Tag Archives: Digital

Digital Services Act и Директивата за електронната търговия

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/11/09/digital-services-act/

Работен документ на ЕК  за подготовката на Digital Services Act u евентуалната съдба на Директивата за електронната търговия: предстои   оценка ex post на Директивата.

 

Facebook и личните данни на потребителите: какво показва изтекла вътрешна кореспонденция

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/11/09/facebook-17/

Документите, свързани с компанията Facebook, които могат да се прочетат на сайта на NBC News (7000 страници мейли, презентации, доклади, отчети, таблици) показват как лични данни са предоставяни на външни компании, разработващи приложения. Известна част – 1200 страници –  са маркирани като строго поверителни. Те са събирани във връзка с делото Six4Three v. Facebook. Компанията Six4Three съди Facebook за ограничаване на достъпа до предоставени вече данни на потребителите на Facebook.

Сред документите  има много малко доказателства, че неприкосновеността на личния живот на хората е основна грижа на Facebook. Документите  показват, че целта е да се поддържа властта на Facebook на пазара, а не  защита на потребителите, заключава NBC News.

Документите:

Кодексът за поведение във връзка с дезинформацията: резултати

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/10/31/fake_codex/

Кодексът за поведение във връзка с дезинформацията една година по-
късно: онлайн платформите представят своите доклади за самооценка
Брюксел, 29 октомври 2019 r.

Европейска комисия – Изявление

Европейската комисия публикува първите годишни доклади за самооценка на Facebook, Google, Microsoft, Mozilla, Twitter и седем европейски търговски асоциации съгласно Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията .

В докладите на подписалите Кодекса се описва постигнатото в борбата срещу дезинформацията онлайн за последната една година.

Основаният на принципа на саморегулирането Кодекс за поведение беше въведен през октомври 2018 г. и представлява съществена част от Плана за действие за борба с дезинформацията.

  •  Някои наблюдения на ЕК:
    Напредъкът обаче протича с различни темпове при различните участници и докладите не осигуряват достатъчно информация за реалното въздействие на мерките за саморегулиране, предприети през последната година, нито механизми за независим контрол.
  • Макар изборите за Европейски парламент през 2019 г. очевидно да бяха съпътствани от дезинформация, действията и ежемесечните доклади в навечерието им допринесоха за ограничаване на обхвата на намесата и подобряване на неприкосновеността на услугите, за възпрепятстване на икономическото стимулиране на дезинформацията и за осигуряване на повече
    прозрачност при политическата и тематично ориентираната реклама.
  • Въпреки това продължава да се наблюдава мащабна автоматизирана пропаганда и дезинформация и предстои още работа във всички области, обхванати от Кодекса. Не можем да приемем това положение за нова нормалност.
  • Макар че усилията на онлайн платформите и проверителите на факти намаляват вирусното разпространение на вредно съдържание чрез услугите на платформите, все още е налице неотложна необходимост онлайн платформите да установят конструктивно сътрудничество с по- широк кръг надеждни независими организации. Предоставеният до момента достъп до данни все още не отговаря на нуждите на независимите изследователи.
  • Въпреки значителните ангажименти, поети от всички подписали Кодекса,   той не е подписан от други платформи или корпоративни участници от рекламния сектор.

Основни констатации от докладите за самооценка
Подписалите Кодекса за поведение показват повишаване на прозрачността в сравнение с октомври 2018 г. Води се по-близък диалог с платформите по отношение на политиката им за борба с дезинформацията.
– Докладва се напредък по ангажиментите, наблюдавани от Комисията от януари до май 2019 г. в навечерието на изборите за Европейски парламент, но по изпълнението на ангажиментите за осигуряване на повече права на потребителите и научноизследователската общност се докладва по-малко. Осигуряването на данни и инструменти за търсене все още е епизодично и
произволно и не отговаря на потребностите на изследователите за независим контрол.
– Обхватът на действията, предприети от отделните платформи за изпълнение на ангажиментите им, се различава значително. Също така при прилагането на политиката на платформите, сътрудничеството със заинтересованите страни и чувствителността в контекста на избори продължават да се наблюдават разлики между отделните държави членки.
– Докладите предлагат информация относно политиките за прилагане на Кодекса, включително специфичните показатели на ЕС. Последователността и степента на подробност са различни.
– Представените показатели са предимно за изпълнение, напр. брой премахнати профили.

Следващи стъпки
Продължава работата по цялостната оценка на ефективността на Кодекса от страна на Комисията. В допълнение към самооценката на подписалите Кодекса, Комисията ще вземе предвид също:

информация от Групата на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги (ERGA), както е предвидено в Плана за действие срещу дезинформацията.
-Оценка от външна организация, избрана от подписалите Кодекса, както е предвидено в Кодекса на поведение.
Оценката на независим консултант, ангажиран от Комисията, се очаква в началото на 2020 г.
В следващите месеци Комисията ще представи доклад за изборите за Европейски парламент през 2019 г.
На тази основа Комисията ще представи цялостната си оценка в началото на 2020 г. В случай че резултатите от Кодекса се окажат незадоволителни, Комисията може да предложи по-нататъшни мерки, включително от регулаторен характер.

Съд на ЕС: може да се разпореди на доставчик на хостинг да заличава или блокира достъпа до съдържание в глобален мащаб

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/10/03/fb-case/

На 3 октомври 2019 стана известно решението на Съда на Е С по делото С-18/18 Eva Glawischnig-Piesczek срещу Facebook Ireland Limited (Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия).

Прессъобщение на Съда на ЕС

Правото на Съюза допуска да се разпореди на доставчик на хостинг услуги като Фейсбук да премахва коментари, които са дословно идентични, а при определени условия—и смислово равностойни на вече обявен за незаконен коментар.

Правото на Съюза също така допуска разпореждането да има действие в световен мащаб в рамките на релевантното право.

 

Фактите

Г‑жа Glawischnig-Piesczek е депутат в Nationalrat (Национален съвет, Австрия), председател на парламентарната група на „die Grünen“ (Зелените). Facebook Ireland е оператор на глобална платформа.  Ползвател на Facebook Service споделя на личната си страница статия от австрийското онлайн информационно списание oe24.at, озаглавена „Зелените: за запазването на минимален доход за бежанците“, вследствие от което на тази страница се генерира умалено изображение на оригиналния сайт, съдържащо заглавието и кратко резюме на статията, както и снимка на г‑жа Glawischnig-Piesczek. Освен това въпросният ползвател публикува коментар към статията, съдържащ думи и изрази, за които запитващата юрисдикция констатира, че накърняват честта на жалбоподателката в главното производство, обиждат я и я оклеветяват. Публикацията е била достъпна за всеки ползвател на Facebook Service.

 Glawischnig-Piesczek отправя искане до Facebook Ireland да заличи този коментар.

Тъй като Facebook Ireland не премахва коментара, г‑жа Glawischnig-Piesczek предявява иск пред съд във Виена, Австрия, който задължава Facebook Ireland да преустанови — незабавно и до окончателното приключване на производството по иска за преустановяване на нарушението — публичното показване и/или разпространяване на снимки на жалбоподателката в главното производство, когато в придружаващото ги съобщение се съдържат дословно същите и/или смислово равностойни твърдения като тези в коментара.

Facebook Ireland блокира в Австрия достъпа до първоначално публикуваното съдържание.

Преюдициално запитване

В по-нататъшното производство по спора върховният съд на Австрия задава следните въпроси

1)      Допуска ли по принцип член 15, параграф 1 от Директива [2000/31] налагане на някое от посочените по-нататък задължения на доставчик на хостинг услуги, който не е премахнал незабавно незаконна информация, при положение че той не е премахнал не само тази незаконна информация по смисъла на член 14, параграф 1, буква а) от [тази] директива, но и друга идентично формулирана информация:

–        в целия свят,

–        в съответната държава членка,

–        на съответния ползвател в целия свят,

–        на съответния ползвател в съответната държава членка?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос, това отнася ли се и за равностойна по смисъл информация?

3)      Отнася ли се това за равностойната по смисъл информация веднага щом операторът е узнал това обстоятелство?

Генералният адвокат предлага да се отговори, че  член 15, параграф 1 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска доставчик на хостинг услуги, който поддържа платформа на социална мрежа, да бъде задължен да търси и идентифицира сред цялата разпространявана от ползвателите на тази платформа информация тази, която е идентична на квалифицираната като незаконна от юрисдикцията, издала тази заповед. С такава заповед доставчик на хостинг услуги може да бъде задължен да търси и идентифицира информация, подобна на квалифицираната като незаконна, само сред информацията, разпространявана от ползвателя, който е разпространил незаконната информация. Юрисдикция, която се произнася по премахването на такава подобна информация, трябва да гарантира, че последиците на заповедта ѝ са ясни, точни и предвидими. При това тя трябва да претегли съответните основни права и да вземе предвид принципа на пропорционалност.[75]

Съдът

Facebook Ireland доставя хостинг услуги по смисъла на член 14 от Директива 2000/31 (Директива за електронната търговия, ДЕТ).

Член 14, параграф 1 ДЕТ освобождава от отговорност доставчика на хостинг услуги, когато същият отговаря на едно от двете изброени в тази разпоредба условия, а именно да няма сведения за незаконната дейност или информация или да действа експедитивно за отстраняването или блокирането на достъпа до тази информация веднага щом получи такива сведения.

От член 14, параграф 3 във връзка със съображение 45 от Директива 2000/31 също така следва, че това освобождаване от отговорност не засяга възможността на националните съдебни и административни органи да изискват от доставчика на хостинг услуги да прекрати или предотврати нарушение, включително като премахне незаконната информация или блокира достъпа до нея.

Това означава, че спрямо доставчика на хостинг услуги може да се издават разпореждания на основание на националното право на държава членка дори той да не носи отговорност.

Член 15, параграф 1 наистина забранява на държавите членки да налагат на доставчиците на хостинг услуги общо задължение да контролират информацията, която пренасят или съхраняват, или общо задължение да търсят активно факти или обстоятелства за незаконна дейност, но както следва от съображение 47 от Директивата, тази забрана не се отнася за задълженията за контрол,  които са приложими към конкретен случай.  Както в случая – по отношение на точно определена информация, обявена от съда за незаконна. 34-35

Законосъобразно е компетентният съд да може да задължи този доставчик да блокира достъпа до съхраняваната информация, чието съдържание е дословно идентично на по-рано обявеното за незаконно, или да отстранява тази информация, независимо по чия молба я съхранява. Особено като се има предвид тази дословна идентичност на съответната информация обаче, издаваното за целта разпореждане не може да се разглежда като създаващо за доставчика задължение да контролира общо информацията, която съхранява, нито общо задължение да търси активно факти или обстоятелства за незаконна дейност по смисъла на член 15, параграф 1 ДЕТ.  37

ДЕТ не предвижда  никакво, в частност не и териториално, ограничение на обхвата на мерките, които държавите членки имат право да приемат в съответствие с Директивата. Следователно ДЕТ допуска въпросните разпоредителни мерки да пораждат действие в световен мащаб. 49-50

Решението

ДЕТ допуска съдилищата на държава членка да могат:

–        да разпореждат на доставчик на хостинг услуги да премахва съхраняваната от него информация, чието съдържание е дословно идентично на съдържанието на информация, обявена преди това за незаконна, или да блокира достъпа до тази информация, независимо по чия молба се съхранява тя,

–        да разпореждат на доставчик на хостинг услуги да премахва съхраняваната от него информация, чието съдържание е смислово равностойно на съдържанието на информация, обявена преди това за незаконна, или да блокира достъпа до тази информация, при условие че действията по контрол и търсене на информацията, за която е издадено това разпореждане, са така ограничени, че да се отнасят само до информация, която предава съобщение с по същество непроменено съдържание в сравнение с онова, по повод на което е направена констатацията за незаконност, и която включва указаните в разпореждането данни, и при условие че разликите във формулировката на това смислово равностойно съдържание в сравнение с формулировката на информацията, обявена преди това за незаконна, не биха могли да принудят доставчика на хостинг услугите да преценява самостоятелно това съдържание, и

–        да разпореждат на доставчик на хостинг услуги да премахва посочената в разпореждането информация или да блокира достъпа до нея в целия свят в рамките на релевантното международно право.

Първи коментари

Решението е удар за Facebook, която твърди, че такава стъпка би навредила на свободата на изразяване, както и че една страна или регион не трябва да бъде в състояние да изнася своите закони по света, пише Politico. “Това решение поражда критични въпроси около свободата на изразяване и на ролята, която интернет компаниите трябва да изпълняват в наблюдение, тълкуване и премахване на словото”,  се казва в изявление на FB. “Надяваме се, че съдилищата  ограничават изразяването с мерки, които са пропорционални, за да не се налага възпиращ ефект върху свободата на словото.”

NYT

Съд на ЕС: жалба на Полша срещу филтрирането

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/08/22/2019-790/

От Twitter преди време разбрахме, че Полша внася жалба в съда на ЕС  срещу разпоредби от  чл.13 / сега чл.17 – от Директива (ЕС) 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар.

Сега вече можем и да прочетем какво точно иска Полша от Съда на ЕС – от страницата на Съда:

Жалба, подадена на 24 май 2019 г. — Република Полша/Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз

(Дело C-401/19)

Жалбоподател: Република Полша

Ответници: Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени член 17, параграф 4, буква б) и член 17, параграф 4, буква в) in fine (а именно в частта, съдържаща израза „и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“) от Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО1 , и

да осъди Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз да заплатят съдебните разноски в производството.

Основания и основни доводи

Република Полша иска от Съда да отмени член 17, параграф 4, буква б) и член 17, параграф 4, буква в) in fine (а именно в частта, съдържаща израза „и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“) от Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО (ОВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 92) и да осъди Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз да заплатят съдебните разноски в производството.

При условията на евентуалност — ако Съдът приеме, че обжалваните разпоредби не могат да бъдат отделени от останалите разпоредби в член 17 от Директива (ЕС) 2019/790 без да се измени същността на съдържащата се в този член правна уредба — Република Полша иска член 17 от Директива (ЕС) 2019/790 да бъде отменен изцяло.

В подкрепа на искането си отмяна на обжалваните разпоредби от Директива 2019/790 Република Полша изтъква едно основание, а именно нарушение на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация, гарантирано с член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Република Полша по-специално твърди, че налагането на доставчиците на онлайн услуга за споделяне на съдържание на задължение за полагане на всички възможни усилия, за да се гарантира неналичността на конкретните произведения и други защитени обекти, за които правоносителите са предоставили на доставчиците на услуги съответната и необходима информация (член 17, параграф 4, буква б) от Директива 2019/790) и налагането на доставчиците на онлайн услуга за споделяне на съдържание на задължение за полагане на всички възможни усилия, за да се предотврати бъдещото качване на произведения или други защитени обекти, за които правоносителите са подали достатъчно обосновано уведомление за (член 17, параграф 4, буква в) in fine от Директива 2019/790), означава, че за да не им се търси отговорност доставчиците трябва да извършват предварителна автоматична проверка (филтриране) на съдържанието, споделено онлайн от потребителите, което съответно предполага да се въведат механизми за предварителен контрол. Такива механизми подкопават същността на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация и не отговарят на изискването за пропорционалност и абсолютната необходимост на ограничаването на това право.

____________

1 ОВ L 130, 2019 г., стр. 92.

 

Очакваме Съдът на ЕС    да  разгледа в дълбочина всички повдигнати  въпроси и да се произнесе по перспективата филтриране, за която привържениците на разпоредбата ни убеждаваха, че не била неизбежна.

 

 

 

Съд на ЕС: Отговорността на платформите и Директивата за електронната търговия

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/08/20/31-2000/

От Twitter научаваме  за ново производство пред Съда на ЕС: по много интересния въпрос как отговорността на платформите се  съчетава с Директивата за електронната търговия.

Ето например рецитал 48 от Директива (ЕС) 1808/2018 (ревизията на медийната директива)  предвижда, че

(48) Предвид естеството на ангажираността на доставчиците със съдържанието, предоставяно от услугите на платформите за споделяне на видеоклипове, тези подходящи мерки за защита на непълнолетните лица и широката общественост следва да бъдат свързани с организирането на съдържанието, а не със съдържанието като такова. Ето защо, изискванията във връзка с това, които са изложени в Директива 2010/13/ЕС, следва да се прилагат, без да се засягат членове 12—14 от Директива 2000/31/ЕО, в които се предвижда освобождаване от отговорност за незаконна информация, която се пренася или се съхранява автоматично, непосредствено и временно, или се съхранява от определени доставчици на услугите на информационното общество. При предоставяне на обхванатите от членове 12—14 от Директива 2000/31/ЕО услуги тези изисквания следва също така да се прилагат, без да се засяга член 15 от посочената директива, който изключва налагането на тези доставчици на общи задължения за контрол на такава информация и за активно търсене на факти или обстоятелства, които указват на незаконна дейност, без обаче това да се отнася за задълженията за контрол в конкретни случаи, и по-специално без да се засягат разпореждания на национални органи в съответствие с националното право.

Въпросът е следният:

 

Документите ще се появят на сайта на съда тук.

Протокол за изменение на Конвенция 108 за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни на Съвета на Европа

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/08/06/108/

Както научаваме от съобщение на Комисията за защита на личните данни, на 18 май 2018 г.  след 7 години интензивна работа и преговори е приет Протокол (CETS № 223) за изменение на Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни (ETS № 108) заедно с обяснителен доклад.

Протоколът е открит за подписване на 25  юни 2018 г. в Страсбург по време на третата сесия на Парламентарната асамблея.

На 5 август Протоколът е внесен за ратифициране в Народното събрание.

От сайта на Съвета на Европа:

 

Пробиви в информационната сигурност и изтичане на данни 2019

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/08/03/leaks/

През 2019 г. пробивите в сигурността и изтичанията на лични данни придобиват характера на опасна епидемия. Последиците са ясни на всички – над 5 милиона души, поверили данните си на държавна агенция, никога повече няма да имат контрол над тях.

Отношението на държавата:   финансовият министър Владислав Горанов:

Ако си оставите колата отключена, това не ви прави виновен, ако някой ви я открадне.

НАП трябва да е този с отключената кола, който не е виновен. А шефката на НАП  взе тежкото решение да не прекъсва летния си отпуск заради някакво изтичане на някакви данни на цялото работоспособно население практически, плюс милион починали.

Но хрониката включва и други събития:

Апартаментгейт

Във връзка с разкритията на Свободна Европа за строителната компания Артекс, (привилегирована вследствие на лобистки законови поправки)  избухна скандал Апартаментгейт.  Беше установено, че  публични фигури, свързани с властта,   са получили апартаменти от Артекс на непазарни цени. По време на скандала база данни на клиенти на Артекс , включително и на непублични фигури, изтече в интернет.  Комисията за защита на личните данни прие становище, според което   данните на лица, които не са публични личности, не са обект на журналистическо разследване и нямат пряко отношение към дебати от обществен интерес,  се  публикуват от медиите   в анонимизирана форма.

Сайт на КЗЛД

По подадена от Bivol.bg (Биволъ) информация и след извършване на съответна проверка, се установи, че съществува техническа възможност за достъп до информация, която е подавана до Комисията под формата на жалби, сигнали и запитвания. КЗЛД благодари на Bivol.bg за сигнала, в резултат на който Комисията е извършила одит на информационната сигурност на сайта и  предприема всички необходими мерки за гарантиране на сигурността на информацията, която гражданите ѝ предоставят. Реално няма данни за настъпили вреди.

Сайт на Национална агенция за приходите

На 15 юли 2019 г.  е установено, че е осъществен неоторизиран достъп до базите данни на НАП. Засегнати са данните на над 5 милиона български граждани, от които един милион починали.  Неправомерно са   разпространени лични данни и данъчно-осигурителна информация. Незаконно разпространените файлове  съдържат:

  • Имена, ЕГН и адреси на български граждани;
  • Телефони, имейл адреси и друга информация за контакт;
  • годишни данъчни декларации на физически лица;
  • справките за изплатени доходи на  физически лица;
  • осигурителни декларации;
  • здравно осигурителен статус;
  • актове за административни нарушения;
  • извършените плащания на данъци и осигурителни задължения и др.

Разпространение на лични данни от специализираната прокуратура

В прессъобщение на специализираната прокуратура, по начало посветено на изтичането на данни от НАП,  е публикувана връзка към база данни с над 2000 имена и лични данни практически на всички прокурори и следователи в България.

В същото прессъобщение, разпратено и с мейл до медиите,  освен другото се съдържат лични данни на министър председателя Борисов, главния прокурор Цацаров и депутата Делян Пеевски.    Така държавното обвинение допринася за още по-голямата видимост на изтичането на лични данни.

Сайт на инспектората на Висшия  съдебен съвет

Съдебният инспекторат публикува на сайта си данните на съдия Мирослава Тодорова и семейството й. Има съмнения, че това не е технически пропуск, защото името на файла съдържа и фразата Не се чисти!

Едва впоследствие беше приета декларация, с която изтичането на данни се признава за недопустимо:

Съдийската колегия на ВСС намира за недопустимо публикуването на лични данни на съдия Мирослава Тодорова на интернет сайта на ИВСС. Независмо от допуснатия от ИВСС пропуск, налице е нарушаване на ЗЗЛД и Регламента. Допуснато е посегателство срещу личната неприкосновеност на Мирослава Тодорова и нейното семейство, както и срещу независимостта й като съдия.

И така нататък.

Абсурдността

Абсурдно е ветровете да носят личните данни на нацията и всеки да може да разполага с  тях. Още не може добре да се оцени как ще бъдат използвани тези реещи се лични данни – но ако беше безопасно, нямаше години наред държавите да се занимават с мерките за защита.

Събитията следват едно след друго и достигат нови нива на абсурда. Историята на прокурорката Евгения Станкова за посегателство върху сървъра на Поливни системи пред парламента   е наистина смешна, защото няма сървър.

Иначе разбира се, че интелигентните напоителни системи теоретично могат да бъдат опасни, всички интелигентни системи по принцип могат да бъдат опасни.

Както казва все същият министър на финансите:

Ако Националната агенция за приходите не предлагаше електронни услуги, нямаше да има казус с изтичане на лични данни.

Но и неинтелигентните системи могат да бъдат опасни, само че  по друг начин. И  неинтелигентните хора.

А едва е август, а държавата е в отпуск  – какви ли абсурди ни чакат напред.

 

САЩ: неотговорност на интернет посредниците (47 USC § 230) – делото Force v Facebook

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/08/02/230-cda/

Параграф 230 урежда неотговорността на интернет посредниците в САЩ. В момента темата за неотговорността е на дневен ред и в САЩ и в Европа, има желаещи да се изменя  актът, уреждзащ отговорността на посредниците в ЕС – Директивата за електронната търговия –  точно в тази й част.

А  Директивата за аудиовизуални медийни услуги (ревизията 2018) включи в обхвата си  платформите  за споделяне на видеосъдържание — държавите гарантират по подходящ начин, че аудиовизуалните медийни услуги, предоставяни от доставчици на медийни услуги, попадащи под тяхна юрисдикция, не съдържат публично подбуждане към извършване на терористично престъпление.

Новината е, че на 31 юли 2019 г.  има ново решение на Апелативния съд на Втори съдебен окръг по делото Force v Facebook.  Предмет на делото е отговорността на Фейсбук за използването на мрежата от терористичната организация Хамас.  Жертви на атентати на Хамас и техни близки  твърдят, че социалната мрежа неправомерно е подпомагала терористичната група. Жертвите на тероризма се опитват за първи път да аргументират, че социалните медийни компании могат да бъдат подведени под отговорност съгласно Американския закон за борба с тероризма.

В решение от 66 страници се приема, че Facebook  не е издател, не редактира   съдържанието, което неговите потребители – включително  Хамас – публикуват  и действа като „ неутрален посредник.”  Решението не е единодушно, единият от тримата съдии Robert A. Katzmann смята, че  Facebook прави нещо повече от публикуване на съдържание: проактивно създава мрежи от хора. “Алгоритмите му създават връзки в реалния свят   чрез предложения за приятели и групи и се опитват да създадат подобни връзки във физическия свят чрез предложения за събития. “

Конгресът продължава да е загрижен за терористичното съдържание онлайн, въпреки че доставчиците   са предприели  мерки за ограничаване на свободата на словото, за да намалят това съдържание. Доставчиците работят за ограничаване на терористичното съдържание, въпреки  че са защитени от §230, пише експертът Ерик Голдман в коментар.

Case citation: Force v. Facebook, Inc., 2019 WL 3432818 (2d Cir. July 31, 2019)

EFF:  ключови решения по §230.

 

 

 

Съд на ЕС: sampling, цитиране, права на продуцентите на звукозаписи

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/08/01/%D1%81%D1%8A%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%81-sampling-%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D1%86%D0%B5%D0%BD/

На 29 юли 2019 г. стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑476/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия)  в рамките на производство по дело Pelham GmbH,  Moses Pelham,  Martin Haas срещу Ralf Hütter, Florian Schneider-Esleben.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на разпоредби от Директива 2001/29/ЕО.

Запитването е отправено в рамките на спор на Pelham   с г‑н R. Hütter и г‑н F. Schneider-Esleben   по повод на използване в рамките на записа на музикалното заглавие „Nur mir“, на което композитори са г‑н Pelham и г‑н Haas, а продуцент дружеството Pelham, на ритмичен фрагмент с продължителност около две секунди, взет от записа на музикалната група Kraftwerk, чиито членове са Hütter и др. Hütter и др. твърдят, че Pelham копира в електронен вид извадка (sample) с продължителност около 2 секунди от ритмичен фрагмент на музикалното заглавие „Metall auf Metall“ и я включва чрез последователни повторения в музикалното заглавие „Nur mir“.

Ще става дума за цитирането, предвидено в чл.5 в ограниченията по отношение на носителите на права:

г)      цитати за целите като критика или обзор, при условие че се отнасят до произведение или друг закрилян обект, който вече е предоставен законно на разположение на публиката, и че — освен ако това се окаже невъзможно — е посочен източникът, включително името на автора, и че тяхното използване е в съответствие със справедливата практика и доколкото се изисква от конкретната цел

Преюдициалните въпроси

Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Налице ли е нарушаване на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане на неговия звукозапис, предвидено в член 2, буква в) от Директива 2001/29, в случаите, когато от неговия звукозапис се записват най-кратки откъси от звуци и се прехвърлят в друг звукозапис?

2)      Представлява ли звукозапис, който включва прехвърлени от друг звукозапис най-кратки откъси от звуци, копие от този друг звукозапис по смисъла на член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115?

3)      Могат ли държавите членки да предвидят разпоредба, която, подобно на разпоредбата на член 24, параграф 1 от UrhG […], уточнява, че по своята същност обхватът на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис е ограничен по такъв начин, че самостоятелно произведение, което е създадено, като свободно е използван неговият звукозапис, може да се използва без съгласието му?

4)      Използва ли се произведение или друг закрилян обект по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 за целите на цитиране, когато не може да се разпознае, че се използва чуждо произведение или друг чужд закрилян обект?

5)      Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно правото на възпроизвеждане и правото на разпространение на продуцента на звукозаписи (член 2, буква в) от Директива 2001/29 и член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) и относно изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/115) свобода на преценка при транспонирането в националното право?

6)      По какъв начин при определянето на обхвата на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис, както и на обхвата на изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/115) трябва да се вземат предвид основните права, закрепени в [Хартата]?“.

Съдът

Правото на интелектуална собственост трябва да се съизмери с останалите основни права, сред които е и свободата на изкуствата, гарантирана от член 13 от Хартата, която е част от свободата на изразяване, защитена в член 11 от Хартата и член 10, параграф 1 ЕКПЧ [34]

В този контекст следва да се отбележи, че техниката на „изготвяне на извадка“ (sampling), при която ползвателят най-често с помощта на електронно оборудване взема извадка от звукозапис и я използва при създаването на ново произведение, представлява форма на художествена изява, която попада в свободата на изкуствата, защитена от член 13 от Хартата. [35]

Да се приеме обаче, че извадка, взета от звукозапис и използвана в ново произведение в изменен и неразпознаваем по време на слушане вид за целите на собствено художествено творчество, представлява „възпроизвеждане“ на този звукозапис по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2001/29, не само би било в разрез с обичайното значение на това понятие в говоримия език по смисъла на съдебната практика,  но и би нарушило изискването за справедлив баланс, припомнено в точка 32 от него.  [37]

Звукозапис, който съдържа музикални извадки, прехвърлени от друг звукозапис, не представлява „копие“ на този друг звукозапис по смисъла на посочената разпоредба, след като не възпроизвежда целия или значителна част от същия.[55]

За свободното използване: самостоятелно произведение, което е създадено чрез използване на чуждо произведение, може да се използва и употребява без разрешението на автора на използваното произведение. Тя уточнява, че такова „право на свободно използване“ само по себе си не представлява дерогация на правото на автора, а по-скоро очертава ограничение, присъщо на обхвата на предоставената с него защита, основаващо се на представата, че културното творчество е немислимо без опора върху предходни достижения на други автори.[56]

Ако въпреки изричната воля на законодателя на Съюза,  на всяка държава членка се позволи да въвежда дерогации от изключителните права на автора по членове 2—4 от Директива 2001/29, извън изключенията и ограниченията, предвидени изчерпателно в член 5 от нея, това би застрашило ефективността на хармонизацията на авторското и сродните му права, осъществена с тази директива, както и преследваната от нея цел за гарантиране на правната сигурност (решение от 13 февруари 2014 г., Svensson и др., C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 34 и 35). Действително, от съображение 31 от тази директива изрично следва, че съществуващите различия в изключенията и ограниченията по отношение на някои ограничени действия имат пряко отрицателно въздействие върху функционирането на вътрешния пазар в областта на авторското право и сродните му права и поради това списъкът с изключенията и ограниченията, съдържащ се в член 5 от Директива 2001/29, има за цел да осигури неговото добро функциониране.[63]  Следователно държава членка не може да предвиди в националното си право изключение или ограничение от правото на продуцента на звукозаписи, предвидено в член 2, буква в) от Директива 2001/29, различно от предвидените в член 5 от тази директива. [65]

За обхвата на понятието “цитати” : Що се отнася до обичайното значение на понятието „цитат“ в говоримия език, следва да се отбележи, че основни характеристики на цитата са използването на произведение, или по-общо на извадка от произведение, от ползвател, който не е негов автор, за онагледяване на определено твърдение, в защита на становище или за да се даде възможност за умозрително стълкновение на това произведение с твърденията на въпросния ползвател, като ползвателят на защитено произведение, който възнамерява да се ползва от изключението относно цитатите, при това положение трябва да има за цел да взаимодейства с въпросното произведение, както отбелязва генералният адвокат в точка 64 от своето заключение.  Когато създателят на ново музикално произведение използва звукова извадка (sample), взета от звукозапис и разпознаваема по време на слушането на това ново произведение, в зависимост от обстоятелствата използването на тази звукова извадка може да представлява „цитат“ . Но понятието „цитати“  не обхваща положението, в което е невъзможно да се установи засегнатото от разглеждания цитат произведение.[71-74]

И накрая – по крайно интересния въпрос за взаимодействието на националното и наднационалното право: В това отношение трябва да се припомни, че по силата на принципа на предимство на правото на Съюза, който е основна характеристика на правния ред на Съюза, позоваването от държава членка на норми на националното право, макар и конституционни, не би могло да накърни действието на правото на Съюза на територията на тази държава (решение от 26 февруари 2013 г., Melloni, C‑399/11, EU:C:2013:107, т. 59).

 

Съд на ЕС: отговорност на сайтовете, използване на бутона like

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/08/01/like-2/

На 29 юли 2019 стана известно решение по дело   C-40/17 Fashion ID GmbH & Co. KG/Verbraucherzentrale NRW eV

Делото се води по преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия.

Fashion ID GmbH & Co.KG е онлайн търговец, който продава модни артикули. Същият интегрира софтуерна приставка в своя уебсайт:   бутон LIKE на Facebook.     Когато даден ползвател посети уебсайта на Fashion ID, информация за IP адреса на ползвателя/ лични данни се предават на Facebook –  без знанието на посетителя и без значение дали същият има профил в социалната мрежа Фейсбук и дали е натиснал фейсбук бутона LIKE.

Verbraucherzentrale NRW e.V., германско сдружение за защита на потребителите, предявява иск за преустановяване на нарушение срещу Fashion ID на основание, че използването на тази софтуерна приставка води до нарушаване на законодателството за защита на данните.

Сезираният със спора Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия) иска тълкуване на няколко разпоредби от Директива 95/46/ЕО. Запитващата юрисдикция иска първо да се установи дали тази директива допуска национално законодателство, което предоставя процесуална легитимация на сдружение на потребителите да предяви иск като разглеждания в главното производство. По същество основният поставен въпрос е дали Fashion ID трябва да се счита за „администратор“ по отношение на обработването на данни и, при положителен отговор, как точно следва да се изпълняват в такъв случай индивидуалните задължения, наложени с Директива 95/46. Чии законни интереси следва да се вземат предвид при претеглянето на интереси съгласно член 7, буква е) от Директива 95/46? Длъжно ли е Fashion ID да уведоми субектите на данни за обработването? Има ли Fashion ID задължение да получи информираното съгласие на субектите на данни в това отношение?

Съдът

Съдът констатира, че FashionID изглежда не може да отговаря като администратор за обработването на лични данни, което Facebook Ireland извършва,  след като данните са му предадени.

FashionID обаче може да отговаря като администратор съвместно с Facebook Ireland за операциите по събиране на въпросните данни и по тяхното разкриване чрез предаването им на Facebook Ireland.

FashionID е интегрирало такъв бутон на своя уебсайт и с това изглежда се е съгласило, поне мълчаливо, лични данни на посетителите на сайта му да бъдат събирани и разкривани чрез предаване. Така тези операции по обработване явно се извършват в икономически интерес както на FashionID, така и на Facebook Ireland, което като насрещна престация за предоставеното на FashionID предимство получава и съответно може да разполага с тези данни за свои собствени търговски цели.Съдът подчертава, че оператор на уебсайт като Fashion ID,к ойто като (съвместен)администратор отговаря за някои операции по обработване на данни на посетителите на сайта му, например за събирането на данни и предаването им на Facebook Ireland,  трябва да предостави, в момента на събиране на данните, определена информация на тези посетители, като например за самоличността си и за целите на обработването.

Съдът внася  уточнения във връзка с два от шестте предвидени в Директивата случаи на законно обработване на лични данни.

Когато физическо лице е дало съгласието си, Съдът приема, че оператор на уебсайт като Fashion ID трябва да получи това съгласие предварително (само) за операциите, за които отговаря като (съвместен) администратор, а именно за събирането и предаването на данните.

Когато обработването на данни е необходимо за реализацията на законни интереси, Съдът приема, че всеки от администраторите трябва със събирането и предаването на лични данни да преследват законни интереси, за да имат право да извършват тези операции.

прессъобщението на Съда

заключението на Генералния адвокат

Съд на ЕС: решение Spiegel Online за цитиране и възпроизвеждане на защитени обекти

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/08/01/spiegel/

На 29 юли 2019 стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑516/17 с предмет преюдициално запитване  от Bundesgerichtshof (Федералeн върховен съд, Германия)   в рамките на производство по дело Spiegel Online GmbH срещу Volker Beck.

Авторите имат изключително  право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, но от това правило могат да бъдат предвидени  изключения или ограничения, включително по член 5, параграф 3, буква в)  и буква г) от Директива 2001/29:

в)      възпроизвеждане от пресата, разгласяване на обществото (публиката) или предоставяне на разположение на публикувани статии по актуални икономически, политически или религиозни въпроси, или излъчени произведения или други закриляни обекти от същия характер, в случаи когато такова използване не е изрично запазено и доколкото източникът, включително името на автора, е посочен, или използването на произведения или други закриляни обекти във връзка със съобщаването на актуални събития, доколкото е оправдано от преследваната цел за информираност и доколкото източникът, включително името на автора, е посочен, освен ако това се окаже невъзможно;

г)      цитати за целите като критика или обзор, при условие че се отнасят до произведение или друг закрилян обект, който вече е предоставен законно на разположение на публиката, и че — освен ако това се окаже невъзможно — е посочен източникът, включително името на автора, и че тяхното използване е в съответствие със справедливата практика и доколкото се изисква от конкретната цел.

Спорът

Volker Beck е автор на ръкопис по въпросите на наказателната политика.  Ръкописът излиза  като статия в сборник, като издателят е променил заглавието на ръкописа и е съкратил едно изречение в него. Авторът възразява пред издателя и безуспешно изисква от него да упомене изрично това обстоятелство. Като не постига резултат, Beck публикува на собствения си уебсайт ръкописа и статията с бележки, указващи какво според автора е нарушението.

Spiegel Online   публикува статия, в която се твърди, че противно на твърденията на г‑н Beck, основното послание, съдържащо се в ръкописа му, не е било променено от издателя, поради което в продължение на години той е заблуждавал обществеността. Освен тази статия, достъпни за изтегляне чрез хипервръзки са били оригиналните текстове на ръкописа и на публикуваната в сборника статия.

Beck оспорва пред Landgericht (Областен съд, Германия) публикуването на ръкописа и статията на уебсайта на Spiegel Online, което счита за нарушение на авторското право.

Делото достига   Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), който  решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно изключенията или ограниченията на [авторското право] съгласно член 5, параграф 3 от Директива 2001/29 свобода на преценка при транспонирането им в националното право?

2)      По какъв начин при определянето на обхвата на предвидените в член 5, параграф 3 от Директива 2001/29 изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения трябва да се вземат предвид основните права, уредени в Хартата на основните права на ЕС?

3)      Могат ли основните права на свобода на информацията (член 11, параграф 1, второ изречение от Хартата на основните права на ЕС) или на свобода на печата (член 11, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС) да обосноват изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения извън изключенията или ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29?

4)      Следва ли предоставянето на публично разположение на произведения, защитени от авторското право, на интернет портала на издателско дружество в областта на периодичния печат да не се счита за съобщаване на актуални събития без разрешението на автора по смисъла на член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза от Директива 2001/29 само поради обстоятелството че за издателското дружество в областта на периодичния печат е било възможно и от него е можело разумно да се изисква преди предоставянето на публично разположение на произведенията на автора да поиска неговото съгласие?

5)      Липсва ли публикуване с цел цитиране по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 в случаите, когато текстът на цитирани произведения или части от него не са включени в новия текст като неделима част от него, например посредством вмъквания или бележки под линия, а чрез хипервръзки в интернет се предоставят на публично разположение като файлове във формат [Portable Document Format (PDF)], самостоятелно достъпни наред с новия текст?

6)      Трябва ли за целите на определянето на момента, от който дадено произведение вече е предоставено законно на публично разположение по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 да се вземе предвид дали произведението вече е било публикувано преди това в конкретната си форма със съгласието на автора?“.

Съдът:

1)      Член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза и буква г) от Директива 2001/29/ЕО  трябва да се тълкуват в смисъл, че не съставляват мерки за пълна хармонизация на обхвата на изключенията и ограниченията  в тях.

2)      Свободата на информация и свободата на печата, закрепени в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не могат да обосноват дерогиране на изключителните права на автора извън изключенията и ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29

3)      В рамките на съизмерването, което следва да се направи от националния съд с оглед на всички обстоятелства по съответния случай между изключителните права на автора   и правата на ползвателите на закриляни обекти съгласно дерогиращите разпоредби на член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза и буква г)   националният съд трябва да се основава на тълкуване на въпросните разпоредби, което зачита техния текст  и с  е в пълно съответствие с основните права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз.

4)      Член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално правило, ограничаващо прилагането на предвиденото в тази разпоредба изключение или ограничение до случаите, в които няма разумна възможност да се поиска предварително разрешение за използване на защитено произведение във връзка със съобщаването на актуални събития.

5)      Член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „цитати“ обхваща препращането с помощта на хипервръзка към файл, който може да се преглежда самостоятелно.

6)      Член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че произведението вече е предоставено законно на разположение на публиката, когато в конкретния си вид по-рано е било направено публично достояние с разрешение на притежателя на правото, по силата на принудителна лицензия или на предвидено по закон разрешение.

Много интересни са разсъжденията на Съда по първи въпрос – за транспонирането на изключения,  по пети въпрос – за интерпретацията на понятието “цитати” – включва и препратка към файл, и др.

Услугата iplayer на БиБиСи

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/08/01/iplayer-2/

Финансирането на обществените медии в ЕС е функция от обществената им мисия – по изискванията на Европейската комисия. Както се вижда от съобщението на ЕК, предвижда се ex ante контрол на значимите нови услуги, приведени в действие от обществените медии (балансиране на пазарното въздействие на такива нови услуги и тяхната обществена стойност).

Така е в държавите от ЕС, така е в телевизиите, които всички с удоволствие дават за пример.

Илюстрация към казаното – услугата iplayer на БиБиСи.

Когато БиБиСи решава, че има нужда от изменение в услугата (продължаване на срока, в който съдържанието е достъпно до 12 месеца), това още не е достатъчно, за да се ангажира публичен ресурс.

Както се изисква от Хартата   на БиБиСи, регулаторът OFCOM прави оценка как промяната ще се отрази върху плурализма и достъпа до информация  и изготвя доклад, предоставен на медията и на обществеността.

Според доклада промяната ще доведе до повече избор  и  наличност на съдържание   при промяна на  навиците на аудиторията за гледане.

БиБиСи  може да пристъпи към своите планове, но при определени условия.

Ето докладът на регулатора OFCOM.

BBC iPlayer Competition Assessment: Final determination

Тук програми тръгват, спират, сменя се профилът на програми – защо? – дори преди да е изменена лицензията – и никакъв ex ante контрол не се забелязва.

Съд на ЕС: Skype e доставчик на електронна съобщителна услуга

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/06/06/skype-2/

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑142/18 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour d’appel de Bruxelles (Белгия)   в рамките на производство по дело Skype Communications Sàrl срещу Institut belge des services postaux et des télécommunications (IBPT).

Фактите

Запитването е отправено в рамките на спор между Skype Communications Sàrl и Institut belge des services postaux et des télécommunications (IBPT) (Белгийски институт за пощенски услуги и далекосъобщения) относно решението на последния да наложи административна глоба на   дружеството за това, че предоставя електронна съобщителна услуга, без предварително да е направило изискваното уведомление. Спорът е дали услугата е в уведомителен режим.

Дружеството Skype Communications е разработчик на софтуер за комуникация, наречен Skype, позволяващ на ползвателя, който го е инсталирал на  компютър, таблет или смартфон, да ползва услуга за гласова телефония и телеконферентна връзка между две и повече устройства. SkypeOut е функция, добавена към софтуера Skype, която позволява на ползвателя да извършва телефонни повиквания от терминал към фиксирана или мобилна телефонна линия, като използва Internet Protocol (IP) (интернет протокол), и по-специално технологията, известна като „Voice over IP“ (VoIP) (интернет телефония). За разлика от това SkypeOut не позволява входящи телефонни повиквания от ползватели на белгийски телефонни номера.

 За използването на SkypeOut се изисква в техническо отношение интернет връзка, предоставена от доставчик на интернет услуги   и участието на доставчици на далекосъобщителни услуги, които са получили надлежно разрешение да пренасят и терминират повиквания към обществена комутируема телефонна мрежа (ОКТМ), с които Skype Communications е сключило споразумения и които получават от него възнаграждение за участието си под формата на такса за терминиране (fixed termination rate (FTR) или mobile termination rate (MTR).

 IBPT отправя покана към Skype Communications да го уведоми за своите услуги, но Skype Communications отговаря, че   не предоставя електронни съобщителни услуги според определението им в Рамковата директива.

По този повод Съдът изяснява правната природа на услугата, предоставяна от Skype.

Преюдициалните въпроси:

Сour d’appel de Bruxelles решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли определението за електронна съобщителна услуга, установено в член 2, буква в) от [Рамковата директива] да се разбира в смисъл, че услуга за интернет телефония, предоставена чрез софтуер, който се терминира в обществена комутируема аналогова телефонна мрежа, към фиксиран или мобилен номер от национален номерационен план (съответстващ на препоръка E.164), трябва да се квалифицира като електронна съобщителна услуга, независимо че услугата за достъп до интернет, посредством която ползвателят получава достъп до посочената услуга за интернет телефония, сама по себе си вече е електронна съобщителна услуга, но при положение че доставчикът на софтуера предоставя тази услуга срещу възнаграждение и сключва договори с доставчици на далекосъобщителни услуги, които са надлежно упълномощени да пренасят и да терминират повиквания към обществена комутируема аналогова телефонна мрежа и които позволяват терминирането на повикванията към фиксирани или мобилни номера от национален номерационен план?

2)      При утвърдителен отговор на първия въпрос, същият ли би бил този отговор, ако се вземе предвид фактът, че функцията на софтуера, която позволява гласовото повикване, е само една от неговите функции и той може да се използва и без нея?

3)      При утвърдителен отговор на [първия и втория въпрос,] същият ли би бил отговорът на първия въпрос, ако се вземе предвид фактът, че доставчикът на услугата предвижда в общите си условия, че не носи отговорност спрямо крайния клиент за преноса на сигналите?

4)      При утвърдителен отговор на [първия, втория и третия въпрос,] същият ли би бил отговорът на първия въпрос, ако се вземе предвид фактът, че предоставената услуга отговаря и на определението за „услуга на информационното общество?“.

Съдът

Дали предоставянето от разработчика на софтуер на функция, предлагаща услуга VoIP, която позволява на ползвателя да прави повикване от терминал до фиксиран или мобилен номер от национален номерационен план чрез ОКТМ на държава членка, трябва да бъде квалифицирано като „електронна съобщителна услуга“?

Понятието „електронна съобщителна услуга“ е определено въз основа на положителни и отрицателни условия в член 2, буква в) от Рамковата директива.

25      Член 2, буква в) от Рамковата директива определя, първо, електронната съобщителна услуга като „услуга, осигурявана обикновено срещу заплащане, която се състои изцяло или главно в пренасянето на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително далекосъобщителни услуги и предавателни услуги в мрежи, използвани за разпръскване“.

26      В същата разпоредба се уточнява, второ, че понятието „електронна съобщителна услуга“ изключва, от една страна, „услугите, осигуряващи или упражняващи редакторски контрол върху съдържанието, предавано посредством електронни съобщителни мрежи и услуги“, и не включва, от друга страна, „услуги на информационното общество, както е определено в член 1 от [Директива 98/34], които не се състоят изцяло или главно в пренасянето на сигнали по електронни съобщителни мрежи“.

27      В това отношение в съображение 5 от Рамковата директива се посочва по-специално, че конвергенцията на далекосъобщенията, медиите и информационните технологии налага необходимостта всички преносни мрежи и услуги да бъдат обхванати от единна регулаторна рамка и че при установяването на тази рамка е необходимо да бъде отделено регулирането на преноса от регулирането на съдържанието.

28      Както Съдът вече е отбелязал, различните директиви, съставляващи новата регулаторна рамка за електронни съобщителни услуги, и по-специално Рамковата директива и Директива 2002/77, въвеждат ясно разграничение между създаването на съдържание, за което е необходима редакционна отговорност, и преноса на съдържание, който не включва никаква редакционна отговорност, като за съдържанието и преноса му се прилагат отделни правни уредби, които преследват характерни за тях цели (вж. в този смисъл решения от 7 ноември 2013 г., UPC Nederland, C‑518/11, EU:C:2013:709, т. 41 и от 30 април 2014 г., UPC DTH, C‑475/12, EU:C:2014:285, т. 36).

29      Съдът е приел също, че за да попада в обхвата на понятието „електронна съобщителна услуга“, услугата трябва да включва пренасянето на сигнали с уточнението, че обстоятелството, че пренасянето на сигнала се осъществява посредством инфраструктура, която не принадлежи на доставчика на услугата, е без значение за квалификацията на естеството на услугата, тъй като в това отношение е от значение единствено фактът, че доставчикът е отговорен спрямо крайните ползватели за пренасянето на сигнала, което осигурява на последните предоставянето на услугата, за която са се абонирали (решение от 30 април 2014 г., UPC DTH, C‑475/12, EU:C:2014:285, т. 43).

30      В случая от акта за преюдициалното запитване и от представените пред Съда писмени становища е видно, че Skype Communications, което е разработчик на софтуера Skype, предлага допълнителна функция към посочения софтуер (SkypeOut), която позволява на ползвателя да прави повикване от свързан с интернет терминал, например компютър, смартфон или таблет, към фиксиран или мобилен номер по ОКТМ, като използва IP, и по-конкретно техниката VoIP.

31      Безспорно е, че Skype Communications предлага услугата VoIP в Белгия и че получава възнаграждение от нейните ползватели, тъй като използването на SkypeOut е обусловено от предплащане или от абонамент.

32      Няма съмнение също, че използването на SkypeOut изисква участието на доставчици на далекосъобщителни услуги, които са получили разрешение да пренасят и терминират повиквания към фиксирани или мобилни номера чрез ОКТМ, и че за тази цел Skype Communications сключва споразумения с тези доставчици, на които плаща възнаграждение под формата на тарифи за терминиране на повикване до фиксиран номер (fixed termination rate (FTR) или тарифи за терминиране на повикване до мобилен номер mobile termination rate (MTR).

33      От това следва, от една страна, че функцията SkypeOut се състои главно в пренасянето на гласови сигнали от ползвателя, който прави повикването, до този, който го получава, по електронни съобщителни мрежи, а именно първо по интернет, а след това по ОКТМ, и от друга страна, че Skype Communications поема отговорност към ползвателите на функцията SkypeOut, които са абонирани за услугата или са предплатили използването ѝ, за пренасянето на гласови сигнали по ОКТМ по смисъла на решението от 30 април 2014 г., UPC DTH (C‑475/12, EU:C:2014:285, т. 43).

34      Всъщност, макар да е вярно, че в техническо отношение пренасянето на гласовите повиквания чрез SkypeOut се извършва практически, на първо място, от ДИУ по интернет в рамките на първи сегмент, като се започва от интернет връзката на ползвателя, който прави повикването, и се стига до шлюза за взаимно свързване (Gateway) между интернет и ОКТМ, и на второ място, от доставчиците на далекосъобщителни услуги по ОКТМ в рамките на втори сегмент, като се започва от този шлюз за взаимно свързване и се стига до мобилната или стационарната точка на свързване на ползвателя, който получава повикването, това пренасяне се извършва въз основа на споразуменията между Skype Communications и посочените доставчици на далекосъобщителни услуги и не може да се осъществи без сключването на такива споразумения.

35      Чрез сключването на споразумения за взаимно свързване с доставчиците на далекосъобщителни услуги по ОКТМ Skype Communications прави технически възможно пренасянето на сигнали от интернет мрежата към ОКТМ и в крайна сметка гарантира на своите клиенти и абонати услугата VoIP, която предлага с функцията SkypeOut на софтуера си Skype.

36      Различните данни, посочени от запитващата юрисдикция в четирите ѝ въпроса, не могат да поставят под съмнение квалификацията на функцията SkypeOut като „електронна съобщителна услуга“ по смисъла на член 2, буква в) от Рамковата директива.

46 Обстоятелството, че предоставяната чрез SkypeOut услуга VoIP попада и в обхвата на понятието „услуга на информационното общество“ по смисъла на Директива 98/34, съвсем не означава, че тя не може да се квалифицира като „електронна съобщителна услуга“.

48 „Услуга на информационното общество“ по смисъла на Директива 98/34 попада в приложното поле на Рамковата директива, при положение че се състои изцяло или главно в пренасянето на сигнали по електронни съобщителни мрежи.

Член 2, буква в) от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива), изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че предоставянето от разработчика на софтуер на функция, предлагаща услуга „Voice over Internet Protocol“ (VoIP) (интернет телефония), която позволява на ползвателя да прави повикване от терминал до фиксиран или мобилен номер от национален номерационен план чрез обществена комутируема телефонна мрежа (ОКТМ) на държава членка, представлява „електронна съобщителна услуга“ по смисъла на тази разпоредба, при положение че за предоставянето на посочената услуга, от една страна, разработчикът получава възнаграждение и от друга страна, предоставянето на услугата предполага последният да сключи споразумения с доставчиците на далекосъобщителни услуги, които са получили надлежно разрешение да пренасят и терминират повиквания към ОКТМ.

Reuters:  Интернет компанията за телефонни разговори и съобщения на Microsoft Skype може да се счита за телекомуникационен оператор, тъй като предлага платена услуга по договореност с мрежовите оператори за извършване на разговори.

Агенцията напомня, че  в стремежа си да преодолее пропастта между традиционните доставчици на телекомуникационни услуги и новите интернет базирани конкуренти, Европейската комисия прие преди две години правила за сектора – Европейски кодекс за електронни съобщения, който обхваща Skype, Whatsapp, Facebook Messenger и други  VoIP услуги. Кодексът трябва дасе въведе от държавите до 2020.

LUMIERE VOD

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/04/18/lumiere-vod/

LUMIERE VOD е база данни с европейски филми (след 1996 г.), предлагани по заявка (VOD).

Базата е създадена с информационна цел и е предназначена главно за професионалистите в областта на аудиовизуалната индустрия: автори, продуценти,  регулатори.

LUMIERE VOD се управлява   от Европейската аудиовизуална обсерватория. Директорията в момента е в бета версия и включва около 250 VOD каталога. Броят на следените каталози и честотата на актуализациите постепенно ще се увеличават, заявяват от Обсерваторията.

 

#SatCab директива

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/04/16/satcab-2/

Съветът одобри Директивата относно радио- и телевизионните програми (SatCab) – с пълно наименование   Директива  за установяване на правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми, и за изменение на Директива 93/83/ЕИО.

ЕК съобщава, че това е част от  модернизирането на правилата на ЕС за авторските права  с цел  един напълно функциониращ цифров единен пазар. Директивата е от особено значение за 41 % от европейците, които гледат телевизия онлайн.

Радио- и телевизионните програми са важен източник на информация и културно и развлекателно съдържание за европейските граждани. Новите правила ще улеснят достъпа до такива програми в целия Съюз, което ще се отрази положително на културното многообразие. Те ще улеснят европейските оператори да предоставят голяма част от своите радио- и телевизионни програми онлайн във всички държави от ЕС и едновременно с това ще гарантират адекватно заплащане на творците, авторите и притежателите на права за предоставяното от тях съдържание.

 оценка анализ обществена консултация /   кoнтекст  / доклад за обществената консултация

текстът на директивата от сайта на Съвета

изявление на ЕК относно правното основание

Съветът гласува Директивата за авторското право в цифровия единен пазар

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/04/15/copyright-7/

 

(2)_Twitter_-_2019-04-15_15.22.36Текстът на новата директива от сайта на Съвета

Италия, Финландия, Люксембург, Нидерландия, Полша и Швеция гласуват „против“, а Белгия, Естония и Словения с „въздържал се”.

Ето и изявленията на държавите, които не подкрепят директивата или се въздържат.

Германия подкрепи директивата, благодарение на което тя беше приета – без  Германия нямаше да има нужното мнозинство, отдавна се знаеше. Макар че  Германия е направила изявление  по целия текст – да се въведяли спешни актуализации, може да се чуе във видеото, от 9-тата минута – и изявлението  завършва така:

Ако се окаже, че прилагането води до ограничаване на свободата на изразяване или ако посочените по-горе насоки се сблъскват с пречки в законодателството на ЕС, федералното правителство ще работи за коригиране на установените недостатъци в законодателството на ЕС в областта на авторското право.

Като слуша  германската министърка, човек се чуди как след толкова критика Германия все пак гласува за. И  обратно – какъв е смисълът да слушаме германската министърка, когато Германия – както и Обединеното кралство – могат да блокират приемането на директивата, но не го правят.

Австралия: нов закон урежда задължения и санкции за съдържание онлайн

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/04/06/au_online_reg/

Австралия е приела изменение на Наказателния кодекс ( “Sharing of Violent Abhorrent Material”), предвиждащо санкции за платформите и лицата, които ги представляват,  ако не контролират материали с насилие.

Специалният докладчик по въпросите на борбата с тероризма и правата на човека и специалният докладчик по свободата на изразяване предоставят критичен коментар за новия закон.

Global Network Initiative (GNI) също публикуват позиция, в която изразяват загриженост по повод ефектите от новоприетия закон.

На 8 април 2019 г. се очаква британската Бяла книга за мерките към причиняващото вреда съдържание онлайн, изготвена от правителството. По информация на медиите, които са виждали проекта, мерките са сходни с австралийските – вкл. създаване на нов регулатор   (първоначално може  Ofcom да изпълнява съответните правомощия).   Обхватът на препоръките е широк. В съвместен предговор  министърът на вътрешните работи  и държавният секретар по въпросите на културата, медиите и спорта  казват, че е време да се премине от саморегулиране към ясни законови стандарти, подкрепени справомощия за прилагането им. От компаниите ще бъде поискано да приемат и собствени етични кодекси и да се отчитат публично – по модела, приложен от ЕК. Но подробностите ще станат официално ясни на 8 април.

Опозицията приема така описаните идеи и се съгласява, че “трябва да се направи нещо, за да принудят шефовете на интернет компаниите да поемат отговорност за вредите, речта на омразата и фалшивите новини, които се провеждат на техните платформи”.

Нидерландия: Сайтовете трябва да позволяват на посетителите да отказват проследяване

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/03/30/gdpr-10/

Случвало ли ви се е да не можете да влезете в сайт, ако не дадете съгласие да бъдете проследявани? Ако да, това решение на нидерландския орган за защита на данните от март 2019  е  интересно за вас.

Уебсайтове, които позволяват достъп на посетителите само ако приемат бисквитки или сходни начини за проследяване и записване на поведението на посетителите, не съответстват на Общия регламент за защита на данните (GDPR). Това е основното послание на тълкуване, публикувано от Autoriteit Persoonsgegevens, нидерландския орган за защита на данните (DPA), на 7 март 2019 г. В тълкуването ръководителят на DPA подчертава, че когато хората се отказват от защита на личните си данни под натиск,   това е незаконно.

Потребителите не са длъжни да се съгласяват с технологии, необходими за функционирането на уебсайтове или които позволяват общ анализ на посетителите на уебсайта. Необходимо е разрешение, когато поведението на отделните посетители се анализира и проследява по по-задълбочен начин или ако тази информация се споделя с трети страни. Това разрешение трябва да се дава без каквато и да е форма на натиск.

Накратко, свободното разрешение на потребителите  трябва (1) да включва наистина информирана форма на съгласие и (2) да не се взема под натиск. Ако не се разрешава достъп до сайта, когато потребителите не приемат да бъдат проследявани,  разрешението не се дава по свободен начин.  Не са приемливи практики да се  насочват хората към „да“, без действително да знаят какво са съгласни.

Време е сайтовете да започнат да проучват и инвестират в бизнес модели, които не изискват ненужна и незаконна обработка на лична информация, се казва в публикацията, изготвена от Bits of Freedom.

#savethenet: гласуванията на българските депутати в ЕП

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/03/30/savethenet-2/

 

На сайта saveyourinternet.eu могат да се видят гласуванията на всички депутати в ЕП по хода на проекта на Директивата за авторското право  в цифровия единен пазар, включително двете гласувания от 26 март 2019, когато депутатите гласуваха по два въпроса – дали да се допусне гласуване на отделни разпоредби (процедурен вот, гласуване №22)  и след това – за директивата като цяло (гласуване №23).

Това е картината само за българските представители, като с червено са отбелязани гласуванията, които дават ход на директивата, вкл. чл.11 и чл.13 (нови 15 и 17), а със зелено – гласуванията, които  биха могли да доведат до неприемане на отделни разпоредби или цялата директива.

На 26 март 2019 г. депутатите Бареков, Джамбазки, Кючук, Малинов, Майдел, Неков, Пирински, Уручев  са подкрепили възможността да се гласува за измененията в отделни разпоредби  (втората колона отляво, процедурен вот, в зелено). Това е ключовото гласуване, което можеше да доведе до отпадане само на отделни разпоредби. Мнозинството само с пет гласа преднина приема да се гласува директивата като цяло. Корекциите в протокола за процедурния вот променят мнозинството (13 депутати коригират вота си в подкрепа на гласуването по разпоредби) – но вече е късно. Резултатите – така както са обявени – не се променят, каквито и корекции в протокола да настъпят по-късно. Резултатът от този процедурен вот проправя пътя за приемането на чл.11  и чл.13 заедно с директивата.

В последна сметка Джамбазки, Кючук, Малинов, Неков и Станишев са гласували против директивата (най-лявата колона). Неков (известен като “15/15”) предварително е обявил, че ще гласува против проекта.

Адемов, Али, Хюсменова, Курумбашев, Михайлова, Новаков, Пирински и Радев са гласували за приемане на директивата (с мнозинството).

Бареков, Ковачев, Майдел, Уручев се въздържат.

voteBulgaria

В Европейския  парламент   корекциите  в първоначално обявеното гласуване са масова практика. Според един обзор на корекциите    Brice Hortefeux е използвал тази възможност  292 пъти в настоящия мандат на ЕП, има депутати със 150-200 и повече корекции. Общо 100 членове на ЕП са коригирали гласовете си повече от 50 пъти.  На другия полюс са  Антонио Таяни,  Манфред Вебер,  Йежи Бузек, които не са искали почти никога корекция. Обяснението е, че  – ако електронното устройство даде дефект при гласуването – на депутатите се дава възможност да  посочат истинския си вот  по-късно  в официалните протоколи.

С най-много корекции  –  65   – е позицията на ЕП  за Брекзит.