Tag Archives: Редакционна

Седмицата (18–23 март)

Post Syndicated from Надежда Радулова original https://www.toest.bg/sedmitsata-18-23-mart/

Седмицата (18–23 март)

„Понеделник беше, ситен дъжд валеше. Вторник си замина влажен през комина“. Ето така, като в детско стихотворение, започна седмицата след Сирни заговезни: с неделната изцепка на ГЕРБ, която на моменти изглеждаше като кьорфишек, но постепенно набра скорост и доведе до голямо бум. При което отдавна разхлопаната сглобка се разпадна на ръждясали винтчета и гайки със слаби шансове за повторно сглобяване.

На фона на това бум-тряс падна голямо замазване с добре познатата ни гербаджийска маламашка. То не бяха ритуални разходки с папки до Президентството, напред-назад, иди ми – дойди ми и дай си ми куклите, мои са си! То не бяха сръдни и обиди, ти мен уважаваш ли ме, тук ме почеши, там ме погъделичкай, а сега да се извиниш, ама много трябва да се извиниш, пу – ти гониш и пр. Политически цирк, който всички сме арестувани да гледаме от първия ред вече шести ден… А междувременно ротацията става все по-голям мираж. С всички производни от него миражи.

В такива моменти не ни остава друго, освен да си кажем като Волтеровия Кандид: „… но трябва да работим градината си“. Това и продължаваме да правим в новия ни брой… Макар да сме напълно убедени, че не живеем – пак по Волтер – в „най-добрия от възможните светове“.

На тази простряна пред очите ни и все още неизсъхнала от дъжда и преговорните плюнки политическа седмица е посветен анализът на Емилия Милчева „Ще се сглобяват ли? Кой е на ход?“. Текст, в който се проследява алогическата нишка, свързваща действията на преговарящите политически „мъже“ и особения статут на жените папкоприносителки.

Светла Енчева продължава „мигрантската тема“ от предишния брой със статията си „Как думата „мигрант“ стана дехуманизираща“. Този път Светла ни представя не конкретен казус, а по-скоро разисква юридическите параметри на понятия като „мигрант“, „бежанец“, „търсещ убежище“ и прочее, включително социалния и политическия пълнеж, с който раздуваме и деформираме значенията им в България. Истински образователен текст – струва си да го прочетем внимателно, преди да формулираме позицията си по горещата в последните седмици тема.

Оставаме с проблемите на образованието в поредното интервю на Надежда Цекулова „От промяна в училищната среда към промяна в обществената“. Този път се срещаме с Мария Стайнова и Виолетка Славова от архитектурно студио „Лусио“, които се занимават с проектиране на съвременни образователни пространства в контекста на училищните сгради. Ключов процес в реформирането на цялата система, невъзможен без активното участие на ученици и учители.

След прочитането на поредната доза „научни новини“ от Михаил Ангелов, както обикновено, се чувстваме малко по-умни и обнадеждени за бъдещето. Този път това се дължи на данните от „Вояджър 1“, според които има шанс комуникацията с апарата да бъде подновена; на възможността да се произвежда човешки инсулин от крави; на иновациите в сферата на соларните панели и прочее градивни вести от светлата страна на човешката деятелност.

Още едно продължение тази седмица – „Малайзия по стените“ от Петя Кокудева. Пътешествието продължава сред градски рисунки по стените, из пъстри будистки храмове, нощни пазари, разкошни дърворезби и местни обичаи и легенди. Поражда спонтанни желания за незабавно отпътуване натам!

„Госпожо, Вие май сте били затруднена от учтивата форма“ е новата статия на Павлина Върбанова, сервирана в рубриката ѝ „Порция език“. Главната буква и съгласуването понякога се оказват препъникамък дори и за най-грамотните, особено в случаите, когато решенията на кодификатора са несистемни и лишени от логика.

„Ще полети ли България в Космоса?“ пита Александър Нуцов, докато „всичката Мара втасала“ в страната. Във въпроса му обаче има резон предвид  факта, че в световен мащаб високотехнологичната космическа индустрия формира все по-голям дял от бизнеса. Една от първите стъпки в тази посока е създаването на космическа агенция в България – има шанс това да се случи до края на годината. Планира се и магистърска програма в областта на космическите изследвания в поне три университета у нас.

В крайна сметка се оказва, че изучаването на Космоса често разрешава напълно земни проблеми, свързани със същата онази градина, която Кандид ни призовава да обработваме. А и кой знае, един ден градината може да се окаже част от съвсем друг пейзаж – марсиански или лунен?

Приятно четене!


P.S. В края на тази седмица дойде пролетта и си отиде големият писател Алек Попов. Ще го помним. Ще го помни езикът ни. Светъл път и памет!

Седмицата (11–16 март)

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/sedmitsata-11-16-mart/

Седмицата (11–16 март)

Още в края на предходната седмица станаха публично известни документи, изтекли от пощата на сътрудник на руския политик Александър Бабаков. Те показват как тогавашните управляващи на България са взели присърце осъществяването на мечтата на Путин за нов газопровод към Европа, който не минава през Украйна. От документите може да се съди и че проектът „Турски поток“ е бил на директно управление от Москва. Сред въпросните документи се оказа и последната чернова на загубената пътна карта, подписана от българска страна от Теменужка Петкова – бивша министърка на енергетиката от ГЕРБ. Вече втора седмица по щекотливата тема упорито се мълчи, прокуратурата бездейства, а големите национални медии разсейват общественото мнение с раздухване на лепкави теми като тази за уж увеличения мигрантски натиск. Всички сме гледали „Да разлаем кучетата“, но въпреки това… този подход винаги работи.

Иначе, всички документи са публикувани и на нарочен сайт:

BG Elves – Пътна Карта на Газпром
Хронология на задкулисните руски договорки за Турски поток
Седмицата (11–16 март)

А докато сред хората се нагнетява страх от мигранти, Държавната агенция за бежанците за пореден път демонстрира безполезност и неадекватност. Разбира се, съвсем не непредубедено. Агенцията е отказала убежище на саудитския дисидент Абдулрахман ал-Халиди и възнамерява да го депортира, въпреки че той най-вероятно ще бъде затворен или убит, ако това се случи. А в нарушение на куп правила и международни документи, които България се е ангажирала да спазва, този човек е принудително задържан в Бусманци от октомври 2021 г. Светла Енчева успя да вземе писмено интервю от него. Прочетете го.

През седмицата стана известно и че Еврокомисията започва четири процедури срещу България, тъй като ключови решения на ЕС за борба с тероризма, расизма, ксенофобията и езика на омразата не са адекватно привнесени в местното ни законодателство.

Затова пък, случайно или не, в третата част на текста си за турската гастарбайтерска песен Емине Садкъ ни предлага да чуем музиката на съвременни групи, вече утвърдени и любими на европейската сцена. Защото музиката не търпи ксенофобски изпълнения, ползва се от безвизов режим и предлага универсален език на общуване.

Междувременно в сряда почина главата на Българската православна църква патриарх Неофит. Това стана повод президентът Радев да отложи връчването на мандата за съставяне на ново правителство с няколко дни, което дава глътка въздух и на преговорите за правителство на Мария Габриел. Какво е известно до този момент и как се очертава да бъдат разпределени министерствата и съответно ресорите на влияние, прочетете в материала на Емилия Милчева „Защо ГЕРБ иска точно тези (шест) министерства“.

В четвъртък парламентът в крайна сметка гласува по-малко лоши текстове относно дистанционната работа от тези, които първоначално бяха предложени от Министерството на труда и социалната политика. Заслугата е на депутата от „Да, България“ Божидар Божанов.

От тази седмица вече е ясно, че кандидатите за президент на двете големи партии в САЩ са Джо Байдън и Доналд Тръмп. И двамата натрупаха достатъчно гласове в предварителните избори, за да останат единствените възможни опции за съпартийците си. Защо това е така, може да прочетете в текста на Йоанна Елми, която обяснява как се става кандидат-президент в САЩ. Това е и началото на поредица статии, в които Йоанна ще разказва за най-важното и най-интересното около вота отвъд океана.

Вече може да прочетете и втората част на обзорния материал на Иво Илиев, посветен на десетгодишнината от Евромайдана в Украйна. Темата е важна не само защото украинската Революция на достойнството все още е обвита в митове и пропаганда, но и защото последствията от тогавашните събития са в пряка връзка със случващото се до днес.

Ако с любопитство следите поредицата „Ориент кафе“ на Атанас Шиников, сега може да прочетете и продължението на темата му за жените калиграфи и вълнуващите истории на тези художнички, чиито имена са останали във времето.

И накрая нека завършим с втория пътепис от северния дневник на Светла Стоянова, чрез който следим пътешествията ѝ из Гренландия. Този път тя ни води в Илиманак, инуитско село с петдесетина жители, и ни разказва за хората чрез техните интересни истории.

Но преди да си кажем довиждане за тази седмица, искам да споделя един призив за помощ, защото нашите приятели от Розовата къща са в риск да останат без покрив в най-буквалния смисъл. Нужни са 100 000 лв. и добрата новина е, че само за няколко дни се събраха повече от 70 000. А защо има смисъл и полза да ги подкрепим, може да си припомните от материалите на Юлия Георгиева в „Тоест“, озаглавени „Славчо“ и „Позитивно за Розовата къща“.

Приятно четене!

Седмицата (4–9 март)

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/sedmitsata-4-9-mart/

Седмицата (4–9 март)

Обичаме си стереотипа, че българите са много гостоприемни, нали? Е, тук-там по някой ловец на бежанци, бой и ограбване на търсещи убежище на границата, но нищо не може да се мери с традиционното българско гостоприемство. Ето, още преди емоциите от официалния празник да са отминали, се разчу за пореден пример за прословутото ни гостоприемство. Храбри жители на родопското село Храбрино геройски извършили граждански… арест на чуждестранни студенти по медицина. Защо? Защото били мургави и с бради. Това според местните означава, че са „избягали от някакъв лагер“ и „крадат всичко“. И защото, за разлика от потърпевшите студенти, будните патриоти, вживели се в ролята на шерифи, очевидно не разбират английски. В противен случай щяха да схванат, че са сгрешили. Но за какво му е на един родолюбец английски – в Англия да не би да говорят български, а?

Такива патриоти развяват като знаме Ботев и Левски, но ги възприемат доста избирателно. Представата им за тях не включва думите на Ботев: „… преди всичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти“. Нито мечтата на Левски за „чиста и свята република, където ще живеем заедно българи, турци, цигани, евреи, арменци […] без да гледаме вяра и народност“.

Но докато сме потънали във възвишени мисли, сглобката се опитва да се ротира. И скърца. Дали ще се дели 110 на 3, или критична маса хора има шанс да се появи до края на годината, пита Емилия Милчева. 110 са лицата, които предстои да се изберат в регулатори, контролни органи и в съдебната власт. Трима са некоалиционните партньори, ако към ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ броим и ДПС, както му се иска на Борисов и както не им се иска на ПП–ДБ. Тези 110 души би следвало да бъдат онази критична маса, която да осъществи дълбоката промяна в държавността. Но според Емилия това е малко вероятно да се случи.

Докато се занимаваме с ротации, сглобки, некоалиции и ненотариуси, войната в Украйна продължава. Тя вероятно нямаше да започне, ако Украйна послушно беше останала в орбитата на Русия и не се беше състоял Майданът. В първа част от статията си „10 години Евромайдан. Политическа икономия на безхаберието“ Иво Илиев ни връща към масовите протести в Украйна от 2014 г., които са пример за комплексно и поляризиращо събитие. Едни виждат в него западна пропаганда, други – проевропейска революция. Но и едните, и другите не са съвсем прави – прелюдията към Майдана е трагикомедия от грешки.

Тази седмица беше Осми март, та в разгара на ротационните страсти се замислих: какво означава, че в лицето на Мария Габриел е възможно скоро да имаме жена начело на държавата? Хубаво е, но не е достатъчно, както при Фандъкова всичко беше хубаво, но не готово. Ако Габриел не се еманципира от Борисов и не спре да бъде просто приемливата му европейска маска, язък. Жените в политиката сами по себе си не са гаранция за напредък в равноправието. Достатъчно е да се сетим за Корнелия Нинова.

Продължаваме женската тема с първата част от статията на Атанас Шиников „Еманципирано мастило: Жени, калиграфия и ислям“. Според него разговорът за арабската калиграфия в България е осъден на липса на интерес, но статията му е в противоречие с това твърдение. Защото определено е интересна. Ако преодолеем втълпяваното ни отрицание на всичко, свързано с исляма, може да придобием известна представа какво е да си жена в арабската калиграфска традиция.

В рубриката „На второ четене“ пък Стефан Иванов ни припомня един нидерландски роман с женско име – „Елине Вере“ от Луи Куперюс. Ако тази книга беше написана на някой голям европейски език, тя щеше да е световна, а не само нидерландска класика, смята той. И отбелязва, че има дълга традиция в историята на литературата книги с женски имена за заглавия да завършват трагично. Тази не е изключение, но си струва. Тя е пример за отдаденост в разговора за чувства и възпитанието им и поставя общуването в полето на въображението.

Ако досега не ви се е случвало да мислите за чревния микробиом, това не означава, че нямате такъв. Всички имаме. От статията на Анастасия Орманджиева научаваме, че микробиомът, който си отглеждаме от раждането, се състои от трилиони микроорганизми. И че промените в състава му могат да доведат до изменения в чревната пропускливост, храносмилането, метаболизма и имунния отговор, а възпалителните процеси – до развитието на стомашно-чревни заболявания, метаболитни и имунологични промени, дори и до невропсихиатрични разстройства. Та затова е добре да го уважаваме и да се грижим за него.

И пак дойде време… разбира се, за препоръки.

Няма да имате късмет с първата ми препоръка, ако не сте в Пловдив и нямате възможност да бъдете там на 12 март от 19 часа. Защото тогава в „Петното на Роршах“ ще имате възможност да се видите с Нева Мичева, която ще влезе в ролята си на автор на „Говори с Нева“. Книгата съдържа текстовете от едноименната ѝ рубрика в „Тоест“, публикувани от 1 февруари 2018 г. до 4 април 2020 г. А Ина Иванова ще бъде модератор. Ако сте зажаднели за смислено човешко общуване, това е вашето събитие.

Пък ако не споделяте националпопулистките и сексистките мейнстрийм клишета, имам идея как да се почувствате нормален човек, в случай че на 15 март вечерта се намирате в София. От 20 часа в The Steps Красимира Хаджииванова ще изнесе стендъп шоуто си „Една българка“. И ще говори за болестите на истинския българин, за нормалното българско семейство, за българщината в Космоса, а присъстващите ще се заливат от смях.

Приятно четене, разговаряне и забавление!

Седмицата (26 февруари – 2 март)

Post Syndicated from Боряна Телбис original https://www.toest.bg/sedmitsata-26-fevruari-2-mart/

Седмицата (26 февруари – 2 март)

Преди 47 години човечеството е успяло да създаде машина, която толкова да го обича, че да се обърне и да му направи една последна снимка от Космоса, преди да изключи камерата за всичко останало завинаги. Става въпрос за космическата сонда „Вояджър 1“, която днес се намира на ръба на Слънчевата система, в безкрайното нищо, на милиарди километри от нас. Освен това леко се е побъркала и данните, които изпраща, са абсолютно неразчетими, но никой не я хули за това. Защото този необичаен пътешественик свърши много повече работа и стигна много по-далече, отколкото изобщо някой някога си е представял. През 1990 г. именно „Вояджър 1“ ни оставя онази прословута снимка на малката синя точка, която изглежда като изгорял пиксел на черен екран. Днес космическите телескопи ни пращат къде-къде по-детайлни изображения, но нищо не може да се сравни с бледосинята пясъчна люспа, която „Вояджър 1“ ни показа за последно. На нея е всичко. 

Вече втора седмица поред в „Тоест“ се вълнуваме какво става и какво ще стане с „Вояджър 1“, защото краят на сондата ще бъде и краят на цяла епоха. Миналата седмица за това ни разказа Михаил Ангелов в своите научни новини, а сега публикуваме една изключително емоционална и също толкова информативна статия за „Вояджър 1“, която вкарва по симпатичен начин в исторически контекст целия разказ около изстрелването на сондата и ни подръчква да си позволим да сме малко по-чувствителни и сантиментални, което ние, разбира се, избягваме да правим просто защото няма време за всичко. Статията е на Дъг Мюър, публикуваме я с неговото специално разрешение, а преводът е на Анелия Костова.

Обираме леко патоса и преместваме погледа си от далечния Космос към твърде близката и натопорчена политическа реалност, която на фона на вечността изглежда крайно несъществено. Но понеже предстои така напоително обговаряната ротация, се налага да кажем няколко думи и за нея. Прави го Емилия Милчева в текста си „Осми март, ден първи“, като задава правилните въпроси:

кога и как ще бъде скрепен документално съюзът – ще бъдат ли заложени реформи на основни системи, или ще се ограничат до механизма за назначения, изобщо ще се стигне ли до кооперативно равновесие, от което (и) обществото да има известни ползи?

Дали сглобката ще премине в по-стабилен строеж, предстои да разберем. Междувременно тунел „Железница“ на автомагистрала „Струма“ премина от строителен обект в годна за експлоатация инфраструктурна единица. Оказа се обаче, че самите ние като нация може би не сме съвсем преминали в настоящия век, защото продължаваме да живеем като едни предмодерни българи, които вграждат икони в тунели и невести в мостове, за да сме по-сигурни в стабилността на самото съоръжение. По този въпрос разсъждава в текста си „Икони вместо работещи институции“ Светла Енчева. 

От потенциалните външни разпади на мостове, тунели и сглобки минаваме към едни много по-важни и много по-крехки – вътрешните разпади на душата на малки уязвими в самотата си съставни части. На тях е посветена тазседмичната рецензия на Антония Апостолова. Книгата на фокус в рубриката „На второ четене“ е сборникът с разкази „Академия за китове“ от Виолета Златарева, в която се разказва за хората с нестандартна психика и за миговете, в които не са съвсем себе си. 

В една Малайзия с лют сос и съкровища ви предлагаме да се оттеглим като за финал на тазседмичния „Тоест“. Това е първата част от пътеписа на Петя Кокудева за живописната азиатска страна, където покрай пътищата растат помело, манго, драконов плод и ананас, макаци могат да ти откраднат телефона само защото го мислят за храна, а ако ти самият искаш нещо да закусиш, съвсем спокойно може да го направиш с един лют ориз.

Приятно четене на новия „Тоест“.

Седмицата (12–17 февруари)

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/sedmitsata-12-17-fevruari/

Седмицата (12–17 февруари)

Точно в деня на любовта и виното цялото ръководство на Софийската районна прокуратура подаде оставка. Това, разбира се, е отзвук от убийството на Мартин Божанов, наричан Нотариуса, но онова, което предизвика оставките, беше интервюто на Слави Ангелов с Анастасиос Дикос, представител на голям инвеститор у нас. Той разказа от първо лице за натиска, на който е бил подложен бизнесът му, и за нечистоплътните взаимовръзки между брокерите на влияние, данъчни служители и ръководителката на Районната прокуратура в столицата.

Дилърите на правосъдие, които със съдействието на прокурори, съдии и служители на ДАНС, МВР и НАП са упражнявали своето разбиране за „върховенство на правото“, са тема и на анализа на Емилия Милчева тази седмица „Кой се страхува от трупа на Нотариуса“. И големият въпрос: кой е в състояние да разплете кълбото от зависимости, когато дори временно изпълняващият функциите главен прокурор трудно може да бъде отделен от своето минало?

Кой се страхува от трупа на Нотариуса?
Скандалът с Нотариуса и с неговия клуб по интереси в съдебната система няма да се размине току-така. Това ще е основният тест за мнозинството в парламента, но ще бъде и проверка за самата съдебна система и за всички останали по държавната верига. Има ли кой да се разрови, пита Емилия Милчева.
Седмицата (12–17 февруари)

Иначе, след убийството на Мартин Божанов – Нотариуса на повърхността изплуват все повече детайли за нерегламентираните зависимости между ключови представители на институциите, жълто-кафяви „медии“ и групите за натиск. Добрата новина е, че значителна част от схемата е осветлена. Лошата е, че надделяват ступорът и снишаването, а досегашните оставки изобщо не са достатъчни. Много добро обобщение на най-важното до този момент прави Борис Митов за „Свободна Европа“.

Друг задължителен журналистически материал, който е добре да не пропускате тази седмица, е на Йоан Запрянов в „Капитал“. Особено ако се вълнувате от темата за дигиталните услуги, електронната идентификация и машинното гласуване. Статията разкрива интересни взаимоотношения от кухнята на Министерството на електронното управление. Възможно ли е структурата, призвана да управлява тези процеси, да ги саботира и обезсмисля? И то чрез настоящия си ръководител – министър Александър Йоловски.

В петък пред Министерския съвет в София и няколко града в страната се проведоха протести под надслов „Вън мафията от здравеопазването“. Повод за тях станаха журналистическите разкрития на Валя Ахчиева по случая със смъртта на 15-годишната Даная Кулева в „Пирогов“ миналото лято. Разкрития, свидетелстващи за системни проблеми и безчовечност, които нямат място в системата на което и да е здравеопазване. Вече е образувано досъдебно производство от Софийската градска прокуратура.

А в нашата поредица „Разговори за здравеопазването“, която също има за цел да дискутира проблемите в сектора и техните възможни решения, Надежда Цекулова този път ни среща с д-р Славяна Галева, акушер-гинеколог, преподавател и началник на отделението по фетална медицина към болница „Шейново“. Качеството на родилната помощ у нас страда от липса на съвременно разбиране, на достатъчно ясни правила, основани на наука, и на достатъчно строг контрол. Привидно всички сме съгласни с това, но вече десетилетия тази липса си стои. Разговор за причините, които са повече, отколкото предполагаме…

За подобряването на родилната помощ и нуждата от системни усилия. Разговор с д-р Славяна Галева
Качеството на родилната помощ у нас страда от липса на съвременно разбиране, на достатъчно ясни правила, основани на наука, и на достатъчно строг контрол. Привидно всички сме съгласни с това, но вече десетилетия тази липса си стои. Разговор за причините, които са повече, отколкото предполагаме…
Седмицата (12–17 февруари)

В петък в руска затворническа колония, на 47-годишна възраст, внезапно е починал Алексей Навални. Поне според официалната формулировка. Но важно е да припомним, че всъщност той е на мушката на режима на Путин от много време насам. През 2020-та оцеля след опит за отравяне с новичок, а през 2021-ва беше хвърлен в затвора по политически причини. Той бе един от най-активните и влиятелни критици на Путин. Само преди няколко дни призова за протести в цяла Русия по време на предстоящите президентски избори. Може да си припомните документалния филм „Навални“, продуциран от HBO Max и CNN Films.

За съжаление, съвсем скоро ще се навършат две години от началото на войната в Украйна. В тази връзка публикуваме есе на украинския поет и преводач Олег Коцарев, което той написа специално за читателите на „Тоест“ (преводът е на Нева Мичева). „На езика на войната“ ни разхожда из смисъла на думите, с които тя, войната, все ни застига. Важен е не само лексикалният пласт, но и емоционалният, човешкият контекст, в който езиковата реалност може да има различни нюанси и отражения.

На езика на войната
На 24 февруари се навършват две години от началото на войната между Русия и Украйна. Достатъчно време езикът да реагира на новата реалност. Повече за това как думите чуват войната, четете в есето на Олег Коцарев, написано специално за „Тоест“, в превод на Нева Мичева.
Седмицата (12–17 февруари)

И докато сме още на езикова вълна – един материал по тема, която винаги е била ключова за „Тоест“. В него разказваме как функционира книжната екосистема и кои са важните герои в нея, редом с авторите и преводачите. Прочетете повече за проекта „Ускорител за балкански преводи“ на фондация „Следваща страница“.

Ускорител за преводи. Защо са важни професионалистите от книжния сектор?
Как функционира книжната екосистема и кои са важните герои в нея редом с авторите и преводачите? Разказваме ви за проекта „Ускорител за балкански преводи“ на фондация „Следваща страница“.
Седмицата (12–17 февруари)

Емине Садкъ продължава поредицата си за гастарбайтерската песен, с която ни връща към 90-те години на ХХ век, когато децата на турските гастарбайтери в Германия градят идентичността си през субкултурни общности и с музиката си дават отпор на неонацистките движения. Ако и вие сте останали заинтригувани от първия ѝ текст, не пропускайте тази седмица продължението с провокативното заглавие „Майната ви, тук сме!“.

„Майната ви, тук сме!“ Децата на гастарбайтерите и стрийткултурата
Във втората част от поредицата си за гастарбайтерската песен Емине Садкъ ни връща в 90-те, когато децата на гастарбайтерите градят идентичността си през субкултурни общности и с музиката си дават отпор на неонацистките движения.
Седмицата (12–17 февруари)

И една тема, която само на пръв поглед изглежда незначителна, доколкото е свързана с не особено популярно вечерно шоу по Българската национална телевизия. Светла Енчева обръща внимание на много важни детайли, които бяха пометени от Facebook бурята на възпаленото обществено възмущение. Прочетете повече в нейния коментар, озаглавен „Андреа и банда банда хейтъри“.

Андреа и банда банда хейтъри
Доста хора в тази държава твърдят, че не гледат телевизия и че се гордеят с този факт. Въпреки това се намериха страшно много зрители, които да оплюят новата водеща на „Вечерното шоу“ по БНТ Андреа Банда Банда. Защо се появи този хейт и къде всъщност е проблемът? От Светла Енчева.
Седмицата (12–17 февруари)

Нека тази февруарска седмица да завършим изненадващо с ново начало – на една дълга северна поредица, която ще следим в продължение на няколко месеца и чийто автор е Светла Стоянова. Първият ѝ текст ни отвежда до Гренландия – до фиорда Кангиа, където всичко ухае на лед с история. А наоколо нещо съска, припуква и понякога дори трещи.

На север: Гренландия и тайните на леда
От Гренландия започва дългият северен разказ на Светла Стоянова, който ще следим няколко месеца. Първата част ни отвежда до фиорда Кангиа, където всичко ухае на лед с история. А наоколо нещо съска, припуква и понякога дори трещи.
Седмицата (12–17 февруари)

Приятно четене!

Седмицата (5–10 февруари)

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/sedmitsata-5-10-fevruari/

Седмицата (5–10 февруари)

Ами какво да ви кажа. Политически блокаж, блокаж, и като тръгне… Само че тръгва не защото политическите сили са постигнали съгласие, а защото ново мнозинство се е формирало на тъмно.

Столичният общински съвет (СОС) избра свой председател от осмия опит. Цветомир Петров се оказа най-малкото общо кратно между различните групи в СОС. Той хем е от най-голямата група в него – на ПП–ДБ–„Спаси София“, хем е бил от ВМРО, които пък бяха партньори на ГЕРБ и в момента имат един общински съветник. С националистическата си окраска ВМРО бекграундът е привлекателен и за БСП, за „Синя София“ и дори за част от съветниците от „Възраждане“.

Едва-що избрало председател на СОС, новото мнозинство си разпредели и комисиите в него, изолирайки съветниците от ПП–ДБ–СС. Арх. Любо Георгиев от организацията „Екипът на София“, която беше сред издигналите кандидатурата на Васил Терзиев за кмет, се отказа от поста на негов съветник, защото не намира подкрепа за реализацията на идеите си.

Софийски проблеми, ще си кажете, но не съвсем. Контролът върху столицата е важен политически залог. Освен това разцепването на „Възраждане“ на общинско ниво пък отекна и на национално – с изключване на трима депутати от парламентарната група.

Все по-уютно е преди ротацията на правителството, пише Емилия Милчева в тазседмичния си политически анализ. Тя цитира Бойко Борисов, който твърди, че кабинетът му се е превърнал в място за всекидневни приятелски и уютни разговори между него, Кирил Петков, Атанас Атанасов и Делян Пеевски. Според нея скандалите между некоалиционните партньори са по-скоро пиротехнически ефекти, а те всъщност се разбират много добре и се договарят на тъмно. Пеевски пък създава впечатлението, че е заобичал Петков, колкото Борисов. А на нас ни остава само да гадаем как ще се излъчват номинациите за регулаторите.

От договорките на тъмно минаваме към дълбоките технологии и сигурността на Запада. Александър Нуцов ни разказва за усилията на НАТО за повишаване на сигурността на фона на дълбоките технологии, чиято роля става все по-значима, и за значението на бизнеса и стартъпите в този процес. Както има стоки с двойна употреба, така има и дълбоки технологии с двойна употреба. Ако едни ги използват за забавление, други могат да влияят на политическите процеси посредством тях.

И докато технологиите напредват с бясна скорост, в новата си статия „Библиотеката във Варна – рестарт или предизвестен край?“ Анета Василева ни обръща внимание, че в Морската ни столица комай вече 9 години не започва строежът на новата сграда на Регионалната библиотека. Проектът за нея е спечелен в конкурс, какъвто рядко има в България – с 370 предложения от 66 страни и с възможност и млади, неутвърдени архитекти да участват. Тази година разрешението за строеж на библиотеката изтича, а той още не е започнал. Намесват се и архитектурни популисти, които не искат той да се реализира. Изобщо, от няколко години насам идеята за прогрес изглежда напълно изчезнала в обществото ни.

Прогресът е свързан с мисълта за бъдещето, а то пък се символизира от малкия голям човек – детето. Донка Дойчева-Попова ни припомня, че макар на теория децата да имат права, те са изложени на всевъзможни видове насилие, но не получават същото човешко отношение като възрастните. Защото на насилието продължава да се гледа като на възпитателна мярка, вместо с детето да се поговори и да се прояви търпение към него. А в училище го карат да зубри и да се страхува от критика, което не му помага по-късно в живота. Дори в университета младите хора не получават нужното уважение.

Затова пък правителството предложи идеята за премахване на студентските такси. За да станело висшето образование по-достъпно, всеобхватно и качествено, а младите хора да остават в България. На гол университет – чифте отпаднали такси, мисля си аз. Да, така университетите ще станат по-достъпни за младежи в затруднено финансово положение, но качеството в тях е трагично, а студентите отиват в чужбина не защото е по-евтино, а именно заради качеството. Нужна е цялостна реформа в образованието, за каквато няма политическа воля.

И докато образователната ни система е застинала нейде в индустриалната епоха, човекът се превръща все повече от Homo sapiens в Homo digital, предупреждава ни Анастасия Орманджиева. Зависимостта към интернет е с мащаб на глобален здравен проблем, а от 20 години има и термин „интернет пристрастяване“. Дори са установени изменения в мозъка „благодарение“ на зависимостта към глобалната мрежа. Затова става все по-актуален въпросът как да запазим психичното си здраве в дигиталната епоха.

Макар „Тоест“ да е в дигиталното пространство, четенето му е полезно за психичното здраве. В тази връзка – едно важно съобщение. Ако сте дарители на „Тоест“ по банков път (включително месечни, но без тези по Stripe), моля да имате предвид, че вече сме с нова дарителска сметка – BG17UNCR70001525611108, BIC: UNCRBGSF. Старата ще е валидна още един месец, след което ще я закрием.

Задава се 14 февруари и ви препоръчвам да празнувате каквото ви е на сърце – Свети Валентин, Трифон Зарезан или и двете. Или изобщо да не празнувате, ако не ви е на сърце. Тъй де, празниците не са задължителни. Важното е човек да се чувства ОК със себе си, а не да се напъва да празнува, за да отговори на обществените очаквания.

Тук ми идва на ум филмът „Диада“, който доста късно се сещам да ви препоръчам, ако още не сте го гледали. Но за мен е един от най-силните български филми, правени през последните 30 години. Яна Титова е безмилостно смела, а младата Маргарита Стойкова прави роля на световно равнище. Та се сетих за „Диада“ по повод на двойния празник 14 февруари, защото след филма човек си мисли колко много има, ако дори само едно човешко същество на света го обича. И му идва да си сипе.

Приятно четене, гледане, обичане и (с мярка) – пиене!

Седмицата (29 януари – 3 февруари)

Post Syndicated from Боряна Телбис original https://www.toest.bg/sedmitsata-29-yanuari-3-fevruari/

Седмицата (29 януари – 3 февруари)

Знаете ли как се окабелява за интернет и телевизия чисто нов дом, в който никой не се е сетил, че трябва да се сложат кабелите и да се направят дупките за тях преди фината шпакловка и боята? 

Единственото описание, което ми идва наум е: не че не е красиво, просто е много грозно.

Отчупват се цели парчета от идеално боядисаната стена, разпробиват се великолепни дървени первази, разместват се мебели, чупят се вази, поставени някъде с идеята, че може да съществува красота и уют. Но красотата и уютът си отиват възмутено през вратата, пред която чака съседката, за да пита нервно (и с право!) защо се пробива между 2 и 4 следобед. 

Как да ѝ обясниш, че си чакал тази бормашина като малко дете Коледа, защото трета седмица плащаш за нещо, което не ползваш, тъй като мобилният оператор, предоставящ услугата, не знае кога ще има технически екип, техническа възможност и техническо време – технически може да е след ден, може да е след три месеца. И когато най-сетне кажат: „Идваме между 2 и 4 да пробиваме, да чупим и да се бесим дружно в кабели“, плясваш с ръце и се самопрегръщаш от радост.

България изглежда като апартамента, чийто ремонт приключва с разпробиване на чисто новите врати, за да се сложат чисто нови кабели. Но тя в същото време е и монополистът на личното ти щастие, разпореждащ се с услугата, за която плащаш, без да ползваш. И междувременно ти пуска есемес, че считано от тази календарна година, ще увеличи цените си с 4,7%.

Изумително място е България. Може да е няколко противоречащи си неща едновременно. Всичко навсякъде наведнъж.

Ей така – с всичко и по много, започна тази седмица, когато президентът и председателят на ПГ на ДПС решиха да си скачат един на друг, наричайки се на галено „г-н Магнитски“ и „мистър Кеш“. Емилия Милчева разсъждава защо сега и какво стои зад тези изблици в текста си „Г-н Магнитски“ стана разобличител“. Дали скоковете всъщност не са покана за танц?

Светла Енчева ни кани не на танц, а да се погледнем хубаво отстрани и да си дадем сметка за вечния двоен стандарт, в който живеем. (Вдигам поглед няколко изречения по-горе, когато казах, че България може да е няколко противоречащи си неща едновременно.) В текста си „Права на семейството или права на детето?“ Светла обръща внимание на скорошния случай с дете, поискало самò закрила от България, тъй като не желае да живее с родителите си в Бразилия. Разбира се, когато институциите се застъпиха за интереса на детето, широката общественост остана възмутена защо се вземат деца от родителите им и откъде накъде ще слушаме едно дете – та то не знае какво е най-добро за него! 

Възмутени бяхме и от възможността норвежците да ни вземат българчетата. Но когато преди няколко години родители от ромските махали в няколко града панически прибираха децата си от училище, защото някой им беше подшушнал, че държавата ще им ги вземе, същата дълбоко загрижена широка общественост се присмя на тези наплашени хора, обявявайки ги за „първобитни“.

За права става дума и в текста на Марина Лякова, който идва директно от площадите на Германия, където се провеждат десетки демонстрации. Причината за тях – на тайна сбирка на дяснорадикални лидери в Потсдам с участието на представители на „Алтернатива за Германия“ и на Съюза на ценностите (фракция на Християндемократическия съюз) е обсъждана идеята за насилствена масова „ремиграция“. Какво стои зад възхода на крайната десница в Германия – обяснява Марина Лякова.

Тази седмица в „Тоест“ намери своето място и чудесното ревю на Антония Апостолова, посветено на „Странните преживелици на един пощальон“. „Повест – изящна, поетична и философски задълбочена, с щипка мистериозност и чувствена романтика“, казва Антония за книгата, която е част от каталога на издателство „Лист“ и може да си купите с отстъпка в размер на 20% от коричната цена, ако сте сред активните дарители на „Тоест“. 

За накрая оставих радостното вълнение, което още от първите редове на този бюлетин ме рита по душевните кокалчета, за да го пусна да излезе на свобода и да извика: ЧЕСТИТ ШЕСТИ РОЖДЕН ДЕН, ТОЕСТ! Обаче аз, не, стоически удържам и пиша за президенти и мигранти. Сега обаче му дойде времето да кажа, че на 1 февруари „Тоест“ стана на шест години. 

Целият ни екип ви благодари, че сте такава активна и вярна публика и че ни подкрепяте през всички тези години. Без вас медията не може да съществува. Затова да си знаете – и вие станахте на шест години.

„Тоест“ на 6!

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/toest-na-6/

„Тоест“ на 6!

Скъпи приятели на „Тоест“, станахме на 6 години!

„Станахме“, защото всички ние заедно – екип и читатели, правим медията „Тоест“. Този рожден ден е празник колкото за хората от екипа, толкова и за всички вас, които вече 6 години ни подкрепяте и абсолютно безкомпромисно ни доказвате, че една качествена медия може да се издържа благодарение на своята взискателна, активна и вярна публика. Благодарим ви от сърце, че сме заедно!

Черпим всички с шоколади на корем от „Гайо“, които може да поръчате тук. Пускаме духовата музика в сърцата и душите и вперваме поглед в хоризонта на седмата година, в която си пожелаваме отново да пристигнем заедно. За да се случи това, продължавайте да ни подкрепяте. Ето какви са начините: https://www.toest.bg/support/

Пращаме ви сърца и живи цветя и не смеем да си пожелаем нищо повече, защото най-важното за една медия вече го имаме – публика като вас! Честит „Тоест“!

Седмицата (22–27 януари)

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/sedmitsata-22-27-yanuari/

Седмицата (22–27 януари)

Нов разказ за бъдещето е все по-болезнено нужен както на ЕС, така и на България, особено на тази част от нея, която иска да гледа напред, а не назад. Този разказ е все по-спешен на фона на преизпълнената с избори година – и отвъд, и отсам океана. Според Емилия Милчева е важно проевропейските сили у нас да положат сериозни усилия за нов достоверен комплект от мечти за бъдещето преди изборите за Европейски парламент през лятото на тази година. Аргументите ѝ може да прочетете в нейния анализ, озаглавен „Българският казан и ЕС“.

Иначе – в рамките на едва няколко дни – на два пъти твърде грубо пролича как бели петна в опита и професионалната репутация може да се компенсират с политически гръб и лоби. Най-напред спорната кандидатура на Десислава Атанасова за конституционен съдия все пак беше одобрена от Народното събрание, а в сряда вечерта стана известно и че омбудсманът Диана Ковачева ще бъде новият български съдия в Страсбург. Последното предполага активности отвъд политическите дувари на родината. Ако не сте следили детайлите по тези теми, прегледайте двата последни линка – струва си да им отделите нужното време, наистина!

Но да поогледаме още малко детайли от темата за новите лица в Конституционния съд. Този път ще се вторачим повече в уж по-безкомпромисната кандидатура – на съдия Борислав Белазелков. Светла Енчева обръща внимание на някои от възгледите му, споделени по време на изслушванията, които заслужава да отбележим с едно наум. Прочетете повече в статията ѝ „Бракът – тайнство, сделка или съюз? България – светска или не?“.

За жалост, напоследък привикнахме да четем и следим военните хроники. Но това, че свикнахме, не означава, че е лесно, нито пък че не нараняват съзнанието и отношенията ни, дори отдалече. По тази тема е и статията „Снимките от войните и пораженията върху въображението“ – една много ценна дискусия за използването на образите като оръжия. Еми Барух разговаря с поета, есеист и културолог Кирил Василев и с философа, писател и преподавател Тодор П. Тодоров. Интервюто е важно и излиза далеч извън рамката на заглавието си.

Темата за войните около нас продължава и Зорница Христова с избора си да представи дистопичния роман на Линор Горалик Всички, способни да си поемат дъх в редовната си рубрика за нови книги „По буквите“. Предвид че писателката е родена в Украйна, а живее в Израел, е лесно да допуснем, че книгата е провокирана от събитията там, но романът е фантастичен и всъщност е написан, преди актуалните днес военни действия да са започнали. Той показва колко обречена е идеята за „изолирания конфликт“ в глобалния свят, пише Зорница.

„Грехът на цветовете“ пък е заглавието на стихотворението, което нашият екип избра за вас този месец. То е на португалския поет и преподавател от Университета на Порто Жоао Луиш Барето Гимарайш. Негова стихосбирка очакваме скоро и в превод на български, направен от Сони Бохосян.

Вероятно вече знаете, че изкуствен интелект, сглобка и времеубежище са думите на 2023 година за България. А няма как да не знаете, че Павлина Върбанова от „Как се пише?“ е езиков редактор и коректор на „Тоест“ от самото начало на нашия проект – вече почти шест години. Всеки материал, който някога сме публикували, задължително е минавал финално и през нея. Но тя никога не е писала за „Тоест“. Е, от тази седмица това вече не е така. Може да прочетете личния ѝ анализ на тазгодишната кампания „Думи на годината“. И това не е всичко. Текстът поставя началото на нейна редовна рубрика в „Тоест“, която се казва „Порция език“.

Дошло е време е и за нова порция „Научни новини“ от Михаил Ангелов. Този път той ни разказва за циклични явления, които имат потенциала да увеличават мащаба и въздействието си, и обяснява как застудяване може да бъде причинено от затопляне. Ако пък ви е интересно как насекомите са се сдобили с криле и имат ли нещо общо с хрилете, ще научите някои любопитни нови изследвания по темата в новия му материал.

И накрая: през седмицата Google анонсира старта на своя новинарски продукт News Showcase за България. Така ползвателите на смартфони с Android (а и на iOS, ако си инсталират допълнително приложението Google News), могат да четат курирано новинарско съдържание от предпочитани източници. Още по-добрата опция е, че всеки може да си настрои и забранителен списък с медии, които не би искал да чете, което със сигурност поне засега позиционира Google News като по-удачен инструмент за консумиране на новини вместо социалните мрежи. И разбира се, може да откриете и съдържанието на „Тоест“ там и да ни добавите в списъка на предпочитаните си медии.

Приятно четене!

Седмицата (8–13 януари)

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/sedmitsata-8-13-yanuari/

Седмицата (8–13 януари)

За много години! Това е втората седмица за годината, но през първата „Тоест“ беше в заслужена почивка. Така че сега е времето да пожелаем на прекрасните си, критични и ангажирани читатели новата година да е по-добра от старата. Макар в политически план номинацията на Десислава Атанасова от ГЕРБ за конституционен съдия да пречупва в зародиш надеждата, че лелеяната правосъдна реформа, заради която ПП и ДБ „ручат жабетата“, ще има някакъв смислен ефект. Защото ако в най-висшето съдилище се назначи лице с дълъг стаж в политиката и с професионален опит, включващ основно работа като юрисконсулт в психодиспансер и в русенската болница, не може да се очаква, че на новия си пост това лице ще върши друго, освен да изпълнява политически поръчки.

Добрата новина е, че понякога съдебната ни система все пак проявява някакви признаци на живот. На първа инстанция „Лев Инс“ загуби знаковото SLAPP дело срещу Mediapool за 1 млн. лв. То е заради статията на Цветелина Соколова от 2022 г. „България пак е заплашена да бъде изключена от системата „Зелена карта“. SLAPP делата, или т.нар. дела шамари, са срещу журналисти и граждани заради това, че са осветлили една или друга нередност. Последното такова дело е на АЕЦ „Козлодуй“, която съди за 500 000 лв. медицинска сестра и майка ѝ, изисквали информация за незаконна поликлиника в атомната централа.

Затова пък ротацията на правителството ще се състои, освен ако някой черен лебед не ѝ попречи, убедена е Емилия Милчева в тазседмичния си политически анализ „Джентълмените с късмет. Ротацията продължава“. Ала черните лебеди като че ли са само за отвличане на вниманието от задкулисните договорки за нови членове на регулаторите. Налага се да преглъщаме и ДПС, което уж не е във властта, но в лицето на Пеевски се държи, сякаш е. А всичко можеше да е по-честно и приемливо за обществото, ако имаше коалиционно споразумение, както му е редът, в което да фигурира механизмът на ротацията.

Междувременно Румен Радев използва дори Нова година, за да провежда собствена политика в противоречие с тази на правителството и парламента. В статията си „Румен Радев и неговите семейства“ разсъждавам върху новогодишното изявление в защита на семейството, подписано от президентите на Унгария, България и Сърбия. Заставайки отново на страната на пропутинските диктатури и не зачитайки семейните специфики на българското население, Радев за пореден път не олицетворява единството на нацията. Но какво ли се учудваме – с лицемерната си позиция той не олицетворява дори себе си.

Александър Нуцов обръща поглед от върховете на държавата към невидимата децентрализация в България. Най-голям властови ресурс е съсредоточен в националната държава, но процеси на децентрализация текат навсякъде по света още от времето на Студената война. С падането на желязната завеса децентрализацията включва все повече и частния сектор в публичните дела. Впоследствие роля във вземането на политически решения започват да играят гражданите и техните организации. За разлика от други страни обаче, в България все още липсват стратегия и целенасочена държавна политика за децентрализация на властта.

Новата тема на Атанас Шиников в неговото „Ориент кафе“ звучи на пръв поглед чудато – „Изкуственият интелект на Аллах“. Авторът се интересува от въпроса дали изкуственият интелект може да бъде мюсюлманският андроид, който сънува шериатски пасбища за електрически правоверни овце. С други думи, може ли ислямът да се предаде с нули и единици? Затова Шиников влиза в ролята на любопитен мюсюлманин и задава въпрос на ChatGPT, постъпвайки като много други мюсюлмани, които задават въпроси в интернет дали едно или друго действие е съвместимо с шериата.

Докато още сме на тази вълна, статията на Анастасия Орманджиева отново е посветена на ролята на изкуствения интелект, но този път – в медицината. Той може да се учи и да стига до определени изводи, които са от полза на лекарите при вземане на решения. В момента изкуственият интелект намира приложение в медицинските среди основно за анализ на изображения от изследвания. Но той може да се използва и за наблюдение на жизнените показатели на пациенти, за откриване на симптоми на заболявания като рак или за намаляване на разходите при синтезирането на нови лекарства. Стандартите за употребата му в медицината тепърва се изработват, защото са налице куп етични въпроси.

Връщаме се към естествения интелект, по точно – към отказа от употребата му. Като всичко, което Анета Василева пише, статията ѝ „Каузата на кучето. Архитектурната критика днес“ не е просто за архитектура. Защото дефицит на качествена критика има в много други области. И не само в България – кризата на архитектурната критика е глобална. Причините са много: променена медийна среда, комерсиални пресгрупи, финансови проблеми, опасения за професионалното бъдеще на ресорните автори, привикването към бързата информация в интернет… Безкритичността обаче води до упадък в самата архитектура. Като се замислим, всъщност всяка безкритичност води до упадък.

Знаете си, че няма да ви оставя без лични препоръки. На 18 януари на основната сцена на театър „Сфумато“ ще се състои представянето на едно ново издателство – „Кота 0“. Зад издателството стоят петима автори: Иван Димитров, Светослав Тодоров, Стефан Иванов, Стефан Икога и Захари Захариев. Те ще разкажат повече за идеята на начинанието си, ще прочетат свои неща, а модератор ще бъде не кой да е, а Николай Колев.

На 18 юни пък вокалистът на Radiohead Том Йорк ще пее в София със супергрупата The Smile. Направо не е за вярване, но е истина. Може отсега да започнете да подгрявате с The Smile. Аз обаче не мога да се въздържа да не ви поздравя с едно рейдиохедско парче. По-точно, с онзи на пръв поглед безумен, но всъщност гениален танц на Том Йорк от клипа на Lotus Flower, който съм гледала може би стотици пъти:

Приятно четене, слушане и гледане!

Седмицата (11–16 декември)

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/sedmitsata-11-16-dekemvri/

Седмицата (11–16 декември)

В края на работната седмица дойде новината, че Нидерландия се е съгласила България да стане част от Шенгенското пространство. Преговорите с Австрия продължават. Преди няколко дни тя предложи „въздушен Шенген“ за страната ни, тоест да се премахне паспортната проверка само за самолетните полети.

Другата важна новина е, че започна демонтажът на Паметника на Съветската армия (ПСА), или Монумента на окупационната Червена армия (МОЧА) – говорим за един и същи висок обект в Княжеската градина. Това е едно от важните събития не само на седмицата, а и за последните 34 години. Крилатата фраза „Винаги някой някъде реже нещо с флекс“ се сдоби с нов смисъл. Соцносталгиците страдат и протестират, антикомунистите са щастливи. И двете страни обаче не обръщат внимание на един важен детайл – паметникът не се унищожава, а скулптурните му композиции внимателно се демонтират, за да могат да бъдат реставрирани. И да отидат там, където е мястото на символите на тоталитарните режими – в някой музей.

Около тази тема се завърта и седмичният анализ на Емилия Милчева „Евроизборите – равнис по шпагина“. Според Емилия с отрязаната ръка с известния шпагин на върха на паметника на практика започна и кампанията за европейските избори догодина. Тя очертава основните разделителни линии в кампанията – за и против ЕС, традиционни срещу либерални ценности, Русия срещу Украйна. След като и ДБ реши да се позиционира вдясно, и дясната, и лявата част от политическия спектър са доста пълни. За място в европейското либерално пространство ще се борят ДПС и ПП.

Преди месец медии алармираха за липсата на топла вода в Клиниката по детска клинична хематология и онкология в ИСУЛ. Надежда Цекулова задава въпроса каква грижа заслужават децата със смели сърца, тоест онкоболните деца. Тя разговаря с родителите на малката Марина, починала от левкемия преди 7 години. Детето им е било лекувано както в София, така и във Франкфурт. Родителите разказват, че в София децата се лекуват на място без елементарни битови условия, докато във Франкфурт е помислено и за най-дребните детайли, а освен това се осигурява не само адекватна психологическа помощ, но и всякаква немедицинска подкрепа за комуникация и социализация.

Според Екатерина Петрова 2023-та е годината на изкуственото мислене. Българските думи на годината предстои да бъдат избрани през януари, но няколко популярни англоезични речника вече обявиха думите на английски език, символизиращи отминаващата година. Много от тях са свързани – по един или друг начин – с възхода на изкуствения интелект. А думата „автентичен“ се връща на мода тъкмо поради кризата на автентичността.

В „Тоест“ може да се прочетат, чуят или видят най-разнообразни материали. Включително и задушевен пътепис, дело на авторитетен журналист. След четири години пауза Александър Детев се завръща при нас, за да видим откъде изгрява това слънце, тоест за да ни разкаже за посещението си в Япония. През неговите очи Страната на изгряващото слънце се оказва, противно на очакванията му, мистично и романтично място. Пътеписът е структуриран по дни (общо 13). Александър споделя с читателите на „Тоест“ вдъхновяващи снимки.

В рубриката „На второ четене“ Стефан Иванов ни предлага да (пре)прочетем „Дневник на чумата“ от Гонсало М. Тавареш. Защо е необходимо това връщане назад във времето, след като в днешния свят има достатъчно „чуми“ – войни и какви ли не кризи? Всъщност тъкмо поради това. За португалския автор неговият дневник е не само насъщен навик, а и „абсолютна необходимост“ – „другар в тежките дни“. Стефан прави асоциация с друга книга – „Разкази от пандемията, или как се запознах с един комар“ на Иван Димитров. Защото единственият начин да се освободим от травмата е да я изговорим.

От културата преминаваме към науката. Последните научни новини, сведени до знанието ни от Михаил Ангелов, са за молекулярни терапии, CRISPR и… една златна къртица. От статията му можем да научим, че освен молекулярна терапия имало и молекулярни заболявания. Такава болест например е сърповидноклетъчната анемия. Как се лекува едно молекулярно заболяване? Правилно предположихте – молекулярно. За CRISPR и златната къртица няма да ви разкажа, за да полюбопитствате и да прочетете сами.

Знаете си, че няма да ви оставя без лични препоръки. Този път имам две. Ще започна със социално-политическата, за да оставя за десерт тази за душата.

Защо вече на практика няма телевизионна журналистика? Какви са методите за политически натиск върху телевизиите, довели до „обезглавяването“ на цяло поколение? За да разберем отговорите на тези въпроси, разговорът на Генка Шикерова с бившите директори на новините на bTV и Нова телевизия в студиото на „Свободна Европа“ е задължителен.

Дойде време за обещания десерт. Излезе първият том от „Ходене по буквите“ – сборник със статии от едноименната рубрика за литературна критика на Марин Бодаков в „Култура“ (и вестник „К“) за период от шест години. Изданието е на „Точица“, а премиерата му ще бъде в четвъртък, 21 декември, от 18:30 ч. в Театралната зала на Културния център на СУ. Вторият том, който се надяваме да излезе скоро, ще включва и публикациите на Марин от продължението на тази рубрика в „Тоест“ – „По буквите“.

Приятно четене, гледане и слушане!

Седмицата (4–9 декември)

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/sedmitsata-4-9-dekemvri/

Седмицата (4–9 декември)

Най-важната и тъжна новина от отминаващата седмица е, че според последните резултати от Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) вече над 50% от 15-годишните ученици са функционално неграмотни в областите математика и четене. Иначе казано, повече от половината от българските ученици нямат аналитично и критично мислене, не могат да четат с разбиране и да правят логически взаимовръзки, срещат трудности при осмислянето на събития и при решаването на ежедневни проблеми.

Изследването е направено през 2022 г., тоест

след още две години тези ученици ще имат право да гласуват.

Негативната тенденцията е факт от години насам, но последните резултати са най-лошите досега. Контрамерките отдавна са спешни и неотложни, ако не искаме съвсем да задълбаем в дъното.

Във връзка с тази тема навреме идва новият текст на Донка Дойчева-Попова в рубриката ни „Възможното образование“. Когато целият свят е в телефона ни, може би е много по-важно да си зададем въпроса не какво учим, а как. Донка тръгва по стъпките на ученето и как то се превръща в реално знание. Прочетете статията ѝ „Уча се да уча“.

Понеже започнахме с темата „образование и четене“, нека продължим с две книжни събития от столицата. От 5 до 10 декември в НДК се провежда 50-тото юбилейно издание на Софийския международен панаир на книгата, а паралелно с него и 11-тият Софийски международен литературен фестивал. По този повод Антония Апостолова разговаря с проф. Амелия Личева, програмен директор на фестивала. Едно чудесно интервю, което излиза далеч извън рамките на заглавието си „За фестивалите, скандалите и шаблоните в литературата“.

Като стана дума за Коледния панаир на книгата в НДК и съпътстващия го литературен фестивал, да споменем, че кутиите с шоколади в подкрепа на „Тоест“ от специалната ни съвместна серия с „Гайо“ могат да бъдат открити на щанд №432 на FOX book café, а също и на постоянния адрес на тази уютна кафе-книжарница на ул. „Уилям Гладстон“ 32 в София. Отделно може да си купите кутия с шоколади и от чудесното пространство за събития Launchee на партера на ЦУМ, както и директно от онлайн магазина и в рамките на няколко дни тя ще ви бъде доставена до всяка точка на България. Припомняме, че 20 лв. от цената на всяка кутия директно подпомага усилията на „Тоест“ да създава качествена и независима журналистика.

Но да се върнем към статиите в „Тоест“ от тази седмица.

В четвъртата част от поредицата ни за бизнеса ще разгледаме една не съвсем позната, но все по-важна част от българската икономика – финтех. Какво значи финтех, какви проблеми решават финтех компаниите и с какви предизвикателства се сблъскват? Търсим отговорите на тези въпроси заедно с директора на Българската финтех асоциация – Георги Пенев, с когото разговаря Александър Нуцов.

Николета Атанасова се завърна от Украйна преди два месеца, но спомените от преживяното и видяното продължават да вълнуват мислите ѝ. Макар и вече отново в България, тя не спира разговорите си с тамошните си украински познати, не спира и да споделя с читателите на „Тоест“ тревогите им за все по-неясното бъдеще. Не пропускайте чудесния ѝ нов текст от поредицата „Откъси от Украйна“, за да разберете кое е „по-страшно от ракетите“.

И новият материал на Светла Енчева, макар и косвено, е свързан със същата война. В това интервю две бежанки от Русия – ЛГБТ двойка с артистични професии и силна политическа ангажираност – разказват за добрите и лошите последствия от решението си да се установят в България, опитвайки се да се спасят от преследване в своята родина. Държавната агенция за бежанците обаче двукратно отхвърля молбите им за убежище. Въпреки това двете жени вярват, че именно тук, в България, те могат да бъдат свободни.

Искаме или не, няма как да заобиколим и ежедневната българска политика.

Почти седем години след основаването си „Да, България!“, една от партиите в „Демократична България“, реши да изостави рефрена „няма ляво, няма дясно“ и най-накрая да се определи – като дясноцентристка. А в европейски план поглежда към ЕНП.

Темата е важна по две причини. Едната е, че партията прави впечатление на определяща посоката на коалицията и това нейно решение скъсява идеологическите отстояния както от единия ѝ коалиционен партньор ДСБ, така и от ЕНП и ГЕРБ. Що се отнася до третата партия в „Демократична България“ – „Зелено движение“, предвид последните промени в лидерството ѝ не е ясно дали тя ще продължава да открива достатъчно допирни точки със своите партньори.

Втората причина е интересна стратегически – обикновено идеологическата оцветка се определя ясно преди формирането на нов политически субект, защото това е основен ориентир за привличане на членска маса. Рискът сега е част от привлечените от 2017 г. насам хора да не припознаят „новата“ посока вдясно. В по-лошия сценарий – дори да се почувстват подведени. Макар в по-голямата си част тези хора вече да са наясно с тенденциите. Но предстои да видим какви вреди и ползи носи това закъсняло самоопределяне.

За по-либерално настроения електорат отдавна е ясно, че в българската политическа палитра няма субект, който истински да се позиционира в този сегмент. Движението за права и свободи само злоупотребява със заглавието си, а на „Продължаваме промяната“ още им е трудно да не изглеждат като случайни политически опортюнисти, особено на фона на недостатъчните усилия за дълготрайно и устойчиво развитие на структури и влияние извън столицата и на национално ниво. Сега и колебливата в либерално отношение „Да, България!“ вече официално изоставя този терен.

Решението може би е прицелено дългосрочно, с поглед в бъдещето, когато лидер на ГЕРБ няма да бъде Бойко Борисов. Иначе, в българската политическа палитра остават белите петна както в либералния център, така и малко вляво от него.

Корабът на властта в новия си троен не-коалиционен вариант минава през някои политически плитчини. И ако не заседне в тях, цялата сглобка ще се закали още повече. Въпросът е в чия полза. По тази тема размишлява Емилия Милчева в тазседмичния си политически анализ, озаглавен „Златните ябълки, партиите стомаси и триъгълникът на властта“.

И накрая – една забавна новина, която ще оставим без коментар.

Само ще цитираме заглавието на колегите от „Дневник“ и ще ви оставим да прочетете цялата статия: „Едно наум: Илияна Йотова бе провъзгласена за „Рицар на годината“ от организация, подражаваща на тамплиерите“.

Приятно четене (и услаждане с шоколади „Гайо & Тоест“, разбира се)!

Седмицата (27 ноември – 2 декември)

Post Syndicated from Боряна Телбис original https://www.toest.bg/sedmitsata-27-noemvri-2-dekemvri/

Седмицата (27 ноември – 2 декември)

Ето ни в седмицата, в която Делян Пеевски се самопредложи за премиер, защото смята, че ще е по-добър от Денков, Хенри Кисинджър почина на 100 години, а Илон Мъск покани рекламодателите, изтеглили се от Х, да вървят на майната си. 

Ако Пеевски поеме управлението, може би най-накрая няма да има за какво да се тревожим, защото всичко ще фалира като едно целокупно КТБ и можем да се разотиваме спокойно. Смъртта на Кисинджър стана още един повод да си припомним защо Америка никога не се извинява за външнополитическите си постъпки и какво следва от това. А изказването на Мъск разнообрази заглавията с поредния епизод от сагата „Илон Мъск срещу всичко“ и остави света в чудене какво ще прави Х без рекламодатели.

Ние в „Тоест“ нямаме такива притеснения, защото нямаме и рекламодатели. Медията ни се издържа изцяло от месечните дарения от вас, нашите най-верни и будни читатели. Има още един начин много сладък начин да ни помогнете да поддържаме съдържанието, което харесвате, и да търсим нови посоки за развитие – като купите кутия с 6 занаятчийски шоколада от серията „Гайо & Тоест“, а 20 лв. от цената на всяка кутия ще постъпят в бюджета на „Тоест“. Кампанията ще продължи до Коледа или до изчерпване на количествата.

Да се върнем към седмицата… По отношение на Кисинджър и Мъск нямаме кой знае какво да кажем. Но за Делян Пеевски и политическата ситуация в страната със сигурност имаме. Прави го Емилия Милчева в текста си „ГЕРБ без Борисов, ДПС без Доган/Пеевски? Трудно, но не и невъзможно“, в който разглежда възможностите за съществуването на лидерските партии без лидерите им. Ще пенсионират ли Борисов? Ще се опълчат ли срещу Доган недоволните в ДПС? Ще видим ли чисто нови хора начело на двете формации и по какъв начин това ще се отрази на цялата страна? Само бъдещето ще покаже.

Пак на него разчитаме да ни посочи как ще управлява София Васил Терзиев. И по-точно каква София иска да управлява новият кмет. В текста си „Вандализъм ли са графитите и как Васил Терзиев ще се бори с тях“ Светла Енчева разглежда бъдещото управление на града през отношението на неговия кмет към едно от нещата, които правят всеки град автентичен – графитите. Защото не всичко, което е вандализъм, е графити, и не всичко, което е графити, е вандализъм. Градското изкуство разказва истории и някак ни пази от студеното удобство на стерилната среда.

С разказването и пазенето на миналото са се заели и няколко млади жени, обединени в проекта „Пазителки на истории“. Идеята е на Кристина Сантана, Полин Донахю, Диляна Симеонова и Катерина Василева, които искат да запазят непознатите истории на възрастни жени в България. Със създателките на проекта разговаря Йоанна Елми.

В този брой на „Тоест“ Йоанна има още един материал, с който всъщност започнахме седмицата. „Еволюция на дезинформацията. Когато науката стане пропаганда“ е много важен текст, който се радваме, че имахме възможността да публикуваме благодарение на подкрепата на международната програма за научна журналистика Science+. В него Йоанна подробно разказва как една информация може да е достоверна и пак да се използва за поднасяне на манипулативно съдържание. 

С достоверността на информацията и с начините за поднасяне на миналото по някакъв начин е свързан и текстът на Анета Василева, в който се представят архитектурните тенденции в съвременните музеи. Анета обръща внимание, че на българските музеи им липсват самочувствие, разнообразие и добър дизайн и че сякаш сме несигурни как да разкажем най-новата си история, затова тя просто липсва сред музейните експонати.

В книгата, представена тази седмица от Антония Апостолова в рубриката „На второ четене“, няма съмнение как да бъде разказана историята, защото това се прави от един от най-големите израелски писатели Давид Гросман. 

„Необичайно е, когато един евреин разказва толкова съкрушителна история за другите лагери – не за нацистките, а за комунистическите, не в Европа на Хитлер, а в Югославия на Тито“, пише Антония и вещо ни въвлича в сюжета на романа „Повече, отколкото обичам живота си“, базиран на истинската история на Ева Панич-Нахир.

Такъв беше „Тоест“ тази седмица. Приятно четене!

Седмицата (13–18 ноември)

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/sedmitsata-13-18-noemvri/

Седмицата (13–18 ноември)

Не лесно да бъдат изброени темите на седмицата, които ангажираха обществената енергия във вътрешнополитически план. Отзвукът от местните избори още не е отшумял и ще продължи да определя контекста и посоката на много от събитията и през идните няколко седмици.

Може би само драмата с властта в БФС няма връзка с изборите, защото продължава отдавна и беше очаквано да ескалира. Иначе, сблъсъците в София между полицията и футболните фенове показаха за пореден път, че МВР отдавна има нужда от сериозна реформа и някак естествено му идва да залита към полицейски произвол. Разбира се, от окървавените кадри не пропуснаха да се възползват политиците.

В крайна сметка сякаш най-важното от седмицата за България в политическата плоскост е напрежението в т.нар. сглобка, породено от разместванията на пластовете след изборите и наближаващата ротация на премиерите и силите. Емилия Милчева подробно обследва по-важните детайли по темата в анализа си „Игрите с дерогацията и „Лукойл“.

„Счупеното правосъдие и прекършената хуманност“ пък е заглавието на материала на Светла Енчева, която чрез няколко нашумели случая доказва общото впечатление, че правосъдната система е майка за едни, но мащеха за други. И ни връща към темата за възстановителното правосъдие, което, уви, е почти невъзможен инструмент в среда с все по-голям дефицит на хуманност.

В новия си разговор за здравеопазването Надежда Цекулова ни запознава както с д-р Антоанета Тончева, така и с проблемите с достъпа до медицински храни в България. В интервюто се разказва за дългогодишните усилия на лекари, пациенти, семействата им и няколко граждански организации, които успяват да обърнат ситуацията у нас от „тук няма нищо“ до това НЗОК да включи по-тежките форми на малнутриция в списъка със заболявания, за които се заплащат терапии.

Преходът от здравеопазване към научни новини би трябвало да е някак естествен. Още повече че Михаил Ангелов тази седмица е подготвил много интересен материал, пълен с прелюбопитни теми. Дали наистина знаете какво гледат слънчогледите, следвайки слънцето? Понеже се оказва, че това не е толкова очевидно, както и някои детайли около изчезването на динозаврите. А знаете ли за кризата на възпроизводимостта в науката или как ще се борим със застрашаващи ни астероиди? Всичко това ще научите в най-новия текст в рубриката ни „Научни новини“.

Тазседмичната ни препоръка в „На второ четене“ е някак едновременно в политиката и литературата, по същия начин, по който самата книга е едновременно литература и журналистика. Стефан Иванов ни връща към пътешествието на полския репортер Яцек Хуго-Бадер от Варшава до Владивосток, описано в солидното му изследване „Алкохолен делир“ с подзаглавие „Литературни репортажи за Русия от XXI век“. Текстът на Стефан е много интересен и затова не бих искал да издавам нищо повече за него. Но споделям напълно оценката, че адски много липсват такива книги и такива репортажи за България.

И разбира се, накрая една голяма изненада. Нева Мичева се завръща на (уеб)страниците на „Тоест“ със страхотен материал за нов музей в Барселона, който показва над 200 цензурирани и заклеймени творби. А Нева ни разхожда задочно сред експозицията, споделяйки толкова много детайли, че проследяването им ще ви разкаже със сигурност неща, които не сте знаели. Не пропускайте препратките в нейните текстове. Никога!

Приятно четене!

Седмицата (6–11 ноември)

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/sedmitsata-6-11-noemvri/

Седмицата (6–11 ноември)

Местните избори отминаха и населените места в България се сдобиха с нова власт (или си преизбраха старата). С изключение на няколко, където ще се наложи прегласуване. Загубихме обаче проф. Ивайло Дичев, преподавател по културна антропология в Софийския университет, известен с ярките си либерални публични позиции. Затова по изключение започвам с една от препоръките си за тази седмица – (пре)прочитането на редовните коментари и анализи на Ивайло Дичев на сайта на „Дойче Веле“ е един от начините да продължим духовното си общуване с него. А в негова чест ми се ще да започна обзора на тазседмичните статии не с политиката, а с културата и образованието.

В „Тоест“ дебютира Донка Дойчева-Попова, а нейната първа статия „Традиции в образованието, или урок в минало време“ поставя началото и на нова рубрика – „Възможното образование“. Образователната ни система е останала в далечното минало и прави плахи опити за преминаване към модерност. Но те са по-скоро по задължение, а тя продължава да не обръща внимание на единствения си продукт. Кой е той? Учениците, разбира се. Те са третирани като послушници, както по времето на килийното образование. Вкопчването на образователната система в миналото и традициите обаче не създава хора, способни да се справят в съвременния живот.

Чрез темата за урбанизма Анета Василева ни връща към местните избори, като ни предлага три урока по архитектура и градски политики от Америка. Първият е, че климатичните промени не са конспиративна теория. Отказът на много от републиканските щати да признаят проблема и да вземат мерки, за да го ограничат, има пагубни последствия. Вторият – че са нужни повече достъпни жилища, ако не искаме градовете да се напълнят с бездомници. Третият урок е, че концентрирането на живота в предградия и луксозни затворени комплекси води до смърт на градските центрове, които се превръщат в призрачни места. Добрата новина е, че на по-младите поколения американци вече не им се живее в предградията.

Юлия Георгиева ни разказва за Славчо – първият от героите на историите ѝ за Розовата къща, когото назовава с истинското му име. Славчо е „изплют“ от образователната система още във втори клас и е изпратен в интернат. А на такива места е малко вероятно децата да не се сблъскат с наркотиците, както се случва и със Славчо. Следва спиралата от зависимост, престъпност, затвор, бездомност… В Розовата къща Славчо намира не само място, където да изпере дрехите си, а с времето успява да спре наркотиците и дори да стане част от екипа ѝ, да получава заплата и най-сетне да има собствен дом. Мисля си, че ако Ваня Григорова беше станала кмет и беше успяла да реализира обещанието си НПО-та да не извършват социални услуги, нямаше да има шанс за хора като Славчо.

И понеже все се въртим около местните избори, да си дойдем на думата. Според Емилия Милчева след тях нищо не е както преди, но всичко е същото. Политическата реалност след местните избори показва котерии и контролирани трусове, слабо лидерство, непреходни коалиции, „наши ’ора“ и липса на политическа алтернатива. Напрежението между ПП–ДБ и ГЕРБ е удобно и имиджово и за двете страни, а приоритетите като Шенген, еврозоната и правосъдната реформа не се променят. Само дето ДПС остана без председател. Възходът на „Възраждане“ секна, БСП тръгна нагоре, а Ваня Григорова оспорва резултатите от изборите.

Пък аз успях да напиша статия как Ваня Григорова за малко не стана кмет на София, без нито веднъж да употребя думата „лайномет“, което, повярвайте, не беше лесна задача. Смятам обаче, че на резултата ѝ трябва да се гледа сериозно. Според анализ на „Капитал“ този резултат нагледно показва, че всъщност има две Софии. Кампанията на Васил Терзиев беше неадекватна и посланията му не се припознаха от „втората София“. Екипът му тепърва ще трябва да се опита да намери път към нея, но преди това трябва да се научи да я разбира.

След лявата Григорова правим скок директно към капитала (не по Маркс). Александър Нуцов продължава поредицата си за предизвикателствата пред бизнеса у нас. Той разглежда заключения потенциал на България по отношение на капиталовите ресурси, необходими за развитието на бизнес средата. В статията се разказва за трудностите на стартиращите компании при набиране на инвестиции и защо понякога им е по-лесно да намерят средства на Запад, а не в България. Анализира и проблемите в законодателството, особено реформите, които все закъсняват, а от тях зависи бъдещето на икономиката ни.

Започнах с препоръка, но ще завърша с още няколко.

Чухте ли вече последната песен на „Бийтълс“, която видя бял свят преди малко повече от седмица? С гости от отвъдното – гласа и пианото на Джон Ленън и китарата на Джордж Харисън, както и с Пол Макартни, Ринго Стар и… щипка изкуствен интелект. В 12-минутен документален филм (на английски език) се разказва за опитите още от 90-те години да се запише още една песен на легендарната ливърпулска четворка на основата на демозапис на Ленън на касетка от края на 70-те. Ако още не сте чули песента Now and Then, сега е моментът:

Също и сега ви е паднало да наваксате, ако по някаква случайност сте пропуснали есето на Иван Ланджев „Българско селфи“ от новата му книга „За неизбежната случайност“ в изпълнение на Захари Бахаров.

В главата ми спонтанно се появи паралелът между есето на Ланджев и песента на Стефан Вълдобрев „Обичам“, изпята от „Уикеда“. Замислих се как са се променили (и не са се променили) националните клишета от 90-те до наши дни. Въображението ми започна да си представя анализ на Георги Господинов по темата. Но млъкни, сърце.

Приятно четене, слушане и гледане!

Седмицата (30 октомври – 4 ноември)

Post Syndicated from Боряна Телбис original https://www.toest.bg/sedmitsata-30-oktomvri-4-noemvri/

Седмицата (30 октомври – 4 ноември)

Човекът е най-безпомощният бозайник. При раждането си човешкото бебе не вижда добре, не се движи кой знае колко успешно, дори главата си не може да държи изправена. Прохожда и проговаря около и след първата година – на тази възраст повечето други бозайници вече се придвижват и се хранят сами. Накратко, за да оцелее, човекът е тежко зависим от други хора. 

Пак да го кажа: за да го има на този свят, човекът зависи от човека. 

Тогава защо е този глобален зор да се мразим и избиваме по най-различни начини? И тук въобще не искам да влизам в някакъв неохипарски дискурс, в който всички сме цветя, живеем в мир и светлина и сме добри, та добри. Съвсем практично е: колкото по-малко се тормозим едни други, толкова по-добре за децата ни; толкова повече от тях ще оцелеят. Защото мен лично в момента ме е срам пред децата ми – че възрастните в този свят го добутаха до това положение. И ме е страх по същата причина. Колко от вас изпитват вина, когато прегърнат детето си, защото са го довели в свят, който с всеки изминал ден става все по-зле? Толкова зле, че тази седмица Иван Костов си позволи да го сравни с времената непосредствено преди Първата световна война. 

За добро или за лошо, всичко зависи от нас и от изборите, които правим. 

И седмицата в „Тоест“ започна с избори. Яна Хашъмова обърна погледа ни към гласуването в САЩ и Полша, което привидно няма нищо общо с нашето, но всъщност се оказва, че някои неща са едни и същи навсякъде по света. Емилия Милчева прави сравнение между двамата кандидати, които утре ще бъдат на балотаж за кмет на столицата. Двама души, родени в София през 1978 г., с различен старт, социален бекграунд и умения. Два свята, които в идеалния вариант може би се срещат някъде. Но идеален вариант няма, така че изборът на 5 ноември е неизбежен, пише Емилия.

За кризата, в която се намира светът, говори и Галин Стоев пред Стефан Иванов в интервю, което „Тоест“ публикува съвсем тематично в Деня на народните будители.

Ние сме на прага на огромни промени и въпросът е дали в колективния облак и в колективното съзнание желанието за катастрофа е по-голямо от желанието за мир. В момента имам чувството, че желанието за катастрофа е по-голямо, а ако това е така, то катастрофа ще има. Не мога да предвидя под каква форма, но единствената надежда в случая е, че катастрофата е нещо, през което трябва да се премине. 

„Времената на криза не търпят вакуум. Думи винаги трябват. Въпросът е кой говори“, пише Йоанна Елми в текста си „Има ли право Палестина на литература?“. В него тя разглежда въпроса с отмененото награждаване на палестинската писателка Адания Шибли и с все по-утежняващата обстоятелствата склонност на обществата да се разделят на „за“ и „против“ около някаква виртуална арена, върху която умират истински хора.

За начините, по които ни манипулират и разделят, разсъждава тази седмица Светла Енчева в материала си „За джендъра на машините, или за активните мероприятия“. Звучната фраза „активно мероприятие“ брандира целия първи тур на местните избори и ни остави с усещането за безпомощност – че пак някой друг е решил вместо нас. Всъщност, смята Светла, въобще не сме толкова безпомощни, колкото и изкусно да е активното мероприятие.

Липсата на информираност и образование, която може да те доведе до безпомощност и истинска безизходица, е темата в текста на Мирела Петкова. С „Всеки има право на образование“ продължаваме поредицата за ранната бременност и ефектите от нея върху твърде много съдби – повече, отколкото маргиналността на проблема предполага на първо четене.

„На второ четене“ пък е традиционна рубрика в „Тоест“. Тази седмица в нея Антония Апостолова разказва за „Неясните очертания на света“ на Ирис Волф. Според Антония този роман е доказателство, че „животът е направен от подробностите“. И с това твърдение няма как да не се съглася. Всички хора, бягащи от война или природни бедствия, го потвърждават, като казват, че нещата, които им липсват от предишния живот, са именно подробностите – да риташ футбол с приятели, да изпиеш едно кафе с майка си, да завиеш спящото си дете, преди да си легнеш и ти. Това са малките детайли от деня, тях ги няма в новините, никой не ги съобщава, защото те са тъканта на живота и няма нужда да ги обговаряме в извънредни емисии и ексклузивни интервюта. Сещаме се, че ни липсват, когато тази тъкан я разкъсат бомби, загуби, катаклизми. За тях със сигурност ще чуем по новините.

Антония Апостолова има още един текст в тазседмичния „Тоест“ и в него също по някакъв начин става дума за „подробностите“. Тя разговаря с поета Георги Гаврилов за новата му книга и за всичко случващо се в света. Прочетете това интервю, както и всичко в „Тоест“ от тази седмица. Оставям ви на собствените ви избори и житейски подробности с кратък откъс от разговора на Антония и Георги:

3 сутринта е часът, който се споменава непрекъснато в книгата. Какво ще се случи тогава?

3 сутринта е символ на времето, когато не би трябвало нищо да се променя. Лично аз винаги съм го възприемал като момент, в който светът спи, хората спят – добри, лоши, всякакви, – просто спят, денят е свършил, новините са се изчерпали и няма нищо повече. Ето това изгубено спокойствие на 3 сутринта ми липсва от известно време насам. Вече нямаме „час на нищото“ и това е изнервящо.

Седмицата (23–28 октомври)

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/sedmitsata-23-28-oktomvri/

Седмицата (23–28 октомври)

Обзалагам се, че тази седмица сте на предизборна вълна. Защото знам, че читателите на „Тоест“ са граждански активни и вярват, че да живеят в една по-добра среда зависи в голяма степен и от тях. Ако сте очаквали обаче тази седмица статии предимно на предизборна тема в „Тоест“, може би сте останали изненадани. Но ни познавате – ние харесваме бавната журналистика. Няма да ви затрупаме с „анализи“ по актуалната тема, за която прогнози почти липсват, а наличните са противоречиви.

Междувременно бяхме вкарани в поредното предизборно ченгеджийско активно мероприятие. Този път службите (в случая ДАНС) дори не крият, че подобни неща стават с тяхно участие. В известен смисъл последствията са дори по-сериозни, отколкото от т.нар. афера „Костинброд“ отпреди десет години, защото се стигна до отмяна на машинното гласуване. Друг въпрос е доколко скандалът ще повлияе на изборните резултати. Но едно е сигурно: без машини тежестта на купения вот ще се увеличи. Очаквайте анализ на Емилия Милчева по темата в началото на следващата седмица.

Но животът продължава и извън нашите тукашни „балони“. Освен живот има и много смърт. Израел, Палестина, Украйна и останалите места по света, в които нашенските предизборни драми изглеждат недостижим лукс за хората.

Затова седмицата започва с четвъртата публикация от поредицата репортажи на Николета Атанасова – „Откъси от Украйна: Всички заедно“. Във фокуса на вниманието ѝ този път са доброволците и неправителствените организации, които помагат на фронта. Рискувайки живота си, те осигуряват хуманитарна и психологическа помощ, лекарства, военно оборудване, дрехи, оръжия, автомобили. Разговорите на Николета с някои от тях (между които 70-годишна доброволка и българин) ни пренасят в тамошната атмосфера. И ни карат да потръпнем.

Връщаме се към новата война. Какво става в Израел? На тази тема е разговорът на Боряна Телбис с експерта по противодействие на тероризма и международна сигурност доц. Искрен Иванов от Софийския университет. Според него международната общност е проспала тенденцията, че светът става двуполюсен. От едната страна са ЕС и САЩ, от другата – Русия и Китай. Същевременно има държави, които се опитват да балансират между двата лагера. Ала докато първият лагер се е опитвал най-вече да сдържа Русия в Украйна, терористичните мрежи са се възползвали от ситуацията, от което пък може да спечели Русия. Трета световна война обаче не бива да има и поради тази причина трябва да се намери трайна формула за консенсус между двата полюса.

Продължаваме арабската тема, но от съвсем друг ракурс, с втората част от статията на Атанас Шиников „Машаллах и „Банкси не се е появил в арабския свят“: Непознатите графити“. Второто графити преживяване – този път във Фес и Йерусалим – е напълно различно от първото. Там вече няма големи комерсиални изображения, каквито привличат туристите, а можем да усетим нетуристическата „тънка кожа на града“. С калиграфия, много „Аллах“, малко християнство, но и с някои бунтарски светски послания.

Трябва да призная: много се радвам, че Надежда Цекулова отново пише за „Тоест“. Тази седмица тя ни среща с психоложката в областта на невронауките Женя Лазарова в интервю, озаглавено „Човешката роля на учителя ще е незаменима в бъдещето“. Специалистката обръща внимание, че мозъкът учи най-добре чрез преживяване, предимно в детска възраст. Затова абстрактните дефиниции и сухата фактология, особено без контекст, се забравят лесно. За съжаление, за разлика от други сфери, образованието още не може да преодолее наследството на килийните училища, в които най-важно е да си дисциплиниран и да зубриш. Потребностите на съвременните деца обаче са коренно различни. Затова е необходимо образование, подкрепящо цялостното развитие и съобразено с възрастта, а също така да се цени обратната връзка от учениците.

„Всички гледат към местните избори“, казва Емилия Милчева в тазседмичния си политически анализ. И така си е, би потвърдил Мечо Пух. Резултатите от изборите са важни, обяснява Емилия, защото ще променят баланса на силите в управляващия съюз, а оттам – и дизайна на правителството при ротацията през март. Да не забравяме, че предстоят и избори за Европейски парламент, за които „Възраждане“ вече загрява, за да използва резултатите от местния вот като трамплин. С поглед от дрон изглежда, че ПП–ДБ се концентрира в София, а ГЕРБ засилва позициите си в страната. Ваня Григорова пък увлича повече гласоподаватели, отколкото успява БСП, с микс от соцносталгия и синдикално бодрячество. А ДПС печели позиции в Северозапада.

След политиката рязко минаваме на научна вълна. „Създадоха синтетичен човешки ембрион. Сега какво?“, пита Анастасия Орманджиева. Учили сме, че ембрионалното развитие на човека започва с оплождането, за което са нужни яйцеклетка и сперматозоид. Стволовите клетки обаче са уникални със свойството си да се превръщат в различни видове специализирани клетки, а всички клетки в тялото ни водят началото си от ембрионалните стволови клетки. Именно от тях е създаден първият човешки синтетичен ембрион. Без яйцеклетки и сперматозоиди. Научните изследвания с такива ембриони обаче пораждат куп етични въпроси, затова учените тепърва разработват правила как да се действа в тази област.

След науката се потапяме в поезията със стихотворението на месеца „Какво посяхме в дланите си, цвете да поникне“ от Никола Петров. Поезията не подлежи на резюмиране, затова и не бих се наела да ви преразкажа това прекрасно произведение.

Накрая и препоръка от мен. Социологията не е проценти, а е в онова, което се крие зад тях. Защо преди тези избори почти нямаше социологически проучвания? Отговорността за това само на агенциите ли е, или и на партиите, медиите и цялото общество? Защо прогнозните проценти не са сигурни и кои са тенденциите, които са по-важни от тях? Защо има нужда от промяна в начина, по който се правят социологически изследвания? По тези и други интересни теми говори създателката и управляваща партньорка на „Алфа Рисърч“ Боряна Димитрова във видеоинтервю за „Дневник“.

Не ви препоръчвам да гласувате, защото знам, че и вие сте убедени колко важно е да го направите, и нямате нужда от подканяне да идете до урните, ако сте в България.

Приятно четене, гледане и гласуване!

Седмицата (16–21 октомври)

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://www.toest.bg/sedmitsata-16-21-oktomvri/

Седмицата (16–21 октомври)

Като човек, който съзнателно отсъства от Facebook, но иначе се опитва да следи отблизо температурата на обществената треска, кампанията за местните избори (с много малки изключения) изглежда вяла, посърнала и банална. Не предизвиква нужната гравитация и не увлича хората. Случва се сякаш някак между другото.

Остава едва седмица до края ѝ, а посланията са все така общи и клиширани, повърхностно засягат избрани проблеми, но рядко се чуват смислени решения с обмислени въздействия, които изглеждат като част от подреден, системен подход. А някои от кандидатите на политическите структури (включително от парламентарно представените) са толкова анонимни, че е трудно до невъзможно да се открият дори два абзаца информация що за хора са и с какво са се занимавали досега. Тъжна е тази инерция и подценяване на едни от най-важните избори в държавата.

Затова нека продължа с добра литература вместо с безцветна политика. Ще се възползвам от великолепното припомняне от Стефан Иванов на едно заглавие, което излезе преди около две години на български език – „Идва събота“. Сборникът с разкази е на Лусия Бърлин, чийто талант приживе остава незабелязан, освен за шепа ценители и близки нейни приятели. Стефан сякаш е знаел, че ще започна с критика на безгръбначната кампания и уж е писал за книгата, но всъщност и за контекста у нас:

Просто, колкото и да не е за вярване, все още има и истина, и реалност. И в нея има красота, за която често сме склонни да си затваряме очите. Има и смелост. Тя е нужна във времена на реклама и борба за внимание и харесване в социалните мрежи. Във времена на лесни суперлативи и копнеж по вписване, по приемливост и загладеност без остри ръбове или риск.

И говорейки за риск… през седмицата стана известно, че носител на наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта за 2023 г. е иранското протестно движение „Жени, живот, свобода“. А с графит със същия текст от столичния Женски пазар ще ни срещне пък Атанас Шиников. Неговата разходка ще ни върне чак до арабския IХ век в търсене на паралели с провокацията и бунтарството на „графитаджиите“ в историята и културата на Близкия изток – от миналото та до днес.

Настоящият контекст в Близкия изток, уви, не предвещава излишък от оптимизъм за бързо и позитивно развитие. Затова и репортажите на Николета Атанасова от Украйна и разговорите ѝ очи в очи с хората от бойните полета са още по-необходими и важни. Заради болезнената диагноза на последствията от това, което всяка война причинява – освен човешките жертви, и загуба на смисъл, човечност и ценности, около които строим съдбите и общностите си. Разрухата съвсем не е само външна. Не пропускайте новия разказ на Николета от поредицата „Откъси от Украйна: Тогава тихичко се появи страхът…“.

Междувременно разследващият сайт „Белингкат“ и изданието The Insider публикуваха нови подробности и конкретни имена, свързани с експлозиите през 2011 г. в склада за боеприпаси в севлиевското село Ловнидол, с последващите покушения срещу оръжейния търговец Емилиян Гебрев, руския двоен агент Сергей Скрипал и неговата дъщеря, както и с други саботажи в страни от Европа, довели до експулсирането на руски дипломати. Ключовата фигура зад всяка от тези „черни операции“ е ген. Андрей Аверянов, командир на поделение 29155 на ГРУ и наследник на значителна част от империята на бившия командир на „Вагнер“ Евгений Пригожин, чийто частен самолет беше взривен през август т.г., след неуспешния му преврат в Русия. Разследването наистина заслужава внимателен прочит.

Но да се върнем все пак към българския политически живот с помощта на Емилия Милчева, която прицели тазседмичния си анализ в изпирането на имиджа на Бойко Борисов, когото всички дружно бяхме отписали като фактор в бъдещето на родната политика. За жалост, той напоследък не само заглади гребена, но и бодро кукурига предимно по уж партньорите си в т.нар. сглобка. И ако това не е напълно неочаквано, то тишината, която следва след повечето му атаки, е не само необяснима, но и силно притеснителна. 

Надежда Цекулова и преди е била автор в „Тоест“ (в съвместната ни рубрика с АЕЖ-България „Хроники на инфодемията“), но сега се завръща с две месечни рубрики – за здравеопазването и за образованието. В първото интервю от поредицата „Разговори за здравеопазването“ тя ни запознава с анестезиоложката д-р Десислава Иванова, за която професионализмът, лекарската етика и чистата съвест са възможни независимо от здравната система.

Време е и за нов текст от друга наша поредица – „От дума на дума“, която с времето се сдоби с верен кръг почитатели, нетърпеливо очакващи всяка нова разходка из историята и развитието на значението на думите. Нашата екскурзоводка Екатерина Петрова този път ни повежда към дебрите на превода и успява да ни преведе далеч, превеждайки и непреводимото. Не вярвате ли? Прочетете „Намерени в превода“.

Светла Енчева ни провокира с текст, чийто смисъл е прикрит в побутването към повече самокритичност по отношение на клишетата, с които боравим при оценките на политически оцветените събития и организации около нас. И обръща внимание върху важността на нюансите в политическия спектър. Вижте повече в статията ѝ „Сляпото петно за фашизма вляво“.

И накрая… нека си спомним за един скъп човек, който ни напусна, докато „Тоест“ беше в принудителна пауза. Малина Петрова, освен всичко, с което ще бъде запомнена, беше и наша голяма приятелка, сред първите ни автори и щедра дарителка. В понеделник ще се навършат 40 дни от смъртта ѝ.

В последните седмици често премислям дали можем изобщо да оценим какво ѝ дължим като българи и като общество. Тя беше крайъгълен камък в раждането, развитието и устоите на българската демокрация. И ще липсва ужасно!

Сбогом, Малина!

… неразбраното, неосъзнатото минало винаги се връща като бумеранг, понякога като карикатура. Защо ли? Защото не сме имали смелост да научим истината за миналото и мястото си в него.

Но как да открием истината в хора на надвикващи се истини? На кого да повярваме? Лъжата е гръмогласна, самонадеяна и безпардонна. Истината говори тихо, изисква се усилие, за да я чуеш, не се натрапва и търпеливо изчаква да я забележите и откриете, сами да стигнете до нея. Тя е като любовта.

Малина Петрова, „Изгубени във властта“

Седмицата (2–7 октомври)

Post Syndicated from Боряна Телбис original https://www.toest.bg/sedmitsata-2-7-oktomvri/

Седмицата (2–7 октомври)

България не е място за хора без въображение. Ето например ние в „Тоест“ по едно време си мислехме, че няма да ни бъде, но в държавата на вечния обрат и това се оказа „предпоследно“. Нямаше време да ни стане мъчно, защото ни засипахте с такава любов и подкрепа, че сълзите се оказаха от щастие. Достигнахме необходимия реален бюджет за издръжката на „Тоест“, и то изцяло с регистрирани месечни дарения от нашите читатели. Оттук нататък нашата благодарност ще продължи да се изразява по единствения възможен начин – с журналистическа работа, която да отвърне достойно на вашето доверие и очаквания.

Започваме „новия сезон“ на „Тоест“ с някои нови рубрики и автори. Още тази седмица може да прочетете първия репортаж от поредицата на Николета Атанасова „Откъси от Украйна“. „Чухте ли сирените?“ разказва за живота на една страна във война. Макар че войната продължава, животът не спира. И това е единственият начин за оцеляване на нормалността.

С нова серия текстове влиза и Александър Нуцов, който се впуска по следите на необходимите промени, за да имаме честен и конкурентоспособен бизнес. Излишно е да обясняваме, че от адекватните условия за развитие на предприемаческата среда зависи реалният прогрес на цялата държава.

Нов глас в редиците на „Тоест“: Антония Апостолова влиза в рубриката ни „На второ четене“, която ще води заедно със Стефан Иванов. Тази седмица представя сборника с разкази на Юли Шумарев „Макгахански блусове и балади“ по такъв начин, че някои хора в тази редакция се просълзиха от носталгия по детството, но няма да казваме кои, че си градят имидж на много корави.

Предстои ни да четем и интервюта от Надежда Цекулова с различни събеседници по темите образование и здравеопазване, както и да следим месечна рубрика за образование на още един нов автор в „Тоест“ – Донка Дойчева-Попова.

Всички нови неща се добавят към редовните ни рубрики и се надяваме да ви донесат много приятни моменти.

Какво още в първата седмица на „Тоест“ след паузата

Страхотен текст в архитектурната рубрика на Анета Василева. Освен че е безкрайно интересен, той е и по изключително актуална тема, за която, за съжаление, ще говорим все по-често – климатичните изменения. Как се отнася архитектурата към проблема и как би могла да се промени градската среда, четем в материала на Анета.

Александър Малинов също е тук, този път с интервю с Валентина Маринова, създателка на Сдружение „Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия в София“, в което двамата разговарят за демонтажа на ПСА (или МОЧА) като цивилизационен избор.

„Несигурното битие на независимите медии като проблем на демокрацията“ е текстът на Светла Енчева, с който неслучайно започнахме седмицата. Защо голяма част от независимите медии и медийни продукти престават да съществуват или са на ръба на оцеляването си и как това говори много повече за нивото на демокрацията в една страна, отколкото всички други показатели – Светла обяснява.

Емилия Милчева ни поднася прецизен разрез на политическата действителност в статията си „Българският Левиатан в сглобка“. Всичко, което виждаме на политическата сцена напоследък, е абсолютното доказателство на първото изречение в този бюлетин: България не е място за хора без въображение.

Позволявам си и една бърза препоръка в края на този поувлякъл се откъм обем бюлетин. Припомнете си текста на любимия ни Марин Бодаков, в който става дума и за Юн Фосе – носителя на тазгодишната Нобелова награда за литература, не само защото Фосе тъкмо се качи на върха на света, а и защото е толкова хубаво да се чете Марин. Към препоръката пускам и едно напомняне: активните дарители на „Тоест“ получават постоянна отстъпка в размер на 20% от коричната цена на всички заглавия от каталога на редица български издателства в рамките на партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. Сред издателствата е и „Лист“, в чийто каталог присъства Фосе.

Стана много дълго и няма да ви занимавам повече. Единственото, което ще добавя за финал, е благодарност от целия ни екип за възможността отново да сме заедно. Есента никога не е изглеждала по-обнадеждаващо.

Добра новина – напредваме!

Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/dobra-novina-napredvame/

Добра новина – напредваме!

Еха, не знаем откъде да започнем…

Скъпи читатели и дарители на „Тоест“,

За под 72 часа от публикуването на редакционния ни материал, в който ви обяснихме какво е финансовото положение на медията в момента и призовахме за помощ,

не само достигнахме първата критична сума от 5500 лева месечно, но успяхме и да я надхвърлим!

И дори с напълно реалистична надежда да се устремим към следващата ключова цел – 10 000 лева, нужни за пълната издръжка на медията.

Този невероятен резултат за толкова кратък срок ни осигурява спокойствието да подновим дейността си на 1 октомври, но най-вече (най-вече!) ни дава увереност, че усилията, които влагаме, и качеството, което постигаме, се ценят от нашите читатели. Че има(те) нужда от „Тоест“. Че има смисъл този проект да съществува.

Благодарим ви!

Благодарим на всичките 138 нови дарители, които регистрираха месечни плащания; на онези 41 души, които направиха еднократно дарение; на досегашните дарители, които увеличиха месечната си подкрепа; на всички, които споделиха редакционния ни текст и със свои думи призоваха за подкрепа на „Тоест“, които оставиха коментари, изпратиха съобщения и имейли и се обадиха по телефона, за да ни окуражат да продължим.

Благодарим от сърце и на всички медии, журналисти и граждански организации, които отразиха нашия призив. Толкова сте много, че рискуваме да изпуснем някого в опит да ви изредим.

Думите не стигат, за да изразим колко сме признателни за тази огромна вълна от подкрепа.

Общата стойност на регистрираните месечни дарения към „Тоест“ в момента е 7347 лева. Това е 133% ръст за няма и три дни!

Още малко остава до нужните 10 000 лева месечно,

за да покрием реалните разходи на медията и да плащаме справедливи възнаграждения на всички в екипа.

А след това – да растем и да се развиваме.

Да привлечем още талантливи и способни автори; да развием още по-задълбочено важни обществени теми – като здравеопазване, образование, правосъдие; да разширим форматите и да включим повече видео- и аудиосъдържание; да наемем консултанти и специалисти по маркетинг, комуникация, бизнес стратегии (до момента поради липса на ресурси сме съвместявали тези роли и сме разчитали само на бавен и изцяло органичен растеж); да си осигурим нужните на всяка медия юридическо обслужване и защита…

Не спирайте да ни подкрепяте, да ни четете, да ни пишете. „Тоест“ има нужда от своите будни, активни, критични и верни читатели.

„Тоест“ е и ваш!