Не съм сгрешил

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/ne-sm-sgreshil/

Хубаво е дните ти да започват добре. Този, който вече си отива започна точно така – с приятна компания, чудесен разговор и две бутилки хубав мавруд. Тони, Юлия и Григор ми бяха на гости снощи за нещо като идеологически брейнсторминг – опит за търсене на идеи, нещо от където да тръгнем.
Не измислихме нищо фундаментално, но започнахме да мислим и най-малкото поне си прекрахме чудесно. Аз лично не усетих кога е станало два и половина след полунощ.

Open Source Theatre

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/open-source-theatre/

Пиесата „Камината“ от Маргарит Минков ще бъде на сцената на театър „Провокация“ в петък от 19:00ч. Режисьор и композитор на музиката е Антони Райжеков. Пиесата представлява иронична метафора на обърканото ни ежедневие, в което затваряйки се с другите Аз-ове в себе си толкова забравяме кои сме, че започваме да се страхуваме да прекрачим най-естествената граница към нормалното човешко общуване.
Това навярно е първото българско театрално представление, което е свободна култура. Режисьорът споделя хакерската философия на свободния софтуер, проектирайки я върху изкуството, създава свободна музика, която можете да свалите от Интернет и да споделяте с приятели, или отворени представления, както е в случая.

Житейски сметки

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/zhitejski-smetki/

През уикенда бях на гости у Здравко и Валентина. Най-накрая видях и Ния. Вече е едно голямо човече и според родителите си с характер. Но моето присъствие нещо го ошашка и хлапето беше съвсем кротко и тихо. Не знам защо доста малки деца стават много сериозни в мое присъствие – страшен респект, страшно нещо. Само през първия половин час обаче. След което обикновено ми се качват на главата и следва моя ред да се ошашквам как да ги укротя.

Чуден понеделник

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/chuden-ponedelnik/

…И единствената вина, която имаш пред последната си невъзвратима депресия е, че не си изживял живота си докрай. Жените, любовта, приятелството, знанието, величието, славата нямат значение ако не те водят към щастието и доброто. Можеш да смениш всичко, което поискаш – и жените, и приятелите, и самотата си, и уменията си дори… ако не те правят усмихнат и добър човек.
Краят няма смисъл. Има смисъл новото начало. Имат смисъл импулсът, емоцията и животът.

Камината 2

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/kaminata-2/

Днес гледах за втори път Камината и наистина, вече познавайки сюжета внимателно следях за метафорите и искрено им се наслаждавах. Когато я гледах за първи път не бях уловил всичките заради лутането в предположенията какво точно се случва. Пиесата е наистина една ценна колекция от метафори. А и навярно случайно, част от нея е някак пълно отражение на живота ми през тази година. Даже част от отговорите…
Интересно ми е да разбера утре резултата от експеримента с пиесата днес… 😉

Creative

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/creative/

Точно обяснявах на Тони вчера, че не съм в креативното си настроение за да напиша нещо по темата свободна култура, но дали заради MediaBox, дали заради идеите, които дискутирахме около пиесата му или просто защото ме завладя присъствието на човек, пълен с творческа енергия, започнах да пиша нещо, черновата на което разбира се публикувах веднага в urbanstyle.org. (Статията и коментарите към нея са преместени на адрес https://yovko.net/kulturata-izkustvoto-i-svobodata/)
Днес се намери и място за MediaBox.

MediaBox

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/mediabox/

Днес влязох в кутията! Видях MEDIABOX! Всъщност не знам дали видях е точния глагол? Както казах и на Тони за първи път в живота си се почувствах композитор – аз създавах музика… разглеждайки картините… Всеки, човек разглежда по различен начин света около себе си, картините също… За всеки MEDIABOX би било различно и уникално преживяване. Всеки би сътворил различна музика. Не повярвах, че ми се случва! Идеята е грандиозна, впечатляваща и вълшебна!

Културата, изкуството и свободата

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/kulturata-izkustvoto-i-svobodata/

Старанието никога не пропада, творенията могат да бъдат унищожавани, но не и умението.
Тази статия няма претенции за изчерпателност – тя е само едно споделено мнение – именно тук в UrbanStyle.org като място, което има амбицията да е едно средище на именно това, за което ще стане дума малко по-долу. (Статията бе публикувана за първи път в urbanstyle.org – бел. авт.)
Какво означава за културата и изкуството факторът свобода?

Coming out

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/coming-out/

– Имам позната, която е хомосексуална. Разказвала ми е, че най-трудното при тях е т.нар. coming out – това да си признаеш пред околните какъв си. Май тези, които се крият вътре в себе си, имат същия проблем. И май блогът е добро средство за решаването му.
– Ха-ха – винаги съм си мислел, че блогването е някаква форма на ексхибиционизъм 🙂
– Добро мнение имаш за себе си 🙁 И за повечето си приятели.

Човешкото?

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/choveshkoto/

От няколко часа съм отново в София. В пощенската си кутия намерих над 500 писма за последните три дни. Пет смислени – останалото SPAM. Но след ден като днешния нищо не може да ме впечатли. Станах в 6 за да сме първи при лекарите, но не че това имаше някакво значение. През първия час и половина през кабинета им минаха 8 пациента – двама от редовните и шест с връзки и познанства.

Полъх на хлад

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/polh-na-hlad/

Пловдив ме подтиска напоследък. Категорично. Може би заради обстоятелствата…
Снощи до късно бях на гости на Стоян и Искра. Говорихме си за какво ли не. И беше много приятно. Но иначе през целия ден тичах насам-натам за да наваксам триседмичното си отсъствие от града. Позволих си за малко и да пазарувам. И добре, че беше за малко, защото като един типичен зает човек с отложени нужди трябваше да наваксам някои липси, което нанесе поредния сериозен удар по финансовото равновесие на портфейла ми.

Страхове и черупки

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/strahove-i-cherupki/

– Момичето не се уплаши… Разказах ѝ…
– Зная. Прочетох го в блога ти.
– Хм.
– Хм. 🙂
– Аз не го бях написал 😉
– Стига, Йовко. Познаваме се достатъчно добре.
– Шегувам се 😉
– Да де, ама не виждам смешното на шегата…
– Няма смешно… Понякога шегите не са смешни… Но, както можеш да се досетиш, тя също е от тези, които се крият вътре в себе си – много дълбоко.

Способните да мечтаят истински

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/sposobnite-da-mechtayat-istinski/

Споделено по повод един пътепис от една отпуска или от едно пътуване из един вътрешен свят [Б. като… Бургас] [Хакери на човешките души 2] [До скоро] [Лунното момиче] [Четири години по-късно] [Reboot]
Моята Писаница се казва другояче, а може би изобщо не съществува в реалността, поне каквато я виждам. И моето Лунно момиче може би изглежда различно, и носи друго име вътре в мен – но дори вътре в нас външността и имената си остават сложени от природата маски върху същността.

Усещанията не могат да са грешка

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/useshhaniyata-ne-mogat-da-sa-greshka/

Днес започнах деня си със свито сърце. Няма да споделя защо – твърде лично е… Твърде специално за мен. Първото, което направих бе да одобря trackback-а от блога на Валери, който съвсем обтегна емоциите ми с разсъжденията си за опитомяването. Почувствах се крехък и уязвим, някак си. Често няма значение дали си уязвим или непристъпен като скала. Има значение единствено дали се чувстваш уязвим, непристъпен или… опитомен.
Малко по-късно си отдъхнах – до мен долетя едно простичко и обикновено „Всичко е наред!

Декември

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/dekemvri/

Хора ни прави не щастието, въпреки че ни е нужно, а търсенето му.
Забелязвам доста меланхолия по страниците на blogger-ите напоследък, доста самовглъбяване и самоанализ. Ноември и есента явно предразполагат към това.
Е, в началото на декември е добре да си припомним, че освен идващата зима и студа около нас, може да има и зимни приказки, които да ни стоплят. Снежинките освен студени, могат и да са весели и красиви.

Deep blue valve

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/deep-blue-valve/

За разлика от кошмарния понеделник вчера, когато излязох от офиса в 21:30 и продължих в къщи до един и половина след полунощ, днес денят беше оптимистичен и ведър. Вярно, че сутринта се занесох в офиса час по-рано от обичайното, но последвалата целодневна среща-workshop при клиента мина добре. Дори в някакъв смисъл надхвърли очакванията или поне свали 3-4 камъка от вратовете ни – поне моят и този на Жоро.
Остатъкът от деня някак си решихме единодушно да го измързелуваме на база готината среща и се забавлявахме с FZ3-то на Владо, което преди малко му връчих чисто и неопетнено.

Камината

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/kaminata/

Още съм под влияние на пиесата. Тази вечер гледах режисьорския дебют на Антони Райжеков в читалище „Славянска беседа“ и имах удоволствието да му стисна на живо ръката.
Благодаря за поканата, Тони! Преживяването си струваше! Браво! Наистина без каквито и да е преувеличения – искрени поздравления! Ако такъв е дебютът ти – с нетърпение очаквам следващите ти стъпки! Всички, които доведох също харесаха представлението. Така, че гледай смело напред!
А напоследък твоята музика е основното озвучаване в колата ми – не само по-идеологически причини – зарежда ме с усещания – а и обичам да слушам точно такава музика докато пътувам.

Още мърдам

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/oshhe-mrdam/

Ако някой се е надявал да си счупя упоритата тиква на картинга, трябва да го разочаровам. Оцелях и този път. Въпреки, че карах без каска, защото нещо не успях да напасна очилата си и каската заедно. Всъщност не бях карал отдавна такова животно и бях по-предпазлив. А и беше страшен студ на пистата въпреки, че карах с дебело яке, което за жалост бях поразгърдил, дано утре да мога да говоря. Гърлото винаги ми е било слабо място през зимата.

Най-важният ден в моя живот?

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/naj-vazhniyat-den-v-moya-zhivot/

Дали не е днес? Не защото след малко отивам да карам картинг или да купя фотоапарат за Владо или всички други неща, които ще ми се случат така или иначе…
Преди малко завърших най-истинския текст, който съм писал в своя живот. Не беше лесно, но сега един файл на компютъра ми съдържа цялото ми съществуване в момента. Пиша го вече няколко дни. Не – този текст няма да се появи тук.

I Feel Good

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/i-feel-good/

Преди малко се прибрах в къщи – днес отново беше особен и специален ден. През цялото време бях обграден от страхотни и чувствителни хора. Може би защото бе петък или защото това бе последния ден на Краси с нас, но всички някак бяха различни. А и си имахме рожденник – Добри още от сутринта ни посрещна с две огромни торти на рецепцията.
Оказах се в центъра на организирането на подарък за Краси за нейното farewell party и за Добри, разбира се – а по обяд отскочихме с Бори, Лидия и Стейси да им харесаме нещо.

The collective thoughts of the interwebz

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close