Tag Archives: Digital

Съд на ЕС: неутралност на мрежата

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/09/21/net_neutr-5/

Дружеството Telenor, установено в Унгария, предлага по-специално услуги за достъп до интернет. Сред услугите, предлагани на неговите клиенти, фигурират два пакета с преференциален достъп. Унгарската служба за медии и комуникация постановява две решения, в които приема, че с двата пакета не се спазва общото задължение за еднакво и недискриминационно третиране на трафика, предвидено в член 3, параграф 3 от  регламент 2015/2120, и че Telenor трябва да прекрати тяхното предлагане.

В отговор на преюдициално запитване Съдът, голям състав, тълкува за първи път Регламент 2015/2120, с който се утвърждава основният принцип за отворен интернет (по-известен като „мрежова неутралност“) в решение по съединени дела C‑807/18 и C‑39/19 Telenor Magyarország Zrt. срещу Nemzeti Médiaés Hírközlési Hatóság Elnöke.

Въпросите:

„1)      Трябва ли търговско споразумение между доставчик на услуги за достъп до интернет и краен потребител, съгласно което доставчикът на услуги прилага към последния тарифа с нулев разход по отношение на определени приложения (тоест генерираният за съответното приложение трафик не се отчита като ползване на данни и не се забавя скоростта след изчерпване на договорения обем на данни) и с което доставчикът осъществява дискриминация, която се ограничава до условията на сключеното с крайния потребител споразумение и е насочена единствено срещу крайния потребител, страна по споразумението, но не и към неучастващите в споразумението крайни потребители, да се тълкува във връзка с член 3, параграф 2 от [Регламент 2015/2120]?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли член 3, параграф 3 от [Регламент 2015/2120] да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на нарушение — като се има предвид и съображение 7 от Регламента — е необходима основана на въздействието и на пазара оценка, която да установи дали приетите от доставчика на услуги за достъп до интернет мерки действително ограничават, и евентуално в каква степен, признатите в член 3, параграф 1 от Регламента права на крайния потребител?

3)      Независимо от първия и втория въпрос: трябва ли член 3, параграф 3 от [Регламент 2015/2120] да се тълкува в смисъл, че установената с него забрана има общ и обективен характер, така че се забранява всякаква мярка на управление на трафика, която третира различно определено интернет съдържание, независимо дали доставчикът на услуги за достъп до интернет осъществява различното третиране чрез споразумение, търговска практика или други действия?

4)      При утвърдителен отговор на третия въпрос: може ли да се установи нарушение на член 3, параграф 3 от [Регламент 2015/2120] само поради факта че е налице дискриминация, без да се прави допълнителна оценка на пазара и на въздействието, така че в този случай да не е необходима оценка съгласно член 3, параграфи 1 и 2 от Регламента?“.

С четирите си въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 3 от Регламент 2015/2120 трябва да се тълкува в смисъл, че пакети, които се предлагат от доставчик на услуги за достъп до интернет посредством споразумения, сключени с крайни потребители, съгласно които последните могат да заплащат тарифа, даваща им право да използват без ограничения определен обем данни, без от него да се изважда използването на някои специфични приложения и услуги, като при изчерпване на този обем данни могат да продължат да използват без ограничения посочените специфични приложения и услуги, докато по отношение на другите налични приложения и услуги се прилагат мерки за блокиране или забавяне на трафика, са несъвместими с регламента.[22]

Решението:

пакети, които се предлагат от доставчик на услуги за достъп до интернет посредством споразумения, сключени с крайни потребители, съгласно които последните могат да заплащат тарифа, даваща им право да използват без ограничения определен обем данни, без от него да се изважда използването на някои специфични приложения и услуги, като при изчерпване на този обем данни могат да продължат да използват без ограничения посочените специфични приложения и услуги, докато по отношение на другите налични приложения и услуги се прилагат мерки за блокиране или забавяне на трафика,

–        са несъвместими с член 3, параграф 2 във връзка с параграф 1 от посочения член, ако тези пакети, споразумения и мерки за блокиране или забавяне ограничават упражняването на правата на крайните потребители, и

–        са несъвместими с параграф 3 от посочения член, ако посочените мерки за блокиране или забавяне се основават на търговски съображения.

Съд на ЕС: поръчката на такси като услуга на информационното общество

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/09/11/ecj_e-comm-dir/

Стана известно заключението на Генералния адвокат Szpunar по дело C‑62/19 Star Taxi App SRL срещу Unitatea Administrativ Teritorială Municipiul Bucureşti prin Primar General, Consiliul General al Municipiului Bucureşti.

S.C. Star Taxi App SRL (наричано по-нататък „Star Taxi App“) е дружество по румънското право, установено в Букурещ, което използва едноименното приложение за смартфони, свързващо директно ползвателите на таксиметрови услуги с водачите на таксиметрови автомобили. Това приложение позволява да се направи търсене, в резултат от което се появява списък със свободни таксиметрови шофьори за извършване на даден курс. След това клиентът е свободен да избере определен шофьор.

Star Taxi App сключва договори за предоставяне на услуги директно с притежаващите разрешително шофьори на таксиметрови автомобили, които имат право да извършват таксиметрови услуги, без да ги подбира или наема на работа. Дружеството не упражнява контрол нито за качеството на автомобилите или техните шофьори, нито за поведението на последните.

общинският съвет на Букурещ приема Решение № 626/2017, което разширява обхвата на задължението за получаване на разрешително за дейността, наречена „диспечерски център“, като включва дружествата, използващи мобилни приложения. Star Taxi App подава административна жалба, тъй като счита, че дейността му представлява услуга на информационното общество, за която не се изисква предварително разрешително – член 4, параграф 1 от Директива 2000/31.

Преюдициалните въпроси:

„1)      Следва ли разпоредбите на Директива [98/34] (член 1, точка 2), изменена с Директива [98/48], и на Директива [2000/31] [член 2, буква а)], съгласно които „услуга на информационното общество“ означава „каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба от получателя на услугите“, да се тълкуват в смисъл, че дейност като извършваната от Star Taxi App (а именно услугата, която се състои в директното свързване на клиентите посредством мобилно приложение с водачите на таксиметровите автомобили) трябва да се разглежда като услуга на информационното общество и на икономиката на сътрудничеството (като се има предвид обстоятелството, че Star Taxi App не отговаря на критериите за превозвач, които Съдът е извел в точка 39 от решение от 20 декември 2017 г., Asociación Profesional Elite Taxi, C‑434/15, EU:C:2017:981 относно Uber)?

2)      Ако [услугата, предоставяна от] Star Taxi App бъде разглеждан[а] като услуга на информационното общество, позволяват ли разпоредбите на член 4 от Директива 2000/31, на членове 9, 10 и 16 от Директива 2006/123 и на член 56 ДФЕС прилагането на принципа на свободата на предоставяне на услуги по отношение на дейността на това дружество, и ако отговорът е положителен, допускат ли тези разпоредби правна уредба като съдържащата се в членове I, II, III, IV и V от [Решение № 626/2017]?

3)      В случай че Директива 2000/31 намира приложение по отношение на предоставяната от Star Taxi App услуга, представляват ли валидни мерки, които са в дерогация от член 3, параграф 2 от Директива 2000/31 съгласно член 3, параграф 4 от тази директива, ограниченията, предвидени от държава членка по отношение на свободата на предоставяне на електронна услуга, които поставят като условие за предоставянето на услугата задължителното притежаване на разрешение или на лиценз?

4)      Допускат ли разпоредбите на член 5 от Директива [2015/1535] да се приеме без предварително нотифициране на Европейската комисия правна уредба като членове I, II, III, IV и V от [Решение № 626/2017]?“.

Заключението:

„1)      Член 2, буква а) от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“), във връзка с член 1, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество, трябва да бъде тълкуван в смисъл, че услуга, изразяваща се в директно свързване посредством мобилно приложение на клиентите с таксиметровите шофьори, представлява услуга на информационното общество, когато тази услуга не е неразривно свързана с таксиметровата транспортна услуга по такъв начин, че да представлява неразделна част от нея.

2)      Член 4 от Директива 2000/31 трябва да бъде тълкуван в смисъл, че допуска към доставчик на услуги на информационното общество да бъде прилаган разрешителен режим, който се прилага към доставчиците на икономически равностойни услуги, които не са услуги на информационното общество.

Членове 9 и 10 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че не допускат прилагането на такъв разрешителен режим, освен ако той отговаря на критериите, посочени в тези членове, което следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция. Разрешителният режим не отговаря на критериите, прогласени в член 10 от Директива 2006/123, когато издаването на разрешителното се подчинява на изисквания, които технологично не са адаптирани към предвидената от заявителя услуга.

Член 3 от Директива 2000/31, член 16 от Директива 2006/123 и член 56 ДФЕС са неприложими към положението на доставчик, който иска да извършва услуги на информационното общество в държавата членка, в която е установен.

3)      Hotărârea Consiliului General al Municipiului București nr. 626/2017 pentru modificarea și completarea Hotărârii Consiliului General al Municipiului București nr. 178/2008 privind aprobarea Regulamentului-cadru, a Caietului de sarcini și a contractului de atribuire în gestiune delegată pentru organizarea și executarea serviciului public de transport local în regim de taxi (Решение на Главния съвет на Община Букурещ № 626/2017 от 19 декември 2017 г. за изменение и допълнение на Решение № 178/2008 за утвърждаване на Рамковия правилник, на спецификацията на продукта и на договора за възлагане на външни доставчици за организиране и изпълнението на обществената услуга за местен превоз в режим такси) от 21 април 2008 г.) не представлява технически регламент по смисъла на член 1, параграф 1, буква е) от Директива 2015/1535“.

Съд на ЕС: фрейминг

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/09/11/ecj_framing/

Стана известно заключението на Генералния адвокат Szpunar по дело C-392/19VG Bild-Kunst/Stiftung Preußischer Kulturbesitz.

Ще копирам първите 15 параграфа, въпросите и заключението.  Има такива заключения, които са извън традиционното – за добро или за лошо – и това е от тях; ето какво обяснява Генералният адвокат за интернет и за фрейминга:

1.        Героите във филмовата сага на Джордж Лукас „Междузвездни войни“ можеха да се придвижват в „хиперпространството“ със скоростта на светлината с помощта на „хипердвигател“. По подобен начин интернет потребителите могат да „пътуват“ в „киберпространството“ с помощта на хипертекстови връзки. Макар да не противоречат на законите на физиката, както правеше хипердвигателят на корабите в „Междузвездни войни“, тези връзки все пак поставят някои предизвикателства от гледна точка на закона, и по-специално от гледна точка на авторското право. Тези предизвикателства вече са разгледани отчасти, наред с другото, в практиката на Съда. Настоящото дело е повод тази съдебна практика да се преразгледа и допълни.

2.        Когато става дума за интернет, на практика обикновено се има предвид единствената и вероятно най-използвана функционална възможност на тази мрежа: World Wide Web, или иначе казано Мрежата или „световната мрежа“. Тази мрежа е съставена от информационни единици или ресурси, които се намират на интернет страници (web page). Интернет страница е документ, написан на езика HTLM (hypertext markup language) и евентуално съдържащ други добавени ресурси, и по-специално изображения или аудио-визуални или текстови файлове. Уебсайт (website) е структурирана съвкупност от интернет страници и евентуални други ресурси, публикувани от собственик и хоствани на един или няколко сървъра.

3.        При разглеждането на даден уебсайт компютърът създава връзка със сървъра или сървърите, на които е хостван този сайт, като иска достъп до информацията на сайта. В отговор копие на тази информация се изпраща и записва (временно) в междинната памет или в „кеш-паметта“ на компютъра. Тази информация може да се чете и възпроизвежда на екрана на компютъра благодарение на специален софтуер — интернет браузър.

4.        Всеки ресурс в Мрежата, тоест всеки файл, страница и уебсайт, притежава уникален идентификатор, наречен URL (uniform resource locator), който представлява своеобразен „интернет адрес“(2). Страницата, към която води адресът на даден уебсайт, се нарича начална страница (home page). Има два начина за получаване на достъп до ресурс в Мрежата посредством URL-адреса. Първият е този адрес да се въведе в диалоговия прозорец на браузъра, а вторият — който се разглежда в настоящото дело — да се използва хипертекстова връзка.

5.        „Плетенето на Мрежата“ (webbing the Web) се прави от хипертекстовите връзки или хипервръзките (hypertext links). Те дават възможност да се стигне директно от един уебсайт до ресурсите на друг уебсайт. Всъщност хипервръзките са самата същност на Мрежата и представляват онова, което я отличава например от Александрийската библиотека. В практиката си Съдът признава значението на хипертекстовите връзки за функционирането на Мрежата и за свободата на словото, за която последната допринася(3).

6.        Хипертекстовата връзка е команда за браузъра да търси ресурси на друг уебсайт. Тя изразява на HTML езика URL-адреса на целевия ресурс и текста или изображението, представляващи символа на връзката на изходната интернет страница(4), и евентуално други елементи, например начина на отваряне на целевия ресурс на екрана. Обикновено връзката има нужда да се активира (кликне), за да функционира.

7.        Простата връзка съдържа само URL-адреса на сайта, към който препраща, тоест адреса на началната му страница. При кликване върху връзката тази страница се отваря или на мястото на страницата, на която е била връзката, или в нов прозорец. В диалоговия прозорецът на браузъра се показва URL-адресът на новия сайт, така че потребителят разбира, че е сменил сайта. Съществуват обаче и други видове връзки.

8.        Т.нар. „дълбока“ връзка (deep link) не води към началната страница на целевия сайт, а към друга страница на този сайт и дори към конкретен ресурс на тази страница, например графичен или текстов файл(5). Всъщност всяка страница и всеки ресурс имат URL-адрес, който може да се използва във връзката вместо само основния адрес на сайта. Дълбоката връзка игнорира предполагаемия ред за навигиране на целевия сайт, като заобикаля началната му страница. Доколкото обаче URL-адресът на една интернет страница обикновено съдържа името на сайта, потребителят винаги е информиран за това кой уебсайт разглежда.

9.        Интернет страницата може да съдържа ресурси, различни от текст, и по-специално графични или аудио-визуални файлове. Тези файлове не са неразделна част от HTML документа, който съставлява страницата, но са свързани с него. Вграждането (embedding) на тези ресурси се извършва с помощта на специфични команди, предвидени за тази цел в HTML езика. Например за вграждане на изображение съществува тагът „image“ („<img>“)(6). Обикновено този таг се използва за вграждане на графичен файл на дадена интернет страница, когато той се съхранява на същия сървър, на който и страницата (локален файл). Достатъчно е обаче адресът на локален файл („относителен URL“) в атрибута „source“ на тага „image“ да се замени с адреса на файл, който се намира на друг уебсайт („абсолютен URL“), за да може той да бъде поставен на собствената интернет страница, без да се налага да се възпроизвежда(7).

10.      Тази техника използва функционалната възможност на хипертекстовата връзка, която позволява елементът, например изображение, да се покаже в браузъра от изходното му местоположение (целевия уебсайт) и следователно да не се възпроизвежда на сървъра на сайта, на който се появява. Поставеният елемент впрочем се показва автоматично, без да е необходимо да се кликва върху каква да е връзка. От гледна точка на потребителя ефектът е същият като при файл, намиращ се на същата страница, на която се появява. Тази практика се нарича inline linking или hotlinking (директно свързване).

11.      Фреймингът (framing) е техника, която позволява екранът да се раздели на няколко части, като на всяка от тях може поотделно да се покаже различна страница или различен интернет ресурс. Така на една част от екрана може да се показва изходната интернет страница, а на друга — страница или друг ресурс, публикуван на различен сайт. Тази друга страница не се възпроизвежда на сървъра на рамкиращия сайт, а се разглежда директно с помощта на дълбока връзка. URL-адресът на страницата, към която води тази връзка, често е скрит, така че потребителят може да остане с впечатлението, че разглежда само една интернет страница, а всъщност те да са две (или повече).

12.      Фреймингът понастоящем се счита за остаряла техника и не е включен в последната версия на HTLM езика (HTML5). Той е заменен с inline frame (вградена рамка)(8), която позволява поставянето на публикуван на друг сайт външен ресурс, като уебсайт, страница или дори елемент на интернет страница, в рамка, чиито размери и местоположение се определят свободно от автора на въпросната интернет страница. Вградената рамка се държи като неразделна част от тази страница, тъй като за разлика от класическия фрейминг не е техника за разделяне на екрана, а начин за вграждане (embedding) на външни ресурси на интернет страница.

13.      За да стане още по-сложно, вградената рамка може да се дефинира като място на отваряне на хипертекстова връзка(9). По този начин след активирането на връзката (чрез кликване) целевият ресурс се отваря в рамка (чиито граници може да са видими на екрана или не) на мястото, определено от автора на страницата, на която е връзката(10).

14.      Тези операции може да изглеждат сложни и да изискват задълбочени компютърни познания, но многобройните услуги за създаване на уебсайтове и платформите за споделяне на съдържание автоматизират тези процеси, като улесняват създаването на интернет страници, вграждането на съдържание в тях и създаването на хипертекстови връзки без тези познания.

15.      От установената практика на Съда следва, че хипертекстовите връзки към защитени с авторско право обекти, които са предоставени на публично разположение в интернет при условията на свободен достъп с разрешението на притежателя на тези права, не представляват действия, за които е необходимо разрешение от посочения притежател(11). По-новата съдебна практика обаче изисква тези достижения да се разгледат от малко по-различен ъгъл. В този смисъл следва да се установи дали обстоятелството, че притежател на авторските права използва технически способи, предназначени да предотвратят използването на произведението му под формата на хипертекстови връзки и посредством фрейминг, променя преценката от гледна точка на авторското право. Според мен е необходимо да се преразгледа и проблемът с вграждането на интернет страници на произведения, публикувани на други сайтове (inline linking).

И сега преюдициалният въпрос:„Представлява ли вграждането на уебсайт на трето лице посредством фрейминг на произведение, което се намира на разположение на свободно достъпен уебсайт със съгласие на притежателя на правата, публично разгласяване на произведението по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, ако това вграждане се осъществява при заобикаляне на мерките за защита срещу фрейминг, приети или разпоредени от притежателя на правата?“.

Заключението:

„1)      Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че вграждането на интернет страница на защитени с авторско право произведения, предоставени на публично разположение при условията на свободен достъп на други уебсайтове с разрешението на притежателя на авторските права, по начин че да се показват автоматично на тази страница при отварянето ѝ, без да е необходимо допълнително действие от страна на потребителя, представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба.

2)      Този член трябва да се тълкува в смисъл, че вграждането на уебсайт на трето лице с помощта на използваща фрейминг активна интернет връзка на произведение, предоставено на публично разположение на уебсайт при условията на свободен достъп със съгласие на притежателя на правата, не представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато това вграждане се осъществява при заобикаляне на мерките за защита срещу фрейминг, приети или разпоредени от притежателя на авторските права.

3)      Техническите мерки за защита срещу вграждане на интернет страница на защитени с авторско право произведения, предоставени на публично разположение при условията на свободен достъп на други уебсайтове с разрешението на притежателя на авторските права, по начин че да се показват автоматично на тази страница при отварянето ѝ, без да е необходимо допълнително действие от страна на потребителя, представляват ефективни мерки за защита по смисъла на член 6 от Директива 2001/29“.

ЕСПЧ: свобода на изразяване на политическа партия чрез мобилно приложение

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/08/14/echr-33/

ЕСПЧ – Голяма камара – прие решение по делото Magyar Kétfarkú Kutya Párt v Hungary. Европейският съд по правата на човека прие с 16 гласа „за“, че има нарушение на член 10 ЕСПЧ (свобода на изразяване).

Случаят се отнася до мобилното приложение на политическа партия, което позволява на избирателите да снимат, анонимно да качват и коментират невалидни гласове, подадени по време на референдум през 2016 г.

Magyar Kétfarkú Kutya Párt е политическа партия, регистрирана в Будапеща (Унгария). През септември 2016 г. Партията разработва мобилно приложение, което позволява на избирателите да показват и коментират невалидни бюлетини, подадени по време на референдум.

След жалба на частно лице, Националната избирателна комисия (НЕК) глобява партията с мотива, че приложението представлява агитационна дейност и нарушава правилата за честни избори, тайната на гласуването и упражняването на права в съответствие с тяхната цел.

Жалбоподателят твърди нарушение на член 10 ЕКПЧ (право на свобода на изразяване).

В решението си от 23 януари 2018 г. Европейският съд по правата на човека приема единодушно, че е налице нарушение на член 10 от Конвенцията. Партията е разработила приложението за мобилни телефони именно с цел да позволи на избирателите да използват информационни и комуникационни технологии за споделяне на мнения чрез анонимни снимки на невалидни бюлетини. Приложението по този начин има комуникативна стойност и така представлява израз на въпрос от обществен интерес. Не е възможно да се идентифицират избирателите чрез анонимно качените снимки и публикуването на снимките не повлиява върху честното провеждане на гласуването.

След решението постъпва искане на унгарското правителство делото да се внесе в Голямата камара от 17 съдии.

Решение на Голамата камара

Съдът установява, че партията е упражнила правото си на свобода на изразяване чрез стартиране на мобилното приложение и е насърчила избирателите да подават снимки и коментари за невалидни бюлетини. Действията на властите са намеса в правото на свободно изразяване, която е оправдана само при определени обстоятелства. Основният въпрос за Съда е дали предварително е било възможно да се знае, че правенето на анонимни снимки и качване на снимки на бюлетини ще наруши избирателното законодателство.

Законът не определя какво ще се счита за нарушение на принципа на упражняване на правата в съответствие с тяхната цел, това попада в правомощията на изборната администрация за всеки конкретен случай. Тя прави преценка дали деянието има „отрицателни последици“. В случая не е ясно какви са те, освен това за първи път местните власти прилагат изборните правила спрямо използване на мобилно приложение за анонимно публикуване на снимки на бюлетини.

Липсата на предвидимост какво съставлява нарушение е особено важна, тъй като ограничава свободата на изразяване на политическата партия. Законът не е формулиран с достатъчна точност, за да се изключи произвол и да се позволи на партията да предприеме съответното поведение.

Нарушение на член 10, параграф 2 от Конвенцията.

GIFCT: рисковете на саморегулирането на платформите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/08/14/gifct/

През октомври миналата година неонацисти атакуват   синагога в Хале, Германия. Видеоклипът на стрелбата, при която загиват двама души, остава в Twitch повече от час, преди да бъде премахнат. Докато потребителите го изтеглят и го предават към по-слабо модерирани платформи  като Telegram, записът е спрян в   основните платформи: Facebook, Twitter, YouTube.   Всичко, което Twitch прави, за да постигне това, е да качи данните на този клип  в базата данни на Глобалния интернет форум за борба с тероризма (GIFCT).

Една публикация в Slate вчера, озаглавена “Бъдещето на свободното слово онлайн може да зависи от тази база данни”, обръща внимание върху малкоизвестния GIFCT. Форумът е създаден през 2017 г. от Facebook, Microsoft, Twitter и YouTube.  GIFCT  е отговор на  натиска   на правителствата  –  особено   на държавите от Европейския съюз – платформите да  поемат по-голяма отговорност в борбата срещу тероризма онлайн. Основната цел е да се координира премахването на съдържание в различни услуги на платформите. Техническите гиганти заедно създават база данни за това, което смятат за терористично съдържание и пропаганда.  Тази база данни служи като   „черен списък“ и помага и на по-малки компании да модерират собствените си платформи. Във форума участват десетки компании.

Медиите критикуват непрозрачността на решенията на Форума –  той определя какво е и какво не е терористично съдържание, но няма видимост как го прави. GIFCT е обявил през 2019 г., че ще преработи вътрешната си структура. Създаден е  Независим консултативен комитет, който включва членове от гражданското общество, правителства и междуправителствени органи. Но правозащитните организации смятат, че това не е достатъчно: „Искаме гаранции, че границите между модерирането на съдържанието и борбата с тероризма са ясни.“

Участието на правителството в GIFCT е свързано с риск  да се стигне до цензура и добавяне  на съдържание в „черния списък“  под натиск на правителствените представители.

През юли GIFCT публикува отчет за прозрачността, но той не се оценява като достатъчен – очаква се  предоставяне на достъп на изследователите до   действителното съдържание, което GIFCT блокира, което би позволило да се направи оценка за евентуални пристрастност и грешки;  а също очаква се повече информация за това дали потребителят е уведомен (и да му се даде възможност да обжалва) когато се блокира определено съдържание.

Инициативи като GIFCT на пръв поглед принуждават платформите да действат справедливо и законно – но на практика, казва Дафне Келър, четири компании се събраха и направиха тази напълно непрозрачна, наистина мощна система, която прилага правила, които не са част от законодателството за контрол върху изразяването онлайн.”

Войната на думи: Trump vs платформите 3

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/08/07/trump3/

След известно време на колебания как да се процедира със съобщенията на президента Тръмп в социалните мрежи, Twitter u Facebook  започнаха да прилагат политиките си и към президента. Мярките бяха ралични – от маркиране на съобщението като невярно до заличаване. Тръмп не остана безучастен – отговори с правен акт (order), с който поиска “да се преразгледа финансирането  с публичен ресурс на платформи, които ограничават свободното слово”.

Войната на думи 1

Войната на думи 2

През август има нов епизод – този път по темата с коронавируса, която е особено чувствителна и където се очаква най-висока защита от дезинформация.

Facebook и Twitter са санкционирали Доналд Тръмп и неговата кампания за съобщения, в които президентът твърди, че децата са “почти имунизирани” срещу коронавирус. В телефонно интервю за Fox  News Тръмп казва, че е време всички училища в цялата страна да се отворят отново, защото „Ако погледнете децата, децата са почти – и почти бих казал определено – почти имунизирани от тази болест”.

  • Какво заличава Facebook – клип от интервю за  Fox News. Мотиви:  „вредна дезинформация за COVID“, “това видео включва неверни твърдения, че група хора са имунизирани от COVID-19, което е нарушение на нашите политики около вредната дезинформация COVID.”
  • Какви са мерките на Twitter:  изисква от кампанията на Тръмп @TeamTrump заличаване на туит със същия клип. Мотиви: туитът на  @TeamTrump “нарушава Правилата на Twitter за дезинформация на COVID-19”.  Туитът е заличен. 

Историята във WP.

YouTube   също е свалил видеоклипове  за нарушаване на  политиките на платформата  за противодействие на дезинформацията по време на  COVID-19. Оригиналното интервю обаче остава достъпно на страницата на Fox News в платформата. YouTube не отговори веднага на искания за изясняване кои видеоклипове са свалени, пише Reuters.

Google и решението Schrems II

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/08/03/google-schrems-ii/

Потребителите на Google днес получиха писмо. В резултат на неотдавнашното решение на Съда на Европейския съюз Schrems II относно експорта на данни, след обезсилването на Privacy Shield, Google ще премине към стандартни договорни клаузи (SCCs).Ще актуализираме съществуващите  условия за обработка на данни от Google Ads, за да отговорим на GDPR.”

Актуализациите не дават на Google допълнителни права върху данни. Актуализациите ще се прилагат от 12 август, 2020.

За повече информация вижте тук.

ЗИД ЗРТ за въвеждане на ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/07/31/avmsd_1808_transp/

Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, с който да се въведе в българското законодателство третата ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги – Директива (ЕС) 1808/2018 – е публикуван за обществено обсъждане на сайта strategy.bg  и на сайта на Министерството на културата –  тук може да се види и целият пакет документи:

Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (Срок за обществено обсъждане от 31.07.2020 г. до 31.08.2020 г. Имейл за изпращане на становища – [email protected])
Таблица на съответствието с правото на Европейския съюз
Доклад ЗИД на ЗРТ
Мотиви към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията
Частична предварителна оценка на въздействие
Становище на дирекция “Модернизация на администрацията”

Очаква се и вторият законопроект за изменение и  допълнение на ЗРТ, който се готви от работна група към МК  – за привеждане на закона в съответствие със съобщението на ЕК за държавната помощ и със закона за публичните финанси. Докато този втори закон не е обвързан със срок към ЕК, първият – хармонизационният – има срок септември 2020, така че през есента е вероятно да се гледа.

GAFA пред Конгреса

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/07/30/gafa/

Американският конгрес изслуша вчера шефовете на четири от големите интернет компании, известни като GAFA -- от голямата петорка липсваше Microsoft.

Jeff Bezos, Tim Cook, Mark Zuckerberg  u  Sundar Pichai (CEOs), отговаряха пред  House Judiciary Antitrust Subcommittee.

Подробности

Пълен запис на изслушването:

NextGenerationEU: нов инструмент на ЕС

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/07/29/nextgenerationeu/

Европейската комисия прие COM(2020) 456 final “Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение”.

За да отговори на пандемията и да подготви по-добро бъдеще,   Комисията предлага нов инструмент за възстановяване, наречен NextGenerationEU, в рамките на преработен дългосрочен бюджет на ЕС. Общо този европейски план за възстановяване ще предостави 1,85 трилиона евро, за да се даде тласък на нашата икономика и да се гарантира напредък в Европа.

Възстановяването вероятно ще бъде дълго, но нуждите са неотложни, се казва в Съобщението. Между целите са още по-зелена Европа и ускоряване на работата за цифровото бъдеще на ЕС.

Два акцента от съобщението – цифровият пазар и върховенството на правото:

4.2. По-задълбочен и по-цифровизиран единен пазар

 В дългосрочен план  вероятно ще има постоянни и структурни промени в обществения и икономическия живот: повече дистанционна работа, електронно обучение, електронна търговия, електронно управление. Това изтъква потенциала за създаване на всеобщо призната електронна идентификация (e-ID) — публична електронна идентификация, така че да се даде възможност за лесен, надежден и сигурен достъп до трансгранични цифрови публични услуги.

Четири елемента ще бъдат от ключово значение за възстановяването в областта на цифровите технологии, което ще допринесе за стимулиране на конкурентоспособността на иновациите и за предоставяне на по-голям избор на потребителите.

  • Първо, ще трябва да инвестираме в повече и по-добра свързаност. Бързото разполагане на 5G ще има съответни последици за цялото цифрово общество и ще увеличи стратегическата автономност на Европа.
  • Второ, ще се нуждаем от засилено промишлено и технологично присъствие в стратегическите части на цифровата верига на доставки – вкл.  изкуствен интелект, киберсигурност, защитени комуникации, инфраструктура за данни и компютърни услуги „в облак“, мрежи от пето и шесто поколение, суперкомпютри, квантови технологии и блок-вериги. Това ще бъде приоритет в рамките на Механизма за устойчивост и възстановяване, InvestEU и Инструмента за стратегически инвестиции.
  • Трето, трябва да изградим истинска икономика, основана на данните, като двигател на иновациите и създаването на работни места. Комисията ще предложи също така наборите от данни с висока стойност да бъдат предоставени на разположение за общото благо, като нарасне отвореният достъп до тях за научни изследвания, иновации и МСП.
  • Четвъртият елемент е необходимостта от по-справедлива и по-лесна бизнес среда. Продължителната изолация в домашни условия даде тласък на пазаруването по интернет и моделите за бизнес онлайн. Тази тенденция неизбежно ще се ускори през идните месеци и години, като все повече дружества преминават към цифрова стопанска дейност. Понастоящем обаче онлайн средата е доминирана от няколко големи платформи. Тяхната позиция — и по-широкият им достъп до ключови ресурси от данни — оказват въздействие върху възможността за по-малки европейски предприятия да започнат дейност, да се разрастват или да се възползват максимално от единния пазар.

Тези въпроси трябва да бъдат решени, ако Европа иска да се възползва максимално от цифровото възстановяване. В този дух една от целите на новия законодателен акт за цифровите услуги DSA ще бъде да се подобри правната рамка за цифровите услуги с ясни правила за онлайн платформите. Той ще предложи по-голяма сигурност за потребителите онлайн, ще предотвратява злоупотребата с пазарна мощ от страна на платформите и ще гарантира справедлив пазар с равни възможности за по-малките предприятия.

Трябва също така да се съсредоточим върху намаляване на административната тежест и улесняване на използването от дружествата, особено на МСП, на цифрови инструменти, като например електронния подпис. Те се нуждаят от подкрепа, за да получат по-лесен достъп до данни и да намалят бюрокрацията чрез цифрови решения, например за договори. Следва да се насърчават използването на обслужване на едно гише и опростяването на електронните административни процедури.

 

Кризата показа също така значението на цифровите умения за децата, учениците, учителите, обучаващите и за всички нас във връзка с общуването и работата. Комисията ще представи Европейска програма за умения и План за действие в областта на цифровото образование.

6.Възстановяване, основано на ценностите и основните права на ЕС

Кризата поставя на изпитание европейския начин на живот. За да се помогне за спасяването на човешки живот, някои от нашите свободи бяха ограничени. Основни елементи, позволяващи на обществото ни да функционира, често бяха поставяни в застой. Нашата демократична устойчивост бе поставена на изпитание. Европа обаче не бива никога да допуска компромиси със своите ценности. Възстановяването трябва да се основава на основните права и пълното зачитане на върховенството на закона.

Медиите и гражданското общество се сблъскаха с нови пречки пред изпълнението на ролята си в демократичния дебат. В своя годишен доклад относно върховенството на закона Комисията ще разгледа по-задълбочено този въпрос по отношение на всички държави членки. Предложението на Комисията за Регламент относно защитата на бюджета на ЕС срещу широко разпространено незачитане на върховенството на закона също ще бъде от ключово значение.

Вследствие на кризата изпъкнаха и заплахите за нашата демокрация. Кризата породи нова „инфодемия“ от страна на онези, които искат да манипулират публичното пространство и да разпространяват неверни съобщения, пропаганда и изказвания, подбуждащи към омраза. Комисията ще поддържа свободата на изразяване и ще оказва подкрепа на медиите, като същевременно ще предприеме мерки за справяне с най-непосредствените предизвикателства от дезинформацията, свързани с пандемията, използвайки и Плана за действие за европейската демокрация, за да извлече поуки и да изгради устойчивост за в бъдеще.

Мониторинг за медиен плурализъм #MPM 2020

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/07/23/mpm-2020/

Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от редовно провеждания в последните години  Мониторинг за медиен плурализъм за държавите от ЕС, Албания  и Турция.

Събират се данни по 200 въпроса, които позволяват да се наблюдават 20 индикатора, обединени в 4 групи – базови (главно законодателна рамка на свободата на изразяване), пазарни, политически и социални. На тази основа се прави оценка за рисковете за медийния плурализъм и,  както се вижда на инфографиките по-долу,    за всяка група индикатори държавите попадат в зона на нисък, среден или висок риск (зелена-жълта-червена).

Въпросникът за 2020 е актуализиран, за да включи аспекти на цифровите права и плурализма в цифрова среда.  Много предишни индикатори са адаптирани за измерване както на традиционните, така и на онлайн медиите.

Пълният текст на доклада

Тази година България е в зона със среден риск по базовите  показатели  и висок риск по останалите показатели.

Докладът за България

В сравнение с предходния доклад

  • Основна защита (41% риск – среден риск)
  • Пазарен плурализъм (71% риск – висок риск)
  • Политическа независимост (63% риск – среден риск)
  • Социално включване (73% риск – висок риск)

в този доклад резултатите са влошени, една от причиинте са новите показатели, насочени към цифрова среда:

  • Основна защита – 45%
  • Пазарен плурализъм – 78%
  • Политическа независимост – 67%
  • Социално включване – 74%

MPM2020_Market-graphicMPM2020_Political-graphic_MPM2020_Social-graphicMPM2020_Basic-graphic

Съд на ЕС: отговорността на платформите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/07/20/ecj_platf/

Публикувано е заключението  на генералния адвокат по обединени дела  C-682/18 Frank Peterson v Google LLC, YouTube LLC и C-683/18 Elsevier v Cyando   

Доставчиците на онлайн платформи  катоYouTube и Uploaded  не носят пряка отговорност за незаконното качване на защитени произведения от потребителите на тези платформи. 

Директива 2019 / 790 за авторските права на цифровия единен пазар  не е приложима за разглежданите случаи, обсъжда се отговорността на доставчиците  по време на действие по силата на Директива 2000/31 на електронната търговия, Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество  и Директива 2004/48 относно прилагането на правата на интелектуална собственост.

 Франк Питърсън, музикален продуцент, води  дело срещу  YouTube  и  Google пред  германските съдилища, отнасящи се до звукозаписи в YouTube, върху които  той твърди, че притежава различни права, но са качени в платформата от  потребители  на тази платформа без разрешение (Сара Брайтман  по време на турне).  Във втория случай издателската група Elsevier води дело  отново пред германските съдилища, отнасящи се до качването на   файлове, върху които Елсевиер притежава изключителните права,   от потребителите на платформата  Uploaded (управлявана от Cyando платформа за съхраняване на информация и споделяне на файлове) без разрешение. 

The Bundes gerichtshof (Федерален съд, Германия), който разглежда тези две дела, отправя  шест въпроса относно прилагането на посочените по-горе директиви.

Въпросите:

„1)      Извършва ли акт на публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от [Директива 2001/29] операторът на интернет базирана видеоплатформа, на която потребители предоставят на публично разположение видеоклипове със закриляно от авторското право съдържание без съгласието на притежателите на права, ако

–        с платформата той реализира приходи от реклама,

–        [качването на видеоклип] е автоматично и се извършва без предварителен преглед или контрол от страна на оператора,

–        съгласно условията за ползване операторът получава световна, неизключителна и безвъзмездна лицензия по отношение на видеоклиповете за периода, за който са качени на платформата,

–        в условията за ползване и в рамките на процеса [на качване] операторът указва, че не е позволено качването на платформата на съдържание, което нарушава авторските права,

–        операторът предоставя на разположение помощни средства, чрез които притежателите на права могат да предприемат действия за блокирането на достъпа до видеоклипове, с които се нарушават права,

–        операторът на платформата подготвя резултатите от търсенето под формата на класации и категории съдържание, като на регистрираните потребители се представя обзор на препоръчаните видеоклипове, който се основава на вече гледаните от тях видеоклипове,

доколкото този оператор няма конкретни сведения за наличието на съдържание, което нарушава авторските права, или след като получи такива сведения, незабавно заличава това съдържание или незабавно блокира достъпа до него?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос:

При описаните в първия въпрос обстоятелства попада ли дейността на оператора на интернет базирана видеоплатформа в приложното поле на член 14, параграф 1 от [Директива 2000/31]?

3)      При утвърдителен отговор на втория въпрос:

Трябва ли съгласно член 14, параграф 1 от [Директива 2000/31] сведенията за незаконна[та] дейност или информация и запознаването с фактите или обстоятелствата, от които е видна незаконната дейност или информация, да се отнасят до конкретни незаконни дейности или информация?

4)      Отново в случай на утвърдителен отговор на втория въпрос:

Съвместимо ли е с член 8, параграф 3 от [Директива 2001/29] в полза на притежателя на правото да може да се постанови съдебна забрана срещу доставчик на услуга, която се състои в съхраняване на информация, предоставяна от получател на услугата, и се използва от потребител за нарушаване на авторското право или на сродните му права само ако след предупреждение за явно нарушение отново е извършено такова нарушение?

5)      При отрицателен отговор на първия и втория въпрос:

Трябва ли при описаните в първия въпрос обстоятелства операторът на интернет базирана видеоплатформа да се счита за нарушител по смисъла на член 11, първо изречение и член 13 от [Директива 2004/48]?

6)      При утвърдителен отговор на петия въпрос:

Трябва ли задължението на такъв нарушител да заплати обезщетение съгласно член 13, параграф 1 от [Директива 2004/48] да бъде поставено в зависимост от условието нарушителят да е действал умишлено както по отношение на собственото си нарушение, така и по отношение на нарушението на третите лица и да е знаел или според обстоятелствата да е трябвало да знае, че потребители използват платформата за извършване на конкретни нарушения?“

Заключението:

45.      Макар такива платформи като YouTube и Uploaded да дават възможност за различни видове законна употреба, те се използват и по незаконен начин. Видеоклиповете, споделени в YouTube, могат да съдържат защитени произведения и да нарушават правата на техните автори. С оглед на капацитета си да съхранява и прехвърля обемни файлове Sharehoster като Uploaded пък е удобен инструмент за незаконен обмен на копия на произведения, по-специално кинематографски или музикални.

46.      Притежателите на права като г-н Peterson и Elsevier, подкрепяни в случая от френското правителство, очертават лош образ на въпросните платформи и на техните оператори. Като допускали, в рамките на тези платформи, децентрализирано и неконтролирано предоставяне на съдържание от всеки интернет потребител, операторите създавали съществена опасност от засягане на авторското право. Тази опасност се увеличавала многократно предвид масовия характер на публикуваното в тези платформи съдържание, което може да бъде разгледано незабавно от неопределен брой интернет потребители навсякъде по света.  Притежателите на права се позовават и на трудностите, с които се сблъскват при предявяването на искове срещу потребителите, извършващи такива нарушения чрез посочените платформи, по причини, свързани с тяхна неплатежоспособност, анонимност или местоположение.

65. Въпросът дали оператори като YouTube и Cyando са отговорни за нарушенията на авторското право, извършени от потребителите на платформите им, например поради това че тези оператори са били запознати с тях и съзнателно са пропуснали да предприемат действия, че са насърчили тези потребители да извършат подобни нарушения или че са проявили небрежност в това отношение, според мен не попада в обхвата на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29. Както ще обясня в раздел 2, макар да изглежда, че в решения GS Media(35), Stichting Brein I („Filmspeler“)(36) и Stichting Brein II („The Pirate Bay“)(37) Съдът тълкува тази разпоредба, в смисъл че тя може да обхване отговорността за действия на трети лица (наречена „акцесорна“, „субсидиарна“, „вторична“ или „непряка“), считам, от своя страна, че тази отговорност всъщност не е хармонизирана в правото на Съюза. Следователно тя се урежда от нормите, предвидени от държавите членки в областта на гражданската отговорност.

Аргументацията е доста пространнна, към заключението:

256. С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) преюдициални въпроси по съединени дела С-682/18 и С- 683/18 следния начин:

1)      Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО  трябва да се тълкува, в смисъл че операторът на платформа за споделяне на видеоклипове и операторът на платформа за съхраняване и споделяне на файлове не извършват акт на „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба, когато потребител на платформите им качва на тях защитено произведение.

2)      Член 14, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО  (Директива за електронната търговия) трябва да се тълкува, в смисъл че операторът на платформа за споделяне на видеоклипове и операторът на платформа за съхраняване и споделяне на файлове по принцип могат да се ползват от предвиденото в тази разпоредба освобождаване за всяка отговорност, която може да произтече от файловете, които съхраняват по молба на потребителите на платформите си.

3)      Член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2000/31 трябва да се тълкува, в смисъл че хипотезите, посочени в тази разпоредба, а именно тази, при която доставчик на услуги има „сведения за незаконна[та] дейност или информация“, и тази, при която такъв доставчик „е запознат с факти или обстоятелства, от които да е видна незаконната дейност или информация“, по принцип се отнасят до конкретна незаконна информация.

4)      Член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува, в смисъл че не допуска притежателите на права да могат да искат налагането на съдебна забрана срещу доставчик, чиято услуга, състояща се в съхраняване на предоставена от потребител информация, се използва от трети лица за нарушаване на авторското право или на сродните му права, само ако след предупреждение за явно нарушение отново е извършено такова нарушение.


Съд на ЕС: Schrems II

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/07/17/schrems-ii/

На 15 юли 2020 стана известно решението на Съда на ЕС  по дело C-311/18 Data Protection Commissioner/Maximillian Schrems et Facebook Ireland (Schrems II).То засяга експорта на лични данни от ЕС към САЩ.

Г-н Maximillian Schrems (Австрия)   е потребител на Facebook от 2008 г. Личните данни на г-н Schrems изцяло или частично се предават от Facebook Ireland към разположени на територията на Съединените щати сървъри на Facebook Inc., където се обработват. Г-н Schrems подава жалба до ирландския надзорен орган, с която по същество иска забрана на експорта. Той твърди, че правото и практиките на Съединените щати не предлагат достатъчна защита срещу достъпа от публичните органи до данните, предавани на тази държава.Тази жалба е отхвърлена, по-специално тъй като в Решение 2000/5205   Комисията е констатирала, че Съединените щати гарантират достатъчна степен на защита.

С решение, постановено на 6 октомври 2015 г., Съдът, сезиран с преюдициално запитване от High Court (Висш съд, Ирландия), обявява това решение за невалидно (наричано по-нататък „решението Schrems I“)

Максимилиян Шремс   поддържа, че Съединените щати не предлагат достатъчна защита на експортираните към САЩ данни и  иска да се спре или да се забрани за в бъдеще предаването на личните му данни от ЕС към Съединените щати, което Facebook Ireland извършва понастоящем въз основа на стандартните договорни клаузи, съдържащи се в приложението към Решение 2010/877. Тъй като счита, че разглеждането на жалбата на г-н Schrems зависи по-специално от валидността на Решение2010/87, ирландският надзорен орган инициира производство пред High Court (Висш съд) с цел последният да отправи преюдициално запитване до Съда.

След започването на това производство Комисията приема Решение 2016/1250 относно адекватността на защитата, осигурявана от Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ (т.нар. решение„Щит за личните данни“). С преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция отправя до Съда въпроси за приложимостта на GDPR  спрямо предаването на лични данни, основано на стандартните клаузи за защита, съдържащи се в Решение 2010/87, за изискваното от този регламент ниво на защита в рамките на такова предаване и за задълженията на надзорните органи в този контекст.

Освен това High Court поставя въпросаза валидността както на Решение 2010/87, така и на Решение 2016/1250 (новия механизъм).

Обстойното заключение на Генералния адвокат от декември 2019,  според което новият механизъм и прилагането на така наречените стандартни договорни клаузи (SCCs), се приемат за юридически валидни.

Но с решението си от 15 юли 2020 Съдът  на ЕС  обявява Решение 2016/1250 за невалидно.

Съдът приема, че правото на Съюза, и по-специално GDPR, се прилага за предаване на лични данни за търговски цели от икономически оператор, установен в държава членка, към друг икономически оператор, установен в трета държава.

Съдът приема, че освен ако съществува надлежно прието от Комисията решение относно адекватното ниво на защита,   органите за защита на данните   са задължени да спрат или да забранят предаването на лични данни на трета държава, когато преценят с оглед на  Решение на Комисията от   2010 година относно стандартните договорни клаузи при предаването на лични данни към лицата, които ги обработват, установени в трети страни, съгласно Директива 95/46/ЕО, изменено с Решение   на Комисията от   2016 г., че стандартните клаузи за защита на данните не са или не могат да бъдат спазени в тази трета държава и че защитата на предаваните данни, изисквана от правото на Съюза, не може да бъде осигурена с други средства.

Съдът проверява валидността на Решение2016/1250 с оглед на изискванията, произтичащи от GDPR, разглеждан във връзка с разпоредбите на Хартата, гарантиращи зачитането на личния и семейния живот, защитата на личните даннии правото на ефективна съдебна защита.

Според Съда ограниченията на защитата на личните данни, които произтичат от вътрешноправната уредба на Съединените щати относно достъпа и използването от американските публични органина такива данни, предадени от Съюза на тази трета държава, и които Комисията е оценила в Решение 2016/1250, не са определени по начин, който да отговаря на изисквания, които по същество са равностойни на предвидените в правото на Съюза съгласно принципа на пропорционалност, тъй като програмите за наблюдение, основани на тази правна уредба, не са ограничени до строго необходимото.

Що се отнася до изискването за съдебна защита, Съдът постановява, че противно на приетото от Комисията в Решение2016/1250, посоченият в това решение механизъм  не предоставя   способ за защита по стандартите на правото на ЕС.

Поради всички тези причини Съдът обявява Решение 2016/1250 за невалидно.

Пет години по-късно и  „Щитът за поверителност“ последва съдбата на  „Безопасното пристанище“.

Германско председателство 2020: Медиите в цифровото общество

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/07/08/de2020/

Германско председателство на Съвета на ЕС – второ полугодие на 2020, ангажимент към свободните и демократични медии и медийния плурализъм, един от европейските центрове е в Лайпциг.

Откриваща конференция. ПрограмаАдресът, където ще бъде публикуван запис на събитието. Следва още  поредица от събития.

Вера Йоурова казва, че докладът МРМ 2020 ще бъде публикуван в края на юли.

Не се съмнявам, че се нуждаем от силен и плуралистичен медиен сектор. За съжаление имаме много причини да се притесняваме. Това е резултатът от изследователския доклад, съфинансиран от ЕС,  за мониторинга на медийния плурализъм МРМ 2020, който ще бъде публикуван до края на юли.

Йоурова посочи парадокса на съвременната журналистика – все по-голяма аудитория и все по-ниски приходи:

Аудиторията е рекордно висока –  приходите са рекордно ниски. Това е не само вина на пандемията. Това е дългосрочна тенденция, свързана с цифровизацията и появата на онлайн платформите. Почти половината от гражданите на ЕС разчитат на онлайн новини като основен източник на информация за националната и европейската политика  – но рекламата  онлайн поставя  създателите на съдържание, журналистите, в трудна ситуация.  Тази тенденция излага на особен риск местните медии, най-близките до гражданите.

И риска при борбата с дезинформацията – лечението да е с по-нежелани резултати от болестта:

Трябва да работим заедно, за да направим цифровия свят и платформите по-прозрачен и по-отговорен. Цифровият Див Запад с актьори като Cambridge Analytica трябва да приключи. Но трябва да сме сигурни, че лечението не е по-лошо от самата болест. Мерките за борба с дезинформацията не могат да подкопаят свободата на словото. Не трябва да създаваме Министерство на истината.

Перспективата:

През септември  като част от новия ни доклад за върховенство на закона – ще представим анализ на положението на медийния плурализъм за всяка страна в ЕС.

Въз основа на този анализ   ще предложим мерки за засилване на свободата и плурализма на медиите съгласно нашия План за действие за европейска демокрация до края на тази година. Този план също ще предложи мерки, свързани с целостта на изборите, включително прозрачността на политическата реклама и борбата с дезинформацията.

Успоредно с това работим по специален план за действие в подкрепа на конкурентоспособността и дигиталната трансформация на медийния сектор и ще изясним отговорността и отчетността на онлайн платформите, по-специално чрез Закона за цифровите услуги.

Също така разглеждаме въпроси, свързани с многообразието в медийния сектор.

Решени сме да продължим да съфинансираме поредица от проекти, които подкрепят трансграничната разследваща журналистика и предоставят правна помощ на тези, които се нуждаят от нея.

Виждам силна ангажираност и желание нещата да се променят.

Приветствам по-специално ангажимента на германското председателство.

От страна на Комисията – ние сме готови да действаме.

За  финал – цитат от Мария Реса – “If we can’t hold power into account, we can’t do anything”.

Тук водещата постави бърз въпрос за кратък отговор: Какво ще правите за утвърждаване на устойчив бизнес модел?

Добър въпрос, не че на Комисията й е работа. Като излезе записът, ще цитирам по-точно отговора. По мое впечатление отговор няма – но “Ще предложим DSA”, каза Йоурова.

Добро събитие – с добра динамика, добре подбрани участници  (ACT u EBU, както и Axel Springer, както и млади изследователи).

Министерството на културата публикува консултационни документи за въвеждане на авторскоправни директиви

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/07/03/consult_789-790/

1

Консултация за транспонирането на Директива (ЕС) 2019/789   за установяване на правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми и за изменение на Директива 93/83/ЕИО на Съвета.
Дата на публикуване: 26 юни 2020 г.
Срок на общественото обсъждане: 31 юли 2020 г.

Изпращайте Вашите отговори на поставените в консултационния документ въпроси на  адрес: [email protected] в срок до 31.07.2020 г.

2

Консултация със заинтересованите страни по въвеждане на Директива (ЕС) 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО    (26 юни 2020)

Дата на публикуване: 26 юни 2020 г.
Срок на общественото обсъждане: 31 юли 2020 г.
Изпращайте Вашите отговори на поставените в консултационен документ въпроси на адрес: [email protected] в срок до 31.07.2020 г.

ЕК издаде правила в помощ на прилагането на медийната директива

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/07/02/avmsd-guidelines/

Днес беше оповестено, че Европейската комисия е приела  насоки, които ще помагат на държавите членки в прилагането на ревизираната Директива за аудио-визуалните медийни услуги.

Според съобщението, тези насоки предлагат практическо средство, чрез което да се гарантира насърчаването на европейските произведения в медийното съдържание, като по този начин се подкрепя културното многообразие и се предоставя по-богат избор за европейските потребители. Те ще спомогнат и за по-добрата защита на потребителите на платформи за видео по заявка и за споделяне на видеоклипове, и особено на непълнолетните лица, срещу вредно съдържание и изказвания, подбуждащи омраза.

Държавите  от ЕС трябва да транспонират ревизираната Директива за аудио-визуалните медийни услуги в националното си законодателство до 19 септември 2020 г.

Въпреки че нямат задължителен характер, насоките следва да допринесат за нейното хармонизирано въвеждане и прилагане. Те представят вижданията на Комисията за това как да се използват конкретните понятия, за да се осигури съгласуваното прилагане на медийните правила във всички държави от ЕС.

За хармонизираното въвеждане – казва ЕК – и ги издава два месеца преди изтичането на срока.

За хармонизираното прилагане – да,  ще допринесат.

Така към Директива (ЕС) 2018/1808 вече имаме и  две приложения/ правила в две области, предвидени по директива и изработени от ЕК:

Европейска  програма за  придобиване на умения

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/07/02/skills_agenda/

Европейската комисия публикува European Skills Agenda,   Европейска  програма за  придобиване на умения за устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и устойчивост. Програмата съдържа амбициозни  количествени цели за повишаване на квалификацията (подобряване на съществуващите умения) и преквалифициране (обучение на нови умения), които трябва да бъдат постигнати в следващите 5 години.

Посочените  12 полета на дейност трябва да  гарантират, че правото на обучение и образование през целия живот ще стане реалност в цяла Европа.

Изрично са предвидени умения, необходими за цифровия преход в най-широк смисъл.

TikTok: медия или средство за събиране на лични данни

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/06/28/tiktok/

Европейският съвет за защита на данните (EDPB)   ще създаде работна група за проучване на практиките за обработка и поверителност на   TikTok.

Този ход идва в отговор на искане на депутата от Европейския парламент  Мориц Кьорнер от Германия.   Кьорнер попита Европейската комисия дали се вземат мерки по отношение на TikTok, след като се появиха съобщения , че Съединените щати са започнали преглед по повод китайската компания, притежаваща TikTok.  Дали TikTok представлява риск за сигурността за ЕС или неговите държави-членки?

Преди два месеца холандската агенция за защита на данните обяви, че е започнала разследване на TikTok заради опасения  за поверителност на личните данни на децата;   подобно проучване вече е в ход в Обединеното кралство от юли 2019 г..Musical.ly, които бяха придобити от TikTok, се съгласиха да заплатят  глоба на Федералната комисия по търговия на САЩ, за да уредят твърденията , че компанията незаконно е събирала лична информация от деца.

Източник  Сomplianceweek

Междувременно в САЩ потребител на Reddit, bangorlol, публикува каталог на информацията, която TikTok взема от потребителите и изпраща обратно в Китай. TikTok използва почти всички възможности за събиране на данни, достъпни за разработчиците на мобилни приложения. Информацията, събрана от TikTok и изпращана в Китай, включва:

  •  Хардуер на телефона (тип процесор, идентификационни номера на хардуер, размери на екрана, dpi, използване на паметта, дисково пространство и т.н.);
  • Други приложения, които сте инсталирали (дори изтрити);
  • Всичко, свързано с мрежата (ip, локален ip, маршрутизатор mac, вашият mac, име на точка за достъп до wifi);
  • активиран GPS pinging, приблизително веднъж на всеки 30 секунди – това е активирано по подразбиране;

 TikTok копира данните от буферната памет. Чувствителните данни не трябва да се копират в буферната памет, тъй като други приложения имат достъп до тях.

Източник  privateinternetaccess.com 

Впрочем и други правят така – според arstechnica.com приложения на iOS четат данните от клипборда на потребителите, такива са

  • ABC News — com.abcnews.ABCNews
  • Al Jazeera English — ajenglishiphone
  • CBC News — ca.cbc.CBCNews
  • CBS News — com.H443NM7F8H.CBSNews
  • CNBC — com.nbcuni.cnbc.cnbcrtipad
  • Fox News — com.foxnews.foxnews
  • News Break — com.particlenews.newsbreak
  • New York Times — com.nytimes.NYTimes
  • NPR — org.npr.nprnews
  • ntv Nachrichten — de.n-tv.n-tvmobil
  • Reuters — com.thomsonreuters.Reuters
  • Russia Today — com.rt.RTNewsEnglish
  • Stern Nachrichten — de.grunerundjahr.sternneu
  • The Economist — com.economist.lamarr
  • The Huffington Post — com.huffingtonpost.HuffingtonPost
  • The Wall Street Journal — com.dowjones.WSJ.ipad
  • Vice News — com.vice.news.VICE-News

Tik Tok е казал, че няма повече да прави така.

Но – докато говорим за TikTok   :  компанията се присъедини през седмицата към кодекса на ЕС за противодействие на дезинформацията.

 

Австралия: съвместно регулиране с платформите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/06/28/au_coreg_acma/

Австралийският орган за комуникации и медии (Australian Communications and Media Authority,  ACMA) иска цифровите платформи да работят заедно върху разработването на единен общ    кодекс за поведение за борба с дезинформацията.

ACMA насърчава платформите да обмислят единен  кодекс, който осигурява подходящи защити и средства за защита на австралийските потребители на цифрови платформи. Той очаква, че този кодекс ще бъде ориентиран към потребителите, лесно достъпен за обществеността и подходящ за целите на обществото ,  се казва в съобщение на регулатора.

Очаква се кодексът да обхване съображенията на платформите за това кои са качествените източници на новини и информация и как това се съобщава на потребителите.

Това е процес с доброволен характер, но ACMA  силно би насърчил всички цифрови платформи с присъствие в Австралия, независимо от техния размер, да подпишат кодекса за цялата индустрия, за да демонстрират своята ангажираност за справяне с дезинформацията.

Интересно е какво препоръчва регулаторът :

  • Препоръчва се “базиран на резултати кодекс”  – който ще изисква “стабилно” отчитане на резултатите от присъединилите си платформи.
  • Кодексът  трябва да включва “надежден, ефективен и достъпен режим за обработка на жалби”, за да се даде на потребителите на цифрови платформи свободен достъп до алтернативен процес на разрешаване на спорове.
  • Да бъде създаден представителен орган, който да контролира администрирането на кодекса. 
  • Кодексът да съдържа механизми за намаляване на въздействието на потенциално вредна дезинформация, като се стреми да защити потребителите.
  • Кодексът да предвиди овластяване на потребителите да идентифицират качествотото на новини и информация.
  • Кодексът да  засили прозрачността и отговорността за мерките за борба с дезинформацията.
  • Кодексът да предвиди ясното етикетиране на рекламите и спонсорираното съдържание или различен тип форматиране за ясно различаване на рекламите от новинарски статии и друга информация.

Според ACMA  платформите  могат да използват алгоритми за откриване на дезинформация, да използват независими услуги за проверка на фактите, да предвидят  мониторинг, осъществяван от хора,  а също маркиране или премахване на нарушения,  свързани със стандартите за съдържание, да предоставят известия за потребители, споделящи съдържание, нарушаващо стандартите,  и да премахват акаунти.

Във всички платформи трябва да има възможности потребителите да сигнализират за неправилна или вредна дезинформация.
“Платформите не трябва да бъдат арбитри на истината за онлайн информация. Но те имат отговорността да се справят с дезинформацията, разпространявана чрез  тях, и да помагат на хората да вземат надеждни решения относно достоверността на новини и информация”, казват от  ACMA.

Работата на регулатора е   да наблюдава процеса на разработване на кодекса и да следи  за адекватността на прилаганите мерки  от страна на платформите.

Съветът за електронни медии принципно трябва да извърши същото. По-общо погледнато (публикациите за Австралия са за съвместно регулиране конкретно за противодействие на дезинформацията) кодексите, които ще действат в държавите от ЕС, трябва да изпълняват четири условия  според  ревизията на медийната  директива с Директива (ЕС) 1808/2018 (макар те да не са специално формулирани за противодействие на дезинформацията) –   тези кодекси:

  • са такива, че са широко приети от основните заинтересовани страни в съответните държави членки;
  • включват ясно и недвусмислено поставени цели;
  • предвиждат редовно, прозрачно и независимо наблюдение и оценка на постигането на поставените цели; и
  • предвиждат средства за ефективното им спазване, включително ефективни и пропорционални санкции.

 

Две години прилагане на GDPR

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/06/28/gdpr-2-years/

Стана известно съобщение на ЕК COM(2020) 264 final “Защитата на данните като опора на овластяването на гражданите и подходът на ЕС към цифровия преход:  две години   прилагане на Общия регламент за защита на данните (GDPR)”.

Комисията ще наблюдава  изпълнението   с оглед  предстоящия доклад за оценка през 2024 г. , евентуално за оценка и допълване на правната рамка . Държавите-членки следва да завършат привеждането  в съответствие на своите секторни закони с GDPR  и да съдействат за  свободното движение  на данни в рамките на ЕС.