Tag Archives: Политика

Как спасяват икономиката от COVID-19

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/kak-spasyavat-ikonomikata-ot-covid-19/

В едни други държави правителствата и обществата вече се учат да живеят с кризата, причинена от пандемията на COVID-19. Българските управляващи се опитват да ни приучат да живеем след нея. Стига да е останала икономика, която да позволи изплащането на пенсиите на 2,13 млн. души, заплатите от бюджета за 672 200 служители, военни, полицаи, учители и др., плащанията към болниците, фармацевтичните фирми и лекарските практики, детските и помощите за поне 300 000 безработни към края на март, които ще растат, лекарствата за хора с редки болести, стипендии…

Няма такава дилема „кое е по-важно – животът на хората или икономиката“, защото няма „или“. Съществуването е основано на икономическа активност. Икономически активните граждани имат не просто доходи, те имат перспектива, което означава планове за придобиване на определени активи и задоволяване на потребности – лечение, грижи, развлечения, иначе казано – потребление.

Въпреки критиките, които има към йерархията на потребностите, описана чрез пирамидата на Ейбрахам Маслоу, кризи като днешната потвърждават верността ѝ. На върха на пирамидата са потребностите от самореализация, но в основата са физиологичните – нуждата от храна, вода, топлина и подслон, секс, отдих. Във времена на страх и несигурност, увеличени от карантина и принудителна изолация, потреблението на стоки и услуги спада и резултатът е ефектът на доминото. Когато фирмите фалират, а работещите станат безработни, което означава гладни, озлобени/депресирани, размириците и гражданското неподчинение са на една крачка.

Социологическите проучвания вече улавят страховете от влошаване на икономическата ситуация. Сондаж на „Галъп Интернешънъл“ сред 850 души на 30–31 март показва, че 36% декларират, че след въвеждането на извънредно положение доходите им са намалели. Близо 25 на сто живеят с чувството, че съвсем скоро това ще им се случи. Данни на Агенцията по заетостта показват голямо увеличение на регистрираните безработни – 4777 само за един ден.

В глобален план

Според публикация на World Economic Forum сътресенията за световната икономика, започнали с пандемията от COVID-19, ще продължат. От JPMorgan прогнозират свиване с 12% за първото тримесечие, което ще се запомни с „най-бруталния глобален срив на акциите след Голямата депресия, изострен от спад на цените на петрола с 60%“. Анализаторите смятат, че април едва ли ще донесе голямо облекчение, тъй като „коронавирусът все още се разпространява бързо и поддържа затворени големи части от световната икономика“. Банките също намаляват прогнозите за второто тримесечие, така че и на финансовите пазари се очакват сътресения.

Лидерите на Г-20 обещаха да инжектират над 5 трилиона долара в световната икономика, за да ограничат загубата на работа и доходи от коронавируса и да „направят всичко необходимо за преодоляване на пандемията“, изразявайки особено безпокойство за Африка. А Европейската комисия обяви пакет от общо 2,77 трилиона евро.

Какви мерки вземат страни от Общността

Южната съседка Гърция, която беше във финансова криза в продължение на осем години и мина през три стабилизационни програми за над 286 млрд. евро, отделя 2,1 млрд. евро за незабавно подпомагане на икономиката. От тях 1,4 млрд. евро са извънредна финансова подкрепа за заетите, включително осигуряване на до 800 евро еднократна помощ за 1,7 млн. служители (81% от целия частен сектор); 150 млн. евро в подкрепа на сектори, засегнати от здравната криза, чрез Министерството на развитието на селските райони и храните; 550 млн. евро за увеличените разходи за здравеопазване, подпомагане на здравните работници и великденски бонуси за служителите.

Освен това се разсрочват различни задължения на обща стойност 3,7 млрд. евро. В тази сума се включват 2,1 млрд. евро суспендиране на данъчни задължения, включително разсрочени данъчни разходи за засегнатите предприятия и служители и 25% данъчни отстъпки за тези, които решат да не отложат плащането на данъци; 1,6 млрд. евро за спиране на вноските за социално осигуряване и субсидии за вноските на самостоятелно заетите лица, собствениците на малки предприятия и служителите им. Атина обяви и схема от 1 млрд. евро за изцяло или частично изплащане на пряка финансова подкрепа на активни малки и средни предприятия (МСП), засегнати от кризата с COVID-19.

И Унгария е подготвила сериозен пакет от мерки, в който преобладават данъчни и осигурителни ваканции, както и мораториум върху всички кредити. Планирани са 142,5 млрд. форинта (~391 млн. евро) плюс допълнителни 35,6 млрд. форинта (~98 млн. евро), за да се откаже хазната от плащания на данъци и осигуровки от избрани бизнеси за периода март–юни 2020 г. Друга от мерките е отмяна на плащането на таксата за развитие на туризма за март–юни 2020 г. Отпадат и данъците за някои малки предприемачи – мярка, която е изчислена на общо 18,4 млрд. форинта (~50,5 млн. евро). Анулират се лихви и такси за някои неплатени данъци в размер на 0,1 млрд. форинта (~275 000 евро).

До 31 декември се въвежда мораториум върху плащанията на корпоративните кредити и заемите на домакинствата. По прогнози на Унгарската банкова асоциация само лихвите по тях са в размер на около 450 млрд. форинта (~1,236 млрд. евро).

Най-богатата държава в ЕС – Германия, осигурява и най-големия пакет – от 750 млрд. евро, за да намали удара върху икономиката си от кризата. Икономическият съвет към правителството прогнозира спад на БВП с 2,8% тази година, но само ако локдаунът приключи скоро, което означава икономическата ситуация да се нормализира около лятото. Със 100 млрд. от този пакет ще бъдат рекапитализирани или изкупени дялове на компании, засегнати от кризата с коронавируса – и това ще се осъществи чрез Икономическия стабилизационен фонд. С 400 млрд. евро от същия фонд ще се помага за разрешаване на ликвидни проблеми и издаване на гаранции.

Близо 11 млрд. евро ще струва разширената схема за обезщетения за намалено работно време, а 3,5 млрд. евро – за спешни мерки, като осигуряване на защитни костюми и маски, за търсене на ваксина срещу коронавируса и репатриране на германски туристи от чужбина. Германската държава е заделила и 50 млрд. евро за мостови кредити към малкия бизнес и самостоятелно заети лица. Това са само част от мерките на Берлин, но федералните правителства имат и свои програми, като най-голяма е тази на Бавария за 20 млрд. евро.

Незабавните мерки, които Испания взе, са за 8,8 млрд. евро. В тази сума са включени 3,8 млрд. евро за медицински разходи (от тях 2,8 млрд. евро се прехвърлят на регионалните правителства, останалите 1 млрд. евро отиват във фонд за извънредни ситуации, ръководен от Министерството на здравеопазването); 25 млн. евро са предназначени за осигуряване на храна за уязвимите деца; 5 млрд. евро допълнителни публични разходи за запазване на работни места, подпомагане на работници, фирми, семейства и уязвими групи и финансиране на изследвания на COVID-19.

Други мерки включват още: 110 млн. евро финансиране на изследвания за ваксина и друго лечение; трансфери за 300 млн. евро към регионалните власти за борба със социалното въздействие на COVID-19 и допълнителни разходи – при използването на схеми за временна заетост (ERTE), които са опростени и условията за достъп до тях – разширени. Освен това работодателите ще се възползват от някои изключения за осигурителни вноски през периода на прилагане на схемата за временна корекция на заетостта.

Както и Унгария, Испания също налага мораториум върху банкови заеми и отсрочка на плащания на данъци за общо 24,4 млрд. евро. От тях 14 млрд. евро са отсрочените данъци за 6 месеца за МСП и самостоятелно заетите лица. Според приетия закон малките и средните фирми с годишни обороти до 6 млн. евро могат да отложат плащането на дължимите данъци, които не надвишават 30 000 евро, до 6 месеца, без наказателни лихви за първите 3 месеца.

На близо 10 млрд. евро се изчислява мораториумът за плащане на ипотечен заем за първо жилище за лица, идентифицирани като икономически уязвими и изправени пред извънредни трудности при обслужването на кредита заради пандемията.

Мадрид обяви и мерки за ликвидна подкрепа и гаранции за 112,4 млрд. евро – програми за кредитни гаранции от 100 млрд. евро за компании и самостоятелно заети лица, както за рефинансиране, така и за нов кредит; увеличение с 10 млрд. евро на нетния лимит за заем на ICO (испански еквивалент на Европейската инвестиционна банка) за увеличаване на съществуващите кредитни линии. 400 млн. евро са заделени за осигуряване на ликвидна подкрепа за фирми и самостоятелно заети работници в туристическия сектор, пряко засегнат от COVID-19. А за общо 2 млрд. евро са гаранциите от Испанската агенция за експортно застраховане.

Какво прави България

На фона на описаните по-горе мерки българският антикризисен пакет блести със скромността си. Не само защото България е най-бедната държава в общността, а поради предпазливостта и изчакването на управляващите.

Впрочем както премиерът Бойко Борисов уверяваше, че няма да се взема нов дълг, тази седмица Министерският съвет одобри промените в Закона за държавния бюджет, с които лимитът на дълга за 2020 г. се вдигна на 10 млрд. лв.

Както винаги, българският министър на финансите Владислав Горанов е оптимист, което не е оптимистично в условия, в които и най-големите са песимисти. Според Горанов правителството е разработило три сценария за бюджета за 2020 г., като залага на най-лошия от тях, за да осигури допълнителните финансови буфери. А този най-лош сценарий предвижда до 3% спад на растежа. През февруари Еврокомисията намали прогнозата си за икономиката на България под 3%, след като миналата есен очакваха да нарасне поне с толкова. Ако държавата се отърве със спад от 3%, ще е чудо – но финансовите министри на последните три правителства не са умели в прогнозирането и справянето с кризи.

Вицепремиерът Томислав Дончев си е избрал метафора за мерките, която повтаря в няколко интервюта през изминалата седмица: „Ако си тръгнал на десетдневен поход, не трябва да си изядеш храната на втория ден.“ Така обяснява защо „очакванията са по-големи от реалността“. В реалността държавата дава по 1500 лв. безлихвени кредити с гратисен период за връщане от 3 до 6 месеца на засегнати от кризата фирми и самостоятелно заети лица. Българската банка за развитие ще отпуска кредитни линии до 100 000 лв. за микропредприятия.

А държавата ще плаща 60% от заплатите във фирми, в които предприемачите искат да запазят заетостта, ако те поемат осигуровките и останалите 40%. За тази мярка са заделени 1 млрд. лв. (около 510 млн. евро) на първо време. За два дни заявления за тази помощ са подали 59 фирми. Според проучване на Българската стопанска камара едва 8% от фирмите са склонни да се възползват от тази мярка, а 52% не желаят, тъй като не са в състояние да платят останалите 40 на сто плюс осигуровките. Повечето ще съкратят персонала, ще комбинират платен и неплатен отпуск и намалено работно време.

Решението за разсрочване на плащания по кредити на физически лица пък е оставено в ръцете на банките, които ще имат „индивидуален подход“. За бързите кредити, по които лихвите са значителни, и дума не се отваря.

В обръщение към нацията в петък президентът Румен Радев отново настоя за някаква нормалност в ситуацията на криза – „възможно най-бързо, управляемо и безопасно връщане към относително нормален ритъм на живот, към производство, към свободно движение на хора и стоки“. Държавният глава призова за „постигане на оптимален баланс между ограничения и социално-икономическа активност“, защото в противен случай се отключва безпрецедентна икономическа криза.

В действителност икономиката е оставена в режим „свободно падане“. Който си разбие главата – лека му пръст. Който оцелее в края на… „похода“, може и да получи от „припасите“. За малко повече от две седмици – от 13 март до 1 април, новорегистрираните безработни са над 31 000, с 10 000 повече от същия период на миналата година. За февруари общият им брой е 202 500, но с тези темпове ще стигнат бързо четвърт милион и ще растат, ако няма и сериозна заетост през летния сезон, както се очертава. В САЩ вече се питат дали директните помощи от 600 долара на седмица за останалите без работа заради COVID-19 са ефективна мярка, предвид усилията на Европа да задържи хората по работните им места, за да не се стига до масова безработица.

В държавите по света мозъчни тръстове и икономически екипи правят прогнози за очакваната безработица по отрасли, за потреблението – в България такива липсват. Чуват се само ръкоплясканията за ограничителните мерки на управляващите и ехото от брифингите на Националния оперативен щаб. Наред с насаждания страх, че „не знаем облика на това, срещу което се борим“, и че ситуацията е безпрецедентна.

Едно е сигурно: в края на „похода“ ще бъде поискана сметка от тия, дето държат припасите.

Заглавна снимка: Ehud Neuhaus

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Великденът на коронавируса

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-23-27-march-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Не е много ясно кое е провокирало човека да започне да се движи изправен – експлозии на свръхнови, забързали еволюцията му, или Вселенски разум, но днешната пандемия застопори съвременния човек в дома му. Без особена двигателна активност, освен до хладилника и по клавиатурата на компютъра. През ноември м.г. Световната здравна организация предупреди в доклад, че повечето подрастващи не спортуват, не се движат особено и липсата на физическа активност вреди на здравето им. Днешната пандемия от COVID-19 обездвижи милиони хора по света, които все пак комуникират благодарение на дигиталния век и достъпните технологии.

Поставените под принудителна карантина са като онези, дето са ги пуснали с мярка за неотклонение „домашен арест“. И понеже не може да им сложат електронна гривна (от средата на м.г. вече се използват и в България), в Закона за извънредното положение разрешиха на МВР да получава трафични данни без предварителен съдебен контрол за нарушителите на карантината. Освен „законодателната немарливост“ при подготовката на текстовете, ИТ специалистът Божидар Божанов констатира и още нещо: „Процесите се изпълняват от хора, а хората имат началници, страхове, слабости. В ситуация на млада демокрация, след тоталитарен режим, без изградени традиции, изкушенията за злоупотреби с най-разнообразни цели, в т.ч. политически, не са малки.“

В България има достатъчно примери за изкушили се да злоупотребят с власт. Особено власт, дадена на кариеристи. Какво да се прави, както казва Радичков, „Бог е благословил мухата с безкрайно нахалство“. А мярката за трафичните данни дори не е временна.

Временно е само спирането на парламентарната дейност. 44-тото Народно събрание реши да заседава само при необходимост. От БСП, единствените несъгласни с това, извадиха патетиката, като лидерката Корнелия Нинова заяви: „Парламентарната република временно се отменя и се суспендира Конституцията на България.“ Всъщност за известно време социалистите се лишават от трибуна и опозиционни изяви, но какво пък – нали си имат телевизия. Ето, и Парламентът на Обединеното кралство се разпуска дори за повече – 4 седмици, а вигите и телевизия си нямат.

Премиерът Бойко Борисов съжали, че Народното събрание не е взело решение да мине в онлайн режим, както работят Европарламентът, Европейският съвет, правителството. БСП не се съгласиха – те могат да пазят демокрацията само от трибуната в пленарната зала… Е, президентът ще я пази дори когато БСП не могат. Впрочем една от темите, по които нападаха властта, вече не е актуална. Вода от водосбора на язовир „Белмекен“ потече тази седмица в Перник и облекчи водния режим, който остава само за през нощта.

Операция „Жива вода“ се подготвя и за част от бизнеса под формата на схемата 60/40 – ще рече, че държавата ще поеме за максимум 3 месеца 60% от заплатите на служителите на засегнатите фирми, а работодателят се задължава да изплати останалите 40% и осигуровките. За целта са приготвени над 1 млрд. лв., а кои бизнеси и професии ще получат помощ и по какъв механизъм, решава Тристранният съвет. Очаква се над 1 млн. работници от близо 100 000 фирми да бъдат подпомогнати. Ако това е истина, ще се възползват малко по-малко от половината наети на трудов договор в България, които по данни на националната статистика за 2019 г. са 2,2 млн.

Мярката е предвидена в Закона за извънредното положение, публикуван вече в Държавен вестник и претърпял известна редакция тази седмица след президентското вето. От него отпаднаха два текста – за фиксиране на цените и наказателно преследване за невярна информация. По повод първия, предложен от БСП, бившият министър на финансите Милен Велчев заяви, че ако не е замислен като лобистка поправка в интерес на търговците на горива, наистина „чупи тъпомера“. Много щеше да ги облагодетелства точно тях фиксирането на стоките на цени, равни на средноаритметичните, на които са предлагали същите продукти през последните три месеца преди въвеждането на извънредното положение. Тоест вместо горивата да поевтинеят заради сриването на цената на петрола под 30 долара за барел, щяха със закон да си стоят заковани над 2 лв. на литър. Е, вече започнаха да спадат. Тази добра новина дойде в момент, в който пътуванията са само в краен случай.

Други „добрини“ си намериха говорители. Като споменатите поименно дарители тази седмица – в началото ѝ шефът на Националния оперативен щаб ген. Мутафчийски назова поименно депутата Делян Пеевски като голям дарител, осигурил към оня момент общо 800 000 лв. за борбата с коронавируса. Ден преди това премиерът съобщи за дарените от бизнесмена Кирил Домусчиев лекарства. Днес вече списъците на тези, дали лични или служебни средства за борба с епидемията, са публикувани в няколко медии.

Единствено дарителите знаят истинските подбуди, поради които даряват. Едни – заради гузна съвест и страстното желание да се „откупят“, други – поради добрата реклама, необходима им за самите тях или компаниите, трети „перат“ имидж и нищо не е по-добро за целта от кауза за доброто. Мнозина обаче го правят, защото наистина вярват, че помагат и така трябва – сред тях и деца, дарили спестени пари, и добротворци, останали анонимни.

Даренията вървят, но и първите големи съкращения – също. Оръжейната компания „Арсенал“ съкращава близо 2000 от общо 9-те хиляди работещи. Най-големият работодател в производството на автомобилни компоненти – „Язаки България“, временно спира работата и на трите си завода с над 5600 работници. Това е само началото. Стотици хиляди гастарбайтери и други без постоянна работа се завърнаха и този път ще останат, поне на първо време. Терминал 2 стана вход, а доскоро беше изход. Страхуват ли се хората и колко далеч може да ги отведе страхът им? Но за демоскопите е по-удобно да мерят не опасенията, а възхитата от генералите. Мутафчийски се радва на по-голямо доверие от Борисов – 89% срещу 73 на сто.

Генералът се справя по-добре и с обяснението на различията между трите вида тестове, които се използват в пандемията – PCR тестовете, тези, при които се търси антиген, и известните като бързи тестове. Разбра се, че държавата се подготвя за масов скрининг на населението, който ще се прави на няколко етапа.

„Епидемията в България още не е започнала. Ще имаме такъв Великден тази година, че ще го запомним“, предрече ген. Венцислав Мутафчийски.

Наясно сме, генерале, наясно сме.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Марш, марш, с генерала наш…*

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/marsh-s-generala-nash/

И ето че му предрекоха политическа кариера на генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, началник на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса. Изглежда, основанията на врачуващите почиват на следните фактори: а) явява се всеки ден по телевизора, често повече от един път; б) генерал е; в) отговаря за справянето с най-голямата криза, в която е изпаднала България (а и светът) в най-новата ни история – сиреч герой по подразбиране. Освен това е участвал във военни мисии в Ирак, Афганистан, Македония, спасил като хирург живота на много хора. Започне ли да расте обаче броят на жертвите, този рейтинг едва ли ще остане на същата висота – въпреки че мерките срещу коронавируса не са само негова грижа.

Не че някой е питал генерала, преди да му предсказва бъдеще в политиката. Но бабавангите явно са сметнали, че ако си от медийно прочулите се, с генералски лампази, си гарантираш всенародно облюбване. Защо – ами защото „мъжете в униформа“ внушават респект, мъжественост, власт, храброст.

Героизъм = голямо потомство

Атрактивността на мъже във военни униформи има свое научно обяснение. Проучване на Университета на Саутхемптън, въз основа на еволюционните теории за избора на партньор, развива хипотезата, че мъжете доказват своята годност, проявявайки героизъм в битка. Така че подобно привличане има атавистични корени – още от пещерните времена на човечеството. В академичния труд са представени интересни факти от изследвания върху ветерани от Втората световна война. Установено е, че героите от този най-голям засега военен конфликт в историята на човечеството са създали по-голямо потомство от обикновените ветерани. Това според проучването предполага връзка между героизма и успешното чифтосване.

Но изборът кого да овластим на избори би следвало да почива не върху желанието за „здрава ръка“, така осезаемо във времена на криза и глобални заплахи. Светът след пандемията няма да изисква „мъже в униформи“. А ако това се случи, то значи хаосът, страхът и изобщо стихиите на ирационалността са надделели, има много рискови криминогенни фактори и конституционно установеният ред е застрашен. Вече има такива опасения – че фалиралите бизнеси, повишената безработица, намалелите приходи в бюджета, напрежението в здравната и социалната система и несигурността не просто ще се пропукат, но ще разтрошат стабилността, строена за нас от ГЕРБ.

Дали това ще се случи утре, зависи от решенията днес. Наскоро министър-председателят Борисов заяви: „Не е честно към следващо, каквото и да е правителство, тъй като остава сравнително малко време до следващите избори (редовните са след година – б.р.), да се вземат решения и лесно мнозинството да похарчи пари.“ За феърплей ли става дума, за изчакване на последствия, или просто Борисов се грижи за ГЕРБ, ако отново е първа политическа сила? Ако от решенията на Националния оперативен щаб и на ген. Мутафчийски зависи да ограничат разпространението на коронавируса, от мерките, които ще предприеме или няма да предприеме правителството, зависи бъдещето на България – тази година, догодина, вероятно и в средносрочен план.

Засега тези мерки са твърде неубедителни. Освен ако третият кабинет на Борисов не смята да подаде оставка след края на българската битка с COVID-19.

Господар и командир ли търсим – или предводител

Как се справят генералите извън сраженията си? Едни стават лидери, други – генерали от резерва. На един корсиканец, станал генерал от френската армия на 25 години – Наполеон, Европа дължи Гражданския кодекс. Друг, предвождал армия в Американската война за независимост – Джордж Вашингтон, е първият президент на САЩ, „баща на нацията“.

Румен Радев, известен като голям професионалист в средите на ВВС, изконсумира „генералския ефект“ в първата половина на президентския си мандат и все още му е трудно на политическия терен. Генералските еполети на Бойко Борисов не го правят генерал, макар в такъв да го произведе указът на държавния глава Петър Стоянов. Но не униформата му спечели първия, втория, че и третия управленски мандат.

Макар историята да познава случаи на лидери като Уинстън Чърчил, който не е избиран за министър-председател на Великобритания, а наследява поста след оставката на Невил Чембърлейн през май 1940 г. Но „най-великият британец“ постъпва прагматично, отказвайки се от колониите по искане на американския президент Рузвелт – и така САЩ влизат във Втората световна война.

Днешните лидери управляват свят, в който преобладават войните с невидими противници – тероризъм, хибридни войни, киберзаплахи, пандемии. Все по-често им се налага да се съобразяват и справят с ефектите, предизвикани от глобалната интеграция на този свят. Трябват ли им униформи за това? Първите два урока от COVID-19 са, че капацитетът на здравните системи поддаде, а дори големите икономики разчитат на китайските фабрики за елементарни медицински изделия като предпазните маски.

Ако брифингите бяха прессъобщения

И накрая, нека за миг си представим, че вместо ежедневните брифинги, предавани пряко от медиите, Националният оперативен щаб общуваше с гражданството чрез прессъобщения. Те ще бъдат препредавани и „оцветявани“ от интонацията на водещите, от уменията, неуменията и пристрастията на редакторите.

Въпреки че има критики към преките излъчвания като пресилена и плашеща комуникация, за мнозина точно тя е работещата. Гледайки редовните пресконференции на щаба с генерал-майор Мутафчийски, изправен в униформа, и сериозните изражения на хората зад гърба му, гражданите вярват, че на властта ѝ пука, че държавата е загрижена за нацията. (Поради същите причини и премиерът излъчва „пряко от джипката“.)

По същия начин, дори многократно повече, са вярвали и американците на президента Рузвелт през март 1933 г., чувайки по радиото първата от поредица беседи край камината, когато САЩ са на дъното след Голямата депресия. Франклин Делано Рузвелт не носи униформа, поради заболяването от полиомиелит е парализиран от кръста надолу, но това не пречи да е избиран четири пъти за президент на Съединените щати. Той превежда нацията през тежките времена на икономически упадък и на Втората световна война. Хората могат да вървят и след инвалидна количка, стига да разпознаят лидера.

* Заглавието е от военния марш и за известно време химн „Шуми Марица“
Заглавна снимка: Стопкадър от брифинг на ген. Мутафчийски

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Вместо коронавирус: КОБРА, бащи и синове и асиметрични услуги

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-9-13-march-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Какво се случва тази седмица ли? Важни неща.

Имаме – или по-скоро ще имаме КОБРА; имаме обявено извънредно положение; имаме попълнени от Националната агенция по приходите данъчни декларации; имаме пуснат под гаранция от 1 млн. лв. Божков-син и оставена за постоянно в ареста Божкова секретарка. Имаме и очаквания за по-евтини стоки заради силния спад на цените на петрола на международните пазари, но по-вероятно е да се намери ваксина за коронавируса, отколкото да поевтинеят храните.

Няма да има камери в акцизните складове обаче.

КОБРА ли

КОБРА е COBRA и е абревиатура (Cabinet Office Briefing Room) – така във Великобритания наричат правителствения комитет за спешни случаи, който заседава при извънредни ситуации. Присъстват министри, шефове от полицията, разузнавателните служби и всички онези, чието присъствие е необходимо – според премиера. Конкретният състав на комитета се определя според случая.

Нещо подобно се канят да направят и в България, но все пак различно – с конкретен състав и при конкретно упомената спешност, каквато е заплахата от тероризъм. С промяна в Закона за противодействие на тероризма се предлага създаването на междуведомствено контратерористично звено, в което да участват органи и структури на прокуратурата, МВР, контраразузнаването, както и цивилната и военната разузнавателна служба (Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“ – ДАР, Служба „Военна информация“), както и Министерството на отбраната и Агенция „Митници“.

Редно е да има и представители на Националната служба за охрана – предвид факта, че НСО охранява и „лица, свързани с националната сигурност“. Противодействието на терористични, хибридни атаки и асиметрични заплахи (с последните допълват дейностите на ДАР) е свързано с националната сигурност. Но така или иначе, държавните гардове не са включени. Тях ги оставят да свалят медицински сестри от первазите. Макар че един от клиентите им – почетният председател на ДПС Ахмед Доган, има какво да каже за асиметриите.

Дали българската КОБРА ще заседава и заради коронавируса? Това си е извънредна ситуация, заради която вече сме в извънредно положение – засега за един месец, до 13 април. Извънредното положение означава ограничения, на първо време – на свободата на придвижване и пътуване. Наред с това полицията и жандармерията ще могат да отвеждат принудително в изолирани здравни заведения всеки, комуто бъде наложена карантина. Предвидена е и глоба от 5000 лв. за нарушителите на карантината. И какво от това? Чл. 355 от Наказателния кодекс предвижда година затвор или пробация за такъв тип нарушения при епидемия със смъртни случаи. Само дето не се намират органите, дето да го приложат.

Синът отговаря ли за бащата?

Преди 85 години, през декември 1935 г., Сталин произнася фразата: „Сын за отца не отвечает“. Това се случва на среща на съветското партийно ръководство с изявени с трудовите си успехи комбайнери. Един от тези хора става и казва: „Аз съм син на кулак, но ще се боря за делото на работниците и селяните, за построяването на социализма“. След което Първият отговаря с тази прочута впоследствие реплика.

Тази седмица Апелативният специализиран съд прие, че няма доказателства синът на Васил Божков – Антон, да е участвал в организираната престъпна група, ръководена от баща му, а само е помагал за изпирането на пари. Предоставените доказателства са… извлечения от имотния и търговския регистър, според които той е управител и съсобственик наравно с баща си в „Инфра холдинг“ АД, а капиталът на дружеството е формиран от кредитиране и вземания със свързани фирми, собственост на Васил Божков.

Историята на най-успелия млад мъж в България, по-успял от Антон Божков, показва такива връзки и между майка и син, но на една друга прокуратура това не се стори престъпно.

Евтини горива, а цените – същите

Ето това е асиметричен подход. Петролът спадна под 40 долара за барел – чак до 34–35 долара, руският газ за България поевтинява със задна дата от 5 август 2019 г., а стоки и услуги си седят на същите цени. Тъкмо анализатори се зарадваха на евтиния газ и прогнозираха растеж – и пандемията изтри всички надежди. Валят обещания – до края на март с 10–15 стотинки на литър може и да поевтинеят бензинът и дизелът. Може. За по-евтиния газ още не са се разбрали в изпълнителната и законодателната власт как би могла да се осъществи компенсацията на потребителите. Засега мислят.

Тази задача (както и мисленето) е особено трудна за столичната „Топлофикация“. От една страна – тя е най-големият потребител на природен газ в България, над 36% от доставяния руски природен газ. От друга – дружеството е най-големият длъжник на „Булгаргаз“ – с 200,5 млн. лв.

И докато текат мисловните процеси, ГЕРБ отложи монтирането на видеокамери в складовете за горива, алкохол и цигари. Изведнъж управляващите се сетиха, че мярката трябва да се съгласува с Европейската комисия. Заради което депутати от ГЕРБ внесоха поправка в Закона за акцизите и данъчните складове. Така на практика управляващите тупат топката и бавят въвеждането им поне с година – след като законът бъде приет, Министерството на финансите ще трябва да изчака отговора от ЕК, после има два месеца, за да определи в правилник към закона как ще се събира информацията от камерите.

Чий е монополът в акцизните складове? Преди време дойде отговорът на този въпрос. „Официално „Лукойл“ притежава 40% от бензина в акцизните складове, но с подставени лица този процент достига до 85–90 на сто“, заяви енергийният експерт Васко Начев по БНТ през 2018 г. Година по-рано, благодарение на упорството на двама бивши депутати от Реформаторския блок – Мартин Димитров и Петър Славов, отговорът стана известен. Общо 92% от собствеността на данъчните складове за горива в България са концентрирани при „Лукойл Нефтохим“ и „Лукойл България“. Първоначално Министерството на финансите отказа да отговори, но двамата заведоха дело и го спечелиха на последна инстанция във Върховния административен съд.

Време е Борисов и ГЕРБ да спрат с обслужването на „Лукойл“. Впрочем тия услуги симетрични или асиметрични са?

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Как COVID-19 наложи вето на политиката

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/kak-covid-19-nalozhi-veto-na-politikata/

Светът не е приличал повече на глобално село, отколкото при пандемията от коронавирус. Новините, в които присъстват ключовите думи „COVID-19“, „коронавирус“, „пандемия“, „жертви“, „броят на заразените“, са окупирали първите места на новинарските емисии и докато не бъдат детронирани, това ще е новата нормалност. Засега те нямат конкуренция – освен ако не се появи убедително доказателство за разумни извънземни.

В България всички герои в политиката – и „добри“, и „лоши“ – останаха на заден план.

Подгонени олигарси, арестувани олигарси, разпитвани олигарси; главен прокурор с мисия „супермен“; премиер със или без „къща в Барселона“; финансов министър, чиято проверка за апартамент от кръстника се бави повече от година; бивш Втори, опипващ почвата за ново дясно обединение; лидер на опозиционна партия, който ще се бори да запази поста на първите в историята на политическата сила преки избори; и т.н., и т.н.

Пред заплахата аз, ти, някой от хората, които обичаме, да се зарази и да умре – в случай че е обременен със заболявания или помощта е твърде закъсняла, всичко друго отстъпва не една, а поне три крачки назад. Съдейки по данните за България, предвид застаряващата нация, най-късия живот в ЕС и твърде големия брой хоспитализации и ТЕЛК-ове, голяма част от българите са застрашени от подобна перспектива.

Стабилни в нестабилността

С ежедневните си комюникета, излъчвани от почти всички медии, властта подсилва усещането за обреченост. Сякаш ей сега падаме в геената огнена и мерките на Националния оперативен щаб, обявявани от генерал-майор Венцислав Мутафчийски и премиера Борисов, са единствено спасение и упование. В България управляващите разбират точно така кризисната комуникация – нали не друг, а премиерът Бойко Борисов каза, че сме „във война“. Мнозина – изключение правят младите хора – се чувстват застрашени, объркани, потиснати, алиенирали се в пространството между екрана и социалните мрежи, където темата е пак същата.

Удобен момент да се прокарат законодателни (и не само) инициативи,

които в друг момент биха срещнали смислен, освен на журналистите, отпор.

Например промени в Закона за достъп до обществена информация, внесени от депутати от ГЕРБ, които дават възможност на всяко ведомство само̀ да преценява какви такси да иска за предоставяне на такава информация. Адвокат Александър Кашъмов от „Програма достъп до информация“ предупреди за готвената „през задната врата“ промяна.

България вероятно ще се размине и с членството в Механизма на обменните курсове (ЕRM II), известен като „чакалня за еврозоната“. Светът след пандемията ще е свят на още по-голяма несигурност и нестабилност заради вече обозримата на хоризонта рецесия. Присъединяване към единната европейска валута със сигурност би спестила на държавата и българските граждани част от последиците от забавянето на икономическия растеж.

Говоренето за предсрочни избори спира.

Никоя опозиционна сила не би пожелала власт, за да се справя с извънредно положение – затова и приглушават критиките. А и повечето хора искат сигурност, независимо дали статуквото им харесва, или не, и власт и опозиция добре го разбират. Това не е политическата и финансова криза, в която изпадна България през 1996–1997 г., вината за която носи една политическа каста – и след предсрочни избори бе избрана друга власт. Нито контролираният взрив на КТБ през лятото на 2014 г. („заслугите“ отново са на политиците), след който отново последваха избори и пак се върнаха Борисов и ГЕРБ.

Тази криза е от друго естество – има „невидим враг“ и държави, които се затварят като средновековни крепости. Нейният генезис няма нищо общо с българската политическа класа, нейното „обнуление“ (по Путин), корумпираност, лошо качество и липса на визионери. А политическа сила, която реши да извлича дивиденти, критикувайки властта за закъснели и неефективни мерки, ще бъде наказана – и от избирателите, и от симпатизантите си.

Дори лидерът на БСП Корнелия Нинова и президентът Румен Радев, пословично критични към управляващите, този път заложиха на умерения тон. Нинова не спести някои упреци към Борисов – че всява паника, че мерките са закъснели, че трябва отсега да се помисли за последиците в социален и икономически план. Но спря дотук. А след изявлението си на 3 март с призива да не се поддаваме на „вируса на манипулацията“, държавният глава мина към балансиран тон, като призова тази седмица в Плевен да не се допуска „парализа на икономическия и обществен живот“.

В парламента на 13 март се случи немислимото досега –

опозиция и управляващи се обединиха и подкрепиха консенсусно предложението на правителството за извънредно положение до 13 април.

Борисов благодари на Нинова, Нинова благодари на Борисов. В резултат премиерът обеща нов щаб, с експерти на опозицията и министри на властта, който да обмисли какви мерки в икономически и социален план да се предприемат предвид замрялата заради епидемията икономика.

За първи път премиерът допусна, че власт и опозиция съвместно могат да разпределят бюджетния излишък. Чудо невиждано в най-новата история на България, в която всяко правителство раздава тия порции както намери за добре.

Казаното от премиера на Великобритания Борис Джонсън, че „това е най-тежката криза в областта на здравеопазването за нашето поколение“, може да бъде потвърдено и за всяка друга държава.

След колапса в здравеопазването следва спад на растежа –

заради намаляването на икономическата активност и парализиране на цели индустрии, и допълнителни тежести за социалните системи. В България хотели вече затварят поради липса на клиенти – временно или задълго, тепърва ще стане ясно; заведения и културни институции са все по-празни. Заплашени на практика са всички сектори, с изключение на фармацевтиката и аптечния бизнес. За пост-COVID-кризите най-неготови са най-слабите държави – България е една от тях.

В края на третия им мандат на Борисов и правителството му се налага да преодоляват изпитание, за което няма изпитана рецепта, готов план или ноу-хау, което да получат даром. Няма кого да обвини, няма как да подаде оставка, дори да му се иска. Със сигурност правителството му прави много грешки, защото подцени заплахата – и налучква как да действа.

Успехът ще се мери по това дали мерките на щаба ще ограничат разпространението на вируса и колко ще са заразените и жертвите.

Увеличат ли се значително, проблемите ще се задълбочат и недостигът на апаратура и анестезиолози, ниското заплащане на специалистите, липсата на инфекционисти ще са не просто видими, а животозастрашаващи. В момента България разполага с 1463 респиратора в болниците и със 142 – в извънболничната помощ.

Лошата новина е, че лошото едва сега започва. Добрата – че никой не знае колко лошо ще бъде.

Заглавна снимка: Стопкадър от заседание във връзка с коронавируса, излъчено по YouTube канала на Бойко Борисов

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Който търка, не пИчели

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-2-6-march-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Частната „Национална лотария“ на Васил Божков е поискала да бъде обявена в несъстоятелност. Дружеството „Ню геймс“, основен организатор на моментни лотарийни игри, дължи близо 300 млн. лв. на държавата. А какво бъдеще се чертаеше! През 2017 г. се говореше дори за обща българо-македонска лотария. Явно по-лесно щяхме да го докараме до общи талончета за търкане, отколкото до общи чествания на празници и разрешаване на въпроса на въпросите: „Чий е Гоце Делчев?“ Но и до талончета не се стигна. „Златните пирамиди“ се срутиха, но „Аладинова ламба“ свети.

А сгромолясването на „Пирамидите“ затрупа дребен бизнес. В петиция до премиера тази седмица близо 1000 собственици на павилиони за продажба на цигари, вестници и лотарийни билети от 270 населени места настояват държавата да намери начин и да им изплати около 50 млн. лв. за купени, но непродадени талони. Причината е, че двете големи частни лотарии са давали на консигнация талоните само на централните си дистрибутори. Останалите ги купували предварително с отстъпка 5–7%. Знаят ли предприемачите, че съществува търговски риск, а сред факторите за възникването му има и политически рискове (освен природно-климатичните и стопанските)?

Частните лотарии са мъртви, да живее държавната! Макар на нея никой да не ѝ се радва, освен „Левски“ – другите футболни клубове си имат по „бащица“, а „Левски“ се уреди с „майчица“. Обикновено Бойко Борисов успява да убеди някой български бизнесмен да издържа някой клуб. Този път реши да задържи „Левски“ по-близо до сърцето си. Освен това двама бивши футболисти на „сините“ са в ръководството на спонсора на „Левски“ – Българския спортен тотализатор.

Но „Левски“ е вторият с „майчица“. Първият е „Берое“ (Стара Загора), собственост на държавните ТЕЦ „Марица-изток“ 2 и Българския енергиен холдинг (БЕХ). Същата тази „Марица-изток“ 2, най-голямата въглищна електроцентрала в България, която не може да работи, ако БЕХ не помага, като плаща необходимите ѝ въглеродни емисии. И БЕХ помага – с кредит от близо 400 млн. лв., който трябва да се плати до 30 юни 2024 г. За капак парламентът гарантира издръжката на „Берое“ за дълго, дълго време, след като задължи правителството да спаси „Марица-изток 2“ – независимо от решението на Европейската комисия.

Изобщо голямо осиновяване пада. ФК „Берое“ – осиновен от „Марица-изток 2“, а ТЕЦ „Марица-изток 2“ – осиновен от БЕХ. И въпреки че става въпрос за търговски дружества, те все пак са държавни, а никой не е питал нито ръководствата им, нито данъкоплатците искат ли милиони да потъват за калпав футбол и нагласени мачове.

Но както е добре известно, в България всички разбират от футбол и политика. Или почти всички. Достатъчно е да погледнем биографиите на министрите – бивши и настоящи, и ръководството на футболните клубове. Например административен директор на ПФК „Левски“ е било едно много доверено лице – секретарката на Васил Божков в продължение на 11 години Йоана Чолакова. Днес тя е в ареста, обвинена като участник в престъпна група, ръководена от избягалия в ОАЕ хазартен бос. Секретарката на Божков е като шофьора на Цветан Василев – впрегнати в бизнеса от шефовете си. Съдът остави в ареста секретарката, но пусна под парична гаранция от 1 млн. лв. сина на Божков. Абу Даби обаче още не казва ще екстрадира ли в България Васил Божков.

Но пък дойде един друг отговор, чакан от години. „Газпром“, да се чете Русия, намалява цената на природния газ за България с 40,3% със задна дата – от 5 август 2019 г. Намалението е заради антимонополното разследване на Европейската комисия срещу „Газпром“ – след приключването му Брюксел задължи руската компания да намали цените в седем източноевропейски страни, в т.ч. и България, където не само е продавала скъпо газа, но и е възпрепятствала появата на конкуренция. България последна се възползва от правото си да получи по-евтино синьо гориво. Дали това ще поевтини и парното, продавано от столичната „Топлофикация“, на която се пада близо 36% от консумирания в страната природен газ? Едва ли.

Дали само и единствено бившият вече генерален директор на БНР Светослав Костов е виновен за спирането на „Хоризонт“ на 13 септември м.г.? Такова е заключението в доклада на временната парламентарна комисия, която проучваше спирането на „Хоризонт“ и твърденията за политически натиск върху ръководството и журналисти от националното радио. Въпросът за политическия натиск остава. Костов, кажи си – истината освобождава. Но Костов не иска да бъде (о)свободен. Той иска заплата, за да си храни децата.

Един друг бивш вече шеф обаче не надава такива вопли, макар да има три деца. Вместо това бившият Втори в ГЕРБ Цветан Цветанов активно обикаля страната, повече от Борисов и джипката му, твърдейки, че е за „дейности, свързани с евро-атлантическите ценности“. Нали ръководи Евро-атлантически център за сигурност. На 19 април няма да правя партия, казва Цветанов, но не отрича, че може да се появи някоя нова формация вдясно: „… няма да скрия, че са много хората, които желаят да се направи нов политически проект, който действително да бъде на една по-здрава основа, за реални политики и за политики, с които действително да бъдат защитавани интересите на малкия и средния бизнес“.

Човекът, пазил някога гърба на Борисов, назовава темата „къщата в Барселона“, но нищо повече. Главният прокурор Иван Гешев пък заяви, че е изискана информация от испанските власти и ще бъдат разпитани всички засегнати, включително и премиерът Бойко Борисов. Гешев обеща и скорошни резултати от проверките на първите сто приватизирани предприятия. Ще връща на обществото чувството за справедливост. А обществото ще си разплете чорапите…

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

В капана на Ердоган, или ненаучените уроци на ЕС

Post Syndicated from Десислава Микова original https://toest.bg/nenauchenite-urotsi-na-es/

Четиригодишно момче с непотвърдена националност се удави в понеделник във водите между турския бряг и гръцкия остров Лесбос, след като гумена лодка с още 47 души потъна в граничната зона между териториалните води на двете държави. През 2015 г. снимките на безжизненото тяло на тригодишния Айлан Кюрди, направени от фоторепортерката Нилюфер Демир, предизвикаха безпрецедентна вълна от солидарност и политически реакции по целия свят. Днес новината за смъртта на това дете беше само бледа подробност в сюжета, който се разгърна на югоизточната граница на Европейския съюз след заявлението на турския президент, че „пуска бежанците към Европа“.

Събитията от последната седмица напомниха колко безскрупулни могат да бъдат действията на Реджеп Тайип Ердоган на международната сцена, включително и чрез употреба на човешка трагедия като оръжие в неговия външнополитически арсенал. Напрежението по югоизточната граница и неизбежните спомени и съпоставки с 2015 г., когато 1,3 милиона бежанци потърсиха убежище в ЕС в разгара на хуманитарна криза и възход на крайната десница, разкриват редица пропуски в подхода на ЕС към бежанския проблем и към конфликтите, които са го предизвикали.

От 2016 г., откакто действа Механизмът за бежанците в Турция, Ердоган неведнъж е отправял подобни заплахи към Европа, но този път те не останаха само на думи.

От една страна, това е опит да накара европейците да застанат на негова страна в конфликта с Башар Асад в Идлиб и по-дългосрочно да се ангажират с бъдеща зона за сигурност там. От друга, изтича срокът на сделката от 2016 г., в момента ЕС води преговори за бъдещия си бюджет и Ердоган напомня, че трябва да има ново споразумение с Турция.

Така коментира пред „Тоест“ Димитър Бечев, експерт по геополитическите въпроси на Балканите, Турция и Русия, старши сътрудник към Атлантическия съвет в САЩ и преподавател в Университета на Северна Каролина.

Механизмът предвижда изплащането на общо 6 млрд. евро за проекти в подкрепа на 3,6-те милиона бежанци в Турция. По-голямата част от сумата е вече изплатена или договорена, противно на твърденията на Ердоган, прибързано подкрепени от българския премиер Бойко Борисов. С европейски пари в Турция се осигурява достъп до образование на 635 000 сирийски деца, строят се над 100 нови училища, осигурени са лекарски консултации и ваксини за 650 000 деца бежанци, както и месечни финансови помощи за 1,5 милиона от най-уязвимите бежанци. Ангажиментът на Турция е да ограничи миграционните потоци към Европа, включително като пресече каналите за нелегален трафик на хора.

Сирийско-турската граница. Стопкадър от репортаж на The Straits Times

Три години след началото на Механизма Европейската комисия отчита, че броят на пристигащите на гръцките острови мигранти е намалял с 97% спрямо 2015 г. В прагматичния подход на европейските лидери тези числа бяха достатъчен актив в битките им с възхода на крайнодесните партии, които печелеха влияние с антиимигрантска реторика.

В същото време проблемът с пренаселените бежански лагери в Гърция се задълбочаваше с години. Сделката не намери устойчиво решение за него, а само го премести географски, и то неособено успешно. През миналата година на гръцките острови Лесбос, Самос, Киос, Кос, Лерос и други са акостирали 1812 лодки с повече от 60 600 бежанци. За сравнение, турската брегова охрана е спряла 3140 лодки, от които е върнала обратно близо 108 000 бежанци. Това показват обобщените данни на неправителствената организация Aegean Boat Report, която следи денонощно ситуацията на островите. От общия брой на бежанците, намиращи се на егейските острови към момента, 56% са жени и деца. Общо 77 хиляди души са подали документи за убежище през 2019 г. според статистиката на Службата за убежище на Гърция, като близо 18,5 хиляди са деца под 14-годишна възраст.

Ердоган използва бежанците като инструмент в сложна политическа игра, но това не бива да изненадва никого.

Можем да осъдим тактиката на Ердоган, но страхът, разделението и цинизмът, с които ЕС се занимава с този въпрос през последните няколко години, прехвърли инициативата на турския президент, като му даде възможност да изнудва европейските лидери.

Това пише Ник Малкуцис, журналист и редактор в гръцкото аналитично издание MacroPolis. По думите му, затварянето на границата сега може и да изглежда като единствения начин да се покаже на Ердоган, че не той диктува правилата, но в действителност Европа отдавна му даде това предимство.

Според Димитър Бечев Механизмът за бежанците в Турция има много минуси, но вероятно е по-малкото зло. „Ако няма сделка, Ердоган би използвал мигрантите като заплаха, а от своя страна Гърция и ЕС ще третират това като въпрос на националната сигурност и ще разполагат сили, които да стрелят по границата. Това ще обезсмисли цялата политика за убежище. Ако това е алтернативата, очевидно сделката с Турция, колкото и да е несъвършена, е по-добрият вариант“, отбелязва анализаторът.

Съществен елемент от споразумението е релокацията на сирийски бежанци от Турция в европейски държави. За първите три години по този законен начин държавите членки са приели 20 000 сирийци – скромен пример за солидарност спрямо общият брой от 3,6 милиона мигранти на турска територия.

Подобен е и подходът на ЕС в Гърция. От началото на 2015 г. до началото на 2019 г. Брюксел финансира Атина с 2 млрд. евро за справяне с миграцията, но държавите членки нe проявяват особена воля да споделят тежестта, като приемат на своя територия бежанци от гръцките острови и лагерите в континенталната част. Бежанският лагер „Мория“ на остров Лесбос – една от „горещите точки“ по външните граници на ЕС, още преди година беше препълнен, а в последните месеци капацитетът му от 3100 души е надхвърлен над пет пъти, въпреки постоянните трансфери към континентална Гърция.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Само през януари тази година в Егейско море са се удавили 63 души в опит да стигнат до европейските брегове, сочи доклада на Международната организация по миграция. Като много други хора в този сюжет, най-вероятно и те ще останат само статистика. На фона на напрежението по границата, медиите отразиха смъртта на 4-годишното дете и на сириеца, прострелян в опит да премине границата с Гърция. И двата случая станаха повод за взаимни обвинения между Атина и Анкара.

В първия случай бреговата охрана на Гърция обяви, че турски плавателен съд е придружавал надуваемата лодка до морската граница и при навлизане в гръцки териториални води лодката е била умишлено пробита, за да започне да потъва и да предизвика спасителна операция. Видео от същата ситуация показва как гръцки гранични полицаи крещят на мигрантите в лодката „Връщайте се обратно! Връщайте се обратно!“. При смъртта на сирийския гражданин на сухопътната граница Анкара обвини гръцката армия в свръхупотреба на сила, а Атина побърза да отрече, че срещу мигрантите са използвани куршуми.

В отговор на заявката на Ердоган, Гърция затвори сухопътните си граници. Това според Димитър Бечев е политически обоснован ход, който всеки гръцки ръководител би предприел.

Гърция има основания за такава реакция, защото се чувства изоставена от останалата част на ЕС и е склонна да предприема крайни мерки. Най-малкото, с проблемите по границата Гърция предизвика реакция у другите страни членки, затова ще има някакъв общоевропейски отговор – било то с подкрепа за укрепване на границата, мисии на „Фронтекс“ или с ново договаряне с Ердоган, където обаче Гърция е част от целия блок, а не оставена сама лице в лице с Турция.

Освен комплексната геополитическа ситуация, правителството на „Нова демокрация“ в Гърция е изправено и пред вътрешен натиск за по-твърди мерки срещу имиграцията, включително от бившия лидер Андонис Самарас. Премиерът Кириакос Мицотакис дори предложи нов закон за убежището, който включва ускорен процес за връщане на икономически имигранти в държавите им на произход, крайно противоречивата идея за „плаваща стена“ по морската граница с Турция (която би поставила живота на стотици хора в риск, както предупреди „Амнести Интернешънъл“), както и изграждане на приемателни центрове от затворен тип на островите.

Последната идея предизвика бурни протести от страна на островните жители. Местните на Лесбос и Киос опитаха да блокират доставките на тежка техника, която трябваше да започне да изгражда новите лагери затвори, но централните власти потушиха недоволството с жандармерия и сълзотворен газ. Гърците на островите от години са изправени пред проблема, който целият ЕС се опитва да отмести колкото е възможно по-далеч. Много от тях се включват в усилията да помагат на бежанците и сега се възпротивиха на идеята техните острови да се превърнат в затвори за хора, чието престъпление е, че бягат от войни.

Новото напрежение между Гърция и Турция обаче отприщи и крайнодесни групи, които открито атакуваха както бежанци, на които не позволяваха да слязат от гумената лодка, така и доброволци и международни журналисти. В резултат на това бяха преустановени дейности и инициативи от жизненоважно значение за хиляди хора в особено уязвимо положение.

 

Местни хора на Лесбос не позволяват на мигранти да слязат на острова с думите „Ние тук сме християни!“

Заради ескалацията на напрежението по границите Гърция обяви, че спира да приема молби за убежище. Изправена пред това предизвикателство от години, гръцката система за убежище функционира тромаво и без допълнителното натоварване – бежанците, пристигнали през последната година, получават дати за първи интервюта след две, дори три години, което ги заключва в безизходицата на лагери като „Мория“. „Всички държави имат право да контролират своите граници и да управляват незаконното придвижване, но в същото време трябва да се въздържат от използването на прекомерна или непропорционална сила и да поддържат системите за справяне с молбите за убежище“, подчерта Върховният комисариат за бежанците към ООН в отговор на мярката.

Междувременно ЕК предложи на Гърция още 700 млн. евро за управление на миграцията, а новата председателка Урсула фон дер Лайен определи страната като „щит“ на ЕС срещу имиграцията, с което даде заявка, че по-скоро ще крепи статуквото, отколкото да търси устойчиво решение на проблема – реформа на Дъблинския регламент и повече солидарност между държавите членки.

За съжаление, няма по-конкретен изход от тази ситуация, освен решаването на конфликтите, които произвеждат тази миграция. ЕС трудно може да се намеси в конфликт като този в Сирия, защото не разполага с военна сила. Към днешна дата единственият лост на влияние, с който разполага, са финансовите ресурси.

Това коментира Димитър Бечев и добавя: „В бъдеще, ако се постигне някакво примирие и се стигне до фаза на реконструкция, ЕС е един от големите донори, което му дава и дипломатическа сила да влияе на процеси. Все още обаче бойните действия продължават и Европейският съюз не седи на масата – там са Русия, Турция, страните от Залива и Иран, както и САЩ до някаква степен, защото те все още имат войски на терен. ЕС е второстепенен играч, защото отсъства от бойното поле. Това обаче не означава, че в бъдеще няма да има влияние“, коментира Димитър Бечев.

Макар България също да е от другата страна на „отворената врата към Европа“ на Ердоган, на българската граница нямаше такова напрежение като на гръцката. От една страна, през нея минава основната част от износа на Турция за Европа и тя е стратегически по-важна за турската икономика, смята Бечев. „Освен това Гърция има по-голям опит и повече тежест в европейските институции – тоест ако България е поставена в такава ситуация, тя едва ли може да настоява за обща политика или за някакви компромиси към Анкара“, отбелязва още анализаторът.

Въпреки спокойната ситуация, България въведе извънредни мерки за сигурност на границата си с Турция. Пет години по-късно разговорът за миграцията отново беше доминиран от обещания за отблъскване на миграционен натиск и охрана на границите, без намек за дискусия за дългосрочни решения, нито солидарност със съседна Гърция.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Без перспектива за скорошен изход от войната в Сирия и без решителни действия за хуманитарната криза с бежанците от страна на ЕС, турският президент Ердоган ще продължава да експлоатира страховете на европейците. „Всички партии на власт се страхуват от надигащата се крайна десница, а за нея това, което се случва по границата, е манна небесна. Неслучайно в последните няколко дни Ангела Меркел подкрепи турските планове за зона за сигурност в Идлиб. Вътрешнополитическият лост, с който Турция разполага, дава директни резултати на дипломатическото поле“, обяснява Димитър Бечев.

Да затваряме очите си, да блокираме границите си и да се изолираме от толкова съществен проблем е недалновидна политика от страна на общност с амбиции на световен лидер и защитник на човешките права и демократичните ценности. А в ничията земя между големите политически интереси ще остават заклещени хиляди хора, чиято безизходица ще ги тласка към отчаяни и опасни за живота им пътувания. С претоварването на системата в Гърция, бежанците отново поемат по уж затворения Балкански маршрут и подобни кризи вече зреят и на други места.

Балканският маршрут включва Гърция, Македония, Сърбия, Унгария, но заради затворената граница на Унгария завива на запад към Босна и Херцеговина, Хърватия и Словения. В следващите броеве на „Тоест“ очаквайте разказ за Босна и Херцеговина – неназованата буферна зона на Европейския съюз по Балканския маршрут, и за това какво се случва на другата външна граница на ЕС, тази на Хърватия.
Заглавна снимка: Гръцко-турската граница. Стопкадър от репортаж на The Straits Times

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Когато атовете се ритат, магаретата си траят

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/kogato-atovete-se-ritat-magaretata-si-trayat/

Събития от последните няколко дни – като честването на националния ни празник на връх Шипка, работната вечеря на българския премиер с турския президент в Анкара, посещението на лидерите на ЕС в зоната на повишено напрежение от новата бежанска вълна и срещата между Ердоган и Путин в Москва – осветяват различни геополитически интереси в контекста на войната в Сирия.

Тържествата на връх Шипка, отменени официално заради опасността от коронавируса, все пак се състояха, а

президентът Румен Радев се отдаде на любовта народна,

въпреки че не беше пощаден и от агитки на управляващите. Той съзря съзаклятие на управляващите срещу традиционния събор на историческия връх: „България даде вчера един огромен принос към световната медицина – успя да изолира два различни щама на коронавируса. Оказа се, че софийският щам е много безобиден и там всякакви мероприятия на открито са позволени, докато щамът на Шипка се оказа много опасен и мероприятията се отмениха.“ Държавният глава видимо се опияняваше от „прозрението си“ и от приливите на патриотичен възторг, който предизвикваше появата му сред събраното множество.

Ден по-рано на руския сайт на движението „Двуглав орел“, свързано с олигарха Константин Малофеев и о.з. ген. Леонид Решетников – и двамата със забрана да влизат в България за срок от 10 години във връзка с разследването за шпионска дейност на движението „Русофили“, – се появи статия на Олга Решетникова „Коронавирус лети над Шипка“. В нея тя развива тезата, че „този 3 март е като кост в гърлото на властите“, които под влияние на американските и европейските посланици се опитват да отслабят влиянието на Русия в България.

И тогава просто се появи коронавирусът! Вярно, нито един случай на болестта не е регистриран в България, но българското ръководство знае къде точно живее този вирус… и не ходете при баба Ванга – той е на Шипка!

Така пророкува съпругата на бившия генерал от КГБ и директор на Института за стратегически изследвания към Президентството на Русия, когото свързаха с избора на генерал Румен Радев за президент на България. Разбира се, не е задължително да има пряка връзка между образния изказ на Радев и на Решетникова, но лошото усещане за епигонство остава. Както и за топлата връзка между българския държавен глава и аналитичния тръст на Кремъл.

На Шипка президентът Румен Радев препотвърди благодарността и признателността на българите към Русия и не пропусна да демонстрира, че битката му за България с управляващите продължава. „Шипка не е мястото да коментирам интригите на министър-председателя, защото тук възкръсва България, която неговото управление закотви на дъното на Европа“, заяви държавният глава от историческия връх.

В същото време премиерът демонстрира активност на полето на дипломацията.

В навечерието на националния ни празник Бойко Борисов замина спешно за Турция на работна вечеря с президента Ердоган. Целта на визитата му бе да уговори среща на върха между ЕС и Турция в София, посветена на конфликта покрай новата бежанска криза. В Анкара той не беше съпроводен нито от посланичката ни там Надежда Нейнски, нито от външната ни министърка Екатерина Захариева, а само от МВР шефа Младен Маринов и от „ефендито“, както министър-председателят нарече Вежди Рашидов пред журналисти в София. За турската столица Борисов тръгна с приповдигнато настроение да използва дипломация в стил „Кажи му аго, да му стане драго!“, но посредническата му мисия завърши с провал – Ердоган отказа да седне на една маса с гръцкия премиер.

На следващия ден започна обиколката на първите лидери на ЕС в Гърция, които инспектираха от въздуха ситуацията по границата с Турция и обещаха на премиера Кириакос Мицотакис 700 млн. евро и логистична подкрепа от „Фронтекс“ за охраняването ѝ. В България, където те спряха на връщане за няколко часа, Борисов повози Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел в джипа си, в който те с видимо любопитство слушаха монолога му, продължил и по време на последвалия полет с хеликоптер над българо-турската граница. После си размениха традиционни любезности и мартеници, поздравиха ни за националния ни празник и си тръгнаха.

А след неуспешната мисия на Борисов, за Анкара отлетяха председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и върховният представител на ЕС по външна политика и сигурност Жозеп Борел. На срещата, в присъствието и на външния министър Чавушоглу, е обещана допълнителна хуманитарна помощ от 170 млн. евро за уязвимите групи в Сирия. Борел изразил безпокойство, че Анкара дава зелената светлина на мигрантите да преминават границите ѝ. Турската страна отхвърли тези обвинения и отправи упрек към Шарл Мишел, че не дава конкретно предложение за решаването на кризата.

Турция твърди, че никога не е използвала бежанците като средство за политическо изнудване,

но сега Ердоган отвори границата си към Гърция, защото предвиждаше светкавичната реакция на европейските страни – каквато не би последвала, ако беше насочил вълната към България например.

Но докато ЕС е без обща позиция на страните членки за решаването на сирийския конфликт, от НАТО вече изразиха „пълна солидарност“ с Турция и настояха Сирия и Русия да спрат бомбардировките в Идлиб – последна крепост на подкрепяните от Турция бунтовници против режима на президента Башар Асад. Това се случва, след като външният министър на Турция е поискал в телефонен разговор с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг да започнат политически консултации за задействане на чл. 4 от Северноатлантическия договор. А преди няколко дни американският президент Доналд Тръмп приветства идеята на Владимир Путин за среща на върха на петте страни, постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН.

Светът очаква развой на сирийската криза след срещата между президентите на Русия и Турция в Москва на 5 март, третата за тази година, но краят на войната в Сирия отново не се вижда. Макар че постигнатите споразумения според Владимир Путин трябва да сложат край на страданията на сирийския народ.

Възможно ли е мирно решаване на този конфликт с участието на толкова страни с различни интереси в арабската държава

и при изолация от преговорите на Сирийската национална армия и на кюрдите, е въпрос, на който трябва да отговорят световните лидери и международните наблюдатели. Тази перспектива обаче се отдалечава след проведеното разследване на ООН в Сирия и последвалите обвинения към Русия в извършване на военни престъпления в страната. Такива престъпления според международната организация са извършили и опозицията, и Турция в населените с кюрди райони на Северна Сирия по време на военната операция „Извор на мира“.

В момента е сигурно едно – нито Путин, нито Ердоган имат интерес от задълбочаване на кризата в арабската държава. Защото през април в Русия предстои провеждането на референдум за промяна на Конституцията, а турският президент има отворени фронтове и в собствената си държава: веднъж – от опозицията, която го пита какво прави в Сирия; втори път – от Партията на националистическото движение, чийто лидер Девлет Бахчели заплаши Ердоган, че ако „клекне“ пред Путин, ще оттегли подкрепата си за управляващата Партия на справедливостта и развитието и съответно ще предизвика предсрочни избори.

България също се оказа неподготвена за новата бежанска вълна

и няма позиция за решаването на близкоизточния конфликт, приета с резолюция на Народното събрание. Това обаче не пречи на премиера в една парламентарна република да приема посреднически мисии и да реализира политики, които не са подкрепени от парламента. Борисов лековерно разчита на достлука си с Ердоган, на когото е изгодно да хвали българския премиер и да го дава за пример на останалите европейски лидери – но без никакви гаранции, че в един момент няма да отвори границата си към България.

В състоянието на нестихващи конфликти, на преливащи една в друга кризи в държавата и на постоянна вражда между първите държавни мъже, изработването на национално отговорна позиция изглежда мисия невъзможна. Както изглежда невъзможен консенсусът в парламента по отношение на режима на сирийския президент и на управляващата социалистическа партия БААС. България вече имаше остри разногласия по отношение на предприетите въздушни удари срещу Сирия през 2018 г. от страна на САЩ, Великобритания и Франция. А при започването на турската офанзива в Сирия се чудеше дали да прояви солидарност с ЕС, който категорично осъди военната намеса на Ердоган и поиска прекратяването ѝ в специална декларация – или да се прави на „умряла лисица“, за да не разваля комшулука си.

От Албания българският президент заяви, че има дефицити в политиката на ЕС по отношение на войната в Сирия, липсва и изграден капацитет за бърза и ясна реакция при застрашаване на външните му граници. Затова според Радев е необходимо да се изработи план за защитата им и за предотвратяване на хуманитарни кризи със средствата на дипломацията.

Мястото ни на геополитическата карта на Балканите и на Европа изисква гъвкава дипломация,

каквато нашите държавни мъже не са изучавали, нито са наследили родствено. Но въпреки това България е длъжна да има позиция и да не я променя дори при смяна на властта в държавата. От това дали ще успеем да запазим баланс в отношението си към Турция и Гърция, без да предаваме интересите на съюзниците си от НАТО и ЕС, зависи в голяма степен как ще се позиционираме в този сложен геополитически конфликт и дали ще успеем да предотвратим нахлуването на бежанската вълна у нас, която би породила нови вътрешни конфликти.

Заглавен колаж: Лина Кривошиева. Снимки: Wikipedia и Flickr

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Как бежанците се превърнаха в политически инструмент за Ердоган

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/bezhantsite-politicheski-instrument-za-erdogan/

Автори: Йоанна Елми и Мария Бабикян

Севърският договор след Първата световна война обещава създаването на независима държава Кюрдистан, но години по-късно кюрдите се оказват разпръснати между териториите на Сирия, Иран, Турция и Ирак. Половината от тях пребивават в днешна Турция и съставляват около 20% от населението на страната. Турция от години се опитва да се противопоставя на Кюрдската работническа партия (Partiya Karkerên Kurdistanê, съкр. PKK), която редовно провежда атаки в цялата страна в името на кюрдския национализъм и независимост. Ердоган гледа на Отрядите за народна самоотбрана (YPG), част от Сирийските демократични сили, като клон на PKK.

След като ИДИЛ обсажда северносирийския град Кобани в провинция Роджава през 2014 г., кюрдските отряди го освобождават през 2015 г. Президентът Ердоган ги обявява за заплаха за националната сигурност на Турция и в отговор напада автономната кюрдска провинция. Турция се фокусира върху зоните, контролирани от кюрдските отряди в Северна Сирия, и иска да осуети формиращата се териториална цялост. Впоследствие това принуждава кюрдите да търсят съдействие от сирийската държава, срещу чиито сили са се сражавали години наред.

Кюрдско момиче от Отрядите за народна самоотбрана
Кюрдско момиче от Отрядите за народна самоотбрана. На нашивката е ликът на задържания лидер на PKK Абдула Йоджалан. Снимка: Kurdishstruggle (Flickr)
2011

Начало на конфликта в Сирия. Русия е на страната на режима на Башар Асад, а Турция – на бунтовническите сили. САЩ подкрепят кюрдските отряди, които са основен съдружник в коалицията срещу ИДИЛ.

2011
2012

Ердоган прави телевизионно изявление, с което обявява начало на мирните преговори с PKK. Впоследствие в периода около изборите през 2015 г., заради засилващите се ефекти от войната в Сирия, преговорите се разпадат със започването на турската офанзива в Иракски Кюрдистан и провинция Роджава в Сирия.

2012
2013 (25 октомври)

В рамките на 24 часа са задържани 111 души, нелегално преминали българо-турската граница. По данни на МВР 48 от тях са сирийци. От Министерството на отбраната съобщават, че започва строеж на гранична ограда по южната ни граница с Турция.

2013 (25 октомври)
2015 (януари)

В западните медии започват все по-често да се появяват заглавия, свързани с нови канали за транспорт на бежанци от Сирия и Близкия изток. Такъв е случаят с кораба „Езадийн“, изоставен от екипажа си край Италия с 450 сирийски бежанци на борда.

2015 (януари)
април

Европейският съвет свиква спешна среща след поредица от трагични инциденти с мигранти, загинали в опит да преминат Средиземно море. Случаите са многобройни и ще преобладават в новините през цялата предстояща година.

април
май

Европейската комисия очертава рамката на Европейската програма за миграцията. ЕК предлага гарантиране на „справедливо и балансирано участие на всички държави членки“ в общите усилия за справянето с кризата. В същия документ Комисията полага основите на сътрудничество в областта с държави извън ЕС, сред които и Турция, и предлага „3,6 млрд. евро хуманитарна помощ и помощ за стабилизиране и развитие, насочени към сирийците и сирийските бежанци в страни като Ливан, Йордания, Турция и Ирак“.

май
юни

Разпределяне на 40 000 мигранти в рамките на ЕС. Към този момент задължителните квоти не се прилагат. По същото време става ясно, че Унгария е взела решение да строи гранична ограда, която да предотврати влизането на мигранти в страната.

юни
август

В края на месеца Македония затваря южната си граница и обявява бедствено положение. У нас започва последният етап от строежа на оградата по южната ни граница с Турция. След завършването ѝ границата би трябвало да бъде непроходима. През февруари 2016 г. тогавашната министърка на вътрешните работи Румяна Бъчварова обявява, че оградата в крайна сметка няма да бъде довършена. През 2017 г. граничната ограда все още се строи, а цената ѝ продължава да се вдига.

август
септември

Унгария затваря жп гара „Келети“, за да предотврати достъпа на бежанци към Германия и Австрия. Хиляди протестират. Няколко дни по-късно Ангела Меркел съобщава, че Германия няма да налага ограничения на броя приети бежанци. Само седмица след това страната е принудена временно да затвори границата си с Австрия, за да се справи с наплива на хора. Унгария затваря границата си със Сърбия и започва строеж на ограда по границата си с Хърватия. Регистрирани са сблъсъци на мигранти с унгарските власти.

септември
Какво всъщност се крие зад думите „бежанска криза“?

Дори преди нейното начало изследвания сочат, че обществените възприятия за броя на мигрантите и бежанците на територията на страната се разминават драстично с реалността. През 2017 г. изследване на Европейската комисия стига до същото заключение за държавите членки на ЕС. Това разминаване се дължи на множество сложни предпоставки с определени социални последици. Като се има предвид съотношението на броя мигранти към населението на държавите приемници, думата „криза“ изглежда силно преувеличена. Въпреки това тя не може да бъде отхвърлена – напливът от хора по границите, трудностите да им бъдат предоставени социални услуги, бърз и ефективен административен процес, както и социокултурните последствия от феномена не могат и не бива да бъдат омаловажавани.

2015 (октомври)

Премиерът Бойко Борисов заявява подкрепа за обявеното от президента Реджеп Тайип Ердоган намерение за създаване на „зона за сигурност“ в Северна Сирия. Той обещава и да го представи на среща в Брюксел, където европейските лидери са неубедени и виждат мотив за разчистването на кюрдите по границата, което да възпрепятства оформянето на кюрдска държава от двете страни на Турция. Проведените през 2019 г. турски военни операции в района потвърдиха това опасение.

2015 (октомври)
ноември

ЕС обявява съвместен план за действие с Турция с цел намаляване на миграционния поток към Европа. Турция сваля руски боен самолет, в резултат на което Русия налага санкции, засягащи туризма и вноса на стоки между двете страни. Това е най-ниската точка във взаимоотношенията помежду им. Във Франция най-тежкият терористичен атентат в историята на страната взема над 100 жертви, а стотици са ранени – 13 ноември се превръща в символ, експлоатиран от крайните политически идеологии, и оказва огромно влияние върху общественото мнение в цяла Европа.

ноември
2016 (11 февруари)

Ердоган за първи път отправя заплахата, че ще изпрати милиони сирийски бежанци към Европейския съюз.

2016 (11 февруари)
26 февруари

Съветът за сигурност на ООН приема резолюция за прекратяване на военните действия в Сирия, съгласувана между САЩ и Русия.

26 февруари
18 март

След обявяването на общия план за действие през ноември 2015 г. Турция позволява на сирийците с временно защитен статут да имат достъп до пазара на труда. ЕС започва изплащането на 3 млрд. евро за изграждане на инфраструктура за приемане на бежанците.

18 март
19 април

Турция отново заплашва да се оттегли от споразумението за мигрантите. Последващи заплахи има през цялата година.

19 април
юли

След опит за преврат в Турция започва безмилостна чистка срещу опозицията на Реджеп Тайип Ердоган, която продължава и до днес.

юли
август

Българската държава демонстрира подкрепа за Анкара с екстрадицията на гюлениста Абдуллах Бююк, когото българският съд двукратно отказва да върне в Турция, тъй като това представлява опасност за живота му. С напредването на конфликта в Сирия фокусът на Ердоган се премества основно към кюрдския въпрос.

август
28 декември

Преговорите между Турция, Иран и Русия в Астана водят до съгласуване за посредничество за прекратяване на огъня, което трябва да започне в полунощ на 30 декември.

28 декември
2017 (февруари)

ИДИЛ започва офанзивата в Дараа в Югозападна Сирия. Силите на Турция, Иран и Русия се връщат на фронта.

2017 (февруари)
17 март

Конституционен референдум в Турция и консолидация на властта на Ердоган. Изправен пред критика от страна на Западна Европа, Ердоган отново отправя заплахи за изпращане на бежанци към Европа.

17 март
4 май

Русия, Иран и Турция подписват споразумение в Астана за създаване на зони на сигурност в Сирия. Те включват провинция Идлиб, северната част на Хомс, Източна Гута и границата между Йордания и Сирия. 

4 май
2018 (януари)

Турция провежда операция „Маслинова клонка“, насочена срещу кюрдските сили в провинция Африн.

2018 (януари)
септември

Ердоган и Путин постигат съгласие за създаването на буферна зона в Идлиб на среща в Сочи.

септември
декември

Американският президент Доналд Тръмп обявява победа над ИДИЛ в Сирия.

декември
Надигането на крайнодясното – свързано с имиграцията?

През септември 2017 г. Германската крайнодясна партия „Алтернатива за Германия“ влиза в Бундестага. Според изследване на Bertelsmann Stiftung германското общество възприема, че „единствената област, където „Алтернатива за Германия“ има някаква експертност, е имиграцията“. В началото на 2018 г. популистите в Чехия и Унгария печелят избори с програми, насочени срещу имиграцията. През юни италианският вицепремиер Матео Салвини отказва да приеме кораба „Акуариус“ със 141 мигранти на борда. За Европа бежанците вече са наболял проблем, който дестабилизира Съюза и разделя членките по идеологически линии както помежду им, така и вътрешнополитически. Този проблем може да бъде експлоатиран от външни сили.
Политолозите наблюдават изместването на вота към крайнодесни партии в Европа като феномен много преди пристигането на бежанците на европейска земя. Това се дължи на множество фактори. Тенденцията е видна в резултатите на европейските избори през 2014 г. И ако бежанската вълна подсили реториката на тези партии и им осигури външен „враг“, то тя далеч не е основната причина, нито началото на надигането на крайнодясното в Европа.

2019 (януари)

Европа отчита спад в имиграцията, най-ниски нива за последните пет години. 

2019 (януари)
юни

Турция дава заявка за закупуване на противоракетната система S-400 земя–въздух от Русия, въпреки че е член на НАТО.

юни
август

САЩ и Турция подписват съгласие за буферна зона в Северна Сирия, с която САЩ целят да предотвратят атака на турските сили над кюрдските в района.

август
октомври

Доналд Тръмп изтегля американските войски от района и разчиства пътя за турската военна операция „Извор на мира“, с която Турция настъпва в Северна Сирия. В резултат САЩ настояват за договорка с Анкара, която дава на кюрдите 5 дни да се изтеглят на 30 км от „зоната на сигурност“ по границата с Турция.

октомври
23 октомври

Ердоган и Путин се договарят в Сочи да допуснат руска военна полиция и сирийски гранични сили да настъпят в сирийската част на границата с Турция, извън зоната на операция „Извор на мира“, за да изтеглят частите на Отрядите за народна самоотбрана и PKK. Сделката е повратна точка за затоплянето на взаимоотношенията между двете страни, които разпределят своите зони на влияние в Сирия и именно така Турция успява да отблъсне кюрдските сили далеч от границата си. Ердоган отново заявява на Европа, че ще „пусне бежанците“.

23 октомври
ноември

Нови заплахи към Европа от страна на Ердоган.

ноември
декември

Турция, Иран и Русия затвърждават необходимостта от съгласие относно Североизточна Сирия в Нур-Султан, Казахстан. В доклад на ООН се посочва, че 900 000 души са „вътрешно разселени лица“ в Североизточна Сирия, от които 60% са деца.

декември
2020 (20 февруари)

Турция иска зенитно-ракетна система „Патриот“ от САЩ, за да защити позициите си в Идлиб след поражение, в което са убити двама турски войници и са ранени още петима.

2020 (20 февруари)
27 февруари

33 турски войници са убити и 36 са ранени в провинция Идлиб при сирийско-руски атаки по време на напредването на войските на Асад към провинцията срещу изтеглящите се турски сили от района.

27 февруари
28 февруари

Ердоган „пуска“ бежанците към Европа.

28 февруари
2 март

Първа жертва след „отварянето“ на границата – 4-годишно дете се удави край остров Лесбос. Бойко Борисов е на посещение при турския президент Ердоган, в което двамата поставят въпроса за финансовата помощ, обещана от ЕС. ООН обвинява Русия в извършване на военни престъпления в Сирия заради „безразборните въздушни удари по цивилни цели през 2019 година“.

2 март
5 март

Предстои среща между Реджеп Тайип Ердоган и Владимир Путин в Русия.

5 март

 

Шокиращи кадри как гръцката брегова охрана тероризира лодка, пълна с бежанци. Европа през 2020 г.

Идлиб е последната гореща зона в Сирия. Според споразумението в Сочи Русия трябва да спре военните операции в района, но вместо това руските части настъпват срещу бунтовниците. Ходът на Ердоган срещу съюзниците му в НАТО се оказа губещ и сега той отново се обръща към тях, след кратка и горчива авантюра с Русия. Остава основната му грижа кюрдите от двете страни на сирийската граница да не създадат собствена държава. Но Турция, на чиято територия вече има над 3,5 млн. мигранти, трябва да се справя и с бежанските вълни, резултат от руските атаки в провинция Идлиб. А Европа продължава да е в капана на криза на общественото мнение, тъй като бежанците все още представляват сериозна разделителна линия в европейското пространство. В този контекст играта на „пускане на бежанците“ придобива своя политически смисъл, макар да е морално неприемлива. Остава въпросът какъв ще бъде нейният край.

Заглавна снимка: Бежанци на граничния пункт „Гевгели“, (Северна) Македония, 24 август 2015 г. Фотограф: Драган Татич

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Ревизията на приватизацията – за вътрешна и външна употреба

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/reviziya-privatizatsiya/

Русия няма да спре да упражнява влиянието си върху територия, за която воювала. Затова да мислим, че с лека ръка тя ще се откаже да саботира евро-атлантическия избор и път на България, е наивно. Ако поставим публичния разговор за същността на приватизацията и за присъединяването ни към еврозоната в тази геополитическа координатна система, имаме шанса да не деформираме своите изводи повече от допустимото. Иначе те ще се окажат не само неточни, но и дълбоко манипулативни – каквато, между другото, е целта на някои среди не само у нас.

Като че ли двете теми не кореспондират пряко помежду си, но така е само на пръв поглед. Защото видимо подновяването на дискусията дали приватизацията в България е извършена по престъпен начин и така е ощетила масово българите, има една-единствена цел – да се бетонира убеждението, че раздържавяването на собствеността у нас е дълбоко несправедлив процес, за който отговорни са единствено правителството на ОДС и бившият премиер Иван Костов. И така в крайна сметка да се отрече избрания от страната ни път след 10 ноември 1989 г.

Тази цел бе индиректно потвърдена и от самата прокуратура. С пълното съзнание, че сроковете за давност за голяма част от сделките (в т.ч. за най-важните и спорните, като тези за „Нефтохим“, „Кремиковци“ или за БГА „Балкан“) са изтекли, а заявките на Иван Гешев за въздаването на закъсняла справедливост са само димки, от прокуратурата обявиха, че поне ще информират обществото кои са виновните за престъпната приватизация. Само че това не е работа на държавното обвинение и такъв жест по-скоро ни препраща към практиката на централизираната и политически зависима съветска прокуратура, по чийто модел е изградена и нашата.

Поредната ревизия на приватизацията няма да извади незаконни сделки и с това е наясно както целият политически и икономически елит у нас, така и главният прокурор. Защото те добре знаят как беше извършена масовата и касовата приватизация в България, с политическата подкрепа на кои партии в парламента през 1994 г. бяха приети промени в законодателството и се поставиха основите на работническо-мениджърската приватизация и как се разви този процес у нас първо от правителството на Жан Виденов, а след това от правителствата на Иван Костов и на Симеон Сакскобургготски.

Планове за пазарни реформи в СССР започват да разработват още в КГБ, когато шеф на службата е Юрий Андропов, а генерален секретар на КПСС е Леонид Брежнев. Във втората половина на 70-те и началото на 80-те години Съветският съюз е в икономически застой и упадък и тъкмо тогава се ражда идеята за раздържавяване на собствеността. Схемата предвижда смяна на командно-административната система на социалистическото планово стопанство с командно-олигархична под централното управление и прекия контрол на офицери от КГБ. Промените е трябвало да започнат от метрополията и поетапно да бъдат наложени в страните от периферията – в противен случай социалистическите държави биха могли изпреварващо да въведат реформи, да се откъснат от кремълската сфера на влияние и да потърсят своето място на Запад. Нещо, което се опита да направи в началото на Прехода Андрей Луканов – и заплати за това с живота си.

От бързане да изпълни условията на Световната банка и на останалите ни външни кредитори за приватизация на предприятия, посочени от тях, за да се гарантира несменяемостта на поетия курс към пазарна икономика, правителството на ОДС пропусна най-важното – да обясни на българското общество защо е необходимо да бъде извършена трансформацията на държавната собственост в частна, както и механизмите, по които ще бъде направена.

Преди седмица в телевизионно интервю Иван Костов заяви: „Никога не съм твърдял, че приватизацията носи справедливост за всички.“ Чудесно и абсолютно вярно признание, но безнадеждно закъсняло. Защото то вече не може да разбие насаждания с години мит, че десните ограбиха труда на българите и разрушиха икономиката ни. Макар че комунистическата пропаганда, която демонизира в продължение на 20 години Костов и неговото правителство, едва ли може да отговори каква част от определените от Световната банка за приватизиране активи за 5,4 млрд. лв. се полага на всеки един българин. Просто защото такава логика не съществува – нито политическа, нито икономическа.

Но въпреки че в обществото ни има насадена омраза към забогателите при смяната на собствеността, то едва ли щеше да бъде толкова фрустрирано, ако Преходът ни бе завършил с изграждането на представителна, а не на фасадна демокрация. И ако голямата част от гражданите не живееха в условията на икономическа принуда, лишени от качествено образование, здравеопазване, пенсионна система, под натиска на разяждаща корупция и на деградирала институционална среда.

Още преди да е започнала същинската поредна ревизия на приватизацията (едно напълно безсмислено упражнение, особено ако бъде възложено на ДАНС), „здравите сили“ в държавата побързаха да подготвят общественото мнение със сюжети като куфарчето на проф. Стив Ханке или Доклада на Националната служба „Сигурност“ (НСС), изготвен от ген. Атанас Атанасов по поръчка на Иван Костов. Това отвори кутията на Пандора, от която изскочиха спекулации и манипулации, интервюта, обяснения, анализи и най-вече – спомени… отпреди две десетилетия. А хората в мъглата виждат сянката на българския Робин Худ с каскет на чекист и чуват щракането на белезници. И потриват доволно ръце пред телевизорите, докато с вечерната си ракия гледат поредната му акция в страната.

В същото време журналисти интерпретират темата за приватизацията лековато-смехотворно. И се опитват да изкопчат от Петър Стоянов и от Иван Костов сензационни разкрития за корупция и имената на министри, посочени в Доклада на НСС, представен на премиера, президента и председателя на Народното събрание от ген. Атанасов. Всъщност той не се занимава пряко с процеса на приватизация, а е посветен по-скоро на проникването на руските специални служби във високите етажи на властта в България и на използваните от тях корупционни механизми.

Тук е уместно да припомним, че правителството на Иван Костов изгони трима дипломати от Руското посолство през март 2001 г. – двама заради връзка с т.нар. шпионски скандал „Янев“ и един по обвинение за намеса във вътрешните ни работи; а половин година преди това (през август 2000 г.) – и петима руски бизнесмени, обявени за опасни за националната сигурност и заради връзки с международната организирана престъпност. Между тях бяха олигархът Майкъл Чорни – бивш собственик на „Мобилтел“, вестник „Стандарт“ и футболния клуб „Левски“, и Денис Ершов – един от основните акционери в „Петрол“, преди компанията да бъде купена от Цветан Василев.

През годините прокуратурата неведнъж разследва сделки от касовата приватизация, от която в държавната хазна постъпиха 2,9 млрд. лв. Масовата приватизация, при която над 1000 предприятия бяха продадени не срещу свежи пари, а срещу бонове, не се радва на такова внимание и интерес. В нея участваха около 3 милиона българи, повечето от които наивно повярваха, че ще получат дял от раздържавените предприятия; че ще могат да купуват и продават техни акции, както и да участват в управлението им. Вместо това голяма част от хората пиха по една студена вода след деноминацията на лева и забравиха за боновите си книжки, на които дотогава гледаха като на печеливши лотарийни билети. Към 2018 г., по данни на Финансовото министерство, два милиона души са притежавали акции, без да подозират за това, а общата сума на непотърсените акции е между 2 и 3 млрд. лв.

Да, приватизацията в България можеше да бъде проведена и по-успешно и да доведе до по-висок стандарт на живот на българските граждани, ако не беше извършена от хора, които дотогава са работили в условията на социалистическото планово стопанство и икономика. Не познаваха приватизацията и западните ни кредитори, защото преминаването на собствеността от държавни в частни ръце нямаше прецедент в света, а оттам и опит, който да бъде използван. Затова те не можаха да подкрепят експертно правителството на Иван Костов, а го оставиха само̀ да извърви този труден път. При това му поставиха тежките условия да бъдат приватизирани най-губещите предприятия – като „Кремиковци“ например, защото знаеха, че в противен случай паричните траншове за България ще потънат в тях като вода в пясък.

В публичната дискусия за приватизацията не трябва да бъде подминаван и важният факт, че чрез нея беше изпрана част от първоначално натрупания по криминален начин и по сценарии на Държавна сигурност капитал. Затова и най-силният удар срещу сините дойде тъкмо от службите, които бяха инфилтрирали свои агенти в СДС и го разбиха отвътре. Така че десетилетия напред в страната ни да не е възможно дясно управление.

Всичко това нямаше да се случи, ако в първите месеци след сформирането на кабинета „Костов“ беше събрана достатъчно политическа воля и кураж да се извърши лустрация. Тя беше приоритет в правителството на Филип Димитров, когато СДС предложи цялостен законопроект за декомунизация, но той не беше приет от Народното събрание, защото срещу него се обяви президентът Желю Желев, според когото „националното помирение и успехът в икономическата реформа са […] истинската декомунизация“. Лустрацията щеше да има благотворни последици за обществото ни и за развитието на демокрацията в България. Днес вече е безнадеждно късно за такива действия, защото за 30 години бяха изпрани не само мръсните пари, но и много биографии. Бившите сътрудници на ДС са вече навсякъде – в парламента, в бизнеса, в местните власти, дори в Конституционния съд, а офицерите от службите са известни бизнесмени.

Искането на главния прокурор Иван Гешев за цялостна ревизия на приватизация няма да освети закононарушения, нито ще доведе до обвинителни актове и осъдителни присъди, за каквито мечтаят много българи. Но европейската перспектива на България може да бъде помрачена, а обществото ни – силно разколебано в геополитическата ни ориентация. Москва ще продължава да прави планове как да ни върне в своята орбита и препъването ни на входа на чакалнята на еврозоната е един добър повод, който Русия едва ли ще пропусне.

Заглавна снимка: © „Тоест“

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

ГЕРБ & Ко. Игри на ластик

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/gerb-co-igri-na-lastik/

Един ластик, ако много се опъва, накрая се къса, каза тия дни вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов по повод напрежението в управленската коалиция. Еластичните свойства на ластика са важни. Ако е удобно напрегнат например, ви държи гащите. Ако е къс и тънък, осигурява по-голямо съпротивление при тренировки за хармонична фигура. В управленските коалиции и двете изброени специфики влизат в работа.

И двамата партньори в коалицията – ГЕРБ и „Обединени патриоти“, са наясно с игрите на ластик. Самите „Патриоти“ – ВМРО и НФСБ, са коалиция, в която доскоро беше и „Атака“, но тя бе изгонена оттам. Въпреки това „Атака“ остава във властта като партньор на ГЕРБ, което в известен смисъл прави коалицията тройна.

Управляващите трети мандат ГЕРБ пък от години официално встъпват в едни коалиции, неофициално – в „плаващи“, или още „динамични“, както ги нарече бившата вицепремиерка и настояща посланичка, социоложката Румяна Бъчварова. Цялото 44-то Народно събрание например е едно динамично мнозинство – ГЕРБ, ДПС и неколцина „патриоти“ одобриха сделката за американските изтребители; БСП, ДПС и „Патриотите“ вдигнаха партийната субсидия от 1 на 8 лв.

Уж заедно, а отвън…

А тази седмица „Патриотите“, разгневени на ГЕРБ, че не получиха рамо да вкарат свой човек в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), гласуваха заедно с БСП и ДПС за изслушване в парламента на премиера Бойко Борисов. И ластикът се опна. Въпреки че Борисов обеща решението да се прегласува и на едно от двете места, заети от представители на ГЕРБ, да влезе кандидатът на „Патриотите“ Пеньо Пенев.

Възможно ли е? В Държавен вестник вече са публикувани имената на избраните от парламента нови членове на КРС, което значи, че 5-годишният им мандат започна – Кристина Андонова-Хитрова (за зам.-председател) и Анна Хаджиева, и двете от ГЕРБ, и Ердинч Хайрула от ДПС. Волята на премиера може да бъде изпълнена само ако една от двете се оттегли, за да последва процедура за избор на нов член.

На пръв поглед решенията кои трима от петимата кандидати да влязат в КРС, са взети от депутатите, както би трябвало да става в една парламентарна демокрация. Само на пръв поглед. Гласуването в пленарната зала просто официализира договорките – ГЕРБ, ДПС, „Воля“ и „Атака“ подкрепиха кандидатите на ГЕРБ, а човекът на ДПС бе избран от ГЕРБ, ДПС и „Атака“. Изглежда, че „атакистите“ са любимите „патриоти“ на ДПС. Така „отвън“ останаха кандидатите на най-голямата опозиционна партия БСП и… на партньора в управляващата коалиция „Обединени патриоти“.

Едни са партньори, други – компаньони

Несъмнено стратегическото партньорство между ГЕРБ и ДПС ще надживее който и да е компаньон на ГЕРБ. Това няма нищо общо със заявките, дадени от Борисов в първата му година на власт, когато обяви, че никога, ама никога няма да управлява с ДПС, които изкараха два последователни пълни мандата във властта (без да броим кабинета „Беров“). „ДПС са основният ни противник – и са най-коварни“, „Всички трябва да работим така, че да не сме зависими от тях“ и други такива. Но в третия мандат на Борисов почетният председател на ДПС не просто официализира богатството си, но и спечели търгове за милиони – за студен резерв.

Партньорството е калено през годините, когато бизнесите на кръга, чието лице е Делян Пеевски, се разрастваха и получаваха солидни публични средства – чрез обществени поръчки или укрепващи ги акции, особено спрямо „Булгартабак“. Разбира се, от ДПС твърдят, че са опозиционна партия и не управляват в коалиция с никого. Техни величества Фактите ги оборват.

Без да се надценява партията на Доган, подкрепата ѝ в ключови за ГЕРБ гласувания е от значение. От ДПС вече изразиха подкрепа за политиката на новия главен прокурор Иван Гешев, насочена към проверките на процеса на приватизация. Ако се стигне до промяна в Конституцията, свързана с отпадане на давността, ДПС може и да я подкрепи. Защо ли? Защото беше тяхна идея, лансирана в края на 2017 г. от заместник-председателя на ДПС Йордан Цонев. А ГЕРБ дори подготвиха тогава законопроект за промени, но впоследствие и двете партии се отказаха. Сега обаче има друг главен прокурор и новото „динамично мнозинство“ би харесало това, така че няма да е изненада, ако „Воля“ и „Атака“ са в лагера на поддръжниците. ДПС и „Атака“ имат прекалено много съвпадения в позициите. А инициативата вече започна – ГЕРБ обявиха началото на консултации с всички парламентарни групи за конституционната промяна за давността. По принцип.

А „Патриотите“ сами са си виновни. В началото на мандата дадоха на „концесия“ правото от тяхно име да бъдат номинирани за министри хора, за които беше съвсем ясно кой прозира зад тях. Става въпрос за министъра на икономиката Емил Караниколов, формално от квотата на „Атака“, както и за бившия вече министър на околната среда и водите Нено Димов, заявен от ВМРО. Постоянният арест на бившия екоминистър едва ли се припознава от избирателите на партията като „вреда“, тъй като и номинацията на Димов, преминал през ДСБ, „България на гражданите“ и Института за дясна политика, остана загадка за тях. Докато обвиненият Петър Харалампиев, бивш шеф на Държавната агенция за българите в чужбина, е друга работа – той излезе от ареста срещу 100 000 лв. гаранция.

Каракачанов опна ластика на прашката

Лидерът на ВМРО пусна в обращение метафората с ластика и я използва и на следващия ден. Пред БНР, по повод коалиционните взаимоотношения, той заяви: „Голямо напрежение няма, но напрежение има. Аз неслучайно казах, че така не може да продължава. Ластикът наистина е опънат. Аз не искам да го късам, но той си има своя фаза на крайно опъване и след това изплющява нанякъде.“

После реши да се прави на принципен и да постави – по-малко от година и половина до края на мандата – въпроси от управленската програма, които „не се движат“. Минимални пенсии от 300 лв., военно обучение в училище, доброволна военна служба, интеграция на ромите, които Каракачанов нарича „цигани“. Уж приети, но все не се намират средства. Вицепремиерът се сети за тях точно когато се изплъзна мястото в КРС – комисията, която надзирава мобилните и кабелните оператори, пощенските услуги, радиочестотния спектър, и не на последно място, ще организира търговете за 5G честотите.

Има и още нещо. Лидерът на НФСБ Валери Симеонов изглежда близък с бившия Втори в ГЕРБ Цветан Цветанов, днес шеф на Евро-атлантическия център за сигурност. Миналата година, след отстраняването на Цветанов заради „Апартаментгейт“, Симеонов заяви, че е станало в угода на ДПС. „Глупости“, коментира тогава Борисов, и заяви, че Цветанов и Симеонов са „дует сега“. Преди това водачът на „Атака“ Волен Сидеров, известен със симпатиите си към Москва, разви хипотеза, че Цветанов ще работи с ВМРО и НФСБ срещу ГЕРБ. Дали „Патриотите“ не са се разцепили на „про-Кремъл“ и „про-Вашингтон“?

Тази седмица Симеонов, който е зам.-председател на Народното събрание, посети конференция, организирана от Цветанов и посветена на инициативата на 12 страни от Централна и Източна Европа – „Три морета“. На форума лидерът на НФСБ критикува правителството заради проекти като газопровода „Турски поток 2“, наричан в България „Балкански поток“. В директния си стил Валери Симеонов обяви, че неговата цел е руският газ да заобикаля Украйна, а за диверсификация не може да става въпрос, след като газът пак ще е руски. Предупреди и че има риск от санкции. (Неодобрението на САЩ за този газопровод, както и за „Северен поток 2“ е публично известно.) Раздразнен, Борисов отвърна колко много е направила България за „Три морета“: интерконектор с Гърция, съдружие в терминал за втечнен газ, нови бойни самолети и прочие, а що се отнася до „Балкански поток“, искаме да получаваме такси от транзит на газ.

Ако зависеше от Борисов, би се отървал от Симеонов и неговата партия. Налага се да търпи – той също иска да си изкара мандата, а без официални партньори и само с „динамични мнозинства“ ще е твърде изтощително. За разлика от ВМРО и „Атака“, НФСБ няма сериозни позиции в изпълнителната власт, ако не броим вицепремиерския пост на Марияна Николова, която обаче „няма портфейл“. Мястото на Нено Димов в МОСВ зае Емил Димитров-Ревизоро от квотата на ВМРО, който, както и Каракачанов, се ядоса на ареста на директорката на Басейнова дирекция – Пловдив тази седмица и даже заяви, че е освободил бюрото си и е готов с оставката.

Извън театралниченето обаче едва ли някой вярва, че „Патриотите“ ще скъсат ластика. Политолозите – още по-малко.

Което не пречи ГЕРБ и „Патриотите“ да си поиграят на ластик.

Заглавен колаж: Лина Кривошиева. Снимки: Flickr и Wikipedia

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Арести има. Коронавирус още няма

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-24-28-february-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Седмицата може да се обобщи и в три изречения. Арестите продължават. Болни от коронавирус в България още няма. Превозвачите настъпиха и властта отстъпи за толсистемата.

Жената до Васил Божков – Елена Динева, остава в ареста по решение на Апелативния специализиран съд, който отмени гаранцията ѝ от 1,5 млн. лв., и тя беше задържана още в съдебната зала. Мъжът до нея все така пребивава в Обединените арабски емирства, където тази седмица на визита бяха двама български прокурори, за да проучат ще я бъде ли екстрадицията. Формалната причина за посещението е обсъждане на възможности за подписване на Меморандум за сътрудничество между прокуратурите на двете държави. „Големите бандити са на топло! В топлите страни…“, казва главният прокурор Иван Гешев, но не на журналистите, а в карикатура от новия брой на в. „Стършел“.

Вероятно само новината, че ОАЕ ни връща хазартния бос и колекционер, който остана без хазарт и без колекция, би изместила на заден план паниката заради коронавируса. Или нахлуване на сирийски бежанци откъм границата с Турция. Мигранти се струпват край Одрин, премиерът Борисов ще говори с президента Ердоган. Така външните новини за военния конфликт в Идлиб стават вътрешни.

Два страха – от бежанци и от коронавирус, ще ни дойдат в повече. След опразването на магазини за хранителни стоки вече е ясно, че паникатаките са поразили повече от допустимия брой хора за страна, където все още няма заразен от коронавируса. Ежедневните сутрешни брифинги на шефа на кризисния щаб ген. Венцислав Мутафчийски са като военни комюникета, хората чуват единствено: „Няма положителен резултат за коронавирус у нас“. Сигурно така чумата, донесена от гризачи, е плашила средновековна Европа. Коронавирусът тръгна от животински пазар в Ухан. Все едно, страхът от смъртта е еднакво силен и у средновековния европеец, и у този от дигиталната ера.

За управляващите страхът е да не се срути осигурителната система, която така и така се дотира всяка година с още едно „КТБ“ – тоест поне 4 млрд. лв. на данъкоплатците, тъй като парите от осигуровки не стигат. „Притеснено ми е колко ще издържат системите на НОИ при една разрастваща се епидемия от коронавируса“, каза премиерът Борисов в парламента. Притеснително си е. В началото на този век дефицитът в НОИ беше около 200 млн. лв., двайсет години по-късно е почти 40 пъти по-висок. Безработицата е ниска. Но България я напускат твърде много хора, а работят твърде малко, и то за твърде малко пари, върху които се плащат осигуровки. Макар статистиката да отчита повишение на средната заплата.

Така се стигна до разнобой между управляващи и лекари за какво да се издават болнични и кой да ги плаща. Хем Кодексът за социално осигуряване урежда въпроса с болничните при карантина – за тези със социални осигуровки, хем министърът на здравеопазването Кирил Ананиев заяви, че човек под карантина ще излиза в отпуск (платен или неплатен). Маските в аптеките изчезнаха или се продават една на цената на цяла кутия допреди два месеца.

Накрая хвърлиха всичко върху личните лекари. Те обаче заявиха, че не могат да издават болнични за доброволна карантина – първо трябва да се промени Наредбата за борба със заразните заболявания, тъй като новият коронавирус не е включен в нея. Един от тях публично обясни и какво следва да се направи още – да се изяснят критериите, по които ще се определя кой е рисков като заразоносител и кой – не, а хората, които се връщат от места, където има болни от COVID-19 (болестта, причинена от коронавируса), да не отиват при личните си лекари, а вкъщи за 14-дневна карантина.

В това време превозвачите не стояха със скръстени ръце. Васил Божков може и да е имал парламентарни групи, но тези имат половин парламент, а може би и повече. След протести три дни преди старта на толсистемата, с преговори и заплахи извоюваха каквото си искаха. Резултата обяви зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков: от планирани 10 000 км пътища, вече малко над 3000 ще са „толувани“; от планирани 1 млрд. лв. приходи, вече стават близо 450 млн. лв.

Междувременно се разбра, че държавата се завръща и на пазара на разпространението на печатни издания, след като „Лафка“ затвори.

А новият собственик на bTV се сблъска с американски обструкции – сенаторът републиканец Марко Рубио поиска от Белия дом да се разгледат последиците за националната сигурност от планираната продажба на мажоритарния дял от Централноевропейската медийна група (CME) – в т.ч. българската телевизия bTV – на чешкия холдинг PPF. Според Рубио чешкият холдинг е „действал като изпълнител на интересите на Китай в Чешката република“ и освен това телекомите, собственост на PPF, работят с китайската компания „Хуауей“ за развитието на 5G мрежи. „Теленор“ е една от тях. В крайна сметка собственикът на PPF Петър Келнер получи съгласието на акционерите за сделката. А кога и честоти за 5G мрежи? Комисията за регулиране на съобщенията ги обеща до средата на тази година. Вече е с попълнен състав, макар и след скандал в коалицията, и може да работи с пълна пара.

В Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ в Пловдив имаше втора полицейска акция в рамките на седмица заради сигнали за корупция. Този път полицаите не бяха с маски, нито тежковъоръжени, сякаш ще освобождават заложници, а не идват да арестуват чиновници. Арестуваната по-рано шефка на ведомството Цветелина Кънева бе освободена, но пак арестувана и обвинена за безстопанственост. Главният прокурор Гешев поиска да се разберем със себе си на чия страна сме – на олигарсите и престъпниците или на законността.

„Казах много ясно: има една разграничителна линия, от едната страна са интересите на българските граждани, от другата – на престъпниците и олигарсите. Всеки да реши на коя страна да застане. Аз и прокуратурата сме решили…“

Решили сме и ние. Въпросът е искаме ли тази прокуратура да е от нашата страна.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Ако Борисов иска да се запише в историята

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/ako-borisov-iska-da-se-zapishe-v-istoriyata/

Всяко от последните няколко правителства, управлявали България, има в актива си поне една постигната стратегическа цел. За кабинета на Иван Костов това беше валутният борд и приватизацията, за правителството на Симеон Сакскобургготски – членството в НАТО, за оглавяваното от Сергей Станишев – присъединяването към ЕС. Какво остава за Бойко Борисов, който при това управлява не един, а вече трети мандат? Целите са две – да стане част от шенгенското пространство и от европейския монетарен съюз.

Приемането в Шенген беше намерение, заявено от Борисов и някогашния Втори – Цветан Цветанов, още в първия кабинет на ГЕРБ. По онова време Борисов също така казваше, че влизането в еврозоната е дългосрочна цел и начин България да избегне опасните последици от Европа на две скорости.

Десетина години по-късно сме още в чакалнята на зоната, свободна от граничен контрол, а в чакалнята за еврото дори не сме пристъпили.

Правителството декларира, че България ще бъде приета в Механизма на обменните курсове (ERM II) в края на април 2020 г. Тази седмица премиерът Борисов заяви, че забавяме темпото, докато не се получи „абсолютен консенсус“ в обществото по темата за еврото. Изявлението му бе разчетено като опит да се прикрие неподготвеността на България, в частност и на две банки с български собственици да покрият изискванията за капиталова адекватност.

За тези обстоятелства беше намекнато в няколко интервюта, дадени от еврокомисаря Валдис Домбровскис, заместник-председател на Еврокомисията, пред български медии. В изпълнение на своя план за увеличаване на капитала едната от двете банки – ПИБ, обяви в края на миналата година, че планира да набере 200 млн. лв. от Българската фондова борса. Тези дни обаче Комисията за финансов надзор отказа да потвърди проспекта ѝ. Усилията на втората банка – „Инвестбанк“, в опит да осигури и поддържа допълнителни капиталови буфери не са известни.

Зависимостта на БНБ от политическата система в България е другото притеснение в Брюксел и Франкфурт.

Тези притеснения не са публично декларирани, но управляващите са запознати с тях.

Друго препятствие за преодоляване е от значение както за Шенген, така и за еврозоната. Става дума за отпадналия, но не съвсем Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП). Окончателната отмяна на мониторинга на правосъдието и вътрешните работи, наложен при членството на България в ЕС, още не е осъществена, въпреки че в края на декември Европейският парламент одобри да бъде премахнат. Но последната дума е на правителствата на държавите в Съвета на ЕС.

Важността на реформите в съдебната система, борбата с корупцията и с организираната престъпност за „стабилността и целостта на финансовата система“ бе отбелязвана официално и неофициално и от Еврогрупата, и от представители на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия. Така че поведената от главния прокурор Иван Гешев „битка с олигарси“ има и други измерения. Присъединяването на България към „чакалнята на еврото“ изисква съгласието на всички 19 страни, приели еврото, плюс Дания, която е в ERM II, макар да не е в еврозоната. Освен от ЕЦБ, необходимо е и одобрението на Еврокомисията.

Защо е толкова важно за България да поеме необратимо по пътя към единната европейска валута и членството в Европейския банков надзор,

каквото допълнително изискване е поставено към страната? Добре е основните предимства да се припомнят, предвид липсата на каквато и да е комуникационна кампания от страна на властта за най-важната цел на страната в средносрочен план.

Първо, този акт ще елиминира външни геополитически заплахи. Означава „сбогом на Евразия“ и по-висока степен на интеграция в европейското ядро, каквото е еврозоната.

Второ, ще допринесе за развитието на икономиката и финансовата система. Отпадат таксите за превалутиране при пътувания в европейски страни, до символични суми ще намалеят таксите за преводи, тъй като ще има пряк достъп до платежните системи. Ще спаднат лихвите по кредитите – и за граждани, и за фирми. Сега те са обременени от рискова надбавка, която търговските банки добавят към съответния референтен лихвен процент – за България тя е от най-високите.

Трето, членството в Банковия съюз, изисквано за първи път от страна кандидат за еврозоната, ще гарантира, че няма да има КТБ-2. Гаранцията са проверките на ЕЦБ за първите четири или пет най-големи банки и изобщо надзор за местния ни банков надзор, сериозно компрометиран заради фалита на някога четвъртата по размер банка в България.

И четвърто, което може да стане първо.

Да, консенсус е необходим, но не за еврозоната, а за намеренията на управляващите, свързани с по-голямата част от резерва, който няма да е необходим след влизането в еврозоната.

Това са 18 милиарда евро, свръхпокритие в момента на левовете в обращение. Част от тях ще заминат за Франкфурт, но останалите ще бъдат освободени за харчене. Дали ще отидат за погасяване на външен дълг, както предлагат някои финансисти, или за инфраструктура, както иска Борисов? Ето това е тема за консенсус, за нова декларация за национално съгласие.

Ако до края на годината България не влезе в ERM II, известен и като „чакалнята на еврозоната“, това ще е истински провал за премиера, управлявал най-дълго в историята на 30-годишния Преход, всъщност в една трета от него. Членството в еврозоната, а не проверката на приватизацията ще сложи естествения край на Прехода.

Изглежда, като че ли всички правилни и перспективни за България решения са налагани „отвън“. Без необходимата за осъществяването им политическа воля „отвътре“ обаче те не биха били реализирани. Валутният борд и мащабното раздържавяване бяха отхвърлени от социалистическата партия и нейния кабинет „Виденов“, но националната катастрофа през 1996–1997 г. и стендбай споразумението с МВФ, сключено от реформаторското правителство на Иван Костов, ги наложи.

В последната година от правителството на Жан Виденов екипите на МВФ настойчиво убеждаваха премиера и съветниците му колко важно е за България да наложи паричен съвет, да прекрати дотациите за губещите предприятия и рефинансирането на банки, за да спре срутването по нанадолнището. Но Виденов така и не събра воля да предприеме тези стъпки, изоставен от собствената си партия. Членството в ЕС и НАТО, станали факт при следващите две правителства, бяха заложени като приоритети в Декларацията за национално съгласие от май 1997 г.

Една от американските грами, изтекли през WikiLeaks, датирана от декември 2009 г., гласи:

Като изтъква някои предварителни успехи в икономиката и върховенството на закона – две сфери, където премиерът смята, че получава твърде малко помощ от Брюксел, – (Бойко) Борисов иска допълнително признание от ЕС и смята членството в еврозоната като най-подходящата форма за това.

После стремежът към еврото се обвързва с желанието на Борисов и „финансово ограниченото му правителство“ да отвори резерва. Наистина, складираните там милиарди евро са апетитна цел за всеки управляващ. Но оттогава минаха повече от 10 години и днешният Борисов вече изглежда повече уморен и гневен – и е наясно, че други ще ги харчат.

Несъмнено неизказаната на глас мечта на управника е да запише името си в историята на държавата. Българското общество е дало имената на премиери на особено тежки периоди от най-новата си история – „Лукановата зима“, кабинетът „Мултигруп“ (за правителството на Любен Беров – б.а.), „Виденовата криза“… Със сигурност нито една от трите довършени („Тракия“, „Марица“ и „Люлин“) и двете продължени магистрали („Хемус“ и „Струма“) няма да отреди на Борисов място в историята. Още по-малко санираните панелки или АЕЦ „Белене“, ако изобщо се построи.

Но виж, еврото, е друга работа, лавров венец за последния му мандат.

Заглавна снимка: © ЕНП

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Еврото и ние: стъпка напред – две назад. Разговор с Радан Кънев

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/radan-kanev-interview-eurozone/

Радан Кънев е юрист и политик, един от учредителите на партия „Демократи за силна България“, а в периода 2013–2017 г. е и неин председател. Народен представител в 43-тото Народно събрание и съпредседател на групата на Реформаторския блок. На изборите през 2019 г. е избран за депутат в Европейския парламент от обединението „Демократична България“ и членува в групата на Европейската народна партия.

Венелина Попова разговаря с Радан Кънев за политическия контекст на присъединяването на България към еврозоната.


Да започнем разговора оттук: извървя ли България целия път от валутния борд до приемането на еврото и готова ли е страната ни (финансово, политически и социално-икономически) да влезе в чакалнята на еврозоната? 

Нямам никакво съмнение относно готовността на България да влезе в еврозоната. Експертният въпрос, на който не бих се наел да отговоря, е какво е състоянието на участниците в българския банков и застрахователен пазар. Защото знаем, че влизането в еврозоната винаги е предшествано от определени тестове на капиталовата адекватност на финансовите институции. От сведенията, с които разполагам, тяхното състояние е наред или почти наред – и би следвало в периода на т.нар. чакалня, на участието ни в механизма ERM II преди реалното въвеждане на еврото, всички оставащи проблеми да бъдат изчистени.

А на въпроса дали България политически е готова, тоест готово ли е правителството да обясни на обществото ползите от приемането на еврото, следователно да поеме известен политически риск и да предприеме необходимите стъпки, мога да отговоря, че от много години гледаме играта „стъпка напред – две назад“. Дай боже, тази игра да не продължи вечно и скоро да се вземе същинското политическо решение.

А какви обстоятелства наложиха правителството да поиска спешно влизане на България в т.нар. разменен механизъм на еврозоната през април, както и направените бързи промени в Закона за БНБ, според които валутният курс на еврото към лева да може да бъде предоговорен след влизането ни в чакалнята? Това според Вас самостоятелно решение на управляващите ли е, или то беше препоръчано отвън? 

Не мога да преценя. Но това беше наистина един азбучен пример как не бива да се прави политика. От това, което чуваме – и от еврокомисаря по финансите Валдис Домбровскис, и от различни експерти, – става ясно, че заради неспособността на българското правителство да общува с нацията, един несъществуващ проблем ескалира. Това кореспондира с отговора ми на предишния въпрос – готово ли е правителството да обяснява, да обсъжда с обществото важни въпроси, какъвто е приемането на еврото като национална валута. Този опит да се свърши нещо потайно, „по терлици“, създаде най-големия риск пред валутния борд и пред влизането ни в еврозоната през последните 10 години.

Как си обяснявате разминаването между политическия консенсус за приемането на еврото, който беше препотвърден от партиите в парламента през януари, и ниската обществена подкрепа, измерена от агенция „Тренд“, според която едва 19% от анкетираните българи одобряват курса на правителството към единната европейска валута? С важното уточнение, че изследването е направено преди приемането на второ четене на промените в Закона за БНБ, които предизвикаха истерията в обществото и масовия обмен на левове в евро.

Тук неизбежно се налага паралелът с липсата на обществени дебати за Истанбулската конвенция и допускането всякакви конспиративни теории да овладеят публичното пространство. Влизането в еврозоната е голяма крачка напред, която трябва да се направи след сериозно обсъждане. И властта, ако изобщо е убедена какво точно иска, трябва много старателно и внимателно да обясни пред обществото ползите от приемането на еврото. А не непрекъснато, както и по много други въпроси, управляващите да се лашкат между различни влияния и натиск от отделни заинтересовани страни и да не могат да формират собствената си отговорна позиция. На този кабинет веднъж му липсва решителност, втори път – компетентност.

Какъв беше отзвукът в Брюксел на изявлението на Бойко Борисов, че трябва да отложим влизането си в чакалнята на еврозоната до постигането на национален консенсус? „Демократична България“ реагира остро на позицията на премиера и изказа подозрения, че българските банки вероятно имат проблеми с осигуряването на нужния им капитал преди влизането в ERM II, както и че това отлагане обслужва нечии интереси. За геополитически интереси ли става дума и как промяната на позицията на кабинета ще се отрази на отношенията ни с партньорите от ЕС?

Отзвук в Брюксел не съм забелязал. При такава очевидна непоследователност повече ме притеснява реакцията на финансовите пазари, отколкото политическата реакция в Европейския парламент. Боя се, че тази непоследователност на българското правителство е позната отдавна и с нея повечето хора са свикнали. А за какъв тип интереси става дума – икономически, вътрешнополитически или геополитически – по такава голяма и сложна тема е трудно да се прецени. Не бих се наел да давам лесна оценка, но това съмнение остава. Защото, както казах, се създава впечатление за непрекъсната промяна на позициите, сякаш под различни форми на натиск в различни моменти, и за една нестабилност и зависимост на управлението.

Мненията на експерти за присъединяването ни към банковия съюз са полярни, което още повече разколебава обществото. Според едни това е единственото правилно решение, според други не бива да бързаме с влизането в еврозоната, а проф. Стив Ханке начерта направо черни сценарии, ако изберем еврото. И препоръча изборът да стане след референдум. Променени ли са стандартите за влизане в еврозоната за България в сравнение с тези, при които влязоха балтийските републики например, и има ли опасност страната ни да не бъде третирана въз основа на същите принципи като останалите страни? 

Не мисля, че има промяна в стандартите – държавите се оценяват по един и същи начин като кандидати за еврозоната. Имаше период, в който в различна степен финансовите системи на всички европейски държави бяха разклатени от кризата през 2008–2009 г. България не е лош пример в това отношение. Нашият доста скромен финансов пазар мина относително спокойно през тази криза и според мен именно тогава беше изпуснат един възможен момент за бързото ни влизане в еврозоната. Но позицията на правителството беше да не се бърза.

А що се отнася до различните мнения по темата, боя се, че в българските обществени дебати, доколкото ги има, полярните мнения преобладават. Липсва спокоен разговор, липсва обективно и умерено представяне на позиции. И вместо експертни мнения често чуваме заклинания, макар и уж от експерти. Начинът, по който те се изказват, е изключително радикален – и като позиция, и като език. Това звучи плашещо за хората. Когато чуват крайни позиции, те се притесняват по отношение на важните стъпки. На мен ми се иска по този важен въпрос рисковете да се обсъждат без страх, а предимствата – отговорно. И само при такъв разговор ясно ще се види, че ползите преобладават над рисковете, а голяма част от самите рискове са условни.

А не трябва ли България да договори допълнителни гаранции за това, че в механизма (ERM II) Европейската централна банка или някоя от страните няма да поиска смяна на фиксирания от валутния борд курс на лева към еврото? Защото решението на Народното събрание, че влизането ни в чакалнята ще стане само при сегашния курс, няма никаква правна стойност…

За голямо съжаление, решенията на българския парламент имат много малка правна и политическа стойност, защото се променят бързо, рязко и многократно. Неведнъж през последните десет години сме виждали Народното събрание да приема едно след друго диаметрално противоположни решения просто защото премиерът така е наредил на депутатите си. Това е рисково поведение и за обществото, и за бизнеса, и за самите финансови пазари. Затова, накратко, моят отговор е: да, може и би било добре да се потърсят такива гаранции, защото всяка финансова система е твърде подвластна на психологически феномени. Така че всичко, което може да се направи за успокояване на гражданите и на инвеститорите, би било много полезно.

Има ли интереси, които биха работили за политическа дестабилизация в България, и как тя би могла да се отрази на финансово-икономическото състояние на държавата ни? Тази дестабилизация би могла да дойде както от войната между институциите, така и от някои действия на държавното обвинение, а и от други посоки, които сега дори не подозираме. Дори и от външни фактори.

Външно влияние върху българската политика, исторически погледнато, винаги е имало. Успоредно с това, сега не виждам външни опити за дестабилизация, тоест някой да се опитва да привнесе криза отвън в българското общество. Кризисните фактори в него се дължат именно на системния сблъсък на институциите у нас и на системната им неспособност да си вършат работата. Свидетели сме на вечния бюрократичен институционален колапс на българската държава, който се проявява в много посоки през последните седмици – от водната криза в Перник до медийно-политическата роля на прокуратурата.

Това са все примери за власти, които се занимават не с предписаното им от законите и с тази сфера на обществен интерес, която им е поверена, а с конфликти помежду си и с опити за повече публично представяне на конкретни персони. Борисов стана доминиращият политически лидер в България за последните 10 години и може би най-големият европейски майстор в политическото оцеляване. Но редом с това далеч не е пример за добро управление. Когато всичко се посвети на изграждането на публичния образ и на политическите успехи на един човек, често пъти се губи общественото доверие.

Имате ли страхове, свързани с безкрайното отлагане на влизането ни в ERM II?

Страхувам се, че България може да продължи да изостава от общото темпо на развитие на ЕС, включително и в интеграцията си в общата европейска валута. Европа върви към консолидация, а наред с многото финансови и технически предимства от приемането на еврото има и много важен политически аспект и той е, че еврозоната се превръща в клуб, който взема важни решения за целия ЕС. Това означава, че страните извън нея изпадат в положение, в което ще трябва да се съобразяват с правила, в чието изготвяне не са участвали.

Все по-често се говори и за бюджет на еврозоната, което би означавало и по-малко средства за страните извън нея. Това са големи въпроси и ако ние продължаваме да се бавим, както по много други теми, рискуваме да изпаднем в едно хронично изоставане. Което би означавало хронична бедност и хронично неработеща администрация – състояние, в което вече се намираме, и ще бъде много опасно, ако то се задълбочи.

Заглавна снимка: Стопкадър от интервю с Радан Кънев по BiT, октомври 2017 г.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Едно бесило, една спалня, една къща в Барселона – и много патетика

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-17-21-february-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Две шествия – едно бесило. Така изглеждаше 19 февруари 2020 г., когато всички българи би трябвало да помълчим за 147-годишнината от обесването на Апостола. Президентът Румен Радев, вицепрезидентката Илияна Йотова и лидерката на БСП Корнелия Нинова застанаха начело на шествие от 300–400 души, развяващо трикольори и скандиращо „Мафия!“ пред Паметника на Левски. Там, където е бил обесен, в пазарен ден, за да видят всички трупа. „Стоял на въже до пладне. Публика нямало…“

На мястото на обесването Радев доведе ударната група, организирана от Общобългарския комитет „Васил Левски“, в която личаха соцдепутати и известни протестаджии. Президентът пробва да е острие на опозицията – и на „всенародното недоволство“ от управлението на ГЕРБ. „Свободното слово, честните избори, разделението на властите, които са основата на демокрацията, са похитени и опорочени. И днес се питаме: това ли е чистата и свята република на Дякона?“, заяви в речта си държавният глава.

Не е – и никога не е била. Чистата и святата република е идеал. Време е някой да обясни на Радев да бъде повече прагматичен и по-малко патетичен. Посъветваха го също „да не преиграва с ритуалите и честванията, които са с национално значение“. Но в парламента на следващия ден и ГЕРБ отвърнаха с патос – президентът е поругал паметта на Левски и трябва да се извини. Борисов беше далеч по-уместен, като каза, че няма проблем партия като ГЕРБ да изкара стотина души да освиркват, а „обединителят на нацията да преценява с кои хора се сдружава“.

А ние се чудим кой от тия хора може да гради „чиста и свята република“. Та те само зайчарници правят – и къщи в чужбина. Нищо че се обиждат един друг на владетели на зайчарници. Например тази седмица президентът, продължавайки с тараните – че Борисов е наредил на службите да го подслушват, заяви, че премиерът се опитва да прехвърли отговорността – „ако може, да скрие и този скандал в зайчарника“. В зайчарника нищо не може да скриеш – клетки, трева, дългоухи хрупат и мърдат с уши. Виж, в тунелите на заешката дупка е друга работа.

Какво правят зайците в българския зайчарник? „Мрънкали под мустак, разказвали си истории за зарзават, живеели сред огризки и барабонки и… чакали своя пореден спасител, който да им изчисти и подреди зайчарника“.

Ама наистина има много огризки.

След репликата за „зайчарника“, председателката на парламента Цвета Караянчева рече, че президентът вижда сянката на службите да наднича в спалнята му – заради „битовия казус около кариерното развитие на съпругата му“. Развълнува се и съпругата. Последва статус във Facebook. „Малко се засегнах, като стана дума за спални вчера. Иска ми се да уточня, че има случаи, в които и службите са безсилни… 😉 Love conquers all ❤.“ Човек може да си помисли, че е писано от плеймейтка за 14 февруари.

Иначе „кариерно развитие“ и „спалня“ може да бъдат и синоними, но не и когато любовта побеждава всичко, разбира се. Напоследък обаче интернет побеждава всичко – и службите, и любовта, както в случая с Бенжамен Гриво, кандидат на партията на президента Макрон за кмет на Париж. Той се оттегли от предизборната надпревара заради видео, в което мастурбира и което изпратил на 27-годишна жена преди две години. Клипът беше пуснат онлайн, а коментатори от целия политически спектър „се оплакаха, че спокойното и лежерно отношение, което Франция имаше към сексуалния живот на политиците си, се измества от жестоките „сгащих те“ правила на социалните медии и интернет“. Напомня ли на случая с публикуваните от един сайт снимки със сексуално съдържание, за да дискредитират кандидат-кмет на София чрез неговата приятелка? Животът онлайн доминира над живота офлайн.

Само в някои случаи. В други, като една къща в Барселона и един бивш модел – Борислава Йовчева, нещата офлайн изглеждат доста по-сериозни. Полицията на Каталуния и Прокуратурата за борба с корупцията в Мадрид разследват дали българският премиер Бойко Борисов е свързан с „международна схема за пране на пари“, чиято крайна цел е била Барселона. Тази история излезе на бял свят в България миналата година, разкрита от Елена Йончева, тогава народна представителка от БСП, днес евродепутатка от ПЕС, която внесе сигнал в прокуратурата. Но по-рано бе спомената от Владимира Янева, бившата вече шефка на Софийския градски съд, в записите, известни като „Яневагейт“.

Луксозната къща с басейн се намира в района Esplugues de Llobregat,  оборудвана с „частна охрана и модерна система за наблюдение“. Купена е през 2013 г. за 3 милиона евро на името на Numin Invest SL чрез съмнителни преводи от офшорки. Тази компания първоначално е управлявана от Борислава Йовчева, а после от нейния баща. Йовчева, която живее там с 6-годишната си дъщеря, карала луксозно бяло порше „Макан“, въпреки че компанията ѝ била почти фалирала. Доскоро сигналът за „къщата в Барселона“ изглеждаше потънал в забвение. Намесата на каталунските правоохранителни органи обаче не просто го извади на повърхността, но и изглежда като началото с предизвестен край за третия мандат на Бойко Борисов. Любовта обаче побеждава всичко.

На български терен арестите продължават. Този път е задържан директорът на ТЕЦ „Бобов дол“ Емил Христов и няма съмнение, че е заради горенето на отпадъци. При горенето на боклук в тецовете се отделят повече канцерогенни вещества, а в България една-единствена инсталация за горене на боклуци отговаряла на всички изисквания – тази в Пещера. Става въпрос за инсталацията на завод „Биовет“, собственост на братя Домусчиеви. Срещу нея имаше протести, а местните хора настояват за референдум за съществуването ѝ заради качеството на въздуха. Там също се горят отпадъци от Италия, вероятно не тези, които българските власти реекспортират. А на пристанище „Варна“ тази седмица задържаха контейнер с радиоактивен вносен скрап. Дали някой вече е сигнализирал на прокуратурата, толкова натоварена напоследък?

Главният прокурор Иван Гешев и тази седмица повтори, че проверката на приватизацията ще обхване всички сделки. Едни анализатори го похвалиха, „че се опитва да изгради и да стабилизира авторитета на прокуратурата“, други – че е младият император Комод от филма „Гладиатор“, рестартирал гладиаторските игри, след като узурпирал властта. За шоумена Слави Трифонов, учредил тази седмица партията с новото име „Има такъв народ“, „когато се появи прокурор, който решава да действа по закон и е твърде активен, на нас ни изглежда странно“.

И активният Гешев не спира. Прокуратурата и МВР продължават да вадят артефакти от „пещерата на Аладин“ – офисите на забегналия в ОАЕ хазартен бос Васил Божков. Попаднаха и на оригинален документ за криминална регистрация на Божков, издаден от социалистическото МВР, който би трябвало да е в архивите на МВР, но е в касата на боса. А босът е с 11 обвинения в момента – за данъчни престъпления, изнудване, търговия с влияние и др.

Какво каза Гешев по повод документа: „Това обяснява и отговаря на въпроса, който вие, журналистите, задавате: „Защо сега?“ Първият отговор, най-лесният: защото сега съм главен прокурор, защото сега има политическа воля, а другия отговор дава тази справка. Това показва, че едно лице, регистрирано преди 89-та година, осъдено е два пъти, но в един момент е почувствало, че е по-силно от държавата и си е оставило трофей. Това е станало.“

Дали когато Гешев арестува всички олигарси, ще мине към политиците и откъде ще е политическата воля за това? Защото лявата ръка винаги знае какво прави дясната – и обратно. Към момента са стартирали само две дела – срещу арестуваните от ерата „Цацаров“ Николай и Евгения Баневи и Ветко и Маринела Арабаджиеви. Дали ще му стигне 7-годишният мандат на Гешев, за да види развоя и приключването на останалите?

Докато главният прокурор арестува, премиерът назидава. Гневен и раздразнен, Бойко Борисов не само чете конско на шефа на Агенция „Пътна инфраструктура“, задето са се полакомили да печелят от винетки от жителите на софийски села, но то стана и публично достояние. Въпреки това в Нови Искър пак протестираха, а юристи основателно запитаха защо жителите на Столичната община са привилегировани спрямо останалите български граждани. Наложи се регионалната министърка Петя Аврамова да се появи в национален ефир, за да обясни какво ще се прави, но излезе, че проблемите са по-големи и тепърва ще има защо да се излива още гняв.

Ако Борисов се прави на протестоукротител обаче, как ще се справи с нестихналото недоволство на медицинските сестри – на 1 март пред „Пирогов“ те отново се канят да излязат. Този път протестът е безсрочен и отново за същото – достойно заплащане и по-добри условия на труд. Властта така и не е изпълнила обещанието си от 1 януари основните заплати да стигнат 950 лв. (Но пък 10-процентното увеличение на бюджетните служители е факт.)

Намира се обаче и наполовина добра новина. Наполовина, защото същинското изпълнение ще отнеме поне година. България най-сетне ще закупи два медицински хеликоптера с 20 млн. лв., осигурени от европейските оперативни програми. България единствена в ЕС няма такива. В петицията, подписана от хиляди граждани, се настояваше за поне четири, но и два е по-добре от нищо. Досега се разчиташе за спасителни акции на военните хеликоптери – и разбира се, на доброто сърце на Борисов, който разпореждаше операции по спасяване.

Все пак премиерът е наясно: спасяването на едни е спасение за други. Макар че Левски не сме го спасили и „тре`а да ни е срам, включително“. Никого не го е срам. Портрети на Левски висят в министерски и президентски кабинети, а политиците обесиха Левски още веднъж – на клупа на партийната пропаганда. През това време други оставиха цветя на паметника, без камери, без селфита, без глупави приказки и приповдигнати речи – заради химерата „чиста и свята република“, в името на която някои умират без публика.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Когато няма кой да пази пазачите

Post Syndicated from Анастас Пунев original https://toest.bg/kogato-nyama-koy-da-pazi-pazachite/

През 1901 г. американският юрист Джон Уолш пише статия за компетентността, започвайки с бележката, че „няма друг термин в правото, чието правилно значение да е определяно по по-неубедителен начин“. Макар Уолш да посочва също така, че никоя друга дума не изисква по-строга дефиниция, и до днес в България изглежда объркващо какво точно представлява властта на точно определен орган да извършва определени действия и да взема решения.

Измерения на компетентността

Два съвсем пресни и привидно отдалечени примера дават ясна представа за проблема. В единия от тях президентът случайно се оказа обект на подслушване, допуснато по съвсем различна тема (разследване на дружество – доставчик на оръжие за Военното министерство), като главният прокурор Гешев съвсем спокойно разсея всякакви конспиративни теории с недвусмисленото си признание, че редът за допускане на използването на специални разузнавателни средства може да бъде преодолян по начин, който дори няма интелектуалния капацитет да се нарече „схема“.

В случая от ДАНС са изискали подслушване на разговори, без да минават по законоустановения ред

на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с кристално ясната представа за какво разследване става дума, след което са изпратили подслушаните разговори като годни доказателствени средства по въпросното разследване. Очакваната следваща крачка след това признание дойде дни по-късно, когато беше обявено, че от ДАНС ще продължат да събират данни, очевидно по сходен процесуален ред и потенциално срещу всеки гражданин, във връзка с декларираната „ревизия на приватизацията“.

Другият пример е случаят на белгийското дружество „Бос Рентал“. Преди дни то спечели дело за близо един милион лева срещу… Върховния административен съд на България (ВАС), който е разгледал негов казус и е отсъдил, че няма право на приспадане на данъчен кредит. Реакцията на дружеството – иск срещу самия съд с твърдения за нарушение на европейското право и положителен резултат на втора инстанция – Софийски апелативен съд.

Из мотивите на съда може да се прочете, че макар спорът за правото на приспадане на данъчен кредит да е разрешен с окончателния съдебен акт на ВАС (и именно ВАС може да се произнася по въпросите на данъчното право), накърняването на европейското право е противоправно действие и самият Европейски съд е развил в практиката си, че подлежи на обезщетяване. Предстои обжалване и финално решение на Върховния касационен съд, но вече се появиха коментари как това решение също би могло да доведе до нова претенция за вреди в полза на изгубилата страна, ако следваме досегашната доминообразна логика.

Въпреки че първата история касае действията на разследващите органи и прокуратурата и има отчетлив политически привкус, докато втората би могла да разтърси само професионалната общност, и в двете ядрото на спора се изгражда около това

къде са границите на правомощията на държавните органи.

Въпрос, който в действителност подронва държавността по цялото ѝ протежение, а не само в областта на правосъдието – от най-дребните ежедневни случки на чиновници, които смятат, че вътрешните неписани правила могат да се ползват с приоритет пред ясно разписаните им законови права, до вечните дискусии за това на коя институция какви (и колко) въпроси да бъдат разпределени, така че да има равномерна натовареност, но и специализация по материя и бързина при обслужването на гражданите.

Правосъдието като издърпване на килима

Проблемът с компетентността на различни държавни институции показва, че упованието в демократични постижения като разделението на властите е хубаво нещо, но води до разочарования винаги когато има съмнения в хората на власт. В правото това упование си има много конкретен фетиш: случайното разпределение на делата. Всеки потопил се в нестихващата драма около „джуркането“ и белите хакери би си помислил, че демокрацията ни отне случайното разпределение, което е едва ли не изконен принцип на правораздаването.

Всъщност за случайно разпределение се говори едва в последните десет години,

откакто системата е въведена като част от ангажиментите на България към Европейския съюз. Липсата на случайно разпределение по-рано, и то при значително по-малък брой магистрати (тоест при повишен риск от неслучаен избор на съдия), никога не е раждала значимо недоволство по една проста причина. Издигането в култ на точно тази тема означава, че изначално липсва доверие, че съдиите решават еднакво сходните дела. Ако този по-дълбок принцип се спазваше, недостатъците на някакъв софтуер нямаше да се превърнат в знаме на „борбата за правосъдие“.

Ето защо не е странно и че в съдебната власт личността има значение до степен да се водят напрегнати боричкания за това кой точно съд ще бъде компетентен да гледа определени дела. В това отношение не е трудно да бъде открито оправданието за „джуркане“ на дела от един съд в друг по законодателен път.

Идеята за специализирано правосъдие е красива, защото няма как да бъде оборена – рационално е да се вярва, че във все по-усложнения свят на правото умението да се вземат решения изисква задълбаване в строго определена материя и не просто знания, а практически опит, за който се изисква специализация. Такава в крайна сметка е и тенденцията в „белия свят“. Но вместо да се правят специализирани търговски или данъчни съдилища, някой подсказа на управляващите още преди десетилетие, че могат да си отгледат съд в най-невралгичната област: организираната престъпност и корупцията.

Специализирано или извънредно правосъдие?

От откриването си през 2011 г. Специализираният наказателен съд (СпНС) стана още по-всеяден откъм видове дела, докато рамките на неговата компетентност се лашкат между бързането да се ремонтират закони и съучастническата дейност на Конституционния съд (КС). Последният такъв пример беше изменението на чл. 411а, ал. 4 на НПК от есента на 2019 г., с което

на Специализирания наказателен съд бяха възложени и делата, подсъдни на Европейската прокуратура.

Излишно е да се казва, че във вече утвърдената парламентарна традиция на ГЕРБ промяната беше прокарана през преходните разпоредби на Наказателния кодекс и без връзка със съвсем друг пакет изменения в него, а мотивите на вносителите трудно могат да бъдат определени като мотиви по същество, тъй като не отговарят на елементарните въпроси: защо именно СпНС, а не някой друг съд, и как престъпленията от компетентността на Европрокуратурата съответстват на досегашната компетентност на СпНС.

Макар че Европейската прокуратура звучи като новата надежда за спасение отвън, в проекта за създаване на тази институция и в Регламента за установяване на засилено сътрудничество се подчертава изрично, че

тя по-скоро ще координира и инициира, но няма да извършва разследвания на място,

а местните власти ще имат и други важни задачи, като предоставянето на доклади, обосноваващи евентуални злоупотреби с еврофондове. Рамката на дейността на Европрокуратурата налага тя да бъде сезирана от някого, който смята, че е компетентна за извършването на действия по разследване, а този някой очевидно ще има свобода на преценката.

Съдът има ключова роля в целия процес, тъй като съгласно чл. 42 от Регламента актовете на Европрокуратурата, съдържащи правни последици спрямо трети лица, подлежат на съдебен контрол от националния съд съобразно процедурите на неговото вътрешно право. В това отношение значението на българския съд за постигането на видими резултати от новата институция ще бъде много по-решаващо, отколкото например на Европейския съд.

До този момент КС се е произнасял с решения при самото създаване на СпНС, както и при изменението, даващо му право да се произнася и по т.нар. дела за корупция по високите етажи на властта. Едно от малкото сходства между двете решения е, че с тях се подпечатва законодателната воля, но същевременно логиката на първото от тях е преобърната и направо изоставена във второто.

Докато през 2011 г. КС излиза с решение, че Специализираният съд се превръща в извънреден (а това е изрично забранено от Конституцията), през 2018 г. това вече не е проблем – СпНС се „специализира“ и спрямо субектите, които могат да бъдат изправени пред него – депутати, магистрати и всички други, чиято съдба има непосредствено политическо значение и въздейства най-силно на общественото мнение (справка – тържествените декларации, че Нено Димов е първият арестуван действащ министър от десетилетия).

Дори този принцип обаче не е проведен докрай – престъпленията на въпросните лица са подсъдни на СпНС само ако фигурират в изрично изброен списък (най-общо казано, корупционни престъпления), докато други техни постъпки продължават да бъдат разглеждани пред Софийския градски съд. Или казано с думите на КС, „вариантите в специализираното правораздаване са разнообразни“.

Власт власт отприщва

Противно на написаното от Джон Уолш, компетентността може да бъде дефинирана чрез една лесноразбираема дума: власт. След време социолози и историци ще отбележат, че бруталната безогледност в упражняването и обсебването на правомощия не е останала несподелена, а напротив. Медийните закани на Гешев са съпроводени с все по-потискащи за индивидуалните права закони, разпищолването на поредния държавен регулатор – със съсипване на бизнеси, а самочувствието на държавата – с ниското самочувствие на нейните граждани.

Заглавна снимка: © Анастас Пунев

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Г-н Вълчев, я кажи кой прави децата

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-10-14-february-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

В мишето училище мишката Тютю и къртът Диди Нойман са най-добрите целувачи. В детската книжка на Янош „Мамо, мамо, я кажи кой прави децата“, на пазара от над двайсет години, има и други работи. И полови органи има. ВМРО не са надали патриотичен вой срещу тоя „войнстващ джендъризъм“, както направиха с програмата за сексуално образование на четвъртокласници в Перник. Единственото обяснение е, че не са я чели на своите вемереойчета. Но Министерството на образованието и науката може да я поръча за децата от предучилищна възраст. Така ще си спести срама ту да спира, ту да пуска програми за просвещение в XXI век. Срам ни е от вас.

Но това беше реплика на една ентусиазирана преди двайсетина години новачка в политиката – Любка Качакова, която след това стана зам.-министър в правителството на Сакскобургготски, а после излезе от политиката. А нас и от НДСВ ни досрамя. И от Министерството на културата ни е срам – заради безкултурието му. Договорената преди години изложба „Изкуство и култури в България – XVI–XVIII век“, която трябваше да гостува в парижкия музей Лувър през лятото, бе окончателно отменена.

Светият синод не позволи там да бъдат експонирани икони и богослужебни книги, които се съхраняват в Бачковския манастир, в Националния църковен историко-археологически музей и в Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия. Причината – че това ще стане в зоната за ислямско изкуство на Лувъра. Едно изкуство ще съжителства, в името на естетическата наслада, с друго изкуство. Изкуствата не покоряват с ятаган, не воюват, изкуствата се взаимопроникват. Но за пенетрация в България, както вече стана ясно, не се говори – традиционните ценности ще пострадат.

Любовта към Русия е такава традиционна ценност, се оказа според проучване на авторитетите от изследователския център „Пю“. Няма други в Европа, които така да любят не само Русия, но и президента Путин. Като че ли България наистина е била 16-тата република на Съветите. Повечето изразители на тази… обич били хора над 50. Затова са ни нужни младите, които напускат – те обичат Европа. А оставащите тук са привързани към традиционните (си) ценности, които им висят като камък на шията вместо котва.

Впрочем намери се едно доказателство и за руска любов. „Газпром“ ще намали цената на газа за България с над 50%. На пръв поглед от любов, на втори – по принуда, иначе „троянският кон“ се разпада на трески и съчки.

А американската посланичка Херо Мустафа рецитира дядо Вазова: „Де е България“. Наистина, де е?

Главният прокурор Иван Гешев продължава да продуцира сериала „Добрият, лошите и злите“. Сега ни обещава рекапитулация на приватизацията, проверка на около 10 000 преписки за приватизационния и следприватизационния процес. Тоя некролог сме го прочели много преди Гешев. Нищо де, друго си е прокуратурата да каже последно сбогом.

Само да не каже сбогом и на Недосегаем №1, който да замине за Русия право от ареста в Абу Даби. Руснаци се застъпили пред властите в Обединените арабски емирства за хазартния бос Васил Божков, обвиненията срещу когото вече наброяват десетина. Впечатляващо застъпничество за гражданин на чужда държава, досущ като за Цветан Василев в Белград.

И докато търси закрилата на Кремъл като същи Сноудън, в България Божков остана без лотарии и без колекцията си от ритони. „Нова телевизия“ свали от програмата си „Националната лотария“. Ей така за нула време се свърши с тоя бизнес – а министърът на финансите обяви, че имало нарушения и при други видове хазарт. Значи можело, вместо да видиотяват народа. Стотици хиляди българи си купуваха всеки ден хляб, кисело мляко, цигари и талонче от лотарията. А психиатриите не стигат да излекуват всички, пренаселени са – и за три пъти хранене на ден се отпускат общо 1,92 лева.

Какво ще правят с напечатаните талони? Най-добре да ги изгорят в четирите теца, които не-са-на-Ковачки-но-са-на-Ковачки и горят отпадъци. За първи път от петилетки самият той се яви по телевизия, за да обясни, че няма нищо общо с вноса и горенето на боклук от Италия; че не спекулира с тока на борсата, както твърдят работодатели, просто прави бизнес; че токът не е скъп, просто няма вятър; че който иска да си купи ток от Германия и да си го докара в България, може да го консултира как да стане – безплатно. Ами ако някой иска да си прехвърли фирма на Сейшелите, може ли още една безплатна консултация? Но Ковачки няма да отговори, ще се скрие отново, докато прокуратурата, МОСВ и МВР проверяват централите, които той… консултира. Преди да се оправят нещата, трябва хубаво да се объркат, каза в Бобов дол главният прокурор. Толкова са объркани, че власт и бизнес са оплетени като свински черва. Гешев дали знае в чий търбух бърка?

Други без свян бръкнаха в чужд джоб. Не професионални крадци, а професионални ченгета свили печеливш фиш на възрастна жена. Тя се оплакала в софийско районно, че ѝ откраднали портмонето и в него имало фиш, печелещ 12 000 лева от тотото. И две шефчета в МВР веднага влезли в комбина как да ѝ вземат печалбата. За целта откраднали фиша от крадците. Как точно – това е най-интересната част от историята, засега неизвестна.

Иначе за децата е ясно кой ги прави. Но кой, по дяволите, прави тия калпави българи?

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Всекидневната борба за право

Post Syndicated from Марин Бодаков original https://toest.bg/kalin-kalpakchiev-interview/

Разговор със съдия Калин Калпакчиев, председател на Съюза на съдиите в България (ССБ), по повод текущите конфликти и далеч отвъд тях. Въпросите зададе Марин Бодаков.


Какви според Вас са манталитетните и културните предпоставки за безпрецедентната криза в българското правосъдие?

Развитието и особеностите на българското правосъдие в периода 1944–1989 г. са слабо изследван правно-исторически феномен, а това би позволило по-доброто ни познание за генезиса на процеси, които имат проявление и днес. Така например малко известно е, че особено през 70–80-те години на миналия век българските съдии са разполагали с относителна самостоятелност при разглеждане и решаване на делата, въпреки че в условията на тоталитарната държава не можем да говорим за независимост на съда.

Причините за това имат различно естество: ограниченията на стопанския оборот и на частната собственост са предпоставяли липсата на усложненията на частноправните отношения – и в този смисъл съдът не е разполагал със значителна власт в регулацията на обществено-икономическите отношения. Това е спомогнало в голяма степен да се развива култура на независимост у съдиите. За това свидетелстват и много интервюта, които ССБ проведе с юристи – основно съдии и адвокати, практикували в тези години.

След 1989 г. положението се промени съществено. С промяната на политическата и икономическата система съдът придоби решаваща роля за гарантиране на законността и правния ред, а с това се засилиха апетитите на политическите сили за влияние и въздействие върху съда. Паралелно през последните 30 години протичаше, с различни проявления и интензивност, процес за утвърждаване на независимостта на съда. Тенденцията през последните 10–15 години обаче е трайно негативна и насочена към ограничаване на независимостта и засилване на политическото влияние.

Впрочем проследяването на историята на борбата за съдебна независимост още от първите години на създаване на самостоятелната българска държава през 1878 г. може да ни служи за по-доброто осмисляне на днешните реалности. Партизанско-политическите страсти и репресии върху съдиите, воденето на монтирани политически процеси, но и задълбочените професионални дискусии са били обичайно явления в първите десетилетия след Освобождението. В този смисъл книгата на историка доц. Евгени Йочев – „Несменяемостта на съдиите и прокурорите 1878–1944 г.“, която ССБ ще представи на 25 февруари т.г., е ценен източник, който ни дава материал за размисъл, за исторически и културни паралели с нашата съдебна действителност.

Актуалната картина на българското правосъдие е резултат от дефектите от действието на конституционния модел на съдебната власт, установен с действащата от 1991 г. Конституция. Този модел съчетава в една система съда и прокуратурата, които имат общ орган за управление – Висшия съдебен съвет (ВСС). Въпреки че от 2016 г. Съветът е разделен на две колегии – съдийска и прокурорска, влиянието, което прокурорите и специално главният прокурор имат върху администрирането на съда, се запазва.

Прокуратурата е страна в наказателния процес и по естеството на функциите си поддържа близки отношения с изпълнителната власт, поради което участието ѝ в администрирането на съдилищата представлява заплаха за съдебната независимост. Същевременно главният прокурор може да повдигне обвинения срещу всеки съдия и да поиска неговото отстраняване от длъжност, а съдийската колегия на ВСС на практика не действа като бариера срещу това изключително правомощие. Така индивидуалната независимост на съдията се оказва илюзорна.

Самата конституционна структура на ВСС също представлява източник на опасност за инфектиране на съдебната власт с нелегитимно политическо влияние. Половината от членовете на Съвета се избират от Народното събрание по непрозрачна процедура. Политическите партии номинират за свои представители в управлението на съдебната власт действащи съдии и прокурори, без да оповестяват публично механизма, по който стигат до определен магистрат. Така съмненията за политическо инфилтриране на съдебната власт се потвърждават.

Същото е положението и с избора на инспектори в Инспектората към ВСС. Пряко потвърждение за неприемливата връзка на политическите партии и избраните от тях членове на администриращите и контролни органи на съдебната власт е приетото преди по-малко от месец изменение в Закона за съдебната власт, което предоставя кариерно и финансово предимство за членовете на ВСС и инспекторите с изтекъл мандат. Изменението в закона създава видимост за неприемливо политическо удостояване на членовете на кадровия орган на съдебната система като форма на властова корупция. Въведените със закон привилегии в края на мандата на членовете на ВСС само затвърждават впечатлението за противоконституционна обвързаност между членовете на Съвета и политическите партии, които са ги излъчили, а това разрушава доверието в съдебната власт и нейната независимост.

Подложени за дълъг период от време на деморализиращия ефект от порочната кадрова и дисциплинарна практика, голяма част съдиите се приспособяват към наложените им правила, а това води до все повече доминиращ конформизъм, отчуждение, а дори и страх в професионалната общност. Не по-малко вредно е наложилото се от практиката на Инспектората фаворизиране на срочността и количествените показатели в дейността на съдията, разглеждането му като чиновник, дължащ лоялност на държавата. Това е изключително опасно за способността му да бъде независим и да изпълнява функциите си компетентно, достойно и с грижа за човека.

Къде можем да открием съпротивителните сили на българските юристи срещу превръщането на българското правосъдие в арена на геополитически схватки?

Не само българските юристи, но и повечето български граждани разбраха, че правосъдието и в частност съдиите, които са негови изразители, не трябва да бъдат инструментализирани за решаване на съмнителни политически задачи с кратковременни пропагандни ефекти. Това, освен че не допринася обществени ползи, нанася вреди на правосъдието, като руши авторитета и достойнството на съдиите. А тази вреда има дългосрочни последици, защото зависимият, уплашен и унизен съдия не може да изпълнява ефективно функциите си на безпристрастен арбитър по делата.

Немалко български съдии и юристи реагираха твърдо и изразително в случая със съдията от Специализирания наказателен съд [Антон Миталов – б.р.]. В позиция от тази седмица от ССБ ясно заявихме, че общественият, включително и международен отзвук от конкретни съдебни решения не е законно основание за налагане на дисциплинарни мерки срещу съдията, защото ще има смразяващ ефект върху останалите му колеги, ще повлияе негативно върху свободата на формиране на вътрешното им убеждение при упражняването на съдебен контрол в досъдебното производство, когато се иска съществено ограничаване на основни човешки права, и в крайна сметка, ще доведе до пагубни последици за гражданите и независимостта на правосъдието. Мисля, че позицията на съдийската организация разбираемо показа на обществото защо е опасна конкретната атака срещу този съдия, а това е нашият начин за съпротива срещу тази заплаха.

Днес разговорите за възстановителното правосъдие у нас вече изглеждат като интелектуален лукс, а засилването на строгостта на наказателното преследване на непълнолетни – самопонятно. Какво е мястото на ССБ в този процес?

Завишаването на наказанията води до ожесточаване на престъпността – това е научно доказан факт от криминологичните изследвания. Бедата е, че от десетилетия у нас не се провеждат емпирични наблюдения и изследвания на престъпността, а измененията в наказателния закон се правят по конюнктурни съображения, без сериозни мотиви и обосновка. Възстановителните подходи в правосъдието не се поощряват и развиват от държавата.

Съдиите, особено тези, които се занимаваме с наказателни дела, сме разбрали, че постигане на целите на наказанието е немислимо само с прилагане на традиционното, възмездително правосъдие. Същевременно обаче възстановителното правосъдие, по думите на проф. Нилс Кристи, е арена, владяна от понятия като общ дух, цялост, солидарност и доверие. Според него идеалният вид правосъдие на съпричастните би бил този, който е основан на чувството за справедливост на участниците, тоест на местния юридически диалект. Колкото повече държавата определя правилата, толкова повече нарастват шансовете съгласието между партньорите да се окаже недостатъчно – от гледна точка на държавата. Независимо че възстановителното правосъдие по дефиниция е във властта на участниците в конфликта и не допуска намесата на държавата, възстановителните подходи спомагат за хуманизиране на традиционното възмездително правосъдие.

От години съдии, включително и членове на ССБ, работят за популяризиране на идеите и ценностите на възстановителното правосъдие – поканата и публичните лекции на проф. Нилс Кристи през 2014 г. в София, публикуването на неговите книги и статии. Наред с това не са малко съдиите, основно от районни съдилища в малки населени места, които работят активно в местните общности в помощ на уязвими лица – непълнолетни, психичноболни, маргинализирани групи от населението.

Добър пример за включване на съдията в местната общност е колегата Владислава Цариградска от Районен съд – Луковит. Повече от седем години тя е отдадена на идеята да осмисли по нов начин ролята си на съдия в помощ на хората, които са участници в конфликти, станали повод и за образуване на дела. Тази работа е трудна и изисква много внимателно да се подхожда към всеки случай, така че да не се излезе от рамката на закона, но той да се приложи с грижа и разбиране към човека. Владислава се справя удивително.

За съжаление, вместо подкрепа от администраторите във ВСС, тя е подложена на цинична и нечестна медийна кампания, и то само защото на глас изказва критично мнение към силните в съдебната власт. Това явление – насаждане на омраза към съдиите и подлагането им на медиен линч – добива застрашителни размери напоследък в нашата страна, но и в част от страните от Централна и Източна Европа. То си има и име: дикастофобия. Пример за дикастофобия са неоснователните лични нападки и опити за очерняне на съдии в Полша, където контролирани от държавата медии унищожават авторитета на съдебната власт и доверието, с което тя се ползва.

Анализ на атаките от публични личности и медийни кампании за периода 2017–2019 г., изработен по инициатива на ССБ, показва, че за това време 99 съдии са били обект на сплашване, грубо засягане на личното и професионалното им достойнство. Отровената медийна и публична среда подпомага в голяма степен разпространението на това явление, което сериозно застрашава независимостта на съда.

Имам усещането, че когато днес говорим за правосъдието и политическата намеса в него, вече почти не говорим за Европа. Греша ли?

Видима е тенденцията в страните от Централна и Източна Европа да се приема законодателство, което подчинява съда на политическата власт. В повечето случаи става дума за популистки режими, които системно и методично целят да унищожат независимите регулатори на плуралистичното общество – свободните медии, автономните университети и независимия съд. ЕС прави опити да реагира с позволените правни средства, но това очевидно засега не дава резултат.

На този фон България привидно е оставена в периферията, но процесите у нас по нищо не се отличават от тези в Полша и Унгария например. Отпадането на механизма за сътрудничество и проверка беше неизбежно, защото, въпреки че през годините доведе до немалко положителни промени, най-вече в законодателството, и възпираше управляващите от по-груби посегателства върху съдебната власт, в последно време загуби от своята ефективност, тъй като властите умело успяваха да мимикрират.

Положителният ефект от това развитие е осъзнаването на необходимостта от автентични вътрешни сили, които да се борят за върховенство на правото в страната ни. По думите на германски юрист Рудолф Йеринг, борбата е изконна и иманентна съставка на понятието за право – борбата е вечната работа на правото, защото от мига, в който правото изостави готовността си за борба, то изоставя себе си. В този смисъл никой друг освен нас не може да свърши работата, която ни предстои – всекидневната борба за право.

При настоящата у нас академична ситуация възможно ли е юридическото образование да осигури изход от кризата?

Състоянието на юридическото образование е част от кризата на правото у нас. Липсва достатъчно последователна и задълбочена научна критика на съдебната практика и законодателството. Процесът на изработване и приемане на нормативните актове и тяхното качество са на много ниско ниво. Откъсването на юридическото образование от практиката, липсата на емпирични и научни изследвания по актуалните проблеми на правоприлагането представляват сериозен проблем, чието решаване изисква сериозни усилия.

Въпреки това университетът е мястото, от което трябва да тръгне промяната. Има немалко млади и отлично подготвени преподаватели, които работят отдадено със студентите. ССБ поддържа няколко стажантски програми, които също са от полза за обучението и практическата подготовка на студентите по право. Академичната юридическа общност трябва да се превърне във форум на научна критика и активни дебати за действията на властите в областта на нормотворческия процес и правосъдието. Това, за съжаление, сега не се случва.

Част от оценката за незавидното положение на юридическото образование споделя проф. Нилс Кристи, според когото университетите не могат да бъдат управлявани като фабрики, без да загубят част от творческите и критичните си функции. По същия начин, казва той, съдилищата не могат да бъдат ползвани като инструменти за управление, без да пожертват главното си достойнство – да закрилят ценностите, като ги формулират и преценяват в тяхната съвкупност.

Университетското образование по право не е достатъчно за изграждане на личността на съдията. В нашите условия идеята на проф. Кристи, който мисли за правото като част от културата, може да изглежда екзотична, но може би това е възможният изход от тежката ни ситуация в момента. Той разказва за един случай от тоталитарната история на Полша. Броят на затворниците в Полша постоянно нараствал, драстично отдалечавайки се от ниските нива отпреди Втората световна война. Не били останали вече от старите съдии, а новите били все от редиците на партията. Обмисляйки този факт, проф. Кристи стига до извода, че не само партийните интереси стоят зад суровите присъди, издавани от новите съдии, а по-скоро липсата на културни връзки, защото съдия със солидна културна подготовка, почерпана едновременно от книгите и от живота, трудно би могъл да бъде заблуден, че хората, които застават пред него, за да бъдат съдени, са коренно различни от всички останали.

При сегашното състояние на държавните власти и разположението и тежестта на политически значимите злополучни фактори какво е полезното юридическо усилие? 

Както пише Рудолф Йеринг в съчинението си „Борбата за право“, всеки народ е изцяло оставен на себе си и няма някаква по-висша власт, която вместо него да поеме грижата да защити правото му. Необходимо е постоянно гражданско и юридическо усилие за утвърждаване и защита на върховенството на правото.

Съдиите можем да направим немалко. Всекидневните усилия на съдия Владислава Цариградска за поддържане на общността и подпомагане на уязвимите хора в Луковит са полезни извън всякакво съмнение. Много съдии от страната работят с ученици от училища в местните общности – съдиите от Ловеч, Враца, Нови пазар, Стара Загора, Разград и много други населени места осъзнато създават и поддържат връзки с уязвимите и слаби членове на общността. Друга насока за защита на съдебната независимост е все по-честото обръщане към Съда на ЕС с преюдициални запитвания (в това отношение опитът на полските съдии е добър пример) за установяване на противоречие между норми от българското законодателство с правото на ЕС.

ССБ прави опити да участва и направлява полезна дискусия за необходимите конституционни промени, които да позволят действено утвърждаване на независимостта на съда – в ход е инициатива за създаване и поддържане на електронна платформа, която да съдържа документите, разкриващи историята на изработване на действащия основен закон и дебатите, които са съпровождали изграждането на основите на съвременната демократична държава.

Просветителските усилия са повече от необходими – ССБ от години поддържа сайта „Съдебно право“, в който публикува разнообразни материали, даващи информация и обяснения за функционирането на съда, за съдебната независимост като основен елемент на правовата държава, за възстановителните подходи в правосъдието. Съзнаваме, че разговорите и дискусиите трябва да се отворят по-широко към гражданите и да засягат актуалните обществени конфликти. Това е бавен, но сигурен начин за хуманизиране на обществото и противодействие на нарастващото ожесточение и неразбиране между хората.

Заглавна снимка: Стопкадър от интервю със съдия Калпакчиев пред „Трансмедия ТВ“

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

„Българското правителство се провали по отношение на Европейския зелен пакт“

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/martin-dimitrov-interview/

Мартин Димитров е икономист, политик, депутат в 40-тото, 41-вото и 43-тото Народно събрание, като в последните две е бил съответно председател и зам.-председател на парламентарната Комисия по енергетика. Председател на СДС в периода 2008–2012 г., в момента е експерт по икономика и енергийна независимост в „Демократична България“. 


Темата за цената на тока за бизнеса беше остро поставена на дневен ред от представители на индустриалния бизнес, а председателят на Камарата на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Кирил Домусчиев заяви, че на българската борса има спекула, която обслужва интересите на енергийната мафия. Има ли наистина спекула в търговията и нерегламентиран обмен на предварителна информация за цената на електроенергията, както твърдят и някои експерти? И ще се реши ли проблемът с поисканите от КРИБ оставки на шефовете на борсата и на Българския енергиен холдинг (БЕХ)? Или е време прокуратурата да влезе и в енергетиката? 

Бизнесът е на свободния пазар и най-вече се интересува от цената на борсата за сегмента „ден напред“. Ако погледнем цените на нашата борса в този сегмент от началото на годината, те са над средноевропейските, а в някои дни цената е втората най-висока в ЕС. Следователно имаме проблем. И решението трябва да търсим в управлението на енергийната борса, на БЕХ и бих добавил – в ръководството на Министерството на енергетиката. Когато имаш такива големи отклонения в цените в посока нагоре, е ясно, че управлението куца. А в такава ситуация се появяват и всякакви пороци.

За да конкретизираме – необходимо е разследване, но не съм сигурен, че прокуратурата ще свърши тази работа. Бих започнал с избирането чрез конкурс на нови ръководства на енергийната борса, на ТЕЦ „Марица-изток 2“ (скоро ще обясня защо) и бих закрил БЕХ, защото е паразитна структура, създадена да увеличи непрозрачността в системата. Това са действия, които трябва да извърши държавата. А отговорност за конкретните спекулации на пазара има и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и честно казано, от нея очаквам повече проверки и контрол, отколкото от прокуратурата. По простата причина, че на държавното разследване в този сектор му липсва необходимата за това компетентност. Докато КЕВР изгражда такъв капацитет отдавна и ако там решат да направят сериозни проверки, може да очакваме резултати.

Не звучи ли наивно в една дълбоко корумпирана сфера като енергетиката да се проведат честни конкурси за посочените от Вас високи мениджърски позиции? Публична тайна е, че през държавните дружества в комплекса „Марица-изток“ се източват огромни средства. От години – и не от едно правителство.

Проблемът с ТЕЦ „Марица-изток 2“ е, че когато цената на тока нарасне над променливите разходи на централата, тя невинаги решава да произвежда повече електроенергия, от което загубите се увеличават. Това, поне за мен, е сигнал, че тя може да бъде управлявана по-добре. А натискът за реформа ще бъде много силен, защото, когато цената на тока за тежката индустрия е над средноевропейската, това означава, че много предприятия губят своята конкурентоспособност спрямо европейските си аналози. Затова промените, които посочих, не са наивни, дори смятам да помогна на този натиск да се усили, защото в противен случай част от бизнеса, вече притиснат до стената, ще фалира, а друга част ще изпадне в трудно финансово състояние.

Кирил Домусчиев посочи като единствен облагодетелстван от тази спекула Христо Ковачки, свързван с руското енергийно лоби у нас. Защо над енергийния бос, който се представя само като консултант на фирмите си, е разпънат политически чадър и му се наливат десетки милиони левове за поддържане на студения резерв на системата?

По-важно от коментарите е да има алтернатива, да има изход. Ето още едно решение в отговор на Вашия въпрос – настоявам за нов открит конкурс за т.нар. „студен резерв“ на енергийната ни система, в който държа да участва и ТЕЦ „Марица-изток 2“, тоест сегашната ситуация може да бъде използвана добре за обявяването на нов търг. Нека го спечели този, който предложи най-добри условия, но задължително и с участието на държавната централа.

Колкото до конкретното лице, за което говорите, няма нужда повече от празни приказки и обвинения. Ние сме вече на етап, на който трябва да има разследване. Такова голямо отклонение на цените на енергийната борса показва, че има системен проблем, и това е достатъчно основание за истинско и сериозно разследване. И аз призовавам КЕВР да се заеме с тази работа, макар през април т.г. да изтичат някои от важните им мандати. Ако прокуратурата би могла да бъде полезна, въпреки че вече изразих резервите си към нейната компетентност в тази сфера, нека и тя да се включи в това разследване.

Искам да посоча още едно решение: през 2020 г. българската енергийна борса и по-точно сегментът „ден напред“ трябва да бъде свързан с румънската енергийна борса и – през нея – с още 21 страни. Това е ключово важно, защото ще спре девиацията в цените. Предупреждавам отсега обаче, че всички, които искат да си играят с цената на тока в България, ще бъдат против това свързване. Предстои ни важна битка и ако имаме късмет разумът да надделее, разполагаме с всички шансове това да стане през септември-октомври.

Същата тази мафия десетилетия се опитваше да държи страната ни в геополитическата орбита на Русия. Битката не е приключила, а два от големите енергийни проекти, определени от бившия президент Георги Първанов като „голям шлем“, бяха реанимирани от кабинета „Борисов 3“. Как изглеждат тези инвестиции в контекста на Европейския зелен пакт?

На шега ще ви кажа, че „голям шлем“ вече означава да се наложат едновременно европейски и американски санкции – натам вървят нещата с „Руско-турския поток“, както го наричам аз. Защото независимо че България се опитва да представи тръбата като част от вътрешната газопреносна мрежа, ако от ЕК поставят условие за спазване на европейските правила, страната ни ще бъде поставена в изключително неблагоприятна ситуация. Сега 80 или 90% от газопровода са резервирани от една фирма. И ако тя не може да използва повече от 50% от капацитета му, останалите няма кой да ги използва. Тогава на т.нар. „Руско-турски поток“ няма да му излезе финансово сметката. Към това трябва да добавим и възможните американски санкции, за които още никой не знае в какво точно ще се изразяват.

Колкото до проекта за АЕЦ „Белене“, оставам един от малкото, които не промениха мнението си за него през годините. А именно, че той не е необходим, че е ужасно скъп и сеизмично рисков. Може да се обобщи, че има отклонения от европейския курс на правителството и то ще си плати цената за това. Защото дълго време в кабинета прикриваха отношението си по тези теми и изведнъж смениха тотално курса.

Не изглежда ли шизофренично поведението на кабинета „Борисов 3“ относно Зеления пакт? В Брюксел премиерът заяви, че в следващите 10–15 години ще вървим към затваряне на замърсяващите мощности, а Народното събрание задължи правителството да поддържа функционирането на държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“, независимо от становището на ЕК. Нещо повече – беше поискано властта у нас да не допусне ограничаването на въглищните централи в състава на БЕХ. Вашият коментар за това раздвояване на колективното управленско съзнание?

Според Регламент 943 на ЕП всички въглищни централи в Общността след 2025 г. не могат да получават повече дотации от държавата, което на практика означава, че трябва да бъдат затворени. Признавам, че съм изумен и все още не мога да разбера как българското правителство е пропиляло шанса да договори изключения, преходни периоди и разбира се, многомилионни компенсации – както направи Полша например.

И се чудя какво очакват управляващите, при положение че това засяга пряко 100 000 души, работещи във въглищните централи и техните семейства. И косвено – цената на тока и стабилността на енергетиката ни. Аз разбирам и подкрепям идеята, че трябва да вървим към екологични производства на електроенергия. Само че не можеш да затвориш с лека ръка въглищните си централи, без да договориш съответните компенсации. Още по-изумително е, че никой не поставя този въпрос на кабинета и не търси отговорност от властта по темата.

След като ЕК върна на България плана ни за енергетиката и климата със забележки, ние все още не сме приели конкретни мерки за преструктуриране на енергетиката и индустрията ни. Възможно ли е работодатели и синдикати да постигнат съгласие за цената на декарбонизацията на икономиката ни, след като бизнесът е против наливането на пари в най-голямата въглищна централа, а синдикатите защитават последната си твърдина в държавните дружества от енергийния комплекс „Марица-изток“?

Държавата отдавна трябваше да излезе с план за оздравяване на ТЕЦ „Марица-изток 2“. Вместо това управляващите се правят на умряла лисица и говорят от време на време по темата без никаква конкретика. Оздравителен план трябва да бъде изработен в най-скоро време, макар и вече с огромно закъснение. И аз се опасявам, че единствената причина досега той да не бъде предложен, е, че сериозни фактори в България просто искат да оставят държавната централа да потъне.

А може би защото Борисов се страхува от протести на миньори и енергетици, които биха могли да съборят кабинета или най-малко сериозно да го дестабилизират? 

Да, може би стратегията им е да отлагат проблемите с надеждата, че не те, а някой друг ще плати цялата цена – политическа, икономическа, екологична и т.н.

Зеленият пакт на Европа въвежда механизъм за справедлив преход и фонд, предназначен за регионите. Някои големи европейски градове поискаха от ЕК дори директен достъп до фондовете на ЕС за постигане на нулеви въглеродни емисии до 2050 г. За България също са планирани около 1 млрд. лв. като първи транш от бюджета на ЕС. Възможно ли е заради бездействието на управляващите да изгубим тези средства? 

Смятам, че българското правителство няма ясни позиции по Зеления пакт и от това ще загубим много. Щом ЕК иска тази бързина на преход към високи екологични норми, по-бедните страни като България и Румъния трябва да получат много по-сериозни финансови компенсации, за разлика от държави като Германия или Франция. И нещо друго важно: цената, която България трябва да плати в относителен план, е много по-висока, отколкото във високоразвитите европейски страни. Затова трябваше да има периоди на преход, но българското правителство буквално се провали.

Министерството на енергетиката няма пътна карта за поетапното либерализиране на енергийния пазар у нас, нито крайна дата за тази либерализация. В последните 5 години КЕВР задържаше чрез цената на тока опасността от спирала на инфлацията, но това не може да продължава. Необходими ли са промени в Закона за енергетиката и създаване на платформа за потребителите на електроенергия, на която да са качени всички цени? И няма ли за гражданите да бъде шок да се включат в този пазар без необходимата подготовка за това? 

Либерализацията е неизбежен процес и трябва да се случи, но цените на свободния пазар за бизнеса сега показват, че имаме много нерешени проблеми. И трябва да ги решим, преди да подходим към либерализация на битовите абонати. Единственият човек, който съм чувал да има план в тази посока, е председателят на КЕВР Иван Иванов. Представете си в тази ситуация на свободния пазар какво би се случило, ако пристъпим към включването в него и на битовите абонати? До какво би довело това – до високи цени на тока и до отричане на целия процес на либерализация от страна на обществото.

Заглавна снимка: Стопкадър от гостуване на Мартин Димитров в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Херо Мустафа, у нас е тъмно, елате да светнете лампата!

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/herro-mustafa-turn-on-the-lights.html

вторник 11 февруари 2020


Какъв чудесен ден! Човек не знае чай ли да пие или да се обеси!“. Перифразата е на диалог от пиесата на Антон Чехов „Вуйчо Ваня“, написана през 1898 г. През 2020 и далеч преди това всеки ден възкликваме почти така, но с две-три къси думи и съдържание доста по-люто от горното добродушие, признайте си.

И като тръгна цяла седмица така от 4 февруари насам – да се чудиш две ракии ли да удариш, докато в тих ужас слушаш изявленията на президента, на Гешев, на Горанов или Менда, или да си сипеш трета, импулсиран от брифинга на премиера /за мисирките/, щото още ти държи влага. Дилемата е побългарена и няма общо със суицидните внушения на Чехов. То и нарочените за „мисирки“ няма да им мрем на тия.

Помните, че този път знаковият 4 февруари започна не с върнат мандат или оставка на правителството, а с със земетръсните послания на посланика на САЩ Херо Мустафа. Първо, в интервю пред Нова тв тя каза, че много скоро ще бъде обявен първият българин, на когото ще бъде наложена забрана за влизане в Америка – заради корупция. И още – че Щатите са готови да санкционират и други „корумпирани български държавни лица“. Още на следващия ден името на спецсъдията Андон Миталов прегря ефира, а дори снимка на въпросния не бе възможно да се намери.

Седмица по-късно, на 11 февруари, тя повтори същото: „Името, което беше съобщено миналата седмица, беше първото, не последното. Надявам се хората  да видят това като първата стъпка. Стъпка по стъпка, малка по малка. Нищо не може да се прави на тъмно“, посочи дипломатът. Снимка на Миталов вече имаше. А кой да обясни какво в САЩ е специализираният съд/съдия – не. Пък беше важно, поне заради факта, че там той е над президента дори, а тук тази пост, освен неизвестен, е и тотално неглижиран от по традиция правно невежествения българин, да не кажа от всичките власти накуп. Ако беше иначе, Миталов за нищо на света не би пуснал задържания за шпионаж Николай Малинов да се прегръща с Владимир Путин в Кремъл и да гушне наградата си за същото.

Херо Мустафа даде да се разбере, че ако у нас наистина сме убедени, че всичко се прави на тъмно и въпреки това търпим, то за чуждите служби греем като църковен полюлей най-малко и те ни дърпат ушите. Но пък осветяването на неизвестния съдия ненадейно обедини нацията – в масово неудовлетворение от „черния печат“ за някакъв си с тога и семейството му, вместо „да подкарат ония горе и изметат парламента“. Ние такива малки стъпки не щем, дайте ни освобождение сега и веднага, от всичко и завинаги, и ни го сервирайте, докато сме на дивана…

Кои са останалите български държавни лица, потенциални обекти на ограниченията, публиката тръпне в очаквания и залозите тръгнаха. Потенциалните са изтръпнали и вече имат резервации за полети до разни райски бягства, или зареждат частните си самолети, но в „Аерофлот“ не ги търсете. Ще вземем да си останем без олигарси и без български държавни лица, макар и корумпирани.

А как хубаво го каза Херо Мустафа, че освен „и други лица“, Вашингтон ще разгледа целесъобразността да приложи глобалния закон „Магнитски” и други твърди мерки. „Ние не се отнасяме към този въпрос повърхностно“, увери тя.

То не, че всички в България са наясно какъв е този закон и кого може да удари, но повърхностно, интуитивно, с уважение и надежда при споменаването му обръщаме фокуса към Делян Пеевски. „Наречен от списание “Шпигел” “Айсберг на корупцията” в България, Делян Пеевски продължава да разширява своята бизнес-империя и политическо влияние през годините, независимо от конюнктурната ситуация. Менторите, които стоят зад него, осигуряват зелена светлина за налагане на политико-обществения модел, станал нарицателен с прозвището #КОЙ. Тази ситуация създава трайно усещане в свободомислещото общество, че не конкретният министър-председател, а именно #КОЙ реално управлява и контролира живота в страната“, писа Бивол през януари 2019 г. 

Да сте чували някой от министрите или депутатите, или прокуратурата и КПКОНПИ да са надниквали експертно в това корпулентно битие и възвишение? И аз не съм. Той и премиерът Борисов не е. И с Делян Пеевски се разбират идилично добре, или поне не личи някакво взаимно неразположение. Ама те с всички са в безусловна хармония и никой не смее да им гъкне – ни законодател, ни изпълнителна власт, ни съдебна. Сега да помечтаем – само единият ли ще бъде привлечен под отговорност по „Магнитски“, или и двамата? Да не забравяме дипломатическите грами на един по-предишен американски посланик у нас, изтекли в Уикилийкс, а и досието „Буда“, огласено от Биволъ в началото на 2013 г. Френският „Фигаро“ реагира мигновено тогава и публикува анализ под заглавие „Агент Буда“, който стана премиер“, и цитира дипломати от Вашингтон, които без колебания го описват като „гангстер, облечен в Армани“. С ефекта на шут между веждите беше заключението в анализа за „най-накрая доказателство за симбиозата между властта, полицията и мафията, което прави България уникален случай в Европа“. По този показател сме твърдо стабилни.

А да питаш главния прокурор за главната роля на Пеевски в сгромолясването на КТБ, или какво не е ясно за контрабандата на български цигари, е все едно да чакаш разкази за първата му брачна нощ, толкова неприлично му звучат такива въпроси.

Отговори няма и затова тези дни гледаме към флага на улица „Козяк“ в София, за да разберем какво сме си причинили при урните. В тази сграда взе да става доста оживено, пристигат важни работни гости и сякаш след паузата има повече Америка в България.

Забележително множество пък се е вторачило в посолството на Русия – 73% изпитват трайни горещи чувства към Москва и 62% лично към Путин, според проучването на Pew Research Center /цитирано от БГНЕС/ отпреди няколко дни. Стъписващата заблуда, че в Кремъл е истината, не е новина за нашите ширини. Тя и прокремълската опозиция в парламента не е. Извънпарламентарната на Костя Копейкин, известен още като Костадин Костадинов и лидер на „Възраждане“, пробва да произведе революция онзи ден в София, но не му се получи. Не може обаче да му се отрече чутовната дързост в онзи момент, когато пожела лично да смени премиера Борисов. Не е ясно и дали нашите служби са наясно с финансирането на тази смела проява, и доколко изобщо ги интересува кой клати стабилността, тази на премиера.

Нали помните кога се стовариха в центъра на столицата протестиращите „възрожденци“ на Костадинов – на третия ден след смразяващото изявление на президента Радев, с което той свали доверието си от правителството и пожела да стане симпатичен на народа. „Днес делението не е между леви и десни, столица и провинция, а между порочната власт и милионите почтени българи. В борбата за отстояването на нашите права, аз съм редом с вас“, зарече се той тогава. „Редом с вас“, ама не отиде на протеста да скандира срещу порочната, както я нарече и за каквато и ние я мислим, власт.

Държавен глава не може да излезе там и да крещи в мегафона „Оставка!“, това е обяснимо. Няма обяснение за изгърмяната декларация с особено невнимателния подбор на думите и посланията, които не предлагат решения, а са само слабо ехо на обществени нагласи. Иначе, президентът Росен Плевнелиев, тази ярка и спорна личност в демократичната ни история, грабна микрофона и спечели народната любов на протеста в София на 24 февруари 2013 г. и краткото му извикано слово бе изпратено с характерното „Българи, юнаци!“ /помните серийните масовки от ерата на #ДАНСwithme/.

Пък и моментът, в който Румен Радев отправи обръщението си към нацията, извика подозрението за самозащита – главният прокурор Иван Гешев вече беше пуснал онези скандални СРС-та, вотът на недоверие към правителството, внесен от БСП, претърпя очаквано фиаско. Остана усещането за гузност. И за заявка за втори мандат.

И като стана дума по-горе за онова, което си причиняваме до урните, догодина сме в челен сблъсък с два избора – за парламент и президент. Румен Радев е безспорният фаворит на БСП, а левицата не би свалила доверието от собственото си нестандартно попадение за кандидат-президент. По последните за декември м.г. данни на /сурогатната/ агенция Галъп Интернешънъл Радев приключи 2019-а с доверие от 56% и 30% неодобрение. Кабинетът Борисов-3 се оказа лош за 62% /точно колкото обожават Путин/, парламентът също за близо 70 на сто, но това е така от 90-те години още. Че кой може да обича българския парламент в настоящата му битност и съдържание? Какво ли щеше да е, ако можехме да гласуваме за главен и окръжен прокурор?

Разбира се, че ако премиерът Борисов реши да се кандидатира за президент, армиите му из страната богоговейно ще пуснат бюлетината за него. На брифинга си в знаменателния 4 февруари т.г. /този с междуметията от курника/ обаче българският премиер се закле, че никога не е казвал, че ще се кандидатира за президент. Хубаво е, но не е вярно.


Харесва ли ви статията? Почерпете автора Вилдан Байрамова и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този бутон ще ѝ бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Вилдан и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за нея чрез този формуляр ще ѝ бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.















Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




В началото на юни 2011 г. той се скара на „мисирките“ и обяви, че ще изкара един мандат и половината от следващия, и тогава ще влезе в надпреварата за държавен глава. Не ни ощастливи с това и посочи с пръст по челото Росен Плевнелиев, който спечели след балотаж. На 1 септември 2016 г. в студиото на бТВ Борисов повтори намерението си да се кандидатира „заради играта“. И пак не се – тогава пусна Цецка Цачева, която спечели мнозинството от гласовете само от урните в Турция, благодарение на кампанията на новата партия на Местан, не и на ГЕРБ у нас.

Така пилотът Радев свали униформата и зелените чорапи, и облече костюм, а сега Иван Гешев го бие заради съпругата му Десислава, а по последни данни – заради разследване на фирма, доставчик на армията. Но сякаш самият Радев опитва да му импонира, а може да има мерак и да се колаборира – поне в битката с олигарсите, корупцията и организираната битова престъпност, двамата са единодушни в нетърпимостта си към тях. Някой наистина трябва да я поведе, но едва ли точно тази нереформирана прокуратура, напоена с толкова съветски челен опит, ще успее. А и само с президентски вопли няма как да се случи. Липсата на съдебна реформа е най-големият ни мазол пред лицето на Европа. А колко още мазоли имаме. Ами ако Гешев ги настъпи? С неговата свръхамбиция, разгоряла се след визитата в САЩ, да не реши да блесне с още политически арести и да възвести началото на върховенството на правото? Най-после да се харесаме на ЕС, но едва ли. Устремът на Гешев е повече за политическото му конституиране като държавен лидер, отколкото за професионална кариера на прокурор. В последната той направи, каквото можа – 20 споразумения и нито един внесен обвинителен акт.

Как да не се запиташ в тези прекрасни дни да се напиеш ли, или да се гръмнеш в коляното. Едното е като упойка, другото – отчаян акт с фатални последици. Нито безкрайният преход ще приключи, нито демокрацията с неизменното върховенство на правото ще се разлисти, а позициите ни в разните класации ще са все същите и ще гледаме дъното отдолу нагоре. Така ще е, докато се бунтуваме само на клавиатурата във Фейсбука и чакаме друг да ни светне лампата, та ние с тежки стъпки да мръднем до хладилника. Но и това не е новина, нито решение.

Снимка: Булфото®