Tag Archives: висше образование

Политика, просвета и провал. Кой се страхува от американските университети?

Post Syndicated from Яна Хашъмова original https://www.toest.bg/politika-prosveta-i-proval-koy-se-strahuva-ot-amerikanskite-universiteti/

Политика, просвета и провал. Кой се страхува от американските университети?

Ако сте имали юноши вкъщи или сте наблюдавали поведението им сред близки семейства, със сигурност знаете, че този период от развитието на личността се характеризира с чести промени в мисленето и вземането на решения. От личен опит мога да кажа, че често, вместо да споря със сина си предпочитам да изчакам до следващия ден, когато вече сам е променил мнението си.

Юношеството се отличава с егоцентрични и нарцистични нагласи, докато индивидът не премине в зрелостта. Тогава личностите проявяват повече разбиране към околните, анализират ситуациите в тяхната сложност и нюанси и са склонни да търсят причините за неуспешни междуличностни отношения не само в другите, но и в себе си.

Базирайки се на практиката си и на други изследвания, психоложката Марго Уадел¹ обобщава: 

Тийнейджърът може да бъде сътрудничещ в един момент, непокорен в следващия, неспособен лесно да признае, че този, който се е заел със задачата, и този, който не е успял да я изпълни, са едно и също лице, а именно самият той.

Може да се посочат още много примери за поведението на юношите, но проблемът възниква, когато някои не успяват да надраснат импулсивността и други поведенчески нагласи на юношеството и те останат да ги следват през целия им живот.

Вероятно вече откривате връзката със ставащото в политиката на САЩ напоследък. „Юношеското поведение“ на Доналд Тръмп и администрацията му е едновременно забавно за наблюдение и много тревожно. В продължение на четири години той отричаше изборните резултати, заменяйки реалността с лъжи – типична характеристика на юношеството. А през последните два месеца колко пъти обяви и отмени митата за Мексико и Канада? Колко пъти заплаши с прекратяване на държавни помощи и грантове за образование и научни изследвания само за да ги спира временно или по-скоро да заплашва с прекратяването им, докато университетите не се съгласят с промени? Дори издаде указ за закриване на Министерството на образованието, но закриването е сложно, защото за подобно действие е нужно одобрение от Конгреса, което е малко вероятно. 

Политика, просвета и провал. Кой се страхува от американските университети?
По време на подписването на заповедта за закриването на Министерството на образованието президентът Тръмп беше заобиколен от ученици, които подписваха същия документ, но с пожелания към президента. Снимка: The White House

Едно министерство по-малко

В специално съобщение министърката на образованието Линда Макмахън твърди, че президентският указ за закриване на Министерството е исторически, защото ще овласти отделните щати и родителите да се грижат за образованието на децата. Макмахън добавя и важна подробност – че ще работи в условията на закона и с Конгреса. Де факто дейността на Министерството ще бъде намалена и някои програми ще се прикачат към други министерства. А действителното му закриване засега е под въпрос. 

Тези стъпки бяха предприети, защото според администрацията на Тръмп Министерството не е вършило добра работа в последните години. Това според консерваторите би следвало да означава, че всякаква образователна дейност за защитата на разнообразието и равенството прекрачва границите и възпрепятства свободата на словото. В същото време обаче имиграционните власти арестуваха студента Махмут Халил при липсата на каквoто и да е незаконно действие от негова страна и при положение че той е законен жител на САЩ, заради „престъплението“ да оглави пропалестински протести в кампуса на Колумбийския университет. Може да се запитаме кой и как прекрачва границите на свободата на словото. 

Важно е да се обърне внимание, че още преди провеждането на президентските избори Джей Ди Ванс апелира да се атакуват университетите като места, на които се проповядват „заблуди и лъжи, не и истината“ и които са затворени за консервативни идеи.

Ако някой от нас изобщо иска да постигне нещата, които сме решили, за нашата държава и за хората, които живеят в нея, трябва откровено и агресивно да атакуваме университетите в страната.

Оказва се, че университетите заплашват статуквото и са опасни. 

За да се намали влиянието на научните изследвания и съответно на прогреса и развитието на образованието, през последните три месеца в университетите непрекъснато постъпва информация за отменени щатски образователни фондове, като всяко следващо съобщение противоречи на предишното. Самата аз като преподавател получавам такива съобщения. Ето цитат от последното относно правителствен грант: 

За да ви дам малко повече контекст – през януари получихме заповед за спиране на работата. През февруари получихме заповед за прекратяване. През март заповедта за спиране на работата беше отменена, но уведомленията не се отнасяха за заповедта за прекратяване. В момента се опитваме да изясним дали отмяната на заповедта за спиране на работата означава и отмяна на заповедта за прекратяване. 

Политика, просвета и провал. Кой се страхува от американските университети?
Снимка: The White House

Забавление, хаос или провал?

Интересно е, че атаките срещу висшите училища идват от Ванс и Тръмп, и двамата с дипломи от елитни частни университети. И в тези атаки, и в последвалите действия се крие много по-голяма заплаха за демокрацията и свободата на словото в САЩ, отколкото може би се долавя на пръв поглед. 

Юношеското поведение и подменената реалност могат да бъдат изключително деструктивни и опасни. Идеологическите приоритети на правителството и атаките срещу университетите бързо се възприемат от отделни щатски администрации. В Охайо, където преподавам, Конгресът на щата прие закон, който напомня за държавната намеса в образованието в България по време на социализма. Законът ограничава академичната свобода, като забранява преподаването и обсъждането на „противоречиви убеждения или политики“, сред които са климатичните промени, изборната политика, имиграцията, въпросите на многообразието и равенството и дори бракът. Освен това в закона е добавено изискването университетите да декларират, че преподавателите и служителите им ще позволят на студентите да стигнат до свои собствени заключения по горепосочените теми и няма да се опитват да „индоктринират“ студентите. 

И макар, както казах, това да напомня за времената у нас, когато образованието трябваше да следва партийната линия, тогава със сигурност нямаше чак такъв хаос. Забраната за преподаване на противоречиви теми е даже по-ограничаваща от социалистическата цензура. А що се отнася до индоктринирането, може би е добре да се запитаме кому са нужни необразовани и немислещи граждани и гласоподаватели. По този повод изразих мислите си преди време пак в „Тоест“

Политика, просвета и провал. Кой се страхува от американските университети?
Снимка: The White House

Истината е, че студентите трябва да стигат до собствени заключения, но те следва да са основани на факти, доказателства и научни изследвания. Няма как в дисциплините по природни науки например студентите да следват убежденията си за креационизма или да се уповават на християнското разбиране за създаването и развитието на човечеството.

Страх, пари и консервативна политика

Страховете на републиканците от университети и колежи като място на прогресивни идеи не са новост и не започват с идването на Тръмп на власт. Преди две години Сенатът на Охайо, изцяло управляван от Републиканската партия, отдели 24 млн. долара от щатския бюджет за създаването на центрове за „интелектуално разнообразие“ в пет университета, включително в Държавния университет на Охайо. Под „интелектуално разнообразие“, изглежда, следва да се разбира развитието на консервативни нагласи и мнения. Например директорът на Центъра „Чейз“ в Държавния университет на Охайо, назначен през лятото на 2024 г., е конституционалист, който държи на тълкуването на американската Конституция, както са я написали и разбирали създателите ѝ преди два века. През годините стана ясно, че по подобен начин я тълкуват консервативни съдии във Върховния съд, като покойния вече Антонин Скалия, Ейми Барет, Кларънс Томас, Нийл Горсъч, които, освен че поддържат други ретроградни позиции, отхвърлят правото на аборт и правото на еднополовите двойки да сключват брак. 

Въпреки че висшето учебно заведение е задължено да изпълни условията, заложени в бюджета на щата Охайо относно създаването на академични центрове, и въпреки че директорът на Центъра „Чейз“ вече беше назначен, все пак трябваше да се мине през университетската процедура за откриването на център или катедра. Малко абсурдно, като в романите на Кафка, новоназначеният директор трябваше да напише подробно предложение, което да се разгледа в комисии.

Последната стъпка от процедурата изискваше Сенатът на Държавния университет на Охайо, състоящ се от преподаватели, административни служители и студенти, да гласува. Гласуването се проведе след изслушването на мнения, сред които силно се открои изказването на студент от специалността „Обществени науки“, който аргументирано обясни, че създаването на този център противоречи на всичко, което е учил в курсовете си. Вотът, въпреки че е само символичен, беше отрицателен, целящ да регистрира протест срещу политическото и държавното вмешателство в работата на университета. 

Политика, просвета и провал. Кой се страхува от американските университети?
Президентът Тръмп и министърката на образованието Линда Макмахън позират с прясно подписаната заповед за закриване на Министерството на образованието. Снимка: The White House

Усилията за доказване на несъвместимостта на сенатския закон 1 с академичната свобода и целите на образованието продължават. Гласува се и резолюция срещу закона от Съвета на преподавателите към Сената на университета. Всичко това не попречи на губернатора да подпише указа. А как точно ще се прилага, е загадка. Какви ще са материалните загуби за университетите, засега също остава неясно. 

Единствената идеология, която може да се окаже по-силна от консервативната политика, е тази на парите – университетските администрации вече изчисляват какви финансови щети ще нанесе този закон. Забраната за преподаването на „противоречиви“ теми ще затрудни университетите. Но в закона са предвидени и други ограничения, например забрана за научно сътрудничество с Китай. 

Последствията засега са действително непредвидими. Преди три години Държавният университет на Охайо промени структурата на задължителните общообразователни предмети и създаде теми (образователна категория – б.р.) като „Гражданство за справедлив и разнообразен свят“ и „Расово, етническо и джендър разнообразие“. Ако спрем да водим тези курсове, студентите няма да могат да завършат образованието си, защото няма да са изпълнили задължителните елементи от програмата си. И това важи за стотици курсове и за около 60 000 студенти. 

Стратегия в хаоса 

Анализатори определят поведението на Тръмп като стратегия за създаване на хаос, която не позволява на демократите да отправят ясно послание. На някои този хаос им напомня „Хамлет“ на Шекспир, където Полоний, наблюдавайки привидно хаотичното поведение на Хамлет, отбелязва: 

Че е лудост – лудост е, но има система в нея!…²

Дори да приемем, че поведението на Тръмп е стратегия, не може да се отрече, че подобен подход вреди на икономиката и външната политика на САЩ. Войната в Украйна не приключи за обещаните 24 часа, инфлацията не намаля осезаемо, стоковата борса се срина, а заплахите с митата не дават сигурни резултати. Тръмп също се проваля с обещаните масови изселвания на незаконни имигранти, като в същото време отклонява вниманието на електората си със символични действия (например ареста на Махмут Халил), които прекрачват конституционните му правомощия. А предложението му за импийчмънт на съдия бе категорично отхвърлено от председателя на Върховния съд Джон Робъртс. Да не споменаваме множеството съдебни процеси, които се водят и ще се водят и които могат да забавят доста от очакваните промени, обещани в предизборната му кампания. 

Големите обещания на Тръмп изглеждат все по-неустойчиви. Както казва Марго Уадел, „този, който се е заел със задачата, и този, който не е успял да я изпълни, са едно и също лице, а именно самият той“. Една дълбоко противоречива и проблематична личност, различна от трагичния Хамлет. И докато все още е рано да се правят заключения за ефективността на хаоса, сегашните резултати са далеч от първоначално заявените „светкавични промени“ – обещания, породени от юношески деструктивни фантазии, наранена гордост и нарцисизъм. А аз с удоволствие ще се върна на този въпрос след четири години.

1 Inside Lives: Psychoanalysis and the Growth of the Personality, p. 135.

2 „Хамлет“, превод Валери Петров.

На гол университет – чифте отпаднали такси

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/na-gol-universitet-chifte-otpadnali-taksi/

На гол университет – чифте отпаднали такси

В началото на последната януарска седмица правителството произведе новина, която даде на обществото нова тема за дебат. Премиерът Николай Денков огласи идеята да отпаднат таксите за студентите по държавна поръчка в българските университети. Мярката според правителството е с цел „да се подобри достъпът до висше образование на студентите от по-ниски социални слоеве и по-малки населени места, които имат материални затруднения“. Чрез нея следва да се осигури „достъпно, всеобхватно и качествено образование“. Цел е и младите хора да бъдат задържани в България, вместо да ходят да следват в чужбина.

Предложението предизвика реакции на двата полюса и между тях. Докато едни изтъкват аргумента, че по този начин много материално затруднени младежи ще получат шанс да следват висше образование, според други няма как да се постигне високо академично качество без такси, а мярката само ще натовари бюджета. Трети обръщат внимание върху възможностите за студентски кредити, четвърти – че така се обезсмислят защитените специалности в приоритетни професионални направления, като педагогика, енергетика и др., за които и сега не се плащат такси, и т.н.

Нека поразсъждаваме върху аргументите на правителството за предлагането на мярката.

Достъпност

България е най-бедната страна в ЕС, при това със силно изразено неравенство. Действително има млади (а и не толкова млади, защото човек на всяка възраст може да поиска да повиши образованието си) хора, за които и най-ниските студентски такси са непреодолимо препятствие. Те не могат да си позволят безплатно висше образование в друга страна членка на ЕС, защото не могат да покрият разходите си за живот там, а някои и не владеят чужд език на достатъчно високо ниво.

Само че хората „от по-ниски социални слоеве и по-малки населени места, които имат материални затруднения“, с отпадането на таксите няма да получат равен шанс с тези от по-високите слоеве и големите градове. Много от тях не са имали достъп до добро училище, защото няма такова в населеното им място или близо до него, както и защото липсата на пари означава също липса на частни уроци, от което следва и липса на достъп до някоя от иначе безплатните „елитни гимназии“. Означава и по-голяма вероятност за по-ниски резултати на матурите, оттам – по-малки шансове за влизане в университет.

С тези уточнения, мярката действително би направила висшето образование по-достъпно, но все пак – не за всички.

Всеобхватност

По данни на Евростат България все още е на опашката в ЕС по дял на висшистите. През 2022 г. средно 34,3% от хората в ЕС между 25 и 64 г. са с висше образование, докато България е на 21-во място с 29,8% висшисти в същата възрастова група.

От друга страна, незавидното място на страната ни в тази класация не е поради липса на предлагане. В българските висши училища има място практически за всеки. За същата 2022 година например броят на явяващите се на матура е 46 655, а местата за зрелостниците във висшите училища (общо държавна поръчка и платено обучение) – 44 014.

Не бива да съпоставяме тези бройки механично, защото някои отиват да следват в чужбина, други не издържат матурата, трети по различни причини не се насочват към висше образование. Освен това в България идват хиляди чуждестранни студенти. Ала все пак сравнението дава ясна картина за размера на предлагането.

На този фон местата за студенти продължават да се множат. Софийският университет например вече има филиал в Бургас, в който се открива специалност „Църковна археология“, както и магистърски програми „Християнско поклонничество“ и „Църковен мениджмънт“.

Добре е България да догони средния дял висшисти за ЕС, но трябва ли да бъде държавна политика всеки да има висше образование? Една страна се нуждае също от строители, готвачи и от представители на още много професии, за които не е нужно да си висшист. България и сега изпитва недостиг на работна ръка в редица области, за които и средното образование е достатъчно.

Във висшите училища се предлагат специалности за мениджмънт на какво ли не (щом вече има и църковен), например „Строителен мениджмънт“. Но ако в последните години сте правили ремонт, голяма е вероятността да сте имали проблем с майсторите – трудно се намират (особено пък добри), а и изчезват за неопределени периоди, понякога така и не се появяват повече. Рискът от твърде много мениджъри и твърде малко хора за менажиране е съществен.

Известен ми е случай, в който архитектка собственоръчно извършваше довършителни дейности по изпълнението на свой проект за вътрешен дизайн. Защото „никой майстор няма да се навие за толкова малко работа“. А самият шеф на архитектурното бюро отдели част от времето си за хамалски дейности по същия проект.

Всичко това не означава, че критерият кой да следва висше образование, трябва да е финансов. Тук стигаме до следващата цел на правителството:

Качеството

Ако е ясно как отпадането на студентските такси може да допринесе за достъпност и всеобхватност на висшето образование, то никак не е ясно как може да спомогне за повишаване на качеството му. И то не защото ще стане безплатно – в редица европейски страни също е безплатно, но е далеч по-добро от българското. А защото качеството на висшето образование у нас (с малки изключения) и без това е под всякаква критика, а отпадането на таксите няма пряко отношение към него.

Ще дам няколко примера за „качеството“ на университетското образование в България от последните години. С едно изключение, те са все от Софийския университет. Няма да конкретизирам кои са специалностите и героите на историите, защото конкретните случаи не са някакво изключение, а са възможни поради общото равнище.

  • Библиографията на дипломна работа, оценена с шестица, се състои основно от медийни публикации. Например се цитира американската философка в областта на джендър изследванията Джудит Бътлър през ултраконсервативната мислителка Габриеле Куби, и то по публикация в жълто издание. Това е като да цитираш Истанбулската конвенция през Корнелия Нинова, цитирана от ПИК. Студентката е подходила към темата с критична рефлексия и е свършила сериозна работа, но никой не я е научил как се работи с източници, как се структурира дипломна работа и как се цитира. И най-вече – че трябва да се четат книги. А отличната ѝ оценка е знак, че тези неща не се изискват от нея.
  • Преподавателка проверява писмените работи на цял курс (от по няколко страници всяка) за общо половин час. Отказва да даде обратна връзка на студентите, които се осмелят да я питат защо са получили една или друга оценка.
  • Друга преподавателка издава книга със записките от лекции, които чинно си е водила като студентка. Авторката на въпросните лекции не ги е публикувала, така че трудно може да се бори за правата си.
  • Авторитетен и известен в публичното пространство професор обяснява на студентите си какво са транс хората така: „Ами аз мога да реша, че съм делфин.“

Тази трагична ситуация не се оправя с такси или с премахването им, а е необходима цялостна реформа в образованието – от началното до висшето.

Задържането на младите хора в България

Малко вероятно е критична маса младежи да отиват да учат в чужбина, защото в България им е по-скъпо. И съответно да се върнат веднага щом разберат, че студентските такси в родината им са отпаднали. Както вече стана дума, дори да няма такси, издръжката на живота в западноевропейски университет в общия случай излиза по-скъпо, отколкото в България. Да не говорим за Великобритания или САЩ, където се плащат такси, но това не спира доста студенти от България.

Защо тогава много зрелостници избират университети в чужбина, където трябва да се справят с чужд език и чужда култура, да плащат скъпи квартири? Защото знаят, че качеството в българските висши училища не е добро, и искат по-високо. Много от тях не харесват и средата в България; за тях следването в чужбина е и опит да се установят трайно някъде другаде.

Някои биха се върнали по родните си места, ако се създадат подходящите инфраструктурни и икономически възможности, които да направят живота им там привлекателен. Други са заминали, за да избягат от социалната среда – от корупцията, връзкарството, расизма, хомофобията и т.н. И едните, и другите надали ще бъдат привлечени от отпадането на студентските такси.

България впрочем привлича студенти от чужбина. По-голямата част се насочват към медицинските специалности. А в тях повече от половината чуждестранни студенти са от европейски страни. За обучението си в това направление студентите от чужбина плащат такси, каквито някои от тях в родината си не биха дължали.

Но в Германия например приемът в медицинските специалности е ограничен и за него се изисква отличен успех, какъвто малцина имат. По-лесно е за един чужденец да го приемат в България, а после може да работи в родината си и с диплома от български университет. Някои успяват да се прехвърлят във висше училище в родната си страна още по време на следването.

Огромната част от чуждестранните студенти в медицинските специалности не остават в България, за да попълват вакантните места за лекари, стоматолози и фармацевти, а се връщат по родните си места. Но те не са и целева група на мярката на правителството с отпадането на таксите.

Реформи, реформи, реформи

Ако нещо може да накара младите хора масово да поискат да следват висше образование в България, това е само доброто качество на образованието – ни повече, ни по-малко. Кой обаче може да зададе критериите за добро качество?

Пазарът на труда не е достатъчен критерий по ред причини. Например завършилите определена специалност може да си намират работа по специалността не защото добре са научени, а поради недостиг на специалисти в тази област. Други може да са получили образование на световно равнище, но в страната им да няма пазар за техните умения.

Оценяването по формални показатели, като брой публикации в реномирани издания, е подходящо за точните и природните науки, но не и за хуманитарните, особено в страни с непопулярни езици.

Критериите за оценка се определят от хора, поради което е все по-трудно да се отсее зърното от плявата, защото некачественото образование се възпроизвежда на всички равнища. Затова е необходимо да се реформира цялото образование.

Защото училищата произвеждат млади хора, които не са функционално (нерядко и буквално) грамотни, но пък могат да възпроизвеждат патриотични клишета. В университета може не само практически всеки да влезе, а и да завърши. И даже да получава оценки на изпити, на които не се е явявал, от преподаватели, които не преподават по съответните дисциплини. Може да защити дисертация и да се хабилитира с преписване – ако в един университет не мине номерът, ще го вземат в друг. И професор може да стане.

Само че образователните реформи са непопулярни. Пак ще се почне с „махат Вазов“, „махат Ботев“ и „опорочават българската история“ (дори никой да не смята да прави подобно нещо). А ефектите от реформата ще проличат след много години. Нужна е сериозна политическа воля и смелост, за да се осъществят, плюс компетентност и способност за мислене в перспектива – коя реформа какви последствия ще има. Далеч по-лесно е да премахнем студентските такси.