Post Syndicated from Веселин Златков original https://www.toest.bg/6-razduvki-za-varnenskoto-lyato-2026/
През лятото край морето има много надуваеми елементи – пояси, дюшеци, топки, лодки и т.н. Затова си позволявам да определя жанра на наблюденията и разсъжденията си за отминалия туристически сезон във Варна като „раздувка“. Думата беше популярна едно време, преди всички да заговорят за наратива. Раздувките ми нямат претенции да са прецизен анализ, а и така се случи, че това не беше най-активното ми лято, но все пак някои детайли от този ключов сезон за варненския живот си заслужава да бъдат изтъкнати.
1. Нямаше туристи
Е как да има?! Вече всеки си е купил апартамент във Варна, нормално е хотелите да останат празни. Нормално е и ресторантите да останат празни, защото е по-лесно и по-евтино, като имаш кухня, да си сготвиш нещо лятно и свежо там, вместо да рискуваш с непроверени откъм обслужване и меню заведения.
Разбира се, този довод е по-скоро шега, но в нея има доза истина, особено ако говорим за родните туристи, както и за чужденците, които са инвестирали в имот край морето ни. А последните не са никак малко.
Истината е, че в началото на лятото Варна изглеждаше поразително пуста, каквато не сме я виждали от много време. В края на сезона министърът на туризма, т.нар. представители на бранша и всички, чиято задача е да внасят спокойствие в обстановката, заявяват, че първоначалният кошмарен спад е компенсиран и резултатите са в крайна сметка като през миналата година.
Спирането на чартърните полети от Германия, за което така и не стана ясно как е допуснато и по чия вина се е стигнало до него, лиши курортите ни от около 120 000 германци, които винаги са били гръбнакът на сезона.
Отсега се водят преговори за възстановяване и гарантиране на тази ключова транспортна връзка за следващото лято. Проблемът обаче трябва да отвори дебат за алтернативни варианти на системата, по която работи туризмът ни вече десетилетия. Големите групи от германски пенсионери, които прииждаха край Варна още от май, преди дори да се е стоплило морето, вече са минало. Туризмът ни трябва да се модернизира, но това, изглежда, не става твърде бързо.
2. Храната
Последното издание на кулинарното риалити MasterChef преди две години беше спечелено от варненката Марианна Александрова. Както се оказа, тя не искаше просто телевизионна слава, а си беше поставила по-амбициозна цел – да изгражда специфична варненска кулинарна идентичност. Александрова е преподавателка в Колежа по туризъм, изследва стари готварски традиции и намира рецепта за паста с миди във вестник от 1896 г. Според нея тъкмо това ястие може да стане хит на оригиналната „варненска“ кухня.
В колко варненски ресторанти се предлага паста с миди ала XIX век, признавам си, не знам. Но едва ли са много. На теория цялата идея да има варненско ястие, което да е като запазена марка за града, е супер.
На практика обаче храната започва да се превръща в ахилесовата пета на преживяването „почивка във Варна“.
Доста хора се възмутиха от цените на един обяд или на една вечеря край морето, но според мен това не е основният проблем. Проблемът е в качеството както на продуктите, така и на приготвянето им. И дори не е необходимо да опитвате – достатъчно е да помиришете.
Над пристанището и покрай Морските бани във Варна и това лято доминираше една миризма – не на море и водорасли, а на прегоряло олио и непочистени скари. Това е положението, това е реалната кулинарна варненска идентичност, колкото и да не ни се иска.
3. Боклукът
Варна никога не е била толкова мръсна, колкото това лято. Вярно е, че всяка година, когато градът се напълни с туристи, контейнерите започват да преливат. Този път обаче не беше само това. Метачките изчезнаха от улиците на града през юни и се появиха пак едва в края на август, без ясна причина за липсата им. За миене на улиците изобщо не говорим – такава дейност нямаше. Между плочките на тротоарите и покрай бордюрите поникнаха всякакви бурени, които никой не се погрижи поне веднъж да бъдат разчистени. Изобщо, да ходиш с джапанки или със сандали по варненските улици това лято си беше предизвикателство, защото не знаеш какво ще настъпиш.
Имаше обаче и друго явление, доста гнусно и срамно – празни контейнери и разпилени около тях отпадъци.
Видео, публикувано в социалните мрежи, показа причината за това безобразие. На него се вижда как мъж с жълта жилетка, който не просто оставя торба с отпадъци до контейнера вместо в него, а изсипва отпадъците на улицата. Напълно съзнателно. А при въпрос защо го прави, той обяснява, че така му е наредено от някой си „Мишо от „Хепи“. Всичко това – в самия център на града, до емблематичния хотел „Черно море“.
Привърженици на кмета Благомир Коцев твърдят, че подобни саботажи се правят най-редовно, буквално от първия ден на мандата му. Честно казано, не вярвах да е вярно, докато не видях въпросните кадри. Колко трябва да мразиш кмета, за да замърсяваш съзнателно града си с цел да злепоставиш Коцев? Нямам отговор на този въпрос. И не вярвам, че някой може да има разумен довод за тази свинщина. По-лошото е, че не личи по нищо органите на реда да им пука за това, да не говорим да установят и накажат виновните.
4. Фестивалите
Когато слизате към морето по централното стълбище към Морските бани, попадате на тераса, на която е написано „1926“. Това е годината, в които баните са завършени и Варна по същество става истински курорт – пет години след официалното обявяване. В същата година започват и Народните летни музикални тържества – първият български фестивал, днес познат като Международния музикален фестивал „Варненско лято“. Почитателите на класическата музика коментират, че тази година изданието му е било подобаващо за 100-годишнината. Но колко привлекателна е класическата музика за един съвременен турист?
Въпреки че през лятото във Варна постоянно има някакви събития с фестивален характер, мнозина твърдят, че културният календар на града е твърде рехав. Това може да звучи парадоксално, но всъщност показва една очевидна липса – на голям поп или рок фестивал като тези в Пловдив.
Варна остана и това лято без световни звезди, което навява усещане за провинциалност.
На този фон неуспешната кандидатура на града за домакин на „Евровизия“ не трябва да изненадва никого. От самото начало се знаеше, че Варна няма зала за 10 000 души – основно изискване за прословутия конкурс. Какво решение ще получи този проблем, е въпрос, на който трябва да отговори държавата – подобен обект не може да бъде изграден само с местни усилия.
5. Нож за украинците
Да се върнем към надуваемите летни предмети, с които започнах тези „раздувки“. Малко неочаквано това лято в морето на Офицерския плаж се появи аквапарк. Казвам „неочаквано“, защото да разположиш съоръжение за деца точно на мястото, където пробите за чистотата на водата са все на ръба на допустимото, не е много логично. Но след като концесионери, наематели, контролни органи и в крайна сметка клиентите на атракциона не виждат проблем в това, няма какво да коментираме.
Големият проблем с надуваемия аквапарк се оказа друг – че се управлява от украинци.
Антиукраинските настроения във Варна са дълга и сложна тема, но този път грозните изстъпления в социалните мрежи бяха надминати от нещо още по-грозно. В средата на август елементи от аквапарка бяха срязани и се наложи да бъде затворен, за да се отстранят щетите от вандалския акт.
Екипът на аквапарка съобщи това във Facebook със съжаление и откровено учудване от случилото се. Вместо някакво съчувствие и нормално осъждане на вандализма, съобщението беше последвано от масов хейт и откровена ксенофобия. Коментари от типа „Махайте се, отивайте си в Украйна“, „Вземете си аквапарка и си го закарайте в Одеса“ бяха най-меките.
Честно казано, като варненец изпитах истински срам от тази реакция. Почти толкова, колкото от кадрите със съзнателното изсипване на боклук до контейнерите. И този път органите на реда не показаха някаква амбиция да разследват, да установят извършителя и евентуалния поръчител на безобразието и да го накажат.
6. Син кит
В самия край на лятото, в топлото начало на септември (най-хубавото време да си варненец или да посетиш града), на входа на Морската градина се появи огромен син кит в реални размери – 28 метра дължина. Надуваемото животно стана сензация буквално за часове. Оказа се, че поставянето му е част от форум на морски експерти, чиято тема беше избягването на инциденти между големите морски бозайници и корабите.
Децата подскачаха и се радваха, възрастните снимаха, та снимаха с телефоните, а в социалните мрежи… Е, там пак беше касапница! „Това ли измислихте?! От това ли има нужда Варна? Позор!“ – такъв беше основният тон на коментарите, буквално стотици, може би хиляди.
И тук вече престанах да се срамувам и възмущавам от масовия хейт и просто се натъжих. Какво се случва с варненци, моите мили съграждани? Наистина ли такова е масовото им мнение, или става въпрос за някаква целенасочена тролска атака?
Ако китът беше червен, розов или кафяв, щяха ли да му се зарадват? Или щяха да го нарежат, ако някой беше пуснал слуха, че китът е украински?
Варна преминава през период на криза, която няма да завърши с края на този летен сезон – това е очевидно. Ясно е също, че без отговорността и съзнателните усилия на гражданите си т.нар. Морска перла няма да стане по-приветливо и приятно място. Но изглежда, варненци напоследък са ангажирани предимно с това да не харесват. Да не харесват и да не правят нищо, бих добавил.