Post Syndicated from Михаил Ангелов original https://www.toest.bg/nauchni-novini-zoonozi-asteroidi-i-voyadzhur/

Зоонозите – очакван риск

В началото на месеца новинарските емисии започнаха да бълват информация за пасажерите на круизния кораб MV Hondius, който стана злополучно известен с пътниците си, заразени с хантавирус. За съжаление, няколко от тях починаха, а други проявиха симптоми по-късно. След опита, който натрупахме с COVID-19, повечето от нас сигурно са наострили уши и следят случващото се с известна тревога, особено след като пътниците от кораба бяха изпратени в държавите си.

Към момента има активни случаи в няколко страни в Европа. Повечето от пациентите са стабилни, с изключение на жена във Франция, чието състояние се описва като тежко. Макар че вирусът има потенциал за разпространение, тъй като някои от пасажерите напуснаха кораба, преди да се вземат активни мерки за ограничаване на възможните контакти, Световната здравна организация (СЗО) определя ситуацията като нискорискова. Такова е мнението и на българското Министерство на здравеопазването.

Хантавирусите са голяма група РНК вируси, разпространявани от гризачи, 

като в общия случай всеки вирус има строго специфичен резервоарен вид. Обикновено хората се заразяват при вдишване на частици, замърсени с екскременти, урина или слюнка на гризачи. В зависимост от типа хантавирус заболяванията са два вида. Вирусите, разпространени в Европа и Азия, предизвикват хеморагична треска с бъбречен синдром. Това заболяване се среща и у нас, като за ендемични се смятат планинските райони, но според изследване от 2016 г. разпространението може да е по-широко.

Американските щамове, от чиято група е вирусът на круизния кораб, имат друга симптоматика. Тя се изразява в белодробни и сърдечни проблеми – хантавирусен сърдечно-белодробен синдром (ХСБС), който е много по-сериозен и с по-висока смъртност. Конкретният вирус е тип Andes (ANDV) – открит е в Аржентина и е наречен на Андите. Освен че причинява значително по-тежко заболяване, той е по-опасен и поради способността му да се предава от човек на човек.

Глобално село: Епидемии

В края на годината се правят равносметки, а в началото на следващата се поставят нови цели. Ето например за Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец приоритет №1 за 2019 г.

ТоестОгнян Цветков

За добро или лошо, нямаме много информация за този пренос, тъй като случаите до момента не са много, но от това, което знаем, 

вероятността вирусът да причини пандемия е ниска. 

Това се дължи на две основни негови особености. На първо място, той се предава по-трудно – нужен е продължителен контакт с носител на вируса и пренос на слюнка (директно или чрез капки), поради което дори обикновените маски са много подходящи да бъде спрян. Наред с това се смята, че носителите са заразни само ако активно проявяват симптоми. Тази комбинация драстично намалява риска от заразяване с вируса в сравнение с COVID-19.

Неприятна характеристика на вируса е широкият му инкубационен период, който е от 1 до 6 седмици, а в редки случаи достига до 8. Това означава, че всички потенциално контактни лица трябва да прекарат това време в карантина.

Тъкмо когато вълненията около хантавируса започнаха да се успокояват, СЗО излезе с

тревожно съобщение за епидемия от ебола 

в Демократична република Конго и Уганда. Огнището е в провинция Итури, район в Конго, намиращ се на границата с Уганда. Той е белязан от кървави конфликти между различни групировки, което значително затруднява работата на здравните работници. Оттам са проследени няколко случая на пренос към столиците Киншаса и Кампала, както и в други райони на Конго.

Първият предполагаем случай е от 24 април – мъж, починал след проява на характерни симптоми. След като на 5 май СЗО е информирана за предполагаема поява на ебола, тя изпраща екип на терен. Първите позитивни тестове идват чак на 14 май и са изненада – вирусът не е по-често срещаният заир, за който са тествали в началото, а бундибуджо. Ден по-късно са потвърдени стотици случаи на заболяването, което показва сериозно забавяне на реакцията на здравните служби. Към 22 май потвърдените случаи са 82, предполагаемите – 750, а починалите – 177, но най-вероятно мащабът е по-голям.

Поради това властите забраниха събирания на повече от 50 души, както и всички погребения. Тези мерки не се приемат добре и вече има случаи на нападения на медицински центрове. За съжаление, подобни атаки са често срещано явление по време на епидемии. С тези атаки военизираните групировки всяват допълнителен ужас, убивайки и отвличайки хора. Местните се отнасят скептично към здравните работници, защото много живеят в отдалечени райони и се сблъскват с лекари само по време на епидемии, така че понякога правят обратна причинно-следствена връзка, мислейки си, че лекарите ги заразяват нарочно.

Не на последно място, традициите за изпращане на мъртвите са много силни и в тях се вплитат религия и свръхествествено. Освен че служат за почитане на паметта на покойните, има поверия, че ако ритуалите не бъдат изпълнени, мъртвите ще прокълнат близките си или ще се върнат като зли духове. Лошото е, че погребенията са свързани с много контакти с тялото на мъртвия, което при ебола все още е силно заразно. Така вирусът много лесно се разпространява в семейните групи.

Засега единственият потвърден болен извън Африка е американски лекар, работещ в Демократична република Конго, който е дал положителен тест за вируса, но е в добро състояние. Той е транспортиран в болница в Берлин, която е специализирана в изследване на такива сериозни патогени и осигуряване на грижа за пациенти, заразени с тях. Членовете на семейството му, които са контактни, също са под наблюдение. 

Научни новини: Минилуни, комети, зоонози и фораминифери

Изстрелваме се в Космоса, слизаме в дълбините на Средиземно море и се разхождаме из пазара в Ухан благодарение на научните новини на Михаил Ангелов. Научните новини – по-добрите новини.

ТоестМихаил Ангелов

Още един американски лекар е в Чехия – той е бил изложен на вируса, но към момента не проявява симптоми. И двамата са под строга карантина и не представляват риск за общественото здраве. Европа традиционно се включва при появата на ебола в ендемичните за вируса райони и има добре обучени за целта специалисти.

Американското правителство обяви, че ще финансира създаването на 50 полеви клиники, но това не покрива и малка част от програмите, които бяха спрени по време на втория мандат на Тръмп. След като USAID беше закрита и САЩ се оттеглиха от СЗО, бюджетът на Американските центрове за контрол на заболяванията (CDC) e намален. Намалена е и здравната помощ, която се отпуска на африканските държави. Тези мерки силно ограничиха възможността за рутинно следене и потушаване на огнищата още в началото на появата на вируса. 

Заболяването е описано сравнително скоро – първите регистрирани случаи са през 70-те години на миналия век. В началото симптомите са „стандартни“ – отпадналост, висока температура и болки в ставите. С напредване на болестта започват и повръщане и диария, които влошават общото състояние поради обезводняване. При част от пациентите се наблюдават и вътрешни и външни кръвоизливи (имайте предвид, че не са „ефектни“ като по филмите). Всички телесни течности са много заразни и трябва да се избягва контакт с тях.

След последната мащабна епидемия срещу по-често срещания вирус – заир, беше разработена ваксина, която вече е поставена на много хора в рисковите райони. За вируса в актуалното огнище все още няма ваксина и грижите за пациентите, както при повечето вирусни заболявания, са поддържащи. 

Обикновено след реакция на СЗО епидемиите се ограничават и огнищата се потушават без глобално разпространение на причинителя. Вирусът рядко напуска Африка и обикновено заразените са медицински лица, които са се сблъскали с него в работата си. Това не значи, че последствията не са трагични – в район, който така или иначе е разкъсван от конфликти и бедност, появата на ебола предизвиква неимоверно допълнително страдание. 

Уви, като всяка зооноза, това най-вероятно няма да е последната епидемия от ебола. Книгата на Дейвид Куамен Spillover остава гореща препоръка за всеки желаещ да научи повече за вирусите, които винаги ще бъдат наблизо и ще продължат да ни държат в напрежение.

Среща в ниска орбита

Наред с пандемиите, опасност в глобален мащаб са и големите скали, обикалящи из Космоса. Те имат потенциала да променят напълно облика на планетата ни, а по-сериозните сблъсъци могат да поставят оцеляването на човешкия вид под въпрос. Поради тази причина за търсенето и проследяването им се отделят значителни ресурси от повечето световни космически агенции.

Веднъж открити, те влизат в списъка на т.нар. потенциално опасни обекти (астероиди или комети) – тела, които прелитат близо до Земята и размерите им са достатъчни да причинят значителни щети. Повечето от тях са в стабилни и далечни орбити, така че не са непосредствена опасност дори в дългосрочен план. Но това не значи, че след време орбитите им няма да се променят и Земята няма да застане на техния път.

Научни новини: Астероиди, квантова математика, говорещи мишки и малко Марс

Астероиди летят към Земята, докато квантови компютри телепортират изчисления, а мишки си разговарят по важни житейски теми, например защо планетата Марс е червена. Всичко накуп в научните новини на Михаил Ангелов.

ТоестМихаил Ангелов

Един от тези астероиди е Апофис, който на 13 април 2029 г. (пада се петък, разбира се) ще прелети на впечатляващите 31 000 км от нашата планета – по-близо от някои сателити. Той ще бъде видим от Европа и Африка с интензитет на средноярка звезда, но движейки се с около сантиметър в минута в небето. За България най-доброто време за наблюдение ще е около 00:45 на 14 април, така че може да отбележите в календара си това изключително рядко събитие.

Близкото прелитане ще даде възможност за изучаването на обекта, като към момента са планирани две мисии.

Европейската „Рамзес“ се движи по план, 

след като в началото на месеца беше подписано споразумение за съвместна работа с Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA). Тя ще осигури слънчевите панели и инфрачервена камера за апарата, както и изстрелването му през 2028 г. на японската ракета H3. 

Десет месеца след изстрелването си „Рамзес“ ще доближи Апофис и ще го изпроводи по време на преминаването му покрай Земята. Тогава повърхността на астероида ще бъде заснета с висока разделителна способност в различни спектри и ще се следи за промени, причинени от гравитационните сили на планетата ни. Това ще обогати знанията ни за подобни обекти и за възможностите за отклоняването им, ако някой се окаже на път към нас. 

„Рамзес“ ще носи и два по-малки апарата, които също ще съберат информация от астероида. Единият от тях – „Фаринела“, ще опита да изследва прах от Апофис и ще проучи вътрешността му с помощта на радарна система. Другият – „Дон Кихот“, ще се приближи повече от „Рамзес“, за да заснеме по-детайлни кадри, и ще направи опит за кацане. Ако той е успешен, испанският апарат ще измери влиянието на прелитането покрай планетата върху сеизмичната активност на астероида, както и влиянието на земното магнитно поле.

От американска страна щафетата ще поеме апаратът OSIRIS-APEX. Това е прекръстеният OSIRIS-REx, който, след като успя да събере и върне материал от астероида Бенну, бе пренасочен така, че да може да се доближи до Апофис малко след прелитането му покрай Земята. Апаратът ще влезе в орбита около астероида, което ще позволи прецизни наблюдения за около 15 месеца. След това ще се доближи до повърхността на Апофис и използвайки двигателите си, ще вдигне прах, за да се разкрие материалът под нея. Това ще му даде възможност да събере данни и от силикатен астероид, след като вече извърши анализ на карбонатния Бенну. 

Заедно с „Рамзес“ на борда на ракетата H3 ще има и друг апарат, разработен от JAXA. DESTINY⁺ ще е малък и лек, с тънък алуминиев радиационен щит и ултралеки слънчеви панели. В Космоса той ще използва своите йонни двигатели, захранвани от слънчевите панели, за да се отправи на среща с астероида Фаетон. Това е обект с диаметър малко под 6 км, който прелита близо до Слънцето по орбита, сходна на орбитата на комета. 

Той преминава сравнително близо до Земята, поради което е класифициран като потенциално опасен, но пътят му е добре проучен и не се очаква скоро да създаде проблеми за нас. Следващото му най-близко прелитане ще е на около 7 лунни разстояния през 2093 г. За да достигне Фаетон, апаратът ще има нужда от две години. Йонните двигатели са много икономични, но тягата, която създават, е малка.

DESTINY⁺ не е първият такъв апарат на JAXA – той върви по стъпките на Hayabusa 1 и 2, които през 2010 и 2020 г. донесоха на Земята материал от астероидите Итокава и Рюго, също от групата на потенциално опасните обекти, преминаващи близо до Земята.

„Вояджър 1“ губи още един инструмент

В средата на миналия месец инженерите от NASA изключиха инструмента на „Вояджър 1“, засичащ заредени частици с ниска енергия. Същият уред на сестринския апарат „Вояджър 2“ беше изключен в началото на миналата година.

Двата апарата се захранват от три радиоизотопни генератора, които бавно губят своята мощност поради разпада на плутония в тях. Тъй като целта им е да напуснат Слънчевата система, използването на слънчеви панели е изключено, но дори и за мисии вътре в нея, след Сатурн те стават на практика неизползваеми. Това е причината, въпреки сравнително ниската им мощност, апаратите за далечни пътешествия да се оборудват с такива генератори.

„Вояджър 1“: Съдбата на самотния пътешественик

Идва краят на една много дълга песен. Едва ли някой е вярвал, че ще я слушаме толкова време. Космическият апарат „Вояджър 1“, който ни показа малката синя точка, побрала всичко обичано от нас, потъва все повече в необятното нищо. От Дъг Мюър.

ТоестТоест

Изключването на уреда беше планирано за тази година, но беше направено по-рано от очакваното. Причината е рязък спад в мощността на генератора, забелязан след рутинна маневра на апарата. Били са доближени нивата, при които започва автоматичното изключване на инструменти с цел запазване на основната система. За да избегнат това, инженерите са взели решение да изключат детектора, което би удължило мисията с около година.

Така от десетте научни инструмента на „Вояджър 1“ активни остават само два – магнитометърът, измерващ магнитни полета, и двете антени, които засичат промените в плазмените вълни в космическото пространство. Същите са активни и на „Вояджър 2“ заедно с уреда, изследващ заредени частици, идващи от Слънцето и от междузвездното пространство.

Добрата новина е, че апаратите не са изоставени. 

Инженерите имат план за изключване на няколко големи консуматора и замяната им с по-енергоефективни алтернативи. Тъй като междузвездното пространство е много студено, част от системите трябва да работят, за да поддържат научните инструменти топли. Стратегията е наречена „Големият взрив“ и първо ще бъде изпробвана на „Вояджър 2“, тъй като той има повече мощност в генератора си и е по-близо до Земята. Ако тестовете са успешни, същият подход ще бъде приложен и на „Вояджър 1“.

Веднъж месечно Михаил Ангелов – биолог, агроном и любим нърд от нашия екип, ни представя най-интересните скорошни новини от различни сфери на науката и обяснява защо тези постижения са толкова значими за света и човечеството. Или най-малкото – любопитни и забавни.

Post Syndicated from Михаил Ангелов original https://www.toest.bg/nauchni-novini-miniluni-kometi-zoonozi-i-foraminiferi/

Това не е луна (а малък астероид)

Луната е стар другар на планетата ни, близо e до нея през по-голямата част от съществуването ѝ. Към момента най-широко приетата хипотеза е, че тя се е формирала след сблъсъка на обект с големината на Марс (Тея) и Протоземята. Поради близостта си до Слънцето и сравнително малката си маса след това събитие Земята не е успяла да привлече друг обект в постоянна орбита около себе си, затова Луната е нейният единствен постоянен естествен спътник.

Но понякога орбитата на някои астероиди минава близо до Земята и за известен период те са прихванати от нейното гравитационно поле. Тези събития може да са кратки – в рамките на няколко месеца астероидите само прелитат покрай планетата ни. Или по-дълги, продължаващи няколко години, като през този период обектите изминават една или повече пълни орбити около Земята. Тъй като са естествени спътници на планетата за известно време, могат да бъдат приети за своеобразни луни.

Примери за това са 2020 CD₃, който напуска земното пространство през 2020 г., след като е прекарал там няколко години, и 2022 NX₁, който е периодичен гост на планетата – прелетял е покрай нас през 1981 и 2022 г., а следващото му посещение трябва да е през 2051-ва.

Това предстои да стане и с астероида 2024 PT₅, открит преди два месеца. Той е с размер около 10 м и е представител на групата астероиди Арджуна (наречени на хиндуистки герой) с орбити, сходни на земната. На 29 септември орбитата му ще се приближи до планетата дотолкова, че той ще стане минилуна до 25 ноември. Астероидът ще прелети отново покрай Земята на 9 януари 2025 г., след което ще се отправи на далечно пътешествие за 30 години, връщайки се при нас през 2055 г. Поради малкия си размер и голямото разстояние от Земята (около 10 пъти по-далеч от Луната) наблюдението на астероида ще бъде възможно само с големи телескопи. Имайки предвид характеристиките на орбитата му, учените отбелязват, че е малко вероятно обектът да е изкуствен.

Реално обектът няма да е същинска луна, тъй като няма да има стабилна орбита около планетата, но това е забавен начин да се гледа на сравнително рядък феномен.

Случаят обръща вниманието и към по-неприятния аспект на такива събития – сравнително късното откриване на малки обекти, които преминават близо до Земята. Въпреки че не са чак толкова опасни, колкото астероида, довел до загиването на динозаврите, те все пак могат да причинят огромни щети. Интензитетът на експлозията от метеорита, който избухна над Челябинск през 2013 г., се определя като над 20 пъти по-голям от този на бомбата, пусната над Хирошима. За справяне с проблема има предложени различни подходи, но техническите предизвикателства и необходимостта от финансиране са въпроси, на които все още няма точни отговори.

Посещение от комета

Преминаването на 2024 PT₅ ще съвпадне с посещението и на друг далечен пътник – кометата C/2023 A3 (Tsuchinshan–ATLAS). Тя е забелязана първо в началото на 2023 г. от китайска обсерватория. След месец е наблюдавана от южноафриканската обсерватория ATLAS, открила и астероида по-горе. Кометата идва от облака на Оорт – своеобразна сфера от обекти, която обвива Слънчевата система и се намира след хелиопаузата. Счита се, че повечето комети, които наблюдаваме, са с такъв произход. Орбитата на A3 я отведе най-близо до Слънцето (т.нар. перихелий) на 27 септември.

След откриването ѝ кометата постоянно се наблюдава, за да се проследи нейният път и да се прецени състоянието ѝ. Тъй като в повечето случаи кометите не са много големи и при всяко преминаване покрай Слънцето отделят материал и са изложени на силни гравитационни сили, има голям риск от разделянето им на по-малки обекти, около които не може да се образува голяма опашка и които не достигат достатъчна яркост за наблюдение с просто око. Такъв беше случаят с C/2019 Y4 (ATLAS), която даваше първоначални индикации за отдавна невиждан интензитет, но няколко месеца преди да достигне перихелий, започна да се разпада.

В началото на юли беше публикувана статия, според която кометата е започнала да отделя по-малко прах, което е знак, че ядрото ѝ се е фрагментирало. Притесненията за това нараснаха поради липсата на наблюдения, но за радост на астрономите в началото на септември бяха публикувани редица съобщения, че кометата е видима и е с добра яркост. Южното полукълбо на Земята ще предостави по-добра възможност за наблюдение, което вече дава резултат – преди ден кометата е заснета над Чили с красива дълга опашка, видима и с просто око. Това показва, че най-вероятно A3 ще издържи на острия завой около Слънцето и ще можем да ѝ се полюбуваме.

Очаква се кометата да бъде видима в рамките на месец – от края на септември до края на октомври. До средата на октомври наблюденията ще са възможни рано сутрин, преди изгрев, ниско над хоризонта в посока изток, а след това привечер, след залез, в посока запад.

Зоонозите са все така актуални

Инфекциозните заболявания, които се предават от животни на човек, са предизвикателство, при справянето с което съвременната медицина продължава да изпитва трудности. При патогените, за които гостоприемник е само човекът, може да се разработи ваксина, която да помогне за почти пълното заличаване на заболяванията, причинени от тях. Примери за това са едрата шарка и полиомиелитът. Но когато вирусите могат да бъдат приютени в друг вид, особено див, изпълнението на тази задача става практически невъзможно. Въпреки че прескачането на междувидовата бариера се наблюдава рядко, то може да доведе до много сериозни последици, както показа пандемията от COVID-19.

Преди няколко дни беше публикувана нова информация, която допълнително подкрепя животинския произход на вируса причинител на последната пандемия (SARS-CoV-2). Проучването се базира на набор от данни, който е публикуван от Китайският център по заразни болести и съдържа информация от над 800 проби, събрани от пазара Хуанан в Ухан. Пробите са взети както от животни, останали непродадени след затварянето на пазара, така и от повърхности, с които животните са били в контакт – клетки, канали и др. Така събраният материал е бил секвениран с цел получаване на пълен набор от всички налични нуклеинови киселини – без значение от какъв вид са те.

Новият анализ успешно е определил от кой вид бозайник е пробата и дали в нея има следи от SARS-CoV-2. Благодарение на детайлната информация за конкретното местоположение, от което са събрани, учените са направили карта на пазара, в която могат да се видят огнищата на COVID и видовете, които са най-засегнати от него. Това са цивети и енотовидни кучета, които бяха уличени като преносители още в началото на пандемията, а също и по време на епидемията от SARS през 2002 г.

Тези проби са сравнени линиите на вируса, изолирани в началото на пандемията. Те са практически идентични, което е силен аргумент, че именно пазарът (или общ доставчик) е бил мястото, от което се е разпространило заболяването. Определена още в началото като малко вероятна, хипотезата за изкуствения произход на вируса вече е още по-съмнителна.

За съжаление, повечето животни са премахнати от пазара, преди китайският екип да започне събиране на проби, поради което директното установяване на произхода на вируса става невъзможно. Единственият достъпен материал са РНК и ДНК, останали по клетките, в които са държани животните. Въпреки това експертите се надяват, че благодарение на установяването на конкретни видове болни животни ще може да се проследи техният произход и да се проучи местната популация на прилепи, които са основният резервоар на коронавируси.

Проследяването на източника на новопоявилите се вирусни заболявания е от изключително значение, защото може да помогне както за превенция на разпространението им, така и за ускоряване на създаването на ваксини за тях. Въпросът е повече от актуален на фона на продължаващото разпространение на птичи грип в САЩ. Нов случай в Мисури буди притеснение, защото все още не е ясно как се е заразил пациентът.

Към момента вирусът е установен в 14 души в САЩ: деветима са се заразили след контакт с птици, а четирима – от крави. Източникът при най-новия случай не може да се установи и не е ясно дали става въпрос за пренос от човек, или друг вектор. Пациентът е постъпил в болница и при тест за грип е дал положителен резултат. Тъй като вирусът се е оказал различен от сезонните щамове, той е секвениран и е потвърдено, че е от птича разновидност. Пациентът се е възстановил и вече е изписан, но учените се тревожат най-вече поради неясния произход на заразата.

Данните от секвенирането не помагат да се разплете напълно мистерията. Секвенцията е непълна, което може да се дължи на това, че пробата е взета прекалено късно след острото развитие на вируса. Не може да се заключи със сигурност, че става въпрос за пренос от човек. Както вече е известно, вирусът се отделя в млякото на болни крави, така че неправилно обработено мляко може да бъде евентуален вектор.

Въпреки че към момента описаните случаи при хора са малко, вирусът е установен в много други бозайници – крави, лисици, мишки, еноти, котки, което означава, че прескачането на междувидовата бариера става често. Така потенциалните източници на зараза се увеличават. Расте и възможността на вируса да рекомбинира в по-агресивни щамове. Успокоителното е, че към момента няма данни за широко разпространение сред хора и в изявлението си Центърът за контрол и превенция на заболявания (CDC) определя риска за населението като нисък.

Пренареждане в Средиземно море

Глобалните промени в климата обикновено се свързват с температурни аномалии и по-непредвидимо време, но те влияят на всички части от екосферата. Повишаването на нивата на въглероден диоксид (CO₂) в атмосферата има различен ефект върху различните организми. За растенията леко повишените нива могат да бъдат полезни – CO₂ е източник на въглерод за техния метаболизъм. Наред с това, тъй като могат да отворят по-малко устицата си, за да приемат същото количество въглерод, те губят по-малко вода и така стават по-устойчиви на засушаване. Разбира се, това е деликатен баланс и над определена граница растенията започват да страдат.

Антропогенното покачване на CO₂ влияе и на водните екосистеми – той се разтваря във водата и така понижава нейното pH, правейки я по-кисела. Един от подходящите хабитати за изследване на последиците от вкисляването на Световния океан е Средиземно море, което е по-алкално (с по-високо pH). Това се дължи на няколко специфични за него фактора. Един от тях са по-високите температури. Вследствие от тях изпаряването на вода е по-бързо. Те също имат значение и за способността на водата да поглъща CO₂, по-топлите течности могат да задържат по-малко от газа. Морето също е със завишено съдържание на карбонати, които могат да формират кристали. При това се отделя CO₂ и така концентрацията му във водата намалява.

Това помага за забавяне на процеса на вкисляване, но все пак pH на водата спада, като в западната част на морето това става по-бързо, отколкото в световен мащаб. Въпреки че промяната, погледната като абсолютна стойност, не е висока, трябва да се има предвид, че водните обитатели имат сравнително тесен диапазон от условия на околната среда, в който могат да се развиват.

Едни от тези организми са фораминиферите, микроскопични едноклетъчни, близки до радиолариите, които образуват защитна черупка от карбонати. Разглеждайки масата на обвивката на два вида в западната част на Средиземно море, учени са установили, че се забелязва голям спад след индустриалната революция, както и повишение в степента на нейната вариация – черупките са по-леки и отделните индивиди не са хомогенни, както се предполага в популациите им. За проследяване на масата през годините е използвано радиоизотопно датиране с помощта на няколко изотопа.

Най-вероятната хипотеза е, че промяната в масата на черупките на фораминиферите се дължи на променящите се условия в морето, като един от важните фактори е именно киселинността на водата – по-киселата среда води до по-трудно формиране и разграждане на обвивката от калциев карбонат.

Но природата е разнообразна и понякога лошите условия за един вид се оказват изключително подходящи за друг. Amphistegina lobifera е важен пясъкоформиращ вид, който се развива много добре в топли и бедни на хранителни вещества води. След като изчезва от Средиземно море преди около 6 млн. години, след построяването на Суецкия канал той се завръща от Червено море.

Оказва се, че видът е изключително пригоден за сегашните условия – издържа на по-широк температурен диапазон, има способността да се хибернира и създава междинна черупка от магнезиев карбонат, която е по-устойчива на киселинна среда. Всичко това води до бързото нарастване на неговите популации, което дори повдига дискусия дали трябва да бъде определен като инвазивен.

Дори да е така, той може да се окаже изключително ценен за държавите, близо до чиито брегове се развива, защото карбонатните му черупки са материал, който се превръща в прекрасни плажове. С повишаването на морското равнище отлагането на нов материал е от изключителна важност и според учените популациите към момента са толкова големи, че най-вероятно ще могат да компенсират промяната в нивото. Отлаганията по някои брегове в Турция са около един сантиметър годишно, а сегашните нива на покачване на морското равнище се определят на половин сантиметър годишно. Друга добра новина е, че според наличната информация видът ще продължи да процъфтява в региона още дълго – той е еволюирал в сходни условия и сега се завръща в позната среда.