Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kakvo-stava-byudzhet-regulatori-ukrayna/
Коалиционното управление натисна газта с две приоритетни теми – бюджет 2025 и нови състави на ключови регулатори, докато България е изправена пред въпрос с геополитически заряд: ще остане ли в единство с ЕС за Украйна, или ще направи крачка назад?
Пушекът, който се вдига около бюджета, замъглява фигурите на кандидатите за регулаторните и контролни органи, кой ги предлага, кои имат най-големи шансове и чии интереси представляват. Разбираемо, първата тема привлича много по-голям интерес – над 550 000 са заетите в обществения сектор, още 2,04 милиона души са пенсионерите, болниците (държавни, частни и тук-там общински) се финансират от едно място – НЗОК, бизнесът разчита на капиталовата програма.
Що се отнася до регулаторите, които контролират всички процеси и бизнеси за милиарди, предполага се, че мачовете са свирени, предвид скоростно стартираните процедури за избор и едноседмичния срок за номинации, още преди да бъде внесен бюджетът и да са известни управленските намерения. Но и предишните процедури не са се отличавали с прозрачност, дълбочина и стремеж за по-широко обществено обсъждане. Фигурите, които изплуват като номинирани, показват познатия стремеж за овладяване от сили, вече работили и работещи за познати задкулисни интереси. Надежда за обществена полза няма.
Във външнополитически план България е изправена пред ключов тест – ще потвърди ли досегашните си позиции за Украйна, или ще се отметне от заявената европейска солидарност, преминавайки в лагера на Унгария и Словакия. И макар никой да не е поискал от България военна сила за изпращане на фронта в Украйна, президентът Румен Радев побърза да обяви: „Категорично съм против!“, макар че решава Народното събрание, а не държавният глава.
Игрички с пенсиите
Когато едно правителство публикува около полунощ проектобюджета си и след 11 часа промени основен разход, засягащ 1/3 от населението, в създалото се напрежение ли е причината, или в „издърпаните ушички“? Така олигархът и лидер на ДПС – Ново начало Делян Пеевски си приписа заслугите за променената позиция на властта да повиши пенсиите на всичките над 2 милиона пенсионери с 8–9%, вместо само най-ниските.
Бързичко се коригираха и ги поздравявам. Пенсионерите ще имат своите пенсии. Отпушиха ушичките и така трябва да чуват. Ако не – протести до дупка от „Ново начало“ и всеки път ще ги дисциплинирам.
Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков смята, че промяната е тяхна заслуга.
Благодарение на бързата реакция на Асен (Василев – б.а.) и цялата коалиция, нормалното увеличение на пенсиите бе възстановено само за няколко часа. Пенсионерите са защитени.
Акцията обаче е по-скоро реверанс към коалиционния партньор БСП и нейното прясно избрано ръководство, така се уплътнява ролята ѝ в управлението като негов „социален гарант“. В замяна БСП вече говори за еврозоната. Странно е, че проектобюджет, разгледан по-рано същия ден от Съвета за съвместно управление, в който участват представители на четирите формации (ГЕРБ–СДС, БСП–ОЛ, ИТН и ДПС–ДПС), предизвиква напрежение следващата сутрин с разхода за пенсии. После всичко се разви предсказуемо – управляващите обявиха, че от 1 юли всички пенсии ще се повишат по т.нар. швейцарско правило с 8,6%, а Надзорният съвет на НОИ тутакси се събра и го потвърди.
За увеличението от 1 юли на всички пенсии са необходими още 427 млн. лв. освен планираните в бюджета близо 200 млн. Остава министърката на финансите Теменужка Петкова да ги намери, но БНБ вече обяви, че ще внесе 800 млн. лв. в бюджета тази година, което е по-високо от планираната вноска от 550 млн. лв. Според социалния министър Борислав Гуцанов необходимите за увеличението средства най-вероятно „ще дойдат от инфраструктурните проекти“, другият вариант е заем.
Предвид традиционното неизпълнение на капиталовите разходи от няколко години насам – не повече от 50%, предвидените за 2025 г. 13,8 млрд. лв. може да бъдат намалени. (Другият вариант е дълг.) За мащабни проекти работна ръка в България трудно може да се намери – и високо-, и нискоквалифицирана. А ако започне строителството на седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй“, със сигурност ще трябва да се внася отвън.
Едно е ясно – няма да се реже от увеличените разходи за заплати на всички в МВР, които струват над 1,2 млрд. лв. Нито от повишените възнаграждения за военните или държавната администрация.
И всички са доволни. Бюджетът е добър, защото има… бюджет. Реформи няма. Пенсионерите в МВР остават, увеличението на заплатите ще е за всички, не само за редовите полицаи, както предложи ПП–ДБ. А Бойко Борисов, лидерът на партията, с чийто мандат управлява правителството и са излъчени ключовите министри, в това число и премиерът, зададе и хоризонта на властта.
Стоим в това правителство заради еврозоната [очаквана от 1 януари 2026 г. – б.а.].
В превод: разпределяме регулаторите и съдебната система, избират се главен прокурор и председател на ВАС, изхарчва се бюджетът – и избори.
Регулатори на втори план
В шумотевицата около парите за пенсионерите потънаха новините за първите номинации за регулаторите, станали известни тази седмица. Изборът им, с изключение на квалифицираното мнозинство, нужно за ВСС и Инспектората, ще става с половината от гласовете на присъстващите в залата депутати. За втори мандат като подуправител за „Банков надзор“ БНБ предлага Радослав Миленков, който оглавяваше Фонда за гарантиране на влоговете след фалита на КТБ. Неговата лоялност към Пеевски не е тайна – и не само заради ролята му в разпределението на средствата, получени от активите на фалиралата банка.
За управител на НЗОК, която тази година ще разпределя бюджет от 9,45 млрд. лв. (от които 4,1 млрд. са за болниците и 2,5 млрд. – за лекарства), само ГЕРБ–СДС издигна кандидат, което означава и сигурна победа. Това е доскорошният заместник-министър на здравеопазването доц. Петко Стефановски, който заемаше този пост и в правителството на т.нар. сглобка, и в служебния кабинет на Димитър Главчев. Според ПП–ДБ мандатът на настоящия управител на НЗОК изтича през август, не през март, но парламентарната Здравна комисия откри процедурата.
Изглежда, че ГЕРБ ще вземе и председателското място в Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) с кандидата си – настоящия директор на Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ в регулатора Пламен Младеновски. И макар за втори път най-голямата партия да го предлага за поста, лидерът не го познавал.
Не го познавам, Делян Добрев ги предлага.
Конкурент на Младеновски за поста председател е Меглена Русенова, номинирана от ПП–ДБ и за председател, и за енергиен комисар. Прогнозите са, че и двамата ще влязат в КЕВР, но Русенова, подкрепена от енергийния бранш, като комисар. В момента тя е член на управата на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и е в борсовия съвет на Българската независима енергийна борса.
Конкуренция на Русенова за енергиен комисар е Таско Ерменков, издигнат от БСП – Обединена левица. Останалите номинации са за воден комисар – на ветерана в политиката Ремзи Осман от ДПС–ДПС и на Александра Богоявленска, подкрепена от ИТН, с опит в „Напоителни системи“. Но и БСП, и партията на Слави Трифонов вече имат по един комисар, така че прогнозите са Доган и сие да получат креслото.
За един от ключовите регулатори, каквато е Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), изплува името на Росен Карадимов, последния председател на Комсомола при Живковия режим, шеф на кабинета на премиера Сергей Станишев при Тройната коалиция, който влезе в Българската банка за развитие (ББР) благодарение на служебния кабинет на президента Радев през 2022 г. По-късно стана и министър на иновациите в служебното правителство на Димитър Главчев. Човек на „ти“ с олигарха Делян Пеевски, а изглежда, не само с него, изскача и по делото КТБ в свидетелски показания, че „идвал всеки месец за 10 000 евро на ръка“.
През януари тази година сайтът за разследваща журналистика BIRD.bg съобщи, че братът на министъра на спорта Иван Пешев – Санко Пешев, е в управлението на дружеството „Интернешънъл инвестмънтс“ ЕАД, за което има индиректни връзки, че е свързано с Пеевски и Йордан Цонев, депутат от ДПС – Ново начало. През 2016 г. компанията е получила заем от 115 млн. лв. от ББР за купуването на хотел на Халкидики. Преди месец по bTV Карадимов защити заема – бил редовно обслужван, а на въпрос дали е вярно, че няма обезпечения, заяви, че това не е единственият начин да се обезпечи един кредит.
Издигнат от БСП за шеф на КЗК – органа, който разрешава или отказва сливания и придобивания и следи за картели и нелоялни търговски практики, засега Карадимов изглежда почти сигурен. Един от шефовете на КЗК Петко Николов изкара на поста от 2003 г. до 2016 г., а настоящият – Юлия Ненкова, майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков, кара 9-та година.
Но и ПП–ДБ имат номинации за КЗК – и за председател, и за член, и тя е на доц. д-р Иван Стойнев, преподавател по европейско право в Софийския университет, специалист по конкурентно право, и на доктора по икономика Юлиан Войнов, който има опит в КЕВР и в Министерството на финансите. Стойнев чете лекции и в европейски университети.
Номинациите тепърва ще изненадват, гласуванията по тях – също. На ГЕРБ е единствената номинация за друг голям регулатор, какъвто е Комисията за финансов надзор – издигат дългогодишния директор на Българската фондова борса Васил Големански. Избраният за председател предлага други трима за свои заместници.
За Фискалния съвет ГЕРБ номинира за председател бившия си финансов министър Симеон Дянков, а за членове – бившия зам.-министър на финансите Любомир Дацов, който и сега е в Съвета, и Десислава Калчева, която също е работила там, а сега преподава в Софийския университет. Предложението на ИТН е Атанас Атанасов, сега главен експертен сътрудник във Фискалния съвет. БСП издига Богомил Манов, също университетски преподавател, а ДПС на Доган – бившия депутат Ердоан Ахмедов.
Липсата на кворум попречи да бъде открита процедурата за попълване на 11-членната парламентарна квота във Висшия съдебен съвет. Управляващото мнозинство – ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС–ДПС, не успя да събере мнозинство. Да се чете: още не е постигнато разбирателство зад кулисите за кандидатите. Постигне ли се, кворумът веднага ще се намери. От ГЕРБ обвиниха ПП–ДБ, че заедно с „Възраждане“ са провалили кворума.
Лидерът на ДСБ Атанас Атанасов напомни, че мнозинството отговаря за кворума.
Още едно правило от политиката – че подкрепата се търси, а не се носи на тепсия. Така че тези, които управляват, които набутаха, извинявайте за израза, всички тези точки, бързайки да се окомплектоват регулаторите с техните хора, да си потърсят подкрепата, нали. Ние сме готови за разговори.
България – изгубена за Украйна
Геополитическото напрежение също скрива управленските игри, при които точно определени хора трайно биват намествани на определени места за години напред. На преден план е невъобразимата патаклама около изпращането на български войници в Украйна, без никой да е искал такива. Потвърдиха го министрите на външните работи и на отбраната Георг Георгиев и Ангел Запрянов, извикани на изслушване в парламента.
Никой никъде и по никакъв начин не е подлагал на обсъждане въпроса за изпращане на военни контингенти в Украйна за участие в бойни действия между Русия и Украйна.
Никой не е искал от България участие в операцията по мироопазване, която е бъдеща и евентуално може да се осъществи.
Но преди да се чуят техните обяснения, президентът създаде „факта“ с изявлението си, че е категорично против България да изпраща войници в Украйна. Решението за изпращане на български войски в Украйна е изключителен прерогатив на Народното събрание, а категоричността на държавния глава създаде впечатление, че България отказва участие още преди да има формирана позиция на съюзническо ниво.
Повод за шума станаха въпроси, изпратени до съюзниците в НАТО, в това число и България, за евентуално участие в процеса по гарантиране на сигурността в Украйна от Американското посолство и чрез постоянната делегация в НАТО. Вашингтон сондира мнения кои държави биха могли да допринесат за гаранциите към Киев, готови ли са да участват с войски в Украйна като мироопазващи сили, какъв трябва да бъде размерът на евентуалните сили, ръководени от Европа, и др. Тези въпроси са в контекста на „част от бъдещи мирни договорености в условията на траен мир“, както обясни министърът на външните работи.
Премиерът Росен Желязков обаче прояви гъвкавост, заявявайки, че ЕС трябва да остане единен и предвидим в цялостната си подкрепа за Украйна. Направи го чрез видеоконферентната връзка, с която участва във втората извънредна среща за Украйна, чийто домакин беше френският президент Еманюел Макрон. Европа и Украйна трябва да бъдат на преговорната маса, беше онова, което заяви.
А в петъчния ден единствено ПП–ДБ излезе с декларация, огласена от Явор Божанков, във връзка с третата година от началото на войната на Руската федерация срещу Украйна.
Цивилизационният избор на България ще бъде поставен пред изпитание в следващите месеци. Нашият национален интерес е траен мир, а той се гради само на истината – Украйна е жертва, решение на този конфликт без нея и без Европа е невъзможно.
Изглежда, че всичко си остава постарому: властта „делка“ постове, бюджети и влияние на фона на геополитическо напрежение и не особено ефективен бойкот на търговските вериги по примера на съседните балкански държави. Пенсионерите са доволни, регулаторите – уредени, а големият въпрос за Украйна е удавен в политически шум.
Но поне към еврозоната държавата се движи.
