за публикуване на пълната документация за ремонта на железопътната гара в Нови Сад и наказания за виновните за инцидента, довел до смъртта на толкова хора; установяване и наказване на нападателите на демонстрантите; отпадане на обвиненията срещу хората, арестувани по време на протестите, увеличаване на бюджета на университетите с 20% (което беше прието на 12 декември 2024 г.). През юни към тях се добави и искането за предсрочни избори с краен срок 28 юни.

Една година след трагедията в Нови Сад. Какво става в Сърбия?
Исканията на студентите. Снимка © Джорджа Спадони

Но нападенията над протестиращи не спират, демонстранти са задържани и заплашвани. След изтичането на ултиматума на студентите те подтикват протестиращите към гражданско неподчинение. Тогава ответната реакцията на режима на Вучич, идваща от полицията и от групировки, близки до властта, става все по-брутална. Но протестите продължават.

След почти една година от трагедията документацията относно ремонтите все още не е изцяло достъпна. Договорите не са публични. И няма виновни. Ясно е обаче, че проектът е изпълнен от водещия инвеститор в Сърбия през последните години – Китай.

От 2013 г. китайското правителство прилага глобална стратегия за сътрудничество, известна като „Един пояс – един път“, която включва инвестиции в около 70 страни и международни организации за развиването на сухопътни и морски инфраструктурни проекти. Сърбия е сред държавите с най-много привлечени проекти в Европа, като от години Китай прави сериозни инвестиции в строежа на пътища, в железниците, в енергетиката на страната.

Ремонтът на гарата в Нови Сад е изпълнен от държавния консорциум CRIC&CCCC, който се състои от дружествата China Railway International Group Co., Ltd и China Communications Construction Company, Ltd. Втората фирма е сред най-големите инженерни и строителни компании в света, оперира в повече от 150 страни и е била поставена под забрана от Световната банка. Сръбските власти твърдят, че обновлението на козирката не е било част от проекта за жп гарата. Не са посочени обаче други отговорни лица.

Реакциите на властта

В опит да се успокоят протестиращите още в първия месец след трагедията оставки подават министърът на строителството, транспорта и инфраструктурата Горан Весич и министърът на търговията Томислав Момирович. Месеци след това двамата са задържани по обвинения в корупция. През януари от постовете си се отказват също премиерът Милош Вучевич и кметът на Нови Сад Милан Джурич след брутално нападение над протестиращите в града от група членове на СПП.

До 15 март – деня, в който са предвидени големи протести „против корупцията, която убива“, контрамерките на Вучич се състоят основно в грубо омаловажаване на мащаба на демонстрациите и на намеренията на участниците в тях; в намеци за „цветна революция“; и разбира се, в масивна и безскрупулна кампания за оклеветяване на протестиращите в държавните медии, които управляващите контролират.

Няколко дни преди най-големия протест в Пионерския парк пред президентството и в непосредствена близост до парламента се появява палатков лагер, обитаван от „студенти, които искат да посещават лекции“, официално посрещани от самия Вучич. Ден след ден паркът става все по-претъпкан, а средната възраст на присъстващите и изключително примитивният начин, по който се изразяват, поставят под въпрос тяхната роля на „студенти“.

Когато журналист от независимата медия N1 успява да влезе под прикритие в лагера, установява, че всъщност това са хора, нарочно докарани от провинцията и от Република Сръбска, на които се плащат от 50 до 80 евро на ръка всеки ден, за да лагеруват. В този палатков лагер са забелязани и ветерани на „Червените барети“, водещи началото си от Сръбската доброволческа гвардия на Аркан, а по-късно влели се в специалните сили на Службата за държавна сигурност на Сърбия.

Медиите

Същевременно държавните медии, включително и Радио-телевизия на Сърбия (РТС), са обвинявани от протестиращите, че заемат позицията на правителството, докато журналистите от независимите медии са редовно заплашвани и нападани. През януари 2025 г. десетки хиляди студенти и граждани се събират пред сградата на РТС с искания за обективно отразяване на събитията. Тогава част от служителите на РТС излизат на балкона на сградата с плакати в подкрепа на студентите. На 1 март новините на РТС излъчват на живо протестите в Ниш преди речта на Вучич, който на следващия ден публично нарича кореспондентката на телевизията „идиотка“. Проправителствените таблоиди веднага започват да говорят за „държавен преврат“.

Една година след трагедията в Нови Сад. Какво става в Сърбия?
Протестите на студентите пред РТС през април. Снимка © Джорджа Спадони

В средата на април тази година студентите блокираха двете студиа на РТС в Белград в знак на протест срещу това, че от ноември 2024 г. регулаторният орган на сръбските електронни медиите е без ръководство, както и че няма отразяване на групата студенти, отправили се на протестно шествие с велосипеди до Европейския парламент в Страсбург. Тогава служителите на РТС публично изискват промяна в редакционната политика. След обявяването на нов конкурс за медийния регулатор 14-дневната блокада приключва.

Почти една година след трагедията в Нови Сад 

сръбските студенти продължават да действат по изключително смел и организиран начин. От една страна, вземат всяко решение по най-демократичния начин, като се събират в пленум, а от друга, нарочно нямат водеща публична фигура. Цялата комуникация минава през техните канали в социалните мрежи. За разлика от родителите си, те нямат личен опит от 90-те и не са изпитали горчивото разочарование, което ги последва.

През ноември 1996 г. улиците на Белград и на други градове се изпълват с хиляди студенти, след като Милошевич отказва да признае резултата на местните избори. В столицата на първия ред на шествието се вижда транспарант с надпис Beograd je svet („Белград е светът“) – въпреки репресивния и авторитарен режим градът не се предава на национализма и няма никакво намерение да изгуби космополитния дух, който винаги е бил характерен за него. Студентите протестират заедно с гражданите и опозиционната коалиция Zajedno, която включва и Демократическата партия (Demokratska stranka) на Зоран Джинджич. Репресиите на полицията са жестоки.

На 24 септември 2000 г., след няколко изменения в законодателството, се провеждат предсрочни президентски избори . Победата на кандидата на демократичната опозиционна коалиция DOS (Demokratska Opozicija Srbije) Воислав Кощуница, основен съперник на Милошевич, не е призната. Откриват се и нередности в избирателния процес. Това предизвиква обществено възмущение в цялата страна и хиляди граждани се събират в Белград. Милошевич заявява, че ще подаде оставка в края на мандата си – през юни 2001 г.

В рамките на няколко дни обаче положението в сръбската столица ескалира. На 5 октомври демонстрантите превземат сградата на РТС и подпалват парламента. Същия ден Милошевич подава оставка. Междувременно срещу него е повдигнато обвинение в Хага за престъпления срещу човечеството. През април 2001 г. е арестуван, а в края на юни е предаден на трибунала. Няколко месеца преди това Демократическата партия печели изборите и Джинджич става новият премиер. Избуява надеждата за демократично бъдеще за Сърбия, но и неприязънта сред националистите заради екстрадицията на бившия президент. 

Една година след трагедията в Нови Сад. Какво става в Сърбия?
Графит със Зоран Джинджич в близост до Философския факултет на Белградския университет. Снимка © Джорджа Спадони

На 12 март 2003 г. Зоран Джинджич е убит от снайперист, докато влиза в правителствената сграда през служебния вход. Споменът за този момент е запечатан в паметта на много сърби, но не и на настоящите студенти. Вероятно на това се дължи и тяхната устойчивост, която продължава да вдъхновява страната.

Пред блок 28 в Нови Белград двете жени ни гледат и очакват отговор на въпроса дали ще има блокада. С колегата ми обясняваме, че тези хора са група туристи от Италия, които развеждаме из града. Тогава жените се усмихват широко. O, iz Italije! Kako divno, dobro nam došli! („О, от Италия! Колко хубаво, добре сте ни дошли!“) Групата пита за какво сме говорили, и ние се възползваме от случая, за да продължим да обсъждаме положението в страната. И италианските, както и много други чуждестранни медии почти не отразяват събитията в Сърбия. 

В последния ден на обиколката, както обикновено, поискахме обратна връзка от гостите. Една двойка каза:

Признаваме, че дойдохме с много предразсъдъци за сърбите, защото последния път, когато при нас се е говорило за тях, беше във връзка с военни престъпления и други мрачни моменти, свързани с 90-те. И после пълна тишина. Сега осъзнаваме, че въпреки тишината тук няма единствено военнопрестъпници и пропаганда. Има и общество с будно гражданско съзнание, което се бори за демокрация. За това трябва да се знае въпреки тишината. Трябва да се знае, че Beograd je отново svet.

Питчингът на Бойко Борисов

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/pitchingut-na-boyko-borisov/

Питчингът на Бойко Борисов

На обяда през април с Доналд Тръмп-младши Бойко Борисов не хапнал и залък, дори салата – не от страх, че руколата може да е отровна като при оръжейния търговец Емилиян Гебрев, а защото е питчвал. Да презентираш идея, докато „журито“ обядва и преводачът се бори със словореда, е трудна задача. Но Борисов, както знаем, не се плаши от сцена – липсата на маниери при него често минава за балкански чар.

За този „питчинг“ на стратегически енергийни активи, част от националната сигурност, се разбра едва шест месеца по-късно благодарение на Wall Street Journal. През това време лидерът на ГЕРБ мълчеше. Ако не бяха източниците на изданието, които описват как приятел от колежа на Тръмп-младши капитализира връзките си, никой нямаше да узнае какви ги е вършил Борисов. А той всъщност е предлагал на Тръмп-баща чрез Тръмп-син продължението на „Турски поток“ през България, построено като „разширение на газопреносната мрежа“, и хъб „Балкан“, а към даровете за „владетеля“ васално е добавил и рафинерията на „Лукойл“ в Бургас. 

Потокът приключва

След обяда с Тръмп-младши през април Борисов обясни, че нямало как да каже подробности без съгласието на другата страна, а един от депутатите на ГЕРБ – Любен Дилов-син, неумело се опита да замаже, че няма информация (можело да са си говорили за футбол). Днес от ГЕРБ бранят водача с „търсил е инвеститори“. 

„Какво национално предателство е да търсиш инвеститори в българската газопреносна мрежа?“, запита реторично народният представител от ГЕРБ Христо Гаджев, без да засяга темата за санкциите по „Магнитски“.

На пръв поглед всичко е точно. Бойко Борисов е загрижен стопанин за създадените национални блага. В неговия трети (последен) мандат в угода на Русия беше построен „Турски поток“ през България, беше създаден хъб „Балкан“ и „Лукойл“ утвърди господстващото си положение на пазара на горива на едро, като продължи да не плаща корпоративни данъци. Тръбата – единствената, която в момента пренася руски газ за Централна Европа, неслучайно беше представена като разширение на газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“. Целта беше да се избегнат европейски санкции и проверки за държавна помощ.

В „Турски поток“, който Борисов и сие упорито наричат „Балкански“, бяха вложени близо 3 млрд. лв. (за строителство, отчуждаване на имоти и др.) срещу изплащане от транзитни такси за резервиран капацитет за пренос на газ. Таксите обаче са договорени при ниска норма на печалба, така че „Булгартрансгаз“ ще може да изплати инвестицията след поне 15–17 години, и то при пълен капацитет.

В отговор на въпрос от депутата в 46-тото Народно събрание Мартин Димитров служебният министър на енергетиката към юли 2021 г. Андрей Живков казва, че България е вложила в изграждането на „Балкански поток“ 2 540 661 575,67 лв. без ДДС. Изтеглен е заем на обща стойност 535 500 000 евро от общо 10 банки. Очакваните приходи за 2021 г. са в размер на 215 085 лв., а за 2022 г. – 382 282 лв. Най-оптимистичният сценарий за възвращаемост на инвестицията е над 15 години.

Българските данъкоплатци поеха рисковете, а основният ползвател на тръбата – „Газпром“, се възползва от нея, без да инвестира пряко и без да носи финансова отговорност. А капацитетът, резервиран почти стопроцентово от „Газпром“ на вход – изход, при това дългосрочно, няма да бъде запълнен. След войната в Украйна и санкциите срещу Русия потокът от газ намаля, а вече е ясно, че до две години Европа ще приключи с руския газ. 

Освен ЕС, и Съединените щати наложиха санкции срещу финансирането на войната в Украйна с пари от руски енергийни компании и поради тази причина петролната компания на Сърбия НИС (NIS – Naftna industrija Srbije), чийто най-голям акционер е руската „Газпром нефт“, попадна в списъка на американските санкции. А бензиностанциите на „Газпром“ в България купи бившият депутат от ГЕРБ и бивш собственик на „Юнион Ивкони“ Ивайло Константинов.

Премиерът Росен Желязков обяви българската позиция, че до 2026 г. България ще прекрати договорите за ползване или транзит на руски природен газ, а до 2028 г. руският газ ще бъде окончателно изключен от българския енергиен пазар.

Дори и последният останал голям клиент на „Газпром“ в Европа – Унгария, също ще замести руския газ.

Това ще бъде най-дългосрочният ни договор за закупуване на газ от Запада. Унгария винаги е полагала сериозни усилия за диверсификация и колкото повече газ купуваме от повече маршрути, толкова по-добре.
Петер Сиярто, министър на външните работи на Унгария

Борисов е наясно. 

В рамките на две-три години това ще приключи – с руския газ. Тогава тази, най-голямата на Балканския полуостров инсталация трябва да остане под земята или да се направи да работи.

Лидерът на ГЕРБ не спира да повтаря фалшивата новина за някакви митични 700–800–900 млн. лв., които от 2023 г. нарича ту „приходи, които влизат в джобовете на всички ни годишно“, ту „печалба“ от „Турски/Балкански поток“. Данните непрекъснато го опровергават, но въпреки това Борисов не спира да повтаря и да вдига сумите. За две години и три месеца – до март 2024 г., приходите от тръбата са 1,308 млрд. лв. Какви са приходите след това, няма информация.

Ние трябва да намерим инвеститори не само в газопреносна система, за да можем да снабдяваме Европа. Аз го промотирам на всички, защо да не го промотирам? Баща му ми разреши да го направя и не позволи – президентът Доналд Тръмп – България да бъде обиколена, да мине през Гърция, Турция, Италия. И аз му казах: „Ето това сме направили, вече работи, вече дава по 900 милиона на година печалба“,

казва Бойко Борисов в „импровизирано“ интервю за Бареков.

Какво ще се случи след 2027–2028 г., е от съществено значение за „Булгартрансгаз“, тъй като кредитите трябва да се изплащат. Ако руските доставки намалеят или спрат, а по тръбата не тече газ, провалът е пълен. А и „Булгаргаз“ е в изключително тежко финансово състояние – и заради неизгодния и вреден договор с турската компания „Боташ“, дело на служебно правителство на президента, и заради огромния дълг на столичната „Топлофикация“. По контракта с „Боташ“ дружеството е задължено да плаща близо 500 000 долара за капацитет в пълен обем, независимо дали го използва, а към края на 2024 г. столичното парно дължи на Българския енергиен холдинг и на „Булгаргаз“ над 1,66 млрд. лв. 

„Американски поток“?

Загрижеността на Борисов щеше да е съвсем уместна, ако не беше спомената темата за санкциите по „Магнитски“. Това прави от деловия обяд quid pro quo (услуга за услуга), при това едната е платена с парите на българските данъкоплатци, а другата – с парите на американските. 

В обясненията си по темата за отпадане на санкциите по „Магнитски“ за негови „близки съюзници“, по определението на Wall Street Journal, Борисов шикалкави в типичния си стил. В интервюто, дадено пред удобно появилия се пред къщата му Николай Бареков, призна, че е говорил за газопровода и за санкциите по „Магнитски“, но само по отношение на бившия му финансов министър Владислав Горанов.

По-късно в парламента смени плочата със споделянето на лични истории. За Делян Пеевски, санкциониран от САЩ и Великобритания за корупция по Глобалния закон „Магнитски“, изобщо не е ставало дума – ако някой реши да вярва на Борисов. Нямал в контекста на какво да сложи името му. Под израза „близки съюзници“ мнозина биха разпознали само и единствено Пеевски. Останалите санкционирани по „Магнитски“ българи трудно могат да бъдат наречени „съюзници“. Васил Божков? Илко Желязков? 

Интересно е Горанов в какъв контекст е бил поставен.

„Eлдорадото“ за политиците

Българската държавна енергетика е произвела много милионери и почти няма премиер или енергиен министър от най-новата история на България който да не е пробвал родното „Елдорадо“.

Андрей Луканов искаше да уреди руската „Газпром“ с контрола върху газопреносната инфраструктура на България. Георги Първанов се прослави с „Големия шлем“, договорен с Путин – АЕЦ „Белене“, нефтопровода „Бургас–Александруполис“ и газопровода „Южен поток“. Сергей Станишев хвалеше „Южен поток“ чак в Китай, рекламираше го и Борисов – макар че беше в нарушение на изискванията на Третия енергиен пакет на ЕС. (А съвместното дружество, създадено с българската страна, до ден днешен не е закрито, макар проектът да приключи преди повече от десет години. Съответно изпълнителният директор на дружеството Игор Елкин продължава да получава заплащане от „Булгаргаз“.) АЕЦ „Белене“, чието първоначално възраждане България дължи на Симеон Сакскобургготски, продължава да има защитници.

Сега на дневен ред, освен проблема какъв газ ще тече по „Турски поток“ след година-две, е и бъдещият купувач на „Лукойл Нефтохим България“. Дали това ще е стратегически инвеститор, или кандидат, избран от управляващата клика Пеевски – Борисов? Отговорът ще дойде съвсем скоро. Лидерът на ГЕРБ твърди, че не е говорил за рафинерията на срещата с „детето на приятел“, както беше нарекъл Доналд Тръмп-младши. Но с гласовете на ГЕРБ–СДС, ДПС – Ново начало, БСП и ИТН беше гласувана на първо четене законодателна промяна, според която от българското контраразузнаване (ДАНС) ще зависи дали ще одобри, или ще отхвърли избрания от частната руска компания бъдещ собственик. Някой копае в Елдорадото…

Братовчедски сделки в Европарламента

Post Syndicated from Анахит Хачикян original https://www.toest.bg/bratovchedski-sdelki-v-evroparlamenta/

Братовчедски сделки в Европарламента

Какво правиш, когато знаеш, че братовчед ти е крадец? Гризе ли те съвестта да го разобличиш, или се опитваш да го прикриеш за доброто на семейството? Ами ако и ти си участвал в кражбите на братовчеда? Приблизително така се държат българските евродепутати в Брюксел по отношение на политическата ситуация в България. Изборът между даването на международна гласност на проблемите в страната и придържането към максимата What happens here, stays here (каквото се случва тук, си остава тук) по отношение на националната политика, е

труден и деликатен не само за българските евродепутати, а и за всички държави членки на ЕС.

Първият вариант се основава на очакването някой отвън да се намеси и да скръцне със зъби, макар и с риск да има наказания и ощетяващи България последствия. Вторият почива на поддържането на вътрешнополитическото статукво. Решаващ фактор е дали една партия е в правителството, или в опозиция и какво ще спечели на вътрешната сцена, ако причини буря в европейски води, но също и дали съответната политическа група в Европейския парламент (ЕП) има изгода да подкрепи и впише такива действия в общата си стратегия, или не ѝ е до това в момента.

Писмото на „Обнови Европа“ до Европейската комисия (ЕК) да спре част от плащанията за България предоставя възможност за наблюдаване на такава ситуация в лабораторни условия. На 23 септември Валери Хайер, председателка на групата на либералите в ЕП, отправи искане до европейските комисари Валдис Домбровскис (икономика), Рафаеле Фито (кохезия и реформи) и Пьотър Серафин (бюджет и борба с измамите) да замразят второто плащане за България по Плана за възстановяване и устойчивост. Сред мотивите, изложени от Хайер, са следните:

  • използването на Антикорупционната комисия за политически цели, например задържането на кмета на Варна Благомир Коцев;
  • възпрепятстването на разследвания на Европейската прокуратура;
  • контролирането на службите за сигурност и съдебните органи от частни мрежи, свързани с Делян Пеевски;
  • многобройните законодателни инициативи, които улесняват всички тези злоупотреби.

Кой стои зад искането на Хайер?

В „Обнови Европа“ членуват трима български евродепутати: Никола Минчев и Христо Петров от „Продължаваме промяната“ (ПП) и Илхан Кючук от Алианса за права и свободи (АПС). Двамата български представители от ПП бяха мобилизирали европейските си партньори още през лятото, дни след ареста на Коцев, с демонстрация в Брюксел, както и с писмо на председателката на Европейската либерална партия Свеня Хан с искане за спешна среща с еврокомисаря по правосъдие и върховенство на закона Майкъл Макграт.

Освен това либералите вече две поредни парламентарни сесии настояват безуспешно за внасяне на темата за върховенството на закона в България за обсъждане в пленарната зала, но не получават подкрепа от останалите големи политически групи.

Темата се замита под килима,

тъй като има други важни битки в момента, а и ситуацията в България по същество не е нова. Само през последните пет години е имало една специална резолюция, посветена изцяло на правовата държава и основните права в България през 2020 г., и два подробни доклада – от мисии на Комисията по бюджетен контрол през 2022 г. и на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи през 2023 г. Всичко това – без да броим ежегодните мониторингови доклади на Европейската комисия.

Констатациите се повтарят. Всяко поредно правителство получава сходни критики, свързани с върховенството на закона и съдебната реформа. И дори когато необходимите законодателни инициативи са предприети, заключението е, че прилагането им или е половинчато и няма осъдени, или е избирателно и някои са (неоснователно) преследвани, а други остават доживотно недосегаеми.

Можеше ли писмото на Хайер да получи по-голяма подкрепа?

Българските евродепутати от ГЕРБ–СДС, БСП и ИТН представляват трите правителствени партии, които нямат интерес да подкрепят европейските критики срещу България. Същото поведение се наблюдаваше и по време на гласуването на резолюцията за правовата държава в България през 2020 г. Тогавашните правителствени партии ГЕРБ–СДС и ВМРО гласуваха против резолюцията, докато опозиционните БСП и ДСБ я подкрепиха, а ДПС се въздържа.

Ако проследим поведението на политическите групи в ЕП, към които тези български партии са принадлежали по време на онзи вот, ще получим усещане за дежавю: ЕНП и групата „Европейски консерватори и реформисти“, в която членуват ГЕРБ и ВМРО, бяха против, Групата на левицата подкрепи резолюцията, а „Обнови Европа“, където е ДПС, се въздържа.

Така европейските политически групи в ЕП затвърждават статуквото на национално ниво.

От една страна, защото държат на националните си партии и са солидарни с тях, от друга – ако са на власт в съответната страна, не искат да я изпускат, защото така са по-силни в европейски план – както в ЕП, така и в Европейския съвет и Съвета на ЕС, където се вземат големите решения. Това беше една от причините ЕНП дълго време да толерира Виктор Орбан и партията му „Фидес“ въпреки антиевропейските му позиции. Докато накрая чашата преля и членството на евродепутатите от „Фидес“ първо беше замразено през 2019 г., а после Орбан сам напусна ЕНП, за да избегне изключването си.

Паралелно с писмото на Хайер, Радан Кънев от „Демократична България“, член на ЕНП, предупреди своята група – най-силната в Европарламента – че ситуацията в България подкопава не само политическата система в страната, но и авторитета на ЕНП и Урсула фон дер Лайен заради липсата на реакция. Той сравни положението в България с това в Унгария и Грузия по степен на зависимост от проруски влияния и олигархични мрежи. Сънародниците му от ГЕРБ обаче, които членуват в същата група (Андрей Ковачев, Ева Майдел, Андрей Новаков, Емил Радев), както и от СДС (Илия Лазаров) явно не споделят същите позиции. В крайна сметка ЕНП запази мълчание и за ареста на варненския кмет, и за цялостната картина в България.

Да бъдеш опозиционна партия обаче, не означава, че винаги ще си солидарен с критиките към твоето правителство в ЕП.

Изследване на Рамона Коман от 2022 г. показва, че по отношение на правовата държава политическите групи в крайната десница се въздържат от изказвания или открито се дистанцират от темата. Това се корени в суверенистките им виждания за ненамеса на Брюксел в политиката на държавите членки.

Тримата евродепутати от „Възраждане“ – Петър Волгин, Рада Лайкова и Станислав Стоянов, които членуват в „Европа на суверенните нации“ – са пример за точно такова поведение. Всъщност Стоянов и Лайкова, подкрепени от други членове на своята група, внесоха предложение за резолюция за политическите репресии и основните права в България през март 2025 г. Но тя не беше в подкрепа на необходимостта от съдебни реформи, а срещу… въвеждането на еврото.

За разлика от ЕП, ЕК има повече инструменти за действие, а и носи пряка отговорност как се харчат парите на европейските данъкоплатци.

И наистина замрази част от второто плащане на България по Плана за възстановяване и устойчивост заради нереформираната Антикорупционна комисия. Екипът на Урсула фон дер Лайен се разграничи от писмото на Хайер и арестуването на Коцев и посочи неизпълнените ангажименти от българска страна като основание за замразеното плащане. Но този коментар прилича на спора за кокошката и яйцето. Не е ли задържането на кмета на Варна най-красноречивата илюстрация на проблема с въпросната Антикорупционна комисия и поредното доказателство, че докато основите гният отвътре, нито едно пребоядисване няма да спаси от рухване целия дом?


Изразеното мнение е лично и не представлява позицията на Европейския парламент.

Търси се чистокръвен полупартиец

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/tursi-se-chistokruven-polupartiets/

Търси се чистокръвен полупартиец

За президентските избори догодина партиите са в търсене на някакво митично същество – получовек, полупартиец или в краен случай партийно лоялен. Да е европеец на думи и патриот по сърце, да говори на езика на Брюксел, но да разбира и диалектите в провинцията. 

Фигурите на кандидатите за президент и вицепрезидент са изпитание не само за ПП–ДБ и силите от демократичната общност, но и за ГЕРБ. Докато ГЕРБ търси кандидата, който да надскочи партийния апарат, ПП–ДБ стои пред задачата да издигне фигура, която да мобилизира градския и реформаторския електорат.

Наглед ГЕРБ и нейният лидер Бойко Борисов са в изключително затруднена ситуация. Росен Плевнелиев беше първият им и единствен (успешен) президент, но след това формацията не успя да наложи нова фигура с подобна легитимност и даже „надпартийност“. Всъщност Борисов не поиска това: през 2016 г. издигна неизбираемата Цецка Цачева и така изобщо не затрудни военния летец Румен Радев да кацне на „Дондуков“ 2. 

Надпартията

Сега задачата пред лидера на ГЕРБ е неимоверно усложнена. В България президентските избори се оформиха като терен за хора с „надпартийна“ стойност. Нужен е кандидат с харизма, който да надскочи партията, а кадровият ресурс на ГЕРБ е в администрацията и местното управление, и при това съвсем изхабен от властта. За Борисов и дума не може да става.

Един добре приет кандидат е в състояние да мобилизира структурите и електората преди или ведно с предсрочни парламентарни избори. Загуба или липса на убедителна кандидатура вече е слабост и отваря път за брожения в редиците и смаляване на партията, особено ако на терена се появи политическият проект на Румен Радев. Без лице, подходящо за президентската институция, ГЕРБ е партия на апаратчиците без визия и с бремето на корупционните практики. 

СДС и по-малки десни формации нямат особена електорална тежест, за да помогнат на ГЕРБ в президентските избори, където избирателната активност традиционно е по-висока. През 2011 г. ГЕРБ наложи Плевнелиев, който се оказа по-голям евроатлантик от Борисов, също и критик на Москва, балансирайки по този начин Борисовите възгледи за геополитика – „руски газ, американски изтребители“. Сега лидерът на ГЕРБ няма как да извади втори Плевнелиев – направи ли го, не би спечелил президентските избори. На партиен форум в Кюстендил през септември Борисов прогнозира победа на лявопопулистки кандидат. 

Дали отново не се кани да направи подарък на кръговете зад подобна номинация?

Проевропейски или пронароден?

„Магнетичните“ лица за общонационален вот следва да са внимателно балансирани между политическа легитимност и емоционално въздействие. ГЕРБ е пред дилемата дали да издигне проевропейски кандидат, който да е и геополитически надежден, или пронароден, тоест популист, който да мобилизира хората.

Проевропейският кандидат е добре дошъл за имиджа на ГЕРБ и има шанс да привлече десни и центристки избиратели, ориентирани към институционална стабилност. Рискът е обаче да изглежда по-отдалечен от традиционния електорат на партията. Обратно, кандидат с характеристиките на Борисов може да събуди активността на широка избирателна база, но е необходимо да покаже недвусмислена европейска принадлежност. Особено в контекста на приемането на еврото от 1 януари догодина и засилването на напрежението между Русия и НАТО.

Сценарии

Балансите са от особено значение, ако ГЕРБ се стреми към победа на президентските избори. Ако националпопулистите от „Възраждане“ влязат в играта за кандидат-президент, те могат да изтеглят част от твърдия електорат на ГЕРБ, особено в провинцията, сред по-консервативните гласоподаватели. Така стратегията за комуникация с периферните групи придобива особено значение. 

Кой ще привлече обаче по-умерените и колебаещите се? Активният и мотивиран електорат на „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ в градските центрове очаква кандидатпрезидентската двойка на демократичната общност. 

Барометър

Кандидатът за президент служи като своеобразен барометър за електоралното здраве на партиите: той измерва жизнеността на партийните структури, но и потенциала извън твърдите ядра.

За ГЕРБ това означава, че президентът може да бъде инструмент за възстановяване на централната роля на партията, ако излезе от рамките на чисто „апаратната“ логика и успее да ангажира умерените гласоподаватели и периферните райони. За ПП–ДБ, от друга страна, президентският кандидат е възможност да докаже, че коалицията има способността да формира стабилна алтернатива, която не само критикува статуквото, но и мобилизира градския и реформаторския електорат.

Уравнението

Ако настоящият президент Румен Радев се включи със свой проект в предсрочни парламентарни избори, харизматичен кандидат-президент ще осигури подкрепа за политическата сила, която го номинира. Засега от партийните лагери имена не се чуват и вероятно ще бъдат обявени няколко месеца преди изборите следващата есен. Но този път се очаква битката за президентската институция да е оспорвана, тъй като и ГЕРБ – като първа политическа сила в момента, и ПП–ДБ, а и „Възраждане“ ще бъдат застрашени от евентуален президентски проект, който потенциално може да обере гласоподаватели и от трите формации. Разбира се, в хипотезата на предсрочни парламентарни избори. Президентската кампания може да презареди партиите, омаломощени от безплодните парламентарни дебати, като влее нова енергия, включително и за активиране на периферията от избиратели. 

Тенденцията от 2020-та насам показа, че протестните вълни изваждат на сцената нови политически актьори, които обират електорат. Така се родиха „Български възход“, „Има такъв народ“, „Изправи се БГ“, „Продължаваме промяната“, „Величие“, някои от които и бързо залязоха. В случай че Румен Радев избере да се появи като претендент за изпълнителната власт и го направи в момент, в който избухне гражданско недоволство, вълната ще се прелее към него. Това е сериозна конкуренция – за Борисов, който се тупа в гърдите като първи, както и за лидерите на ПП–ДБ, тъй като и президентът се позиционира като антикорупционер и противник на Пеевски.

Червените линии

В декларация, прочетена от парламентарната трибуна, от ПП–ДБ предупредиха, че е в ход проруска кампания за оказване на влияние върху предстоящите президентски и евентуални предсрочни парламентарни избори. Целта – „инсталиране на зависимо, марионетно правителство и проруски президент“.

В настоящия момент България е една от главните цели на руските специални служби поради присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г. и предстоящите президентски избори. Целта им е засилване на антиевропейските настроения в страната, подкопаване на подкрепата за Украйна, директна намеса в политическите процеси, предизвикване на дестабилизация, дискредитиране и отслабване на демократичните институции, засилване на разделението в обществото, печелене на симпатиите на големи социални групи въз основа на исторически сантимент, фамилни връзки или антиевропейска реторика. 

Опасността, за която предупреждават от ПП–ДБ, е съвсем реална и това повишава отговорността на партиите, които претендират да защитават европейските ценности и са представителки на политически семейства като ЕНП и „Обнови Европа“. Те са длъжни да издигнат кандидати за президентските избори, способни да се противопоставят на такива заплахи.

По Нова телевизия наскоро Николай Денков (ПП) коментира, че като възможни номинации на ПП–ДБ си заслужава да бъдат обсъдени кметовете на Варна и на София Благомир Коцев (в момента в ареста) и Васил Терзиев, но също и граждански активисти, които могат да бъдат издигнати.

Не сме обсъждали Благомир Коцев да е кандидат за президент. Чуваме я тази идея. Аз и друг път съм казвал, че сега е периодът, в който да се обсъждат различни имена, които и да се сложат заедно, и да се гледа кой ще бъде най-подходящ. Благомир Коцев е една такава възможност със сигурност. Това си заслужава да се обсъди.

В „Денят с Веселин Дремджиев“ лидерът на ДСБ Атанас Атанасов пък повтори идеята си за предварителни избори за кандидата за президент на демократичната общност.

За президентските избори опозицията трябва да обедини усилия. Трябва да вдигнем избирателната активност и да привлечем свободните граждани. Кандидатът трябва да се избере на предварителни избори. Според мен кандидатът трябва да е широкоспектърна личност, която не е чист партиец. 

Такъв рядък политически хибрид трудно се открива. А и какво значи нечистокръвен партиец – това е нещо като лов на еднорог. Наличието на известен процент партийност е гаранция за лоялността му, но от президента се изискват други качества – визионерство, характер, способност да бъде обединител. Партиите не са добри градинари за такива личности.

Паразитите

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/parazitite/

Паразитите

Leucochloridium paradoxum, паразитиращ плосък червей, заразява обикновени градински охлюви и ги превръща в… зомбита. Влиза в тялото на охлюва, стига до пипалата му и прави така, че да заприличат на гъсеници. Птиците виждат „гъсеница“ и я изяждат. Охлювът загива, но паразитът попада в червата на птиците, където довършва жизнения си цикъл и снася яйца. После яйцата се озовават с изпражненията на птиците в околната среда и така започва нов кръг.

Защо един политически анализ започва с биология? Защото държавата, заразена от олигарси, се държи като охлюв зомби.

Скрити вътре, паразитите управляват парламент, съдебна система, бизнеси. Те не убиват веднага гостоприемника, но променят поведението и външния му вид. Тази тактика избират и олигарсите. Те не създават нова държава, а проникват в системите на съществуващата и променят „поведението“ им така, че да служат на техните интереси. 

На пръв поглед институциите са „живи“ – функционират съдът, парламентът, има много медии, провеждат се избори… Държавността обаче е поразена. 

Засегнатите са страни от бившия Източен блок, а паразитите са подвластни на автократите от Москва. Тези зависимости правят Европейския съюз уязвим (когато е жизненоважно да е единен), гражданите – несигурни, а общите решения – трудни.

Поразените демокрации

Преди 2400 години гражданите на Атина са сваляли олигарсите с бунтове, но днес е трудно да бъдат съборени с протестен натиск. Днешните олигарси управляват не град държава, а разклонени мрежи от зависимости. Те включват институции, съдебна система, партии и медии и така обезсилват гражданското недоволство и политическите си противници. 

Вирусът, създаден от бившите тайни служби и зависимости от Русия, задълго порази демокрациите в бившия социалистически блок. Едва измъкнали се от тоталитарните режими, те попаднаха в хватката на нови мрежи за контрол, в които икономическата власт и политическите връзки се преплитат по начин не по-малко задушаващ от стария режим.

В орбитата на властта

В някои от тези държави олигарсите оглавяват партии и се домогват до властта – като Делян Пеевски в България, мултимилионерът от словашки произход и бивш премиер на Чехия Андрей Бабиш, румънският медиен магнат Дан Войкулеску. Другаде си купуват влияние чрез политическа лоялност, която им носи обществени поръчки и богатство като на Лоринц Месарош, приятел от детинство на унгарския премиер Виктор Орбан и най-богатият човек в Унгария със състояние си от над 3 млрд. евро. 

Милиардерът Бабиш, чието име Словашкият институт за национална памет постави в списък със сътрудници на комунистическите тайни служби, създаде партията „Действие на недоволните граждани“ (Akce nespokojených občanů – ANO). Той беше премиер (2017–2021) и сега отново се е прицелил в поста министър-председател. Социологическите проучвания дават 31,3% на ANO на предстоящите в Чехия парламентарни избори на 3–4 октомври. Бабиш е поел курс на противопоставяне на европейската инициатива за подкрепа на Украйна с боеприпаси, определяйки я като „гнила“ и водеща до „изкуствено завишаване на цените“. 

Освен това е против сделката със САЩ за придобиване на 24 американски изтребителя F-35 Lighting II, които да заменят сегашните „Грипен“-и, ползвани от Чехия под наем от 2005 г. През юни чешкото правителство одобри удължаване с още осем години на договора с Швеция за отпускане под наем на изтребителите SAAB JAS-39 Gripen до 2035 г., когато трябва да са готови американските бойни самолети.

В Словакия олигархът Мариан Кочнер беше на два пъти оправдан като поръчител на убийство, но въпреки това не е разсеяно тежкото подозрение, че е наредил разстрела на разследващия журналист Ян Куцяк и годеницата му Мартина Кушнирова. През 2018 г. Куцяк работи по разследване на предполагаеми връзки между италиански мафиоти от ндрангета и приближени на тогавашния премиер на Словакия Роберт Фицо, който отново е министър-председател. Куршумите са покосили Мартина, докато е разглеждала сватбени рокли онлайн. 

През 2020 г. обаче словашката прокуратура повдигна обвинения, включително в корупция, срещу съдии и други лица заради връзки с Кочнер. А през май тази година Върховният съд на Словакия отмени оправдателната присъда от 2023 г. на Кочнер и върна делото за ново разглеждане на друг състав на Специализирания наказателен съд, тъй като откри сериозни грешки и пропуски. 

Но приятелката на Кочнер Алена Жужова беше осъдена на 25 години затвор за участието си в планирането на убийството. А и двамата излежават дълги присъди за други престъпления. Кочнер беше осъден на 19 години по делото за измама с TV Markiza, където е фалшифицирал запис на заповед за 69 млн. евро. Жужова излежава 21 години за поръчка на убийството на кмета на Хурбанов Ласло Бастернак.

Убийството на Куцяк предизвика най-големите масови демонстрации в историята на независима Словакия, довели до падането на кабинета на Фицо. Но през 2023 г. той и партията му „Смер“ отново се върнаха на власт благодарение на екстремистка и проруска реторика, както и на нападки към украинския президент Зеленски. Фицо беше единственият действащ европейски лидер на военния парад в Китай в началото на септември. 

Протестите срещу управлението му обаче избухнаха с нова сила. 

Три дни преди ключови за Молдова парламентарни избори, от Гърция беше екстрадиран в родината си олигархът Владимир Плахотнюк, обвиняем за банкова измама за 1 млрд. долара. Той е заловен на летището в Атина, когато се канел да отлети за Дубай – пристан за прогонени или избягали от държавите си милионери. Престъплението, за което се предполага, че ще отговаря пред закона Плахотнюк, е отпреди повече от десетилетие – през април 2015 г. Централната банка на Молдова разкрива, че дни преди парламентарния вот през ноември 2014 г. три банки са платили общо 1 млрд. долара (тогава близо 15% от БВП на Молдова, сега 12%) на съмнителни получатели. 

Предстоящият вот е стратегически за бъдещето на малката държава.

Молдова е регионален барометър: изборът ѝ се наблюдава като индикатор за това как влияят руски и европейски сили върху държавите в Източна Европа. Победа на проевропейските сили ще бъде сигнал, че европейският модел все още има сила да се противопостави на авторитарни и прокремълски тенденции. (The Guardian)

А в схемата с кражбата на милиарда са замесени и латвийски банки. Прибалтийската държава също има своите олигарси и е твърде уязвима от руски хибридни атаки и влияние, а също и от руско нападение. През 2019 г. кметът на Вентспилс, едно от най-големите пристанища на Балтийско море, Айварс Лембергс беше санкциониран за корупция по „Магнитски“ главно заради злоупотреби с обществени поръчки. Публичните средства са „кацата с мед“, от която се облагодетелстват всички близки до властта олигарси. 

Лембергс, един от най-богатите хора в Латвия и популярен политик, беше осъден през 2021 г. на 4 години затвор заради подкупи, пране на пари, злоупотреби с недвижими имоти и фалшифициране на документи.

Колко различен е Пеевски?

Но ако богатството на Бабиш (3,4 млрд. долара), на Месарош, на Лембергс все пак може да се проследи, защото имат фирми на свое име, развиват бизнес, това е невъзможно за санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Пеевски. С името му продължават да се свързват големи бизнеси, макар да не е ясен произходът на средствата за тях – бил е следовател, заместник-министър, тридневен шеф на ДАНС, депутат, а сега и политически лидер.

Той вече не притежава медии, но има подръка армия от публични говорители. Няма нужда да се крие зад партия, защото тя вече е изцяло негова и той е неин лидер. Демонстративно раздава команди на премиера и правителството – нечувано дори за политическата култура на Балканите, където грубостта и бруталното поведение не са прецедент. 

Пеевски няма биографията на Войкулеску, шпионирал колеги и роднини за Секуритате, но ДПС беше свързана с бившите тайни служби, с бизнесмените на Прехода и особено с „Мултигруп“ (не бива да се забравя лежерната лятна снимка на Павлов и младежът Пеевски от лятото на 2002 г., бел.ред.). Той не е и Бабиш, изградил бизнес империя и обвинен за измама с европейски субсидии за 2 млн. евро. (През януари 2023 г. чешки съд оправда Бабиш по тези обвинения, но през юни 2025 г. Върховният съд отмени решението и върна делото за ново разглеждане.) 

За разлика от своите „събратя“, всички до един разследвани за сериозни престъпления, Пеевски винаги се е отървавал.

Излезе сух от корупционния скандал, свързан с „Булгартабак“ през 2007 г. 27-годишният тогава син на Ирена Кръстева и заместник-министър по бедствията и авариите беше уволнен (но по-късно отново беше заместник-министър). Причината: обвинения от директора на тютюневия холдинг Христо Лачев и от зам.-министърката на икономиката по онова време Корнелия Нинова, че Делян Пеевски е оказвал натиск през тогавашния ръководител на следствието, за да бъдат  наложени конкретни фирми за реклама и строителство във връзка с тютюневия холдинг. 

След този досег с българското правосъдие в зората на политическата си кариера Делян Пеевски не е бил повече обект на разследване, а субект на власт за разследващите. Санкциите по „Магнитски“, наложени му през 2021 г., затрудниха бизнеса му и със сигурност са го принудили да обърне някои активи в кеш, но все още има достатъчно убежища и схеми за укриване на богатство като неговото.

Тази седмица съпредседателите на „Да, България“ Ивайло Мирчев и Божидар Божанов изпратиха сигнал до Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, до Националната агенция за приходите (НАП) и до главния прокурор за „потенциални значителни несъответствия в декларираните приходи на Пеевски“. Става въпрос за 100 милиона разлика между получени дивиденти и декларираните от неговите дружества изплатени дивиденти в периода 2017–2024 г.

И лесно може да се предположи, че Комисията, НАП и главният прокурор няма да си направят труда да открият дали има разминавания, както години наред са го правили не само с Пеевски, но и с обитателите на високите етажи на властта, с висшите магистрати и с умилкващите се из крачолите им. 

Обединиха се в Брюксел

Освен в държавите си, олигарсите обаче паразитират и в Брюксел, обединявайки се в „Патриоти за Европа“ (Patriots For Europe – PfE) в Европейския парламент. Там са и Бабиш, и Орбан, и Фицо, и австрийската „Партия на свободата“ на Херберт Кикъл, също и нидерландските крайнодесни от още една „Партия на свободата“, но този път на Герт Вилдерс, и още няколко други.

Всички те оспорват политиката на ЕС спрямо Украйна, симпатизират на Путин (Фицо например нарича украинците „нацисти и фашисти“) и използват руски хибридки в наратива си.

Защо Пеевски не е в „Патриоти за Европа“? Има известни пречки това да се случи сега. До декември 2024 г. ДПС беше член на групата на европейските либерали, но след като партията се разцепи, „Обнови Европа“ реши да изключи формацията на Пеевски. По-късно тя сама напусна.

Председателството на групата „Обнови Европа“ в Европейския парламент единодушно реши да препоръча прекратяване на членството на групата на ДПС – Ново начало след действията на нейния председател Делян Пеевски, санкциониран по закона „Магнитски“.

Тази седмица „Обнови Европа“ поиска Европейската комисия (ЕК) да замрази второто плащане по Механизма за възстановяване и устойчивост в размер на 653 млн. евро заради „политическата репресия“, както определя ареста на варненския кмет Благомир Коцев. В мотивите, изложени в писмото до ЕК, председателят на либералната група Валери Айе отбелязва и стратегическото значение на Варна за НАТО и европейската сигурност и че градът е обект на руски операции за влияние. Вместо демократична отчетност, службите и прокуратурата са подчинени на частни мрежи, контролирани от олигарха Пеевски, се казва в писмото.

Пеевски и ръководеното от него ДПС бяха приети в Групата на консерваторите и патриотите в ПАСЕ, където, освен партиите от PfE, участват и много други със сходни популистки платформи, симпатизиращи на Русия и обявяващи се против санкциите, наложени ѝ като държава агресор. Лидерът на ДПС – Ново начало обаче е заглушил тази реторика – прагматичен ход в името на политическото си бъдеще и участието си във властта. Досега той винаги се е позиционирал проевропейски, а и санкциите по „Магнитски“, които едва ли ще отпаднат, не работят в полза на имиджа му.

В действителност Пеевски е един от тези „Патриоти за Европа“ със стил на управление, близък до автократизма и опакован във формална демокрация.

Така, възползвайки се от институционални слабости, исторически наследства и геополитически зависимости сродните на Пеевски подкопават европейската сигурност.

Днешните автокрации не се управляват от един лош човек, а от сложни мрежи, разчитащи на клептократични финансови структури, служби за сигурност (военни, полицейски, паравоенни), технологични експерти, които осигуряват наблюдение, пропаганда и дезинформация. Членовете на тези мрежи са свързани не само помежду си в дадена автокрация, но и с мрежи в други автократични държави и понякога в демокрации също. (Ан Апълбаум, „Конгломератът Автокрация“, изд. „Изток-Запад“)

Не само Пеевски, а цялата олигархична система в България има нужда да бъде оградена от „санитарен кордон“. В противен случай паразитите ще унищожат демокрацията. Или онова, което имаме като демокрация.

Д. Анатомия на властта

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/d-anatomiya-na-vlastta/

Д. Анатомия на властта

Ако българите допуснат Делян Пеевски да им гради държава с главно Д, значи са слуги, не граждани. Още не е късно да се попречи на „строителя“ и отговорността да го направят пада върху двете политически сили, които го легитимираха и утвърдиха: „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ (ПП–ДБ) и ГЕРБ. На първите не им достигат сили, на вторите – смелост. Но ако ГЕРБ не се осмели, лидерът Бойко Борисов ще бъде тотално обезличен, също и политическите му заслуги. 

Как иска Борисов да слезе от сцената?

Досега ГЕРБ успяваше да погълне като боа партньорите си във властта. Не и Пеевски. Олигархолидерът на ДПС – Ново начало къса живо месо от всяка партия, която му падне, включително и от ГЕРБ. С просто око се вижда, че на лидера на ГЕРБ никак не му е лесно, принуден да изпълнява ежедневни поръчения от крепителя на управлението, и при всеки сгоден случай признава, че е в тази коалиция не по своя воля, а заради „стабилността“.

Само преди 7–8 месеца, след осмия поред избор, всички се чудехме как да направим правителство. Аз буквално дадох под наем на това управление партията. Не станах премиер. В ГЕРБ не сме свикнали лидерът ѝ да не е премиер. Трудно ни е, но за да има някаква стабилност, го направихме.

Почти четвърт век във властта прави Борисов най-дълголетния политик, при това в почти непрекъснат възход, и сега рискува силната зависимост от Пеевски да се превърне в епилог на кариерата му. Защото този финал наближава и при три премиерски мандата и поредица от спечелени избори няма его, което да понесе срама, че генералът се е превърнал в пешка.

От друга страна, предизвика ли предсрочни избори, може да пострада от компроматни атаки, затова вероятно ще изчака удобен момент за такъв вот. Председателят на партията, с чийто мандат правителството управлява, обаче не се яви да гласува на петия вот на недоверие – знаково отсъствие, макар че мнозинството се запази със 133 гласа.

Едни протести биха дали основание на Борисов да направи заявка за вот на доверие чрез предсрочни избори или с мотива, че след като ГЕРБ е изпълнил обещанието си да вкара България в еврозоната, гражданите отново трябва да имат думата. 

Докато реши как точно да се измъкне от мечешката прегръдка на Пеевски, Борисов ще трябва да изпълнява разпорежданията му и да търпи ироничните забележки на депутати от опозицията, като Ивайло Мирчев например:

Бойко Борисов се е превърнал в рекламен агент на ортака си Главното Д. Колеги от ГЕРБ, усетихте ли как от мандатоносител се превърнахте в компаньонка на Главното Д? Вие сте обикновени пионки на Главното Д, то превзема вашата партия. 

Протестните акции на ПП–ДБ

Като политическа акция петият вот на недоверие, внесен от ПП–ДБ с подкрепата на МЕЧ и Алианса за права и свободи (АПС), показа най-странното обединение на опозицията, която е про- и антиевропейска в този парламент. Заедно с вносителите гласуваха и евроскептиците с руски уклон от „Възраждане“ и „Величие“. Като инструмент за влияние обаче вотът се провали. Не бе предаван пряко по БНТ и БНР и остана невидим за гражданите, макар да е за „провала в секторите вътрешна сигурност и правосъдие, задълбочаващ проблема със завладяната държава“.

Слабост на този и на предишните вотове на недоверие е тяхната констативност – всичко казано е добре известно. Истинската роля на опозицията е да разкрие слабите звена, също така да покаже компетентност и готовност да управлява, предлагайки решения и алтернативи. 

В деня на гласуване на вота обаче протестна акция на „Продължаваме промяната“ блокира служебния паркинг – „входовете, през които, без да слизат от колите на НСО, Борисов и Пеевски се озовават в пленарна зала и служебни входове на парламента“ (Лена Бориславова). В тениски с надписи „Свобода за Благо!“ депутати от ПП заедно с подалия оставка като съпредседател и като депутат Кирил Петков препречиха пътя заради задържаните техни кметове. Петков обясни и целта на протеста: 

Целта ни е да кажем, че през 2025 г. не може да имаме политически затворници в България. Не е нормално четирима души без осъдителна присъда да стоят вече втори месец в ареста с право по един час на ден на слънчева светлина и са хапани от дървеници сигурно по 20 пъти на вечер.

Политическите акции често са пакетирани като зрелище – за да продават емоции и да въздействат. А ПП са заложили на радикалния дизайн. Заради акцията се наложи Пеевски да стигне пеша до работното си място, обграден от гардове, и да избълва куп простащини към лидера на ПП Асен Василев. Но те започнаха преди това, когато Кирил Петков изкрещя

Ей, дебело прасе!

В екстатично състояние пред входа на парламента лидерът на ДПС крещеше как ще направи държава с главно Д.

А Д-то бе разчетено като монограм. 

Един човек не може да направи държава, но един човек с контрол върху правителство, медии и съдебна система може да създаде автокрация. Основите ѝ вече се наливат в България, но не Пеевски ще седне в премиерското кресло, независимо от амбициите му. Разгащеният му език и поведение на „нацепен батка“ може да вдигне адреналина на собствения му електорат, но в същото време показва деградацията на политическия език и култура. Когато един олигарх се държи като мутра, това не е случайност, това е послание – че грубата сила и безнаказаността са върховният закон.

Кой е с г-н Радев?

Към лагера на опозицията неформално се е присъединил още един политик, който няма партия, но има рейтинг. С такъв капитал разполагаше и Борисов преди създаването на ГЕРБ. Дали одобрението на президента Румен Радев е достатъчно да зариби поне 200–300 000 избиратели, които да захранят с гласове партиен проект? Тестът са избори. А за да се стигне до тях, както предупреди и самият Радев, са необходими протести. 

Дотогава обаче управляващото мнозинство ще е окастрило доста от правомощията на президента – процес, започнал още с конституционните промени на сглобката (ПП–ДБ, ГЕРБ и ДПС), част от които Конституционният съд запази. Държавният глава вече не може да избира служебното правителство, освен министър-председател измежду председателя на Народното събрание, управителя и подуправителите на БНБ, омбудсмана и неговия заместник, шефа на Сметната палата и неговите заместници.

Сега, заради отказа на президента да подпише указа за назначаване на временно изпълняващия функцията председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) Деньо Денев за постоянно на поста, управляващото мнозинство ще отнеме законодателно правото му да одобрява назначенията на шефове на службите. Впрочем те бяха сменени още при първия служебен кабинет на президента през 2021 г. с негови кадри. 

Тази седмица на извънредно заседание на парламентарната Комисия по вътрешен ред и обществена сигурност депутатите приеха промени в трите закона за спецслужбите – за контраразузнаването, за разузнаването и за специалните разузнавателни средства. Така ще бъде предложено да се отнемат правомощията на президента да назначава шефове на ДАНС, Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) и Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО).

Законодателни промени заради една персона никога не са водили до нищо добро. Схватката за службите, особено за ДАНС, винаги е била ожесточена заради информационните масиви и възможността да се използват за всякакви цели. Понякога и за националната сигурност. 

Парадоксалното е, че през 2013 г. законовата възможност назначението на шефа на ДАНС да става с президентски указ бе премахната, за да бъде избран Делян Пеевски за шеф на ДАНС, който беше принуден да се оттегли след протестите #ДАНСwithme. А след година падна и кабинетът, който го предложи. През 2015 г., благодарение на ГЕРБ, президентското одобрение бе възстановено, за да бъде предложено отново да отпадне сега. 

Управляващото мнозинство в лицето на ГЕРБ–СДС, ДПС – Ново начало, БСП и „Има такъв народ“ е на път да остави администрацията на президента и без транспорт от Националната служба за охрана (НСО), която е подчинена на президента. Промените, приети на първо четене, бяха предложени от депутата на Пеевски и бивш вътрешен министър Калин Стоянов:

Не съм съгласен тези достойни служители – военизирани, с ранг, с чин, да отварят вратите на множеството хора, незнайно колко, от администрацията на президента или да им пренасят бурканите и зимнината от родните места до София, примерно. […] Не става въпрос за противопоставяне, а за един пропуск, който години наред дава възможност на множество лица да се възползват от привилегии, предвидени за друг кръг от хора. Не виждам какъв е проблемът те да се приравнят на всички останали.

Без право на служебен кабинет и без право да подписва указите за шефовете на службите, на президента ще му останат назначенията на посланици и на членове в няколко ключови регулатора. Партиите систематично ограничават инструментите на държавния глава, който след една година няма да се нарича Румен Радев. Дори детайли като транспорта от НСО се превръщат в политически знак: администрацията на президента е третиранa като второстепенна, лишавана от ресурси и авторитет.

Това не е просто технически дебат, а съзнателно маргинализиране на институцията.

Най-важният извод обаче е, че системата на „взаимни спирачки“ между властите, фундамент на демокрацията, се разпада. Президентът остава със сведени до минимум функции, докато парламентът и управляващата коалиция концентрират все повече контрол върху изпълнителната власт, службите и дори върху символичните механизми на държавността.

Вместо разделение на властите България върви към сгъстяване на властта в един център, което отваря вратата не към стабилност, а към автократичен модел на управление.

Опитите промените да се покажат като принципни позиции само потвърждават, че политическите сили са в схватка за контрола на информацията. Отнемането на екстра като луксозния транспорт, който е за сметка на данъкоплатците, е за назидание.

Като кафкианския „К.“, анонимен и с незавършена история, България също заслужава да бъде обозначена с една-единствена буква – „Д“. Без ясна същност, просто опит за съществуване.

Греъм Рийд: Правата на ЛГБТ хората са барометър за бъдещето на човешките права

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/graeme-reid-pravata-na-lgbt-horata-sa-barometar-za-badeshteto-na-choveshkite-prava/

Греъм Рийд: Правата на ЛГБТ хората са барометър за бъдещето на човешките права

Греъм Рийд е независимият експерт на ООН по защита от насилие и дискриминация въз основа на сексуална ориентация и джендърна идентичност. Той е назначен на тази длъжност от Съвета по правата на човека на ООН в края на 2023 г. Рийд е южноафрикански учен, който притежава десетилетия опит в изследвания, преподаване и застъпничество по въпросите на джендъра, сексуалността, правата на ЛГБТ* хората и ХИВ. Преди да поеме поста си в ООН, ръководи Програмата за правата на ЛГБТ в Human Rights Watch и преподава в „Йейл“ и Колумбийския университет. С Греъм Рийд разговаряхме за мандата на независимия експерт, глобалната реакция срещу понятието „джендър“, използването на правата на ЛГБТ хората в геополитическите конфликти. Потърсихме и отговор на въпроса защо отношението към сексуалните и половите малцинства е показател за състоянието на човешките права като цяло.


Много българи не са запознати с длъжността на независимия експерт на ООН по сексуалната ориентация и джендърната идентичност. Може ли да обясните какъв е мандатът на длъжността, която заемате, и какво е мястото ѝ в системата за защита на правата на човека на ООН?

Длъжността има както практическо, така и представително измерение.

В практическо отношение всяка година трябва да изпълнявам конкретни задачи. Първо, подготвям два тематични доклада – един за Генералната асамблея на ООН в Ню Йорк и един за Съвета по правата на човека в Женева. Те обхващат теми, пряко свързани с мандата, например ограничения на свободата на изразяване, на мирното събрание и сдружаване, пречки пред участието в избори или – в последния ми доклад – принудително разселване. Тези теми засягат широки групи от населението, но всяка включва и специфично измерение, свързано с ЛГБТ хората.

Второ, провеждам официални посещения в различни страни – обичайно по две на година, но поради ограничения във финансирането напоследък – само по едно. Те изискват покана от приемащата държава и се избират така, че да има потенциал за реално въздействие: да се признаят постигнатите успехи, но и да се препоръчат конкретни стъпки за борба с насилието и дискриминацията. Досега съм посетил Албания, Полша и Колумбия.

Трето, осъществявам директна комуникация с държавите при наличие на спешни или системни проблеми. Ако ситуацията е животозастрашаваща, мога да изпратя спешно обръщение с искане за незабавни действия. За по-обхватни или по-малко спешни случаи изпращам писма с описания на нарушения. Често коментирам и законопроекти или действащи закони и политики, за да посоча техните недостатъци от гледна точка на правата на човека.

Освен да използвам тези формални инструменти, мога да правя и технически или академични визити, които позволяват срещи с представители на държавата и други заинтересовани страни.

Представителното измерение е не по-маловажно. Създаването на мандата, който заемам, срещна силна съпротива – не само в Съвета по правата на човека, но и в Генералната асамблея. Някои държави отричат, че сексуалната ориентация и джендърната идентичност са част от рамката на правата на човека. Те ги представят като въпрос на култура, морал или традиция. Настояването тези теми да се разглеждат в рамките на системата за правата на човека на ООН утвърждава, че това са универсални права, а не въпрос на избор.

В Централна и Източна Европа често се твърди, че правата на ЛГБТ хората са „западни ценности“ – в противоречие с „традиционните ценности“. Как отговаряте на това и какво казва по въпроса международното законодателство в областта на правата на човека?

Това е обичайна политическа тактика, която не е ограничена до този регион. Често върви ръка за ръка с ограничителни закони, насочени към публичното изразяване на идентичност и оправдавани с враждебна реторика, която представя ЛГБТ хората като заплаха – особено за децата, семейството или дори за самата нация.

Законите против „гей пропагандата“ в Русия са показателен пример. Те бяха използвани вътрешнополитически за консолидиране на консервативна подкрепа за президента Путин и международно – за позициониране на Русия като защитничка на „традиционните ценности“. По-късно този наратив отчасти беше използван за оправдаване на геополитически действия, включително на пълномащабната инвазия в Украйна.

Подобна реторика изгражда фалшивото противостояние между „традиционни ценности“, представяни като общностни, и правата на човека – уж индивидуалистични и „западни“. В действителност човешките права са универсални. Когато правата на ЛГБТ хората се превръщат в символично бойно поле, те често са първа цел на по-широка атака срещу демокрацията и правата на човека.

В България Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, по-известна като Истанбулската конвенция, беше отхвърлена и една от причините за това беше употребата на термина „джендър“. Защо тази дума предизвиква толкова силни реакции?

Конвенцията дефинира пола [gender– б.р.] като социален конструкт и това определение е ключово за разбирането на неравенствата. Антиджендър движенията обаче налагат опростената идея, че „мъжете са мъже, жените са жени“, пренебрегвайки факта, че концепциите за мъжественост и женственост се различават според културите и историческите моменти.

Подозрението към думата „джендър“ често е свързано и с политически кампании срещу правата на транс хората, които понякога се представят погрешно като в конфликт с правата на жените. Така един технически и аналитичен термин се превръща в културна разделителна линия и мобилизираща точка за антиджендър движенията.

Често подчертавате значението на юридическото признаване на джендъра. Какви са последиците, когато това признаване получава отказ или прилагането му е прекалено трудно?

Без документи за самоличност, които отразяват реалната джендърна идентичност, транс хората срещат постоянни и конкретни препятствия – например при откриване на банкова сметка, записване в училище, достъп до здравни услуги, пътуване. Несъответствието между документите и идентичността може и многократно да „разкрива“ човека, увеличавайки риска от дискриминация или насилие.

Юридическото признаване на пола е ключово за пълноценно участие в обществото. В много държави процесът – ако изобщо съществува – е скъп, недостъпен или изисква инвазивни медицински и сложни правни процедури. В България в момента признаването на практика е невъзможно, което е сериозна пречка за равенството.

Мандатът ви обхваща ли интерсекс хората, тоест онези, чийто пол не може да се определи еднозначно поради биологически характеристики, а не поради идентичността им? 

Не. Това решение беше взето и по препоръка на някои интерсекс активисти, които настояха за отделен фокус. Стратегически то проработи – наскоро в Съвета по правата на човека беше приета резолюция за правата на интерсекс хората без нито един глас „против“, а Африканската комисия по правата на човека и народите също прие подобна резолюция. Едва ли това би било възможно, ако темата бе обединена с ЛГБТ въпросите.

Речта на омразата в онлайн пространството е сериозен проблем. Как може да се ограничи тя, без да се засяга свободата на изразяване?

Компаниите, които управляват социалните мрежи, трябва да инвестират повече в равномерно наблюдение на съдържанието на различни езици и в различни региони. В момента защитата е неравномерна, което оставя някои общности по-уязвими.

Онлайн тормозът често води до реални последствия офлайн. Парадоксът е, че платформите са жизненоважни за ЛГБТ хората, особено в репресивни контексти, защото дават възможност за общуване и международна солидарност. Но същите тези платформи може да се използват за наблюдение и преследване – както от държавни, така и от недържавни субекти.

Защо приобщаващото образование е важно и какви са добрите практики в тази област?

Тормозът в училище е широко разпространен и често е насочен към ЛГБТ ученици. Последиците могат да бъдат дълготрайни – по-слаби академични резултати, ранно отпадане, икономическа маргинализация. Създаването на по-безопасна училищна среда намалява вредите и подобрява перспективите за бъдещето.

Необходимо е въвеждане на цялостно сексуално образование и обучение за разнообразието, за да могат всички ученици да разберат многообразието на човешкия опит и да се подготвят да живеят като информирани и отговорни граждани.

Как държавите да се справят с пресечните форми на дискриминация?

Опитът ми в Южна Африка е показателен. Постигнатото в областта на правата на ЛГБТ хората бе част от по-широкото движение против апартейда, което се противопоставяше на всички форми на дискриминация. Този подход – да се виждат връзките между различните борби – укрепва движението за правата на човека като цяло.

Държавите, които най-много уважават правата, обикновено защитават широк кръг уязвими групи – от етнически малцинства до хора с увреждания, сексуални и джендърни малцинства.

В България има както напредък, така и засилена съпротива по ЛГБТ въпросите. Какъв съвет бихте дал?

Бих започнал с изслушване представителите на местното гражданско общество. Те най-добре знаят какви са приоритетите и подходящите стратегии. Промяната често е постепенна – постигането на краткосрочни цели в комбинация с дългосрочна визия за равенство е най-успешният подход.

Какво Ви дава надежда?

Лесно е човек да бъде песимист, особено с оглед на нарастващото влияние на антиджендър движението, което вече е по-добре финансирано, по-добре стратегически организирано и по-активно навлиза в нови сфери. Но е важно да се гледа в дългосрочен план.

Когато бях на 20 години, не можех да си представя постиженията, които виждаме днес – бързия темп на декриминализация, растящия брой държави, позволяващи юридическо признаване на джендър идентичността, и разширяването на правното признаване на еднополовите връзки от 2001 г., когато Нидерландия стана първата държава, включила в законодателството си еднополовите бракове.

Вдъхновяват ме активистите, които работят в изключително трудни условия, както и неочаквани победи – като бързата вълна на декриминализация в Източния Карибски басейн, водена от местни лидери.

Все пак сегашният отпор е част от по-широка ерозия на демократичните норми и правата на човека. Атаките срещу ЛГБТ хората рядко са изолирани; те често предхождат по-мащабни ограничения. Затова казвам, че правата на ЛГБТ хората са барометър за състоянието на човешките права като цяло: защитата им означава защита на обществото, в което всички искаме да живеем.


* В интервюто се използва абревиатурата ЛГБТ, а не ЛГБТИ, защото мандатът на независимия експерт на ООН по защита от насилие и дискриминация въз основа на сексуалната ориентация и джендърната идентичност не включва интерсекс хората.


Мненията на автора и интервюирания, изразено в този текст, са лични и не отразяват позициите на ООН или на нейните държави членки.

Жокерът на политическия сезон

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/zhokerut-na-politicheskiya-sezon/

Жокерът на политическия сезон

Политическият сезон започна с предвидими сюжети – вот на недоверие, подготовка на първи бюджет в евро и продължаващо окомплектоване по схемата Борисов–Пеевски. 

Но на масата има и жокер, който може да промени играта. 

Протестите, растящи на гърба на институционалното недоверие и провалите на МВР, могат да раздрусат властта, която не изглежда особено застрашена от разноликата опозиция.

Истинската опасност за стабилността на управляващите идва не от пленарната зала и предстоящия пети вот на недоверие, а от улицата. Там недоверието е избуяло в гняв – заради безводието, заради поръчковата „антикорупция“, заради безсрамните назначения на послушни некадърници в регулатори и институции, заради страховете от смяната на лева с евро и пълзящите цени. 

А какво прави МВР? Пази гърбовете на „своите“, на властта и на престъпници. Родната полиция ги пази, както показа случаят с Георги Семерджиев, с „чадър“, осигуряван от 40 полицаи, от които трима началници

Ами тишината, настъпила след скандала около канала за контрабанда на цигари в Пловдив и прочутата реплика заповед на шеф към местното звено на ГДБОП: 

Колеги, прибирайте се!

Протестите не са в сметките на властта, но могат да ѝ объркат сметките. Опозицията може да помогне, като се качи на този влак, който бездруго вече е тръгнал, но не знае къде ще спре.

МВР се превръща в декор

Когато структурата, призвана да пази реда и сигурността, загуби доверието на обществото, ефектът е двоен. От една страна, властта остава без щит – полицията е последната бариера между гнева на гражданите и институциите, а е с имидж на мутра от Прехода. От друга страна, разпада се самото усещане за държава: ако МВР не е легитимно, законът престава да изглежда справедлив, а редът – задължителен и зачестяват репресиите.

Случаят в Русе, при който среднощна разпра завършва със сутрешни арести на четирима младежи и с прием на полицейски шеф в болница, щеше да е поредното замазване на следи от МВР, ако не беше самият вътрешен министър Даниел Митов. Подкокоросан с неуместни съвети и подведен с информация, той се изправи с патетичното изявление, че „посегателството срещу българския полицай е посегателство срещу държавата“. 

Това е посегателство не просто срещу един човек, това е посегателство срещу институцията, призвана да гарантира върховенството на закона. Във всяка демокрация посегателството срещу полицай се приема като посегателство срещу държавата.

Посегателството срещу всеки български гражданин би следвало да е нападение срещу държавата. А всъщност е откровена истина: МВР и държавата много си приличат – не им му пука особено за правата на гражданите. 

Не би могло да е другояче. Кучето прилича на стопанина си.

От самото начало русенската полиция спести информация, тъй като едно от главните действащи лица в инцидента от 4 септември е началникът ѝ – главен комисар Николай Кожухаров. Цялата вина бе прехвърлена върху четиримата младежи на възраст от 15 до 18 години, представени с всички средства на пропагандата като побойници, „днешните млади“, какви чудовища е отгледало обществото и семействата им и т.н. Изтеклите записи от камери показаха, че не е точно така и че във версията на МВР има доста пробойни – което не оневинява момчетата, но също и Кожухаров и спътника му Георги Димитров. 

Историята съвсем не е черно-бяла, обвиненията срещу младежите са силно опростени и манипулирани, а отговорност носи и полицейският началник, който все още е в болница. Прокуратурата обаче е образувала досъдебно производство за две престъпления: 

За квалифицирано хулиганство, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години, и за нанасянето на средна телесна повреда по хулигански подбуди, за което се предвижда от две до десет години.

В социалните мрежи започнаха анализи на записите, публикувани от ΒG Elves – онлайн общност, която се занимава с борба с дезинформацията и пропагандата. Последваха и много въпроси без адекватни отговори. 

  • Кой е започнал боя и кога се е легитимирал Кожухаров?
  • Имало ли е „дрифтове“ с автомобила, в който са били младежите? 
  • Защо на следващия ден след инцидента на мястото на сблъсъка се появява знак за ограничение на скоростта до 30 км/ч? 
  • Защо пристигналите първоначално линейка и полицейски автомобил си тръгват, както разкри разследващият сайт ΒIRD
  • Защо четирите момчета са арестувани в 10 сутринта, а не при инцидента? 
  • Взети ли са проби за алкохол и наркотици от всички замесени, включително от Кожухаров и спътника му Георги Димитров? 
  • Защо при първото си отиване до болницата с полицейска кола, както посочва съпругата му, а не с дошлата на мястото линейка, Кожухаров се е прибрал у дома си, а лекарите нищо не са констатирали? При следващото той е оставен за лечение в интензивно отделение, без опасност за живота, но от УМБАЛ „Канев“ е съобщено, че му е извършена животоспасяваща операция.
  • Как са протекли разпитите на младежите? 
  • Къде са записите от бодикамерите на полицаите, отишли на място, които могат да покажат дали Кожухаров и Димитров са били пияни (връщали са се от ресторант), или на по една бира, както твърди вторият?
  • Защо случаят липсва от полицейския бюлетин (както впрочем бе спестена и информацията за обезобразената в Стара Загора 18-годишна Дебора Михайлова)?

Русенци излязоха на протест пред Съдебната палата с искания за освобождаването на младежите от ареста, пълен достъп до общинските видеокамери и оставки на ръководителите на МВР. В София сдружение БОЕЦ също организира протест пред сградата на МВР, замеряйки нея и кордона полицаи с тоалетна хартия. 

Апелативният съд във Велико Търново пусна под домашен арест Жулиен Кязъмов, един от четиримата обвинени за побоя над Кожухаров. Предстои да се произнесе и по мерките на останалите трима [до редакционното приключване на статията това не беше станало – б.р.].

За „честта“ на МВР и кожата на Митов

След случая в Русе в своя защита машината на властта мобилизира тръбачите на призиви за ред, справедливост, безкомпромисност на държавата срещу разхайтената младеж – полицаи герои срещу брутални побойници. Депутатът от ГЕРБ–СДС Любен Дилов-син в дълъг пост във Facebook, харесан от вътрешния министър, се размечта полицията да започне да бие като знак, че държавността се възвръща. 

Ама тя не е спирала да бие – на протестите в края на тоталитарната държава, на 10 януари 1997 г., на протестите #ДАНСwithme в „Нощта на белия автобус“, зад колоните на Министерския съвет на протеста на 10 юли 2021 г. и на много други. Само че Дилов-син го е нямало там.

Вътрешният министър пресоли случая в Русе, като го политизира, а последвалите реакции наляха още бензин. Информационното затъмнение от страна на МВР предизвика критиките на политици и искане за оставката на Митов от „Да, България“ (ПП–ДБ), заявена от съпредседателя Ивайло Мирчев.

Очевидно Министерството се е превърнало във фасада на един неформален кръг, който управлява МВР. Има само една достойна стъпка оттук нататък – бърза, моментална оставка на министъра на МВР. 

Според другия съпредседател Божидар Божанов, по данни на Евростат, от години МВР е вътрешното министерство в Европа с най-ниско доверие, а „неформалният кръг начело с Пеевски е установил пълен контрол [над Министерството – б.а.]“.

Главата на вътрешния министър е „на дръвника“, заяви по БНТ и Атанас Атанасов, лидер на ДСБ (ПП–ДБ).

Няма невинни в тази история. Говори доста агресивно вътрешният министър, това показва, че е много изнервен, говори за непровокирана агресия. Аз виждам, че има агресия от страна на тези младежи, но тя е провокирана… Опитът е бил да бъде прикрит този, който е придружавал директора. Най-малко виновен е самият директор, неговият спътник е предизвикал хулиганското поведение.

Няма невинни. Въпросът е чия вина е по-голяма, а в България обикновено по-силните/високопоставените успяват да се измъкнат, оставяйки слабите да носят тежестта на последствията. 

Въпросът за бодикамерите, които полицаите трябва да носят, отново излиза на дневен ред след смъртта на 36-годишния Явор Георгиев от Варна. Въпреки че две последователни експертизи оневиниха двамата полицаи, които са го задържали и закарали в психиатрия, случаят предизвика обществено напрежение и протести в града. Според експертите смъртта е настъпила от смесване на кокаин и етанол в големи количества, което довело до сърдечносъдова и дихателна недостатъчност. Кадри от охранителна камера обаче показаха, че при ареста на Явор полицаите го удрят на няколко пъти дори когато е на земята. А вътрешният министър коментира тогава, че са превишили правата си.

След смъртта на Явор от „Демократична България“ отново внесоха в парламента законопроекта, с който бодикамерите да станат задължителни за полицаите. Но не станаха.

Главният секретар на МВР Мирослав Рашков обаче, който е професионалното, а не политическото лице в ръководството на Министерството, запазва мълчание по русенския случай. Затова пък говорят непрофесионалисти, като кадъра на БСП Филип Попов, назначен за заместник вътрешен министър. По „Нова телевизия“ той заяви, че „няма касателство“ дали Кожухаров и Димитров са били пияни, когато се е случило сбиването.

Хипотетично да приемем, че целият инцидент е предизвикан от съседа на старши комисар Кожухаров, това с какво променя обстоятелството, че един полицай, за да изпълни служебните си задължения, е бил жестоко пребит?

Очаквано, управляващата коалиция зае страната на МВР и вкупом депутатите от ГЕРБ–СДС, БСП, „Има такъв народ“ и ДПС – Ново начало не допуснаха изслушване на премиера Росен Желязков в парламента по темата. Във Facebook лидерът на ИТН Слави Трифонов нападна ПП–ДБ заради позицията им за случилото се в Русе.

Аз ги разбирам ППДБ – те момчетата са били провокирани. Трябвало е да го пребият. Най-добре да го бяха убили, за да не се мъчи, да зарадва ръководството на ППДБ, а не сега да ги кара да организират протести и да дават брифинги в парламента.

Но всичко това не значи, че Даниел Митов може да е спокоен за креслото си. Едва ли ще бъде принуден да си подаде оставката сега, когато я искат от ПП–ДБ. Но от една страна, е застрашен заради напрежение, което проличава между „атовете“ на коалицията – Борисов и Пеевски. Eдна от конфликтните им точки е въпросът за разпродажбата на държавни имоти, която Пеевски поиска да спре. Проекторешението за одобрение на тези действия е внесено от правителството преди повече от месец и още не е влязло в дневния ред на парламента. Самият Борисов беше лаконичен в публичния си коментар по темата с думите, че тази позиция на Пеевски не е съгласувана с ГЕРБ и си е лично негова. Техните възгледи се различават и по отношение на Комисията за борба с корупцията, която Пеевски поиска да бъде закрита.

От друга страна, министърът е застрашен и заради натрупаното в последните години срещу МВР значимо обществено недоволство. През 2024 г. на няколко пъти граждани протестираха с искания за оставки на полицейски шефове, недоволни от разследването на смъртта на 24-годишния мотоциклетист Момчил Георгиев. Граждани се разгневиха на служебния министър на МВР Атанас Илков заради прикриване на изборни манипулации. 

Но не само Вътрешното министерство предизвиква протестите на гражданите. Десетки пъти пред съдилищата близки на загинали излизаха с призиви за справедливо правораздаване и напоследък те зачестиха.

Серията от „малки“ бунтове в различни градове показва, че под повърхността кипи недоволство, което няма централен организатор, но има натрупан заряд. Социалното напрежение може да се превърне в спойка за различни недоволства и да изведе хората на улицата. Несправедливост, прикриване на истини, фасадни институции, демонстративно безнаказан висш ешелон и унижени обикновени граждани – това са съставките на една експлозивна смес. 

Жокерът е на улицата.

Спирал ли е Желязков продажбите и какво въобще ще гласуват депутатите?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2025/jeliazkov-laje/

На 1-ви август публикувах поредния текст от сагата с държавните имоти за разпродажба. В него освен всичко друго описах как списъкът с над 4400 имоти обсъждани и готвени за продажба от кабинета на Желязков е изчезнал от сайта на МРРБ, както и че обявени търгове изчезват от публичния регистър. Списъкът остава единствено наличен в оригиналната статия, с която разкрих него и картата, която го направи истински използваем.

Този текст остана сравнително незабелязан до 4-ти август, когато по покана на радио Хоризонт описах проблемите с хаоса и липсата на прозрачност в този процес. Същия ден Клуб Z са искали коментар от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които им отговарят с прессъобщение. В него потвърждават, че списъкът е свален от сайта, но това било за да се внесат корекции от институциите, както и че местната власт е проявила интерес към имотите и искала да ѝ се предоставят. Повечето от въпросните искания всъщност текат от години без развитие, но все още няма отговор как тези имоти са попаднали в списъка. МРРБ също отричат да има активни търгове за имоти от списъка. За последното Клуб Z цитират пресконференция на Спаси София, които от своя страна изглежда визират отново моята статия и карта свързваща търгове с имоти.

Поредният отговор на кабинета

В следващите дни множество медии писаха за казуса и особено се възроди темата за амфитеатъра в София, който дадох като пример разкривайки данните за продажбите в края на юни. Имаше още няколко подписки и множество сигнали към платформата Uchastvai.bg. Вчера към 17 часа Министерски съвет пусна ново прес-съобщение, което хем доразвива, хем си противоречи с казаното от МРРБ.

…Съгласно Приложение 2, започна подготовка на Индикативен списък на имоти  – държавна собственост, нуждата от които е отпаднала. Същият списък е публично достъпен с цел пълна прозрачност и информираност на обществото и е в процес на изработване, попълване и прецизиране.

В него Желязков твърди, че по темата има политически спекулации, лъжи и внушения. Доколкото може би си е негова лична интерпретация, това клише не може да е извинение за бягане от критика и отговорност. Противоречи си обаче като твърди, че списъкът е публичен – към момента на пускане на прес-съобщението, както и до края на деня то все още липсва от страницата на МРРБ и не е налично към документите в решенията на МС. Оригиналът е архивиран единствено на статията, с която започнах темата. Паралелно с това повтаря думите на МРРБ, че списъкът се „прецизира“, та не става ясно дали Желязков сам е сигурен дали нещо е публично или не. Разбиранията ни за прозрачност видимо се разминават.

Има ли продажби на имоти?

За пореден път обръщаме внимание, че към момента продажби по реда на тази програма не се осъществяват, тъй като редица ведомства и общини са заявили за своите нужди желание да придобият  имоти с отпаднала необходимост. 

Ако разглеждаме строго семантично горното твърдение, то е формално вярно заради две ключови фрази: „към момента“ и „по реда на тази програма“. Ако вземем твърдението му в цялостта си обаче е очевидна лъжа.

В точния момент на публикуването на съобщението няма активни търгове на страницата на АППК. Но само формално. Търговете обикновено траят няколко часа, в които има „продажба“. Семантично е прав, че в 17:00 на 6-ти август няма активна продажба. Ще има обаче в 11:00 на 7-ми август за апартамент в Обзор (търг 1013). Ще тече вероятно докато четете тази статия. Ще има още един на 8-ми август пак от 11:00 за парцел и сграда в с. Голям Желязна, Ловеч. Последният, впрочем, е именно част от списъка на Желязков с 4400-те – имот номер 4205, търг номер 1017. Т.е. ще има продажба от „списъка“ 42 часа след твърдението на Желязков, но не „към момента“.

Интересен момент е, че доста медии съобщиха, че „кабинетът спира продажбите“. Не това се казва в прес-съобщението. Не прави заявка, че ще спира нещо или че няма да продава, а че иска депутатите да решат дали да го спрат. Дневник го описват добре.

Активните търгове за имоти от списъка на Желязков

Тук обаче идва втората семантична гимнастика – „по реда на тази програма“. Всъщност, заедно със споменатия горе имот има общо шест от списъка скрит от Желязков, които имат активни търгове: този в с. Голям Желязна, Ловеч; в Тръстеник (търг 1018); в Габрово (търг 1009); два в Стара Загора (1015 и 1016) и в Свиленград (търг 1001). Както писах миналата седмица, има още пет търга, които бяха заличени противно на досегашната практика. Вероятно същата съдба очаква и тези. С горната фраза обаче Желязков може да се оправдае, че тези заедно с останалите 22 активни търга са всъщност „по друг ред“. От тях два са публикувани в деня на прес-съобщението на Желязков, три – предходния ден, 10 в деня преди статията ми обявяваща изтритите търгове, а останалите – след първата ми статия, когато се клеха, че ще продават едва след подробен анализ.

Впрочем, до ден днешен няма отговор какво всъщност значи „отпаднала необходимост“ или публикувани анализи или части от тях за който и да е от 4400-те имота. Знаем обаче, че вече има продадени имоти от митичния индикативен списък. Откривам поне 10 такива случая. Девет от тях са преди приемането на „плана“ в края на май. Един в Трявна е още през 2022-ра. Два – в Стара Загора и Плиска – са през 2024-та. Още шест са продадени с търгове между февруари и 7-ми май 2025-та. Един в Драгоево, Велики Преслав (търг 1010) е проведен успешно на 24-ти юли. По същото време Желязков отговаря на депутати от Да, България, че няма подробни анализи за отпаднала необходимост на имоти и настоява, че не се продават. Явно за този не е била нужна. Останалите продадени преди обявяването на списъка все пак намират място в него, което е поредния белег за хаоса в работата на кабинета и бързането по тази тема.

Още за картата

Знам, че в последната статия се зарекох да правя повече промени, а само да се допълват автоматично статуса на търговете. Обаче с последните изяви на Желязков се налага. Добавих два филтъра – предстоящи и „минали и изтрити“ търгове. Активни са само когато се избира опцията за известни или такива от списъка на Желязков. Филтрите не се взимат под внимание когато се търси по текст.

Всички предстоящи търгове за държавни имоти

Тук виждате пример за всички предстоящи търгове на АППК. Поради естеството на автоматичното им обработване и хаоса в данните на МРРБ и АППК, на места ще видите, че се засича търг за продажба на апартамент в страда или имот споменат списъка на Желязков. Т.е. е възможно с търг да се продава съседен апартамент или офис сред 4400-те имота или направо там цялата сграда да се продава, а да виждаме търг за отделен апартамент.

Какво всъщност пита Желязков депутатите?

Това не става ясно от прес-съобщението му. Докато не видим официалния документ внесен в парламента може само да гадаем. В деня на прес-съобщението му и заседание на кабинета липсва решение в публичното деловодство на кабинета и нямаше такава точка в дневния ред. Първо казва, че ще иска парламента да реши какво да се прави с този списък, но не предоставя оригиналния списък или ревизиран такъв. Ако не са го публикували още, значи още не е готов. Надали следва да предполагаме, че министър председателят би крил умишлено такава информация от публичността. При такава липса обаче депутатите няма да имат друг избор освен да се ориентират по моята карта.

Казва също, че ще иска депутатите да приемат решение, с което да му забранят да продава имотите докато пак депутатите не одобрят списъка. Тази формулировка е повече от странна. В същото време твърди, че не се провеждат такива продажби, което показах, че е лъжа за всеки здравомислещ човек. Едно обяснение би било, че сам не може да контролира собствените си действия или администрацията си и прехвърля несвойствена отговорност на парламента. Това би било логично само за нездравомислещ човек … или такъв добре запознат с нездравите зависимости в кабинета и новото начало в местния и публичен живот на държавата.

В същото време търговете си текат, обявите за продажба на друго имущество и отдаване на наем в АППК надвишават всичко, което администрацията е виждала до сега. Пряко на първоначалната ми похвала към Желязков, че все пак публикува нещо, видимо прозрачността и отчетността го уплаши и продължи както го води инстинкта. Аз пък мога само да ви призова да подавате сигнали, за да научим повече какво се случва по места и да искаме отговори.

Целият шум около тези имоти обаче сякаш помогнаха на доста национални медии да замълчат изцяло или да премълчат ключови детайли и имена по други теми. Например новата „Лафка“ на Пеевски под формата на държавни магазини; как близък кадър на Пеевски е начело на КЗК и как иска да я закрие вливайки я в другата му бухалка ДАНС; как немските медии отразиха завземането на властта от Пеевски; как Таки ще има достъп до целия трафик на България и ще може да следи всички коли, включително НСО и дипломати и множество други скандални решения на кабинета и парламента преди ваканцията им.

Вие забелязахте ли ги?

The post Спирал ли е Желязков продажбите и какво въобще ще гласуват депутатите? first appeared on Блогът на Юруков.