Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/ipi_webinar_media.html
Съдебните дела тип „Шамар“ (т.нар. SLAPP-ове*) срещу Сайта за разследващата журналистика „Биволъ“ и колегите от BIRD.bg, „Медиапул“ и „Капитал“ бяха представени по време на уебинара на International Press Institute (IPI)…
Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/sadebnite-ataki-bivol-mediapool-oasis.html
Съдебните атаки срещу две независими български медии – онлайн изданията “Биволъ” и Mediapool.bg са споменати в анализа на медийния пазар в България в международното изследване Project Oasis Europe. Едногодишният изследователски…
Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%B2-%D0%B3%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D0%B4%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8A-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D1%82.html
Съдебните дела срещу сайта за разследваща журналистика “Биволъ” са сред примерите, обсъждани на международната конференция на World Press Institute и Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) – “Нови хоризонти в журналистиката”,…
Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B2-%D0%B1.html
“В България се води война срещу свободата на словото”. Това констатира основателят на Сайта за разследваща журналистика “Биволъ” Асен Йорданов в интервю за подкаста ‘MFRR in Focus’ на Ане тер…
Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%BE.html
През август 2021 г. сайтът за разследваща журналистика „Биволъ“ заедно с Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) – България се срещна с група журналисти от Република Молдова. Представителите на водещите молдовски…
Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D1%84%D1%83%D0%BD%D0%BA.html
Николай Марченко от “Биволъ” анализира за Balkan Free Media Initiative (BFMI) чрез няколко нашумели факти от световната хроника, отразени от Българската национална информационна агенция БТА. Националната новинарска агенция на България…
Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D0%B5-%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5.html
Служебният министър на околната среда и водите Асен Личев се срещна с представител на сайта за разследваща журналистика „Биволъ“. Припомняме, че в писмото на „Биволъ“, внесено в деловодствата на държавния…
Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE-%D0%B4%D0%BE-%D0%BB%D1%8C%D0%BE%D1%85%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8.html
Аз си мислех, че поне от международните организации можем да очакваме някаква обективност, а то май се оказва, че не е точно така. Ето, да вземем един съвсем непроизволен пример.…
Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/fibank-bulgartabac-omnia.html
Първа инвестиционна банка заплаши сайта ни със съд ако до 17 ч. днес не бъде свалена статията “Доган, Пеевски, Борисов, Булгартабак, контрабанда и финансиране на тероризма”. Това стана с официалното…
Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/roman-anin-fsb.html
Журналистът Роман Анин, главен редактор на сайта “Важни истории”/ ISTORIES, е разпитан по делото “за неприкосновеността на личния живот” на бившата съпруга на шефа на “Роснефт”. Независимо, че Анин е…
Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/gergov-solak.html
Членът на Надзорния съвет на бТВ Красимир Гергов и новият собственик на Нова ТВ Драган Шолак са в имотни отношения през люксембургска фирма, показва анализът на документи от OpenLux. Става…
Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B8%D0%B8-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B7%D1%83%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%82-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B4-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D0%BD.html
Разследващата журналистка Валя Ахчиева е сезирала ВСС за съдебен произвол на недопустима цензура под предлог на извънредното положение при пандемия. Тя изпрати в редакцията своя сигнал до представляващия ВСС магистрат…
Post Syndicated from original https://bivol.bg/openlux-penchev-kasket.html
Седя, скучая и си барам каскета. По никакъв начин не мога да разбера логиката на някои хора в тази държава. Е, признавам си, не съм се и опитвал кой знае…
Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/council-of-europe_stoyan-tonchev_bivo-bg.html
Разследващият журналист Стоян Тончев – автор на Bivol.bg и издател на Liberta.bg, e подложен на системен тормоз от прокуратурата и полицията на България, заради журналистическата му дейност. Съветът на Европа,…
Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/tatiana-christi-theatro.html
Маргинализирането и притискането на свободното слово в България стигна своя апогей при правителството на Борисов-3. Макар, че медийната свобода все още съществува в България, притиснато в ъгъла и основно онлайн и в социалните мрежи, хората на властта се опитват да убеждават обществото и Европейския парламент и медии, че в България няма проблем с него. От премиер, до министри, до депутати, до председателя на Съвета за електронни медии – Бетина Жотева – всички твърдят в хор, че нещата със свободата на медиите са прекрасни, не приемат класацията на България за 111-то място по свобода на словото и прокарват рестриктивни законодателни инициативи. За властта „фалшиви“ новини са критиките към статуквото, а обективните журналистически разследвания „клевета“! Управляващите недоумяват откъде идва недоволството у гражданите за ограничена свобода на медиите, отричат репресиите към журналисти – от неправомерни арести, до физическо насилие, до бутафорни съдебни процеси, до уволнения на неудобните, до клевети срещу свободната преса и граждански активисти, разобличаващи безобразията във властта. Кохорти от платени „журналисти и анализатори“ на партийна хранилка са превзели медийния ефир. Тълпи от „културни дейци“ са впрегнати да защитават правителството! Тълпи от „академични“ изкопаеми и те. Всичките вкупом се надяват на пари от държавата, (т.е. данъкоплатците да ги хранят), за да продължават да се къпят в пост-комунистическия си „културен“ сос — който в тяхно лице мирише силно на Априлски пленум и на мухлясал соц! Голяма част от „интелектуалците-културни дейци,“ днес както и по времето на соца, са просто притурки към властта –проскубани котенца, които като лъвове бранят статуквото, без да се срамуват, че в ушите на гражданското общество, тяхното мяучене звучи толкова жалко колкото и опорките на правителството за „свободата“ на словото в България. В интервюто си пред Дойче Веле, социалният министър Деница Сачева, извади „аргумент“, че в социалните мрежи има свобода на словото като по този начин инкриминира себе си и властта за това, че единственият по-малко атакуван остров за свободно изразяване са платформи, които властта в България по-трудно може да контролира и не може да запуши напълно гласовете на възмущението.
Най-явният индикатор за липса на свобода на словото е липсата на политическата сатира в медийното пространство — сатира, която да достигне и до най-отдалечените домакинства и да се види и чуе от масовия избирател.
Политическата сатира е ежедневие за медийните консуматори в демократични държави и коректив на властта. Без нея не може да има истинска демокрация. И затова в България не я виждаме или я виждаме маргинализирана в социалните мрежи. Най-яркият представител на жанра в България е сътрудникът на Биволъ – Татяна Кристи, която от години прави политически и други пародии в интернет. С десетки хиляди последователи и милиони гледания, кратките й скечове са глътка свеж въздух в отровената медийна среда. За Татяна няма табута. Острието на сатирата й е за всички, които тя смята, че го заслужават. И макар че тя е много разпознаваема в българското Фейсбук пространство, никога няма да видите лицето й в масовите български телевизии. И има защо! Комедията й е много неудобна на властта, която от години неуспешно се опитва да заглуши присъствието й във Фейсбук. За разлика от „културните“ дейци на хранилка на властта, Татяна няма спонсори, няма рекламни агенти, няма продуцентска помощ, няма гардероб и гримьори, няма театрален декор, няма правителствени грантове и няма нищо общо с Министерството на културата. Няма да видите реклами на спектаклите й на големи билбордове из страната и най-вече няма да я видите по БНТ! Тя е съвсем сама в своя медиен проект и в самотата си е напълно независима, но никак не самотна, благодарение на хилядите си фенове. Въпреки медийното затъмнение на политическата сатира в България, Татяна печели все повече и повече зрители и последователи онлайн. Небрежните й кратки скечове, направени на прима виста—без подготовка и без предварително написан сценарий, завладяват публиката със своята непосредственост и комичност. Единственият театрален гардероб на Татяна са няколко смешни перуки в различни цветове. На 16-ти октомври тя отново ще бъде в София, за да направи поредния си моноспектакъл на сцена – в независимия театър „Тheatro.”
„Когато политическа сатира се появи по националната телевизия, която в момента слугува на правителството и мафиотското задкулисие, тогава в България ще има по-добра медийна среда. Когато медийният регулатор, вместо да казва, че не заслужаваме 111-то място по свобода на словото, се заеме с проблемите на превзетата медийна среда, тогава можем да говорим за по-добро място в класациите по медийна свобода. До тогава, малкото независими медии и журналисти ще бъдат вестоносците на явлението—остра политическа сатира. Да, такова животно има, но то трябва първо да се открие и второ да се подкрепи—също както всяка друга изява, свързана с независимото свободно слово. Без тази подкрепа – всичко това може да бъде лесно загубено и да изчезне – както изчезва и самата демокрация, ако не се пази,“ споделя Татяна Кристи. Информация за спектакъла й може да намерите тук: https://www.facebook.com/events/641743476533367/
Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82.html
Репортерът на „Биволъ” Димитър Стоянов бе задържан за кратко на протеста „Велико гражданско въстание” в сряда с формалната цел „проверка”. Журналистът е носел документите си: лична карта и прескарта.
Димитър Стоянов след “проверката” (Снимка: Николай Марченко, “Биволъ”)
Димитър Стоянов е усетил как един от полицаите му вади с рязко движение сгъваемо ножче от джоба. След това му иска лична карта и прескарта, за да се легитимира. След като Димитър му подава лична карта, полицейският шеф му казва:
„Елате с мен, господин Стоянов”. След това отвежда Димитър зад кордона до една от полицейските коли и го държи там 10 – 15 минути. Това се вижда от видеото, което направи „Биволъ” при това задържане.
„Аз му казах на няколко пъти, че никъде в закона не пише, че нямам право да си нося нож”, коментира Димитър Стоянов.
Полицаят се обърна към репортера на медията ни, който носеше прескарта на врата и заснемаше на телефон разговора му със Стоянов с думите: „А, и ти си от „Биволъ”?”
Димитър Стоянов и Георги Георгиев (БОЕЦ) (Снимка: Николай Марченко, “Биволъ”)
Полицаите застанаха с гръб пред снимащите телефони, а един от тях издърпа кабела от преносима батерията (т.нар. пауърбанк) при избутването по време на заснемането на „разпита” до полицейска кола на Димитър Стоянов.
Преди това полицейските служители поне на няколко пъти не допуснаха журналисти на „Биволъ” да преминават през кордона. На два пъти бяхме избутвани настрани, след като заснехме полицейски шефове с радиостанции да обсъждат действията срещу протестиращите между Партийния дом и Българска народна банка (БНБ).
Мая Манолова след обгазяването (Снимка: Николай Марченко, “Биволъ”)
Преди това авторът бе избутан извън кордона на Партийния дом, въпреки че си носеше прескарта, като самите полицаи преди това го допуснаха вътре. Отношението към журналистите беше като към останалите протестиращи като цяло – агресивно избутване, извеждане за ръка извън кордоните и препятстване при заснемане.
Лидерът на сдружението “Българи Обединени с Една Цел” (БОЕЦ) Георги Георгиев беше обграден от 5 – 6 тежковъоръжени униформени, докато показваше на старшия полицай одобреното си заявление за присъствие на заседанието на Парламента, на което не беше допуснат от охраната. Той беше изведен от тях извън кордона.
Репортерът на БНТ Николай Минков пък е хоспитализиран в болница, евакуиран с линейка директно от Партийния дом, след като беше тежко напръскан с лютив спрей. Преди това бяха напръскани Габриела Наплатанова и Канна Рачева от bTV. Имаше информация, че леко е обгазен и екипът на „Евроком”, начело с водещия Николай Колев.
Според запознати юристи, полицаите са нарушили юл. 174а от Наказателния кодекс (НК) на Република България. „Който с насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин разтури или попречи да се проведе събрание, митинг или манифестация, допустими по Закона за събранията, митингите и манифестациите, се наказва с лишаване на свобода до две години”, гласи този член от НК на РБ.
„Биволъ” призовава Съюза на българските журналисти (СБЖ), Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ), както и международната организация „Репортери без граници” (RSF) да вземат отношение по повод полицейското насилие над журналисти на 2 септември в района на бул. “Дондуков”, 1 и ул. „Княз Александър I Батенберг”.
Снимка: Facebook / Стела Василева
„Биволъ” призовава за оставка на вътрешния министър Георги Терзийски и ръководилите операцията по охрана на протеста длъжностни лица от МВР. Заради неспазването на правата на журналисти, които са обект на агресия от страна на служителите на реда, въпреки че си носят издадени по международен стандарт прескарти със съответните данни, снимки, печати и подписи на ръководството.
„Биволъ” също така ще обмисли дали да не си защити правата през жалба до прокуратура и Софийски градски съд (СГС) заради многократните опити на служителите на реда да възпрепятстват работата на журналистите от екипа.
Същевременно в социалните мрежи се обръща внимание и върху неофициалните нашивки по униформите на някои от полицаите, които са “запазена марка” на въоръжените наемници по света: “One Shot – Оne Kill” (“Един изстрел – едно убийство”) или I Love Guns and Titties (“Обичам оръжия и цици”).
Съветът за електронни медии (СЕМ) излезе с остра осъдителна позиция заради полицейското насилие над журналисти на 2 септември:
СЕМ настоява всеки да уважава работата на журналистите и репортерските екипи, защото журналистите са „очите и ушите” на гражданското общество и всеки опит те да бъдат „обгазени” или наранени е атентат срещу свободата на словото.
СЕМ се обявява срещу крайния антагонизъм и политическото противопоставяне, което взривява гражданския мир и разбирателство в обществото.
Демокрацията е диалог, а не война.
Насилието не е аргумент, а безсилие пред свободното слово”.
Post Syndicated from original https://nookofselene.wordpress.com/2017/03/08/zaslujavame-li-cvetya-za-8-mart/
Осми март е. В офиса ни посрещат с цветя. Става ми радостно от милия жест.
Майка ми винаги се е мръщила на този празник – изглежда й кух, лишен от съдържание. Само един ден в годината ли жената е уважавана, останалите дни – какво, пита тя. Мъжете пък мърморят, че те си нямат свой ден в годината. И всъщност наистина е странно – че един ден в годината трябва да се чувстваме суперспециални по причина, че… ами, че сме част от половината човечество.
Всъщност 8 март е друго. Нещо, което покрай букетите и картичките сме забравили. 8 март е денят на хората, които преди поколения са се борили да имаме ние живота, който имаме сега. Приемаме този живот за даденост просто защото е логично и справедливо да е устроен по този начин. Но светът не е справедлив поначало. А с времето се подобрява малко по малко заради хората, отдадени на това.
Всички хубави неща, които приемаме сега за даденост, съществуват, защото други хора преди нас са се борили да ни ги извоюват. Премахването на робството в световен план, утвърждаването на свободата на личността, на независимостта на държавата ни, въвеждането на всички видове човешки права, на равноправието – в това число и на половете. Колко помним за тези хора?
8 март е още нещо – ден на хората, които продължават да се борят за равноправие и справедливост днес. Защото дори сега, в ХХІ век, дори тук, в Европа, равноправието не е универсално. Тези, които живеем цял живот в комфорта на извоюваното още много преди раждането ни, не осъзнаваме, че около нас продължават да съществуват много несправедливости.
Преди малко бях на премиерата на „Нейната изповед“ – филм за една истински велика личност, и то наша съвременничка. За човек, за когото не чуваме по новините и когото не обсъждаме. Българка, отишла да работи като чистачка в Гърция, за да може да спаси от смърт с помощта на гръцкото здравеопазване своя малък син.
И решила да помогне на още хора – ако трябва, с цената на собствения си живот.
Чистачка, която воюва с години срещу тоталното безправие на чистачките – работата по 18 часа на денонощие при заплащане на 6 е само част от страшната картина. За награда е залята от работодателите си с киселина. Но вместо да бъде оставена да умре безименна и неизвестна, тя е издигната в символ на свободата. Лекувана е с даренията на стотици хиляди гърци. А после с вота на същите тези хора е избрана за депутат в Европарламента.
8 март е денят на един такъв човек – жертвал живота и здравето си за правата на онеправданите.
8 март е празник на всички – независимо жени или мъже, – които са се борили и се борят за равноправие за онеправданите. Днес, когато несправедливостта вече обхваща доста по-малко хора, но (за съжаление) често е съвсем извън полезрението на незасегнатите.
Така че не, ние не сме суперспециални на 8 март. Суперспециалните хора обикновено не получават цветя.
Дали ние заслужаваме да получаваме цветя?
Да, разбира се. Защото е мил, човешки жест, носещ радост и на човека, който го прави, и на човека, за когото е. Защото сплотява и стопля, носи усмивка на колежката, на приятелката.
Но не защото е 8 март.
By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.