Tag Archives: Политика

Bitcoin, UASF… и политиката

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2064

Напоследък се заговори из Нета за UASF при Bitcoin. Надали обаче много хора са обърнали внимание на тия акроними. (Обикновено статиите по въпроса на свой ред са салата от други акроними, което също не улеснява разбирането им.) Какво, по дяволите, значи това? И важно ли е?

Всъщност не е особено важно, освен за хора, които сериозно се занимават с криптовалути. Останалите спокойно могат да не му обръщат внимание.

Поне на пръв поглед. Защото дава и сериозно разбиране за ефективността на някои фундаментални политически понятия. Затова смятам да му посветя тук част от времето си – и да изгубя част от вашето.

1. Проблемите на Bitcoin

Електронна валута, която се контролира не от политикани и меринджеи, а от строги правила – мечта, нали? Край на страховете, че поредният популист ще отвори печатницата за пари и ще превърне спестяванията ви в шарена тоалетна хартия… Но идеи без проблеми няма (за реализациите им да не говорим). Така е и с Bitcoin.

Всички транзакции в биткойни се записват в блокове, които образуват верига – така нареченият блокчейн. По този начин всяка стотинка (пардон, сатоши 🙂 ) може да бъде проследена до самото ѝ създаване. Адресите, между които се обменят парите, са анонимни, но самите обмени са публични и явни. Може да ги проследи и провери за валидност всеки, които има нужния софтуер (достъпен свободно) и поддържа „пълен възел“ (full node), тоест е склонен да отдели стотина гигабайта на диска си.

Проблемът е, че блокът на Bitcoin има фиксиран максимален размер – до 1 мегабайт. Той побира максимум 2-3 хиляди транзакции. При 6 блока на час това означава около 15 000 транзакции на час, или около 360 000 на денонощие. Звучи много, но всъщност е абсолютно недостатъчно – доста големи банки правят по повече транзакции на секунда. Та, от известно време насам нуждата от транзакции надхвърля капацитета на блокчейна. Което създава проблем за потребителите на валутата. Някои от тях започват да я изоставят и да се насочват към традиционни валути, или към други криптовалути. Съответно, влиянието и ролята ѝ спада.

2. Положението с решенията

Предлагани са немалко решения на този проблем. Последното се нарича SegWit (segregated witness). Срещу всички тях (и конкретно срещу това) обаче има сериозна съпротива от ключови фактори в Bitcoin.

Сравнително скоро след създаването на Bitcoin в него беше въведено правилото, че транзакциите са платени. (Иначе беше много лесно да бъдат генерирани огромен брой транзакции за минимална сума напред-назад, и така да бъде задръстен блокчейнът.) Всяка транзакция указва колко ще плати за включването си в блок. (Това е, което я „узаконява“.)

Кои транзакции от чакащите реда си ще включи в блок решава този, който създава блока. Това е „копачът“, който е решил целта от предишния блок. Той прибира заплащането за включените транзакции, освен стандартната „награда“ за блока. Затова копачите имат изгода транзакциите да са колкото се може по-скъпи – тоест, капацитетът на блокчейна да е недостатъчен.

В добавка, немалко копачи използват „хак“ в технологията на системата – така нареченият ASICBOOST. Едно от предимствата на SegWit е, че пречи на подобни хакове – тоест, на тези „копачи“. (Подробности можете да намерите тук.)

Резултатът е, че някои копачи се съпротивляват на въвеждането на SegWit. А „копаещата мощност“ е, която служи като „демократичен глас“ в системата на Bitcoin. Вече е правен опит да се въведе SegWit, който не сполучи. За да е по-добър консенсусът, този опит изискваше SegWit да се приеме когато 95% от копаещата мощност го подкрепи. Скоро стана ясно, че това няма да се случи.

3. UASF? WTF? (Демек, кво е тва UASF?)

Не зная колко точно е процентът на отхвърлящите SegWit копачи. Но към момента копаенето е централизирано до степен да се върши почти всичкото от малък брой мощни компании. Напълно е възможно отхвърлящите SegWit да са над 50% от копаещата мощност. Ако е така, въвеждането на SegWit чрез подкрепа от нея би било невъзможно. (Разбира се, това ще значи в близко бъдеще упадъка на Bitcoin и превръщането му от „царя на криптовалутите“ в евтин музеен експонат. В крайна сметка тези копачи ще са си изкопали гроба. Но ако има на света нещо, на което може да се разчита винаги и докрай, това е човешката глупост.)

За да се избегне такъв сценарий, девелоперите от Bitcoin Core Team предложиха т.нар. User-Activated Soft Fork, съкратено UASF. Същността му е, че от 1 август нататък възлите в мрежата на Bitcoin, които подкрепят SegWit, ще започнат да смятат блокове, които не потвърждават че го поддържат, за невалидни.

Отхвърлящите SegWit копачи могат да продължат да си копаят по старому. Поддържащите го ще продължат по новому. Съответно блокчейнът на Bitcoin от този момент нататък ще се раздели на два – клон без SegWit и клон с него.

4. Какъв ще е резултатът?

Преобладаващата копаеща мощност може да се окаже в първия – тоест, по правилата на Сатоши Накамото той ще е основният. Но ако мрежата е разделена на две, всяка ще има своя основен клон, така че няма да бъдат технически обединени. Ще има две различни валути на име Bitcoin, и всяка ще претендира, че е основната.

Как ще се разреши този спор? Потребителите на Bitcoin търсят по-ниски цени за транзакции, така че огромният процент от тях бързо ще се ориентират към веригата със SegWit. А ценността и приетостта на Bitcoin се дължи просто на факта, че хората го приемат и са склонни да го използват. Затова и Segwit-натият Bitcoin ще запази ролята (и цената) на оригиналния Bitcoin, докато този без SegWit ще поевтинее и ще загуби повечето от релевантността си.

(Всъщност, подобно „разцепление“ вече се е случвало с No. 2 в света на криптовалутите – Ethereum. Затова има Ethereum и Ethereum Classic. Вторите изгубиха борбата да са наследникът на оригиналния Ethereum, но продължава да ги има, макар и да са с много по-малка роля и цена.)

Отхвърлилите SegWit копачи скоро ще се окажат в положение да копаят нещо, което струва жълти стотинки. Затова вероятно те шумно или тихо ще преминат към поддръжка на SegWit. Не бих се учудил дори доста от тях да го направят още на 1 август. (Въпреки че някои сигурно ще продължат да опищяват света колко лошо е решението и какви загуби понасят от него. Може да има дори съдебни процеси… Подробностите ще ги видим.)

5. Политиката

Ако сте издържали дотук, четете внимателно – същността на този запис е в тази част.

Наскоро си говорих с горда випускничка на български икономически ВУЗ. Изслушах обяснение как икономията от мащаба не съществува и е точно обратното. Как малките фирми са по-ефективни от големите и т.н…

Нищо чудно, че ги учат на глупости. Който плаща, дори зад сцената, той поръчва музиката. Странно ми е, че обучаваните вярват на тези глупости при положение, че реалността е пред очите им. И че в нея големите фирми разоряват и/или купуват малките, а не обратното. Няма как да е иначе. Както законите на Нютон важат еднакво за лабораторни тежести и за търговски контейнери, така и дисипативните закони важат еднакво за тенджери с вода и за икономически системи.

В ИТ бизнеса динамиката е много над средната. Където не е и няма как да бъде регулиран лесно, където нещата са по-laissez-faire, както е примерно в копаенето на биткойни, е още по-голяма. Нищо чудно, че копаенето премина толкова бързо от милиони индивидуални участници към малък брой лесно картелиращи се тиранозаври. Всяка система еволюира вътрешно в такава посока… Затова „перфектна система“ и „щастие завинаги“ няма как да съществуват. Затова, ако щете, свободата трябва да се замесва и изпича всеки ден.

„Преобладаващата копаеща мощност“, било като преобладаващият брой индивиди във вида, било като основната маса пари, било като управление на най-популярните сред гласоподавателите мемове, лесно може да се съсредоточи в тесен кръг ръце. И законите на вътрешната еволюция на системите, като конкретно изражение на дисипативните закони, водят именно натам… Тогава всяко гласуване започва да подкрепя статуквото. Демокрацията престава да бъде възможност за промяна – такава остава само разделянето на възгледите в отделни системи. Единствено тогава новото получава възможност реално да конкурира старото.

Затова и всеки биологичен вид наоколо е започнал някога като миниатюрна различна клонка от могъщото тогава стъбло на друг вид. Който днес познават само палеобиолозите. И всяка могъща банка, или производствена или медийна фирма е започнала – като сума пари, или производствен капацитет, или интелектуална собственост – като обикновена будка за заеми, или работилничка, или ателие. В сянката на тогавашните тиранозаври, помнени днес само от историците. Намерили начин да се отделят и скрият някак от тях, за да съберат мощта да ги конкурират…

Който разбрал – разбрал.

Прозрачността не е услуга и не е „заслужава“

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/prozrachmostta-ne-e-usluga/

Радев се чуди дали обществото ни заслужава прозрачност. Правилният въпрос е по-скоро къде е тази прозрачност въобще.

Не може да те съдят маса хора и след като загубиш на всички инстанции да настояваш, че си за прозрачността. Не може да се скрие всякаква информация за ефективността на което и да е звено на правораздавателната ни система, за кадруването, преплетени интереси и свързани лица и да говориш за откритост. Не може сделките да се правят в Бояна и Сараите, стенограмите на МС да са се превърнали в пресконференции и да говориш за прозрачност.

Прозрачността не е услуга на администрацията или политиците към обществото. Не е нещо, което трябва да заслужим или което би следвало да се отнеме, ако не сме угодни. Прозрачността е необходима за правилното сцеплене в демокрацията и администрацията. Често за самите чиновници администрацията е също толкова мъчна, непредвидима и скрита, колкото и за клечащите пред гишетата.

Прозрачността не е магическо решение. Иван Кръстев правилно посочва в книгата си „In mistrust we trust“, че прозрачността всъщност влошава доверието и когато е половинчата, се превръща във форма на контрол. Именно това виждаме днес с доклада за КТБ и наблюдаваме вече години наред при Борисов.

Там, където Кръстев греши обаче е каква е истинската същност на прозрачността. Отвъд политическите послания и медийни сензации прозрачността е инструмент и нищо повече. Също както социалните медии, изразните средства и неправителствените организации – инструмент, който може да се използва по един или друг начин. Може да помогне на демокрацията, доверието и върховенството на закона. Оставено само по себе си, половинчато и в отровна медийна и политическа обаче може дори да им навреди.

Това обаче не означава, че трябва да се „заслужи“, също както не се „заслужава“ демокрацията или правото на живот свободен от страх, насилие и омраза. Точно обратното – президентът Радев трябва да покаже, че заслужава уважението ни и поста си. На този етап по-скоро дълбае надолу.

В неделя ще гласувам с номер 16. Ето причините ми защо.

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/nomer-16/

В неделя ще гласувам с номер 16 за Да, България, не само защото вярвам в хората в листата. Нещо повече – повярвах отново в процеса.

Преди 10 седмици, когато Да, България се основаваше, много се усъмниха, че инициативата ще пропадне в раздор. Толкова много активни хора, всеки със свои силни инициативи и различни често позиции, сякаш е невъзможно да се обединят около обща кауза.

Показахме, че това е не просто възможно в днешната България, но и може за кратко време да генерира огромна енергия с реален ефект върху политическата среда. Самото създаване на Да, България беше урок по демокрация. Решенията се взимаха след подробни дебати, взаимно уважение и разбиране, че за това време може да се концентрираме върху ограничен кръг теми. Направи се всичко да се включат българите в чужбина в заседания и консултации. Нямаше нито грам авторитаризъм типичен за почти всички добре познати партии. Всеки загърби егото си осъзнавайки, че сме по-силни заедно. Процесите в съветите и работните групи бяха пример как въпреки различията си интелигентни хора могат да изградят обща основа, върху която да градят.

Няма съмнение, че именно това липсва в политиката ни днес. Не може да обещаем, че с достатъчна подкрепа в неделя ще трансформираме изцяло съдебната система и администрацията. Никой не може честно да обещае това. Може обаче да гарантираме, че ще пренесем нашия начин на работа в парламента и че ще се борим за реформите, които обсъждахме из цяла България в последните месеци.

Обещаваме борба, не спасение.

Гласувайте в неделя за принципите, в които вярвате. Преди време написах, че изборите не са демокрация – изборите просто пренареждат сцената. Демокрацията е това, което се случва преди и след изборите. Преди изборите основахме Да, България и всичко описано до тук, за да нямаме повече извинението „няма за кого да гласувам“, за да имаме шанс за по-здравословна демократична среда сред изборите. Ако вярвате в това, значи вярвате в гласа ми в неделя.

17155499_10154738875232025_2641909046266446824_n

Избори 2017: секциите в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/izbori-2017-sekcii/

Преди седмица ЦИК излезе с решение кои ще са местата в чужбина, където ще бъдат отворени секции за предстоящите избори на 26-ти март. Те са на база подадените заявления и предложенията на консулите по места. Този път ще има 371 секции. За сравнение, на предходните избори имаше 325 секции. През 2014-та имаше 428 секции, от които 138 бяха в Турция. Този път се забелязва сериозно увеличение във Великобритания. За жалост, в Германия остават ограниченията от предишния вот и ще има секции само в посолството, консулствата и почетните консулства.

Адресите на секциите не са все още сигурни. Очаквам ЦИК да ги пусне всеки момент. Външно вече публикува заповедите за отваряне на секциите и там адресите присъстват. Те обаче не са написани в удобен за обработка вид и трябва да се преписват на ръка. Да не говорим, че опита от предишни години сочи, че нерядко адресите биват коригирани в седмиците преди вота.

Картата на Glasuvam.org вече показва всички секции. Повечето са с адресите от предишния вот. Указал съм, че това не е сигурното местоположение и ще бъде ясно, когато ЦИК официално го обяви. Местата, където ще има секции, са вече ясни, както и броя им.

Карта на изборите в чужбина от Glasuvam.org

Едно новост този път е, че от всяка секция може да се сподели конкретното място във Facebook. Това става чрез специалния бутон „Сподели, че ще гласуваш“. При споделяне се показва снимка на линка „Аз ще гласувам в…“ призоваващ другите да гласуват в секцията. Така всеки може да припомни на познатите си в региона, че секция ще има и че ще могат да гласуват.

Статусът във Facebook ще изглежда така:

Когато адресите станат ясни, ще ги обновя на картата и ще изпратя мейл на всички регистрирали се в Glasuvam.org. Ще припомня и малко преди самия вот как се гласува и какви са правата ни. Междувременно, може да прегледате бюлетината за чужбина тук.

Избори 2017: напредък при заявленията за чужбина и сравнение с президентските

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/izbori-2017-zaqvleniq-sravnenie/

Както писах преди две седмици, тече кампанията за събиране на заявления за гласуване в чужбина. Въпреки, че (все още) всеки може да гласува дори без заявление, те са нужни за откриването на секции в градовете с концентрация на българи.

На вече трети вот следя в реално време напредъка и го визуализирам в помощ на организацията по места. Тази карта показва местата за които се събират заявления. В този списък ще намерите подробна разбивка по държави и активност. Посочил съм и последните осигурени секции и тези имащи нужда от само няколко заявления. Освен 103-те места със секции в дипломатическите представителства, вече има събрани заявления за още 75. До края на деня се очаква да се съберат за поне още 15.

za9

Вижда се, че точно в последните дни има ускоряване на подаването спрямо президентските избори. По-долу ще видите, че това до голяма степен се дължи на Турция. Миналата година имаше ударно подаване на заявления от изселническите организации за няколко дни преди срока. Сега явно са го изтеглили седмица по-рано. Признак, че подаването беше предимно организирано, е фактът, че преди този пик практически нямаше заявления, за разлика от всички останали държави. Тази година нещата изглеждат различно, но има други признаци за организираност.

В Германия се забелязват повече заявления в последните дни, но далеч не толкова много. В Испания са доста по-активни от преди. Великобритания разочароват този път със значително по-малка активност. При щатите и останалите държави няма голяма промяна. Посочил съм тук сравнение на общия брой последван от разбивки на споменатите държави.

za1

za2

za3

za4

za5

za6

Тук ще видите друга разбивка по дялове на държавите сега и на предишните избори. Избрал съм същата вертикална скала, за да е по-видима разликата.

za8

za7

КЗП пита защо СМС-ите на кирилица стрували повече отколкото на латиница

Post Syndicated from Delian Delchev original http://feedproxy.google.com/~r/delian/~3/rUccfhWEzQw/blog-post_9.html

КЗП иска обяснение защо е неграмотна и не разбира как работят кодовите (а не криптиращите) таблици. На операторите им е трудно да отговорят с цензорен език и без препоръка да се върнат в училище.
За другите неграмотни, също обяснявам.
Един СМС предава 160 байта данни. Защо 160 байта е друг въпрос, но не е важно.
СМС-а може да транспортира всичко, от текстови съобщения до системна информация и дори данни. Една от ранните имплементации на WAP протокола е върху SMS.
Какво си предават през СМС изпращача и получателя е без значение за оператора. Той не се интересува от съдържанието на съобщението, нито променя начина по който го предава в зависимост от съдържанието. За да го прави, би му трябвало инфраструктура, която би увеличила цената на обработка на СМС многократно, и следователно и цената за крайните потребители.
Само крайните устройства (терминалите/телефоните) избират как да кодират съобщението и какво му е съдържанието.
Ако крайните устрийства използват Concatenated SMS/EMS (допълнителна информация към вашият текст в смс-а, която казваа как текста е кодиран и дали има свързани в едно малки SMS-и), можете да изпращате текст съдържащ едновременно всякакви знаци от Unicode кодовите таблици, както и съобщения по-дълги от 160 байта, и дори файлове и картинки. Те просто се разбиват на съобщения от по 160 байта, в които се слага header, който казва как са кодирани знаците и данните вътре, и на как няколкото SMS-а може да са свързани.
Това не е избор на оператора, отново това е конфигурация и избор на телефонният апарат. 
Tелефонният апарат би декодирал байтовете в СМС-а до текст, в зависимост от кодовата си таблица по подразбиране.
И сега, когато изпращате нещо на кирилица, се използва (отново избор на телефоните е, а не на операторите, но за да имате съвместимост този избор трябва да е еднакъв и от двата комуникиращи си телефона, и за това ако променяте настройките може и да не ви разбере получателя) типично UTF-8 кодова таблица. Тоест латинските знаци се предават с 1 байт, но кирилцата, гръцките знаци, и разширените латински знаци, и китайските знаци и математическите символи и т.н. се предават с 2 байта.
Тоест ако пишете СМС само на латиница, може и да имате 160 знака, но ако пишете само с кирилски букви, ще имате 80 знака в съобщение.
Ако добавите EMS/Concatenated SMS (който се включва автоматично, в момента в който напишете по-дълъг текст, на латиница над 160 знака, на кирилица около 80-тина знака), той ще раздели съобщението ви на малки смс-и, и ще добави във всяко едно допълнителен хеадър, с който ще идентифицира например е тези смс-и съставляват едно съобщение и в какъв ред са те.
Тоест, ако напишете текст с 160 латински знака, той ще заеме точно един СМС за да бъде транспортиран.
Но ако напишете текст с 160 кирилски знака, той ще заеме 3 (ТРИ!) СМС-а за да бъде транспортиран. Причината е, че ви трябва минимум 8 байта хеадър за Concatenated SMS, и следователно можете да пренесете само 72 знака в един SMS. Тоест ще ви трябва един SMS за първите 76 знака, един за вторите 76 знака и един за третите 8 знака.
Така реално ще ползвате 3 смс-а и съответно ще платите 3.
А защо кирилицата се кодира с 2 байта а не с 1, обвинявайте тия дето са измислили компюторите, че не са знаели и ползвали всекидневно кирилца.

Дори и не искам да коментирам по същество, защо КЗП се занимава с глупости, от които няма техническа полза за гражданите. В момента над 80% от договорите за мобилни услуги в страната на практика включват неограничено количество СМС-и, и въпреки това средното количество СМС-и, които гражданите изпращат на месец намалява с всеки изминал ден и слиза стабилно под 30-40, половината от които реклами и системни съобщения. За пример преди 10г средното количество СМС-и на абонат бе 3-4 пъти по-голямо. СМС е мъртва услуга, защото е заменена от по ефективни (и предаващи много по големи и мултимедийно богати) услуги работещи върху данни (Skype, Viber, Facebook messenger, Yahoo messenger, Whatsapp, Snapchat, Google Hangouts/Duo/Allo, etc).
Заради ниската употреба на тази услуга, се обмисля на европейско ниво тя да бъде извадена извън системните услуги (тоест да не е задължителна, за да си получаваш например роаминг смс-а). И отново заради ниската и употреба операторите я таксуват на фиксирана такса. Където вече няма значение каква е цената на един СМС (тя е нула) и колко СМС-а са нужни за да напише някой псувня на български.
А усилията на КЗП да вдига патриотичен шум в предизборно време около безсмислена активност, от която реално няма много хора, да могат да се възползват, е изключително интересна

Избори 2017: заявления за гласуване и секциите в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/izbori2017-sekcii/

На 26-ти март ще се проведат парламентарни избори. Право да гласуват имат всички български граждани, независимо дали са в страната или чужбина. Както знаете, до месец преди изборите се подават заявления за гласуване в чужбина. Тези са нужни, за да се осигурят секции, където да упражним правото си на глас. Правилата за отварянето им не са се променили от предишния вот, но все пак, ето ги отново:

  • За откриване на секция на дадено място са нужни поне 60 заявления
  • В дипломатически представителства се открива автоматично по една секция. Списъкът е тук.
  • За откриване на втора и трета секция където и да е, са нужни съответно 500 и 1000 заявления
  • Има ограничение от 35 секции за държави извън ЕС.
  • Заявления се подават до края на 28 февруари
  • Подават се електронно на сайта на ЦИК или писмено до консулството ви

5 до 10 мин. след попълването може да проверите дали е отчетно в списъка с успешно подадени. Припомням, че попълнените данни като име и адрес трябва да са дословно по лична карта. Адресът в чужбина не е задължителен – може да дадете само град.

Подавайки заявление, вие помагате да се отвори секция близо до вас. Препоръчвам да погледнете първо къде вече се събират заявления и да подкрепите някое от тези места. Избягвайте да въвеждате сами адреси и градове, защото така заявленията се пръскат. Предишни години до 40% от всички заявления бяха загубени така. Може да проверите както на страницата на ЦИК, така и на следната карта, която подготвих. В зелено са местата с осигурени една секция. В червено са онези, където не стигат заявленията. Подробният списък с местата и активността е на Glasuvam.org.

Карта на изборите в чужбина от Glasuvam.org

Все още нямаме отговор от Германия, където миналата година не позволиха отваряне на секции извън дипломатическите представителства. В списъка на ЦИК обаче са споменати почетните консулства, които на предишния вот бяха добавени извънредно. Сега се наблюдава засилена активност в Нюрнберг, Карлсруе и Хановер. Надеждата е, че ще позволят да се отварят секции там и на другите места, където ще видим заявления в следващите три седмици.

В предишната кампания по събиране на заявления имаше няколко рекорда, но на други места намаля доста силно активността спрямо предишни години. Причината отново е в липсата на информационна кампания от страна на ЦИК и Външно. Отделно честите промени на Изборния кодекс объркаха доста хора дали е нужно да подават, ще има ли секции дори без заявления, задължително ли е гласуването. Надявам се, че този път повече неща ще са ясни. През октомври обобщих изводите от предишната кампания с карта на активността. За сега изглежда, че темповете са същите както миналата година.

Вече изпратих мейл с кратки подробности за заявленията до всички абонирани за новини в Glasuvam.org. Както и преди, ще изпратя ново съобщение малко преди края на кампанията с последната информация. След това ще направя карта със секциите и ще изпратя още един мейл с подробности как ще протече изборния ден и коя е най-близката до вас секция.

Както забелязвате, този път картата е част от инициатива на партията Да, България в помощ на изборите в чужбина. Вече обявих, че ставам част от учредителите на партията и описах подробно причините си за това. На картата сега се виждат и срещите на партията с гласоподаватели в България и чужбина. Въпреки, че картата на заявленията, а в последствие и на секциите, е част от инициативата на Да, България, съобщенията с подробности около гласуването и най-близките секции, които традиционни изпращам през проекта Glasuvam.org, няма по никакъв начин да споменават партията или да призовават да се гласува по определен начин. Причината за това е, че това е условията, които първоначално посочих в абонамента и хората са се записали с това предвид.

Лидерът на румънските социалисти казал…

Post Syndicated from Delian Delchev original http://feedproxy.google.com/~r/delian/~3/3FP98VKdzqk/blog-post_42.html

Лидерът на румънските социалисти казал, че едва удържал натиска от регионални структури да докарат с влак милиони поддръжници на правителството в Букурещ за контра протест 🙂 Вероятно полицията ще ги води за ръчичка от гарата до местният Орлов Мост да не вземат да се отклонят до моловете, и там те ще се наслаждават на страстна целувка между коалиционните партньори 🙂 Социалистите по цял свят са еднакви

В Румъния вече са на тема #оставка

Post Syndicated from Delian Delchev original http://feedproxy.google.com/~r/delian/~3/WK6rwx_7WMg/blog-post_14.html

В Румъния вече са на тема #Оставка заради това колко дълго правителството защитава извънредният си таен нощен акт. Социалисти тролове викат – защо, нали ви дадохме каквото искате (още не са, обещали са да махнат акта някак си в понеделник)? Недейте да разделяте нацията, милиони от която са съгласни с този акт (който по същество спасява лидера на социалистите обвинен в корупция). Въобще, социалистите по цял свят са еднакви. Още по интересното е, че идеята за отмяна на акта преди да е влязъл в сила е точно толкова юридически спорна колкото отмяната на решението на НС за избора на Пеевски, за да не се налага той да подава оставка и да си остане депутат. Толкова съвпадения

Похвално за БСП конгресът

Post Syndicated from Delian Delchev original http://feedproxy.google.com/~r/delian/~3/EAsSANqOsO0/blog-post_5.html

От една страна похвално решение за пряк избор на ръководството и ограничение на мандатите до 3 на депутатите от БСП. Но без поддръжка в другите партии, това ще превърне депутатите в туристи. Божидар Димитров, Лупи, Първанов, Бисеров и Цонев ще им разкажат как се прави

БСП имала идея от къде щяла да вземе този път пари

Post Syndicated from Delian Delchev original http://feedproxy.google.com/~r/delian/~3/B8zsTaNDWxM/blog-post_6.html

Стефан Данаилов казал, че за пръв път БСП имала идея в програмата си от къде ще вземе парите за обещанията си. Спешно трябва да я прочета, че сигурно се канят да ги вземат от мен

Не ми излизат сметките…

Post Syndicated from Delian Delchev original http://feedproxy.google.com/~r/delian/~3/19zF6jx39x0/blog-post_4.html

За да постигне БСП “след 30г” обещаните днес 8 милиона души, без миграция, трябва да увеличи раждаемостта над 100к годишно още тази година. Сметката е проста 8 мил / 78г очаквана продължителност на живота + време за натрупване (което интересно е точно 30г). Официалната раждаемост е 65% от нужната

2017-01-09 Учредително събрание на ДА България

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3337

Учредителното събрание на ДА България беше по-интересно, отколкото очаквах, и горе-долу толкова тежко, колкото очаквах.

Не е тривиална задача да се съберат на едно място 1500 човека (мисля, че на други места писаха за огромната опашка и препълнената зала, аз ако не бях от техническия екип не е ясно кога щях да успея да вляза). Още по-малко тривиална е с такова количество хора да се учреди политическа партия (законовият минимум за учредителното събрание е 500 човека, но въпреки това в оня ужасяващ студ хората се бяха вдигнали, явно от притеснение, че може да не съберем кворум).
А да се реализира гласуване с вдигане на ръка на целия устав точка по точка, разни хора и управителни органи и това да се събере в един ден си е постижение. Имам някакви спомени как едно време партии са се учредявали по цяла седмица с конгреси и изказвания, определено е имало причина (особено ако едно гласуване отнема половин час да се преброи). Щях да мрънкам на някой защо нямаме електронно гласуване, ама после се усетих, че ще е перфектното нещо да се заядат в съда и да не приемат регистрацията …

Официален запис ще има по-нататък (хората, които снимаха имат отделно материал от всички камери, а и вероятно ще искат да стабилизират някои моменти), но аз преди това съм изрязал от dump-а интересната за мен час – представянето на членовете на националния съвет, около 100 човека с 30 секунди за всеки (които никой не пресрочи). Правих една разбивка по професии (която не е съвсем точна, явно съм пропуснал няколко човека и трябва да намеря време да го гледам пак), изглежда по следния начин:
18 адвокат
10 ИТ
9 предприемач
7 преподавател
5 юрист
4 икономист
3 студент
3 музикант
3 мениджър
3 маркетинг
3 инженер
3 бизнесмен
2 психолог
2 политолог
2 писател
2 оператор
2 неясен
2 лекар
2 журналист
2 дизайнер
1 фотограф
1 фармацевт
1 социолог
1 реклама
1 математик
1 лесовъд
1 издател
1 еколог
1 директор планинска спасителна служба
1 блогър
1 бивш спортист
1 актьор

(описанието им е ужасно субективно и основно моя работа, не винаги пряко отговарящо на думите им, та ако някой иска нещо по-точно, да види като се появят официалните данни или да гледа сам).

Хората, които видях там отговарят на моя критерий – изглеждат да може да се върши работа с тях (с някои и съм работил). Има много адвокати и юристи (но не са мнозинство 🙂 ), и вероятно това е партията с най-много ИТ хора в неин орган. Не изглежда и да има заблудени хора, че ей-сега магически ще вземем властта и ще решим всичките проблеми на човечеството, т.е. ясно е че цялото нещо ще е мъчително, бавно и трудно (накратко, като прилична част от ежедневната ми работа:) ).

p.s. търсят се още хора, които имат желание да се включат, подробности има на сайта, който иска може и да ме пита директно.

Включих се в учредяването на „Да, България“

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/da-bulgaria/

Това написах преди точно две седмици. Тогава Христо Иванов излезе и обяви създаването на нова партия – „Да, България“. За тези две седмици много вода изтече. Говорих с доста хора в и извън проекта. Запознах се с програмата. Преди седмица бях поканен от Иво Мирчев и Христо Иванов на съучредител на партията. Приех.

Както Божо вече описа подробно, не съм част от ръководството или структурата на партията. Подобно на него не се виждам като партиен деец. Не смятам, че съм подходящия човек да изгражда структури и да привлича нужните хора към тях. В същото време, ще стана член на партията и ще помагам както мога. Смятам да се включа в сферите на електронното управление, прозрачността, отворените данни и гражданското участие.

Защо приех?

В последните години усърдно странях от участието в каквито и да е организации. Канен съм в различни НПО-та, партии и комитети. Отказвах по различни причини, но най-основната беше нежеланието да се включвам в структура занимаваща се с политика под каквато и да е форма. Ненавистта към процеса мисля, че е разбираем за всички. Единственото изключение беше инициативният комитет в подкрепа на електронното гласуване, тъй като имаше точно определена цел и ограничено време на действие.

Това, което се промени в последно време е, че осъзнах нуждата да се заеме някаква активна позиция. Всичко проекти и мнения, които изказва, може да имат някакъв ефект, но те далеч не са достатъчни. Посланието на Таков и Иванов за политизирането на усилията съвпадна с това, което се въртеше в главата ми от доста време. Както писах през септември:

Изборите не са демокрация. Те просто пренареждат сцената. Демокрацията е онова, което се случва преди и след изборите, но не и в деня.

Затова подкрепих декларацията на новата партия и се включих в 77-те учредители. Не заради едно конкретно нещо, а заради това, което видях като цели, желание за промяна и хора, които имат потенциал да направят тези неща.

Съдебната система не се яде

В последните дни изчетох доста дискусии за новия проект. Имаше положителни, отрицателни, но повечето бяха зарадени с предпазлив оптимизъм. Основни приоритети, които аз разпознавам в този проект, са ефективни реформи на съдебната система и публичната администрация. Това включва някои непопулярни и трудно разбираеми мерки, несъмнено труден конфликт с гнездото с оси в прокуратурата и ВСС, електронно управление, съкращения, инвестиции. Няма една абсолютна и непроменима формула как да се оправят тези сектори. Всички са наясно къде са проблемите и какво трябва да се оправи – дори онези, които я предпочитат счупена, за да я експлоатират.

Въпросът е как да се стигне от сегашното до желаното състояние. От това, което видях в последните седмици и на база работата на ключовите фигури в проекта в миналото, мога да кажа, че са правилните хора за целта. В това число включвам компромисите, които са правили или са отказвали да правят, както писах преди две седмици. Няма декларация или програма, която може да опише всички нужни стъпки или промени. Реформите винаги навсякъде са се правили и ще се правят от правилните хора на правилното място с добър политически гръб.

Правилен е аргументът, че държавата не е само съд, полиция и администрация. На мнение съм обаче, че никоя мярка в който и да е друг сектор не може да успее без тези системи да работят поне сносно. Всяка реформа, регулация, либерализация, инвестиция, бизнес проект или каквото и да е може да бъде обърната с главата надолу от един зависим съд, оплетена в интереси прокуратура или неефективна публична администрация. Липсата на борба срещу корупцията е най-ярък пример за това.

„Магистралите не се ядат“ беше лозунгът на левицата срещу фиксацията на Борисов върху инфраструктурните проекти. Макар да са прави, че проблемите на държавата не се изчерпват с липсата на магистрали, по-добрите пътища определено подобриха възможностите за бизнес. Донесоха със себе си също така още корупция, разграбване на публични средства и скандали. Някой може да каже, че аналогично фиксацията на „Да, България“ ще е съдебната система. Дори това да е така, аз не бих имал нищо против, защото виждам това като основен приоритет. Христо Иванов вече подробно дискутира това, което пише в декларацията – че политиките във всички сфери ще се изготвят на база експертни мнения и анализ на данните за реалната ситуация. Законотворчеството на база доказателства, анализ на данните и ефекта им е нещо, за което отдавна се говори не само у нас. Тепърва ще видим как ще бъде приложено.

Ама ти не беше ли от…?

В този блог и из социалките съм подкрепял различни инициативи и кандидати. Последно подкрепих Трайчо Трайков на изборите. Забелязах, че ме свързват с ГЕРБ. Навярно, защото безвъзмездно и без връзка с институциите поддържам неофициални профили в Twitter на Министерски въвет, МЗ, НС, МВР заедно с останалите 5-6, които са в мрежата на @GovAlertEu. Най-вероятно обаче е защото подкрепях доста от мерките въведени от Бъчварова и най-вече тези за електронното управление, отворените данни и електронната идентификация. Да, тя е от ГЕРБ. Също от ГЕРБ е и Цветанов, който критикувам постоянно. Изказвал съм смесени мнения за действията на други фигури като Дончев. Критикувал съм доста други. Подкрепял съм мерки предложени от хора като Калфин и други от левицата. Това означава ли, че „съм от БСП/АБВ“? В различни материали така са ме писали като активист на ДПС, ВМРО, Big Pharma, еколозите, за и срещу протестите и прочие. Няма да е нито първият, нито последният път.

До сега винаги съм покрепял мерки и хора. Гласувал съм за кандидати от повечето големи партии. Сега за пръв път давам подкрепата си не само като глас на избори, но и като подпис подкрепящ учредяването на партия. Може да е грешка, но смятам вече за по-голяма грешка е да не заема активна позиция.

Какво мислите за…?

Вече ме питаха това. Какво мисли „Да, България“ за една или друга тема. Всъщност, първите, които публично ми зададоха този въпрос, бяха антиваксърите.

Не съм говорител на партията, няма да съм в управлението ѝ или активна част от структурите. Мога да изказвам само моето мнение, докато позициите на партията ще се изготвят след дебат и консултация с експерти. Не съм съгласен с всичко, което всеки от другите 76 учредители са правили или са казвали в миналото. Всъщност, на този етап не съм съгласен с не едно или две неща, които аз съм писал в този блог през последните 9 години. Нямам съмнение, че с някои от другите учредители имаме разминаване в позициите най-малкото по отделни аспекти от проблемите, които занимават страната.

Това не означава, че една такава група от хора не може да види общи точки и да работи заедно. Демократичния процес е точно това – дебат, компромиси, намиране на най-доброто решение, което максимално удволетворява всички или е най-подходящо предвид ситуацията и бъдещото. За съжаление, системата е такава, че без учредаването на политическа партия прокарването на тези мерки е почти невъзможно. Дали наистина имаше нужда от нова такава беше обсъждано доста. Според мен нужда имаше и интересът към „Да, България“ е илюстрация за това. Тепърва ще видим доколко ще се разрастне този интерес и дали ще се материализира в реална политическа подкрепа.

Значи вече си…?

Обсъждал съм това няколко пъти вече. Наскоро писах точно по тази тема – как предразсъдъците ни пречат да възприемаме информацията и да откриваме фалшиви новини. Нямам илюзиите, че не съм biased (с предразсъдъци, пристрастен). Това, което винаги съм се опитвал обаче, е да разчитам на данни, да търся проблеми в събирането и интерпретацията им, конфликтни точки с други анализи и наблюдения. Когато изказвам мнение тук, гледам да посочвам другите гледни точки и защо мисля, че не са верни. Когато анализирам данни, посочвам предположенията, които съм направил, ефекта им, дефектите в данните, визуализациите и за какво трябва да сме внимателни.

Не съм спестявал критиката на хора, които подкрепям – в политиката или в НПО сектора. Нямам намерение да променям това сега. Не вярвам, че има безрезервна подкрепа. Ще посочвам дефектите в структурата на новата партия и в действията на отделни нейни членове. Това, че споделям събитията и призовавам хората да се включват в инициативата не означава, че не разпознавам трудностите пред нея – вътрешни и външни. Има много подводни камъни, в които може да се спъне, но това не означава, че не трябва да тръгваме.

Разликата с всички други инициативи, които съм покрепял до сега, е че в този случай реших да застана зад тази. Като личност, като блогър, с експертна помощ и като гласоподавател. Дали ще има успех или не движението зависи най-вече от нас. Вероятността не е голяма предвид срещу какво сме се изправили заедно и поотделно, но това не е причина да не се опитваме.

Всичко това звучи като едно голямо клише. Няма да е първият път когато го чуваме, няма да е и последния. Това не значи обаче, че не е вярно и че не е единствения възможен начин да се промени нещо. Последното никой не го отрича, но предпазливостта, циничността и горчивият опит ни пречат да направим стъпката. Дали е правилна, зависи от следващите сто след нея и тепърва ще видим накъде отиват те.

15400441_1648429615449780_2616333222848157689_n

Гласът ми за балотажа и други гадни неща

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/gadni-neshta/

Гледахте ли дебата вчера? Аз го гледах и съжелявам. Щеше да направи решението ми по-лесно за преглъщане. Преди първия тур писах, че демокрацията не е лесно начинание. Не е създадена да е лесна. Трябват компромиси, стратегии, приоритети и много, много отстъпки. Невъзможно е да се припознаем изцяло в един кандидат или платформа, но нерядко се случва поне част от идеите ни да се припокриват.

Сега сме в ситуация, в която това просто не е вярно. Дебатът снощи за пореден път показа в какво блато се набутахме сами. Не е като да нямаше алтернативи, но ние не ги избрахме. Да, ние избирателите. Грешката е на Борисов, че е послушал едни кръгове в партията си пред други и е издигнал Цачева. Това ще му виси на него на врата. Соца са яхнали вълната на протесния вот и успешно прикоткват неонацитата към себе си. Идилия.

Ние обаче оставихме Радев и Цачева на втори тур. Част от нас гласуваха по инерция, други бяха натиснати, трети си останаха вкъщи. Това е положението. Трябва да работим с каквото имаме.

Снощи писах във Facebook, че намирам Радев за много по-подготвен от Цачева за дебата и че Цачева се излага предвид поста, на който е сега. Много споделят това мнение. Доста от висшия еталон от ГЕРБ скочиха веднага, че всички сме я нападали необосновано, че се е справила прекрасно и тем подобни. Не виждам как някой може да е честен пред себе си и да говори такива неща.

Изборът ми обаче не е между двамата, а между Цачева и “не гласувам за никого”. Имам принцепен проблем с позициите на Радев. Не вярвам, че ще е независим от Кремлин, БСП и военния си манталитет. Няма полтически опит, международни контакти и надали някой го разпознава като обединяваща фигура. Цачева в никакъв случай не води много по тези показатели, а и сме почти сигурни, че ще е кукла на конци на Борисов. От друга страна, същото мислехме и за Плевнелиев, но видяхме съвсем друго.

Заради тази дилема много се обръщат към “не гласувам за никого”. Не смятам, че това може да е позиция. Да, отразява някакъв протестен вот, който би оставил някакво лично задоволство, но нищо повече. Протестния вот вече го видяхме. Противопоставях се на всички сравнения между Цачева-Радев и Клинтън-Тръмп, защото са абсурдни, но има паралели межди гласуването за тях. Тръмп не спечели – Клинтън загуби доверие. Аналогично БСП не спечели първия тур, а ГЕРБ загуби рязко подкрепата си. Протестния вот може да наказва управляващите, но постига неочавано лоши резултати.

Така днес следобед все още бях на кантар. Обърнах се към мнения на другите. Направиха ми впечателние тези на Димитър Константинов, Веселин Желев и Любомир Кольовски. Най-голямо влияние върху мен обаче имаше това на Юлиян Попов.

Затова…

В неделя няма да гласувам “за никого”, а ще гласувам срещу Радев. За мое голямо съжаление това означава Цачева. Въпреки мнението ми за нея, въпреки държанието на Борисов, ПР-ката му и всички в ГЕРБ покрай тези избори. Въпреки сериозния риск Цветанов да стане шеф на парламента като отплата за унижението около изборите. Въпреки, че откровено смятам, че не става за поста. Това е моят компромис. В последните дни стигнах до извода, че Радев на този пост е много по-опасен от всичко изброено. За вицето

Това в никакъв случай не означава, че Борисов не трябва да си подава оставката. Окуражавам го за това. Не мисля, че ще го направи обаче, защото никой не е готов за избори още. Левите си мислят, че са яхнали нещо, което обаче ще изчезне седмица след вота. ДПС се чуди кой да подчини, а никой не иска. Десните не съществуват. Май само нео-нацитата си знаят къде са, за какво са и какво искат.

Не очаквам да приемете решението ми. Не очаквам дори да сте проследили изцяло мисълта ми до тук. Надали някой може да проследи ясно собствените си мисли от отвращението, което изпитваме от изборите днес. Едно не трябва да забравяме – ние ги направихме такива. Не политиците, не медиите. Те са нас. Ние ги направихме такива. Не започваме открит диалог, скачаме в крайности и не сме готови на компромиси, не приемаме нюанси, не приемаме чужда позиция. Първата стъпка към решението е да го приемем и да се променим. Другите може да не го направят, но това е друга битка.

В неделя ще гласувам срещу Радев. После ще си дезинфекцирам ръцете и ще си сипя.

Гласът ми за изборите и референдума – Трайчо Трайков, Не, Не и Не

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/kak-shte-glasuvam/

На всички избори се сблъскваме с една и съща дилема – не се припознаваме в предложените кандидати. Повечето от тях дори не понасяме. Така вот се превръща по-скоро в избор кого не искаме в НС/МС/общината. Възприемаме, че в една добра демокрация номинациите биха мислили за народа, биха отразявали като поведение, концепции и планове това, което ние виждаме като добре за нацията. Това е една красива идея, но за жалост не по-малка заблуда от тази, че ще дойде “някой да ни оправи”.

Демокрацията не работи така. Някой твърдят, че избираме по-малкото зло сред няколко големи. Макар понякога кандидатите да са наистина по-скоро за затвора, отколкото за трибуната, често просто става въпрос за интереси. Това е демокрацията всъщност – преподреждаме интереси, нужди и дефицити. Целта е така да се наредят, че предвид възможностите всички да получат максимално сега с поглед към бъдещето. Колко тази цел се постига зависи от доста други неща, на които няма да се спирам сега.

Да се припознаеш изцяло е един кандидат може да означава поне едно от следните три неща. Единият вариант е и двамата да сте изключително крайни в позициите си. Тогава по-добре спри да четеш този текст. Другият вариант е да не си вникнал в концепцията на кандидата или в същността на дискутираната тема. Третият вариант е кандидатът просто да го е ударил на популизъм и да казва каквото е нужно на конкретната публика без да говори реално за политики и решения. За всички останали идеален кандидат няма. Има компромиси и разбиране. Това е демокрацията в практическия смисъл на думата.

Моят избор за президент

14590509_608491485989301_1882040840632651501_n

Предвид казаното до тук, на изборите за президент и вицепрезидент на 6-ти ноември реших да гласувам за Трайчо Трайков и Съби Събев. Те са с номер 7 в бюлетината.

В последните седмици изгледах всички интервюта, дебати, нападки от и към кандидатите. Следях не само за отговорите им, но и за поведението. Изборът ми се дължи колкото заради достойнствата на Трайков, колкото и на нежеланието ми останалите кандидати да припарят до президентския пост. Не съм се концентрирал върху кандидатите за вицепрезидент, до голяма степен защото не чуваме много от тях. Затова нямам и много впечатления от Събев.

В никакъв случай не съм съгласен с всичко, което Трайков казва и позициите, които заема. Смятам обаче, че има най-трезва представа какви правомощия дава президентската институция. Показвал е в миналото, че не се свени да защити интересите на България във взаимоотношенията както с ЕС, така и с Русия. Трудно е да преценим как би се държал на поста. Малко очакваха Плевнелиев да стане толкова добър президент на този етап в надпреварата. Трайков обаче показва характер и потенциал да се опълчи когато е нужно на това и на което и да следващо правителство.

Ще гласувам за него въпреки, че е издигнат и подкрепен от Реформаторския блок. Въпреки, че е кандидат на дясна коалиция. Също толкова важно за избора ми е и това, че не е нито подкрепен от вирхушката в БСП, нито от корпоративната ДПС, нито множеството етно-наци-соц сателитни партии около тях. Гласът ми ще е колкото в негова подкрепа, толкова и протестен вот срещу останалите.

Другите кандидати

Като цяло не бих казал, че имам лоши впечатления от Цецка Цачева в парламента. Знам за неприятни неща от гледна точка на администрацията в НС и блокиране на прозрачността, но това не я отличава по нищо от предшествениците ѝ. В този и много други аспекти тя не е нищо специално – просто още един апаратчик на партията си сложена на правилната позиция. Не виждам нищо, с което да показва, че би се разделила с тази си роля, ако бъде избрана за президент. Във всички интервюта и дебати повтаряше заучени фрази казани почти дословно преди това от Борисов или Цветанов. Променяше собствените си позиции малко след изказвания на последните. Често те дори говориха вместо нея и през нея.

В този смисъл не виждам никаква индикация, че тя няма да е просто изпълнител на Борисов на президентския стол. Случвало се е и преди с други премиери и президенти и е пагубно за разделението на властите. Не по-малко обаче ме притеснява реалната опасност кой ще замести Цачева като председател на президента. След като Цветанов е настоявал той да бъде кандидатът на ГЕРБ на тези избори и съвсем естествено му е било отказано, успял е да си издейства точно поста на Цачева. Малко хора знаят всъщност колко власт е концентрирана в ръцете на председателя на НС. И сега Цветанов в ролята си на шеф на групата на ГЕРБ практически държи ключа към кворума. Така до голяма степен контролира кои закони и реформи ще минат и кои – не. Вече описах как търгува с си тази власт. От позицията на Цачева ще има още повече контрол над законодателния процес и ще може еднолично да определя съдбата на всяко предложение.

За Радев нямам думи просто. Не е само заради онова глупаво изказване за кемтрейлз, но и заради абсурдната му позиция към НАТО и ЕС. Не разбирам защо има генерал в почти всички двойки кандидати с шансове за поста. Не разбирам нуждата и как това би привлякло подкрепата на хората. Нищо в говоренето на Радев не даде да се разбере, че има разбиране каква е ролята на президентската институция, какви са възможностите и ограниченията. Просто е срамно за една лява партия да издигне кандидат, чиято целева група е единствено пенсионери с добри спомени от социализЪма. Това ли е бъдещето на лявото в България?

За Марешки малко мога да кажа. Не го възприемам насериозно и не проумявам защо някои агенции му дават такава подкрепа. Уважавам работата на Калфин в ЕП. Защитавах повечето от политиките му докато беше министър. Не съм съгласен с доста от принципните му позиции, но не това е основната причина да не е моят избор. Това, че е с Първанов и сие просто го дисквалифицира.

Орешарски и Каракачанов за мен са абсолютно същия кандидат. Никакви реални политики, никакви лични качества, никакви шансове за поста. И двамата имат една единствена роля – да покажат колко гласа може да осигури партията им, за да може да ги предложат за продан на втория тур. ДПС дори са издигнали толкова неизбираем кандидат, че да докажат как контролираните и купените от тях гласоподаватели биха гласували по команда буквално за който и да е.

Аналогична е позицията ми за останалите. Някои като Ганчев са дежурни абонати на изборите. Той впрочем все още отрича, че се е опитвал да скрие принадлежността си към бившата Държавна сигурност. Останалите са в бюлетината или за медийните субсидии, или защото имат какво да продадат като политическа подкрепа.

Референдума

Надали някой има илюзии, че този референдум е нещо повече от опит за политическо начало на Трифонов. Жалко е, че използва механизъм като национално допитване, за да го направи. Въпреки това, не смятам, че трябва да се бойкотира. Сърдим се, когато в парламента и на избори се правят машинации с процедурите, за да се постигне служебна победа по определени спорове. Именно това направи ЦИК с решението си да не се питат гласоподавалите дали искат да гласуват за референдума. Смятам, че трябва да се гласува и ето моята позиция по въпросите:

Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

Отговорът ми е НЕ. Като идея изглежда много добро, но на практика рядко е така. Особено предвид политическата култура на населението, нивото на образование, на медиите, на самите политици. Божо описа много добре какъв би бил резултатът на предишни избори при абсолютно мажоритарен вот. Мисля, че това е достатъчно красноречиво.

Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

Изглежда доста не са разбрали, че и сега гласуването е задължително, макар предвидените мерки да са малко или много абсурдни. Въпреки това, въпросът е легитимен, защото има начин да се въведе реално задължително гласуване без да противоречи на конституцията. Моята позиция е НЕ. От една страна не смятам, че упражняването на едно гражданско право трябва да бъде задължение. За някои това може да е мярка, която да накара гражданите да влязат по-активно в политическия живот. Аз не смятам така. Не на последно място обаче намирам за странна концепцията, че ако някак магически накараме всички да гласуват, нещата ще тръгнат на по-добро. Предполагам, че идва от идеята, че повечето негласуващи са точно като “нас” “мислещите”, че са отвратени и не им се занимава или ги мързи. Ами ако не е вярно? Ако негласуващите са точно като онези готови да продават гласа си? Какво правим?

Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

Просто НЕ. Въпросът е странен, а последиците за политическата ни система от такова решение ще са доста по-сериозни, отколкото някои предполагат. Съгласен съм, че трябва реформа на финансирането. Просто механично да се намали сумата обаче не е никаква реформа, а чист популизъм.

Избори 2016: какво научихме от заявленията от чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/kakvo-nauchihme-ot-zaqvleniqta/

Независимо от това какви промени се правят в Изборния кодекс, една неизменна част от него е заявлението за гласуване в чужбина. В България нямаме концепцията за регистрация за изборите с цел включване на избирателния списък. Така целта на заявленията е единствено да се отворят секции там, където са нужни. Механизмът за това се променяше драстично през годините, както съм писал доста пъти до сега. Единствената друга полза от тези заявления преди време беше, че вече си вписан в списъка и минаваш приоритетно опашката. Това обаче отпадна в последно време покрай новите методологични изисквания на ЦИК.

Следейки процесът на събиране на заявленията ни дава обаче и друга интересна информация. На този вот, както и предишните изготвих карта в почти реално време на събраните до сега заявления. Целта ѝ беше да помогне на общностите в чужбина да се организират по-добре. Беше използвана доста често и в репортажи по медиите отразяващи изборите в чужбина.

gg9

От данните на тази карта направих и интерактивна карта, която показва на забързан кадър всички 31700 електронно подадени заявления с местата, където са подадени. Това е възможно, защото при свалянето на данните запазвах часа, в който всяко едно заявление е било подадено. Вижда се доста добре увеличената активност през октомври навсякъде, но особено в Турция.

Ще забележите, че всички справки започват от 16-ти септември. Заради грешка в скрипта ми затрих данните за часовете на около 600 заявления от преди това. Заедно с тези карти имаше и подробен списък със секциите с графики на активността и информация къде кога се отваря нещо. Архивирал съм списъка тук.

Първото нещо, което се забелязва дори сега, е припокриващите се места. Заради възможността всеки да въвежда какъвто си град иска, случваше се доста често хора да изписват едни и същи места по много различни начини. В такива случаи ги обединявах при мен относително лесно. На няколко пъти обаче ЦИК ги обедини в списъка си, което доведе до проблеми в зареждането на данните. Почти винаги обаче успявах да възстановя всичко и затова справката за почасовото подаване на заявления е на 99% точна.

Това разкрива принципният проблем с възможността да се въвеждат каквито и да е места. Вярно е, че обявяването на предварителен списък с градове няма да позволи отваряне на секции в квартали, например или в малки села. Липсата на валидация обаче води до изгубване на доста заявления и дори смешни ситуации. Всичко това, разбира се, зависи изцяло от конкретното състояние на ИК в дадените избори. Правилата се променят драстично според настроението на управляващите и никое техническо решение не може да компенсира.

На база коригираните данни изведох графиките за целия свят и отделно за трите държави с най-много заявления – Великобритания, Германия и Турция.
g1

g2

g3

Един интересен момент за Турция е, че заявленията за повечето места бяха въведени накуп в рамките на по няколко дни. Нямаме достъп до IP адресите на подалите, но се забелязваше въвеждане на заявления буквално по азбучен ред на имената с по 200-300 за кратко време. След това започваше на друго място. Това далеч не важи за всички заявления от Турция, разбира се, но покрива сериозна част от тях. Забелязах и че има някои дублиращи се имена между електронните заявления и писмените за едни и същи градове – най-вече Измир и Чорлу. Възможно е да има повече хора с еднакви имена, макар да не бяха често срещани. Дори без тях общата картина обаче не се променя значително.

gg4

Всички данни до тук покриват обаче само електронните заявления. Тези подадени с писмо в консулствата трябваше да се вписват веднага в регистъра на ЦИК. Това е важно заради прозрачността. Забавеното въвеждане обаче доведе до сериозно изкривяване на активността. Така заявленията се пръснаха още повече из близки градове и прави организацията на секции доста по-трудна. Както се вижда тук, поне половината от 4800-те писмени заявления бяха въведени след крайния срок за електронните заявления. Другата половина – в седмицата преди това.

gg5

Това, разбира се, най-вероятно се дължи на голямото количество работа и силно ограничения състав на консулствата, за който писах преди. Сочи обаче и към проблеми с процедурите и сроковете, които ЦИК определя. Това всъщност беше основният рефрен във всички етапи на всички избори до сега – изисквания се правят от хора, които нямат представа какво правят. Това се вижда най-ясно в чужбина, защото често на членовете на ЦИК не им пука и/или нямат идея какво се случва. Както каза един от тях в заседания “Е какво от това, ако тези хора не могат да гласуват”.

Това отношение се забелязва далеч не само при изборите в чужбина, но и във всеки аспект на изборния процес. Прозира ясно насоката в доста решения да ограничат кой или как трябва да гласува, вместо да се цели максимална представителност. Това е абсолютно разбираемо, тъй като ЦИК е политически орган и всеки негов член отговаря пред партийни (и други) интереси. Нито сме специални в България в това отношение, нито може да се маем на най-фрапантните решения сред развития свят. Това не означава, че не трябва да има реална прозрачност и отчетност.

Публикуването на решенията в интернет и излъчването на официалните заседния докара информираност, но не и прозрачност. Създаде един вид театър, какъвто виждаме и в заседанията на Министерски съвет – публично приемане на предварително спазарени решения. Отчетността и отговорността пък напълно липсва, както видяхме при редицата скандални решения. Голяма част от проблемите идват в некадърно написаните промени в ИК. Възможността на ЦИК да ги интерпретира както намери за добре обаче не трябва да се подценява. Именно там е голямата им власт и точно затова малко политици смеят да ги критикуват.

Избори 2016 – секциите в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/sekcii-2016/

На 15-ти октомври ЦИК обяви секциите за президентските избори и референдума ма 6-ти ноември. Вчера поправи решението си добавяйки още секции в Германия, Испания и Австрия. Към днешна дата знаем, че ще има 307 секции в 71 държави.

Новата карта

Очаквам да има още промени по секциите в чужбина. Най-малкото адресите на всички не са ясни. Доста от тях ще са в посолства и консулства, а на други събрахме адресите от местните координатори. Затова пуснах новата карта на секциите в чужбина на Glasuvam.org. Ще обновявам данните там, когато станат ясни.

Този път я пренаписах така, че да работи по-лесно на мобилни устройства. За разлика от предишната версия, търсенето на секции и места става изцяло на устройството. Данните не се изпращат на сървъра ми и не се записват никъде. При търсене на град, в близост до който да има секция, се прави проверка с търсачката на Google. При отваряне на сайта всеки може да реши дали да сподели местоположението си. За целта трябва да е включен GPS-а на телефона.

Карта на изборите в чужбина от Glasuvam.org

В тази версия има и възможност да се предлагат промени по местоположението на дадена секция. Адресите все още се обновяват централно при мен, но самият маркер на картата ще може да се мести. За целта при отваряне на информацията на секцията може да натиснете линка за предложения, да преместите маркера на правилното според вас място и да го изпратите. След това аз ще прегледам всички предложения и ще обновя данните.

Добавил съм и меню с информация за картата, лиценза и поверителността, както и лесен код за вграждане. Данните и кодът на картата са със свободен лиценз CC0, което значи, че може да я използвате както намерите за добре.

Кампанията по заявленията

Решенията на ЦИК бяха предшествани от значителна кампания по събиране на заявления. Скандали не липсваха. Имаше доста неясноти около ограниченията по места, имаше проблеми със сайта на ЦИК и попълването на данните. Във Великобритания бързо минаха ограничението от 35 секции. Външно обяви в последния момент, че Германия е отказала отварянето на секции извън консулствата и почетните консулства. Писмените заявления бяха въведени в последните дни на кампанията от което силно се изкривиха данните и заявленията бяха пръснати на различни места.

Всички това доведе до сериозни трудности в организацията на секции по места. Много заявления се изгубиха като смисъл по една или друга причина. Ефектът беше, че в Германия не бяха събрани достатъчно заявления за отварянето на повече секции там, където според Външно Германия е разрешила да има такива. След сериозното недоволство на 15-ти, когато ЦИК обяви по една секция на места със сериозно натоварване в предишни избори, Външно е изпратило становище до ЦИК с искане за отваряне на още. Не е ясно, защо такова не е било изпратено преди това, когато всички тези проблеми бяха ясни. За тях предупреждавах многократно в последните седмици. Отделно помогнаха и няколкото писма от общностите ни зад граница, за да се отворят още секции там, където има нужда от тях.

Секциите от предишни години

Направих бърза таблица със сравнение на секциите по държави през последните 3 години. На пръв поглед броят на секциите е по-голям от този на последния референдум и парламентарните избори през 2013-та. Доста по-малко са от парламентарните през 2014-та обаче. Основната причина за това са секциите в Турция. Докато през 2014-та са били 136, то миналата и тази година са съответно 7 и 35. За референдума просто нямаха интерес, а на тези избори има ограничение.

Ако изключим Турция от общия брой, изглежда няма голяма разлика в броят секции – движат се между 270 и 290. Разбивката по държави обаче показва друго. Секциите от западна Европа, САЩ и Канада представляват 66% от всички секции (изключвайки Турция). През 2014-та и 2015-та са били съответно 72 и 75%. Това означава, че доста секции са преместени от държави с големи български общности и са преместени на места, където почти няма българи. Това лесно се обяснява с решението на ЦИК да отвори автоматично секции в посолства дори без никакви заявления или сведения, че има желание някой да гласува.

Какво следва?

Сега започва кампанията по информиране. Говорителя на ЦИК май за пръв път обяви, че няма намерение да има нещо общо с информирането на българите в чужбина. С изключение на 2014-та, Външно май отново няма никакви планове.

Доброволци по места ще информират общностите ни. Аз в понеделник ще разпратя бюлетин до абонираните в Glasuvam.org. В него ще се включи най-близката до всеки абониран секция. Ако желаете да го получавате, може да се регистрирате на сайта.

Срокът за подаване на предложения за секционни комисии в чужбина изтече в понеделник. Днес ЦИК провежда консултации с регистрираните партии и инициативни комитети за попълването им. Очакваме скоро тези списъци, както и окончателния списък с адресите на секциите.

Окончателният и навярно най-важен щрих от тези избори е да говорим за какво въобще гласуваме. Практически липсва дебат за референдума, например. Отделям личното си мнение по това, както и президентските избори от информационната кампания, която аз и доста други водим. Няма да видите нито на картата на Glasuvam.org, нито в бюлетина или в статиите ми по самата организация на изборите нещо по този въпрос. Все пак, в близките седмици имам намерение да разпиша подробно как смятам да гласувам и защо смятам, че е важно.

Гласът няма значение

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/glasat-nqma-znachenie/

До президентските избори остават 66 дни. Кандидати няма. Официално поне. Неофициално се пускат контролирано имена в медиите – лакмус за настроенията народни.

Кандидати няма. Лица няма. Дебати няма.

Спомняте ли си онази случка с Петър Стоянов преди 15 години? Това е най-страшното. Една стъпка накриво, една черна риза, един обърнат политически гръб завърта баланса на силите. Затова не говорим за приоритети, за компромиси. Затова не се обсъжда къде и в кого са дефектите и кой е пътят напред. На екрана не търсим визия, а разплитащи се интереси. Никой не иска да рискува кандидатът му да бъде очернен. Това, че хората не познават издигнатите, дори помага. Отвратените няма да гласуват, изморените ще козируват, циничните ще плюят и ще си сипят още едно. Гласове винаги може да се уредят – къде с реклами, къде с подаяния или заплахи. Колкото по-близо до изборите я/го обявят, толкова по-голям хаосът и по-трудно ще затъне.

Гласът няма значение.

Не твоят глас – той има голямо значение. Точно затова нямаме кандидати в момента. Ти си виновен. Ако масата не действа по инерция, а по убеждение, вотът би бил непредвидим. Бесовете водещи към наказателен вот също са убеждение, стимул към действие. Навярно най-лошият стимул да се гласува и то с не по-малко лоши последствия, но стимул въпреки всичко. Гласът ти има значение, защото когато е даден с убеждение, може да обърка доста сметки.

Изборите обаче са глас – глас народен, глас единствен. Той е без значение. И не, не защото някой го купува, измъчва, открадва и фалшифицира. Тези неща ги има и ги имало винаги, навсякъде. Този глас няма значение когато е глас в пустиня. Ние го правим такъв. Крещи по веднъж през няколко години и никой няма да те чуе или разбере. Обади се извън тях и изведнъж си платен, протестър, путонофил, русофоб, соросоид, олигарх, мутра. Именно затова в Русия, Турция и Иран не арестуват гласуващи, а журналисти и опозиционери. Последните далеч не ограничават крещенето си до един единствен ден.

Изборите не са демокрация. Те просто пренареждат сцената. Демокрацията е онова, което се случва преди и след изборите, но не и в деня. В деня на вота прибираме мегафоните, милионите, печатниците, лостовете – всичко в една урна. Без тях оставаме равни – образовани и неграмотни, интелигентни и глупаци, крайни и умерени, циници и оптимисти. Накрая се отваря урната и който е бил там, взима колкото може. Който не е бил, се чуди от къде ония другите имат милиони, мегафони, печатници и лостове. Изборите рядко пренареждат по-сериозно сцената – най-вече защото повечето от нас не се появяват.

Изборите не са демокрация. Демокрацията е да крещиш до 6-ти ноември. Демокрация е да видим лицата на кандидатите, да се запознаем, да говорим. Всички имат дъски за дялкане. Повечето имат даже скелети в гардеробите. Посочете ми който и да е и ще ви дам няколко причини да не става за президент. Няма идеален кандидат, има добър баланс. Изборите са компромис, който правим. Демокрацията е да обсъдим този компромис и да живеем с него след това.

Тази демокрация сдадохме. Не, не ни я отнеха и не, не са виновни “другите”. Просто не се явихме. Кога за последно си отстоявал някоя кауза? Не, шерването във фейса не се брои. Незаконен строеж, корупция, замърсяване или рушене на улица. Това е участие. Не би имало значение ли? Еми няма, защото малко го правят. Също като политически дебати на местно ниво, като гоненето на общинските съветници какво и как харчат, като доброволчеството и личната ангажираност.

Политиката не е в парламента и сутрешните блокове.
Демокрацията не е в бюлетината и кебапчетата.
Затова 66 дни преди изборите нямаме официални кандидати.

Гласът ти има значение. Изборите – не толкова. Покрещи малко.

2016-07-06 Brexit

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3311

Та, Brexit. Не мога да спя и пия немско уиски, но обещавам да няма политическо влияние от него.

Първоначалната ми идея беше да си излея целия ужас и отвращение от случилото се (как за пореден път страх и лъжа свърват страхотна работа), ама това е стара история и не е особено интересно. Доста по-интересно е КАК се случват нещата.

(за какво – в момента кучето е хванало колата и се чуди какво да я прави. Нямат никакви планове, двете им основни партии се опитват да си изберат ново ръководство без да се разпаднат, половината отговорни за цялата работа подадоха оставка, силно забавно).

Следях нещата първо през блога на Чарли Строс. Той ми стана интересен по темите първо като говори за шотландския референдум, последствията от него и разни обяснения по темата, но около brexit написа още няколко интересни неща, които си струва да се погледнат, и които директно могат да се видят из последните му post-ове.

Около това седнах да гледам twitter, и колко това – live coverage-а в The Guardian. Да се види какво става отне минимално време (трусовете, неподготвеността, може би само “кой направи много пари от цялата работа” не е съвсем ясно все още, ама това се показва по-късно).

Та, британците яко са го закъсали. Даже не закъсали, ами са като кокошка без глава в торна яма, още се опитват да си намерят главата и да решат какво да правят, щото никой не искаше това да се случи, с някакви изключения, които па очакваха някой друг да знае какво да прави. В момента целия им civil service си е събрал усилията да измисли спасение, и вероятно даже report-а за войната в Ирак и тяхното участие, който трябва да излезе утре няма да докара кой-знае какви проблеми.
(но със сигурност ще е интересен за четене, особено по темата какво са успели да изрежат от него)

Далеч по-интересно е обаче да четем неща, свързани с нашата политика и да сравняваме. Може би не точно по-интересно, но МНОГО образователно…

Нашите политици са по default като кокошките без глава. Повечето им изказвания не са насочени към интересите, които обслужват или към извънземните, дето им предават в главата, огромна част от това, което казват (може би всичко) е шум, който няма реално значение (т.е. дори не може да се търси подтекст в него) и освен това имаме достъп до минимално количество информация за случващото се, понеже голяма част от него се случва толкова надълбоко, че трудно можем да видим даже отражението му в публичното пространство. Да се опитваш да вадиш смислена информация от това е загубена кауза и голяма част от причината да се опитвам да не чета български новини.

Та, англичаните ще се оправят – те имат здрава и бая силна парламентарна система, комбинирана с доста прилична и вършеща работа администрация. Вероятно ще им е гадно, ще излязат с по-умряла икономика и дори има шанс да намерят начин да не излязат от ЕС, но ще се справят и ще могат да продължат. Ние обаче, без огромния натиск от ЕС ще девалвираме в полу-бананова република (щото нямаме банани), някаква калпава олигархия по руски пример, само че по-зле, щото нямаме петрол за продаване.

От друга страна, тия дни гледах сайта на Нова Зеландия за емигриране и е доста добре направен.