Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3647
Много хора споделят тази снимка: „Вярно с електронно подписания оригинал“.
Тя е символ на електронното ни управление – на парче, неработещо на много места и пълно с абсурдни „закърпвания“. Но нека обясня.
Когато един електронен документ е подписан електронно, подписът му се проверява автоматично от софтуера за отваряне на документа – подписът гарантира (криптографски), че документът не е променян след като е подписан, както и кой в авторът. Има и държавна онлайн услуга за валидация.
Когато такъв документ се разпечата, обаче, всички тези гаранции изчезват (с което преди 11 години втрещих едни адвокати). Той става хартиен документ с лесна за манипулиране картинка на подпис. Това види до нуждата разпечатващият да удостовери (със саморъчен подпис и този текст), че разпечатаното не е изменяно. И така поставено изглежда съвсем логично.
Обаче… правилните подходи са други:
- Не се разпечатва. Вече има задължение всички администрации да ползват електронни документи и във вътрешния си оборот, и в комуникация с други администрации. И това е технически възможно и работи. Няма причина да се разпечатва. Разбира се, на малко места е отпаднала хартията, защото какво пише в нормативната уредба и какво става на практика са различни неща.
- На документа се посочват данни, с които оригиналният документ може да бъде изтеглен. Това предполага авторът да има онлайн система, където да се разполагат документите с адекватен контрол на достъпа. Електронното свидетелство за съдимост е такъв пример – има уеб адрес и код за проверка на оригинала. Тук трябва да се внимава, за да не може злонамерени хора да свалят цялата база с документи, налучквайки идентификаторите им.
И двата подхода (които не са взаимно изключващи се) предполагат архивиране на електронните документи. Това е процес съвършено различен от пълненето на мазета с папки с хартиени документи. За това има наредба и издадени на нейна база правила за архивиране. Нужни са неща като регулярна подмяна на дискове, резервни центрове (в рамките на държавния облак) и др. И някой да знае и спазва тези правила.
Ще продължава да има хипотези на разпечатване на е-документи, но те не трябва да бъдат в администрацията. Може в някоя фирма така да предпочитат или да са нужни за пред друга държава, където не ги приемат електронно. Но това са изключения.
Когато нямаш електронен документооборот (въпреки, че имаш техническата възможност за това), когато изискваш хартии при проверки, когато мисленето и на ръководителите, и на администрацията под тях и най-вече – на политическите ръководства, е хартиено, ще имаме това – разпечатване на е-документи. И „вярно с електронно подписания оригинал“ ще е съвсем логична практика, на която само някакви „фейсбук хейтъри“ са смеят.
Материалът Вярно с електронно подписания оригинал е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.