Tag Archives: правосъдна система

Професия: Съдебен заседател (първа част)

Post Syndicated from Стефан Иванов original https://www.toest.bg/profesiiua-sudeben-zasedatel-purva-chast/

Професия: Съдебен заседател (първа част)

Преди повече от десет години, на някаква вечеря, чиито подробности отдавна са се изпарили, приятел, който тогава още не беше съдия, спомена мимоходом, че в България има съдебни заседатели. Изненадах се и тази реакция сама по себе си е малък диагностичен материал. Кой не е чувал за съдебните заседатели? Те живеят в романите на Джон Гришам, където адвокатите изучават биографиите им като карти таро, в „Дванайсет разгневени мъже“ на Сидни Лъмет, където един-единствен упорит глас обръща въздуха в задушната от жега и предразсъдъци стая, както и в „Да убиеш присмехулник“ на Харпър Лий – там заседателите се оказват огледало на цял един град.

Познавах институцията „съдебен заседател“ отлично като литература и кино. Само не подозирах, че тя съществува на няколко трамвайни спирки от дома ми.

Българският модел, както постепенно разбрах и не само от Станислав Стратиев, следва друга логика. Американските заседатели се оттеглят сами, за да произнесат „виновен“ или „невинен“, докато съдията чака решението им. Българските седят на една маса със съдията и заедно с него решават всичко. Вината, наказанието и всеки въпрос по делото. Наказателно-процесуалният кодекс им дава права, равни на тези на съдиите. По по-тежките наказателни дела първоинстанционният състав включва един съдия и двама заседатели и при престъпленията, за които се предвижда петнайсет години лишаване от свобода или повече, участват двама съдии и трима заседатели.

Аритметиката е ясна и все пак смайваща. Гражданите в състава винаги са повече от професионалистите. Те гласуват наравно, могат да надделеят над съдията и когато не са съгласни с присъдата, имат право да я подпишат с особено мнение и да изложат мотивите си. Могат да задават въпроси на подсъдимия, на свидетелите и на вещите лица, да се запознаят с материалите по делото и да участват в тайната на съвещанието.

Мандатът е четиригодишен и не може да се заема повече от два поредни пъти. Изискванията са сравнително скромни. Да имаш българско гражданство, да си на възраст между 21 и 68 години, да си с поне средно образование и чисто съдебно минало, с адрес в района на съда и да нямаш психично заболяване. Кандидатите се предлагат от общините и изборът се прави от общото събрание на съдиите от по-горния по степен съд. Цяла малка институционална машина, за чието съществуване повечето хора научават случайно, ако изобщо научат.

С годините разговарях и с други приятели съдии и все по-често стигахме до една и съща мисъл. Институцията „съдебен заседател“ се нуждае от видимост. Тя има голяма сила или поне потенциал за такава, защото е практически единственото място, където гражданинът влиза в съдебната власт отвътре и решава. Парадоксално, най-рядко си спомняха за нея мои приятели юристи. Повечето работеха в гражданското, търговското или административното право и съдебните заседатели просто не попадаха в професионалния им хоризонт. Някои дори искрено се учудваха, сякаш говоря за изчезнал вид.

Мен ме занимаваше и нещо по-лично. Толкова години бях слушал за проблемите на съдебната власт. Протестирал бях пред Съдебната палата, писал бях, изказвал бях мнение и бях подписвал отворени писма и петиции. И все пак

не бях стъпвал в нито една съдебна зала. Говорех за съда така, както човек говори за държава, в която никога не е пътувал.

Бях уверен, използвах източници и цитати, без да знам как мирише коридорът. Не знаех как протича едно заседание, кой къде седи и колко време се чака. Не знаех дори че имам право да бъда там като част от гражданското общество и със законов глас.

Беше още времето около ковид, когато светът се беше свил до екрани и всички решения изглеждаха отложени за неопределеното бъдеще. Исках да направя нещо практическо и конкретно, нещо с адрес, дата и час, колкото и суетно или претенциозно да звучи това днес. Представях си нещо впечатляващо. Тогава отново приятел съдия ми каза, че е открита процедура за нов мандат. Условията бяха делнични. Четиригодишен ангажимент, възнаграждение за всеки ден участие в заседание, никак не високо, и поемане на транспортните разходи. Трябваше да подам автобиография, мотивационно писмо и няколко удостоверения.

Мотивационното писмо е жанр, в който човек неизбежно се разкрива повече, отколкото възнамерява. Само като си помисля, че цитирах Нилс Кристи и Одън, и ме обзема лека неловкост, сякаш съм се явил на събеседване във фрак. Изборът обаче не беше случаен. Кристи, норвежкият криминолог, твърди, че модерната държава е отнела конфликтите от хората, на които принадлежат, и ги е предала на професионалистите – на адвокати, прокурори и съдии.

Съдебният заседател ми изглеждаше като малка, почти символична възможност част от тази собственост да се върне при общността, за да може тя сама да осъществява помиряването помежду си. Одън от своя страна в стихотворението „Подобно любовта“ изрежда как градинари, свещеници, съдии и учени определят закона всеки посвоему, за да се стигне до плахото сравнение от заглавието, когато законът, подобно на любовта, е нещо, което не можем да дефинираме докрай, но сме длъжни да търсим и да пазим. Тогава ми звучеше точно. Днес звучи и малко смешно, което вероятно е най-честната оценка за всяко мотивационно писмо.

После дойде психологическият тест. За първи път в живота ми се налагаше някой да удостовери официално, че съм достатъчно уравновесен, за да преценявам други хора. Първо платих таксата и едва тогава получих документа, което ми се стори точна метафора за отношенията между гражданина и администрацията, където доверието се заплаща предварително. Събрах всичко на хартия, в папка и го занесох там, където трябваше, без онлайн формуляр или потвърждение по имейл, само с печат и входящ номер.

След известно време ми се обадиха. Покана в конкретен ден и час за събеседване. Влязох в сградата притеснен, като ученик преди устен изпит, за който е учил прекалено много. Там ме посрещна чакане. Тогава още не знаех, че това е само първото от дълга поредица чакания. През следващите години се оказа, че да бъдеш съдебен заседател е преди всичко школа по търпение. Чакаш делото да бъде извикано, свидетелят да дойде, вещото лице да представи експертизата си или отложеното заседание да бъде насрочено отново.

В тези коридори времето тече по собствени правила и всеки, който е седял там, знае, че правосъдието има своята бавна, почти геоложка страна.

И все пак, когато погледна назад, не съжалявам за нищо от това, включително за Одън. Съдебният заседател е скромна фигура, без тога и ореол, ала присъствието му в залата напомня нещо елементарно и лесно забравяно. Правосъдието се върши от името на хората и понякога, в най-добрите му мигове, наистина и с тяхно участие. Ако повече хора узнаят, че тази възможност и врата съществува, и решат да прекрачат прага ѝ с повече любопитство и знание, отколкото илюзии, институцията може да се доближи до онова, което обещава. Очакванията ми са скромни и доверието ми е умерено, макар и упорито, че нещата могат да се подобрят.

Какво видях в тези коридори и зад вратите на залите, какво разбрах за съдебната система отблизо, след като години наред я бях съдил отдалеч, ще разкажа в следващите текстове. Обещавам да бъда точен, доколкото позволява тайната на съвещанието, и търпелив, доколкото позволява жанрът. Все пак имах добра школа.

(Следва продължение.)

Вече няма нито „добри“, нито „лоши“

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/veche-nyama-nito-dobri-nito-loshi/

Вече няма нито „добри“, нито „лоши“

Големите управляващи коалиции в България си намират външнополитически основания. Членството в Европейския съюз обоснова правителството на тройната коалиция – БСП, ДПС и НДСВ. Заради Шенген, еврозоната и войната в Украйна ПП–ДБ получава подкрепа от ГЕРБ–СДС, а те пък очакват да им дойде ротацията след по-малко от 9 месеца и да управляват със свой кабинет.

Така Европа и западните съюзници получават предвидим партньор в лицето на България, а българското общество – халтава сглобка, чиито съставни части се борят със стръв за места в регулаторите и институциите с няколкогодишни мандати. Към сглобката бе прилепено и ДПС – чрез формулата за „конституционно мнозинство“ и със съдействието на ГЕРБ. Ето че „добрите“ и „лошите“ вече са едно управление – нито „добро“, нито „лошо“, нито добролошо, но със сигурност трудно за преглъщане от избирателите на ПП–ДБ.

„Пропагандният приапизъм“ (израз, с който коментатор в социалните мрежи определи пилона в Рожен) вече отстъпи място на прагматизма, предпочитан от политиците в не-изборни времена. Особено при подялбата на постове, от чиито решения зависят много бизнеси и разпределяне на милиарди.

Подбор в тесен (троен) кръг

Вече няма съмнение, че коалиционно споразумение няма да има. Заглъхнаха всякакви сигнали и от ПП–ДБ, и от ГЕРБ–СДС да има някакви публично известни правила, по които ще стават назначенията, а през това време ДПС тихо консумира, без да вдига шум. Modus operandi e намерен, след като се разпределят позиции в регулатори и институции. Изчезна и онази първоначална свенливост на обединените в не-коалиция политически сили.

В Народното събрание става раздаването на председателските места в постоянните комисии, в резултат на което ГЕРБ–СДС взе 15, ДПС – пет, а ПП–ДБ – три. Гладкото протичане на гласуването е доказателство, че всичко е било предварително съгласувано. Председател на Бюджетната комисия стана Йордан Цонев (ДПС), един от най-големите критици на политиката на финансовия министър Асен Василев, а Делян Пеевски бе включен в Правната. Външната комисия оглави лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов – огледално на позицията външен министър, която заема в правителството представителката на ГЕРБ Мария Габриел. Така Борисов, чието чисто съдебно минало не е заплашено от „Барселонагейт“, Иван Гешев или нещо друго, е видим в бяло за европейските и евроатлантическите партньори.

Синхрон като с комисиите се получава и с ръководството на БНБ – гуверньор за втори 6-годишен мандат остава Димитър Радев, кандидат на ГЕРБ–СДС. Въпреки че двамата подуправители не са официално обявени (формално Радев трябва да внесе кандидатурите им в парламента, след като бъде избран), най-вероятните ще са Андрей Гюров от ПП, неуспял кандидат за управител на БНБ в 47-мия парламент, и Петър Чобанов от ДПС. Това ще е екипът, който ще носи отговорността за присъединяването на България към еврото, ако се въведе от 1 януари 2025 г. – заедно с третия подуправител Радослав Миленков от сферата на влияние на ГЕРБ & ДПС, чийто мандат изтича същата година.

Трудността да се споразумеят за управител на Здравната каса, след като не бе харесана кандидатката на ГЕРБ Иванка Динева, предизвика промяна на закона – подуправителят да изпълнява безсрочно длъжността до избирането на титуляр. Едва ли ГЕРБ и ДПС ще позволят някой извън тяхната сфера на влияние да разпределя бюджета на НЗОК – 7,27 млрд. лв. за тази година, с 910 млн. повече от предходната. Лъвският пай от тази сума винаги е за болниците – почти 50%, макар за 2023 г. да е 45%. Средно за ЕС този процент е 30%, тъй като в развитите европейски държави ударението е върху превенцията.

Сметната палата, чиято работа е да следи целесъобразно и ефективно ли се харчат публичните средства, също ще получи гербер за шеф. Партията на Бойко Борисов издигна лоялен партиец – Димитър Главчев, за председател на институцията, от която зависят контролът и (не)прикриването на корупцията. ПП–ДБ не възразяват.

До началото на парламентарната ваканция през август остават две седмици и управляващото мнозинство едва ли ще премине и към другите регулатори, които очакват обновяване – КЕВР, КФН, КЗК и др. Още повече че към момента не са назначени и всички областни управители. Първите шест от общо 28 станаха известни тази седмица и те са на София-град, Пловдив, Ловеч, Плевен, Добрич и Силистра. До избора на следващите по местата си остават избраните от служебния кабинет на президента.

Съдебната реформа – възпряна от реформаторите

Крехкият позитивизъм покрай съставянето на правителството бързо се разсея заради правените на тъмно кадрови договорки. И не само. 45 дни след като окончателно беше приет механизмът за контрол на главния прокурор, очакван 12 години, конституционното мнозинство – ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС, реши да поправи промените в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, които го въвеждат. Без публични обяснения и ясна обосновка. С подписите на Десислава Атанасова (ГЕРБ), Кирил Петков (ПП–ДБ), Атанас Атанасов (ПП–ДБ), Надежда Йорданова (ПП–ДБ) и Хамид Хамид (ДПС) беше предложено изборът на разследващ главния прокурор да става по нова, несъздадена още система, различна от Единната информационна система на съдилищата (EИСС).

ЕИСС е платформа за управление на съдебните дела, създадена от държавната фирма „Информационно обслужване“, която обхваща всички съдилища, и чрез нея се генерира случайното разпределение на делата. Процесът е обвеян със съмнения за неслучайност при някои дела. Както отбелязаха юристи, излиза, че за разследващ главния прокурор се прави специална система, но не се променя ЕИСС за останалите дела. Заместник-председателката на Върховния касационен съд Лада Паунова отбеляза по повода, че това ще срине доверието в настоящата система.

Законопроектът се появи веднага след като на случаен принцип във ВКС от 22-ма съдии, съгласили се да разследват престъпления на главния прокурор, беше избрана съдия Даниела Талева за ad hoc прокурор. Тя трябваше да разследва сигнали, сред които и за имотното състояние, срещу изпълняващия функцията главен прокурор Борислав Сарафов. Прокурорската колегия на ВСС – същата, която бързо-бързо избра Сарафов за и.ф., обаче отказа да я назначи.

Намериха се и мотиви, и те са същите, с които прокурорската колегия спря процедурата за избор на нов главен прокурор – делото пред Конституционния съд, образувано по искане на бившия главен прокурор Иван Гешев. Той оспорва законовите промени, които въвеждат механизма за разследване на обвинител №1. Със същия аргумент конституционното мнозинство – ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ и ДПС, призова в безпрецедентна декларация ВСС да прекрати процедурата за избор на нов главен прокурор, добавяйки и предвижданите промени в Конституцията (които ще станат неясно кога).

Резултатът от всички тези действия е, че Сарафов – дясната ръка на Гешев, обърнала се срещу него, може да си отдъхне, и то задълго. Нищо не го застрашава. Няма законови санкции за прокурорската колегия, ако блокира назначаването на разследващ главния прокурор – законодателите от ГЕРБ, ПП–ДБ и ДПС не ги разписаха. А срок, в който да стане, не е посочен. Така че няма особена сила призивът на правосъдния министър Атанас Славов прокурорската колегия на ВСС да продължи започналата процедура по механизма за разследване на главния прокурор и неговите заместници, като назначи съдия Даниела Талева за прокурор, работещ по сигналите срещу Сарафов.

Не е ясно и колко бързо ще се направи нова система за избор. Когато един ден стане готова, пак ще има избор на прокурор ad hoc, но няма да е Талева.

Наред с промяната в механизма за разследващ главния прокурор, от три на шест месеца беше удължен срокът, в който да бъде избран нов Висш съдебен съвет, който пък трябва да избере нов главен прокурор. Мандатът на настоящия ВСС е изтекъл миналата година и вместо да избере нов, както повелява законът, парламентарното мнозинство определи през май т.г. един срок, който се оказа, че няма да изпълни – и повторно го удължи.

Всички тези законодателни промени минаха през Правната комисия скорострелно, както и предишните. Също така спешно бяха внесени в пленарната зала, бързичко и без шум приети, а срокът между първо и второ четене – съкратен на три дни.

Случващото се хвърля сянка върху реформаторите, след като фундаментът на тяхната реформа е на поправителен малко повече от месец след приемането му, което произведе шумни аплаузи. Заради приемането на механизма 49-тият парламент избра най-напред председател на Правната комисия – единствената с такъв в продължение на няколко седмици.

Е, ако не друго, конституционното мнозинство работи – макар и не по Конституцията.