Tag Archives: реформи

Пука ли им на политиците за нас?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/puka-li-im-na-polititsite-za-nas/

Пука ли им на политиците за нас?

Хората от Брестовица пак протестират срещу негодната за пиене и ползване вода заради високото съдържание на манган. Близки на убития на столична улица 14-годишен Филип и хора от сдружението „Ангели на пътя“ са на пореден протест за справедлива присъда и срещу пуснатия под домашен арест, който го помете с колата си. От Фондация „Даная“ не спират да протестират срещу управата на „Пирогов“ заради съмнения, че момичето е починало поради неглижиране на случая. Екоорганизации протестират срещу промените на ГЕРБ и ДПС в Закона за насърчаване на инвестициите, които осигуряват бърза писта на проекти с огромно екологично въздействие, 15 години валидност на решенията за ОВОС – вместо сегашните пет – и обжалване само на една инстанция.

Докога с лъжите?

Проблемът в Брестовица е поне от пет години, отпреди държавата да влезе в поредица от шест предсрочни вота за три години. От чешмите тече вода, която съдържа до 20 пъти завишено количество манган при норма от 50 микрограма. Хората излизат на протест, боледуват, пак излизат на протест, а регионални министри, областни управители, политици не спират да обещават. Но дори не са се произнесли откъде е манганът – виновен ли е близкият ВЕЦ, друга ли е причината? А 20-те милиона за проекта за нов довеждащ колектор и ВиК мрежа така и не се намират. 

България е първа от 27-те страни в ЕС по брой смъртни случаи при катастрофи за 2023 г. с 82 жертви на един милион случая при средно за Общността 46 на един милион. Българските политици, все едно кои, са неспособни да решат проблема, който се разраства от десетилетия и отнема живота на толкова хора, сред които и деца. 

Детската болница, обещана през 1978-ма и после през 2004 г., все така не помръдва от идеята да я има. А българите от години доплащат най-много за здраве в ЕС, освен че са с най-ниска средна продължителност на живота. 

България е пълна със стотици проблеми, нерешени от години – негодни пътища, отсечки, на които загиват хора, разрушени мостове, безводие, незаконни сметища, зелени площи, които се застрояват, гори, които се изсичат, и опустошителни наводнения. 

Последните реформи

Политиците лъжат, че ще решат проблемите, а хората проумяват, че на политиците не им пука. Какво виждат гражданите? Самодоволни, самодостатъчни, нечувствителни към социалните проблеми, бюрократизирани и партизирани до крайност персони, бълващи лозунги и декларации вместо истинска политика, боричкащи се политически съперници, устремили се към институционално окопаване… Съешават се в името на компромис(и) и се разделят по избори. Договарят се, скрити от публичното внимание, и се нападат пред камерите и микрофоните. Боят се от реформите, защото ще загубят популярност, гласове и лостове за влияние – затова административната, здравната и образователната реформа са на трупчета, както и съдебната. Обещават децентрализация, но не искат да се лишат от контрола, който им осигурява софиоцентризмът.

Към този ценностен образ на българския политик се прибавя и политическата криза – честите предсрочни избори в последните години, които обезсмислят всяка стратегическа визия и реализацията ѝ. Затова управляващите залитат към популизма – вдигат пенсии, увеличават заплати. Мизерните пенсии в България безспорно се нуждаеха от повишение, но паралелно с реформа на системата и увеличение на пенсионната вноска, въпреки че подобно решение ще бъде посрещнато със съпротива (едва 11% биха го одобрили). Без административна реформа – намаляване на чиновниците, внедряване на електронни платформи и информационни технологии, системи за управление на качеството и др. – заплатите на чиновниците се вдигат „на калпак“. Безплатното висше образование обаче, както и забраната на рекламите за хазарта няма да бъдат приети от това Народно събрание.

Затова пък предсрочно – през февруари – 49-тият парламент взе решение да повиши с 25 до 30% и възнагражденията в МВР от 1 януари 2025 г., въвеждайки нов механизъм за изчисляването им. Но МВР си е същото – огромният бюджет се изразходва предимно за заплати, „една прослойка от около 6400 човека на ръководни постове взема и заплата, и пенсия“ (Веселин Вучков по БНР) и корупционните скандали не спират. Предстои и заплатите на военните да нараснат с 30% от догодина. 

Това са лесни решения. Управляващите знаят, че са еднодневки, и са безотговорни по отношение на разходите, защото никой няма да им търси сметка. 

Последните смели и болезнени за България реформи бяха извършени по време на управлението на Иван Костов – приватизация, пенсионна реформа, ликвидация на управлявани неефективно и натрупали огромни дългове държавни дружества, начало на здравната реформа. Някои от тези процеси, като работническо-мениджърската приватизация, бяха подложени на критика, а кабинетът на ОДС плати цената за непопулярните мерки. 

Политиците след него така и не намериха смелост, решителност и лидерска устойчивост да продължат с модернизацията на държавата, с усилията за по-голяма демократичност и реална, а не формална отчетност на всички институции, не само на прокуратурата. Сега липсва стабилно мнозинство, което да осигури подкрепа за реформите и гаранции, че ще се проведат без прекъсване.

Преди поредните избори

Предстоят избори и политиците се замерят със скандали за пачки, доклади на временни комисии и чий газ е по-руски. Като се изключат количествата, които идват от Азербайджан, останалият е руски и го внасят посредници, тъй като „Газпром“ прекрати отношенията си с България. Президентът Румен Радев не бърка, като казва, че миналата година чрез посредници са внесени 1,7 млрд. куб. м. Подготвил се е, за да защити 13-годишната сделка с турската държавна компания „Боташ“, сключена от служебния му кабинет и подготвена при негова визита в Турция.

След последния работен ден на депутатите, които излизат в отпуск заради изборите, служебното правителство на Димитър Главчев поема щафетата с „разкритията“, а депутатите подновяват обещанията. Чиста вода за Брестовица, чисти ръце в съдебната система, строги наказания за убийците на пътя, детска болница, нов главен прокурор.

Какво още?

Още.

110 на 3. Или критична маса хора

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/110-na-3-ili-kritichna-masa-hora/

110 на 3. Или критична маса хора

Кой колко ще вкара – въпросът на въпросите за 2024 г. Фундаменталният въпрос, прозиращ зад документите, които ще обсъждат двете управляващи коалиции ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС (заедно с третия неназован партньор ДПС). А после определената преди 9 месеца за премиер за следващите 9 месеца Мария Габриел (ГЕРБ) и нейното правителство ще бъдат гласувани от парламента. Все едно как ще назоват тези документи – меморандум или споразумение, все едно как ще се нарекат помежду си – сглобка или коалиция, но всичко започва с избора на 110 души в регулатори, контролни органи и съдебна власт. Има вероятност и да приключи с него.

„Няма да има коалиция, докато не видим, че реформите са се случили“, заяви съпредседателят на „Продължаваме промяната“ (ПП) Кирил Петков. Независимо че от ПП–ДБ укоряват ГЕРБ как пришпорват коалирането с исканията си и заявяват, че ще продължат с усилията за реформи, такива няма, а управленската програма се изчерпва до края на 2024 г. Има начало на съдебната реформа с приетите промени в Конституцията, други начала̀ няма. Всички останали системи – здравеопазване, образование, енергетика – работят постарому, инхаус процедурите са в сила и даже ги индексират. Ситуацията в държавните ТЕЦ и в мините в комплекса „Марица-изток“ се усложнява и напрежението сред хората расте, тъй като не са наясно какво ги очаква в съвсем близко бъдеще – например дали ще получават заплати до края на годината. 

Висшият приоритет

В проекта си обаче ГЕРБ гръмко обявяват за свой „висш приоритет“ продължаване на съдебната реформа и приемане на нов Закон за съдебната власт. Но проектът за такъв вече е публикуван за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието, ръководено от Атанас Славов от ПП–ДБ. Именно в него са разписани изискванията към изборните кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет: юристи с високи професионални и нравствени качества, с най-малко 15-годишен юридически стаж, независими и партийно неутрални.

Номинации от квотата на Народното събрание ще могат да правят: депутатите; Висшият адвокатски съвет; юридическите факултети или съответните на тях структури във висшите училища; класирани на първите три места съгласно рейтинговата система на висшите училища в България в професионално направление „Право“; неправителствени организации, които най-малко 5 години са работили активно и имат опит в областта на съдебната реформа, чрез народен представител. Какъв ще е резултатът, ще е ясно след няколко месеца; кой ще е главният прокурор – наесен. 

Дотогава управляващото мнозинство трябва да е приключило с изборите на 85-те души в регулаторите и в контролните органи, след като реши през март как ще го прави и колко да отпусне на ДПС. Защото това е неизбежно и двете страни го разбират: ПП–ДБ, които уж се опитват да изолират ДПС, а всъщност да ограничат влиянието им, и ГЕРБ, които смятат, че на ДПС им се полага по подразбиране – нали и те са евроатлантици. А и за първи път след тройната коалиция ДПС получи първата си значима позиция в институция именно при сглобката във вид на място на подуправител на БНБ наравно с ПП–ДБ.

Типично…

… по български, търсят се едни хора за едни места, вместо едно толкова значимо кадрово обновление да бъде предшествано от предварителна оценка на работата на съответните органи и отчитане на необходимостта от законодателни промени, за да бъдат по-ефективни. И едва тогава да се попълват вакантните позиции с новите кандидати. 

Съвкупността на тези кандидати би следвало да представлява онази критична маса, която да осъществи дълбока промяна на държавността – трансформация, която да започне на институционално ниво. Повратната точка, отвъд която няма връщане към „Батко и братко“, „Мишо Бирата“, „Двете каки“, „Ти си го избра“, „ДП“, SS club и прочие символи на безмерната алчност и пошлост на българската политическа битност с нейните мажоретки и джуджета.

Началото на процеса подсказва, че ще наблюдаваме състезание за вкарване на „бройки“ – опити за парцелиране на органите, основано на политически и бизнес интереси. Проектите, които управляващите коалиции предстои да обсъждат, са чисто и просто технология за назначения с нейните механизми за номинации и одобрение. Всяка страна се бори да си подсигури квота, която ще ѝ гарантира и политическо дълголетие, защото партия с представители в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) или в Комисията за финансов надзор (КФН) например би била ухажвана от бизнеса. 

Парцелирането на назначенията на база партийни квоти, а не общи цели би било сред най-лошите последствия предвид обществения интерес. Когато се говори за негативна селекция в институциите, основана на партийна целесъобразност и зависимости, не трябва да се подценява неистовото желание на партиите да управляват системите. 

От началото на Прехода досега всяка партия, която идва на власт, започва поголовна подмяна, която стига и до директорите на училища, а в кметствата – и до чистачките. Непрекъснатите смени с повече или по-малко компетентни, но предимно верни на партията кадри (а често дори не и на партията, а на някой висш/а функционер/ка) са разрушителни за самата държава. 

„А когато става въпрос за главния прокурор, всеки на власт има интерес да разполага с този много сериозен пост“, казва адвокат Ина Лулчева в интервю за БНР. 

Партийните пешки 

От необходимите за подмяна 110 позиции 85 могат да се изберат с обикновено мнозинство, каквото сформират ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС със своите 132 народни представители. Партията на Бойко Борисов ги е изброила в предложеното споразумение: един конституционен съдия, омбудсман, четирима за Сметната палата, нов фискален съвет, Комисия за финансов надзор, Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори, Комисия за защита на конкуренцията, Комисия по икономическа политика и иновации, Агенция за публичните предприятия и контрол, Комисия за енергийно и водно регулиране, НЗОК, НОИ, Комисия за защита от дискриминация, Комисия за защита на личните данни, БТА, СЕМ и др.

Мнозина български граждани едва ли са наясно какво точно вършат част от тях. Например що за орган е Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори? Ами един от многото органи, които проспаха една от най-големите финансови афери в най-новата история на България – тази в Корпоративна търговска банка (КТБ). Комисията не е оказвала ефективен надзор на одиторите от KPMG – компанията, заверявала отчетите на КТБ в периода 2009–2013 г. 

Председател на тази комисия по това време е Ваня Донева (понастоящем е неин член), чийто опит, преди да заеме поста, е на общинска служителка в Балчик, общинска съветничка в Добрич и разбира се, депутатка от ГЕРБ, които я и избират. Начело на КЗК от юни 2016 г. насам е друг кадър на ГЕРБ, може да се определи и като бойкоборисовски – Юлия Ненкова. Решенията, които тези и много други комисии вземат, следва да се разглеждат като функция на интересите на Борисов, но също и на фаворити, по определението на „Капитал“, като Делян Пеевски и Христо Ковачки.

Тези два примера са кратка извадка за партийното овладяване на независими по закон регулатори, чиито решения движат или изхвърлят големи бизнеси. Засега няма убедителни доказателства, че партиите доброволно ще се лишат от тези инструменти заради общественото благо. 

Позитивният дневен ред

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4142

Може би в целия шум и предизборно напрежение работата на парламента остава в съзнанието на хората като „нещо там се карат“.

Отвътре пък често сме твърде фокусирани върху конкретните закони. Темпото е високо, във всеки закон има сериозни въпроси, изискващи трудни решения и компромиси. И понякога три думички в някоя алинея се усещат като „голяма победа“.

Но нека в паузата да дам един поглед отгоре. Реалността е, че имаме позитивен дневен ред и се движим по него.

„Законите по плана за възстановяване“ не са едни неща, спуснати отнякъде, които просто трабва да отчетем, за да дойдат едни пари от Европа. Това са закони, които сами сме си наложили да приемем (в началото на миналата година, в предния редовен кабинет), и сме ги скрепили с европейския механизъм за възстановяване и устойчивост.

Това са много важни реформи, които имат нужда от допълнителния „печат на одобрение“, за да не бъдат отлагани. Те често са сложни, с трудни въпроси за решаване, но абсолютно необходими. Разследването на главния прокурор, личния фалит, търговската несъстоятелност, антикорупционния орган, дигитализацията на регистрите, повишаване на конкуренцията и прозрачността в обществените поръчки, промените в енергетиката и др.

Това не са неща, които се усещат на следващия ден. Но липсата на тези промеми дълго е дърпала страната назад. И сега, в трудна политическа обстановка, ги приемаме, за да махаме парчета от стъкления таван над развитието на страната.

А най-голямото парче е устройството на съдебната власт в Конституцията. Затова тя беше пред скоби при формирането на правителството.

Времето ще покаже дали този позитивен дневен ред, за който сме настоявали (и заради чието съгласуване и гласуване заедно с партии, които дълго сме посочвали като опоненти, получаваме критики) си е струвал и дали е дал очаквания дългосрочен резултат. Но сме длъжни да правим възможното.

Материалът Позитивният дневен ред е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Вече няма нито „добри“, нито „лоши“

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/veche-nyama-nito-dobri-nito-loshi/

Вече няма нито „добри“, нито „лоши“

Големите управляващи коалиции в България си намират външнополитически основания. Членството в Европейския съюз обоснова правителството на тройната коалиция – БСП, ДПС и НДСВ. Заради Шенген, еврозоната и войната в Украйна ПП–ДБ получава подкрепа от ГЕРБ–СДС, а те пък очакват да им дойде ротацията след по-малко от 9 месеца и да управляват със свой кабинет.

Така Европа и западните съюзници получават предвидим партньор в лицето на България, а българското общество – халтава сглобка, чиито съставни части се борят със стръв за места в регулаторите и институциите с няколкогодишни мандати. Към сглобката бе прилепено и ДПС – чрез формулата за „конституционно мнозинство“ и със съдействието на ГЕРБ. Ето че „добрите“ и „лошите“ вече са едно управление – нито „добро“, нито „лошо“, нито добролошо, но със сигурност трудно за преглъщане от избирателите на ПП–ДБ.

„Пропагандният приапизъм“ (израз, с който коментатор в социалните мрежи определи пилона в Рожен) вече отстъпи място на прагматизма, предпочитан от политиците в не-изборни времена. Особено при подялбата на постове, от чиито решения зависят много бизнеси и разпределяне на милиарди.

Подбор в тесен (троен) кръг

Вече няма съмнение, че коалиционно споразумение няма да има. Заглъхнаха всякакви сигнали и от ПП–ДБ, и от ГЕРБ–СДС да има някакви публично известни правила, по които ще стават назначенията, а през това време ДПС тихо консумира, без да вдига шум. Modus operandi e намерен, след като се разпределят позиции в регулатори и институции. Изчезна и онази първоначална свенливост на обединените в не-коалиция политически сили.

В Народното събрание става раздаването на председателските места в постоянните комисии, в резултат на което ГЕРБ–СДС взе 15, ДПС – пет, а ПП–ДБ – три. Гладкото протичане на гласуването е доказателство, че всичко е било предварително съгласувано. Председател на Бюджетната комисия стана Йордан Цонев (ДПС), един от най-големите критици на политиката на финансовия министър Асен Василев, а Делян Пеевски бе включен в Правната. Външната комисия оглави лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов – огледално на позицията външен министър, която заема в правителството представителката на ГЕРБ Мария Габриел. Така Борисов, чието чисто съдебно минало не е заплашено от „Барселонагейт“, Иван Гешев или нещо друго, е видим в бяло за европейските и евроатлантическите партньори.

Синхрон като с комисиите се получава и с ръководството на БНБ – гуверньор за втори 6-годишен мандат остава Димитър Радев, кандидат на ГЕРБ–СДС. Въпреки че двамата подуправители не са официално обявени (формално Радев трябва да внесе кандидатурите им в парламента, след като бъде избран), най-вероятните ще са Андрей Гюров от ПП, неуспял кандидат за управител на БНБ в 47-мия парламент, и Петър Чобанов от ДПС. Това ще е екипът, който ще носи отговорността за присъединяването на България към еврото, ако се въведе от 1 януари 2025 г. – заедно с третия подуправител Радослав Миленков от сферата на влияние на ГЕРБ & ДПС, чийто мандат изтича същата година.

Трудността да се споразумеят за управител на Здравната каса, след като не бе харесана кандидатката на ГЕРБ Иванка Динева, предизвика промяна на закона – подуправителят да изпълнява безсрочно длъжността до избирането на титуляр. Едва ли ГЕРБ и ДПС ще позволят някой извън тяхната сфера на влияние да разпределя бюджета на НЗОК – 7,27 млрд. лв. за тази година, с 910 млн. повече от предходната. Лъвският пай от тази сума винаги е за болниците – почти 50%, макар за 2023 г. да е 45%. Средно за ЕС този процент е 30%, тъй като в развитите европейски държави ударението е върху превенцията.

Сметната палата, чиято работа е да следи целесъобразно и ефективно ли се харчат публичните средства, също ще получи гербер за шеф. Партията на Бойко Борисов издигна лоялен партиец – Димитър Главчев, за председател на институцията, от която зависят контролът и (не)прикриването на корупцията. ПП–ДБ не възразяват.

До началото на парламентарната ваканция през август остават две седмици и управляващото мнозинство едва ли ще премине и към другите регулатори, които очакват обновяване – КЕВР, КФН, КЗК и др. Още повече че към момента не са назначени и всички областни управители. Първите шест от общо 28 станаха известни тази седмица и те са на София-град, Пловдив, Ловеч, Плевен, Добрич и Силистра. До избора на следващите по местата си остават избраните от служебния кабинет на президента.

Съдебната реформа – възпряна от реформаторите

Крехкият позитивизъм покрай съставянето на правителството бързо се разсея заради правените на тъмно кадрови договорки. И не само. 45 дни след като окончателно беше приет механизмът за контрол на главния прокурор, очакван 12 години, конституционното мнозинство – ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС, реши да поправи промените в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, които го въвеждат. Без публични обяснения и ясна обосновка. С подписите на Десислава Атанасова (ГЕРБ), Кирил Петков (ПП–ДБ), Атанас Атанасов (ПП–ДБ), Надежда Йорданова (ПП–ДБ) и Хамид Хамид (ДПС) беше предложено изборът на разследващ главния прокурор да става по нова, несъздадена още система, различна от Единната информационна система на съдилищата (EИСС).

ЕИСС е платформа за управление на съдебните дела, създадена от държавната фирма „Информационно обслужване“, която обхваща всички съдилища, и чрез нея се генерира случайното разпределение на делата. Процесът е обвеян със съмнения за неслучайност при някои дела. Както отбелязаха юристи, излиза, че за разследващ главния прокурор се прави специална система, но не се променя ЕИСС за останалите дела. Заместник-председателката на Върховния касационен съд Лада Паунова отбеляза по повода, че това ще срине доверието в настоящата система.

Законопроектът се появи веднага след като на случаен принцип във ВКС от 22-ма съдии, съгласили се да разследват престъпления на главния прокурор, беше избрана съдия Даниела Талева за ad hoc прокурор. Тя трябваше да разследва сигнали, сред които и за имотното състояние, срещу изпълняващия функцията главен прокурор Борислав Сарафов. Прокурорската колегия на ВСС – същата, която бързо-бързо избра Сарафов за и.ф., обаче отказа да я назначи.

Намериха се и мотиви, и те са същите, с които прокурорската колегия спря процедурата за избор на нов главен прокурор – делото пред Конституционния съд, образувано по искане на бившия главен прокурор Иван Гешев. Той оспорва законовите промени, които въвеждат механизма за разследване на обвинител №1. Със същия аргумент конституционното мнозинство – ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ и ДПС, призова в безпрецедентна декларация ВСС да прекрати процедурата за избор на нов главен прокурор, добавяйки и предвижданите промени в Конституцията (които ще станат неясно кога).

Резултатът от всички тези действия е, че Сарафов – дясната ръка на Гешев, обърнала се срещу него, може да си отдъхне, и то задълго. Нищо не го застрашава. Няма законови санкции за прокурорската колегия, ако блокира назначаването на разследващ главния прокурор – законодателите от ГЕРБ, ПП–ДБ и ДПС не ги разписаха. А срок, в който да стане, не е посочен. Така че няма особена сила призивът на правосъдния министър Атанас Славов прокурорската колегия на ВСС да продължи започналата процедура по механизма за разследване на главния прокурор и неговите заместници, като назначи съдия Даниела Талева за прокурор, работещ по сигналите срещу Сарафов.

Не е ясно и колко бързо ще се направи нова система за избор. Когато един ден стане готова, пак ще има избор на прокурор ad hoc, но няма да е Талева.

Наред с промяната в механизма за разследващ главния прокурор, от три на шест месеца беше удължен срокът, в който да бъде избран нов Висш съдебен съвет, който пък трябва да избере нов главен прокурор. Мандатът на настоящия ВСС е изтекъл миналата година и вместо да избере нов, както повелява законът, парламентарното мнозинство определи през май т.г. един срок, който се оказа, че няма да изпълни – и повторно го удължи.

Всички тези законодателни промени минаха през Правната комисия скорострелно, както и предишните. Също така спешно бяха внесени в пленарната зала, бързичко и без шум приети, а срокът между първо и второ четене – съкратен на три дни.

Случващото се хвърля сянка върху реформаторите, след като фундаментът на тяхната реформа е на поправителен малко повече от месец след приемането му, което произведе шумни аплаузи. Заради приемането на механизма 49-тият парламент избра най-напред председател на Правната комисия – единствената с такъв в продължение на няколко седмици.

Е, ако не друго, конституционното мнозинство работи – макар и не по Конституцията.

Планът за възстановяване и устойчивост не е торба с пари

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4088

Тъй като често говорим за плана за възстановяване и устойчивост твърде общо, се създават грешни интерпретации. Затова ще вляза в конкретика.

Планът за възстановяване и устойчивост не е една торба пари, която България ще получи, ако приемем едни закони. Планът е дълъг списък от реформи, които включват изменения на закони и наредби, но далеч не само – инвестиции, действия на изпълнителната власт, процедури, възлагания, постигане на конкретни резултати. Ще дам два примера:

Първият е изграждането на високоскоростна интернет свързаност до всички 265 общински центъра и отвъд тях, за покриване ма отдалечени райони. За това не се изискват изменения на закони. Но се изисква много работа – планиране, комплексно разрешително от МРРБ (защото трябва да се копае за полагане на оптични кабели), нотификация на държавна помощ, провеждане на процедури за избор на изпълнители. В крайна сметка ще получим парите, ако постигнем целта – брой жители с високоскоростен интернет.

Вторият е пълна дигитализация на инвестиционното проектиране и разрешителните за строеж. В момента без печати по огромми листи с проекти, и бюрокрация на всяка стъпка, не можеш да построиш нито бизнес сграда, нито жилищна, нито дори пристройка. Тази мярка включва изграждане на централизирана система (подготовката за нея започма по наше време) и пълна промяна на процесите. Изисква и изменения в Закона за устройство на територия, за да бъдат узаконени новите, оптимизирани процеси.

Законите, които са необходими, отключват междинни плащания от Европейската комисия към България, за да може да ги инвестираме в планираните проекти. Но далеч не изчерпват реформите. Ако за една реформа беше достатъчно публикуването на нещо в Държавен вестник, щяхме да се барикадираме в печатницата на Държавен вестник и за две седмици да „реформираме“ всичко.

Планът за възстановяване и устойчивост е квази-управленска програма и изисква доста усилия, да бъде изпълнен. А когато бъде, плюсът няма да е, че едни пари са усвоени (това сме го виждали), а че ще има измерим резултат за хората.

Материалът Планът за възстановяване и устойчивост не е торба с пари е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Къде сме в индекса за възприятие на корупцията на Transparency International? Корупция без граници. България – по-корумпирана от Армения, стои до Гана, Бенин, Сенегал

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/bulgaria-transparency-index.html

вторник 31 януари 2023


Промяната у нас за последните две години на практика не се е състояла, ако гледаме по нивото на корупцията в държавата. България е подобрила позицията си в световния индекс за…