Tag Archives: свобода на словото

OpenLux, ама тия при Каскета не минават!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/openlux-penchev-kasket.html

неделя 14 февруари 2021


Седя, скучая и си барам каскета. По никакъв начин не мога да разбера логиката на някои хора в тази държава. Е, признавам си, не съм се и опитвал кой знае…

Журналистът е атакуван заради журналистическата му дейност Съветът на Европа реагира срещу репресиите на полиция и прокуратура над журналиста на Биволъ Стоян Тончев

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/council-of-europe_stoyan-tonchev_bivo-bg.html

вторник 19 януари 2021


Разследващият журналист Стоян Тончев – автор на Bivol.bg и издател на Liberta.bg, e подложен на системен тормоз от прокуратурата и полицията на България, заради  журналистическата му дейност. Съветът на Европа,…

16 октомври в Тheatro: Татяна Кристи прави сатирична дисекция на болния разум

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/tatiana-christi-theatro.html

петък 9 октомври 2020


Маргинализирането и притискането  на свободното слово в България стигна своя апогей при правителството на Борисов-3. Макар, че медийната свобода  все още съществува в България, притиснато в ъгъла и основно онлайн и в социалните мрежи, хората на властта се опитват да убеждават  обществото и Европейския парламент и медии, че в България няма проблем с него. От премиер, до министри, до депутати, до председателя на  Съвета за електронни медии – Бетина Жотева – всички твърдят в хор, че нещата със свободата на медиите са прекрасни, не приемат класацията на България за 111-то място по свобода на словото и прокарват рестриктивни законодателни инициативи. За властта „фалшиви“ новини са критиките към статуквото, а  обективните журналистически разследвания „клевета“! Управляващите недоумяват откъде идва недоволството у гражданите за ограничена свобода на медиите, отричат репресиите към журналисти – от неправомерни арести, до физическо насилие, до бутафорни съдебни процеси, до уволнения на неудобните, до клевети срещу свободната преса и граждански активисти, разобличаващи безобразията във властта. Кохорти от платени „журналисти и анализатори“ на партийна хранилка са превзели медийния ефир. Тълпи от „културни дейци“ са впрегнати да защитават правителството! Тълпи от „академични“ изкопаеми и те. Всичките вкупом се надяват на пари от държавата, (т.е. данъкоплатците да ги хранят), за да продължават да се къпят в пост-комунистическия си „културен“ сос   — който в тяхно лице мирише силно на Априлски пленум и на мухлясал соц!  Голяма част от „интелектуалците-културни дейци,“ днес както и по времето на соца, са просто притурки към властта –проскубани котенца, които като лъвове бранят статуквото, без да се срамуват, че в ушите на гражданското общество, тяхното мяучене звучи толкова жалко колкото и опорките на правителството за „свободата“ на словото в България. В интервюто си пред Дойче Веле, социалният министър Деница Сачева, извади „аргумент“, че в социалните мрежи има свобода на словото като по този начин инкриминира себе си и властта за това, че единственият по-малко атакуван остров за свободно изразяване са платформи, които властта в България по-трудно може да контролира и не може да запуши напълно гласовете на възмущението.

Най-явният индикатор за липса на свобода на словото е липсата на политическата сатира в медийното пространство  — сатира, която да достигне и до най-отдалечените домакинства и да се види и чуе от масовия избирател.

Политическата сатира е ежедневие за медийните консуматори в демократични държави и коректив на властта. Без нея не може да има истинска демокрация. И затова в България не я виждаме или я виждаме маргинализирана в социалните мрежи. Най-яркият представител на жанра в България е сътрудникът на Биволъ – Татяна Кристи, която от години прави политически  и други пародии в интернет. С десетки хиляди последователи и милиони гледания, кратките й скечове са глътка свеж въздух в отровената медийна среда. За Татяна няма табута. Острието на сатирата й е за всички, които тя смята, че го заслужават. И макар че тя е много разпознаваема в българското Фейсбук пространство, никога няма да видите лицето й в масовите български телевизии.  И има защо! Комедията й е много неудобна на властта, която от години неуспешно се опитва да заглуши присъствието й във Фейсбук.  За разлика от „културните“ дейци на хранилка на властта, Татяна няма спонсори, няма рекламни агенти, няма продуцентска помощ, няма гардероб и гримьори, няма театрален декор, няма правителствени грантове и няма нищо общо с Министерството на културата. Няма да видите реклами на спектаклите й  на големи билбордове из страната и най-вече няма да я видите по БНТ! Тя е съвсем сама в своя медиен  проект и в самотата си е напълно независима, но никак не самотна, благодарение на хилядите си фенове. Въпреки медийното затъмнение на политическата сатира в България, Татяна печели все повече и повече зрители и последователи онлайн. Небрежните й кратки скечове, направени на прима виста—без подготовка и без предварително написан сценарий, завладяват публиката със своята непосредственост и комичност. Единственият театрален гардероб на Татяна са няколко смешни перуки в различни цветове. На 16-ти октомври тя отново ще бъде в София, за да направи поредния си моноспектакъл на сцена – в независимия театър „Тheatro.” 

„Когато политическа сатира се появи по националната телевизия, която в момента слугува на правителството и мафиотското задкулисие, тогава в България ще има по-добра медийна среда. Когато медийният регулатор, вместо да казва, че не заслужаваме 111-то място по свобода на словото, се заеме с проблемите на превзетата  медийна среда, тогава можем да говорим за по-добро място в класациите по медийна свобода. До тогава,  малкото независими медии и журналисти ще бъдат вестоносците на явлението—остра политическа сатира. Да, такова животно има, но то трябва първо да се открие и второ да се подкрепи—също както всяка друга изява, свързана с независимото свободно слово. Без тази подкрепа – всичко това може да бъде лесно загубено и да изчезне – както изчезва и  самата демокрация, ако не се пази,“ споделя Татяна Кристи.  Информация за спектакъла й може да намерите тук:  https://www.facebook.com/events/641743476533367/

Сълзотворен газ и бой срещу граждани Полицията задържа за проверка репортер на “Биволъ”

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82.html

сряда 2 септември 2020


Репортерът на „Биволъ” Димитър Стоянов бе задържан за кратко на протеста „Велико гражданско въстание” в сряда с формалната цел „проверка”. Журналистът е носел документите си: лична карта и прескарта.

Димитър Стоянов след “проверката” (Снимка: Николай Марченко, “Биволъ”)

Димитър Стоянов е усетил как един от полицаите му вади с рязко движение сгъваемо ножче от джоба. След това му иска лична карта и прескарта, за да се легитимира. След като Димитър му подава лична карта, полицейският шеф му казва:

„Елате с мен, господин Стоянов”. След това отвежда Димитър зад кордона до една от полицейските коли и го държи там 10 – 15 минути. Това се вижда от видеото, което направи „Биволъ” при това задържане.

„Аз му казах на няколко пъти, че никъде в закона не пише, че нямам право да си нося нож”, коментира Димитър Стоянов.

Полицаят се обърна към репортера на медията ни, който носеше прескарта на врата и заснемаше на телефон разговора му със Стоянов с думите: „А, и ти си от „Биволъ”?”

Димитър Стоянов и Георги Георгиев (БОЕЦ) (Снимка: Николай Марченко, “Биволъ”)

Полицаите застанаха с гръб пред снимащите телефони, а един от тях издърпа кабела от преносима батерията (т.нар. пауърбанк) при избутването по време на заснемането на „разпита” до полицейска кола на Димитър Стоянов.

Спрейове и щитове срещу журналисти…

Преди това полицейските служители поне на няколко пъти не допуснаха журналисти на „Биволъ” да преминават през кордона. На два пъти бяхме избутвани настрани, след като заснехме полицейски шефове с радиостанции да обсъждат действията срещу протестиращите между Партийния дом и Българска народна банка (БНБ).

Мая Манолова след обгазяването (Снимка: Николай Марченко, “Биволъ”)

Преди това авторът бе избутан извън кордона на Партийния дом, въпреки че си носеше прескарта, като самите полицаи преди това го допуснаха вътре. Отношението към журналистите беше като към останалите протестиращи като цяло – агресивно избутване, извеждане за ръка извън кордоните и препятстване при заснемане.

Лидерът на сдружението “Българи Обединени с Една Цел” (БОЕЦ) Георги Георгиев беше обграден от 5 – 6 тежковъоръжени униформени, докато показваше на старшия полицай одобреното си заявление за присъствие на заседанието на Парламента, на което не беше допуснат от охраната. Той беше изведен от тях извън кордона.

Репортерът на БНТ Николай Минков пък е хоспитализиран в болница, евакуиран с линейка директно от Партийния дом, след като беше тежко напръскан с лютив спрей. Преди това бяха  напръскани Габриела Наплатанова и Канна Рачева от bTV. Имаше информация, че леко е обгазен и екипът на „Евроком”, начело с водещия Николай Колев.

Според запознати юристи, полицаите са нарушили юл. 174а от Наказателния кодекс (НК) на Република България. „Който с насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин разтури или попречи да се проведе събрание, митинг или манифестация, допустими по Закона за събранията, митингите и манифестациите, се наказва с лишаване на свобода до две години”, гласи този член от НК на РБ.

„Биволъ” призовава Съюза на българските журналисти (СБЖ), Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ), както и международната организация „Репортери без граници” (RSF) да вземат отношение по повод полицейското насилие над журналисти на 2 септември в района на бул. “Дондуков”, 1 и ул. „Княз Александър I Батенберг”.

Снимка: Facebook / Стела Василева

„Биволъ” призовава за оставка на вътрешния министър Георги Терзийски и ръководилите операцията по охрана на протеста длъжностни лица от МВР. Заради неспазването на правата на журналисти, които са обект на агресия от страна на служителите на реда, въпреки че си носят издадени по международен стандарт прескарти със съответните данни, снимки, печати и подписи на ръководството.

„Биволъ” също така ще обмисли дали да не си защити правата през жалба до прокуратура и Софийски градски съд (СГС) заради многократните опити на служителите на реда да възпрепятстват работата на журналистите от екипа.

Същевременно в социалните мрежи се обръща внимание и върху неофициалните  нашивки по униформите на някои от полицаите, които са “запазена марка” на въоръжените наемници по света: “One Shot – Оne Kill” (“Един изстрел – едно убийство”) или I Love Guns and Titties (“Обичам оръжия и цици”).

СЕМ: Насилието не е аргумент

Съветът за електронни медии (СЕМ) излезе с остра осъдителна позиция заради полицейското насилие над журналисти на 2 септември:

“Съветът за електронни медии осъжда всяко насилие, което нарушава човешки права и свободи, а насилието срещу журналисти е позор за всяко общество. 

СЕМ настоява всеки да уважава работата на журналистите и репортерските екипи, защото журналистите са „очите и ушите” на гражданското общество и всеки опит те да бъдат „обгазени” или наранени е атентат срещу свободата на словото.
СЕМ се обявява срещу крайния антагонизъм и политическото противопоставяне, което взривява гражданския мир и разбирателство в обществото. 
Демокрацията е диалог, а не война.
Насилието не е аргумент, а безсилие пред свободното слово”.

Партиен сбор в обедна почивка и бой по журналисти: демокрацията на Борисов

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/borisov-democracy.html

четвъртък 6 август 2020


Все-още-премиерът на България Бойко Борисов ни поднесе поредния си пошъл спектакъл и си осигури аплодисментите на партийния елит. Защото други няма – месец вече страната клокочи от протести, а недоволните скандират името му, гарнирано с, меко казано, пълно отрицание. Но лошата актьорска игра не печели ръкопляскания, само „неговата“ партия му ги дарява. Друг е въпросът кой му я основа и после с отвращение се махна.

А Борисов патологично се нуждае от хорската любов и одобрение, за да погали личното си гърмящо его. Знаете: „аз дадох толкова милиони“, „аз построих магистрали, метро и заводи“, „аз и моите партньори в коалицията“… И неговите хора му я засвидетелстваха под жаркото слънце на Тех-парка, които той събра „нарочно в обедната почивка“, защото имали много работа за вършене. Нищо, че близо 4 000 души от цялата страна си зарязаха пасиансите на служебните компютри и пропътуваха стотици километри, за да се потопят в харизмата му.
За нея с изумителен патос и плам говори областният управител на Разград Гюнай Хюсмен, забравил предишния си тотем, когато беше депутат от ДПС. Да прибира разни видове партийни номади и да ги прави свои „остриета“ е типично за стила на ГЕРБ и лидера им. Излишно е да се припомнят идеологическите трансформации на Тома Биков, Антон Тодоров, огризките от СДС и подобните им, както и изконното БКП-начало на другия пълнеж. И нещата изглеждат като онези думи на покойния вече поет „Никой не може да ми забрани да ви обичам, другарю Живков!“.

Но защо изобщо беше този извънреден форум?

От Борисов се очакваше все пак изрече нещо смислено, да пусне инструктажа, така да се каже. Краткото му слово предъвка онези вече втръснали на всички хвалби за магистралите, супер-компютрите и стабилността, истината за които всички, или поне незаслепените от харизмата му, знаем. А публиката му изтръпнала следеше мисълта му – ще дава ли оставка или не. Защото от това зависи оцеляването й по канцелариите тук и там. Заради това оставане на хранилката бяха и бурните възгласи „Бойко, Бойко!“ и „Неее!“ при словесното му упражнение на тема оставка.
Това обаче е правото на личен избор на всекиго и никой няма правото да го оспорва и отрича, независимо от естетическите си норми.
Борисов това искаше чуе. Партийният елит и партньорите му да потвърдят заклинателно, че незаменимият, безалтернативният, най-успешният и кадърният е той. Че без него държавата ще се счупи. А в това се съдържа и целият смисъл на служебната разходка от провинциите до столицата.
В нищоговоренето си той прочете от листове какво не може да прави служебното правителство при неработещ парламент и подчерта, че не го е страх от такъв вариант. Сплашването с възможен апокалипсис в „идващите много тежки месеци заради пандемията“ без ГЕРБ на върха на държавата е вече дежурен рефрен, който ни се „набива с 200“ от всичките му говорители. И отново се наложи да чуем, че партията му е най-успешната и няма никаква друга алтернатива за страната, освен ГЕРБ да управлява. Нещо, с което протестите не се примиряват, а и според социологически проучвания подкрепата за тях е 60%.

Стана ясно, че нищо не е ясно

Единственото, което стана ясно е, че не е ясно какво точно смята да прави Борисов. Не, че не каза, че може винаги да се оттегли от премиерския пост и да си стяга партията за изборите. То е като „Тате ще ми купи колело, ама друг път“. Борисов няма да се оттегли от властта. Той не може да изостави ласкателната си среда и подчинението в погледите на онези, които си е назначил не да мислят, а да го слушат безусловно и да не могат да вземат никакви самостоятелни решения. Той не диша без аплодисментите на озарените от неговата харизма. Нарцисизмът е вид личностно разстройство и е в други компетенции и експертност да поразсъждават върху това.

Дори и формално да се оттегли от премиерстването, /което би поставило патриотите-партньори в кататонен ступор/, Борисов ще дърпа конците на корупцията от партийната централа и ще разпорежда раздаването на милионите оттам. А сламеният човек на мястото му, когото пак той ще посочи и мнозинството в парламента ще подкрепи, независимо дали ще е Деница Сачева или Томислав Дончев, ще се подчинява така, както и преди. Всичките, по навик и от душа.

Да се състави експертен кабинет е химера. Ако в „широката си кадрова скамейка“ ГЕРБ разполагаше с необходимите експерти, нямаше да сме свидетели и потърпевши от управлението му, а световният печат да ни нарича „държава като кочина“, „прогнила от корупция“, „най-бедната в ЕС“. Да си ги внесе, както някога Кобургготски ни дари с юпитата? – помним какво направиха в онзи мандат в компанията на ДПС и БСП, и как си отидоха.
Дори Борисов да не е премиер и да остави Обединените патриоти и ГЕРБ да сформират новото правителство, то пак ще е зависимо от парламентарното мнозинство в работещия парламент. Което не е никаква промяна.
Той пак ще дирижира всички решения и ще се уж консултира с явния си коалиционен партньор. Но повече с неофициалния – да не забравяме, че ключови „постижения“ на Народното събрание бяха покорени с подкрепата на депутатите от ДПС, където основен фактор е не лидерът Мустафа Карадайъ, а вечно липсващият Делян Пеевски и знаете още кой от Сараите. Мераците за пряко и явно участие на партията на Ахмед Доган във властта заедно с ГЕРБ не са новина, а и Йордан Цонев, известен като Ментата, ги дефинира отчетливо и публично.

Борисов обаче се врече, че коалиция с ДПС никога нямало да направи. Колко може да се вярва на държавник, който сутрин, обед и вечер си сменя позициите, е много сложен въпрос. И отново на личен избор. Факт е, че той няма намерение да чуе гласа на недоволните от палатките и площадите. Той чува само аплодисментите и шума на пачките в чекмеджето. За последните няма прокуратура. Вместо това разполагаме с един човек с каскет, който броди из територията и громи битовата престъпност, не, че не е приоритет, но в България криминални приоритети да искаш и то във властта.

А помните ли аферата с танкера „Бадр“? Е, вчера премиерът косвено ни я припомни, като се обърна към евродепутата Емил Радев, пряко замесен в нея, според публикация на Биволъ. Прокуратура и тук няма, има инструмент, който удря селективно.

А чували ли сте позиция от ДПС?

Няма и да се чуе. Снишили са се така, както навремето Тодор Живков призова и после неговите хора го свалиха от пиедестала. Видяхме отбраната, мобилизирана в защита на почетния председател Ахмед Доган на Росенец. Защита от кого? И в ДПС, както и в ГЕРБ, явно им се привиждат вампири и канибали у всекиго, който не е с тях и е скочил срещу светините им.
Едно време, когато още имаше писателски десанти из страната, а Живков беше още много жив, сатирикът Генчо Узунов възкликна: „Тоа па кога го канонизираха за светец!“. В едно от помещенията на светата обител, /девически манастир с игуменка бивша комсомолска лидерка от Пловдив тогава/ висеше портрет в рамка на Тодор Живков редом до иконите на Св. Николай Мирликийски /бях там, видях и чух/.
Та така е и в тези партии, имат си по една икона и си я бранят с нокти и зъби, сякаш друга религиозна деноминация настъпва в териториите им. Нищо, че копират стария модел на култа към личността. Защото иначе животът им губи смисъл, те и не могат друго да сътворят. Обаче не е нищо.

Не е нищо благодарственото стълпотворение около лидера, който и сред своите се движи с пет души охрана. Не е нищо и преклонението пред един почетен, каквото и да значи това, председател на етническа партия, обитаващ сараи, за каквито поклонниците му не са и мечтали, и не могат да имат.
Може би е някакъв вид позиция или по-скоро намек за такава на ДПС това, което ден преди партийното парти на ГЕРБ лидерът Мустафа Карадайъ възкреси в статус във Фейсбук:
„д-р Ахмед Доган – 08.06.2009г.
За мен най-страшното нещо в нашия политически живот е мутризацията на политиката!
“ … моята молба е към целия български народ, към медиите специално, за мен тези субекти се създадоха от медиите. Вие така, изживявайки се като субекти на историята, в правенето на историята, се състезавате с нас и създавате продукти по неясни проекти и после се чудите, абе как стана така. Ами става така, вие ги създадохте. Сега обяснете на българския народ за какво става въпрос.”
Е, ами стана така, че знаем кой и защо създаде ДПС от „неясен проект“ и кой как се възползва от него. И хайде „сега обяснете на целия български народ за какво става въпрос“, къде сте и с кого сте. Защото дължите много отговори. И за къщите за тъщи също, а да беше само това.

Агресията спрямо журналисти

Тя не е само в позорните сцени от вчера с колегата от „Свободна Европа“ Полина Паунова и с другите, блъскани, поваляни на земята и ритани журналисти и протестиращи, с изтръгвани и захвърляни с насилие телефони, изобщо не е. Щях да добавя личен опит с пиян до козирката полицай по време на работа, но няма.

Въпреки, че от ГЕРБ побързаха да се застраховат, че нямат нищо общо с въпросните биячи, оборудвани със стикери на ГЕРБ, няма кой да повярва на очистителната им декларация. Онези препарати за очистване на стомашно-чревния тракт знаете какво предизвикват. Същото е. И до какво водят овчето търпение на дивана и подчинението също знаете.

ГЕРБ и ДПС ненавиждат журналистите не само, когато задават въпроси, но и изобщо. За тях те са зловредна прослойка или „мисирки“. Затова са избягвани като проказа някаква, или се допускат само удобните, а те са много и са си техни. Кога Борисов е заставал очи в очи с медиите? Неотдавна на извънреден брифинг след онези снимки с пачките евро. Кога Карадайъ е отговарял на въпроси? Преди година с колега от Париж със скандал преодоляхме бронята на новия партиен пиар на ДПС, който с крясък ни препоръча да четем…сайта на ДПС и да си мълчим. Не позна.

Арогантното зачеркване на диалога с обществото, медиатор на което са именно независимите медии, означава само едно – обществото не ни е нужно, важен е твърдият електорат, когото омагьосваме с кухи обещания. А за много питащите – бой и после мъгляви оправдания.


Харесва ли ви статията? Почерпете автора Вилдан Байрамова и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този бутон ще ѝ бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Вилдан и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за нея чрез този формуляр ще ѝ бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.















Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€




Това насилие вчера достойно отбеляза и друго – на 5 август 1998 г. почина Тодор Живков, партийният и държавен ръководител на онази, другата България. Която днешните млади от протестите не познават, но се страхуват от реставрацията й. Съвпадение с извънредния форум на бившия му охранител? Не, бе, в никакъв случай. Няма изтръгване от началната закваска. И когато точно Борисов говори за демокрация, ослушвайте се, тя е в опасност.

За Лудата гора, Шибанякът и Мисирките

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/shibanyak.html

понеделник 20 април 2020


Собственикът на Крейзи Форестър искал диктатура и дал за пример Чили. Аз за диктатура в Чили се сещам само за оная хунта на дивизионен генерал Аугусто Хосе Рамон Пиночет Угарте.

Нали се отърва от короМката за рекордно кратко време бе, пичага? Цяло отделение на болница затвориха заради теб, а ти си тръгнал да умуваш сега, вместо да си каранитизиран! Ама знаеш ли защо е така?

Много е просто. Всички наследници на оня режим сте еднакви. И нямате спирка. Като всеки силен вЕтър. Какъв ти е проблемът, точно, гелосан усвоител на милиони държавни и европейски средства? Да поразсъждаваме, а?

Президент? Генерал! Премиер? Генерал! Ръководител на кризисен щаб? Генерал! Та ние сме си чиста хунта, какво искаш Луд Горянино!?

Да не говорим и за хилядите доказателства, че сме в диктатура, без дори да се обаждаш ти, незнайно поради каква причина имащ се за меродавен. Да, позволиха ти да усвоиш средства, за да си направиш стадиона, да с развиеш бизнеса, да загладиш лицето и да залижеш прическата, в това няма никакъв спор. Но, нещо смислено? Ей така, със собствени сили. Без любезната подкрепа на ДС? Съмнявам се. Но, да сменим темата, макар и да оставаме на същата тема.

Българското национално радио, институция, която ние издържаме с данъците си, които не знаем как ще плащаме, тъй като не можем да работим нормално, изкарва своя репортерка да се извинява, че била обидила единия от генералите. Оня с магнолиите. Не на 111-о. На 86459-о място по свобода на словото трябва да сме.

Жената била казала някаква си дума и националната медия, която е финансирана от нас, тоест, част от обществения договор, измислен още от Лок, Хобс и Кант и реализиран на практика в редица държави, без военна хунта начело. Но от петилетки тази медия е присвоена от компартията и от нейните наследници. Спомняте ли си случаите с няколко истински журналисти, които бяха изгонени оттам? Смяната на шефове? И не само там. И в БНТ, което също издържаме дружно, е същото.

Как ще си директор на регионално подразделение на националното ни радио и ще караш твой служител да се извинява, че е нарекъл някого „шибаняк“!? Добре, да кажем че не го е казала по адрес на премиера, тъй като някой я бил пляснал по дупето, или пък го е казала по негов адрес. На премиера.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Това е извън работен процес. Той казва, че благодари и тръгва за Банско. Защо момичето не може да се засмее, да се обърне към колегите си и да каже „шибаняк“? Ако някой иска да ме съди, няма да се извинявам.

Всички кадри на ДС, подобни на Домусчиев и Борисов, са шибаняци. Хунта не ни трябва. Достатъчно важно разхождащи се по няколко брифинги генерали си имаме. Тая от БНР искрено го уважавала и съжалявала за думите си. Ами аз не го уважавам и не съжалявам за думите й. Шибаняк!

Ако се наложи да се извинявам, ще отида до ОАЕ за няколко фурми.

Как Русия се разправя с „неверните“ данни за коронавируса

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/russia-coronavirus-fakenews-bill.html

сряда 8 април 2020


Централата на Следствения комитет в Русия образува наказателно дело за разпространение на фейк-информация за коронавируса, каквото представлявало видео в Туитър, съобщава сайтът на ведомството.

Делото е заведено по законов текст за публично разпространение на невярна информация за обстоятелства, представляващи заплаха за живота и сигурността на гражданите. В съобщението се посочва, че потребител е публикувал в Туитър видеозапис, в който се твърди, че коронавирусът е създаден в държавния център по вирусология „Вектор“ /село Колцово, Новосибирска област/, „след което чрез експлозия е умишлено разпространен на територията на Русия и Китай“.

Център „Вектор“ произвежда тестове за коронавирус. На 16 септември 2019 г. там избухна газов балон и последва пожар.

В рамките на наказателното дело се установява самоличността на потребителя на социалната мрежа и се събират доказателства.

Според изданието „Медиазона“ става дума за сатиричен клип, осмиващ конспиративните теории за произхода на коронавируса. Той е публикуван в Туитър от потребителя AlexanderThorn. „Приятели, срещу мен е заведено наказателно дело за вчерашния хумористичен запис, в който осмивам теорията за заговор за произхода на коронавируса от руска лаборатория“, е написал въпросният потребител.

В записа той казва, че център „Вектор“ е „взривен умишлено с цел вирусът да попадне във въздуха“, а горските масиви в Сибир също „са подпалени специално“, за да може димът от пожарите да отнесе вируса в Китай. „Това е операция на световното правителство в сянка, на масоните, надявам се, разбирате това. За да започнат всички да говорят за коронавируса, а понеже Земята не е кръгла, истината престана да се разпространява“, шегува се авторът.

Първото дело по същия законов текст е образувано в Петербург заради пост в мрежата „ВКонтакте“ от 2 април в групата „Сестрорецкий актив“. В публикацията се твърди, че от местната клиника в Сестрорецк /територия в състава на курортния район на Петербург/ е изписан и пратен у дома болен от коронавирус. И че той е трябвало да бъде пратен в болница №40, но там не е бил приет заради положителна проба. На 3 април в дома на активистката Анна Шушпанова е извършен обиск, тя е разпитвана в полицията и призована като свидетел.
Вчера бе съобщено и за третото дело в страната, заведено от Следствения комитет в Ленинградска област. Мотив за него е, че неизвестно лице е публикувало в интернет информация за „разгърната бронетехника с оръжия на границата на град Волхов в Ленинградска област във връзка с приетите мерки за борба с коронавируса. Издирва се авторът на съобщението.

Преди седмица изданието „Говори Магадан“ се сдоби с втори полицейски протокол заради публикация за недостига на предпазни маски. В нея се казва: „Първи последствия от модернизацията на здравеопазването в Магадан – лекари от детската инфекциозна болница си купуват защитни костюми от магазините за авто-части сами си шият маски“. За юридически лица глобата по закона е от 200 до 500 000 рубли.
Главната прокуратура цитира главния лекар на магаданската областна болница, според когото всички лекари разполагат със защитни средства в пълен обем. Още на следващия ден Роскомнадзор блокира публикацията, но тя е достъпна в кеша на Гугъл. В края на март същото издание получи полицейски протокол заради публикация за местен жител, приет в болницата с подозрения за коронавирус и по-късно починал. Главната прокуратура бе убедена, че в материала се посочва като причина за смъртта коронавирусът, но в текста няма подобно твърдение.

На 2 април главният редактор на сайта „Ехото на Москва“ Виталий Рувинский съобщи, че главната прокуратура в Оренбург е разпоредила да бъде премахнат текстът на правозащитника Владимир Осечкин за „избухналото неизвестно заболяване в наказателна колония №8“. От ведомството отричат информацията.

„Този идиотски закон за суровите наказания за разпространение на фейк-новини за епидемията отразява паниката на самите власти, тяхното разбиране, че построената от тях система не дава реална представа за мащабите на нещастието“, пише във Фейсбук политологът Кирил Рогов.

„И това не е само руски проблем. Тази епидемия е устроена така, че реалната ситуация на нещата става ясна само в момента, когато вече кризата е настъпила. Същественото е как властите реагират на това. А те реагират според нагласите за реакция на социално-политическата система. В Русия тя е настроена за репресии против гражданите – да контролира всички, да даде колкото е възможно по-малко, при възможност да отнеме нещо и някой да бъде затворен зад решетки за „разпространение на недостоверни сведения“. Реалният проблем обаче е в недостоверността на сведенията за мащаба на проблема, с които разполагат самите власти.
Особено важно е, че укриването на информацията за локалните кризисни взривове е от обществена значимост и несравнимо по-опасно от преувеличената представа за мащабите на епидемията. И разпространението на данните за реалното състояние на нещата е полезно за обществото, дори ако в някои случаи се окаже преувеличено. От това никой няма да умре“, коментира политологът.

Водачът на Фонда за борба с корупцията Алексей Навални публикува фотография на медицинската сестра Анастасия Василиева, която е в ареста на полицията. Тя е превозвала маски, респиратори и ръкавици, закупени с дарения, в болница, в която всичко това липсва. „Престъплението й било толкова голямо, а властта твърде вбесена заради тази самонадеяност на независимия профсъюз, дотолкова, че самият зам.-шеф на областното МВР е отишъл да я арестува, а тя е задържана. Въпреки законодателната норма, според която майките на непълнолетни деца не могат да бъдат задържани и подлагани на административен арест, това се спазва дори в Москва“, пише в блога си Навални.

Медицинската сестра Анастасия Василиева, арестувана заради превоз на защитни средства от дарения. Снимката е от блога на Алексей Навални.

„Независимият Алианс на лекарите е събрал 3, 5 милиона рубли за закупуване на средства за индивидуална защита, а до момента за похарчени под 300 000 рубли. Което означава, че подобни пътувания за доставки ще има най-малко 10 пъти и с ваша помощ ще осигурим такива средства за не по-малко от 20 болници“, съобщават от профсъюза в Туитър.

Алексей Навални подлага на остра критика властите в Русия, които отказват да решат проблема с дефицита на защитни средства и публикува копия на докладни по въпроса от различни региони.

„В целия свят радикално е увеличено производството на защитни средства и ние можем да купим. Но всички вие виждате сами – не купуват. До момента за това не са предвидени средства. Не съществува и общонационална програма за подобно производство.

Това изглежда абсурдно и непонятно, но ако помислим, то рационалният мотив в действията на властите е очевиден. Те не искат да решат проблема, защото тогава ще се наложи да признаят, че съществува. Да кажем, че 20 години „стабилност и богатства“ доведоха до факта, че в болниците в Астраханска област няма средства.
Ако Алиансът на лекарите превозва до новгородската болница защитни средства за клетите 300 000 рубли, какво излиза? Значи, огромната нефтена държава не е могла да даде тези клети 300 000, но е купила на губернатора Никитин голям черен автомобил за няколко милиона рубли? Пътуването на Алианса за доставките от обществено-полезно действие се превръща в радикално-опозиционно. Значи, трябва да бъде прихванато по трасето, задържано и пребито“, пише още в блога си Навални.

Коронавирусът ще предизвика още повече наказателни дела след появата на законовия текст за наказателно преследване за разпространение на фейк-новини, предупреди изданието „Медуза“.
На 31 март т.г. депутатите приеха на второ и трето четене пакет законопроекти, налагащи административно наказание за нарушаване на карантината и за разпространение на невярна информация за коронавируса, както и углавни наказания за разпространението на фейк-новини и нарушения на санитарно-епидемиологичните правила.
Под наказателна отговорност за фейкове за коронавируса ще бъдат привличани и обикновени граждани. Предвижда се лишаване от свобода до 3 години за разпространението на невярна информация, „причинила тежки последствия“ и до 5 години, ако заради фейковете почине човек.

По материали от руския печат. Превод Биволъ

Водеща снимка: Държавен център по вирусология, Новосибирск, където миналата година избухна взрив. Снимката е от сайта на областния губернатор.

Службите с коронен номер – разпити заради изразено мнение

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/corona-dictatorship.html

понеделник 30 март 2020


Приехме извънредното положение с всичките му ограничения и се подчинихме безусловно в името на здравето и живота.
Приемаме всекидневните дози паника, с които ни облъчват от щаба, правителството и неговият лидер, както и репортери с микрофони. Примиряваме се с всичко и се страхуваме повече от всякога – за здравето и живота. Преглътнахме, че сега „не е моментът да си говорим за демокрация“, както увери пред БНР финансовият министър Владислав Горанов. Съгласихме се, че строгите мерки са свързани с това „да създадем предпоставка за не добро разпространение на коронавируса, а не да създаваме ограничения“. И се затворихме по къщите. Онова за маргиналите и етимологичното тълкувание влезе в графата „политически фолклор“.

Забравихме и за къщата в Барселона, за побоя над журналиста Слави Ангелов, за водопровода на Перник, за екоминистъра Нено Димов, поставен „под карантина“ в ареста. Главният прокурор Иван Гешев удобно изпадна в амнезия и тръгна да иска „почти военно положение“. И както върви, като нищо ще си го получи, а ние ще се подчиним. Пък и никой не пита – извънредните брифинги са строго тематични, резултатът им ви е известен.

Зад завесите на извънредното положение

Там върви една мрачна драматургия от типа театър на абсурда. Най-преследваният и подслушван следовател в републиката Бойко Атанасов бе привикан в Инспектората към ВКП да даде обяснения. На 25 март той трябваше да каже защо е участвал в предаване на тв Евроком на 19 февруари, както и защо миналата година през юли е пратил до Окръжния съд на Ню Йорк лична декларация в подкрепа на иска на банкера Цветан Василев „по Глобалния акт „Магнитски“. С присъствието и с думите си в телевизионното студио Бойко Атанасов е погазил кодекса за етичното поведение на българските магистрати и с това си действие е накърнил престижа на съдебната власт, става ясно от „поканата“ да се яви на живо пред прокурора Емил Иванов.

Авторите на сигнала по втория драматургичен сюжет обаче са се объркали – личната декларация на Атанасов не е за готовността му да свидетелства по акта „Магнитски“, а по закона RICO, по който един от обвиняемите се казва Делян Пеевски. Въпросният сигнал е подаден от безименен творец от в.“Монитор“, издател на който е корпулентният депутат от ДПС. Че как няма да се задейства прокуратурата в такъв случай. Документа, по силата на който следователят трябваше да се яви за обяснения пред прокурора, той публикува в страницата си във Фейсбук с многозначителния анонс „Ще става забавно“.

А утре Атанасов трябва да предаде писмените си обяснения на същия прокурор – и това след опознавателната разходка в условията на карантината. Обвинителят го е информирал, че всъщност сигналите са два и са приобщени. Вторият бил от Звездомира Мастагаркова от агенция ПИК, знаете за този официоз. Атанасов не е получил копие от въпросната книжнина, нито разговорът е бил записан или протоколиран и така на практика той е нямало под какво да се подпише. А само две седмици преди това пак е давал обяснения по друга преписка срещу него, но там прокурор Стелиана Кожухарова е изписала 10 страници и той се е подписал.

По време на последната среща за обяснения Атанасов е бил питан кои са хората или фирмите по делото RICO в Ню Йорк, какво точно пише в личната му декларация по него, кой му е помогнал да я напише. А прокурор Емил Иванов му прочел какво пише в „Монитор“. Сега следователят очаква срещу него да бъде образувано дисциплинарно производство, за да му попречат да свидетелства в американския съд, а и да бъдат осветени другите участници в процеса. Натискът очевидно се планира да бъде тотален – върху всички, щом е наличен такъв интерес, допуска Атанасов. А уж прокуратурата замрази всякакви подобни инициативи и активности заради пандемията. Съдилищата не работят, парламентът също, но последният по-добре да не се напъва, защото продукцията му е отчайваща. Няма друг такъв парламент.

И журналисти на кладата

През изтеклата седмица стана ясно, че целият екип на предаването „Делници“ по Евроком с водещ Николай Колев са привикани да дават обяснения…защо са били на работа. И защо в студиото е дадена трибуна на наистина спорния политик Костадин Костадинов, лидер на партия Възраждане, известен още като Костя Копейкин, втораченият в евразийското бъдеще на България. Николай Колев каза в ефир, че и тонрежисьорите, просто целият екип от апаратната, също е принуден да се обяснява за същото. След връчени призовки, но това, според МВР, било част от процедурата.

От коя? От тази, която трябва да запуши свободата на словото, да превърне медиите в ехо на управляващите и в сватбарски уредби на прессъобщенията им? Или от другата – онази, след която неудобните медии изчезват и се установява новговорът на властта, и всички го повтарят като чипирани в главите?

Фактът, че срещу Николай Колев и екипа му няма повдигнати обвинения, не е успокоителен. Напротив, той е сигнал, че всичко се следи под лупа, че съгледвачи на заплата дебнат кой къде какво пише и говори. Било по телевизия и радио, било в социалните мрежи. И ако в българския Фейсбук има някакви абсурдни стандарти на общността, то сегашната власт има собствени и тя не допуска мнения анти, и задейства всичките си задкулисни лостове да ги притисне и елиминира.

А, впрочем, намери се кой да извие глас, че в сегашната пандемия ще погинат мърцина и медии – вип-пациентът в СофияМед и собственик на Нова телевизия Кирил Домусчиев. Там, както е известно, мнения анти няма как да пробият, селекцията на журналисти, събеседници и новини е прецизирана според неговите интереси и щения. Обаче трябват пари и се налага правителството да извади рога на изобилието. Другите нека пищят за свободата на словото и хората на изкуството да се молят като пред икона за подкрепа и милостиня.

Блокаж за вечните неудобни

Лидерът на Сдружение БОЕЦ Георги Георгиев алармира, че профилът му за пореден път е блокиран за 30 дни. Защото: „Докладвани са постове за БарселонаГейт и материал, разобличаващ фалшивите и неадекватни “мерки” на управляващата ни мафия за “подкрепа” на бизнеса. В условията на криза и извънредно положение, Борисов и бандата му въвеждат мракобесни законодателни промени, с които погазват човешките свободи и права на гражданите! Следене, подслушване, репресии и ограничаване на свободата на словото, това са характеристиките на всяка диктатура! БОЕЦ сезирахме ЕК и Лаура Кьовеши за промените в Наказателния кодекс и други закони, които превръщат гражданите в престъпници и дават право на мафията и нейните институции-бухалки без съдебна санкция да следят нашите трафични данни, кой къде ходи, къде се намира и с кого разговаря по мобилния си телефон. Промените са така формулирани, че да останат да действат и след кризата. Мафията използва страховете и притесненията на хората, за да налага своята диктатура и да закрепи прогнилата си власт“. Няма боец – няма диктатура.

Политици на прицел

Прокуратурата явно работи с ексцентричен подход и вместо Гешев да изпълни заклинанията си, че щял да преследва и разследва всеки, забъркал се в корупционен скандал, независимо колко нависоко е във властта, се обостри пак телевизионно. Днес на разпит трябва да се яви и лидерът на Възраждане Костадин Костадинов – той живее във Варна и трябва да пропътува 450 километра до столицата в условията на извънредното положение, наложено с цел ограничаване на заразната вълна. Очаква се да му бъде предявено обвинение и евентуално да бъде задържан. Очаква се и протестна акция на активистите – във време на забрани за струпване на много хора на едно място. Поне това става ясно от профилите му във Фейсбук.

На 13 март бе обявено извънредното положение у нас, същия ден той даде интервюто си в предаването „Делници“ на Евроком с водещ Николай Колев. Костадинов се възползва от студиото и отприщи словесната си лавина, сякаш бе не събеседник, а оратор на предизборен митинг и все едно масите мигом трябваше да го последват. Пък водещият едва се вреждаше да зададе въпросите си. И доста непосилно беше за слушане и гледане, но така е в случаите на облъчване с неконтролируем нарцисизъм. Съвсем друг е въпросът за последователите на такъв лидер, там е друга патология, но пък има свобода на избора и всеки може да е болен, щом иска – демокрация е.

И ценностите й се ползват по предназначение: „На 14 март в София се проведе Народно събрание на граждани и представители на обществени организация от цяла България. На него се прие Декларация за независимост на българския народ, с която т.нар. “българско правителство” се обяви за свалено. Веднага щом се прекрати извънредното положение в страната ще предприемем следващите действия за премахване на престъпния режим!“, е написал в единия от профилите си Костадинов. Ние още не сме свидетели на „сваленото правителство“, макар да е обявено вече. Вероятно това е поводът на службите да го привикат на изповед, но как ще обуздават логореята му, си е техен проблем. Щом това им е приоритет.

И очевидно с това се занимават – лидерът на столичната структура на Възраждане Николай Дренчев е бил посетен в събота, за да му се връчи призовка да се яви на разпит в ГДБОП за разпит. Онова, което там имат като основание, е статус във Фейсбук, става ясно от личния му профил. Няма да го цитираме.

Проблемът е правен и става дума за правата ни – онези, които Европейската конвенция за правата на човека ни гарантира. И които правосъдният ни министър иска да блокира /дерогира/ с писмо до генералния секретар на Съвета на Европа.

Къде е писмото, министър Кирилов?

В сайта на ведомството го няма, не ровете. Парламентът не беше уведомен, нямаше и обсъждане в комисия или в зала. Чухме за него в интервю по телевизия! Да сте чули за реакция на депутатите, и ние не сме. Само БСП опита, но без успех. Явно извънредното положение дава благодатна почва за развихряне на институционална самодейност, вместо за самобичуване. Няма такъв жанр.

Иначе до редакциите бе пуснато прессъобщение, според което „Нотификацията до Генералния секретар на Съвета на Европа не отнема на никого правото на жалба до ЕСПЧ“. И още: „Народното събрание прие Закон за извънредното положение, тоест държавата дерогира фактически от някои разпоредби на Конвенцията. Сега държавата трябва да изпълни международното си задължение по Конвенцията /чл. 15, ал. 3/ и да информира Генералния секретар на Съвета на Европа за това ограничаване на правата… България ще изпрати на Съвета на Европа текста на закона с обяснение какво налага неговото приемане и ще посочи срока на действие на ограниченията, конкретно правото на придвижване, правото на сдружаване /има забрана за събиране на хора на едно място/“, се казва в съобщението.
Посочваше се още, че „министърът на правосъдието е изпратил писмо до МВнР в подобен смисъл, като се очаква вземане на политическо решение в тази връзка“. Няма такова решение.

И други коронни номера

Сега разбрахте ли защо законът за електронните съобщения беше променен по спешност, а е възможна скоростна редакция и на този за СРС-тата? И защо полицията получи завинаги безконтролен достъп до всички телефони? Ченгетата вече могат абсолютно безконтролно да искат и получават справки от мобилните оператори за локацията на всекиго, кой къде ходи, с кого и какво говори. Това става ясно от публикувания в Държавен вестник Закон за мерките и действията по време на извънредно положение. А преди беше нужно разрешение от съда, който в момента е аут в карантината. И преди извънредната ера подобни справки бяха възможни само за тежки престъпления, за които се полагат над 5 години затвор. Сега всички нас Биг брадър ни следва и гледа.


Харесва ли ви статията? Почерпете автора Вилдан Байрамова и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този бутон ще ѝ бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Вилдан и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за нея чрез този формуляр ще ѝ бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.















Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Вярвате ли, че липсата на съдебен контрол няма да отвърже полицейски произвол и че разговорите ви са само между вас и отсрещния? И че утре няма да ви привикат да се обяснявате за статус в социалната мрежа? Или че извънредните рестрикции няма да се имплантират в поведението на властите и подчинените и после, след финала на „домашния арест“ ? Не е за вярване. Никак.

„Репортери без граници”: По-зле не е било, но с Гешев може и да стане

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/rsf-president.html

петък 18 октомври 2019


Среща с президента на Република България Румен Радев проведе ръководството на световноизвестната правозащитна организация „Репортери без граници”.

На „Дондуков”, 2 на 17 октомври бяха поканени генералният секретар на „Репортери без граници” Кристоф Делоар и говорителката на организация и ръководител на отдела „Източна Европа и Балканите” Полин Аде-Мевел.

Двамата разказаха за срещата пред малцината дошли пред президентството журналисти от печатни и онлайн медии (нито една телевизия не откликна на поканата).

„Следим случая с „Биволъ”

„Ситуацията е абсолютно ужасяваща. Вероятно никога не е била толкова зле, колкото сега”, каза Полин Аде-Мевел. По думите й, пред президента са споделени притесненията за „медийния климат” в България след старта на кампанията за избор на нов главен прокурор.

„Дали сте споменавали казуса със сайта Биволъ?”, пита репортерът на сайта за разследваща журналистика.

„Не сме говорили специално по време на тази среща за казуса „Биволъ”, но сме споменали наличието на съдебни призовки срещу журналисти, не само срещу „Биволъ”, в нашите писмени запитвания”, каза Полин Аде-Мевел.

„Разбира се, президентът е наясно и разбира, че една от причините за това страната да е на толкова ниска позиция (111-о място в класацията за свободата на словото на „Репортери без граници” – бел. авт.) е съдебното преследване, с което журналисти се сблъскват напоследък. И по-специално – в последните 10 месеца”, каза тя.

Говорителката на „Репортери без граници” също така увери, че следи случая на сайта и поддържа контакт с главния редактор на „Биволъ” Атанас Чобанов, след като прокуратурата обяви за евентуалното издаване на европейска заповед срещу него с цел снемане на показания по делото #НАПлийкс.

„Никога медиите ви не са били по-зле”

“Никога ситуацията с медиите при вас не е била толкова зле, откакто България стана демокрация”, заяви Кристоф Делоар.

“Изразихме притесненията си от евентуалното назначение на следващия главен прокурор, смятайки, че кандидатът, който би бил назначен, изрази възгледи за медиите, които не са свързани с професионална безпристрастност и достойнство”, каза генералният секретар на „Репортери без граници” за срещата при Румен Радев.

„Това е риск не само за журналистиката, но и за демокрацията”, смята той. Делоар обясни, че „Репортери без граници” са призовали президента за нов медиен закон. „Препоръчахме законът да осигури редакционната независимост и авторитета на журналистиката”, каза той. Според Кристоф Делоар просто „да се реагира не е достатъчно”, а е „необходима системна реформа”.

„Репортери без граници” са поискали от държавния глава реални мерки в тази посока. “Една от първите мерки трябва да е гаранция, че няма вербални и физически атаки срещу журналистите, или заплахи като тези, които видяхме през последните седмици”, каза Аде-Мевел.

Според Кристоф Делоар в България „има климат на медийна гражданска война”: „Но това не е плурализъм”. „Вместо това трябва да има защита на редакционната независимост и свобода, благонадеждност на информацията”, призова той.

Според ръководителя на неправителствената организация, ситуацията в България „е много притеснителна заради големия натиск върху журналистите, атаките – понякога физически, понякога вербални, заради инструментализацията на медиите срещу опоненти”, каза Делоар.

Според него налице е и “злоупотреба със законите, за да бъде застрашена журналистиката”: „За нас беше важно да изразим това пред президента.”

От три години чакат отговор от премиера

От прессекретариата на президента са лаконични в прессъобщението за срещата. „111-ото място на България в Индекса за свободата на пресата на „Репортери без граници“ е „тревожно преди всичко заради констатираните сериозни проблеми в медийната сфера, която е призвана да бъде опора на демократичните процеси”, казал е Румен Радев.

„По думите на президента, финансирането е ключов въпрос за гарантирането на свободата, независимостта и плурализма в медиите и са необходими ясни критерии за достъп до европейско финансиране и справедливото им разпределение”, съобщиха още от „Дондуков”, 2.

Пред журналисти, от Репортери без граници подкрепиха критиката на българския държавен глава относно медийната политика на управляващите.
“Намираме, че е смело от негова страна, като президент на България, да се включва и да изразява ясен възглед за медийната свобода, вместо да отрича всичко, той предпочита да описва истинската ситуация и това е единственият начин тя да бъде подобрена”, каза Кристоф Делоар.

Журналистите припомниха, че България е парламентарна република и е би било по-правилно да се искат конкретни мерки от премиера Бойко Борисов, не толкова от президента Румен Радев.

Оказа се, че от цели три години се чака… отговор от страна на подчинените на министър-председателя в Министерски съвет. Не е никак странно, че отговорът е получен едва в деня, в който те бяха приети в сградата отстояща едва на 30 метра – при държавния глава.

“Всъщност, бюрото ни за Източна Европа и Балканите се опитва да се свърже с премиера от три години”, каза Кристоф Делоар.

„Днес за пръв път получихме отговор – и макар той и да е отрицателен, за пръв път ни отговориха. Разбрахме, че премиерът е на работно посещение в Брюксел, така че не е възможно да се срещнем днес”, каза Кристоф Делоар.

“Все пак, за нас този отговор е първа стъпка към започването на диалог”, обобщи в изявлението пред медиите Полин Аде-Мевел.

Снимка: Фрогнюз

Международен институт за пресата (International Press Institute, IPI): Биволъ е жертва на тормоз дирижиран от правителството

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/ipi-bivol.html

вторник 8 октомври 2019


Критичен материал за корупция предизвиква вълна от разследвания и одити

от Джейми Уайсман, сътрудник на IPI

2 октомври 2019 г.

През последните месеци eдин от водещите сайтове за разследваща журналистика в България, Bivol.bg (Биволъ), беше застигнат от лавина репресивни държавни разследвания и одити и според собственика му това е целенасочена кампания с цел отмъщение заради разобличения в корупция в управляващата партия в страната.

През март 2019 г. сайтът разкрива огромен скандал с недвижими имоти, включващ висши служители от управленския екип на премиера Бойко Борисов, довел до поредица оставки на високо ниво и вълна от гняв срещу правителството. След това, според основателят на Биволъ Асен Йорданов, сайтът и неговите журналисти са били подложени на „мафиотска“ кампания за натиск от официалните власти, твърдо решени да заглушат сайта, включително чрез неоправдани разследвания, клеветнически статии и полицейски разпити.

Атаката срещу Биволъ е пример за сериозните предизвикателства пред разследващите журналисти, в България, въпреки членството на страната в ЕС. „През последните месеци Биволъ, аз, моите колеги и семейството ми бяха подложени на постоянна атака“, заяви наскоро Йорданов в интервю за IPI.

„Причината за беззаконието, което се упражнява срещу нас е изцяло работата на Бивол и разследванията, които провеждаме за изобличаване на престъпления, корупция и злоупотреба с власт от страна на управляващите партии.“ През юни Йорданов и главният редактор на Биволъ, Атанас Чобанов, станаха мишени на клеветническа кампания от страна на проправителствените вестници. Скоро след това властите започнаха криминално разследване на техните имоти. През август главният прокурор издаде европейска заповед за разследване срещу Чобанов. Оттогава насам Националната агенция по приходите (НАП) разпореди нови проверки на доходите както на Йорданов, така и на съпругата му. Същите одити, приключили преди шест месеца, не откриват нередности.

„Всички разследвания срещу Биволъ приключиха без да бъде открита каквато и да е нередност,“ каза Йорданов. „Последният одит продължи шест месеца и не откри нищо. Независимо от това, сега започва нова финансова проверка. Това предизвика невероятен стрес и икономически натиск,“ отбеляза той и добави, че съпругата му страда от депресия заради тези атаки.

„В момента обмислям политическата емиграция със семейството си, защото в България вече е невъзможно да живеем и оцеляваме по нормален начин.“

Директорът на IPI по застъпничеството Рави Р. Прасад определи тормоза над Биволъ като „изключително тревожен“: „Тези безмилостни атаки срещу Биволъ и неговите журналисти се извършват с една единствена цел – да се оказва натиск и да се сплаши и заглуши една успешна разследваща медия,“ каза Прасад. „Българските власти трябва незабавно да сложат край на тази координирана репресивна кампания и да си припомнят задълженията си да уважават журналистическа професия като цяло.“

Нападки с цел отмъщение

През март 2019 г. Биволъ помага за оповестяването на сензационната новина за скандала „Апартаментгейт“, който разкри как високопоставени лица от управляващата партия ГЕРБ са се сдобили с луксозни апартаменти в столицата София на цени по-ниски от пазарните. Скоро след избухването на скандала, редица висши служители подават оставка, включително Цветан Цветанов, заместник-лидер на управляващата партия и втори по сила човек в България. Репортажите карат главния прокурор на България Сотир Цацаров да започне разследване, но по-късно силно смущаващо разкритие на Биволъ замесва самия Цацаров в същата схема. Скоро след това Йорданов и колегите му от Биволъ, се превръщат в мишени на клеветническа кампания от страна на вестници, които са собственост на лица свързани с правителството.

На 2 юни 2019 г. вестник „Труд“, проправителствено издание, собственост на медийния магнат със спорна репутация Делян Пеевски, публикува анонимна статия, в която обвинява Йорданов и Чобанов, че самите те са купували недвижими имоти на цени под пазарните.

Дни по-късно полицията съобщава на двамата журналисти от Биволъ, че започва разследване на тези имоти. Разследването е разпоредено от орган ръководен от Цацаров. Доказателствата дали повод за това разследване са сигнали до полицията от антикорупционна неправителствена организация наречена БОЕЦ, която обвинява двамата журналисти в измама с недвижими имоти. По-късно организацията отрече да е подавала подобен сигнал и подаде насрещна жалба за кражба на самоличност.

След обвиненията Йорданов публикува и документи за недвижимите имоти, които категорично опровергават сигнала. Вместо да приключат делото, властите продължават разследването в продължение на шест месеца, като то ескалира в поредица от призовки и разпити от полицията.

Заповед за разследване

През август 2019 г. главният прокурор издава европейска заповед за разследване в опит да върне Чобанов в България от Франция, където пребивава, и да го разпитва като свидетел по случай с хакерска атака.

Полицията твърди, че иска да говори с Чобанов като част от разследване на мащабна кибератака в България през юни. Според репортажи, хакерът е изпратил няколко гигабайта откраднати данни до български новинарски медии, включително Биволъ.

Полицията заявява, че докато претърсвали компютърните устройства на хакера следователите открили, че някои файлове са били изпратени на Биволъ две седмици пред да бъдат предоставени на другите информационни агенции. Твърди се, че комуникация между хакера и Чобанов е била открита и в приложението за съобщения Телеграм.

Чобанов отрече да е имал каквато и да е информация за хакерската атака или да е разговарял с предполагаемите хакери. Казва, че има желание да се яви пред френската полиция за да бъде разследван, но че няма да се върне в София. Въпреки това, той и Йорданов се опасяват, че европейската заповед може да е метод на властите за получаване на достъп до сървърите на Биволъ, които се намират във Франция.

Биволъ е един на водещите разследващи новинарски сайтове в България, чиято работа наскоро включваше и мащабно трансгранично разследване на злоупотребата с еврофондове в Румъния и България. Този проект беше подкрепен с безвъзмездна помощ на IPI чрез фонда IJ4EU.

Превод от английски: Биволъ

Тия гадни две-три медии

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B2%D0%B5-%D1%82%D1%80%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B8.html

неделя 11 август 2019


ДжиПиГейт: ВАС окончателно обяви задържането на Димитър Стоянов за незаконно

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/gp5-3.html

петък 21 юни 2019


#Aпартаментгейт и в Русия Репортерът на “Медуза” – в ареста, зам.-кмет на Москва – в пентхаус за €20 млн.

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/golunov-arrest.html

събота 8 юни 2019


Денят започва с култура: позиции

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/01/23/bnt-20/

Сюжетът с предаването Денят започва с култура се развива. Слуховете отстъпват място на информация от самите участници. Към думите се прибавят действия. Пред сградата на БНТ е  имало протест, според медиите при протеста са слезли днешният екип, продуцентката на предаването, журналисти от БНТ. Телевизията е отразила протеста в новините.

Незапомнено е  продуценти и журналисти в обществената телевизия да вземат официално думата – но се е случило точно това:  тези, които по начало говорят само с предаванията си, са проговорили за натиск, принципи и стандарти.

По съображения за пълнота – фактите: позиции  на ръководството, продуцентите и журналистите, а също и на Омбудсмана на БНТ:

Генералният директор Константин Каменаров пред Би Ай Телевизия:

Аз не мога да имам позиция относно протест, хората са големи и си решават сами. Аз имам позиция спрямо предаването „Денят започва с култура“, което харесвам, ценя и го намирам за истински ценна наша придобивка.Тук няма нещо, което да е въпрос на заседания, това е въпрос на програмни решения. Първото решение,че имаме това предаване, харесваме го и искаме да го имаме. Няма нито застрашени хора, нито забранени теми, нито забранени гости. Екипът на предаването са нормални хора, които работят в телевизия много отдавна и знаят много добре за какво става дума, когато се каже телевизия. Единственото, което сме говорили с тях е да не превръщаме това предаване в още една говорилня. Искаме да сме вкусни за гледане, шарени, интересни. Шарени в най- приятни смисъл го разбирайте. Никой не очаква от това предаване да изкъртва рейтингите. Това е специфично предаване в специален сегмент. Няма никакъв натиск кои гости да се канят. Това не е вярно – ние сме най-свободната телевизия- това ви го гарантирам.

Позицията  на Емил Кошлуков, директор на Програма БНТ1 и водещ на Още от деня е в развитие. Първо в социалната мрежа, а оттам и в медиите бяха огласени  14-те точки на Кошлуков. Изрично се заявява, че не се дължи обяснение на издания на един или друг кръг на медийни босове. ПИК със сигурност не е между тях, защото е получил интервю.

Понеже гледам, че някои хора силно се вълнуват от обществена телевизия, нейните цели и задачи:

1. Обществената телевизия е именно това, телевизия на обществото. Не е на ръководството, нито на водещите, нито на служителите. Още по-малко на една партия. Тя защитава обществения интерес.

2. Нейните задачи, цели и функции са описани ясно в закона, особено в чл. 6. Ако някой смята, че може да ги определи по-добре, да влезе в парламента, да напише нов закон и да го приеме. Засега действа този.

3. За да изпълни своята мисия, обществената телевизия трябва да е отново именно това, телевизия. Ако те гледат една шепа хора, как точно изпълняваш ролята си?

4. Обществените телевизии имат висок рейтинг в цяла Европа. Достатъчно е да видите френската, италианската, британската, сръбската и т. н. Просто когато имаш добри предавания, имаш и зрители.

5. БНТ има добри предавания, качествени журналисти и производство, постига и добри резултати. Не винаги, но постига. Нашата цел е да станат още по-добри.

6. Обсъжданията на продукциите, тяхната промяна и подобрение, структурно, съдържателно и програмно, е наша задача. Ние го правим в телевизията, всекидневно. Анализираме данните, следим конкуренцията, проучваме опита на другите по света.

7. Оценката ни я дават отново зрителите, не партийните централи, нито медиите на олигарси. Ние сме обществена телевизия, не сме длъжни да се съобразяваме с политически и други интереси, единствено с обществения.

8. Ако някой смята, че свободата на словото е застрашена, или е нарушен законът по някакъв начин, моля да покаже веднага кога, къде и как е станало това. Незабавно ще сезирам СЕМ лично аз, в качеството си на директор.

9. БНТ е длъжна да осигурява плурализъм на мненията, както и на гледните точки. Именно затова е важно хората да знаят кой какъв е, когато говори от ефира на БНТ. Не е редно да поканиш Лукарски, да речем, като адвокат по темата за Истанбулската конвенция и да не кажеш на зрителя, че той е висш партиен кадър. Добре дошъл е, но той не е просто адвокат, а партиен лидер, неговата позиция не трябва да се крие.

10. Ако имаме проблеми в БНТ, аз вярвам, че трябва да ги решаваме, не да се оправдаваме, че не можем. Нито пък смятам, че дължим обяснение на издания от един, или друг кръг на медийни босове.

11. Твърдо убеден съм, че продукциите на БНТ1 могат да станат още по-популярни и обичани от много хора. Това е моя цел и задача.

12. Знам, че карам някои хора да работят повече, отколкото са свикнали. Именно затова аз самият работя и в предаване, не съм само началник. Добрият ръководител точно така ръководи, с пример, а не с философстване. За да искам повече от колегите, аз лично трябва да давам повече.

13. Видях призива на едни политици, които зоват да си върнат БНТ. Не знаех, че е била тяхна. Но знам, че вече няма да е на нито една партийна централа, колкото и да не им се вярва. БНТ ще бъде обществена телевизия.

14. Надявам се и да бъде гледаема и качествена, каквато тя е била почти винаги. Ще се опитваме да я направим още по-добра, с помощта на нашите зрители.

По-късно Кошлуков е дал интервю  – САМО в ПИК! Емил Кошлуков след скандалната декларация на водещи в БНТ. 

Новото: той съобщава, че след въпросното издание на предаването е получил искане за право на отговор от зрители, а това е вид санкция,  недобре свършена работа на екипа. Отново се развива тезата, че ако видиш някого като експерт, и друг гост като експерт, а се окаже, че те са от една партия –  има проблем за плурализма.

 

Продуцентски съвет на Dирекция „Информация” на БНТ:

Знаем какво означава „обществена телевизия”. Правим я отдавна – и твърдим, че БНТ има много предавания, които хората харесват и гледат. За повече от 10 години БНТ не е ставала обект на голям публичен скандал. Свързали сме живота си с тази телевизия не защото сме нямали други предложения. А защото вярваме, че обществената медиа е основана на стандарти и принципи.
Тези принципи често се цитират, но припомняме, че те имат конкретно съдържание. Например, „редакционна независимост” означава решенията да се вземат след обсъждане, а не по прищевки. „Плурализъм” означава до ефир да имат достъп всички гледни точки съобразно тяхната тежест, а не според личните предпочитания на журналистите или началниците им. „Отговорност” означава да чуеш какво мисли за работата ти обществото – и то цялото, а не онази част, която ти отърва.

Защитавали сме тези принципи досега, ще ги защитаваме и в бъдеще. И това е лесно проверимо. Всеки мониторинг ще докаже, че всекидневните битки са ни научили що е то редакционна независимост, плурализъм и отговорност. Затова не приемаме нашия труд и дългогодишни усилия да бъдат подценявани или обиждани.

Отхвърляме внушението, че рейтингът е единственият критерий за успеха на една обществена медиа. Освен него, значение има и доверието. Тук досега БНТ водеше. Знаем как се прави рейтинг на всяка цена, но не искаме. Вярваме, че телевизията може да бъде достатъчно интересна, но и сериозна, задълбочена, насочена към всички обществени позиции, групи и възрасти. Това не е просто избор; това е дълг на БНТ към обществото.

Нямаме нужда да ни напомнят какво става другаде в Европа. БНТ не е най-малко гледаната европейска обществена телевизия, даже напротив. Със сигурност обаче е най-недофинансираната.

Ние не смятаме, че сме съвършени. Нито се съпротивляваме на промяната. Вярваме, че обществената телевизия е процес; тя е непрекъсната промяна. Тя изключва самодоволството и съпротивата срещу новото. Променяли сме се и ще продължим да се променяме. Но не смятаме да отстъпваме от принципите. Защото без тях обществена телевизия няма.

Искаме ясни гаранции от ръководството на БНТ, че принципите ще бъдат спазвани, а стандартите – защитени. Готови сме на диалог по всеки дискусионен въпрос. Настояваме нашата позиция да бъде обявена публично.

Екип  на „Денят започва с култура“:

Във връзка със случващото се през последните дни в Българската национална телевизия и по-конкретно с възникналите принципни различия между екипа на „Денят започва с култура“ и програмния директор на БНТ1, сме длъжни да изразим и нашата позиция:

Обществената телевизия изпълнява функциите си не като се стреми всяко предаване да бъде за всеки, а като създава и поддържа специализирани предавания, които покриват разнообразните ценности и вкусове на своите зрители. Това е и причината тези предавания да не се въдворяват в рейтинги, а да се оценяват като образоващи, доближаващи се до общочовешки културни ценности и съдействащи за разбирателството и толерантността в отношенията между хората. Такова е и предаването „Денят започва с култура“, което през последната седмица е обект на натиск от страна на програмния директор на БНТ1 – Емил Кошлуков. Още по-притеснителна е намесата в изборите на екипа как да бъдат представяни определени гости и какви въпроси да им бъдат задавани. Крайно неприемливи са и намеците, че някой ни кара да работим повече и това е проблемът на предаването. Това показва пълно неразбиране на спецификата на работата ни, създавайки ежедневно над 100 минути профилирано предаване.

Ето защо заявяваме: • Не защитаваме интересите на нито една партия – каним гостите си не заради партийното им членство, а в качеството им на експерти. • Изискването за повишаване на рейтинга също показва неразбиране на функциите, които обществената телевизия трябва да изпълнява. Критериите за култура, стил и образователна мисия не могат и не трябва да бъдат измервани в числа. • Оценяваме декларираната пълна свобода на теми и събеседници от страна на генералния директор на БНТ – Константин Каменаров. Това са основните журналистически критерии в свободния свят и ние ще се съобразяваме единствено с тях. От този момент оставяме разрешаването на този незаобиколим проблем в ръцете на ръководството на националната телевизия и Съвета за електронни медии. • Уверяваме всички хора на духа, които през последните дни изказват своята подкрепа за това, което правим, че “Денят започва с култура” ще продължи да бъде запазена територия за смислен дебат и свобода на словото.

Омбудсманът на БНТ  Иван Такев отговаря на писмото на проф. Кьосев до него.

Уважаеми господин Кьосев.
Драги Сашо.
След като разменихме позиции в социалните мрежи,и както ти обещах, още днес да ти върна официален отговор по повод на изразените от теб тревоги за съдбата на предаването “Денят започва с култура”! Ще повторя позицията си, че мнението ми за предаването “Денят започва с култура” по нищо не се различава от твоето и на редица други зрители, които ми писаха. Пак ще повторя,че аз високо ценя качествата и усилията на моите уважавани колеги в мисията им на просветители. Странното за мен беше, когато прочетох писмото ти във ФБ, че липсва тяхната позиция и аз, уверявам те, не знаех никакви подробности за срещите им с програмния и генералния директор и за съдържанието на разговорите им. Днес нещата се изясниха. Има декларация на колегите, изявления на Програмния и Генералния Директор на БНТ, с проблема е запознат и СЕМ! Аз вярвам на изявленията на Ген. директор К. Каменаров, цитирам “Няма никакъв вариант това предаване да бъде убивано,потъпквано и мачкано”, защото от практиката си знае,че грубото администриране и намесата в редакционната независимост водят до катастрофа. Това е и моето разбиране, не само защото съм Омбудсман на БНТ, но и защото в моята практика на журналист в БНТ съм ставал жертва на такъв административен произвол. Но случилото се с “Денят започва с култура” поставя отново на дневен ред един основополагащ въпрос – за ролята и принципите на Обществената национална телевизия, каквато е БНТ! Тя продължава да съществува и да се гърчи в “прокрустовото ложе” на остарял и неадекватен на времето закон/ЗТР/, най-вече, в частта за финансирането й! И мисля, че твоята и другата обществена енергия трябва да бъдат насочени натам, да се отвори широк обществен дебат каква БНТ ни е нужна и как тя отговаря на характеристиките на национален обществен оператор!

Докато това не се случи и проблемът с финансирането не се реши, така както е в редица други европейски страни, ще има рецидиви на командно администриране! Готов съм да се включа и активно да участвам в подобен дебат.Отварям една скоба, за да ти кажа, че в редицата писма, които получих има и доста разумни предложения към колегите ми от предаването за неговото обогатяване чрез разтварянето на ветрилото и обогатяването на палитрата от творци на изкуството и културата!Принципите на една обществена телевизия са да информира, образова и забавлява! БНТ ще продължава да произвежда и разпространява формати , утвърждаващи постиженията на българската и световната култура. Надявам се, че отговорът ми е дал отговор на твоите тревоги. Ако смяташ, че той е недостатъчен, готов съм да продължим нашата кореспонденция. С най-добри чувства и пожелания.

В същата публикация на Клуб Зет, в която намираме писмото на Омбудсмана, се цитира и изказване на председателката на СЕМ София Владимирова: СЕМ ще разгледа получения сигнал.

Какво искат каталунците? (Част 1)

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/what-catalans-want-1/

Този текст няма как да е кратък, защото се налага да ви разходя из историята на Иберийския полуостров и да обърна внимание на няколко ключови факта, които ние, българите, или не сме учили в училище, или те са били споменати бегло, доколкото нямат отношение към нашата история, но имат тежест и значение за днешната ситуация в Каталуния. За мен простичкият отговор какво искат каталунците е наистина адски ясен, но за съжаление чувстителността на съвременния човек към непоколебимите принципи, около които е изградено общството ни, е твърде притъпена и тези прости и принципни отговори все не са ни достатъчни. Иначе казано някъде в последните абзаци на втората част на този текст ще споделя тези уж, очевидни неща, които проумяваме толкова трудно.

Пиша този текст, защото у нас (включително в уж реномирани издания) се публикува обикновено само част от истината и предимно тази на Кралство Испания. Това донякъде е обяснимо – за българите Испания е една от посоките, които олицетворяват Европа. Достатъчно българи говорят испански и следят испански медии, но каталунският у нас е екзотика и информация за другата гледна точка стига или чрез преразкази от испански медии, или другоезични такива. И тук е част от проблема – каталунската позиция рядко достига до националните испански медии в чист вид, а каталунските медии, които излизат на английски, испански или друг език, са с твърде скромна публика, за да бъдат забелязани.

Затова все по-често попадам на притеснени познати, които се питат “Какво точно се случва?” и “Какво толкова искат каталунците?”.

На 1 октомври предстои референдум за независимост, който Испания твърди, че е незаконен. Само че това не е точно така. Референдумът беше узаконен чрез сложен процес от закони и процедури през последната година и половина от Парламента на Автономната област Каталуния. Това, което е дискусионно, е дали целият този процес и новопретият закон за този референдум са ОК – и понеже той беше приет буквално преди дни, Конституционният съд на Испания го суспендира за неопределено време, докато успее да си изясни ситуацията (или поне това е официалната теза). И това е спор за юристи.

Оттук следват няколко проблема – референдумът е вече насрочен (и не е незаконен, а само суспендиран). Тезата, че е незаконен, е любима на испанските медии и на премиера на Испания, Мариано Рахой, който си я повтаря от години и при предишните опити за референдуми. Всички останали я папагалстват. По-големият проблем е, че Конституционният съд на Испания напоследък суспендира почти всичко, което излиза от Каталуния, включително суспендиран е основният закон на автономията от 2010 (по-точно поправките в него, нищо че те са гласувани както от Каталунския парламент, така и от Испанския). Но за това малко по-късно…

Каша има. Тя е голяма, но се обяснява простичко… Нека преди това обаче се разходим из историята на тази част на света.

Ако не си падате по историята и не държите да сте наясно с крайъгълните моменти в миналото на Каталуния можете да отскочите направо към съвремието и втората част.

Графство Барселона

На Иберийския полуостров след VII-VIII век, след постепенното отблъскване на маврите започват да се появяват множество кралства и графства. Във времето те са се обединявали (предимно след женитби между техните владетели), враждували са, влизали са в различни конфигурации под нечия корона, а някои са били едновременно и част от някакво обединение, но и са запазвали някаква независимост.

Историята на каталунците е свързана предимно с графство Барселона и Арагонската корона. Графството в най-близка степен отговаря на днешната територия на автономната област Каталуния. За времеви репер на появата му се счита 801 година (или началото на 9 век), което го прави една от най-старите частички от пъзела, които сглобяват днешна Испания. Само едно друго кралство е по-старо – Астурия – с едва около 80 години.

IХ – XI век

Отблъсквайки маврите (по това време днешната територия на Испания е била ислямска), Карл Велики (същият, който днес считаме за създател на френската и германската монархии и едва ли не прародител на Европа) се сдобива с Барселона през 801 година, а малко по-късно – и с Тарагона и Валенсия. Около столетие по-късно (през Х век) графовете на Барселона вече са независими и наследствени владетели и чрез множество бракове помежду си са успели да присъединят повечето каталунски графства и да разширят сериозно влиянието си в региона.

ХII век

Най-старото открито историческо писмено споменаване на каталунци (в смисъл на етнос) и Каталуния (като географско обозначение) е в документ, за който се счита, че е написан между 1117 и 1125 година.

През второто столетие на века Арагонската кралица се жени за графа на Барселона и така техният син наследява както графство Барселона, така и Кралство Арагон, и занапред историята на каталунците е свързана с т.нар. след този момент обединение Корона Арагон, което освен Арагон и Барселона, до ХVIII век ще включва и кралствата Валенсия и Майорка. Езиците, които са се говорели тогава там, са арагонски, каталунски и латински.

Днес най-вероятно бихме определили държавното устройство на формированието Арагонска корона като конфедерация, а постепенно то се превръща в нещо като средиземноморска империя, предвид че мореплаването се превръща в основен бизнес и военна мощ.

Междувременно между ХII и ХVIII век Кастилската корона ще обедини кралствата Астурия, Галисия, Леон и Кастилия.

ХIII век

Каталуния развива сложна институционална и политическа система за разпределение на властта между краля и интересите на съсловията. През 1283 г. в Каталуния законодателната власт преминава в нещо като първообраз на парламент (наричат го Corts Catalanes или Cort General de Catalunya) и действа в Барселона до ХVIII век, когато Каталуния губи автономията си.

Този орган реално твори законодателството (разписват го като Constitucions catalanes), по което се управляват Кралство Арагон и Графство Барселона. Обърнете внимание, че всичко това е само няколко десетилетия след Магна харта.

Първообразът на правителство пък се нарича Consell de Cent, което означава нещо като Съветът на стоте, защото толкова са били членовете му. Постепенно обаче този съвет губи тази роля, като му остава само ролята да избира членовете на общинското управление на Барселона.

ХIV век

През 1359 г. се появява следваща надстройка на политическата система в Каталуния, обусловена от необходимостта да се събират и разпределят данъците. Наричат я нещо като постоянно представителство или Diputació del General или Generalitat и към нея с времето се измества политическата власт. Днес така се нарича локалното правителство на автономната област Каталуния.

За да не прекалявам с всичко това, ще спра до тук, но ако ви е интересно, потърсете за Reial Audiència i Reial Consell de Catalunya, Conferència dels Tres Comuns, Junta de Braços, Tribunal de Contrafaccions и ще ви падне шапката, когато откриете зад тези институции първообразите на това, което днес бихме нарекли Върховен съд, да кажем съвещателни органи за съгласуване на действията на различните власти и дори нещо като първообраз на съд за гарантиране на индивидуални и граждански права. Забележително институционално строителство и то през ХIII-ХVIII век!

Разказвам всичко това не за друго, а защото една от адски популярните атаки по това имат ли или не основание каталунците да твърдят, че са имали собствена държава, е нещо като “Абе, мани ги тея, били са там някога едно племе пирати-разбойници!”…

ХV век

Кастилската корона и Арагонската корона се обединяват след брак между престолонаследника на Арагон и кралицата на Кастилия. Короната на Арагон през това време е в своя пик на могъщество като владее големи части от днешна източна Испания, южна Франция, Балеарските острови, Сицилия, Корсика, Сардиния, Малта, Южна Италия и части от Гърция (дори за кратко и Атина). Столицата по това време даже е била в Неапол, защото Сарагоса (днешната столица на област Арагон) е твърде встрани от центъра на владенията на тази средиземноморска “империя”.

Междувременно е написан (на каталунски) Consolat de mar, който представлява един от най-старите опити за установяване на юридическа рамка за морско и търговско право. Във Валенсия (която е част от Короната на Арагон) е отпечатана първата книга на Иберийския полустров.

ХVI век

Арагон и Кастилия присъединяват и кралство Навара (останало независимо до 1513 г.) и това се счита за началото на кралство Испания. Моля, обърнете внимание – едва тук в нашата сага на сцената се появи Испания, уважаеми зрители и скъпи радиослушатели!

През ХVI и ХVII век Испания е една от най-могъщите държави в света, но още в средата на ХVI век започва да зрее криза, свързана с проблемите на роднинските бракове, понеже първите владетели на все още новото кралство Испания са Хабсбургите, които се женят предмно за свои братовчеди и племенници, за да остава богатството във фамилията. Така веднага след царуването на Карлос I (известен още и като Карл V) и синът му Филип (или Фелипе II) започват няколко години на нестабилност освен в религиозно-политически контекст, но и за това кой да наследи короната, понеже първородният син на Фелипе II е с психични отклонения и е отстранен от власт (после и убит). Цели 4 други негови деца умират още като малки. Следващият му син е чак от четвъртата му жена и е толкова мекушав и невзрачен по характер, че придворните го превръщат в играчка на манипулациите помежду си. Неговият наследник е същата трагедия и реално властта е в ръцете на приближен нему граф. И така стигаме до Карлос II, който е толкова зле ментално и физически, че мисли бавно, ходи трудно и е трябвало да бъде привързван с колани към трона, за да може изобщо да стои изправен без да падне (неговият баща е на 56 години при раждането му, а майка му е с 30 години по-малка и е племенница на баща му). Въпреки че формално се жени два пъти (едната му съпруга е внучка на Луи XIII, а другата е негова австрийска братовчедка), Карлос II не може да има наследници и след неговата смърт няма кой да наследи кралството.

Така стигаме до ключов крайъгълен камък – войната за испанското наследство – и е важно да уточним, че то включва освен Испания, колониите ѝ в Америка и Филипините, също и Южна Италия, Сицилия, Сардиния, Милано и част от днешна Белгия (тогава наричана Южна Нидерландия) заедно с малко от Северна Африка. Очевидно мераците са били отявлено нескромни.

ХVIII век

Основните заподозрени за наследници са с корени от Австрия и от Франция, но Луи XIV действа най-пъргаво и, пренебрегвайки някоя друга честна дума и подписано споразумение с Англия, директно изпраща внука си в Мадрид, заявявайки, че “няма вече Пиренеи”. Това вбесява Австрия, но без съюзници не смее да предприеме нищо, докато само година и нещо по-късно французите не се оливат в своята алчност и не окупират крепости в Нидерландия, които са буферни за доставката на роби и от които Англия има ключов интерес. Така Австрия и Англия решават да не позволят на Франция да се превърне в нова доминираща държава в Европа, подобна на империята на Карл Велики, и обявяват война на Франция (и Испания, доколкото през тази около година и половина на колебания тя се води френска).

Така от една страна Франция е нападната от Англия и съюзническите войски, а от друга австрийският претендент за испанската корона Карл (наричан още и Карлос III) нахлува в Испания с австрийски и английски сили. Нашите приятели, каталунците и арагонците, застават на негова страна, което се оказва историческа грешка.

Войната е сложна – води се на много места и се развива на приливи и отливи и за двете страни. В крайна сметка обаче умира австрийският император и понеже и той няма наследници, същият Карл, който претендира за испанския престол, се сдобива с австрийския, а това пък разколебава подкрепата на англичаните за него. В крайна сметка войната вече е омръзнала на всички, французите са дали много човешки жертви, Карл си има друго кралство и примирието се случва, като Филип V (внукът на Луи XIV) запазва испанската корона, но е принуден да се откаже от френската. (И до ден днешен ще намерите както французи, така и испанци, които да считат, че това не било законно – пуста алчност и имперски бленувания!). Испания губи своята част от Нидерландия, Неапол, Милано, Сардиния и Гибралтар и официално до днес е владение на династията на Бурбоните.

Барселона не се дава до последно, заедно с Майорка тя остава последната страна, която защитава интереса на австрийския претендент, а след като е подписано примирието Corts Catalanes (онзи същият парламент) решава, че трябва да продължат войната, за да съхранят Каталунската конституция и институции! Тук е редно да признаем, че този момент се преекспонира от някои каталунски историци, които твърдят, че това вече е битка за независимост от Испания. Формално е така, но няма как да сме сигурни, че аргументацията е била такава (независимост). Това решение на парламента може да е било провокирано от чисто търговски, политически или други съображения, за които историците тепърва ще спорят.

Барселона преживява тежка обсада, продължила година и половина в периода 1713-1714 г., но когато през април 1714 г. Бурбоните струпват 20-хилядна армия и на 30 август успяват да пробият защитата и да влязат в града, на 11 септември Барселона капитулира, след като са убити ключовите военни, ръководещи съпротивата. Каталунските лидери едва тогава предлагат преговори. Филип V отлага преговорите с един ден, през който насъсква войниците си да колят, насилват и отмъщават, но неговият пълководец, уплашен това да не ескалира в партизанска война, го разубеждава и се ангажира да уважава загубилия противник.

Така на 11 септември 1714 г. Каталуния престава да съществува, институциите ѝ са разпуснати и забранени, отнети са привилегиите и титлите на каталунския елит, забранени са събиранията и всякакви форми на обществени организации. Каталунският език е изцяло забранен не само в Испания, но и във Франция. Забранено е не просто да се ползва в официални документи, но и да се преподава. Филип V установява абсолютна монархия от френски тип и ликвидира автономията на областите от Арагонската корона (Каталуния, Валенсия и Арагон).

Днес този ден е Национален празник на Катауния (Diada Nacional de Catalunya) или просто La Diada. Странно е някак денят, в който си загубил независимостта си, да е националният ти празник, но ако попитате каталунците защо, много от тях ще се усмихнат многозначително и ще отговорят – за да помним, че имаме несвършена работа…

ХIХ век

Още през втората половина на ХVIII век в Каталуния започва сериозно развитие на индустрията, а в началото на ХIХ век и културен ренесанс около каталунският език. И до днес Каталуния е най-развитата индустриална и предприемаческа област в Испания.

След кралска абдикация испанският парламент провъзгласява Първата испанска република, просъществувала малко по-малко от две години, когато военнен преврат възстановява отново монархията на Бурбоните.

ХХ век

През 1931 г. резултатите от местните избори в Испания показват грандиозен успех за републиканските партии. Два дни по-късно е провъзгласена Втората испанска република, а кралят бяга в изгнание. Новата конституция установява свобода на словото и сдружаването, увеличава правата на жените, позволява разводите и ограничава ролята на Католическата църква в образованието и държавното управление. Знамето на Испания е сменено с трикольор от червено, жълто и виолетово, а испанските региони получават право на автономно управление. Каталуния първа договаря своята още през следващата година, Баските успяват през 1936 г., но останалите нямат този шанс заради започналата междувременно гражданска война.

Изборите през 1933 г. са спечелени от дясно-центристки и крайнодесни партии не без помощта и манипулациите на църквата, използвайки влиянието си сред силно религиозните испанци. Новата дясна коалиция, наречена Национален фронт, суспендира започнатите реформи. Левичарите са бесни и на 6 октомври 1934 огранизират обща стачка, покрай която нещата излизат извън контрол, след като миньори окупират столицата на Астурия, избиват местната власт и палят театрите и университета. Две седмици по-късно стачката е потушена от армията толкова жестоко, че са разрушени огромни части от града и са избити толкова хора, че командващият операцията генерал Франциско Франко се сдобива с прозвището “Касапинът на Астурия”.

На същия 6 октомври 1934 г. президентът на Каталуния Lluís Companys, юрист и лидер на партията ERC (Републиканска левица на Каталуния) повежда Каталунско национално въстание и провъзгласява Estat Català (Каталунска държава) в рамките на Испанската федерална република. Въстанието е потушено жестоко, с много арестувани и осъдени. Възприето е от дясното правителство в Мадрид като подкрепа на миньорите в Астурия и като опит за преврат. Lluís Companys е осъден на 30 години затвор, но излиза от затвора през 1936, когато поредните избори в Испания са спечелени този път от лява коалиция, нарекла се Frente Popular (Народен фронт), която възстановява и каталунското правителство. 

Политическата конфронтация в Испания обаче е безумна. Двете коалици вляво и вдясно нямат желание за сближаване на позиците, а центристи-балансьори не са останали. Отгоре на това вече е възникнала вдъхновената от идеологията на фашизма Falange Española – малка националистическа партия, която успява да спечели по-малко от 1% на изборите, но има над 40 хиляди членове.

Скоро се случва така, че фалангист убива антифашист, а като отмъщение неговата организация отвлича лидер на крайнодясно формирование, известен с това, че призовава “армията да спаси Испания от болшевиките, след като политиците не могат”. Десните обвиняват правителството за отвличането и в тази гмеж от политическа неразбория, поляризация и популизъм се случва планиран военен преврат, който започва с военно въстание в Мароко. Това е началото на испанската гражданска война между републиканците и националистите. Същият онзи “касапин” генерал Франко ще поведе разбунтувалите се срещу републиката генерали и с подкрепата на нацистка Германия, фашистка Италия и Португалия ще спечели войната. Само през първите няколко дни са избити над 50-хиляди души, озовали се от грешната страна на барикадата. Националистите избиват верните на републиката с обвинения, че са болшевики и комунисти. Левичарите и анархистите пък убиват заможни хора, свещеници и по-консервативно настроени с аргументите, че са “буржоа” и десни.

 Барселона е “лява” и прорепубликански настроена. Само през лятото и есента на 1936-та се счита, че там са загинали повече от 8000 души. Lluís Companys не успява да контролира града и след края на войната през 1939 бяга във Франция, но е арестуван през 1940 г. и нацистите го връщат на Франко. Изтезаван е жестоко със седмици, физически и психически. Осъден е на смърт в скалъпен процес, продължил по-малко от час. Разстрелян е на 15 октомври 1940 в замъка Montjuïc в Барселона като отказва превръзка на очите и успява преди изстрелите да извика “Per Catalunya!” (За Каталуния!). В смъртния му акт е записана като причина за смъртта “травматичен вътрешен кръвоизлив”.

Lluís Companys е със статут на национален символ в Каталуния и за каталунците. Той е единственият действащ демократично избран президент в европейската история, който е бил екзекутиран и вече 77 години по-късно още не е реабилитиран.

Продължение – втора част

Тортата като упражняване на свободата на изразяване

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/09/18/freedom_speech-2/

Дейвид Мълинс и Чарли Крейг са американски граждани, живеят в Колорадо и се възползват от възможността да сключат еднополов брак в щата. По този случай поръчват торта по поръчка.

Джак Филипс прави торти. Именно той отказва да направи торта за празника на Дейвид и Чарли, защото християнската му вяра не позволява и защото Първата поправка на Конституцията му гарантира свобода на изразяване. Приготвям нещо повече от торта, казва той, това е произведение на изкуството. Не мога да бъда  принуден да използвам   моите таланти и изкуството си за събитие – значимо религиозно събитие – което нарушава моята  вяра.

Не става дума за свобода на словото, става дума за дискриминация, смята другата страна. Ако една пекарна може да дискриминира, тогава всички, които в някаква форма се изразяват –  цветари, фотографи, шивачи, хореографи, фризьорски салони, ресторантьори, бижутери, архитекти и адвокати – ще могат да отказват услуги. Подобно решение би дало широк мандат за дискриминация.

И така: от една страна   правителството не трябва да принуждава вярващи да нарушават принципите си, за да си изкарват прехраната. От другата страна са двойките от един и същи пол, които заявяват, че имат право на равно третиране от предприятия, предоставящи обществени услуги. “Въпросът не е в това, че не можем да получим торта другаде. Въпросът е в отказа от услуга на основание кои сме и кого обичаме.”

Комисията за граждански права е разпоредила на г-н Филипс да произвежда торти и за еднополови бракове, ако произвежда за хетеросексуални бракове. В резултат той е спрял да работи: “Единственият начин да избегна неспазването на решението   е да не правя сватбени торти, точка.”  Интересното е, че администрацията на Тръмп подкрепя сладкаря и смята, че правенето на обичайните торти е форма на свободно изразяване, защитена от Първата поправка на Конституцията на САЩ.

Случаят е Masterpiece Cakeshop v. Colorado Civil Rights Commission, No. 16-111. Очаква се решение на Върховния съд.

NYT

 

Filed under: Media Law, US Law

Заслужаваме ли цветя за 8 март?

Post Syndicated from Selene original https://nookofselene.wordpress.com/2017/03/08/zaslujavame-li-cvetya-za-8-mart/

Осми март е. В офиса ни посрещат с цветя. Става ми радостно от милия жест.
cvetiaМайка ми винаги се е мръщила на този празник – изглежда й кух, лишен от съдържание. Само един ден в годината ли жената е уважавана, останалите дни – какво, пита тя. Мъжете пък мърморят, че те си нямат свой ден в годината. И всъщност наистина е странно – че един ден в годината трябва да се чувстваме суперспециални по причина, че… ами, че сме част от половината човечество.
Всъщност 8 март е друго. Нещо, което покрай букетите и картичките сме забравили. 8 март е денят на хората, които преди поколения са се борили да имаме ние живота, който имаме сега. Приемаме този живот за даденост просто защото е логично и справедливо да е устроен по този начин. Но светът не е справедлив поначало. А с времето се подобрява малко по малко заради хората, отдадени на това.
Всички хубави неща, които приемаме сега за даденост, съществуват, защото други хора преди нас са се борили да ни ги извоюват. Премахването на робството в световен план, утвърждаването на свободата на личността, на независимостта на държавата ни, въвеждането на всички видове човешки права, на равноправието – в това число и на половете. Колко помним за тези хора?
8 март е още нещо – ден на хората, които продължават да се борят за равноправие и справедливост днес. Защото дори сега, в ХХІ век, дори тук, в Европа, равноправието не е универсално. Тези, които живеем цял живот в комфорта на извоюваното още много преди раждането ни, не осъзнаваме, че около нас продължават да съществуват много несправедливости.
Преди малко бях на премиерата на „Нейната изповед“ – филм за една истински велика личност, и то наша съвременничка. За човек, за когото не чуваме по новините и когото не обсъждаме. Българка, отишла да работи като чистачка в Гърция, за да може да спаси от смърт с помощта на гръцкото здравеопазване своя малък син.
И решила да помогне на още хора – ако трябва, с цената на собствения си живот.
kostadinka_kunevaЧистачка, която воюва с години срещу тоталното безправие на чистачките – работата по 18 часа на денонощие при заплащане на 6 е само част от страшната картина. За награда е залята от работодателите си с киселина. Но вместо да бъде оставена да умре безименна и неизвестна, тя е издигната в символ на свободата. Лекувана е с даренията на стотици хиляди гърци. А после с вота на същите тези хора е избрана за депутат в Европарламента.
8 март е денят на един такъв човек – жертвал живота и здравето си за правата на онеправданите.
8 март е празник на всички – независимо жени или мъже, – които са се борили и се борят за равноправие за онеправданите. Днес, когато несправедливостта вече обхваща доста по-малко хора, но (за съжаление) често е съвсем извън полезрението на незасегнатите.
Така че не, ние не сме суперспециални на 8 март. Суперспециалните хора обикновено не получават цветя.
Дали ние заслужаваме да получаваме цветя?
Да, разбира се. Защото е мил, човешки жест, носещ радост и на човека, който го прави, и на човека, за когото е. Защото сплотява и стопля, носи усмивка на колежката, на приятелката.
Но не защото е 8 март.

Да видим какво можем да направим с произхода на медийния капитал

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2016/03/10/borisov_media/

Интервю на Полина Паунова с министър-председателя Бойко Борисов
8 март 2016
Министър-председателят е дал интервю по ред теми в центъра на обществения интерес, ето и частта, посветена на медиите.
Тази част от интервюто има мощно начало и още по-мощен финал.
 
“Имам рядката привилегия да не ги чета медиите на Пеевски.
А как се информирате?
Не чета и другите между другото. Защото знам, че като съм нанесъл огромна щета на газовите посредници например – и съм премахнал трима, в следствие на което газта е паднала с близо 40%, това влияе пряко на една медия, например. И тя ме окарикатурява от сутрин до вечер.
За коя медия говорите?
Всеки може да се сети, няма да се вкарам в … Когато накърня нечий интерес това веднага рефлектира върху мен. Всеки, който има по-голям бизнес в България си е направил медия – вестник, телевизия или сайт. Дали ще се занимава с лекарства, продажба на газ, с продажба на енергийни суровини, дали участва в обществени поръчки, дали има друг политически бизнес. В един момент аз знам всяка медия какво ще каже. Затова най-добрият ми начин за информиране е моят Фейсбук. Там пишат хиляди хора, всеки сигнал се проверява, давам отговор на всеки. От друга страна, животът не е само Фейсбук. Аз непрекъснато се срещам с хора, спирам до тях, кафене ли е, улица ли е, какво ли е – и усещам това, което ме питат. Единият въпрос е – бе, дай малко повече за пенсии. Затова ние сме дали над 210 млн. повече за пенсионерите бонус.
Казвате, че когато се накърнят нечии интереси, това рефлектира върху отразяването ви в дадена медия. Добре, ама след като спряхте обществени поръчки на фирми, свързани с Пеевски, вашият образ в неговите медии е все така богоподобен, тези медии много ви харесват, както ви харесваха и в първия ви мандат?
Ами и те се научиха, че ако на другия ден речат, че не ме харесват, ще излязат силно заподозрени. В момента това ми носи повече щета, отколкото ако напишат нещо лошо. Досега на два пъти те са писали лоши и гадни коментари за мен и това само ме е правило по-силен. След това съм побеждавал на изборите с голям резултат. Минал съм многократно през ударите и на едните, и на вторите, и на третите.
Кои са вторите и третите?
Които изброих – свързани с газ, лекарства, политика. Едни и същи са им методите. Компромати.
В България няма чиста информация, така ли?
Обикновено, когато се каже, че няма свобода на словото, всички по презумпция си представят, че премиерът или президентът (както Турция в момента, и в Полша, и в Унгария) ограничават медиите, сменят Конституционен съд, прокурор. Хората свързват всичко това с правителството. При нас е точно обратното. БНР и БНТ водят такава антиправителствена политика, че никой думичка не е казал по тази тема.
Може ли да ми дадете пример какво означава антиправителствена политика на обществените медии?
Добре, нека да не е антиправителствена политика, но точната дума е, че критикуват правителството непрекъснато. Нито сме сменили шефовете, нито сме пратили някой партиен деец, както се е случвало в предишните години. Така че медиите имат пълна свобода. Проблемът на медиите идва от собствениците им. Всяка една медия води политика, която да защити собствениците си.
Когато формирахте правителството към вицепремиерския ресор на госпожа Бъчварова бе разписана програма за изсветляване на медийните собственици, за изясняване произхода на медийния капитал. Защо тези идеи отпаднаха?
Те не са отпадали, нека ги направят. Аз съм “за”. То ако ме питате – в България всеки знае собственост на кого са медиите, фактически първият въпрос отпада, значи проверката трябва да бъде върху капитала на медиите. Собствениците са ясни.
Това положение е малко като с обществените поръчки – говорите за фирми, свързани с Пеевски, пък тези фирми документално не са свързани с него.
Затова не е толкова лесно разрешим проблема явно. Хубавото на демокрацията е, че всеки има дистанционно управление и като не му харесва една телевизия си превключва на друга. Като не му се чете един вестник не отива да го финансира, като го купува.
Какво значи “нека да ги направят тези мерки”?
Ако кажа сега, че ще разпоредя това с медиите да се случи, след три дни вие ще кажете, че видите ли, трябва Борисов да каже, за да го направят.
Дори няма нужда да минават три дни – парламентът гласува комисията “Русия-Турция”, вие се изказахте против нея и се депутатите се чудят как да я обезсилят.
За тази комисия разбрах пост фактум, затова така се наложи. Но добре – поемам ангажимент да разговарям с партията и незабавно да помоля г-жа Бъчварова да видим какво можем да направим с произхода на медийния капитал.”Filed under: BG Content, BG Media, Media Law

За умните хора, глупавия народ и реалността – 2

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=1916

Предишният ми запис вероятно щеше да отмине и потъне в дълбините на е-океана, ако не беше препубликуван в webcafe.bg. Прочетоха го доста хора. Някои коментираха там, други – тук. Един-двама дори ми писаха поща… Писмото на единия е причината за този запис.

Не искам да го цитирам тук. Едно, че блогът ми не е помийна яма и читателите му търсят тук нещо различно от помия. И второ, че един ден авторът му сигурно ще се срамува от него, а Нетът помни… Но ще му отговоря открито и пред всички.

—-

Да, човече, прав си – няма да публикувам писмото ти в блога си. По-горе обясних защо. Ако искаш да имаш глас, направи си блог. Евтино е, а на много места – даже безплатно. И просвещавай народа колкото щеш.

Не е трудно, нали? Защо тогава се пенявиш, че нямало да ти дам свобода на словото? Имаш я. Ако имаш предвид, че моя блог го четат, а твоя няма да го четат – това е друго. И моя не го четат кой знае колко хора. Толкова ми е умението да разказвам увлекателно и да поднасям ценни неща, толкова съм привлякъл. Покажи повече, ще привлечеш повече. Ако обаче искаш да не буташ колата, а само да се возиш на чужд гръб, не си прав. Тази настройка няма никога да бъде решението на българските, или които и да е други проблеми. Тя е част от проблемите – може би най-основната.

Не пиша този запис нито от Щатите, нито от Англия, нито от Германия. Ако го пишех оттам, щеше да съдържа съвсем различни неща. Обяснения колко лошо е там, колко страшно е и как не може да се живее. Как бият негрите и експлоатират бедните, и смучат целия свят, за да демонстрират богатство. Как араби с чалми и ятагани се самовзривяват на всяка крачка, та улиците са само кратери от експлозиите. (А, и как опипват и изнасилват жените, докато се самовзривяват.) Как правителството там си е зарязало страната, за да може ден и нощ да крои планове за съсипване на България. Как, дойде ли българин, го арестуват, затварят доживотно и пребиват от бой всеки ден…

Недоволен тук, недоволен и там, нали? Да, ама не. Има разлика, която ти никога няма да разбереш, колкото и пъти и които и хора да ти я казват. Ще я напиша за останалите наоколо… Тук съм недоволен, защото ми се иска тези, които се борим да оправяме нещата, да бъдем повече. И търся сродни души, или начин да подкрепя отчаялите и отказалите се… Там щях да съм доволен. А щях да пиша тези неща, за да не се подлъже някой като теб за дойде. Току-виж му харесало и решил да остане. А нито страната, нито хората там са виновни и заслужават подобно нещо.

Да, точно това казах. Някои други страни са уредени, въпреки че хората в тях не са много умни, понеже там са малко тези като теб. А България е съсипана, въпреки умните си хора, понеже тези като теб са повече. Именно вие сте трупната отрова, която превръща умните хора в умонепобираемо глупав народ. И която превръща една от най-красивите страни на света в една от най-скапаните държави.

Сърдиш ли ми се? Обиждаш ли ми се? Чакай малко. В мейла си ти ме оплю с далеч по-цветисти епитети и ги подкрепи единствено с ругатни, а аз не ти се разсърдих. Вместо това те съжалявам. Да, пазя се от теб, както е редно човек да се пази от въшлясал и крастав луд, но не те мразя както ти мен. Съжалявам те и ми се иска да осъзнаеш докъде си се докарал. Някак така, че да не искаш после да умреш от срам – не знам възможно ли е, но го искам. Защото какъвто си сега съсипваш не само моя и на всички свестни хора наоколо живот, а и своя… И ще подкрепя това, което написах, с аргументи.

Кажи ми, човече – имаш ли кауза, която би подкрепил с труд и действия? Диванното суперменство не се брои, анонимната юначност в Интернет също. Имаш ли кауза, различна от „да изколим турците, евреите, чужденците, педалите, прекалено умните и всички останали“? Защото това не е кауза – това са комплексите на пъзлив дрисльо. Виждал съм такива като теб неведнъж. За мой срам, като по-млад и буен даже съм срещал такива на четири очи и съм надушвал съдържанието на тазовите им резервоари… Предполагам, че дори да си най-отзад на побесняла тълпа, пак няма да колиш който ти падне. От което сигурно тайно се срамуваш, а би трябвало да се гордееш. Да тормозиш закъсали малцинства е като да биеш сираче – носи единствено позор.

За друго те питам. Кажи ми, ако си имаш друга, истинска кауза, подкрепял ли си я някога с труд и усилия? Примерно ако си недоволен от правителство, независимо кое и какви са ти политическите възгледи, късал ли си от времето и парите си, за да протестираш срещу него всеки ден в течение на месеци? Или ако примерно си любител на природата, жертвал ли си почивните си дни, за да чистиш доброволно и безплатно някое красиво кътче от боклуците? Или, ако те тревожи колко хора нямат дори какво да ядат, дарявал ли си за тях било пари, било храна, било труд? Събирал ли си дрехи за домове за сираци или престарели? Прекопавал и поливал ли си кварталната градинка – освен нощем, в „алтернативен“ смисъл на думата? Потил ли си се да допълваш Уикипедия или друг подобен общополезен ресурс?

Не, не ми казвай, че нямаш време. Три килобайта писмо не стават за миг. И съм абсолютно сигурен, че пишеш още много и много подобни неща – до други хора, като коментари по форуми, къде ли не. (Подозирам, че един от коментаторите под текста в webcafe.bg си ти, ако и псевдонимно.) Сигурно отделяш за това часове всеки ден… Апропо, като не ти харесват позициите ми, кой те кара да ги четеш? На мен като не ми харесват нечии позиции, не ги чета. Защо си бесен на мен, когато си го причиняваш сам?!

Да, знам защо. Не си първият такъв, който виждам, няма да си и последният – познавам ви добре. И ще ти направя услугата да ти го кажа. Сигурно ще си ми много ядосан, понеже не звучи приятно. Но ако за момент се замислиш, може да откриеш и верни неща вътре. Ако имаш достойнството и самоуважението да тръгнеш да ги оправяш, може да забележиш и други. И нищо чудно един ден да си ми благодарен за толкова лошите на пръв поглед думи.

Защото подсъзнателно усещаш, че в теб няма нищо свястно. Че анонимният бабаитлък в Интернет е единственото, за което те бива – друга стойност нямаш. И затова мразиш тези, които не са като теб. Които могат да видят чуждите предимства и своите недостатъци, и да търсят как да оправят себе си и да отдадат другиму дължимото уважение. Опитваш се да се докажеш над такива хора по единствения начин, който владееш – като псуваш, ругаеш и заплашваш. С надеждата да уплашиш някого, че да се почувстваш за миг важен и въобще забелязан и оставил някаква следа. Защото виждаш начин да се утвърдиш единствено като бъдеш най-големият боклук наоколо.

В предишния си запис цитирах как българите, които бягат в чужбина, бягат от други българи, които остават тук. Ти си този, от който бягат, с това какво представляваш. Да им държиш сметка е върхът и завършекът на причината да го правят, и да нямат намерение да се върнат повече. Ще се върнат – и България ще разцъфти – когато ти се махнеш оттук.

Имам обаче и добра новина за теб. И тя е, че този подсъзнателен усет те лъже. Да, към момента може да си човек без особена стойност, но можеш да промениш това. Не е трудно – просто започни да правиш нещо, което е от полза за хората. Бъди политически активен според възгледите си. Помагай на когото смяташ, че има нужда от помощ. Допринасяй за доброто на хората, без да търсиш заплащане. Отдели част от времето и силите си, за да си полезен, по какъвто начин ти е по душа, на който ти е симпатичен или скъп. Ако имаш силите да е за всички, е най-добре.

Да, ще има хора, които ще те смятат за луд. Нищо чудно повечето ти познати да са такива. Бягай от тях като от чума – те са именно чума, по умовете. Светът е пълен с далеч по-свестни хора, които заслужават подкрепата ти и ще ти дадат подкрепа при нужда. Търси истински и достойни приятели сред тях.

Започни оттам. Останалото ще дойде с времето само.

Лесно е да „си Шарли“

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/Z1-I9IOeJfY/

Атаките в Париж, на които станахме свидетели миналата седмица, са просто престъпления от омраза. Такива са и побоищата над цветнокожи в центъра на София. Докато последните се разглеждат от родната прокуратура като просто хулиганство, то първите бяха бързо обявени за терористични атаки. За едните си заравяме главата в пясъка, но е сложно да се каже дали за тези в Париж властите са прави. Всъщност цялата тема за ислямизма, ектремизма в която и да е религия и тероризма като политическо средство е изключително сложна и многопластова материя. Нямам претенции да разбирам всички нюанси или способност да я обсъждам тук. Има няколко аспекта, които ме занимават в последните дни.
Да започнем със свободата на словото. Много сочат като основна цел на атаките създаване на страх у журналистите да критикуват и осмиват определени теми от исляма. Наистина, доста световни медии не показаха карикатурите на френския вестник и по принцип избягват да показват образи на Мохамед. Това се посочва с пръст като отстъпване от свободата и победа за джихадистите. Междувременно, същите говорят как не трябва да отстъпваме от свободата на словото и че подобни атаки няма да спрат критиката към тиранични режими и потъпкване на правата на хората. Всичко това изглежда на пръв поглед двулично.
Нека погледнем нещата от друг ъгъл. Предоставете си, че утре вестник публикува карикатура на Левски. За да е по-актуално, нека да е от турски издател в Кърджали. И то не просто каквато и да е карикатура, а (с извинение към всички) Левски участваш в оргия с надзирателите си точно преди екзекуцията. Статията да е озаглавена „Левски поне е умрял щастлив“ и да обсъжда положителните според тях страни на турското робство. Абстрахирайте се от контекста на скорошните събития и си представете реакцията на обществото ни. Замислете се как вие бихте се почувствали и какво бихте направили.

Разгледах карикатурите на Шарли и макар наистина да осмиват всички по домова книга, като идея са близки до описаната горе ситуация. Не искам да се навлизам в критика за естетиката на тяхната сатира. Както Ризви писа в Huffington Post, това няма никакво значение. Важно е обаче да разберем, че съвсем разбираемо срещу тях има отпор и яростна критика. Същността на свободното слово е, че всеки има право да казва каквото си иска. Същите тези принципи обаче не гарантират, че такава сатира няма да бъде порицана от опредени групи. Тези принципи диктуват, че въпросните обидени имат право на това.
Разбира се, този отпор не може да има нищо общо с атаките от миналата седмица. Насилието е знак за безсилие и както стана ясно в последните дни, дори е контрапродуктивно. Жертвите от Шарли в никакъв случай не са заслужили съдбата си и определено имат нужда подкрепата ни. Същото важи и за поне 200-те журналиста зад решетки сега и десетките намиращи смъртта си всеки месец без късмета да са граждани на европейска страна. Защитавайки техните права и признавайки острата нужда, която обществото ни има от техния труд, не може да ни накара да изоставим критичното си мислене.
Никой не трябва да порицава една или друга медия, за това, че не публикува карикатурите на Шарли в знак на солидарност. Аналогично, ако описаната горе пародия на Левски наистина излезе, ще има два взаимно свързани и еднакво важни показателя за свободата на обществото ни. Първо, дали ще защитим правото на вестника да публикува и физическата неприкосновеност на авторите. (Съмнявате ли се, че ще има призиви са забрана и бомби пред редакцията? Всеки българин ли ще е лично отговорен за това насилие?) Второ, дали ще оставим на мира обществения отпор, който несъмнено ще заклейми осмиването на важен символ от идентичността ни. Добре е да се смеем и да възприемаме с хумор подобна сатира. Навярно някои ще реагират точно така. Ще има критици за липсата на вкус, както и откровено обидени. Това е част от реалността на свободното слово и не трябва да налагаме един или друг подход като норма.
Тези, за които няма място обаче, са радикалите палещи редакции и пребиващи невинни граждани. В България това са обикновено скинарите и има твърде често такива случаи. Виждаме ги и премного във Франция след атаките. Маршът в Париж вчера беше важен, за да покаже, че Европа е обединена и готова за действие. Европа днес има остра нужда от нещо, за което да е единна. Дали ще има реални действия е друга тема.
Маршът беше обаче също толкова силен политически символ, че няма място за радикални елементи като Льо Пен, Фаранж, Сидеров или Златна зора. Всъщност именно политическите последствия след тези атаки ще навредят най-много на Европа. Иронията е, че свободата на словото може само да спечели. Затова колкото и цинично да звучи, единствените печеливши от тези атаки са крайно десните и самите ислямисти. Първите, защото експлоатират страха и объркването на хората, а вторите, защото мюсюлманите на континента биват отчуждавани и заклеймявани все повече. Подобна е ситуацията с етническите турци в България и политическата симбиоза между ДПС и Атака. Такъв тип политика видяхме във Великобритания от Фаранж покрай емиграцията.
В този контекст става ясно, че макар основната цел на атаките в Париж беше свободното слово, отрицателният ефект ще удари най-вече обществения ред и политическата обстановка в Европа. Вчерашният марш в Париж беше посетен от много световни лидери изразяващи подкрепа за свободата на словото. По ирония, доста от тях сами по себе си са виновни за потъпкването ѝ и най-вероятно ще експлоатират също толкова безсрамно страховете на обществото. Този марш беше важен, но лесен – имаше ясна жертва и ясен външен враг. Лесно е да „си Шарли“. При дискриминацията, престъпленията от омраза, ксенофобията и защитаването на правото да критикуваш, врагът е вътрешен, има пари и право да гласува. Срещу тези престъпления няма да видите многомилионен марш, макар в Германия да виждаме наченки на такива. Няма да видите политически лидери отпред и 24 часово отразяване по световните медии. Тези неща се оправят с пример и постоянство. С гласовете си обаче създадохме среда, в която е политическо самоубийство да отстояваш твърдо такава позиция. Родната политика е ярък пример, но колкото и да ни блазни да сме специални, далеч не е изключение в Европа.
Не може да научим всеки да има чувство за хумор, но може да научим мнозинството на уважение и приемане на критика.