Post Syndicated from Александър Нуцов original https://www.toest.bg/geopolitikata-na-severno-more/
Влиянието на Северно море в сферата на енергетиката и иновациите рефлектира върху предизвикателствата пред енергийната сигурност на Европа и отношенията между Европейския съюз и ключови актьори, като Русия, Китай и САЩ. Няколко фактора обуславят динамиката на тези отношения – сигурността на доставките, маршрутите и преносната инфраструктура, както и сигурността на веригите за доставка на суровините, необходими за развитието на региона и плановете за декарбонизация.
За да разберем по-добре отношенията в този четириъгълник, ще изградим опростена верига от причинно-следствени връзки и събития от близкото минало. Войната в Украйна причини срив на износа на енергоизточници и основни суровини, като стомана и други метали, добивани в Русия и Украйна. Това постави в риск енергийната сигурност на ЕС и повиши зависимостта от вноса на китайски суровини.
Европейската комисия обаче счита веригите за доставка от азиатската държава за несигурни. Причините са търговските схватки между Китай и САЩ и нарастващото напрежение около Тайван, което застрашава китайския износ към Европа. В тази неспокойна международна ситуация ЕС често е зависим от един доставчик на определени суровини. Съвкупността от така създалите се обстоятелства принуди изпадналите в безвремие европейски държави да форсират политиките си по ограничаване на енергийната зависимост от Русия и Китай.
Русия
Руската инвазия в Украйна предефинира идеята за национална сигурност. Въпреки че традиционното гледище за отбранителните бойни способности запазва водещо присъствие в политическата реторика, енергийната сигурност придобива първостепенно значение от геополитическа гледна точка.
Още в годината преди войната руският доставчик „Газпром“ намали подаването на газ към Европа. Запълването на газохранилищата изостана от обичайния си график, което изостри чувствителността на газовите пазари. Така Путин подготви почвата за нахлуването в Украйна, използвайки енергийната зависимост на европейските държави като лост за влияние и шантаж, всяване на страх, покачване на инфлацията и създаване на обществени разделения.
В този контекст Северно море придоби съществено значение за диверсификацията. Като главен маршрут за доставка на втечнен природен газ то улесни диверсификацията на източниците. Същевременно саботажът на тръбопроводите „Северен поток “ 1 и 2 разкри уязвимостта на държавите, които получават огромни количества газ по един или няколко тръбопровода. Северно море създава условия за използване на по-гъвкавата газопреносна инфраструктура, която понижава риска от подривни дейности, целящи да прекъснат снабдяването на европейските държави с енергоизточници.
Северно море е и хъб за иновации и инвестиции в модерни технологии за производство и пренос на електроенергия и зелен водород. В дългосрочен план разнообразието от проекти и децентрализацията на инфраструктурата и производството чрез обособяване на множество вятърни паркове и енергийни острови ще затвърдят енергийната самостоятелност на континента.
За страните от Европейския съюз откъсването от руската енергийна орбита е безалтернативен процес, който поражда нови предизвикателства. Икономическото развитие на Северно море зависи от вноса на суровини за производството на офшорни вятърни турбини, електролизатори за генериране на зелен водород и други технологии, нужни за климатичния преход.
По данни на Евростат вносът на стомана и желязо от Русия е намалял от 16% през 2021 г. на 10% през 2022 г. от общия внос в резултат на санкциите, наложени на агресора. Делът на Украйна пък се срива от 8% през последното тримесечие на 2021 г. до 4% за съответния период на 2022 г. В същото време немалка част от производителите на стомана в Европа затвориха частично или изцяло мощностите си заради непосилните разходи за електроенергия и производствената нерентабилност. Това поставя ЕС пред необходимостта да осигури алтернативни доставчици на суровини, да улесни собствения си добив и да подобри процесите по преработка и рециклиране.
Китай
Развитието на офшорната вятърна енергия в Северно море зависи още по-силно от вноса на суровини от Китай. Това важи най-вече за използваните в производството на вятърни турбини редкоземни елементи, като неодим (Nd) и диспросий (Dy). Във втория задълбочен анализ на Европейската комисия от 2022 г. относно стратегическите зависимости се подчертава, че ЕС няма собствен добив на редки метали и е почти изцяло зависим от хегемона на глобалните пазари в този сегмент – Китай. В доклада се отчита, че потенциалът за намаляване на зависимостите чрез диверсификация на доставките на редкоземни елементи е ограничен.
В началото на тази година шведската добивна компания LKAB възроди надеждите за поне частично откъсване от китайската хватка, откривайки най-големите залежи на редкоземни елементи в Европа. Установените количества надхвърлят един милион тона и се намират в област Кируна (северните части на Швеция). Според шведския министър на енергетиката бъдещият добив ще даде сериозен тласък на зеления преход, повишавайки европейската автономия в производството на ключови технологични компоненти.
По думите на изпълнителния директор на LKAB обаче, същинският добив може да започне едва след 10–15 години. Компанията първо ще кандидатства за получаване на концесия, за да изследва подробно залежите, условията за добив и потенциалното въздействие върху околната среда. Чак след анализа ще се пристъпи към екологична оценка на въздействието и кандидатстване за разрешително.
Politico предупреждава, че процесът ще срещне сериозни препятствия, свързани с опазването на околната среда и правата на местните общности. Добивният процес ще засегне преди всичко коренното население – саамите, чийто основен поминък е животновъдството с характерното за тяхната култура специално отглеждане на северни елени. Представители на саамите се опасяват, че експлоатацията на новото находище в близост до вече съществуващата мина за желязна руда в Кируна ще застраши миграционните им маршрути, а с това и начина и условията им на живот.
Сложният ребус в търсенето на баланс между амбициите за декарбонизация на икономиката и опазването на околната среда и правата на засегнатите общностни не е единствената пречка. Според експерта Мари льо Муел Европа се нуждае от развитие на преработвателните си способности, за да предотврати изпращането на добитите редкоземни елементи към Китай за преработка и производство на основни компоненти за вятърните турбини и електрически двигатели за автомобили, като постоянни магнити. Към момента вносът им от азиатската държава възлиза на цели 98%.
Планът на Европейския съюз
На 14 септември 2022 г. председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че търсенето на редкоземни елементи в ЕС ще се повиши петкратно до 2030 г. Тя обяви инициатива за разработване на европейско законодателство за намаляване на стратегическите зависимости по отношение на критичните суровини. На 16 март т.г. Европейската комисия представи готовите документи (регламент и съобщение), които създават нормативната база и очертават основните приоритети на европейско равнище. Европейският законодателен акт за суровините от изключителна важност предвижда мерки в две направления.
Чрез вътрешните мерки се определят приоритетите за действие и конкретните цели до 2030 г. за добива, производството и преработката на редкоземни елементи в ЕС като част от цялостната верига за доставки. Законодателният акт също цели да улесни достъпа до финансиране и да намали административното бреме за проекти за суровини от изключителна важност.
Планирано е скъсяване на периода за издаване на разрешително за добив до 24 месеца, а за преработка и рециклиране – до 12 месеца. Така установената времева рамка засяга пряко бъдещите политики относно новооткритите находища в Швеция. Други мерки предвиждат повишен надзор над веригите за доставка, засилена координация между европейските държави, инвестиции в научни изследвания и иновации, както и опазване на околната среда и човешките права. Мерките в международен план остават фокусирани върху диверсификацията на доставките и създаването на нови търговски партньорства с алтернативни производители. Така предложеният регламент подлежи на обсъждане и гласуване от Европейския парламент и Съвета на ЕС.
Спирала от причинно-следствени връзки
Руската инвазия в Украйна разкри дълбоките зависимости на ЕС от Русия и Китай в сферата на енергетиката. Това принуди Съюза да ускори политиките си за декарбонизация. В общия геополитически контекст Северно море ще изиграе съществена роля за гарантиране на енергийната сигурност на континента, тъй като е един от основните маршрути за диверсификация на газовите доставки от Русия.
Като хъб за иновации и нови технологии за производство и пренос на електроенергия и зелен водород Северно море създава условия за изграждане на по-сигурна, гъвкава и децентрализирана инфраструктура, която да обезпечи преноса на енергия при рискови и форсмажорни обстоятелства.
Зад ускореното развитие на региона обаче прозира тежката зависимост от китайския внос на важни суровини и редкоземни елементи, необходими за изграждането на зелени технологии. И тъй като предвидените от Европейската комисия мерки ще имат ефект едва на по-късен етап, ЕС рискува да загуби от обтегнатите отношения между САЩ и Китай във военната и търговската сфера. Евентуална ескалация на напрежението между двете суперсили в Тайван крие рискове за веригите на доставка от Китай към Европа, което може да нанесе тежък удар върху амбициите на Съюза да постигне въглеродна неутралност в желаните срокове.