Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/kak-vanya-grigorova-za-malko-ne-stana-kmet-na-sofiya/

На втория тур на местните избори в София кандидатът на ПП–ДБ Васил Терзиев спечели с едва около 1,3 процентни пункта пред конкурентката си Ваня Григорова, подкрепена от БСП, „Атака“, комунистически и русофилски партии. Тази разлика се стопява до едва около 0,5%, ако вземем предвид не само гласувалите, а всички имащи право на глас. Малко повече от 2/3 от гласоподавателите в София не са отишли до урните. Реално Васил Терзиев е избран с гласовете на около 16,5% от софиянците, а Григорова са подкрепили към 16%. За да си го представим нагледно, разликата между двамата от около 4800 гласа е колкото два пъти учениците в най-голямото столично училище – 18. СУ „Уилям Гладстон“. Затова не беше изненада, когато Ваня Григорова заяви, че ще оспорва резултатите по съдебен ред.

„Почервеняване“ на София?

Вечерта след изборния ден политолози и прочее с леви убеждения се надпреварваха да говорят по националните телевизии как имало силен „социален вот“ в София. И как дългогодишното дясно управление на столицата довело едва ли не до ляв ренесанс.

Председателката на БСП Корнелия Нинова побърза да пришие високия резултат на Григорова на ревера на БСП и най-вече на своя собствен. Тя удобно „забрави“, че номинирането на синдикалистката стана въпреки волята ѝ. И че лично тя я саботираше на практика до втория тур, призовавайки я да се разграничи от репликата на Бойко Борисов, че държавна собственост (Григорова) е за предпочитане пред Държавна сигурност (Терзиев).

По-сериозното вглеждане в изборните резултати обаче опровергава интерпретациите за олевяването на София. Гласувалите за листата на БСП за Столичния общински съвет (СОС) са 56% от всички подкрепили Григорова на първия тур и едва една четвърт (26,7%) от далите гласа си за нея на втория. А друга идентифицираща се като лява партия, влязла в СОС, няма.

Тезата за социалния вот в столицата не се потвърждава и от избора на кметовете по райони. 19 от 24-мата районни кметове са от ПП–ДБ, трима – от ГЕРБ и двама – независими (този на Студентски град през 2019 г. е спечелил като номинация на ДБ, а колегата му от Нови Искър през 2015 г. е бил кандидат на Реформаторския блок). От тях Ваня Григорова би могла да намери общ език единствено с преизбрания кмет на район „Изгрев“ Делян Георгиев. При предишния мандат той беше единственият районен кмет на БСП в София, но Столетницата го низвергна заради позициите му в защита на електронното гласуване и на сегашните избори беше издигнат от ПП–ДБ (по предложение на „Спаси София“). Георгиев обаче беше против именуването на алея „Героите на Украйна“ и площад „Борис Немцов“ в близост до Руското посолство.

Какво конкретно казват резултатите?

Може да се каже просто: Васил Терзиев спечели, Ваня Григорова загуби, за какво е цялата драма? Въпросът е не само в близките резултати, а и в коренно различните изходни позиции. Терзиев беше сочен за фаворит от самото начало. Единствен риск пред неговата кандидатура изглеждаше евентуален силен кандидат, подкрепен от ГЕРБ, какъвто не се появи. А на номинацията на Григорова, приета с резерви дори от БСП, не се гледаше сериозно. Самата БСП никога не е печелила местни избори в София.

За разлика от Григорова, на първия тур резултатът на Терзиев (119 121 гласа) надхвърли със съвсем малко подкрепата, дадена за листата на ПП–ДБ–СС за СОС (112 087 гласа). На втория тур съоснователят на „Телерик“ успя да привлече още почти 56 000 избиратели. Синдикалистката от своя страна обаче увеличи резултата си повече от двойно, спечелвайки близо 90 000 нови гласа.

Откъде идват гласовете за Григорова на балотажа? По данни от екзитпола на „Алфа Рисърч“, зад нея са застанали цели 46% от подкрепилите кандидата на ГЕРБ Антон Хекимян на първия тур. За сравнение, тези от тях, които са гласували за Терзиев, са 38%. Очаквано, огромната част (84%) от избирателите на кандидата на „Възраждане“ Деян Николов са застанали зад Григорова, както и 55% от гласувалите за Ивайло Вълчев от ИТН. Дори една четвърт от „сините“ последователи на Вили Лилков са пуснали бюлетина за нея.

Един майтап с реални измерения

В електорален план най-голяма тежест имат именно онези 46% от избирателите на Хекимян, опровергаващи дългогодишната мантра „ГЕРБ ни пази от комунистите“. Те, изглежда, са се вслушали в Бойко Борисов, който заяви, че държавна собственост е за предпочитане пред Държавна сигурност. Той впрочем приписа тези думи на Антон Хекимян, но доскорошният директор на новините на bTV не беше казал това. Точните му думи бяха „предстои труден избор между Държавна сигурност и държавна собственост“; той не направи оценка кое от двете е по-добро.

В присъщия си стил след няколко дни Борисов промени позицията си, като заяви, че се бил пошегувал, и призова да се гласува за Терзиев. Шегата му обаче имаше сериозни последствия. Както в онзи виц за претъпкания автобус, в който мъж натрапчиво опирал определена част от анатомията си о пътничка. На протестите ѝ само отговарял, че си прави майтап. „Махнете го най-сетне този майтап от мене!“, не издържала накрая жената.

По-сериозните причини

Повърхностно и неточно би било обаче да отдадем резултата на Григорова единствено на една реплика на Борисов. Както думите му, от които се отрече, бяха израз на разочарованието му от ниския резултат за ГЕРБ и Хекимян на първия тур в София, така много гласоподаватели, идентифициращи се като „десни“, вероятно са дали гласа си за Григорова напук. Без да очакват, че е възможно тя да спечели. За други вотът за нея е бил израз на антисистемност.

Трябва да се признае, че Ваня Григорова направи силна кампания. Тя беше наясно какви са избирателите ѝ и какви послания работят за различните групи от тях. Соцносталгици, путинофили, работници, хора от крайните квартали, „нови“ софиянци от провинцията, националисти, антиглобалисти, хора с увреждания – тя имаше точните думи за всички тях.

Кандидатурата на Васил Терзиев беше най-малкото общо кратно, около което успяха да се обединят ПП, ДБ, „Спаси София“ и „Екипът на София“. Тя обаче стана общо кратно и за избирателите; не успя да ги обедини и мотивира. Мнозина така и не можаха да преглътнат ДС родословието на Терзиев. Други биха предпочели кандидатът да е Трайчо Трайков, Борис Бонев или арх. Любо Георгиев. Към това се прибавят също масираната кампания срещу Терзиев и фактът, че всички останали партии са против ПП–ДБ, съответно и против кандидатурата им за кмет на София.

Предизборната кампания не успя да преодолее тези начални дефицити. Въпреки личностните качества на Васил Терзиев, образът му така и не придоби плътност. Той си остана привлекателен най-вече за ИТ сектора, от който произлиза. Послания като „да мечтаем повече“, каквито той отправяше, звучаха кухо и инфантилно. Комуникационните експерти, стоящи зад кампанията, не изглежда да имаха реалистична представа що за хора са избирателите в София и какво имат нужда да чуят.

Да не говорим пък за представянето на визионерски концепции за развитието на града, които да вдъхновяват. И Борис Бонев, и Любо Георгиев имат да предложат достатъчно в това отношение, но малко от идеите им станаха теми в кампанията на Терзиев.

София не е червена, но не е и синя

Резултатите от местните избори в София са хубав повод изследователите, анализаторите и комуникационните експерти да предефинират досегашните си представи за населението на столицата. Както не е вярно, че софиянци внезапно са станали леви, така и вече не е валиден митът за „синя“ и „дясна“ София.

За коалицията „Синя София“ са дали гласа си едва 1,43% от всички гласоподаватели в столицата, а за кандидата ѝ за кмет Вили Лилков – 2%. Призивите за събаряне на Паметника на Съветската армия не изиграха особена роля в кампанията. Фактът, че Васил Терзиев е предприемач, натрупал милиони, предизвикваше повече критики и враждебност, отколкото одобрение.

Васил Терзиев ще бъде кмет на столицата в следващите най-малко четири години, ако ново преброяване на гласовете не доведе до обрат в резултата. Скоро ще престане да е тема с колко малка преднина е спечелил. Е, освен за БСП и за самата Ваня Григорова, която вероятно ще се опита да капитализира политически успеха си. Това, което не трябва да представа да бъде тема, е, че освен че расте, София се и променя. А за да се управлява един град, той трябва да се разбира.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/terziev-vs-grigorova-dva-svyata-tri-izvoda/

През 1978 г. в София се раждат много деца, две от които, вече зрели хора, ще се изправят един срещу друг на балотажа за кмет на столицата на 5 ноември. 45-годишният Васил Терзиев, израснал в идеалния център на София, и 45-годишната Ваня Григорова, чието детство е преминало в населения с роми квартал „Христо Ботев“. 

Първият – развивал се единствено в сферата на частния бизнес, добре образован и успешен инвеститор в софтуерната индустрия, без ярки политически изяви до издигането му за кандидат-кмет. Втората – с биография на човек, преминал през нископлатени работи, синдикалист, антиглобалист, ярък социален популист. И двамата са съзрявали като личности по време на Прехода, разполовил и даже разтроил България, живяла дотогава в привидностите на „равенството и братството“ и на номенклатурната клептокрация. Терзиев стартира с фамилия на високи позиции в системата на бившите тайни служби и като част от алумните на Американския университет в Благоевград. Стартът на Григорова е като на мнозинството обикновени българи, утежнен допълнително от произхода ѝ.

На 45 днес, и двамата слагат начало на политическа кариера – той за кмет (но така и не поведе листата с общински съветници) и може би за премиер след това, тя – за кмет, но и за нова левица. Пълни противоположности са – като южните и северните квартали на София. Терзиев е възпитан и сдържан, Григорова е твърде напориста и емоционална, също и жизнена. 

Зададената като че ли по подразбиране прогноза от социолозите за първите двама в София – Васил Терзиев, кандидат на по-скоро либералната градска общност, срещу номинацията на десноцентристката и консервативна ГЕРБ Антон Хекимян – не се сбъдна. Срещу Терзиев се оказа кандидатът на обединената левица Ваня Григорова. А случващото се в София винаги е сигнализирало за промяна, макар и по-бавна, в останалата част на страната. 

Избирателната активност в столицата, където гласоподавателите са 1,1 млн., е обидно ниска дори и сред разгневилите се заради активното мероприятие с машините софийски избиратели на ПП–ДБ, „Спаси София“ и „Екипът на София“. В навечерието на вота Държавна агенция „Национална сигурност“ с помощта на парламентарно представени партии – и партньорите, и противниците на ПП–ДБ – гръмна справка, с която пробва да уличи замeстник-министър на ПП–ДБ, ерго самата управляваща коалиция, в манипулация на машинния вот. В резултат на скандала ЦИК отмени гласуването с машини и в София излязоха на протест. 

ДАНСwithme 2023 даде тласък за повече гласове, но въпреки това на предишните местни избори на първия тур за Йорданка Фандъкова гласуваха 161 909 души, а сега Терзиев е подкрепен от близо 119 000. Тогава съперничката на Фандъкова – Мая Манолова, обедини голяма част от анти-ГЕРБ вота и получи 123 714 гласа още на първи тур, а на втори надхвърли този резултат с близо 65 000 гласа. 

По БНР социоложката от „Галъп интернешънъл болкан“ Яница Петкова коментира, че на 29 октомври са излезли да гласуват по-скоро представители на възрастовата група от 30 до 60 години и 

хората с висше образование и по-висок социален статус са решили изборите в столицата. 

За втория тур обаче ще е необходима много по-сериозна мобилизация. Големият въпрос е къде ще отидат гласовете на ГЕРБ и „Възраждане“, чийто кандидат – депутатът Деян Николов, е спечелил близо 29 000 гласа. Дори и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов да призове своите да подкрепят Терзиев, едва ли всички ще го направят, както не му се подчиниха и за Хекимян, чийто резултат се оказа по-нисък – неизненадващо, – отколкото на общинската листа на ГЕРБ–СДС. 

Предстоящият сблъсък за София, изправил един срещу друг Терзиев и Григорова, налага някои изводи.

Автентичност 

Притежават я и Терзиев, и Григорова – и като личности, и като политическо представителство. Автентичност липсваше на кандидата на ГЕРБ Антон Хекимян, който би могъл да изиграе кандидат на която и да е политическа сила, стига да му бъде поръчано, и до края изглеждаше като дубльор на истински кандидат. Нищо от биографията на журналиста не го свързва с десните консерватори на ГЕРБ – ако не броим репортажите за мъжкото хоро в Тунджа. 

Васил Терзиев е автентичен представител на градските либерали, известни и като градска десница, от които всеки следващ избор отмива дясното. Социологическите данни показват, че митът за „синя София“ е заличен – кандидатът на „Възраждане“ Деян Николов е изпреварил кандидата на старата десница Вили Лилков. Едва 1,3% от гласувалите за ПП–ДБ, където са и десните консерватори от ДСБ, са пуснали бюлетина за Лилков. 

Ваня Григорова също е автентичен ляв човек и нейната кандидатура, обединила БСП, „Левицата“, също „Атака“ и още леви формации, e попадение. Но и отглас от европейските тенденции, където се забелязва радикализиране на лявото в комбинация с национализъм и с „ортодоксален социализъм“ – определение, дадено преди пет години за германското движение „Изправи се“ и проруски настроената му лидерка Сара Вагенкнехт. Григорова, която беше от защитниците на преговори с „Газпром“ след спрените доставки на руски газ миналата година, в кампанията заглуши проруските теми и заложи на идеите си за повече община, срещу лошите частници и още от „късния социализъм“, както ги нарече „Сега“. 

В действителност е все едно какво иска Григорова, защото структурата на СОС е ясна – най-голямата група в него е на ПП–ДБ, следвана от ГЕРБ–СДС, а тази на „БСП за България“ е трета благодарение на мажоритарния избор за Ваня Григорова. 

Двата свята

През резултатите в София може да се чете и „няма ляво, няма дясно“, както при резултатите, които познаваме в цяла България. Изборът на Терзиев и слабият резултат за Вили Лилков показа, че СДС и неговите отломки остават в историята, в столицата има нова генерация избиратели, за които неизвършената лустрация и Държавна сигурност са скелети, които е най-добре да останат в гардероба. А за парите на задграничните дружества не са и чували. 

В търсене на работа и по-добро заплащане към София се стекоха десетки хиляди от вътрешността на страната и социалната стратификация на столицата се промени. Кварталите „спални“ се разраснаха, а вълната от прииждащи в града, в който безработицата е изключително ниска, а средната заплата най-висока, наруши и идейния баланс. Старото дясно се характеризираше с идеологеми, а и нямаше как да бъде иначе, след като все още не беше изградило база, а само антикомунизъм и усилия за разграждане на тоталитарната държава. Новото обаче е бизнес ориентирано.

Изстрелването на Григорова към балотаж ще се отрази и на БСП. Наблюдателни журналисти забелязаха, че в изборната нощ триумфиращата лидерка на социалистите Корнелия Нинова така и не събра сили да назове името на същинската победителка. Дали пък Нинова няма да провали синдикалистката, която заплашва не шефския пост в партията, а съществуването на самата партия в настоящия ѝ вид. Вчера дойде новината за договорена подкрепа с „Има такъв народ“, спечелили близо 12 000 гласа с кандидата си Ивайло Вълчев. Но резервоарът на гласове все пак остават ГЕРБ и „Възраждане“, а партията на Костадин Костадинов се е колаборирала с БСП – подкрепи я за вота на недоверие например, а на няколко пъти вече координират действия.

Ваня Григорова на практика зашлеви Нинова и всичките досегашни подгласници на „Позитано“ 20, типични апаратчици от хайверената левица, за които лявото не е нищо повече от концесия до живот. Фактът обаче, че те стоят зад номинацията ѝ, показва, че вълкът иска да си смени кожата – нищо повече. 

Идеалният кмет

Идеалният кмет на българския град-държава София би бил хибрид между технократа с рационален ум и сдържаност Терзиев и Григорова с нейната емпатия и социални умения. Но това е невъзможно, така че изборът на 5 ноември е неизбежен.