Tag Archives: свобода на словото

„Репортери без граници”: По-зле не е било, но с Гешев може и да стане

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/rsf-president.html

петък 18 октомври 2019


Среща с президента на Република България Румен Радев проведе ръководството на световноизвестната правозащитна организация „Репортери без граници”.

На „Дондуков”, 2 на 17 октомври бяха поканени генералният секретар на „Репортери без граници” Кристоф Делоар и говорителката на организация и ръководител на отдела „Източна Европа и Балканите” Полин Аде-Мевел.

Двамата разказаха за срещата пред малцината дошли пред президентството журналисти от печатни и онлайн медии (нито една телевизия не откликна на поканата).

„Следим случая с „Биволъ”

„Ситуацията е абсолютно ужасяваща. Вероятно никога не е била толкова зле, колкото сега”, каза Полин Аде-Мевел. По думите й, пред президента са споделени притесненията за „медийния климат” в България след старта на кампанията за избор на нов главен прокурор.

„Дали сте споменавали казуса със сайта Биволъ?”, пита репортерът на сайта за разследваща журналистика.

„Не сме говорили специално по време на тази среща за казуса „Биволъ”, но сме споменали наличието на съдебни призовки срещу журналисти, не само срещу „Биволъ”, в нашите писмени запитвания”, каза Полин Аде-Мевел.

„Разбира се, президентът е наясно и разбира, че една от причините за това страната да е на толкова ниска позиция (111-о място в класацията за свободата на словото на „Репортери без граници” – бел. авт.) е съдебното преследване, с което журналисти се сблъскват напоследък. И по-специално – в последните 10 месеца”, каза тя.

Говорителката на „Репортери без граници” също така увери, че следи случая на сайта и поддържа контакт с главния редактор на „Биволъ” Атанас Чобанов, след като прокуратурата обяви за евентуалното издаване на европейска заповед срещу него с цел снемане на показания по делото #НАПлийкс.

„Никога медиите ви не са били по-зле”

“Никога ситуацията с медиите при вас не е била толкова зле, откакто България стана демокрация”, заяви Кристоф Делоар.

“Изразихме притесненията си от евентуалното назначение на следващия главен прокурор, смятайки, че кандидатът, който би бил назначен, изрази възгледи за медиите, които не са свързани с професионална безпристрастност и достойнство”, каза генералният секретар на „Репортери без граници” за срещата при Румен Радев.

„Това е риск не само за журналистиката, но и за демокрацията”, смята той. Делоар обясни, че „Репортери без граници” са призовали президента за нов медиен закон. „Препоръчахме законът да осигури редакционната независимост и авторитета на журналистиката”, каза той. Според Кристоф Делоар просто „да се реагира не е достатъчно”, а е „необходима системна реформа”.

„Репортери без граници” са поискали от държавния глава реални мерки в тази посока. “Една от първите мерки трябва да е гаранция, че няма вербални и физически атаки срещу журналистите, или заплахи като тези, които видяхме през последните седмици”, каза Аде-Мевел.

Според Кристоф Делоар в България „има климат на медийна гражданска война”: „Но това не е плурализъм”. „Вместо това трябва да има защита на редакционната независимост и свобода, благонадеждност на информацията”, призова той.

Според ръководителя на неправителствената организация, ситуацията в България „е много притеснителна заради големия натиск върху журналистите, атаките – понякога физически, понякога вербални, заради инструментализацията на медиите срещу опоненти”, каза Делоар.

Според него налице е и “злоупотреба със законите, за да бъде застрашена журналистиката”: „За нас беше важно да изразим това пред президента.”

От три години чакат отговор от премиера

От прессекретариата на президента са лаконични в прессъобщението за срещата. „111-ото място на България в Индекса за свободата на пресата на „Репортери без граници“ е „тревожно преди всичко заради констатираните сериозни проблеми в медийната сфера, която е призвана да бъде опора на демократичните процеси”, казал е Румен Радев.

„По думите на президента, финансирането е ключов въпрос за гарантирането на свободата, независимостта и плурализма в медиите и са необходими ясни критерии за достъп до европейско финансиране и справедливото им разпределение”, съобщиха още от „Дондуков”, 2.

Пред журналисти, от Репортери без граници подкрепиха критиката на българския държавен глава относно медийната политика на управляващите.
“Намираме, че е смело от негова страна, като президент на България, да се включва и да изразява ясен възглед за медийната свобода, вместо да отрича всичко, той предпочита да описва истинската ситуация и това е единственият начин тя да бъде подобрена”, каза Кристоф Делоар.

Журналистите припомниха, че България е парламентарна република и е би било по-правилно да се искат конкретни мерки от премиера Бойко Борисов, не толкова от президента Румен Радев.

Оказа се, че от цели три години се чака… отговор от страна на подчинените на министър-председателя в Министерски съвет. Не е никак странно, че отговорът е получен едва в деня, в който те бяха приети в сградата отстояща едва на 30 метра – при държавния глава.

“Всъщност, бюрото ни за Източна Европа и Балканите се опитва да се свърже с премиера от три години”, каза Кристоф Делоар.

„Днес за пръв път получихме отговор – и макар той и да е отрицателен, за пръв път ни отговориха. Разбрахме, че премиерът е на работно посещение в Брюксел, така че не е възможно да се срещнем днес”, каза Кристоф Делоар.

“Все пак, за нас този отговор е първа стъпка към започването на диалог”, обобщи в изявлението пред медиите Полин Аде-Мевел.

Снимка: Фрогнюз

Международен институт за пресата (International Press Institute, IPI): Биволъ е жертва на тормоз дирижиран от правителството

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/ipi-bivol.html

вторник 8 октомври 2019


Критичен материал за корупция предизвиква вълна от разследвания и одити

от Джейми Уайсман, сътрудник на IPI

2 октомври 2019 г.

През последните месеци eдин от водещите сайтове за разследваща журналистика в България, Bivol.bg (Биволъ), беше застигнат от лавина репресивни държавни разследвания и одити и според собственика му това е целенасочена кампания с цел отмъщение заради разобличения в корупция в управляващата партия в страната.

През март 2019 г. сайтът разкрива огромен скандал с недвижими имоти, включващ висши служители от управленския екип на премиера Бойко Борисов, довел до поредица оставки на високо ниво и вълна от гняв срещу правителството. След това, според основателят на Биволъ Асен Йорданов, сайтът и неговите журналисти са били подложени на „мафиотска“ кампания за натиск от официалните власти, твърдо решени да заглушат сайта, включително чрез неоправдани разследвания, клеветнически статии и полицейски разпити.

Атаката срещу Биволъ е пример за сериозните предизвикателства пред разследващите журналисти, в България, въпреки членството на страната в ЕС. „През последните месеци Биволъ, аз, моите колеги и семейството ми бяха подложени на постоянна атака“, заяви наскоро Йорданов в интервю за IPI.

„Причината за беззаконието, което се упражнява срещу нас е изцяло работата на Бивол и разследванията, които провеждаме за изобличаване на престъпления, корупция и злоупотреба с власт от страна на управляващите партии.“ През юни Йорданов и главният редактор на Биволъ, Атанас Чобанов, станаха мишени на клеветническа кампания от страна на проправителствените вестници. Скоро след това властите започнаха криминално разследване на техните имоти. През август главният прокурор издаде европейска заповед за разследване срещу Чобанов. Оттогава насам Националната агенция по приходите (НАП) разпореди нови проверки на доходите както на Йорданов, така и на съпругата му. Същите одити, приключили преди шест месеца, не откриват нередности.

„Всички разследвания срещу Биволъ приключиха без да бъде открита каквато и да е нередност,“ каза Йорданов. „Последният одит продължи шест месеца и не откри нищо. Независимо от това, сега започва нова финансова проверка. Това предизвика невероятен стрес и икономически натиск,“ отбеляза той и добави, че съпругата му страда от депресия заради тези атаки.

„В момента обмислям политическата емиграция със семейството си, защото в България вече е невъзможно да живеем и оцеляваме по нормален начин.“

Директорът на IPI по застъпничеството Рави Р. Прасад определи тормоза над Биволъ като „изключително тревожен“: „Тези безмилостни атаки срещу Биволъ и неговите журналисти се извършват с една единствена цел – да се оказва натиск и да се сплаши и заглуши една успешна разследваща медия,“ каза Прасад. „Българските власти трябва незабавно да сложат край на тази координирана репресивна кампания и да си припомнят задълженията си да уважават журналистическа професия като цяло.“

Нападки с цел отмъщение

През март 2019 г. Биволъ помага за оповестяването на сензационната новина за скандала „Апартаментгейт“, който разкри как високопоставени лица от управляващата партия ГЕРБ са се сдобили с луксозни апартаменти в столицата София на цени по-ниски от пазарните. Скоро след избухването на скандала, редица висши служители подават оставка, включително Цветан Цветанов, заместник-лидер на управляващата партия и втори по сила човек в България. Репортажите карат главния прокурор на България Сотир Цацаров да започне разследване, но по-късно силно смущаващо разкритие на Биволъ замесва самия Цацаров в същата схема. Скоро след това Йорданов и колегите му от Биволъ, се превръщат в мишени на клеветническа кампания от страна на вестници, които са собственост на лица свързани с правителството.

На 2 юни 2019 г. вестник „Труд“, проправителствено издание, собственост на медийния магнат със спорна репутация Делян Пеевски, публикува анонимна статия, в която обвинява Йорданов и Чобанов, че самите те са купували недвижими имоти на цени под пазарните.

Дни по-късно полицията съобщава на двамата журналисти от Биволъ, че започва разследване на тези имоти. Разследването е разпоредено от орган ръководен от Цацаров. Доказателствата дали повод за това разследване са сигнали до полицията от антикорупционна неправителствена организация наречена БОЕЦ, която обвинява двамата журналисти в измама с недвижими имоти. По-късно организацията отрече да е подавала подобен сигнал и подаде насрещна жалба за кражба на самоличност.

След обвиненията Йорданов публикува и документи за недвижимите имоти, които категорично опровергават сигнала. Вместо да приключат делото, властите продължават разследването в продължение на шест месеца, като то ескалира в поредица от призовки и разпити от полицията.

Заповед за разследване

През август 2019 г. главният прокурор издава европейска заповед за разследване в опит да върне Чобанов в България от Франция, където пребивава, и да го разпитва като свидетел по случай с хакерска атака.

Полицията твърди, че иска да говори с Чобанов като част от разследване на мащабна кибератака в България през юни. Според репортажи, хакерът е изпратил няколко гигабайта откраднати данни до български новинарски медии, включително Биволъ.

Полицията заявява, че докато претърсвали компютърните устройства на хакера следователите открили, че някои файлове са били изпратени на Биволъ две седмици пред да бъдат предоставени на другите информационни агенции. Твърди се, че комуникация между хакера и Чобанов е била открита и в приложението за съобщения Телеграм.

Чобанов отрече да е имал каквато и да е информация за хакерската атака или да е разговарял с предполагаемите хакери. Казва, че има желание да се яви пред френската полиция за да бъде разследван, но че няма да се върне в София. Въпреки това, той и Йорданов се опасяват, че европейската заповед може да е метод на властите за получаване на достъп до сървърите на Биволъ, които се намират във Франция.

Биволъ е един на водещите разследващи новинарски сайтове в България, чиято работа наскоро включваше и мащабно трансгранично разследване на злоупотребата с еврофондове в Румъния и България. Този проект беше подкрепен с безвъзмездна помощ на IPI чрез фонда IJ4EU.

Превод от английски: Биволъ

Тия гадни две-три медии

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B2%D0%B5-%D1%82%D1%80%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B8.html

неделя 11 август 2019


ДжиПиГейт: ВАС окончателно обяви задържането на Димитър Стоянов за незаконно

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/gp5-3.html

петък 21 юни 2019


#Aпартаментгейт и в Русия Репортерът на “Медуза” – в ареста, зам.-кмет на Москва – в пентхаус за €20 млн.

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/golunov-arrest.html

събота 8 юни 2019


Денят започва с култура: позиции

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/01/23/bnt-20/

Сюжетът с предаването Денят започва с култура се развива. Слуховете отстъпват място на информация от самите участници. Към думите се прибавят действия. Пред сградата на БНТ е  имало протест, според медиите при протеста са слезли днешният екип, продуцентката на предаването, журналисти от БНТ. Телевизията е отразила протеста в новините.

Незапомнено е  продуценти и журналисти в обществената телевизия да вземат официално думата – но се е случило точно това:  тези, които по начало говорят само с предаванията си, са проговорили за натиск, принципи и стандарти.

По съображения за пълнота – фактите: позиции  на ръководството, продуцентите и журналистите, а също и на Омбудсмана на БНТ:

Генералният директор Константин Каменаров пред Би Ай Телевизия:

Аз не мога да имам позиция относно протест, хората са големи и си решават сами. Аз имам позиция спрямо предаването „Денят започва с култура“, което харесвам, ценя и го намирам за истински ценна наша придобивка.Тук няма нещо, което да е въпрос на заседания, това е въпрос на програмни решения. Първото решение,че имаме това предаване, харесваме го и искаме да го имаме. Няма нито застрашени хора, нито забранени теми, нито забранени гости. Екипът на предаването са нормални хора, които работят в телевизия много отдавна и знаят много добре за какво става дума, когато се каже телевизия. Единственото, което сме говорили с тях е да не превръщаме това предаване в още една говорилня. Искаме да сме вкусни за гледане, шарени, интересни. Шарени в най- приятни смисъл го разбирайте. Никой не очаква от това предаване да изкъртва рейтингите. Това е специфично предаване в специален сегмент. Няма никакъв натиск кои гости да се канят. Това не е вярно – ние сме най-свободната телевизия- това ви го гарантирам.

Позицията  на Емил Кошлуков, директор на Програма БНТ1 и водещ на Още от деня е в развитие. Първо в социалната мрежа, а оттам и в медиите бяха огласени  14-те точки на Кошлуков. Изрично се заявява, че не се дължи обяснение на издания на един или друг кръг на медийни босове. ПИК със сигурност не е между тях, защото е получил интервю.

Понеже гледам, че някои хора силно се вълнуват от обществена телевизия, нейните цели и задачи:

1. Обществената телевизия е именно това, телевизия на обществото. Не е на ръководството, нито на водещите, нито на служителите. Още по-малко на една партия. Тя защитава обществения интерес.

2. Нейните задачи, цели и функции са описани ясно в закона, особено в чл. 6. Ако някой смята, че може да ги определи по-добре, да влезе в парламента, да напише нов закон и да го приеме. Засега действа този.

3. За да изпълни своята мисия, обществената телевизия трябва да е отново именно това, телевизия. Ако те гледат една шепа хора, как точно изпълняваш ролята си?

4. Обществените телевизии имат висок рейтинг в цяла Европа. Достатъчно е да видите френската, италианската, британската, сръбската и т. н. Просто когато имаш добри предавания, имаш и зрители.

5. БНТ има добри предавания, качествени журналисти и производство, постига и добри резултати. Не винаги, но постига. Нашата цел е да станат още по-добри.

6. Обсъжданията на продукциите, тяхната промяна и подобрение, структурно, съдържателно и програмно, е наша задача. Ние го правим в телевизията, всекидневно. Анализираме данните, следим конкуренцията, проучваме опита на другите по света.

7. Оценката ни я дават отново зрителите, не партийните централи, нито медиите на олигарси. Ние сме обществена телевизия, не сме длъжни да се съобразяваме с политически и други интереси, единствено с обществения.

8. Ако някой смята, че свободата на словото е застрашена, или е нарушен законът по някакъв начин, моля да покаже веднага кога, къде и как е станало това. Незабавно ще сезирам СЕМ лично аз, в качеството си на директор.

9. БНТ е длъжна да осигурява плурализъм на мненията, както и на гледните точки. Именно затова е важно хората да знаят кой какъв е, когато говори от ефира на БНТ. Не е редно да поканиш Лукарски, да речем, като адвокат по темата за Истанбулската конвенция и да не кажеш на зрителя, че той е висш партиен кадър. Добре дошъл е, но той не е просто адвокат, а партиен лидер, неговата позиция не трябва да се крие.

10. Ако имаме проблеми в БНТ, аз вярвам, че трябва да ги решаваме, не да се оправдаваме, че не можем. Нито пък смятам, че дължим обяснение на издания от един, или друг кръг на медийни босове.

11. Твърдо убеден съм, че продукциите на БНТ1 могат да станат още по-популярни и обичани от много хора. Това е моя цел и задача.

12. Знам, че карам някои хора да работят повече, отколкото са свикнали. Именно затова аз самият работя и в предаване, не съм само началник. Добрият ръководител точно така ръководи, с пример, а не с философстване. За да искам повече от колегите, аз лично трябва да давам повече.

13. Видях призива на едни политици, които зоват да си върнат БНТ. Не знаех, че е била тяхна. Но знам, че вече няма да е на нито една партийна централа, колкото и да не им се вярва. БНТ ще бъде обществена телевизия.

14. Надявам се и да бъде гледаема и качествена, каквато тя е била почти винаги. Ще се опитваме да я направим още по-добра, с помощта на нашите зрители.

По-късно Кошлуков е дал интервю  – САМО в ПИК! Емил Кошлуков след скандалната декларация на водещи в БНТ. 

Новото: той съобщава, че след въпросното издание на предаването е получил искане за право на отговор от зрители, а това е вид санкция,  недобре свършена работа на екипа. Отново се развива тезата, че ако видиш някого като експерт, и друг гост като експерт, а се окаже, че те са от една партия –  има проблем за плурализма.

 

Продуцентски съвет на Dирекция „Информация” на БНТ:

Знаем какво означава „обществена телевизия”. Правим я отдавна – и твърдим, че БНТ има много предавания, които хората харесват и гледат. За повече от 10 години БНТ не е ставала обект на голям публичен скандал. Свързали сме живота си с тази телевизия не защото сме нямали други предложения. А защото вярваме, че обществената медиа е основана на стандарти и принципи.
Тези принципи често се цитират, но припомняме, че те имат конкретно съдържание. Например, „редакционна независимост” означава решенията да се вземат след обсъждане, а не по прищевки. „Плурализъм” означава до ефир да имат достъп всички гледни точки съобразно тяхната тежест, а не според личните предпочитания на журналистите или началниците им. „Отговорност” означава да чуеш какво мисли за работата ти обществото – и то цялото, а не онази част, която ти отърва.

Защитавали сме тези принципи досега, ще ги защитаваме и в бъдеще. И това е лесно проверимо. Всеки мониторинг ще докаже, че всекидневните битки са ни научили що е то редакционна независимост, плурализъм и отговорност. Затова не приемаме нашия труд и дългогодишни усилия да бъдат подценявани или обиждани.

Отхвърляме внушението, че рейтингът е единственият критерий за успеха на една обществена медиа. Освен него, значение има и доверието. Тук досега БНТ водеше. Знаем как се прави рейтинг на всяка цена, но не искаме. Вярваме, че телевизията може да бъде достатъчно интересна, но и сериозна, задълбочена, насочена към всички обществени позиции, групи и възрасти. Това не е просто избор; това е дълг на БНТ към обществото.

Нямаме нужда да ни напомнят какво става другаде в Европа. БНТ не е най-малко гледаната европейска обществена телевизия, даже напротив. Със сигурност обаче е най-недофинансираната.

Ние не смятаме, че сме съвършени. Нито се съпротивляваме на промяната. Вярваме, че обществената телевизия е процес; тя е непрекъсната промяна. Тя изключва самодоволството и съпротивата срещу новото. Променяли сме се и ще продължим да се променяме. Но не смятаме да отстъпваме от принципите. Защото без тях обществена телевизия няма.

Искаме ясни гаранции от ръководството на БНТ, че принципите ще бъдат спазвани, а стандартите – защитени. Готови сме на диалог по всеки дискусионен въпрос. Настояваме нашата позиция да бъде обявена публично.

Екип  на „Денят започва с култура“:

Във връзка със случващото се през последните дни в Българската национална телевизия и по-конкретно с възникналите принципни различия между екипа на „Денят започва с култура“ и програмния директор на БНТ1, сме длъжни да изразим и нашата позиция:

Обществената телевизия изпълнява функциите си не като се стреми всяко предаване да бъде за всеки, а като създава и поддържа специализирани предавания, които покриват разнообразните ценности и вкусове на своите зрители. Това е и причината тези предавания да не се въдворяват в рейтинги, а да се оценяват като образоващи, доближаващи се до общочовешки културни ценности и съдействащи за разбирателството и толерантността в отношенията между хората. Такова е и предаването „Денят започва с култура“, което през последната седмица е обект на натиск от страна на програмния директор на БНТ1 – Емил Кошлуков. Още по-притеснителна е намесата в изборите на екипа как да бъдат представяни определени гости и какви въпроси да им бъдат задавани. Крайно неприемливи са и намеците, че някой ни кара да работим повече и това е проблемът на предаването. Това показва пълно неразбиране на спецификата на работата ни, създавайки ежедневно над 100 минути профилирано предаване.

Ето защо заявяваме: • Не защитаваме интересите на нито една партия – каним гостите си не заради партийното им членство, а в качеството им на експерти. • Изискването за повишаване на рейтинга също показва неразбиране на функциите, които обществената телевизия трябва да изпълнява. Критериите за култура, стил и образователна мисия не могат и не трябва да бъдат измервани в числа. • Оценяваме декларираната пълна свобода на теми и събеседници от страна на генералния директор на БНТ – Константин Каменаров. Това са основните журналистически критерии в свободния свят и ние ще се съобразяваме единствено с тях. От този момент оставяме разрешаването на този незаобиколим проблем в ръцете на ръководството на националната телевизия и Съвета за електронни медии. • Уверяваме всички хора на духа, които през последните дни изказват своята подкрепа за това, което правим, че “Денят започва с култура” ще продължи да бъде запазена територия за смислен дебат и свобода на словото.

Омбудсманът на БНТ  Иван Такев отговаря на писмото на проф. Кьосев до него.

Уважаеми господин Кьосев.
Драги Сашо.
След като разменихме позиции в социалните мрежи,и както ти обещах, още днес да ти върна официален отговор по повод на изразените от теб тревоги за съдбата на предаването “Денят започва с култура”! Ще повторя позицията си, че мнението ми за предаването “Денят започва с култура” по нищо не се различава от твоето и на редица други зрители, които ми писаха. Пак ще повторя,че аз високо ценя качествата и усилията на моите уважавани колеги в мисията им на просветители. Странното за мен беше, когато прочетох писмото ти във ФБ, че липсва тяхната позиция и аз, уверявам те, не знаех никакви подробности за срещите им с програмния и генералния директор и за съдържанието на разговорите им. Днес нещата се изясниха. Има декларация на колегите, изявления на Програмния и Генералния Директор на БНТ, с проблема е запознат и СЕМ! Аз вярвам на изявленията на Ген. директор К. Каменаров, цитирам “Няма никакъв вариант това предаване да бъде убивано,потъпквано и мачкано”, защото от практиката си знае,че грубото администриране и намесата в редакционната независимост водят до катастрофа. Това е и моето разбиране, не само защото съм Омбудсман на БНТ, но и защото в моята практика на журналист в БНТ съм ставал жертва на такъв административен произвол. Но случилото се с “Денят започва с култура” поставя отново на дневен ред един основополагащ въпрос – за ролята и принципите на Обществената национална телевизия, каквато е БНТ! Тя продължава да съществува и да се гърчи в “прокрустовото ложе” на остарял и неадекватен на времето закон/ЗТР/, най-вече, в частта за финансирането й! И мисля, че твоята и другата обществена енергия трябва да бъдат насочени натам, да се отвори широк обществен дебат каква БНТ ни е нужна и как тя отговаря на характеристиките на национален обществен оператор!

Докато това не се случи и проблемът с финансирането не се реши, така както е в редица други европейски страни, ще има рецидиви на командно администриране! Готов съм да се включа и активно да участвам в подобен дебат.Отварям една скоба, за да ти кажа, че в редицата писма, които получих има и доста разумни предложения към колегите ми от предаването за неговото обогатяване чрез разтварянето на ветрилото и обогатяването на палитрата от творци на изкуството и културата!Принципите на една обществена телевизия са да информира, образова и забавлява! БНТ ще продължава да произвежда и разпространява формати , утвърждаващи постиженията на българската и световната култура. Надявам се, че отговорът ми е дал отговор на твоите тревоги. Ако смяташ, че той е недостатъчен, готов съм да продължим нашата кореспонденция. С най-добри чувства и пожелания.

В същата публикация на Клуб Зет, в която намираме писмото на Омбудсмана, се цитира и изказване на председателката на СЕМ София Владимирова: СЕМ ще разгледа получения сигнал.

Какво искат каталунците? (Част 1)

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/what-catalans-want-1/

Този текст няма как да е кратък, защото се налага да ви разходя из историята на Иберийския полуостров и да обърна внимание на няколко ключови факта, които ние, българите, или не сме учили в училище, или те са били споменати бегло, доколкото нямат отношение към нашата история, но имат тежест и значение за днешната ситуация в Каталуния. За мен простичкият отговор какво искат каталунците е наистина адски ясен, но за съжаление чувстителността на съвременния човек към непоколебимите принципи, около които е изградено общството ни, е твърде притъпена и тези прости и принципни отговори все не са ни достатъчни. Иначе казано някъде в последните абзаци на втората част на този текст ще споделя тези уж, очевидни неща, които проумяваме толкова трудно.

Пиша този текст, защото у нас (включително в уж реномирани издания) се публикува обикновено само част от истината и предимно тази на Кралство Испания. Това донякъде е обяснимо – за българите Испания е една от посоките, които олицетворяват Европа. Достатъчно българи говорят испански и следят испански медии, но каталунският у нас е екзотика и информация за другата гледна точка стига или чрез преразкази от испански медии, или другоезични такива. И тук е част от проблема – каталунската позиция рядко достига до националните испански медии в чист вид, а каталунските медии, които излизат на английски, испански или друг език, са с твърде скромна публика, за да бъдат забелязани.

Затова все по-често попадам на притеснени познати, които се питат “Какво точно се случва?” и “Какво толкова искат каталунците?”.

На 1 октомври предстои референдум за независимост, който Испания твърди, че е незаконен. Само че това не е точно така. Референдумът беше узаконен чрез сложен процес от закони и процедури през последната година и половина от Парламента на Автономната област Каталуния. Това, което е дискусионно, е дали целият този процес и новопретият закон за този референдум са ОК – и понеже той беше приет буквално преди дни, Конституционният съд на Испания го суспендира за неопределено време, докато успее да си изясни ситуацията (или поне това е официалната теза). И това е спор за юристи.

Оттук следват няколко проблема – референдумът е вече насрочен (и не е незаконен, а само суспендиран). Тезата, че е незаконен, е любима на испанските медии и на премиера на Испания, Мариано Рахой, който си я повтаря от години и при предишните опити за референдуми. Всички останали я папагалстват. По-големият проблем е, че Конституционният съд на Испания напоследък суспендира почти всичко, което излиза от Каталуния, включително суспендиран е основният закон на автономията от 2010 (по-точно поправките в него, нищо че те са гласувани както от Каталунския парламент, така и от Испанския). Но за това малко по-късно…

Каша има. Тя е голяма, но се обяснява простичко… Нека преди това обаче се разходим из историята на тази част на света.

Ако не си падате по историята и не държите да сте наясно с крайъгълните моменти в миналото на Каталуния можете да отскочите направо към съвремието и втората част.

Графство Барселона

На Иберийския полуостров след VII-VIII век, след постепенното отблъскване на маврите започват да се появяват множество кралства и графства. Във времето те са се обединявали (предимно след женитби между техните владетели), враждували са, влизали са в различни конфигурации под нечия корона, а някои са били едновременно и част от някакво обединение, но и са запазвали някаква независимост.

Историята на каталунците е свързана предимно с графство Барселона и Арагонската корона. Графството в най-близка степен отговаря на днешната територия на автономната област Каталуния. За времеви репер на появата му се счита 801 година (или началото на 9 век), което го прави една от най-старите частички от пъзела, които сглобяват днешна Испания. Само едно друго кралство е по-старо – Астурия – с едва около 80 години.

IХ – XI век

Отблъсквайки маврите (по това време днешната територия на Испания е била ислямска), Карл Велики (същият, който днес считаме за създател на френската и германската монархии и едва ли не прародител на Европа) се сдобива с Барселона през 801 година, а малко по-късно – и с Тарагона и Валенсия. Около столетие по-късно (през Х век) графовете на Барселона вече са независими и наследствени владетели и чрез множество бракове помежду си са успели да присъединят повечето каталунски графства и да разширят сериозно влиянието си в региона.

ХII век

Най-старото открито историческо писмено споменаване на каталунци (в смисъл на етнос) и Каталуния (като географско обозначение) е в документ, за който се счита, че е написан между 1117 и 1125 година.

През второто столетие на века Арагонската кралица се жени за графа на Барселона и така техният син наследява както графство Барселона, така и Кралство Арагон, и занапред историята на каталунците е свързана с т.нар. след този момент обединение Корона Арагон, което освен Арагон и Барселона, до ХVIII век ще включва и кралствата Валенсия и Майорка. Езиците, които са се говорели тогава там, са арагонски, каталунски и латински.

Днес най-вероятно бихме определили държавното устройство на формированието Арагонска корона като конфедерация, а постепенно то се превръща в нещо като средиземноморска империя, предвид че мореплаването се превръща в основен бизнес и военна мощ.

Междувременно между ХII и ХVIII век Кастилската корона ще обедини кралствата Астурия, Галисия, Леон и Кастилия.

ХIII век

Каталуния развива сложна институционална и политическа система за разпределение на властта между краля и интересите на съсловията. През 1283 г. в Каталуния законодателната власт преминава в нещо като първообраз на парламент (наричат го Corts Catalanes или Cort General de Catalunya) и действа в Барселона до ХVIII век, когато Каталуния губи автономията си.

Този орган реално твори законодателството (разписват го като Constitucions catalanes), по което се управляват Кралство Арагон и Графство Барселона. Обърнете внимание, че всичко това е само няколко десетилетия след Магна харта.

Първообразът на правителство пък се нарича Consell de Cent, което означава нещо като Съветът на стоте, защото толкова са били членовете му. Постепенно обаче този съвет губи тази роля, като му остава само ролята да избира членовете на общинското управление на Барселона.

ХIV век

През 1359 г. се появява следваща надстройка на политическата система в Каталуния, обусловена от необходимостта да се събират и разпределят данъците. Наричат я нещо като постоянно представителство или Diputació del General или Generalitat и към нея с времето се измества политическата власт. Днес така се нарича локалното правителство на автономната област Каталуния.

За да не прекалявам с всичко това, ще спра до тук, но ако ви е интересно, потърсете за Reial Audiència i Reial Consell de Catalunya, Conferència dels Tres Comuns, Junta de Braços, Tribunal de Contrafaccions и ще ви падне шапката, когато откриете зад тези институции първообразите на това, което днес бихме нарекли Върховен съд, да кажем съвещателни органи за съгласуване на действията на различните власти и дори нещо като първообраз на съд за гарантиране на индивидуални и граждански права. Забележително институционално строителство и то през ХIII-ХVIII век!

Разказвам всичко това не за друго, а защото една от адски популярните атаки по това имат ли или не основание каталунците да твърдят, че са имали собствена държава, е нещо като “Абе, мани ги тея, били са там някога едно племе пирати-разбойници!”…

ХV век

Кастилската корона и Арагонската корона се обединяват след брак между престолонаследника на Арагон и кралицата на Кастилия. Короната на Арагон през това време е в своя пик на могъщество като владее големи части от днешна източна Испания, южна Франция, Балеарските острови, Сицилия, Корсика, Сардиния, Малта, Южна Италия и части от Гърция (дори за кратко и Атина). Столицата по това време даже е била в Неапол, защото Сарагоса (днешната столица на област Арагон) е твърде встрани от центъра на владенията на тази средиземноморска “империя”.

Междувременно е написан (на каталунски) Consolat de mar, който представлява един от най-старите опити за установяване на юридическа рамка за морско и търговско право. Във Валенсия (която е част от Короната на Арагон) е отпечатана първата книга на Иберийския полустров.

ХVI век

Арагон и Кастилия присъединяват и кралство Навара (останало независимо до 1513 г.) и това се счита за началото на кралство Испания. Моля, обърнете внимание – едва тук в нашата сага на сцената се появи Испания, уважаеми зрители и скъпи радиослушатели!

През ХVI и ХVII век Испания е една от най-могъщите държави в света, но още в средата на ХVI век започва да зрее криза, свързана с проблемите на роднинските бракове, понеже първите владетели на все още новото кралство Испания са Хабсбургите, които се женят предмно за свои братовчеди и племенници, за да остава богатството във фамилията. Така веднага след царуването на Карлос I (известен още и като Карл V) и синът му Филип (или Фелипе II) започват няколко години на нестабилност освен в религиозно-политически контекст, но и за това кой да наследи короната, понеже първородният син на Фелипе II е с психични отклонения и е отстранен от власт (после и убит). Цели 4 други негови деца умират още като малки. Следващият му син е чак от четвъртата му жена и е толкова мекушав и невзрачен по характер, че придворните го превръщат в играчка на манипулациите помежду си. Неговият наследник е същата трагедия и реално властта е в ръцете на приближен нему граф. И така стигаме до Карлос II, който е толкова зле ментално и физически, че мисли бавно, ходи трудно и е трябвало да бъде привързван с колани към трона, за да може изобщо да стои изправен без да падне (неговият баща е на 56 години при раждането му, а майка му е с 30 години по-малка и е племенница на баща му). Въпреки че формално се жени два пъти (едната му съпруга е внучка на Луи XIII, а другата е негова австрийска братовчедка), Карлос II не може да има наследници и след неговата смърт няма кой да наследи кралството.

Така стигаме до ключов крайъгълен камък – войната за испанското наследство – и е важно да уточним, че то включва освен Испания, колониите ѝ в Америка и Филипините, също и Южна Италия, Сицилия, Сардиния, Милано и част от днешна Белгия (тогава наричана Южна Нидерландия) заедно с малко от Северна Африка. Очевидно мераците са били отявлено нескромни.

ХVIII век

Основните заподозрени за наследници са с корени от Австрия и от Франция, но Луи XIV действа най-пъргаво и, пренебрегвайки някоя друга честна дума и подписано споразумение с Англия, директно изпраща внука си в Мадрид, заявявайки, че “няма вече Пиренеи”. Това вбесява Австрия, но без съюзници не смее да предприеме нищо, докато само година и нещо по-късно французите не се оливат в своята алчност и не окупират крепости в Нидерландия, които са буферни за доставката на роби и от които Англия има ключов интерес. Така Австрия и Англия решават да не позволят на Франция да се превърне в нова доминираща държава в Европа, подобна на империята на Карл Велики, и обявяват война на Франция (и Испания, доколкото през тази около година и половина на колебания тя се води френска).

Така от една страна Франция е нападната от Англия и съюзническите войски, а от друга австрийският претендент за испанската корона Карл (наричан още и Карлос III) нахлува в Испания с австрийски и английски сили. Нашите приятели, каталунците и арагонците, застават на негова страна, което се оказва историческа грешка.

Войната е сложна – води се на много места и се развива на приливи и отливи и за двете страни. В крайна сметка обаче умира австрийският император и понеже и той няма наследници, същият Карл, който претендира за испанския престол, се сдобива с австрийския, а това пък разколебава подкрепата на англичаните за него. В крайна сметка войната вече е омръзнала на всички, французите са дали много човешки жертви, Карл си има друго кралство и примирието се случва, като Филип V (внукът на Луи XIV) запазва испанската корона, но е принуден да се откаже от френската. (И до ден днешен ще намерите както французи, така и испанци, които да считат, че това не било законно – пуста алчност и имперски бленувания!). Испания губи своята част от Нидерландия, Неапол, Милано, Сардиния и Гибралтар и официално до днес е владение на династията на Бурбоните.

Барселона не се дава до последно, заедно с Майорка тя остава последната страна, която защитава интереса на австрийския претендент, а след като е подписано примирието Corts Catalanes (онзи същият парламент) решава, че трябва да продължат войната, за да съхранят Каталунската конституция и институции! Тук е редно да признаем, че този момент се преекспонира от някои каталунски историци, които твърдят, че това вече е битка за независимост от Испания. Формално е така, но няма как да сме сигурни, че аргументацията е била такава (независимост). Това решение на парламента може да е било провокирано от чисто търговски, политически или други съображения, за които историците тепърва ще спорят.

Барселона преживява тежка обсада, продължила година и половина в периода 1713-1714 г., но когато през април 1714 г. Бурбоните струпват 20-хилядна армия и на 30 август успяват да пробият защитата и да влязат в града, на 11 септември Барселона капитулира, след като са убити ключовите военни, ръководещи съпротивата. Каталунските лидери едва тогава предлагат преговори. Филип V отлага преговорите с един ден, през който насъсква войниците си да колят, насилват и отмъщават, но неговият пълководец, уплашен това да не ескалира в партизанска война, го разубеждава и се ангажира да уважава загубилия противник.

Така на 11 септември 1714 г. Каталуния престава да съществува, институциите ѝ са разпуснати и забранени, отнети са привилегиите и титлите на каталунския елит, забранени са събиранията и всякакви форми на обществени организации. Каталунският език е изцяло забранен не само в Испания, но и във Франция. Забранено е не просто да се ползва в официални документи, но и да се преподава. Филип V установява абсолютна монархия от френски тип и ликвидира автономията на областите от Арагонската корона (Каталуния, Валенсия и Арагон).

Днес този ден е Национален празник на Катауния (Diada Nacional de Catalunya) или просто La Diada. Странно е някак денят, в който си загубил независимостта си, да е националният ти празник, но ако попитате каталунците защо, много от тях ще се усмихнат многозначително и ще отговорят – за да помним, че имаме несвършена работа…

ХIХ век

Още през втората половина на ХVIII век в Каталуния започва сериозно развитие на индустрията, а в началото на ХIХ век и културен ренесанс около каталунският език. И до днес Каталуния е най-развитата индустриална и предприемаческа област в Испания.

След кралска абдикация испанският парламент провъзгласява Първата испанска република, просъществувала малко по-малко от две години, когато военнен преврат възстановява отново монархията на Бурбоните.

ХХ век

През 1931 г. резултатите от местните избори в Испания показват грандиозен успех за републиканските партии. Два дни по-късно е провъзгласена Втората испанска република, а кралят бяга в изгнание. Новата конституция установява свобода на словото и сдружаването, увеличава правата на жените, позволява разводите и ограничава ролята на Католическата църква в образованието и държавното управление. Знамето на Испания е сменено с трикольор от червено, жълто и виолетово, а испанските региони получават право на автономно управление. Каталуния първа договаря своята още през следващата година, Баските успяват през 1936 г., но останалите нямат този шанс заради започналата междувременно гражданска война.

Изборите през 1933 г. са спечелени от дясно-центристки и крайнодесни партии не без помощта и манипулациите на църквата, използвайки влиянието си сред силно религиозните испанци. Новата дясна коалиция, наречена Национален фронт, суспендира започнатите реформи. Левичарите са бесни и на 6 октомври 1934 огранизират обща стачка, покрай която нещата излизат извън контрол, след като миньори окупират столицата на Астурия, избиват местната власт и палят театрите и университета. Две седмици по-късно стачката е потушена от армията толкова жестоко, че са разрушени огромни части от града и са избити толкова хора, че командващият операцията генерал Франциско Франко се сдобива с прозвището “Касапинът на Астурия”.

На същия 6 октомври 1934 г. президентът на Каталуния Lluís Companys, юрист и лидер на партията ERC (Републиканска левица на Каталуния) повежда Каталунско национално въстание и провъзгласява Estat Català (Каталунска държава) в рамките на Испанската федерална република. Въстанието е потушено жестоко, с много арестувани и осъдени. Възприето е от дясното правителство в Мадрид като подкрепа на миньорите в Астурия и като опит за преврат. Lluís Companys е осъден на 30 години затвор, но излиза от затвора през 1936, когато поредните избори в Испания са спечелени този път от лява коалиция, нарекла се Frente Popular (Народен фронт), която възстановява и каталунското правителство. 

Политическата конфронтация в Испания обаче е безумна. Двете коалици вляво и вдясно нямат желание за сближаване на позиците, а центристи-балансьори не са останали. Отгоре на това вече е възникнала вдъхновената от идеологията на фашизма Falange Española – малка националистическа партия, която успява да спечели по-малко от 1% на изборите, но има над 40 хиляди членове.

Скоро се случва така, че фалангист убива антифашист, а като отмъщение неговата организация отвлича лидер на крайнодясно формирование, известен с това, че призовава “армията да спаси Испания от болшевиките, след като политиците не могат”. Десните обвиняват правителството за отвличането и в тази гмеж от политическа неразбория, поляризация и популизъм се случва планиран военен преврат, който започва с военно въстание в Мароко. Това е началото на испанската гражданска война между републиканците и националистите. Същият онзи “касапин” генерал Франко ще поведе разбунтувалите се срещу републиката генерали и с подкрепата на нацистка Германия, фашистка Италия и Португалия ще спечели войната. Само през първите няколко дни са избити над 50-хиляди души, озовали се от грешната страна на барикадата. Националистите избиват верните на републиката с обвинения, че са болшевики и комунисти. Левичарите и анархистите пък убиват заможни хора, свещеници и по-консервативно настроени с аргументите, че са “буржоа” и десни.

 Барселона е “лява” и прорепубликански настроена. Само през лятото и есента на 1936-та се счита, че там са загинали повече от 8000 души. Lluís Companys не успява да контролира града и след края на войната през 1939 бяга във Франция, но е арестуван през 1940 г. и нацистите го връщат на Франко. Изтезаван е жестоко със седмици, физически и психически. Осъден е на смърт в скалъпен процес, продължил по-малко от час. Разстрелян е на 15 октомври 1940 в замъка Montjuïc в Барселона като отказва превръзка на очите и успява преди изстрелите да извика “Per Catalunya!” (За Каталуния!). В смъртния му акт е записана като причина за смъртта “травматичен вътрешен кръвоизлив”.

Lluís Companys е със статут на национален символ в Каталуния и за каталунците. Той е единственият действащ демократично избран президент в европейската история, който е бил екзекутиран и вече 77 години по-късно още не е реабилитиран.

Продължение – втора част

Тортата като упражняване на свободата на изразяване

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/09/18/freedom_speech-2/

Дейвид Мълинс и Чарли Крейг са американски граждани, живеят в Колорадо и се възползват от възможността да сключат еднополов брак в щата. По този случай поръчват торта по поръчка.

Джак Филипс прави торти. Именно той отказва да направи торта за празника на Дейвид и Чарли, защото християнската му вяра не позволява и защото Първата поправка на Конституцията му гарантира свобода на изразяване. Приготвям нещо повече от торта, казва той, това е произведение на изкуството. Не мога да бъда  принуден да използвам   моите таланти и изкуството си за събитие – значимо религиозно събитие – което нарушава моята  вяра.

Не става дума за свобода на словото, става дума за дискриминация, смята другата страна. Ако една пекарна може да дискриминира, тогава всички, които в някаква форма се изразяват –  цветари, фотографи, шивачи, хореографи, фризьорски салони, ресторантьори, бижутери, архитекти и адвокати – ще могат да отказват услуги. Подобно решение би дало широк мандат за дискриминация.

И така: от една страна   правителството не трябва да принуждава вярващи да нарушават принципите си, за да си изкарват прехраната. От другата страна са двойките от един и същи пол, които заявяват, че имат право на равно третиране от предприятия, предоставящи обществени услуги. “Въпросът не е в това, че не можем да получим торта другаде. Въпросът е в отказа от услуга на основание кои сме и кого обичаме.”

Комисията за граждански права е разпоредила на г-н Филипс да произвежда торти и за еднополови бракове, ако произвежда за хетеросексуални бракове. В резултат той е спрял да работи: “Единственият начин да избегна неспазването на решението   е да не правя сватбени торти, точка.”  Интересното е, че администрацията на Тръмп подкрепя сладкаря и смята, че правенето на обичайните торти е форма на свободно изразяване, защитена от Първата поправка на Конституцията на САЩ.

Случаят е Masterpiece Cakeshop v. Colorado Civil Rights Commission, No. 16-111. Очаква се решение на Върховния съд.

NYT

 

Filed under: Media Law, US Law

Заслужаваме ли цветя за 8 март?

Post Syndicated from Selene original https://nookofselene.wordpress.com/2017/03/08/zaslujavame-li-cvetya-za-8-mart/

Осми март е. В офиса ни посрещат с цветя. Става ми радостно от милия жест.
cvetiaМайка ми винаги се е мръщила на този празник – изглежда й кух, лишен от съдържание. Само един ден в годината ли жената е уважавана, останалите дни – какво, пита тя. Мъжете пък мърморят, че те си нямат свой ден в годината. И всъщност наистина е странно – че един ден в годината трябва да се чувстваме суперспециални по причина, че… ами, че сме част от половината човечество.
Всъщност 8 март е друго. Нещо, което покрай букетите и картичките сме забравили. 8 март е денят на хората, които преди поколения са се борили да имаме ние живота, който имаме сега. Приемаме този живот за даденост просто защото е логично и справедливо да е устроен по този начин. Но светът не е справедлив поначало. А с времето се подобрява малко по малко заради хората, отдадени на това.
Всички хубави неща, които приемаме сега за даденост, съществуват, защото други хора преди нас са се борили да ни ги извоюват. Премахването на робството в световен план, утвърждаването на свободата на личността, на независимостта на държавата ни, въвеждането на всички видове човешки права, на равноправието – в това число и на половете. Колко помним за тези хора?
8 март е още нещо – ден на хората, които продължават да се борят за равноправие и справедливост днес. Защото дори сега, в ХХІ век, дори тук, в Европа, равноправието не е универсално. Тези, които живеем цял живот в комфорта на извоюваното още много преди раждането ни, не осъзнаваме, че около нас продължават да съществуват много несправедливости.
Преди малко бях на премиерата на „Нейната изповед“ – филм за една истински велика личност, и то наша съвременничка. За човек, за когото не чуваме по новините и когото не обсъждаме. Българка, отишла да работи като чистачка в Гърция, за да може да спаси от смърт с помощта на гръцкото здравеопазване своя малък син.
И решила да помогне на още хора – ако трябва, с цената на собствения си живот.
kostadinka_kunevaЧистачка, която воюва с години срещу тоталното безправие на чистачките – работата по 18 часа на денонощие при заплащане на 6 е само част от страшната картина. За награда е залята от работодателите си с киселина. Но вместо да бъде оставена да умре безименна и неизвестна, тя е издигната в символ на свободата. Лекувана е с даренията на стотици хиляди гърци. А после с вота на същите тези хора е избрана за депутат в Европарламента.
8 март е денят на един такъв човек – жертвал живота и здравето си за правата на онеправданите.
8 март е празник на всички – независимо жени или мъже, – които са се борили и се борят за равноправие за онеправданите. Днес, когато несправедливостта вече обхваща доста по-малко хора, но (за съжаление) често е съвсем извън полезрението на незасегнатите.
Така че не, ние не сме суперспециални на 8 март. Суперспециалните хора обикновено не получават цветя.
Дали ние заслужаваме да получаваме цветя?
Да, разбира се. Защото е мил, човешки жест, носещ радост и на човека, който го прави, и на човека, за когото е. Защото сплотява и стопля, носи усмивка на колежката, на приятелката.
Но не защото е 8 март.

Да видим какво можем да направим с произхода на медийния капитал

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2016/03/10/borisov_media/

Интервю на Полина Паунова с министър-председателя Бойко Борисов
8 март 2016
Министър-председателят е дал интервю по ред теми в центъра на обществения интерес, ето и частта, посветена на медиите.
Тази част от интервюто има мощно начало и още по-мощен финал.
 
“Имам рядката привилегия да не ги чета медиите на Пеевски.
А как се информирате?
Не чета и другите между другото. Защото знам, че като съм нанесъл огромна щета на газовите посредници например – и съм премахнал трима, в следствие на което газта е паднала с близо 40%, това влияе пряко на една медия, например. И тя ме окарикатурява от сутрин до вечер.
За коя медия говорите?
Всеки може да се сети, няма да се вкарам в … Когато накърня нечий интерес това веднага рефлектира върху мен. Всеки, който има по-голям бизнес в България си е направил медия – вестник, телевизия или сайт. Дали ще се занимава с лекарства, продажба на газ, с продажба на енергийни суровини, дали участва в обществени поръчки, дали има друг политически бизнес. В един момент аз знам всяка медия какво ще каже. Затова най-добрият ми начин за информиране е моят Фейсбук. Там пишат хиляди хора, всеки сигнал се проверява, давам отговор на всеки. От друга страна, животът не е само Фейсбук. Аз непрекъснато се срещам с хора, спирам до тях, кафене ли е, улица ли е, какво ли е – и усещам това, което ме питат. Единият въпрос е – бе, дай малко повече за пенсии. Затова ние сме дали над 210 млн. повече за пенсионерите бонус.
Казвате, че когато се накърнят нечии интереси, това рефлектира върху отразяването ви в дадена медия. Добре, ама след като спряхте обществени поръчки на фирми, свързани с Пеевски, вашият образ в неговите медии е все така богоподобен, тези медии много ви харесват, както ви харесваха и в първия ви мандат?
Ами и те се научиха, че ако на другия ден речат, че не ме харесват, ще излязат силно заподозрени. В момента това ми носи повече щета, отколкото ако напишат нещо лошо. Досега на два пъти те са писали лоши и гадни коментари за мен и това само ме е правило по-силен. След това съм побеждавал на изборите с голям резултат. Минал съм многократно през ударите и на едните, и на вторите, и на третите.
Кои са вторите и третите?
Които изброих – свързани с газ, лекарства, политика. Едни и същи са им методите. Компромати.
В България няма чиста информация, така ли?
Обикновено, когато се каже, че няма свобода на словото, всички по презумпция си представят, че премиерът или президентът (както Турция в момента, и в Полша, и в Унгария) ограничават медиите, сменят Конституционен съд, прокурор. Хората свързват всичко това с правителството. При нас е точно обратното. БНР и БНТ водят такава антиправителствена политика, че никой думичка не е казал по тази тема.
Може ли да ми дадете пример какво означава антиправителствена политика на обществените медии?
Добре, нека да не е антиправителствена политика, но точната дума е, че критикуват правителството непрекъснато. Нито сме сменили шефовете, нито сме пратили някой партиен деец, както се е случвало в предишните години. Така че медиите имат пълна свобода. Проблемът на медиите идва от собствениците им. Всяка една медия води политика, която да защити собствениците си.
Когато формирахте правителството към вицепремиерския ресор на госпожа Бъчварова бе разписана програма за изсветляване на медийните собственици, за изясняване произхода на медийния капитал. Защо тези идеи отпаднаха?
Те не са отпадали, нека ги направят. Аз съм “за”. То ако ме питате – в България всеки знае собственост на кого са медиите, фактически първият въпрос отпада, значи проверката трябва да бъде върху капитала на медиите. Собствениците са ясни.
Това положение е малко като с обществените поръчки – говорите за фирми, свързани с Пеевски, пък тези фирми документално не са свързани с него.
Затова не е толкова лесно разрешим проблема явно. Хубавото на демокрацията е, че всеки има дистанционно управление и като не му харесва една телевизия си превключва на друга. Като не му се чете един вестник не отива да го финансира, като го купува.
Какво значи “нека да ги направят тези мерки”?
Ако кажа сега, че ще разпоредя това с медиите да се случи, след три дни вие ще кажете, че видите ли, трябва Борисов да каже, за да го направят.
Дори няма нужда да минават три дни – парламентът гласува комисията “Русия-Турция”, вие се изказахте против нея и се депутатите се чудят как да я обезсилят.
За тази комисия разбрах пост фактум, затова така се наложи. Но добре – поемам ангажимент да разговарям с партията и незабавно да помоля г-жа Бъчварова да видим какво можем да направим с произхода на медийния капитал.”Filed under: BG Content, BG Media, Media Law

За умните хора, глупавия народ и реалността – 2

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=1916

Предишният ми запис вероятно щеше да отмине и потъне в дълбините на е-океана, ако не беше препубликуван в webcafe.bg. Прочетоха го доста хора. Някои коментираха там, други – тук. Един-двама дори ми писаха поща… Писмото на единия е причината за този запис.

Не искам да го цитирам тук. Едно, че блогът ми не е помийна яма и читателите му търсят тук нещо различно от помия. И второ, че един ден авторът му сигурно ще се срамува от него, а Нетът помни… Но ще му отговоря открито и пред всички.

—-

Да, човече, прав си – няма да публикувам писмото ти в блога си. По-горе обясних защо. Ако искаш да имаш глас, направи си блог. Евтино е, а на много места – даже безплатно. И просвещавай народа колкото щеш.

Не е трудно, нали? Защо тогава се пенявиш, че нямало да ти дам свобода на словото? Имаш я. Ако имаш предвид, че моя блог го четат, а твоя няма да го четат – това е друго. И моя не го четат кой знае колко хора. Толкова ми е умението да разказвам увлекателно и да поднасям ценни неща, толкова съм привлякъл. Покажи повече, ще привлечеш повече. Ако обаче искаш да не буташ колата, а само да се возиш на чужд гръб, не си прав. Тази настройка няма никога да бъде решението на българските, или които и да е други проблеми. Тя е част от проблемите – може би най-основната.

Не пиша този запис нито от Щатите, нито от Англия, нито от Германия. Ако го пишех оттам, щеше да съдържа съвсем различни неща. Обяснения колко лошо е там, колко страшно е и как не може да се живее. Как бият негрите и експлоатират бедните, и смучат целия свят, за да демонстрират богатство. Как араби с чалми и ятагани се самовзривяват на всяка крачка, та улиците са само кратери от експлозиите. (А, и как опипват и изнасилват жените, докато се самовзривяват.) Как правителството там си е зарязало страната, за да може ден и нощ да крои планове за съсипване на България. Как, дойде ли българин, го арестуват, затварят доживотно и пребиват от бой всеки ден…

Недоволен тук, недоволен и там, нали? Да, ама не. Има разлика, която ти никога няма да разбереш, колкото и пъти и които и хора да ти я казват. Ще я напиша за останалите наоколо… Тук съм недоволен, защото ми се иска тези, които се борим да оправяме нещата, да бъдем повече. И търся сродни души, или начин да подкрепя отчаялите и отказалите се… Там щях да съм доволен. А щях да пиша тези неща, за да не се подлъже някой като теб за дойде. Току-виж му харесало и решил да остане. А нито страната, нито хората там са виновни и заслужават подобно нещо.

Да, точно това казах. Някои други страни са уредени, въпреки че хората в тях не са много умни, понеже там са малко тези като теб. А България е съсипана, въпреки умните си хора, понеже тези като теб са повече. Именно вие сте трупната отрова, която превръща умните хора в умонепобираемо глупав народ. И която превръща една от най-красивите страни на света в една от най-скапаните държави.

Сърдиш ли ми се? Обиждаш ли ми се? Чакай малко. В мейла си ти ме оплю с далеч по-цветисти епитети и ги подкрепи единствено с ругатни, а аз не ти се разсърдих. Вместо това те съжалявам. Да, пазя се от теб, както е редно човек да се пази от въшлясал и крастав луд, но не те мразя както ти мен. Съжалявам те и ми се иска да осъзнаеш докъде си се докарал. Някак така, че да не искаш после да умреш от срам – не знам възможно ли е, но го искам. Защото какъвто си сега съсипваш не само моя и на всички свестни хора наоколо живот, а и своя… И ще подкрепя това, което написах, с аргументи.

Кажи ми, човече – имаш ли кауза, която би подкрепил с труд и действия? Диванното суперменство не се брои, анонимната юначност в Интернет също. Имаш ли кауза, различна от „да изколим турците, евреите, чужденците, педалите, прекалено умните и всички останали“? Защото това не е кауза – това са комплексите на пъзлив дрисльо. Виждал съм такива като теб неведнъж. За мой срам, като по-млад и буен даже съм срещал такива на четири очи и съм надушвал съдържанието на тазовите им резервоари… Предполагам, че дори да си най-отзад на побесняла тълпа, пак няма да колиш който ти падне. От което сигурно тайно се срамуваш, а би трябвало да се гордееш. Да тормозиш закъсали малцинства е като да биеш сираче – носи единствено позор.

За друго те питам. Кажи ми, ако си имаш друга, истинска кауза, подкрепял ли си я някога с труд и усилия? Примерно ако си недоволен от правителство, независимо кое и какви са ти политическите възгледи, късал ли си от времето и парите си, за да протестираш срещу него всеки ден в течение на месеци? Или ако примерно си любител на природата, жертвал ли си почивните си дни, за да чистиш доброволно и безплатно някое красиво кътче от боклуците? Или, ако те тревожи колко хора нямат дори какво да ядат, дарявал ли си за тях било пари, било храна, било труд? Събирал ли си дрехи за домове за сираци или престарели? Прекопавал и поливал ли си кварталната градинка – освен нощем, в „алтернативен“ смисъл на думата? Потил ли си се да допълваш Уикипедия или друг подобен общополезен ресурс?

Не, не ми казвай, че нямаш време. Три килобайта писмо не стават за миг. И съм абсолютно сигурен, че пишеш още много и много подобни неща – до други хора, като коментари по форуми, къде ли не. (Подозирам, че един от коментаторите под текста в webcafe.bg си ти, ако и псевдонимно.) Сигурно отделяш за това часове всеки ден… Апропо, като не ти харесват позициите ми, кой те кара да ги четеш? На мен като не ми харесват нечии позиции, не ги чета. Защо си бесен на мен, когато си го причиняваш сам?!

Да, знам защо. Не си първият такъв, който виждам, няма да си и последният – познавам ви добре. И ще ти направя услугата да ти го кажа. Сигурно ще си ми много ядосан, понеже не звучи приятно. Но ако за момент се замислиш, може да откриеш и верни неща вътре. Ако имаш достойнството и самоуважението да тръгнеш да ги оправяш, може да забележиш и други. И нищо чудно един ден да си ми благодарен за толкова лошите на пръв поглед думи.

Защото подсъзнателно усещаш, че в теб няма нищо свястно. Че анонимният бабаитлък в Интернет е единственото, за което те бива – друга стойност нямаш. И затова мразиш тези, които не са като теб. Които могат да видят чуждите предимства и своите недостатъци, и да търсят как да оправят себе си и да отдадат другиму дължимото уважение. Опитваш се да се докажеш над такива хора по единствения начин, който владееш – като псуваш, ругаеш и заплашваш. С надеждата да уплашиш някого, че да се почувстваш за миг важен и въобще забелязан и оставил някаква следа. Защото виждаш начин да се утвърдиш единствено като бъдеш най-големият боклук наоколо.

В предишния си запис цитирах как българите, които бягат в чужбина, бягат от други българи, които остават тук. Ти си този, от който бягат, с това какво представляваш. Да им държиш сметка е върхът и завършекът на причината да го правят, и да нямат намерение да се върнат повече. Ще се върнат – и България ще разцъфти – когато ти се махнеш оттук.

Имам обаче и добра новина за теб. И тя е, че този подсъзнателен усет те лъже. Да, към момента може да си човек без особена стойност, но можеш да промениш това. Не е трудно – просто започни да правиш нещо, което е от полза за хората. Бъди политически активен според възгледите си. Помагай на когото смяташ, че има нужда от помощ. Допринасяй за доброто на хората, без да търсиш заплащане. Отдели част от времето и силите си, за да си полезен, по какъвто начин ти е по душа, на който ти е симпатичен или скъп. Ако имаш силите да е за всички, е най-добре.

Да, ще има хора, които ще те смятат за луд. Нищо чудно повечето ти познати да са такива. Бягай от тях като от чума – те са именно чума, по умовете. Светът е пълен с далеч по-свестни хора, които заслужават подкрепата ти и ще ти дадат подкрепа при нужда. Търси истински и достойни приятели сред тях.

Започни оттам. Останалото ще дойде с времето само.

Лесно е да „си Шарли“

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/Z1-I9IOeJfY/

Атаките в Париж, на които станахме свидетели миналата седмица, са просто престъпления от омраза. Такива са и побоищата над цветнокожи в центъра на София. Докато последните се разглеждат от родната прокуратура като просто хулиганство, то първите бяха бързо обявени за терористични атаки. За едните си заравяме главата в пясъка, но е сложно да се каже дали за тези в Париж властите са прави. Всъщност цялата тема за ислямизма, ектремизма в която и да е религия и тероризма като политическо средство е изключително сложна и многопластова материя. Нямам претенции да разбирам всички нюанси или способност да я обсъждам тук. Има няколко аспекта, които ме занимават в последните дни.
Да започнем със свободата на словото. Много сочат като основна цел на атаките създаване на страх у журналистите да критикуват и осмиват определени теми от исляма. Наистина, доста световни медии не показаха карикатурите на френския вестник и по принцип избягват да показват образи на Мохамед. Това се посочва с пръст като отстъпване от свободата и победа за джихадистите. Междувременно, същите говорят как не трябва да отстъпваме от свободата на словото и че подобни атаки няма да спрат критиката към тиранични режими и потъпкване на правата на хората. Всичко това изглежда на пръв поглед двулично.
Нека погледнем нещата от друг ъгъл. Предоставете си, че утре вестник публикува карикатура на Левски. За да е по-актуално, нека да е от турски издател в Кърджали. И то не просто каквато и да е карикатура, а (с извинение към всички) Левски участваш в оргия с надзирателите си точно преди екзекуцията. Статията да е озаглавена „Левски поне е умрял щастлив“ и да обсъжда положителните според тях страни на турското робство. Абстрахирайте се от контекста на скорошните събития и си представете реакцията на обществото ни. Замислете се как вие бихте се почувствали и какво бихте направили.

Разгледах карикатурите на Шарли и макар наистина да осмиват всички по домова книга, като идея са близки до описаната горе ситуация. Не искам да се навлизам в критика за естетиката на тяхната сатира. Както Ризви писа в Huffington Post, това няма никакво значение. Важно е обаче да разберем, че съвсем разбираемо срещу тях има отпор и яростна критика. Същността на свободното слово е, че всеки има право да казва каквото си иска. Същите тези принципи обаче не гарантират, че такава сатира няма да бъде порицана от опредени групи. Тези принципи диктуват, че въпросните обидени имат право на това.
Разбира се, този отпор не може да има нищо общо с атаките от миналата седмица. Насилието е знак за безсилие и както стана ясно в последните дни, дори е контрапродуктивно. Жертвите от Шарли в никакъв случай не са заслужили съдбата си и определено имат нужда подкрепата ни. Същото важи и за поне 200-те журналиста зад решетки сега и десетките намиращи смъртта си всеки месец без късмета да са граждани на европейска страна. Защитавайки техните права и признавайки острата нужда, която обществото ни има от техния труд, не може да ни накара да изоставим критичното си мислене.
Никой не трябва да порицава една или друга медия, за това, че не публикува карикатурите на Шарли в знак на солидарност. Аналогично, ако описаната горе пародия на Левски наистина излезе, ще има два взаимно свързани и еднакво важни показателя за свободата на обществото ни. Първо, дали ще защитим правото на вестника да публикува и физическата неприкосновеност на авторите. (Съмнявате ли се, че ще има призиви са забрана и бомби пред редакцията? Всеки българин ли ще е лично отговорен за това насилие?) Второ, дали ще оставим на мира обществения отпор, който несъмнено ще заклейми осмиването на важен символ от идентичността ни. Добре е да се смеем и да възприемаме с хумор подобна сатира. Навярно някои ще реагират точно така. Ще има критици за липсата на вкус, както и откровено обидени. Това е част от реалността на свободното слово и не трябва да налагаме един или друг подход като норма.
Тези, за които няма място обаче, са радикалите палещи редакции и пребиващи невинни граждани. В България това са обикновено скинарите и има твърде често такива случаи. Виждаме ги и премного във Франция след атаките. Маршът в Париж вчера беше важен, за да покаже, че Европа е обединена и готова за действие. Европа днес има остра нужда от нещо, за което да е единна. Дали ще има реални действия е друга тема.
Маршът беше обаче също толкова силен политически символ, че няма място за радикални елементи като Льо Пен, Фаранж, Сидеров или Златна зора. Всъщност именно политическите последствия след тези атаки ще навредят най-много на Европа. Иронията е, че свободата на словото може само да спечели. Затова колкото и цинично да звучи, единствените печеливши от тези атаки са крайно десните и самите ислямисти. Първите, защото експлоатират страха и объркването на хората, а вторите, защото мюсюлманите на континента биват отчуждавани и заклеймявани все повече. Подобна е ситуацията с етническите турци в България и политическата симбиоза между ДПС и Атака. Такъв тип политика видяхме във Великобритания от Фаранж покрай емиграцията.
В този контекст става ясно, че макар основната цел на атаките в Париж беше свободното слово, отрицателният ефект ще удари най-вече обществения ред и политическата обстановка в Европа. Вчерашният марш в Париж беше посетен от много световни лидери изразяващи подкрепа за свободата на словото. По ирония, доста от тях сами по себе си са виновни за потъпкването ѝ и най-вероятно ще експлоатират също толкова безсрамно страховете на обществото. Този марш беше важен, но лесен – имаше ясна жертва и ясен външен враг. Лесно е да „си Шарли“. При дискриминацията, престъпленията от омраза, ксенофобията и защитаването на правото да критикуваш, врагът е вътрешен, има пари и право да гласува. Срещу тези престъпления няма да видите многомилионен марш, макар в Германия да виждаме наченки на такива. Няма да видите политически лидери отпред и 24 часово отразяване по световните медии. Тези неща се оправят с пример и постоянство. С гласовете си обаче създадохме среда, в която е политическо самоубийство да отстояваш твърдо такава позиция. Родната политика е ярък пример, но колкото и да ни блазни да сме специални, далеч не е изключение в Европа.
Не може да научим всеки да има чувство за хумор, но може да научим мнозинството на уважение и приемане на критика.


„С пълни джобове е най-добре“

Post Syndicated from Selene original https://nookofselene.wordpress.com/2012/08/06/djobovete-na-krisko/

– това е основният рефрен на един от летните хитове в момента – той е на Криско и е тотален хит (или поне звучи отвсякъде). Мелодийката е зарибяваща, текстът – порядъчно плосък. Но пък става за тананикане в жегите.
Новоизгрелият рапър явно бърза да си напълни джобовете час по-скоро и е открил върл враг в това си начинание – а именно собствените му фенове, които слушат песните му безплатно в Интернет, че си ги и теглят. Вместо да се радва, че така набира по-бързо по-голяма популярност, което означава повече участия, повече продадени билети, повече рекламодатели, а защо не и повече продадени албуми (вече има достатъчно западни изследвания, посочващи така нареченото Интернет пиратство като вдигащо продажбите на любимите произведения), той явно рони крокодилски сълзи срещу лошите пирати.
Не се е поучил и от резила на Асен Блатечки – колко бъзика станаха с неговата реклама, не е истина просто. Колажи с тлъст Блатечки и надпис „Спрете да теглите филмите му, вижте какво му причинихте на човека!“, снимка на детенце, катерещо се по рафтовете на хладилник и надпис „От малък го влече!“ и снимки на секси звезди с коментари „Бързам да му/й тегля филмите!!“ са само част от примерите.
Но не, нашият герой не се е поучил и си има вече свой собствен бисер в борбата с пиратите (разбирайте – с феновете му) –

На рапър му отива да се прави на тарикат, задигащ коли, но… момент, не трябваше ли мацката да е криминалното лице в случая?
Има някаква абсурдност в тези реклами, нещо, което кара хората да се смеят, когато ги гледат, а не да попиват със съгласие вложеното послание. Чудя се дали това идва от некадърността на създателите им или от самото послание?
Начинът на предлагане на посланието със сигурност е важен фактор, но едва ли е лесна задачата да се опитваш да убедиш хората, че ползването на свободен достъп до информация е престъпление, сравнимо с кражби и убийства. Нито пък е лесно да внушиш на света, че е нормално наказанието за това да е по-голямо от наказанието за изнасилване и убийство по непредпазливост.
Но нали „с пълни джобове е най-добре“ – парите на правоносителите са най-важни. 🙂

АСТА е мъртва, да живее АСТА?

Post Syndicated from Selene original https://nookofselene.wordpress.com/2012/07/05/acta-in-bulgaria-again/

Вчера хората, които излязохме през зимата да протестираме срещу АСТА, официално получихме това, което искаме – Европейският парламент отхвърли ратифицирането на така нареченото търговско споразумение за борба с фалшифицирането.
Това се случи след като стотици хиляди европейци изпълниха европейските площади и протестираха срещу АСТА и срещу така наречената „борба с пиратството“, в името на която се готвеше окупиране на Интернет – но не от движението „Окупирай Уолстрийт“, а от същите корпорации, които вече са окупирали почти всичко, намиращо се оффлайн и бързат да завземат и онлайн пространството.
Сред тези европейци бяхме и ние. На 11-ти февруари многохилядно шествие скандира „НЕ на ACTA“ по улиците на София и изпълни целия площад пред парламента, принуждавайки управляващите да обещаят, че ще „приемат споразумението с резерви“, а именно без частта за следенето на Интернет. Крайно недостатъчно, защото това споразумение или се приемаше цялото или не се приемаше цялото (да не говорим, че имаше ужасно гнили неща и сред незасягащите Интернет), но – забележете – поеха ангажимент да не осъществяват това следене на Интернет.
Сега, след като Европарламентът сложи край на цялото споразумение, би трябвало да си отдъхнем? Уви, не.
Защото проектът за нов Наказателен кодекс на България е предвидил нови драконовски мерки. Минимална предвидена присъда за т.нар. „пиратство“ е 1 година затвор или пробация, присъдата за масовия случай се вдига от 5 на 6 години, т.е. става тежко престъпление, щом е над 5 години затвор. Това означава, че „пиратстството“ се наказва в някои случаи по-строго от престъпления като изнасилване или от убийство по непредпазливост. Отпадат и административните наказания за „маловажни“ случаи – заменят се директно със затвор или пробация.
Ще цитирам конкретните членове от проекта за нов НК. Целият можете да прочетете тук.

Ползване на чужда интелектуална собственост
Чл. 195. (1) Който противозаконно записва или използва по какъвто и да е начин предмет по чл. 193 без съгласието на носителя на съответното право, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба.
(2) Който противозаконно държи носители на предмет по чл. 193 в големи размери или в голямо количество, или държи матрица за възпроизвеждане на такива носители, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години и с глоба не по-малко от две хиляди лева.
(3) Когато предметът по ал. 2 е в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева, като съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на дееца.
(4) Когато с деянието по ал. 1 – 3 са причинени значителни вредни последици, наказанието е:
1. в случаите по ал. 1 или 2 – лишаване от свобода от една до шест години и глоба от три хиляди до десет хиляди лева;
2. в случаите по ал. 3 – лишаване от свобода от три до десет години, глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
(5) Когато деянието по ал. 1 или 2 представлява маловажен случай, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.
(6) Предметът на престъплението по ал. 2 и 3 се отнема в полза на държавата и се унищожава.

Извод 1 – ACTA официално е отхвърлена от цялата Европейска общност, но нашите управляващи са решили да си направят българска АCTA.
Извод 2 (нищо ново) – на думите на управляващите в България не може да се вярва.
Извод 3 – в името на интересите на малцина, се правят свръхнаказания и свръхмерки за ограничаване на свободата на информация и свободата в Интернет като цяло на всички останали. Защото както от опит знаем, борбата с пиратстото не се изчерпва само със защитаване на правата на (евентуално и хипотетично) ощетени творци. Обикновено тя бързо се изражда в перфектното оръжие срещу свободата на словото. И без този Наказателен кодекс все още да действа такива случаи вече има, просто без наказание за нещастния човек, който си е позволил да изкаже критика.
Извод 4 – ако искаме да спрем тази лудост, ще трябва отново да протестираме, отново за същото нещо. Имам чувството, че разчитат на нашата късопаметност, разсеяност и умора. Че очакват да ни писне, да вдигнем рамене и да кажем „Правете каквото искате, майната ви!!“. Само че аз не мисля, че това ще се случи.
А вие?