Събота, 13 Юни 2015

Post Syndicated from georgi original http://georgi.unixsol.org/diary/archive.php/2015-06-13

Когато от мързел вместо да си добавиш нова аларма си промениш тази, която
ползваш за събуждане за работа, не е учудващо, че в събота сутринта – аларма
нямаше.

За голям късмет се събудих в 5:30 набързо хапнах един сандвич, напълних
джобовете с провизии, а докато карах към старта успях да хапна още един
сандвич. Стигнах точно навреме и в 6:02:18 минах старта заедно с голямата
тълпа.

Хората, които изпреварвах бяха готини, никой не се пречкаше и изобщо
беше изключително културно и колегиално. Големи благодарности на колегата,
който ми услужи с ключ, за да си затегна спирачките след Железница.
Някъде в началото на обиколната алея си загубих предния калник, даже
и не разбрах кога съм го изръсил. Минус тези две дреболии, техниката
беше перфектна.

Темпото ми беше много добро, хапвах и пийвах през цялото време и нямах
моменти на слабост. По пунктовете зареждах с вода, а нещата, които си
носех за подкрепа – стигнаха точно. Рънътъ му е майката…

Негативите – регистрирах се online в 23:15 две седмици преди обиколката.
Получих си е-пощата, но за щастие не успях да платя през epay, та на следващия
ден пратих Сиси до спортен магазин Алпи, който е на 10 мин от вкъщи. Там
не ме намерили в списъка (?), изобщо нямало номера, който ми бяха пратили
(2241), а ме записали в някакъв списък и ми дадоха номер 4119. През всички
пунктове, през които минах, ми записваха номера, но гледам, че изобщо ме няма
в класирането.

Иначе номер 131, който завърши около 2 мин след мен и го обявиха по
уредбата си го има. Предполагам, че тези дето правят timing-а, не са получили
информация от “ръчните” списъци и освен мен ще има и други дето все едно
не са се явили и понеже са отчитани само като минали номера – изобщо не
ги показват, защото просто не знаят кои са.

Аз понеже си имам едно наум, че тук действа бг организация си мерих сам и
си имам пълно отчитане.

Второто нещо, което ме подразни, този път не свързано с организация, беше
едно участник, на който на фланелката отзад пишеше “Христов”. Та този герой
ме изправари в началото на обиколната алея и незнайно защо се чувстваше длъжен
да вика по ходещите туристи, все едно му дишат въздуха. Груби селски прояви,
при условие че хората се разхождат и бяха изключително отзивчиви
като се отместваха в момента, в който ни видят или чуят (звънче за 2 лв.
прави чудеса). Та карайки след него се извинявах от негово име. Ебахти и
повярвалият си състезател.

Времената както съм си ги отчел на хронометъра на телефона:

00:32:15 – На Бялата вода
00:41:50 – На Тихия кът
00:49:35 – Пункта над Владая
01:03:44 – Началото на Водния канал
01:46:36 – На влизане в Кладница
02:08:54 – На върха преди спускането към язовир Студена
02:15:48 – Начало на пътя за Боснек (тук почивах няколко минути)
02:32:52 – На изхода на Боснек за Чуйпетльово
03:04:01 – На пункта в Чуйпетльово (тук почивах няколко минути)
03:29:46 – На Смильо
03:42:40 – На пункта в Ярлово
04:36:14 – На излизане на пътя за Ярема
04:58:40 – На пункта преди Железница (тук почивах няколко минути и смазах веригата)
05:16:41 – В началото на обиколната алея
06:01:18 – Под басейните на Симеоново
06:28:12 – Финал

Според компютъра на колелото, който отчита само времето в движение съм минал 93 км.
за 06:01, тоест не съм ги губел времето в почивки.

След Витоша 100 - 2015

Имам си тиквен медал за участие 🙂 Под шест часа и половина е по-добре отколкото
се надявах, човек винаги иска повече, но с текущите ми килограми това вероятно
е близко до максимума, който мога да изтискам от себе си.

Доволен съм, но имайки предвид неуредиците с номерата и официалното отчитане,
сериозно се чудя дали догодина да давам 50 лв. за такъв културен живот.

Поздравления на завършилия първи – три часа и 58 минути е невероятно време!