Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kak-durzhavata-rezhisira-uzhasa-ot-petrohan/

Властта умее да режисира ужаса така, че сама да остане извън кадър, когато е необходимо. Показва ни отблизо чудовище – деянията му, жертвите, най-интимните подробности от чуждите травми, и ни оставя да поискаме още от същото. Една част от хората избират да се отвратят от чудовището, друга – от институциите манипулатори, трета, най-малката, и от двете.

Така беше режисиран ужасът от Петрохан шест седмици преди президентските избори. След осем месеца разследване и неприключило досъдебно производство прокуратурата и МВР избраха да разкажат какво е извършил т.нар. лама Ивайло Калушев – мъртъв, както и останалите петима от затворената общност, обитавала планинска хижа; човекът, манипулирал възрастни и прекрачил границите с деца, поверени му за отглеждане от родителите им по неясни причини.

Заключенията са, че няма данни за външна намеса, тоест екзекуторите трябва да се търсят в самата група, и делото най-вероятно ще бъде прекратено, тъй като извършителите са мъртви.

Като главен секретар на МВР Георги Кандев също беше съобщил, че няма данни за външна намеса нито на Околчица, нито на Петрохан.

Огласената версия е, че Ивайло Калушев, застрелял 22-годишния Н.З. и 15-годишния А.М., е организирал фаталния край на групата поради страх от разкрития за действията му с деца.

Гавра с правосъдието

На двучасова пресконференция криминалният психолог Росен Йорданов произнесе моралната присъда, въпреки че няма обвинение, и нареди пред публиката секс с подрастващи, окултни практики, манипулации, оръжия и шест трупа. Говореше ту като вещо лице, ту „като човек“, остро и назидателно, сякаш не представя експертно заключение, а защитава обвинителна теза пред съдебни заседатели. Само че съдебни заседатели нямаше, имаше камери и оставаше само някой да разпространи „обвинителния акт“. 

Поведението на Йорданов допълнително разруши и без това оскъдното доверие в разследването и в институции като МВР и прокуратурата. Още на 10 и 15 февруари пред БНТ, преди да бъде назначен за вещо лице и преди да получи достъп до материалите, той вече беше определил Калушев като човек с „тежки нарцистични проблеми“, „професионален прелъстител и педофил“ и беше обяснил мотивите му. На 17 март същият психолог е привлечен като експерт, за да изследва безпристрастно именно личността, поведението и мотивите, за които вече публично е произнесъл присъдата си.

Затова адвокатите Ина Лулчева и Деница Тодорова, представляващи близки на загиналите, поискаха от прокуратурата да отстрани Йорданов и още две вещи лица заради пристрастност и предубеденост. Адвокат Димитър Марковски нарече пресконференцията „груба грешка“ – при 12 незавършени експертизи прокуратурата е фаворизирала една версия, преди да е приключило събирането и проверката на доказателствата. По БНР правозащитникът адвокат Михаил Екимджиев определи поведението на Йорданов като „фрийкшоу“ извън нормалните представи за професионална етика.

Самият Йорданов отказа да се оттегли. Обяви, че не е предубеден, а емоционален – заради случая. За адвокатите, поискали отвода му, каза: 

Те нямат какво друго да направят.

Този отказ не е маловажен професионален спор. Ако прокуратурата запази представената версия, наказателното производство за убийствата ще бъде прекратено, защото посочените извършители са мъртви. Няма да има открит съдебен процес, в който експертизата да бъде оспорена, вещите лица да бъдат разпитани, защитата да представи други доказателства и съдът да прецени коя версия издържа. Евентуалната жалба срещу прекратяването ще бъде разгледана в закрито заседание. 

Така публичният разказ на един експерт, нает от прокуратурата, може да остане единствената присъда. 

Ето така държавната режисура постига целта си. На обществото е даден достатъчно ужасяващ разказ, за да не пита защо трябва да му се вярва. Но доверие в институциите, още по-малко в българската съдебна система няма – дори и да казват част от истината. 

Да се разобличи прокуратурата не означава Калушев да бъде превърнат в невинна жертва на зли сили. Един критично мислещ човек няма да приеме присъда без съд, нито пък безусловна реабилитация на мъртвия. Съмненията в институция с дълга история на избирателни течове и политическа употреба не изключват тревожните факти за деца, оставени под едноличната власт и опека на възрастен мъж и откъснати от училище и семейство. 

Калушев не става невинен само защото прокуратурата злоупотребява с фактите и обслужва определени интереси. Нито пък самата прокуратура става достойна за доверие поради избора на убедително чудовище. 

В престрелката между основните лагери, на които се разполови общественото мнение, се изгубиха децата – жертви на възрастни, отказали да изпълнят задълженията си. 

Гаврата с децата

Задочната психологична експертиза беше „предоставена“ за публикуване в сайта „Епицентър“, чиято главна редакторка Валерия Велева не се посвени да я пусне, без да бъдат заличени имената на децата, посочени като жертви на обявилия се за лама. През март 2010 г. лидерът на ДПС Ахмед Доган ѝ написа отворено писмо, обръщайки се към нея с прозвището „Мадам В.“, и я обвини в корупция и търговия с влияние.

Днес, 16 години по-късно, политическата употреба се оказа по-важна от защитата на децата (и техните родители). Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) обяви, че ще сезира Държавната агенция за закрила на детето, Комисията за защита на личните данни и ГДБОП. 

Междувременно Велева напусна инициативния комитет на кандидатпрезидентската двойка Илияна Йотова – Кирил Вълчев след призиви да се оттегли. От самия инициативен комитет се разграничиха „от публичното изнасяне на лични данни, независимо от случаите, за които се отнася това“. 

Оттеглянето ѝ не отговаря на главния въпрос: 

Кой нарежда на прокуратурата да продължи практиката от времената на главните прокурори Иван Гешев и Борислав Сарафов за манипулации чрез течове на материали от досъдебни производства?

Има и друг съществен аспект – за ролята на контраразузнаването в аферата „Петрохан“. Според лидера на „Продължаваме промяната“ Асен Василев ДАНС е знаела какво се случва в хижа „Петрохан“ още от 2022 г. и е бездействала.

Очевидно някой в ДАНС покровителства групи, които нанасят щети на българските деца… Истинският въпрос е, когато са подавани сигнали в ДАНС през 2022 г., къде е спал ДАНС три години, какво е направил, кой в ДАНС е покровителствал това нещо, защо ДАНС не са сигнализирали прокуратурата. 

И получи отговор от шефа на ДАНС Пламен Тончев:

Проверете делото, образувано в прокуратурата през януари 2025 г. по информация на ДАНС. Там има всички пунктове и точки, които са изнесени в обвинението и днес, само че тогава, ако някой беше реагирал навреме, тези хора може би щяха да бъдат живи.

В документа от януари е била спомената и педофилия. Самият Тончев, назначение на Румен Радев, оглавява ДАНС от 2021 г., с известно прекъсване, когато беше преместен като шеф на Комисията по досиетата.

Всъщност още през февруари, десетина дни след откриването на труповете, разследващият сайт bird.bg публикува секретната справка от ДАНС. Още тогава стана ясно, че прокуратурата не е свършила нищо по преписка за „извършени сексуални или блудствени действия от Ивайло Калушев, относими към Глава Втора, Раздел VIII от Наказателния кодекс“. 

Резултатът от прехвърлянето на преписката между три прокуратури са тримата мъртъвци от „Петрохан“ и другите трима, един от които дете, в кемпера под връх Околчица. 

А до фаталните изстрели 15-годишният А.М. е живял в затворената общност, откъснат от обичайния си семеен и училищен живот. Преди него в същата среда и под контрола на Калушев там е израснал от малък и Н.З.

Родителите може да са били манипулирани, че поверяват децата си на т.нар. лама. Това обаче не отменя отговорността им – родителството не може да бъде преотстъпено на самопровъзгласил се духовен водач заедно с правото му да контролира всекидневието, образованието и съзнанието на детето. 

Частното училище „Космос“, където е бил записан А.М., също е допуснало продължителните му отсъствия да не задействат системата за закрила. А сега прокуратурата разследва нарушения при приема на ученици и издаването на документи с невярно съдържание, както и неизпълнение на задължения от служители на училището, МОН и регионалното управление. 

Около тези деца е имало кръг възрастни – родители, учители, чиновници и контролни органи. И от всичко това излиза, че държавата, която не успява да забележи навреме изчезването на едно дете от обичайната му среда, все пак успява да забележи интимните подробности от живота му и дори решава да ги покаже на всички. Емил Дечев, служебен министър на вътрешните работи в кабинета „Гюров“, ясно посочи, че „големият отсъстващ е българската прокуратура“, и призова за обективно разследване на всички версии.

Шест седмици преди президентските избори случаят „Петрохан“ е превърнат в оръжие за политическо поразяване на силите, подкрепили кандидатпрезидентската двойка Андрей Гюров и Георги Кандев, също и на кмета на София Васил Терзиев. Както стана ясно по-рано, Терзиев е дарил над 125 000 евро лични средства за дейността на групата и е посещавал нееднократно хижата.

Паралелно с това премиерът Румен Радев също не се засрами да употреби децата. 

Той избра училищния двор и първия учебен ден, за да нарече организацията „свърталище на педофилия“, а Калушев – „хладнокръвен убиец на деца и откровен педофил“. След психолога експерт Йорданов, който се похвали, че премиерът му благодарил, сега и Радев произнесе присъда, преди да е приключило разследването. 

Държавата, която не опази децата от „Петрохан“, подреди други деца за фон на закъснялото си възмущение. 

Какво се скри в мъглата?

Чудовището се оказа твърде удобно за властта. Колкото по-дълго гледаме него, толкова по-малко забелязваме растящите цени на горивата и газа, които внасят инфлация. 

След президентските избори на 25 октомври случаят „Петрохан“ ще бъде изместен от първите сметки за отопление и от увеличените разходи за живот. Последните данни на националната статистика за август показват инфлация от 5,1% на годишна база и ускоряваща се през последния летен месец.

В мъглата се скри границата между познанство, дарение, политическа подкрепа и съучастие. Имената на политици бяха вкарани в един и същ разказ с убийства и сексуално насилие, без да са представени данни, че са знаели за тях. Така вината по асоциация свърши онова, за което доказателствата не стигат – превърна контактите с Калушев в политическо обвинение. 

Не сме длъжни да избираме от какво да се отвратим. Достатъчно е да знаем, че институциите не защитиха децата, но пристигнаха навреме за камерите. 

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kakuv-natsionalen-horizont-chakame-ot-prezidenta/

Месец и половина преди осмите преки президентски избори българските граждани знаят имената на кандидатите. Но знаят ли какъв президент избират? „Обединител на нацията“, както твърди политическото клише? Церемониалмайстор на държавата? Или коректив на властта, от когото се очаква да вижда по-далеч от следващия бюджет и следващото правителство?

Когато през 1990 г. Националната кръгла маса обсъжда създаването на президентската институция в новата конституция, отрежда на държавния глава далеч по-съдържателна роля. Той трябва да бъде „арбитър и гарант“ за нормалното функциониране на държавата, националната сигурност, териториалната цялост и международните ѝ ангажименти, казва Георги Пирински (БКП). И още: да пази баланса на интересите и правовия ред в полза на всички граждани, а не на отделна част от тях.

Тогавашният представител на СДС Крум Неврокопски добавя друго определение: президентът е „гарант и арбитър за националното съгласие“, но и „гарант за бъдещето“ – фигура, призвана да утвърждава посоката напред и да осигурява мирния преход към демокрация. Така е замислена институцията в началото – като гарант, че политическото противопоставяне няма да разруши държавата и нейното бъдеще.

В Конституцията обаче президентът не е наречен нито обединител, нито арбитър. Според чл. 92 той е държавен глава, който „олицетворява единството на нацията“. Глаголът олицетворява е важен: 

президентът не е натоварен да създава единство там, където има различни убеждения и политически конфликти, а да представлява нацията като цяло – включително и гражданите, които не са гласували за него.

Още през 1995 г. Конституционният съд пресича удобното тълкуване, че държавният глава трябва да стои безмълвен и равноотдалечен от всички. „Националното единство не означава политическо единомислие“, се казва в Решение №25. Президентът не е деполитизиран орган: той има право да заема позиции, да отправя политически послания и да издава актове със съществени политически последици. Неговата надпартийност не е безразличие, а задължение да преценява властта и политическите конфликти от гледна точка на Конституцията и интереса на цялата общност, а не на партията, която го е издигнала.

„Длъжностната характеристика“ на практика

Петимата президенти след началото на демократичните промени влизаха на „Дондуков“ 2 в различна България, а и с различна представа каква посока да отстоява държавата. Представите им се формираха от политическите сили, които ги излъчваха, но и от техните убеждения и зависимости. 

Първият пряко избран президент Желю Желев не произнася програмна реч при полагането на клетвата си през януари 1992 г. – само подписва клетвения лист. Неговата заявка обаче е зададена още от биографията и политическата му роля: демонтиране на тоталитарната държава, утвърждаване на парламентарната демокрация и връщане на България към Европа.

Желев: коректив и „Боянски ливади“

Философът и един от водачите на демократичната опозиция Желев показа как президентът може да бъде коректив на политическата сила, която го е издигнала. Но „Боянските ливади“ оставят открит въпроса къде свършва корективът и откъде започва намесата в управлението. На пресконференцията от 30 август 1992 г. той обвини кабинета на Филип Димитров, че е влязъл в конфликт с медиите, синдикатите, Църквата, Президентството и извънпарламентарните сили. Два месеца по-късно правителството на „сините“ изгуби поискания вот на доверие, след като ДПС и част от депутатите, избрани от СДС, отказаха подкрепа. 

Намесата на Желев задълбочи разцеплението и придаде институционална тежест на атаката срещу кабинета. Следващото правителство на проф. Любен Беров, подкрепено от БСП и ДПС, не донесе нито по-голяма прозрачност, нито по-убедителни реформи. Затова „Боянските ливади“ остават двусмислен епизод: доказателство за независимостта на президента от собствената му политическа среда, но и предупреждение, че корективът може да разклати властта, без това да е от полза за демократичния преход. 

Националният хоризонт при Желев беше по-ясен от вътрешнополитическите му маневри: демокрация, европейска принадлежност и излизане от съветската орбита. През февруари 1994 г. той подписа рамковия документ за включването на България в програмата на НАТО „Партньорство за мир“ – първата институционална крачка по пътя към членството в Алианса.

Стоянов: посоката е ЕС и НАТО

При юриста Петър Стоянов ролята на президента като коректив и носител на национален хоризонт се прояви още преди официално да встъпи в длъжност. Той положи клетва на 19 януари 1997 г. в държава с хиперинфлация, масови протести и рухнало доверие в управлението на БСП. В първата си реч поиска предсрочни избори, валутен борд и „нова воля за промяна“. Но най-важната му заявка беше посоката: България трябва да избере „европейския тип цивилизация“ и интеграцията в Европейския съюз и НАТО.

Две седмици по-късно Президентството се оказа в центъра на политическата криза. На 4 февруари 1997 г., след заседание на Консултативния съвет за национална сигурност и преговори между основните политически сили, БСП върна мандата за съставяне на ново правителство. Последваха служебен кабинет и предсрочни избори. Стоянов не изведе сам България от кризата, но използва авторитета и инструментите на президентската институция, за да предотврати продължаването на управление, изгубило обществена легитимност.

Неговият хоризонт беше формулиран ясно: върховенство на закона, пазарна икономика и необратима принадлежност към ЕС и НАТО. Това беше и мярката, с която Стоянов оценяваше текущата политика. В момент на дълбоко разделение той не обедини всички около общо мнение. Помогна да се постигне съгласие накъде да върви държавата. 

И макар да беше избран с гласовете на избирателите, довели на власт и ОДС, и кабинета на Иван Костов, отново настъпи разрив между него и изпълнителната власт. 

Първите признаци се появиха още през 1998 г., когато Стоянов започна да критикува кадрови решения и начина, по който СДС упражнява властта. До открит сблъсък се стигна през април 2000 г., след обвиненията на уволнения вътрешен министър Богомил Бонев за корупция във властта (Бонев беше отстранен поради съмнения за същото). Стоянов упрекна премиера, че не обяснява причините за смените в правителството от декември 1999 г. 

Последва разгром на сините на изборите през 2001 г., когато отношенията между премиер и президент фактически бяха прекъснати. Стоянов се кандидатира за втори мандат като независим, макар и подкрепен от ОДС, и загуби, а Костов подаде оставка като лидер на СДС. 

Първанов: прегръдка с капитала

Единственият политически лидер, избран за президент – председателят на БСП Георги Първанов, встъпи в длъжност през 2002 г. Закле се в името на „националното помирение и съгласие“. След ожесточеното противопоставяне на 90-те години той предложи друга представа за Президентството – посредник между политическите сили, и даже се самоопредели като „социален президент“.

По време на двата му мандата България постигна двете големи цели на Прехода – членството в НАТО през 2004 г. и в ЕС през 2007 г. Първанов не беше техният архитект, но Президентството му осигури приемственост във външнополитическата посока. 

Договореният между него и Путин „Голям шлем“ от руски енергийни проекти не се превърна в национален хоризонт, а в източник на зависимости, политически спорове и провал. По изчисления на „Капитал“ „България пропиля поне 2,3 млрд. лв. в трите лошо обмислени енергийни проекта [АЕЦ „Белене“, газопровода „Южен поток“ и нефтопровода „Бургас–Александруполис“ – б.а.]“.

На 17 септември 2001 г. – по-малко от два месеца преди президентските избори – беше учреден бизнес клуб „Възраждане“. Сред основателите му бяха някои от най-могъщите фигури на Прехода: банкерът Емил Кюлев, президентът на „Мултигруп“ Илия Павлов и Васил Божков. В следващите години първите двама бяха убити от неизвестни и до момента извършители. 

Кюлев, който оглави клуба, след победата на Първанов стана и негов икономически съветник. Така още в началото на мандата около „социалния президент“ се оформи кръг, в който политическото влияние и едрият капитал се срещаха без особена дистанция. По-късно от американска дипломатическа грама, разпространена от WikiLeaks, се разбра, че Кюлев е финансирал кампаниите на Симеон Сакскобургготски и Първанов.

Близостта не се изчерпваше с „Възраждане“. Сред официалните спонсори на кампанията на Първанов за втори мандат фигурираха и фирми на Людмил Стойков – бизнесмен, чието име се появи в разследването на ОЛАФ за злоупотреби със средства по САПАРД. 

Това показва парадокса на Първановото „помирение“: президентът, който обещаваше да представлява губещите от Прехода, отвори Президентството за хората, спечелили най-много от него. Така социалната реторика започна да служи като прикритие на близостта между властта и едрия капитал. 

Дали не виждаме същата хамелеонщина и при Румен Радев?

Днес Първанов е един от хората в инициативния комитет, издигнал настоящата президентка Илияна Йотова и генералния директор на БТА Кирил Вълчев за президент и вицепрезидент. 

Плевнелиев: с план за бъдещето

Предприемачът Росен Плевнелиев дойде през 2012 г. със заявката да бъде „прагматичният президент“. Неговият речник беше различен: модернизация, конкурентоспособност, образование, електронно управление, иновации, енергийна независимост. 

Той опита да превърне Президентството в място за изработване на дългосрочни приоритети чрез националната програма „България 2020“ и чрез обществените съвети към институцията. Във встъпителното си слово обеща Президентството да бъде отворено за гражданите, защото „президентът не е началник на гражданското общество“.

Политическите кризи след 2013 г. го превърнаха и в коректив. След избухването на протестите #ДАНСwithme, предизвикани от избора на Делян Пеевски за шеф на контраразузнаването, Плевнелиев застана срещу кабинета „Орешарски“. По време на мандата си той назначи две служебни правителства, защитаваше категорично европейската принадлежност на България и осъди руската анексия на Крим. 

Избран с подкрепата на ГЕРБ, Плевнелиев имаше хоризонт, но не и политическа тежест. В рамките на президентския си мандат изработваше стратегии и защитаваше позиции, които така и не станаха част от дневния ред на правителствата на Бойко Борисов. 

Радев: архитект на промяна

През 2017 г. бившият командир на Военновъздушните сили ген. Румен Радев влезе в Президентството като коректив. Във встъпителната си реч той посочи корупцията, неравенството, обезлюдяването като нерешените проблеми на Прехода. Радев декларира, че членството в ЕС и НАТО е стратегически избор, който не бива да бъде поставян под въпрос, но добави формулата, която предвещаваше бъдещата му политика: българската външна политика трябва „да се формулира у нас и да се отстоява навън, а не обратното“.

През първия мандат противопоставянето на Борисов постепенно се превърна в главната му политическа роля. Кулминацията настъпи с протестите от 2020 г. и „Мутри, вън!“. Президентът застана на страната на общественото недоволство, но не предложи ясна програма за времето след Борисов.

През 2022 г. заявката вече беше по-голяма. Радев сам формулира тази роля:

Мой дълг като държавен глава е да връщам дневния ред към дългосрочните цели на нацията, далеч отвъд хоризонта на политическите мандати.

Обяви още, че Президентството трябва едновременно да „катализира обществената трансформация“ и да бъде „стожер на стабилността“. Това вече беше заявка за архитект на следващия политически период. Продължителната парламентарна криза и поредицата от служебни кабинети му дадоха възможност да превърне Президентството в център на изпълнителна власт. 

Въпреки знаменитата му реплика в кампанията през 2021 г. в отговор на въпроса „Чий да е Крим?“ – „Руски, какъв да е!“, той получи подкрепата на „Продължаваме промяната“, а и на част от „Демократична България“ за втория мандат.

Успя ли Радев да превърне отрицанието на стария модел в национален хоризонт? Беше коректив – понякога необходим, друг път пристрастен и избирателен. Сега като премиер с парламентарно мнозинство е неубедителен в уверенията, че демонтира олигархията.

Кандидатите – посока или позициониране

Какво се чува в заявките на сегашните кандидати? 

Заявката на Илияна Йотова и Кирил Вълчев е за приемственост (на политиката на Радев). Президентството трябва да бъде „място за диалог, а не за партийни решения“, казва Йотова, а Вълчев обещава да работи за културата. Към това се прибавя и предложението на Йотова за „коалиция за мир“, която да настоява за преговори с Русия.

Вълчев внася и културен национализъм: България, свързана от езика, историята и културата и чрез българите зад граница. Той познава общностите в чужбина – посетил е 191 от 193 държави в ООН. Към това се прибавят обещанието му да показва българския принос в Европа и намерението на двойката да „съживи културата“. 

Остава неясно как разбират мястото на България в самата Европа – като държава, която участва в общите решения, или като периферия, която се отдръпва зад думите за мир?

При Андрей Гюров и Георги Кандев има хоризонт – единна, достойна и модерна България, неразделна част от обединена Европа, която гради икономика на знанието и разчита на хората като свой най-голям капитал. Към това се прибавят европейската принадлежност, равенство пред закона за всички граждани и държава, която предпочита можещите пред лоялните на властта. 

Неясното засега остава как президентът с ограничените си правомощия ще превърне тази картина на желаната държава в последователен политически дневен ред. 

По-съдържателна е заявката на Гюров за президентство, което не чака „ножът да стигне до кокала“, а оказва натиск властта да показва компетентност и отчетност. Иронията е, че срещу авторитарния Радев Гюров влиза в ролята, в която самият Радев натрупа политически капитал – президент, който беше критик на изпълнителната власт.

След 44 дни българите ще избират дали Президентството да продължи политиката на Радев, да ѝ се противопостави, или да предложи друга посока. Президентът не е длъжен да обедини всички около себе си. Длъжен е да каже какво да е общото помежду ни. 

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/80-dni-minaha-shte-chakame-li-800/

Абсолютното мнозинство е най-големият политически лукс. То дава възможност да промениш държавата, без да търсиш оправдания в коалиционни партньори. Затова първите 100 дни са най-добрият тест за истинските намерения на едно управление.

През април двама нови европейски политици спечелиха огромни мнозинства на парламентарни избори. Партия ТИСА взе 138 мандата от 199 (конституционно мнозинство) в унгарския парламент, а „Прогресивна България“ – 131 от 240 в българския. Лидерите на двете формации Петер Мадяр и Румен Радев оглавиха правителства. Първият обяви, че ще разгражда мафиотския модел на Орбан, вторият – олигархичния модел „Борисов–Пеевски“. И тук свършват приликите. 

Три месеца по-късно

Още в първите седмици кабинетът на Петер Мадяр започна да изпълнява предизборните си обещания – демонтаж на институционалната архитектура, изграждана от Виктор Орбан в продължение на 16 години. С конституционни промени мандатите на министър-председателя и депутатите бяха ограничени до два, започна и чистка на политическите назначения на Орбан по върховете на държавата. Създадени бяха нови антикорупционни механизми, а в резултат на административната реформа министерствата на образованието, здравеопазването и околната среда отново станаха самостоятелни. В сферата на образованието започват значими промени, като сред първите са открити конкурси, а не назначавани от властта директори на училищни окръзи.

Преместването на премиерския кабинет от пищния Кармелитски дворец в сграда, близо до парламента, беше ясен знак за дистанциране от разточителното управление на автократа Орбан.

Мадяр извърши и още нещо, което ще се помни дълго в Унгария. След като той дойде на власт, унгарската обществена телевизия (канал M1) поднесе официално извинение за дългогодишната пропаганда. Рупорът на политиката на Орбан излъчи надпис с извинение на черен фон за лъжите си:

Обществените медии не трябва да лъжат. Извиняваме се, че въпреки това сме го правили в продължение на много години! В момента обществените медии се преструктурират, за да станат отново независими и достоверни. Излъчването на новини е временно прекъснато. Моля, останете с нас! 

А в България властта се кани да въведе задължителна учебна дисциплина добродетели и религия от учебната 2027–2028 година, подобно на руския модел за патриотично образование, основано на традиционни ценности, и на Орбановия модел на „християнска демокрация“.

Сравнението с България е показателно.

Румен Радев дойде на власт с обещание да разгради стария модел на властта, но през първите 80 дни по-скоро го пренареди около себе си. Смени политическата реторика и външнополитическия курс, но запази основните механизми на управление – зависимостта на общините от централната власт, кадровото разпределение между познати партийни мрежи и отсъствието на реален удар срещу икономическите и задкулисните центрове на влияние. 

Първите месеци са достатъчни, за да покажат посоката. Най-значимите действия се оказаха бюджет с дефицит 5,7% от БВП, заради който България е поставена в процедура по свръхдефицит, и разрешение за поемане на нов държавен дълг до 10 млрд. eвро. Според плановете на „Прогресивна България“ размерът на държавния дълг ще нарасне до над 50,5 млрд. евро, или 35,2% от БВП към края на 2028 г. 

Наред с това винетките поскъпват с 30%, минималните осигурителни прагове за част от професиите се увеличават, а максималният осигурителен доход достига 2300 евро. През ноември Европейската комисия ще направи нова оценка на дефицита, тогава ще са ясни и параметрите на новия бюджет за 2027 г. Но Брюксел отново предупреди за ръста на разходите в тазгодишния.

Там, където са най-големите притеснения на хората – ръста на цените, корупцията, здравеопазването, пътната безопасност – промяна няма. „Кошницата с грижа“ (основни храни на по-ниски цени в големите вериги) се оказа обещание, което бързо се изпразни от съдържание. Жертвите по пътищата се увеличават – за първите 6 месеца на годината те са 261, с 33-ма повече от същия период на 2025-та. 

Замислената отпреди четири десетилетия Национална детска болница пак няма да я има, но пък се предприемат действия за нейния „рестарт“. В здравеопазването управляващите не показват намерения да променят системата с приетия бюджет за 2026 г., нито декларират такива намерения за следващия, който ще бъде внесен след три месеца. Увеличеният с 8,5% бюджет на НЗОК (до 5,256 млрд. евро) ще се разпределя така, както си върви от години – в услуга на безконтролното нарастване на болнични легла и с нисък дял публични средства за профилактика.

Това става на фона на разкрития от бивш служител на ДАНС в предаването „Извън ефир“ за схеми за източване на Здравната каса и спрени проверки за милиони. В същото време в годишния си доклад, който трябва да бъде приет от правителството и парламента, българското контраразузнаване отчита като критична зона проблемите със: достъпа и качеството на здравните услуги и опитите за посегателства срещу публични ресурси за здравеопазване; дефицитите на фармацевтичния пазар, свързани с логистични затруднения и неравномерно разпределение; схемите за паралелен износ. 

За 69,2% от българите здравеопазването и спирането на изтичане на средствата в сектора е сред трите най-големи проблема пред управлението и само 14% смятат, че правителството предлага успешни мерки в сектора. Социологическо проучване на агенция „Алфа Рисърч“ за нагласите в навечерието на стоте дни на кабинета „Радев“ показа, че „Прогресивна България“ е все така фаворит и при избори днес ще получи над 40% от гласовете, но обществото вече е критично и се съмнява, че ще се справи с големите проблеми.

Ако във вътрешната политика обаче промените са формални, то във външната настъпиха още през първите седмици. 

Смяна на посоката

Подкрепата за Украйна отдавна не се възприема единствено като солидарност с държава, станала жертва на руската агресия, нито само като въпрос на геополитическа ориентация. Тя се превърна в тест за мястото на всяка страна в новата система за европейска сигурност, която се изгражда след руската инвазия през 2022 г. Подкрепата за Киев е част от тази архитектура – редом с общите европейски програми за превъоръжаване, увеличаването на отбранителните разходи и укрепването на източния фланг на НАТО. 

В Бялата книга за европейската отбранителна готовност до 2030 г. подкрепата за Украйна е поставена редом с военната мобилност, увеличаването на производството и преодоляването на критичните дефицити във въоръжението. 

Най-непосредствената и най-належаща заплаха идва от Русия, която след пълномащабното си нахлуване в Украйна през 2022 г. се превърна в основния дестабилизиращ фактор в Европа. Войната в Украйна доведе до стотици хиляди жертви и масово разселване на населението. Русия премина към икономика на военни релси, като 40% от федералния ѝ бюджет (9% от БВП) са насочени към военни разходи. Тя увеличи капацитета на своята военна индустрия и задълбочи отношенията си с авторитарни съюзници като Беларус, Северна Корея и Иран. Все по-често Русия разчита на ядрени заплахи и хибридни стратегии. В същото време последователно допринася за нестабилността по периферията на Европа, особено в Грузия, Молдова, Армения и Западните Балкани.

Joint White Paper for European Defence Readiness 2030

На срещата на върха на НАТО в Анкара съюзниците поеха ангажимент за 70 млрд. евро военна техника, помощ и обучение за Украйна през 2026 г. и за запазване поне на същото равнище през 2027 г. 

Какво направи Радев? Заяви, че България ще помага „според своите възможности“, подчертавайки приоритета да се изграждат собствените отбранителни способности на страната.

На 7 юли, още преди срещата на лидерите, в Анкара се проведе NATO Summit Defence Industry Forum, посветен именно на отбранителната индустрия, инвестициите, производството и новите технологии. България отсъстваше от него.

Най-видимият знак за промяната дойде през юли в Париж. България не участва в срещата на т.нар. Коалиция на желаещите – формата, в който европейски държави координират военната подкрепа за Украйна и обсъждат бъдещите гаранции за сигурност, включително сътрудничество в областта на противовъздушната и противоракетната отбрана. Въпреки че премиерът Румен Радев получи лична покана от президента Еманюел Макрон, той отказа участие с аргумента, че „мястото на България не е там“, защото страната не участва в коалиция, която настоява за продължаване на финансовата и военната помощ за Украйна 

Правителството свежда възможната подкрепа до сферата на енергетиката и хуманитарните действия, но без да спира продажбите на оръжие и така да лиши военната индустрия от значителни приходи. За предоставената на Украйна помощ България е получила над 203 млн. евро по различни механизми на ЕС. 

Като премиер Радев продължи с миротворческите призиви, които отправяше и като президент, Европа да смени политиката си спрямо войната.

Решението на този конфликт не е в удължаването му с военни средства, а в силна дипломатическа мисия, която най-накрая ще сложи край на ескалацията.

България изрази резерви и към трима от руските граждани в 21-вия пакет санкции срещу Русия. За да не бъде блокиран целият пакет от евентуално вето, бяха извадени съоснователят и най-голям акционер в „Лукойл“ Вагит Алекперов, руският патриарх Кирил и милиардерът Искандар Махмудов. Управляващите пазеха до последно в тайна олигарха Махмудов, като единствената информация беше, че е „свързан с метрото“. Узбекът е сред акционерите на руската компания „Трансмашхолдинг“, чието дъщерно предприятие „Метровагонмаш“ е доставчик на най-старите влакове на метрото в София (линия 1). Двете компании са под американски санкции, защото произвеждат части за военна техника. 

Въпреки че е избегнал европейски санкции благодарение на България, а преди това – на унгарския премиер Орбан, Махмудов е обект на санкции от САЩ, Великобритания, Канада и Нова Зеландия заради подкрепата за руския режим. 

За всеки от спасените от eвропейски санкции бяха намерени аргументи. За Алекперов – инвестициите в бургаската рафинерия, за Махмудов – метровлаковете, а патриархът (някога агент на руските служби) бил измъкнат, защото „сме едно семейство с Руската църква“.

Радев обяви, че България няма да подкрепя санкции, които създават риск за българската икономика. Формално кабинетът не прекъсва общата европейска линия, но ограничава икономическия натиск върху Москва. Стигна се дотам Европейската комисия да изпрати в София българската еврокомисарка Екатерина Захариева, в опит да се изясни позицията на България относно подкрепата за Украйна.

Няма друга област, в която правителството да е толкова последователно, колкото раздалечаването от общата политика на ЕС и НАТО за подкрепа на Украйна. 

Към разнопосочните сигнали се добави и темата за американските военни самолети цистерни и протестите срещу тяхното пребиваване в авиобаза „Безмер“. Правителството не обясни ясно нито характера на мисията, нито ангажиментите на България, оставяйки вакуум, бързо запълнен от страхове и антинатовска реторика. Иран предупреди, че ще държи отговорни държави, които подпомагат действията на САЩ. От информация за телефонен разговор между външната министърка Петрова-Чамова и иранския ѝ колега Абас Аракчи се разбра, че той е използвал остър тон, предупреждавайки България, че съдейства за агресията на Вашингтон.

Объркване възникна и около проекта с „Райнметал“. След първоначалните внушения за ревизия или отказ от джойнтвенчъра за завод за барут и за 155-милиметрови снаряди, впоследствие се оказа, че съвместната работа с германската компания продължава. 

Решения на тъмно 

Не по-малко показателен от самите решения е начинът, по който се вземат. Най-важните външнополитически и енергийни решения остават без публично обсъждане и без комуникация от страна на правителството.

По БНР политологът доц. Огнян Минчев коментира, че „Прогресивна България“ като културен код, кадри и наследство е всъщност бившата БКП и от тази гледна точка „нейното поведение е свързано с опитите на свръхконцентрация на власт“. 

Управленските решения от първите месеци трудно могат да опровергаят подобно впечатление, а комуникацията и публичното говорене на депутати от „Прогресивна България“ звучат доста арогантно и обидно.

Показателен пример е развитието около 13-годишното споразумение между „Булгаргаз“ и „Боташ“, което също беше сключено на тъмно от служебния кабинет на президента с премиер Гълъб Донев (сега вицепремиер и министър на финансите). Срещу какви обещания от българска страна турският президент Ердоган се е съгласил да замрази двустранните договорености, по които България дължи над 360 млн. долара заради скъпия и неизползван капацитет, за който не се плаща от юли 2024 г.?

Темата е от особено значение за енергийната сигурност на ЕС. Украйна разполага с близо 32 млрд. куб. м подземни газови хранилища – едни от най-големите в света. В условията на отказ от руски тръбен газ те се превръщат в ключов елемент от европейската енергийна сигурност. 

За сравнение, българското газохранилище „Чирен“, чийто проект за разширение стана обект на разследване на Европейската прокуратура, би трябвало да увеличи обема си до 1 млрд. куб. м спрямо сегашните 550 млн.

Причината да се заговори за газ в отношенията България–Украйна са доставките на aмepикaнcки втeчнeн пpиpoдeн гaз (LNG) зa eвpoпeйcкo пoтpeблeниe в yкpaинcкитe xpaнилищa. За да стигне до Украйна, този газ няма как да заобиколи България, а трасето му зависи от това дали танкерите ще пристигат на гръцки терминал, както беше с първите доставки, или на турски (което би включило вече и споразумението с „Боташ“). 

Към решенията, вземани на тъмно, спада и кадровата политика на правителството. Вместо обещаното скъсване с партийния модел, първите назначения показаха добре познатата практика ключовите позиции да се разпределят между хора с политическа лоялност или дългогодишни връзки с някои от управляващите, пък били те ГЕРБ, „Има такъв народ“ или БСП. Вместо да демонстрира нов стандарт на управление, кабинетът пренарежда дялани камъни. В държавните дружества и администрацията започна да се оформя управленски микс от кадри на БСП, хора от служебните кабинети на президента и фигури от предишни управления. 

След като отстрани уличената в неправомерно високи възнаграждения и скандални договори шефка на НДК Андрияна Татарова, министърът на културата Евтим Милошев назначи съпругата на заместник-председателя на Народното събрание от парламентарната група на „Прогресивна България“ Иван Ангелов. С аргумента, че Ия Петкова-Ангелова e с доказан опит и професионализъм. Макар и новоизлюпен политик, университетският преподавател Ангелов се учи бързо и по bTV нарече войната в Украйна „специализирана военна операция“ – така, както я определя официално режимът в Кремъл. 

Цялата тази непрозрачност и подмяна на предизборните обещания с realpolitik се превръща в отличителен белег на първите 80 дни – решенията се обявяват, но мотивите и договорките, поети от името на държавата, остават неизвестни. Правителството продължава да работи без управленска програма, макар че в края на май вицепремиерът Иво Христов обеща да е готова до месец и половина.

Най-голямото мнозинство в най-новата история на България засега произведе най-малко промени в начина на управление. 

* През 2001 г. Симеон Сакскобургготски каза, че му трябват 800 дни, за да „се почувства осезаемо повишение на жизнения стандарт на българина“.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/posledniyat-etazh-na-republikata/

През 2023 г. в Съединените щати спореха дали върховен съдия може да приема като подаръци частни полети и луксозни почивки от милиардер, без това да разруши общественото доверие в институцията. Три години по-късно България спори дали конституционна съдийка е летяла с политик, санкциониран за значима корупция. 

Двете истории изглеждат различни, но всъщност задават един и същи въпрос: какъв е етичният стандарт за хората, които стоят на върха на държавата? Също така показват, че независимостта на съда не започва с клетвата, а с механизмите за селекция и избор.

Евентуалните съвместни пътувания на конституционната съдийка Десислава Атанасова с олигарха Пеевски са поводът за такъв разговор, но не и неговата тема. Защото всеки конституционен съдия е нечий избор, а когато въпросният е предложен от парламентарната квота, неизбежно стигаме до политиците, които са го номинирали. 

Първият етичен кодекс на Върховния съд на САЩ

За назначения от президента Джордж Буш-старши съдия от Върховния съд на САЩ Кларънс Томас не е било проблем в продължение на 20 години да приема от милиардера Харлан Кроу, спонсор на Републиканската партия, луксозни пътувания с яхти и частни самолети и почивки, които обяснява като „лично гостоприемство“. Съдия Томас не е декларирал нищо от това в годишните си финансови отчети. Но има и още: Кроу закупил и реновирал дома на майката на Томас с цел да го превърне по-късно в музей на съдията. Оказва се, че е платил и за обучението в частно училище на правнука на Кларънс Томас. 

Скандалът със съдия Томас не стигна до обвинения в корупция, но принуди Върховният съд да приеме първия си етичен кодекс. Американска адвокатка коментира по този повод, че „когато начинът на живот на един съдия се субсидира от богатите и известните, това напълно подкопава общественото доверие“. 

Един съдия трябва да е винаги безупречен в своето извънсъдебно поведение и дейности – много повече от всеки политик. Политикът може да защитава определени интереси (на спонсори и бизнес лобита), да прави неморални компромиси, но това е недопустимо за съдиите, чиято единствена власт произтича от общественото доверие в тяхната независимост. 

„Пеевски–Атанасова“ не започва с полетите

Съвместните полети само извадиха под прожекторите съмненията, съпътствали избора на Атанасова още от самото начало. Критиките към издигането ѝ за конституционен съдия се дължаха на факта, че години наред тя беше една от най-разпознаваемите партийни фигури на ГЕРБ, с дълга кариера на депутат, но без професионален авторитет, който да балансира очевидната ѝ партийна биография. Ако не броим председателския пост на Правната комисия, който е институционален опит, Атанасова е била юрисконсулт в русенския психиатричен диспансер две години и още толкова – юрисконсулт на Многопрофилната болница за активно лечение в Русе.

Още при избора ѝ през януари 2024 г. критиците на кандидатурата ѝ предупредиха, че подобен ход размива границата между политиката и институцията, която трябва да стои над нея. Проблемът беше не само в биографията на Атанасова, но и в начина, по който я избра парламентът. 

Зад кандидатурата ѝ застанаха лидерите на тогавашната управляваща „сглобка“: Бойко Борисов (ГЕРБ), Делян Пеевски (ДПС), Кирил Петков, Христо Иванов и Атанас Атанасов (ПП–ДБ). Това беше политическа сделка заради промените в Конституцията, представена като институционален избор. Заедно с Атанасова в Конституционния съд (КС) влезе и Борислав Белазелков, номинация на ПП–ДБ. Още тогава за нито един от лидерите, поставили подписите си под кандидатурата на Атанасова, не са били тайна връзките ѝ с Пеевски. Като председателка на ПГ на ГЕРБ тя единствена заговори за квотен принцип при разпределението на местата в регулаторите, тоест и за включване на ДПС.

Днешният скандал с предполагаемите полети разкрива последиците от този безпринципен компромис. 

Начинът, по който една държава избира своите конституционни съдии, казва много повече за политическата ѝ култура, отколкото всички декларации за върховенство на правото. 

Кой определя нравствеността?

Последният етаж на властта, ако определим така КС, следва да се крепи на доверие. Авторитетът на избраните в него стъпва на професионализъм, независимост и безукорно поведение. Но от самото му създаване през 1991 г. политическата целесъобразност все по-често измества професионалните и етичните норми. 

Дебатът за етиката не е нов. Още през 1994 г., след назначаването на депутата от СДС Георги Марков за конституционен съдия, 54 народни представители поискаха КС да разтълкува какво означава конституционното изискване за „високи нравствени качества“, и оспориха президентския указ за назначението. Поводът тогава бяха твърдения за принадлежност на Марков към бившата Държавна сигурност. 

Конституционният съд отказа да разгледа въпроса по същество, като прие, че преценката дали кандидатът притежава необходимите нравствени качества принадлежи единствено на органа, който го избира или назначава. 

Така още преди повече от три десетилетия беше поставен въпросът кой всъщност носи отговорност да прецени какво означава „високи нравствени качества“. И тази отговорност падна върху органите, които номинират и назначават съдиите, независимо къде – Народно събрание, професионални гилдии, президент.

Изборът за конституционен съдия се превърна в награда за партийно служене, за минало на активен борец за демокрацията или за уреждане с пост заради обслужване на частни интереси на тесен кръг хора. Достатъчно е да се споменат имената на бившия депутат от ГЕРБ Анастас Анастасов и на бившия премиер от СДС Филип Димитров.

Но при Десислава Атанасова още при процедурата по избора ѝ се появиха критики за нейната непригодност – не само в професионален план. 

Понякога съмнението е достатъчно

В други европейски държави стандартът за конституционните съдии е различен. 

През 1997 г. френската полиция започва да разплита гигантската корупционна афера около държавната петролна компания Elf Aquitaine. Сред главните действащи лица се оказва Кристин Девие-Жонкур – любовница на председателя на Конституционния съвет Ролан Дюма, наричана от медиите maîtresse de la République („любовницата на републиката“). Разследването установява, че тя е получила милиони франкове, бижута, апартамент и други облаги срещу посредничество при международни сделки с оръжие и петрол. Сред подаръците е и чифт обувки за над 100 000 франка (около 25 000 евро при днешната покупателна стойност), платени с парите на Elf. 

Срещу Дюма, верен приятел на президента социалист Франсоа Митеран, течеше наказателно производство, но до окончателна присъда не се стигна. След като името му се появява в разследването, той подава оставка през 1999 г. Не защото съдът го е признал за виновен, а защото приема, че председателят на институцията, която тълкува Конституцията, не може да остане на поста, когато обществото се съмнява в неговата почтеност. 

По-късно той беше оправдан по най-тежките обвинения. Но принципът е непоклатим: 

конституционният съдия носи отговорност за общественото доверие в институцията, която представлява. 

Полският модел

Френският случай показва как една институция защитава авторитета си. Полският е доказателство какво се случва, когато я овладее политическа сила. 

Полша се превърна в най-яркия пример за политизиране на конституционното правосъдие. След като управляващата в периода 2015–2023 г. националистическа партия „Право и справедливост“ промени правилата за избора на конституционните съдии и назначи свои кандидати, Конституционният трибунал постепенно изгуби общественото доверие. Критиките към него бяха, че обслужва политическата власт, вместо да я ограничава. 

Една от големите промени, които извърши, беше, че полската Конституция има предимство пред правото на ЕС, което подкопава един от основните принципи на Общността. 

Европейската комисия започна наказателни процедури срещу Полша, а Съдът на Европейския съюз постанови серия от решения срещу полските съдебни реформи. 

След смяната на властта новото правителство на Доналд Туск обеща да възстанови независимостта на Трибунала, но правният регрес не се поправя лесно. Европейската комисия отчете, че Полша е представила план за възстановяване на върховенството на правото през 2024 г., но мерките бяха блокирани. Кабинетът на Туск се сблъска с институционален капан – президентско вето и блокирани закони.

Полският случай показва, че независимостта на конституционния съд не се разрушава с един скандал, а с поредица назначения, при които политическата принадлежност тежи повече от професионалния авторитет. Полша е и пример как чрез спорни назначения, отказ да бъдат признати вече избрани съдии, законодателни промени и овладяване на ръководството на Конституционния трибунал една политическа сила може да превземе последния етаж на властта. 

Промяна на баланса

Скандалът около Десислава Атанасова и нейните евентуални опасни връзки със санкционирания за корупция олигарх и партиен лидер Делян Пеевски не е просто епизод от политическото всекидневие. Той поставя под съмнение етичния стандарт, по който България избира хората, призвани да бъдат последната инстанция по Конституцията. Ако за конституционния съдия е достатъчно да не е осъждан, но не и да бъде извън всяко основателно съмнение за каквото и да е нарушение, самата институция съвсем заприличва на зависимите от партиите „независими“ регулатори. 

Балансът в 12-членния български КС, където президентът, парламентът и общото събрание на съдиите от върховните съдилища имат право на равни квоти, също може да бъде променен. 

КС е институцията, която може да спре закон на парламента, указ на президента или да реши спор между най-висшите държавни органи. Именно затова всяко място в неговия състав е от особено значение. За да бъде прието едно решение, са необходими 7 гласа „за“, а при равен брой гласове оспорваната норма остава в сила.

Ако Десислава Атанасова подаде оставка, парламентът трябва да попълни овакантеното място, тъй като тя е излъчена от неговата квота. При доминиращо парламентарно мнозинство на „Прогресивна България“ именно тази политическа сила вероятно ще предложи следващия конституционен съдия. Като президент Румен Радев вече назначи четирима членове на КС: Сашо Пенов, Невин Фети, Янаки Стоилов и Атанас Семов. Още едно назначение, макар и формално от парламентарната квота, би променило чувствително баланса. 

КС не може да бъде по-независим от хората, които го съставят. Затова и скандалът около Десислава Атанасова не е личностен. Той е за това дали последният етаж на държавата ще остане над политиката, или постепенно ще се слее с нея. 

Post Syndicated from Анахит Хачикян original https://www.toest.bg/na-trapezata-na-evropeyskoto-razshiryavane-domakini-gosti-i-nezhelani-posetiteli/

Двайсет и седем високопоставени лица са седнали на една голяма кръгла маса и вечерят. Всеки има различни ястия пред себе си и е платил различна цена за куверта, но всички имат право на мнение за основното ястие, както и дали да бъдат поканени други участници. Един е напуснал през 2020 г. по невнимание и сега горчиво съжалява и обмисля да се върне. Още десетина чакат да влязат, някои вече стоят непосредствено пред вратата на трапезарията. Други са в самото начало на дългия коридор, а един от 1987 г. звъни на входната врата, но за пореден път е оставен „замръзнал“ навън заради непристойно поведение. Двама пък са желани гости, но техните собствени трапези са по-богати от тази, на която са поканени. Един се двоуми от 2009 г. и през август пак ще решава иска ли да вечеря с останалите, или не. Мнозина от самите вечерящи периодично се оплакват и негодуват, но знаят, че общата трапеза ще ги засити повече, отколкото ако решат да се хранят сами.

Приблизително така може да се изобрази разширяването на Европейския съюз, обявено за един от приоритетите на новия мандат на Европейската комисия. Войната в Украйна превърна обещанието за членство в ЕС в съвсем обозрима и конкретна перспектива не само за нападнатата държава, но и за страните от Западните Балкани, които отдавна чакаха в коридора, и сега изведнъж стана неудобно да се правим, че не ги забелязваме. А принципът „Съединението прави силата“ изглежда все по-утешителен в съвременния непредвидим свят.

Западните Балкани на много скорости

Черна гора, най-напреднала за момента в преговорния процес, води усилена имиджова кампания под лозунга „28 до 28“ – идентифицирайки се като „епицентър на еврооптимизма“ и надявайки се да стане 28-мата страна членка на ЕС до 2028 г. Гърция, която по време на председателството си на ЕС през 2003 г. игра ключова роля в подготвянето на предишното голямо присъединяване на десет страни през 2004 г., вече заяви готовност да направи необходимото за Черна гора в края на следващата година, когато пак ще е начело на ЕС. Европейският парламент също потвърди в годишния си доклад, приет на 17 юни на пленарната сесия в Страсбург, че Подгорица продължава да бъде най-напредналата от всички кандидат-членки, следователно вероятно ще бъде първата, която ще се присъедини.

По време на същата пленарна сесия Европейският парламент констатира, че Албания изостава заради корупция и вътрешнополитически проблеми, Босна и Херцеговина – заради недостатъчни реформи. А Северна Македония беше призована да направи необходимите конституционни промени, за да реши проблемните въпроси, включително тези, които са свързани с отношенията ѝ с България.

Косово, кандидатствала за членство през 2022 г., все още няма статус на страна кандидатка и не води преговори не само защото не е достатъчно подготвена, както се казва в последния доклад. По-сериозната причина е, че независимостта ѝ не е призната от 5 страни членки на ЕС (Испания, Словакия, Румъния, Гърция и Кипър), което блокира Съвета да придвижи процеса напред.

Сърбия, за която докладът ще бъде гласуван отделно през юли, се очаква да бъде силно разкритикувана заради флиртовете си с Русия и Китай, подобно на критиките към Грузия – също страна кандидатка от края на 2023 г. Пътят към членството на Грузия е замразен заради отявлените антидемократични закони, приети след изборите през 2024 г., включително за чуждестранните агенти, любим и на българското „Възраждане“. Турция също е със замразена кандидатура още от 2018 г. по сходни причини, свързани с върховенството на закона и демокрацията – критики, които се повтарят ежегодно в докладите на Европейския парламент и които като че ли се приемат с все по-голямо пренебрежение на Босфора.

Украйна и Молдова по бързата процедура, но колко бързо?

Докато положението със Западните Балкани и Турция е относително ясно, защото тези страни отдавна са в чакалнята на ЕС, Украйна и Молдова кандидатстваха през 2022 г. и присъединяването им все по-често се споменава като неотложно. Особено след като Виктор Орбан, основният отявлен опонент на украинското членството, слезе от унгарската политическа сцена. Сред най-големите привърженици на идеята са скандинавските и балтийските държави, които в същото време се чувстват най-застрашени от Русия. За да ускорят преговорите между Украйна и ЕС, те дори сформираха специална група от съветници с опит в европейските дела и дипломацията – привилегия, с която балканските страни не разполагаха.

Въпреки привидния ентусиазъм обаче подходът на ЕС е предпазлив не само защото преговорите с Украйна и Молдова все още са в самото начало. Влизането на Черна гора в ЕС ще означава присъединяване на малко над 600 000 души към населението на ЕС, а населението на Украйна е около 40 милиона… Това означава, че Украйна ще се нареди на пето място в Съюза по брой на населението и на първо по територия. Тя ще има приблизително същия брой евродепутати като Испания и Полша – между 53 и 60, и ще разполага със същата тежест като тях при гласувания в Съвета на ЕС. От друга страна, ще се нуждае от много средства, за да се възстанови и развие икономически. Но и ще може да подпомогне ЕС в амбициите му за самостоятелна отбрана, тъй като напредна значително в тази област в сравнение с всички други страни от ЕС.

Освен че новите гости трябва да спазят определени изисквания, за да седнат на общата трапеза, и домакините трябва да са готови да ги посрещнат.

Така нареченият капацитет на усвояване на ЕС (absorption capacity) се отнася до политическото, финансовото и институционалното приспособяване на Съюза към по-голям брой страни членки. Това включва както големи и сериозни въпроси, като бюджета и оперативните програми, така и логистични детайли, отнасящи се до необходимостта от нови офиси и сгради, които да приютят бъдещите евродепутати, комисари, дипломати и служители.

За да забави ритъма, без да разочарова Украйна, Германия вече предложи като междинна стъпка асоциирано членство на Украйна, което да даде достъп до определени политики, но без право на глас. Идеята бе отхвърлена от украинския президент Володимир Зеленски като „несправедлива“. Новият унгарски лидер Петер Мадяр подкрепи отварянето на първите преговорни глави между Киев и Брюксел, но настоя да не се избързва. Той обеща референдум в Унгария след 10–15 години, ако всички глави са затворени от Украйна за това време.

Молдова, от друга страна, доскоро беше неформално обвързана с Украйна, тъй като Европейската комисия разглеждаше в един пакет присъединителния процес с двете страни, но „със започването на преговорите всяка страна е отговорна за себе си“, както каза Урсула фон дер Лайен. Присъединяването и на двете държави ще затвърди евроатлантическата им ориентация и ще ги спаси от руското влияние, но предстои да разберем дали това може да стане еднакво бързо и за мирна Молдова, и за Украйна, в която войната продължава. Ако се стигне до блокаж, Кишинев разполага с резервен вариант: да се присъедини към Румъния и така автоматично да влезе в ЕС. Според молдовския вицепремиер, ако присъединяването не приключи до 2028 г., може да се пристъпи към това алтернативно решение.

На север от Брюксел: стъпка напред, две назад

Бившите източни и балкански социалистически страни напират да влязат в ЕС не само по икономически и политически причини, а и за да затвърдят принадлежността си към европейските ценности и да запълнят пукнатините, оставени от пропастта на Студената война. Различна е обаче мотивацията на други европейски държави, които периодично се колебаят да се присъединят към ЕС или да се върнат, след като доброволно са го напуснали.

Два референдума на норвежците (1972 и 1994 г.) и един на швейцарците (1992 г.) оставиха двете държави извън Съюза, макар че и двете имат достъп до общия пазар на ЕС, част са от Шенген и се възползват от много общи програми на основата на двустранни споразумения. Същото разширено партньорство ЕС е изградил и с Лихтенщайн и Исландия. Рейкявик обаче подаде кандидатура за членство през 2009 г., оттегли я малко по-късно, но отново се активизира след като Русия нападна Украйна. И ще организира референдум за членство през август 2026 г.

Несъмнено най-големият прецедент в историята на отношенията между ЕС и европейските държави беше създаден от Великобритания, която напусна през 2020 г., след проведен референдум. Резултатите от него учудиха дори тези, които инициираха провеждането му. В новия документален филм на BBC, посветен на десетгодишнината от злополучния референдум: „Брекзит: много британска гражданска война“, са включени главни действащи лица от тогавашната политическа сцена. Сред тях са консервативният премиер Дейвид Камерън, организирал референдума, и Борис Джонсън, също консерватор и защитник на Брекзит. Те споделят изненадата си от крайния резултат и неподготвеността си за него: докато предварителните социологически проучвания сочат, че повече от половината англичани искат да останат в ЕС, гласуващите решават точно обратното.

Десетгодишнината от референдума беше повод за много равносметки и анализи,

в които се анализират загубите на Острова от оттеглянето му от европейската трапеза и се разобличават лъжите зад кампанията преди референдума. Отчитат се намалени търговски и икономически показатели, Лондон е загубил привлекателността си на световна финансова столица, а проблемите с нелегалната имиграция още по-трудно могат да се решат сега, когато Великобритания трябва да се справя сама. През последните месеци лейбъристкото правителство на Киър Стармър зачести изявленията си в полза на нови преговори с ЕС и евентуален ход назад: Breturn. Обществената подкрепа за завръщането прогресивно расте през последните десет години, а от страна на Брюксел и на европейските граждани винаги е имало интерес и готовност англичаните пак да седнат на общата трапеза.

Но планираната среща между ЕС и Великобритания на 22 юли в Брюксел, на която трябваше да бъде обсъдено новото засилено сътрудничество в редица области, беше отложена, след като Стармър подаде оставка, а вероятният следващ британски премиер Анди Бърнам заяви още преди да бъде назначен, че връщането в ЕС няма да е приоритет. Засега въпросът остава открит, но не е изключено една или няколко други държави да влязат в ЕС, преди британците да решат какво искат да правят.

България: какво мислим ние за разширяването?

Дори след като приключи преговорния процес по всички глави, дадена държава не може да се присъедини, преди всички държави членки да са одобрили и ратифицирали това присъединяване. Проучване на Евробарометър от септември 2025 г. сочи, че 56% от европейците подкрепят бъдещи разширявания, като Украйна се радва на най-голяма подкрепа сред страните кандидатки (най-висока в Швеция – 91% и Финландия – 81%), а Турция е най-непопулярна (най-ниска сред кипърците – 13% и австрийците – 19%). Българските резултати обаче са различни: 63% от анкетираните подкрепят Сърбия, после идват Босна и Херцеговина, Черна гора, Молдова, Грузия и Турция, Албания и Косово с подкрепа между 50 и 40%. На последно място сред българските анкетирани се нареждат Украйна (31%) и Северна Македония (32%). Само в Унгария и Чехия подкрепата за Украйна е толкова ниска, колкото и у нас.

Логично е да се запитаме защо в България сме по-склонни да приемем в ЕС една голяма държава като Турция, която коренно се различава от останалите в географско, политическо, културно и религиозно отношение и за момента е много далеч от демократичните стандарти, отколкото да подкрепим други две държави, с които споделяме общо славянско наследство? Докато липсата на подкрепа за Северна Македония е пряко свързана с проблемите в двустранните отношения между София и Скопие, зад отрицателното отношение към Украйна ясно прозират българските симпатии към Русия. Тук фразата „Врагът на моя враг е мой приятел“ е преобърната на „Врагът на моя приятел е мой враг“. Ето защо не искаме да седим на една трапеза с този враг, да не би това да постави в риск много „по-важните“ ни приятелства.

Изразеното мнение е лично и не представлява позицията на Европейския парламент.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/greshniyat-vupros-za-oligarsite/

Един ден си олигарх, а на следващия вече не си. Не защото си осъден. Не защото си изгубил богатството си. А защото държавата е решила, че не отговаряш на дефиницията в закона. Така е в Украйна. В България политиците в стил „’секи сам си преценя“ решават кой е олигарх и кой не. 

А всъщност на една държава не ѝ е нужно да се бори с олигарсите. Нужно е да направи невъзможна появата им.

След 11 юли 2022 г. най-богатият човек в Украйна вече не е олигарх

Ринат Ахмедов не изгуби милиардите си, нито продаде заводите си, нито прекрати финансирането на политици. Просто се отказа от медийната си империя, като прехвърли телевизионните лицензи на държавата и закри медийния си холдинг. 

Причината беше съвсем прагматична: ако не контролира медии, той престава да е „олигарх“ по украинския закон. 

Не съм бил, не съм и няма да бъда олигарх. Аз съм най-големият предприемач, най-големият работодател и най-големият данъкоплатец в Украйна.

Ринат Ахметов

Известен и с прозвището Кръстника на Донецк, Ахметов изгуби значителна част от индустриалната си империя, след като Донбас се оказа под руски контрол. Въпреки това той – с „кариера“, стартирала от уличните банди, син на миньор и продавачка – продължава да е единственият украинец в класацията на най-богатите хора в света.

Всеки, който отговаря на три от следните четири критерия, е олигарх според украинското законодателство:

• активно участие в политиката;
• богатство над определен праг;
• собственост на предприятия с монополно/господстващо положение;
• медийно влияние.

Ако украински гражданин бъде вписан в регистъра на олигарсите, следват ограничения:

• не може да финансира партии;
• не може да участва в големи приватизационни сделки;
• висши държавни служители трябва да декларират официално срещите си с него.

Когато през септември 2021 г. президентът Володимир Зеленски подписа закона срещу олигарсите, обещанията бяха революционни. Украйна ще сложи край на ерата, в която няколко свръхбогати мъже определят политиката, медиите и икономиката. А деолигархизацията ще помогне за членството в ЕС, към което се стреми бившата съветска република. Защото една от проблемните сфери, посочени от ЕС, е именно липсата на напредък в намаляване на олигархичното влияние.

Две години след влизането на закона в сила самата Украйна спря прилагането му. Не защото е победила олигарсите, както твърди Зеленски, а защото e във война, но главното: 

стигна се до неудобния извод, че никой закон не може да замени независимите институции. 

Такива са и препоръките на Венецианската комисия в анализа ѝ на украинския закон, чието пълно наименование е Закон за предотвратяване на заплахите за националната сигурност, свързани с прекомерното влияние на лица със значителна икономическа или политическа тежест в обществения живот. Европейската комисия за демокрация чрез право, както е официалното наименование на този независим орган, не отхвърля целта на закона, а средствата. В доклада си тя препоръчва системния, а не персоналния подход. Това означава да се премахват условията, които позволяват на икономическата мощ да се превръща в политическо влияние, а не държавата да съставя списъци на олигарси.

Украинските власти трябва да предотвратят възстановяването на властта и влиянието на олигарсите след войната, като проведат по-всеобхватни и структурни реформи в съответствие с европейските стандарти. 

Според украинския закон Съветът за национална сигурност и отбрана решава кой да влиза в регистъра на олигарсите, където се планираше да попаднат поне 80 души.

Венецианската комисия предупреждава, че деолигархизацията започва не с регистър на олигарсите, а с институционални реформи. Година по-късно Германският институт за международни отношения и сигурност констатира, че войната е отслабила икономическата мощ на част от украинските олигарси, но моделът на управление не е скъсал с миналото. 

Продуктът на провалените реформи

Същественият въпрос е не дали някой е олигарх, а как институциите позволяват на икономическата мощ да се превръща в политическо влияние. Ако тази връзка не бъде прекъсната, всеки „победен“ олигарх ще бъде заменен от следващия. Така борбата с олигарсите става удобен политически лозунг вместо последователна политика на държавата. 

В България въпросът кой е олигарх, се решава по политическа целесъобразност. 

Поне двама обаче са назовани като такива в официалните документи на американската администрация за санкциите по закона „Магнитски“ – бившият хазартен бос Васил Божков и политикът и настоящ лидер на ДПС Делян Пеевски. Те са санкционирани заради онова, което обикновено правят олигарсите: значима корупция, търговия с влияние, подкупи и злоупотреба с публична власт. 

В България не е воден дебат какво е олигархията и как да се ограничи влиянието ѝ, без да се нарушат принципите на правовата държава. Тук спорът започва и свършва с въпроса кой е олигарх. През 2012 г. в интервю за „Капитал“ лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, по онова време в първия си премиерски мандат, казва, че

олигарх e богат човек, който не може да вечеря с премиера.

Грешен отговор.

В началото на Прехода думата „олигарх“ отсъстваше от политическия речник. България произвеждаше нова прослойка от богати и свръхбогати хора, натрупали капитали чрез приватизацията, банковите фалити, държавните поръчки и преразпределението на държавни активи. Но за повечето от тях се говореше като за „мутри“, „силови групировки“, „икономически групировки“, „кредитни милионери“. Самото явление предхождаше понятието.

Определението „олигарх“ навлезе в българските медии в периода на активното натрупване на капитал, около 1996–1998 г., а активно се използва от началото на този век. Но още по-рано чуждестранните анализатори започват да го употребяват за една малка група хора в разпадналия се съветски блок. След приватизацията при Борис Елцин те придобиха контрол върху природните ресурси и държавните предприятия. В ерата на Путин олигарх не означава вече само милиардер, получил богатството си чрез приватизация и близост до властта, а и човек, чието положение зависи от Кремъл. Преди Путин олигарсите имаха много по-голямо политическо влияние.

След протестите през 2013–2014 г. срещу назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС терминът окончателно се наложи и в България. Но вместо да опише модел на управление, започна да се използва като етикет. 

Българските политици зададоха грешния въпрос. Вместо „Как се появиха олигарсите?“ питат „Кой е олигарх?“. Затова и безконтролните зависимости между политика и бизнес не намаляват, а едни бизнесмени просто биват сменени с други. 

Олигарх ли е човек заради богатството си? Или заради влиянието си? Това са различни неща. Може да си милиардер без политическа власт. Можеш и да не си милиардер, но да контролираш обществени поръчки, назначения и закони чрез близостта си до властта. 

Богатството е белег на олигарха, но политическото влияние е неговата същност. 

За някои олигарси влиянието върху политиката не е достатъчно. Те пожелаха да произвеждат политика, вместо да си плащат за нея. Енергийният бос Христо Ковачки направи това, банкерът Цветан Василев подкрепи друг проект, Васил Божков също опита. Делян Пеевски избра различен път – вместо да създава партия, рейдва ДПС. 

Създателят и президент на „Мултигруп“ Илия Павлов например беше типичен олигарх. Неслучайно кабинетът на проф. Любен Беров се помни като правителството на „Мултигруп“, а влиянието на групировката остана силно и в кабинета на Жан Виденов, даже и при Сакскобургготски. 

Не богатството обаче поражда олигархията, а слабата държава. В анализа за Украйна на брюкселския мозъчен тръст Bruegel се стига до извода, че 

олигарсите не са продукт на самото богатство, а на закъснели и половинчати икономически реформи, които създават пазарни изкривявания и възможност за печалба заради близост до властта. 

Олигарсите не са причината за провалените реформи. Те са продуктът на провалените реформи.

Не лов на олигарси, а ремонт на институциите

Украинският закон задава въпроса „Кой е олигарх?“, а Венецианската комисия отвръща как възниква олигархията, но България още не е стигнала дотам. Тук продължаваме да спорим за имената вместо за правилата. 

Най-лесният начин да симулираш битка с олигархията е да обявиш война на олигарсите. Най-трудният е да ремонтираш институциите и да промениш средата, която ги създава. Българската политика почти винаги избира първото. 

Още като президент Румен Радев и други преди него превърнаха „разграждането на олигархичния модел“ в една от най-често повтаряните политически мантри. Но олигархичният модел не се разгражда с лозунги. Разграждат го институции. 

Ако следваме препоръките на Венецианската комисия, това би означавало независимо правосъдие, конкурентни пазари вместо монополи и картели, по-малко корупция в обществените поръчки, силни регулатори, ефективни антикорупционни органи и мерки срещу прането на пари. Макар и да не са изминали 100 дни от работата на новото управляващо мнозинство, засега виждаме друго – медиен пукот, никакви структурни промени, назначения като при „Борисов–Пеевски“. Смелост за реформи няма. 

Генезисът на олигархията в България е различен от украинския. В Украйна тя се ражда от разпадането на съветската индустрия и приватизацията на огромни производствени комплекси. Българската олигархия няма свои Ахметов или Виктор Пинчук, зет на бившия украински президент Кучма. Ако украинският олигарх печели политическо влияние чрез индустриалната си мощ, българският често натрупва икономическа сила чрез близост с политици, които осигуряват достъп до публичен ресурс, европейски фондове и приватизационни сделки. 

Българската олигархия се проявява като мрежа от политически и съдебни покровителства и регулаторни зависимости. Тя прозира зад изискванията към всяка голяма обществена поръчка, зад картелите в различни сектори на икономиката, зад кадровите решения на Висшия съдебен съвет.

Докато политиците спорят кой е олигарх, олигархията няма проблем. Проблемът ѝ започва едва когато държавата започне да променя правилата вместо имената. 

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/nikoy-ne-haresva-byudzheta-protesti-shte-ima-li/

Какво може да бъде казано за бюджет, който се харесва само от управляващото мнозинство (и от Пеевски)?

Не за първи път лидерът на ДПС се оказва единственият извън официалната власт, който безрезервно подкрепя най-важните ѝ решения. Не защото без него бюджетът не може да мине – мнозинството на Румен Радев си е самодостатъчно със своите 131 депутати. А защото 

подкрепата за бюджета никога не е само аритметика. Тя е политически избор. 

Ако бюджетът е концентрираният израз на приоритетите на едно управление, то подкрепата за него казва много за реалната конфигурация на властта. 

Внесеният от правителството на Румен Радев проект на бюджет за 2026 г. постигна невъзможното до момента – обедини опозицията в лицето на ГЕРБ–СДС, „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ). Трите политически сили поотделно критикуваха разчетите на правителството и за първи път партията на Бойко Борисов изразява толкова остра позиция срещу управляващите. Досега ГЕРБ използваше тактиката на снишаването.

Какво предлага кабинетът на Румен Радев?

Проектобюджетът за 2026 г. предвижда дефицит от 5,7% от БВП, или около 7,2 млрд. евро – почти двойно над допустимата по европейските правила граница от 3%. Според разчетите на Министерството на финансите държавата ще събере приходи за 49,6 млрд. евро, а ще похарчи 56,8 млрд., като се очаква бюджетът да се върне под 3% дефицит едва през 2028 г. 

Статистически данни показват, че големи дефицити България е имала при управлението на социалистическото правителство на Жан Виденов през 1995 (5,5%) и 1996 (8,1%), както и през 2014 г. (5,4%), когато действаше бюджетът на кабинета „Орешарски“ (БСП и ДПС).

За покриване на недостига настоящото правителство планира ново увеличение на държавния дълг, като в проектобюджета е заложен таван за поемане на нов дълг до 10,1 млрд. евро, включително заема от 3,2 млрд. евро по европейския механизъм SAFE за отбранителната индустрия. 

Кабинетът не предлага увеличение на ДДС и плоския данък, но залага на по-високи приходи от други източници. Очаква се те да дойдат от увеличението на максималния осигурителен доход, по-скъпи с 30% винетки от 1 август и по-висок акциз за цигарите, разширяването на толсистемата, по-строг контрол върху укриването на данъци и сивата икономика. 

Запазва се увеличението на пенсиите по швейцарското правило, а кабинетът прогнозира инфлация от 3,6% през 2026 г. и икономически растеж от 3,3%. 

Опозицията настоява за промени

Единственото съгласие, което бюджетът произведе, беше срещу себе си. Критики, освен трите опозиционни формации, отправиха работодатели, синдикати, икономисти, Фискалният съвет. 

Въпреки това никой не призовава за протести.

Бившата финансова министърка Теменужка Петкова (ГЕРБ) го нарече „бюджет на политическото лицемерие и безотговорното отношение към доверието, което българските граждани гласуваха на „Прогресивна България“, като сравни проекта с изготвената от нейния екип бюджетна рамка. По думите ѝ, приходите и в двата варианта са сходни, но разходите в бюджета на кабинета „Радев“ са с близо 2,75 млрд. евро по-високи, което увеличава дефицита от планираните от ГЕРБ 3% до 5,7% от БВП, дългът също е по-висок. 

Но именно проектобюджетът на кабинета на Росен Желязков натисна спусъка за многохилядните протести през декември, предизвикали оставката на кабинета на ГЕРБ, БСП и „Има такъв народ“,  подкрепен от ДПС.

Лидерът на ПП и бивш финансов министър Асен Василев също атакува разходната част на бюджета: високите капиталови разходи, увеличената с 1,5 млрд. евро издръжка на държавната администрация – за ремонти, автомобили, консумативи и други текущи разходи, което само по себе си формира близо 1% от БВП. 

Василев критикува и отпадането на тавана за компенсациите за бизнеса заради високите цени на електроенергията, като според него това отваря възможност за неограничени разходи без ясен финансов ангажимент на държавата.

От 2021-ва до март 2025 г. бизнесът е получил над 6 млрд. лв. компенсации заради цените на тока. 

Кабинетът на Росен Желязков въведе таван за достъп до компенсации при цена от 240 лв. за мегаватчас (122,71 евро) за шестмесечен период от 1 юли 2025 г. Това означава, че при по-висока цена на тока държавата компенсира фирмите за разликата. До края на декември 2025 г. този таван не бе достигнат и фирмите не получиха компенсации. А служебният кабинет на Андрей Гюров улесни получаването на енергийните помощи от небитовите потребители с решението си компенсацията да се изчислява всеки месец вместо на 6 месеца, което действа от 1 април.

Проектобюджетът предвижда този механизъм за компенсации да отпадне и да остане само новата схема за 334 млн. евро, одобрена от Европейската комисия, но достъпна само за енергоемки отрасли. Според Василев това ще увеличи разходите за останалите компании и ще засили инфлационния натиск. 

Бившият министър на финансите обаче открои една особено важна промяна, зад която прозират политически цели, свързани с местните избори догодина. Инвестиционната програма на общините, разписана сега в приложение към бюджет 2025, отпада. Регионалният министър ще предлага проекти на Министерския съвет, който ще ги одобрява с постановление. 

Така няма да е ясно кои общини какви пари ще получат, и ще се върне моделът „раздаване на пари от джипката“. Сега явно ще е в особено големи размери и ще е „раздаване на пари от самолет“.

От „Демократична България“ поискаха финансовият министър да изтегли проектобюджета и да внесе нов вариант с дефицит до 3%. Според формацията предложеният бюджет е проинфлационен, липсват реформи и се повтаря моделът на безконтролно увеличаване на разходите.

От ДБ предупредиха, че бюджетът на НЗОК, увеличен с 8,5% до 5,256 млрд. евро, запазва „корупционните кранчета“ в системата. Съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов посочи, че липсват реформи за по-прозрачно разходване на средствата, включително въвеждане на обществени поръчки за частните болници, работещи с публични средства, което според него ще позволи източването на Касата да продължи.

Стотици хиляди български граждани протестираха с много ясни искания, а една от причините за недоволството им бе бюджетът на ГЕРБ и ДПС. Това, което се предлага в момента от новите управляващи, не е много по-различно от бюджета на бившите.

Ивайло Мирчев, съпредседател на „Да, България“

За икономиста Георги Ганев дефицит от 5,7% в период без икономическа криза е необичаен и означава, че държавата харчи значително повече, отколкото може трайно да си позволи. По думите му, това е изграждане на траен модел на финансиране чрез дълг. 

Все пак Пеевски има възражение

Докато опозиция и експерти отправиха критики към размера на дефицита, дълга и разходната политика, единственото публично възражение на лидера на ДПС Делян Пеевски е срещу предвиденото в преходните и заключителните разпоредби на проектобюджета закриване на Комисията по досиетата. По останалите параметри на бюджета формацията не е заявила несъгласие. 

Единственият начин да бъде предотвратена опасността да се повторят тези мракобесни времена и методите им в днешно време е живата памет за тях. Паметта за агентите и доносниците на Държавна сигурност не трябва да бъде заличена, за да не може да се повторят мракобесните времена на комунистическия режим. 

Водачът на ДПС активно ухажва избирателите мюсюлмани на Движението. Преди две години той обеща „ДПС без ДС“ и „възмездие за Възродителния процес“, но едва този месец парламентарната група внесе пакет законопроекти. 

Те предвиждат заличаване в регистрите на имената, наложени по време на насилствената асимилация, механизъм за възстановяване на имената на починалите жертви на насилственото преименуване, преобразуване на добавката към пенсиите на репресираните в самостоятелна пенсия за репресия. ДПС предлага и промени в Изборния кодекс, свързани с уседналостта и улесняващи упражняването на избирателните права на българските граждани в Турция. 

Срещу закриването на Комисията по досиетата се противопоставиха и от ДБ. От коалицията определят евентуалното прехвърляне на нейната дейност към Държавна агенция „Архиви“ като скрит удар върху прозрачността и опит за заличаване на историческата памет за бившата Държавна сигурност. 

Докато има хора с влияние, зависимости и кариери, свързани с бившите служби, обществото има право да знае,

казват от ДБ.

Аргументът за икономия не издържа. Бюджетът на Комисията за 2025 г. е 5,5 млн. лв. (около 2,8 млн. евро). Освен това прехвърлянето на архива към Държавна агенция „Архиви“ не решава основния въпрос – кой ще изпълнява законовите функции на Комисията по досиетата. Тя не само съхранява документи, а извършва проверки за принадлежност към ДС на кандидати за изборни длъжности, магистрати, висши чиновници, ръководители на държавни органи и други категории лица и обявява резултатите публично. По тази причина, ако тези правомощия не бъдат изрично възложени на друг орган, съществува риск дейността да бъде прекратена. 

Вече не е само вътрешна политика

Довчера подобен бюджет можеше да бъде разглеждан като въпрос на вътрешна политика. За първи път обаче България ще приема бюджет като член на еврозоната и едновременно с това като държава в процедура по свръхдефицит. Затова залогът на този бюджет вече не е само политическото му оцеляване в парламента, а дали София ще убеди европейските си партньори, че може да върне публичните си финанси в рамките на правилата, които прие с влизането си в еврозоната. 

Но с обясненията на управляващите, че са принудени да направят точно такъв бюджет, се промъкват и внушения, че обстоятелствата са такива именно заради еврото. Кабинетът на Румен Радев обяснява необходимостта от толкова висок дефицит с наследени проблеми – неразплатени задължения, авансово събрани приходи и действия на предишни правителства, свързани с изпълнението на критериите за еврозоната. 

Първият голям политически тест пред кабинета не е дали ще приеме бюджета. Това изглежда предрешено. А как ще управлява със собствените си 131 гласа и Пеевски на шията.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/peevski-olekva-ne-suvsem-ne-suvsem/

Поглед от дрон върху българската политика показва, че на повърхността като коркова тапа плува и не потъва Делян Пеевски. Свързаните с него мрежи не му позволяват да потъне. Политиката също има свой Архимедов закон: 

на всяко потопено политическо тяло действа подемна сила, равна на броя хора, които имат интерес то да остане на повърхността.

И санкционираният от САЩ и Великобритания за значима корупция олигарх е все така непотопяем. Той е лидер на парламентарно представена партия – ДПС, председател на парламентарна група, с него се среща външният министър на Турция Хакан Фидан, след като е разговарял с премиер, президент и министри. Независимо дали се харесва на Анкара, или не, но към момента Пеевски е водачът на партия, чиито избиратели са предимно български мюсюлмани, и в Турция отчитат този факт.

Срещата на Фидан с Пеевски ще повлияе и на избора на главен мюфтия, насрочен за 21 юни (неделя). Конкуренцията е между Ахмед Бахадър, известен като кандидата на Пеевски, и Ведат Ахмед, настоящ председател на Висшия мюсюлмански съвет. Спекулациите са, че ще спечели Бахадър и това е обвързвано и с помощта, която получава мюсюлманското вероизповедание от Турция. Ако е в полза на Бахадър, изборът ще подсили позициите на Пеевски.

А политическите страсти около неговата персона поутихват.

„Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ не предлагат санитарен кордон около него. Управляващата „Прогресивна България“ и премиерът и неин лидер Румен Радев не споменават разграждането на олигархичния модел, в амнезия са и чии имена носеше въпросният модел. ГЕРБ бездруго не е поставяла под съмнение политическата легитимност на Пеевски, все пак заедно утвърждаваха модела, започнат от НДСВ и БСП. 

Така кръгът се затваря. А плуването продължава.

То ще става все по-уверено след избора на нов Висш съдебен съвет, който пък ще избере нов председател на Върховния административен съд и нов главен прокурор. След заседанията на парламентарната Правна комисия вече е ясно как ще се филтрират кандидатите – няма да има разширени проверки на имуществото им, нито смесени съдебни състав да разглеждат дисциплинарните и кадрови въпроси. Няма да декларират собственост в недвижими имоти и участие в търговски дружества извън България, както и членства в тайни организации и неформални общества. Тоест без информация за имотите в чужбина и офшорните сметки и принадлежност към масонски ложи. 

Контролираната подмяна, на която сме свидетели, не е съдебна реформа. Тя не налага системен ветинг и реподбор. Всички онези съдии и прокурори, обвързани с хората с прякори (Пепи Еврото, Красьо Черничкия, Мартин Нотариуса), ще продължат безнаказано да изпълняват поръчки и ще ги наричат „правосъдие“.

Пеевски харесва това.

Опасни ли са локалните бунтове? 

Заради отцепване на местни структури от овладяното от Пеевски ДПС се появиха прогнози, че краят е близо – „напускат потъващия кораб“ и т.н. А и ДПС под ръководството на Пеевски постигна най-слабия си резултат досега – 230 693 гласа на последните избори, и получи 21 депутати.

Това е с близо 50 000 гласа по-малко от предишния вот, което се равнява приблизително на гласовете от Кърджалийски район (по традиция най-силният за ДПС).

Но ситуацията се променя.

След година в отбора на Пеевски Общинският съвет на ДПС в кърджалийската община Кирково подаде оставка.

Напускат и шестимата кметове на села в Нови пазар, 26-членното общинско ръководство на партията, в това число и общинските съветници, които се обявяват за независими. Готовност да последват примера на Кирково и Нови пазар има и в други райони. Засега обаче реални стъпки няма.

Дали става дума за вътрешна криза, ускорена от появата на нов политически субект като Радев и неговата формация, или за тенденция на политическо отслабване, е рано да се каже. До местните избори през 2027 г. остават 16 месеца. 

За да се вкорени във властта, „Прогресивна България“ ще трябва да измести монополистите в местното управление – ГЕРБ и ДПС. Този процес неизбежно преминава през смяна на едни лагери с други – защото всеки кмет върви със своята бизнес клиентела, а зад него е и съответната партийна структура.

Отливът на няколко дребни структури все още не е лавина. Отприщването на лавина зависи от тежестта на Пеевски и дали ще се появи политическа воля да бъдат демонтирани механизмите, които превръщат влиянието му в траен фактор в политиката. Но и от това дали българските турци, които десетилетия наред свикнаха да мислят политическото през етноса, ще се влеят в другите партии, или ще предпочетат „своята“ си.

Така че на ход са Румен Радев и неговото мнозинство.

Отговорът на Пеевски срещу локалните бунтове идва с промяна в ръководството на партията и с пакет законодателни промени. За да не остави впечатление за колебание, Централният съвет на ДПС смени заместник-председателите Йордан Цонев и Станислав Анастасов, а Хамид Хамид и Байрам Байрам изпаднаха от Централното оперативно бюро (ЦОБ). Всеки от тях е знаково лице. Цонев e неизменно в парламента, където влезе през 1997 г. от ОДС, но продължи като верен на ДПС и Ахмед Доган, а с появата на Пеевски пренасочи лоялността си. Байрам и Хамид станаха известни с арогантното си поведение.

На мястото на изпадналите в ЦОБ влязоха Айтен Сабри и Атидже Алиева-Вели – лидерът започва да лансира повече жени при новата власт още от началото на 52-рия парламент, непосредствено след слабия резултат на изборите.

За лидерски партии като ДПС това е очаквана първа реакция при пробив. И Пеевски, и Борисов никога не са имали проблем да жертват най-близки съратници, ако им носят негативи и не контролират достатъчно структурите.

Заради видимото електорално олекване Пеевски се опитва да обедини ДПС. Депутатите му внасят пакет от промени в Закона за гражданската регистрация, в Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица и в Изборния кодекс, които засягат теми с дълбок емоционален и исторически заряд за турската и мюсюлманската общност. Те изглеждат като опит да бъдат върнати разколебаните избиратели след най-слабия резултат в историята на ДПС. 

Особено важни са предложенията за Закона за гражданската регистрация. Те предвиждат имената, насилствено наложени по време на т.нар. Възродителен процес, да бъдат окончателно заличени от регистрите на ЕСГРАОН и да бъде въведена изрична забрана държавни служители да изискват от гражданите данни за тези имена. Законопроектът предлага също механизъм за възстановяване на имената на починали български граждани, станали жертва на насилственото преименуване. В отделен законопроект ДПС настоява добавката към пенсията на репресираните да бъде преобразувана в самостоятелна пенсия за репресия, с което да се подчертае специалният статут на пострадалите от комунистическия режим.

Паралелно с това ДПС предлага отпадане на изискването за уседналост при местните избори и изборите за Европейски парламент, както и премахване на езиковите ограничения за граждани на ЕС, които не са български граждани. Това е най-важната промяна и тя не се обсъжда за първи път.

Ако бъде приета, означава, че за местни избори отпада изискването за 6 месеца адресна регистрация в дадено населено място, за да може да гласува там. Срещу отпадането на 6-месечния срок винаги са стояли възраженията, че е бариера срещу т.нар. изборен туризъм – практиката партии да регистрират (купуват) голям брой хора на един адрес точно преди вота, за да манипулират резултатите.

Но тази законодателна активност на Пеевски не е само възстановяване на историческа справедливост, а и целенасочен опит да бъдат мобилизирани нови и стари избиратели в момент, когато влиянието на ДПС започва да се пропуква. 

В зоната на здрача

Случващото се в ДПС подсказва възможната стратегия на Румен Радев и „Прогресивна България“ в смесените райони. Спекулациите, че в партийното строителство на новата формация участва и Цветан Цветанов, някогашният Втори в ГЕРБ, насочват именно към подобен сценарий. 

Благодарение на него преди години ГЕРБ успя да направи пробив в населени места, доминирани от ДПС. Принципът беше прост: няма значение дали Иван, или Хасан е начело на листа, важното е местният лидер, активът и зависимостите около него да преминат към новия политически център. След тях – и избирателите. В българската политика електоратите може и да изглеждат относително устойчиви, но в някои региони местните мрежи са подвижни. 

Два индикатора ще покажат дали отдръпването от ДПС на Пеевски е процес: ще напуснат ли областни лидери и къде ще бъдат привлечени разочарованите кадри.

Впрочем седмица преди заседанието на Централния съвет Пеевски отстрани Ерджан Ебатин като областен председател на ДПС във Варна заради скандала с мащабното незаконно строителство в местността Баба Алино. Под носа на местната и изпълнителната власт за три години там изникна селище с над 100 постройки, част от които вече и обитавани. Ебатин е дългогодишен директор на РИОСВ – Варна, запазил поста си при куп правителства и отстранен при кабинета на Румен Радев. Неговото име беше замесено в издаването на разрешителни документи за проекта, дело на украинеца Олег Невзоров.

В отговор Ебатин се врече във вярност на Пеевски с пост в социалните мрежи.

Да се знае – аз няма да предам човека, който ми подаде ръка преди няколко години и придаде смисъл на работата на организацията, на която посветих живота си. Този човек се казва Делян Пеевски – оставете ме да го познавам по-добре от всички, които се упражняват на негов гръб. Никой не е идеален, идеален е само Бог.

Коя е политическата алтернатива за тези доскорошни елити на ДПС, които със сигурност не искат да изгубят ползваните от тях привилегии? По традиция ДПС се „приобщава“ към властта и това проличава в подкрепата, която оказва на мнозинството на „Прогресивна България“ в парламента.

На изборите на 19 април формацията на Румен Радев спечели второто място в Кърджалийския избирателен район с 18 853 гласа (24,327%) и взе един мандат, както и „Възраждане“. Така два от петте мандата от района не отидоха в ДПС. Макар парламентарните и местните избори да са различни, този резултат е сигнал, че на Пеевски ще му е трудно да запази доминацията си в Кърджали и в останалите общини от областта.

За заместник областен управител на Кърджали кабинетът назначи Ерол Хадживейсал, който беше на седма позиция в листата на „Прогресивна България“ за парламентарния вот. Назначението трудно може да се мисли само като кадрово решение – то изглежда и като ранно позициониране на възможен кандидат за кмет на Кърджали или поне на ключова фигура в битката за властта в областта. 

Засега Пеевски продължава да плува върху мрежите на влияние, които години наред го държат на повърхността. Но за първи път вниманието не е насочено към това колко власт печели, а дали започва да губи.

Пеевски олеква. 

Недостатъчно, за да потъне. 

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/progresut-na-radev-trugva-s-osteritet/

Съдебната реформа е поставена на стендбай, а правителството на Румен Радев спешно търси пари – от пенсионерските ковид добавки до административните разходи. Налага се да прави и инвентаризация на скелетите в гардероба, за да оправдае обещанията за борба с корупцията. Така приключва първият месец на новото мнозинство, получило твърде много политически капитал и твърде малко финансова свобода за действие. 

Каквито и наследени договори, съмнителни (и) неразплатени разходи или неизгодни решения да открива новата власт, ще трябва да намери трудното решение как да финансира собствените си политики, като се побере в лимита за дефицит от 3% от БВП. 

Европейската комисия препоръча да започне процедура за прекомерен дефицит спрямо България, очаквайки превишение на разходите над приходите от 4,1% за 2026 г. и 4,3% за 2027 г. Последната дума има Съветът на ЕС. Ако предложението бъде прието, публичните финанси на България ще бъдат под надзора на Европейската комисия през следващите няколко години. Ще се наложи кабинетът да представи план с коригиращи мерки, който да договори с Европейската комисия, и до 6 месеца да започне да го изпълнява.

Амбициите на вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев са да бъде свита дупката в бюджета до края на 2026 г. и чрез орязване на разходите да се измъкне от процедурата, за да избегне властта на надзора от Брюксел. 

Правителството тепърва ще внася бюджета за 2026-та през юли, което означава, че в последните пет месеца на годината държавата ще работи с ограничен ресурс. Причината е, че Министерството на финансите (МФ) настоява да получи заявки за бюджет, който е 90% от миналогодишния, макар че през изминалите месеци структурите на бюджетна издръжка са харчили без такъв лимит.

Междувременно управляващите разкриват наследените задължения. Към май 2026 г. общият размер на неразплатените разходи от 2024, 2025 и началото на 2026 г. е бил 2,2 млрд. евро. Те включват фактурирани, но неплатени проекти на Агенция „Пътна инфраструктура“ и на общините, като тези разходи са заложени в закона за бюджета, но без да бъдат осигурени необходимите средства. 

Допълнителен риск за бюджета идва от проектите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). По тях МФ първо плаща на изпълнителите с бюджетни средства, а едва след това подава искане за възстановяване към Европейската комисия при изпълнение на съответните етапи и цели. Това означава, че всяко забавяне на реформите или на плащанията от Брюксел временно прехвърля тежестта върху българския бюджет. Така МФ се оказва принудено да финансира проекти, за които формално има европейски ресурс, но реално парите може да пристигнат много по-късно. Или да не дойдат, ако някоя от целите в Плана не е изпълнена от българските власти. 

Все още не е обявено публично каква е сумата на декларираните по ПВУ за разплащане проекти. 

България има и задължения по „президентския“ договор с турската компания „Боташ“, по който до май 2025 г. са платени 600 млн. лева (306,8 млн. евро), макар да е бил използван капацитет за 15 пъти по-малка сума. Ежедневно задължението на българската страна е за 1,05 млн. лв. (536 900 евро).

Темата за „Боташ“ се появява и изчезва от обществения интерес с променлива интензивност, но се зашумя отново, когато бившият енергиен министър, участвал в сключването на договора, беше назначен в Държавната консолидационна компания. Постът му стана причина лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев да обяви, че възнаграждението на Росен Христов ще е 11 160 евро, или 18 минимални работни заплати, какъвто е таванът по закон. 

По-късно председателят на парламентарната група на „Прогресивна България“ Петър Витанов съобщи по bTV, че заплатата ще е 1878 евро, а Христов заплаши със съд лидера на ПП.

Проблемът за новото правителство е, че сега ще търси средства не за да реализира своите политики, а за да плаща за решения, взети от предишните управления и превърнали се в задължения на държавата. 

Неизбежното: съкращения и реформи

Парадоксално, но факт. Натовареното с най-големи очаквания правителство след години на политически кризи ще трябва да ореже публични разходи, да извърши съкращения, да намали дела на сивата икономика и корупцията, ако иска да си осигури някакво финансовото благополучие и обществен престиж. Процедурата за прекомерен дефицит му развързва ръцете да предприеме непопулярни мерки, например дългоочакваната административна реформа. Абсолютното мнозинство, с което разполага, пък му осигурява необходимата подкрепа без напрежение от коалиционни партньори. 

Проблемът е, че икономическата и политическата логика рядко съвпадат. 

В следващите месеци кабинетът ще трябва едновременно да съкращава разходи и да убеждава избирателите, че управлява успешно. И това в навечерието на президентски избори и година преди местния вот, когато всяко евро за инвестиции в общински проекти има и политическа стойност. 

Кметовете, които се канят да се присъединят към „Прогресивна България“, ще очакват финансиране на инвестиционните си проекти.

Гласувалите за Румен Радев близо 1 445 000 български граждани, които очакваха от него „да оправи държавата“, „да сложи ред“, не са очаквали остеритет. 

Според Радев „тежкото наследство, което получаваме, е резултат на безхаберие, некомпетентност, волунтаризъм, популизъм и грабеж“. 

Всички българи ще плащаме вересиите на олигархията и на предишните управления.

Това обяснение вероятно ще e убедително за някои избиратели. Проблемът е, че част от решенията, които днес натоварват бюджета, бяха вземани и от служебни кабинети, назначавани именно от президента Радев. 

От ковид пандемията насам почти всяко управление добавяше нови постоянни разходи, без да осигурява устойчив източник за финансирането им. Временните антикризисни мерки, като интегрираните в пенсиите добавки и енергийните помощи за бизнеса, постепенно се превърнаха в трайни ангажименти. Социалните плащания и заплатите в публичния сектор растяха с темпове, които изпреварваха реалния икономически растеж. 

Автоматичният механизъм за МВР и Министерството на отбраната се превърна в голям бюджетен проблем през миналата и тази година, когато започна да генерира двуцифрени годишни увеличения на възнагражденията, независимо от общото състояние на бюджета. 

Тези политики на правителствата в последните пет години, които се изпълняваха и от назначените от президента Румен Радев служебни кабинети, дебалансираха бюджета. Върху тях тежат и безпринципните назначения в държавната администрация. Новата власт ще обяви огромните заплати, от порядъка на 20–25 000 евро, раздавани в държавни дружества и предприятия, които при това са на загуба.

Инвентаризацията на наследството включва и твърдения за злоупотреби при големи инфраструктурни проекти. Регионалният министър Иван Шишков вече обяви, че има подадени сигнали до прокуратурата за строителството на автомагистрала „Хемус“ и за обществени поръчки по европейски програми, поставили под риск около 127 млн. евро европейско финансиране. 

Като президент обаче Радев не е критикувал обвързаните с минималната и средната работна заплата увеличения в силовия сектор. Нещо повече, във втория си мандат като държавен глава беше критикувал по-високите повишения в МВР, а не в Министерството на отбраната.

Засега е ясно, че ще отпаднат автоматичните увеличения на заплатите в съдебната система и висшето образование. Дали правителството ще посмее да отреже МВР и Министерството на отбраната, които по закон трябва да получат със задна дата увеличените си отново от 1 януари 2026 г. възнаграждения? 

Във Вътрешното министерство има и друг проблем – работещите пенсионери. Според отговор на министър Демерджиев на парламентарен въпрос от Мартин Димитров от „Демократична България“ към 30 април техният брой е 1098.

Засега управляващите говорят основно за съкращаване на разходи. Правителството се отказа да купува ракети за F-16 за 957 млн. долара заради липсата на средства.

Първите, които ще усетят остеритета, са пенсионерите – социалната група с най-ниски доходи. В действителност от 1 юли пенсиите им ще се увеличат с по-малко от 7,8%, защото от сегашните суми ще бъде извадена ковид добавката от 30,68 евро, а в отпуснатите нови пенсии изобщо ще липсва. Няма всички пенсионери да умрат заради 2 евро, каза Константин Проданов от „Прогресивна България“ в спор с лидера на „Продължаваме промяната“ Асен Василев.

За хората с най-ниски доходи обаче 2 евро тежат много повече от 1,09 евро по-малка субсидия за партиите, които занапред ще получават по 3 евро за всеки действителен глас. 

Депутатите все още не са премахнали автоматичното увеличение на заплатите им на всеки три месеца. Тяхното основно възнаграждение се равнява на три средни в обществения сектор и в момента е 4326 евро, като към него се получават добавки за комисии и безотчетните ⅔ от тази сума за сътрудници, наем на офиси и др.

Изглежда невъзможно България да се върне към правилата от времето на валутния борд, когато държавата не си позволяваше да харчи повече, отколкото получаваше. Как ще бъдат съкратени разходите и кои социални групи ще понесат тази тежест, ще проличи още при съставянето на бюджета за тази година.

Някои икономисти вече предупреждават, че ако бюджетната консолидация не даде резултат, процедурата по свръхдефицит може да доведе не само до ограничения на разходите, но и до натиск за повишаване на данъци.

Първият месец от управлението не даде отговор дали Румен Радев ще успее да изпълни обещанията за по-малко корупция и по-ефективна държава. 

Ако мнозинството обаче успее да превърне бюджетната криза в повод за реформи, може да излезе по-силно от нея. Ако се ограничи до счетоводни икономии и търсене на виновни, ще остане поредното управление, което е управлявало дефицита, вместо да се занимава с причините за него. След бюджета следва тестът със съдебната реформа.

Въпросът е дали избирателите могат да бъдат убедени, че остеритетът е промяна. 

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/nevidimiyat-premier/

Европейският тур на Румен Радев със сигурност доказа едно – вторият Орбан още не се e родил, след като първият вече е история. Българският премиер не е политикът на големите битки, нито притежава политическата тежест и решителност за открит бунт срещу Европейския съюз. 

Първата му обиколка в чужбина като премиер показа, че е достатъчно умерен, за да е приемлив за Брюксел, но и критичен, за да запази образа си пред евроскептичната публика в България. Той имаше срещи с френския президент Макрон, с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и на Европейския съвет – Антонио Коща.

Радев не е човекът на големия разрив, а на голямото „да, но“. 

Да, България е част от ЕС, но не бива да помага на Украйна. Най-напред да гарантира стандарта на живот и сигурността на българските граждани и след това може да отделя средства за въоръжаване на чужди армии.

Да, Русия е проблем, но Европа трябвало „да преговаря“ и да бъде водеща. 

Европа трябваше да бъде водеща в тези преговори, да не допуска те да се изземват като инициатива от други, трети играчи. Това е важната мисия на Европа. Това, което лично мен ме притеснява, това е стремежът на Европа да постигне конвенционална победа над най-голямата ядрена сила, без да има възможности да прихваща и да противостои на съвременните хиперзвукови оръжия. Това е сериозен риск. Трябва да има смяна на цялостната политика на Европа по отношение на конфликта в Украйна. 

Тези изявления на Радев след срещата му с президента Макрон в Елисейския дворец звучат като „реторика за вътрешна употреба“, по определението на анализатора Веселин Желев. 

Във френските медии, отбелязва Желев, няма нито една публикация, нито един репортаж, нито дори кратка бележка за визитата на българския премиер. Радев е невидим за France-Presse, както и за водещите всекидневници и седмичници – Le Monde, Le Figaro, Libération, Journal du Dimanche, Le Point, L’Express – плюс сайтовете на основните телевизионни канали и France 24. 

Радев, ще удряш ли с юмрука?

Абсолютното мнозинство дава възможност за бързи решения без оправдания. Първият тест е кадровият – ВСС, главен прокурор, регулатори. От него ще се види към обещаната промяна ли се върви, или „юмрукът“ ще пренарежда същата система с други лица. От Емилия Милчева.

ТоестЕмилия Милчева

В България обаче социологическата агенция „Маркет Линкс“ измери рекордните 56% одобрение за Румен Радев – компенсация за френското пренебрежение, на фона на 77% неодобрение за лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.

В Брюксел и Париж Радев всъщност повтори една и съща политическа формула: България е лоялна на ЕС и НАТО, но Европа греши в най-важния си геополитически избор. Според президента континентът е избрал да търси „мир чрез сила“, да инвестира в превъоръжаване и дългосрочна подкрепа за Украйна вместо в преговори. Позиция, която той следва през последните години.

С Урсула фон дер Лайен Радев говори за върховенство на закона, за борба с корупцията и общи европейски решения. Тя пък, освен новината за размразените 370 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост, отбеляза, че разчита на българската подкрепа за Украйна, както и за противодействие на хибридните атаки срещу ЕС.

В НАТО Румен Радев подчерта българския принос към сигурността на Алианса. Абсурдизмът в позициите му е, че поставя под съмнение самата логика на европейската политика към Украйна, а в същото време е повече от ентусиазиран за още инвестиции в отбраната и за развитие на потенциала на военната индустрия, в това число чрез инструмента SAFE.

Двойни стандарти

Симпатизантите на Радев не улавят тези противоречия. В действителност България е облагодетелствана от продължаващата четвърта година война в Украйна, взела близо 2 милиона жертви от двете страни.

За периода 2022–2025 г. военнопромишленият комплекс e изнесъл оръжие за над 6,65 млрд. евро. Въоръжението и боеприпасите са около 5,5% от целия експорт. Зад тези цифри стоят хиляди нови работни места и заплати, което пък означава ръст на потреблението и подкрепа и за други сектори на икономиката.

България укрепва отбранителните си способности, модернизирайки армията си. Постигната е целта за инвестиции в отбраната, равни на 2% от БВП и се върви към повишаване до 5%, потвърди самият Радев, бивш главнокомандващ Военновъздушните сили, преди да бъде избран за президент.

Мълчанието на Радев струва злато

Наблюдаваме феномена „Румен Радев на Шрьодингер“. Докато мълчи, той едновременно е срещу корупцията и мафията в правосъдието, за диалог с Русия, против еврото, за ЕС… Това ще свърши с обявяването на партийните му листи. И после? Коментар от Емилия Милчева.

ТоестЕмилия Милчева

Специално внимание заслужава инструментът SAFE, който предвижда до 150 млрд. евро заеми за общи военни поръчки, развитие на европейската отбранителна индустрия и намаляване на зависимостта от американско оръжие.

Украйна не може да взема заеми по програмата „Действие за сигурност за Европа“, но пък е изцяло асоциирана със SAFE. Нейни компании могат да участват в производството и доставките. За да бъде финансиран даден проект, европейските правила изискват крайният продукт (например боеприпаси или бронирана техника) да съдържа поне 65% компоненти, произведени в ЕС, Европейската асоциация за свободна търговия или Украйна. 

Полша води инициативата с одобрен мащабен национален план на стойност 43,7 млрд. евро за 139 отбранителни проекта. Като гранична държава, голяма част от нейните съвместни поръчки са насочени към укрепване на източния фланг и интеграция с украинското производство.

Румъния се нарежда на второ място по обем на финансиране с одобрен план за 17 млрд. евро. Тя играе критична логистична и производствена роля в проектите, свързани с Украйна.

Балтийските държави (Естония, Латвия и Литва) първи получиха одобрение за своите планове и настояват за съвместни поръчки на артилерия и дронове, в които украинските компании участват като подизпълнители. България ще вземе 3,261 млрд. евро нисколихвени заеми по SAFE, като част от тези средства ще бъдат насочени към съвместно дружество между германския концерн Rheinmetall и държавните ВМЗ – Сопот. Целта е изграждане на завод за производство на 155-милиметрови артилерийски снаряди и барут по стандартите на НАТО.

Как неподкрепата за Украйна се съчетава с ползите от войната – икономически, индустриални и стратегически, е тема, която Радев не коментира. Защото България едновременно печели от европейското превъоръжаване, разширява военната си индустрия, модернизира армията си с европейски средства и участва в общата отбранителна архитектура на ЕС. В същото време премиерът продължава да говори така, сякаш подкрепата за Украйна е чужд, наложен отвън проект. 

Политиката, която демонстрира при срещите си с европейските лидери, не е на открит конфликт с ЕС, а постепенно отстъпление с внушението, че европейската решителност е опасна, а европейската солидарност – прекалено скъпа. 

Абсолютното мнозинство, което спечели в България обаче, притъпява остротата на политическите реакции. Липсваха коментари от парламентарно представените политически сили, с изключение на „Да, България“, част от „Демократична България“.

Не Украйна започна войната, а Русия, и не Украйна и Европа отказват преговори, както казва Румен Радев, но Русия иска капитулация… Ако не само символно, но и реално Радев започне да откъсва България от сърцето на Европа и застане срещу българския интерес, ще реагираме светкавично и остро.

Божидар Божанов, съпредседател на „Да, България“, пред Дарик радио

Засега премиерът показва двойни стандарти. От една страна, казва сбогом на оръжията за Украйна, от друга, одобрява инвестициите в отбрана, но не се осмелява да защити тази сигурност с ясна политическа позиция. Иска ЕС да плаща цената на сигурността си, без да има смелостта да назове откъде идва заплахата. 

Затова остава невидим за Европа и толкова удобен у дома.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kak-se-dresira-opozitsiya/

Най-сетне, 20 години след създаването си, ГЕРБ има шанса да бъде истинска опозиция. Но нито иска, нито знае как. Групата от 39 депутати на партията на Бойко Борисов и коалиционният ѝ придатък СДС е най-малката в парламентарната история на „Граждани за европейско развитие на България“.

Могъществото на Румен Радев и неговата „Прогресивна България“ (ПБ) е потискащо за Борисов. Но проблемът на партията е по-дълбок от едно смачкано его, било то и лидерско. ГЕРБ така и не се научи да бъде опозиция, защото никога истински не е била извън управлението. 

Дори когато не управлява пряко, ГЕРБ остава вградена във властта – монополист е в местното управление, с влияние в регулатори и съдебна власт. Партия, свикнала да бъде част от държавата, трудно влиза в ролята на неин коректив.

За ГЕРБ опозицията никога не е била политическа идентичност, а временен режим.

Ако човек не знае, че в 52-рия парламент има парламентарна група на ГЕРБ–СДС, трудно би го разбрал по поведението ѝ. Новото мнозинство управлява по начин, болезнено познат от годините на Борисов – с концентрация на власт около премиера и автоматизирано парламентарно мнозинство. Само че ГЕРБ изглежда необичайно кротка. 

Така моделът оцелява дори когато участниците в него се сменят. 

А Румен Радев не просто се възползва от слабостта на ГЕРБ. Той случи и на раздробена и снишена опозиция, чийто общ сбор народни представители е по-малък от неговите 131 депутати. 

Команда „Равнис!“ смени вятъра на промяната

След новата власт тръгна цялата държава в строй – прокурори се оттеглят, бизнесмени сменят роли, охрани падат, институции внезапно проработват, а доскорошни врагове козируват в синхрон. Само цените отказват да се подчинят на командата „Равнис!“. Там ще е първият тест. Коментар на Емилия Милчева.

ТоестЕмилия Милчева

Изобщо, изборите произведоха странна картина в 52-рия парламент – комфортно мнозинство срещу едновременно шумна и немощна опозиция. Именно ГЕРБ–СДС и ДПС („Ново начало“) – партиите на модела, срещу който бяха последните големи протести – днес са особено кон-струк-тив-ни.

Консолидиране на властта

ДПС продължава с тактиката публичните говорители да са предимно жени, а Атидже Вели очевидно влиза в тази роля. Партията демонстрира готовност за ситуативни мнозинства и внимателно избягва челни сблъсъци с новата власт.

Самият Пеевски е минал в режим на дистанционно управление през Facebook постове. Борисов пък все повече заприличва на разказвач за доброто старо време пред партийния актив и е с интонацията на човек, който още не може да приеме, че губи властта – след държавната охрана.

Новата власт вече подменя втория управленски ешелон с ускорени темпове. Сред сменените изпъкват шефовете на митниците, ДАНС, БЕХ, АЕЦ „Козлодуй“. Любопитното е, че точно в енергетиката някои ключови фигури остават непокътнати – като изпълнителните директори на „Булгартрансгаз“ и „Булгаргаз“ Владимир Малинов, свързван с разширението на газохранилището „Чирен“ и неизгодния договор с „Боташ“, и Веселин Синабов. 

Новината обаче е, че енергийната министърка Ива Петрова ще преговаря по условията на 13-годишната сделка с „Боташ“, която носи огромни загуби за България и беше сключена от служебен кабинет на Радев като президент. България не плаща дължимите по нея 500 000 долара на ден за достъп до втечнен газ от Турция, който не използва, защото е много скъп.

Показателен за стила на новото управление е случаят с особения управител на активите на „Лукойл“ в България Румен Спецов. Скоро ще се разбере дали назначеният на 14 ноември 2025 г. бивш директор на НАП ще бъде сменен, за което съобщиха най-напред депутати от ПБ. 

Със законови промени управляващите обаче ограничават правомощията на особения управител, а контролът върху действията му се премества от парламента към изпълнителната власт. Временната бюджетна комисия реши той да се отчита всеки месец пред министъра на икономиката вместо пред парламентарната Комисия по икономика. 

Най-сетне ще бъде наложен съдебен контрол върху действията на особения управител, тъй като в момента те са необжалваеми. Поправките предвиждат финансови задължения извън обичайното управление да бъдат нищожни, ако не са предварително одобрени от Министерския съвет. Ограничават се и разпоредителните сделки с акции и дялове без пазарна оценка и разрешение от правителството.

Освен срещу дружеството, искове ще могат да се предявяват и срещу държавата и особения търговски управител, за да се осигури защита… на интересите на държавата. Появиха се обаче съмнения, че така се улесняват руските собственици, които вече заплашиха с арбитражен иск България. 

В същото време кабинетът превръща мерките за контрол на цените в една от основните си публични кампании въпреки съмнителния им ефект и не бърза да вади скелети от гардеробите на предишните правителства. Макар че такива са обещани след проверките на цялостното състояние на министерствата. 

Пирамидата

Абсолютното мнозинство на „Прогресивна България“ пренарежда властовия модел и предлага централизиран контрол с бързи решения и по всяка вероятност слаб отпор. Кой с какви заявки влиза в 52-рия парламент? От Емилия Милчева.

ТоестЕмилия Милчева

Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев говори за икономии, но те се оказват политически селективни. Идеята е да спрат автоматичните увеличения на заплатите и да се орежат с 10% разходите в публичния сектор. Но армията, МВР, службите, Националната служба за охрана, учителите и лекарите остават защитени. Вдига се и максималният осигурителен доход – на 2300 евро. 

Обещани са съкращения на незаетите 5729 бройки в държавната администрация. Броят им е константен от няколко години и благодарение на него на всеки 3 месеца се раздават „допълнителни материални стимули“.

Лимит за опозицията

Правителството се опитва да овладее растящите разходи, включително като изземва 100-процентово дивидента на държавните дружества – практика, въведена от Асен Василев през 2023 г. В парламента депутатите на ПБ осигуряват на правителството и нещо не по-малко важно – репутационен комфорт. 

Правилникът за работа на 52-рото Народно събрание е променен така, че министрите могат да се измъкват от парламентарен контрол колкото пъти поискат. Премахнат беше досегашният им лимит за максимум две отсъствия, както и задължението им да дават лични обяснения при отговори, забавени до 10 дни. 

Този замисъл е продиктуван от тактически съображения: голямата група на „Прогресивна България“ е пълна с нови депутати, които тепърва навлизат в парламентарната рутина. Колкото по-строго е режисиран процесът, толкова по-малък е рискът от неприятни изненади.

Затова и Правилникът започва да прилича на инструмент за управление на „другите“ – чрез ограничаване на изказванията, времето за реакции и възможностите за временни комисии. Някои от тези ограничения са разумни, защото намаляват процедурните хватки. 

Срещу ограничаването на възможностите за парламентарен контрол този път възразиха и от ГЕРБ, освен от ДБ, ПП и „Възраждане“. ДПС отново бяха въздържани.

По идея на ПБ председателят на парламента ще предлага точки в дневния ред, без да са консултирани на председателски съвет. Eдна от най-сериозните промени е свързана с временните комисии. За създаването им вече ще са нужни 48 депутати – брой, с който не разполага нито една опозиционна формация сама по себе си. 

Прагът е същият като за вот на недоверие или сезиране на Конституционния съд. ГЕРБ–СДС разполагат с 39 депутати, ДБ – с 25, ДПС наброяват 21, ПП – 12, „Възраждане“ са представени също с 12 депутати. Ако някоя от опозиционните парламентарни групи настоява за временна комисия, ще се наложи да преговаря с останалите.

Ако темата е значима, то тя трябва да намери изражение в по-голямо мнозинство.

Петър Витанов, председател на ПГ на „Прогресивна България“

Парламентът не е просто място, в което мнозинството само преброява гласовете си. То е мястото, където властта трябва да бъде питана и да дава отговори. Ако тук няма реален контрол, демокрацията се изпразва от съдържание.

Надежда Йорданова, съпредседателка на ПГ на „Демократична България“

Дори Бойко Борисов и Делян Пеевски не са се опитвали да ограничат така правата на опозицията.

Николай Денков, председател на ПГ на „Продължаваме промяната“

Всяка първа сряда от месеца, когато е денят на опозицията и се правят предложения за дневен ред, няма да се изслушват министри. Така излиза, че министрите ще се явяват предимно когато собственото им мнозинство „прецени“. Или когато е медийно комфортно.

Всичко това може да изглежда процедурно. Но всъщност парламентът постепенно се пренастройва така, че да създава по-малко шум, по-малко риск и по-малко неудобства за мнозинството. Неслучайно дори времето за запознаване със законопроектите беше орязано от 72 на 24 часа.

Същинският проблем

Истинският проблем не е, че опозицията е слаба. А че е раздробена и неспособна да произведе усещане за алтернатива. Това оставя управлението на Румен Радев почти без сериозен политически натиск – освен ако не се самовзриви. 

А механизмите за обещаното от Радев разграждане на олигархичния модел все още изглеждат неясни. Дали ще има реален демонтаж на тази система, тепърва ще се вижда в съдебната власт и в новите антикорупционни механизми. 

Радев, ще удряш ли с юмрука?

Абсолютното мнозинство дава възможност за бързи решения без оправдания. Първият тест е кадровият – ВСС, главен прокурор, регулатори. От него ще се види към обещаната промяна ли се върви, или „юмрукът“ ще пренарежда същата система с други лица. От Емилия Милчева.

ТоестЕмилия Милчева

Както се разбра тази седмица, вот за нов състав на Висшия съдебен съвет от професионалната квота ще има в края на октомври. Първи тест ще бъде формирането на новата антикорупционна комисия, след като предишната беше закрита от парламента. За първо четене вече е одобрен законопроектът за новата комисия, подготвен от служебния правосъден министър Андрей Янкулов. Нейният състав ще е петчленен – с по един представител на парламента, Президентството, общите събрания на съдиите от върховните съдилища и на Висшия адвокатски съвет. 

Именно при конструирането на бъдещата антикорупционна комисия ще стане ясно дали системата се променя, или просто сменя центъра на тежестта. 

Когато властта се консолидира без особена съпротива, безалтернативността постепенно започва да изглежда естествена. И онзи вдигнат юмрук се превръща в новата нормалност.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/komanda-ravnis-smeni-vyatura-na-promyanata/

Всичко тече, всичко се променя, само скоростта, с която в България всички се конвертират в поданици на новата власт, остава една и съща. 

Така новите управляващи започват да изглеждат като страхотни реформатори, защото онова, за което са настоявали от години някои партии, за което са протестирали граждани и за което някои са плащали политическа цена, се случва от раз. Като по команда.

В режим на васалщина

Парадът на престрояването започна на третия ден след изборите с оттеглянето на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов от кабинета. Вече беше ясно, че Румен Радев и „Прогресивна България“ (ПБ) печелят власт, която няма да споделят с никого. 

Сарафов обаче не излезе от прокуратурата. Причината е, че прокурорската колегия на настоящия Висш съдебен съвет (ВСС) с изтекъл отдавна мандат не образува дисциплинарно производство срещу него. Служебният правосъден министър Андрей Янкулов поиска уволнението на Сарафов на 31 март. Колегите на Сарафов си намериха основания да отхвърлят две от нарушенията на и.ф. главен прокурор с аргумент за изтекли давностни срокове и други като недоказани, макар и да не са проверени.

Министърът на правосъдието Николай Найденов, бивш главен секретар на Антикорупционната комисия и на ВСС в ерата на Сотир Цацаров като главен прокурор, не се ангажира дали ще атакува решението за Сарафов пред Върховния административен съд. 

Националната служба за охрана свали охраната на лидерите на ГЕРБ и ДПС Бойко Борисов и на санкционирания за значима корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски. Това беше сред исканията на „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ), но се осъществи при новото мнозинство, обявило го като „начало на процеса на нормализация в България“.

Пеевски и Борисов изгубиха специалния си статус да влизат скрито в парламента – с автомобил през вътрешния двор. Но мнозинството отхвърли предложението на ДБ за временна парламентарна комисия, която да разследва имуществото на лидера на ДПС. Самият той вече не е острие на групата си, а се подвизава като кротуващ на първия ред лидер, който изригва от време на време чрез социалните мрежи в някоя от придворните си медии… срещу ПП–ДБ (така ги вижда, с тире, макар да са официално разделени). А вместо него се изявяват депутатки от парламентарната група, същинска еманципация предвид предишните говорители.

Борисов също се е концентрирал върху Facebook комуникацията и по повод снетата охрана коментира в профила си:

Радвам се, че в българските служби вече няма данни за вътрешни и външни заплахи срещу мен. Радвам се, че от днес съм сигурен и свободен български гражданин.

Впрочем парламентарната група на ПБ в специална декларация се обърна към колегите си „отдясно“, за да каже, че „ние ще поправим това, което вие развалихте, и ще свършим онова, което вие не успяхте“.

Ние наистина работим в интерес на хората.

Неуспялата кандидат-депутатка на ДПС и бивша председателка на Българския олимпийски комитет (БОК) Стефка Костадинова връчи на избраната да оглави БОК Весела Лечева пълномощно да управлява до приключване на съдебните процедури. Всички искови молби срещу проведеното на 19 март 2025 г. общо събрание на БОК, които възпрепятстваха управлението на Лечева, са оттеглени.

Блокираният повече от година институционален конфликт в БОК пък внезапно се „разреши“, когато политическите пластове се пренаредиха. Но едва ли може да се очаква ревизия на извършеното от Костадинова за 19-те години нейно управление.

Даже ПФК „Левски“ изведнъж си намери нов собственик при новата власт – Атанас Бостанджиев, създател и управител на инвестиционната компания Gemcorp. През 2022 г. правителството на Кирил Петков (ПП) подписа меморандум с дружество, регистрирано от компанията Gemcorp Holdings Ltd.

Кой проверява скъпоценните инвеститори

Към момента енергетиката е монопол на българската държава. Зеленият преход ще разбие този монопол, тъй като ще го замести с мощности, собственост на частни компании. Кой стои зад двете чуждестранни…

ТоестЕмилия Милчева

Няколко месеца по-късно, след разразилия се скандал заради опасения в институционална непрозрачност, кабинетът „Петков“ в оставка прекрати споразумението, което беше в областта на енергетиката. Самият Бостанджиев твърди, че взел решението за „Левски“ за секунди.

В парламента ДПС подкрепя законопроекти на ПБ, но се въздържа при законодателни предложения на ПП и ДБ. Групата на Пеевски подкрепи предложението на ПБ за изменения на Закона за съдебната власт, свързани с критериите за подбор на членове на органите на съдебната власт и особено с избора на нов ВСС. На първо четене 52-рият парламент одобри мораториума върху назначенията в съдебната власт, при това без пререкания и в спокоен тон: ВСС с изтекъл мандат не можe да избира ръководители в съдебната система. Освен тримата големи – главния прокурор и председателите на върховните съдилища – съдебните кадровици няма да могат да избират и ръководители на районно и окръжно ниво. 

Временната забрана идва, след като съдийската колегия на ВСС откри процедури за избор на председатели на 26 съдилища. Амбициите са до края на лятото, най-късно до есента, да има нов ВСС.

ДПС, но и ГЕРБ подкрепиха и двата законопроекта на ПБ за промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите. 

Много от тези действия обаче не преминават отвъд показната васалщина. 

Цените не могат да козируват

Прокурори могат да се оттеглят, държавна охрана може да бъде сваляна, олигарси могат да се пренареждат, футболни клубове – да сменят собственици… Само цените отказват да изпълнят команда „Равнис!“. Защото икономиката не козирува, а когато го прави, следва национална катастрофа. 

Пустите „несправедливи цени“ развалят имиджа, че държавата потегля към прогреса.

Гражданите очакват от новото управление да се справи с повишението на цените на хранителните стоки и услугите, но още не са проумели, че очакванията им са непосилни за изпълнение. 

Какво направиха кабинетът и мнозинството на ПБ? Една дискусия, два законопроекта и обещание за спецзвено за цените, в което ще участват контролни и регулаторни органи.

ПБ предлага законодателни промени, с които държавата да удължи с още година режима срещу „необоснованото“ повишаване на цените и едновременно с това значително да разшири правомощията на регулаторите. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще може много по-лесно да разследва търговци за „прекомерно високи“ цени и „съвместно господстващо положение“, а Комисията за защита на потребителите (КЗП) – да налага двойно по-високи санкции. В законите вече влизат и нови понятия, например „справедлива цена“ и „прекомерно висока цена“, като държавата ще определя ориентир кое е допустима печалба и кое е потенциална спекула.

Под лозунга за „борба със спекулата“ управляващите на практика изграждат механизъм за постоянен контрол върху търговските вериги и цените. КЗК ще следи десетки нови „нелоялни практики“, а веригите ще подават ежедневно информация за цените на над 100 хранителни стоки. 

В бъдеще държавата планира и пълна проследимост на храните – от производителя до щанда. Формално това се представя като защита на потребителите, но в действителност се разширява значително държавната намеса в пазара и се прехвърля все повече власт към регулатори, които ще решават коя цена е „справедлива“ и коя – подозрителна.

Пирамидата

Абсолютното мнозинство на „Прогресивна България“ пренарежда властовия модел и предлага централизиран контрол с бързи решения и по всяка вероятност слаб отпор. Кой с какви заявки влиза в 52-рия парламент? От Емилия Милчева.

ТоестЕмилия Милчева

Но административният натиск върху „необосновано повишени цени“ води до още по-голямо изкривяване на пазара, който в България не е истински конкурентен, а олигополен. В ключови сектори, като горива, лекарства, някои хранителни стоки, мобилни услуги, пазарът е доминиран от малко на брой големи играчи. Така че дори държавата временно да потисне крайната цена, без повече конкуренция, по-добра логистика и по-къса верига между производител и магазин проблемът остава.

Идеята за „справедлива цена“ работи само ако има прозрачни разходи, силен контрол, бързо правосъдие и независими регулатори. 

В България институции като КЗК и КЗП, чиито ръководства включват политически подбрани лоялни фигури, често са критикувани за бавни процедури и слаб контрол върху картелни споразумения. В такава среда, каквито и законодателни изменения да се приемат, законът няма да доведе до по-ниски цени, а до селективен натиск върху неудобни фирми и до чиновнически произвол, което ще създаде и корупционен риск. 

Засега обаче правителството забавя темпото за мерките срещу високите цени – „за да се калибрират самите мерки“, както обясни вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Александър Пулев. Той ще отговаря вече и за Българската банка за развитие (ББР), която се прехвърля под негова опека от Министерството на финансите. ББР разработва и инструмент за преференциални кредити за земеделски производители.

Кога и дали изобщо ще се усети ефектът от тези мерки, е трудно да се прогнозира. Законите още не са приети, а и никое правителство не може да контролира бъдещи енергийни шокове. 

Разнопосочни сигнали

Въпреки реториката срещу еврото, която явно е служила за мотивиране на избиратели, ПБ подкрепи ратификацията на договора за присъединяване към Европейския механизъм за стабилност (ESM). На заседанието на парламентарната Бюджетна комисия срещу нея се възпротивиха само от „Възраждане“. 

ESM е спасителният фонд на еврозоната, който предоставя нисколихвени заеми на държави във финансова криза. Гърция беше първата, която се възползва. Механизмът набира евтин ресурс от международните пазари и го отпуска при по-благоприятни условия от стандартното пазарно финансиране или от заемите от Международния валутен фонд. Срещу помощта държавите поемат ангажимент за реформи и по-строга фискална политика. 

След присъединяването си България ще може да разчита на такова финансиране при евентуална криза, но едновременно с това ще участва в гарантирането на заемите за останалите страни от еврозоната. 

Делът на България в капитала на Механизма ще бъде 8,68 млрд. евро, макар реалната вноска да е значително по-малка – близо 992 млн. евро, разсрочени за 12 години. Срещу това страната получава достъп до ESM, чийто общ капитал надхвърля 709 млрд. евро. 

И така, България постепенно влиза в стария си политически режим на бързо пренареждане около новия център на властта. 

А Румен Радев замина на първото си посещение като премиер, което беше в Германия по покана на канцлера Фридрих Мерц. Берлин е избран като първа голяма външнополитическа спирка на новата власт. На въпрос какво е посланието на България с тази визита, министърът на външните работи Велислава Петрова-Чамова отговори: 

Ясно затвърждаване на силна европейския позиция и работа в рамките на Съюза. Искаме да виждаме Съюза все по-силен и по-силен.

Тези декларации обаче влизат в известно противоречие с действия на новата власт. На регионалната натовска среща на върха „Букурещката деветка“ (B9), на която присъстваха президентите на страните от Източния фланг на НАТО, България е представена от посланика си в Алианса Николай Милков (назначение на Румен Радев при един от служебните му кабинети). Другата държава, представена на такова ниско ниво, е била Унгария. Декларацията, приета на срещата на върха в Букурещ, съдържа ангажимент за продължаваща подкрепа за Украйна и увеличаване на средствата за отбрана от страните от НАТО. 

За Радев и таралежите

Кое ще е европейското политическо семейство, което ще си сложи този „таралеж в гащите“ – да приеме в редиците си „Прогресивна България“? Анахит Хачикян разсъждава по темата и ни запознава с малкото изразени мнения на евродепутати за политическия проект на Радев.

ТоестАнахит Хачикян

Към подкрепата за Украйна Радев изразяваше определени резерви като президент, а два дни преди изборите на 19 април коментира в интервю за bTV:

През 2023 г. беше предложена инициатива ЕС да предостави един милион снаряда на Украйна и по това време, на ниво Съвет на ЕС, заявих, че България няма да се намесва в помощта на партньорите си за Украйна, но няма да участва в този процес. Същото важи и за въпроса за финансирането: който иска, може да плати. Ние няма да се намесваме или да налагаме вето, но не виждам смисъл ние да плащаме за тази помощ.

Новата власт изглежда силна, дисциплинирана и самоуверено налага дневния ред. Истинският тест ще дойде с решенията за бюджета за 2026 г. и съдебната система, цените и външнополитическите избори. Засега обаче прогресът прилича повече на добре изпълнена команда „Равнис!“, отколкото на нов политически курс. 

Post Syndicated from Анахит Хачикян original https://www.toest.bg/za-radev-i-taralezhite/

В неделя вечер, 19 април, докато всички следяха с изненада изборните резултати и се опитваха да разберат какво се случва, аз се чудех как ще обясня на следващия ден на чуждестранните си колеги в Европейския парламент (ЕП) в Брюксел кой точно е Румен Радев и къде се позиционира „Прогресивна България“ в европейския политически пейзаж.

От името ѝ просветеният западноевропеец, който се интересува от политика, може да остане с впечатлението, че става дума за лява партия. В ЕП третата по големина група се казва „Прогресивен алианс на социалистите и демократите“ и обединява леви европейски партии, сред които и БСП. Сред мандатоносителите на „Прогресивна България“ са Политическо движение „Социалдемократи“ и Социалдемократическата партия. Тази информация не фигурира на сайта на „Прогресивна България“, но допринася за възприемането на политическия проект като ляв. В идеологическо отношение прогресивните идеи за промяна и напредък се противопоставят на консервативните идеи за запазване на статуквото, които са представлявани от традиционната десница. Какво му е прогресивното на Радев обаче? 

Ако попитаме ChatGPT къде ще позиционира „Прогресивна България“

въз основа на политическата ѝ програма, публикувана на сайта на партията, приложението за изкуствен интелект я оценява като сравнително обща: „много лозунги, малко конкретика“. Платформата комбинира социалдемократическа база, силна държава и антисистемна реторика. Социалдемократическата база идва от заявките за преодоляване на бедността (стр. 5), регулирането на монополи и картели (стр. 8), намаляването на неравенството и по-справедливо разпределение на благата (стр. 13). Ако обаче погледнем данъчната политика (плосък данък – стр. 20), пробизнес ориентацията (стр. 21) и фискалната дисциплина (ограничаване на бюджетния дефицит и контрол на дълга – стр. 20), това са десни и консервативни политики.

В задачата се пита: как леви цели ще бъдат изпълнявани с десни инструменти? За намаляване на неравенствата и преодоляване на бедността в най-бедната държава от Европейския съюз от влизането ѝ в ЕС досега ще се изискват допълнителни средства. Ако няма модел на солидарност – една от основните ценности в лявата политика – и по-високо облагане на по-високите доходи, как ще бъде намалена пропастта между хората с най-ниски доходи и тези с най-високи? Може ли „Прогресивна България“ да претендира, че е лява партия, ако не залага на обществената солидарност?

Идеята за постигане на леви цели с десни политики съвсем не е нова в България. Още през 2021 г. „Продължаваме промяната“ използва този лайтмотив, като идеята е, че ако се спрат злоупотребите в държавата и с парите от данъци се финансират социални политики, това ще бъде достатъчно, за да се повиши жизненият стандарт и да се пребори бедността. В случая всъщност нито „Прогресивна България“, нито „Продължаваме промяната“ се заявяват като леви или десни партии. Вместо това застават зад прилагането на базисните принципи на правовата държава, която събира данъци и ги инвестира в политики. Запазването на данъците ще се хареса на десните избиратели, а социалните политики – на левите и така спектърът на потенциални гласоподаватели и от двете страни се увеличава.

Като за капак, за да стане объркването между ляво и дясно при „Прогресивна България“ още по-голямо,

антисистемната реторика, посочена като характерен елемент на партията на Радев от ChatGPT, е основна характеристика на крайнодесните и крайнолевите движения в Европа. Те разчитат на противопоставянето на злите елити и онеправданото мнозинство и смятат, че единственото решение е разрушаването на съществуващата система и изграждането на нов ред, в който ще цари сигурност и правда, защото доброто най-накрая ще победи. В случая с „Прогресивна България“ тази реторика е особено печеливша заради хроничните проблеми с корупцията в България и натрупаното недоволство от предишните правителства. Прилагателното „справедлив“ например е използвано 17 пъти в програмата в най-различен контекст – от здравеопазването, през законодателството, ценовия пазар и ВиК услугите, до мира с Украйна.

Какво е справедливо обаче и от чия гледна точка? Справедливостта е морална категория и като такава може да има различно съдържание за представителите на различни социални групи, партии или държави. Това, което е справедливо за Украйна, едва ли ще бъде справедливо за Русия и обратното. Самият Радев още с влизането си в политиката през януари обвини Европа, че се е превърнала в „заложник на своята амбиция за морално лидерство“, а непосредствено след изборната си победа препоръча „прагматизъм“, тоест отхвърли моралните принципи като водещи във външната политика. Но замяната на международното право, което се основава на базисни морални ценности, и спазването на законите с понятия като прагматизъм или справедливост

плаши европейските партньори и те не знаят какво точно да очакват от новото правителство в България.

Председателката на групата „Обнови Европа“ в ЕП Валери Айер беше единственият лидер на политическа група в ЕП, която направи официално изявление след изборите в България:

Ние сме за България, която е надежден, ценностно ориентиран партньор в рамките на Европейския съюз, а не източник на нестабилност или демократично отстъпление […] България е важна. Тя не е в периферията, а в сърцето на отбранителната архитектура на ЕС – на външната граница, тя е стратегически разположена на фронтовата линия на Европа. България е важен производител на боеприпаси, помагащ на Украйна. Радев вероятно ще представлява риск за тези доставки…

Активността на Айер по отношение на България не е нова – евродепутатката беше на посещение в България преди изборите, за да подкрепи българските си партньори от „Продължаваме промяната“, които членуват в „Обнови Европа“. В качеството си на председателка на групата на либералите в ЕП Валери Айер следи отблизо темите, свързани с върховенството на закона в България, и беше неуморима застъпничка за незабавното освобождаване на кмета на Варна Благомир Коцев по време на неправомерното му задържане. Тя е единственият лидер на политическа група в ЕП, който заема активна позиция по вътрешнополитически въпроси в България, изхождайки от възгледа, че корупцията в една държава членка на ЕС е не само национален, а и европейски проблем.

Другите политически групи в ЕП засега не са правили официални изявления, но отделни депутати също изразиха скептицизъм – от загриженост не толкова за България, колкото за Украйна. След края на изборния ден Андреас Шидер (Група на социалистите, Австрия) например изрази опасения, че

празните обещания на Радев няма да променят нищо. Днешният резултат не само обещава по-нататъшно влошаване на политическата ситуация в страната и в живота на българите, но и тласка Европа назад. С Радев следващият съюзник на Путин вероятно ще влезе в Съвета, а Орбан просто предава щафетата.

От десния политически спектър колегата му Томаш Здеховски (ЕНП, Чехия) сподели сходни притеснения:

В момент, когато Украйна се бори не само за собствената си свобода, но и за сигурността на цяла Европа, не можем да игнорираме посоката, която поемат някои държави членки на ЕС. Днес Европа е изправена не само пред икономически или социални предизвикателства. Тя е изправена пред фундаментален въпрос: ще защитим ли ценностите, върху които е изградена? Това не е само за България. Това засяга всички нас.

Реакциите на европейските партньори в ЕП не дават никакви индикации за потенциално бъдещо сътрудничество с „Прогресивна България“. Факт е, че двама от кандидатите в листите на Радев вече са били евродепутати, но от БСП – от 2019 до 2024 г. Иво Христов и Петър Витанов членуват в Групата на социалистите и демократите в ЕП. Предстои да видим дали те ще използват международните си контакти, за да позиционират партията на Радев в левия спектър на европейската политическа сцена – в съзвучие с името ѝ, макар и идеологическите разминавания да са големи. Европейските социалисти от своя страна трябва да се примирят с тоталното поражение на БСП, която и без това често им създаваше неудобства, например като се противопоставяше на ратификацията на Истанбулската конвенция в България или като заемаше открити анти-ЛГБТ позиции, все в разрез с линията и ценностите на групата. Готови ли са европейските социалисти на още идеологически компромиси с нов български партньор, или ще изчакат да видят развитието на проекта „Радев“, преди да си сложат нов таралеж в гащите?

Изразеното мнение е лично и не представлява позицията на Европейския парламент.