Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4544

Четох съобщението на Европейската комисия за стратегията за сигурност ProtectEU (пак започвам скучно). И вътре освен логичните и очаквани неща, видях един голям проблем:

„Ще представи през 2026 г. технологична пътна карта относно криптирането с цел идентифициране и оценка на технологични решения, които да предоставят законен достъп до данни на правоприлагащите органи;“ като препраща към документ, който казва, че „Групата на високо равнище препоръча редица мерки, за да се гарантира, че широк кръг от доставчици, включително доставчици на OTT услуги (чат приложения), отговарят на искания за законно прихващане“ и съответно, че Комисията ще „проучи мерки за създаване на равнопоставени условия за всички видове доставчици на съобщителни услуги, що се отнася до изпълнението на задължения за законно прихващане;“.

Под бюрократичните евфемизми се крие следното: в целия свят, от 30 години, все някой се опитват да отслаби криптирането, за да може държавата да „слуша“. Спрете се. Това не може да стане. Ще ги хващате по други начини. Ще ползвате метаданни, агенти под прикритие и др.. С криптирането ще си загубите времето, а и политическата подкрепа. Ще стане като с „chat control“ – няма технологично решение, което да не нарушава основни конституционни права.

Може би ако изхождаш от съдебните системи на Германия, Франция, Белгия, изглежда разумно да имаш „законно прихващане“. Тук винаги припомням подслушването на десетки протестиращи през 2020 г. по разследване за държавен преврат на прокуратурата. При нашата прокуратура и при нашите служби (все по-овладяни), няма „законно прихващане“. Понякога ще е законно, понякога ще е полу-законно – ще се прихващат политици, опозиция, бизнеси, посолства – каквото ѝ хрумне на държавата с главно Д.

Технологично това е нонсенс – ако отслабиш криптирането за правоохранителните органи, отслабваш го за всички; ако сложиш тайна „задна вратичка“ в алгоритъма, тя ще спре да бъде тайна на втория месец; ако ползваш т.нар.“призрачен потребител“, както предложиха британските служби преди години, чупиш гаранциите за идентификация на потребителите (и някой друг също ще намери как да добави призрачен потребител в разговора); разделянето на криптографски ключове е несъвместимо с гаранциите за т.нар. forward secrecy и създава много други проблеми.

И най-лошото е, че дори да се приеме някаква законодателна глупост, която да отлсаби криптирането „от край до край“, тя ще бъде заобиколена точно от организираните престъпни групи, които цели да засегне. Ако накарате Signal, Threema, Wire или някое друго приложение с криптиране „от край до край“ да сложи вратичка, през която да се подслушва, те или ще излязат от европейския пазар, или дори да се съобразят, ще продължат да бъдат с отворен код, и криминалните групи ще могат да си направят своя версия, без възможността за прихващане. И ще си ползват нея, докато за нормалните хора ще отпаднат гаранциите и някой следващ Гешев ще може да ги слуша за държавен преврат, докато всъщност се опитва да превземе бизнес или да събира компромати.

С две думи – изобщо не тръгвайте по тая наклонена плоскост. Свършва в стена.

Материалът Опитите за отслабване на криптирането водят в стена е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4528

Правителството не изглежда да има програма за ограничаване на разходите и за стимулиране на икономиката. Напротив, изглежда ще продължат да харчат и да наливат пари в неефективни и нереформирани системи.

Затова ние, като алтернатива на управлението, предлагаме пакет от десни мерки, за да не се окажем в спирала от растящ дефицит, което да доведе до вдигане на данъците.

Мерките са разделени в три групи: Ограничаване на неефективни разходи, ограничаване на корупционно изтичане на средства и подобряване на бизнес средата. Ето някои от тях:

• държавните служители да започнат да плащат осигуровки
• централизирани конкурси за държавни служители
• поетапно освобождаване на пенсионери в МВР и премахване на статута на полицейски служители, когато реалните функции не са полицейски (т.е. не се занимават с полицейска или пожарникарска работа)
• ограничения на бонусите в регулатори, Висшия съдебен съвет, публични предприятия и администрацията
• премахване на почивните бази на администрацията и МВР
• припомням, че 480 човека се занимават с почивните бази в МВР
• ограничаване на неефективността на фонда за пътна безопасност, от който в момента не се харчи за пътна безопасност, а се купуват коли и тонери за печат на фишове
• таргетирани помощи и плащания по подоходни критерии
• подобряване на програмното бюджетиране чрез външна оценка от Фискалния съвет
• в следващия бюджет следва да има приоритизация на общински проекти и дигитализация на процеса
• задължителни търгове за частните болници, чиито приходи са над 50% от здравната каса
• уведомления за хоспитализации и други здравноосигурителни събития, за да се ограничат фиктивните такива
• ограничаване на фалшивите ТЕЛК-ове, откъдето изтичат милиони
• прозрачност на системата на БАБХ за животни с цел намалява на разходи за фиктивни животи
• фиксиран в закона таван на кредитите от ББР и забрана за кредитиране на свързани лица
• изисквания за прозрачност при капитализиране на публични предприятия (т.е. когато се наливат милиарди в БЕХ или ББР, да е ясно с какъв бизнес план, с какви планирани инвестиции)
• пакет от мерки в ЗОП за ограничаване на корупционния риск
• данъчни облекчения за реинвестирана печалба и инвестиции в развойна дейност
• закон за използването и развитието на изкуствения интелект, за да се повиши конкурентоспособността на икономиката чрез новите технологии
• отпадане на ддс дневници (при въвеждане на SAF-Т отичтане)
• въвеждане на електронни фактури

Всичко това, и други мерки, формират нашата визия за бюджета: ограничаване на разходи, ограничаване на корупция, и облекчаване на бизнеса.

Материалът Необходимите десни мерки е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4524

Вътрешното убеждение на прокурора.

Марина Ненкова е прокурор (случайно) поне по три дела от висок обществен интерес. По това за „контрабандата в митниците“, по делото за подкупите на Божков към Горанов и Борисов, и по моето дело, което от вчера е в съда.

По делото за подкупите към Горанов и Борисов, Ненкова разпитва Божков, Горанов и Борисов, като свидетели. Божков казва, че им е давал 60 млн. подкуп. Горанов и Борисов отричат. Не са привлечени като обвиняеми, а досъдебното производство е прекратено, защото било „дума срещу дума“. Нищо, че има и други свидетелски показания.

По делото срещу мен става друго – един притиснат свидетел е казал че съм му дал флашка. Аз не съм, но вътрешното убеждение на същия прокурор е, че не трябва да ме разпита, а направо да ме привлече като обвиняем и да внесе обвинителен акт. Нищо, че пак е дума срещу дума.

Явно вътрешното убеждение на прокурора не е нито вътрешно, нито убеждение.

След 2 месеца по делото на Борисов изтичат двете години, в които прекратяването може да бъде отменено от горестоящ прокурор. И остава в ръцете на главния. Дали ще свали трупчетата, възобновявайки досъдебното производство, или не.

И подозирам, че вътрешното му убеждение ще зависи от политическото послушание на Борисов пред Пеевски. Което той демонстира днес с анонса си, че Сарафов е легитимен.

Това не е правова държава и не е нормална политика. Това са случайни и зависими хора, облечени в прокурорски тоги и мутри, облечени във власт.

Остава съдът, в който макар да има все повече плюшени зайчета, има и достатъчно смели и принципни съдии. Остава и демокрацията, при която в един момент гражданското общество променя картината.

Материалът Вътрешното убеждение на прокурора по дела срещу мен и срещу Борисов е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4520

От време на време, наред с възмущението от безобразията на Пеевски, някой казва „стига с тоя Пеевски, дайте нещо конструктивно“. И това е разбираемо – не може един човек да е виновен за всичко, поне на пръв поглед.

Затова в нашия „План за противодействие и отпор на завладяната държава“, извън противопоставянето, има няколко ключови точки, които са конструктивни и целят показване на алтернатива на безидейните управления, които не просто са зависими, а не придвижват страната напред.

Пример за изпълнение на такава точка от плана е работата по закона за изкуствения интелект, който ще представим във вторник – изцяло нов закон, който да уреди задълженията на държавните органи, прилагането му в ключови сфери като образование и здравеопазване, стимулите за използване и развитие на изкуствен интелект, и ограничаване на някои рискове (при ползването му в обществения сектор).

Редовно предлагаме и други важни неща – преди 2 седмици внесохме изменения в Закона за електронната идентификация, с които най-накрая България да има единно мобилно приложение, което освен за идентификация за ползване на електронни услуги, служи за единна точка за комуникация с държавата – иначе казано, „държавата в джоба ни“.

Предлагаме и множество облекчения – развитие на е-здравеопазването (на база на последния ми въпрос към МЗ изглежда ще бъде включена функционалност за уведомяване при прекратяване на дейността на личния лекар, за да може да бъде заявен нов своевременно), телемедицината, която МЗ бави, е наше предложение; електронни фактури; облекчения за бизнеса при отчитане с новия SAF-T формат; единната входна точка за финансово отчитане; множество мерки за пътна безопасност и облекчаване на шофьорите; и дори на пръв поглед дреболии като електронния риболовен билет.

Предлагаме системни промени в различни сектори – в съдебната власт, в управлението на отпадъците, в управлението на информационните и комуникационните технологии, в образованието, в здравеопазването, в режима на прилагане на специални разузнавателни средства и т.н.

Това не влиза във вечерните новини. Не събира хиляди (гневни) лайкове. Не е острото политическо противопоставяне, което да привлече сериозен интерес извън тясно-заинтересованите групи. Но като политическа сила, която е длъжна да бъде алтернатива на настоящото управление, го правим.

Не защото тези промени ще бъдат подкрепени сега – управляващите, без аргументи, отхвърлят всичко, защото явно имат правило нищо значимо от опозицията да не се подкрепя (дори онзи ден отхвърлиха нещо толкова безобидено като електронния риболовен билет). Това е тяхно право, разбира се – така подчертават ролята ни на опозиция и на алтернатива.

В откриващото изказване по време на вота на недоверие казах, че в завладяната държава „никоя политика не може да постигне своя твърдян позитивен ефект, когато институциите, които я изпълняват и институциите, които следва да ограничават злоупотребите, са част от системата на завладяната държава.“.

Затова за да проработят всички хубави неща, описани горе, трябва държавата да бъде освободена. Дали ще подчертаваме толкова ярко ролята на Пеевски или не, е комуникационен въпрос. Но политическият въпрос не може да бъде избегнат – как да бъде премахнато неговото деструктивно влияние (и на кръга около него) върху всички сфери на обществения живот.

И аз искам да кажем „стига с тоя Пеевски“ и да се занимаваме само с градивните неща, които сме започнали. Затова подготвяме всички тези законопроекти, програми и пътни карти. Но тяхното изпълнение, което да има ефект най-накрая, минава през това да не може един карикатурен олигарх да звъни на министрите и да им казва какво да правят и какво да не правят. И като не го изпълнят, да им казва „а досъдебно производство искаш ли?“.

Публичната власт е отвлечена. И затова не върши почти нищо. Гаси пожари (образно казано) и дори не смее да започне нищо мащабно, защото накрая ползите ще се окажат не за обществото, а за няколко подизпълнители или посредници, присламчени до Д-то.

Материалът Стига с тоя Пеевски е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4517

Днес от трибуната, като вносител на вота на недоверие, казах следното:

Проблемът със завладяната държава и превзетите институции е проблем на системната корупция по високите етажи на властта, чрез която институциите спират да действат в обществен интерес и все повече действат в частен интерес по разпореждане на малка група хора.

Безспорно на върха на пирамидата на завладяването на държавата е Делян Пеевски, който подчинява държавния апарат – чрез многогодишно и системно установяване на влияние в службите за сигурност и различни части на съдебната власт, но най-вече в прокуратурата, въпреки нищожната си политическа легитимност

Това правителство не само не противодейства на тези процеси, а гарантира тяхното разрастване и достигане до мащаби, които представляват реален риск за способността на държавата да изпълнява дори базовите си функции.

Правителството на теория функционира като правителство на малцинството, но подкрепата на ДПС “Ново начало” и защитата от наказателно преследване са изтъргувани срещу напълно безконтролно превземане на институциите от Пеевски и свързаните с него бизнес и частни интереси.

Основните механизми за противодействие на това превземане са съзнателно изключени. Системният провал в сектор “Вътрешна сигурност” и отказът от каквито и да било реформи по същество в сектор “Правосъдие” оставят без противодействие превземането на институциите. Затова нашият вот на недоверие е именно за тези два сектора.

Нещо повече – от коалиционното споразумение за формиране на това управление бяха съзнателно премахнати всички мерки за противодействие на нелегитимните влияния. Отказът и разкъсването на санитарния кордон отвори широко портите за превземането на институциите. Т.е. завладяването на държавата е осъзнат политически избор на настоящото правителство, а не страничен ефект от спорната му компетентност.

Според носителите на нобелова награда за икономика за миналата година, богатите държави имат устойчиви институции, работещи в обществен интерес, а за бедните държави е характерно, че институциите им са завладяни. Така че темата със “завладяната държава” не е спор за “кресла” между политическите елити, а е в основата на това България все още да е последна в почти всички класации в ЕС. Завладяната държава отдалечава България от европейския ѝ път и води до множество негативни последици – за благосъстоянието, за стандарта на живот, за инвестиционния климат, за бизнес средата – заради липса на правна сигурност, заради рейдърство и рекет върху бизнеса, заради политическия риск.

Защото нито една политика не може да постигне своя твърдян позитивен ефект, когато институциите, които я изпълняват и институциите, които следва да ограничават злоупотребите, са част от системата на завладяната държава.

Но не Пеевски е първопричината за завладяната държава – той е един карикатурен олигарх, който си играе с държавата като дете с чуплива играчка. Той превзема институциите по един махленски начин, с компроматчета и заплахи, които не би трябвало да плашат никого. Нас, например, не ни плашат. Въпреки прокурорския произвол. Въпреки бухалките.

Първопричината е, че в голямата си част политическата класа, особено в лицето на ръководствата на партиите в настоящото управление, е слаба, страхлива, пробита, наведена, вероятно “бъркала дълбоко в кацата с меда” и хваната затова. Заради този страх, колеги, България страда. Най-добре е да освободете политическия терен за хора, за които в чекмедженцето на момчето няма папчица с някой грях.

Дългосрочните вреди от настоящото правителство стават все повече с всеки ден, в който то продължава да подпомага превземането на институциите.

Вие днес няма да оспорите фактологията в мотивите ни. Вероятно ще опитате да се заядете с някоя запетая, ще твърдите, че халюцинираме, но нямате отговор. Защото знаете, че всичко вътре е вярно.

След като с активното участие на ГЕРБ, ДПС-Пеевски и ИТН, последните две редовни правителства бяха свалени, сега, в израз на политическа арогантност, основният аргумент в полза на това правителство ще бъде, че то е редовно.

И ще твърдите, че то няма алтернатива – че няма алтернатива на зависимостта от задкулисието и че единственият начин да има редовно правителство е да се дава откуп на това задкулисие в предизвестено провален опит (за пред публиката) да се реши някой обществен проблем.

Алтернатива обаче има. Алтернативата е следващото управление да бъде водено от други принципи. От разбирането, че българското общество не дължи откуп на задкулисието.

И за да не се хабите с интриги – вот на недоверие не значи, че опозицията ще формира следващото управление – както това не се случи при последния успешен вот на недоверие.

И да – всяко следващо управление също ще бъде коалиционно, ще бъде сложно, ще са нужни компромиси. Но това не е проблем за избирателите – те разбират какво значи компромис, когато той е в името на обществения интерес. Но компромис със завладяната държава не може да има. Компромис със задкулисието, със скритите зависимости, с беззаконието не може да има. Това е алтернативата, която представяме пред българските граждани.

Материалът Има алтернатива на завладяната държава е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4513

В последните дни представители на правителството и на мнозинството са поели рефрена, че опозицията е виновна за един или друг инцидент, защото атакувала институциите и така рушала доверието в тях.

Освен че е нелепо да се оправдаваш с опозицията, с това виждане има съществен държавнически проблем.

Когато знаеш, че институциите се водят от заскулисни интереси и че изпълняват основните си функции като второстепенно задължение, доколкото не противоречи на задкулисния интерес (и то не особено компетентно, защото се пълнят с верни хора, без фокус върху компетентност), нямаш право да твърдиш, че критика към някоя институция е деструктивна.

Хората знаят, напр., че МВР пази престъпници и работи с престъпници. Само за последните 3 дни ми разказаха две такива истории – за чадър на по-високо ниво, и за теч на информация към по-дребен крадец, която е довела до побой над гражданин. От повече от една година прокуратурата отказва да образува досъдебно за теч от МВР към Ружа Игнатова чрез Таки.

Когато от Възраждане упражняват физическо насилие, именно ГЕРБ се скриха и не подписаха оставката на техния зам-председател, за да се даде ясен знак на обществото, че така не може. И пазят имунитетите им за престъпления именно срещу служители на МВР. И това само заради конюнктурен политически интерес, да си подават топката с Възраждане, след което се жалват какви клипчета пускали в ТикТок.

Прокуратура и разследващи органи злоупотреняват с наказателния процес, за да тормозят обвимяеми и свидетели. ДАНС се меси в изборния процес и го саботира. Министерство на финансите работи за изваждане на Пеевски от санкционен списък за корупция (което се подразбира от думи на Борисов). Едри подземни фигури прибират пари от екотакси, управляват ГКПП-та и следят трафика. Контролни органи си затварят очите за нарушения на предприятия на консултанти, пилета, котараци и всякакви друти отчисляващи към властта бизнесмени, правещи пари на гърба на здравето на хората.

Примери има десетки и всичко това се знае не само от лошата опозиция, а и от хората.

И когато опозицията каже, че институциите са завладяни, това водело до ерозиране на държвността. Глупости.

Държавността се ерозира, когато опаковаш този разпад с едно розово фолио и му лепнеш етикет „институция“. Защото под фолиото прозира всичко.

Не можеш да очакваш доверие към институции, в чието изтърбушване от смисъл си участвал. И не може да изискваш такова от гражданите.

Държавническият проблем, с който започнах, е че политиката „дайте да правим по малко, защото иначе задкулисието ще се ядоса, и да твърдим, че това е основание за доверие“ е несъстоятелна. И води и институциите, и обществото надолу.

Зоран Джинджич, след като става премиер на Сърбия след падането на комунистическия режим, започва от най-трудното – битката с организираната престъпност, която е на практика навсякъде. По темата той казва следното: „Ако трябва да изядеш жаба, не я гледай дълго. Ако трябва да изядеш повече жаби, първо изяж най-голямата.“

Най-голямата партия системно отказва да се заеме с най-голямата жаба – правосъдието и справедливостта. И затова не може да има претенции за доверието в институциите. То е ниско, защото липсата на справедливост се вижда от всеки гражданин.

И никакви realpolitik тактически упражнения и интриги не могат да замажат това. Никакви отворени врати, общи кандидатури, братски партии, похвали за разум и т.н. не могат да премахнат тази отговорност – че при всяка възможност да изберат изяждането на тази жаба, тях ги е било страх.

Ако днес може да има обединение за някоя кауза, за някой идеал, това е справедливостта. Тя гарантира решаването на проблема с доверието в институциите и позволява загърбване на различия в името на решаването на проблемите на българското общество. Съединение на сили (освен пред лицето на външна заплаха) може да има само ако базовото ниво на справедливост и правосъдие е постигнато. Дотогава призивите за доверие в институциите са лицемерие.

На старата сграда на Народното събрание пише „Съединението прави силата“. На новата, обаче, не го пише. Може би е случаен пропуск, но ще настоявам това да се промени. За да ни напомня – и на нас в сградата, и на тези съседните две сгради, които го гледат през прозорците, че трябва да мислим как да изпълним този идеал със смисъл, а не с кухи фрази и политическо заяждане.

Материалът Справедливостта като идеал за обединение е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4508

Интересът към една много чувствителна дигитална тема набира скорост в последните седмици – т.нар. „чат контрол“ – проект на регламент на ЕС, с който всяко съобщение, което изпращаме, дори с криптирани приложения, ще бъде сканирано за материали, съдържащи сексуална експлоатация на деца (т.нар. CSAM).

Ще направя дълга ретроспекция и обяснение на техническите проблеми, но преди това трябва да заявя, че позицията и на позицията и на Да, България, и на колегите в коалиция е, че не трябва да бъдат реализирани инвазивни мерки спрямо личната кореспондеция, които създават предпоставки за масовото ѝ следене, и съответно предложението и в оригиналния му вид, и във вида, в който датското председателство го вижда, е неприемливо.

Дори без текстовете за криптираните приложение, регламентът прави сериозни крачки към повишаване на ефективността на борбата с разпространението на CSAM, така че в предстоящо заседание на Съвета на ЕС през есента, горещият въпрос ще бъде именно криптираните приложения – по останалото по-скоро има консенсус, защото е безспорно, че трябва по-сериозно и ефективно противодействие на такива престъпления. Затова останалите текстове в регламента трябва да бъдат подкрепени.

Първоначално това предложение включваше възможност за изпращане на снимките централно към европейско звено за тяхното сканиране. Това беше посрещнато с бурно неодобрение, тъй като на практика елиминира криптирането от край до край – ако всяко съобщение, съдържащо снимка или линк бъде изпращано някъде, това на практика елиминира криптирането.

Затова при предходно председателство на Съвета на ЕС имаше работно предложение за ограничаване на тази мярка само до вече известно съдържание (CSAM) и сканирането на да се извършва само на устройството, преди криптиране, без да се изпраща никъде. Това на пръв поглед звучеше по-разумно, защото отдалечаваше предложението от масовото следене. Дори, на пръв поглед, изглеждаше, че може да се приложи и изкуствен интелект на самото устройство. Тогава направих такова допускане, с уговорката за внимателен анализ.

Само че, когато човек направи такъв внимателен анализ, става ясно, че и това е едновременно и опасно, и не особено полезно за постигане на целта. Ще изредя няколко детайла:

1. Организираните престъпни групи, които се занимават с разпространение на CSAM, просто ще започнат да използват свои приложения, които, благодарение на друг регламент на ЕС (DMA) ще могат да заредят в телефоните си, без те да отговарят на новите изисквания. Т.е. защитата на личната кореспонденция на обикновените хора ще бъде отслабена и ще бъдат създадени рискове за масово наблюдение и злоупотреби, а престъпните групи ще го заобикалят.

2. В момента няма технология, с която по работещ начин да се реализира желанието на датското председателство и на ЕК – алгоритмните за т.нар. perceptual hashing не са правени с цел защита от злонамерени модификации, т.е. с малко визуални ефекти и трансформации на снимките, те ще останат неразпознати. Също така, както тези алгоритми, така и моделите за изкуствен интелект, които биха работили на крайните устройства, дават фалшиво-позитивни резултати, което рискува наводняване на правоохранителните органи с напълно законни снимки. За да може да бъде въведена регулаторно такава технология, тя трябва да отговаря на всички тези (и други) предизвикателства – нямаме право затворени, експериментални технологии да бъдат част от нормативната уредба, още повече, когато се засягат основни конституционни права.

3. Технологията (ако евентуално някой ден бъде създадена достатъчно добра такава) трябва да е с отворен код, а ако ползва AI – да е с отворен модел и много ясен и прозрачен процес за одит на данните за трениране. Също така, централната база данни трябва да е обект на много строги процедури за подаване и проверка на съдържание, защото в противен случай държава членка с ниско ниво на върховенство на правото може да подава и друго съдържание, вкл. политическо такова, което иска да следи и цензурира. Примерът от миналото лято със свалянето на сатиричния сайт на „Ново начало“ е само индикация за това как може да се злоупотребява. Припомням, че тогава сайтът се появи в списъци на компании за киберсигурност като „съдържание за възрастни“ и беше блокирано в мрежи, където софтуер на тези компании беше инсталиран – тогава това вероятно беше направено от частни подизпълнители на Пеевски, но разлика в подхода няма.

Това са само част от аргументите защо предложението е недообмислено. Нужен е много по-дълъг дебат по темата и много повече научни статии, изследващи и развиващи технологичната готовност за такива подходи. Добрата новина е, че много държави все още се колебаят, а сред тях е Германия, и съответно няма мнозинство в Съвета, а мандатът на Европейския парламент е срещу такъв тип инвазивни промени.

Когато има легитимна критика към ЕС, тя е, че такъв тип регулации са възможни. Но отговорът на тази критика е, че явно държавите-членки държат на гаранциите за лична свобода и че в сериозен дебат в рамките на целия Европейски съюз могат да бъдат спирани оруеловските мерки и да бъдат намирани работещи решения вместо добре звучащи, но неработещи технологични регулации.

Материалът Позиция относно европейския регламент за т.нар. „чат контрол“ е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4491

В края на предишни парламентарни сесии правих конкретни отчети на свършеното от мен като законодателна дейност и дейност по парламентарен контрол. Сега такъв няма да има, защото в опозиция почти нищо не минава и отчетът би изглеждал като каталог на неуспелите законодателни инициативи.

Сред тях (39 законопроекта и 26 предложения между 1-во и 2-ро четене) има множество такива, чието отхвърляне има политическа цена, но изброяването за целите на това да кажем „колко лоши са управляващите“ няма собствен смисъл. И е по-ефективно да се посочва в момента и в контекста, в който се случи (иначе примери за отхвърлени от управляващите добри инициативи има много – уведомленията за здравни събития по sms/viber за да се ограничи източването на НЗОК; мерките срещу имотните измами; отпадането на стикерите от предното стъкло; дигитализацията на болничните; облекченията при издаване на лични карти; дигитализацията на инвестиционното проектиране; и др.).

Вместо това, в една доста дълга публикация, ще разгледам политическите причини за неприемането на тези и много други неща. И то е, най-просто казано, че сме в опозиция, а приоритетите на опозицията не са важни. Дори когато опозицията предложи нещо смислено, управляващите, в желанието си да демонстрират силата на мнозинството, го отхвърлят. Или внасят аналогично свое предложение, което подкрепят, за да не бъдат обвинени, че са против правилните неща (имаше няколко такива примера, които можем да отчетем като успех – наши предложения, внесени от управляващите).

Защо сме в опозиция?

Но защо сме в опозиция? Кратката версия сме я казвали многократно: след като от Демократична България бяхме на масата на преговорите за правителство и поставихме въпросите за ограничаване на влиянието на Пеевски в институциите като елемент от коалиционното споразумение, бяхме извадени от преговорите (а тези няколко точки от споразумението – изтрити). Въпросът за премиера беше последващ, както многократно бяхме заявили, затова обяснението на ГЕРБ, че прекратяват преговорите, защото не одобряваме техния кандидат премиер, не беше убедително. Но нека да видим какво стои под тази фактология.

Участието в преговорите беше с цел да предотвратим нещата, които се случват в момента – дозавладяване на държавата от Пеевски, плавното преминаване към мека диктатура, попълването на регулаторите с многогодишни мандати с ключови хора на Пеевски, и др. Виждахме вкл. риска за еврозоната, който се оказа реален в началото на мандата, когато управляващите бяха силно разколебани и трябваше да действаме с натиск отвън. И за да не се реализират всички тези рискове, преговаряхме.

И когато сега някой казва „защо не спрете Х“, а преди 8 месеца същият човек е казвал „защо сядате с тия на преговори“, отговорът може би не е очевиден и трябва да се каже – в ролята на опозиция не можеш да спреш почти нищо. Не можем да спрем избора на човек на Пеевски в Конституционния съд, който след 2 месеца вероятно ще позволи на ВСС да избере Сарафов. И съответно можехме да спрем избора на Сарафов само временно през измененията в Закона за съдебната власт, но трайно можехме да спрем не само Сарафов, но и други подобни кандидатури за главен прокурор (на които Пеевски звъни с разпореждания), единствено ако бяхме част от мнозинство, което избира ВСС, и Пеевски е извън това мнозинство. Защото с 36 депутати не можем да спрем пропукването на светския характер на образованието; същото е за измененията в Закона за държавната собственост и екооценките – можем с процедурни хитрости да забавим или да вдигнем политическата цена на такива действия, но не можем да ги спрем; не можем да спрем тормоза спрямо бизнеса под претекст „борба със спекулата“ – успяхме само да го олекотим с остра реакция, но дотолкова.

Можем да постигаме разумни компромиси, когато управлението зависи от нас. А когато не зависи – „кучетата си лаят, керванът си върви“. Т.е. като опозиция не можем да спрем разпада на държавата. Ние го знаехме тогава, но това не изглеждаше като споделено разбиране. И ако октомври ВСС избере Сарафов на 7-годишен мандат, това ще е пряко следствие от нашето неучастие в управлението. Важно е да си даваме сметка за това, когато претегляме плюсовите и минусите.

Моралният аспект на политическите решения

Имаше мнения, че преговорите за управление са неморални. Аз не смятам, че политически преговори с наши опоненти са морално компрометиращи. Биха били, ако кажем „майната им на приоритетите, важното е да сме във властта“. Но ние бяхме в преговорите именно за да постигнем целите, които сме поставили преди изборите и сме получили гласове за тях. Моралният аспект в важен в лично качество – да не пристъпваш морални граници. И аз не смятам, че сме пристъпили такива.

Но кой носи морална отговорност за щетите, които носи това управление на държавата? Морално ли беше да оставим още дълго време всички пионки на Пеевски във ВСС, регулатори, служби (дали с изтекли мандати или да бъдат презаредени – все едно)? Личният ни комфорт да не бъдем критикувани, заемайки героична поза на твърда опозиция на всичко и всички, беше в конфликт с отговорността, която носим, и която ни е дадена от избирателите. Конфликт, който не беше явен, и който не преекспонирахме, но за който трябва да си даваме сметка, от дистанцията на времето.

Разбира се, с този анализ не можем да спестим историческата вина на ГЕРБ, че заковани за Пеевски чрез зависимостите си, правят почти невъзможни нормалните политически разговори и преговорите по приоритети. Борисов затова се скри от онези преговори и отказа да се среща с нас. Може би Пеевски не го пусна, че да не вземе да поеме ангажимент за нещо, дето не трябва. Този тандем, със своето нежелание да губи влияние в съдебната власт (където не би трябвало изобщо да има такова), но с позиционирането си в прозападния сегмент, е в основата на политическата криза, което усложнява задачата на политическите представители на демократичната общност.

Тогава отчетохме и друго – ако без широко разбиране за мотивите на нашите действия влезем в едно управление, електоралната ни подкрепа ще намалее дотолкова, че да няма значение какво опитваме да направим или спрем. Защото тежестта ти в едно управление не е функция само на броя депутати, с които го подкрепяш, а и на обществената легитимност, която носиш. Този факт беше използван при ротацията – знаейки, че обществената ни подкрепа е намаляла, Пеевски и Борисов избраха предсрочни избори пред това Пеевски да бъде лишен от гарантирана квота във ВСС. Защото знаеха, че сме в слаба позиция. Между другото, тази отслабена обществена подкрепа беше и една от причините Конституционният съд спокойно да отмени промените в Конституцията, с които Пеевски вече беше започнал да губи влияние – защото бяха наясно, че обществена реакция няма да има.

Сядането на масата на преговорите през декември миналата година беше съпроводено и с множество коментари, че преговори не трябва да се водят и че не трябва да сме на тази маса. Защото ще ни излъжат, защото са „лоши и комрумпирани“, защото не са подписали „декларацията“ и т.н. Други отидоха по-далеч и се усъмниха в нашите мотиви и преминат в публична атака – част от тях бяха тролове и симпатизанти на други партии, но част легитимно изразяваха мнението си. И то е „никога (пак) нищо с ГЕРБ“. Разбира се, има съгласие по „никога с ДПС-НН“ и „никога с проруската Възраждане“. От 48-ото (сега сме 51-о) Народно събрание досега, ГЕРБ, ДПС и Възраждане имат над 121 гласа. Т.е. когато абсолютизираме тези червени линии, значи, че трябва да сме опозиция.

В 48-ото и 50-ото НС заложихме на този подход. И затова нямаше избрано правителство и кризата се задълбочи. В 51-ото подходихме едновременно диалогично и твърдо – възможно е участие, но само при много ясни, писмени гаранции, че механизмите на завладяване на държавата (в настоящия момент – от Пеевски) ще бъдат разградени. Това видимо не беше прието, поради което ние останахме в опозиция – няма нищо трагично в това. Трябва да има периоди, в които политическите сили са в опозоциия. Такава е нормалната логика.

Разговорът за отношението към властта

Но нека да ползваме този период на опозиция, за да проведем разговора за отношението към властта и условията, при които тя се упражнява. И защо се упражнява. И какво става, когато не се упражнява – тя не търпи вакуум, и тогава се упражнява от други – от тези, които не бива да я упражняват, по мнението на нас и нашите избиратели. И то без възпиращата ни роля.

В момента се упражнява от Пеевски, който не се впечатлява от фейсбук статуси, блогпостове и героични речи на протестите. Него го впечатляват битовите аспекти на властта – дали ще има достатъчно негови хора на ключови позции в служби, регулатори и най-вече ВСС. Дали законите и кадровата неадекватност на контролните механизми ще позволяват на неговите пионки да прилагат безогледна наказателна репресия и да нарушават конституционни права. А тези неща се променят с мнозинство, което се скрепява от правителство. Това е базовата политическа реалност и трябва да изхождаме от нея, когато формулираме отношението си към властта.

На протеста преди няколко седмици колегата Мирчев каза, че трябва да дадем отпор на завладяването на държавата и че ще представим план за това. Този план, неизбежно, трябва да включва формула за властта. Планът трябва да включва условията, при които да бъде упражнявана властта. И този план, поставяйки големи цели, трябва да е и реалистичен. Реалистичен би бил план за постигане на максимално силна позиция, от която да се правят разумни компромиси в името на целта – освобождавне на завладяната държава, премахване на бухалките, връщането на България в треактория на позитивно развитие като западна демокрация, а не като източна мека диктатура. Важно е да имаме реалистични очаквания, защото нарушаването на очакванията е лъжа, а хората най-много мразят да ги лъжат. Важно е и да поставим ясни цели, в името на които могат да бъдат правени определени компромиси – удържане на свободата от двата големи риска – вътрешния (Пеевски и корупцията) и външния – проникването на руското влияние (двата риска, в крайна сметка, конвергират, защото руското влияние прониква през корупционно-пробитите институции).

В огромната динамика на политическия живот напоследък, за политиците е изкушаващо да обещаят нещата, които ще успокоят избирателите им за следващите 2 месеца; които няма да създадат морални и естетически притесненния; които се плъзгат по повърхността на парадоксите на управлението в България. Това, обаче, ограничава възможността ни да постигаме целите, които същите тези избиратели искат от нас. И затова трябва да сме внимателни. Да не превръщаме политиката в карикатура на религия, която работи с опростени моралните категории за добро и зло. Тя не е това. И е опасно да бъде възприемана така. На пръв поглед „нашите са доброто, а останалите са злото“ е примамливо, но значи, че доброто трябва да взаимодейства със злото и „да се оцапа“. И разговорът отива в плоскост, която е вредна за основната цел на политиката – резултатите.

Защото ако влезем на моралната плоскост за лошите (и корумпираните), трябва да отчетем следното: в очите на много хора (особено на негласуващите) „всички сме маскари“. За избирателите на другите партии ние сме лошите и корумпирани. Защото това е преобладаващият политически дискурс в последните години. Той не е без основание такъв, но имаме параграф 22: заради липсата на обективна и работеща прокуратура, която да обвини корумпираните, всеки, който е бил в управление, е сочен за корумпиран. Но за да решим проблема с прокуратурата, е нужен хоризонт, какъвто дава само редовно управление. С това не казвам, че някой е или не е корумпиран (че четенето между редовете може да доведе до обвинение, което получих по време на преговорите – че лъскам нечий имидж). Значи само, че за да има последствия за корупцията, трябват много промени, а не само посочване.

Позитивният дневен ред

Все пак, упражняването на власт не е просто за да можеш да спираш вредни неща. Тогава тя би била безмислена – „ще влезем в управление за да е по-малко гадно“ не звучи никак мотивиращо. Да, този аспект го има и това е един от малкото ефективни начини да се спират вредните неща. Но ние трябва да излезем извън противопоставянето на добрите срещу лошите и да имаме позитивен дневен ред за България – как трябва тя да изглежда тя след 5-10-20 години, и да имаме подготвени хора за да я „заведем“ там. Да, този дневен ред минава през премахването на инструментите за нелегитимни влияния в институциите и политиката, с които в момента злоупотребява Пеевски. В този смисъл, не можем да очакваме просто една картинка с красива поляна и цветя – има много кал да се изрине преди това. Но ограничаването на Пеевски не е защото той е злото, а защото неговият начин на управление разрушава държавността, делегитимира институциите и прави невъзможен позитивния план.

Част от нашата политическа общност е свикнала да гледа на властта като на нещо гадно, до което не трябва да се допираш, защото я ще е „с комунистите и чалгарите“, я ще изпереш някого, я някой друг морален императив ще бъде нарушен. Властта действително е опасна и трябва да се дозира и осмисля добре, но ако бъде изключена всеядността и бъде упражняването ѝ бъде подчинено на споделени с избирателите приоритети и ценности, тя е единственият начин за постигане на резултати.

Пеевски каза, че управлението ще трае 4 години, така че веднага искам да успокоя по-радикалните, които могат между тези редове да прочетат, че се готви почвата за „нова сглобка“ (съмнение, подхранвано непрекъснато от всякакви интриги, вкл. на Борисов) – не, нови сглобки (с неясни условия и правила, неясна отговорност, неясна принадлежност на министри и рязка промяна на предварително заета позиция) няма да има. Но нови коалиции все някога ще има. И трябва да сме си отговорили на въпроса за условията, при които наше участие в такива коалиции е възможно и допустимо, и в какви – не. На преговорите през зимата показахме, че при условие, че няма ангажимент за ограничаване на механизмите за нелегитимни влияния (на Пеевски и не само), ние нямаме място в коалиции.

Но въпросът как да има 121 гласа за управление и 160 гласа за избор на нов Висш съдебен съвет без участието на Пеевски, стои все по-остро и трябва да бъде намерен отговор, иначе политическата класа губи историческо време за страната, в което тя се отдалечава от европейския си път, а институциите биват разграждани и завладявани все повече. Безотговорно би било да не формулираме и да не опитаме да изпълним план как стигнем до тази точка, единствено след която може реално (а не проформа) да има позитивен дневен ред.

В заключение – не можем да се похвалим с кой знае какви резултати, защото сме в опозиция. Да, нашият натиск, особено по теми, свързани с еврозоната, понякога дава ефект, но той е трудно измерем и лесно може да се отрече от управляващите. В опозиция сме, защото условията, които поставихме за участие във властта, не бяха изпълнени, а те бяха такива, защото не си представяме успешно упражняване на власт без премахване на механизмите за нелегитимно влияние. Но трябва винаги при такива решения да отчитаме и обратната страна – че извън властта не можем нито да спираме вредни за страната неща, нито да постигаме позитивни резултати. И този въпрос трябва да поставяме всеки следващ път, достатъчно рано и достатъчно ясно, за да можем заедно с избирателите да намерим решението спрямо ситуацията. И това решение да е насочено не само „за да не става по-зле“, а за да напредваме с по-бързи и некриволичещи стъпки към това България да е европейска държава. Тази яснота и откровеност и наличието на ясен план пък са начинът да бъдем в по-силна електоралена позиция, от която да можем да налагаме тези условия.

Материалът Оценка на отношението към упражняването на власт е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4488

Наследството от 45 години тоталитарен режим е държава, в която служби и прокуратура се използват за политически цели, а основните им функции са понякога на заден план. И в тази среда изтичането на записи, снимки, протоколи от разпити се сблъсква с разбираемото недоверие у избирателите и с усещането за “активни мероприятия”.

Такава е реакцията на всички партийни ядра. И това може да даде измамна увереност на политическите ръководства, че няма електорален проблем. Това е обобщение на база на множество примери в историята, като последните и най-ярки такива са при ГЕРБ – снимките с пачките и кюлчетата, записите “ще му размажа физиономията”, а преди това “Мишо Бирата”.

Реакцията на ГЕРБ и техните най-верни избиратели беше да се игнорира съдържанието и какво значи за нивото на изгнилост на институциите и да се постави фокус върху това дали записите и снимките са истински, кой ги е направил, откъде са изтекли, защо са изтекли и кой има интерес от тях. Но тогава една немалка част от периферията на ГЕРБ си тръгна. Не шумно, не с късане на ризи в социалните мрежи, но си тръгна на следващите избори.

И тъй като прокуратурата и антикорупционната комисия в последните години успешно си изградиха образа на бухалки на Пеевски, а „прихващането“ чрез морков и тояга е основен милиционерски похват, сега много хора в ядрото на общите ни избирателите с колегите от Продължаваме промяната са убедени, че това е скалъпен скандал. Поредното “активно мероприятие”. Задават се същите въпроси – дали записът е истински, кой го е правил, откъде е изтекъл, защо сега и кой има интерес.

В миналото за такива скандали отговорност не се е поемала. Сега Кирил Петков пое такава, което ние отчетохме като отговорното и разумно политическо действие. И то е именно такова, и то не само от вътрешнопартийна гледна точка.

Във всички такива случаи в историята, обаче, неглижирането на ситуацията винаги е носело вреди. И ще направим грешка, ако не си вземем поуки и не вземем мерки. Ако не направим вътрешни разследвания, ако не изкореним предпоставките за такива проблеми. Убеден съм, че колегите от ПП до своя форум през септември ще направят всичко това, за да бъдат премахнати съмненията в коалицията.

Защото докато част от избирателите смятат, че всичко е постановка, друга част очакват убедителен отговор на случилото се.

И накрая – борбата с корупцията. За да не просто изтъркан политически слоган – борбата с корупцията е битка за върховенство на закона, за независим съд и най-вече, за отчетна прокуратура, която разследва обективно и всестранно всички съмнения за злоупотреба с обществен ресурс. Всички, а не само тези, които бъдат посочени от текущия политически “север”, по който се ориентира компасът на главния прокурор и антикорупционната комисия.

В момента това е Пеевски. Или “Делян”, както казва Борисов. И именно затова “войната” с него в борисовите очи е страшна, защото следващите записи могат да са (пак) на Борисов, а досъдебните производства – срещу него и хората му. Отпадането на мерките за ограничаване на влиянието на Пеевски от коалиционното споразумение беше просто поредният пример за този страх. Това е и втората разлика с предишни записи – че наказателно преследване след тях е нямало.

Но е време да си дадем сметка, че най-ефективните политики с антикорупционен ефект върху публичния и частен сектор са десните политики. Когато намалиш преразпределението от държавата, когато намалиш административното регулиране, когато стимулираш пазарната конкуренция, когато повишиш прозрачността на администрацията, автоматично намаляваш корупционния риск. Илюзия е, че с повече държава и раздути бюджети, но с правилни хора начело, ще има значително по-малко корупция. Може временно да намалее, докато не се прегрупира и като река не намери нови пътища, през които да тече.

Доброто и злото са лични морални категории. И те са много важни за хода на историята. Но ние трябва да излезем от режима на политическо противопоставяне на база на морални категории. И вместо това да променим условията, при които се упражнява публична власт. Защото иначе репресивната машината винаги ще е в ръцете на някого, ще корумпира, ще мачка, ще изнудва, ще “сготвя”. И никой няма да е застрахован.

И даже това не е толкова страшно, колкото това, че никой няма да може да изгради доверие между политическите представители и хората и ще отвори широко портите за крайния популизъм и авторитаризма, пред сринатия смисъл от демократично представителство.

Нашата трудна политическа задача е да не позволим да се стигне дотам.

Материалът Трябва да променим условията за упражняване на публична власт е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4483

Министърът на електронното управление казал, че до края на годината ще има електронна идентификация чрез личната карта. Това е добре. И като човек, който преди 10 години писа закона и техническата спецификация за това, да направя няколко уточнения и допълнения:

1. Електронна идентификация трябваше да има 2018 г. Тогава МВР (кабинетът Борисов 3) спря процедурата, за да я обедини с тази за личните карти, макар двете да не са пряко свързани – eID може да има и без личната карта.

2. Новите лични карти трабваше да са готови 2019 г (такова е заглавието на поръчката, по която през 2024 г. започнаха да се издават новите лични карти). Но заради скандално неадекватна методика за оценка с корупционен привкус, процедурата беше обжалване, стигна до Съда на ЕС и започна да се изпълнява едва в началото на 2023 г.

3. Докато процедурата беше блокирана, като министър възложих изграждане на мобилно приложение за електронна идентификация. То беше блокирано от МВР и на практика убито по време на служебните правителства.

4. Знаейки, че МВР няма да се справи навреме и добре, тогава като народен представител инициирах промени в Закона за електронната идентификация, така че отговорностите да преминат към МЕУ. МВР не се съгласиха, а мнозинството не прие промените (в 48-мото НС).

5. По време на „сглобката“ инициирах срещи между МЕУ и МВР, за да заработят нещата бързо. Те не дадоха ефект, а МВР отказваше да изпраща дори документи на МЕУ, нарушавайки закона. Тогава МВР отказа да използва изграденото по мобилното приложение. Дори не бях канен на срещите, които се състояха заради моето настояване за постигане на резултат. Към декември МЕУ се беше отказало от инициатива по темата.

6. По график на поръчката и съгласно получени от мен отговори, електронната идентификация чрез личните карти (и не само) трябваше да заработи 18 месеца след началото на изпълнението – т.е. юни 2024 г. После стана края на 2024 г. Сега разбираме, че е края на 2025 г. Надявам се и това да не е предпоследно.

7. Когато в крайна сметка нещата са готови, пак няма да можете да си показвате личната карта с телефона. Това е съвсем друга функционалност и друга правна хипотеза. Моето предложение през 2023 г. да бъде уредена тя, беше отхвърлено.

8. В този период беше приет европейски регламент за въвеждане на цифров портфейл, който допуска такава функционалност, но все още работа по такъв не е започнала. В предизборната кампания бях обещал да приведем закона в съответствие с европейския регламент и да го разширим, като изградим национален цифров портфейл. Скоро ще внесем и този законопроект

Политическите уроци от тази сага са няколко:

1. Не бива да се възлага нищо важно, свързано с дигитализация, на МВР.

2. Ако няма някой, който да е едновременно компетентен в материята и политически адекватен, и който да води процеса с политическа подкрепа за гърба си, нещата стават твърде бавно и не особено правилно.

3. Корупцията и некомпетентността понякога са трудно различими, но и двете водят до огромни забавяния и неуспехи.

4. ГЕРБ пропиляха цял мандат (2017-2021) с не просто нулев, а отрицателен резултат.

Материалът Още една хроника на електронната идентификация е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4475

На 1-ви април чрез БОЕЦ са публикувани чатове между служители и ръководители в ГДБОП, от които става ясно, че ръководители са опитали да спрат операция срещу контрабандни цигари. От публикуваната информация става ясно и че един от контрабандистите получава обаждане по време на операцията, което дава възможност на замесените да избягат. От публичната информация и от разследвания на журналисти става ясно, че замесени в канала са хора, свързани с Пеевски. Оттогава от ДБ предприемаме редица парламентарни действия, които намират само частично и разпокъсано медийно отразяване, поради което ще ги обобщя тук. На всеки етап правим изявления пред медиите и оборваме твърденията на управляващите.

1. На 01.04 колегата Ивайло Мирчев задава три парламентарни въпроса на министъра на вътрешните работи: 1-ви, 2-ри и 3-ти. Днес, 11.04, по правилник трябваше да е получен отговор. Такъв не е получен до края на работния ден.

2. Също на 01.04 аз изпращам искане за документи до МВР, в т.ч. номера на прокурорска преписка и/или на досъдебно производство по случая, както и доклада, който министърът каза, че е бил изпратен до ГДБОП и прокуратурата (в случай, че не представлява следствена тайна), както и с какъв гриф за сигурност е бил създаден. Срокът е 14-дневен, отговор все още няма.

3. На 03.04 има заседание на комисията по вътрешна сигурност. На комисията става две неща:

3.1. В рамките на т.нар. „блиц контрол“ на министъра (който се провежда всяка първа седмица в комисия) задавам два въпроса на министъра, като първият е по-обширен и министърът отговаря, че има отстранени от МВР служители, вкл. че заместник-директорът на ГДБОП е отстранен на 02.04 (т.е. предишния ден, когато Борисов казва в кулоарите, че съветва министъра да „разчисти“). Вторият ми въпрос е дали заместник-директорът на ГДБОП (който по изнесените данни е опитал да спре операцията) е бил преназначен, временно отстранен за дисцирплинарна проверка, или освободен от МВР (за да сме терминологично точни). Оказва се, че всъщност е преназначен на друга позиция. Пускам статус във фейсбук, като в реално време министърът го прочита, взема думата в комисия и обяснява как не съм прав, че така прикриват зам-директора.

3.2. Преди комисията внасям проект за решение на комисията, за да ни предостави МВР цялата документация, която е класифицирана (т.е. държавна тайна), както се изисква от чл. 39, ал. 3, т. 2 от Закона за защита на класифицираната информация – че народните представители имат право на достъп до такава информация само при решение на комисия или решение на самия парламент. Председателят на комисията Маноил Манев от ГЕРБ обяснява, че такова решение не може да има и ГЕРБ и Ново начало (може би и БСП) гласуват против допустимостта на решението. Манев отказва да ми даде думата няколко пъти, вкл. след гласуването и закрива заседанието, като аз казвам, че прикриват информация за контрабанда.

4. На следващия ден (04.04) внасяме проект за решение на Народното събрание за същото – да ни бъде предоставена тази информация – всички доклади, документи по дисциплинарните производства и друга относима информация. В решението отбелязваме и че в случай, че информацията е следствена тайна (освен, че е класифицирана), следва министърът да поиска разрешение от прокуратурата за нейното изпращане (съгласно чл. 198 от Наказателно-процесуалния кодекс). В мотивите отбелязваме, че смятаме, че решението не следва да се разпределя на комисия, а да се гласува в зала, тъй като е по процедурен въпрос – процедурата в чл. 39, ал. 3, т. 2 от ЗЗКИ. Председателят Киселова все пак го разпределя на Комисията по вътрешна сигурност.

5. Във вторник (08.04) внасяме изслушване на министъра на вътрешните работи и на 8-те полицаи, участвали в операцията на терен.

6. В сряда (09.04) се гласува дневния ред за седмицата, като Киселова прочита писмо от министъра на вътрешните работи, който не е в София и не може да участва. Въпреки това, цялата опозиция + БСП гласуват „за“ изслушването и точката е приета. На трибуната излиза Костадин Ангелов, иска прегласуване и казва, че министърът го няма. Колегата Йордан Иванов излиза за процедура и казва, че не ни пречи, че министърът го няма – ще се задоволим със заместник министър (както по друго изслушване, което беше гласувано малко по-рано), и че са ни важни 8-те полицаи. На прегласуването Костадин Ангелов от ГЕРБ прави знак на БСП с пръст надолу и БСП (с изключение на двама, доколкото знам пловдивски депутати) обръщат гласуването си.

7. Отново в срада, колегата Йордан Иванов анонсира, че рокадите в ГДБОП в Пловдив са фиктивни – че на мястото на отстранен началник, е назначен нов такъв, който обаче е много близък до първия, т.е. смяната е проформа. Министър Митов от Търговище ехидно обяснява как лъжем и нищо не разбираме. Но се оказва, че са го подвели и има такава заповед за назначаване.

8. В четъвъртък (10.04) предстои заседание на комисията по вътрешна сигурност. В дневния ред председателят от ГЕРБ не е влкючил проекта за решение за задължаване на министъра на вътрешните работи да предостави докладите. Правим брифинг, на който казваме, че ще предложим в дневния ред на комисията да бъде включена тази точка и каня медиите на комисия. Половин час по-късно председателят на комисията отменя заседанието поради здравословни причини. Пиша в групата на комисията, че може да води заместник-председател, но заседанието е отменено.

9. Преди края на заседанието на 10.04 правя процедурно предложение от трибуната – председателят Киселова да свика заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с тази точка, тъй като председателят Манев не може да присъства и я е отменил. След това изпращам официално писмо на Кислова за същото. Тя не свиква заседание.

10. Днес (11.04) Иво Мирчев чете декларация от трибуната, в която обвинява ГЕРБ и мнозинството в прикриване на информация за контрабандния канал на Пеевски, като споделя част от горната хронология. След това председателя на комисията по вътрешна сигурност Маноил Манев идва при него в пленарна зала да му се кара, че е споменал от трибуната, че се е разболял. Аз казвам да свика заседанието днес. Той отговаря „свиквай си го сам“ (което нямам право като член на комисията).

11. Отново днес, след горната случка, излизам на трибуната и правя предложение – председателя на парламента (Киселова) или председателя на вътрешната комисия (Манев) да свикат заседанието днес, за да не се бавим. Те отказват, като Манев обяснява, че следващата седмица ще го разгледаме в редовното заседание на комисията, в последния работен ден преди ваканцията.

Очевидно и за непознаващите парламентарните процедури, че мнозинството опитва да прикрие документите за контрабандата. Забавянето във времето има две цели 1) темата да бъде забравена покрай празниците и 2) всеки един документ, който още не е следствена тайна, да попадне под нейния обхват. Например, това са дисцриплинарните производства, които вероятно не са част от досъдебното производство, но очаквам в осигурения от ГЕРБ времеви прозорец вече да са приобщени.

ГЕРБ, с разпореждания към останалите партньори в мнозинството им с ДПС Ново начало, успешно отлагат разкриването на информация и прикриват контрабандния канал, за който се твърди, че е на Пеевски. И видимо са много нервни от това.

Ние ще продължим да изискваме всичко по тази тема и да я държим, доколкото можем, във фокуса на общественото внимание, защото не може в европейска държава да се случват такива неща. И нашата роля като опозиция е да искаме информация, отчетност и отговорност от управляващите. Особено когато съзнателно прикриват какво се е случило.

Материалът Хронология на прикриването на чадъра над контрабандата е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4473

Тъй като конспиративните теории за еврото от няколко дни са „на стероиди“, ето една контра-конспиративна теория. За тези, които не приемат аргументите, че дигиталното евро няма да се ползва за проследяване, тъй като в самия регламент има изрични текстове за анонимност на офлайн плащанията и липса на централна проследимост на трансакциите.

Ами ако „лошият ЕС“ реши да следи кеша? Всяка банкнота има индивидуален номер. Т.е. всяка банкнота е проследима. Банкоматът ще знае на кого са отпуснати дадени банкноти. В магазина могат много лесно тези номера да се сканират и така да се следи потокът им. На касите може да се въведе задължително показване на лична карта, така че дори рестото да е ясно при кого отива.

Или дори лицево разпознаване, вързано с базата данни със снимки на МВР. И може НАП да затваря магазини, които не изпълняват тези исиквания. (А, чакай, лошият ЕС на практика забрани лицевото разпознаване на обществени места, но сигурно това е заблуждаваща маневра)

Затова – никакъв кеш. Ще ни следят с него какво купуваме. Не веднага, но един ден… Така че само в злато. Хм, те пък и кюлчетата си имат серийни номера. Значи бартери.

Между другото, следят ви и в момента какво купувате. Дори като плащате с наложен платеж. И дори когато не сте го купили онлайн, а само сте си хо харесали. (Благодарение на проследяващите бисквитки, за които бъдещият председател на КЗЛД нищо не знаеше)

Само че не ви следи лошият ЕС, а Гугъл и Фейсбук, които лошият ЕС глобява заради неправомерно обработване на лични данни.

Следят ви и къде ходите. През GPS-a и през клетките на телефоните. Благодарение на ЕС можете да забраните да се записват данните от GPS-a централно. А благодарение на съда на ЕС, държавите трябва да ограничат телекомите в събиране на данни за местоположение доста под 6 месеца, именно за да не може да се анализира поведение.

Не е въпрос на технологии. Не е въпрос да измислим конспиративна теория как някой централно ще ни следи – има стотици начини за това и без дигитално евро. Въпрос на ценности е. А ценностите на европейските народи не допускат тоталитаризъм. Защото са го допускали в миналото и са видели какво следва. И това стои в колективната ни памет (защото и ние сме европейци).

Материалът Дигитално евро, следене и ценности е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4470

В контекста на избора на регулатори и на нестабилността на мнозинството, за пореден път става ясно, че всяко присъствие на Пеевски, явно или неявно, в упражняването на публична власт, я прави нестабилна, руши доверието в нея и я корумпира. Подготвям тази публикация отдавна, но покрай множеството събития в последните 3 месеца винаги имаше по-актуални теми. И сега има, но в предстоящите геополитически турбуленции, влиянието на Пеевски може да има решаваща отрицателна роля.

Пеевски е феномен. Така написа Доган преди година. Но не обясни какви феноменални способности има Пеевски. Ние говорим за нелегитимното влияние на Пеевски във всички власти и в политическия живот, но също рядко влизаме в конкретика, отчасти защото е много сложна за формат “12-минутно интервю” и отчасти, защото не можем да докажем, че именно така работи. Наскоро в дълго интервю загатнах за някои от механизмите, но нека опитам по-детайлно да обясня как става така, че един човек е завладял институциите, които трябва да работят като имунна система на държавата и ги използва за собствени цели. И какъв ефект има това върху държавата в дългосрочен план.

Пеевски използва няколко елемента на средата: недоизградените институции, пропуските (“дупките”) в процесите, слабохарактерните хора и неподготвените хора. Всичко написано по-долу е на база на публична информация, журналистически разследвания, слухове, анализ на данни и документи, логика и познаване на човешката природа.

1. Недоизградените институции – когато една институция е създадена само “по документи”, но никога не е работила ефективно в обществен интерес, а само е отбивала номера, тя много лесно се “пробива”.

2. Дупките в процесите – в редица закони има съзнателно или несъзнателно оставени дупки, които позволяват по-лесно овладяване и злоупотреби. Примерите са много, като станалите известни промени в Закона за хазарта, заради които Васил Божков е спестил милиони в данъци са само един пример. За мен най-важният е Наказателно-процесуалния кодекс, който оставя множество вратички както за произвол на прокуратурата без съдебен контрол, така и централизирането на важни решения като разрешения за специални разузнавателни средства (СРС) в административни ръководители (които пък се определят от Висшия съдебен съвет, където кадровото влияние се осъществява по описаните по-долу начини). Пълната “мъгла” около следствената тайна също допринася за злоупотреби (всичко е следствена тайна, когато прокуратурата реши, но всичко може да изтича контролирано към медии с цел очерняне)

3. Слабохарактерните хора са тези, които срещу малко допълнителни облаги съдействат на машината на Пеевски – от ниски до високи нива в администрация, служби, съдебна власт, политически партии. Допълнителни пари в кеш месечно, кариерно развитие, вкл. за децата, процент от обществени поръчки – за всичко това има достатъчно слухове (и разбира се, нищо доказано, защото кой трябва да го докаже – прокуратурата, която е завладяна по същия начин). В момента, в който поискаш или получиш предложение и приемеш такава оферта от някой лейтенант на Пеевски, това се документира и ставаш зависим. Продължаваш да си получаваш “бонуса”, но вече не можеш да не изпълняваш. И вълкът сит, и агнето цяло…само дето обществения интерес се губи.

4. Неподготвените хора са тези, които не търсят да участват в някоя схема, и дори отказват да участват, но не са достатъчно опитни за заеманите от тях позиции и правят грешки. Подписват нещо, което може да се използва срещу тях, или не подписват нещо и се оказва, че не са осъществили контрол. Или правят някоя глупост, която бива документирана (някоя пиянска изцепка, напр.). След това, с това прегрешение (дали съставомерно – т.е. такова, което може да се преследва от прокуратурата – или не, няма значение), тези хора се поставят в положение на зависимост. И имат избор – или съдействат на машината на Пеевски при нужда (а това може да се окаже рядко), или машината се стоварва върху тях.

Освен че разчита на горните неизбежни елементи на средата, машината на Пеевски работи (и то от 15-20 години) с най-малко следните инструменти:

1. Специални разузнавателни средства (подслушване, следене)
2. Оперативно-издирвателната дейност на КПК/КПКОНПИ
3. Предлагане на подкупи чрез подставено лице
4. Компромати от всякакво друго естество
5. Бонуси и кариерно развитие, вкл. на роднини
6. Установяване или предизвикване на грешки от неопитност
7. Скалъпване на обвинения

Специални разузнавателни средства (СРС) – най-вече подслушване, следене. Много държавни органи могат да прилагат такива, а съдилищата ги разрешават на общо основание (само Софийски градски съд има по-нисък процент на разрешени СРС-та, но и там “правилните” се разрешават, защото това се прави от административните ръководители, а не на случаен принцип – така няма нужда да си купиш всички съдии, за да си гарантираш резултат). Това включва директно прихващане на телефонни обаждания от телекома, без дори телекомът да разбере (чл. 304-310 от Закона за електронните съобщения).

Контролът на СРС-тата е в Националното бюро за контрол на СРС-та, но един важен детайл е, че Илко Желязков – санкционираният по Магнитски лейтенант на Пеевски, беше член на това бюро, за да НЕ контролира ефективно незаконосъобразното прилагане на СРС-та.

Със СРС-та, както и със сходните по идея справки за трафични данни (с кого сме говорили, през кои мобилни клетки сме минавали) се събира информация, която след това се ползва или за компроматни цели, или за досъдебни производства, или и двете. По принцип СРС-та, които не са разрешени в рамките на досъдебно производство, не са годни доказателства в съда, но има чл. 177, ал. 3 от НПК, който прави толкова широки изключения от това правило, че на практика всяко подслушване от държавен орган може да се ползва в евентуален обвинителен акт.

На практика, всеки от множеството пробити държавни органи (ДАНС, МВР, КПК и др.) могат да подслушват всеки, когото решат, да следят къде ходи, и да използват това за намерят нещо дискредитиращо. Или нещо, за което да има дело “на трупчета”, което да е “тоягата” спрямо даденото лице.

Оперативно-издирвателната дейност на антикорупционната комисия (преди КПКОНПИ, сега КПК) е друг безконтролен инструмент за профилиране, проучване и намиране на дискредитираща информация. Безконтролен, защото контролът следва да се извършва от парламента, но не се казва как – и т.нар. “дирекция по глава девета” прави каквото си иска, уж за да установи корупционни практики, а всъщност, под вещото ръководство на лейтенанти на Пеевски, превръща установените корупционни действия в компромати. Т.е. вместо да бъдат преследвани от закона, те се използват за разширяване на мрежата от зависими и подчинени хора.

За да “хванат” някого, понякога се предлага подкуп или някаква схема за отклоняване на обществен ресурс. Идва някой “посредник” и предлага. Това, което “жертвата” често не знае е, че посредникът всъщност документира всичко. Дали законно (чрез СРС), дали не, е детайл. Мартин-нотариуса, както стана ясно на база на множество въпроси, които с колеги задавахме към институциите след убийството му, е бил свидетел по множество дела срещу магистрати. Неофициалната информация е, че в качеството на свидетел е бил “закачан” със СРС-та, за да записва магистратите, на които предлага “сделките” – как да решават дела, какви обвинения да повдигат или не повдигат и т.н. Същата схема има и с представители на фирми, които предлагат подкупи за обществени поръчки. И ако имаш глупостта да приемеш, капанът щраква.

За тези, които са едновременно внимателни да не подписват незаконосъобразни неща, ощетяващи обществения интерес, и не се поддават на изкушения, идва третия вариант – скалъпване. Всеки, който е бил на висока позиция, е трябвало да взема стотици решения. От всяко нещо (срещу “една бутилка уиски”, както казва Пеевски за Петьо-еврото), може да се скалъпи нещо, което е годно за образуване на досъдебно производство и тормоз. Примери много, като напр. ремонта на климатици по времето на Христо Иванов като министър, самолетните билети по времето на Даниел Митов и Христо Ангеличин в МВнР, (за което имаха обвинения, които се разпаднаха в съда), или нелепите обвинения срещу мен и Кирил, че сме заплашвали министъра на електронното управление за някакви несъществуващи милиони или че съм давал някакви флашки.

Компроматите и висящите досъдебни производства (т.нар. “папки” и “дела на трупчета”) са двете страни на една монета. Това, което е съвсем негодно за наказателно-процесуални цели се ползва като “позорящо обстоятелство”. Делата на трупчета пък се случват по много начини – безкрайно удължаване на етапа на разследване без привлечен обвиняем (за да се каже на жертвата – “изпълнявай, иначе от свидетел ще се превърнеш в обвиняем”), спиране на производството (има различни хипотези), прекратяване, но с фабрикуване на основания за повторно “отваряне” и др. Все подходи, които са легитимни при добросъвестност на прокуратурата, за да може да си свърши работата, но позволяващи злоупотреби.

Компроматите, събрани чрез СРС или чрез частни агенции за преследване и документиране, се трупат. От различни хора – Пеевски, Нотариуса, Петьо-еврото, Трактора. Двама от четиримата по-горе бяха убити, а третият е в неизвестност. Смята се, че Пеевски е “придобил” компроматните им банки. С мой въпрос до МВР опитвам да събера информация дали нахлуването по неотложност в офиси на покойния Алексей Петров, Пеевски чрез Калин Стоянов не е опитал (и успял) да се добере до компроматите, събирани от Алексей Петров, каквито твърдения има. Потвърждение, разбира се, няма, но действия по неотложност за разследване на убийство 6 месеца по-рано е най-малкото странно.

Между другото, Наказателният кодекс не включва състав на престъпление за складиране на компромати и използването им за принуждаване на длъжностни лица да извършат или да не извършат нещо. Може би е време да се криминализира и това (в момента е използването на позорящи обстоятелства е криминализирано само в контекста на престъпления срещу собствеността).

Сигурно пропускам нещо извън СРС-та, подкупи, компромати, бонуси, кариерно развитие, вкл. на роднини. Но всичко това се е случвало, с твърдяното активно участие на Пеевски, в последните 15-20 години. Всеки от тези механизми е прилаган спрямо все по-широк кръг хора – магистрати, служители в службите, политици, министри, държавни служители. И с всеки следващ “прихванат” е ставало по-лесно този кръг да се разширява още и още.

Всеки прихванат административен ръководител е разрешавал СРС-та на все по-широк кръг хора, всеки прихванат министър е осигурявал поръчки “на когото трябва”, всеки прихванат магистрат е бил в готовност да бъде посочен за член на Висшия съдебен съвет, където да върши каквото му се нареди, всеки прихванат прокурор е бил готов да повдигне обвинение по команда, всеки прихванат политик е бил готов да предложи и гласува законови промени, в които да се отворят още и още вратички.

Разбира се, най-важните “прихванати” са главните прокурори, административните ръководители на важните съдилища, в т.ч. Върховния административен съд, шефовете на службите, висшестоящи политици. Чрез тях задвижването на машината е най-ефективно.

Една спирала надолу, в резултат на която в момента всичко е завладяно, всеки мисли, че другия е “държан с нещо”, за всеки има някаква история, полу-правдоподобна.

Анализирайки всички тези неща, сме подготвили изменения в множество закони, с които да се премахнат част от тези инструменти. Но тяхното приемане няма да заличи армията на Пеевски, неговата машина от удобни, послушни, прихванати, на всички етажи, във всяка власт.

С няколко закона ще го “погалим”, с редовно управление с ясно поставена цел можеше да бъде ограничено това влияние, но нямаше как да бъде елиминирано толкова бързо. Това е и отговорът на въпроса “защо като бяхте на власт не го спряхте” – защото за 2 пъти по 8 месеца е практически невъзможно разбиването на тази машина, градена 20 години, особено когато на практика нямаш мнозинство в парламента.

Ако в този парламент беше формирано управление, което да остави Пеевски в реална опозиция, част от неговото влияние щеше отслабне – защото покрай зависимите хора, има и такива, които се снишават, защото знаят, че той реално е на власт. Затова символни неща като декларацията ни и санитарния кордон са важни. Но не може да има илюзии, че дори да приложим всички мерки, и то както трябва, влиянието му ще се изпари.

Настоящото управление не е такова – от предложеното от нас споразумение отпадна както изричното споменаване на Пеевски, така и всички мерки насочени срещу механизмите на влияние. Още повече, че от предложенията за регулаторите на мнозинството, и от някои назначения в изпълнителната власт, става напълно ясно, че машината няма да бъде разградена от това управление.

Пеевски е брокер на реална власт, който, чрез незаконни средства, осигурява на всеки каквото му трябва, но при едно условие (като в Приказка за стълбата) – взема ти по нещо, най-вече съвестта. И ставаш част от машината, поредното зомби в зомби-апокалипсиса, който разгражда българската държавност.

Заради тактическите си ползи, Пеевски държи цялата политическа система в пълен блокаж. Не може да позволи да има редовно правителство срещу него, а когато евентуално има такова, прави всичко възможно да го свали. А поради горните проблеми, няма как управлението да решава дългосрочни проблеми, защото в дъното им винаги стои някоя корупционна схема, от която някой точи нещо. И Пеевски трябва да реши дали спира кранчето в името на обществения интерес. “Добрият” скрит диктатор, който спира дерибеите в полза на обикновения човек… но само ако реши, че поредната пионка може да бъде смачкана.

И за съжаление виждаме, че когато има цялата изпълнителна власт (през кабинета Главчев), проблемите не се решават. Т.е. илюзия е, че ако си затворим едното око, ще може да бъде свършено нещо дългосрочно в обществения интерес. Пеевски е феноменално ефективен само в едно – да разширява нелегитимното си влияние. Но всичко, което реално управлява, се разпада.

Всичко това е феноменално, но не може да продължава още дълго. Видимо е, че общественото настроение създава още и още “борци с мафията”, които влизат в парламента, който обаче не може да формира управление, защото във всяко потенциално мнозинство има поне по едно “прокси на Пеевски”.

Не е ясно, обаче, как това може да бъде разградено. Идването на “нов спасител” ще се сблъска със същата завладяна държава. А в процеса на пълния си разпад, държавата става лесна плячка и за чужди влияния.

Не можем да чакаме и помощ отвън – “посолствата” са предимно безсилни (някои – с пълно неразбиране за мащаба и системните рискове, които създава машината на Пеевски). Европа едва отлепи с европрокуратурата, но резултати няма, вкл. заради саботаж от пробитите местни институции. Всякакви доклади, класации, анализи само констатират, без да дават решения. И това е разбираемо – решенията трябва да ни намерим ние тук, а не да ги чакаме отвън.

И тук въпросът е Пеевски може ли да издържи под собствената си тежест. Явно да, защото става по-силен. И може ли държавата да издържи, преди да се “счупи”. И ако не, може ли той да губи власт плавно и по малко, или това е оксиморон.

Възможно ли е чрез пълното преосноваване и реподбор на цели системи (прокуратура, служби) да се постигне нещо положително, или ще стане както често става в такива случаи – няколко месеца по-късно се връщат същите хора, със същите зависимости и същите схеми.

Това е един от основните политически въпроси пред страната в последните 2 години. И той не изглежда да има лесно политическо решение, защото по същността си е криминален. В същото време, докато опитваме да решим този централен въпрос, стотици проблеми чакат своите решения, а геополитическата ориентация на страната става все по-несигурна. Дори дилемата “Пеевски или Русия” е фалшива, вкл. защото в близкото минало Пеевски беше Русия, а руското влияние прониква през пробойните, оставени от неговото вероломно нахлуване в институциите. А в последно гласуваната декларация за Украйна, “Ново начало” не подкрепи текста, който предложихме за обявяването на Русия за агресор..

Има две основни възможни политически развития оттук нататък. Да стане премиер, както многократно сам е заявявал, изтисквайки цялата политическа легитимност от тези, които ще го подкрепят. Или да се оттегли, изгаряйки компроматните си банки и списъците със зависими хора. Второто е твърде пожелателно. Първото ще е кулминацията на неспособността на политическата класа и държавните органи да функционират.

Материалът Инструментите за нелегитимно влияние на феномена Пеевски е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4467

Чета програмата на правителството в сфера на електронното управление. Наратко и максимално дипломатично: неамбициозно и без очаквания да се постигне реален позитивен резултат. Повечето мери са просто „ще изплъняваме закона“ – това не е програмна заявка. Част от мерките са просто довършване на проекти, започнати много отдавна, повечето по инициатива на наши правителства.

1. „Въвеждане на Интегрираната финансово-информационна система във всички 19 министерства и в администрацията на Министерския съвет“ и „Въвеждане на Интегрираната финансово-информационна система за общините във
всички 265 общински администрации“

Това са проекти, стартирани още по времето на кабинета „Петков“ и продължени след това от кабинета „Денков“. Завършването им е добре да се случи, но това не е програмна заявка за 4-годишен мандат.

2. „Приемане на Единна политика за информационните ресурси и методически указания за нейното прилагане за оптимизиране на разходите на административните органи“ и „Въвеждане на механизъм за пълна прозрачност на разходите за електронно
управление и информационни и комуникационни технологии на административните органи, включително брой и единична цена на закупените информационни ресурси и използваните услуги“

Това са преки задължения по закон от 2016 г. Политика за информационните ресурси има приета през 2021-ва, но рядко се е изпълнявала. Има подготвена актуализация през 2023-та, която има нужда от преработка. Регистърът на информационните ресурси с единичните цени беше създаден още 2018-2019, но данните вътре са с ужасно качество. В този смисъл, реално мярката е „ще оправим данните“, което е редно да се случи, но това не звучи толкова „програмно“.

3. „Реализиране на инвестицията, свързана с широкомащабно разгръщане на цифрова
инфраструктура на територията на България“, „Дигитализиране на информационните масиви на Главна дирекция „Гражданска
регистрация и административно обслужване“ и всичките 265 общински администрации, съдържащи регистрови данни за гражданска регистрация“ и „Въвеждане на единна платформа за дигитализация и на център за съхранение на
дигитализираното съдържание на колекции на музеи, библиотеки и архиви“

Това са проекти по Плана за възстановяване и устойчивост. В защита на ГЕРБ, тези проекти ги има още от първата версия на плана, подготвена в края на кабинета Борисов 3, макар и прецизирани и подобрени след това от нас. Но „ще изпълним ПВУ“ също не е никак амбициозно.

4. „Одобряване от Министерския съвет на Законопроект за изменение на Закона за статистиката и на Закона за счетоводството за въвеждане на единна входна точка за обявяване на годишни финансови отчети“

Това е мярка в пътната карта за е-управление от 2016 г. В моя мандат стартирах работна група по темата, а при кабинета Денков тя беше подновена. Тъй като се забави, през есента на 2023 г. поех нещата в свои ръце и подготвих законопроект, който внесохме през пролетта на 2024г. Вече е внесен и в този парламент. Паралелно с това, работната група е произвела законопроект, който също беше готов в края на мандата на кабинета Денков, но не беше внесен. Т.е. тази точка може да бъде изпълнена за 1 ден, тъй като всичко е готово. Реална програмна заявка би било изграждането на системата, а не просто внасяне на законопроект.

5. „Премахване на необходимостта от предоставяне на документи на хартиен носител при използването на 20 услуги, включително записване на ученици и студенти, издаване на свидетелство за управление на МПС, болнични листове и
застрахователни претенции“

Това добре, но защо само 20? При положение, че това е законово изискване от 15 години. Законопроект за дигитализация на болничните листове имаме готов за внасяне, в резултат на кореспонденция между мен, МЗ и НОИ от миналото лято, но основния проблем е връчването по електронен път на работодателите – ако е опционално, става сложно в лекарския кабинет. Ако е задължително, това значи всички работодатели да имат профил в систмеата за сигурно връчване. Второто по принцип е правилният подход според мен, но е дълга дискусия.

6. „Реализиране на 5 автоматизирани проактивни услуги за гражданите без необходимост от подаване на заявления“

Това е в резултат на работните групи по т.нар. „епизоди от живота“, стартирани по времето на кабинета Петков. Установи се, че напр. при епизод „раждане“, еднократната помощ може да бъде предоставена без заявление, ако има банкова сметка. Като цяло за проактивни социални услуги имаме законопроект, който планираме да внесем скоро. Важното в него е служебното получаване на информация за основна банкова сметка от БНБ.

7. „Внедряване на 4 услуги по уведомяване за изтичащ срок на валидност на документи: лични карти, паспорти, шофьорски книжки и разрешителни“

Това е законово задължение от есента на 2023 г. „Ще спазим закона с 2 години закъснение“ не е особено амбициозно. Не че не е добре да се случи, но остава мистерия защо само 4.

8. „Изграждане на единна точка за улесняване на повторното използване на определени
категории защитени данни или високостойностни данни от обществения сектор“ и „Изграждане на централизирана споделена инфраструктура за реализиране на приоритетни и жизнеспособни пространства за данни“

Това е задължение по европейски регламент – Акта за данните. И то закъсняло такова, защото хората, които работеха по това, бяха изгонени от министерството.

9. „Пускане в експлоатация на единно мобилно приложение с изкуствен интелект „Държавата в джоба ми“ за предоставяне на най-често използваните услуги по електронен път, както и европейски портфейл за цифрова идентичност“

Тук ще започна с позитивното – това е мярка, която и аз предлагам отдавна, защото МВР твърде много се забави с електронната идентификация и България пропусна възможността да развие смислено приложение за идентификация + услуги. Тъй като е мярка и в нашата предизборна програма, управлението ще има подкрепа за това. Негативното: използван е грешен термин („цифрова самоличност“ е в официалния превод на регламент); портфейла за цифрова самоличност е задължение по европейски регламент, а споменаването на изкуствения интелект е по-скоро странно в този контекст.

10. „Гарантиране на киберсигурността на публичния сектор чрез изграждане и внедряване на централизирана система за киберсигурност, паралелно с осигуряването на специфични решения за ключови сектори – енергетика, здравеопазване..“

Тук няма нищо конкретно. „Ще има киберсигурност“. Окей.

11. „Създаване на възможност за заявяване по електронен път на предоставяните услуги от лица с публични функции и организации, предоставящи обществени услуги, по реда на Закона за електронното управление, включително чрез Портала на електронно управление“

Това само по себе си има смисъл. Тук вероятно трябва да се промени закона, тъй като няма ред за предоставяне на неадминистративни услуги по електронен път, а само общо задължение за това. Надявам се това да не бъде изпълнено само чрез включване в портала egov.bg на линкове към съответните услуги на сайтовете на доставчиците на обществени услуги.

12. „Преминаване на 19 министерства и администрацията на Министерския съвет към изцяло вътрешен електронен документооборот и издаване на всички административни актове само в електронна форма“ и „Преминаване на всички второстепенните разпоредители с бюджет към изцяло вътрешен електронен документооборот“

Това е правилно, поради което включването в проекта на коалиционно споразумение беше по моя инициатива. Това е задължение от 2018 г, но не всички го спазват.

13. „Одобряване от Министерския съвет на Законопроект за изменение и допълнение на Административно процесуалния кодекс за регламентиране на задължително изготвяне на всички административни актове само като електронни документи и
премахване на нормативни пречки за изцяло електронен обмен на данни и документи“

Според мен това може да стане и изцяло в рамките на настоящата нормативна уредба, вкл. на база на чл. 32, ал. 2 от наредбата към Закона за електронното управление, но не е грешно да има и изрична разпоредба в АПК. Реална пречка в момента е нормативната уредба за архивиране (дългосрочно съхранение) на документи. В момента всяка администрация сама определя тези правила съгласно насоки от МЕУ, но това не е достатчно.

„Издаване на разрешения за пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ само чрез изградената от Министерство на електронното управление платформа“

Тази платформа има дълга история – стартира с решение на МС по мое време, след това беше изградена по време на кабинета „Денков“, вкл. бяха подготвени и внесени законови промени, които все още не са гласувани. Т.е. предстои реалното въвеждане в експлоатация на нещо, което вече е готово.

В заключение, в програмата няма почти нищо, което не е довършване на отдавна започнати неща или изпълнение на отдавна приети закони. Разбирам, че когато не поставиш високи изисквания, след това можеш да си ги отчетеш като изпълнени лесно. Но това няма да е напредък, а инерция.

Материалът Коментар по програмата на правителството в сферата на електронното управление е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4463

Днес са изборите в Германия, а преди няколко дни излезе изследване, че X (twitter) промотира повече съдържание на Алтернатива за Германия (AfD) и на другата популистка партия BSW.

Изследването установява, че в подбраните за потребителите публикации в X, от профили, които те НЕ следват, има несъразмерно повече такива от AfD и BSW. Като особен ръст има в последните две седмици.

Мъск не крие, че подкрепя AfD, но явно, директно или индиректно, прави това и чрез платформата си X. Алгоритъмът за препоръчване на съдържание на X уж е публичен, но всъщност последно публикуваното е от 2023 г, и то без данните, с които е „захранен“ модела, т.е. на практика не е публичен.

Занимавал съм се професионално с алгоритми за препоръчване на съдържание преди 12 години, а преди 6 имах лекция, озаглавена „алгоритмична и технологична прозрачност“, в която излагам нуждата от прозрачност на алгоритмите, моделите и техните данни, вкл. за препоръчване на съдържание, както и рисковете, които произтичат от „черните кутии“, каквито са в момента.

За съжаление през 2022 г, когато бях министър, вече беше твърде късно в процеса по приемане на Акта за цифровите услуги на ЕС, за да бъдат отразени моите предложения и акът остана с твърде бланкетни текстове по отношение на алгоритмите.

А малка промяна в алгоритъма може да доведе до заливане на потребителите със съдържание, което те не са искали да видят, не следват, не очакват, но въпреки това виждат. Всяка платформа, с политически цели, може да бъде пропагандна машина. Например, ако тежестта на т.нар. суперразпространители бъде увеличена, без значение от държавата, то постоянното цитиране на AfD от страна на Мъск би промотирало съдържание дори към хора, които не следват Мъск.

Европейската комисия (ЕК) може да използва правомощията си, за да получи данни за наблюденията в изследването, но Мъск, както и преди, вероятно ще използва и това за политическа атака – вероятно ще каже как ЕК го натиска да ограничава AfD.

Не твърдя, че има намеса отвътре – тези алгоритми се „лъжат“ и чрез външна намеса, в т.ч. чрез тролски фабрики, които взаимодействат с публикациите. Но без значение дали става дума за вътрешна намеса, външна намеса, или вграден уклон към по-крайно съдържание, проблемите са налице.

А реакцията може да бъде само предварителна – ако след дадени избори има оправдание „ама те алгоритмите са лоши“, това ще звучи фалшиво в ушите на избирателите.

Алгоритмите за препоръчване на съдържание представляват системен риск, когато са непрозрачни и когато са на едно телефонно обаждане от превръщането им в геополитически инструмент. Но сме закъснели с решаването и на този проблем.

Материалът Властта на алгоритмите е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4461

Т.нар. cell-site simulators или IMSI-catchers се използват за прихващане на мобилна комуникация и проследваяне на устройства. В моя презентация на OpenFest миналата година разгледах съществуващи инструменти за откриване на такива устройства, както и разработено от доброволци мобилно приложение, което чрез няколко евристики опитва да установи дали такова оперира в момента в близост. Ето линк към приложението (засега само за Андроид), а слайдовете от презентацията са тук:

А видеото е тук:

Наскоро засегнах темата и предаването Дневен ред – линк от участието ми..

Няма да влизам тук в технически подробности, но накратко – има много начини, по които мобилната ни комуникация може да бъде подслушвана. Фалшивите клетки (cell-site simulators) са само един такъв начин.

Материалът Откриване на фалшиви клетки, ползвани за подслушване е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4459

Тази седмица внесохме законопроекти за оптимизация на администрацията. Лесно е да се каже „съкращения“, но процесът е по-сложен. Администрацията е сложна система, в която на места не достигат хора, а на други има прекалено много.

Затова законопроектите, освен изискване за тригодишен план за 15% намаляване на щата, стъпват на следните 4 мерки:

1) централизирани конкурси – преди конкурса в съответната администрация да има общи, централизирани тестове за обща административна грамотност, за компютърни умения и др. Така най-скандалните неграмотни политически назначения няма да се случват. Още повече, че такива ще бъдат приложени и ма действите служители, и при два неизържани теста, ще бъдат съкращавани.

2) функционален анализ – нужно е да е ясно кои от законово-определените функции се изпълняват от коя част на администрацията и от колко човека. Има ли необезоечени функции, има ли дублирани функции, или дори излишни такива. Така ще може да бъде направено преструктуриране, с което, нарес а всичко друго, да се намали и числеността.

3) споделени услуги – всяка администрация има счетоводство, човешки ресурси, ИТ и др. Тези услуги могат да се изнесат в „център за споделени услуги“ и вместо 50 администрации да имат по трима души за човешки ресурси, да има един център с 50 служители, които са работят за всичките 50 администрации. Този процес го започнахме в кабинета „Петков“, като бюджетното счетоводство беше централизирано за всички областни администрации, а пилотно въведохме управление на човешки ресурси между три структури. Запопнахме и анализ за ИТ споделени услуги (към МЕУ).

4) електронно управление – ако се спазваха разпоредбите на Закона за електронното управление, поне част от служителите ‘на гише’ нямаше да има нужда да са там. И в коюбинация с останалите точки, това да доведе до намаляване на общата щатна численост.

На практика, през европейски регулации, идват постоянно нови задължения за администрацията. Т.е. естественият процес, ако никой не се намесва, е тя да се увеличава. Затова трябва контрамерки, така че новите функции да се изпълняват по-добре, от по-компетентни и мотивирани служители, като в същото време се намали общата неефедективност на системата.

Затова и мерките са толкова конкретни и са такива, които ще имат реален ефект. И в никакъв случай не са „обявяване на война на администрацията“, защото в опозиция е лесно, но когато управляваш ти трябва ефективна администрация. Просто „дайте да режем администрация“ е примамлив популизъм, който обаче рискува да доведе до още повече неефективност. 15% за 3 години е напълно реалистично намаление, ако горните мерки се изпълняват правилно. И ако вървят ръка за ръка с процеси по дерегулация, с които да отпадат функции.

Материалът Мерки за оптимизация на администрацията е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4455

Реакциите на речта на вицепрезидента Ванс в Мюнхен са поляризирани. Едни се радват как „им го казА на европейците в очите“, други атакуват демагогията и мотивите му.

Основен сюжет в речта беше, че Европа е заплашена отвътре, от собствените си елити, които не слушат хората и заглушават несъгласните, уж борейки се с дезинформацията. Това е примамлив наратив, който обаче не е верен.

Това не значи, че Европа не трябва да се посъбуди и да решава проблемите си. Но картината, нарисувана от Ванс, е силно подвеждаща.

Ще си позволя да коментирам елемента с дезинформацията, защото и аз съм част – и експертно, и политически, от този процес.

Грешката на политиците в ЕС е, че подценихме лекотата, с която борбата с дезинформацията може да бъде етикетирана като цензура.

Че обясняването на сложните механизми на дезинформационните кампании не е убедителен разказ. Много по-убедителен е другият, грешен, но прост разказ – „дезинформация е всичко, с което елитът не е съгласен“.

Реалността е, че Европа не се справя с дезинформационните кампании на неприятелски страни, по две причини. Първата е, защото е тромава и некоординирана. Втората е, че всъщност цени свободата на словото и не предприема драконовските мерки, които един тоталитарен, цензуриращ режим би предприел. Първата трябва да бъде поправена. Втората е ценностен въпрос и там няма как да има промяна.

Заради тромавостта, бюрокрацията и липсата на координация, Европа допуска грешки, които се екплоатират от демагози. Да, има примери на неправомерно свалено съдържание (дори мои постове са били сваляни). Има свръхмодерация, има „пресоляване на манджата“, има залитане към крайности под натиск на гласовити хора, които обаче не носят отговорност за последствията. Такива грешки могат и трябва да бъдат избегнати, защото не са следствие от ценностен проблем, а от недосатъчно разбиране на ефектите от една или друга политика върху сложната дигитална среда.

Друга грешка е, че европейските политици имат склонността да отдават на дезинформацията проблеми, които сами са предизвикали. Дезинформацията е факт, но не може да е универсалното оправдание. Не можем да вдигаме ръце и да казваме „ами.. руска пропаганда, кво да направим“.

Дезинформационните кампании само усилват разломите и страховете, които вече съществуват в обществата. А европейските елити не правят достатъчно, за да бъдат неутрализирани тези разломи и да бъдат преодоляни тези страхове.

Но тези страхове и разломи се експлоатират злонамерено както от външни фактори, така и от местни опортюнисти. За съжаление, все повече такива опортюнисти имат едновременната подкрепа и на Кремъл, и на Вашингтон.

Сегашната президентска администрация в САЩ или не разбира, или съзнателно игнорира причините за опитите на Европа да ограничава предвестниците на тоталитарни идеологии. А причините са, че Европа не може да си позволи още един период като 1938-1944. Не може да си позволи и нов Мюнхен 1938 г. Но тъй като няма спомен от първа ръка, прави грешки, разфокусира се, „вдига топката“ на демагозите и опортюнистите.

От речта на Ванс, според мен, следват три неща. 1) Европа не може да разчита на САЩ в следващите няколко години; 2) европейските политици трябва да се грижат за разломите и страховете на собствените си общества, без да бъдат надменни; 3) европейските институции трябва да подхождат умно и координирано спрямо дезинформационните кампании, а не с големия бюрократичен чук.

Материалът Ванс, Мюнхен и дезинформацията е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4451

Управлението на Тръмп започна със заявка за оптимизация на ефективността на администрацията, с т.нар. DOGE (Department of government efficiency) на Илон Мъск. В първия ден написах, че ще следя с интерес действията на DOGE по оптимизацията на администрацията. Това е задача, която и ние имаме, като електронното управление е инструмент за това. Още в деня на указа за създаване на DOGE написах на колеги, че „рисковото е, че всяка структура трабва да им предоставя всички некласифицирани документи“ и че вероятно ще се търсят „скелети в гардероба“.

Този риск, произтичащ от указа, бързо се реализира, поради действия на служители на DOGE (или USDS, което е структурата от американското правителство за ИТ услуги и модернизация на администрацият, което е основният инструмент на DOGE). Служителите, които са 20-25 годишни ИТ-специалисти, са получили достъп до системите и базите данни на редица ключови администрации, вкл. като са закачали външни твърди дискове. Това предизвика сериозно недоволство, и с право.

Не оспорвам правото на достъп на специализирани звена до данни и документи в цялата структура на едно правителство. Нито отричам правото да бъдат закривани структури или прекратявани финансирания – това са политически решения (подлежащи на съдебен контрол), на които всяко управление има право (и всеки има право да не е съгласен с тях и да ги оспори в съд). Още повече, че със сигурност има измами и неефективност в разходите, и външен поглед върху данните и системите може да ги идентифицира и да ги спре.

Но за да има легитимност изпълнението на тези политически решения, то трябва да е по правила. Изглежда Мъск и хората му са с разбиране, че са над правилата – че могат да превземат информационните системи на ключови администрации с „разпореждане отгоре“. Тези неща могат да се правят както трябва, вкл. заради информационната сигурност и защитата на данните, които са под риск от такива ад-хок действия.

Ще дам няколко примера от времето, в което съм бил министър, а преди това и когато бях съветник, с пълното разбиране, че мащабите са различни, но все пак има някои много преки паралели.

Първият пример е системата СЕБРА (системата за бюджетни разплащания на Министерството на финансите). Мъск в момента прави на практика същото – изваждане и евентуално публикуване на всички държавни плащания. Само че ние го направихме правилно – съвместно с министъра на финансите внесохме проект на решение на Министерския съвет, с което определихме данните за плащанията като приоритетен набор от данни, в изпълнение на изискванията на Закона за достъп до обществена информация. С това решение МФ бяха задължени да предоставят на МЕУ данните в определен вид, така че да могат да бъдат обработени, анонимизирани и публикувани. МФ възложи на своя изпълнител да извади данните, предаде ги по сигурен начин на МЕУ, където кодът за обработка и анонимизация беше публикуван в хранилището с отворен код. Паралелно с това беше създадена работна група, която промени наредба, така че системата автоматично да публикува такива данни. Ако го бяхме направили като Мъск, щях аз да пратя мой съветник и да кажа „свържете му лаптопа и му дайте достъп до базата данни“. И това щеше да е неправилно.

През 2016 г. отворихме данните от Търговския регистър и от регистъра на обществените поръчки. Тогава бях съветник, но отварянето на данните беше придружено с писма, а достъп до базата данни съм нямал – експерти от съответните институции писаха заявки към базата, а аз получих тестова база данни без реални данни, на която също да работя по заявките за изваждане на информацията. Публикувахме и кода на инструмента за анонимизиране на данните в Търговския регистър. Това беше в резултат на официална кореспонденция, на база на валидно правно основание в Закона за достъп до обществена информация.

Като министър (все пак официално избран от парламента, а не неизвестен служител) съм искал да разглеждам системи, но винаги някой друг да ми показва, а аз само да насочвам какво точно да бъде извадено (въпреки, че можех и сам да си го намеря и то по-бързо). В тези случаи ситуацията винаги е била „седни тук и ми покажи“ както и „на основание … моля да ми предоставите следните данни“, а не „дай ми достъп до базата данни и се махай“.

Да, има риск от отказ или саботаж на тези усилия, но тогава има други мерки – този, който саботира, може да бъде преместен или дори уволнен, ако не изпълнява законосъобразна заповед. В момента, обаче, Мъск прави обратното – неговите хора (непроверени по надлежния ред) действат незаконосъобразно и биват спирани от съда. На места вътрешните екипи правилно определиха тези действия като „вътрешна заплаха“ (insider threat). По принцип всеки достъп до базите данни трябва да оставя следа, а достъпът на обичайните лица трябва да бъде контролиран, защото не само външни лица могат да злоупотребяват с данните – вътрешните също понякога го правят.

Въпросът за достъпа до данните на институциите е изключително сериозен и не може да бъде решен с едно бланкетно изречение в президентски указ. А той е толкова сериозен, защото реално една модерна държава зависи до голяма степен от регистрите си и базите си данни. Тяхната сигурност и пълнота са в основата на редица политики и техния успех или неуспех. „Овладяването“ на регистрите и базите данни е ключов властови инструмент с голям негативен потенциал.

Излизайки от тази конкретика, ако DOGE беше действал „както трябва“, щеше да му отнеме няколко месеца повече, но щеше да има повече легитимност в действията. Видимо обаче, в унисон с други действия и заявки на американското правителство, по-скоро те искат да рушат и да газят правилата.

Ефективността на правителството е важна и ограничаването на излишните разходи е валиден политически приоритет. Но както може да бъде легитимна цел, така може да бъде и параван за по-нелицеприятни неща. И макар да идвам от стартъп света, не съм съгласен с подхода, че правителство и администрация могат да се управляват като стартъп. В стартъпите целта е да се движиш бързо, с риск да чупиш неща. В публичния сектор е по-важно да не чупиш неща, защото от това зависят съдби и животи, поради което нещата стават по-бавно. И когато действаш, нарушавайки правилата, с мотиви за политическа целесъобразност, не генерираш, а рушиш доверие.

Материалът Оценка на действията на DOGE и Мъск за правителствена ефективност е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4448

Има едни не толкова видими проблем с увеличението на заплатите в МВР, които решаваме с внесените днес промени в Закона за МВР. Малко известно е, че в МВР работят поне 5 различни вида служители.

Служители с специални функции – полицейски и такива по пожарна безопасност. Образно казано, хората, които са „на улицата“ (или на границата) и пазят обществения ред и сигурност.

Служители със специални функции, които обаче не ги упражняват – които работят само „зад бюро“ или в по-фрапиращи случаи – в лавки или други неполицейски дейности.

Държавни служители по Закона за държавния служител, каквито са във всички администрации.

Служители по Кодекса на труда, които също са част от администрацията, но са основно с изпълнителски функции.

Служители по ПМС 66, които също са по Кодекса на труда, но са извън щата (т.е. няма лимит за техния брой) и са на минимална работна заплата. Най-често това са служители, извършващи нискоквалифицирани помощни дейности.

Увеличението на заплатите в МВР засяга всички 5 вида, а не само полицаите и пожарникарите. Това е проблемно освен за бюджета, и по няколко други направления.

Първо, „пропуква“ института на държавната служба, която е единна и унифицирана, независимо в коя администрация си. Сега изведнъж държавните служители в МВР стават повече държавни служители от другите, защото в специален закон има по-висока заплата спрямо класификатора на длъжностите.

Второ, увеличението е „на калпак“, а не е съобразено с функциите, натоварването и пазара на труда. Така изпълнителски и помощни длъжности в МВР по Кодекса на труда стават много по-конкуретнти от свободния пазар, съответно реалният сектор, който произвежда стойност, има риск да загуби служители в посока публичния сектор.

Трето, в МВР има много служители, получаващи и заплата, и пенсия. И които запушват кариерното израстване в системата. Те сега ще получат още стимул да остават в системата.

Четвърто, има вероятност служителите по ПМС 66, които трябва да са на минимална работна заплата, всъщност да получат значително по-висока заплата. Не е ясно колко и дали има служители по ПМС 66 точно в МВР, поради което съм задал въпрос на министъра.

Ние предлагаме горните проблеми да бъдат коригирани:

1) увеличенията да са само за служители с полицейски функции и такива по пожарна безопасност, а не на администрацията. Изключват се всички служители по Закона за държавния служител (ЗДСл), Кодекса на труда (вкл. ПМС 66)

2) предвиждаме поетапно освобождаване на служителите, упражнили право на пенсия.

3) задължаваме МВР да извърши анализ на реално-изпълняваните функции и ако установи, че служител с полицейски правомощия реално няма нужда от тях, да го преназначи по ЗДСл или КТ.

4) въвеждаме намаляване на базата за заплащане, ако МВР не намали общата си щатна численост. В момента МВР е 52 хиляди щатни бройки (не всички заети), увеличено с 2 хиляди само за 9 месеца.

5) увеличението да отчита нивата на заплащане в областта, в която е съответния служител

6) намаляване на броя заплати, които се получават при напускане (за новопостъпилите)

7) плащане на осигуровки от служителите (не само в МВР, с плавно досигане на съотношение 60:40 след 6 години)

И това не е „реформаТА в МВР“, но са важни и дълго отлагани мерки, които с промените в заплащането, приети с гласовете на всички без ППДБ, стават особено важни за бюджета.

Материалът Предложения за промени в заплащането в МВР е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.