All posts by

Виновникът Бил Гейтс

Post Syndicated from original https://toest.bg/vinovnikat-bill-gates/

Пандемията от COVID-19 роди няколко емблематични конспиративни сюжета. Една от най-известните теории обвърза изграждането на 5G мрежите с разпространението на вируса. Американският милиардер от унгарски произход Джордж Сорос, който често е обект и на други конспиративни сценарии – от това, че се опитва да свали правителството на Виктор Орбан в родната Унгария и стои зад бежанската вълна към Европа, до това, че организира и плаща за протестите срещу полицейското насилие над афроамериканци в Щатите, – пък бе нарочен като създател на новия коронавирус, който уби близо 500 000 души по целия свят.

През последните месеци обаче не друг, а милиардерът Бил Гейтс се превърна в главен герой на дезинформационна кампания, която го обвинява в разработване на механизъм за глобално господство. Въпреки че основателят на „Майкрософт“ дарява милиарди долари за борба с бедността и глада и за подобряване на достъпа до здравеопазване и образование в развиващите се страни, той стана любимият злодей на конспиратори от цял свят. Според тях, воден от желанието си да забогатее от продажбата на ваксини и лекарства, Гейтс нарочно предизвикал пандемията от COVID-19.

Социалните мрежи – благоприятна среда за дезинформация и пропаганда – станаха основен проводник на разпространение на фалшивите твърдения по адрес на Гейтс, които набраха скорост още в самото начало на епидемията от коронавирус. Обработени снимки със специално нанесени корекции по тях и изфабрикувани новинарски статии на различни езици, споделени хиляди пъти в социалните мрежи и в приложения за съобщения, титулуваха Бил Гейтс като „бащата на епидемията“. Стигна се дотам, че създателят на Facebook Марк Зукърбърг обеща платформата да вземе мерки във връзка с разпространението на фалшиви новини.

Според един от слуховете Гейтс ръководи елити, чиято цел е да наложат нов световен ред и да превърнат населението на Земята в „опитни мишки и роби“. Според други сценарии, за чиято креативност биха завидели и най-талантливите холивудски режисьори, той целенасочено се опитва да унищожи населението на света, да направи ваксините задължителни и така да имплантира микрочипове в хората, за да ги подчини.

Не друг, а световноизвестният руски режисьор Никита Михалков също се присъедини към хора на конспираторите. В предаването си „Бесогон“ по една от руските телевизии той директно обвини Гейтс, че се стреми да наложи контрол върху населението на Земята чрез чипиране на хората и за тази цел работи по създаване на ваксина срещу COVID-19.

Откъде започва всичко

Всъщност Бил Гейтс е сред хората, които от години обосновано и аналитично предупреждават за това, което преживяваме днес.

В забележителна реч, произнесена на конференцията TED през 2015 г., той казва нещо, което впоследствие предизвика смущение у много хора: „Като дете се страхувах от ядрена война. Днес знам, че ако нещо може да убие десетки милиони души през следващите десетилетия, това най-вероятно ще е силно заразен вирус, а не война. Не ракети, а микроби.“ Докато той предупреждава, че вирусите представляват сериозна заплаха за човечеството, видеостената зад него показва 3D изображение на гигантски грипен вирус, който доста наподобява външния вид на вече добре познатия ни SARS-CoV-2.

Изводът на Гейтс не е изненадващ. Всеки, който реши да се поинтересува от работата на инфекционистите и потърси данни за нивото на заболеваемост от инфекциозни болести, лесно ще попадне на статистика, която показва постоянен ръст през последните години. Достатъчно е например да посетите сайта на Европейската комисия, на който се поддържа система за наблюдение на заразните болести, и може да разгледате справки по години на всички видове вирусни инфекции и ръста на заболелите от тях.

Учени от цял свят много отдавна предупреждават за опасността от пандемии, но за хората е трудно да разберат колко сериозна е тя. И така до днес, когато светът е обхванат от здравна криза, причинена от COVID-19. Епидемиите наистина зачестяват през последните десетилетия, сочи и доклад на Световната здравна организация (СЗО).

Гейтс също се опитва да повиши осведомеността по темата. Той от години подготвя статии, публикува видеообръщения и участва в научни форуми по цял свят, опитвайки се да привлече вниманието към опасността от пандемии. Затова и фондацията, основана от него и съпругата му Мелинда – Bill and Melinda Gates Foundation, прави дарения от милиарди долари за подобряване на достъпа до здравеопазване, за разработка на ваксини и в полза на СЗО.

През октомври 2019 г. фондацията на Гейтс в партньорство с Johns Hopkins Center for Health Security прави симулация на хипотетична пандемия с коронавирус, от която стана ясно, че институциите навсякъде по света не са готови да се справят с подобен проблем. Когато по-рано тази година светът действително се сблъска с пандемия, този експеримент обаче стана повод за разпространяване на поредната порция от конспиративни теории – че военните и секретни лаборатории стоят в основата на всичко.

Подобни необосновани интерпретации се срещат и по време на епидемиите от СПИН, SARS, MERS и т.н. На организациите дори им се налага да излязат с официално становище, в което обясняват, че тяхното пандемично упражнение не представлява прогноза за хода на настоящата пандемия, а просто симулация, чиято цел е да обърне внимание на мерките, които трябва да се вземат за справянето с подобна здравна криза.

Междувременно в интернет вече се роят теории, които свързват Гейтс и фондацията му със създаването и разпространението на вируса. В края на януари в Twitter популярност набира теория, че организацията на Бил и Мелинда Гейтс не само е проектирала новия коронавирус, но и го е патентовала. Причина за тези неверни нападки става фактът, че фондацията е предоставила финансиране на английски изследователски институт, който, от своя страна, също е обвиняван, че е причинил настоящата пандемия.

В началото теорията се разпространява най-вече от антиваксърски групи, както и от сайтове за конспиративни теории и на крайнодесни активисти. Разбира се, нито центърът в Англия, нито Гейтс имат нещо общо със създаването на новия корoнaвирус. Лабораторията, специализирана в проучванията на животински вируси и заболявания, действително притежава патент на коронавирус, но такъв, който поразява пилета и няма общо със SARS-CoV-2.

По време на протест срещу мерките в борбата срещу COVID-19 в Германия името на Гейтс и пъкленият му план да направи ваксинирането задължително се споменават заедно със заговор на елитите да използват пандемията, за да реорганизират световния ред. Тези конспиративни идеи са добре дошли за националистически партии като „Алтернатива за Германия“, която умело експлоатира страховете на хората, за да спечели симпатизанти.

В публикация в блога си от 19 март т.г., озаглавена „31 въпроса и отговора за COVID-19“, Гейтс пише следното: „Въпросът кои бизнеси трябва да продължат да работят, е много труден. Снабдяването с храни и здравните системи – със сигурност. Имаме нужда още от вода, електричество и интернет. Снабдяването с ключови продукти трябва да бъде подсигурено. Отделните държави обмислят все още какво трябва да продължи да работи. Един ден ще имаме и някакви дигитални сертификати, от които ще се разбира кой е оздравял, кой наскоро е бил подложен на тест, и когато бъде открита ваксина – кой е бил ваксиниран.“

Филантропът говори за осигуряването на стоки и услуги от първа необходимост и използване на електронни сертификати за здравния статус на хората, но това не спира интернет троловете да използват цитата извън контекста и да припишат планове за поставяне на микрочипове на хората, с които те да бъдат превърнати в марионетки.

Както повечето успешни примери за дезинформация, и в този случай всички измислени и подвеждащи информации по адрес на Бил Гейтс се основават на зрънце истина, което е интерпретирано в тотално погрешна светлина и „подкрепено“ с извадени от контекст цитати и преувеличени констатации, които граничат с фантастичното.

Анализ на вестник „Ню Йорк Таймс“ установява, че във Facebook има над 16 000 статуса за Бил Гейтс и вируса, които са предизвикали около един милион реакции и коментари, а десетте най-популярни видеа, разпространяващи дезинформация за Гейтс, са гледани от милиони в платформата YouTube.

Реалността е доста по-различна от конспиративните наративи, които циркулират онлайн. Вместо да преследва световно господство, през февруари – малко след избухването на епидемията в Китай – семейство Гейтс дарява 100 млн. долара (през април той обяви, че ще увеличи сумата на 250 млн. долара) за проучвания за ваксина срещу COVID-19 и за лечение на заразените. Парите са част от кампанията на СЗО за събирането на 675 млн. долара в глобален мащаб за борба със здравната криза, писа списание „Форбс“.

На сайта на фондацията на семейство Гейтс, където може да се намери подробна информация за даренията и дейността на организацията, е публикувана официална информация от 15 април 2020 г. за допълнителни 150 млн. долара, които ще бъдат предназначени за проучвания в сферата на диагностиката, терапията и ваксините, както и за защита на населението в Африка и Южна Азия.

Всеки пети българин вярва, че Гейтс стои зад пандемията

България също не остава изолиран остров и фалшивите новини за Гейтс проникват и в главите на българите. 21% от хората у нас са убедени, че Гейтс е злодеят, виновен за пандемията, а чрез ваксина за коронавирус – която в момента дори все още не е открита – в хората ще се поставят чипове, за да бъдат контролирани чрез тях. Това показва проучване на изследователска агенция „Тренд“ по поръчка на вестник „24 часа“, проведено между 1 и 7 юни 2020 г. чрез интервюта „лице в лице“ сред 1008 пълнолетни граждани.

В България сред разпространителите на конспиративни теории са основно жълти сайтове – като „Блиц“, където статията „Ваксините на Бил Гейтс целят сериозно намаляване на населението на Земята“ например е видяна от близо 21 000 души според брояча на самия сайт. Групата във Facebook „Човекът и вселената“, с 3456 последователи, също разпространява дезинформация за Бил Гейтс и коронавируса.

През април в YouTube канала „Голата истина“ е публикувано видео на руски език с български субтитри, озаглавено „Откъде се появява Coronavirus. Бил Гейтс, 5G и Китай“. Петнайсетминутното видео има над 11 000 гледания. То е с изцяло конспиративен характер и има за цел да убеди гледащите го, че Бил Гейтс и редица други влиятелни личности, като Джордж Сорос и собственика на Си Ен Ен Тед Търнър, стоят зад изобретяването на коронавируса, за да бъде намален броят на хората, тъй като планетата била пренаселена. Авторите на заблуждаващото видео твърдят, че на конференцията TED Бил Гейтс е заявил как „ваксинацията може да съкрати населението с 15%“. Удивително е, че според материала Гейтс играе ролята „на доброто и лошото ченге“, като хем прогнозира появата на коронавирусната инфекция, хем дава пари за създаването на ваксина.

В началото на юни във Facebook профила на издателство „Распер“, което има малко над 9000 последователи в социалната мрежа, е публикувано съобщение, в което Гейтс е наречен „антихрист“ и „необходимият грешник“. Текстът се спира подробно на пагубните за човешкото здраве вреди от всички ваксини, за които фондацията на Бил Гейтс е отпуснала финансиране – твърдения, за които няма никакви доказателства. Наред с поста за Гейтс, профилът на издателството често обръща внимание и на други неистини, като вредата от носенето на маски и преекспонирането на заплахата от пандемията.

Сайтът „Поглед“ използва противоречиво изказване на члена на Камарата на депутатите на Италия Сара Куниал, за да залее читателите с поредица от изфабрикувани твърдения за заговор между Гейтс и СЗО, „действителната причина“ за „забраната“ на аутопсии на болни от COVID-19 (такава забрана никога не е имало) и стремежа на Гейтс да „отслаби имунитета на хората“ чрез ваксини. Очевидно българският сайт е искал да акцентира върху изопачаването на фактите, така както са направили други медии – любители на конспиративни теории.

Според „Поглед“ Куниал предлага „Международният наказателен съд за престъпления срещу човечеството да повдигне обвинение срещу Бил Гейтс“. Италианският вестник La Repubblica отбелязва, че изказването на Куниал от 14 май т.г. е коментар към премиера на страната Джузепе Конте и гласи: „Следващия път, когато филантропът Бил Гейтс Ви се обади, насочете го направо към Международния наказателен съд за престъпления срещу човечеството.“ Според популярното италианско издание речта на Куниал е предизвикала неодобрителна реакция на някои членове на парламента.

Тези примери са красноречиво доказателство за това откъде тръгват корените на дезинформация сред българските граждани и как някои издания и социалните мрежи влияят върху формиране на мнението, за да се стигне до резултатите от проучването на агенция „Тренд“.

Историята с Бил Гейтс може да се приеме като пример за известната максима, че нито едно добро дело не остава ненаказано. Звучи невероятно, че толкова голяма част от населението вярва в теории, за които при елементарен критичен поглед става ясно, че са съшити с бели конци, и които представят като архизлодей и създател на вируса човек, който всъщност посвещава средства и ресурси точно за борба с пандемията.

И тази тенденция никак не е безобидна, тъй като освен всички познати щети, които дезинформацията нанася, е възможно тя сериозно да разколебае желанието за дарителство. Следващия път, когато успешен предприемач реши да дарява средства за справянето със сериозен проблем, може да се замисли дали самото захващане с този проблем няма да му донесе рискове вместо репутационни ползи и няма да се окаже в позицията на Гейтс – демонизиран от мащабна конспиративна теория с милиони последователи.

Заглавно изображение: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Пионка до пионка, братчед!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BF%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D0%BE-%D0%BF%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%87%D0%B5%D0%B4.html

неделя 24 май 2020


Таа мойта щеше да ме прибие с камънье издзаранкя. Бил съм бил нарисувàл игрище за дама връз покривката и съм извадѝл дваесе бобени зръна, та да напишем на тех имената на свите министре у правителството. С абревиатури, разбира се, оно иначе нема место.

Сега. Она, е много несгодна. Не на външен вид. Там е у топ уан. Ама, има гръцко, има македонско, има торлашко, има и влашко. Човек да е сакал, не е могъл да си сбере такава сътвер.

Я съшнус не бех нарисувàл игрище за дама, а бех измислѝл нова игра. „Министерия“ ѝ е работното заглавее. Проста е. Като министрете ни. Разчертах мушамата, писàх имена на министерства, надписàх бобените зръна и ги метнàх.

Мою експеримент се състоеше у тва дали ако размениме кой и да било министър с кой и да било друг министър би имàло ква и да е разлика. Я си мислех, че нема да има и правителството ше е същио разграден двор. Не знам дали съм прав. Секи от вазе да си преценева за ньего си:

· Министър Барни – от правосъдие отоди у финанси и пръвата му работа е да намали ДДС-то на сички бели хакери, защото „при повечето престъпления има нарушенее на законо“. Не дирете логика. При министър Барни тва е като да дириш поцинковано кръсче на врато на джихадист.

· Министър Каракачанката моментално заминава от вътрешните на външните работи. Тоа човек нема цел живот да се мъчи с продажбата на тия паспорти на македонци, бесараби, банатци. Нека да му е по-лесно начинанеето. Нали е родолюбиво, все пак?

· Дебил Караниколов кво има да се мъчи с таа икономика? Айде веднъга у туризъмо, да дръпне напливо на гостуващи нагоре, като черпи приходящите с по една-две фурми.

· Съответно, та да не губиме безценнио кадър Ангелкова, ньеа я префръгаме от туризъм у правосъдее и она смазва целата плаха опозицеа със закон, че кой рече да излезне да почива у чужбина е моментално у затворо. Още от граничнио пункт. Десет годиньи. Строг тъмничен. Никво мръданье. Да му е мислѝл, кога е поаждал!

· Влади Горанов ше заебе финансете и ше поеме туризмо, колко му е? Фръга некви балатуме с нарисувани огньове по тех, танцува нестинарски танце и сичко е шес. Осен тва – праща туристете у чужди апартаменте с незаконни тераси и обявева, че маститете мафиоте ше плащат още по-манку ДДС. И сичко си ше си дойде на место. Подпомагаме месната икономика. Ше цъфнеме и ше връжеме! А, забраих! Ше се разбират директно през чато, със спомощетувателството на „девойката“. А Божков ше има крайната дума.

· Кралев моментално отоди от спорто у културата. Слушайте само кво съм измислѝл. Не я де, гадаеньето с бобо:
Представете си три хорà пред Народнио театър. Едното ше го води депутатът (!!!????) Делян Пеевски. Ще се получават леки трусове в Софийската котловина, но аз не мога да предвидя с каква сеизмичност, не съм от БАН. Начело на второто хорце ше тропка баскетболнио корифей Тити Папазов Ревливио. Он ше се раздаде най-млого, я го знам, на живо съм го гледàл кък маа табла. Страшна сила е, като му не връже. И на третото òро – Сираков. С онаа обица с кръсче на десното уше, като от деведесе и четвръта. Млого беше фейсък, гецки, къ сакате му викайте.
Съответно Божков от Дубай ше напрай конферентна връзка и ше журира събитеето у Клюкарнико, та да види колко ора на чия стрънь ше станат, та да даде тия акции най-после и да се млъкне с таа глупус. Ше има и онлайн анкета, не го мислете.

· Господин Дамата с магнолиите се оттегля от премиерското кресло, защото го влече друго, а секи човек требва да следва мечтите си и става шеф на… шеф на… абе, шеф на джипка. Тоест, праиме го министър на транспорта.
Вози разни ора, обяснева им некви работи „Виж тука кво съм направѝл; Построихме пъта, стадиона, заводи ще построиме, интестиции, стабилност, гарантирано! Я кажи сега кво станà с магистралата, с еврофонда, с туризЪма?“. Баце мое да зададе правилните въпроси на секи. Играе го тоа мач към три петилетки. Важното е другите да отговарат сервилно и по възможност да целуват ръка. А, и да си праат деца, та да имаме прираст благодарение на него, че през управлението му от милата му, галена от три папи глава избегаха повече от милион българи, та бая требва да дървиме патките да наваксаме.

· Ананиев, оня ръняк на здравеопазването, се паднà да е прайм министър. Сметайте кво ни чека! Връз мушамата, нали ви казвам. Мою начин да съм нещо подобно на римските авгури, ама без птици и без полети, а с некви бобени зръна. Оно, зарди тва пет джи и птици не останаа. Шантава работа. Съсипаа не дръжавата, а свето.
Вижте колко ше е яко. Премиеро Ананиев издава указ, а на следващио день го отменя, щото некой си рекъл, че не е съгласен. После пак издава друг, съвсем противоположен указ и пак го отменя, щото друг казàл, че не е съгласен. И накраю си измива ръцете, все едно, че го е страх от короМката, казвайки, че е като Пилат Понтийски. Нема обществена подкрепа, затова нема да пипа нищо, другите да се оправят както знаят.

· Обаче така правителството става истинско железо и нема мръданье, затва господин президентът Радев се намесва, за да упражни за пореден път императивната си дикция и да разбие стабилността. Не може вниманието да е отклонено от него и най-вече от Деса. Клетио български народец требва да знаа, че ако он фане властта у ръце само за неколко месеца ше зачезнат и кражби, и сичко. Никви грижи. Ше си живееме като у Едем преди ябълката.

· Каскето е Слънце обаче е още по-ревнив, оти е достатъчно прост, та да мисли, че само он мое да командори, а ич не разбира, че е турен там за пунта мара. Организира акцеа у Поликраище. Показна. Отнети са приблизително 7,8 литра ракия от трима нарушители и шест буркана компот от праскови (Prunus persica). Извършителите на престъплението ще бъдат подведени под отговорност и разследвани с цялата строгост на закона. Междувременно Божков раздава акции от Дубай, което си е ОК, нема проблеми.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




· На Томислав Дончев най-после му писва на … да е част от цялата прекрасна схема и се прибира в родния си край, та да стане кметски наместник в село Зелено дърво, Община Габрово. Заявява намерението си да обяви референдум 1 април да се обяви за Национален празник на Територията.

Лично аз съм напълно съгласен с подобно предложение, има железна логика. Но жената, кък казах, се събуди и побесня, като видя какво съм направил с мушамата, овика ме, размята бобените зърна и така приключи кариерата ми на гледач на фасул. Тъжно. А мислех, че ми е следващото призвание…

Копейки да искаш…

Post Syndicated from original https://bivol.bg/kopeykin.html

понеделник 11 май 2020


Когато във вече далечното минало бях възпитаник на Историческия факултет на Великотърновския университет си имахме една закачка. Ние, „чистите“ историци се бъзикахме с археолозите, че са копачи на грънци и паници, те се шегуваха с нас, че сме книжни плъхове и че, ако не изровят нещо ние няма какво да анализираме, а всички вкупом се надсмивахме на тия от специалност Балканистика, тъй като ни са риба, ни са рак. Хем историци, хем филолози и накрая нищо.

Разбира се, това си беше абсолютно незлобливо мерене на пишки и ние се уважавахме, събирахме се по кръчми и купони, водехме дълбоко философски диспути на всякакви теми. От Шупилулилума през влиянието на парчетата на империята на Александър Велики за разпространението на християнството до Ньойския договор. И още много други подобни неща, които ни се струваха много смислени. Те наистина се оказаха смислени, защото когато проследяваш развитието на един процес в детайли, можеш да предвидиш изхода му с голяма достоверност.

Коцето беше един от нас. Висок, строен, изпънат, умен, с отличен изказ, приветлив, отзивчив, но сравнително мълчалив. От тия хора, дето ти вдъхват доверие, без да ти се натрапват с празни приказки. Още повече, че пиеше колкото за „наздраве“ и не правеше пиянски скандали из търновските кръчми, което на нас ни беше любимо занимание.

По едно време започнахме да се виждаме по-често, защото младежката организация на ВМРО беше много силна във Великотърновския университет и организираха едни купони в студентския стол, на които се събираха стотици… хмх.. отзивчиви дами и пиянстващи веселяци, които беше грехота да пропуснеш. А Коцето беше неизменна част от тези събития, защото беше сред двигателите на местната партийна организация и бързо израстваше в йерархията й.

Това ми бяха впечатленията от него. Винаги сме си говорили приятно и съм имал усещането, че можеш да му имаш доверие, без да се притесняваш, че е смотан лигльо или нахакано келеме. Сега, не ме разбирайте погрешно – не сме били първи приятели, но не сме били и на „здравей – здрасти“. Познавахме се прилично.

После пътищата ни се разделиха. Аз забегнах по София, ходех в Търново сравнително рядко и за Коце чувах от време на време някакви откъслечни думи. Бил се опитвал да пребори Каракачанов и да вземе властта във ВМРО. На националистите и на комунетата само им дайте да воюват за мандри, не слушайте мен, погледнете развитието им в исторически план.

После чух по някое време, че сменил партията, щото не му се получило надборването и го изгонили от хайдутщината. И после загубих интерес. Ама, наистина. Никога не съм искал да се занимавам с политика. Извинявам се, но това за мен е мръсно дело. Но, пък виждаш едно момче, което изглежда петимно да го прави и си викаш „А, тоя и лично го познавам, може да свърши нещо, умен е, не съм видял един път да си отпие от чужда чаша“.

И какво се получава? Коцето излъгал хиляди хора, че няма да взема субсидия, после пък излъгал, че не може да откаже субсидията, въпреки, че институциите изрично му казали, че няма проблем да не я вземе и тя ще си остане за държавно ползване, ама той все пак си я прибрал и се възродил. Така се случило неговото „Възраждане“, че сега има изглед към варненския залив.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Малко след изборите, дето беше на балотаж с Портних. Защо му викат Копейкин на Коце, аз само мога да предполагам. Това, което знам със сигурност, едно. Партийната субсидия е открадната по добре познатия начин. А аз съм разочарован за пореден път. Никога не бих гласувал за малоумието „Възраждане“. Особено след като гледах няколко предавания по кретенски телевизии, в които Костадин Костадинов ги редеше едни фашистки приказки, дето чак ми се доспиваше на второто изречение.

Разочарован съм от системата, която така скапва умни, образовани, представителни и наистина интелигентни хора, които в началото имат принципи и идеали и ги мята в шезлонги с изглед към Варненския залив. На Трисвинието никога не съм се предоверявал, ама Коцето го познавах едно време, видях, че в джобовете му течат чували с копейки, но си имах сантимент. Няма да пусна сълза, спокойно. Дано да си получи заслуженото.

Извънреден брифинг

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B3.html

понеделник 4 май 2020


Вие може и да си лежите по диваните колкото си искате, но ние обикаляхме от брифинг на брифинг два месеца и нещо. Първо ви обяснявахме, че короМката е нищо работа, после започнахмAе да ви облъчваме, че е страшилище, стигна се и до там, та да ви убеждаваме, че от Чернобил ще закъса ситуацията.

Всевъзможни хора на преклонна възраст обявихме за жертви на COVID-19, с пагони се появявахме по телевизорите, очила на върха на носа си закрепяхме, обвинявахме Вселената и всичко останало, ще нещата са трагични и трябва да слагате маски/не трябва да слагате маски, в църквите може, в парковете не може, ама такова, ама онакова, но вие сте виновни, ама Европа се учи от нас какво да прави, за да се пребори със страховитата заплаха…

И вие к‘во!? Започнахте да се подигравате с нас, все едно не сме котило на генерали, а някакви случайни хорица. Като вас, едва ли не.

Ваксина измисляме. Тестваме за заразени. Футболни президенти и депутати лекуваме чудодейно. Купили сме плат и конци за защитни облекла. Даваме 60 на 40 на оядените бизнесмени. Самозаетите и дребните играчи на пазара да го духат! Да не би те да издържат цялата икономика? Ние от икономика не се интересуваме. Ние усвояваме средства. Какво да ни пука за дребните ви левчета, дето трябва да ги мислим как да ги превърнем в незаконни тераси и барЦелонски къщи, като ни чакат стотици милиони?

Сега, вместо да сте благодарни, се появиха и разни долни инсинуации, че няма да разследваме твърде съмнителния летален изход на 43-годишно медицинско лице от Сливен. Ние ще направим вътрешно разследване, но кои сте вие, за да искате да знаете от короМка ли е, не е ли от короМка?

Вие буквално ни обидихте, не, направо накърнихте достойнството ни. Ние навличахме униформите, пагони слагахме, пъхахме ви се в носовете, за да разберете колко е драматична ситуацията…

Един сутрешен, един вечерен, един извънреден, среднощен, брифинг и вие пак не се разбирате! Ами, добре, като не ни чувате, гледайте си работата! Москва не вярва на сълзи, Пекин, Вашингтон и София още по-малко! Да сте живи и здрави, макар и опасността да е голяма, знайте си. Ние на брифинги повече няма да ви уведомяваме.

Такова неуважение към официалните власти не е имало, откакто Волен Сидеров ходи да навиква „Извини се, бе, извини се, бе!“, или господин Борисов искаше да му кажете едно „благодаря“.

Аз не съм вирусолог и никога не съм бил. Но, му стъпихме на врата на короМката. Всичко ни се получи перфектно. Имаме най-малко заразени, най-малко хоспитализирани, най-малко смъртни случаи в Еврозоната, дето още я гледаме през крив макарон…

Ние сме номер едно в целия цивилизован свят и вие не искате да ви го повтаряме по двайсетина пъти на брифинги всеки ден? Добре! Ето, спираме! От утре само пагоните и кафявото на седалищата ни ще гледате, неблагодарници!

НОЩ се оттегля от екрана, но да знаете, че паническата атака не свършва. Нас ни няма, идва Каскета е щастие. Каскета е щастие го няма, връщаме се ние. После господин Борисов ще ви изненада с нещо ново. Народът трябва да бъде държан в психоза. Това е стабилност. Как не го разбирате? Толкова ли е сложно?

Малтретираш ги психически, те се чувстват несигурни, ти ги третираш като стадо, те се държат като стадо, накрая подаваш една стиска трева, те преживят цяла НОЩ и всичко е готово.

Не го е измислил Стоманения Джугашвили. Много по-древно изобретение е. Сега ще ви спрем брифингите. И ще ви го начукаме по друг начин. Вече сме го измислили, не се плашете.The show must go on!

„Това, което е нормално за хората по света, за нас в Куба е химера.“ Интервю от опашката за олио

Post Syndicated from original https://toest.bg/cuba-interview-ot-opashkata-za-olio/

Опашка за олио, Хавана, 2020 г.

„Като за начало ти изпращам снимка на опашката за олио, на която се намирам в момента. Не знам дали ще успея да купя, защото има много хора пред мен.“

Няма олио, защото хората се презапасяват ли?

„Не, просто няма. Гладът при нас е голям. А ако продават пилета, хората понякога се сбиват по опашките. Въпреки че едно пиле струва четири долара, а това са много пари за тукашния стандарт. Днес пуснаха олио в този магазин и хората хукнаха да купуват. Дават само по една бутилка на човек. И дефицитът не е само на олио. Липсват и други храни, както и препарати за чистене.“

Така започна разговорът ни с Пиедад – кубинката, която поиска да разкаже за Куба днес, по време на пандемията, но от страх помоли да не съобщаваме истинското ѝ име. Тя и съпругът ѝ са превърнали дома си в малка къща за гости. Избра псевдонима си сама.

Продължихме да си пишем, докато чака на опашката за олио. Тази липса свързана ли е с вируса, питам я.

„Не, не е. И преди COVID-19 нямаше продукти, но най-лошото е, че хората нямат пари да си ги купят дори когато някъде докарат нещо. Излизаме да търсим храна, сякаш сме на лов. Това, което е нормално за всеки човек по света, за нас е химера.“

Питам я защо, но вече усещам, че на фона на пандемията от COVID-19 ще получа много по-голям разказ и контекст за Куба. Очаквах го, но не допусках колко нетърпеливо ще иска да ми сподели, сякаш е таèн от години.

„Ще ти го обясня с пример. Няма да забравя първия път, когато излязох от Куба преди няколко години. Спомням си, че когато се качих в самолета, се страхувах, че ще извикат името ми и ще ме накарат да сляза, защото го направиха с няколко мои приятели. По време на полета плаках с часове от радост, защото не можех да повярвам, че пътувам извън страната. Успокоих се чак когато пристигнах във Великобритания и на границата ми удариха печат в паспорта и ми пожелаха приятен престой. Разхождах се със страх по улиците, притеснявах се, когато говорех с някого.

Бях изненадана, че мога да пазарувам и да питам различни неща свободно, или пък когато към мен се отнасяха любезно и с уважение и даже ме наричаха „госпожо“. Защото Куба е като огромен затвор, където домът ти е собствената ти клетка. И като успееш да избягаш от нея, не знаеш да плачеш ли, или да се смееш. А ако опиташ да протестираш за нещо, ще те пребият и после ще ти измислят някое нарушение, например кражба, и ще те вкарат в затвора между 3 и 8 години.“

Тъкмо да задам следващия си въпрос, Пиедад ми написа: „Е, олиото свърши. Не успях да купя нищо. Тръгвам към вкъщи.“

По пътя към дома си тя ми снима празните улици на Хавана.






Изчаквам я да се прибере и изкъпе, защото е била навън. Свързваме се отново и тя продължава разказа си.

„Срамота е, че правителството мисли само как да строи хотели, въпреки хаотичната ситуация, в която се намира страната. На фона на глада, който се шири, би трябвало да заделят тези ресурси и да помогнат на хората.“

Вашата къща за гости работи ли сега?

„Не, почти от месец, защото до нас туристите не стигат. Всичките повече от 5000 туристи са затворени в хотелите и не могат да си тръгнат заради опасността от заразяване. Мнозина от тях бяха подведени от правителството. Обещаваха им, че поради горещото време тук няма опасност от вируса – и хората дойдоха. Сега седят изолирани по хотелите. Дори и след 25 март, когато се разбра, че и тук има вирус, властите продължаваха да лъжат и да пускат туристи. Правителството се забави доста, преди да затвори границите, защото много разчита на приходите в твърда валута от туризъм. Дори и сега има полети – от Милано и Мадрид пристигнаха на 19 и 20 април. Въпреки че при нас няма забрана хотелите да работят, няма смисъл да държим отворена нашата къща за гости, защото няма кой да дойде, а ако работим, трябва да внасяме данъци, дори и да не изкараме никакви пари. Затова просто затворихме.“

Хората страх ли ги е от заразяване и спазват ли правилата?

„Всички много ни е страх. Стоим си предимно вкъщи. Аз съм ужасена, защото, ако се случи нещо с мен, не знам какво ще стане с майка ми. Но въпреки страха от вируса, хората излизат навън и се редят на огромни опашки, понякога чакат по два дни, за да си набавят някакви продукти. Гладни са. Забранено е да излизат децата и бременните жени. Има забрана и за възрастните хора, но те излизат, защото няма кой да им донесе храна. А по опашките не се спазва никаква дистанция.“

Куба се слави с добрата си здравна система. Ще издържат ли болниците, ако много хора се заразят и разболеят?

„Първо, по мое мнение истинските данни се скриват. Освен това условията в болниците са ужасяващи и в тях се приемат само доказано болни, които са в много тежко състояние. А горките лекари и медицински сестри са изложени на вируса и нямат с какво да се предпазят. Няма защитни облекла. По-леките случаи ги изолират в нещо като общежития. Няколко мои познати сега са карантинирани там и ми казаха, че им дават храна само в 4 следобед и в 10 вечерта. С дни няма вода и за повечето пациенти няма завивки.

Ужасно е, че Куба изпраща лекари в много страни на мисии, а сега тук не достигат здравни работници. Освен това държавата наистина командирова много медици в чужбина, но им взема по-голямата част от парите и за тях пак остават мизерни средства. Това е друга тъжна част от настоящата ни реалност. За мен това си е чисто робство. Модерно робство, но робство.“

Има теза, че диктатурите в Китай и страни с подобен режим са били по-успешни в борбата с вируса в сравнение с демокрации като САЩ, Франция, Италия и т.н. Може ли това да се каже и за Куба?

„Не се съмнявам, че в Китай са имали успех заради огромните репресии, които извършиха. Тук мерките, които взеха, са по друг начин нечестни и несправедливи. Например как може да глобяват хора за това, че на улицата са си свалили маската, за да пият вода в тази брутална жега навън? Или да глобяват, защото хората се струпват на огромни опашки не за да се презапасяват, а защото обичайно магазините са празни и когато се получи някаква стока, всички бързат да си купят. Това е системен недостиг на храна и препарати за почистване. И да, Китай може да има сходен политически модел с този на Куба, но при тях няма такъв ужасен дефицит на основни хранителни продукти.“

Пиедад спира да пише за малко. Сякаш мисли как да продължи. После избухва пак с онази нетърпеливост да разкаже всичко, което я тревожи, с малко думи, защото е купила пакет мобилни данни, който скоро ще се изчерпи.

„Но всъщност нашето правителство не се интересува от нищо друго, освен от собствените си облаги. Сега в тази здравна криза се опитва да демонстрира някаква грижа за хората, но само с цел да гради международен авторитет и да не разпалва негативни нагласи на общественото мнение по света. Реална грижа обаче няма.“

Отново кратка пауза.

„Това правителство не обича народа си. Това управление е жестоко и нехуманно. Когато управляващите обичат гражданите си, правят това, което направи президентът на Салвадор – затвори държавата навреме и там нямаше нито много заразени, нито много починали. А нашите тук пълнят басейните в личните си вили, докато хората на много места нямат вода за пиене с дни. Как при такова поведение очакваш да ти кажат например реалния брой заразени и починали? Не е възможно. И целият свят знае, че тук не се казва истината.“

Прозорецът на Пиедад

Би ли опитала да опишеш себе си, затворена зад прозореца вкъщи?

„Чувствам се изоставена и незащитена. Чувствам ужасна несигурност и огромно унижение. За това виня правителството ни. Виня го и за липсата на свобода. За мен свободата е правото ми да се изразявам свободно, без страх, че ще бъда наказана. Защото аз не съм съгласна с този тоталитарен, диктаторски режим, но трябва да мълча, за да избегна последствията, които може да са затвор или експроприация. Но това, че мълча, ме изпълва със срам и болка и не се гордея със себе си.“

А как изглежда според теб Куба, погледната през твоя прозорец?

„В момента нашият уж най-голям враг е навън, невидим, безпогрешен и зловещ. Мисля си обаче, че по-ужасният вирус тук е тоталитарната и безмилостна система – злото, наречено комунизъм. Въпреки това обичам Хавана и тя за мен си остава една възрастна, но много красива дама. Неслучайно поисках да ме наричате Пиедад – означава „милост“ на испански. Защото това е, което искам за своя народ – милост. От Бог и от хората.“

Снимки: © Пиедад

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Кажете едно „благодаря“! Изпълнявам, генерале!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BA%D0%B0%D0%B6%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BC.html

понеделник 27 април 2020


Кажете едно „благодаря“! Изпълнявам, генерале!

Боеко, искам да ти благодаря за много повече неща, но нека ги ограничим до десет, за да имам все някакъв шанс да разпростра енергията си, докато свърши принудителното ни заточение.

1. Благодаря ти как, в ролята си на главен секретар, излови всички свои приятели, които ходеха с бухалки и събираха пари от хората, които правеха бизнес, както могат. Днес курсът на валутата е такъв, утре друг. Само за да могат едни гъзари да се стрелят по кръчмите и булевардите на столицата, а и по села и паланки. Твои съмишленици и съратници, с които сте правили застрахователен (застрелятелен) бизнес заедно. Нито един, ама нито един от тях не попадна в затвора. Ти просто ги учеше каква е йерархията.

2. Благодаря ти и за това как, като кмет на София, „усвои“. Само кажи, как да не съм ти благодарен, че едни милиони потъваха във фирми на твои дружки, а ти набара мекото на хлèба и се затича да го извадиш от фурната, преди да е спрял да пари, даже.

3. Благодаря ти и че за към дузина години, откакто си във властта ни срина на майната си във всички смислени сектори, които може да има една държава. Образование. Култура. Здравеопазване. Медии. И, за това, че ни го нахендри за десетилетия напред, за да не можем да се възстановим от твоята „стабилност“ ти благодаря.

4. Благодаря ти, че скапа десетки хиляди фирми. Голяма част от тях подари на свои приятели, които ти дават отчисления, защото си им подарил готов, разработен бизнес, създаден от хора, които са си скъсали гъза, за да създадат от нищото – нещо, а ти си го дал на дружките си с ролс ройсите, дето сега не ги били давали, а се оплаквали, че били обеднели.

5. Благодаря и че си подготвил пари за тия, дето са ти удобни, за да ги подкрепиш в кризата. Избраните. То е ясно. Ония с ролс ройсите. Защо да дадеш на някой си, дето държи селското магазинче? Просто ще му изпратиш някой от ония 880 000 човека на хранилката и всичко е наред. Ще има отчисления за теб, за хранилката, за всички кръвосмучещи. Както и на митниците, както и с еврофондовете, както и с данъците…

6. Благодаря ти за милиардите в оня гьол до Белене. Благодаря ти и за северната, южната, не знам ква си тангента, за пътя до Своге, за магистрала „Хемус“, за „Ало, Ваньо“, за стабилността…

7. Благодаря и за къщата в БарЦелона. Как да не ти благодаря? Добър си, пич, даваш ни нови идеи как на си го вадим насам-натам, да плащаме с чужди пари, че даже и да се размножаваме и да доживеем старините си на топло, в приятна компания, за да не ни докопа артрит.

8. Благодаря ти и за това, че България вече е съседка на Малта и на Кипър ти благодаря. Изненадах се, наистина. Не знаех, че си като Симеон I и Иван Асен II, а даже и над тях и си разширил стабилната ни държава на повече от три морета. Голем си, баце, не може да ти се отрече.

9. Благодаря ти, за магнолиите, за втората дузпа, за мисирките, които те молят да те пипнат по бицепса, за Мишо Бирата, за това, че искаш да ти благодарим.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




10. Но, най-много ти благодаря за друго. Отне ми всички шибани илюзии за политическата система, която съществува в момента. Щом ти може да си начело на държава на 1339 години (официално), която е членка на Европейския съюз, значи светът трябва да се движи в друга посока.

P.S. И няма да е причината короМката, помни ми думата…

Предвеликденско Свети Баце уби и змея!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%B1%D0%B0%D1%86%D0%B5-%D1%83%D0%B1%D0%B8-%D0%B8-%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D1%8F.html

неделя 12 април 2020


mavrodiev

Адаш, що не казваш бе, пич!? Щях да кандидатствам, да отнеса едни 75 милиона и всичко да е наред. И за теб, и за мен.

И без това от един бивш ежедневник ме уволниха, защото бяха бесни, че съм писал за това, как се направи на приятно разсеян за източването на няколко милиарда от КТБ. Толкова ли ти беше трудно да ми дръннеш един телефон? Така или иначе в „Биволъ“ няма някого, чиито разговори да не следите, та номерът ми няма как да не го знаете. И да ми кажеш „Ей, давам по70-80 милиона кредит на всяка фирма, дето има към два бона оборот за миналата година. Ако искаш, ела, кандидатствай, заповядай, добре си ни дошъл

Все пак сме Българска банка за развитие и трябва да подпомагаме дребния и средния бизнес с пари от джоба на данъкоплатеца. Ти среден бизнес определено нямаш, но виж, за дребен ставаш. Подай документите, вземай тия 75 милиона и заминавай! Ние на колекторски фирми, дето заплашват и бият хора, за да събират изкупени дългове, даваме по толкова, камо ли на теб? Още повече, че те имат 2000 лева оборот за миналата година, а твоето пикливо издателство даже е декларирало повече.“.

Вместо това, ти ме държиш на празни ясли в един доста деликатен момент, в който короМката и карантината ни разказаха играта на всички. Най-вече на тия, дето се занимаваме с култура.

Ако бях наясно, че така с лека ръка мяташ десетки милиони на пикливи фирми, изобщо нямаше да се притеснявам за бъдещето си. Щях да знам, че във всеки един момент мога да се възползвам от щедростта ти и да изляза на горница, без да ми се налага да полагам каквито и да било усилия. Сега, ако може, да кажа и няколко по-сериозни думи.

Знам, че те използват като бушон и хич не те съжалявам, макар и да харесвам новата ти прическа. Малко приличаш на Гай Юлий Цезар. Имам предвид по прическа, ако не си разбрал. По нищо друго не мязаш на каквото и да било, освен на фекалия. Изгоряха ти трийсет и шестте бона месечна заплата. Щях да се гордея, ако имах съименник, който изкарва толкова пари с честен труд. Но, не е така. Поне не знам за такъв, макар и да познавам няколко Стоян-овци, които си скъсват задниците, за да се трудят здравата и да издържат семействата си, стискайки зъби пред предизвикателствата на живота.

Някой от тях имат дългове, защото са искали да разполагат с жилище и да останат в Родината си. В същата държава, в която ти раздаваш с лека ръка милиони на гнусни мутри, тормозещи и дори биещи хора, опитващи се да живеят тук и да създават принаден продукт.

Адаш, знам, че твоите ментори ще изчакат да мине бурята покрай тоя кредит и ще те покрият на удобен пост, като те заменят с твой образ и подобие. Ти си нагаждач и все някак ще успееш да излезеш сух от водата.

Само, ако ми позволиш, да ти кажа нещо любопитно, по време на тия християнски празници. Не съм запознат със „Свети Георги Груп“ отблизо. За щастие. Не ми се запознава с такива „хора“. Е, веднъж се запознах. Нямаше как.

Бях без работа. Точно, преди да ме уволнят от оня ежедневник, с който почнах приказката си. Теглих бърз кредит. Смешна сума, но наистина нямах доходи и закъснях с два дена (събота и неделя). Обади ми се някакъв батка, който ми каза, че трябва да върна веднага, защото знаел къде живея, къде ходели на детска малките и къде работела жена ми.

Бил пред входа. Попитах го, за да съм сигурен, че съм разбрал правилно, дали наистина е пред входа на блока ни. Той потвърди. Не си спомням дали не изхвърчах по боксерки, но все пак мисля, че успях пътьом да си обуя един анцуг. Както и да е. Знаеш ли, адаш, натопорчен батка, който очаква да му се молят и извиняват, колко бързо може да бяга, когато го гонят с ритници? Много, ама много бързо. И пресича булеварди на спринт. Със скорост сто метра за девет секунди.

Така че, затвори си очите за няколко милиарда от КТБ, давал си им по 75 милиона на тия лайнари, гласувал си си заплата 36 000 на месец, сега те покриха отново. Не си първият. Но се надявам хората да се събудят, да излязат от 75-годишната карантина и да си последният. Или поне един от последните долни рекетьори. Всички трябва да вземате сто метра за десет секунди, за да не отнесете шутове по крадливите задници!

Сърдечни поздрави, адаш! Дано има ад за крадливи копелета като теб!

Пуста Алена, ще вземе да излезе права

Post Syndicated from original https://bivol.bg/alena-aura-corona.html

неделя 5 април 2020


Драги сънародници, искам да направя извънреден брифинг, нали така или иначе всеки ден съм ви пред очите, така че се надявам да ме изтърпите и сега. Поне до следващите избори, защото тогава вече може и да не се кандидатирам, а да си хвана топките и да ида да ги заредя със солидно количество витамин D в Барселона.

Та, искам да ви кажа едно нещо, но както винаги, ще ви кажа много неща. Защото аз съм прост, и вие сте прости, та заради това се разбираме. Първо, не ме гледайте какви ги върша. Много по-важно е да ме слушате ме какво ви говоря.

Защо постоянно трябва да обсъждаме темата за това къде изчезнаха няколко милиарда за три-четири седмици? Ами, вирус е, пандемия, не виждате ли какво става по Италия, Испания, в Щатите? Все наши евроатлантически партньори. И Франция, и Германия, Англия са го закъсали. И колежката Меркел също изпитва трудности, но някой да е тръгнал да ѝ мрънка, че харчи пари? Имам, харча. Нямам – вземам на заем, колко му е? Трудни времена са, после ще ги връщате, колко му е?

Тия пари аз не ги харча току-така. Харча ги за превенция. За да ви защитя от коронавируса. Самата карма ми е такава. Аз съм носителят на стабилността.

Ето, сега възнамерявам да ви даря с още десетина милиарда дълг. За да осигуря стабилност в тия трудни времена. Виждате, щаб работи, маски се произвеждат, по официални данни ще изнасяме и в чужбина, когато все пак успеем да задоволим вътрешния пазар. Легла разполагаме насам-натам, по спортни зали, казарми и терасирани мансарди. Даже само да се затопли и по селските стадиони, дето дадох десетки милиони за тях, ще направим полеви болници.

С две думи, полагаме всички усилия, за да спасим държавата от това коварно заболяване, дето има едно-единствено положително качество и то е, че ни помага да затъркаме докрай дребния и среден бизнес и да съберем всички парички на едно място. Ако не ви изнася, колко му е да си хвърля оставката още веднъж и да ви оставя на колегите комунисти, с които имаме абсолютно идентичен генезис?

И без това малко се поуморих да съм героят. Магистрали ви построих, от Мишо Бирата ви отървах, „Ало, Ваньо“… вече няма Ваньо, Божков вече не изнасилва и не ви завлича с данъци, братята, дето не са братя заминаха нанякъде, избрах си прокурор, после си избрах и негов заместник, каскетирано щастие… Даже ви позволих да си ходите по църкви напук на всички вирусолози, които твърдят, че короМката не познава богове, най-малкото, защото е колкото живо, толкова и неживо създание. А и научих нови думи. На всеки брифинг споменавам медицински термини, които не се срещат в нито една книга на Карл Май. Или поне в единствения от седемдесет и седемте му романа, който съм чел. Не се бъзикам. Толкова бил написал. Когато му дойде времето, ще ги прочета.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Имам чувството обаче, че вие не цените усилията ми достатъчно. С риск да се повторя, не знам какво толкова отклонявате вниманието от това, което ви говоря, за да ме гледате какво върша?

Вместо да се обясняваме на дълго и на широко за някакви си десет милиарда, дето ще връщате, като аз ви спася за пореден път, защо не поговорим за литература. Не, не ме обвинявайте, че сменям темата! Не го правя ни най-малко. Заговорихме се за Карл Май. Той има книга, която се казва „Из дебрите на Балканите“.

Хайдути, партизани, аз… Следите ли ми мисълта? Десет милиарда за борба с корона вируса? Честито!

Това е православно!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE.html

неделя 29 март 2020


Покрай короМката нещо се смирих. Децата са си повече от две седмици по 24 часа на денонощие у нас, ваксина имам, не е като да нямам, работният процес върви много тегаво, от всичко ти писва, защото вече си го направил сто пъти през последния ден и, щеш не щеш, някак неусетно ти идва време да се отдадеш на философски разсъждения.

Например, как така правилата важат за едни, а не важат за други? Хубаво, въвеждаме превенция, строги мерки, обикаляме телевизионните студиа, щабът дава брифинги всеки ден (за щастие вече само по веднъж) и изглежда, че не сме толкова засегнати от заразата, макар и по психоза, както винаги, да сме на едно от челните места.

Сега, че не съм генерал, коремен хирург или пожарникар, то е ясно. Аз съм просто един маргинал, който се е самоизключил от обществото и толкова. Но, все пак имам право да разсъждавам, нали така?

На какво основание един министър-председател, който, до голяма степен основателно, твърди, че взема строги мерки за борбата с короМката, си позволява да каже в прав текст, че няма да ограничи събиранията на (относително) големи групи хора в православните храмове? Не казвам, че вярата е нещо лошо. Напротив. Личното си мнение няма да казвам, но вярата прави хората по-добри, макар и да не се припокрива с религията, но това си е друга тема.

Нещото, което ме интересува е, каква е разликата между това да пазаруваш в мола, да пиеш няколко бири в бара на ъгъла или да си побъбриш с приятели в парка от това да идеш да целуваш вече целунати от потенциални вирусоносители икони в църквата? Не говоря за духовната разлика. Всеки си разбира конфесионалните си пристрастия по свой собствен начин. Говоря за практическата разлика. Като превенция срещу разпространяването на COVID-19.

Защо премиерът заявява категорично, че ограниченията на свободите на хората в името на колективната сигурност и усилията да се преборим с една потенциално неконтролируема зараза, която всъщност дори и специалистите не знаят доколко и дали ще се разрасне или ще изчезне внезапно, не важат за някого? Абстрахирам се дали това е църква, кръчма, пункт на игри на (не)щастието, фризьорски салон или картинг писта.

Наистина, с какво едните пълноправни граждани на Република България са по-различни от другите пълноправни граждани на Република България? Паленето на вощеници, целуването на рисунки на хора с изпити лица, ококорени очи и дълги, тънки пръсти, сключени в благословяващи конфигурации дава ли „амнистия“ за неспазването на правилата?

Ако рискуваш собствените си здраве и живот, не виждам нищо лошо. Сам си решаваш. Но, всички специалисти твърдят, че короМката е вирус, който, ако си достатъчно здрав, може да предадеш да стотици хора, без да усетиш нищо повече от леко неразположение. А, моля, Алена да ми прости, но аз вярвам повече на вирусолозите, отколкото на кармата на БоК или на силата на Бог.

Най-много обаче вярвам на логиката. Не го пиша за първи път, а няма да е и за последен.

Бойко Методиев Борисов, познат и с активното си минало в структурите на комунистическото МВР и метастазите му, е в ролята на жените с минало и на бившите пушачи. Първите яростни радетелки за девственост до първата брачна нощ, а вторите – най-горещите врагове на любителите на никотина. Какво имам предвид? Струва ми се толкова просто и очевидно, че даже се чудя защо да го казвам, но айде, нали така или иначе съм почнал.

Като нееднократно цитиращ светилото си Тодор Живков, ръководител на атеистичната по устав БКП, Пожарникаря-слънце със сигурност е сведущ по подривната дейност, в това не бива да се съмняваме. И, в този ред на мисли, какво от това, че в църквите се изреждат да обменят бацили предимно представители на най-рисковата група? Във времена на неведоми заплахи и страшни изпитания хората се обръщат към религията. Палят свещи, кръстят се, целуват икони. И, ако яхнеш вълната на техния първичен страх от заразата, потъпквайки всички разпоредби, включително и такива, издадени от собственото ти правителство, защо пък да не спечелиш някой друг глас на изборите? Освен това, митрополитите са от ДС (почти) до един, не можеш да ги оставиш на произвола на съдбата. Все пак трябва да се продават вощеници, иначе парите за ролекси и лимузини намаляват.

А закони, наредби и рестрикции ще си има, спокойно. Но те не важат за всички. И без това шефът на Кризисния щаб започна да става прекалено известен, така че, ако е нужно, трябва да симулираш Матросов на амбразурата на Православието и да защитиш миряните от здравия разум, за да дескридитираш генерал „Стойте си вкъщи!“.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Не знам доколко съм се смирил покрай короМката. Щом все още не мога да преглътна, че по всичко си личи с каква страшна скорост сме се засилили обратно към Тъмните векове… Не заради COVID-19. От тарикатлъкът на пишман набожните ни атеисти с комунистическо-мафиотски генезис и ясна визия за европейско развитие със забоден между задните бузи руски маркуч. Но най-вече от нашето суеверие, късогледство и безропотното приемане по презумпция, че трябва да се мълчи. Особено, ако правилата важат за околните, но е и за нас…

Когато един Каскет си проси Коронация

Post Syndicated from original https://bivol.bg/kasketvirus.html

петък 20 март 2020


Когато си къткаш нещо, което наричаш „Прокуратура“, а то всъщност е диктатура по сталински закони, по сталинистки модел и използва сталинистически мерки, за да укрепи властта си, си го заслужаваш, драги обитателю на територия.

Не, ти не си гражданин на държава от Европейския съюз, а обитател на територия. Също, както и аз. И като всички около теб, мен, нас. Ние не сме граждани, нито селяни, нито нищо, освен стадо.

Преди дни пребиха журналист. Разследващ при това. В близост до дома му. Брутално, направо на улицата. Каскетът е Радост свали каскета. Може би в знак на съпричастност към поредното посегателство върху свободната воля на изразяване на територията, може би от признателност към извършителите на бруталното мракобесничество, аз няма как да знам.

Знам само, че Каскетът е радост арогантно метна в миманса случая със Слави Ангелов и запретна ръкави да громи здравни работници, болни, потенциални болни… Абе, каквото се сетиш, което няма връзка с политическата или икономическа власт (то това на територията е тафтология, ама да не задълбаваме, че има да се обясняваме поне на хиляда страници).

С няколко думи, Щастието е измислил ново начинание, за да ни отклони вниманието от кретенията, която цъфти на територията възпролетно. Военно положение.

Сега. Самият факт, че на някой служител на народа изобщо му минава през главата да изрече подобни думи в държава от Европейския съюз, определено означава, че даже и „територия“ е претенциозно определение за това, което обитаваме. Главен прокурор, който преди месеци обясняваше, че не е привърженик на разделението на властите, а сега и демонстрира намеренията си наяве, е Щастие. В това няма никакво съмнение.

Прокуратурата е във военен режим. Не си измислям. Това са лично негови думи от изказване, в което коментира пълната карантина в Банско и метна тежката си дума, според която държавата трябва да премине в режим на „почти военно положение“.

Сега, че не съм правист, не съм. Но, словосъчетание като „почти военно положение“, изказано от главен прокурор на по документи нормална страна, ме кара да се съмнявам, че познавам и основите на римското право. Черешката на тортата обаче все още кокетно се скатава в ъгъла. Тя е посветена на медиите, които разпространяват фалшиви новини относно карантината.

„Не всички случаи попадат в обхвата на регламентираната престъпна дейност. Трябва незабавно да се редактират разпоредбите за фалшивите новини, защото иначе има опасност да бъдат засегнати големи сектори в икономиката, а рухнат ли те, това няма как да не рефлектира върху хората“.

Какво са фалшиви новини според Каскетът е Щастие само тесен кръг от хора знаят. Навярно такива публикуват някои медии, които той намекна доста твърдо, че ще обрули с бухалката, още преди да го изберат за несменяем генерализимус на територията за следващата седемлетка. Няма как да съм сигурен без доказателства, колкото и очевидни да са намеренията му.

Това, за което съм сигурен обаче е, че Гешев може да спечели с лекота рекорд на Гинес по свободна трактовка на правомощията на главен прокурор, отвявайки каскетите на руския и севернокорейския с лекота.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




„Усещам, че има едно забавяне в реакцията на държавните органи, дължащо се на мислене за политическите последствия. Но може да се окаже, че няма да има хора, които избират политиците и политици, които да бъдат избрани“. Пак цитат.

Е, аз не съм главен прокурор, но усещам, че когато властите се смесват, когато милиарди потъват за седмица, когато прокурор не млъква да говори за законодателната и изпълнителната власт, без да внася обвинителни актове срещу конкретни лица, когато хората седят безучастно и търпят това, няма да е корона вирусът нещото, което ще ни погуби.

Ние сме си вегетиращи жертви на собственото си бездушие. Короновани при това.

Попа, даскала, кмета и фелдшера в условията на корона вирус

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0-%D0%BA%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D1%84%D0%B5%D0%BB%D0%B4%D1%88%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D0%B2-%D1%83%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8.html

неделя 15 март 2020


– Даскале, само искам да те предупредя да си мълчиш! Поканил съм те тука чисто формално. За да имаме кворум, един вид.

– Може пък да дам някой полезен съвет, но Вие сте кмет на селото, така че няма да ви се противопоставям. И без това чакам четири години до пенсия, а с тази зараза дали ще ги дочакам е друг въпрос.

– Затворихме училището, оттук се прибираш право вкъщи. Палиш печката, профилактираш се със спирт, буркани с паприкаш, цепиш дърва, че нещо застудя, за да се поддържаш в тонус и всичко ще е наред, няма от какво да се притесняваш. Прав ли съм, другарю фелдшер?

– Почти. Даскалът е навлязъл отдавна в любимата възраст на корона вирусът, така че определено има риск за него, но мерките, които му предписахте, биха помогнали да осъществи една ефективна превенция.

– Не разбрах половината ти думи, но както и да е. Искам първо да поговоря с поп Ставри, защото от неговите думи пък нито една не разбрах. Вчера. На службата.

– Велики пости са, другарю кмет! Ако нещо съм съгрешил, моля да ми бъде простено, не съм го направил с умисъл.

– Не бе, не ща да влизам в ролята на Началника и да те мисля съгрешил ли си, не си ли съгрешил. Това вие ще си го изприказвате, когато му дойде времето. Друго ми е интересно. Казваш на клира, верно, четири бабички беха, ама все са си некъв клир, нали не бъркам? Та, казваш им да не се притесняват от корона вируса, защото Господ ги пази и всичко ще е наред.

– В Божия храм злото не може да проникне, другарю кмет!

– Това добре. Но, колегите на другаря фелдшер твърдят тъкмо обратното. Точно на места, на които се събират възрастни хора, хора със слаба имунна система, точно там удря корона вирусът. А християните сега нали постим. Е, вие по-често, аз само, докато спя, но не ми е това мисълта. Искам да кажа, че имунната система се скапва от постите. Добре, нека се изразя по-богобоязливо. Срива се и не може да устои на външни…

– Агресии?

– Айде, агресии да е. Казах ти, даскале, да мълчиш! Та, докторите казват, че трябва да се затваряме по домовете си, да излизаме само в краен случай и да вземем мерки, за да засилим организмите си. А вие, поповете, сте тъкмо на обратното. Да обменяме кихавици и кашлици в църквата, да подлагаме душата и тялото си на изпитание чрез пост. Обясни ми, дедо попе?

– Неведоми са пътищата господни, чадо мое, другарю кмет…

– Добре де, неведоми, неведоми, няма да споря с теб…

– Иска да каже, че учените не могат да дадат никакви отговори за лечението му. Това знам аз, а фелдшерът да обясни повече…

– Даскале, казах ти да мълчиш, защото от много умуване няма никаква файда.

– Нека да ги накараме всички да си стоят по домовете, пък после ще му мислим.

– Казваш да им организираме една карантина?

– Ще оставим само хлебарницата и гастронома отворени. Да си седят вкъщи, пък после ще видим.

– Кога после?

– Когато му дойде времето, знам ли. Колегите не казват кога ще отмине и дали изобщо ще отмине.

– Господ е рекъл, че когато се натрупат много грехове и всичко се изпепелява. Като Содом и Гомор.

– Имаш предвид да изпепелим селото ли, дедо попе?

– Не другарю кмет. Само ще ги държим на пости. Хляб, тоалетна хартия. Хляб, тоалетна хартия. И цигари. Някой каза, че само два процента от пушачите са заболели от корона вирус, Бог да ги пази и тях в грехопадението им!

– Нека се съберат всички на площада и да им обясним как да си мият ръцете, как да използват дезинфектанти, как да познават първите признаци на заразата.

– Това ще им дойде повече. А наближават избори. Покрай тия вируси може и да е трудно да събера достатъчно гласоподаватели.

– О, ти, другарю кмет, само ако знаеш колко са ни спаднали продажбите на свещи в църквата…

– На мен от болницата в града пък не ми изпращат никакви консумативи. Правя се, че ги лекувам като им избърша носа с една марля със спирт и това е.

– От учениците ми няма нито един заразен. Чудя се защо спряха учебните занятия.

– Казах даскалът да не се обажда! Попе, ще направиш ли молебен?


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




– Да, чадо другарю кмет!

– Ама, го снимай и го качи в ютуб, за да не се събират много хора на едно место, че ситуацията е сериозна.

– Но така никой няма да си купува свещи и реликви, другарю кмет.

– Свещена простота!

– Казах даскалът да не се обажда!

Барба Ганьос

Post Syndicated from original https://bivol.bg/barba-ganios.html

неделя 8 март 2020


Чудни хора. Ти отпускаш милиони за изграждане на спортни съоръжения и стадиони навсякъде на Територията, дори и в най-малките села и паланки, а те пак недоволни. Не искали да спортуват, искали доболнична помощ.

Ами, така е. Който не спортува, обикаля аптеките и болниците, опука си пенсията за лекарства, опразни Здравната каса по разни клинични пътеки, дето дори не е и сънувал, и само мрънка колко било зле.

Зле е. И още по-зле ще става. Бил на седемдесет и две, в селото живеели само той и още пет бабички, всичките едва стигали до хлебарницата с бастуни, какво да го правят тоя стадион? Ами, любувайте ми се, тоест, мУ се, немили, недраги!

Не разбрахте ли, че връщам децата ви от чужбина? Като се приберат в къщурките ви, къде ще си играят внучетата, а? Точно така! Детски съоръжения, спортни площадки, стадиони трябват. Това не е шега тази работа, държавническо мислене в най-чист вид си е, колкото и разни късогледи драскачи да не могат да хвърлят и един взор зад къщата в БерЦелона, разпадащите се магистрали, терасите и усвояването!

Какво са няколко стотин бона за стадион в Долно Нанагорнище, при положение, че спортът е здраве и завърналите се от чужбина, благодарение на моите усилия, внученца ще тичат по зелените морави и няма да товарят здравната система, когато го докарат до вашите години. Дано Началникът да позволи това да се случи, че имаме лоша карма и излезе, че сме държавата с най-висока смъртност не в ЕС, не в Европа, а в света! Щом и моята аура не може да ни предпази, значи нещата са сериозни.

Нека обаче да завършим щекотливата тема за милионите в трапа, спорта и здравеопазването с един нерадостен пример. Адашката Бойка да вземе да се окупира в Народното събрание и да се катери по первазите. Медицинските сестри били пренатоварени, на ръба на физическите и психическите си черчевета, та затова и тя искала да изрази метафорично състоянието им, като ни излага пред чужденците. Бил съм обещал увеличение на заплатите. Ами, откъде пари бе, адашке? Как така за вас да има, а футболните отбори да ги пренебрегна? Десетки милиони ще излея там. Не е шега работа. Електорат са хората, трябва да ги обгрижвам.

Разбирам, че тънете в мизерия, нямате елементарни условия на труд, милиардите потъват в Здравната каса като в плаващи пясъци, но, съгласете се, поведението ви е политически недалновидно. Та, замислете се само! Вие, медицинските работници, сте ренегати и всяка година оставате все по-малко, бягайки на Запад, за да търсите изход от това, което наричате помпозно „кошмар“, а според ПП ГЕРБ е просто „стабилност“. На вас ли да дам, или на футболните агитки, дето хем ще гласуват, хем са на площада само аз или Каскета е Щастие да им свирнем? Дръжте се сериозно, призовавам ви не на шега. Иначе ще има рестрикции. Като нямате правилен подход към мен, нищо не можете да очаквате. Аз заслужавам уважение по право.

И, не на последно място, но ми писна да пиша. Явно Балканите са твърде тесногръди за моята личност. Ангела ме приема като равноправен партньор, на Аранския полуостров съм чест и желан гост, даже в ритуали с ятагани участвам, бай Реджеб, дето само 3% от територията на страната му е в Европа, ме тачи… „Аферим; машала, ефенди…“, каквото се сетиш. От Североизток ми свалят цената на газа, трансатлантическите ни съюзници ни оставят да си слезем на летището с торбите заедно с колегата Каракачанов, все едно си паркираме в гаража след съботно зареждане на хладилника, а пустите византийци…

На фона на всичкото това уважение да вземе някакво никому неизвестно гръцко издателство да пусне „Бай Ганьо“ с корица, изготвена по колаж на още по-никому неизвестен български зевзек. При това колажът е на няколко години, хич не е хитов. От 2015-а май беше.

На корицата съм аз, моля ви се! С калпак, сюртук, кожух, завити нагоре мустаци, каквито никога не съм носил и едно самодоволно изражение, което не знам как би могло да ми бъде приписвано. Аз съм прост. Вие сте прости. Затова се разбираме. Винаги съм държал на тази сентенция, която трябва да бъде изписана някой ден на мавзолея ми, редом с оная за лошия човешки материал.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Зад мен, като фон, Народното събрание. От чиито прозорци адашката медицинска сестра искаше да се мята оня ден, защото е емоционално нестабилна.

Ще говоря с колегата Мицотакис още в понеделник. Ако не предприеме съответните мерки (аутодафе) срещу това безобразие и откровена подигравка, ще накарам моя приятел Вежди Рашидов да изпраска една корица с лика на Кириакос и ще пусна през печатницата в Костинброд едно сто хиляди тираж на Зорбас Гъркът. Безплатни. Че гледам, по гръцките сайтове цената на моя „Барбас Ганьос“ е свалена с 10%, а това още повече наранява самочувствието ми.

Какво ли не правя за народа си и региона. Вижте как ми се отплащат… Само да построя магистрала „Хемус“ и се оттеглям от политиката. Никой не е пророк на собствения си полуостров!

Влак за никъде

Post Syndicated from original https://bivol.bg/ghosttrain.html

понеделник 2 март 2020


Качвам се вчера на влак. Навън пролет, вътре – парното го докарва на либийско лято. Нищо, свикнали сме. Сядам в едно купе, след като учтиво съм поздравил тримата му разгърдени, зачервени обитатели и съм попитал за свободно място.

Една жена на около четиресет, наборка, но изглеждаща значително по-млада от мен, най-малкото поради това, че е представителка на „противоположния пол“, боядисала си е посребрените кичури в гарвановочерно, не е брадясала и някак е пропуснала да влезе в зимна телесна форма. Другите двама са представители на междугалактическия БДЖ пътник. Мъж и жена, явно семейство (съдейки по картечните откоси мъдрост, която тя сипе върху него, без да си поеме въздух). Със сигурност в следпенсионна възраст, Ако е доверим на поведението и най-вече на старателно поддържаното им, вехто облекло.

Той упорито се опитва да се съсредоточи върху кръстословицата, която е поставил на минималистичното подобие на масичка под прозореца в купето. Вече се здрачава, а оная не спира да му опява, че веднъж в годината ходели в София при децата и внуците, че са забравили да вземат още няколко буркана, че, че, че…

Човекът държи химикала с треперещи пръсти на милиметри над кръстословицата и пуфти от време на време, като й мята коси погледи с тайната надежда да я накара да млъкне и да го остави да се съсредоточи. Лелката обаче си ломоти здравата, а неусетно е минал половин час, откакто съм се качил. Наборката не издържа на какофонията, става, взема си солидната дамска чанта, палтото от кафява кожа и напуска купето, изръмжавайки нещо като „Сбогом, дано горите в ада!“; поне така съдя от тона й, иначе и думичка не й разбрах. Не разбрах и какво сме й направили ние с чичката, за да заслужим такова неприязнено отношение, но това е друга тема.

Набързо забравих за наборката и пренебрежителното й отношение. Кой знае какви лични проблеми си има, та да е толкова лесно избухлива. Отново се опитах да игнорирам неспиращото дърдорене на възрастната жена и внимателно протегнах врат към кръстословицата. Винаги съм бил любител на тази заигравка. Особено, когато имам време за убиване, а БДЖ е идеалното място за това, съгласете се с мен.

Всичко беше попълнено, ако изключим четирите празни квадратчета, разположени точно в средата. Водоравно, хоризонтално, както искате го наречете. Три празни, след тях К, У, Р, О и накрая още едно празно. Липсващите не се засичаха с нито една дума, а още по-голямата беда беше, че заради растоянието помежду ни не можех да видя условието на загадката, колкото и да напрягах зрението си.

Тъкмо се опитвах да се абстрахирам от безкрайната тирада на жената, която вече едва си вземаше дъх и гласът й често преминаваше в кресчендо, когато чичото изръмжа под мустак и, без да казва и дума, се пресегна към празното място до себе си, сграбчи старателно поставения там каскет си и удари с него по масичката така, че вестникът с кръстословицата направи колеблив опит да полети, но в крайна сметка се прислони току пред краката ми.

Айде, стига съм я наричал „лелка“, бабката млъкна на момента и инстинктивно се сви в ъгъла, а аз машинално се наведох и подадох вестника към човека с химикала, като междувременно не пропуснах да метна едно око върху условието на липсващата дума. Той го взе и ми кимна в знак на благодарност с малко крива усмивка.

След това всеки пое по собствените си задачи, макар и да не мърдахме от местата си. Бабката седеше на тръни, навита като пружинка и само чакаше да намери и най-малкия повод, за да премине в контраофанзива, мъжът й невъзмутимо се залепи на прозореца, взирайки се в четирите липсващи букви, макар и мракът да се сгъстяваше, а в купето ни (о, какъв шок!) да нямаше осветление. Аз пък, от своя страна, за собствен ужас не се сещах за нищичко, което да пасва. „Служител на закона“ с осем букви. Първите три празни, после К, У, Р, О и още една празна…

Когато жената най-после беше млъкнала, осигурявайки блаженство на сетивата ни, бяхме бая напреднали с пътя и ми оставаха петнайсетина минути до крайната гара. Нищичко обаче не ми хрумна в главата, колкото и да си напрягах заврелия от жегата в купето мозък.

В крайна сметка нарамих раницата, поздравих, със сигурност по-учтиво от наборката преди малко, и хукнах да паля цигара преди поредната смяна на влак. Обаче често се случва и това. Проблясък, когато най не очаквах. Забързах по калния перон, за да не изпусна влака, от който бях слязъл, и трескаво потропах на прозореца на купето, в което се потях до преди минута.

–          Реших я, младежо! – за моя най-голяма изненада чичката отвори прозореца и се развика с триумфално изражение, размахвайки в едната си ръка вестника, а в другата – каскета.

–          Про… – подхванах аз, но локомотивът забумка тежко и тромаво отнесе влака, заедно с думите ми.

Чичката пак изпусна вестника си и, след поредния плах опит да полети, той пльосна на калния перон в краката ми. Наведох се и го вдигнах. Извадих химикал от вътрешния си джоб и понечих да довърша думата, но внезапно духна леден вятър и сякаш прогони от главата ми всичката жега, дето беше насъбрал мозъкът ми в купето.

„Няма смисъл. Няма как да е това верният отговор“, заключих, докато палех цигара. Смачках вестника и го метнах в най-близкото кошче.

Снимка: „Служител на закона“ с осем букви. Булфото ©

Чрез уфология към смазване на престъпността!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D1%87%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D1%83%D1%84%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF.html

понеделник 17 февруари 2020


Неделя. Сутрин. Ставам да си направя кафе, все пак и аз имам право един ден в седмицата да го давам малко по-лежерно, макар и колегите от Дубай да свършиха добра работа с локализирането на Черепа точно в почивния си ден.

Аз обаче всъщност не си почивам. Не гледайте, че като заместник на Главния нямах внесен нито един обвинителен акт, тогава само загрявах.  И сега загрявам. Както се казва „почваме, почваме…“. Сами можете да се убедите. Достатъчно е да си пуснете коя и да е политкоректна телевизия и ще ме видите във всяка новинарска емисия. Досега съм загрял до мъжествения тон, строгия поглед и каскета, нахлупен точно над него. Аз обаче мисля, че и това е добро начало. Ако не сте съгласни с мен, бъдете така добри да ми изпратите на лични трите имена и ЕГН-то си. Ще се погрижа да ви убедя, та ако ще да ми коства да ви държа няколко часа с белезници на някое централно софийско кръстовище. За мен това не е проблем, доказал съм го и не се притеснявам да го направя пак. Важното е да размажа лошите.

Та, да се върнем към кафето. Уж си почивам, ама всъщност мозъкът ми щрака на високи обороти и знам, че все ще роди нещо. Трябва. Иначе може Прокуратурата да стане първата институцията в историята на света с отрицателен рейтинг, колкото и незаслужено да е това. Не, че има лош рекорд ама, ако това се случи, все ще се намери някой да злослови, въпреки че успяхме да закротим свободата на медиите на 111-то място за поредна година.

Нужно е да предприема нещо иновативно и революционно, защото човек с високо и при това заслужено самочувствие като мен не може да търпи постоянни подмятания за неефективността на работата си. Както казах, злите езици твърдят, че не съм внасял обвинителни актове, а само съм се споразумявал с всякакви представители на едрия сенчест бизнес. Ами, драги, как да ви обясня, че Темида е сляпа и не прави разлика едър или дребен престъпник си. Аз може да съм пускал едри престъпници, ама пък да съм внасял обвинителни актове срещу дребни, кой да знае? Освен това, целта на закона не е само да хваща разни хора и да ги „окошарва“. Има и нещо, дето му се вика превенция. Аз тъкмо в нея вярвам.

Защо да харча парите на данъкоплатеца да изхранва и облича някакъв си милиардер двайсетина години зад решетките, като можем да се разберем с няколко прости приказки. „Нали обещаваш, че няма да правиш повече така?“; „Обещавам“; „Вярвам ти. Преведи знаеш колко и знаеш къде и се надявам вече да не се срещаме по такива поводи“.

Така се прави. Трябва да вярваме в изначалното надмощие на доброто в човешката природа. Какво има само да трупаме лоша карма, като пъхаме човешки същества зад решетките?

Ето, например наскоро имах малко по-сложен казус. Едно заподозряно лице, познато на всеки българин, ама до най-мъничката колибка, трябваше да бъде обвинено, за да вляза с апломб в новия си кабинет. Да, но пък престъпленията му са такива, че даже и аз нямаше да мога да му избарам някое извънсъдебно споразумение. Деликатна ситуация с една дума. Аз обаче съм от стара коза яре и реших казуса само с няколко телефонни обаждания. Сега на врата на заподозрения висят цели 11 (единадесет) сериозни обвинения, но него го няма. Търсихме го у тях, в офисите му. Никакъв. Само реплики на антики и произведения на изкуството, ама това за репликите е тайна, макар и общоизвестна. Човекът е разбрал отнякъде, че строгостта на закона ще се изсипе върху му и офейкал. Аз какво да направя, да го държа за ръка ли? Да не съм му майка? Сега злите езици са ме подкарали на подигравки. Колко години сме щели да превеждаме документите по обвинението на арабски. Ами, колкото трябва, уважаеми. Арабският не е лесен език, макар и да съм схватлив човек. Освен това си имам и други ангажименти.

Например приватизацията. Знаете ли какъв зор, каква огромна работа е да се разследва приватизация? Особено на сделки, които са сключени толкова отдавна, че всичките са с изтекла давност и на практика няма смисъл да се впряга държавен ресурс, защото каквото и да открием е след дъжд качулка. Но аз държа на справедливостта и ще разследвам. Твърдо решен съм.

Също както съм твърдо решен да не закачам никой по сделката с КТБ, освен другия невъзвращенец. Оня, дето руснаците го крият в Сърбия, сещате се. Когато оправим приватизацията, може и да насочим окото на Саурон към още един невъзвращенец, комшия в Дубай на оня с антиките. Тогава пак ще се наложи да превеждаме на арабски… Та, дано да не се стига дотам.

Уф, развалих си неделната сутрин с тия размисли. Кафето ми изстина, а все още не съм решил кого да обвиня утре сутрин. Трябва ми нещо гръмко и непоклатимо. Трябва да запуша устата на мрънкачите и да спечеля народа окончателно на своя страна. Иначе наистина незаслужено ще изпраскаме някой отрицателен рейтинг.

Трябва да е някой, който е достатъчно значима фигура, за да вдигна яка пушилка, но пък и да не мога да предприема нищо реално срещу него, за да не засегна нечии интереси и да настъпя обратното на мотиката, както се казва.

Примерно, мога да повдигна обвинения срещу Вито Корлеоне. „Твърди се/ имаме неофициална информация/ според наши източници, които искаме засега да запазим в анонимност/ пипалата на небезизвестния американски мафиот от италиански произход дон Вито Корлеоне са достигали до България. Тук той е развивал незаконна дейност, свързана с…“. Не става. Пак ще се намесят злите езици. Ще кажат „Тоя съвсем изперка! Вече и филмови персонажи ще съди“. Поради същата причина отпадат Батман, Мики Маус и Конан Варварина. Друго ми трябва.

Виж, Васил Левски и Христо Ботев за терористична дейност бих могъл да обвиня. Но, те пък са били поданици на друга държава. Иначе идеята си я бива. Така ще разбуня духовете, че народът ще ревне до Бога и ще забрави и за Божков, и за Василев, И за Пеевски, и за горене на боклук, и за воден режим.

И комунистическите лидери не мога да обвиня. Комунистът боята си мени, но нрава не, та по-добре да си кротувам и да не ритам срещу ръжена. Ето, обвиних президента, три дена ихо-ахо, а после тихо. Изтече държавната измяна като вода от язовир „Студена“.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Измислих! Само да си пусна ново кафе и да доуточня подробностите. Заспива! Ще обвиня извънземните! За всичко! Само помислете. Някой може ли да докаже, че няма извънземни? Или пък да даде сигурни аргументи, че съществуват? Тц! Не, никогда, never!

От приватизацията, през ограбването на КТБ, та до кражбата на два запартъка от полога на мисирката Беновска в село Сцепи Сливово всичко може да се припише на извънземните. Те не могат да се защитят, нито пък да бъдат открити, за да дадат показания. Има ли ги? Половината народ казва твърдо „да!“, другата половина – твърдо „не!“.

Ако се наложи, ще намеря няколко свидетели, които под клетва ще потвърдят, че въпросните извънземни са чули „Излел е Дельо хайдутин“, харесали са го, завидели са ни и тайно са се заселили в нашата държава, за да всяват смут и да съсипят талантливата ни, работлива и интелигентна нация.

Работил ли съм здраво? Твърдо „да!“. Накърнил ли съм нечии интереси? Твърдо „не!“. Само да си изпия кафето и ще се обадя в КВИК да ми изпратят човек, за да разясня на народа поредното си чутовно дело в полза на обикновения народ!

Сеири по време на суша

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D1%81%D0%B5%D0%B8%D1%80%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%83%D1%88%D0%B0.html

четвъртък 13 февруари 2020


Ще пиша кратко, защото не искам дълго. Разбор на ситуацията: Правителството позволява години наред, на принципа “Широко затворени очи”, да се горят незнайно как влезли на българска територия отпадъци край близо стохиляден български областен град, разположен в подстъпите към столицата. Тези отпадъци са канцерогенни, тровят въздуха отнемат човешки животи. Доказано. Всеки лекар ще ви го каже.

Същото това правителство, пак на принципа “Широко затворени очи”, позволява системното източване на язовира, от който се снабдява за питейни и битови нужди този близо стохиляден областен град. Източват го нерегламентирани ВЕЦ-ове с не особено ясна собственост. Същото това правителство изведнъж се оказва изненадано, че въпросният близо стохиляден град е останал без вода и… уволнява областният управител;

Същото това правителство вижда, че се е осрало и омазало до поди мишниците и уволнява и министър Нено, след което започва да се бие в гърдите как го съди, нищо че проформа няма нищо общо с Прокурватурата. Същото това правителство дава минимум четири пъти над пазарната цена на негова фирма, за да реши проблема с нямането на вода на фирма на “наш човек е”.

Трябва да се прокара тръба, която да постави под въпрос достъпа до вода на едни граждани на България, за да замете скандала с крадливото безхаберие на правителството. Дългогодишно. Крадливо. Безхаберие. Добре, ама, въпреки тлъстите пари, тръбата се прави яваш-яваш, а близо стохилядният град си седи на сухо. Ако изключим канцерогенните сажди, които валят върху му всеки ден и всяка нощ.

Но правителството иска хем да усвои тия пари, хем да замаже скандала, който в нормална държава,в XXI век би коствал не само оставките на всичките му членове, но и цялата им политическа кариера. И какво прави? Естествено, че изкарва жителите на близо стохилядният град виновни за всичко. Тия гадове харчат вода като сини китове. Ама и това не минава. Все пак те са под воден режим месеци вече, няма как да убедиш света, че са изпили всичката вода на язовира си.

И пак се почва с опорките. Предишните правителства, областният управител, Лилито щяла да вложи едни милиони, ама била възпрепятствана… Само правителството не е виновно. Замислете се върху етимологията на думата “правителство” и е достатъчно. Щом на хартия управляваш, но всъщност не можеш да ръководиш процесите в подопечната ти територия, за какво изобщо си там бе, бай кОр!? Да, знам, знам, собствеността над язовирите не е на това ведомство, не е на онова, а е на трето, което всъщност изпълнява задълженията на четвърто, ама предишните управляващи са безхаберници, ние сме си супер, ще караме цистерни, тръбата напредва, вземат се спешни мерки…

И накрая какво? Няма тръба, язовирът над стохилядния град си стои все така полупразен, премиерът отива да се държи като дангалак с работниците, отговорниците по проекта и кмета на града, като лично му вменява доверие. Разбирай, казва му индиректно “Ти си следващият набеден, ако не ме изкараш от септичната яма, в която аз вас вкарах”.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




И за капак на всичко нещо забавно до сълзи. Тъй като вече няма накъде да се отклонява вниманието, две-три изкукали лелки от същия този близо стохиляден град крещят пред камерите на услужливите медии, че някой си бил развращавал децата им, като ги учи на полова култура. И пак правителството. Строго се държим, уволняваме тоя, порицаваме оня, размахваме пръст на трети… И налагаме тържеството на морала в оставения без вода в XXI век близо стохиляден град. В Европейския съюз с държава, благословена от природата с вода колкото щеш.

Тия за близо стохилядния град и века, и ЕС, не ги повтарям случайно по десетина пъти. Повтарям ги, за да проумеете какво правителство си имаме. Видими резултати. Тонове енергия, кубици плиткоумие, само и само да замажем кражбите и некадърността си. Ако се наложи, тия учители, дето са казали на децата, че момченцата имат едно, а момиченцата друго, ще бъдат тричани. Или пребити с камъни на центъра на малко под стохилядния град. Важното е да има стабилност.

Исках да пиша кратко, ама не се стърпях и писах дълго. Извинете, може и да е виновно това, че прекалено рано разбрах, че не са ме донесли никакви щъркели и че нещата трябва да бъдат наричани с истинските им имена.

Как е времето в Москва?

Post Syndicated from original https://bivol.bg/kak-e-vremeto-v-moskva.html

неделя 9 февруари 2020


–          Наследнико любим мой, ти ли си на телефона?

–          Ама, господин бивш, настоящ, настоящо-бивш, бившо настоящ ръководител… Забърках се нещо, но както и да е. Знаем се. Какви са тея въпроси сега!? Айде да си имаме уважението! Вие подслушвате мен, аз подслушвам вас, заедно подслушваме целокупния народ. Всичко е в реда на нещата. Много добре знаете, че аз съм на телефона.

–          Ох, че си Щастие, Щастие си спор няма. Ама, откакто нахлупи тоя каскет, май стана още по-голямо Щастие. Давай по същество. Как се развиват нещата с Черепа?

–          Ама вие сте в течение…

–          Аз може и да съм в течение но, като те питам нещо, ще ми отговаряш, без да ми се правиш на интересен! Не ме бъркай с кафяв репортер на „Квик“! Струва ми се, че много бързо започна да се самозабравяш и да риташ срещу ръжена!

–          Добре, съжалявам, ако съм ви обидил. С Черепа всичко е наред. Ще влачим бумагите до Второто пришествие. Сега съм им казал на уважаемите сънародници, че превеждаме документите на арабски, което ще отнеме доста време.

–          Това беше тъпо. Всеки с поне малко акъл в главата се досеща, че в Обединените арабски емирства все ще се намерят няколко колеги, който да поназнайват английски. Още, когато ми беше заместник, съм ти казвал и повтарял неведнъж, че ги шиеш с бели конци и не става само с биене в гърдите. Поне малко такт проявявай, значи!

–          Да, но, старши, ако бях казал, че документацията ще се превежда на английски, разни продажни журналисти щяха да ревнат на третия ден и да питат как вървят нещата и кога ще имаме реални резултати.

–          Както и да е. Ако искате и на санскрит ги лъжете, че ще я превеждате, само замотай нещата, докато утихнат, защото имам опасения че, при положение, че арабите, не дай си Боже, върнат Черепа, той ще се разприказва, за да спаси поне малко кожицата. А има какво да каже по ужасно много деликатни теми, не е нужно да ти обяснявам. И не ме наричай „старши“. Все ти повтарям да не забравяш, че Прокуратурата не е Милиционерското.

–          Тъй вярно, началник!

–          Май сбъркахме много здраво…

–          Какво, началник!? С мен ли!? Ама аз тепърва загрявам, ще се науча. Какво са някакви си седем години без обвинително дело? Аз само ви гледах и попивах челен опит, за да мога сега да разгърна пълния си потенциал…

–          Моля те! В никакъв случай не разгръщай никакъв потенциал! Просто слушай какво ти се говори и изпълнявай стриктно. Можеш да носиш каскета, да говориш важно, да разправяш, че сме в клуба на богатите и никой не ни стреля. Тъпо е, ама се търпи. Но никакъв потенциал не разгръщай по свое усмотрение, че ще стане страшно. Повече за теб, отколкото за мен, повярвай ми.

–          Добре, добре. Ама, все пак, с мен ли имахте предвид, че сте сбъркали, началник?

–          Стига с тия досадни въпроси! Да речем, че по навик си сложих девет, а не седем захарчета в кафето. На диета съм. Твърдо решен съм да върна стройната си фигура. Ама, да оставим мен. Каква е тая твойта нова мода да повтаряш по хиляда пъти друг досаден въпрос?


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Искате ли да почерпите автора? Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.



 


–          Кой?

–          Как е времето в Москва?

–          Със същата цел, с която ще си позволя да ви задам още един на вас, макар и да се страхувам, че и той ще ви се стори досаден.

–          Казвай, айде. То се е видяло, че няма да се отърва в добро настроение.

–          Какво е санскрит?

–          Искаш да кажеш че, когато те питат нещо, на което не можеш или не искаш да отговориш, ще връщаш контравъпроси? „Как е времето в Москва?“; „А знаете ли как е на санскрит „Аз съм главният прокурор“?“.

–          В общи линии нещо такова си представям, макар и не чак в детайли.

–          Май сбъркахме много здраво…

–          А как е на санскрит „Как е времето в Москва“? – тут туут тут туут… – Тоя ми затвори! Какво си мисли… По, дяволите, кабинетът ми се подслушва… Шегичка, началник! Наистина!

Аман от уредени мачове!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/geshev-radev-cherepa.html

събота 1 февруари 2020


Изобщо не съм убеден, че някой, прекарал почти целия си живот на Територията, има здрав разум в главата си. Камо ли пък аз. Но, нека опитам да свържа няколко изречения. Все пак, както казва оня култов индобългарин, „И аз съм хора!“.

Значи, Льотчик беше заплашил националната сигурност. В Отговор Каскета на Радостта вдигна страшна пушилка, припомни десетки пъти пред всички услужливи медии, че е главен прокурор, гледА страшно, снимА се насам-натам само по смръщени вежди и дънки. И те така те.

Часове по-късно се оказа, че акцентът е върху неправомерното назначаване на Деса и националната сигурност изтече в канала. Излезе, че службите съвсем неправомерно подслушвали разговорите на Президента на Република България с главнокомандващият на Военновъздушните сили на страната, за да може Каскета на Радостта да метне на услужливите медии СРС-та, които всъщност според него не били СРС-та, а… не знам к‘во си там. Вече, колкото и да се старая, се обърквам в опитите си да разбера какво иска да каже.

Но, те са си СРС-та и, дори и да са автентични, а не сглобявани по „Труд и творчество“, както изглежда дори и с невъоръжено око, доказват само, че Льотчика най-вероятно се е поддал на незабележимия по скромното ми мнение чар на Деса и я писАл на щатна длъжност в администрацията. Кофти практика, ама повсеместна практика, трябва да признаем. Поне половината администрация седи на държавната (разбирай на данъкоплатеца) хранилка само, за да си раздава бонуси и да гласува когато трябва, както трябва и за когото трябва. Или да бъде бухалка срещу неудобните.

Сега, тъй като нито съм запознат, нито имам желание да съм запознат в детайли с мръсните игрички на рашибозука, който управлява България, съм сигурен само в едно. Кака Корни и Баце се споразумяха кой да е президент и той дълго време изпълняваше ролята си на яростна на приказки, но обрана на действия пионка. Нещо обаче явно сгази лука и Каскетът на Радостта беше спешен да се намеси.

Да обобщим. Подслушваме президента на страната и изкарваме СРС-та, които всъщност не били СРС-та. Обвиняваме, че е заплашил националната сигурност. После питаме съда (защото сме юрист от Милиционерското) дали всъщност той е заплашил националната сигурност, но междувременно пускаме СРС-тата, които всъщност не били СРС-та, на отбрани медии. И накрая тържествено заявяваме, че президентът е (съсипаха я тая държава, ей!) назначил метресата си да си топли дирника на държавна издръжка. Незаконно подслушване – президент – заплаха за националната сигурност и в крайна сметка злоупотреба със служебно положение заради романтични чуства. Найс, а!? Страхотен сценарий за продукция на „Мосфильм“.

Каскета на Радостта обаче не се задоволи с това и подхвана хазартната мафия. Черепа ощетявал хазната с милиарди в продължение на десетилетия. Каква изненада! Нито министри, нито данъчни… никой не е забелязал. Може би все още има отшелници, живеещи в пещери из Искърския пролом или Рилската пуст, които не знаят за това. Другите, относително нормалните,  са наясно, че нито хазартният му бизнес е чист, нито антиките му са законни и биха го потвърдили. Само че на ум. За да не го чуе някой.

Особеното в случая е друго. А именно, че няма нищо особено, това е практиката на Територията. Отличава се само мащаба, защото тук кинтите верно са бая сериозни.

Едва ли е нужно някой да го казва, но кукловодите от зората на ““прехода““ (и тези кавички са малко) създават стотици подобни фигури, които печелят проекти, награди за бизнесмени на годината, дават правилните отчисления където трябва и се радват на комфорта властта да ги следи с широко затворени очи.

И какво може да измисли същата тази власт, загрижена за отчаяния от немотия подопечен народ, в чийто очи проблясва надежда само, когато търка билетчета? Разбира се, че ще вземе светъл пример от борците за равенство и справедливост и ще национализира, а после ще изфабрикува обвинения за призраци, за съществуването на които всички сме знаели отдавна, но сега му е дошъл моментът да бъдат извадени от гардероба.

И отново се намесва Каскетът на Радостта, който яростно погва Черепа. Ама яваш-яваш, за да има време оня да се покрие из чужбините, откъдето да дава интервюта ежедневно. Каскетът на Радостта обаче не се отказва и прави показни акции (само Цветанов го обичаше това занятие повече от него) и конфискува антики, произведения на изкуството, които многократно са се появявали във величаещите доскоро Божков медии. Но три-четири петилетки органите на реда, чудно как, не са ги забелязали, пък държавата щедро е отрупвала с награди собственика им.

Тия същите медии сега за няколко дни изкараха от голямата матрьошка на мецената Божков по-мъничката, но далеко по-зловеща матрьошка на Черепа изнасилвач, мафиот и безскрупулен беглец от правосъдието. В крайна сметка се получава „Къде е Васко, че Каскетът на Радостта го търси да го арестува?“; „Тук някъде беше, ама сега само по интервюта от неизвестна чужбина му чуваме гласа“. Както на братята Галеви и хиляди знайни и незнайни, настоящи или бивши галеници на кукловодите.

От двата случая личи едно. За пореден път българските власти нарушават закона, без изобщо да се крият от никого. Също така за пореден път си затварят очите, докато им е изгодно да обслужват нечии интереси и после вдигат пушилка по петите на нарочения за нов бушон, гърмящ като фойерверк в очите на нас, лековерните.

Всъщност, може и аз да съм прост, но по-скоро ми се струва пределно просто. Крадецът вика „Дръжте крадеца!“. С тази уговорка, че в случая и викащият, и оня, дето трябва да го държат, играят в един отбор. И бият дузпи. Ако не вкарат, съдията свири повторение. До безкрай. Докато влезе.

Това е този отбор, срещу когото най-после трябва да се престрашим да се изправим на игрището, защото от това дерби зависи съдбата не само на нас, а и на ония поколения, дето събираме пластмасови капачки, за да им купуваме кувиози…

(Не)изтребими образи

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BD%D0%B5%D0%B8%D0%B7%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D0%BC%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8.html

понеделник 27 януари 2020


Оня ден, в петък, бях на премиерата на „Северозапад. Неизтребими образи“ в култовото за по-кореняците софиянци кино „Влайкова“. Филм на Константин Занков, гарниран с размислите на Любо Канов и още няколко северозападни сътвера.

Ако ви се гледа нещо лекичко и фриволно, хич не си правете труда да присъствате на някое от следващите излъчвания на „Северозапад. Неизтребими образи“. Гледайте си вечерта на Северозапада в предаванията на новия месия и готово.

За всеки незапознат с реалността филмът може изглежда преекспониран и преднамерено вменяващ тягостно чувство. Е, мога да ви кажа, че не е. Ама хич. Много си е реалистичен даже. Особено, ако познаваш процесите и действителността там и си забравил да си сложиш розовите очила.

Друг е въпросът, че оставя горчив вкус в устата, но няма проблем. Хората в Северозапада живеят достатъчно дълго в СеверозапАДА, за да са свикнали да приемат съдбата си с едно специфично, мрачно и често стряскащо околните чувство за автоирония. Това е нещо трудноразбираемо за околните, но пък си е много ефективна психотерапия, ако съдим по това, че в оная част на страната все още има оцелели.

Като слушаш разсъжденията на хората, които участват във филма, като гледаш кадрите и слушаш нагнетяващия тъга музикален съпровод, можеш да се почувстваш почти в Северозапада, дори без да ти се налага да минеш физически през всички изкъртени пътища, запустели села, срутени сгради, буренясали полета и изсечени гори. Между другото, искам да отворя една скоба, макар и с риск да излезе, че съм пристрастен. „Неизтребимите образи“ са подбрани изключително подходящо. Представителна извадка, както би казал някой специалист от социологическа агенция, преди да ви напълни главите с добре платени от тая или оная партия измишльотини.

Имаме „приоданци“ (в Северозапада така се наричат хора, които не са местни, но са се заселили в тяхното населено място; няма никакъв пейоративен контекст. Просто информативен), имаме местни на преклонна възраст, местни в силата си, местни, които животът е отвял нанякъде, местни дървени философи, имаме даже приятно изненадващ с адекватността и трезвата си мисъл представител на клира.

Да не разказвам повече, че филмите са за гледане, а не да си дрънкаме празни приказки. Северозападният човек остава със смесени чувства, когато види финалните надписи, защото хем няма как да се зарадваш на видяното, хем няма как да кажеш и думичка против всичко, което е заложено като послание. Действителността. Груба, брутална, такава, каквато е. И точно в тоя момент, когато нямаш търпение да приключи официалната част и да пиеш по едно вино със създателите на филма и да си размените по няколко думи, се появява ТОЙ.

Северозападът не е изключение. Там живеят хора като всички останали. Но, ТОЙ ти показва една от причините цяла България, а и целият свят да създават впечатление на един психодиспансер, от който извънземните предпочитат да стоят далеч. Докато екипът на филма приема заслужените поздравления на препълнената уютна зала в кино „Влайкова“, нашият тенец си пробива път с лакти и започва да размахва пръст назидателно. Ментално ТОЙ е спрял някъде покрай времето на другарските съдилища.

Хората спират да ръкопляскат, екипът гледа с търпение. Не им е за първи път, знаят какво ги чака, макар и да не прикриват досадата в очите си. ТОЙ има истеричен глас, размахва пръст, мята слюнка, докато громи световната конспирация и тропа с крак, обяснявайки, че е от Видин и евреите са виновни за това, че синагогата, прекрасната сграда на синагогата, се е превърнала в изтърбушена, зловеща развалина през десетилетията от средата на ХХ век насам. Евреите. Американците. Сорос. НАТО. Кемтрейлс. Верблюдите. Норвежците. Тенците. Еврогейовете. Масоните.

Сламката в окото на брата си, а не гредата в собственото си око. Побързах да търся нещо с повече спиртно съдържание. Виното нямаше да ми е достатъчно.

Накъде отива този свят, не знам

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B5-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BC.html

неделя 12 януари 2020


–          Ало, аз тъкмо…

–          Хич не ми се обяснявай, министър Барни! Така ми е прекипяло напоследък, че ще взема да си го изкарам на теб и да знам, че съм направил поне едно хубаво нещо през живота си! Веднага в кабинета ми!

–          Ама то аз… Да… Добре… Веднага… Зарязвам всичко и идвам, Ваше Височество!

–          Позволете да ви целуна ръка!

–          Това да не съм го чул повече, че даже и ние се излагаме пред хората, макар и да сме счупили всички тъпомери. Но, добре, сега наоколо няма злонамерени колаборационисти. Целувай, айде от мене да мине.

–          Толкова много Ви се събра напоследък, та исках да Ви уверя в предаността си. Тъкмо спечелихме изборите и Началника сякаш ни обърна гръб. Язовирите празни, отвъдокеанските партньори – против Турския поток, министър Нено се оказа предател… Накъде отива този свят, не знам.

–          Министър Барни, да не разкостваме геополитиката. То пак е свързано с геополитика това, което искам да те питам, но по малко по-различен начин. Ще ми се да ми обясниш нещо в конкретика. Откъде се взе тая дръпнатата в посолството на отвъдокеанските ни партньори и за какво точно се бори?

–          Ама, бащице, Вие нали казахте по национална телевизия, че сам сте я поканил. Да Ви целуна ли ръка пак? Терапевтично. Изглеждате ми някак пребледнял.

–          Стига си ми лигавил ръката и си плямпал глупости! Никого не съм канил! Успяхме да отсвирим любезно предложеното съдействие на Маковей. Щяла да ни помогне да си разбъркаме кашата в съдебната система, за да не загори. Сложихме си поредния „ти си го избра!“ за главен прокурор. И сега какво? Кьовеши ще ни дава трансилвански акъл, а пък Ким – азиатоамерикански… Вярно, уволних министър Нено, дето го раздаваше представител на великите патриоти, но всичко си има граници.

–          Нали няма опасност да загубя поста си?

–          Има! Особено, ако се наложи още веднъж да те питам тая Ким какво точно иска от правосъдната ни система.

–          Ами, иска да ни помогне да я въведем в работен режим. Тоест, да има някакви видими резултати и хората да разбират защо изобщо съществува правосъдна система в Република България.

–          Значи, отвсякъде капани ми се залагат! Обграден съм от идиоти! Не можахте да скриете терасите си, не можахте да скриете лифтовете, не можахте да скриете заменките, не можахте да скриете даже и безводието! А аз пътувам из цялата страна с джипа и убеждавам хората, че живеят като в рай.

–          Ама тя госпожа Ким идва да проверява за корупция. Но ние не сме виновни, че даже и на евроатлантическите ни партньори им идва до гуша да ни търпят. Те се опитват да отклоняват внимание от това, че си бият негрите. Толкова години си живеехме в мир и разбирателство, а сега изведнъж решиха да ни учат на правосъдие. Аз колко правосъдие съм изучил! Не е истина! Да Ви целуна ли ръка все пак?

–          Не е ли достатъчно, че Австралия цялата е в пожари, Нено го изкараха с белезници, в Иран падат самолети, в Ирак се стрелят с дронове? А снимките ми с Ердоган, Путин, Вучич. И те ли не са достатъчни? И разчупеният тон, с който скъсих дистанцията с евроазийските ни партньори?

–          Явно са неблагодарници. Не им обръщайте внимание.

–          Аз на тях може и да не обръщам. Важното е трансилванката и азиатоамериканката да не обърнат внимание на мен, че ти ще си първият, който ще излетиш с хеликоптер, за да гасиш пожари в Австралия, министър Барни! Да си знаеш отсега…

Вождът на балъците

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B2%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5.html

неделя 5 януари 2020


Благословен беше ти да живееш в добри времена, моя пътеводна светлина, благословено беше и племето ти, о, Винету!

Нима апачите изобщо имаха язовири? И, въпреки това, дали се намираше някой дори и измежду най-великите им воини, който да дръзне да обвини великия вожд Винету за пресъхналите кладенци? Къде се е чуло и видяло такова нещо? Нали несретникът щеше да бъде завързан за стълба на мъченията, изтезаван поне една седмица, а след това скалпиран и захвърленч в пустинята!

Кой би посмял да държи сметка на Винету дали е достатъчно всемогъщ, за да накара Маниту да отвори небесните двери, за да рукне благодатен дъжд? Той да не е шаман на апачите? Не. Вожд им е и те трябва да се съобразяват, да го почитат и да приемат, че в кладенците вода няма, защото са натрупали много прегрешения към Маниту, а старейшината на селото им наскърбява избраника на Маниту, Винету, като заема страната на злата му противничка Презрялата круша.

Или пък какво? Сам вождът ли да строи бобрите в редица по двама край вировете и да ги накара да гризат, прехапват и прехвърлят клони през теснините на речните корита? Никой дори и не си го е и помислял по твое време. Апачите имаха уважение към Винету, а и към Маниту, носеха им дарове, почитаха ги, бяха благодарни и за дъжда, и за пътеките, прокарани през прерията, и за човещината ти, Винету. Този народ не задаваше въпроси, които да развалят настроението на вожда му и това ви правеше велики. И вожда, и народа.

Винету, ти не беше като всеки вожд и не се затваряше във вигвама си, за да чакаш мало и голямо да му дойде на крак, за да ти изрази искрените си почитания. Беше прост човек и затова се разбираше с простите хора. Не, не разбирай нещата погрешно, не казвам, че си бил обикновен човек от племето. Мисля, че си бил наистина прост човек. Такъв, на когото днес му скимва да препуска на коня си Джип из прерията, да оглежда село по село, да вика „Хау!“ на всеки местен и да си разговаря с него дружески на всякакви теми. От това дали е надебелял до колко му е хубаво да си живее тук, в това закътано в пустошта селце.

Така обикаляше ти, о, Винету, земите на апачите лето след лето. И в студ, и в пек, и в дъжд (бъди щедър към нас, Маниту!), и в засуха. Хората ти пък по стар обичай ти подготвяха топло посрещане, тежки трапези и задължително по някоя лентичка, сплетена от скалпове на червени врагове, за да я прережеш на фона на възторжените им ръкопляскания. И племето ти тънеше в благоденствие, а ти се радваше на всеобща почит и безрезервна обич.

Ако ли пък се случеше бледоликите да донесат и да изхвърлят нещо в земите на апачите, апачите боклук ли го наричаха? Не, Винету, не. Апачите уважаваха изхвърленото от бледоликите и го ценяха като съкровище.

В добри времена живя ти, Винету. И заради това беше велик. Аз живея в тежки времена, а племето ми е изтъкано от лош човешки материал. Неблагодарници! Прокарвам им пътеки, построих едни неща, дето да чистят Великата локва и хората ми да не ги хваща разстройство, когато отидат да пекат кълки на брега й, купих голяма желязна птица, за да си летя с нея и да  ги гледам отвисоко и те пак недоволни.

Нямало вода. Язовирът бил празен. Ама, аз нали съм си добър, изпратих им един шаман да направи молебен, та да рукне водата. Тя не рукна, но аз направих каквото зависеше от мен. И те пак недоволни. Вече не ми стигат стълбовете на мъчението, о, велики Винету, а скалпирането за съжаление го забраниха отдавна. И за боклука реват. Вкарвали сме били боклука на бледоликите, трупали сме го на купчини и сме го изгаряли. Добре, и ако е така какво? Нима ветровете не разнасят пушека и не дават димни сигнали на всички, за да бягат по-надалеч? Нима трябва да развалям добрите си отношения с бледоликите заради мрънкането на народа си, че от горенето на боклука вече въздух не бил останал в земите на апачите?

Не, Винету, няма да се поддам. И аз като теб ще яздя своя джип и ще оглеждам какво прави племето ми. А, когато има вода, има. Когато няма – няма. На Маниту работа. Когато се срути някоя пътека, ще я поправим. Бледоликите дават пари за това, няма проблем. Когато племето се разбунтува заради боклука на бледоликите, ще заговоря на хората си как не осъзнават колко са богати. И те ще млъкнат. Щото съм ги убедил ли, от безсилие ли, няма значение. Важното е да мълчат.

Ти беше велик, о, Винету, ама и аз няма да падна по-ниско от теб. И мен ще ме помнят много поколения. Аз съм вождът Стихийно бедствие. Но в истинския, не в преносния смисъл.

Хау! Аз казах!