Post Syndicated from Надежда Цекулова original https://www.toest.bg/menopauzata-uputvane-za-upotreba/

Защо всички говорят за менопаузата напоследък? Буквално довчера за нея се знаеха само клишетата – топли вълни, лошо настроение, критическа възраст, „няма как – така ще е“. 

Сега темата сякаш е навсякъде – в големите градове се провеждат събития, правят се уебинари, издават се книги и някой нещо се пробва да ни продаде, ей така между другото, с обещание за вечна младост. 

В поредицата, която започваме днес, ще опитаме да подредим новите знания така, че да работят за вас, където и в житейския цикъл да се намирате в момента.

Безплатна менопауза за всички

Всичко започна една вечер, когато осъзнах, че за депресивното ми настроение в последните два дни просто няма причина. Чувствах се ужасно тъжна и тревожна – от международното положение, от политическите процеси в България, от усещането за несправяне с всекидневната ми работа; мъжът ми ме дразнеше с усилието да ме щади, децата ме дразнеха, защото не ме щадят, апартаментът внезапно започна да изглежда по-разхвърлян от обикновено. Установих, че нищо от изброеното не е започнало вчера, но за сметка на това моментът, в който се почувствах непоносимо зле, можеше да бъде определен с почти точен час. 

Започнах да връзвам две и две: в последната година рязко качих няколко килограма, без да съм променяла хранителния си режим; една сутрин преди месец се събудих толкова отпаднала и депресивна, че не успях да отида на работа и прекарах деня в леглото, разяждана от угризения за пропиляното време; косата ми като че ли падаше по-интензивно от преди… 

Намерих лекар (това е една отделна история), който назначи изследвания и потвърди очевидното: здравей, перименопауза. Доколкото „здравей“ е подходящо за период, чието начало бях пропуснала с една до три години.

Осъзнаването какво ми се случва, помогна не само да започна да вземам мерки за себе си (и за тях ще разказвам нататък в поредицата), но и да управлявам по-добре отношенията си с околния свят. Въпросът „Сега защо съм ядосана/нервна/тъжна?“ стана мой спътник, което пък помогна танцуващите ми хормони да не увреждат допълнително отношенията с близките ми хора и да не управляват решенията ми. 

Разказвам ви тази история, защото тя всъщност не е лична. 

Различни изследвания сочат различен дял на жените, чиито взаимоотношения – лични, служебни, всекидневни – се променят в периода на перименопаузата, като според проучване на д-р Луис Нюсън, британска специалистка по менопауза и инфлуенсърка, този дял достига 95%. Така че не, не е лично. Още повече че засяга не само всички жени в определена възраст, но и цялото им обкръжение.

Макар и сравнително отскоро, психологията все пак се интересува как се чувстват хората в най-близкия кръг на жените в перименопауза. В онлайн проучване от 2019 г. сред 450 мъже в САЩ, чиито партньорки са на възраст 45–64 години, близо ⅔ от анкетираните (63%) заявяват, че симптомите на партньорката им ги засягат лично, а 77% от засегнатите оценяват това въздействие като негативно. Сред най-разпространените проблеми са повишеното емоционално напрежение във връзката, намалената интимност и усещането, че не знаят как да окажат смислена подкрепа. 

Подобна безпомощност изпитват и хора на работното място, които нямат личен опит, когато искат да предложат адекватна помощ – дори ако са медици. Дали всички околни са ентусиазирани да оказват подкрепа и до каква степен жените я усещат (или имат нужда от нея), обаче е друг въпрос. Изследване в Обединеното кралство сочи, че 1 от 10 жени на възраст между 45 и 55 години е напуснала работа заради тежки симптоми на перименопауза и менопауза, а 8 от 10 са споделили, че на работното им място липсва политика за жените в менопауза. 

От балканското си балконче се питам какъв ли би бил резултатът от подобно допитване тук. Въпросът е важен не само заради личния комфорт на засегнатите, а защото жените, излизащи от репродуктивна възраст, са най-големият дял работна сила на пазара на труда. Така че менопаузата засяга всички или поне много повече хора, отколкото си мислим.

И все пак защо всички говорят за менопаузата напоследък? 

Най-ярката илюстрация на отговора на този въпрос видях неотдавна в канала на американската лекарка и инфлуенсърка Мери Клер Хейвър. Тя разказва как, ако отворите електронната библиотека PubMed, която е сред най-богатите електронни научни архиви, и напишете в търсачката думата pregnancy (бременност), ще се листнат над 1,2 млн. резултата от различни клинични проучвания и научни разработки. Ако напишете думата perimenopause (перименопауза) – резултатите са по-малко от 8000. 

Нормално, ще си кажете, от менопауза не се умира. Е, едно от нещата, които вече знаем, е, че дългосрочно погледнато, подобно твърдение не е вярно – от това как една жена преминава през този период, зависят в голяма степен здравето и дълголетието ѝ. Голяма част от знанията по темата са натрупани едва в последните няколко години – около една трета от резултатите в PubMed, публикувани до края на 2025 г., са от периода 2020–2025 г., а най-отчетливо ускорение се наблюдава през 2024–2025 г. 

Наред с това в съвременната цивилизация за първи път има толкова много овластени жени в зряла възраст, които притежават достатъчно самочувствие и самостоятелност, за да изискват да бъдат разпознати като обществен капитал отвъд репродуктивните си функции. Само в ЕС например има над 25 млн. жени на възраст между 45 и 60 години.

И ето ни тук

Нека като начало си припомним кое как наричаме.

Макар че някои източници свързват първите знания за пострепродуктивния период в живота на жената с Древна Гърция, понятието „менопауза“ е сравнително ново. Френският лекар Шарл-Пиер-Луи дьо Гардан въвежда термина ménespausie през 1812 г., а през 1821 г. го заменя с ménopause. Думата съчетава гръцките корени за „месец“ и „прекратяване“ и обозначава окончателното спиране на менструацията. „Перименопауза“, с представката peri- (около), разширява погледа към прехода около последната менструация. Съвременната научна класификация включва в него и първата година след нея. 

През втората половина на XX век антроположката Емили Мартин от университета „Джонс Хопкинс“ публикува поредица от статии, в които изследва как тези понятия влияят върху представите за жените в зряла възраст. Мартин установява, че „набор от метафори, веднъж избран за основа на описанието на физиологичните събития, има дълбоки последици за начина, по който ще бъде възприета промяната“, визирайки научното разбиране за менопаузата. Тя насочва вниманието върху това, че когато е въведено понятието „менопауза“, женското тяло се е смятало единствено за предназначено за възпроизводство, а приключването на репродуктивните функции – за разпад на телесния контрол при жената, за вид патология. Тази хипотеза се развива от няколко други исторички в последните десетилетия на XX и в първите на XXI век.

Техният прочит поставя под въпрос езика, който превръща края на репродуктивната способност в разказ за загуба на стойност. 

Едно от предизвикателствата, пред които сме изправени и днес, е как да говорим за пострепродуктивния период в живота на жените, без да го превръщаме в заболяване и да се опитваме да се излекуваме от естествения ход на живота, но и без да омаловажаваме предизвикателствата му и да се отказваме от възможността за дълголетие в здраве. 

Трябва ли изобщо да правим нещо?

Вероятно сте чували различни истории за симптомите на перименопаузата – от легендарните топли вълни, неконтролируемо напълняване и променливо настроение до пълна липса на симптоми и щастлив преход към живота без ежемесечно кървене. През 2016 г. са публикувани няколко проучвания, които доказват, че всички истории са верни. Около 15% от жените преживяват прехода към зрялата възраст без особена симптоматика или без изобщо да забележат някаква промяна извън спирането на менструацията. Други 20 до 30% обаче страдат от тежки симптоми, които значително влошават качеството на живота им в продължение на години. 

Различната степен на влошаване на качеството на живот създава различна мотивация да се потърси медицинска помощ за преодоляване на симптомите. Нощното изпотяване обаче (например), макар и неприятно, всъщност не бива да е единствен мотив за решението ни дали да потърсим лекар, или не. Съществуващите към момента научни данни не сочат връзка между тежестта на симптомите и степента на риск от различни видове усложнения в късна възраст. По-просто казано, дори жените, които преминават безсимптомно през перименопаузата, могат в късна възраст да страдат от влошено сърдечносъдово здраве, алцхаймер или фрактури поради намалена костна плътност. Затова съвременното схващане е, че по време на перименопаузата и менопаузата има какво да се направи за по-доброто дългосрочно здраве на всяка жена. 

В следващите текстове в поредицата ще разгледаме в детайли както възродената слава на хормонозаместителната терапия, така и възможностите за нехормонални медицински подходи и не на последно място – промените, които можем да направим в начина си на живот, за да се погрижим сами за себе си. 

Иди на лекар. В България

Нека това, че ще ги разгледаме в поредицата, не ви оставя с погрешното впечатление, че тези подходи изведнъж ще станат леснодостъпни за вас. Това, за съжаление, не е толкова просто. Макар през последните години интензивно да се трупат нови знания за здравето на жените в перименопауза и менопауза, тези знания все още не са станали рутина в българското (и не само) здравеопазване. 

Най-често срещаният сценарий, за който свидетелстват жени, е, че когато се озоват при специалист, чуват, че симптомите са „нормални“, и получават насоки да пият добавки – понякога според собствената им преценка какви. Друг чест проблем е липсата на комплексен подход – необходимо е да се вземе решение за състояние, което все пак при липса на усложнения се смята за непатологично и в което се пресичат сферите на компетентност на акушер-гинеколози, ендокринолози, кардиолози и понякога нефролози, невролози и дори психолози и психиатри, а координацията между тези специалисти е почти невъзможна в български условия. 

Ако все пак попаднете при някого от еднорозите, които развиват познанията си в сферата на менопаузалното здраве, става ясно, че на българския пазар не се предлага нито един от хормоналните препарати, сочени като златен стандарт в съвременната хормонозаместителна терапия, както и повечето от нехормоналните. 

Паралелно с това събитийният календар вече натежава от конференции, в които между истинската наука и легитимните знания все някой нещо се опитва да ни продаде. Ако разгледате например двата най-желани домейна по темата на български език (menopause.bg и menopausa.bg) ще видите, че единият се държи от специалистка по хранене и диететика, а другият – от фирма, занимаваща се с „търговия на едро и дребно с храни и хранителни добавки; инженерингова, маркетингова, сервизна, строително-монтажна, ремонтна, пусково-наладъчна, измервателна, лабораторна, изследователска, инвеститорска дейност по поддръжка, развитие и проектиране на системи в АЕЦ и ТЕЦ и други отрасли на енергетиката и индустрията“. И нека спрем дотук, вероятно стана ясно. 

Целта на тази поредица е да опитаме заедно да си помогнем да се ориентираме в джунглата. И да вземаме най-добрите решения за себе си според възможното за нас.

С финансовата подкрепа на Български фонд за жените и Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора/авторите и не отразяват непременно тези на Български фонд за жените, Европейския съюз или Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито БФЖ, нито ЕС, нито ЕИАОК могат да бъдат държани отговорни за тях.