Реакцията на евродепутатката Клеър Дейли осветли система на криминално-корупционен терор Рекетът над собственици в Поморие не е частен прецедент

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-%D1%81%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D0%B5.html

неделя 18 октомври 2020


Евродепутатката Клеър Дейли пристигна целево в България и в Поморие, за да се запознае с дългогодишен проблем на ирландски граждани, закупили жилища у нас /виж тук/. Хората са принуждавани с рекетьорски методи да плащат огромни ежегодни такси, за “подръжка на общи части”, ток и вода. Отказва им се да си открият индивидуални партиди на жилищата за електро и водоснабдяване. Те свидетелстват, че не са били предварително информирани за това, преди да закупят жилищата си. След като придобият собствеността, става ясно, че са се оказали доживотни жертви на строителните инвеститори и нещо като техни крепостни платци с неадекватно завишени сметки. Липсва нужната отчетност за хилядите евро, които са задължавани да плащат всяка година. Всъщност хората никога не могат да имат пълни права върху собствеността си, защото им се ограничава достъп до жилищата, спира им се токът и водата самоволно и еднолично по каприз на “инвеститора”. Това въпреки, че те се водят пълноправни собственици на жилища по нотариален акт, който обаче не може да им гарантира основните човешки права върху собствеността им.

В последната Резолюция на Европейския парламент от 8 октомври 2020 г. относно принципите на правовата държава и основните права в България директно се споменава за криминалното отношение към собственици на апартаменти в Поморие в т. 7-ма от документа, която буквално гласи следното:

7.  изразява загриженост във връзка с продължаващата липса на разследвания за корупция по високите етажи, които да водят до осезаеми резултати; отбелязва, че корупцията, неефективността и липсата на отчетност продължават да бъдат широко разпространени проблеми в съдебната система и че общественото доверие в съдебната система продължава да бъде ниско поради впечатлението, че магистратите са податливи на политически натиск и няма равнопоставеност при раздаването на правосъдие; отбелязва увеличения брой разследвания на корупцията по високите етажи, включително по случаи с трансгранични аспекти, образувани срещу високопоставени длъжностни лица и известни обществени фигури; отбелязва със загриженост несъответствията между решенията на съдилищата от първа и от по-горна инстанция, които също така допринасят за липсата на окончателни и ефективни осъдителни присъди; изтъква необходимостта от провеждане на сериозни, независими и активни разследвания и постигане на резултати в борбата с корупцията, организираната престъпност и изпирането на пари, както и от задълбочено проучване на твърденията за корупция по високите етажи след звукозаписите, появили се през лятото на 2020 г., както и във връзка със скандала „Апартаментгейт“, скандала с къщите за гости, аферата с танкера, случая с крайбрежния имот в „Росенец“ и скандала, свързан с предполагаемото незаконно прехвърляне на пари от Българската банка за развитие, като всички те – взети заедно – говорят за дълбоки и системни слабости във връзка с принципите на правовата държава и антикорупционните мерки в България; освен това изразява загриженост от привлеклите по-слабо обществено внимание примери за недостатъци, свързани с принципите на правовата държава в България, например третирането на собствениците на апартаменти в „Сънсет ризорт“ в Поморие; приветства създаването на нова единна агенция за противодействие на корупцията в България; призовава българските органи да гарантират, че агенцията е в състояние да управлява ефективно целия си широк кръг отговорности, включително предотвратяването, разследването и отнемането на незаконно придобито имущество.

Освен, че Резолюцията споменава директно 5 тематични разследвания на Биволъ, в нея неслучайно е залегнал и казусът с проблемите, които изпитват собственици на жилища в един от поморийските комплекси “Сън сет Ризорт”. Клеър Дейли беше подготвено нападната от местни медии и твърде агресивно лично от кмета на Поморие, когато дойде лично да се срещне с потърпевшите си сънародници. /виж тук и тук/ Опитите на кмета Иван Алкексиев да представи случая като частен и дори да хвърли, чрез казионни медии, сянка на съмнение, че г-жа Дейли едвали не защитава лични интереси в повдигането на темата, се оказват несъстоятелни.

Кметът Иван Алексиев /вляво/ нападна словесно евродепутатката Клеър Дейли, заради това, че обърна внимание върху изнудването на собственици на жилища в Поморие.

Това ясно става видно от видео интервюта, които Биволъ намери в своя архив и които са заснети преди няколко години. Точно сега обаче те придобиха своята обществена актуалност, след като се разбра, че случаите не са прецедент и не засягат единствено отделни частно-правни спорове, а представляват порочна и криминална практика на изнудване на граждани от всякакъв произход в община Поморие, дръзнали да си купят собственост там. Има основателни сигнали да се счита, че корупционната система е обхванала в своя механизъм строителни фирми, местни власти от различни сфери – изпълнителна и съдебна.

Ако се разследват в дълбочина методите, с които собствениците на апартаменти са принуждавани, заплашвани и изнудвани да плащат насилствено неадекватни постоянни такси на продавачите на жилища, не е изключено да се разкрие една много добре организирана и смазана престъпна схема, с участието на фирми и овластени лица, които с действие или бездействие съучастват на мафиотския метод. С една дума – тичпична “мафиотска” организация с всичките й хатактеристики на сливането на престъпни групировки с властови институции.  Ако в България действително има някаква следа от законност и обществена справедливост, на ред са отговорните национални институции. Защото този скандал не засяга единствено жертвите на измамата и изнудването в Поморие. Той засяга цялото ни общество, симптоматичен е за тежките язви на корупционната действителност у нас и както стана ясно, пряко накърнява националния ни интерес. Поставянето под прожекторите на внимание на Европейския парламент на издевателствата над чужди граждани закупили жилища в Поморие и евентуалните тежки репутационни и инвестиционни щети за България в бъдеще са от общонационално и общоевропейско значение!

При задействие на Прокуратурата и ДАНС по казуса, Биволъ е готов да предостави всички данни, които се пазят в редакцията на разследващите органи, Това се отнася и за европейските институции, които биха се занимали по-подробно и задълбочено със скандала.

За улеснение на нашите читатели, предоставяме в резюме транскрипция на български език на интервютата с руските граждани, потърпевши от изнудвачите да плащат безкритично и вечно произволни такси за безотчетни консумативи:

Биволъ: Михаил, били ли сте заплашвани с такива действия от страна на този собственик?

– Да, ние имахме сериозна конфликтна ситуация. При което, поначало това бяха заплахи. Това бяха заплахи, за които се наложи да пиша (жалба) до полицията. Че собственикът заплашва с някаква физическа разправа…

Но след това той премина към действията, които са просто нещо като възпитателна мярка или принудителна мярка. С които да ме принуди да действам както му се иска като ми спря водоподаването.

Б. Как се казва?

-Собственикът е Христо Кирилов Киров. Ето го конфликта…защото тази мярка по спирането на водата е предизвикана от няколко мои действия. Тоест, аз се отказах да подписвам договор за обслужване на тази кооперация (блок) по очевидно неизгодните за мен условия.

Работата е там, че кооперацията се обслужва само 4 месеца годишно. Като той за тези 4 месеца ми иска заплащане в размер на 500 евро (около 1 000 лв.) Това беше първия момент. Вторият момент е относно водоподаването. Тоест, аз консумирам определен обем вода, а той ми надписва отгоре още съществени количества, които според него били към общите части (на кооперацията). Но в блока живеят буквално трима души. И няма големи разходи на водата. И така нататък…

Б. Всичко е ясно. Не трябва да преразказвате всичко. Но ако мога да Ви помоля да се представите?

-Казвам се Михал Щайн. Аз съм гражданин на Руската Федерация. И живея тук в България вече над 5 години. Разполагам с карта за постоянно пребиваване. Пенсионер съм. Преместих се в България, защото ми харесва тук. И климата в добър, и плодовете са хубави.

И въобще от живота си в България съм изключително доволен. Само ако не беше тази конфликтна ситуация, която ми усложнява живота, аз като цяло имам прекрасно отношение и към хората тук и към тази страна. Ето скромното ми представяне.

Б. Какво сте работили в Русия?

-В Русия аз по едно време съм работил в областта на строителството. Бях главен инженер на строителна организация. Но по редица обстоятелства след време съм се преквалифицирал към финансовата сфера. Работил съм и като консултант по недвижими имоти.

Б. Дали мислите, че проблемът ви е въпрос на корупция?

-Виждате ли, това е цяло кълбо от проблеми. В това число е и въпрос на корупция. От една страна, аз ако сключвам индивидуална партида, както аз си го представям. Това е трябва да е споразумение между ВиК и мен конкретно. Този договор не бива да зависи от никой, както и трябва да бъде. Но когато ВиК-то осигурява водоподаване само до централния водомер. А след това някой все пак трябва да пренася от централния водомер до моя имот, ето този някой започва сам да се разпорежда. Аз, от една страна, не мога да сключа с него договор. А той, от своя страна, имайки такава възможност, ме принуждава да предприемам някакви постъпки, които не искам.

Б. Можем ли да го наречем организирана престъпност в този случай?

-Не, аз не бих го казал така, разбира се, че е организирана престъпност…

Б. Но каква е причината този собственик да получава нужната му подкрепа?

– Аз, виждате ли, в какво е въпроса? Не знам в какво е работатат там…

Б. Общината? И прокуратурата? Осигуряват подкрепа.

-Възможно и да има такава подкрепа. Защото градчето, както сами разбирате, все пак е малко. При всяко положение, за мен също е учудващо, че многократно от 2014 г. насам са подавани сигнали и към Общината, и към Прокуратурата, и в полицията. И дори имаше откази. Дори бяхме подавали искове срещу прокурори в съда. След което той )прокурорът) започваше наново да открива делото и да провежда наново съответните експертизи…За този период е правена експертиза. На няколко пъти бяхме посещавали експерта, при който се е насъбрала ей такава папка от кореспонденция от поне 5 см дебелина.

Но дори веднъж този експерт в нашия апартамент, за да направи тази експертиза не беше идвал. Ето, върви си някаква кореспонденция между прокуратурата и полицията, а ние сме все едно някакви несвързани (чужди) лица. Като цяло, някакъв елемент на корупцията тук разбира се, е налице. Защото 3,5 години един прокурор да провежда всичките тези меропрития е несериозно. Не толкова е зает той с всичките тези дела. За да не обръща никакво внимание какво се прави по съответното дело. Разбира се, аз разбирам, че както ми казано, никакви срокове няма установени по закон. Но има и нормални човешки срокове.

Б. Смятате ли, че сте жертва на тази система?

-Разбира се, в известна степен ние сме жертви на тази система. При нас идват нашите внуци, децата ни, на почивка. И виждат ето такова безобразие. Пълно е с наши познати и колеги, не само от Русия. Имам и от Германия приятели добри приятели тук.

 Б. Как живеете там? Вода с туби ли си носите?

 –Да, ходим до Каменар с кола. Ето и Алексей така до Каменар с туби си ходим. Коли си имаме тук. И си докарваме вода.

Алексей, бихте ли казали и вие няколко думи?

-Казвам се Алексей Альошин. Аз също съм от Русия. Живеем тук от 2011 г. Ето с Михаил се запознахме през 2013 г. Те също са ни комшии. Когато при Михаил се е стигнало до конфликт относно обслужването. Той (собственикът) започна да заплашва, че ако този неприемвлив договор не бъде подписан, по който той нищо не беше правил, а само си събираше парите, то той ще спре водоподаването. Той черно на бяло ни каза на мен и съпругата ми това нещо. Той каза, че той (Михаил) няма да живее тука. Ние бяхме се подписали като свидетели в полицията по повод тези заплахи. Заради което също сме лишени от водоподаване. Тоест, той и на нас просто ни спря водата, за да не се правим на интересни. Ами, ето това е…

Другото като нюанс, че това като система в Поморие предизвиква много тъжни мисли. Тъй като, в началото той се държеше с нас много така…направо като едни…

Б. Ами, кажете директно!

-Лица с бандитска насоченост….така да се каже. Ние имахме случай, когато в апартамента ми се опитваше да нахлуе. Удари съпругата ми.

Б. Сериозно ли?

-Да. Взе ми велосипеда, някои вещи. Ние се обърнахме в полицията. Написахме заявление. Че нали, на руски това се нарича грабеж. Разбойно нападение. Да. И в резултат на това нищо никой не беше направил. А след това прокурорът обяви, че закрива делото с мотива, че нямало състав на престъпление. Нито кражба, нито грабеж полицията не беше видяла в това нещо. Това пак ни навежда на мисълта, че има система, че има прикриване и така нататък…

Ето, само това бих искал да допълня. Той не се притеснява. Директно лице в лице ни казва, ние оттук да се омитаме. Че няма да можем да живеем тук в България. Че ще направи всичко. Вода няма да има никога. И най-страшното е, че неговите предположения се сбъдват. Ние стигаме да извода, че собственикът (стопанинът) на град Поморие си е Христо Киров…Това исках да кажа…

Б. Искате да кажете, че това е престъпна организация?

Ами, ето…Както и да го завъртиш. Навежда на мисълта, че тази система се базира на някаква организация, която не е съвсем законна.

Б. Благодаря ви.