Tag Archives: Digital

Законодателен акт за свободата на медиите – проект на регламент и препоръка

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/09/25/emfa-3/

Вече е известен проектът на Законодателен акт за свободата на медиите (EMFA, European Media Freedom Act).

Комисията предлага да се създаде нов независим Европейски съвет за медийни услуги, съставен от представители на  националните медийни регулатори. Съветът се предвижда да насърчава ефективното и последователно прилагане на медийната правна рамка на ЕС, по-специално като подпомага Комисията при изготвянето на насоки по въпроси, свързани с медийното регулиране. Той също така ще може да издава становища относно национални мерки и решения, засягащи медийните пазари и концентрациите на медийния пазар. Съветът също така ще координира националните регулаторни мерки по отношение на медии извън ЕС, които представляват риск за обществената сигурност, за да се гарантира, че тези медии не заобикалят приложимите правила в ЕС. Съветът  ще организира структуриран диалог между много големи онлайн платформи и медийния сектор, за да насърчи достъпа до разнообразни медийни предложения и да наблюдава съответствието на платформите с инициативите за саморегулиране, като Кодекса на ЕС относно дезинформацията.

В пакета има и Препоръка, съдържаща  най-добри практики, събрани от сектора и насочени към насърчаване на редакционната независимост и по-голяма прозрачност на собствеността. Препоръката предоставя инструментариум от доброволни мерки, които медийните компании да вземат предвид, като например условията за независимо създаване на редакционно съдържание, чрез овластяване на журналистите да участват в решаващи решения за функционирането на медиите, до стратегии за осигуряване на дългосрочна стабилност на новините производство на съдържание.

 
Предстои Европейският парламент и държавите-членки да обсъдят предложението на Комисията за регламент съгласно обикновената законодателна процедура. След като бъде приет, той ще бъде пряко приложим в целия Европейски съюз.  “Пряко приложим” не значи държавите нищо да не правят, напротив –  тежестта по прилагането е върху тях.

Целият пакет, подготвен от ЕК, е достъпен тук:

Questions and Answers on the European Media Freedom Act

Factpage: European Media Freedom Act

Factsheet: European Media Freedom Act

European Media Freedom Act Proposal and Recommendation

European Media Freedom Act Impact Assessment

Video of Vice-President Jourová on the Media Freedom Act

EC: инструменти на информационните технологии с цел подобряване на разпространението на информация относно ограничителните мерки на Съюза

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/09/25/sanct-3/

Към темата за ефективното функциониране на санкционния механизъм на ЕС:

Ограничителните мерки, приети от Съвета на основание член 29 от Договора за Европейския съюз, както и член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз), са основен инструмент на външната политика на Съюза.

Широкото разпространение и лесният достъп до информация относно действащите в Съюза ограничителни мерки, както и обменът на информация между държавите членки, заинтересованите страни и Комисията са съществено условие за ефективността на тези мерки.

Агресивната война на Русия срещу Украйна показва спешната необходимост от предприемане на действия, за да се даде възможност на държавите-членки и операторите да прилагат ограничителните мерки, приети от 24 февруари 2022 г. насам.

Ето защо с решение на Съвета се определя сума (450 000 евро) за  подкрепа на  разработването на приложения и бази данни, необходими за предоставяне на информация относно действащите в Съюза ограничителни мерки и за осигуряване на лесен достъп до тази информация, по-специално за операторите, участващи в тяхното прилагане, както и разработването на инструменти на информационните технологии, позволяващи сигурен обмен на информация между държавите членки, заинтересованите страни и Комисията.

Френският регулатор по конкуренцията се противопостави на сливането на TF1 и M6

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/09/24/tf1-m6/

Интересен случай, показващ изключителната роля на конкурентните регулатори в държавите от ЕС в защита на медийния плурализъм, broadbandtvnews информира.

Френският орган за защита на конкуренцията се проитвопостави на предложеното сливане между TF1 и M6. Двата телевизионни оператора са се отказали от сливането си,  след като са обсъдили   предложените от регулатора мерки  и ги отхвърлят като несъстоятелни.

Председателят на конкурентния регулатор е съобщил в телевизионно изявление,   че “операцията не е възможна в настоящия си вид, защото би създала ултрадоминиращ играч в телевизионната реклама“ с  повече от 70% от общите рекламни приходи.

Новият субект TF1-M6 „би имал и много силна пазарна мощ върху разпространението от доставчиците на интернет услуги и щеше да може не само да наложи, но и да увеличи тарифите си във вреда на зрителите“.

Тезата, че сливането на телевизии ще помогне срещу конкуренцията от американски платформи, според регулатора не е аргумент, защото  „платформите се насочват към таргетирана реклама, те знаят всичко за вас… и са насочени към хора, които не гледат една и съща програма по едно и също време“.

DSA очаква гласуване в Съвета

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/09/24/dsa-12/

1. На 16 декември 2020 г. Комисията изпрати своето предложение за Законодателен акт за цифровите услуги до Съвета въз основа на член 114 от ДФЕС.

2. Европейският надзорен орган по защита на данните даде своето становище на 10 февруари 2021 г.

3. Европейският икономически и социален комитет даде своето становище на 27 април 2021 г.

4. Комитетът на регионите даде своето становище на 30 юни 2021 г.

5. На 5 юли 2022 г. Европейският парламент прие своята позиция на първо четене относно предложението на Комисията. След като Парламентът одобри корекция на тази позиция на своята пленарна сесия от 12 до 15 септември 2022 г., резултатът от гласуването в Европейския парламент отразява постигнатото компромисно споразумение между институциите.

6.  Комисията подкрепя актуалната версия. Изявлението на Комисията ще бъде публикувано в серия С на Официален вестник на Европейския съюз. Изявлението на Дания за протокола от Съвета декларира подкрепа, като изразява съжаление, че регламентът не определя допълнителни отговорности за доставчиците на онлайн пазари по отношение на безопасността на продуктите. Според Дания  отговорностите, посочени в регламента, не съответстват на ключовата роля, която онлайн пазарите играят при разпространението на продуктите.  Възможно е до европейските потребители да достигат опасни и незаконни продукти от трети държави. Прави впечатление, че Дания, много въздържана по отношение на ново законодателство, в случая е настоявала за по-широк обхват на DSA.

7. Поради това Комитетът на постоянните представители се приканва да потвърди съгласието си и да предложи на Съвета да одобри позицията на Европейския парламент.

8. Ако Съветът одобри позицията на Европейския парламент, законодателният акт ще бъде приет. След като бъде подписан от председателите на Европейския парламент и на Съвета, законодателният акт ще бъде публикуван в Официален вестник на Европейския съюз.

Google налага незаконни ограничения: Общият съд потвърждава голямата част от решението на ЕК

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/09/14/google-case/

На 14 септември 2022 стана известно решението на Общия съд по дело  T-604/18 Google LLC,  и Alphabet, Inc. v Европейска комисия. С жалбата си Google LLC   и Alphabet, Inc. искат отмяна на Решение C(2018) 4761  на Комисията от 18 юли 2018 г.,

Google е предприятие в сектора на информационните и комуникационните технологии, специализирано в свързани с интернет продукти и услуги и извършващо дейност в рамките на Европейското икономическо пространство (ЕИП).  През 2005 г.,   Google придобива предприятието, което първоначално е разработило операционната система Android (наричана по-нататък “OS”) за интелигентни мобилни устройства. Според Европейската комисия през юли 2018 г. приблизително 80 % от интелигентните мобилни устройства, използвани в Европа и в световен мащаб, работят с Android.

Производителите на оригинално оборудване, които желаят да получат приложения и услуги на Google, трябва да сключват споразумения с Google. Google сключва такива споразумения и с операторите на мобилни мрежи, които желаят да   инсталират патентованите приложения и услуги на Google на устройства, продавани на крайни потребители.

На 25 март 2013 г. FairSearch AISBL, сдружение на предприятия, осъществяващи дейност в сектора на информационните и комуникационните технологии, подава жалба до Комисията по отношение на някои от бизнес практиките на Google в мобилния интернет.   На 15 април 2015 г. Комисията започва процедура срещу Google във връзка с Android.  На 18 юли 2018 г. Комисията приема обжалваното решение. В това решение Комисията налага глоба на Google LLC и отчасти на Alphabet, Inc. за това, че   нарушават правилата за конкуренция, като налагат антиконкурентни договорни ограничения, за да защитят и консолидират господстващото положение на Google на националните пазари, в рамките на ЕИП, за общите услуги за търсене.  За да санкционира  тези практики на злоупотреба, Комисията налага на Google глоба в размер на 4 342 865 000 EUR и  задължава Google да прекрати тези практики в срок от 90 дни от съобщаването на обжалваното решение.

На 9 октомври 2018 г. Google подава  жалба срещу решението на шест правни основания (вж т.52).

Общият съд

Google извлича по-голямата част от приходите си от водещия си продукт, търсачката си Google Search.  Бизнес моделът на Google се основава на взаимодействието между онлайн продуктите и услугите, предлагани в по-голямата си част безплатно на потребителите, и от друга страна, услугите за онлайн рекламиране, от които извлича по-голямата част от приходите си.   Android OS, магазинът за приложения Play Store, приложението Google Search, браузърът Chrome, услугата за електронна поща Gmail, услугата за съхранение и редактиране на файлове Google Drive, услугата за геолокация Google Map и услугата за разпространение на съдържание YouTube се предлагат безплатно. Други услуги са платени услуги, като Google Play, а някои предлагат платена премиум версия, като YouTube и Google Drive. През 2016 г. например онлайн рекламата представлява 88,7 % от общите приходи на Google, 80 % от които са генерирани чрез уебсайтовете на Google, и по-специално началната страница на Google Search. За разлика от бизнес модела, приет например от компанията Apple, която се основава на вертикална интеграция и продажбата на интелигентни мобилни устройства от по-висок клас, бизнес моделът на Google се основава преди всичко на увеличаване на броя на потребителите на своите услуги за онлайн търсене, така че да може да продава своите онлайн рекламни услуги .

Когато потребителите взаимодействат с неговите продукти и услуги, Google събира данни за търговските си дейности и използването на техните устройства. Получените данни включват по-специално информация за контакт (име, адрес, имейл адрес, телефонен номер); данни за удостоверяване на профила (потребителско име и парола); демографска информация (пол и дата на раждане); данни за използваната карта или банкова сметка; информация за съдържанието, което се сервира на потребителя (реклама, посетени страници и т.ч.); данни за взаимодействието, като кликвания; данни за местоположението; и данни, свързани с използваното устройство и оператор. Тези данни позволяват на Google по-ефективно  да представя съответните отговори и реклами при търсене.

През 2005 г. Google придобива първоначалния разработчик на Android OS. През 2007 г. Google сключва споразумение с Apple, чрез което Google Search става услугата по подразбиране за общо търсене на всички интелигентни мобилни устройства на Apple от стартирането на iPhone. В резултат на това споразумение Google Search отчита през 2010 г. повече от половината от интернет трафика на iPhone и почти една трета от целия мобилен интернет трафик.

Комисията установява, че някои аспекти на стратегията на Google за адаптиране на неговия бизнес модел към прехода към мобилния интернет представляват злоупотреба с господстващо положение. Чрез определени ограничения (вж т.66)  Google  си гарантира, че трафикът на устройства с Google Android ще бъде насочен към търсачката Google Search.

Първо, Google незаконно принуждава производителите на телефони да инсталират предварително приложението Google Search и браузъра Chrome като условие за лицензиране на неговия Play Store – пазарът за приложения за Android.

Второ, Google е плащал на някои големи производители и оператори при условие, че те ексклузивно предварително инсталират приложението Google Search. По този въпрос съдиите от ЕС смятат, че регулаторът не е предоставил достатъчно доказателства.

И накрая, ЕС казва, че базираната в Маунтин Вю, Калифорния компания е попречила на производителите, които искат да инсталират предварително приложения, да работят с алтернативни версии на Android, които не са одобрени от Google.

Според Комисията тези практики са имали за последица лишаването на конкурентите на Google   от възможността да се конкурират,  а на  потребителите на ЕС  – от предимствата на ефективната конкуренция, като например възможността за използване на търсачка, която дава приоритет на защитата на неприкосновеността на личния живот,   адаптирана е към особени езикови особености или се фокусира върху съдържанието с добавена стойност.

Това  нарушение е имало няколко аспекта, като всеки от тях е еволюирал във времето според собствените си параметри, като все пак всички са свързани с общата цел да се гарантира, че Google има възможно най-добрия достъп до общите търсения, извършвани от потребителите на интелигентни мобилни устройства.

Тежестта на нарушението трябва да се преценява на индивидуално основание и   за да се определи размерът на глобата, е необходимо да се вземе предвид продължителността на нарушението и на всички фактори, които могат да повлияят на преценката на тежестта му,  като по-специално поведението на съответното предприятие, ролята му при установяването на практиките на злоупотреба, печалбата, която е успяла да извлече от тези практики или интензивността на инцидентите на антиконкурентно поведение.

Общият съд  разглежда подробно шестте правни основания, изтъкнати от Google в подкрепа на жалбата, както и всички представени от страните доказателства. В резултат Общият съд “до голяма степен потвърждава решението на комисията, че компанията Google е наложила незаконни ограничения на производителите на мобилни устройства с Android и операторите на мобилни мрежи, за да консолидира господстващата позиция на своята търсачка”.

Много обемната аргументация тепърва ще се анализира от експертите, кратко резюме в прессъобщението на Съда има тук.  Съдиите подкрепят по-голямата част от аргументите на Европейската комисия, но намаляват леко наказанието от 4.3 на 4,1 милиарда евро,   посочват  грешки в някои от анализите на регулатора, но намират още, че правото на Google на справедлив процес е било частично нарушено .

  1. Отменя частично (членове 1, 3 и 4) от Решение С(2018) 4761 на Европейската комисия от 18 юли 2018 г. ;
  2. определя размера на глобата на 4 125 000 000 EUR (по решението на ЕК – 4 342 865 000 EUR), за които Alphabet, Inc. носи солидарна отговорност в размер на 1 520 605 895 EUR;

3. Отхвърля жалбата по отношение на останалата част.

Решението може да бъде обжалвано пред Съда на ЕС.

Пълният текст

Нидерландия: инфлуенсърите вече са под надзора на медийния регулатор

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/09/10/nl-2/

Медиите са много чувствителни към обхвата на регулирането. Въпреки това в други държави от ЕС обхватът се разширява. Този път – към съдържанието на инфлуенсърите.

От 1 юли 2022 г. лицата, качващи видеоклипове в Нидерландия, при определени условия трябва да се регистрират и да спазват Dutch Media Act.

Инфлуенсъри в YouTube, Instagram и TikTok с повече от 500 000 последователи и публикували поне 25 видеоклипа през последните две години са първите, които попадат под активния надзор на Commissariaat voor de Media  (CvdM).  Те имаха срок от  два месеца да се регистрират в Търговската камара.

Целта на тези нови разпоредби е   инфлуенсърите да осъзнаят задълженията си по отношение на своите зрители, и особено по отношение на децата, и да ги защитят от вредно съдържание, като предоставят повече прозрачност за публикуваното съдържание.

Основните правила са:

  • Бъдете ясни по отношение на рекламата (Инфлуенсърите са задължени да се присъединят към Advertising Code Foundation – Stichting Reclame Code );
  • Вземете под внимание непълнолетните (инфлуенсърите са във връзка с  NICAM, агенция за децата);
  • Обявете самоличността си.

Качващите видеоклипове могат да използват „ Проверка за регистрация“ на уебсайта на CvdM, за да знаят дали попадат под това ново изискване за регистрация. Уебсайтът също така предоставя подробни обяснения за новите законови изисквания и CvdM възнамерява да организира специални обучения с качващите видеоклипове.

На по-късен етап CvdM ще следи за още  задължения, предвидени в   Закона за медиите (европейски квоти, достъпност, реч на омразата ).

ЕСПЧ: авторски права, позитивно задължение на държавата да ги защитава

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/09/05/ip-12/

На 1 септември 2022 стана известно решението на ЕСПЧ по делото Safarov v. Azerbaijan. Делото е по  жалба  относно неспособността на държавата да защити  интелектуална собственост на Сафаров  при нарушаването на авторските му права поради неразрешено възпроизвеждане на неговата книга и нейното онлайн публикуване. То повдига въпроси главно по член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.

Фактите

Сафаров е автор на книга. Неправителствена организация  публикува електронна версия на книгата на уебсайта си  http://www.history.az. Сафаров поискал сваляне на книгата и обезщетение. Не получил, обърнал се към съда и загубил делата си.

ЕСПЧ: Прилага се член 1 от Протокол 1, жалбоподателят има права на собственост. Спорът  е между частноправни лица. В тази връзка Съдът припомня, че държавата има положително задължение да предприеме необходимите мерки за защита на правото на собственост, дори в случаи на съдебни спорове между частни лица. Това положително задължение има за цел да гарантира, че правата на собственост са достатъчно защитени от закона и че са осигурени адекватни средства за защита. Необходимите мерки могат да бъдат превантивни или коригиращи.  Що се отнася до коригиращите мерки, държавите са задължени да осигурят съдебни процедури, които предлагат необходимите процедурни гаранции и следователно позволяват на националните съдилища  да решават ефективно и справедливо всякакви спорове между частни лица.  Ролята на ЕСПЧ е само да гарантира, че решенията на националните съдилища не са произволни или явно неразумни, без да ги замества.

Съгласно член 18 от Закона за авторското право на библиотеки, архиви и образователни институции е разрешено да възпроизвеждат произведения без разрешение в определени случаи. Жалбоподателят в своята жалба пред националните съдилища (вж. параграф 11 по-горе) твърди, че ответникът не принадлежи към нито една от тези категории. Въпреки че Върховният съд не уточнява изрично този аргумент, той отбелязва, че книгата на жалбоподателя е била публикувана в библиотечната секция на уебсайта на ответника и че целта е била да предостави информация за историята на Азербайджан. Правителството представя подобен аргумент, като твърди, че не е имало търговска цел от страна на ответника.

Съдът отбелязва, че макар липсата на каквато и да е търговска цел да е релевантна при прилагането на член 18 от Закона за авторското право, това не е единственият елемент, който трябва да се вземе предвид. Дори да се приеме, че онлайн услугите, предлагани от ответника, могат да се считат за обхванати от понятието „библиотеки“, националните съдилища не са анализирали какво може да оправдае възпроизвеждането на книгата на жалбоподателя без негово разрешение. Тъй като ответникът е направил книгата на жалбоподателя свободно достъпна онлайн и следователно – на практика за публика от цял ​​свят, а не за посетители на сграда на библиотека, би трябвало съдилищата да имат някакви мотиви в този смисъл.

В заключение, националните съдилища не са представили мотиви, доказващи, че  разпоредбите от Закона за авторското право, на които се позовават, могат да представляват правно основание за публикуването онлайн на произведението без разрешение.

ЕСПЧ рядко гледа дела за интелектуална собственост, но това е някаква своеобразна азърбайджанска Читанка, затова подходът е интересен.

Хазарт: санкции за реклама в платформите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/09/04/youtube-5/

 

Италианският регулатор налага санкции на платформата за видеосподеляне YouTube за забранена реклама на хазарт.

Член 9 от закон №. 87/218 забранява пряка и непряка реклама на  хазарт ( реклама за игри с парични награди ) и предвижда отговорност за клиенти, собственици на медии, организатори на събития.

В този случай компанията  Top Ads разпространява забранена реклама на хазарт на своя уебсайт  и свързаните с него пет канала в YouTube, поради което трябва да плати  глоба от 700 000 €  .

Регулаторът издава отделно решение  за санкциониране на доставчика на хостинг услуги –  платформата за споделяне на видео YouTube.  YouTube – Google Ireland Limited – носи отговорност за това, че не е предприел действия за премахване на незаконното съдържание, масово разпространявано на неговата платформа  – и за платформата е определена глоба от 750 000 € .

В допълнение към имуществените административни санкции  Agcom издаде заповед “a notice and take down”   за Top Ads, така и за YouTube (Google), както и за първи път a “notice and stay down”, позовавайки се на С-18/18 на Съда на Европейския съюз* с  цел да забрани разпространението и качването на подобно незаконно съдържание.

 Top Ads Ltd са обявили намерение  да подадат жалба.

Източник EPRA

САЩ: прозрачност на политическата реклама в платформите, делото Washington State v Facebook

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/09/04/adv-15/

Щатът Вашингтон в САЩ има уникален за САЩ, казват медиите, закон за прозрачност на политическата реклама в платформите. Въпреки това    Facebook и Google отказват да предоставят данните за предизборни реклами публично. Щатът води дело срещу Facebook от 2020 г.

Съдът в Сиатъл застава на страната на  щата Вашингтон  по делото Washington State v  Facebook и отхвърля аргумента на компанията майка на Facebook Meta, че законът за кампанията на щата противоречи на Първата поправка. Съвсем си е конституционен, казва съдът.

Това не е първото дело по въпроса, преди години вече е имало такива дела и срещу FB, и срещу  Google, по което те са платили глоби. Но компанията продължава да твърди, че трябва “щатът Вашингтон да се приведе  в съответствие с останалите 49 щата, които налагат изисквания за разкриване на информация, без да затварят   цели канали на основната политическа коменикация.“

Мета казва, че Facebook е спрял да показва реклами в изборните кампании в щата, след като компанията е установила, че   няма да може разумно да спазва закона. Според щата,  Meta просто е „направила бизнес избор да не предоставя необходимата информация, въпреки че вече я е събрала“ чрез своята рекламна платформа: „Няма конституционно право да се крие информация, свързана с разходите за предизборна реклама, само защото една компания предпочита да не я предостави. Едностранното решение на Meta е умишлен бизнес избор, а не необходимост, и не показва нищо друго освен, че предполагаемият ангажимент на Meta за прозрачност на изборите е само при условията на Meta и само когато прозрачността   устройва компанията.“

„Този стандарт служи на жизнено важната цел да бъде информирана обществеността за опитите за влияние върху изборите във Вашингтон“, смята щатът. „Тази цел никога не е била по-важна, отколкото е днес, тъй като чуждестранни участници  агресивно разпространяват дезинформация за изборите, включително във Facebook.” Ако е обременително да поддържаш висок стандарт за прозрачност, откажи се от регламата,  може би просто не си заслужава, е позицията на щата.

Интересно е какво става в съда във Вашингтон  – първо,  заради значението за САЩ и второ, предвид процеса на приемане на Регламент на ЕС относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране (предложението).

Австралия: Google не е издател

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/08/21/google-16/

Върховният съд на Австралия се произнесе относно отговорността на търсачките за публикации на трети страни чрез решението си  по делото Google LLC срещу Defteros [2022].

Върховният съд потвърди с мнозинство 5-2, че търсачките не са  издатели   и при клевета нямат отговорност на издател.

 Фактите

Дефтерос е адвокат. Твърди, че е оклеветен от резултати от търсенето по неговото име чрез търсачката на Гугъл. В резултатите попадат

  •  статия от 2004 г., публикувана от The Age , озаглавена „Подземен свят губи ценен приятел в съда“ и
  • други материали, включително статията в Уикипедия „Убийствата на гангстерските банди в Мелбърн“.

Дефтерос твърди, че Google трябва да се счита за издател, че компанията е уведомена за исканията му, но не е премахнала връзките към клеветническо съдържание от списъка на резултатите и че посещенията продължават.

Първа инстанция отсъжда в полза на  Дефтерос и присъжда обезщетение в размер на 40 000 долара. Google обжалва решението. Втората инстанция потвърждава решението и  Google обжалва пред Върховния съд.

Какво твърди  Google

  • първо, че не е „издател“ , а просто предоставя хипервръзка към материала – операторът на уебсайта, за който се отнася хипервръзката, е съответният издател на материала;
  • второ, че както журналистите предоставя „незаменимо средство, чрез което потребителите могат да намерят информация, която ги интересува, в интернет“;
  • трето, че Google е действал разумно при предоставяне на хипервръзките; и
  • четвърто, Google осигурява само транспорт до съдържанието.

Върховният съд

С мнозинство 5-2 Върховният съд уважи жалбата на Google, като прие първия аргумент.

Google всъщност не е публикувал материала. Резултатите се класират чрез използване на алгоритъм, като търсачката просто препраща към уеб страница. Резултатът от търсенето  е описан от Съда като препратка към „нещо, някъде другаде“. Улесняването на достъпа на дадено лице до съдържанието на  уеб страница не се счита за  съобщаване на  информацията.

Google само съобщава, че нещо съществува на определено място и следователно Google е по-скоро  помощник, отколкото издател. Google освен това не предоставя допълнителен коментар или данни – и  такова участие не е достатъчно, за да докаже, че Google  е издател.

Особени мнения

Съдия Кийн  смята, че Google е издател, тъй като публикуването за потребителите – и разглеждането на материала от тяхна страна – не би се случило без участието на Google.

Съдия Гордън също така приема, че Google е издател и не е „пасивен“ участник в разпространението на материала до своята аудитория.

Така ВС приема Google за “действащ като екскурзовод” за хора, които са се интересували  от темата – търсачката просто показва, че има уебсайт с материали по тази конкретна тема. Позицията обаче може да бъде съвсем различна, ако се докаже, че дадена търсачка  дава предимство на негативни материали – това зависи от алгоритмите.

Така или иначе в медиите има предположения, че въпросът с отговорността на търсачките не е приключен в Австралия.

Потребителските навици: стрийминг за младите, телевизия за възрастните

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/08/17/tv/

Младите   гледат  седем пъти по-малко телевизия   от хората на 65 и повече години.   Разликата между поколенията в потребителските  навици достига рекордно високо ниво, според доклада Media Nations 2022 за Обединеното кралство на Офком.

Хората на възраст 16-24 години прекарват по-малко от час (53 минути)  средно на ден в гледане на ефирна телевизия – спад с две трети през последните десет години.

За разлика от тях, хората на 65 и повече години все още прекарват около една трета от будния си ден в гледане  на телевизия –  почти шест часа (5 часа и 50 минути) дневно. Това дори е повече в сравнение с преди десетилетие.

Промените в навиците на по-младите възрастни отразяват нарастващата популярност на базираните в САЩ услуги за стрийминг по заявка.

Три стрийминг гиганта в една пета от домовете

Около една пета от домовете (5,2 милиона) се абонират и за трите най-популярни платформи – Netflix, Amazon Prime Video и Disney+ – струващи около £300 (€357) на година.

Девет от всеки десет възрастни на възраст 18-24 години   се насочват направо към стрийминг,  като Netflix е най-честата дестинация.

А шест от всеки десет (59 процента) 55-64-годишни и 76 процента от тези на възраст 65+ все още първо се обръщат към телевизионните канали.

„Революцията на стрийминга  разширява пропастта между поколенията, създавайки рязко разделение в навиците за гледане на по-млади и по-възрастни хора“, казват от регулатора Офком. „Традиционните телевизионни оператори са изправени пред силна конкуренция от страна на платформите за онлайн стрийминг.“

Загриженост за разходите за живот

След години на силен растеж броят на домовете, използващи стрийминг услуги, започна да се забавя през 2021 г., преди да започне да намалява през пролетта на 2022 г.

Тъй като нарастващите разходи за живот оказват натиск върху бюджетите на домакинствата, броят на абонатите за поне една стрийминг услуга е намалял с повече от 350 000 до 19,2 милиона.

Анулациите обаче не означават непременно клиенти, които са били загубени завинаги. Проучване на Oфком сред абонати, които са се отказали  през 2022 г., установи, че почти три четвърти (73 процента) от клиентите казват, че смятат, че ще се абонират отново – което отразява гъвкавостта, която позволява на клиентите да взимат и отказват абонаменти в зависимост от промените в програмите, нуждите или обстоятелствата.

Предизвикателство за обществените радио- и телевизионни оператори

Голямата аудитория за  финала на Евро 2022  и за тържествата за юбилея на кралицата показват, че наземната телевизия все още е популярен избор за важни национални събития, но   аудиторията  и нивата на гледане на обществена телевизия намаляват.

Но 82 процента от хората казват, че са използвали услуга видео  при поискване на обществената телевизия през последните шест месеца, приблизително толкова, колкото са използвали поне една услуга за стрийминг (83 процента). Шест от всеки десет (59 процента) зрители казват, че са използвали тези платформи, за да гледат програми на живо в момента, в който се излъчват.

BBC iPlayer има високо ниво на удовлетворение във всички възрастови групи, като над четири на всеки пет (81 процента) от тези, които са го използвали наскоро, казват, че са доволни от услугата.

TikTok и междинните избори в САЩ 2022

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/08/14/tiktok-3/

Преди междинните избори в САЩ тази есен TikTok се очертава като основен източник на неоснователна и подвеждаща информация,  казват изследователи, които проследяват онлайн дезинформацията. Големият брой потребители, кратката дължина на  видеоклиповете,  мощният, но зле разбран алгоритъм за препоръки  на платформата  правят неверните твърдения трудни за ограничаване – Ню Йорк Таймс информира днес.

„Когато имате изключително кратки видеоклипове с изключително ограничено текстово съдържание, вие просто нямате място и време за нюансирани дискусии за политиката“, казват от проекта Shorenstein на Harvard Kennedy School.

Американските законодатели призовават за повече информация относно операциите на TikTok, на фона на подновени опасения, че връзките на компанията с Китай могат да я превърнат в заплаха за сигурността.  „Без ресурси, без  достъп до данни ние не знаем кой е спрян, какво съдържание е свалено, дали действат по сигнали или какви са критериите. Това е напълно непрозрачно и ние не можем независимо да оценим нищо”.

Същевременно  американските  потребители прекарват средно по 82 минути на ден в платформата   – три пъти повече, отколкото в Snapchat или Twitter и два пъти повече, отколкото в Instagram или Facebook, според  доклад на  Sensor Tower.

На този фон изглежда обоснован подходът на ЕС за проитводействие на дезинформацията – т.нар.  двойна  предпазна мрежа – както ангажиране на платформите с кодекс,  така и законодателни мерки.

Правата на човека в ЕС

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/08/11/eu-charter/

Стратегия 2020

В края на 2020 г.  ЕС прие Стратегия за подобряване на прилагането на Хартата на основните права в ЕС. Хартата е инструмент на първичното право на ЕС, включващ основните права, с които се ползват хората в ЕС. Тя представлява съвременен и всеобхватен инструмент за защита и насърчаване на правата и свободите на хората с оглед на промените в обществото, социалния напредък и научното и технологичното развитие.

В Стратегията на Европейската комисия от 2010 г. за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз   се определя начинът, по който Комисията ще гарантира, че ЕС спазва напълно Хартата. Хартата се прилага и по отношение на държавите членки, когато привеждат в действие правото на ЕС, като в стратегията се изразява решимостта на Комисията да използва всички средства, с които разполага, за да гарантира спазването. Стратегията от 2020 г. има четири направления:

1.Гарантиране на ефективното прилагане на Хартата от държавите членки.

2.Увеличаване на ролята на организациите на гражданското общество, защитниците на правата и практикуващите юристи.

3.Насърчаване на използването на Хартата като ориентир за институциите на ЕС.

4.Повишаване на осведомеността на хората за техните права съгласно Хартата.

Стратегията следва призива на Европейския парламент за засилен мониторинг на прилагането на Хартата в държавите членки, заключенията на Съвета за определяне на начините за подобряване на прилагането на Хартата и приноса на държавите членки .

Доклади на ЕК

От 2010 г. ЕК публикува годишни доклади за прилагането на Хартата.

От 2021 г.. Комисията започна да публикува тематични доклади за прилагане на Хартата в определена област.

Така докладът за 2021 г. е посветен на цифровите права.

Хартата и правата в цифровата ера

В доклада 2021  има пет акцента:

Справяне с предизвикателствата на онлайн модерирането.  Разпространението на незаконно съдържание в интернет е предизвикателство за демократичния дискурс и за редица основни права. През декември 2020 г. Комисията предложи регулаторни мерки за справяне с незаконното съдържание, като същевременно защитава основните права,  чрез Закона за цифровите услуги. Освен това ЕС  насърчава доброволни мерки чрез Кодекса за противодействие на незаконната реч на омразата онлайн.  Комисията  предложи инициатива за разширяване на списъка на престъпленията на ЕС, за да включи речта на омразата и престъпленията от омраза.

Защита на основните права при използване на изкуствен интелект. Нарастващото използване на системи с изкуствен интелект може да донесе големи ползи, но някои приложения са сложни и непрозрачни, което може да бъде предизвикателство за спазването или прилагането на основните права. Много държави членки са разработили национални стратегии за изкуствения интелект, за да гарантират прозрачност, проследимост и надеждност и да намерят ефективни начини за спазване на основните права. През април 2021 г. Комисията предложи законодателен акт, който да гарантира, че системите с изкуствен интелект, които представляват висок риск за основните права, са подходящо тествани и документирани.

Справяне с цифровото разделение. Пандемията от COVID-19 затрудни достъпа до обществени услуги, които се предлагат онлайн, за хората без необходимите знания или оборудване. Солидарността остава ключов принцип за справяне с цифровото разделение.

Защита на хората, работещи чрез платформи. Работата в платформи създаде нови икономически възможности за хората, бизнеса и потребителите. Но в този контекст възникват трудности по отношение на  съществуващи права и задължения, свързани с трудовото право и социалната защита. Комисията прие законодателна инициатива за подобряване на условията на труд на хората, работещи чрез цифрови платформи за труд, като същевременно подкрепя устойчивия растеж на цифровите платформи за труд в Съюза.

Контрол върху цифровото наблюдение. Наблюдението може да е законно, например за осигуряване на сигурност и борба с престъпността, но не всички практики са оправдани. В този контекст защитата на данните и неприкосновеността на личния живот са  ключови основни права.

Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2022 г.

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/07/29/desi2022-%D0%B3/

DESI_2022_MAIN

Европейската комисия публикува резултатите от индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2022 г., който проследява напредъка, постигнат в държавите — членки на ЕС, в областта на цифровите технологии.

По време на пандемията от COVID-19 държавите членки напреднаха в усилията си за цифровизация, но все още се борят да запълнят пропуските в цифровите умения, цифровата трансформация на МСП и разгръщането на усъвършенствани 5G мрежи. Механизмът за възстановяване и устойчивост с около 127 милиарда евро, предназначени за реформи и инвестиции в областта на цифровите технологии, предлага безпрецедентна възможност за ускоряване на цифровата трансформация, която ЕС и неговите държави членки не могат да си позволят да пропуснат.

Констатациите показват, че макар повечето държави членки да отбелязват напредък в цифровата си трансформация, възприемането на ключови цифрови технологии от предприятията, като например изкуствения интелект (ИИ) и големите данни, остава слабо. Необходимо е да се увеличат усилията, за да се гарантира пълното разгръщане на инфраструктурата за свързаност (по-специално 5G), която е необходима за силно иновативни услуги и приложения. Цифровите умения са друга важна област, в която държавите членки трябва да постигнат по-голям напредък.

Повече информация ще намерите тук.

(Прессъобщение на ЕК)

Финансирането на обществените медии

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/07/23/uk-funding/

Licence_0

В Обединеното кралство се обсъжда перспективата на финансирането на БиБиСи. Като част от това обсъждане се провеждат сравнителни анализи.

С оглед вълненията в България около модела на финанасиране на обществените медии и твърденията за таксите като най-добър модел интерес представлява тази Таблица на държавите в Европа, които са изоставили таксите като източник на финансиране ( списъкът не е пълен).

Таксите са заместени от три модела на финансиране:

  1. трансфер от бюджета – Норвегия и Дания;
  2. целеви подоходен данък – Финландия и Швеция;
  3. данък на домакинство – независимо от дохода, броя членове и потреблението на услугата – Германия и Швейцария.

Това, което казвам, е , че в историята е останала теорията за “най – добър модел” и  “граждански контрол чрез таксата”.

EBU предлага държавите да се ръководят от принципи: финансирането  да бъде

  • устойчиво и предсказуемо, да позволява планиране;
  • такова, че да дава независимост на медията;
  • честно и справедливо за потребителите и пазара;
  •  прозрачно, позволяващо да се изпълнява изискването за отчетност на медията.

Разбира се, освен че познават особеностите на финансирането, в Обединеното кралство много добре  познават аудиторията си и потребителските модели.

Licence_to_change_BBC_future_funding_-_44.pdf_-_2022-07-23_14.41.13

48-то Народното събрание: FYI

Инфлуенсърите в Нидерландия вече са под надзора на медийния регулатор

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/07/23/nl/

От сайта на EPRA, Европейска платформа на медийните регулатори:

Считано от 1 юли 2022 г. лицата, качващи видеоклипове, трябва да се регистрират и да спазват медийния закон в Нидерландия. 

Инфлуенсъри в YouTube, Instagram и TikTok с повече от 500 000 последователи, които са публикували поне 25 видеоклипа през последните две години, ще бъдат първите, които ще попаднат под активния надзор на Commissariaat voor de Media  (CvdM).

Целта на тези нови разпоредби е да накарат инфлуенсърите да осъзнаят задълженията си по отношение на своите зрители, и особено непълнолетните, и да ги предпазят от вредно съдържание, като предоставят повече прозрачност на качваното съдържание.

Основните правила са:

  • Бъдете ясни по отношение на рекламата (Инфлуенсърите са задължени да се присъединят към Stichting Reclame Code;
  • Съобразявайте се с правилата  за защита на  децата (NICAM);
  • Означете се – зрителите трябва да знаят кой сте.

За тези, които имат намерение да качват видеоклипове онлайн, регулаторът предлага на сайта си  „Registration Check,  Проверка за регистрация“  – за да знаят еднозначно  дали попадат под това ново изискване за регистрация. Уебсайтът също така предоставя подробни обяснения за новите законови изисквания и CvdM възнамерява да организира специални обучения с качващите видеоклипове.

Все още инфлуенсърите не трябва да изпълняват всички изисквания, предвидени за медиите, но на  по-късен етап CvdM ще разшири  надзора до по-широки задължения, предвидени в Холандския закон за медиите (европейски   квоти, достъпност, реч на омразата).

Първи доклад на Мета за правата на човека

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/07/18/meta-hr-22/

През март 2021 г. Meta прие  Политика за правата на човека, в която се ангажира  да докладва ежегодно за това как компанията се справя  с  влиянието  си върху правата на човека, включително  действията, които Мета предприема в тази насока.

През седмицата беше публикуван първият доклад на Мета за периода  от 1 януари 2020 г. до 31 декември 2021 г.

Мета се ръководи от разбирането, че “хората имат   граждански, социални, културни, политически и икономически права. Освен основните човешки права като достъп до храна, чиста вода, подслон и здраве, има и права на личен живот, свобода на изразяване, равенство и свобода от дискриминация. Всички човешки права са взаимозависими. Например правото на личен живот е предпоставка за   упражняване на свободата на изразяване онлайн. Правата на човека са неотменими и неделими.” Мета прилага  Facebook Community Standards, Instagram Community Guidelines, WhatsApp Terms of Service,  Responsible Supply Chain Program, Facebook’s Privacy Principles, Law Enforcement Guidelines,  Data Policy, Responsible AI ,  Diversity and Inclusion Principles.

Докладът започва с препратка към Всеобщата декларация за прата на човека на ООН.

Текстът на първия доклад на Мета

DSA: механизъм за реагиране при кризи, член 27а

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/07/11/dsa27%D0%B0/

EDRi и 38 неправителствени  организации, между които  EU DisinfoLab,  ARTICLE 19 и др., изразиха сериозна загриженост по отношение на „механизма за реагиране при кризи“ в нов член 27a от Регламента за цифровите услуги (DSA), който беше предложен от Европейската комисия като част от преговорите по време на триалозите. 

 

По-обстоятелствена аргументация:

Предложеният механизъм представлява прекалено широко овластяване на Европейската комисия да обявява едностранно извънредно положение в целия ЕС. Това би позволило широкообхватни ограничения на свободата на изразяване и на свободния достъп до и разпространение на информация в Съюза.

Предложеният „механизъм за реагиране при кризи“ в нов член 27a DSA трябва – най-малкото – да зачита международните стандарти за правата на човека за законност, легитимност, необходимост и пропорционалност. Конкретно това означава, че:

  • Решенията, които засягат свободата на изразяване и достъпа до информация, особено по
    време на криза, не могат да бъдат законно взети само от изпълнителната власт. Изисква се парламентарен контрол и съдебен контрол за наличието и продължителността на обявеното извънредно положение, за да се избегнат злоупотреби“. Следователно всякакви кризисни мерки, включително решението дали действително се приема, че кризата е настъпила, следва да бъдат под контрола на Европейския парламент възможно най-скоро след приемането му.
  • Дефиницията на криза (пандемии, тероризъм или „възникващи конфликти“) трябва да отговаря на принципите на яснота и конкретност и не трябва да дава правомощия на Комисията да поддържа кризисни мерки в продължение на години.
  • Предложеният механизъм трябва да включва времево ограничение за антикризисните мерки . То не следва да дава на Комисията едностранните правомощия да ограничава почти постоянно публичния достъп до и разпространението на информация, докато не бъде оспорено в съда. Всяка извънредна мярка трябва да съдържа кратка клауза за прекратяване на действието, която може да бъде преразгледана от Европейския парламент.
  • Ние приветстваме факта, че разпоредбата изисква кризисните мерки да бъдат „стриктно необходими и пропорционални“, но се съмняваме дали Комисията е правилният орган, който да направи такава оценка едностранно , особено по време на политически натоварени времена и под силен политически натиск от страна на държавите-членки. Вместо това тази оценка трябва да бъде извършена от независим съдебен орган или съд; и не само веднъж, а на редовни, кратки интервали, докато са в сила мерките.
  • Кризата или опасността трябва да са изключителни до такава степен, че редовните мерки, установени от националните конституционни порядки или международните закони за правата на човека, да са „явно неадекватни“.

В допълнение:  Когато малка шепа преговарящи едностранно добавят такива нови разпоредби по време на триалози при закрити врата, те го правят без мандат и малка демократична легитимност. Това заобикаля демократичния процес, възпрепятства обществения контрол и дебат и изключва останалите 700+ избрани членове на Европейския парламент от участие в разискванията.  Единствената им възможност да не се съгласят с тези широки изпълнителни правомощия е да се противопоставят изцяло на DSA – избор, който малко хора вероятно биха искали да направят.

Гласуваният чл.27а:

Член 27а

Механизъм за реагиране при кризи

1.  При възникване на криза Комисията, като действа по препоръка на Европейския съвет за цифровите услуги, може да приеме решение, с което да изиска от един или повече доставчици на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки да предприемат едно или няколко от следните действия:

a)  оценяване дали и ако това е така, до каква степен и как функционирането и използването на техните услуги значително допринася или има вероятност да допринесе значително за сериозна заплаха, както е посочено в параграф 2;

б)  установяване и прилагане на конкретни, ефективни и пропорционални мерки, като например предвидените в член 27, параграф 1 или член 37, параграф 2, за предотвратяване, премахване или ограничаване на всеки такъв принос към сериозната заплаха, установена съгласно буква а) от настоящия параграф;

в)  докладване на Комисията до определена дата или на редовни интервали, посочени в решението, относно оценките, посочени в буква а), точното съдържание, изпълнението и качественото и количественото въздействие на специфичните мерки, предприети съгласно буква б), както и всеки друг въпрос, свързан с тези оценки или мерки, както е посочено в решението.

При определянето и прилагането на мерки съгласно буква б) от настоящия параграф доставчикът или доставчиците на услуги надлежно отчитат степента на сериозната заплаха, посочена в параграф 2, неотложността на мерките и действителните или потенциалните последици за правата и законните интереси на всички засегнати страни, включително възможното неспазване на основните права, залегнали в Хартата.

2.  За целите на настоящия член се счита, че е настъпила криза, когато извънредни обстоятелства водят до сериозна заплаха за обществената сигурност или общественото здраве в Съюза или в значителна част от него.

3.  При вземане на решението, посочено в параграф 1, Комисията гарантира, че са изпълнени всички посочени по-долу изисквания:

a)  изискваните в решението действия са строго необходими, обосновани и пропорционални, като се вземе предвид по-специално степента на сериозната заплаха, посочена в параграф 2, неотложността на мерките и действителните или потенциалните последици за правата и законните интереси на всички засегнати страни, включително възможното неспазване на основните права, залегнали в Хартата;

б)  в решението се определя разумен срок, в рамките на който трябва да се предприемат конкретните мерки, посочени в параграф 1, буква б), като се има предвид по-специално неотложността на тези мерки и времето, необходимо за подготовката и изпълнението им;

в)  действията, изисквани от решението, са ограничени до период, който не надвишава три месеца.

4.  След приемането на решението, посочено в параграф 1, Комисията взема без ненужно забавяне всички посочени по-долу мерки:

a)  уведомява доставчика или доставчиците, до които е адресирано решението, за решението;

б)  прави решението публично достояние;

в)  информира Европейския съвет за цифровите услуги за решението, приканва го да представи становището си по него и го информира за всяко последващо развитие, свързано с решението.

5.  Изборът на конкретни мерки, които да бъдат предприети съгласно параграф 1, буква б) и параграф 7, втора алинея, се оставя на доставчика или доставчиците, до които е адресирано решението на Комисията.

6.  Комисията може по своя собствена инициатива или по искане на доставчика да започне диалог с него, за да определи дали с оглед на конкретните обстоятелства, свързани с доставчика, предвидените или приложените мерки, посочени в параграф 1, буква б), са ефективни и пропорционални за постигането на преследваните цели. По-специално Комисията гарантира, че мерките, предприети от доставчика на услуги съгласно параграф 1, буква б), отговарят на изискванията, посочени в параграф 3, букви а) и в).

7.  Комисията наблюдава прилагането на специфичните мерки, предприети съгласно решението, посочено в параграф 1 от настоящия член, въз основа на докладите, посочени в буква в) от същия параграф, и всяка друга относима информация, включително информацията, която може да поиска съгласно член 31 или член 52, като взема предвид развитието на кризата. Комисията докладва редовно на Европейския съвет за цифровите услуги за това наблюдение най-малко веднъж месечно.

Когато Комисията счита, че предвидените или приложените специфични мерки съгласно параграф 1, буква б) не са ефективни или пропорционални, тя може с решение, след консултация с Европейския съвет за цифровите услуги, да изиска от доставчика да преразгледа определянето или прилагането на тези конкретни мерки.

8.  Когато е целесъобразно с оглед на развитието на кризата, Комисията, като действа по препоръка на Европейския съвет за цифровите услуги, може да измени решението, посочено в параграф 1 или в параграф 7, втора алинея, като:

a)  отмени решението и когато е целесъобразно, изиска от много голямата онлайн платформа или много големите онлайн търсачки да престанат да прилагат мерките, установени и изпълнявани съгласно параграф 1, буква б) или параграф 7, втора алинея, по-специално когато основанията за тези мерки вече не съществуват;

б)  удължи срока, посочен в параграф 3, буква в), с не повече от три месеца;

в)  отчете опита, придобит при прилагането на мерките, по-специално възможното неспазване от мерките на основните права, залегнали в Хартата.

9.  Изискванията на параграфи 1 – 6 се прилагат за решението и неговото изменение, посочени в настоящия член.

10.  Комисията отчита в максимална степен препоръките на Европейския съвет за цифровите услуги съгласно настоящия член.

11.  Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета ежегодно след приемането на решения в съответствие с настоящия член и във всеки случай три месеца след края на кризата относно прилагането на специфичните мерки, предприети съгласно тези решения.

САЩ: модериране на онлайн речта

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2022/07/10/us-3/

image

Techdirt:

Тексас, Флорида и Ню Йорк са единствените щати досега, приели такива закони, но  Флорида и Тексас чакат съдилищата да се произнесат.

Искания за регулиране идват от двете страни на политическия спектър. Републиканците внасят законопроекти, за да принудят уебсайтовете да хостват реч.  Демократите внасят законопроекти, за да принудят уебсайтовете да цензурират реч. И понякога те се обединяват, за да прокарат ужасно, опасно, противоконституционно законодателство „ за децата“.

В Politico  Ребека Керн e обобщила опитите на щатските законодатели в цялата страна да прокарат тези закони –  почти всички от които вероятно са противоконституционни. Картата илюстрира невероятно нелепата морална паника в социалните медии.