Post Syndicated from Anonymous original http://delian.blogspot.com/2016/04/blog-post.html
Аз съм против задължителното гласуване, поради цял ред морални и технически
причини, които дългогодишно съм излагал в моят блог.
причини, които дългогодишно съм излагал в моят блог.
Току що, парламента прие в ИК нещо, което публично се определя като
задължително гласуване, но в действителност не е нито риба нито рак.
задължително гласуване, но в действителност не е нито риба нито рак.
Доколкото разбирам, гласуването се превръща в “граждански дълг”. Тоест ти
имаш дълг като гражданин, но не задължение. Интересна подборка на думи, с която
хем да изглежда задължително, хем да не е реално (за да не падне на КС), и да е
препоръчително. Ако не гласуваш, не следват последствия (иначе, не че и сега не
може, може би паднало на КС, защото гласуването в конституцията е право, а не
задължение, макар че знае ли човек, КС има противоречива практика по отношение
на превръщане на права в задължения, като например с решенията си за здравните
вноски), освен че биваш отписан от списъка за гласуване на следващите избори.
Което не е точно формално ограничение, тъй като можеш да се запишеш отново (но
трябва да станеш проактивен, сам трябва да отидеш да се запишеш, в определен
ограничителен тесен срок преди избори). Така избирателните списъци ще се
прочистят по същество от тези, които са систематично възпрепятствани да
гласуват (умрели, болни, намиращи се в чужбина където държавата не иска да
отваря избирателни секции, не желаещи да гласуват). Парламентът е отхвърлил и
предложението на ДПС, всеки български гражданин да има гарантирано право да
гласува (тоест тези, които желаят да гласуват, да могат да го направят – държавата
да е задължена да осигури механизъм за да може да гласува всеки желаещ
гражданин, в страната или чужбина). Липсата на гарантираност на правото да
гласува в комбинация с отписване от списъците за негласувалите (тоест
затрудняване на бъдещото им гласуване), създава потенциален механизъм държавата
да може избирателно да отписва (и отказва гласуване) на определени хора, чрез
простото не създаване на удобства за тях – например не откриване на секции в
чужбина или в страната (оправдано, за да пести пари, или чрез прекомерни и
неравностойни изисквания за откриването им), ограничавайки достъпа им до
гласуване (няма електронен вот например), или просто затруднявайки ги (например
въвеждане на уседналост, по стари регистрации) така че да превърне гласуването в
скъпо удоволствие, което би принудило с времето все по-големи и по-големи групи
да се извадят от вота обезверени, и да останат да се мерят само твърдите ядра
между партиите. За мен изборният кодекс е сякаш моделиран в посока да се
отфилтрира “случайният вот” (вота от хората, които не са твърди ядра на някоя
партия), който представлява 70% от вота у нас, и е почти 90% от тези, които
системно не гласуват. При запазване на този ИК, в няколко години ще останат
само твърдите почитатели (или редовно мотивираните) на няколко системни партии,
а “изненадите” ще бъдат сведени до минимум. Другата опция е, отново още на
следващите избори този ИК да се промени в обратната крайност, и “добри идеи”
реализирани ужасно лошо, да бъдат заменени с още по лошо реализирани други “добри
идеи”. Въобще ИК, който навява всичко друго, но не и “стабилност”.
имаш дълг като гражданин, но не задължение. Интересна подборка на думи, с която
хем да изглежда задължително, хем да не е реално (за да не падне на КС), и да е
препоръчително. Ако не гласуваш, не следват последствия (иначе, не че и сега не
може, може би паднало на КС, защото гласуването в конституцията е право, а не
задължение, макар че знае ли човек, КС има противоречива практика по отношение
на превръщане на права в задължения, като например с решенията си за здравните
вноски), освен че биваш отписан от списъка за гласуване на следващите избори.
Което не е точно формално ограничение, тъй като можеш да се запишеш отново (но
трябва да станеш проактивен, сам трябва да отидеш да се запишеш, в определен
ограничителен тесен срок преди избори). Така избирателните списъци ще се
прочистят по същество от тези, които са систематично възпрепятствани да
гласуват (умрели, болни, намиращи се в чужбина където държавата не иска да
отваря избирателни секции, не желаещи да гласуват). Парламентът е отхвърлил и
предложението на ДПС, всеки български гражданин да има гарантирано право да
гласува (тоест тези, които желаят да гласуват, да могат да го направят – държавата
да е задължена да осигури механизъм за да може да гласува всеки желаещ
гражданин, в страната или чужбина). Липсата на гарантираност на правото да
гласува в комбинация с отписване от списъците за негласувалите (тоест
затрудняване на бъдещото им гласуване), създава потенциален механизъм държавата
да може избирателно да отписва (и отказва гласуване) на определени хора, чрез
простото не създаване на удобства за тях – например не откриване на секции в
чужбина или в страната (оправдано, за да пести пари, или чрез прекомерни и
неравностойни изисквания за откриването им), ограничавайки достъпа им до
гласуване (няма електронен вот например), или просто затруднявайки ги (например
въвеждане на уседналост, по стари регистрации) така че да превърне гласуването в
скъпо удоволствие, което би принудило с времето все по-големи и по-големи групи
да се извадят от вота обезверени, и да останат да се мерят само твърдите ядра
между партиите. За мен изборният кодекс е сякаш моделиран в посока да се
отфилтрира “случайният вот” (вота от хората, които не са твърди ядра на някоя
партия), който представлява 70% от вота у нас, и е почти 90% от тези, които
системно не гласуват. При запазване на този ИК, в няколко години ще останат
само твърдите почитатели (или редовно мотивираните) на няколко системни партии,
а “изненадите” ще бъдат сведени до минимум. Другата опция е, отново още на
следващите избори този ИК да се промени в обратната крайност, и “добри идеи”
реализирани ужасно лошо, да бъдат заменени с още по лошо реализирани други “добри
идеи”. Въобще ИК, който навява всичко друго, но не и “стабилност”.