Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/sedmitsata-15-20-yuni/

Въпросът на седмицата, който вълнува политическите наблюдатели в целия свят, е загуби ли Тръмп войната в Иран. Оценките са далеч от еднозначни, но дори сред привържениците на президента в Републиканската партия се чуха твърдения, че това развитие е най-тежката външнополитическа грешка на САЩ от десетилетия насам. Разбира се, тези оценки щяха да имат значение, ако и подписаният меморандум имаше значение – а в това никой не изглежда да е сигурен.

У нас също малко неща изглеждат сигурни. Все още няма представен бюджет, а почти преполовихме годината. Затова пък парламентът позволи на правителството да изтегли до 3,8 млрд. евро допълнителен държавен дълг за финансиране на бюджетен дефицит. Съвсем несигурни изглеждат и реформите, очаквани от кабинета Радев – и тези в държавната администрация, и тези в съдебната система. За сметка на това обаче доскорошният президент е пределно ясен по отношение на новия пакет санкции срещу Русия… с православни аргументи. Приоритети!

И Делян Пеевски изглежда непоклатим, макар и черупката на лидерството му в ДПС да се понапука напоследък. Рано е да проличи дали усилията му да обедини партията със законодателни предложения по теми, които са емоционални за мюсюлманската общност, ще спрат разпадането на локални структури и ще поправят слабия електорален резултат. Зависи от това дали „Прогресивна България“ ще успее да измести ДПС в местното управление, или българските турци ще продължават да гласуват както досега. Засега Пеевски олеква, но не достатъчно, за да потъне, смята Емилия Милчева.

Управляващата партия обаче не за първи път демонстрира, че прогресивността е само куха част от названието ѝ. Личи от декларацията ѝ в подкрепа на т.нар. Шествие за семейството. Това е онзи тип „подкрепа“, която избира „правилното“ и зачерква „неправилното“. Според Светла Енчева България навлиза в нов етап на отношение към човешките права и демокрацията – и по-точно заглавие на текста ѝ от „Добре дошли в държавния регрес!“ едва ли може да се намери.

Съвременните палиативни грижи не са „медицински грижи в края на живота“, а комплексен подход, който цели да направи живота на хората с тежки заболявания по-пълен и достоен, колкото и да остава от него. В България обаче това остава извън фокуса на публичния дебат и обществените политики. Липсват думи като „радост“ и „игра“, когато се обсъжда темата за детските палиативни грижи, а гласовете на самите деца и техните семейства почти не се чуват. Според Надежда Цекулова точно думите, които избираме да не включим в този разговор, показват в коя посока като общество сме решили да гледаме и какво остава извън полезрението ни. Непременно прочетете статията ѝ „Големият отсъстващ. Детските палиативни грижи в публичните политики и в публичния дебат“.

Как архитектурата се превръща в средство за инструментализиране на властта, е въпросът, който пулсира от всеки абзац на статията на арх. Анета Василева, която има късмета да наблюдава от първо лице началото на вълната от граждански протести против застрояването в Албания. Във фокуса на обществения гняв е лично Еди Рама, министър-председател и бивш кмет на Тирана, превърнал столицата в лаборатория за авангардни архитектурни проекти, но на фона на хаотично градоустройство и изключване на местните професионалисти от процеса. А т.нар. Фламингова революция е, от една страна, отчаян ход на съпротива на обикновените хора, а от друга, разкрива лицемерието на статукво, в което архитектурата е оръжие, но и жертва на политически амбиции.

За началото на лятото в рубриката ни на „Второ четене“ Антония Апостолова ни връща към един доста различен сборник с разкази. „Да си мъж“ на Никол Краус само на пръв поглед изглежда равен и сякаш безсъбитиен, докато дълбочината на прозата е скрита именно в липсите, празнините и неизказаните неща. Краус майсторски превръща микрокосмоса на семейното и интимното в универсални размисли за паметта, идентичността и времето. „Да си мъж“ е книга за това как човек свиква с непознатото, превръщайки го в част от себе си, и как паметта – и личната, и колективната – оформя същността ни. Според Антония това е сборник на човешкото оцеляване.

А като говорим за оцеляване чрез изкуство, за мнозина точно с музиката по-лесно се преглъща ежедневието. Как обаче да стане това, ако живееш в свят, в който музиката (особено западната) е „суетно забавление“, че даже отваря и врата към пороците и разврата. В рубриката си „Ориент кафе“ Атанас Шиников сблъска хевиметъла с исляма – два свята, осъдени на вечна раздяла. В първата част на „Къде е шейтанът тук?“ Аллах и тежка музика“ ще научим за корените на това негативно отношение на ислямските авторитети към музиката, но и защо дори в най-консервативните общности тя си пробива път. За втората част Атанас обещава да е запазил повече от същинското „главотръскане“. Нямаме търпение…

Не знам дали вече се разчу, но след множество прожекции и срещи с публиката в цяла България филмът на Лина Кривошиева „Какво е да остарееш в България“ вече е достъпен за свободно гледане в YоuТube канала на „Тоест“.

Качествената документалистика обаче не може да се прави без пари. Този филм беше финансиран по проект, но за следващата тема (и своеобразно продължение на разговора) с Лина имаме нужда от вашата подкрепа. Документалните филми са отделна част от нашата дейност и за тях винаги търсим самостоятелно финансиране, така че да не отклоняваме средства от всекидневната журналистическа работа. Включете се с дарение за краудфъндинг кампанията на „Тоест“ за новия ни филм „Какво е да си млад в България“. Всички средства от нея ще отидат директно за заснемането, озвучаването, историята и екипа, който ще я разкаже.

Част от вас може би вече дарявате всеки месец на „Тоест“. Тези средства осигуряват издръжката на медията – журналистическата работа, редакционния процес, комуникацията с публиката, развиването и поддръжката на сайта.

А ако все още не сте регистрирали редовно дарение на „Тоест“, направете го, за да може екипът ни да продължи да прави качествена журналистика за всички.