Post Syndicated from Александър Нуцов original https://www.toest.bg/geopolitikata-na-severno-more/

Влиянието на Северно море в сферата на енергетиката и иновациите рефлектира върху предизвикателствата пред енергийната сигурност на Европа и отношенията между Европейския съюз и ключови актьори, като Русия, Китай и САЩ. Няколко фактора обуславят динамиката на тези отношения – сигурността на доставките, маршрутите и преносната инфраструктура, както и сигурността на веригите за доставка на суровините, необходими за развитието на региона и плановете за декарбонизация.

За да разберем по-добре отношенията в този четириъгълник, ще изградим опростена верига от причинно-следствени връзки и събития от близкото минало. Войната в Украйна причини срив на износа на енергоизточници и основни суровини, като стомана и други метали, добивани в Русия и Украйна. Това постави в риск енергийната сигурност на ЕС и повиши зависимостта от вноса на китайски суровини.

Европейската комисия обаче счита веригите за доставка от азиатската държава за несигурни. Причините са търговските схватки между Китай и САЩ и нарастващото напрежение около Тайван, което застрашава китайския износ към Европа. В тази неспокойна международна ситуация ЕС често е зависим от един доставчик на определени суровини. Съвкупността от така създалите се обстоятелства принуди изпадналите в безвремие европейски държави да форсират политиките си по ограничаване на енергийната зависимост от Русия и Китай.

Русия

Руската инвазия в Украйна предефинира идеята за национална сигурност. Въпреки че традиционното гледище за отбранителните бойни способности запазва водещо присъствие в политическата реторика, енергийната сигурност придобива първостепенно значение от геополитическа гледна точка.

Още в годината преди войната руският доставчик „Газпром“ намали подаването на газ към Европа. Запълването на газохранилищата изостана от обичайния си график, което изостри чувствителността на газовите пазари. Така Путин подготви почвата за нахлуването в Украйна, използвайки енергийната зависимост на европейските държави като лост за влияние и шантаж, всяване на страх, покачване на инфлацията и създаване на обществени разделения.

В този контекст Северно море придоби съществено значение за диверсификацията. Като главен маршрут за доставка на втечнен природен газ то улесни диверсификацията на източниците. Същевременно саботажът на тръбопроводите „Северен поток “ 1 и 2 разкри уязвимостта на държавите, които получават огромни количества газ по един или няколко тръбопровода. Северно море създава условия за използване на по-гъвкавата газопреносна инфраструктура, която понижава риска от подривни дейности, целящи да прекъснат снабдяването на европейските държави с енергоизточници.

Северно море е и хъб за иновации и инвестиции в модерни технологии за производство и пренос на електроенергия и зелен водород. В дългосрочен план разнообразието от проекти и децентрализацията на инфраструктурата и производството чрез обособяване на множество вятърни паркове и енергийни острови ще затвърдят енергийната самостоятелност на континента.

За страните от Европейския съюз откъсването от руската енергийна орбита е безалтернативен процес, който поражда нови предизвикателства. Икономическото развитие на Северно море зависи от вноса на суровини за производството на офшорни вятърни турбини, електролизатори за генериране на зелен водород и други технологии, нужни за климатичния преход.

По данни на Евростат вносът на стомана и желязо от Русия е намалял от 16% през 2021 г. на 10% през 2022 г. от общия внос в резултат на санкциите, наложени на агресора. Делът на Украйна пък се срива от 8% през последното тримесечие на 2021 г. до 4% за съответния период на 2022 г. В същото време немалка част от производителите на стомана в Европа затвориха частично или изцяло мощностите си заради непосилните разходи за електроенергия и производствената нерентабилност. Това поставя ЕС пред необходимостта да осигури алтернативни доставчици на суровини, да улесни собствения си добив и да подобри процесите по преработка и рециклиране.

Китай

Развитието на офшорната вятърна енергия в Северно море зависи още по-силно от вноса на суровини от Китай. Това важи най-вече за използваните в производството на вятърни турбини редкоземни елементи, като неодим (Nd) и диспросий (Dy). Във втория задълбочен анализ на Европейската комисия от 2022 г. относно стратегическите зависимости се подчертава, че ЕС няма собствен добив на редки метали и е почти изцяло зависим от хегемона на глобалните пазари в този сегмент – Китай. В доклада се отчита, че потенциалът за намаляване на зависимостите чрез диверсификация на доставките на редкоземни елементи е ограничен.

В началото на тази година шведската добивна компания LKAB възроди надеждите за поне частично откъсване от китайската хватка, откривайки най-големите залежи на редкоземни елементи в Европа. Установените количества надхвърлят един милион тона и се намират в област Кируна (северните части на Швеция). Според шведския министър на енергетиката бъдещият добив ще даде сериозен тласък на зеления преход, повишавайки европейската автономия в производството на ключови технологични компоненти.

По думите на изпълнителния директор на LKAB обаче, същинският добив може да започне едва след 10–15 години. Компанията първо ще кандидатства за получаване на концесия, за да изследва подробно залежите, условията за добив и потенциалното въздействие върху околната среда. Чак след анализа ще се пристъпи към екологична оценка на въздействието и кандидатстване за разрешително.

Politico предупреждава, че процесът ще срещне сериозни препятствия, свързани с опазването на околната среда и правата на местните общности. Добивният процес ще засегне преди всичко коренното население – саамите, чийто основен поминък е животновъдството с характерното за тяхната култура специално отглеждане на северни елени. Представители на саамите се опасяват, че експлоатацията на новото находище в близост до вече съществуващата мина за желязна руда в Кируна ще застраши миграционните им маршрути, а с това и начина и условията им на живот.

Сложният ребус в търсенето на баланс между амбициите за декарбонизация на икономиката и опазването на околната среда и правата на засегнатите общностни не е единствената пречка. Според експерта Мари льо Муел Европа се нуждае от развитие на преработвателните си способности, за да предотврати изпращането на добитите редкоземни елементи към Китай за преработка и производство на основни компоненти за вятърните турбини и електрически двигатели за автомобили, като постоянни магнити. Към момента вносът им от азиатската държава възлиза на цели 98%.

Планът на Европейския съюз

На 14 септември 2022 г. председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че търсенето на редкоземни елементи в ЕС ще се повиши петкратно до 2030 г. Тя обяви инициатива за разработване на европейско законодателство за намаляване на стратегическите зависимости по отношение на критичните суровини. На 16 март т.г. Европейската комисия представи готовите документи (регламент и съобщение), които създават нормативната база и очертават основните приоритети на европейско равнище. Европейският законодателен акт за суровините от изключителна важност предвижда мерки в две направления.

Чрез вътрешните мерки се определят приоритетите за действие и конкретните цели до 2030 г. за добива, производството и преработката на редкоземни елементи в ЕС като част от цялостната верига за доставки. Законодателният акт също цели да улесни достъпа до финансиране и да намали административното бреме за проекти за суровини от изключителна важност.

Планирано е скъсяване на периода за издаване на разрешително за добив до 24 месеца, а за преработка и рециклиране – до 12 месеца. Така установената времева рамка засяга пряко бъдещите политики относно новооткритите находища в Швеция. Други мерки предвиждат повишен надзор над веригите за доставка, засилена координация между европейските държави, инвестиции в научни изследвания и иновации, както и опазване на околната среда и човешките права. Мерките в международен план остават фокусирани върху диверсификацията на доставките и създаването на нови търговски партньорства с алтернативни производители. Така предложеният регламент подлежи на обсъждане и гласуване от Европейския парламент и Съвета на ЕС.

Спирала от причинно-следствени връзки

Руската инвазия в Украйна разкри дълбоките зависимости на ЕС от Русия и Китай в сферата на енергетиката. Това принуди Съюза да ускори политиките си за декарбонизация. В общия геополитически контекст Северно море ще изиграе съществена роля за гарантиране на енергийната сигурност на континента, тъй като е един от основните маршрути за диверсификация на газовите доставки от Русия.

Като хъб за иновации и нови технологии за производство и пренос на електроенергия и зелен водород Северно море създава условия за изграждане на по-сигурна, гъвкава и децентрализирана инфраструктура, която да обезпечи преноса на енергия при рискови и форсмажорни обстоятелства.

Зад ускореното развитие на региона обаче прозира тежката зависимост от китайския внос на важни суровини и редкоземни елементи, необходими за изграждането на зелени технологии. И тъй като предвидените от Европейската комисия мерки ще имат ефект едва на по-късен етап, ЕС рискува да загуби от обтегнатите отношения между САЩ и Китай във военната и търговската сфера. Евентуална ескалация на напрежението между двете суперсили в Тайван крие рискове за веригите на доставка от Китай към Европа, което може да нанесе тежък удар върху амбициите на Съюза да постигне въглеродна неутралност в желаните срокове.

Заглавна снимка: Залез над Северно море. Източник: Oliver Paaske / Unsplash

Към първа част >>

Post Syndicated from Александър Нуцов original https://www.toest.bg/kakvo-po-hubavo-ot-loshoto-vreme/

Може би мнозина не си дават сметка колко много електричество се генерира благодарение на лошото време. Става въпрос за вятърната енергия, и по-специално за офшорната в Северно море, чието производство тепърва ще се развива. Лошото време по едни критерии всъщност може да се окаже много хубаво по други. Още по-интересното е, че именно това „лошо“ и ветровито време се превръща в геополитически фактор, който тласка икономиката, енергетиката и иновациите в Европа напред. Но в коя посока? Войната в Украйна принуди Европейския съюз да преосмисли дългогодишните си отношения с агресора Русия, основаващи се на спорната идея за разбирателство и мир чрез тясно сътрудничество в сферата на енергетиката.

Добрите перспективи пред лошото време на Севера

След като сътрудничеството се изроди в зависимост, която Русия използва, за да утоли външнополитическите си апетити, ЕС ускори прехода към климатична неутралност, търсейки нови маршрути и източници за диверсификация на газовите и петролните доставки, но и заместители на изкопаемите горива. Постепенно се засили и процесът по замяна на традиционния тръбен пренос на енергоизточници с доставки по море и по изграждане на съответната инфраструктура, като терминали за втечнен природен газ, което драстично повиши стратегическото значение на морските пътища.

Моретата стават още по-важни с развитието на технологиите за производство на енергия от възобновяеми източници (най-вече от вятър). Затова европейската енергетика търси пристан в едно от местата с най-лошо време на континента – Севера. През последните години Северно море се превърна в едно от енергийните недра на ЕС. Това се дължи не само на традиционните петролни и газови залежи, но и на суровите метеорологични условия, благоприятни за изграждане на офшорни вятърни турбини, които снабдяват страните от Западна и Северна Европа с чиста електроенергия.

Най-активните играчи в региона са Великобритания и страните от т.нар. Северноморско енергийно сътрудничество (СЕС) – Германия, Белгия, Дания, Франция, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия и Швеция. Въпреки Брекзит кооперацията между СЕС и Великобритания се засили в края на 2022 г. с подписването на Меморандум за разбирателство в сферата на офшорната вятърна енергия. Споразумението е в съзвучие с целите на ЕС – 60 GW офшорни вятърни мощности до 2030 г. и 300 GW до 2050 г.

Няколко месеца по-рано енергийните министри на страните от СЕС декларираха изключително амбициозните намерения да изградят заедно офшорни инсталации с капацитет от 76 GW до 2030 г., 194 GW до 2040 г. и 260 GW до 2050 г. Както става ясно от тази заявка, деветте страни около Северно море планират да покрият почти самостоятелно общите цели на ЕС в това отношение. Изместването на европейската геополитическа тежест на север обаче зависи не само от количеството зелена енергия, а и от новите технологии. В момента в Северно море се развиват едни от най-иновативните проекти за производство, пренос и съхранение на енергия.

Белгия например е все по-близо до реализирането на първия в света изкуствен офшорен енергиен остров. В края на миналия месец приключи конкурсът за възлагане на строителството на съоръжението, спечелен от белгийския консорциум TM EDISON, който се състои от две от компаниите с най-голям опит в областта – DEME Group и Jan De Nul Group. По първоначални планове строителството ще започне през 2024 г. и ще продължи до август 2026 г., а окончателното изграждане на остров Принцеса Елизабет с прилежащата му енергийна инфраструктура ще приключи през 2030 г.

Белгийското правителство пък ще съфинансира проекта с около 100 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост. Приоритет на съоръжението е да свърже вятърните паркове в белгийската офшорна зона и да осъществи преноса на генерираната електроенергия от морето до мрежата на белгийския системен оператор. Чрез изграждането на допълнителни високотехнологични интерконектори островът ще свърже Белгия с Великобритания и Дания. Така в още по-дългосрочен план иновативната инфраструктура трябва да превърне съоръжението в енергиен хъб, свързващ както големи офшорни вятърни паркове, така и страните от региона, улеснявайки обмена на електроенергия между тях.

През 2022 г. едно от най-големите дружества в света за управление на фондове в сферата на възобновяемата енергия – Copenhagen Infrastructure Partners (CIP), предложи изграждането на първия по рода си изкуствен офшорен водороден остров. Проектът с името BrintØ ще бъде реализиран в плитчината Догер в Северно море. Идеята е чрез електролиза да се произвежда зелен водород от офшорната енергия. Впоследствие водородът ще се транспортира чрез тръбопроводи до съседни държави, като Германия, Нидерландия и Белгия. По предварителни изчисления на CIP в пълния си работен капацитет съоръжението ще генерира около един милион тона зелен водород годишно, което отговаря на 7% от очакваното потребление на водород в ЕС през 2030 г.

И отново в Дания – след конкурс властите издадоха първите лицензи за съхранение на въглероден диоксид в Северно море. Победители са френската TotalEnergies и консорциумът между британската INEOS E&P и немската Wintershall Dea. Целта тук е уловеният въглероден диоксид от индустриални предприятия да се транспортира чрез тръбопроводи или специални кораби, след което да се складира в изчерпани газови и нефтени находища или в солени водоносни формации на дълбочина между един и два километра под морското дъно. Конкретните проекти за съхранение трябва да бъдат одобрени от Датската енергийна агенция преди окончателното им реализиране.

Междувременно шотландската SAE Renewables обяви, че проектът ѝ MeyGen, който генерира електричество от силата на приливите и отливите, е произвел 50 GWh електроенергия от създаването му през 2017 г. Това възлиза на повече от 50% от електроенергията, произведена по същата технология в световен мащаб. Инсталациите се намират в пролуката между северните брегове на континентална Шотландия и необитаемия остров Строма, където се образува естествен канал за ускоряване на водообмена между Северно море и Атлантика. Макар и все още маргинална, тази технология е поредният пример за иновациите в региона.

Газът и войната в Украйна

Освен заради технологиите и огромното производство на зелена енергия, геополитическата роля на Северно море нарасна и заради желанието и нуждата на европейските държави да скъсат със зависимостта от руски тръбен газ след инвазията в Украйна. Германия например, която е и най-големият консуматор на природен газ в ЕС, повиши вноса от Норвегия и доставките на втечнен природен газ (LNG) през Северно море.

В рамките на малко повече от половин година страната, която до този момент нямаше собствена инфраструктура за съхранение и регазификация на LNG, успя да се сдобие с три временни плаващи LNG терминала, два от които с пряк достъп до Северно море. Единият от тях се намира на северноморското пристанище Вилхелмсхафен, а другият – в малкото индустриално пристанищно градче Брунсбютел в близост до Хамбург.

Освен че Германия ще покрива част от нуждите за индустрията и домакинствата си чрез доставки на LNG през Северно море, страната изрази готовност да подпомага страните от Централна Европа без излаз на море, като Чехия, Словакия и Австрия, които бяха силно зависими от руските доставки.

Солидарността се оказа първостепенният принцип в отношенията между страните от ЕС след руската агресия в Украйна. Сътрудничеството по отношение на газовите доставки е нормативно уредено в Регламент (ЕС) 2017/1938, на който стъпват двустранните договори между Германия и Дания (2020 г.) и Германия и Австрия (2021 г.). Споразуменията целят създаването на аварийни механизми за споделяне на газ между съседни държави при нарушаване или спиране на доставките. Германия води преговори и с Чехия и други страни от региона.

А колкото повече нараства ролята на Германия като газов хъб, толкова по-важни стратегически стават морските маршрути за внос на LNG. И въпреки че природният газ ще бъде само преходно гориво по пътя към въглеродна неутралност, а с това търсенето и потреблението му ще намаляват през следващите години, стратегическото значение на Северно море в дългосрочен план ще се запази заради прилагането на нови технологии, прехода към производство и пренос на зелен водород и генерирането на огромни количества зелена енергия.

Ядрената енергия

Развитието на Северноморския регион може да се разглежда и в контекста на отношенията между лагерите в Европа с различна визия за климатичния преход. За разлика от Германия, която се отказва от въглищните и атомните си централи, разчитайки на зелена енергия и газ за прехода към зелен водород, Франция се фокусира предимно върху добре развитата си ядрена енергетика.

Един от недостатъците на възобновяемите източници е, че количеството генерирана енергия зависи от наличието на слънце или вятър при все още скъпи и недоразвити технологии за съхранение, които биха могли да балансират мрежата при вариращите дневни нива на потребление. Това предполага необходимостта от базови мощности, каквито са атомните централи, за да се гарантират постоянното производство и подаване на електричество.

В този ред на мисли, след последното неформално заседание на енергийните министри на ЕС, Франция и още десет страни (сред които и България) обявиха създаването на „ядрен алианс“. Участниците в него ще си сътрудничат в развитието на ядрени проекти, обучението на кадри и управлението на маршрутите за доставка, защитавайки ядрената енергия като важен източник на производство с нисък въглероден отпечатък.

Коалицията, водена от Германия и Австрия обаче, от години е против приравняването на ядрената енергия с тази от възобновяеми източници. Това неглижира опитите за класифицирането ѝ като „зелена“ в таксономията на ЕС и блокира финансирането на ядрени проекти (включително производството на водород от ядрена енергия) по ключови европейски инструменти, като Фонда за справедлив преход, механизма InvestEU и плана REPowerEU.

Отвореният въпрос относно ролята на ядрената енергетика за постигане на климатична неутралност е важен поради необходимостта от намиране на най-ползотворния баланс между базова и зелена енергия, приоритизирането на определени технологии и разпределението на ресурсите и инвестициите, за спечелването на които ще си съперничат различни проекти.

Изглежда, че Северно море ще се превърне в един от двигателите за развитие на европейските иновации, енергетика и икономика по пътя към климатична неутралност. Това, от една страна, ще окаже влияние върху динамиката на взаимоотношенията между страните в Европейския съюз. От друга, Северно море ще дърпа геополитическия център на Европа към себе си, което ще рефлектира и върху външнополитическите и икономическите отношения със страни от мащаба на САЩ, Китай и Русия, а това заслужава специално внимание в отделен анализ.

Снимка: Jesse De Meulenaere / Unsplash
Вятърни турбини, произвеждащи възобновяема и зелена енергия в офшорната зона на белгийската част на Северно море.