Tag Archives: Digital

Директиви за авторското право: какво става, дойде и мотивирано становище от ЕК

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/05/19/790-2/

Прессъобщението:

Комисията реши да изпрати мотивирани становища на десет държави членки, сред които и България (INFR 2021/0159), за това, че не са уведомили Комисията за мерките за транспониране на правилата във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания (Директива (ЕС) 2019/789).

Комисията изпрати също така мотивирани становища на България (INFR 2021/0160 ) и други дванайсет държави членки,  за това, че не са уведомили Комисията за мерките за транспониране на правилата относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар (Директива (ЕС) 2019/790).

Държавите членки трябва да въведат тези правила без допълнително забавяне, което ще позволи на гражданите на ЕС, творческите сектори, пресата, изследователите, преподавателите и институциите в областта на културното наследство, както и на доставчиците на услуги в целия ЕС да започнат да се възползват от тях.

На 23 юли 2021 г. Комисията започна производството за установяване на нарушение, като изпрати официални уведомителни писма на държавите членки, които не бяха уведомили за пълното транспониране на двете директиви. Днес Комисията предприе последващи действия с мотивирани становища, като държавите членки разполагат с два месеца, за да коригират положението и да приемат национални мерки за транспониране на двете директиви. В противен случай Комисията може да реши да сезира Съда на Европейския съюз.

Пълното съобщение за медиите ще намерите тук.

Повече информация за всички решения по процедурите за нарушения ще намерите тук.

Цифрово десетилетие за децата и младежите: новата европейска стратегия за по-добър интернет за децата (BIK+)

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/05/16/bik/

ЕК публикува COM/2022/212 final  Цифрово десетилетие за децата и младежите: новата европейска стратегия за по-добър интернет за децата (BIK+).

През 2012 г. беше изготвена първата европейска стратегия за по-добър интернет за децата (Better internet for kids, BIK). С изложената в настоящото съобщение актуализирана стратегия за по-добър интернет за децата (BIK+) ще се гарантира, че децата са защитени, зачитани и овластени онлайн през новото цифрово десетилетие, се казва в Съобщението.

Списъкът на опасенията, посочени от самите деца в отговорите на проведената от Комисията консултация, включва гледане на вредно съдържание, което може да възхвалява и да насърчава самонараняване, самоубийство, насилие, реч на омразата, сексуален тормоз, приемане на наркотици, рискови онлайн предизвикателства, хранителни разстройства и опасни диети. Такова съдържащо насилие, плашещо или неподходящо по друг начин за възрастта съдържание е леснодостъпно. Децата съобщават, че виждат порнография още от ранна възраст.

Въпреки съществуващото право на ЕС (Директивата за аудио-визуалните медийни услуги и Общия регламент относно защитата на данните) механизмите за проверка на възрастта и инструментите за родителско съгласие в много случаи все още не са ефективни.

Очаква се одобреният неотдавна Законодателен акт за цифровите услуги да доведе до значително подобряване на безопасността на всички потребители, в това число и на децата, и да им даде възможност да правят информиран избор в онлайн пространството.  Като част от рамката за управление на риска в Законодателния акт за цифровите услуги, се изисква специално внимание по отношение на системните рискове във връзка с децата.

С BIK+, водеща инициатива на Европейската година на младежта 2022 г., се предлагат действия около три стълба:

1.безопасен цифров опит, за да защитим децата от вредни и незаконни онлайн контакти, съдържание, поведение и рискове за потребителите, както и за да подобрим тяхното благополучие онлайн чрез безопасна, съобразена с възрастта цифрова среда, създадена при зачитане на интересите на децата;

2.цифрово овластяване, така че децата да придобиват необходимите умения и компетентности, за да правят правилни избори и да се изразяват безопасно и отговорно в онлайн средата;

3.активно участие, при което се зачитат децата, като им се дава възможност да изразяват мнението си в цифровата среда, с повече дейности, ръководени от деца, с цел да се насърчи иновативен и творчески безопасен цифров опит.

Изпълнението на стратегията BIK+ изисква основано на фактите създаване на политики, както и сътрудничество и координация на европейско и международно равнище.

Всички, които и този път са отстояли цифрово десетилетие и цифрови технологии (вм. дигиталните дигиталности) в българската езикова версия на Съобщението, имат най-горещата ми благодарност.

Декларация за бъдещето на интернет

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/04/29/digital-9/

САЩ и България, в група от общо 60 държави, са подготвили Декларация за бъдещето на интернет.

Текстът съдържа принципи като

• Защита на човешките права и основните свободи на всички хора; 

• Свободно движение  на информацията; 

• Развиване на приобщаваща и достъпна свързаност, така че всички хора да могат да се възползват от цифровата икономика; 

• Насърчаване на доверието в глобалната цифрова екосистема, включително чрез защита на поверителността; и 

• Защита на подхода за управлението  на интернет в полза на всички.

Съвсем скоро и Европейският съюз прие цифрови принципи за цифровото десетилетие.

САЩ: Съвет за управление на дезинформацията към Министерството на вътрешната сигурност

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/04/29/dhs-usa/

САЩ създава Съвет за управление на дезинформацията към  DHS, Department of Homeland Security, Министерството на вътрешната сигурност.

В сряда, на 27 април, министърът е направил изявление в  парламента по време на обсъждане на бюджета на министерството за 2023 г. „Целта е да обединим ресурсите на министерството (DHS) за справяне с тази заплаха“, казал министърът (C-SPAN).

Нина Янкович, която преди това е работила като сътрудник по дезинформацията в Wilson Center, ще оглави борда като изпълнителен директор. „За мен е чест да служа в администрацията на Байдън @DHSgov и да помагам в борбата с дезинформацията, пише Янкович в Туитър.

Новият съвет   ще наблюдава, освен другото,   руските хибридни заплахи, като се има предвид, че  междинните избори наближават и Кремъл продължава агресивна кампания за дезинформация около войната в Украйна. Русия многократно е провеждала кампании за дезинформация, насочени към американската аудитория, за да задълбочи разделението  и да разпространява конспиративни теории, например  за американските ваксини срещу COVID-19. Съвсем наскоро руските държавни медии  в социалните медии   използваха интернет, за да наричат ​​фалшиви  снимките от  Украйна. Анализи сочат официална Русия като най-голям източник на дезинформация онлайн.

Въпреки че в изявлението си DHS заявява, че съветът ще „защитава неприкосновеността на личния живот, гражданските права и гражданските свободи“ като част от своите задължения, новината предизвика вълна от негативни съобщения, особено от страна на републиканците. Отчасти негативизмът се дължи на липсата на повече информация –  защото  помним шока от докладите за руското влияние в предизборна ситуация в САЩ – и тогава имаше обичайните въпроси къде е държавата, къде са службите.

Но и академията не е ентусиазирана, вж Дафне Келър, Директор на програмата за регулиране на платформите в Станфорд-

Канада: още един проблематичен законопроект за компенсиране на онлайн новинарските медии

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/04/26/p31534/

Майкъл Гайст, професор по интернет право в Отава, пише за публикувания през април Законопроект за онлайн новините или т.нар. законопроект С-18. Това е канадски паралел на сродното право, създадено за медиите по отношение на определени интернет компании (доставчици на услуги на информационното общество) с Директива 2019/790, член 15 – Закрила на публикациите в пресата при онлайн използване.

Колкото повече го гледате, толкова по-зле става, пише проф. Гайст. Вече съм писал защо тази политика е лоша и защо този подход е погрешен. Законопроектът надхвърля „компенсирането на журналисти, когато използват създадено от тях съдържание“ (както министър-председателят Джъстин Трюдо го представя). Законопроектът изисква компенсация за достъпа до новини по всякакъв начин.

Във време, когато имаме нужда обществеността от достъп до достоверни новини, вносителят вярва, че големите интернет компании, които участват в акта за улесняване на достъпа до новини – нито копират, нито използват съдържанието – трябва да плащат за това така.

Въпросната разпоредба в законопроекта е раздел 2(2), който гласи:

За целите на този закон новинарското съдържание се предоставя, ако (а) съдържанието на новините или част от него се възпроизвежда; или (б) достъпът до новинарското съдържание или част от него се улеснява с всякакви средства, включително индекс, обобщение или класиране на новинарско съдържание.

Забележителен е раздел 2(2)(b), който обхваща улесняване на достъпа до новинарско съдържание. Връзка към общата начална страница на Toronto Star, National Post, Globe and Mail или много други канадски медийни сайтове улеснява достъпа до новинарско съдържание, особено след като разпоредбата добавя, че улесняването може да се случи „по всякакъв начин“. За него ще се заплаща.

Канадският министър на културното наследство Пабло Родригес направи аналогия с австралийския кодекс по същия въпрос. Но дори този кодекс, който заслужава критика, не обхваща просто всяко “улесняване на достъпа”.

Имаше време, когато това правителство беше про-интернет, подкрепящо неутралността на мрежата и твърд защитник на основните свободи, включително свободата на печата и другите медии. Сега то поставя бариери пред достъпа до медии, като налага плащания за улесняване на достъпа до медийни източници.

Конституционно ли е ограничаване на улесняването на достъпа до новини?

Освен това, как цялата рамка на законопроекта C-18 се вписва в законодателството? Не е медийно право, не е телекомуникационно право и не е авторско право.

Налагането на плащания за услуги, които улесняват достъпа до медийни източници, противоречи на основните свободи, законопроектът е срамно широк, срам за лобито на медиите, което го изискваше, и недостоен за правителство, което вижда себе си като модел за останалия свят по отношение на свободите на медиите.

Текстът на С-18

с подзаглавие “An Act respecting online communications platforms that make news content available to persons in Canada” – наистина! – плащат, защото улесняват достъпа на хората до новинарско съдържание, какъв абсурд.

Съд на ЕС: заличаване на резултати при търсене

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/04/26/google-15/

Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело C‑460/20 TU, RE срещу Google LLC  по преюдициално запитване, отправено от Федералния Върховен съд – Германия – по дело относно постъпило искане за премахване от резултатите при търсене, на информация, за която се твърди, че е невярна, както и на миниатюрни изображения (thumbnails).

Иска се премахване от резултатите при търсене на някои хипервръзки, които се показват при търсене, извършено чрез управляваната от ответника интернет търсачка, препращащи към статии на трето лице, публикувани в мрежата, които идентифицират ищците, и от друга страна, за преустановяване на показването на снимките, с които се придружава една от тези статии под формата на така наречените миниатюрни изображения („thumbnails“). Съдът очаквано се позовава на решението Google Spain, формулиращо правото да бъдеш забравен

Известно е, че интернет търсачките не се ограничават до хостване на съдържанието, създадено от други в мрежата, а играят активна роля при разпространението на информацията.

Когато интернет търсачката дава възможност на потребителя да извърши търсене въз основа на някои ключови думи, като например името на дадено лице, тя прави избор сред уебсайтовете, които да бъдат включени в резултатите от търсенето, както и относно реда, който следва да им бъде даден в списъка с резултатите. Този избор се извършва от използвания алгоритъм и следователно зависи от критериите за избор, които лицето, което управлява интернет търсачка, е програмирало.

Интернет търсачката действа като пазач на информационния вход („gatekeeper“) — израз, обозначаващ субектите, чиято дейност е необходима, за да се позволи включването в комуникационната верига на мнения или информация, представени от трети лица.

В преюдициалното запитване ролята на търсачките се проявява, когато едно лице оспорва истинността на обработваните данни, и по тази причина иска премахване от резултатите при търсене на хипервръзките към редакционно съдържание на трети лица, включващо тези данни. Ответникът отказва да изпълни   искане за премахване от резултатите на публикации и изображения, като  се позовава на незнанието си относно твърдението, че съдържащата се в тях информация е невярна. Искът е отхвърлен в производствата пред първите две съдебни инстанции.

Въпросите

При това положение Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Съвместимо ли е с правото на субекта на данни на зачитане на неговия личен живот [член 7 от Хартата] и на защита на личните му данни (член 8 от Хартата) обстоятелството, че при извършваното в рамките на разглеждането на искането му за премахване от резултатите при търсене, насочено към администратора на услуга за търсене в интернет, съгласно член 17, параграф 3, буква а) от [ОРЗД] претегляне на различните права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, когато връзката, чието премахване се иска, води до съдържание, което включва фактически твърдения и основани на фактически твърдения субективни преценки, чиято истинност субектът на данни оспорва и чиято законосъобразност зависи от въпроса за истинността на съдържащите се в него фактически твърдения, е от решаващо значение да се вземе предвид и обстоятелството дали субектът на данни може в достатъчна степен — например посредством постановяване на привременни или обезпечителни мерки — да получи правна защита срещу доставчика на съдържание и по този начин да може да предостави поне предварително разяснение на въпроса за истинността на съдържанието, показано от администратора на интернет търсачката?

2)      Трябва ли при искане за премахване от резултатите при търсене, насочено към администратора на услуга за търсене в интернет, който при търсене по име търси снимки на физически лица, публикувани в интернет от трети лица във връзка с името, и който в прегледа на резултатите от търсенето показва намерените от него снимки под формата на миниатюрни изображения („thumbnails“), в рамките на извършваното съгласно член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива [95/46] и съгласно член 17, параграф 3, буква а) от [ОРЗД] претегляне на различните права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, да се вземе предвид основно контекстът на първоначалната публикация на третото лице, дори ако при показване на миниатюрното изображение чрез интернет търсачката действително се препраща към уебсайта на третото лице, но той не е конкретно назован и произтичащият от тези обстоятелства контекст не се показва от услугата за търсене в интернет?“.

Заключението на Генералния адвокат

По първия въпрос: Решението не може да се определя от обстоятелството дали субектът на данни може да получи достатъчна правна защита в отношенията си с доставчика на съдържание, например посредством постановяване на привременни или обезпечителни мерки. Субектът на данни следва да подкрепи своето искане с доказателства  за неистинност на съдържанието, чието премахване от резултатите от търсенето е поискал, стига по-специално предвид естеството на разглежданата информация това да не е очевидно невъзможно или прекалено трудно. Лицето, което управлява интернет търсачка, следва според конкретните си възможности да извърши проверка относно твърдяната неточност на обработваните данни, включително като се свърже, когато е възможно, с издателя на уебсайта, включен в резултатите от търсенето. Ако обстоятелствата по случая изискват, за да се избегне непоправима вреда за субекта на данни, лицето, което управлява интернет търсачка, може временно да преустанови показването на определени резултати от търсене или пък да отбележи във връзка с определени резултати от търсене, че истинността на някои данни, посочени в съдържанието, към което препраща съответната хипервръзка, се оспорва.

2)      За целите на претеглянето на противостоящи основни права по членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, когато е поискано премахване от резултатите от търсене на изображения, извършено въз основа на името на физическо лице, на снимки, показани под формата на миниатюрни изображения, представящи това лице, не трябва да се взема предвид контекстът на публикацията в интернет, в която първоначално се появяват посочените снимки.

Аргументацията – в пълния текст

Съд на ЕС: делото на Полша по чл.17 от Директива 2019/790 за предварителния контрол/ филтриране на съдържанието

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/04/26/2019-790-3/

Днес на публично заседание на Съда на ЕС стана известно решението по дело  C401/19 Република Полша срещу Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз 

„Жалба за отмяна — Директива (ЕС) 2019/790 — Член 17, параграф 4, буква б) и буква в), in fine — Член 11 и член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация —Защита на интелектуалната собственост — Задължения, наложени на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание — Предварителен автоматичен контрол (филтриране) на съдържанието, публикувано онлайн от потребителите“

Едно многоочаквано решение.

Директива 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар установява нов специален механизъм за отговорност на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание. Член 17 (бивш член 13 от проекта) от тази директива установява принципа, че доставчиците носят пряка отговорност, когато произведения и други закриляни обекти са незаконно качени от ползвателите на техните услуги. Съответните доставчици обаче могат да бъдат освободени от тази отговорност. За целта те по-специално са длъжни  да контролират активно каченото от ползвателите съдържание, за да предотвратят публикуването онлайн на закриляни обекти, които правоносителите не желаят да бъдат достъпни за тези услуги.

Република Полша подава жалба с главно искане да се отмени буква б) и на буква в), in fine на член 17, параграф 4 от Директива 2019/790, а при условията на евентуалност — този член да се отмени изцяло. По същество тя поддържа, че тези разпоредби задължават доставчиците предварително да контролират цялото съдържание, което техните потребители желаят да публикуват онлайн, чрез информационни технологии за автоматично филтриране, без да предвиждат гаранции за спазването на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация и забраната за общ предварителен контрол.

Съдът, в голям състав, се произнася за първи път по тълкуването на Директива 2019/790. Той отхвърля жалбата на Полша, като приема, че във връзка с предвиденото в тази директива задължение на доставчиците, състоящо се в предварителен автоматичен контрол върху публикуваното от ползвателите съдържание, са предвидени подходящи гаранции, за да се осигури спазването на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация на ползвателите, както и на справедлив баланс между това право и правото на интелектуална собственост.

Мотивите

1. Условията за освобождаване на доставчиците  от отговорност са в чл.17, ал. 4, б. а-в:

–      са положили всички възможни усилия за получаване на разрешение [буква а)] и

–       са действали експедитивно, за да преустановят на платформите си конкретни нарушения на авторското право, след като са извършени, и за които са били уведомени по достатъчно обоснован начин от правоносителите [буква в)], и

–      след получаване на такова уведомление или когато правоносителите са им предоставили съответната и необходима информация преди възникването на нарушението на авторското право, са положили „в съответствие с високите секторни стандарти за дължима професионална грижа […] всички възможни усилия“, за да се предотврати възникването или повторното възникване на такива нарушения [букви б) и в)].

2. Следователно последните задължения изискват de facto от тези доставчици да извършват предварителен контрол на съдържанието, което потребителите желаят да качат на техните платформи, стига да са получили от правоносителите информацията или уведомленията, предвидени в член 17, параграф 4, букви б) и в) от тази директива. За тази цел доставчиците са принудени да използват инструменти за автоматично разпознаване и филтриране. Такъв предварителен контрол и такова филтриране обаче могат да доведат до ограничаване на важно средство за онлайн разпространение на съдържание и по този начин да представляват ограничение на право на свобода на изразяване на мнение и на информация, гарантирано в член 11 от Хартата. Освен това, отговорност за това ограничение носи законодателят на Съюза, тъй като то е пряка последица от специфичния режим на отговорност. Ето защо Съдът стига до извода, че този режим ограничава упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация на съответните ползватели.

3. След това Съдът казва, че това задължение “му изглежда необходимо” и не-непропорционално. Всъщност не изглежда убедително. Привеждат се следните пет аргумента:

  • първо, законодателят на Съюза въвежда ясни и точни ограничения на мерките, които могат да бъдат взети при изпълнението на тези задължения, като изключва по-специално мерките за филтриране и блокиране на законно съдържание при качване.
  • Второ, Директива 2019/790 задължава държавите членки да гарантират, че ползвателите могат да качват и да предоставят на разположение съдържание, генерирано от тях за конкретните цели на цитиране, критика, обзор, използване с цел карикатура, пародия или имитация. Освен това, доставчиците трябва да информират своите потребители, че те могат да използват произведения и други закриляни обекти съгласно изключенията или ограниченията на авторското право и сродните му права, предвидени в правото на Съюза.
  • Трето, отговорността на доставчиците може да бъде ангажирана само при условие че правоносителите им предоставят съответната и необходима информация за съответното съдържание.
  • Четвърто, член 17 от тази директива, чието прилагане не поражда никакво общо задължение за контрол, предполага, че доставчиците не могат да бъдат задължавани да предотвратяват качването и предоставянето на публично разположение на съдържание, за установяването на чийто незаконен характер би се изисквала тяхната самостоятелна преценка на съдържанието. В това отношение е възможно наличието на неразрешено съдържание да бъде избегнато само след уведомяване от правоносителите.
  • Пето, Директива 2019/790 въвежда редица процесуални гаранции, а именно възможност ползвателите да подадат жалба, когато считат, че достъпът до съдържание, което са качили, неправилно е преустановен, както и достъп до извънсъдебни механизми за правна защита и до ефективни средства за правна защита Шесто, тази директива възлага на Европейската комисия да организира диалози със заинтересованите страни за обсъждане на най-добрите практики за сътрудничество между доставчиците и правоносителите, и да издава насоки за прилагането на този режим.

5. Така  Съдът стига до извода, че във връзка със задължението на доставчиците да контролират съдържанието, което потребителите желаят да качат на платформите им, преди публичното му разпространение, произтичащо от специфичния режим на отговорност, въведен с член 17, параграф 4 от Директива 2019/790, законодателят на Съюза е предвидил подходящи гаранции, за да се осигури спазване на правото на свобода на изразяване на мнение и на информация на ползвателите, и на справедлив баланс между това право, от една страна, и правото на интелектуална собственост, от друга страна.

6. Но! При транспонирането на член 17 от тази директива държавите членки трябва да следят за тълкуване на тази разпоредба, което позволява да се осигури справедливо равновесие между различните основни права, защитени от Хартата. Освен това при въвеждане на мерките за транспониране на тази разпоредба органите и юрисдикциите на държавите членки са длъжни не само да тълкуват националното си право по начин, който да съответства на тази разпоредба, но и да не допускат да се основават на тълкуване на същата, което би влязло в конфликт с посочените основни права или с другите общи принципи на правото на Съюза, като принципа на пропорционалност.

Пълни текстове на заключението на ГА и на решението.

Съд на ЕС: стрийминг на съдебните заседания

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/04/26/p31496/

http://www.curia.europa.eu
Служба „Преса и информация“

Съд на Европейския съюз

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ No 63/2022
Люксембург, 22 април 2022 г.

Стрийминг  на съдебните заседания за изслушване на
устните състезания, за обявяване на съдебните решения и за представяне на
заключенията на Съда

За да улесни достъпа на обществеността до своята правораздавателна дейност, от
26 април Съдът на Европейския съюз ще предлага   стрийминг.

Обявяването на решенията на Съда и представянето на заключенията на генералните
адвокати ще бъдат предавани на живо на неговия уебсайт. Стрийминг, което на този етап
се отнася само до делата, разпределени на голям състав, ще бъде активиран  в началото
на заседанията в съответствие с графика, предвиден в
календара на съдебните заседания.


Съдебните заседания за изслушване на устните състезания по делата, разпределени на
големия състав на Съда, по принцип също ще бъдат достъпни на запис по време на
пилотна фаза от 6 месеца. Съдебните заседания могат да бъдат гледани съответно същия
ден от 14,30 ч. насетне (за съдебните заседания, проведени сутринта) или на следващия
ден от 9,30 ч. насетне (за съдебните заседания, проведени следобед), но не са достъпни за
последващи справки.


Видеоуслугите позволяват на гражданите да следят съдебните заседания при същите условия, както ако присъстваха
физически. Ето защо те ще се ползват от симултанен превод на устните състезания на езиците, необходими за правилното протичане на заседанието.

DSA пред приемане

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/04/24/dsa-8/

Европейската комисия  приветства бързото политическо споразумение, постигнато  между Европейския парламент и държавите от  ЕС относно предложението за Законодателния акт  за цифровите услуги (DSA), внесено от Комисията през декември 2020 г.

DSA определя безпрецедентен нов стандарт за отчетност на онлайн платформите относно незаконно и вредно съдържание. Той ще осигури по-добра защита на потребителите на интернет и техните основни права, както и ще определи единен набор от правила на вътрешния пазар, като ще помогне на по-малките платформи да се разширят. Водещата датска евродепутатка от S&D Кристел Шалдемоз приветства „глобалния златен стандарт“ за   онлайн права за гражданите и демократичен контрол върху алгоритмите (Politico).

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза: „Днешното споразумение относно Закона за цифровите услуги е историческо както по отношение на скоростта, така и по същество. DSA ще надстрои основните правила за всички онлайн услуги в ЕС и ще гарантира, че онлайн средата остава безопасно пространство, гарантиращо свободата на изразяване и възможностите пред цифровите индустрии. Той дава практически ефект на принципа, че това, което е незаконно офлайн, трябва да бъде незаконно онлайн. Колкото по-голям е размерът, толкова по-големи са отговорностите на онлайн платформите.

Днешното споразумение – допълващо политическото споразумение относно Закона за цифровите пазари от миналия месец –  помага за създаването на безопасна и отговорна онлайн среда. Платформите трябва да бъдат прозрачни относно решенията си за модериране на съдържанието, да предотвратяват разпространението на опасна дезинформация и да избягват предлагането на опасни продукти на пазарите.

DSA определя ясни, хармонизирани задължения за платформите – пропорционални на размера, въздействието и риска, включително възможността за налагане на ефективни и възпиращи санкции до 6% от световния оборот или дори забрана за работа на единния пазар на ЕС в случай на повтарящи се сериозни нарушения.

В обхвата на DSA са различни онлайн посреднически услуги. Техните задължения по DSA зависят от тяхната роля, размер и въздействие върху онлайн екосистемата. Те  включват:

посреднически услуги, предлагащи мрежова инфраструктура: доставчици на интернет достъп, регистратори на имена на домейни;

хостинг услуги като облачни изчисления и уеб хостинг услуги;

много големи онлайн търсачки с повече от 10% от 450 милиона потребители в ЕС и следователно по-голяма отговорност за ограничаване на незаконното съдържание онлайн;

онлайн платформи, обединяващи продавачи и потребители, като онлайн пазари, магазини за приложения, платформи за икономика на сътрудничество и платформи за социални медии;

много големи онлайн платформи с обхват от повече от 10% от 450 милиона потребители в ЕС, които биха могли да представляват особени рискове при разпространението на незаконно съдържание и обществени вреди.

По-конкретно, DSA съдържа:

мерки за противодействие на незаконните стоки, услуги или съдържание онлайн;

нови мерки за овластяване на потребителите и гражданското общество, включително: възможността да се оспорват решенията на платформите за модериране на съдържанието и да се търси обезщетение, било чрез механизъм за извънсъдебни спорове, или чрез съдебна защита;

достъп на изследователи до ключовите данни на най-големите платформи и достъп на неправителствени организации до публични данни, за да се осигури по-добра представа за това как се развиват онлайн рисковете;

мерки за прозрачност за онлайн платформи по различни въпроси, включително относно алгоритмите, използвани за препоръчване на съдържание или продукти на потребителите;

мерки за оценка и смекчаване на рисковете, като: задължения за много големи платформи и много големи онлайн търсачки да предприемат действия, основани на риска, за да предотвратят злоупотребата с техните системи и да преминат независими одити на техните системи за управление на риска;

механизми за бързо и ефективно адаптиране в отговор на кризи, засягащи обществената сигурност или общественото здраве;

нови гаранции за защита на непълнолетни и ограничения за използването на чувствителни лични данни за целева реклама;

зсилен надзор и правоприлагане от страна на Комисията, когато става въпрос за много големи онлайн платформи.

 The Guardian подчертава следните нови възможности:

Забрана на реклама, насочена към деца или базирана на чувствителни данни като религия, пол, раса и политически възгледи.

Разрешаване на правителствата на ЕС да изискват премахване на незаконно съдържание, включително материали, които насърчават тероризма, сексуално насилие над деца, реч на омразата и търговски измами.

Принуждаване на социалните медийни платформи да позволяват на потребителите да маркират незаконно съдържание по „лесен и ефективен начин“, така че то да може бързо да бъде премахнато.

Онлайн пазари като Amazon ще се нуждаят от   системи за подозрителни продукти  като фалшиви маратонки или опасни играчки.

DSA е съставен на фона на политически и регулаторни действия срещу онлайн платформи по целия свят. Обединеното кралство въвежда Online Safety Bill, a в САЩ Министерството на правосъдието и Федералната търговска комисия са завели антитръстови действия срещу Google и Facebook.

Правителствата чакат DSA с нетърпение, тъй като противодействието срещу дезинформацията се нуждае от стабилна правна основа. Преди месец се постигна политическо споразумение и по DMA, Digital Markets Act.

Политическото споразумение, постигнато от Европейския парламент и Съвета,  подлежи на официално одобрение от двамата съзаконодатели. След като бъде приет, DSA ще бъде пряко приложим в целия ЕС и ще се прилага от по-късната дата –  изтичане на петнадесет месеца или   1 януари 2024 г.

Що се отнася до много големите онлайн платформи и много големите онлайн търсачки, DSA ще се прилага от по-ранна дата,  четири месеца след определянето им.

Fact page on the Commission’s proposal on the Digital Services Act

Digital Services Act: Questions and answers on the Commission proposal

Обама се заема с дезинформацията

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/04/21/disinfo-8/

Барак Обама  в Станфорд на събитие за дезинформацията, NYT информира.

Днес по-късно:  APRIL 21: Challenges to Democracy in the Digital Information Realm | Keynote by President Barack Obama  12:15 PM (Pacific)

В третия панел е Померанцев, а модератор е Marietje Schaake, евродепутатка от Зелените, която след това започна работа в Станфорд като директор на центъра за киберполитика.

Във Вашингтон законодателите са толкова силно разделени, че всеки законодателен компромис [по повод дезинформацията] изглежда недостижим. Демократите критикуват гиганти като Facebook, който беше преименуван на Meta, и Twitter, че не успяха да се справят с  вредното съдържание. Президентът  Байдън  също критикува платформите, които позволиха да се разпространяват лъжи относно ваксините срещу коронавирус, като миналата година каза, че „те убиват хора“.

Републиканците, от своя страна, обвиняват компаниите, че потискат свободата на словото чрез цензуриране на консервативни гласове. Ново изследване не потвърждава това.

При толкова малко съгласие относно проблема, има още по-малко съгласие за решението му.

В статията се споменават две предложения – създаване на държавна агенция и преразглеждане на пар. 230 за неотговорността на посредниците.

DSA: последни развития преди завършване на триалозите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/04/21/dsa-7/

В Европейския парламент е разпространено “предложение в последния момент” за промяна на режима на отговорност за онлайн търсачките в Закона за цифровите услуги (DSA). Очаква се предложението да получи подкрепата на Европейската комисия и Съвета.

Автор на предложението е Жофроа Дидие, ЕРР, който представлява комисията по правни въпроси (JURI) в дискусиите за DSA. Очевидно инициативата е на алианса на притежателите на права и следва дългите дебати за това как да се включат търсачките в обхвата на законодателството. Тези идеи вече бяха отхвърлени в Европейския парламент миналата година, но сега според euractiv.com се връщат в преговорите. Предлаганата модификация на разпоредбите “не означава нищо друго за търсачките освен общо задължение за наблюдение –  принцип, отхвърлен в Директивата за авторското право. За разлика от тях, притежателите на права смятат това за „специфично“ наблюдение”, се казва в публикацията. “Търсачките се опасяват, че ако бъдат включени  в този режим на отговорност, те ще станат основна цел за известията за сваляне на съдържание, което би увеличило експоненциално административната тежест за тях. Общата цел на тези изменения е да разширят драстично задълженията за блокиране на уебсайтове до широк спектър от онлайн услуги за сметка на свободата на изразяване.”

Според източници на изданието Европейската комисия подкрепя предложението и активно го популяризира   в Европейския парламент. Изданието напомня, че ЕК постъпи така и с DMA, като  направи предложение в последния момент в полза на издателите с подкрепата на френското председателство –  за включването на нова разпоредба за справедливи, разумни и недискриминационни условия (fair, reasonable and non-discriminatory (FRAND) conditions) за заплащането на онлайн съдържание –  не беше включено в окончателното споразумение за DMA, като ЕК и Френското председателство се опитаха да възобновят още един спор, затворен от Директивата за авторското право. Тогава предложението не мина.

Следващата – и вероятно последна – среща на високо ниво между законодателите на ЕС е в петък (22 април).

Бъдещото финансиране на БиБиСи

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/04/06/bbc-funding-2/

Експерти от европейска величина по въпросите на финансирането на обществените медии, поканени да изразят позиците си и да отговарят на въпроси в британския парламент през март – април 2022. (видео)

Съд на ЕС: Правото на Съюза не допуска общо и неизбирателно запазване — за целите на борбата с тежките престъпления — на трафични данни

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/04/05/data-retention-3/

На 5 април 2022 стана известно решението по делото   C140/20  GD v Commissioner of the Garda Síochána и др.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО  относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации, изменена с Директива 2009/136/ЕО  във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

През март 2015 г. G.D. е осъден на доживотен затвор за убийство. При обжалването на присъдата G.D. упреква първоинстанционния съд, че неправилно е допуснал като доказателства трафични данни, като изтъква, че Законът от 2011 г., който урежда запазването на тези данни, нарушава предоставените му от правото на Съюза права. Понастоящем производството по обжалване е висящо.

Ирландия поддържа, че за да се определи дали намесата в прогласеното в член 7 от Хартата право на зачитане на личния живот в резултат от запазването на трафични данни   съгласно Закона от 2011 г. е пропорционална, следва да се разгледат целите на въведения с този закон режим в неговата цялост. Ирландия смята, че  що се отнася до запазването на данни за целите на борбата с тежката престъпност, само общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение позволява ефективна борба с тежката престъпност и че такава ефективна борба не е възможна при целево запазване и бързо запазване (quick freeze).

При тези обстоятелства Supreme Court (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Противоречи ли сам по себе си общ/универсален режим за запазване на данни — дори и да е подчинен на строги ограничения относно запазването и достъпа — на разпоредбите на член 15 от Директива [2002/58], тълкувани с оглед на Хартата?

2)      Допустимо ли е национален съд — когато преценява дали да обяви за несъвместима национална мярка, приета в изпълнение на Директива [2006/24] и предвиждаща общ режим за запазване на данни (подчинен на необходимия строг контрол върху запазването и/или във връзка с достъпа), и по-специално когато разглежда пропорционалността на такъв режим — да вземе предвид факта, че доставчиците на услуги могат законно да запазват данни за свои търговски цели и могат да бъдат задължавани да ги запазват по съображения, свързани с националната сигурност, извън предвидените в разпоредбите на Директива [2002/58]?

3)      Какви критерии следва да приложи национален съд, за да установи дали национална мярка за достъп до запазени данни е съвместима с правото на Съюза, и по-специално с Хартата, когато проверява дали такъв режим за достъп предвижда изисквания съгласно практиката на Съда на Европейския съюз независим предварителен контрол? Може ли при преценката си в това отношение съответният национален съд да вземе предвид наличието на последващ съдебен или независим контрол?

4)      Във всеки случай следва ли национален съд да обяви национална мярка за несъвместима с разпоредбите на член 15 от Директива [2002/58], когато тази мярка предвижда общ режим за запазване на данни за целите на борбата с тежки престъпления и когато въз основа на всички налични доказателства е стигнал до извода, че такова запазване е както от съществено значение, така и строго необходимо за постигането на целта за борба с тежката престъпност?

5)      Допустимо ли е национален съд — в случай че е длъжен да установи несъвместимост на национална мярка с разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, тълкувани с оглед на Хартата — да ограничи действието във времето на обявяването на несъвместимостта, тъй като в противен случай би се стигнало до „породен от това хаос и увреждане на обществения интерес“ (в съответствие с подхода, възприет например в решение R (National Council for Civil Liberties) с/у Secretary of State for Home Department and Secretary of State for Foreign Affairs (2018) EWHC 975, т. 46)?

6)      Може ли национален съд — сезиран в контекста на производство, инициирано с цел да се разреши спор за допустимост на доказателство в наказателно производство, или при други обстоятелства с искане да установи несъвместимост на национално законодателство с член 15 от Директива 2002/58 и/или да не приложи това законодателство и/или да установи, че прилагането на такова законодателство е нарушило правата на лице — да откаже да удовлетвори исканията по отношение на данни, които са били запазени съгласно национална уредба, приета в изпълнение на задължението по член 288 ДФЕС за точно въвеждане в националното право на разпоредбите на директивите, или да се произнесе само за периода след постановяването на решението на Съда на Европейския съюз [от 8 април 2014 г., Digital Rights Ireland и др., C‑293/12 и C‑594/12, EU:C:2014:238], с което Директива 2006/24 се обявява за невалидна?“.

Съдът (голям състав) реши:

1)      Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО  трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателни мерки, предвиждащи общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение като превантивна мярка за целите на борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозните заплахи срещу обществената сигурност. За сметка на това посоченият член 15, параграф 1 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права допуска законодателни мерки, предвиждащи — за целите на борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозните заплахи срещу обществената сигурност:

–        целево запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение, което да е ограничено въз основа на обективни и недискриминационни критерии в зависимост от категориите засегнати лица или посредством географски критерий, за ограничен до строго необходимото период от време, който може да бъде удължен,

–        общо и неизбирателно запазване на IP адреси, дадени на източника на свързване с интернет, за ограничен до строго необходимото период от време,

–        общо и неизбирателно запазване на данни относно самоличността на ползвателите на електронни съобщителни средства, и

–        да се разпореди на доставчиците на електронни съобщителни услуги посредством решение на компетентния орган, подлежащо на ефективен съдебен контрол, да извършват за определен период бързо запазване на данните за трафик и на данните за местонахождение, с които разполагат тези доставчици на услуги,

при положение че тези мерки гарантират с ясни и точни правила, че запазването на разглежданите данни е подчинено на спазването на съответните материални и процесуални условия и че засегнатите лица разполагат с ефективни гаранции срещу рисковете от злоупотреби.

2)      Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, изменена с Директива 2009/136, във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която централизираното обработване на исканията за достъп до запазени от доставчиците на електронни съобщителни услуги данни, отправени от полицията при разследването и преследването на тежки престъпления, се извършва от полицейски служител, който е подпомаган от звено в рамките на полицията, ползващо се с определена самостоятелност при упражняването на функциите си, и чиито решения подлежат на последващ съдебен контрол.

3)      Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална юрисдикция да ограничи действието във времето на възложено ѝ по силата на националното право обявяване на невалидност на национална правна уредба, която налага на доставчиците на електронни съобщителни услуги задължение за общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение, поради несъвместимостта на тази правна уредба с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, изменена с Директива 2009/136, във връзка с Хартата на основните права. В съответствие с принципа на процесуална автономия на държавите членки допустимостта на доказателствата, получени чрез такова запазване, зависи от националното право, стига да са спазени по-специално принципите на равностойност и ефективност.

Отново за подбора на източници, от които да се информираме

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/04/05/disinfo-6/

На 4 април беше публикувано ново изследване на екипа на Расмус Нилсен и Reuters Institute. Темата е как публиката, която няма доверие в новините, се информира от платформите.

В увода се подчертава, че хората по света имат достъп до разнообразна и обемна информация, както никога досега. Навигирането в това изобилие от източници онлайн поставя истински предизвикателства, особено на фона на опасността от дезинформация. Някои хора имат ясни източници на новини, на които обикновено се доверяват, за да им предоставят точна информация. Доверието към източника към източника е фактор, който елиминира  необходимостта хората сами да проверяват информацията.

Но как тези, които нямат доверие в източниците на новини – значителен и вероятно нарастващ процент от населението в много страни –   формират оценки откъде да се информират. Обсъждат се шест фактора – (1) познаване и репутация на “марката” (източника); (2) социални влияния, особено от членове на семейството и приятели ; (3) заглавията, език и тон; (4) визуалнаma информация;  (5) кой плаща, финансирането, рекламаma; (6) коментарите, харесванията и други специфични за конкретната платформа знаци.

Към темата за медийната грамотност и противодействието на дезинформацията.

Моментални_преценки_как_публиката,_която_няма_доверие_в_новините,_навигира_в_информацията_на_дигиталните_платформи_Ройтерс_Институт_за_изследване_на_журналистиката_-_2022-04-05_10.25.48

 

Дезинформация: онлайн платформите публикуват отчетите си и продължават преразглеждането на Кодекса за поведение в светлината на войната в Украйна

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/04/05/disinfo_eu/

Свързаната с коронавируса дезинформация остава в центъра на вниманието на ЕК. Комисията   публикува   програмата за наблюдение на COVID-19 върху действията, предприети от TikTok, Twitter, Meta и Microsoft през януари и февруари 2022 г.  Програмата за наблюдение на COVID-19 ще продължи до юни 2022 г.

Платформите докладват за своите  инициативи за намаляване на разпространението на дезинформация за COVID-19 през януари и февруари, например: 

  • Meta вече докладва за действията във Facebook и Instagram поотделно.
  • Microsoft създаде софтуер, който идентифицира уебсайтове, публикуващи дезинформация за COVID-19. Направен в партньорство с Newsguard, софтуерът е идентифицирал 547 такива уебсайта в световен мащаб от февруари.
  • TikTok съобщава, че видеоклиповете с етикети за COVID-19 и ваксини са намалели почти наполовина между януари и февруари, във връзка с премахването на ограниченията в ЕС.
  • Twitter съобщи, че през януари разшири функцията си за докладване на дезинформация.
  •   От януари Google блокира или премахна над 103,5 милиона реклами, свързани с Covid-19.

Отчетите за януари и февруари 2022

Заедно с това Тиери  Бретон, комисар по вътрешния пазар, подчертава:

Оценяваме усилията на подписалите страни да отговорят бързо на предизвикателствата на прокремълската дезинформация и очакваме те да вземат под внимание научените уроци. С подобни проблеми Кодексът трябва да оправдае високите очаквания и заедно със Закона за цифровите услуги да се превърне в силен инструмент за смекчаване на рисковете от дезинформация.

Агресията на Кремъл в руската Уикипедия

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/03/31/rf/

Роскомнадзор ще състави протокол за административно нарушение срещу интернет портала “Уикипедия” за   неточна информация, съобщават от пресслужбата на ведомството в своя Telegram канал. Срещу портала ще бъде съставен протокол по чл.13.41 от Кодекса за административните нарушения за „неотстраняване на недостоверни обществено значими материали, както и друга забранена информация“.

„Роскомнадзор изпрати известие до администрацията на интернет ресурса за незабавно премахване на неточна информация по темата  специална военна операция в Украйна, насочена към дезинформиране на руски потребители“, се подчертава в съобщението. Wikipedia може да получи глоба до 4 милиона рубли. На 2 март Роскомнадзор изпрати съобщение до портала с искане за премахване на статия с невярна информация за специална военна операция в Украйна.

„По-специално, в материала специална военна операция се нарича „руска инвазия в Украйна”, „руска агресия срещу Украйна”, „руско-украинска война”, „война”. Материалът съдържа информация за многобройни жертви сред военнослужещите на Руската федерация, както и цивилното население на Украйна, включително деца, което не съответства на официалните данни, публикувани от Министерството на отбраната “, се казва в уведомлението.

На 24 февруари Русия обяви началото на специална военна операция в Донбас. Целта на операцията президентът Владимир Путин нарече “защитата на хората, които в продължение на осем години са били подложени на тормоз, геноцид от киевския режим”. В същото време той отбеляза, че Русия няма планове да окупира Украйна, но Москва ще се стреми към демилитаризация и денацификация на тази страна. САЩ, Канада, ЕС, Великобритания, Япония и други страни обявиха налагането на санкции срещу Русия.

Ето какво са написали хората –

Отново за splinternet

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/03/23/splinternet/

Руската инвазия в Украйна постави глобалната взаимовръзка на изпитание, както никога досега.

Сега всяка медия говори за splinternet – едва ли, особено у нас, но  така е според автора на публикацията в Georgia Tech.  Докато основната инфраструктура за техническа свързаност се поддържа добре, виждаме, че свободният поток от новини, мнения и онлайн услуги e драстично засегнат от войната в Украйна. Западът изолира руските потребители и пазари, включително от получаване на новини и информация. Според статията това може да е най-разединяващият и дълготраен аспект на конфликта.

И   още една публикация    за splinternet от изданието на MIT – MIT Technology Review/ http://www.technologyreview.com. Facebook е блокиран изцяло от руските власти, Twitter е почти напълно изключен и много компании доброволно са се оттеглили от руския пазар.  Тези ходове пораждат опасения от „splinternet“ (или балканизиран интернет), където вместо единния глобален интернет  ще има  редица национални или регионални мрежи, които не говорят помежду си и може би дори работят чрез несъвместими технологии. Това би означавало край на интернет като единна глобална комуникационна технология — и може би не само временно.

Скоба. Да се видим отвън през понятията. Балканизацията като риск. А ние си живеем така постоянно – балканизирани.

Внесен законопроект за изменение на НК, повишаване на санкциите и нови възможности за задържане на трафични данни

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/03/22/data-retention-2/

Помните ли въвеждането на Директивата за достъп до трафични данни, 2006/24/ЕО? Помните ли, че бяха я въвели в наредба, а едва на втори ход – в чл.251 ЗЕС? 

Помните ли, че задържане на трафични данни може да има при престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода над 5 години?

А помните ли носителите на права, които искаха увеличаване на санкциите – за да могат, освен другото, да   следят гражданите за престъпления срещу авторското право? Ето отвореното писмо на  носителите на права от онова време. Може би ще си спомните и хората на улиците срещу опитите да се разшири приложното поле на задържането на трафични данни.

Е, тогава в Народното събрание на председателя  Пирински не предложението не мина, но 13 години по-късно има шанс да мине.

Четем законопроект за изменение на НК, внесен от Министерския съвет:

 §1. В чл. 155б, ал. 1 думата „пет“ се заменя с „шест“.

 §2. В чл. 155в думата „пет“ се заменя с „шест“.

 §3. В чл. 159, ал. 3 думата „три“ се заменя с „шест“.

 §4. В чл. 172а се правят следните изменения:

  1. В ал. 1 думите „до пет години“ се заменят с „от една до шест години“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „десет хиляди“.
  2. В ал. 2 думите „пет години“ се заменят с „шест години“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „десет хиляди”.
  3. В ал. 3 думите „от една до шест години“ се заменят с „от две до осем години“ и думите „десет хиляди“ се заменят с „петнадесет хиляди“.

 §5. В чл. 172б се правят следните изменения и допълнения:

  1. В ал. 1 след думата „марка“ се добавя „изобретение, полезен модел“ и думите „до пет години и с глоба до пет хиляди“ се заменят с „от една до шест години и с глоба до десет хиляди”.
  2. В ал. 2 думите „от пет хиляди до осем хиляди“ се заменят с „от десет хиляди до петнадесет хиляди“.

 §6. В чл. 173 се правят следните изменения и допълнения:

  1. В ал. 1 думата „две“ се заменя с „три“.
  2. Създава се ал. 3:

„(3) Когато деянието по ал. 1 и 2 е извършено в интернет или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до десет хиляди лева.“

 §7. В чл. 175, ал. 1 след думите „чл. 173“ се поставя запетая и се добавя „ал. 1 и 2“.

 §8. В чл. 319а се правят следните изменения и допълнения:

  1. В ал. 1 думите „две години“ се заменят с „шест години и с глоба до три хиляди лева“.
  2. В ал. 2 думите „две години“ се заменят с „шест години“ и думите „три хиляди“ се заменят с „пет хиляди“.
  3. В ал. 3 думата „три“ се заменя със „седем“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „двадесет хиляди“.
  4. В ал. 4 след думата „тайна“ се добавя „или срещу информационна система, която е част от критична инфраструктура“ и след тях се поставя запетая, а думите „от една до три години“ се заменят с „от четири до осем години“.
  5. В ал. 5 думите „от една до осем години“ се заменят с „от пет до дванадесет години“.

 §9. В чл. 319б се правят следните изменения:

  1. В ал. 1 думата „две“ се заменя с „шест“ и думите „три хиляди“ се заменят с „десет хиляди“.
  2. В ал. 2 думата „три“ се заменя със „седем“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „двадесет хиляди“.
  3. В ал. 3 думите „от една до три години“ се заменят с „от пет до седем години“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „десет хиляди“.
  4. В ал. 4 думите „от една до четири години“ се заменят с „от пет до осем години“ и думите „шест хиляди“ се заменят с „двадесет хиляди“.
  5. В ал. 5 думите „от пет до осем години“ се заменят с „от девет до дванадесет години“ и думите „десет хиляди“ се заменят с „тридесет хиляди“.

 §10. В чл. 319в се правят следните изменения:

  1. В ал. 1 думите „три години“ се заменят със „седем години“ и думите „три хиляди“ се заменят с „пет хиляди“.
  2. В ал. 2 думите „от една до три години“ се заменят с „от пет до седем години“ и думите „пет хиляди“ се заменят със „седем хиляди“.

 §11. В чл. 319г се правят следните изменения и допълнения:

  1. В ал. 1 думите „три години“ се заменят със „седем години“ и думите „три хиляди“ се заменят с „пет хиляди“.
  2. В ал. 3 думата „пет“ се заменя с „девет“ и думите „три хиляди“ се заменят с „двадесет хиляди“.
  3. Създава се ал. 4:

„(4) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено срещу информационна система или компютърна мрежа, която е част от критичната инфраструктура, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години и глоба до двадесет хиляди лева.“

 §12. В чл. 319д се правят следните изменения:

  1. В ал. 1 думата „две“ се заменя с „шест“.
  2. В ал. 2 думите „до три години“ се заменят с „от четири до седем години“.
  3. В ал. 3 думата „пет“ се заменя с „девет“.

 §13. В чл. 319е след думите „се наказва с“ се добавя „лишаване от свобода до шест години и“.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

 §14. В Закона за електронната търговия (обн., ДВ, бр. 51 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г., бр. 82 от 2009 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 57 от 2015 г. и бр. 94 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 96 от 2020 г. и бр. 15 от 2022 г.) в чл. 16, ал. 3 се създава изречение второ: „Доставчикът е длъжен да съхранява и предоставя информацията в срок от шест месеца след прекратяването на договора му с получателя на услугата.“

И мотивите:

Според констатациите на Европейската комисия при транспонирането на Директива 2013/40/ЕС България не се е съобразила с изискуемия максимален праг на наказанието лишаване от свобода, предвиден в случаите, посочени в чл. 9, параграф 4 от Директивата, който следва да бъде не по-малък от пет години. Този праг се предвижда, когато деянията по чл. 4 и 5 от Директивата са причинили сериозни вреди или са извършени срещу информационна система, която е част от критична инфраструктура.

Добре . Това за компютърните престъпления.

И сега:

Сред предлаганите изменения се включва и актуализиране на нормативната уредба за противодействие спрямо компютърно свързаните престъпления по чл. 172а, 172б и 173 от НК срещу интелектуалната и индустриалната собственост, както и онлайн детската сексуална експлоатация по чл. 155б, 155в и 159, ал. 3 от НК с оглед на постигане на съответствие между обществената опасност на тези престъпления и предвидените от закона наказания. Тези престъпления следва да се възприемат за деяния с висока степен на обществена опасност […]

Компютърносвързани престъпления  –  термин за осъществената мечта  на ОКУП-ите – с предвидено наказание над 5 години и задържане на трафични данни – в едно изречение с онлайн детската сексуална експлоатация.

Сега знаете.

От 4 март 2022 г. в Русия няма независими медии

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/03/14/media-ru/

WP: автор Алексей Ковальов от Медуза, със съкращения

От 4 март 2022 г. в Русия няма независими медии.

Това не е преувеличение: Малкото независими търговски медии, които работеха след години ръководен от правителството натиск и тормоз, бяха или блокирани от цензорите на Русия, или обявени за незаконни, или се разпуснаха. Никой не е бил пощаден;   честотата на станцията Эхо Москвы се прехвърля на Радио Спутник,  правителствена пропагандна машина.

Интернет медията, в която работя като разследващ редактор, Медуза, също е блокирана сутринта на 4 март — когато пристигнах в Рига, Латвия, след като преминах границата на Русия пеша. Часове след като Медуза и други новинарски сайтове бяха блокирани, руският парламент, в извънредна сесия на двете камари, одобри закон,  който ефективно превръща работата ми като журналист в  престъпление, наказуемо с до 15 години затвор за разпространяване на  невярна информация  за  специалната военна операция  на Русия — т.е. за фактическото отразяване,  започвайки с това да  наричаме войната война. Сега е незаконно да се цитират всякакви източници, различни от Министерството на отбраната на Русия — което твърди, наред с други неща, че докладите за цивилни жертви в Украйна са фалшиви, защото армията на Русия е само поразителни по точност военни цели, и така или иначе украинците се бомбардират, за да обвинят Русия в военни престъпления.

Последният останал независим телевизионен канал, TV Rain  завърши последния си   ефир със символичен видеоклип от “Лебедовото езеро” на Чайковски (известен от съветската телевизия по време на т.нар. пуч от 1991 г.). Новая Газета, вероятно най-уважаваната медийна институция, чийто главен редактор, Дмитрий Муратов, бе удостоен с Нобелова награда за мир през 2021  г., обяви “с ужасен срам”, че няма друг избор, освен да изпълни исканията  и да избягва отразяването на войната.

Това, което се случва сега, няма прецедент.  Всъщност в Русия останаха малко журналисти. Повечето бягат в паника, след като виждат професията си криминализирана. Процесът е трагичен и болезнен.

Медуза, където работя, е родена от цензура. През 2014 г., в най-ранните фази на войната на Русия в Украйна, свързаният с Кремъл собственик уволни Галина Тимченко, главният редактор на Lenta.ru, един от най-популярните новинарски сайтове в Русия, заради интервю с украински крайно десен командир.  Целият редакционен екип на Lenta.ru напусна солидарно, а няколко месеца по-късно десетина от тях направиха медия в съседна Латвия, извън репресивната юрисдикция на Русия.

През април 2021 г.   Министерството на правосъдието на Русия  обяви Медуза за “чуждестранен агент”. Успешният ни бизнес модел беше заличен за една нощ. Сега трябва да се адаптираме отново; не можем и няма да се откажем, когато милиони хора зависят от нашето денонощно отразяване на живо на незаконната и неморална война, която Кремъл отказва дори да признае. Нашият уебсайт е блокиран в Русия — но ние очаквахме това и образовахме нашите читатели за използването на виртуални частни мрежи за заобикаляне на забраните.

Други също се адаптират, както по нискотехнологични, така и по иновативни начини. Но най-големият проблем, пред който са изправени руските независими журналисти, не е в технологията: убеждаваме нашите съграждани да приемат ужасяващата истина, че Русия бомбардира градове и градове, в които живеят собствените им роднини.

Фактите сами по себе си не са достатъчни, за да спрат войната на Путин — но те са необходимо начало. Не само Русия, но и целият свят сега се нуждае от независима руска журналистика, за да осигури истината.

Доклад относно чуждестранната намеса в демократичните процеси в ЕС, включително относно дезинформацията

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/03/14/ep-inge/

Доклад на комисия на ЕП за влиянията и дезинформацията

През юни 2020 г. в Европейския парламент беше създадена специална комисия с цел да оцени нивото на заплахите от страна на всички чужди сили, които се опитват да се намесят в демократичните процеси на ЕС и неговите държави-членки. Тя приключва работата си с Доклад относно чуждестранната намеса в демократичните процеси в Европейския съюз, включително относно дезинформацията 1248403EN

 

Нова комисия на ЕП за чуждестранната намеса

Парламентът се съгласи да създаде нова специална комисия, която ще се занимава с чуждестранната намеса, след като настоящата приключи работата си на 23 март 2022 г. Специалната комисия за чуждестранна намеса във всички демократични процеси в Европейския съюз, включително дезинформация II / INGE Special Committee се основава на работата на комисията, чийто мандат изтича на 23 март. Новият 33-членен комитет ще проверява съществуващото и планирано законодателство на ЕС в редица области за възможности, които могат да бъдат използвани от трети държави за злонамерени цели.

Парламентът създаде още две нови комисии, които да разгледат използването на шпионски софтуер от правителствата на ЕС  и поуките от пандемията. 38-членната „Анкетна комисия за разследване на използването на Pegasus и еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение“ ще разследва предполагаеми нарушения на правото на ЕС при използването на софтуера за наблюдение от, наред с други, Унгария и Полша. Комисията ще проучи съществуващите национални закони, регулиращи наблюдението, и дали шпионски софтуер на Pegasus е бил използван за политически цели срещу, например, журналисти, политици и адвокати.

 Списъците с членове ще бъдат обявени на следващата пленарна сесия в Брюксел на 23-24 март.