Tag Archives: свят

На кафе (и бира) из Прага и Братислава

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/coffee-bratislava-prague/

На кафе (и бира) из Прага и Братислава

Не съм сигурен точно колко пъти съм посещавал Прага досега, но в Братислава съм бил само веднъж и то преди доста години. А тогава, от една страна още не се бях заровил надълбоко в темата кафе, а от друга – третата вълна още не се беше надигнала.

Към настоящия момент и в двете столици буквално през ъгъл могат да се открият по-малки или по-големи местенца, които предлагат напитки от специално кафе, изпечено на място или от някой местен или регионален пекар. Големите брандове почти отсъстват, а Costa и Starbucks напълно заслужено са се поизпразнили и изглежда, че разчитат предимно на заблудени туристи. Не знам защо някой в днешно време трябва да си причинява Starbucks, наистина!? Let them die… Please!

Времето заделено за Братислава от сегашната ни разходка из района беше само два дни и нямаше как да обиколя всички кафенета от дългия ми предварителен списък, но се постарах. Доколкото ми е известно (а и според GoogleMaps) в словашката столица кафенетата от новата вълна вече надхвърлят сто. Само на улицата, на която бяхме отседнали имаше две Caffe4U и SweetBeens, за които не бях и чувал. Пробвах само второто, а мисля, че първото е по-интересното от двете, но нямаше как да изпия толкова кафе, колкото ми се искаше.

Това, което прави впечатление в Братислава е, че дори и най-малките местенца залагат на много висок клас оборудване – почти навсякъде еспресо машините са La Marzocco или Victoria Arduino и поне тези, които посетих задължително имаха по една EK43. Честно е да кажа и че не навсякъде знаеха какво да правят с тях. Сервираха ми и един-два доста разочароващи шота.

Другото, което прави впечатление е, че почти навсякъде се предлага batch brew (у нас е рядка екзотика, дори в много специализираните места, но ние нямаме и такава традиция в кафепиенето). Там навсякъде сервират поне един, а много често и два вида (от различни кафета). А още по-любопитното е, че чаша batch brew винаги е по-скъпа от еспресо, докато за мен логиката – и пазарната, и времеемката – е точно обратната.

Ако скоро ви се отвори път към Братислава (все още има ненормално евтини полети на WizzAir от Пловдив и Варна) съветът ми е да пробвате задължително black. (заради кафето) и Kauka (заради перфекционизма и обслужването). Ако сте ранобудни – има кафене, което се казва 6:57 a.m. (познайте защо), но е толкова малко, че дори отвън има едва три малки столчета, но за сметка на това си има вярна публика, която чинно чака да си вземе кафе за из път към офиса.

Kauka не предлагат свое кафе, но селекцията им от кафе зърна е безупречна. Приготвят всяка напитка с абсурдна прецизност и мястото им е от тези, които се харесват на младежката публика. Аз малко поостарях, за да се радвам на неудобен соц стол и стени от неуютен гол бетон. Иначе Kauka бяха избрани за най-доброто кафе място на Словакия за 2025 година от (по)читателите и (по)следователите на проекта European Coffee Trip – една доста субективна и непредставителна класация, но няма много по-меродавни, та все е нещо. За по-предната година бяха отличени Kaviareň Vták, но аз не успях да ги включа в програмата си.

Kauka ни посрещнаха и изпратиха с най-приветливото отношение и обслужване сред всички в Братислава.

А black. вече са enterprise… и това вероятно си е било тяхна цел от самата им поява, но към към днешна дата ми се стори, че малко са неглижирали кафенето си (всъщност оказа се, че поддържат две локации в Братислава) за сметка на печенето на кафе за други кафенета и за корпоративните офиси на някои по-големи компании, които са им клиенти. Иначе в оригиналното им кафене на Gorkého получих чудесна напитка от отлично кафе, но обслужването от момичето зад бара беше леко хаотично и в началото даже леко троснато, но се подобри рязко, като си понакупих няколко пакета кафе и други неща.

И понеже аз лично не се срамувам да пробвам и блендове, и двата им бленда се оказаха разкошни. Единият – за еспресо – е наречен black sheep, а този за филтър… juicy pussy. Момчешки стартъп са си black. – простено им е. Нищо, че вече трябва да са попораснали…

На кафе (и бира) из Прага и Братислава

И макар Братислава да вдигна много сериозно кафеената летва… Прага без засилка я прескочи. А напоследък се твърди, че кафе столицата на Чехия не е Прага, а Бърно, но макар че го бяхме планирали първоначално в графика, накрая отпадна от програмата ни, та не мога да потвърдя този факт от първа ръка.

Но не съжалявам по никакъв начин – винаги ми е приятно да се върна в Прага, а някъде от около 12-13 години поне не го бях правил. А пък и в чешката столица освен локалните кафенета и пекари на специално кафе, силно присъствие имат и много други от Европа или по-далеч. Но за това малко по-късно.

Иначе огромната разлика между кафе преживяването в Братислава и Прага е… приветливостта. Не искам да генерализирам, че всички баристи в Словакия са по-дръпнати, но със сигурност общото ми впечатление е за осезаемо по-хладно и дистанцирано обслужване, с по-малко внимание към детайлите и с по-малко мерак и сърце. Докато впечатленията ми от Чехия са в другия полюс и не мога да не призная, че предпочитанията ми са за тях.

И… разбира се, в Прага открихме кафе маратона с Acid. Даже понеже пристигнахме късно следобедно и квартирата ни се оказа съвсем наблизо, се появи известен риск да ходим да пробваме някое кафе още след вечеря. Но удавихме това намерение с бира.

Acid също са почитатели на индустриалната и бруталистка неуютност на голия бетон, но пък имат приятна градинка навън. И разбира се, феноменално добро и много различно кафе. За хората с по-традиционен вкус към кафето, може би Acid са малко по-трудни за харесване, но… наистина си струва да опитате, по дяволите. Изборът на кафе за вкъщи при тях не е твърде голям – те не залагат на разнообразие – но мисля, че си купих най-екстравагантното, което беше налично към момента.

Добро впечатление ми направиха и напитките в Ye's kafe studio, където се ползват и предлагат кафета от берлинските пекари Bonanza и популярните DAK от Амстердам (които всъщност са канадци, но това е друга тема).

Bonanza Coffee Roasters са едни от първите пекари от новата вълна в Европа (от 2006 година), а миналата година спечелиха приза за Best Independent Coffee Shop in Europe в друга субективна и непредставителна класация на European Coffee Symposium, но пък сред конкуренцията на Friedhats и други като тях.

Чудесно плътно и интересно еспресо пих в Dos Mundos Cafe (това в Прага 7, защото имат и втора локация). Те пекат свои кафета.

Останах разочарован от onesip (в Прага 1) – и от обслужването, и от кафето (и там пих еспресо – не че беше лошо, но… просто нищо особено) и от… липсата на тоалетна. Но пък специално дизайнатата им еспресо машина беше много красива, факт! И съм сигурен, че може повече.

И накрая… нямаше как да не мина през Kofio – това е популярен чешки електронен магазин за кафе и аксесоари, предлагащ голямо разнообразие от кафета на пекари от целия свят. Имат и няколко магазинчета в Прага. Снимката по-долу е от едната им локация, тази до co-working пространството Vnitroblock, където btw също се предлага чудесно и добро кафе. Момичето зад щанда в Kofio ми се извини два пъти, много притеснено, че изборът им бил твърде оредял след дългия уикенд на 1-3 май…

На кафе (и бира) из Прага и Братислава
Щанд със специални кафета в един от магазините на Kofio в Прага

У нас, мисля че единствени Drekka са прегърнали идеята да запознават публиката с кафета на пекари от различни места по света. Повечето хора, които се занимават със специално кафе в България предлагат единствено своето си кафе. Разбира се, нищо лошо няма в последното, но ключово за развитието на един бранш (а и философия на третата вълна) е споделянето и колективните усилия на всички по веригата от фермата… до чашата. И публика, и вкус се възпитават с разнообразие, съпоставяне и избор.

Е, заглавието подвежда, че ще напиша нещо и за бирата… но, няма да е сега. Тя си заслужава отделно време и внимание. Особено чешката. Където също има нова вълна, но и старата още пази ниво.

Отделихме ѝ нужното време и внимание. Вярвайте ми!

Наздраве!

Краят на Виктор Орбан е добра новина

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/viktor-orban-end/

Орбан е история.

Дали Петер Мадяр е добра новина предстои да видим. Но при всички случаи разместването на пластове, утаявани в продължение на 16 години трябва да освежи унгарската политика и тамошния обществен дневен ред. Това е работа на унгарците оттук нататък. И шанс, който не бива да пропиляват.

Краят на Виктор Орбан е много добра новина за ЕС и всички, които оценяваме значението на това, този засега предимно икономически съюз, да съществува. Дано някой ден повече европейци осъзнаят ползите и от политическо обединение.

Краят на Виктор Орбан обаче отваря вратите пред следващите мераклии за титлата „троянски кон“ в ЕС. А у нас само след седмица предстоят избори, на които един политически опортюнист, комуто властта много се е усладила, се е засилил да грабне още от нея. Без ясни ангажименти, с кухи фрази и празни обещания. С хора в листите, събрани откъде ли не. И под прикритието на някаква "прогресивност".

Румен Радев няма да е добра новина нито за България, нито за ЕС. Нищо, че се опитва да се позиционира като алтернатива на Борисов и Пеевски. След невзрачното си президентстване и органичен дефицит на собствени политически идеи, той няма и много какво да предложи. Единственото, което е сигурно при него е неприкритото и непрекъснато залитане към интересите на Русия.

За промяна в Унгария може да се говори с надежда, защото мнозинството там категорично застана зад ясно декларирана проевропейска посока. А тук?

Политическото късогледство у нас плащаме с поколения.

Италианско сърце с гръцка душа или защо кафето на остров Корфу е различно

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/coffee-culture-at-corfu/

Италианско сърце с гръцка душа или защо кафето на остров Корфу е различно

Попаднах на Корфу съвсем в началото на месец октомври 2024 година. Планирано нарочно, когато активният сезон поприключваше. Заради онова чудно есенно време, в което жегата вече не те притиска, но островът все още е пълен с позакъснели туристи, опитващи се да откраднат още малко от лятото.

Корфу не е типичен гръцки остров с бели къщи и сини прозорци. Тук историята е напластена на слоеве, с които се сблъскваш на всяка крачка. Владян е от римляните и Византия, минал през ръцете на Неапол, Франция, Австрия и Англия. Всеки завоевател е оставил по нещо след себе си там, но нищо не е оформило Корфу така, както управлението на Венецианската република. Тази връзка е и причината в главния град на острова Керкира човек да се чувства по-скоро в Италия. Докато останалата част от Гърция попада под османска власт, венецианците превръщат Корфу в своя стратегическа крепост. Това дълго присъствие е попило в самата тъкан на града – от плътно прилепените една до друга сгради в пастелни цветове, до местния диалект и, разбира се, кухнята.

Прекарах седмица там, но не можах да изям толкова sofrito, колкото ми се искаше. Със същото име има поне няколко разпознаваеми ястия от най-различни кулинарни географии, при това без някакви задължителни прилики помежду им. Но корфуанското софрито от бавно готвено телешко във винено-оцетен сос, в който чесънът и подправките доминират без дори намек за извинение, завинаги зае специално място в сърцето и душата ми. На български нямаме добър превод на т.нар. comfort food, но затова пък изразът храна за душата пасва идеално за светата троица ястия на корфуанската кухня pastitsadasofrito и bourdeto.

Йонийските вина никак не са лоши, но и местната крафт бира не е за пропускане. Без претенцията да съм опитал всичко, много ми допадна един чуден плътен червен ейл с леко карамелизиран малцов вкус.

Иначе, разбира се, никой който е стигнал до тук не трябва да пропуска местните архитектурни и исторически забележителности като Старата крепост, историята на която започва още от византийски времена. А гледките отгоре към морето и града си заслужават всяко издрапано стъпало.

На десетина километра на юг от града, дворецът Ахилион пък напомня за австрийското влияние. Построен за лятна резиденция на Елизабет Баварска (Сиси) – императрица на Австрия и кралица на Унгария – Ахилион днес е музей и своеобразен паметник на личната ѝ меланхолия, обграден от впечатляващи градини с още по-приказни гледки към Йонийско море.

Едва ли пък изобщо е възможно да се пропуснат площад Спианада и улица Листон. Тук архитектурата рязко сменя стила си на френска – елегантна, подредена, с високи тавани и широки сводове, под които са се приютили кафенета с бели покривки.

И понеже започнах тази публикация с идеята да пиша за кафе културата на остров Корфу, мисля че кулинарно-визуалното въведение е крайно време да приключи някъде тук… преди този текст да стане банален туристически пътепис.

Това, което моментално прави впечатление на всеки кафе-маниак, попаднал в Керкира е, че тук почти отсъстват популярните индустриални марки кафе. Кафенетата най-често сервират напитки от прясно изпечено кафе, което или се пече на място в самото заведение, или се доставя от някой местен пекар от Корфу. Предлагат се (макар и по-рядко) и кафета от популярни пекари от други части на Гърция като нашумелите напоследък The Underdog от Атина или Hue от Солун. Срещат се и Coffee Island – доста популярна кафе-верига в Гърция, но с фокус върху кафета с установен произход.

В Керкира за седмица успях да видя едва две места, където имаше рекламни табели на Kimbo и Illy, и разбира се, много бързо ги подминах.

Един от популярните доставчици на кафе в Корфу е Cofeco. Те едновременно дистрибутират кафе на някои по-малки пекари и предлагат свое. Изглежда, че много кафенета из острова разчитат на тях за своето кафе. Дори на някои места, където първоначално твърдяха, че предлагат собствено печено на място кафе, в последствие признаха, че всъщност кафето им е от Cofeco.

Любопитен факт е, че Cofeco и по-конкретно роденият на Корфу Янис Зоис допринасят за развитието и на българската кафе култура. Той е замесен както в създаването на дистрибутора на кафе (и други продукти) Ibeco, така и в появата и развитието на Memento, които (ако не греша) бяха първите в България, които пробваха да се заявят със собствен бленд кафе.

Янис Зоис
който предлага чудесно кафе на ъгъла на ”Гурко” и ”Дякон Игнатий”
Италианско сърце с гръцка душа или защо кафето на остров Корфу е различно

През 2018 г. в Гърция се появява и U-ROAST – шотландска компания, която се опитва да промени начина, по който малките кафенета пекат кафето си. Вместо да разчитат на доставки с готово изпечени зърна от популярните брандове, те да могат да пекат своето кафе на място, чрез компактна автоматизирана машина. А доставките зелено кафе (от около 8 региона по света) са подсигурени в точните за въпросната машина разфасовки от по 2 килограма. Така кафенетата от програмата предлагат винаги прясно изпечени зърна и имат свободата да експериментират с различни блендове и произход всеки ден.

И така, сега… на входа на доста кафенета в града Керкира и на острова се забелязва голямата черно-бяла емблема на U-ROAST.

Италианско сърце с гръцка душа или защо кафето на остров Корфу е различно
Дори в крайпътните кафенета се забелязва претенциозно оборудване и се предлага прясно печено кафе

Най-впечатляващите кафета, които опитах на Корфу обаче бяха от една местна микропекарна, наречена CafeTierra която пече кафе съвсем близо до парка в подножието на Старата крепост. Част от кафетата им могат да се опитат на място, приготвени по различни начини на филтър и еспресо. Самото местенце е притегателен център и за много чужденци, които са се озовали в Корфу по различни причини.

CafeTierra имат и още една локация – точно на живописното площадче пред църквата Св. Спиридон в центъра на стария град на Керкира.

Не си купих достатъчно пакетчета с техни кафета за България и малко съжалявах като се прибрах.

Но в крайна сметка хубавото прясно печено кафе учи точно на това – да цениш момента тук и сега, защото ароматът му не може винаги да бъде опакован в куфар.

За мен важна част от спомена за Корфу остана плътния вкус на софритото, препечения малц в местната бира и нежната киселинност на еспресото от прясно изпеченото кафе на CafeTierra. Защото островът може и да има венецианска фасада, но сърцето му е гръцко – бавно, гостоприемно и влюбено в добрия живот с вкусна храна и напитки.

Прибирайки се към България, в главата ми се загнезди идеята да си купя своя печка за кафе и… към днешна дата вече трупам втората си година стаж в този занаят. Само като хоби. Без амбиция да го превръщам в бизнес. Но и до днес ми е любопитно как така се е случило на остров Корфу за мнозинството кафенета да е важно да предлагат собствено или поне местно прясно печено кафе. И колко време е отнела тази революция, благодарение на която буквално на всеки ъгъл човек да може да се наслади на много добро кафе.

А ако някога се озовете на площадчето пред църквата Св. Спиридон в Керкира… поръчайте си любимата кафеена напитка от CafeTierra, оставете телефона настрани и се насладете на факта, че сте на място, където историята се пие на малки глътки, а храната наистина е за душата.

И си купете поне два пакета кафе повече, отколкото мислите, че са ви нужни. Ще ми благодарите някой друг път.