Tag Archives: Digital

Да се регламентира и онлайн присъствието на обществените медии

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/12/01/online-bbc/

В Обединеното кралство се обсъжда бъдещето на новинарството, в частност и на новинарството в обществените медии.

Често се правят сравнения с БиБиСи, обикновено за да се посочат като недостижим образец. Те наистина са. Но ето нещо интересно: едно изказване на бившия миинстър на културата и цифровата икономика Ед Вейзи, сега член на парламентарната комисия за комуникации. Като подчертава значението на обсъждането на отношенията между платформи и издатели, по-нататък депутатът отбелязва значението на онлайн присъствието на обществените медии – тема, която в момента е актуална и тук в контекста на обсъждания ЗИД ЗРТ, засягащ финансирането на обществените медии.

Как се предлага да стане това в България? Като се промени философията на лицензирането. Това се предлага в проекта. Обществената мисия да се реализира, съответно да се финансира, независимо дали съдържанието е в услуга, която е предназначена за разпространение чрез радиочестотен спектър, или в друга услуга или дейност, необходима обаче за изпълнението на мисията. Така най-накрая обществените медии ще получават финансиране и за онлайн съдържание – което сега формално е извън тарифата на МС, предвиждаща средства “за час програма”.

В момента Офком не регулира онлайн присъствието на БиБиСи, казва Вейзи, а трябва. Точно тази задача решава (една от задачите, които решава) и въпросният ЗИД ЗРТ у нас. Вейзи се надява правителството и индустрията да обърнат внимание на препоръките в доклада на парламентарната комисия. Тук се очаква също институциите да придвижат този проект.

https://platform.twitter.com/widgets.js

Обединено кралство: Facebook ще плаща за новини

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/12/01/facebook-news/

Комисия на Камарата на лордовете в Обединеното кралство препоръча компаниите, които използват новинарско съдържание, да бъдат принудени да плащат за това.

Министърът на културата Оливър Даудън обяви, че ще бъде създадено ново “звено за цифрови пазари”, което да гарантира честна конкуренция между платформите. Новият орган ще управлява поведението на платформите, за да гарантира, че потребителите и търговските дружества няма да бъдат поставени в неравностойно положение от  технологични гиганти.

Доколкото става ясно от медиите, Facebook ще създаде специален раздел за новини  Facebook News, в който новините ще са от проверени източници.  Facebook News ще се управлява от специално наети служители по договор (сontractors, not employees), които ще решават какво да се включи в раздела.  Някои новинарски издания във Великобритания вече са проявили интерес –  The Economist, The Guardian, The Independent, London Evening Standard, Liverpool Echo, Manchester Evening News, The Mirror, The Scotsman, STV и The Yorkshire Post.   Присъединили са се и  Cosmopolitan, Wired, GQ, Glamour, Vogue и др.

Източник   The Guardian 

ЕС: План за действие в областта на интелектуалната собственост

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/12/01/ip-plan/

На 25 ноември 2020 ЕК прие съобщение COM(2020) 760 final “За максимално оползотворяване на потенциала за иновации на ЕС. План за действие в областта на интелектуалната собственост в подкрепа на възстановяването и устойчивостта на ЕС”. Някои извадки от текста:

През последните десетилетия беше постигнат значителен напредък в създаването на единен пазар за интелектуалната собственост, който донесе много ползи за икономиката на ЕС. Налице е набор от инструменти за предлагане на иновативни решения на обществото, но съществуват и много пропуски и слабости в начина, по който дружествата от ЕС защитават интелектуалната собственост.

Въз основа на информацията, предоставена от държавите членки и от заинтересованите страни, ЕК определя пет ключови приоритетни области, заедно с конкретни предложения за предприемане на действия с цел:

  • подобряване на системата за защита на ИС,
  • поощряване на използването и внедряването на ИС, особено от МСП,
  • улесняване на достъпа до нематериални активи и споделянето им, като същевременно се гарантира справедлива възвръщаемост на инвестициите,
  • осигуряване на по-добро правоприлагане в областта на ИС, и
  • насърчаване на еднаквите условия на конкуренция в световен мащаб.

В интернет възникнаха нови форми на нарушаване на правата като например незаконна телевизия през интернет протокол (IPTV) и други форми на незаконен (пряк) стрийминг. Те пораждат особени предизвикателства за производството, творческата и културната индустрии, както и за сектора на спорта.

ЕК вече обяви, че до края на годината отговорностите на онлайн платформите ще бъдат изяснени и увеличени с помощта на нови правила, чрез които ще се премахнат възпиращите фактори за доброволни действия от страна на онлайн платформите за борба с незаконното съдържание (стоки или услуги), за което предлагат посреднически услуги. Предстоящото предложение за законодателен пакет в областта на цифровите услуги ще има за цел да хармонизира набор от специфични, обвързващи и пропорционални задължения за цифровите услуги, чието спазване ще бъде осигурено чрез подобрена рамка за наблюдение.

Това е –   а за повече ще изчакаме до 9 декември – за да видим този въпросен законодателен пакет.

Заключения на Съвета относно цифровото образование в европейските общества на знанието

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/12/01/digital_edu/

В Официален вестник на ЕС:

Заключения на Съвета относно цифровото образование в европейските общества на знанието

Цифровото образование е предпоставка за продължаващото образование и обучение и ученето през целия живот и създаване на възможности за висококачествено и приобщаващо образование и обучение за всички. Поради това е важно да се вземе предвид неговото обществено измерение и то да се разбира като част от една дълбока културна трансформация – с цел да се даде на всички възможност да използват данни, цифрови технологии и инфраструктури уверено и безопасно, като спазват правилата за защитата на данните, както и да им се даде възможност да участват активно в политическите решения, развитието на обществото и пазара на труда.

Цифровото образование следва да допринася за развитието на осведоменост за гражданството, включително цифровото гражданство, чрез насърчаване на гражданските компетентности. Те включват критичен подход към информацията, така че гражданите да могат да се ориентират в един цифров свят и да развиват разбиране за основните ценности на демокрацията и свободата на изразяване.

Съветът приканва държавите:

  • Да утвърждават внедряването на цифрови образователни технологии и придобиването на цифрови компетентности с цел подобряване на преподаването, обучението и ученето във всички видове и равнища на образование и обучение, както и от гледна точка на ученето през целия живот.
  • Да насърчават оценяването, осигуряването на качеството и валидирането на учебните резултати при иновативните начини на учене, включително цифровите компоненти.
  • Да обмислят педагогическите модели и образованието и обучението на учителите, обучителите и преподавателите и другите педагози, за да се възползват по-добре от различните възможности, предлагани от цифровите образователни технологии.
  • Да създадат възможности и да мотивират учители, обучители, преподаватели и други педагози, например подготвящите преподаватели, да предприемат начално и продължаващо професионално развитие, така че да развиват и усъвършенстват собствените си цифрови умения и компетентности и основни знания за ИКТ до ниво, което ги прави способни да работят уверено с цифрови образователни технологии и да предоставят висококачествено образование и обучение. По този начин те следва да получат възможността да участват в създаването на иновативни и ориентирани към учещите методи на преподаване и обучение и на приложна дидактика, които стимулират критичното и творческото мислене, както и да създават безопасна висококачествена и приобщаваща учебна среда и съдържание. Добре обучените учители, които могат да използват цифровите технологии по съдържателен и съобразен с възрастта и принципа за равенството между половете педагогически начин, са ключов фактор за създаването на висококачествено и приобщаващо цифрово образование за всички.
  • Да насърчават приобщаването на всички учещи, преодоляването на социалните неравенства и цифровото разделение, както и осигуряването на равен достъп до подходящи възможности и среди за цифрово обучение за всички.
  • Да обмислят инвестиции в цифрово образование чрез използване на възможностите на новия Инструмент за възстановяване и устойчивост, по-специално водещите инициативи „Свързване“ и „Преквалификация и повишаване на квалификацията“, така че да допринесат за възстановяването чрез модернизиране и укрепване на висококачественото и приобщаващо образование и обучение. Да обмислят също така използването на други възможности за финансиране от Съюза, например „Еразъм+“, „Хоризонт Европа“, „Цифрова Европа“, Механизъм за свързване на Европа II, InvestEU, ЕФРР и ЕСФ+.

Директива за аудиовизуалните медийни услуги: процедура за нарушение срещу България и още 23 държави

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/11/23/1808-2/

Днес Европейската комисия е открила процедури за нарушение срещу 23 държави от ЕС  и Обединеното кралство, тъй като не са приели новите правила в третата ревизия на медийната директива. Тези нови правила на ЕС имат за цел да създадат регулаторна рамка на медийните услуги в цифровото време.

Крайният срок за транспониране на ревизираната директива за аудиовизуалните медийни услуги в националното законодателство беше 19 септември 2020 г. Според ЕК  само Дания, Унгария, Холандия и Швеция са нотифицирали националните си мерки, с които въвеждат напълно директива (ЕС) 2018/1808.

Няма как  – по съображения за пълнота – да не се отбележи, че  въвеждането на директивата зависи от издаването на указания от  ЕК в две особено сложни зони, а указанията бяха издадени през юли 2020 – два месеца преди изтичане на 21-месечния срок  – когато законопроектите е трябвало по общата логика вече да са минали през правителствата и да са в националните парламенти.

Това са фактите за сроковете.

САЩ: шефът на Агенцията за киберсигурност уволнен с туит

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/11/23/crebs_cisa/

Президентът Доналд Тръмп е уволнил с туит Крис Кребс, един от най-висшите държавни служители в киберсигурността. Причината е отношението на Кребс към дезинформацията за изборите, голяма част от която идваше от самия Белия дом.

Тръмп беше назначил Кребс за директор на Агенцията за киберсигурност и сигурност на инфраструктурата (Cybersecurity and Infrastructure Security Agency, CISA) през 2017 г. CISA е натоварена със защитата на американската критична инфраструктура, обширна област, варираща от изборна технология до производство на ваксини и информационна сигурност на правителствени системи. Много от най-чувствителните мрежи на САЩ попадат в обхвата на CISA. Бъдещата роля на CISA ще бъде ключова, тъй като правителството се опитва да подреди стратегията си във все по-сложно киберпространство.

CISA е в много силна позиция, казва Сузана Сполдинг, чието име се носи като потенциален секретар по вътрешната сигурност в администрацията на Байдън. С наближаването на президентството на Байдън членовете на двете партии се надяват на по-голям бюджет за агенцията. Мандатът на CISA включва управление на проблеми с киберсигурността, но също така защита срещу други видове заплахи, като тероризъм u климатични бедствия.

Източник: MIT Technology Review

Конституционен съд: Решение 15/2020 за достъпа до трафични данни по време на пандемия

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/11/17/15-2020/

Група народни представители внасят в Конституционния съд искане с предмет установяване на противоконституционност на чл. 251б, ал. 2, изречение трето, чл. 251 в, ал. 2, изречение второ, чл. 251г, ал. 4 относно думите „и в случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето“ и чл. 251г1, ал. 1, изречение второ, ал. 3 и 4 относно думите „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“ от Закона за електронните съобщения и на свързания с тях § 51 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
 
Става въпрос за допускането на достъп до трафични данни по време на пандемия без предварителен съдебен контрол от страна на широк кръг лица – със Закона за извънредното положение, а след това за постоянно.
 
 
Днес стана известно решението – Решение №15/2020 по дело №4/2020.
 
С 10 на 2 гласа (Павлина Панова, Анастас Анастасов) КС реши:
Обявява за противоконституционни чл. 251б, ал. 2, изречение трето, чл. 251в, ал. 2, изречение второ, чл. 251г, ал.  5 относно думите „и в случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето“ и чл. 251г1, ал. 1, изречение второ, ал. 3 и 4 относно думите „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“ от Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г., последно изм. и доп., ДВ, бр. 69 от 4.08.2020 г.) и § 51 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., последно изм. и доп., ДВ, бр. 98 от 17.11.2020 г.
 
Решение №15/  17.11.2020 г.  Решението следва българската конституционна практика и практиката на Съда на  ЕС.
 
Имах възможност да представя правно мнение.  Поддържам тезата за противоконституционност и завършвам с убеждението, че
 
Правото на личен живот не е привилегия само когато времената са добри. Във всяка криза намесата трябва да бъде пропорционална и строго необходима, т.е най-слабата възможна за достигане на обществено необходимото. Нямам убеждение, че това е българският случай на задържане и достъп до трафични данни за целите на противодействие на пандемията.
 
Особеното мнение е подписано от съдиите  Анастас Анастасов, Павлина Панова. 

WWW: визията за универсална свързаност

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/11/16/www-%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82/

web30_581

Suppose all the information stored on computers everywhere were linked. Suppose I could program my computer to create a space in which everything could be linked to everything.’

Sir Tim Berners-Lee, inventor of the World Wide Web

“Да предположим, че цялата информация, съхранявана на компютри навсякъде, е свързана. Да предположим, че мога да програмирам компютъра си, за да създам пространство, в което всичко може да бъде свързано с всичко. “

Сър Тим Бърнърс-Лий, изобретател на глобалната мрежа

През 1989 г. най-голямата физическа лаборатория в света, CERN,  съхранява информацията си  на множество несъвместими помежду си компютри. Сър Тим Бърнърс-Лий проектира структура за свързване на информацията  и изготвя предложение, наречено „Управление на информацията: предложение“. До 1991 г. тази визия за универсална свързаност се превръща в World Wide Web.

Един туит на MIT напомня какво се е случило в средата на ноември преди 30 години:

https://platform.twitter.com/widgets.js

Гениален учен, наш съвременик (род. 1955)  – сър Тим Бърнърс – Лий.

Едно изказване от 2010 г. по случай 20-годишнината –  пред Scientific American Magazine.

Историята

За или срещу тоталната дигитализация

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/11/13/digital-7/

Не водя война за чистотата на езика.  Употребявам ретроспекция, юрисдикция и  дезинформация. Макар че не бих казала имплементиране.

Знам аргумента, че компютърната индустрия   идва с лексиката си  и че в свързания свят по-бързо се сещаш за  думите от езика, на който работиш цял ден, често английски език.

Но  говоря не за чистота на езика, а за ефективност  на правото.  Дори формално Законът за нормативните актове изисква внимание и еднозначна употреба на  думите. Смятам, че  дигитализация  няма място в нормативните актове, особено за медии. Все още нормативните актове са чисти от дигитализация. Но вятърът довява полиетиленовите   дигитален  и дигитално  в живото политическо и журналистическо говорене – а навлезе ли в политическия език, дигиталното ще премине и  в правото  –  с паспорта на дума, която вече е установена в езика.

А не е установена:

  • Когато Мария Габриел получи ресор “Цифрова икономика и цифрово общество”,  медиите – ще си спомните –  ни съобщиха, че тя ще отговаря за “Дигитална икономика и дигитално общество”.  Но наложи се формулировката на Европейската комисия  – и медиите нямаха избор:  в документите на български език Мария Габриел беше представена с ресора си “Цифрова икономика и цифрово общество”.  Това беше и подходът на българското Председателство на Съвета.
  • Цялата политика на ЕС в този сектор  е политика за цифров единен пазар, гласуват Директивата за авторското право в цифровия единен пазар,    Digital EU  става Европа, подготвена за цифровата ера,  а медийната грамотност е – всеки знае името на Съобщението на ЕК –  медийна грамотност в цифрова среда.
  • Съветът естествено използва същата лексика – Заключения на Съвета относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа, Европейският парламент говори в резолюциите си за цифрови медии, цифрови технологии и цифров единен пазар.
  • Да добавя, че и Съветът на Европа говори за цифрови технологии и цифрова среда, ето Препоръка CM / Rec (2018) 7    за правата на детето в цифрова среда.
  • Дори спирането на аналоговия сигнал у нас през 2012-2013 се свързва с цифров преход, защото по документи е така, така се казва и в съответния план. 
  • Дължим  благодарност на преводачите и юристите – лингвисти за усилията за последователност  (в частта, която наблюдавам)  на терминологията в  българската езикова версия на правото на ЕС.

Четох дисертация, в която дисертантката пледира, че зад двата термина (цифровизация и дигитализация) има две различни явления – което вече сериозно ме разтревожи. От небрежното отношение към езика     се  прави теория – което все още може да се избегне.

Какво ми се струва важно точно сега:

  • Идва обсъждане на измененията на медийния закон. Честотата на употреба на дигиталностите тревожно нараства. Всеки може да говори толкова дигитално, колкото намери за добре –   но да пазим актовете.  Това се отнася особено за авторите на евентуални нови предложения и за депутатите.
  • Готви се Програма за дигитално-медийна грамотност. Пожелавам успех на този много важен акт.  Приеме ли се – хилядите учители ще възприемат  тази лексика   по отношение на хилядите ученици.  Дигиталното ще ни залее. А всъщност това не е нищо по -различно от темата на Съобщението на ЕК:    медийна  грамотност в цифрова среда.
  • Много се радвам, че Демократична България извежда електронното управление и електронните услуги като приоритет. Ще съжалявам, ако това стане под рубриката Тотална дигитализация – макар че да,  нека има електронно управление и електронни услуги, а рубриката е  втори въпрос.

По отношението си към обсъждания термин хората се делят на три категории – 1) които са убедени, че цифровизация е  правилният термин;  2) които налагат дигитализация  и дигитално-медийна грамотност  или пък казват “какво толкова” или  пък “и двете имат право на живот”  и 3)  които не са се замисляли:  написах горните редове именно за тях.

План за действие в областта на цифровото образование (2021—2027 г.)

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/11/13/plan_digital_edu/

Планът за действие в областта на цифровото образование (2021—2027 г.) очертава визията на Европейската комисия за висококачествено, приобщаващо и достъпно цифрово образование в Европа. В него се призовава за действия за по-тясно сътрудничество на европейско равнище за:

  • извличане на поуки от кризата с COVID-19, по време на която технологиите се използват в мащаб, невиждан досега в образованието и обучението
  • приспособяване на системите за образование и обучение към цифровата ера.

Новият план за действие има два стратегически приоритета:

1. Насърчаване на развитието на високоефективна екосистема за цифрово образование – което изисква:

  • инфраструктура, свързаност и цифрово оборудване

  • ефективно планиране и развитие на цифровия капацитет, включително съвременни организационни способности

  • компетентни и уверени в областта на цифровите технологии учители и персонал за образование и обучение

  • висококачествено учебно съдържание, удобни за използване инструменти и сигурни платформи, които зачитат неприкосновеността на личния живот и етичните стандарти

2. Подобряване на цифровите умения и компетентности, необходими за цифровата трансформация – което изисква

  • основни цифрови умения и компетентности от ранна възраст
    • цифрова грамотност, включително борба с дезинформацията
    • компютърно образование
    • добро познаване и разбиране на технологиите с интензивно използване на данни, като например изкуствения интелект
  • задълбочени цифрови умения, които осигуряват повече специалисти в областта на цифровите технологии, и гаранции, че момичетата и младите жени са равностойно представени в обучението и работата в областта на цифровите технологии

Изменение на НК за киберпрестъпленията

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/10/28/nk-4/

Министерският съвет е внесъл в парламента изменения в Наказателния кодекс – и вече на първо четене са приети изменения в НК.

Става ясно, че НК се съобразява с Директива 2013/40/ЕС от 12 август 2013 година относно атаките срещу информационните системи и за замяна на Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета. 

И аз съм писала точно преди година – октомври 2019 –  че ЕК открива процедура за лошо въвеждане на Директива 2013/40/ЕС.  Ще  трябва да се следи хода на този проект. 

проектът и мотивите

2020 Германско председателство на Съвета: Медиите в цифровото общество

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/10/03/de2020-2/

Германското председателство на Съвета на ЕС има силна серия онлайн конференции по теми, свързани с медиите. Конференциите са успех, аз вече писах за първата, ето темите на всички събития от тази серия:

откриване

кохерентност на политиките

за нова медийна политика

от идеи към действие

платформите

качествената журналистика

и накрая – на 29 октомври предстои заключителното събитие.

Добре избрани теми, качество на участниците и широка достъпност – силна комбинация от фактори за успех.

Съд на ЕС: неутралност на мрежата

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/09/21/net_neutr-5/

Дружеството Telenor, установено в Унгария, предлага по-специално услуги за достъп до интернет. Сред услугите, предлагани на неговите клиенти, фигурират два пакета с преференциален достъп. Унгарската служба за медии и комуникация постановява две решения, в които приема, че с двата пакета не се спазва общото задължение за еднакво и недискриминационно третиране на трафика, предвидено в член 3, параграф 3 от  регламент 2015/2120, и че Telenor трябва да прекрати тяхното предлагане.

В отговор на преюдициално запитване Съдът, голям състав, тълкува за първи път Регламент 2015/2120, с който се утвърждава основният принцип за отворен интернет (по-известен като „мрежова неутралност“) в решение по съединени дела C‑807/18 и C‑39/19 Telenor Magyarország Zrt. срещу Nemzeti Médiaés Hírközlési Hatóság Elnöke.

Въпросите:

„1)      Трябва ли търговско споразумение между доставчик на услуги за достъп до интернет и краен потребител, съгласно което доставчикът на услуги прилага към последния тарифа с нулев разход по отношение на определени приложения (тоест генерираният за съответното приложение трафик не се отчита като ползване на данни и не се забавя скоростта след изчерпване на договорения обем на данни) и с което доставчикът осъществява дискриминация, която се ограничава до условията на сключеното с крайния потребител споразумение и е насочена единствено срещу крайния потребител, страна по споразумението, но не и към неучастващите в споразумението крайни потребители, да се тълкува във връзка с член 3, параграф 2 от [Регламент 2015/2120]?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли член 3, параграф 3 от [Регламент 2015/2120] да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на нарушение — като се има предвид и съображение 7 от Регламента — е необходима основана на въздействието и на пазара оценка, която да установи дали приетите от доставчика на услуги за достъп до интернет мерки действително ограничават, и евентуално в каква степен, признатите в член 3, параграф 1 от Регламента права на крайния потребител?

3)      Независимо от първия и втория въпрос: трябва ли член 3, параграф 3 от [Регламент 2015/2120] да се тълкува в смисъл, че установената с него забрана има общ и обективен характер, така че се забранява всякаква мярка на управление на трафика, която третира различно определено интернет съдържание, независимо дали доставчикът на услуги за достъп до интернет осъществява различното третиране чрез споразумение, търговска практика или други действия?

4)      При утвърдителен отговор на третия въпрос: може ли да се установи нарушение на член 3, параграф 3 от [Регламент 2015/2120] само поради факта че е налице дискриминация, без да се прави допълнителна оценка на пазара и на въздействието, така че в този случай да не е необходима оценка съгласно член 3, параграфи 1 и 2 от Регламента?“.

С четирите си въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 3 от Регламент 2015/2120 трябва да се тълкува в смисъл, че пакети, които се предлагат от доставчик на услуги за достъп до интернет посредством споразумения, сключени с крайни потребители, съгласно които последните могат да заплащат тарифа, даваща им право да използват без ограничения определен обем данни, без от него да се изважда използването на някои специфични приложения и услуги, като при изчерпване на този обем данни могат да продължат да използват без ограничения посочените специфични приложения и услуги, докато по отношение на другите налични приложения и услуги се прилагат мерки за блокиране или забавяне на трафика, са несъвместими с регламента.[22]

Решението:

пакети, които се предлагат от доставчик на услуги за достъп до интернет посредством споразумения, сключени с крайни потребители, съгласно които последните могат да заплащат тарифа, даваща им право да използват без ограничения определен обем данни, без от него да се изважда използването на някои специфични приложения и услуги, като при изчерпване на този обем данни могат да продължат да използват без ограничения посочените специфични приложения и услуги, докато по отношение на другите налични приложения и услуги се прилагат мерки за блокиране или забавяне на трафика,

–        са несъвместими с член 3, параграф 2 във връзка с параграф 1 от посочения член, ако тези пакети, споразумения и мерки за блокиране или забавяне ограничават упражняването на правата на крайните потребители, и

–        са несъвместими с параграф 3 от посочения член, ако посочените мерки за блокиране или забавяне се основават на търговски съображения.

Съд на ЕС: поръчката на такси като услуга на информационното общество

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/09/11/ecj_e-comm-dir/

Стана известно заключението на Генералния адвокат Szpunar по дело C‑62/19 Star Taxi App SRL срещу Unitatea Administrativ Teritorială Municipiul Bucureşti prin Primar General, Consiliul General al Municipiului Bucureşti.

S.C. Star Taxi App SRL (наричано по-нататък „Star Taxi App“) е дружество по румънското право, установено в Букурещ, което използва едноименното приложение за смартфони, свързващо директно ползвателите на таксиметрови услуги с водачите на таксиметрови автомобили. Това приложение позволява да се направи търсене, в резултат от което се появява списък със свободни таксиметрови шофьори за извършване на даден курс. След това клиентът е свободен да избере определен шофьор.

Star Taxi App сключва договори за предоставяне на услуги директно с притежаващите разрешително шофьори на таксиметрови автомобили, които имат право да извършват таксиметрови услуги, без да ги подбира или наема на работа. Дружеството не упражнява контрол нито за качеството на автомобилите или техните шофьори, нито за поведението на последните.

общинският съвет на Букурещ приема Решение № 626/2017, което разширява обхвата на задължението за получаване на разрешително за дейността, наречена „диспечерски център“, като включва дружествата, използващи мобилни приложения. Star Taxi App подава административна жалба, тъй като счита, че дейността му представлява услуга на информационното общество, за която не се изисква предварително разрешително – член 4, параграф 1 от Директива 2000/31.

Преюдициалните въпроси:

„1)      Следва ли разпоредбите на Директива [98/34] (член 1, точка 2), изменена с Директива [98/48], и на Директива [2000/31] [член 2, буква а)], съгласно които „услуга на информационното общество“ означава „каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба от получателя на услугите“, да се тълкуват в смисъл, че дейност като извършваната от Star Taxi App (а именно услугата, която се състои в директното свързване на клиентите посредством мобилно приложение с водачите на таксиметровите автомобили) трябва да се разглежда като услуга на информационното общество и на икономиката на сътрудничеството (като се има предвид обстоятелството, че Star Taxi App не отговаря на критериите за превозвач, които Съдът е извел в точка 39 от решение от 20 декември 2017 г., Asociación Profesional Elite Taxi, C‑434/15, EU:C:2017:981 относно Uber)?

2)      Ако [услугата, предоставяна от] Star Taxi App бъде разглеждан[а] като услуга на информационното общество, позволяват ли разпоредбите на член 4 от Директива 2000/31, на членове 9, 10 и 16 от Директива 2006/123 и на член 56 ДФЕС прилагането на принципа на свободата на предоставяне на услуги по отношение на дейността на това дружество, и ако отговорът е положителен, допускат ли тези разпоредби правна уредба като съдържащата се в членове I, II, III, IV и V от [Решение № 626/2017]?

3)      В случай че Директива 2000/31 намира приложение по отношение на предоставяната от Star Taxi App услуга, представляват ли валидни мерки, които са в дерогация от член 3, параграф 2 от Директива 2000/31 съгласно член 3, параграф 4 от тази директива, ограниченията, предвидени от държава членка по отношение на свободата на предоставяне на електронна услуга, които поставят като условие за предоставянето на услугата задължителното притежаване на разрешение или на лиценз?

4)      Допускат ли разпоредбите на член 5 от Директива [2015/1535] да се приеме без предварително нотифициране на Европейската комисия правна уредба като членове I, II, III, IV и V от [Решение № 626/2017]?“.

Заключението:

„1)      Член 2, буква а) от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“), във връзка с член 1, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество, трябва да бъде тълкуван в смисъл, че услуга, изразяваща се в директно свързване посредством мобилно приложение на клиентите с таксиметровите шофьори, представлява услуга на информационното общество, когато тази услуга не е неразривно свързана с таксиметровата транспортна услуга по такъв начин, че да представлява неразделна част от нея.

2)      Член 4 от Директива 2000/31 трябва да бъде тълкуван в смисъл, че допуска към доставчик на услуги на информационното общество да бъде прилаган разрешителен режим, който се прилага към доставчиците на икономически равностойни услуги, които не са услуги на информационното общество.

Членове 9 и 10 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че не допускат прилагането на такъв разрешителен режим, освен ако той отговаря на критериите, посочени в тези членове, което следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция. Разрешителният режим не отговаря на критериите, прогласени в член 10 от Директива 2006/123, когато издаването на разрешителното се подчинява на изисквания, които технологично не са адаптирани към предвидената от заявителя услуга.

Член 3 от Директива 2000/31, член 16 от Директива 2006/123 и член 56 ДФЕС са неприложими към положението на доставчик, който иска да извършва услуги на информационното общество в държавата членка, в която е установен.

3)      Hotărârea Consiliului General al Municipiului București nr. 626/2017 pentru modificarea și completarea Hotărârii Consiliului General al Municipiului București nr. 178/2008 privind aprobarea Regulamentului-cadru, a Caietului de sarcini și a contractului de atribuire în gestiune delegată pentru organizarea și executarea serviciului public de transport local în regim de taxi (Решение на Главния съвет на Община Букурещ № 626/2017 от 19 декември 2017 г. за изменение и допълнение на Решение № 178/2008 за утвърждаване на Рамковия правилник, на спецификацията на продукта и на договора за възлагане на външни доставчици за организиране и изпълнението на обществената услуга за местен превоз в режим такси) от 21 април 2008 г.) не представлява технически регламент по смисъла на член 1, параграф 1, буква е) от Директива 2015/1535“.

Съд на ЕС: фрейминг

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/09/11/ecj_framing/

Стана известно заключението на Генералния адвокат Szpunar по дело C-392/19VG Bild-Kunst/Stiftung Preußischer Kulturbesitz.

Ще копирам първите 15 параграфа, въпросите и заключението.  Има такива заключения, които са извън традиционното – за добро или за лошо – и това е от тях; ето какво обяснява Генералният адвокат за интернет и за фрейминга:

1.        Героите във филмовата сага на Джордж Лукас „Междузвездни войни“ можеха да се придвижват в „хиперпространството“ със скоростта на светлината с помощта на „хипердвигател“. По подобен начин интернет потребителите могат да „пътуват“ в „киберпространството“ с помощта на хипертекстови връзки. Макар да не противоречат на законите на физиката, както правеше хипердвигателят на корабите в „Междузвездни войни“, тези връзки все пак поставят някои предизвикателства от гледна точка на закона, и по-специално от гледна точка на авторското право. Тези предизвикателства вече са разгледани отчасти, наред с другото, в практиката на Съда. Настоящото дело е повод тази съдебна практика да се преразгледа и допълни.

2.        Когато става дума за интернет, на практика обикновено се има предвид единствената и вероятно най-използвана функционална възможност на тази мрежа: World Wide Web, или иначе казано Мрежата или „световната мрежа“. Тази мрежа е съставена от информационни единици или ресурси, които се намират на интернет страници (web page). Интернет страница е документ, написан на езика HTLM (hypertext markup language) и евентуално съдържащ други добавени ресурси, и по-специално изображения или аудио-визуални или текстови файлове. Уебсайт (website) е структурирана съвкупност от интернет страници и евентуални други ресурси, публикувани от собственик и хоствани на един или няколко сървъра.

3.        При разглеждането на даден уебсайт компютърът създава връзка със сървъра или сървърите, на които е хостван този сайт, като иска достъп до информацията на сайта. В отговор копие на тази информация се изпраща и записва (временно) в междинната памет или в „кеш-паметта“ на компютъра. Тази информация може да се чете и възпроизвежда на екрана на компютъра благодарение на специален софтуер — интернет браузър.

4.        Всеки ресурс в Мрежата, тоест всеки файл, страница и уебсайт, притежава уникален идентификатор, наречен URL (uniform resource locator), който представлява своеобразен „интернет адрес“(2). Страницата, към която води адресът на даден уебсайт, се нарича начална страница (home page). Има два начина за получаване на достъп до ресурс в Мрежата посредством URL-адреса. Първият е този адрес да се въведе в диалоговия прозорец на браузъра, а вторият — който се разглежда в настоящото дело — да се използва хипертекстова връзка.

5.        „Плетенето на Мрежата“ (webbing the Web) се прави от хипертекстовите връзки или хипервръзките (hypertext links). Те дават възможност да се стигне директно от един уебсайт до ресурсите на друг уебсайт. Всъщност хипервръзките са самата същност на Мрежата и представляват онова, което я отличава например от Александрийската библиотека. В практиката си Съдът признава значението на хипертекстовите връзки за функционирането на Мрежата и за свободата на словото, за която последната допринася(3).

6.        Хипертекстовата връзка е команда за браузъра да търси ресурси на друг уебсайт. Тя изразява на HTML езика URL-адреса на целевия ресурс и текста или изображението, представляващи символа на връзката на изходната интернет страница(4), и евентуално други елементи, например начина на отваряне на целевия ресурс на екрана. Обикновено връзката има нужда да се активира (кликне), за да функционира.

7.        Простата връзка съдържа само URL-адреса на сайта, към който препраща, тоест адреса на началната му страница. При кликване върху връзката тази страница се отваря или на мястото на страницата, на която е била връзката, или в нов прозорец. В диалоговия прозорецът на браузъра се показва URL-адресът на новия сайт, така че потребителят разбира, че е сменил сайта. Съществуват обаче и други видове връзки.

8.        Т.нар. „дълбока“ връзка (deep link) не води към началната страница на целевия сайт, а към друга страница на този сайт и дори към конкретен ресурс на тази страница, например графичен или текстов файл(5). Всъщност всяка страница и всеки ресурс имат URL-адрес, който може да се използва във връзката вместо само основния адрес на сайта. Дълбоката връзка игнорира предполагаемия ред за навигиране на целевия сайт, като заобикаля началната му страница. Доколкото обаче URL-адресът на една интернет страница обикновено съдържа името на сайта, потребителят винаги е информиран за това кой уебсайт разглежда.

9.        Интернет страницата може да съдържа ресурси, различни от текст, и по-специално графични или аудио-визуални файлове. Тези файлове не са неразделна част от HTML документа, който съставлява страницата, но са свързани с него. Вграждането (embedding) на тези ресурси се извършва с помощта на специфични команди, предвидени за тази цел в HTML езика. Например за вграждане на изображение съществува тагът „image“ („<img>“)(6). Обикновено този таг се използва за вграждане на графичен файл на дадена интернет страница, когато той се съхранява на същия сървър, на който и страницата (локален файл). Достатъчно е обаче адресът на локален файл („относителен URL“) в атрибута „source“ на тага „image“ да се замени с адреса на файл, който се намира на друг уебсайт („абсолютен URL“), за да може той да бъде поставен на собствената интернет страница, без да се налага да се възпроизвежда(7).

10.      Тази техника използва функционалната възможност на хипертекстовата връзка, която позволява елементът, например изображение, да се покаже в браузъра от изходното му местоположение (целевия уебсайт) и следователно да не се възпроизвежда на сървъра на сайта, на който се появява. Поставеният елемент впрочем се показва автоматично, без да е необходимо да се кликва върху каква да е връзка. От гледна точка на потребителя ефектът е същият като при файл, намиращ се на същата страница, на която се появява. Тази практика се нарича inline linking или hotlinking (директно свързване).

11.      Фреймингът (framing) е техника, която позволява екранът да се раздели на няколко части, като на всяка от тях може поотделно да се покаже различна страница или различен интернет ресурс. Така на една част от екрана може да се показва изходната интернет страница, а на друга — страница или друг ресурс, публикуван на различен сайт. Тази друга страница не се възпроизвежда на сървъра на рамкиращия сайт, а се разглежда директно с помощта на дълбока връзка. URL-адресът на страницата, към която води тази връзка, често е скрит, така че потребителят може да остане с впечатлението, че разглежда само една интернет страница, а всъщност те да са две (или повече).

12.      Фреймингът понастоящем се счита за остаряла техника и не е включен в последната версия на HTLM езика (HTML5). Той е заменен с inline frame (вградена рамка)(8), която позволява поставянето на публикуван на друг сайт външен ресурс, като уебсайт, страница или дори елемент на интернет страница, в рамка, чиито размери и местоположение се определят свободно от автора на въпросната интернет страница. Вградената рамка се държи като неразделна част от тази страница, тъй като за разлика от класическия фрейминг не е техника за разделяне на екрана, а начин за вграждане (embedding) на външни ресурси на интернет страница.

13.      За да стане още по-сложно, вградената рамка може да се дефинира като място на отваряне на хипертекстова връзка(9). По този начин след активирането на връзката (чрез кликване) целевият ресурс се отваря в рамка (чиито граници може да са видими на екрана или не) на мястото, определено от автора на страницата, на която е връзката(10).

14.      Тези операции може да изглеждат сложни и да изискват задълбочени компютърни познания, но многобройните услуги за създаване на уебсайтове и платформите за споделяне на съдържание автоматизират тези процеси, като улесняват създаването на интернет страници, вграждането на съдържание в тях и създаването на хипертекстови връзки без тези познания.

15.      От установената практика на Съда следва, че хипертекстовите връзки към защитени с авторско право обекти, които са предоставени на публично разположение в интернет при условията на свободен достъп с разрешението на притежателя на тези права, не представляват действия, за които е необходимо разрешение от посочения притежател(11). По-новата съдебна практика обаче изисква тези достижения да се разгледат от малко по-различен ъгъл. В този смисъл следва да се установи дали обстоятелството, че притежател на авторските права използва технически способи, предназначени да предотвратят използването на произведението му под формата на хипертекстови връзки и посредством фрейминг, променя преценката от гледна точка на авторското право. Според мен е необходимо да се преразгледа и проблемът с вграждането на интернет страници на произведения, публикувани на други сайтове (inline linking).

И сега преюдициалният въпрос:„Представлява ли вграждането на уебсайт на трето лице посредством фрейминг на произведение, което се намира на разположение на свободно достъпен уебсайт със съгласие на притежателя на правата, публично разгласяване на произведението по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, ако това вграждане се осъществява при заобикаляне на мерките за защита срещу фрейминг, приети или разпоредени от притежателя на правата?“.

Заключението:

„1)      Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че вграждането на интернет страница на защитени с авторско право произведения, предоставени на публично разположение при условията на свободен достъп на други уебсайтове с разрешението на притежателя на авторските права, по начин че да се показват автоматично на тази страница при отварянето ѝ, без да е необходимо допълнително действие от страна на потребителя, представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба.

2)      Този член трябва да се тълкува в смисъл, че вграждането на уебсайт на трето лице с помощта на използваща фрейминг активна интернет връзка на произведение, предоставено на публично разположение на уебсайт при условията на свободен достъп със съгласие на притежателя на правата, не представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато това вграждане се осъществява при заобикаляне на мерките за защита срещу фрейминг, приети или разпоредени от притежателя на авторските права.

3)      Техническите мерки за защита срещу вграждане на интернет страница на защитени с авторско право произведения, предоставени на публично разположение при условията на свободен достъп на други уебсайтове с разрешението на притежателя на авторските права, по начин че да се показват автоматично на тази страница при отварянето ѝ, без да е необходимо допълнително действие от страна на потребителя, представляват ефективни мерки за защита по смисъла на член 6 от Директива 2001/29“.

ЕСПЧ: свобода на изразяване на политическа партия чрез мобилно приложение

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/08/14/echr-33/

ЕСПЧ – Голяма камара – прие решение по делото Magyar Kétfarkú Kutya Párt v Hungary. Европейският съд по правата на човека прие с 16 гласа „за“, че има нарушение на член 10 ЕСПЧ (свобода на изразяване).

Случаят се отнася до мобилното приложение на политическа партия, което позволява на избирателите да снимат, анонимно да качват и коментират невалидни гласове, подадени по време на референдум през 2016 г.

Magyar Kétfarkú Kutya Párt е политическа партия, регистрирана в Будапеща (Унгария). През септември 2016 г. Партията разработва мобилно приложение, което позволява на избирателите да показват и коментират невалидни бюлетини, подадени по време на референдум.

След жалба на частно лице, Националната избирателна комисия (НЕК) глобява партията с мотива, че приложението представлява агитационна дейност и нарушава правилата за честни избори, тайната на гласуването и упражняването на права в съответствие с тяхната цел.

Жалбоподателят твърди нарушение на член 10 ЕКПЧ (право на свобода на изразяване).

В решението си от 23 януари 2018 г. Европейският съд по правата на човека приема единодушно, че е налице нарушение на член 10 от Конвенцията. Партията е разработила приложението за мобилни телефони именно с цел да позволи на избирателите да използват информационни и комуникационни технологии за споделяне на мнения чрез анонимни снимки на невалидни бюлетини. Приложението по този начин има комуникативна стойност и така представлява израз на въпрос от обществен интерес. Не е възможно да се идентифицират избирателите чрез анонимно качените снимки и публикуването на снимките не повлиява върху честното провеждане на гласуването.

След решението постъпва искане на унгарското правителство делото да се внесе в Голямата камара от 17 съдии.

Решение на Голамата камара

Съдът установява, че партията е упражнила правото си на свобода на изразяване чрез стартиране на мобилното приложение и е насърчила избирателите да подават снимки и коментари за невалидни бюлетини. Действията на властите са намеса в правото на свободно изразяване, която е оправдана само при определени обстоятелства. Основният въпрос за Съда е дали предварително е било възможно да се знае, че правенето на анонимни снимки и качване на снимки на бюлетини ще наруши избирателното законодателство.

Законът не определя какво ще се счита за нарушение на принципа на упражняване на правата в съответствие с тяхната цел, това попада в правомощията на изборната администрация за всеки конкретен случай. Тя прави преценка дали деянието има „отрицателни последици“. В случая не е ясно какви са те, освен това за първи път местните власти прилагат изборните правила спрямо използване на мобилно приложение за анонимно публикуване на снимки на бюлетини.

Липсата на предвидимост какво съставлява нарушение е особено важна, тъй като ограничава свободата на изразяване на политическата партия. Законът не е формулиран с достатъчна точност, за да се изключи произвол и да се позволи на партията да предприеме съответното поведение.

Нарушение на член 10, параграф 2 от Конвенцията.

GIFCT: рисковете на саморегулирането на платформите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/08/14/gifct/

През октомври миналата година неонацисти атакуват   синагога в Хале, Германия. Видеоклипът на стрелбата, при която загиват двама души, остава в Twitch повече от час, преди да бъде премахнат. Докато потребителите го изтеглят и го предават към по-слабо модерирани платформи  като Telegram, записът е спрян в   основните платформи: Facebook, Twitter, YouTube.   Всичко, което Twitch прави, за да постигне това, е да качи данните на този клип  в базата данни на Глобалния интернет форум за борба с тероризма (GIFCT).

Една публикация в Slate вчера, озаглавена “Бъдещето на свободното слово онлайн може да зависи от тази база данни”, обръща внимание върху малкоизвестния GIFCT. Форумът е създаден през 2017 г. от Facebook, Microsoft, Twitter и YouTube.  GIFCT  е отговор на  натиска   на правителствата  –  особено   на държавите от Европейския съюз – платформите да  поемат по-голяма отговорност в борбата срещу тероризма онлайн. Основната цел е да се координира премахването на съдържание в различни услуги на платформите. Техническите гиганти заедно създават база данни за това, което смятат за терористично съдържание и пропаганда.  Тази база данни служи като   „черен списък“ и помага и на по-малки компании да модерират собствените си платформи. Във форума участват десетки компании.

Медиите критикуват непрозрачността на решенията на Форума –  той определя какво е и какво не е терористично съдържание, но няма видимост как го прави. GIFCT е обявил през 2019 г., че ще преработи вътрешната си структура. Създаден е  Независим консултативен комитет, който включва членове от гражданското общество, правителства и междуправителствени органи. Но правозащитните организации смятат, че това не е достатъчно: „Искаме гаранции, че границите между модерирането на съдържанието и борбата с тероризма са ясни.“

Участието на правителството в GIFCT е свързано с риск  да се стигне до цензура и добавяне  на съдържание в „черния списък“  под натиск на правителствените представители.

През юли GIFCT публикува отчет за прозрачността, но той не се оценява като достатъчен – очаква се  предоставяне на достъп на изследователите до   действителното съдържание, което GIFCT блокира, което би позволило да се направи оценка за евентуални пристрастност и грешки;  а също очаква се повече информация за това дали потребителят е уведомен (и да му се даде възможност да обжалва) когато се блокира определено съдържание.

Инициативи като GIFCT на пръв поглед принуждават платформите да действат справедливо и законно – но на практика, казва Дафне Келър, четири компании се събраха и направиха тази напълно непрозрачна, наистина мощна система, която прилага правила, които не са част от законодателството за контрол върху изразяването онлайн.”

Войната на думи: Trump vs платформите 3

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/08/07/trump3/

След известно време на колебания как да се процедира със съобщенията на президента Тръмп в социалните мрежи, Twitter u Facebook  започнаха да прилагат политиките си и към президента. Мярките бяха ралични – от маркиране на съобщението като невярно до заличаване. Тръмп не остана безучастен – отговори с правен акт (order), с който поиска “да се преразгледа финансирането  с публичен ресурс на платформи, които ограничават свободното слово”.

Войната на думи 1

Войната на думи 2

През август има нов епизод – този път по темата с коронавируса, която е особено чувствителна и където се очаква най-висока защита от дезинформация.

Facebook и Twitter са санкционирали Доналд Тръмп и неговата кампания за съобщения, в които президентът твърди, че децата са “почти имунизирани” срещу коронавирус. В телефонно интервю за Fox  News Тръмп казва, че е време всички училища в цялата страна да се отворят отново, защото „Ако погледнете децата, децата са почти – и почти бих казал определено – почти имунизирани от тази болест”.

  • Какво заличава Facebook – клип от интервю за  Fox News. Мотиви:  „вредна дезинформация за COVID“, “това видео включва неверни твърдения, че група хора са имунизирани от COVID-19, което е нарушение на нашите политики около вредната дезинформация COVID.”
  • Какви са мерките на Twitter:  изисква от кампанията на Тръмп @TeamTrump заличаване на туит със същия клип. Мотиви: туитът на  @TeamTrump “нарушава Правилата на Twitter за дезинформация на COVID-19”.  Туитът е заличен. 

Историята във WP.

YouTube   също е свалил видеоклипове  за нарушаване на  политиките на платформата  за противодействие на дезинформацията по време на  COVID-19. Оригиналното интервю обаче остава достъпно на страницата на Fox News в платформата. YouTube не отговори веднага на искания за изясняване кои видеоклипове са свалени, пише Reuters.