Tag Archives: Истанбулска конвенция

Защо Истанбулската конвенция отново е на дневен ред

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/zashto-istanbulskata-konventsiya-otnovo-e-na-dneven-red/

Защо Истанбулската конвенция отново е на дневен ред

Европейският парламент гласува за присъединяването на ЕС към Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, по-известна като Истанбулската конвенция (ИК). Парламентът я ратифицира на 10 март 2023 г. От това следва, че отделни елементи от нея стават задължителни за страните членки. Дали поради усилията на ГЕРБ в настоящия момент да се представя като истинска европейска партия, или по друга причина, ратифицирането на Конвенцията от страна на ЕП не произведе скандал в България. Не стана дори запомняща се новина. Превърна се основно в повод позабравеният евродепутат от ВМРО Ангел Джамбазки да напомни за себе си, получавайки трибуна в една от най-гледаните телевизии.

Какво точно е ратифицирал ЕП?

Още през 2016 г. Европейската комисия препоръча ЕС да се присъедини към Конвенцията, но това не става поради съпротивата на шест страни членки, между които и България. През 2021 г. съдът на ЕС излезе с решение, по силата на което ЕС може да ратифицира ИК с квалифицирано мнозинство, но по такъв начин, че само отделни нейни аспекти да са задължително приложими за държавите членки. Именно в изпълнение на това решение е гласуването от 10 март.

Тематичните области от ИК, които са подложени на ратифициране, са разделени в две отделни гласувания. Това се налага, тъй като според Договора за функционирането на ЕС за Ирландия и Дания важат някои изключения, които правят гласуването на част от предложенията безпредметно. А ратифицирането на ИК е именно с цел да бъде синхронизирана с този договор.

Първото гласуване засяга не толкова страните членки, колкото функционирането на европейските институции. Става дума за прилагането на ИК по отношение на правилата за длъжностните служители на ЕС и условията за работа на другите служители на Съюза. С други думи, при работата на администрацията на ЕС да не се допуска насилие, основано на пола.

Второто гласуване (което не включва Ирландия и Дания) се отнася до съдебното сътрудничество по въпросите на наказателното право, както и до убежището.

Що се отнася до наказателното право, става дума за това, че страните членки трябва да признават взаимно присъдите и съдебните решения в областта на ИК, които издават, и полицейските органи на тези страни да си сътрудничат. За целта ЕП и Европейският съвет могат да установят минимални правила, които да се спазват, като се отчитат различните правни традиции на отделните държави. Двете европейски институции могат и да приемат мерки, с които да насърчат държавите членки да осъществяват превенция.

По въпроса за убежището ЕП прие да има единни стандарти за предоставяне на бежански статут, включително в случаите, когато молбите за убежище се основават на пола. Също и лица, потърсили убежище на такова основание, да не бъдат принудително връщани в страна, в която са изложени на риск.

Какво следва за България от тази ратификация?

След ратифицирането на ИК от ЕП българските (както, разбира се, и останалите) евродепутати и други служители в европейските институции няма да могат безнаказано да упражняват върху свои колежки и подчинени насилие, основано на факта, че те са жени. Не че подобно отношение беше приемливо и досега, но то вече ще бъде недопустимо и по силата на Конвенцията.

Ако някой бъде осъден за домашно насилие или насилие към жена в някоя страна членка, той ще бъде смятан за такъв и в България. Осъдените в България пък ще се признават за такива в целия ЕС (с уточнението, че тук не влизат Ирландия и Дания). Същото важи и за хората, по отношение на които има мерки за защита от такова насилие. Ако някой, който е обявен за издирване например в Швеция заради тормоз върху бившата си приятелка, дойде на почивка в Слънчев бряг, българските полицаи ще трябва да съдействат на шведските си колеги за залавянето му.

Ако една жена от Афганистан или Иран кандидатства у нас за убежище на основание, че в страната си няма право на образование или на работа, или на свободно изразяване, България ще трябва да се отнесе сериозно към мотивите ѝ. Същото важи например и за жените, склонявани към принудителни бракове, подлагани на обрязване или заплашени от т.нар. убийства на честта.

Как гласуваха българските евродепутати?

И на двата вота, свързани с ратификацията на ИК, българските евродепутати гласуваха по един и същи начин. За ратификацията бяха шестима – Атидже Алиева-Вели, Илхан Кючюк и Искра Михайлова от парламентарната група „Обнови Европа“ (представители на ДПС), Сергей Станишев и Елена Йончева от групата на социалистите и демократите (излъчени от БСП, но понастоящем в конфликт с партията под ръководството на Корнелия Нинова) и Радан Кънев от Европейската народна партия (ДСБ).

С „въздържал се“ гласуваха двама – Асим Адемов и Андрей Новаков от Европейската народна партия (ГЕРБ).

Против ратификацията бяха отново двама – Ангел Джамбазки от групата на европейските консерватори и реформисти (ВМРО–БНД) и Александър Йорданов от ЕНП (СДС). Последният впрочем и при двете гласувания първоначално фигурира в списъка на въздържалите се, после коригира вота си на „против“.

Останалите 7 от общо 17-те български евродепутати не участваха в гласуването, макар някои от тях да присъстваха на заседанието същия ден и да дадоха гласа си по други въпроси.

Какви са следващите стъпки и каква е драмата с ИК?

След ратификацията на ИК от ЕП от България се очаква да се съобразява с конкретните аспекти от Конвенцията, които стават задължителни за отделните страни. Няма обаче изискване страните да хармонизират законодателството си в тази област, още по-малко да променят собствените си правни традиции.

Няма и принуда върху България да ратифицира ИК. Евродепутати нееднократно призовават страната ни, както и Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия, да ратифицират Конвенцията, за да могат жените в тези държави да получат цялата защита, предвидена в нея. Решението дали това да стане обаче, принадлежи единствено на отделните страни.

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие не беше ратифицирана от България и останалите изброени по-горе страни след целенасочена кампания за демонизирането ѝ, чиито корени могат да се намерят както в руската пропагандна машина, така и в някои християнски фундаменталистки кръгове.

Основен аргумент срещу ИК стана изопачаването на понятието „джендър“, включващо тези измерения на пола, които не се свеждат до биологията (например защо до 40-те години на ХХ век розовият цвят се е свързвал с мъжествеността, а синият с женствеността, а днес е обратното). Тъй като обаче съществува и понятие „джендър идентичност“ (дали идентичността на даден човек съответства на пола, приписан му при раждане), което се отнася към трансхората, се тиражира внушението, че всичко, що е джендър, се свежда до това.

В допълнение, този пропаганден език слага знак на равенство между джендър идентичност и сексуална ориентация, да не говорим за по-фини дистинкции като тези между трансджендър, транссексуалност и трети пол. Затова и хомо-, и бисексуалните започнаха да бъдат наричани „джендъри“. А на организациите, които се борят с насилието над жени, им се лепна етикетът, че „искат да узаконят третия пол“.

Струва ли си заради това жените да продължават да бъдат убивани?

В чл. 4 от ИК впрочем действително се споменават понятията идентичност, основана на пола (тоест джендър идентичност), и сексуална ориентация, за да се каже, че Конвенцията важи и за носителите на тези дискриминационни признаци, наред с много други. Но да не забравяме, че тя е посветена на борбата с насилието над жени и с домашното насилие. В този смисъл целият вой как с ратифицирането ѝ ще се узакони „третият пол“, всъщност означава едва ли не едно – по-добре жените да продължават да бъдат бити и убивани, отколкото защитата, която получат те, да важи и за ЛГБТИ хората.

В България впрочем правата на ЛГБТИ хората са защитени и от Закона за защита от дискриминация, по силата на който е забранена дискриминацията на основата на сексуална ориентация и на пол, като признакът „пол“ включва и случаите на промяната му. Друг е въпросът в каква степен този закон работи.

А докато България гордо и патриотично отказва да ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, понеже се бори с „джендъра“, една жена на седмица-две бива убивана от настоящ или бивш съпруг или партньор.