Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/vietnam-10-years-ago/
Големите градове, където и да се намират, вероятно са най-удачните места за улична фотография. Но Азия, без съмнение е раят за уличните фотографи – с многото хора, свикнали да не разчитат на някаква дистанция или лично пространство; с цветовете; с динамиката, която е част от живота на улицата.
Преди точно десет години се озовах във Виетнам. Една страна, която буквално живее на улицата. Улицата е бизнес, прехрана, в най-буквалния смисъл – и за тези, които присядат на малко столче и хапват топла супа или някаква друга популярна улична храна, и за тези, които изкарват прехраната си, приготвяйки и предлагайки такава храна. На мотопед, велосипед или пеша, виетнамецът е на улицата повече време, отколкото вкъщи или някъде другаде. Улицата там е сцена на самия живот.
Кадри от улиците на Ханой, Хой Ан, Ми Сън и Ха Лонг
Когато снимам хора на улицата обикновено не публикувам снимките веднага и това е нарочно, за да оставя достатъчно време „уловеният“ момент да се раздалечи във времето от неговото публично разкриване. Но признавам, че цели десет години разстояние е твърде много, най-малкото защото историите зад кадрите започват да избледняват в паметта ми.
Момичето с цигарата на заглавната снимка не е виетнамка. Туристка е, от смесен произход, тръгнала на обиколка из тези места, водена от желанието да научи повече за корените си. Докато снимах кадъра по-долу, жена ми я беше заприказвала. Но не помня нищо повече от нейната история.
И двете снимки са някъде от безкрайните плажове около Да Нанг.
