Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/svobodata-na-slovoto-kato-palachinka/

Има понятия, които мнозина биха поставили на челно място в ценностната си система, но влагат в тях различно съдържание. Да вземем свободата. Ето няколко коренно различни вида свобода: на българското националноосвободително движение от 70-те години на XIX век, на сексуалната революция от 60-те години на ХХ век, на независимата от държавата икономическа инициатива, на будистите, стремящи се към свобода от егото си и присъщите му емоции.

Свободата на словото (и по-общо – на изразяването) е също толкова хлъзгаво понятие. Тя не само може да носи различно съдържание в зависимост от ценностите на адептите си, а и разбирането на границите ѝ може да варира спрямо разнообразни фактори, един от които – отношението към властта.

Доскорошните представи за свобода на словото

До неотдавна клишето гласеше, че в САЩ свободата на словото е пълна, защото е гарантирана от Първата поправка на американската Конституция, докато в Европа съществуват повече регулации – защита на личния живот, недопускане на омраза и пр. И действително, зад океана обидите, включително към публични личности, както и изразяването на омраза към цели социални групи оставаха като цяло без последствия.

Тази форма на свобода на словото се защитаваше като върховна ценност най-вече от дясно настроени американци. Но и от неамериканци, повлияни от идеала за „свободната Америка“ – в България например този светоглед се радва на широка популярност, не на последно място защото след 1989 г. на САЩ по нашите ширини се гледаше като на образец за свободния свят.

Затова едва ли не в мръсна дума се превърна т.нар. политическа коректност, тоест опитите да се въведе език, който да включва всички членове на обществото и да не е обиден или неприемащ за отделни групи. Дори за хора, които се идентифицират като либерални, стана непонятно и неприемливо използването например на определени местоимения, които да включват и транс хората, или избягването на думи като „негър“ и „циганин“.

Ако надзърнем обаче зад клишето,

ще се разкрие доста по-различна картинка. Американската представа за свобода на словото и на изразяването не поставя под въпрос определени табута върху неща, които в Европа се смятат за приемливи.

Когато американци дойдат в европейска страна, едно от първите неща, които ги изумява, е как хората свободно си пият алкохол на открито. В повечето градове в САЩ човек и бира да си е купил, да не говорим за уиски, трябва да крие бутилката в непрозрачен плик, ако е навън, да не би случайно някоя крехка детска душа да я види и да се поквари.

В Европа също така има доста по-голяма свобода по отношение на включването на сексуално съдържание и голота в изкуството и медиите в сравнение със САЩ. В много европейски страни е съвсем в реда на нещата открито да се продават списания, на чиито корици има хора с оскъдно или никакво облекло. Много филми и сериали, които в Щатите са забранени за лица под 18-годишна възраст, в Европа имат по-либерално ограничение – например 16+.

За разлика от САЩ, в Европа не е и толкова безвъпросно слагането на знак на равенство между голота и секс. В германските сауни например не е прието човек да влиза облечен и се предполага, че там хората, макар и дибидюс, нямат сексуален интерес един към друг. Не че и отвъд океана няма адепти на голотата, но те са доста по-нишови и субкултурни.

На 180 градуса

Едно от основните предизборни обещания на Тръмп и на кръга около него беше възстановяването на свободата на словото. Вече нищо не трябваше да бъде пречка пред нея – нито политическата коректност, нито правилата на социалните мрежи, нито институциите. Изобщо – пълна свобода.

Още преди официалното встъпване на Тръмп в длъжност започна да става ясно, че предстои обрат, а с течение на времето този обрат придобива невиждани размери за държава, смятана за демократична. Ето само няколко повея от вятъра на промяната:

• Тръмп спря финансирането на медийната група, част от която са „Гласът на Америка“ и „Свободна Европа“ (то беше частично възстановено в резултат на съдебни дела).
• Поведе борба срещу американски университети, включително със спиране на финансирането, защото били „леви“, „либерални“ и в тях имало студенти, протестиращи в подкрепа на Палестина.
• Инициира процес на заличаване на научни изследвания и понятия, които не му харесват.
• По същия начин започна да подменя историята, заличавайки теми, свързани с робството, расизма и заслугите на цветнокожите американци.
• Обвърза получаването на визи и правото на престой в САЩ с това какво човек пише в социалните мрежи. Ако не харесваш Тръмп и/или подкрепяш Палестина – вън.
• Смени директорката на статистическата служба, защото не му харесват данните, събрани от институцията ѝ.
• Заплаши с отнемане на лиценза медиите, които са критични към него.

И „словото на омразата“ се върна на бял кон.

Довчера отричано от републиканците, понятието „слово на омразата“ вече си е напълно легитимно и не се възприема като недопустимо посегателство срещу свободата на изразяване. То преживя направо апогей след убийството на консервативния лидер Чарли Кърк – всяка критика на възгледите му или дори само споменаването, че Кърк е отстоявал правото да носиш оръжие даже с цената на човешки жертви, се заклеймява като реч на омразата, заслужаваща най-строга санкция.

Вицепрезидентът Джей Ди Ванс например призова американците да донасят на шефовете си, ако техни колеги се радват на смъртта на Кърк. А за конгресмена републиканец Клей Хигинс доживотното отнемане на достъп до всички социални мрежи на авторите на „всеки пост или коментар, който омаловажава убийството на Чарли Кърк“ дори не е достатъчно наказание. Той настоява бизнесите им да бъдат включени в черни списъци, да бъдат изгонени от училища и университети и дори да се отнемат шофьорските им книжки. С две думи, осъжда „провинилите се“ на гражданска смърт.

Казусът с Джими Кимъл

Насред призивите за разправа с всеки злорадстващ за смъртта на Чарли Кърк, вечерното шоу на известния комик Джими Кимъл беше спряно и след няколко дни възстановено. Официалният аргумент за спирането на шоуто е именно неподходящият коментар на водещия за убития Кърк.

Колкото и да търсите обаче с какви думи Кимъл е обиждал Кърк, едва ли ще намерите, защото такива просто няма. „Скандалната“ му реплика дори не е за самата жертва, а за последователите на Тръмп, които

отчаяно се опитват да характеризират хлапето, убило Чарли Кърк, като нещо различно от себе си и правят всичко по силите си, за да натрупат политически точки от това.

Коментарът на Кимъл изобщо не е по-остър от реакциите на други комици, журналисти и публични личности с демократични убеждения. Нито по-смел. Скоро след излъчването му обаче председателят на Федералната комисия по далекосъобщенията Брендън Кар, приближен на Тръмп, заяви, че шоуто трябва да бъде спряно, добавяйки:

Можем да го направим по лесния или по трудния начин.

„Дисни“, собственици на телевизия ABC, в която е предаването на Кимъл, избират лесния начин. Защото Кар може и да няма право да нарежда кое шоу да бъде свалено, но от комисията му зависят медийни придобивания и сливания, каквито „Дисни“ извършва. След вълната от протести и спрени абонаменти компанията връща Кимъл, понеже щетите от „канселирането“ му току-виж се оказали по-големи от рисковете, ако остане в ефир.

Каква е истинската причина за спирането на Кимъл, припомня друг „канселиран“ комик – Стивън Колбер. Макар той да е лицето на вечерното шоу с най-висок рейтинг в САЩ, то няма да бъде подновено след май 2026 г. Официалният аргумент е поради финансови загуби, а по-вероятният – водещият не се харесва на Тръмп. По повод на Кимъл Колбер казва:

„Така че, каквото и да твърдят, не става дума изцяло за това какво Джими е казал в понеделник, а за част от план. Откъде знам ли? Преди два месеца, когато президентът изискано празнуваше спирането на шоуто ми, той постна: „Джими Кимъл е следващият, който ще си ходи.“

Кимъл е трън в очите на Тръмп от години. Ясно е било, че в шоуто си водещият ще коментира нещо по повод смъртта на Чарли Кърк. И е било все едно какво точно ще каже – просто се е търсел повод да бъде отстранен. И ако първият опит беше неуспешен, това не означава, че няма да има следващ. Тръмп вече заплаши ABC заради решението на телевизията да върне комика.

Двойните стандарти за свободата на словото и речта на омразата

Републиканците, които разчистват сметки с политическите си противници, претендирайки, че се борят с речта на омразата, много бързо са забравили какви са ги приказвали самите те, преди Тръмп да си върне властта. CNN припомня, че само преди година същият Брендън Кар, според когото Джими Кимъл трябва да бъде отстранен „по лесния или по трудния начин“, е нарекъл свободата на словото противотежест на демокрацията, която ограничава правителствения контрол, а цензурата – мечтата на авторитарния лидер.

В същото предаване на CNN, както и в The Daily Show, водено от друг неудобен за властта комик – Джон Стюарт, се споменават редица случаи, когато последователи на Тръмп (а понякога и самият той) изразяват омраза, подиграват се с жертви на престъпления и призовават към насилие, но думите им остават без последствия.

Водещият на Fox Джеси Уотърс например разпространява конспиративната теория, че имунологът Антъни Фаучи е виновен за разпространението на COVID-19 в САЩ, и предлага Фаучи да бъде застрелян от засада. В резултат Фаучи получава смъртни заплахи, дъщерите му са тормозени, но Уотърс не е наказан.

През 2022 г. Пол Пелоси, съпруг на тогавашната председателка на Долната камара на Конгреса Нанси Пелоси, е нападнат с чук. Това отприщва вълна от подигравки в лагера на Тръмп, въпреки че 82-годишният Пелоси получава фрактура на черепа и претърпява операция. Тогавашният водещ на Fox Пийт Хегсет се смее в ефир на коментар на друга водеща в медията, че Пелоси може би е имал нужда от чук. „Имаше последици – този джентълмен трябваше да напусне телевизията“, каза Джон Стюърт, иронизирайки факта, че днес Хегсет е министър на отбраната на САЩ.

Доналд Тръмп-младши пък поства снимка на чук върху долни гащи с думите: „Костюмът ми на Пол Пелоси за Хелоуин е готов“. Самият Доналд Тръмп пък заяви: „Ще се изправим срещу лудата Нанси Пелоси, която съсипа Сан Франциско“, и ехидно се обърна към нея: „Как е съпругът ти, между другото?“

Ценностна хигиена

По времето на втория мандат на Тръмп властта се обръща срещу свободата на словото по безпрецедентен за САЩ начин. Досега не е било човек да не смее да отиде на екскурзия в Америка, защото е писал нещо във Facebook. Този обрат неизбежно оказва влияние и на други места по света, включително в Европа, не само заради инструментите за натиск, с които САЩ разполагат, а и защото съвсем доскоро бяха символ на свободния свят.

В по-малка степен обаче такива обрати не са прецедент и случващото се отвъд океана е подходящ повод да се вгледаме в собствената си градинка. Защото и тук мнозина се кълнат в свободата на словото. Но всеки, който казва, че тя е абсолютна, все пак слага границата някъде. Дали например един разследващ журналист ще одобри, ако някой публикува личните му данни – адрес, телефон, ЕГН, номера на банкови карти – и всеки, който му има зъб, може да ги използва, както намери за добре? Дали един борец срещу цензурата ще се радва, ако изтекат сексуални компромати с негово участие?

Джон Стюарт дава пример с хора от най-близкото обкръжение на Тръмп, които заявяват, че е недопустимо да наричаш опонентите си фашисти, врагове на държавата и да ги дехуманизираш. В същото време самият Тръмп прави и трите неща. Но той може, а демократите – не. По подобен начин и у нас се практикуват двойни стандарти: едно и също нещо може да се интерпретира като проява на кураж и като слово на омразата – зависи кой и на кого го казва.

Всичко това не означава, че свободата на словото не бива да бъде отстоявана. Напротив. Но тя е лишена от съдържание, ако не се определят ясно и честно границите ѝ, както и ценностите, които стоят зад нея.

В противен случай рискуваме да станем абсурдни като онези борци против цензурата, които реторично питат: „Аз как ще обясня на децата си…?“ и за които свободата на словото се свежда до изразяване на омраза. И – парадоксално – до стремеж към налагане на цензура. 

Post Syndicated from Яна Хашъмова original https://www.toest.bg/politika-prosveta-i-proval-koy-se-strahuva-ot-amerikanskite-universiteti/

Ако сте имали юноши вкъщи или сте наблюдавали поведението им сред близки семейства, със сигурност знаете, че този период от развитието на личността се характеризира с чести промени в мисленето и вземането на решения. От личен опит мога да кажа, че често, вместо да споря със сина си предпочитам да изчакам до следващия ден, когато вече сам е променил мнението си.

Юношеството се отличава с егоцентрични и нарцистични нагласи, докато индивидът не премине в зрелостта. Тогава личностите проявяват повече разбиране към околните, анализират ситуациите в тяхната сложност и нюанси и са склонни да търсят причините за неуспешни междуличностни отношения не само в другите, но и в себе си.

Базирайки се на практиката си и на други изследвания, психоложката Марго Уадел¹ обобщава: 

Тийнейджърът може да бъде сътрудничещ в един момент, непокорен в следващия, неспособен лесно да признае, че този, който се е заел със задачата, и този, който не е успял да я изпълни, са едно и също лице, а именно самият той.

Може да се посочат още много примери за поведението на юношите, но проблемът възниква, когато някои не успяват да надраснат импулсивността и други поведенчески нагласи на юношеството и те останат да ги следват през целия им живот.

Вероятно вече откривате връзката със ставащото в политиката на САЩ напоследък. „Юношеското поведение“ на Доналд Тръмп и администрацията му е едновременно забавно за наблюдение и много тревожно. В продължение на четири години той отричаше изборните резултати, заменяйки реалността с лъжи – типична характеристика на юношеството. А през последните два месеца колко пъти обяви и отмени митата за Мексико и Канада? Колко пъти заплаши с прекратяване на държавни помощи и грантове за образование и научни изследвания само за да ги спира временно или по-скоро да заплашва с прекратяването им, докато университетите не се съгласят с промени? Дори издаде указ за закриване на Министерството на образованието, но закриването е сложно, защото за подобно действие е нужно одобрение от Конгреса, което е малко вероятно. 

Едно министерство по-малко

В специално съобщение министърката на образованието Линда Макмахън твърди, че президентският указ за закриване на Министерството е исторически, защото ще овласти отделните щати и родителите да се грижат за образованието на децата. Макмахън добавя и важна подробност – че ще работи в условията на закона и с Конгреса. Де факто дейността на Министерството ще бъде намалена и някои програми ще се прикачат към други министерства. А действителното му закриване засега е под въпрос. 

Тези стъпки бяха предприети, защото според администрацията на Тръмп Министерството не е вършило добра работа в последните години. Това според консерваторите би следвало да означава, че всякаква образователна дейност за защитата на разнообразието и равенството прекрачва границите и възпрепятства свободата на словото. В същото време обаче имиграционните власти арестуваха студента Махмут Халил при липсата на каквoто и да е незаконно действие от негова страна и при положение че той е законен жител на САЩ, заради „престъплението“ да оглави пропалестински протести в кампуса на Колумбийския университет. Може да се запитаме кой и как прекрачва границите на свободата на словото. 

Важно е да се обърне внимание, че още преди провеждането на президентските избори Джей Ди Ванс апелира да се атакуват университетите като места, на които се проповядват „заблуди и лъжи, не и истината“ и които са затворени за консервативни идеи.

Ако някой от нас изобщо иска да постигне нещата, които сме решили, за нашата държава и за хората, които живеят в нея, трябва откровено и агресивно да атакуваме университетите в страната.

Оказва се, че университетите заплашват статуквото и са опасни. 

За да се намали влиянието на научните изследвания и съответно на прогреса и развитието на образованието, през последните три месеца в университетите непрекъснато постъпва информация за отменени щатски образователни фондове, като всяко следващо съобщение противоречи на предишното. Самата аз като преподавател получавам такива съобщения. Ето цитат от последното относно правителствен грант: 

За да ви дам малко повече контекст – през януари получихме заповед за спиране на работата. През февруари получихме заповед за прекратяване. През март заповедта за спиране на работата беше отменена, но уведомленията не се отнасяха за заповедта за прекратяване. В момента се опитваме да изясним дали отмяната на заповедта за спиране на работата означава и отмяна на заповедта за прекратяване. 

Забавление, хаос или провал?

Интересно е, че атаките срещу висшите училища идват от Ванс и Тръмп, и двамата с дипломи от елитни частни университети. И в тези атаки, и в последвалите действия се крие много по-голяма заплаха за демокрацията и свободата на словото в САЩ, отколкото може би се долавя на пръв поглед. 

Юношеското поведение и подменената реалност могат да бъдат изключително деструктивни и опасни. Идеологическите приоритети на правителството и атаките срещу университетите бързо се възприемат от отделни щатски администрации. В Охайо, където преподавам, Конгресът на щата прие закон, който напомня за държавната намеса в образованието в България по време на социализма. Законът ограничава академичната свобода, като забранява преподаването и обсъждането на „противоречиви убеждения или политики“, сред които са климатичните промени, изборната политика, имиграцията, въпросите на многообразието и равенството и дори бракът. Освен това в закона е добавено изискването университетите да декларират, че преподавателите и служителите им ще позволят на студентите да стигнат до свои собствени заключения по горепосочените теми и няма да се опитват да „индоктринират“ студентите. 

И макар, както казах, това да напомня за времената у нас, когато образованието трябваше да следва партийната линия, тогава със сигурност нямаше чак такъв хаос. Забраната за преподаване на противоречиви теми е даже по-ограничаваща от социалистическата цензура. А що се отнася до индоктринирането, може би е добре да се запитаме кому са нужни необразовани и немислещи граждани и гласоподаватели. По този повод изразих мислите си преди време пак в „Тоест“. 

Истината е, че студентите трябва да стигат до собствени заключения, но те следва да са основани на факти, доказателства и научни изследвания. Няма как в дисциплините по природни науки например студентите да следват убежденията си за креационизма или да се уповават на християнското разбиране за създаването и развитието на човечеството.

Страх, пари и консервативна политика

Страховете на републиканците от университети и колежи като място на прогресивни идеи не са новост и не започват с идването на Тръмп на власт. Преди две години Сенатът на Охайо, изцяло управляван от Републиканската партия, отдели 24 млн. долара от щатския бюджет за създаването на центрове за „интелектуално разнообразие“ в пет университета, включително в Държавния университет на Охайо. Под „интелектуално разнообразие“, изглежда, следва да се разбира развитието на консервативни нагласи и мнения. Например директорът на Центъра „Чейз“ в Държавния университет на Охайо, назначен през лятото на 2024 г., е конституционалист, който държи на тълкуването на американската Конституция, както са я написали и разбирали създателите ѝ преди два века. През годините стана ясно, че по подобен начин я тълкуват консервативни съдии във Върховния съд, като покойния вече Антонин Скалия, Ейми Барет, Кларънс Томас, Нийл Горсъч, които, освен че поддържат други ретроградни позиции, отхвърлят правото на аборт и правото на еднополовите двойки да сключват брак. 

Въпреки че висшето учебно заведение е задължено да изпълни условията, заложени в бюджета на щата Охайо относно създаването на академични центрове, и въпреки че директорът на Центъра „Чейз“ вече беше назначен, все пак трябваше да се мине през университетската процедура за откриването на център или катедра. Малко абсурдно, като в романите на Кафка, новоназначеният директор трябваше да напише подробно предложение, което да се разгледа в комисии.

Последната стъпка от процедурата изискваше Сенатът на Държавния университет на Охайо, състоящ се от преподаватели, административни служители и студенти, да гласува. Гласуването се проведе след изслушването на мнения, сред които силно се открои изказването на студент от специалността „Обществени науки“, който аргументирано обясни, че създаването на този център противоречи на всичко, което е учил в курсовете си. Вотът, въпреки че е само символичен, беше отрицателен, целящ да регистрира протест срещу политическото и държавното вмешателство в работата на университета. 

Усилията за доказване на несъвместимостта на сенатския закон 1 с академичната свобода и целите на образованието продължават. Гласува се и резолюция срещу закона от Съвета на преподавателите към Сената на университета. Всичко това не попречи на губернатора да подпише указа. А как точно ще се прилага, е загадка. Какви ще са материалните загуби за университетите, засега също остава неясно. 

Единствената идеология, която може да се окаже по-силна от консервативната политика, е тази на парите – университетските администрации вече изчисляват какви финансови щети ще нанесе този закон. Забраната за преподаването на „противоречиви“ теми ще затрудни университетите. Но в закона са предвидени и други ограничения, например забрана за научно сътрудничество с Китай. 

Последствията засега са действително непредвидими. Преди три години Държавният университет на Охайо промени структурата на задължителните общообразователни предмети и създаде теми (образователна категория – б.р.) като „Гражданство за справедлив и разнообразен свят“ и „Расово, етническо и джендър разнообразие“. Ако спрем да водим тези курсове, студентите няма да могат да завършат образованието си, защото няма да са изпълнили задължителните елементи от програмата си. И това важи за стотици курсове и за около 60 000 студенти. 

Стратегия в хаоса 

Анализатори определят поведението на Тръмп като стратегия за създаване на хаос, която не позволява на демократите да отправят ясно послание. На някои този хаос им напомня „Хамлет“ на Шекспир, където Полоний, наблюдавайки привидно хаотичното поведение на Хамлет, отбелязва: 

Че е лудост – лудост е, но има система в нея!…²

Дори да приемем, че поведението на Тръмп е стратегия, не може да се отрече, че подобен подход вреди на икономиката и външната политика на САЩ. Войната в Украйна не приключи за обещаните 24 часа, инфлацията не намаля осезаемо, стоковата борса се срина, а заплахите с митата не дават сигурни резултати. Тръмп също се проваля с обещаните масови изселвания на незаконни имигранти, като в същото време отклонява вниманието на електората си със символични действия (например ареста на Махмут Халил), които прекрачват конституционните му правомощия. А предложението му за импийчмънт на съдия бе категорично отхвърлено от председателя на Върховния съд Джон Робъртс. Да не споменаваме множеството съдебни процеси, които се водят и ще се водят и които могат да забавят доста от очакваните промени, обещани в предизборната му кампания. 

Големите обещания на Тръмп изглеждат все по-неустойчиви. Както казва Марго Уадел, „този, който се е заел със задачата, и този, който не е успял да я изпълни, са едно и също лице, а именно самият той“. Една дълбоко противоречива и проблематична личност, различна от трагичния Хамлет. И докато все още е рано да се правят заключения за ефективността на хаоса, сегашните резултати са далеч от първоначално заявените „светкавични промени“ – обещания, породени от юношески деструктивни фантазии, наранена гордост и нарцисизъм. А аз с удоволствие ще се върна на този въпрос след четири години.