All posts by

Убит от ток. Парламентарен контрол. Я стига глупости!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/pavilion-lyudmil.html

вторник 23 февруари 2021


Сега, понеже много хора разпитват, а не ми се ходи до Народното събрание да се обяснявам на някакъв си парламентарен контрол. Последните пъти, когато се опитах да пристъпя там, ме…

OpenLux, ама тия при Каскета не минават!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/openlux-penchev-kasket.html

неделя 14 февруари 2021


Седя, скучая и си барам каскета. По никакъв начин не мога да разбера логиката на някои хора в тази държава. Е, признавам си, не съм се и опитвал кой знае…

Жипката – прозорец към света!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/jeep-borisov.html

неделя 7 февруари 2021


Много правилно го каза заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. От жипката на премиера Борисов светът се вижда по-добре. И ние нямаме никаква причина да се съмняваме в…

Притворено писмо на ГЕРБ – лелки

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1-%D0%BB%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%B8.html

неделя 31 януари 2021


Баце, мислим, че сме доказали верността си към теб в какви ли не екстремни ситуации, но вече не издържаме. Много дори от нас започват да се… колебаят. Каквито и… неща……

Животът е кратък, изкуството – вечно

Post Syndicated from original https://bivol.bg/vita-brevis-ars-longa.html

неделя 24 януари 2021


Вече наистина почвам да се убеждавам, че срещу лицето Бойко Методиев Борисов, спортист, бизнесмен, шофьор, филантроп, мислител, полиглот и по съвместителство премиер, има злостен заговор, зад който стоят клика завистници,…

Търся Каскета!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81%D1%8F-%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%B0.html

понеделник 18 януари 2021


Дотегна ми от злите хорски езици и рекох като Диоген да запаля една факла и да тръгна по света. Той е търсил човека. Явно му е трябвал човек. Аз пък…

Злоупотреби и конфликти на интереси в “Софийска вода”

Post Syndicated from original https://bivol.bg/veolia-sofia-water.html

петък 15 януари 2021


Недостатъчно вода за потребителите, съмнително управление на тръжните процедури, постоянно нарастване на цените на водата в условията на значителни течове от остарелите инфраструктури Тези “особености” на глобалния воден гигант “Веолия”…

Скандализирано ми е, Съби!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/scandal-sabi.html

неделя 10 януари 2021


Може и да помните, дето преди десетина дена ви разказвах как отидох за кренвирши до кварталния магазин, а се прибрах вкъщи като един от първите ваксинирани срещу ковид. Точно така,…

Нова година, нов късмет

Post Syndicated from original https://bivol.bg/ng-nm.html

неделя 3 януари 2021


– Ало, шефе, за много години! Да си здрав като мене и да имаме още дълги години все така ползотворно сътрудничество! – Казал съм ти да не ми звъниш. Когато…

Ваксинирано ми е, Съби!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/vaccines-leki.html

понеделник 28 декември 2020


Тия празници определено ще ги запомня. Такова нещо нито ми се е случвало, нито съм подозирал, че е възможно да ми се случи. Нека първо се представя набързо. Съби, 72-годишен самотен пенсионер, със 45 години стаж в колбасарския бранш.

Отивам вчера да дебна доставката на кренвирши. Някой би попитал как може да съм работил сума ти петилетки по саламджийските цехове и въпреки това да търся кренвирши, но отговорът е много прост – вярвам, че за всичките тия години съм придобил имунитет към де що има „е“-та и други знайни и незнайни съставки на ситно мляната соя.

Все пак иде Нова година, а аз още по Коледа нулирах пенсията (320 лева) и щедрите добавки от премиера. Ама, празници са, трябва да сложа нещо на самотната си маса, та взех трийсет лева заем от комшията Христо. Той е от богатите пенсионери – дава стария си апартамент в Кючука под наем на някакви строители, помачета от родопските села.

И та, бях започнал да ви разправям, че седя на кръстовището до магазина и чакам да дойде бусът с кренвиршите, майна. Що си губя времето, ще питате. Нищо не си губя. Вече ви казах, че съм самотен, вирусът отнесе бабата още пролетта, а аз го изкарах на крак, да му се не види. По-добре да беше завлякъл и мене, за да не се мъча, ама айде. Не ми се висеше сам вкъщи, още повече, че по всички телевизии дават „Сам вкъщи“, а пък и в Пловдив зимата не е студена, та рекох да почакам навън. Тъкмо ще съм сигурен, че ще си набавя пресни кренвирши за новогодишната трапеза. Иначе няма гаранция. Ако знаете колко само са такива като мен… Самотни, бедни пенсионери, които си броят стотинките и търсят промоции по магазините. Случвало се е дори да се посдърпаме на някоя опашка.

Но сега съм сам. Явно ще ми провърви. Ето го, бусът идва. Отпред и отзад го провождат някакви коли със сини буркани на покривите, но не обръщам внимание. В нашата страна отдавна сме свикнали да се случват странни неща. Бусът намалява на кръстовището и аз изтичвам към него, подпирайки се на бастуна, за да питам шофьора кара ли пресни кренвирши. Имаме си приказка. Досаждам му почти всеки път, когато зарежда.

Подвиквам отдалече „Имате ли кренвирши, майна?“, размахвайки ръце. За най-голямо мое учудване двете коли с бурканите на покривите внезапно спират, от тях изскачат едни бабаити с униформи, сграбчват ме под мишниците, без да дават каквито и да било обяснения и ме отнасят до тротоара. Докато се усетя, съм обграден от камери, микрофони и светкавици. Някакви жени се надпреварват да се блъскат и да ми крещят нещо в лицето. Добре, че са яките момчета, за да ги удържат да не ме смажат.

Като насън ми е, ама се стряскам още повече, когато отнякъде се появява и премиерът. Дръжките на микрофони и камери му правят почетен шпалир, за да стигне до мен. И здравеняците с униформите се отдръпват да му направят място. Той ме поглежда за миг смръщено, после поставя голямата си лапа на рамото ми, от което капачките на коленете ми почти се превръщат в сол. Леко ме повдига за врата, за да се изпъча и почва едно снимане… Тия репортери едва не ме заслепяват. Първо си помислям, че се разиграва някаква томбола и най-сетне в живота си ще спечеля нещо, но думите на премиера ме убеждават, че не съм прав:

–        Ето, всички можете да видите, че народът няма търпение да се ваксинира. Човекът едва ходи, но тича да ни пресрещне и да се имунизира пръв. Това се казва буден гражданин! Имаме нужда от такива, че много тулупи се навъдиха.

–        Ама аз… Не за ваксина… За кренвирши дойдох… – поглеждам буса, за да се уверя, че не съм се объркал. Не, никакви ваксини. Брандиран е с логото на марка колбаси.

–        Хаха! – тупва ме приятелски по рамото премиерът така, че почти ми изкарва въздуха – Виждате ли? Бай…

–        Съби… – едва събирам сили да промълвя.

–        Бай Съби не само е съвестен гражданин, но и е запазил чувството си за хумор до дълбоки старини. Вика на ваксините кренвирши. Хаха! – идва ми да му обясня, че всъщност не съм чак толкова дърт, но като повечето набори изглеждам амортизиран заради тежкия живот и немотията, ама вече нямам сили да говоря – Айде, кво чакаме? Ваксинирайте бай Съби! Заслужи си го с упоритост и предприемчивост, с каквито са били известни българите по цял свят в миналото. Това изречение ми се получи отлично! Мисирки, да си го запишете и да го включите в репортажите, ясно ли е?

Аз обаче нямам време да мисля за репортажи. Отнякъде изскача медицинска сестра, пред която момчетата с униформите изглеждат като хилави лапета, замята ми вехтата канадка на тротоара, разкъсва копчетата на ризата ми чак до пъпа и преди да се усетя, забива иглата в рамото ми. Всички медии пак снимат, а аз почти губя съзнание. Не от болка, просто имам фобия от инжекции.

Когато все пак се свестявам, отново съм сам на тротоара, а от премиера, мисирките, колите с бурканите на покрива и буса няма ни вест, ни кост. Въртя се известно време и се почесвам по врата, после вдигам рамене (болката от инжекцията е единственият спомен от случилото се), навеждам се за канадката, привеждам ризата си в прилично състояние, доколкото е възможно, и тръгвам към дома.

Съседите обаче ме чакат пред входа. Нали и те като мен няма какво да правят, та висят по цял ден на терасите. Видели данданията и започват да ме разпитват. Някой ми подава чаша ракия, друга ръка държи под носа ми чиния царска туршия. Отпивам юнашка глътка, преди да се замисля, че по телевизията май казаха, че след ваксиниране не бива да се пие. „Какво пък толкова!?“ – помислям си, преди да отпия пак. И без това ваксината ми е аванта, ако хване – хване. Сега съм звездата на входа.

101 текста на Торлака за Биволъ

Поръчайте книгата “101 текста на Торлака за Биволъ”. Специално издание по случай десетата годишнина на сайта Биволъ. Цената е 15 лв. за екземпляр. Можете да поръчате също 2, 3, 5 или 10 екземпляра за приятели и познати. Доставка до адрес в България или в чужбина. Цената на доставката в България се заплаща на куриерската компания при получаване на пратката на личен адрес или в нейния офис. За доставка в чужбина ще се свържем с Вас, за да уточним подробностите. Можете да поръчате също и с лично съобщение до фейсбук страницата на Торлака.












15,00
лв.

 






The current exchange rate is 1.00 EUR equals 0 BGN.




Възможности за плащане

Информация за Вас



Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


15,00 лв.



Шкафчета, ПКП-та, Барселони… Дрън-дрън!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/geshevisback.html

неделя 20 декември 2020


Тъй като напоследък реших малко да се поотдръпна от медийното внимание, за да мога да се концентрирам върху работата си и да смажа окончателно компотаджиите, казанджиите, детските центрове и телефонните измамници, някои хора бяха останали с грешното впечатление, че съм се покрил. Може ли да сте толкова наивни, бе!? Нима за тая година и нещо, откакто гледам строго изпод каскета, не доказах, че съм истински достоен християнсоциалист патриот?

Това, че вие, шепа смешни журналистчета и поплювковци из социалните мрежи, не можете да разберете методите ми на работа, изобщо не означава, че не съм флагманът на борбата с престъпността в България. Не искам да се хваля, но всеки може да си направи труда да провери в публикациите на коректните и лоялни към държавността медии колко десетки литра безакцизна ракия, колко стотин незаконни буркани с най-разнообразни плодове, колко заобиколили закона детски пюрета съм заловил…

И какво? Нима след всички тия доказателства за безкомпромисния ми професионализъм се налага да ви убеждавам още? Но, тъй като част от народа ни, пък и някои наши европейски и отвъдокеански партньори продължават да го играят Тома Неверни и да твърдят, че българската прокуратура е една бутафория, чиято единствена функция е да замазва очите на обществото и да покрива престъпниците по високите етажи на властта, реших да завърша годината подобаващо. Да ви докажа, че лозунгът „Работа, работа, работа!“ не важи само за политическата власт у нас, а и за моя милост.

Искате разследване на силните на деня? От месеци мрънкате за записи, кюлчета, пачки, пистолети, нощни шкафчета, ПКП-та, къщи в Барселона? Вие и за други неща надигате глас, неблагодарници, но какъв по-подобаващ начин да ви затворя устата от обнародването на резултатите на разследванията ни срещу най-масивната фигура на българската политическа сцена, откакто депутатът Пеевски не се подвизава на родна територия? Да, за господин премиера говоря.

Не млъквате, че се бавим с разследванията на записите, снимките и документите, свързващи го с предполагаеми престъпления. Макар че престъпление е това, което аз квалифицирам като такова, а не това, което вие си мислите, че е наказуемо съгласно закона, но да не навлизам в ненужни подробности, защото няма обществен интерес. Е, ето, искахте резултатите от разследването срещу премиера, предоставяме ви ги. Ако щете ги приемете като подранил коледен подарък на Прокуратурата за обществото, какъвто те за самия премиер несъмнено са.

Защото след месеци на усилена работа, всевъзможни експертизи, сравняване на версии (тук премиерът ни озори, тъй като в многобройните си изказвания пред различни медии не повтори два пъти една и съща теория за снимките от резиденцията в „Бояна“, но ние натъкмихме нещата; все пак това ни е работата) и умозаключения, можем да излезем пред обществото с категорично становище. А то е, че господин Борисов не е някакъв дерибей, който си прави каквото си пожелае безнаказано, осланяйки се на високия си пост. Напротив. Премиерът, драги сънародници, е жертва.

Жертва е на себеотдадеността си към народните дела. От толкова много работа, работа, работа(!) е занемарил личния си живот и сега изпада в неловки ситуации, принуден да приема в резиденцията си една прекрасна госпожа, изпратена от президента, КГБ или някой друг неизвестен извършител. Можете да си представите колко се е залисал господин Борисов по държавническите си работи, щом дори не е забелязал, че въпросната госпожа носи със себе си дамска чанта колкото брашнен чувал, в която е скрила кюлчета злато, пачки евро и фотоапарат? Явно всичко е подготвено, тоест, сготвено много старателно, защото виждате крайния резултат – човекът спи беззащитно, проснат напреки на кревата, а тия мерзки съзаклятници го снимат. Не мога да проумея как поне мъжете в тази държава не проявяват малко солидарност.

И премиерът е човек, има си мъжки нужди. Заситил ги е и, прекалено уморен от работа, го е оборил тежък сън. Какво толкова странно има? Нима не ви се е случвало? Но, като се замисля, най-вероятно не е. Вие нито работите толкова, че да сте така изтощени, нито обитавате резиденции, в които да ви изпращат прекрасни госпожи, нито пък нощното ви шкафче е претъпкано с кюлчета и пачки. Но премиерът го прави и резултатът, за съжаление, е на лице. Един отруден у ползу роду, предоверил се на прекрасна госпожа мъж е спипан по гащи. Човешко е. И е проява на лош вкус да продължаваме да ровим под завивките му. Именно затова и Прокуратурата, като институция с несъмнен висок морал, отказва да повдига обвинения. Ние не сме южноамериканска матрона от някой сериал, за да пищим за глупости. Всеки човек има нужда от личен живот и лично пространство, така че нека проявим разбиране и да не се бъркаме на премиера.

Преслушахме и записите, дето премиерът уж говорил обидно за председателят на Народното събрание и високопоставени европейски политици. Какво да ви кажа, нелепи обвинения. Та то с просто ухо се чува, че това не е гласът на премиера Борисов. Но, дори и да предположим, че е, вие как си представяте той да използва такъв речник? Та той е министър-председател на държава, която е част от Европейския съюз! Това, че понякога си изпуска нервите и сее наляво и надясно епитети като „тюфлеци“, „мисирки“ и „лош човешки материал“, е съвсем оправдано, но не означава, че достоен мъж като него ще си позволи да използва неуважителен тон по отношение на една дама или на видни международни държавници. Някои хора вече стават смешни в стремежа си да открият теле под вола.


За казуса с Барселона изобщо не ми се коментира. Това е в Испания. Да се оправят. Нямаме ли си ние достатъчно работа, че да вършим и тяхната? Някой имал къщи, любовници с хубави дупета, извънбрачни деца… Нали вече казах? Прокуратурата не е бавачка или самотна лелка с морализаторски наклонности. Според мен, ако премиерът изобщо има нещо общо, то това е поредното проявление на липсата на време да обърне внимание на самия себе си и на личния си живот.

Както, впрочем и доста завишеното му напоследък лично тегло, заради което му се подиграват толкова много дребни душици. Неговата работа е да е премиер, а не Аполон. Макар и преди години според много дами на средна възраст да успяваше да съвмести двете неща. Нима не виждате, че господин Борисов е постоянно в движение с джипа си, обикаля страната, открива тук отсечка от магистрала, там природни красоти, вози министри, говори с обикновения човек… Кога да му остане време за спорт и правилно хранене ми кажете?

За съжаление се оказва, че елементарната човещина е неприсъща на много сънародници. Оставете човека на мира! Не се занимавайте с личния му живот, както не го правим и ние от Прокуратурата! Или какво? Да не искате да се сезираме и за наднорменото му тегло? Как се храните с душевните и физически болки на другите само…

Весели празници на вас и на семействата ви и се пазете! Не само от вируса. Пазете се и от нас, защото ние ще стоварим цялата строгост на закона върху (почти) всеки нарушител!

101 текста на Торлака за Биволъ

Поръчайте книгата “101 текста на Торлака за Биволъ”. Специално издание по случай десетата годишнина на сайта Биволъ. Цената е 15 лв. за екземпляр. Можете да поръчате също 2, 3, 5 или 10 екземпляра за приятели и познати. Доставка до адрес в България или в чужбина. Цената на доставката в България се заплаща на куриерската компания при получаване на пратката на личен адрес или в нейния офис. За доставка в чужбина ще се свържем с Вас, за да уточним подробностите. Можете да поръчате също и с лично съобщение до фейсбук страницата на Торлака.












15,00
лв.

 






The current exchange rate is 1.00 EUR equals 0 BGN.




Възможности за плащане

Информация за Вас



Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


15,00 лв.



Демокрацията си е демокрация, ама евродепутатството е с лъжи

Post Syndicated from original https://bivol.bg/alyo-velikova.html

вторник 15 декември 2020


Май единствената способност, която успяват да придобият българските държавни мъже, битуващи с десетилетия в политическия живот на страната, е да се самозабравят. От селския кмет, та чак до евродепутата. Те наистина губят всякаква връзка с реалността и заживяват в собствен свят, в който важат само и единствено техните си правила. И горко му на този, който посмее да ги наруши.

БНР е държавна медия, а евродепутатът Александър Йорданов – държавен служител. Не, че ако ставаше въпрос за частна медия разликата е кой знае каква, но в случая законът и логиката предполагат, че и двете страни трябва да работят в полза на обществото. Журналистите от БНР като задават въпроси, важни за суверена, тоест за народа, а политиците – като отговарят обективно на тези въпроси. Може би така трябваше да протече и гостуването на Александър Йорданов в предаването „Политически НЕкоректно“ ако живеехме в някоя друга държава, която не е на 111-о място по свобода на словото.

Силвия Великова успя да му зададе няколко въпроса, които вълнуват обществото. Или поне ония няколко милиона балъци, които преди повече от четвърт век повярваха, че СДС може да е носител на някаква промяна, а после останаха жестоко излъгани именно от Александър Йорданов и други подобни нему дълбоко инсталирани комундели, които напуснаха потъващия кораб, оставяйки желаещите промяна с пръст в гъз. Бившият председател на Народното събрание, дипломат, а сега и незнайно как докопал се до евродепутатско място обаче съвсем не беше на мнението на водещата и поведе разговора в някакви назубрени до втръсване посоки, отрече смъртта на СДС, обвиненията си срещу Бойко Борисов, че е премиер – мимикрия само месеци, преди да се сдружи с него, разпищоли се и иззе функциите и на водещ, и на гост. Явно с няколкото си съвсем нормални въпроса Силвия Великова е успяла да го разпени дотолкова, че светлият демократ не е успял да се успокои дори след края на забележителното си интервю и я донахока и в социалните мрежи, наричайки я „махленска клюкарка“, а въпросите ѝ „тъпи“ и „опорни точици“.

Сега, някой ще каже „Вие не виждате ли какво се случва всеки ден в държавата, та сте тръгнали с подобни дреболии да се занимавате?“. Така е, но подобно поведение не бива да се толерира ни най-малко, защото медиите ни наистина са се превърнали в посмешище и малкото журналисти, които все още се осмеляват да надигнат глас, заслужават цялата подкрепа и защита на обществото. След като някой може да извърви дългия път от литературен критик до нагъл, самооправстващ дерибей, значи нещата наистина отдавна са  излезли от контрол. Впрочем, не е трудно да си спомним, че само преди два-три месеца Александър Йорданов нарече протестиращите, които са част от народа, тоест са му работодател, „лумпени“ и „простаци“.

Никой не твърди, че Българското национално радио е медия, която символизира свободата на словото у нас. Помним скорошните чистки там. Не може обаче да се отрече, че в БНР работят и част от малкото все още обективни журналисти в България. И ако във всяка нормална държава подобно поведение на близък до управлението евродепутат би предизвикало политически скандал и оставки, у нас на Александър Йорданов му се размина с изтриване на публикацията в социалните мрежи, след като беше висяла там близо денонощие, декларация на редколегията на БНР в подкрепа на Силвия Великова и няколко текста в две-три медии.

Очевидно е, че обществото ни отдавна е загубило избирателната си пропускливост и приема напълно недопустимо поведение за нещо нормално.  Именно тази летаргия позволява на откровени предатели на идеите, за чиито защитници са се обявявали, да продължават да обитават безнаказано българското политическо пространство десетилетия наред, въпреки че са основните виновници за рухването на надеждите на милиони да заживеят в нормална държава. Някой съмнява ли се, че Александър Йорданов е един от тях?

Снимка на “Господари на ефира”: Александър Йорданов инспектира с пръсти остатъците от обяда си преди да нападне словесно главния редактор на Биволъ Атанас Чобанов в кулоарите на Европарламента. 

Март ще бъде май?

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82-%D1%89%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BC%D0%B0%D0%B9.html

неделя 6 декември 2020


Оня ден чопля из Клюкарника и виждам един грамаден чаршаф. Тоест, много дълга публикация. Добре познавам авторката, макар и само виртуално. Типичен представител на ГЕРБ – лелки, най-елитната и по хашишински вярна стража на Пожарникаря – Слънце. Преди месеци ми предложи приятелство и веднага започна да ми досажда под многобройните ми не особено любезни към Идола ѝ публикации. Беше упорита, но в крайна сметка осъзна, че съм по-невменяем от нея и сега само от време на време съска, но с недомлъвки.

Обичам да ѝ чета простотиите понякога. Хем си сверявам часовника за новите тенденции в отчаяните им опити да излъскат олющената поцинкована кофа на имиджа Му, хем улавям някои тенденции, които явно са пуснати за вътрешнозаводска употреба в редиците на ГЕРБ, макар и Негово Светейшество банкенският палавник с нужди, кюлчета, пачки евро и пистолети да не ги е обнародвал лично.

Предварително знам, че ще е тегаво занимание, та припалвам цигара и зачитам. Още от първите редове става ясно, че работата е сериозна. Някой бил казал (в последствие разбирам, че става дума за Маяма и други пребоядисани комундели), че Бойко (също пребоядисан комундел) щял да отлага изборите с два месеца. За края на май. Как могло да им хрумне!? Той! Как изобщо е възможно някой да допусне, че този принципен, достоен, отговорен, по рицарски честен левент ще наруши обществения договор!? Тук съм принуден да призная, че е права. Всяко едно отлагане на избори е в тотален разрез с това, което в нормалните държави вече няколко века е познато като обществен договор и мирише, не, направо вони, на диктатура.

Хич не обичам да влизам в сферата на вероятностите, ама не мога да се сдържа и започвам да размишлявам. Лелката май е права и за друго. Лично аз наистина не си спомням смехотворният ни премиер да е казвал в прав текст, че смята да отлага изборите. За сметка на това обаче предполагам всички що-годе безпристрастни сме доловили как подобна идея все по-упорито се промъква уж случайно в думите на хора от близкото му обкръжение. Спомням си и друго.

Как по времето на Орешарски Борисов се надсмиваше (напълно заслужено, трябва да признаем) на тогавашния премиер заради бягствата му по терлици от Министерски съвет и Народното събрание и отказът му да проумее, че народът го ненавижда и иска незабавната му оставка. Тогава Бойко заяви, че на мястото на Орешарски веднага би се махнал от властта, вместо да се излага. Няколко години по-късно самият Пожарникар – Слънце изпадна в идентично с това на Орешарски положение и също като него се покри с Жипката по дъбрави, паланки и чукари, комуникирайки с българите единствено чрез импровизираната си подвижна телевизионна станция. Само и само да не подаде оставка пред упоритите протести на десетки хиляди и серията безумни скандали и разкрития за тераси, барселонски му къщи и любовници, кюлчета и пачки. И де да беше само това.

Бойко лъжеше като дърт ци…, така де, ром, че иска да остане, за да прави проект за нова Конституция. Да го пита човек кой е искал от него и от недъгавите му прависти да коват основен закон, ама айде. На всички ни е ясно, че това беше поредната му смехотворна стъпка, за да се задържи още малко на власт. Както и мрънканиците му, че нямало да подава оставка, защото нямало по-можещ да поеме властта, че без него Ковидът ще ни натръшка до крак и какви ли не други умнотии, които, ако не бяха унизителни и за нас и за него, щяха да са просто трогателно-умилителни. И какво стана в крайна сметка?

Селяндурският му номер мина и нещата се поукротиха. И той си е на власт, въпреки че във Венецианската комисия със сигурност е паднала голяма забава, когато са разглеждали куцото, сакато и кьораво уродче, което мина за проект за Конституция на ГЕРБ.

Та, ако тръгнем по тази логика, няма абсолютно нищо странно да допуснем, че господин Борисов (както беше наречен поне сто пъти в публикацията на ГЕРБерската лелка) ще се възползва от ситуацията с Ковида. Някой би контрирал, че два месеца са нищо и няма смисъл да си дава труд, за да ги спечели, но това съвсем не е така, тъй като Пожарникаря – Слънце неведнъж ни е доказвал, че е способен на чудеса от храброст не за два месеца, а за два дни. Колко милиарда могат да се откраднат за толкова време и колко следи могат да бъдат заметени, не е истина.

Та, така… Ако очакваме моралът на премиера или общественият договор да го спрат да шикалкави отново, за да се закрепи още някой ден на власт, трябва да сме истински наивници. Хипотеза, хипотеза, ама така му пасва на досегашните намерения, начинания и постъпки… Като на свинче – звънче.

101 текста на Торлака за Биволъ

Поръчайте книгата “101 текста на Торлака за Биволъ”. Специално издание по случай десетата годишнина на сайта Биволъ. Цената е 15 лв. за екземпляр. Можете да поръчате също 2, 3, 5 или 10 екземпляра за приятели и познати. Доставка до адрес в България или в чужбина. Цената на доставката в България се заплаща на куриерската компания при получаване на пратката на личен адрес или в нейния офис. За доставка в чужбина ще се свържем с Вас, за да уточним подробностите. Можете да поръчате също и с лично съобщение до фейсбук страницата на Торлака.












15,00
лв.

 






The current exchange rate is 1.00 EUR equals 0 BGN.




Възможности за плащане

Информация за Вас



Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


15,00 лв.



Всичко тече. Нищо не се променя

Post Syndicated from original https://bivol.bg/torlaka101bivol.html

неделя 29 ноември 2020


Когато започнахме да избираме какво точно да включим в сборника „101 текста на Торлака за Биволъ“, още от самото начало ми направи впечатление, че почти всички материали бяха все едно съм ги писал преди броени часове. Независимо, че най-старите от тях са на повече от пет години, че са разнообразни като тематика и насоченост, че логиката е да „щракват“ своеобразни стъпки в дадена посока… Да отразяват моменти от някакъв процес на развитие с минало, настояще и бъдеще. Нищо подобно.

Понякога беше толкова злободневно, че ми се струваше зловещо. Ето, например:

Именно защото губим рефлексите си за оцеляване. Ние живеем в паралелна реалност. Още по-лошо, свикнахме, примирихме се с това. Не ни прави впечатление, че е така. Просто си мълчим, молейки се да не прескочим ръба на физическото оцеляване, а ония горе да си правят каквото искат. „Така е в България“, мислим си, свеждаме глави и толкова.

Никое трезвомислещо общество не би приело да му отклоняват вниманието от истинските корени на злото с разни протести на полицаи, циркове на русофило-националисти с ментални отклонения и силно съмнителни медикаментозни независимости. Още по-малко пък с покачването на цената на винетките.

Длъжни сме да осъзнаем, че всички абсурди няма да са факт единствено, ако не са факт техните организатори. Докато те не са в затворите, а по висшите етажи на политическата и съдебната власт, единственото, което ще правим, е да се чудим откъде ни е дошло поредното бедствие. И малцина от нас ще успяват да схванат кристално ясната причина. А именно, че самите ние сме си виновни заради овчедушието ни…“.

Това не е текст, свързан с нощното шкафче на Бойко, къщата в Барселона, милиардите, заглобени в Руски поток или реакцията на Венецианската комисия относно юридическия виц, наречен „проект за Конституция“. Съвсем не. Материалът се казва „За каките и бацетата“ и е публикуван точно преди пет години – на 29-и ноември 2015-а. Или пък:

„Никаква логика не може да се открие обаче в друг аспект на поведението на недоволните от заплатите си служители на реда. Мълчат дружно, все едно са сключили омерта. Ами да, няма как да очаквате друго отношение от страна на обществото, докато не извадите на показ истинските проблеми на системата, а само искате още и още пари. Ако ви е страх от уволнение и си затваряте очите за очевадното, редовите граждани няма как да ви подкрепят.“

Можеше да е част от текста ми „За честта на бекона“ от преди едва една седмица. Обаче датира от преди почти четири години – 20 ноември 2016-а и е озаглавено „Стига толкова сливи за смет!“.

Факт е, че от една страна е доста тягостно да видиш, че всъщност май нищо не се променя. Ако си се вглъбил достатъчно в четенето, понякога направо ти настръхват косите. Толкова енергия се изсипа по площадите, толкова разследвания направиха колегите, толкова доказателства бяха събрани и толкова пъти гражданското общество показа категорично на управляващите, че е крайно време не само те да си вървят, но и целият политически, икономически и правораздавателен модел да се промени… И накрая всичко си е същото. Вместо да се опитвам да убедя някого, че преди пет години не съм си изсмуквал от пръстите разни измишльотини, за да оклеветя властимащите в България, е напълно достатъчно да протегнем врат и да се огледаме какво става сега. Днес.

Но, каузата може и да не е съвсем загубена. Понякога сериозните промени отнемат много повече от пет години. Да, неприятно е, че това са пет безвъзвратно отминали години от нашия живот, но и предишните седемдесет не бяха и не са били много по-различни, така че може би единственият начин да погледнем по-оптимистично на нещата е, като си обещаем да направим всичко възможно след още пет години публицистичните текстове, писани сега, да изглеждат като зле скалъпена пародия.

И наистина, когато разгръщахме назад, се прокрадна и светъл лъч. Доста от „героите на нашето време“, за които съм писал през годините, се покриха някъде. Вярно, техните места бяха заети от други кукли на конци, но всяко сътресение в порочната система дава надежда за цялостна промяна. За сгромолясване на разкривената съборетина. За ново начало.

Ще ми се да вярвам, че натискът на гражданското общество и разследващата журналистика са сред основните причини все по-рядко да обсъждаме фигури като Цветан Цветанов, Цецка Цачева, Делян Пеевски, че дори и вездесъщият Ахмед Доган. Да, те все още не са в затвора, но все пак бяха принудени да слязат от сцената. Някои изгоряха като бушони, за да отклонят за пореден път вниманието от системните грешки, други изчезнаха от прожекторите, за да се покрият от народната „любов“ и възмездието на бившите си ортаци. На пръв поглед нищожна промяна, но все пак е някакъв пример за подражание. Защото, ако всички си бяхме мълчали, едва ли и до това щеше да се стигне.

Така че, продължаваме по същия начин. Без страх, без симпатии към едни и злоба към други. Докато е нужно. А ще е нужно винаги. Защото основен дълг на всеки член на гражданско общество е работи упорито, да плаща данъци, да е съпричастен към околните и да е критик на всяка власт. Това е единственият начин сложната симбиоза между народ и държава да се намира в относително равновесие или да се стреми към него, ако то отсъства.

Съ рогата напредъ!

101 текста на Торлака за Биволъ

Поръчайте книгата “101 текста на Торлака за Биволъ”. Специално издание по случай десетата годишнина на сайта Биволъ. Промоционална цена от 12 лв. (6 евро) за 1 екземпляр. Можете да поръчате също 2, 3, 5 или 10 екземпляра за приятели и познати. Доставка до адрес в България или в чужбина след 15 ноември. Цената на доставката в България се заплаща на куриерската компания при получаване на пратката на личен адрес или в нейния офис. За доставка в чужбина ще се свържем с Вас, за да уточним подробностите.












6



Възможности за плащане

Информация за Вас



Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


6€



За честта на бекона

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B7%D0%B0-%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B0.html

понеделник 23 ноември 2020


Знаете ли защо е невъзможно да се намери здравомислещ човек, който да подкрепи исканията на полицаите за увеличаване на заплатите им? Не, защото хората искат в България да няма ред и законност. Тъкмо обратното. Много ни се ще да има, ама такива не съществуват. И служителите на реда носят пряка отговорност за това. Обикновените хора пък не са склонни да им го простят.

Не може във всяка една пробита каца в България безкрайно да се изсипват нови и нови пари. Служителите на МВР искали увеличение. И негодували срещу лошите условия на труд. Кой е виновен, че толкова години се оплаквате и искате още и още? Нима самите вие не знаете колко голям процент от личния състав на министерството са абсолютно безполезни поръчкови назначения, стоящи на топло, в името на едната заплата, няколкото премии и десетките привилегии? Толкова ли е трудно да се досетите, че, ако системата се реформира и тия търтеи изчезнат от нея, ще има повече пари? И за заплати, и за оборудване.

Разбира се, че се досещате. Просто не ви стиска да се изправите срещу безполезните служители и да кажете какъв е проблемът, защото знаете, че зад тях стои могъщ звяр, който вие не трябва да разярявате, а напротив – да пазите от народната любов. Раздутият щат служи за изпълнение на политически поръчки и упражняване на натиск върху малцината, които смеят да надигнат опозиционен глас. Вие го знаете. И не само приемате това безропотно, защото „то тука е така“, но и излизате срещу народа с палки и ритници всеки път, когато той, суверенът, поиска да промени нещо в тази държава.

Как така всички знаем кои са престъпниците в махалата, града, държавата, а вие не знаете? Всъщност, знаете. Но ги държите на свобода. И тук не става въпрос за кусурите на прокуратура и съдебна система. Вие ги знаете. И си мълчите. Приемате доброволно да сте част от омертата и да си кротувате. Защото всички си кротуват. Тук даже не става въпрос за висши ценности. Елементарните ви служебни задължения не са изпълнени. По ваша воля. Заради мълчанието ви. Защото предпочитате да скланяте глави и да се правите на приятно разсеяни, докато бдите над спокойствието на „богоизбраните“ и нехаете за обикновените хора. Ония, които работят и плащат заплатите ви.

Вие тях ги оставяте на милостта на истинските си господари. Ония, на които сте охрана. И при всеки удобен повод искате от същите тези господари повече пари. Защото знаете, че ще ви дадат. Все пак те раздават парите на народа, не своите. А народът няма как да се възпротиви. Та нали, ако дръзне да протестира, вие тутакси ще излезете на първа линия срещу него?

Първа линия. Това беше един от основните ви доводи за увеличение на заплатите. Били сте на първа линия като учителите, лекарите и другите държавни служители, техните заплати били увеличени, а вашите – не. Несправедливо било. Да, може и така да е. Откъде накъде няма да ви увеличат заплатите, като вие толкова съвестно бяхте на „първа линия“, когато трябваше някой да млати и арестува протестиращи, защото положението на правителството беше повече от сложно? Това вече със сигурност е несправедливо.

А народът има избор да плаща и да си мълчи или да не отнесе някоя палка. Били сте повече от предани на властта, в момента има пандемия, а и се задават избори. Е, кога по-подходящ момент, за да надигнете глас за повече пари? Правителството разпределя, народът плаща и всичко е готово.

Така излиза. Но, май забравяте, че правителствата идват и си отиват, а народът остава. И вече не е чак толкова овчедушен, колкото си мислите. Позата на суровия блюстител на реда, който не се колебае да се хвърли срещу лошите с риск за живота си, към която се стремите, отдавна отстъпи място на грозната действителност. Алчна, бездушна машина за гнет на обикновените хора в полза на ония с властта и парите. Без значение кой прав, кой крив.

Да, пари ще получите. Ония, които ги разпределят, имат голяма нужда от вас, за да си крадат на спокойствие. Уважение обаче не искайте. Вие сами не уважавате пагона, какво очаквате от нас. И не излизайте с приказките за многото свестни хора в системата. Ако бяха такива, щяха да излязат и да кажат истината. Без да се страхуват за себе си и за последствията.

Ако го направят няколко, няколко десетки или стотици човека, всичко ще се промени и порочната система ще, не ще, ще се промени. Ние ще имаме повече усещане за сигурност, вие ще работите в по-модерна среда и ще получавате уважение и по-високи заплати, а дерибеите ще имат едно наум, че не сте им послушни кученца. Дотогава, нито се учудвайте, нито се възмущавайте на подигравките и пренебрежението. Напълно заслужени са.

И т.н. Презареждане

Post Syndicated from original https://bivol.bg/prezarezhdane-etc.html

неделя 15 ноември 2020


Когато Мерилин Менсън все още бил изгряваща звезда, попитали Алис Купър какво мисли за него. Той отговорил, че Менсън е просто едно грозно момче, което се облича в кожи и се гримира. Не претендирам за точност, но така твърдят очевидци. Старият рокаджия очевидно прави намек за това, че по-младият му колега го имитира. Това обаче са си музикантски работи. Взаимните влияния в изкуството обикновено са толкова смесени и объркани, че и най-големите специалисти трудно се ориентират в тях и нерядко стават за смях, опитвайки се да си изсмучат от пръстите някоя аналогия. Но, да оставим мрачните дълбини на рока на мира.

Бойко Борисов също не става за смях рядко. Особено напоследък. Дори и страстните любители на гафовете вече са уморени да следят безкрайния низ изцепки на премиера ни. Ако обаче той определи Слави Трифонов като „маниакално самовлюбен, страховито намръщен човек, който демонстративно раздава сатрапски заповеди и погазва достойнството на всеки нисшестоящ в йерархията“, никой не би си и помислил да му се присмее, задето търси под вола теле. Приликата в двата персонажа на Прехода е повече от очевидна.

Излюпването на месии в политическия ни живот след 89-а не е новост. Какви ли ги нямаше. Едни едва успяха да си свалят петолъчките от костюмите, преди да полетят в политическите висини. Други с аристократична щедрост ни обещаха, че за 800 дни ще станат нещата; ако им верваме. Трети не успяха да се издигнат толкова високо, но пък имаха далеч по-завиден арсенал от палячовщини и се покриха някъде или станаха жертва на имитацията на естествен подбор, царяща в средите на „държавността“. С две думи, месии колкото искаш, но поне имаше някакво разнообразие. Такова, че сходствата между сегашния ни премиер и лидера на политическа партия Има такъв народ (ИТН) изглеждат смущаващи, дори и на фона на родната действителност.

Та, нима и двамата нямат в автобиографиите си доста солидни връзки с така наречения „подземен свят“? На най-високо ниво, при това. Как можем да забравим подсмърчането на Слави след убийството на Васил Илиев или ИПОН-ския период на Бойко Борисов? А, както е широкоизвестно, подобни среди не се напускат никога, стига да влезеш веднъж в тях.

Да оставим настрани пожарникарството и виолата, защото май само те нямат нищо общо между двамата. Мощните джипове, пренапомпаното его, наперените стойки, назидателният тон, обграждането с посредствени, взаимозаменяеми послушковци, на които да изкарват (по възможност пред колкото се може повече камери) „справедливата“ ярост за собствените си грешки, непрекъснато демонстрираното чувство за непогрешимост и недосегаемост, неистовата нужда от внимание… Как да не се замисли човек, че партията на Слави може да бъде кръстена „И така нататък“?

Май има два варианта. Първият е твърде малко вероятен. Сценаристите на Прехода са останали изненадани от разочарованието на хората и оттеглянето на доверие от Борисов и са били принудени бързешком да измислят кой да заеме мястото му. Вторият обаче си пасва точно. Като на свинче – звънче. Слави отдавна проявява апетити към политиката. Много преди да „сондира“ общественото мнение през 2016 година, когато внесе референдума.

Оттогава нещата за него се нареждат като по ноти. Затова и може да си позволи няколко месеца да гледа безучастно как хиляди българи протестират и се опитват да свалят разяденото от корупция, наглост и нефелност правителство и християн-социалистическия патриот, който по съвместителство е и главен прокурор. Търпението на българите към Бойко се изчерпва от ден на ден и това работи в полза на намиращия се в позицията на дофин Слави. Защото е твърде вероятно след следващите избори Народното събрание да е шарено като хипарска риза и Борисов да има нужда от подкрепа. Подкрепа, която да осигури плавен преход от него към поредния месия. И Така Нататък. Докогато номерът минава…

***

Поръчайте юбилейната книга на Торлака по случай 10 години Биволъ.

101 текста на Торлака за Биволъ

Поръчайте книгата “101 текста на Торлака за Биволъ”. Специално издание по случай десетата годишнина на сайта Биволъ. Промоционална цена от 12 лв. (6 евро) за 1 екземпляр. Можете да поръчате също 2, 3, 5 или 10 екземпляра за приятели и познати. Доставка до адрес в България или в чужбина след 15 ноември. Цената на доставката в България се заплаща на куриерската компания при получаване на пратката на личен адрес или в нейния офис. За доставка в чужбина ще се свържем с Вас, за да уточним подробностите.












6



Възможности за плащане

Информация за Вас



Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


6€



„Стремежът ни трябва да е липсата на граници на Балканите.“ Разговор с Филип Филипов

Post Syndicated from original https://toest.bg/filip-filipov-interview/

България остава единствената държава членка на ЕС, която планира да блокира началото на преговорния процес със Северна Македония. Причината според външната министърка Екатерина Захариева е, че „Северна Македония не трябва да продължава с езика на омразата, тя трябва стриктно да спазва поетите ангажименти в Договора за приятелство с България и да не забравя добросъседството, което е важен критерий, ако иска да се присъедини към ЕС“.

Какви биха били последствията от тази стъпка и какво остава неразбрано от обществото относно българо-македонските отношения – по тези теми Александър Малинов разговаря с Филип Филипов. Той е историк, изследовател на историята на Македония и македонските българи, автор на книгата „Великите сили, България и Балканската война в секретните документи на британската дипломация, 1910–1913 г.“. В момента работи и по две нови книги, свързани с историята на македонските българи и София. Част е от проекта „София помни“.


Съгласен ли сте с настоящата позиция на българското правителство, а именно блокиране на началото на преговорите на Северна Македония за членство в Европейския съюз?

Изобщо не съм съгласен. Смятам, че това би била една огромнa грешкa на българската дипломация и на българската държава. Разбирам, че нашите политици се вкараха в задънена улица, която сами създадоха. След подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г., вместо да се форсират инициативи за транспортни и културни връзки, те пожелаха да се върнат по пътеката на противопоставянето – чрез декларации от Народното събрание, чрез неуместни публикации от БАН (изкарани като че ли нарочно на противоречиви исторически дати) и т.н. От друга страна, в българското медийно пространство темата „Македония“ не присъства извън тези исторически спорове. Изглежда, че от години се конструира един сценарий, чрез който да се убие всяка емпатия, която хората от двете страни на границата имат заради миналото си и родовите си връзки. Това бива заменено с омраза и скандали.

Според българската държава в лицето на министър Захариева и министър Каракачанов тази омраза и тези нападки идват единствено от македонска страна и са насочени към България и българите като цяло. Доколко това е истина, има ли я на практика тази яростна антибългарска пропаганда, за която говорят политиците в София?

Мога да говоря на база моята лична комуникация и лични впечатления. Ходил съм много пъти в Северна Македония и не съм срещал тази омраза, за която българските политици споменават. Агресия има в интернет пространството, но всички добре знаем, че в мрежата е пълно с платени „тролове“, чиято цел е именно разпалване на конфликти за политически цели. Такъв говор на омразата в интернет обаче има както от македонска, така и от българска страна. Антибългарски настроения могат да се срещнат сред остатъците от стария югославски елит. Именно тези хора се стремят да разпространяват негативния имидж на България сред народа в Северна Македония. Те се възползват от всеки грешен ход на нашата външна политика, за да кажат: „Нали уж са ви братя? Тогава защо не ви пускат в Европейския съюз? Защо Българската православна църква отказа да стане майка на Македонската православна църква?“

Излиза, че българската позиция с нагнетяване на обстановката помага на онези кръгове в Скопие, които имат интерес от антибългарски позиции?

Да, нашите политици в момента помагат за разширяване на настроенията срещу България. А хората преди нас са се борили да я няма тази граница, да могат свободно да общуват. В периода между двете световни войни всички организации на македонските българи се борят против дълбоките ровове и телените мрежи, поставени от сръбските власти между Царство България и Кралство Югославия. Френският политик и дипломат Анри Пози е ужасѐн от тях в книгата си „Войната се завръща“, те стават символ на разделението и борбата за свобода.

Най-голямата цел на България по отношение на Северна Македония в частност, но и като цяло за Балканите трябва да е тази – да има повече комуникация, защото хората не си общуват нормално. Това важи с особена сила за днешните българи и македонци. У нас повече се следи къде е на посещение папата, отколкото дневният ред в Северна Македония. Ние не разбираме през какво минават те в момента, какви са им проблемите, какви са им болките. Много от онези хора там, които по принцип симпатизират на България, се чувстват изоставени – и са прави, защото обикновено българските политици ги използват за краткотрайни политически нужди и ги забравят впоследствие.

За сравнение, другите държави от региона – Сърбия, Гърция, Турция, Албания – винаги помагат на своите хора в Северна Македония. При нас това не съществува, има един огромен мързел от страна на българските чиновници. Голяма част от тях изобщо не са запознати с темата. Като резултат от това бездействие след време може да се окаже, че гражданите на Северна Македония се чувстват по-близки (дори) до Гърция, отколкото до България. Образно казано, нашият план е да си бием главата в стената, докато не си я счупим.

Каква е причината да липсва градивна българска стратегия за отношенията ни със Северна Македония?

За съжаление, с началото на комунистическия режим тази тема остава на заден план. Илинденското въстание се е споменавало с няколко думи в учебниците, дълго време е избягвано нарочно да се говори за Кузман Шапкарев, Григор Пърличев, Райко Жинзифов и Григор Пърличев. Колко знае за Северна Македония в момента обикновеният българин? От наша страна липсва най-вече вниманието. Дори на хора, които изглеждат агресивни към нас, ние трябва да обръщаме някакво внимание – да отидем на място, при тях, да се здрависаме и да се опитаме да разберем болката им. Ние не присъстваме там. Ако нашето желание е да живеем добре и да имаме добри отношения с тези хора, трябва да излезем от сегашното положение, в което ги виждаме като тера инкогнита. Допреди 1944 г. идеята за Македония е била движещата сила на българската държава, докато сега слушаме изказвания по темата от хора, които най-много да са чули някоя македонска песен.

Това се дължи до голяма степен на замразяването на отношенията между България и Югославия за над четири десетилетия. Кое е най-важното, което българите са забравили или не са научили за миналото на Македония?

Историята на мой близък роднина, братовчед на дядо ми, е показателна. Той е бил съден по време на Скопския студентски процес през 1927 г. като деец на Македонската младежка тайна революционна организация, впоследствие е председател на един от общогражданските комитети във Вардарска Македония, които посрещат българската войска през 1941 г. След войната, в Югославия на Тито, той е съден, репресиран и е лежал дълго по затворите. Така и не споделя тази история със сина си. Наследниците на това семейство са живели 50–60 години, без изобщо да се говори открито за миналото. Това е само един пример, но той е показателен, че една част от обществото в Северна Македония в момента за първи път се сблъсква с истинската си история.

Към чувствата на тези хора и към тяхното отношение към миналото трябва да се подхожда изключително внимателно. Сегашният агресивен подход на българските политици е точно обратното на това, което трябва да правим. Спорът за Гоце Делчев е изпразнен от смисъл – той е общ герой. Имам братовчед в Скопие, който се чувства етнически македонец. Не можем да твърдим, че той има по-малко право да чества Гоце Делчев като свой национален герой, отколкото, да речем, живеещите в Североизточна България. Трябва да търсим общите части от миналото, които да ни обединяват. Нека Държавните архиви на двете държави да публикуват цялата негова документация, какъвто беше планът в края на миналата година. Бившият премиер на Северна Македония Любчо Георгиевски наскоро каза, че има малък напредък в последните години, но за да тръгнат да се обръщат нещата, трябва още много работа и търпение. Най-вече от българска страна с проблема трябва да се занимават изключително начетени и подготвени хора, които гледат към Македония с любов, а не с омраза.

Смятате ли, че една дългосрочна и прагматична политика на България по отношение на Северна Македония трябва да започне с признаване на македонската идентичност и македонския език?

Да, ако желаем да имаме близки отношения с хората там, трябва и ние да протегнем приятелска ръка. Ясно е, че сегашният елит на обществото там е израснал в Югославия с антибългарски чувства. Но единственият начин днешна България да се противопостави на това е, като покажем, че наистина се смятаме за техни близки. Ние не можем насила да ги накараме да ни обичат, това е абсолютно грешна политика.

В София трябва също да си признаем някои грешки през последния век – например това, че държавната власт в България не подкрепи Илинденско-Преображенското въстание по начина, по който Гърция подкрепи Критското въстание. Преди Балканската война се оказваме надхитрени и от една сръбска политика, която цели да се споразумее с управлението в София за дележ на Македония – и в крайна сметка успява. Българското правителство води преговори тогава с хора като Стоян Новакович, Света Симич и Ламброс Коромилас, ръководители на антибългарската акция в Македония. Какво ли са очаквали българските управници да се случи? Това предизвиква и ефекта на доминото, който ни преследва и до днес. За мен голяма грешка е и влизането на българската армия в част от Вардарска и Егейска Македония през 1941 г. Някои детайли от битието на българската администрация там са все още тема табу в нашето общество.

Неудобните исторически истини трябва да се признаят и от Скопие, и от София. Трябва и двете държави да направим една-две стъпки назад, което в дългосрочен план ще ни позволи да вървим напред.

След края на Втората световна война Франция и Германия успяха да преодолеят много по-тежки исторически травми и да създадат съюз, който стана основата на обединена Европа. Какво могат да научат България и Северна Македония от техния опит?

При нас липсва визионерската политика. Тогавашните френски и германски политици успяват да видят голямата картина – нещо, което у нас, за съжаление, не се случва. Българските политици не могат да видят цялата гора, защото са се вторачили в първото криво дърво. Те не виждат, че инатът по всеки спорен въпрос на практика саботира голямата цел. Ако имахме способни хора в българската политика, те трябваше отдавна да са разбрали, че нашият стремеж трябва да е липсата на граници на Балканите. По примера на Франция и Германия балканските държави трябва да започнем отношенията си отначало – да не се гледат следващите пет, десет или двайсет години, а следващите сто. Вместо това ние гледаме сто години назад и сме вторачени в миналото. Народите на Балканите имат много повече общи черти, отколкото народите в Западна Европа. Защо обаче онези народи успяват да надграждат, а ние непрекъснато се взираме в малките неща, които ни разделят?

Оптимист ли сте, че това може да бъде преодоляно? Има ли по-светло бъдеще за българо-македонските отношения?

Ако има вето от наша страна и ако блокираме пътя на Северна Македония към Европейския съюз, това ще е много тежко за отношенията между нас, нормалните хора, обичните люге, както казват там. Ще трябва да се върнем много назад и да започнем да градим отначало. Но аз съм оптимист – вече почти век и половина има хора, които се борят да няма граници между България и Македония. Оптимист съм, че между хората на Балканите няма да има разделение, чрез което да се наслагва вражда във всяко следващо поколение. Хората тук трябва повече да се обичаме и по-малко да се мразим, за да живеем по-добре.

Заглавна снимка: © М. Пастухова

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Я по-тъмнозелените да излязат да гласуват…

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D1%8F-%D0%BF%D0%BE-%D1%82%D1%8A%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D1%8F%D0%B7%D0%B0%D1%82-%D0%B4%D0%B0-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%83.html

понеделник 9 ноември 2020


За кой ли път политическите решения в България могат да бъдат обобщени само с „неведоми са пътищата шизофренични“. Както е модерно да започват, протичат и завършват новините напоследък, „в условията на коронавирус“ депутатите решиха да могат да участват в пленарните заседания и да гласуват дистанционно по електронен път, ако са карантинирани.

И това отрежда волята на същите тези депутати, които съвсем наскоро изсмукаха от пръстите си всевъзможни аргументи, за да се опитат да ни убедят колко несигурно и пагубно ще е електронното гласуване за самите устои на родната демокрация. От девет кладенеца вода извадиха представители на водещи политически сили, за да ни заливат със смехотворни аргументи, а сега излиза, че за едни може интерактивно, а за други не може.

Но, кои сме ние, че да се сравняваме с народните представители? Все пак от нас така или иначе не зависи нищо, а при тях нещата стоят по съвсем различен начин. Ами, я си представете, че трябва да се осигури кворум за приемането на поредния лобистки закон, а КОВИД-а е натръшкал по домовете им прекалено много държавотворци, за да се случи това? Или пък е нужно набързо, без излишни обсъждания и обяснения, набързо да се пробута скандална промяна? Какъв по-лесен начин от това верните другари да се покажат на камерата от къщи, за да се удостовери, че са те и после да си кажат какъв е вотът им. Точно така.

След като приключи вотът в залата, народните представители в коронавирусно изгнание трябва лично и устно да кажат тежката си дума. „За“, „против“ или „въздържал се“. Още един начин да се улесни проверката на лоялността на депутатите към партийните им централи?

Някак неусетно мислите потичат точно в тази посока. Народните представители могат да гласуват дистанционно не заради друго, а защото това по никакъв начин не възпрепятства контрола над поведението им. Каквото каже лидерът, под строй, без излишни разсъждения и колебания. Като „Ало, Ваньо…“.

При обикновените хора съвсем не е така. Дистанцията дава много повече свобода на гласоподавателя да прави както му говори разумът, без да се съобразява с нуждата да постъпи „правилно“. И така до голяма степен се обезсилва армията от стотици хиляди купени гласове, мъртви души и нужна само по избори бюрократщина. А това не бива да се допуска в нито една фасадна демокрация, нали?

Хаосът, несигурността, объркването са най-добрата почва за създаване на подобни изключения от правилото, които се превръщат в норма и си остават и след като най-после истерията отмине. Сега хората са склонни да подминат „интерактивизирането“ на законотворческия процес. Какво пък – току-виж и Делян Пеевски най-после благоволил да упражни правото си на депутатски вот. Да, не е карантиниран с КОВИД, но е в самоизолация за n-ти мандат, та може да се направи изключение.

Важното е да се стегнат редиците, защото мандатът е на финалната права. След изборите, предсрочни или не, някои от сегашните лица на властта няма да попаднат пред обектива никога повече. Освен, ако ги фотографират за семейна снимка или, дай Боже, в карирана затворническа носия. Други пък ще гледат сами да се покрият или да играят твърде изгодната в родната политика роля на „опозиция“. Затова трябва да се побърза да се свърши каквото е нужно сега, в този парламент. Има да се довършва един поток, който си е руски по същина, колкото и по име да е ни риба, ни рак. Има да се усвояват разни милиарди евросредства, да се осъществяват заменки, да се заложат параметри за договори, които ще заробват и внуците ни… Не са едно и две.

В такава ситуация никой послушен депутат не може да си позволи да седи кротко карантиниран вкъщи. Е, той пак ще си седи, но ще гласува каквото трябва. Нали помните? „Работа, работа, работа“.

А, ако по изборите половината държава е парализирана, карантинирана и не може да отиде да упражни вота си на място в избирателните секции, дали ще може негово величество гласоподавателят да се легитимира с камерата на компютъра си и устно да изрази волята си? Не, разбира се. Поне това е за добро. Иначе не се знае кой би могъл да стои зад камерата с насочено в челото му дуло…

***

Поръчайте юбилейната книга на Торлака по случай 10 години Биволъ.

101 текста на Торлака за Биволъ

Поръчайте книгата “101 текста на Торлака за Биволъ”. Специално издание по случай десетата годишнина на сайта Биволъ. Промоционална цена от 12 лв. (6 евро) за 1 екземпляр. Можете да поръчате също 2, 3, 5 или 10 екземпляра за приятели и познати. Доставка до адрес в България или в чужбина след 15 ноември. Цената на доставката в България се заплаща на куриерската компания при получаване на пратката на личен адрес или в нейния офис. За доставка в чужбина ще се свържем с Вас, за да уточним подробностите.












6



Възможности за плащане

Информация за Вас



Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


6€



ШоГ! УжасД! ХистериА! Баце не ни харесва!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/bace-ne-ni-haresva.html

събота 31 октомври 2020


Едно зло никога не идва само. Не ни стига, че короМката вилнее необезпокоявано, че се трупат едни милиардни дългове, че Каскета е щастие ни конфискува домашната скоросмъртница, детските пюрета и незаконния тютюн за махорки, а и Пожарникаря-слънце ни каза в очите направо от карантинната си резиденция, че не ни харесва. Всичко друго се преживява, белезите заздравяват, ама лошата дума остава до живот. Убедете се сами – „С цялото си уважение към младите и хората, които със сигурност не ни харесват – и ние не харесваме тях“.

Кой би могъл да си представи, че премиер на държава от Европейския съюз ще бъде толкова директен с огромната част от хората в клетата страна, която управлява цяла декада? Или, ако трябва да сме коректни към неговото схващане за политика – две петилетки. Такова откровение не е политкоректно и по никакъв начин не кореспондира с доскорошните му въжделения да се къпе във всенародната любов.

Но, така или иначе сме го почнали на искреност, нека да я караме докрай. Другарю Буда, информацията ти, както обикновено, е безнадеждно остаряла. Отношението на все още здравомислещите българи към теб мина през няколко етапа. Първо просто те игнорирахме и се надявахме да се наиграеш по-бързо и да заминаваш да си харчиш откраднатото. После осъзнахме, че силно подценяваме лакомията ти и започнахме да не те харесваме. Но това беше преди години. Сега, меко казано, те ненавиждаме и сме готови на всичко, за да разкараме теб и другите креатури на ДС от политическата сцена. Май сме закъснели почти безнадеждно, но това е друга тема. Да се върнем на чувствата и емоциите.

Даже и в нашата политическа реалност подобно изказване е някак странно. Човек остава с впечатлението, че Баце е тийнейджър, а онази част от народа, към която се обръща, го играе възлюбената му. На нея най-после ѝ е писнало от дърварските му, дебелашки свалки и е излязла на площада, за да крещи под прозореца му, че иска той да се махне от живота ѝ. И Баце, осъзнал с три-четири месеца закъснение, че никакви големи приказки, пъчене, заплахи ала „ти ще видиш какво ще стане, ако ме няма“ не минават, най-после решава да спаси последните прашинки достойнство, които са му останали. И отвръща реципрочно.

Щом ние не го харесваме, значи и той не ни харесва. На това му се казва натриване на носа. Само дето това, с което разполагаме като премиер, май наистина не схваща, че голямата част от българското общество просто няма търпение да забрави за съществуването му час по-скоро и изобщо не се интересува от чувствата и емоциите му. Колкото и верните до гроб структури на ГЕРБ лелки да го убеждават, че не е така, и да са готови да не си мият ръцете до Второто пришествие, щом той ги е докоснал.

Баце хич не проумява, че неговото сърдито тропане с мечешка лапа не ни вълнува, защото той може да не питае положителни чувства към нас, тъй като не се вписваме в рамката на раболепния гласоподавател с възхитен поглед, скандиращ името му, но нашата антипатия е напълно рационална и почива на безброй факти. А фактите хич не са му силата.

Иначе нямаше да издава заповеди, които да отменя след ден-два, да си избира министри по отбивките на бензиностанциите и да ни лъже в очите за неща, които са толкова очевидни, че дори и малко дете не би се заблудило.

Пожарникарят-слънце се предоверява на харизмата си вече от години, но това не е наш проблем. Проблемът си е негов и на ония, които го славословят неуморно, надявайки се да се докопат до някое парченце от баницата. На тях може би им пука дали той ги харесва или не. На здравомислещите хора, искащи просто да живеят в страна, в която има ясни правила и разумът надделява над чувствата на управляващите я, им е през … дали баце ти Бойко ги харесва или не.

101 текста на Торлака за Биволъ

Поръчайте книгата “101 текста на Торлака за Биволъ”. Специално издание по случай десетата годишнина на сайта Биволъ. Промоционална цена от 12 лв. (6 евро) за поръчки до 3 ноември. Доставка до адрес в България или в чужбина след 15 ноември. Цената на доставката в България се заплаща на куриерската компания при получаване на пратката на личен адрес или в нейния офис. За доставка в чужбина ще се свържем с Вас, за да уточним подробностите.












6




Възможности за плащане

Информация за Вас



Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


6€



Ползите за България от членство на Северна Македония в Европейския съюз

Post Syndicated from original https://toest.bg/polzite-za-bulgaria-ot-chlenstvo-na-severna-macedonia-v-eu/

За пореден път през последните 29 години сме свидетели на напрежение и тежки политически спорове между София и Скопие. Външната ни политика не може обаче да е вечен заложник на един спор, който е изпразнен от съдържание и смисъл. Стратегията на България за Западните Балкани в цялост, но най-вече за Република Северна Македония страда основно заради пълната си липса на далновидност по отношение на развитието на региона и бъдещата роля на София в него.

Кризата в българската външнополитическа визия е толкова сериозна, че най-важната посока на националния ни интерес от 1878 г. насам се принизява до провокативни изказвания, разменяни от двете страни на границата. България дори стигна до абсурдната ситуация да заплашва югозападната си съседка с блокиране на преговорите ѝ за присъединяване, ако не бъдат изпълнени дадени условия.

За съжаление, в общественото пространство почти не се чуват алтернативи на тезите, идващи основно от една партия, чиято подкрепа към момента социолозите изчисляват на 2–3%. Напоследък в публичното пространство се чуват още по-крайни мнения, като това на проф. Иван Илчев, който на два пъти, без да има противник срещу себе си в телевизионното студио, се опита да ни убеди, че Скопие може да стане наш „враг“, ако го подкрепим за членство в ЕС.

Противно на казаното от проф. Иван Илчев и Красимир Каракачанов, България би имала първостепенна полза от скорошно членство на Северна Македония в ЕС. Нека разгледаме четирите точки, които представляват най-голям интерес за българското общество.

Инфраструктура

Покойният академик Марин Деведжиев, един от малкото наши учени географи, които са се занимавали активно с проблемите на българската геополитика, споделя в свое интервю през 2010 г., че приоритетите на българската национална стратегия за ХХІ век са „преди всичко изграждането и модернизирането на транспортните ни връзки с другите страни“.

Именно инфраструктурните ни връзки със Северна Македония са ключова част от изграждането на Паневропейския коридор номер 8, който би свързал Черно море с Адриатическо море чрез автомагистрали и железопътна линия. Taзи apтepия ще бъде основна част от нaциoнaлнaтa и eвpoпeйcĸaтa тpaнcпopтнa мpeжa и ще има значение не само на локално ниво за свързане на България, Северна Македония и Албания.

Отвъд регионалната полза на проекта, той би имал много по-широко роля за транзитните връзки между Южна Европа (през Италия) и Украйна, Русия, Кавказ и Средна Азия. Следователно подобряването и модернизирането на транспортните връзки между България и Северна Македония автоматично би поставило страната ни в ключова позиция на един от най-важните международни транспортни коридори, възползвайки се по този начин от важното и стратегическо положение, което заемаме на геополитическата карта на Балканите и Европа.

В статия от 2018 г. инж. Иван Кацаров oт Български форум „Транспортна инфраструктура“ набелязва няколко основни предимства на Коридор номер 8 за икономическото развитие на България:

• Създaвaнe нa пo-дoбpи ycлoвия зa paзвитиe нa тypизмa в ĸpaйбpeжнитe зoни чрез пoдoбpявaнe нa тpaнcпopтнaтa дocтъпнocт и нacoчвaнe нa тpaнзитния и тoвapeн тpaфиĸ пo aвтoмaгиcтpaлaтa, нaмaлявaйки eĸoлoгичнитe pиcĸoвe в ĸpaйбpeжнaтa зoнa.

• Пoдoбpявaнe нa тpaнcпopтнoтo oбcлyжвaнe нa oблacтитe чрез нaмaлявaнe нa вpeмeтo зa пътyвaнe мeждy дъpжaвитe в peгиoнa.

• Пpeнacoчвaнeтo нa тeжĸoтoвapния тpaфиĸ ĸъм aвтoмaгиcтpaлaтa щe пoдoбpи бeзoпacнocттa нa движeниe и щe oптимизиpa paзxoдитe зa пoддpъжĸa нa пътнaтa мpeжa.

• Оcигypявaнeто нa пo-дoбpo тpaнcпopтнo oбcлyжвaнe нa peгиoнaлнaтa и мecтнaта иĸoнoмиĸa – т.e. пo-дoбъp (бъpз и бeзoпaceн) дocтъп дo пaзapитe нa cтoĸи и cypoвини – щe пoвиши ĸoнĸypeнтocпocoбнocттa нa peгиoнaлнитe пpoдyĸти.

• Стимyлиpaне на paзвитиeтo нa нoви иĸoнoмичecĸи дeйнocти в няĸoи oт пo-мaлĸитe гpaдcĸи цeнтpoвe, ĸoeтo щe дoпpинece зa paзвитиe нa пoлицeнтpичния мoдeл нa мpeжaтa oт нaceлeни мecтa.

• Създaвaнe нa инфopмaциoннa cвъpзaнocт чрез виcoĸocĸopocтeн интepнeт, нeдocтъпeн дo мoмeнтa зa няĸoи cтpaни oт peгиoнa.

• Възмoжнocт зa изгpaждaнe нa eнepгийни вpъзĸи.

Очевидно е, че този стратегически и към момента най-важен инфраструктурен проект за България би се изпълнил много по-лесно и би работил много по-ефективно, ако Северна Македония и Албания са членове на ЕС. Това би улеснило финансирането на различните части от проекта, би направило по-резултатно планирането и изпълнението му в рамките на ЕС и не на последно място – многократно би облекчило бъдещия транспортен трафик заради липсата на гранични проверки и свободното пътуване в ЕС.

Забавянето на еврочленството на Северна Македония на практика обрича този ключов за България проект на забавяне за неопределено време, а това би изиграло крайно негативна роля за потенциалното икономическо развитие на страната ни и на региона.

Икономика

За българската икономика е очевидно предимство съседна на нас държава да е интегрирана в общия пазар на ЕС. На първо място, това би улеснило нашите инвестиции в страната. Опитът, който българският бизнес има след 13-годишното ни членство на в ЕС, би бил полезен за прохождащата в правилата на ЕС македонска икономика.

Допълнително, приемането на Северна Македония в ЕС би дало възможност българските работодатели да имат на разположение тамошния пазар на труда, възползвайки се от свободното движение на работници в Европейския съюз. Заради позицията си на най-бедна икономика в Съюза, в момента България трудно се бори за привличане на работници от други страни членки. Заплатите и условията на труд в Северна Македония като цяло са по-лоши от тези у нас, а географската близост и липсата от нужда да се учи чужд език са още предимства, заради които македонски работници биха избрали България като работно място в ЕС.

Важна крачка към намиране на общ език между предприемачи и инвеститори от двете страни беше направена чрез създадения през 2019 г. Българо-македонски бизнес форум. На последната среща на форума през февруари т.г. в Куманово кметове на 29 македонски и 12 български общини обсъждаха европейски фондове и програми, както и взаимодействие между правителствата, местната власт и частния сектор в двете държави.

Сигурност

Северна Македония е член на НАТО от 2020 г. Въпреки това потенциалното влизане на страната в Европейския съюз би означавало многократно разширяване на сътрудничеството между София и Скопие, чрез която двете страни ще могат много по-ефективно да се справят с общи проблеми в сферата на сигурността – като тероризъм, трафик на хора и оръжие, незаконна миграция. Нуждата от засилено двустранно сътрудничество пролича по време на бежанската криза през 2016 г., когато на граничния пункт „Златарево“ се проведе съвместно учение между български и македонски военни части и полиция.

Членство на Северна Македония в ЕС би било и крачка към окончателното скъсване с мита за „балканското буре с барут“ и лошата слава, която Балканите носят още от началото на 90-те години на миналия век заради почти постоянните военни конфликти и нестабилност. Подобно на Босна и Херцеговина и Косово, в страната съществува висок риск от политическа нестабилност. За последно сериозна ескалация на напрежението имаше само преди 5 години – през пролетта на 2015-та терористични нападения бяха извършени в Куманово и Гошинце от съставената от етнически албанци сепаратистка организация „Армия за национално освобождение“.

В югозападната ни съседка рисковете от разлом по етническа и религиозна линия остават сериозни. Изключително негативен би бил сценарий, при който в страната отново избухват такива сблъсъци – или в най-лошия случай се стигне до териториални промени. При подобно развитие международният рейтинг на България автоматично ще бъде занижен и на страната ни отново ще се гледа като на част от високорисков регион.

Близкото сътрудничество между двете ни държави в сферата на сигурността е без алтернатива и в още един аспект – по географски причини основните международни пътища за незаконен трафик през Балканите минават именно през нашите територии. С други думи, ако България иска да подобри собствената си сигурност, тя има жизненоважен интерес от сътрудничество със Северна Македония – а това би се осъществило най-добре чрез използване на механизмите в Европейския съюз.

Морално-сантиментални причини

Членството на Република Северна Македония в ЕС би означавало на практика изпълнение на възрожденския ни национален идеал в реалностите на ХХI век. Няма момент през последните 100 години, когато изкуствена граница да не е разделяла българския и македонския народ. Първо – между царство България и кралство Югославия, след Втората световна война – между социалистическа България и Югославия на Тито, а понастоящем – между България и Северна Македония.

Пълноправно членство на двете държави в Европейския съюз на практика би премахнало днешната граница и би отворило пътя към общо сътрудничество, взаимно разбирателство и икономически напредък в рамките на общото европейско семейство. Днешните български политици имат моралния дълг да изпълнят начертаната от нашите предшественици национална кауза, предавана от поколение на поколение чрез приобщаване на историко-географската област Македония и нашите сънародници, които все още живеят там, макар и с друга националност.

Безспорно е, че културната и езикова близост биха превърнали югозападната ни съседка в най-близък партньор на България както на Балканите, така и в рамките на Европейския съюз. Независима Северна Македония като член на ЕС, с равни права и равни задължения, би престанала да бъде „ябълката на раздора“ в сърцето на Балканите и би се превърнала в обединяващо звено между всички държави на полуострова. Бъдещето на българо-македонските отношения е не в безкрайни спорове за историята, а в приемане на реалностите и решаване на проблемите на основата на общите ни интереси.

Заглавна снимка: Церемония за присъединяване на Северна Македония към НАТО през март 2020 г. © NATO / Flickr

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.