Post Syndicated from georgi original http://georgi.unixsol.org/diary/archive.php/2014-09-21
Цяла седмица успявам да избягам от дъжда но днес времето си ми го
върна, че и малко отгоре.
Още преди да стигна до кръговото за Бистрица, вече ме беше валяло
два пъти и обувките ми бяха пълни с вода. Но пък се оказа, че в
дъжд поддържам много добро темпо. Продължих нагоре към Железница,
като ту валеше, ту спираше и стигайки до началото на Обиколната
алея отдавна бе спряло да ми пука за кал, дъжд и подобни.
Затова и натиснах здраво и никакви локви и кал не можеха да ме спрат.
Хубаво щеше да е да нося очила и да не дишам през устата…
Карането по Обиколната алея е супер кеф и силно
го препоръчвам на всеки. До Бояна са двайсет километра по хубава
горска пътека, която може да се каже, че е лека ако пропуснем
Серпентините над Симеоново, където отбелязах две малки падания
(носите си каските нали?). Едно падане, в което чуете силно ДРЪН
по каската и ще оцените веднъж завинаги, когато хора със сериозен
тон ви казват да си НОСИТЕ КАСКИТЕ!
Забавното дойде накрая когато на половин километър от Бояна
спирачките ми прегряха и спряха да работят. Ей това не ми се
беше случвало и честно да си кажа е много плашещо. Някак си
успях да спра след спускането от Боянската църква и да се
добера до бул. България, където вече не ми трябваха чак толкова
спирачки. Май това е едно от най-страшните неща, които ми се е
случвало при каране на колело. Хвърчиш с 30-40 км/ч надолу
и идва време да намалиш или да спреш. Стискаш яко спирачките,
но почти нищо не става, а бързо наближаваш завой или главен път,
който ще пресечеш. Определено случка, в която ти се вдига
адреналина. Изходът е да имаш добри подметки и да ги използваш
за спиране (добре че номера сработи…).
Резултът от карането е видим в следващия снимков материал, който
говори сам за себе си:
За поправяне на щетите трябваше да вляза с дрехите в банята и да
сваля поне кило кал. Обувките са си заминали, колелото го измих, утре
ще гледам по-подробно в какво състояниe e, а засега единственото по-сериозно
поражение е върху bike компютъра, който така се беше напълнил с пясък
че го човърках половин час, за да го върна към живот.
Хубаво е човек да има рожден ден!