Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/kevr-zlatev-malinov-potoka.html
През 2018 г. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е нарушила европейското законодателство, с цел да представи транзитния газопровод на “Газпром” Турски поток 2 за разширяване на вътрешната газопреносна…
Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/boec-geoergiev-turskipotok.html
Пътната карта за газопровода „Турски поток 2“ („Балкански поток“) е открита от Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) още през 2021 г. Това сподели в интервю за „Биволъ“ председателят на гражданското…
Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/za-kogo-skachat-sindikatite/
Всеки път, когато българските синдикати скачат, а лидерите им напускат добре уредените си кабинети на бюрократи, за да се включат в хореографията със знамената и свирките, светва червена лампа: „Този път за(д) кого?“
Този път зад т.нар. опозиция – извънпарламентарната „Левицата“, също и БСП и „Възраждане“, поискали в разгара на предизборната кампания за местни избори вот на недоверие на кабинета на ПП–ДБ заради провал в сектор „Eнергетика“. Но синдикатите обслужиха и вътрешната опозиция в мнозинството – ГЕРБ и ДПС, които също недоволстват от политиките на управляващите, но няма да развалят сглобката. Неслучайно при трите кабинета на ГЕРБ и Бойко Борисов ярки профсъюзни протести нямаше, ако не броим редовното годишно недоволство на полицаите от заплатите.
Сега кулминацията на 14-дневните протести и блокади на миньори и енергетици от въглищната индустрия беше не националният протест, готвен за 12 октомври, а политическият инструмент – вотът на недоверие, дебатите по който се състояха в същия ден. И ето, КНСБ и КТ „Подкрепа“ обявиха, че нямат решение за участие в националния протест в защита на въгледобива, макар че техни представители излязоха на няколко места в страната. Политическата им обвързаност не е тайна, БНТ разкри имена на активни в протестите синдикалисти в листи за общински съветници на „Левицата“, на „Възраждане“ и БСП.
Странен вот на недоверие, както го определи по БНР главният икономист на Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов.
Странен, защото реално няма някаква промяна в политиката в тази сфера от 2005 г. насам. Просто дойде моментът на решение, когато повече не може да се отлага, защото страната ще губи средства.
За политици и за синдикати няма и капка съмнение, че въглищната индустрия си отива. Знаят го отдавна. КНСБ и КТ „Подкрепа“ са партньори на всяко правителство, участват в Националния съвет за тристранно сътрудничество, в безброй консултации и браншови съвети, работят в дружествата и са наясно с огромните загуби. Пазарът не иска скъпия ток от въглищата и индустрията може още малко да оцелее на изкуствено дишане – държавата е в състояние да я подпомага до 2025 г. Но вината на синдикатите пред онези, които им плащат членски внос и очакват от тях защита, е, че не си мръднаха пръста при управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов да поискат информационна кампания и разяснения при подготовката на териториалните планове, да отстояват правото на хората да са наясно какво бъдеще ги очаква. Главното – да не им спестят истината, че трансформацията ще е болезнена, и с тяхна помощ да опитат да я проведат по-леко.
В Благоевград лидерът на КНСБ Пламен Димитров направи неумел опит да разграничи синдикалното от политическото:
Оттук нататък въпросът е кой и дали иска да употреби миньорите. Политическият елемент на употреба според мен е доста сериозен. Толкова силна партийна зависимост в синдикален протест не е имало от времето на Луканов.
Затова пък в синдикалните протести неизменно присъства корпоративната зависимост. Било от бос като Христо Ковачки, чиито бизнеси във въглищната индустрия се водят собственост на офшорки, било от други.
Синдикатите не надигаха глас срещу нарушенията в мини и тецове на Ковачки, като забавени възнаграждения, натрупани дългове, в т.ч. и милиони за осигуровки, част от които правителствата разсрочваха.
Синдикалните протести в България не спасиха „Кремиковци“, но попречиха да го вземе стратегически инвеститор – защото играха с Валентин Захариев, който запази позициите на синдикатите (а те имаха думата дори кой да държи лавките в комбината). В определения за ликвидация комбинат, преди Захариев да го купи за 1 лев, работеха над 15 000 души – колкото са заетите във въглищната индустрия.
Синдикатите не спасиха от затваряне и уранодобивната и оловно-цинковата индустрия, но протестите на докараните в София миньори свалиха правителството на Филип Димитров през 1992 г.
Синдикалните протести не позволиха „Булгартабак“ да бъде продаден на стратегически инвеститор като British American Tobacco, а вместо това попадна в ръцете на Пеевски и сие, които му видяха сметката за шест години.
Покритието на работещите с колективни трудови договори в България е едва 28%, докато европейската Директива за адекватните минимални работни заплати изисква този дял да е поне 70%. Но профсъюзите не се борят за членове. Когато изгубят енергетиците и миньорите, на КНСБ ще им останат учителите, а златната кокошка – имотите им – никой не може да им я отнеме. Проблемът обаче е, че имотите не могат да бъдат вдигнати, за да блокират магистрали. Нито пък учителите – дори Янка Такева да ги предвожда.
На теория целта на синдикалното движение е трансформация от капитализъм в изграждане на безкласово общество – някакъв вид либертариански социализъм с работническо самоуправление на индустрията. Химера. В България я опаковаха на два пъти като политико-икономическа оферта – един път със зелените бонови книжки от масовата приватизация, втори път с т.нар. работническо-мениджърска приватизация. И в двата случая работниците пиха по една студена вода, нацията от акционери не се състоя, а определени лица прибраха цели предприятия срещу смешни суми и няколко чувала със зелени книжки.
На пръв поглед синдикатите си подхождат с „Левицата“ и БСП. Все пак в биографичен план левите и профсъюзите имат едно и също работническо ДНК, но синдикатите постепенно се бюрократизират, а левицата става хайверна. Профсъюзите се сдобиват с платена йерархия и с партньори в лицето на представителите на капитала и политиците и вече избягват да рискуват с унищожителни стачки, за да не изгуби платената администрация привилегиите си.
Синдикатите изостават от социалната структура на обществото, която е силно променена – „бели якички“, служители в корпорации и държавни чиновници, работническа класа, прекариат – трудови мигранти без постоянна работа, а следователно и без съответните социални гаранции и кариерно развитие, а наред с тях едри и дребни предприемачи и др. Ако искат да оцелеят, профсъюзите също се нуждаят от болезнена трансформация – на първо място, от солидарност между самите работници, които да поискат да се самоорганизират в нов тип съюзи в името на радикална социална промяна.
На българските синдикати и така им е добре. Превърнали са се в административен придатък на управлението.
След като вотът на недоверие премина, блокадите на магистрали са свалени, а синдикалните знамена – свити. Политическата задача е изпълнена с внушенията, че правителството на ПП–ДБ е застрашило енергийната сигурност на България и така е предало националните интереси. Сега профсъюзните деятели имат значително по-прагматични цели – да се включат в преквалификацията на работниците от въглищната индустрия (бизнес, в който са умели), също и в предприятието за рекултивация на терените (става въпрос за 250 кв.км в Маришкия басейн), където ще се съсредоточат значителни ресурси. И за двете се предвиждат стотици милиони европейски средства.
Ако трябва да се скача, ще поскачат – колко му е.
Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/doklad-zelenite.html
Вътрешен доклад на Анкетна комисия в ПП “Зелено движение”, което е част от коалицията “Демократична България” разкрива сериозни нарушения в партийната финансова и кадрова дисциплина. “Биволъ” разполага с целия доклад…
Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/regulatori-beh.html
Българските регулатори и одитни комитети в сектора с най-високите в държавата възнаграждения – енергетиката, са завладени от кадри на ГЕРБ и са в тотален предполагае конфликт на интереси. Това установи…
Post Syndicated from Александър Нуцов original https://www.toest.bg/geopolitikata-na-severno-more/
Влиянието на Северно море в сферата на енергетиката и иновациите рефлектира върху предизвикателствата пред енергийната сигурност на Европа и отношенията между Европейския съюз и ключови актьори, като Русия, Китай и САЩ. Няколко фактора обуславят динамиката на тези отношения – сигурността на доставките, маршрутите и преносната инфраструктура, както и сигурността на веригите за доставка на суровините, необходими за развитието на региона и плановете за декарбонизация.
За да разберем по-добре отношенията в този четириъгълник, ще изградим опростена верига от причинно-следствени връзки и събития от близкото минало. Войната в Украйна причини срив на износа на енергоизточници и основни суровини, като стомана и други метали, добивани в Русия и Украйна. Това постави в риск енергийната сигурност на ЕС и повиши зависимостта от вноса на китайски суровини.
Европейската комисия обаче счита веригите за доставка от азиатската държава за несигурни. Причините са търговските схватки между Китай и САЩ и нарастващото напрежение около Тайван, което застрашава китайския износ към Европа. В тази неспокойна международна ситуация ЕС често е зависим от един доставчик на определени суровини. Съвкупността от така създалите се обстоятелства принуди изпадналите в безвремие европейски държави да форсират политиките си по ограничаване на енергийната зависимост от Русия и Китай.
Руската инвазия в Украйна предефинира идеята за национална сигурност. Въпреки че традиционното гледище за отбранителните бойни способности запазва водещо присъствие в политическата реторика, енергийната сигурност придобива първостепенно значение от геополитическа гледна точка.
Още в годината преди войната руският доставчик „Газпром“ намали подаването на газ към Европа. Запълването на газохранилищата изостана от обичайния си график, което изостри чувствителността на газовите пазари. Така Путин подготви почвата за нахлуването в Украйна, използвайки енергийната зависимост на европейските държави като лост за влияние и шантаж, всяване на страх, покачване на инфлацията и създаване на обществени разделения.
В този контекст Северно море придоби съществено значение за диверсификацията. Като главен маршрут за доставка на втечнен природен газ то улесни диверсификацията на източниците. Същевременно саботажът на тръбопроводите „Северен поток “ 1 и 2 разкри уязвимостта на държавите, които получават огромни количества газ по един или няколко тръбопровода. Северно море създава условия за използване на по-гъвкавата газопреносна инфраструктура, която понижава риска от подривни дейности, целящи да прекъснат снабдяването на европейските държави с енергоизточници.
Северно море е и хъб за иновации и инвестиции в модерни технологии за производство и пренос на електроенергия и зелен водород. В дългосрочен план разнообразието от проекти и децентрализацията на инфраструктурата и производството чрез обособяване на множество вятърни паркове и енергийни острови ще затвърдят енергийната самостоятелност на континента.
За страните от Европейския съюз откъсването от руската енергийна орбита е безалтернативен процес, който поражда нови предизвикателства. Икономическото развитие на Северно море зависи от вноса на суровини за производството на офшорни вятърни турбини, електролизатори за генериране на зелен водород и други технологии, нужни за климатичния преход.
По данни на Евростат вносът на стомана и желязо от Русия е намалял от 16% през 2021 г. на 10% през 2022 г. от общия внос в резултат на санкциите, наложени на агресора. Делът на Украйна пък се срива от 8% през последното тримесечие на 2021 г. до 4% за съответния период на 2022 г. В същото време немалка част от производителите на стомана в Европа затвориха частично или изцяло мощностите си заради непосилните разходи за електроенергия и производствената нерентабилност. Това поставя ЕС пред необходимостта да осигури алтернативни доставчици на суровини, да улесни собствения си добив и да подобри процесите по преработка и рециклиране.
Развитието на офшорната вятърна енергия в Северно море зависи още по-силно от вноса на суровини от Китай. Това важи най-вече за използваните в производството на вятърни турбини редкоземни елементи, като неодим (Nd) и диспросий (Dy). Във втория задълбочен анализ на Европейската комисия от 2022 г. относно стратегическите зависимости се подчертава, че ЕС няма собствен добив на редки метали и е почти изцяло зависим от хегемона на глобалните пазари в този сегмент – Китай. В доклада се отчита, че потенциалът за намаляване на зависимостите чрез диверсификация на доставките на редкоземни елементи е ограничен.
В началото на тази година шведската добивна компания LKAB възроди надеждите за поне частично откъсване от китайската хватка, откривайки най-големите залежи на редкоземни елементи в Европа. Установените количества надхвърлят един милион тона и се намират в област Кируна (северните части на Швеция). Според шведския министър на енергетиката бъдещият добив ще даде сериозен тласък на зеления преход, повишавайки европейската автономия в производството на ключови технологични компоненти.
По думите на изпълнителния директор на LKAB обаче, същинският добив може да започне едва след 10–15 години. Компанията първо ще кандидатства за получаване на концесия, за да изследва подробно залежите, условията за добив и потенциалното въздействие върху околната среда. Чак след анализа ще се пристъпи към екологична оценка на въздействието и кандидатстване за разрешително.
Politico предупреждава, че процесът ще срещне сериозни препятствия, свързани с опазването на околната среда и правата на местните общности. Добивният процес ще засегне преди всичко коренното население – саамите, чийто основен поминък е животновъдството с характерното за тяхната култура специално отглеждане на северни елени. Представители на саамите се опасяват, че експлоатацията на новото находище в близост до вече съществуващата мина за желязна руда в Кируна ще застраши миграционните им маршрути, а с това и начина и условията им на живот.
Сложният ребус в търсенето на баланс между амбициите за декарбонизация на икономиката и опазването на околната среда и правата на засегнатите общностни не е единствената пречка. Според експерта Мари льо Муел Европа се нуждае от развитие на преработвателните си способности, за да предотврати изпращането на добитите редкоземни елементи към Китай за преработка и производство на основни компоненти за вятърните турбини и електрически двигатели за автомобили, като постоянни магнити. Към момента вносът им от азиатската държава възлиза на цели 98%.
На 14 септември 2022 г. председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че търсенето на редкоземни елементи в ЕС ще се повиши петкратно до 2030 г. Тя обяви инициатива за разработване на европейско законодателство за намаляване на стратегическите зависимости по отношение на критичните суровини. На 16 март т.г. Европейската комисия представи готовите документи (регламент и съобщение), които създават нормативната база и очертават основните приоритети на европейско равнище. Европейският законодателен акт за суровините от изключителна важност предвижда мерки в две направления.
Чрез вътрешните мерки се определят приоритетите за действие и конкретните цели до 2030 г. за добива, производството и преработката на редкоземни елементи в ЕС като част от цялостната верига за доставки. Законодателният акт също цели да улесни достъпа до финансиране и да намали административното бреме за проекти за суровини от изключителна важност.
Планирано е скъсяване на периода за издаване на разрешително за добив до 24 месеца, а за преработка и рециклиране – до 12 месеца. Така установената времева рамка засяга пряко бъдещите политики относно новооткритите находища в Швеция. Други мерки предвиждат повишен надзор над веригите за доставка, засилена координация между европейските държави, инвестиции в научни изследвания и иновации, както и опазване на околната среда и човешките права. Мерките в международен план остават фокусирани върху диверсификацията на доставките и създаването на нови търговски партньорства с алтернативни производители. Така предложеният регламент подлежи на обсъждане и гласуване от Европейския парламент и Съвета на ЕС.
Руската инвазия в Украйна разкри дълбоките зависимости на ЕС от Русия и Китай в сферата на енергетиката. Това принуди Съюза да ускори политиките си за декарбонизация. В общия геополитически контекст Северно море ще изиграе съществена роля за гарантиране на енергийната сигурност на континента, тъй като е един от основните маршрути за диверсификация на газовите доставки от Русия.
Като хъб за иновации и нови технологии за производство и пренос на електроенергия и зелен водород Северно море създава условия за изграждане на по-сигурна, гъвкава и децентрализирана инфраструктура, която да обезпечи преноса на енергия при рискови и форсмажорни обстоятелства.
Зад ускореното развитие на региона обаче прозира тежката зависимост от китайския внос на важни суровини и редкоземни елементи, необходими за изграждането на зелени технологии. И тъй като предвидените от Европейската комисия мерки ще имат ефект едва на по-късен етап, ЕС рискува да загуби от обтегнатите отношения между САЩ и Китай във военната и търговската сфера. Евентуална ескалация на напрежението между двете суперсили в Тайван крие рискове за веригите на доставка от Китай към Европа, което може да нанесе тежък удар върху амбициите на Съюза да постигне въглеродна неутралност в желаните срокове.
Post Syndicated from Александър Нуцов original https://www.toest.bg/kakvo-po-hubavo-ot-loshoto-vreme/
Може би мнозина не си дават сметка колко много електричество се генерира благодарение на лошото време. Става въпрос за вятърната енергия, и по-специално за офшорната в Северно море, чието производство тепърва ще се развива. Лошото време по едни критерии всъщност може да се окаже много хубаво по други. Още по-интересното е, че именно това „лошо“ и ветровито време се превръща в геополитически фактор, който тласка икономиката, енергетиката и иновациите в Европа напред. Но в коя посока? Войната в Украйна принуди Европейския съюз да преосмисли дългогодишните си отношения с агресора Русия, основаващи се на спорната идея за разбирателство и мир чрез тясно сътрудничество в сферата на енергетиката.
След като сътрудничеството се изроди в зависимост, която Русия използва, за да утоли външнополитическите си апетити, ЕС ускори прехода към климатична неутралност, търсейки нови маршрути и източници за диверсификация на газовите и петролните доставки, но и заместители на изкопаемите горива. Постепенно се засили и процесът по замяна на традиционния тръбен пренос на енергоизточници с доставки по море и по изграждане на съответната инфраструктура, като терминали за втечнен природен газ, което драстично повиши стратегическото значение на морските пътища.
Моретата стават още по-важни с развитието на технологиите за производство на енергия от възобновяеми източници (най-вече от вятър). Затова европейската енергетика търси пристан в едно от местата с най-лошо време на континента – Севера. През последните години Северно море се превърна в едно от енергийните недра на ЕС. Това се дължи не само на традиционните петролни и газови залежи, но и на суровите метеорологични условия, благоприятни за изграждане на офшорни вятърни турбини, които снабдяват страните от Западна и Северна Европа с чиста електроенергия.
Най-активните играчи в региона са Великобритания и страните от т.нар. Северноморско енергийно сътрудничество (СЕС) – Германия, Белгия, Дания, Франция, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия и Швеция. Въпреки Брекзит кооперацията между СЕС и Великобритания се засили в края на 2022 г. с подписването на Меморандум за разбирателство в сферата на офшорната вятърна енергия. Споразумението е в съзвучие с целите на ЕС – 60 GW офшорни вятърни мощности до 2030 г. и 300 GW до 2050 г.
Няколко месеца по-рано енергийните министри на страните от СЕС декларираха изключително амбициозните намерения да изградят заедно офшорни инсталации с капацитет от 76 GW до 2030 г., 194 GW до 2040 г. и 260 GW до 2050 г. Както става ясно от тази заявка, деветте страни около Северно море планират да покрият почти самостоятелно общите цели на ЕС в това отношение. Изместването на европейската геополитическа тежест на север обаче зависи не само от количеството зелена енергия, а и от новите технологии. В момента в Северно море се развиват едни от най-иновативните проекти за производство, пренос и съхранение на енергия.
Белгия например е все по-близо до реализирането на първия в света изкуствен офшорен енергиен остров. В края на миналия месец приключи конкурсът за възлагане на строителството на съоръжението, спечелен от белгийския консорциум TM EDISON, който се състои от две от компаниите с най-голям опит в областта – DEME Group и Jan De Nul Group. По първоначални планове строителството ще започне през 2024 г. и ще продължи до август 2026 г., а окончателното изграждане на остров Принцеса Елизабет с прилежащата му енергийна инфраструктура ще приключи през 2030 г.
Белгийското правителство пък ще съфинансира проекта с около 100 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост. Приоритет на съоръжението е да свърже вятърните паркове в белгийската офшорна зона и да осъществи преноса на генерираната електроенергия от морето до мрежата на белгийския системен оператор. Чрез изграждането на допълнителни високотехнологични интерконектори островът ще свърже Белгия с Великобритания и Дания. Така в още по-дългосрочен план иновативната инфраструктура трябва да превърне съоръжението в енергиен хъб, свързващ както големи офшорни вятърни паркове, така и страните от региона, улеснявайки обмена на електроенергия между тях.
През 2022 г. едно от най-големите дружества в света за управление на фондове в сферата на възобновяемата енергия – Copenhagen Infrastructure Partners (CIP), предложи изграждането на първия по рода си изкуствен офшорен водороден остров. Проектът с името BrintØ ще бъде реализиран в плитчината Догер в Северно море. Идеята е чрез електролиза да се произвежда зелен водород от офшорната енергия. Впоследствие водородът ще се транспортира чрез тръбопроводи до съседни държави, като Германия, Нидерландия и Белгия. По предварителни изчисления на CIP в пълния си работен капацитет съоръжението ще генерира около един милион тона зелен водород годишно, което отговаря на 7% от очакваното потребление на водород в ЕС през 2030 г.
И отново в Дания – след конкурс властите издадоха първите лицензи за съхранение на въглероден диоксид в Северно море. Победители са френската TotalEnergies и консорциумът между британската INEOS E&P и немската Wintershall Dea. Целта тук е уловеният въглероден диоксид от индустриални предприятия да се транспортира чрез тръбопроводи или специални кораби, след което да се складира в изчерпани газови и нефтени находища или в солени водоносни формации на дълбочина между един и два километра под морското дъно. Конкретните проекти за съхранение трябва да бъдат одобрени от Датската енергийна агенция преди окончателното им реализиране.
Междувременно шотландската SAE Renewables обяви, че проектът ѝ MeyGen, който генерира електричество от силата на приливите и отливите, е произвел 50 GWh електроенергия от създаването му през 2017 г. Това възлиза на повече от 50% от електроенергията, произведена по същата технология в световен мащаб. Инсталациите се намират в пролуката между северните брегове на континентална Шотландия и необитаемия остров Строма, където се образува естествен канал за ускоряване на водообмена между Северно море и Атлантика. Макар и все още маргинална, тази технология е поредният пример за иновациите в региона.
Освен заради технологиите и огромното производство на зелена енергия, геополитическата роля на Северно море нарасна и заради желанието и нуждата на европейските държави да скъсат със зависимостта от руски тръбен газ след инвазията в Украйна. Германия например, която е и най-големият консуматор на природен газ в ЕС, повиши вноса от Норвегия и доставките на втечнен природен газ (LNG) през Северно море.
В рамките на малко повече от половин година страната, която до този момент нямаше собствена инфраструктура за съхранение и регазификация на LNG, успя да се сдобие с три временни плаващи LNG терминала, два от които с пряк достъп до Северно море. Единият от тях се намира на северноморското пристанище Вилхелмсхафен, а другият – в малкото индустриално пристанищно градче Брунсбютел в близост до Хамбург.
Освен че Германия ще покрива част от нуждите за индустрията и домакинствата си чрез доставки на LNG през Северно море, страната изрази готовност да подпомага страните от Централна Европа без излаз на море, като Чехия, Словакия и Австрия, които бяха силно зависими от руските доставки.
Солидарността се оказа първостепенният принцип в отношенията между страните от ЕС след руската агресия в Украйна. Сътрудничеството по отношение на газовите доставки е нормативно уредено в Регламент (ЕС) 2017/1938, на който стъпват двустранните договори между Германия и Дания (2020 г.) и Германия и Австрия (2021 г.). Споразуменията целят създаването на аварийни механизми за споделяне на газ между съседни държави при нарушаване или спиране на доставките. Германия води преговори и с Чехия и други страни от региона.
А колкото повече нараства ролята на Германия като газов хъб, толкова по-важни стратегически стават морските маршрути за внос на LNG. И въпреки че природният газ ще бъде само преходно гориво по пътя към въглеродна неутралност, а с това търсенето и потреблението му ще намаляват през следващите години, стратегическото значение на Северно море в дългосрочен план ще се запази заради прилагането на нови технологии, прехода към производство и пренос на зелен водород и генерирането на огромни количества зелена енергия.
Развитието на Северноморския регион може да се разглежда и в контекста на отношенията между лагерите в Европа с различна визия за климатичния преход. За разлика от Германия, която се отказва от въглищните и атомните си централи, разчитайки на зелена енергия и газ за прехода към зелен водород, Франция се фокусира предимно върху добре развитата си ядрена енергетика.
Един от недостатъците на възобновяемите източници е, че количеството генерирана енергия зависи от наличието на слънце или вятър при все още скъпи и недоразвити технологии за съхранение, които биха могли да балансират мрежата при вариращите дневни нива на потребление. Това предполага необходимостта от базови мощности, каквито са атомните централи, за да се гарантират постоянното производство и подаване на електричество.
В този ред на мисли, след последното неформално заседание на енергийните министри на ЕС, Франция и още десет страни (сред които и България) обявиха създаването на „ядрен алианс“. Участниците в него ще си сътрудничат в развитието на ядрени проекти, обучението на кадри и управлението на маршрутите за доставка, защитавайки ядрената енергия като важен източник на производство с нисък въглероден отпечатък.
Коалицията, водена от Германия и Австрия обаче, от години е против приравняването на ядрената енергия с тази от възобновяеми източници. Това неглижира опитите за класифицирането ѝ като „зелена“ в таксономията на ЕС и блокира финансирането на ядрени проекти (включително производството на водород от ядрена енергия) по ключови европейски инструменти, като Фонда за справедлив преход, механизма InvestEU и плана REPowerEU.
Отвореният въпрос относно ролята на ядрената енергетика за постигане на климатична неутралност е важен поради необходимостта от намиране на най-ползотворния баланс между базова и зелена енергия, приоритизирането на определени технологии и разпределението на ресурсите и инвестициите, за спечелването на които ще си съперничат различни проекти.
Изглежда, че Северно море ще се превърне в един от двигателите за развитие на европейските иновации, енергетика и икономика по пътя към климатична неутралност. Това, от една страна, ще окаже влияние върху динамиката на взаимоотношенията между страните в Европейския съюз. От друга, Северно море ще дърпа геополитическия център на Европа към себе си, което ще рефлектира и върху външнополитическите и икономическите отношения със страни от мащаба на САЩ, Китай и Русия, а това заслужава специално внимание в отделен анализ.
Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/neftochim_more_valuable.html
„Лукойл“ търси купувачи за бизнеса си в Румъния и Молдова, писа в понеделник в. „Капитал“, позовавайки се на Balkan Insight. Справката на „Биволъ“ в регистрите на руските активи по света…
Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D1%81-%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%81%D0%BA-%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BA-%D0%BD.html
Бившият изпълнителен директор на “Лукойл България” Валентин Златев успя да уреди узаконяването на мегапроекта си за изграждане на най-големия соларен парк в България. Бъдещият строеж на фотоволтаична електрическа централа е планиран…
Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D1%81-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D1%83%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B0.html
Руската федерация документално узакони рейдърското завземане от въоръжените й сили на най-голямата ядрена централа в Европа – АЕЦ Запорожие в Югоизтозточна Украйна, извършено през март 2022 г. Регистрирането на две…
Post Syndicated from Мирослав Зафиров original https://toest.bg/israel-lebanon/
В началото на октомври медиите в Израел публикуваха информация, според която Ливан и Израел най-сетне са на крачка от финала на преговорите, които трябва да очертаят линията на морската им граница, като са си разменили дългоочакваните насрещни проекти за споразумение. В специално обръщение към нацията от 1 октомври т.г. лидерът на „Хизбулла“ шейх Хасан Насралла посочи, че преговорите за морската граница на Ливан се намират във фаза, която отговаря на интересите на страната. На речта бе обърнато специално внимание в Израел.
като място, към което ЕС гледа с надежда да задоволи глада за енергийни ресурси. За да докаже значимостта на въпроса за израелско-ливанския териториален спор за всички държави от региона и за самия ЕС, още в първите дни на септември генералният директор на гръцката енергийна компания Energean Матиос Ригас заяви пред медиите, че няма основания да се смята, че началото на експлоатацията на находището „Кариш“ ще бъде забавено, като посочи и датата – 20 септември.
Местонахождението на „Кариш“ има особено значение за преговорите с Ливан, тъй като то бе в основата на няколко предупреждения от „Хизбулла“ към Израел. През последните години ливанското движение, което претендира за водещо място в политическия живот на страната, претендира и за ролята на защитник на националните интереси, въпреки че по същество не участва в преговорите между Израел и Ливан с посредничеството на САЩ.
На 2 юли т.г., въпреки позицията на ливанското правителство в полза на преговори с Израел, „Хизбулла“ организира демонстрация на военните си възможности, като пусна в изпитателен полет дронове именно над „Кариш“. Потенциалната атака бе предотвратена от израелските ВВС и ВМС, но тази демонстрация на присъствие от страна на ливанската групировка послужи като повод Израел от своя страна да предупреди, че
Предупреждението бе сведено до знанието на „Хизбулла“ посредством военни и дипломатически канали.
Паралелно с размяната на предупреждения продължиха опитите на американския посредник Амос Хохщайн да постигне успех в преговорите за споразумение. Американският представител посети отново Ливан и Израел, като в Бейрут е предоставил на вниманието на ливанското правителство принципите на израелското предложение. Основните точки в него се концентрират върху желанието на Израел „Кариш“ и зоната за сигурност около находището да останат в очертанията на Израел, докато Ливан получава офшорното поле „Кана“, към което интерес има компанията Total.
Именно поради големия интерес от страна на френския гигант, от август насам се говори и за участието на Франция в преговорите между страните. Известно е, че САЩ и Израел също са в контакт с Париж с цел Total да започне работа в „Кана“ в обозримо бъдеще, което ще бъде допълнителен мотив за Ливан да се съгласи на сделка.
и би било дори по-ценно от т.нар. Abraham Accords, тъй като на практика ще гарантира сигурността по северната му граница с противник, който традиционно представлява стратегическа заплаха за израелската държава. Според медийни публикации в замяна на контрола над „Кана“ Израел настоява Ливан да предаде изцяло правото на контрол над пограничната зона Рош Ханикра на Средиземно море.
В тактически опит да създаде напрежение и дори да повлияе на преговорите в заключителния им етап „Хизбулла“ обвини Амос Хохщайн в преднамереност и симпатии към Израел. Кампания в близките до движението медии настоява „Ливан да бъде допуснат до природните си богатства“.
Важен мотив в израелския стратегически анализ на това доколко Ливан е наистина склонен да сключи споразумение, е тежката финансова и икономическа криза в страната. Държавата е на ръба на банкрута, за пореден път ливанската Централна банка спря тегленето на средства за частни клиенти, което доведе до масови протести. С настъпването на зимата и в условията на усложнена продоволствена криза заради войната в Украйна
Не на последно място, държавата продължава да изпитва негативите от войната в Сирия, а самата „Хизбулла“ далеч не се намира в най-изгодното положение по отношение на подкрепата сред населението. Мнозина обвиняват движението за тежката институционална криза, чието олицетворение бе опустошителният взрив на пристанището в Бейрут през 2020 г.
В полза на окончателното споразумение се изказа и министърът на външните работи на Ливан Абдалла Бухабиб, който напомни, че преди изборите в Израел би могло да се постигне споразумение. Никой не може да каже какво ще се случи след ноември, напомня Бухабиб, като добавя, че „съществува мнение, че ако Бенямин Нетаняху успее да победи на изборите, споразумението с Ливан ще пропадне“. Според него преговорите в момента са „95% приключени“.
и воден от принципа Si vis pacem, para bellum (Ако искаш мир, готви се за война), внимателно следи за действията на „Хизбулла“ в Ливан. От началото на 2022 г. израелското военно командване и служби за сигурност предупреждават за наблюдавани маневри от страна на „Хизбулла“ по израелската граница не само откъм Ливан, но и на територията на Сирия. Придвижването на бойни съединения и укрепването на позиции са съчетани с операции и дори с изпращане на дронове към Израел.
Паралелно с тези действия, отношенията на „Хизбулла“ с палестинските радикални фракции (основно с „Хамас“) значително се подобриха. Палестинското движение в момента се намира в доста по-комфортна среда на територията на палестинските лагери, разположени в Ливан и особено в южната му част. Според израелски сведения организацията укрепва и военния си потенциал, а изстреляните по Израел през лятото ракети са всъщност от арсенала на „Хамас“. Самото движение не отрича тази тенденция на усилване на военния капацитет.
тъй като организацията, изправена пред предизвикателствата за своята легитимност в Ливан, би могла да потърси изход в конфликт с „обичайния враг Израел“. Според доклад на израелската армия, части от който получиха гласност, „Хизбулла“ в момента страда от широко разпространения имидж на деструктивен политически играч, който заради своите тесни интереси е поставил на карта самото съществуване на Ливан. Лидерът на „Хизбулла“ шейх Хасан Насралла се намира в трудна позиция след загубата на своя отявлен съюзник генерал Касим Сюлеймани, което се отразява и на неговите контакти с Иран и Сирия. Заради това и заради загубите на воденото от него движение Насралла би могъл да търси изход във военен конфликт, тъй като малцина са онези в Ливан, които биха повярвали, че именно „Хизбулла“ има заслуга за евентуален успех в преговорите между Израел и Ливан.
Нов конфликт с Ливан, който все пак – по мнението на мнозина в Израел, но и в Бейрут – е малко вероятен, особено на фона на всеобщата дестабилизация след началото на войната в Украйна, ще постави под съмнение и инфраструктурната диверсификация на енергийните потоци в Източното Средиземноморие. Строежът на газопровод от Израел към Турция през акваторията на Ливан и Сирия ще бъде отложен. Това е аргумент, който действа доста силно върху всички замесени в преговорите в момента и следва да послужи като възпиращ фактор за евентуални необмислени провокации.
Към момента Израел отбелязва увеличение на лицензионните плащания по износ на газ с 50%. Това се дължи на високите енергийни ресурси, които особено се увеличиха след началото на войната в Украйна. Добивът на газ също се увеличава с почти 20% за сметка на експлоатацията на полетата „Тамар“ и „Левиатан“.
Особено важно за страната е споразумението с ЕС и Египет от юни т.г., което недвусмислено показа, че Съюзът е готов да задълбочи стратегическите си взаимоотношения с Израел и разглежда държавата и като потенциален източник на природен газ. Израел използва тази обстановка, за да укрепи позициите си по основни въпроси – като този за отношенията си с Палестина. Посещението на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен в Тел Авив даде основание на посланика на Израел в ЕС да заключи, че между страните се откриват нови и по-широки перспективи.
По време на току-що завършилия в Брюксел Съвет за асоцииране ЕС–Израел премиерът Лапид изтъкна множеството перспективи за сътрудничество със Съюза, като специално акцентира върху енергийната сфера. Голяма част от държавите членки на ЕС също насочиха вниманието си в тази посока. Темата за мира между израелците и палестинците не беше на фокус, за разлика от тази за войната в Украйна и последиците от нея.
Израелският ресурс за износ на газ за ЕС в момента не надхвърля 10 млрд. куб.м. По силата на сделка между израелската компания Delek, американската Noble Energy и египетската Dolphinus Holdings, до края на 2022 г. по т.нар. Арабски газопровод през Египет ще потекат близо 4,7 млрд. куб.м газ.
Възможните към момента начини за износ на газ към ЕС включват и газопровод по дъното на Средиземно море до Турция, но този проект зависи от договорите с Ливан и положението в Сирия, което само по себе си няма изгледи за политическо решение след 11 години война. Алтернативата на всичко това беше т.нар. проект EastMed, който обединяваше усилията на Израел, Гърция, Кипър и Египет, но изгледите за неговото изпълнение са минимални. Опитът на страните да ограничат участието на Турция в този проект се провалиха, след като през януари т.г. САЩ се оттегли от участие поради „екологични и икономически причини“.
Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82-%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B0.html
Както и бе обявено предварително, гражданското движение „България Обединена с Една Цел“ (ГД „БОЕЦ“) организира тотална блокада на Министерския съвет (МС) заради плановете на служебния кабинет да възобнови преговорите с…
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/brikel-part2/
ТЕЦ „Брикел“ пуши отвсякъде.
Очевадната констатация на всеки, минавал някога през Гълъбово, привлече вниманието на институциите, медиите, обществото, а и на ръководството на централата едва когато дойде от най-високия етаж на властта. Премиерът Кирил Петков и екоминистърът Борислав Сандов участваха в извънредната проверка на предприятието на 19 юли заедно с екипи на Регионалната инспекция по околната среда и водите, Регионалната здравна инспекция, „Пожарна безопасност“ и Инспекцията по труда. В четвъртък вечерта двамата обявиха
до отстраняване на пропуските при дейността ѝ. Ръководството на дружеството е получило уведомление за решението, което трябва да влезе в сила 24 часа след връчването на заповедта. Това прилича на дежавю от 2010 г., когато централата, свързвана с енергийния олигарх Христо Ковачки, трябваше да затвори.
„Установихме фрапиращи нива на замърсяване и работа в тотално несъответствие с нормите на екологичното законодателство, на законодателството, свързано с трудовите права и с пожарната безопасност“, съобщи министър Сандов на брифинга в четвъртък.
По думите му, службата за пожарна безопасност е установила повече от 15 нарушения, включително „наличието на бензиностанция в рамките на комплекса, която не е регламентирана и се намира на отстояния, твърде близки до други обекти“. Министърът отбеляза, че авария в подобен тип обекти може да доведе до екологична катастрофа. При проверките са открити сериозни нарушения на разрешителното за работа на централата, както и системни нарушения назад във времето. Те са основанието за принудителното затваряне на теца.
Министърът потвърди също, че измерените при проверката нива на замърсяване със серен диоксид и фини прахови частици в пъти над нормите са били
в протокола от измервателната станция на Изпълнителната агенция по околна среда по време на проверката. „Контролно-измервателните уреди, които поставихме на терен, достигнаха максималните си стойности и не можаха да измерят отвъд това, защото емисиите до сградата бяха като емисиите при комин. Необходима е друг тип техника – за измерване на емисии от комин, за да измерим замърсяването в условия, в които трябва да работят български граждани“, посочи още той.
Облаци сив, кафяв и черен дим и тежък тъмен прах, завихрен от равнинните ветрове, периодично обгръщат осемхилядното градче в Югоизточна България. Мрачната му уникалност буквално витае във въздуха – това е едно от двете последни места в Европейския съюз, които страдат от хронично замърсяване със серен диоксид: безцветен газ с остра задушлива миризма, който се отделя при горенето на въглища за производство на енергия. Другото място е Димитровград след възобновяването на дейността на ТЕЦ „Марица 3“.
През май 2022 г. Съдът на Европейския съюз осъди България заради системния провал на държавните институции да спазят задълженията на страната да осигурява добро качество на въздуха в Югоизточния район, където се намират Гълъбово и Димитровград. Данните от годишните доклади, представени пред Съда от Република България, показват, че и дневната, и почасовата пределно допустима стойност за серен диоксид редовно са били превишавани в периода 2007–2018 г. (Вж. параграфи 65–67 от Решението на Съда на ЕС и обобщената таблица по-долу.)
Тоест измерените при проверката на Петков и Сандов стойности на площадката на ТЕЦ „Брикел“
В съдебния процес България се оправдава със „завареното положение“: опасното замърсяване със серен диоксид се дължи на факта, че в сравнително малък регион около тази община са разположени четирите най-големи топлоелектрически централи в България, които работят с лигнитни въглища, а именно „Брикел“ в самата община Гълъбово, „Марица-изток 2“ в село Ковачево, община Раднево (съседна на община Гълъбово), „Контур Глобал Марица-изток 3“ в с. Медникарово, община Гълъбово, и „Ей И Ес – 3С Марица-изток 1“ – също в община Гълъбово (пар. 29 от Решението).
Макар да признава, че проверките на компетентните органи са установили нерегламентирани изпускания на такива димни газове от ТЕЦ „Брикел“, държавата поддържа аргумента, че разположението на четирите инсталации на относително малка площ „затруднява значително определянето както на конкретния причинител на замърсяването, така и на степента, в която всяка централа влияе върху качеството на въздуха в община Гълъбово“.
Докато държавата се оправдава пред Европейската комисия и пред Съда на ЕС, Изпълнителната агенция по околна среда дава на останалите въглищни централи в района т.нар. дерогации, или изключения от новите, по-строги норми за ограничаване на замърсяването на въздуха, които влизат в сила през 2017 г., а ТЕЦ „Брикел“ получава нови разрешителни за работа, макар да не спазва условията по старите. Междувременно жителите на Гълъбово и околностите продължават да дишат отровен коктейл от газове.
Вицепремиерът в оставка Борислав Сандов съобщи и данни за потенциален конфликт на интереси, който предстои да бъде установен:
Сред тях е настоящият главен еколог на предприятието, бивш директор на екоинспекцията в период, в който централата е оперирала в същия режим.
„Много ясно се вижда всичко, което излиза от сградата. Това не е прах, а емисии. Сградата е надупчена, излизат от прозорците, от тавана, от покрива, отвсякъде“, разказа Сандов пред bTV, показвайки снимка на централата с термокамера на Изпълнителната агенция по околна среда, но практически описвайки всяка снимка от сигнали на граждани от последните години.
Тази, както и всяка друга въглищна централа в България има условие да пречиства димните газове, които са резултат от горенето на въглища за производство на енергия, и да ги изпуска през комин, в който са монтирани измервателни устройства за следене дали отделяните емисии са в законовите норми. ТЕЦ „Брикел“ много често използва 150-метровия комин на инсталацията си. В пика на тази индустрия комините са били строени толкова високи, за да изпускат димните газове от производството високо в атмосферата, които да бъдат отнесени и разредени във въздуха възможно по-далеч от площадката и от близки населени места. Днес, когато вредите за здравето на хората и за околната среда от замърсяването са добре известни, в Европейския съюз важат правила за очистването на димните газове.
Законът и разрешителното на централата позволяват използването му, но само в т.нар. преходни режими на работа – при разпалване и погасяване на енергийните котли, както и при аварии.
„ТЕЦ „Брикел“ има пет котела, през няколко часа декларират авария, за да работят само на този комин“, обясни Сандов. Подобна ситуация е описана при проверка в началото на юли, за която министърът пише в отговора си до четирима депутати в Народното събрание. На сигнал на екологични организации РИОСВ – Стара Загора отговаря на 26 май 2021 г., че енергийните котли са силно амортизирани, възникването на чести аварии налага почти ежеседмично погасяне и разпалване, има пропуски по енергийните котли, което води до неорганизирано изпускане на емисии на вредни вещества през покрива на котелния цех, отвори (прозорци) и газоходи. И допълва:
В същото време, видно от начина на експлоатация, не се очертава тенденция дружеството да предприеме мерки и да извърши инвестиции за привеждането на инсталацията в съответствие и изпълнение на всички условия от Комплексното разрешително.
Въпреки тези заключения Изпълнителната агенция по околна среда издава ново разрешително за работа на ТЕЦ „Брикел“ само няколко месеца след констатираното от РИОСВ – Стара Загора. И въпреки че към самото разрешително са прикачени мотивите на Агенцията да не даде на централата изключение от законовите норми за серни оксиди заради системно неизпълнение на условията на предишното разрешително.
Наред с вече известните нарушения е и
Тази сага се разгръща през 2018 г., когато няколко въглищни централи, свързвани с Христо Ковачки, правят постъпки за разнообразяване на горивата с отпадъци, биомаса и нефтошисти, които представляват нискокачествени въглища. ТЕЦ „Брикел“ също планира да се превърне в инсинератор, а РИОСВ – Стара Загора ѝ дава зелена светлина, без да настоява за предварителен анализ на влиянието върху здравето на хората и околната среда на такава промяна в инсталация в подобно състояние. Община Гълъбово дори се ангажира да съдейства на централата да изгаря 500 000 тона отпадъци годишно, както показва разкрито в медиите тайно споразумение.
След бурна обществена реакция ТЕЦ „Брикел“ и други централи публично се отказаха от намерението да горят отпадъци. На дневен ред обаче остана горенето на биомаса.
Интересът на въглищните централи към алтернативни горива е чисто икономически – изгарянето на въглищата изисква закупуване на квоти въглеродни емисии, което става все по-съществен разход за старите и неефективни инсталации, горящи нискокалорични лигнитни въглища. Горенето на отпадъци намалява разходите за емисии, от една страна, и носи допълнителни приходи за „услугата“ по оползотворяване, от друга. Биомасата пък се смята за гориво с нулеви въглеродни емисии в Европейската директива за възобновяемата енергия – практически счетоводен трик, критикуван от екологични организации заради пропуска да се отчете като фактор времето за възстановяване на растенията, изгорени за гориво.
Въпреки че няма разрешение да изгаря биомаса, в годишните си доклади ТЕЦ „Брикел“ декларира изгарянето на над 220 000 тона през 2018 г., 276 000 тона през 2019 г., 386 000 тона през 2020 г. и близо 370 000 тона през 2021 г. Централата получава разрешително да гори биомаса едва през октомври 2021 г. Дотогава ТЕЦ „Брикел“ на два пъти е санкционирана от РИОСВ – Стара Загора за използването на неразрешено гориво – през 2018 г. и 2020 г. са ѝ наложени глоби от по
През последните две години в годишните отчети на ТЕЦ „Брикел“ дори се отбелязва, че „данните за използваните в инсталацията горива са докладвани и във верифицирания доклад за емисии на парникови газове“. Разследване на международната журналистическа организация OCCRP миналата година разкри, че заради отчитане на по-ниски от реалните емисии „Брикел“ и „Бобов дол“ (също свързвана с Христо Ковачки) са избегнали плащането на между 26,6 и 32,2 млн. евро за емисии на парникови газове. Годишните доклади на „Брикел“ са верифицирани от „Джи Ем Ай Верифай“ – компания, която журналистите от OCCRP и природозащитната организация „Грийнпийс – България“ обвързват с въглищната империя на Ковачки, тъй като клиентите ѝ са дружества, свързани с енергийния консултант.
Това обяснява готовността на ТЕЦ „Брикел“ да работи в нарушение години наред, като плаща символични глоби. Не обяснява обаче
Според доклад на отдел „Агростатистика“ към Министерството на земеделието за 2018 г., за която са най-актуалните публикувани данни, в България са произведени общо 83 000 тона слама от житни култури – или над 2,5 пъти по-малко от количеството, което ТЕЦ „Брикел“ декларира, че е изгорила за същата година. Специалисти в бранша смятат, че централата гори слама само по документи, за да осчетоводи по-ниски разходи за емисии. Остават много въпроси около законността на този подход в продължение на години и ролята на редица институции за осъществяването му в завиден институционален комфорт, който министър Сандов нарича „чадър“.
„Това, че е недобре изглеждащо предприятие, според мен не би следвало да бъде затворено“, заяви изпълнителният директор на дружеството Янилин Павлов пред bTV дни след извънредната проверка. При предприятия като ТЕЦ „Брикел“ обаче външният вид е показателен за всичко, което стои зад него.
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/brikel-part1/
Ръждясали метални конструкции, липсващи стъкла по прозорците, плътен слой черен прах по повърхностите на площадката на ТЕЦ „Брикел“ напомнят на декор от индустриалната история на Гълъбово. Градчето се намира в Маришкия въглищен басейн в Старозагорска област, наричан „туптящото сърце“ на българската енергетика.
Облаците дим в различни нюанси на сивото се стелят летаргично, но упорито през 150-метровия комин. Промъкват се необезпокоявано и през дупките на липсващите прозорци и всеки процеп на сградата. На институционален език това се нарича „неорганизирани емисии“ и представлява отпадни газове от горенето на въглища, които съдържат коктейл от замърсители, вредни за човешкото здраве и околната среда.
Екипът, който проверяваше и прекара два часа на обекта, се почувства зле само след два часа. Не мога да повярвам, че в такива условия работят български граждани, и ще чакам в най-къс срок всички институции да ми дадат доклад, за да видим какви да бъдат следващите стъпки във връзка с това невероятно замърсяване, което се случва ежедневно на този обект.
Това заяви премиерът в оставка Кирил Петков на заседание на Министерския съвет след извънредното си посещение в топлоелектроцентралата на 19 юли т.г. Той също така съобщи, че е подал искане към Държавната агенция за национална сигурност да се установи дали Христо Ковачки е собственик на ТЕЦ „Брикел“ или има контрол върху това дружество. До редакционното приключване на статията резултати от исканите от Петков проверки не са публично оповестени.
При инспекцията на място бяха отчетени нива на замърсяване със серен диоксид от 5600 µg/m3 и с фини прахови частици от 1357 µg/m3. „Те цитираха едни данни от моментните измервания на станцията, които са некоректни“, заяви пред bTV изпълнителният директор на „Брикел“ Янилин Павлов три дни след проверката.
Нормите за опазване на човешкото здраве по тези показатели се осредняват за час, за денонощие и за година. В Европейския съюз, съответно и в българското законодателство, средночасовата норма за серен диоксид е 350 µg/m3, а средноденонощната – 125 µg/m3. Нормите за фини прахови частици с размер до 10 микрона (ФПЧ10) са: средноденонощна – до 50 µg/m3, и средногодишна – 40 µg/m3. Това означава, че при изненадващата инспекция на предприятието в Гълъбово на 19 юли, в която се включиха и РЗИ, РИОСВ, „Пожарна безопасност“ и Инспекцията по труда,
Трябва да се отбележи, че най-вероятно измерените стойности при проверката са моментни, а не средночасови или средноденонощни, и прякото им сравнение със законовите норми не е напълно коректно. Но дори така отчетените превишения са, меко казано, обезпокоителни.
Нормите за качеството на въздуха в Европейския съюз до голяма степен са плод на политически консенсус. Препоръките на Световната здравна организация, които са осъвременени през 2021 г. и се фокусират върху човешкото здраве, без да вземат предвид икономически съображения на индустрията и правителствата, са още по-строги. Допустимите норми според СЗО са между 2 и 3 пъти по-ниски от нормите на ЕС.
Дразненето на очите и лигавиците e сред най-разпознаваемите симптоми при замърсяването на въздуха. Хроничното излагане на замърсители като фини прахови частици и серен диоксид може да доведе до сърдечносъдови проблеми (сърдечна аритмия и инфаркт) и белодробни болести (астматични пристъпи, бронхит, рак на белия дроб). Според СЗО няма безопасно ниво на замърсяване с прахови частици.
повтори Павлов в друго интервю – пред „Нова телевизия“. Макар че на въпроса как си обяснява многобройните сигнали на природозащитни организации и протести на жителите на Гълъбово заради мръсния въздух в района, той потвърждава, че „това, което е очевадно, е така“.
Това, което стана очевадно след извънредната проверка и изостри общественото внимание, се е превърнало в нормално ежедневие за осемте хиляди жители на Гълъбово и е документирано на стотици снимки. Дори след края на плановия ремонт на инсталацията през юни т.г. ТЕЦ „Брикел“ дни наред бълва облаци черен дим.
Ако „Брикел“ затвори, 1300 работници от предприятието ще останат без работа, както и още 1000 души от държавната „Мини Марица-изток“, предупреди още Янилин Павлов. Историята се повтаря: работниците не за първи път са използвани за спасяването на бизнеси около Христо Ковачки.
Построена през 1964 г., ТЕЦ „Брикел“ е най-старата въглищна централа в Маришкия басейн и една от най-старите в България. Тя трябваше да затвори преди повече от десетилетие заради невъзможност да спази новите, по-високи изисквания за ограничаване на замърсяването след присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. В подобно положение бяха и други стари централи: ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Република“ в Перник, ТЕЦ „Марица 3“ в Димитровград и ТЕЦ „Сливен“, които природозащитната организация „Грийнпийс“ сочи като част от „въглищната империя на Ковачки“.
„Брикел“ беше получила разрешение да работи 20 000 часа със заварената си инсталация и без пречиствателни съоръжения за периода между 2008 и 2011 г. Този лимит беше изчерпан, без предприятието да започне подготвителни дейности по затварянето на централата. Вместо да настоява за спазването на изискванията, кабинетът „Борисов 1“ два пъти моли Европейската комисия за отсрочка за замърсяващите тецове заради опасността да останат без работа „2000 работници и още няколко хиляди миньори заради затваряне на други производства“.
През 2010 г. Константин Тренчев, тогавашният президент на КТ „Подкрепа“, критикува кратките според него срокове за изграждането на пречистващите съоръжения, макар самите централи да са декларирали като проблем не сроковете, а размера на необходимите инвестиции. През октомври същата година работниците от „Брикел“ излизат на протест и от другия синдикат, КНСБ, настояват за отсрочка от 18 месеца, през които да бъде построена инсталация за очистване на серния диоксид от отпадните газове, въпреки информацията за отказа на собственика да предприеме тази стъпка.
Дни по-късно самият Христо Ковачки настоява за такава отсрочка, като обещава инвестиция в сероочистваща инсталация пред министрите на околната среда Нона Караджова и на енергетиката Трайчо Трайков. През зимния сезон предприятието работи със сероочистка назаем от ТЕЦ „Сливен“, определена от Караджова като „самоделка“. В същото време за доста кратък срок централата се сдобива със собствена сероочистка, изградена „с много труд и изцяло със собствени средства на дружеството“, с проектанти от компанията и външни специалисти и с банкова гаранция от Първа инвестиционна банка.
Когато през 2003 г. техният собственик е имал възможността да избира между това дали да работи 20 000 часа и да прибира печалбата, или да направи инвестиции, включително и в екологична насока, той е избрал големите пари, вместо да гарантира бъдещето на своето производство.
Думите са на Бойко Борисов по време на първия му мандат като министър-председател. В следващите два негови кабинета ТЕЦ „Брикел“ продължи работа с остаряващата си инсталация и все по-честo с нефункционираща сероочистваща инсталация. Междувременно на 12 май т.г.
Ако „Брикел“ спре работа, Гълъбово, Сливен, Бобов дол и Русе ще останат без отопление за зимата, защото централата обогатява въглищата, които тецовете на тези места използват в производството си, предупреждава директорът Янилин Павлов през 2022 г. В края на 2010 г. правителството позволи на ТЕЦ „Брикел“ да работи на „минимални мощности“ за отоплителния сезон заради „невъзможността в краткосрочен план за намиране на решение за отоплението на град Гълъбово“. Повече от десетилетие по-късно „краткосрочният“ проблем няма решение и социалният аргумент все така прави черните пушеци по-малко черни в очите на управляващите и на голяма част от обществото.
Временното разрешение на правителството предвиждаше окончателното извеждане на ТЕЦ „Брикел“ от експлоатация да стане най-късно в края на април 2011 г. Месец преди крайния срок обаче предприятието внася в Изпълнителната агенция по околна среда заявление за издаване на комплексно разрешително, за да може да възстанови дейността си. Екоминистерството се ангажира „да съдейства за бързо провеждане на екологичните процедури“ за издаване на документа на предприятието, което предстои да се докаже като недосегаем хроничен замърсител.
заявява днес Янилин Павлов. Той признава, че „коментират много теми“ с бизнесмена Христо Ковачки, който през годините се представя като консултант. В онзи период около 2010 г. обаче бизнесменът активно участва в преговорите за удължаването на работата на ТЕЦ „Брикел“, а медиите открито го наричат собственик на тази и други централи.
Дори тогавашният министър-председател Бойко Борисов изразява изненадата си от този факт пред Министерския съвет. „Между другото, много се удивих, когато видях онзи ден на преговорите за „Брикел“ с министър Трайков и Нона Караджова господин Ковачки, защото по документи той никъде не се води в „Брикел“, там се води някакво 25–26-годишно момиче, което сигурно преди пет-шест години е било доста по-младо, по моята теория за възрастта“, коментира Борисов според стенограмата от заседанието на 27 октомври 2010 г.
Става дума за Ива Цветкова, собственичка на дружеството „Калиста 2004“, което приватизира „Брикел“ ЕАД през 2004 г., когато тя е на 21 години, срещу сумата от 29,2 млн. лв. Фирмата е регистрирана на ул. „3020“ №34 в Индустриална зона „Орион“ в София, подобно на много други дружества, свързвани с Христо Ковачки.
Скоро след обрата със закриването, стигнало до удължаване на живота на „Брикел“, през 2011 г. това предприятие, както и няколко други дружества от енергийния сектор,
с позволението на Комисията за защита на конкуренцията. Мащабната рокада идва на фона на запор на имущество за 143 млн. лв. на Христо Ковачки заради съмнения, че е придобито от престъпна дейност. Запорът е наложен в рамките на съдебно дело за данъчни измами, по което бизнесменът впоследствие е оправдан.
Офшорната история обаче не свършва дотук – дружествата напускат данъчния рай с влизането в сила на Закона за икономическите и финансовите взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и техните действителни собственици. Причината е, че компаниите с офшорна собственост не могат да участват в обществени поръчки, нито да получават достъп до държавни ресурси. Освен това те не могат да получават и разрешения за концесии или енергийни лицензи.
В рамките на няколко седмици над десет компании от Сейшелските острови с активи в българската енергетика се прехвърлят на новорегистрирани фирми в Кипър и Великобритания със седалища на няколко общи адреса. Комисията за защита на конкуренцията отново одобрява сделките без опасения за концентрация.
Днес тези връзки трябва да бъдат анализирани от ДАНС по заръка на премиера в оставка Кирил Петков, а името на Христо Ковачки все по-трудно се отронва от устите на политици, регулаторни органи, журналисти.
Очаквайте продължение…
Post Syndicated from Мирослав Зафиров original https://toest.bg/evropa-v-borba-za-energiyna-nezavisimost/
В рамките на обиколката си на Близкия изток, обхващаща Израел, Палестинската власт, Египет и Йордания, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посети Йерусалим и Тел Авив на 13 и 14 юни. Визитата дойде в момент, в който отношенията между ЕС и неговите средиземноморски партньори придобиват особено значение. Основни точки в дневния ред на Фон дер Лайен станаха преговорите с Израел в областта на енергийното сътрудничество и сигурността съгласно детайлите на проект на споразумение, за което се говори от април т.г. насам. Споразумение, подготвяно от ЕС с Израел и Египет, за транзитни доставки на газ в Европа.
Пред медиите в Израел Фон дер Лайен заяви:
ЕС се стреми да разшири сътрудничеството си с Израел в енергийната сфера. До момента Съюзът бе най-големият потребител на руски газ, въглища и нефт. От началото на войната Русия шантажира ЕС, което доведе до решението да се търсят алтернативи. Аз съм щастлива, че обсъждаме един забележителен документ, а Израел е готов да увеличи доставките на природен газ за Европа, като използва Египет за транзитна точка. На 15 юни т.г. ще направим важна крачка в тази посока, като подпишем тристранния меморандум между ЕС, Израел и Египет.
Според детайлите на споразумението ЕС предлага да се използва вече съществуващата инфраструктура на Египет за транзит на природен газ. Предвижда се също така да бъдат инвестирани средства от европейския бюджет за строеж на ново трасе, което от своя страна подкрепя стремежа на Кайро да се превърне в основен транзитен енергиен център в Средиземноморския регион.
Самият Израел няма прекалено много възможности за износ на своя природен газ. Единият вариант за транзит към Европа минава през Турция, по пътя на газопровод по дъното на Средиземно море. Другият е през Египет, който въпреки немалкото технически предизвикателства е значително по-възможен за изпълнение, отколкото турската алтернатива.
в момент, в който тя всячески се опитва да се обгради със съюзници срещу Иран. При положение че Израел се превърне в един от основните източници на природен газ за Европа, без съмнение държавите членки на ЕС ще бъдат значително по-склонни да се вслушат в аргументите на израелското политическо и военно ръководство относно иранската заплаха в Близкия изток.
Повишаването на международната роля на Израел в светлината на обсъжданите доставки предоставя и друга важна възможност. В ход са преговори за задълбочаване на отношенията с арабските съюзници, а страната се стреми да нормализира отношенията си и със Саудитска Арабия, което би затворило кръга от усилия, познати като Abraham Accords. Не на последно място, Израел има желание и намерение да скъса с имиджа на държава, която постоянно попада под упреците на много от страните членки на ЕС заради политиката, водена спрямо палестинците. Със значително повишена роля на енергийната карта, много от сегашните критици на израелската политика би трябвало да смекчат позициите си. На това разчита Йерусалим.
Вече са известни и кандидатите за израелския газ – сред тях на първо място е Румъния. Разговори по темата са водени още през април. Допуска се, че срокът на договора за доставка ще бъде 9 години.
Тъй като това не е достатъчно да компенсира доставките от Русия, Урсула фон дер Лайен е провела задълбочени разговори именно за повишаване на добиваните количества. Не на последно място, Египет също има нужда от значителна финансова подкрепа. Страната не разполага с достатъчни производствени мощности да втечнява и транзитира газа, който ще дойде от Израел. Това налага сериозни по обем инвестиции от ЕС в египетската икономика. За самия Египет развитието на газовата промишленост с опция то да обхване и офшорните му находища, също е въпрос от първостепенно значение. На дневен ред е разширяване на мощностите на завода за втечнен природен газ в град Дамиета.
Египет отчаяно се нуждае от свежи финансови приходи, които да укрепят националната валута и да укротят инфлацията. Нестабилната икономика и слабата египетска лира са в основата на възможно социално недоволство. Никоя власт – не само в Кайро, но и в района на Близкия изток – не е готова за повторение на Арабската пролет.
Друг особено важен елемент от анализа на възможните последици за Израел и региона от развитието на енергийните находища е
Според някои сведения правителството в Бейрут е предало на американския посредник Амос Хохщайн ново предложение по въпроса. Информацията сочи, че Ливан е готов да се откаже от претенциите си към т.нар. линия 29, свързана с газовото находище „Кариш“, и да се върне към линия 23 с някои допълнения. Ливан настоява Израел да не разработва „Кариш“, докато не бъде подписано окончателното споразумение за демаркация. Преговорите между двете съседни държави започнаха през октомври 2020 г. и в рамките им следва да се реши съдбата на акватория от 860 кв.км, в която се намират огромни залежи от природен газ.
Като естествен завършек на енергийните разговори в Израел на 15 юни 2022 г. в Кайро, в присъствието на египетския министър на петрола и минералните ресурси Тарек ал Мулла и израелския министър на енергетиката Карин Елхарар, Урсула фон дер Лайен подписа тристранния Меморандум за разбирателство с Египет и ЕС в сферата на търговията, транспорта и износа на израелски природен газ в ЕС. Срокът на действие на документа е 3 години, с опция да бъде продължен с още две.
чиито компании от военнопромишления комплекс имат опит във взаимодействието си с европейските държави. В интервю председателката на ЕК се спря на възможното разширяване на сътрудничеството, имайки предвид увеличаващите се разходи в ЕС за отбрана.
Тема на разговорите в Израел беше и сътрудничеството в земеделието и свързаните с него високи технологии, които Израел разработва, както и работата с водните ресурси. Тези въпроси са от особена важност за ЕС в контекста на възможната продоволствена криза. Израел вече активно работи с редица африкански държави в посочените области, а след подписването на мирните споразумения с ОАЕ, Бахрейн и Мароко това поле на сътрудничество е сред приоритетните за Йерусалим и арабските му съюзници.
На свой ред ЕС планира да разшири съвместната работа в тази сфера, като предоставя на Израел достъп до програмата „Творческа Европа“, която в същността си е близка до инициативата в областта на изследванията и иновациите „Хоризонт Европа“. Участието във въпросната програма бе и един от приоритетите на новия министър на външните работи и ротационен министър-председател Яир Лапид, след като зае поста си в МВнР.
Преди всичко е очевидно желанието на ЕС да разшири сътрудничеството си със средиземноморските си партньори, като го издигне на доста по-качествено ниво. Що се отнася до Украйна, до момента Израел по-скоро се старае да запазва балансирана позиция, която невинаги съвпада с принципите на провежданата от ЕС и САЩ политика. За израелската страна връзките с Москва надхвърлят просто оценката за действията на Русия в Украйна. Израел не намира руската агресия за пренебрежим факт и официално се изказа срещу войната, но в същото време двете държави все още се срещат в Сирия, където Иран през последните месеци увеличава своето присъствие, особено на юг.
За Кайро кризата е сериозно предизвикателство. Страната внася до 25% от необходимата за националната ѝ икономика пшеница от Русия и Украйна и поради това до момента Египет, наред с други арабски страни, е изключително внимателен в крайните си оценки за случващото се. Във връзка с това Фон дер Лайен увери своите домакини в Кайро, че ЕС ще направи всичко необходимо, за да помогне на Египет в развитието на собствените му възможности за производство на пшеница, като се вземат под внимание и климатичните особености на страната. За това ще се разчита също на Израел и на значителния му опит в биоинженерството.
Посещението на Урсула фон дер Лайен в Израел и Египет отговаря на интересите на Европа и на стремежа на ЕС да постигне нулева зависимост от руските енергийни източници. Този процес вече е в ход, но неговото успешно приключване няма да е в мандата на настоящата Комисия, a пътя към тази независимост ЕС ще трябва да извърви заедно с партньорите си от Източното Средиземноморие. Един регион, който е доказал, че може да бъде крайно непредсказуем и зависещ често от обстоятелства, които нямат нищо общо с европейските приоритети и дневен ред.
Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/voynata-v-ukrayna-izvadi-bulgariya-ot-hibernatsiyata/
България ще стане член на Европейския съюз и НАТО през 2022 г. Точно така, няма грешка. Българската държава пребиваваше в състояние на хибернация през всичките тези 15 години след присъединяването ѝ към европейската общност и 18 години от приемането ѝ в Алианса. Поглъщаше евросредства на порции – чрез създадените за целта кръжила от фирми, имитираше превъоръжаване чрез прескъпи договори за военна техника, но така, че руската да остане на въоръжение. В общи линии успя да си създаде имидж на консуматор на преките ползи от двата договора, на пасивен и ненадежден партньор и съюзник.
Войната в Украйна извади принудително от хибернацията българските управляващи, заставяйки ги не просто да изберат отбор, но и да играят в него. Правителството на четворната коалиция не беше готово за суровата реалност – ударите отвън и отвътре. На дневен ред излязоха проблеми, чиито решения не бяха системно и целенасочено търсени досега, като енергийната диверсификация; боеспособността на българската армия; кампанията относно еврозоната (предвид присъединяването от 1 януари 2024 г.); руската хибридна война като национална и европейска заплаха. Тук е и темата за българското вето за Северна Македония, с начертаните от по-рано червени линии в Договора за добросъседство от 2017 г. и грешката тя да бъде оставена „на концесия“ на ВМРО.
Руската агресия в Украйна принуди управляващите да търсят решения за поне част от проблемите, а решенията следва да са два типа – спешни и дългосрочни. Тези процеси са усложнени от непрекъснатите протести на различни браншове – превозвачи, пътни строители, собственици на заведения, полицаи, медицински сестри, местни общности, както и от бързия спад на доверие към управляващите още в края на първите 100 дни и ръста на подкрепата за националконсерватори с пропутински уклон. Наред с това държавните институции са отслабени от години и с традиционно ниско доверие, а върховенството на правото – унизено, което улеснява проникването на руската пропаганда предвид слабия национален имунитет.
Решенията обаче не минават през реформи нито в енергийния сектор, нито в секторите по сигурност и отбрана, нито в здравеопазването. По всичко личи, че е стопирана знаковата реформа в правосъдието – едно от основанията за управление на четирите партии. Правителството действа като изправен до стената човек с опрян в главата пистолет – готово е да обещае всичко всекиму. А обещаващите щедро задължават държавния бюджет с обещанията си. Предстои актуализацията му през юни и вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев съобщи, че се подготвя пакет от антикризисни мерки на стойност 1,5–2 млрд. лв. А при мерките, както се оказва, засега цари пълен хаос – както за отстъпките за горивата, така и за евентуалните данъчни облекчения, преизчисляване на пенсии и др.
Европейският съюз, а значи и България, слага началото на раздялата си с руските енергийни суровини. Колко време ще трае дългото сбогуване, е невъзможно да се прогнозира, независимо от обявения финал до 2030 г. да бъдат приключени доставките на руски природен газ, от август т.г. да се спре вносът на руски въглища, както и намерението за ембарго на петрола от Русия (засега осуетено). За най-бедната държава в ЕС, зависима над 85% от руския газ, 70% от петрола и 100% от руското ядрено гориво, това е тежък удар. Със свежо ядрено гориво двата работещи блока на АЕЦ „Козлодуй“ са осигурени в близките две до четири години – диверсификацията там начева с постепенната замяна на касети с гориво на американската „Уестингхаус“ от средата на 2024 г. А нерешеният проблем е липсата на „гробище“ за геологическо погребване на остъкления отпадък, който Русия трябва да ни връща.
Спрените от „Газпром“ доставки на руско синьо гориво за Полша и България през април – заради отказа на страните да плащат в рубли – поставиха управляващите пред необходимостта, първо, спешно да осигурят доставки до края на годината и второ, да подготвят пакет от решения, гарантиращи снабдяването с газ в дългосрочен план. В краткосрочен план изходът е втечнен газ и азерски газ, който обаче ще влиза в пълен обем в края на годината, когато е реалният срок за пускане в търговска експлоатация на интерконектора в Гърция. Правителството съобщи, че по време на посещението си в САЩ премиерът Кирил Петков е договорил „реални доставки на втечнен природен газ към България на цени под тези на „Газпром“, които да започнат от месец юни“. За последно цените на руския газ за България надхвърлиха $1000 за 1000 куб.м.
Но каквито и да са цените на новите доставки, ще бъдат платени. Хранилището в Чирен, сега почти празно, трябва да бъде запълнено преди началото на отоплителния сезон, а топлофикациите, индустриите, хлебозаводите, 150-те хиляди битови абонати, както и газифицираните общини трябва да продължат да получават суровината. Положението ще бъде някак закърпено, въпросът е как ще се договорят количества в дългосрочен план. Договорът с Азербайджан за доставки на 1 млрд. куб.м е 25-годишен, до 2045 г., и покрива една трета от българската консумация. Откъде ще се вземат останалите 2 млрд. куб.м, е въпрос на преговори отсега, но и на политическа воля в коалиция, в която единият от партньорите – БСП, смята Русия за „приятелска държава“. (Какво от това, че България е в кремълския списък на неприятелите?!)
Раздялата с руския петрол ще стане доста по-трудно (и) поради обявеното вече от вицепремиера Василев намерение за вето върху европейското решение за ембарго. В основата му е господстващото положение на „Лукойл“ на пазара за горива и при данъчните складове, а също и като основен доставчик за държавния резерв, в комбинация със страха на управляващите горивата да не поскъпнат значително, което ще взриви нови протести – и инфлация.
Прословутият български батальон, за който ратуваха и президентът Румен Радев, и отстраненият военен министър и бивш негов съветник Стефан Янев, се оказа мултинационален. Към него се присъединяват американски, британски и италиански военни – 150 от Великобритания, толкова и от САЩ. Испански изтребители пристигнаха, за да охраняват българското небе. Какво направи България като партньор? Нула, освен декларативни изявления срещу агресора и в подкрепа на Украйна. Чуха се дори предложения за „пълен неутралитет“ (отново най-гласовити бяха от БСП и „Възраждане“) по отношение не просто на война, която руският агресор води за територия, но война срещу международния правов ред и европейските ценности.
На българската върховна власт, каквато е Народното събрание в парламентарна демокрация, обаче дори не му стискаше да гласува изпращане на военна помощ в Украйна и така еднозначно да покаже позиция, изразена вече от останалите държави в ЕС (без Унгария). По този начин се стигна до военнотехническа помощ, при това конкретно упомената – ремонт на военна техника, ако и когато Украйна поиска.
Впрочем в годините назад като че ли българската армия проявяваше повече активност. Мисията в Афганистан например започна още преди НАТО, през 2002 г., когато българският военен контингент се включи в Международните сили за поддържане на сигурността, а след 2005 г. – вече като част от операцията на НАТО „Решителна подкрепа“. Що се отнася до американската операция в Ирак през 2003 г., правителството на НДСВ–ДПС обяви малко преди това, че ще действа като „фактически член на НАТО“. И досущ като британския премиер Тони Блеър – в името на „особените отношения“ със САЩ, се включи в инвазия, чието начало бе аргументирано с лъжа – че режимът на Саддам Хюсеин създава оръжия за масово поразяване.
Как настоящото управление ще разреши основния въпрос – партньор ли е България в ЕС и НАТО, или снишен наблюдател, ще определи по-нататъшното бъдеще. Ако ще позволи на страха и Корнелия Нинова да диктуват условия, по-добре да се разчетворят още отсега. Възможно е избирателите да оценят по достойнство тази смелост. Аргументът, че оставката би отворила път за „Български възход“ на Стефан Янев и „Възраждане“ на Костадин Костадинов, не са състоятелни, ако ще ни предложат съглашателство в името на същото като сега.
Излизането от хибернацията ще е мъчително. България, която е интегрирана със Запада, чиито деца избират да учат на Запад, чиито мозъци изтичат на Запад, чиито гастарбайтери отиват да работят на Запад, още чака чорбаджи Марко да събере фамилията на вечеря, а чорбаджи Мичо Бейзадето да тропне по масата, че Русия не може да се победи. Време е да се излиза от хибернацията – XXI век е.
Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B3%D0%B0.html
Нападението над Украйна извади на показ зависимостта на Европейския съюз (ЕС) от руски нефт и газ. Вносът им директно финансира войната на (президента на Руската федерация – бел. ред.) Владимир…
Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/koy-proveryava-skupotsennite-investitori/
Gemcorp Holdings Ltd. не може да е инвеститор в чиста енергия в България – дори и с един лев. Не и по закон. Освен ако не извърши някои действия и не разкрие действителните си собственици – физически лица.
Защо? Защото журналистите от разследващото издание BIRD разкриха, че Gemcorp Holdings не присъства във фирмения регистър на Великобритания, а от 2016 г. е регистрирана в офшорната зона на остров Джърси. А Законът за икономическите и финансовите взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, забранява на офшорките да участват в 28 дейности, сред които и дейността с възобновяеми енергийни източници. (Чл. 3, ал. 26: „На дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, и на контролираните от тях лица се забранява пряко и/или косвено учредяване или участие в лице, което извършва дейност по Закона за енергията от възобновяеми източници.“) Това е същият онзи закон на ДПС, чийто вносител се яви и Делян Пеевски.
Производството на чиста енергия е предвидено в меморандума, подписан между Gemcorp Holdings, американската IP3 Соrроrаtіоn и българското правителство, регламентиращ сътрудничеството между страните относно планирането и изпълнението на проекти за производство на чиста енергия, алтернативни и стратегически доставки на газ, сигурност на енергоснабдяването, развитие на ядрената енергетика, проучвания за изграждане на хибриден индустриален комплекс на територията на „Марица-изток“. Става въпрос за инвестиции от 1 млрд. долара в българската енергетика. Вестник „Сега“ отбеляза липсата на медийно разгласяване на подписването – странно, на фона на нескритото желание на управляващите да се хвалят с постиженията си. В същото време мястото на подписването – Гранитната зала на Министерския съвет, е особено тържествено и придава значимост на едни добри намерения. Защото меморандумът е именно това: жест на добра воля.
Любопитното е, че според официалните прессъобщения упоменатата компания е регистрираното в елитния лондонски квартал „Мейфеър“ дружество Gemcorp Capital Management, но финансовото издание Seenews съобщи, че след молба от чуждестранната фирма информацията е коригирана – подписала е компанията Gemcorp Holdings. В правителствените прессъобщения обаче се запазва наименованието на Gemcorp Capital Management.
Макар да е било само уведомено за кандидат-инвеститорите, управляващото мнозинство отхвърли вчера предложението на ГЕРБ и ДПС да бъде създадена анкетна комисия, която да проучи кой стои зад Gemcorp. По-рано вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев заяви: „Gemcorp дойдоха при нас с представители на Американското посолство.“ Присъствието на търговското аташе за него било гаранция, че зад дружеството стои съответната държава. Да не би Василев да се е объркал – какво прави американско търговско аташе при британска компания, или може би е имал предвид американската фирма в меморандума IP3 Corporation?!
Човекът, който подписа меморандума от името на Gemcorp, е познато за България и бизнес общността лице. Атанас Бостанджиев оглавяваше VTB Capital – звеното за международни инвестиции на втората по големина руска банка ВТБ („Внешторгбанк“). VTB Capital, оглавявано от Бостанджиев, държеше дял от 9,99% в КТБ, участваше и в „Булгартабак Холдинг Груп“ и БТК.
През 2014 г., когато рухва КТБ, Русия анексира Крим, а в Източна Украйна се създават двете сепаратистки републики, много руски банки и капитали попадат под санкции. Войната в Украйна днес само увеличи този брой, сред който е и ВТБ. Атанас Бостанджиев напуска VTB Capital през 2014 г. и създава Gemcorp Capital Management в Лондон, който дори поиска да спасява КТБ през есента на 2014 г. заедно с Оманския фонд, също акционер в банката.
Според публикация на Financial Times от тази сряда руският олигарх от арменски произход Алберт Авдолян, подкрепян от санкциониран руски държавен производител на оръжие, е предоставил капитал на фонда през 2014 г. „Gemcorp стартира с 250 млн. долара, предоставени от компания, контролирана по това време от Авдолян и тогавашния му бизнес партньор Сергей Адониев“, пише FT. Компанията не е обявила този начален капитал, а случаят „илюстрира сложните и припокриващи се интереси на руски бизнесмени, които инвестират активите си в Лондонското сити“. Изданието отбелязва, че „парите идват от продажбата на Авдолян и Адониев на телекомуникационна компания, подкрепена от „Ростех“ – разрастващ се държавен отбранителен конгломерат, чиито танкове, бомби и ракети са били използвани за атака на Украйна“.
Адониев прекратил участието си в Gemcorp през 2015 г., а Авдолян се изтеглил през 2020 г., когато служителите на дружеството станали собственици на капитала. Нито Адониев, нито Авдолян се намират под санкции. От 2014 г. под санкции е друг, за когото FT твърди за връзки с Авдолян – изпълнителния директор на „Ростех“ Сергей Чемезов, близък приятел на Путин. С руския президент живеели в едно жилище, докато служели в частите на КГБ в бившата ГДР. Пред FT Авдолян не оспорва, че се познават с Чемезов, но отрича всякакви съвместни инвестиции в Gemcorp.
След разкритията на BIRD, Gemcorp Holdings увери в официално изявление, че в дружеството няма никакви руски пари, тъй като още през октомври 2020 г. руският инвеститор се е изтеглил, а дяловете му са били изкупени от служителите на компанията. „Ние с гордост можем да заявим, че в резултат на изкупуването на управлението, към настоящия момент Gemcorp Holdings Limited (GHL) е 100% собственост на своите служители и е базирана в Лондон, Великобритания“, съобщават от компанията. Не споменават остров Джърси.
FT изнася любопитни факти. Преди мениджърският екип на Gemcorp да изкупи дяловете на Авдолян през 2020 г., един от фондовете на инвестиционната компания предоставил заем на компания, контролирана от Авдолян, за проект за втечнен природен газ в руския Далечен изток. След излизането на Gemcorp от заема през 2021 г., проектът за LNG получил финансиране от „Новикомбанк“, банката на „Ростех“, сега под международни санкции след инвазията на Русия в Украйна.
Има и още. Как Бостанджиев е говорил на първата инвестиционна среща на върха Русия–Африка в Сочи през 2019 г., на която Путин също говори и подписа няколко сделки с африканските лидери. Бостанджиев и друг представител на Gemcorp са били сред малкото западни бизнесмени, участвали във форума. На тази среща на върха подкрепяният от държавата Руски експортен център е обявил старта на търговска програма за 5 млрд. долара, насочена към Африка, която да се управлява от Gemcorp и подкрепяните от държавата банки ВТБ и „Сбербанк“.
Има ли инвестиции, опасни за националната сигурност? Безспорно. Да вземем Черна гора и китайския заем за магистрала, заради който малката балканска държава едва не фалира – и сигурно щеше да го направи, ако не беше помощта на ЕС. Но в други държави, като Канада например, има издаден специален наръчник, а правителството може да спира или ограничава инвестиции при опасения за националната сигурност. Като гражданин на Канада допреди година премиерът Кирил Петков би могъл да се поучи от канадския опит. Съединените щати също имат закон, който дава право на правителството да се намесва или спира сделки, включително между частни компании, ако правителството прецени, че са опасни за националната сигурност. Така например беше предотвратена сделка, при която NASDAQ щеше да продаде 19,99% от своите акции на държавната Дубайска борса.
Ако българската държава, в частност спецслужби, данъчни и други институции си бяха на мястото, нямаше да допуснат офшорната вълна инвестиции, навлязла през приватизацията. В много голяма степен това бяха средства, получени от корупция, укриване на данъци и с криминален произход, изнесени на предпочитания тогава Кипър и влезли обратно за придобиване на държавни активи на ниски цени. Международни журналистически разследвания, като Pandora Papers например, доказаха онова, което бе публична тайна в България – че към 2017 г. собствениците на Първа инвестиционна банка Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев са притежавали офшорките зад „Юлен“, „Витоша ски“, „Надин“, ПСТ и др., когато компаниите са имали големи заеми към ПИБ.
Ако българската държава и институции си бяха на мястото, делът от 9,99% на руската държавна ВТБ в българската частна КТБ можеше да не бъде допуснат. Много аргументи може да бъдат изтъкнати. През 2013 г., когато ВТБ, известна още като „банката на Путин“, придоби дял в българската банка, КТБ вече беше петата по големина банка в България и беше листвана и търгувана на Българската фондова борса. Тя беше станала толкова голяма благодарение на неустоимото желание на държавните енергийни фирми, на държавни транспортни компании, на министерства, общини и агенции да държат парите си в нея. Така руският акционер имаше възможност да получава ценна информация за зависимата близо стопроцентово от руски енергийни суровини България, следейки движението на парите на държавните енергийни фирми и тяхното финансово състояние.
Защо е толкова важно да се разбере кой стои зад Gemcorp Holdings и другата компания, включена в меморандума – американската IP3 Соrроrаtіоn? България е в навечерието на своя енергиен преход, огромна трансформация, за която са отделени и най-много средства в Плана за възстановяване и устойчивост – над 45% от 6,6 млрд. евро. Компания като Gemcorp няма експертност в енергийни проекти, има друга – в износ на зърно, техника, медицински консумативи и заеми за африкански държави.
От Gemcorp отричат да имат отношение „към анонсирани от правителството намерения за изграждане на завод за батерии в страната“ (част от Плана за възстановяване). „Намерението ни е да подпомагаме с частни капитали и инвестиции проекти, които осъществяват енергийния преход и енергийната независимост на страната и които съдействат за изграждането на зелени и климатично неутрални енергийни мощности, в съответствие с европейските политики за Зелен преход и трансформация“, заявяват от компанията.
Впрочем проверка заслужава и втората компания от меморандума – американската ІР3 Соrроrаtіоn, основана през юни 2016 г. от трима бивши американски генерали. Не е ясно с какво се занимава, освен че работи в областта на сигурността на енергийните системи, финансиране на обществени поръчки за мащабна инфраструктура, подобряване на перспективите за ядрената енергия и инструменти за енергиен преход. Конкретни проекти не са посочени на сайта ѝ.
ІР3 Соrроrаtіоn се появи в доклад на американски конгресмени демократи от 2019 г. Според него по време на президента Тръмп корпорацията искала да осъществи трансфер на ядрени технологии от САЩ в Саудитска Арабия за използване в американско-руски проект.
Преди да подписва меморандум за инвестиции в енергетиката, е добре правителството да обясни къде точно иска да стигне България в енергетиката. За целта все още я няма обещаната по време на коалиционните преговори енергийна стратегия. Към момента енергетиката е монопол на българската държава. Зеленият преход ще разбие този монопол, тъй като ще го замести с мощности, собственост на частни компании. Така, от една страна, политиците ще изгубят инструмент за влияние, но също и за корупция. От друга, това означава, че регулаторите трябва да са абсолютни надеждни.
Чии ще са новите мощности и с чии пари ще бъдат построени, е въпрос на национална сигурност.
Post Syndicated from Мирослав Зафиров original https://toest.bg/qatar-gas-eu/
Задълбочаването на кризата около Украйна и възможната допълнителна ескалация на напрежението, която би могла да доведе и до въоръжен сблъсък за пореден път, постави въпроса за енергийното обезпечаване на нуждите на Европа. В условия на директен конфликт доставките на природен газ от Русия за страните от ЕС ще бъдат силно затруднени, а в някои случаи биха могли и да спрат. През последните седмици се заговори за търсене на алтернативни източници на газ, като се споменава името на Катар.
Катар е вторият по големина износител на втечнен природен газ (ВПГ) в света (по някои оценки страната все още заема първото място към 2021 г. – б.а.). Доха е стратегически партньор на редица държави от семейството на водещите световни икономики, с договори за доставки за клиенти като Япония, Китай и Индия. С поведението си през последните десетилетия Катар си спечели репутацията на надежден и предвидим партньор и доставчик. За разлика от други производители, сред които и Русия, дори в условията на блокада от страна на своите съседи, започнала през 2017 г. и продължила почти пет години,
Страната не забави и не промени условията на доставки на ВПГ, като дори при отсъстващи дипломатически отношения с Обединените арабски емирства Доха не прекрати достъпа на катарски газ към единствения в региона на Залива газопровод Dolphin, доставящ синьо гориво до ОАЕ и Оман. В знак на съпричастност през 2011 г. Катар достави допълнителни 4 млн. тона ВПГ на Япония, за да може Токио да посрещне енергийните си нужди след кризата с централата „Фукушима“. През 2021 г. Доха увеличи износа си и за Великобритания, която изпитваше трудности в енергийната сфера вследствие на Брекзит.
Достойнствата на Катар като производител и доставчик на газ са известни, но дали страната е в състояние да замени или компенсира руските доставки за ЕС, остава по-скоро неясно. Първи за този възможен сценарий заговориха във Вашингтон, изхождайки от вероятността Москва да намали или спре износа за Европа в случай на санкции срещу Русия. Опасенията, че енергийните доставки може да бъдат използвани като средство за натиск срещу ЕС и САЩ, са налице. Анализи в тази посока бяха направени от различни икономически и аналитични центрове в Европа и САЩ, като акцент се поставя на възможността
чрез доставки в ограничени количества през терминалите за ВПГ в Европа и Великобритания. За да се осъществи това, следва да бъдат налице определени фактори, като налични свободни танкери и достатъчен капацитет на вече действащите терминали да поемат допълнителните количества в по-интензивен порядък. Не на последно място, следва да се има предвид и положението на азиатските пазари и потреблението на ВПГ там, където Катар вече има дългосрочни и стратегически договори с редица страни. В условията на постпандемично възстановяване от COVID-19 азиатските пазари бележат ръст, световните икономически гиганти изпитват остра нужда час по-скоро да бъдат възстановени доставките на стоки, което предполага и по-голямо потребление на енергийни ресурси в производството.
Друг важен елемент в политиката на доставки на Катар е и отдаваното предпочитание на дългосрочни договори с традиционни партньори. Тези договори със срок между 20 и 25 години Доха започна да подновява не толкова отдавна, като те имат ключово значение за страната, която – за разлика от периода преди 10 или 15 години, когато заемаше безусловно първо място на пазара на ВПГ – сега е в силна конкуренция със САЩ и Австралия. В този смисъл борбата за големите пазари в Югоизточна Азия, от една страна, е огромна, а от друга, Катар загуби пазара в САЩ след началото на добива на шистов газ в Северна Америка.
Износът и гарантираните доставки са и дял от стратегията за национална сигурност. Това пролича най-добре през 2017 г., когато ОАЕ, Саудитска Арабия и Бахрейн предприеха стъпки срещу Катар и въведоха блокада на страната. Първоначалният шок от случващото се бе туширан, след като стана ясно, че Доха не възнамерява да търси изход от кризата за сметка на намален износ. С това страната допълнително си спечели симпатиите на своите международни партньори.
В опит да разшири влиянието си днес Доха води преговори за доставка на газ и за Ирак. Доскоро двете страни трудно намираха общ език предвид политическите обстоятелства в Багдад, но днес са в диалог. Това не остава незабелязано в съседните на Катар страни, сред които Иран, както е известно, има особено влияние в Ирак. Някои анализатори смятат, че споразумение между Доха и Багдад ще постави началото на края на зависимостта от иранска електроенергия и внос на ирански газ. Тъй като Катар и Иран влизат в т.нар. газов ОПЕК (реално такъв съюз на страните производителки и износителки на природен газ не съществува – б.а.), и двете държави внимателно следят действията на своя конкурент.
Да се разчита на помощ единствено от Катар в случай на военен конфликт между Русия и Украйна е недалновидно.
Към днешна дата ЕС увеличава дела на употреба на природен газ не само поради икономически причини, но и като алтернатива на петрола и въглищата. Това води до повишаване на търсенето на природния ресурс за нуждите на бита и индустрията. На този фон големите находища на газ в Европа – в Нидерландия и Норвегия – намаляват своя капацитет, което води до по-голяма зависимост от вноса. Германия е най-големият потребител на вноса на руски газ и в случай че „Северен поток 2“ започне да функционира, делът на руските доставки ще достигне 40% (в момента е 30%). Тези обстоятелства карат Берлин да бъде внимателен в подхода си спрямо Москва и да търси изключително дипломатически подход за решаването на кризата с Украйна.
Други европейски държави, като Испания, Франция или Великобритания, поради своето географско местоположение и политика на енергийна диверсификация са по-скоро зависими от доставките на газ от Северна Африка и на ВПГ от САЩ и Катар. Предпочитанията към ВПГ на редица държави произтича и от факта, че за разлика от газопроводите, доставките по море са значително по-малко подложени на геополитически изпитания, подобни на кризата в Украйна.
като на него (освен Катар, както бе посочено по-горе) водеща роля вече играят САЩ и Австралия, а и самата Русия. През 2021 г. Доха заяви намерението си да запази водещите си позиции на пазара на ВПГ, като до 2030 г. увеличи производството с до 70%, достигайки количества от 126 млн. тона за следващите няколко години. Съгласно изчисленията това би позволило на Доха да разполага с около 75 млн. тона газ, които емирството би могло да продава на т.нар. свободен пазар, без да е обвързано с дългосрочни договори. 75 млн. тона се равняват на около 100 млрд. куб. м газ, което е почти половината от съществуващия в момента в Европа годишен капацитет за внос на ВПГ в размер на 240 млрд. куб. м.
Дали и кога руският внос ще бъде компенсиран временно за сметка на Катар (ако въобще се стигне до такава инициатива), остава да видим. Дори и обявените намерения на Доха значително да увеличи добива не могат да успокоят пазарите и цените на електроенергията на европейския континент доказват това. Ако допуснем, че вносът на ВПГ от Катар се увеличи, Европа в момента разполага с 23 терминала, които гарантират вноса на въпросните около 240 млрд. куб. м газ, или 40% от общото потребление. Колко допълнително може да компенсира Катар, засега е неясно и няма индикации в тази посока.
Друг въпрос от изключителна важност в контекста на споровете в България за енергийната независимост и диверсификация е относно възможността някаква част от газа, който вероятно ще дойде чрез терминалите за ВПГ, да стигне до страната ни.
Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/ima-sdelka-nyama-sdelka/
Националният план за възстановяване и устойчивост, променен и допълнен и от служебния кабинет, най-сетне заминава за одобрение в Европейската комисия. След огромно закъснение и множество редакции. И на фона на енергийна криза и увеличаване на цената на енергоносителите. В Плана има две възможни дати за затваряне на въглищните централи – първоначално беше записана 2038 г., но след натиск от синдикатите беше добавена и 2040 г.
Според Атанас Пеканов, вицепремиер по управление на европейските средства,
и подлежи на одобрение от парламента. Но вече зададена, тя става част от националния план за декарбонизация и дава увереност, че ще получим компенсаторни механизми, както и спокойствие на хората от въглищните региони в страната, че ще им бъде предложена алтернативна заетост.
Във финалния вариант на Плана са включени 59 проекта – с 13 повече, отколкото в априлската версия, и 46 реформи. Добавена от служебния кабинет реформа е създаването на държавно предприятие „Конверсия на въглищните региони“ в Източномаришкия басейн. Основната му задача ще бъде рекултивация на земите около въглищните мини и подготовка за реализацията на нови проекти. За преминаване към икономика без въглеродни емисии и за откриване на нови работни места в региона са предвидени 1,7 млрд. лв. от Фонда за справедлив преход. Но плащанията са свързани с реализация на заложените в плана реформи. Има реформи – има пари, няма реформи – няма пари.
Вицепремиерът Пеканов обяви, че се очаква тези общо 12,9 млрд. лв. евросредства от Зелената сделка да генерират още над 8,1 млрд. лв. инвестиции. Служебното правителство започва веднага преговори и дискусии с ЕК по параметрите на Плана и стъпките, които трябва да се направят в следващите 10 години.
На финалната права, още преди Националният план да бъде изпратен в Брюксел, федерациите на миньорите и енергетиците
Те поискаха от кабинета гаранции, че държавните мини и централа ще продължат да работят най-малко до 2040 г., а най-добре – до изчерпване на количествата от въглищни запаси в басейна. Само че такива гаранции няма кой да им даде, тъй като въглища в комплекса има за още 50–60 години при добив до 30 млн. тона годишно.
Пред „Тоест“ инж. Андон Андонов, изпълнителен директор на „Мини Марица-изток“, обяви, че са готови да посрещнат зимата и да доставят на централите въглища без ограничения. За деветте месеца от 2021 г. дружеството е завършило с печалба от 9 млн. лв. и без нито лев задължения към държавата и към фирмите.
Не в същата кондиция е държавната централа ТЕЦ „Марица-изток 2“, която завърши 2020 г. с финансова загуба от 340 млн. лв. преди данъци – със 132 млн. повече, отколкото през 2019 г., и с намаление на продажбите от 2,521 млн. мегаватчаса, или 43,6%. Към средата на на тази година централата излезе на минус с още 247 млн. лв., а задълженията ѝ се увеличиха с още 200 млн. лв. и вече надвишават 1,5 млрд. лв.
Вярно е, че тя се намира в неравнопоставено положение спрямо останалите две големи централи в комплекса „Марица-изток“. Според клаузи в договорите си с тях държавата изкупува цялото им произведено количество електроенергия на преференциални цени и поема разходите за въглеродните емисии. А тяхната цена на международните пазари продължава да расте и заплашва с фалит единствената държавна въглищна топлоелектроцентрала в България. Анализатори обясняват това движение на цената нагоре със спекулативни покупки, а стремежът към зелени политики и поставените цели пред индустриите в страните от ЕС прави парниковите квоти привлекателен пазарен актив. Което означава, че
И ще направи електроенергията от въглища непосилно скъпа както за индустрията, така и за бита. Затова на проведената в сряда онлайн среща с представители на четири дирекции от ЕК председателят на миньорската федерация на КТ „Подкрепа“ Владимир Топалов е поискал (поне през зимата) да се наложи мораториум върху плащането на квотите, които сега се търгуват по 67 евро за тон. Пред „Тоест“ синдикалистът обясни, че тази мярка ще укроти ръста на цените на електроенергията и на природния газ. В противен случай съществува реален риск централите на въглища и на газ в Европа да спрат работа. А това ще доведе до фалити на фирми, безработица и големи социални вълнения, тъй като освен бизнеса ще пострадат и много хора, които няма да могат да си платят сметките за ток и парно.
По време на срещата синдикалистът посочил още, че дата и мерки за затваряне на предприятията от въглищната индустрията трябва да се запишат в Националния план за климат и енергетика, а не в Плана за възстановяване и развитие. Топалов поискал да получи от ЕК и Докладите на агенцията за икономически анализи „Прайсуотърхаус Купърс“, която консултира българското правителството при изготвянето на териториалните планове за четирите области в България с конкретни мерки за развитието им след затваряне на въглищната индустрия. От Брюксел отказали да предоставят договорите, тъй като те са сключени с частна фирма, на която ЕК плаща за експертните съвети. И посъветвали синдикалния лидер да ги поиска от правителството ни, когато плановете бъдат одобрени.
Владимир Топалов не разбира защо в тази крайно неблагоприятна политическа конюнктура министър Пеканов бърза с предаването на Плана за възстановяване и развитие, който и без това е закъснял много. Според него не трябва да се поемат ангажименти, свързани със затварянето на мините и централите, а
„Аз не знам много ли са, или са малко парите, които ще получат засегнатите региони в България. За Старозагорския регион са предвидени 1,7 млрд. лв. Ще Ви дам само един пример – за една година с около 27 млн. тона въглища, добити в „Мини Марица-изток“ централите в енергийния комплекс произвеждат общо 17 млн. мегаватчаса електроенергия, а приходите от тях са 1,7 млрд. евро при цена от 100 евро/мегаватчас. А към днешна дата тази цена е 200 евро/мегаватчас“, коментира Владимир Топалов и припомня, че от 2022 г. постепенно и битовите абонати ще трябва да се включат в либерализирания пазар на електроенергия.
Меглена Антонова от „Грийнпийс – България“ гледа по друг начин на средствата, които ще получи страната и регионите ни от ЕК по Зелената сделка. Те са за диверсификация на икономиката и ако бъдат използвани добре, ще подпомогнат справедливия преход. Но ако оставим централите в Източномаришкия басейн да продължат да работят както досега, няма да е далеч моментът, в който електроенергията, произвеждана от тях, ще стане непродаваема, коментира тя пред „Тоест“. Антонова прогнозира, че следващата пролет цените на енергоносителите ще се нормализират и тогава ТЕЦ „Марица-изток 2“ отново ще трябва да намали максимално мощностите си. Защото
но те са по-скоро изключение на пазара. Не трябва да се забравя, че до 2026 г. ще изтекат и договорите на т.нар. американски централи в Източномаришкия басейн и тогава те също няма да издържат на натиска на високите цени на въглеродните квоти. Зад гърба им обаче няма да е държавата, която подпомага по различни схеми ТЕЦ „Марица-изток 2“.
Чисто икономически цената на възобновяемата енергия е много по-ниска, затова не трябва да се губи повече време, а да се мисли за алтернативи и нови технологии, които да заменят въглищните. У нас отдавна няма търгове за възобновяеми енергийни източници, а законодателството не облекчава инсталирането на мощности в индустрията и бита. Не действа и пазарен принцип за инвестиране в мощности, които произвеждат електроенергия на по-ниска цена, коментира ръководителката на кампаниите в екологичната организация.
„Грийнпийс“ не е променила и отношението си към изграждането на нова ядрена централа в България, защото инвестицията е огромна, а нямаме нужда от такава огромна мощност, която при това трябва да работи постоянно. Според Антонова е далеч по-добре да се инвестира в гъвкавост, в съхранение на енергията. Бъдещето е в това да има много и малки мощности, които да обират пиковете и да създават баланс в енергийната ни система.
Франс Тимерманс, вицепрезидентът на ЕК, който отговаря за Зеления пакт, заяви в интервю пред bTV в петък, че най-важно е да се осъществи справедливият преход и да се предложи по-добро бъдеще на хората и регионите. По думите му, и България, и Нидерландия, която също се забави с представянето на своя национален план за възстановяване и развитие, са в сходна ситуация – със служебни правителства и преди избори. Той отново припомни, че
Зам.-председателят на ЕК не вижда заплаха България да бъде лишена от средствата, предвидени в Зелената сделка. Комисията ще анализира много внимателно всяко предложение в българския план за преминаване от високовъглеродна към зелена икономика, а датата едва ли ще стане препъникамък в преговорите със следващото правителство.
Тимерманс пристигна рано сутринта в петък в страната ни, за да участва в конференцията „Зеленият преход – решения и предизвикателства за България“, организирана от сайтовете Dir.bg и 3e News. И беше посрещнат от синдикатите с негови снимки, плакати с надписи като „Кой не иска да сме енергийно независими?“ и запалени свещи – намек какво очаква страната ни след закриването на въглищните централи. В този час, по ирония на съдбата, на много места в столицата не е имало ток.
По време на конференцията премиерът Стефан Янев предупреди, че с концепцията си за зелен преход Европа си поставя много високи цели, които надхвърлят възможностите на страната ни. А при сегашните цени на електроенергията на световния пазар 2038 г. не е окончателна за закриване на въглищния сектор. Тимерманс, с когото по-късно служебният премиер обсъди Плана за възстановяване и развитие, заяви пред участниците в конференцията: „Ангажирам се, че никой да не бъде изоставен и забравен.“
При старта на кампанията си в петък президентът Румен Радев заяви: „При всички положения ще защитаваме нашите въглищни централи, които в момента България няма с какво да замени. Ще направим така, че енергийният комплекс „Марица-изток“ не само да не затвори, а да се развива като енергийното сърце на България.“ Но понеже няма как правителството да изпрати националния ни план в Брюксел, без поне да информира Румен Радев за крайното си решение,
Отново в петък БНР съобщи в новините си, че през седмицата служители на ДАНС са били на проверка в двете държавни дружества – „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“. От ръководството на държавната централа са заявили пред националното радио, че става дума за регулярна проверка в обекти със значение за националната сигурност; същото каза пред медията ни и изпълнителният директор на въгледобивното дружество Андон Андонов. Но според източниците на БНР проверката е свързана с цените на тока и сключваните договори.
В ситуацията на политическа криза и на предстоящата кампания за парламентарни и президентски избори съвсем не е изключено ръководни кадри на всякакви нива в енергийния сектор – най-корумпирания в държавата – да изпълняват поръчки на бившия премиер, с които да саботират работата на служебното правителство. И много от протестите изглеждат провокирани и организирани от собственици на бизнеси, близки до ГЕРБ, които разчитат единствено на обществените поръчки. В битката за милиардите от Зелената сделка в държава като нашата са възможни всякакви сценарии, дори най-мрачните.
By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.
